"Софарма" АД Предмет на дейност: Производство на медикаменти и медикофармацевтични препарати; търговия в страната и чужбина. Местонахождение: гр. София, ул. "Илиянско шосе" №16, България Основен собственик: "Елфарма" АД - 86.26% Служители: 1700 души Записан капитал: 66 000 000 лв. Брой акции: 66 000 000 броя Номинал на акция: BGN 1.00 Борсов код: SFARM Началото на "Софарма" АД се поставя през 1933 г. с построяването на лабораторията на българското аптечно кооперативно дружество. Първоначално фармацевтичната компания започва производство и продажба на различни лекарствени форми - екстракти, тинктури, инжекционен разтвор, таблетки и други. Бизнесът на компанията се развива успешно и през 1942 г. лабораторията прераства във фабрика "Галенус", което е първото на Балканския полуостров модерно промишлено предприятие за лекарства, като по това време компанията реално се конкурира с водещи германски и швейцарски фирми за производство на медикаменти. Преминавайки през няколко икономически и политически строя, компанията запазва водещо място на фармацевтичния пазар в страната вече над 71 години. Основен предмет на дейност на "Софарма" е производство на медикаменти и медикофармацевтични препарати, научноизследователска, инженеро-внедрителска, производствена и търговска дейност в областта на органичния синтез на лекарствени субстанции, лекарствени форми и биотехнологични продукти. Компанията има няколко основни направления в дейността си - синтез на фармацевтични субстанции, фотохимично производство, производство на лекарствени продукти за хуманна медицина, както и научноизследователска дейност. "Софарма" притежава над 28 патента и собствено ноу-хау за повече от 300 технологии, особено оригиналните собствени технологии в областта на фитохимията. В общата част от индустриалната собственост на компанията с най-голям дял са търговските марки (170 на брой). Всички марки на "Софарма" с изключение на фирменото наименование и знака са стокови марки. Водещи асортименти са карсил, темпалгин, ранитидин, аналгин-хинин. На второ място след таблетките като относителен дял в продажбите заемат ампулните форми с 34%, следвани от лиофилните флакони - 6%, и сиропите - 5%. "Софарма" е уникална за страната със своето ампулно производство, като предлага 80 асортимента в различни концентрации, като голяма част от продуктите на компанията покриват световните стандарти за добра производствена практика (GMP). Над 70% от производството на компанията се реализира при износ. Дружеството изнася в над 30 страни, като 83% от продажбите при износ се реализират в три страни - Русия, Украйна и Полша. Основен външен пазар на "Софарма" е Русия, където се реализират над 70% от продажбите при износ. Около 3% от продажбите на компанията при износ се реализират в Беларус, докато делът й на украинския пазар е 1%. През последните години се увеличава делът на изнесената продукция за Кавказкия регион, Монголия и Албания. Въпреки че софийската фармацевтична компания е добре позната на местния пазар, делът й е едва около 15%. Продукцията на компанията се извършва основно чрез дистрибутори на едро. Дистрибутори на едро са "Санита трейдинг" АД, "Търговска лига" АД, "Хигия" ООД, "Стинг" ООД, "S&D фарма", "Глобъл медикъл", "Калиман" , "Унифарма 2000", "Корал", "Пламар", "Биофармация" "Мултифарм". Сред основните клиенти на фармацевтичната компания са Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването. На местния пазар основен конкурент са вносителите на лекарства, "Акта вис" (бившата "Балканфарма"), "Чайка фарма", както и по-малки фармацевтични компании и търговските фирми - вносителки на медикаменти. През последните няколко месеца "Софарма" придоби дялове от няколко големи аптечни вериги. Собственост на компанията станаха 9.99% от "Калиман РТ" АД, 9 дружествени дяла от капитала на "Глобъл медикъл" ООД, и 9.99 % от капитала на "Санита трейдинг" АД. Борсова търговия След приватизацията на компанията бързо започва да стабилизира състоянието си. Макар че всичко това стана в трудните времена за капиталовия пазар в България, компанията не убягва на инвеститорския нюх и се превръща в едно от най-търгуваните дружества. Фармацевтичната компания се превръща в символ на развиващия се по това време пазар у нас и една от любимите компании на инвеститорите. Тези настроения се проектират върху пазарната й цена и в средата на 2003 г. книжата на софийската фармацевтична компания се търгуват на нива от 22 лева. Компанията прави сплит, като за всяка 1 акция дава по десет нови и така капиталът й се увеличава от 6 млн. лв. на 66 млн. лв. След разводняването на капитала очаквано коригира и цената на книжата, които от 22 лв. се понижиха до 2 лв. за брой. Оттогава досега книжата на фармацевтичната компания са поскъпнали над два пъти, като се има предвид, че фармацевтичните акции в понеделник затвориха при ниво от 6.24 лв. при значителния оборот от над 200 хил. акции само за деня, като само от началото на годината досега е повишила пазарната си капитализация с над 33%. Финансово състояние Новото управление бързо ограничи копирането на търговските марки - собственост на компанията, оптимизира дейността на дружеството и съответно стабилизира финансовото състояние на компанията. Според предварителните данни за 2004 г. нетните приходи от продажби на компанията нарастват до 112.2 млн. лв. спрямо 106.9 млн. лв. Нарастването на приходите през миналата година е съпроводено със спад на разходите, което се отразява положително върху крайния резултат и за 2004 г. компанията отчита печалба от 22.48 млн. лв. спрямо 10.47 млн. лв. за година по-рано. Въпреки увеличаването на производството й общите разходи на "Софарма" за 2004 г. намаляват до 93.45 млн. лв. спрямо 103 млн. лв. за година по-рано. Принос за подобряването на крайния финансов резултат имат както разходите за икономически елементи, които от 85.1 млн. лв. през 2003 г. се понижават до 83.44 млн. лв., така и финансовите разходи. През 2004 г. "Софарма" понижава загубата от валутно-курсови разлики до 10 млн. лв. спрямо 17.88 млн. лв. за година по-рано. През последната година активите на компанията нарастват с нови 36 млн. лв. до 246.3 млн. лв. към края на 2004 г., като същевременно дългосрочните пасиви нарастват с 14 млн. лв., а краткосрочните - с близо 6 млн. лв., като общите задължения на компанията за периода са 72.5 млн. лв. SWОT анализ Силни страни Един от най-големите производители в България Продуктовата номенклатура на компанията обхваща над 100 асортимента Широка гама от произвеждани медикаменти в разнообразни лекарствени форми Притежава търговските марки на най-разпространените лекарства Фармацевтичната компания не е зависима от определени клиенти, тъй като няма концентрация на поръчките Добро финансово състояние на дружеството Дружеството покрива световните стандарти за добра производствена практика (GMP), осигуряващи достъп до европейските пазари Високо качество на произвежданата продукция Хоризонтална и вертикална интеграция на производствения процес Конкурентоспособни цени на външния и вътрешния пазар Автоматизирано производство и контрол на качеството Традиции в производството и добра репутация Висококвалифициран персонал Слаби страни Ограничено потребление на вътрешен пазар Нисък пазарен дял на компанията в страната Нерегламентиран внос на лекарствени средства Недостатъчно развита здравна реформа в страната и липса на ясни правила за фармацевтичните производители Необходимост от значителни инвестиции Ниска покупателна способност на потребителите на местния пазар Поява на нови аналози в пазарната ниша на продуктите на дружеството Намаление на процента на заплащане от ЗК на лекарствата, включени в позитивния списък за миналата година Непокриване на нуждите на пазара от инжекционни форми във връзка с ремонтите за лицензиране по GMP. Възможности Увеличаване на пазарния дял на компанията на вътрешния пазар Разработването и налагането на пазара на нови марки лекарства По-агресивна маркетингова кампания Повишаване на цената на лекарствата в страната Разширяване на присъствието на пазарите в Централна и Източна Европа след присъединяването ни към ЕС. Опасности Засилване на конкуренцията от страна на чужди производители, даващи дъмпингови цени на аналогични продукти Висок валутен риск, тъй като голяма част от продукцията се изнася в Русия и се заплаща в долари Кредитен риск, тъй като за деветмесечието дружеството има над 42 млн. лв. банкови кредити Влошаване на финансовото състояние на някои от дистрибуторите на лекарства. За 2005 г. Максимална цена: 6.25 лв Минимална цена: 4.83 лв. Последна цена: 6.24 лв. Коефициенти Пазарна капитализация: 411.840 млн. лв. Печалба на акция: 0.34 лв. Приходи на акция: 1.85 лв. Р/Е : 18.35 Prise / Seles: 3.67 Prise / Book Value 2,37
Източник: Дневник (22.02.2005)

Фармацевтичната компания "Чайкафарма" ще открие на 17 март нов завод за производство на лекарства в Пловдив. В него са инвестирани над 15 млн. лв. и ще работят 100 души. Производственият капацитет на завода е 820 блистера на минута, което означава, че при пълно натоварване на мощностите това ще осигурява между 20 млн. и 25 млн. опаковки на месец, съобщиха от компанията. Сред артикулите на новия завод ще има както генерични продукти, така и оригинални медикаменти. "Чайкафарма" ще произвежда нови 20 лекарства, като 15 от тях ще се появят на българския пазар за първи път. Тази стъпка ще намали до 35% цената на лицензните продукти, които и сега са на пазара, обясни изпълнителния директор на дружеството Тони Веков. Повечето медикаменти ще са за лечение на заболявания като тези на сърцето, артеросклерозата и захарния диабет. Ще се произвеждат лекарства и за болестите на централната нервна система, както и за различните видове епилепсии и алергии. Предвижда се и производството на специална инжекция за лечение на множествената склероза. Тя съществува и сега на българския пазар, но не е много разпространена, каза Веков. В момента "Чайкафарма" разполага с един завод във Варна. Там се произвеждат 13 медикамента и работят 26 души. За миналата година той е отбелязал оборот от 11 млн. лв. и необложена с данъци печалба от 2.6 млн. лв. Според Веков новият завод ще повиши рентабилността и финансовите резултати на "Чайкафарма". Въпреки това компанията няма да излиза на чужди пазари през тази година. Мислим за експорт на продукция в Европейския съюз, но едва през 2006-2007 г., обясни Веков.
Източник: Дневник (12.03.2005)

“Чайкафарма” вложи 15 млн. евро в нов завод за лекарства в Пловдив. Инвестицията е "на зелено". Производственият капацитет на предприятието е 820 блистера в минута, като при пълно натоварване на мощностите от линиите ще излизат по 25 млн. блистера на месец. Новооткритите работни места са над 100, съобщи шефът на "Търговска лига" Тихомир Каменов. Президентът Георги Първанов преряза лентата вчера при официалното откриване на завода. Кметът на Пловдив Иван Чомаков и митрополит Арсений пък пожелаха на производителите лекарствата им да са с европейско качество и български цени.
Източник: Стандарт (18.03.2005)

Исландската фармацевтична компания "Актавис" се договори за закупуването на един от големите български дистрибутори на лекарства "Хигия". В официалното съобщение на сайта на компанията се казва, че цената, при която исландците ще придобият дружеството, остава конфиденциална. Сделката ще стане факт, ако бъдат спазени определени условия, едно от които е, че тя трябва да бъде одобрена от Комисията за защита на конкуренцията в София. Новината бе потвърдена и от Владимир Афенлиев, директор на "Актавис" за България. "Това, което ни накара да купим "Хигия", е логиката на пазара. В цяла Европа има окрупняване във фармацевтичния сектор", обясни той. Финансирането ще бъде осъществено с дългосрочен кредит. Основен акционер в "Актавис" е исландският милиардер Тор Бьорголфсон чрез фонда си "Новатор". В сряда той беше в София, за да финализира преговорите за придобиването на пакет от 34% от капитала на СИБанк. Комбинирането на силните позиции на "Актавис" в производството на медикаменти и тези на "Хигия" в търговията с лекарства ще донесе на исландската компания повече приходи и растеж, се казва в информацията. Това ще ни осигури директен достъп до 2 хиляди аптеки и ще засили продажбите и промоциите на нови продукти, коментира в официалното прессъобщение президентът и изпълнителният директор на исландската компания Робърт Уесман. "Хигия" има силни позиции и в дистрибуцията на едро на медикаменти за аптеките и в болниците. Сред топ десет на търговците на едро е и "Хигия", тя разполага с девет склада и може да снабдява всички аптеки в страната. Фирмата става особено примамлива за производителите с това, че участва в най-големите лекарствени пазари на държавата. Това са доставките на скъпите медикаменти към Министерството на здравеопазването (МЗ) за около 100 млн. лв. през тази година и на здравната каса за 140 млн. лв. През 2005 г. "Хигия" се пребори за пет големи договора с МЗ и за поне четири за лекарствата на касата. Финансовите резултати на българския дистрибутор ще бъдат консолидирани с тези на "Актавис" през 2006 г., като от поглъщащата компания очакват общите приходи да се увеличат с 90 до 100 млн. евро. Приходите на "Хигия" за миналата година се изчисляват на 83.8 млн. евро. България е третият по големина пазар за исландската група, след като за първата половина на годината генерира продажби за 25 млн. евро, или 12% от общите продуктови продажби на компанията. От "Актавис" определят страната ни като стратегически важен пазар. Сделката определено не е неочаквана за българския пазар. Тя е част от ускорената консолидация на фармацевтичния сектор през тази година и с нея "Актавис" се нарежда до "Софарма" и "Чайка фарма", които вече имат дистрибутори у нас. Притежаването на търговци на едро от фармацевтични компании е разрешено в България. Преди няколко месеца депутатите в парламентарната комисия по здравеопазване приеха на първо четене поправка, според която това трябва да се забрани, но засега няма признаци, че тя ще бъде окончателно одобрена. Обединението се наложи заради проблемите, които създаваха прекалено многото играчи на него - през 2004 г. това бяха над 400 дистрибутори и 4500 аптеки. Заради голямата конкуренция между търговците на едро и дребно обаче драматично нарасна междуфирмената задлъжнялост спрямо производителите на лекарства. За да спечелят повече клиенти сред аптеките, дистрибуторите им даваха много големи отстъпки, но по този начин търговците на едро не можеха да печелят и съответно да плащат на производителите. Така на практика много фармацевтични компании се превърнаха в техни кредитори. Според Огнян Донев, директор на "Софарма", в началото на годината дистрибуторите са дължали на българските производители около 70-80 млн. лв., а на чуждите - още повече. Аналогично стоеше въпросът и с аптеките, които пък даваха отстъпките си на клиентите. Това дори доведе до появата на така наречения аптечен туризъм, при който хора с ограничени възможности обикалят десетки места заради разликата от няколко стотинки до няколко лева в цените на лекарствата. Заради междуфирмената задлъжнялост още в началото на годината "Софарма" се видя принудена да придобие последователно по 9.99% от дистрибуторите "Медикъл глобъл", "Калиман" и "Санита трейдинг". Компанията дори планира да изкупи целите фирми до края на годината. Преди по-малко от два месеца на българския фармацевтичен пазар стъпи и един от най-големите световни дистрибутори на лекарства - германската форма "Фьоникс". Тя купи българския търговец на едро "Либра", която е сред десетте най-големи на пазара. Консолидирането на пазара по принцип приветстват всички фармацевтични производители, както и големите дистрибутори на лекарства. Още с встъпването на пазара на "Фьоникс" Огнян Донев, шефът на "Софарма", заяви, че това ще доведе до дисциплиниращ ефект на пазара, на подобно мнение беше и Тони Веков, шеф на "Търговска лига". Единствените противници на това са така наречените независими фармацевти, които имат аптека. Те се опасяват, че окрупняването на пазара ще доведе до техните фалити. Причината за това са появата на веригите аптеки. В момента у нас те не са разрешени. Но е позволен франчайзингът, при който една фирма оборудва аптеките по определен модел, като те остават собственост на отделни фармацевти, но носят нейната марка. Пример за това е "Санита франчайзинг". Според аптекарите обаче те се ползват с преференции от определени дистрибутори, които стоят зад създаването им.
Източник: Дневник (10.09.2005)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 и чл. 251, ал. 4 ТЗ съобщава, че провереният и приет от общото събрание на акционерите годишен счетоводен отчет за 2003 г. на "Чайка Фарма - висококачествените лекарства" - АД, по ф. д. № 1096/2000 е представен в търговския регистър; с решение от 5.VIII.2004 г. вписва промяна в броя и номиналната стойност на акциите - от 500 поименни акции с право на глас по 1000 лв. на 500 000 поименни акции с право на глас по 1 лв.
Източник: Държавен вестник (13.09.2005)

"Търговска лига - национален аптечен център" е регистрирала първата си емисия корпоративни облигции, съобщиха от компанията. Облигациите са необезпечени, като водещ мениджър на емисията е Булбанк. "Търговска лига" е заела от пазара сума от пет милиона лева, които спред Тони Ветков, директор на компанията, ще бъде използвана, за да се финансира производството на 30 нови продукта от "Чайкафарма".
Източник: Дневник (18.11.2005)

Лекарствата за болниците, които се плащат от държавата, са заложени в банка. Това става ясно от справка в регистъра на особените залози в Министерството на правосъдието. Адската бомба е на път да взриви здравната система у нас, коментират анализатори от бранша. Тя е заложена от шефа на Търговска лига Тихомир Каменов. Той е теглил кредити, като е заложил в наша банка животоспасяващи медикаменти за 35 млн. лв. Заемите на Каменов са общо за 50 млн. евро. Той е заложил имущество на фирмата и парите по нейните сметки, цялото предприятие "Образцови аптеки", оборудването на "Чайка фарма" и вземанията по всички договори за доставка на лекарства, сключени със здравното министерство, здравната каса и болниците. Ако Каменов, който живее в Швейцария, спре да връща кредитите, здравната ни система рухва.
Източник: Стандарт (05.12.2005)

Войната на независимите аптеки и дистрибутори срещу конкурентните им вертикално интегрирани лекарствени структури (производител - търговец на едро - верига аптеки) е на път да завърши със създаването на нови образувания, които по своята структура са пак вериги аптеки. През последните два месеца три от петте най-големи национални дистрибутора на медикаменти, които нямат договори за франчайзинг с търговия на дребно или преференциални договори с аптеки, започнаха да предлагат по-обвързващо партньорство на т.нар. независими аптеки. От средата на годината „Либра“ (член на групата на паневропейския дистрибутор Phoenix) подписва партньорски споразумения с независимите аптеки на стойност по минимум 80 хил. лв. Ако аптеките заявят лекарства за минимум 80 000 лв. годишно, те получават отстъпки между 0.3% и 1% за горницата над определена сума и отделно от това - безплатни екскурзии до Рио де Жанейро или Барселона. От месец насам дистрибуторът предлага на фармацевтите и договор, според който им отпуска безлихвен стоков кредит за 60 хил. лв., тоест аптеката получава правото да зареди еднократно лекарства за 60 000 лв. на разсрочено плащане за една година. Тя обаче се задължава всеки месец да купува от дистрибутора медикаменти и козметика за поне 20 000 лв. „Хигия“ (част от групата на „Актавис“) предлага на аптеките в пъти по-големи отстъпки спрямо останалите търговци на едро за продуктите на своя собственик „Актавис“, а според непотвърдена информация от пазара е проявила интерес и към ексклузивно партньорство с известна верига аптеки в Източна България. До редакционното приключване на броя изпълнителният директор на „Хигия“ Тасин Юксел не коментира темата. В края на миналата седмица дистрибуторът „Стинг“ предложи на своите 2800 партньора включване в интелектуален холдинг, който да се грижи за обучението на фармацевтите, оборудването на аптеките, разработването на оперативни процедури за отпускане на лекарства. Верига проблеми Според фармацевтите техните основни конкуренти са веригите аптеки с договори за франчайзинг или ексклузивно представителство на големите български производители. Те имат възможност за предлагане на по-широка продуктова гама, разполагат със средства за инвестиции и обучение и така могат да привличат по-широк кръг клиенти. От миналата година Съюзът на фармацевтите в България настоява вертикалната интеграция изрично да бъде забранена с промени в Закона за лекарствата. Другият начин тази забрана да бъде въведена е чрез проектозакона за съсловната организация на магистър-фармацевтите, който да позволи на районните фармацевтични колегии да се саморегулират. Против забраната са представителите на вертикално интегрираните структури. Според изпълнителния директор на „Софарма“ Огнян Донев едва ли законова мярка би решила проблемите на икономическия мащаб, характерни за аптечния сектор. В момента в България работят 120 вериги аптеки. Отделните аптеки в тях са от две-три до около 30, като общото между тях е, че имат един и същ собственик. Общо аптеките в страната са 4700. Част от тях, особено в големите градове, оцеляват на ръба на възможното, предлагат солидни отстъпки в битка за клиенти, работят без фактури и касови бележки, не плащат навреме данъци и задлъжняват на търговците на едро. Освен това, въпреки че имат лиценз от здравното министерство, повечето от тях не отговарят на битовите условия, заложени по закон, и нямат възможност да инвестират в обзавеждане, компютри и достатъчен асортимент. При все това пазарът на лекарства на дребно продължава да привлича нови играчи. Всяка година в него се включват минимум 200 фармацевти или бизнесмени, които сключват договор с тях. След фалитите на дистрибутори миналата година търговците на едро и производителите са все по-предпазливи, не разрешават дълги периоди на отсрочено плащане, нито пък кредитират аптеките за повече от три месеца. По прогнози на Огнян Донев през следващите години се очаква фалит на около 2000 аптеки, които не могат да отговорят на пазарните изисквания. Опасни оферти Пред заплахата от фалит под натиска на силната конкуренция офертите на дистрибуторите за големи стокови кредити наистина изглеждат доста примамливи за независимите аптеки. Някои от фармацевтите обаче се опасяват, че ако вземат такива сериозни количества медикаменти и козметика на разсрочено плащане и впоследствие не успеят да се издължат, има реална заплаха обектите им просто да станат собственост на съответния доставчик. Според договорите с „Либра“ дистрибуторът има пълно право да предяви вземането си от 60 хил. лв. в брой във всеки момент на неизпълнение на договора. Тоест, ако през един от месеците на годината аптеката не купи стоки за минимум 20 хил. лв., а например за 19 хил. лв., тя автоматично започва да дължи цялата сума по стоковия кредит от 60 хил. лв. плюс лихва от 0.1% на ден. „Ако клиентите ни не искат да се обвързват с нас, другата им възможност е да вземат оборотни кредити за стока и обзавеждане от банките, залагайки недвижимости и стокови запаси при годишна лихва от 7% до 12%. Естествено е да обвързваме договорите си с неустойки за клиентите, защото ни е необходима гаранция, че ще получим парите си навреме. Искаме да наложим финансова дисциплина на клиентите си“, отбелязва Теодора Петрова, изпълнителен директор на „Либра“. Тя обаче е категорична, че компанията не цели да придобива аптеки, а да прогнозира бъдещите си финансови потоци. Търговецът на едро „Стинг“, също както и „Либра“, предлага на аптеките и схеми на акредитация, обучение по аптечен маркетинг, единна софтуерна програма и единно снабдяване с продукти и услуги, аптечно обзавеждане. Схемата на кредитиране на фармацевтите при „Стинг“ обаче е по-различна. Дистрибуторът не кредитира аптеките чрез стока „напред“, а предлага кредит, който е съвместна разработка с Булбанк. При тази схема дистрибуторът поема финансовата гаранция за своя дългогодишен партньор аптека, а срещу това банката предлага на аптеката преференциални заеми за инвестиции в помещение, обзавеждане или стока. Главният фармацевт на „Стинг“ Аделина Любенова също обяви, че компанията няма да купува аптеки. „Голяма част от аптеките - наши партньори, искат зад гърба си независима структура, която да им осигурява достатъчна номенклатура лекарства и обслужване. Повечето от тях настояват да се включат в общи финансови схеми с нас и в момента обмисляме варианти на участие в структура, подобна на германските или френските кооперативи от аптеки или обединенията на фармацевти във Великобритания“, разказа Любенова. Кооперативът на германските аптеки заедно с участието и на техните дистрибутори роди най-големия европейски генеричен производител - „Рациофарм“. В Англия пък част от аптечния бизнес е собственост на фармацевта управител, а другата - на търговеца на едро. Според Теодора Петрова обаче подобна схема трудно би проработила в България, където няма традиции за такива образувания. Идеята за обединяване на аптеките в кооператив с общ дистрибутор е една от спасителните схеми за кварталните аптеки, които нямат възможност сами да финансират подобряването на услугите си. Ако тя проработи, през следващата година България вероятно ще осъмне със сериозно окрупнен фармацевтичен пазар.
Източник: Капитал (19.12.2005)