АЕЦ „Козлодуй” приключва 2019 г. с производствен рекорд За АЕЦ „Козлодуй” отминаващата 2019-а ще бъде годината с най-високото производствено постижение в експлоатационната история на 5 и 6 блок досега, съобщиха от пресцентъра на атомната централа. От 1 януари до 09:00 ч. днес, 27 декември, при спазване на всички изисквания за безопасност, атомната централа произведе 16 315 212 МWh електроенергия. Това надхвърля количеството, отбелязало предишния годишен производствен рекорд, постигнат през 2011 година. С още 240 000 MWh, които се очаква да бъдат генерирани в оставащите до края на декември дни, произведената през тази година електроенергия ще бъде 16 555 000 МWh. Този резултат на АЕЦ „Козлодуй” се нарежда сред водещите световни постижения на атомни централи, експлоатиращи реактори от същия тип, и поставя достоен финал на 2019-а, в която бяха отбелязани 45 години от началото на експлоатацията на атомната централа.
Източник: Монитор (02.01.2020)

За 2 дни - рекорд при търговията с ток на борсата Два дни – за 1 и 3 януари, платформата за търговия “ден напред” на енергийната борса регистрира рекорди за изтъргувани количества електроенергия. За 3 януари са продадени и купени 36 112,8 мегаватчаса. Като средната мощност е 1504,7 мегавата, тоест 2/3 от мощността на АЕЦ “Козлодуй”. Средната цена за мегаватчас бе 116,16 лв. за мегаватчас. Средната цена на пиковата енергия (от 9 до 20 ч) бe 136,07 лв. за мегаватчас, а извънпиковата електроенергия (1-8 ч; 21-24 ч) е изтъргувана при средна цена 96,25 лв. за мегаватчас. Предишният рекорд в търгуваните количества ток бе поставен на последната за 2019 г. тръжна сесия с ден на доставка 1 януари. Тогава бяха продадени общо 35 865,20 мегаватчаса, а средната почасова мощност беше 1494,4 мегавата.
Източник: 24 часа (03.01.2020)

В 25 големи производителя на ток ще има ремонтни дейности през 2020 г. Общо 25 големи производителя на ток са обявили пред Електроенергийния системен оператор, че планират ремонтни дейности през 2020 г., които в определени периоди ще доведат до спиране на мощностите им. Сред тях са както държавни централи като АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", така и частни като американските ТЕЦ-ове - "Ей и Ес Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" и свързаните с Христо Ковачки дружества. Ремонти предстоят и в столичната "Топлофикация". Графикът с ремонтите в централите е от особено значение за цените на електроенергията на свободния пазар, тъй като изключването на определени мощности обикновено води до поскъпване на тока. Последният пример за това са плановите ремонти в АЕЦ "Козлодуй" през септември и октомври миналата година, които доведоха до 20% скок в цените на платформата "Ден напред" на Българската независима енергийна борса.Тази година АЕЦ "Козлодуй" ще започне ремонтната си програма още през април, когато ще стартират дейности при петия блок. Те ще продължат общо 43 дни. Ремонт ще има и на шести блок на атомната ни централа, но той е планиран за септември. В графика на ЕСО не се посочва точно какви дейности ще се извършват. Миналия октомври шести блок на АЕЦ "Козлодуй" получи нов лиценз за експлоатация, който му позволява да работи през следващите 10 години. В същото време през м.г. само в рамките на няколко месеца шести блок спря на два пъти, след задействане на аварийните защити. Последно това се случи през ноември след сработване на защита на блочните трансформатори, преди това август заради технически проблем. Малко по-рано - през април, реакторът отново отказа, след като електрическата защита на генератора се включи.
Източник: Капитал (14.01.2020)

„Westinghouse“ ще модернизира 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ Американският енергиен гигант „Westinghouse Electric Company“ подписа договор за модернизацията на АЕЦ "Козлодуй", съобщава БГНЕС. „Westinghouse“ обяви, че е подписала договор с АЕЦ "Козлодуй" в България за преместване на текущите информационни и контролни системи (I&C), базирани на платформата Ovation™ на 5 и 6 блок по най-новите стандарти. Това ще осигури още по-голяма конкурентоспособност и ефективност в начина на работа на тези централи. „Дигитализацията и модернизацията на експлоатираното ядрено оборудване е ключова част от дългосрочните операции на нашия клиент и стратегически приоритет за Westinghouse“, казва Тарик Чохо, президент на бизнес звеното за операции по изграждане в Европа, Близкия изток и Африка (EMEA) на Westinghouse. „Имаме удоволствието да подкрепим 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" в техните усилия да използват най-добрите налични технологии и да доставят икономически и чиста енергия на България за десетилетия напред.“ Платформата Оvation е една от най-модерните I&C платформи за енергийния сектор и се използва широко както в работещи, така и в нови ядрени централи. Като доставчик на платформата Оvation за ядрената промишленост, Westinghouse внедрява Ovation в АЕЦ „Козлодуй” повече от 15 години и платформата се оказа безопасна, надеждна и много икономична. Westinghouse се ангажира да подкрепи блокове 5 и 6 на "Козлодуй" в поддържането на платформата Оvation поне още 30 години, като подкрепя плановете на Козлодуй да експлоатира 5 и 6 блокове поне до 2049 г. „Модернизацията на 5 и 6 блок беше необходима и като всеки един компютър, той трябваше да бъде подменен след 15 години работа“, заяви за Александър Николов, заместник-изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“. Той уточни, че договорът с американската компания е подписан вчера, 16 януари. Това е поредната стъпка от цялостната рехабилитация на двете ядрени мощности, каза Николов. Експертът подчерта, че съвместното сътрудничество с американците датира от средата на 90-те години на миналия век. Автоматичната система за управление на технологичния процес, която се внедрява в АЕЦ „Козлодуй“ е от още по-ново поколение, гарантиращо сигурността на 5 и 6 блок в следващите 30 години, заяви Александър Николов. Подписаният договор е за сумата от 63,5 милиона лева. „Westinghouse Electric Company“ е водеща световна компания за ядрена енергия и е водещ доставчик на продукти и технологии за ядрени централи за комунални услуги в целия свят. „Westinghouse“ достави първия в света търговски воден реактор под налягане през 1957 г. в САЩ. Днес технологията „Westinghouse“ е основа за приблизително половината от действащите в света ядрени централи.
Източник: Дарик радио (20.01.2020)

„Westinghouse“ ще модернизира 5 и 6 блок на АЕЦ “Козлодуй” „Westinghouse Electric Company“ обяви, че е подписала договор с АЕЦ “Козлодуй” в България за преместване на текущите информационни и контролни системи (I&C), базирани на платформата Ovation™ на 5 и 6 блок по най-новите стандарти. „Дигитализацията и модернизацията на експлоатационния ядрен флот е ключова част от дългосрочните операции на нашия клиент и стратегически приоритет за Westinghouse“, съобщава Тарик Чохо, президент на бизнес звеното за операции на ядрени централи в Европа, Близкия изток и Африка на Westinghouse. „Имаме удоволствието да подкрепим Козлодуй 5 и 6 в техните усилия да използват най-добрите налични технологии и да доставят икономически и чиста енергия на България за десетилетия напред.“ Платформата ovation е една от най-модерните I&C платформи за енергийния сектор и се използва широко както в работещи, така и в нови ядрени централи. Като доставчик на платформата ovation за ядрената промишленост, Westinghouse внедрява Ovation в АЕЦ „Козлодуй” повече от 15 години и платформата се оказа безопасна, надеждна и много икономична. Westinghouse се ангажира да подкрепи блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“ в поддържането на платформата ovation поне още 30 години, като подкрепя плановете на Козлодуй да експлоатира 5 и 6 блокове поне до 2049 г.
Източник: Труд (20.01.2020)

Енергетика и военен завод носят благосъстоянието на област Стара Загора Ако изключим София, където е съсредоточена една пета от икономиката на България, и подредим останалите области по техния икономически ръст, ще видим, че за него големината на територията няма почти никакво значение. Защото на второ място по БВП не е Пловдив, а Стара Загора. На второ място по средна работна заплата отново е Стара Загора – по-напред от Пловдив, Варна и Бургас. Данните от тазгодишното изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) “Регионални профили” показват, че за втора година област Стара Загора е шампион по икономическо развитие и се класира на второ място в България след София. Така беше и в миналогодишната класация, а ако прегледаме всички останали издания на “Регионални профили”, ще видим, че Стара Загора винаги е в челните места. Кое прави Стара Загора специална? На първо място това е областта с най-висок дял на енергетиката в местната индустрия след Враца, върху чиято икономика АЕЦ “Козлодуй” има огромно влияние. Откакто през 2009-а и 2011 г. бяха пуснати в действие американските централи “КонтурГлобал Марица изток 3” и “Ей И Ес Гълъбово”, делът на енергетиката в добавената стойност на местната индустрия се повиши до 65%. Само в комплекса “Марица-изток” са заети 30 хиляди души, а заедно със съпътстващите производства и услуги техният брой се удвоява. Оттук идват и големите средни заплати. По последни данни годишната е 12 248 лв. и това я поставя на второ място след столицата, където е 17 199 лв. На трето място по този показател е София - област, където е 12 149 лв., а Пловдив, Варна и Бургас се класират след тях. В самата Стара Загора средната заплата е 1020 лв., но в енергийния сектор, който е основен за областта, данните на НСИ сочат сумата от 1891 лв. Колкото до брутния вътрешен продукт на глава от населението, подреждането на областите в България е почти същото. На първо място е столицата с 30 295 лв., на второ е Стара Загора със 17 550 лв., на трето е София област с 15 527 лв., следват Варна, Бургас, Пловдив и Русе. Казанлък и машиностроенето са другият двигател за икономическия растеж на област Стара Загора. Казанлък е преди всичко мястото, на което се намира един от най-големите работодатели в България – “Арсенал”. В момента в него работят 9502 души, а заедно със съпътстващите дейности със сигурност заводът осигурява прехраната на още толкова. Тук се намират и два големи машиностроителни завода – “М+C Хидравли” и “Капрони”. В Стара Загора има и предприятия, които осигуряват суровини за оръжейната и машиностроителната промишленост. Например заводът за чугунени отливки “Прогрес” и ковашко-пресовото предприятие “Пресков” - т.е. в областта има своебразен машиностроителен клъстер. Към това може да се добавят и редица производители на оборудване за автомобилната промишленост. Дейността на всички тези предприятия в област Стара Загора превръща пазара на труда в един от най-добре развитите в страната. В момента безработицата в областта е едва 2,3% и това отново я нарежда на трето място. За отбелязване е, че по този показател на първо място не е столицата, а София-област (0,7%), тъй като голяма част от индустрията на столицата всъщност се намира на територията на областта. В София-град безработицата е 2,1%. Стара Загора е и една от областите с най-висока заетост на населението на възраст между 15 и 64 години. Тя се повишава с големи темпове през последните 2-3 години и в момента по този показател е отново на трето място след столицата и София-област. В София заетостта е 75,6%, в областта е 73,3%, а веднага след тях идват Стара Загора и Благоевград с по 71%. Стара Загора е добър пример за връзка между пазара на труда и образованието. Тя е областта с най-голям дял на хората със средно образование сред работещите и с много възможности за професионално обучение. Има седем професионални гимназии, две профилирани, както и Тракийският университет, в който има земеделски, медицински и технически специалности. Стара Загора беше и лидер при въвеждането на дуалното обучение преди няколко години най-вече в машиностроенето. В момента в шест от професионалните гимназии действат договори с предприятия за дуално обучение. Стара Загора се намира в географския център на България, а откакто има пряк излаз на магистрала “Тракия”, се прави лесна връзка с Пловдив, Бургас и столицата Оценката на ИПИ за инфраструктурата в областта е сред най-високите възможни. Неслучайно първите заявки за терени в новата икономическа зона “Загоре”, която предстои да се развие, са от фирми, занимаващи се с логистична и транспортна дейност. Областният център, в който са съсредоточени много машиностроителни предприятия, е леснодостъпен от цялата страна и така суровините и готовата продукция удобно могат да достигат до наши и чужди пазари. На фона на всички тези данни би могло да се помисли, че областта е сред най-удобните за живеене в България, но в това отношение показателите невинаги са сред най-добрите. Факт е, че в Стара Загора местните данъци и такси са сред най-ниските в страната, но има и изключения. Стара Загора е областта с най-ниската за страната ставка на данъка върху недвижимите имоти за юридическите лица – едва 1,49 промила. Има обаче 18 области в страната, в които данъкът върху превозните средства е по-нисък, отколкото в Стара Загора, където е 1,33 лв. годишно за киловат мощност. Годишният патентен данък, който плащат търговците на открито, е четвъртият най-висок в страната след столицата, Варна и Бургас. Сравнително високи са и данъците при прехвърляне на собственост и за таксиметровите превозвачи. Здравеопазването на Стара Загора не блести с особено високи резултати, показват данните от “Регионалните профили”. По показатели като брой лица на един общопрактикуващ лекар, брой места в многопрофилна болница, коефициент на детска смъртност и дял на здравноосигурените е някъде по средата на класацията, изпреварена от всички останали области с големи центрове. И някак си естествено за такава голяма въглищна енергетика Стара Загора е областта с най-големи емисии въглероден диоксид в атмосферата – 4102,2 тона на квадратен километър. Това е четири пъти над следващата област в това подреждане – София-град, където е 1073,5 тона. Най-голямото предизвикателство пред икономиката на Стара Загора също е свързано с енергетиката. Неизбежно е през следващото десетилетие делът на въглищната енергетика да се ограничава, а добивът на лигнитни въглища в района е пряко свързан с местните централи, тъй като те нямат пазар другаде. Това означава, че един от китовете, на които се крепи местната икономика, няма вече да оказва сегашното огромно влияние върху нея и трябва да се търсят други пътища за развитие.
Източник: 24 часа (11.02.2020)

Токът за бизнеса поскъпнал рязко заради софтуерен проблем Основната причина за рязкото поскъпване на тока на българската борса се оказа софтуерен проблем на съседните пазарни платформи. Това обясни енергийният министър Теменужка Петкова, след като изслушала шефа на Енергийната борса днес по време на среща с бизнеса, на която домакин е бил един от главните недоволни от високите цени на електроенергията за бизнеса - Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). Въпреки намерения "софтуерен виновник" Петкова призна, че проблем има, но тепърва ще се анализират данните и ще се установи защо токът за индустрията у нас е по-скъп от този в останалите държави. Министърът на енергетиката каза, че на днешната среща не са обсъждани поисканите от работодателските организации оставки на шефовете на Българския енергиен холдинг, Българската независима енергийна борса и на ТЕЦ "Марица изток 2". "Срещата беше изключително ползотворна, премина в много конструктивен, в много партньорски диалог. С колегите от бизнеса, винаги сме си говорили много честно и открито, когато има проблеми търсим общи решения. Конкретната мярка е активен диалог - каза още Петкова. - Цената, основният път за нейното, така да кажем, пазарно изражение е пълната либерализация на пазара на електрическа енергия. Има закон, който закон ясно казва кой упражнява контрол по отношение работата на борсата - това е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Има специален регламент - REMIT (б.р. - Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия, който е специфична, секторна регулаторна рамка за наблюдение на пазара на електроенергия) - той е транспониран в Закона за енергетиката и колегите от КЕВР са на своето място и вършат своята работа". В продължилата повече от 3 часа среща, освен представители на работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, са участвали и председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов, изп.-директори на БЕХ, ТЕЦ "Марица Изток 2", НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ЕСО, "Булгаргаз", БНЕБ, Мини "Марица Изток", както и зам.-министърът Жечо Станков и експерти от министерството на енергетиката. Според участниците, предстои допълнителна среща с ръководството на ТЕЦ "Марица Изток 2". На нея трябва да се обсъдят мерки за оптимизация на работата ?, "така че да се отговори на новите регулаторни предизвикателства и на критиките, отправени от страна на бизнеса". Целта е да се намерят пазарни решения на проблемите, които поставят дружеството в затруднено положение.
Източник: Сега (14.02.2020)

Лошо управляван сектор Трусовете в енергийния сектор в България продължават и в началото на 2020 г. Трусовете в енергийния сектор в България продължават и в началото на 2020 г. А слушайки цялото говорене и действия на хората, отговорни за развитието на сектора, изглежда, че решения за пазара на електроенергия в страната няма, или по-скоро те не могат да ги намерят. Цените на борсата отново са рекордни, а в някои дни разликите между стойността у нас и в останалите държави от ЕС, с които българската индустрия е в пряка конкуренция, са фрапантни, меко казано. Работодателите в енергоемките индустрии, които нямат особен избор освен да купуват скъпата електроенергия, недоволстват, защото в някои случаи им се налага да работят на загуба. Държавата отрича да има вина, прехвърляйки топката към "невидимата ръка на пазара". Експертите обаче са категорични - енергетиката в България се управлява лошо, а от това страдат както бизнесът, така и потребителите. български ток vs. европейски През последните дни в страната ни отново бяха отчетени най-високите цени на борсовия ток в ЕС. Разликите в цените между България и западноевропейски държави като Германия често показват сериозни отклонения, като на Запад и Север цените винаги са по-ниски от тези в нашия регион. Сравненията обаче не винаги са абсолютно коректни, тъй като цените на електрическата енергия са много сложни като структура. "Редица държави членки, например Германия, изключват разходите за СО2 емисии на производителите от енергийната компонента и ги пренасочват към категорията на добавките. Националната практика е друга – разходите за въглеродни емисии на централите се калкулират в цената за енергия", пише в анализ на Института за енергиен мениджмънт. За тези разлики говори и Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). „Правят се сравнения, които не са коректни. Борсата в Германия, например, формира цена по различен начин и прякото сравнение не показва същината на проблема и не позволява неговото решение“, казва той. Скъпо ли е наистина? Цените на борсовия ток у нас няколко пъти достигнаха рекордни стойности, такъв случай имаше и през миналата седмица, но това се случва периодично още от лятото на миналата година. Работодателите често изнасят данни, които показват твърде високи стойности, в сравнение със Западна Европа. При последния случай от 9 февруари председателят на КРИБ Кирил Домусчиев показа графика, от която се видя, че токът в България на сегмент "ден напред" е над 63 евро/mWh, докато в Германия беше под 2 евро. Но цените бяха в пъти по-ниски в цяла Западна Европа и малко по-ниски в нашия регион. Осреднено обаче картина не изглежда толкова стряскащо. От редовния тримесечен доклад на Европейската комисия се вижда, че борсовите цени на тока в ЕС за последните три месеца на 2019 г. не са най-високите. Средните цени в България за конкретния период дори са малко по-ниски от тези в региона на Източна Европа. У нас те са били средно 54.3 евро/mWh, в Румъния е 58.7 евро/mWh, Унгария 56.4 евро/mWh, Гърция 62.4 евро/mWh, Полша 57.9 евро/mWh. Институтът за енергиен мениджмънт в свой анализ сравнява реалните средни цени през 2019 г. на няколко пазара в нашия регион и от графиката се вижда, че в България средногодишната цена е до 34% по-ниска спрямо другите борси при сегмента пазар "ден напред". От Института уточняват, че в цените на електроенергията на едро за пазар "ден напред" в България влиза само енергийната компонента, без последващите данъци и такси. Експертите подчертават, че енергийната компонента е само част от формирането на пълната цена и само част от енергията на борсата (около 1/3) от се търгува на този сегмент. По-голямото количество се търгува на сегмент Централизиран пазар за двустранни договори (ЦПДД). Спрямо цените в Западна и Северна Европа, обаче, в България определено стойностите са доста по-високи. "Регионалният ни пазар зависи изключително много от въглищата и съответно в целия регион имаме по-високи цени на електроенергията", обяснява пред Economic.bg Антон Иванов. България е сред първенците в ЕС по производство на електроенергия от въглища. Според данни на статистическия сайт Statista страната ни произвежда 45% от своя ток от въглища, за което се налага да плаща за въглеродни квоти, чиито цени постоянно растат. За миналата година те достигнаха 25 евро за тон и имайки предвид високия коефициент на нашите въглищни електроцентрали, от тях се произвежда скъп ток. Само през 2019 г. държавният „ТЕЦ Марица Изток 2“ ще трябва да отдели за вредни емисии около 500 млн. лв. В крайна сметка те се поемат от Българския енергиен холдинг (БЕХ), който през 2019 г. също започна да трупа загуби. Поскъпването на въглеродните емисии е и една от причините за ръста на цената на тока и за битовите потребители. Защо цените са високи? Антон Иванов обясни, че когато сравняваме един ценови компонент и акцентът се поставя върху него, то не се разкрива същината на проблема. „Германия като мощна икономика успешно прилага онези политики от доста време, които позволяват работа на либерализиран пазар на всички потребители и прилагане на мерки за постепенно намаляване на скъпите горива в техния микс и балансиране на разходите за енергия спрямо техните приходи от дейността. В това отношение България изостава, но успява да балансира разходите за енергия спрямо приходите на нашите пазари. Изисква се стратегия, която да ни покаже как с инвестиции ние ще догоним западноевропейските държави“, казва той. Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), коментира, че цените на електроенергията естествено се увеличават навсякъде в Европа и света, като тази тенденция ще продължи. "Нашите цени растат и заради това. От друга страна те растат по-бързо от останалите държави, което е проблем. Ние сме имали нереалистично ниски цени преди това и съответно, за да стигнем до реалните стойности имаме по-високо увеличение от тези на съседните страни", казва той. Той изтъква и, че в България цените на електроенергията се покачват по-бързо, отколкото при останалите държави в региона, защото дълго време са били държани нереалистично ниски. "Сега на свободния пазар, за да стигнем до реалните стойности, имаме по-голямо увеличение от тези на съседните страни", казва икономистът. Но проблемът не е един Българският борсов енергиен пазар страда от много проблеми и всеки от тях има различна стойност, смятат повечето експерти в сектора. „Българската система за борсова търговия не ефективна“, казва енергийния експерт Иван Хиновски. Според него един от основните проблеми в нея е това, че всички продавачи на електроенергия минават през търговци, а в Германия, например, няма този посредник и сделките са между производител и купувач. Търговецът си слага надценка, купувайки електроенергията и след това я оферира на борсата и така се получава по-висока цена. „В момента има криза за вода и всички водноелектрически централи, които по принцип предлагат евтина енергия, в момента не предлагат, а вместо нея има енергия от ТЕЦ-ове, която е много скъпа“, казва Хиновски. Тази тенденция очертава и Калоян Стайков, като според него заради топлата зима автоматично намалява търсенето на български ток, което намалява приходите в системата, които трябва да дойдат от другаде. Хиновски коментира, че неефективните производства са другата причина за проблемите на борсата. „Това са мощности, които се толерират - "студен резерв", който получава пари, за да стои и да чака деня X, за да заработи. България така и не въведе механизма за капацитет, който е стъпката, чрез която "студеният резерв" щеше да се преформулира в търгове. И горещият, и студеният резерв у нас са на много висока цена“, казва експертът. Проблемите на енергийната борса трудно могат да се обобщят в едно изречение, но ако се опитаме да го съставим, то било звучало така – лошо управление в сектора, високи цени на въглеродните емисии, концентрация на пазара и конюнктурни фактори като топлата зима. Откъде тръгва всичко Според Калоян Стайков от ИПИ повечето проблеми в сектора започнаха да се проявяват още през 2012 г. с увеличението на цените заради "зелената" енергия. След това последва лавината от социални протести. През 2015 г. нещата се стабилизираха, а през 2016 г. започна недоволството на индустриалните потребители. „Това се получава, защото в един момент балансът на този сектор започна да се изменя. Първоначално голямата тежест от сгрешената политика в сектора беше прехвърлена на домакинствата, те започнаха да протестират, падна правителството и новото реши, че няма да продължава така, прехвърляйки проблемите върху НЕК. НЕК обаче натрупа огромни загуби през 2013-2014 г., след което се видя, че не може да продължава така и тежестта се прехвърлиха върху бизнеса. И в момента бизнесът плаща голяма част от цената за всички тези политики", обясни икономистът. Проблемите на различните сегменти са изцяло свързани. Ако има проблем на свободния пазар, най-вероятно той е свързан с регулирания. Когато има ниски цени на регулирания пазар, компаниите са принудени да ги компенсират отнякъде – или от свободния пазар, или от износ, но виждаме, че износът тази година намалява. "Първото лесно обяснение за проблемите в сектора, е че има огромна концентрация на пазара и няма конкуренция", обяснява Стайков. На различните сегменти БЕХ формира между 80-90% от продадената енергия, което няма как да се заобиколи. Друга причина идва от външния фактор – квотите, които се увеличават. „ТЕЦ Марица Изток 2", която страда основно заради това - около 60% от разходите ? са за гориво, енергия и квоти – компоненти, които няма как да се оптимизират. Същото се отнася и за микса на НЕК, тъй като ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 са част от този микс. Друга причина е, че голяма част от енергията се търгува по двустранни договори. Решението, според Стайков, е в регулатора - Комисията за енергийно и водно регулиране. "Когато има концентрация на пазара, трябва да си сигурен, че тя не нарушава свободната търговия и конкуренцията. БЕХ е почти естествен монопол при производството на електрическа енергия и КЕВР трябва да следи какво се случва с търговията. От години регулаторът обещава разследвания и мерки срещу потенциални злоупотреби на пазара, но до момента няма резултат", обясни той. Липсват правилните политики Политиките на държавата и законодателните промени очевидно не водят до баланс на пазара, а от това страда най-много бизнесът. Заключението на много експерти е, че лошото управление в сектора води до всички трусове, на които сме свидетели в момента. „Цената на електроенергията на борсата в България наистина е много по-висока от другите страни, което създава усещане, че страната ни изостава с онези политики, които водят до снижаване на цените“, добавя Антон Иванов от БЕМФ. По думите му не сме показали как ще използваме механизмите за справедлив преход и изоставаме в това да ползваме реални финансови ресурси, за да адаптираме нашата икономика и енергетика. „Не съм съгласен с индустрията в акцента, който тя поставя върху цената на пазара „Ден напред“, но съм съгласен с тяхното искане за постепенно подобряване и устойчиви мерки за подобряване на икономическата среда в България", категоричен е Иванов. Търговецът затова е търговец, за да максимизира печалбата си, когато има тази възможност. Тук идва въпросът за регулациите и рамката, която поставя държавата при работа на търговците. „Пазарът в България не е достатъчно зрял“, каза експертът от БЕМФ. Задължението цялата електрическа енергия, която се продава по свободно договорени цени, да се търгува на борсата от началото на 2018 г., следваше логиката, че пазарните сили ще наложат дисциплина при управлението на държавните производители и ще доведат до по-конкурентни цени. "Когато обаче концентрацията на пазара е толкова голяма, колкото е в България, подобни мерки не работят, както се вижда. За да заработи това нещо трябва да имаме интегрирани пазари със съседни страни и необходимата междусистемна свързаност, а ние ги нямаме", казва Стайков. И той е категоричен, че генерално секторът не се управлява както трябва, няма ясна визия за това какво се случва, а стъпките за интегриране на пазарите със съседните страни се бавят. По думите му КЕВР трябва да следи повече търговията, да следи условията, при които се продава електроенергията и сигналите за злоупотреби. Друг проблем за борсата е и липсата на стандартизирани продукти. "Няма пълно решение - панацея, но могат да се правят стъпки в правилната посока", категоричен е Стайков. Според него вариантите са строителство на междусистемна свързаност, интегриране на пазарите - "ден напред" и за двустранни договори, както и активен регулатор. "Регулаторът трябва да е по-активен в условия, в които държавните компании имат почти монополна роля при производството на електрическа енергия и в краткосрочен план няма откъде да се появи пазарна сила, която да промени ситуацията", добави той.
Източник: economic.bg (14.02.2020)

Производството на ток е с 11.2% по-ниско от началото на 2020 г. Производството на електроенергия в България е спаднало с 11.26% от началото на 2020 г. до 15 март. В същото време потреблението е само с 2% по-слабо. Разликата се компенсира от внушително увеличения внос - с почти 94% повече в сравнение със същия период на 2019 година. Това показва оперативната справка на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който следи производството, потреблението, вноса и износа на електричество. Данните показват още, че износът се е свил с 24%, поради което дейността на базовите мощности - АЕЦ "Козлодуй" и въглищните централи, е спаднала с около 10%. Валежите от дъжд и сняг през последните седмици обаче са се отразили на ВЕЦ-овете. Ако до миналата седмица спадът в производството на електричество от водните централи беше около 50%, сега той е 39.4%, показва още справката на ЕСО. На този фон се наблюдава увеличено производство на електроенергия от страна на фотоволтаиците, вятърните централи и централите на биомаса.
Източник: Капитал (19.03.2020)

"Росатом" спечели търг за модернизацията на АЕЦ "Козлодуй" Електроенергийното подразделение на руската корпорация „Росатом” – АО „Русатом Сервис” и АЕЦ „Козлодуй“ подписаха договор за модернизация на апаратурата за контрол на неутронния поток (АКНП) за Пети и Шести енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“ след открит търг, обявен през септември 2019 г. Тов асъобщиха от пресцентъра на "Русатом Сервис". АКНП играе решаваща роля за безопасността на АЕЦ и е предназначена за работа в системата за управление и защита (СУЗ) на водно - водния енергиен реактор. Модернизацията на АКНП е процес от изключителна важност, затова при подготовката на работната и техническа документация ще участват главният конструктор на реакторните инсталации на АЕЦ „Козлодуй“ – „ОКБ ГИДРОПРЕСС“ и научният ръководител на проекта – изследователският център „Курчатовски институт“. Производител на основното оборудване ще бъде руската компания „СНИИП - Систематом”, която разполага с всички необходими препоръки и опит в изпълнението на подобни проекти. Сред проектите, реализирани от „Русатом Сервис” за АЕЦ „Козлодуй“, е и удължаването на срока на експлоатация на Пети и Шести енергоблок.
Източник: 24 часа (27.03.2020)

АЕЦ "Козлодуй" си поръчва защитни облекла за 4.1 млн. лв. Малко над 4.1 млн. лв. е предвидени за закупуването на предпазно облекло за служителите на АЕЦ "Козлодуй". В рамките на две отделни обществени поръчки централата търси фирми, които да доставят защитно и работно облекло за енергетиците. Първата поръчка е на стойност малко над 2.8 млн. лв., а втората - за около 1.3 млн. лв. без ДДС. В конкретния случай поръчката на облекло няма нищо общо с епидемията от коронавируса, а е стандартна процедура за ядрената централа. За предпазване от заразата в централата са променени границите на работното време на различните категории персонал, прекратен е груповият транспорт и са ограничени контактите между хората.Доставката на защитно облекло е за работниците в т.нар. контролирана зона на ядрената централа. Достъпът до нея е ограничен, а на изходите се осъществява контрол на радиоактивното замърсяване на тялото и облеклото на персонала и на изнасяните предмети и материали. Облеклото, което си поръчва АЕЦ "Козлодуй", е именно с такава защита и предпазва работниците и служителите от замърсяване с радиоактивни частици и други видове замърсявания. Търгът е разделен в 11 отделни позиции за кандидатстване и е на обща стойност 2.84 млн. лв. без ДДС, които ще бъдат осигурени от бюджета на централата, без да се ползва външно финансиране, като средства от ЕС например. Търсят се отделни фирми за доставка на два вида бонета, чорапи, бели и зелени ръкавици и същите цветове гащеризони, фланелки и ръкавици срещу радиоактивно замърсяване и др. Поръчката ще се изпълнява за срок от две години, а фирмите могат да подават заявления за участия в срок до 27 април, става ясно от обявлението.
Източник: Капитал (31.03.2020)

Започна плановият годишен ремонт на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй” На 11 април 2020 г. по график започна плановият годишен ремонт на пети блок на АЕЦ „Козлодуй”, съобщиха от централата. По време на престоя ще бъдат изпълнени необходимите ремонтни работи, профилактика на оборудването и на системите на блока, както и презареждане на реактора със свежо ядрено гориво за новата 27-ма горивна кампания. Ще бъдат реализирани предвидените дейности и модификации, свързани с дългосрочната експлоатация на ядреното съоръжение. Предвижда се плановият годишен ремонт на пети блок да продължи до втората половина на месец май. Шести блок на АЕЦ „Козлодуй” работи с пълно натоварване на мощността.
Източник: 3e-news (13.04.2020)

6 нови разрешения за строеж са издадени от регионалното министерство след 13 март Шест нови разрешения за строеж са издадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството от 13 март т.г. досега, съобщиха от ведомството. Министерството продължава административното обслужване по Закона за устройство на територията при условията на обявеното извънредно положение. От началото на годината общият брой на издадените разрешения за строеж е 22. За същия период на миналата година те са били 25. Две от издадените сега разрешения са за подобекти от проекта за удвояване и електрификация на участък от железопътната линия Карнобат - Синдел на територията на община Аврен и за рехабилитация на две отсечки от третокласния път Провадия - Дъскотна - Айтос с обща дължина 33,4 км. Другите разрешения за строеж са за изграждане на офисни помещения и учебна зала в сградата за управление, персонал и учебно-тренировъчен център на площадката на АЕЦ "Козлодуй", за подмяна на високоволтови разединители на площадката на централата, реконструкция и модернизация на рибарско пристанище "Мичурин" в Царево и за строеж и за укрепване на свлачище на първокласния път Кюстендил - Радомир - Перник. Очаква се да бъде допълнена от възложителите проектната документация за още 6 обекта, след което инвестиционните проекти ще бъдат одобрени и ще бъдат издадени разрешения за строеж и за тях. Те са за изграждане на постоянна жп линия и съоръжение за пресичането й, както и за временна жп линия във връзка с модернизацията на пътя Калотина - Софийски околовръстен път. Предстои издаване на разрешение за строеж също за два участъка с обща дължина близо 13 км от проекта за модернизация на пътя Калотина - СОП, участък с дължина 0,5 км от лот 3.1 на АМ "Струма", модернизация на жп участъка Елин Пелин - Ихтиман, нови гарови здания, спирки и сгради, присъединителни проводи и пътни връзки към тях в Столична община и в землището на Сливница, станция за очистване на газопровода и кранов възел от проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД. Презаверено е разрешението за строеж за основен ремонт на близо 8 км от второкласния път Костинброд - Берковица - Монтана. През периода на извънредно положение със заповеди на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството е разрешено изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива за модернизация на жп линията София - Перник - Радомир, изменение на плановете за застрояване на поземлени имоти в община Елин Пелин във връзка с изпълнението на проекта за модернизация на жп линията София - Пловдив и изработване на проект за изменение на подробен устройствен план - парцеларен план за реконструкцията на съществуващи инженерни мрежи при модернизацията на близо 31,5-километров участък от първокласния път Калотина - Софийски околовръстен път. С експлоатационни дружества служебно са съгласувани подробен устройствен план - парцеларен план за около 41 км от модернизацията на пътя Видин - Ботевград и изменение на парцеларен план за приблизително 12 км от обходен път на гр. Монтана. Уточнени са редът и условията за взимане на неприсъствени решения от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика. Предстои членовете му да одобрят подробни устройствени планове за въздушни електропроводи и преносен газопровод до Панагюрище и Пирдоп. За рехабилитацията на 20-километров участък от третокласния път Чирпан - Симеоновград са регистрирани технически паспорт и екзекутивна документация. След 13 март е извършен трансфер на обща стойност 80 160 лв. към общините Ихтиман и Челопеч като финансово подпомагане за изработване на общи устройствени планове. Техните общински съвети са приели и са влезли в сила решения за одобряване на общите устройствени планове на двете общини. Съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията индивидуалните административни актове на министъра на регионалното развитие и благоустройството, включително разрешенията за строеж, както и заповеди за одобряване на подробни устройствени планове, могат да бъдат обжалвани в 30-дневен срок от обнародването им в "Държавен вестник", напомнят от МРРБ. Срокът за подаване на жалби и протести срещу актове, с които се одобрява подробен устройствен план или се издава разрешение за строеж за обект с национално значение, могат да се подават чрез органа, издал акта, в 14-дневен срок от обнародването на акта в "Държавен вестник". С влизането в сила на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение тези срокове спряха да текат от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение. С изменението на закона те продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на промените на 9 април в "Държавен вестник". За актовете, издадени преди 13 март, те ще започнат да текат отново за оставащия период, изчислен спрямо датата на спиране, като ще влязат в сила след изтичането им, в случай че няма постъпили жалби. Извършените действия от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение запазват силата си.
Източник: 24 часа (13.04.2020)

ЧЕЗ поиска 70% поскъпване за нощния ток Нощният ток да поскъпне със 70 на сто, а дневният - с малко над процент от юли е поискало електроснабдителното дружество ЧЕЗ. От публикуваните от енергийния регулатор заявления става ясно още, че другите две компании - И Ви Ен и Енерго Про, искат пренебрежима промяна - повишението на електроенергията да е под половин процент. От производителите поскъпване с 3 на сто иска АЕЦ „Козлодуй“, а от Националната електрическа компания са изчислили, че токът, произведен от техните ВЕЦ-ове, трябва да е с близо 40% по-скъп. Електроенергийният системен оператор пък иска с близо една трета по-високи да са таксите за достъп и пренос. Подаването на тези заявления е законово изискване, но не означава, че това ще е поскъпването на тока. От енергийния регулатор обясниха, че исканията на компаниите ще бъдат разгледани през юни и тогава ще бъде решено дали да има промяна в цените на електроенергията.
Източник: Сега (29.04.2020)

Печалбата на АЕЦ „Козлодуй“ достигна рекордните 324,8 млн. лева Рекордна печалба от 324,8 млн. лева е успяла да генерира АЕЦ „Козлодуй“ през миналата година. Положително влияние върху финансовия резултат на дружеството оказаха значително по-благоприятното развитие на пазара на електроенергия, което доведе до повишаване на средните пазарни цени, устойчивата работа на блокове 5 и 6 на 104%, както и съкращаването на плановия престой за шести блок, е записано във финансовия отчет на дружеството. Съществена роля за отличните резултати са рекордното количество произведена електроенергия считано от пуска на блок 5 до момента, стабилната тенденция за задържане на високи пазарни цени и ефективното управление на разходите, уточняват оттам. Основната част от приходите на централаъа са формирани от продажбата на електроенергия и са на обща стойност 1 312 млн.лв. с ръст от 213 млн.лв. Отчетените приходи от продажби по регулирани цени са в размер на 132 млн.лв. и не се отклоняват от същите за предходната година. Приходите от продажба на ел.енергия на нерегулиран пазар достигат 1 179 млн. лв., което е с 22 % (212 млн. лв.) над отчетените за 2018 г. Ръстът се дължи на увеличените пазарни продажби на електроенергия и повишените борсови цени. Разходите на Дружеството за оперативна дейност през 2019 г. са в размер на 969 млн.лв. и са с 3% над нивото на отчетените за предходната година. По-високи разходи са отчетени за фондове ИЕЯС, РАО и СЕС, във връзка с реализираните по-високи приходи от продажби на електрическа енергия, разходи за цена достъп до ел.преносната мрежа и разходи за провизия за задължение за доходи при пенсиониране. През 2019 г. входящите потоци от НЕК ЕАД за регулираните доставки не се отличават съществено в сравнение със същия период на 2018 г. Общественият доставчик е изпълнил дължимите парични вноски по сключени Споразумения за разсрочване, издължил е доставките от минали години и текущите от 2019 г. Годината се характеризира с висока степен на издължаване на регулираните текущи доставки от НЕК ЕАД над 70%, уточняват от АЕЦ-а. Освен нормативно – постановеното задължение за дивидент отчислен от печалбата за 2018 г. в размер на 80 млн.лв., Дружеството изплати и допълнителен дивидент на БЕХ ЕАД през 2019 г. в размер на 150 млн.лв. за сметка на фонд „ Други резерви” съгласно Решение на едноличния собственик на капитала, става ясно още от отчета.
Източник: 3e-news (10.06.2020)

Държавната енергетика и военни заводи на печалба и в кризата Въпреки коронакризата държавната енергетика и военни заводи работят с печалба. Това показват резултатите за второто тримесечие на годината. АЕЦ “Козлодуй” за полугодието е на плюс 140,18 млн. лв., при 178,57 млн. за шестте месеца на 2019 г., което е с 21,5% по-малко. Централата е произвела 2,4 на сто повече ток. Една от причините за по-ниската печалба е повечето електроенергия за регулирания пазар с 53,8%. С 9% са спаднали приходите от свободния пазар и заради ниските цени на енергийната борса. Извънредното положение заради COVID-19 e довело до искане от страна на партньори на централата за предоговаряне на сключени сделки, както и отказ на договорени количества електроенергия. Газовият оператор “Булгартрансгаз” е на печалба от 60,9 млн. лв., при 45,64 млн. през полугодието на 2019 г. Заради коронавируса се отчита забавяне на доставките по проекта “Балкански поток”. През този период компанията има разрешение от правителството да стане акционер в гръцката “Газтрейд”, която ще изгражда терминала за втечнен газ в Александруполис, но акциите все още не са купени. 200 млн. евро кредит е теглен от 4 банки за изграждане на “Балкански поток”. В тези шест месеца е направена и обезценка 100% на вземане от КТБ за 4,8 млн. лв. И Електроенергийният системен оператор е на плюс с 30,28 млн. лв., при 7 млн. за шестте месеца на 2019 г. Традиционно ТЕЦ “Марица-изток 2” отчита загуба - 128,7 млн. лв., което обаче е с 46,7 млн. по-малко от същия период на 2019 г. За полугодието централата е дала над 130 млн. лв. за квоти въглеродни емисии. За въглища са платени 58,52 млн. лв., което е с над 50 млн. по-малко от същия период на 2019 г. Мениджмънтът на централата отново пише, че е създадена неравнопоставеност между производителите на електроенергийния пазар и че тецът не може да съществува без подкрепата на БЕХ. Мини “Марица-изток” също са на червено - с 9,6 млн. лв., при 1,75 млн. за първото полугодие на 2019 г. Ръст от 10,6% на активите отчита Българската банка на развитие - към края на юни те възлизат на 3,51 млрд. лв., докато в края на 2019 г. са били 3,17 млрд. лв. Дадените на бизнеса кредити чрез търговските банки са 151 млн. лв. 8,178 млн. лв. е печалбата на ББР за първите 6 месеца на годината. За същия период на миналата година е била 18,332 млн. лв., като понижението се дължи предимно на нарастването на разходите за обезценки и провизии, на увеличението на разходите за лихви и по-високата вноска във Фонда за преструктуриране на банките. София Тех парк отчита загуба от 1,2 млн. лв. за полугодието. Дружеството обаче очаква през септември да му бъдат изплатени европейски средства за вече изпълнени проекти по ОПИК. Националната компания “Индустриални зони” също има загуба - 1,47 млн. лв. ВМЗ отчита печалба от 11,892 млн. лв. към края на юни, което е подобрение спрямо миналата година с над 2 млн. лв. “Кинтекс” удвоява печалбата си до 12,5 млн. лв., но “Авионамс” отчита по-лоши резултати - печалбата за второто тримесечие е 1,14 млн. лв., докато преди година е била почти 3 млн. лв. Коронавирусът е ощетил “Летище София”. При планирана печалба от 5,4 млн. лв. за първото полугодие се отчита загуба от 586 хил. лв. Над половината от приходите на летището са от търговия на стоки в магазини. Приходите от продажба на самолетни билети са с 67 хил. лв. по-малко на годишна база, тъй като обслужените пътници са с 86% по-малко за периода април - юни и наполовина по-малко за януари - юни. РВД е на печалба от 5,66 млн. лв. при очаквана 6,2 млн. През пандемията са намалели пътуванията не само със самолет, но и с влак - “БДЖ - Пътнически превози” е на минус 12,549 млн. лв., като на годишна база загубата нараства с 2,577 млн. лв.
Източник: 24 часа (07.08.2020)

Българските държавни енергийни дружества АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД и ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД отчитат сериозен спад на продажбите на електроенергия на свободния пазар през първата половина на годината заради ограниченията, които бяха наложени в страната за справяне с коронавируса, сочат финансовите отчети на компаниите. Най-голямата въглищна електроцентрала на Балканския полуостров ТЕЦ „Марица-изток 2“ отчита спад на продажбите на електроенергия през първите шест месеца на годината с 48% до едва 1 698 164 МВтч спрямо 3 281 313 МВтч преди година. Основната причина за това е стръмният спад при продажбите на свободния пазар на електроенергия, като това води до спад на приходите от продажби на дружеството с 27 на сто, или с 82,7 млн. лв. Към 30 юни, ТЕЦ „Марица-изток 2“ е натрупала загуба преди данъци в размер на 128 млн. лв. Атомната електроцентрала пък отчита спад на нетната печалба в размер на 21,5% до 126,2 млн. лв през първите шест месеца на 2020 г., спрямо 160,8 млн. лв, регистрирани година по-рано. Приходите от продажба на електроенергия на дружеството се понижават до 573,7 млн. лв от 629,9 млн. лв през първото полугодие на 2019 г.
Източник: Инвестор.БГ (10.08.2020)

Синдиците на КТБ връщат нови 430 млн. лв. на кредитори Втори транш от 430 млн. лв. към кредитори на фалиралата КТБ ще започне да бъде изплащан от 8 септември чрез клоновата мрежа на Уникредит Булбанк. Това съобщиха синдиците на банката, след като през юли обявиха списъците с близо 7000 вложители - фирми и граждани, с негарантирани спестявания. Те ще получат суми от няколко стотинки до десетки хиляди лева от втората частична сметка. С малки изключения на някои компании и държавни институции ще бъдат възстановени суми за стотици хиляди и дори милиони левове. Най-голямата сума - 320.5 млн. лв . отива във Фонда за гарантиране на влоговете. Фондът е най-големият кредитор на фалиралата КТБ, след като изплати защитени влогове за 3.7 млрд. лв. Така за вложителите с негарантирани влогове сега се разпределят само 110 млн. лв. В списъка фигурират държавни и общински фирми като "Топлофикация София", която ще получи 7.8 млн. лв., "Булгартрансгаз" с 5.2 млн. лв., "Булгаргаз" с близо 440 хил. лв., АЕЦ Козлодуй с 392 хил. лв., ТЕРЕМ с 860 хил. лв. Агенцията за приватизация ще си възстанови над 930 хил. лв, а Агенция "Дипломатически имоти" - 172 хил.лв. ББР ще получи от събраните от синдиците активи на фалиралата КТБ 1.5 млн. лв., които са от междубанков кредит по програма за подпомагане на малки и средни предприятия. За втори пореден път в списъците на вложителите с негарантирани влогове е и почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Този път той ще си върне малко над 60 хил. лв. При предишното възстановяване на средства Доган получи 78 хил. лв. Всеки кредитор на КТБ може да провери каква е разпределената му за получаване сума в Единния портал за заявяване на електронни административни услуги към Агенцията по вписванията: portal.registryagency.bg, раздел „Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел”, подраздел „Справки”, по партидата на КТБ - ЕИК:831184677, в раздел „Обявени актове по несъстоятелност”. При първото частично връщане на средства от КТБ през май 2019 г. бяха разпределени 570 млн. лв. И тогава по-голямата част от парите отиде във Фонда за гарантиране на влоговете - 418 млн. лв.
Източник: Сега (08.09.2020)

Правят складове за ток до 2030 г. с 1,2 млрд. лв., съхраняват го и в батерии 1,2 млрд. лв. за складиране на ток ще бъдат инвестирани до 2030 г. Това е едно от малкото числа в проекта за енергийна стратегия, който е внесен в парламента. Над 220 млн. евро се предвиждат за изграждане на язовир “Яденица”, който ще е вторият изравнител на ПАВЕЦ “Чаира”. С реализацията на инвестиционното намерение ще се увеличи капацитетът за съхранение на тази балансираща мощност и нейната използваемост за електроенергийната система на страната. Това ще позволи по-нататъшно развитие на възобновяемите източници. И сега ПАВЕЦ “Чаира” се използва и за балансиране на тока от слънце и вятър. Над 200 млн. евро инвестиции в батерии за регулиране на системата са записани още в стратегията. Общата им мощност ще е около 180 мегавата. Други над 200 млн. евро са предвидени за насърчаване на нови възобновяеми източници, комбинирани с локални съоръжения за съхраняване на енергия. Складирането на тока ще помогне веитата да го продават, когато им е изгодно, а и ще е от полза също за балансирането на системата. Същностни в стратегията са прогнозите за електроенергийния баланс, които посочват какво ще е производството на ток. До 2030 г. се разчита на 15,8 млн. мегаватчаса от ядрена мощност. Това са блоковете на АЕЦ “Козлодуй”, от 2035 г. количеството започва да расте - на 24 млн., и от 2040 г. стига 32,23 млн. Това показва, че от 2035 г. поетапно се включват първо един, а след това втори блок на нова ядрена мощност В стратегията не се посочва коя ще е тя, нито къде ще се намира. Преди няколко дни от Министерството на енергетиката поясниха, че в такъв тип документ не може да се посочват конкретни мощности, но това не означава, че проектът за АЕЦ “Белене” ще бъде замразен или забавен. Дори напротив - по него продължавало да се работи активно. А през 2050 г. се очаква да има спад на ядрения ток до 16,43 млн. мегаватчаса, което маркира излизането от експлоатация и на последните два работещи блока на “Козлодуй”. При производството на ток от въглищни централи и по-скоро от лигнитни въглища се предвижда до 2030 г. то да намалява поетапно, но с по-малки темпове. От 21,7 млн. мегаватчаса през тази година до 16,3 млн. през 2030 г. След тази година обаче спадът е драстичен - към 2035 г. е наполовина, отколкото през 2030 г., а с хоризонт 2050 г. то е вече минимално. При разработените базов и целеви сценарий мощностите се увеличават до 2030 г. с 12%, до 13 900 мегавата. Причината е в увеличението на фотоволтаичните и вятърните централи с 59%, което е над 6000 мегавата мощност. Документът дава данни и за ръста на веитата досега. От базовата 2011 до 2018 г. делът им в крайното потребление в страната е 20,53%, което надхвърля определената цел от 16% до 2020 г. А процентът на увеличение на веитата е 52,3% спрямо 2011 г. Планираният ръст на фотоволтаици и вятърни централи обаче е с условието, че те се изграждат на пазарен принцип. Прогнозите за централи на газ са по-консервативни. В периода от 2020 до 2030 г. се предвижда общата инсталирана мощност на кондензационните и комбинираните централи на природен газ да се увеличи със 144 мегавата. След 2025 г. се очаква въвеждане на нови паро-газови централи на природен газ, като общата им нетна инсталирана мощност ще достигне 422 мегавата до 2030 г. Електроенергийният баланс на страната до 2030 г. с хоризонт 2050 г. предвижда България да остане нетен износител на ток с обем около 8 млн. мегаватчаса. Бурното строене на централи на слънце и вятър обаче изисква и развитие на мрежата, както и на управление на електроенергийната система, която да може да балансира. В стратегията са записани новите далекопроводи, които вече се изграждат, както още един със Сърбия. Фиксирано е и обединението на нашия пазар с европейските чрез платформите на Българската независима енергийна борса “Ден напред” и в “Рамките на деня”. Всичко това ще доведе освен до либерализацията на пазара на ток - всеки да купува от която си борса иска, но и до стабилност и сигурност на електроснабдяването. Числата в документа не прогнозират драстично нарастване на електропотреблението, тъй като се разчита на енергийната ефективност, както и на умни елекромери, с които клиентите да управляват колко ток да ползват, както и на гъвкави и по-ниски тарифи. Другият звучащ все още авангардно елемент в стратегията са газовите мрежи - преносни и разпределителни, които трябва да са “водородно готови”.
Източник: 24 часа (17.09.2020)

Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за 26-о презареждане На 22 септември започна плановият годишен ремонт на шести блок, съобщи пресслужбата на АЕЦ „Козлодуй”. Ще бъдат изпълнени ремонтни дейности, профилактика на оборудването и на системите на блока. Реакторът ще бъде презареден със свежо ядрено гориво за 26-ата поред горивна кампания. Ще продължи и осъществяването на дейности и модификации, свързани с дългосрочната експлоатация на блока, поясняват от централата. Очаква се хилядникът да се включи отново в енергийната система в края на октомври. Междувременно пети блок на АЕЦ "Козлодуй" ще работи на пълна мощност. Плановият годишен ремонт ще тече при строго спазване на превантивните мерки за ограничаване на риска от заразяване с Covid-19, подчертават от атомната централа. Допускането до работните места се извършва след контрол на телесната температура, по време на работа задължително се използват лични защитни средства, работните и санитарните помещения редовно се дезинфекцират и постоянно се поддържа висока хигиена. Направени са промени в организацията на работното време на сменния персонал, целящи ограничаване на контактите и поддържане на социална дистанция. В ремонтната кампания като подизпълнители ще вземат участие и външни организации. Техните служители, които не са с постоянно работно място на площадката, ще бъдат допускани в централата след представяне на отрицателен PCR-тест, направен до 72 часа преди започване на дейността.
Източник: Сега (23.09.2020)

Ремонтът в АЕЦ "Козлодуй" може да повиши цената на тока Плановият годишен ремонт на шести блок на АЕЦ "Козлодуй" започна днес и ще продължи повече от месец - до 29 октомври. В този период на практика от електроенергийната система на страната ще бъдат изведени 1040 мегавата мощности, което е силна предпоставка за повишение на цената на тока на свободния пазар поради ограниченото предлагане. Подобно нещо например се случи два пъти през миналата година при ремонтите в ядрената централа през пролетта и есента. Първите индикации на Българската независима енергийна борса обаче засега - за 22 и за 23 септември, са че сделките на сегмента "Ден напред" са на нива съответно 109.69 лв./мВтч и 103.93 лв./мВтч, което е дори малко под нивата от преди седмица. При ремонта на пети блок през април и май ефект върху пазара почти нямаше, тъй като тогава търсенето на електроенергия беше критично ниско заради извънредното положение и ограниченията, свързани с коронавируса. Сега също има шанс спирането на шести блок на АЕЦ-а да не се отрази толкова осезаемо на цените както преди. Една от причините е, че като цяло потреблението на ток от индустрията остава ниско заради бавното възстановяване на икономиките на ЕС. Освен това българският пазар вече е значително по-свързан с европейските и вносът на електроенергия на конкурентни цени е двойно по-голям спрямо 2019 г.
Източник: Капитал (23.09.2020)

Изместват пускането на АЕЦ "Белене" с 5 г. за 2035-а Пускането на първия блок на АЕЦ “Белене” се отлага за 2035 г. вместо, както беше досега, за 2030 г. Това се разбира от проект за енергийна стратегия до 2030 г. с хоризонт 2050 г. В нея е предвидена 2000 мегавата ядрена мощност, но без да се посочва къде ще е тя. Неспоменаването на проекта възбуди духовете и възроди поредните дебати нужна ли е, или не втора атомна централа, прогнози за смъртта на проекта и възраждане на идеята за VII блок, че и на VIII в АЕЦ “Козлодуй”. Това отекна и в руските медии. Стратегията структурира баланса на енергийната система, тя казва нуждите и какви мощности ще се развиват, а не точно коя централа къде да бъде, коментираха от министерството на енергетиката. Не съм чул парламентът да е взел друго решение, което да отмени това от 7 юни 2018 г., заяви пък ядрен експерт. На тази дата Народното събрание реши да се възобновят действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ “Белене” съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите на проекта в отделно проектно дружество. Депутатите възложиха на министъра на енергетиката да разработи процедура за избор на стратегически инвеститор и да предложи структурирането на проекта в срок до 31 октомври 2018 г. То отмени друго разпореждане на парламента от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка “Белене”. В тези пет години между двете решения НЕК загуби арбитражното дело, водено от “Атомстройекспорт” по най-благоприятния според министъра на енергетиката Теменужка Петкова начин. А именно, да плати поръчаното оборудване. Двата реактора бяха докарани на площадката на “Белене”, а по думите на министърката в централата държавата е инвестирала над 3 млрд. лв. Допреди няколко месеца възроденият проект се движеше по график. На 22 май 2019 г. обявлението за процедурата е публикувано в “Официален вестник” на ЕС. НЕК покани компании за заявяване на интерес за стратегически инвеститор, за придобиване на миноритарно участие и дългосрочно изкупуване на електрическа енергия. В нея бе записано, че индикативният срок за приключване на процедурата е 12 месеца от датата на публикуване на поканата в “Официален вестник” на ЕС. 7 компании подадоха заявления за стратегически инвеститор, 2 за доставчик на оборудване и 4 за миноритарен акционер и за изкупуване на тока от централата. От обявяването на процедурата до момента се измина път през избор на компании в късата листа, изпращане на покана за подаване на окончателни оферти, подписване на споразумение за конфиденциалност, потвърждаване от страна на компаниите, че ще подадат оферти, изпращане на информационния меморандум до фирмите от късата листа. Да напомним, че това са руската корпорация “Росатом”, китайската CNNC, корейската хидроядрена енергийна компания “Дженерал електрик” и “Фраматом”, като последните две са доставчици на оборудване. На 18 юни от “Росатом” съобщиха, че руската компания е постигнала споразумение за сътрудничество с “Фраматом” (Франция) и “Дженерал електрик” за обединяване на усилията за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ “Белене”.
Източник: 24 часа (29.09.2020)

Обявяват конкурс за шеф на БЕХ Жаклен Коен, който подаде оставка като шеф на БЕХ на 19 август, продължава да управлява холдинга. Като изпълнителен директор той ще ръководи държавната енергетика до избор с конкурс на нов шеф, обясниха от Министерството на енергетиката. Още преди 20-ина дни министърът на енергетиката Теменужка Петкова каза пред “24 часа”, че не е удачно да се назначава нов директор, тъй като според Закона за публичните предприятия ръководните екипи на дружествата с държавно участие се назначават след конкурс. Това трябва да стане в рамките на 1 година след влизане на закона в сила. Срокът изтича на 8 октомври, тъй като законът бе публикуван в “Държавен вестник” на 8 октомври 2019 г. В преходните и заключителните разпоредби е записано, че в едногодишен срок от влизането в сила на закона органите за управление и контрол на публичните предприятия се привеждат в съответствие с изискванията. Правилата са описани в правилника за прилагане на закона, който бе приет от правителството на 30 април тази година. Конкурсът и номинациите се провеждат след изработване на критерии за оценка, избор на комисия, в който участват по трима от ведомството, което упражнява правата на собственик, от Агенцията за публичните предприятия и контрол и независими експерти. Министър Петкова съобщи по Би Ти Ви преди ден, че не са готови и са отправили запитване до Агенцията за публичните предприятия и контрол как да действат. Тя поясни още, че ситуацията с шефа на БЕХ е особена, тъй като Коен е поискал веднага да бъде освободен по лични причини. В енергийните среди се говори, че е имало вариант за шеф на БЕХ да бъде назначен Мартин Тафров, който да е на поста до провеждането на конкурса. Тафров е шеф на дирекция “Продажби на електроенергия” в АЕЦ “Козлодуй”. Тази длъжност бе ключова, докато атомната централа правеше търгове за продажба на ток, но след промените в енергийния закон всичката електроенергия се продава на борсата. След публикации, които обвързват Тафров с ДПС, обаче назначаването му е замразено. Петкова нито потвърди, нито отрече, че е имало такъв вариант. Жаклен Коен коментира, че е пренаредил плановете си, продължава да си върши работата като шеф на холдинга и чака да дойде новият директор.
Източник: 24 часа (01.10.2020)

След намеса на АОБР „Топлофикация София“ прекрати спорен договор за продажба на ток „Топлофикация София“ прекрати спорен договор на стойност 8.5 млн. лв. с анонимен (заради борсовите правила) търговец на ток, на който от 1 октомври трябваше да започне да продава електроенергия на цена със 17% под пазарната цена в момента. По информация на „Капитал“ това се е случило още преди влизането в сила на спогодбата, а причината за разтрогването не е толкова в цената, колкото в породилия се обществен натиск. Новината за договора, подписан на 16 юли, предизвика силен публичен отзвук. Acoциaциятa нa opгaнизaциитe нa бългapc?итe paбoтoдaтeли (AOБP), председателствана от КРИБ Кирил Домусчиев, нарече сделката „корупционна“ и настоя за нейното разтрогване. Един от основните доводи бе, че общинското дружество очевидно ще понесе щети от изпълнението ?. Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори също публикува становище по случая, в което изтъква непазарния характер на сделката. Според изчисленията на експертите договорът може да доведе до на 1.5 млн. лв. пропуснати ползи за „Топлофикация София“. Сега „Топлофикация София“ ще продава тази енергия на сегмента „Ден напред“, където в момента цените са по-високи – между 85 и 105 лв./мВтч. Но тъй като оперативно това изисква повече усилия, а и има голям пазарен риск цените да се понижат при евентуални нови ограничения заради коронавирус, е планирано провеждането на нов търг за дългосрочен договор. Това обаче ще стане след анализ на пазарната ситуация.
Източник: economic.bg (05.10.2020)

БЕХ с мандат да преговаря с американски компании за нова ядрена площадка Българският енергиен холдинг (БЕХ) влиза в преговори със САЩ за разработване на нови ядрени проекти в областта на ядрената енергетика - конкретна да се направи проучване на възможностите за изграждане на ядрена площадка номер 2 на АЕЦ "Козлодуй". Това обяви енергийният министър Теменжука Петкова на брифинг след заседание на Министерски съвет, на което е гласуван мандат за Българския енергиен холдинг. Търсим нова възможност и нови ядрени технологии за диверсификация на енергийните източници и ресурси, увери Петкова и допълни, че правителството работи само и единствено в интерес на българските граждани. Теменужка Петкова увери, че мандатът на БЕХ не е реверанс към САЩ заради "Турски поток". Припомняме, че САЩ намекнаха, макар и все още да не е официална позицията им, че не разглеждат т.нар. "Балкански поток" като отделен проект, което означава, че той може да бъде подложен на санкции."Това е въпрос на наша енергийна политика и на политиката в рамките на ЕС, въпрос за реверанс към САЩ не стои на дневен ред", увери Петкова. Тя обясни, че трайна позиция на Европейската комисия е, че именно чрез използване на ядрена енергетика и възобновяеми енергийни източници можем да постигнем амбициозните цели, които Европейският съюз си поставя в областта на беземисионната енергетика. Министърът на енергетиката не отговори на въпроси за евентуалната мощност на т.нар. блок 7 на АЕЦ Козлодуй или за вида гориво, тъй като всичко е само в начална фаза и тепърва ще започне проучването на възможностите. Припомняме, че и в енергийната стратегия на България до 2030 г. е заложено изграждане на 2000 мегавата нови ядрени мощности.Намерението за нова мощност в Козлодуй бе обявена вчера от премиера Бойко Борисов, който заведе на място освен енергийния министър Петкова и финансовия й колега Кирил Ананиев, така и синдикалните лидери Пламен Георгиев и Димитър Манолов. В отговор на въпрос Петкова призна, че към момента има забавяне по отношение на отделните етапи от процедурата за АЕЦ "Белене", но причините са абсолютно обективни и ясни за всички. Кризата с COVID-19 наложила тотална реорганизация на целия процес, свързан с провеждането на процедурата, тъй като представителите на компаниите, към които са изпратени обвързващи оферти не са могли да пътуват, стана ясно от думите на енергийния министър .
Източник: News.bg (15.10.2020)

Приключи плановият годишен ремонт на шести блок на АЕЦ "Козлодуй" На 24 октомври 2020 г. приключи плановият годишен ремонт на шести блок на АЕЦ "Козлодуй”. В 9:47 часа блокът бе включен в националната електроенергийна система, след проведена проверка и издадено одобрение от страна на Агенцията за ядрено регулиране. Плановият годишен ремонт, стартирал на 22 септември 2020 г., протече при стриктно прилагане на всички противоепидемични изисквания, насочени към ограничаване на риска от заразяване с Covid-19. По време на престоя успешно бяха изпълнени предвидените дейности по ремонт и профилактика на оборудването и системите на блока, както и редица мерки, свързани с дългосрочната експлоатация на ядрената мощност. Реакторът бе презареден със свежо гориво за следващата горивна кампания. Другият ядрен енергоблок на АЕЦ "Козлодуй” – пети, работи с пълно натоварване на мощността.Приключи плановият годишен ремонт на шести блок на АЕЦ "Козлодуй"
Източник: Труд (26.10.2020)

ЕСО планира да вложи 1,4 млрд. лв. в електропреносната мрежа до 2029 г. През следващите десет години Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ще вложи 1,4 млрд. лева за модернизация и реконструкция на електропреносната мрежа в България, сочи план за дейността на дружеството в периода 2020 - 2029 година. 178 млн. лева, или 12,5% от тези средства са привлечени от европейските фондове пари, които ще се използват за финансиране на проекти от общностен интерес. Над 35% от предвидените инвестиции, или 498,4 млн. лева, ще бъдат вложени в периода 2020 - 2022 година. Документът е разгледан и одобрен от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В него се вижда увеличаване на инвестициите за 2020 година спрямо одобрените през миналата година очаквания. Програмата за тази година е в размер на 203 млн. лева. В плана е включена и работата по включване на блоковете на АЕЦ "Белене", ако се стигне до положително развитие на проекта. Документът обаче е разработен преди появата на идеята за нов блок в АЕЦ "Козлодуй". По отношение на потреблението от ЕСО виждат като основен фактор мерките за енергийна ефективност. Забавянето им води до повишение на електроенергийното потребление до 40,8 тераватчаса годишно през 2029 година. При въвеждане на адекватни мерки за енергийна ефективност брутното потребление на електрическа енергия през 2029 година ще е 37,5 тераватчаса годишно. Очакванията са да бъдат въведени в експлоатация 1 465 мегавата нови мощности от възобновяеми източници. Предвиждат се нови мощности от високоефективно комбинирано производство и от топлоелектрически централи в обем на 564 мегавата. Плановете отчитат пиковете в потреблението на електроенергия. От ЕСО посочват, че зимните пикове през последните години са породени от ниските температури. Когато са съчетани със силен вятър, системата може да се справи с пика на потреблението благодарение на вятърните централи. Проблем е, когато ниските температури не са съчетани с вятър. Като цяло инсталираната мощност в страната има остатъчна разполагаемост за производство на между 4 и 10 тераватчаса годишно, пишат още от ЕСО.
Източник: Инвестор.БГ (26.10.2020)

Производството на ток в България продължава да намалява Продължава тенденцията към спад на производството на базовите централи в България, показва справката на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за десетмесечието. От началото на годината тези централи (основно използващите въглища и АЕЦ "Козлодуй") са произвели 27,6 тераватчаса електроенергия, което е намаление с над 10 на сто.За същия период на 2019 година базовите мощности в България са произвели малко над 30 тераватчаса електроенергия. Статистиката на ЕСО показва цялостно понижение на производството на електроенергия в страната, съпроводено и с намалено потребление. В периода януари - октомври производството на електроенергия в страната се свива с 8,4 на сто, докато спадът в потреблението е в рамките на 3,75%. Свитото производство на базовите мощности е на фона на ръста при централите, използващи възобновяеми източници, особено вятърните централи. От данните на ЕСО е видно, че присъствието на ВяЕЦ в енергийната система се повишава с над 17 на сто през първите десет месеца на годината. За сметка на повишенията при фотоволтаиците, вятърните централи и биомасата, водните централи намаляват производството с 1,2% до 2,86 тераватчаса в периода януари - октомври. Данните показват още и свиване на износа на електроенергия. Една от причините е намаленото потребление в региона в резултат на пандемията от коронавирус. В Гърция успяват да покрият до голяма степен потреблението си, използвайки зелена енергия, която е по-евтина от българската, показват данните на пазарния оператор на южната ни съседка.
Източник: Инвестор.БГ (04.11.2020)

АЕЦ "Козлодуй" увеличива вноската си в двата ядрени фонда с 20 млн. лв. АЕЦ „Козлодуй“ ще увеличи с 20 млн. лв. вноските си в двата фонда – „Радиоактивни отпадъци“ и „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова при представяне на проектобюджета на министерството като част от проекта за държавен бюджет на страната за 2021 г. Тя поясни, че основният принос за увеличението на приходите се дължи на централата. „Стратегическата и основна цел на политиката на Министерство на енергетиката е да създаде на първо място условия, с които да гарантира енергийната сигурност на страната, на второ място да създаде такива условия за ефективно и екологосъобразно управление на енергийния сектор“, заяви ресорният министър. Петкова посочи, че изпълнението на оперативните цели ще се осъществи чрез четири бюджетни програми като разходите за 2021 година са разпределени както следва: бюджетна програма енергийно ефективно функциониране на енергийните предприятия и инфраструктура - 1 млн. 988 хил. лв.; бюджетна програма сигурност при енергоснабдяването и управление на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения - 61 млн. 352 хил. лв.; бюджетна програма устойчиво енергийно развитие – 2 млн. 640 хил. лв. и бюджетна програма – подобряване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложки изследвания – 2 млн. 287 хил. лв. По бюджетна програма администрация са предвидени 5 млн. 455 хил. лв. В проекта на бюджет на министерството за 2021 г. в програмен формат по думите на министъра са предвидени разходи в размер на 73 млн. 724 хил. лв., в това число ведомствени разходи в размер 13 млн. 304 хил. лв. и административни разходи 60 млн. 419 хил. лв. Министърът на енергетиката каза още, че по отношение на проекта за приходната част на проектобюджета за 2021г. е в размер от над 171 млн. лв. при утвърдени над 151 млн. лв. за 2020 г. По отношение на разходната част по проекта за държавния бюджет за 2021 г., предвидените в закона за държавния бюджет разходи за министерството са в размер на 73 млн. 724 хил. лв. при утвърден за 2020 г. 81 млн. 572 хил. лв., или налице е намаление на разходите за 2021 г. спрямо 2020 г. със 7 млн. лв.
Източник: Банкеръ (06.11.2020)

„Росатом“ е готов да включи още компании в строежа на АЕЦ „Белене“ "Росатом“ е готова да разшири състава на участниците в консорциума, който се състезава в конкурса за строителство на АЕЦ „Белене“. Това съобщи заместник-генералният директор на руското дружество Кирил Комаров, който също така отговаря за развитието и международния бизнес в държавната корпорация, съобщи БГНЕС. „Консорциумът далеч не изчерпва международните компании, които могат да участват в този проект“, заяви той. През юни тази година тpи мeждyнapoдни фирми oт ?ъcaтa лиcтa зa peaлизaциятa нa AEЦ „Бeлeнe“ ce oбeдиниxa, пoдпиcвaй?и мeмopaндyм зa cътpyдничecтвo. Това бяха „Pocaтoм“, фpeнc?aтa c Frаmаtоmе ЅАЅ и aмepи?aнc?aтa Gеnеrаl Еlесtrіс Ѕtеаm Роwеr. Те вcъщнocт обединиха ycилиятa cи зa yчacтиe в пpoцeдypaтa зa избop нa cтpaтeгичec?и инвecтитop зa изгpaждaнeтo нa AEЦ „Бeлeнe“. Претенденти за реализацията на проекта АЕЦ „Белене“ са още Китайската национална атомна компания и Корейската корпорация за водна и атомна енергетика. Припомняме, че по думите на енергийния министър Теменужка Петкова процедурата за избор на изпълнител на проекта върви, но се бави заради ограниченията, наложени във връзка с Covid-19. "Това, което забави целия този процес, е свързано с възможността и нашия ангажимент да осигурим достъп на всички тези екипи до информационната стая за този проект, която е ситуирана в НЕК", посочи през лятото министърът. Тя е категорична, че въпреки новите амбиции за нови ядрени реактори по американска технология в АЕЦ „Козлодуй“, страната ни няма как да се откаже от строителството на АЕЦ "Белене". Една от причините за това е, че централите на въглища трябва да отпаднат и да бъдат заменени с варианти, които са беземисионни. „Проектът продължава изпълнението си по решение на българския парламент“, обясни преди месец Петкова.
Източник: economic.bg (23.11.2020)

САЩ предлагат хибриден проект за нов блок в АЕЦ "Козлодуй" Посланикът на САЩ у нас Херо Мустафа е обсъдила с ръководството на АЕЦ "Козлодуй" хибридно решение на проблема с платеното оборудване за АЕЦ "Белене" и е предложила то да се използва за превръщането на работещата ядрена централа в енергиен център за бъдещите поколения. Това става ясно от съобщение на страницата на посолството във Фейсбук. Визитата на посланик Мустафа, която е станала в четвъртък, е в продължение на Меморандума за разбирателство в областта на ядрената енергия за граждански цели, подписан между САЩ и България на 23 октомври за партньорство при разработване на решение за бъдещите енергийни нужди на България. "Хибридният проект" би бил по-устойчив от финансова гледна точка спрямо други опции и би се възползвал от вече съществуващите големи технически, екологични и сеизмични предимства на Козлодуй, висококвалифициран персонал, център за обучение, мерки за безопасност и сигурност и инфраструктура за пренос на електроенергия, се посочва още в информацията. Ако има успех, проектът в Козлодуй може да гарантира "голям обем от безопасна, надеждна, безвъглеродна енергия за българските граждани, като същевременно укрепва енергийната независимост и сигурност на България". Евентуалното оборудване, доставено за АЕЦ "Белене", да се инсталира като нов блок в АЕЦ "Козлодуй" , неведнъж е коментирано през годините, в които проектът за втора атомна централа у нас е замразен. Според експерти обаче това реално не можа да стане, тъй като оборудването е изработено за друга лицензирана площадка и не може просто да бъде преместено.
Източник: Сега (07.12.2020)

Печалбата на БЕХ скочи с 482% за година Българският енергиен холдинг е на печалба преди данъци за деветте месеца на годината от 139 млн. лв., при загуба за същия период на 2019 г. от 36,37 млн. Това прави ръст от 482%, показват публикуваните финансови данни. Основният приход е от дивидент от АЕЦ “Козлодуй” за 2019 г., който е над 162 млн. лв. Атомната централа е заделила сумата от печалбата си 2019 г. от 324,89 млн. лв. АЕЦ “Козлодуй” през деветте месеца на 2020 г. е на печалба от 245 млн., тя е с 20% по-ниска от същия период на 2019 г. Намалението е заради спад в приходите от продажба на ток поради влошената пазарна обстановка от пандемията. Освен това квотата за регулирания пазар е увеличена с 41%, като цената е фиксирана на 54,77 лв. за мегаватчас, при над 100 лв. на свободния пазар. От 1 януари до 30 септември е продаден ток по свободни цени за 972,9 млн. лв., което е с 6,7% по-малко на годишна база. Дивидент от над 5,7 млн. лв. е платен и от Електроенергийния системен оператор. Той има печалба от над 44 млн. лв. при 16,6 млн. година назад. Отчисленията на другите дружества са символични, а “Булгартрансгаз” е освободен от плащане заради големите инвестиционни проекти, които осъществява. БЕХ продължава да купува квоти въглеродни емисии за ТЕЦ “Марица-изток 2”. Разходите на централата за емисии за деветте месеца са 184,77 млн. лв., които са по-ниски с над 72 млн. в сравнение с година назад. Разходите за квоти са по-високи от тези за въглища със 100,8 млн. лв. От държавния тец посочват, че са в неравностойно положение спрямо другите големи централи в комплекса “Марица - изток”, на които НЕК плаща разполагаемост в пълен размер на значително по-високи цени, като едновременно с това им покрива и пълния размер на разходите за закупуване на квоти за парникови газове. Тецът продължава да издържа футболния клуб “Берое”, който е негова собственост, като отделя 5,3 млн. лв. НЕК има печалба от 596 хил. лв., при 16 млн. лв. загуба преди година. Уточнява се, че компанията е похарчила 38 млн. лв. за емисии за двете американски централи, които трябва да бъдат възстановени.
Източник: 24 часа (08.12.2020)

Министър Петкова: 37% е делът на ядрената енергия в България Приблизително 37% е делът на ядрената енергия в енергийния микс на България. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос за развитието на енергетиката в страната. Страната ни ще продължи да разчита на ядрената енертертика за осигуряването на устойчив енергиен микс. Продължава удължаването на експлоатацията на наличните мощности, както и реализирането на нови ядрени мощности, които са от стратегическо значение за запазване на енергийната сигурност, редуциране на емисиите от парникови газове, както и за намаляването на зависимостта от внос на енергийни ресурси, посочи Петкова. По думите и? важен елемент за енергийната ни сигурност е успешното изпълнение на проекта за продължаването на експлоатацията на блоковете V и VI на АЕЦ "Козлодуй". В края на 2017 г. и през 2019 г. Агенцията за ядрено регулиране удължи с до 30 години лицензите за експлоатацията на двата блока. Като друг важен елемент, тя посочи повишаването на мощността на АЕЦ "Козлодуй" до 104%, което е постигнато след повишаването на топлинната мощност на всеки блок от 3 000 мегавата на 3 120.
Източник: 24 часа (14.12.2020)

"Екогласност" осъди България в Страсбург заради АЕЦ Козлодуй България е осъдена да плати обезщетение на Национално движение "Екогласност", след като съдът в Страсбург прие, че по дело, водено от организацията са определени прекомерно големи разноски. Съдът в Страсбург приема единодушно, че е нарушена конвенцията за правата на човека. Затова държавата трябва да плати 4500 евро на "Екогласност". Заместник-председателят на сдружението Петър Пенчев "Екогласност" сезира ЕСПЧ, след като през 2016 г. е осъдена да плати на на АЕЦ "Козлодуй" - 12 000 лв. Това са разноски по делото, което организацията води пред Върховния административен съд с искане да бъде отменено влязлото в сила съдебно решение, потвърждаващо заповедта на екоминистъра от 2014 г. да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за продължаване срока на експлоатация на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй". ВАС отказва да отмени влязлото в сила решение и осъжда "Екогласност" да плати разноските на АЕЦ. Председател на 7-членният състав на съда е Боян Магдалинчев, който в момента е представляващ Висшия съдебен съвет. Страсбург приема, че Върховният административен съд не се е мотивирал в достатъчна степен защо е присъдил толкова големи разноски и е пропуснал да направи баланс между общия интерес и правата на "Екогласност". АЕЦ настоява за 18 000 лв. разноски. ВАС ги намира за прекомерни за адвокатско възнаграждение "съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и приема, че следва да се присъди в размер на 12 000 лв." Това е 24 пъти колкото минималния размер на адвокатското възнаграждение за този казус по наредбата за адвокатските хонорари. При това става дума за дело, по което са разглеждани предимно процесуални въпроси, а не въпроси по същество. А и тези процесуални въпроси не само не са особено сложни, а част от тях са били вече разрешени на предходен етап по делото. Адвокат Александър Кашъмов, който води делото на "Екогласност" в Страсбург, записа в жалбата, че присъдените разноски са прекомерни и определени без зачитане на справедливия баланс между интересите на обществото и на основните права, особено в светлината на ролята на обществен страж, която неправителствените организации изпълняват в демократичното общество. В жалбата е посочено още, че преценката на ВАС изглежда субективна и немотивирана, а и в закона липсват ясни критерии за прекомерност на адвокатското възнаграждение. ВАС също така не е отчел липсата на данни как е калкулирано претендираното от АЕЦ адвокатско възнаграждение, отбелязва още Страсбург. Според ЕСПЧ осъждането на "Екогласност" да плати 12 000 лв. разноски е намеса в имуществените права на сдружението, макар да е плащане в полза на спечелилата делото страна. Затова тази намеса следва да бъде преценявана в светлината на законността, обществения интерес и балансирането между общия интерес и правата на сдружението, приема Страсбург.
Източник: Сега (16.12.2020)

АЕЦ „Козлодуй” завършва годината с рекордно производство От началото на годината до 14:30 часа на 30 декември АЕЦ „Козлодуй” произведе 16 555 000 мегаватчаса електрическа енергия при съблюдаване на всички изисквания за безопасна експлоатация. С това атомната централа достигна върховото си постижение от миналата година, съобщиха от пресцентъра. В оставащите часове до края на 2020 г. се очаква 5 и 6 блок да реализират нов производствен рекорд и да генерират общо 16 626 000 MWh. Още на 22 декември АЕЦ „Козлодуй” произведе планираните за т.г. 16 165 720 мегаватчаса. С работата си, която запази стабилния си и надежден характер и в условията на извънредна епидемична обстановка, АЕЦ „Козлодуй” отново доказа ключовата си роля на основен електропроизводител в страната.
Източник: 24 часа (30.12.2020)