Новини
Новини за 2019
 
"Свободният" ток рязко вдигна приходите на БЕХ Над 90% ръст на приходите си до 312 млн. лв. за деветте месеца на миналата година отчита Българският енергиен холдинг (БЕХ). За този период има ръст и в печалбата - преди данъците тя е била 137.7 млн. лв., или увеличение с около 15% спрямо година по-рано. Това показва отчетът на компанията, публикуван от финансовото министерство. Огромният ръст на приходите си дължи най-вече на изплатените дивиденти от подопечните на БЕХ дружества, основно от АЕЦ "Козлодуй". Продажбата на енергийната борса за 5.2 млн. лв. на Българската фондова борса също се е отразило на приходите на БЕХ. Заслуга има и "Мини Марица-изток", която е на печалба от 3.5 млн. лв. и също е превела дължимия 50-процентов дивидент към БЕХ. На печалба излиза и друга държавна енергийна компания - "Булгаргаз". Въпреки това дружеството регистрира спад в нетните си приходи до 4.1 млн. лв. за деветте месеца на 2018 г. За сравнение през същия период година по-рано те са били почти 20 млн. лв. Все по-зле се представя и НЕК. Компанията отчита отрицателен финансов резултат за деветте месеца в размер на 153.4 млн. лв., като спрямо същия период на 2017 г. пропадането е с 62.4 млн. лв. С положителен резултат обаче са "Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор, чиято печалба за деветте месеца е 23.4 млн. лв.
Източник: Сега (09.01.2019)
 
Държавата ще "укротява" високите цени на борсата със скъп ток Спорни мерки за стабилизиране на цените на енергийната борса обявиха вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова и председателят на енергийния регулатор Иван Иванов. Първата от набелязаните мерки предвижда пускане на по-големи количества ток от страна на тримата най-големи играчи на свободния пазар - АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток 2" и НЕК, с идеята, че така цените ще се стабилизират. Вчера обаче се разбра, че НЕК едва ли ще успее да участва със съществени количества заради ангажиментите си към регулирания пазар. Държавната ТЕЦ обаче вероятно ще предложи по-скъп ток, което не е ясно как ще помогне за нормализирането на цените.
Източник: Инвестор.БГ (15.01.2019)
 
Петкова: Ще осигурим допълнително ток на борсата Държавата поема ангажимента да осигури допълнителни количества ток на енергийната борса в сегмента „Ден напред“. Това заяви на пресконференция енергийният министър Теменужка Петкова след проведена среща в КЕВР с ръководителите на трите държавни компании НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“, енергийната борса, ЕСО, трите ЕРП-та. Това е една от спешните мерки, които се очаква да стабилизира борсата, за да не се стига до драстични скокове в цените на индустриалния ток, който бизнесът купува в сегмента „Ден напред“. В момента по закон трите държавни компании НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ осигуряват по 690 мегавата на час. След 19 януари количеството енергия ще бъде увеличено с над 700 мегавата. В момента се прави анализ коя от компаниите ще осигурява допълнителните количества ток, поясни министърът. Председателят на КЕВР Иван Иванов допълни, че като друга мярка се работи и за пазарно обединение с борси от региона, които допълнително ще стабилизират сектора и по този начин ще отговорим на изискване на ЕК за единен пазар в региона. За да се реализира тази мярка ще са необходими поредните промени в Закона за енергетиката. В най-напреднала фаза са преговорите с борсата от Република Северна Македония.
Източник: Стандарт (15.01.2019)
 
Агенцията за ядрено регулиране е издала през 2018 г. 38 разрешения, свързани с изменение на конструкции, системи и компоненти, важни за безопасността на ядрените съоръжения, и на вътрешни правила за осъществяване на дейността, за въвеждане в експлоатация на ядрено съоръжение, както и за внос и превоз на ядрен материал, съобщава Инвестор.бг. За АЕЦ "Козлодуй" са издадени 34 разрешения. От тях за Пети блок - 14, за Шести - 13, и 3 за хранилище за отработено гориво. По-значимите разрешени дейности са свързани с изпълнение на мерки в рамките на проекта за продължаване срока на експлоатация на блоковете, като поетапната подмяна на компоненти от системите, важни за безопасността и основното оборудване на първи контур. Предвидено е и подобряване на надеждността и възможностите за ремонт на съоръженията и оборудването.
Източник: Сега (21.01.2019)
 
Топ 5 на най-големите инвестиционни проекти за 2019 г. До края на 2019-а година в България трябва да стартират енергийни и инфраструктурни проекти на обща стойност над 30 млрд. лева. Интересното е, че за първи път от 12 години насам основното финансиране за най-големите от тях няма да бъде осигурено от европейските фондове, а от частни компании - чрез кредити и собствени средства, както и от държавния бюджет. Това са проектите за изграждане на АЕЦ "Белене", концесиите на летищата в София и Пловдив, 134-километров участък от автомагистрала "Хемус", както и най-сложният проект на железопътната ни инфраструктура - обновяване на жп линията Елин Пелин - Костенец. 1. АЕЦ "Белене" Най-големият инвестиционен проект, който трябва да "тръгне" до края на годината, е АЕЦ "Белене". Той е в много напреднала фаза, поради което процедурата за избор на стратегически инвеститор за изграждането на "Втора атомна" трябва да бъде обявена през следващите седмици. Тя ще премине през 9 етапа. Проектът е изключително важен за България. На първо място той ще се окаже едва втората базова мощност на нашата чиста, безвъглеродна енергетика след АЕЦ "Козлодуй". Нещо повече - без него България, от голям износител на електроенергия в региона, ще се окаже вносител. Тъй като бъдещето на големите ни термични централи вече е предопределено - спиране или в най-добрия случай - заплащане на огромни, непосилни за обществото суми за закупуване на квоти емисии, които ще оскъпят произвежданата от тях електроенергия и ще я направят непродаваема на вътрешния и външния пазар. За съжаление многобройните ВЕЦ, с които разполагаме, също не могат да играят ролята на базови мощности поради непостоянния воден поток на нашите реки. Практически те работят на пълна мощност 2-3 месеца през пролетта, когато и потреблението у нас е най-слабо. Така че срещу изграждането на нова АЕЦ у нас могат да се обявят само антибългарски елементи! Според енергийния министър Теменужка Петкова оферта от стратегически инвеститор на стойност под 9 млрд. евро и срок за изграждането на "Втора атомна" до 8 години ще бъде оценена най-високо. Това обяви самата тя пред депутатите от парламентарната енергийна комисия в края на миналата година. С предимство ще бъде оценена и оферта, която предлага над 30% участие на български компании в реализацията на проекта, допълни Петкова. Проектът трябва да бъде реализиран на пазарен принцип, без държавни и корпоративни гаранции и без дългосрочни договори за изкупуване на електрическата енергия от страна на държавата. Българската държава ще участва в проекта чрез апорт на активите, които притежава - проект, разрешения, терен, ядрено оборудване и пр. Според енергийния експерт Богомил Манчев "вече започва да става ясно дори и на най-големите скептици, че цените на електроенергията от АЕЦ "Белене" ще са по-ниски от тези, които се договарят през последните месеци на Българската независима енергийна борса у нас." Засега е известен само един потенциален стратегически инвеститор в АЕЦ "Белене" - Китайската национална ядрена корпорация CNNC, коментира Богомил Манчев, но изрази съмнение, че преговорите за реализацията на проекта ще приключат до края на 2019-а година. 2. Концесия на Летище София Последният срок за подаване на оферти при втория опит за отдаване на концесия на Летище София е 16.30 часа на 5 февруари, вторник. Това е и четвъртото поредно отлагане на процедурата от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). Първоначално крайният срок беше 22 октомври 2018-а, след това стана 22 ноември, а после беше отложено за 29 януари. Първата процедура за отдаване на концесия на Летище София бе обявена от кабинета "Борисов-2" с идеята огромна част от парите за концесия да бъдат платени предварително и да отидат за покриване на огромните дългове на "Холдинг БДЖ". Тя обаче бе спряна от служебното правителство на Огнян Герджиков по искане на летищните синдикати и на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА) с мотива, че не защитава достатъчно обществения интерес. Втората процедура беше обявена на 5 юли 2018-а. Преди първото й отлагане се появи само един официален кандидат за концесионер - британската летищна група Manchester Airport Group (MAG), в консорциум с китайската държавна строителна корпорация Bеijing Construction Engineering Groop (BCEG). MAG оперира 3 летища във Великобритания - Манчестър, Лондон Станстед и Ийст Мидланд, които обслужват общо 60 млн. пътници годишно - 6 пъти над условието за участие в процедурата. Китайският партньор BCEG пък е в топ 250 на световните строителни компании. Причината, докарала MAG като кандидат-концесионер е фактът, че "София е град с големи неразвити потенциални възможности", обяви в София Андрю Харисън от ръководството на MAG. По-късно новият транспортен министър Росен Желязков обяви и за проявен интерес към концесията от множество други компании, сред които и нискотарифни авиопревозвачи. В края на ноември интерес към концесията прояви и големият испански летищен оператор AЕNA. Концесионерът трябва да плати веднага след подписването на договора 550 млн. лв., с които държавата ще си покрие кредитите, които е отпуснала на "Холдинг БДЖ", а остатъкът вероятно ще инвестира в покупката на нов подвижен състав. Той трябва да инвестира не по-малко от 600 млн. евро в изграждането на Терминал 3, за разширяване на Терминал 2, а ако е необходимо - и във втора полоса за излитане и кацане. Той ще плаща концесионно възнаграждение, което ще е 10% от приходите му, но не по-малко от 15 млн. лв. годишно. Общата прогнозна стойност на концесията за 35-годишния й срок е 3 898 229 907 евро без ДДС. 3. Концесия на летище Пловдив Въпреки че до момента нова процедура за отдаване на концесия на Летище Пловдив все още не е обявена, очаква се това да стане в близките месеци, обясниха за "Стандарт" от транспортното министерство. В края на миналата година Министерският съвет прекрати концесионната процедура по предложение на новоназначения министър на транспорта Росен Желязков. Мотивите на Желязков бяха, че процедурата трябва да бъде съобразена с новия Закон за концесиите, който въведе Директива 2014/23/ЕС. Прекратената процедура беше открита и проведена по вече отменения Закон за концесиите. Това беше чисто формалната причина за прекратяването на концесионната процедура. Реалната причина обаче се оказа фактът, че класираният на първо място консорциум между китайската компания "Хайнан", част от световната корпорация HNA Group, и "Пловдив еърпорт инвест", след внезапната нелепа смърт на съпредседателя на корпорацията - 57-годишният бизнесмен Уан Джиан, който загина при падане от 15-метрова стена във френската провинция, отказа да сключи концесионния договор за аеропорта край тепетата. Класираният на второ място "Консорциум Летище Пловдив", в който влизаха "Тракия икономическа зона" и най-голямата компания за товарни автомобилни превози у нас - ПИМК, пък се оказа, че е предложил с 13.5 млн. евро по-ниски инвестиции и пет пъти по-ниска фиксирана част на годишните концесионни плащания към държавата - съответно 600 хил. и 120 хил. лева. Според министър Росен Желязков такава огромна разлика между офертите на класираните на първо и второ място кандидати не е нормална и тя със сигурност би ощетила значително държавата. Бъдещият акционер трябва да инвестира в удължаването и пълното обновяване на полосата за излитане и кацане, разширяване и модернизиране на пътническия терминал, както и в изграждането на нова, огромна по мащабите си карго зона. Очакваните общи ползи за държавата от отдаването на концесия на Летище Пловдив за срок от 35 години надхвърлят 1 млрд. лева. 4. 1.349 млрд. лв. за автомагистрала "Хемус" Изграждането на 134,14 км от автомагистрала "Хемус" от пътен възел "Боаза" до Велико Търново ще е един от най-големите инвестиционни проекти, чиято реализация ще започне още с настъпването на пролетта. Главен изпълнител на проекта ще е държавното дружество "Автомагистрали", което през декември подписа договор с възложителя - Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). С едно от последните си решения за миналата година Министерският съвет отпусна 1.349 млрд. лв. от държавния бюджет за реализацията на проекта. Отсечката е разделена на 6 участъка. Първият е с дължина 15,26 км и започва от Боаза до кръстовището Луковит - Угърчин, включително и изграждане на нов пътен възел "Дерманци" при 98-ми километър. Вторият участък е дълъг 19,2 км. Той се простира от пътен възел "Дерманци" до връзката с пътя Радювене - Катунец и включва построяване на нов пътен възел "Каленик". Третият е 17.08 км. Започва от пътен възел "Каленик" и стига до бъдещия пътен възел "Плевен", чрез който ще се осъществява връзката с пътя Плевен - Ловеч. Четвъртият участък е 26,8 км и стига до пресечката с пътя Летница - Ловеч, връзката с който ще е бъдещият пътен възел "Летница". Петият е с дължина 23,2 км и стига до пресичането с пътя Бутово - Павликени. Шестият участък е най-дълъг - 32,6 км и се простира до връзката с пътя Велико Търново - Русе и включва изграждане на нов пътен възел. Техническото проектиране на първите три участъка вече е готово, а на последните три ще бъде изготвено тази година. Крайната цел на проекта е цялостното изграждане на участъка от АМ "Хемус" от Боаза до Велико Търново да приключи до 2023 г. Само преди дни стана известно, че целият магистрален участък ще се строи чрез вече подписани рамкови споразумения за доставки на техника и строителни материали между държавната компания "Автомагистрали" и 10 все още официално неизвестни частни фирми. 5. Модернизация на жп линията Елин Пелин - Костенец Модернизацията на жп линията Елин Пелин - Костенец е един от най-сложните и скъпи инфраструктурни проекти, които ще се реализират в България от 30 години насам. Това е и най-мащабния проект, финансиран по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020“. Целта на проекта е пълна модернизация на над 51.044 км двойна жп линия и на 5 жп гари и спирки, като ще бъдат премахнати всички пресичания на едно ниво между железницата и автомобилното движение. Идеята е да бъдат постигнати проектни скорости от 160 км/ч за пътническите влакове и 120 км/ч за товарните. За целта част от линията ще мине по съвсем ново трасе. Ще бъдат изградени над 20 км тунели, най-дългият от които е 6,7 км. Предвидено е още строителството на над 23 мостове и виадукти с обща дължина близо 3 км. Изграждането е разделено на 3 участъка: Лот 1. Елин Пелин – междугарие след Вакарел, с индикативна стойност 554.1 млн. лв.; Лот 2. междугарие след Вакарел – междугарие след Ихтиман, с индикативна стойност 116.1 млн. лв. Лот 3. междугарие след Ихтиман – нова гара Костенец, с индикативна стойност 354 млн. лв. Крайният срок за приключване е 2023 година. Общата индикативна стойност на целия проект е 1,085 млрд. лв. без ДДС. Сумата е голяма, затова и интересът към изграждането на този огромен жп проект също е голям. Общо 20 оферти бяха подадени за участие в търга. Най-много оферти – 9, логично бяха подадени за най-сложния и скъп Лот 1. Лот 2 събра 6 оферти, а за Лот 3 се явиха 6 кандидати. Сред тях са имената на известни строителни компании като италианската "Асталди", германската "Щрабаг", гръцките "Терна" и "Актор", полската "Тракция", родните "Главболгарстрой", "Трейс", "Джи Пи груп" и др. По информация на "Стандарт" ценовите оферти на кандидатите ще бъдат публично отворени през тази седмица.
Източник: Стандарт (22.01.2019)
 
И производителите на ток от 1 МВт до 4 МВт излизат на борсата И производителите на електроенергия от 1 МВт до 4 МВт също ще излязат на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Това е една от мерките, които се предлагат за стабилизиране на цените на БНЕБ, които от септември насам достигнаха космически висоти. Това стана ясно по време на дискусията „Ликвидност и ценови нива при задължително участие на борсовия електроенергиен пазар“, организирана от сп. "Ютилитис". Изваждането на пазара на производителите на електроенергия от и над 1 МВт, увеличение на количествата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) от страна на трите държавни дружества в състава на БЕХ (АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и Националната електрическа компания – НЕК), както и осъществяване на обединението на пазарите (XBIT) са трите мерки, които ще стабилизират пазара на енергия и по-точно в сегмента пазар „Ден напред“. Промените, засягащи Закона за енергетиката, ще бъдат внесени в Народното събрание за обсъждане и гласуване преди новия регулаторен период от 1 юли, обясни председателят на КЕВР доц. Иван Иванов. Една от промените в ЗЕ ще бъде именно и изваждането на пазара на производителите на електроенергия от 1 до 4 МВт.
Източник: Стандарт (25.01.2019)
 
Враца води регионите по растеж на БВП през 2017 г. Близо една трета от произведения брутен вътрешен продукт (БВП) в България през 2017 г. идва от сектор услуги в столицата. За сметка на това София остава назад по растеж спрямо предходната година, а лидерската позиция заема област Враца с 19.7%, като така измества миналогодишния водач - Стара Загора. Увеличението идва основно от индустрията и вероятно се дължи на АЕЦ "Козлодуй", където през 2017 г. по-високите продажни цени доведоха до 100 млн. повече приходи спрямо предходната година. Успоредно с това централата отчита и по-високи разходи за поддръжка. Северозападният регион като цяло излиза напред сред районите с най-голям номинален ръст на БВП през 2017 г. - 9.5%. Това до голяма степен се дължи на Враца, но значително увеличение има и във Видин (11%) и Монтана (9%). Висок растеж е видим също в областта около столицата и Перник, както и Смолян, докато Ловеч е единствената област през 2017 г., която отчита спад на БВП (с 0.3%). Това показват последните данни на Националния статистически институт за БВП по региони (пазарни цени). Враца излиза на челно място по ръст на БВП на глава от населението - 22% през 2017 г. до близо 11.7 хил. лв. създаден брутен продукт. Фактор тук е ниската база. Безспорен лидер е София-град с 30.3 хил. лв. създадена стойност на човек, следвана от Стара Загора с близо 17.6 хил. лв. и София-област с 15.5 хил. лв. през 2017 г. Трите области са и единствените, които надвишават средното за страната ниво от 14.3 хил. лв., което се е увеличило с 8.1% на годишна база. Област Ловеч пък попада в другия край на скалата с най-слаб растеж на БВП на човек от населението - едва 1.5% до 8.8 хил лв. Тук е и единственият отчетен номинален спад на икономиката като цяло сред областите - с 0.3% през 2017 г. спрямо предходната. Съдейки по числата за брутната добавена стойност, понижението идва изцяло от селскостопанския сектор, докато в индустрията и услугите е видим растеж.
Източник: Капитал (29.01.2019)
 
България ще продължи да разчита на въглищните централи България ще продължи да разчита на работата на своите въглищни централи, защото това са базови мощности, които използват местен ресурс и в тях са инвестирани сериозни средства за сероочистващи инсталации. Това ни дава основание да запазим ролята на местните въглища и сме предвидили тази перспектива в Интегрирания национален план на страната за енергетика и климат до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Това каза заместник- министърът на енергетиката Жечо Станков по време на експертна дискусия, посветена на националния план за енергетика и климат, организирана от сп. "Ютилитис". По думите на заместник-министър Станков в документа, изпратен в Брюксел, са предприети необходимите мерки, осигуряващи развитието на нисковъглеродна енергетика, сигурност на доставките, повишаване на енергийната ефективност, либерализация на пазара и внедряване на нови технологии за борба с климатичните промени. Жечо Станков акцентира и върху енергийната сигурност и изграждането на липсващата инфраструктура, като необходима предпоставка за гарантиране на диверсификацията на енергийните доставки не само в региона на Югоизточна Европа, но и в целия Европейски съюз. Интегрираният план на България за енергетика и климат е разработен от Министерството на енергетиката в изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета, относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Документът обхваща петте измерения на Енергийния съюз – декарбонизация, енергийна ефективност, енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност. Политиките и мерките, заложени в плана, гарантират постигането до 2030 г. на общоевропейските цели в областта на изменението на климата, а именно: 32% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 32,5% подобрение на енергийната ефективност и минимум 15% междусистемна свързаност.
Източник: Банкеръ (07.02.2019)
 
Александър Николов отново влиза в ръководството на АЕЦ "Козлодуй" Александър Николов отново е назначен в ръководството на АЕЦ "Козлодуй", съобщиха от пресцентъра на централата. От днес той ще бъде заместник-изпълнителен директор на държавното дружество. Николов ще заеме мястото на Цанко Бачийски, който не е бил член на съвета на директорите на централата. Александър Николов има 27 години стаж в атомната централа е заемал и други ръководни и оперативни длъжности. Бил е дори изпълнителен директор за седем месеца в периода 2011-2012-а. През май 2012 г. той отстъпва поста на Валентин Николов, който тогава беше заместник-министър на енергетиката от ГЕРБ. Александър Николов е бил вече заместник-изпълнителен директор по време на управлението на правителството на Пламен Орешарски. Когата ГЕРБ се връщат на власт той е освободен. "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е единствената атомна централа в България и е най-големият произвозител на електрическа енергия в страната, като обезпечава повече от една трета от националното годишно електропроизводство. Фирмата е еднолично акционерно дружество със 100% държавно участие. От септември 2008 г. АЕЦ "Козлодуй" ЕАД е дъщерно дружество на "Български енергин холдинг ЕАД. Управлението на АЕЦ "Козлодуй" се осъществява от съвет на директорите. В момента Жаклен Коен е председател на борда, а членове са Наско Михов, който е и изпълнителен директор, и Иван Йончев.
Източник: Банкеръ (06.03.2019)
 
Дават безвъзмездно по 2347 лв. за газифициране на жилище Стотици във Велико Търново вече ползват бонусите, идващи от компенсация за закритите реактори на АЕЦ „Козлодуй“ ДЪРЖАВАТА ПОЕМА КРУПНА СУМА ПО ГАЗИФИКАЦИЯ НА ЖИЛИЩЕТО, ОТ КОЕТО ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ВЕЧЕ СА СЕ ВЪЗПОЛЗВАЛИ СТОТИЦИ. Безвъзмездната финансова помощ е по проект Desiree gas, осигурен с финансовата подкрепа от фонд „Казлодуй“. Практически включването в програмата смъква до 2347 лв. от общата сума за изграждане на газова инсталация и монтирането на газов котел. Само в болярския град вече има над 200 одобрения, а самата процедура трае около месец, показа наше проучване. Тъй като все още да се газифицира едно жилище е скъпо удоволствие, това е един от легалните методи цената да се понижи драстично. Проектът се движи от министерство на енергетиката, а процедурата по кандидатстване е опростена и отнема максимум месец време. За да се получи финансирането, първоначално се прави проект за самата инсталация и копия от документите за собственост. Над 10 са лицензираните фирми на територията на града, които се занимават с газ, но цените им са различни, заради което трябва да се прецени коя ни устройва, съветват експертите. Отскоро размерът на безвъзмездната финансова помощ е увеличен от 20 на 30% от допустимите разходи. На 100% се възстановяват и разходите за присъединяване към главната газопреносна мрежа, които са в размер на 430 лв. без ДДС и се връщат по сметката на абоната под формата на газ. АКО В БЛИЗОСТ ДО ЖИЛИЩЕТО ИМА ПРОКАРАНА ГАЗ, С ПРОГРАМАТА DESIREE GAS ПРАКТИЧЕСКИ ВСЕКИ МОЖЕ ДА ЗАМЕНИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА НЕЕФЕКТИВНИТЕ ЕНЕРГОИЗТОЧНИЦИ С ПРИРОДЕН ГАЗ. През последния сезон цената на дървата се покачи доста и даже докосна психологическата бариера от 100 лв., което кара мнозина да търсят алтернативи. По тази причина от енергийното министерство са разработили програмата, а отскоро са подобрили и условията по нея. Около 3-4 хил. лв. струва монтирането на газов котел, изграждане на инсталация и включването й към вече съществуваща вътрешна мрежа в апартамента. От тази цена с програмата държавата поема 30 на сто. Малко по-скъпо излиза, ако тепърва в апартамента или къщата пък трябва да се монтират тръби и радиатори, изчисляват експерти. Газовият котел осигурява както неограничена топла вода, така и отопление. моделите са толкова разнообразни, че вече за екстра не се смятат и програматорите към тях, както и специалните приложения за управлението им през телефона.
Източник: Борба - Велико Търново (20.03.2019)
 
Съдът отхвърли жалбите за нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй" Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) окончателно отхвърли жалбите срещу решението на екоминистерството, с което беше одобрена ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда) за изграждането на нова ядрена мощност на площадка 2 на АЕЦ "Козлодуй". С това решение ВАС отменя решението на 3-членния състав на ВАС от 17 май 2018 година, с което съдът отмени екооценката. Решението на 5-членния състав на ВАС е окончателно. Магистратите приемат, че при приемането на решението на министъра на околната среда и водите са спазени задължителните процедури по Наредбата за ОВОС и по Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. В хода на процедурата по ОВОС са проведени консултации с 38 институции и неправителствени организации. Направени са и трансгранични консултации. Проведени са и задължителните обществени обсъждания както на територията на България, така и в съседна Румъния. Припомняме, че сред мотивите за обжалването на решението за ОВОС беше въпросът за дългосрочното решение на проблема с отработеното ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. Относно това ВАС приема, че по закон това е задължение на трето лице, неучастващо в административното производство.
Източник: Банкеръ (04.04.2019)
 
Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) окончателно отхвърли жалбите срещу решението на екоминистерството, с което беше одобрена ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда) за изграждането на нова ядрена мощност на площадка 2 на АЕЦ "Козлодуй". Така ВАС отменя решението на 3-членния състав на ВАС от 17 май 2018 година, с което съдът бе отменил екооценката. Решението на 5-членния състав на ВАС е окончателно. Магистратите приемат, че при приемането на решението на министъра на околната среда и водите са спазени задължителните процедури по Наредбата за ОВОС и по Конвенцията за оценка на въздействието на околната среда в трансграничен контекст. В хода на процедурата по ОВОС са проведени консултации с 38 институции и неправителствени организации. Направени са и трансгранични консултации. Проведени са и задължителните обществени обсъждания както на територията на България, така и в съседна Румъния. Сред мотивите за обжалването на решението за ОВОС беше въпросът за дългосрочното решение на проблема с отработеното ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. Относно това ВАС приема, че по закон това е задължение на трето лице, неучастващо в административното производство. Управлението на отработеното ядрено гориво и отпадъци е в компетентността на Държавното предприятия "Радиоактивни отпадъци" по силата на закона, а не на "АЕЦ - Козлодуй - Нови мощности" ЕАД, който е възложител на инвестиционното предложение за изграждане на нова ядрена мощност. Сред мотивите за обжалването беше и въпросът за избор на площадка 2. Изборът е направен в съответствие със становищата на колектива от специализирани експерти, изготвили доклада за ОВОС, на специализираните ведомства, между които и тези, отговорни за опазване на биологичното разнообразие и за опазване на водните ресурси. По въпроса за мониторинга на подземните води ВАС приема, че е предвидена изрична мярка като част от вече функциониращата система за мониторинг на АЕЦ "Козлодуй". В доклада за ОВОС също така е взето предвид становището, че инвестиционният проект няма да застраши защитения вид рида Alosa sp., като са взети мерки за това. ВАС също така отхвърля искането на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД жалбоподателите, а именно Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" и две физически лица, да заплатят разноските по делото, които са в размер на 42 000 лв., намирайки сумата за несправедлива и възпрепятстващо скъпа.
Източник: Дума (04.04.2019)
 
АЕЦ „Козлодуй“ набира кандидат-стипендианти АЕЦ “Козлодуй” обявява прием на студенти и ученици в своята стипендиантска програма. За включване в програмата могат да кандидатстват студенти, обучаващи се в бакалавърска и магистърска степен от Технически университет – София, и от Софийски университет “Св. Климент Охридски” по специалности, свързани с ядрената енергетика. За първи път АЕЦ “Козлодуй” ще предостави и стипендии на ученици, завършили с висок успех средното си образование и записани в редовна форма на обучение в ориентирани към ядрения отрасъл специалности в Техническия и Софийския университет. На одобрените кандидати ще бъде осигурено заплащане на семестриалната такса в размер на стойността за държавна поръчка, както и стипендия от 1000 лева за семестър до завършване на съответната степен на обучение. Стипендиантите на АЕЦ “Козлодуй” ще имат възможност да провеждат платен стаж в атомната централа. На успешно дипломираните ще бъде предложен трудов договор за работа по придобитата специалност. Конкретните изисквания към кандидатите са публикувани на сайта на централата – www.kznpp.org, в секция “Кариери”. С условията, които осигурява, АЕЦ “Козлодуй” цели да подкрепи младите хора в процеса на тяхното обучение и да ги мотивира да се насочат към перспективни технически специалности с отлични възможности за реализация. Стипендиантската програма е част от политиката на атомната централа да подпомага изграждането на високообразовани професионалисти, които да работят за развитието на българската ядрена енергетика в периода на дългосрочната експлоатация на блоковете на АЕЦ “Козлодуй”.
Източник: Дарик радио (05.04.2019)
 
ИКЕМ връчи годишните награди "Кубратов меч" за принос в развитието на електромобилността през 2018 г. На 10.04.2019 г. в зала "Средец" на х-л Балкан, Националната браншова организация за електрическа мобилност - ИКЕМ връчи за 8 ма поредна година своите награди „Кубратов меч“, за развитие на електрическата мобилност в България за 2018 г. Церемонията бе водена от д-р Атанас Георгиев от списание Ютилитис, в партньорство с представителите на ИКЕМ: Илия Левков и Иван Костов.Събитието беше в рамките на петата за 2019 г. експертна дискусия за българската енергетика - Energy Managers' Forum, на тема: "Енергетика, климат и електрическа мобилност “. Гости на церемонията бяха Красимир Вълчев - Министър на Образованието и Науката, Радосвет Радев - Председател на Българската Стопанска Камара, Лъчезар Борисов – Зам. Министър Министерство на икономиката, Генерал-майор д-р Груди Ангелов – Началник на Военна академия „Г.С. Раковски“, проф. Костадин Костадинов - съветник на министъра на образованието и науката в сферата на научни изследвания и иновации, представители на медиите, членове УС на ИКЕМ, членове и партньори на ИКЕМ, привърженици на електромобилността. Бяха приети най-новите членове на организацията: „Сага Тек“ ООД от гр.Пловдив, „Бета Смарт“ ООД от гр. София и „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД от гр. Козлодуй.В Категория: „Екипен проект“ за 2018 г. бяха отличени: - Партньорска платформа за Енергийна и киберсигурност и умни градове: "Energycybersec", за създаването на първата национална платформа за енергийна и киберсигурност и електрическа мобилност.В платформата участват: Военна Академия “Г.С Раковски”, Асоциация за развитие на София, Софийски форум за сигурност, Българско ядрено дружество и Национална браншова организация за електрическа мобилност – ИКЕМ. Платформата споделя визията да подпомага развитието на процесите по разработване на аналитично съдържание и информация по енергийна киберсигурност, създаване на устойчиви модели по образование и професионално обучение, иновациите и предприемачеството в тази област. Наградата получи Димитър Стоянов – Координатор на платформата. - "Елджой ООД" и "Елпром ЕМЗ" ООД, за партньорски модел на зарядна станция и електрически велосипеди, за ползване в градски условия.Моделът стартира през 2018 г. в гр. София и беше мултиплициран и в общините Белене и Иваново. Наградата получи Димитър Арнаудов – Собственик на "Елпром ЕМЗ" ООД. В Категория „Наука и образование“ за 2018 г. бяха отличени: - Красимир Панчев, за публицистика и популяризиране на електромобилността чрез Авторския сайт avtosalon.bg.
Източник: БСК (11.04.2019)
 
Липсата на ток на борсата вдигала цените Председателят на енергийния регулатор Иван Иванов разкритикува рязко работата на независимата енергийна борса. Вчера той коментира по време на изслушване от депутатите в Народното събрание, че един от проблемите на свободния пазар на ток е именно ниската ликвидност на борсата. "Количествата, които се търгуват на борсата, са три пъти по-малко от тези на унгарската, четири пъти по-малки от тези в Румъния и осем пъти по-малко, отколкото тези на гръцката", заяви Иванов. Това води след себе си още проблеми, свързани с цените. Едно от решенията, според Иванов, е България да свърже енергийната си борса с пазарите на съседните страни. "Това ще намали големите разлики в цените", прогнозира Иванов. Шефът на КЕВР припомни, че годината започна със свръхвисоки цени за бизнеса. "В един от януарските дни цената на борсата в сегмента "ден напред" достигна 207 лв. за мегаватчас, което е изключително много. Това се отразява крайно негативно на фирмите и води до повишаване на себестойността на продукцията им", заяви той. Основна причина за поскъпването на тока всъщност е, че уж свободният пазар е доминиран от държавни дружества като АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". За да се овладеят цените и да се увеличат количествата на свободно продавания ток през миналата година депутатите приеха законови промени, с които зелените централи с мощност от 4 и над 4 мегавата да излязат на борсата. Това не доведе до промяна, още повече че им бе даден шестмесечен гратисен период. "Целта бе те да си оправят договорите с банките. Допълнителното количество ток, което трябваше да постъпи директно на борсата, се появи там едва в началото на тази година", каза още Иванов. В отговор на депутатски въпрос във връзка с американските тецове Иванов коментира, че е "за" прекратяването на дългосрочните контракти. Според шефа на регулатора те изкривяват пазара. "Не може да има свободен пазар със специални цени и преференции", категоричен бе той. Иванов посочи, че договорът за задължително изкупуване на тока от ТЕЦ "Марица-изток 1" е до 2026 г., а за "Марица-изток 3" - до 2024 г. "Регулаторът не може да влияе на цените, те са част от договорите и клаузите по тях. А едностранното им нарушаване може да доведе до тежки финансови санкции", предупреди той. Какви конкретни действия могат да се предприемат, не бе уточнено.
Източник: Сега (12.04.2019)
 
Министър Петкова: Русия продължава да е ключов партньор в ядрената енергетика Продължава отличната съвместна работа между АЕЦ "Козлодуй" и Държаната корпорация "Росатом" в изпълнение на програмата за модернизация на 5-ти и 6-ти блок на атомната централа". Това каза енергийният министър Теменужка Петкова по време на среща с генералния директор на "Росатом" Алексей Лихачов, съобщиха от Министерството на енергетиката. Срещата е била в рамките на XI-я Международен форум "Атомекспо 2019" в Сочи, Русия. Министър Петкова е запознала представижтелите на "Росатом" с етапа, на който се намира процедурата за избор на стратегически инвеститор по проекта АЕЦ "Белене". "Предстои публикуване на документацията в Официален вестник на Европейската комисия. След това ще информираме писмено заинтересованите компании, че 90-дневният срок за подаване на заявления е започнал", е заявила Петкова, цитирана от енергийното ведомство. "Национална електрическа компания" ЕАД ще довърши процедурата за лицензиране на проекта, е допълнила тя. Получено е становище от Агенцията за ядрено регулиране, с което се потвърждава валидността на издадените до момента разрешения. Завършването на процедурата по лицензиране ще даде възможност на потенциалните инвеститори да разполагат с пълната информация по проекта, а на българската страна да увери своя дял в бъдещата проектна компания. По думите на Петкова българската страна разчита на партньорство с Държавната корпорация "Росатом" на всички етапи от реализацията на проекта АЕЦ "Белене". Двете страни ще продължат активния си диалог във връзка със стартиралата процедура за избор на стратегически инвеститор. По-рано министър Петкова е разговаряла и с представители на американската компания "Дженерал Електрик". От тяхна страна бе потвърден интересът им за участие в АЕЦ "Белене" като доставчик на част от оборудването и инженер по проекта. "Дженерал Електрик" би могла да сътрудничи и при осигуряването на част от финансирането за проекта, стана ясно по време на срещата, пише още в съобщението.
Източник: 24 часа (16.04.2019)
 
Руският производител на ядрено гориво готов да играе на търг за доставки в "Козлодуй" Руският производител на ядрено гориво ТВЕЛ е готов да играе на търг за доставки за АЕЦ "Козлодуй", въпреки че има дългосрочен договор. Това заяви в отговор на въпроси на български журналисти старшият вицепрезидент за търговията и международния бизнес на компанията Олег Григориев.Това стана по време на пресконференция на президента на ТВЕЛ Наталия Никипелова в рамките на международния форум "Атомекспо -2019". "Ако европейската комисия изисква търг, ние се готови да участваме", каза още Григориев. Той поясни, че договорът на руската компания с АЕЦ "Козлодуй" е дългосрочен, но в него има опции - ТВЕЛ може да продължи доставките, а може и да се яви на търг, зависело от решението на централата. Вицепрезидентът поясни, че когато работи в чужбина, ТВЕЛ се съобразява с правилата на държавата и ако ЕК изисква търг, то но няма въпроси. Колкото до конкуренцията с американската "Уестингхаус" Григориев заяви: ако те са готови да се състезават с нас и ние сме готови.Преди месеци агенцията по доставките на Евратом поиска търг, коха да е той, зависело от срока на действащия договор. През 2020 г. ще започне зареждането с новия тип гориво на ТВЕЛ и на пети блок на "Козлодуй". В шести реактор половината от касетите вече са от новия тип. Президентката на ТВЕЛ Никипелова заяви, че през ноември 2016 г.е било първото зареждане с новото гориво на VI блок и вдигане на мощността му със 104%.
Източник: 24 часа (17.04.2019)
 
В АЕЦ "Козлодуй" спряха пети блок за ремонт и презареждане на реактора АЕЦ „Козлодуй” започва плановият годишен ремонт на пети енергоблок. В ремонтната програма е включен необходимият обем дейности по превантивно техническо обслужване и ремонт на оборудването и на системите на блока, както и презареждане на реактора със свежо ядрено гориво за следващата горивна кампания. Ще бъдат изпълнени и редица мерки, свързани с осигуряване на надеждната и безопасна работа на съоръженията в периода на дългосрочната експлоатация на пети блок. Като част от дейностите по проекта за повишаване на топлинната мощност на реакторната инсталация до 104 % ще бъде извършена модернизация на цилиндър високо налягане на турбината. Предвижда се плановият годишен ремонт на пети блок да завърши в средата на месец юни. Шести блок на АЕЦ “Козлодуй” работи с пълно натоварване на мощността.
Източник: 24 часа (02.05.2019)
 
Започва изплащането на 570 млн. лв. на кредиторите на фалита на КТБ Почти пет години след затварянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) и четири след несъстоятелността й на 9 май започва разпределение на събрани от синдиците 570 млн. лв. Те ще бъдат изплатени на кредиторите, включени в първата частична сметка за разпределение, която съдържа над 7 хил. институции, фирми и граждани. Повечето от тях са държали по сметките си суми над гарантирания размер от 100 хил. евро или са били с депозити, сключени при преференциални условия, което ги лиши от правото да получат парите си от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Фондът също е в списъка с вземане за 3.7 млрд. лв. от общо над 5 млрд. лв., загубени от банката, но ще бъде пререден от обезпечените кредитори, като на практика всеки от имащите право на разпределение ще получи само малък процент от размера на вземането си. Първата порция средства, събрана от синдиците чрез осребряване на имущество от фалиралата банка, ще може да се потърси от имащите право лица през клоновата мрежа на Уникредит Булбанк, която е била избрана да посредничи в процедурата. За да получат полагаемия им се процент, клиентите ще дължат такси и комисиони съгласно тарифата на банката. Всеки кредитор може да провери каква е полагаемата му се сума в Търговския регистър по партидата на КТБ. От нея е видно, че най-много ще получи Фондът за гарантиране на влоговете в банките, на който са разпределени 409 млн. лв., от обезпечените кредитори по-големи суми ще вземат "Сосиете женерал Париж", "Арадстрой" и "Аполо инженеринг", а от необезпечените - институции като Агенцията за приватизация и АЕЦ "Козлодуй". В сметката са включени и множество физически лица, на които се полагат суми от порядъка на 5 - 10 лв., за които тегленето на средствата се обезсмисля от дължимите такси и комисиони по операцията. Списъкът с приетите вземания бе изготвен и публикуван в края на 2015 г., а първата частична сметка - през февруари 2017 г., но срещу нея имаше редица възражения. Най-сериозните от тях бяха по отношение на дружества, пререждащи останалите кредитори, като "Ардастрой" и "Аполо инженеринг". Те се появиха като обезпечени кредитори при странни обстоятелства - първоначално като обикновени вложители, а впоследствие - като сключили договори за срочен заем. За "Ардастрой" той е сключен на 4 април 2014 г., а от ден по-късно има и договор за особен залог на вземания. При "Аполо инженеринг" заемът за КТБ е отпуснат на 1 юли 2009 г., а особеният залог е подписан чак на 7 юни 2014 г., или две седмици преди затварянето на банката. Двата договора не са вписани в Централния регистър на особените залози според едно от възраженията, с чийто текст "Капитал" разполага. Бившите директори на КТБ също атакуваха тези два договора с твърдения, че те не са подписвали такива и че те са фалшиви, като за целта сезираха и прокуратурата. Досега плащането на първите 570 млн. лв. се бавеше именно поради делата, оспорващи сметката за разпределение. Макар те още да продължават, сега разпределението става възможно след поредната порция изменения в Закона за банковата несъстоятелност, които бяха приети и обнародвани на 19 април. Според тях синдикът изпълнява одобрената от фонда и неоспорена част от сметката за разпределение и при постъпили жалби, в случай че в масата на несъстоятелността са събрани достатъчно допълнителни парични средства, от които се заделят суми за обезпечаване на претенциите по жалбите до произнасяне на съда по тях с влязъл в сила съдебен акт. Това значи, че обявената от КТБ процедура не важи за "Ардастрой", "Аполо инженеринг" и евентуално други кредитори с оспорени вземания и те ще трябва да почакат още, за да получат претендираните от тях суми.
Източник: Капитал (09.05.2019)
 
ОТВОРЕНО ПИСМО Национално представителните работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, чийто членове осигуряват работа на 82% от наетите в България и създават 86 % от брутната добавена стойност в страната, с тревога следят случващото се в рамките на свободния пазар на сегмента „Ден напред“ на електроенергийната борса. Нашите производства са изложени на силен конкурентен натиск на европейските и международни пазари. Случващото се с цените на електроенергията допълнително поставя под риск производството, растежа, инвестициите и конкурентоспособността на индустрията. Липсват каквито и да било усилия за намаляване на разходите на държавните централи в АЕЦ, "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД и НЕК ЕАД, както и осигуряване на тяхното поне средносрочно бъдеще. Крайно неефективното управление на държавните централи води, от една страна, до високи цени на свободния пазар на електроенергия, а от друга - до високи загуби на някои от централите. Категорично заявяваме, че комбинацията от това прехвърляне на проблемите на енергетиката към индустрията, от една страна, и свиващото се бизнес потребление, от друга страна, ще е пагубно за икономиката на България. Високите цени от последните дни са породени от резки спадове на предлагането на електроенергия от страна на НЕК ЕАД. За 07.05.2019 г. предлагането от НЕК е за 13 477 МВтч, цената е 79,41 лв. за МВтч. За 08.05.2019 г. предлагането от НЕК е за САМО 4 309 МВтч, което формира цена от 164,60 лв. За 09.05.2019 г. НЕК отново предлага 4 309 МВтч и цената е 130,56 лв. Какво наложи свиването на предлагането на енергия от страна на НЕК над три пъти? Защо НЕК продължава да предлага количества, които са крайно недостатъчни? Наистина, дружествата от състава на Български енергиен холдинг спазват ангажиментите пред Европейската комисия за осигуряване на минимална ликвидност, но формалното им ограничаване до утвърдените нива при съкратено дългосрочно предлагане очевидно води до дефицити в търгуваните количества на свободен пазар и до неаргументирано високи цени. Всъщност цените на електроенергия в България за последните 2 дни са НАЙ-ВИСОКИТЕ в целия ЕС! [1] Съществуват и бариери пред вноса на електроенергия! Забавя се въвеждането на интегриран пазар „В рамките на деня“ и потребителите са оставени на гравитацията на настроенията в държавните електроцентрали и по-специално в НЕК ЕАД. Цените варират от 100 до 210 лв./МВтч за пикова електроенергия в рамките на два последователни работни дни на пазар „Ден напред“, а при „компенсиращия“ незадоволеното търсене пазарен сегмент „В рамките на деня“ се стигна на 08.05.2019 г. и до цени, надхвърлящи 247 лв./МВтч при едва 451 МВтч търгуван обем за 24 часа! Като представители на работодателите от индустриалния сектор ние: Категорично се противопоставяме на неадекватното поведение на НЕК ЕАД, което е системно и очевидно няма да се промени без смяна на ръководството. Настояваме да се преодолее изкуствения дефицит като дружествата от БЕХ оферират на сегмент „Ден напред“ адекватни количества при ценова структура, аналогична на утвърдената по ангажимента с Европейската комисия. Оценяваме този дефицит на около 80-100 МВт, което е дори под капацитета на малък блок от "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД. Настояваме за преструктуриране на НЕК ЕАД чрез разделяне на дейностите по обществена доставка и по производство и търговия с електрическа енергия с цел избягване на манипулации. Настояваме за създаване на условия за реална конкуренция между производителите на електроенергия, предприемане на мерки за преструктуриране на държавния сектор в енергетиката, пазарна интеграция със съседни страни във всички пазарни сегменти. Настояваме за адекватни компенсации за индустрията, вкл. за индиректните разходи за емисии. Предвид необходимостта от издаването на Заповед Е-РД-16-193/09.04.2019 г. на министъра на енергетиката, с която вместо да се обезпечи електроенергия за свободен пазар, се ангажират 600 000 МВтч до 30.06.2019 г. от "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД за регулиран пазар, което само за два месеца изземва десетки милиони лева от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, настояваме да се организира задълбочена проверка в НЕК и ЕРП-тата (вкл. сигнализирайки КЕВР и прокуратура) на реалните причини, довели до преждевременното изчерпване на квотно предвидената електроенергия за регулиран пазар.
Източник: БСК (10.05.2019)
 
Падат таксите за износ на ток В трескав опит бързо да тушира недоволството на бизнеса Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за енергетиката, свързани с осигуряването на по-големи количества ток за борсата. Идеята е така да се избегнат ценовите амплитуди. От юли в енергийната борса ще се включат малките зелени централи с мощност от 1 до 4 мегавата. Така част от тока ще отиде от регулирания на свободния пазар. "Регулаторът ще прецени откъде да осигури за регулирания пазар количеството, което сега се прехвърля към свободния. Това може да бъде АЕЦ "Козлодуй", американските тецове или друг производител", обясни шефът на комисията по енергетика в парламента Валентин Николов. Освен това се предвижда и отпушването на вноса и износа на ток, което ще стане с премахването на таксите за този вид търговия. В същото време индустриалните потребители ще могат да ползват умни електромери за отчет в реално време. "Уредите няма да са задължителни. Големите фирми могат да поискат поставяне на такива уреди срещу заплащане", обясни Николов пред в. "Сега". Умните устройства щели да се внедряват поетапно. ЕРП-тата от години работят и за постепенното преминаване на битовите абонати на дистанционен отчет. С приоритет са отдалечените райони или ромските квартали. От една страна, това гарантира точен отчет на похарчения ток, а от друга - спестява посещение на инкасатор на място, което понякога създава конфликтни ситуации. Така например още преди шест години ЕВН, което обслужва Югоизточна България, монтира над 6300 нови електромера и 840 табла в пловдивския кв. Столипиново. Освен дистанционен отчет уредите дават възможност и за дистанционно прекъсване на захранването, ако сметката не е платена. Засега обаче масово монтиране на умни електромери за бита не се предвижда, тъй като струва скъпо.
Източник: Сега (10.05.2019)
 
Удължаването на живота на V и VІ блок на АЕЦ Козлодуй ще гарантира чиста енергия на достъпни цени Удължаването на живота на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй" е един от основните приоритети на правителството в енергийната област. Неговото изпълнение ще даде гаранция за сигурността на електроенергийните доставки за българските потребители, коментира министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Днес тя посети АЕЦ "Козлодуй", където провери изпълнението на дейностите, свързани с плановия годишен ремонт на пети блок на централата. Ремонтните дейности, които стартираха на 1 май, предвиждат и изпълнение на мерки, свързани с повишаване на топлинната мощност на съоръжението до 104%. По думите на енергийния министър, удължаването на живота на двата блока в атомната централа е много сериозен ресурс за българската енергетика. Чрез него гражданите и бизнесът ще могат и в бъдеще да ползват чиста енергия на достъпни цени. Министър Петкова припомни, че лицензът за работа на пети блок вече бе удължен с десет години от Агенцията за ядрено регулиране и сега предстои това да се случи за шести блок. АЕЦ "Козлодуй" изпълнява предвидените за това мерки изцяло със собствени средства. Централата е в отлично финансово състояние - печалбата й за миналата година е 167 млн. лв., а над 360 млн. лв. са наличностите по банковите сметки на компанията, акцентира енергийният министър.
Източник: Банкеръ (21.05.2019)
 
КЕВР обсъжда предстоящото поскъпване на тока за бита и на топлоенергията Предстоящото поскъпване на тока за бита с 3,5% и на топлоенергията с 4,5% средно за страната ще бъдат обсъждани в енергийния регулатор. От юли при топлоенергията най-голям скок се очаква да има в Разград - със 17,5%. Увеличението в Пловдив, Плевен, Бургас, Враца и Велико Търново се предвижда да бъде с между 6% и 7,5%, а парното и топлата вода в София ще поскъпнат с 4,3%. Най-малкото увеличение ще е във Варна и ще е под 2%. Единствено в Сливен има предвидено намаление, но то ще е с по-малко от половин процент. Цените на тока за бита пък се предвижда да се увеличат с 3,5%. Предстоящото поскъпване председателят на енергийния регулатор Иван Иванов обясни със скока на цените на вредните емисии. "Тези емисии се купуват от всички енергийни дружества в много по-голяма степен от тези, които са на въглища, в по-малка степен тези, които са на природен газ". С колко точно ще поскъпнат тока, парното и топлата вода регулаторът ще реши окончателно в края на юни. Изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев смята обаче: "Всички международни конфликти оказват влияние върху цената на петрола, но електрическата енергия се произвежда от местни продукти, въглища, както и АЕЦ "Козлодуй", така че това не може да бъде никакво влияние. Цените на въглеродните емисии наистина са голям проблем, тъй като ние хем искаме да плащаме емисиите, хем някой друг да ни ги плаща". За емисиите се знае от 30 години, посочва бившият министър на екологията Юлиян Попов. По думите му българската енергийна система е наясно за този растеж от поне 10-20 години. Според него външните фактори се използват за оправдание на липсата на инвестиции в системата. На същото мнение е и ръководителят на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов: "Цените на квотите ще продължават да растат. Не е особено адекватно да се цитира Венецуела". Освен от международното, ситуацията с цените се усложнява и от вътрешното положение, посочва бившият шеф на електроразпределително дружество Росен Йорданов. По думите му същото международно положение у нас вдига цените на тока, а в Румъния ги сваля.
Източник: econ.bg (05.06.2019)
 
Пуснаха пети блок на АЕЦ "Козлодуй" след планов ремонт Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" е пуснат днес в експлоатация след приключване на плановия му ремонт, съобщиха от централата. След проверка и издадено одобрение от Агенцията за ядрено регулиране, блокът бе включен в електроенергийната система на България в 14,58 часа. По време на ремонтната кампания, започнала на 1 май са направени ремонт и профилактика на оборудването и системите на блока и е извършено презареждане на реактора със свежо ядрено гориво. Подменен е и роторът на цилиндър високо налягане на парната турбина, с което се осигурява техническа възможност за работа на блока на повишена мощност до 104%. Шести блок на атомната централа работи с пълно натоварване на мощността.
Източник: 24 часа (10.06.2019)
 
АЕЦ "Козлодуй" продаде съществена част от енергията си на съмнително ниски цени След като АЕЦ "Козлодуй" първоначално отказа да участва в спорните търгове за електроенергия на 24 и 25 юни, чрез които група търговци искаше да купи евтино голямо количество ток, на 28 юни държавната централа все пак е сключила въпросните сделки. Те обхващат грубо около една четвърт от целия ток за свободния пазар, който централата произвежда. Така вместо АЕЦ-ът да обяви търг за енергията си, на който да се явят всички пазарни участници и да наддават, ръководството на дружеството е решило да продава на определена от конкретните купувачи цена, която е по-ниска от пазарната към момента. Според Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) от това АЕЦ "Козлодуй" е пропуснала да спечели около 50 млн. лв. - електроенергията е продадена за 160 млн. лв. вместо за 210 милиона. Всичко това се случва с мълчаливото съгласие на държавните институции, които бяха сезирани от АТЕБ, но не намериха за нужно да отговорят или дори да коментират публично казуса. А фактът, че от подобна "промоция" не могат да се възползват други търговци на ток, буди съмнения, че на Българската независима енергийна борса се реализират предварително нагласени сделки. Цени по поръчка Всички участници на пазара са в пълното си право да опитват да си осигурят ток на по-ниски цени, но засега успех имат само инициаторите на въпросните търгове - малко известният търговец "Загора енерджи", част от "Холдинг Загора", който е купил 43% от тока, "Енерджи МТ" на Румяна Георгиева с 24% и "Стомана индъстри" с 33%. Първото, което прави впечатление, е фактът, че аукционите са с еднакви параметри - обявени са по едно и също време, за еднакъв продукт и срок на доставка, при напълно сходни цени и ограничение до само един възможен продавач. Обявените цени са 84 и 86 лв./мВтч, съответно за 2019 и 2020 г., което е значително по-ниско от очакваните от пазара над 100 лв./мВтч. Регионалните фючърси за третото и четвъртото тримесечие на годината, които се търгуват на унгарската борса, са на стойност 109.3 лв./мВтч и 118.82 лв./мВтч. Доставката на електроенергия в България през 2020 г. пък се котира на Европейската енергийна борса (EEX) на цена от 113.4 лв./мВтч, което е разлика от 27.4 лв./MWh спрямо цената на обявените търгове. Заложената от купувачите цена е дори по-ниска от референтната пазарна цена на КЕВР за периода от 1 юли 2019 до 30 юни 2020 г. - 89 лв./мВтч. А за сравнение тази зима, от 1 ноември 2018 г. до 1 март 2019 г., средната борсова цена на тока беше над 104 лв./мВтч. Пазарни обяснения При тази разлика пропуснатите ползи за АЕЦ "Козлодуй" са около 50 млн. лева. От държавната централа обясниха за "Капитал", че пазарната реализация на произведената електрическа енергия се извършва след решение на съвета на директорите, предшествано от обстоен пазарен анализ. "Не може да се сравняват цени на енергия за различни периоди на доставка", казват още от дружеството в отговор на въпроса защо продават под предложената от КЕВР прогнозна пазарна цена за периода 1 юли 2019 - 30 юни 2020 г. Не става ясно кой е различният период, защото продадената от АЕЦ-а енергия е за същия период. Единствената разлика е, че тя обхваща и месеците до края на 2020 г. От Българския енергиен холдинг пък заявиха, че нямат правомощия да съгласуват търговските сделки за продажба на електроенергия на дъщерните си дружества. "Капитал" потърси за коментар Румяна Георгиева от "Енерджи МТ" и Антон Андронов от "Холдинг Загора", но не получи отговор. Андронов единствено помоли да сравним цените на електроенергията в ЕС за индустрията. От последния доклад за електроенергийния пазар на ЕК за Q3 на 2019 г. е видно, че 1 кВтч за бизнеса в България струва 8.46 евроцента без ДДС и други добавки, като по-ниски са били тарифите единствено в скандинавски държави, Полша, Унгария и Чехия. Всъщност проблемът в България е, че цената за бизнеса е изравнена с тази за домакинствата, поради изкуственото задържане на последната, докато в Европа битовите потребители плащат много по-скъпо. Какво значи това за пазара Количествата електроенергия, продадена на въпросните търгове, са значителни и ще окажат съществено влияние върху свободния пазар. Това е така, защото голямата част от продукцията на АЕЦ "Козлодуй" за свободния пазар е в ръцете на въпросните търговци, при това на много добри цени. Те ще могат да препродават тока на вътрешния пазар с голяма печалба, тъй като останалите търговци няма да има откъде да осигурят необходимите им количества електроенергия - токът на ТЕЦ "Марица-изток 2" е значително по-скъп, а единственият голям частен производител Христо Ковачки, е затворил цикъла и сам изкупува електроенергията от ТЕЦ-овете си. Но на тези ниски цени за тях ще има още по-големи печалби, ако го изнасят в чужбина. Това има потенциал да причини недостиг на ток в страната и да принуди останалите пазарни участници да внасят електроенергия, при което крайните разходи за потребителите неминуемо ще се увеличат. Токът на ТЕЦ "Марица-изток 2" е значително по-скъп, а единственият голям частен производител - Христо Ковачки, е затворил цикъла и сам изкупува електроенергията от ТЕЦ-овете си. По тази причина от АТЕБ искат да се елиминира възможността за спекулиране с цените на държавните производители и предлагат като решение централите от групата на БЕХ да не могат да участват на търгове, инициирани от купувачи. Всичко това означава, че събитията от миналата зима, когато електроенергията на свободния пазар в България стигна рекордно високи стойности, може да се повторят.
Източник: Капитал (02.07.2019)
 
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" бе изключен за 4 часа Шести блок на АЕЦ „Козлодуй” е включен в енергийната система на страната в 17.52 часа, след като в 13.50 часа бе спрян поради задействане на електрическа защита. Това съобщиха от централата. Отстранени са причините, довели до изключването на блока. Извършени са необходимите проверки, които потвърждават, че всички системи и съоръжения на блока работят нормално. Пети блок на АЕЦ „Козлодуй” работи с пълно натоварване на мощността. В 13.50 часа шести блок на АЕЦ "Козлодуй" бе изключен от енергийната система на страната след задействане на електрическа защита, съобщиха по-рано от централата, цитирана от Фокус. Всички системи на блока са сработили съгласно проектните алгоритми. В момента екипите на атомната централа отстраняват причините за задействане на електрическата защита. След като бъде потвърдена работоспособността на оборудването, шести блок ще бъде включен в електроенергийната система. За събитието съобщава и Българската независима енергийна борса. Там пише, че става дума за "Непланово спиране на ЯЕБ № 6 на АЕЦ "Козлодуй". Спирането станало в 13.50 ч. и трябвало да се възстанови работа в 17.00 ч. Като причина е посочено изключване на турбогенератор 10 на ЯЕБ №6 от сработване на електрическа защита на генератора.
Източник: Сега (04.07.2019)
 
Цената на тока за бизнеса скочи с 84% за ден и над 200% за седмица Цената на електроенергията, договорена в сегмента "ден напред", бе най-високата в цяла Европа - за един мегаватчас тя достигна 195.4 лв. базова мощност. Това е два пъти повече от средното ниво за ЕС и с 84% над цената за предишния ден - 2 юли. Спрямо миналия петък увеличението е с 203%. За това алармираха от Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОРБ), чиито членове създават 86% от брутната добавена стойност у нас. За сравнение цените в Румъния и Унгария са около 120 лв. за мегаватчас (мВтч), докато в Западна Европа са около 60-70 лв. за мегаватчас. Според предприемачите това съвсем не е изолиран случай. Те посочват, че от началото на 2019 г., или в 183 последователни дни, средната цена на електроенергията за индустрията в България е била по-висока от тази в Германия и Франция, както и в Австрия, Чехия, Словакия, Швейцария. Като се добавят доплащанията за преференциалните цени на т.нар. американски централи (каквито доплащания няма в нито една друга европейска страна), крайният резултат е, че българските предприятия получават най-скъпата електроенергия в цяла Европа, пишат от АОРБ. Заради шока с електроенергията вчера три фирми от "Холдинг Металик" работеха с половината от капацитета си. "Това са машиностроителният завод "Металик" АД - Стара Загора, леярското предприятие "Чугунолеене - Първомай" и "Енергоремонт - Гълъбово" АД - Гълъбово", уточниха от холдинга пред Инвестор.бг. Днес те най-вероятно напълно ще спрат своята дейност. Работодателите настояват за адекватно управление на мощностите, което да е съобразено с рационалното предлагане, така че да не се стига до такива ценови разлики. Бизнесът призовава ТЕЦ "Марица-изток 2" да осигури "дефицитните" мегавати и така да балансира пазара. Реакция от енергийното министерство нямаше. Проблемът е, че до голяма степен свободният пазар на ток продължава да се доминира от трима държавни играчи - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". Това бе признато и от шефа на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов, който заяви, че цели 81% от продавания ток на борсата в края на декември 2018 г. са дошли от дружества под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и това до голяма степен е определило цените. Според фирмите този държавен монопол умишлено предизвиква дефицит на пазара, за да се постигнат по-високи цени. Писмото на работодателите е изпратено до ресорния министър Теменужка Петкова, която на няколко пъти заяви, че на енергийната борса всичко е спокойно и тя работи добре. Тогава, както и сега бизнесът допуска манипулиране на пазара и опорочаване на търговете. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев дори определи действията на НЕК като на организирана престъпна група. През миналата седмица бизнесът поиска оставката на шефа на НЕК Петър Илиев заради съмнителен търг за покупка на ток. В крайна сметка обаче той запази поста си, тъй като се оказа "ценен кадър" (по думите на министър Петкова), с когото Българският енергиен холдинг не пожела да се раздели. НЕК заедно с АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток 2" и др. е под шапката на енергийния холдинг. "Смешно е да се каже, че аз разпределям порциите в енергетиката, далече съм от това положение", коментира Илиев пред БНТ. Той отрече да има спекула на свободния пазар на ток и заяви, че критиките срещу него целят да се прикрият други скандали в енергетиката. Илиев не уточни какво има предвид. Той обясни оставката си с това, че не е съгласен със случващото се на пазара.
Източник: Сега (04.07.2019)
 
Шефът на НЕК призна за пороци при пазара на ток Комисията за защита на конкуренцията започва анализ на пазара на ток у нас. Тя е поредният орган, който ще проверява дали има спекула на независимата енергийна борса. Анализът ще бъде успореден с този, който в момента се прави от енергийния регулатор, без да е ясно кога ще приключи. Средно подобно проучване отнема 3-4 години, обясни председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, като се позова на опита на Дания, Германия, Франция. Това стана по време на проведената във вторник дискусия в парламентарната комисия по енергетика, посветена на пазара на свободния ток, който според работодателите е силно опорочен и манипулиран. Дискусията идва дни след като бизнесът се оплака, че купува най-скъпия ток в Европа. По данни на работодателите на практика от началото на годината досега големите енергийни потребители са купували по-скъп ток в сравнение с фирмите от повечето страни в ЕС. Според Иванов решението е в ускорената либерализация. Той поиска конкретни срокове за излизането на свободен пазар на фирмите, а след това и на бита. В момента в КЕВР има18 сигнала, подадени от енергийната борса. "За всеки случай, когато има съмнение, ние получаваме криптирано съобщение по специален канал", обясни Иванов. Според него обаче все още не може да се говори за манипулации на пазара. "Не можем да съобщим никакви данни, защото, от една страна, рискуваме да опетним собственото си име, като обвиним незаслужено компании в действия, които може и да не са извършили, а, от друга - рискуваме да бъдем санкционирани, като уроним името на тези дружества. Това, че проверяваме, не означава, че има нарушения", застрахова се шефът на КЕВР. Анализът на подадените от борсата сигнали най-вероятно ще бъде готов наесен, но това ще бъде едва първият етап от проучването за пазара на ток. Енергийният министър Теменужка Петкова коментира, че 63% от предлагания ток се осигуряват от дружествата от държавната енергетика - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". Тя припомни, че с последните промени в Закона за енергетиката вече всички производители трябва да продават своя ток на борсата. "Няма нито един мегават, произведен от тези три дружества, който да е продаден извън нея", заяви Петкова. Според шефа на НЕК Петър Илиев обаче България продължава да изнася евтината енергия, а скъпата остава тук. "Не се защитава ликвидност на свободния пазар", заяви той и добави, че пазарът е оставен на самотек. За първи път от много време насам той е на едно мнение с работодателите. "Имаме най-високата цена за цялата 2019 г. - до ден-днешен. От януари нашата индустрия е в неконкурентна позиция. Ние сме няколко метра назад при 100 метра бягане, как да стигнем първи?", възмути се председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев. Той говори от името на четирите работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, които на няколко пъти изпратиха становища и остри писма до министъра на енергетиката, шефа на КЕВР и др. "Този пазар е нещо, което не можем да приемем за нормално и нещата са на ръба", заяви Васил Велев. Колегата му от Федерацията на индустриалните енергийни консуматори - Константин Стаменов, оприличи свободния пазар на "свободно падане на икономиката". "За какъв икономически растеж говорим?", запита риторично той. И трите дружества - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и "Марица -изток 2", отхвърлиха намеците и обвиненията в манипулиране на пазара и заявиха, че работят по правилата.
Източник: Сега (10.07.2019)
 
Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" е включен в енергийната система Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" е включен в ранния следобед в енергийната система на страната. Планираните за 13 и 14 юли изпитания на пети блок на атомната централа завършиха успешно, с което бе потвърдена работоспособността на оборудването при повишена мощност в различни експлоатационни режими. Финалните изпитания на блока бяха направени след планов годишен ремонт и модернизацията му за работа при повишена мощност от 104 процента в различни режими. Всички дейности по отделните етапи на утвърдената програма за провеждане на изпитанията бяха изпълнени съгласно предвидения график и в 13:28 часа на 14 юли блокът бе включен в енергийната система на страната. Предстои резултатите от изпитанията да бъдат обобщени в доклад, който ще бъде предоставен в Агенцията за ядрено регулиране.
Източник: Банкеръ (15.07.2019)
 
Започва извозването на опасния серовъглерод от бившия завод „Химко“ Днес стартира операция за извозване на опасен химикал от територията на бившия торов завод „Химко“. Близо 20 години 110 тона серовъглерод отлежават в специални басейни и създават риск от експлозия или обгазяване на Враца. Автоцистерните, които са снабдени със системи за сигурност от висок клас, за превозване на серовъглерода вече се намират на площадката. Монтирана е необходимата апаратура за претоварването на продукта от контейнерите в цистерните, цитира БНТ. Готов е и маршрутът на извозване. В екипът, който ще извършва дейностите са привлечени и чужди експерти. По време на операцията в региона ще бъде забранено използването на електронни устройства. Операцията по изваждането на опасния продукт ще продължи 5 дни. Властите уверяват, че няма опасност за гражданите.
Източник: economic.bg (15.07.2019)
 
Спецпрокуратурата се зае с доставчик на оборудване за ВВС Специализираната прокуратура започна разследване срещу дружеството "Банкантел" ООД, което е един от доставчиците на оборудване за Военновъздушните сили (ВВС), съобщиха в четвъртък от държавното обвинение. По време на акцията са извършени претърсвания и изземвания на компанията, както и на жилища на трима души в София. Разследва се корупция и търговия с влияние при доставянето от "Банкантел" на оборудване за нуждите на ВВС, се посочва още в съобщението. Едновременно с това спецпрокуратурата е изискала и свързаните със случая документи от Министерството на отбраната и въздушните сили. За да не попречат на разследването, от държавното обвинение посочиха още, че няма да предоставят повече информация. Компанията "Балкантел", която е създадена през 1990 г., не се занимава само с доставка на оборудване за ВВС. Освен това тя предоставя телекомуникационни системи и за цивилната авиация, пренос на всякакъв вид информация по въздух, оптичен или меден кабел, с приложение в жп транспорта, отбраната, авиацията и пр. От съобщението на прокуратурата не става ясно какви проекти точно се разследват, но според данни от сайта на дружеството то е направило системата за мониторинг в реално време (така нар. Front Desk) на военните летища "Граф Игнатиево", "Безмер" и "Крумово". Освен това е изградила интегрирана система за централизиран контрол на основните комуникационни, информационни и навигационни системи на ВВС. По проекта се е работело от 2009 до 2017 г., пише Медиапул. Сред клиентите на компанията са посочени АЕЦ "Козлодуй", НЕК, "Булгартрансгаз" и др. В края на 2016 г. името на фирмата нашумя около скандал с Външно, повдигнат от депутата от БСП и бивш външен министър Кристиан Вигенин. Тогава компанията обяви, че ще съди Вигенин, който заподозря публично корупционна схема с участието на компанията във ведомството. През 2016 г. той съобщи, че е сезирал прокуратурата. Според него български посланици са получили грами и фактура на фирма "Балкантел”, по която трябвало да преведат по над 30 хил. евро за купуване и инсталиране на нова телефонна централа. Обяснено било, че нововъведението се прави за подобряване на комуникацията във връзка с българското председателство на Съвета на ЕС.
Източник: Сега (19.07.2019)
 
Жаклен Коен, който досега бе председател на Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй“, е новият изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг. Той вече е оглавявал мегаструктурата по време на ?aбинeтa нa ?лaмeн Opeшapc?и. Когато става шеф на БЕХ, всички очакват споразумението с „Уестингхаус“ да влезе в сила, но това не става. Впоследствие е уволнен oт Teмeнyж?a ?eт?oвa. При постъпването му имало 300 млн. лв. по сметките на държавните енергийни компании, а след напускането му – над 1 млрд. лв. Сега енергийният министър го връща на поста. Коен е най-много уволняваният и канен обратно в енергетиката мениджър. Той не си позволява да атакува нито един министър при тези раздели. За него казват, че е от лобито на разумните в енергетиката. Роден е в София. Завършва Висшия икономически институт Карл Маркс“. Работи в „Автомобилен транспорт“, „Булгаргаз холдинг“ (международно сътрудничество). През 2013 г. се връща в борда на директорите в АЕЦ „Козлодуй“, а през 2014 става шеф на БЕХ. Престава да е шеф на холдинга през 2016 г., но остава председател на борда на директорите на АЕЦ „Козлодуй“ и зам.-председател на съвета на директорите на проектната компания „Южен поток – България“. Служебният кабинет на Герджиков го освобождава и от двата поста, но през 2017 г. министър Петкова го връща в „Козлодуй“.
Източник: Стандарт (22.07.2019)
 
Работодателите сезираха КЗК за монопола на Ковачки в търговията с ток Свързаните с Христо Ковачки енергийни дружества ще бъдат проверени от Комисията за защита на конкуренцията за картел и злоупотреба с господстващо положение. Повод за това е сигнал от четирите национално представителни организации на работодателите - КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, в който се твърди, че с поведението си групата предприятия на Ковачки по недопустим начин нарушават принципите на свободно договаряне и конкуренцията, като изкривяват пазара и създават необосновано високи цени. Случайно или не, сигналът е подаден точно в деня, когато България отново е с най-скъпата електроенергия в цяла Европа. Постигната цена на пазара "Ден напред" на Българската независима енергийна борса е 118.73 лв./мВтч базова мощност. Това е по-високо дори от гръцката цена, към която се начисляват технологични разходи и други такси. За сравнение, в Румъния и Унгария цените са около 100 лв./мВтч, а в Западна Европа - около 80-90 лв./мВтч. Проблемът е, че електрическата енергия, произведена от тези дружества, се продава на свободния пазар само от търговеца "Гранд Енерджи дистрибюшън", който също е свързан с Ковачки. Освен това същият търговец е избран без конкурс да продава енергията и на общинската "Топлофикация София", чиято мощност е 186 МВт, като я купува от самото дружество на минимална цена. Според бизнес организациите пазарното поведение на въпросните компании създава съмнения за наличие на картелно споразумение. За пример те дават свързаните с Ковачки търговци на ток "Гранд Енерджи дистрибюшън", "Юропиън трейд оф енерджи", "Сага комодитис", "ТМ Технолоджи" и "Енерджи инвест Юръп", които в периода от ноември 2018 г. до януари 2019 г. са участвали в тръжни сесии на Българската независима енергийна борса и са купили електроенергия в размер на около 500 МВт от АЕЦ "Козлодуй". Според тях също така има основания да се предполага, че държавната електрическа компания действа координирано с търговците на Ковачки при предлагането на енергия на пазарния сегмент "Ден напред". Като доказателство за това те привеждат данните от регистрационната система на енергийната борса за периода 1 декември 2018 г. - 14 юли 2019 г. Накратко става дума за това, че в определени часове НЕК заедно със свързаните с Ковачки компании могат изкуствено да намалят предлагането на ток, така че цената да остане висока.
Източник: Капитал (23.07.2019)
 
България отново е с най-високата борсова цена на електроенергията в Европа За пореден път през последния месец българският бизнес ще плаща най-високата цена за електроенергия в цяла Европа. Постигната цена на пазара "Ден напред" на Българската независима енергийна борса е 118.73 лв./мВтч базова мощност и е по-висока дори от гръцката, към която са начислени технологични разходи и други такси. За сравнение, в Румъния и Унгария цените са около 100 лв./мВтч, а в Западна Европа - около 80-90 лв./мВтч. От началото на юли борсовата цена на ток в България е най-високата в региона, като на 3 юли беше поставен абсолютен рекорд за летния сезон - над 195 лв./мВтч. В резултат на това средната стойност за изминалите 22 дни е 105.6 лв./мВтч, което е с цели 65% над нивата от същия период на 2018 г. Също така тези ценови нива са значително по-високи от прогнозираните на Комисията за енергийно и водно регулиране за настоящия регулаторен период - 89 лв./мВтч. Основната причина за високите цени на електроенергията в България е създаденият изкуствен недостиг. Държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК (и трите част от БЕХ) осигуряват между 60 и 63% от електроенергията за свободния пазар, а освен тях има само един голям частен производител - Христо Ковачки с централите си, който отгоре на всичко е изкупил съществена част от тока на АЕЦ-а и е избран без конкурс да продава енергията на общинската "Топлофикация София". Така Ковачки може да варира с мощностите си и да ограничава предлагането, което води до по-високи цени.
Източник: Капитал (23.07.2019)
 
Работодатели искат КЗК да разследва топлофикации на Ковачки Четирите национално представени работодателски организации сезираха в понеделник Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за извършвани злоупотреби от топлофикационните дружества, въглищни мощности и търговец на ток от групата около енергийния бос Христо Ковачки на борсата за електроенергия и искат тяхната дейност за бъде проверена. Според Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България тези дружества влияят на свободното договаряне на свободния пазар, изкупуват енергията от производителите, създават после изкуствен дефицит и надуват цените. Бизнесът посочва като замесени в злоупотребите топлофикациите в Бургас, Перник, Плевен, Русе, Велико Търново, Враца, Сливен и Габрово, въглищните централи "Бобов дол" и "Марица 3", брикетната фабрика "Брикел", както и търговеца за ток "Гранд Енерджи дистрибюшън“, който в същото време представлява на пазара общинската "Топлофикация София", която на свой ред е окупирана от кадри на фирми на Ковачки. Организациите посочват, че наличието на свързаност между собствениците на производствени мощности и субекта - търговец на свободния пазар представлява концентрация, която обективно създава условия за манипулиране на пазара. Отделно от това под контрола на собствениците на производствените мощности е и застрахователно дружество, което издава преимуществено гаранции за борсовата търговия на групата търговци, свързани с производителя, което пряко създава конкурентно предимство. Това обстоятелство подсказва, че е възможно и закупената енергия да не бъде платена и подсилва непазарното предимство, посочва се в сигнала до КЗК. Работодателите информират, че фирмите "Гранд Енерджи дистрибюшън", "Юропиън трейд оф енерджи", "Сага комодитис", "ТМ Технолоджи", "Енерджи инвест юръп" - всичките, свързани със субектите – собственици на производствените мощности, са участвали в проведени тръжни сесии на "Българска независима енергийна борса" (БНЕБ) от ноември 2018 г. до януари 2019 г., когато АЕЦ “Козлодуй“ е предлагала електроенергия в размер на около 500 МВ. Всеки от изброените търговци е закупил в двустранната търговия ток от АЕЦ “Козлодуй“, като формално по всеки от договорите е спазено ограничението в тръжната документация за закупуване на количества до 10 МВтч, съответно 20 МВтч от един купувач. На практика цялото количество електрическа енергия, предложено по време на споменатите борсови сесии, е закупено от цитираните дружества. В същото време има ясна тенденция съществена част от електроенергията, предлагана на свободния пазар, да се закупува от изброените дружества при елиминиране на останалите търговци, пишат бизнес организациите. Техните данни сочат, че после закупеното количество електроенергия е търгувано между посочените фирми и преразпределените между тях обеми се продават на клиентите им – частни субекти и публични възложители, при условия и цени, които заобикалят пазарния борсов механизъм . Даден е и пример как на 19 юни 2019 г. НЕК организира търг за продажба на 98 МВ за периода 1 юли-30 септември 2019 г., при който предизвестено е фаворизиран само един възможен купувач с потенциално разполагаемо почасово количество между 0МВт и 490МВт. След намесата на работодателските организации този скандален търг бе прекратен, междувременно НЕК организира още два търга за същия ден, отново с условия, съмнително фаворизиращи един потенциален участник, но и тези търгове бяха отменени. В крайна сметка НЕК провежда желания търг на 1 юли. и реализира електроенергия с потенциално разполагаемо почасово количество между 0МВт и 250МВт, което количество на 80% се изкупи от две от свързаните дружества, предмет на сигнала. Регистрационната система на БНЕБ позволява да се направи проверка и на връзката между оферираните позиции (количество и цена) на сегмент "Ден напред“ на гореспоменатите свързани дружества и тези на НЕК за стари периоди и според работодателите е налице координираност и произлизащи от това високи равновесни почасови цени. Те смятат, че заслужава внимание и изследването на координирано поведение между споменатите търговци и крупни износители на електроенергия като ГЕН-И, Данске комодитис, Алпик отново за същия период, както през двустранни договори между тях, така и чрез оферираните позиции (количество и цена) на сегмент "Ден напред“ в разглеждания период. В тази връзка следва да се обърне внимание и на данните за трансграничен обмен от системата на ЕСО, затворените вътрешни сделки между споменатите лица (без физически трансграничен трансфер) и почасовите цени, постигнати за периода на сегмент "Ден напред“. Изложените факти дават ясни индикации за манипулиране на свободния пазар на електроенергия и прилагане от определени субекти на непазарни търговски практики, посочват четирите организации.
Източник: Медия Пул (23.07.2019)
 
„Национална електрическа компания“ ЕАД ще може да продаде на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД част от наличното старо оборудване, което се намира на площадката на АЕЦ „Белене“. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Става въпрос за филтри, вентилатори и други детайли, които са от съществено значение за изпълнение на програмите за продължаване на срока на експлоатация на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ и за увеличаване на мощността на реакторната установка до 104%. Стойността на предвиденото за продажба оборудване е близо 2.8 млн. лв. Продажбата ще бъде извършена чрез пряко договаряне между двете дружества. Възможността за подобна сделка е регламентирана в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. В неговите текстове е посочено, че началната цена за продажбата се определя от независим оценител, след прието решение на Министерския съвет. Изпълнението на програмите за продължаване на експлоатационния срок на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ изисква доставка на резервни части за ремонт или доставка на ново оборудване с цел поддържане в изправно състояние на съоръженията. Наличното на площадката на АЕЦ „Белене“ оборудване е аналогично с проектно-монтираното в АЕЦ „Козлодуй“ и позволява взаимната им замяна. Използването на аналогично оборудване от площадката на АЕЦ „Белене“ ще спести на АЕЦ „Козлодуй“ време и разходи за допълнителни изследвания и проекти за адаптиране към съществуващите системи.
Източник: Други (24.07.2019)
 
АЕЦ "Козлодуй" купува част оборудването от "Белене" АЕЦ "Козлодуй" ЕАД ще може да купи от НЕК част от наличното старо оборудване, което се намира на площадката на АЕЦ "Белене". Това е регламентирано в решение на МС, взето на последното му заседание, съобщи пресслужбата на кабинета. Става въпрос за филтри, вентилатори и други детайли, които са от съществено значение за изпълнение на програмите за продължаване на срока на експлоатация на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" и за увеличаване на мощността на реакторната установка до 104 процента. Стойността на предвиденото за продажба оборудване е близо 2.8 млн. лв. Продажбата ще бъде извършена чрез пряко договаряне между двете дружества. Изпълнението на програмите за продължаване на експлоатационния срок на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" изисква доставка на резервни части за ремонт или доставка на ново оборудване с цел поддържане в изправно състояние на съоръженията. Наличното на площадката на АЕЦ "Белене" оборудване е аналогично с проектно-монтираното в АЕЦ "Козлодуй" и позволява взаимната им замяна. Използването на аналогично оборудване от площадката на АЕЦ "Белене" ще спести на АЕЦ "Козлодуй" време и разходи за допълнителни изследвания и проекти за адаптиране към съществуващите системи. Министерският съвет одобри и проект на нов договор за застраховка "Обща гражданска отговорност" на АЕЦ "Козлодуй". Застрахователният договор ще бъде сключен с Гражданското дружество "Български национален застрахователен ядрен пул" за срок от една година. Срокът на досегашния договор изтича на 31 юли 2019 г.
Източник: Монитор (25.07.2019)
 
Иван Йончев е новият изпълнителен директор на НЕК Иван Йончев става изпълнителен директор на "Национална електрическа компания" ЕАД (НЕК). Решението за промяна в ръководството на НЕК е било взето на заседание на Съвета на директорите на "Български енергиен холдинг" ЕАД (БЕХ), съобщават на официалната им интернет страница. Оттам уточняват, че Йончев заема мястото на Петър Илиев като член на Съвета на директорите и изпълнителен директор. От пресцентъра на БЕХ посочват, че промените влизат в сила от деня на вписване на решенията в Търговския регистър към Агенцията по вписвания.Иван Йончев е заемал длъжностите изпълнителен директор, зам.-изпълнителен директор, както и ръководител на отдел "Правен" в "Български енергиен холдинг" ЕАД. От 2014 г. е член на Съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД.
Източник: Дарик радио (05.08.2019)
 
Работодатели сезират КЗК и ЕК за картел на пазара за ток Четири работодателски организации са сигнализирали Комисията за защита на конкуренцията(КЗК) и Европейската комисия (ЕК) за установено от тях картелно споразумение на свободния пазар на електроенергия. Сигналът е подаден от Асоциацията на индустриалния капитал в България с председател Васил Велев, Българската стопанска камара с председател Радосвет Радев, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, която се ръководи от Кирил Домусчиев и Българската търговско-промишлена палата с председател Цветан Симеонов. Сигналът е изпратен до КЗК, главна дирекция "Конкурентоспособност" на ЕК и Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER). Бизнесът иска КЗК да разследва действията на група участници на свободния пазар на електрическа енергия, които "с поведението си по недопустим начин нарушават принципите на свободно договаряне и конкуренция, залегнали в българското законодателство". Работодателите сочат 11 дружества, които според тях са намесени в производството и продажбата на електроенергия - топлофикационните дружества в Бургас, Перник, Плевен, Русе, Велико Търново, Враца, Сливен и Габрово, както още "Брикел" ЕАД, ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ Марица 3. "Електрическата енергия, произведена от гореизброените дружества, се продава на свободния пазар на електроенергия от дружеството търговец "Гранд Енерджи дистрибюшън", свързано с производителите. Следва да изтъкнем и факта, че търговецът "Гранд Енерджи дистрибюшън" по силата на договор представлява "Топлофикация София" ЕАД при продажба на електрическата енергия, произведена от когенерацията на дружеството. Наличието на свързаност между собствениците на производствени мощности и субекта - търговец на свободния пазар представлява концентрация, която обективно създава условия за манипулиране на пазара. Налице са и условия за изкуствено създаване на дефицит на електрическа енергия чрез ограничаване на собственото производство и едновременно с това изкупуване чрез свързани търговци на цялото предлагано от държавните дружества – производители количество електроенергия на борсата", пише в сигнала на бизнес организациите. От там обясняват още, че под контрола на собствениците на производствените мощности е и застрахователно дружество, което издава застрахователни полици като форма на гаранционно обезпечение при закупуване на електрическа енергия преимуществено на групата търговци, свързани с производителя. Затова може да се направи обосновано предположение за наличие на недопустима концентрация по смисъла на Закона за защита на конкуренцията, подчертават от бизнеса. Пазарното поведение на въпросните участници на пазара на електрическа енергия пък създавало съмнения за наличие на картелно споразумение. "Гранд Енерджи дистрибюшън", Юропиън трейд оф енерджи", "Сага комодитис", "ТМ Технолоджи", "Енерджи инвест юръп" - всичките, свързани със субектите – собственици на производствените мощности, са участвали в проведени 3 тръжни сесии на Българска независима енергийна борса през периода от ноември 2018 г. до януари 2019 г., при които са търгувани предлагани от АЕЦ "Козлодуй" количества електроенергия. Всеки от изброените търговци е закупил на база на двустранен договор електрическа енергия от предложената от АЕЦ "Козлодуй", като формално по всеки от договорите е спазено ограничението в тръжната документация за закупуване на количествата. На практика цялото количество електрическа енергия, предложено по време на споменатите борсови сесии, е закупено от цитираните дружества. Проявява се ясна тенденция съществена част от електроенергията, предлагана на свободния пазар, да се закупува от изброените дружества при елиминиране на останалите търговци", пише още в сигнала. Данните сочели, че впоследствие закупеното количество електроенергия е търгувано между горецитираните търговци на база двустранни договори. Количествата електроенергия пък се продавали на клиентите при условия и цени, които заобикалят пазарния борсов механизъм. Организациите обвиняват Националната електрическа компания, че помага всичко това да се случи, след като е обявила търг за продажба на електроенергия, "при който предизвестено фаворизираше само един възможен купувач". "Следователно тенденцията към концентрация се задълбочи с активното съдействие на НЕК. Настояваме да проверите и този търг", пишат организациите до КЗК.
Източник: Медия Пул (05.08.2019)
 
С решение на Съвета на директорите на "Български Енергиен Холдинг" ЕАД е извършена промяна в ръководния състав на "Национална електрическа компания" ЕАД. На мястото на Петър Илиев, като член на СД и изпълнителен директор, застава Иван Йончев. Промените влизат в сила от деня на вписване на решенията в Търговския регистър към Агенцията по вписвания. Иван Йончев е заемал длъжностите изпълнителен директор, зам.- изпълнителен директор, както и ръководител отдел "Правен" в "Български Енергиен Холдинг" ЕАД. От 2014 г. Иван Йончев е член на Съвета на директорите на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.
Източник: Vesti.bg (05.08.2019)
 
АЕЦ “Козлодуй” с нов рекорд - 197 млн. лв. печалба за половин година 197 млн. лв. е печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за първите 6 месеца на годината, което е нов рекорд за централата. На годишна база ръстът е двоен, показват финансовите отчети на държавните дружества, публикувани от Министерството на финансите. Приходите на атомната централа са 637 млн. лв. - със 101 млн. повече. Парите по сметки са 434 млн. лв. Българският енергиен холдинг отчита загуба от 3,16 млн. лв. при 153 млн. печалба през същия период на миналата година. Холдингът е получил 80,85 млн. лв. дивидент от дъщерните си дружества при 104,54 млн. година по-рано. Направил е обезценка за 95,8 млн. лв. на вземания от НЕК и ТЕЦ “Марица-изток 2”. Вземанията на БЕХ от дъщерните му компании са 2,25 млрд. лв. при 1,963 млрд. спрямо 31 декември 2018 г. На загуба са и мини “Марица-изток” - със 1,75 млн. при 1,6 млн. за полугодието на 2018 г. Електроенергийният системен оператор е на плюс със 7,15 млн. лв. при 7,67 млн. година по-рано. За НЕК, ТЕЦ “Марица-изток 2”, “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз” не са оповестени отчети. Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ) отчитат печалба 9,2 млн. лв. спрямо 5,7 млн. лв. за същия период на миналата година. Приходите достигат 116,5 млн. лв. при 104,6 млн. лв. година по-рано. “Авионамс” има печалба от 2,9 млн. лв. спрямо 4,3 млн. лв. за година по-рано. Има повишение с близо 2 млн. на приходите до 18,1 млн. лв. “Кинтекс” е с печалба 5,9 млн. лв. към края на юни, но това е с 51% по-малко, сравнено с година по-рано. Приходите са 44 млн. лв., почти наполовина по-малко. НИТИ завършва първите 6 месеца на 2019-а със загуба от 56 хил. лв., като година по-рано тя е била 12 хил. лв. Българската банка за развитие е завършила полугодието с печалба от 16,4 млн. лв. спрямо 13,7 млн. лв. през 2018-а. Националният гаранционен фонд е на плюс 1,2 млн. лв. за 2019-а. “Ел Би Булгарикум” също има увеличение на печалбата от 3,4 млн. лв. за първите 6 месеца на 2018-а до 4,1 млн. лв. за 2019 г. Държавната консолидационна компания приключва полугодието с печалба от 23,9 млн. лв., но година по-рано тя е била 90,8 млн. лв. “София Тех парк” е на загуба от 1,9 млн. лв. Година по-рано компанията е била на минус 2,9 млн. лв. На загуба с 831 хил. лв. е и Национална компания “Индустриални зони”. За същия период на 2018-а дружеството е отчело печалба от 1,5 млн. лв. Железниците са на загуба за полугодието, а авиацията е на печалба. “БДЖ пътнически превози” отчита114,98 млн. лв. приходи като 87,5 млн. от тях са субсидията по договора с държавата. Загубата е 9,97 млн. лв. при печалба от 2,7 млн. за полугодието на 2018 г., или е на минус 466%. Товарните превози са свили загубата си от 2,66 млн. лв. на 1,5 млн. и са увеличили превозите на товари. Холдинг БДЖ е на плюс с 2,18 млн. лв. Национална компания “Железопътна инфраструктура” отчита загуба от 32,33 млн. лв. Летище София има приходи от 87,4 млн. лв. - с 5,7 млн. повече отпреди година. Печалбата е 7,17 млн. лв. РВД е на плюс с 12,3 млн. лв. От отчетите за дейността на държавните ВиК оператори за първото полугодие става ясно, че загубите на вода през 2019 г. са достигнали нови върхове, като в две от дружествата - в Сливен и Шумен, те са надминали дори 80%. ВиК Сливен отчита 84,25% загуба на вода, а ВиК Шумен - 84,15%. Това означава, че тези два ВиК оператора успяват да съберат пари за съвсем малка част от водата, която са пречистили и доставили на потребителите си. Основната причина за такива големи течове е предимно в старата водоснабдителна мрежа. Близки до тези загуби има във ВиК Перник, където през първото полугодие на 2019 г. по тръбите се губят 74,73% от водата. В много градове загубите се увеличават в сравнение със същия период на м.г., например в Търговище - от 57,21% през първото полугодие на 2018 г. загубите сега са станали 60,14%. На практика в България няма водно дружество, което да разпилява по-малко от 50% от водата, с изключение на Русе и София.
Източник: 24 часа (06.08.2019)
 
Съдът разреши изграждането на депо за радиоактивни отпадъци до Козлодуй Върховния административен съд (ВАС) окончателно отхвърли жалбите на сдруженията "Коалиция за устойчиво развитие" и "Екогласност" срещу екооценката на проекта за националното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Така с решението си от 13 август съдът даде зелена светлина за доизграждането на депото за радиоактивни отпадъци. Депото ще трябва да поеме опасните отпадъци не само от енергетиката, но и от медицината, промишлеността, селското стопанство и науката. Проектът струва 70 млн. евро, които са осигурени от Международния фонд "Козлодуй" за компенсации на страната за преждевременното затваряне на малките реактори на ядрената централа.
Източник: БНР (16.08.2019)
 
Без АЕЦ "Белене", но с ТЕЦ-а на Доган в 10-годишния план за енергийната система Поне до 2028 г. в България ще има достатъчно производствени мощности и затова не се очакват затруднения в електроснабдяването при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. Това е основният извод в десетгодишния план за периода 2018 - 2027 г. на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - държавното предприятие, което управлява електропреносната мрежа в България. В прогнозите не е включен проектът АЕЦ "Белене", въпреки че правителството възобнови процедурата за неговото изграждане, а на 19 август изтича срокът за приемане на заявление за участие в нея. Вместо това в сметките на ЕСО присъства притежаваната от Ахмед Доган ТЕЦ "Варна", и то не само с трите си енергоблока, които твърди, че е оборудвала да работят на газ, а с всички шест. Това на практика означава, че към 2025 г. централата на почетния председател на ДПС ще бъде вторият най-голям производител на ток в страната след АЕЦ "Козлодуй" - държавната ТЕЦ "Марица изток 2" остана без един от блоковете си това лято, след като коминът му се разруши при пожар, а поради критичното финансово състояние на дружеството няма изгледи съоръжението да бъде възстановено.ЕСО прогнозира още, че в страната ще има остатъчна разполагаемост за производство на ток в обем от 9 600 000 мВтч до 18 300 000 мВтч годишно, което означава, че около 27% от разполагаемите мощности ще бъдат ненатоварени. Посочено е, че това се дължи основно на поетапното въвеждане в експлоатация на блоковете на ТЕЦ "Варна", както и на заложения прираст на възобновяемите енергийни източници.Плановете за развитие на производствените мощности на България не включват обсъжданите от години хидроенергийни комплекси по река Дунав и нов ядрен енергиен блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй", като обяснението за това е, че те не фигурират в публикувания в началото на 2019 г. проект на Интегриран план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. (който обаче ще бъде преработван). В същия план се анонсира потенциала за изграждане на нови ядрени мощности от 2000 мВт на площадката "Белене", но от ЕСО изтъкват липсата на конкретика по този въпрос като мотив да не включи проекта в плана си. "Поради неяснотите относно използването на оборудването за АЕЦ "Белене" и липсата на споразумение със стратегически инвеститор вариант с нова ядрена мощност ще бъде взет предвид при следващи обновявания на плана за развитие на електропреносната мрежа", обясняват от дружеството. На този фон се изтъква, че още към януари 2019 г. в редовна експлоатация са били въведени блокове 6, 5 и 4 на ТЕЦ "Варна", а очакванията на инвеститора били до 2021 г. да бъде възобновена и дейността на блок 3. За останалите два блока се казва, че сроковете за въвеждането им в експлоатация зависи от развитието на електроенергийния пазар и условията за реализация на произвежданата електроенергия. За целите на изчисленията в десетгодишния си план ЕСО предвижда блок 1 и блок 2 на централата на Доган да бъдат въведени в експлоатация след 2025 г. Когато това стане факт, ТЕЦ "Варна" ще разполага с 1260 мВт мощност. ЕСО не разглежда проекта за хидроенергийна каскада "Горна Арда" в настоящия план поради замразяването му от страна на инвеститора - австрийската EVN.
Източник: Капитал (19.08.2019)
 
Руснаци, китайци и корейци искат дял от АЕЦ "Белене" Руската държавна корпорация "Росатом“ обяви, че е внесла в "Националната електрическа компания" заявление за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор по проекта АЕЦ "Белене". Интересът си е регистрирала и Корейската Хидро Атомна енергийна корпорация, по неофициална информация.Малко по-късно през деня желанието си да вземе дял от замразения ядрен проект е заявила и Китайската държавна ядрена корпорация (CNNC), съобщиха пред Mediapool източници, близки до компанията. Крайният срок за приемане на заявления изтече в 17.30 ч. Това са и реално големите ядрени играчи, които имат технологичната и финансова възможност да довършат проекта, който се оценява на максимум 10 млрд. евро, в които НЕК смята да участва с направените досега инвестиции в оборудване, площадка и лицензи на обща стойност около 3 млрд. лв. или 1.5 млрд. евро, което би ? осигурило 15 на сто в бъдещата проектна компания за реализация на строежа. Заявления за интерес за участие в процедурата са подали и френската "Фраматом" и американската "Дженерал Електрик", но те просто препотвърждават участието в строежа на ядрената централа в рамките на руския проект, изпълняван от "Атомстройкеспорт", дъщерна компания на "Росатом". Това означава, че те ще доставят необходимо оборудване за довършване на атомната централа и неядрената ? част като осигурят финансиране за тези съоръжения, а след въвеждането в експлоатация на мощността средствата ще бъдат връщани по схема. Подобна схема бе приложена в проекта на акционерното споразумение между АЕЦ "Козлодуй" и американската "Уестингхаус" за изгражданетго на VІІ блок на съществуващата ядрена централа. От "Уестингхаус" се очакваше да осигури оборудването с експортни заеми и на тази база да получи дял в проектната компания, но после централата да върне парите и да си вземе обратно акциите. Намерението обаче се разсъхна. Това ще облекчи значително търсеното финансиране на ниво проектна компания, който и да е мажоритарния акционер в нея, и то може да падне под 5 млрд. евро, коментират специалисти от бранша. По данни на БНР заявка за участие в процедурата с интерес към придобиване на миноритарен дял е подала и българска компания. Коя е тя не е ясно. От СNNC повече от две години афишират интереса си и периодично се срещаха с представители на НЕК и на Министерството на енергетиката в проучване на статуса на проекта. Бяха дори на площадката с доставеното вече оборудване на проекта. На руската "Росатом" се гледа като на основния им конкурент, още повече дизайнът на АЕЦ "Белене" е на дъщерното ? дружество "Атомстройекспорт", което вече изработи двата реактора, които НЕК смята да апортира в бъдещата проектна компания и държавата да получи участие, а също така и контрол върху решенията за ядрената централа. Корейската Хидро и Атомна енергийна корпорация също е сред големите ядрени играчи на световно ниво, но проблем за участието ? е липсата на опит с реактори ВВЕР-1000, което е поставено като условие към кандидат-инвеститорите. Другият проблем, който се очертава пред процедурата, е поставеното условие от държавата да не дава гаранции, заеми и договори за дългосрочно изкупуване на тока от бъдещата ядрена централа. Неведнъж обаче и CNNC, и "Росатом" са заявявали, че без държавни гаранции няма как да стане проектът. Според експерти това не означавало непременно финансови гаранции, а такива, че няма да се създават пречки пред реализацията на проекта. В началото на миналата седмица, запитана дали държавата може да размисли за предоставянето на гаранции в рамките на самата процедура, енергийният министър Теменужка Петкова заяви пред журналисти, че "е рано да се говори за отстъпки в хода на процедурата, която към момента има ясни параметри". Официалната информация за кандидатите в процедурата ще предоставена от министър Петкова във вторник, съобщиха от ресорното ведомство.
Източник: Медия Пул (20.08.2019)
 
ECO: С 0.82% по-малко е производството на електроенергия Производството на електроенергия в България за периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. спрямо същия период на 2018 г. се е понижило с 0.82 процента. Това показват последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/. Данните сочат, че от 1 януари до 25 август 2019 година са били произведени 28 894 702 мегаватчаса /MWh/ ток, докато през този период на изминалата година са били произведени 29 134 828 MWh. Потреблението в страната за периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г., спрямо 01.01.2018 г. - 25.08.2018 г. се е повишило с 1.45 пункта. Цифрите на ЕСО сочат, че от началото на годината до 25 август са изразходени 24 990 916 MWh ток, докато през аналогичния период на изминалата година потребеното количество електроенергия е било 24 633 693 MWh. България е изнесла с 13.27 процента по-малко ток за периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. спрямо същия период на 2018 г. Данните на електросистемния оператор показват, че от 1 януари 2019 г. до 25 август тази година страната ни е изнесла 3 903 786 MWh електроенергия, докато за аналогичния период на 2018 г. експортът на ток от страната ни е бил 4 501 135 MWh. С 3.98 на сто повече е произведената електроенергия от базовите мощности като АЕЦ "Козлодуй", "ТЕЦ Марица изток 2" и т.нар. американски централи - ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3", показват още данните на Електроенергийния системен оператор. Ако от началото на 2019 година до 25 август от базови мощности са произведени общо 24 362 752 MWh, то за аналогичния период на 2018 г. произведеният ток от базовите централи е бил 23 430 489 MWh. Минимална е разликата в показателите при възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/ в преносната мрежа. През периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. техният дял е 798 558 MWh, докато за аналогичния период на 2018 г. делът на ВЕИ в преносната мрежа е бил 798 564 MWh. Вятърните електроцентрали /ВяЕЦ/ от 1 януари до 25 август тази година са произвели с 1.46 процента по-малко ток спрямо аналогичния период за 2018 г. От началото на годината до 25 август от ВяЕЦ са произведени 433 943 MWh. електроенергия. През този период преди година производството от ВяЕЦ е било 433 943 MWh, докато за аналогичния период на изминалата година - 440 392 MWh. Фотоволтаичните централи /ФЕЦ/ са произвели с 3.80 на сто повече ток през периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. - или 274 503 MWh спрямо 264 448 MWh за периода 01.01.2018 г. - 25.08.2018 г.
Източник: 24 часа (29.08.2019)
 
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" ще има нов живот до месец До месец 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" очаква да получи нов лиценз за експлоатация, който ще му позволи да работи през следващите 10 години. По този начин се удължава животът на блока, чийто проектен ресурс изтича тази година. Това съобщи пред БНР изпълнителният директор на Първа атомна Александър Николов. Вчера централата навърши 45 години от пускането си, а гост на събитието бе ресорният министър Теменужка Петкова. Според Николов техническото състояние на реактора и съоръженията показват, че той може да произвежда ток и през следващите 30 години. "Анализът е готов, предоставен е на Агенцията за ядрено регулиране преди една година. Състоянието на 6-и блок аналогично е такова, каквото е на 5-и блок. Шести блок ще може да бъде експлоатиран още 30 години", увери той. В рамките на месец и половина шести блок спря на два пъти. Последно това стана в началото на август, когато блокът спря за часове заради технически проблем. Оказа се, че две от главните циркулационни помпи са изключили и са задействали автоматиката за разтоварване на блока. В началото на юли отново се наложи спиране на реактора, но за около 4 часа, след задействане на електрическата защита на генератора. Скоро шести блок на АЕЦ отново ще бъде спрян, но за годишен планов ремонт. Блокът работи изцяло с новия тип руско гориво. За 5-и блок се правят анализи дали може да премине към работа с американско гориво, доставено от компанията "Уестингхаус", посочи още Александър Николов.
Източник: Сега (05.09.2019)
 
АЕЦ „Козлодуй“ отбелязва 15 години на свободния пазар на електроенергия Преди 15 години, на 18 септември 2004 г., „АЕЦ Козлодуй” ЕАД регистрира първата сделка за продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени, с което постави началото на процеса на либерализацията на енергийния пазар в България. В годините АЕЦ „Козлодуй” извървя дълъг път на развитие, успешно се справи с пазарните предизвикателства и заслужено зае мястото на ключов пазарен участник в борсовата търговия. Благодарение на гарантираната сигурност и надеждност на доставките, „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е предпочитан бизнес партньор за широк кръг пазарни участници, опериращи както у нас, така и на регионалните пазари, сочат от централата. Годишният дял на реализираната на свободния пазар нетна активна енергия от атомната централа през 2018 г. достигна 84%. Благодарение на получените приходи финансовото състояние на Дружеството е стабилно. Това е важно условие за изпълнение в пълен обем на приоритетните и амбициозни проекти за развитие, благодарение на които АЕЦ „Козлодуй” се нарежда в челните редици на най-добрите атомни централи в света.
Източник: Дарик радио (19.09.2019)
 
Шести блок в АЕЦ "Козлодуй" бе спрян за планов ремонт От 22 септември започна плановият годишен ремонт на Шести блок на АЕЦ “Козлодуй”, съобщиха от пресцентъра на ядрената централа. През периода на спирането ще бъдат изпълнени необходимите ремонтни работи, профилактика на оборудването и на системите на блока, както и презареждане на реактора със свежо ядрено гориво за новата горивна кампания. По време на ремонта ще продължи осъществяването на дейности, свързани с дългосрочната експлоатация на блока. Предвижда се ремонтът да продължи до края на октомври. Пети блок на АЕЦ “Козлодуй” работи с пълно натоварване на мощността. В началото на август Шести блок работи за кратко с намалена мощност заради изключване на две от главните циркулационни помпи, припомня Инвестор.бг. Впоследствие от атомната централа съобщиха, че проблемът е отстранен. В началото на юли след късо съединение Шести блок отново бе спрян. Тогава от централата увериха, че системите за защита са сработили според изискванията. Експерти обаче предупредиха, че двете ситуации далеч не са били напълно безопасни. През миналата седмица Министерството на енергетиката съобщи, че се очаква до няколко седмици Агенцията за ядрено регулиране да издаде лиценз за продължаване на живота на Шести блок. По този начин ще се гарантира ефективната работа и на двата енергоблока в рамките на допълнителния срок на експлоатация.
Източник: Сега (24.09.2019)
 
Шести блок на АЕЦ „Козлодуй" получи лиценз за още 10 години Агенцията за ядрено регулиране връчи лицензията за удължаване живота на шести блок на АЕЦ „Козлодуй" за още 10 години. На церемонията ще присъства министърът на енергетиката Теменужка Петкова. "Резултатите от изследването показаха, че Шести блок може многократно да надхвърли срока за експлоатация на блока. Подготвена е и е подписана от мен 10-годишната лицензия за експлоатация на 6-ти блок. Беше извършена огромна по обем работа. Отчетени са всички фактори, които касаят безопасната експоатация на блока", каза Михов. По думите му 45 години АЕЦ "Козлодуй" работи безопасно и чисто и осигурява необходимата енергия на страната", каза директорът на агенцията Лъчезар Лазаров. Теменужка Петкова обяви, че днес е един хубав ден за българската енергетика, днес е един хубав ден за българската икономика. "С издаването на лицензията доказахме, че нашата централа може да се нареди до тези от световен мащаб. Нашето правителство днес изпълни една от основните си програми - за продължаването на полезния срок на експоатация на АЕЦ "Козлодуй". Осигуряваме на българските потребители достъпна като цена енергия, която също така е и чиста", заяви Петкова и подчерта, че 182 млн. лева са инвестирали в повишаване на мощността на централата и 92 млн. лева са инвестирани в удължаването на срока на централата. През ноември миналата година 5-ти блок получи същия лиценз. На 22 септември тази година 6-ти блок влезе в планов годишен ремонт, в рамките на който ще се извърши профилактика на оборудването и на системите, ще се извърши презареждане на реактора със свежо ядрено гориво за новата горивна кампания. Петкова подчерта, че централата осигурява 33% от електрическата енергията за държавата и е гарант, че българските потребители ще получат чиста енергия на добра цена. На 4 септември АЕЦ-а отбеляза 45 години от създаването си. През този период АЕЦ "Козлодуй" е произвела повече от 625 милиона мегаватчаса електроенергия, като е спестила въглеродни емисии за над 743 милиона тона.
Източник: Банкеръ (02.10.2019)
 
Компаниите, които кандидатстват за стратегически инвеститор за проекта АЕЦ „Белене”, могат да подадат обединено заявление, каза енергийният министър Теменужка Петкова, която присъства на годишната среща на правителството с бизнеса, организирана от Американската търговска камара, съобщи Инвестор.бг, като цитира БНР. Засега няма подадена обща оферта, но тя била възможна. „В хода на воденето на преговори, преди всичко на подаването на обвързващи оферти, са възможни, така предполага процедурата, различни комбинации, стига участниците в тази процедура да намерят съответно допирни точки“, изтъкна Петкова. „Провежда се процедура за избор на стратегически инвеститор. Тази процедура беше публикувана в официален вестник на ЕС, целта беше да стигне максимално широк кръг заинтересувани лица, каза Петкова. Искахме тя да бъде абсолютно публична, така че да могат наистина големи компании да заявят интерес и да участват в този проект, защото смятам, че ще бъде важен не само за България, но и за целия регион“. По време на връчването неотдавна на лицензията за удължаване експлоатационния срок на шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ Петкова заяви, че лицензирането на проекта за стратегически инвеститор за изграждане на АЕЦ "Белене" се очаква да бъде завършено в началото на 2020 г. Представители на руската енергийна компания "Росатом" посочиха, че дружеството е готово да си съдейства с американски или други компании относно проекта "Белене" и че ако България има икономическа изгода, е свободна да смени доставчика на ядрено гориво. В понеделник Теменужка Петкова потвърди, че на 10 октомври ще бъде подписан договорът за финансирането на газовата връзка с Гърция. „На 10 октомври очакваме гръцкият министър на околната среда и енергетиката да бъде в България и да подпишем договора за финансиране между БЕХ и Европейската инвестиционна банка и съответно между БЕХ и Ай Си Джи Би“. Заемът от Европейската инвестиционна банка за проекта е 110 млн. евро.
Източник: Сега (08.10.2019)
 
Три български компании са в топ 10 на най-губещите за региона АЕЦ „Козлодуй“ е единствената българска компания, която попада в топ 10 на най-печелившите бизнеси през 2018 г., поставена на осмо място в класацията на SeeNews на най-големите бизнеси в Югоизточна Европа по общи приходи. Общо десет български компании влизат в класацията, а две влизат в челната десетка на тазгодишното издание TOP 100 SEE. Седем от тях са от енергийния бранш, две са крупни търговци на едро и дребно и една е добивната компания. Три от 10-те компании в класацията на губещите пари са български – „Лукойл Нефтохим“ (2-ра), Национална електрическа компания (6-а) и „Булгаргаз“ (9-а). Автомобилната компания Dacia е най-голямата компания в Югоизточна Европа за пета поредна година, следвана от словенската Petrol и румънската OMV Petrom. Класацията TOP 100 SEE е доминирана от Румъния с 54 участници, следвана от Сърбия с 13, надминавайки Словения, която тази година влиза с 12 представители. България и Румъния влизат в изданието съответно с 10 и 9 компании, докато Босна и Херцеговина и Северна Македония имат по един. Албания и Молдова все още нямат представители в класацията.
Източник: Банкеръ (09.10.2019)
 
КПКОНПИ откри конфликт на интереси при бивш шеф на БЕХ Бившият шеф на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Петьо Иванов се оказа в конфликт на интереси. Причината е, че е съвместявал този пост с участието си в съвета на директорите на "Булгаргаз". Това става ясно от решение на антикорупционната комисия, публикувано вчера. Мотив за него е, че като директор на холдинга Илиев е гласувал за себе си при назначаването в "Булгаргаз" и е определил заплатата си. Затова му е наложена глоба от 15 хил. лв. и е постановено отнемане на полученото възнаграждение от 60 хил. лв., според декларацията пред самата комисия. В сходна ситуация са и други бивши и настоящи ръководители в БЕХ като Жаклен Коен, Живко Динчев и Андон Андонов, но не се знае за тях да има решения за конфликт на интереси. Коен, освен директор на холдинга, е и член на съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй". Динчев е изпълнителен директор на ТЕЦ "Марица-изток 2", а Андонов ръководи и "Мини Марица-изток". В края на юли енергийният министър Теменужка Петкова смени изпълнителния директор на БЕХ Петьо Иванов, без да каже защо. Неофициално се счита, че между двамата отдавна е имало напрежение, а разминаването дошло не от административните позиции, които Иванов е заемал, а от политиката по отношение на държавните фирми. Любопитно е, че сигналът срещу Петьо Иванов е отлежавал дълго в КПКОНПИ. По информация на в. "Капитал" той е подаден още на 27 ноември 2018 г., но едва на 7 май 2019 г. комисията е изискала доказателства от Министерството на енергетиката за избора на Иванов и назначаването му на определените позиции. Според в. "Капитал" самият Иванов казва, че няма нарушение, защото забраната физическо лице да бъде управител, контрольор и член на изпълнителни или контролни органи на повече от едно търговско дружество с държавно участие в капитала не се прилага спрямо търговски дружества от второ ниво, каквото е "Булгаргаз". Негов собственик не е директно държавата, а БЕХ. Решението на комисията може да се обжалва пред Административния съд – София.
Източник: Сега (15.10.2019)
 
„Евро Техноконсулт” иска да се включи в АЕЦ „Белене“ „Евро Техноконсулт” придоби енергийното дружество "КМС". Решихме да се фокусираме върху сервизния бизнес. Поради това придобихме компанията, която е по-тясно специализирана в сравнение с „Енергоремонт Холдинг“. Започваме работа от площадка на АЕЦ „Козлодуй“. Амбициите ни са да разширим портфолиото на компанията, да я стабилизираме и да я превърнем в една успешна компания.Това обясни инж. Теодор Осиковски, управител на „Евро Техноконсулт”, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.Компанията "КМС" изпълнява годишните ремонти по 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Идеята е тя да запази сегашния си профил на дейност, но и да стане по-обхватна компания", посочи той. "Смятаме, че амбициите ни да участваме в проекта за изграждане на нова ядрена централа в Белене са основателни. Хората, които работят при нас, знаят необходимия режим за работа в атомна централа, знаят начина на организация за работа в атомна централа и познават технологичните съоръжения на площадката." Според инж. Осиковски това дава допълнителни предимства на компанията в сравнение с други, които биха навлизали тепърва в този бизнес. По думите му компанията би могла да участва в проекта с машинномонтажна дейност на основни съоръжения. Осиковски посочи новите тенденции и големите предизвикателства в енергийния сектор. "В Прага зелената енергия се увеличава в пъти. Вредните емисии трябва да бъдат намалени спрямо Парижкото споразумение за климата до 2030 г. с 40%", напомни той. Той коментира и програмата на Урсула фон дер Лайен Европа да се превърне в първия континент, който е неутрален по отношение на климата. „Програмата е много амбициозна. Тя още не е факт, но ще бъде внесена през първите сто дни от встъпването в длъжност на новия председател на Европейската комисия. Първа точка е „Европейска зелена сделка“. Става дума за форсиране на Парижкото споразумение. Говори се, че намаляването на емисиите може да достигне до 50%", обясни инж. Теодор Осиковски.
Източник: Инвестор.БГ (15.10.2019)
 
Търговците на ток се оплакаха от борсова оскъдица След кратко затишие отново има смут на енергийната борса. Причината е оскъдното предлагане на електроенергия за дългосрочни периоди, сигнализираха от Асоциацията свободен енергиен пазар (АСЕП) вчера. Според тях става въпрос за изкуствено създаден дефицит, който обаче може да изправи икономиката пред сериозни рискове. Търговците са изпратили отворено писмо до енергийния министър Теменужка Петкова и ръководствата на държавните енергийни дружества, в което посочват, че заради липсите те няма как да си набавят нужните количества. От АСЕП посочват, че големият ръст в цените на тока на едро заедно с изкуствено създавания дефицит в предлагането на дългосрочни продукти може да доведат до недоволство от страна на търговските участници, което да ескалира съвсем скоро, ако не се предприемат спешни мерки. Макар да се намеква, в писмото не се посочва дали и кога ще има протести. Търговците се съмняват, че има съгласувана практика, насочена към създаване на дефицити и постигане на по-висока цена чрез предлагане на продукти на борсата от страна на държавните производители. Това, според тях, е в ущърб на пазара. В случая става въпрос за държавните НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и "Марица-изток 2", които до неотдавна доминираха борсовия пазар на ток. Работата на уж независимата енергийна борса и поведението на БЕХ остро се критикува и от работодателите, според които държавата умишлено създава монопол. Четирите работодателски организации - АИКБ, БСК, КРИБ и БТПП, дори внесоха сигнал за нарушения в Комисията за защита на конкуренцията, откъдето заявиха, че ще направят секторен анализ. Бизнесът призова и за намесата на главния прокурор Сотир Цацаров. Недопустимо е през последното тримесечие на годината да няма предлагане от страна на държавните производители под шапката на БЕХ, възмущават се търговците. Според тях оскъдицата затруднява сключването на договори и възможността бизнесът да получава изгодни условия по тях. Това е важно, защото големите заводи и предприятия планират бюджетите си за догодина и имат нужда от яснота, за да могат да предвидят разходите си за ток.
Източник: Сега (18.10.2019)
 
Пуснаха след ремонт VI блок на “Козлодуй” В 9,51 ч в четвъртък VI блок на АЕЦ “Козлодуй” бе включен в електроенергийната система. Това стана след плановия годишен ремонт, който продължи месец и два дни. Блокът бе спрян на 22 септември. При ремонта реакторът бе презареден със свежо ядрено гориво, извършени са предвидените ремонти и профилактика, както и мерки за обезпечаване на дългосрочната му експлоатация, съобщават от централата.
Източник: 24 часа (25.10.2019)
 
Износът на ток намалява с 20% през тази година България изнася все по-малко ток, показват данните на диспечера на енергийната ни система - Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Към края на октомври износът дори се стопява с 20.20% спрямо същия период на миналата година, когато сме експортирали общо 5 930 144 мегаватчаса (MWh). Негативна тенденция има и при производството. От началото на годината до 20 октомври то е в обем от 35 003 546 MWh и намалява с 2.47 % в сравнение със същия период на миналата година. За сравнение тогава производството на ток е било 35 889 092 MWh. Потреблението на електроенергия за сравнявания период на тази година остава положително. Ако за същия период на предходната година то е било от порядъка на 29 958 948 MWh, сега се увеличава до 30 271 368 MWh, което е минимална разлика с около 1%. Без изненади най-много ток се харчи в часовете от 8 до 10 сутринта и след 19 часа вечер, показват още данните на ЕСО. В този диапазон товарът на системата е около 4000-4500 мегавата. Това е почти два пъти по-малко в сравнение с рекордното потребление на зимата на 2017 г., когато потреблението бе около 7000 мегавата. С най-голям дял в производството на ток са тецовете, следвани от АЕЦ "Козлодуй" и водните централи.
Източник: Сега (28.10.2019)
 
АЕЦ "Козлодуй" плаща 7 млн. лв. за защита от въздушни заплахи АЕЦ "Козлодуй" е решила да изгради система за защита от въздушни заплахи. Освен това ще има и нова система за оповестяване на аварийни ситуации в случай на пожар - в т.нар. Дом на енергетика и Общежитие 1 - ведомствени жилища, разположени в 14-етажна сграда. Това става ясно от регистъра на Агенцията за обществени поръчки. Двата търга са публикувани в последните дни на октомври, показа справка на в. "Сега". От документите се разбира, че е извършен анализ на ефективността на системата за физическа охрана на Първа атомна, от който станало ясно, че е нужно да се изгради и система за защита от въздушни заплахи. С малко повече от 7 млн. лв. ще бъдe доставено, монтирано и въведено в експлоатация и специално оборудване на системата. Какво точно ще се включва в системата не става ясно. Поръчката е на принципа на договаряне без обявление. Така, според документите, договорът ще бъде сключен с обединението "Дрон Дефенс". То има лицензия за полезен модел на система за въздушна защита на стратегически обекти чрез радарно сканиране, оптично разпознаване и радио смущаване и заглушаване на безпилотни летателни апарати. Малко по-евтина, но също толкова любопитна е и втората поръчка на АЕЦ "Козлодуй", свързана с новата система за оповестяване при аварии. Тя ще струва малко над четири милиона лева. Срещу тези пари се предвижда доставка на оборудване за озвучаване и оповестяване при пожар. КИБЕРСИГУРНОСТ Само преди година друга държавна компания - "Марица-изток 2", обяви, че е готова да инвестира 9.5 млн. лв. с ДДС в собствен киберцентър, който да я пази от компютърни набези. Срокът за изпълнение е две години, а от централата се мотивираха, че така ще отговорят на еврорегламент от 2016 г. Масовото навлизане на технологиите освен предимства създава и условия за по-големи заплахи и уязвимост, които се използват от различни хакери, организирани престъпни групи, терористични структури и отделни държави, се посочваше в документите към търга.
Източник: Сега (01.11.2019)
 
АЕЦ “Козлодуй” с рекордна печалба от 308 млн. лева, почти се е удвоила за година 308 млн. лв. е печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за деветте месеца на годината, показват финансовите отчети на държавната енергетика. Това е почти двойно повече, отколкото за същия период на 2018 г. И то при условие, че КЕВР задължи централата да продава 55,5% повече ток на регулирания пазар и намали цената за бита и малкия бизнес с 10 ст. за мвтч. Приходите на централата са малко над 1 млрд. лв. и са със 181 млн. лв. повече от същия период. АЕЦ “Козлодуй”, чийто шеф е Наско Михов, е с 530 млн. лв. парична наличност. В енергетиката на плюс е и “Булгаргаз”, като печалбата му е 35,8 млн. лв., при загуба в края на 2018 г. от 31,9 млн. лв., което е подобряване на финансовия резултат с 211,99%.От отчета на “Булгартрансгаз” става ясно, че драстично са намалели количествата транспортиран газ към Турция - с 63% и към Гърция - с 20,38%, към Северна Македония увеличеният транзит е с 34%. Газовият оператор отчита печалба от 81 млн. лв. сега при 68,8 млн. година по-рано. Другият оператор - електроенергийният (ЕСО), отчита 16,6 млн. плюс при 25,11 млн. през 2018 г. НЕК е на загуба с 16 млн. лв., при 161 млн., или подобреният финансов резултат е 145 млн. лв. Държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” е натрупала загуба от 173 млн. лв. при 262 млн. през 2018-а, причината са най-вече разходите за квоти въглеродни емисии. Този разход дърпа назад и Българския енергиен холдинг, който е на загуба от 36,37 млн. лв. при 141,27 млн. печалба през 2018 г.
Източник: 24 часа (05.11.2019)
 
Рекордна печалба от 308 млн. лв. отчита АЕЦ "Козлодуй" към края на септември Високите цени на електроенергията на свободния пазар, срещу които недоволства индустрията, са осигурили 308 млн. лв. печалба за АЕЦ "Козлодуй" през първите девет месеца на 2019 г. За сравнение - през същия период на миналата година положителният финансов резултат е бил 170 милиона. В резултат на това паричните средства по сметките на атомната централа вече са 530 млн. лв., като се увеличават с 27% спрямо 30 септември 2018. Проблемът е, че спечелите от АЕЦ-а пари се изземат от БЕХ и се преливат към ТЕЦ "Марица-изток 2", вместо да се инвестират в нови технологии и цялостна промяна на въглищния комплекс "Марица-изток". По тази схема през 2018 бе изплатен допълнителен дивидент към БЕХ от 220 млн. лв., извън задължителните по закон 56.6 млн. лв., които бяха половината от печалбата за 2017. Освен на по-високите борсови средни продажни цени на електроенергията доброто представяне на АЕЦ-а се дължи и на факта, че централа е работила сравнително малко за регулирания пазар, от който получава два-три пъти по-ниска цена за тока си. В случая през деветмесечието на 2019 г. плащанията от НЕК за регулираните доставки са били в размер на 160 млн. лв., или с 28 млн. лв. (-15%) по-малко в сравнение със същия период на 2018 г. В същото време приходите от борсата са над 1 млрд. лв. и се увеличават с 238 млн. лв. До края на годината обаче ще има известна промяна в дела на продажбите, тъй като КЕВР определи 55.5% по-висока квота на АЕЦ "Козлодуй" за регулирания пазар и заедно с това намали цената на енергията му с 0.10 лв./мВтч. Целта на регулатора е по този начин да задържи поскъпването на тока за бита, но в същото време ще понижи чувствително приходите на АЕЦ-а. Освен голямата печалба впечатление в междинния финансов отчет на атомната централа прави и ръстът на разходите за персонала. Те се увеличават с цели 26.8% - от 160 до 203 млн. лв. В същото време броят наети остава почти без промяна - около 3760 души. Това означава, че средните месечни разходи за едно наето лице (включително осигуровки и други плащания) се увеличават от 3550 лв. до 4500 лева.
Източник: Капитал (05.11.2019)
 
Металургията изпревари енергетиката и произвежда по-голям брутен вътрешен продукт Металургията изпревари енергетиката в класацията на стратегическите отрасли в българската икономика. АЕЦ "Козлодуй", новите енергийни мощности, произвеждат по-малък вътрешен продукт, отколкото металургията на страната. Това заяви Антон Петров - председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). По думите му в момента българската икономика върви добре, има стабилна основа и потенциал за развитие. Конкурентоспособността на металургията и стабилизирането на редица други отрасли дава възможност да поддържаме 3,5 % годишен ръст на брутния вътрешен продукт на страната, каза Петров. Той прогнозира подобен икономически ръст и през 2020 г., и 2021 г., ако условията се запазят. По тон стоманена продукция на глава от населението сме под средното равнище за Европа, посочи Петров. По думите му разликата от 200 кг/човек у нас до 1200 кг/човек в Южна Корея идва от мащабните проекти. Всеки инфраструктурен проект е добре дошъл и е изключително важен за металургията, подчерта г-н Петров. Той увери, че при евентуално строителство на АЕЦ "Белене" потреблението на стоманени продукти на глава от населението у нас ще порасне двойно. Други важни обекти за металургичните предприятия са Кресненското дефиле, тунелът под Шипка, магистралата Бургас - Варна, метрото в София. В тунели, мостове, магистрали, железопътни проекти се влага много метал - от бетонното желязо до конструктивни стомани, допълни експертът. Петров определи като голям късмет развитието на медодобивната промишленост в страната ни и увеличаването на капацитета за производство на катодна мед. Който има такова производство, има сериозно бъдеще в своята индустрия и икономика, подчерта той. Петров допълни, че в момент, в който САЩ налага 10 % мито върху другия стратегически метал в света - алуминия, у нас се прави инвестиция, надхвърляща 40 млн. евро. Тя е за валцово производство на алуминий - изключително тежка и сложна технология за продукти с висока принадена стойност, посочи експертът. В момента стоманата иска конкретно и специално внимание, както правят всички страни по света, определи ръководителят на БАМИ. Той смята, че търговската война на Тръмп срещу стоманата не е случайна. ЕС реагира бързо и за кратък период въведе квоти за внос на стомана, което е прецедент, каза специалистът. В България при недостатъчна сертификация и контрол влизат стоманени продукти от Турция, Молдова, Украйна, алармира Петров. По думите му същите не се разпространяват толкова лесно в Европа, защото там има допълнително сито за сертифициране на продукцията и нейното качество. В България поради незатворени все още врати на контрол, сме ориентирани ценово, а при метала един ден това се плаща, предупреди специалистът. Той припомни, че желязото е конструктивен елемент и компромиси с качеството му не бива да се правят. България има най-високата цена на електрическа енергия за индустрията в ЕС, освен Англия, каза Петров. Според него 30-40-процентовата тежест на електрическата енергия в готовата продукция е осезателна спирачка за развитие на металургичния сектор. Като сериозен, но не нерешим и не дотолкова непреодолим определи кадровия проблем председателят на УС на БАМИ. Той е оптимист, че в момента се върви към улесняване на процедурите за внос на работна ръка. Радостно е, че се дават повече пари за образование и наука, защото изключително важно е да имаме квалифицирани и добре обучени кадри, подчерта експертът. Според него индустрията е извървяла дълъг път, за да стане привлекателна, предлагайки сигурност, перспективи и добро заплащане. Петров е оптимист, че постепенно нещата си идват на мястото и полека-лека българи от чужбина ще започнат да се прибират. Председателят на УС на БАМИ е убеден, че металурзите имат основание да посрещат професионалния си празник с много високо самочувствие. "И през тази година, и миналата, и през всички години на кризата имаше доста смели инвеститори, които продължиха да влагат парите си в металургичния сектор.Тези инвестиции са гордост, радост и перспектива и за отрасъла, и за България", заяви Антон Петров.
Източник: Дарик радио (06.11.2019)
 
БЕХ затъва още въпреки рекордната печалба на АЕЦ и свестяването на НЕК Въглищният бизнес продължава да трупа загуби и дългове, газовият се подобрява Държавният мастодонт "Български енергиен холдинг" (БЕХ) увеличава натрупаната за първи път в историята си загуба за полугодието на 2019 г. и за деветмесечието нетният отрицателен резултат на компанията вече е 22.279 млн. лв. Това се случва въпреки рекордната печалба от 308 млн. лв., постигната от дъщерната АЕЦ "Козлодуй", свестяването на "Националната електрическа компания", която е свила загубите си със 145 млн. лв. за отчитания период и подобряването на финансовите резултати на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Проблемна остава ТЕЦ "Марица Изток", която е навлязла в червената зона с още 173 млн. лв., но има забавяне на ръста на загубите. "Електроенергийният системен оператор" отчита негативна тенденция за спад на печалбата, а Мини "Марица Изток" са излязли на загуба. Това сочат финансовите резултати на дружествата от държавната енергетика за деветте месеца на 2018 г., публикувани на сайта на Министерството на финансите. От БЕХ обясняват намаляването със 177.651 млн. лв. на печалбата преди данъци или със 125.7% спрямо година по-рано отчасти и с влезли в сила нови международни счетоводни стандарти, които довели до обезценка на вземанията на холдинга с над 50 млн. лв. и до спад на приходите с 23.563 млн. лв. Отделно БЕХ получи по-малко дивиденти от дъщерните дружества за управлението им от компанията майка през 2018 г., когато част от тях влошиха финансовите си показатели. АЕЦ "Козлодуй" с пореден рекорд Ядрената централа продължава да се възползва от високите цени на тока на свободния пазар и да увеличава печалбата си, която в края на септември достига 308 млн.лв. преди облагане с данъци, докато в същия период на 2018 г. е възлизала на 170 млн. лв. Приходите на АЕЦ "Козлодуй" са надхвърлили милиард лева, което е със 181 млн. лв. над отчетените за съпоставимия период на 2018 г. Това обаче е довело и до по-големи с 26 млн. лв. отчисления. Общо 364 млн. лв. е внесъл ядреният оператор във фондовете за радиоактивни отпадъци, за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и за сигурност на електроенергийната система. АЕЦ "Козлодуй" е произвела с 3.2 на сто повече енергия през деветмесечието спрямо същия период на миналата година. Направила е инвестиции за 63 млн. лв. и ремонти за 54 млн. лв. НЕК забавя темпа на трупане на загуби "Националната електрическа компания" (НЕК) отчита загуба от 16.079 млн. лв., което е подобрени със 145.223 млн. лв. спрямо година по-рано, когато отчетеният отрицателен финансов резултат е 161.312 млн. лв. Общественият доставчик отчита ръст на продажбите на регулирания пазар за бита и спад на свободния като причината за това е по-малкото с 37 на сто произведена електроенергия от водните централи. От данните в отчета става ясно, че положението на компанията би било по-добро, ако не беше осъдена от няколко топлофикации на Ковачки да плати 21 млн. лв. заради оспорени от тях в съда цени. НЕК също така е купила двойно повече енергия от ТЕЦ "Марица Изток 2", което е довело до намаления темп на трупане на загуба и за това държавно дружество. СО2 все така държи държавната въглищна централа на дъното ТЕЦ "Марица Изток 2" отчита увеличение на приходите си с 14.74 процента, но това не е достатъчно да я измъкне от примката на скъпите въглеродни емисии, които въглищната централа трябва да купува, за да може да работи, след като изчерпи своите права за замърсяване на въздуха. Разходите през изминалото деветмесечие на 2019 г. само за въглеродни емисии възлизат на 256.858 млн..лв, а за фонд "Сигурност на ЕЕС“ са били 21 402 хил.лв. На този фон дружеството отчита загуба преди данъци от 173.231 млн. лв., която обаче е подобрение с 90.490 млн. лв. спрямо отчетеният отрицателен финансов резултат загуба преди данъци в размер на 263.721 млн. лв. към края на септември 2018 г. Въглищната централа обаче отчита лек ръст на дълговете си и те вече надхвърлят 1.4 млрд. лв., кожето означава технически фалит. ТЕЦ "Марица Изток 2" обаче очаква разрешение от Европейската комисиячаст от заодълженията ? към собственика БЕХ да бъдат трансформирани в увеличение на капитала с 597.955 млн. лв. Мините задълбават в червената зона Мини "Марица Изток" увеличават отрицателния си резултат и за деветмесечието счетоводната им загуба достига7.493 млн. лв. Отчетеният финансов резултат е по-нисък с 11. 057 млн. лв. спрямо година по-рано. Дружеството не е изпълнило както добивната, така и ремонтната и инвестиционната си програма. ЕСО намалява печалбата си, износът на ток спаднал наполовина "Електроенергияният системен оператор" също влошава финансовото си състояние и намалява печалбата си от 23.420 млн. лв. в края на септември 2018 г. на 16.439 млн. лв. година по-късно. Обяснението е в спада на приходите от цената за достъп и пренос на енергия по мрежата високо напрежение, както и намаления наполовина износ на електроенергия. В същото време преносният оператор е увеличил разходите си за плащане на централи за студен резерв с близо 8 млн. лв. спрямо 2018 г. Причината е в увеличения от министъра на енергетиката капацитет за разполагаемост и увеличените цени в търговете за закупуване на студен резерв, които бяха спечелени от централите на Христо Ковачки и ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. В малки количества се уредиха и ТЕЦ "Марица Изток 2" и когенерацията на Кирил Домусмиев "Биовет". Газовите дружества вдигат печалбите си Двете газови дружества на БЕХ продължават да подобряват състоянието си. Доставчикът "Булгаргаз" отчита нетна печалба от 35.811 млн. лв., докато година по-рано тя беше 17.123 млн. лв, а към края на 2018 г. надхвърли 25 млн. лв., но беше "изядена" от провизирана от газовото дружество загуба от около 52 млн. лв. заради платена оспорвана глоба за злоупотреба с монопол, наложена от Европейската комисия. Дружеството отчита спад на продажбите на газ на вътрешния пазар с 1.88 процента и сериозен ръст на приходите от тях с 23.5 млн. лв. Продължава да не може да си прибере дълговете от "Топлофикация София", които са просрочени и са за близо 105 млн. лв. В предизборната битка за кмет на София спечелилата четвърти мандат Йорданка Фандъкова нарече държавният доставчик "рекетьор", защото той дръзна да заплаши столичното парно със съд заради неплатените сметки за газ. Операторът "Булгартрансагаз" пък отчита печалба за деветмесечието от 81 млн. лв., докато година по-рано тя е била в размер на 68.820 млн. лв. Принос за този резултат има и получената сума за 6.818 млн. лв. от депозита на БТГ във фалиралата Корпоративна търговска банка. Приходите от транзитни такси за пренос на газ през българска територия обаче са спаднали до 250 млн. лв., докато преди година са били над 261 млн. лв. Причината е спадът на пренесените количества природен газ до Турция и Гърция, които не могат да бъдат компенсирани от ръста на транзита до Северна Македония. От отчета на газовия оператор става ясно още, не ча 1 октомври е бил увеличен регистрираният капитал на дружеството с близо 351 млн. лв. и той вече надхвърля 1.225 млрд. лв.
Източник: Медия Пул (06.11.2019)
 
АЕЦ ”Козлодуй” отита рекордно висока печалба. В тежко финансово състояние остават Националната електрическа компания и ТЕЦ ”Марица изток 2”. В същото време преноса на газ през България намалява с две трети. Печеливши през първите девет месеца на годината са преносните предприятие Електроенергиен системен оператор и "Булгартрансгаз". Най-голямата енергийна компания - Българският енергиен холдинг, обаче е на загуба за първите девет месеца на годината. Рекордните над 308 млн. лева печалба отчита АЕЦ "Козлодуй" за първите девет месеца на годината. Централата е успяла да спести и пари, като не е извозвала отработено ядрено гориво към Русия, показва отчета на дружеството, съобщава БНТ. Резултатите на държавните енергийни фирми обаче са разнопосочни. На печалба освен АЕЦ "Козлодуй", са също така Електроенергият системен оператор, който пренася ток за бита и бизнеса, "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". На загуба излиза компанията-майка на всички дружества Български енергиен холдинг, както и отдавна губещите Национална електрическа компания, ТЕЦ "Марица изток" 2 и Мини "Марица изток". Последните отчети също така показват и нова тенденция при преноса на газ, транзитът през България е намалял с 63%. Очаква се от януари, Русия да спре изцяло преноса през Украйна. Според експерти обаче, страната ни вече се е подсигурила със строежа на Балкански поток. Анализаторите са категорични, че притеснения не трябва да има за идващия отоплителен сезон.
Източник: Фрогнюз (06.11.2019)
 
Металургията изпревари енергетиката в класацията на стратегическите отрасли в българската икономика. АЕЦ "Козлодуй", новите енергийни мощности, произвеждат по-малък вътрешен продукт, отколкото металургията на страната. Това заяви пред БТА Антон Петров - председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). По думите му в момента българската икономика върви добре, има стабилна основа и потенциал за развитие. Конкурентоспособността на металургията и стабилизирането на редица други отрасли дава възможност да поддържаме 3,5 % годишен ръст на брутния вътрешен продукт на страната, каза Петров. Той прогнозира подобен икономически ръст и през 2020 г., и 2021 г., ако условията се запазят. По тон стоманена продукция на глава от населението сме под средното равнище за Европа, посочи Петров. По думите му разликата от 200 кг/човек у нас до 1200 кг/човек в Южна Корея идва от мащабните проекти. Всеки инфраструктурен проект е добре дошъл и е изключително важен за металургията, подчерта специалистът. Той увери, че при евентуално строителство на АЕЦ "Белене" потреблението на стоманени продукти на глава от населението у нас ще порасне двойно. Други важни обекти за металургичните предприятия са Кресненското дефиле, тунелът под Шипка, магистралата Бургас - Варна, метрото в София. В тунели, мостове, магистрали, железопътни проекти се влага много метал - от бетонното желязо до конструктивни стомани, допълни експертът. Петров определи като голям късмет развитието на медодобивната промишленост в страната ни и увеличаването на капацитета за производство на катодна мед. Който има такова производство, има сериозно бъдеще в своята индустрия и икономика, подчерта той. Петров допълни, че в момент, в който САЩ налага 10 % мито върху другия стратегически метал в света - алуминия, у нас се прави инвестиция, надхвърляща 40 млн. евро. Тя е за валцово производство на алуминий - изключително тежка и сложна технология за продукти с висока принадена стойност, посочи експертът. В момента стоманата иска конкретно и специално внимание, както правят всички страни по света, определи ръководителят на БАМИ. Той смята, че търговската война на Тръмп срещу стоманата не е случайна. ЕС реагира бързо и за кратък период въведе квоти за внос на стомана, което е прецедент, каза специалистът. В България при недостатъчна сертификация и контрол влизат стоманени продукти от Турция, Молдова, Украйна, алармира Петров. По думите му същите не се разпространяват толкова лесно в Европа, защото там има допълнително сито за сертифициране на продукцията и нейното качество. В България поради незатворени все още врати на контрол, сме ориентирани ценово, а при метала един ден това се плаща, предупреди специалистът. Той припомни, че желязото е конструктивен елемент и компромиси с качеството му не бива да се правят. България има най-високата цена на електрическа енергия за индустрията в ЕС, освен Англия, каза Петров. Според него 30-40-процентовата тежест на електрическата енергия в готовата продукция е осезателна спирачка за развитие на металургичния сектор. Като сериозен, но не нерешим и не дотолкова непреодолим определи кадровия проблем председателят на УС на БАМИ. Той е оптимист, че в момента се върви към улесняване на процедурите за внос на работна ръка. Радостно е, че се дават повече пари за образование и наука, защото изключително важно е да имаме квалифицирани и добре обучени кадри, подчерта експертът. Според него индустрията е извървяла дълъг път, за да стане привлекателна, предлагайки сигурност, перспективи и добро заплащане. Петров е оптимист, че постепенно нещата си идват на мястото и полека-лека българи от чужбина ще започнат да се прибират. Председателят на УС на БАМИ е убеден, че металурзите имат основание да посрещат професионалния си празник с много високо самочувствие. "И през тази година, и миналата, и през всички години на кризата имаше доста смели инвеститори, които продължиха да влагат парите си в металургичния сектор.Тези инвестиции са гордост, радост и перспектива и за отрасъла, и за България", заяви Антон Петров.
Източник: 3e-news (07.11.2019)
 
Е-поръчките стават задължителни за министерствата, София и АЕЦ "Козлодуй" Правителството пусна график и списък на възложителите, които от Нова година вече ще трябва да използват новата електронна платформа за обществени поръчки. Проектът на МС е публикуван за обществено обсъждане, което ще продължи до 1 декември. Графикът е доста неамбициозен, защото се предвижда на първия етап, т.е. от 1 януари, едва около 100 от общо 6000 възложители да качват заданията си и да приемат оферти чрез е-платформата. В списъка на "пионерите" са звената на централната власт - министерства, агенции, комисии, седем общини, които пускат най-много процедури, начело със София, Пловдив и Варна, и шест държавни предприятия, които традиционно купуват много стоки и услуги - като ЕСО, АЕЦ "Козлодуй" и ДП "Железопътна инфраструктура", ЕСО. От 1 април и останалите ведомства и предприятия, които работят по ЗОП, ще са длъжни да качват обявите за търговете с документацията по тях, да приемат оферти и да отговарят на въпроси на кандидатите онлайн. Тук влизат БНБ, президентството, обмудсманът, областни управи, болници и т.н. Всички, които искат да се състезават за изпълнители на обществени поръчки, също ще трябва да се регистрират и да използват е-платформата. Идеята на двата етапа е, че платформата е съвсем нова и първо трябва да се тества с по-малък брой потребители, за да се оправят евентуалните грешки и засечки. Агенцията за обществени поръчки обещава пълно съдействие по нововъведението - чрез обучения, чрез публикуване на указания и наръчници, а също и чрез горещия телефон на своя център за обслужване на клиенти.
Източник: Сега (11.11.2019)
 
Багери за 25 млн. евро пусна в експлоатация "Мини Марица-изток" Два нови роторни багера пуска в експлоатация държавната компания "Мини Марица-изток". Стойността им е над 25.8 млн. евро, половината от които са собствени средства, а останалото е безвъзмездна помощ от Европейската банка за възстановяване и Международен фонд "Козлодуй". Въвеждането в работа на два роторни багера едновременно се извършва за пръв път в история на дружеството. По-големият от тях ще замести напълно 3 остарели багера в рудник "Трояново-север". А като цяло новата техника значително ще намали разхода на електроенергия, обясни Николай Райчев, управител на доставчика - консорциум "Фамур и Българска енергетика". "Въпреки внушителните си размери багерите са ефирни, здрави и устойчиви, а конструкцията им е плод на дългогодишна работа на екип от Полша. Модерно решение в областта на носещите конструкции гарантира издръжливост, достигаща 50 години", каза още той. От началото на годината "Мини Марица-изток" регистрира загуба, тъй като има половин милион тона по-малко реализирани въглища в сравнение със същия период на миналата година. "До края на годината обаче разчетите ни са такива, че ще завършим с положителен финансов резултат", каза изпълнителният директор на дружеството инж. Андон Андонов и обясни, че дружеството няма задължения към фирми и банки, но има да взима пари от ТЕЦ "Марица-изток 2", като държавната електроцентрала плащала задълженията си по предварително съгласуван план. Инвестиционната програма на мините за 2019-а е в размер на 85 млн. лева и ще бъде изпълнена, твърдят още от ръководството. През миналата година пък вложенията са били в размер на 110 млн. лева, като тогава дружеството приключи и с 2 млн. лева печалба. В няколко ключови документа като Интегрирания план "Енергетика - климат", който до края на годината ще бъде предаден официално в Европейската комисия, правителството е заявило, че през следващите години ще продължи да разчита на производството на ток от въглища. "България ще продължи да разчита на електроенергията, произведена от въглища, и да развива въгледобива в България, защото това е пряко свързано с конкурентоспособността на икономиката, с енергийната и националната сигурност", каза енергийният министър Теменужка Петкова. Тя съобщи още, че продължава работата по разработването и одобряването на механизъм на капацитет, който да гарантира съществуването на въглищните централи. Продължават и преговорите с ЕК за трансформирането на 600 млн. лв. от дълга на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" в капитал. Министър Петкова отново обяви, че се предвижда пазарът на електрическа енергия да бъде либерализиран напълно и да достигне такива нива, че всеки производител да продава свободно енергията си.
Източник: Капитал (15.11.2019)
 
Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" вдига мощността си Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" вече повишава товара си. От централата съобщиха, че от 10,35 ч е започнало повишаването на мощността му, която бе намалена в събота в 9,10 ч до 50%. Тогава системата за автоматично разтоварване на блока е понижила мощността му, след като е изключила една от главните циркулационни помпи. Днес натоварването на блока се извършва поетапно, съгласно изискванията на технологичния регламент, и ще продължи до достигане на 100%. Направени са всички необходими проверки, с които е потвърдена работоспособността на оборудването, съобщават от централата. Шести блок на АЕЦ “Козлодуй” продължава да работи с пълно натоварване на мощността. Оперативните данни на Централното диспечерско управление в 14,39 ч показват, че АЕЦ "Козлодуй" е натоварена на 1738 мегавата, при над 2000 мегавата мощност, и дава 33,93% от товара на системата. Въглищните централи са с мощност от 2282 мегавата, което 44,55%, а големите вецове - с 6,5 на сто. В събота делът на големите вецове скочи на над 17%, което означава, че недостигът от "Козлодуй" бе покрит с техния ток.
Източник: 24 часа (18.11.2019)
 
Хранилището за радиоактивни отпадъци ще е под институционален контрол 300 години С въвеждането в експлоатация на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци, България ще се нареди сред страните, които притежават надеждно съоръжение за безопасно погребване на основните обеми РАО, генерирани досега. Хранилището ще се намира край АЕЦ „Козлодуй“ и ще бъде под институционален контрол за 300 години. Това бе подчертано на семинар в София, организиран от Държавно предпрятие „Радиоактивни отпадъци“ по повод на 15 годишнината от създаването му. Първият етап от строителството трябва да приключи през 2021 г., обясни главният инженер Ира Стефанова. В рамките на форума бяха представени девет теми, покриващи целия спектър от дейности на националния оператор по управление на генерираните на територията на България ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци. Аудиторията включваше предствители на научната общност, Министерство на енергетиката и Агенцията за ядрено регулиране, журнaлисти и други. Събитието откри изпълнителният директор на ДП РАО Дилян Петров, а модератори бяха първият изпълнителен директор на предприятието Антон Иванов и Сергей Цочев, първият председател на УС при неговото създаване през 2004 година. Изграждането на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци, генерирани на територията на страната, беше една от основните теми в семинара днес. Първият етап от полагането на защитната льосоциментова възглавница на бъдещото национално хранилище е приключил предсрочно, подчерта главният инженер на специализираното поделение, ангажирано с изграждането му – Ира Стефанова. Възглавницата, която е една от основните инженерни бариери срещу разпространението на радиоактивни вещества. Върху нея ще бъдат положени клетките на бъдещото съоръжение. Тя осигурява защита на съоръженията, съобразени с местните природни условия. В същото време проектът на хранилището е в съответствие с най-новите международни теоретико-инженерни постижения в тази специфична област. Акцент в семинара беше и окончателно приключилият демонтаж на оборудването в машинната зала на спрените енергоблокове на АЕЦ „Козлодуй“. Въпреки липсата на дълъг световен опит в тази област и особеностите на всеки отделен проект, свързан с демонтаж на енергийни мощности, Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ успява да следва избраната стратегия за извеждане от експлоатация на блоковете до т.нар. „кафява поляна“. Сроковете на програмата се спазват при всички условия на безопасност и това е констатирано от мониторинговата мисия на Европейската комисия (ЕК) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)*. Демонтажът на оборудването беше ключов ангажимент на ДП РАО във времевия график за извеждане от експлоатация, разчетен за периода до 2030 г. Първата операция по реален демонтаж беше проведена през лятото на 2011 г., а процесът приключи тази есен, близо година по-рано от предвидения срок. Извеждането от експлоатация на спрените ядрени мощности е сред основните направления в дейността на ДП РАО и представлява комплексен процес със сложна координация и първи приоритет - безопасността. За целта през последните няколко години бяха изградени и внедрени иновативни съоръжения като Цеха за намаляване на размерите и дезактивация на материалите от извеждането от експлоатация, както и Съоръжение за плазмено изгаряне (на снимките). Според Маргарита Коркинова, финансов директор на предприятието, извеждането на радиоактивни съоръжения от експлоатация и управлението на радиоактивни отпадъци, за разлика от всички други области, не е бракуване, а е дейност. „Това често създава проблеми в подхода към осчетоводяването на дейностите, свързани с управлението на радиоактивни отпадъци. Установяването на единен подход към този проблем е актуален и необходим и затова нашето предприятие ще инициира проект, който да се превърне в основа на международен счетоводен стандарт в тази област.“ „Причината за днешното събитие е в ценностите, които изповядва нашето предприятие. Една от тях е стремежът към усъвършенстване, усвояване на знания и непрекъснато подобрение на нашата работа чрез образование и обучение. Използваме науката и иновациите, прилагаме най-добрия международен опит и съхраняваме и предаваме натрупаните знания. И това не е просто една красива фраза“, сподели Сергей Цочев в обръщение към аудиторията. ДП РАО е създадено през 2004 г. със закона за Безопасно използване на ядрената енергия. Мисията на предприятието е безопасно управление на радиоактивните отпадъци, генерирани от АЕЦ „Козлодуй“ и от ядрените приложения в медицината, промишлеността, науката и образованието на територията на Република България.
Източник: 3e-news (20.11.2019)
 
Извеждат от експлоатация четирите малки блока на АЕЦ „Козлодуй“ до „кафява поляна“ през 2030 г. Едновременното извеждане от експлоатация на четири блока на АЕЦ „Козлодуй“ безспорно е едно от най-големите предизвикателства за времето от започването на дейността на ДП РАО. Още повече, че крайният срок е съкратен. Първоначалният бе до 2037 година, докато сега е – 2030 г. Това коментира в изказването си на научен семинар по повод 15-годишнина на ДП РАО главният технолог Момчил Казаков. Извеждането от експлоатация се извършва при наличие на енергийни блокове на площадката, които и в момента са в експлоатация (5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“). Това, както обясни той изисква и адаптиране на съществуващата инфраструктура в инфраструктура за целите на извеждане от експлоатация, както и изпълнение на дейностите с бивш оперативен персонал. Стратегията за извеждане от експлоатация на малките блокове (от 1 до 4 ) предвижда достигането до етапа на т. нар. „кафява поляна“, а не както преди до „зелена поляна“. Ключовите етапи включват дейности преди извеждането от експлоатация и спиране на съоръженията, демонтаж извън контролираната зона и в контролираната зона, преработване, съхранение и погребване на отпадъци, инфраструктура на площадката и експлоатация, управление на проекти, инженеринг и подпомагане, гориво и активиран материал. Към момента машинна зала и за четирите реактора е освободена от оборудване и се извършват подготвителни дейности за демонтаж в командна зала. Основната цел на управлението на материалите и извеждането от експлоатация като цяло е „почистване“ на площадката на ядреното съоръжение. Това означава, че всички материали отиват за освобождаване от контрол, а всички радиоактивни отпадъци (РАО) – за окончателно погребване, обясни Казаков. Важно е да се отбележи, че докато в началото ДП РАО стартира дейностите си без никакво оборудване, днес на територията на предприятието на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ е изградена модерна и нова инфраструктура, свързана с безопасното извеждане от експлоатация. Изградени са: Цех за намаляване на размерите и дезактивация, през който от март 2018 г. до момента повече от 500 тона радиоактивни материали са фрагментирани и дезактивирани. От тях над 95 % са покрили нивата за безусловно освобождаване от регулиране. Дезактивацията с машината за сухо бластиране дава много добри резултати и генерира малко количество вторични радиоактивни отпадъци (РАО). Дезактивацията в блока за химична дезактивация (БХД) обаче до този момент не дава добри резултати и генерира много вторични течни РАО. Целта на програмата за въвеждане в експлоатация е да определи максималните нива на радиоактивно замърсяване. Изградени са и съоръжения за измерване и освобождаване от контрол, гам-спектромална измерваща система, стана ясно още от презентацията на Казаков. Проектът за демонтаж на командна зала на блокове от 1 до 4 на АЕЦ „Козлодуй“ е в процес на разработване. Консултантът трябва да обоснове чрез съответните анализи обособяването на зони за временно съхранение на активираното оборудване. 3D моделът на командна зала е вече изготвен. Първо се планира да бъде извършена технико-икономическа обосновка на управлението на хранилищата тип “Могилник” на блокове 1 -4 на АЕЦ „Козлодуй“, а след това трябва да бъде избран подход за управление. Като важни стъпки за бъдещата дейност той определи получаване на лицензии за извеждане от експлоатаци на блокове от 1 до 4, разработването и одобрение на нови процедури за освобождаване от контрол, разработване на Регистър на рисковете и Процедура за управление на риска за проекта за извеждане от експлоатация. Общо демонтираните материали са 44 707 тона, а освободените от регулиране – 34 361 тона. От тях демонтираните метали са 31 662 тона, а освободените от регулиране – 26 523 тона, каза още Казаков. Отчита се също така демонтиран бетон от 13 045 тона, а освободеният от регулиране – 7838 тона. Експертът обърна внимание на участието на експерти от ДП РАО в семинари за обмяна на опит и знания с Бохунице и Игналина и такива, организирани от МААЕ, което по думите му подобрява цялостното управление на процеса по извеждане от експлоатация.
Източник: 3e-news (20.11.2019)
 
АЕЦ “Козлодуй” обяви на борсата 3 търга за 2020 г. АЕЦ “Козлодуй” пусна по 50 мегавата ток на първите три търга за цялата 2020 г., без месец януари, става ясно от платформата за двустранни договори на енергийната борса. Това са дълго чаканите от бизнеса търгове, тъй като на тях може да се купи базова електроенергия за цяла година. Липсата им създаваше напрежение. В понеделник АЕЦ-ът изтъргува 50 мегавата мощност (402 000 мегаватчаса) от 1 февруари до 31 декември 2020 г. с начална цена 94 лв. за мегаватчас. Сделката след наддаването е сключена на цена 113 лв. За днес централата също е обявила 50 мегавата за същия период при начална цена 93 лв. за мегаватчас. Третият търг е на 27 ноември, пак същите количества за същия период с начална цена 93 лв. На въпрос защо януари не е включен в продажбите, отговорът е, че за тогава няма излишна енергия, тъй като централата е с повишена квота за регулирания пазар.
Източник: 24 часа (26.11.2019)
 
Русия ще снабдява АЕЦ "Козлодуй" с ядрено гориво още поне 5 години "Росатом" подписа договор за доставката на ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй", предаде ТАСС. Компанията за производство на ядрено гориво "ТВЕЛ", която е част от държавната корпорация "Росатом", и АЕЦ "Козлодуй" подписаха договор за доставката на руско ядрено гориво за България до 2025 г. включително. "Както и по-рано, "ТВЕЛ" ще осигури комплектни доставки на ядрено гориво, така че операторът на ядрената централа няма да се нуждае от покупката на обогатен уран на пазара и да го предава за производството на ТВС", се казва в съобщение на "ТВЕЛ". На АЕЦ "Козлодуй" действат два блока - пети и шести с реактори ВВЕР-1000, които работят с руско ядрено гориво, произведено от Новосибирския завод за химически концентрати. От края на 2016 г. за шести енергоблок се доставя ядрено гориво от ново поколение ТВСА-12. Гордеем се със сътрудничеството ни с АЕЦ Козлодуй. ТВЕЛ предоставя на централата комплекс от услуги, които включват и доставка на ядрено гориво, инженерни и съпътстващи технически услуги, транспортиране на горивото, а това прави нашето предложение уникално, каза президентът на ТВЕЛ Наталиля Никипелова. Компанията за производство на гориво на "Росатом" - ТВЕЛ, включва предприятия за производство на ядрено гориво, конверсии и обогатяване на уран, производство на стабилни изотопи, производство на газови центрофуги, а също научно-изследователски и конструкторски организации. Тя е единственият доставчик на ядрено гориво за руските АЕЦ. ТВЕЛ осигурява ядрено гориво за 76 атомни реактора в 15 страни, изследователски реактори в 8 страни, а също така и транспортни реактори за руския атомен флот. Всеки шести енергиен реактор в света работи с гориво, произведено от ТВЕЛ.
Източник: Банкеръ (05.12.2019)
 
Енергийните експерти от САЩ с интерес и към ТЕЦ "Марица Изток 2" Договорената визита на американски енергийни експерти на енергийни обекти в България вече е факт. След като в понеделник делегацията е посетила площадката на бъдещата АЕЦ "Козлодуй", а ден по-късно нейните членове са се срещнали с премиера Бойко Борисов, предстоят пътувания до АЕЦ "Козлодуй" и до ТЕЦ "Марица Изток 2", към която е проявен допълнителен интерес от страна на специалистите. Те ще останат в България до 13 декември. Посещението бе договорено с Кристофър Форд, помощник държавен секретар в Бюрото по международна сигурност и неразпространение към Държавния департамент на САЩ, при негова визита в София преди посещението на Бойко Борисов в Белия дом в края на ноември. При срещата с президента на САЩ Доналд Тръм този ангажимент беше потвърден. "Най-важното е, че президентът Тръмп разбра, окуражи ни, че като членове на НАТО сме изключително лоялни и добри партньори за пример. Второ - че "Балкански поток" и интерконекторът с Гърция не се бият, а се подпомагат за истинската диверсификация на целия регион. И трето - че ядрената енергетика не трябва да живее под някакви догми, особено когато говорим за зелени енергии, чистота на въздуха, качество на живот". Това е заявил сега в София министър-председателят Бойко Борисов на срещата си с експерти от Държавния департамент и от Държавния департамент по енергетика на САЩ, цитиран от правителствената пресслужба. На разговора са присъствали и вицепремиерът Томислав Дончев и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. "Никак не е розово бъдещето за въглищните централи, особено сега, когато ЕК приема плана за "Зелена Европа". Така че "Белене" и "Козлодуй" стават две изключително важни площадки не само за диверсификацията, но и за енергийния ни баланс за бъдещето след 10 години", казал Борисов във вторник пред енергийните експерти от САЩ. Той изтъкнал още, че сътрудничеството със САЩ ще допринесе за укрепване на енергийната сигурност на България и за диверсификация на енергийните източници и маршрути, включително посредством внос на втечнен природен газ при изгодни за страната ни условия. "Ядрената енергетика би могла да бъде добра основа за развитие на партньорството между двете държави", отбелязал премиерът пред американските експерти. Според него за България ядрената енергетика играе важна роля за гарантиране на националната, регионалната и европейската енергийна сигурност. Заместник-помощник държавният секретар в Бюрото по международна сигурност и неразпространение към Държавния департамент на САЩ Ан Гензър акцентирала върху много добрата среща, която премиерът Борисов е провел с президента Тръмп. "Хората във Вашингтон още говорят за нея. Изглежда много сте ги впечатлили. Моят началник Кристофър Форд, с когото се срещнахте, също има много добри впечатления", добавя Гензър, цитирана от Министерския съвет. Срещата с Борисов идва ден, след като енергийните експерти от САЩ посетили площадката, върху която трябва да се изгради АЕЦ "Белене", чийто проект бе спрян от първото правителство на Борисов през 2012 г., но сега се търси начин да се възобнови ядреният проект. Обявена е процедура за търсене на стратегически инвеститор в проекта, оценяван на максимум 10 млрд. евро. Заявления в нея са подали общо 13 компании и консорциуми. Три от тях – руската "Росатом", Китайската държавна ядрена корпорация и Корейската Хидро и атомна корпорация, се оценяват като стратегически, тоест с шанс да вземат мажоритарен пакет от ядрената централа и да осигурят пари за довършването ?. Другите искат миноритарен дял или договори за дългосрочон изкупуване на тока от бъдещата енергийна мощност. Американската "Дженерал Електрик" и френската "Фраматом" иска да доставят оборудване за бъдещата АЕЦ "Белене" От "Дженерал Електрик" се очаква да осигури по-ефективни турбини. Американските енергийни експерти на място са се запознали с техническите параметри на АЕЦ "Белене" и са разгледали площадката, както и наличното вече руско оборудване за реакторите. Предстои тяхното посещение и в ТЕЦ "Марица Изток 2" и АЕЦ "Козлодуй". Действащата ни ядрена централа има дългогодишен опит в работата си с американската "Уестингхаус", която участва в модернизацията на ІІІ и ІV блок. Макар преди дни АЕЦ "Козлодуй" да обяви, че е продължила договора си за доставка на свежо ядрено гориво с руската ТВЕЛ до 2025 г., съвместната работа с "Уестингхаус" по тестването на нейно свежо ядрено гориво за работа с руските ВВЕР-1000 продължава. Продължава работата по лизензирането на американското ядрено гориво за доставка в България чрез експерименти в Швеция, но най-рано през 2024 г. може да се обяви търг за нов договор на АЕЦ "Козлодуй". Засега не е ясно от какво е породен интересът на американците към ТЕЦ "Марица Изток 2", която ежегодно затъва финансово заради поскъпващите парникови емисии, които трябва да купува, за да се вмести в разрешеното ? замърсяване на въздуха. Реално без заемите на компанията майка на държавната въглищта центала – "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), дружеството не би могло да оцелее. Дори и така, към момента то е в технически фалит като се чака одобрението на Брюксел за трансформиране на около 600 млн. лв. от дълговете на ТЕЦ-а към БЕХ с капитал, за да не изпадне в несъстоятелност компанията. Енергийният сектор дава широко поле за сътрудничество между България и САЩ, е било изтъкнато още на срещата на Борисов са американските експерти. Акцентирано е било успешното партньорство между двете страни, което води до резултат в напредъка по диверсификация на енергийните ресурси, както и върху първите реализирани доставки на щатски втечнен природен газ у нас.
Източник: Медия Пул (11.12.2019)
 
Онлайн поръчки тръгват от януари От 1 януари догодина възлагането на обществените поръчки за три групи институции ще става чрез електронната платформа според приет от правителството график. В първия етап онлайн ще са поръчките на Министерския съвет, министерствата, държавните комисии и агенции. Този срок е и за второстепенните разпоредители с бюджет към Министерството на финансите, създадени с нормативен акт, включително Централния орган за покупки за нуждите на органите на изпълнителната власт. Втората група възложители, които са задължени да прилагат платформата от началото на 2020 г., са големи общини - София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Благоевград, Бургас и Русе. Този ангажимент е вменен и на големи държавни фирми - “Електроенергиен системен оператор”, ТЕЦ “Марица-изток 2” , “Мини Марица-изток” и АЕЦ “Козлодуй” и Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”. Вторият етап на електронните поръчки стартира от 1 април 2020 г., когато те стават задължителни за всички.
Източник: 24 часа (12.12.2019)
 
Двама работници загинаха на площадката "Радиана" в Козлодуй Двaмa рaбoтници са зaгинaли, а други двaма ca били рaнeни при инцидeнт на територията на АЕЦ "Козлодуй" в понеделник. Трагедията е станала около 10 ч. сутринта на строителна площадка на държaвнoто прeдприятиe „Рaдиoaктивни oтпaдъци” (ДП РАО), където германско-български консорциум изгражда съоръжения за съхраняване на опасни отпадъци. При изграждане на метална мрежа върху работниците е паднала арматура, която ги е затиснала. От ДП РАО обясниха, че отговорност за инцидента носи консорциумът изпълнител, който работи на площадката "Радиана" от 2017 г. насам. Директорът на държавното предприятие Дилян Петров съобщи, че е имало сигнали за неспазване на мерките за безопасност на обекта и че в последния месец и половина са направени две проверки от "Охрана на труда", които са установили нередности и са дали предписания за отстраняване. Във вторник Петров ще даде брифинг по случая. Служители на Инспекцията по труда са започнали проверка на площадката. Засега от ГИТ няма да дават информация. Не е ясно коя конкретно е фирмата, чиито работници са пострадали в тежката злополука. Консорциумът, който изгражда хранилището за радиоактивни отпадъци, включва германската "Нюкем Технолоджи" и четири български ООД-та - "Евробилд", "Юнг проект", "Корект" и "Булинвест". Проектът "Радиана" се финансира от Международен фонд „Козлодуй”. Стойността на първия етап от изграждането на хранилището, който трябва да приключи догодина, е 71 820 000 евро.
Източник: Сега (17.12.2019)
 
АЕЦ "Козлодуй" продаде половината ток за свободния пазар догодина за 262 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" е провела в края на миналата седмица три нови големи търга за електроенергия, която ще се доставя през 2020 г. С продадените на тях над 2.4 млн. мВтч за 262 млн. лв. на практика вече е разпределен половината от тока, която ядрената централа ще може да предложи на свободния пазар догодина. Началните цени, поставени от АЕЦ-а, както и на предишните търгове от последната седмица на ноември, бяха в рамките между 90-94 лв. за мегаватчас. Постигнатата средна цена при настоящите сделки е малко по-ниска - 108.17 лв./мВтч при 111 лв./мВтч на тези в края на миналия месец. Това, от една страна, показва, че токът на АЕЦ-а вече е достигнал и до търговци, които предлагат по-ниски цени, а от друга - е сигнал, че електроенергията на свободния пазар догодина ще е поне с 20% по-скъпа спрямо 2019 г. Правилата на енергийната борса са такива, че показват само участниците, подали оферта в даден търг, но не и тези, които са спечелили. В случая кандидатите са били над 20, но няма как по формален път да се разбере кой търговец какви количества енергия е успял да купи. При все това съмненията в сектора са, че голяма част от количествата биват спечелени само от няколко търговеца, тъй като много от участниците въобще не успяват да се класират. Що се отнася до индустриалните потребители, те най-вероятно ще чакат зелена светлина за аналогичен на онзи от 28 юни търг, при който сами ще заявят от какви количества имат нужда и сами ще определят цената, а АЕЦ "Козлодуй" (в случая държавната власт) ще се съгласи да им продаде енергията. Макар и спорна, схемата се използва като начин да се гарантира конкурентоспособността на енергоемките производства.
Източник: Капитал (17.12.2019)