Да правиш бизнес в Сърбия - предимствата и проблемите Да правиш бизнес в Сърбия не е лесно, но близостта кара десетки български фирми да опитват и успяват. Най-често напоследък пробиват в пътните проекти, но има и индустриални инвестиции и търговски дебюти. Пазарът е интересен, защото като България преди десет години и в Сърбия има потенциал за ръст на потреблението и приток на европейски фондове от предприсъединителния период. Наскоро пътностроителната "Трейс груп холд" обяви, че учредява дружество в Сърбия - New Bridges, което вече работи по проекти, а от "ЕР Холдинг" (бивш "Енергоремонт холдинг") определиха страната наред с другата част на Западните Балкани като един от приоритетите си за международно развитие. Западната ни съседка е и един от пазарите за продуктите на хигиенни препарати "Фикосота синтез", като изпълнителният директор Красен Кюркчиев определи продажбите им там като добри. За друг производител на бързооборотни стоки – сладкарската "Престиж 96", Сърбия е един от съседните пазари, където компанията планира да разширява продажбите си и да стъпи по-сериозно, обясни изпълнителният директор Анастасиос Панайотопулос. Пътното строителство се очертава като сектора, в който български компании започват да навлизат по-активно, което донякъде опровергава широко застъпеното схващане, че Сърбия се старае да покровителства само местни дружества чрез държавните търгове. В началото на тази седмица българската "Трейс груп холд" съобщи, че е спечелила държавна поръчка за строителството на 22 км първокласен път между Бела Паланка и Пирот, част от E80. Поръчката е за 15.3 млн. евро и включва мостове и жп отсечка. Това е вторият спечелен търг на "Трейс" в западната ни съседка след този за 12.3 км от Е75 между Горне поле и Царичина долина, с цена 34 млн. евро. Холдингът спечели обекта в консорицум с руската "НПО Мостовик". Още по-голям е друг сръбски обект, по който работят български фирми - в края на миналата година обединието "Алианс 10", в което са българските "Евро алианс тунели" и "Пътища и мостове", започна работа по най-големия тунел в Сърбия - "Майнале", както и по част от друг тунел на магистрала Е75 - "Предеяне", с обща цена над 50 млн. евро. И още едно потвърждение за намеренията на много от българските фирми - според проучване на Българската търговско-промишлена палата 1/3 от запитаните компании имат интерес към бизнес пътувания в Сърбия през новата година. Основните пречки, от които се оплакват български компании в Сърбия, са бавна администрация, отчасти остаряло законодателство и протекционистична политика към сръбски компании в някои области на икономиката. И по трите проблема новото сръбско правителство дава заявка да работи сериозно за преодоляването им, но поне засега те си остават. Александър Миличевич, първи съветник в посолството на Сърбия в София, предпочита да подчертае възможностите, които се отварят за българските компании, решили да стъпят на запад от Калотина. Например преференциалните условия за производителите да изнасят в няколко държави, с които Сърбия има споразумения за по-ниски мита, културната близост на българи и сърби, европейските фондове, по които тепърва ще се провеждат търгове, както и желанието на страната да бъде наистина отворена за чужди инвеститори. Като перспективни сектори за партньорство и бизнес Миличевич вижда и туризма, особено в комбинирани пакети за крайграничните райони. "Ако някоя компания има нужда от съвет или се сблъска с проблем, веднага може да се обърне към посолството ни в София и ние ще съдействаме", коментира Миличевич. От посолството разчитат бизнес връзките да се развият и със създаването на Българско-сръбска търговско-промишлена палата. Българското министерство на икономиката също смята да организира бизнес форуми, на които да се обсъждат условията за правене на бизнес в Сърбия. "Условията за инвестиции в Сърбия могат да се оценят като добри от гледна точка на потенциала за развитие на региона като следваща държава - членка на ЕС и съществуващите пазарни ниши в сферата на публичните услуги, но има и рискове", коментира инж. Николай Вълев, директор на "Трейс интернешънъл" и мениджър на международната дейност на "Трейс груп холд". Той добави, че трябва да се отчита липсата на окончателна позиция на страната в процеса по присъединяване към ЕС, а резерви поражда и вътрешната политика за съкращаване на разходите с оглед на глобалната криза, която се отразява негативно в Сърбия. От няколко месеца новото сръбско правителство се изправя пред предизвикателството да ограничи силно държавните разходи, а в началото на октомври финансовият министър Лазар Кръстич обяви, че те ще включват намаление на заплатите в бюджетния сектор и увеличаване на ДДС. В момента страната има бюджетен дефицит 6.5% от БПВ и 19 млрд. евро външен дълг. В същото време и безработицата надминава 20% - макар че от април има лек спад с 4 пункта. Притесненията са, че това би намалило като цяло покупателната способност в страната, в която коренни икономически реформи изглеждат неизбежни. Сърбия все още има много държавни компании и една от препоръките на Европейската комисия е за приватизация и подобряване на средата за бизнес. Представител на финансова компания, която обмисля по-сериозно стъпване на сръбския пазар, коментира, че бавните и тежки административни услуги са сред сериозните проблеми, с които се сблъскват. Във финансовия сектор в Сърбия, изглежда, предстоят размествания – за последната година три банки, контролирани от държавата, бяха закрити. Данаил Данилов, член на борда на директорите на "Спиди", коментира, че определено има възможности за инвестиции в сферата на куриерските услуги. Според него, общо погледнато, отношението на местния бизнес към български инвеститори е по-скоро положително, но, от друга страна, бизнесът в страната все още не е много отворен заради структурата на частното предприемачество. Последното се състои от няколко големи конгломерата с многопосочни интереси и множество малки фирми, които са между сивата и бялата икономика по думите на Данаилов. По негови наблюдения в Сърбия определено се опитват да подобрят средата за инвестиции и в перспектива след присъединяването към ЕС западната ни съседка може да ни изпревари по развитие на малкия и средния бизнес, защото има по-развити традиции. От "ЕР холдинг" обясниха, че виждат добри възможности за участие в нови енергийни проекти. "На един чужд пазар се стъпва не заради проблемите, а заради възможностите. Възниквали са текущи проблеми, но сме ги решавали и с помощта на местните партньори и институции", коментира Иван Личев, председател на борда и финансов директор на холдинга. Намирането на първоначални контакти беше посочено като предизвикателство от "Трейс груп холд", а при "Спиди" това е било намирането на местен партньор. Работа с местен партньор препоръчват от "Медика" - производителят на медицински изделия и лекарства от години изнася за Сърбия и работи на силно регулиран пазар като болничния. "Нашият опит ни показа, че трябва да работим с местен партньор, който познава пазара", обясни изпълнителният директор на компанията Пенка Тишкова. От 2007-2008 г. дружеството работи активно на болничен пазар, т.е. участва в търгове. Заради "ценовата война", както я определи Тишкова, постепенно се изтеглят от болниците за сметка на свободни продажби в аптеки. Законови неуредици са причина голяма част от търговете да са с много кратък срок за доставките – за не повече от три месеца, а освен това сръбските компании имат законово предимство – при класиране те могат да спечелят с 20% по-висока цена над офертата на чуждестранен участник. Предимство е плащането – там няма такива забавяния като в България, освен това болниците имат голям бюджет и заявяват големи количества, обясни Тишкова. Тя разказа и за негативния опит на "Доверие обединен холдинг" в страната ("Медика" е част от холдинга). Веригата за дома и строителството "Мосю Бриколаж" имаше три магазина в Сърбия, но така и не успява да постигне добро представяне, затова се изтегли през май миналата година. Освен трудностите с намирането на служители Тишкова изтъква като основна причина и тежките процедури по покупки на държавни и общински терени и получаването на разрешителни. Подобен проблем продължават да отбелязват и от "Трейс груп". Николай Вълев обясни, че чуждите изпълнители срещат трудности с достъпа до обектите заради големите затруднения на държавата да осъществи навременното одържавяване на терените. Той подчерта доброто отношение на местните власти, за които привличането на инвеститори и подпомагането им, доколкото могат, е сред основните им приоритети. Ключово предимство за производителите от Сърбия е достъпът до големи пазари с преференциални митнически ставки. Стоките, произведени в страната, се облагат с 1% мито при износ за Русия, Беларус, Казахстан и Турция. Условието е компанията производител да има поне 51% сръбско участие, а ниското мито важи и за вноса на стоки от тези държави. За държавите от ЕС износът не се облага с мито, но за отделни продукти като хранителни стоки има ограничени квоти. Представителят на сръбското посолство Миличевич смята, че предприсъединителните фондове в Сърбия са добра възможност за българските компании, които искат да отидат там. Те могат да се възползват и от поръчки за пътища, и като консултанти, които да споделят вече натрупания си опит от работа с европейските фондове. От българското министерство на икономиката смятат, че увеличение на стокообмена може да има предимно в леката промишленост – хранително-вкусовата, производството на висококачествени вина, а потенциал има и при дървопреработващия сектор, смятат от МИЕ. Като други перспективни области от министерството виждат фармацията, химическата и нефтохимическата промишленост, текстил, обработка на метали. В момента най-голям дял в българския износ имат рафинираната мед и сплави и електрическа енергия, а при влизащите към България стоки това са били оловни руди и концентрати и медни отпадъци.
Източник: Капитал (09.01.2014)

По възможно най-грандиозен начин премина „Hello! Ficosota Festival”, който приключи в ранните часове на днешния ден в района на паметника „Създатели на българската държава“ на Шуменското плато. Буквално километрични опашки от автомобили се извиха по пътя към мемориалния комплекс, а хиляди шуменци заеха места на поляните пред огромната сцена. На терен от 20 000 кв. м бяха разположени техническите съоръжения и специалните атракциони, като програмата на феста продължи 12 часа нонстоп. Преди началото на „Hello! Ficosota Festival” беше официално открит новият логистичен център на емблематичната за шуменския бизнес компания „Фикосота“, която отбеляза своята 20-годишнина. На тържеството дойдоха кметът на община Шумен Красимир Костов, областният управител Венцислав Венков, много партньори от България и чужбина, служители във фирмата и приятели на нейните собственици братята Жечко и Красен Кюркчиеви. Той напомни за началото на „Фикосота“, когато сред първите пьртньори във фирмата, освен братя Кюркчиеви, са били още Петър Минчев и Стефан Стефанов. Първата им производствена задача тогава била да изработят препарат за миене на бутилките в шуменския пивоварен завод. Скоро, обаче, предприемчивите млади хора взели решение сами да създават брандове. „Решихме да произвеждаме продукт след продукт по най-добрия начин и да създаваме марки – подчерта Красен Кюркчиев и направи следното откровение за по-старшия си брат: – Жечко е много добре да го имаш, когато е трудно!“„За 20 години ние не успяхме да вземем пари от програми и помощи, всичко си направихме сами – каза още Красен Кюркчиев. – Днес „Фикосота“ е водеща във всички категории, в които работи в България. Налагаме своите марки и в още 40 държави по света. През периода 2013-2015 г. „Фикосота Синтез“ ООД ще инвестира около 50 милиона лева в развитие на своето производство. За изграждането на новия ни логистичен център сме вложили близо 12 милиона лева. През следващите две години ще инвестираме в този град 35 милиона лева. Предполагам, че това ще даде работа на стотици хора.“Приветствие поднесе областният управител на Шумен Венцислав Венков. Той напомни, че пред две десетилетия, когато е бил млад журналист и е правил анкета за визията на бизнеса в Шумен, 80 на сто от анкетираните са посочили за добър пример „Фикосота“. „Красен и Жечко Кюркчиеви се превърнаха в част от икономиката и бизнесисторията на нашия град“ – заяви Венцислав Венков. Мениджърът „Логистика“ във фирмата Красимир Петров сподели, че новият логистичен център е от първостепенна важност за увеличаване на наличностите. Той е изграден за 11 месеца и е разположен на площ от 8500 кв. м, където са събрани 20 000 палетни места. Съоръженията в него са изключително модерни. „Това е най-високият склад на Балканския полуостров, използващ такъв вид техника“ – каза Красимир Петров. Символично Красен и Жечко Кюркчиеви прерязаха пред входа на логистичния център лентите с букети от разноцветни балони, които полетяха към небето.Отец Димитър отслужи тържествен водосвет, като пожела на двамата предприемчиви братя да бъдат благословени с труда си. Красен Кюркчиев разряза изградената инсталация с празнични торти, върху които бяха изписани ценностите, изповядвани във фирмената философия на „Фикосота“. След това беше даден стартът на 12-часовата програма на феста в района на паметника „Създатели на българската държава“. При безплатен вход мнозина се включиха в изградените атракциони – летене с балон с горещ въздух, рампа за скейтборд, пяна парти, стена за катерене и карнавална лаборатория бяха само част от забавленията за посетителите на фестивала. На откритата сцена на „Hello! Ficosota Festival“ последователно се изявиха над 100 артисти. Отначало се качиха Десислава с фолклорен репертоар, после Валя Балканска с акомпанимент от каба гайди, Елица Тодорова и Стоян Янкулов, Brazz ViliDJ, Bobo & The Gang, D2, Дичо, Мартен Роберто и DJ RawLand. Не случайно специално за феста пристигнаха десет тира, превозващи 90 тона техника. Англичаните от „Stereo MCs“ зарадваха меломаните с 90-минутно изпълнение на живо. Легендарната група прекъсна турнето си в Австрия, за да участва във феста в Шумен. Холандците от другата популярна електро денсбанда „Kraak & Smaak Sound System“ пък изпълниха най-новия си сингъл „Monutain Top“. До 4 часа сутринта вчера продължи музикалната програма.
Източник: Фирмена информация (14.07.2014)