Почти 19 млрд. лева са приходите от приватизация По данни на Агенцията за приватизация към края на ноември 2018 г. приходите от приватизация са общо 18,7 млрд. лева. 7,2 млрд. от тях са под формата на договорени инвестиции. След 2008 г. с малки изключения приватизационни сделки и сериозни приходи на практика липсват. Според доклада малко над 66% от всички държавни активи са приватизирани към края на 2018 г. Сключени са 174 сделки с участие на чуждестранни инвеститори, които имат съществен принос за постигнатите финансови резултати. В резултат на приватизацията в България са привлечени инвеститори като “ЧЕЗ”, а. с., Чехия (“ЕРП-Столично”, “ЕРП-София област”,“ЕРП-Плевен”, 2004 г. и “ТЕЦ Варна”ЕАД, 2006 г.), “Вива Венчърс холдинг”ООД, Виена – Австрия (“Българска телекомуникационна компания” ЕАД, 2004 г.), “E. OH ЕНЕРГИ” АГ, Германия (“ЕРП-Варна” и “ЕРП-Горна Оряховица, 2004 г.), “ЕВН”АГ /ЕVN AG/, Виена, Австрия (“ЕРП-Стара Загора” и “ЕРП-Пловдив”, 2004 г.), “SOLVEY” – Белгия (“Соди”, Девня, 1997 г.), “Лукойл Петрол” (“Нефтохим”, Бургас, 1999 г.), Brewinvest S.A. – Greece (“Загорка”, Стара Загора, 1994 г.), “Interbrew” – Belgium (“Каменица”, Пловдив, 1995 г.), “Хайделеберг Цимент” АГ, Германия (“Златна панега”ЕАД и “Гранитоид”ЕАД, Батановци, 1997 г.), “МАРВЕКС”, Испания (“Девня цимент”, Девня, 1997 г.), “КНАУФ”, Австрия (“Гипсфазер”, Видин, 1997 г.), “Юнион Миниер”, Белгия (“МДК”, Пирдоп, 1997 г.), “БТ Инвест ГмбХ”, Австрия (“Булгартабак Холдинг”АД, София, 2011 г.) и много други. От началото на приватизацонния процес са приватизирани най-големите предприятия от икономиката на България - “Кремиковци”ЕАД, “ТЕЦ Бобов дол”ЕАД, “Нефтохим”ЕАД, “БТК”ЕАД, “Параходство БМФ”ЕАД, “Соди-Девня”ЕАД, “СОМАТ”ЕАД, “Арсенал”ЕАД, “Асарел-Медет”ЕАД, “Булгартабак Холдинг”АД и много други (според размера на раздържавените активи по балансовата им стойност към 31.12.1995 г.).
Източник: 24 часа (13.02.2020)

Спецпрокуратурата подхваща сделката за теца на Доган Специализираната прокуратура ще проверява сигнала на член на Сената на парламента на Чехия Лукаш Вегентнехт за продажбата на ТЕЦ "Варна", която към момента е мажоритарна собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. В края на м.г чешкият политик сезира Софийската градска прокуратура за "общи стопански престъпления" на продавача и купувача на топлоцентралата, която в края на 2017 г. беше придобита от бившия транспортен министър в кабинета „Орешарски“ Данаил Папазов. "Преписката е изпратена в спецпрокуратурата", заяви пред "Сега" говорителят на СГП Антоанета Панчева. Не е ясно защо сигналът срещу ТЕЦ "Варна" попада в компетентността на специализираното звено на държавното обвинение. Неговият говорител прокурор Кирил Пейчинов отказа да даде подробности с аргумента, че не е запознат с казуса. Според чешкия сенатор сделката между държавната енергийна компания „ЧЕЗ груп“ и Папазов преди две години е извършена на много по-ниска цена от реалната. „Ние изпратихме официални сигнали до прокуратурата и в Прага, и в София. Според нас конкретни лица са нарушили закона, като не са изпълнили задълженията си и така са довели до финансовата загуба“, заяви Вегентнехт пред "Свободна Европа" неотдавна. ЧЕЗ купува ТЕЦ "Варна“ през 2006 г. за 206 млн. евро, а я продава през 2017 г. за 48.5 млн. евро на „Сигда“, по това време собственост на децата на Папазов. Днес 70% от ТЕЦ "Варна“ са официално собственост на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. „Имаме много доказателства в подкрепа на нашата позиция, че продажбата на топлофикацията носи на чешкия данъкоплатец финансова загуба от около 1 милиард чешки крони (40 млн. евро – б.р.)“, твърди още сенаторът. Той коментира, че „ръководството на ЧЕЗ обясни ниската продажна цена на „ТЕЦ Варна“ с ниската ефективност на теца". "Но пък ние откриваме много документи, които говорят за обратното. Искаме да проверим как стоят нещата от българска страна“, уточнява Лукаш Вегентнехт. Междувременно властта се погрижи топлоцентралата във Варна да носи максимална печалба на Доган. След като държавната ТЕЦ "Марица-изток 2“ изненадващо се отказа от вече спечелен договор за поддържане на студен резерв, централата в морския град получи 27.7 млн. лв. за осигуряването му. В края на юли м.г. стана ясно, че предприятието ще лапне още 26.5 млн. лв, за да гарантира електроенергийната сигурност на страната до средата на 2020 г. Освен това правителството реши да реконструира канала към пристанището на ТЕЦ "Варна". За целта бяха отпуснати 220 млн. лв., с които ще се плати драгирането на плавателния коридор до порта.
Източник: Сега (24.02.2020)

"Дитсманн Енергоремонт" ще обнови трите блока на ТЕЦ "Варна" за 11.5 млн. лв. Компанията за ремонт на енергийни съоръжения "Дитсманн Енергоремонт холдинг" е избрана за изпълнител на ключов проект в ТЕЦ "Варна". Дружеството, което преди три години стана част от нидерландската група Dietsmann, ще ремонтира трите енергийни блока на притежаваната от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган централа. Договорът е на стойност 11.5 млн. лв. и е спечелен в конкуренция с друго българско обединение. Проектът е ключов за ТЕЦ "Варна", която в момента предоставя студен резерв на Електроенергийния системен оператор, тъй като заради лошо си състояние имаше проблеми с включването на мощности при нужда. Освен това ремонтът, който трябва да приключи за около година, ще позволи на централата да разполага с по-голяма мощност и съответно да печели по-голяма част от търговете за студен резерв. Или при задържане на ниските цени на природния газ директно да участва на енергийната борса.Поръчката е за ремонт на основните съоръжения на блокове 4, 5 и 6 на централата, всеки от които е с мощност 210 мВт. Това са и единствените от шестте блока, които биха могли да бъдат използвани с основно гориво природен газ, а не въглища. Процедурата е била открита в началото на март с прогнозна стойност 12 млн. лв. без ДДС. В края на април за изпълнител е определена "Дитсманн Енергоремонт холдинг" с оферта за 11.5 млн. лв. Другият кандидат е бил обединението "Енергоремонт - ИДА", в което влизат старозагорската "Металик" и "Енергоремонт" - Гълъбово, което е предложило близо два пъти по-висока цена - 22.9 млн. лв. Освен ремонта на блоковете победителят "Дитсманн Енергоремонт" е спечелил и отделна поръчка за изграждане на нови димоотходи на трите блока на стойност малко под 3 млн. лв. без ДДС. Според документите за търга ремонтът трябва да приключи до края на юли 2021 г.Блоковете, които ще се обновяват, са въведени в експлоатация между 1977 и 1979 г. Проектирани са да използват висококалорични въглища, които се внасят, но могат да работят и на природен газ. Централата на практика беше спряна в началото на 2015 г., по времето на предишния й собственик - чешката CEZ. Оттогава в нея ремонти не са правени, което е и причината миналата година Електроенергийният системен оператор (ЕСО) да я глоби с 2 млн. лв. заради проблеми при осигуряване на студен резерв. През миналата година трябваше да бъде направен и спешен ремонт на 6-и блок, но поръчките бяха отменени, тъй като така или иначе към онзи момент "Булгартрансгаз" не можеше да осигури достатъчно газ и за трите енергоблока. Този проблем би трябвало вече да е преодолян, след като миналата есен държавната компания обяви поръчка за разширение на газопровода до централата, което трябва да увеличи доставките от 120 хил. куб.м до 200 хил. куб.м на час. Допълнителният капацитет ще позволи на ТЕЦ "Варна" да кандидатства за по-голям дял от студения резерв, тъй като ще може да активира и трите си блока. Сега централата получава 27 млн. лв. на година, за да стои в готовност, предоставяйки студен резерв на държавата - услуга, която бе категорично отказана, когато собствеността беше на CEZ.
Източник: Капитал (18.05.2020)

Д банк е готова да кредитира "ТЕЦ Варна" на Ахмед Доган с 22 млн. лв. Обновяването на контролираната от Ахмед Доган и Данаил Папазов "ТЕЦ Варна" е подсигурено с нови 22 млн. лв. заемен ресурс от Д банк. Договорът за кредит е от 26 февруари, но става видим чак сега от вписан в Търговския регистър залог върху централата и нейни активи в полза на банката, която е собственост на Фуат Гювен. Сумата вероятно е за течащата реновация на блоковете на ТЕЦ-а, който, след като беше придобит от политиците от ДПС, печели, без да работи, от договори за студен резерв с държавната "Електроенергиен системен оператор". Няма обаче официална информация дали заемът е усвоен. Самата "ТЕЦ Варна" беше продадена в края на 2017 г. от CEZ на "Сигда" - фирма на семейството на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Тогава сделката беше финансирана с 24.225 млн. евро заем от Първа инвестиционна банка. Месеци по-късно през 2018 г. почетният председател на ДПС Ахмед Доган купи 70% дял в "Сигда" за около 1.5 млн. лв. по думите на Папазов. Впоследствие централата стана двигател за изсветляване на имуществото на Доган, като официално придоби боянските му сараи. Сега, изглежда, "ТЕЦ Варна" диверсифицира финансирането си с втора банка. Според представените документи заемът от Д банк е за 22 млн. лв., което за нейния размер е голяма експозиция. Лихвата е тримесечен Euribor плюс 3.75%, което към момента е 3.75%. Заемът е едногодишен, но с опция за автоматично удължаване до максимум пет години. Освен "ТЕЦ Варна" като съдлъжници в полза на банката са вписани още две дружества - това са "Сигда" и "Пристанище ТЕЦ Езерово". Последното е дъщерно дружество на "ТЕЦ Варна", в което миналата година бяха обособени активите на порта към топлоцентралата, за който бяха обявени мащабни планове за инвестиции, които да го направят конкурент на "Пристанище Варна". Част от залога е и оборудване на "ТЕЦ Варна" на стойност близо 125 млн. лв. В края на миналата година "ТЕЦ Варна" вече влезе във взаимоотношения с Фуат Гювен. Тогава централата на Доган чрез дъщерното си "Отманли вилидж" купи от компании на банкера дружеството "Варна мода". В него бяха апортирани имоти в близост до боянските сараи и до морските сараи на Доган в областта Росенец край Бургас. А също така и три яхти. Цената на сделката не беше оповестена, но оценката на активите, влезли във "Варна мода", беше над 5 млн. лв. Гювен, който има турско и българско гражданство, отдавна е считан за един от най-близките и доверени бизнесмени на Доган и за част от обръчите от фирми на ДПС. През годините неговата Д банк е финансирала и други фирми, свързани с партията, включително и такива на депутата Делян Пеевски. Друга обща черта между Доган и Гювен са интересите в областта около Росенец. През 2009 г. чрез една от последните заменки "Елкабел" придобива 83 дка до съседния до парка квартал на Бургас "Крайморие". Морските сараи на Доган в Росенец формално са собственост на "Хермес солар", която не е пряко собственост на Доган или "ТЕЦ Варна". Те са част от по-голям имот от над 180 дка, който през 2007 г. е продаден от тогавашните пенсионни фондове на "Лукойл" на фирма "Стрейтлайн", която е собственост на кипърската офшорка Troxi Trading Limited. През миналата година за действителен собственик на "Стрейтлайн" бе посочен арх. Калин Тихолов. Той е проектант на морските сараи и управител на споменатата "Отманли вилидж", която е част от "ТЕЦ Варна". Тихолов трябваше да е колега на Папазов в кабинета "Орешарски", тъй като беше предложен да застане начело на специално създаденото министерство на инвестиционното проектиране, но след остра обществена реакция на поста бе сложен колегата му от УАСГ Иван Данов.
Източник: Капитал (27.05.2020)

Цената на парното пада средно с 14% Цената на парното и топлата вода ще бъде средно с 14% по-ниска през предстоящия есенно-зимен сезон в сравнение с миналия. Това съобщи председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Понижението се получава, когато сравним прогнозната цена, която КЕВР предлага за следващите 12 месеца, считано от 1 юли, със средната цена на топлинната енергия за изминалата година. За София цената ще бъде с 15 на сто по-ниска - при средна 95,64 лева за мегаватчас за 2019/2020 на 81 лева за мегаватнчас за новия отоплителен сезон. С 15% намаление ще има на сметките на абонатите в Пловдив и в Плевен, а с 13 на сто - за Враца и Велико Търново. Под 10% е предвиденото понижение на цените на парното за Бургас, Варна и Разград. Не вярвайте на всичко, което се пише. Хората трябва да бъдат спокойни, заяви Иванов. Според него объркването е настъпило, тъй като беше сравнена месечната цена за май с прогнозната годишна цена за топлинна енергия, която трябва да бъде валидна от 1 юли 2020 до юни 2021 година. “По този начин беше направено внушение у хората, че те ще плащат за парно с 22% по-висока цена”, каза той. Иванов обясни, че при определяне на прогнозната годишна цена са взети предвид зимните месеци, в които поради намаление на температурите, се покачва потреблението на газ, а от там и цената. Освен това след период на пандемия, икономиката започва да се възстановява, което също предполага повече търсене и по-висока цена на синьото гориво. И отново отсече, че не може всеки месец да се определя цена на парното с промяната в стойността на газа. 94% от абонатите само в София нямат уреди за дистанционен отчет или това са близо 400 000 души. Ще е нужна армия от инкасатори, за да се засекат тези уреди за един ден само в столицата, обясни председателят на КЕВР. Той беше категоричен, че регулаторът веднага ще иска промяна в цената на парното, ако тази на газа се вдигне и или падне с над 15%, както е предвидено в Наредба 5 за регулиране на цените на топлинната енергия.
Източник: Труд (05.06.2020)

Тецът на Доган с печалба от 37 млн. лв. ТЕЦ “Варна”, чийто мажоритарен собственик е Ахмед Доган (чрез компанията “Сигда”), очаква за 2019 г. печалба от 37,44 млн. лв., при загуба през 2018 г. от 22, 89 млн. лв. Това става ясно от бизнесплан на компанията за 2020-2024 г., внесен за одобрение в КЕВР. Финансовият резултат е подобрен вследствие на ръста на приходите със 152,54% и спад на разходите за дейността с 19,21%. Компанията е внесла и искане за удължаване на лиценза до 2035 г. Откритите заседания на КЕВР ще бъдат в сряда. Дружеството планира да е на загуба за 2020-2021 г., а до края на периода - 2024 г., да е на печалба. То разчита на предоставяне на два блока за студен резерв за 2020-2021 г., а за следващите две години - и на още един. В заявлението за удължаване на лицензията е записано, че от 1 април в “ТЕЦ Варна” е започнала програма за поетапно спиране на блокове 4-и,5-и и 6-и за подмяна на горелките с нискоемисионни и високоефективни. С тях ще се намали консумацията на природен газ. Инвестиционните разходи за модернизацията са 53 млн. лв.
Източник: 24 часа (23.06.2020)

До либерализиране на енергийния пазар: Парите за студен резерв - в „ТЕЦ Марица Изток 2“Да спре провеждането на търгове с частните централи за осигуряване на студен резерв на електроенергия. Такава промяна в закона ще внесе ГЕРБ, съобщиха на пресконференция министърът на енергетиката Теменужка Петкова и председателят на енергийната комисия Валентин Николов. Промените ще бъдат направени чрез изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, които ще се внесат първо и второ четене, уточни Николов. Идеята е този механизъм да се премахне и да се търси вариант единствено държавната ТЕЦ “Марица Изток 2” да може да осигурява студен резерв, се разбра от думите на Валентин Николов. Новата схема ще бъде временна и ще работи до средата на 2021 година, когато изцяло ще бъде либерализиран енергийният пазар. Не е ясно колко точно пари получават ТЕЦ-ове, които са спечелили търговете за студен резерв, след като се наложи да активират мощности. Не е ясна тарифата за МВтч и дали се плаща от ЕСО или от поръчителя на електроенергията. Според енергийния експерт проф. Атанас Тасев поддържането на студен резерв е необходимо, за да се гарантира енергийната сигурност на страната ни. Студеният резерв представлява енергийни мощности, които не работят, но получават пари, за да стоят в готовност и при необходимост да бъдат активирани. По Закона за енергетиката министър Теменужка Петкова е длъжна да организира всяка година нов търг, чието действие е до 31 юли. Класирането е по цена, като в държавата трябва да се гарантират 650 мегавата средногодишно. Частните централи получават между 9,18 и 9,20 лв./мегаватчас само за да са в режим на готовност да произведат определените им количества енергия. Ако се наложи и да ги доставят, те получават допълнителни пари, но никой не знае какви са те. През миналата година бяха избрани пет централи, които да осигуряват студен резерв - ТЕЦ “Варна”, в която мажоритарен собственик е почетният председател на ДПС Ахмед Доган, ТЕЦ “Бобов дол” на Христо Ковачки, ТЕЦ “Марица 3” и “Топлофикация Русе”. От публикуваните резултати от търга стана ясно, че ТЕЦ “Варна” получава 26,5 млн. лв., а останалите три централи - общо 25,4 млн. лв. Този път в схемата се включи и държавната ТЕЦ “Марица Изток 2”, която взе само 1,76 млн. лв. Това е поредната година, в която ТЕЦ “Варна” получава пари за студен резерв - на търга през 2018 година централата получи 27,4 млн. лева. “Дадохме сметка, че в няколко случаи работата на правителството се обвързва с едва ли не слугинаж към Доган. В тази връзка взехме решение тотално да се промени схемата на студения резерв”, заяви сутринта лидерът на НФСБ Валери Симеонов.
Източник: Труд (20.07.2020)

Работещи в ТЕЦ-а на Доган до институциите: Централата дава хляб на 240 души Работещите в ТЕЦ-Варна, свързана с почетния председател на ДПС Ахмед Доган, изпратиха отворено писмо до президента, председателя на НС, министъра на енергетиката, ресорната комисия в парламента и КЕВР, в което декларират, че централата е осигурила работните им места, че тя не бива да се разглежда в контекста на политическите противопоставяния, и че дава хляб на 240 инженери, химици, механици и пр., предава OffNews. "Разбираме, че в настоящата обстановка разговорите се водят с политически, а не с експертни доводи, и въпреки че шансът да бъдем чути е минимален, смятаме, че фактите не бива да бъдат пренебрегвани или изкривявани", пише в писмото. От него се разбира, че две централи, осигуряващи студения резерв - ТЕЦ-Варна и ТЕЦ-Бобовдол, единствено са участвали винаги в неговото набавяне. Варненската централа е създадена през 60-те години на миналия век, за да подсигури енергийната система на страната. Преживяла е приватизация и отново е била вдигната на крака. Предоставяла е всички необходими за енергийната система допълнителни услуги. ТЕЦ-ът е единствената газова централа в страната, която осигурява допълнителна гъвкавост в резултат на кратко време за "разпалване", дава възможност за допълнителна диверсификация на енергийните източници в страната, както и произвежда електрическа енергия при най-ниски за страната вредни емисии, посочват авторите на писмото. "Зад всичко това стоят не само документи, но и ние - хората, които сме там всеки ден, за да осигурим 24-часова непрекъснатост на поддръжката и готовността за работа. И ни е обидно за студения резерв да се говори като за "пари за нищо", се казва в писмото. Според работещите да се замесва централата в политическите противоборства и жертването й, за да се докаже една или друга политическа теза, ще спре процеса на модернизация на единствената в страната газова централа, с което ще намалее шансът България да отговори на завишените изисквания на ЕС за намаление на въглеродните емисии. "Затова Ви призоваваме, когато вземате решение, от което зависи бъдещето на едно българско дружество, нека то бъде основано не на политически пристрастия, а на професионализма и на принципите за сигурност на енергийната
Източник: 24 часа (21.07.2020)

Ахмед Доган получи безвъзмездно кея и съоръженията на пристанището в ТЕЦ ”Варна” за следващите 35 години. Срокът съвпада с периода, в който публична държавна собственост (каквито са кея и съоръженията на пристанището в ТЕЦ-а) могат да бъдат отдавани на концесия срещу съответната такса. Такава обаче няма да бъде плащана от Доган според сключено “рамково споразумение”. Публичната държавна собственост е била отстъпена на почетния председател на ДПС, което е в нарушение на няколко закона. В документацията, изготвена за предоставянето на пристанището на централата за безвъзмездно ползване от дружеството но Ахмед Доган, то е наречено "ТЕЦ Езерово". За експлоатацията му почетният лидер на ДПС е създал компанията "Пристанище ТЕЦ Езерово" ЕАД. Структурата на собствеността в него е следната: Акциите му се притежават еднолично от "ТЕЦ Варна" ЕАД, което от своя страна е еднолично притежание на "Сигда" ООД. В нея 70% от дяловете са на Ахмед Доган. Останалите 30% са поделени между сина и дъщерята на Данаил Папазов - бивш министър на транспорта в правителството на Пламен Орешарски. Разрешение за изработване на "генерален план на пристанище за обществен транспорт с регионално значение "ТЕЦ Езерово" е било издадено в началото н 2019 г., а под документа стоят подписите на транспортния министър Росен Желязков и шефът на МРРБ Петя Аврамова. Въпросният генерален план включва подробен устройствен план, като в него влиза план за регулация и застрояване за пристанищната територия, както и парцеларен план за пристанищната акватория. В заповедта е записано, че към преписката, образувана по заявлението за инвестиционно намерение на "ТЕЦ Варна", служебно е присъединено писмото на генералния директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" от 14 ноември 2018 г., "съдържащо изрично волеизлияние, че държавното предприятие, в качеството на лице, упражняващо правото на публична държавна собственост върху имоти, които съставляват част от територията на пристанище "ТЕЦ Езерово", както и върху разположените в този имот елементи на пристанищната инфраструктура, не възразява срещу разглеждането и произнасянето по инициативата на "ТЕЦ Варна" ЕАД за разширение и модернизация на пристанището". Казано с други думи - шефът на държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура” - Ангел Забуртов, е декларирал, че е съгласен компанията на Ахмед Доган да се разпорежда с публичната държавна собственост и то без тя да е отдадена на концесия. “Рамковото споразумение” Именно това е една от съществените стъпки, които помагат за безвъзмездното предоставяне на съоръжението в ръцете на почетния председател на ДПС. Текстът в него обаче остава мистерия. Експерти обаче твърдят, че каквото и да фигурира в него като клаузи, то не е валиден способ за разпореждане с публична държавна собственост. Има нарушение и на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Според юридическият акт държавното предприятие няма право да извършва пристанищна дейност или пък да влиза в съдружия с пристанищни оператори. Законът изрично упоменава, че на държавното предприятие е забранено да извършва морско-технически услуги, влачене или тласкане, швартоване, снабдяване на корабите с вода, телефон и електрическа енергия, приемането и обработването на отпадъци, обработката на товари, поща и т.н. Въпреки това през октомври 2019 г. министърът на транспорта Росен Желязков подписва удостоверението за експлоатационна годност на пристанище "ТЕЦ Езерово", което е със срок от 35 години. В този документ като собственици на пристанището са посочени Република България и "Пристанище ТЕЦ Езерово" ЕАД, което е упоменато и като единствен пристанищен оператор.
Източник: Фрогнюз (17.08.2020)

ТЕЦ "Марица 3" започва съкращения заради орязването на студения резерв Свързаната с бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ "Марица 3" до Димитровград е в силно затруднено финансово положение, започва съкращения на част от служителите си, а други вече пренасочва към друга централа на Ковачки - "Брикел", Гълъбово. Причината - до момента основната част от приходите на ТЕЦ-а се формираха от държавните плащания за поддържането на част от мощностите й в студен резерв. Схемата бе променена в края на юли по нареждане на премиера Бойко Борисов, с което на практика централите - ТЕЦ "Варна" (на Ахмед Доган), ТЕЦ "Бобов дол", "Брикел" и ТЕЦ "Марица 3", които получаваха най-много за студен резерв, бяха орязани за сметка на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". В свое становище до в. "Капитал" изпълнителният директор на централата Илиан Павлов заявява, че на този етап не се обмисля закриване на ТЕЦ "Марица 3", "но поради непредвидени от нас обстоятелства, свързани с новите правила за осигуряване на студен резерв, се наложи да преминем към процедура по съкращаване на част от нашите служители". Точно за колко души става въпрос не се посочва. По последни данни в централата работят над 140 души. На засегнатите служители е било предложено да започнат работа в ТЕЦ "Брикел" - Гълъбово, и възможност за преквалификация. По каква точно линия се случва това не е ясно, тъй като формално дружествата не са пряко свързани, а и последната проверка на Комисията за защита на конкуренцията не откри координирани практики между фирмите, за които иначе публично се знае, че се контролират от Христо Ковачи. От ТЕЦ "Марица 3" изтъкват, че на всички съкратени служители ще им бъдат изплатени полагащите им се възнаграждения. "Тези, които не се възползват от нашето предложение и отидат на трудовата борса, ще получат една брутна заплата, както и полагащите им се обезщетения съгласно Кодекса на труда", уверяват от "Марица 3". За "Капитал" от бюрото по труда в Димитровград съобщиха, че към момента на този вариант са се спрели около 20 души. Интересно е, че централата завършва м.г. с печалба 5.8 млн. лв. Отделно - в бизнес плана на ТЕЦ-а до 2024 г., който в началото на юли бе одобрен от енергийния регулатор, се посочва, че дружеството ще излезе на печалба и през 2020 г. Прогнозата е за 2.9 млн. лв., като намалението се дължи на ръста на общите разходи за 2020 г., свързани най-вече с материали, възнаграждения, амортизации и др. Дружеството прогнозира положителни финансови резултати в периода на 2020 - 2024 г. с изключение на 2022 г., когато производството е намалено заради планов ремонт на основни съоръжения на блок 120 MW.
Източник: Капитал (18.08.2020)

Aктивитe нa ТEЦ-Вaрнa ca зaлoжeни в "Търгoвcкa бaнкa Д", пишe ceдмичникът "Гaлeрия". Тoплoцeнтрaлaтa нa Дoгaн e тeглилa 22 милиoнa лeвa крeдит oт бaнкaтa нa Фуaт Гювeн прeз фeвруaри. Мeceци пo-къcнo e зaлoжилa цялoтo прeдприятиe cрeщу зaeмa. Тaкa, aкo нe мoжe дa върнe пaритe, бaнкaтa нa турcкия грaждaнин щe cтaнe coбcтвeник нa тeцa. Пaритe oт бaнкaтa нa Гювeн били пoлзвaни зa пoгacявaнe нa друг крeдит. Дoгaн и Гювeн ca близки приятeли oт мнoгo гoдини нacaм, дoпълвa "Гaлeрия". В крaя нa 2019 г. ТEЦ-Вaрнa купувa oт фирми нa Фуaт Гювeн имoти, кoитo ca в cъceдcтвo c двaтa му caрaя в "Бoянa" и "Рoceнeц". Чрeз cдeлкaтa Дoгaн cтaнaл coбcтвeник нa oщe 3 яхти и вeчe имaл oбщo 5. Ceдмичникът припoмня, чe Фуaт Гювeн e рoдeн в Мoмчилгрaд и e изceлeн пo врeмe нa Възрoдитeлния прoцec, кaтo имa турcкo и бългaрcкo грaждaнcтвo. В нaчaлoтo нa 90-тe зaпoчвa бизнec c кoжи, търгувa c гoривa, купувa зaвoди, имa бeнзинocтaнции, хoтeли и ВEЦ-oвe. Фуaт Гювeн e рaзкрит прeз 2013 г. кaтo aгeнт "Aхил" нa Държaвнa cигурнocт c бългaрcкитe cи имeнa - Фуaт Хюcниeв Ocмaнoв. Cмятa ce, чe Фуaт и Дoгaн ca cъдружници в мнoгo прoeкти у нac и чужбинa, a мнoгo фирми, приближeни нa ДПC ca пoлзвaли крeдити oт бaнкaтa нa Гювeн.
Източник: Други (15.10.2020)

ГЕРБ предлага отпадане на сделките за студен резерв В миналото остава практиката държавата да плаща за т. нар. студен резерв, който подсигурява електроенергийната мрежа на страната в случай на сериозен срив. Поне това предвиждат промени в Закона за енергетиката, предложени от депутати от ГЕРБ. Сред вносителите е шефът на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов. Студеният резерв – иначе казано, поддържането на неработещи мощности в ТЕЦ-овете, които да се задействат при недостиг на еленергия, стана гореща тема в публичното пространство през лятото. Тогава се разбра, че сред бизнесмените, които печелят договори с държавата, за да поддържат такива мощности, е почетният председател на ДПС Ахмед Доган. През 2018 г. той стана мажоритарен собственик в ТЕЦ "Варна", а впоследствие централата получи милиони левове от хазната за студен резерв. Това излезе наяве в самото начало на протестите срещу правителството на Бойко Борисов. В желанието си да се разграничи от ДПС, което недоволните граждани смятат за скрит партньор на ГЕРБ, премиерът нареди парите за резервни мощности да бъдат пренасочени единствено към държавната ТЕЦ "Марица изток 2". Управляващите въобще не скриха, че става въпрос за политическо решение. Сега депутатите на Борисов са решили да направят една крачка по-напред и да сложат край на сделките със студения резерв. За основа на законопроекта си използват европейски регламент, който дава насоки за експлоатацията на електропреносните мрежи. "Съгласно цитирания регламент всеки оператор на преносна мрежа управлява своята контролна зона с достатъчно резерви за увеличаване и намаляване на активната мощност, така че да може да се справи с дисбаланси в своята контролна зона, причинени от разминаване между търсенето и предлагането и аварийни ситуации", описва се новият механизъм в мотивите към законопроекта. Операторите ще си подсигуряват нужните резерви чрез сключване на договори за допълнителни услуги на пазарен принцип – след проведен търг. Разликата в този подход със студения резерв е, че за подсигуряване на електроненергийната система ще се ползват активни производствени мощности, допълва се в мотивите. Накрая вносителите предвиждат пълен триумф на освободения пазар: "Премахването на сделките за закупуване на разполагаемост за студен резерв представлява още една стъпка към въвеждане на механизъм за осигуряване на капацитет ... Пълната либерализация на пазара на електроенергия на едро и въвеждането на механизъм за осигуряване на капацитет ще повлияят на всички производители да вземат участие в една конкурентна процедура, което от своя страна ще доведе до повишаване на ликвидността на свободния пазар на електрическа енергия."
Източник: Сега (16.11.2020)