1.5 млн. щ. д. ще инвестира Фикосота ООД за пускането в експлоатация до май т.г. на нова линия за производство на прах за пране, съобщи президентът на шуменското дружество Жечко Кюркчиев. Фирмата е лидер сред българските производители на перилни и миещи препарати, като на пазара се наложиха препаратите за пране с марките Тема, Ехо и Фея. Освен това в производствената програма на шуменското дружество за 2000 г. е заложено пускането на два нови вида бойлери - с неръждаем и с емайлиран водосъдържател. Електрическите маслени радиатори TESY, за които Фикосота ООД спечели наградата Златен лъв на последното изложение Произведено в България, се изнасят в 11 страни на света. Той е със защитен знак ISO 9001. С него шуменската фирма ще представи на предстоящото световно изложение на производителите във френската столица Париж Конфортек, което ще се организира в края на януари и началото на февруари.
Източник: Пари (07.01.2000)

Сертификат за качество на продукцията ISO 9001 получи шуменската фирма Фикосота ООД. Документът е получен от Европейския комитет по качество SGS със седалище в град Антверпен - Белгия, и валидността му важи до 31 март 2003 година. Сертификатът е за дизайн и производство на домакински електроуреди, прахове, козметични средства и сапуни. Фирмата е известна на българския и международен пазар с бойлерите и радиаторите с марка Теси, с праховете Тема, Ехо и Роял клуб, както и със сапуните и шампоаните Тео и Теtе-а-tete.
Източник: Шуменска заря (10.06.2000)

Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ и § 5 ЗДЛ с решение от 20.VI.2000 г. по ф.д. № 6/94 вписа промени за "Фикосота - Синтез" - ООД, Шумен: деноминира капитала от 5 000 000 лв. на 5000 лв.; увеличава капитала от 5000 лв. на 201 000 лв.; вписва промени в дружествения договор; дружеството се представлява и управлява от съдружниците Красен Ангелов Кюркчиев, Стефан Георгиев Стефанов и Петър Димитров Минчев заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (04.08.2000)

Модерна италианска инсталация за производство на всякакъв вид прахообразни и гранулирани почистващи, миещи и перилни препарати оборудва Фикосота Синтез ООД, съобщи управителят на шуменското дружество Стефан Стефанов. Монтажът, който се извършва от фирма Водно строителство в Шумен, ще завърши до 20 дни. В България това е единственото автоматизирано съоръжение от този тип. То се използва от 10-ина собственици на най-големите предприятия в бранша на перилните препарати в света, уточни г-н Стефанов. Перспективната технология е изцяло компютризирана и ангажира персонал само от 3-4 души. На тази инсталация ще се произвеждат предимно перилните прахове от популярните марки Тема и Ехо. Капацитетните възможности на новата линия ще позволяват производство на 3.5 т/ч. Рязко ще се подобри и качеството на продукцията. Тя вече успешно ще конкурира лидерите в бранша.
Източник: Пари (14.09.2000)

Основните действащи лица на българския пазар на прахове за пране са само седем, но затова пък присъствието е пъстро. С различен успех у нас продават и трите световни мастодонта при потребителски стоки - “Проктър и Гембъл” (P&G), “Юниливър” и “Хенкел”. Българското производство е застъпено от една нова фирма - “Фикосота”, и от някогашния монополист - “Верила”. Евтина продукция с турски суровини бълват и множество цехове от регионално значение. Доскоро пазарен лидер беше турската “Хаят”. После компанията се раздели с българския си дистрибутор и сега у нас продават и “Хаят”, и бившният им партньор “Сарс груп”. На пазара се мяркат също гръцки, италиански и израелски марки. Събитието на миналата година беше, че “Проктър и Гембъл” иззе пазарното лидерство от “Хаят” след решаваща битка в икономичния клас. С това масовите български потребители се приближиха до европейските. Те започнаха да перат с праховете на реномирана мултинационална компания вместо с турски изделия. Отделен е въпросът, че амбициозната турска групировка сега навлиза и на британския пазар, но тепърва има да се доказва там. В момента “Проктър и Гембъл” държи около 50% от пазара като обеми и 55% като стойност по данни от фирмата. Конкуренти свеждат дела им до около четиридесет процента, но не отричат първото им място. “P&G” е лидер и във високия клас - с “Ариел”, и в средния - с “Тайд”, и най-важното - в икономичния с “Бонукс”. От компанията отдават успеха си главно на оптималното съотношение между качество и цена. Странична предпоставка за успеха на “Проктър” е Раздорът около марката “Тест” За правата върху нея възникна конфликт между “Хаят” и българския им дистрибутор “Сарс груп”. Печелившата марка “Тест” е регистрирана в патентното ведомство като собственост на “Сарс груп”. От групата обясняват, че завод на “Хаят” им е изработвал праха “Тест” по поръчка и че те са наложили марката в България. Представителите на “Хаят” пък твърдят, че “Тест” е тяхна марка, регистрирана в над 40 страни, и са завели процедура по заличаването й. Резултат от делата се очаква до юли догодина. В момента “Сарс” произвеждат в България под марката “Тест”, а “Хаят” внасят “Тест” от Турция. Това обърка потребителя. Допринесоха и платените съобщения, с които двете спорещи страни се обстрелваха в пресата. Марката “Тест”, която държеше около половината от пазара, постепенно започна да губи дял. Спечелиха и “Проктър и Гембъл”, и “Фикосота”. От 1999 г. се насочихме към местно производство с цел по-ниска себестойност”, обясни Гинка Колева, упълномощен управител на “Сарс груп”. “Сарс” произвежда и пакетира в Пловдив праховете “Тест” и Биохасс”. Наскоро въведе и новия “Сарс” по френска формула. Праховете се внасят, у нас им се добавят подобрители и се пакетират. До 2002 г. групата смята да започне собствено производство в България. Вече е поръчала на италиански производители инсталация. От своя страна турската група “Хаят”, която има над 10 завода за миещи препарати, хартиени изделия, сапуни, изгражда завод във Варна. Планираната инвестиция е за 10 млн. лева, до момента са вложени 4 млн. лв. За предстоящия втори етап е оставено изграждането на инсталацията за прахове. “Построяването на този завод е свързано с географското разширение на корпорацията. Той ще е завод за Балканите. Целта му е да навлезем на руския и на украинския пазар и да се движим на Запад”, съобщи регионалният мениджър и управител на “Хаят България кемикъл” Емил Исаев. Наскоро “Хаят” са започнали да продават прахове и в Англия. В момента от Истанбул в България се внасят праховете “Тест”, “Бинго”, “Хас” и “Нит”. “Фикосота” ще удвоява пазарния си дял Докато инвестициите на “Хаят” и “Сарс” са намерения, от “Фикосота” обявиха, че пускат от октомври нова италианска линия за производство. Общата стойност на инвестицията е около два милиона долара. По оценки на фирмата я прави първата, работеща на съвременни начала у нас. В момента компанията произвежда за България и изнася за Украйна, Молдова и Македония. С въвеждането на новата технология и прахът за пране “Ехо” ще влезе в по-висок ценови клас. От ноември “Фикосота” стартира и две нови концепции за прах за пране като рецептура и обещава ново качество. Амбициите са пазарният дял на “Тема” и “Ехо” от около 10 процента да се качи до 20 - 25 на сто от пазара, съобщи генералният мениджър на “Фикосота” Красен Кюркчиев. “Юниливър” навлезе и в икономичния клас Засега третото място на пазара (след “P&G” и свързаните с “Тест”) заема британско-холандската компания “Юниливър”. Тя държи второ място във високия клас с праха “Омо”. През пролетта “Юниливър” обяви намеренията си да отнеме лидерското място на “Бонукс” и в икономичния клас с праха си “Деро”. Аргументите им са, че са пазарен лидер в икономичен клас в света. “Хенкел” разчитат на технологични новости Третият мултинационал - “Хенкел”, при праховете е със слаби позиции у нас. “Ние последни навлязохме тук и засега сме далеч от пазарния успех на “Проктър и Гембъл”, казва Владислав Иванов, директор маркетинг и финанси във вносителя “Искандер 97”. Той подрежда в пазарната ранглиста “Хенкел” след “Фикосота”. “Това, което ни отличава от другите, е, че най-бързо въвеждаме новите си продукти в страната”, казва Иванов. Сега българският потребител може да купи на приемливи цени от гамата на “Персил” и “Рекс” това, което и купувачът във Виена. Компанията обаче малко рекламира праховете си. Странични източници го обясняват с това, че българският пазар не й е приоритет. “Верила” заложи на три марки С нищожен пазарен дял сега е някогашният символ на битовата химия “Верила”. “Преди работехме на четири смени, сега пускаме инсталацията веднъж в месеца”, си спомня маркетинг-директорът Атанас Георгиев. Въпросната инсталация, макари морално остаряла, засега е единствената в България, която позволява да се произвеждат гранулирани прахове. Предприятието беше купено от РМД, макар че към него е имало интерес и от “Хенкел”, и от “Хаят”. Наскоро тръгнаха слухове за фалита му, които после бяха опровергани. “Стоим на пазара, защото имаме и други производства - например антифриз и смазки”, обясни г-н Георгиев. Сега “Верила” продава насипни прахове за армията и болниците. Засега свиват асортимента си и вместо шест марки прах ще заложат на три - “Липо Хеви”, “Асо” (най-добрият прах, който “Верила” можела да произведе) и “Бебе”. Детският прах се произвежда и за гръцкия пазар. От компанията обясняват стопения си пазарен дял с конкуренцията на евтиния внос, с тежкото си наследство, с грешката да се поддържа неоправдано широка гама и с факта, че работят само с фактури.
Източник: Капитал (16.09.2000)

Пазарът на прахове за пране се смята за един от читавите у нас. На него жестоко се конкурират сериозни фирми. В България присъстват и трите международни мастодонта в бранша - “Проктър и Гембъл”, “Юниливър” и “Хенкел”. Местното производство в лицето на “Фикосота”, “Верила” и “Сарс груп” натиска цените надолу в полза на потребителя. Маржовете между търговията на едро и дребно рядко надминават 10-15%, което прехвърля усилията върху оборота. В отделните пазарни сегменти цените са изравнени почти до стотинки. Конкуренцията е в качеството, рекламата и дистрибуцията. От две-три години митата за внос на прахове са в приемливите граници от 7.5 (ЕС) до нула процента (Чехия, Словакия, Румъния). Ниските ставки и естеството на перилните препарати (обемист продукт с малка стойност) ги правят неизгодни за сенчест внос. “В началото нямаше конкуренция и ние (“Есекс”) бяхме едни от първите. Представителството на другите прахове се прехвърляше от една фирма на друга. Имаше фалшификати, имаше нелегален внос. Сега нещата поулегнаха, всичко се легализира, тук стъпиха истинските вносители и закрепиха позициите си. Вече всичко зависи от качеството и от оценката на потребителя”, казва Иван Семерджиев, инспектор продажби в “Бейт” АД, вносители на гръцкия прах “Есекс”. Условно Пазарът се разделя на три класа - икономичен (65-68% от продажбите), на качествени прахове (8-11%) и висок (премиум) клас (22-25%). Има и още един сегмент на евтини български прахове с регионално значение и неизвестни марки, който международните производители изобщо не слагат в сметките. Голямата битка се води в икономичния клас, който е и решаващ за лидерството на пазара въобще. Там се засичат интересите и на международните компании, и на българските производители. Тук лидер е “Бонукс” (“Проктър и Гембъл”). Според търговски оценки на второ място е “Тест” (“Хаят” и “Сарс груп”), следван от “Деро” (“Юниливър”) и от “Тема” (“Фикосота”). Това са прахове със средна цена от 2.50 лв. на кг. Като количество от около две години пазарът стагнира на около 26.5 хил. т годишно. Като стойност обаче се увеличава и това го прави перспективен. Обяснението е, че по-голяма част от потребителите са склонни да платят с 10% повече, но да получат с 20% по-добро качество. Тази тенденция притеснява производителите на по-нискокачествени и по-евтини прахове, тъй като стеснява пазара им. Прогнозата на пазарния лидер “Проктър и Гембъл” е, че големите марки ще засилят присъствието си, а малките ще го свият. При малките си обеми на производство регионалните производители не могат да достигнат достатъчно конкурентно съотношение между цена и качество. Годишните продажби на прахове за пране се оценяват на около 70.7 млн. лева. Това са Най-големите парични обеми в групата на миещите и почистващите средства и още една причина за повишения търговски интерес. За сравнение - пазарът на сапуни у нас се определя на 26.5 млн. лева годишно, а на пасти за зъби - на 26 млн. лева, по данни на "Юниливър". Силната конкуренция в бранша и голямата сума, която се отделя от семейния бюджет за прахове, обясняват факта, че те са втората най-рекламирана стока след бирата по телевизията. За миналата година за реклама на прахове за пране са дадени 2.2 млн. долара, а само за полугодието на 2000 г. - три млн. долара. Рекламираните марки са се увиличили с шест. Пазарният лидер “Проктър и Гембъл” е и най-големият рекламодател у нас сред производителите на перилни препарати. Търговският директор Красимир Генов твърди, че на този етап рекламата е следствие от пазарния им дял и функция от продажбите, а не причина за тях. “Докато пералните машини се рекламират от външния им вид, дизайна и цената, тук е нужна целенасочена рекламна кампания”, коментира Красен Кюркчиев, генерален мениджър на “Фикосота”. Той обяснява теоретично, че производител, който инвестира в праха си равни суми за качество и за реклама, ще получи същата печалба, като този, при когото съотношението е 3:1 в полза на качеството
Източник: Капитал (16.09.2000)

Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 6.X.2000 г. по ф.д. № 6/94 вписа промяна за "Фикосота синтез" - ООД, Шумен: от предмета на дейност отпада дейността "реклама"; вписва за нов съдружник "Фикосота Холдинг" - АД, Шумен; вписва промени в дружествения договор; прекратява участието в дружеството на съдружниците Жечко Ангелов Кюркчиев и Красен Ангелов Кюркчиев.
Източник: Държавен вестник (03.11.2000)

Първата по рода си у нас инсталация за производство на прах за пране пусна в експлоатация фирма "Фикосота синтез". Съоръжението, което е производство на италианската фирма "Балестра", се използва в Европа едва от 5-6 години, съобщи управителят на фирмата Красен Кюркчиев. В инсталацията са инвестирани около $ 2 млн., като част от сумата е кредит, отпуснат от Българо-американския инвестиционен фонд. Чрез новата инсталация фирмата ще повиши качеството на продуктите си, което няма да се отрази на цената им, каза Кюркчиев.
Източник: Сега (16.11.2000)

На 2 млн. щ. долара се изчислява инвестицията за пускането в действие на новата италианска линия за производство на перилни препарати във Фикосота синтез ООД. 80 на сто от вложените средства са от собствени приходи, а само 20 на сто са от банков кредит, съобщи изпълнителният директор на Фикосота холдинг АД Жечко Кюркчиев. Модерната техника се използва в момента в 28 от най-големите предприятия в бранша на перилните препарати. Характерното за автоматизираната инсталация е, че тя е изцяло компютризирана, което ще ангажира персонал от няколко души. В момента те се обучават от италиански специалисти как да работят на новата линия. На поточната линия ще се произвеждат предимно перилни прахове от популярните марки Тема и Ехо. Капацитетните възможности ще позволяват производството на 3.5 тона в час. Досега в дружеството се използваше технология, която осигуряваше производство на 1.5 тона в час. Освен количествените показатели с пускането в действие на италианската инсталация до голяма степен ще се увеличи и гарантира качеството на продукцията, сподели Стефан Стефанов, управител на Фикосота синтез ООД. Според него по този начин фирмата ще предложи европейска продукция, която ще може да конкурира висококачествените прахове, които сега се внасят у нас. Шуменското дружество предлага перилните прахове Тема и Ехо на българския пазар, реализира износ в Украйна, Молдова и Македония. Амбициите на ръководството на холдинга са да бъде увеличен пазарният дял у нас от 10 на около 20-25 на сто. С въвеждането на новата технология прахът за пране Ехо ще влезе в по-висок ценови клас. Конкуренцията между производителите на прахове в икономичния клас определя лидера на пазара. Засега Тема и Ехо на шуменското дружество заемат трето място в класацията. Пред тях са Бонукс и Тест.
Източник: Пари (23.11.2000)

За периода от януари до ноември 2000 г. в телевизионна реклама са инвестирани повече от 103 млн. лева, показва мониторингът на социологическата агенция "Маркет тест". От тях 67 млн. се разпределят между първите петдесет най-големи рекламодатели. Българските фирми, които могат да се съизмерват по рекламни бюджети с чуждите, все още са малцинство. "Златната" десетка на похарчилите най-много средства за телевизионна реклама се оглавява от концерна, популярен с няколко марки прах за пране и козметичнипродукти, Procter&Gamble. На четвърта позиция е конкурентът му Uniliever. На второ и трето място са две бирени компании. Не десето място е Фикосота Синтез с рекламен бюджет от 1 069 591.99 г. марки обслужвана от медиа агенции Пиеро 97, Шампионите - Young&Rubicam
Източник: Капитал (01.12.2000)