Окончателно: Отпадат сделките за закупуване на студен резерв Депутатите приеха на второ четене да отпаднат сделките за закупуване на студен резерв. От приетите промени в Закона за енергетиката следва Комисията за енергийно и водно регулиране да определя допълнителни услуги, вместо студен резерв, въз основа на тръжна процедура. А за подсигуряване на електроенергийната система ще се ползват активни производствени мощности. Със законопроекта се дефинира понятието "допълнителни услуги". Това са всички услуги, необходими за експлоатацията на електроенергийната система, които включват участие в регулиране на напрежението и доставка на реактивна мощност, участие в първично регулиране на честота, автоматично вторично регулиране и ръчно регулиране на честота на обменните мощности, възможност за пускане без помощта на външен източник и захранване на част от мрежа и регулиране на натоварването. Студеният резерв са неработещите мощности, които се поддържат в готовност в централите, за да се задействат при нужда и да компенсират недостиг на електроенергия. Терминът стана популярен покрай почетния председател на ДПС Ахмед Доган, който е мажоритарен собственик на ТЕЦ "Варна". През 2020 година най-голяма сума за подсигуряване на мощности получи ТЕЦ "Варна".
Източник: Банкеръ (22.01.2021)

Чешката прокуратура разследва сделката за продажбата на ТЕЦ „Варна“ Върховната прокуратура в чешката столица Прага е образувала разследване за сделката, която впоследствие доведе до придобиването на ТЕЦ "Варна" от високопоставен български политик. Разследването е свързано с чешката държавна компания „ЧЕЗ груп“, която продаде ТЕЦ „Варна“ на фирмата „Сигда“ ООД. По-късно централата беше придобита от почетния председател на ДПС Ахмед Доган. В последните години централата на Доган беше сред най-големите бенефициенти от парите, които държавата харчи за т.нар. студен резерв – поддържане на готовност за активиране на теца при недостиг на елетроенергия. Едва през миналото лято парламентът прие законови промени, които отменят търговете за студен резерв и дават право на министъра на енергетиката да налага със заповед предоставянето на такъв. Така депутатите изключиха ТЕЦ „Варна“ от възможността да поддържа такъв резерв. „Имаме много доказателства в подкрепа на нашата позиция, че продажбата на ТЕЦ „Варна“ носи на чешкия данъкоплатец финансова загуба от около 1 милиард чешки крони (40 млн. евро)“, казва сенаторът в позиция до Свободна Европа в края на 2019 г.
Източник: 3e-news (01.02.2021)

Резервен ток - вече от държавни централи и американските тецове 79% от мощностите, които осигуряват резервния ток на Електроенергийния системен оператор, са от вецовете на НЕК, двете американски централи и държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”. Това става ясно от отговор на енергийния министър Теменужка Петкова на въпрос от депутата от “Обединени патриоти” Юлиан Ангелов. Всъщност основни източници на оперативния резерв, които трябва да покрият евентуални нужди на системата, са НЕК и държавната тец, тъй като НЕК е задължена по договори да изкупува електроенергията на американските “Марици”. Останалите 21% се осигуряват от ТЕЦ “Варна” и ТЕЦ “Бобов дол”, съобщиха от оператора. Според промените в енергийния закон вече няма студен резерв, тоест да се поддържат неработещи блокове, които при нужда да бъдат пуснати. Така вече няма да се плаща за разполагаемост, или че някой блок не работи. Студеният резерв е заменен от допълнителни услуги, за които системният оператор обявява търгове сред производителите. Тръжните процедури са отворени за всички производители, които са минали тестовете за различните видове регулиране. А те са първично регулиране на честотата - в рамките на 30 секунди да се замести спряна мощност, и вторично автоматично и ръчно регулиране на честотата и обменните мощности в рамките на 15 мин. Досега са минали търговете за януари и февруари. Търгът за март е отменен заради възникнал технически проблем, става ясно от съобщение на сайта на оператора.
Източник: 24 часа (10.03.2021)

Доган ще разширява ТЕЦ "Варна" с нова газова мощност и руски проектанти След месеци на пълно мълчание около централата на Ахмед Доган на 2 юни от ТЕЦ "Варна" обявиха изненадваща и мащабна инвестиционна програма. Срещу 450 млн. евро се планира изграждането на нова паро-газова мощност по технология на Siemens, като срокът за въвеждането й в експлоатация е 2025 г. От къде ще бъдат осигурени въпросните средства обаче не се посочва. Още повече че подобна инвестиция трудно би могла да бъде финансирана от банки или други институции без ангажимент от държавата за изкупуването на енергията, чиято цена трудно би била конкурентна на пазара. Няма и внесено инвестиционно намерение, както и заявление за екооценка (ОВОС) на този проект. "Капитал" изпрати въпроси до Комисията за енергийно и водно регулиране дали подобен проект трябва да се съгласува и одобри, до българското представителство на Siemens за това дали има споразумение с централата на Доган, както и до самата ТЕЦ "Варна" за подробности около този проект. Засега от ТЕЦ "Варна" казват само, че на 2 юни са сключили договор с руските компании ОАО "Ракитянски арматурен завод", ПАО "Тръбна металургична компания" (ТМК) и АО "Атоменергомаш" за разработване на технико-икономически модел за реконструкция на централата. Това включва изграждането на два нови енергоблока с комбиниран паро-газов цикъл на мястото на старите блокове от 1 до 3, които сега не работят. Общата инсталирана мощност на новата инсталация ще бъде 550 мВт (два блока, всеки от които с мощност 275 мВт).
Източник: Капитал (03.06.2021)

Прокуратурата не смее да каже, че ще разпитва Доган за ТЕЦ-а му Апелативна прокуратура на София е отменила отказа на Софийска градска прокуратура (СГП) да се разследва продажбата на ТЕЦ "Варна" от собственика ? – чешката ЧЕЗ, на фирмата "Сигда", притежавана от децата на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" – Данаил Папазов", които след това продадоха контролния дял на почетния лидер на ДПС ДПС Ахмед Доган. Наредено е да бъде извършена проверка на произхода на средствата за самата сделка, обстоятелствата около повторното пускане в експлоатация на централата и сделките за студения резерв. За целта ще бъдат снети обяснения от собствениците на "Сигда", но прокуратурата не смее да посочи поименно Доган сред тях, за разлика от цитирането на Папазов и децата му Станислав и Ивелина. Двамата обаче в момента са миноритарни собственици на "Сигда" съответно с 16 и 14 на сто, докато Доган има 70 на сто, а Данаил Папазов вече е само управител на дружеството. Това става след обжалване на първоначалното решение на СГП от страна на Антикорупционния фонд (АКФ) и сенатора в чешкия парламент Лукаш Вагенкнехт, съобщиха от АКФ в понеделник. Според апелативната прокуратура на София градската не е извършила пълна проверка на сигналите, подадени от АКФ и Вагенкнехт. Апелативната инстанция отменя постановлението от август 2020 г. с отказ да се образува наказателно производство по сигнала. Според нея то е неправилно и незаконосъобразно. От постановление на апелативната прокуратура от края на април 2021 г. става ясно, че всъщност от СГП се иска да разследва не само аспекти на сделката, но и действията на новите собственици и на държавните органи след като ТЕЦ-ът става собственост на "Сигда" и бързо след това - на Доган.
Източник: Медия Пул (06.07.2021)

Съдът нареди държавата да каже кой удълбава канала към ТЕЦ-а на Доган Съдът нареди на директора на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" да даде отговор на обществото кой удълбава канала към пристанището до ТЕЦ "Варна", собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Това става ясно от решението на Административния съд във Варна, което не подлежи на обжалване. Решението на съда по повод заявление за достъп до обществена информация на гражданина С.Ц.С. В началото на ноември 2020 г. той е поискал копие от сключено споразумение между ДП "Пристанищна инфраструктура" и държавното предприятие "Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ)" ЕАД за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 на пристанище "Варна", както и копие от инвестиционния проект. Гражданинът не получава отговор от държавното предприятие на искането си и завежда дело срещу "Пристанищна инфраструктура", което печели. Административният съд във Варна отменя мълчаливият отказ на генералния директор на държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" Ангел Забуртов. Съдебният състав връща делото като преписка на генералния директор за произнасяне по заявлението, подадено от С.Ц.С. В мотивите си съдът посочва, че двете дружества са държавни организации на бюджетна издръжка и изразходват публични средства. И двете са под шапката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съдът прави заключение, че сключеното между тях споразумение за удълбочаването на двата канала е от обществен интерес, тъй като обектът е от национално значение. В решението си съдът приема, че без значение какъв ще е отговорът, държавното предприятие дължи изрично произнасяне по искането, с което се търси достъп до обществена информация. Съдебният състав акцентира на това, че исканата информация за извършения ремонт на Канал 1 и Канал 2 на пристанище "Варна", дава възможност да се повиши прозрачността и отчетността на ответника по отношение на дейността му, свързана с взетите от него мерки. Съдът намира, че обжалваният в настоящото производство мълчалив отказ по подаденото заявление, следва да бъде отменен, а преписката - върната на задължения субект за произнасяне с надлежен акт.
Източник: Медия Пул (15.07.2021)

Конкурентният на Доган държавен порт припечелва от кръчми Нетипична за пристанищата дейност - отдаване под наем на площи за заведения и атракциони - все повече се превръща в приоритет за държавния варненски порт. Това сочат годишните отчети на дружеството, а тенденцията е потвърдена от кореспонденция между депутата от "Демократична България" Стела Николова с изпълнителния му директор Петър Сеферов и служебния министър на транспорта Георги Тодоров. Процесът е твърде любопитен, тъй като занемаряването на обработката на товари е от полза за намиращото се в съседство конкурентно пристанище на Ахмед Доган. Отчетите на "Пристанище Варна" ЕАД сочат, че приходите от наеми за 2020 г. са 1.004 млн. лв., през 2019 г. - 864 000 лв., година по-рано - 704 000 лв., през 2017 г. - 646 000. През 2006 г. са били едва 88 000 лв. От данните е видимо, че на дейността се набляга. В писмо до Николова Сеферов обяснява, че площите са отдадени за 10 години, а половината от постъпленията отиват в държавния бюджет. Отдаваните терени се намират на терминал Варна - изток, разположен в централната част на града. Там от години никнат ресторанти, дискотеки, виенски колела и т.н., за сметка на пристанищните съоръжения. Всичко това се случва официално с благороден мотив - да се обособи зоната като рекреационна, в синхрон "с модерното градоустройство". И, наистина, заведенията там са доста посещавани. "Спонтанно" през 2018 г., купувайки ТЕЦ "Варна" и прилежащото му пристанище в село Езерово, насред този процес се настани Ахмед Доган. Директор на частния порт стана Данаил Папазов, бивш шеф на "Пристанище Варна" ЕАД и транспортен министър в кабинета на Пламен Орешарски. Успоредно с всичко това намаляват обработените товари на държавното пристанище. В рамките на парламентарния контрол Георги Тодоров отговаря на Николова, че за 2020 г. обработените обеми са с 15% по-малко спрямо 2019 г., съответно загубата се увеличава (малко над 5 млн. лв. по последни данни). Като причини Тодоров сочи пандемията, слаба зърнена реколта (житото е основна транспортна стока) и.... "силният конкурентен натиск от частните пристанища в региона и нереализиран товарооборот от страна на традиционни клиенти". За по-предните години (2014 - 2019 г.) министърът вижда обяснението за загубите в спирането на проекта "Южен поток", който бе съпроводен с активна пристанищна дейност. Тодоров съобщава още, че на Варна - изток, тоест зоната с атракции, за първото полугодие на 2021 г. са обработени едва 21 кораба. На Варна - запад са 425.
Източник: Сега (17.08.2021)

Конкурентният на Доган държавен порт припечелва от кръчми Нетипична за пристанищата дейност - отдаване под наем на площи за заведения и атракциони - все повече се превръща в приоритет за държавния варненски порт. Това сочат годишните отчети на дружеството, а тенденцията е потвърдена от кореспонденция между депутата от "Демократична България" Стела Николова с изпълнителния му директор Петър Сеферов и служебния министър на транспорта Георги Тодоров. Процесът е твърде любопитен, тъй като занемаряването на обработката на товари е от полза за намиращото се в съседство конкурентно пристанище на Ахмед Доган. Отчетите на "Пристанище Варна" ЕАД сочат, че приходите от наеми за 2020 г. са 1.004 млн. лв., през 2019 г. - 864 000 лв., година по-рано - 704 000 лв., през 2017 г. - 646 000. През 2006 г. са били едва 88 000 лв. От данните е видимо, че на дейността се набляга. В писмо до Николова Сеферов обяснява, че площите са отдадени за 10 години, а половината от постъпленията отиват в държавния бюджет. Отдаваните терени се намират на терминал Варна - изток, разположен в централната част на града. Там от години никнат ресторанти, дискотеки, виенски колела и т.н., за сметка на пристанищните съоръжения. Всичко това се случва официално с благороден мотив - да се обособи зоната като рекреационна, в синхрон "с модерното градоустройство". И, наистина, заведенията там са доста посещавани. "Спонтанно" през 2018 г., купувайки ТЕЦ "Варна" и прилежащото му пристанище в село Езерово, насред този процес се настани Ахмед Доган. Директор на частния порт стана Данаил Папазов, бивш шеф на "Пристанище Варна" ЕАД и транспортен министър в кабинета на Пламен Орешарски. Успоредно с всичко това намаляват обработените товари на държавното пристанище. В рамките на парламентарния контрол Георги Тодоров отговаря на Николова, че за 2020 г. обработените обеми са с 15% по-малко спрямо 2019 г., съответно загубата се увеличава (малко над 5 млн. лв. по последни данни). Като причини Тодоров сочи пандемията, слаба зърнена реколта (житото е основна транспортна стока) и.... "силният конкурентен натиск от частните пристанища в региона и нереализиран товарооборот от страна на традиционни клиенти". За по-предните години (2014 - 2019 г.) министърът вижда обяснението за загубите в спирането на проекта "Южен поток", който бе съпроводен с активна пристанищна дейност. Тодоров съобщава още, че на Варна - изток, тоест зоната с атракции, за първото полугодие на 2021 г. са обработени едва 21 кораба. На Варна - запад са 425.
Източник: Сега (17.08.2021)

ТЕЦ "Варна" е получила от държавата 20 млн. лева за студен резерв през 2020 г. ТЕЦ "Варна" е получила от държавата 20 млн. лева за студен резерв. Това е станало по силата на спечелен търг на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периода 1 януари - 31 юли 2020 година. За балансираща енергия от началото на тази година системният оператор е заплатил 10,5 млн. лева на централата. Справката дава служебният министър Андрей Живков на въпрос на депутатите от "Демократична България" Мартин Димитров и Стела Николова. Двамата са поискали информация за сумите, които централата е получила през миналата година и в рамките на първите седем месеца на 2021 г. С промени в Закона за енергетиката още от 2020 година студеният резерв се разпределя по нова методика и по пазарен принцип. Като част от мерките за спасяването на ТЕЦ "Марица Изток 2" бившите управляващи бяха определили и държавната централа като единствен източник на студен резерв за енергийната система. Законодателните промени бяха направени спешно в средата на миналия юли, след като се появиха съмнения за злоупотреби с търговете за студен резерв. Според опасенията един от замесените е и ТЕЦ "Варна".
Източник: Инвестор.БГ (27.08.2021)

Спряха газа за теца на Доган, дължи 24 млн. лв. В 6,55 ч в понеделник по искане на “Булгаргаз” преносният оператор е спрял газа за ТЕЦ “Варна”, чийто мажоритарен собственик е Ахмед Доган. Данаил Папазов, който представлява дружеството и е бивш министър на транспорта, каза, че от 1 октомври са спрели централата, тъй като въпреки високите цени на тока на борсата заради пиковите стойности в цените на газа сметката не излизала. За 1 мегаватчас ток се плащат над 400 лв. за природен газ плюс 20 лева за въглеродни емисии. Спряхме ги, защото дължат пари, заяви обаче изпълнителният директор на “Булгаргаз” Николай Павлов. По думите му дългът е към 24-25 млн. лв. Газовата компания е преустановила подаването на синьо гориво на 1 октомври, както е запорирала и сметки на централата. Павлов уточни, че мерят всички с един аршин - дали си плащат газа. Напомни, че в подобна ситуация миналата година са били от топлофикациите в Плевен, Враца и Бургас. Тогава те са били със запорирани сметки, но са осигурили банкови гаранции. “Нищо сензационно не се е случило”, коментира Николай Павлов. Дългът на теца според шефа на “Булгаргаз” е за газа от август и септември.
Източник: 24 часа (15.12.2021)

Спряната ТЕЦ "Варна" изкара на борсата за ток 27.5 млн. лв. ТЕЦ "Варна", която е мажоритарна собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, е играла на борсата на ток, макар от 13 декември да е със спрени доставки на природен газ и със запорирани сметки заради дълг към "Булгаргаз". Данни на "Българската независима енергийна борса" за търговията в сегмента на двустранните договори показват сделки на ТЕЦ "Варна" в последните три дни на миналата седмица, както и в понеделник, 20 декември. В резултат на това централата е изкарала малко над 27.5 млн. лв. От данните е видно, че газифицираната централа е предложила на 15 декември 70 МВ базова енергия със срок на доставка от 20 до 26 декември на цена от 555 лв/МВтч, но търгът се е провалил. В следващите два дни ТЕЦ "Варна" е обявила съответно 100 МВ и 75 МВ базова мощност за периода 1-31 януари 2022 г. на цени 605 лв. и 599 лв./МВтч, успявайки да сключи сделки за по 25 МВ. В четвъртък постигнатата цена е 615.69 лв., а на следващия ден – 606.69 лв/МВтч. В понеделник централата обявява два търга – за 10 МВ пикова мощност за периода 1-31 януари на цена от 809 лв., но не са постигнати сделки, както и за 50 МВ базова мощност за същия срок на цена от 619 лв./МВтч. За разлика от първата процедура, втората е отчасти успешна и приключва със сделка за 10 МВ на цена от 646.07 лв. И в трите търга е участвал един купувач. Името му не е оповестено от борсата, каквато е практиката на платформата при такива случаи. Така взелият общо 60-те мегавата от централата остава неизвестен. Сделките обаче носят на ТЕЦ "Варна" приходи от малко над 27.5 млн. лв. Това, че тя е със запорирани сметки, не ? пречи да играе на борсата, тъй като там всеки играч има отделни сметки или е предоставил банкови гаранции за участие в търговията и реално според правилата на борсата няма проблем централата да продава енергия за бъдещ период. Представителят на ТЕЦ "Варна" Данаил Папазов, чийто син и дъщеря са съакционери на Доган и който бе транспортен министър в правителството Орешарски, коментира пред Mediapool, че с приходите от сделката ще бъдат погасени именно задълженията към "Булгаргаз". Те възлизат на 24 млн. лв., по данни на държавния газов снабдител. По думите на Папазов в момента се преговаря с "Булгаргаз" за уреждане на задълженията. От "Булгаргаз" казаха пред Mediapool, че тъй като имат договор с ТЕЦ "Варна", газовите доставки ще бъдат възобновени след уреждането на неплатените фактури. Папазов обясни, че търговете за доставка от 20 до 26 декември (такъв е имало и на 9 декември) са се провалили, защото цената на тока не се е връзвала спрямо разходите им за газ. Сделките с неизвестния купувач позволяват на ТЕЦ "Варна" да възобнови работата си от началото на следващата година и да закрепи финансовото си положение, за да продължи да се възползва от високите цени на електроенергията, които се очертава да се запазят до края на зимата. При заявена цена на газа от "Булгаргаз" за януари от 117.12 лв/МВтч, на каквато ще купува ТЕЦ "Варна", и цена от над 140 евро/МВтч на европейските борси, а при близки стойности на тока у нас и в част от европейските държави, централата на Доган ще си осигури приходи. Отделно тя е регистрирана от държавния "Електроенергиен системен оператор" за участие в търговете за балансиране на мрежата високо напрежение, от които за седемте месеца на 2021 г. изкара над 12 млн. лв., а от догодина се очаква да си осигурява още по-високи доходи от тези търгове. Причината е, че енергийния регулатор все пак одобри, въпреки множеството протести на пазарните играчи, промяната в правилата за търговия с ток, забраняващи пазарните обединения на балансиращите групи. Така всички играчи, които не са успели да изчистят недостига или излишъка на енергия вътре в групите си, ще бъдат балансирани от 1 февруари 2022 г. от ЕСО, а държавният оператор на свой ред ще възлага това на централата на Доган и ТЕЦ-овете на бизнесмена Христо Ковачки.
Източник: Медия Пул (22.12.2021)