Нови рекорди на борсата, износът на ток с 3026,55% нагоре Пореден рекорд регистрира Българска независима енергийна борса АД на 13 януари в продажбата на ток. На платформата “Ден напред” бяха сключени сделки за близо 70 хил. мегаватчаса, или товар със средна мощност 2914 мегавата, което е повече от тази на АЕЦ “Козлодуй”. Един от поредните рекорди, този на 6 януари 2020 г., беше с изтъргувани 39 514,9 мегаватчаса. Това показва, че за година ръстът е със 77%. В студените дни на януари търговията на борсата постига поносими цени на електроенергията на свободния пазар, а в някои дни дори е сред най-ниските в Европа. С ден на доставка 14 януари на платформата “Ден напред” базовата цена е 67,3 евро за мегаватчас, по-евтино е само в Гърция (46,16 евро) и в Хърватия, където цените бяха отрицателни от минус 32,05 евро. В цяла Европа електроенергията на свободния пазар се движи от 71 до 81 евро, а пикът е в Испания и Португалия - 87,25 евро. От началото на годината България държи едни от най-ниските цени в продажбата на електроенергия на свободния пазар.
Източник: 24 часа (18.01.2021)

АЕЦ „Козлодуй“ възнамерява да изгради велоалея между централата и града АЕЦ „Козлодуй" обяви намерение за изграждане на велосипедно трасе на ведомствения път от града към централата. Целта е насърчаване използването на съвременен екологично чист велосипеден транспорт за част от персонала. Предвижда се велосипедната лента да е еднопосочна с дължина 3 916 метра и с метър и половина широчина в участъка от газостанция „Елена" до кръстовището срещу административната сграда на АЕЦ. Инвестиционното предложение няма да променя съществуващата пътна инфраструктура, а само на положението на осевата линия на ведомствения път. За сигурност между велосипедистите и автомобилното движение се предвижда маркировка с шумна релефна жълта маркировка тип термопластик и върху нея поставени алуминиеви кабъри тип „котешки очи" със светлоотразители от две страни, разположени на разстояние един от друг 10 метра. Маркировката от другата страна на велосипедната лента се предвижда да бъде обозначена с термопластична жълта боя. Боята за новата ос на пътя ще бъде бяла маркировъчна тип термопластик. Писмени становища за инвестиционното предложение може да бъдат представени в МОСВ.
Източник: 3e-news (19.01.2021)

АЕЦ "Козлодуй" осигури 57% от тока, търгуван на БНЕБ през 2020 г. АЕЦ "Козлодуй" е осигурила 56,6% от електроенергията, търгувана на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) в сегмента "Ден напред" през 2020 година. Това стана ясно по време на церемония по повод петата годишнина от съществуването на енергийната борса у нас. Ядрената ни централа беше отличена от БНЕБ на кратката церемония с грамота в раздел "Производител".Ръководството на борсата даде награда и на Енерго Про (в раздел "Търговец"), "Стомана Индъстри (раздел "Консуматор"). AES Geo Energy пък беше отличена като "Иноватор" на енергийната борса. Работата на БНЕБ започна на 19 януари 2016 година с 16 участника и с един сегмент - "Ден напред". Пет години по-късно в този сектор има 83 участника, ликвидността се повишава, работи се и за обединението с борсите в съседни държави. На борсата заработи и още един сегмент - "В рамките на деня", който даде възможност и на зелени производители да се възползват от борсовата търговия. Изпълнителният директор на борсата Константин Константинов уточни, че се очаква обединението с пазарите "Ден напред" в Гърция и Румъния до края на 2021 година. В края на 2019 година беше финализирано обединението на сегментите "В рамките на деня" на БНЕБ и румънската енергийна борса.
Източник: 24 часа (20.01.2021)

Правителството даде мандат на АЕЦ "Козлодуй" да преговаря с американски компании за строеж на седми блок До 10 години България може да има изградена нова ядрена мощност. В тази връзка днес правителството одобри доклад на министъра на енергетиката за предприетите действия и за резултатите от направеното проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй“. Действията по проекта са в контекста на постигане на целите на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. и диверсификация на енергийните ресурси. В рамките на заседанието министърът на енергетиката Теменужка Петкова докладва на премиера Борисов и припомни, че на 14 октомври 2020 г. Министерският съвет взе решение, с което беше даден мандат на АЕЦ „Козлодуй“ да влезе в преговори с американски компании, които разработват последните достижения в областта на ядрената енергетика. „Целта бе да търсим възможност за реализация на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ на одобрената с решение на Агенцията за ядрено регулиране площадка №2 в АЕЦ „Козлодуй“ и влязлата в сила оценка за въздействие на околната среда по отношение на този проект“, подчерта Петкова. Със заповед на министъра на енергетиката се сформира работна група от експерти от АЕЦ „Козлодуй“, АЕЦ „Козлодуй - Нови мощности“, както и с привлечени и международни експерти. В рамките на вчерашния ден бе завършен докладът, отразяващ резултатите от свършената работата и предложенията на сформираната работна група. „В хода на работата на групата са проведени разговори, разменена е кореспонденция, включително с колегите от „Уестингхаус“, тъй като три са одобрените технологии по ОВОС. Едната технология е американската за реактори „AP 1000“, другите две са руски технологии, които са реакторите за АЕЦ „Белене“, уточни министър Петкова. В доклада на експертите се отбелязва, че се подкрепя реализацията на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ с наличното оборудване от проекта за АЕЦ „Белене“.
Източник: Труд (21.01.2021)

Петкова: „Уестингхаус“ се отказва от 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ „Уестингхаус“ няма да предложи за България реактор от типа AP 1000, но ще подкрепи реализацията на 7-ми блок с наличното оборудване, което ние притежаваме. Това каза енергийният министър Теменужка Петкова. Това е и една от технологиите, която екооценката на проекта допускаше и беше одобрена. Другите две са руски, което означава, че евентуалната нова ядрена мощност трябва да се изгради задължително по руска технология. Петкова обясни, че американската компания може да участва в проекта със системи за сигурност. По думите ? ще бъде направен финансово-икономически анализ за бъдещето на новия блок в "Козлодуй". Тя обаче не даде конкретен срок кога ще е готов поредният анализ на проекта. „Решението е окончателно, че оборудването, което ние имаме, няма никаква пречка да бъде използвано за АЕЦ „Козлодуй“, каза тя, отговаряйки на въпроса дали вчерашният доклад означава, че правителството се отказва от АЕЦ „Белене“. Тя беше категорична, че решението за това дали да се сложи точка на проекта АЕЦ „Белене“, е на българския парламент. „Колегите от „Росатом“ са конструктори на проекта, производители на оборудването и разбира се, че няма как да бъдат заобиколени. Разговори с тях ще бъдат проведени“, каза Петкова.
Източник: economic.bg (22.01.2021)

Бум на производството на ток от водни централи в началото на 2021 г. В първия месец на 2021 година Електроенергийният системен оператор (ЕСО) отчита истински бум на производството на електроенергия от водните централи (ВЕЦ). Увеличението е факт благодарение на обилните дъждове през януари. В Народното събрание енергийният министър Теменужка Петкова обясни, че водните централи са използвали активно високите води на реките. От една страна, това е превенция срещу наводнения, а от друга - източник на печалба за Националната електрическа компания (НЕК), която стопанисва големите водни централи. Така водните централи са произвели 562 гигаватчаса електроенергия, което е ръст от почти 280% спрямо януари 2020 година.Като цяло към 31 януари производството на електроенергия в страната се увеличава с 5 на сто до общо 4,14 тераватчаса. Това увеличение се дължи основно на ВЕЦ-овете. Производството от базовите централи намалява с 5,6% до 3,32 тераватчаса. През януари за близо денонощие аварийно спря V-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". Липсата беше покрита първоначално с енергията на водните централи, а след това и с включването на мощности на ТЕЦ "Марица Изток 2". Производството на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ) също намалява, показват още данните на ЕСО. Особено видно това е за слънчевите панели, което е нормално за това време на годината. При вятърните турбини също има понижение, но по-слабо. През януари потреблението на електроенергия намалява с малко над 4% до 3,8 тераватчаса. Износът е в размер на 275 гигаватчаса. За сравнение, през януари 2020 година се е наложил внос от 88 гигаватчаса, за да бъде покрито потреблението на електроенергия.
Източник: Инвестор.БГ (02.02.2021)

В изпълнение на Програмата на АЕЦ „Козлодуй” за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво, на 4 февруари 2021 г. атомната централа сключи договор с компанията Уестингхаус Електрик Швеция за разработване на анализи на безопасността за лицензиране и внедряване на алтернативен тип ядрено гориво на 5 блок при работа на мощност 3120 MW. Договорът бе подписан от Наско Михов – изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй”, и Азис Даг – вицепрезидент и управляващ директор на Уестингхаус Електрик Швеция. На събитието присъстваха Теменужка Петкова – министър на енергетиката, Херо Мустафа – посланик на САЩ, и Катарина Рангнит – посланик на Кралство Швеция. Изготвянето на детайлна и задълбочена оценка на безопасността се изисква от българската нормативна уредба, за да бъде получено разрешение за въвеждане в експлоатация на алтернативен тип горивни касети. След финализиране на дейностите по договора, разработката ще бъде представена в Агенцията за ядрено регулиране за получаване на разрешение (лицензиране) за въвеждане в експлоатация на алтернативните касети. Изготвянето на анализите на безопасността е част от Програмата на АЕЦ „Козлодуй” за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво, в която са включени отделните етапи на процеса. Програмата е съгласувана с Агенцията по доставките към ЕВРАТОМ. Европейската стратегия за енергийна сигурност изисква цялостно диверсифицирано портфолио на доставките на ядрени материали и услуги в ядрено-горивния цикъл за всички оператори на ядрени централи в Европейския съюз.
Източник: Фирмена информация (05.02.2021)

„Уестингхаус Електрик Швеция“ ще проучва алтернативно гориво за АЕЦ „Козлодуй“ Компанията „Уестингхаус Електрик Швеция“ ще проучи възможността в 5 блок на АЕЦ „Козлодуй“ да бъде използван алтернативен тип ядрено гориво. Премиерът Бойко Борисов определи подписания договор между двете дружества като поредна стъпка към енергийна диверсификация и допълни: „Изграждането на 7-и и 8-ми реактор в „Козлодуй“ е изключително важно за България, тъй като ние много държим на ядрената енергетика, тя е включена в Зелената сделка“, каза министър-председателят. Договорът бе подписан от изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” Наско Михов и вицепрезидента и управляващ директор на „Уестингхаус Електрик Швеция“ Азис Даг. На събитието присъстваха министърът на енергетиката Теменужка Петкова, посланикът на САЩ Херо Мустафа и посланикът на Кралство Швеция Катарина Рангнит.
Източник: БНР (05.02.2021)

Т. Петкова: Няма възможност за доставка на американски реактор в АЕЦ "Козлодуй" Няма възможност да бъде доставен реактор АР 1000 за нова мощност в АЕЦ "Козлодуй", съобщи в Народното събрание енергийният министър Теменужка Петкова по време на парламентарния контрол. Тя уточни, че са водени разговори с американски компании в мандата, даден от правителството на БЕХ, да се потърси начин за реализирането на проекта за VІІ блок в съществуващата ни централа.По тази причина е било анализирано има ли техническа възможност закупеното за АЕЦ "Белене" оборудване да се използва в Козлодуй.Енергийният министър припомни, че в Оценката за въздействие на околната среда за новата мощност в АЕЦ "Козлодуй" са описани възможните технологии, които могат да бъдат използвани. Сред тях са руският реактор ВВЕР - 1000 и разработката на Westinghouse AP 1000. Това развитие на нещата не спира проекта за АЕЦ "Белене", смята Теменужка Петкова. Тя беше категорична, че крайното решение ще бъде на Народното събрание, а целта е да бъде намерен най-добрият начин за развитието на енергетиката у нас. В интегрирания план "Климат Енергетика", разработен от няколко министерства, е записано, че страната ни ще има нужда от 2 гигавата нови базови ядрени мощности до 2050 година. Това е включено и в проекта за Енергийна стратегия. 2 гигавата обаче са два блока и с появата на проекта за VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" се появиха въпроси дали това не означава зачеркване на АЕЦ "Белене".
Източник: Инвестор.БГ (08.02.2021)

Валентин Николов напуска парламента, ще участва в конкурса за шеф на БЕХ Депутатът Валентин Николов от ГЕРБ подаде днес своето заявление за напускане на 44-ото Народно събрание. Това обяви самият той в профила си във Фейсбук. Николов уточнява, че не ге прави, за да се присъедини към друг политически проект или политическо лице. От обяснението му става ясно,ч е е бил активен народен представител. Има внесени 14 Законопроекта, 9 проекта за решение, 6 питания, 23 изменения между първо и второ четене. В голямата си част от тях е сред водещите вносител в политиките на енергетиката. Водил активен диалог с работодателски организации, НПО, синдикати, заинтересовани лица. Успял да балансирам всички интереси при тези инициативи. „Проведохме успешно няколко вълни на либерализация, стабилизирахме сектора, насърчихме инвестициите във ВЕИ, формулирахме определение на "зелен водород". Сега, след извървения от мен път: Председател съвета директори на БЕХ, НЕК, АЕЦ, АЕЦ Козлодуй - нови мощности, изпълнителен директор на АЕЦ Козлодуй, заместник-министър в МИЕТ, зам.-председател и председател на комисията по енергетика, реших да подам документи за член на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг. Мисля да споделя опита си и контактите, изградени през годините, но първо трябва да премина през конкуренцията при конкурса. За всичките години няма човек, към когото да имам негативни чувства. Ако съм сгрешил : ПРОСТЕТЕ!”, написа народният представител Валентин Николов. Припомняме, че в момента тече конкурсната процедура за избор на директор на БЕХ и кандидатите могат да приемат документи още няколко дни.
Източник: 3e-news (09.02.2021)

ЕС дава още 63 млн.евро за края на 4-те малки блока на Козлодуй Европейският съюз е отпуснал допълнителни 63 млн. евро безвъзмездно финансиране за дейностите по извеждане от експлоатация на четирите спрени малки блока на АЕЦ "Козлодуй". Това каза обяви пред БНР Сергей Цочев, член на управителния съвет на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци". От спирането на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй" за дейностите по извеждането им от експлоатация са похарчени 433 млн.евро по линия на Международния фонд "Козлодуй" и 290 милиона евро българско съфинансиране, каза Сергей Цочев. "За да се постигнат целите за извеждане от експлоатация до 2030 г., е направена оценка, че са необходими 1,35 млрд. евро. Тази оценка се прави на всеки 5 години. През тази година предстои нова. От последната преоценка беше установено, че има недостиг от 91 милиона евро, който до голяма степен е компенсиран в края на януари. На 25 януари тази година беше приет регламент на Съвета на ЕС, с който на България бяха отпуснати допълнително 63 милиона евро до 2027 година", каза Цочев. До края на миналата година в двата фонда за извеждане от експлоатация и за управление на радиоактивните отпадъци са събрани 1,855 млрд. лева, като в тях влизат и парите, които ще са необходими и за 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй", когато дойде моментът за тяхното затваряне.
Източник: Сега (15.02.2021)

„АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ и NuScale Power ще проучват изграждането на малки модулни реактори у нас „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД и NuScale Power, LLC подписаха Меморандум за разбирателство (Memorandum of Understanding) за изследване на възможността за реализиране на ядрена технология базирана на малки модулни реактори в Република България. Подписаният в края на 2020 г. документ е в изпълнение на взетото на 14 октомври 2020 г. решение на Министерски съвет, като има за цел да предостави необходимата информация, която да обоснове възможността за изграждането на нова ядрена мощност на площадка АЕЦ „Козлодуй“, в контекста на постигане на целите на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. и диверсификация на енергийните ресурси. Меморандумът за разбирателство е доказана търговска практика, чрез която страните полагат основите за осъществяване на проекти от взаимен интерес, като същевременно не налага поемането на задължение за бъдещо инвестиционно решение или извършване на свързани с него финансови разходи, припомнят от „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“.
Източник: 3e-news (18.02.2021)

Агенцията за публични предприятия и контрол публикува конкурсните книжа за избор на членове на управителните съвети на енергийните дружества На интернет страницата на Агенцията за публични предприятия и контрол, са публикувани публичните покани (заедно с придружаващата документация към тях) за номиниране на членове в органите за управление и контрол на следните дъщерни дружества – публични предприятия от групата на БЕХ: „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“, “Булгаргаз” ЕАД ЕАД, „БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, “Електроенергиен системен оператор” ЕАД, “Мини Марица - изток” ЕАД, „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД. По този начин се стартират процедурите за избора на останалите двама независими членове в органите за управление и контрол на посочените дъщерни дружества – публични предприятия, след като на 02.02.2021г. БЕХ ЕАД стартира конкурсни процедури за избор на трима членове (представители на държавата) на органите за управление и контрол на същите дъщерни дружества, съобщават от холдинга.
Източник: 3e-news (22.02.2021)

БЕХ ще има ново ръководство, никой от сегашните мениджъри не се яви на конкурса Нито един от сегашните мениджъри на БЕХ не кандидатства в конкурса за членове на борда на директорите, който обяви Министерството на енергетиката. Шефът на холдинга в оставка Жаклен Коен заяви вече, че няма да остане, а Живко Динчев и Андон Андонов са подали документи съответно за бордовете на ТЕЦ “Марица-изток 2” и за “Мини Марица-изток”. Седем души ще се борят за 3 места в борда. Сред тях познати в енергийните среди са доскорошният депутат Валентин Николов, Иван Андреев, който е бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй", финансовият директор на “Мини Марица-изток” Стелиан Коев, Димчо Маргитов, който работи в БЕХ, и Любомира Ганчева, която е от АБВ. В АЕЦ “Козлодуй” също ще има смяна на мениджърите с изключение вероятно на директора на централата Наско Михов, който участва в конкурса. Иван Йончев и Жаклен Коен не са подали документи. Йончев в момента е шеф на НЕК и кандидатства за там. Сред кандидатите за борда на директорите са сегашният зам.-директор Александър Николов, бившият евродепутат от ГЕРБ Владимир Уручев и Данаил Парталозов. В “Булгаргаз” документи са подали двама от тримата членове на борда - директорът Николай Павлов и Илиян Дуков. Третият допуснат е Николай Дончев. В “Булгартрансгаз” ще се избират чрез конкурс само членове на надзорния съвет. След това те ще изберат управителен съвет и шеф на компанията. Кандидатите са нови, досегашните двама в надзора - Кирил Георгиев и Владимир Митрушев, не са подали документи. Новите са Снежана Йовкова-Маркова, Николай Стефанов, Стефан Илиев. Същата е процедурата и за Електроенергийния системен оператор. От петима само един е сегашен член - Пламен Радонов. Останалите са Евден Николов, Иван Йотов, Лъчезар Димитров и Георги Наков. Петима са кандидатите за мениджъри на “Мини Марица-изток”. Трима са сегашни - Андон Андонов, Николай Диков и Георги Коев, останалите са Стойко Башалов и Петър Петров. И в конкурса за НЕК трима от четиримата кандидатите са досегашни членове на борда. Това са Момчил Ванов, Христо Георгиев и шефът на компанията Иван Йончев. Нов е Георги Наков. Трима са кандидатите за мениджъри на ТЕЦ “Марица-изток 2”, като от сегашния борд само директорът Живко Динчев е подал документи. Новите са бившият шеф на КЕВР Боян Боев и Руслан Германов.
Източник: 24 часа (24.02.2021)

Трима нови в борда на БЕХ, бивш депутат ще е шеф Вече са ясни трима от новите шефове в Българския енергиен холдинг. Списъкът на класираните в конкурса на енергийното министерство е публикуван. Единият от членовете на борда на директорите на БЕХ е бившият зам.-министър на енергетиката, ексшеф ва АЕЦ “Козлодуй” и доскорошен председател на енергийната комисия в парламента Валентин Николов. Той напусна на 10 февруари Народното събрание, за да подаде документи за конкурса за борда на БЕХ, който бе обявен на 2-и същия месец. Според информирани голяма е вероятността той да бъде и новият изпълнителен директор на холдинга. Другият вече класиран в съвета на директорите е Иван Андреев, който също е бивш шеф на АЕЦ “Козлодуй”. През лятото на 2016 г. той смени на директорския пост Димитър Ангелов заради изтичане на мандата му. Андреев е започнал работа в атомната централа през 1990 г., от 2014-а е зам.-директор, а от юли 2016-а до ноември 2018 г. е неин изпълнителен директор. На 20 ноември 2018 г. ръководството на БЕХ го освобождава поради здравословни причини и на негово място назначава сегашния шеф на централата Наско Михов. Третият, спечелил конкурса за представители на държавата в мениджмънта на БЕХ, е Стелиан Коев, който е директор “Икономика и финанси” на “Мини Марица-изток”. И в досегашния борд има човек на мините и той дори беше председател - това е Андон Андонов, шеф на “Мини Марица-изток”. Първоначално след обявяване на конкурса за борда на БЕХ документи подадоха седмина. Те се състезаваха за 3 места от квотата на държавата. В конкурса на министерството до втория и третия кръг - писане на концепции и интервю, бяха допуснати 5-има. Освен вече 3-мата класирани, двамата, които не стигнаха финала, са Димчо Маргитов от БЕХ и Любомира Ганчева от АБВ. За другите две места в борда, които се полагат на независими членове, конкурс обяви Агенцията за публичните предприятия и контрол. Там кандидатите са петима, класиране за тях обаче още няма. Както “24 часа” писа, никой от досегашните мениджъри на холдинга не участва в конкурса. Шефът на БЕХ в оставка Жаклен Коен не подаде документи, но е кандидат за борда на държавното дружество “Минпроект”. Андон Андонов е кандидат в конкурса за мениджъри на мините, а третият - Живко Динчев, участва в надпреварата за шефове на ТЕЦ “Марица-изток 2”. Той е изпълнителен дректор на държавната ТЕЦ. Обявяването на класираните за шефове на държавните енергийни дружества вероятно ще стане съвсем скоро. Освен вече избраните трима в борда на БЕХ Министерството на енергетиката обяви и класираните в държавната квота в управителния съвет на Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци”. Това са Маргарита Коркинова, зам.-директор на предприятието, и директорът му Дилян Петров. Очаква се вече класираните в двата конкурса да бъдат вписани в Търговския регистър. Вероятно обаче ще се изчака и с избора на независимите членове. На 11 март комисията, която водеше конкурсите, спря работа за 14 дни заради заболяване на нейни членове. Дейността и? вече е възобновена.а.
Източник: 24 часа (05.04.2021)

Правят устройствен план на площадката на 7-ми блок в АЕЦ "Козлодуй" Проектната компания "АЕЦ Козлодуй – Нови Мощности" възложи на "Геоконсулт" ООД изработването на Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване на утвърдена със заповед на Агенция за ядрено регулиране площадка за разполагане на ядрено съоръжение – ядрена централа. С тези дейности ще се изпълнят нормативните изисквания за урегулиране на територията, попадаща в обхвата на площадката. Това съобщават от проектната компания за новия седми блок. С проекта ще бъдат определени общите правила и норми за устройство и застрояване на територията, на която ще бъде разположена новата ядрена мощност. С плана ще бъдат определени границите, конкретното предназначение и начин на устройство на урегулирания поземлен имот (УПИ). Ще бъде извършен анализ на производствени връзки извън площадката на новата ядрена мощност и ще се обвърже с взаимодействието й с други производствени звена разположени на площадката на АЕЦ "Козлодуй". От компанията отбелязват, че ще се съобразят обектите и площадките на ДП „РАО”, „ЕСО“ ЕАД и др. Проектът ще се придружава от необходимите парцеларни планове за проводите, линейните съоръжения и пътя за тежки товари, чието изместване се обосновава с проектното решение. Изготвянето на устройствен план представлява изпълнение на поредна стъпка от лицензионния план и етап от устойчивото развитие на проекта за Нова ядрена мощност в АЕЦ-а. Изготвеният план се очаква до края на годината.
Източник: Банкеръ (09.04.2021)

Синдиците на КТБ са възстановили 25% от парите Над 1.25 млрд. лв. са разпределените към края на март 2021 г. от синдиците на фалиралата КТБ средства към кредиторите, отчитат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Разпределената за възстановяване сума е значително по-голяма от прогнозите за не повече от 800 млн. лв. на специализираната международна разследваща компания АликсПартнърс Сървисис ЮКей (AlixPartners Services UK LLP), посочва председателят на фонда Матей Матев в статия в последния бюлетин на Асоциацията на банките в България. Според него основен принос за по-високата събираемост на суми от длъжниците на банката имат промените в Закона за банковата несъстоятелност, направени след обявяването на фалита на четвъртата по големина банка. Една от тези промени бе спорната поправка "Пеевски", която депутатът от ДПС Делян Пеевски, бивш бизнеспартньор на собственика на КТБ Цветан Василев, внесе през 2018 г., за да се спре "вторичното разграбване" на банката. Тогава ГЕРБ подкрепи закона "Пеевски", който обезсилва със задна дата прихващанията и цесиите, чрез които банката загуби стотици милиони левове. Според експертите, включително и ВАС, които дори сезираха Конституционния съд, подобно ретроактивно действие може да предизвиква сериозен хаос в стопанския оборот. "Макар и оспорвани, включително пред Конституционния съд, промените в закона дадоха възможност на синдиците на КТБ да постигнат този резултат, като вероятно без тях събраната и разпределена на кредиторите сума щеше да бъде именно тази, прогнозирана от АликсПартнърс", посочва председателят на ФГВБ. Всъщност данните показват, че за повече от 6 години синдиците са успели да съберат около 25% от активите на разграбената банка. Няма данни колко от въпросните 1.25 млрд. лв. са в резултат от събиране на предоставени от КТБ кредити, от осребряване на активи на банката или от обявяване за недействителни на извършени прихващания след нейния фалит. По-голямата част от разпределените за връщане пари - 928 млн. лв., всъщност отиват във ФГБВ, който е най-големият кредитор на КТБ, след като изплати през 2015 г. защитени влогове за 3.7 млрд. лв. От влизането на синдиците в банката досега връщането на пари на незащитени вложители (тези със спестявания над 196 000 лв.) и други кредитори е станало с четири частични сметки. Първата бе обявена през 2017 г. за общо 570 млн. лева, но заради обжалвания средствата по нея започнаха да се изплащат чак през 2019 г. До края на 2020 г. са изплатени 535.4 млн. лв., посочват от ФГВБ. От тях 418.3 млн. лв. са отишли във фонда, а останалите са разпределени между малко над 7000 незащитени вложители - фирми и физически лица. Сред тях излязоха имената на различни политици, начело с Ахмед Доган, както и на десетки общински и държавни фирми. В списъка с големите незащитени вложители фигурират Топлофикация София, Булгаргаз и Булгартрансгаз, ББР, БЕХ, НЕК, АЕЦ Козлодуй, Мини Марица изток, НКЖИ, както и държавни ведомства като Агенцията за приватизация и Агенция "Дипломотически имоти". Всички те до момента са получили не повече от 20% от някогашните си спестявания в банката. През септември 2020 г. стартира изплащането на суми по втората частична сметка за 430 млн. лв., по която до края на 2020 г. вече са изплатени 384.9 млн. лв. От тях 320.6 млн. лв. са за ФГВБ. Третата частична сметка за 5.6 млн. лв. бе за един единствен обезпечен кредитор и бе изплатена през октомври същата година. Става дума за френската банка "Сосиете Женерал", отпуснала срочен заем на КТБ през 2011 г.
Източник: Сега (15.04.2021)

Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" спря В АЕЦ "Козлодуй" започна плановият годишен ремонт на пети блок на атомната централа, съобщиха от централата. На блока ще бъде извършено презареждане на реактора за следващата горивна кампания и дейности, свързани с безопасността и с дългосрочната експлоатация на ядреното съоръжение. Планирано е изпълнение на превантивно техническо обслужване и ремонт, функционални изпитания и проверки, специализирани инспекции и експлоатационен безразрушителен контрол. Всички мероприятия се провеждат в съответствие с лицензионните задължения, изискванията на технологичния регламент за безопасна експлоатация и заводските изисквания, уверяват от АЕЦ "Козлодуй". В атомната централа е създадена необходимата организация за стриктно прилагане на въведените мерки за ограничаване на разпространението на Covid-19, за да бъде опазено здравето на работещите и да бъде осигурено изпълнението на предвидените дейности. Планира се годишният ремонт на пети блок да продължи до края на май, допълват от атомната централа. Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" работи в съответствие с планирания график за електропроизводство, се посочва в съобщението.
Източник: 24 часа (19.04.2021)

Валентин Николов вече е шеф на БЕХ Бившият депутат и председател на eнергийната комисия в Парламента Валентин Николов е новият шеф на Българския енергиен холдинг. Председател на съвета на директорите на БЕХ вече е Диян Димитров, който идва от борда на директорите на ТЕЦ „Марица Изток 2“. Това става ясно от подадените в Търговския регистър документи след решение на Министъра на енергетиката. Другите трима членове в борда на БЕХ са Иван Андреев, бивш шеф на АЕЦ „Козлодуй“, Стелиан Коев, бивш финансов директор на Мини „Марица Изток“ и Александър Църноречки, който бе пресаташе на БЕХ преди години. Всичките успешно преминаха през трите етапа на процедурата за избор на нови членове на борда на директорите на държавния холдинг. Резултатите още не са обявени официално на страницата на БЕХ. В сайта на Агенцията за публични предприятия и контрол също не е показана информация за приключилите конкурси за участници в борда на директорите. Освен на БЕХ вече е ясен и съставът на новите директори на АЕЦ Козлодуй. Там начело остава Наско Михов, който и сега е изпълнителен директор на централата. Председател на борда на директорите на АЕЦ Козлодуй става Ива Едуард Николова, която е адвокат в адвокатско дружество „Димитров и партньори“. Другият нов член на борда е Илия Илиев. Досегашният заместник-директор на атомната централа Александър Николов запазва поста си. В борда влиза и бившият евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Владимир Уручев. За останалите държавни енергийни компании в структурата на БЕХ все още няма подадена информация в Търговския регистър. Припомняме, че държавата вече определи след конкурси кой влиза в борда на директорите на останалите енергийни дружества под шапката на БЕХ. Според проведените конкурси досега е ясно, че се доокомплектова борда на газовия доставчик "Булгаргаз" - там избрани за директори са настоящият директор Николай Павлов, Илиян Дуков и Николай Дончев. В Надзорния съвет на газовия оператор „Булгартрансгаз“ влизат Снежана Бобева Йовкова-Маркова, Николай Иванов Стефанов и Стефан Миленов Илиев. В държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ директор остава Живко Динчев. В борда вероятно ще влезе Боян Боев, който бе шеф на ДКЕВР, както и Руслан Германов. При „Мини Марица Изток“ вероятно ще бъде запазен сегашния директорски борд – шеф ще бъде отново Андон Андонов, а членовете ще са Николай Диков и Георги Коев. Двама кандидати бяха допуснати и до директорските постове като представители на държавата в ДП РАО. Това са Маргарита Коркинова и Дилян Петров. И двамата преминаха през трите етапа на конкурсната процедура.
Източник: 3e-news (21.04.2021)

3 компании в енергетиката с нови мениджъри, другите стопирани от мораториума, а БЕХ – от жалба в съда Три компании в държавната енергетика вече имат нови мениджъри, които са вписани в Търговския регистър. Първата промяна е в АЕЦ “Козлодуй”. От борда на директорите са извадени Иван Йончев и Жаклен Коен. Първият е шеф на НЕК и не участва в конкурса, вторият е шеф на БЕХ в оставка, която подаде на 19 август миналата година. След като съдът спря вписването на новия борд на холдинга, Коен ще продължи да го ръководи. В новия борд на директорите на атомната централа остава Наско Михов, който е изпълнителен директор. Нови са Ева Николова, зам.-директорът Александър Николов, бившият евродепутат Владимир Уручев и Илия Илиев. На 27 април в Търговския регистър са вписани Надзорният съвет на “Булгартрансгаз” и съветът на директорите на ТЕЦ “Марица-изток 2”. В надзора на газовия оператор до вторник бяха двама души - Кирил Георгиев и Владимир Митрушев, тъй като през септември миналата година е освободен Венцислав Цветанов. В новия надзорен съвет остава Кирил Георгиев, а нови са Николай Стефанов, Стефан Илиев, Делян Койнов, Снежана Бобева Йовкова-Маркова. В ТЕЦ “Марица-изток 2” двама са от предишния съвет на директорите - Живко Динчев, който е изпълнителен директор на централата, и Бончо Бонев. Нови са Боян Бонев, който е някогашен финансов директор на държавния ТЕЦ, беше шеф на БЕХ, а през 2013 г. и председател на КЕВР, Руслан Германов и Милан Миланов. Бонев и Миланов са от квотата на независимите. Подадени са документи за вписване на промени в борда на директорите на “Минпроект”, чийто принципал е енергийното министерство. Но има отказ заради мораториума, наложен от Народното събрание върху решения на правителството “Борисов”. Документи за вписване на нови бордове на НЕК, “Мини Марица-изток”, “Булгаргаз” и Надзорния съвет на Електроенергийния системен оператор не са подадени. Това е заради забавяне на конкурсите за независими членове.
Източник: 24 часа (29.04.2021)

БЕХ прибрал с извънредни дивиденти 570 млн. от АЕЦ "Козлодуй" и от ЕСО Българският енергиен холдинг иззел с извънредни дивиденти 570 млн. лв. от АЕЦ "Козлодуй" и Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за да покрива дългове на други дружества. Това съобщи служебният министър на енергетиката Андрей Живков, който, заедно със заместниците си Мирослав Дамянов и Андрей Николов, даде първата си пресконференция. На два пъти извънредно е прибран дивидент от атомната централа - първия път 200 млн. лв., втория - 270 млн. лв., а от ЕСО по 50 млн. лв. също два пъти. Имало сигнали от мениджърите на Електроенергийния системен оператор, че ако тази практика продължи, дружеството щяло да се затрудни да изпълни инвестиционната си програма, която е ангажирана с трансграничната свързаност, а оттам и с присъединяването към пазарите. Живков заяви, че дълговете на БЕХ са 2,5 млрд. лв., а цената, която се плаща всяка година, тоест лихвите, е 100 млн. евро. Холдингът е създаден за може на база на огромните си активи да има достъп до атрактивно финансиране, той го има, но пък заемите, които се вземат били за решаване на краткосрочни проблеми, а именно - купуване на квоти за ТЕЦ "Марица-изток 2", като дълговете на въглищната централа били вече 580 млн. лв. Затрудненията на държавния тец повличали и мините. Министърът съобщи и 2-а милиарда дълг на НЕК. Той смята, че тази дългова спирала е опасна за енергетиката и се дължи на десетилетното замитане на проблемите. Подготвена е нова емисия облигации на БЕХ за 550 млн. лв., с които ще се рефинансира изтичащата емисия. Другият воденичен камък на държавната енергетика са дълговете на столичната топлофикация, което не плаща газа на "Булгаргаз", а БЕХ прибира дълговете с цесии, за да може газовата компания да се разплаща с "Газпромекспорт". Така софийското парно дължи на холдинга 760 млн. лв. Енергийният министър заяви, че ще проверят дали инвестицията от 2,6 млрд. лв. в разширяване на газопреносната мрежа от турската граница до Сърбия, известен като "Балкански поток", ще се изплати за 10 г., той имал обосновани съмнения, че това не е така. След като приключат със сметките, щели ги оповестят, за да е наясно обществото. Това състояние се дължи на водената политика в енергетиката. Екипът му е амбициран да се фокусира към финансовата стабилизация на дружествата, да бъде оздравена финансовата дисциплина и към оптимизиция на рефинансираните задължения. Как обаче ще стане това в краткия срок на живот на този кабинет, не стана съвсем ясно. Живков заяви, че когато е влязъл в министерството му е оставена една празна маса и му било заявено, че няма проблеми в енергетиката. Новият екип на министерството предвижда и да отпуши всички възможни средства, които ЕК предвижда за българската енергетика, за да може следващите управляващи да имат перспектива за решаване на проблемите. По националния план за възстановяване и устойчивост има само няколко енергийни проекта - газопопроводите към тецовете, по които да може да се транспортира и водород, улично осветление и дигитализация на подстанции на ЕСО. Живков казва, че ще предложат да влезе и язовир Яденица на ПАВЕЦ "Чаира". Той е призовал и бизнесът да предлага проекти. Някои конкурси за мениджъри на държавните енергийни дружества са минали, но ще продължат тези да ръководни екипи на "Булгаргаз", НЕК и "Мини Марица-изток". Не стана ясно какво ще се случи с отворената процедура за избор на стратегически инвеститори в АЕЦ "Белене". Живков каза, че тя е спряна временно заради пандемията. Работната група за VII блок на АЕЦ "Козлодуй" пък е поискала удължаване на срока за доклада си, който бе 31 май, с месец-два.
Източник: 24 часа (28.05.2021)

Дружествата в енергетиката дължат общо 2.5 млрд. лева Дружествата в сектор енергетика, обединени под шапката на Български енергиeн холдинг, имат дългове за 2.5 млрд. лв., каза служебният министър на енергетиката Андрей Живков. Той уточни, че само обслужването на тези задължения струва годишно на държавата 100 млн. евро. Андрей Живков критикува стила на работа на БЕХ. "БЕХ има достъп до атрактивни финансирания, но вместо да инвестира в стратегически проекти и да стане регионален играч, ги използва за решаване на текущи проблеми. Казано по друг начин, с дългосрочни задължения БЕХ решава краткосрочни проблеми. Това е път към дългова спирала", посочи министърът. За рефинансиране на задълженията си през юли БЕХ ще пусне облигационна емисия от 550 млн. евро, но за нея не е намерен базов инвеститор, който да даде имидж на компанията, уточни министър Живков. Неговият заместник Александър Николов допълни, че проблемът е, че БЕХ продължава да трупа дефицити. Сред най-големите длъжници на БЕХ е Националната електрическа компания с дълг от над 2 млрд. лв., който компанията не обслужва, а само го предоговаря. ТЕЦ "Марица-изток" 2 е друг голям длъжник с 580 млн. лв. От година на година нарастват и задълженията на "Булгартрансгаз", които вече са за 920 млн. лв., като основната причина е инвестицията от 2.6 млрд. лева в проекта за строежа на трасето на газопровода "Балкански поток". Министърът изрази съмнения в рентабилността на проекта, но обеща да даде повече подробности, като се запознае подробно с финансовите разчети. "Булгаргаз" също има ликвидни затруднения заради "Топлофикация-София", която не заплаща задълженията си, каза още министър Живков. Като проблем министърът посочи и че БЕХ иззема извънредни дивиденти от печелившите дружества и така "проблемът се прехвърля от болната глава към здравата". Той посочи, че от АЕЦ през 2019 и 2020 г. така са взети допълнителни 200 млн. и 270 млн., а от Електроенергийния системен оператор два пъти по 50 млн. лв.
Източник: Дневник (28.05.2021)

БЕХ вече е с ново ръководство, вписаха го в търговския регистър Българският енергиен холдинг от днес е с ново ръководство. Това става ясно от търговския регистър. В него с дата 31 май са вписани за членове на борда на директорите Валентин Николов, Диян Димитров, Иван Андреев, Стелиан Коев и Александър Църноречки. Трима от съвета на директорите бяха избрани след конкурс - това са бившият председател на енергийната комисия в Народното събрание от ГЕРБ Валентин Николов, който е и бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй", още един бивш изпълнителен на атомната централа - Иван Андреев, и Стелиан Коев, който идва от Мини "Марица-изток", където е шеф на дирекция "Икономика и финанси". Другите двама са от квотата на тъй наречените независими членове на борда на директорите, конкурс за които направи Агенцията за публичните предприятия и контрол. Това са Диян Димитров и Александър Църноречки. Тъкмо името на Църноречки блокира първият опит за вписване на новия мениджърски екип. То беше оспорено от София Касидова, бивш зам. министър на икономиката, а и на транспорта в кабинета на Симеон Сакскобургготски, бивш вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие до 2010 г. Сега тя е началник на отдел "Стратегически планирания и инвестиции" в Българската банка за развитие и кандидат за член на борда на директорите на БЕХ. С жалба на Касидова до съда, а след това е с негово решение от 23 април, вписването бе спряно. Касидова е била класирана на второ място, а вместо нея е вписан Църноречки, който беше пи ар на холдинга. От документите в Търговския регистър става ясно, че Касидова е оттеглила жалбата си и на 12 май съдът прекратява делото. За да се възобнови вписването явно се е чакало да мине срокът за обжалване. В молбата на БЕХ за възобновяване на процедурата по регистрация на новото ръководство пише, че основанието за прекратяване на процедурата за вписването на новия мениджърски екип на държавния енергиен холдинг е отпаднало. Бордът на директорите е с мандат от 5 г., считан от датата на вписването в търговския веристър, с изключение на Александър Църноречки, който е избран за срок до провеждане на нова конкурсна процедура за номиниране на нов независим член на съвета на директорите, пише в регистъра. От документи в него става ясно, че изпълнителен директор на холдинга е Валентин Николов.
Източник: 24 часа (01.06.2021)

Неизвестен играч купува свързвания с Ковачки търговец на ток Създадена само преди месец компания на неизвестен в бранша човек е подала заявление в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да ? бъде разрешено да купи търговеца на електроенергия "Гранд Енерджи Дистрибушън", който официално се води собственост на свързваната с енергийния бос Христо Ковачки. КЗК дори е образувала производство по заявлението на "Стоименов Трейдинг" ЕООД и предстои произнасяне. За предстоящата сделка, чиято цел и цена не са ясни, информира кандидат-депутатът от "Демократична България" Владислав Панев във Фейсбук профила си. Уведомлението е от 16 юни и в него се посочва, че "Стоименов Трейдинг" не извършва в момента никаква дейност. Според данните в Търговския регистър дружеството се занимава с вътрешно и външнотърговска дейност, импорт и експорт, търговско представителство, посредничество, превозна, хотелиерска, туристическа, рекламна, информационна, изграждане, монтаж и ремонт на енергетично оборудване, търговия със стоки и други незабранени от закона дейности. Уставният му капитал е 1000 лв., които са внесени в "Първа инвестиционна банка". Негов управител и едноличен собственик е 39.годишният Станислав Георгиев Стоименов. Той е непознат на занимаващите се с търговия на електроенергия на българския пазар, установи проверка на Mediapool.
Източник: Медия Пул (29.06.2021)

Държавни фирми се оказаха с договори за над 8 млрд. лв. без обществена поръчка Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe (МФ) пyбли?yвa днес cпиcъ? нa дoгoвopитe нa cтoйнocт нaд 1 млн. лв., c?лючeни oт пyблични пpeдпpиятия c дocтaвчици нa cтpoитeлcтвo, cтo?и и ycлyги зa пepиoдa мeждy 1 янyapи 2019 и 30 aпpил 2021 г. Oбщaтa cyмa възлизa нa нaд 20 млpд. лв., a бpoят нa пpeдпpиятиятa нaдxвъpля 2000. Дoговорите, сключени след проведена обществена поръчка, са за 11,505 млрд. лв. без ДДС, а договорите, сключени без обществена поръчка, чрез т.нар. „ин хаус“ възлагане са за 8,087 млрд. лв. без ДДС. Сред фирмите, които са сключвали най-много договори без търг, са "Автомагистрали", "Монтажи", АЕЦ "Козлодуй", Държавната консолидационна компания, „Мини Марица – Изток“ ЕАД, както и много болници. В общите суми не са включени договори, които са с прогнозни цени, както и рамкови договори, чиито цени се определят с приемо-предавателен протокол. Investor.bg припомня, че на 8 юли министърът на финансите съобщи, че за последните две години близо 8,5 млрд. лева са възложени без обществени поръчки (с т.нар. ин хаус процедури). След разпореждане на Асен Василев Агенцията по обществени поръчки разработи методическо указание за прилагането на изключенията от Закона за обществените поръчки (ЗОП), засягащи вътрешното възлагане, познато още като "ин хаус", при което не се изисква провеждане на обществена поръчка. В методическото указание се подчертава, че за "ин хаус" поръчките е необходимо изпълнителят да има капацитет да изпълни сам съответните дейности, които са предмет на договора (да предостави услугата, да изпълни строителството и т.н.). Ако прехвърли осъществяването на друго лице, на практика се стига до прикрито "превъзлагане" на обществена поръчка, т.е. до заобикаляне на прилагането на Закона за обществените поръчки и по този начин се ограничава конкуренцията. За да се осигури публичност на поръчките, за които се прилагат разгледаните изключения, в закона е въведено задължение за възложителите да публикуват обявление за възлагане на поръчка, когато сключват договори по "ин хаус" метода. При разработване на методологията експертите са взели предвид съдебната практика, затова в правилата е залегнало изискването възлагащият орган да може да упражнява едновременно структурен и функционален контрол. По този критерий трябва да се прецени като се изследва кой притежава капитала, как се формира съставът на управителните органи, които вземат решения. В тази връзка обстоятелството, че възлагащият орган е едноличен собственик на капитала на стопанския субект е индикация за съществуването на такъв контрол, но това не е достатъчно, за да се изключи прилагането на ЗОП, се посочва в документа.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2021)

Износът на ток е все едно половин АЕЦ Козлодуй работи за чужбина Цените на тока за фирмите вероятно ще се успокоят едва наесен, когато България и Румъния най-сетне свържат електроенергийните си борси. Очаква се пазарното обединение с Румъния да е факт в края на октомври и тогава страната ни да може да купува ток от цяла Европа, обяви изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев, в интервю за БНР. На 20 септември ще започнат тестове и ако всичко е наред, търговията ще стартира в периода 26-29 октомври. Когато свързването на двете борси стане факт, ще имаме достъп до пазарите на ток на Германия, Белгия, Франция, Люксембург и т.н. Пазарното обединение всъщност предоставя автоматичен достъп на българските купувачи и търговци до офертите на останалите пазарни участници в цяла Европа. Разбира се, конкретните възможности за сделки зависят и от капацитета на мрежите, т.е. колко енергия може да премине физически, да се пренесе от една национална електроенергийна мрежа към друга. Пазарното обединение с Румъния по план трябваше да завърши още в края на миналата година, но се забави. Закъсня и междинния проект, който трябваше да свърже през границите пазарите на Унгария, Австрия и Полша. Така връзката с Гърция, където електроенергията е много скъпа, изпревари обединението с Румъния. Чуха се обвинения, че това е една от причините цените на тока за бизнеса у нас да полудеят в началото на август. Шефът на ЕСО обясни, че големите "виновници" за поскъпването на електроенергията са голямото търсене в цяла Югоизточна Европа и "огромният" износ на ток от страната ни. "В момента изнасяме между 25 и 30 хиляди мегаватчаса на денонощие - това е горе-долу колкото произвежда един блок на АЕЦ "Козлодуй", онагледи ситуацията Цачев (ядрената ни централа има два блока с мощност 1000 мегавата всеки). В момента определено има дефицит в целия регион - „като започнете от Унгария Румъния, България, Гърция, Сърбия, Хърватия, Словения, Италия", и това няма как да не се отрази на цените, посочи Цачев.. Той каза, че графикът за ремонта на два от блоковете в ТЕЦ „Марица Изток 2“ е съгласуван още през миналата година. Каза го по повод на критиките към централата, че работи с намалени мощности точно в дните на най-голямо търсене и рекордно високи цени на борсата. Цачев не коментира обаче факта, че държавата ТЕЦ необяснимо забави и пускането на блокове, които не бяха в ремонт.
Източник: Сега (24.08.2021)

Скъпият ток изправя пред фалит и ВиК операторите Скъпият ток изправя пред фалит и ВиК дружествата. За това предупреди депутатите ръководството на "Българския ВиК Холдинг". Критично високите разходи за електроенергия на ВиК операторите за юли и август изчерпват рязко финансовите им резерви, казва Ася Стоянова, председател на Управителния съвет на водния холдинг пред временната парламентарна комисия по ревизията на управлението на ГЕРБ в парламента, оглавявана от Мая Манолова. Сметките за електроенергия на ВиК операторите са се повишили между два и три пъти за юли. Очакват се рекордно високи фактури и за август, предупреди ръководството на ВиК Холдинга. ВиК операторите купуват електроенергия на свободния пазар, а цената на водата за крайните клиенти е регулирана. През последните месеци цената на тока поскъпна рязко, което принуди предприятия да спрат работа. Държавните железници също се оплакаха от високите цени. На заседанието на Комисията по ревизията на управлението на Бойко Борисов бяха изслушани ръководствата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), на работодателските организации и синдикатите, БЕХ, ЕСО, НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-Изток 2" и други.
Източник: Медия Пул (25.08.2021)

Кой държи бизнеса с износа на ток, който прави 300 млн. лв. за два месеца Ток, произведен от около 2000 мегавата мощност, колкото има АЕЦ “Козлодуй”, от началото на септември напуска България. Дори в почивен ден като събота - 11 септември, в 21,25 часа над 1/3 от произвежданата у нас електроенергия отиваше в Румъния, Сърбия и Гърция и Северна Македония. В този час товарът на системата беше 4123 мегавата - 33,7% от тока идваше от АЕЦ “Козлодуй”, или 1864 мегавата, 46,75% беше от тецовете, като това бяха 2636,5 мегавата. В АЕЦ “Козлодуй” в събота мощността на пети блок бе намалена с 45% заради изключване на една от двете турбопитателни помпи, подаващи вода към парогенераторите по втори контур (конвенционалната, неядрена част на блока). Причината за изключване на турбопитателната помпа е механична неизправност на регулиращ клапан, която е отстранена. В ТЕЦ “Марица-изток 2” работеха 6 от общо 8 блока, като два са в ремонт. В този почивен ден за износ заминаха 1747 мегавата. Основният поток бе към Румъния, над 800 мегавата, а между 19 и 21 часа – над 1000 мегавата. През това лято, като се започне от юли, в региона има дефицит на електроенергия. Това доведе и до шокови цени на тока през август, които удариха тавана с над 330 лв. за мегаватчас на борсата. Рекордът в цената бе на 4 август. Тогава към Гърция са изнесени 14 348 мегаватчаса електроенергия, там цената е била 185,59 евро, а у нас е била 169,10 евро. У нас за тези количества са платени 2 426 246 лв., а по цената на гръцката борса сумата е 2 662 845 лв., или разликата е 236 599 лв. След протестите на бизнеса бяха пуснати блокове в държавната “Марица-изток 2”, тръгна и блок на “КонтурГлобал Марица-изток 3”. Сега възможните мощности у нас са натоварени, за да покрият този недостиг в региона и да укротят цените у нас, па макар и на по-високи от обичайните нива. По този повод високопоставен източник от енергетиката коментира, че подпомагаме в момента чужди икономики. На платформата “Ден напред” на енергийната борса за неделя (12 септември), когато цените обикновено са ниски, а потреблението малко, средната цена беше 112 евро, или 219,42 лв. за мегаватчас. За този ден износът към Гърция беше 11 537 мегаватчаса, а цената на гръцката борса - 113,44 евро. На българската бяха изтъргувани малко над 64 073 мегаватчаса, а това означава, че 1/6 от изнасяния ток е заминал в южната ни съседка. “24 часа” поиска данни от Електроенергийния системен оператор за износа на ток за юли и август. Износът за юли и август общо е 1 557 834 мегаватчаса Спрямо предишната година, когато за тези месеци навън са излезли 972 441 мегаватчаса, увеличението е 60%. От началото на годината до 5 септември износът е 4 740 819 мегаватчаса, ръстът му спрямо миналата година е 77,22%. През юли основният поток - 372 365 мегаватчаса, е към Гърция, същото е и през август, когато най-много ток пък отива към южната ни съседка – 364 720 мвтч. Само че през август се увеличава почти двойно и трафикът към Румъния - 302 242 мвтч. От доклад на БНЕБ става ясно, че средната цена за юли е била 185,59 лв. при изнесени 737 487 мегаватчаса. Купната на нашия пазар електроенергия е била за 136,87 млн. лв. по българските цени на едро. За август докладът още не е публикуван и не е ясна средната цена, но ако приемем, че тя е към 200 лв., а вероятно ще е по-висока, при изнесени 820 347 мегаватчаса, излиза, че навън са заминали при българските цени на едро 164 млн. лв. Това прави за двата месеца към 300 млн. лв., които са отишли при производителите на тока, който е напуснал държавата. За колко е продаден навън и колко са спечелили търговците е трудно да се излизли, тъй като това се определя от двустранни договори за доставка, които не са публични. Кои са търговците, които играят за капацитет може да се види то данните за търговете.
Източник: 24 часа (14.09.2021)

Решиха: Държавата плаща без условия по 50 лв. на всеки мегаватчас от сметките за ток на бизнеса Държавата поема по 50 лева от цената на 1 мегаватчас в сметките за ток на бизнеса. Това е една от мерките, които оповести министър-председателят Стефан Янев във връзка с високата цена на електроенергията. Решението е взето в понеделник на среща при премиера с участието на министрите на финансите и на енергетиката Валери Белчев и Андрей Живков и председателя на КЕВР Иван Иванов. Помощта за бизнеса ще е около 600-650 млн. лева, уточни Белчев. За получаването на това подпомагане няма критерии за кандидатстване, като например доказване на загуби до 20% от оборота, каквито има при други мерки. Тези 50 лв. се дават на всеки стопански потребител на електроенергия Ако той е малък и ползва 50 мегаватчаса, то ще получи 2500 лв., ако е по-голям и потребява 500 мегаватчаса, сумата е 25 000 лв., поясни пред “24 часа” председателят на КЕВР Иван Иванов. Тоест при малко потребление ще се получи по-малка компенсация и това е единственото. Механизмът как конкретно бизнесът ще си получи компенсациите ще бъде разработен от финансовото министерство. Парите били налични, те са от свръхпечалбите на държавни енергийни дружества. Можело да бъдат взети от компаниите като предсрочен дивидент по искане от държавата, казаха Янев и финансовият министър. Всъщност държавните дружества, които ще натрупат печалби от рекордните нива на цените на тока, са АЕЦ “Козлодуй” и НЕК, ТЕЦ “Марица-изток 2” също ще спечели, но тя плаща скъпи емисии и от няколко години е на загуба. По-скоро държавата ще прибере авансово като дивидент печалбата на АЕЦ “Козлодуй”, която бизнесът сметна на 1,3 млрд. лв., някои експерти изчислиха дори до 1,5 млрд. Парите обаче нямало как да се дадат на бизнеса веднага, тъй като не са разписани в актуализацията на бюджета, обясни премиерът Янев. Предвижда се в първите шест месеца на следващата година фирмите да получат облекчението от 50 лева, но това да се запише в бюджета за 2022 г., който трябва да приеме бъдещият парламент. Има помощ и за декември, но фирмите могат да я вземат само с още една актуализация на бюджета за 2021 година, която също трябва да бъде направена от ново Народно събрание. Белчев заяви, че са налични пари за компенсации и за октомври и ноември, но не стана ясно дали ще могат да се платят. По-късно от правителството поясниха, че ако има актуализация на бюджета за тази година, към декемврийските помощи със задна дата ще бъдат включени компенсации за бизнеса за скъпия ток и за октомври и ноември. Според шефа на КЕВР Иван Иванов обаче плащане със задна дата не можело да се направи. Втората дългосрочна мярка е национална позиция, която да бъде изпратена в ЕС за по-гъвкава европейска политика за компенсаторните механизми за държавна помощ и за временно намаляване на тежестта на цената на въглеродните емисии, които се калкулират в цената на тока.
Източник: 24 часа (28.09.2021)

За месец АЕЦ "Козлодуй" ще работи само с един блок От 29 септември, в АЕЦ „Козлодуй” започва плановият годишен ремонт на VІ-ти блок, който е предвидено да продължи до началото на ноември. В този период атомната централа ще работи само с един реактор - V-ти. Спирането на един от блоковете на АЕЦ "Козлодуй" бе очаквано с тревога от бизнеса у нас, защото може да се окаже пореден фактор, който вдига цената на електроенергията на свободния енергиен пазар. Обещанията на служебния премиер и на министъра на енергетиката са, че през октомври последните два блока на държавната ТЕЦ "Марица изток" 2 ще излязат от плановия ремонт и ще заработят, така че да няма недостиг на евтина електроенергия. "От август насам направихме всичко възможно държавните електроцентрали да влязат изцяло в микса, основно ТЕЦ „Марица Изток 2“ и се получи така, че тя спаси положението, т.е. успяхме да задържим цените на долното ниво на Европа", каза той. И допълни, че предлага да се преразгледа наредбата за електроносителите и да се приведе към модерните европейски практики. Живков припомни, че от 1 юли пазарът се либерализира по отношение на всички небитови потребители - фирми, общински сгради, болници, учебни заведения и др., което е съвпаднало с резкия скок на цените на свободния пазар. "Цената на тока се вдига в цяла Европа. Икономиката се възстановява след ковид, има голямо търсене на енергоносители, в същото време заради зелената сделка изваждат електроцентралите на въглища от микса на електрическа енергия и това са комплекс от фактори, които обуславят повишаването на цените", каза Живков.
Източник: Сега (30.09.2021)

Служебният кабинет дава 110 лв. помощ за скъпия ток за 2 месеца Бизнесът и другите небитови потребители ще получат компенсации заради рекордно скъпия ток, съобщи премиерът Стефан Янев. Обезщетението ще е в размер на 110 лева на мегаватчас и ще се калкулира автоматично според потреблението. Подкрепата обаче ще е само за октомври и ноември, призна Стефан Янев. Мярката ще струва 450 милиона лева. Източник на средствата ще е свръхпечалбата на АЕЦ "Козлодуй", който има големи извънредни приходи заради скока на електроенергията. Държавата като собственик на предприятието има право да получи дивидент от печалбите, така че парите вече са осигурени и не се налага актуализация на бюджета, поясни служебният министър-председател. Обмислят се и други мерки за смекчавания на ценовия шок, но те ще бъдат обявени по-късно, заяви Янев. Той уточни, че изплащането на компенсациите за октомври и ноември трябва да приключи в рамките на календарната година. Енергийният министър добави, че вече се изтотвя типов договор, по силата на който компенсациите ще бъдат включени още в следващите сметки, които потребителите ще получат - ноемврийските (фактурите за тях ще пристигат през декември). Договорите ще се сключват между Министерството на енергетиката и "продавачите" на електроенергия - търговци, доставчици от последна инстанция, производители на ток, които продават директно на крайни клиенти, борсовия оператор. Служебният премиер призна, че правителството му е допуснало грешки в битката с коронавируса, като подчерта, че стремежът е бил да се отлагат по-строгите мерки до последния момент. "Не дадохме достатъчно време на обществеността да се подготви", отчете като грешка Янев. Той изрази надежда, че с новото затягане до няколко седмици ще има резултати и няма да се стигне до пълно затваряне на икономиката. И изтъква, че вижда безотговорни политически атаки в исканията за оставки на здравния министър и в острите критики около въвеждането на "зеления сертификат" като задължителен пропуск за много обекти.
Източник: Сега (22.10.2021)

КЕВР намали временно цената на тока за малките фирми От 1 ноември повече от 250 000 фирми ще получават отстъпка в цената на електроенергията, която вече гони 400 лв. за мегаватчас на енергийната борса. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е приела във вторник промени в методиката за определяне на цените от т.нар. доставчици последна инстанция, което ще намали сменките с 15 до 30 лева на мегаватчас. Мярката е временна и ще важи до края на януари 2022 г. Промените в методиката са насочени към малките и средни предприятия, които от 1 юли т.г. са на свободния пазар на електроенергия, но не са сключили договор с търговец, а се снабдяват с електроенергия по цени на доставчик от последна инстанция - най-скъпият начин за доставка. Такива доставчици са ЧЕЗ, ЕВН, Енерго-про и държавната НЕК. Към момента в тази ситуация са около 256 000 небитови потребители, а това са 40% от всички потребители на свободния пазар. До края на януари тези потребители ще трябва да сключат договори с доставчици по свой избор, за да не заплащат по-висока цена. Фирмите и особено енергийноинтензивните предприятия обаче очакват от държавата по-сериозни помощи, които да компенсират донякъде разходите им за драстично поскъпналата електроенергията. Служебният кабинет обяви преди седмица, че над 630 000 небитови крайни клиенти ще получат компенсация от 110 лева на мегаватчас до края на 2021 г. Първите компенсации на небитовите клиенти се очаква да бъдат изплатени с фактурите потребената през октомври електрическа енергия. Те ще се изплащат до края на 2021 г. и ще бъдат осигурени от свръхпечалбата, която АЕЦ "Козлодуй" реализира при продажбата на скъпия ток. "Средствата ще бъдат осигурени по държавния бюджет за сметка на представянето на безвъзмездни средства от АЕЦ „Козлодуй“, през следващите отчетни години ще се намали с посочената сума дължимият за внасяне дивидент от БЕХ“, обясни премиерът Стефан Янев.
Източник: Сега (28.10.2021)

Изграждането на АЕЦ "Белене" ще струва 10 млрд. лева Въпреки измененията на цените, изграждането на АЕЦ "Белене" ще струва около 10 млрд. лева, защото е купено основното оборудване за централата. Това каза в интервю за БТА председателят на "Булатом" Богомил Манчев. По думите му, ако оборудването беше купено сега, атомната централа щеше да струва два пъти по-скъпо. Той отчете, че все пак в момента медта е по-скъпа. Във всяка централа, която произвежда електроенергия, около 25 процента са кабели и въртящи механизми и има много мед. Затова е възможно от тези 10 млрд. лева да се повиши още малко цената, но не и много. Относно стойността за изграждането на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" не може да се говори нищо конкретно, защото процесът все още не е започнал. Площадката на 7-ми блок е съвсем нова за европейската общност. Там всичко трябва да се започне наново. Проектът за АЕЦ "Белене" не може да се пригоди за 7-ми блок. Не може да стане, защото това е друга площадка. Манчев изтъкна, че инфраструктурата там е съвсем различна от тази, която е на "Белене". Според председателя на "Булатом" е правилно веднага да започне да се строи АЕЦ "Белене". Проектът трябва да се финансира чрез държавна гаранция - експортно ориентирана. Тя се дава на търговското дружество АЕЦ "Белене", което от своя страна дава парите на съответния кредитор. Очакванията са много рязко да се повиши цената на т. нар. базова енергия. Ако допреди четири месеца тя е била около 60 евро, сега е около 80-90 евро, посочи Манчев. Защитната цена за връщане на парите от АЕЦ "Белене" при 10 млрд. лева бюджет за централата е билa 12 години. Затова се искаше 25-годишен кредит, 8 години гратисен период и централата да работи 35 години за държавата, след като бъде изплатена. Сега този период на възвръщаемост ще се съкрати под 10 години. "Това е уникална работа. Почти 50 години ще работи за печалба на държавата. Двата ядрени блока на АЕЦ "Белене" за своя 60-годишен живот ще произведат 1 млрд. мегаватчаса електроенергия", допълни Манчев. Председателят на "Булатом" счита, че проблемът с изграждането на АЕЦ "Белене" е политически. Някои казват, че ще има много голямо влияние от Русия. Турбината обаче е собственост на Дженерал електрик, въпреки че е френска. Освен това Франатом ще изгради електрониката в централата. Ще се подпише споразумение с Уестингхаус, че след петата година на търговска експлоатация американската компания ще се конкурира да доставя гориво. "Кое му е точно руското, че не разбирам", попита Манчев. Той обясни, че бъдещият премиер трябва да обясни това в парламента, който от своя страна няма да подкрепи само сегашното правителство, а депутатите ще подкрепят три-четири правителства напред. По същия начин може и трябва да се изградят и 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй". За този проект трябва новите мощности да се отделят в ново дружество, защото в противен случай е забранено. Дружеството трябва да бъде самостоятелно. Българският енергиен холдинг /БЕХ/ като фирма майка го подпомага, за да може да си намери кредит. Изисква се 30 процента да е собствен капитал. Ще трябва да се направят търгове за избор на технология. Манчев заяви, че БЕХ затова е създаден - за да няма пряка държавна помощ. Самият АЕЦ "Козлодуй" не може да изгражда 7-ми и 8-ми блок. Причината е, че парите на АЕЦ "Козлодуй" са на държавата. Ако тези пари се харчат директно за изграждането на двата блока, това е държавна помощ. АЕЦ "Козлодуй" е 100 процента държавна компания и всичките пари, които се печелят, са дивидент на държавата. Държавата обаче може да даде гаранция. Същото се налага да се направи и за изграждането на АЕЦ "Белене".
Източник: 24 часа (01.11.2021)

След ремонт 6-и блок на АЕЦ Козлодуй отново работи Плановият годишен ремонт на шести блок на АЕЦ „Козлодуй” е приключил. След проверка и издадено одобрение от страна на Агенцията за ядрено регулиране блокът бе включен в електроенергийната система на страната в 1:41 часа на 1 ноември. Ремонтът започна на 29 септември, като включваше и презареждане на реактора със свежо ядрено гориво. Реализирани са и предвидените дейности, свързани с повишаване на безопасността и осигуряване на дългосрочната експлоатация на блока. Другият ядрен енергоблок на АЕЦ „Козлодуй” – пети, работи с пълно натоварване на мощността, посочват от атомната централа. Междувременно от "Булгартрансгаз" съобщи за аварирал газопровод в района на село Ветрино. Разкъсан е участък от стария газопровод за пренос на природен газ за Румъния, като доставките за България са осигурени. От 3.15 часа тази нощ е спрян преносът на природен газ за Румъния, а от 7 часа сутринта са преустановени доставките по направлението Сърбия-Унгария. След 8 часа е възстановен частично преносът за Румъния. Аварийните групи на дружеството са на място, като в най-кратки срокове нарушеният участък на газопровода ще бъде подменен. Щетите са материални за дружеството, няма пострадали в района на аварията и не са нанесени материални щети на трети лица, посочват от "Булгартрансгаз".
Източник: Сега (02.11.2021)

Имало US кандидат за VII блок на “Козлодуй”, инвеститори чакат да решим за АЕЦ “Белене” Бъдещият VII блок на АЕЦ “Козлодуй” е привлякъл инвеститор, който е готов да вложи пари в него, съобщиха източници от ядрения сектор. Това е американска компания, която обаче не е “Уестингхаус”, чийто интерес е в изграждането на блока и доставката на гориво за български реактори. Идеята за хибридния модел за VII блок бе лансирана през декември 2020 г., когато американската посланичка Херо Мустафа беше на посещение в АЕЦ “Козлодуй”. Въпросният модел е руски ядрен остров от оборудването, което е на площадката на “Белене”, а останалото – от други западни доставчици. Тогава от Министерството на енергетиката заявиха, че процедурата за “Белене” не е спряна и че това е в правомощията на парламента. Самата процедура за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ “Белене” беше и все още е пред финал Тя поне за пред публиката беше спряна заради пандемията. Кандидати от “краткия списък” са Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), “Атоменергопром”, част от “Росатом”, Корейската хидро-ядрена корпорация, “Фраматом” от Франция и “Дженерал Електрик” от САЩ. Преди пандемията оставаше предпоследната стъпка на процедурата - осигуряването на достъп до информационната зала в Националната електрическа компания. Индикативният срок за подаване на обвързващата оферта беше 31 май 2020 г. В разгара на първата вълна на пандемията през юни миналата година тогавашният премиер Бойко Борисов обяви новината, че мощен консорциум на “Дженерал Електрик”, “Росатом” и “Фраматом” обединява сили в състезанието за втората българска атомна централа. В процедурата останаха китайците и корейците. Така че държавата, по-скоро изпълнителната власт и парламентът, са в състояние на раздвоение – има процедура за инвеститор в “Белене”, а в същото време тече изпълнението на задачи, свързани със VII блок на АЕЦ “Козлодуй”. През май тази година преди идването на служебното правителство, тогавашния министър на енергетиката Теменужка Петкова отговаря на питане в парламента, че площадката за VII блок е лицензирана февруари 2020 г., има одобрена ОВОС за три типа реактори – ВВЕР тип усъвършенстван, АЕС-92, PWR AP 1000 и BBEP AEC-2006. Тя припомня, че през октомври 2020 г. правителството е възложило на енергийното министерство да разреши на БЕХ да влезе в преговори с компании от САЩ, развиващи нови ядрени технологии, включително малки модулни реактори, с цел проучване на възможностите за изграждане на нова мощност на площадка в АЕЦ “Козлодуй”, заради което е сформирана работна група. На 19 януари 2021 г. групата предлага да бъде разгледана възможността за реализация на проект ВВЕР АЕС-92 усъвършенстван тип, тоест – реактор от АЕЦ “Белене”. Става ясно, че “Уестингхаус” не може да достави АР-1000. С решение на кабинета се възлага на министъра да изработи финансов модел и правен анализ. Създава се нова работна група. В петък при общуването си през фейсбук с хората премиерът Стефан Янев заяви: Дали ще бъде в “Белене”, или в “Козлодуй”, за мен няма значение, но фактът, че България притежава два реактора, ние сме ги купили, добре е да се вземе решение да се построят като нова централа. Как ще се построи, как ще се намерят инвеститори, държавата да вземе решение”.
Източник: 24 часа (02.11.2021)

БЕХ с двама директори, в борда влизат още четирима Българският енергиен холдинг ще има втори изпълнителен директор, а бордът на директорите е увеличен от 5 на 9 души. Това става ясно от заявление, внесено в Агенцията по вписванията от министъра на енергетиката Андрей Живков. До момента изпълнителен директор на БЕХ бе само Валентин Николов - бивш депутат от ГЕРБ и зам.-министър, а впоследствие шеф на АЕЦ “Козлодуй”. Вторият изпълнителен директор ще е Иван Андреев, който също е бил шеф на АЕЦ, в момента е в съвета на директорите. Бордът на холдинга става с деветима членове. Живков променя устава на БЕХ и разпорежда на холдинга да внесе за регистрация измененията. Протоколът с решението му е от 5 ноември. Новите в борда на директорите са Пламен Дилков, Жеко Жеков, Веселина Лъчезарова Канатова-Бучкова, Антон Симеонов. С протокол от заседание на борда от същата дата петима - новоизбраните плюс Иван Андреев, избират ново ръководство За председател е избрана Веселина Канатова-Бучкова, за неин заместник - Пламен Дилков. До момента в борда на холдинга след конкурс са Валентин Николов, Диян Димитров, Иван Андреев, Стелиан Коев, временно в съвета на директорите до провеждане на конкурс за мястото е Александър Църноречки, който бе пиар на дружеството. Министърът на енергетиката Андрей Живков веднъж неуспешно уволни ръководството на холдинга на 2 юли. Тогава на място на петимата до провеждането на конкурс в шестмесечен срок Живков определи Мария Велкова, Веселина Канатова - Бучкова, Ива Петрова, инж. Пламен Дилков и Антон Симеонов. Ива Петрова вече е зам.-министър на енергетиката, останалите четирима, без Мария Велкова, попълват разширения борд. Така по модела за управление на Българската банка за развитие се увеличава управителното тяло, за да може старият борд да е малцинство.
Източник: 24 часа (09.11.2021)

Бизнесът без помощта от 110 лв. за скъпия ток Бизнесът все още не може да се възползва от помощта в размер на 110 лв. за мегаватчас електрическа енергия за месеците октомври и ноември 2021 г., която беше въведена заради високите цени на тока, тъй като механизмът не е одобрен от Европейската комисия. За това алармираха от Асоциацията за свободен енергиен пазар. “Механизмът ще се реализира посредством търговците на електрическа енергия, които следва да изплатят помощта към крайните клиенти след превеждането на финансовите средства от Министерство на енергетиката. Въпреки информацията от правителството, че от вчера - 9 ноември 2021 г., министърът на енергетиката Андрей Живков започвал подписването на типови договори с търговците във връзка с изпълнението на програмата за компенсиране на бизнеса, помощта ще се осъществява едва след одобрение на механизма от страна на Европейската комисия, каквото все още липсва”, пишат в писмо до медиите от Асоциацията. От помощта трябва да се възползват над 630 хил. небитови потребители, а по прогноза на Министерство на енергетиката, реалното изплащането на предвидените компенсации от 110 лв./Мвтч ще започнат най-рано през декември 2021 г. Припомняме, че общият бюджет по тази схема ще бъде 450 млн. лв., които ще дойдат от държавния бюджет, като се намали дължимият дивидент от АЕЦ “Козлодуй”. Механизмът бе одобрен от правителството на 21 октомври след остро настояване от страна на бизнеса. Първоначално се обсъждаше сумата от 50 лв. за мегаватчас, но според фирмите такава сума е крайно недостатъчна и правителството реши сумата да е 110 лв. Подпомагането ще бъде за два месеца - октомври и ноември. От Асоциацията на индустриалния капитал също се оплакаха, че въпреки договорената компенсация заради рекордните цени на борсовия ток, който достигна до 500 лв. за мегватчас през последните месеци, все още няма яснота как и кога ще им бъдат изплатени парите, а мерките са закъснели.
Източник: Труд (10.11.2021)

22 наши фирми са сред най-големите 500 в Източна Европа 22 български фирми попадат в тазгодишната класация ТОП 500 на най-големите компании в Централна и Източна Еропа, която за 13-та година се изготвя от международната агенция за кредитно застраховане и управление на риска "Кофас". За сравнение през предходната година България бе представена в ТОП 500 в ЦИЕ с 18 компании. Сега общият оборот на 22-те най-големи български фирми е 20.748 млрд. евро (по финансови отчети за 2020 г.) и така страната ни се нарежда на 7-о място в класацията. Българските фирми, които попадат в ТОП 500, са предимно от химическата, петролната и фармацевтичната промишленост, наред с финансови, информационни и телекомуникационни услуги. За поредна година най-голяма българска компания е Български енергиен холдинг, който се нарежда на 34-то място с оборот през 2020 г. от 2.861 млрд. евро и печалба от 80 млн. евро. Въпреки че по двата показателя БЕХ отбелязва спад, все пак държавният енергиен холдинг се е изкачил с една позиция нагоре в тазгодишната класация. Втората най-голяма българска компания е металургичната "Аурубис България" - на 38-о място, с 12% ръст на продажбите до 2.7 млрд. евро и печалба от 135 млн. евро. "ЛУКойл Нефтохим" е паднала до 111-то място (38-о предата година). Петролната рафинерия е отчела 53% спад на оборота си през 2020 г. до 1.523 млрд. евро и загуба от 260 млн. евро. "ЛУКойл България" с продажби за 1.109 млрд. евро също е преминала на по-задни позиции - от 112-то място на 182-ро. Сред най-големите български компании са също така НЕК (150-о място), инвестиционният холдинг "Адванс Пропъртис" - 206-то, производителят на стъклен амбалаж "Би ей глас", който скача от 416-а позиция на 217-а, "Кауфланд България" - 221-во, заводът за биодизел "Астра био плант" - 233-то, "Софарма", "Сакса", "Лидл България", АЕЦ "Козлодуй", "Хювепроджект", "Експрес лоджистик", БТК. Тази година за първи път в ТОП 500 на ЦИЕ влизат шест български компании - "Софарма трейдинг", "А1", "Олива", "Видеолукс" (притежава веригите "Практикер" и "Технополис"), доставчикът на логистични услуги "Орбико България" и металургичният завод "София мед"
Източник: Сега (12.11.2021)

АЕЦ "Козлодуй" отчете рекордните 717.5 млн. лв. печалба за деветмесечието Докато едни губят от поскъпването на електроенергията, други като производителите на ток печелят. Най-ясно това се вижда при АЕЦ "Козлодуй", чиито производствени разходи са сравнително ниски и постоянни (заради отдавна изплатената инвестиция в централата), а енергията, която продава на борсата, поскъпва драстично през последните месеци. Така, въпреки че рекордните цени на тока бяха регистрирани през ноември, а октомври е с 50% по-скъп от септември, междинния финансов отчет на АЕЦ към края на деветмесечието пак е внушителен. При еднакво производство на електроенергия приходите се увеличават с над 70% на годишна база - до 1.57 млрд. лв. Печалбата обаче е почти три пъти по-голяма - от 245 млн. лв. тя се повишава до 717.5 млн. лева. Но голяма част от тези пари не остават в централата. Свръхпечалбата на АЕЦ-а, която надвишава значително прогнозните разчети, буквално се иззема от държавата, за да се компенсира бизнесът за скъпия ток със 110 лв./мВтч през октомври и ноември. От отчета става ясно, че са изплатени 138 млн. лв. дивидент на БЕХ, който е отчислен от печалбата за 2020 г., а заедно с това е изплатен и допълнителен дивидент от 470 млн. лв. - през февруари 220 млн. лв. за сметка на фонд "Други резерви" и през август 250 млн. лв. за сметка на неразпределена печалба от минали години и фонд "Други резерви". При всички случаи държавата ще изиска и още един извънреден дивидент от АЕЦ "Козлодуй", тъй като схемата с компенсациите за бизнеса не само ще продължи през декември и след Нова година, но и най-вероятно самият размер на компенсациите ще се увеличи - от сегашните 110 лв. на поне 170 лв./мВтч. Въпреки изплатените редовни и допълнителни дивиденти наличните парични средства на АЕЦ "Козлодуй" се увеличават. От 485 млн. лв. към 30 септември 2020 г. те достигат 720 млн. лв. към 30 септември 2021 г.
Източник: Капитал (01.12.2021)