За България и Румъния времето се дели преди и след ЕС. Засега туризмът е най-динамичната ни връзка За икономическите отношения на България и Румъния времето се дели преди и след присъединяването ни към Европейския съюз (ЕС). Преди двустранната ни търговия беше незначителна, след това се удвои. Преди инвестициите бяха скромни, после румънците започнаха да се интересуват от покупка на имот в България. Преди бяхме дистанцирани, макар и географски близки, сега сме членове на съюза и регионални партньори. Преди не ни беше интересно какво има отвъд границата на комшиите, сега преминаването й е свързано само с показването на лична карта и все по-често си ходим на гости. И колкото на шега, толкова и наистина - преди бяхме просто конкуренти, а сега просто се конкурираме за последното място сред държавите от ЕС. Търговията През 2008 г. стокообменът между България и Румъния възлиза на 2.5 млн. EUR, което е ръст от над 50% в сравнение с предходната година и два пъти повече в сравнение с годината преди присъединяването на двете държави към ЕС. Заради кризата обаче резултатите се свиха, като за периода януари - ноември спадът на стокообмена ни е с 23.4% до 1.8 млн. EUR. Въпреки това обаче Румъния е на четвърто място сред външнотърговските ни партньори след Германия, Гърция и Италия. За северната ни съседка изнасяме желязо, пшеница, медикаменти и др., а внасяме основно нефтени продукти и автомобили. Инвестиции Не можем да кажем, че инвестициите от и към Румъния са много големи. По данни от 2009 г. на външното министерство на Румъния в България са регистрирани 36 дружества и представителства с румънско участие, от които 9 са със 100% румънски капитал. Топинвеститорът е Ромпетрол. Вложенията на северните ни съседи за 2008 г. възлизат на 9.84 млн. EUR, но за сметка на това само за деветмесечието на 2009 г. обемът им е 216.3 млн. EUR. В същото време българският бизнес има доста по-голям интерес към правенето на бизнес на север от Дунав. Към март 2009 г. са регистрирани 1014 дружества с българско участие и капитал от 18.5 млрд. EUR. Това нарежда България на 41-во място сред инвеститорите в Румъния. Инвазията на българските компании започна още към 2004 г. и се ускори след членството ни в съюза. Вече имаме и добри примери за добре позиционирани български компании, като веригата за техника Техномаркет, петролната компания Приста ойл, производителя на перилни и почистващи препарати Фикосота синтез, добри търговски позиции имат Белла България, Девин и др. Инвестиции във финансовия сектор има и Еврохолд България. Туризъм Туризмът сближава, но и помага на бизнеса. Той всъщност се оказва и най-динамично развиващият се отрасъл в двустранните търговско-икономически връзки през последните години, коментират от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. През 2008 г. от Румъния в България са дошли близо 997 хил. души, половината от тях - с цел туризъм. За 2009 г. резултатите отново са около 1 млн. посетители. И макар и да има лек спад от 5.5% на годишна база, Румъния е на първо място в класацията на туристическите посещения у нас. Българите също започнаха да се интересуват от възможностите за туризъм в северната ни съседка. През 2008 г. близо 482 хил. българи са минали границата, а през 2009 г. - 445 хил. Спадът е със 7.5%, но Румъния е трета в посещенията ни зад граница. През моста Един мост ни свързва, един мост ни дели. Всъщност има вероятност към 2011 г. вече да бъде завършен проектът за изграждане и на Дунав мост 2 при Видин - Калафат, на който три правителства вече правиха първа копка. Заради забавянето страната ни е изправена пред риска да загуби финансирането на проекта по програма ИСПА в размер на 70 млн. EUR. Идеята е и България, и Румъния да настояват за отсрочка с от по 6 месеца, или общо година. Това ще е и фокусът на срещата на премиерите на двете държави в петък, 26 февруари. И ако този проект се окаже успешен, може би ще се даде старт и на още три по поречието на Дунав. Дотогава обаче трябва да се помисли дали има нужда от такси за преминаването на моста при Русе или поне те реално да се използват за поддържане на съоръжението, призовават представителите на бизнеса. За периода 2008 г. - първата половина на 2009 г. приходите от такси възлизат на 45 млн. лв., но само около 300 хил. лв. са използвани за реновация, става ясно от справка, предоставена от Национална агенция Пътна инфраструктура.
Източник: Пари (22.02.2010)