ТЕЦ Марица 3 издаде облигации въпреки отрицателния си собствен капитал БФБ-София АД прие за търговия облигациите на ТЕЦ Марица 3 АД, гр. Димитровград, като първите сделки ще могат да се сключват от 16 януари 2014 г., съобщи пазарният оператор. Книжата са общо 4 040, всяка с номинална стойност от 1 000 лв. или общо 4,04 млн. лв. Лихвата по облигациите е 6,5% годишно, а срокът 5-годишен, като са издадени на 18 февруари 2013 г. и падежът е на 18 февруари 2018 г. Облигацията е издадена при отрицателен собствен капитал на ТЕЦ Марица 3 АД, като към 31 декември 2012 г. той е бил минус 4,5 млн. лв., а към 30 септември 2013 г. достига минус 17 млн. лв. Загубата за деветмесечието на 2013 г. е 12,3 млн. лв., спрямо 2,2 млн. лв. загуба за същия период на 2012 г. Загубата е въпреки увеличените приходи до 23,8 млн. лв. за деветмесечието на 2013 г., спрямо 16,8 млн. лв. за същия период на 2012 г. Рязък ръст има при разходите за материали до 25,9 млн. лв., спрямо за 9,4 млн. лв. за януари-септември 2012 г. Дружеството има производствен капацитет от 120 MW електрическа енергия. При либерализиран пазар могат да фалират ТЕЦ-овете, заяви Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия. При равни други условия, след като и ТЕЦ-овете и вятърните централи са инсталирани и разходите по изграждане са направени, то вятърните биха давали по-ниска цена на либерализиран пазар, просто защото вятърът им е безплатен, а въглищата за ТЕЦ-овете не са. Разбира се друг въпрос е дали собствениците на вятърните централи ще са доволни от постигнатата доходност. ТЕЦ-овете от своя страна не са и най-добрият вариант за задоволяване на върховите мощности (сутрин и привечер), защото такъв се явяват ВЕЦ-овете, включително помпено-акумулиращите ВЕЦ (ПАВЕЦ). Резултатът е отрицателният собствен капитал на ТЕЦ Марица 3 АД. Според председателя на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база ЕАД (ЦЕРБ) инж. Димитър Белелиев пред закриване е и ТЕЦ Варна. ТЕЦ-ът се ползва като студен резерв при непредвидено спиране на блок в АЕЦ Козлодуй, при стачката на "Мини Марица Изток" през 2011 г., при кризата с руския газ през зимата на 2009 г. и други.
Източник: Инвестор.БГ (10.01.2014)

Спасяват от затваряне частни ТЕЦ-ове Предстои спасяване на по-голямата част от въглищните електроцентрали, които не отговарят на еконормите в ЕС и трябва да бъдат затворени до края на 2015 г. Според доклад на икономическия министър Драгомир Стойнев „Анализ на състоянието на енергетиката през 2013-2014 г.", внесен в парламента, до края на 2015 г. трябва да бъдат спрени 8 енергоблока с обща мощност 1490 мегавата (мвт). Те представляват една четвърт от всички тецове в страната - 5806 мвт. Плановете на собствениците в момента са от посочените 1490 мвт да бъдат запазени пет блока с общо 860 мвт, а три с 630 мвт да бъдат затворени. Чешката компания ЧЕЗ, която притежава ТЕЦ „Варна", продължава проекта за екологизация на блок 4-ти, 5-и и 6-и. Програмата започна в началото на 2012 г., а в края на същата година беше избрана и технология за реконструкцията. При успех на проекта те ще могат да работят до 2023 г.
Източник: Преса (21.01.2014)

Пернишка фирма глобена с 30 хил. лв. за прием на черни метали с неясен произход Заради това, че е изкупувала отпадъци от черни и цветни метали без задължителната декларация за произход на суровината, е била глобена с 30 хил. лв. пернишката фирма "Ел-инс" ЕООД. Това сочат данните на Министерството на околната среда и водите от извършените и през декември засилени проверки върху съхраняването и третиране на отпадъци от черни и цветни метали и излезли от употреба моторни превозни средства. Глобата за това дружество е и най-голямата санкция, наложена от екоинспекциите през миналия месец. Още две фирми са глобени за нарушения на изискванията за работа с отпадъци. Също пернишката "Джи Ем Ауто Карс" ЕООД ще трябва да плати 7000 лв. за това, че е съхранявала излезли от употреба автомобили без разрешение. Същата санкция е наложена и на варненската “Крео” ЕООД за неизпълнение на условия в издадено разрешително за дейности с отпадъци. С глоби от по 3 хил. лв. са се сдобили и кметовете на Първомай и Садово за това, че не са предотвратили изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. Със 7000 лв. е санкционирана карловската ЕТ "Фармакон - Адела Маринова" за смесване на производствени с опасни отпадъци. Заради това, че не са класифицирали производствените си отпадъци са глобени с по 5 хил. лв. "Хидробетон“ ООД - Казичене, "Диана“ООД - София, "Булгафрост“ АД - с. Кочево, Община Садово, "Зографа“ АД - Пловдив и "Пирамиди“ ЕООД - София. Сред другите наложени от екоинспекциите глоби се откроява "Елаците Мед" АД, която има наложени три санкции за общо 31 500 лв. за превишени норми в изхвърляните отпадни води. ТЕЦ "Бобов дол ЕАД” е наказана с 10 хил. лв. за нерегламентирано изхвърляне на дренажни води в река Каменишка. С други близо 30 хил. лв. централата на Христо Ковачки е глобена заради наднормено замърсяване на въздуха. За това, че изхвърля отпадъчните си води без разрешително, на "Винарска изба- Виноградец”АД, община Септември, е наложена санкция от 2000 лв. Със същата сума за същото нарушение са санкционирани и фирмите "Гама М и Г” и "Евро Мийт енд Милк“. С 29 размер на 29 691 лева, е наложена с наказателно постановление от РИОСВ- Перник след проведен емисионен контрол на ТЕЦ “Бобов дол” ЕАД и констатирано наднормено замърсяване на атмосферния въздух с прах от работата на енергиен котел 3. От 1 януари 2014 г. заради неизградена сероочистваща инсталация пък е спрян от експлоатация пети блок на ТЕЦ "Варна", която е на чешката ЧЕЗ. От ековедомството допълва, че от наложени санкции са постъпили 235 653 лв.
Източник: Медия Пул (22.01.2014)

ТЕЦ-Варна спира работа за модернизация ТЕЦ-Варна спира работа след 2014 година, съобщи изпълнителният директор на централата Минчо Минчев. Причината е, че трябва да бъде извършена екологизация на 4, 5 и 6 блок, съобразно европейските изисквания за чиста среда. Преди дни стана ясно, че вече има кандидат за изпълнител на модернизацията, който е подал оферта. Тя ще бъде реализирана между 24 и 29 месеца от подписване на договора. Стойността на поръчката е 65 млн. евро. Изпълнителят предлага безотпадна технология, при която се получава амониев сулфат. Полученият продукт може да се използва като тор в селското стопанство. След края на проекта емисиите на серни и азотни окиси трябва да достигнат стойности 10 пъти по-ниски от сега действащото комплексно разрешително. Според директива 2001/80 на ЕК те не трябва да надвишават 200 мг на кубичен метър. Компанията ЧЕЗ, която е собственик на ТЕЦ-Варна, няма намерение да модернизира обаче 1, 2 и 3 блок, тъй като те са морално остарели, обясни Минчев. Предстои висшият мениджмънт да вземе решение дали е по-изгодно тези блокове да се продадат за скрап или като оборудване “втора ръка” на друга централа в чужбина.
Източник: Монитор (14.02.2014)

Предприятия правят екоинвестиции срещу безплатни въглеродни квоти Механизмът, по който български индустриални и енергийни компании ще получават безплатни европейски въглеродни квоти в замяна на инвестиции в екологично и енергоефективно производство, вече е в ход. Това показва първият доклад на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев до Европейската комисия (ЕК) по изпълнението на националния план за инвестиции за 2013 г. По силата на т.нар. дерогация (временно изключение от правилото) България и няколко страни - членки на Европейския съюз, получиха възможност за допълнително количество разрешителни за изпускане на въглероден диоксид заради зависимостта на икономиката си от централи на изкопаеми горива. Тези страни трябва да гарантират, че съответните енергийни предприятия инвестират в "позеленяване" средства, равни на безплатните квоти, които ще получат. Така миналата година държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" е инвестирала 36 млн. евро в екологични подобрения на инсталациите си, а дружеството "Лукойл енергия и газ България" е вложило 12.2 млн. евро. И в двата случая европейското изискване е преизпълнено и компаниите ще получат безплатните квоти, става ясно от документа, публикуван на сайта на икономическото ведомство. Според доклада през 2013 г. ТЕЦ "Марица-изток 2" е инвестирала 36.4 млн. евро съгласно изискванията на националния план и е преизпълнила програмата си за годината с 1.9 млн. евро. Централата ще получи полагащите й се 3.9 млн. безплатни въглеродни активи. Изчисленията на министерството се базират на рефрентна цена от 9.27 евро за тон изпуснат въглероден диоксид, която е била определена през 2012 г. Реално стойността на безплатните квоти е твърде условна – през април 2013 г. тя дори спадна под 3 евро на тон заради несигурното бъдеще на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). Инвестициите на държавната въглищна централа са били в дейности по няколко проекта: пълен инженеринг на нискоемисионни горелки на котли от 1 до 12 (21.6 млн. евро), модернизация на блокове 5 и 7 (13.4 млн. евро); пълен инженеринг на газоплътна пещ на котли от 1 до 8 (1.16 млн.евро) и др. При " Лукойл енергия и газ България" средства са вложени в ремонт и изграждане на електрически уредби, в подмяна на помпи и в монтиране на фотоволтаична централа с мощност 1.25 мегавата. В тези проекти "Лукойл" е вложил 12.2 млн. евро, което е с 3.8 млн. над минималните изисквания, и така ще получи всички 331 хил. безплатни квоти, които му се полагат. Повечето предприятия в доклада отчитат преизпълнение на инвестициите, но това са дължи на резкия спад в цените на квотите, заради които спадна и изискването за общия размер на екоинвестициите. Има и инсталации, които не са правили такива вложения. ТЕЦ "Варна" не е инвестирала предвидените 8.5 млн. евро. Според централата през последните няколко години приходите й са спаднали значително поради няколко основни причини: общ спад в електропотреблението, намаляването на студения резерв, ръста на ВЕИ мощностите и задължителното изкупуване на тока от двата американски ТЕЦ-а в комплекса "Марица-изток". Освен това в момента тече процедура по избор на изпълнител на модернизацията на блокове 4, 5 и 6, която включва монтиране на сероочистки и инсталации за улавяне на азотни оксиди. Екологизацията на блоковете не може да започне, преди да приключи изборът на изпълнител, което трябва да стане през март. Поради тези обстоятелства ръководството е поискало централата да излезе от Националния план за инвестиции. Други предприятия, които не са изпълнили или са изпълнили частично изискванията за инвестиции в модернизация, са ТЕЦ "Бобов дол", "Топлофикация - Сливен", ТЕЦ "Брикел", ТЕЦ "Марица 3" (свързвани с бизнесмена Христо Ковачки) и ТЕЦ "Девен". Предприятията, които са длъжни да направят екоинвестиции, включват 11 топлофикации, 7 кондензационни централи и 4 заводски топлоцентрали (например като тази на "Лукойл"). Електроразпределителните дружества, НЕК и "Булгартрансгаз" също могат да правят инвестиции в подобряване на енергийната ефективност, но тъй като не могат да получават квоти (те не са производители на енергия), техните вложения могат да се финансират от фонд "Национален план за инвестиции". Миналия декември ЕК потвърди, че България може да получи безплатни квоти с референтна стойност за общо 945 млн. евро за модернизация на енергетиката и това няма да се счете като неправомерна държавна помощ. Брюксел одобри плана, в който са набелязани 401 инвестиционни проекта за периода до 2020 г. Квотите, които останат неизползвани, ще се прехвърлят в националния фонд, от който ще може да се финансират проекти за подобряване на енергийната инфраструктура като тези на ЕРП-тата и газовия оператор. Основната идея според Брюксел е постепенно повече производствени мощности да преминат от въглища на природен газ, а други да бъдат заменени с такива на възобновяеми източници. Според ЕК пазарният дял на Българския енергиен холдинг, който обединява големите държавни централи, ще спадне от 59.6% през 2011 г. на 52.8% през 2020 г., т.е. вследствие на безплатните квоти няма да има увеличаване на монополното положение на холдинга.
Източник: Капитал (25.02.2014)

Работниците от ТЕЦ-Варна готвят протести заради липсата на перспектива за бъдещето на предприятието Работниците от ТЕЦ-Варна готвят протести заради липсата на перспектива за бъдещето на предприятието. Това каза Христо Христов, председател на синдикалната организация на КНСБ във Варна. Притесненията на служителите са предизвикани от съмнения, че планираната от собственика модернизация на мощностите може и да не се осъществи и да се стигне до затваряне на топлоцентралата. Решението за предприемане на стачни действия е взето на събрание, на което изпълнителният директор на топлоцентралата е запознал служителите със ситуацията. Вече е избран и стачен комитет, до отговорните институции е изпратена стачна декларация, в която се настоява да бъде запазено предприятието и работните места на служителите. Христо Христов обясни, че през 2006 година ЧЕЗ придобива 100% от собствеността на ТЕЦ–Варна. Тогава в предприятието са работили 860 души. Във връзка с оптимизацията на производството през годините част от работниците са освободени и в момента са 320 души. Христов обясни, че през последните години централата е започнала да работи с голяма ефективност. В последните две години четвърти и пети блок са изведени от експлоатация. До края на тази година от експлоатация излиза и шести блок, ако не бъде изпълнена необходимата екологизация и модернизация на централата. В момента се провежда конкурс за избор на изпълнител за сероочистващата инсталация, което ще доведе до модернизация на трите блока – 4, 5, и 6, и те ще могат да работят до 2032 година. Христов допълни, че тази инвестиция ще струва на собственика около 120 млн. евро. Собственикът не е съгласен да инвестира собствени средства за модернизацията на предприятието без гаранции от държавата, че в следващите 15 години ТЕЦ-Варна ще разполага със студен резерв и ще бъде на свободния пазар. „Няма нови мощности, които да не са гарантирани от държавата – ВЕИ-та, американски централи, които имат дългосрочни договори за изкупуване на енергия на много по-висока цена, два пъти и половина по-висока от цената на ТЕЦ-Варна”, коментира Христов. По думите му политиката, която се води в сектор енергетика цели унищожаване на тази част от икономиката. Ако в ТЕЦ-Варна се осъществи плануваната модернизация на мощностите, ще бъдат осигурени 630 мегавата, с които енергийната система на страната ще разполага до 2032 година. Ще бъдат открити нови работни места и ще се подпомогне икономическото развитие на региона, коментира Христов. В момента ТЕЦ-Варна не работи и при липса на модернизация в края на годината или по-рано, ако собственикът реши, предстои закриване на топлоцентралата. „Централите в България са направени така, че да може да се доставя качествена услуги във всички райони на страната и да няма срив на качеството на електроенергията. В момента топлоцентралата е спряна и електроенергия се доставя от други краища на страната, но това струва по-скъпо за крайния потребител”, каза още Христо Христов. Служителите искат да запазят предприятието и работните си места. „Искаме помощ от държавата, която трябва да влезе в своята роля и да гарантира сигурността на енергийната система в страната като цяло. Държавата е дала гаранции на всички, единствено ТЕЦ-Варна, ТЕЦ-Бобов дол и ТЕЦ-Русе са без гаранции”, допълни Христов. По думите му, над хиляда семейства ще бъдат обречени, хората ще останат без работа, в района има и фирми, които доставят услуги и стоки в предприятието. Село Езерово, където се намира централата, ще остане без отопление.
Източник: Агенция Фокус (27.03.2014)

ТЕЦ Варна подаде жалба в ДКЕВР за забавени плащания от НЕК Националната електрическа компания (НЕК) има задължения от 27,3 млн. лева към ТЕЦ Варна. Заедно с лихвите, сумата достига до 35,4 млн. лева. От години държавното дружество бави плащанията към топлофикацията и затова са застрашени работните места на повече от 300 души, работещи в централата. Това е записало ТЕЦ Варна в своя жалба за неизплатени задължения, изпратена до Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). НЕК дължи средства за доставяне на електрическа енергия. Забавянето затруднява оперативната работа на централата, която приключи 2013 година със загуба от 67,6 млн. лева, обясняват от топлофикационното дружество. „За да изпълнява своята дейност, ТЕЦ Варна ЕАД е принуждавана да прибягва до банкови кредити, които допълнително утежняват и без това трудното финансово положение на централата“, се казва в съобщение на компанията, изпратено до медиите. В позицията си от дружеството изтъкват и многократните разговори с НЕК по казуса с неплатените средства. На този етап обаче те са без ефект. ТЕЦ Варна е собственост на ЧЕЗ България. Компанията придоби централата през 2006 година за 206 млн. евро. ТЕЦ Варна предоставя т. нар. „студен резерв“ за енергийната система на страната. В последните години мощностите й бяха активирани на няколко пъти - при спирането на доставките на руски газ през януари 2009 година, за покриването на пиковите потребления през лятото на 2010 година, както и по време на стачните действия на миньорите от "Мини Марица-изток" през януари 2012 година. Исканията за съдействие за неплатени средства се случват на фона на споровете между НЕК и трите електроразпределителни дружества за неплатени задължения. На този етап от ДКЕВР отхвърляха възможността да започнат процедура срещу НЕК, тъй като не бяха получили жалба за неизплатени средства от производители на електричество.
Източник: Инвестор.БГ (31.03.2014)

ТЕЦ Варна може да бъде затворен, алармират синдикати ТЕЦ Варна върви към затваряне до края на годината, ако не бъдат взети спешни мерки за "изправянето му на крака". Това заяви президентът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев по време на пресконференция, на която присъстваха синдикалисти от въгледобивната и енергийна промишленост. По думите на Тренчев постулатът, че частното предприятие е по-добро от държавното и за това трябва да се приватизира всичко, се е оказал погрешен. Пример за това е именно ТЕЦ Варна, който преди да бъде закупен от ЧЕЗ, е била втората най-ефективна централа у нас и са работили в пъти повече хора отколкото сега. В момента заради липса на инвестиции ТЕЦ-ът е изправен пред това да спре да произвежда електроенергия, защото не се прави нищо по изграждането на задължителните сероочистващи инсталации. Председателят на синдикалната организация в ТЕЦ Варна Румен Нешков заяви, че вече работниците започват да водят война за спасяване на централата и работните места. За това утре от 15 часа се предвижда протест на работниците, който "не се знае къде ще завърши" , допълни Нешков. Той поясни, че на този етап заплатите в завода се заплащат редовно. В момента в топлоелектрическата централа работят 316 човека, преди една година те са били 420 души, а преди две години служителите са били 650 души, заяви енергийният експерт към КТ „Подкрепа” Ангел Божилов. По думите на Божилов липсата на инвестиции в ТЕЦ Варна се дължи на високата цена на въглищата, които централата купува - 136 долара на тон. При направена справка на стоковата борса в Ротердам ставало ясно, че подобни въглища могат да се закупят на стойност 76-80 долара на тон. Според Божилов чешката компания по този начин печели годишно по 40 млн. лв. без да ги влага в необходимата модернизация. Като решение на проблема Константин Тренчев заяви, че Българският енергиен холдинг трябва да вземе "на процесинг" (под наем) ТЕЦ Варна. По този начин БЕХ ще може сам да прецени откъде да купува въглища и какви инвестиции да бъдат реализирани. Много е възможно след това ТЕЦ Варна да си стъпи накраката интерес към него да проявят други инвеститори, допълни Тренчев, На въпрос дали, ако НЕК изплати на ТЕЦ Варна 31 млн. лв., ситуацията в централата ще се подобри, Ангел Божилов заяви, че най-вероятно и тези пари ще отидат в посока Чехия.
Източник: Money.bg (02.04.2014)

Служителите на ТЕЦ "Варна" излизат на протестен митинг, съобщи Христо Христов, председател на КНСБ в предприятието. Близо 300 работещи ще излязат пред сградата на централата в късния следобед. Те ще настояват в най-кратки срокове да се намери решение за бъдещето на предприятието, както и за запазване на работните им места. ТЕЦ "Варна" не функционира от няколко седмици, спряна е в резерв. Според служителите има възможност при определени условия тя да работи, макар и при намален капацитет. Ограниченото производство е заради намаленото потребление, припомни синдикалният лидер. ТЕЦ "Варна" трябва да спре работа от 1 януари 2015 г.
Източник: Стандарт (02.04.2014)

ЧЕЗ: Не искаме по-скъп ток ЧЕЗ не е предлагала увеличение на крайните цени на тока от 1 юли. Това се посочва в изявление на компанията по повод думите на председателя на ДКЕВР Боян Боев, че ЕРП-то е поискало 13-14% увеличение на дневната тарифа и около два пъти по-високо за нощната. В заявлението до регулатора от ЧЕЗ са поискали по-балансирано разпределение на дяловете на различните участници по веригата производство-пренос-разпределение, а не поскъпване. ЧЕЗ възнамерява да инвестира 130 млн. евро в ТЕЦ "Варна" за удължаване на живота му до 2030 г. Вече е проведен търг по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител на проекта и с него се преговаря. Паралелно се преговаря с различни институции и компании като Министерството на икономиката, ДКЕВР, НЕК, ЕСО и т.нар. за намиране на подходяща регулаторна рамка, която да позволи реализиране на инвестицията. От БЕХ пък заявиха, че не може да им се вменява отговорност за инвестиции в частна ТЕЦ, тъй като екологизацията се изисква от евродиректива.
Източник: Стандарт (04.04.2014)

БЕХ: ТЕЦ "Варна" е 100 % частно дружество ТЕЦ „Варна“ е 100 % частно търговско дружество, чиито мениджърски екип следва изцяло да носи отговорността за управлението и бъдещото развитие на централата, която беше обект на приватизационна сделка през 2006 г. Това се посочва в съобщение на Български енергиен холдинг (БЕХ). От холдинга отчитат, че значимостта на ТЕЦ Варна, особено що се отнася до Североизточния регион на страната, е безспорна. „Същевременно отговорността относно екологизацията на 4, 5 и 6 блок на ТЕЦ Варна във връзка със стандартите по новата Европейска рамка за енергетика и климат до 2030 г. не може да бъде вменявана по никакъв начин на държавата в лицето на БЕХ“, се казва още в съобщението. Работниците от централата заявиха, че ще спрат работа заради неясното бъдещето на централата и евентуалните съкращения. Действията им бяха подкрепени и от синдикатите. Притесненията на хората са, че подобренията на три от енергоблоковете няма да се състоят. Така няма да се спазят евроизискванията за изграждането на задължителните серопочистващи инсталации.
Източник: econ.bg (04.04.2014)

ТЕЦ "Варна" спира в края на годината ТЕЦ "Варна" спира да работи в края на тази година. Каква ще е съдбата му по-нататък ще зависи от това дали компанията ще получи държавни гаранции за инвестицията си в модернизацията на енергийните блокове, които трябва да работят по-екологично. В най-крайния сценарий затварянето ще е окончателно. Това стана ясно от изказване на изпълнителния директор на компанията Минчо Минчев на семинар за журналисти на ЧЕЗ. Чешката компания е собственик на ТЕЦ-а. Когато ЧЕЗ купи ТЕЦ "Варна", компанията разработи инвестиционна програма, с която да замени първите три блока на централата, тъй като те работеха с технология от средата на миналия век. Идеята беше те да бъдат заменени с парогазов блок. Компанията направи икономически анализ и дори мина процедурата по ОВОС, но това съвпадна с кризата и проектът беше замразен. Проблем имаше и с дългосрочните доставки на газ, тъй като по думите на Минчев консумацията на ТЕЦ-а е щяла да бъде близка до тази на цялата страна. В резултат на това компанията реши да премине на варианти, които изискват по-малко инвестиции. Миналата година беше обявена процедура за екологизация на блокове 4, 5 и 6. Подадена беше една оферта и в момента се водят преговори. Кандидатът е консорциум от български фирми, каза Минчев. По думите му технологията, която се предлага, е напълно безотпадна, като остатък от производството ще бъде амониев сулфат, който се използва като тор в селското стопанство. Остава обаче основният проблем. "Регулаторната рамка не позволява възвращаемост на инвестициите, които искаме да направим", обясни Минчев. Компанията настоява да получи гаранции от държавата за дългосрочно заплащане на поддържания капацитет. "Всички големи енергийни проекти в България са реализирани с подкрепа от държавата. Не може ТЕЦ "Варна" да е единственото изключение и да се бори с вятърните мелници в един нерегулиран пазар", посочи Минчев. При всички положения ТЕЦ "Варна" ще трябва да спре работа в края на годината. Какво ще стане след това и дали производството ще бъде възстановено ще зависи от това дали ще се постигне споразумение с институциите. За целта още в началото на миналата година беше сформирана работна група между ЧЕЗ, Министерството на икономиката и енергетиката, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и Българския енергиен холдинг, която да намери работещ вариант за централата. Инвестицията, за която компанията търси държавна гаранция, е 120 млн. евро. От тях за решаване на екологичните проблеми са необходими 68 млн. евро, а останалите ще бъдат инвестирани в допълнителни изисквания и ремонт на оборудването на централата, модернизация на системите и т.н. В момента ТЕЦ "Варна" работи само с блок 6, други три блока са в режим на дерогация (ограничено използване заради емисиите). Компанията обаче поддържа около 350 души персонал за четири блока като студен резерв. Това означава блоковете да са в състояние на готовност, така че да могат да бъдат включени към системата в случай на нужда. Екологизираната централа ще може да работи поне 15 години. Изчисленията са правени на база очаквания, че Европа ще въведе по-рестриктивни изисквания за азотните оксиди и други газове. В случай обаче че по-строгите ограничения не бъдат приети, ТЕЦ "Варна" ще може да работи и по-дълго. Компанията е поискала цена за разполагаемост от 28 лв./мегаватчас за следващия регулаторен период, каза Минчев. Това е цената, която се плаща за поддържане на мощностите в готовност. Според него обаче държавният регулатор най-вероятно няма да приеме предложението. "В момента одобрената ни цена е 8.69 лв., въпреки че поискахме 14 лв. за сегашния период", уточни той. Дълги години централата служеше за балансиране на електроснабдяването в Североизточна България, а когато се налагаше, покриваше кризисни моменти при отпадането на други производители. Но вече две години студеният резерв не е активиран и централата работи със символични мощности.
Източник: Капитал (16.04.2014)

ТЕЦ "Варна" спира да работи в края на тази година. Каква ще е съдбата му по-нататък ще зависи от това дали компанията ще получи държавни гаранции за инвестицията си в модернизацията на енергийните блокове, които трябва да работят по-екологично. В най-крайния сценарий затварянето ще е окончателно. Това стана ясно от изказване на изпълнителния директор на компанията Минчо Минчев на семинар за журналисти на ЧЕЗ. Чешката компания е собственик на ТЕЦ-а. Екологизация Когато ЧЕЗ купи ТЕЦ "Варна", компанията разработи инвестиционна програма, с която да замени първите три блока на централата, тъй като те работеха с технология от средата на миналия век. Идеята беше те да бъдат заменени с парогазов блок. Компанията направи икономически анализ и дори мина процедурата по ОВОС, но това съвпадна с кризата и проектът беше замразен. Проблем имаше и с дългосрочните доставки на газ, тъй като по думите на Минчев консумацията на ТЕЦ-а е щяла да бъде близка до тази на цялата страна. В резултат на това компанията реши да премине на варианти, които изискват по-малко инвестиции. Миналата година беше обявена процедура за екологизация на блокове 4, 5 и 6. Подадена беше една оферта и в момента се водят преговори. Кандидатът е консорциум от български фирми, каза Минчев. По думите му технологията, която се предлага, е напълно безотпадна, като остатък от производството ще бъде амониев сулфат, който се използва като тор в селското стопанство. Държавни гаранции Остава обаче основният проблем. "Регулаторната рамка не позволява възвращаемост на инвестициите, които искаме да направим", обясни Минчев. Компанията настоява да получи гаранции от държавата за дългосрочно заплащане на поддържания капацитет. "Всички големи енергийни проекти в България са реализирани с подкрепа от държавата. Не може ТЕЦ "Варна" да е единственото изключение и да се бори с вятърните мелници в един нерегулиран пазар", посочи Минчев. При всички положения ТЕЦ "Варна" ще трябва да спре работа в края на годината. Какво ще стане след това и дали производството ще бъде възстановено ще зависи от това дали ще се постигне споразумение с институциите. За целта още в началото на миналата година беше сформирана работна група между ЧЕЗ, Министерството на икономиката и енергетиката, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и Българския енергиен холдинг, която да намери работещ вариант за централата. Инвестицията, за която компанията търси държавна гаранция, е 120 млн. евро. От тях за решаване на екологичните проблеми са необходими 68 млн. евро, а останалите ще бъдат инвестирани в допълнителни изисквания и ремонт на оборудването на централата, модернизация на системите и т.н. Поне 15 години В момента ТЕЦ "Варна" работи само с блок 6, други три блока са в режим на дерогация (ограничено използване заради емисиите). Компанията обаче поддържа около 350 души персонал за четири блока като студен резерв. Това означава блоковете да са в състояние на готовност, така че да могат да бъдат включени към системата в случай на нужда. Екологизираната централа ще може да работи поне 15 години. Изчисленията са правени на база очаквания, че Европа ще въведе по-рестриктивни изисквания за азотните оксиди и други газове. В случай обаче че по-строгите ограничения не бъдат приети, ТЕЦ "Варна" ще може да работи и по-дълго. Компанията е поискала цена за разполагаемост от 28 лв./мегаватчас за следващия регулаторен период, каза Минчев. Това е цената, която се плаща за поддържане на мощностите в готовност. Според него обаче държавният регулатор най-вероятно няма да приеме предложението. "В момента одобрената ни цена е 8.69 лв., въпреки че поискахме 14 лв. за сегашния период", уточни той. Дълги години централата служеше за балансиране на електроснабдяването в Североизточна България, а когато се налагаше, покриваше кризисни моменти при отпадането на други производители. Но вече две години студеният резерв не е активиран и централата работи със символични мощности.
Източник: Капитал (16.04.2014)

НЕК плаща избирателно на фирмите, обяви вицепремиерът Екатерина Захариева. Компанията се разплаща редовно в почти пълен обем с фирмите, свързани с някои партии. А останалите получават под 50% от дължимите им суми, обясни тя. Скоро ще бъдат обявени и конкретните данни за тези плащания от началото на годината, след като Захариева разпореди проверка за тях. Компанията губи по 50 млн. лв. месечно заради ценовите решения на енергийния регулатор, обясни още Захариева. За забавени плащания потвърдиха и различни производители на енергия у нас. При най-модерната на балканите "Топлофикация" в Пловдив, собственост на ЕВН, НЕК дължи 25 млн. лв. за произведения от когенерацията ток за повече от 1 година назад. Същото е положението и при ветроенергийния парк на ЕВН край Каварна, който вече година не получава от НЕК дължимите 2,7 млн. лв. ТЕЦ "Варна", собственост на ЧЕЗ, има да получава над 27 млн. лв., които с лихвите скачат на над 35 млн. лв. Дългът се трупа от 2010 г. насам. Към момента задължението на НЕК не се увеличава, тъй като лятото ТЕЦ-ът работи с малка мощност, но борчът й не намалява, заявиха от ЧЕЗ. В същото време от ЕВН обявиха, че са засекли и други странни действия на НЕК. Държавното дружество променяло графиците на ВЕИ-тата без предупреждение и така се стигало до моменти, когато зелените централи си плащали, за да работят. Паралелно през нощта между 3 и 4 ч. се появявал странен недостиг на ток по мрежата, който се покривал от неизвестна централа срещу изключително висока цена от 1800 лв. за всеки произведен от нея мегаватчас, казват още от ЕВН.
Източник: Стандарт (27.08.2014)

Чешката компания CEZ, която е собственик на ТЕЦ "Варна", ще търси начин заедно с Българския енергиен холдинг (БЕХ) централата да продължи да работи след 2014 г. Двете дружества са подписали меморандум за сътрудничество и са сформирали работна група, която до края на октомври ще обсъди възможните технико-икономически решения за удължаване живота на ТЕЦ "Варна", съобщиха от CEZ. Заради отложената екологизация на блоковете централата трябва да затвори в края на тази година. В случай че бъдат направени необходимите инвестиции обаче, тя ще може да възобнови работа и да произвежда ток поне още 15 години. Проблемът остава отворен вече няколко години, като спорният момент е искането на компанията да получи държавна гаранция за инвестицията си, която се оценява на около 120 млн. евро. Нов опит Сегашните преговори не са първият опит да се намери решение. Подобна работна група, но с участието също на Министерството на икономиката и енергетиката и на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), беше образувана и в началото на миналата година. Тогава обаче така и не се стигна до съгласие. В края на миналата година ЧЕЗ обявиха поръчка за екологизация на 4,5 и 6-ти блок на централата за 60 млн. евро. Очакванията бяха тя да бъде спечелена от консорциум, съставен от "Булминерал", "Енергоремонт-Гълъбово" (с основен собственик Дечко Колев), "Енергоремонт-Варна" (с едноличен собственик "Енергоремонт холдинг) и "Атомтоплопроект". Първите две фирми в съдружие доставяха въглища за централата и след ЧЕЗ са най-заинтересувани тя да продължи да работи. Сега компанията ще направи пореден опит да запази централата. "Полагаме всички усилия за намирането на работещ вариант за продължаване на работата на ТЕЦ "Варна", каза Петър Докладал, регионален мениджър на CEZ за България. Най-вероятно CEZ се опитва да договори твърди гаранции за заплащане на капацитета й (т.нар. разполагаемост) за продължителен период от време. Намаляващ дял Компанията купи централата през 2006 г., но дълго отлагаше модернизацията й заради опасения, че инвестицията няма да се възвърне. Причината за това беше намаляващият й дял в електроенергийния пазар на страната. Първите три блока на някога втория по големина ТЕЦ в страната бяха спрени между 2011 и 2013 г., тъй като не отговаряха на изискванията за емисии. С останалите три блока централата осигуряваше 60% от студения резерв в националната енергийна система, като цената й за разполагаемост беше най-ниската в страната. Централата на няколко пъти е работила на пълна мощност, включително по време на руската газова криза през 2009 г. и стачката на миньорите в "Мини Марица изток" в началото на 2012 г. Дълги години ТЕЦ "Варна" служеше и за балансиране на електроснабдяването в Североизточна България, където има много вятърни централи. От две години обаче студеният резерв не е активиран. През 2013 г. бяха променени правилата и вече липсва сигурност за предоставяните количества студен резерв, а следователно и възможности за дългосрочно планиране, казаха от компанията. Това е причината дружеството да търси държавни гаранции за инвестицията си. Варианти Сред предлаганите от компанията варианти досега са били да получи гарантирана квота на пазара и дългосрочен ангажимент за заплащане на поддържания от нея производствен капацитет. Преди време изпълнителният директор на ТЕЦ "Варна" Минчо Минчев каза, че 350 души поддържат блоковете в готовност, така че да могат да бъдат включени в системата при случай на нужда. В същото време цената, която ДКЕВР одобрява за разполагаемост, не покрива разходите. Отделно от това компанията има да получава и неиздължени суми от Националната електрическа компания за закупена електроенергия. Дружеството приключи миналата година със загуба от 67.6 млн. лв. (близо 11 млн. лв. загуба за 2012 г.).
Източник: Капитал (02.09.2014)

В момента ЧЕЗ като собственик на ТЕЦ „Варна“ активно и отговорно търси решение за удължаване живота на централата, каза Минчо Минчев, изпълнителен директор на ТЕЦ „Варна“ ЕАД. ЧЕЗ е придобил ТЕЦ „Варна“ през 2006 г. с намерението да я развива дългосрочно и инвестира близо 200 млн. лева в увеличение на капитала, с което първоначалната инвестиция в централата достигна 600 млн. лева. „Последните години са разглеждани десетки варианти за екологизация на топлоелектрическата централа във Варна, включително екологизация на всичките шест блока, преминаване на алтернативно гориво – газ или друг тип въглища, екологизация на три от блоковете и замяна на останалите три с нов паро-газов блок. Всички те не бяха осъществени заради ограничаването на производство на електроенергия от конвенционални източници в Европа, несигурната регулаторна среда в България, тежката криза в сектора и ниската цена на електроенергията на регулирания пазар, която не покрива производствените разходи на централата”, заяви Минчев. „ТЕЦ „Варна“ дори не получи възможност да продава на либерализирания пазар или да изнася електроенергия в чужбина, което би й помогнало поне частично да компенсира загубите си на регулирания пазар. На централата бяха определяни огромни квоти за регулирания пазар и не й оставаше свободен капацитет да произвежда за износ. Свободният пазар съществуваше само на книга, но на практика не функционираше”, каза още той. По думите му световната икономическата криза е нанесла тежък удар на енергийния сектор в цяла Европа, цените на електроенергията паднаха до нива, които възпрепятстваха инвестициите в производство от конвенционални източници. „Периодът, в който топлоелектрическите централи в България трябваше да направят огромни инвестиции в екологизация, на практика, съвпадна със световната икономическа криза”, каза още той.
Източник: Агенция Фокус (10.10.2014)

ЧЕЗ преговаря с БЕХ за ТЕЦ "Варна" Ръководствата на ЧЕЗ и Българският енергиен холдинг (БЕХ) търсят варианти за удължаване на живота на ТЕЦ "Варна". Това става ясно от съобщение на електроразпределителното дружество, което е собственик на централата. През август е било финализирано споразумението между двете компании за сформиране на работна група, която до 31 октомври 2014 г. да търси технико-икономическо решение за удължаване живота на централата. Един от обсъжданите варианти е сформиране на проектно дружество, което да финансира екологизацията на трите по-нови блока на ТЕЦ "Варна" - четвърти, пети и шести, и да вземе централата под наем, посочват от дружеството и допълват, че работната група е готова да обсъжда всички варианти, включително и такъв, разработен от експерти на синдикатите, стига той да бъде предоставен. Ако ЧЕЗ и БЕХ не се споразумеят, единствената ТЕЦ в Североизточна България ще спре да работи от 1 януари 2015 г., когато изтича комплексното разрешително на централата, която не е екологизирана. Така от Нова година ТЕЦ "Варна" трябва да спре, тъй като не отговаря на еконормите, въведени от ЕС. В момента в дружеството работят над 300 човека. След спирането на централата обаче няма яснота колко от служителите ще останат на работа. Хората вече протестираха през пролетта с искане за запазване на работните им места. ДУМА припомня, че централата работи с антрацитни въглища от Украйна и Русия. ТЕЦ "Варна" осигурява 60 на сто от студения резерв на България. Централата играе важна, балансираща роля в енергийната система. В случай на проблем единствено оттам може да се доставя електроенергия за цяла Източна България. "Сформирането на работната група и преговорите с БЕХ са поредната стъпка, която правим в опит да удължим живота на централата", посочва изпълнителният директор на ТЕЦ "Варна" Минчо Минчев. "В лицето на холдинга намерихме ценен партньор, който проявява интерес да се реши казусът с бъдещето на ТЕЦ-а", добавя Минчев. През последните години са разглеждани различни варианти за екологизация на ТЕЦ "Варна", включително екологизация на всичките шест блока, преминаване на алтернативно гориво - газ или друг тип въглища, екологизация на три от блоковете и замяна на останалите три с нов паро-газов блок. Те обаче не бяха осъществени заради ограничаването на производство на електроенергия от конвенционални източници в Европа, несигурната регулаторна среда в България, тежката криза в сектора и ниската цена на електроенергията на регулирания пазар, която не покрива производствените разходи на централата, отбелязват от ЧЕЗ. ЧЕЗ настоява за държавни гаранции за 120 млн. евро ДУМА припомня, че компанията ЧЕЗ настоява да получи гаранции от държавата за дългосрочно заплащане на поддържания капацитет, тъй като регулаторната рамка не позволявала възвръщаемост на инвестициите, които трябва да се вложат в екологизацията. Инвестицията, за която компанията търси държавна гаранция, е 120 млн. евро. Екологизираната централа ще може да работи поне още 15 години, ако ЕС въведе по-рестриктивни изисквания за азотните оксиди и други газове. В случай обаче че по-строгите ограничения не бъдат приети, ТЕЦ "Варна" ще може да работи и по-дълго.
Източник: Дума (10.10.2014)

80% от "Топлофикация Варна" може да мине на газьол при газова криза Изпълнителният директор на "Топлофикация Варна" Тодор Николов съобщи, че при евентуална газова криза дружеството ще работи с 80 % от мощностите си на промишлен газьол. Николов смята, че новото правителство и ДКЕВР трябва да изработят нов модел за регулиране на цените. Всички топлофикации у нас настояват цената на електроенергията от комбинираното производство да се върне на нивото от преди 1-ви юли. За Варна това означава цена на топлоенергията от 76 лева за мегаватчас, а за електроенергията -увеличение от 222 на 239 лева за мегаватчас: Ако тази цена влезе в общото портфолио на продаваната електроенергия, ще натовари наистина електроенергията с около 90 стотинки. Ако влезе единствено и само към цената на бита, каквито спекулации има, това ще натовари електроенергията с около 1,70 лева. При сегашните цени на електроенергията, това е малко с под 1 процент. Според Тодор Николов регулаторът трябва да изработи механизъм, който да позволи през следващите 15-20 години, цената на тока и на топлинната енергия плавно да бъде освободена.
Източник: БНР (15.10.2014)

Държавата спасява ТЕЦ “Варна” Държавата има твърдо намерение да спаси ТЕЦ "Варна". Това стана ясно от думите на зам.-министъра на икономиката Антон Павлов, който участва в конференцията "GREAT Energy Summit" в Прага, организирана от посолствата на Великобритания в България и в Чехия. В Прага Павлов се срещна с чешкия министър на търговията и индустрията Ян Младек. Основният обсъждан въпрос е бил търканията в последно време между "ЧЕЗ България" и нашата държава, и в частност бъдещето на ТЕЦ "Варна", която има опасност да бъде затворена, ако не бъдат направени инвестиции за модернизация и екологизация на блоковете, за да отговарят на европейските норми. Павлов и Младек са се договорили, след като бъде формирано новото българско правителство, а малко по-късно и това в Чехия, където този уикенд предстоят избори, да бъде сформирана работна група между двете страни, която да тушира напрежението между нашата държава и чешката компания и да помогне за решаването на належащите въпроси. Според Павлов, ТЕЦ "Варна" е много важно да продължи да работи. Не само заради България, но и заради стабилността на доставките на ток в целия регион. Централата е особено важна през зимния период, когато потреблението на ел.енергия се увеличава. Павлов допълни, че ако се стигне до газова криза през зимата, ТЕЦ "Варна" ще бъде силно необходима на страната. "Държавата ще направи всичко възможно, за да спаси централата и тя да продължи да работи", заяви зам.-министърът. Той не отхвърли и варианта, ако с ЧЕЗ не се постигне съгласие за модернизацията на ТЕЦ-а, държавата да го откупи обратно. От думите му стана ясно, че засега това е само краен вариант и все още не се работи в такава посока.
Източник: Стандарт (24.10.2014)

ТЕЦ "Варна" се опитва да се спаси от затваряне Два месеца преди да бъде затворена в началото на следващата година, ТЕЦ "Варна" предложи нов вариант за спасяването си. Директорът на дружеството Минчо Минчев обясни вчера, че при евентуална газова криза централата може да осигури част от енергийните нужди на България. Той видя изхода в подписването на два нови договора. Първият от тях е с ЕСО за поддържане на един блок като студен резерв. Вторият - с НЕК, която да се ангажира да изкупува определени количества енергия. С тях ще се гарантира работата на мощност от 120 мегавата. "През 2009 г., по време на газовата криза, благодарение на ТЕЦ "Варна" преживяхме леко зимата. Но оттогава, след включването на всички вятърни и соларни централи, реално няма активиране на студен резерв от ТЕЦ "Варна", обясни Минчев. В последните месеци въглищната централа и собственикът й - ЧЕЗ, се опитват да отговорят на екоизискванията за големите горивни инсталации. Стигна се дори до разговори с Българския енергиен холдинг за създаване на общо дружество, което да инвестира в модернизирането на централата, но все още не е ясно дали държавата ще се реши на подобен ход. ТЕЦ "Варна" може да получи зелена светлина и от ЕК, която в рамките на стрес тестовете сред държавите от ЕС в случай на газова криза обяви, че е склонна да позволи изключение от еконормите за работата на централата. Това обаче ще важи само за определен период от време, след което централата ще трябва да заработи по правилата.
Източник: Сега (28.10.2014)

ЧЕЗ търси решения за ТЕЦ “Варна” Ако отговорните институции преценят, че ТЕЦ "Варна" е необходима на електроенергийната система, особено при евентуална газова криза, ЧЕЗ е готова да поддържа централата и след 31 декември 2014 г. Това обяви изпълнителният директор на ТЕЦ "Варна" Минчо Минчев. За целта е необходимо да бъде направена промяна на комплексните разрешителни на централата и сгуроотвала, поясни той. Освен това трябва да бъдат подписани и договори с ЕСО и НЕК за изкупуване на определени количества електроенергия и студен резерв, обясни Минчев. Съответните решения трябва да бъдат взети възможно най-скоро, за да се осигурят условия за работата на ТЕЦ-а, посочи Минчев. Един от вариантите е създаване на съвместно дружество между БЕХ и ЧЕЗ, което да оперира ТЕЦ "Варна". То трябва да модернизира блоковете, но само с гаранция от държавата, че инвестициите ще бъдат възстановени, обясни Минчев. Създадената преди месец работна група от експерти на БЕХ и ЧЕЗ обсъжда начините да продължи работата на ТЕЦ "Варна" след 1 януари 2015 г., обясни Минчев. След приключване на преговорите с БЕХ пред ТЕЦ "Варна" има няколко алтернативи. Едната е учредяване на проектна компания за екологизация, която включва изграждане на инсталации за очистване на серните и азотните окиси и подобряване на електрофилтрите. Този процес ще продължи поне 29 месеца след подписване на договор с изпълнителя. В случай, че ЧЕЗ и БЕХ не стигнат до съгласие за реализация на проекта, ЧЕЗ ще преговаря с кандидати за наемане или покупка на ТЕЦ-а. При всички случаи, ако не бъдат променени комплексните разрешителни, от Нова година ЧЕЗ ще бъде принудена да преустанови временно работата на всички блокове, като това ще е съпроводено и с оптимизиране на персонала.
Източник: Стандарт (28.10.2014)

Чешката компания ЧЕЗ планира да даде под наем или да продаде ТЕЦ „Варна", съобщи изп. директор на топлоелектрическата централа Минчо Минчев. Само преди седмица зам.-министърът на енергетиката Антон Павлов коментира, че ако се наложи, държавата е готова да купи отново теца, за да го спаси. „Планираме да създадем проектна компания между ЧЕЗ, БЕХ и трето дружество, която да вземе под наем теца и да го екологизира. В бъдеще тя може да го купи", допълни Минчев. В момента в централата работят 310 души, като по-голяма част от тях се очаква да бъдат съкратени след Нова година, защото централата ще спре работа, тъй като не отговаря на екоизискванията. Според ЧЕЗ на дружеството са нужни 120 млн. евро инвестиции, като могат да бъдат спасени едва 3 от общо шестте блока на централата. От приватизацията є до сега ЧЕЗ е вложил 21 млн. лева в теца. „Не сме разглобявали нито болтче от теца и не е истина, че режем оборудването му за скрап", обясни още шефът на варненския тец. От централата искат от НЕК нов договор, с който да се гарантира изкупуването на минимум 120 мвтч енергия на час, за да може поне един блок на централата да работи и да гарантира студен резерв. Така, ако зимата се случи много студена или има газова криза, тецът ще може да произведе още ток.
Източник: Труд (29.10.2014)

ТЕЦ Варна затваря, ако не се появи спасител Ако до края на годината не се появи спасител за ТЕЦ Варна, вероятно ще трябва да бъде затворен. Това заяви на брифинг в Министерски съвет служебният министър на енергетиката Васил Щонов, предаде репортер на БГНЕС. Според Щонов, това се знаело от цялата индустрия от пет години. Идеята е тук да не поддаваме на напрежение, че изведнъж нещо ново е станало, тези неща са ясни, допълни той. Енергийният министър разясни, че към момента въпросът с ТЕЦ Варна не е решен и продължават преговори. Според него е въпрос на анализ дали централата може да бъде екологизирана по икономически изгоден начин, след като има свръх капацитет от производствени мощности, което води до ниски цени на електрическата енергия. Той посочи, че въпросът бил доколко е нужна централата от оперативна гледна точка.
Източник: Преса (30.10.2014)

„ТЕЦ Варна” спира работа на 1 януари догодина. Това се налага, защото инвестицията в съоръжението няма да бъде оправдана при настоящите цени на електроенергията на свободния пазар, на горивото и на емисиите на парникови газове. Централата би произвеждала електроенергия на цена, която няма да е конкурентна на либерализирания пазар в региона, стана ясно след края на работната среща между ЧЕЗ и БЕХ за търсене на решение за бъдещата експлоатация на съоръжението. Разработеният от двете компании финансов модел показа, че в настоящите условия на регионалния електроенергиен пазар не е възможно да се структурира надежден бизнес проект за „ТЕЦ Варна”, който да обезпечи евентуална инвестиция в централата. Обсъжданията са били насочени към намиране на решение за възможността за бъдеща експлоатация на „ТЕЦ Варна“ при напълно пазарни и търговски условия, съгласно европейските и националните нормативни изисквания. Извършеният анализ предвиждаше работа на централата на свободен пазар. „Ще продължим да търсим други възможности, като например продажба на централата или отдаване под наем. Готови сме да обсъдим всякакви работещи варианти. При всички случаи съгласно комплексното разрешително след Нова година ще се наложи временно да спрем централата, тъй като тя не може да продължи да работи, без да е извършена екологизация“, заяви Минчо Минчев, изпълнителен директор на „ТЕЦ Варна”.
Източник: Монитор (03.11.2014)

Не се разбраха за ТЕЦ “Варна” Българският енергиен холдинг и собственикът на ТЕЦ "Варна" ЧЕЗ не стигнаха до решение за бъдещето на централата. "Ще продължим да търсим други възможности, като например продажба на централата или отдаване под наем. Готови сме да обсъдим всякакви работещи варианти. При всички случаи след 01.01.2015 г. съгласно комплексното разрешително ще се наложи временно да спрем централата, тъй като тя не може да продължи да работи, без да е извършена екологизация", заяви Минчо Минчев, изпълнителен директор на ТЕЦ "Варна", цитиран от пресцентъра на ЧЕЗ.
Източник: Стандарт (03.11.2014)

Държавата отказа да спасява ТЕЦ „Варна“ Държавният „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) няма да участва в наемане, екологизация и удължаване на живота на ТЕЦ „Варна“. Това стана ясно от съобщение на компанията ЧЕЗ, която е собственик на централата. Съвместната работна група на БЕХ и ЧЕЗ е приключила търсенето на технико-икономическо решение в петък. Заключението е, че при сегашните цени и условия на регионалния енергиен пазар инвестициите в модернизацията не биха се оправдали. За реконструкцията на три от общо шестте блока на ТЕЦ „Варна“ са необходими около 120 млн. евро. „Ще продължим да търсим други възможности, например продажба на централата или отдаване под наем. При всички случаи след 1 януари 2015 г. ще се наложи временно да я спрем, тъй като не може да продължи да работи, без да са спазени еконормите“, заяви Минчо Минчев, изпълнителен директор на ТЕЦ „Варна“.
Източник: Преса (03.11.2014)

Служители на ТЕЦ "Варна" излизат на протест днес заради намеренията на собственика да спре работата на централата от догодина. Прекратяването на дейността на дружеството ще доведе до съкращаване на последните 300 работници. В последните дни на служебното правителство се появи информация, че тецът може да бъде спасен. По думите на зам.-министъра на енергетиката в служебния кабинет Антон Павлов обаче към момента не се разглежда възможност БЕХ да купи централата. Причината е в тежкото финансово състояние на българската енергетика. Според Павлов една от алтернативите за спасяването на ТЕЦ "Варна" е БЕХ да придобие половината от нейните дялове, които в момента са собственост на ЧЕЗ. По този начин държавата ще бъде отговорна за него. От 6 месеца е сформирана група, която обсъжда възможностите за спасяване на централата, но още няма финансови и бизнес модели.
Източник: Сега (10.11.2014)

ЧЕЗ: Направихме всичко, за да спасим ТЕЦ-Варна "Ръководствата на ЧЕЗ и ТЕЦ „Варна“ направиха всичко възможно да се намери дългосрочно решение за бъдещето на централата. Разглеждахме десетки варианти за нейната екологизация, включително и преминаване на алтернативно гориво – газ или друг тип въглища и замяна на три от блоковете й с нов парогазов блок. Всички тези варианти, обаче, не бяха осъществени заради несигурната регулаторна среда, общата политика на ограничения в сектор енергетика и факта, че години наред ТЕЦ „Варна“ бе принудена да работи на регулирания пазар, където цената не покриваше производствените разходи", заяви ръководството на ЧЕЗ в изявление до медиите.Ето какво се казва още в изявлението на ръководството на ТЕЦ Варна: През последните две години инициирахме редица разговори с отговорните институции в търсене на промяна на регулаторната среда, която да осигури пазар за електроенергията, произвеждана от централата. След като те не доведоха до резултат, през 2014 г. ЧЕЗ заедно с БЕХ създаде работна група, която да проучи възможността централата да остане да работи изцяло на либерализирания пазар. Двете компании разработиха детайлен финансов модел, който категорично показа, че при настоящите условия на регионалния електроенергиен пазар евентуална инвестиция в централата не е оправдана. Всеки бизнес има нужда от предвидимост, за да инвестира. Едно предприятие трябва да може да си покрива минимум разходи и да си осигури разумен доход в средносрочен план. Когато, както в случая с ТЕЦ „Варна“, бизнесът не може да си покрива дори разходите, няма разумна причина да инвестират още средства. След като не се намери възможност за екологизация на ТЕЦ „Варна“, на 1 януари 2015 г. централата ще трябва да преустанови работа, за да спази изискванията на българското и европейското законодателство. Служителите, които ще бъдат освободени, ще получат компенсационни пакети, два пъти по-големи от стандартните в сектор енергетика. ЧЕЗ ще осигури до 11 работни заплати на всеки един служител в зависимост от стажа му в централата. Това надвишава стандартната компенсация съгласно браншовия колективен трудов договор в сектора в размер на до 5 работни заплати. Ние сме коректен работодател, който през годините отговорно се е грижил за своите служители и редовно е изплащал техните възнаграждения, дължими данъци и осигуровки. Готови сме да предложим помощ на всички свои служители при регистриране в бюрото по труда и да предоставим персонални препоръки. Успоредно с това продължаваме да работим усилено и отговорно за намиране на вариант за удължаване на живота на централата . Имаме готовност да преговаряме с всички заинтересовани страни за дългосрочно отдаване на централата под наем, продажба или съвместно управление. Ако успеем да намерим сериозен наемател или купувач, готов да инвестира в екологизация на съоръженията, централата би могла отново да бъде въведена в експлоатация и да се намери реализация за нашите служители, повечето от които са доказани експерти с опит.
Източник: Марица (14.11.2014)

ТЕЦ „Варна" временно спира работа ТЕЦ „Варна" ще бъде временно изведена от системата от 0:00 часа на 1 януари 2015 година, съобщиха от пресцентъра на ЧЕЗ. След тази дата централата няма да може да работи, въпреки усилията на българската държава, в лицето на Министерство на енергетиката, БЕХ и ЧЕЗ. Въпреки принципното съгласие за временно включване на централата през зимния период на 2015 година, в случай на газова криза, от Европейската комисия не беше получен отговор относно разрешителните за работа на самата централа и на сгуроотвала. От своя страна, ръководството на ТЕЦ „Варна" проведе поредица от разговори и консултации с българските институции, в опит да се намери работеща алтернатива за ТЕЦ „Варна", след като през октомври Европейската комисия съобщи, че в случай на газова криза ще допусне изключение от правилата и ще разреши на ТЕЦ „Варна" да работи в рамките на няколко месеца след изтичане на разрешителните. При условие на съгласие от страна на ЕК, за да се вместим в минималния срок за подготовка и провеждане на процедури и закупуване на достатъчно количество въглища, се очакваше писменото становище на Комисията да се получи до 10 декември 2014 г. „На практика вече няма достатъчно време, за да бъдат сключени договорите за работа и доставка на необходимите въглища и централата да бъде подготвена за включване през зимните месеци. На 1 януари 2015 г. ТЕЦ „Варна" ще трябва временно да бъде спряна, за да спази изискванията на българското и европейското законодателства", каза Минчо Минчев, изпълнителен директор на ТЕЦ „Варна".
Източник: Стандарт (15.12.2014)

ТЕЦ "Варна" ще бъде временно изведена от системата от 0.00 часа на 1 януари 2015 година, съобщи пресцентърът на ЧЕЗ – дружеството собственик на централата. От началото на годината централата няма да може да работи, а служителите, за които няма реализация, ще бъдат поетапно освобождавани, се посочва в прессъобщението. "След тази дата централата няма да може да работи въпреки усилията на българската държава в лицето на МЕ и БЕХ и ЧЕЗ", продължават от ЧЕЗ. Въпреки принципното съгласие за временно включване на централата през зимния период на 2015 г. в случай на газова криза, от Европейската комисия не беше получен отговор за разрешителните за работа на централата и на сгуроотвала, съобщават от ЧЕЗ. Ръководството на ТЕЦ "Варна" е имало разговори и консултации с българските институции, за да се намери работеща алтернатива за ТЕЦ "Варна", след като през октомври ЕК съобщи, че в случай на газова криза ще допусне изключение от правилата и ще разреши на ТЕЦ "Варна" да работи в рамките на няколко месеца след изтичане на разрешителните. При условие на съгласие от страна на ЕК, за да се вместим в минималния срок за подготовка и осъществяване на процедури и купуване на достатъчно количество въглища, се очакваше писменото становище на ЕК да се получи до 10 декември 2014 г., посочват от ЧЕЗ.
Източник: Стандарт (15.12.2014)