Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 6 от 12.I.1994 г. по ф.д. № 6/94 вписа в търговския регистър дружество с ограничена отговорност "Фикосота синтез"—ООД, със седалище и адрес на управление Шумен, ул. П. Волов 10, ет. 1, с предмет на дейност: търговия с промишлени стоки, полуфабрикати, суровини, материали, оборудване, резервни части, транспортна техника, моторни превозни средства, производство на стоки с цел продажба, покупка на стоки и други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, производство, преработка и търговия със селскостопанска продукция, външнотърговска дейност, реекспорт, търговско представителство и посредничество, превоз на пътници и товари със сухопътен, воден и въздушен транспорт в страната и в чужбина, както и свързаните с това товарно-разтоварни дейности, спедиционна, складова, лизингова дейност, както и предоставяне на други услуги, комисионна търговия, хотелиерска дейност, експлоатация на административни сгради, спортно-развлекателни комплекси, ресторанти, рекламна дейност, туристическо обслужване в страната и в чужбина, програмна и информационна дейност, инженеринг и маркетинг, импресарска дейност, строеж (проучване, проектиране, авторски и технически контрол, изпълнение), покупка и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, и с капитал 50 000 лв. Дружеството е със съдружници Жечко Ангелов Кюркчиев, Красен Ангелов Кюркчиев, Стефан Георгиев Стефанов и Петър Димитров Минчев и се представлява от управителя Стефан Георгиев Стефанов.
Източник: Държавен вестник (11.04.1995)

Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ вписа в търговския регистър с решение № 6 от 3.IX.1997 г. по ф.д. № 6/94 промени за "Фикосота Синтез" - ООД, Шумен: вписа новия съдружник "Фикосота" - ООД, Шумен; вписа изменение в дружествения договор на дружеството; дружеството ще се управлява и представлява от съдружниците Стефан Георгиев Стефанов и Петър Димитров Минчев заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (29.07.1998)

Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ вписа в търговския регистър с решение от 24.VI.1998 г. по ф.д. № 6/94 промени за "Фикосота Синтез" - ООД, Шумен: промяна на седалището и адреса на управление от Шумен, ул. Панайот Волов 10 в Шумен, бул. Мадара 48; вписва увеличаване на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 5 000 000 лв.; вписва промени в дружествения договор
Източник: Държавен вестник (02.09.1998)

Спред данните от домакинския панел на ББСС Галъп интернешън Активни участници от края на 1998 г. с над 4% от пазара са 7 фирми, представени с 15 марки, сред които безспорен лидер е Хаят Кимия с Тест и Бинго. Техният дял съставлява почти 29% от покупките на перилни прахове. Независимо от по-малкия обем закупени продукти Проктър енд Гембъл с класическите Ariel и Tide обхваща над 20% от пазара в стойностно изражение за цялата минала година. Тук все пак присъства и успешен български участник - Фикосота е успяла в 12% от домакинствата да наложи Ехо или Тема.
Източник: Пари (14.04.1999)

За пети пореден път Съюз Произведено в България връчи превърналите се вече в традиция Златен и Сребърен лъв на най-добрите за годината родни производители. Шуменската фирма Фикосота получи Златен лъв за производството маслен радиатор Теси. Фирмата осигурява над 600 работни места. Производител е на битова техника и битова химия, продукцията й намира добър прием в страните от ЕС, носител е на сертификата за качество ISO 9001.
Източник: Пари (01.12.1999)

1.5 млн. щ. д. ще инвестира Фикосота ООД за пускането в експлоатация до май т.г. на нова линия за производство на прах за пране, съобщи президентът на шуменското дружество Жечко Кюркчиев. Фирмата е лидер сред българските производители на перилни и миещи препарати, като на пазара се наложиха препаратите за пране с марките Тема, Ехо и Фея. Освен това в производствената програма на шуменското дружество за 2000 г. е заложено пускането на два нови вида бойлери - с неръждаем и с емайлиран водосъдържател. Електрическите маслени радиатори TESY, за които Фикосота ООД спечели наградата Златен лъв на последното изложение Произведено в България, се изнасят в 11 страни на света. Той е със защитен знак ISO 9001. С него шуменската фирма ще представи на предстоящото световно изложение на производителите във френската столица Париж Конфортек, което ще се организира в края на януари и началото на февруари.
Източник: Пари (07.01.2000)

Сертификат за качество на продукцията ISO 9001 получи шуменската фирма Фикосота ООД. Документът е получен от Европейския комитет по качество SGS със седалище в град Антверпен - Белгия, и валидността му важи до 31 март 2003 година. Сертификатът е за дизайн и производство на домакински електроуреди, прахове, козметични средства и сапуни. Фирмата е известна на българския и международен пазар с бойлерите и радиаторите с марка Теси, с праховете Тема, Ехо и Роял клуб, както и със сапуните и шампоаните Тео и Теtе-а-tete.
Източник: Шуменска заря (10.06.2000)

Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ и § 5 ЗДЛ с решение от 20.VI.2000 г. по ф.д. № 6/94 вписа промени за "Фикосота - Синтез" - ООД, Шумен: деноминира капитала от 5 000 000 лв. на 5000 лв.; увеличава капитала от 5000 лв. на 201 000 лв.; вписва промени в дружествения договор; дружеството се представлява и управлява от съдружниците Красен Ангелов Кюркчиев, Стефан Георгиев Стефанов и Петър Димитров Минчев заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (04.08.2000)

Модерна италианска инсталация за производство на всякакъв вид прахообразни и гранулирани почистващи, миещи и перилни препарати оборудва Фикосота Синтез ООД, съобщи управителят на шуменското дружество Стефан Стефанов. Монтажът, който се извършва от фирма Водно строителство в Шумен, ще завърши до 20 дни. В България това е единственото автоматизирано съоръжение от този тип. То се използва от 10-ина собственици на най-големите предприятия в бранша на перилните препарати в света, уточни г-н Стефанов. Перспективната технология е изцяло компютризирана и ангажира персонал само от 3-4 души. На тази инсталация ще се произвеждат предимно перилните прахове от популярните марки Тема и Ехо. Капацитетните възможности на новата линия ще позволяват производство на 3.5 т/ч. Рязко ще се подобри и качеството на продукцията. Тя вече успешно ще конкурира лидерите в бранша.
Източник: Пари (14.09.2000)

Основните действащи лица на българския пазар на прахове за пране са само седем, но затова пък присъствието е пъстро. С различен успех у нас продават и трите световни мастодонта при потребителски стоки - “Проктър и Гембъл” (P&G), “Юниливър” и “Хенкел”. Българското производство е застъпено от една нова фирма - “Фикосота”, и от някогашния монополист - “Верила”. Евтина продукция с турски суровини бълват и множество цехове от регионално значение. Доскоро пазарен лидер беше турската “Хаят”. После компанията се раздели с българския си дистрибутор и сега у нас продават и “Хаят”, и бившният им партньор “Сарс груп”. На пазара се мяркат също гръцки, италиански и израелски марки. Събитието на миналата година беше, че “Проктър и Гембъл” иззе пазарното лидерство от “Хаят” след решаваща битка в икономичния клас. С това масовите български потребители се приближиха до европейските. Те започнаха да перат с праховете на реномирана мултинационална компания вместо с турски изделия. Отделен е въпросът, че амбициозната турска групировка сега навлиза и на британския пазар, но тепърва има да се доказва там. В момента “Проктър и Гембъл” държи около 50% от пазара като обеми и 55% като стойност по данни от фирмата. Конкуренти свеждат дела им до около четиридесет процента, но не отричат първото им място. “P&G” е лидер и във високия клас - с “Ариел”, и в средния - с “Тайд”, и най-важното - в икономичния с “Бонукс”. От компанията отдават успеха си главно на оптималното съотношение между качество и цена. Странична предпоставка за успеха на “Проктър” е Раздорът около марката “Тест” За правата върху нея възникна конфликт между “Хаят” и българския им дистрибутор “Сарс груп”. Печелившата марка “Тест” е регистрирана в патентното ведомство като собственост на “Сарс груп”. От групата обясняват, че завод на “Хаят” им е изработвал праха “Тест” по поръчка и че те са наложили марката в България. Представителите на “Хаят” пък твърдят, че “Тест” е тяхна марка, регистрирана в над 40 страни, и са завели процедура по заличаването й. Резултат от делата се очаква до юли догодина. В момента “Сарс” произвеждат в България под марката “Тест”, а “Хаят” внасят “Тест” от Турция. Това обърка потребителя. Допринесоха и платените съобщения, с които двете спорещи страни се обстрелваха в пресата. Марката “Тест”, която държеше около половината от пазара, постепенно започна да губи дял. Спечелиха и “Проктър и Гембъл”, и “Фикосота”. От 1999 г. се насочихме към местно производство с цел по-ниска себестойност”, обясни Гинка Колева, упълномощен управител на “Сарс груп”. “Сарс” произвежда и пакетира в Пловдив праховете “Тест” и Биохасс”. Наскоро въведе и новия “Сарс” по френска формула. Праховете се внасят, у нас им се добавят подобрители и се пакетират. До 2002 г. групата смята да започне собствено производство в България. Вече е поръчала на италиански производители инсталация. От своя страна турската група “Хаят”, която има над 10 завода за миещи препарати, хартиени изделия, сапуни, изгражда завод във Варна. Планираната инвестиция е за 10 млн. лева, до момента са вложени 4 млн. лв. За предстоящия втори етап е оставено изграждането на инсталацията за прахове. “Построяването на този завод е свързано с географското разширение на корпорацията. Той ще е завод за Балканите. Целта му е да навлезем на руския и на украинския пазар и да се движим на Запад”, съобщи регионалният мениджър и управител на “Хаят България кемикъл” Емил Исаев. Наскоро “Хаят” са започнали да продават прахове и в Англия. В момента от Истанбул в България се внасят праховете “Тест”, “Бинго”, “Хас” и “Нит”. “Фикосота” ще удвоява пазарния си дял Докато инвестициите на “Хаят” и “Сарс” са намерения, от “Фикосота” обявиха, че пускат от октомври нова италианска линия за производство. Общата стойност на инвестицията е около два милиона долара. По оценки на фирмата я прави първата, работеща на съвременни начала у нас. В момента компанията произвежда за България и изнася за Украйна, Молдова и Македония. С въвеждането на новата технология и прахът за пране “Ехо” ще влезе в по-висок ценови клас. От ноември “Фикосота” стартира и две нови концепции за прах за пране като рецептура и обещава ново качество. Амбициите са пазарният дял на “Тема” и “Ехо” от около 10 процента да се качи до 20 - 25 на сто от пазара, съобщи генералният мениджър на “Фикосота” Красен Кюркчиев. “Юниливър” навлезе и в икономичния клас Засега третото място на пазара (след “P&G” и свързаните с “Тест”) заема британско-холандската компания “Юниливър”. Тя държи второ място във високия клас с праха “Омо”. През пролетта “Юниливър” обяви намеренията си да отнеме лидерското място на “Бонукс” и в икономичния клас с праха си “Деро”. Аргументите им са, че са пазарен лидер в икономичен клас в света. “Хенкел” разчитат на технологични новости Третият мултинационал - “Хенкел”, при праховете е със слаби позиции у нас. “Ние последни навлязохме тук и засега сме далеч от пазарния успех на “Проктър и Гембъл”, казва Владислав Иванов, директор маркетинг и финанси във вносителя “Искандер 97”. Той подрежда в пазарната ранглиста “Хенкел” след “Фикосота”. “Това, което ни отличава от другите, е, че най-бързо въвеждаме новите си продукти в страната”, казва Иванов. Сега българският потребител може да купи на приемливи цени от гамата на “Персил” и “Рекс” това, което и купувачът във Виена. Компанията обаче малко рекламира праховете си. Странични източници го обясняват с това, че българският пазар не й е приоритет. “Верила” заложи на три марки С нищожен пазарен дял сега е някогашният символ на битовата химия “Верила”. “Преди работехме на четири смени, сега пускаме инсталацията веднъж в месеца”, си спомня маркетинг-директорът Атанас Георгиев. Въпросната инсталация, макари морално остаряла, засега е единствената в България, която позволява да се произвеждат гранулирани прахове. Предприятието беше купено от РМД, макар че към него е имало интерес и от “Хенкел”, и от “Хаят”. Наскоро тръгнаха слухове за фалита му, които после бяха опровергани. “Стоим на пазара, защото имаме и други производства - например антифриз и смазки”, обясни г-н Георгиев. Сега “Верила” продава насипни прахове за армията и болниците. Засега свиват асортимента си и вместо шест марки прах ще заложат на три - “Липо Хеви”, “Асо” (най-добрият прах, който “Верила” можела да произведе) и “Бебе”. Детският прах се произвежда и за гръцкия пазар. От компанията обясняват стопения си пазарен дял с конкуренцията на евтиния внос, с тежкото си наследство, с грешката да се поддържа неоправдано широка гама и с факта, че работят само с фактури.
Източник: Капитал (16.09.2000)

Пазарът на прахове за пране се смята за един от читавите у нас. На него жестоко се конкурират сериозни фирми. В България присъстват и трите международни мастодонта в бранша - “Проктър и Гембъл”, “Юниливър” и “Хенкел”. Местното производство в лицето на “Фикосота”, “Верила” и “Сарс груп” натиска цените надолу в полза на потребителя. Маржовете между търговията на едро и дребно рядко надминават 10-15%, което прехвърля усилията върху оборота. В отделните пазарни сегменти цените са изравнени почти до стотинки. Конкуренцията е в качеството, рекламата и дистрибуцията. От две-три години митата за внос на прахове са в приемливите граници от 7.5 (ЕС) до нула процента (Чехия, Словакия, Румъния). Ниските ставки и естеството на перилните препарати (обемист продукт с малка стойност) ги правят неизгодни за сенчест внос. “В началото нямаше конкуренция и ние (“Есекс”) бяхме едни от първите. Представителството на другите прахове се прехвърляше от една фирма на друга. Имаше фалшификати, имаше нелегален внос. Сега нещата поулегнаха, всичко се легализира, тук стъпиха истинските вносители и закрепиха позициите си. Вече всичко зависи от качеството и от оценката на потребителя”, казва Иван Семерджиев, инспектор продажби в “Бейт” АД, вносители на гръцкия прах “Есекс”. Условно Пазарът се разделя на три класа - икономичен (65-68% от продажбите), на качествени прахове (8-11%) и висок (премиум) клас (22-25%). Има и още един сегмент на евтини български прахове с регионално значение и неизвестни марки, който международните производители изобщо не слагат в сметките. Голямата битка се води в икономичния клас, който е и решаващ за лидерството на пазара въобще. Там се засичат интересите и на международните компании, и на българските производители. Тук лидер е “Бонукс” (“Проктър и Гембъл”). Според търговски оценки на второ място е “Тест” (“Хаят” и “Сарс груп”), следван от “Деро” (“Юниливър”) и от “Тема” (“Фикосота”). Това са прахове със средна цена от 2.50 лв. на кг. Като количество от около две години пазарът стагнира на около 26.5 хил. т годишно. Като стойност обаче се увеличава и това го прави перспективен. Обяснението е, че по-голяма част от потребителите са склонни да платят с 10% повече, но да получат с 20% по-добро качество. Тази тенденция притеснява производителите на по-нискокачествени и по-евтини прахове, тъй като стеснява пазара им. Прогнозата на пазарния лидер “Проктър и Гембъл” е, че големите марки ще засилят присъствието си, а малките ще го свият. При малките си обеми на производство регионалните производители не могат да достигнат достатъчно конкурентно съотношение между цена и качество. Годишните продажби на прахове за пране се оценяват на около 70.7 млн. лева. Това са Най-големите парични обеми в групата на миещите и почистващите средства и още една причина за повишения търговски интерес. За сравнение - пазарът на сапуни у нас се определя на 26.5 млн. лева годишно, а на пасти за зъби - на 26 млн. лева, по данни на "Юниливър". Силната конкуренция в бранша и голямата сума, която се отделя от семейния бюджет за прахове, обясняват факта, че те са втората най-рекламирана стока след бирата по телевизията. За миналата година за реклама на прахове за пране са дадени 2.2 млн. долара, а само за полугодието на 2000 г. - три млн. долара. Рекламираните марки са се увиличили с шест. Пазарният лидер “Проктър и Гембъл” е и най-големият рекламодател у нас сред производителите на перилни препарати. Търговският директор Красимир Генов твърди, че на този етап рекламата е следствие от пазарния им дял и функция от продажбите, а не причина за тях. “Докато пералните машини се рекламират от външния им вид, дизайна и цената, тук е нужна целенасочена рекламна кампания”, коментира Красен Кюркчиев, генерален мениджър на “Фикосота”. Той обяснява теоретично, че производител, който инвестира в праха си равни суми за качество и за реклама, ще получи същата печалба, като този, при когото съотношението е 3:1 в полза на качеството
Източник: Капитал (16.09.2000)

Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 6.X.2000 г. по ф.д. № 6/94 вписа промяна за "Фикосота синтез" - ООД, Шумен: от предмета на дейност отпада дейността "реклама"; вписва за нов съдружник "Фикосота Холдинг" - АД, Шумен; вписва промени в дружествения договор; прекратява участието в дружеството на съдружниците Жечко Ангелов Кюркчиев и Красен Ангелов Кюркчиев.
Източник: Държавен вестник (03.11.2000)

Първата по рода си у нас инсталация за производство на прах за пране пусна в експлоатация фирма "Фикосота синтез". Съоръжението, което е производство на италианската фирма "Балестра", се използва в Европа едва от 5-6 години, съобщи управителят на фирмата Красен Кюркчиев. В инсталацията са инвестирани около $ 2 млн., като част от сумата е кредит, отпуснат от Българо-американския инвестиционен фонд. Чрез новата инсталация фирмата ще повиши качеството на продуктите си, което няма да се отрази на цената им, каза Кюркчиев.
Източник: Сега (16.11.2000)

На 2 млн. щ. долара се изчислява инвестицията за пускането в действие на новата италианска линия за производство на перилни препарати във Фикосота синтез ООД. 80 на сто от вложените средства са от собствени приходи, а само 20 на сто са от банков кредит, съобщи изпълнителният директор на Фикосота холдинг АД Жечко Кюркчиев. Модерната техника се използва в момента в 28 от най-големите предприятия в бранша на перилните препарати. Характерното за автоматизираната инсталация е, че тя е изцяло компютризирана, което ще ангажира персонал от няколко души. В момента те се обучават от италиански специалисти как да работят на новата линия. На поточната линия ще се произвеждат предимно перилни прахове от популярните марки Тема и Ехо. Капацитетните възможности ще позволяват производството на 3.5 тона в час. Досега в дружеството се използваше технология, която осигуряваше производство на 1.5 тона в час. Освен количествените показатели с пускането в действие на италианската инсталация до голяма степен ще се увеличи и гарантира качеството на продукцията, сподели Стефан Стефанов, управител на Фикосота синтез ООД. Според него по този начин фирмата ще предложи европейска продукция, която ще може да конкурира висококачествените прахове, които сега се внасят у нас. Шуменското дружество предлага перилните прахове Тема и Ехо на българския пазар, реализира износ в Украйна, Молдова и Македония. Амбициите на ръководството на холдинга са да бъде увеличен пазарният дял у нас от 10 на около 20-25 на сто. С въвеждането на новата технология прахът за пране Ехо ще влезе в по-висок ценови клас. Конкуренцията между производителите на прахове в икономичния клас определя лидера на пазара. Засега Тема и Ехо на шуменското дружество заемат трето място в класацията. Пред тях са Бонукс и Тест.
Източник: Пари (23.11.2000)

За периода от януари до ноември 2000 г. в телевизионна реклама са инвестирани повече от 103 млн. лева, показва мониторингът на социологическата агенция "Маркет тест". От тях 67 млн. се разпределят между първите петдесет най-големи рекламодатели. Българските фирми, които могат да се съизмерват по рекламни бюджети с чуждите, все още са малцинство. "Златната" десетка на похарчилите най-много средства за телевизионна реклама се оглавява от концерна, популярен с няколко марки прах за пране и козметичнипродукти, Procter&Gamble. На четвърта позиция е конкурентът му Uniliever. На второ и трето място са две бирени компании. Не десето място е Фикосота Синтез с рекламен бюджет от 1 069 591.99 г. марки обслужвана от медиа агенции Пиеро 97, Шампионите - Young&Rubicam
Източник: Капитал (01.12.2000)

Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 3.ХI.2000 г. по ф. д. № 6/94 вписа промени за "Фикосота Синтез" - ООД, Шумен: вписва като съдружници Жечко Ангелов Кюркчиев и Красен Ангелов Кюркчиев; прекратява участието в дружеството на съдружника "Фикосота" - ООД, Шумен; вписва промени в дружествения договор.
Източник: Държавен вестник (02.01.2001)

Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 21.ХI.2000 г. по ф. д. № 6/94 вписа промени за "Фикосота Синтез" - ООД, Шумен: прекратява участието на Жечко Ангелов Кюркчиев и Красен Ангелов Кюркчиев като съдружници в дружеството; вписва промени в дружествения договор.
Източник: Държавен вестник (02.01.2001)

1.5 млн. щ. д. ще инвестира Фикосота ООД за пускането в експлоатация до май т.г. на нова линия за производство на прах за пране, съобщи специално президентът на шуменското дружество Жечко Кюркчиев. Фирмата е лидер сред българските производители на перилни и миещи препарати, като на пазара се наложиха препаратите за пране с марките Тема, Ехо и Фея. Освен това в производствената програма на шуменското дружество за 2000 г. е заложено пускането на два нови вида бойлери - с неръждаем и с емайлиран водосъдържател. Електрическите маслени радиатори TESY, за които Фикосота ООД спечели наградата Златен лъв на последното изложение Произведено в България, се изнасят в 11 страни на света. Той е със защитен знак ISO 9001. С него шуменската фирма ще представи на предстоящото световно изложение на производителите във френската столица Париж Конфортек, което ще се организира в края на януари и началото на февруари.
Източник: Пари (07.01.2001)

Рекламна агенция “МАГ адвъртайзинг”, която вероятно ще обслужва прес-рекламата на втория GSM-оператор, е с варненско потекло. Фирмата навлезе на столичния пазар през 1998 г. Клиенти на МАГ са предимно български фирми като завода за захарни изделия “Победа” - Бургас, дистрибутора на “Панасоник” за България “К енд К” и пенсионно дружество “Нютон сила” (в което има и чешки капитали). Дългогодишен клиент на МАГ беше и шуменската фирма “Фикосота синтез”, производител на битовата козметика “Ехо” и “Тема”.
Източник: Капитал (01.04.2001)

През първите шест месеца на 2001 г. 50-те най-големи рекламодатели в телевизията са инвестирали в реклама 48 752 559 лв., показва мониторингът на агенция “Маркет тест”. Чувствителни промени в златната десятка не са настъпили в сравнение с миналата година. Лидери в класацията са Procter&Gamble и Unilever, които са основни конкуренти на пазара за козметични продукти и прах за пране. Други два конкурента следват козметичните концерни - бирените компании Interbrew и Brewinvest. Производителят на “Каменица”, Астика”, “Плевен” и “Бургаско” (Interbrew) води с 23 процента повече инвестиции в телевизионна реклама от Brewinvest (“Загорка”, “Ариана” и “Амстел”). С по-малко инвестиции за реклама през тази година засега са Nestle и “Фикосота синтез”, а бюджетите на Danone и Henkel са оптимизирани.
Източник: Капитал (01.07.2001)

Две нови серии тоалетни сапуни пусна на пазара Фикосота синтез ООД, съобщиха от шуменското дружество, лидер в производството на сапуни у нас. С различни аромати на букети вече се отличава марката Тео. Фикосота синтез ООД предлага 4 нови вида сапуни - бял Пролетен букет, жълт Слънчев букет, зелен Билков букет и син Алпийски букет. Тео са пуснати на пазара с актуализиран дизайн на опаковките. Те се предлагат в единична опаковка и групова по 5 броя. Сапуните Тет-а-тет също се произвеждат в нова серия. В тях са вложени основни съставки от фини маркови парфюми. Парфюмните сапуни са в 4 разновидности - бял Галант, жълт Дизайер, розов Романс и зелен Актив. Около 200 т е месечното производство на тоалетни сапуни във Фикосота синтез ООД. Дружеството работи на пълни обороти, защото към продукцията се проявява изключително голям интерес. Част от сапуните се изнасят в Украйна, Молдова, Сърбия и Македония.
Източник: Пари (02.07.2001)

От деветте фирми, купили тръжни книжа и информационни меморандуми за приватизацията на 57 на сто от капитала на пловдивското парфюмерийно предприятие "Ален мак", нито една не е депозирала оферта в Агенцията за приватизация /АП/. Срокът за внасяне на предложенията и депозит от 300 хиляди долара в АП изтече в 17.30 часа на 29 юни. На 19 юни т. г. девет дружества купиха от агенцията тръжни книжа за "Ален мак". Интерес проявиха "Рубела" АД - Рудозем, регистрираната на остров Ман "ИСИЕМ Холдинг", БНП Париба България АД - София, "Ален мак козметикс" ООД - Пловдив, "Фикосота холдинг" АД - Шумен, "Аленма" АД - София, "Фикосота Синтез" - Шумен, "Магнолия 99" ЕООД - Пловдив, и "Евйап" А.Ш. - Турция. Изпълнителният директор на работническо-мениджърското дружество "Аленма" АД Антонина Хекимова съобщи, че те са се въздържали да подадат оферта заради декларацията на коалиция "Национално движение Симеон Втори" от 20 юни, в която се призовава за спиране на откритите приватизационни процедури за обекти с голяма обществено значение. Тя изрази мнение, че "Аленма" ще претърпи не малка финансова загуба, ако внесе искания от АП депозит от 300 000 долара, а процедурата същевременно бъде анулирана от следващото ръководство на АП. От БНП Париба България АД отказаха коментар по случая. Чл.10, ал.1 от наредбата на Министерския съвет за условията и реда за провеждане на преговори с потенциални купувачи позволява, когато няма постъпила оферта, срокът за купуване на документация и за подаване на нови предложения за участие в преговори да се удължи по преценка на раздържавяващия орган. От АП до този момент нямат официално съобщение по случая. Това е четвъртата поред процедура за раздържавяване на "Ален мак". АП реши пловдивското дружество да се раздържави след преговори с потенциални купувачи. Цената по сделката ще се плаща само в брой. С предимство в преговорите се ползват кандидатите с опит в бранша, се казва в решението на АП за раздържавяване на "Ален мак". В момента държавата притежава 75 на сто от акциите на "Ален мак". Останалите 22.3 на сто са собственост на австрийската инвестиционна банка European Privatization & Investment Corporation /EPIC/, която управлява дружеството чрез бившия приватизационен фонд "Надежда" и кипърската фирма "Selest". Финансовата 2000 г. "Ален мак" приключи с печалба 389 хиляди лева. Към 31 декември 2000 г. "Ален мак" има 20 562 хиляди лева собствен капитал. Дълготрайните материални активи са за 9 456 хиляди лева, а дълготрайни нематериални активи - 344 хиляди лева. Дружеството има краткосрочни задължения за 4 616 000 лева, валутен дълг по реда на Закона за уреждане на необслужваните кредити /ЗУНК/ от 10 532 хиляди лева. Дългът се обслужва с годишни вноски от 500 хиляди долара. "Ален мак" има вземания за 10 768 хиляди лева. Към края на м. г. в дружеството са заети 1272 служители, показва справка на АП.
Източник: БТА (03.07.2001)

Фикосота Синтез ООД е създадена през 1994 год. със седалище в град Шумен. Разполага с 233 души персонал. Основен предмет на дейност - производство и дистрибуция на миещи препарати за преработвателната и консервна промишленост. В последствие, Фикосота Синтез ООД започва да развива и производство на перилни прахообразни препарати, течни миещи детергенти за бита, шампоани и течни твърди сапуни. Марките, които в момента се реализират на нашия пазар са ТЕМА и ЕХО за праховете за пране, с които в момента Фикосота Синтез ООД покрива 10 % от пазара в страната- ФЕЯ и ЕХО за течни миещи детергенти - около 33% от пазара в България, и ТЕО и tеte-a-tеte за твърди сапуни (над 30% от нашия пазар), както и течни сапуни и шампоани със същите марки - над 15% пазарен дял. Цитираните данни са по последни проучвания на Gfk. Фирмата притежава линия за производство на сапуни от немската фирма SELA, с капацитет един тон на час, линия за производство на прах за пране, произведена и въведена в експлоатация от италианската фирма BALESTRA с капацитет 3,5 тона/час, две разфасовъчни линии за течни препарати - едната произведена от HENKEL през 1996 год., а другата произведена от български производител през 2000 год с общ капацитет 2,5 тона/час. Фикосота Синтез ООД е сертифицирана по ISO 9001.
Източник: Фирмена информация (11.10.2001)

Продуктовата гама на Фикосота синтез се обогати, след като предприятието инвестира близо 2 млн. USD в модернизирането на технологичните си мощности. Капацитетът на шуменското дружество се увеличи няколко пъти, а новите му продукти го поставят сред водещите наши производители в бранша. Актуалната козметична серия Фиона включва тоалетно мляко за тяло, крем за ръце и три вида бели сапуни. Препаратът cемана има антистатично действие и улеснява гладенето на дрехите. Той съдържа три различни аромата, носещи екзотични имена - слънчеви цветя, свеж планински въздух и необятна морска шир. Тема колор е специализиран прах за цветни дрехи. Всички изделия намират добър прием в Македония, Югославия, Украйна, Молдова и Румъния, обясни Йордан Калчев, продуктов мениджър на шуменската фирма.
Източник: Пари (13.11.2001)

21 кандидати са закупили документация за участие в конкурса за приватизацията на 57% от "Ален мак". Началната цена на дружеството е 3,95 млн. долара, а депозитът за участие в конкурса - 300 000 долара. Оферти се подават до 3 декември. Сред проявяващите интерес към приватизацията на най-голямото българско предприятие за козметика са "Фикосота синтез", "Рубела", БНП "Париба-България", София, "Колгейт интернешънъл", САЩ. Сред старите играчи, участвали и в предишните конкурси за "Ален мак", са "ЕПИК-България", собственик на 22% от предприятието, и "Аленма" на бившата изпълнителна директорка Антонина Хекимова.
Източник: Стандарт (28.11.2001)

Двама български производители започнаха продажби в новооткритите магазини на “Метро” в Москва. От козметичната компания “Арома” и от холдинга “Фикосота” коментираха, че за тях “Метро” е допълнителен и сигурен канал за продажби в Русия. “Метро кеш енд кери” стъпи на руския пазар през ноември 2001 г. и в момента има два хипермаркета в руската столица. Обяснимо е, че засега през тях минава по-малък процент от продажбите на съответната българска фирма за Русия, отколкото в България. В плановете на “Метро” е до средата на 2002 г. магазините в Москва да станат шест и да бъде отворен хипермаркет в Санкт Петербург. От двете български компании коментираха, че условие номер едно, за да влезеш в “Метро” - Русия, е добрата работа с “Метро” - България. “Не е имало специален подбор. Не бих казал, че има обработен механизъм. Срещаш се с хора, говориш, убеждаващ, че твоите продукти са продаваеми”, каза Красен Кюркчиев, изпълнителен директор на “Фикосота”. “Инициативата основно е на продавача, тоест наша. Не е тайна, че от руския “Метро” идваха тук на обучение екипи и че нашите специалисти ходиха там.” Извън това, изглежда, е препоръчително компанията вече да има опит на дадения пазар, собствена дистрибуция и да рекламира продуктите си. “Арома” например има годишни продажби в Русия за около 15 млн. долара и продава чрез двама екс-клузивни дистрибутори, разделени продуктово. Мъжката козметична серия “Викинг” и боята за коса “Фара” се дистрибутират от фирмата “Ликомп-Интер” - Москва, а пастата за зъби “Астера”, козметичните продукти “Астера-натурал” и др. - от “Мак Дак” - Москва. Освен това през 2001 г. компанията е отделила 700 000 долара, за да рекламира в Русия пастата за зъби “Астера” и серията продукти за коса “Фара”. През тази година за реклама са планирани около 950 000 долара. Бюджетът се определя на базата на продажбите и намеренията за пазарни позиции. Осемдесет процента от него са поети от българската компания, а останалото - от дистрибуторите, съобщи Евгений Иванов, председател на УС на “Арома” АД. Холдингът “Фикосота” има опит в Русия в продажбите на радиатори и бойлери. Работи през четирима дистрибутори, един от които е пробил в “Метро”. Сега “Фикосота синтез” дебютира на руския пазара на битова химия чрез “Метро”. Компанията продава също в Украйна и в Молдова. От “Фикосота” съобщиха също, че след две години преговори са успели да влязат и в “Метро” - Европа. Сега те произвеждат по поръчка на “Метро” радиатори. Те се продават в магазините в Холандия, Италия, Англия и Румъния под корпоративната марка на “Метро” за бяла техника - “Аляска”. И в четирите държави досега “Фикосота” не е имала продажби. В момента под марката “Аляска” минават около десет на сто от общите им продажби на радиатори. По информация и от двете компании условията и принципите на работа с “Метро” в България и в Русия не се отличават. Дребно различие е, че в “Метро” - Русия, са тръгнали с по-големи групови опаковки. В началото се изисква и допълнителна организация на работата, за да няма луфтове в доставките. От “Метро кеш енд кери” - България, коментираха, че благодарение на тях българските компании са развили бизнеса си и са се запознали с изискванията за работа с “Метро”, което после им е помогнало да пробият на руския пазар
Източник: Капитал (11.01.2002)

Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 146, ал. 4 ТЗ съобщава по ф. д. № 6/94, че "Фикосота - Синтез" - ООД, Шумен, е представило в търговския регистър проверения и приет годишен счетоводен отчет за 2000 г.
Източник: Държавен вестник (22.01.2002)

Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 27.IХ.2001 г. по ф. д. № 6/94 вписа промяна за "Фикосота - Синтез" - ООД, Шумен: дружеството ще се управлява и представлява от новоизбрания търговски управител Жечко Ангелов Кюркчиев и досегашните съуправители Красен Ангелов Кюркчиев, Стефан Георгиев Стефанов и Петър Димитров Минчев заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (22.01.2002)

Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 146, ал. 4 ТЗ съобщава, че "Фикосота синтез" - ООД, Шумен, е представило в търговския регистър по ф. д. № 6/94 проверените и приети годишни счетоводни отчети за 2000 и 2001 г.
Източник: Държавен вестник (18.10.2002)

Фикосота Синтез откри собствена лаборатория в Шумен, оборудвана с техника, произведена от Карлцайс, Лабин, Брукфийлд, Медлер Толедо. Сред оборудването е и единственият досега у нас лаундрометър. В лабораторията има вискозиметър и рефлектометър. Вискозиметърът е произведен от американската компания Брукфийлд и с него се определя вискозитетът на произвежданите от фирмата течни препарати. Рефлектометърът е от Карлцайс-Германия и служи за измерване степента на обезцветяване на тъканите. С лаундрометъра се контролират параметри на перилните препарати - изпиране, ензимно и избелващо действие, съобщи Таня Георгиева от Фикосота Синтез.
Източник: Пари (29.05.2003)

Нова автоматична линия за опаковане заработи в цеха за сапуни на Фикосота синтез /FS/ в Шумен. Тя е на стойност 800 хил. лв. с капацитет 350 сапуна в минута. Преди опаковането е правено с с български машини с капацитет 80 сапуна в минута.
Източник: Пари (23.06.2003)

Шуменската компания "Фикосота синтез" вложи 800 хил.лв. в нова автоматизирана линия за опаковане на сапуни, съобщи маркетинговият директор на дружеството Таня Георгиева. Тя обясни, че след въвеждането на съоръжението в експлоатация компанията е увеличила производствения си капацитет от 80 на 350 сапуна в минута. Линията, която "Фикосота синтез" е закупила, е произведена и монтирана от италианската компания "Guerze", каза още Георгиева. Съоръжението позволява да се опаковат сапуни в картонена кутия и в опаковки тип "екопак", както и целофанизирано опаковане в стек на няколко броя сапуни. Според Георгиева въпреки високата си скорост на работа линията е много надеждна и третира продукта за опаковане, без да го уврежда, което е от съществено значение за крайния му вид. Целта на инвестицията според производствения директор Здравко Медникаров е пълното оползотворяване на капацитета на цеха, което ще позволи да се удовлетвори растящото търсене на продуктите на "Фикосота синтез". Продуктите ни са създадени с модерните технологии, работим с висококачествени суровини, а качеството се следи от система на контрол, сертифицирана по ISO 9001: 2000", твърди производственият директор. Той обясни, че шуменската компания, която е част от структурата на "Фикосота холдинг", разполага със съвременно оборудване от немски и италиански производители, чиято средна възраст е четири години. Компанията "Фикосота синтез" е основана през 1994 г. Всеки час тя произвежда 15 тона готова продукция, една трета от която е предназначена за износ. Праховете за пране "Тема" и "Ехо савекс" държат 20% пазарен дял у нас, а в категорията почистващи продукти и лична хигиена "Фикосота синтез" заема над 30% от общия пазар в България, сочат проучвания на дружеството.
Източник: Дневник (03.07.2003)

КЗК глоби Фикосота синтез-Шумен с 10 хил. лв. Поводът са публикувани рекламни съобщения на Фикосота синтез в Дневен труд и 24 часа за игра, в която фирмата обещава награди за 100 перални Самсунг.
Източник: Пари (10.12.2003)

Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 146, ал. 4 ТЗ съобщава, че по ф. д. № 6/94 е представен в търговския регистър провереният и приет годишен счетоводен отчет за 2002 г. на "Фикосота синтез" - ООД, Шумен.
Източник: Държавен вестник (12.12.2003)

Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 8.VII.2003 г. по ф. д. № 105/93 вписа промяна за "Фикосота синтез" - ООД, Шумен: вписва нов адрес на управление - Шумен, ул. Бенковска 6.
Източник: Държавен вестник (12.12.2003)

18 български и международни компании създадоха първото дружество за оползотворяване на отпадъците от опаковки "ЕкоПак България". Акционери в новата компания са фирми като "Кока-Кола НВС България", "Данон - Сердика", "Девин", "Юниливър България", "ТетраПак България", "Шуменско пиво", "Агрима", "Готмар", ИТД, "Линк", "Флорина България", "Победа", "Фикосота синтез", "Сарс груп", "Приста ойл", "Кавен Ирадис", "Ганчев" и "Херти". Подготовката за създаването на компанията отне две години, обясни Пол Мълигън, изпълнителен директор на "Кока-Кола НВС България" и председател на Съвета на директорите на "ЕкоПак България". Сред приоритетите на новата компания са подготовката и реализацията на краткосрочна програма от пилотни проекти с български общини за разделно събиране на отпадъците от опаковки, както и разработването на дългосрочна стратегия. Фирмата ще финансира разделното сметосъбиране в големите общини и преработката на отпадъците в българските заводи. При положителен финансов резултат парите ще бъдат реинвестирани в подобряване на дейността и в нови проекти, категорични бяха от ръководството на организацията. Уставният капитал на "ЕкоПак България" възлиза на 50 хил. лв.
Източник: Кеш (05.03.2004)

В момента в Румъния има над 500 фирми с българско участие по информация от местните търговски регистри. В страната се регистрират по пет-шест компании с български капитали седмично, твърди търговският представител в Букурещ Атанас Стамов. Със своите 23 млн. жители Румъния е най-голямата страна в региона. Затова е и основният балкански любимец на мултинационалните компании в сферата на бързооборотните потребителски стоки. „Юниливър“, „Проктър и Гембъл“ и „Хенкел“ базираха балканските си щабквартири в Букурещ, приватизираха фабрики или отвориха нови, инвестираха в реклама и дистрибуция и разгърнаха оттам балканската си експанзия. Моторни масла и газстанции „Приста ойл“ е продала моторни масла за около 12 млн. евро на румънския пазар от началото на годината. Планът на фирмата е да увеличи годишния си износ от сегашните 11 хил. на 16 хил. тона. „Не смятаме да изграждаме производствени мощности в Румъния, защото българският ни завод е разположен на Дунава, т.е. много близо до страната, а капацитетът ни е достатъчен,“ каза Пламен Бобоков, съсобственик на „Приста ойл“. Първата стъпка в северната съседка е била изграждането на дистрибуционна мрежа. Компанията има и местен партньор. Освен масла изнася за Румъния и акумулатори от завода си „Монбат“. Тази години очаква продажби на акумулатори за около 4 млн. евро. „Кълвача инженеринг“ от три години изнася съоръжения за газстанции в Румъния и ги монтира. Досега са изградили около 120 газстанции. „Съоръженията са произведени в старозагорската ни фабрика, с изключение на резервоара. „Пробиваме на пазара благодарение на приемливите ни цени, които са по-високи от тези на румънските конкуренти, но по-ниски от италианските и немските,“ каза Стойчо Дървингов от „Кълвача инженеринг“. Търговски вериги „К и К електроникс“ имат предварителни договори за закупуване на два терена в Букурещ (единият е до хипермаркет Carrefour, другият до Metro). „В началото на 2005 г. ще решим окончателно кога и в какво ще инвестираме“, каза Николай Китов, управител и съсобственик на веригата магазини за бяла и черна техника „Техномаркет“. Строежът на двата магазина се очаква да отнеме година. Кооперация „Панда“, която държи правата на веригата канцеларски материали „Офис 1 суперстор“ за България и повечето балкански страни, отвори склад, магазин и започна продажби чрез телемаркетинг в Румъния през юли 2004 г. Сега магазините на веригата в Букурещ вече са три. „Последният ни обект е в мол, защото в Румъния моловете са изключително популярни“, каза Павел Панов, регионален мениджър за Европа на „Офис 1 суперстор“. Румънският пазар се снабдява от склада на фирма в Казичане. В него се получават контейнерите от основните доставчици а веригата в Европа и Азия, стоката се смесва и в по-малки количества се разпраща в различните страни. Хранителни стоки „Белла България“ отвори на 10 ноември в Гюргево фабрика за производство на бутер тесто и точени кори. Фабриката е в помещение под наем и капацитетът и е 15 т на ден. В нея са инвестирани 700 000 евро, като в дистрибуция, маркетинг и реклама се планира да бъдат вложени още толкова. Освен продукти с марката си „Белла“ дружеството лансира и нова марка, специално за румънския пазар - „Де аур“ (златни кори), но в друг ценови сегмент. Двата продукта се дистрибутират по различни канали. „Белла“ се продава чрез 11 национални поддистрибутора във всички 42 области в страната. Освен това присъства във всички основни румънски вериги за хранителни стоки.“Де аур“ на първо време ще се продават на дребно в Букурещ чрез собствена дистрибуция на „Белла Румъния“. В същото време се правят постъпки и за търговските вериги. Планира се рекламна кампания. „Белла“ стартира производство в Румъния, след като от четири години изнася там точени кори и бутертесто. В момента с двата продукта, които попадат в категорията на замразените, тя държи 48% от този сегмент на румънския пазар. „Плановете ни са в Румъния да повторим всичко, което направихме и в България. Тоест в бъдеще вероятно ще започнем и производство на кренвирши“, каза Камен Стоянов, вицепрезидент по управление на маркетинга и продажбите в „Белла“. „Олинеза“ изнася за Румъния от четири години. В момента там под марката „Олинеза“ тя продава почти цялата си продуктова гама, каза управителят на фирмата Александър Найденов. В момента около 20% от експорта на фирмата е за Румъния. Продажбите там са около 20% от тези в България. Особено добре вървят бутер тестата и корите и продуктите от т.нар. червена серия - доматени продукти, лютеница, кетчуп, а също и майонезите. Продуктите са в средната ценова категория - между тези на мултинационалните компании и на местните производители. Компанията се опитва да адаптира продуктите за местния вкус. Сега тя разработва и нов продукт „Закуска“ - нещо средно между кетчуп и кьопоолу, характерно за румънската кухня. Фирмата работи с дистрибутори. Присъства в повечето вериги. От две години рекламира - по билбордове, чрез промоции, листовки и пр. Търси подходящ партньор, за да започне производство на червената си серия в Румъния. „Кенди“ продава в Румъния мултивитамини, капучино и топъл шоколад с марката „Кенди“ и прахообразните сокове. Имаме румънска фирма и собствена дистрибуция, каза търговският директор на фирмата Светлозар Панов. Козметика и битова химия „Арома“ изнася за Румъния от седем-осем години и продава там цялата си продуктова гама - сапуни, шампоани, мокри кърпи, бяла и мъжка козметика. През 1998 г. отваря в Букурещ смесеното дружество „Астера козметикс“, което се занимава с внос и дистрибуция. Дружеството работи с поддистрибутори и осигурява покритие в цяла Румъния. В момента 45% от румънския оборот минава през търговски вериги - Carfefour („Карфур“), Gima („Джима“), Billa („Била“). Предстои влизане в „Метро“. Сега боята за коса „Арома колор“ има около 14% пазарен дял (трети по големина) в Румъния, четките за зъби имат 8% дял, а пастите за зъби 4-5%, съобщи Мария Андреева, мениджър от българска страна в „Астера козметик“, цитирайки данни на ACNielsen. Компанията от години рекламира целенасочено за налагане на марката „Арома“ на румънския пазар. „Ален мак“ стъпва в Румъния преди година. Компанията работи с 20 местни дистрибутора, които покриват около 70% от населението на страната. От началото на 2004 г. досега са реализирали продажби за 1 млн. евро. Най-търсените продукти са боите за коса и шампоаните и балсамите, следват пастите за зъби, детската и бебешката козметика и мъжката серия, каза Николай Колев, мениджър нови пазари в „Ален мак“. Освен международната конкуренция на пазара има също български, румънски и китайски производители. „Има и нелоялна конкуренция от фирми, които работят в безмитни зони без контрол от румънските власти и това подбива пазара“, казва Колев. „Фикосота синтез“ продава в Румъния прах за пране, сапуни, миещи препарати, омекотители от началото на годината. Вече имат договори с търговските вериги „Кара“ и XXL. От следващата година очакват, че ще влязат в „Метро“ и Carrefour („Карфур“). За малките магазини работят с около 20 областни румънски дистрибутора. „Плановете ни са през следващите три години да реализираме общ оборот от над 20 млн. евро“, казва съсобственикът на фирмата Красен Кюркчиев. Бяла техника „Фикосота“ е изнесла отоплителните уреди и бойлерите за Румъния за около 700 хил. евро през 2004 г. Работят както с румънски партньори, така и с големите вериги хипермаркети. Продават и за „Метро“ в Румъния под марката „Аляска“. „Румънският пазар не е най-силният за Фикосота“, защото там от години има газификация и радиаторите се търсят слабо,“ каза Жечко Кюркчиев. Услуги и туризъм „Албена“ присъства на румънския пазар от три години чрез фирма партньор. През 2004 г. обаче курортът влиза в активна роля, като разширява кръга на партньорите си и стартира целенасочена рекламна кампания. Рекламни карета на „Албена“ излизат в румънския вестник Ziua. При рекламната кампания, разработена от местната „Бабъл комюникейшънс“, са раздавани листовки и са излъчени телевизионни клипове. В резултат в курорта през сезона са почивали 2000 румънци. „За 2005 г. целенасочено смятаме да развиваме румънския пазар, като ще поръчаме на „Бабъл комюникейшънс“ цялостна рекламна стратегия, каза Маргита Тодорова, маркетинг директор на „Албена“. За догодина почивки за курорта ще се продават от около 4000 агентски бюра в Румъния. Румънският пазар е голям, близо е до Албена, от особен интерес са Букурещ и градовете в Северозападна Румъния. Преди години румънците са идвали със собствени автомобили, после стартира автобусен чартър, а занапред ще се предлагат и други възможности. „Фадата“ отваря офис в Румъния преди шест години. Първият проект на софтуерната фирма е за внедряване на информационна система за застрахователни компании. „След като отворихме офис за поддръжка, изпълнихме и други проекти“, разказва търговският директор на „Фадата“ Галина Колева. Спорадично изнасят за Румъния и касови апарати. „Спиди“ стартира куриерски услуги за Румъния преди година. „Оттогава трафикът се увеличава с по 20% ежемесечно. Клиентите са предимно фирми и кореспонденция на канадското посолство в Букурещ“, казва Ивайло Бонев, мениджър за международните пазари в пловдивската куриерска фирма. Около 60% от пратките са от България за Румъния. В Румъния „Спиди“ работи с подизпълнител - румънската „Фан куриер“. От месец предлагат куриерски услуги и до Турция.
Източник: Капитал (29.11.2004)

Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 16.III.2004 г. по ф. д. № 6/94 вписа промени за "Фикосота Синтез" - ООД, Шумен: вписва като съдружници Жечко Ангелов Кюркчиев и Красен Ангелов Кюркчиев; заличава като управители на дружеството Петър Димитров Минчев и Стефан Георгиев Стефанов; дружеството ще се управлява и представлява от Жечко Ангелов Кюркчиев и Красен Ангелов Кюркчиев заедно и поотделно; вписва промени в дружествения договор.
Източник: Държавен вестник (18.02.2005)

Топ 50 на най-големите рекламодатели в телевизията за 2004 г. № Рекламодател Бюджет Медиа агенция Рекламна агенция 1 Procter&Gamble 21 242 380 MediaSZenith Grey Worldwide, Ideo Saatchi & Saatchi 2 Coca-Cola Company 10 275 520 Zenith Advertising and Communications McCann Erickson, Noble Graphics Creative Studio (Cappy) 3 Unilever 9 025 378 Ogilvy&Mather (MindShare) Lowe Swing, Ogilvy&Mather (Калиакра, Dove) 4 Nestle 8 149 189 Huts/Spot Thompson, Universal McCann DDB Sofia, Huts/Spot Thompson, McCann Erickson 5 Wrigley's 7 297 027 Graffiti BBDO Graffiti BBDO 6 Kraft Jacobs Suchard 6 903 153 Ogilvy&Mather (MindShare) Huts/Spot Thompson, Ogilvy&Mather 7 Golden Brayan (Lepten Gold) 6 173 438 8 Mtel 5 897 292 Маркетинг комуникации, АргентА-ИК Demner, Merlicek&Bergmann 9 Brewinvest 5 849 143 Graffiti BBDO, Huts/Spot Thompson, Ogilvy&Mather (Загорка, Ариана) Graffiti BBDO, Huts/Spot Thompson 10 Henkel 5 520 428 DDB Sofia DDB Sofia, Graffiti BBDO, TBWA\Sofia 11 Фикосота Синтез 4 970 075 ОптиМедиа България K+K реклама и маркетинг 12 Винпром Пещера 4 693 035 MediaSZenith Euro RSCG Sofia (Black ram, 6-th Sence), Huts/Spot Thompson, NewMomentNewIdeas, Ogilvy&Mather (Persona), TBWA\Sofia 13 Globul 4 615 093 SUN Media Fresh Club Advertising, MAG Adveretising, Noble Graphics Creative Studio (b-connect) 14 SIS Industries 4 382 658 Директно DDB Sofia, Lowe Swing (Savoy Golden Club Whisky), Noble Graphics Creative Studio, Ogilvy&Mather (Карнобатска гроздова) 15 Carlsberg (Шуменско, Пиринско) 3 518 033 Zenith Advertising and Communications Publicis MARC Advertising (Пиринско), Noble Graphics Creative Studio (Шуменско) 16 Interbrew 3 450 446 Universal McCann Euro RSCG Sofia (Kamenitza), Lowe Swing 17 Danone 3 466 172 Шампионите/Y&R Euro RSCG Sofia, Шампионите/Y&R 18 Germanos 2 931 369 DDB Sofia DDB Sofia 19 Beiersdorf 2 527 190 Пиеро 97 "Крес", TBWA\Sofia 20 SC Johnson 2 484 396 Mediamark/ZenithOptimedia 21 Berlin Chemie 2 401 455 Ogilvy&Mather (MindShare) 22 Colgate Palmolive 2 237 982 Argent, Маркетинг комуникации 23 Laboratoires Garnier 2 223 132 Mediamark/ZenithOptimedia Publicis MARC Advertising 24 Allianz Bulgaria Holding 2 011 387 Graffiti BBDO Graffiti BBDO 25 Chipita Bulgaria 1 701 405 DDB Sofia Huts/Spot Thompson 26 Glaxo SmithKline 1 665 346 ОптиМедиа България, Universal McCann Grey Worldwide, K+K реклама и маркетинг, Ogilvy&Mather (Panadol) 27 Първа инвестиционна банка 1 650 880 Маркетинг комуникации Grey Worldwide, KIWI Advertising, Ogilvy&Mather 28 дзи/РосексимБанк 1 540 325 Директно TBWA\Sofia 29 Арома 1 527 822 Шампионите/Y&R Шампионите/Y&R 30 Clairol 1 457 598 MediaSZenith Leo Burnett Sofia 31 Master Foods 1 410 198 Grey Worldwide Graffiti BBDO, TBWA\Sofia 32 Дил Тур 1 399 094 Ogilvy&Mather (MindShare) Няма 33 Agrima Holding 1 396 913 Graffiti BBDO Graffiti BBDO 34 Рубела 1 300 820 Zenith Advertising and Communications 35 Фикосота 1 203 150 ОптиМедиа България K+K реклама и маркетинг 36 Schwarzkopf 1 174 482 DDB Sofia DDB Sofia, TBWA\Sofia 37 Gillette 1 110 959 Ogilvy&Mather (MindShare) Ogilvy&Mather 38 Банка ДСК 1 067 627 Business Data/FCB, Mediamark/ZenithOptimedia Mediamark, Interpartners, Publicis MARC Advertising 39 Stambouli 1 059 612 Пиеро 97 "Крес" 40 БТК 1 033 679 MediaSZenith NewMomentNewIdeas 41 Ellite Bulgaria 965 244 Директно, Аргента-ИК Няма 42 Маккар 952 237 Директно Няма 43 Рикошет 925 605 Argent, Маркетинг комуникации 44 Allied Domecq 917 918 Mediamark/ZenithOptimedia, Ogilvy&Mather (Tullamore Dew) Euro RSCG Sofia (Finlandia), Publicis MARC Advertising (Ballantine's), Ogilvy&Mather (Tullamore Dew) 45 McDonald's 912 427 DDB Sofia DDB Sofia 46 Александра филмс 889 414 Директно, Пиеро 97 Няма 47 Sinhron Invest 868 596 SUN Media Няма 48 L`Oreal 806 011 Universal McCann McCann Erickson 49 The Boots Company Pls. 786 813 McCann Erickson McCann Erickson 50 Sarantis Bulgaria 782 956 Маркетинг комуникации Няма Общо за Топ 50 рекламодатели 162 752 502 Общо за телевизия 273 135 896
Източник: Капитал (12.03.2005)

България е единствената страна в Централна и Източна Европа, в която лидер на пазара в повечето категории козметични продукти са местните компании, а не мултинационалните гиганти. През последните години обаче западните компании са изключително агресивни и нашите производители ще бъдат все по-затруднени да запазят доминиращите си пазарни позиции. ПРОУЧВАНЕ на международната маркетингова компания Euromonitor, публикувано наскоро, показва, че пазарът на козметични продукти в България през 2004 г. е нараснал с 5% /при също толкова добро представяне през 2003 г./ и по продажни цени е достигнал 287 млн. лв. Делът на родното производство в този обем варира от 40 до 50% за отделните категории продукти. В натурално изражение /като брой подадени бройки или литри/ той е още по-голям - българските производители държат 70-80% в пазара на боя за коса и средства на бръснене и 65% на пасти за зъби. Безспорен лидер не само сред местните производители, но на целия козметичен пазар у нас, е Арома. Водещи позиции по отделни категории продукти имат Рубела, Роза импекс, Ален мак и Фикосота. Според Euromonitor основна причина за ръста на пазара са нарасналите доходи на населението през последните години, а с това и на нуждите от ежедневна употреба на козметични продукти. Повишената покупателна способност не е толкова важен фактор за България, е мнението на Евгений Иванов, член на надзорния съвет на Арома и отскоро управител на Българската асоциация на производителите на етерични масла, парфюмерия и козметика. Според него причина за нарасналото търсене е непрекъснатото атакуване на потребителите с нови и нови качествени продукти, което ПРОМЕНЯ КУЛТУРАТА НА ПОТРЕБЛЕНИЕ За пример той посочва увеличената възрастова граница на потребителите с налагането на бебешката козметика и кремовете с натурални съставки Q10 за жените в по-зряла възраст. Към тази тенденция се прибавя и бурното развитие в мъжката козметика. Хората се обръщат все повече към специализирани продукти като козметика за различни типове кожа и средства за стимулиране на косата. Една от причините за ръста на козметичния пазар е налагането на продукти за специфична грижа за кожата на лицето и на тялото, коментира Бедрос Калфаян, директор Продажби и маркетинг в Рубела АД. Те са и с по-висока цена от продуктите за обща грижа. През последните две години обаче мултинационалните компании агресивно атакуват средния и нисък ценови сегмент, в който поначало е ориентирана нашата парфюмерия и козметика, коментира Евгений Иванов. Към това се прибавя и огромният им маркетингов и рекламен бюджет, който българските производители не може да си позволят. Това особено важи за пастите за зъби, където западните фирми използват добрия имидж на марките си. За потребителите за съжаление все още остава скрит фактът, че БЪЛГАРСКИЯТ ПРОДУКТ Е С ПО-ДОБРИ КАЧЕСТВА от вносния, казва маркетинговият директор на Рубела. Подобна е ситуацията и при средствата за коса, и по-специално при боята за коса, където ценовите нива на вносните и българските продукти започват да се доближават. Причината е, че в родния продукт се влагат все по-качествени и по-скъпи активни съставки, а при вносния аналог процесът е точно обратен, обяснява Калфаян. Тази тенденция ще се запази и в бъдеще, което още повече ще ни затрудни, допълва той. Ситуацията допълнително се утежнява и от нарасналите разходи, които българските производители са принудени да правят заради покриването на евронорми като решаване на проблеми с условията на труд, екологията, опаковките. ОЦЕЛЯВАНЕ Конкурентността ни непрекъснато намалява. Това, което доскоро беше наше преимущество - евтините продукти, вече не е така, казва Иванов. Затова българските производители са принудени да търсят всякакви форми, за да оцелеят. Арома АД например изпълнява програма за намаление на разходите и оптимизиране дейността. Голямото разнообразие от продуктови групи е добре за потребителите, но затруднява нашата логистика, планирането, увеличава наличността на суровини и материали, забавя обращаемостта на оборотните средства, обяснява Иванов. Затова компанията от тази година започна редуциране на продуктовите си линии. Докато през миналата година те са били 380 отделни позиции, сега са 240. Оптимизиран е и персоналът от над 1000 души преди няколко години до 760 в момента. На практика при увеличен обем на продукцията сме подобрили производителността на едно лице, казва Иванов. Освен това компанията ще намали експортните си дестинации. Арома изнася за над 60 държави. Ще се фокусира върху Русия, Украйна, Казахстан, Румъния, където имаме дъщерна фирма, и страните от региона Гърция, Турция, Македония и Сърбия. Европа остава стратегически пазар.
Източник: Пари (09.09.2005)

Общо три компании ще получат наградата "Златен компас" за външнотърговска активност в рамките на кампанията "Родното е модно и навън", съобщиха от Българската стопанска камара (БСК). От 5 до 13 декември в камарата са постъпили общо 26 предложения за номинации. От тях журито, което включва представители от БСК, Българската търговско-промишлена палата и Съюза на работодателите в България, избра девет компании, които ще се състезават за наградите в три различни категории. В категория "Потребителски стоки" номинираните компании са "Арома" АД, която произвежда козметични продукти, "Идеал стандарт" АД, която специализира в санитарно оборудване и "Фикосота синтез" ООД, която прави перилни препарати. В категория "Индустриални стоки" номинираните са производителят на модулни електроинсталационни изделия "КЕТ" АД, "Монбат" АД и "Приста ойл" АД. Номинациите в третата категория бяха направени от жури, включващо представители на Съюза на издателите в България и Съюза на българските национални електронни медии. Номинираните фирми са "Арома" АД, "Д & Л ДИЕЛ" АД, произвеждаща спортни облекла, и "Идеал стандарт" АД. Наградите ще бъдат връчени днес на тържествена церемония от министъра на финансите Пламен Орешарски. "Родното е модно и навън" е вторият етап от кампанията "Изберете българското". Той продължи три седмици, като в сряда с връчването на призовете ще е официалният му край.
Източник: Дневник (21.12.2005)

На тържествена церемония на 21 декември, в столичния хотел „Шератон”, министърът на финансите Пламен Орешарски връчи наградите от конкурса „Родното е модно”. Наградата „Златен компас” - за отлична ориентация на международните пазари, получиха три фирми. За потребителска стока бе отличена фирма „Фикосота синтез” ООД, производител на перилни препарати. В категория „Индустриални стоки” призът бе присъден на производителя на акумулатори Монбат АД, а наградата на българските медии получи фирма „Д & Л ДИЕЛ”АД – производител на спортни облекла.
Източник: БСК (21.12.2005)

С връчването на наградите “Златен компас” приключи кампанията “Родното е модно и навън”, организирана от Министерството на финансите. Тя бе подкрепена от Съюза на българските национални електронни медии и от Съюза на издателите в България. Трите златни компаса отидоха в “Монбат”, “Фикосота синтез” и “Диел”. Българският производител на акумулатори – “Монбат” получи “Златен компас” за индустриална стока. За 2005 година основните пазари на компанията са Германия, Белгия, Холандия, Великобритания и Румъния. Младото бързо развиващо се предприятие – “Фикосота синтез” взе “Златен компас” за потребителска стока, заради препаратите за почистване на дома и за грижа за тялото. “Диел” грабна наградата на журналистите. Фирмата е основана през 1992 година и е специализирана в производството на зимни спортни облекла, екипи за свободно време, както и работни облекла. Стоки с тази марка се продават в цяла Европа, Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Останалите номинирани бяха “Приста ойл”, “КЕТ”, “Арома” и “Идеал Стандарт”. Всяка една от фирмите в конкурса заслужава награда, заяви председателят на Съюза на работодателите в България Иво Прокопиев. Според него тези производители доказват, че българската икономика е конкурентна и може да се наложи на пазарите навън, а това означава, че България вече има предприемаческа класа.
Източник: Дарик радио (22.12.2005)

Фикосота Синтез придоби активите и марките на Украинската компания УПП – специализирана компания за производство на дамски превръзки - която иma 8-9% дял от украинския пазар. Това е първата стъпка от дългосрочен план за увеличение на присъствието на ФС на украинския пазар.ФС очаква да достигне 20 млн. долара продажби тази година в Украйна. Фикосота Синтез - най-големият български производител на перилни ни почистващи препарати и продукти за лична хигиена - най-динамично развиващата се фирма в тази област с годишен ръст 30-50%. - Очакван оборот за 2006г. – 75 млн. лв. - 35-40% пазарен дял в България в тези категории с продуктите си: сапуни Тео и тет-а-тет, прахове Ехо Савекс и Тема, препарати за съдове Фея и Ехо хидробалсам, омекотител Семана, дамски превръзки евърбел - Успешно се развива на пазарите в региона: Македония, Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна - Носител през 2005 г. на наградата „Златен компас” за най-успешно представяне на българска фирма на външни пазари. - Стратегията на фирмата е да се развие в региона, като за целия регион достигне 20% пазарен дял в категорията перилни и почитсваи продукти и продукти за лична хигиена в следващите 3 – 5 години.
Източник: Фирмена информация (17.04.2006)

Производителят на перилни и почистващи препарати и продукти за лична хигиена "Фикосота синтез" придоби активите и марките на втория по големина украински производител на дамски хигиенни продукти УПП, съобщи Илина Рачева, директор на подразделението за битова химия в шуменската компания. Тя обясни, че украинската компания е с пазарен дял от 8-9% на местния пазар. Балансовата стойност на активите на УПП е 5.24 млн. долара. "Придобихме машини, съвременно оборудване с висока производителност, готова продукция, материали и др., но не и задълженията и сградите на УПП", каза Рачева и добави, че засега в Украйна ще се използва наложената марка за дамски превръзки Angels. По думите й целта на придобиването е разширяване на пазарното присъствие на "Фикосота синтез" на украинския пазар и повишаване на възможностите за произвеждане на широка гама продукти. Рачева обясни, че това е първата стъпка на компанията от дългосрочната стратегия за присъствие на украинския пазар. "Водят се преговори за придобиване още две други предприятия за битова химия в Украйна, като резултатът ще е известен до два месеца", каза още Рачева. "Фикосота синтез" има три завода в Шумен за производство на сапуни, дамски превръзки и детергенти. Дружеството притежава още контролни пакети от две фабрики в Украйна за производство на течни почистващи продукти. Компанията очаква оборот 75 млн. лева за 2006 г. и 20 млн. долара в Украйна. "Фикосота синтез" има годишен ръст между 30 и 50 на сто в областта на битовата химия и държи пазарен дял от 35-40% в България с продуктите си, заявяват от дружеството. В продуктовата ама на компанията са сапуните "Тео" и "Тет-а-тет", праховете за пране с марки "Ехо савекс" и "Тема", препаратите за съдове "Фея" и "Ехо хидробалсам", омекотител "Семана", дамски превръзки "Евърбел". Компанията се представя успешно на пазарите в региона - Македония, Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна. Дружеството е носител и на наградата "Златен компас" за 2005 г. за най-успешно представяне на българска фирма на външни пазари. Втората компания, която получи статуетката "Златен компас", беше "Монбат". Тя беше отличена в категорията "Индустриални стоки". "Монбат" е специализирана в производството и продажбата на стартерни акумулаторни батерии. Фирмата изнася продукцията си в над 30 държави от Европа, Азия и Африка.
Източник: Дневник (25.04.2006)

Маркетинговият екип на „Фикосота-Синтез“ създаде концепцията за новата кампания на марката Tema. Тя залага на тв реклама и поредица промоционални активности с участието на дизайнерката Виргиния Здравкова. Слоганът на кампанията е „Tema Color - блясъкът на цветовете“. Продуцент и режисьор на клипа е Жоро Торнев.
Източник: Капитал (16.06.2006)

Развитието на пазара на перилни и почистващи препарати доста неприятно изненада анализаторите. Мнозина от тях само преди година очакваха той да бъде стабилен и да отбелязва значителeн прираст. Обемите на продажби се увеличават, но за сметка на цените. Над петдесет процента от всички продажби на перилни и почистващи препарати у нас се държат от пет компании. От тях само една е българска, другите представят глобални лидери. "Фикосота синтез", "Проктър и Гембъл", "Хаят България кемикъл", "Юниливър България" и "Хенкел България" са основните играчи, които диктуват правилата. Само две компании произвеждат част от асортимента си в страната. Темпът на растеж на пазара на перилните и почистващите препарати за няколко години претърпя значителни промени. Сега анализаторите очакват през следващите 2 - 3 години той да се забави и успокои. Причината е, че той навлезе в така наречената зряла фаза. Прирастът за миналата година е едва 3 на сто. Обемът на продадените стоки като цяло се е увеличил, но цените им са претърпели чувствително понижение. Експертите коментират, че това е ясен знак за забавяне на пазарните темпове. Данните за продажбите през 2003 г. отбелязаха стабилен растеж от 7 процента в сравнение с 2002 г. Естествено тогава ситуацията не беше същата и пазарът на перилните и почистващите препарати в България се определяше като сравнително слабо развит. А в такива условия бързите ръстове се постигат по-лесно. Петдесет и четири на сто от продажбите по това време са се падали на перилните препарати. Другата основна група, която се е потребявала най-често, е тази на препаратите за почистване на съдове. Тези категории се смятат - и сега, и винаги - за стоки от първа необходимост. Слабото развитие на сектора даваше възможност за навлизането на пазара на нови продукти, които бяха малко познати или въобще не бяха предлагани досега. Омекотителите В момента омекотителите, които до- скоро се считаха за нова и сравнително непозната за българския пазар стока, държат една десета от пазара на перилните препарати и бележат най-голям ръст за миналата година. Данните от изследването на TNS BBSS Gallup за потреблението на домакинските стоки за третото тримесечие на 2004 година са показали, че продажбите на омекотителите бележат ръст от 17 на сто в сравнение със същия период на предходната година. Обемът на продажбите на почистващите препарати според същото изследване е нараснал със 7 на сто. По данни от "GfK България" за същия период продажбите на перилни и почистващи препарати са се увеличили с 0.9 на сто, като най-голямо е увеличението при праховете за пране. През миналата година тази група продукти затвърди позициите си и стоката е на път да се превърне в основна. Въпреки въвеждането на нови продукти с подобрени функции и засилената рекламна активност най-често купуваните продукти остават перилните и препаратите за миене на съдове. Ценовата конкурентност доведе до нечувствителна промяна на цените. За да увеличат продажбите и да засилят пазарните си позиции, всички основни играчи през миналата година подобриха и разнообразиха продуктите си, като пуснаха на пазара асортимент с увеличен бонус грамаж или измениха качествено стоките си. Повечето перилни препарати в момента се предлагат с омекотител, без това да влияе на цената. Комбинация между прах за пране и омекотител предлагат "Персил фрешнес" със "Силан", "Ехо Савекс арома терапи", "Ариел фламенко" и т. н. Очевидна е силната конкуренция, която държи ценовите равнища и прави запазването и разширяването на пазарните дялове на компаниите почти непосилна задача. Основните участници на пазара предлагат по няколко марки, подкрепени със силни, но и скъпоструващи рекламни и промоционални кампании. Това са фирмите "Проктър и Гембъл" с марките "Ариел", "Бонукс", "Тайд", "Мистър Пропър" и други, "Юниливър" с "Деро", "Омо", "Доместос" и "Циф", "Хаят" с "Тест" и "Бинго", "Фикосота" с "Ехо", "Фея" и "Тема", "Хеви" на "Верила" и т. н. Част от чуждите компании сега вече имат фабрики в България. Водещите компании в сегмента, които най-активно развиват продуктите си, са "Проктър и Гембъл", "Хенкел България" и "Фикосота синтез".
Източник: Кеш (25.08.2006)

Прахът за пране олеква. Най-големите в бранша пускат на пазара детергенти с нова, по-компактна формула. Три кг = два кг. Тази трансформация обещава новият тип прахове за автоматично пране Eurocompact, който излиза на българския пазар от началото на октомври. Procter&Gamble Bulgaria, Unilever Bulgaria, Henkel Bulgaria, "Фикосота синтез" и Hayat Bulgaria вече са готови да пуснат на пазара новата Eurocompact версия на своите марки. Целта е постепенно новият вариант да замести изцяло сега съществуващите обикновени прахове за автоматични перални машини. По-компактната формула на новите прахове позволява с 1/3 по-малка единична доза прах да се постигне същият изпиращ ефект, както при сегашните препарати. "Новите прахове ще позволят на потребителите да икономисват вода и ток, тъй като позволява пране при най-ниската препоръчвана температура. Освен това тези перилни продук­ти ще се съхраняват по-удобно, защото ще са в по-малки опаковки." В това убеждават от Българската асоциация на производителите и вносителите на перилни и почистващи препарати в България (БАПВППП). Всяка от компаниите, производители и дистрибутори, сама ще определи ценовата си политика за новите продукти. Нагласите обаче са, че цената на единица тегло на тези продукти ще е по-висока, отколкото при сегашните прахове. Затова и компаниите полагат особени усилия да убедят потребителите, че разходите за едно изпиране ще останат почти непроменени. За популяризирането на продуктите е подета информационна кампания. В момента текат рекламни клипове по най-гледаните телевизии. Кампанията се финансира от фирмите, които членуват в асоциацията. Ползите за компаниите от бизнеса с новите продукти ще бъдат улесненото производство, намалени транспортни разходи и необходимото складово пространство, обясни Емилия Георгиева, бранд мениджър на перилни препарати във "Фикосота синтез". Всички видове разфасовки и марки на фирмата ще бъдат компактизирани, казва Георгиева. Част от новите продукти вече са в дистрибуторската мрежа. От "Метро кеш ен кери" и "Била България" са заявили, че що се отнася до продуктите им със собствени марки, засега не проявяват интерес към проекта. По-малките местни производители имат технологични затруднения, обясниха от асоциацията. На европейско ниво проектът се ръководи от Европейската индустриална асоциация (AISE), която обединява производителите на перилни препарати в ЕС. В Европа от години се използват предимно компактни прахове. Според проучване, проведено от AISE, с въвеждането на компактните прахове в Европейския съюз за периода 1997-2001 г. са спестени близо 250 хил. т детергенти и 13 хил. т опаковки. Спестените количества приблизително се равняват на средното потребление в България за осемгодишен период.
Източник: Капитал (06.10.2006)

Българският бизнес на последно място по иновации Българският бизнес заема последното място в Европа по иновации, сочи четвъртото специализирано проучване на Eurostat. Едва 16% от родните компании са въвели на пазара подобрен продукт или услуга или са използвали по-ефективен производствен процес. По този показател сме задминати от румънския бизнес с 20% активност, а Унгария и Малта са достигнали 21%. Според Жечо Кюркчиев, управител на Фикосота ООД и носител на награда за иновативно предприятие най-големите проблеми пред българските фирми са свързани с финансиране на иновативните проекти и липсата на кадри. Над 42% от фирмите в индустрията и услугите в 27-те страни членки на ЕС са отчели някаква форма на активност в сферата на иновациите за периода 2002-2004 г. Най-голям брой подобрени продукти и иновативни процеси отчита бизнесът в Германия (65% от компаниите), следва Австрия с 53%, Дания, Ирландия и Люксембург с по 52% и Белгия с 51%. Най-често партньорите на компаниите в Европейския съюз са доставчиците (17%) и потребителите (14%). В много по-малка степен иновативните предприятия са си сътрудничели с университети и други институции за висше образование - едва 9%.
Източник: Пари (01.03.2007)

Нов договор за Фикосота Синтез „Нафтекс Инженеринг” АД започва строителството на цех за производство на хигиенни продукти на „Фикосота Синтез” ООД в гр. Шумен. Предвижда се новата сграда да осигурява производството на санитарни материали в съответствие с действащите нормативни изисквания по българските и европейски стандарти. Цехът е с площ от 1800 кв.м., като се планира строителството да приключи през септември т.г.
Източник: Фирмена информация (18.03.2007)

Шуменската компания "Фикосота" ООД , производител на водонагревателни и отоплителни уреди за бита, се преименува на "Теси" ООД с решение на Шуменския окръжен съд от 7 май. Това съобщи Тодор Лилов, началник-отдел "Маркетинг" в дружеството. Той обясни, че основната причина за промяната е инвестицията от над 4 млн. лв. за последните четири години в развитието на търговската марка TESY, в рекламирането й, в нови опаковки и в разработването на изцяло нов корпоративен имидж. "В резултат на това повече от потребителите започнаха да ни възприемат като "Теси", марката се превърна в лице на компанията, името "Фикосота" остана известно само сред ограничен кръг партньори. Крайният потребител ни бърка и с "Фикосота синтез", която е производител на химически продукти", коментира Лилов. Според решението на ръководството името "Фикосота" ще остане само наименование на холдинга и холдинговата организация, която държи дялове на няколко дъщерни дружества, най-големите от които бяха "Фикосота" ООД и "Фикосота синтез". Смяната на името няма да доведе до промени в структурата, дейността и числения състав на компанията. Развитието на марката ни доби сериозна известност в страни като Русия, Украйна, Румъния, Сърбия, Дания, Аржентина, Япония и в този смисъл промяната е дори леко закъсняла, но по-добре е, че все пак се направи с оглед на това, че имаме планове за развитие на търговската марка в държавите от Централна и Западна Европа, обясни още Лилов. Марката TESY е регистрирана в 48 държави по света. Компанията предвижда до края на годината да разшири пазарното присъствие на марката TESY в страните от Западна Европа, Близкия изток, северноафриканските държави Тунис, Алжир, Мароко, Либия и да постигне 30% ръст в продажбите на водонагревателни уреди и 20% ръст в продажбите на отоплителни уреди.Продължава концентрацията на компанията върху водонагревателните уреди, където ще се насочат по-големите инвестиции. Планираме построяването на нов завод за производство на бойлери с обем над 150 литра, чийто проект ще е готов до края на годината, а стартът се очаква в началото на следващата, каза Лилов. "Теси" е сред шестте най-големи производителя на водонагревателни и един от най-големите производители на отоплителни уреди за бита в Европа. За 2006 г. е произвела и реализирала 622 хил. броя изделия. Водонагревателните уреди на компанията се изнасят в 20 държави, а отоплителните - в над 50 държави на 5 континента.
Източник: Дневник (09.05.2007)

Една от първите големи български инвестиции зад граница бе на русенската компания Приста ойл. През 2003 г. братя Бобокови откриха на 80 км от Истанбул завод за индустриални и моторни масла с капацитет 50 хил. т. Първоначалната инвестиция бе 10 млн. USD. Целта е Приста ойл да стане регионален лидер на пазара на масла. Другата голяма фирма на братя Бобокови - Монбат, обяви амбициозна програма за откриване на производства в Сърбия и Румъния през 2008 г. Български фирми се включват активно в приватизацията на сръбски компании. Интертръст купи завода за ламарина в Лесковац, а също и подобен завод в Косово. Брикел притежава фабрика за гуми в Траял. Друга фирма, свързана с Христо Ковачки, добива въглища от сръбския рудник Ковин. Каолин АД пък развива добив на минерални суровини в Сърбия, Украйна и Румъния. С цел по-добри стратегически позиции шуменската Фикосота синтез е изкупила контролния пакет в две украински фабрики за производство на перилни препарати. Не липсват и примерите за инвестиции в далечен Китай. Синергон холдинг учреди в Пекин еднолично дружество Топливо с предмет на дейност търговия със строителни материали, метали, машини и съоръжения, електроника.
Източник: Пари (15.05.2007)

Само преди няколко дни Фикосота Синтез регистрира търговска фирма в Белград. Сърбия е поредният пазар, към който се насочва българският производител на бързооборотни стоки. Фикосота синтез обаче не е просто износител. Компанията целенасочено през последните години инвестира в изграждане на свои структури в съседни страни, чрез които прави рекламата, маркетинга, въобще цялостното налагане на марките си. От четири-пет години компанията успешно продава в Румъния, Македония, Молдова и Украйна. Както у нас, така и там Фикосота синтез е успяла да се справи с агресивната конкуренция на световни гиганти като Procter&Gamble и Unilever и заема сериозни пазарни дялове. В Румъния например държи 10% от пазара на сапуни. В Македония и Молдова е лидер в сапуните и в миещите препарати. В Украйна е водеща с марка белина, която произвежда там. През 2006 г. Фикосота Синтез придоби в Украйна предприятие за производство на дамски превръзки, предстои до края на годината да купи друг местен производител на миещи препарати. От тази година чрез дистрибутори марките на Фикосота навлизат също в Косово, Албания и Босна. Фикосота Синтез е най-бързорастящата компания за бързооборотни стоки не само в България, но и в цяла Източна Европа, казва Красен Кюркчиев - управител на компанията. Той, както и всички служители от фирмата я наричат накратко FS. Зад тези букви всъщност се крие стратегията на развитие - Fast and Smart, т.е. бързо и умно. През последните три години FS има впечатляващи двуцифрени ръстове на продажбите. За 2006 г. растежът е 58% и продажбите достигат 75 млн. лв. Тази година до април се отчитат 40% увеличение на оборота, като за цялата година се очаква той да надхвърли 100 млн. лв. България е най-големият като стойност пазар за компанията, следват Румъния и Украйна. В детергентите FS няма аналог в Източна Европа, казва Кюркчиев. В Полша, Чехия, Унгария, Румъния доминират мултинационалните компании, няма местна фирма, която да ги е надвила и да има значими пазарни позиции. За експанзията си компанията е планирала 20 млн. EUR през тази година. Инвестицията е насочена за разширяване на производството, рекламата и налагането на нови продукти.
Източник: Пари (23.05.2007)

Фикосота Синтез отчете 58% ръст на продажбите за 2006 г. Българската компания Фикосота Синтез отчете 58% ръст на продажбите на пазара за 2006 година, което затвърди нейната лидерска позиция в областта на бързо оборотните стоки. През миналата година компанията бележи най-висок оборот за български производител в сектор детергенти (продукти за битова и лична хигиена) за Централна и Източна Европа, като оборотът на фирмата възлиза на над 76 000 000 лева. "Планът за инвестиции на Фикосота Синтез е през 2007 година те да достигнат близо 32 000 000 лева за пазарите, на които оперираме. Инвестициите ще бъдат разпределени в различните сфери на нашата дейност, като само в сектора за хигиенни и тишу продукти за еднократна употреба планираме да инвестираме над 17 000 000 лева", коментира Красен Кюркчиев, управител на Фикосота Синтез. Фикосота Синтез предлага на своите потребители продукти с високо качество, които задоволяват нуждите на всяко едно домакинство. Освен в областта на детергентите, компанията произвежда и хранителни продукти чрез своята дъщерна фирма Итал Фууд Индъстри. В момента Фикосота Синтез оперира на осем пазара в Югоизточна Европа, като фирмата притежава 14 собствени марки с 63 разновидности, стандартизирани по всички европейски изисквания за качество и сигурност. С изцяло българска собственост и уникално ноу-хау за местния пазар, днес Фикосота Синтез оперира в осем страни от Югоизточна Европа. Компанията е установен лидер в производството на бързо оборотни стоки на няколко пазара - България, Румъния, Украйна, Сърбия, Македония, Молдова, Босна и Херцеговина и Косово, като постоянно разширява позициите си в страните от региона. Компанията е производител на едни от най-популярните продукти в областта на битовата химия и продуктите за тяло. Продуктовото й портфолио включва сапуни Teo, Fiona, Tete-a-Tete, прах за пране TEMA, SAVEX, препаратите за миене на съдове Feya и Ехо Hydro Balsam и много други. (Expert.bg)
Източник: Други (10.07.2007)

Компанията за бързооборотни стоки Фикосота синтез се кани да атакува пазара с два нови продукта - тоалетна хартия и бебешки пелени. Производството ще е в Шумен, оборудването вече е доставено и до няколко месеца ще представим новата марка тоалетна хартия, заяви управителят на Фикосота синтез Красен Кюркчиев. Догодина на пазара ще се появят и бебешките пелени. Лидерът на пазара на миещи и перилни препарати у нас разчита на опита си, за да наложи бързо и успешно новите марки. Фикосота синтез оперира на осем пазара в Югоизточна Европа и притежава 14 собствени марки с 63 разновидности, стандартизирани по всички евроизисквания за качество и сигурност. Пазарът на тоалетна хартия в страната е наситен от малки производители, но техните продукти с едно-две изключения, не са с високо качество и са слабо брандирани, коментира Кюркчиев. Планираната инвестиция за 2007 г. в сектора на санитарните продукти за еднократна употреба е 17 млн. лв. В тях са включени и вложените вече средства в две нови линии за производство на дамските превръзки Everbel. Последната търговска марка на Фикосота синтез, появила се на пазара, са вафлите Franka. През септември започва масираната им реклама. Общо в трите направления, в които работи компанията - перилни препарати, хигиенни продукти и снаксове, до края на годината ще бъдат инвестирани близо 32 млн. лв. През 2008 г. българската компания планира да разкрие съвместно производство на миещи препарати в Украйна, в което ще вложи 4-5 млн. USD.
Източник: Пари (11.07.2007)

Българската компания за перилни препарати, продукти за грижа за тялото и храни "Фикосота синтез" ще вложи до края на годината 31.5 млн. лв. в нови фабрики, с които ще разшири капацитета и портфолиото си, съобщи единият от създателите на дружеството Красен Кюркчиев. Така броят на фабриките ще стане шест, като всичките са в Шумен. Най-голямата част от инвестициите - 17 млн. лв., е предвидена за изграждането на нова фабрика за санитарни продукти за еднократна употреба - тоалетна хартия, превръзки и памперси. В нея ще има общо четири линии, които ще започнат да работят до края на годината. Общо 7 млн. лв. компанията влага в нова фабрика за производство на снаксове в Шумен. Фабриката е построена преди един месец и в нея ще се правят продуктите на дъщерната компания "Итал фуудс" - "Марети", "Кубети" и вафлите "Франка", които предстои да бъдат промотирани на пазара. Около 2 млн. лв. ще е инвестицията, предвидена за разширение на производството на сапуни, а с около 5.5 млн. лв. "Фикосота синтез" планира да разшири складовата си база. От три години компанията следва стратегията да налага свои собствени марки не само в България, но и в страните в региона, каза още Кюркчиев. По думите му това е причината за положителните резултати на компанията и успеха й в конкуренцията с мултинационалните марки. "Няма друга компания в Централна и Източна Европа, която да се е развила така успешно срещу големите играчи", каза също Кюркчиев. По данни на компанията през тази година оборотът й ще достигне 115 млн. лв., докато през миналата година продажбите й са 76 млн. лв. - увеличение от близо 60 на сто. През миналата годината печалбата на компанията преди данъци, обезценки и амортизация е над 5 млн. лв., а през тази година се очаква да нарасне до 10-12 млн. лв., показват изчисленията на "Фикосота синтез". Компанията налага собствени марки в Румъния, Молдова, Сърбия, Украйна, Македония, Албания, Косово, Черна гора и Босна. Марки на "Фикосота" произвеждат и фабрики в София и Скопие. Инвестиционният план на компанията предвижда през 2008 г. да бъде изградена фабрика в Украйна заедно с местен партньор, съобщи Кюркчиев. Общата инвестиция ще е 13 млн. долара, от които между 4 и 5 млн. долара ще са от българската компания. В България компанията има водещи стабилни позиции на няколко пазара - на сапуни, препарати за миене на съдове, прахове за пране, както и в снаксовете. Дружеството се конкурира с международните марки от ранга на "Ариел", "Тайд", "Персил" и др.
Източник: Дневник (11.07.2007)

Българският производител на хранителни продукти "Итал фууд индъстри" АД откри фабрика за хранителни продукти в Шумен, съобщиха от компанията майка Фикосота Синтез. Проектът е реализиран съвместно от двете дружества, като в него са инвестирани близо 8 млн. лв. Сградата се разпростира върху 6 500 кв. м, като в нея са предвидени площи за складове, сервизни помещения и офиси. Новата фабрика има три производствени линии. Най-новата линия е 100% автоматизирана и е предназначена за производството на първия сладък продукт на компанията - вафла Franka. Другите две линии произвеждат Bruschetti Maretti и Kubeti и са автоматизирани на 80%. .
Източник: Монитор (23.10.2007)

По едно и също време две компании от хранително-вкусовата индустрия, производители на снаксове, откриха нови мощности. Великотърновското сладкарско предприятие Лачита ЕООД откри нова производствена сграда, в която собственикът Ивайло Любенов е инвестирал 15 млн. EUR. Фабриката се простира на 7 хил. кв. м в западната промишлена зона на града. Оборудвана е с най-голямата у нас линия за солети, бисквити и крекери. Производственият й капацитет е 40 т в денонощие. Обслужва се от 200 души персонал. До две години ще увеличим асортимента и ще разкрием още 200 работни места, заяви Любенов. Лачита ЕООД е патентовала 15 търговски марки на сладкарски изделия. Нова фабрика за 8 млн. лв. откри и шуменският производител на марките Брускети Марети и Кубети - Итал Фууд Индъстри (Ital Food Industry). Проектът е реализиран съвместно с Фикосота Синтез, която е мажоритарен собственик на компанията. Фабриката е с три производствени линии с уникална за България технология и пълна автоматизация. Освен познатите продукти Итал Фууд Индъстри започва производство и на първия си сладък продукт - вафла Франка. Производствените ни мощности са много високи, реално можем да реализираме продукция до 250 камиона на месец, заяви Мартин Каменски, управител на Итал Фууд Индъстри. Около 30% от продажбите на компанията са за вътрешния пазар. Останалите 70% се изнасят за близо двадесет страни. Пазарните дялове на Итал Фууд Индъстри са нараснали с 5-8% за Брускети Марети и с 15-18% за Кубети.
Източник: Пари (23.10.2007)

Откриха фабриката на Итал Фууд Индъстри Българският производител на хранителни продукти Итал фууд индъстри АД откри фабрика за хранителни продукти в Шумен. Проектът е реализиран съвместно от Итал фууд индъстри и компанията майка Фикосота Синтез, като в него са инвестирани близо 8 млн. лв. Нафтекс инженеринг АД бе главен изпълнител на сградата, разпростираща се върху 6 500 кв. м, в която са предвидени площи за складове, сервизни помещения и офиси. Новата фабрика има три производствени линии. Най-новата линия е 100% автоматизирана и е предназначена за производството на първия сладък продукт на компанията – вафла Franka. Другите две линии произвеждат Bruschetti Maretti и Kubeti и са автоматизирани на 80%.
Източник: Фирмена информация (18.12.2007)

Фикосота синтез придоби мажоритарен дял от фабриката за бързооборотни стоки „Оникс” в Украйна. Сделката е осъществена като част от плановете на компанията за развитие на украинския пазар. Стойността на сделката е част от тригодишния инвестиционен план в размер на 12 млн. долара, който Фикосота синтез ще реализира в Украйна. Инвестициите ще включват нов завод за прахове за пране, разширяване на производствената база и разработка на нови продукти. Покупката на завода и бъдещите инвестиции в него от страна на компанията ще повишат възможностите за по-широкото популяризиране на продуктите й на украинския пазар. Понастоящем компанията внася част от продукцията, предназначена за украинския пазар от България, но планира с откриването на нов завод да задоволи изцяло нуждите на украинския пазар. Към момента „Оникс” произвежда препарати за почистване (предимно белина и препарати за миене на съдове). През 2007г. дъщерното дружество на Фикосота синтез в Украйна бележи близо 60% ръст спрямо 2006г. Маркетинг експертите в компанията предвиждат 47% ръст през 2008 година. Фикосота синтез произвежда бързооборотни стоки в България. Компанията държи приблизително 40% от пазара на детергенти в страната.
Източник: Застраховател (11.01.2008)

"Фикосота Синтез" придоби мажоритарен дял от фабриката за бързооборотни стоки "Оникс" в Украйна. Стойността на сделката е част от 3-годишния инвестиционен план в размер на 12 млн. долара, който родната компания ще реализира в Украйна. Инвестициите ще включват нов завод за прахове за пране, разширяване на производствената база и разработка на нови продукти. Сега "Оникс" прави препарати за почистване - предимно белина и препарати за миене на съдове. У нас "Фикосота" държи около 40% от пазара на битова химия.
Източник: Стандарт (11.01.2008)

"Фикосота синтез" купи фабрика за препарати в Украйна Българската компания "Фикосота синтез" купи мажоритарен дял от фабриката за производство на почистващи препарати "Оникс" в Украйна, съобщиха от дружеството вчера. Придобивката е част от тригодишен инвестиционен план за развитие и разширяване на позициите на украинския пазар. Предстои компанията да инвестира в модернизирането на закупената фабрика, както и да построи нова, в която ще се произвеждат прахове за пране, казаха вчера от "Фикосота". Инвестицията през следващите три години в Украйна ще бъде 12 млн. долара.
Източник: Дневник (11.01.2008)

Фикосота синтез отчете 32% ръст на оборота за 2007 г. Данните отразяват развитието на 10-те пазара в Югоизточна Европа, на които компанията оперира. Най-голям ръст се забелязва на румънския пазар – 80%, а в Украйна повишението е 48 на сто. В България компанията отчита стабилен ръст от 14%. Разпределението по сегменти показва, че Фикосота синтез е реализирала най-голям оборот в областта на детергентите (перилни, почистващи и миещи продукти). Тук най-голям ръст се наблюдава при продажбите на течните сапуни – 123% увеличение спрямо предходната година. Само в Украйна оборотът за последната година при тези продукти е нараснал петкратно. В сферата на омекотителите се наблюдава нарастване от 79 на сто, като там водеща е Румъния със 104% ръст на продажбите. При перилните препарати Фикосота синтез запазва позицията си на водещ производител на българския пазар с 19% увеличение на оборота. На пазарите си в Украйна и Румъния в този сегмент компанията отчита динамичен ръст от съответно 71% и 45%. В областта на тишу продуктите (тук се включват санитарно-хигиенните продукти) компанията отчита 43% увеличение. В България ръстът на този сегмент е 84%. След като през миналата година достигнахме границата от 100 млн. лева оборот, за 2008 г. очакваме около 35-40% ръст на продажбите спрямо 32% за 2007 г., коментира Десислава Гъркова, финансов мениджър на Фикосота Синтез. През миналата година Фикосота синтез инвестира 17 млн. лева в производството на тишу продукти, а общо инвестициите на компанията за 2007 г. са близо 32 млн. лева. Фикосота синтез е утвърден лидер в производството на бързооборотни стоки в България. Компанията държи близо 40% от пазара на детергенти в страната.
Източник: Insurance.bg (14.04.2008)

Българската компания за производство и продажби на почистващи препарати, продукти за грижа за тялото и храни "Фикосота синтез" отчете малко над 100 млн. лв. оборот за миналата година, което е с ръст от над 30 на сто спрямо 2006 г., съобщиха от дружеството. Очакванията за тази година са, че продажбите ще нараснат с още между 35 и 40 на сто, казаха от "Фикосота синтез". Компанията е един от основните играчи на почистващи препарати и продукти за грижа за тялото на българския пазар, като се конкурира с компании като "Хенкел" и "Проктър и Гембъл". През последните години "Фикосота синтез" следва стратегията да навлиза и разширява позициите си в страните от Балканския регион, където налага собствени марки.
Източник: Дневник (15.04.2008)

“Оптикс” АД – София беше отличена в категория “Интелект”, а “Болярка ВТ” АД – Велико Търново получи приза “Икар” в категория “Иновации” на официалната церемония по връчването на годишните награди на Българската стопанска камара – “ИН-5” за принос в развитието на българската икономика през 2007 г. Името на отличията отразява петте основни стълба на икономическия просперитет – индустрия, инвестиции, иновации, интелект и инициатива. Призовете са връчени на представители на предприятия, постигнали забележителни резултати в своята дейност през 2007 г. Това е четвъртото по ред издание на конкурса – наградите “ИН-5” бяха учредени през 2005 г. по повод честването на 25-годишнината на БСК. Заявления за участие в тазгодишния конкурс подадоха 104 малки, средни и големи фирми от различни индустриални сектори. Носителите на статуетката “Икар” по право се вписват и в Почетната книга на БСК, и получават сертификат. “Оптикс” е наградена за усвояване на петорно интегрирана система за управление от серията ISO, защита на промишлен дизайн за 16 изделия и въвеждане на производство за микрооптика и щаблещи. Компанията е отличена с награда в конкурса “ИН-5” за трета поредна година. “Болярка ВТ” е внедрила нови технологии и е изградила ново поколение хладилно отделение, усвоила е роботоризиран палетизатор и други високопроизводителни машини, позволили 100-процентно увеличение на износната й листа. В категория “Индустрия” е отличена “Фикосота Синтез” ООД – Шумен за пускане в експлоатация на два нови цеха, сертифициране на всички продукти, постигнат ръст на дълготрайните материални активи и завоюване на пазарни ниши в три нови държави.
Източник: ComputerWorld e-Daily (16.04.2008)

Шуменската компания "Теси" ООД, лидер на пазара за отоплителна и водонагревателна техника с марка TESY, откри логистичен терминал за обработка и складиране на готовата продукция на компанията. Това съобщи Тодор Лилов, ръководител на отдел "Маркетинг" в компанията. Той каза още, че в новата сграда са инвестирани 3.9 млн. лв. Складовата база e с височина 10 м и е на площ 5250 кв.м с прилежаща асфалтирана площ 2900 кв.м. "Логистичният терминал разполага с 9 товарни рампи за товаро-разтоварни операции, които могат да се адаптират към всякакъв вид товарни моторни превозни средства", обясни Лилов. Оборудван е с най-модерната подемно-транспортна техника на водещ германски производител. Разполага с два типа складово-монтажни системи, разположени във височина 10 м - масовата back-to-back и най-новата, използваща изключително ефективно складовото пространство, drive-in система.
Източник: Дневник (17.06.2008)

Компанията за бързооборотни стоки "Фикосота синтез" е реализирала 20% ръст на продажбите си на десетте основни пазара в региона към края на септември. До края на годината се очаква оборотът да достигне 120 млн. лв. спрямо 100 млн. лв. за миналата година, съобщиха от дружеството. Това ще е повишение с 20% за тази година. Компанията е реализирала най-голям ръст на оборота в Украйна - над 25% за първите девет месеца спрямо същия период на 2007 г. В България дружеството отбеляза стабилен ръст на продажбите от 14%, както през миналата година. По данни на компанията, още през септември е достигната печалбата, реализирана през изминалата година, а до края на 2008 г. се очаква увеличението й да е между 35 и 40%. Въпреки добрите прогнози дружеството ще отчете спад в темпа на нарастване на приходите - ако за цялата 2008 г. се очаква те да скочат с 20%, то през 2007 повишението беше с 30%.
Източник: Дневник (04.11.2008)

Производителят на бързооборотни стоки Фикосота Синтез отчете 20% ръст на продажбите за първите десет месеца и очаква до края на годината печалбата й да е между 35 и 40% по-висока от миналогодишната. За 2007 г. по консолидирани данни достигнахме близо 100 млн. лв. оборот, а за тази година планираме 120 млн. лв., съобщиха от компанията. Фикосота синтез оперира на десет пазара в Югоизточна Европа, като през тази година най-голям ръст на продажбите отчита в Украйна. За България продажбите й са пораснали с 14%, както и през 2007 г. Факт е, че бележим стабилен ръст на фона на световната икономическа криза, и това основно се дължи на успешните марки, които създаваме и позиционираме, коментира Красен Кюркчиев, управител на Фикосота Синтез. Оптимист съм за бъдещето, защото нашите марки са предимно в ниския и средния ценови сегмент, а като качество не отстъпват на премиалните, допълни той. Според Кюркчиев в условията на стагнация все повече клиенти ще избират добрите продукти от по-нисък ценови клас. Над 40 млн. лв. са инвестициите на Фикосота Синтез за последните две години. Те са разпределени за изграждане и подобрение на производствени бази, създаване на нови работни места, лаборатории, развойна дейност и обучение на кадри. В началото на тази година Фикосота Синтез купи мажоритарен дял в украинската фабрика за препарати за почистване Оникс. Стойността на сделката е част от тригодишен инвестиционен план за 12 млн. USD, съобщиха тогава от компанията. Другата голяма инвестиция на Фикосота през тази година на стойност 17 млн. лв. бе заводът за тоалетна хартия с марката Милде в Шумен и две нови линии за производство на дамските превръзки Евърбел. В продуктовото фолио на Фикосота още са сапуните Teo, Фионa, Тет-а-тет, праховете за пране TEMA и Савекс, препаратите за миене на съдове Фея, Еко Хидробалсам и много други. Компанията държи близо 40% от пазара на детергенти в страната.
Източник: Пари (04.11.2008)

От началото на 2008 г. "Фикосота Синтез "отчете 20% ръст на оборота на десетте основни пазара в Югоизточна Европа, на които оперира. Такъв се очаква да е растежът и за цялата година. По данни на компанията през месец септември е достигната печалбата, реализирана през изминалата година, а до края на 2008 г. се очаква увеличение на печалбата между 35 и 40%. Компанията притежава марките Savex, Semana, "Exo", "Teo", Мilde и други. Разпределението по пазари показва, че през последната година "Фикосота" е реализирала най-голям ръст на оборота в Украйна - над 25%.
Източник: Монитор (04.11.2008)

Оптимистично за химическата индустрия започна миналата година, но завърши под знака на кризата - свиващи се пазари, временно спиране на производства и оптимизация на персонал. Негативно влияние оказаха и повишаващите се цени на основни суровини като природен газ и дървесина. Тези процеси се отразиха и на финансовите резултати на компаниите от този сектор. Част от дружествата завършиха 2008 г. на загуба: въпреки увеличаващите се приходи спрямо предходната година и инвестициите в нови производствени мощности. Други сектори, като тези на бързооборотните стоки не пострадаха толкова от кризата. Пример за това е "Фикосота синтез". Компанията държи голяма част от пазара на перилни и миещи препарати в страната и оперира вече на над десет пазара от Югоизточна Европа. Дружеството произвежда и продукти за лична хигиена, негова собственост е и "Итал фуудс", която произвежда снаксове. "Кризата ни свари в подходящ момент. Завършихме инвестициите си в нови заводи и логистичен център и за първите пет месеца на 2009 г. отчитаме 35% ръст на българския пазар. В момента се радваме на добри резултати", твърди Красен Кюркчиев, управител на компанията. Инвестициите на "Фикосота синтез" за последните две години възлизат на над 40 млн. лева.
Източник: Капитал (23.06.2009)

За пръв път лидерът на пазара на тв реклама в България е различен от международния гигант Procter & Gamble. Най-големият рекламодател в света е свил бюджета си за тв реклама с 47%, което го сваля на пета позиция в класацията за първите шест месеца на 2009 г., подредена според данните от рекламния мониторинг на TNS/TV Plan. Мястото, запазено за P&G, се заема от друг глобален конгломерат - Nestle. Напук на свиващия се рекламен пазар компанията е увеличила инвестициите си почти двойно - от 11.1 млн. лева през 2008 г. до 20.5 млн. лева за първата половина на 2009 г. От Nestle коментираха, че една от причините за това да се намират на първа позиция е спада на цените за реклама в повечето медии. "За да гарантираме растеж в трудни месеци и години са необходими инвестиции, а поддържането и развитието на марките чрез активна комуникация е двигател на растежа. В години на силна динамика и промяна на потребителските навици не можем да си позволим бездействие - нужно е действие", е позицията на хранителния гигант. Сред традиционните присъстващи в топ 50 най-голямо впечатление прави ръстът на FS ("Фикосота Синтез"). С увеличение от 107% те успяват да се изкачат от 13-о до второто място в класацията с бюджет от 13.7 млн. лева. "Времето на криза е подходящ момент за завоюване на нови пазарни дялове - потребителите са по-внимателни и прагматични в избора си и се нуждаят от конкретна причина, за да купят даден продукт", обясни пред "Капитал" мениджърът на подразделението за продукти за дома и личната хигиена в компанията Илина Лилова.
Източник: Капитал (14.08.2009)

Шуменският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 16.Х.2007 г. по ф.д. № 6/94 вписа промени за ”Фикосота синтез“ – ООД, Шумен: вписва Илина Стоянова Рачева като съдружник в дружеството; вписва промени в дружествения договор.
Източник: Държавен вестник (25.08.2009)

Българският производител на бързооборотни стоки Фикосота Синтез обяви конкурс за media hop, който да поеме координацията на медия активностите на компанията в Югоизточна Европа през 2010 г, съобщиха от компанията. Проектът е разделен на фази, като през първата фаза фокусът ще бъде върху Албания, Черна Гора, Македония, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, Гърция и Турция. Държави, в които продуктите на компанията са познати по-отдавна, като Сърбия, Румъния и Украйна ще бъдат добавени като обслужвани територии на следващ етап. България – най-зрелия и основен пазар на компанията, също би могла да стане част от сделката, но само след изграждане на едно изключително успешно партньорство между Фикосота Синтез и агенцията, която бъде избрана. Компанията, която е създател на популярни марки като Savex, Teo Bebe, Semana, EXO Hydrobalsam, Feya, Milde, Pufies, Bruschette Maretti, Kubeti и др., разширява дейността си в Централна Европа, като предвижда през 2010 и 2011 фокусът да бъде върху предлагането на иновативни продукти, даващи допълнителни основания на потребителите да избират брандовете на Фикосота Синтез. Ще бъдат направени сериозни инвестиции в комуникация както на традиционните за компанията пазари, така и в държави, в които до момента продуктите на компанията не са толкова добре познати.
Източник: expert.bg (11.12.2009)

За България и Румъния времето се дели преди и след ЕС. Засега туризмът е най-динамичната ни връзка За икономическите отношения на България и Румъния времето се дели преди и след присъединяването ни към Европейския съюз (ЕС). Преди двустранната ни търговия беше незначителна, след това се удвои. Преди инвестициите бяха скромни, после румънците започнаха да се интересуват от покупка на имот в България. Преди бяхме дистанцирани, макар и географски близки, сега сме членове на съюза и регионални партньори. Преди не ни беше интересно какво има отвъд границата на комшиите, сега преминаването й е свързано само с показването на лична карта и все по-често си ходим на гости. И колкото на шега, толкова и наистина - преди бяхме просто конкуренти, а сега просто се конкурираме за последното място сред държавите от ЕС. Търговията През 2008 г. стокообменът между България и Румъния възлиза на 2.5 млн. EUR, което е ръст от над 50% в сравнение с предходната година и два пъти повече в сравнение с годината преди присъединяването на двете държави към ЕС. Заради кризата обаче резултатите се свиха, като за периода януари - ноември спадът на стокообмена ни е с 23.4% до 1.8 млн. EUR. Въпреки това обаче Румъния е на четвърто място сред външнотърговските ни партньори след Германия, Гърция и Италия. За северната ни съседка изнасяме желязо, пшеница, медикаменти и др., а внасяме основно нефтени продукти и автомобили. Инвестиции Не можем да кажем, че инвестициите от и към Румъния са много големи. По данни от 2009 г. на външното министерство на Румъния в България са регистрирани 36 дружества и представителства с румънско участие, от които 9 са със 100% румънски капитал. Топинвеститорът е Ромпетрол. Вложенията на северните ни съседи за 2008 г. възлизат на 9.84 млн. EUR, но за сметка на това само за деветмесечието на 2009 г. обемът им е 216.3 млн. EUR. В същото време българският бизнес има доста по-голям интерес към правенето на бизнес на север от Дунав. Към март 2009 г. са регистрирани 1014 дружества с българско участие и капитал от 18.5 млрд. EUR. Това нарежда България на 41-во място сред инвеститорите в Румъния. Инвазията на българските компании започна още към 2004 г. и се ускори след членството ни в съюза. Вече имаме и добри примери за добре позиционирани български компании, като веригата за техника Техномаркет, петролната компания Приста ойл, производителя на перилни и почистващи препарати Фикосота синтез, добри търговски позиции имат Белла България, Девин и др. Инвестиции във финансовия сектор има и Еврохолд България. Туризъм Туризмът сближава, но и помага на бизнеса. Той всъщност се оказва и най-динамично развиващият се отрасъл в двустранните търговско-икономически връзки през последните години, коментират от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. През 2008 г. от Румъния в България са дошли близо 997 хил. души, половината от тях - с цел туризъм. За 2009 г. резултатите отново са около 1 млн. посетители. И макар и да има лек спад от 5.5% на годишна база, Румъния е на първо място в класацията на туристическите посещения у нас. Българите също започнаха да се интересуват от възможностите за туризъм в северната ни съседка. През 2008 г. близо 482 хил. българи са минали границата, а през 2009 г. - 445 хил. Спадът е със 7.5%, но Румъния е трета в посещенията ни зад граница. През моста Един мост ни свързва, един мост ни дели. Всъщност има вероятност към 2011 г. вече да бъде завършен проектът за изграждане и на Дунав мост 2 при Видин - Калафат, на който три правителства вече правиха първа копка. Заради забавянето страната ни е изправена пред риска да загуби финансирането на проекта по програма ИСПА в размер на 70 млн. EUR. Идеята е и България, и Румъния да настояват за отсрочка с от по 6 месеца, или общо година. Това ще е и фокусът на срещата на премиерите на двете държави в петък, 26 февруари. И ако този проект се окаже успешен, може би ще се даде старт и на още три по поречието на Дунав. Дотогава обаче трябва да се помисли дали има нужда от такси за преминаването на моста при Русе или поне те реално да се използват за поддържане на съоръжението, призовават представителите на бизнеса. За периода 2008 г. - първата половина на 2009 г. приходите от такси възлизат на 45 млн. лв., но само около 300 хил. лв. са използвани за реновация, става ясно от справка, предоставена от Национална агенция Пътна инфраструктура.
Източник: Пари (22.02.2010)

"Криза-некриза, ние вървим по ясен път." Тази реплика на собственика на "Фикосота синтез" Красен Кюркчиев е отпреди година и е изречена след поредния нов продукт на компанията - в случая вафлен десерт. Много пасва и на историята, която тук ще разкажем. Сега управляваната от него фирма дори прави по-голяма крачка - влиза в изцяло нов сектор. Ще продава свои марки сирене и кашкавал от следващия месец. Историята на фирмата показва, че "Фикосота синтез" знае как се налага продукт. Правила го е и с прах за пране, и със снаксове, и с тоалетна хартия. Оръжието на компанията е добър продукт, налаган с много силен маркетинг и реклама. Затова сега очакванията са фирмата да размести млечния пазар. Секторът е раздробен, няма силни марки, така че има място за брандирани изделия. Освен това "Фикосота синтез" има добра дистрибуция, контакти с вериги и търговци. В случая със сиренето и кашкавала обаче има една особеност - прицелването е във високия ценови сегмент. Там конкуренцията е слаба, но и търсенето не е голямо, особено във време на криза. Защо точно мляко На въпроса защо са избрали този бранш Красен Кюркчиев отговаря: "Говорим за бизнес възможност. Това е сектор, в който няма достатъчно качествени продукти и добри марки. А ние имаме познания за бизнеса с бързооборотни стоки и опит точно в създаването, подкрепата и развитието на силни брандове. В млекопреработката има много големи инвестиции в производство и фабрики. Но хората не са специалисти в продажбите и налагането на марки. Ние пък сме." И припомня, че "Фикосота синтез" продава успешно в 14-15 държави. Предварителното проучване показало, че в бранша има 240 производителя. "Пазарът е изключително небрандиран, без признаци за иновации. В същото време продуктите са много широко потребявани, с достатъчна честота на покупка. Над 95% от хората консумират сирене. Но никой не инвестира в силни марки", посочва Анастасия Томешкова, маркетинг мениджър бизнес развитие в компанията. "Ние сме силни в бизнеса с бързооборотни стоки, а дали ще продаваме салами, сирене, тоалетна хартия или напитки, няма значение. Можем да стъпим навсякъде. А конкурентите в тази категория не са толкова страшни за нас", смята Кюркчиев. Според него собствениците на мандри в сектора "вече са направили каквото са могли" - взели са кредити или европейски субсидии, инвестирали са в сгради, техника и технологии. Но са стигнали капацитета на възможностите си за мениджмънт. "Ние сме по-различен играч", твърди Кюркчиев. По българска рецепта Проучването показало, че хората искат млечни продукти изцяло от мляко, по българска технология, от проверен производител, с разпознаваема марка и постоянно качество. "Българският държавен стандарт (БДС) за нас не е мерило. Ние искаме по-високо качество от това, което гарантира спазването на БДС за сиренето и кашкавала. Ще предложим най-доброто, по оригинални технологии и без компромис в рецептите", обяснява Кюркчиев. Проблем в сектора обаче е липсата на сурово мляко и особено на качествено. "Искаме много качествени суровини. Така работим и при другите продукти на компанията. Ако в България има такава суровина, ние я купуваме. Ако няма – внасяме я", обяснява стратегията Красен Кюркчиев. Йордан Калчев, бизнес мениджър във фирмата, припомня, че не са много продуктите, при които "Made in Buldaria е предимство". Затова налагането на марките на пазара в страната е само част от плановете на "Фикосота синтез" за развитие. "Голямата ни цел е да направим добър бизнес с типично български продукт и да наложим брандовете си и в други държави. Експанзията зад граница няма да е веднага, не и тази година. Но искаме след 10 или 15 години да се похвалим, че българските ни марки сирене се продават в много държави и имат добри пазарни позиции там", заявява Кюркчиев. Фирмата планира да налага продуктите си "както обикновено, но малко по-силно и гръмогласно". Това означава – масирана реклама по телевизия, в печатни издания, на билбордове плюс дегустации в магазините. Производство по поръчка Направили много сметки дали си струва да си купят или построят собствен завод за млекопреработка. В крайна сметка се спрели на варианта партньорство. Фирмите били избрани заради опита, добрите производствени бази и желанието им да работят по нов начин, уточнява Йордан Калчев. "Засега мандрите, в които ще произвеждаме сирене и кашкавал с нашите марки, са две, но в бъдеще може би ще има още. Те ще работят изключително под наш контрол, с наши материали и по одобрена от нас технология. Собствениците им приветстват това сътрудничество, защото има какво да научат от нас", разказва Кюркчиев. Според него плюсът на такъв подход, е че "Фикисота синтез" не започва от нулата. "Реално няма инвестиция в оборудване, земя и сгради. Но не знаем дали, ако успеем и продаваме големи обеми, няма да имаме в бъдеще собствена база." Според Кюркчиев няма условия за "конфликт на интереси" с тези, които ще произвеждат продуктите, защото те също печелят от това сътрудничество - дяловете на всички в сектора са по около 2-3% (при годишен пазар от около 420 млн. лв. за сиренето и около 279 млн. лв. за кашкавала, според данни на фирми от сектора). Висока цел И двете марки на компанията (първата ще дебютира през април, а втората - през август) ще са във високия ценови клас, уточнява Анастасия Томешкова. Според нея вече съществува такъв сегмент при млечните продукти – относителният му дял е около 7% за сиренето (над 10 лв./кг) и около 8% при кашкавала (над 14 лв./кг). "Има доста ясно изразени претенции на клиенти за продукти с високо качество и висока цена, но масовите продажби не са в този сегмент". В момента средната цена за килограм сирене е около 5-6 лв. за килограм. "При тази цена няма радост. Нямаш шанс за добър продукт. Ние отиваме в най-високата част на таблицата и ще привлечем клиенти, които са склонни да платят висока цена за високо качество, добра марка и добро усещане", обяснява Кюркчиев. И твърди, че не се страхува от конкуренцията в сектора, защото има "достатъчно опит в битката с компании от ранга на Procter & Gamble, Henkel и Nestle, с които се състезава при производството на сапуни, перилни препарати, шампоани, бебешки пелени, снакс и др. В млечния сектор ще се заформи и маркетингов дуел. Преди месеци в него влезе друг голям играч - холдингът "Белла България", който в края на 2009 г. купи две фирми в бранша - "Ипекс груп" и "Акурат млечна промишленост". Причината за навлизането беше опитът на "Белла" с производството на други храни, но стъпката помага и за запълването на голямата логистична база на компанията. Все още обаче не е започнало точното позициониране на млечните й продукти. За Кюркчиев "конкуренцията с "Белла" може само да е от полза, защото ще развие категорията. Другият проблем, с който трябва да се пребори "Фикосота", е свитото потребление. "Пазарът на бързооборотните стоки в страната има между 2% и 6-7% спад в различните категории през 2010 г. спрямо предходната година. Усещането е за спад и през 2011 г., макар че още няма официални статистически данни", уточнява Красен Кюркчиев. Според официалната статистика обаче пазарът на сирене (включително и произведеното с немлечни съставки) бележи ръст от 11% през 2010 г. Екипът, ангажиран с новия проект, не дава информация за количества, обороти и планирани пазарни дялове. "Но целта ни е до една година българите, които могат да си позволят или искат да имат много добри продукти в тази категория, да са опитали от нашето сирене и кашкавал и още по-добре - да са ги харесали", казва Красен Кюркчиев. От следващата година компанията планира да започне износ. "Много вероятни първи дестинации са Румъния и Украйна", уточнява Кюркчиев. И твърди, че засега "Фикосота синтез" няма интерес да влиза и в други сектори. В млечната спирка на компанията има достатъчно място за развитие - при пазар за 700 млн. лева възможностите изглеждат апетитни.
Източник: Капитал (19.03.2011)

Инвестиционният проект на българския производител на популярни бързооборотни стоки - миещи и перилни препаратии санитарни материали "Тео", "Тема", Savex, Semana, Milde, "Емека" - "Фикосота Синтез" ООД, е в ход от началото на миналия месец. Обектът включва разширение на производствената сграда за хигиенни продукти и разширение на складовата база, както и прилежащата площадкова инженерна инфраструктура в Западната индустриална зона на Шумен, на ул. "Мадара" 48. Проектът е изготвен от "Ренкон консултинг инженерс" с управител инж. Константин Златев. Проектанти по част "Архитектура" са арх. Десислава Иванова и арх. Грета Нейкова, по част "Конструктивна" инж. Васил Парушев и инж. Славян Крайнев. Изпълнението е поверено на "Кордеел България". Строителството трябва да бъде изпълнено за пет месеца. Новото производствено хале с разгъната застроена площ от 2947 кв.м е долепено до южната фасада на съществуващ цех за хигиенни продукти, а новият склад с РЗП 1074 кв.м - до източната фасада на съществуващия комплекс. Между двете производства е предвидена функционална връзка. Автомобилният достъп е от съществуващия вход от север. В имота са разположени няколко производствени цеха със складове. Цехътза производство на тоалетна хартия е самостоятелен. Цехът за сапун и склад са долепени до съществуващия цех за хигиенни материали и склад в комплекс с обща разгъната застроена площ 13 434 кв.м върху имот от 33 декара. Основното предназначение на новия цех е производство на хигиенни материали. Производствената сграда е решена на две нива. На ниво терен се намира производството, в сутерена са обслужващи помещения. В югозападния край на сградата е предвиден главният входза работещите. Необходимите битови и санитарни помещения за работниците и технически помещения са в западната и южната част на сутерена плюс два склада и помещение за контейнери за отпадъци, осигурени с външен вход на източната фасада. Складовото хале ще се долепи до източната фасада на съществуващ цех за хигиенни продукти и съществуващ склад. Предвижда се допълнителeн зид от газобетон 20 см по цялата дължина. По югоизточната фасада се предвиждат три дебаркадера с подвижна платформа тип "Хафа". Новите сгради представляват сглобяеми халета с размери 67/34 м - за производственото, и 21.75/50.65 м - за складовото, с височина до кота. Фасадната обшивка ще се изпълни отметални "C" касетиот студеноогъната ламарина с минерална вата 120 мм. Цокълните панели са сглобяеми стоманобетонни илимонолитно изпълнени стени. Покривът ще се изпълнява с послоен монтаж от LTламарина, топлоизолация от минерална вата и хидроизолация. Подът в техническите помещения и в производственото хале ще бъде от шлайфан бетон,в коридорите, битовите помещения и залата за почивка – гранитогрес, теракота в санитарните помещения. Обект Разширение на производствена и складова база Инвеститор "Фикосота Синтез" ООД Проектант "Ренкон консултинг инженерс"ООД Изпълнител "Кордеел България" ЕАД Площ на имота 33 590.34 кв.м ЗП на целия имот 11 350 кв.м РЗП на целия имот 13 434 кв.м Площ на озеленяване 6713 кв.м ЗП нов произв. цех 2259 кв.м РЗП нов произв. цех 2947 кв.м ЗП на нов склад 1074 кв.м РЗП на нов склад 1074 кв.м
Източник: Строителство Градът (26.07.2011)

Управителят на "Фикосота Синтез" (FS) Красен Кюркчиев е един от отличените с приза Ruban d'honneur (в буквален превод "лентата на честта" - бел.ред.) в категорията "Предприемач на годината", а IT компанията "Телерик" получи награда в категорията за бизнес с оборот до 25 млн. евро от European Business Awards 2011. Кюркчиев коментира по повод наградата, че целта му е "Фикосота Синтез" да се превърне в най-голямата компания за бързооборотни стоки в Източна Европа. Според данните на фирмата консолидираният й оборот за 2011г. ще достигне 170 млн. лв., а очакваният ръст за 2012 г. е над 20%. Над половината от бизнеса си FS генерира от чужди пазари. "Телерик" е една от водещите български компании в областта на информационните технологии, отличена и като най-добър работодател в България през 2010 от Hewitt Associates. Наградите European Business Awards, спонсорирани от банката HSBC, се връчват от 2007г. насам на най-иновативните и добре представящи се компании в европейската бизнес общност. Те се избират от 56 независими съдии - важни бизнес и политически фигури от Европа, които имат поглед върху бизнеса на континента. Участниците в състезанието тази година са 15 000 компании с общо 2.5 млн. служители, които формират общо 8.3% от брутния вътрешен продукт на Европа.
Източник: Дневник (25.11.2011)

"Фикосота синтез" става едноличен собственик на капитала на шуменската "Итал фууд индъстри". Новината дойде от Комисията за защита на конкуренцията, която съобщи, че разрешава концентрацията между двете предприятия. Досега "Фикосота синтез" притежаваше 50% в "Итал фууд индъстри", а останалите 50% бяха собственост на Мартин и Красен Каменски (всеки по 25%). Самостоятелност при взимане на решенията "Това е нормална кешова продажба на акции", обясни Красен Кюркчиев, мениджър на "Фикосота синтез", без да посочва цената на сделката. Покупката ще позволи на купувача да придобие едноличен контрол върху "Итал фууд индъстри". "Повече собственици означава повече мнения как да се прави нещо. А единоначалието в бизнеса е много важно. Промяната ще позволи на "Фикосота синтез" да определя самостоятелно начина на работа, посоката, структурирането и бизнес развитието на "Итал фууд индъстри", коментира Кюркчиев. "Има съгласие на двете страни по сделката информацията, свързана с нея, да бъде конфиденциална до фактическото й приключване. Тоест към настоящия момент не бих могъл да коментирам детайли, свързани с нея", заяви единият от продавачите - Мартин Каменски. И съобщи, че би могъл да дискутира бъдещите си бизнес планове на по-късен етап, когато сделката приключи окончателно. "Итал фууд индъстри" произвежда и продава солени и сладки снаксове (или малки закуски). Компанията наложи на българския пазар брускетите и кубетите, които от търговски марки се превърнаха в нарицателно за тези храни. "През 2012 г. "Итал фууд индъстри" ще предложи нови продукти и ще излезе на нови пазари. Ще атакуваме Западна Европа с брускети", съобщи намеренията за развитие на дружеството Красен Кюркчиев. Новият стар собственик се готви да инвестира в разширение на производствените мощности на фабриката. "Това означава, че до края на 2012 вместо досегашните 10 млн. броя снакс на месец "Итал фууд индъстри" ще произвежда по 20 млн. Искаме не просто да продаваме, а да маркетираме активно пазара", уточни Кюркчиев. Ръст в продажбите По данни от Търговския регистър приходите от продажби на "Итал фууд индъстри" през 2010 г. достигат 27.887 млн. лв. и бележат ръст 48% спрямо предишната година. Това е резултат главно от продажбите на външните пазари – Хърватия (ръст 770%), Босна и Херцеговина (ръст 409%), Косово (ръст 171%), Грузия (ръст 157%), Черна гора (ръст 147%). В България продажбите на сладки и солени снаксове през 2010 са пораснали с 9%. Според Красен Кюркчиев 2011 е била добра за продажбите на снаксовете. "Имаме около 1.12% ръст спрямо 2010 г., без да сме полагали особени усилия, защото бяхме в процес на преговори за сделката", коментира Кюркчиев. И уточни, че дружеството е стартирало продажби на брускети на изцяло нови пазари, сред които Словакия и Йордания. България е най-големият пазар за продукцията на "Итал фууд индъстри" с 37% от приходите от продажба. Следващите по значение са Хърватия, Румъния, Албания и Сърбия, където се формират близо 43% от приходите през 2010 г. България е най-големият пазар за компанията "Фикосота синтез" произвежда и търгува с почистващи, миещи продукти и продукти за лична хигиена (Teo, Fiona, tete a tete, Exo Hidrobalsam, Feya Рowergel и др.), хигиенни продукти (Pufies, Milde, Emeka и др), снаксове (чрез "Итал фууд индъстри" - Bruschetti Maretti, Fettuccine Maretti, Kubeti, Tornado, "My Motto", Franka), а през 2010 навлезе и в млекопреработващия бранш с две марки сирене и кашкавал, възлагани на външни компании (Terter и Bulgarea). Дружеството определя себе си не като производствена компания, а като компания за създаване на марки (brand holder), подчертава Красен Кюркчиев. Най-големият пазар за продукцията на дружеството е българският с оборот 65.74 млн. лв. през 2010 г. (65% от приходите), следват пазарите на Украйна и Румъния (общо 24% от приходите).
Източник: Капитал Dаily (23.02.2012)

Българската консултантска компания Балкан Сървисис завърши успешно два проекта по внедряването на Business Intelligence решението QlikView във Фикосота. Благодарение на иновативното приложение значително се подобрява качеството на информацията и се подпомогна процесът на планиране и контрол на работната дейност. Първият проект представлява изграждане на дашборд за следене изпълнението на всички проекти в организацията. Проектът е надграждане върху съществуващата project management система EDGAR. Решението следи статуса на всички активни проекти, техният обхват, последна актуална информация и приоритети. Също така то дава детайла информация за всеки един проект, като позволява да се проследят степента за завършеност, отговорното лице и други. Вторият проект внедрен във Фикосота Синтез ООД е фокусиран конкретно върху финансите на дружеството. В неговия обхват се включва подготовка и засичане на отчети за приходи и разходи, вземания, задължения и счетоводна информация от ERP решението Integra. Засичането обхваща справки за продажбите и счетоводна информация за разходите и счетоводните справки - оборотна ведомост и хронология на счетоводните записвания. Отразяват се и влиянието на броя на продажбите и цените на артикулите върху крайния резултат, както и вземанията от клиенти разбити по региони и задълженията на доставчиците. Целта е значително да бъде автоматизирана и оптимизирана работата на отдел Финанси и счетоводство Предстои да бъде разработено и приложено и още едно иновативно бизнес решение. То ще позволи да бъде организирана важната информация за продажбите през дистрибуторите, чрез който компанията ще може да получава точна информация за продажбите към крайните потребители и стоките на склад при всеки дистрибутор.
Източник: econ.bg (10.08.2012)

Млекари дават на съд рекламата с "балконите" на Жулиета. Клипчето популяризира сирене с палмово масло, в което хубавица с пищно деколте черпи младеж на име Ромео с парче млечен деликатес, извадено от пазвата й. Шеговитата лента вместо да развесели бранша, вбеси Асоциацията на млекопреработвателите в България. Те съобщиха, че ще се сезират Комисията за защита на конкуренцията. Според браншовиците рекламата внушава на потребителите, че ментето е по-добро и по-здравословно от истинското сирене. С посланието на клипа ще се запознае и Съветът за електронни медии. Едва след като се произнесат всички компетентни органи, включително и агенцията по храните, ще може да се вземе решение за или против спирането на спорната реклама. Клипът е в съответствие с всички законови разпоредби, смятат обаче производители на продукти с растителни мазнини. Според тях потребителите не са подведени, защото според наредбите за млечни продукти бучките, в които има растителни мазнини, могат да се казват по всякакъв друг начин, но не и сирене. От рекламата става напълно ясно, че продуктът е именно имитиращ деликатес с вкус на сирене, уточняват поддръжниците на Жулиета. Масираната реклама е на марката "Булка чеиз", продуктът е на шуменската "Фикосота синтез" и е направен по поръчка в мандра "Милки лукс" - Бяла черква. Холдингът е собственик и на марките за сирене и кашкавал "Тертер" и "Българеа". Близки до производителите признават, че този клип е довел до драстично увеличение в продажбите на продукта.
Източник: Стандарт (04.01.2013)

Нов играч със стар стил Какво е общото между брандовете "Тертер", "Булгарея" и "Булка чеиз"? Правилният отговор е: техният собственик - "Фикосота синтез". И още – трите продукта се произвеждат по поръчка и под контрола на "Фикосота синтез" в мандри, които не са собственост на компанията ("Тертер" и "Булгарея" в Копривщица , а "Булка" – в Бяла черква, Търновско). "Фикосота синтез" навлезе в млечния бранш през пролетта на 2011 след многогодишно успешно присъствие и лидерство в други категории бързооборотни стоки. След анализ на пазара корпорацията се прецели във високия ценови сегмент при млечните продукти и през април 2011 г. направи промоция на сирене и кашкавал с марката "Тертер". Няколко месеца по-късно - през ноември 2011 г., в търговските вериги се появи и "Булгарея" (в средния ценови клас). В началото на декември миналата година пък започна предлагането на "Булка" (продукт с мляко, но и с растителни мазнини) в ниския сегмент. И при тези продукти "Фикосота синтез" запази стила са за налагане на нов бранд чрез силна рекламна кампания. Това доведе до нарастване на премиум категорията при сиренето и кашкавала и до брандиране на продажбите при т. нар. от законодателството имитиращи продукти (със заместители на мляко). Предложенията с марките "Тертер" и "Булгарея" се продават само пакетирани. По данни на "Фикосота синтез" пазарът на пакетирано сирене в страната се оценява на 7874 тона за 2012 г. Най-голям е делът на сиренето в средния ценови сегмент (от 8 до 12 лева за килограм) - 44%. Пакетираното сирене с цена под 8 лева (ниският клас) държи около една трета от пазара (35%), а високият (от и над 12 лева) е с 21% дял. "Когато стартирахме, анализът на пазара ни показа, че има голямо недоверие към премиум сегмента при млечните продукти. Брандовете не бяха изградени добре, хората трудно се доверяваха на производител", коментира Красен Кюркчиев, генерален мениджър на "Фикосота синтез". Според него има още много работа по изграждането на марките, но "Тертер" се произвежда без никакви компромиси - с млякото, с приема на суровината, със зреенето, с транспорта, с рецептурата и технологията". "Тертер" е най-доброто, което ние в България можем да произведем. А ние можем много", категоричен е Кюркчиев. От маркетинговата агенция cQuest Research & Consulting съобщиха, че през ноември миналата година са провели сляп продуктов тест на 10 водещи марки пакетирано сирене (според пазарните им дялове). Анкетирани са 500 души, които не знаят коя марка сирене опитват, като тестваните продукти са закупени от търговската мрежа. Резултатите показали, че "марката "Тертер" се нарежда на водещо място по харесване, заедно с неин конкурент". "Тази перфектност има и цена", посочва Кюркчиев. После уточнява, че седем-осем месеца след старта на "Тертер" компанията променила цените в посока надолу за сметка на маржовете на печалба. В същото време други производители вдигнали цените, появили се и нови играчи в сегмента. "Категорията на скъпите сирена е нараснала с 19% в стойност и с 23% в обем за времето след пускането на "Тертер", уточни Йордан Калчев, бизнес мениджър във "Фикосота синтез". Добрата цена продава в средния ценови сегмент, където е "Булгарея". Според Красен Кюркчиев постигането на цена под осем лева за килограм сирене в тази категория е трудно, а под шест – невъзможно. Друга особеност на средния сегмент е, че най-много се купува неопаковано сирене. В слепия тест на cQuest Research & Consulting "Булгарея" се нарежда в топ 4 по харесване (тестът показал, че водещите марки са четири). "Булгарея" е суперготин, суперспециален продукт. Защото е много български. Всичко е българско - мляко, закваска, звучене, комуникация", твърди Кюркчиев. "Използваме специална закваска, която купуваме от "Ел Би булгарикум" и която е селектирана в село в Разградска област", уточни Йордан Калчев. Анализът на досегашния растеж на "Фикосота синтез" показва, че появата на "Булка" е логична стъпка. "Ние сме бизнесмени. При храните, съдържащи растителни мазнини, има огромно търсене, защото са на ниски цени, приемливи за мнозинството от хората. В същото време обаче в този сегмент няма ред. Затова решихме да произвеждаме "Булка". Рекламата ни помага да излезем от анонимността на този род продукти", обясни мотивите Красен Кюркчиев. Сиренето "Булка" се продава на цени 4.50 - 5.50 лв./кг според вида на магазина и според това дали е опаковано или не. Това е най-високата цена за аналогични предложения, уточняват от "Фикосота синтез". "Основната суровина за производство на "Булка" е кравето мляко. Млечната мазнина обаче се замества частично с рафинирано палмово масло. Това е същото растително масло, което се използва и при производството на шоколади, вафли, бисквити, бонбони, десерти за деца, детски закуски, халва и др. В "Булка" обаче то не е хидрогенирано и практически продуктът е без наличие на трансмастни киселини и без холестерол", коментира Кюркчиев. След това показва изследвания, подкрепящи твърденията му. "Съдържанието на холестерол в "Булка" е по-ниско от 50 мг/кг според направени множество изследвания от акредитираната лаборатория SGS България. За сравнение - съдържанието на холестерол в саламуреното сирене е около 900 мг/кг", коментира доц. д-р Жечко Димитров, старши изследовател в Център по НИРД при "Ел Би булгарикум". Според генералния мениджър на "Фикосота синтез" в категорията на продуктите, съдържащи мляко и растителни мазнини, има два големи проблема, които са от изключително значение за целия бизнес. Първият е, че все още се работи без фактури ("Продава се мляко без документи, продукция без документи). В най-добрия случай се фактурира само част от произведеното. "В другите индустрии, в които работим, няма такива играчи. Натъкваме се на нещо, което беше актуално преди 15 години. Това е абсолютна отживелица", казва Кюркчиев. Вторият проблем е, че някои търговци не спазват стриктно изискването за отделяне на продуктите, съдържащи растителни мазнини или други добавки. Специална наредба разпорежда храните със заместители на мляко задължително да се обозначават с определението "имитиращи". Надписът е грижа както на производителя, така и на търговеца, който трябва да обособи специален щанд. "Пише, че е сирене, т.е. без добавки, но на практика не е. Веригите знаят, че няма как на тази цена да е сирене, но си затварят очите и казват, че производителят носи отговорност за твърденията си. Така купувачът е сериозно подведен", коментира Кюркчиев. "Тъкмо затова налагаме "Булка", за да дадем гаранция, че макар и евтин, това е продукт, на когото можеш да му се довериш. Той е с балансиран състав и не съдържа по никакъв начин вредни съставки. Не се сещам да сме пускали нещо, което не е добре издържано и което противоречи на законовите разпоредби. "Фикосота синтез" е добър и надежден производител", обобщава Кюркчиев. По данни на компанията след спорната от естетическа гледна точка реклама на "Булка" (вижте текста "Грешната реклама с големите бомби" по темата) продажбите на продукта са нараснали в пъти.
Източник: Капитал (14.01.2013)

Победителите в Next Generation 2013 Илина Лилова, която ръководи най-голямото подразделение в производителя на бързооборотни стоки "Фикосота синтез" - продукти за дома и лична хигиена, спечели тазгодишното издание на конкурса за млади мениджъри и предприемачи на "Капитал" NEXT GENERATION. Наградата е пълна стипендия за обучение в една от Professional MBA програмите, предоставена от партньора в конкурса WU Executive Academy, Виена. NEXT GENERATION e конкурс, в който се оценяват личното кариерно развитие, лидерският потенциал, иновативността, отговорностите, финансовите резултати и постиженията на кандидатите. Целта на конкурса е да представя успешни мениджъри от новото поколение в бизнеса. Победителят получава пълна стипендия за MBA обучение или приблизително 30 хил. евро. Освен него журито на конкурса отличава още двама мениджъри с частични стипендии в размер на 25% от таксата за същата програма. Тримата печеливши (виж по-долу) бяха обявени в сряда вечер на церемонията "Капитал 100", на която "Капитал" традиционно награждава най-големите компании в България. Членове на журито в NEXT GENERATION 2013 бяха Александър Дамев, директор на MBA програмите във WU Executive Academy, търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова, изпълнителният директор на "АББ България - клон Севлиево" Руслан Папазян, който е и победител в NEXT GENERATION 2011, Кристина Стоицова, директор "Научноизследователска и развойна дейност" във VMware Bulgaria, която спечели конкурса през 2012 г., и Мария Денева, мениджър "Човешки ресурси" в "Челопеч майнинг", които също са партньор на проекта. В конкурса NEXT GENERATION 2013 участваха 28 мениджъри. След оценка на подадените кандидатури сред тях бяха избрани 10 финалисти. Всички те преминаха през втория етап на конкурса - интервю с журито.
Източник: Капитал (27.06.2013)

Малко аса Ако сключването на сделка е като игра на покер, през последните трудни години играчите имаха нужда от нови ловки стратегии, за да печелят. Едни прецениха, че бързият изход е най-доброто решение. Други предпочетоха да изкачат по-добро раздаване. Трети агресивно "качваха", за да изiтискат максималното възможно от продавачите. В този стил вече почти пета поредна година пазарът на сливания и придобивания в България остава сравнително напрегната игра с излизащи чужди и наместващи се на тяхно място местни играчи. И за да не е пълна победата на българските участници, почти всяка от тези години има едно-две раздавания, в които западноевропейската стратегия надделяваше над местната. Такава беше играта и през първото шестмеiечие на годината. Най-силната карта През 2013 г. най-сполучливата карта извади мобилният оператор "Глобул", който единствен от доста големи икономически играчи в страната напоследък успя да се добере до силен западноевропейски собственик в лицето на норвежкия телеком Telenor. Продажбата му бе заради нуждата от ресурс на гръцкия собственик и въпреки това оценката, която стратегическият инвеститор даде за компанията, бе доста над последната подобна сделка на пазара. Причината бе във факта, че за разлика от БТК, продадена миналата година, "Глобул" бе сравнително чист от задължения. Ако при бившия държавен монополист кредиторите трябваше да се разделят с поне половината от вземането си и в компанията да останат още близо 700 млн. евро дълг, при "Глобул" продавачът взема над половин милиард евро чисто за значително по-малкия си актив. Всъщност със сделката за "Глобул" пазарът на сливанията и придобиванията в страната през първата половина на годината се докосва до 1 млрд. евро. Втората по големина сделка бе приключването на покупката на "Каолин" от германската индустриална група Quarzwerke, която оцени дружеството на малко над 100 млн. евро. С тези две големи сделки можем да кажем, че пазарът остава на нивата си от последните години. "Няма промяна в броя на сделките в най-големия сегмент на пазара, този над 100 млн. евро. Всяка година има между 2 и 4 сделки в този сегмент, вероятно през 2013 г. картината ще бъде същата", каза Александра Дойчинова, управляващ съдружник в адвокатска кантора Schoenherr. Според нея обаче тези сделки не бива да се приемат като индикатор за нивото на активността на сливанията и придобиванията в България просто защото са малко на брой, за да определят тенденция. Освен това често са мотивирани от стратегически и икономически фактори, които излизат извън мащабите на България. "Радостното е, че през 2013 г. тези фактори клонят в полза на стратегически инвеститори от държави - членки на ЕС", допълни тя, визирайки купувачите на "Глобул" и "Каолин". "По отношение на средния и малкия сегмент на пазара за съжаление отчитаме застой дори спрямо нивата през 2012 и 2011 г. Но очакваме втората половина на 2013 г. и началото на 2014 г. да са по-силни предвид вече заявения интерес на някои чужди инвеститори към активи в България", посочи Дойчинова. Доста по-позитивен в оценката си за първата половина на годината е управляващият партньор на Raiffeisen Investment Ивайло Господинов. "За мен като цяло тази година картината е много по-позитивна от предходна, ако съдим по интерeсa и на самите компании в търсенето на нови партньори. Бизнесите започват отново да се отварят за потенциални сделки и вече са готови за такива", каза той. Освен телеком сектора той отличи и случващото се в сферата на комуникациите, където според него предстоят да се видят още сделки. По думите на Господинов придобиването на интернет компанията "Нетинфо.БГ" от "Дарик нюз" пък бе сериозен катализатор за разместване в онлайн медийния бизнес. "Доста играчи си търсят нови партньори, така че и в този сектор ще продължават да се случват интересни сделки", каза той. Всъщност играта за "Нетинфо.БГ" беше направо ожесточена. Не толкова заради цената, колкото заради жаждата на кандидат-купувачи да се сдобият с допълнителен интерес актив в портфейла си. Някои от тях дори сами станаха обект на придобиване само дни след обявяването на сделката за "Нетинфо.БГ". Такава бе съдбата на "Инвестор.БГ", който бе купен от медийното поделение на групата "Химимпорт" - "България он ер", и то на изключително висока според повечето анализатори цена. Последва още една макар и по-малка сделка в бранша - тази за "Уеб медия груп". Въпреки това според пазарните анализатори сделките в бранша никак не са към края си. Според тях нуждата от окрупняване и разрастване остава силна, а играчите с подобна цел - не един или двама. По примера на "България он ер", която поиска "Инвестор.БГ", за да увеличи присъствието си в областта на онлайн бизнес новините като допълнение на бизнес телевизията си, не е изключено и други телевизии да се опитат да разширят присъствието си онлайн. Такъв интерес вече прояви "Нова телевизия", която все още няма силно онлайн присъствие, а бе кандидат за "Нетинфо.БГ". Анализаторите не изключват пазарни размествания и по причини, различни от чисто бизнес логиката - като политически например, но доколко тези очаквания ще се реализират предстои да се види. Старото асо Със затихващ късмет е един доскоро печеливш вид - енергетиката и ВЕИ проектите. Примерът от шестмесечието тук отново е LukErg Renew. съвместна компания на ERG Renew и "Лукойл" за инвестиции във вятърна енергия в Източна Европа. И тази година тя продължи да добавя към потфолиото си вятърни паркове на територията на страната, като последната придобивка бе паркът "Храброво" в района на Каварна, продаден от датската група Vestas. Наличието на още сделки във ВЕИ сектора, разбира се, не означава, че перспективите пред бранша са станали по-слънчеви. "Опитът ни от последната сделка, по която работихме, показва, че несигурността в регулаторната рамка на ВЕИ, прави сделките по-сложни, а преговорите по-продължителни. Това се дължи основно на предизвикателствата в договарянето на цената и разпределянето на риска от промени в нормативната уредба между продавача и купувача", посочи Ричард Клег, партньор в адвокатската фирма Wolf Theiss, България. Ивайло Господинов пък вижда перспектива в предизвикателствата пред българската енергетика и според него не е изключено те да станат повод и за ново раздвижване в сектора извън ВЕИ сегмента. "Така например дълго време вече се спекулира около плановете на CEZ за електроразпределителното им дружество и ТЕЦ "Варна". Интерес към тези активи не липсва, включително от местни играчи. Не е ясно и какво ще се случи с частните топлоелектроцентрали заради политическата несигурност и промените в регулациите", посочи той. Извън тези сделки обаче играта на пазара изглежда по-скоро вяла. Сделките при малките и средните предприятия са спорадични. Две сравнително големи сделки във финансовия сектор - например за ПОК "Доверие" и за МКБ Юнионбанк, са на трупчета въпреки сравнително активните преговори между купувачи и продавачи. Някои от висящите продажби може да излязат от застоя си, а други просто да не се случат въобще. Според Господинов все пак се случват придобивания в индустриалния и хранително-вкусовия бранш, като мотивите са основно консолидация и разширяване на портфейли. Сделките там обаче са сравнително малки и далеч от по-широката публика. "Като цяло в индустрията се случват неща. Има западноевропейски инвеститори, които търсят активи в тези два сектора и не се притесняват от политическата обстановка", смята той. "Освен това регистрираме голям интерес и към компании, които се занимават с полезни изкопаеми по примера на "Каолин". Извън тази сделка обаче засега надали ще има други. Може би по-скоро ще станем свидетели на различна форма на партньорства в разработването на нови находища. Интересът към всичко, което касае ресурси, обаче е голям и е от различни инвеститори - както западноевропейски, така и от китайски, руски и други", каза още Господинов. В хранително-вкусовата промишленост пък според него се очертава тенденция на локални играчи, които търсят добри мишени за изкупуване и консолидация. По думите му интересът е както към производствени бизнеси, така и към чиста дистрибуция. Подобна е сделката с окрупняването на дистрибуционния бизнес на "Булгартабак", макар част от придобиваните дистрибутори под една или друга форма да са били близки до собствениците на холдинга. Други активни играчи в хранително-вкусовия сектор последните години се очертаха компании като "Белла България" и "Фикосота синтез". "В общи линии местни български играчи, които са малко по-силни на пазара и са с по-гъвкав мениджмънт, се оглеждат за различни възможности, които им позволяват да направят една миниконсолидация с идеята да добият по-добър портфейл. При всички положения търсят да постигнат по-добра ефективност и синергия", посочи Господинов. В позитивния си тон той обобщи, че като цяло въпреки усложнената политическа обстановка запитвания от инвеститори не липсват. "Още повече че има много такива, които вече следва да излязат от инвестициите си в България", допълни той. Изчаквателна стратегия Редица финансови и стратегически играчи от известно време са в изчаквателна позиция за изхода от вложенията си. Някои вече започват първи сондажи за сделки, което вещае още раздвижване например в комуникациите и индустрията. И според Диана Димова, старши адвокат във Wolf Theiss, макар все още да не е ясно как политическата обстановка ще се отрази на пазара, перспективите за втората половина на 2013 г. изглеждат относително оптимистични. "Секторите, които бяха най-активни в първата половина на 2013 г. като технологии, медии и телекомуникации, хранително-вкусова промишленост и енергетика, вероятно ще привлекат сделки по сливания и придобивания и през втората половина на годината", смята тя. Това звучи добре, но с едно голямо "Но" заради ефекта от включването на играча "местна политическа криза". "Задълбочаващата се политическа несигурност и липсата на положителни краткосрочни перспективи отблъскват чуждестранните инвеститори с все по-голяма сила. Буквално в последните дни имаме реални примери за инвестиционни фондове, активни в региона, които в прав текст ни казват, че няма да инвестират в страната ни, преди да се изясни политическата ситуация, или биха инвестирали на много ниски оценки", посочи Росен Иванов, управляващ партньор в Entrea Capital. По тази причина той е сред най-песимистично настроен за пазара на сливания и придобивания до края на 2013 г. и смята, че той ще продължи да се движи от епизодични сделки, доминирани от местни купувачи. А това означава, че турнирът си остава български и с малък награден фонд.
Източник: Капитал (08.07.2013)

МОСВ наказа ТЕЦ "Марица 3" за замърсяване на въздуха Текуща санкция от малко над 64 хил. лева наложи Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) на ТЕЦ „Марица 3" заради замърсяване на въздуха със серен диоксид над допустимите емисии. Това става ясно от отчетите за проверки на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) през септември. Наказание за замърсяване на въздуха има и за "Топлофикация" – Перник, тъй като дружеството не е взело необходимите мерки за ограничаване на неорганизираните емисии прах в атмосферния въздух. Проверката на експертите е показала, че компанията е допуснала изсушаване на повърхността на сгуроотвал „Седми септември“, което е нарушение на Комплексното разрешително за дейността на дружеството. Данните от проверката показват, че не само топлофикационните дружества са източник на замърсяването на атмосферата над допустимите норми. Санкции за такива нарушения са наложени на „Пътни строежи – Велико Търново“, предприятието за производство на растителни масла „Роса“ в Шумен, както и на асфалтовата база на „Бургаспътстрой“ край Бургас. Акцент в проверката през септември е било опазването на водите, коментират още от МОСВ. Наложени са наказания на завода за хартия в Белово, който е нарушил разрешителното за заустването на отпадни води, както и на „Фикосота синтез“ - заради изхвърляне на отпадни води, без да са минали през пречиствателна станция. Общо през септември са проверени над 1,5 хил. обекта. Наложени са 79 акта за нарушения и са издадени 626 предписания за отстраняване на нарушенията.
Източник: Инвестор.БГ (28.10.2013)

Млекопреработвателното предприятие „Дядо Либен“ в Копривщица се продава на търг от Пощенска банка (Юробанк България) заради просрочени задължения. Това съобщава вестник Капитал Daily днес. От публикуваната обява става ясно, че началната цена за сградите и машините е 5.08 млн. лв. без ДДС, а офертите могат да се подават в централата на банката до 7 ноември. Предприятието, което произвеждаше сирене, кашкавал и кисело мляко в по-високия ценови клас, не работи от пролетта. Документи от Търговския регистър показват, че мандрата е силно задлъжняла, не е плащала вноски по кредити в последните месеци. Според регистъра банката търси вземане от 2.5 млн. евро, в което влизат главница, лихви и разноски по кредитите. Михаил Тачев и синът му Наско започват бизнеса си с дистрибуция на продукти на „Млечен път“ – Нова Загора, през 1994 г. Десет години по-късно случайността ги отвежда в Копривщица, където те купуват мандра „Дядо Либен“ и решават да произвеждат под собствена търговска марка. Започват с начален капитал от 5 хил. лева, множество заеми от банки и с производство на малък асортимент от сирене, кашкавал и извара. В края на 2009 г. разработват търговската марка Frezco. Животът на марката продължава до пролетта на тази година, когато тя просто изчезва от пазара, пише в днешния си брой изданието. Причините за срива според представители на сектора са две – големи дългове към банката и управленски грешки. До началото на лятото съдружници в мандрата са Михаил Тачев и Димитър Григоров. Няколко месеца по-рано, в началото на април, е направена рокада в мениджмънта на дружеството и за управител на компанията е назначен бившият директор на държавната „Ел Би Булгарикум“ Христо Юнгарев. Той е предложен от по-големия собственик – Григоров. Според представители на сектора, макар и в миналото дружеството да е било затруднено от големите заеми, след рокадата проблемите в мандрата се задълбочават – сменя се моделът на работа с доставчиците, натрупват се дългове към тях, те спират да работят с „Дядо Либен“, а като няма мляко, няма и продукция. Оттам и изплащането на банковите заеми става невъзможно. От началото на юни, седмици след спирането на производството, Григоров е излязъл като съдружник и Тачев остава едноличен собственик. Преди това неговият дял е бил 49%, а Григоров е държал контролния пакет. Пощенска банка се е съгласила на промяната. Оттогава започват преговори с финансовата институция, които явно не са довели до успех, ако се съди по сегашната обява за продажба на активите на мандрата. Собственикът на „Дядо Либен“ Михаил Тачев отказа да коментира продажбата. От Пощенска банка също не дадоха официална информация, като посочиха, че в политиката на банката е да не коментира такива продажби
Източник: Капитал Dаily (30.10.2013)

Банка продава мандрата "Дядо Либен" заради дълг Пощенска банка е обявила търг за продажбата на мандрата "Дядо Либен" в Копривщица. Според публикувана покана началната цена е 5,081 млн. лв. без ДДС, като писмени оферти ще се приемат до 7 ноември. Освен поземлен имот и сгради в Копривщица сред продаваните машини и съоръжения са и система за разтваряне на сухо мляко, резервоар за 10 хил. литра суроватка, хомогенизатор и др. Причината за търга е необслужван голям кредит от около 2,5 млн. евро. За изтеглянето му недвижимите имоти и движими вещи на "Дядо Либен" са вписани като т.нар. особен залог. При спиране на плащанията на вноските по кредита те подлежат на публична продажба. Вчера собственикът на "Дядо Либен" Михаил Тачев отказа коментар за продажбата на мандрата. От Пощенска банка също не дадоха информация, защото "такава била политиката на банката". "Дядо Либен" продаваше под едноименната марка сирене и кашкавал, а от 2009 г. и млечни продукти Frezco. Мандрата в Копривщица правеше и "Тертер" за "Фикосота синтез". Марката е на същата фирма, която притежава и прословутия имитиращ продукт "Булка чеиз". "24 часа" научи, че всъщност млекопреработвателното предприятие е спряло работа още преди 3-4 месеца в началото на лятото. От близо половин година е прекратено и изплащането на кредитите. Преди изпадането на практика във фалит е имало и промени в собствеността на фирмата. До лятото съдружник на Михаил Тачев е бил Димитър Григоров. През април по негово предложение за управител на компанията е назначен бившият директор на държавното "Ел Би Булгарикум" Христо Юнгарев. Именно той заедно с Михаил Тачев преди години се отцепи от браншовата асоциация на млекопреработвателите в България и основаха втора - Национална асоциация на млекопреработвателите. Тя защитаваше правото на мандрите да правят сирене-менте от палмово масло и оспори в съда разделянето на производството на такова на млечни продукти и на имитиращи с растителни мазнини. Преди 4 г. след заседание на парламентарната комисия по земеделие Тачев дори си позволи да заплаши репортер на "24 часа", че "на колегите в бранша идвало да набият някого", защото много пишел за сиренето от "ония работи". През януари 2013 г. Михаил Тачев беше делегат на патриаршеския събор. През юни 2013 г. пъкбизнесменът Димитър Григоров е излязъл от "Дядо Либен" и така Михаил Тачев е останал едноличен собственик.
Източник: 24 часа (30.10.2013)

"Дядо Либен" остана без купувач при първия опит за продажба Пощенска банка отново се опитва да продаде мандрата "Дядо Либен" срещу 5.08 млн. лв. без ДДС, като този път в активите влиза и търговската марка Frezco, става ясно от обявление. В края на октомври банката обяви на търг предприятието, но в цената влизаха само производствените мощности, сградите и теренът на мандрата. От сегашната обява става ясно, че цената на терена си остава същата, на сградите и движимите активи е леко намалена, а към общата стойност е добавена и марката Frezco, под която се продаваха продуктите на "Дядо Либен". Разликата обаче е в начисляването на ДДС, което в крайна сметка увеличава крайната цена. От Пощенска банка не пожелаха да коментират новия опит за продажба. Най-вероятно той означава, че на предишния търг не се е явил кандидат. Тогава имаше информация, че интерес към активите имат "Фикосота синтез" и "Белла България", но и от двете компании отрекоха. През октомври от бранша коментираха, че исканите над 5 млн. лв. за предприятието в Копривщица са много. В обявата се посочва, че над марката Frezco има наложена забрана за разпореждане, която ще бъде вдигната преди сключване на сделка. Сега новите оферти може да се подават в банката до 27 декември, а кандидатите трябва да внесат и 10% от минималната цена като депозит. Ако бъде избран купувач, договорът с него трябва да се сключи до 20 февруари, става ясно от обявата. В момента едноличен собственик на дружеството "Дядо Либен" е Михаил Тачев. Тачев каза, че засега се въздържа от коментар по продажбата. Михаил Тачев и синът му Наско започват бизнеса си с дистрибуция на продукти на "Млечен път" – Нова Загора, през 1994 г. Десет години по-късно те купуват мандра "Дядо Либен" и решават да произвеждат под собствена търговска марка. В края на 2009 г. разработват търговската марка Frezco. Животът на марката продължава до пролетта на тази година, когато тя просто изчезва от пазара. Причините за срива според представители на сектора са две - големи дългове към банката и управленски грешки. До началото на лятото съдружници в мандрата са Михаил Тачев и Димитър Григоров. Няколко месеца по-рано, в началото на април, е направена рокада в мениджмънта на дружеството и за управител на компанията е назначен бившият директор на държавната "Ел Би Булгарикум" Христо Юнгарев. Той е предложен от по-големия собственик - Григоров. Според представители на сектора, макар и в миналото дружеството да е било затруднено от големите заеми, след рокадата проблемите в мандрата се задълбочават - сменя се моделът на работа с доставчиците, натрупват се дългове към тях, те спират да работят с "Дядо Либен", а като няма мляко, няма и продукция. Оттам и изплащането на банковите заеми става невъзможно. От началото на юни, седмици след спирането на производството, Григоров е излязъл като съдружник и Тачев остава едноличен собственик. Преди това неговият дял е бил 49%, а Григоров е държал контролния пакет. Пощенска банка се е съгласила на промяната. Оттогава започват преговори с финансовата институция, които явно не са довели до успех. В момента дяловото участие на Тачев е заложено в Пощенска банка заради дълг от 2 млн. евро, а по договор за солидарен длъжник самото дружество има залог в банката. По последни данни от ТР цената на това задължение е 7.72 млн. евро.
Източник: Капитал (19.12.2013)

Да правиш бизнес в Сърбия - предимствата и проблемите Да правиш бизнес в Сърбия не е лесно, но близостта кара десетки български фирми да опитват и успяват. Най-често напоследък пробиват в пътните проекти, но има и индустриални инвестиции и търговски дебюти. Пазарът е интересен, защото като България преди десет години и в Сърбия има потенциал за ръст на потреблението и приток на европейски фондове от предприсъединителния период. Наскоро пътностроителната "Трейс груп холд" обяви, че учредява дружество в Сърбия - New Bridges, което вече работи по проекти, а от "ЕР Холдинг" (бивш "Енергоремонт холдинг") определиха страната наред с другата част на Западните Балкани като един от приоритетите си за международно развитие. Западната ни съседка е и един от пазарите за продуктите на хигиенни препарати "Фикосота синтез", като изпълнителният директор Красен Кюркчиев определи продажбите им там като добри. За друг производител на бързооборотни стоки – сладкарската "Престиж 96", Сърбия е един от съседните пазари, където компанията планира да разширява продажбите си и да стъпи по-сериозно, обясни изпълнителният директор Анастасиос Панайотопулос. Пътното строителство се очертава като сектора, в който български компании започват да навлизат по-активно, което донякъде опровергава широко застъпеното схващане, че Сърбия се старае да покровителства само местни дружества чрез държавните търгове. В началото на тази седмица българската "Трейс груп холд" съобщи, че е спечелила държавна поръчка за строителството на 22 км първокласен път между Бела Паланка и Пирот, част от E80. Поръчката е за 15.3 млн. евро и включва мостове и жп отсечка. Това е вторият спечелен търг на "Трейс" в западната ни съседка след този за 12.3 км от Е75 между Горне поле и Царичина долина, с цена 34 млн. евро. Холдингът спечели обекта в консорицум с руската "НПО Мостовик". Още по-голям е друг сръбски обект, по който работят български фирми - в края на миналата година обединието "Алианс 10", в което са българските "Евро алианс тунели" и "Пътища и мостове", започна работа по най-големия тунел в Сърбия - "Майнале", както и по част от друг тунел на магистрала Е75 - "Предеяне", с обща цена над 50 млн. евро. И още едно потвърждение за намеренията на много от българските фирми - според проучване на Българската търговско-промишлена палата 1/3 от запитаните компании имат интерес към бизнес пътувания в Сърбия през новата година. Основните пречки, от които се оплакват български компании в Сърбия, са бавна администрация, отчасти остаряло законодателство и протекционистична политика към сръбски компании в някои области на икономиката. И по трите проблема новото сръбско правителство дава заявка да работи сериозно за преодоляването им, но поне засега те си остават. Александър Миличевич, първи съветник в посолството на Сърбия в София, предпочита да подчертае възможностите, които се отварят за българските компании, решили да стъпят на запад от Калотина. Например преференциалните условия за производителите да изнасят в няколко държави, с които Сърбия има споразумения за по-ниски мита, културната близост на българи и сърби, европейските фондове, по които тепърва ще се провеждат търгове, както и желанието на страната да бъде наистина отворена за чужди инвеститори. Като перспективни сектори за партньорство и бизнес Миличевич вижда и туризма, особено в комбинирани пакети за крайграничните райони. "Ако някоя компания има нужда от съвет или се сблъска с проблем, веднага може да се обърне към посолството ни в София и ние ще съдействаме", коментира Миличевич. От посолството разчитат бизнес връзките да се развият и със създаването на Българско-сръбска търговско-промишлена палата. Българското министерство на икономиката също смята да организира бизнес форуми, на които да се обсъждат условията за правене на бизнес в Сърбия. "Условията за инвестиции в Сърбия могат да се оценят като добри от гледна точка на потенциала за развитие на региона като следваща държава - членка на ЕС и съществуващите пазарни ниши в сферата на публичните услуги, но има и рискове", коментира инж. Николай Вълев, директор на "Трейс интернешънъл" и мениджър на международната дейност на "Трейс груп холд". Той добави, че трябва да се отчита липсата на окончателна позиция на страната в процеса по присъединяване към ЕС, а резерви поражда и вътрешната политика за съкращаване на разходите с оглед на глобалната криза, която се отразява негативно в Сърбия. От няколко месеца новото сръбско правителство се изправя пред предизвикателството да ограничи силно държавните разходи, а в началото на октомври финансовият министър Лазар Кръстич обяви, че те ще включват намаление на заплатите в бюджетния сектор и увеличаване на ДДС. В момента страната има бюджетен дефицит 6.5% от БПВ и 19 млрд. евро външен дълг. В същото време и безработицата надминава 20% - макар че от април има лек спад с 4 пункта. Притесненията са, че това би намалило като цяло покупателната способност в страната, в която коренни икономически реформи изглеждат неизбежни. Сърбия все още има много държавни компании и една от препоръките на Европейската комисия е за приватизация и подобряване на средата за бизнес. Представител на финансова компания, която обмисля по-сериозно стъпване на сръбския пазар, коментира, че бавните и тежки административни услуги са сред сериозните проблеми, с които се сблъскват. Във финансовия сектор в Сърбия, изглежда, предстоят размествания – за последната година три банки, контролирани от държавата, бяха закрити. Данаил Данилов, член на борда на директорите на "Спиди", коментира, че определено има възможности за инвестиции в сферата на куриерските услуги. Според него, общо погледнато, отношението на местния бизнес към български инвеститори е по-скоро положително, но, от друга страна, бизнесът в страната все още не е много отворен заради структурата на частното предприемачество. Последното се състои от няколко големи конгломерата с многопосочни интереси и множество малки фирми, които са между сивата и бялата икономика по думите на Данаилов. По негови наблюдения в Сърбия определено се опитват да подобрят средата за инвестиции и в перспектива след присъединяването към ЕС западната ни съседка може да ни изпревари по развитие на малкия и средния бизнес, защото има по-развити традиции. От "ЕР холдинг" обясниха, че виждат добри възможности за участие в нови енергийни проекти. "На един чужд пазар се стъпва не заради проблемите, а заради възможностите. Възниквали са текущи проблеми, но сме ги решавали и с помощта на местните партньори и институции", коментира Иван Личев, председател на борда и финансов директор на холдинга. Намирането на първоначални контакти беше посочено като предизвикателство от "Трейс груп холд", а при "Спиди" това е било намирането на местен партньор. Работа с местен партньор препоръчват от "Медика" - производителят на медицински изделия и лекарства от години изнася за Сърбия и работи на силно регулиран пазар като болничния. "Нашият опит ни показа, че трябва да работим с местен партньор, който познава пазара", обясни изпълнителният директор на компанията Пенка Тишкова. От 2007-2008 г. дружеството работи активно на болничен пазар, т.е. участва в търгове. Заради "ценовата война", както я определи Тишкова, постепенно се изтеглят от болниците за сметка на свободни продажби в аптеки. Законови неуредици са причина голяма част от търговете да са с много кратък срок за доставките – за не повече от три месеца, а освен това сръбските компании имат законово предимство – при класиране те могат да спечелят с 20% по-висока цена над офертата на чуждестранен участник. Предимство е плащането – там няма такива забавяния като в България, освен това болниците имат голям бюджет и заявяват големи количества, обясни Тишкова. Тя разказа и за негативния опит на "Доверие обединен холдинг" в страната ("Медика" е част от холдинга). Веригата за дома и строителството "Мосю Бриколаж" имаше три магазина в Сърбия, но така и не успява да постигне добро представяне, затова се изтегли през май миналата година. Освен трудностите с намирането на служители Тишкова изтъква като основна причина и тежките процедури по покупки на държавни и общински терени и получаването на разрешителни. Подобен проблем продължават да отбелязват и от "Трейс груп". Николай Вълев обясни, че чуждите изпълнители срещат трудности с достъпа до обектите заради големите затруднения на държавата да осъществи навременното одържавяване на терените. Той подчерта доброто отношение на местните власти, за които привличането на инвеститори и подпомагането им, доколкото могат, е сред основните им приоритети. Ключово предимство за производителите от Сърбия е достъпът до големи пазари с преференциални митнически ставки. Стоките, произведени в страната, се облагат с 1% мито при износ за Русия, Беларус, Казахстан и Турция. Условието е компанията производител да има поне 51% сръбско участие, а ниското мито важи и за вноса на стоки от тези държави. За държавите от ЕС износът не се облага с мито, но за отделни продукти като хранителни стоки има ограничени квоти. Представителят на сръбското посолство Миличевич смята, че предприсъединителните фондове в Сърбия са добра възможност за българските компании, които искат да отидат там. Те могат да се възползват и от поръчки за пътища, и като консултанти, които да споделят вече натрупания си опит от работа с европейските фондове. От българското министерство на икономиката смятат, че увеличение на стокообмена може да има предимно в леката промишленост – хранително-вкусовата, производството на висококачествени вина, а потенциал има и при дървопреработващия сектор, смятат от МИЕ. Като други перспективни области от министерството виждат фармацията, химическата и нефтохимическата промишленост, текстил, обработка на метали. В момента най-голям дял в българския износ имат рафинираната мед и сплави и електрическа енергия, а при влизащите към България стоки това са били оловни руди и концентрати и медни отпадъци.
Източник: Капитал (09.01.2014)

По възможно най-грандиозен начин премина „Hello! Ficosota Festival”, който приключи в ранните часове на днешния ден в района на паметника „Създатели на българската държава“ на Шуменското плато. Буквално километрични опашки от автомобили се извиха по пътя към мемориалния комплекс, а хиляди шуменци заеха места на поляните пред огромната сцена. На терен от 20 000 кв. м бяха разположени техническите съоръжения и специалните атракциони, като програмата на феста продължи 12 часа нонстоп. Преди началото на „Hello! Ficosota Festival” беше официално открит новият логистичен център на емблематичната за шуменския бизнес компания „Фикосота“, която отбеляза своята 20-годишнина. На тържеството дойдоха кметът на община Шумен Красимир Костов, областният управител Венцислав Венков, много партньори от България и чужбина, служители във фирмата и приятели на нейните собственици братята Жечко и Красен Кюркчиеви. Той напомни за началото на „Фикосота“, когато сред първите пьртньори във фирмата, освен братя Кюркчиеви, са били още Петър Минчев и Стефан Стефанов. Първата им производствена задача тогава била да изработят препарат за миене на бутилките в шуменския пивоварен завод. Скоро, обаче, предприемчивите млади хора взели решение сами да създават брандове. „Решихме да произвеждаме продукт след продукт по най-добрия начин и да създаваме марки – подчерта Красен Кюркчиев и направи следното откровение за по-старшия си брат: – Жечко е много добре да го имаш, когато е трудно!“„За 20 години ние не успяхме да вземем пари от програми и помощи, всичко си направихме сами – каза още Красен Кюркчиев. – Днес „Фикосота“ е водеща във всички категории, в които работи в България. Налагаме своите марки и в още 40 държави по света. През периода 2013-2015 г. „Фикосота Синтез“ ООД ще инвестира около 50 милиона лева в развитие на своето производство. За изграждането на новия ни логистичен център сме вложили близо 12 милиона лева. През следващите две години ще инвестираме в този град 35 милиона лева. Предполагам, че това ще даде работа на стотици хора.“Приветствие поднесе областният управител на Шумен Венцислав Венков. Той напомни, че пред две десетилетия, когато е бил млад журналист и е правил анкета за визията на бизнеса в Шумен, 80 на сто от анкетираните са посочили за добър пример „Фикосота“. „Красен и Жечко Кюркчиеви се превърнаха в част от икономиката и бизнесисторията на нашия град“ – заяви Венцислав Венков. Мениджърът „Логистика“ във фирмата Красимир Петров сподели, че новият логистичен център е от първостепенна важност за увеличаване на наличностите. Той е изграден за 11 месеца и е разположен на площ от 8500 кв. м, където са събрани 20 000 палетни места. Съоръженията в него са изключително модерни. „Това е най-високият склад на Балканския полуостров, използващ такъв вид техника“ – каза Красимир Петров. Символично Красен и Жечко Кюркчиеви прерязаха пред входа на логистичния център лентите с букети от разноцветни балони, които полетяха към небето.Отец Димитър отслужи тържествен водосвет, като пожела на двамата предприемчиви братя да бъдат благословени с труда си. Красен Кюркчиев разряза изградената инсталация с празнични торти, върху които бяха изписани ценностите, изповядвани във фирмената философия на „Фикосота“. След това беше даден стартът на 12-часовата програма на феста в района на паметника „Създатели на българската държава“. При безплатен вход мнозина се включиха в изградените атракциони – летене с балон с горещ въздух, рампа за скейтборд, пяна парти, стена за катерене и карнавална лаборатория бяха само част от забавленията за посетителите на фестивала. На откритата сцена на „Hello! Ficosota Festival“ последователно се изявиха над 100 артисти. Отначало се качиха Десислава с фолклорен репертоар, после Валя Балканска с акомпанимент от каба гайди, Елица Тодорова и Стоян Янкулов, Brazz ViliDJ, Bobo & The Gang, D2, Дичо, Мартен Роберто и DJ RawLand. Не случайно специално за феста пристигнаха десет тира, превозващи 90 тона техника. Англичаните от „Stereo MCs“ зарадваха меломаните с 90-минутно изпълнение на живо. Легендарната група прекъсна турнето си в Австрия, за да участва във феста в Шумен. Холандците от другата популярна електро денсбанда „Kraak & Smaak Sound System“ пък изпълниха най-новия си сингъл „Monutain Top“. До 4 часа сутринта вчера продължи музикалната програма.
Източник: Фирмена информация (14.07.2014)

Имаме 20 бранда, които се продават в 45 страни Много важно е създаването на силни марки и налагането им на пазара Открихме офиси в Сингапур и в Манхатън, в самото сърце на Ню Йорк, каза Красен Кюркчиев, собственик на "Фикосота Синтез" - Г-н Кюркчиев, кое превръща една компания в успешна? Има ли някаква специална формула? - Една компания е успешна, когато бизнес моделът й я прави конкурентоспособна. И под конкурентоспособност не разбирам непременно ниска цена. Много по-важно е създаването на силни марки и налагането им на пазара. Това е и нашата цел и причината винаги да се стремим да влизаме на пазари, където можем да работим активно в тази посока. За всички ключови пазари имаме локални екипи, адаптиращи стратегията на марката към местните специфики, за да бъдем максимално конкурентни. Благодарение на този модел имаме 20 бранда, които се продават на 45 пазара и се рекламират активно на 25 от тях. Иновациите са друг ключов елемент от нашия бизнес модел. Ние постоянно работим и предлагаме на потребителите нови, отличими и уникални продукти. Такива са "модните" бебешки пелени с атрактивни дизайни Pufies Fashion Collection и перилните препарати Му Forest, осигуряващи съвършено изпиране и същевременно грижа за природата и хората. - Кое е най-трудното и най-хубавото в работата Ви? - Много е хубаво да създадеш успешен бизнес модел, но е трудно да го запазиш, особено когато компанията се разраства. Ние сме изключително гъвкави и се стараем да сведем йерархията и бюрокрацията до минимум, това съответно ни позволява да вземаме решения значително по-бързо от други компании. Освен това, хората ни имат достъп до всички ключови факти за бизнеса, необходими им за вземане на решение. Така събуждаме предприемача у всеки един от тях и въпреки че рискът от изтичане на информация се увеличава, той все пак остава по-малък от риска да се вземе неправилно решение, поради липса на информация. Едно от нещата, което е особено трудно за компания, оперираща активно в Източна Европа е недопускането на сиви практики, под каквато и да е форма, спрямо държавата, нашите служители, партньори, доставчици или друг. Това ни струва по-скъпо и много често ни забавя, но е нещо, от което аз няма да отстъпя и което ще ни се изплати в дългосрочен план. Постоянният ръст в продажбите и лидерските ни позиции в редица категории в България са показател за успеха ни, но съм горд и с наградата "Предприемач на годината" присъдена ми през 2011 г. от European Business Awards и номинацията за Pufies Fashion Collection от European Excellence Awards през 2012 г. - Бихте ли разказали повече за старта на вашия бизнес - как се роди идеята за него. С какво друго сте се занимавали? - Вече много пъти съм разказвал как с брат ми, Жечко Кюркчиев през 1993 г. започнахме да внасяме техника DeТLonghi. По-късно инвестирахме последователно в различни видове производство - радиатори и бойлери под марката Tesy, почистващи и перилни препарати с "Фикосота синтез" и др. През 2000 г. Жечко пое управлението на Tesy, a аз на "Фикосота". По време на партньорството ни с DeТLonghi за пръв път рекламирахме и осъзнахме силата на рекламата и на марката. След това развивахме производство след производство, но винаги с мисълта за създаването на силни брандове. При нас производството следва продажбите, а не обратното. И като погледна назад си мисля, че сигурно не сме най-добрата маркетингова компания - все пак сме само на 20 години. Но сме по-добри от някои 200-годишни, през техните първи 20 години. - Оптимист ли сте за развитието на българската икономика, съдейки по Вашия бизнес? Кои са основните проблеми на потребителския пазар? - Бизнесът на нашата компания отбеляза ръст от над 35% за последните 4-5 години и то при положение, че тези години бяха кризисни. В този смисъл - да, оптимист съм. "Всичко е възможно" е наша мантра и аз съм сигурен, че ако истински вярваш в целите си, ще ги постигнеш. Вяра, решителност и смелост не достигат на някои бизнеси у нас, за да бъдат по-конкурентоспособни. Ние сме отворени към целия свят и гледаме на всяка една нова държава като място за правене на бизнес, като извор на нови идеи и възможности, а не враждебна среда. Именно благодарение на това, "Фикосота" с 1000 човека и производство, базирано изцяло в Шумен, генерира оборот от над 220 млн. през 2014 г. и реализира продажби на 6 континента. - Като успешна ли определяте миналата 2014 г. Кои неща бихте определили като най-големите си постижения през нея? - Всяка от последните години беше успешна за нас, но 2014 г. беше още по-специална. Първо, защото компанията ни навърши 20 години. Отпразнувахме тази годишнина заедно с нашите партньори от цял свят, нашите служители и още 15 000 човека с грандиозен фестивал в Шумен. Осигурихме присъствието на Stereo MCs, Валя Балканска, Д2 и Дичо, много други БГ изпълнители и ред забавления абсолютно безплатно за всички желаещи, като това беше нашият подарък за всички тях. Освен това, започна работа и нашият нов логистичен център с 20 хиляди палето-места, който е един от най-високите на Балканите и който успяхме да изградим само за 10 месеца, с цената на инвестиция от близо 11 млн. лева. Той ни позволи да отговорим много по-ефективно на нарастващото търсене за нашите марки. Другата ни гордост за 2014 г. бе и стъпването на Азиатския пазар чрез офиса ни в Сингапур и подготовката за навлизането в САЩ и първите ни продажби в Канада, които осъществихме чрез другия си нов офис, разположен в Манхатън, в самото сърце на Ню Йорк. - Много от марките ви са пазарен лидер в категорията си не само в България, но и в чужбина. Лесно ли се пробива в чужбина? В кои страни основно продавате? - Естествено, в чужбина не се пробива лесно. Но ние го правим, което означава, че е възможно за българска компания. Необходимо е да се фокусират много усилия върху спецификите на всеки пазар. Понякога е необходима и повече упоритост - например в Румъния инвестирахме 4 години преди да излезем на печалба. В момента наши продукти се продават на 45 пазара, като България продължава да бъде най-големият ни пазар, но тук оперираме и с най-много марки и е държавата, в която сме работили най-дълго за налагането им. - А кои продукти са най-търсени? - На най-много пазари присъстваме с Maretti - 45 и Pufies - 22, но Савекс, Тео, Семана, Milde и Емека продължават да са сериозен източник на приходи. Тоалетните хартии са особено интересен пример, тъй като с Mилде и Емека, ние променихме коренно пазара в България и реално създадохме търсенето на качествена, ароматизирана, бяла тоалетна хартия. Тук много ни помогна и партньорството с търговските вериги, които ни подкрепиха в усилията ни за развитие на категорията. - Как стоят нещата с износа към Русия и Украйна - заради наложеното ембарго? - Руското ембарго не засяга директно нашия износ. Проблемът в страни като Украйна, Беларус и Армения е девалвацията на местните валути, нестабилната обстановка и цялостното негативното влияние върху техните икономики. - Какви цели си поставяте за новата 2015 г.? - Основните ни цели през тази година ще бъдат развитието на нови пазари и фокусът върху иновации. Ще положим много усилия за развитието ни в САЩ, Канада, Нова Зеландия, Западна Европа - Испания, Холандия, Ирландия и Азия - Китай, Виетнам, Малайзия. Една от ключовите ни иновации е разработването на натурална козметика и конкретно марката All Nature за България. Това са продукти от специално подбрани билки и масла, с над 90% съставки от натурален произход. Обнадеждени сме от първите резултати и активно работим в тази посока и за чужди пазари.
Източник: Стандарт (23.02.2015)

РЕГАЛ 500+ Шест компании са с приходи над 10 млн. лв. от козметични продукти Те държат над 56% от оборотите в стойност на всички произвеждащи в България Двадесет и петте производителя с най-голяма стойност на продажбите на козметични продукти през 2014 г. държат над 89% (общо близо 164 млн. лв.) от целия местен бизнес в бранша (общо 185 млн. лева). Шестте най-големи компании от тях - с оборот в сегмента козметика и лична хигиена над 10 млн. лв. през миналата година, имат пазарен дял от 56%. От търговия към външни пазари идват сумарно близо 60% (близо 95.22 млн. лв.) от приходите на най-големите 25 компании. Най-голям дял от продажбите на козметични продукти има сегментът грижа за косата (35%). Следват продуктите за хигиена на тялото (21.5%), бялата козметика (18.5%) и устната хигиена (12.5%). На ароматите и декоративната козметика се падат съответно 7.5% и 5% от общите обороти от козметика на най-големите играчи. Двата лидера На върха в бранша са "Арома" и "Рубелла бюти" (виж таблицата). Сумарно двата козметични гиганта на местния пазар държат близо 30% от бизнеса на целия бранш в стойност. Малко над половината от приходите на "Арома" идват от продажби на външни пазари. При "Рубелла бюти" този дял е близо 85%, като компанията има силно присъствие в Балканския регион и страните от ОНД. Грижата за коса е дивизията с най-висок дял в козметичните приходи на "Арома" (над 40%). Други ключови подсегменти са устна хигиена, грижа за тялото и бяла козметика, които заедно движат над 50% от оборотите на компанията. Водещи козметични брандове на "Арома" са Aroma, с линии в повечето подсегменти, "Здраве", Astera – за устна хигиена, и други. Основен дял в собствеността на акционерното дружество държат Harisson Management – Панама (51.3%), Лукан Луканов (42.5%), Димитър Луканов (6.2%). Под основната си марка "Дева" "Рубелла бюти" развива широко портфолио от продукти за грижа за лицето, тялото и косата. Dental и Fashion Color са водещи брандове съответно при устната хигиена и боите, а Top Ten е за мъжка козметика. На двете най-силни дивизии на производителя – за косата и устна хигиена, заедно се падат над 80% от козметичния му бизнес. Акционери в компанията са "Инститют оф бюти Рубелла" АД и Красимир Величков Митев. Приходи между 10 и 20 млн. лв. На трета позиция в класацията при козметиката се нарежда химическият производител "Фикосота синтез". От козметичния бизнес идват около 10% от общите приходи на шуменската компания, активна в сегмента на почистващите препарати, хигиенните и тишу продуктите и храните. Ключова козметична дивизия на "Фикосота" е грижа за тялото, откъдето идват над 70% от приходите й в този сегмент. Водещи брандове на сапуненото й портфолио са "Тео", tete-a-tete и Fiona. Дивизията грижа за коса, представена на пазара с шампоани "Тео" и линията за натурални продукти All Naturе, обхваща близо една четвърт от козметичния бизнес на "Фикосота". Над 94% от общите приходи на "Солвекс – козметични продукти" (4) идват от козметичния бранш. Пловдивската компания развива широка дистрибуция извън България (близо 80% от приходите й) на над 40 пазара, включително и под собствена марка на големи търговски вериги. Основният фокус е върху сегментите грижа за коса (близо 90% от общите й приходи) и бяла козметика. "Солвекс" развива широк асортимент от бои за коса, шампоани, лосиони и допълващи продукти за грижа за косата под марките Elea, Miss Magic, MM Beauty и други. Под линията Elea произвежда серии продукти за грижа за лицето и слънцезащитна козметика. Съдружници в пловдивската компания са "Магика" и "Солвекс козметикс". С близки по стойност обороти на пета позиция се нарежда "Розаимпекс". Пловдивската компания, изцяло специализирана в производство на козметични продукти, държи стабилни позиции в сегментите грижа за косата и хигиена на тялото, с приходи от продажби в съотношение близо 5:1. При продуктите за коса палитрата е богата и включва шампоани, балсами, маски, стилиращи и професионални продукти под марките Prestige, Regal, Spa Master, Herbal Time, сериите "Алое вера", "Бадем" и други. Под ключовите си брандове "Розаимпекс" развива серии специализирани и всекидневни кремове. Дялове в дружеството имат "Розаинвест холдинг", Димитър Атанасов Георгиев, Милена Георгиева и Атанас Георгиев. Пловдивският производител "Рефан България", базиран в с. Труд, прави в козметичния сегмент близо 90% от оборота си в стойност. Бизнесът с аромати обхваща близо 70% от общите приходи на парфюмерийната компания. Той минава основно под марката "Рефан", с широка дистрибуция в над 400 собствени и отдадени на франчайз обекта на българския и на външни пазари. Остатъкът от козметичното портфолио се разпределя между продуктите за грижа за коса - с малък дял, и за грижа и хигиена на тялото, също под бранда Refan. Съдружници в компанията са Рени Попова, Ана Попова и Ангел Попов. Оборот между 5 и 10 млн. лв. На седма позиция е шуменската компания "Лавена", създадена през 1962 г. като производител на натурално етерично масло от лавандула. В момента в цеховете й се произвеждат кремове, шампоани, пасти за зъби, хранителни добавки, медицински изделия и други. Основната част от бизнеса на компанията е съсредоточена в сегментите бяла козметика и хигиена за тялото, които заедно формират над половината от общите й приходи. "Лавена" изнася продуктите си на общо 43 пазара – в почти цяла Европа, Близкия изток и Северна Африка. Силни и установени марки на компанията са "Бочко" - за детска козметика, Maternea – за грижа за кожата през бременността и след раждането, козметичната серия за грижа за крака Footprim, продуктите за устна хигиена Tetradent, сериите бяла козметика My Rose of Bulgaria и "Моята природа". Габровската компания "СТС холдинг груп" (8) отчита близо 6.4 млн. лв. приходи от продажби в сегмента козметика и лична хигиена. Компанията съществува от близо 25 години и в момента е активна като производител и износител на пасти за зъби, бои за коса, шампоани и балсами за коса, кремове и пени за бръснене, афтършейв балсами и др. Активно работи и в private label сегмента. Дивизията грижа за коса заема близо 60% от бизнеса на компанията (с водещи марки Rose Rio и Lady in Color), а устна хигиена – над една трета, с основни брандове Mega Mint и Aquarelle. Малък дял от продуктите на габровския производител остават на българския пазар. "СТС холдинг груп" e част от "СТС инвест холдинг" АД, под чиято шапка влизат компании от различни сектори. Варненският производител и дистрибутор на бързооборотни стоки "Агива" заема девета позиция. Дейността на компанията е почти изцяло ориентирана към българския пазар. Водещи в козметичното й портфолио са дивизиите бяла козметика и грижа за тялото, общо с над 70% дял. С Nature of Agiva компанията развива базираната на розови екстракти линия Roses, на розов божур – Peony, и продуктите с масло от маслини Olives. Остатъка от козметичните приходи си поделят продуктите за хигиена на тялото - скраб за тяло, душ-гелове, глицеринови и тоалетни сапуни, и ароматите с портфолио от тоалетни води под водещия бранд на компанията. Собственици са Румен Атанасов Величков и Мария Борисова Степанян-Величкова. С малка дистанция на десета позиция в класацията застава "Томи шоу козметикс". Казанлъшката компания стартира през 1991 г. като основен дистрибутор на чужди козметични марки, а две години по-късно започва собствено производство на продукти за лична хигиена. Бизнесът й е концентриран изцяло в козметичния сегмент с акцент върху бялата козметика, откъдето идват близо 80% от общите й приходи. "Томи шоу козметикс" базира продуктите под водещата си линия Rose - The Queen of Beauty, основно на розова вода и натурални екстракти. Компанията е активна и в сегментите хигиена на тялото и грижа за косата под ключовия си бранд. Продава близо 60% от собствената си продукция на външни пазари. Приоритет в стратегията й за растеж е производството под собствена марка на големи търговски вериги в Западна Европа. Останалите 15 компании в топ класацията отчитат оборот под 5 млн. лв. в сегмента козметика и лична хигиена през миналата година. Заедно те държат близо една пета от бизнеса в бранша в стойност и сходен дял в общия му износ.
Източник: Капитал (14.01.2016)

По милион от Шумен След дни шуменското производствено звено на групата Фикосота ще се разшири с нова фабрика - за бойлери. С инвестицията от 15 млн. лв. поделението за уреди "Теси" ще се удвои и ще може да произвежда над 1 млн. бойлера годишно. Основно за износ, защото тук компанията вече държи 40% от пазара. Новото предприятие ще е на шест хиляди квадратни метра застроена площ и ще произвежда 550 хил. електрически бойлера годишно. За строителството е използвано банково и собствено финансиране. Новата инвестиция заедно с действащия завод и с логистичния терминал на "Теси" оформят общо 16 хил. кв.м застроени пространства, където се произвеждат електрически бойлери с марката ТЕСИ. Сега Теси можем да предложи изделия от ново поколение, което беше невъзможно при сега действащите мощности. Компанията притежава три завода. Логистичният център на "Теси" обслужва около 800 точки в България и Румъния и предстои да обслужва поне 300 в Гърция. Заетите в групата са общо 650.
Източник: Капитал (25.04.2016)

Цветомира Вачева е новият бранд мениджър на Девин АД Цветомира Вачева е новият бранд мениджър на Девин АД. Тя ще отговаря за цялостното представяне на бранда DEVIN Изворна и позиционирането му на пазара, включително за дигиталната комуникация на продукта в социалните мрежи. Цветомира Вачева ще управлява също така рекламните кампании и промоционалните активности на марката. През последните четири години Цветомира е била част от екипа на Фикосота ООД на позицията глобален бранд мениджър, като е отговаряла за три от основните им марки - Pufies, Milde и Emeka. Функциите й на тази позиция са били свързани с управлението на марките, стратегическото им развитие и разработването на нови продукти. Г-жа Вачева има бакалавърска степен по Икономика и магистърска степен по Икономика и Мениджмънт от СУ „Св. Климент Охридски“.
Източник: profit.bg (25.10.2016)

Отново три мултинационални компании оглавяват класацията "Регал 500+" През 2015 г. компаниите в топ 25 на производителите на бързооборотни стоки отчитат продажби за 2.573 млрд. лв. общо. Резултатът е почти аналогичен с този за 2014, когато 25-те най-големи фирми в проучването "Регал 500+" са отбелязали общо продажби за 2.6 млрд. лв. Топ 3 На първо място в класацията както и през 2014 г. е "Монделийз България продакшън", производител на кафе, шоколад, бисквити и какао. През 2015 г. "Монделийз" обособи производството си на кафе в България в отделно дружество - "Якобс Дау Егбертс" ЕООД, което е на седма позиция в класацията. През миналата година голяма част от производството на кафе обаче все още се е отчитало през "Монделийз България продакшън" наред с шоколадовите изделия. Той като и двете дружества обявяват само произведените количества продукция, получените стойности са получени като тонажът в отделните категории е остойностен по средната цена на другите производители в тях за 2015 г. През 2014 г. преизчислението беше на база последните обявени цени - тези от 2013 г. Втора е "Кока Кола Хеленик ботълинг къмпани България" с приходи за над 273.2 млн. лв. през 2015 г. Дружеството отчита ръст на производството от 13.1% в сравнение с 2014. През 2015 "Кока Кола Хеленик" инвестира 10 милиона лева в завода си за минерални води в Банкя, а тази година - 5 милиона лева в нова линия в производствения си център в Костинброд. Последната инвестиция е предназначена за новаторската стъклена бутилка "Кока-Кола" от 750 мл, създадена от българския екип за българския пазар. Другата световна корпорация в бизнеса с шоколадови и захарни изделия - "Нестле България", заема трета позиция с продажби за над 169 млн. лв. Около 70% от продукцията на завода в София са предназначени за износ - през 2015 г. задграничните продажби на дружеството са за над 112.4 млн. лв. Известно е, че софийската фабрика е избрана за компетентен център за производството на шоколад в Европа и през 2007 г. стана един от трите най-големи центъра за производство на Kit-Kat на континента. Бири Изминалата година беше добра за бирените компании в страната. Съюзът на пивоварите отчете, че членовете му са реализирали общо 5 050 100 хектолитра пиво, което е почти 4% повече от продажбите през 2014 г. Продажби от над 157.6 млн. лв. и скок от 16.6% отреждат на "Загорка" АД четвърто място в класацията. 2015 е най-добрата година за компанията след приватизацията й от 1994 г. насам, обявиха от дружеството. В основата на успеха според мениджърите на фирмата са новата "Загорка Ретро" и износът на сайдер за съседните държави (пивоварната в Стара Загора е регионален център на Heineken за бутилиране и износ на сайдер под марката Strongbow за Балканите). Ниската база за сравнение осигурява на фирмата ръст от над 9660% в износа. Другият голям производител на бира - "Каменица" АД (6-а позиция), отчита продажби за над 154.5 млн. лв. През 2015 компанията затвори пивоварната си в Пловдив заради местоположението й (в жилищен квартал близо до централната част на града) и премести производството си в завода в Хасково. По данни на дружеството в пивоварната в Хасково са инвестирани почти 30 млн. евро за периода 2014-2015 г. Третата мултинационална пивоварна в страната - "Карлсберг България", е на 13-о място с продажби за над 90 млн. лв. и ръст от 13.5%. През 2015 г. компанията е инвестирала близо 7 млн. лв., като близо 5 млн. лв. са за изграждането на пречиствателна станция за отпадни води. Олио С продажби за над 155 млн. лв. най-големият производител на олио в България - "Олива" - Кнежа, се нарежда на 5-а позиция в класацията. Над 90% от произведеното са продадени зад граница, сочат данните в таблицата. Фирмата има два маслодобивни завода – в Кнежа и в Полски Тръмбеш, с които преработва около 30% от маслодайните семена в България. Силна година – с ръст от близо 28%, отбелязва и "Бисер олива" (17). Продажбите на дружеството през 2015 надхвърлят 61.4 млн. лв. Близо 60% от продукцията са за експорт, предимно в ЕС, а по данни на компанията през 2015 г. има и 106% ръст на продадените на българския пазар количества. Приходите на другата маслопреработваща компания, която влиза в топ 25 - "Клас олио" (18), се увеличават до 58.7 млн. лв. през 2015. Производствената база се намира в с. Карапелит край Добрич и по данни на дружеството има дневен капацитет 200 хиляди литра олио. Компанията обаче има сериозен спад от 73.3% в експорта. Месо и колбаси "Пилко" (8) - част от "Амета холдинг" (марката "Лудогорско пиле"), отчита продажби за над 145 млн. лв. през 2015. Приходите на другия голям производител на пилешко - "Градус-1" (20) – бележат лек спад от 1.6% и надхвърлят 57.5 млн. лв. Според пазарни проучвания всяка от двете компании държи между 30% и 40% от пазара. "Месокомбинат – Ловеч" (11) – част от "Бони холдинг", отбелязва лек спад от 1.69% (до 128.8 млн. лв.). Причина за по-ниските приходи през 2015 е понижението на цените на свинското месо, което достигна едно от най-ниските си нива през последните пет години, както и преструктурирането на начина на фактуриране към част от големите търговските вериги, коментираха от компанията. Холдингът притежава месокомбинатите в Ловеч и Карлово и е най-големият производител на прасета в страната. Вече започна проектирането на нова индустриална кланица в Ловеч. Планираната инвестицията е за над 10 млн. евро и ще осигури 100 нови работни места. Продажби от над 95.8 млн. лв. отреждат на "Фермата" АД (част от холдинга "Белла България") 12-о място в таблицата. От "Белла" съобщиха, че започват процес на консолидиране на предприятията си, който ще доведе до намаляване броя на юридическите лица и до опростяване на производствената, търговската и развойната структура на холдинга. Спад на продажбите от 11.6% отчита другият месопреработвател в класацията - КЕН - Стара Загора (24). Понижението е резултат от по-ниската средна цена на дребно на продуктите, което обаче е добре за крайните клиенти, твърдят от компанията. Сладкиши и хляб Освен "Монделийз" и "Нестле" в класацията влизат още няколко компании от сектора на сладките изделия. Лидерът в продажбата на кроасани "Чипита България" (9) отчита 11.4% ръст и приходи над 141.4 млн. лв. Възходящ тренд показват и данните за производителя на вафли и бисквити "Престиж-96" (16). Фирмата изпраща 2015 с продажби за над 62.3 млн. лв. и ръст от 9.6%. "Захарни изделия Варна" (21) също отбелязва двуцифрен ръст на приходите, които достигат близо 57.3 млн. лв. Приходите от продажби на производителя на брашно "Гудмилс България" (15) надхвърлят 63.4 млн. лв. Компанията, известна доскоро с името "София мел", планира да инвестира до 2018 г. над 5.5 млн. лв. в производствената си база в София. Препарати, ароматизатори, козметика Производителят на хартиени изделия, перилни и почистващи препарати, козметика и храни "Фикосота" (10) намалява приходите от продажбите си с 4.1% през 2015 до 136.1 млн. лв. От тях 68 млн. лв. са зад граница, като намалението тук е 11.39%. Спад от 16.2% на продажбите отчита и "Дзобеле България" (19). Компанията произвежда ароматизатори и работи само за износ. Производителят на козметика "Рубелла Бюти" (25) обаче почти удвоява приходите си през 2015, които достигат до близо 48.4 млн. лв. Компанията постига ръст от 94.2%, който е най-високият за топ 25 на фирмите, класирани по продажби на бързооборотни стоки за 2015 г. Напитки В таблицата влизат две компании, произвеждащи вино и високоалкохолни напитки. "Винпром Пещера" (14) e с 15% ръст на продажбите, които надхвърлят 81.8 млн. лв. Приходите от продажби на "СИС индустрийс" (22) обаче спадат с 2.14% до 53.1 млн. лв. От категорията на безалкохолните напитки в класацията влиза само "Девин" АД (23). Компанията отбелязва ръст от 16.7% и приходи, надхвърлящи 51.8 млн. лв. Ниската база за сравнение позволява на дружеството да отчете ръст от близо 268% в експорта. Тази година от класацията липсват компании от млекопреработващия бранш. В миналогодишната класация секторът бе представен от ОМК и "Тирбул".
Източник: Други (02.11.2016)

Холдингът на братята Жечко и Красен Кюркчиеви - "Фикосота", е сред малкото български фирми с продукти, преборили се с международни компании за лидерство в различни сектори - от прахове за пране и сапуни, през битови ел. уреди до храни. Формулата им - добър продукт, гарниран с активна реклама, работеше безотказно. Затова нямаше особена изненада, когато преди шест години компанията реши да влезе в нова ниша - сирене и кашкавал. Причината да изберат сектора беше отсъствието на силна марка и вярата, че могат да я развият. Но не се получи. Заради скромния мащаб на резултата "Фикосота" реши да напусне млечния сектор. И го продаде на специализираната габровска компания "Елви", позната най-вече с марката си "Боженци". Сделката не е за активи, защото холдингът на Кюркчиеви правеше млечните си продукти "на ишлеме". Тя е за марките и пазарен дял. По оценки в сектора двата бранда на "Фикосота" - "Тертер" и "Булгарея", заедно са в топ 3 при пакетираното сирене и в топ 5 при опакования кашкавал като стойност на продажбите. Киселото мляко "Боженци" е сред трите най-продавани в страната и в обем, и в стойност. Очаква се габровската фирма, която е с продажби за около 20 млн. лв. за 2015 г., да скочи бързо в лидерското трио в нови сегменти и да напълни с поръчки строящата се нова фабрика за 7 млн. лв. А за холдинга остава ценният урок от млечния опит и неизвестна сума от продажбата на марките. И целият останал бизнес на "Фикосота" от 230* млн. лв. за 2015 г., който се ръководи от Красен Кюркчиев, и на "Теси" (с малко над 80 млн. лв. за 2015) под управлението на Жечко Кюркчиев."Фикосота" навлезе в млечния бранш през пролетта на 2011 г., като направи дебют на сирене и кашкавал с марката "Тертер". Няколко месеца по-късно излезе и "Булгарея" (в средния ценови клас). При старта на млечния бизнес от компанията обясниха, че за тях продуктите са нова възможност. Проучване показало, че хората искат да са изцяло от мляко, по българска технология, от проверен производител, с разпознаваема марка и постоянно качество. В онзи момент секторът е раздробен, с много големи инвестиции във фабрики, сгради и мощности, но без достатъчно качествени продукти и силни марки. Последното вече е стихията на "Фикосота". А заради голямото си портфолио от бързооборотни стоки - прах за пране, снаксове, тоалетна хартия, сапуни, шампоани и др., групата е силна и в преговорите с веригите. Още тогава от "Фикосота" изчислили, че е по-изгодно не да купят или построят собствен завод за млекопреработка, а да си намерят мандра, която само да контролират при производството. В началото сиренето и кашкавалът се правели в "Дядо Либен" в Копривщица, а после (и до момента) – в "Мизия милк" - Търговище. Началото не беше мегауспех и компанията дори свали леко цените на "Тертер". Опита и да навлезе при масовите продукти с растителни мазнини с бранда "Булка" (и една скандализираща реклама), но после марката тихо изчезна. От 2014 "Фикосота" започна да произвежда и кисело мляко "Тертер", което се изработва по поръчка във фирма "Елви" - с. Велковци, Габрово. През 2015 "Фикосота" пусна и кисело мляко "Булгарея", което започна да прави в "Шрайбер фуудс България" (производител на марките на "Данон"), но след година се отказа от този продукт."Много компании прецизират портфолиото си, като влизат или излизат от различни индустрии, продавайки или купувайки брандове. И нас не ни подмина този процес", коментира за "Капитал" решението за продажбата на марките Красен Кюркчиев, съсобственик на "Фикосота". Млечните продукти са имали малък дял в бизнеса на компанията - около 2% от приходите. Това означава, че бизнесът с кашкавал и сирене е носил около 3.5 млн. лв. оборот. "Решихме, че няма да развиваме този пазарен сегмент. Въпрос на фокус и на избор е дали да продължиш да инвестираш, или да излезеш от даден бизнес. Искаме да се съсредоточим върху марки и продуктови категории, в които сме много напред", обясни още Кюркчиев. И добавя още причини: трябват прекалено много усилия, за да станеш печеливш в млечния сектор, който е много раздробен и в голямата си част е все още сив. "Това, че в този бранш невинаги се работи с фактури и не се плаща ДДС, не е основният аргумент за решението ни за продажба на марките, но е част от цялостното ни виждане да се фокусираме върху растежа на компанията ни в другите бизнес области, в които имаме добри позиции и в страната, и зад граница. Специално при млекопреработката е трудно да се развиваш извън България поради вкусовите качества на млечните продукти, които са специфични за всеки народ", обобщи Красен Кюркчиев.Връзката между двете компании явно е от години, покрай производството на киселото мляко "Тертер". "Взехме решението за покупка на търговските марки на "Фикосота" бързо, макар че не влизаше в предварителните ни инвестиционни планове за годината. Решихме да направим това, защото виждаме потенциал в "Тертер" и "Булгарея". Това са класни качествени продукти и за нас покупката означава разширение на пазарните ни позиции във високия ценови сегмент", коментира за "Капитал" Веселин Кръстев, един от двамата съдружници в "Елви". Компанията произвежда всички видове млечни продукти - кисело и прясно мляко, сирене, кашкавал, сметана, масло, айрян, различни видове плодови млека с марките "Боженци" и "Елви". Киселото мляко "Тертер" ще продължи да се произвежда в компанията, а сиренето и кашкавалът – засега в Търговище. Габровската фирма обаче строи нов цех – инвестицията е за около 3.5 млн. евро, от които половината са субсидия по европрограмата "Иновации и конкурентоспособност". Увеличените производствени мощности ще позволят след време прехвърляне на производството на сирене и кашкавала с марките "Тертер" и "Булгарея" от мандрата в Търговище в базата на "Елви". "Този процес ще стане плавно и бавно, за да не се получат сътресения на пазара и без крайният клиент да усети промяната", съобщи Кръстев. И добавя, че компанията възнамерява да прави активни промоции и рекламни кампании за новопридобитите марки съвместно с досегашните брандове на фирмата. Скоро малка промяна надолу ще има и в цената на киселото мляко "Тертер", тъй като то вече се произвежда от дружеството, което държи и марката. Предстои и раздяла с някои от разфасовките на кашкавал и сирене, които новият собственик смята за недостатъчно ефективни. Оптимизмът при "Елви" в момента е впечатляващ, предвид че през 2011 г. габровската компания се бореше буквално за съществуването си заради война за марката. Макар да произвежда кисело мляко "Боженци" от 2005 г., спор с Патентното ведомство забавя регистрацията й. Дистрибуторът "Герма-95" се опита да я регистрира за себе си, след като "Елви" се раздели с него заради натрупан дълг. И дори за известен период от време "Герма" предлагаше млечни продукти "Боженци" с идентична визия на произвежданите от габровската компания. КЗК обаче нареди клонингът да спре и го глоби за имитация на марка.
Източник: Капитал (28.02.2017)

КЗК глоби "Итал фууд" заради спор между стари партньори Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи глоба на производителя на брускети Maretti "Итал фууд" заради опит да попречи на дистрибуцията на конкурентен продукт. Санкцията е в размер на 71.8 хил. лв. Производството започва по жалба на "Ню бейкъри", която произвежда брускети Krambals. Тезата на антимонополното ведомство е, че компанията "Итал фууд" е предупредила дистрибутора на конкурента си, че Krambals нарушават интелектуалната й собственост, без да е имало решение за това на компетентен орган. От документите по производството става ясно, че зад казуса стои спор между двете компании, след като преди няколко години двама от партньорите в "Итал фууд" излизат от дружеството и създават "Ню бейкъри", а от миналата година започват да произвеждат и брускети. В искането си до КЗК "Ню бейкъри" твърди още, че рекламите на Maretti са заблуждаващи, но от комисията не са установили нарушения. Производството в КЗК е образуване по искане на "Ню бейкъри", която твърди, че "Итал фууд" е увредила доброто й име. Причина за това е, че през юни миналата година компанията е изпратила писмо до "Инкозметикс", който е единственият дистрибутор на Krambals, с което го призовава да прекрати дистрибуцията на продукта, понеже той се произвежда в нарушение на права върху марки и дизайни на "Итал фууд". В същото време няма такова решение нито на Патентното ведомство, нито на КЗК, които са компетентните органи. От "Итал фууд" обаче твърдят, че са получили сигнали, че в магазините Krambals целенасочено се поставят на фирмените стелажи на Maretti или непосредствено до тях, тъй като служителите ги смятали за продукт на "Итал фууд". Освен това на тях им било указвано да продават Krambals на същата цена като Maretti. "Итал фууд" смята, че е била изправена пред риск от увреждане на интелектуална собственост и загуба на продажби и затова е сезирала прокуратурата и е информирала "Инкомзетикс". Според КЗК обаче въпросното писмо съдържа твърдения, които не отговарят на обективната дествителност, тъй като към момента на изпращането му не е имало решение на нито един административен орган дали и доколко има нарушение. Следователно писмото цели да подтикне "Инкозметикс" да преустанови разпространението на продуктите Krambals, което е нарушение на Закона за защита на конкуренцията, пише в решението си комисията. Тъй като самото нарушение е леко, санкцията е определена в размер на 0.2% от нетните приходи от продажби на "Итал фууд" за 2016 г., които са 35.9 млн. лв. Компанията ще трябва да плати и 1500 лв. разноски по производството. От "Итал Фууд" заявиха пред "Дневник", че ще обжалват решението на КЗК пред Върховния административен съд. Двете спорещи компании всъщност имат обща предистория. "Итал фууд" (преди "Итал фууд индъстри") е създадена през 2005 г. в Шумен. Първоначалните й акционери са братята Мартин и Красен Каменски (по 25%) и "Фикосота синтез" (сега "Фикосота", 50%) на братята Красен и Жечко Кюркчиеви. Заради разногласия през 2012 г. Каменски прекратяват участието си в "Итал фууд", прехвърлят акциите си на "Фикосота" и създават компаниите "Ню бейкъри" и "Дъ бейкърс", които произвеждат ядки и сладкарски изделия. Две години след като отпадат ограниченията, предвидени в договора за покупко-продажба на акции, чрез "Ню бейкъри" Каменски започват да инвестират и в солени хлебни изделия (брускети) под марката Krambals, чието производство започва през март 2017 г. Според "Итал фууд" обаче по този начин Каменски се опитват да си "върнат" веднъж продадения бизнес.
Източник: Капитал (12.03.2018)

Над 2.66 млрд. евро са инвестирали в чужбина български фирми Преките инвестиции на фирми от България в чужбина възлизат на 2.66 млрд . евро, според числата в сайта на Българска народна банка. Общо в 106 страни - и офшорни зони, и големи икономики, и съвсем незнаителни дестинации, и на всички континенти те са вложили в свои проекти. В девет държави българските предприемачи са изнесли над 100 млн. евро от своите пари. Най-голяма е сумата в Румъния - 280 млн. евро. Това е логично предвид близостта и ниските разходи, а и големият пазар привлича също предприемачите. Сред регистрираните български компании в Румъния са:„Приста ойл”, „Белла България”, „Еврохолд България”, „Каолин”, „Монбат”, „Евроинс“, „Техномаркет“, „Ер Би Ел Фууд“, „Сис индъстрис“, „Фикосота“ и други. Почти същата сума - 279.8 млн. евро, са вложени в икономиката на Република Маршалови острови - островна държава в Микронезия, част от Океания. Намира се около екватора, в Тихия океан. Населението на островната република е около 53 158 души, населяващо над 29 коралови атола, състоящи се от 1156 отделни острови. Основа на икономиката на маршаловите острови е риболовът и отглеждане на кокосови палми, хлебно дърво. Добиват се фосфати. Износът се състои от кокосово масло, копра, корали, риба и фосфати, но се налага страната да внася голяма част други стоки. Наемът, който САЩ плащат за военната си база на остров Кваджалейн, заедно със американските помощи, осигуряват значителна част от приходите на страната. Около 1/10 от трудоспособното население е заето в туризма. Улига е център на банковата и туристическата дейност. Годишно страната се посещава от 9 хил. туристи. В Сърбия български фирми са инвестирали 265.9 млн. евро като са участвали в приватизация или са развили свои проекти. Силно влияние за това оказват предимства като географската близост, ниските транспортни разходи, близостта на езиците, както и добрите политически отношения през годините. Към момента, търговските отношения между България и Сърбия са регулирани от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Република Сърбия, подписано през 2013 година. По отношение на участието в приватизацията и реализираните инвестиции в Сърбия, по броя на фирмите си България заема водещи позиции. В Сърбия развиват дейност повече от петдесет фирми с български или със смесен капитал и работят повече от 20 представителства. На сръбския пазар са представени някои от по-големи български фирми: "Приста Ойл", "Рубела", "Ми газ", "Офис 1", "Голдън Роуз", "Техномаркет", "Интертръст Холдинг", Фикосота синтез и други. Сред предпочитаните дестинации за инвестии за българските предприемачи е и Германия, най-големият ни търговски партньор. В най-голямата европейска икономика са вложени 241.3 млн. евро. Германия е водещ външнотърговски партньор на България. В САЩ също има български инвестиции. По данните от БНБ общо 217 млн. евро са вложени в северноамериканската страна. Икономиката на Италия е привлякла 192.1 млн. евро. Страната е един от основните, водещи търговско-икономически партньори на България. Италия е втори в листата на водещите търговски партньори на България. Благоприятни условия за търговията между България и Италия създават ниските транспортни разходи и приемливите в сравнение с трети страни цени на българските стоки и тяхното съответствие на изискванията на италиански пазар, както и качеството на предлаганите български стоки. В Нидерландия са инвестирани 145.8 млн. евро. Кралство Нидерландия е един от традиционните и важни търговски и икономически партньори на България, като стокообменът вече гони един милиард евро. Съседна Гърция е привлякла 133.8 млн. евро български инвестиции. Гърция традиционно заема едно от първите места като външнотърговски партньор на България, като за износа относителните дялове варират между 6,5% и 10% от износ на страната ни към света. Като перспективни сектори и стокови групи с потенциал за реализиране на гръцкия пазар могат да бъдат очертани: храни и напитки, мебели, оборудване, текстилни продукти, опаковки, козметика, електротехника и др. Добър и постоянно развиващ се канал за реализация на бързооборотни стоки е ХОРЕКА секторът, както и производството на продукти с „частен етикет“.
Източник: Банкеръ (07.02.2020)

Български компании са лидери в някои отрасли на румънския пазар Българският износ за Румъния е нараснал с над 40 процента през първите десет месеца на миналата година и вече надхвърля 4 млрд. евро, съобщава Мистърството на икономиката и индустрията. Стокообменът за същия период възлиза на 7.25 млрд. евро, като надхвърля първоначалните прогнози от 7 млрд. евро за цялата 2021 година. Румънските инвестиции в България към края на 2021 г. възлизат на 366.3 млн. евро. Сред регистрираните румънски компании в България са: „Ромпетрол” – верига бензиностанции (над 30); „Поликолор” – собственик на „Оргахим” – Русе, „Ромстал”, „Е-маг“, „Оушън фиш – Вердана“, „ТоталСофт“, „Будмакс“ (Арабеск). Сред регистрираните български компании в Румъния са: „Приста ойл”, „Белла България”, „Еврохолд България”, „Каолин”, „Монбат”, „Евроинс“, „Техномаркет“, „Ер Би Ел Фууд“, „Сис индъстрис“, „Фикосота“ и други.
Източник: Банкеръ (01.02.2023)

"Фикосота" инвестира 5 млн. евро в линия за производство на хартиени продукти "Фикосота" - притежател на марките "Милде" и "Емека", инвестира 5 млн. евро във високотехнологична линия за производство на хартиени продукти, с която удвоява производствения си капацитет. Закупуваната пакетираща линия е от ново поколение, напълно автоматизирана, палетизацията се извършва от роботи, които подреждат един палет за по-малко от 2 минути, съобщи Красен Кюркчиев - основател и управител на "Фикосота". Новото оборудване използва патентована технология от САЩ и Италия, която позволява прецизна изработка на всяка ролка тоалетна или кухненска хартия. "Инвестициите, които са внедрени през 2023 г., в процес на внедряване или ще бъдат започнати през 2023 г. са за 24 млн. лв. Предстоящите инвестиции до 2025 г. в средносрочен план са за около 80 млн. лв.", уточни Красен Кюркчиев. Пазарът на тоалетна хартия в България е за над 121 млн. лв. с ръст от 22% за последната година. С двата си бранда "Милде" и "Емека" "Фикосота" държи общо 29% пазарен дял в стойност и е абсолютен лидер в премиалния сегмент. "Фикосота" започна тази година с над 30% ръст на приходите, а очакванията са за над 450 млн. лв. продажби през 2023 г. За сравнение - консолидираните приходи на "Фикосота" за 2022 г. са 365 млн. лв., а консолидирана печалба - близо 20 млн. лв.
Източник: Капитал (31.03.2023)

TESY инвестира 50 милиона лева в нов завод за бойлери в Шумен и открива до 40 нови работни места Третият най-голям производител на бойлери в Европа, българската компания TESY започва изграждането на нов завод в Шумен. Стойността на инвестицията в строителството и оборудването възлиза на 50 милиона лева и ще бъде финансирана с банкови заеми. Новият завод ще бъде изграден до края на следващата година, а плановете са той да влезе в експлоатация в края на 2024 година. На 11 500 кв. м разгъната застроена площ ще има производствена част, разделена в две основни халета с високо автоматизирани и технологични заваръчна, емайлираща и асемблираща линии за водосъдаржатели за термодинамични и електрически бойлери, както и линии за краен монтаж на термопомпени агрегати и термодинамични бойлери. Предвидена е високостелажна складова система и около 4 хил. палетоместа с 6 товарни рампи. Административно-битовата зона ще бъде разпределена на три нива, включваща робо академия, офисна част с 50 работни места и релакс зона за 200 човека. Планираният годишен капацитет на фабриката ще бъде над 200 000 единици краен продукт. Работните места, които ще бъдат разкрити ще бъдат за между 20 и 40 нови служители. TESY реализира продукцията си в 60 държави. Годишният оборот на компанията за 2022 г. е над 210 млн. лева. Всяка година приходите от продажби растат с двуцифрено число като целта за 2023 г. е 300 млн. лева. TESY има дъщерни дружества в Румъния, Испания, Русия и Гърция. Днес екипът се състои от 1050 души от 15 националности, като част от служителите работят в дружеството от създаването му. От основаването си до днес инженерите на фирмата са създали над 69 промишлени дизайна, патента и полезни модели. Към днешна дата компанията има общо 4 завода в Шумен и Смядово: завод за електрически бойлери с обем от 6 до 150 L в три ценови сегмента (капацитет над 1 200 000 броя/годишно); завод за панелни конвектори (капацитет над 200 000 броя/годишно; в процес на допълнително разширяване); завод за маслени радиатори (капацитет над 300 000 броя/годишно) и завод за високообемни бойлери и буферни съдове (капацитет 50 000 броя/годишно; продукти с обем от 160 до 2000 L).
Източник: Money.bg (09.06.2023)

Голямата пекарна на "Фикосота": 30 млн. евро в нов завод за брускети в Шумен Братята Жечко и Красен Кюркчиеви, управляващи производствен бизнес с годишни приходи от почти 600 млн. лв., обявиха започващото строителство на нов завод за брускети на "Фикосота фууд" за 30 млн. евро в гр.Шумен. Новата мощност ще е за Bruschette Maretti ("Брускети Марети"). По информация от "Фикосота" тази година продажбите на брускети са в размер на 100 млн. лв., а след натоварването на бъдещия завод годишният оборот от продукта ще достигне 400 млн. лв. Bruschette Maretti вече се продават в над 70 страни на всички континенти и е най-големият бранд за брускети в света. В момента "Фикосота фууд" произвежда 1500 тона месечно Bruschette Maretti, като с новата фабрика ще имам капацитет за общо 4000 тона на месец, или близо 700 млн. пакетчета годишно. Върху близо 15 000 квадратни метра РЗП ще бъдат разположени производствени площи, логистичен център за готови продукти, склад за суровини и материали и административна част. Предвижда се новият завод да работи на непрекъснат цикъл 24/7 в началото на 2025. С откриването на завода ще бъдат отворени нови 150 работни позиции за складови служители, оператори на високотехнологично оборудване, настройчици, техници, инженери по автоматизация, мениджъри на производство, контрол на качеството и др. Историята на Bruschette Maretti започва през 2005 в "Итал фууд индъстри" (по-късно "Итал фууд" и "Фикосота фууд") в Шумен. Първоначалните акционери във фирмата са братята Мартин и Красен Каменски (с по 25%) и "Фикосота синтез" (по-късно "Фикосота") на братята Красен и Жечко Кюркчиеви с 50% дял. В началото на 2012 г. "Фикосота синтез" стана едноличен собственик на фирмата за брускети, след като изкупи акциите на братята Каменски, които по-късно създадоха компаниите "Ню бейкъри" и "Дъ Бейкърс".
Източник: Капитал (04.09.2023)

През 2022 г. сумарните продажби на топ 10-те производителя в сектор "Химия" надхвърлят 14.7 млрд. лв. Приходите средно за компаниите в секторната класация скачат с над 87% спрямо 2021 г. Най-значим е финансовият резултат на "Агрополихим" (228.1 млн. лв.), следван от "Лукойл Нефтохим Бургас" (129.5 млн. лв.). От дружествата в секторната класация най-големите работодатели са "Готмар" (1290 заети), "Лукойл Нефтохим Бургас" (1284) и "Хамбергер България" (1114). Лидер в класацията е русенският производител на биодизел и слънчогледово олио "Астра биоплант" на Станко, Младен и Деян Станкови, отчита над 118% ръст на приходите през 2022 г. За 2022 г. печалбата на групата, обединяваща седем предприятия, е 90 млн. лв., а година по-рано е била 227 млн. лв. Вторият в класацията - "Лукойл Нефтохим Бургас", отчита над 2.176 млрд. лв. продажби за 2022. "Инса ойл" на Георги Самуилов заема трето място в топ 10 с над 1.919 млрд. лв. приходи и ръст над 107%. Компанията, която има бази в Белозем, Бургас и Русе, е голям вносител и износител на дизел. "Приста ойл холдинг" (10-о място) на братя Бобокови. отчита над 58% ръст на продажбите през 2022 г., които надхвърлят 148 млн. лв. В топ 10 влизат и три дружества, които произвеждат торове. Най-големият и частен български завод за азотни и фосфорни торове "Агрополихим" - Девня (4-о място), в който акционери са Филип Ромбаут (Белгия) и Искър Искров, продължава амбициозната си инвестиционна програма. В следващите пет години компанията ще инвестира 490 млн. лв. в инсталация за азотна киселина и в свързани проекти, като по този начин ще удвои производството на азотни торове. Приходи над 661 млн. лв. през 2022 г. отрежда на торовия завод "Неохим" - Димитровград, пето място в топ 10. През 2023 г. обаче димитровградският завод често затваряше заради аварии, което рязко сви продажбите му и компанията излезе на загуба близо 39 млн. лв. С над една пета увеличава приходите си производителят на калцинирана сода и сода бикарбонат "Солвей Соди" - Девня (6), собственост на белгийската група Solvay и турската Sisecam. Най-новата инвестиция, която компанията планира, е за изграждане на инсталация за производство на пара с оползотворяване на алтернативни горива (RDF и биомаса). По предварителни оценки проектът е за 150 - 200 млн. лв. и е част от по-голям пакет, целящ намаляването на въглеродните емисии на компанията. Производителят на бързооборотни стоки "Фикосота" (перилни, почистващи, миещи продукти, за лична грижа и козметика, хигиенни за еднократна употреба) също влага сериозни средства в развитие на бизнеса си. Една от инвестициите на компанията на братята Красен и Жечко Кюркчиеви, която отчита над 263.3 млн. лв. оборот през 2022 г. (7-о място), е в линия за опаковане на течни продукти в гъвкави полипропиленови опаковки. Проектът е на стойност 620 хил. евро и е съфинансиран от Innovation Norway. Силна 2022 г. отчита и фирма "Готмар" - гр. Съединение (8-а позиция), собственост на Георги Тучев. Компанията е специализирана в преработването на термопластмаси и оперира на пазара от 1992 г. Чрез дружеството "Нова трейд" групата обхваща и производството на минерална вода "Бачково" и безалкохолните напитки Derby. За 2022 г. отчита над 240.9 млн. лв. оборот (8-а позиция). С над 218.8 млн. лв. продажби заводът за производство на седалки за тоалетни "Хамбергер България" заема 9-о място в класацията. Дружеството е част от едноименна група Hamberger Industriewerke, създадена през 1866 г. от германската фамилия Хамбергер.
Източник: Капитал (06.03.2024)

През 2023 г. българската парфюмерийна и козметична промишленост отчита ръст в производството и продажбите, показва обзорния годишен анализ на СФБ Капиталов пазар АД за развитието на сектора. Общите продажби на парфюмерийни и козметични продукти нарастват до 447 млн.EUR, което е с 3% повече в сравнение с 2022 г. Външнотърговският стокооборот на сектора за 2024 г. достигна рекордните 1 млрд.EUR, като отрицателният търговски баланс е 57 млн.EUR. Вносът за 2024 г. нараства до 554 млн.EUR, което съставлява 1,1% от общия внос на стоки в България. Най-големият вносител на парфюмерийни и козметични продукти в България за 2024 г. са Румъния, Франция и Нидерландия. Износът на парфюмерийни и козметични продукти нараства през 2024 г. с 10% и достига 497 млн. EUR, което формира около 1,2% от годишния български стоков износ. Основните експорти пазари за България са Германия, Франция и Великобритания. Общият брой на предприятията в сектора намалява в края на 2023 г до 299. с общо 3728 трайно заети лица. През 2023 г. Фикосота ООД заема лидерска позиция хо олопот сред предприятията-производители на парфюмерия и тоалетни препарати в България , следват Балев корпорейшън ЕООД - Варна и Л`Ореал България ЕООД – София. При производителите на етерични масла, водещи предприятия са Есетере България ЕООД - Добрич Гален-Н ЕООД - София и Еньо Бончев Продакшън ООД - София. За допълнителна информация и заявки: http://sfb.bia-bg.com
Източник: Капиталов пазар (13.05.2025)

Шуменските "Фикосота" и "Фикосота фууд": Автоматизация плюс мисъл Фирмените продукти на шуменския производител на бързооборотни стоки "Фикосота" и неговото дъщерно дружество "Фикосота фууд" се изнасят за над 90 задгранични пазара. През 2024 г. 44% от въведените в действие машини във "Фикосота фууд" са за модернизиране на производството на "Брускети Марети". А инвестициите в решения за автоматизация и роботизация надхвърлят 10% от годишния оборот на двете компании, който за 2024 е 447.9 млн. лв. През 2024 г. компанията инсталира две нови автоматични линии за "Брускети Марети", които удвояват производствения й капацитет. Всяка от линиите е оборудвана с роботизирана система за кашониране и е интегрирана към централен палетизатор, който осигурява синхронизирана работа на целия производствен поток, уточняват от дружеството. Новост е и автоматизираното решение в участъка за франзели, което води до повишаване на производствения капацитет с около 30%. Компанията инвестира и в разширение на силозното стопанство за брашно, което увеличава с 50% капацитета й за съхранение. "Фикосота фууд" изгражда в Шумен нов завод за брускети. Осем процента от консумацията на енергия в компанията вече се покрива от фотоволтаици. Дружеството разполага с два соларни парка, които са оборудвани и с батерии за съхранение на енергията. А делът на използваните рециклирани или повторно потребени суровини - основно опаковки, расте. "Фикосота" е създадена от братята Жечко и Красен Кюркчиеви. Притежава мажоритарни дялове във "Фикосота фууд" - България, "Фикосота маркетинг Румъния", "Фикосота маркетинг Ню Йорк". Дружеството определя себе си не като производствена компания, а като компания за създаване на марки. Стреми се да постигне висока степен на потребителска лоялност и висока познаваемост на фирмените брандове. Сред марките на "Фикосота" са: брускети Maretti, Kubeti, Motto, Savex, Teo bebe, "Ехо", "Емека" и др. За 2024 г. компанията отчита 447.9 млн. лв. приходи, заетите са около 1180 души.
Източник: Капитал (18.11.2025)

Топ 10 химически производители Размерът на приходите на водещите българсккомпании в сектор "Химия" е близо 8% от БВП. През 2024 г. десетте най-големи дружества регистрират спад с над 8% до 7.9 млрд. евро. В сектор "Химия" попадат компании, които произвеждат вещества и материали като нефтохимия, агрохимия и пластмаси и препарати. Лидерите в България са предимно нефтопреработватели и производители на торове. Най-голямата компания в сектора продължава да бъде "Лукойл Нефтохим" с оборот над 4.6 млрд. евро през 2024 г. (ръст около 5% спрямо предходната година) - повече от останалите девет компании в класацията, взети заедно. Компанията регистрира най-слабия финансов резултат от всички фирми в сектора с над 109 млн. евро загуба. Към настоящия момент собственик на компанията продължава да бъде руската "Лукойл", но от ноември за особен управител е назначен Румен Спецов, което спаси рафинерията от санкциите на САЩ поне временно. Производителят на биодизел и масла "Астра биоплант" запазва второто си място в класацията, но отчита най-големия спад в приходите през 2024 г. - над 43% до около 1.2 млрд. евро. Преди две години компанията прехвърли самото производство в новосъздадено дружество - "Астра грийнплант", където отиде и производственият персонал - около 140 души, а тя се концентрира върху търговската дейност. Трите най-големи клиента са "Оберьостерайхише биодизел България", "Хай протеин" и "Олео протеин". И трите дружества са собственост на "Астра-финанс" - дружеството на Станко Станков, което също така е и едноличен собственик на "Астра биоплант". Спадът в приходите се дължи основно на намалените продажби на биодизел с над 63%. Въпреки това компанията излиза на печалба над 9 млн. евро. Третото място продължава да бъде на производителя на горива "Инса ойл". Компанията също отчита спад на приходите през 2024 г. с над 14% спрямо година по-рано до 510 млн. евро, което се дължи на по-малкото продажби на продукция. Печалбата е едва 5.6 млн. евро. Дружеството е собственик и на втората рафинерия в България. Клиентите на "Инса ойл" са над 200 компании в България. Собственик на компанията е Георги Самуилов през дружеството "Инса ойл България". Девненският производител на азотни и фосфорни торове "Агрополихим". Дружеството, което е собственост на Филип Ромбаут и Искър Искров, също регистрира спад в приходите с близо 6% спрямо година по-рано до 408 млн. евро, но регистрира най-голямата нетна печалба - над 36 млн. евро. Спадът на приходите се дължи основно на по-ниските средни продажни цени на продукцията въпреки ръста в обема на продажбите. Производителят на полипропиленово фолио и пластмасови опаковки "Пластхим - Т" е с приходи близо 350 млн. евро за 2024 г. - ръст над 70% за година. Печалбата на компанията расте с по-голям темп - близо 10 пъти повече спрямо 2023 г., и надхвърля 6.2 млн. евро. Компанията на Айдън Фаик Адем и синовете му придоби през 2024 г. италианския производител на фолио Manucor, както и останалите 50%, които не държеше, в Plastchim Ukraine. "Солвей Соди" понижава с близо 30% оборотът си от производство на калцинирана сода и сода бикарбонат за 2024 г. до 264 млн. евро. През 2024 г. заводът на компанията е произвел повече тежка (на гранули) и лека (на прах) калцинирана сода от предходната година, което подсказва, че спадът в приходите се дължи предимно на понижение в цените. Печалбата на компанията също поема удар и се свива с близо 75% до малко над 30 млн. евро. Компанията е собственост на белгийската Solvay, чиито акции се търгуват на борсата в Брюксел, миноритарен дял има турската Sisecam. Шуменският производител на почистващи, перилни и козметични препарати "Фикосота" отчита повешение на оборотя от около 2% спрямо 2023 г. и регистрира над 156 млн. евро приходи и печалба от близо 23 млн. евро . В групата на компанията, която е собственост на Жечко и Красен Кюркчиеви, влиза и производителят на снаксове "Фикосота фууд". Производителят на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат "Неохим" - Димитровград продължава да работи на загуба и през 2024 г. Тя обаче намалява до под 2 млн. евро в сравнение с 18 млн. евро година по-рано. Това е на фона на спад в оборота от близо 9% до 143 млн. евро. И в трите производствени цеха обемът на производството нараства през 2024 г., което означава, че спадът в приходите се дължи основно на понижение на цените. Дружеството няма мажоритарен акционер. Най-голям дял от "Неохим" притежават "Еко тех" на Димчо Георгиев (около 24%), "Евро ферт" на Петър Кръстев (около 24%), а от януари миналата година с голям миноритарен дял (също около 24%) е и "Агрополихим" чрез фирмите "Рея венчърс" и "Феборан". Оборотът на компанията за пластмасови капачки и бутилки от град Съединение "Готмар" нараства през 2024 г. до 117 млн. евро и печалба от близо 6 млн. евро. Близо две трети от оборота са от продажби на бутилки за минерална вода, следвани от опаковки за мляко и млечни продукти (около 13% от приходите) и олио и растителни масла (около 9%). Компанията - собственик на марките "Бачково" и Derby, реализира близо 48% от приходите си в България и още 41% в страни от ЕС. Производителят на седалки за тоалетни чинии от Севлиево "Хамбергер" е с оборот от 96 млн. евро и печалба от 9 млн. евро. Компанията е изцяло собственост на германската Hamberger Industriewerke GmbH и има над 1000 служители в България.
Източник: Капитал (18.03.2026)