Новият шеф на ЧЕЗ - бивш посланик Над 222 млн. лв. е инвестирала ЧЕЗ от 2008 г. до края на 2010 г., което прави средно по 74 млн. лв. на година. Това стана ясно на представянето на новия регионален мениджър на компанията за България Петър Докладал и на новия главен оперативен директор на компанията Петър Баран. Инвестициите са част от одобрената от ДКЕВР инвестиционна програма за настоящия петгодишен регулаторен период с общ размер от 352 млн. лв. В последните две години от плана 130 млн. лв. ще бъдат инвестирани в ел. мрежата. За три години ЧЕЗ е платила 40 млн. лв. корпоративен данък. Петър Докладал е бил посланик на Чехия в България от 2001 до 2006 г., след което до септември 2010 г. поема същия пост в Румъния. Той дори е носител на орден „Стара планина" първа степен, с който е бил удостоен през 2006 г. Първата и основа цел пред Петър Докладал и пред ЧЕЗ е постигането на доверие между компанията като инвеститор и всички заинтересовани страни - правителство, места власт, потребителски организации и клиентите - основен приоритет на компанията. Като един от най-големите инвеститори ЧЕЗ ще продължи да работи за подобряването на законодателството на страната. Компанията изразява готовност да предоставя компетентна експертиза и ноу-хау, защото смята, че енергетиката е важен отрасъл за икономиката, политиката, за дипломатическите отношения на страната. От компанията се ангажират за постигане в кратки срокове европейски стандарти на услугите, които предоставяме ЧЕЗ ще работи за подобряване на бизнес средата у нас, каза Петър Докладал.
Източник: News.bg (12.01.2011)

ТЕЦ "Варна" има нов изпълнителен директор и това е Камен Бошнаков. Той веднъж вече е заемал поста от 2001 до 2005 г., когато бе сменен. След 5 години и 4 месеца отсъствие Бошнаков идва отново на върха в електроцентралата на мястото на чеха Иржи Прохазка, който пък остава в ръководството на управителния съвет. Работници приеха радушно назначението, тъй като Бошнаков се слави като отличен специалист.
Източник: Народно дело (09.02.2011)

Всички блокове на ТЕЦ-Варна са спрени по решение на собственика - енергийната компания ЧЕЗ, съобщиха от синдикатите в топлоелектрическата централа. Причината са големите загуби, натрупани от дружеството заради регулираната цена на електроенергията. Изпълнителният директор на ТЕЦ-Варна Камен Бошнаков съобщи, че три блока на централата са оставени в режим студен резерв. Още един може да бъде активиран при нужда. Бошнаков обясни, че централата има подадена от НЕК квота от 50 милиона киловатчаса електроенергия месечно и тъй като квотата е изпълнена за този месец, до получаването на новата квота тя няма смисъл да трупа загуби. От ЧЕЗ обясниха, че това е обичайна практика. Централата ще поднови работа в началото на май, когато започва новият квотен период. При необходимост мощностите могат да бъдат включени и по-рано, ако държавата го поиска. Това може да стане при недостиг на електроенергия, например. Всички работници са по местата си, за да поддържат системите в централата, казаха още от ЧЕЗ. Няма да бъдат съкращавани работници, но цените за изкупуване на електроенергия са ниски и затова ТЕЦ-Варна не може да бъде на печалба. През следващата седмица от ЧЕЗ, след обсъждане, ще вземат решение как да бъде развивано дружеството. Стана ясно, че няма опасност от недостиг на електроенергия в региона заради предприетите мерки.
Източник: econ.bg (18.04.2011)

България иска от Брюксел безплатни емисии за ТЕЦ-овете България ще поиска от Брюксел безплатни квоти на парникови газове за 2013-2020 г. за производителите на електрическа енергия от въглища. Това съобщиха за „Класа“ от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Сега ТЕЦ-овете изхвърлят в атмосферата над 21 млн. тона вредни въглеродни емисии. Става дума за ТЕЦ „Марица-изток 3“, ТЕЦ „Марица-изток 2“, ТЕЦ-Варна, ТЕЦ „Марица 3“, ТЕЦ-Бобов дол, дори и АЕЦ „Козлодуй“. Всички индустрии в момента получават безплатни квоти. Най-големи замърсители са електроенергийните централи. Затова като част от борбата с климатичните промени от 2013 г. влизат в сила нови правила в търговията с емисии на парникови газове. След тази дата ТЕЦ-овете няма да имат право на безплатни квоти и ще трябва или да екологизират производството си, или да купуват квоти от пазара. Десет страни могат да поискат дерогация или отлагане на периода, в който изцяло ще плащат за своите вредни емисии. Правилата гласят, че всяка централа трябва да влага в модернизацията си сума, равна на тази, която би похарчила за покупката на квоти. Заради това удължаването на срока за безплатните квоти е до 2020 г., но количеството им ще намалява. След 2020 г. всички индустрии ще заплащат квотите си. Както инвестициите в модерно и екологично оборудване, така и покупката на квоти ще се отрази в крайната цена на тока. Според експерти той ще поскъпне с между 10 и 30 на сто след 2013 г. Заради това производители настояват за нисколихвени кредити за нова техника. Само така поскъпването на електроенергията ще е по-ниско. За тази цел МИЕТ подготвя национален план за инвестиции, който да защити пред ЕС тезата, че страната ни трябва да получи дерогация. Той трябва да разглежда начините за намаляване емисиите на парникови газове и да е достатъчно подробен, смята Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара. Ако Брюксел одобри българското искане за дерогация, през 2013 г. ТЕЦ-овете ще трябва получават все още 56,7% от квотите си безплатно. Въглищните централи работят в базов режим и осигуряват над 50% от общото електропроизводство на страната, се аргументира икономическото ведомство. Ако има отлагане, ще се избегне скокообразното покачване на цените на електрическата енергия от 01.01.2013 г., тъй ще трябва да инвестира суми, равни на стойността на безплатните квоти, посочват от МИЕТ. От друга страна, предприятията ще имат възможност да отделят средства за инвестиции в ТЕЦ и инфраструктура. Тяхното отражение върху цената на електроенергията ще настъпи чак след внедряването на инвестиционните проекти, което ще бъде разпределено в седемгодишния период. Като допълнителен бонус е фактът, че инвестициите ще подобрят техническите и енергоефективните показатели на електроцентралите. Отлагането ще направи по-предсказуемо и повишаването на цената на електроенергията. Ако получим отлагане, централите трябва да направят инвестиции и подготвят проекти, равни на сумата, която биха платили за квотите - около 3 млрд. евро по експертни разчети. От ведомството на Трайчо Трайков обясниха, че водещо условие за приемането на един проект ще е той да осигурява намаляване на емисиите на парникови газове и удължаване на живота на самата централа и след 2020 г. Предвижда се контролът на изпълнението да се осъществява от специално звено. Ако не поискаме отлагане, разходите на дружествата за закупените квоти ще се калкулират в цената на енергията, отговориха още от МИЕТ. Каквото и да направим, разходите за закупуване на въглеродни квоти или за инвестиции, които трябва да се направят, ще се отразят в цените на електроенергията, смята Валентин Терзийски, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества. Според него е по-добре да се направят разходи за инвестиции за намаляването на въглеродните емисии при производството на единица електроенергия. Така ще се намалят и разходите за купуваните квоти, а оттам и цената на тока. Въпросът е по какъв начин ще бъде направено това, тъй като цените на тока от нашите централи са силно регулирани, а свободният енергиен пазар е в тестов период, допълни Терзийски. ТЕЦ-овете нямат пари за участие в търговията с въглеродни емисии, а за инвестиционни проекти в производството също ще е необходим ресурс, посочи Терзийски. Затова държавата може да помогне чрез Българска банка за развитие, като осигури кредитен ресурс при ниски лихви за финансиране на подобни проекти. Обратният вариант според Терзийски е ТЕЦ-овете да купуват въглеродните квоти изцяло и да ги калкулират в крайната цена, но това обрича тези мощности на бавно доизживяване. България трябва да изпрати своите доводи в ЕК през септември, но значителна част от анализаторите се съмняват, че държавата ще успее да подготви достатъчно обоснован и прецизен национален план за инвестиции.
Източник: Класа (15.08.2011)

ТЕЦ-Варна, собственост на чешката компания ЧЕЗ, се отказва от проекта си за изграждане на газова централа, защото производството излиза прекалено скъпо. Това обясниха пред БТА изпълнителният директор на централата Камен Бошнаков и регионалният мениджър на ЧЕЗ за България Петър Докладал. Ръководството на централата обмисля да премине на друг вид въглища, чрез които ще се намалят вредните емисии, изпускани в атмосферата. Бошнаков каза, че на ТЕЦ-Варна ще бъдат изградени и сероочистващи инсталации по изцяло нова технология. В момента централата няма подписан договор с НЕК за предоставяне на „студен резерв“, въпреки че централата е включила мощностите, за да обезпечи потреблението на ток в Североизточна България. Очаква се документът да бъде подписан до седмица-две, обясни Докладал. Регионът около Варна за няколко часа вчера сутринта бе с ограничени връзки с останалата част от енергийната система заради лошото време, след като далекопроводите са аварирали. Благодарение на ТЕЦ-Варна не е спряло електричеството там, заяви Бошнаков. Информацията бе потвърдена и от Електроенергийния системен оператор. Междувременно от ЧЕЗ заявиха, че започват изграждането на нова подстанция в Бистрица, с която ще се подобри електрозахранването за жителите на кварталите Бистрица, Железница, Кокаляне, Панчарево и Симеоново. Изграждането на обекта ще започне в средата на 2012 г. и ще струва 400 хил. лв. От ДКЕВР съобщиха, че за момента нямат притеснения за елмрежата и ЕСО може да се справи със създалите се проблеми в нея. Шефът на комисията Ангел Семерджиев добави, че от догодина ще бъдат намалени и част от цените на зелената енергия от централите, изградени с евросредства. Това ще спомогне за задържане на увеличението на тока догодина до 7%, обясни той.
Източник: Класа (19.10.2011)

Чешката енергийна компания ЧЕЗ, която през 2006 г. купи от държавата ТЕЦ "Варна", няма намерение да продава въглищната електроцентрала. Това обяви регионалният мениджър на ЧЕЗ за България Петър Докладал по време на открито заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Преди дни руският газов монополист "Газпром" обяви, че иска да придобие централи в няколко европейски страни, сред които и България. Според слуховете "Газпром" се интересувал от варненската централа. "Не водим никакви преговори за продажба или търсене на стратегически партньори", категоричен беше Докладал. По думите му ЧЕЗ иска да развива ТЕЦ "Варна", но безаварийната й работа зависи от системната поддръжка и инвестициите.
Източник: Дневник (19.10.2011)

Руска фирма иска държавния дял в дружествата на Е.ОН у нас Руската „Холдинг МРСК“ има интерес да закупи 33-процентния дял на държавата в електроразпределителните дружества на Варна и Горна Оряховица, предаде агенция „Лайвбиз“, цитирайки свои източници. Мажоритарният дял в дружествата се държи от „Е.ОН България“, а държавното участие предстои да бъде листнато на Българската фондова борса. Инвестиционен посредник за сделката ще е Първа финансово-брокерска къща. Руската фирма вече е закупила тръжната документация, но продажбите на акции ще се правят на отделни лотове и собствениците им може да са няколко. Очаква се интерес към закупуването на акциите да има чешката компания ЧЕЗ, държавната НЕК и други фирми извън България. ЧЕЗ е мажоритарен собственик на елмрежата в Западна България и на ТЕЦ „Варна“. Държавата планира да продаде и акциите си в електроразпределителните дружества ЧЕЗ и ЕВН. Инвестиционни посредници за продажбата ще бъдат „Централна кооперативна банка“ и „Булброкерс“.
Източник: Класа (23.11.2011)