Държавата се връща в "Топлофикация - София" Поредното прехвърляне на собствеността на "Топлофикация - София" между държавата и общината отново е на път да стане факт. Този път идеята е "Български енергиен холдинг" (БЕХ) да придобие миноритарен дял в дружеството, съобщи изпълнителният директор на "Топлофикация - София" Стоян Цветанов. Целта е столичното парно ще изчисти дълга си от над 200 млн. лв. към БЕХ, който възникна в края на 2008 г. "В момента правим оценка на този дълг, работим съвместно и с колегите от БЕХ и търсим възможности и механизми да решим проблема, който бе натрупан в последните 4 години", посочи Цветанов. Освен новото прехвърляне на собственост в топлофикацията обаче се обмисля и друга схема - дружеството да инвестира съвместно с БЕХ в изграждането на когенерация за производство на електроенергия в ТЕЦ "Земляне" и ТЕЦ "Люлин". Според Цветанов най-вероятно още през януари ще стане ясно кой от вариантите ще бъде предпочетен от сегашния собственик на дружеството Столична община. От общината не бяха открити за коментар. Изпълнителният директор на БЕХ Михаил Андонов в предишни изявления беше потвърждавал, че се работи по идеята за покриване на дълга на топлофикацията чрез придобиване на собственост, което най-вероятно ще стане чрез участие на холдинга в проект на дружеството. Прехвърлянето на собственост между държавата и общината вече е добре изпитан сценарий за спасяването на дружеството. Първата такава операция беше през 2002 г. по времето на кмета Стефан Софиянски и енергийния министър Милко Ковачев. Тогава от държавния бюджет бяха отпуснати 45 млн. лв. за покриване на част от дълговете (общо 148 млн. лв.) на общинската топлофикация към "Булгаргаз", а останалите бяха разсрочени за пет години. Същата схема беше приложена за втори път в началото на 2009 г., когато общинският съвет гласува дружеството да бъде прехвърлено изцяло на "Български енергиен холдинг" срещу покриване на дълговете му, за което от държавния бюджет за 2008 г. бяха отпуснати 240 млн. лв. Това не намали задълженията на "Топлофикация - София" към "Булгаргаз", които дори нараснаха. Към тях обаче се прибавиха и дългове към БЕХ, което увеличи почти двойно общата задлъжнялост на дружеството през 2009 г. в сравнение с предходната 2008 г. Периодът на държавно ръководство над дружеството трая 2 години. В края на 2010 г. Столична община придоби безвъзмездно 100% от дружеството. Мотивът беше, че то е част от инженерната инфраструктура на столицата и ще стане част от системата за оползотворяване на отпадъците на София. Това се очаква да се случи към 2015 г. И се стигна до поредната спасителна операция заради дългове. Те от своя страна не могат да се изплащат от приходите на дружеството, които едва стигат за изплащане на текущите разходи за природен газ. Според данни, предоставени от "Топлофикация - София", едва през 2011 г. дружеството успява да покрие почти цялото количество синьо гориво, фактурирано от "Булгаргаз", а през 2012 г. дори да надплати 32 млн. лв. От топлофикацията също пресмятат, че от края на 2010 г., когато компанията стана отново общинска, на "Булгаргаз" са платени над 1 млрд. лв. Това обаче не е достатъчно да покрие дълга, който за 2011 г. е над 405 млн. лв. Изчистването, предлагано сега, е по схемата дълг срещу собственост. Все още не е решено какъв процент от капитала ще придобие БЕХ, но делът ще е миноритарен, което означава до 49%. Вместо "Топлофикация - София" да бъде прехвърляна постоянно между държавата и общината, дружеството можеше отдавна да бъде приватизирано. По този начин щеше да се избегне необходимостта от отпускането на държавни средства, което постави столичната топлофикация в привилегировано отношение спрямо останалите дружества в сектора. Още през 2007 г. френската Dalkia, която притежава "Топлофикация - Варна", и чешката CEZ, която приватизира столичното електроразпределение и ТЕЦ "Варна", проявяваха интерес да купят закъсалото дружество. През годините е имало и много други предложения, но никое от тях не беше прието. Продажбата на топлофикацията беше залегнала и в приватизационната програма на общината, но до продажба така и не се стигна. Според Стоян Цветанов една от причините "Топлофикация - София" да не бъде продадена е, че това би увеличило цената на услугата, тъй като в дружеството ще бъдат направени инвестиции, които след това трябва да бъдат платени. Държавата обаче не е имала подобни скрупули за нито едно от останалите топлофикационни дружества в страната, които бяха приватизирани. Освен това цената на парното в София остава една от най-високите в сектора. Според експерти друга причина дружеството да не бъде продадено на частен инвеститор е, че като общинско ще може по-лесно да кандидатства за финансиране на проектите си с пари от европейските фондове и програми. Очевидно и сега, вместо да се търси работеща промяна, "Топлофикация - София" ще продължи да разчита на облекчен режим за връщането на дълговете си чрез постоянни прехвърляния между държавата и общината.
Източник: Капитал (03.01.2013)

Човек на бивш съдружник на премиера Бойко Борисов повече от три години е в надзорния съвет на дружеството “ЧЕЗ България“ ЕАД, което консултира и отговаря за работата на българските дружества, в които чешката компания ЧЕЗ има участие. Това са “ЧЕЗ Електро България“, “ЧЕЗ Разпределение България“, “ЧЕЗ Трейд България“, ТЕЦ “Варна“, както и лабораторията на дружеството. Димитър Николов Стефанов, известен като Митко Каратиста, е назначен в “ЧЕЗ България“ през октомври 2009 г. директно от компанията майка “ЧЕЗ а.с.“ от Прага, заявиха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Той не представлява държавата, както пише сайтът Биволь и министерството няма нищо общо с назначението, заявиха от ведомството. Държавата никога не е имала дял в “ЧЕЗ България“ ЕАД. По неофициална информация обаче централата на ЧЕЗ в Прага е била натисната от правителството на ГЕРБ за назначението на Стефанов като не е ясно какво точно влиза в задълженията му. По данни на Биволь Димитър Стефанов взема по 35 хил. лв. месечна заплата за участието си в надзора на “ЧЕЗ България“, която за 2012 г. е отчела печалба от над 1 млн. лв. Сайтът посочва още, че две години, докато Стефанов, се води на работа в дружеството на “ЧЕЗ а.с.“, едновременно с това представлява фирма на небезизвестния представител на силовата групировка СИК Румен Николов – Пашата, с когото Борисов и соченият за организатор на престъпна групировка за отвличания – т.нар. Октопод, Алексей Петров бяха съдружници във фирмата от началото прехода – "Будоинвест". От май 2005 г. Каратиста е представител на дружеството “Омега 96“, което е правоприемник на фирмата на Пашата "Омега 95". Румен Николов прехвърля собствеността си на офшорката "Кенут Маркетинг", която продължава да държи 100% от акциите. Стефанов си тръгва от “Омега 96 през юли 2011 г., посочва Биволь.
Източник: Медия Пул (18.02.2013)

НЕК с дългове и към ТЕЦ "Варна" От началото на 2012 г. Националната електрическа компания (НЕК) не е плащала на ТЕЦ "Варна" за поддържането на т. нар. студен резерв (мощности за производство на ток, които при нужда се включват към енергийната система). Заради това компанията е натрупала загуби от близо 8 млн. лева, твърдят от дружеството пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Като компенсация от ТЕЦ "Варна", чийто собственик е ЧЕЗ, настояват да бъде увеличена цената на тока, произвеждан от тях. В момента електроенергията от теца се продава за 92,58 лв. за МВтч, като се плаща и такса "разполагаемост" по 8,69 лв. за МВтч. От дружеството настояват двата показателя да скочат съответно на 104,73 лв. и на 13,47 лв. за МВтч. В противен случай компанията предупреждава, че няма да може да поддържа студен резерв. Именно ТЕЦ "Варна" спаси от недостиг на ток енергийната система през март миналата година, когато държавните "Мини Марица Изток" стачкуваха. Според изчисленията на ДКЕВР обаче към момента няма основание да бъде увеличена цената на ТЕЦ "Варна". От комисията все пак обещаха да разгледат доказателствата на закрито заседание в началото на март. Ако бъде увеличена цената на централата, това би увеличило и микса на НЕК и би попречило за намалението на цените на тока от 1 март. НЕК не плаща редовно за доставката на ток не само на ТЕЦ "Варна", но и на останалите производители в страната, показва справка в търговския регистър. На АЕЦ "Козлодуй" дружеството има да плаща над 300 млн. лв. към края на декември 2012 г. В четвъртък по обед енергийният регулатор публикува мотивите си за започване на процедура за отнемане на лиценза на "ЧЕЗ Електро" и "ЧЕЗ Разпределение". Основният е, че двете компании са отказали да предоставят на комисията информация за сключените договори през свързаните с тях фирми. От ДКЕВР преповтарят заключенията на АДФИ, според които ЧЕЗ не е обявила поръчки за над 500 хил. лева, като е нарушила Закона за обществените поръчки.
Източник: Труд (22.02.2013)

Спряха скъпия ток от „Марица изток” Електроенергийният системен оператор нареди вчера да бъдат спрени три блока в ТЕЦ „Марица-изток 2”, както и един в ТЕЦ „Марица-изток 1” и два в ТЕЦ „Марица-изток 3”. Спирането се налага заради минималния износ на електроенергия от страната, който през последните дни се движи в рамките на 160 мегавата, при капацитет на мрежата от 1300 мегавата, както и свитото вътрешно потребление от 3600 мегавата през деня и 3300 мегавата през нощта, с цел осигуряване на баланса и сигурността на eнергийната система на страната. В паралел няма включени мощности и от ТЕЦ „Варна” и ТЕЦ „Димитровград”. Според Митю Христозов, директор в централното диспечерско управление към ЕСО, тези месеци винаги са критични за системата, тъй като има много вода в язовирите и ниско натоварване. Тази година в допълнение има и голямо производство на ток от ВЕИ. Средното производство от соларни мощности вчера се движеше в рамките на 750 мегавата. „Миналата година износът на 3 март е бил 950 мегавата, а вчера е бил едва 130 мегавата”, обясни още Христозов на извънредна пресконференция вчера. Това се дължи на слабото търсене на електроенергия в Европа в сравнение с 2012 г. Причината е топлото време в региона. Повечето държави задоволявали нуждите си от електроенергия само чрез вътрешното си производство и не търсели възможности за внос. Дори когато имало търсене, то било на цени, които са неизгодни за България. Зам.-министърът на енергетиката в оставка Евгения Харитонова увери, че въпреки промените няма риск ТЕЦ-овете да бъдат закрити. „Това не трябва да бъде допуснато в никакъв случай”, заяви тя. Харитонова припомни, че термичните централи са много важни за индустрията. „ВЕИ производителите имат много жалби не само в съда, но и в Брюксел”, коментира още Харитонова. Тя обясни, че този проблем не възниква само в България. Например в Германия са въвели ограничение 85% от произведената от ВЕИ енергия задължително да се изкупува, а 15 на сто да са на свободния пазар. В Чехия пък има 26% акциз на слънчевите централи. В тази посока се вървяло и у нас. Идеята е да се създаде фонд за зелена енергия, който със събраните в него пари да компенсира зелената добавка. Харитонова каза още, че министърът в оставка Делян Добрев вече е свикал съвет, за да се види как разумно може да се балансира енергийната система. „Става въпрос не за рестрикции, а за едно разумно ограничаване, за да се балансират интересите на всички страни”, каза Харитонова.
Източник: Монитор (04.03.2013)

Спират ТЕЦ-ове заради силното слънце и слабия износ на ток. Електроенергийният системен оператор (ЕСО ЕАД) разпореди временно спиране на блокове 3, 4 и 5 в ТЕЦ "Марица-изток 2", както и на Втори блок в ТЕЦ "AES - Гълъбово" (бившата ТЕЦ "Марица-изток 1") и два от общо 4 блока в ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3". Това се налага заради изключително ниския износ на ток, който е паднал заради топлото време в цяла Европа. Износът на 3 март е бил 130 мегавата при 950 мегавата на същия ден миналата година. Енергийната система е пред неуправляемост, каза пред Дарик Митю Христозов, директор в Централно диспечерско управление към ЕСО. По думите му заради вятърните и слънчевите централи, както и заради ниската консумация на ток топлоелектрическите централи или са спрени, или производството е ограничено до минимум. През последните дни потреблението на ток в страната е около 3600 мегавата през деня. Вътрешното потребление е паднало с 1200 мегавата спрямо 3 март 2012 г. Така заради топлото време намалява както износът, така и вътрешното потребление, а заради силното слънце фотоволтаиците работят на пълна мощност. В същото време досега не е имало толкова много слънчеви и вятърни централи. Средното производство само от соларни мощности на 3 март е било около 750 мегавата. В електроенергийната система на страната въобще не са включени мощности и от ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Димитровград". На пълна мощност работят само АЕЦ "Козлодуй" и слънчевите централи. В петък от ЕСО са разпоредили на всички термични централи да разтоварят мощностите, защото няма потребление в България. Спрените мощности ще бъдат възстановени веднага щом потреблението на ток се покачи, а износът се върне в нормални граници. Временното спиране на мощностите няма да се отрази веднага на цената на тока, тъй като те са част от микса, който ДКЕВР определя.
Източник: Стандарт (04.03.2013)

Икономическият министър Делян Добрев да се възползва от законовата си възможност да ограничава работата на ВЕИ-тата до 48 часа винаги когато прецени. Такава възможност съществува в закона за енергетиката. За това призоваха вчера директорите на БЕХ, НЕК и ЕСО. "Отправяме призив към тези, които произвеждат скъпата енергия, нека бъдат така добри да се самоограничат, за да помогнат на системата. Ние сме готови и да тръгнем към свободния пазар, в регулирания пазар ще останат само защитените - потребителите. Ако се пипат цените, това трябва да се прави за всички - както за производителите, за търговците, така и за потребителите", заяви шефът на НЕК Михаил Андонов. Той обяви, че двете американски централи "Марица 1 и 3" са обявили, че могат да си намалят цените, но искат гаранции от "легитимно правителство, че ако сега си редуцират цените, няма след 1 месец пак да поискаме да ги намалят". Според закона обаче за 48 часа може да се ограничава подаването на ток в извънредни ситуации или при недостиг на мощности. В него не е записано какво да се прави при сериозен излишък на мощности. Андонов бе категоричен, че енергийният сектор не е пред срив. Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" е 114 млн. лв. за 2011 г. и 158 млн. лв. за 2012 г. НЕК обаче е на загуба от 102 млн. лв., а ЕСО - от 38 млн. лв., заради регулираните цени. Директорът на НЕК бе категоричен, че дружеството му не е в неплатежоспособност и плаща дълговете си. НЕК ще предложи студеният резерв да падне от 1040 мегавата на 840 мегавата от 1 април, защото в момента има излишък на мощности. След това ЕСО ще проведе търг за новите количества и тогава ЕСО може да изкупи по-евтиния резерв. "След търга за студения резерв дружеството ще си покрие част от загубата, но това няма да се отрази на крайната цена на тока", каза директорът на ЕСО Иван Йотов.
Източник: Стандарт (06.03.2013)

По-малко субсидии, по-ниска цена Извеждане на неефективните мощности от енергийния микс, премахване на кроссубсидирането, равнопоставено разпределение на тежестта между всички потребители, спазване на европейските директиви за зелената енергия, но без преизпълнение, и постигане на възможно най-добра цена за гражданите. Такива мерки за реформиране на енергийния сектор предложи вече бившият министърът на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство Асен Василев.Василев и председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Евгения Харитонова представиха разработения от министерството на икономиката и регулатора нов модел за ценообразуване в сектора на новия ръководител на ведомството Драгомир Стойнев на петъчното заседание на обществения съвет към министерството. И тримата изтъкнаха, че тези предложения представляват само първоначална работна фаза, тъй като предстои да бъдат завършени разговорите за предоговаряне с участниците на пазара, а освен това изискват изменения в законите за енергетиката и за възобновяемите източници, както и в правилника на ДКЕВР, което ще отнеме време. Асен Василев обясни, че разработеният модел изчиства дупката от 800 млн. лв. в баланса на енергетиката без сериозно повишаване на цената за крайните потребители. Изчисленията също така са базирани на най-песимистичния вариант, при който общото вътрешно потребление през следващия период спада с 10% до 33.3 тераватчаса и няма постигнато предоговаряне на договорите с ВЕИ сектора и електроразпределителните дружества. Той обаче предупреди, че от предложенията му ще има много недоволни, тъй като изискват тежки политически решения. Според модела трябва да спре задължително изкупуване от нискоефективни мощности от топлофикации и заводи, които ще трябва да пласират електроенергията си на свободния пазар. По думите му мощности като ТЕЦ "Бобовдол" и "Брикел" ще изпаднат от микса за регулирания пазар. Ще бъдат засегнати и редица топлофикации, включително софийската (само с една високоефективна мощност), която би загубила 100 млн. лв. поради по-малките преференциални плащания. По думите му тези промени ще доведат до нуждата от повишаване на ефективността на тези мощности, както и от търсене на резерви в системите, за да не се стигне до фалити и до поскъпване на цената на парното. "За първи път става ясно как всяко едно решение се отразява както на крайната цена за потребителите, така и на цялостното състояние на енергетиката. Трябва са се спре замитането на проблема и да е абсолютно ясно какво, колко и защо се плаща", отбеляза още Василев. Според модела на Василев тежестта на задължителното изкупуване ще бъде разпределена според потреблението – 65% за регулирания пазар на битовите потребители и 35% за нерегулирания пазар на ток с високо и средно напрежение за индустрията. Освен ако не се постигне предоговаряне, токът от ВЕИ ще продължи да бъде изкупуван на 100% заедно с производството от ВЕЦ и високоефективните мощности в заводи и топлофикации. Същевременно задължителното изкупуване от "Марица-изток" 1 и 3 ще бъде повишено до съответно 85 и 82 процента. Василев обясни това с факта, че според договорите с операторите на тецовете AES и Contour Global има задължително изкупуване на студен резерв, което прави по-изгодно за държавата централите да работят на висок капацитет. Освен това така ще се осигури заетост за въглищните мини и намаляване на цената за изкупуване на резерва, за което ще се провеждат месечни търгове на свободния пазар. Според бившия министър има възможност за още по-голямо подобрение по тази линия, ако бъдат завършени успешно започналите преговори за изнасяне на ток от ТЕЦ "Марица-изток 3" за Турция. Обемът на задължителното изкупуване ще възлиза на близо 17 тераватчаса, или около половината от прогнозираното потребление, при средна цена от 155.23 лева за мегаватчас. Останалото количество електроенергия ще идва от свободния пазар, където АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Марица-изток 2" ще продават на средна цена от 49.55 лева за мегаватчас. Така средната цена за потребителите заедно с таксите на НЕК трябва да бъде 104.57 лв. за мегаватчас. При това положение при отделните електроразпределитени дружества ще има спад на крайните цени само при "Енерго-про" – с 0.9%. При ЕВН и ЧЕЗ ще има увеличение със съответно 0.5% и 2.1%, което обаче е много по-ниско от сегашните предложения, изтъкна Василев. Износът ще бъде стимулиран чрез премахване на таксите за зелена и кафява енергия, но предприятия, които внасят евтин ток от чужбина, за да го препродават в страната, ще трябва да го миксират на 50% с такъв на цената за задължително изкупуване. Моделът предвижда и понижаване на нормата за възвръщаемост на капитала за електроразпределителните предприятия – от сегашните 12% до минимално изискуемите 3%. От електроразпределителните дружества възразиха срещу тази идея и изтъкнаха, че никъде в Европа процентът не е толкова нисък, като в страни като Германия е над 9%, а във Великобритания е 4%. Критики към предложенията се чуха и от представителите на бизнеса в обществения съвет. Председателят на федерацията на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов изрази опасения, че токът за производството ще се оскъпи до 30-40% в резултат на мерките, тъй като досега бизнесът е можел да купува електричеството на свободния пазар. Василев отвърна, че предвид намаляването на таксите и очаквания спад на цените в условията на свръхпроизводство тези опасения са необосновани. "Крайният резултат на промените в енергетиката трябва да бъде нулево увеличение на цената на електроенергията", заяви министър Драгомир Стойнев. "Това, което сега предлагаме, не е крайният вариант, а само концепция на един модел. Вариантът има нужда от корекции, затова има и обществен съвет, където всеки да каже позицията си", добави той. По време на заседанието на обществения съвет от гражданската квота повдигнаха въпроса за "ненужното" затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", като бившият управител на централата Красимир Николов призова министъра да не подписва договора с ДП РАО за извеждане от експлоатация на реакторите. Стойнев не даде конкретни обещания, но изтъкна, че счита затварянето на тези блокове за "национално предателство". "За съжаление по време на прехода имаше много национални предатели. Не знам защо се бързаше да се затвори толкова бързо глава "Енергетика" при преговорите с ЕС", заяви той.
Източник: Капитал (03.06.2013)

Пенсионират 2500 мегавата от ТЕЦ-овете 2500 мегавата от ТЕЦ-овете ще излязат от енергийната ни система до 2018 г., съобщи вчера зам. енергийният министър Иван Айолов след заседанието на ресорната парламентарна комисия. ТЕЦ „Варна”, която е с мощност 1200 мегавата, в момента работи с три блока, тоест наполовина, даде за пример Айолов. Други мощности, които ще спрат до 2018 г., са ТЕЦ „Бобов” дол, в който в момента работи само един от три блока след изграждането на сероочистка. В подобно положение са ТЕЦ „Брикел” и ТЕЦ „Марица-3”, Димитровград, която е пред изчерпване на ресурса, посочи още зам.-министърът. Коментарът на Айолов дойде по повод представената от него информация за постигане на целите за енергийната ефективност. Страната ни е поела ангажимент до края на 2016 г. чрез мерки за енергийна ефективност да спестяване на 7291 гигаватчаса на година. Зам.-министърът каза, че спрямо изпълнението към момента – спестяване на 5200 гигаватчаса, тази цел изглежда постижима но трябва да се търсят и мерки за финансиране на дейностите по енергийна ефективност. В резултат само на мерките, финансирани по линия на фонд „Козлодуй”, в момента се спестяват 2000 гигаватчаса годишно, което е равно на 640 MW инсталирани мощности. „Тези мегавати са получени по изчислителен път и не трябва да се смята, че като се отчитат, може с лека ръка да задраскаме 640 MW реални мощности”, подчерта Иван Айолов. В тази връзка той посочи, че на хартия България има 13 хил. мегавата. Като от тях се извадят централите с изчерпан ресурс, тези, които са ограничени заради парниковите квоти и тези в планов ремонт, реално се оказва, че разполагаме с 8000 мегавата. Рекордът на товара в системата е стигал 8600 MW, посочи Айолов. В същото време използваемостта вятърните централи и на фотоволтаиците е не повече от 2000-2200 часа. На тях не може да се разчита като базови мощности обясни зам.-министърът. И даде за пример ситуацията с вятърните централи, които произвеждат най-много между 3 и 6 сутринта, когато потреблението е най-ниско. „Тогава диспечерите правят „на ластик” термичните блокове, което от своя страна води до повишена аварийност и изчерпване на ресурса”, допълни Айолов. На въпрос кога 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй” ще бъде спрян за планов ремонт, зам. енергийният министър отговори, че се правят разчети, така че хем блокът да изгори горивото в него, хем презареждането и ремонтът му да е приключил до 15 октомври. Проблемът с 6-и блок се появи със затоплянето на времето, когато фотоволтаиците започнаха да произвеждат сериозни количества. В комбинация с ниското потребление това наложи ограничаване на конвенционалните централи, включително на АЕЦ „Козлодуй”, който дълго време работеше с наполовина намалена мощност. Това отлага във времето спирането на 6-и блок за презареждане. За 5-и плановият ремонт и презареждането приключи на 10 юни.На заседанието на енергийната комисия беше разгледан и докладът на ДАНС от 2011 г., който по неясна причина не е стигнал до нея по време на 41-вото НС. Депутатите отложиха дебатите по него за следващото заседание. За тогава се очаква да е готов и докладът на икономическия министър Драгомир Стойнев за състоянието на енергетиката.
Източник: Монитор (11.07.2013)

Цената на тока от "Козлодуй" пада под 4 стотинки за квтч 33,35 млн. мегаватчаса ток ще изхарчим от 1 август 2013 до 30 юни 2014 г. Това е прогнозата в доклада на ДКЕВР за определяне на цените. Според експертите на комисията за регулирания пазар отиват 65,18% от енергията, а за свободния - 34,82 на сто. Сумата, която Националната електрическа компания ще трябва да получи за доставката на ток на регулирания пазар, е 1,5 млрд. лв. Цената на микса на НЕК, по която ще продава тока на енергото, а оттам на бита и малкия бизнес, е 95,42 лв. за мегаватчас. В момента тя е 78,47 лв., а през април НЕК поиска повишение до 88,11 лв. Това увеличение от 1 август с над 21% е, защото в тази цена са вкарани т.нар. добавки за зелена енергия, за тока на топлофикациите и американските "Марици". Досега комисията правеше един среден микс на тока на НЕК и високите цени ги отрязваше и ги вкарваше в добавките. Какво още е накачено към цената на електроенергията от производителите до нас, потребителите? Общо битовите потребители и малкият бизнес ще ползват към 21,73 млн. мегаватчаса и за този ток ще трябва да платят над 2 млрд. лв. Средната цена, която образуват термичните централи - ТЕЦ "Марица-изток 2", и АЕЦ "Козлодуй" е 4,86 ст., като към тях са накачени с мотив за сигурност на системата още тецовете "Бобов дол" и "Варна". Всъщност цената на микса на НЕК ще бъде 9,54 ст., а до контакта токът ни ще дойде на цена 15 ст. за дневна и 9,4 ст. за нощна еленергия. Та общо тези централи ще ни продадат над половината от тока - 11,88 млн. мегаватчаса, а ще приберат 577,75 млн. от онези 2 млрд. лв. Намалена е цената на АЕЦ "Козлодуй" за регулирания пазар до 3,93 ст. на киловатчас, което е рекорд за двата блока и се приближава до цените на затворените малки блокове. Токът на "Марица-изток 2" ще ни струва 6,5 ст., цената на "Варна" е 9 ст., а на "Бобов дол" - 8,2 ст. Какво се накачва по микса на НЕК за регулирания пазар и прави цената му 9,6 ст. на киловатчас? Ще трябва да изкупим задължително към 4,3 млн. мегаватчаса ток от "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3" по дългосрочни договори. Ще ги платим по 18,86 ст. за квтч за първата и по 14,74 ст. за втората. При новата американска централа ще отидат 387,9 млн. лв., а при "Марица-изток 3" - 335,4 млн. лв. За периодите, в които двете централи не произвеждат ток, ще се платят 256,39 млн. лв., защото по дългосрочните договори трябва да се изкупува цялото количество и дори да не се произведе, то трябва да се плати. Ще платим над 2,2 млн. мегаватчаса зелен ток, което ще ни струва 295,88 млн. лв. Цената на зелената енергия е 13,66 ст. за киловатчас, тя е намалена, тъй като ДКЕВР предвижда част от нея да се плаща с 220 млн. евро от продажбата за въглеродни емисии. Иначе, без тези пари, цената на тока от ВЕИ и за бита, и за бизнеса е 28,67 ст. на киловатчас. За тока, който произвеждат топлофикациите и който е 1,44 млн. мвтч, ще платим 305,4 млн. лв. с цена от 21,2 ст. на квтч. На заводските централи битът ще брои 87,99 млн. лв., за тока им със средна цена 12,89 лв. После се начисляват цените на пренос и достъп до мрежата. ДКЕВР свива нормата на възвръщаемост на ЕРП-тата от 12 на 7%. След тези мерки на орязване по веригата се получава намалението на цената на тока средно с 5%.
Източник: 24 часа (23.07.2013)

Шефът на ТЕЦ-Варна: С новия модел приходите ни се ограничават, а разходите растат С новия ценови модел, предложен от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, приходите на ТЕЦ-овете се ограничават значително, а разходите се увеличават. Това каза Минчо Минчев, директор на ТЕЦ „Варна". „През изминалите регулаторни периоди ДКЕВР определяше цена на енергията под себестойността и, което логично водеше до финансови загуби на централата. Те се покриваха от заплащането на студения резерв, при който три блока на централата са в постоянна готовност за работа. През новия регулаторен период обаче студеният резерв, определен за закупуване от ЕСО, беше намален драстично и предстои провеждане на търгове. Ние ще участваме в тях, но вече не съществува възможност за покриване на загуби за сметка на тези приходи. Това ни поставя в много тежко положение", каза Минчо Минчев.
Източник: Дарик радио (26.07.2013)

Минчо Минчев: ТЕЦ Варна осигурява най-евтиния студен резерв ТЕЦ Варна” ЕАД е втората по големина топлоелектрическа централа в България и на Балканския полуостров. Централата, която е собственост на чешкия енергиен концерн CEZ е кондензационна, с обща инсталирана мощност 1260 МВт – шест моноблока по 210 МВт. Тази мощност отрежда на дружеството водеща позиция и сред производителите на електроенергия от въглища в България и на Балканския полуостров. С главния изпълнителен директор Минчо Минчев разговаряме за проекта на ДКЕВР за цените на енергията и за плановете за ограничаване на студения резерв. Как ще се отрази на ТЕЦ „Варна“ проектът на ДКЕВР за цените на електрическата енергия и за разполагаемата мощност за периода 1.08.2013-30.06.2014 г., ако бъде приет и влезе в сила? Да започнем от проблема със суровината за нашето производство - въглищата. ТЕЦ „Варна“ е единствената централа, която купува въглища по международни цени и работи на регулиран пазар. В доклада на работната група, която представи проекта за решение за цени на електрическата енергия и разполагаемата мощ за следващия регулаторен период, е посочено, че се признава цена от 130,81 лв.за тон. Тази цена е изведена в резултат от анализ, базиран на информация за северноевропейската борса ARA и не обхваща пълния асортимент на предлагани на пазара въглища. Не се посочват никакви данни за конкретните качествени показатели на предлаганите въглища. Това са показатели като „съдържание на летливи вещества на суха пепелна маса“ и „температури на шлакоотделяне“, които са от голямо значение за нормалното и безопасно протичане на технологичния процес в ТЕЦ „Варна“. Всъщност на северноевропейската борса ARA не се предлагат въглища, които да отговарят на изискванията за безопасност в ТЕЦ „Варна“. Изборът на доставчици на въглища, отговарящи на посочените изисквания, е силно ограничен, това са основно въглища с произход Русия и Украйна. От какви количества въглища се нуждае ТЕЦ „Варна“, за да може да изпълни проектоизискванията за производство на електрическа енергия и за разполагаема мощност през следващия регулаторен период? За регулаторния период 1.07.2012-30.06.2013 г. в заявлението за цена на ТЕЦ „Варна“ е посочено брутно производство 3 025 320 мВтч с разход на въглища за него от 1 297 820 тона. За да се обезпечи производството, бяха сключени договори за доставка на въглища в обем от 658 000 тона. В резултат от свитото потребление в страната през същия период обаче ТЕЦ „Варна“ произведе по-малко електрическа енергия и в момента централата има на склад 634 478 тона. За следващия регулаторен период е заявено прогнозно брутно производство от 1 484 983 мВтч с необходим разход на въглища за него от 636 835 тона. Това количество е базирано на предположението, че цялото производство ще бъде изкупено от обществения доставчик НЕК по регулирани цени за електрическа енергия и съответстващата й брутна разполагаема мощност. Нетното количество електрическа енергия, определено на централата от ДКЕВР, е 725 799 мВтч, за чието производство са необходими 342 494 тона въглища. Това означава, че няма необходимост от допълнителни доставки. Според управляващите начинът да се постигне намаляване на цената на електроенергията за населението е да се ограничи студеният резерв. Какво е Вашето становище? - ТЕЦ „Варна“ произвежда само 3% от електроенергията в страната. Всъщност централата осигурява най-евтиния студен резерв - дава най-ниската цена за разполагаемост в страната. Тя е три пъти по-ниска от тази на АЕЦ „Козлодуй“. Цената е по-малка и в сравнение с други тецове в страната. Затова запазването на цената на централата няма да попречи изобщо на поевтиняването на електричеството за населението. Нашата отговорност като компания е да гарантираме, че няма да има риск за стабилността на електроенергийната система. Какво е значението на ТЕЦ „Варна“ за икономиката на страната? ТЕЦ „Варна“ например е ключов фактор за управлението и безопасността на енергийната система – до момента тя осигуряваше 60% от студения резерв. Неведнъж централата е спасявала енергийната система в кризисни ситуации – например при кризата с руския газ през зимата на 2009 г., при удължения ремонт на АЕЦ „Козлодуй“ през 2010 г., стачката на "Мини Марица Изток" през 2011 г. и т. н. ТЕЦ „Варна също така балансира мрежата като компенсира променливия товар на големия брой вятърни централи в Североизточна България. Ограничаването на квотите за емисии на вредни газове на централите също се смята за начин за постигане на по-ниска цена на електроенергията. Какво е мнението ви? - Блокове 1, 2 и 3 ще работят до 2015 г. включително и дотогава ще купуват въглеродни квоти според дерогацията на чл.4 на Директива 2001/80/ЕС. Непризнаването на разходите на тецовете за въглеродни квоти не е в тон с европейските директиви и досегашната политика на регулатора и ще влоши допълнително финансовата ситуация на централата, което също отнема от оптимизма ни за бъдещето.
Източник: Инвестор.БГ (30.07.2013)

Само НЕК с по-висока цена Само НЕК получи одобрение от ДКЕВР за по-висока цена на тока, който ще продава на ЕРП-тата. Така цената на обществения доставчик се повиши с 21,05% от сегашните 79,18 лв. за мегаватчас без ДДС на 95,85 лв. Освен това от утре НЕК ще взима и с 2,53% повече пари за пренос на тока високо напрежение. В момента таксата за това е 9,47 лв. за мегаватчас, а от 1 август става 9,71 лв. За всички останали участници в електроенергийната ни система ДКЕВР реши да свали цените за сметка на орязване на разходи. Освен че ще продава по-скъп ток на ЕРП-тата, НЕК ще купува енергията по-евтино от производителите. Цената на енергията от АЕЦ "Козлодуй" пада с 10,76% от сегашните 42,30 лв. за мегаватчас на 37,75 лв. ТЕЦ "Марица изток 2" пък ще продава с 5,49% по-евтино. По-ниски цени регулаторът въведе и за ТЕЦ-овете "Бобов дол" и "Варна", където тарифите за изкупуване падат съответно с 19,55% и 3,34%. Енергията от когенерациите на всички топлофикации също поевтинява. Така преференциалните цени за високоефективното производство на ток от утре падат между 0,004% и 13,24%. Таксата за достъп до мрежата на ЕСО се намалява с 57,41% от 6,48 лв. на 2,76 лв.
Източник: Стандарт (31.07.2013)

ЕСО не е плащал на НЕК за резерва на американските централи Над 207 млн.лв. дължи ЕСО на НЕК за погасяване разходите за студен резерв на ТЕЦ AES-Гълъбово и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" за периода януари-юни 2013 г. И вместо да се разплати с двете дружества, операторът е насочвал парите към няколко топлоелектрически централи, сред които и ТЕЦ Варна. От публични изяви на изпълнителния директор на ТЕЦ Варна става ясно, че дружеството е осигурявало 60% от студения резерв на страната. И до ден днешен ТЕЦ-ът няма изградена сероочистваща инсталация. Едва вчера е проведена тръжна процедура за подбор на фирми за изграждането на сероочистваща инсталация за спазване на евро изискванията за околна среда. А такава инсталация се изисква от Директива 2001/80 на Европейския съюз. Въпреки това ЕСО е признавал фактурите за студен резерв приоритетно за сметка на американските централи. Оказва се, че разходите на ЕСО за студен резерв за 2012 г. са с близо 130% повече спрямо 2011 г. За периода януари-декември 2011 г. парите, изплатени от оператора за студен резерв, са в размер на 108 млн. лв. За същия период на 2012 г. сумата е нараснала до близо 250 млн. лв. В същото време ЕСО отчита и загуба след данъчно преобразуване в размер на 38 млн.лв., която в немалката си част се дължи и на огромните разходи за студен резерв.
Източник: Дарик радио (01.08.2013)

Неясно бъдеще за ТЕЦ "Варна" След няколко години обещания от собственика ЧЕЗ и очаквания за неминуемата модернизация и след като три от блоковете й са вече спрени, ТЕЦ "Варна" може би най-накрая ще бъде екологизирана. Това ще даде възможност на трите й останали блока да работят и след 2015 г. Обществената поръчка за набиране на оферти беше отворена миналата седмица, а три компании са изявили желание да участват в надпреварата за най-изгодно технологично решение. Това става на фона на влошена обстановка за ТЕЦ "Варна". Квотата й за регулирания пазар е силно орязана (приблизително един месец работа на пълна мощност), а от теца продължават да повтарят, че всъщност са на загуба от продажбите на електроенергия. Загубите се покриваха от плащанията за студен резерв, който обаче от средата на тази година се купува от Електроенергийния системен оператор на значително по-ниски цени. Тази икономическа среда отказваше ЧЕЗ от инвестиции, тъй като според компанията е нямало как да бъдат избити. В самата поръчка за модернизация също има въпросителни, които също могат да доведат до провал на планираната модернизация, което би означавало затваряне на цялата централа заради неспазване на европейските екологични норми. Така в рамките на пет години от енергийната система ще изчезнат малко над 1200 MW разполагаема мощност. България е длъжна да приведе всички топлоелектрически централи в съответствие с евродиректива 2001/80 за намаляване на емисиите от вредни газове като серни и азотни окиси, които се отделят от генериращите мощности в страната. В срок до 1 януари 2008 г. изхвърляните серни и азотни окиси от тецовете, а също и от индустрията, трябваше да се намалят съответно с 57 и 29 на сто спрямо показателите за 1990 г. Директивата допуска изключение, ако инсталацията уведоми компетентния орган, че няма да работи повече от 20 000 часа в периода 1 януари 2008 - 31 декември 2015 г. При преговорите за присъединяване към ЕС България договори дерогации за няколко горивни инсталации, сред които е ТЕЦ "Варна". От големите централи единствено най-модерната - ТЕЦ "AES Гълъбово", изпълнява тези норми, а в скоро време се очаква това да се случи и с ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3". Срещу България вече има заведени дела от Европейската комисия заради нарушения на ангажиментите към ЕС по тази директива – заради "Брикел", който продължи да работи през 2010 г., въпреки че изчерпа тези 20 000 часа, които имаше право да ползва до края на 2012 г. Така че ТЕЦ "Варна" нямаше как да отлага. На 30 юли стана ясно, че само три кандидата са подали заявление за участие в обществената поръчка за изпълнител на екологизацията на централата, след като преди това общо 24 фирми купиха документите. Поръчката на стойност 65 млн. евро и със срок на изпълнение 29 месеца е за намаляване на серните и азотните окиси, както и на праховите емисии на блокове 4, 5 и 6 на централата. Ако това не се случи до края на 2015 г., ТЕЦ "Варна" ще бъде затворена, каквато ще е съдбата на всички големи горивни инсталации, които не покрият изискванията на евродиректива 2001/80. Сега предстои комисията по оценка и подбор да избере кои от кандидатите имат необходимия опит и отговарят на изискванията за извършването на технологичния процес. Одобрените от тях ще бъдат поканени да подадат и оферти с технически и финансови параметри. Всяка фирма, която премине през първото сито, ще предложи технология, която смята, че е подходяща, за да покрие ТЕЦ "Варна" европейските изисквания. От ТЕЦ "Варна" коментираха, че технологията на екологизацията все още не е избрана и при избора й водеща роля ще имат не толкова финансовите и технологичните показатели на офертите, колкото експлоатационните показатели за работата на теца през следващите 15 години, т.е. през целия жизнен цикъл на екологичното оборудване. Проблем пред варненския ТЕЦ ще бъде намаляването на азотните окиси, при което ще трябва да се използва метод, който изисква високи експлоатационни разходи. Желанието на собствениците на централата е с модернизирането на трите 210-мегаватови блока, въведени в експлоатация през 1977-1979 г., да се удължи животът им до 2030 г. Десетина години по-старите блокове 1, 2 и 3 обаче няма да имат същата съдба, макар че в първоначалните планове беше предвидено да се модернизира и един от тях. Така блокове 1, 2 и 3 ще имат възможност да работят по 700 часа на година съгласно отпуснатата от Европейската комисия дерогация и в края на 2015 г. ще бъдат спрени. Има обаче някои неща в обявената поръчка, които будят любопитството на експертите. На първо място, това е обявената стойност от 65 млн. евро. За тези пари трите блока трябва да се сдобият с оборудване за десулфатизация, денитрификация и обезпрашаване на отпадъчни газове. За сравнение, в момента в ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3" тече модернизация на четирите й блока, които вече имат инсталирани сероочистки и прахови филтри. Понижаването на азотните емисии, което се прави от "Сименс", струва по около 25 млн. лв. на блок. Докато азотните окиси на работещите на лигнитни въглища блокове на "Марица-изток 3" трябва да се намалят два пъти, за да влязат в норма, то блоковете на ТЕЦ "Варна", работещи на черни въглища, трябва да намалят шест пъти своите показатели в това отношение, което ще оскъпи оборудването за денитрификация. От друга страна, при черните въглища серните емисии са значително по-ниски, отколкото при лигнитните, и сероочистките на са толкова скъпи. На въпрос на "Каптиал Daily" дали ще стигнат обявените в поръчката 65 млн. евро за модернизацията на блоковете от ТЕЦ "Варна" отговориха, че това ще стане ясно след получаването на финансовите оферти по-късно тази година. От централата уточниха, че смятат да финансират модернизацията със собствени средства. Финансовото бъдеще на централата обаче не е много розово. С началото на новия регулаторен период за ТЕЦ "Варна" идват финансови трудности. Досега те продаваха разполагаемост за студения резерв, но след направените промени студеният резерв вече ще се търгува, а и е намален наполовина. Твърде е вероятно централите, чиято собственост е свързвана с Христо Ковачки, да предложат по-добра цена на търговете за студен резерв по подобен начин, по който успяха да привлекат на свободния пазар част от клиентите на АЕЦ "Козлодуй. От ТЕЦ "Варна" коментираха за вестника, че са силно загрижени за бъдещето си след решението на ДКЕВР за новия регулаторен период. Според тях с новия ценови модел приходите на дружеството се намаляват значително, а разходите остават същите и дори се увеличават. "Особено ни тревожи фактът, че през тази година не се признават квотите за въглероден диоксид. Това ни поставя в много тежко положение на оцеляване и ни прави силно загрижени за стабилността на енергийния пазар в Североизточна България", заявиха от ръководството на централата. В момента ТЕЦ "Варна" има проблем с количествата въглища, които държи на склад, защото са купени за предходен период на по-висока цена (виж карето), но не са изразходвани заради кризата в енергетиката. Така на централата няма да се налага да купува въглища за по-ниските производствени заявки за новия регулаторен период. Проблемът е, че от ДКЕВР не им признават цената, на която са купени въглищата. В цената на тока от централата от комисията залагат като ценообразуващ компонент по-ниска цена, на каквато според тях се търгуват въглищата в момента на международните борси. През отминалия регулаторен период високата себестойност на енергията от ТЕЦ "Варна" и загубите от това се компенсираха от приходите от студения резерв, който почти изцяло се поддържаше от теца. В тази връзка изпълнителният директор на дружеството Минчо Минчев заяви на общественото обсъждане на новите цени на тока в ДКЕВР, че досега комисията винаги е успокоявала централата със студения резерв, който им покривал загубите. Сега обаче студеният резерв вече не е гарантиран. "Ако не ни бъдат признати разходите, това означава, че закриваме станцията", заяви тогава Минчев. На практика от работата на централата най-печеливши са доставчиците на въглища. Основен доставчик на централата вече няколко години е Александър Усачев, основно през фирмите си "Булминерал" и "Еуроквест груп" (по-късно "Евроквест енерджи". От 2009 г. той е съдружник със старозагорския предприемач Дечко Колев (един от големите енергийни играчи в Маришкия басейн). Синът му Иван Колев беше и депутат от ГЕРБ. Партньорството увеличава двойно приходите на фирмата същата година, а през 2010 те са вече три пъти по-високи спрямо тези от 2009 г. Тогава и фирмата мести седалището си от Перник във Варна, а Усачев поне видимо прекратява участието си, а новият партньор е офшорно дружество. Дейността е увенчана и с покупка на три въглевоза. Наскоро фирмата стана известна и с намерението си да сглобява в България китайски електрически автобуси. Вече няколко години дружествата са почти монополисти при доставките, като побеждават далеч по-големи международни играчи. От ЧЕЗ отричат всякакво фаворизиране, като казват, че компаниите около Усачев наистина доставят най-евтините и с най-ниско съдържание на сяра въглища. По-рано тази година журналистическо разследване на украинския вестник "Зеркало недели" посочи ТЕЦ "Варна" като една от крайните дестинации за добиваните нелегално черни въглища в Украйна. Част от тях се изнасяли на дъмпингови цени. Според изданието през 2011 г. 1.5 млн. тона от тези въглища са били доставени на варненската централа. Като един от организаторите на този трансфер украинското издание посочва Юрий Иванющенко (един от тройката най-силни олигарси в Украйна) и неговото доверено лице Александър Усачев. "Булминерал" обаче посочва, че има две мини в Западна Украйна. Всичко това може би обяснява конкурентните цени на доставяните въглища, а и тайната как ТЕЦ "Варна" продължава да работи, въпреки че ДКЕВР не признава на 100% разходите на централата за гориво. За интереса на доставчиците от модернизацията говори и поредната рокада в ръководството на ТЕЦ. Начело на централата като изпълнителен директор се завърна Минчо Минчев, който беше на същата позиция между 2008 и 2011 г. Междувременно е работил за доставчика на въглища.
Източник: Капитал (05.08.2013)

Миньорите искат с 40% по-скъпи въглища през 2014 г. За увеличение с около 40% на цената на въглищата от "Мини Марица Изток" преговарят миньорите с министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Как ще се отрази това на цената на тока предстои да се разбере, тъй като все още не е ясно с колко ще стартира поскъпването на суровината през септември. Според уговорките на миньорите със Стойнев цената на въглищата от държавната "Мини Марица Изток" ще расте поетапно, като най-вероятно тя ще се вдига на всяко тримесечие, докато не достигне в края на 2014 г. пазарната си стойност. За това съобщи Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ. В момента цената е 71.50 лв. на тон условно гориво (т.у.г.), а реалната цена според изчисленията на миньорите по формула, дадена от държавата, е между 104 и 108 лв. Стойнев вече обяви през миналата седмица, че от септември ще има увеличение. Така въпросът, на който министърът трябва да отговори, е не само дали ще има последващо увеличение и до какви стойности е планирано то да продължи, но и как това ще се отрази на цената на тока. Като принципал на мините, министърът на икономиката и енергетиката може да променя цената на въглищата със заповед, без да е необходимо това да се одобрява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). През пролетта по предложение на тогавашния служебен министър Асен Василев работна група изработи няколко варианта за поскъпване на въглищата и ефекта им върху цената на тока. Тогава бяха разработени три сценария – при цена от 88, 94 и 99.30 лв. на т.у.г. При третия вариант, разчетен на 22 млн. тона добив за 2013 г., мините излизаха на нулата в края на годината – т.е. без никаква печалба, но и без загуба. Отражението на разиграните варианти върху цената на тока тогава даваше според изчисленията на работната група увеличение в порядъка на 2.5-3.5%. Обсъжданите сега варианти отново са три и в публичното пространство вече излезе информация за обсъждано увеличение от 3 до 18.50 лв. – което вероятно е за септемврийското увеличение, защото дори при цена от 90 лв. за т.у.г. миньорите твърдят, че ще продължат да работят на загуба. Според Валентин Вълчев увеличението на първия етап през септември няма да е толкова голямо и няма да се отрази на крайния клиент, тъй като централите ще поемат разликата. През новия регулаторен период, който започна от 1 август, от ДКЕВР определиха по-висока изкупна цена на енергията от ТЕЦ "Марица Изток 2". През миналия период цената беше 39.04 лв., а сега е 40.32 лв. за мегаватчас (към нея се добавя и 22.82 лв/Мвтч за разполагаемост). Това вероятно е направено, за да се компенсира първоначалното предстоящо увеличение на цената на въглищата. Интересно е обаче дали в ценовия модел на ДКЕВР има достатъчно резерви, за да не се промени цената на тока при последващо поскъпване на въглищата. Ако действително до края на 2014 г. въглищата поскъпнат с 40%, не е ясно как ще се запази постигнатото от ДКЕВР намаление на цената на тока с 4%, в което и без това енергийни експерти виждат редица капани (като например заложените в модела прекалено високи приходи от продажби на въглеродни емисии). Според миньорите запазването на настоящата цена води въгледобива в маришкия басейн към фалит и само до края на годината загубите от по-ниската цена ще бъдат около 120 млн. лв. Цената на суровината беше намалена през 2010 г. от 74.56 на 71.50 лв. за т.у.г., което тогава беше обявено като временна мярка за намаляване цената на тока. Четири години по-късно цената е същата и от "Мини Марица Изток" твърдят, че работят на загуба, която според тях е в порядъка на 3.50 – 4 лв. на тон (разликата между метричен и условен тон гориво може да се види в карето). При тези условия повишеното потребление и износ на ток през август всъщност не са толкова добра новина за дружеството, защото това генерира допълнителни загуби за тях - при това в ситуация на финансова криза и неизплатени задължения от централите. Последните две години бяха добри във финансово отношение за "Мини Марица-изток", но през миналата приходите започнаха да се свиват, а печалбата се сви от 18.7 млн. лв. на 5.3 млн. лв. Тенденцията се запази и в началото на тази година заради по-слабото потребление и производство. От началото на годината в "Мини Марица Изток" са изкопани 11 млн. тона въглища, като до края на годината се очаква те да достигнат 22 млн. тона. За сравнение през 2011 г. в комплекса добивът достигна рекордните 33 млн. тона, а през 2012-та – 30 млн. Оптималното съотношение между персонал, инвестиции и цена на въглищата за открития рудник се постига при добив на минимум 25 млн. тона, като проектната мощност е до 35 млн. тона. Според Иван Андреев, изп. директор на Българската минно-геоложка камара, падне ли добивът на една мина под минималния, тя продължава да работи на загуба и започват да се правят компромиси. В тази връзка Валентин Вълчев отбелязва, че в добрите години на "Мини Марица Изток" инвестициите за безопасни условия на труд са били в порядъка на 10-15 млн. лв., докато сега на година по това перо се инвестират по 2-3 млн. лв. Цената на лигнитните въглища се определя за всяка календарна година по методика за ценообразуване, разработена през 2001 година от "Делойт България". Актуализацията на продажната цена на въглищата, съгласно тази методиката, се извършва в зависимост от публикувани към 30 септември на текущата година статистически показатели и коефициенти на Националния статистически институт и Европейската централна банка. Във формулата влизат стойности като българския инфлационен индекс на потребителските цени, средна работна заплата за страната, индекс на цените на производителите в страните членки на еврозоната, среден междубанков валутен курс лев/щ.д. за 12 месеца, цената на въглищата на борсите и т.н. Чрез заложените в методиката коефициенти за ефективност министърът на икономиката и енергетиката може да влияе върху крайната продажна цена на въглищата в зависимост от политиката на държавата в сектора. Проблемът с т.нар. пазарна стойност на въглищата е, че тя има смисъл само до толкова, доколкото централите ще могат конкурентно да продават електроенергия на българския пазар. При рязко вдигане на цената, износът може да стане труден и те отново да са принудени да работят с по-нисък капаците и съответно да купуват по-малко въглища (и синдикатите ще настояват за поредно увеличение на цената, което да покрие по-малки добив). Когато в България се говори за цена на въглищата, обикновено се има предвид цената на суровината, добивана в "Мини Марица Изток". От една страна това е най-голямата мина в страната, която има 90% дял от въгледобива. Освен това тя е държавна и цената се определя със заповед на министъра. Останалите мини са частни и принадлежат, заедно със снабдяваните от тях ТЕЦ-ове, към общ холдинг, чиято собственост се свързва с Христо Ковачки. Там цената на въглищата е по-висока, но въпреки това централи като ТЕЦ "Бобов дол" в последно време свалиха цените, с което успяват да взимат поръчки на АЕЦ "Козлодуй" на свободния пазар, а вероятно ще успеят да спечелят търговете и за студения резерв, който досега беше гарантиран най-вече за ТЕЦ "Варна" (която внася украински и руски въглища).
Източник: Капитал (12.08.2013)

Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ще плаща банковите заеми на НЕК, които са обезпечени с част от преносната мрежа на страната, съобщи вчера зам.-министърът на енергетиката Иван Айолов, който взе участие на енергийна конференция в София. Най-вероятно това ще стане след Нова година, когато се очаква да приключи процесът на отделянето на ЕСО от НЕК. С него от НЕК ще бъдат извадени далекопроводите и ще бъдат прехвърлени към ЕСО, който по изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет ще бъде сертифициран като независим преносен оператор. Не е ясно каква част от мрежата е заложена за заемите на НЕК към банки, които са от порядъка на 500 млн. евро. Ясно е само, че банките, които са обезпечили вземанията си с част от преносната мрежа, са Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и „Креди Суис”. Зам.-министърът обясни, че до този модел се е стигнало след поредица от срещи с кредитните институции, които са били на мнение, че дълговете трябва да следват актива. И трите банки са дали съгласие заемите на НЕК към ЕСО да бъдат прехвърлени заедно с активите. По време на конференцията Иван Айолов определи състоянието на енергетиката като много тревожно. По думите му това е породено от сметки, които не са направени добре. В България се получи бум на ВЕИ, когато беше завладяна от световната икономическа криза, посочи Айолов. И представи данни, според които само за първите три месеца на годината ръстът на производството на зелените централи е 51,2%, а за 2012 г. - 47 на сто. От 2009 г. до 2012 г. в експлоатация са влезли 1650 мегавата от ВЕИ централи. Над 80% от тях са заработили от януари до юни 2012 г. Това доведе до дисбаланс и проблеми в цялата енергийна система – наложи се ограничаване на работата на АЕЦ “Козлодуй”, включване и изключване на блокове на ТЕЦ-ове и оскъпяване на еленергията, обобщи Айолов. Запалването на 1-ви блок на конвенционална централа струва 60 хил. лв., допълни той.
Източник: Монитор (09.10.2013)

Работата на ТЕЦ "Варна" ще бъде преустановена за период от две години, съобщи зам.-министърът на енергетиката и икономиката Иван Айолов. Той заяви, че ще последва частично спиране на централите и в други големи градове на страната - като тецът в Бобовдол, който ще остане само с един блок, както и русенската централа. Целта на поетапното спиране на мощностите е създаването на нови ядрени и водни централи, които да компенсират спирането на енергията от тази с въглища, предаде КРОСС. До месец приключва изграждането на интерконекторната газова връзка с Румъния и от 1 януари България ще получава суровината от тази тръба.
Източник: Новинар (09.10.2013)