Изсветляването на имуществото на Ахмед Доган, започнало миналата година с придобиването на 70% от "ТЕЦ Варна", продължава с нова сделка. В началото на 2019 г. топлоцентралата е купила 100% от "Делта епсилон" - това е компанията, собственик на така известните сараи в Бояна, ползвани от почетния лидер на ДПС за лична резиденция. Цената по сделката не е известна, но чрез нея реално се официализира още едно владение на Доган, който при всички легенди за богатството му и въпреки откровената фраза за "обръчите от фирми" на партиите, докато беше в политиката, нямаше фирмени участия. А най-съществената официално декларирана от него сума извън доходите му като депутат беше полученият 1 млн. евро хонорар като консултант по проекта "Цанков камък", за което беше разследван за недеклариран конфликт на интереси. Досега собствеността в "Делта епсилон" беше поделена между две лица - Румен Асенов и Красимир Дюлгеров. Първият е по-известен с връзките си с Доган и ДПС. Асенов е собственик на "ИСА инженеринг" - компанията, построила самия сарай. В началото на 90-те години той стартира първите си бизнеси съвместно с Юлиян Инджов, като някъде около 2000 г. те се разделят и единият взима "ИСА инженеринг", а другият - "ИСА 2000". От предишни наименования на фирмите, а и от сайта на компанията на Асенов, става ясно, че името е съкращение от "Имоти, Строителство, Архитектура". Фирмите на Румен Асенов изживяват златната си ера по време на тройната коалиция, когато печелят солиден обем обществени поръчки - предимно от ведомствата и общините, контролирани от ДПС. След 2009 г. те са по-скоро малък играч на строителния пазар. "ИСА инженеринг" е и собственик на СПА комплекса "Исмена" в Девин. За другия съсобственик - Красимир Дюлгеров, който в началото е и изпълнителен директор на "Делта епсилон", се знае по-малко. Най-любопитният момент в биографията му е, че през 1992 г. основава "Тера тур сервиз", която няколко години по-късно продава на фирма на Валентин Златев - човекът, който впоследствие става управител на "Лукойл България" и вече 20 години е лицето на руския петролен гигант в страната. На 14 януари двамата са джиросали акциите си на "ТЕЦ Варна", която без реално да работи, получава пари, тъй като поддържа така наречения студен резерв - при необходимост трябва да може да се включи и да произвежда ток. През 2015 г., тогава собственост на CEZ, топлоцентралата беше затворена като нерентабилна, но след като беше купена от семейството на бившия транспортен министър Данаил Папазов в края на 2017 г. тя бързо бе избрана за тази цел от Електроенергийния системен оператор и получи 27.4 млн. лв. за една година готовност да се включи. След влизането на Доган в дружеството децата на Папазов запазиха 30% дял, а самият той остана изпълнителен директор. По телефона той каза, че това, което се вижда, е всичко и отказа да коментира каквото и да било пред "Капитал". Личният хотел на ДПС Според отчетите на "Делта епсилон" основната дейност на дружеството са хотелски услуги и кухненска продукция. Реално обаче до имота, заемащ 5 дка (с още близо 3 дка гора в съседство), няма обществен достъп и той се ползва като лична резиденция на Доган. Преди десет години в компанията работят 23 души, но броят им постепенно намалява и сега е сведен до 9. Активите също се стопяват от около 1.5 млн. лв. до 766 хил. лв., като това се дължи основно на счетоводната амортизация на сградите. Реалната стойност на имението вероятно е в пъти по-висока. За 2017 г. приходите на компанията се свиват до 223 от 254 хил. лв. година по-рано. Загубата също се покачва от 30 на 66 хил. лв. Във всички отчети неизменно се посочва, че основен и дългосрочен клиент е ПП ДПС. "Двустранното сътрудничество е ползотворно и се предвижда съвместната работа да продължи и в бъдеще", пише още там. През годините официалното обяснение винаги е било, че имението е своеобразен младежки дом на движението, където кадрите се обучават. Преди да се озове в "Делта епсилон", имението е собственост на фирма "Акома", чието име беше забъркано в скандал с източване на Държавния резерв чрез сделки с жито. Неин едноличен собственик е Крилка Ангелова, бивш председател на сдружението на общините, контролирани от ДПС "Толерантност" Любопитно е, че решението за покупка на сараите е взето от борда на "ТЕЦ Варна" още на 18 септември 2018 г. - малко след влизането на Доган. След прехвърлянето на акциите новият собственик на 6 февруари 2019 г. е решил да направи и промени в управлението на компанията. От борда излизат Румен Асенов и турският гражданин Хюсеин Ардали. На тяхно място влизат Огнян Монов и Шабан Узун. За първия "Капитал" не откри информация, а по отношение на втория - човек с такова име според интервю на Доган от 2009 г. е работил в сарая като сервитьор и е бил човекът, открил трупа на самоубилия се началник на кабинета на политика Ахмед Емин. Изпълнителният директор на "Делта епсилон" Нина Петрова-Кашкина остава на поста си. И подготовка за морските сараи Това обаче явно не е единствената несвойствена дейност, която поема ТЕЦ-а, тъй като миналата година централата е регистрирала и две други дъщерни дружества. Едното се казва "Отманли вилидж" и се управлява от арх. Калин Тихолов, който е проектантът на другото имение на Доган - около 8 декара край пристанището Росенец на 15 км от Бургас, станало известно като "морските сараи". Отманли е другото име, с което е известна местността около парк Росенец, така че не е изключено компанията да е създадена за придобиване и на втората резиденция на политика. В момента тя е собственост на фирма "Хермес солар", където не се виждат промени. Междувременно обаче през 2018 г. Тихолов е вписан и като изпълнителен директор на "Стрейтлайн" - компанията, от която "Хермес солар" придоби имота за морските сараи през 2014 г. и която според Имотния регистър притежава още около 175 дка в Росенец. Другите директори са също архитекти от неговото студио - Ния Темиз и Стоян Мирлев. Самият Тихолов също като Папазов беше предложен за министър в кабинета на Орешарски, като дори за целта му беше създадено специално ново ведомство, отговарящо за инвестиционното проектиране. До назначаването му обаче не се стигна след остри реакции заради спорното му минало, включително и от коалиционния партньор на ДПС - БСП. Другото ново дружество на ТЕЦ-а е "Порт логистика Бургас", като въпреки името си вероятно ще има функции по управлението на пристанището към топлофикацията във Варна. То се управлява от самия Данаил Папазов, който, преди да влезе в политиката, беше дългогодишен изпълнителен директор на държавното "Пристанище Варна". Възможно е обаче и за него да са предвидени функции около имението в близост до Бургас, което разполага с пристан.
Източник: Капитал (01.03.2019)

ТЕЦ "Варна" на Доган дължи над 6 млн. лв. на "Булгаргаз" ТЕЦ "Варна" ЕАД дължи 6.63 млн. лв на държавното дружество "Булгаргаз" за консумиран, но неплатен природен газ към 31 март 2019 г. Това става ясно от финансовия отчет на държавният доставчик за първото тримесечие на година. От разчетите е видно, че 5.26 млн. лева са просрочени задължения. Последните данни в Търговския регистър показват, че почетният председател на ДПС е част от съвета на директорите на "ТЕЦ Варна" ЕАД. Мандатът на съвета изтича 21 декември 2022 година. Собственик на централата е фирмата "Сигда" ООД. В нея Ахмед Доган разполага с най-голям дял. Негови партньори са децата на бившия транспортен министър Данаил Папазов. Иначе с най-големи задължения към "Булгаргаз" за неплатен газ е "Топлофикация София" - вземане в размер на близо 94 млн. лв., от които над 51 млн. лв. са просрочени. Топлофикациите в Бургас и Враца дължат съответно 6.04 млн. лв. и 5.81 млн. лева. Другият контрагент с най-големи задължения е "Лукойл Нефтохим Бургас" - 14.21 млн. лева. Общо търговските вземания за неплатен природен природен газ възлизат на близо 150 млн. лв., като 62.38 млн. лв. са просрочени.
Източник: Банкеръ (07.05.2019)

ТЕЦ-ът на Ахмед Доган отнесе 2 млн. лева глоба ТЕЦ "Варна", в която политикът в оставка Ахмед Доган неотдавна стана собственик, е глобен с над 2 млн. лева. Наказанието е наложено от ЕСО (Електроенергийният системен оператор), защото топлоцентралата не изпълнява задължението си да поддържа мощности в готовност (т.нар. студен резерв). Това съобщи "Капитал". Оказва се, че централата не е осигурявала зададените от ЕСО мощности, тъй като се налагали сериозни ремонти. Обществените поръчки за ремонтите обаче били спрени, защото "Булгартрансгаз" не можел да осигури в рамките на 2019 г. необходимия природен газ за работата на енергоблоковете. "ЕСО извършва контрол на работата на съоръженията на ТЕЦ "Варна", както и на останалите производители, чрез средствата за търговско измерване и за телеуправление и телекомуникация в реално време", са обяснили от ЕСО пред "Капитал". Именно така ЕКО установили, че централата не поддържа необходимите мощности в запас. ?oчeтният пpeдceдaтeл нa Д?C Axмeд Дoгaн стана мaжopитapен coбcтвeнocт в "Cигдa", ?oятo ?yпи TEЦ "Bapнa" миналата есен.Само за година - до края на юли 2019 г., ТЕЦ "Варна" е получил над 27 млн. лв. от държавата, за да е в готовност да се присъедини към мрежата при временен недостиг на ток в страната. През юни предстоят новите търгове за студен резерв. "Капитал" прогнозира, че тецът на Доган отново ще е фаворит.
Източник: Сега (31.05.2019)

Топлофикация-Враца ЕАД-Враца (TFVA) Уведомление за неизвършено лихвено плащане по емисия облигации с ISIN BG2100017131, издадени от Топлофикация-Враца ЕАД-Враца (TFVA), с падеж 04.06.2019 г.
Източник: БФБ (06.06.2019)

Доган крои светли бизнес планове с пристанище и ТЕЦ Ахмед Доган има мащабни намерения да развива пристанището към ТЕЦ-Варна, а и самата централа. Това стана ясно вчера, след като в нея бе проведен Ден на отворените врати. В ролята на домакин влезе транспортният министър от кабинета на БСП и ДПС Данаил Папазов, който е и бивш шеф на варненското пристанище (там се засича с Делян Пеевски като член на борда), а сега оглавява теца. Семейната му фирма “Сигда” купи през 2017 г. централата от ЧЕЗ, а няколко месеца по-късно мажоритарният дял от “Сигда” се оказа в ръцете на почетния председател на ДПС. Плановете на собствениците включват и привличането на чужд инвеститор. Папазов представи старта на бизнес начинанието и приобщаването на Доган така: “Сигда” е искала да вземе първоначално само порта, но ЧЕЗ желаели да продадат и енергийните мощности; затова “малко от немай-къде” е придобита и централата; направени са инвестиции, появява се Доган. “Преговаряхме с доста хора, единственият, който застана с името си и не искаше да се занимава с офшорки и тем подобни компании, бе г-н Ахмед Доган. Затова се насочихме към него. Бяхме съгласни да работим с него, тъй като има визия за екологизация на теца”, заяви Папазов. Той отказа да назове цената, за която Доган е придобил дяловете. “Сделката е нормална, одитирана няколко пъти, няма нещо, което да е скрито или покрито”, заяви Папазов. Макар от думите на Папазов да излезе, че Доган се интересува повече от централата вместо от пристанището, засега събитията сочат обратното. Преди няколко дни портът, който заедно с централата е в съседство със село Езерово (по водния път Варна - Девня), е отделен в самостоятелно дружество. Пристанището не е работило през последните 5-6 години, а преди това е обслужвало единствено въглища. Предстои модернизиране на кейовите места и изграждане на нов зърнен терминал, като целта е да се обработват по 200 хиляди контейнера годишно, какъвто е обемът сега за всички български пристанища. Амбициите са това да се случи след влизането на чужд инвеститор. Папазов обяви, че сделка с партньор се очаква до края на юли. Инвеститорът щял да бъде и товародател, а вложенията заедно с банков заем щели да са на стойност 89 млн. евро. Според сайта “Медиапул” чуждият партньор ще е фонд от Лондон. В общото дружество тецът ще участва с апорт от 63 млн. лв. В цялата бизнес сага има още един любопитен факт. Дружеството “Минстрой” е продало на теца на ниски цени парцел в съседство. Собственик на “Минстрой” пък е Николай Вълканов, който през 2012 г. изплати хонорар от 2 млн. лв. на Доган за хидровъзела “Цанков камък”. Версията на Папазов гласи, че теренът винаги се е ползвал от централата, но се появил като съсобственост в кадастъра. “Минстрой” се съгласили евтино да се разделят с него срещу бъдещи облаги в проекта.
Източник: Сега (18.06.2019)

Модернизират порт "ТЕЦ Езерово" с инвестиция от 89 млн. евро До края на юли трябва да стане известно името на инвеститора, който ще бъде привлечен като собственик на 50 процента от дяловете на новосъздаденото дъщерно дружество на "ТЕЦ Варна", което ще бъде оператор на пристанище "ТЕЦ Езерово". Това обяви в Деня на отворените врати в топлоелектрическата централа изпълнителният директор и бивш транспортен министър Данаил Папазов.
Източник: Монитор (18.06.2019)

Антикорупционният фонд даде теца на Доган на ДАНС и НАП Антикорупционният фонд (АКФ) сигнализира редица държавни институции за решение на Енергийния системен оператор (ЕСО) да заплати милиони левове за студен резерв на ТЕЦ–Варна, чийто мажоритарен собственик е почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Според АКФ техническата изправност на теца е под въпрос, което е предпоставка за евентуална заплаха за енергийната сигурност като част от националната сигурност на България. В тази връзка фондът е подал сигнал до ДАНС, Министерството на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Сезирана е и НАП заради съмнения за избягване на данъци при придобиването на централата от Доган. Пред "Сега" директорът на АКФ Бойко Станкушев посочи, че институциите вече са потвърдили, че са получили жалбите. Според Станкушев "задълбоченият анализ на историята на ТЕЦ–Варна – от приватизацията през 2006 г. до 2017 г., когато нов собственик става варненска фирма без никакъв опит в енергетиката, до август 2018 г., когато Доган купува мажоритарен дял – поражда редица тревожни въпроси за възможността на държавните институции да защитават обществения интерес в ситуации, в които са намесени съществени материални интереси на влиятелни лица“. "В началото на 2019 г. ТЕЦ–Варна открива процедури за възлагане на обществени поръчки за ремонт на шести блок. Съгласно обосновката на поръчките ремонтите са изключително спешни поради значителни пробиви и критично изтъняване на елементи от котелната система, вече довели до поредица от принудителни спирания на блока и неуправляемост на процесите. Според ръководството на теца тези обстоятелства сочат недобра експлоатационна надеждност и потенциално системно авариране на котела по време на работа в бъдеще. Това на практика означава невъзможност да бъдат изпълнени договорните отношения с Енергийния системен оператор (ЕСО). Впоследствие ръководството на теца отлага ремонтите за 2020 г. поради икономическа нецелесъобразност", се казва в позицията на АКФ. Фондацията припомня, че ЕСО избира ТЕЦ–Варна, след като държавната ТЕЦ "Марица-изток 2“ изненадващо се отказа от вече спечелен договор за предоставяне на студен резерв. Така през 2018 г. ТЕЦ–Варна получава 27.7 млн. лв. само за осигуряването на студен резерв. Тецът е получил и допълнителни плащания в неизвестен размер за активиране на студен резерв. "В края на юни предстои нов търг за студен резерв за следващ едногодишен период. Щом ЕСО не проверява експлоатационната годност на кандидатите за студен резерв и спешните ремонти на блок 6 са отложени за 2020 г., в случай че ТЕЦ–Варна спечели новия търг, рискът за енергийната сигурност на страната е още по-съществен", категорични са от АКФ.
Източник: Сега (20.06.2019)

Ахмед Доган купил 70% от ТЕЦ-Варна за 1.4 млн. лева Почетният председател на ДПС Ахмед Доган е придобил 70% от ТЕЦ-Варна срещу 1.4 млн. лева. Това изненадващо разкритие направи в четвъртък Данаил Папазов, който беше министър на транспорта в кабинета "Орешарски". Сега той е директор на топлоцентралата, а допреди появата на Доган беше и неин собственик. Досега цената на сделката беше строго пазена тайна. Папазов сподели и друга новина - че преди "5-6 месеца" е придобил фирмата "Делта Ипсилон", която се явява собственик на Боянските сараи - имението, в което от дълги години живее основателят на ДПС. Резиденцията на Доган щяла да стане почивна станция на енергетиците от теца. Според признанието на Папазов той е купил с двете си деца ТЕЦ-Варна от ЧЕЗ за 94 млн. лева, а после е продал на Доган цели 70% от предприятието само за 1.4 милиона лева. ТЕЦ-Варна ЕАД е втората по големина топлоелектрическа централа в България и на Балканския полуостров, пише на сайта й. 1.4 млн. лева е сума, прекалено малка за такава ценна придобивка, но в същото време е голяма за политик в пенсия с неясни доходи. Не е ясно как Ахмед Доган е осигурил плащането на парите. "Преговарях с доста хора, които имаха интерес за решаването на въпросите на ТЕЦ-Варна. Година след това стигнахме до Ахмед Доган. Той беше единственият човек, който не искаше да участват нито офшорки, нито други съмнителни компании. Той застана с името си”, обясни шефът на централата. „През цялото време сме работили само с български банки. Всичко е платено по банков път. Ние сме фирма за пример в България”, каза още Папазов, като изтъкна, че цената за Доган била преференциална, тъй като централата имала значителни задължения.
Източник: Сега (21.06.2019)

Доган е платил 1.4 млн. лв. за ТЕЦ Варна Платената от Ахмед Доган цена за придобиването на 70% от ТЕЦ Варна е 1.4 млн. лв. Това се разбра от интервю за Би Ти Ви на Данаил Папазов – бивш министър на транспорта в правителството на ДПС и БСП с премиер Пламен Орешарски. Папазов разказа, че имал интерес към придобиването само на пристанището към ТЕЦ-а. „Чехите от ЧЕЗ не се съгласиха и така придобихме и ТЕЦ Варна. Аз работех по сделката сам, заедно с колегите от „Сигда“ и няколко адвокати, които много ни помогнаха“, коментира Папазов, който е и бивш кандидат за вицепрезидент в двойка с Орешарски, издигнати от ДПС. След като придобили ТЕЦ-Варна, от „Сигда“ започнали да разсъждават какво точно да се случи с неговата екологизация. „Той в това си състояние не можеше да работи по простата причина, че не бяха направени инвестиции, които са екологични за да може да влезе в параметрите на законодателството“, обясни Папазов. „Веднага след това аз преговарях с доста хора, които имаха интерес за решаване на въпросите на ТЕЦ-а и може би година след това стигнахме до решението с г-н Доган“, обясни бившият транспортен министър. По думите му това бил единственият човек, искал в сделката да не участват офшорки, нито някакви други съмнителни компании. „Напротив, той застана с името си и през цялото време сме работили само с български банки и всичко е платено по банков път. Така че ние сме една фирма за пример в България“, добави Папазов. Попитан за цената на сделката Папазов първо отклони въпрос с обяснението, че всяко дружество струва толкова, колкото е договорката между продавача и купувача. „При една такава голяма покупка това се изчислява чрез одитори. Ние имаме международен одит, имаме двама български одитори, които са решили колко са пасивите и активите и резултатната дейност между тях е стойността, на която г-н Доган я придоби. За всичките тези суми са платени данъци от сина ми и дъщеря ми. Така че всеки интелигентен журналист може да види и да провери колко точно са“, опита да затвори темата с цената Папазов. Той обаче бе попитан директно от водещия Антон Хекимян: „Вие за колко купихте дружеството, когато го придобивахте от ЧЕЗ?“. „Ние го придобихме по договор за 48.5 млн. евро, от които 28 млн. евро са банков кредит, а останалите пари са средства, които ЧЕЗ дължеше на ТЕЦ Варна и ние влязохме в техния дълг“, описа сделката Папазов. Последва втори директен въпрос от водещия: „Колко пари получихте от г-н Доган за тези 70%, които той сега притежава?“. На това Папазов отговори, че не може да цитира точната сума, но тя била някъде около 1.5 млн. лв. „Но имайте предвид, че това дружество при всички положения има кредити, има задължения, така че това е резултативна дейност. Ние изтеглихме 48.5 млн. евро кредит. Това е работещо предприятие, изплаща кредити от дейността си. Всеки, който е теглил кредит знае, че те се връщат с много пот и усилие“, обясни бившият министър. На въпрос дали това не е малко в сравнение с парите, които Данаил Папазов и семейството му са дали при покупката, бившия транспортен министър отговори така: „Ами какво сме дали, ние сме дали това с един банков кредит. Ние нещата ги разбираме в бизнеса така – всяко нещо, което се продава, се продава на такава цена, която е атрактивна за купувача и продавача“. На въпрос на водещия дали ТЕЦ Варна е купила и фирма „Делта епсилон“, в чиито активи се намират Боянските сараи на Ахмед Доган, Папазов потвърди сделката. „Придобихме я преди около 5-6 месеца“. Причината била от чисто социален характер. „Имаме работници, почивни бази ни трябват на нас. Това са неща, свързани с оперативната експлоатация. Работниците ни могат да почиват в Сараите, както имаме и друга почивна база, която е в Шкорпиловци – и там почиват. Това са социални политики“, обясни Папазов. /transmedia.bg
Източник: Други (21.06.2019)

Енергийният министър не вижда проблеми с ТЕЦ "Варна" и студения резерв Енергийният министър Теменужка Петкова показа, че за нея няма проблем в собствеността на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган в ТЕЦ "Варна", в получаването на договор за студен резерв от тази мощност за сметка на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", както и в разпределението и функционирането на резервирането и заплащането на разполагаема мощност в случай на нужда. Според нея ТЕЦ "Варна" отговаря на техническите изисквания за пускане в експлоатация и включване в енергийната система и няма изискване за компетентност на собствениците на енергийни мощности, а за ръководителите и служители им. Теменужка Петкова обясни още пред бТВ в сряда, че миналия август ТЕЦ "Марица Изток 2" не е се е отказал доброволно от договора си с "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) за осигуряване на студен резерв. Тогава държавната централа поиска прекратяване на този ангажимент и това бе сторено, а за освободената разполагаема мощност кандидатства ТЕЦ "Варна" и получи първите си приходи от възстановяването на работата си след като чешката ЧЕЗ продаде въглищната централа на дружество на бившия министър на транспорта от кабинета на Пламен Орешарски – Димитър Папазов. Тази фирма пък продаде мажоритарния си дял на Доган. От ръководството на ТЕЦ "Варна" са категорични, че три от шестте, спрени през 2015 г., въглищни блокове вече са на газ. Експерти обаче се съмняват в това и обвиняват дружеството в проформа газификация и политическа подкрепа за договорите за студен резерв, без да е способно реално да осигури производство на електроенергия. "Тук става въпрос за едно смущение в електроенергийната система, което беше настъпило на 17 март 2018 г.", обясни Петкова сега казуса с отказа на държавната ТЕЦ от договора с ЕСО за разполагаемост. "Тогава електроенергийната система, зарази проблем и в съседните страни, беше застрашена и трябваше да се предостави възможност на "Националната електрическа компания" да гарантира своите доставки. Беше възложено на ТЕЦ "Марица Изток 2” да осигури електричество за регулирания пазар, бита. Оставаше кратък период до изтичането на договора ? за студен резерв, централата нямаше как да обслужва и студения резерв, и да предоставя електрическа енергия за битовите потребители”, защити взетите тогава решения енергийният министър. По думите ? това е било необходим отказ за гарантиране на регулирания пазар и довело до договора с ТЕЦ "Варна". Според нея не отговарят на истина твърденията, че преобразуваната на газ централа не е технически изправна и застрашава енергийната сигурност. "При студен резерв всяка централа трябва да отговаря на определени технически параметри", посочи тя и допълни, че размера на студения резерв се определя от енергийния министър и у нас е средногодишно 650 МВ при положение, че според изискване на Европейската мрежа на преносните електроенергийни оператори той трябва да е минимум колкото най-голямата единична енергийна мощност в страната. Това е блок на АЕЦ "Колзодуй" от 1040 МВ. Петкова обяви, че търговете за студения резерв са прозрачни. Тя обаче пропусна да отговори за влизането на почетния лидер на ДПС в собствеността на ТЕЦ "Варна". "Работата на министъра е да се грижи да енергийната сигурност, собствеността в мощностите не е от моята компетентност. Няма изискване за компетентност към собствениците на енергийни мощности, а към техните служители и ръководители", каза тя. Енергийният министър не се ангажира и с отговор дали държавата е отказала на бившия собственик на ТЕЦ "Варна" – ЧЕЗ, екологизация на въглищната мощност. Чехите също имаха план за преобразуване на въглищната мощност в газова, но държавният газов оператор не можа да им гарантира доставките по своя газопровод, а доставчикът "Булгаргаз" – предсказуеми цени. В допълнение ЧЕЗ бе отрязана от студения резерв и се стигна до затварянето ? в началото на 2015 г. Петкова обясни, че не може да коментира план аз екологизация на ЧЕЗ, защото не е запозната с подобно предложение. Според нея ТЕЦ "Варна” работи нормално и няма заплаха за енергийната сигурност на страната.
Източник: Медия Пул (27.06.2019)

Фирмите на Гайтански останаха в сметопочистването на много други градове, а от няколко години поетапно и тихомълком те се завръщат и в 15 години управляваната от ГЕРБ столица, дори като партньори на общинската фирма "Чистота-Искър", което е коствало работата на директора на дружеството. Но това явно е само малка част от възкръсването му.Буквално преди дни известният с близостта си до Ахмед Доган Гайтански получава и още по-огромен и необясним подарък от държавната Българска банка за развитие (ББР), която се управлява от един от съоснователите на ГЕРБ Стоян Мавродиев. Създаденото в края на миналата година дружество "Роудуей кънстракшънс" вече е най-големият клиент на ББР със 148.5 млн. лв. заем от банката. Той представлява над 10% от целия фирмен фирмен портфейл в баланса на банката, който към края на март 2019 г. е 1.16 млрд. лв. А освен това обявената цел за тегленето на кредита - покупка на друга, контролирана от Гайтански, малка регионална пътностроителна фирма, по никакъв начин не оправдава колосалния размер на заема и поставя въпроси как ще бъде обезпечен той. От ББР не отговориха на тях. Mегастроителят от с. Груево "Роудуей кънстракшън" е учредено на 30 ноември 2018 г. с капитал 50 хил. лв. от три физически лица. Георги Йорданов държи 80%, а с по 10% са Емил Илиев и Бисер Дъбев. Те тримата съставят и борда на новата компания, като Йорданов е изпълнителен директор. Седалището на новото дружество е в момчилградското село Груево с население 770 души, където се помещава и "Пътстройинженеринг", което дава работа на около 170 души. От началото на 2018 г. същите три лица в същата конфигурация съставляват и неговия съвет на директорите. Тази акционерна структура не се запазва дълго и на общо събрание в началото на февруари се оказва, че Йорданов е прехвърлил 18% на "Каменни фракции" ЕООД. Дружеството е еднолична собственост на 30-годишната Тонка Иванова Тенчева и е регистрирано на софийския бул. "Цариградско шосе" 48-50, където са ситуирани много официално притежавани фирми от Гайтански - включително и "Волф" АД. На същото общо събрание е взето решение капиталът на дружеството да се увеличи с 18 млн. лв., които да бъдат изцяло записани от "Каменни фракции", и така то става собственик на 99.77%. Какъв е произходът на тези средства не е ясно - самото "Каменни фракции" за последните две години декларира нулеви приходи и към края на 2018 г. има едва 32 хил. лв. активи. Още два месеца по-късно обаче Георги Йорданов се връща като основен собственик на "Роудуей кънстракшън". На 12 април той купува от Тонка Тенчева 100% от "Каменни фракции" за 100 лв., а с това и дъщерното дружество с 18 млн. лв. капитал. За корпоративното минало на самия Йорданов не се знае много - през 2009 г. той регистрира едноличен търговец с предмет на дейност товарен автомобилен транспорт и адрес в София. Голямото кредитно напомпване Истински любопитната част започва преди дни. На 10 юни 2019 г. е проведено ново общо събрание на "Роудуей кънстракшън". На него е решено да се сключи договор с ББР за инвестиционен кредит от банката в размер до 148.5 млн. лв. за финансиране до 90% от цената за придобиване на 5 112 240 акции, или 99.615% от капитала на "Пътстройинженеринг". Според представената в дневния ред информация договорът за покупка е сключен още на 26 февруари със собственика "Био майнинг", а само седмица след събранието - на 17 юни, заемът от банката вече е факт. Последното дружество също е регистрирано на бул. "Цариградско шосе" 48-50 и е 99.98% собственост на Румен Гайтански, който в подадената през май декларация по Закона за мерките срещу изпиране на пари е посочен и като действителен собственик. Така излиза, че огромното финансиране от ББР ще послужи, за да може една фирма, официално собственост на Гайтански, да продаде пътностроителен актив в друга фирма, свързана с него. Цената на сделката не е известна, но по никакъв начин бизнесът на "Пътстройинженеринг" не може да оправдае размера на заема, предоставен от ББР - ако 148.5 млн. лв. представляват 90% от сумата, то цялата цена би била 165 млн. лв. Същевременно за 2018 г. придобиваното дружество отчита 16.5 млн. лв. активи, 13.6 млн. лв. приходи и едва 13 хил. лв. счетоводна печалба. Дружеството има спечелени различни договори из региона за пътно поддържане и участва в няколко консорциума за ремонти. В някои от тях то си партнира с големите в бранша като "Главболгарстрой", "Трейс" и "Джи Пи груп", често е в консорциуми и с другата по-голяма строителна компания, свързвана с Гайтански - "Кристална вода" (37.9 млн. лв. консолидирани приходи и 2.4 млн. лв. печалба за 2018 г.). До 2014 г. "Пътстройинженеринг" е под контрола на "Стара планина холд", когато то продава на "Био майнинг" своите 53.6% за 1.1 млн. лв. плюс покриване на задълженията на строителното дружество към холдинга. Освен че с тези числа е трудно да се оправдае гигантският заем, непонятно е и с какво той ще бъде обезпечен. Според наличната информация кредитът е десетгодишен с лихва тримесечен Euribor + 3.25 пункта надбавка, но не по-малко от 3.75%. Вече в Търговския регистър има вписан залог върху търговското предприятие на "Роудуей кънстракшън". По план трябва да бъдат заложени и 100% от акциите на дружеството, както и тези на придобитото "Пътстройинженеринг". Предвижда се още залози на "ескроу сметка", "специална блокирана резерва сметка", вземания и наличности. Новият №1 на ББР Този кредит е огромен по българските стандарти, като въобще малко банки имат нужния капитал да отпускат такъв, а и повечето не желаят да поемат такъв риск. За сравнение - най-голямата експозиция на лидера на пазара Уникредит Булбанк е малко над 270 млн. лв., но тя е банка с 20 млрд. лв. активи спрямо 2.9 млрд. лв. на ББР. Досега най-голямата известна експозиция на държавната банка беше към "Слънчев ден". Прехвърлянето на контрола над курорта миналата година от БСП политика Георги Гергов към считания за близък до ДПС политика Делян Пеевски Ангел Палийски беше павирано именно с пари от ББР. Според годишния отчет на "Слънчев ден" то има одобрени кредити от банката за почти 64 млн. евро (125 млн. лв.), като усвоената част е 86 млн. лв. Държавната консолидационна компания също има одобрен кредит малко над 100 млн. лв., като към момента експозицията е около 70 млн. лв. Новият заем обаче надхвърля всичко това и нагледно бетонира наложения от Стоян Мавродиев курс към превръщане на ББР в каса за обслужване на олигарси. Доскоро малко от фирмите, свързвани с Румен Гайтански, водеха пряко до него. Много от тях бяха с акции на приносител, а други се водеха собственост на различни лица, но и не се правеше особено много за прикриване на връзките - ползват се едни и същи адреси, счетоводители, адвокати Последните промени, премахващи акциите на приносител, и декларациите за действителен собственик доведоха до окрупняване на фирмите в орбитата му и показването му малко по на светло. Гайтански официално се е декларирал като собственик на "Волф" АД, а с това и на няколко негови дъщерни дружества в сметоизвозването и строителството. Като краен собственик на "Кристална вода" е посочена Ася Христова, но самата тя е свързана с Гайтански, като е в управата на няколко негови компании. Още преди Ахмед Доган да навлезе в енергетиката с придобиването на "ТЕЦ Варна", той имаше съвместно дружество с Гайтански, учредено през 2017 г. "Уотър витал" обаче така и не започна дейност, а сега в края на май двамата са прехвърлили дяловете си на неизвестния Георги Лефтеров.
Източник: Капитал (28.06.2019)

Новият договор за студен резерв с ТЕЦ “Варна” е заплаха за енергийната сигурност на България Фондацията "Антикорупционен" фонд възропта срещу търга за студен резерв и информацията, че българската държава ще заплати на ТЕЦ “Варна” 26.5 млн. лева. В своя позиция организацията изтъква, че техническа изправност на централата е под въпрос. "Централата с мажоритарен собственик Ахмед Доган е класирана на челно място в търговете на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), чрез които се определят енергийни мощности в готовност да заработят при необходимост. Така ТЕЦ “Варна” ще има ключова роля да гарантира електроенергийната сигурност на страната до средата на следващата година", се казва в позицията. Изтъква се, че освен договорената сума за гарантиране на мощности, държавата плаща на дружествата, предоставящи студен резерв, и допълнителни средства за времето, в което мощностите реално работят. Фондацията изтъква, че има сериозни съмнения относно експлоатационната годност на ТЕЦ “Варна" и възможността на централата да изпълни лицензионните си задължения. Ръководителят на АФК Бойко Станкушев посочва, че в тази връзка е изключително обезпокоен от новината за нов договор с централата. “Фактите, до които достигнахме въпреки активната съпротива на държавата, получиха широк обществен отзвук не само в България, а и в чужбина. Изпратили сме сигнали до четири публични институции и продължаваме да призоваваме за обстойно разследване”, добавя Станкушев На 19 юни АКФ сигнализира Държавна агенция „Национална сигурност”, Министерство на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) заради договор за студен резерв с „ТЕЦ Варна“ от миналата година. Сигнализирани бяха и Национална агенция за приходите (НАП) във връзка със съмнения за избягване на данъци в придобиване на ТЕЦ-а от почетния председател на ДПС през август 2018 година.
Източник: Банкеръ (29.07.2019)

Без АЕЦ "Белене", но с ТЕЦ-а на Доган в 10-годишния план за енергийната система Поне до 2028 г. в България ще има достатъчно производствени мощности и затова не се очакват затруднения в електроснабдяването при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. Това е основният извод в десетгодишния план за периода 2018 - 2027 г. на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - държавното предприятие, което управлява електропреносната мрежа в България. В прогнозите не е включен проектът АЕЦ "Белене", въпреки че правителството възобнови процедурата за неговото изграждане, а на 19 август изтича срокът за приемане на заявление за участие в нея. Вместо това в сметките на ЕСО присъства притежаваната от Ахмед Доган ТЕЦ "Варна", и то не само с трите си енергоблока, които твърди, че е оборудвала да работят на газ, а с всички шест. Това на практика означава, че към 2025 г. централата на почетния председател на ДПС ще бъде вторият най-голям производител на ток в страната след АЕЦ "Козлодуй" - държавната ТЕЦ "Марица изток 2" остана без един от блоковете си това лято, след като коминът му се разруши при пожар, а поради критичното финансово състояние на дружеството няма изгледи съоръжението да бъде възстановено.ЕСО прогнозира още, че в страната ще има остатъчна разполагаемост за производство на ток в обем от 9 600 000 мВтч до 18 300 000 мВтч годишно, което означава, че около 27% от разполагаемите мощности ще бъдат ненатоварени. Посочено е, че това се дължи основно на поетапното въвеждане в експлоатация на блоковете на ТЕЦ "Варна", както и на заложения прираст на възобновяемите енергийни източници.Плановете за развитие на производствените мощности на България не включват обсъжданите от години хидроенергийни комплекси по река Дунав и нов ядрен енергиен блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй", като обяснението за това е, че те не фигурират в публикувания в началото на 2019 г. проект на Интегриран план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. (който обаче ще бъде преработван). В същия план се анонсира потенциала за изграждане на нови ядрени мощности от 2000 мВт на площадката "Белене", но от ЕСО изтъкват липсата на конкретика по този въпрос като мотив да не включи проекта в плана си. "Поради неяснотите относно използването на оборудването за АЕЦ "Белене" и липсата на споразумение със стратегически инвеститор вариант с нова ядрена мощност ще бъде взет предвид при следващи обновявания на плана за развитие на електропреносната мрежа", обясняват от дружеството. На този фон се изтъква, че още към януари 2019 г. в редовна експлоатация са били въведени блокове 6, 5 и 4 на ТЕЦ "Варна", а очакванията на инвеститора били до 2021 г. да бъде възобновена и дейността на блок 3. За останалите два блока се казва, че сроковете за въвеждането им в експлоатация зависи от развитието на електроенергийния пазар и условията за реализация на произвежданата електроенергия. За целите на изчисленията в десетгодишния си план ЕСО предвижда блок 1 и блок 2 на централата на Доган да бъдат въведени в експлоатация след 2025 г. Когато това стане факт, ТЕЦ "Варна" ще разполага с 1260 мВт мощност. ЕСО не разглежда проекта за хидроенергийна каскада "Горна Арда" в настоящия план поради замразяването му от страна на инвеститора - австрийската EVN.
Източник: Капитал (19.08.2019)

Доган получава нов подарък от държавата за ТЕЦ "Варна" Водното трасе към порта на Ахмед Доган и други пристанищни съоръжения ще бъде реконструирано от държавата, за да могат да влизат по-големи кораби, стана ясно вчера на конференция във Варна. "Плавателният канал, свързващ Черно море с Варненското езеро, ще бъде удълбочен с два метра и ще увеличи максималното газене на корабите на 13.5 метра. За проекта вече има осигурено финансиране и той може да бъде завършен до две години", заяви във вторник шефът на предприятие "Държавна инфраструктура" Ангел Забуртов, цитиран от Дарик радио. Той не уточни стойността на проекта, но е възможно средствата да дойдат по линия на европрограмата "Морско дело и рибарство", по която има предвиден ресурс за изграждане и модернизиране на пристанища. Портът, в който инвеститор е почетният председател на ДПС Ахмед Доган, се намира на брега на Варненското езеро, непосредствено под ТЕЦ-Варна. На него някога се разтоварваха въглища за централата. През 2017 г. фирмата "Сигда" на бившия транспортен министър Данаил Папазов купи неработещата централа с прилежащото й пристанище от ЧЕЗ. Няколко месеца по-късно мажоритарният фирмен дял се оказа в ръцете на почетния председател на ДПС. Практически удълбочаването е залегнало в стари стратегически документи. Досега обаче нямаше финансиране. За предстоящото прокопаване през май съобщи и министърът на транспорта Росен Желязков. Той обясни, че така ще се подобрят възможностите за развитие на терминалите във Варненското езеро. Освен "Порт Доган" по водния маршрут са още съоръжения от държавното варненско пристанище, както и друга частна инфраструктура. Морски специалисти приветстваха принципно намеренията, но обясниха, че за да има полза от всичко това за терминалите на "Варна - запад", удълбочаването следва да стигне до него. Географски портът на Доган - Папазов е по-близо до морето, затова има притеснения дали "случайно" парите за ремонта няма да стигнат само до прокопаване до теца. Това е поредният жест от страна на държавата към Доган, след като в началото на септември се разбра, че "Булгартрансгаз" ще инвестира над 1 млн. лв. в реконструкцията на станция "Страшимирово", която захранва теца със синьо гориво. Така на практика още догодина едновременно ще могат да работят и трите блока на централата. В момента в действие е само един от тях. Тецът всъщност не разчита основно на производството на електроенергия, а на приходите от студения резерв. През юни тази година Папазов покани журналисти да разгледат придобивките на теца и обясни, че първоначалното намерение било "Сигда" да вземе само пристанището, но ЧЕЗ желаели да продадат и енергийните мощности. Макар Папазов да спомена, че Доган имал идеи спрямо теца, стана ясно, че именно пристанището е в основната на бизнес идеята. Предвижда се модернизиране на кейовите места, изграждане на голям зърнен терминал и привличане на чужд инвеститор.
Източник: Сега (18.09.2019)

Кабинетът дава 220 млн. лв. за пристанището на Доган Субсидиите на част от държавните предприятия ще бъдат съществено увеличени през следващите три години, показва средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020 - 2022 г. Тя е част от проекта за Бюджет 2020, който бе одобрен в четвъртък от правителството. Най-щедри управляващите са към държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура". В следващите три години то ще получи над 250 млн. лв. под формата на капиталови трансфери, като 220 млн. лв. от тях ще отидат за разширяване и модернизиране на пристанищната инфраструктура в района на Варна. Записаните в правителственото решение цели на практика съвпадат с намеренията за разширение и развитие на пристанището на ТЕЦ "Варна", обявени от новия му собственик - фирма, в която акционери са бившият транспортен министър Данаил Папазов и почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Тецът има и договор за десетки милиони за поддържане на студен резерв. Макар за удълбочаване на подходите към пристанището да се говори отдавна, реално развитие и конкретни суми от държавния бюджет бяха определени едва след като ТЕЦ "Варна" мина в частни ръце. Само за 2020 г. е планиран трансфер от 111 млн. лв. За 2021 г. сумата набъбва до 131 млн., а през 2022 г. са предвидени по-скромните 11 млн. лв. - толкова, колкото години наред държавната компания е получавала, за да поддържа пристанищата за обществен транспорт. "Допълнителните средства за 2020 и 2021 г. в общ размер на 220 млн. лв. са за развитие на пристанищната инфраструктура в района на град Варна във връзка със съвременните тенденции за увеличаване големината на корабите, което поставя определени изисквания относно дълбочината на подходите към пристанищните терминали. Тези инвестиционни решения ще позволят бързото изграждане на контейнер терминал, два терминала за зърно, един за течни товари (сярна киселина) и терминал за петролни продукти", се посочва в мотивите за увеличената субсидия. Описанието на инвестиционните решения съвпада с плановете за разширение и развитие на старото въглищно пристанище на ТЕЦ "Варна", представени през лятото от Данаил Папазов, изпълнителен директор и председател на борда на директорите на електроцентралата. Преди година мажоритарен дял в нея придоби почетният лидер на ДПС Ахмед Доган, след като купи за 3500 лв. дела на сина и дъщерята на Папазов в дружеството "Сигда“ - фирмата, купила от ЧЕЗ варненската електроцентрала. През юли Папазов, който е бивш министър на транспорта в правителството на Орешарски и бивш шеф на държавното пристанище Варна, обяви, че интересите на компанията са да развие зърнен и контейнерен терминал, където да обработва зърнени товари, корабни горива, битум, асфалт и олио. Тогава шефът на ТЕЦ "Варна" обяви, че преговарят с фонд, базиран в Лондон, за 50%-но участие в инвестицията. Иначе по традиция най-много бюджетни средства и занапред ще гълтат двата жп гиганта - БДЖ и Националната компания "Железопътна инфраструктура" - близо 600 млн. лв. през 2020 г. Съществен скок на капиталовата субсидия е предвиден за БДЖ "Пътнически превози". Планираните средства за догодина са 139 млн., почти със 100 млн. лв. повече от предни години. С тях частично ще бъде финансирано закупуването на нов подвижен състав, както и ремонти на съществуващата техника. БДЖ вече обявиха поръчка за закупуване на 40 нови вагона, предстои стартиране на тръжна процедура и за 10 нови локомотива. Инвестицията ще е около 125 млн. лв. Капиталовата субсидия за 2021 и 2022 г. ще бъде по-скромна - по 39 млн. лв. на година. БДЖ "Пътнически превози" ще получи и държавно подпомагане в размер на 175 млн. лв. във всяка от идните три години за покриване на намалени разходи по обществения пътнически превоз, тъй като дружеството е длъжно да вози евтино или безплатно определени категории пътници - ученици, пенсионери, полицаи, военни. Тази субсидия е без промяна от предишни години и се дава чрез бюджета на транспортното министерство. Субсидиите за НКЖИ за следващите три години - 2020-2022, се запазват без промяна - по 145 млн. лв. на година. С тях се осигуряват финансирането и изпълнението на дейностите по поддържането и експлоатацията на жп инфраструктурата. Отделно НКЖИ ще получи и капиталов трансфер от 120 млн. лв. за всяка една от следващите три години. Средствата са необходими за изпълнение на инвестиционната й програма и по-точно за проекти, за които не се осигуряват пари от европрограми. В основната си част те ще се насочат за поддържане на техническото и експлоатационното състояние на съществуващата жп инфраструктура, както и за съоръженията по сигнализация и безопасност. Традиционните транспортни субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни и жп линии също се увеличават с 8 млн. лв. и догодина ще са 36 млн. От тях 11 млн. ще получи специално Столичната община за вътрешноградски транспорт. За превоз на пътници до планински и други отдалечени населени места в страната са предвидени 25 млн. лв. През 2020 г. е завишена и субсидията на "Български пощи" за компенсиране на извършената т.нар. универсална пощенска услуга. Тя достига 32.8 млн. лв. Предприятието получава тези средства, защото е задължено да поддържа клонове и персонал и в малките населени места, където няма никаква рентабилност. По 32 млн. лв. са предвидени и за 2021 и 2022 г.
Източник: Сега (01.11.2019)

220-те млн. лв. не били само за пристанището на Доган Предвидената държавна инвестиция от 220 млн. лв. през следващите две години била за развитието на варненското пристанище и не била предназначена специално за "ведомствения" порт на ТЕЦ-Варна, където мажоритарен собственик е почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Това каза пред журналисти в Народното събрание финансовият министър Владислав Горанов. Той бе в парламента по повод обсъждането на трите проектобюджета за 2020 г. - на здравната каса, на Държавното обществено осигуряване и на държавата. Комисиите в НС в момента подготвят проектите за първо четене в пленарната зала. Горанов обясни, че инвестицията ще е в проект, който предвижда каналът под Аспаруховия мост, свързващ морето с варненския залив, да стане по-дълбок, така че да обслужва и по-големи и тежки товарни кораби. Така пристанището щяло да влезе навътре в залива, а градът щял да се отвори повече към морето - по подобие на Барселона, изтъкна министърът. Според него скъпата реконструкция ще е от полза за всички индустриални предприятия, които са клиенти на порт Варна - като химкомбината "Соди" в Девня, "Агрополихим", зърноизносителите. Разбира се, удълбочаването на канала щяло да е добре и за ТЕЦ-Варна, отскоро притежание на пенсионирания политик Ахмед Доган, се разбра от думите на финансовия министър. Според Данаил Папазов, изпълнителен директор на теца на Доган, планът е старото въглищно пристанище на електроцентралата да бъде превърнато в терминал за товарене на зърно и контейнери. Това означава, че почетният председател на ДПС има особен интерес от държавната инвестиция в пристанище Варна.
Източник: Сега (08.11.2019)

Желязков: Подобряваме пристанище Варна за големи кораби, не заради теца на Доган Проектът за удълбочаване на пристанище Варна от сегашните 11,5 на 13,5 м не се прави в частен интерес на ТЕЦ “Варна” (собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган - бел.ред.)”, заяви по Би Ти Ви в понеделник транспортният министър Росен Желязков. “Това е вратата на България и ние я отваряме, за да не отиват товарите в Констанца”, каза министърът. Той попита риторично “защо някой не каже, че го правим заради пристанището на Батков”, което също се намира на територията на Варненския залив.Проектът за удълбочаване на цялата територия, която обхващат двата залива - Варненският и Белославският, заедно с канала, над който е Аспаруховият мост, ще струва към 350 млн. лв., като парите се отпускат от бюджета. За изпълнението Желязков съобщи още през май т.г. Тази година са предвидени 200 млн. лв., а догодина - още 150 млн. лв. След завървшането на проекта ще могат да влизат кораби с тонаж до 60-70 хиляди тона, докато сегашните условия позволяват съдове до 30-35 хиляди тона. В района има около 17 корабни места въпреки че мястото позволява до 100, като в края на Белославското езеро се намират терминалите на “Девня цимент”, “Солвей Соди” и “Агрополихим”, чийто товарооборот е основният. Проектът за удълбочаването се обсъжда от години и по думите на Росен Желязков, докато във Варна са се търсели пари, в бургаското пристанище това отдавна е направено и част от товарите вече преминават оттам.
Източник: 24 часа (12.11.2019)

Прокуратурата отказва да говори за ТЕЦ "Варна" на Доган Държавното обвинение категорично отказва да даде информация дали работи по сигналите срещу ТЕЦ "Варна", чийто мажоритарен собственик е почетният председател на ДПС Ахмед Доган. След като преди седмица член на Сената на парламента на Чехия сезира Софийската градска прокуратура за "общи стопански престъпления" на продавача и купувача на топлоцентралата, "Сега" попита дали този сигнал вече е постъпил и ще бъде ли разгледан. От пресцентъра на СГП първоначално заявиха, че искат въпросите в писмен вид, а няколко дни по-късно съобщиха, че към момента няма да коментират темата. Според сенатор Лукаш Вегентнехт сделката за ТЕЦ "Варна" между чешката държавна енергийна компания „ЧЕЗ груп“, която в края на 2017 г. продава топлофикацията на фирмата на бившия транспортен министър в кабинета „Орешарски“ Данаил Папазов, е извършена на много по-ниска цена от реалната. „Ние изпратихме официални сигнали до прокуратурата и в Прага, и в София. Според нас конкретни лица са нарушили закона, като не са изпълнили задълженията си и така са довели до финансовата загуба“, заяви Вегентнехт пред "Свободна Европа". ЧЕЗ купува ТЕЦ "Варна“ през 2006 г. за 206 млн. евро, а я продава през 2017 г. за 48.5 млн. евро на „Сигда“, по това време собственост на децата на Папазов. Днес 70% от ТЕЦ "Варна“ са официално собственост на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. „Имаме много доказателства в подкрепа на нашата позиция, че продажбата на топлофикацията носи на чешкия данъкоплатец финансова загуба от около 1 милиард чешки крони (40 млн. евро – б.р.)“, твърди още сенаторът. Той коментира, че „ръководството на ЧЕЗ обясни ниската продажна цена на „ТЕЦ Варна“ с ниската ефективност на теца". "Но пък ние откриваме много документи, които говорят за обратното. Искаме да проверим как стоят нещата от българска страна“, добави Лукаш Вегентнехт. Това не е единственият сигнал срещу теца на Доган, който отлежава в прокуратурата. Преди близо половин година Антикорупционният фонд (АКФ) сигнализира редица държавни институции за решение на Енергийния системен оператор (ЕСО) да заплати милиони левове за студен резерв на ТЕЦ "Варна". Според АКФ техническата изправност на топлоцентралата е под въпрос, което е предпоставка за евентуална заплаха за енергийната сигурност като част от националната сигурност на България. В тази връзка фондът е подал сигнал до ДАНС, Министерството на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Сезирана е и НАП заради съмнения за избягване на данъци при придобиването на централата от Доган. От държавното обвинение обаче не отговориха на въпрос на "Сега" дали сигналът на АКФ е разгледан. За сметка на това неотдавна лично депутатът от ДПС Делян Пеевски заяви пред журналисти в парламента по време на едно от редките си посещения на работното място, че "винаги би инвестирал в проекти на г-н Доган".
Източник: Сега (02.12.2019)