Близо 3000 нови работни места ще бъдат разкрити през следващите три години в "ЛУКойл Нефтохим Бургас". Компанията изгражда нов комплекс за преработка на тежките остатъци от нефта. Проектът стартира миналата година. Именно за него бяха доставени с кораб няколко гигантски съоръжения, транспортирани до рафинерията върху огромни автоплатформи. По проекта в момента са ангажирани близо 1000 души. Новото производство ще заработи през 2015 г. Голям инвестиционен проект стартира миналата година и в "Девня Цимент". Собственикът "Италчименти" строи там нова модерна пещ за 320 млн. лв. Фирмата обяви, че около 2000 души ще участват само в изграждането й. Турската "Шишеджам" през април ще пусне нова поточна линия и втора пещ в заводите си за стъкло в Търговище. Компанията ще назначи още 300 работници. Производителят на хладилници "Либхер" ще разкрие също нови работни места, защото ще разшири производството си в Пловдив. Същото намерение има и друг машиностроител - АВВ, които вече имат цехове в три града в България.
Източник: Стандарт (18.01.2013)

Мини Марица-изток с нов председател на Съвета на директорите Съветът на директорите на "Мини Марица-изток" ЕАД избра Димо Димов за председател. Промяната влезе в сила след вписването на решенията в Търговския регистър на 26.02.2013 г. От дружеството съобщават, че Димо Димов е завършил МГУ "Св. Иван Рилски" София с бакалавърска степен "Разработка на полезни изкопаеми" и магистърска степен "Открито разработване на полезни изкопаеми". И двете дипломни работи, които е защитил отлично са разработки свързани с въгледобивната дейност в рудник "Трояново-север" на "Мини Марица-изток" ЕАД, от където започва и професионалното му развитие. Три години е практикувал инженерингова и консултантска дейност в областта на специалните и технологични пробивно - взривни работи, като част от екипа на "Експлозивпрогрес - ГТМ" ООД, София Четири години е бил мениджър кариери в "Девня Цимент" АД. В министерството на икономиката, енергетиката и туризма работи от 2011 година. В момента е ръководител на отдел "Контрол" към дирекция "Природни ресурси и концесии", като преди това е бил главен инспектор в отдела. Ръководил е редица проекти свързани с минно планиране, проектиране, инженерингова дейност, изготвяне на ПУП във връзка с разширение на минни обекти и техническа рекултивация.
Източник: Дарик радио (01.03.2013)

Градът на белгийските инвеститори Два от най-големите белгийски инвеститори в България са избрали един и същ малък град за своите проекти. С общо над 1300 работни места, които осигуряват, "Солвей Соди" и "Агрополихим" са огромни работодатели за размерите на Девня, където живеят малко повече от 8000 души. И двете инвестиции са направени чрез приватизацията на бивши соцгиганти в химическата индустрия. От края на 90-те години на миналия век, когато заводите станаха собственост на частни компании, досега са вложени значителни средства в модернизация и разширяване на производството. Заводът за калцинирана сода "Соди" беше продаден на белгийския концерн Solvay през 1997 г. С по-малък дял като купувач се включи и турската Sisecam, след като сделката беше блокирана от антитръстови власти в Италия заради притеснения, че Solvay и "Соди" държат общо 97% от пазара там. Под новото си име "Солвей Соди" днес е най-големият завод в Европа за синтетично производство на калцинирана сода и най-големият европейски завод на Solvay. Компанията е собственик също на ТЕЦ "Девен", а част от суровините си осигурява от дъщерните "Провадсол" (бившето "Геосол"), което разработва солна мина край Провадия, и "Девня Варовик" (смесено предприятие с "Девня Цимент"). През 2011 г. Solvay Group разшири присъствието си в България освен чрез "Солвей Соди" и неговите филиали също чрез придобиването на "България Флуорит", което е концесионер на находище за калциев флуорит в село Чипровци, област Монтана. За 15 години в България "Солвей Соди" е инвестирало близо 1 млрд. лв. "Средствата са вложени за привеждане на инсталациите в съответствие с европейското законодателство в областта на околната среда, за модернизиране на производственото оборудване и увеличаване на капацитета", каза изпълнителният директор Спирос Номикос. Най-голямата инвестиция през последните години (300 млн. лв.) е свързана с увеличаване на капацитета на содовото производство до 1.5 млн. тона годишно и включва изграждане на нова производствена линия за тежка сода в "Солвей Соди" и на нова инсталация за когенерация (комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия) в ТЕЦ "Девен". Инвестиционната програма на компанията за 2013 - 2015 е на стойност между 25 и 60 млн. лв. годишно. "През тази година планираме 45 млн. лв. за екологични и енергоспестяващи проекти, включително изграждане на ново дестилационно оборудване в содовия завод", уточни Номикос. Производителят на торове "Агрополихим" беше приватизиран през 1999 г. от консорциума Acid and Fertilizers между регистрираната в САЩ Hardland Investment и "Юнион миниер Пирдоп мед", което тогава беше собственост на белгийската Union Miniere (сега Umicore). По това време заводът беше практически във фалит. "Първата ни работа беше да го стабилизираме и след това започнахме мащабна инвестиционна програма, за да повишим производителността и качеството и да отговорим на европейските екологични изисквания", каза изпълнителният директор Филип Ромбаут. Досега са вложени над 100 млн. евро в изграждането на нова изпарителна кула за фосфорна киселина, водопречиствателна станция, завод за амонячен кондензат, нови производства на амониев нитрат и комплексни торове, резервоари за сярна и фосфорна киселина, депо за фосфогипс и др. Голяма част от проектите на компанията обаче минаха през сериозни спънки и забавяния заради тежката бюрокрация в страната. "Досега можеше да сме инвестирали двойно повече, ако администрацията се отнасяше положително и работеше по-бързо", посочи Ромбаут. Компанията чака осем години за разрешенията за депото за фосфогипс и три години, за да може да започне инсталирането на закупеното оборудване за новото производство на комплексни торове. Само преди броени месеци успя най-накрая да получи последните документи от земеделското министерство за терена, на който от осем години планира да изгради депо за отпадъци. Същото време отнеха и разрешенията за терминала за втечнен амоняк, който вече се очаква да бъде завършен през лятото на 2014 г. Това е един от най-големите и важни проекти на "Агрополихим". Терминалът е на стойност 20 млн. евро и ще позволи на компанията да внася амоняк от чужбина и да е по-малко зависима от цените на газа в страната. Предстоящите предсрочни избори като цяло правят инвеститорите по-предпазливи, макар че от "Агрополихим" казаха, че те няма да отложат проектите им. Все пак ситуацията е по-различна от миналата година, признават от "Солвей Соди". "През 2012 г. общият бизнес климат изглеждаше добър и имаше известна стабилност заради предприетите от различни правителства мерки", каза Номикос. Като положителни фактори той посочи обвързването на лева с еврото, ниската ставка на корпоративния данък от едва 10% и специалното внимание към приоритетните инвестиционни проекти. "Напоследък обаче ситуацията се промени, а това поражда период на несигурност", посочи той. Според него голямото предизвикателство е след 12 май да има ясно управляващо мнозинство, независимо какво. "Важното е то да е в състояние да се заеме отново с държавните дела възможно най-бързо", каза Номикос. Предизвикателство остава и външната икономическа среда, особено в Южна Европа. Не много добри обаче са макроикономическите показатели и в останалата част от света, включително в нововъзникващите пазари, смята Номикос. "Търсенето на калцинирана сода не е толкова силно както миналата година и дори отслабва в някои региони, при все че глобалното търсене продължава да расте", каза той. "Солвей Соди" изнася над 90% от продукцията си. От "Агрополихим" са по-скоро оптимисти за пазара на азотни торове, който е предимно вътрешният пазар. При фосфорните торове обаче, които са основно за износ, пазарът се е свил драстично. През последните 15 години средата в България се е променила значително, но невинаги към по-добро, смята Ромбаут, който живее в страната от 1997 г. "Когато дойдох тук, България беше изправена до стената и новото правителство на Иван Костов трябваше да предприеме нещо", каза той. Според него не всичко е било направено по идеалния начин, но е имало усещане за спешност и нещата са започнали да се случват. После обаче тази инерция е била загубена. "Много малко политици и бюрократи изпитваха морално задължение да изпълнят гражданския си дълг към хората, затова нещата се случваха толкова бавно", каза Ромбаут. По думите му държавата е трябвало да създаде по-добра среда за бизнеса, което е щяло да повиши и доходите на хората. "Именно ниските заплати са причината днес хората отново да протестират и трябва да се запитаме защо това е така", посочи Ромбаут. И добави: "Администрацията трябва да разбере, че работи в сферата на услугите и че от нея зависят благоденствието на хората и скоростта, с която се развива страната." Според него България е като кораб с два двигателя – публичните разходи и частните инвестиции. Ако единият от двигателите не работи, корабът ще започне да се върти в кръг, докато му свърши горивото. "Движим се, но не стигаме никъде. Ситуацията не е толкова зле, но може да бъде много по-добре", категоричен е Ромбаут.
Източник: Капитал (27.03.2013)

Министърът на околната среда и водите Искра Михайлова връчи днес наградата "Зелен бизнес" на пивоварна "Загорка" АД - за цялостен принос в опазването на околната среда. В офисите на компанията, която получи приза в категорията "Голям бизнес", 95% от хартията се рециклира, както и 80% от останалите отпадъци. Практикува се споделеното пътуване и се напоява от собствен водоизточник. Министерството на околната среда и водите организира националната кампания "Зелена България" за трета поредна година. В същата категория отличие получи и "Девня цимент" АД за постигнати добри резултати в опазването на околната среда. В категорията "Среден бизнес" награда спечели "Топливо" АД - за разработването и спазването на стратегията "Еко съмишленичество". В компанията използват имейли вместо хартия, а когато се наложи - хартия втора употреба или рециклирана. Изградили са и детска площадка в столичния кв. Лозенец. Наградата беше връчена от министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева.Отличие в категорията "Малък бизнес" взе Детска кухня "Макарон"- за реализирането на инициативната кампания "Подарявам усмивки". Във всички обекти на кухнята - четири в Пазарджик, една в Септември и една във Велинград е въведено разделно събиране на опаковките, продажба и даряване на получените средства. Специален благодарствен приз за подкрепа на екологични проекти получи "Мобилтел" ЕАД - за програмата си "Еко грант". Сред критериите, по които са оценявани компаниите са дългосрочност на мерките, самофинансиране, самоинициативност и липса на връзка между екодейностите и дейността им. Министър Искра Михайлова поздрави присъстващите с днешния Международен ден за опазване на околната среда и посочи, че трябва да завещаем и на следващите поколения богатствата на околната среда.
Източник: Vesti.bg (06.06.2013)

Пет фирми с призове за «Зелен бизнес» Пет фирми бяха удостоени с призове в категорията «Зелен бизнес» от Национална кампания «Зелена България», финансирана от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” на церемония по повод 5 юни - Световния ден на околната среда. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите. Министърът на околната среда и водите Искра Михайлова поздрави участниците и гостите по случай празника. Тя благодари на представителите на бизнеса, които се включиха в инициативата и показаха, че „зелената идея” има привърженици и последователи, „може да се случи в България и е част от нашето бъдеще“. Тя пожела честит празник на всички, които са посветили живота си на работа в сферата на околната среда - „които помнят, че природата е дар, който сме получили от тези преди нас и трябва да съхраним и предадем на поколенията след нас“. Министър Михайлова връчи две отличия в категорията „голям бизнес” за цялостен принос в опазването на околната среда на „Загорка“ АД и на „Девня цимент“ АД. В категорията „среден бизнес” наградата беше връчена от министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на корпорация „Топливо”. Дружеството разработва и следва стратегията за „Еко съмишленичество“. За „малък бизнес” отличието грабна детска кухня „Макарон”, гр. Панагюрище. Призът беше връчен от директора на дирекция „Кохезионна политика за околна среда” в МОСВ Малина Крумова за реализирането на инициативната кампания „Подарявам усмивки“. Специалната награда „Благодарствен приз за подкрепа на екологични проекти” спечели „Мобилтел” ЕАД за ежегодната дарителска програма „МТЕЛ еко грант“. За трета поредна година Министерството на околната среда и водите провежда Национална кампания „Зелена България”, финансирана от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”. Целта й е да наложи разбирането, че природата - това сме ние, и за да съществуваме в хармония, именно ние сме тези, които трябва да я опазваме. Кампанията ще продължи до края на годината в още две категории: за най-активна община по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2103 г.” и за най-зелен град.
Източник: Други (07.06.2013)

Въпреки кризата "Солвей - Соди" с над шест пъти по-висока печалба Повече от шест пъти ръст на печалбата и 15% по-високи продажби независимо от трудната икономическа среда през миналата година. Това отчете на общо събрание производителят на калцинирана сода "Солвей - Соди", чийто мажоритарен собственик е белгийската група Solvay. Основната причина за силните резултати са по-високите цени на продукцията, както и намаляването на оперативните разходи. Ръководството на компанията е заложило и на изпълнението на инвестиционната програма, която цели да се повиши капацитетът за производство и продукцията да стане по-конкурентна. Този фокус ще бъде запазен и през тази година. Общо 66.6 млн. лв. е нетната печалба на дружеството за 2012 г. в сравнение с 10.1 млн. лв. за предходната година, показват неконсолидираните резултати на "Солвей - Соди", които се дължат на дейността на завода в Девня. Освен това компанията има две дъщерни дружества - ТЕЦ "Девен" и "Провадсол", както и 50-процентен дял в "Девня варовик" (останалите са собственост на "Девня цимент"). На събранието акционерите решиха почти цялата печалба да бъде разпределена като дивидент, което прави по 10.48 лв. на акция. Остатъкът ще бъде прехвърлен към резервите на дружеството. Производството на калцинирана сода, което е основната продукция на завода, леко е намаляло през миналата година (с 0.3%) до 1.448 млн. тона. При годишен капацитет от 1.5 млн. тона това означава, че натоварването на мощностите е било 97%. Въпреки това нетните приходи от продажби са нараснали с 15% до 390 млн. лв. "Постигането на тези положителни финансови резултати се дължи основно на усилията на нашия опитен персонал, на пълноценното използване на капацитета на завода от страна на нашите основни акционери Solvay и Sisecam, както и на тяхната финансова подкрепа за изпълнение на амбициозната ни дългосрочна инвестиционна програма", посочи изпълнителният директор Спирос Номикос. "Действително миналата година цените бяха с около 15% по-високи в сравнение с 2011 г.", каза той за "Капитал Daily". Съгласно споразумение от 1998 г. за разпределяне на квоти за продажба на произведената калцинирана сода "Солвей - Соди" продава продукцията си единствено на предприятия, собственост на Solvay и турската Sisecam. Калцинираната сода се използва предимно за производство на стъкло, детергенти, хартия, в химическата промишленост и др. Над 90% от содата се изнася. През миналата година "Солвей - Соди" е инвестирала над 40 млн. лв. Най-голямата част от сумата - около 19 млн. лв., е използвана за поддръжка и ремонт на инсталациите. Преките инвестиции в проекта за увеличаване на капацитета са в размер на 11 млн. лв., а останалите средства са вложени в модернизиране на инсталациите в няколко сектора. Ръководството също отчита като постижение ресертифицирането на "Солвей - Соди", "Девен" и "Провадсол" по стандартите за управление на качеството, околна среда и здраве и безопасност до ноември 2015 г. През 2013 г. компанията планира 45 млн. лв. за екологични и енергоспестяващи проекти, включително изграждане на ново дестилационно оборудване в содовия завод. Повишаването на енергийната ефективност, както и намаляването на разходите ще бъдат ключови проекти през тази година и във връзка с обявените в началото на юни планове на белгийската Solvay да преструктурира бизнеса си с калцинирана сода в Европа. Това включва закриването на мощности в Португалия и промени в шест други завода, включително и в Девня. Според официалното съобщение на Solvay за "Солвей - Соди" се предвижда по-ефективно използване на потенциала. "Всъщност целта е съвсем ясна", посочи Номикос за "Капитал Daily". "Ние трябва все повече да се подобряваме по отношение на разходите, така че да можем да се справим с бъдещата конкуренция", добави той.
Източник: Капитал (20.06.2013)

Морските пристанища печелят бизнес за сметка на речните Част от товарите от и към България, традиционно превозвани по Дунав, са се пренасочили към морските пристанища през миналата година. Тази тенденция се забелязва още от началото на кризата и 2012 г. не прави изключение. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за товарооборота на речния и морския транспорт. Товарите като цяло се увеличават, но резултатите все още са далече от предкризисните нива. Другата тенденция, която се забелязва, е, че вследствие на концесионните процедури и отдаването на пристанищните терминали на частни компании ролята на държавните пристанища постепенно намалява. Ситуацията се запазва и през тази година. С близо 8% по-малко товари са били обработени на дунавските пристанища през миналата година, показват данните на НСИ. През речните портове минава основно внос, който за 2012 г. надвишава износа над два пъти. Сериозен дял имат и крайбрежните товари, които обаче отбелязват и най-значителния спад. В същото време морските пристанища отчитат над 3% ръст на обработените товари. Това се дължи основно на износа, който за първи път от 2005 г., откогато има статистика, изпреварва вноса. Отчасти причина за това е намаленият обем товари към страната, който обърна започналата през 2010 г. тенденция за плавно покачване на вноса след резкия спад предходната година. Основната причина за пренасочването на товарите към морето са рекордните студове в началото на миналата година и сухото време през лятото. Това доведе до временно спиране на работата на дунавските пристанища, което принуди голяма част от износителите - основно на зърно, да променят транспортните си схеми и впоследствие да ги запазят, става ясно от отчета на най-голямата компания в сектора "Пристанищен комплекс - Русе". Така през миналата година през държавното дружество са преминали минимални количества зърнени храни. Сериозно намаление има и при обработените метали на пристанище Русе. Причината за това обаче е по-скоро външна и е свързана с чувствителното увеличение на цените в украинския порт Измаил, което доведе до пренасочване на този товаропоток по море. Силен спад има и при обработката на дървен материал, която се извършва на терминала Русе-запад, заради лошите климатични условия и свиване дейността на клиентите. Понижават се и количествата на обработените въглища, а перспективите за в бъдеще не са по-добри, тъй като най-големият потребител на въглища сред клиентите на компанията – "Топлофикация - Русе", планира да премине на природен газ. Ръст има единствено при химикалите и торовете, но там обемите са малки. Икономическата криза като цяло се е отразила на дейността на клиентите на пристанището. Отрицателната тенденция за развитието на пазарите в Словения, Хърватия, Унгария и най-вече Румъния намалиха очакваните обеми от дейността на нашите контрагенти, отчитат от дружеството. Като се добавят и пренасочването на износителите на зърно към морските пристанища и очакваният спад в обработката на въглища заради "Топлофикация - Русе", от пристанището не очакват тази година да е по-добра. Допълнително негативно влияние върху резултатите ще окаже и приключилото концесиониране на терминал "Русе-запад", с което държавното дружество загуби част от клиентите и товарите си. За сметка на това морските пристанища се радват на увеличен обем товари през миналата година. Това обаче не се дължи на двете големи държавни компании, които управляват портовете във Варна и Бургас. Концесионирането на отделни терминали и засилената конкуренция от страна на частните фирми в сектора са довели до спад на обработените от тях товари и съответно по-ниски приходи, като очакванията са тази тенденция да продължи да се задълбочава. Най-сериозно понижение има при пристанище Бургас, където товарите са намалели с над една трета през миналата година. Основната причина за това е концесионирането на двата терминала за насипни товари "Бургас-изток 2", който вече се управлява от "БМФ – Порт Бургас". Ако се изключат тези количества, спадът е само 0.5%. Навлизането на нов конкурент в бизнеса е свило обработените насипни товари в пристанище Бургас наполовина, въпреки че компанията е запазила доста стабилни позиции при зърнените храни. Успяла е също да привлече и част от клиентите на отдадените на концесия терминали – главно търговци на въглища, кокс, желязна руда и цимент. С близо една трета обаче е намаляло количеството на металите, преминали през пристанището, което е причината и за по-ниските резултати при генералните товари като цяло (-12%). Въпреки това понижението на приходите е било съпроводено и от намаление на разходите и така компанията е успяла да увеличи печалбата си за 2012 г. Ролята на пристанището обаче ще продължи да намалява, след като през тази година терминалът за контейнери "Бургас-запад" беше отдаден на концесия на единствения кандидат - "БМФ – Порт Бургас", който държи и "Бургас-изток 2". Компанията е 100% собственост на Параходство "Български морски флот", което беше приватизирано преди пет години от българско-германския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг", представлявано от Кирил Домусчиев. Така за държавния оператор остава само терминал "Бургас-изток 1", където се обработват основно генерални товари (метали, дървесина, машини и т.н.). Сравнително по-стабилни позиции запазва другото държавно пристанище – Варна, което държи терминалите "Варна-изток" и "Варна-запад". Въпреки лекото понижение на обработените товари дружеството увеличава приходите и печалбата си благодарение главно на това, че в края на 2011 г. повиши цените си. Друга причина за ръста е обработеният рекорден тонаж зърно, където количествата са нараснали с 3% спрямо предходната година, което най-вероятно е за сметка на дунавските портове. Нещо повече, зърнените храни като цяло са благодатен товар, тъй като ставката за обработка при тях е по-висока, отколкото при останалите насипни товари. През порта са преминали и значително повече метален скрап, дървен материал и др., както и контейнери. Намалява обаче делът на стратегическите клиенти от Девня, където са разположени големи компании като "Девня цимент", "Солвей - Соди" и "Агрополихим". Според държавното предприятие това се дължи на неблагоприятни промени в пазара на изнасяните от тях товари. Отчетът на един от конкурентите на "Пристанище Варна" – "Леспорт" от групата на "Химимпорт", обаче показва, че има и друга причина. Частната компанията е успяла да привлече като клиент "Солвей - Соди", която за последните пет месеца на миналата година е изнесла близо 55 хил. тона калцинирана сода през концесионирания терминал. Затова и от държавната компания отчитат като риск навлизането на нови фирми в обработката на товари. Държавните портове имат основателна причина да се притесняват от конкуренцията. Това се вижда от силните резултати на пристанище "Леспорт", което отчита двуцифрен ръст на обработените товари през миналата година и достига най-големия си товарооборот от началото на концесията през 2006 г. През "Леспорт" преминават основно насипни товари, като близо половината от целия оборот се дължи на зърното. Миналата година през пристанището е било изнесено и рекордно количество скрап заради увеличеното търсене на изделия от метал и съответно суровини за производството им. Повишение има също при металите и дървения материал, както и при химическите товари заради привличането на "Солвей - Соди" като клиент и вноса на над 15 тона торове. През тази година компанията отново очаква леко увеличение на обема на товарите, което ще дойде от ръста на износа на сода и вноса на цветни метали. Повече товари са преминали и през терминала "Бургас-изток 2" след отдаването му на концесия на "БМФ Порт Бургас" от началото на 2012 г. При сравняване на резултатите на новия оператор и товарооборота, отчетен от държавното дружество за същия терминал през 2011 г. (общо 1.346 млн. тона), се вижда ръст от 14%. В момента концесионерът обработва основно насипни товари, но плановете му са да разшири дейността и да превърне "Бургас-изток 2" в многофункционален терминал за всякакви видове товари. А това означава, че конкуренцията ще продължава да нараства, най-вероятно за сметка на държавните пристанища.
Източник: Капитал (09.08.2013)

"Солвей Соди" инвестира 55 млн. лв. в ново съоръжение Заводът за калцинирана сода в Девня "Солвей Соди", който е част от белгийската група Solvay, ще инвестира 55 млн. лв. в ново съоръжение, което значително ще понижи разходите на дружеството и ще има голям екологичен ефект. Става дума за изграждането на дестилационна колона, с което сериозно ще намалее потреблението на пара в предприятието. Инвестицията е била одобрена преди броени седмици и трябва да приключи до 2015 г. Това стана ясно на представяне по случай 150-ата годишнина от създаването на Solvay. Проектът е част от мерките, които предприема белгийската група за икономии и оптимизиране на производството в Европа на фона на кризата на основни пазари и очакваното навлизане на нов голям играч в сектора до няколко години. В началото на юни Solvay обяви, че започва програма за преструктуриране на бизнеса си в Европа, като целта е до 2016 г. да намали годишните си разходи със 100 млн. евро спрямо миналата година. Сред предвидените мерки са закриване на завода на групата в Португалия от началото на следващата година и рязко намаляване на производствените обеми в Италия, което ще доведе до съкращаването на 450 работници. За завода в Девня тогава беше съобщено само, че потенциалът му ще бъде използван по-ефективно. Обявената в четвъртък инвестиция е част от този план. "Това е идеален проект, тъй като ще доведе до намаляване на разходите и на екологичния ни отпечатък, а освен това ще бъде полезен и за акционерите, които ни оказаха доверие с одобряването на тези средства", посочи изпълнителният директор на "Солвей Соди" Спирос Номикос. Другите мерки за оптимизиране на производството за момента все още не са уточнени, като продължава събирането на идеи. "Икономии със сигурност ще дойдат от енергийна ефективност и намаляване на фиксираните разходи, но все още не можем да дадем точни разчети. Каквото и да се случи обаче, то ще бъде постигнато само чрез диалог с всички заинтересовани страни", уточни той. От изказването на Номикос стана ясно, че компанията не планира ограничаване на производството. "Преди 2-3 години увеличихме обемите си от 1.2 млн. на 1.5 млн. тона годишно, което много ни помогна, защото ни позволи да постигнем икономии от мащаб и ни направи най-големите в Европа", заяви той. В момента целият пазар на Solvay в Европа е около 4 млн. тона, от които 1.5 млн. се произвеждат от българския завод. "Очакваме и желаем нашият дял да се повиши", добави Номикос. Предпоставки за това има, тъй като местоположението на завода в Девня, който беше приватизиран през 1997 г. от белгийската група с миноритарно участие на турската Sisecam, е едно от големите му предимства. Основните суровини за производството (варовик и сол) се намират съвсем наблизо и се осигуряват от "Девня варовик" (смесено дружество с "Девня цимент") и "Провадсол" (дъщерно дружество на "Солвей Соди"). Освен това на територията на завода има и ТЕЦ, който също е собственост на дъщерно дружество ("Девен"). Пристанището е само на 1.5 км, което позволява на компанията лесно да изнася голяма част от продукцията си - между 90 и 95%. "За нас е важно това пристанище да работи ефективно, затова внимателно следим всички идеи за концесиониране и приватизация", уточни Номикос. Секторът, в който "Солвей Соди" е най-големият производител в Европа, в момента е изправен пред известни трудности, казаха от компанията. От една страна, основните пазари са в криза и търсенето е по-слабо. В същото време до две-три години на пазара се очаква да има свръхпредлагане, тъй като в момента в Турция се изгражда завод за калцинирана сода. Инвеститор там е компанията Eti Soda, която е с държавно участие. За разлика от предприятието в Девня, където се използва синтетичен метод за производство, заводът в Турция ще произвежда сода от минерала трона, което изисква по-малки разходи и себестойността на продукцията е по-ниска. Капацитетът на турския завод се предвижда да бъде 3 млн. тона, което е двойно повече от този на "Солвей Соди". Отделно от това производството в България е съобразено с екологичните изисквания на Европейската комисия, докато за бъдещия завод тези ограничения не важат. "Подготвяме се за предстоящата търговска битка, като работим за подобряване на себестойността и повишаване на ефективността ни на работа", посочи Номикос. Според него компанията ще се справи, защото има подкрепата и може да разчита на огромния потенциал и ноу-хау на белгийската група.
Източник: Капитал (15.11.2013)