За година токът на борсата поевтиня с близо 70% Борсовата търговия с електроенергия у нас ден за ден се е увеличила с над 15 процента през 2023 г. спрямо предходната година, а средномесечната цена на тока в сегмента "В рамките на деня" през декември миналата година е паднала с почти 70 на сто в сравнение със същия месец година по-рано, сочат данните на Българската независима енергийна борса. Продадените количества електроенергия през миналия месец са 2 682 249.2 мегаватчаса, което e с 13.8 процента повече спрямо предишния и с 15.5 на сто повече спрямо година по-рано. Средната декемврийска цена за базов товар е била 159.51 лв., което е спад с 20.7 процента спрямо ноември и с 67 на сто по-малка в сравнение с преди година. Данните на борсата сочат, че българската цена на свободния пазар на ток е била сходна на тази в Румъния, в Унгария стойността е била около 81 евро. Най-скъпо е струвала електроенергията в Гърция - 102 евро. Най-активни в търговията за следващия ден през декември и с най-големи количества продадена електроенергия са били АЕЦ "Козлодуй", "Електрохолд Трейд" и "Националната електрическа компания". Продажбите на ток с доставка същия ден през декември са 236 084.8 MВтч, което е с 0.9 процента повече спрямо предишния месец и с 27.2 на сто повече спрямо същия месец на миналата година, допълват от БНЕБ. Месечната среднопретеглена цена е 175.29 лв., което е с 23% по-ниска спрямо предишния и с 62.2 на сто спад спрямо същия месец на миналата година. В този сегмент на пазара най-активни са "Националната електрическа компания", "Ф Инвест" ЕООД" и "GEN-I D.O.O".
Източник: Медия Пул (05.01.2024)

През 2023 г.: Срив в износа на ток - 72,5% надолу. Огромен ръст на производството от големи фотоволтаици Срив в износа на ток със 72,5% регистрира Електроенергийния системен оператор от 1 януари до 31 декември 2023 г. Това натиска и производството на електроенергия, което намалява с 20,76 на сто и то най-вече при базовите централи - тецове и АЕЦ, с 25,66 на сто. Общо производството е 39,95 млн. мегаватчаса, при 50,42 млн. през 2022 г., която беше кризисна откъм доставки на газ и електроенергия и дори въглищните централи работеха на максимум. У нас ползването на ток е намаляло с 4,17%, което е устойчива тенденция. Било е 36,58 млн. мегаватчаса, при 38,17 млн. през 2022 г. Огромен скок е регистриран при тока на големите фотоволтаици, присъединени към преносната система, ръстът е 145,24%, или през 2022 г. са произвели 654 хил. мегаватчаса, 1,6 млн. , големите ВЕИ са увеличили тока си на пазара с 59,5 на сто. ВЕИ-тата, присъединени към разпределителната мрежа, тоест малките, са увеличили производството си с 13,74 на сто, при фотоволтаиците ръстът е 21,54%.
Източник: Дума (08.01.2024)

Бивш директор на БЕХ и "Булгаргаз" поема новите ядрени мощности Държавното дружество "АЕЦ "Козлодуй" - Нови мощности", което е под шапката на ядрената централа, има ново ръководство. Управителният съвет е изцяло подменен и са освободени директорът Валентин Илиев и членовете Георги Кирков, който бе шеф на АЕЦ "Козлодуй" и сега е в борда ?, и Ивайло Иванов. Нов изпълнителен директор на компанията, която ще осъществява проекта за разширяване на централата с до два реактора, е Петьо Иванов. В миналото той е заемал ръководни постове в редица енергийни дружество, включително е оглавявал "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и "Булгаргаз". Докато съвместяваше двата поста през 2019 г. антикорупционната комисия го уличи в конфликт на интереси, защото като шеф на холдинга Илиев беше гласувал за себе си при назначаването в "Булгаргаз" и беше определил възнаграждението си. Сред другите нови попълнения в борда на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" е Алекс Нестор, бивш изпълнителен директор на Американската търговска камара в България. До 2014 г. беше изпълнителен директор на канадската "Дънди прешъс метълс" в България, а сега е председател на Канадската търговска камара в България. Друг член на съвета на директорите е Свилен Спасов, бивш консултант на американската "Уестингхаус" в България. Именно тази компания в момента прави проучване за изграждането на един или два нови реактора на нова площадка на АЕЦ "Козлодуй". Спасов е бил председател на борда на Варненската корабостроителница в периода 1997 и 1999 г. и като такъв е осветен като секретен сътрудник на Държавна сигурност. Четвърти член на борда е Янко Джинков - бизнесмен, чийто бизнес е във вноса на минерална вода и вино и в недвижимите имоти.
Източник: Дневник (17.01.2024)

АЕЦ "Козлодуй" получи разрешение за съхранение на американско ядрено гориво Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) издаде разрешение на АЕЦ "Козлодуй" за съхраняване на свежо ядрено гориво тип RWFA, произведено от "Уестингхаус". Разрешението важи единствено за приемане и съхраняване на горивни касети. Използването на американският уран към момента не е възможно, тъй като не е уреден въпроса с лицензирането му. Очаква се през месец май руското ядрено гориво за пети блок на централата да се изчерпа. Дотогава трябва да бъде одобрено горивото доставяно от компанията "Уестингхаус" като в момента е започната процедура. Междувременно продължават доставките на руско гориво за шести блок, така че мощността да има достатъчно свежо гориво до 2033 година. При нужда то може да се използва при нужда в пети блок. Първите доставки от американско гориво тип RWFA се очакват в началото на април. От АЯР са си поставили за цел да лицензират дотогава горивото, но не и за сметка на безопасността. АЕЦ "Козлодуй" и "Уестингхаус Електрик Швеция АВ" подписаха договор за доставка на свежо ядрено гориво за 5-ти блок на атомната ни централа в края на 2022 г. Подобно споразумение бе подписани и с френската комапния "Фраматом" GmbH.
Източник: News.bg (26.01.2024)

3398 лв. средна заплата в Челопеч, 2949 лв. в Козлодуй За поредна година през 2022 г. Челопеч остава общината с най-високи заплати в България - средно по 3398 лв. месечно. Макар че изчисленията се базират на данните на Националния статистически институт за наетите на трудов договор в частния и обществения сектор, основен принос за първенството на средногорската община има златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" на канадската Dundee Precious Metals (DPM). На второ място със средна заплата от 2949 лв. е Козлодуй, където работи АЕЦ "Козлодуй". Това е и причината обичайно Враца да е сред областите с най-високи възнаграждения в страната. Средната брутна месечна заплата в Кнежа е била 2813 лв., където са развити производството и преработката на зърнени и маслодайни култури в региона - стопански дейности, които отчитат много силни финансови резултати през 2022 г. Именно в Кнежа беше регистриран и най-големият производител на слънчогледово олио - "Олива", с 2.6 млрд. лв. приходи. А данни от отчета на компанията сочат, че тя е допринесла с 6554 лв. средна месечна заплата през 2022 г. От средата на миналата година регистрацията на "Олива" е преместена в София. Четвърти и пети по средна заплата са Столична община (2475 лв.) и Раднево (2450 лв.), където се намира въгледобивната "Мини Марица-изток". Топ 10 се допълва от Гълъбово (2260 лв.), Девня (2156 лв.), Панагюрище (2050 лв.) и Божурище (1925 лв.) - всички те с развита добивна и преработваща индустрия или големи енергийни компании. Пирдоп заема шеста позиция със средна заплата от 2440 лв. Основният работодател там е медодобивната "Аурубис", която е най-голямата компания в България с 8.2 млрд. лв. приходи за 2022 г. В община Мирково е регистрирана друга голяма компания - медодобивната "Елаците мед". Средната брутна месечна заплата в дружеството е 2649 лв. през 2022 г., което е с 50% над средното за страната. Столична община е първа от областните градове със средна заплата от 2475 лв., това се дължи най-вече на общините Божурище, Елин Пелин, Костинброд и Ботевград. При област Варна (на второ място с 1642 лв.) високите заплати са резултат от развитата индустрия в Девня и Белослав, а за Пловдив (трето място с 1584 лв.) двигател са най-вече общините Марица и Куклен. От 2018 г. досега заплатите се увеличават във всяка община, като средният ръст е между 40 и 70% за четири години.
Източник: Капитал (08.02.2024)

С американски реактори токът от VII и VIII блок на АЕЦ “Козлодуй” ще струва 65 евро за мегаватчас Беше подписано споразумението със САЩ за сътрудничество по изграждане на ядрена мощност. Краят на март е срокът, в който американската “Уестингхаус” трябва да представи инженерингов доклад за изграждането на VII блок на АЕЦ “Козлодуй” и в него ще има индикативна цена. Тогава ще знаем колко ще струва новата мощност, съобщи министърът на енергетиката Румен Радев по време на подписването на междуправителствено споразумение между България и САЩ за нова ядрена мощност. Уточни обаче, че това, към което се стреми държавата ни, е инвестицията да е 14 млрд., без да конкретизира валутата. По-късно от екипа му казаха, че тя е в долари. Министър Радев и Андрю Лайт, помощник-секретар в Министерството на енергетиката на САЩ, подписаха междуправителствено споразумение за сътрудничество по проект за изграждане на ядрена мощност на площадката на АЕЦ “Козлодуй” и ядрена програма за граждански цели в България. Сътрудничеството е не само в конкретния проект за изграждане на двата блока в “Козлодуй”, но и в областта на малките ядрени реактори, обучението на кадри, достъп до технологии за съхраняване на отработеното ядрено гориво, участие в разработването на иновативни ядрени технологии.
Източник: 24 часа (13.02.2024)

Завърши рехабилитацията на ПАВЕЦ „Белмекен“ Завърши рехабилитацията на ПАВЕЦ “Белмекен”, която е една от трите големи водни батерии на НЕК, заедно с “Чаира” и “Орфей”. Мощността на тази помпено-акумулираща централа е 375 мегавата, които произвеждат електричество и 104 мегавата в помпен режим. Това означава, че при пренасищане на пазара с ток и той е евтин се включват помпите, които качват водата в язовир “Белмекен”. Два от петте хидроагрегата са за работа и в помпен режим. Приключилата рехабилитация на “Белмекен” е финалът на обновяването на вецовете в цялата каскада Белмекен - Сестримо - Момина клисура, което струва към 20 млрд. евро. 70 на сто от финансирането е от фонд “Козлодуй”. Модернизацията на “Белмекен” е за 10 млн. евро и приключва точно в момента, когато централата навърши 50 години. Последното и? обновяване е било през 1999-2000 г. До края на годината единият хидроагрегат на ПАВЕЦ “Чаира” ще бъде пуснат, което добавя още 197 мегавата помпи. Така общо в режим на ползване на ток от помпи на трите батерии ще е 350 мегавата. При мощности на солари от 2000 мегавата в пикови часове на производство помпите ще са от полза. Турбината на агрегата на “Чаира”, в която се появиха пукнатини, е невъзстановяема и през март ще бъде обявен търг за подмяната и?. България и Румъния кандидатстват за финансиране на предпроектното проучване за хидровъзела Никопол - Турну Мъгуреле, по първи предварителни оценки ще струва 6 млрд. евро.
Източник: 24 часа (14.02.2024)

Спират V блок през май за презареждане с първите US касети на "Уестингхаус" Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" ще бъде спрян за планов годишен ремонт и за първо презареждане с ядреното гориво на "Уестингхаус" през месец май. Това каза шефът на атомната централа Валентин Николов. Няма опасност да спре блок заради липса на гориво. Всичко върви по график, очаква са дори парламентарна делегация да посети завода за ядрено гориво на "Уестингхаус Електрик" в Швеция, за да се уверят на място народните представители, че всичко е навреме, заяви още Николов. Той уточни още, че всичко, което регулаторът - Агенцията за ядрено регулиране, е поискала от атомната централа за американските касети и е предоставено. Тя пък имала консултанти, които правят анализи. Очакваме до края на март горивото да получи лиценз, каза още Николов. Последното презареждане на реактора на V блок с руско гориво беше през май миналата година за 29-ата му горивна кампания. В един реактор ВВЕР 1000, каквито са на V и VI блок, има 163 касети. Всяка година по време на плановия ремонт от такъв тип реактори се изваждат между 42 и 48 касети, при АЕЦ "Козлодуй" са 42. Изваденото гориво се нарича отработено ядрено гориво (ОЯГ) и първоначално се съхранява в басейна за отлежаване на касетите. Ако Агенцията за ядрено регулиране одобри горивото на "Уестингхаус" руските касети ще бъдат поетапно сменени с американски за 4 горивни цикъла. По време на служебния министър Росен Христов бяха подписани договори с Уестинхаус" - да доставя гориво за V блок и с френската "Фраматом" - за касети за VI блок. За VI блок има руско гориво до 2029 г., заяви шефът на "Козлодуй" Валентин Николов. "Очакваме "Фраматом" да започне производството пред 2025 г. и да достави първите касети за презареждане през 2026 г.", поясни той.
Източник: 24 часа (21.02.2024)

Определен е таванът на пазарните приходи на производителите на електроенергия Министерският съвет определи стойностите, които служат за изчисляване на тавана на пазарните приходи на производителите на електроенергия. Атомната електроцентрала „Козлодуй" ще изчислява своя таван на пазарните приходи при 150 лв./МWh стойност на произведената електрическа енергия. За производителите на електрическа енергия от кондензационни централи на въглища тази стойност е 300 лв., увеличена с умножената по 1,32 средномесечна цена на тон СО2 емисионни квоти за MWh, а за производителите на електрическа енергия от въглища с добавено гориво от биомаса (твърди или газообразни горива от биомаса) и/или отпадъци и/или нефтопродукти и/или комбинация от тях - 300 лв. увеличена с умножената по 0,9 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО2, за един MWh. ,,Национална електрическа компания" ЕАД като производител на електрическа енергия от водноелектрически централи ще изчислява своя таван на пазарните приходи при 200 лв. за един MWh. Производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) без договор за компенсиране с премии ще определят своя таван на пазарните приходи при 300 лв./МWh стойност на произведената електрическа енергия. Над тези тавани производителите дължат вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система", чрез които се осигурява необходимият финансов ресурс за справяне с последиците от високите цени на енергията. Решението влиза в сила от 1 януари 2024 г. и се прилага спрямо приходи на производители на електрическа енергия за периода 1 януари 2024 г. - 30 юни 2024 г.
Източник: БТА (14.03.2024)

Решението за двата нови реактора в Козлодуй е дадено на съд Решението на правителството от миналия октомври, с което се дава зелена светлина за изграждането на VІІ и VІІІ блок на АЕЦ "Козлодуй", е обжалвано пред Върховния административен съд с аргумента, че то нарушава Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ), няма анализи за безопасността, икономическата, социалната и екологичната целесъобразност на проекта и не са проведени обществени обсъждания на това намерение. Претенциите на Петър Пенчев, зам.-председател на Национално движение "Екогласност" и Петър Кърджилов, специалист по комуникация при рискове и кризи, член на управителния борд на международната организация за прозрачност в ядрената енергетика Nuclear Transparency Watch и на Съюза на учените в България са приети от съда и по казуса е образувано дело. Оспорваното решение на Министерския съвет възлага на министъра на енергетиката да предприеме действия по изграждането на VІІ блок на нова площадка на АЕЦ "Козлодуй" по американската технология АР-1000. Това става въз основа на доклад на министъра, който обаче не е публичен, а освен това не е бил предоставен на жалбоподателите, след като са го поискали по Закона за достъп до обществена информация. Правителството възлага на енергийния министър да проведе процедура за избор на изпълнител на строежа на двата блока от проектирането му до въвеждане в експлоатация, 500 млн. лв. от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) да се внесат в капитала на проектната компания "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности", както и да търси заеми за финансирането на проекта. По първите две точки работата е свършена. Министърът е трябвало също така да внесе това решение на кабинета за одобрение в парламента, което според жалбоподателите не е направено. През декември 2023 г. обаче парламентът взе решение, с което задължи енергийния министър да осигури за построяването на VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" до 1.5 млрд. лв. от БЕХ и евентуалните приходи от сделка с Украйна за оборудването за прекратената АЕЦ "Белене", както и да спазва график за изграждането на първия от два нови реактора и въвеждането му в експлоатация до края на 2034 г. Гласуването на депутатите реално покрива и доразвива решението на правителството, но е въпрос на юридическо тълкувание дали е спазен законът.
Източник: Медия Пул (18.03.2024)

НС одобри договор със САЩ за нова АЕЦ Народното събрание одобри окончателно споразумение за сътрудничество, сключено между българското и американското правителство, по проекта за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй". Миналата година управляващите решиха, че новите 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй" ще бъдат снабдени с реактори от типа АР1000 на компанията "Уестингхаус" със седалище в САЩ. Направиха го без конкурс, като просто посочиха тази компания. Каква ще бъде цената на проекта, остава тайна - в публичното пространство се носят суми от 15 до 50 милиарда евро. През февруари т.г. парламентът одобри решение, с което определи южнокорейската компания "Хюндай" за строител на реакторите. Така отново политиците директно определиха изпълнителя, без оглед на правилата за конкуренция. Като основание беше използван доклад на българската проектна компания "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности", в който се твърдеше, че само "Хюндай" отговаря напълно на критериите за инженерно-технически и строителен опит, икономически и финансов капацитет. Паралелно с това протича историята на споразумението, което беше одобрено. На 12 януари м.г. парламентът възложи на правителството да проведе преговори с Вашингтон за сключване на междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй" с технология АР1000. Настоящият парламент прие решение на 18 декември 2023 г., с което задължи енергийния министър да направи всичко необходимо в срок до 31 март т.г., за да се вземе решение по Закона за безопасно използване на ядрената енергия за изграждане на 7-и блок на площадка № 2 на АЕЦ "Козлодуй" с технология АР1000. Крайният резултат беше сключването на споразумението със САЩ, с което се предвижда да се засили сътрудничеството между двете страни по проекта.
Източник: Сега (25.03.2024)

Ръст на слънчевия ток със 141% у нас през 2023 г., спад на въглищния с около 50% През изминалата 2023 г. има съществено разместване на електроенергийния пазар у нас, сочат данните от годишния доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране, внесен в Народното събрание. Производството на електроенергия от въглищни електроцентрали е намаляло почти наполовина – с 46 на сто при ТЕЦ на лигнитни въглища, каквито са мощностите в "Марица Изток", и с 51 процента при централите на черни и кафяви въглища. Спадът при производството на хидроенергия е 21 на сто. АЕЦ "Козлодуй" е намалила съвсем леко производството си – с 0.23 процента. Всичко това води до 22% намаление на тока, отдаден в електропреносната мрежа. Значителен ръст от 141 процента бележи производството на енергия от фотоволтаици. Той като соларните паркове са присъединени не към мрежата високо напрежение, а към тази на електроразпределителните дружества, отдадените при частните мрежови оператори електроенергия се е увеличила с около 30 на сто. През миналата година ядрената електроцентрала е произвела най-много ток и делът ? на пазара е бил 43 на сто, на топлоелектрическите централи се падат 29 процента, а останалите 18% от тока са дошли от възобновяемите енергийни източници. На свободния пазар значително са нараснали продадените количества ток с доставка следващия ден – в този сегмент на борсата са реализирани с 92 процента повече обеми електроенергия. Предстоящата либерализация на електроенергия пазар от 1 юли 2024 г., когато вече електроцентралите няма да са длъжни да произвеждат конкретни количества ток за домакинствата, а доставките за бита ще се осъществяват на борсата, очевидно са провокирали интереса към този вид бизнес. През 2023 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е издала 27 нови лиценза за търговци на електроенергия и те вече са 168.
Източник: Медия Пул (26.03.2024)

През изминалата 2023 г. има съществено разместване на електроенергийния пазар в България, сочат данните от годишния доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране. Производството на електроенергия от въглищни електроцентрали е намаляло почти наполовина – с 46 на сто при ТЕЦ на лигнитни въглища, каквито са мощностите в "Марица Изток", и с 51 процента при централите на черни и кафяви въглища. Спадът при производството на хидроенергия е 21 на сто. АЕЦ "Козлодуй" е намалила съвсем леко производството си – с 0.23 процента. Всичко това води до 22% намаление на тока, отдаден в електропреносната мрежа. Значителен ръст от 141 процента бележи производството на енергия от фотоволтаици. Той като соларните паркове са присъединени не към мрежата високо напрежение, а към тази на електроразпределителните дружества, отдадените при частните мрежови оператори електроенергия се е увеличила с около 30 на сто. Така през миналата година ядрената електроцентрала е произвела най-много ток и делът ? на пазара е бил 43 на сто, на топлоелектрическите централи се падат 29 процента, а останалите 18% от тока са дошли от възобновяемите енергийни източници. През 2023 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е издала 27 нови лиценза за търговци на електроенергия и те вече са 168. Цената на природния газ е намаляла с около 51 на сто през цялата 2023 г. Ако през януари синьото гориво е струвало 179.33 лв./МВтч, през декември цената вече е била 87.50 лв./МВтч. Спадът продължи и в първите три месеца на 2024 г. и отне от цената на газа още около 23 на сто, но за април очакванията на държавния доставчик "Булгаргаз" са тя да нарасне макар и с минималните 2 процента от настоящите 57.59 лв. до 58.84 лв./МВтч. "Булгаргаз" е закупил повече втечнен природен газ през миналата година, отколкото тръбен по договора за добив от азерското находище "Шах Дениз ІІ". Данните сочат още, че има съществено раздвижване на свободния пазар на ток у нас и тук също има нови 35 играчи, които са получили лицензи за търговия със синьо гориво, и техният брой вече е 108.
Източник: Медия Пул (27.03.2024)

Юн Йънг-Джун, CEO на Hyundai E&C: Ще ангажираме 10 000 работници за новите блокове в АЕЦ "Козлодуй" Hyundai E&C бе избрана да построи новите блокове на АЕЦ "Козлодуй" с технологията AP1000 на Westinghouse. Това решение беше взето след търг, при който Hyundai E&C беше една от петте компании, заявили интерес към проекта. Hyundai E&C е специализирана в строителството на ядрени електроцентрали вече 54 години без прекъсване - като се започне с изграждането на първата атомна електроцентрала в Корея - АЕЦ "Кори" през 1971 г., с технологията на Westinghouse. Имаме огромен опит в проектирането на атомни електроцентрали, с общ брой от 24 блока - 17 завършени в Южна Корея и 3 в АЕЦ "Барака" в ОАЕ, 3 в процес на изграждане в Южна Корея и 1 в процес на изграждане в ОАЕ. Това е показателно за кадровия капацитет на Hyundai E&C, който ни позволява да поемем едновременно проекти по изграждане на до 10 ядрени блока. България е на път да стане първата страна в Европа с реактор AP1000 и съответно необходимостта от надеждни партньори е от първостепенно значение. В това отношение вярвам, че строителните възможности на Hyundai E&C заедно с богатия опит в изпълнението на нашите поети ангажименти към клиентите са най-отличителният фактор спрямо конкурентите ни. Hyundai E&C изпълнява по-голямата част от проектите си при условия да бъдат завършени в рамките на фиксиран договорен срок и при фиксирана цена. Hyundai E&C поддържа стабилно финансово състояние, подкрепено от портфолио, обхващащо всички сектори, включително енергетика, инфраструктура, строителни дейности, заводи и развойни проекти. Тази основа ни позволи да надхвърлим финансовите изисквания за проекта на АЕЦ "Козлодуй", включително изискваните данни за приходи и нетна печалба. Въпреки че конкретният работен обхват на проекта все още не е определен, към момента очакваме да ангажираме около 10 000 работници на обекта в пика на строителните дейности. Въз основа на нашия опит в АЕЦ "Барака", където ръководихме строителни дейности с над 20 000 работници в пиковите моменти, ние сме добре подготвени да управляваме такъв широкомащабен процес с хиляди работници и да гарантираме успешно изпълнение на проекта. Westinghouse ще носи цялата отговорност за проектиране на двата блога с технологията AP1000. Освен това се очаква 30% от проекта да бъде изпълнен от български компании.
Източник: Капитал (11.04.2024)

Още 17 български фирми привлече "Уестингхаус" за строежа на новите реактори Американската компания "Уестингхаус" подписа меморандуми за разбирателство със 17 основни български доставчици за съвместно участие при изграждането на предстоящите нови ядрени енергоблокове с технологията AP1000® на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ в Северна България и на други площадки в региона. Подписаните меморандуми за разбирателство очертават потенциала за производство на ключови компоненти, включително големи структурни модули, кранове, топлообменници и съдове под налягане, както и предоставяне на различни инженерни, транспортни, консултантски и строителни услуги. Доставчиците, с които се подписаха споразумения, са: „Атоменергоремонт“ АД; „Булмашинъри Ентърпрайсис“ ООД; „Бюро Веритас България“; „Централна енергоремонтна база“ ЕАД; „ЕЛИЯ“ АД; „Енергоремонт-Гълъбово“ АД; „Химмаш“ АД; „Industrial Parts“ ЕООД; „КМС“ АД; „Краностроене Инженеринг“ ЕООД; „МТГ-Делфин“ АД; „ПОДЕМКРАН“ АД; „Tia Logistics“ ЕООД; „ТМ ИНОКС“ ЕООД; „Биомашиностроене“ АД; „Булармекс-ИК“ АД и „Микромет“ АД. През юни 2023 г. "Уестингхаус" сключи договор за предварителни инженерни дейности с „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“, а през месец октомври 2023 г. подписа меморандуми за разбирателство с 5 други български компании за съвместно участие при предстоящото изграждане на нови ядрени енергоблокове на площадка „Козлодуй“ и в други държави от Европа. Обхватът на тези меморандуми включва проектиране и доставка на системи за контрол и управление (СКУ), на системи за радиационен мониторинг и други услуги.
Източник: actualno.com (15.04.2024)

КЕВР санкционира „АЕЦ Козлодуй“ с над 604 000 лв. заради сключени в нарушение сделки Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие решение, с което наложи имуществена санкция в размер на 604 064 лв. на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Поводът за това е за неразрешено използване (търговия) с вътрешна информация. Дружеството е санкционирано заради сключени сделки на в края на октомври 2021 г. и на началото на ноември 2021 г., като е в нарушение на забраната, установена в чл. 3 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT). Според законодателството се налага "имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на това лице. Когато няма реализиран оборот, имуществената санкция е в размер от 10 000 до 100 000 лв".
Източник: Money.bg (23.04.2024)

Лицензирано е американското гориво за V блок Агенцията за ядрено регулиране лицензира пристигналото в събота свежо ядрено гориво на американската компания "Уестингхаус", което предстои да бъде частично заредено в V блок на АЕЦ "Козлодуй" по време на предстоящия планов годишен ремонт на ядрения блок. Разрешението е за поетапен преход към новия тип ядрено гориво RWFA за V блок. Четири години ще продължи процесът по частично презареждане и паралелната работа с досега използваното руско ядрено гориво на ТВЕЛ. Винаги се презарежда само една четвърт свежо ядрено гориво и се заменя частта, минала четири горивни кампании. В издаденото разрешение се съдържат редица условия, свързани с преход към новия тип ядрено гориво. Те включват изисквания, както по отношение на извършването на промени в съществуващите инструкции и документи, определящи дейностите с новото гориво, така и за периодично предоставяне на допълнителна информация за експлоатацията на горивото и извършване на анализи и предприемане на допълнителни мерки в случай, че възникне необходимост. Основната част от процеса по лицензиране на новото ядреното гориво е свързана с извършване на преглед и оценка на техническите документи, приложени към заявлението за издаване на разрешение, с цел да се демонстрира безопасността при експлоатация на новия тип гориво. В процеса по лицензиране са прегледани над 75 отчета за горивото и изменените от ядрената централа експлоатационни документи с приложимите изисквания и стандарти за безопасност. По тях са били поставени въпроси, бележки и искания за допълнителна информация, необходима за да се демонстрира изпълнението на изискванията за безопасност. В отговор бяха представени за преглед нови редакции на над 40 документа, както и нови отчети, свързани с проекта и оценката на безопасността на гориво RWFA. Първите 42 касети от новото американско гориво пристигнаха на площадката на АЕЦ "Козлодуй" с кораб от Швеция, където са произведени. V блок ще бъде спрян за годишен технически преглед в края на април, а за около 20 май е предвидено презареждането с новото гориво.
Източник: Медия Пул (24.04.2024)

Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" за първото тримесечие се понижава до 182 млн. лв. Спад на печалбата с 38 млн.лв. до 181.7 млн.лв. отчита АЕЦ "Козлодуй" за първото тримесечие. Компанията все още не е публикувала финансовия си отчет за 2023 г., но данните за първите три месеца показват, че борсовите цени на електроенергията са основният фактор за по-слабия резултат. Въпреки това няма съмнение, че централата е най-печелившето държавно енергийно дружество. Оперативните приходи на дружеството са в размер на 531 млн. лв. и отчитат значителен спад от 279 млн. лв. (около една трета) спрямо реализираните през първо тримесечие на 2023 г. именно заради спада в пазарните цени на електроенергията. По данни на централата те са се понижили средно с 43%. Отчетените приходи от продадена елелектроенергия на обществения доставчик НЕК са в размер на 84 млн. лева. В същото време приходите по нерегулирани цени са 442 млн. лв., или с 37% (262 млн. лв.) под отчетените през първите три месеца на 2023 г. Разходите на АЕЦ "Козлодуй" от оперативна дейност са в размер на 329 млн. лв. и бележат намаление от 238 млн. лв. спрямо отчетените за същото тримесечие на предходната година, ставАктивите на дружеството са на стойност 5.69 млрд. лв., или с 1.64 млрд. лв. над отчетените в края на март 2023 г. поради увеличение на инвестиции в дъщерни предприятия, става ясно ще от отчета. Значително нарастване с 48% се отчита и в собствения капитал на дружеството. Повишението е в резултат на увеличението на акционерния капитал на дружеството с 1.5 млрд. лв. след решението на Народното събрание за изграждането на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй".а ясно от отчета. Общият размер на пасивите леко намалява до 679.5 млн. лв. при 721.6 млн. лв. година по-рано.
Източник: Капитал (07.05.2024)

“Атоменергоремонт” ще изплати 614 205 лв. като паричен дивидент Мениджърите на инженеринговата компания “Атоменергоремонт” АД – Козлодуй предлагат на предстоящото редовно общо събрание на 12 юни сума от 614 205.50 лв. от нетната печалба за миналата година да се разпредели като паричен дивидент. Така всеки акционер ще получи брутен дивидент от 0.04 лв. на акция. Остатъкът от печалбата, в размер на 32 961 710.84 лв., ще остане като неразпределена печалба. Това става ясно от поконата за свикване на редовно общо събрание на 12 юни в Козлодуй. “Атоменергоремонт” завърши миналата година с нетна печалба в размер на 33 575 916.44 лева. “Атоменергоремонт” АД е създадено през 1974 г. за ремонт на оборудването на “АЕЦ – Козлодуй”. През последните години фирмата разшири кръга на своите клиенти и дейност, като изпълни редица проекти, свързани с модернизация и цялостно изграждане на обекти в топлоелектрически централи и други промишлени предприятия. Най-голям акционер в дружеството е “Бултрейд корпорейшън” ЕООД с дял от 55.20% от капитала. ЗАД “ОЗК – Застраховане” АД притежава 8.515, ПОД “Топлина” – 10.76%, ПОД “Бъдеще” – 8.71 процента. Общо 12.97% са собственост на други фирми и индивидуални инвеститори. Общото събрание на “Атоменергоремонт” АД гласува изплащането на дивидент от нетната печалба за 2022 година. Акционерите си разпределиха сумата от 383 878.50 лева или по 0.025 лева за един брой.
Източник: Банкеръ (10.05.2024)

Около 2% ще се повиши средно цената на тока за бита от 1 юли Около 2% процента ще се повиши средно цената на тока за бита от 1 юли. Това съобщи председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. "Гражданите да не изпитват тревога за цената на електроенергията, която ще определим на 1 юли. Всички други тълкувания са спекулативни и не бих желал да доминират във вашите публикации", обърна се Иванов към представителите на медиите. По думите му няма никакво основание КЕВР да се произнесе с решение за цената, различно от миналогодишното, като цената тази година ще е пренебрежимо малко по-висока. Като една от основните причини за това Иванов изтъкна, че за следващия ценови период (1 юли 2024 - 30 юни 2025) цената на тока от АЕЦ "Козлодуй" ще остане почти непроменена.
Източник: Дневник (23.05.2024)

Част от оборудване за АЕЦ "Белене" отива в "Козлодуй" Правителството разреши на "Националната електрическа компания" да продаде част от оборудване, доставено за АЕЦ "Белене" на АЕЦ "Козлодуй", съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. Става въпрос за силов блочен трансформатор, който ще послужи за изпълнение на програмите за продължаване на срока на експлоатация на V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй". Стойността му е близо 1 млн. лв. Продажбата ще бъде извършена чрез пряко договаряне между двете дружества, при начална продажна цена, определена от независим оценител, и съгласно ред, регламентиран в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. С реализирането на сделката ще се гарантира обезпеченост на оборудването на АЕЦ "Козлодуй" и оптимизиране на времето за провеждане на ремонтни дейности. Това не е първият път, в който собственикът на оборудването за спрения проект за строеж на АЕЦ "Белене" – НЕК, продава части от него на ядрената ни електроцентрала.
Източник: Медия Пул (23.05.2024)

EXIM Bank ще финансира и българското участие в новите блокове на АЕЦ „Козлодуй“ Американската експортно-импортна банка EXIM се е съгласила да финансира 40% от българското участие в проекта за нови мощности в АЕЦ "Козлодуй". Освен това финансовата институция ще финансира изцяло и доставката на американските съоръжения за 7 и 8 блок. Това заяви служебният енергиен министър Владимир Малинов по време на церемонията по повод внедряването на американското гориво на "Уестингхаус" в 5-ти блок на централата. За възможността експортно-импортната банка на Съединените американски щати да се включи в проекта стана ясно още при посещението на Малинов в САЩ преди няколко дни. Тогава в съобщението бе посочено, че банката започва да разглежда възможността за заемно финансиране и ще стартира действия на оперативно ниво, за да бъде осигурено то съгласно графика. Според сметките на управляващите изграждането на двата нови реактора в АЕЦ „Козлодуй“ по технологията на американската „Уестингхаус“ ще струва до 14 млрд. евро и държавата ще е единствен инвеститор в проекта. Финансовият модел за новата мощност в „Козлодуй“ включва 25 – 30% собствен капитал и 70% привлечен. Проектът обаче все още не е изцяло финансово обезпечен. Той стартира в края на 2023 г. с 500 млн. лева, които бяха осигурени като заем от Българския енергиен холдинг (БЕХ), за да не се натоварва бюджетът. Пари се очаква да дойдат и от продажбата на оборудването на АЕЦ "Белене" на Украйна, с която обаче не е ясно докъде са преговорите. За новия 7-ми блок тази година в бюджета бяха заложени и държавни гаранции за 3 млрд. лв. АЕЦ „Козлодуй“ ще прекрати договора с Русия за доставката на ядрено гориво, а наличното ще се използва за резерв. Това обяви изпълнителният директор на компанията Валентин Николов по време на церемонията по повод внедряването на алтернативен тип гориво в 5-ти блок на централата.Свежото ядрено гориво е тип RWFA, произведено от американската „Уестингхаус“, което заменя руското ТВЕЛ, с което българска атомна електроцентрала работеше досега. Вчера е поставена и последната от първите 43 касети с американското ядрено гориво и се очаква блокът да бъде пуснат в експлоатация отново на 9 юни. Директорът на АЕЦ "Козлодуй" коментира, че цената на американското гориво е сходна с тази на руското гориво. Междувременно продължават и преговорите с френската „Фраматом“ за ядреното гориво за 6-и блок.
Източник: economic.bg (29.05.2024)

Завърши плановият годишен ремонт на V блок на АЕЦ „Козлодуй” На 10 юни 2024 г. приключи плановият годишен ремонт на пети блок на АЕЦ „Козлодуй” и е включен в националната електроенергийна система в 9:53 часа, след извършена проверка и издадена положителна оценка от страна на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). В изпълнение на програмата на АЕЦ „Козлодуй” за диверсификация на доставките на ядрено гориво, в реактора на блока са заредени 43 касети, произведени от Уестингхаус. С това е поставено началото на 4-годишния процес на поетапен преход на пети блок към ядрено гориво тип RWFA. Разрешението за използване на новото гориво е издадено от Агенцията за ядрено регулиране на 22 април 2024 г. след задълбочена оценка на безопасността. Необходимите за първото презареждане касети са доставени в атомната централа през април 2024 г., след като на 19 януари 2024 г. АЯР издаде на АЕЦ „Козлодуй” разрешение да съхранява новия тип ядрено гориво.
Източник: Фирмена информация (11.06.2024)

Промяна в ръководствата на БЕХ, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица изток 2" След решение на министъра на енергетиката и с решение на Съвета на директорите (СД) на „Български Енергиен Холдинг" ЕАД, за изпълнителни директори на холдинга са избрани Валентин Николов и Галина Тодорова. Галина Тодорова е юрист по образование. Тя е с над 15 години опит в енергийния отрасъл и е работила в енергийния отрасъл като директор на Правна дирекция в „Топлофикация София" ЕАД и „Булгартрансгаз" ЕАД. Освободилите своите места от Съвета на директорите на БЕХ ЕАД Иван Андреев и Диян Димитров заемат позиции в Съвета на директорите съответно на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД и „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД. От състава на Съвета на директорите на „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД е освободен Живко Динчев.
Източник: Труд (02.07.2024)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)