1 млрд. лв. за нови рудници в Родопите "Минен ренесанс" и инвестиции за над 1 млрд. лв. очакват Родопите, ако се запазят сравнително високи цените на металите на световните пазари. Това гласи изследването "Социална икономика на рудодобива в Родопите" на журналистите от "Стандарт" - Руслан Йорданов, и "Тема" - Димитър Събев, представено от фондация "Фридрих Еберт". До края на 2016 г. трябва да бъде отворен златният рудник край Крумовград, собственост на канадската компания Dundee Precious Metals. Под хълма Ада тепе лежат 28,1 тона злато и 13,9 тона сребро. Планираните инвестиции там са 164 млн. долара. Според обещанията на Dundee проектът ще осигури добре платена заетост за 250 души в край с официална безработица от 18%, както и приходи в общинския бюджет от 3,2 млн. лв. годишно. През деветгодишния живот на мината планираният добив е 850 хил. т. руда годишно, от която ще се извличат 11 500 тона концентрат. Сериозни инвестиции се планират и за добив на волфрамова руда в региона на Велинград - находище "Грънчарица център" край с. Кръстава. Концесионерът е "Ресурс 1" АД, част от консорциума "КЦМ 2000". Проектният капацитет на находището, което се намира на 20 км от Велинград, е около 10 млн. т руда, или 285 хил. т годишно. Рудата ще се троши и подрежда на място и ще се извозва с камиони до Обогатителната фабрика "Майнинг инвест" в Елшица, Средна гора. Инвеститорът обещава 150 млн. лв. инвестиции, 200 постоянни работни места за 30 години експлоатация, освен това 300 временно наети при строителните дейности. Запасите на "Грънчарица" се изчисляват на 9,4 млн. т руда, съдържащи 30 807 тона волфрамов триоксид. "ГОРУБСО-Кърджали" с 4 златни мини "ГОРУБСО-Кърджали" планира в следващите години да разработи четири златни рудника в Източните Родопи. В най-напреднала фаза е проектът край с. Седефче, където е установено находище на 3,6 т злато и вече има одобрен доклад за ОВОС. Рудата няма да се обогатява на място, а ще се извозва с камиони до Кърджали. В разработването на рудника ще бъдат разкрити 50 работни места за местни жители. Сходна ще бъде заетостта на всяко от другите три геоложки открития, за които компанията е подала уведомление за инвестиционно намерение: "Момчил", "Китница" и "Надежда". Находище "Момчил" е разположено между Момчилград и Крумовград. Проектът предвижда открит рудник с годишен добив от 80 000 т руда за срок от 10 години. Геоложките проучвания сочат наличието на 2,6 млн. тона полиметални златно-сребърни руди. Процедурата за находище "Момчил" към момента е спряна с решение на РИОСВ-Хасково, тъй като голяма част от територията му попада в защитена зона "Рибино". Находищата "Китница" и "Надежда" попадат в Ардинското рудно поле съответно в близост до селата Китница и Македонци. В "Надежда" е планиран годишен добив от 100 хил. тона руда за период от 20 години върху площ от 166 дка. В "Китница" залежите достигат 2,9 млн. тона златно-сребърни руди. Годишно ще се добиват 100 хил. тона. И за двата рудника предстои да се изготвят Оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС). Според изпълнителния директор на "ГОРУБСО-Кърджали" Живка Ковачева, политическата несигурност в България е главна пречка за осъществяване на планираните инвестиции. Към златните находища в Родопите интерес проявява и "Асарел Медет" - производителят на мед, разработващ най-големия открит рудник на Балканите. През 2012 г. той купи "Трейс Рисорсиз" - поделение на канадската добивна фирма EuroMax Recources, което притежава правата за проучване на златно-сребърните находища край гр. Ракитово. По предварителни оценки там се съдържат 7 т злато и 100 т сребро. Предполага се, че в региона на Ракитово има и залежи на мед, олово и цинк. Нова фабрика край Рудозем Добрата пазарна конюнктура съживи и добива на оловно-цинкови руди в Средните Родопи. През лятото за пръв път от две десетилетия беше отворен "нов" рудник: закритият през 1999 г. "Върба - Батанци", който осигури над 200 нови работни места. "ГОРУБСО Мадан" АД предвижда в следващите години да разработи концесия "Печинско" на 12 км от Златоград с предполагаеми запаси за 20-25 години добив. В по-далечна перспектива минната компания планира да отвори наново и старата мина "Шахоница" в Рудоземската община. Край Рудозем предстои да се пусне в действие и първата нова обогатителна фабрика след 1989 г. - собственост на "Рудметал" АД, което експлоатира рудник "Димов дол". Мобилната флотационна инсталация ще заработи до края на 2015 г. край шахта "Голям палас - север" на 7 км от града и ще даде хляб на 35 флотиери. Обогатителната фабрика на стойност 5,5 млн. лв. се строи със средства по ОП "Иновации и конкурентоспособност", от които безвъзмездното европейско финансиране е 50%. Тя ще въведе пълен кръгооборот на водите и произведеният хвост ще се депонира вътре в стария рудник. 15 дупчат за богатства Действащите разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в Родопите в момента са 15. Практически цялата територия на Хасковски Минерални бани е разделена на три площи за проучване на полиметални руди. Участък "Калето" се държи от "ГОРУБСО - Кърджали", които планират да разширят дейността си в съседство с единствения им действащ рудник "Чала". За друга площ - "Бяло" (191 кв. км), разрешение за сондиране получи "България Алфа" ЕАД, дъщерна фирма на канадската Mundoro Capital. През 2014 г. Mundoro търси злато, сребро и мед и в друга съседна площ - "Звезда". По информация на кмета на общината Мюмюн Искендер канадската компания е заявила, че първите резултати са обнадеждаващи и като знак за сериозни намерения е дарила 60 хил. лв. за ремонт на здравната служба в Минерални бани. Dundee Precious Metals или нейни поделения проучват в местността Иран тепе край с. Пелин, в с. Югово край Лъки, в местността Дива между Крумовград и Момчилград и в Кесебир, община Крумовград. "ГОРУБСО - Мадан" търси оловно-цинкови руди край Ардино. Край с. Рибново, където българо-германската компания МАД "Пирин" е осъществила експериментален добив на антимон през 1940-те, сондажи прави и регистрираната в Перник "Бългериън Комодити Трейд". Геоложки проучвания се водят и край селата Бабяк (общ. Белица), Бахтерица (общ. Баните) и Кондово (общ. Ивайловград). 13 млн. лв. печелят компаниите в бранша В края на 2014 г. в рудодобива и обогатяването в Родопите са заети около 2700 души, което е 20% от броя на персонала в "златните години" на ГОРУБСО. Общо в планината работят 10 рудника и четири обогатителни фабрики - в Кърджали, Рудозем, Ерма река и Лъки. Общата счетоводна стойност на активите на родопските рудодобивни и обогатителни предприятия към 2012 г. е 137 млн. лв. Прави впечатление, че фирмите, които днес движат родопския рудодобив, са с български капитали - за разлика от големите находища на мед и злато в Средна гора и Стара планина, които се разработват главно от чужди компании. Доскоро всеки инвеститор си "запазваше" отделна родопска община: Златоград за "Минстрой холдинг" под контрола на Николай Вълканов, Мадан - на Валентин Захариев (бивш собственик и на РОФ в Рудозем и ОЦК в Кърджали), Лъки - на КЦМ под ръководството на Никола Добрев. Тази структура претърпя промяна през 2012 г., когато ОЦК фалира, а КЦМ и "Минстрой" създадоха смесено дружество, което да изправи на крака системно източвания "ГОРУБСО - Мадан". Към 2012 г. разходите за възнаграждения в родопския рудодобив възлизат на 23,46 млн. лв., което съответства на 808 лв. средна месечна работна заплата. Официалната печалба на родопските минни компании е 13,15 млн. лв., което при 107 млн. лв. приходи от продажби означава над 0,12 коефициент на рентабилност на приходите от продажби - твърде значителен за производствения сектор резултат. Миньорите от бъдещето ще се управляват с джойстик Рудниците и обогатителните фабрики в Родопите работят с технологии от 70-те и 80-те години, с едно голямо изключение - "Лъки Инвест". От 2008 г. компанията въвежда мобилен минен модел и досега е инвестирала 6,3 млн лв. за закупуване на последно поколение минна техника. Освен тунелни карети, товарачи и минни камиони са придобити и три нови сондажни системи. Старите вентилационни станции се заменят с безшумни енергийно ефективни френски вентилационни системи. Въвеждането на пробивните карети изцяло променя представата за миньорския занаят - физическият труд изчезва от него. Самоходната пробивна карета представлява хидравличен пистолет с много голяма мощност, който е монтиран върху телескоп. Операторите на тези минни машини не се докосват до пробивния инструмент и работят в кабина с отделна вентилация, без да са засегнати от прах и шум. Командният пулт на каретата представлява джойстик, а управлението прилича на игра на play station. По този начин се отстранява риска от силикози и вибрационни болести. Пробивните карети за един час вършат работа, колкото един миньор може изпълни за 12 часа. Общият ефект от новите машини е 40-кратен ръст на производителността. Компанията е създала свой професионален учебен център, в който обучава оператори и шофьори на новите поколения карети, челни товарачи и камиони. "В стария минен модел се използва сложна инфраструктура на рудниците, много голям е процентът на тежкия физически труд. Най-характерно е, че отбиването на рудата става с ръчни инструменти, транспортът - с подземни железници и шахти", обяснява зам.-директорът на "Лъки Инвест" Нейчо Нейчев. При новия модел жп техниката изцяло се заменя с автомобилна. Необходими са много по-малко спомагателни работници и производителността на труда се увеличава, което дава възможност и по-бедни руди - каквито са в Лъки, да се разработват с висока норма на печалба. Дружеството планира да въведе изцяло мобилната технология до края на 2015 г. В момента на двата рудника съществуват хибридни схеми: по-голямата част от работата се извършва с мобилна минна техника, а останалата по конвенционален начин. На дневен ред е постепенното въвеждане на пълна автоматизация на флотационния процес. "Лъки Инвест" има и договор с руски научен институт за усъвършенстване на флотацията. "Примерът, към който се стремим, е минният комплекс Tara Mine в Ирландия, където 170 миньори добиват 2,3 млн. тона руда, които после се преработват в свръхмодерна обогатителна фабрика с 5 оператори. Ръчният труд изцяло е премахнат", отбелязва Нейчев. Германци и руснаци са сред първите в бизнеса Модерният рудодобив в Родопите започва в края на 20-те години, когато инж. Иван Савов учредява дружество "Родопски метал", получава концесията "Страшимир" и отваря обогатителната фабрика в село Средногорци. В началото на 40-те българо-германската компания "Пирин-Гранитоид" започва добив от рудниците "Бориева" и "Гюдюрска", след което отваря своя обогатителна фабрика в Кърджали и изгражда въжената линия Бориева - Кърджали на 42 км. В периода от 1941 г. до края на 1944 г. германците добиват около 285 хил. тона при средно съдържание на олово 11% и на цинк 5%. Бурното развитие на рудодобива настъпва през 50-те години с помощта на съветските геолози, минни инженери и обогатители. В най-силните години в гигантското ГОРУБСО работят над 20 хиляди души, а добивът между 1965 и 1989 г. трайно се закрепва над 3,2 млн. тона годишно. През 1989 г. функционират 19 рудници с 51 участъци и 4 обогатителни фабрики. Общо от всички находища в периода 1878-1995 г. са добити 160 млн. т оловно-цинкови руди, съдържащи 3,64 млн. т олово и 2,79 млн. т цинк. Приблизително две трети от оловото и три четвърти от цинка са добити от Маданското рудно поле. Счита се, че до национализацията през 1947 г. са добити 738 хил. т руда, от които са произведени 53 хил. т олово и 25 хил. т цинк.
Източник: Стандарт (02.02.2015)

Н. Вълканов: До 10 дни „Горубсо-Мадан“ ще се върне към нормалния си режим на работа Щетите нанесени от наводнението в „Горубсо-Мадан“ са много тежки. Предполагам, че с някои от тях ще се справим през тази седмица, но някои ще останат за другата седмица. Щетите са за милиони, каза собственикът на „Горубсо-Мадан“ Николай Вълканов в интервю за предаването „Преди всички“. Работниците работят, така че ще гледаме те да не пострадат и те ще си получават заплатите. Те не са виновни за това. Почти всички ще получат пълните си заплати, обясни още той. Вълканов прогнозира, че до 10 дни мината ще може да се върне към нормалния си режим на работа. По думите му, една голяма част от нанесените щети няма да бъде покрита от застрахователите, а държавата няма основание за намеса. Вълканов потвърди, че не се поддържат далекопроводите: Ако далекопроводите се поддържат, както е по закон, то нямаше да се случи това или щеше да бъде в много по-малки размери. Високото напрежение от Енергийния системен оператор не се поддържа в сервитутите. Не може да падат дървета върху жици. Ниското напрежение, където основен собственик е EVN,също не се поддържа. Има нужда от много законодателни промени, за да не се случва друг път такова нещо.
Източник: Новинар (18.03.2015)

ГОРУБСО ще добива злато в Родопите Добив на злато ще започне в началото на 2016 г. в Родопите, обяви председателят на „Минстрой Холдинг“ АД Николай Вълканов. За пръв път ценният метал ще бъде извличан от медта в рудници на ГОРУБСО - Златоград и Лъки. С днешна дата от забоите се добиват само олово, цинк и сребро, а сега специалисти в обогатяването на полезните изкопаеми от институт в Санкт Петербург правят разработка по проекта за златото. „В някои находища има залежи на мед, а в нея има злато. Можем да извличаме около 700-800 тона мед годишно. Инвестицията за това ще бъде около 5-6 млн. лв., с които ще подменим цялото оборудване във флотационната фабрика, за да можем да преработваме медта. С напредването на технологиите започваме добив на злато“, обясни Вълканов, който е собственик на мините в ГОРУБСО - Мадан и Златоград. „Ще инвестираме с ново оборудване само във флотационната фабрика, така че през следващите 30 години тя няма да има нужда от допълнителни ремонти. Ще я подготвим така, че да може да поеме разширения добив, в който няма да правим допълнителни инвестиции“, каза Вълканов. И допълни, че съдържанието на сребро в рудата е 24 грама на тон, което не е много, но достатъчно, за да допълва общия баланс.
Източник: Преса (04.05.2015)

Динозаврите на соца: Петко Ангелов измъкна “Антон Иванов” от Валентин Захариев Още един гигант от империята на фалиралия метален магнат Валентин Захариев влезе в списъка на погребаните от него печеливши в миналото предприятия. След "Кремиковци", "Горубсо Мадан", "Горубсо Рудозем", Оловно-цинковия комплекс /ОЦК/; в Кърджали и др. затрити емблематични родни компании, в историята отиде и бившият машиностроителен завод "Антон Иванов" в Пловдив. Макар че в приватизираното от Захариев дружество на ул. "Кукленско шосе" 11, преименувано през годините на МТА и "Фин Тех Маш", отдавна няма живот, търговската му дейност официално е прекратена на 29 април 2015 г. Това е видно от решение №254 на Пловдивски окръжен съд, с което фирмата е обявена и в ликвидация. На заключената входна врата още стоят залепени и вече пожълтели неполучени от Валентин Захариев няколко уведомления за връчване на съдебни призовки по различни граждански дела. Справка в системата за фирмено разузнаване ДАКСИ показва, че през 2011 г. там са работели 130 човека, а през март 2014 г. е само един. Масивите на портала показват също, че освен многобройните задължения към служители и доставчици, борчовете на "Фин Тех Маш" ЕАД към НАП са в размер на 2 728 468 лв. След серия дела, заведени от банка и други кредитори, и два опита за продажба на активи чрез частен съдебен изпълнител, ипотекираният имот от над 90 декара, включващ седеметажната административна сграда, многобройните работни халета и прилежащата площ, вече имат нов собственик. Това е пловдивският транспортен предприемач Петко Ангелов. Репортер на „Марица“ не успя да се свърже с него, но видя какво е предприето там. В момента кипи усилен ремонт. Едното от халетата е реставрирано и в него се произвеждат машини за рязане на хляб - една от дейностите на Ангелов. Работници обясниха, че машините се продавали в страната, но имало износ и за Русия, Македония и Беларус. Те са оптимисти, че след година мястото, голяма част от което сега е като бомбардирано, ще бъде изцяло подновено. Началото Архивите сочат, че машиностроителният завод "Антон Иванов" е създаден през 1948 г. като обединение на няколко местни индустриални предприятия. Основната му дейност е производство на машини и резервни части за тях. През 70-те и 80-те години на миналия век е оборудван с модерна техника. Специализира се в направата на резервни части за трактори и товарни автомобили, голяма част от която върви за износ. Със смяната на режима през 1990 г. се регистрира като държавна фирма "Мотори, техника и агрикултура" - МТА, а пет години по-късно се преобразува в еднолично акционерно дружество ЕАД. За кратко от печелившо, предприятието се сгромолясва на дъното. Приватизацията През май 2002 г. Агенцията за приватизация обявява публичен търг с явно наддаване за продажбата на 90 % от капитала му, с начална тръжна цена от 3 700 000 лв. За него е била готова да играе и пловдивска фирма. Малко преди внасяне на тръжната документация обаче собственикът бил посъветван да се откаже. Това и направил, след като разбрал, че апетити към завода имал човек на Александър Томов. Така при разчистен път дружеството се купува за 1.85 млн. лв. от приближения му Валентин Захариев чрез дружеството си "Интертръст Холдинг" - София, в който участват и синовете му Кирил и Петър. При сделката те придобиват 90 процента от акциите на МТА. Скоро след това те преименуват МТА на "Фин Тех Маш". Останалите 10 процента се държат от "Еф Екс Студио"ООД. То е на Ивайло Коевски и двамата му синове Никола и Тодор. Ивайло Коевски е брат на Димитър Коевски, който бе шеф на Агенция "Пътища" в кабинета на Иван Костов. По време на покупката предприятието не работи, но впоследствие дейността му е възобновена. Основното му производство се фокусира върху машини за "Горубсо - Мадан" и ОЦК. След като Захариев губи контрола върху тях, замира и дейността на "Фин Тех Маш", а всички работници са съкратени. Дъното Според последния обявен финансов отчет на "Фин Тех Маш", към 31.12.2010 г. , вземанията му възлизат на 6 147 хил. лв. Същите са нараснали с 651 хил. лв. за сметка на вземанията от свързани лица, които са увеличени със 755 хил. лв. Към 31 декември 2009 г. дружеството отчита натрупана загуба в размер на 121 хил. лв. Същата година са реализирани приходи в размер на 5 363 хил. лв. Размерът на приходите от продажби е намалял почти два пъти спрямо 2008 г. В доклада от независимия одитор се посочва, че има тенденция на нарастване на вземанията, което се отразява негативно върху дружеството и трябва спешно да се изготви програма за техните погасявания. Това обаче не се случва и банка, в която е ипотекирано предприятието срещу няколко милиона лева, си го взема и предприема разпродажба. В момента "Интертръст холдинг" е в несъстоятелност. Постановена е обща забрана и запор върху имуществото на дружеството. Всъщност съдбата му вече е без значение. Важното е, че руината, в която е превърнат бившият МЗ „Антон Иванов“, скоро ще възкръсне, макар и с друга дейност Звярът на разрухата Болезнено е изживял фалита и сегашния плачевен вид на машиностроителния завод „Антон Иванов“ един от бившите му работници - Атанас Василев. Ето потресаващата му изповед, публикувана преди три години в седмично партийно издание. „Неусетно стигнах мястото, където някога беше завод “Антон Иванов“. Машиностроителен завод, с голям леярен цех. Той беше първото в Пловдив по-голямо предприятие, в което през 1947 г. влязоха няколко малки частни работилнички със стари схлупени сгради. По време на социализма прерасна в голям завод и реши редица социални проблеми, свързани с безработицата, тежко и срамно наследство на монархо-фашистка капиталистическа България. И сега аз видях завода в руини, с разрушени сгради, потънал в отпадъци и буренясал. Същата картина, каквато се среща във всеки град на, уви, умираща България. От мрачната и тъжна гледка сърцето ми се сви... Тръгнах натам, където някога беше леярният цех. Провирах се през купища натрошени тухли, пръст и подивели храсталаци. А някога тук кипеше живот. С благороден труд се съревноваваха работническите колективи и младежките бригади в леярния и в механичните цехове. Аз прекрачих портала на този завод, когато нямах още навършени 16 години. Започнах като чирак в моделното отделение на леярния цех. Учех занаят и за моделчик, и за стругар. Отидох войник и след казармата пак се върнах на работното си място. Достигнах в двата занаята до пети разред. И с гордост мога да кажа, че тук получих своята класова работническа закалка. А сега стоя втренчен в руините, в купищата изгнили дъски, изпочупени керемиди и тухли, пластмасови и стъклени боклуци. И със скръб разбрах, че тук е погребано жестоко и безвъзвратно не само моето юношество, не само моята лъчезарна младост, не само моите чувства и трепетите на първата ми любов. Тук сякаш бе погребано бъдещето на България... Разрових с пръчка в старата леярска пръст. Открих вкаменени парчета лава от леярните вагрянки, докато леярите са изливали с ръчните си кофи-черпаци отливки в касите с пръст. Заприлича ми на някакъв причудлив звяр. Помислих си, че това може би е звярът на разрухата. Мисля, че така ще го разпознаят всички, които обичат България и се борят за нея“. /Марица.бг
Източник: Марица (20.07.2015)