Над 6 млн. лв. са инвестициите в "Горубсо-Мадан" през 2013 г. Над 6 млн. лв. са инвестициите в "Горубсо-Мадан" през 2013 г. Средствата са вложени за оборудване, нови машини и възстановяване на рудник "Върба". Това е съобщил изпълнителният директор на дружеството Сергей Атанасов. "Предприятието заработи през 2013г. в нормален ритъм, като е отчетен ръст на производството от 7-8%, а средните заплати са увеличени с 10-15%", заяви Сергей Атанасов. Той прогнозира, че рудникът ще бъде окончателно готов за възстановяване на производствения цикъл в рамките на 2 месеца. Част от инвестициите на "Горубсо-Мадан" са свързани именно с възстановяване на условията за производство в рудник "Върба", след като в продължение на години рудникът е затворен, а галериите са наводнени поради спиране на технологията за отводняване.
Източник: econ.bg (28.01.2014)

КЦМ прави нов завод за олово Кризата отнесе „Кремиковци“ и ОЦК-Кърджали, но останалите фирми от металургията отдавна не са колоси на глинени крака. Индустрията е жива благодарение на големите инвестиции в нови машини и технологии, каза шефът на браншовата асоциация Политими Паунова. Най-голямата инвестиция в размер на около 95 млн. евро е на КЦМ-Пловдив. През 2014 г. комбинатът ще открие нов завод за олово, в който са използвани върхови технологии. Подобен имало само на едно място в света - в Бразилия. Очаква се мощностите да заработят в края на април, каза за „Преса“ изпълнителният директор на дружеството Румен Цонев. Заводът е изключително ефективен в енергийно отношение. Разходът на енергоресурси - природен газ, въглища, кокс, еленергия, е наполовина, а това се отразява върху себестойността на продукцията. Не по-малко важно е, че тези съвременни технологии опазват околната среда, посочи Цонев. Новият завод ще произвежда около 80 хил. т олово годишно, или с 20 хил. тона повече от 1989 г., като стратегията е да преработва голяма част от рудата, добита в Родопския минен басейн. През 2012 г. „КЦМ 2000“ и „Минстрой холдинг“ придобиха закъсалия рудник „ГОРУБСО-Мадан“, а тази година ще започнат добив и в съседната мина „Върба Батанци“. Следващата стъпка ще бъде да се разработят находищата „Шахоница“, „Печинско“ и др. Така след 3-4 г. при една умна инвестиционна политика 50-60 на сто от суровините, които са нужни за производството на олово, цинк и сребро в КЦМ, ще бъдат български, прогнозират мениджърите на предприятието. Сега се използват само 5% родни концентрати. Тази година приключва и инвестиционната програма на друго голямо предприятие от цветната металургия, познато на поколения българи като МДК-Пирдоп. Днес комбинатът е собственост на втория по големина производител на чиста мед в света - германската компания „Аурубис“. Годишната продукция на българския завод е 1,1 млн. т чиста мед. През последните 10 г. в него са инвестирани над 500 млн. евро, като тази година се очаква да приключи поредната инвестиционна програма на стойност 44,2 млн. евро. Освен че ще доведе до увеличаване на капацитета, ще има и значителен екологичен ефект. Инвеститорите са си направили добре сметката - прогнозата е, че светът ще има все по-големи нужди от този стратегически метал, който е навсякъде - в електрониката, автомобилите, енергетиката, ветропарковете. Амбициозни планове имат и в „София мед“ - преди седмица ЕБВР обяви решението си, че ще отпусне заем от 40 млн. евро за по-висока енергийна ефективност и нови продукти с висока добавена стойност.
Източник: Преса (28.01.2014)

В ГОРУБСО-Мадан искат 100 лв. увеличение на заплатите Миньорите от ГОРУБСО-Мадан настояват за увеличение на заплатите със 100 лева, а работодателят обещава ръст на възнагражденията от месец април. Това стана ясно след среща между ръководството на миннодобивното предприятие, двете синдикални организации - КНСБ и КТ „Подкрепа" и Комисията по условия на труд, предаде БНР. Средната работна заплата в миннодобивното дружество е между 800 и 1 100 лева, а минималната е доста по-малко, каза лидерът на КНСБ Румен Каров: Помощният персонал взима до 350 лева. Миньорите работят на норма, при тях е относително. Искаме минималната работна заплата, която е за дружеството, за помощния персонал да се увеличи и да настигне нивото за нормално живеене в порядъка на 350-450 лева. Изпълнителният директор на ГОРУБСО-Мадан Сергей Атанасов заяви, че увеличението на заплатите е заложено в бизнес плана за тази година и обвързана с нарастването на производството: Нарастването на производството ще дойде с включването в производството на рудник "Върба", с натоварване на новата техника, която сме закупили по рудниците, най-вероятно тази година да имаме един ръст от порядъка на седем до десет процента на работната заплата. На първо време през януари правим увеличение на минималната, месец април евентуално вече ще бъде регламентирано нарастването на производството, което ще доведе до нарастване на заплатите на всички работници.
Източник: Money.bg (31.01.2014)

Одобриха две разрешения за добив на подземни богатства Одобрени са проектите на две разрешения за търсене и проучване на подземни богатства, съобщават от правителствената пресслужба. Първото от тях ще бъде дадено за срок от три години на „Горубсо-Мадан” АД. Дружеството ще проучва възможностите за добив на метални полезни изкопаеми в площта „Петровица север”, разположена на територията на община Мадан. Работната програма е на стойност 412 хил. лв., вкл. 35 хил. лв. за рекултивационни дейности. Второто разрешене е за „Кралтрейс” ООД, която ще проучва за срок от шест месеца площта „Касибо” в землището на врачанското село Косталево. В търсенето на строителни материали дружеството ще вложи близо 43 хил. лв. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда е 4 300 лв.
Източник: econ.bg (06.02.2014)

Инвестициите ни обърнаха посоката на развитие на рудодобива Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000" и на надзорния съвет на КЦМ АД Как оценявате изминалата година за рудодобива в "КЦМ 2000"? - За нас като водеща фирма в производството на олово, цинк и благородни метали състоянието на българския рудодобив е от изключително значение. След голямата промяна на собствеността на рудодобива за олово и цинк в България през 2012 г., когато заедно с "Минстрой" поехме контролния пакет върху българските мини, започнахме ускорено да инвестираме в отрасъла. Целта ни е да достигнем равнище на добив на полезни изкопаеми от най-добрите години след 1989 г. - като количество и много по-високо като ефективност и като качество. От 2012 г. до днес инвестирахме между 25 и 30 млн. лв. С част от парите покрихме някои стари задължения на придобитите рудодобивни компании, останалите насочихме към производството. Обновихме доста машини в обогатителния цикъл, ускорихме минните проходки до по-богати рудни тела. Всичко това стана за много кратко време и даде резултат пряко за предприятията ни в Мадан и в Лъки. Освен това се отрази върху сигурността на доставките на суровина за производството на метали. Общо през 2013 г. в България сме добили 654 хил. т руда, което е с 12% повече от предходната. Много по-добри са резултатите от преработката на руда до концентрат - имаме 21% повече оловен концентрат и 20% повече цинков концентрат. Как подредихте инвестиционните приоритети на компанията? - Отначало смятахме да дадем приоритет на инвестициите в рудник "Върба - Батанци", където рудодобивът беше спрял. По-ефективно и по-рентабилно се оказа да ускорим инвестициите в действащите рудници. И все пак през февруари добихме първата руда от "Върба - Батанци" след възстановяване на производството. Инвестициите ни доведоха до обръщане посоката на развитие на рудодобива в България - 15-20 години той вървеше само надолу, сега постигаме подем и ускорение в добива. С една дума - обърнахме тренда в посока нагоре. Увеличихме добива с 12% през миналата година. Възможен ли е единен технически подход във всички рудници на компанията? В Лъки например са отишли много напред в промяна на технологията на добива на руда, а в другите рудници как е? - Да, ние разработихме същия спираловиден подход за достигане на рудата и във "Върба - Батанци" и вкарване на минна техника с подходящи габарити за работа под земята. Концепция на извличане на рудата в Родопите, която е от 50-те години, не издържа на съвременните пазарни условия. До 2016 г. новата технология и новата техника за рудодобив ще бъдат стандарт във всички наши рудници. За известно време и според обстоятелствата ще съчетаваме двете технологии, но посоката ни е ясна. Ако правехме рудник "на зелено", тогава подходът ни щеше да е друг, още отначало ще вкарваме новата техника. Но сега търсим технически ефективно и икономически целесъобразно решение за вече действащи рудници. Какви инвестиции планирате в обогатяване на добитата руда? - Около 25-30% от инвестициите, направени от 2012 г. досега, са точно в тази насока. Ние в момента говорим, че при оптимално развитие на нашите мини в "Горубсо - Мадан" ще постигаме минимум 0.5-0.6 млн. тона руда за преработка и обогатяване. А обогатителните ни съоръжения са разработени да поемат 1.5 до 3 млн. т руда. Това означава, че хабим много енергия, без да използваме ефективно съоръженията. Затова работим в насока на енергийна ефективност. Втората насока на разработките ни е да намерим най-добрите технологични параметри за обогатяване. Сегашният начин на работа вече е на възраст около 30-40 години и преценихме, че той вече не е най-подходящият. Има по-съвременни реагенти за извличане на метала от рудата, има по-съвременни начини на нейното смилане. Разработваме в тази насока собствена програма, като сме осигурили консултацията на руски специалисти от Санкт Петербург. До края на 2014 г. от тях ще получим разписани нови технологични регламенти за обогатяване на нашите руди. В състояние ли сте да ги извличате ефективно и от по-редките елементи от рудата? - Като членове на ЕС ние сме наясно, че Европа се задъхва от недостига на няколко метала, които са критични за нейната индустрия и за високите технологии. От тези критични материали - общо 14, в България се намират 10. Друг е въпросът доколко ги извличаме, но ги имаме. КЦМ например е европейски лидер в производството на телур и ако световният лидер Китай произвежда 70 тона, ние произвеждаме 6 тона. Към критичните материали, които се намират в България, ще добавя антимон, индий, волфрам, селен, бисмут, германий. Тези елементи ги има както в българските руди, така и в рудните концентрати. Ние сериозно сме се заели с проучване и производство на тези елементи. Някои може да ги започнем от рудодобив, други - като остатък от оловното и цинковото производство - да ги доведем до краен продукт. Разработили сме фирмена програма, която за телура се оказа изключително успешна. Имаме сериозен напредък в разработките за антимон и смятаме да го докараме до краен продукт - антимонова сол или метал, в зависимост от търсенето на пазара. Концентрациите на индий и германий в нашите руди са много ниски, но в света има практика на добив на двата метала именно от такива руди. Така че другото важно направление в "КЦМ груп" е да отделяме и произвеждаме редки метали от нашите руди или от самостоятелни находища за тези критични материали. Вече имахме срещи с комисари от Европейската комисия, които ни подканят и подкрепят да участваме в съответните европейски програми за критичните материали на стойност 70 млн. евро. Нашата инвестиционна преценка е, че ако започнем от рудодобив - това ще ни струва над 50 млн. евро. Ако говорим само за попътно извличане от полупродукти или от скраб, тогава инвестициите ще бъдат от порядъка на 10-15 млн. евро. Повече видове метали означава повече или по-малко рискове за КЦМ? - Що се отнася до рисковете - ще ви дам пример с партньорска компания, която е много по-голяма от нас. Когато настъпи кризата през 2008 г., нашите партньори изкараха на пазара 100 тона германиев окис. По цена той се равняваше на няколко десетки хиляди тона цинк. Германиевият окис беше техният стратегически резерв, с който поеха първия удар на кризата. Влагането на десетки милиони евро в технологии за производство на критични метали ще доведе ли до разкриване на нови работни места? - Връзката между тези инвестиции и създаването на нови работни места е сравнително слаба, защото става дума за високи технологии. Ние се намираме в ситуация на генерална реконструкция на класическите производства, които увеличават производителността и освобождават хора. Нашата вътрешнофирмена политика е пенсиониране на хората, които са приключили с трудовата си кариера, без да назначаваме на тяхно място нови. И освен това да преквалифицираме други за новите технологии. Ще ни трябват и хора, които да се занимават с отстраняване на опразнените сгради на старите заводи за олово и за цинк и с разчистване на терена около тях. В крайна сметка цел на всяка инвестиция е повече продукция с по-малко хора. Как очаквате да се движат цените на оловото и цинка през 2014 г.? - Разчитаме, че няма да има съществени различия от цените през 2013 г. Засега не се виждат някакви промени на пазара на металите, които да доведат до рязък скок или срив в консумацията. Основните потребители остават Китай, Индия и най-общо страните от Изтока. За нас това означава, че ние по-спокойно ще задоволяваме потребностите на нашия европейски регион, източните пазари са ни твърде далече. Прогнозите ни за колебания в цените са за максимално отклонение от 100-200 долара на тон цветен метал. Ще прогнозирате ли развитието на рудодобива в България? - Да и то с голяма сигурност, защото рудодобивът в България е свързан с нашата компания, а ние сме наясно какво искаме да постигнем. Добивът на полиметални руди в България ще се увеличава с добри темпове в следващите 10-15 години, тъй като ние предлагаме сигурен пазар. Същественото е, че трябва да се сменят концепциите за изземане и обработване на рудата, за да бъде рудодобивът конкурентен. И ние инвестираме точно в това. От социална гледна точка тези инвестиции носят сигурност в района на Родопите и правят привлекателна миньорската професия.
Източник: Капитал (21.02.2014)

Екоинспектори санкционираха КЦМ-Пловдив и ТЕЦ „Бобов дол“ за нарушения Санкция от близо 53 хил. лв. e наложила през април Регионалната инспекция по околна среда (РИОСВ)-Пловдив на КЦМ-АД, съобщи екоминистерството. Причината е неспазване на емисионните норми за серен диоксид. Инспекторите в Перник са издали наказателно постановление за 40 хил. лв. на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД за неизпълнено условие от комплексното разрешително. И още резултати от проверките - за превишаване на годишната норма за общи емисии на летливи органични съединения РИОСВ-София санкционира с 10 000 лв. "Сензор - Найт Индрастриъл“. За нерегламентирано заустване на отпадъчни води от РИОСВ-Шумен са издадени две санкции на обща стойност 9632 лв. на „Винекс Преслав” АД (производство на вина и високоалкохолни напитки). РИОСВ – Смолян са наложили две санкции на "Горубсо-Мадан” АД. За изпускане на непречистени производствени води РИОСВ-София е санкционирала с 4 000 лв. "Мина Чукурово" АД. През април експертите на РИОСВ са извършили 1 718 проверки на 1 554 обектa. Постъпилите суми по наложени санкции са малко над 296 хил. лeвa. За увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и неспазване на емисионните ограничения са наложени 28 санкции.
Източник: Инвестор.БГ (23.05.2014)

Близо 15 млн. лв. са инвестирани в рудник "Върба-Батанци" Близо 15 млн. лв. са инвестирани в рудник "Върба-Батанци", съобщи Сергей Атанасов, изпълнителен директор на "ГОРУБСО-Мадан". Той добави, че в момента в предприятието работят 120 души, а плановете са заетите в производството да се увеличат до 150. По думите на Атанасов е нужно да се достигне капацитет от 3-4 хил. тона добита и обработена руда, за да може дейността на дружеството да е рентабилна. Повече от две години рудникът бе затворен и добивът на оловно-цинкови руди в него бе преустановен. Причина за това бяха финансовите затруднения на бившия собственик на дружеството Валентин Захариев. След като през 2011-2012 г. работниците излязоха на протести заради неизплатени заплати, под натиска на правителството бе извършена продажба на "ГОРУБСО-Мадан", в чиито активи е и мината. Купувачът е съвместно предприятие между "КЦМ 2000" и "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов, които притежават равно участие като акционери. Това са и двата основни производители на оловно-цинкова руда в страната, след като дейността на ОЦК - Кърджали, бе преустановена. В интервю за "Капитал" през февруари председателят на съвета на директорите на "КЦМ - 2000" Николай Добрев коментира, че ръководството е било изправено пред дилема в кои мощности да се инвестира през настоящата година. Разглеждал се е вариантът за ускоряване на вложенията в действащите рудници, тъй като се е считало, че тези, в които работата е била преустановена, ще изискват по-големи инвестиции и дейността им ще е нерентабилна.
Източник: Капитал (29.05.2014)

Режат лентата на рудник „Върба – Батанци“ Официалното откриване на рудник „Върба - Батанци“ край Мадан ще е на 23 август, когато местните ще честват Деня на миньора и празника на града. За церемонията са поканени трима министри от служебния кабинет, както и Бойко Борисов, тъй като по време на неговото правителство се подписа концесионният договор за добив. Рязането на лентата ще стане пред първия вагон с руда, каза изпълнителният директор на ГОРУБСО-Мадан Сергей Атанасов. Двете шахти, в които кипеше усилен ремонт повече от година, функционират от юли с капацитет от 30%. През първия месец миньорите са добили 2500 тона руда, а до края на годината очакванията на ръководството са количеството да стигне до 7000 тона на месец. Вече са назначени близо 150 души, но рудодобивното предприятие е затруднено с намирането на подходящи кадри за работа в мината. Рудникът „Върба – Батанци“ е функционирал до 1998 г., а инвестицията, за да възкръсне отново, е 15 млн. лв. Находището беше дадено на концесия за 35 години на „Минстрой холдинг“ и КЦМ.
Източник: Преса (15.08.2014)

След 15-годишно прекъсване официално беше подновена работата в открития рудник „Върба - Батанци“ на Горубсо - Мадан. Рудникът е в производствен режим от началото на юли и през предходния месец са произведени 2,5 хил. тона руда. Разчетите са през август производството да бъде увеличено с още хиляда това, уточни пред БНР изпълнителният директор на Горубсо-Мадан Сергей Атанасов. В рудника се добиват оловно-цинкови руди. През 2011 година собственикът на "Горубсо - Мадан" получи разрешение за концесия и повторно отваряне на консервирания рудник. Възстановителните работи за повторното отваряне на съоръжението са продължили почти година и половина. „Имаме още един хоризонт в дълбочина, който трябва да бъде отводнен, трябва да бъде възстановен”, допълни още той. Предвидено е още и изграждане на капитална помпена станция, уточни още Атанасов. Целта е до края на годината рудникът да заработи с капацитет от около 7-8 хил. тона на месец и да осигурява работа на 180-190 души. Инвестицията за възстановяването на работата в рудника е около 15 млн. лева. През 1999 г., рудникът беше затворен заради неизпълнение на разчетите и тотална загуба. В момента там работят около 130 души, а в рамките на месец ще бъдат наети около 30 работници.
Източник: Инвестор.БГ (25.08.2014)

Назначават нови миньори в Родопите Нови около 30 работници ще бъдат назначени в рамките на следващия месец във възобновилия работа рудник "Върба-Батанци", където в момента вече работят около 130 човека. Това съобщи Сергей Атанасов, изпълнителен директор на "ГОРУБСО - Мадан", която е собственик на мината. След като добивът от "Върба-Батанци" бе възстановен след 15-годишно прекъсване, за миналия месец са били изкопани 2.5 хил. тона оловно-цинкова руда. Очаква се за август добивът да нарасне с още 1000 тона. До края на годината в мината ще работят 180-190 човека, а добивът ще достигне 7-8 хил. тона на месец.
Източник: Стандарт (25.08.2014)

Наливаме 15 млн. в находище над Златоград Николай Вълканов, председател на съвета на директорите на "Минстрой холдинг" Днес откриване рудника "Батанци", за който получихме концесия преди две години. Това е една изстрадана концесия, процедурта започна още 2005 г. През 2009 г. не можахме да я получим, едва 2012-а ни я даде правителството. Много изстрадана беше тази битка и затова можем да кажем с много голямо удоволствие, че откриваме рудник само за две години. Работните места на този етап са 150, това е началото - постепено ще нараснат до 400-500 души в рамките на няколко месеца, но това ще стане поетапно. Днес вадим руда от двата участъка - от "Върба" и "Батанци", после ще почнем и от шахта "Батанци" и шахта "Върба", но след няколко месеца. Хубавото е, че в тези 2 години е възстановено абсолютно всичко, двете шахти, поздземни машини, целият подземен комплекс, армировка на шахтите, ново оборудване, за което инвестицията е над 10 млн. лв. само дотук. Паралелно работихме и по Горубсо Мадан и от фалирало предприятие през 2012 г., когато го купихме от Захариев, днес то е водещо в рудодобива. Само преди седмица на 18 август Горубсо-Мадан получи награда за най-бързо развиващо се предприятие, с най-голям ръст на производителност в рудния отрасъл в цялата страна. През това време успяхме да го направим водещо, така че двете предприятия общо ще могат да дават около 2 хиляди тона концентрат месечно или 25 хил. тона руда. През 2014 г. завършваме Горубсо-Мадан и "Върба-Батанци", а през 2015 г. започваме да инвестираме в трето находище - "Печинско" над Златоград. В Горубсо-Мадан и "Върба" за 2 години са инвестирани общо 52 млн. лв. с нашите партньори от КЦМ Пловдив. Инвестицията в "Печинско" ще бъде от порядъка на 15 млн. лв. в близките две години. Изключително щастлив и доволен съм, както се казва за един мъж - трябва да посади дърво, да построи къща и да отгледа син. А това днес, което пускаме, е повече от удоволствие, това ми е била мечта - да възродим рудодобива в Родопите и съм изключително горд и щастлив. Количеството на среброто във "Върба" е по-голямо, но още няма да кажа колко.
Източник: Стандарт (25.08.2014)