Млекари дават на съд рекламата с "балконите" на Жулиета. Клипчето популяризира сирене с палмово масло, в което хубавица с пищно деколте черпи младеж на име Ромео с парче млечен деликатес, извадено от пазвата й. Шеговитата лента вместо да развесели бранша, вбеси Асоциацията на млекопреработвателите в България. Те съобщиха, че ще се сезират Комисията за защита на конкуренцията. Според браншовиците рекламата внушава на потребителите, че ментето е по-добро и по-здравословно от истинското сирене. С посланието на клипа ще се запознае и Съветът за електронни медии. Едва след като се произнесат всички компетентни органи, включително и агенцията по храните, ще може да се вземе решение за или против спирането на спорната реклама. Клипът е в съответствие с всички законови разпоредби, смятат обаче производители на продукти с растителни мазнини. Според тях потребителите не са подведени, защото според наредбите за млечни продукти бучките, в които има растителни мазнини, могат да се казват по всякакъв друг начин, но не и сирене. От рекламата става напълно ясно, че продуктът е именно имитиращ деликатес с вкус на сирене, уточняват поддръжниците на Жулиета. Масираната реклама е на марката "Булка чеиз", продуктът е на шуменската "Фикосота синтез" и е направен по поръчка в мандра "Милки лукс" - Бяла черква. Холдингът е собственик и на марките за сирене и кашкавал "Тертер" и "Българеа". Близки до производителите признават, че този клип е довел до драстично увеличение в продажбите на продукта.
Източник: Стандарт (04.01.2013)

Нов играч със стар стил Какво е общото между брандовете "Тертер", "Булгарея" и "Булка чеиз"? Правилният отговор е: техният собственик - "Фикосота синтез". И още – трите продукта се произвеждат по поръчка и под контрола на "Фикосота синтез" в мандри, които не са собственост на компанията ("Тертер" и "Булгарея" в Копривщица , а "Булка" – в Бяла черква, Търновско). "Фикосота синтез" навлезе в млечния бранш през пролетта на 2011 след многогодишно успешно присъствие и лидерство в други категории бързооборотни стоки. След анализ на пазара корпорацията се прецели във високия ценови сегмент при млечните продукти и през април 2011 г. направи промоция на сирене и кашкавал с марката "Тертер". Няколко месеца по-късно - през ноември 2011 г., в търговските вериги се появи и "Булгарея" (в средния ценови клас). В началото на декември миналата година пък започна предлагането на "Булка" (продукт с мляко, но и с растителни мазнини) в ниския сегмент. И при тези продукти "Фикосота синтез" запази стила са за налагане на нов бранд чрез силна рекламна кампания. Това доведе до нарастване на премиум категорията при сиренето и кашкавала и до брандиране на продажбите при т. нар. от законодателството имитиращи продукти (със заместители на мляко). Предложенията с марките "Тертер" и "Булгарея" се продават само пакетирани. По данни на "Фикосота синтез" пазарът на пакетирано сирене в страната се оценява на 7874 тона за 2012 г. Най-голям е делът на сиренето в средния ценови сегмент (от 8 до 12 лева за килограм) - 44%. Пакетираното сирене с цена под 8 лева (ниският клас) държи около една трета от пазара (35%), а високият (от и над 12 лева) е с 21% дял. "Когато стартирахме, анализът на пазара ни показа, че има голямо недоверие към премиум сегмента при млечните продукти. Брандовете не бяха изградени добре, хората трудно се доверяваха на производител", коментира Красен Кюркчиев, генерален мениджър на "Фикосота синтез". Според него има още много работа по изграждането на марките, но "Тертер" се произвежда без никакви компромиси - с млякото, с приема на суровината, със зреенето, с транспорта, с рецептурата и технологията". "Тертер" е най-доброто, което ние в България можем да произведем. А ние можем много", категоричен е Кюркчиев. От маркетинговата агенция cQuest Research & Consulting съобщиха, че през ноември миналата година са провели сляп продуктов тест на 10 водещи марки пакетирано сирене (според пазарните им дялове). Анкетирани са 500 души, които не знаят коя марка сирене опитват, като тестваните продукти са закупени от търговската мрежа. Резултатите показали, че "марката "Тертер" се нарежда на водещо място по харесване, заедно с неин конкурент". "Тази перфектност има и цена", посочва Кюркчиев. После уточнява, че седем-осем месеца след старта на "Тертер" компанията променила цените в посока надолу за сметка на маржовете на печалба. В същото време други производители вдигнали цените, появили се и нови играчи в сегмента. "Категорията на скъпите сирена е нараснала с 19% в стойност и с 23% в обем за времето след пускането на "Тертер", уточни Йордан Калчев, бизнес мениджър във "Фикосота синтез". Добрата цена продава в средния ценови сегмент, където е "Булгарея". Според Красен Кюркчиев постигането на цена под осем лева за килограм сирене в тази категория е трудно, а под шест – невъзможно. Друга особеност на средния сегмент е, че най-много се купува неопаковано сирене. В слепия тест на cQuest Research & Consulting "Булгарея" се нарежда в топ 4 по харесване (тестът показал, че водещите марки са четири). "Булгарея" е суперготин, суперспециален продукт. Защото е много български. Всичко е българско - мляко, закваска, звучене, комуникация", твърди Кюркчиев. "Използваме специална закваска, която купуваме от "Ел Би булгарикум" и която е селектирана в село в Разградска област", уточни Йордан Калчев. Анализът на досегашния растеж на "Фикосота синтез" показва, че появата на "Булка" е логична стъпка. "Ние сме бизнесмени. При храните, съдържащи растителни мазнини, има огромно търсене, защото са на ниски цени, приемливи за мнозинството от хората. В същото време обаче в този сегмент няма ред. Затова решихме да произвеждаме "Булка". Рекламата ни помага да излезем от анонимността на този род продукти", обясни мотивите Красен Кюркчиев. Сиренето "Булка" се продава на цени 4.50 - 5.50 лв./кг според вида на магазина и според това дали е опаковано или не. Това е най-високата цена за аналогични предложения, уточняват от "Фикосота синтез". "Основната суровина за производство на "Булка" е кравето мляко. Млечната мазнина обаче се замества частично с рафинирано палмово масло. Това е същото растително масло, което се използва и при производството на шоколади, вафли, бисквити, бонбони, десерти за деца, детски закуски, халва и др. В "Булка" обаче то не е хидрогенирано и практически продуктът е без наличие на трансмастни киселини и без холестерол", коментира Кюркчиев. След това показва изследвания, подкрепящи твърденията му. "Съдържанието на холестерол в "Булка" е по-ниско от 50 мг/кг според направени множество изследвания от акредитираната лаборатория SGS България. За сравнение - съдържанието на холестерол в саламуреното сирене е около 900 мг/кг", коментира доц. д-р Жечко Димитров, старши изследовател в Център по НИРД при "Ел Би булгарикум". Според генералния мениджър на "Фикосота синтез" в категорията на продуктите, съдържащи мляко и растителни мазнини, има два големи проблема, които са от изключително значение за целия бизнес. Първият е, че все още се работи без фактури ("Продава се мляко без документи, продукция без документи). В най-добрия случай се фактурира само част от произведеното. "В другите индустрии, в които работим, няма такива играчи. Натъкваме се на нещо, което беше актуално преди 15 години. Това е абсолютна отживелица", казва Кюркчиев. Вторият проблем е, че някои търговци не спазват стриктно изискването за отделяне на продуктите, съдържащи растителни мазнини или други добавки. Специална наредба разпорежда храните със заместители на мляко задължително да се обозначават с определението "имитиращи". Надписът е грижа както на производителя, така и на търговеца, който трябва да обособи специален щанд. "Пише, че е сирене, т.е. без добавки, но на практика не е. Веригите знаят, че няма как на тази цена да е сирене, но си затварят очите и казват, че производителят носи отговорност за твърденията си. Така купувачът е сериозно подведен", коментира Кюркчиев. "Тъкмо затова налагаме "Булка", за да дадем гаранция, че макар и евтин, това е продукт, на когото можеш да му се довериш. Той е с балансиран състав и не съдържа по никакъв начин вредни съставки. Не се сещам да сме пускали нещо, което не е добре издържано и което противоречи на законовите разпоредби. "Фикосота синтез" е добър и надежден производител", обобщава Кюркчиев. По данни на компанията след спорната от естетическа гледна точка реклама на "Булка" (вижте текста "Грешната реклама с големите бомби" по темата) продажбите на продукта са нараснали в пъти.
Източник: Капитал (14.01.2013)

Победителите в Next Generation 2013 Илина Лилова, която ръководи най-голямото подразделение в производителя на бързооборотни стоки "Фикосота синтез" - продукти за дома и лична хигиена, спечели тазгодишното издание на конкурса за млади мениджъри и предприемачи на "Капитал" NEXT GENERATION. Наградата е пълна стипендия за обучение в една от Professional MBA програмите, предоставена от партньора в конкурса WU Executive Academy, Виена. NEXT GENERATION e конкурс, в който се оценяват личното кариерно развитие, лидерският потенциал, иновативността, отговорностите, финансовите резултати и постиженията на кандидатите. Целта на конкурса е да представя успешни мениджъри от новото поколение в бизнеса. Победителят получава пълна стипендия за MBA обучение или приблизително 30 хил. евро. Освен него журито на конкурса отличава още двама мениджъри с частични стипендии в размер на 25% от таксата за същата програма. Тримата печеливши (виж по-долу) бяха обявени в сряда вечер на церемонията "Капитал 100", на която "Капитал" традиционно награждава най-големите компании в България. Членове на журито в NEXT GENERATION 2013 бяха Александър Дамев, директор на MBA програмите във WU Executive Academy, търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова, изпълнителният директор на "АББ България - клон Севлиево" Руслан Папазян, който е и победител в NEXT GENERATION 2011, Кристина Стоицова, директор "Научноизследователска и развойна дейност" във VMware Bulgaria, която спечели конкурса през 2012 г., и Мария Денева, мениджър "Човешки ресурси" в "Челопеч майнинг", които също са партньор на проекта. В конкурса NEXT GENERATION 2013 участваха 28 мениджъри. След оценка на подадените кандидатури сред тях бяха избрани 10 финалисти. Всички те преминаха през втория етап на конкурса - интервю с журито.
Източник: Капитал (27.06.2013)

Малко аса Ако сключването на сделка е като игра на покер, през последните трудни години играчите имаха нужда от нови ловки стратегии, за да печелят. Едни прецениха, че бързият изход е най-доброто решение. Други предпочетоха да изкачат по-добро раздаване. Трети агресивно "качваха", за да изiтискат максималното възможно от продавачите. В този стил вече почти пета поредна година пазарът на сливания и придобивания в България остава сравнително напрегната игра с излизащи чужди и наместващи се на тяхно място местни играчи. И за да не е пълна победата на българските участници, почти всяка от тези години има едно-две раздавания, в които западноевропейската стратегия надделяваше над местната. Такава беше играта и през първото шестмеiечие на годината. Най-силната карта През 2013 г. най-сполучливата карта извади мобилният оператор "Глобул", който единствен от доста големи икономически играчи в страната напоследък успя да се добере до силен западноевропейски собственик в лицето на норвежкия телеком Telenor. Продажбата му бе заради нуждата от ресурс на гръцкия собственик и въпреки това оценката, която стратегическият инвеститор даде за компанията, бе доста над последната подобна сделка на пазара. Причината бе във факта, че за разлика от БТК, продадена миналата година, "Глобул" бе сравнително чист от задължения. Ако при бившия държавен монополист кредиторите трябваше да се разделят с поне половината от вземането си и в компанията да останат още близо 700 млн. евро дълг, при "Глобул" продавачът взема над половин милиард евро чисто за значително по-малкия си актив. Всъщност със сделката за "Глобул" пазарът на сливанията и придобиванията в страната през първата половина на годината се докосва до 1 млрд. евро. Втората по големина сделка бе приключването на покупката на "Каолин" от германската индустриална група Quarzwerke, която оцени дружеството на малко над 100 млн. евро. С тези две големи сделки можем да кажем, че пазарът остава на нивата си от последните години. "Няма промяна в броя на сделките в най-големия сегмент на пазара, този над 100 млн. евро. Всяка година има между 2 и 4 сделки в този сегмент, вероятно през 2013 г. картината ще бъде същата", каза Александра Дойчинова, управляващ съдружник в адвокатска кантора Schoenherr. Според нея обаче тези сделки не бива да се приемат като индикатор за нивото на активността на сливанията и придобиванията в България просто защото са малко на брой, за да определят тенденция. Освен това често са мотивирани от стратегически и икономически фактори, които излизат извън мащабите на България. "Радостното е, че през 2013 г. тези фактори клонят в полза на стратегически инвеститори от държави - членки на ЕС", допълни тя, визирайки купувачите на "Глобул" и "Каолин". "По отношение на средния и малкия сегмент на пазара за съжаление отчитаме застой дори спрямо нивата през 2012 и 2011 г. Но очакваме втората половина на 2013 г. и началото на 2014 г. да са по-силни предвид вече заявения интерес на някои чужди инвеститори към активи в България", посочи Дойчинова. Доста по-позитивен в оценката си за първата половина на годината е управляващият партньор на Raiffeisen Investment Ивайло Господинов. "За мен като цяло тази година картината е много по-позитивна от предходна, ако съдим по интерeсa и на самите компании в търсенето на нови партньори. Бизнесите започват отново да се отварят за потенциални сделки и вече са готови за такива", каза той. Освен телеком сектора той отличи и случващото се в сферата на комуникациите, където според него предстоят да се видят още сделки. По думите на Господинов придобиването на интернет компанията "Нетинфо.БГ" от "Дарик нюз" пък бе сериозен катализатор за разместване в онлайн медийния бизнес. "Доста играчи си търсят нови партньори, така че и в този сектор ще продължават да се случват интересни сделки", каза той. Всъщност играта за "Нетинфо.БГ" беше направо ожесточена. Не толкова заради цената, колкото заради жаждата на кандидат-купувачи да се сдобият с допълнителен интерес актив в портфейла си. Някои от тях дори сами станаха обект на придобиване само дни след обявяването на сделката за "Нетинфо.БГ". Такава бе съдбата на "Инвестор.БГ", който бе купен от медийното поделение на групата "Химимпорт" - "България он ер", и то на изключително висока според повечето анализатори цена. Последва още една макар и по-малка сделка в бранша - тази за "Уеб медия груп". Въпреки това според пазарните анализатори сделките в бранша никак не са към края си. Според тях нуждата от окрупняване и разрастване остава силна, а играчите с подобна цел - не един или двама. По примера на "България он ер", която поиска "Инвестор.БГ", за да увеличи присъствието си в областта на онлайн бизнес новините като допълнение на бизнес телевизията си, не е изключено и други телевизии да се опитат да разширят присъствието си онлайн. Такъв интерес вече прояви "Нова телевизия", която все още няма силно онлайн присъствие, а бе кандидат за "Нетинфо.БГ". Анализаторите не изключват пазарни размествания и по причини, различни от чисто бизнес логиката - като политически например, но доколко тези очаквания ще се реализират предстои да се види. Старото асо Със затихващ късмет е един доскоро печеливш вид - енергетиката и ВЕИ проектите. Примерът от шестмесечието тук отново е LukErg Renew. съвместна компания на ERG Renew и "Лукойл" за инвестиции във вятърна енергия в Източна Европа. И тази година тя продължи да добавя към потфолиото си вятърни паркове на територията на страната, като последната придобивка бе паркът "Храброво" в района на Каварна, продаден от датската група Vestas. Наличието на още сделки във ВЕИ сектора, разбира се, не означава, че перспективите пред бранша са станали по-слънчеви. "Опитът ни от последната сделка, по която работихме, показва, че несигурността в регулаторната рамка на ВЕИ, прави сделките по-сложни, а преговорите по-продължителни. Това се дължи основно на предизвикателствата в договарянето на цената и разпределянето на риска от промени в нормативната уредба между продавача и купувача", посочи Ричард Клег, партньор в адвокатската фирма Wolf Theiss, България. Ивайло Господинов пък вижда перспектива в предизвикателствата пред българската енергетика и според него не е изключено те да станат повод и за ново раздвижване в сектора извън ВЕИ сегмента. "Така например дълго време вече се спекулира около плановете на CEZ за електроразпределителното им дружество и ТЕЦ "Варна". Интерес към тези активи не липсва, включително от местни играчи. Не е ясно и какво ще се случи с частните топлоелектроцентрали заради политическата несигурност и промените в регулациите", посочи той. Извън тези сделки обаче играта на пазара изглежда по-скоро вяла. Сделките при малките и средните предприятия са спорадични. Две сравнително големи сделки във финансовия сектор - например за ПОК "Доверие" и за МКБ Юнионбанк, са на трупчета въпреки сравнително активните преговори между купувачи и продавачи. Някои от висящите продажби може да излязат от застоя си, а други просто да не се случат въобще. Според Господинов все пак се случват придобивания в индустриалния и хранително-вкусовия бранш, като мотивите са основно консолидация и разширяване на портфейли. Сделките там обаче са сравнително малки и далеч от по-широката публика. "Като цяло в индустрията се случват неща. Има западноевропейски инвеститори, които търсят активи в тези два сектора и не се притесняват от политическата обстановка", смята той. "Освен това регистрираме голям интерес и към компании, които се занимават с полезни изкопаеми по примера на "Каолин". Извън тази сделка обаче засега надали ще има други. Може би по-скоро ще станем свидетели на различна форма на партньорства в разработването на нови находища. Интересът към всичко, което касае ресурси, обаче е голям и е от различни инвеститори - както западноевропейски, така и от китайски, руски и други", каза още Господинов. В хранително-вкусовата промишленост пък според него се очертава тенденция на локални играчи, които търсят добри мишени за изкупуване и консолидация. По думите му интересът е както към производствени бизнеси, така и към чиста дистрибуция. Подобна е сделката с окрупняването на дистрибуционния бизнес на "Булгартабак", макар част от придобиваните дистрибутори под една или друга форма да са били близки до собствениците на холдинга. Други активни играчи в хранително-вкусовия сектор последните години се очертаха компании като "Белла България" и "Фикосота синтез". "В общи линии местни български играчи, които са малко по-силни на пазара и са с по-гъвкав мениджмънт, се оглеждат за различни възможности, които им позволяват да направят една миниконсолидация с идеята да добият по-добър портфейл. При всички положения търсят да постигнат по-добра ефективност и синергия", посочи Господинов. В позитивния си тон той обобщи, че като цяло въпреки усложнената политическа обстановка запитвания от инвеститори не липсват. "Още повече че има много такива, които вече следва да излязат от инвестициите си в България", допълни той. Изчаквателна стратегия Редица финансови и стратегически играчи от известно време са в изчаквателна позиция за изхода от вложенията си. Някои вече започват първи сондажи за сделки, което вещае още раздвижване например в комуникациите и индустрията. И според Диана Димова, старши адвокат във Wolf Theiss, макар все още да не е ясно как политическата обстановка ще се отрази на пазара, перспективите за втората половина на 2013 г. изглеждат относително оптимистични. "Секторите, които бяха най-активни в първата половина на 2013 г. като технологии, медии и телекомуникации, хранително-вкусова промишленост и енергетика, вероятно ще привлекат сделки по сливания и придобивания и през втората половина на годината", смята тя. Това звучи добре, но с едно голямо "Но" заради ефекта от включването на играча "местна политическа криза". "Задълбочаващата се политическа несигурност и липсата на положителни краткосрочни перспективи отблъскват чуждестранните инвеститори с все по-голяма сила. Буквално в последните дни имаме реални примери за инвестиционни фондове, активни в региона, които в прав текст ни казват, че няма да инвестират в страната ни, преди да се изясни политическата ситуация, или биха инвестирали на много ниски оценки", посочи Росен Иванов, управляващ партньор в Entrea Capital. По тази причина той е сред най-песимистично настроен за пазара на сливания и придобивания до края на 2013 г. и смята, че той ще продължи да се движи от епизодични сделки, доминирани от местни купувачи. А това означава, че турнирът си остава български и с малък награден фонд.
Източник: Капитал (08.07.2013)

МОСВ наказа ТЕЦ "Марица 3" за замърсяване на въздуха Текуща санкция от малко над 64 хил. лева наложи Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) на ТЕЦ „Марица 3" заради замърсяване на въздуха със серен диоксид над допустимите емисии. Това става ясно от отчетите за проверки на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) през септември. Наказание за замърсяване на въздуха има и за "Топлофикация" – Перник, тъй като дружеството не е взело необходимите мерки за ограничаване на неорганизираните емисии прах в атмосферния въздух. Проверката на експертите е показала, че компанията е допуснала изсушаване на повърхността на сгуроотвал „Седми септември“, което е нарушение на Комплексното разрешително за дейността на дружеството. Данните от проверката показват, че не само топлофикационните дружества са източник на замърсяването на атмосферата над допустимите норми. Санкции за такива нарушения са наложени на „Пътни строежи – Велико Търново“, предприятието за производство на растителни масла „Роса“ в Шумен, както и на асфалтовата база на „Бургаспътстрой“ край Бургас. Акцент в проверката през септември е било опазването на водите, коментират още от МОСВ. Наложени са наказания на завода за хартия в Белово, който е нарушил разрешителното за заустването на отпадни води, както и на „Фикосота синтез“ - заради изхвърляне на отпадни води, без да са минали през пречиствателна станция. Общо през септември са проверени над 1,5 хил. обекта. Наложени са 79 акта за нарушения и са издадени 626 предписания за отстраняване на нарушенията.
Източник: Инвестор.БГ (28.10.2013)

Млекопреработвателното предприятие „Дядо Либен“ в Копривщица се продава на търг от Пощенска банка (Юробанк България) заради просрочени задължения. Това съобщава вестник Капитал Daily днес. От публикуваната обява става ясно, че началната цена за сградите и машините е 5.08 млн. лв. без ДДС, а офертите могат да се подават в централата на банката до 7 ноември. Предприятието, което произвеждаше сирене, кашкавал и кисело мляко в по-високия ценови клас, не работи от пролетта. Документи от Търговския регистър показват, че мандрата е силно задлъжняла, не е плащала вноски по кредити в последните месеци. Според регистъра банката търси вземане от 2.5 млн. евро, в което влизат главница, лихви и разноски по кредитите. Михаил Тачев и синът му Наско започват бизнеса си с дистрибуция на продукти на „Млечен път“ – Нова Загора, през 1994 г. Десет години по-късно случайността ги отвежда в Копривщица, където те купуват мандра „Дядо Либен“ и решават да произвеждат под собствена търговска марка. Започват с начален капитал от 5 хил. лева, множество заеми от банки и с производство на малък асортимент от сирене, кашкавал и извара. В края на 2009 г. разработват търговската марка Frezco. Животът на марката продължава до пролетта на тази година, когато тя просто изчезва от пазара, пише в днешния си брой изданието. Причините за срива според представители на сектора са две – големи дългове към банката и управленски грешки. До началото на лятото съдружници в мандрата са Михаил Тачев и Димитър Григоров. Няколко месеца по-рано, в началото на април, е направена рокада в мениджмънта на дружеството и за управител на компанията е назначен бившият директор на държавната „Ел Би Булгарикум“ Христо Юнгарев. Той е предложен от по-големия собственик – Григоров. Според представители на сектора, макар и в миналото дружеството да е било затруднено от големите заеми, след рокадата проблемите в мандрата се задълбочават – сменя се моделът на работа с доставчиците, натрупват се дългове към тях, те спират да работят с „Дядо Либен“, а като няма мляко, няма и продукция. Оттам и изплащането на банковите заеми става невъзможно. От началото на юни, седмици след спирането на производството, Григоров е излязъл като съдружник и Тачев остава едноличен собственик. Преди това неговият дял е бил 49%, а Григоров е държал контролния пакет. Пощенска банка се е съгласила на промяната. Оттогава започват преговори с финансовата институция, които явно не са довели до успех, ако се съди по сегашната обява за продажба на активите на мандрата. Собственикът на „Дядо Либен“ Михаил Тачев отказа да коментира продажбата. От Пощенска банка също не дадоха официална информация, като посочиха, че в политиката на банката е да не коментира такива продажби
Източник: Капитал Dаily (30.10.2013)

Банка продава мандрата "Дядо Либен" заради дълг Пощенска банка е обявила търг за продажбата на мандрата "Дядо Либен" в Копривщица. Според публикувана покана началната цена е 5,081 млн. лв. без ДДС, като писмени оферти ще се приемат до 7 ноември. Освен поземлен имот и сгради в Копривщица сред продаваните машини и съоръжения са и система за разтваряне на сухо мляко, резервоар за 10 хил. литра суроватка, хомогенизатор и др. Причината за търга е необслужван голям кредит от около 2,5 млн. евро. За изтеглянето му недвижимите имоти и движими вещи на "Дядо Либен" са вписани като т.нар. особен залог. При спиране на плащанията на вноските по кредита те подлежат на публична продажба. Вчера собственикът на "Дядо Либен" Михаил Тачев отказа коментар за продажбата на мандрата. От Пощенска банка също не дадоха информация, защото "такава била политиката на банката". "Дядо Либен" продаваше под едноименната марка сирене и кашкавал, а от 2009 г. и млечни продукти Frezco. Мандрата в Копривщица правеше и "Тертер" за "Фикосота синтез". Марката е на същата фирма, която притежава и прословутия имитиращ продукт "Булка чеиз". "24 часа" научи, че всъщност млекопреработвателното предприятие е спряло работа още преди 3-4 месеца в началото на лятото. От близо половин година е прекратено и изплащането на кредитите. Преди изпадането на практика във фалит е имало и промени в собствеността на фирмата. До лятото съдружник на Михаил Тачев е бил Димитър Григоров. През април по негово предложение за управител на компанията е назначен бившият директор на държавното "Ел Би Булгарикум" Христо Юнгарев. Именно той заедно с Михаил Тачев преди години се отцепи от браншовата асоциация на млекопреработвателите в България и основаха втора - Национална асоциация на млекопреработвателите. Тя защитаваше правото на мандрите да правят сирене-менте от палмово масло и оспори в съда разделянето на производството на такова на млечни продукти и на имитиращи с растителни мазнини. Преди 4 г. след заседание на парламентарната комисия по земеделие Тачев дори си позволи да заплаши репортер на "24 часа", че "на колегите в бранша идвало да набият някого", защото много пишел за сиренето от "ония работи". През януари 2013 г. Михаил Тачев беше делегат на патриаршеския събор. През юни 2013 г. пъкбизнесменът Димитър Григоров е излязъл от "Дядо Либен" и така Михаил Тачев е останал едноличен собственик.
Източник: 24 часа (30.10.2013)

"Дядо Либен" остана без купувач при първия опит за продажба Пощенска банка отново се опитва да продаде мандрата "Дядо Либен" срещу 5.08 млн. лв. без ДДС, като този път в активите влиза и търговската марка Frezco, става ясно от обявление. В края на октомври банката обяви на търг предприятието, но в цената влизаха само производствените мощности, сградите и теренът на мандрата. От сегашната обява става ясно, че цената на терена си остава същата, на сградите и движимите активи е леко намалена, а към общата стойност е добавена и марката Frezco, под която се продаваха продуктите на "Дядо Либен". Разликата обаче е в начисляването на ДДС, което в крайна сметка увеличава крайната цена. От Пощенска банка не пожелаха да коментират новия опит за продажба. Най-вероятно той означава, че на предишния търг не се е явил кандидат. Тогава имаше информация, че интерес към активите имат "Фикосота синтез" и "Белла България", но и от двете компании отрекоха. През октомври от бранша коментираха, че исканите над 5 млн. лв. за предприятието в Копривщица са много. В обявата се посочва, че над марката Frezco има наложена забрана за разпореждане, която ще бъде вдигната преди сключване на сделка. Сега новите оферти може да се подават в банката до 27 декември, а кандидатите трябва да внесат и 10% от минималната цена като депозит. Ако бъде избран купувач, договорът с него трябва да се сключи до 20 февруари, става ясно от обявата. В момента едноличен собственик на дружеството "Дядо Либен" е Михаил Тачев. Тачев каза, че засега се въздържа от коментар по продажбата. Михаил Тачев и синът му Наско започват бизнеса си с дистрибуция на продукти на "Млечен път" – Нова Загора, през 1994 г. Десет години по-късно те купуват мандра "Дядо Либен" и решават да произвеждат под собствена търговска марка. В края на 2009 г. разработват търговската марка Frezco. Животът на марката продължава до пролетта на тази година, когато тя просто изчезва от пазара. Причините за срива според представители на сектора са две - големи дългове към банката и управленски грешки. До началото на лятото съдружници в мандрата са Михаил Тачев и Димитър Григоров. Няколко месеца по-рано, в началото на април, е направена рокада в мениджмънта на дружеството и за управител на компанията е назначен бившият директор на държавната "Ел Би Булгарикум" Христо Юнгарев. Той е предложен от по-големия собственик - Григоров. Според представители на сектора, макар и в миналото дружеството да е било затруднено от големите заеми, след рокадата проблемите в мандрата се задълбочават - сменя се моделът на работа с доставчиците, натрупват се дългове към тях, те спират да работят с "Дядо Либен", а като няма мляко, няма и продукция. Оттам и изплащането на банковите заеми става невъзможно. От началото на юни, седмици след спирането на производството, Григоров е излязъл като съдружник и Тачев остава едноличен собственик. Преди това неговият дял е бил 49%, а Григоров е държал контролния пакет. Пощенска банка се е съгласила на промяната. Оттогава започват преговори с финансовата институция, които явно не са довели до успех. В момента дяловото участие на Тачев е заложено в Пощенска банка заради дълг от 2 млн. евро, а по договор за солидарен длъжник самото дружество има залог в банката. По последни данни от ТР цената на това задължение е 7.72 млн. евро.
Източник: Капитал (19.12.2013)