"Девня цимент" – големите надежди В началото на тази година консумацията на цимент в България регистрира най-ниските нива на продажби през последните десет години най-вече заради застоя в строителния сектор. "Прочетох много прогнози, в които се твърди, че все още не сме стигнали дъното и че през следващите месеци нещата ще се влошават. За жалост и аз считам, че така ще се развият събитията", казва Александъ Кар, изпълнителен директор на девненския циментов завод, част от "Италчименти груп" (Italcimenti Grpoup). По думите му освен в строителния сектор, който беше значително повлиян от рецесията в България през 2009 г., замразяването на европейските фондове допълнително е довело до отлагането на много важни инфраструктурни проекти, потенциални консуматори на големи количества цимент. "Търсенето в България спадна с повече от 40% през 2009 г. и очакваме допълнително понижение с още 10 до 15% през тази, казва Кар. Това означава повече от 50% спад в сравнение с 2008 г." През март и август м.г. дружеството спря всички пещи в двата си завода у нас "Девня цимент" и "Вулкан цимент", а служителите излязоха в платения си годишен отпуск. "Тези действия отразяват сериозността на настоящата икономическа ситуация и са безпрецедентни в историята на групировката в България през последните 10 години", казва Кар. Неотдавна "Италчименти груп" потвърди проекта си за построяването на нов завод в Девня на стойност 500 млн. лв. Според плановете на компанията той ще бъде един от най-големите в света. "Строителната фаза на проекта ще започне по-късно през годината, като в нея ще бъдат заети повече от 1000 души, казва изпълнителният директор на "Девня цимент. Производството на новите мощности трябва да започне през 2012 година. Това ще ни позволи да произвеждаме продукция не само за българския пазар, но и за износ в Черноморския регион и отвъд него", обяснява Александър Кар. Докато проектите станат реалност, от пейзажа на Девня ще липсва важен детайл. Пушекът в комините тук е вечна тема – за добро и за лошо. Сега те рядко димят, но от това разговорите не стават по-оптимистични. Всички чакат знак – през 2010г., през втората й половина, след година или след две... Все някога димът ще се появи отново. Александър Кар затваря кавичките на разговора за кризата така: "По принцип съм оптимист и вярвам, че възстановяването ще се случи, само не съм сигурен... кога точно."
Източник: Дневник (18.02.2010)

Четири завода - "Агрополихим", Полимери", "Солвей – Соди" и "Девня цимент", оформят един от най-големите индустриални комплекси в страната. Концентрацията на работна ръка, инвестиции и идеи за бъдещето направиха видими както дълбочината на кризата, така и перспективите за изхода от нея. Точно по тази причина общият срив и индивидуалните стратегии на мениджърите за преодоляването му в Девня са ясни и отчетливо различими. "Солвей – Соди" - нови пазари въпреки всичко Заводът за производство на калцинирана сода на "Солвей Соди» в Девня е един от най-големите в света. Продукцията му е предимно за експорт. Това е най-логичното обяснение за силната му зависимост от световната икономическа конюнктура. "Битката, която водим, е на международните пазари", каза новият изпълнителен директор Ерик ван дер Ворст, който зае длъжността миналия септември. Пет от основните сектори на световната икономика, традиционен консуматор на калцинираната сода, произвеждана от "Солвей-Соди", бяха сериозно засегнати от световната криза. Става дума за отрасли като стъкларския и строителния и целулозно-хартиения бизнес, автомобилостроенето и металургията. "В резултат на това, през 2009 г. имаше свръхпроизводство на калцинирана сода и нарастване на международния обмен заради по-ниските цени на морските навла", обясни Ван дер Ворст. Това засили конкуренцията на Балканите и в Средиземноморския басейн и подкопа сериозно продажните цени. В този контекст група "Солвей" намали продажбите си, но въпреки това спечели някои по-малко засегнати от кризата пазари като Азия и Южна Америка, към които има голям експорт», казва изпълнителният директор на дружеството. Антикризисната стратегия на "Солвей" през миналата година е включвала реорганизиране на дейности, отлагане на ремонти и предоговаряне на условията по доставките на основни суровини. «Нашите проекти водят най-вече до оптимизация на енергийното потребление, завършваме програмата за увеличение на капацитета на содовия завод с 25% до 1.5 млн. т годишно, обясни Ван дер Ворст, която е на стойност около 150 млн. лева». Според прогнозите на компанията първото шестмесечие на 2010 г. ще повтори в общи линии тенденциите от 2009 г. Лек тласък напред в "Солвей – Соди" очакват през втората половина на годината. "Агрополихим" – тежкият удар В края на 2008 г. заводът за производство на минерални торове "Агрополихим" прекрати производството си заради кризата и намалялото търсене на външните пазари. Тогава от дружеството, което е собственост на американската Acid & Fertilizers LLC, беше отчетено пренасищане с изкуствени торове в световен мащаб. Сривът в цената на продуктите, произвеждани от "Агрополихим", само за втората половина на 2008 г. достигна 450 - 600 долара при цена от 1020 долара за тон фосфатни торове през първите шест месеца на същата година. От "Агрополихим" бяха освободени 217 души. Успоредно с това от компанията обявиха, че започват изпълнението на мащабна програма за обновяване на производството. През лятото на миналата година "Агрополихим" завърши изграждането на нова инсталация за фосфорна киселина на стойност 11 млн. евро . "Новото производство направи възможен износа за страните от Балканите и Централна Европа", каза изпълнителният директор на компанията Васил Александров. През март 2009 започнахме и работа по проект на стойност над 10 млн. евро за обновяване на производството на амониев нитрат." По думите му новата инсталация трябва да бъде въведена в експлоатация в края на 2010 г. Успоредно с това дружеството е предприело и изграждането на специализирано депо, което трябва да подобри работата на фосфорното производство. За този проект са предвидени още 15 млн. евро. По мнението на мениджмънта на "Агрополихим" една от най-наложителните антикризисни мерки в сектора, които трябва да бъдат предприети от държавата, е изработването на комплексна политика за защита от дъмпинговите цени на торовете, внасяни у нас от Русия и Украйна. Цената на природния газ представлява между 68 и 72% от себестойността на амониевата селитра, обясняват от компанията. В същото време България плаща по-висока цена за руския газ, отколкото Германия. "Полимери" – разговор в бъдеще време Основни акционери в "Полимери" са "АКБ корпорация" и "Българска холдингова компания". Заводът посрещна миналата година със свито производство заради срива в търсенето на продукцията му. А в началото на седмицата стана ясно, че предприятието спира работа за 4 месеца до края на май. По думите на председателя на КНСБ в завода на компанията Николай Иванов прекратяването на работата няма да доведе до намаляване на персонала, тъй като "голяма част от него вече се е самосъкратил". "Причина за това стана неизплащането на заплати от ноември м.г., каза председателят на КНСБ в "Полимери". Има ангажимент на мениджмънта за изплащането на възнагражденията, но дали това ще стане ще видим", коментира Николай Иванов. Николай Банев, председател на надзорния съвет на компанията, посочи, че в момента там работят около 280 души. По информация на директора "Човешки ресурси" Георги Тодоров заради свиването на пазарите и принудителното намаляване на производството в началото на тази година в дружеството се водят на работа не повече от 240 души. Технологичният престой се налага заради кризата. Работата на основните инсталации е станало нерентабилно и затова се налага временно прекратяване на дейността. "Сега ще внасяме суровини и ще станем дистрибутори", каза Иванов. Дружеството има и запаси на склад от ферохлорид, които щели да бъдат предложени на пазара заедно с други вносни продукти. В края на януари от "Полимери" обявиха, че са вложени над 4 млн. евро в нова инсталация за производство на солна киселина с капацитет 120 хил. тона годишно. По думите на Тодор Цветков, директор "Инвестиционна политика" в дружеството, инсталацията, доставена от френската компания "Карбон Лорен" (Carbon Lorraine), трябваше да бъде монтирана и да започне да функционира в края на пролетта. "За да стане това, трябват средства, а компанията явно не разполага с тях в този момент", каза обаче вчера Николай Иванов. Проектът предвиждаше новата система да започне работа успоредно с вече съществуващата и да направи необходимо назначаването на още около 150 работници. "Девня цимент" – големите надежди В началото на тази година консумацията на цимент в България регистрира най-ниските нива на продажби през последните десет години най-вече заради застоя в строителния сектор. "Прочетох много прогнози, в които се твърди, че все още не сме стигнали дъното и че през следващите месеци нещата ще се влошават. За жалост и аз считам, че така ще се развият събитията", казва Александъ Кар, изпълнителен директор на девненския циментов завод, част от "Италчименти груп" (Italcimenti Grpoup). По думите му освен в строителния сектор, който беше значително повлиян от рецесията в България през 2009 г., замразяването на европейските фондове допълнително е довело до отлагането на много важни инфраструктурни проекти, потенциални консуматори на големи количества цимент. "Търсенето в България спадна с повече от 40% през 2009 г. и очакваме допълнително понижение с още 10 до 15% през тази, казва Кар. Това означава повече от 50% спад в сравнение с 2008 г." През март и август м.г. дружеството спря всички пещи в двата си завода у нас "Девня цимент" и "Вулкан цимент", а служителите излязоха в платения си годишен отпуск. "Тези действия отразяват сериозността на настоящата икономическа ситуация и са безпрецедентни в историята на групировката в България през последните 10 години", казва Кар. Неотдавна "Италчименти груп" потвърди проекта си за построяването на нов завод в Девня на стойност 500 млн. лв. Според плановете на компанията той ще бъде един от най-големите в света. "Строителната фаза на проекта ще започне по-късно през годината, като в нея ще бъдат заети повече от 1000 души, казва изпълнителният директор на "Девня цимент. Производството на новите мощности трябва да започне през 2012 година. Това ще ни позволи да произвеждаме продукция не само за българския пазар, но и за износ в Черноморския регион и отвъд него", обяснява Александър Кар. Докато проектите станат реалност, от пейзажа на Девня ще липсва важен детайл. Пушекът в комините тук е вечна тема – за добро и за лошо. Сега те рядко димят, но от това разговорите не стават по-оптимистични. Всички чакат знак – през 2010г., през втората й половина, след година или след две... Все някога димът ще се появи отново. Александър Кар затваря кавичките на разговора за кризата така: "По принцип съм оптимист и вярвам, че възстановяването ще се случи, само не съм сигурен... кога точно."
Източник: Дневник (18.02.2010)

Производителят на цимент и строителни материали "Титан цимент", който притежава в България "Титан Златна Панега цимент" край Плевен, е свил с 30% миналогодишната си печалба от основна дейност в Югоизточна Европа (ЮИЕ) до 73.7 млн. евро. Спадът е спрямо година по-рано, когато крайният резултат е бил над 101 млн. евро, и отразява рязкото понижение на търсенето на строителни материали в региона, в който са включени операциите на българското подразделение на корпорацията, Сърбия, Македония и Албания. Оборотът на "Титан цимент" в ЮИЕ за 2009 г. се е свил с една четвърт за година до 215 млн. евро. Наред с по-слабото търсене като друг негативен фактор компанията откроява поевтиняването на сръбската валута спрямо еврото, което е намалило постъпленията на групата. Миналата година беше най-тежката за циментовите заводи в България - "Холсим", "Титан Златна Панега" и "Девня цимент". Двата завода на компанията "Италчименти груп" - "Девня цимент" и димитровградският "Вулкан", спряха пещите си в началото на август заради рязкото намаляване на търсенето на цимент вследствие на икономическата криза. Това беше второто спиране на производството в заводите на "Италчименти" у нас в рамките на 2009 г.
Източник: Дневник (22.03.2010)

Правителството даде две разрешения за търсене и проучване на строителни материали, както и концесия за добив, съобщиха от Министерския съвет. Компанията "Минерал 2000" ще изследва за срок от една година възможностите за добив на строителни материали от площ "Чипровец". Обектът е разположен в землището на град Чипровци. Минималната инвестиционна програма на дружеството за площта от 1 кв. км е 38 528 лв., включително дейности по опазване на околната среда. За една година "Интегрирани пътни системи" ще може да направи проучване на строителните материали в площта "Поточето", която се намира в землището на село Микре, община Угърчин. Размерът на терена е 0.69 кв. км. В проучвателните дейности дружеството ще вложи 64 470 лв., включително мероприятия по опазване на околната среда, обясняват от пресслужбата на Министерския съвет. Правителството предостави 35-годишна концесия за добив на кварцови пясъци от находище "Чеирите", община Аврен" на "Девня цимент". Концесията се дава по право, тъй като дружеството е провело търсещи и проучвателни работи, въз основа на които са установени запаси от суровината. Инвестиционната програма на "Девня цимент" за първия петгодишен период е за 787 000 лв. и извършване на 80 000 т средногодишен добив от находището. Очакваните постъпления от концесионни плащания са около 1 232 000 лв., като Община Аврен ще получава 30% от тях, както е по закон.
Източник: Дневник (29.04.2010)

Нова линия за производство на цимент и клинкер изгражда "Девня цимент", съобщи изпълнителният му директор Александър Кар. Строителството трябва да приключи до 2012 г. Първата копка на новата линия беше направена преди 2 години, но заради кризата проектът се забави. Инвестицията е 500 млн. лв. За две години в България има 50% спад на пазара за цимент. За това допринася и нелоялната конкуренция от Турция с вноса си на евтин, но некачествен цимент.
Източник: Стандарт (07.06.2010)

Скокът на природния газ може да стопи предимството за износ на наши стоки, което им дава евтиното евро. С колко точно ще поскъпне горивото от 1 юли, се решава днес. "Булгаргаз" настоява поскъпването да е с близо 30%. Чака ни пълна катастрофа, каза изпълнителният директор на "Агрополихим" Христо Петров. Торовите заводи ще пострадат най-тежко от поскъпването, тъй като природният газ е 70 на сто от себестойността на продукцията им. Вдигне ли се цената, "Агрополихим" ще спре износа навън, категоричен е Петров. Международните цени на един тон амониева киселина сега са 145-160 долара. При висока цена на газа у нас продукцията на "Агрополихим" също ще поскъпне и няма да може да се пласира навън. Заради очаквания скок на газа стъкларското предприятие "Инхом" в Белослав спря работа още в началото на юни. Когато се появиха първите индикации, предпочетохме да спрем производството, защото е убийствено за нас. Цената на природния газ формира 50% от себестойността на готовата продукция, обясни шефът на фирмата Данко Калчев. Допълнително се очаква 10% скок на цените и на основните суровини сода и пясък. Предприятието е пуснало 30 човека на борсата. Вдигането на цената се отразява по цялата верига. "Инхом" участва в кооперирани доставки за веригите МЕТРО и "Практикер", като цените са договорени до края на годината. При новите условия няма как да ги запазим същите, каквито са според контракта, и затова е по-изгодно да спрем производство, каза Калчев. Едва след 1 юли ще се направят новите разчети, ще се предложат офертите на клиентите и тогава може да започне производството на стъкло. "Инхом" изнася 30% от продукцията си зад граница, а 70 на сто продава на вътрешния пазар. "Девня цимент" използва малки количества природен газ, а е на твърдо гориво. Същото казаха и в "Соловей соди"-Девня, където не очакват сътресения заради новата по-висока цена на газа.
Източник: Стандарт (28.06.2010)

Министър Трайчо Трайков започва обиколка на най-големите потребители на природен газ и електроенергия в България. Визитите целят да покаже прякото състояние на компаниите, отражението на цените върху тяхното производство и възможностите им за оптимизация на разходите. Днес ще бъдат посетени "Девня цимент", "Агрополихим", "Солвей Соди" и "Тракия Глас България". Утре министърът ще посети "Амилум", "Рубин" и "Златна панега цимент".
Източник: Сега (01.07.2010)

9.26% е била безработицата през юни 9.26 на сто е била безработицата в страната през месец юни. За последните 4 месеца нейното ниво е намаляло с 1 процент, което се равнява на 37 000 души. Това заяви във Варна министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Той отчете, че се е увеличил броят на заетите в „сивата” икономика. През последната седмица инспекциите по труда в страната са установили 100 случая на наемане на работници без трудови договори. Само в морската столица са констатирани 13 нарушения. Глобите за работодателите са в размер на 15 000 лева. Безработните, регистрирани в бюрата по труда, от днес ще получават помощи в размер на 60 % от заплатата, на която са се осигурявали, припомни Тотю Младенов. Заради повишаването на цените на природния газ той заедно с колегата си Трайчо Трайков се срещна с ръководствата на девненските предприятия „Девня цимент”, „Агрополихим” и „Солвей Соди”, които са едни от най-големите потребители на синьо гориво. От правителството предлагат на компаниите техните служители, назначени на половин работен ден, да минат 6-месечни курсове за обучение и преквалификация, като през този период ще получават стипендии в размер на 176 лв.
Източник: Дарик радио (02.07.2010)

Консорциум начело с австрийската строителната компания "Щрабаг" ще модернизира мощностите на "Девня цимент". Поръчката е за общо 160 млн. евро, като делът на "Щрабаг" е 90 млн. евро, съобщиха от австрийската компания. В консорциума влиза и китайското дружество CBMI, което се занимава със строителство на циментови заводи. Очаква се реализацията на проекта да започне през септември 2010 г. и да приключи за две години. Собственикът на "Девня цимент" - "Италчементе груп", заяви още през миналата година, че възнамерява да инвестира 500 млн. евро в реконструкцията на основните мощности. Парите ще бъдат използвани за подмяна на пещите за производство на строителната суровина, които ще бъдат заменени с производствена линия, използваща т.нар. сух способ. Инвестицията ще позволи да бъдат произвеждани над 3 млн. тона цимент годишно, което ще нареди завода сред най-големите в света. В строежа на новата линия ще бъдат ангажирани около хиляда души. Проектът за пълната подмяна на производствените линии в "Девня цимент" стана причина на дружеството да бъде присъден сертификат за инвеститор първи клас още през 2007 г. След реализацията си проектът за реконструкция на завода в Девня ще бъде сред най-големите индустриални инвестиции в България за последните 20 години.
Източник: Дневник (12.08.2010)

Консорциум начело с австрийската строителната компания "Щрабаг" ще модернизира мощностите на "Девня цимент". Поръчката е за общо 160 млн. евро, като делът на "Щрабаг" е 90 млн. евро, съобщиха от австрийската компания. В консорциума влиза и китайското дружество CBMI, което се занимава със строителство на циментови заводи. Очаква се реализацията на проекта да започне през септември 2010 г. и да приключи за две години. Собственикът на "Девня цимент" - "Италчементе груп", заяви още през миналата година, че възнамерява да инвестира 500 млн. евро в реконструкцията на основните мощности. Парите ще бъдат използвани за подмяна на пещите за производство на строителната суровина, които ще бъдат заменени с производствена линия, използваща т.нар. сух способ. Инвестицията ще позволи да бъдат произвеждани над 3 млн. тона цимент годишно, което ще нареди завода сред най-големите в света. В строежа на новата линия ще бъдат ангажирани около хиляда души. Проектът за пълната подмяна на производствените линии в "Девня цимент" стана причина на дружеството да бъде присъден сертификат за инвеститор първи клас още през 2007 г. След реализацията си проектът за реконструкция на завода в Девня ще бъде сред най-големите индустриални инвестиции в България за последните 20 години.
Източник: Дневник (12.08.2010)

Един от най-големите инвестиционни проекти у нас за последните 20 години ще стартира през 2012 година. Строителната фаза започва в най-близко време и се очаква да бъде завършена за 2 години, като през този период ще бъдат ангажирани над 1000 работници. Договорът с главния изпълнител „Щрабаг" беше подписан на 6 август 2010 г., като компанията ще работи в консорциум с китайски партньор - "CBMI". Новата фабрика в Девня ще внесе в България най-добрата технология, с най-модерните и съвременни процеси и системи за контрол на въздействието върху околната среда. В завода ще бъде въведен сухият способ на производство и ще има производствен капацитет от над 7000 тона клинкер на ден. Годишният капацитет на цимент ще достигне повече от 3 милиона тона. Очаква се проектът да има икономическа полза, както и по-добра енергийна ефективност и употреба на алтернативни горива, значително по-ниски нива на емисии въглероден диоксид, повишаване качеството на производствения процес и по-голяма безопасност за служителите. „Девня Цимент" АД и „Вулкан Цимент" АД са част от Италчементи Груп, петият по големина производител на цимент в света и най-големият производител на цимент в България, с производствен капацитет от 2.5 милиона тона. За 10 години Компанията е инвестирала над 400 милиона лева в страната. Групировката осигурява около 500 директни работни места, както и около 1 500 индиректни - подизпълнители, работещи на територията на заводите. „Девня Цимент" и „Вулкан Цимент" имат повече от 50 години дейност в България и са водещ индустриален производител и работодател в страната.
Източник: citybuild.bg (02.09.2010)

Над 500 милиона лева ще бъдат инвестирани в реконструкцията и модернизацията на циментовия завод в Девня, част от Italcementi Group, съобщиха официално от дружеството днес. Строителната фаза започва в най-близко бъдеще и се очаква да бъде завършена за 2 години, като през този период ще бъдат ангажирани над 1000 работници. Договорът с главния изпълнител "Щрабаг" беше подписан на 06.08.2010 г. "Щрабаг" (Strabag) ще работи в консорциум с китайски партньор – "CBMI". Собствеността в него е поделена между контролираното от държавата публичното дружество China National Materials Group Corporation (Sinoma) - 76% и частни инвеститори - 24%. Според фирмената презентация на компанията има повече от 50-годишна история в сферата на консултациите, проектирането, строително – монтажните работи и сервизно обслужване на технологични линии за производство на цимент. Дружеството е изградило почти всички ключови проекти на циментовата индустрия в Китай, като е участвало и в реализацията на всички чуждестранни инвестиции в тази сфера.
Източник: Дневник (03.09.2010)

Модернизират "Девня цимент" с 500 млн. лева Над 500 млн. лева ще бъдат инвестирани в реконструкцията и модернизацията на циментовия завод в Девня, съобщиха вчера от пресслужбата на "Девня цимент" АД. Главният изпълнител на строителните дейности ще е фирма "Щрабаг" в консорциум с китайския партньор CBMI. Очаква се проектът да приключи през 2012 година. През този период с изпълнението му ще бъдат ангажирани над 1000 работници. Новата фабрика в Девня ще бъде оборудвана с най-модерните съоръжения и системи за контрол на въздействието върху околната среда. Ще бъде въведен сухият способ на производство. Капацитетът на предприятието ще бъде над 7000 тона клинкер на ден.
Източник: Класа (03.09.2010)

3 млрд. евро наливат италианци у нас До 3 млрд. евро ще стигнат италианските инвестиции у нас до 2020 г. Това прогнозира Масимо Барточи, председател на Конфиндустрия България, обединение на най-големите компании от Италия, представени у нас. Само в следващите 2 години "Италчементе", която държи "Девня цимент", ще вложи над 250 млн. евро. У нас действат 800 италиански компании, като над 250 от тях са членове на асоциацията. На 13 октомври ще бъде учредена и Конфиндустрия Балкани, обединение на италианския бизнес в региона - Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Сърбия и Румъния. Търговският обмен между Италия и Балканския регион като цяло през 2009 г. достига 17 млрд. евро. Само между България и Италия обменът достига 2,3 млрд. евро през 2009 г., припомни италианският посланик у нас Н.Пр. Стефано Бенацо. Партньори на инициативата са и Левон Хампарцумян, гл. изп. директор на "УниКредит Булбанк", и Борис Чухран, председател на " италианската застрахователна група "Дженерали".
Източник: Стандарт (30.09.2010)

Нови 1000 работни места ще бъдат разкрити от компанията „Девня Цимент” през следващите 2 години чрез реализацията на мащабен инвестиционен проект в България, съобщи социалният министър Тотю Младенов след среща с ръководството на компанията. Инвестицията в циментовия завод е на стойност 500 милиона лева. От ръководството на „Девня Цимент” обясниха, че с реализирането на този проект компанията ще се превърне в един от най-големите износители на цимент в Черноморския регион. Работещите в завода на Девня Цимент са от втора категория на труд, а компанията им осигурява 13-та, 14-та и 15-та заплата, безплатно медицинско обслужване и транспорт.
Източник: Дарик радио (15.10.2010)

Няколко големи инвестиционни проекта са на път да раздвижат пазара на труда през следващата година, като разкрият директно хиляди работни места. Бройката е пренебрежимо малка на фона на вече съкратените заради кризата работници от индустрията, но пък може да доведе до двойно повече нови работни места в свързани дейности. Първият изплува Индустрията е секторът, в който заради кризата бяха направени най-големи съкращения. По данни на статистиката съкратените в индустриалните производства работници през последното тримесечие на 2010 спрямо същия период на 2008 г. са над 202 хил. души. Тези дни обаче министърът на труда Тотю Младенов обяви, че има активизиране както на инвеститори, които вече имат дейност в България, така и на напълно нови. Част от проектите, около които сега има раздвижване, са били замразени за година-две заради кризата. "Литекс моторс" Най-значимият индустриален проект, който се очаква да стане факт през следващата година, е заводът за автомобили в Ловеч. Инвеститори в него са частната китайска компания "Грейт Уол Моторс" (GWM) и фирмата на Гриша Ганчев "Литекс комерс", които създадоха общото дружество "Литекс моторс" АД. Дружеството строи автомобилен завод с площ от 429 дка до с. Баховица, северно от Ловеч. Колите, произвеждани в него, ще са с марка LMC - наименованието идва от Litex Motors Corporation. Първоначалната инвестиция е 80 млн. EUR, а като цяло ще достигне 300 млн. EUR. Кризата малко забави старта на завода, който трябваше да заработи в началото на 2011 г. Наскоро имахме среща с представители на инвеститорите и те ни увериха, че до април ще са готови, заяви за в. "Пари" Борислав Стефанов, директор на Българската агенция за инвестиции. Проектът вече получи сертификат Клас А, който освен държавна подкрепа за осигуряване на терена за строителство на завода включва и съдействие в обучението на служителите. Става дума за около 1300 работници с различни технически специалности, чието наемане на етапи предстои да започне от следващата година. За целта с финансовата помощ на държавата са планирани специализирани програми за обучение на работници и инженери в ловешката Професионална гимназия по механоелектротехника и в Техническия университет. Общо за автомобилния завод ще работят до 1800 души, от тях 400 ще са експерти от Германия, Япония, Южна Корея, Китай и Италия. "Девня Цимент" Новата производствена линия за цимент и клинкер на "Италчементи Груп" в "Девня Цимент" ще открие близо 1000 нови работни места. Проектът на стойност над 500 млн. лв. предвижда и реконструкция на инсталациите в "Девня Цимент", а именно подмяна на пещите за производство по мокър способ с производствена линия, използваща сухия способ. Новият завод ще има годишен капацитет над 3 милиона тона цимент и се предвижда да стартира дейността си през 2012 г. "Агрополихим" Производителят на торове "Агрополихим" също предвижда голяма инвестиция. 30 декември 2011 г. е пусковият срок на нов завод за амониева селитра. Инвестицията е за 12 млн. EUR. Още толкова са вложени и в пречиствателна станция за фосфатите, която ще бъде открита през следващата година. Други 2 млн. EUR са планирани за малък завод за амонячен кондензат. Най-голяма в серията инвестиции е изграждането на терминал за втечнен амоняк на девненския торов завод, който трябва да заработи през април 2013 г. Той ще има капацитет минимум 10 000 т, а инвестицията е в размер на 20 млн. EUR. Вече е сключен договор за публично частно партньорство с "Пристанище Варна" АД и са в ход драгажните работи за новия кей. Засега няма информация колко работни места ще се открият в "Агрополихим" вследствие от новите производства и дейности. Компанията обаче беше посочена, че търси съдействие от министерството на труда за намиране и обучение на необходимите кадри. "Аурубис България" Медната рафинерия в Пирдоп също е с планове за разширяване на производството. Тези дни стана ясно, че през следващите три години плановете на собственика "Аурубис" са то да се увеличи с 25%. Това ще доведе до разкриване на нови 250 работни места, а планираните инвестиции са за 190 млн. лв. "Хюлет-Пакард" Най-значимият проект като новоразкрити работни места е в сферата на услугите. Това е центърът за глобална доставка на услуги на "Хюлет-Пакард", в който се предвижда да заработят нови 2000 души. Ще бъдат назначавани IT специалисти с всякакво ниво на опит - от студенти до инженери експерти. За да може да разполага с достатъчен брой кадри, от "Хюлет-Пакард" съобщиха, че ще задълбочат връзките си с българските технически университети, както и ще инвестират в собствена програма за специализация. Предишният голям проект на "Хюлет-Пакард" беше създаването на кол център през 2007 г. В него първоначално бяха назначени над 1000 души, а в момента броят на работещите е 3200. За обучението на кадрите в кол центъра компанията получи държавна субсидия от 2.4 млн. лв. С малко помощ от държавата Освен "Хюлет-Пакард" още един инвеститор може да се похвали, че е успял да си издейства държавна субсидия заради откриването на нови работни места. Това е германската компания "Луфтханза Техник", която през 2008 г. изгради база за обслужване на ремонт на самолети на летище София. В нея в момента работят 350 инженери и техници, като през следващата година броят им ще достигне 380. Тези дни правителството гласува решение да покрие 25% от разходите по квалификация, което е 1.8 млн. лв. Засега само тези две компании са се възползвали от възможността за държавна помощ в обучението на кадри. Петте компании общо ще разкрият под 10 хиляди нови работни места, което може и да не е толкова много на общия фон на безработните. Проектите обаче ще задвижат много по-малки фирми около себе си. Инвестициите са осигурени, остава и качествената работна ръка да бъде осигурена. И когато пазарът не предлага точно това, което търсиш, единственото решение е да си го произведеш сам.
Източник: Пари (23.11.2010)