Данаил Папазов придоби "ТЕЦ Варна" с 24 млн. евро кредит от ПИБ Неработещият "ТЕЦ Варна" вече не е на CEZ, а от 20 декември акциите са прехвърлени на варненската "Сигда", която се контролира от фамилията на близкия до ДПС бивш транспортен министър Данаил Папазов. В новото ръководство на купеното дружество влиза и друга свързвана с Делян Пеевски фигура - Георги Христозов, който оглавяваше държавни енергийни фирми, включително БЕХ. Цената на сделката не е публична, а Папазов отказа да я уточни заради клауза за търговска тайна в договора му с CEZ. В медиите се цитираха 50 млн. евро, но той уточни, че сумата значително се разминава с реалната. По информация от други източници продавачът е търсил около 30 млн. евро. Сумата е поне 24 млн. евро, ако се съди по отпуснатия на "Сигда" кредит от Първа инвестиционна банка (ПИБ) за 24.2 млн. евро на 13 декември. От документите по залога в Търговския регистър се вижда, че лихвата е висока - минимум 7.5%, а обезпечения са терени в Девня и бензиностанция. Новият собственик на "ТЕЦ Варна" подготвя рестартирането на 210-мегаватовия шести блок след подмяна на горивната база от въглища на газ, както и отваряне на прилежащото пристанището за товаро-разтоварна дейност на зърнени храни. По график това трябва да стане до няколко месеца. Търси се финансиране за ремонти в размер на до 20 млн. лв., като за дейностите, които текат на площадката в момента, са осигурени средства на кредит от български банки, обясни Папазов. Папазов е дългогодишен директор на държавното "Пристанище Варна", включително и по времето, когато в предприятието започва кариерата си депутатът от ДПС Делян Пеевски, а в кабинета "Орешарски" е транспортен министър. Пред "Капитал" той заяви, че финансира покупката с банков кредит от българска банка, чието име няма да оповести. Покупката на ТЕЦ-а стана чрез фирмата "Сигда", в която синът му Станислав държи 52%, а дъщеря му Ивелина - останалите 48%. На 21 декември, дни след като антимонополния орган разреши сделката, "Сигда" е провела извънредно общо събрание, на което в качеството си на едноличен собственик на ТЕЦ-а освобождава досегашните управители и назначава в ръководството Данаил Папазов, Андриян Атанасов и Георги Христозов. Последният беше директор на "ТЕЦ Марица-изток 2" по времето, когато държавните дружества масово депозираха свободните си средства в КТБ, с което й осигуряваха ресурс да финансира проектите по изкупуване на бизнеси от дуото Делян Пеевски - Цветан Василев. При кабинета Орешарски Христозов бе назначен за директор на БЕХ, а после и в борда на директорите на компанията "Южен поток България". В "ТЕЦ Варна" Христозов ще заема поста заместник-директор и по думите на Данаил Папазов ще ръководи ремонтните дейности. Те вече текат с цел пускане в експлоатация на шести енергоблок. Той бе затворен заедно с останалите пет преди три години, тъй като не отговаря на екологичните изисквания. Работи се по подмяна на горивната му база, като тепърва щели да се водят разговори с "Булгаргаз" за необходимите доставки на синьо гориво. Несигурността на доставките бе една от причините досегашният собственик ЧЕЗ упорито да отлага подобна инвестиция и накрая да зачеркне опцията като нерентабилна. Дори и да не заработи активно като производител на електроенергия, реновиран, блокът би могъл да кандидатства за осигуряването на студен резерв за енергийния баланс на страната, което също носи приходи. Паралелно с дейностите по рестартиране на електропроизводството тече работа и по пристанищния терминал, който според експертите е по-ценният актив, който досега е бил труден за използване заради ограничения в Закона за енергетиката. "Това е пристанище, което е включено като терминал в "Пристанище с национално значение Варна". Има предвидена територия за бъдещо развитие още отпреди 30 години", коментира в телефонен разговор Данаил Папазов. Той допълни, че се работи за превръщане на порта в пристанище за контейнерни товари и зърнени храни. "Реалистично е в рамките на година-две да бъде завършен целият проект, иначе пристанището и днес може да работи зърнени храни, след като бъдат изкарани необходимите документи около смяната на собствеността. В рамките на 2-3 месеца се прави това, ние обаче имаме готовност и по-бързо да стане това", каза Папазов. По думите му в момента в "ТЕЦ Варна" работят около 30 души, а до седмица числеността на служителите ще се увеличи на 100. При пускането в експлоатация на енергоблока ще са нужни около 100 души постоянен персонал, обясни още Папазов. Той не бе единственият кандидат за актива, който ЧЕЗ обособи и продаде на парче. За основния й бизнес в България, преносът и снабдяването с електроенергия компанията все още не е обявила решението си дали продава, или остава. Планът за излизане от пазара бе затруднен, след като предпочетеният купувач "Фючър енерджи" изпадна във финансови затруднения и преговорите се пренасочиха към новия избран за ексклузивен купувач - "Инерком груп" на пазарджишката фамилия Върбакови.
Източник: Капитал (05.01.2018)

БСК поиска Сребърният фонд да е агенция Сребърният фонд да се преобразува в агенция към финансовото министерство или да стане държавен фонд за управление на финансовите активи на държавата. Това предлагат от Българската стопанска камара (БСК) с писмо до финансовия и социалния министър. Предлагат още да се обмисли възможността той да управлява фискалния резерв и държавния дълг в контекста на бъдещото ни присъединяване към еврозоната. В Сребърния фонд можело да се акумулират и излишъците от такси, събирани от ведомства, всички приходи от приватизация, а Държавната консолидационна компания да внесе в него приходите от продажба на дялове. От камарата настояват за активно управление на парите чрез споразумение между финансовото министерство и БНБ.
Източник: 24 часа (09.01.2018)

ТЕЦ „Варна“ ще заработи през март Първият възстановен енергиен блок на ТЕЦ „Варна“ отново ще заработи, като прогнозата е това да стане през месец март, съобщи бившият транспортен министър в правителството на Пламен Орешарски и настоящ управител на фирмата, купила от ЧЕЗ топлоцентралата, Данаил Папазов. Той уточни, че това ще е шести блок, като амбициите на новия собственик са да въведе отново в експлоатация и четвърти и пети. Електроенергията, която ще се произвежда от трите възстановени мощности, ще бъде студен резерв, а част от него ще може да се продава и на свободния пазар. Данаил Папазов каза още, че фирмата ще инвестира и в развитието на пристанищната инфраструктура на ТЕЦ „Варна“, като освен да обслужва централата, пристанището ще бъде модернизирано и разширено, за да може да извършва и други дейности, като превоза на контейнери и зърнени товари. Амбицията ни е да предлагаме най-добрата пристанищна услуга в страната, като мислим да привличаме и нови товари, каза още Папазов. Сделката за продажба на неработещата ТЕЦ „Варна“ бе финализирана в началото на тази година. Продавач бе чешката държавна компания ЧЕЗ, която спря в началото на 2015 година работата на централата, защото не отговаряше на екологичните изисквания. Купувач е българската фирма „Сигда“, която е на сина и дъщерята Папазов. Още тогава той обяви, че плановете са централата отново да заработи и да произвежда електроенергия. Цена на сделката не бе обявена, но през 2006 г. ЧЕЗ я купи за 206 млн. евро, като половината от сумата беше инвестирана за увеличаването на капитала на дружеството. Топлоцентралата и тогава работеше основно за студен резерв, като гарантираше енергийната система при недостиг на ток.
Източник: Монитор (29.01.2018)

Гинка Върбакова от Пазарджик купува активите на ЧЕЗ в България Чешкият енергиен концерн ЧЕЗ (CEZ) продава активите си в България, съобщава Ройтерс. Според чешки медии, купувачът е българска компания "Инерком груп". ЧЕЗ продава и електроразпределителната си мрежа, и соларните си паркове у нас, които са оценени на няколкостотин милиона евро. Стратегическият комитет на надзорния съвет на компанията е одобрил сделката, съобщи директорът му Вацлав Пачес. „Инерком груп“ е семейна компания, собственост на „Инерком инвестмънтс“, която е еднолична собственост Гинка Върбакова. И двете фирми са регистрирани на „Околовръстен път“ №3 в София, близо до Требич. По данни на „Капитал“, фирмата притежава три фотоволтаични парка у нас - в Априлци, панагюрското село Елшица и "Хаджийски ливади" около Пазарджик. В съвета на директорите на "Инерком груп" са Гинка Върбакова, Малина Върбакова и Петрана Пайтакова. По-рано за кратко в ръководството на дружеството са били двама чешки граждани - Павлина Филипи и Магдалена Мрачкова. Те са били представители на партньора, придобил 50% дял в компанията през юни - фонд, контролиран от словашкия металургичен магнат Зденек Земек, чийто основен бизнес е в Чехия. Върбакова е член на управителния съвет на Българската фотоволтаична асоциация. През октомври миналата година чешкият енергиен концерн продаде ТЕЦ-Варна на фирмата „Сигда“, собственост на децата на Данаил Папазов, който бе министър на транспорта от 2013 до 2014 г. в правителството на Пламен Орешарски. Самият той е е вписан като управител. В началото на 2017 г. ЧЕЗ обяви, че планира да се освободи от бизнесите си в България. Компанията притежава електроснабдяването на близо една трета от територията на страната, включително и в София. Структурата на ЧЕЗ Груп в България включва електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България” АД, компанията за обществено снабдяване с електроенергия и лицензиран търговец „ЧЕЗ Електро България” АД и лицензирания търговец на електроенергия „ЧЕЗ Трейд България” ЕАД.
Източник: Club Z (23.02.2018)

В ТЕЦ "Варна" назначавали работници Спряната в началото на 2015 г. ТЕЦ "Варна" ще заработи и за свободния пазар, но ще участваме и в търговете за студен резерв. Това става ясно от думите на бившия транспортен министър Данаил Папазов пред "Медиапул", който е управител на новия собственик на централата. В края на миналата година компанията бе продадена от чешката ЧЕЗ на варненската фирма "Сигда" ООД, притежавана от дъщерята и сина на Данаил Папазов. От подадените в КЗК документи по сделката, чиято цена така и не бе официално обявена, стана ясно, че се планира възобновяване дейността на централата - първо един блок в рамките на три-четири месеца, а после още един до шест месеца. Начело на варненската електроцентрала застана някогашният дългогодишен шеф на държавната ТЕЦ "Марица изток 2" и бивш председател на борда на "Българския енергиен холдинг" Георги Христозов. "Спекулации са слуховете, че се интересуваме само от студения резерв", заявява Папазов и допълва, че намеренията са централата да е сериозен играч. "Подали сме заявление в Министерството на околната среда и водите за комплексно разрешително за експлоатация на трите блока, сключили сме договор с "Булгаргаз" за доставка на природен газ от 1 юли, назначаваме хора и водим преговори за финансиране на газифицирането на блоковете", казва Папазов. Той съобщава, че плановете са през март да се направят 72-часови проби как работи единият газифициран блок на централата, а реалната експлоатация да започне от 1 юли, откогато влиза в сила договорът с "Булгаргаз" за доставки през второто полугодие на 2018 г. По информация на "Mедиапул" договореното количество е 212 млн. куб. м природен газ за периода на доставката, като за целта ще се водят и преговори с руската "Газпром" за увеличаване на количествата синьо гориво за българския пазар след юли.
Източник: Дума (23.02.2018)

ЕСО прогнозира, че през 2027 г. ще има достатъчно ток и без АЕЦ "Белене" Поради наличието на достатъчно производствени мощности до 2027 г. не се очакват затруднения в електроснабдяването на страната при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. Това е основният извод в Плана за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2018-2027 г., изготвен от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - предприятието, което управлява електропреносната мрежа в България. Важно е да се отбележи, че в прогнозите не са включени АЕЦ "Белене" и ТЕЦ "Варна", макар че последният се кани да заработи отново още това лято. Все пак, за да се гарантира сигурността на доставките, ще са необходими инвестиции за развитие на електропреносната мрежа, които се оценяват на 1.291 млрд. лева. От тях 148.9 млн. лв. ще са привлечени европейски средства, а останалото - собствени средства на ЕСО. В доклада е установено още, че заради прираста на ВЕИ в страната ще има остатъчна разполагаемост за производство на електричество от 6 500 000 до 7 900 000 MВтч годишно, или около 15% от разполагаемите мощности. Проблем обаче е балансирането на тези производители, тъй като дейността им е много непостоянна - вятърните централи работят основно през нощта, когато потреблението е слабо, а соларните не помагат през зимата, когато необходимостта от ток е най-голяма. От ЕСО обобщават, че през последните години не се наблюдават ясно определени тенденции в брутното електропотребление у нас, а политиките за енергийна ефективност (саниране, енергоспестяващи електроуреди и цели производства и т.н.) и навлизането на нови технологии правят прогнозите за бъдещето доста условни. Разработени са обаче два сценария. При максималния брутното електропотребление съвпада със заложения тренд от Европейската комисия за периода 2015-2025 г. Предвижда се умерено увеличаване на консумацията на ток и забавяне в прилагането на мерки за енергийна ефективност. Като цяло към 2027 г. се очаква брутното потребление да достигне 40 510 ГВтч при малко под 39 000 ГВтч за 2017-а. Минималният сценарий очертава задържане на нивото на електропотреблението за целия период спрямо 2018 г. поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност. Така през 2027 г. се очаква електропотреблението да бъде 37 960 ГВтч. От проучването на ЕСО става ясно, че в следващото десетилетие у нас ще заработят 647 мегавата нови енергийни мощности. Основната част от тях - 401 мегавата, ще бъдат от възобновяеми енергийни източници. Останалото ще бъде осигурено от модернизацията и удължаването на експлоатацията на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", заявени когенериращи мощности (например на площадката на "Топлофикация София") и други. "Поради замразяване на проекта "Горна Арда" от страна на инвеститорите същият не е разгледан в настоящия план, но при промяна на решението на инвеститорите ще бъде включен в следващите планове за развитие на електропреносната мрежа", пише в анализа на системния оператор. Същото е и становището за ТЕЦ "Варна", която от края на миналата година е собственост на бившия транспортен министър и сочен за близък до Делян Пеевски - Данаил Папазов. Плановете са централата да пусне в експлоатация поне три от шестте си блока (всеки с мощност 210 мегавата), като смени горивото от въглища на природен газ. "При наличие на ясни стратегически планове за развитие на централата тя ще бъде включена в следващи обновявания на плана за развитие на електропреносната мрежа", обясняват от ЕСО. Категорично е записано обаче, че нова ядрена мощност (АЕЦ "Белене") не може да бъде взета предвид при изготвянето на анализа, тъй като евентуалното й пускане не би могло да се случи с хоризонт 2027 г. Въпреки това тенденциите ясно показват, че и след този период потребност от 2000 мегавата базова мощност няма да има. Масовото навлизане на ВЕИ води до драстична диспропорция при възможностите на балансиращите мощности за покриване на вътрешното потребление и евентуален износ на електроенергия. Последното според ЕСО не само е невъзможно при екстремални зимни условия, но предполага активиране на студения резерв или дори внос на електроенергия. "Още по-утежнена се явява ситуацията при съчетаването на продължителни екстремални зимни условия, изчерпан първичен енергиен ресурс и завишена аварийност при електропроизводствените мощности, каквато бе ситуацията през януари 2017 година", посочва националният електроенергиен диспечер. В такива случаи според анализа е необходимо да се потърсят възможности при промишлените потребители, които могат да изменят профила на натоварването си и да ограничават част от потреблението в пиковите часове. С други думи, вместо да активира студен резерв, ЕСО може да намали временно потреблението на големи консуматори, за което, разбира се, те ще бъдат компенсирани. Това е системата в много други държави с по-развит пазар. От доклада става ясно още, че напоследък се е налагало ограничаване на мощността на АЕЦ "Козлодуй", за да се балансира системата. Това става най-често през пролетта поради голямото пълноводие в комплексните язовири и принудената работа на ВЕЦ. "С ускореното навлизане на ВЕИ и липса на промишлен товар в страната необходимостта от принудително ограничаване работната мощност на АЕЦ през определени периоди в годината ще се увеличава", констатират от ЕСО. Сега основният компенсатор на свръхпроизводство на електроенергия е ПАВЕЦ "Чаира". Тя обаче може да работи в помпен режим само до 6 часа - до напълване на долния изравнител. Решение на този проблем би било увеличаването на обема на долния изравнител чрез свързването му с бъдещия язовир "Яденица". Така според системния оператор би се облекчил проблемът с балансиране на ВЕИ и няма да се налага ограничаване на базовите мощности. Само че изграждането на язовир "Яденица" е блокирано, след като през януари решение на 5-членен състав на Върховния административен съд потвърди, че предварителното изпълнение на Оценката за въздействие на околната среда на проекта е незаконно. За първи път при разработката на такъв прогнозен плана от ЕСО се взима предвид и влиянието на Турция върху електроразпределението в региона. Прогнозите на турския оператор са за голям ръст на нови генериращи източници (над 140 гигавата до 2040 г.), с ниска цена на електроенергията и възможност за целогодишен експорт. В същото време в българската система не се предвиждат инвестиции за нови големи електрически централи (засега няма решение за АЕЦ "Белене"). "Това ще доведе до повишаване на транзита през нашата преносна мрежа в направление изток-запад и прави българско-турската и българско-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали свободната търговия. Транзитът на електроенергия през нашата страна би станал още по-голям при евентуално закриване на генериращи мощности в комплекса "Марица-изток", се казва в анализа на Електроенергийния системен оператор.
Източник: Капитал (29.03.2018)

ТЕЦ "Варна" иска да продава скъп ток Неработещата от няколко години ТЕЦ "Варна" иска пак да продава скъпа енергия. Централата, купена през декември от бившия транспортен министър и сочен за близък до Делян Пеевски Данаил Папазов, е внесла заявление за това в Комисията за енергийно и водно регулиране, като е поискала преференциална цена от 191 лв. за мегаватчас при средна за пазара сега от около 70 лева. В заявлението до регулатора е посочено, че могат да се произвеждат до 2 млн. мегаватчаса електроенергия годишно (толкова произвежда един блок на АЕЦ "Козлодуй" за три месеца). Това прави годишни приходи от 382 млн. лв. Отделно ще са постъпленията за студен резерв, за който ТЕЦ "Варна" ще кандидатства. Одобряването на това искане би струвало на потребителите допълнителни 250 млн. лв. годишно. "Цената на електроенергията за крайните клиенти ще се вдигне средно с 16%", твърди председателят на АИКБ Васил Велев.
Източник: Капитал (03.04.2018)

Бизнесът отново готви протести заради проблеми с цените на тока Три от четирите работодателски организации готвят нови протести заради неразборията в енергетиката и цените на тока. Вчера, след среща с омбудсмана Мая Манолова, техни представители поискаха незабавно разтрогване на договорите с американските тецове - "Марица-изток" 1 и 3. И ако в началото на годината бизнесът обяви "жълт код" за протести заради драстичното повишение на цените на тока на свободния пазар, то сега кодът е вдигнат на "оранжев". КРИБ, АИКБ и БСК са се съгласили да се повиши степента на готовност за протест. Това обаче не е направила БТПП с оправданието, че председателят й - Цветан Симеонов, е на бизнес форум в Турция. Работодателите са готови да протестират и заради искания на ТЕЦ "Варна", който отскоро е с нов собственик. Според тях има информация, че в петък, на 30 март, тецът е внесъл в енергийния регулатор предложение за цена от 1 юли от 191 лв. за мегаватчас. "Комисията може да свали до 161 лв. за мегаватчас, но повече не може, тъй като разходите за производството на ток в тази централа са високи и са над пазарните цени", обясни председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и изтъкна, че варненският тец тръгва по модела на американските централи. Според него договорите за американските тецове са сключени "престъпно небрежно" или "престъпно корумпирано". Нещо повече - всяко българско домакинство плащало по 161 лв. на година по тези договори. "Това е грабеж", възмути се председателят на АИКБ. Той коментира, че централите трябва да излязат на свободния пазар. Велев цитира данни, според които "КонтурГлобал", собственикът на ТЕЦ "Марица-изток" 3, вече е изплатил инвестицията си. Що се отнася до другата централа - AES Гълъбово ТЕЦ "Марица-изток" 1, остават още около 100 млн. лева до изплащане на инвестицията. Тя може да бъде покрита от правителството при прекратяване на договора, допусна Васил Велев. Според работодателите именно американските централи гонят чуждите инвеститори. Бизнесът цитира и отказа на "Аурубис" да построи нов завод в България заради високата цена на тока. Омбудсманът Мая Манолова коментира, че собствениците на двете централи са поискали среща с нея по оплакванията на работодателите. Тя допълни, че ще изиска и информация от Министерството на енергетиката и Министерството на финансите за възможностите да бъдат предсрочно развалени договорите на централите. В такъв случай България би дължала неустойки от общо около 3 млрд. лв., съобщи наскоро министърът на енергетиката Теменужка Петкова. През миналата седмица на посещение в Старозагорско беше и посланикът на САЩ у нас Ерик Рубин. След това изтъкна, че двете централи са пример за успешни американски инвестиции у нас. Той обаче подчерта, че не може да се меси в търговски отношения, особено на силно регулиран пазар като енергийния. България още очаква отговор от Брюксел дали преференциалните цени за американските централи могат да бъдат определени като нерегламентирана държавна помощ.
Източник: Сега (03.04.2018)

Индустрията с отворено писмо до институциите заради ТЕЦ „Варна“ Да не бъде допускана пазарна интервенция чрез предоставяне на нерегламентирана държавна помощ на производителите на електроенергия настояват от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) и Българската камара на химическата промишленост (БКХП). Според тях последното би означавало рязко повишаване на цената на регулиран пазар. Трите организации предупреждават за рисковете, свързани с цената Задължения към обществото в отворено писмо, свързано с информация за подадено заявление от ТЕЦ "Варна" за участие на регулирания пазара от 1 юли. То е адресирано до председателя на КЕВР Иван Иванов, до министъра на енергетиката Теменужка Петкова и до председателя на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев. В писмото организациите припомнят, че според публикации в медиите ТЕЦ „Варна“ е подала заявление за утвърждаване на цени в КЕВР за новия регулаторен период. Съгласно публикуваната информация в медиите – поисканата цена е 191 лв. за МВтч. „Силно сме обезпокоени от риска за кръстосано субсидиране, посредством което да бъдат прехвърлени допълнителни разходи от регулирания към свободния пазар, чрез цена Задължение към обществото“, посочват трите организации в отвореното си писмо. Те изтъкват, че в контекста на дългоочакваните промени за пълна либерализация на пазара за електроенергия всеки производител е свободен да продава своите количества на пазарен принцип. „Българската енергетика и индустрия не се нуждаят от нова серия злоупотреби в нарушение на Европейското законодателство, последиците от които ще бъдат понесени от всички битови и стопански потребители“, посочват още трите организации. Припомняме, че на 2 април, след среща между омбудсмана Мая Манолова и национално представените работодателски организации, председателят на АИКБ Васил Велев съобщи, че работодателските организации вдигат готовността си за протести от код жълто на код оранжево. „Този път ще протестираме пред т.нар. американски централи и пред ТЕЦ Варна“, каза Велев. И съобщи, че ТЕЦ „Варна“ е внесла в КЕВР заявление за участие на регулирания пазар с 2 млн. MWh. Поисканата цена от централата, чиято собственост преди няколко месеца беше сменена, е 191 лв. на MWh, съобщи още Велев. КЕВР не може да смъкне тази цена под 165 лв., което означава, че ако ТЕЦ Варна получи квота за регулирания пазар, това прави щета от 250 млн. лв., каза Велев. Това според него ще доведе до поскъпване на електроенергията с 16%. / publics.bg
Източник: Други (05.04.2018)

Парното ще поскъпне отново от юли В широки граници - от минус 6 до 63% е промяната в цените, която са поискали от Комисията за енергийно и водно регулиране различните (КЕВР)топлофикационни дружества. Средно за страната поисканото поскъпване на парното и топлата вода е 20.66%. И докато топлофикацията в Перник предлага поевтиняване с 6.06%, то дружеството в Габрово иска повишение от 62.91% заради направени в съоръженията инвестиции, показват заявленията на дружествата за нови цени от 1 юли. Поисканото от "Топлофикация София" поскъпване е в размер на 4.05%, показва още справката. За значително увеличение - с около и дори над 20%, настояват дружествата в четири града на страната - Бургас, Варна, Враца и Разград. Ако комисията одобри исканията им, това ще бъде поредният скок. Заради поскъпването на природния газ миналата пролет цените на парното и топлата вода в цялата страна бяха повишени с около 20 на сто. Окончателното решение за новите цени и на парното, и на тока ще бъде взето от регулатора в края на юни. Увеличение на цените на тока поискаха и от трите ЕРП-та - ЧЕЗ настоява за ръст от около 20%, докато исканията на ЕВН и "Енерго -Про" са за около 5 - 7%. "Някои от поисканите увеличения са стряскащи, но аз отново искам да декларирам, че нито бизнесът, нито битовите потребители имат основание за сериозно притеснение", коментира председателят на КЕВР Иван Иванов. Той обясни, че комисията няма да одобри "каквито и да било резки отклонения в цената на тока". Министърът на енергетиката Теменужка Петкова прогнозира вчера, че ако "Инерком" осигури нужното финансиране на сделката, то по всяка вероятност ще се върви към нейното финализиране. Тя добави, че са се чули гласове от страна на продавача, че той обмисля и вариант за преговори с втория в класирането - Indian Power, но това е изцяло в правомощията на Чехия. "За да се случи подобна сделка, трябва да е налице съответното финансиране. Това е ангажимент на компанията, която е кандидат за купувач на този етап", обобщи министърът.
Източник: Сега (19.04.2018)

Преоценени активи изкараха неработещата ТЕЦ "Варна" на 60 млн. лв. печалба Неработещата от началото на 2015 г. поради несъответствие с екостандартите ТЕЦ "Варна" отчете нетна печалба от 60 млн. лева за 2017 г. Новият й собственик - бившият транспортен министър и приближен до ДПС Данаил Папазов, получава 30 млн. лв. дивидент, с което на практика си връща част от вложените средства в сделката с чешката ЧЕЗ за въглищната централа. Това сочи годишният финансов отчет на дружеството, което се кани да се върне на енергийния пазар от 1 юли, цитиран от вестник "Капитал". Плановете на Папазов са да участва в търговете за студен резерв, провеждани от "Електроенергийния системен оператор", който също от средата на годината ще бъде повишен от сегашните 500 МВ на 650 МВ. Той искаше да продава електроенергията от ТЕЦ "Варна" и на регулирания пазар на бита, но внесена поправка в последния момент преди окончателното гласуване на Закона за енергетиката отряза от сигурния пазар електроцентралите с цени, надвишаващи с повече от 10 процента прогнозната пазарна цена за съответната година, която ще се определя от енергийния регулатор. Пазаров бе обявил, че подготвяните за работа и преминаващи на природен газ три блока ще играят и на свободния пазар. Постигнатият след смяната на собствеността положителен финансов резултат се дължи основно на преоценка на дълготрайните активи, които поскъпват от 10 млн. лв. през 2016 г. на 275 млн. лв. Отчетените приходи също нарастват от 3 на 65 млн. лв., независимо че централата въобще не е работила. Загубата от 5 млн. лв. пък става печалба от 60 милиона, посочва изданието. Променената счетоводна политика за оценка на активите реално позволява на Данаил Папазов да изтегли почти всички налични пари по сметките на дружеството, които са били около 43 млн. лева. Веднага след това над 39 млн. лв. от тях са предоставени като заеми на свързани лица, без да е ясно на кое точно дружество. А в началото на тази година изглежда са върнати обратно, защото на 9 март е бил разпределен дивидент в размер на 30 млн. лева. Освен това, вдигайки стойността на дълготрайните активи, в бъдеще ще има големи разходи за амортизация, т.е. ще се намали печалбата и дължимият корпоративен данък. В подготовката си за възобновяване на дейността на централата – вече на газ, са обявени 13 обществени поръчки за ремонт на ІV и V блок.
Източник: Медия Пул (03.05.2018)

ТЕЦ „Варна“ е спечелила търг за студен резерв. Централата вече осигурява нетна разполагаемост за студен резерв. Периодът на действие на сключения договор е от началото на май до края на юли тази година, като нетната разполагаемост, която се предоставя е 166 MW (366 528 MWh). Цената, с която ТЕЦ „Варна“ е спечелила търга е 7.65 лв. на MWh, при максимално възможна от 7,71 лв. на MWh. Централата е била включена в регистъра на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) на 19 април, след като ден по-рано е подала заявление за за включване в „Регистър на допуснатите участници” за участие в търговете за закупуване на студен резерв. Тя участва в студения резерв с 6-и блок. От сайта на преносния оператор не става ясно дали в търга е имало други участници. По-късно от ЕСО съобщиха за publics.bg, че провеждането на търга се е наложило, защото ТЕЦ "Марица Изток 2" е прекратила договора си с оператора, поради обективна невъзможност да го изпълнява. На него не са се явили други кандидати. Договорът на държавната ТЕЦ предвиждаше тя да осигурява студен резерв от 1 април до 31 юли, след спечелен търг, проведен миналата година. Нетната разполагаемост, която ТЕЦ „Марица Изток 2“ трябваше да осигури за студен резерв за този период беше 124 MW (363 072 MWh), на цена от 7,69 лв. за MWh. Припомняме, че в края на март от Министерството на енергетиката съобщиха, че ЕСО е внесъл предложение за увеличение на средночасовата разполагаема електрическа мощност за студен резерв за регулаторния период 2018/2019 (1 юли 2018 г. - 30 юни 2019 г.) година в размер на 650 MW. Към момента средната разполагаемост е 500 MW. В рамките на това количество е предвидено и участие на индустриалните потребители в резерва, като за целта ЕСО подготвя изменение на правилата за управление на електроенергийната система, което да позволи участие на индустриалните потребители в осигуряването на така наречения „студен резерв“.
Източник: Стандарт (10.05.2018)

ТЕЦ "Варна" ще бъде и търговец на ток След възобновяването на дейността на ТЕЦ "Варна" новият собственик на дружеството - транспортния министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов, е решил да влезе на пазара на електрическа енергия и като търговец. Заявлението му до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за издаване на лиценз е било подадено още на 28 февруари, но общественото обсъждане се състоя едва на 5 юни. Решението на регулатора по казуса се очаква на 14 юни, но няма никаква причина то да бъде отрицателно. Според представените документи ТЕЦ "Варна" иска да оперира само на българския пазар на едро и няма да доставя ток на крайните клиенти. В бизнес плана е посочено, че очакваните обеми електроенергия, които ще се тъгуват, са от порядъка на 40 хил. мВтч през 2018 г., като нарастват в следващите години, за да достигнат 164 063 мВтч през 2022 г. Заявлението за издаване на лиценз за търговия с ток е обосновано от ТЕЦ "Варна" с придобития опит от дейността "производство на електрическа енергия". На базата на това е записано, че дружеството може да предложи гъвкави и иновативни схеми за търговия и ценообразуване, тъй като познава конкурентните подходи на другите търговци на електрическа енергия и тяхната маркетингова позиция. В действителност обаче настоящият собственик на централата - фирмата на Папазов "Сигда", няма опит в енергетиката, а основният й предмет на дейност е транспорт и логистика. Също така през последните три години, при управлението на CEZ ТЕЦ "Варна" не функционираше. Срокът на лиценза, за която кандидатства ТЕЦ "Варна", е 20 години. Това е мотивирано както с опита на пазара на електрическа енергия в качеството си на производител, така и с очакваната пълна либерализация на пазара и новите възможности и перспективи, свързани с това. Освен това дружеството посочва, че възстановената експлоатация на централата, използвайки природен газ като основно гориво, ще позволи на компанията да бъде по-гъвкава и по-независима на пазара на електрическа енергия. Въпреки това експертите на КЕВР са преценили, че лиценз трябва да бъде за срок от 10 години. Причината е, че развитието на пазара на електрическа енергия е изключително динамично както в България, така и в региона и е невъзможно да бъде направена реалистична прогноза на пазарната адекватност на компания.
Източник: Капитал (06.06.2018)

Бившият транспортен министър в правителството на Пламен Орешарски се оказа най-печеливш от търговете за закупуване на разполагаемост за студен резерв, които Електроенергийният системен оператор (ЕСО) проведе. За следващите 12 месеца до края на юли 2019 г. ТЕЦ „Варна“, който Папазов купи за 50 млн. евро от CEZ миналата година, ще получи над 27 млн. лв., за да поддържа в готовност своите мощности в случай на недостиг на електроенергия в страната. В близките години имаше един случай, при който държавата разпореди на избраните ТЕЦ-ове да активират студения резерв – през зимата на 2017 г. Тогава обаче някои от тях не успяха да запалят котлите си, тъй като въглищата им бяха замръзнали. Една от тези централи бе „ТЕЦ Бобов дол“, свързана с бизнесмена Христо Ковачки. Въпреки това тази централа се нарежда на второ място сред кандидатите, които ще получат най-много пари, за да стоят в готовност. За 12-те месеца „ТЕЦ Бобов дол“ ще получи общо над 12 млн. лв. За сравнение, останалите три ТЕЦ-а, които са избрани за участие в студения резерв – „Биовет“, „Топлофикация Русе“ и „ТЕЦ Марица 3“, ще получат общо под 15 млн. лв. за своята готовност. Папазов със своя ТЕЦ „Варна“ се включи в студения резерв и в предходния период - от 1 май до 31 юли 2018 г. – веднага, след като централата бе одобрена в извънреден търг от системния оператор. За този период ЕСО му даде над 2.8 млн. лв. Случайно или не, малко преди това - в края на март 2018 г., ЕСО поиска увеличаването на средногодишната разполагаема електрическа мощност, предвидена за студен резерв за периода 2018/2019 г., до 650 MW. Тогава операторът обясни, че с увеличението се цели да се постигнат задължителните показатели за надеждност на електроснабдяването и сигурност на електроенергийната система. Включването на ТЕЦ „Варна“ към студения резерв бе съпроводено с протести от страна на национално представените работодателски организации. Те предварително знаеха, че държавата се готви да добави ТЕЦ-а на Папазов към студения резерв, като го нарекоха „далавера“. Припомняме, че българската компания „Сигда” ООД през януари купи неработещия ТЕЦ „Варна” от чешката CEZ Group, която го продаде отделно от останалите си активи в страната. Изпълнителен директор на „Сигда” ООД е Данаил Папазов, транспортен министър по времето на кабинета „Орешарски” (2013-2014 г.). Собственици на 100% от капитала на компанията са синът му Станислав Папазов и дъщеря му Ивелина Папазова.https://www.economic.bg/
Източник: Други (10.08.2018)

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган е вписан сред съдружниците на компанията "Сигда", която неотдавна придоби ТЕЦ "Варна", показва справка в Търговския регистър. Доган разполага с дружествен дял във фирмата за 3500 лева. И е съдружник със Станислав и Ивелина Папазови - децата на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Вписването на Ахмед Доган като съдружник е направено на 4 септември. Сделката е извършена на 7 август, като Ахмед Доган вече е мажоритарен собственик. Както "БАНКЕРЪ" вече писа през май ТЕЦ "Варна" отново се появи на енергийното поле. Централата тихомълком получи квота от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за предоставяне на студен резерв. Учудване буди фактът, че според финансовия отчет на варненското дружество за 2017-а то е на печалба с близо 60 млн. лева. Това се случва, без да е продаден и един киловат електроенергия. Печалбата е формирана от преоценка на активите. При счетоводната операция дълготрайните активи се увеличават от 10 млн. лв. през 2016-а на 275 млн. лв. година по-късно. Загубата от 5 млн. лв. пък се превръща в печалба от 69 млн. лева. Учудващо добрата година за централата е помогнала на собственика й - фирмата "Сигда" на семейството на бившия транспортен министър Данаил Папазов, да разпредели 30 млн. лв. дивидент за себе си. През октомври 2017 г. Доган регистрира и първата си фирма. Става дума за компанията "Уотър Витал", в която е съдружник с бизнесмена Румен Гайтански. Фирмата е вписана в Търговския регистър с капитал 20 000 лева. Дружеството е с адрес бул. "Цариградско шосе" № 48-50. Това е сградата на Полиграфическия комбинат. Там се помещават и други фирми на Гайтански, станал известен и покрай бизнеса си с почистване и обработка на отпадъци.
Източник: Банкеръ (13.09.2018)

Доган овладя ТЕЦ "Варна" Почетният председател на ДПС Ахмед Доган е вписан сред съдружниците на компанията "Сигда", която неотдавна придоби ТЕЦ "Варна", показва справка в Търговския регистър. Доган разполага с дружествен дял във фирмата за 3500 лева. И е съдружник със Станислав и Ивелина Папазови - децата на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Вписването на Ахмед Доган като съдружник е направено на 4 септември. Сделката е извършена на 7 август, като Доган вече е мажоритарен собственик. Управители на фирмата обаче продължават да бъдат Данаил и Станислав Папазови. "Сигда" купи централата от чешкото енергийно дружество "ЧЕЗ груп". Спряганата сума по сделката е 48 млн. евро. Както "БАНКЕРЪ" вече писа, през май ТЕЦ "Варна" отново се появи на енергийното поле. Централата тихомълком получи квота от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за предоставяне на студен резерв. Учудване буди фактът, че според финансовия отчет на варненското дружество за 2017-а то е на печалба с близо 60 млн. лева. Това се случва, без да е продаден и един киловат електроенергия. Печалбата е формирана от преоценка на активите. При счетоводната операция дълготрайните активи се увеличават от 10 млн. лв. през 2016-а на 275 млн. лв. година по-късно. Загубата от 5 млн. лв. пък се превръща в печалба от 69 млн. лева. Учудващо добрата година за централата е помогнала на собственика й - фирмата "Сигда" на семейството на бившия транспортен министър Данаил Папазов, да разпредели 30 млн. лв. дивидент за себе си. През октомври 2017 г. Доган регистрира и първата си фирма. Става дума за компанията "Уотър Витал", в която е съдружник с бизнесмена Румен Гайтански. Фирмата е вписана в Търговския регистър с капитал 20 000 лева. Дружеството е с адрес бул. "Цариградско шосе" № 48-50. Това е сградата на Полиграфическия комбинат. Там се помещават и други фирми на Гайтански, станал известен и покрай бизнеса си с почистване и обработка на отпадъци.
Източник: Банкеръ (14.09.2018)

ЕСО ще изгражда нов далекопровод по Черноморието за 103 млн. лв. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) стартира процедура за изграждането на 400-киловолтов електропровод между подстанциите в Бургас и Варна, става ясно от информацията в регистъра на обществените поръчки. Трасето е от над 90 км в двете области, а прогнозната стойност на поръчката - 103 млн. лв. Състезанието, разделено в три лота, ще бъде на база най-ниска цена. Проектът за нов далекопровод по Черноморието бе одобрен преди 2 години от ЕК за съфинансиране по механизма за свързване на Европа. За всеки от трите лота са отделени между 32 и 36 млн. лв., като трасетата са с дължина от близо 28 до близо 32 километра според зададените параметри. От изпълнителите ще се изисква да изградят фундаментите и новите стълбове за далекопровода, а в единия лот в района на Бургас - и да изместят участък от трасето. Това трябва да стане в срок до 16 месеца. Кандидатите в конкурса ще могат да подават оферти до 26 октомври, като ще се състезават на база най-ниска цена. От тях се изисква да са реализирани общи приходи за последните три години между 32 и 36 млн. лв. в зависимост от това за кой лот кандидатстват, като поне половината от него трябва да бъде "в сферата, попадаща в обхвата на поръчката". Съответно, ако участникът подаде оферти за повече от един лот, от него ще се изисква да покрие сумарно изискванията за оборот, се вижда от публикуваните документи. Сред другите изисквания към кандидатите са да бъдат вписани в Централния професионален регистър на строителите в трета група за строежи от първа категория, както и да имат застраховка за професионална отговорност. Далекопроводът между Бургас и Варна е част от проект, който получава европейско финансиране. През 2016 г. ЕК одобри 60 млн. лв. за Електроенергийния системен оператор по финансовия механизъм за свързване на Европа на проекта, който се очаква да осигури преноса на 1500 мегавата енергия. Тогава от българското дружество съобщиха, че той ще реши и основните инфраструктурни нужди за стабилизиране захранването и напреженията в района на Варна след извеждането от експлоатация на блокове в ТЕЦ "Варна", както и че ще осигури доставки на вятърна енергия към вътрешността на страната. Очаква се новият далекопровод да бъде завършен до 2021 г. Това е вторият проект на ЕСО, който получава еврофинансиране по механизма за свързване на Европа. През 2015 г. Брюксел одобри изграждането на друг 400 KV електропровод между подстанциите "Марица-изток" и Бургас с дължина над 130 км.
Източник: Капитал (19.09.2018)

Парното поскъпва най-много в Пловдив и София Заради по-скъпия газ парното и топлата вода поскъпват средно с 6.72%. Решението за новите цени, които влизат в сила незабавно, бе обявено след вчерашното закрито заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). За отделните топлофикации повишението на цените е между 2 и 8.5%. Най-голямо е увеличението за градовете с най-много потребители. Така парното в София ще бъде по-скъпо със 7.97%, в Пловдив - с 8.57%, във Враца - с 6.32% и др. По-малко ще е повишението в Бургас (4.88%), Варна (2.28%), Велико Търново (4.39%) и др. Увеличението на практика ще бъде още по-голямо, тъй като цените на парното вече бяха повишени от 1 юли средно със 7.3%, но това досега не се усети. За някои топлофикации увеличението тогава достигаше до 17% (Бургас) и 15% (Плевен). За София скокът бе със 7.46%. Така с натрупването новите фактури, които домакинствата ще получават през идните студени месеци, ще бъдат с около и над 20% по-високи в сравнение с предходния отоплителен сезон. Това също не е окончателно. Прогнозите са за ново поскъпване на природния газ от 1 януари и за възможно ново повишение на парното насред зимата. Засега няма да има промяна в цените на топлофикациите в Русе, Перник, Сливен и Габрово, тъй като те работят на въглища и не зависят от стойностите на газа. Токът за бита остава без промяна. Докато председателят на КЕВР Иван Иванов съобщаваше новите цени, десетки граждани излязоха на протест пред сградата на регулатора. Те настояха цените да останат без промяна. Това обаче няма как да стане, тъй като промяна в цената на газа с повече от 5% по закон се отразява и на парното и топлата вода. Миналата седмица КЕВР одобри повишение на газа с почти 14%, но без да променя таксите и налозите. Така за крайните потребители синьото гориво поскъпна от 1 октомври с 8%. "Получихме декларации от неправителствени организации, че в България се повишават цените, а в ЕС остават непроменени. Цената на природния газ се определя от два фактора. Първият е промяната в курса на долара, който спрямо същия период на миналата година е с около 2% процента по-висок. Другият фактор е цената на петрола тип "Брент", която се е вдигнала с почти 44% за година", обясни Иванов. Междувременно от "Топлофикация София" обявиха готовност да пуснат парното. По закон топлото тръгва, ако има три последователни дни със средна температура по-ниска от 12 градуса. Отоплението може да се пусне и преди това, но за целта трябва в най-близкия Център за обслужване на клиентите да се представи заявление и подписано решение от общото събрание на етажната собственост. От тази възможност могат да се възползват и детските градини, училищата и болниците. Към момента от това са се възползвали 10 сгради в София.
Източник: Сега (02.10.2018)

Ахмед Доган влезе и в ръководството на ТЕЦ "Варна" Дългогодишният председател на ДПС Ахмед Доган вече не е само енергиен инвеститор, а и мениджър. Това става ясно от ново вписване в Търговския регистър, според което дни след като беше вписан като мажоритарен собственик на напомпания с гарантиран приход от държавата ТЕЦ "Варна", той влиза в борда на дружеството и е избран за негов председател. Сделката, която буквално официализира Доган като милионер, досега не е коментирана от самия него, а обясненията от партията му бяха, че той като физическо лице е свободен да инвестира както всеки друг гражданин. След като информацията за нея стана публично достояние, с няколко интервюта по темата се изяви изпълнителният директор на ТЕЦ "Варна" и бивш транспортен министър Данаил Папазов, чиито две деца бяха единствени собственици на топлоцентралата, допреди да продадат 70% дял на бившия политик. В изказванията си той не споменава за новия пост на Доган, въпреки че те са след взетите решения за избора му.Сделките, чрез които Доган придоби контрол на ТЕЦ-а, са от началото на август. Тогава той е купил за неизвестна сума от Станислав Папазов 36%, а от сестра му Ивелина - 34% от "Сигда". Това е фамилната транспортна компания, през която в края на 2017 г. семейството на бившия министър от кабинета "Орешарски" придоби неработещата централа от чешката CEZ срещу сума от порядъка на 48 млн. евро. Промяната в собствеността е била заявена още на 9 август, но вписана чак на 4 септември, като вероятно причина за забавянето е сривът на Търговския регистър. Три дни след това, на 7 септември, е проведено събрание на съдружниците на "Сигда", на което е решено броят на членовете на съвета на директорите да бъде увеличен от трима на четирима и като нов член влиза Ахмед Доган. Останалите остават без промяна, а именно Данаил Папазов, Адриан Атанасов и Георги Христозов. Вторият е дългогодишен финансов директор на "Пристанище Варна" управляваното от 2001 до 2013 г. от Папазов, когото той като транспортен министър назначава за председател на управителния съвет на НКЖИ. А Христозов е дългогодишен мениджър в различни държавни енергийни фирми, включително изпълнителен директор на ТЕЦ "Марица-изток 2" и по времето на кабинета "Орешарски" член на борда на БЕХ. Христозов е считан за близък до ДПС, също като Папазов, който беше кандидат за вицепрезидент на последните избори в подкрепената от партията двойка с Пламен Орешарски. Още няколко дни по-късно - на 11 септември, е проведено и заседание на борда на ТЕЦ "Варна" в новия му състав. На него е решено Папазов да остане изпълнителен директор, а Доган е избран за председател на съвета. Основната въпросителна около сделката остава цената. Семейството на Папазов на 20 декември 2017 г. придоби централата за поне 48.5 млн. евро от чешката CEZ (толкова е сумата, посочена от CEZ в отчета като чист приход от продажбата на ТЕЦ "Варна"). Около половината от сумата - малко над 24 млн. евро, беше финансирана с кредит от Първа инвестиционна банка за "Сигда". Повечето от останалите пари вероятно са дошли от наличния кеш в самата компания. От годишните отчети на ТЕЦ "Варна" и "Сигда" се вижда, че първата е отпуснала на втората 37.5 млн. лв. текущ заем от наличните година преди това 43 млн. лв. Ако цената е поне платеното осем месеца по-рано, дори и без дълга към ПИБ (който е в самото "Сигда") и погасеното с кеша, в компанията остава сума от около 4 млн. евро, с каквито поне преди няколко години Доган не разполагаше официално.
Източник: Капитал (05.10.2018)

ТЕЦ Варна влиза в плана за развитие на елмрежата ТЕЦ Варна, чийто мажоритарен собственик вече е почетният председател на ДПС Ахмед Доган, е включен в десетгодишния план за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2018-2027 г. Това става ясно от плана на Електроенергийния системен оператор, публикуван на страницата на Комисията за енергийно и водно регулиране. През последните три години централата не работеше, докато беше собственост на ЧЕЗ. В плана операторът посочва, че от началото на 2018 г. е направена промяна в собствеността на ТЕЦ Варна, което ще доведе до изменение на стратегическите планове за развитие на централата. Изготвянето на евентуална прогноза за участието на централата в пазара на електроенергия в България изисква подготовка на задълбочен и комплексен бизнес план, какъвто инвеститорът е обявил, че ще изготви.
Източник: Дума (10.10.2018)

Ковачки си уреди още 1.3 млн. лв. от студения резерв На 29 ноември държавният Електроенергиен системен оператор е подписал договор със свързания с Христо Ковачки ТЕЦ "Брикел" за осигуряването на студен резерв в периода от 1 декември до 31 март догодина. Споразумението е за предоставянето на 40 МВт разполагаема мощност за 2903 часа, които не работят, но получават пари, за да стоят в готовност и при необходимост да бъдат активирани. В случая ще бъдат платени 1 273 836 лева. Централата е била единствен кандидат в обявената седмица по-рано процедура и е предложила тарифа само с 3 ст. под максимално допустимите 11 лв./МВтч. Тук важното е, че Ковачки продължава да е сред двамата любимци за студен резерв (другият е ТЕЦ "Варна" на Доган), въпреки че през януари 2017 г., когато имаше рекордно потребление на ток, две от неговите централи не успяха да заработят. Тогава той беше глобен, но въпреки това пак е на печалба от договора си.За тази зима свързаните с него ТЕЦ "Бобов дол", "Топлофикация Русе" и ТЕЦ "Марица 3" вече си осигуриха големи договори с ЕСО за предоставянето на студен резерв. Първата централа ще получи малко над 12 млн. лв., втората - 6.81 млн. лв., а контрактът на третата е за 6.61 милиона. Или общо 25.4 млн. лв., които с новия договор на "Брикел" набъбват до 26.7 милиона. Въпреки това властелинът на студения резерв тази зима е централа на Ахмед Доган - ТЕЦ "Варна". След като бе продадена от CEZ в края на 2017 г., тя бързо бе пренастроена да работи на природен газ, а не на въглища, и през лятото се уреди с договори за студен резерв на стойност над 27 милиона. Това означава, че всеки ден до края на юни 2019 г. Доган ще получава по 63 хил. лв. от ЕСО само за да държи ТЕЦ "Варна" в готовност. При активиране на централата приходите стават десетки пъти по-големи. За "Капитал" от системния оператор обясниха, че през настоящата година вече се е налагало активирането на един блок от ТЕЦ "Варна" поради завишени товари, непланирани в графиците на търговските участници. Последно това се е случило на 18 ноември заради първите повишени товари в системата, продиктувани от рязкото застудяване. Тогава е бил активиран и един блок от ТЕЦ "Русе".
Източник: Капитал (03.12.2018)