"Криза-некриза, ние вървим по ясен път." Тази реплика на собственика на "Фикосота синтез" Красен Кюркчиев е отпреди година и е изречена след поредния нов продукт на компанията - в случая вафлен десерт. Много пасва и на историята, която тук ще разкажем. Сега управляваната от него фирма дори прави по-голяма крачка - влиза в изцяло нов сектор. Ще продава свои марки сирене и кашкавал от следващия месец. Историята на фирмата показва, че "Фикосота синтез" знае как се налага продукт. Правила го е и с прах за пране, и със снаксове, и с тоалетна хартия. Оръжието на компанията е добър продукт, налаган с много силен маркетинг и реклама. Затова сега очакванията са фирмата да размести млечния пазар. Секторът е раздробен, няма силни марки, така че има място за брандирани изделия. Освен това "Фикосота синтез" има добра дистрибуция, контакти с вериги и търговци. В случая със сиренето и кашкавала обаче има една особеност - прицелването е във високия ценови сегмент. Там конкуренцията е слаба, но и търсенето не е голямо, особено във време на криза. Защо точно мляко На въпроса защо са избрали този бранш Красен Кюркчиев отговаря: "Говорим за бизнес възможност. Това е сектор, в който няма достатъчно качествени продукти и добри марки. А ние имаме познания за бизнеса с бързооборотни стоки и опит точно в създаването, подкрепата и развитието на силни брандове. В млекопреработката има много големи инвестиции в производство и фабрики. Но хората не са специалисти в продажбите и налагането на марки. Ние пък сме." И припомня, че "Фикосота синтез" продава успешно в 14-15 държави. Предварителното проучване показало, че в бранша има 240 производителя. "Пазарът е изключително небрандиран, без признаци за иновации. В същото време продуктите са много широко потребявани, с достатъчна честота на покупка. Над 95% от хората консумират сирене. Но никой не инвестира в силни марки", посочва Анастасия Томешкова, маркетинг мениджър бизнес развитие в компанията. "Ние сме силни в бизнеса с бързооборотни стоки, а дали ще продаваме салами, сирене, тоалетна хартия или напитки, няма значение. Можем да стъпим навсякъде. А конкурентите в тази категория не са толкова страшни за нас", смята Кюркчиев. Според него собствениците на мандри в сектора "вече са направили каквото са могли" - взели са кредити или европейски субсидии, инвестирали са в сгради, техника и технологии. Но са стигнали капацитета на възможностите си за мениджмънт. "Ние сме по-различен играч", твърди Кюркчиев. По българска рецепта Проучването показало, че хората искат млечни продукти изцяло от мляко, по българска технология, от проверен производител, с разпознаваема марка и постоянно качество. "Българският държавен стандарт (БДС) за нас не е мерило. Ние искаме по-високо качество от това, което гарантира спазването на БДС за сиренето и кашкавала. Ще предложим най-доброто, по оригинални технологии и без компромис в рецептите", обяснява Кюркчиев. Проблем в сектора обаче е липсата на сурово мляко и особено на качествено. "Искаме много качествени суровини. Така работим и при другите продукти на компанията. Ако в България има такава суровина, ние я купуваме. Ако няма – внасяме я", обяснява стратегията Красен Кюркчиев. Йордан Калчев, бизнес мениджър във фирмата, припомня, че не са много продуктите, при които "Made in Buldaria е предимство". Затова налагането на марките на пазара в страната е само част от плановете на "Фикосота синтез" за развитие. "Голямата ни цел е да направим добър бизнес с типично български продукт и да наложим брандовете си и в други държави. Експанзията зад граница няма да е веднага, не и тази година. Но искаме след 10 или 15 години да се похвалим, че българските ни марки сирене се продават в много държави и имат добри пазарни позиции там", заявява Кюркчиев. Фирмата планира да налага продуктите си "както обикновено, но малко по-силно и гръмогласно". Това означава – масирана реклама по телевизия, в печатни издания, на билбордове плюс дегустации в магазините. Производство по поръчка Направили много сметки дали си струва да си купят или построят собствен завод за млекопреработка. В крайна сметка се спрели на варианта партньорство. Фирмите били избрани заради опита, добрите производствени бази и желанието им да работят по нов начин, уточнява Йордан Калчев. "Засега мандрите, в които ще произвеждаме сирене и кашкавал с нашите марки, са две, но в бъдеще може би ще има още. Те ще работят изключително под наш контрол, с наши материали и по одобрена от нас технология. Собствениците им приветстват това сътрудничество, защото има какво да научат от нас", разказва Кюркчиев. Според него плюсът на такъв подход, е че "Фикисота синтез" не започва от нулата. "Реално няма инвестиция в оборудване, земя и сгради. Но не знаем дали, ако успеем и продаваме големи обеми, няма да имаме в бъдеще собствена база." Според Кюркчиев няма условия за "конфликт на интереси" с тези, които ще произвеждат продуктите, защото те също печелят от това сътрудничество - дяловете на всички в сектора са по около 2-3% (при годишен пазар от около 420 млн. лв. за сиренето и около 279 млн. лв. за кашкавала, според данни на фирми от сектора). Висока цел И двете марки на компанията (първата ще дебютира през април, а втората - през август) ще са във високия ценови клас, уточнява Анастасия Томешкова. Според нея вече съществува такъв сегмент при млечните продукти – относителният му дял е около 7% за сиренето (над 10 лв./кг) и около 8% при кашкавала (над 14 лв./кг). "Има доста ясно изразени претенции на клиенти за продукти с високо качество и висока цена, но масовите продажби не са в този сегмент". В момента средната цена за килограм сирене е около 5-6 лв. за килограм. "При тази цена няма радост. Нямаш шанс за добър продукт. Ние отиваме в най-високата част на таблицата и ще привлечем клиенти, които са склонни да платят висока цена за високо качество, добра марка и добро усещане", обяснява Кюркчиев. И твърди, че не се страхува от конкуренцията в сектора, защото има "достатъчно опит в битката с компании от ранга на Procter & Gamble, Henkel и Nestle, с които се състезава при производството на сапуни, перилни препарати, шампоани, бебешки пелени, снакс и др. В млечния сектор ще се заформи и маркетингов дуел. Преди месеци в него влезе друг голям играч - холдингът "Белла България", който в края на 2009 г. купи две фирми в бранша - "Ипекс груп" и "Акурат млечна промишленост". Причината за навлизането беше опитът на "Белла" с производството на други храни, но стъпката помага и за запълването на голямата логистична база на компанията. Все още обаче не е започнало точното позициониране на млечните й продукти. За Кюркчиев "конкуренцията с "Белла" може само да е от полза, защото ще развие категорията. Другият проблем, с който трябва да се пребори "Фикосота", е свитото потребление. "Пазарът на бързооборотните стоки в страната има между 2% и 6-7% спад в различните категории през 2010 г. спрямо предходната година. Усещането е за спад и през 2011 г., макар че още няма официални статистически данни", уточнява Красен Кюркчиев. Според официалната статистика обаче пазарът на сирене (включително и произведеното с немлечни съставки) бележи ръст от 11% през 2010 г. Екипът, ангажиран с новия проект, не дава информация за количества, обороти и планирани пазарни дялове. "Но целта ни е до една година българите, които могат да си позволят или искат да имат много добри продукти в тази категория, да са опитали от нашето сирене и кашкавал и още по-добре - да са ги харесали", казва Красен Кюркчиев. От следващата година компанията планира да започне износ. "Много вероятни първи дестинации са Румъния и Украйна", уточнява Кюркчиев. И твърди, че засега "Фикосота синтез" няма интерес да влиза и в други сектори. В млечната спирка на компанията има достатъчно място за развитие - при пазар за 700 млн. лева възможностите изглеждат апетитни.
Източник: Капитал (19.03.2011)

Инвестиционният проект на българския производител на популярни бързооборотни стоки - миещи и перилни препаратии санитарни материали "Тео", "Тема", Savex, Semana, Milde, "Емека" - "Фикосота Синтез" ООД, е в ход от началото на миналия месец. Обектът включва разширение на производствената сграда за хигиенни продукти и разширение на складовата база, както и прилежащата площадкова инженерна инфраструктура в Западната индустриална зона на Шумен, на ул. "Мадара" 48. Проектът е изготвен от "Ренкон консултинг инженерс" с управител инж. Константин Златев. Проектанти по част "Архитектура" са арх. Десислава Иванова и арх. Грета Нейкова, по част "Конструктивна" инж. Васил Парушев и инж. Славян Крайнев. Изпълнението е поверено на "Кордеел България". Строителството трябва да бъде изпълнено за пет месеца. Новото производствено хале с разгъната застроена площ от 2947 кв.м е долепено до южната фасада на съществуващ цех за хигиенни продукти, а новият склад с РЗП 1074 кв.м - до източната фасада на съществуващия комплекс. Между двете производства е предвидена функционална връзка. Автомобилният достъп е от съществуващия вход от север. В имота са разположени няколко производствени цеха със складове. Цехътза производство на тоалетна хартия е самостоятелен. Цехът за сапун и склад са долепени до съществуващия цех за хигиенни материали и склад в комплекс с обща разгъната застроена площ 13 434 кв.м върху имот от 33 декара. Основното предназначение на новия цех е производство на хигиенни материали. Производствената сграда е решена на две нива. На ниво терен се намира производството, в сутерена са обслужващи помещения. В югозападния край на сградата е предвиден главният входза работещите. Необходимите битови и санитарни помещения за работниците и технически помещения са в западната и южната част на сутерена плюс два склада и помещение за контейнери за отпадъци, осигурени с външен вход на източната фасада. Складовото хале ще се долепи до източната фасада на съществуващ цех за хигиенни продукти и съществуващ склад. Предвижда се допълнителeн зид от газобетон 20 см по цялата дължина. По югоизточната фасада се предвиждат три дебаркадера с подвижна платформа тип "Хафа". Новите сгради представляват сглобяеми халета с размери 67/34 м - за производственото, и 21.75/50.65 м - за складовото, с височина до кота. Фасадната обшивка ще се изпълни отметални "C" касетиот студеноогъната ламарина с минерална вата 120 мм. Цокълните панели са сглобяеми стоманобетонни илимонолитно изпълнени стени. Покривът ще се изпълнява с послоен монтаж от LTламарина, топлоизолация от минерална вата и хидроизолация. Подът в техническите помещения и в производственото хале ще бъде от шлайфан бетон,в коридорите, битовите помещения и залата за почивка – гранитогрес, теракота в санитарните помещения. Обект Разширение на производствена и складова база Инвеститор "Фикосота Синтез" ООД Проектант "Ренкон консултинг инженерс"ООД Изпълнител "Кордеел България" ЕАД Площ на имота 33 590.34 кв.м ЗП на целия имот 11 350 кв.м РЗП на целия имот 13 434 кв.м Площ на озеленяване 6713 кв.м ЗП нов произв. цех 2259 кв.м РЗП нов произв. цех 2947 кв.м ЗП на нов склад 1074 кв.м РЗП на нов склад 1074 кв.м
Източник: Строителство Градът (26.07.2011)

Управителят на "Фикосота Синтез" (FS) Красен Кюркчиев е един от отличените с приза Ruban d'honneur (в буквален превод "лентата на честта" - бел.ред.) в категорията "Предприемач на годината", а IT компанията "Телерик" получи награда в категорията за бизнес с оборот до 25 млн. евро от European Business Awards 2011. Кюркчиев коментира по повод наградата, че целта му е "Фикосота Синтез" да се превърне в най-голямата компания за бързооборотни стоки в Източна Европа. Според данните на фирмата консолидираният й оборот за 2011г. ще достигне 170 млн. лв., а очакваният ръст за 2012 г. е над 20%. Над половината от бизнеса си FS генерира от чужди пазари. "Телерик" е една от водещите български компании в областта на информационните технологии, отличена и като най-добър работодател в България през 2010 от Hewitt Associates. Наградите European Business Awards, спонсорирани от банката HSBC, се връчват от 2007г. насам на най-иновативните и добре представящи се компании в европейската бизнес общност. Те се избират от 56 независими съдии - важни бизнес и политически фигури от Европа, които имат поглед върху бизнеса на континента. Участниците в състезанието тази година са 15 000 компании с общо 2.5 млн. служители, които формират общо 8.3% от брутния вътрешен продукт на Европа.
Източник: Дневник (25.11.2011)