Комисията за защита на конкуренцията разреши придобиването на „Горубсо-Мадан" АД от „Върба-Батанци", съобщиха от антимонополния орган. Сделката цели запазване и развитие на рудодобива в Маданския рудоносен басейн. КЗК счита, че сделката няма да доведе до възпрепятстване на конкуренцията на който и да е български пазар, поради което следва да бъде безусловно разрешена. От комисията напомнят, че предметът на дейност на придобиващото дружество е добив и преработка на подземни богатства, строителна, монтажна, търговска и транспортна дейност и др. Основната дейност на „Горубсо-Мадан" АД е добив и преработка на оловно-цинкови руди, производство и продажба на оловни и цинкови концентрати, както и минно строителство. Според КЗК операцията ще окаже въздействие върху пазарите на производство и продажба на оловен и цинков концентрат, олово и цинк. Търговията с концентрати се осъществява на световно ниво и цените се определят на база международни котировки. На международните пазари са създадени правила и регулации за покупко-продажбата на концентрати, които се прилагат и в България. Установените пазарни дялове в световен мащаб на участниците в концентрацията са незначителни, отчитат антомонополистите. На пазарите е налице свободна конкуренция, тъй като съществуват възможности за договаряне и доставка на необходимите количества концентрати за всеки производител на метал в България и по света, независимо от местонахождението на производителя на суровината, се казва в съобщението. Вертикалните отношения на участниците в концентрацията нямат потенциала да ограничат доставката на концентрати от внос и следователно не могат да доведат до нарушаване на конкуренцията между местните производители и вносителите на концентрати.
Източник: Дарик радио (09.01.2013)

КЗК разреши на "Върба-Батанци" да придобие "Горубсо-Мадан" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от страна на "Върба-Батанци" АД - Златоград, върху "Горубсо-Мадан" АД, съобщиха от пресцентъра на КЗК. Придобиващото дружество се занимава с добив и с преработка на подземни богатства, строителна, монтажна, търговска и транспортна дейност и др. Основните дейности на "Горубсо-Мадан" АД са добив и преработка на оловно-цинкови руди, производство и продажба на оловни и цинкови концентрати, както и минно строителство. КЗК смята, че сделката няма да доведе до възпрепятстване на конкуренцията на който и да било български пазар, поради което следва да бъде безусловно разрешена. Собственик на "Върба-Батанци" (смесено предприятие между "Минстрой холдинг" и "КЦМ 2000") е бизнесменът Николай Вълканов, който чрез това си дружество придоби "Горубсо-Мадан" през миналата година от Валентин Захариев. Това стана с посредничеството на премиера, след като предприятието изпадна в тежко състояние.
Източник: Дневник (09.01.2013)

"Върба - Батанци" придобива "Горубсо- Мадан" Комисията за защита на конкуренцията разреши придобиването на „Горубсо-Мадан" АД от „Върба-Батанци", съобщиха от антимонополния орган във вторник. Сделката цели запазване и развитие на рудодобива в Маданския рудоносен басейн. КЗК счита, че сделката няма да доведе до възпрепятстване на конкуренцията на който и да е български пазар, поради което следва да бъде безусловно разрешена. Оттам напомнят, че предметът на дейност на придобиващото дружество е добив и преработка на подземни богатства, строителна, монтажна, търговска и транспортна дейност и др. Основната дейност на „Горубсо-Мадан" АД е добив и преработка на оловно-цинкови руди, производство и продажба на оловни и цинкови концентрати, както и минно строителство. Според КЗК операцията ще окаже въздействие върху пазарите на производство и продажба на оловен и цинков концентрат, олово и цинк. Търговията с концентрати се осъществява на световно ниво и цените се определят на база международни котировки. На международните пазари са създадени правила и регулации за покупко-продажбата на концентрати, които се прилагат и в България. Установените пазарни дялове в световен мащаб на участниците в концентрацията са незначителни, отчитат антомонополистите. На пазарите е налице свободна конкуренция, тъй като съществуват възможности за договаряне и доставка на необходимите количества концентрати за всеки производител на метал в България и по света, независимо от местонахождението на производителя на суровината, се казва в съобщението. Вертикалните отношения на участниците в концентрацията нямат потенциала да ограничат доставката на концентрати от внос и следователно не могат да доведат до нарушаване на конкуренцията между местните производители и вносителите на концентрати.
Източник: Класа (09.01.2013)

Валентин Захариев губи последното си предприятие Поредна фирма на Валентин Захариев поема по пътя на продажбата заради необслужвани дългове. След като през миналата година бившият собственик на "Кремиковци" се прости с рудодобивното си предприятие "ГОРУБСО - Мадан" и Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, а заводът за тръби "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност, сега купувач се търси за пловдивската машиностроителна фирма "Фин тех маш". Тя беше обявена за продан от частен съдебен изпълнител в края на миналата седмица за сумата от 6.8 млн. лв. Това е последното производствено предприятие в портфейла на "Интертръст холдинг" в страната. Дали ще има кандидати за него ще стане ясно на 15 февруари, когато ще се проведе търгът. За продан се предлага имот с площ от близо 92 хил. кв.м, който включва 26 промишлени и административни сгради, складове, трафопостове и други постройки. Ипотекиран е срещу кредити за 2 млн. евро от Пощенска банка и 13.8 млн. евро от Credit Suisse. Като гаранция за същия заем от швейцарската банка беше използвано и "Интер пайп". Бившият завод "Антон Иванов" стана собственост на "Интертръст холдинг" през 2003 г. По това време той не работеше, но производството беше възстановено, а Захариев имаше амбициозни планове за развитието му, включително и сглобяване на автобуси. С началото на кризата обаче фабриката, която произвежда основно селскостопанска техника, изпадна във финансови затруднения, макар че след 130 хил. лв. загуба за 2009 г. успя да излезе на печалба през следващите две години (33 хил. лв. за 2011 г.). Подобно на другите предприятия на Захариев обаче и това очевидно е спряло да изплаща задълженията си към банките, което е довело до сегашната процедура за продажба. Още през пролетта на миналата година стана ясно, че има забавяне и на заплатите, въпреки че проверка на Инспекцията по труда установи, че са превеждани поне изискваните по закон 60% от месечните трудови възнаграждения. Към края на 2011 г. фирмата е дължала 240 хил. лв. на работниците. Справка в системата ДАКСИ показва, че през август миналата година в завода са работили 113 души.
Източник: Капитал (14.01.2013)

Екоинспекцията глобява "Горубсо-Мадан" за замърсяване на река Маданска “Горубсо-Мадан“ АД ще бъде санкционирано от Регионалната инспекция „Околна среда и води“ в Смолян за замърсяване на река Маданска. Дружеството, което е концесионер на едноименните мини, ще трябва да заплати имуществена санкция в размер на 2153 лв., съобщи "Фокус", позовавайки се на съобщение на РИОСВ – Смолян. Екоинспекцията е установила замърсяване в поречието на река Маданска от дейността на рудник „Крушев дол” с неразтворени вещества, кадмий и цинк. Самото замърсяване е в резултат на повишеното количество води от снеготопене и валежи, които постъпват в подземните пречиствателни съоръжения – утайници, обясняват екоинспекцията. Пробата, с която е открито замърсяването е от 12 февруари, затова и санкцията влиза сила от тази дата, уточняват от ведомството. Припомняме, че в края на миналата седмица бе извършена проверка по сигнал за „побеляване” на реката бе взета водна проба за анализ. От РИОСВ-Смолян посочват, че за констатираното нарушение от страна на „Горубсо- Мадан“ ще бъде съставен и акт за административно нарушение.
Източник: Инвестор.БГ (06.03.2013)

Екоинспекцията глобява "Горубсо-Мадан" за замърсяване на река Маданска “Горубсо-Мадан“ АД ще бъде санкционирано от Регионалната инспекция „Околна среда и води“ в Смолян за замърсяване на река Маданска. Дружеството, което е концесионер на едноименните мини, ще трябва да заплати имуществена санкция в размер на 2153 лв. Екоинспекцията е установила замърсяване в поречието на река Маданска от дейността на рудник „Крушев дол” с неразтворени вещества, кадмий и цинк. Самото замърсяване е в резултат на повишеното количество води от снеготопене и валежи, които постъпват в подземните пречиствателни съоръжения – утайници, обясняват екоинспекцията. Пробата, с която е открито замърсяването е от 12 февруари, затова и санкцията влиза сила от тази дата, уточняват от ведомството. В края на миналата седмица бе извършена проверка по сигнал за „побеляване” на реката бе взета водна проба за анализ. От РИОСВ-Смолян посочват, че за констатираното нарушение от страна на „Горубсо- Мадан“ ще бъде съставен и акт за административно нарушение.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2013)

Разпадането на държавния минен гигант "Горубсо" започна в края на 90-те години. Но историята му беше с предизвестен край още от 1992 г., когато започва главоломно да трупа огромни дългове към държавата и кредитори. През 1998 г. държавна фирма се раздели на 8 самостоятелни дружества, които впоследствие бяха обявени в ликвидация, защото никой не искаше да ги купи. Последваха близо 2 години на яростни миньорски стачки и безуспешни опити за приватизация. Гордостта на социалистическата минна промишленост в Родопите вече имаше милиарди натрупани дългове. Така в началото на 2000 г. се взе решение дружествата в Мадан, Рудозем и Златоград да бъдат обявени в ликвидация, за да се продаде каквото е възможно и да се плати на кредиторите. Мините в Мадан и обогатителната фабрика в Рудозем бяха купени от чуждестранен консорциум, който обеща да инвестира и да плати заплатите на миньорите. Цената на сделката бе около 120 хил. долара, като в договора имаше ангажименти за нови назначения, инвестиции и плащане на старите борчове. Новите собственици учредиха две самостоятелни фирми и започнаха работа. Точно тогава, през 2000 г. "Горубсо" отбеляза 50 г. от създаването си през 1950 г. Няколко месеца след сделката се оказа, че заплати няма и миньорските протести продължиха с месеци. Но руско-турският консорциум продължи да експлоатира мините до пролетта на 2006 г. когато те бяха купени заедно с обогатителната фабрика в Рудозем от "Интертръст" на Валентин Захариев. Междувременно бяха нарязани и продадени в чужбина за скрап тонове желязо, а двете фирми бяха източвани по познатата схема с фирми на входа и изхода. Захариев, който вече беше продал "Кремиковци" на индиеца Митал, дойде с големи обещания в Родопите - за увеличение на заплатите и добивите, за нови инвестиции в рудниците. Той поиска и нова концесия за затворената от години мина "Върба" в Мадан. Няколко години по-късно Валентин Захариев доведе "Горубсо-Мадан" до катастрофално положение - 5 млн. лева задължения за заплати, 7 млн. лв. неплатени осигуровки. През 2012 г. стотици миньори отново започнаха стачка. Тогава стана ясно, че Захариев е източвал и ГОРУБСО Мадан по схемата, използвана в "Кремиковци". Протестите продължиха, докато държавата не се намеси и не прекрати концесионния договор на Захариев, а рудниците и фабриката в Мадан бяха купени от Николай Вълканов. Новият собственик на ГОРУБСО Мадан е обединението "Върба Батанци" АД с акционери "Минстрой Холдинг" и КЦМ Пловдив. "Минстрой" е собственик и на рудниците в Златоград, с което холдингът на практика обедини някогашните фалирали клонове на минния гигант ГОРУБСО. Цената на сделката се оказа доста над очакваното. Новият собственик плати 35 млн. лв. заради дългове, натрупани от Захариев. Година след драмата в Мадан вече са направени огромни инвестиции в мините, заплатите са вдигнати. Планира се възстановяване на работата в още два рудника, затворени от десетилетие. Само за 2013 г. инвестиционната програма е в размер на 5 млн. лв., а напливът за работа под земята оживи спомените от най-добрите години на рудодобива в района.
Източник: Стандарт (25.03.2013)

Втори опит за продажба на "Фин тех маш" За втори път частен съдебен изпълнител предлага на търг пловдивското машиностроително предприятие "Фин тех маш". След неуспешния първи търг през февруари сега земята и сградите се продават за 5.5 млн. лв., или 80% от първоначалната цена. Това е последното производствено предприятие на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев, след като миналата година той се прости с рудодобивното "Горубсо - Мадан" и Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, а заводът му за тръби "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност. Като се има предвид, че "Фин тех маш" обслужваше основно другите компании на Захариев, много вероятно е и този път да няма интерес към предприятието. До 24 април потенциалните купувачи могат да подават оферти за имуществото, което включва близо 92 хил. кв.м парцел и 26 производствени и административни сгради, складове и други постройки на "Кукленско шосе" 11 в Пловдив. Отделно от това за втори път съдебният изпълнител е обявил за продан и девет машини на обща стойност близо 110 хил. лв. Върху имота има две ипотеки за кредити от Пощенска банка - за 5 млн. евро и 2 млн. евро, както и договорна ипотека за 13.8 млн. евро от Credit Suisse. Като гаранция за заема от швейцарската банка беше използвано и "Интер пайп". Бившият завод "Антон Иванов" стана собственост на "Интертръст холдинг" на Захариев през 2003 г. По това време предприятието не работеше, но впоследствие дейността му беше възобновена, а основното производство се фокусира върху машини за "Горубсо - Мадан" и ОЦК. Въпреки че и в момента "Фин тех маш" работи, не е ясно какво и за кого, тъй като Захариев на практика загуби контрола си върху двете предприятия. Първите сигнали за проблеми в пловдивския завод се появиха още преди година, когато стана ясно, че има забавяне на заплатите. Към август 2012 г. там са работели 113 души, сочи справка в системата ДАКСИ. Последният публикуван отчет показва, че за за 2011 г. дружеството е с нетна печалба от 33 хил. лв. спрямо 45 хил. лв. за 2010 г. Продажбите се повишават леко до 3.5 млн. лв. Към края на 2011 г. дълготрайните материални активи на компанията са били на стойност 6.4 млн. лв. Началото на края на бизнеса на Валентин Захариев започна през зимата на 2011-2012 г., когато работниците в "Горубсо - Мадан" и ОЦК излязоха на протест за забавени заплати. През пролетта на миналата година рудодобивното предприятие беше купено от "Върба - Батанци" - смесено предприятие между "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000", с посредничеството на правителството. Впоследствие производството беше възстановено и добивът дори беше увеличен с над 30%. През септември цинковото производство на ОЦК беше продадено от частен съдебен изпълнител на свързаната с Първа инвестиционна банка (ПИБ) "Хармони 2012", а два месеца по-късно оловният цех беше купен от самата финансова институция. Съдбата на завода обаче се оказа по-тежка от тази на маданското предприятие най-вече заради остарелите мощности. От "Хармони 2012" обявиха планове да изградят нов цинков завод и да подновят производството, но в сектора като цяло са скептични към намеренията на новия собственик. От началото на тази година в завода на практика има само администрация, след като всички работници бяха съкратени. През октомври 2012 г. "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност и беше назначен синдик. Успоредно с това ПИБ пристъпи към усвояване на залог върху предприятието заради неиздължен заем на "Интертръст холдинг" в размер на 7.310 млн. евро. В момента под въпрос е дори самата процедура по фалит, тъй като няма средства за покриване на разноските.
Източник: Капитал (26.03.2013)

Вадят на светло добивните фирми Частните фирми, които развиват дейност в добивната промишленост, ще трябва да се съобразяват с нови регулации, които ще допълнят Акта за единния пазар I на ЕС. Те ще трябва задължително да обявяват всички свои плащания към държавата, надхвърлящи 100 хил. евро, включително данъци, такси за лицензи, както и роялти такси, пише в сайта на Global Financial Integrity. Мотивът за това е хвърлянето на светлина върху взаимодействията на страните от ЕС с частните добивни компании. Всичко това стана ясно вчера, когато Ирландското председателство на Европейската комисия даде съгласие за ключовите промени в Акта за единния пазар I. Решението ще трябва да бъде одобрено и от Комитета на постоянните представители към ЕК.
Източник: Стандарт (11.04.2013)

Нов опит за продажба на последната перла в короната на Валентин Захариев Частен съдебен изпълнител за трети път ще опита да продаде завода на „Фин Тех Маш“ в Пловдив, показа справка в портала на Камарата на частните съдебни изпълнители. Исканата сума е 5,22 млн. лева, срещу които новият собственик ще придобие 26 производствени сгради, разположени на площ от 92 хил. кв. метра. От началото на годината досега имаше два опита за продажбата на имота. Започна се със сумата от 6,83 млн. лева. Сагата с компанията обаче далеч не започва сега. Това е последното производствено предприятие от разпадналата се империя на Валентин Захариев. „Интертръст Холдинг“ закупи завода "Антон Иванов" край Пловдив през 2003 година, прекръсти го на "Фин Тех Маш" и първоначално работата потръгна. Компанията произвеждаше основно селскостопанска техника – мотокултиватори, фрези и резервни части за трактори. Новият собственик обаче има по-амбициозни планове и дори изгражда високотехнолигична линия за сглобяване на американски автобуси. Кризата обаче засегна сериозно дейността на металургичния холдинг и това забави изплащането на задълженията си – към служителите и към кредиторите. След масовите протести на работниците миналата година Захариев трябваше да се раздели с „Горубсо – Мадан“ и ОЦК – Кърджали, а компанията „Интерпайп“, която произвежда тръби край София, беше обявена в несъстоятелност. Фин Тех Маш“ се оказва едно от обезпеченията срещу заемите, гарантиращи продължаване на цялата металургична дейност на Захариев. Срещу името на предприятието стоят искания за изплащане на залози в размер на общо 7 млн. евро към Eurobank, правоприемник на Българска пощенска банка. От банката са изтеглени два кредита – за 5 млн. евро през 2007 година и за 2 млн. евро година по-късно. От документите на частния съдия изпълнител е видно още и че предприятието е заложено за над 13,8 млн. евро в швейцарската Credit Suisse. Името на Валентин Захариев е свързано и с „Кремиковци“. Той беше инвеститорът, закупил комбината за 1 долар и продал го на Прамод Митал за 124 млн. евро. В крайна сметка работата в металоргичния гигант спря окончателно през пролетта на 2009 година. Как ще приключи историята за "Фин Тех Маш" ще стане ясно на 27 юни от 10:15 часа в сградата на Районния съд в Пловдив. Тогава ще бъдат отворени офертите на инвеститорите.
Източник: Инвестор.БГ (07.06.2013)

Подписаха първия колективен трудов договор в ГОРУБСО – Мадан За първи път в историята на мини ГОРУБСО - Мадан беше подписан колективен трудов договор. В предприятието са инвестирани над 6 милиона лева. Само в Рудоземската обогатителната фабрика стойността на инвестициите надхвърля 300 хиляди лева, нов тръбопровод от 1000 метра отвежда водите от рудник "Върба" в хвостохранилището в Рудозем и така се избягва замърсяването на околната среда. След повече от десет месеца преговори между синдикати и работодатели колективният трудов договор от 11 страници беше официално подписан. Изпълнителният директор на ГОРУБСО - Мадан Сергей Атанасов заяви: "Той изцяло се придържа към отрасловия колективен трудов договор, който е подписан, и към Кодекса на труда. Ние сме от малкото предприятия, които дават доста средства за социално осигуряване на хората.”
Източник: Money.bg (15.08.2013)

Добивната индустрия с първи спад от три години За първи път от началото на кризата добивът на полезни изкопаеми в страната е намалял през миналата година. След резкия спад през 2009 г. следващите две години производството растеше, макар че не достигна предкризисните нива. Миналата година обаче възходящата тенденция беше прекъсната и общият добив намаля със 7% до 85.7 млн. тона, показва прегледът, изготвен от Българската минно-геоложка камара (БМГК) на базата на данни на НСИ. Независимо от по-малките обеми обаче стойността на произведената продукция в сектора е продължила да нараства и е достигнала близо 3 млрд. лв. за 2012 г., с което добивната индустрия е запазила 4-процентния си дял от БВП. Основен принос за това имат металните полезни изкопаеми. Производството на въглища остава основен двигател в сектора, въпреки че през миналата година са добити 10% по-малко твърди горива. Това се дължи изцяло на свитото търсене от тецовете заради намаленото потребление на електроенергия. Основният производител на въглища е "Мини Марица-изток", която покрива около 90% от потреблението в страната. След рекордния добив от 33 млн. тона през 2011 г. миналата година държавните мини произведоха само 30 млн. тона, а изгледите за тази година са още по-неблагоприятни, като годишната прогноза е за 22 млн. тона. Останалите по-големи въглищни мини в страната, които са собственост на Христо Ковачки, също значително намалиха производството. Най-значителен спад в сектора обаче има при добива на индустриални минерали (над 19%), от които се произвеждат много широка гама продукти – от стъкло и керамика до пълнители и фуражни смеси. Главната причина за понижението при тях е трудната икономическа обстановка и свитото производство в страната. Сривът в строителството пък продължава да се усеща в резултатите на фирмите, добиващи инертни материали, където производството е намаляло със 7%. Бизнесът при тях се движи най-вече от инфраструктурните проекти, тъй като търсенето на суровини за жилищно строителство е изключително свито. Единственият подсектор, където се отчита съществен ръст, но от ниска изходна база, е добивът на скалнооблицовъчни материали, където производството се увеличава с близо 11%. Това се дължи най-вече на засиленото издаване на концесии за този вид полезни изкопаеми – общо 16 през миналата година. Производството на руди също е нараснало, макар и с по-малко, отколкото предходната година – 1% спрямо 4.3%. Металните полезни изкопаеми остават суровината с втория по големина дял при добива. През миналата година златодобивът в България се изкачи от четвърто на второ място по обеми в Европа, след като основният производител – "Дънди прешъс металс Челопеч" (преди "Челопеч майнинг"), завърши проекта си за разширение и увеличи добива над два пъти. При производството на медни руди, където работят "Асарел-Медет" и "Елаците-мед", страната остава на трето място на Стария континент. През миналата година производството на оловно-цинкови руди в България се консолидира около "Минстрой холдинг", след като в партньорство с "КЦМ-2000" компанията на Николай Вълканов купи мажоритарния дял в "ГОРУБСО – Мадан". Заедно с мините край Златоград в момента "Минстрой" е основен производител на оловно-цинкови руди в страната. В областта на рудодобива в следващите месеци предстои да започнат и нови проекти. "Очакваме през периода 2013-2014 г. да започнат 2-3 проекта за добив на метални полезни изкопаеми", посочиха от камарата. Прогнозите са, че това ще раздвижи икономиката и ще създаде над 1000 работни места в райони с по-нисък жизнен стандарт и висока безработица. Един от проектите, които се очаква да започнат през следващата година, е този край Крумовград, където "Дънди прешъс металс Крумовград" (преди "Болкан минерал енд майнинг") ще добива златни руди. Същинският добив там вероятно ще стартира през 2016 г., но преди това ще бъдат изградени необходимите съоръжения, което ще отнеме около две години. Ще бъде подновен и добивът от оловно-цинковото находище "Върба – Батанци" в община Мадан, където концесионер е едноименното дружество на "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000".
Източник: Капитал (19.08.2013)