БЕХ ще иска от ЕК държавните централи да продават на борсата и по дългосрочни договори Българският енергиен холдинг ще разговаря с Европейската комисия за евентуална промяна в ангажиментите на държавните енергийни дружества да предоставят енергия за търговия на платформата „ден напред“ на Българската независима енергийна борса. Искането е продиктувано от извършените промени в Закона за енергетиката, според които от 1 януари 2018 г. цялото количество електроенергия извън регулирания пазар ще се търгува на борсата. Около това се обединиха участниците в среща по актуални теми от развитието на електроенергийния пазар в страната, домакин на която беше министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Целта на разговорите, в които участваха представители на държавните енергийни дружества, КЕВР, търговци на електроенергия, работодателски организации и синдикати, бе да се обсъдят притесненията на бизнеса от евентуално поскъпване на електроенергията на свободния пазар и да се потърсят взаимно приемливи решения. Ангажиментите на АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток“ 2 и Националната електрическа компания да предлагат определено количество енергия за търговия на борсата възникнаха като резултат от наказателна процедура срещу Българския енергиен холдинг за монопол в електроенергийния сектор. По този начин България избегна плащането на милиони левове глоба. Според договореното с ЕК компаниите са задължени да предлагат тези количества на платформата „ден напред“. По данни на участници в пазара, недостигът на пикова енергия е причина за повишаване на цените, докато в същото време от НЕК съобщават, че от предлаганите от тях количества ежедневно остават непродадени между 50 и 300 мегавата. Една от мерките за нормализиране на ситуацията е да се поиска от ЕК разрешение електроенергията, предлагана от държавните енергийни дружества на борсата, да се търгува и на платформата за дългосрочни договори. Като друга мярка участниците в срещата се договориха да бъде обсъдена възможността за промяна на графиците за подаване на заявки към обществения доставчик. В момента тези заявки се подават до 14.00 часа. Ако това се случва по-рано през деня, ще осигури възможност свободни количества извън заявките също да бъдат предлагани на борсата и по този начин ще увеличи нейната ликвидност. С цел повишаване на прозрачността на пазара и минимизиране на риска от манипулации КЕВР ще излезе с предписание към БНЕБ за промяна в механизма, по който се сключват сделките на екрана за непрекъсната търговия на борсата.
Източник: Монитор (02.01.2018)

Агенцията за ядрено регулиране одобри площадка за нов реактор в Козлодуй Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) е одобрила площадката за изграждане на нова мощност на територията на АЕЦ "Козлодуй". Експертизата е показала, че няма "изключващи фактори" за разполагане на нова мощност и безопасна експлоатация, става ясно от отчета на регулатора за работата му през 2017 г., предаде Инвестор.бг. В същото време председателят на агенцията Лъчезар Костов коментира вчера пред БНР, че трябва да се направи анализ дали техническият проект на АЕЦ "Белене" отговаря на новите изисквания за ядрена безопасност. Това се налага, въпреки че оценката на проекта вече е правена и е тя е положителна. Нова мощност на територията на АЕЦ "Козлодуй" се обсъжда от дълго време - успоредно със споровете да има или не втора атомна централа в Белене. И до момента това е един от вариантите за използване на предназначените за АЕЦ "Белене" реактори, които България се наложи да плати и прибере след съдебен спор, спечелен от Русия. През годините имаше и опция и там да се монтира нов реактор на "Уестингхаус". Ресорният министър от кабинета "Орешарски" Драгомир Стойнев дори посети централата на компанията в САЩ и разгледа предлагания на страната ни реактор АР 1000. През 2014 г. бе създадено и дружество, в което България участваше със 70%, а "Уестингхаус" (част от консорциума "Тошиба") - с 30%. По-късно обявеният за потенциален инвеститор се отказа, а миналата година изпадна във фалит. Наскоро "Уестинхаус" стана собственост на канадска компания, която не е обявявала намерения да строи ядрени реактори. Процедурата по проекта за нова мощност в "Козлодуй" ще продължи, когато министърът на околната среда и водите издаде задължителната Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на площадката. Тя е нужна, за да бъде взето окончателно решение за проекта. За новата оценка на АЕЦ "Белене" Лъчезар Костов заяви пред БНР: "Трябва да имаме предвид, че проектът "Белене" премина стрес тестове. Централата е първият нов проект, който е одобрен след аварията в АЕЦ "Фукушима". Екип на Международната агенция по атомна енергия провери резултатите от стрес тестовете и практически те бяха одобрени. Не очакваме някакви проблеми при този сравнителен анализ, но все пак той трябва да бъде направен", обясни той. Според Костов НЕК има необходимите ресурси - човешки, технически и финансови, за съхраняване на доставеното оборудване за АЕЦ "Белене". То се пази на площадката на централата, като стриктно се изпълняват препоръките на производителя.През миналата година ядреният регулатор издаде разрешение за удължаване на експлоатацията на V блок на АЕЦ "Козлодуй", за строителството на ядреното хранилище "Радиана" (също на територията на "Козлодуй"), както и за използване на ново усъвършенствано гориво в двата работещи блока, отчете Лъчезар Костов. През тази година се очаква да започне и процедурата по удължаване на срока на експлоатация на VI блок. Лицензията на съоръжението изтича през октомври 2019 г. В края на 2017 г. са започнали и изпитанията за използване на ново гориво в този блок и увеличаването на мощността му до 104% от номиналната. Очакванията са тези дейности да приключат през идните месеци. През май 2017 г. АЯР разреши изпитания на усъвършенствано гориво да започнат и за V блок.
Източник: Сега (17.01.2018)

Бизнесът прогнозира поскъпване на тока за бита с до 30% Скъпият промишлен ток със сигурност ще се отрази и на цената на електроенергията за бита, като тя може да поскъпне между 15 и 30%. Това прогнозираха четирите национално представени работодателски организации - БСК, АИКБ, КРИБ и БТПП. Те представиха вчера приоритетите си за 2018 г. Част от тях са свързани с исканията им за електронния обмен на документи, борбата с корупцията, сивата икономика, пазара на труда и др. Последното поскъпване на тока за бита бе през миналото лято, когато цените бяха увеличени с около 2-3%. Според работодателите обаче тази година ще има значително повишение, а обяснението е в спекулативното поскъпване на тока за фирмите на свободния пазар. Затова и бизнесът заедно с двата най-големи синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа", подготвя протест в края на месеца. "На собствените си платформи АЕЦ "Козлодуй" и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" продават тока много по-евтино в сравнение с енергийната борса. По този начин се манипулира пазарът - къде отива разликата между ниската цена на собствената платформа и високата на борсата и тази, която ни се предлага на нас? Ние само можем да гадаем кой се облагодетелства от тази ситуация", коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Той посочи, че става въпрос за шепа търговци, тъй като всички останали са ощетени. Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев дори описа ситуацията в енергетиката като "икономическа шизофрения". Той обясни, че секторът има свръхвъзможности за производство, и отдаде ситуацията на лошото и порочно управление. Работодателите за пореден път изтъкнаха нуждата от реформа в енергетиката. Тя трябва да започне от прекратяването на държавната помощ за "американските централи" в "Марица-изток". Нужен е и нов Закон за енергетиката, който да въведе пълна либерализация на пазара. Бизнесът акцентира и върху повишаване на ефективността на държавните дружества, които често пъти излизат на загуба заради лоши управленски решения. Шефът на КРИБ Кирил Домусчиев изтъкна, че и до момента няма развитие по прекратяването на държавната помощ за ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3. "България е единствената страна в Европа с такива договори, това ощетява всички нас", коментира той и подчерта, че двете централи присъстват в данните за Топ 3 на най-печелившите предприятия у нас за 2016 г. "Никъде няма да намерите бизнес с такава печалба. Ние продължаваме да сме роби на тези централи", възмути се Домусчиев. Работодателите бяха категорични, че българската икономика има голям потенциал, но той е затънал в администрацията. Шефът на АИКБ Васил Велев смята, че част от решаването на проблемите минава през ускоряването на реформите в просветата и по-специално при професионалното образование. В същото време има още много работа, за да заработят мерките за облекчаване на процедурите за сезонна трудова заетост на лица от трети страни. "Вносът на работна ръка е неизбежен процес, като се има предвид, че на всеки 100 души, излизащи от пазара на труда, се падат 63-ма влизащи. Необходимо е да отпаднат всички изкуствено въведени ограничения в законодателството ни. Например - изискването за не повече от 10% заети от т.нар. трети държави в едно предприятие. Европейското законодателство не предвижда подобно ограничение", отбеляза шефът на АИКБ. Провеждането на обществените поръчки продължава да е проблемно, а бизнесът се дави в хартия, вместо да попълва и подава документите онлайн, отчитат работодателите. Те настояват и за реформа в здравния сектор, където разходите непрекъснато растат, а качеството на услугата не се подобрява.
Източник: Сега (23.01.2018)

Булатом: Нова ядрена централа е по силите на държавата Нова ядрена централа е напълно по силите на държавата, пише в анализ на ситуацията с проекта „Белене“, изготвен по поръчка на Българския атомен форум (Булатом). Според експертите годишните разходи за реализацията на проекта са в размер на около 2 млрд. евро, които могат да бъдат поети от държавния бюджет. Друг вариант оборудването да бъде оползотворено от държавата е изграждането на нов блок в АЕЦ „Козлодуй“, но тогава трябва да бъдат предвидени и разходи за промяна на проекта. Ликвидирането на проекта и превръщането на оборудването в скрап ще донесе около 1,5 млн. долара, което означава пълна загуба за държавата на всички направени разходи досега. Може да се потърси и продажба, но за целта е нужно участие и на Росатом. Според авторите на доклада при 100% частна реализация проектът трябва да бъде лицензиран отново. Освен това, макар и на пръв поглед държавата да не участва, тя също има водеща роля – за регулацията на пазарите, отработеното ядрено гориво и т.н. В заключение препоръката е да се търси частен инвеститор, който да довърши проекта, а държавата в лицето на НЕК да запази възможността за обратно изкупуване.
Източник: Дума (23.01.2018)

КЗК започна проверка на електроенергийния пазар Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) е започнала да събира и анализира информация за състоянието на електроенергийния пазар в страната. От регулатора съобщават, че повод за самосезирането са появилите се съобщения и изказвания на бизнеса през последните дни относно наличието на спекулативни цени на електроенергията на свободния пазар. Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) е сезирала Комисията с искане за образуване на производство за установяване на нарушение във връзка с цените, определени на пазарите за търговия на едро с електроенергия. Според асоциацията АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД и ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД, които доминират в производството на електроенергия за свободния пазар с дял от около 92% продават електроенергията за регулирания и свободен пазар на много различни цени. За първите девет месеца на 2017 г. двете централи реализират над 70% (или 9,94 ТВтч) от произведената от тях електроенергия през своите онлайн електронни платформи, а през Българска независима енергийна борса (БНЕБ) продават 4,16 ТВтч. При това, за същия период средната цена, постигната на собствените им платформи, е 64.10 лв./МВтч, докато средната им цена през БНЕБ е 78.48 лв./МВтч. в съобщението си КЗК пише, че обществената значимост на този сектор изисква широкоспектърно проучване на ситуацията на пазара на електроенергия, което да даде на детайлна представа за настоящите пазарни процеси и за нуждата от евентуални допълнителни мерки, които да допринесат за правилното и ефективно функциониране на конкурентната пазарна среда.
Източник: Монитор (25.01.2018)

Работодателите внасят в КЗК искане за образуване на производство за цените на тока Работодателските организации са готови да внесат в антимонополната комисия искане за установяване на нарушения във връзка с цените на тока. Това става ясно от съобщение на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). Искането в КЗК е срещу държавните производители на електроенергия. В искането се посочва, че основните доставчици на електроенергия на свободния пазар у нас са АЕЦ Козлодуй ЕАД и ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД, които осигуряват около 54% от годишното производство на електроенергия в България и решително доминират производството на електроенергия за свободния пазар с дял от около 92%. За първите девет месеца на 2017 г. двете централи реализират над 70% (или 9,94 ТВтч) от произведената от тях електроенергия през своите онлайн електронни платформи, а през Българска независима енергийна борса ЕАД (БНЕБ) продават 4,16 ТВтч. При това, за същия период средната цена, постигната на собствените им платформи, е 64,10 лв./МВтч, докато средната им цена през БНЕБ е 78,48 лв./МВтч.
Източник: БСК (25.01.2018)

Бизнес съюзите искат проверка дали АЕЦ "Козлодуй" и "Марица изток 2" надуват цената на тока Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) внесе в Комисията за защита на конкуренцията сигнал за поскъпването на електроенергията при търговията на едро, съобщи пресцентърът на Българската стопанска камара. Четирите организации настояват регулаторът да започне разследване на нарушение на правилата за конкуренция. В сигнала се посочва, че основните доставчици на електроенергия на свободния пазар в страната са държавните АЕЦ Козлодуй ЕАД и ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД, които осигуряват около 54% от годишното производство на електроенергия в България и доминират производството на електроенергия за свободния пазар с дял от около 92%. За първите девет месеца на 2017 г. двете централи реализират над 70% (или 9.94 ТВтч) от произведената от тях електроенергия през своите онлайн електронни платформи, а през Българската независима енергийна борса ЕАД (БНЕБ) продават 4.16 ТВтч. При това, за същия период средната цена, постигната на собствените им платформи, е 64.10 лв./МВтч, докато средната им цена през БНЕБ е 78.48 лв./МВтч. "Вероятно координираното поведение на двете централи при обявените начални цени по отделните тръжни процедури резултира до стойности на коефициентите за брутна рентабилност на приходите от продажби на електроенергия значително надвишаващи добрите практики", се казва в сигнала на работодателските съюзи. "Значителни обеми бяха търгувани към определени търговци при неясни условия, обезпечаващи непазарни предимства спрямо останалите участници. Вероятно е да са сключвани анекси по вече договорени продажби през онлайн електронните платформи на АЕЦ и ТЕЦ Марица изток 2, с които да са предоговаряни условия, в т.ч. обеми, допустими отклонения, срокове. Естествено, сключването на анекси не се регистрира на електронната платформа и не може да стане публично достояние, което означава, че всичко изброено би било непазарно конкурентно предимство за съответния купувач, страна по договора/анекса", се казва в жалбата. Целия й текст четете тук. Работодателскитя съюзи я внасят след като министърът не енергетиката Теменужка Петкова ги прикани в поредица интервюта да сезират антимонополния регулатор, ако имат данни за картелни споразумения на този пазар. Жалбата е подадена от името на Българската стопанска камара, търговско-промишлената палата, Асоциацията на индустриалния капитал и Конфедерацията на работодателите и индустриалците.
Източник: Дневник (26.01.2018)

ВЕИ-тата също излизат на борсата от 1 юли Освен когенерациите, за които бе предложено от 1 юли да излязат с всички произведени количества ток на свободния пазар, това ще стане и за ВЕИ-тата, съобщи председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. Въпросните производители с инсталирана мощност над 5 мегавата продават електроенергията на НЕК на префернциална цена, който има задължението да я изкупи. От следващия регулаторен период, който започва в средата на годината, те ще продават електроенергията на свободния пазар и ще имат договор за разлика. С него ще се компенсира разликата в цената постигната на борсата и субсидираната. „Това ще повиши ликвидността на свободния пазар на електроенергия и ще гарантира, че получаваме реалната пазарна цена“, поясни той.
Източник: Монитор (07.02.2018)

АОБР ДОГОВОРИ РЕФОРМИ В СЕКТОР ЕНЕРГЕТИКА На проведена днес, 6 февруари 2018 г., в Министерския съвет среща на работодателските организации с министър-председателя Бойко Борисов, председателя на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев, заместник министър-председателя Томислав Дончев, министрите Владислав Горанов, Теменужка Петкова и ръководителите на НЕК, БЕХ, АЕЦ и БНЕБ бяха обсъдени проблемите в сектор енергетика. Представителите на изпълнителната и законодателната власт приеха основните предложенията на национално представените работодателски организации и поеха ангажимент за поетапното им изпълнение. Беше договорено след 15 дни да се проведе нова среща за оценка на изпълненото до момента. Оттеглено беше искането за оставка на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, но работодателските организации остават в готовност за протестни действия.
Източник: БСК (07.02.2018)

АЕЦ "Белене" не е възможен без държавно участие Проектът за АЕЦ "Белене" не може да бъде реализиран без държавна подкрепа. Това коментира вчера енергийният експерт Антон Иванов, който участва в енергиен форум в Народното събрание - пореден етап от обсъждането на доклада на БАН за нуждата от Втора атомна. Формите на държавно участие могат да бъдат инвестиционна подкрепа, държавни гаранции за заем и др., както и оперативна подкрепа, смята Антони Иванов. В началото на годината БАН разпространи част от доклада си за нуждата от АЕЦ "Белене". От съкратения вариант ставаше ясно, че централата може да се реализира, но само при постигането на определени параметри. Проектът е жизнеспособен при инвестиционен разход под 10.5 млрд. евро, при съотношение на привлечен и собствен капитал 70:30 и лихва под 4.5%, коментира тогава един от авторите на доклада - проф. Александър Тасев. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова пък обясни, че докладът ще бъде обсъден в "широк формат" и едва след това ще се вземе решение дали строежът на АЕЦ "Белене" ще бъде размразен. На вчерашното обсъждане бившият премиер Иван Костов оспори доклада на учените и подчерта, че той има сериозни недостатъци. Костов представи становището на Центъра за анализи и управление на риска към Нов български университет и препоръча България да поиска помощ от ЕК във връзка с проекта. Като недостатък на доклада от 1000 страници експремиерът изтъкна прогнозите за дефицит на мощности. Според него не съществува нито вътрешно търсене на ток, нито значим потенциал, свързан с износа, който да оправдае изграждането на АЕЦ "Белене". В същото време цените - и борсовите, и тези на микса, правят проекта нежизнеспособен, дори на фона на оптимистичните оценки на учените от БАН. Различни сметки сочат, че токът от Втора атомна ще бъде поне два пъти по-скъп в сравнение със сегашните цени на едро на електроенергията в Югоизточна Европа. "Аргументите за заключенията се извличат от бройките комбинации, а не от тяхната реалистичност", обобщи Иван Костов и добави, че недостатъците на доклада на БАН правят недостоверни и самите му заключения.
Източник: Сега (21.02.2018)

Работодателите доволни, цената на тока падна Работодателските организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ вече са доволни от цената на тока и няма да вдигат протести, поне засега. Това стана ясно от думите на председателя на АИКБ Васил Велев след поредната среща на бизнеса с правителството заради ненормалното увеличение на цените на ел. енергията на т.нар. свободен пазар. Според него ако преди 2 месеца офертите към малките предприятия са били за цени между и 90 и 125 лв. за мегаватчас, сега вече са за цени между 83 и 100 лв. Въпреки това работодателите не са се отметнали напълно от думите си за готвените от тях протести. „Ако досега беше оранжева степен на готовност за протести, сега преминаваме в жълта. Не сме снели напълно готовността и не сме напълно спокойни но се движим в много добро темпо в правилна посока“, категоричен бе Велев. Той добави, че вече се наблюдава промяна и в поведението на продавачите на електрическа енергия - държавните дружества АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-Изток 2“, но все още има „много сериозни резерви“. Велев уточни, че генералното решение ще дойде тогава, когато приключат договорите с американските централи, за което той очаква по-енергични усилия от страна на Министерството на енергетиката и правителството. Освен това на борсата трябва да започнат да продават много и независими продавачи, а не както досега двама продавачи да продават над 90 на сто от електрическата енергия, каза той. Председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев пък заяви, че почти са готови законодателните промени в около 100 текста на Закона за енергетиката "Надявам се до края на следващата седмица да имаме окончателните текстове по промяна на Закона на енергетиката, с които от една страна ще извадим производители на електрическа енергия над 5 мегавата на свободния пазар. Те ще имат договор за премия, който ще сключат с Фонда за енергийна сигурност", уточни Добрев. Той допълни, че по този начин продавачите на свободния пазар на електроенергия ще се увеличат от 3 на около 90-100 участника. Друга промяна в енергийния закон включва закупуването на технологичните загуби от страна на ЕРП-тата от свободния пазар. Според Делян Добрев по този начин свободният пазар ще получи повече ликвидност от страна на предлагането, а от друга страна ще има и по-голямо търсене от страна на покупката на енергия от ЕРП-тата за технологични загуби, които в момента са на регулирания пазар и се предоставят от НЕК. Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара, допълни, че ефектът от предложените мерки, които са обсъдени с правителството, ще се изрази в допълнително количество електроенергия което ще излезе на свободния пазар - това е произведеното количество електроенергия от ВЕИ с мощност над 5 мегавата и ефективното високо комбинирано производство. Той посочи, че общото количество на тази допълнителна електроенергия ще бъде около 4 тераватчаса. В същото време на пазара на електроенергия ще се появят и нови потребители - електроразпределителните дружества, които ще консумират приблизително същите количества. По този начин ще се повиши ликвидността на свободния пазар, а оттам ще се получи и нужната прозрачност. Като второ задължително условие Камен Колев заяви, че задължително трябва да се приемат изискванията на регламента REMIT, който задължава дружествата да предоставят информация за сключени сделки на свободния пазар с енергийни продукти на едро. В резултат от това ратифициране ще се въведат тези правила и изисквания, които ще ограничат възможностите за манипулиране на пазара, счита Колев.
Източник: Монитор (22.02.2018)

„Уестингхаус“ предлага гориво за малки руски реактори Енергийната компания „Уестингхаус“, в консорциум с още 8 европейски партньори, е завършила проекта за разнообразяване на доставките на ядрено гориво за руските реактори в Европейския съюз (ЕС). Финансираният от ЕС проект имаше за цел лицензирането на доставчици на алтернативно ядрено гориво за проектирани в Русия реактори с вода под налягане ВВЕР-440, опериращи на територията на Евросъюза. В някои държави от ЕС все още се експлоатират ядрени реактори с такъв дизайн. Консорциумът е разработил концептуално производство на алтернативно ядрено гориво. В рамките на проекта групата е определила и как да се възстанови веригата за производство и доставка, за да се създадат и доставят горивните системи за ядрените реактори, проектирани с руската технология. В проекта е използван експлоатационния опит на „Уестингхаус“ за атомната електроцентрала „Ловиза“ във Финландия. В периода от 2001 до 2007 г. американската енергийна компания е доставяла ВВЕР-440 гориво от завода си в Престън, Великобритания за АЕЦ „Ловиза”. Количествата са гарантирали едногодишен цикъл за презареждане на реактора. Освен производството на ядрено гориво, консорциумът е подсигурил свързаните с него методи да могат да се прилагат за лицензиране и използване на новия тип ядрено гориво. В България четирите реактора ВВЕР-440 се експлоатираха до края на 2006 г. В съответствие с договора ни за влизане в ЕС те бяха окончателно спрени. Първоначално в прессъобщението на американската компания, разпространено от българска ПР-агенция се твърдеше, че въпросното ядрено гориво за ВВЕР-440 ще може да се ползва и в българската АЕЦ в Козлодуй. След като от "Монитор" забелязаха парадокса, че не може да се доставя ядрено гориво за отдавна неработещи реактори, ни бе изпратен оригиналният текст на информацията на английски, в която изобщо не се споменава България и АЕЦ "Козлодуй".
Източник: Монитор (16.03.2018)

Китайската CNNC поднови интереса си към "Белене" Китайската национална ядрена корпорация CNNC (China National Nuclear Corporation) е депозирала още в средата на февруари в НЕК писмо, в което е заявила инвестиционния си интерес към проекта АЕЦ „Белене". Това съобщи в парламента министърът на енергетиката Теменужка Петкова в отговор на въпрос на депутата от левицата Васил Антонов. Както "Стандарт" писа още в началото на август миналата година, CNNC ще е един от основните кандидати за изграждането на Втора атомна. Представители на ръководството на CNNC посетиха България още през декември 2016 г., когато се срещнаха с премиера Бойко Борисов и министрите Томислав Дончев и Теменужка Петкова. През лятото на миналата година пък ядрени експерти на CNNC тайно пристигнаха у нас, инспектираха площадката на АЕЦ "Белене" и водиха преговори в София. От проведените тогава разговори станало ясно, че CNNC има изключително сериозни намерения да инвестира в "Белене", но не в доставените от Русия два 1000-мегаватови реактора ВВЕР-1000/466Б, а в свои блокове CNP-1000, които са китайски вариант на американските AP1000 на "Уестингхаус". Според осведомени обаче сега китайците най-вероятно са склонили да инвестират в изграждането на доставените в Белене два руски хилядника. Европейската инвестиционна банка също е заявила, че проявява интерес към възможността да финансира проекта "Белене", припомни още Теменужка Петкова. Интересът на банката е свързан с доста условности, най-вече с това как проектът ще бъде финансово структуриран, каква ще бъде възвръщаемостта на инвестицията и каква - печалбата, коментира още енергийният министър пред депутатите. Министър Петкова ги увери, че решението на Народното събрание отпреди две седмици ще бъде стриктно изпълнено, така че в поставения срок - 30 юни, пред тях ще бъдат представени всички варианти за най-ефективно използване на доставеното в Белене оборудване. В енергийното министерство вече има работна група от експерти на ведомството, БЕХ, НЕК, ДП РАО, АЕЦ "Козлодуй", която да анализира подробно всички варианти за бъдещето на АЕЦ "Белене", увери Теменужка Петкова. Тя посочи, че темата за АЕЦ „Белене" е наболяла, още повече, че се разработва новата енергийна стратегия на България.
Източник: Стандарт (19.03.2018)

ЕСО прогнозира, че през 2027 г. ще има достатъчно ток и без АЕЦ "Белене" Поради наличието на достатъчно производствени мощности до 2027 г. не се очакват затруднения в електроснабдяването на страната при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. Това е основният извод в Плана за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2018-2027 г., изготвен от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - предприятието, което управлява електропреносната мрежа в България. Важно е да се отбележи, че в прогнозите не са включени АЕЦ "Белене" и ТЕЦ "Варна", макар че последният се кани да заработи отново още това лято. Все пак, за да се гарантира сигурността на доставките, ще са необходими инвестиции за развитие на електропреносната мрежа, които се оценяват на 1.291 млрд. лева. От тях 148.9 млн. лв. ще са привлечени европейски средства, а останалото - собствени средства на ЕСО. В доклада е установено още, че заради прираста на ВЕИ в страната ще има остатъчна разполагаемост за производство на електричество от 6 500 000 до 7 900 000 MВтч годишно, или около 15% от разполагаемите мощности. Проблем обаче е балансирането на тези производители, тъй като дейността им е много непостоянна - вятърните централи работят основно през нощта, когато потреблението е слабо, а соларните не помагат през зимата, когато необходимостта от ток е най-голяма. От ЕСО обобщават, че през последните години не се наблюдават ясно определени тенденции в брутното електропотребление у нас, а политиките за енергийна ефективност (саниране, енергоспестяващи електроуреди и цели производства и т.н.) и навлизането на нови технологии правят прогнозите за бъдещето доста условни. Разработени са обаче два сценария. При максималния брутното електропотребление съвпада със заложения тренд от Европейската комисия за периода 2015-2025 г. Предвижда се умерено увеличаване на консумацията на ток и забавяне в прилагането на мерки за енергийна ефективност. Като цяло към 2027 г. се очаква брутното потребление да достигне 40 510 ГВтч при малко под 39 000 ГВтч за 2017-а. Минималният сценарий очертава задържане на нивото на електропотреблението за целия период спрямо 2018 г. поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност. Така през 2027 г. се очаква електропотреблението да бъде 37 960 ГВтч. От проучването на ЕСО става ясно, че в следващото десетилетие у нас ще заработят 647 мегавата нови енергийни мощности. Основната част от тях - 401 мегавата, ще бъдат от възобновяеми енергийни източници. Останалото ще бъде осигурено от модернизацията и удължаването на експлоатацията на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", заявени когенериращи мощности (например на площадката на "Топлофикация София") и други. "Поради замразяване на проекта "Горна Арда" от страна на инвеститорите същият не е разгледан в настоящия план, но при промяна на решението на инвеститорите ще бъде включен в следващите планове за развитие на електропреносната мрежа", пише в анализа на системния оператор. Същото е и становището за ТЕЦ "Варна", която от края на миналата година е собственост на бившия транспортен министър и сочен за близък до Делян Пеевски - Данаил Папазов. Плановете са централата да пусне в експлоатация поне три от шестте си блока (всеки с мощност 210 мегавата), като смени горивото от въглища на природен газ. "При наличие на ясни стратегически планове за развитие на централата тя ще бъде включена в следващи обновявания на плана за развитие на електропреносната мрежа", обясняват от ЕСО. Категорично е записано обаче, че нова ядрена мощност (АЕЦ "Белене") не може да бъде взета предвид при изготвянето на анализа, тъй като евентуалното й пускане не би могло да се случи с хоризонт 2027 г. Въпреки това тенденциите ясно показват, че и след този период потребност от 2000 мегавата базова мощност няма да има. Масовото навлизане на ВЕИ води до драстична диспропорция при възможностите на балансиращите мощности за покриване на вътрешното потребление и евентуален износ на електроенергия. Последното според ЕСО не само е невъзможно при екстремални зимни условия, но предполага активиране на студения резерв или дори внос на електроенергия. "Още по-утежнена се явява ситуацията при съчетаването на продължителни екстремални зимни условия, изчерпан първичен енергиен ресурс и завишена аварийност при електропроизводствените мощности, каквато бе ситуацията през януари 2017 година", посочва националният електроенергиен диспечер. В такива случаи според анализа е необходимо да се потърсят възможности при промишлените потребители, които могат да изменят профила на натоварването си и да ограничават част от потреблението в пиковите часове. С други думи, вместо да активира студен резерв, ЕСО може да намали временно потреблението на големи консуматори, за което, разбира се, те ще бъдат компенсирани. Това е системата в много други държави с по-развит пазар. От доклада става ясно още, че напоследък се е налагало ограничаване на мощността на АЕЦ "Козлодуй", за да се балансира системата. Това става най-често през пролетта поради голямото пълноводие в комплексните язовири и принудената работа на ВЕЦ. "С ускореното навлизане на ВЕИ и липса на промишлен товар в страната необходимостта от принудително ограничаване работната мощност на АЕЦ през определени периоди в годината ще се увеличава", констатират от ЕСО. Сега основният компенсатор на свръхпроизводство на електроенергия е ПАВЕЦ "Чаира". Тя обаче може да работи в помпен режим само до 6 часа - до напълване на долния изравнител. Решение на този проблем би било увеличаването на обема на долния изравнител чрез свързването му с бъдещия язовир "Яденица". Така според системния оператор би се облекчил проблемът с балансиране на ВЕИ и няма да се налага ограничаване на базовите мощности. Само че изграждането на язовир "Яденица" е блокирано, след като през януари решение на 5-членен състав на Върховния административен съд потвърди, че предварителното изпълнение на Оценката за въздействие на околната среда на проекта е незаконно. За първи път при разработката на такъв прогнозен плана от ЕСО се взима предвид и влиянието на Турция върху електроразпределението в региона. Прогнозите на турския оператор са за голям ръст на нови генериращи източници (над 140 гигавата до 2040 г.), с ниска цена на електроенергията и възможност за целогодишен експорт. В същото време в българската система не се предвиждат инвестиции за нови големи електрически централи (засега няма решение за АЕЦ "Белене"). "Това ще доведе до повишаване на транзита през нашата преносна мрежа в направление изток-запад и прави българско-турската и българско-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали свободната търговия. Транзитът на електроенергия през нашата страна би станал още по-голям при евентуално закриване на генериращи мощности в комплекса "Марица-изток", се казва в анализа на Електроенергийния системен оператор.
Източник: Капитал (29.03.2018)

Половин милиард евро струва извеждането от експлоатация на спрените реактори в "Козлодуй" От 2003 до края на 2017-а за извеждането от експлоатация на четирите спрени реактора на АЕЦ "Козлодуй" изразходвани близо 592 милиона евро. От тях 226 млн. евро са българско финансиране и 366 млн. евро европейско финансиране. Това означава, че 38 на сто е националното финансиране, а 62 процента е европейското финансиране, обяви заместник-изпълнителният директор на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО) Маргарита Коркинова на семинар за медиите на площадката на ДП РАО в АЕЦ "Козлодуй". Тенденцията на национално към европейско финансиране се спазва и тази година, като се очаква малко да намалее частта на българското финансиране, като причина за това е, че започва да действа националното хранилище за радиоактивни отпадъци, чието изграждане се финансира със средства от Международен фонд "Козлодуй". "Ние спазваме едно правило - около 30 процента да бъде българското финансиране на проекта "Извеждане от експлоатация", посочи Коркинова. Водят се интензивни преговори за допълнително финансиране за следващия програмен период, който ще бъде 2021-2027 г. Очакванията са за този период да се договорят около 90 млн. евро., допълни зам.-изпълнителният директор на ДП РАО. Общо около 1 милиард и 106 милиона евро е общата сума, която ще бъде изразходвана за извеждането от експлоатация на четирите реактора за периода 2003-2030 г., информираха представители на държавното предприятие. Към момента е завършен целият цикъл, който е необходим за извеждане от експлоатация на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй". "Имаме необходимите площадки, имаме необходимия инвентар, имаме завършени проекти", уточни Дилян Петров. Той допълни, че вече е преодоляно лекото забавяне в тези дейности и вече всичко върви в график. Това е показала и констатацията от последната проверка на Европейската комисия, посочи той. Дилян Петров добави, че следващ проект е изграждането на информационен център, който ще се намира в центъра на гр. Козлодуй. Освен това предстои и един проект за изработването на опаковки - стоманобетонови контейнери за погребване на радиоактивни отпадъци. По думите му много важен е проектът за сканиране с 3Д скенер на помещенията на контролираната зона. "Сканираме ги по физически и радиологични характеристики. Много модерен проект, който ще ни позволи да работим и дистанционно да планираме дейностите и да планираме дозовия бюджет", уточни Петров. Той заяви, че всичко около дейността на ДП РАО се свежда най-вече до безопасното управление.
Източник: Банкеръ (30.03.2018)

Тръгна денонощната борсова търговия с ток Търговията с електроенергия в рамките на деня стартира успешно на борсата за ток в сряда, съобщиха от дъщерното дружество на Българската фондова борса. Така на практика производителите и търговците на ток ще могат денонощно да сключват сделки за предлаганите и необходимите на пазара количества електроенергия. Двадесет са регистрираните търговски участници, които вече могат да подават своите оферти купува/продава за продукти със срок на доставка след 00:00 ч. (Централноевропейско време) на 12 април 2018 г. Системата на "Българската независима енергийна борса" (БНЕБ) поддържа 24-часова търговия, като оферти могат да се правят до 60 минути преди началото на доставката. Минималното количество електроенергия, което може да се търгува, е 100 киловатчаса и най-малката стъпка за наддаване е 10 евроцента. "Производителите, включително тези от възобновяеми източници, търговците и консуматорите ще могат да се възползват от този нов пазарен сегмент, тъй като възможностите за търговия се доближават максимално до часа на физическа доставка. Това ще намали разходите за балансиране на търговските участници, поради оптимизиране на портфолиото им.“, коментира Константин Константинов, изпълнителен директор на БНЕБ. Със старта на търговията в най-краткосрочния сегмент, БНЕБ допълва портфолиото си от продукти за продажба на електрическа енергия. По този начин борсовият оператор осигурява повече възможности за търговските участници, създава предпоставка за пълна либерализация на електроенергийния пазар, както и дава възможност за успешното включване на България в пазарното обединение на европейските пазари "В рамките на деня“, което цели отпадането на бариерите пред трансграничната търговия на електрическа енергия, допълва се в съобщението. Българската борса за ток заработи в началото на 2016 г. с определени от Еврокомисията квоти за търговия на държавните електроцентрали АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2", както и "Националната електрическа компания", от които търговци можеха да купуват количества за следващия ден. По-късно заработи и платформа за двустранни дългосрочни договори, а сега със сделки в рамките на деня се разширява портфолиото на оператора. Неговата значимост ще нараства, след като от 1 юли 2018 г. парламентът смята да изкара всички възобновяеми източници, топлофикации и заводски централи с инсталирана мощност над 4 МВ да продават само там своята енергия. От 1 януари 2018 г. вече бяха пратени на борсата всички електроцентрали с мощност над 5 МВ за търгуват обемите си, които им остават след като изпълнят количествата за регулирания пазар или по договори за дългосрочно изкупуване на тока. БНЕБ стана собственост на фондовата борса в края на 2017 г., след като Брюксел нареди дружеството да излезе от групата на "Българския енергиен холдинг", за да няма злоупотреба с монополно положение от страна на компанията майка.
Източник: Медия Пул (12.04.2018)

Още 600 млн. евро ще отидат за малките блокове на "Козлодуй" Още около 600 млн. евро ще са необходими за извеждането от експлоатация и окончателно нарязване за скрап на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй". Парите ще бъдат използвани до 2030 г., когато се очаква този процес да завърши, обясни неотдавна пред БНР членът на борда на директорите на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО) Сергей Цочев. Досега за тази цел са похарчени малко над 590 млн. евро. Милионите не идват само от държавния бюджет. За извеждане на блоковете се използват основно пари от Международния фонд "Козлодуй", чиято цел е именно да компенсира страната ни заради спирането на малките блокове с десет години по-рано. Средства за нарязването на голяма част от оборудването за скрап идват и от две други пера - Фонда "Извеждане от експлоатация" и Фонда "Радиоактивни отпадъци", които се администрират от държавата. В тях към 31 декември 2017-а са набрани общо 1.6 млрд. лева. Но тези суми не са предназначени единствено за първите четири блока, а и за пети и шести блок, когато дойде техният ред за извеждане от експлоатация. В споменатите фондове е задължена да заделя всяка година пари от приходите си и самата централа. Оценка на средствата се прави периодично и сега недостигът варира между 3 и 6% от общата сума, но според Цочев това не е много предвид оставащите 13 години до приключването на процеса. Съгласно стратегията до 2030-а площадката на четирите малки блока в "Козлодуй" трябва да бъде освободена от радиоактивното оборудване и съоръженията извън реакторното отделение. Остават обаче сградите и инфраструктурата, която се използва от работещите блокове. На този етап се реже старото оборудване, което не е радиоактивно. То се извежда от халетата и се проверява за остатъци от радиация. Ако купищата бетон и желязо са чисти, се освобождават и евентуално се предлагат на търг. Има идея милионите кубични метри бетон, които са демонтирани от площадката, да бъдат дадени на пътностроителните фирми, за да строят нови пътища. Те са идеални за тази цел и подобна практика има във Франция. Прогнозите на предприятието "Радиоактивни отпадъци" са да бъдат складирани около 60 хил. т бетон. Иначе от продажбата на скрап за 15 години са постъпили 12 млн. лева. След около три години се очаква страната да има и модерно хранилище за ниско- и среднорадиоактивни отпадъци. То се изгражда на площадката "Радиана", която се намира в съседство до АЕЦ-а. Днес разполагаме с едно временно хранилище за радиоактивни отпадъци, което е до софийското с. Нови хан. Постепенното им извозване оттам ще започне веднага, когато е готово новото съоръжение. То ще се строи на няколко етапа, като първите клетки трябва да бъдат въведени в експлоатация през 2021-ва, обясни пред журналисти главният инженер на предприятието "Радиоактивни отпадъци" Ира Стефанова. При първия етап ще бъдат изградени приемен пункт за проверка на радиоактивността и административна сграда за непрестанно наблюдение на температурата, влажността и радиоактивността. Предвижда се всичко това да струва 70 млн. евро (средствата отново ще бъдат осигурени от Международния фонд "Козлодуй"). Следващите етапи за развитие на проекта ще изискват по-малко пари и ще се изпълняват едва след като се запълнят първите две клетки. Тяхното строителство се оценява на около 70 млн. лева. Ще припомним, че градежът започна през август 2017-а, а изпълнител е консорциумът между "Нюкем Технолоджи" и българските фирми "Евробилд", "Корект", "Булинвест" и "Янг проект". Други са плановете за високорадиоактивните отпадъци, които остават от дейността на АЕЦ "Козлодуй“, защото те не могат да бъдат съхранявани на площадката "Радиана" в сегашния им вид. България има договор за извозването им в Русия, който е сключван още по времето на социализма, но продължава да е в сила. Отработеното ядрено гориво се съхранява в завод на ТВЕЛ в Сибир, където неговият обем се намалява чрез специални техники и се поставя в т. нар. стъклени касети. Тези касети са готови за погребване и са собственост на българската държава. В правилата на Европейския съюз има залегнало изискване високоактивното отработено ядрено гориво да се съхранява в страната, където е използвано. Така че в бъдеще най-вероятно ще ни се наложи да вземем обратно от Русия тези касети и да ги поставим в свое си хранилище. Разработката му пак ще трябва да се направи от ДП РАО, но за това няма нито конкретни срокове, нито политическо решение. Опитът на други държави в тази насоки също не е много богат. Учените се надяват да разработят нов вид реактор, при който такова гориво да се използва отново.
Източник: Банкеръ (16.04.2018)

Токът ще поскъпне допълнително заради ТЕЦ-вете и ЕСО Поисканото от ЧЕЗ, "Енерго-про" и ЕВН повишаване на цената на електрическата енергия може да се окаже по-малкият проблем за потребителите. Много по-стряскащи са заявленията на топлоелектрическите централи, които произвеждат тока, и на Електроенергийния системен оператор, който събира такси за пренос и достъп до мрежата. Това стана ясно, след като Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) публикува на сайта си исканията на енергийните дружества за новия регулаторен период, който започва на 1 юли. Освен че досегашните участници на електроенергийния пазар искат по-високи цени, от документите става ясно, че в осигуряването на ток за регулирания пазар ще бъдат включени и три нови ТЕЦ-а. Това са свързаните с бизнесмена Христо Ковачки "Бобов дол" и "Марица 3", които досега нямаха утвърдени цени, както и ТЕЦ "Варна", която от края на миналата година е с нов собственик - бившия транспортен министър Данаил Папазов. Техните заявления са за двойно и дори тройно по-високи от досегашните цени на производителите на ток и неминуемо ще натежат в сметките на потребителите. Наред с частните дружества и всички държавни участници на електроенергийния пазар са поискали от КЕВР повишаване на цените, по които работят. ТЕЦ "Марица-изток 2" например настоява за увеличение от 32% на тарифата, по която продава тока. Така един мегаватчас би струвал 98.75 лв. без ДДС при сегашна стойност от 75.08 лв. ВЕЦ-овете, собственост на НЕК, са поискали увеличение на цената с 18% до 82.62 лв./мВтч без ДДС. В същото време поисканото от АЕЦ "Козлодуй" поскъпване е символично - 3%, до 56.43 лв. без ДДС за мегаватчас. Шоково поскъпване на цената за пренос и достъп до електроенергия е поискал и Електроенергийният системен оператор. Предложението е първата тарифа да се промени от 8.15 лв. до 11.05 лв. без ДДС за всеки пренесен мегаватчас по мрежата, което представлява ръст от 36%. Дружеството настоява таксата за достъп да бъде увеличена с цели 49% - до 1.62 лв. без ДДС за мВтч. Въпреки заявените желания за драстично покачване на цените председателят на КЕВР Иван Иванов заяви категорично, че регулаторът няма да допусне чувствително повишаване на електроенергията за потребителите. Обяснението му е, че през последните няколко години дружествата от сектора неизменно са искали увеличения в рамките на 30 - 50%, като конкретно през 2017 г. са настоявали за ръст в диапазон 20 - 52%. След извършените от комисията икономически и финансови анализи и при отчитане на всички признати ценообразуващи фактори обаче утвърденото увеличение на цената на електроенергията за регулирания пазар беше с 1.5%. Каквито и обещания да дава Иван Иванов обаче, сметките му може да се объркат значително, заради заявеното желание на още три електроцентрали да продават на регулираня пазар. ТЕЦ-те "Варна", "Бобов дол" и "Марица 3" досега не са участвали при формирането на средната цена за регулирания пазар, а предложените от тях тарифи, на които могат да работят, са стряскащо високи. При средна пазарна цена за последния месец под 70 лв. за мегаватчас, ТЕЦ "Варна" например иска да продава на 195.12 лв. за мегаватчас. Това според анализите на собственика й Данаил Папазов ще покрие производствените разходи (централата ще работи на природен газ), ще осигури средства за ремонти и модернизации и ще позволи нормална възвращаемост на инвестицията - ТЕЦ-ът беше купен от CEZ срещу 48.5 млн. евро. ТЕЦ "Марица 3" е обявила, че иска да работи на цена от 157.09 лв. за мегаватчас, а "Бобов дол" - на 120.98 лв./мВтч. През последните години двете централи си осигуряват приходи предимно от търговете на ЕСО за студен резерв - в зависимост от периода на годината, без да работят, получават от 7.65 до 10.98 лв. за всеки мегаватчас разполагаема мощност. Каквито и анализи и сметки да направи КЕВР, според Закона за енергетиката ще трябва да определи някакви квоти за участието на тези централи на регулирания пазар. Дори да не бъдат в пълния размер, в който те са поискали, присъствието им неминуемо ще се отрази в крайната цена на тока.
Източник: Капитал (19.04.2018)

Държавната икономика печели, рекордьор е АЕЦ “Козлодуй” с 8575% ръст за 2017 г. С 8575% до 117,899 млн. лв. е увеличена печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за 2017-а спрямо 2016 г., показва финансовият отчет на дружеството. Със 100 млн. лв. в повече е продадената през миналата година електроенергия в сравнение с 2016 г. В отчета си дружеството пише като причина увеличените приходи и по-ниски разходи. И НЕК е на печалба малка - 6,87 млн., при 128,71 млн. лв. загуба. за 2016-а. “Мини Марица-изток”, чиито работници искат увеличение на цените на въглищата, са на печалба от 9,8 млн. лв. преди данъци, като увеличението е 27%. ТЕЦ “Марица-изток 2” отчита загуба от 182,85 млн. лв., като увеличението е със 75%. Печалбата на “Булгаргаз” се е сринала на 9,46 млн. лв., при 36,68 млн. през 2016-а. Това е заради повишаване на цените на природния газ. 61,4 млн. лв. е печалбата на “Булгартрансгаз” за 2017 г. при 66,3 млн. лв. година по-0рано. Най-голяма част от разходите са за амортизации - 90,3 млн. лв., а за 2016 г. - 85,5 млн. лв. С 15,39% се е понижила печалбата на Българския енергиен холдинг за 2017 г. Разходите за дейността, които не включват амортизации, са се повишили със 754,31% от 9,9 млн. на 84,5 млн. лв. Така, извън държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, останалите компании, които са дъщерни на Българския енергиен холдинг, са на плюс. На печалба е и самият холдинг. Може да се каже, че през 2017 г. държавната енергетика е в оздравяваща фаза. В държавната отбранителна индустрия пък 1332% е печалбата на външния търговец “Кинтекс” - от 1,15 млн. през 2016 г. на 16,48 млн. лв. за миналата година. С 20 млн. лв. е спаднала печалбата на “Вазовски машиностроителни заводи” за 2017 г., сравнено с 2016 г. Дружеството отчита печалба в размер на 150 млн. лв., като през 2017 г. е 171,6 млн. лв. “Авионамс” също отчита спад на печалбата от 1,776 млн. лв. през 2016 г. до 1,653 млн. лв. през 2017 г.
Източник: 24 часа (04.05.2018)

НЕК топи печалбата си с 50 млн. лв. за година Националната електрическа компания (НЕК) отчита положителен финансов резултат за първите три месеца от годината, но въпреки това печалбата й се топи с 47.5 млн. лв. За този период дружеството излиза на плюс от 72.8 млн. лв. на фона на 120.3 млн. лв. за първите три месеца на 2017 година. Това показва финансовият отчет на дружеството за първите три месеца на годината. Като цяло държавните енергийни дружества отчитат подобрение на финансите си, но част от тях също регистрират по-скромни печалби. НЕК продължава да изпитва парични затруднения към доставчиците си, като от компанията не са оптимисти и не очакват това скоро да се промени. През второто тримесечие тенденцията е финансовият резултат да се влоши. Очаква се намаляване на потреблението на електроенергия на регулирания пазар. В същото време ще се увеличат изкупуваните количества ток от ВЕИ и разходите, свързани с тях. Цените на тока от соларни паркове, които са с най-висока цена, ще вдигнат значително миксовата цена, пише в отчета на компанията. Докато НЕК топи печалбата си, финансовите показатели на АЕЦ "Козлодуй" се подобряват. Първа атомна отдава това на повишената пазарна цена за продажба на ток, както и на увеличената регулирана цена за продажба. Приходите от продажби на ток през първото тримесечие на тази година са 293 млн. лв., което е с 28.4% повече в сравнение със същия период на 2017 г., когато те са били 228 млн. лв., показва още отчетът. Добър е и резултатът на Българския енергиен холдинг, който регистрира печалба от 13.7 млн. лв. на фона на 8.6 млн. лв. година по-рано. На печалба от 8 млн. лв. излиза и Електроенергийният системен оператор. За първите три месеца на 2017 г. например той е бил на плюс от 5.5 млн. лв. Макар и минимално - с около 2 млн. лв. до 22.9 млн. лв., топи печалбата си "Булгартрансгаз". Намаление на приходите пък отчита държавната "Марица-изток 2", която е на загуба от 19.5 млн. лв., показва отчетът на компанията. Информация за това как се движат парите на "Булгаргаз" няма.
Източник: Сега (09.05.2018)

НЕК отчита първа годишна печалба след 2012 г., но остава в лошо финансово състояние Националната електрическа компания (НЕК) е завършила 2017 г. на нетна печалба (6.9 млн. лв.) за пръв път от 2012 г. насам. За първото тримесечие на 2018 г. финансовият резултат преди данъци също е положителен - 72.8 млн. лева. Въпреки това компанията остава в изключително тежко финансово състояние. Непокритата загуба от предходните периоди е близо 1.2 млрд. лв., а като цяло стойността на текущите пасиви на дружеството надвишава тази на активите с 562 милиона. Въпреки стабилизирането на енергийната система след 2015 г. и отчетената печалба НЕК има колосални задължения - над 3.8 млрд. лв., които не само че не намаляват, но и се увеличават като балансова стойност с 37 млн. лв. през 2017 г. заради направени отсрочки и предоговаряния . Основно дружеството дължи пари на БЕХ - 2.35 млрд. лева. Към други свързани лица като АЕЦ "Козлодуй", ЕСО и ТЕЦ "Марица-изток 2" дълговете са още 300 милиона. На Министерството на енергетиката пък НЕК има да връща 850 млн.лв., които са част от предоставената държавна помощ за погасяване на задълженията си по загубеното арбитражно дело за "Белене". Търговските и други задължения на дружеството са 242 млн. лв., а банковите заеми - още 100 млн. лева. Финансовият резултат на дружеството за периода е положителен - 72.8 млн. лева, но намалява с 47.5 млн. лв. спрямо същия период на миналата година.
Източник: Капитал (14.05.2018)

Кабинетът размрази по спешност АЕЦ "Белене" Точно три дни след като премиерът обяви, че кабинетът ще внесе в парламента предложение за рестарт на проекта АЕЦ "Белене", това вече е факт. Вчера правителството реши мораториумът върху строителството на Втора атомна, наложен през 2012 г., при първото правителство на Борисов, да бъде вдигнат. Причината за изваждането на проекта от фризера е, че тези дни представители на Китайската национална ядрена корпорация обявиха, че се интересуват от "Белене". Процедурата, свързана с избор на стратегически инвеститор, трябва да бъде обявена до края на годината, ако Народното събрание даде мандат за това. И вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че не се предвижда държавна гаранция за проекта или пък ангажимент за изкупуване на произведения ток. "Ще имаме вариант да избираме между най-доброто предложение, ако има примерно 4-5 компании, проявяващи интерес. Нелепо е това решение днес да бъде вкарвано в координатната система на някакви геополитически емоции. Имаме български реактори, които са българска собственост, и сме длъжни да намерим най-доброто решение", коментира и вицепремиерът Томислав Дончев. По думите му в решението за размразяване на проекта нямало никакви политически нюанси и то не е насочено към нито един сектор от енергетиката - нито срещу въглищните централи, нито срещу ВЕИ-тата. "Ако пазарът реагира, ако покаже, че десетилетия напред една нова мощност има бъдеще, то тя ще бъде изградена. Проектът или ще бъде реализиран като пазарен, или няма да бъде реализиран", увери Томислав Дончев. Той разясни, че пазарен означава без държавна гаранция. "Ако държавата, заедно със стратегическия инвеститор, който предложи добрите условия, успее да изгради това съоръжение, ще продава електроенергията на този пазар", добави той. Дончев дори даде и конкретен срок - при добро стечение на обстоятелствата "раздвижване" на площадката на Втора атомна би могло да има около 2020 година. Това донякъде съвпада с прогнозата на министъра на енергетиката. В края на миналата година Теменужка Петкова коментира, че ако изграждането на централата започне през 2019 г., след 10 години вече може да имаме работещи реактори. Решението на правителството отприщи серия от коментари "за" и "против". Според един от защитниците на проекта - Явор Куюмджиев (БСП) това е единственият подобен проект в Европа, който има всички необходими разрешителни, включително и от Европейската комисия. "А от чисто енергийна гледна точка на всички хора е ясно, че през следващите десетилетия потреблението на електроенергия ще се увеличава многократно. Затова и АЕЦ "Белене" трябва да стане факт", подчерта той пред БНТ. На другия полюс е енергийният експерт Георги Касчиев, който не е съгласен, че България има нужда от нови мощности. Пред БНТ във вторник той добави, че проекти за 90 реактора са били спрени, тъй като се очаква да бъдат неефективни.
Източник: Сега (17.05.2018)

АЕЦ „Козлодуй“ с 87 млн. лв. печалба за първото тримесечие АЕЦ „Козлодуй“ приключва първото тримесечие на тази година с печалба от 87 млн. лв. след данъци. За сравнение, през първите три месеца на 2017 г. тя е била 49 млн. лв. По-добрият резултат е заради по-високите приходи. Атомната централа отчита значително подобрение на финансови показатели спрямо същия период на 2017 г. , се посочва в отчета на дружеството представено пред финансовото министерство. Това, според доклада се дължи на ръста на реализацията от повишената средна пазарна цена за продажба на електроенергия и значителното повишение на регулираната цена. Дружеството подчертава основната цел свързана с безопасната експлоатация на атомната централа при производството на електроенергия, както и осъществяването в тази връзка на всички инвестиционни и ремонтни дейности. Отчетният период се характеризира с нарастваща ликвидност и подобряващи се показатели за рентабилност, се посочва в отчета, като се обръща внимание на тенденцията за намаляване на задлъжнялостта в резултат на регулярното погасяване на лихви и главници по държавно гарантирания заем с Евратом. В доклада са посочени и новите обстоятелства на борсовия енергиен пазар. Произведената електроенергия (бруто) през посочения период е в размер на 4 543 511 МВтч. Производството е с 2,5 % повече или със 112 810 МВтч повече от сравнявания период на предходната година. Съответно реализираната електроенергия е с почти 3 процента повече. Предвид отварянето на пазара от дружеството отчитат и понижение на продажбите по регулирани цени със 7,3 %, както и повишение с 8,1% на реализираните количества на пазара. Съотношението между продажбите в регулираната и нерегулирана част на пазара през първото тримесечие на тази година е съответно 31% към 69 %, като делът на свободната продажба бележи ръст от 3,4% в сравнение със същия период на миналата година, отчитат от централата. Продажбата от електроенергия през първото тримесечие на 2018 г. е на стойност 283 млн.лв. Или 28,4 % повече в сравнение със сравнявания миналогодишен период. Приходите от регулирания пазар се увеличават със 70 % или с 30 млн. лв., заради по-високата регулирана цена. Приходите от реализацията на пазара за първото тримесечие растат също и то значително – с 18,7 % или 35 млн. лв. Това, според отчета се дължи на доставки, договорени през миналата година, когато и цените на пазара са били по-високи. Производството на топлоенергия от централата през първото тримесечие е 91 687 Мвтч, а приходите са равни на тези от миналата година – близо 1 млн. лв Общо приходите на АЕЦ „Козлодуй“ за първото тримесечие на 2018 г. се увеличават с 27,23 % до 299 млн. лв. (или с 64 млн. лв. повече) при 235 млн. лв. за миналата година. Съответно разходите на дружеството също растат – с 11 % до 200 млн. лв. за сравнявания период. Това в частност се дължи на по-високите разходи за ядрено гориво, поради разликата в конфигурацията на горивните касети, увеличението на разходите за вноски в двата ядрени фонда (Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения – ИЕЯС и РАО), Фонд Сигурност на електроенергийната система, както и увеличение на разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация. АЕЦ „Козлодуй“ приключва първото тримесечие на тази година с печалба от 87 млн. лв. след данъци. За сравнение, през първите три месеца на 2017 г. тя е била 49 млн. лв. По-добрият резултат е заради по-високите приходи. От годишния отчет (за 2017 г.) пък става ясно, че атомната централа има да събира значителни суми от длъжници, като най-голям такъв е НЕК. Според коментара (в частта за рисковете пред дружеството), АЕЦ „Козлодуй“ е изложена на кредитен риск с висока степен, поради това, че основният дял на вземанията на дружеството е концентриран в свързано лице, НЕК ЕАД. Размерът на непогасените задължения от НЕК към 31 декември 2017 г. са нараснали до 157 929 хил. лв., става ясно от годишния отчет и се обмисля ново споразумение за разсрочване и/или договори за цесия. Сред длъжниците са още ТЕЦ „Марица Изток 2“, както и Аркадия сървисиз и Енергийна финансова група. Ръководството на централата в годишния отчет изразява очакванията си за развитието на свободния пазар на електроенергия и реализация на производството. Според него, за миналата година, общо реализираните приходи от централата са в размер от 930 398 хил. лв. , от които 909 712 хил. лв. са от продажбата на електроенергия. Според данните за 2017 г. по средствата по EBITDA са 322 171 хил.лв. Дружеството отчита значителен ръст на паричните средства, основно в резултат на постъпленията от продажба на електроенергия по свободно договорени цени – 141 11 хил. лв. в сравнение с 2016 г. и свиване на консултантските услуги.
Източник: 3e-news (17.05.2018)

БЕХ нае Citigroup и ПФБК за нова емисия облигации от поне 500 млн. евро Българският енергиен холдинг ще емитира поредната порция облигации, за да финансира стари задължения. През ноември тази година е падежът на една от големите облигационни емисии на държавната компания с размер от 500 млн. евро. Тя беше пласирана през 2013 г. с цел да се покрият задължения на НЕК по проекта АЕЦ "Белене" и други дългове на холдинга. Планът е да се рефинансира и по-новата емисия, която бе за 550 млн. евро, така че в излизането на капиталовия пазар много по-вероятно да се търси сума от порядъка на 1 млрд.евро. Това ще е най-голямата облигационна емисия на българско дружество. Обемът, естествено ще зависи от състоянието на пазара. Преди време Петьо Иванов, председател на съвета на директорите на БЕХ, обяви, че ако бъдат постигнати по-добри нива, е възможно да се търси и по-голямо финансиране. БЕХ контролира най-големите държавни енергийни компании, сред които са НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Булгартрансгаз", "Булгаргаз", ЕСО, ТЕЦ "Марица-изток 2", едноименните мини и други. На 3 май, след проведена процедура за избор на инвестиционен консултант по сделка за емитиране на облигационна емисия, е подписан договор със Citigroup Global Markets Limited (CGML) и "Първа финансова брокерска къща" ЕООД в качеството им съответно на водещ мениджър и комениджър. Консултантите ще съдействат за емитирането на облигациите на Ирландската фондова борса и на Българската фондова борса (двойно листване). От БЕХ поясняват, че в процедурата са участвали общо седем кандидата. "С оглед оптимизиране на лихвените разходи за дружеството те ще организират и провеждането на процедура за по-ранното обратно изкупуване (tender offer) на съществуващите облигации на БЕХ", казват от дружеството. Настоящата емисия, чийто падеж наближава, е с доходност 4.25%. През 2021 г. обаче БЕХ има да погасява още една голяма облигационна емисия, която бе реализирана през 2016 г. Тя е за 550 млн. евро, с които холдингът погаси задължения на НЕК към двете т.нар. американски въглищни централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Годишните лихвени плащания по тази емисия са в размер на 4.875%. Отчетът на БЕХ към края на първото тримесечие показва задължения за 2.3 млрд. лв., като 1.05 млрд. са краткосрочни облигации под 1 година (тези падежиращи през ноември) и 1.06 млрд. лв. дългосрочни бондове. Останалите са търговски и други задължения. В същото време компанията е дала заеми на свои дружества за над 2.6 млрд. лв., а най-големият бенефициент е НЕК с 2.356 млрд. лв. и ТЕЦ "Марица-изток 2" с 276 млн. лв.
Източник: Капитал (21.05.2018)

"Агромах" стартира ремонта на околовръстния път на Козлодуй На 23 май 2018 г. започнаха дейностите за основен ремонт (реконструкция) на околовръстното шосе на град Козлодуй. Трасето е част от републикански път II-11 с дължина 11 200 метра – от КПП „Хърлец” на АЕЦ „Козлодуй” до изхода за град Лом*, като в края на участъка предстои изцяло да бъде изграден приблизително 1 км път, който досега беше настлан само с каменна фракция. Проектът е на стойност около 3 200 000 евро и изцяло се финансира от Международен фонд „Козлодуй” чрез Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Инвестицията е одобрена от донорите на Фонда след като ДП „Радиоактивни отпадъци” успешно я защити като разход за част от необходимата инфраструктура за изграждане на Националното хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци. В рамките на около 3 години и половина под стриктния мониторинг на ЕБВР и отговорните за пътно-строителните дейности български институции поетапно бяха осъществени всички законови процедури, за да се стигне до същинската реализация на основния ремонт на участъка. На водосвета, с който бе дадено официалното начало на проекта, присъстваха областният управител на Враца Малина Николова, кметът на Козлодуй Маринела Николова, изпълнителният директор на ДП „Радиоактивни отпадъци” Дилян Петров, представители на ЕБВР и др. Ремонтът на околовръстното шосе включва пълната му рехабилитация, в това число и повдигане на нива на многобройните места с пропадания. Той ще се извърши в пълно съответствие с одобрения от Агенция „Пътна инфраструктура” технически проект.
Източник: 24 часа (25.05.2018)

Завърши плановият годишен ремонт на пети блок на АЕЦ "Козлодуй" На 31 май завърши плановият годишен ремонт на пети блок на АЕЦ "Козлодуй" за 2018 г. В 14 ч. и 26 мин. 1000-мегаватовата мощност бе включена в електроенергийната система на страната, след направена проверка и получено одобрение от Агенцията за ядрено регулиране, съобщиха от пресцентъра на атомната централа. По време на плановия престой, започнал на 21 април, е извършено презареждане на реактора със свежо ядрено гориво за следващата 25-та поред горивна кампания. Всички ремонтни дейности, както и необходимата профилактика на системите и оборудването на блока, са изпълнени съгласно утвърдения график. Другият 1000-мегаватов енергиен блок на АЕЦ "Козлодуй" - шести, работи с натоварване от 104 процента, се посочва в съобщението.
Източник: 24 часа (01.06.2018)

Национална електрическа компания ЕАД подписа Договор за Рехабилитация на ПАВЕЦ „Белмекен”, ВЕЦ „Сестримо” и ВЕЦ „Момина Клисура” с консорциум KONCAR KET – CKD BLANSKO – RUDIS. Това става ясно от съобщение на страницата на компанията. Общата стойност на договора е 19.9 милиона евро, от които 11.5 милиона са безвъзмездните средства от „Международен фонд Козлодуй“, останалите са собствени средства на НЕК. Търгът за избор на изпълнител е проведен в съответствие с правилата за обществени поръчки на ЕБВР, става ясно от съобщението. Договорът е част от проект за рехабилитацията на хидроенергийния комплекс Белмекен-Сестримо-Чаира и се изпълнява в рамките на Грантово споразумение (№.049А) между Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) като Администратор на Международния фонд за подпомагане на извеждането от експлоатация на атомни мощности в АЕЦ Козлодуй (МФК/KIDSF) и Националната електрическа компания ЕАД. В обхвата на договорът за рехабилитация на ПАВЕЦ „Белмекен”, ВЕЦ „Сестримо” и ВЕЦ „Момина Клисура” влизат проектиране, производство, доставка, монтаж, авторски надзор, настройка, изпитване и пускане в експлоатация на съоръжения и системи за трите централи. Рехабилитацията в трите централи обхваща системите за управление и мониторинг на централите. С изпълнението на рехабилитацията се цели повишаване на надеждността на централите, подобряване на възможностите им за участие в регулиране на напрежението на системата и повишаване на сигурността на снабдяване с електрическа енергия. Както става ясно предстои избор на изпълнител (консултант ) за „Изготвяне на комплексен подход за оценка на съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите и изпълнение на строителен надзор по време не изпълнение на проекта за ПАВЕЦ „Белмекен”, ВЕЦ „Сестримо” и ВЕЦ „Момина Клисура” и на проекта за рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“, става ясно още от данните.
Източник: Стандарт (06.06.2018)

БЕХ ще емитира евроблигации В понеделник Българския енергиен холдинг (БЕХ) започва поредица от срещи с международни инвеститори във връзка с планираното емитиране на еврооблигации в размер на 500 млн. евро. Серията от срещи ще започне от Лондон и ще продължи във Франкфурт и Виена. След успешното приключване на преговорите БЕХ ще емитира нови 7-годишни и 10-годишни еврооблигации. БЕХ нае Citigroup и First Financial Brokerage House да ръководят предстоящата емисия облигации, която е необходима за рефинансиране на 5-годишен еврооблигационен дълг на компанията в размер на 500 млн. евро, чийто падеж предстои през ноември тази година. С него ще бъде рефинансиран облигационният заем за 500 млн. евро, който холдингът емитира през 2013 г. при доходност от 4.25%. БЕХ пласира и втора емисия облигации преди две години за стойност 550 млн. евро при доходност от 4.875%, чийто падеж е през 2021 година. Очакванията са чрез рефинансирането на първата емисия БЕХ да спести от такси за обслужване. Холдингът планира двойно листване на новите еврооблигации както на Българската, така и на Ирландската фондова борса. Именно чрез БЕХ държавата е собственик на най-големите енергийни фирми в България за производство, доставка и пренос на електроенергия, природен газ и лигнитни въглища - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток 2", НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Мини Марица изток".
Източник: Стандарт (18.06.2018)

416% повече ток е продала АЕЦ “Козлодуй” на борсата 416% повече ток е продала за първото тримесечие АЕЦ “Козлодуй” на борсата в сравнение със същия период на миналата година. Сумата от борсовите сделки е 2,7 млн. лв. За разликата от същите месеци на 2017 г. делът на двустранните договори при търговията на свободния пазар е паднал с 88% за сметка на увеличената търговия на борсата. Така промените в енергийния закон, които задължиха всичкия ток да се търгува на борсата (освен този на малките централи и на субсидираните производители) дава резултат. Печалбата на атомната централа за първото тримесечие след данъци е 87 млн. лв., при 49 млн. за предишната година, или ръстът е над 77%. Факт е, че свободният пазар се отразява добре на финансовото здраве на централата. Нека припомним - за 2017 г. печалбата на атомната централа имаше ръст над 8000%. Тя продължава да доставя ток и за регулирания пазар. Другата държавна електроцентрала - ТЕЦ “Марица-изток 2”, отчита 19,53 млн. лв. загуба, при печалба от 5,2 млн. през същия период на 2017 г. Въглищната централа е платила 45 млн. лв. за въглеродни емисии. За сравнение - разходите и? за заплати на персонала са 24,9 млн. лв. За разлика от теца, “Мини Марица-изток” са на 10,4 млн. лв. плюс, но пък те бележат намаление на печалбата, която през същия период на миналата година е била 37 млн. лв. Националната електрическа компания е на печалба от 72,8 млн. лв., което е с 39,5% по-малко от миналата година. Но пък през първото тримесечие има бум на продажбите на ток от големите вецове заради повечето вода тази година. Ръстът е 57,7%. Електроенергийният системен оператор - компанията, която управлява електропреносната мрежа на държавата, също е на печалба от 8 млн. лв. Това е с 2,45 млн. повече от първото тримесечие на миналата година. Една от причините е засиленият износ на ток през януари. От компанията припомнят, че миналата година през януари заради студовете е имало 20 дни забрана за износ. Газовата компания “Булгаргаз” регистрира 153% ръст на печалбата си - тя е 13,16 млн. при загуба през 2017 г. от 24,8 млн. лв. Тъй като цените на природния газ тръгнаха нагоре, процентът едва ли ще е 18, както компанията иска. Така че печалбата за следващото тримесечие вероятно ще се свие. И преносният газов оператор “Булгартрансгаз” е на плюс от 22,98 млн. лв., през първото тримесечие на 2017 г. печалбата му е била 25,13 млн. лв. Българският енергиен холдинг, който обединява дружествата в държавната енергетика, също е на печалба с 18,7 млн. лв., при 8,67 млн. за тримесечието на 2017 г. Тенденцията от миналата година се запазва, финансовите резултати вървят нагоре.
Източник: 24 часа (19.06.2018)

416% повече ток е продала АЕЦ “Козлодуй” на борсата 416% повече ток е продала за първото тримесечие АЕЦ “Козлодуй” на борсата в сравнение със същия период на миналата година. Сумата от борсовите сделки е 2,7 млн. лв. За разликата от същите месеци на 2017 г. делът на двустранните договори при търговията на свободния пазар е паднал с 88% за сметка на увеличената търговия на борсата. Така промените в енергийния закон, които задължиха всичкия ток да се търгува на борсата (освен този на малките централи и на субсидираните производители) дава резултат. Печалбата на атомната централа за първото тримесечие след данъци е 87 млн. лв., при 49 млн. за предишната година, или ръстът е над 77%. Факт е, че свободният пазар се отразява добре на финансовото здраве на централата. Нека припомним - за 2017 г. печалбата на атомната централа имаше ръст над 8000%. Тя продължава да доставя ток и за регулирания пазар. Другата държавна електроцентрала - ТЕЦ “Марица-изток 2”, отчита 19,53 млн. лв. загуба, при печалба от 5,2 млн. през същия период на 2017 г. Въглищната централа е платила 45 млн. лв. за въглеродни емисии. За сравнение - разходите ? за заплати на персонала са 24,9 млн. лв.
Източник: 24 часа (20.06.2018)

Енергийният холдинг пласира облигации за 400 млн. Евро Българският енергиен холдинг (БЕХ) пласира трета поред емисия еврооблигации. Това ще бъде направено на Ирландската фондова борса (Euronext Dublin), съобщиха от холдинга. Емисията е на стойност 400 млн. евро и приходите, получени от нея, ще се използват за рефинансиране на емисията еврооблигации, емитирани от холдинга през 2013 г. Техният падеж се пада през ноември тази година. БЕХ е първият корпоративен емитент от Централна и Източна Европа на финансовите пазари от май 2018 г. досега. За да осъществят емисията представители на БЕХ и на Министерството на енергетиката, което е принципал на държавните енергийни дружества, които влизат в състава на БЕХ, са провели редица срещи с различни инвеститори в Лондон, Виена, Франкфурт и Мюнхен. Емисията е протекла успешно, като постигнатият годишен лихвен процент е 3,5%. Това са най-ниските лихвени нива откакто холдингът излезе за първи път на финансовите пазари преди няколко години. Еврооблигациите, емитирани сега, са със срок от 7 години - най-дългият, постиган досега. По този начин шапката на държавната енергетика ще разпредели за по-дълъг период от време своите лихвени разходи. В БЕХ влизат НЕК, Електроенергийния системен оператор (ЕСО), АЕЦ “Козлодуй”, “Мини Марица-изток”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и още няколко структуроопределящи държавни енергийни фирми.
Източник: 24 часа (25.06.2018)

Съоръжение за плазмено изгаряне влиза в експлоатация на площадката на атомната електроцентрала „Козлодуй“ Като техническо достижение в преработването и кондиционирането на радиоактивни отпадъци, на територията на атомната електроцентрала „Козлодуй“ в България беше въведено в експлоатация съоръжение за плазмено изгаряне. Първите дейности бяха представени на донорската общност на Асамблея на държавите донори* днес (10 юли). Това съобщи на Интернет страницата си Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Съобщението съдържа подробна информация за инсталацията. Използвайки плазмена технология, съоръжението значително ще намали обема на ниско- и средноактивните радиоактивни отпадъци от блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй”, които бяха спрени от експлоатация, и блокове 5 и 6, които са в експлоатация. Съоръжението за плазмено изгаряне е с производителност до 250 тона годишно. В състояние на плазма металите се разтопяват и окисляват. Бетонни отпадъци, пясък, неорганични материали, изолации, като напр. минерална каменна вата и азбест, се разтопяват. Те се преобразуват в химически инертна и аморфна стъкловидна шлака. Течностите и органичните материали се изпаряват, така че крайният продукт е неорганичен. Технологията позволява преработване на отпадъците с минимален риск за радиоактивно замърсяване. Тъй като крайната форма на отпадъците не съдържа органични вещества и течности, тя ще отговаря на строгите изисквания за качество и устойчивост при дългосрочно съхранение или погребване. Също така, исторически радиоактивни отпадъци, кондиционирани в битумна или циментова матрица, могат да бъдат повторно преработвани в съоръжение за плазмено изгаряне, което прави новата технология потенциално широко приложима не само в Козлодуй. На територията на българската атомна електроцентрала са разположени шест реактора, разработени в бившия СССР. Блокове 1 до 4 са тип ВВЕР-440, които понастоящем са в процес на извеждане от експлоатация, финансиран от международната донорска общност, начело с Европейския съюз (ЕС), чрез Международния фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй” (МФК), администриран от ЕБВР. Блокове 5 и 6 са водо?водни енергийни реактори тип ВВЕР-1000, които са в експлоатация. Съоръжението е изградено от консорциум между Iberdrola Ingenieria y Construccion (Испания) и Belgoprocess (Белгия), като Iberdrola е проектно?конструкторската компания, а Belgoprocess – доставчик на технологията. Общата стойност на съоръжението е около 31 млн. евро, като 30% от тях са финансирани от правителството на Р България, а 70% от МФК. То ще бъде експлоатирано от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО), което отговаря за извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй” и за изграждането на националното хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци.
Източник: Дарик радио (11.07.2018)

КЕВР променя правилата за търговия с ток Нормативната рамка на електроенергийния сектор продължава да се променя. След измененията в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, които задължиха производителите на ток от ВЕИ централи с мощност 4 MW и повече да продават само на борсата, а ЕРП-та и ЕСО да купуват оттам необходимите им количества за технологични нужди, сега ще се пренапишат и Правилата за търговия с електрическа енергия. Проектът за изменението и допълнението им ще се обсъжда от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на 25 юли. А новостите са свързани с реорганизация на работата на балансиращия пазар, с регламентиране ролята на Фонда за сигурност на електроенергийната система, както и с възможността да се спира тока на потребители, които имат задължения към стари доставчици. Една от настоящите неуредици на свободния пазар на електроенергия е, че некоректни потребители (предимно фирми) могат да натрупат задължения към даден доставчик на ток, след което да сключат договор с друг. Така, макар да са нередовни платци, те не остават без електроенергия, а потърпевшите доставчици могат да си търсят вземанията само по съдебен ред. Сега се въвежда възможност доставчик на електроенергия да поиска спиране на ток на даден потребител, дори той да се снабдява от другаде. В тези случаи мрежовият оператор, към който е отправено искането, уведомява клиента и новия доставчик не по-късно от 5 работни дни преди датата на прекъсването. Той не може да откаже спиране на тока, а отговорността за вреди при неоснователно прекъсване е на самия ищец. Ако клиентът погаси задълженията си в рамките на тези 5 дни, до спиране на тока няма да се стига. В противен случай обаче освен прекъсване на електрозахранването ще може да се развали и договорът с новия доставчик. Промените в правилата за търговия с електрическа енергия уреждат и новата роля на Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС), който ще събира всички постъпления от цената "Задължения към обществото" и ще изплаща премиите на ВЕИ производителите и тези от високоефективно комбинирано производство с мощност 4 MW и нагоре. На практика в следващите месеци до края на годината ФСЕС ще се превърне в една от ключовите фигури на пазара и точно затова КЕВР ще регламентира отношенията му с останалите търговски участници. Предвидено е Електроенергийният системен оператор да отстранява от пазара търговци и производители на ток, които не са заплатили в срок сумите към ФСЕС от "Задължения към обществото". Това ще става с предизвестие от само два работни дни. Мярката обаче няма да важи за производители, чието спиране може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването. Такива са АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", "Ей и Ес Гълъбово", "КонтурГлобал". Ще има също така реорганизация в работата на балансиращия пазар и по-конкретно на структурата на балансиращите групи. Съществуващият сега модел на нормативно определени специални балансиращи групи частично отпада, като занапред се дава право на избор на някои координатори дали да продължат да бъдат такива или да участват в балансираща група с друг координатор. "По този начин се изпълнява в по-голяма степен една от основните цели на балансиращия пазар, а именно създаването на стимули за търговските участници да реализират възможно най-малки небаланси", се казва в доклада на работната група към КЕВР. Предоставят се и по-разширени възможности за търговските участници да намалят допълнително небалансите си, като няколко балансиращи групи се обединят чрез общ финансов сетълмент. Очаква се новите правила да създадат необходимите условия за фактическото участие на ВЕИ производителите и на мрежовите оператори в борсов пазар, което е пореден етап от процеса на пълна либерализация на сектора. По този начин ще се увеличи ликвидността на енергийната борса, а оттам и стабилността и прозрачността на пазара. По-високите търгувани обеми ще доведат съответно до търсенето и предлагането на по-голям брой и по-разнообразни борсови продукти, което неминуемо ще даде допълнителен тласък в развитието на свободната търговия. Според КЕВР въвеждането на ясни правила ще предотврати в значителна степен възможностите за злоупотреби и ще създаде сигурност за пазарните участници, че постигнатите резултати се дължат действително на обективни фактори, а не на непазарни такива.
Източник: Капитал (25.07.2018)

Докладът за „Белене“ вдигна с над 50% разходите за консултанти на БЕХ Изготвянето на спорния доклад на БАН за нуждата от АЕЦ „Белене“ е вдигнало с над 50% разходите за консултанти на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така, ако за първите шест месеца на миналата година компанията е дала 1.2 млн. лв. за т.нар. „външни услуги“, то сега сметката е набъбнала до 1.9 млн. лв. Това показва отчетът на холдинга за първото полугодие. Част от фирмите в енергетиката, като АЕЦ „Козлодуй“, отчитат значително подобрение във финансите си. Други обаче - като НЕК, продължават да изостават и дори намекват за нуждата от заем или друг вид финансиране, за да оцелеят. Почти константна остава загубата на държавния телеком „Булгартел“, а диспечерът „Електроенергиен системен оператор“ топи печалбата си до 8.9 млн. лв. През април от БАН представиха окончателния си доклад, обобщаващ препоръките от всички анализи и заключения от междинните доклади на консултанта в цялостна Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката. От него обаче не става ясно категорично дали България има нужда от АЕЦ „Белене“, или не. В най-тиражирания вариант се изтъква единствено, че централата би могла да е икономически оправдана, но само ако струва под 10.5 млрд. евро, при съотношение на привлечен и собствен капитал 70:30 и лихва под 4.5%. За първото полугодие БЕХ отчита печалба преди данъци от 132 млн. лв., което е с 24.3 % повече спрямо първите шест месеца на 2017 г. Със значително подобрени финанси приключва полугодието и АЕЦ „Козлодуй“. Основна заслуга за това има допълнително произведената енергия от шести блок на централата и работата му на 104%. Благоприятно е повлияло и развитието на свободния пазар на ток, което е довело до повишаване на средните пазарни цени. Общите приходи от продажба на електроенергия са 526 млн. лв., или с 29% повече в сравнение със същия период на 2017 г., става ясно от отчета на Първа атомна. В същото време дружеството приключи полугодието с печалба след данъци в размер на 99 млн. лв., при отчетена печалба за същия период на 2017 г. от 34 млн. лв. С увеличена печалба за шестте месеца се отчита и „Булгартрансгаз“. За сметка на това обаче към края на юни държавната НЕК излиза на загуба от 74 млн. лв. За текущия шестмесечен период дружеството трупа загуба от оперативна дейност от 55 млн. лв., става ясно от финансовия отчет на компанията. Оказва се, че тя не може да се справи и със своевременното изчистване на задълженията си. НЕК дължи на принципала си - енергийния холдинг, около 540 млн. лв., в това число просрочия за 360.9 млн. лв. Тези обстоятелства показват наличието на значителна несигурност, която може да породи съществено съмнение относно възможността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие без подкрепата на едноличния собственик или други източници на финансиране, е записано в доклада. Ръководството на електрическата компания смята, че с финансова помощ от БЕХ ще успее да погасява задълженията си, без да се налага да продава активи или да се правят други промени в дейността му. Отрицателен е и резултатът на държавната ТЕЦ „Марица-изток“ 2, откъдето към края на юни отчитат загуба от 116 млн. лв. Основните причини са свързани с по-високите преки производствени разходи - за квоти за емисии на парникови газове (нарастване с близо три пъти на тяхната пазарна цена) и разходи за фонд „Сигурност“, парите от който се пренасочват към НЕК.
Източник: Сега (02.08.2018)

Докладът за „Белене“ вдигна с над 50% разходите за консултанти на БЕХ Изготвянето на спорния доклад на БАН за нуждата от АЕЦ „Белене“ е вдигнало с над 50% разходите за консултанти на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така, ако за първите шест месеца на миналата година компанията е дала 1,2 млн. лв. за т.нар. „външни услуги“, то сега сметката е набъбнала до 1,9 млн. лв. Това показва отчетът на холдинга за първото полугодие. Част от фирмите в енергетиката, като АЕЦ „Козлодуй“, отчитат значително подобрение във финансите си. Други обаче – като НЕК, продължават да изостават и дори намекват за нуждата от заем или друг вид финансиране, за да оцелеят. Почти константна остава загубата на държавния телеком „Булгартел“, а диспечерът „Електроенергиен системен оператор“ топи печалбата си до 8,9 млн. лв. През април от БАН представиха окончателния си доклад, обобщаващ препоръките от всички анализи и заключения от междинните доклади на консултанта в цялостна Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката. От него обаче не става ясно категорично дали България има нужда от АЕЦ „Белене“, или не.
Източник: Сега (02.08.2018)

Държавните дружества в енергетиката задлъжняват към БЕХ Държавните енергийни дружества задлъжняват все повече към своята компания майка - Българския енергиен холдинг. Това показват финансовите отчети на дружествата за първите шест месеца на годината. За периода от януари до юли вземанията на БЕХ от дъщерните му компании са се увеличили с 293 млн. лева до 3 милиарда и 70 милиона лева. Най-голямата енергийна компания у нас продължава да финансира дружествата от групата й, които се намират в тежко финансово състояние. Сред най-задлъжнелите компании е общественият доставчик на електроенергия - НЕК. Компанията се намира на ръба на фалита, според публикувания й финансов отчет. Непокритата загуба от минали години на дружеството към края на последното шестмесечие достига вече 1 милиард и 180 милиона лева. Просрочените задължения на компанията за същия период са 360 млн. лева. Така дружеството, което преразпределя тока в държавата завършва полугодието със загуба от 75 млн. лева. Според финансовия отчет, без подкрепата на БЕХ, има сериозни съмнения, че НЕК може да продължи да функционира. На загуба за първите шест месеца на годината са също така държавната ТЕЦ "Марица Изток" 2 и добивното предприятие Мини "Марица Изток". Българският енергиен холдинг получава средства от печелившите си дружества, които дава на губещите. Традиционно на печалба през първото полугодие на 2018 г. са АЕЦ "Козлодуй", газовият преносител "Булгартрансгаз", собственикът на електропреносните мрежи ЕСО.
Източник: econ.bg (08.08.2018)

АЕЦ "Козлодуй" се качва на екоколи с "референции" Три електрически автомобила ще си купи АЕЦ "Козлодуй" за 167 475 лв. без ДДС. Първа атомна е обявила обществена поръчка, като се очаква фирмата доставчик да има опит в производството и доставката на автомобили, които да бъдат доказани с референции от клиенти, става ясно от документацията към търга. Двигателите трябва да са с мощност поне 80 конски сили. Друго изискване е колите да са с четири или пет места, да имат радио и всички стандартни екстри. Това показва справка на в. "Сега" в регистъра на Агенцията за обществени поръчки. Гаранционният срок на колите и батериите трябва да е поне 48 месеца. Това не е първата поръчка за доставка на возила от началото на тази година. Преди няколко месеца централата пусна търг за доставка на нови високопроходими и леки автомобили срещу 276 250 лв. без ДДС. Още в първите дни на януари друга енергийна фирма - Електроенергийният системен оператор (ЕСО) - обяви търг за доставка на товарни автомобили за 683 000 лв. без ДДС. Отделно ЕСО пусна още една поръчка за над 1.1 млн. лв. без ДДС за други три товарни автомобила, един влекач с нормална проходимост и товарен бордови автомобил с нормална проходимост. През май пък НЕК също пусна "авто" поръчка, макар тя да бе малко по-различна. Електрическата компания реши да наеме фирма за монтаж на GPS-и за общо 190 000 лв. без ДДС. Като изискване НЕК заложи всички проследяващи устройства на автомобилите да бъдат монтирани на скрито и трудно достъпно място. Наред с това системата ще дава възможност за анализ в реално време на поведението на водачите - дали спират или тръгват рязко, дали завиват изневиделица или шофират с превишена скорост.
Източник: Сега (15.08.2018)

АЕЦ "Белене" поглъща още над един милион лева Отчелата наскоро загуба от 74 млн. лв. за полугодието "Национална електрическа компания" (НЕК) ще плати нови над 1 млн. лв. за проекта за строеж на АЕЦ "Белене", който се подготвя за търсене на стратегически инвеститор и в който досега са налети около 3.5 млрд. лв. Парите, които НЕК ще прибави към досега вкараните в проекта, са за преконсервация на доставеното от руската "Атомстройекспорт" (АСЕ) оборудване за ядрената централа и за оценка на активите и пасивите на АЕЦ "Белене" предвид плановете на правителството до края на октомври 2018 г. да е готова процедурата за търсене на партньор в спрения засега проект и до края на годината тя да бъде стартирана. Държавната компания е поканила в края на юни АСЕ да е технически ръководител на преконсервацията на ядреното оборудване, която ще бъде извършена от НЕК. Обществената поръчка е с директно договаряне, защото фирмата производител е единствената, която може да наставлява преопаковането на собствената си продукция, което било задължително за опазването ?. Предвидените от НЕК средства за целта са 960 хил. лв. без ДДС. В профила на купувача на сайта на електрическата компания обаче няма информация каква сума е поискала руската фирма, за да следи преконсервацията на оборудването. Поръчкта без обявление е одобрена в началото на август от Агенцията за обществени поръчки и явно договорът с АСЕ предстои да бъде сключен. Дейностите по него трябва да продължат до края на 2020 г. Други над 87 516. лв. без ДДС ще похарчи НЕК за оценка на активите и пасивите на АЕЦ "Белене", намиращи се на самата площадка на ядрения проект, както и в Белене, Свищов, Плевен, Никопол, Овча Могила, Муселиево, Деков, Белцов и Лом. За тази дейност компанията вече е провела обществена поръчка и тя е възложена на фирмата "Инженерингсервиз София" ЕООД. Съдружнички в нея са Цанка Луканова-Бончева и Бойка Бойчева. Според съдебната ? регистрация фирмата се занимава с обучение на специалисти работници от всички области на инженеринговата дейност и проектирането, маркетингова или рекламна дейност за проектантски организации, обучаващи български специалисти, извършване на консултантска и експертна дейност, ръководене на сделки и други дейности, незабранени от закона. Договорът с "Инженерингсервиз София" е сключен на 10 юли и дружеството има 55 дни, за да извърши оценката на активите и пасивите на НЕК в ядрения проект. Това означава, че в началото на септември трябва да има яснота по този анализ, който е ключов за бъдещата процедура за търсене на партньор. На негова база ще може да се определи евентуално държавният дял, който ще бъде запазен, или цената, която ще се иска за проекта от бъдещия инвеститор. Интересна подробност, видна от регистъра на обществените поръчки, е, че АЕЦ "Козлодуй" ще изхарчи 154 хил. лв. без ДДС за разконсервиране, снемане на необходимите геометрични размери, консервиране и подготовка за последващи дейности на ротор високо налягане на турбина за АЕЦ "Белене”. Услугата е възложена на "Атоменергоремонт" АД, която се свързва с въглищния бос Христо Ковачки. Вероятно целта е да се прецени дали оборудването може да се използва за работата на действащата атомна централа. Призиви предназначените за спряната АЕЦ "Белене" да се използват в модернизацията и удължаването на живота на АЕЦ "Козлодуй" се чуват от самото замразяване на проекта през март 2012 г. С тези поръчки обаче ядреният проект, който не е ясно дали действително може да бъде възобновен с частен партньор и без държавни заеми, гаранции и договори за изкупуване на тока, прибавя към сметката още повече от 1 млн. лв.
Източник: Медия Пул (16.08.2018)

България почти няма едър бизнес Само 17 български компании, предимно в енергетиката, са сред най-големите в Централна и Източна Европа Само 17 български компании попадат в класацията на 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изготвена от международната кредитна застрахователна компания Кофас (Coface) - Coface CEE Top 500. България фигурира в списъка с едва 17 дружества, най-голямото от които е държавният "Български енергиен холдинг", следван от руския "Лукойл Нефтохим" и медодобивния завод "Аурубис". Страната е на едва 7-а позиция от общо 12 държави, включени в класацията на Кофас. Общият оборот през 2017 г. на 17-те български компании е 18.5 млрд. евро, като по-зле от България са само Словения, Хърватия, Сърбия, Естония и Латвия, които имат по-малко големи фирми. В класацията България присъства предимно с дружества от сектор "Енергетика" - БЕХ, "Лукойл Нефтохим", "Лукойл България", НЕК, "Булгаргаз", "Сакса", "АЕЦ Козлодуй", "ОМВ", "Енерго Про". От фирмите извън този бранш на по-предна позиция в класацията (298-ма) е само инвестиционната компания "Адванс Пропъртис", контролирана от братя Домусчиеви. Повечето от българските фирми заемат позиция след 300 в класацията. Сред тях са "Експрес лоджистикс енд дистрибюшън", "Астра Биоплант", "Софарма" и БТК. Полша е безапелационен лидер Безспорен лидер по брой на големите корпорации в региона е Полша, която има 175 компании в списъка с общ оборот 262 млрд. евро. Полша има и най-диверсифицираната индустриална структура, без силно доминиращи отрасли. Водещата компания в топ 500 на ЦИЕ е най-голямата полска петролна рафинерия - PKN Orlen, чийто годишен оборот е по-голям от този на целия едър бизнес у нас - близо 23 млрд. евро за 2017 г. В най-големите компании в Полша работят 1.2 милиона души, докато в най-едрия бизнес у нас - едва към 23 хиляди души. В същото време населението на Полша е само около 5 пъти по-голямо от това на България. Прави впечатление, че България е предпоследна по брой заети в едрия бизнес. Само Латвия, която е представена в класацията от 6 фирми с общ оборот около 5.2 млрд. евро, има по-малко работници в тях - към 18 хиляди души. За сравнение, Сърбия, която е представена от 10 фирми с оборот 9.6 млрд. евро, отчита към 71 хиляди души, работещи в тях. Унгария и Чехия също отчитат голям брой фирми в топ 500 - съответно 71 дружества (96 млрд. евро) и 67 дружества (97 млрд. евро). Румъния е на четвърта позиция с 56 едри фирми с оборот от 59 млрд. евро, тоест приблизително колкото целия БВП на България. Следва по-малката от България Словакия, представена от 43 големи фирми с общ оборот от 50 млрд. евро. По-добре от България се представя дори Литва, която има под 3 милиона души население. България изостава и по икономически растеж България не изпъква и по икономически растеж в региона. Със своите 3.6% през 2017 г. тя изостава от Румъния (6.9%), Словения (5%), Естония (4.9%), Полша (4.6%), Латвия (4.5%), Чехия (4.3%), Унгария (4%) и Литва (3.8%). По-лоши са показателите само на Словакия (3.4%), Хърватия (2.9%) и Сърбия (1.9%). Единствената добра новина за България е, че е с подобрена оценка за риска през 2017 г. Частното потребление у нас продължава да бъде основен фактор за растежа. Увеличението на работната заплата е допринесло за значителен ръст на заетостта от 4.8% през юни 2018 г., сочи анализът на Кофас. "Станахме свидетели на малък, но устойчив растеж в българската икономика (3.6% ръст на БВП), но при водещите компании почти няма промени. Енергийните, комуникационните, търговските и производствените компании запазват своите позиции, формирайки бизнес гръбнака на страната. Потреблението ще продължи да бъде един от основните двигатели на растежа в България", коментира Милена Виденова, управител на Кофас България. Автомобилостроене, петрол и търговия са топ секторите в ЦИЕ Трите ключови сектора, представени от най-големите компании в региона (автомобилостроене и транспорт, петрол и газ, неспециализирана търговия), продължават да съставляват почти 60% от генерираните приходи. Нетната печалба също се развива положително за повечето, като нарастването е между 5.0% (дърво и мебели) и 51.4% (текстил, кожа и облекло). Най-високи са печалбите от минерали, химикали, петрол, пластмаси и фармацевтични продукти (9.5 млрд. евро). Строителният сектор отново се бори и е единствената индустрия, която отчита нетна загуба (-118.6%), макар че приходите нарастват с 16%. Автомобилната и транспортна промишленост е най-големият сектор и се възползва от нарастващото търсене особено в Западна Европа, където се изнася основната част от производството в ЦИЕ. Секторът на минералите, химикалите, нефтопродуктите, пластмасите и фармацевтичната промишленост върви нагоре след възстановяването на цените на петрола през 2017 г. като се възползваха от отскока на цените на петрола и нарастващото търсене.
Източник: Медия Пул (11.09.2018)

Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" е в планов годишен ремонт На 15 септември в 3:22 часа шести енергоблок на АЕЦ “Козлодуй” беше спрян за планов годишен ремонт, съобщиха от атомната централа. В рамките на престоя ще бъдат изпълнени предвидените ремонтни дейности, профилактика на оборудването и на системите на блока, както и презареждане на реактора със свежо ядрено гориво за следващата, 24-а поред, горивна кампания. Плановият годишен ремонт на шести енергоблок се предвижда да завърши в края на месец октомври. Другият 1000-мегаватов блок на АЕЦ “Козлодуй” – пети, работи с пълно натоварване на мощността.
Източник: 24 часа (17.09.2018)

Токът за бизнеса поскъпна шоково Поредно драстично увеличение на тока за бизнеса на свободния пазар стресна работодателите и търговци на електрическа енергия. Повишението засяга само един от сегментите на борсата - сделките от т.нар. "ден напред", при който заводи и други предприятия купуват ток. Бизнесът алармира за проблема още в началото на седмицата и предупреди, че това може да засегне и потребителите. Вчера от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обявиха, че започват разследване, което трябва да изясни има ли спекула на пазара в последните десетина дни. Регулаторът ще проверява всички участници, които продават ток на свободния пазар. Целта е да се види дали има опити за манипулиране на пазара на ток на едро, съобщи председателят на комисията Иван Иванов. В началото на седмицата от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и от Асоциация свободен енергиен пазар обявиха, че са сезирали КЕВР за завишените цени на борсата в сегмента "ден напред" в периода 17 - 21 септември, когато цените са били екстремно високи - около 200 лв. за мегаватчас. Оказва се, че тарифни смущения е имало и вчера. Иванов даде пример за изтъргуваните количества за четвъртък, когато средната им цена е била почти 150 лв. за мегаватчас, което според него е "изключително много". Към днешна дата е ясно, че не работи единият блок на АЕЦ "Козлодуй", има спрени блокове в ТЕЦ "Марица-изток 2", на пълна мощност работят двете американски централи, уточни той. Търговците на ток и бизнесът изтъкнаха, че това поскъпване се регистрира само на българската енергийна борса, но не и на останалите европейски платформи. Тъй като Електроенергийният системен оператор отчита нетен внос, явно е, че поскъпването се дължи изцяло на вътрешни фактори, посочват от двете организации и предупреждават, че повишението на цените може да се окаже пагубно и за потребителите. Според тях скокът на цените се дължи на това, че държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" не предлагат достатъчно количества енергия на борсата и големите участници на пазара се възползват от това и диктуват цените. И дават пример - в сегмента "ден напред" на 17 септември например са били постигнати цени за базова енергия от 179.96 лв. за мегаватчас. В същия ден, но на пазара "в рамките на деня", цените за базова енергия са били между 43 и 53 евро за мегаватчас, което е смущаващо голяма разлика. Това противоречи на пазарните принципи и остава съмнение за предварителни двустранни договорености и пазарни манипулации спрямо борсовите пазари, смятат от двете организации. По случая вече е създадена работна група към КЕВР, която ще трябва да проучи откъде идват колебанията в цените на борсата. За целта експертите ще съберат всички данни от Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и ще изготвят доклад. Проверката трябва да приключи най-късно до 4 месеца. Това е първото разследване, което енергийната комисия започва, след като получи такива правомощия с промени в Закона за енергетиката от януари. Проблеми с цените на свободния пазар имаше и тогава, когато електроенергията поскъпна между 40 и 60%. Тогава проблемът пак се оказа свързан с държавните производители. "На собствените си платформи АЕЦ "Козлодуй" и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" продават тока много по-евтино в сравнение с енергийната борса. По този начин се манипулира пазарът - къде отива разликата между ниската цена на собствената платформа и високата на борсата и тази, която ни се предлага на нас"?, възмути се тогава шефът на АИКБ Васил Велев. За спекула намекна и ресорният министър Теменужка Петкова. "Цените на свободния пазар са резултат от споразумения между бизнеса и търговеца на ток, а държавата не може да се намеси. Ако се получават оферти с идентични цени от различни търговци, то тогава има индикации за наличие на изкуствено увеличаване на цената и всеки един тогава трябва да сезира компетентните органи", заяви тя пред БНТ.
Източник: Сега (05.10.2018)

Енергийният министър се отрече от сливането на АЕЦ "Козлодуй" и "Марица-изток 2" Идеята за сливането на печелившата АЕЦ "Козлодуй" и силно губещата "Марица-изток 2" няма да се реализира. "Това не би било в състояние да реши проблемите на топлоцентралата. Подобна мярка по-скоро би създала допълнителни проблеми", заяви вчера енергийният министър Теменужка Петкова. "Никой няма да вземе решение, което ще постави под риск сигурността на енергийната система и дейността на едно или друго енергийно предприятие", изтъкна тя пред Нова тв. Според нея ще се търси друг начин да се запази животът на въглищната централа. Обединяването на "Марица-изток 2" с АЕЦ "Козлодуй" в едно дружество е вариант, който бе обсъждан в създадената работна група, която до края на септември трябваше да излезе с предложения за спасяването на закъсалата финансово държавна централа. Друг вариант е включването на нов компонент в цената на тока, който да се нарича "критична инфраструктура" по подобие на сегашния "задължение към обществото" и който ще доведе до поскъпване на тока. Обсъждано е било и въглищната централа да получава субсидии от фонд "Сигурност". До момента, въпреки изтичането на срока, конкретен резултат от работата на групата не е обявяван. Евентуалното сливане на двете дружества бе остро критикувано от експерти. "Марица-изток 2" е на загуба от над 120 млн. лв. само за първите шест месеца на тази година. Основна причина за това са поскъпналите парникови емисии. Централата, която доказано е сред най-замърсяващите в ЕС, трябва да купува квоти парникови емисии, за да може да продължи да работи и да не бъде затворена. Този пасив обаче може да достигне и до 300 млн. лв. в края на годината, смятат експерти. Още по-сериозен ще е проблемът през 2019 г. "При сегашните цени на въглеродни емисии от 25 евро на тон през март 2019 г. централата трябва да плати 466 млн. лева, за да може да продължи да работи", призна министърът. Петкова коментира и започналите с огромно закъснение преговори за цената на газа между "Булгаргаз" и "Газпром". През май Брюксел се споразумя с руския гигант да не го глобява, ако предложи по-добри условия и цени на няколко страни от Източна Европа, сред които и България. "Цената може да падне, но за да стане това, всяка държава трябва да докаже, че плаща повече, отколкото е цената на границата на три държави - Германия, Франция и Италия. Сега българската газова компания прави анализ на енергийния пазар, за да прецени действията си", каза тя. По повод на думите на руския президент Владимир Путин, че България се е отказала от проекта за изграждане на газопровода "Южен поток" под външен натиск, министърът призна: "За да бъдем коректни, трябва да кажем, че ЕС имаше проблеми с проекта "Южен поток". И добави, че проблемите, посочени от ЕК през 2014 г., бяха свързани с опасенията, че не се прилага законодателството в областта на обществените поръчки, и притесненията, свързани с нарушения на третия либерализационен пакет.
Източник: Сега (09.10.2018)

Енергийният министър не харесва обединение между "Козлодуй" и "Марица-Изток 2" Разработват се различни варианти за бъдещето на ТЕЦ "Марица-Изток 2". Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на блиц контрола в Комисията по енергетика. Тя призна, че е предложен и вариант за обединяване на въглищната централа с АЕЦ "Козлодуй", но според енергийния министър едно подобно обединение би създало повече проблеми, отколкото да ги разреши. Петкова се аргументира, че АЕЦ "Козлодуй" е подписала конвенция, свързана с нейната финансова стабилност. Освен това има сключено споразумение с Евратом, като в него са залегнали определени клаузи, които не бива да бъдат нарушавани, защото това създава риск от предсрочна изискуемост на заема от 215 млн. долара, който през 2000 година е предоставен на ядрената централа. По този заем остават още 2-3 години, като до този момент АЕЦ "Козлодуй" успешно погасява заема. Теменужка Петкова изтъкна, че едно евентуално обединение на АЕЦ "Козлодуй" с ТЕЦ "Марица-Изток 2" може да доведе и до концентрация на пазара на електроенергия, защото това са двете най-големи производствени мощности в страната. Тя допълни, че в случай на обединение може да се получи и т. нар. "крос субсидиране", за което ЕК следи внимателно и това също е проблем. Отделно от това на АЕЦ "Козлодуй" са необходими средства за удължаване на живота на VI блок на централата. Не бива да се подценява и ангажиментът, който има атомната централа във връзка с вноските, които прави във фонда за извеждане от експлоатация и радиоактивни отпадъци, които са на база на приходите от произведената и продадената енергия на централата. "Обединявайки тези две големи мощности, ще се получи така, че АЕЦ "Козлодуй" ще трябва да плаща 10-процентна вноска върху цялата енергия и на двете мощности и това ще създаде допълнителен финансов дисбаланс в системата", отбеляза енергийният министър.
Източник: Стандарт (12.10.2018)

Нова финансова инжекция за държавната ТЕЦ вместо реформи Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", която се отказа от договор за 27 млн. лв. в полза на придобитата от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна" , ще получи нова финансова инжекция от държавата в лицето на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). Така централата ще може да продължи работата си, а от там да няма и съкращения в захранващите я държавни Мини "Марица Изток". БЕХ ще купи парникови квоти за ТЕЦ "Марица Изток 2", която е една от най-силно замърсяващите в Европа въглищни централи. По този начин очакванията са до края на ноември тя да получи екоразрешение за работа при сегашните си параметри на очистване на вредните газове, а отделно с Еврокомисията се преговаря за одобрение на държавна помощ за ТЕЦ-а. Това е съобщила министърът на енергетиката Теменужка Петкова на среща с президента на КНСБ Пламен Димитров и енергийните федерации от синдиката. Към момента не изглежда планът на държавата за стабилизиране на ТЕЦ-а да предвижда каквито и да е реформи – или поне Петкова не е говорила за тях. Енергийното министерство сформира работна група за "Марица Изток 2", чиято чиста загуба за шестмесечието е над 122 млн. лв. Преди седмица Петкова обяви, че са необходими 466 млн. лв. за закупуване на парникови квоти, за да може държавната ТЕЦ да продължи да работи и през следващата година. Сега Петкова е обявила, че до март 2019 г. дружеството трябва да заплати за емисии парникови газове над 300 млн. лв., става ясно от прессъобщение на нейното ведомство за срещата с профсъюзите. Според информацията от КНСБ, парите за въглеродните емисии отново ще бъдат предоставени от БЕХ, който е собственик на ТЕЦ "Марица Изток 2". Холдингът вече отпусна вътрешен заем от 115 млн. лв. на дъщерното си дружество заради поскъпналите квоти към средата на 2018 г. Според запознати БЕХ има неразпределена сериозна печалба от дейността на АЕЦ "Козлодуй", "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". Тези пари се очаква да отидат като кредит към затъналата финансово въглищната централа. Проблемът обаче е, че така се декапитализира ТЕЦ-ът, коментират експерти. Централата вече дължи на собственика си над 600 млн. лв., а отделно има заеми за 270 млн. лв., които не може да обслужва и лихвите за просрочие растат. Още един кредит за 300 млн. лв. или близо 500 млн. лв.(според времевия период за ползване на емисиите) ще надхвърли съотношението на дългове към капитал, който според Търговския регистър е 89.676 млн. лв. Това означава, че дружеството е под заплаха от несъстоятелност, тъй като не може да му се вдига капиталът, защото се води предприятие в затруднено положение и подобна мярка би била санкционна от страна на Брюксел. Как дружеството ще връща тези заеми е въпрос, чийто отговор липсва. Друг проблем е, че реално печалбата на работещите държавни енергийни фирми се налива през БЕХ в неефективни дружества. Мини "Марица Изток", чиято дейност се гарантира през тази схема, също влошава финансовите си резултати и за полугодието излизат на загуба от 3.175 млн. лв. докато година по-рано за същия период е отчетена печалба от 21.336 млн. лв. В коментар на друга абсурдна (но обсъждана) идея – за сливане на печелившата АЕЦ "Козлодуй" със задлъжнялата ТЕЦ "Марица Изток 2" – министър Петкова заяви преди дни, че това би било форма на кръстосано субсидиране, за каквото Брюксел следи изкъсо. Сега обаче се готви точно това, макар и през шапката на БЕХ. И единственото, което обещава Петкова, е наливането на още пари в ТЕЦ "Марица Изток 2", никакви съкращения в Мини "Марица Изток" поне до 2020 г. (тоест поне до местните избори през есента на 2019 г.) и разбира се – никакви реформи. "И през тази година ще се намери финансовата схема за плащане на емисиите, дължими от ТЕЦ "Марица Изток 2" въпреки завишената им цена. Това ще позволи на централата да продължи нормално работа и заявките към мините. Заради очакваната стабилизация поне през следващата и началото на 2020 година няма да има съкратени миньори, обеща енергийният министър", съобщиха от КНСБ. Петкова е декларирала също така, че няма да се стигне до закриване или спиране на държавната ТЕЦ. "Енергийната система на страната не може да издържи без тази голяма енергийна мощност, заплашена е националната сигурност, затова не можем да позволим тя да спре да работи", заявила тя. Освен това е съобщила, че правителството вече преговаря с Европейската комисия по различни мерки за спасяване на една от най-големите ни енергийни мощности. Както Mediapool писа, българското правителство иска ЕК да одобри финансова помощ, която централата да получава в случай, че не работи, тъй като е "критична енергийна инфраструктура". Тъй като тези средства трябва да влязат в цената на тока и ще доведат до увеличението му, последната обсъждана идея била тази част от тарифата да се намести в ценовата компонента "задължение към обществото" за сметка на намалението на частта, засягаща разходите за изкупуване на възобновяема енергия, твърдят запознати с работата на групата в енергийното министерство за стабилизиране на ТЕЦ "Марица Изток 2". Последно Петкова обеща да запознае депутатите от парламентарната енергийна комисия с решенията за държавната централа до края на октомври. Специалисти обаче коментираха пред Mediapool, че разходите, които ТЕЦ-ът може да покрие чрез помощ за критична инфраструктура, която се изчислява според времето на престой на мощността и пазарните цени на електроенергията, са за под 20 млн. лв (по-малко от отказания договор в полза на Доган). Това е крайно недостатъчно за решаване на тежките финансови проблеми на дружеството. Освен това, според тях, е спорно защо само държавната ТЕЦ да е критична инфраструктура за енергийната система, а да няма и други български електроцентрали, обявени за такива. Министър Петкова обаче явно смята, че ще бъде намерено дългосрочно спасение на ТЕЦ "Марица Изток 2". Пред синдикатите тя е заявила, че до края на ноември мощността ще получи правото да не отговаря на приетите миналата година от съвет на министрите на околната среда на Евросъюза нови изисквания за изхвърляне на вредни вещества във въздуха от големите горивни инсталации. Според този регламент, предприятия, които не постигат повишените нива на очистване на своите емисии, трябва да спрат работа след 2021 г. Според съобщението на КНСБ Петкова е обявила, че очакваната дерогация ще е безсрочна. Само преди дни обаче зам.-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова изрично подчерта, че безсрочна дерогация не може да има. Изключение от новия регламент може да бъде давано само до 2030 г и то ако предприятията докажат, че необходимите им инвестиции за прилагане на екоизискванията имат тежка социална цена, надхвърляща ползите за околната среда и човешкото здраве. Николова обясни още, че до края на 2018 г. ще стане ясно коя от българските въглищни централи каква отсрочка за изключение от екоизискванията ще получи. Тя посочи също така, че има варианти за модернизацията и екологизацията на въглищните мощности у нас чрез еврофинансиране. Петкова е коментирала пред синдикатите и напрежението в ЕС по повод преминаването към нисковъглеродна икономика. Целта е постепенно да се достигне ниво от 32 на сто възобновяеми източници. Не само България, а и ЕС не е готов за такъв рязък скок, преходът трябва да бъде плавен, посочила тя. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров, от своя страна, изтъкнал напрежението в региона на енергийния комплекс "Марица Изток" и липсата на яснота за бъдещето му. Според него в подхода си за спасяване на големите енергийни мощности България трябва да ползва чуждия опит и посочил този на Полша, където отделни региони от консуматори са се превърнали в производители на енергия, което е намалило напрежението върху енергийната система. Той настоял за спешното приемане на енергийна стратегия до 2050 г. В отговор Петкова е заявила, че следващата седмица експерти от Министерството на енергетиката ще представят пред заинтересовани страни първоначални данни, свързани с разработваната Стратегия за устойчиво енергийно развитие с хоризонт 2030 – 2050 г. "Очертани ще бъдат основните тенденции при формиране на енергийния микс, произтичащи от европейското законодателството в областта на енергетиката", обявила тя, цитирана от пресцентъра ?. По думите ? страната ни следва да избере поетапния преход към нисковъглеродна икономика, за да се гарантират достъпни цени на енергията у нас.
Източник: Медия Пул (17.10.2018)

Националната електрическа компания ще продаде на АЕЦ „Козлодуй“ ротор високо налягане „Национална електрическа компания“ ЕАД ще може да продаде на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД ротор високо налягане от турбина К-1000-60/1500-2М. Роторът е част от старото оборудване за АЕЦ „Белене“ и в момента се намира на площадката. Продажбата ще бъде извършена чрез пряко договаряне между двете дружества. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание, съобщиха от правителствената информационна служба. Възможността за подобна сделка е регламентирана в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. В неговите текстове е посочено, че началната цена за продажбата се определя от независим оценител след прието решение на Министерския съвет. Роторът високо налягане от турбина К-1000-60/1500-2М е от съществено значение за изпълнение на програмите за продължаване на експлоатационния ресурс на двата блока на АЕЦ „Козлодуй“ и увеличаване на мощността им до 104%. По време на плановия годишен ремонт на 5-ти блок за 2018 г. е доказано, че роторът може да бъде използван за нуждите на централата. Производител на ротора високо налягане е ПАО „Турбоатом“, който е и собственик на всички необходими лицензионни и квалификационни документи. Доставката на ротора от друг производител е несъвместима със съществуващото оборудване и ще доведе до съществени технически затруднения при експлоатацията.
Източник: 3e-news (18.10.2018)

НЕК продава на АЕЦ "Козлодуй" ротор високо налягане "Национална електрическа компания" ЕАД ще може да продаде на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД ротор високо налягане от турбина К-1000-60/1500-2М. Роторът е част от старото оборудване за АЕЦ "Белене" и в момента се намира на площадката. Продажбата ще бъде извършена чрез пряко договаряне между двете дружества. Това е регламентирано в решение на кабинета, взето на днешното му заседание, съобщава правителствената пресслужба. Възможността за подобна сделка е регламентирана в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. В неговите текстове е посочено, че началната цена за продажбата се определя от независим оценител след прието решение на Министерския съвет. Роторът високо налягане от турбина К-1000-60/1500-2М е от съществено значение за изпълнение на програмите за продължаване на експлоатационния ресурс на двата блока на АЕЦ "Козлодуй" и увеличаване на мощността им до 104%. По време на плановия годишен ремонт на 5-и блок за 2018 г. е доказано, че роторът може да бъде използван за нуждите на централата. Производител на ротора високо налягане е ПАО "Турбоатом", който е и собственик на всички необходими лицензионни и квалификационни документи. Доставката на ротора от друг производител е несъвместима със съществуващото оборудване и ще доведе до съществени технически затруднения при експлоатацията, допълниха от МС.
Източник: Монитор (18.10.2018)

Плановият ремонт на шести блок на АЕЦ "Козлодуй" завърши. Вчера в 10 ч. и 48 мин. блокът, чийто реактор бе презареден със свежо гориво, бе включен в енергийната система, след като мина проверка и получи одобрение от Агенцията за ядрено регулиране. Пети блок на атомната централа работи със 100% натоварване на мощността, съобщиха от "Козлодуй".
Източник: Сега (23.10.2018)

Фондът за енергийна сигурност ще върти 2.23 млрд. лв. годишно Поскъпналите над два пъти парникови емисии в европейската търговия и новото изискване от средата на 2018 г. компонентата от цената на тока "задължение към обществото" да влиза във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) увеличават значително сумите, с които той ще оперира не само през тази година, но и следващите три. Така фондът ще върти 2.23 млрд. лв. годишно при досега постъпващи и изплащани от него средства с над 1.7 млрд. лв. по-малко. Това става ясно от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на финансовото министерство за периода 2019-2021 г. ФСЕС бе създаден в средата на 2016 г. с 5-процентни отчисления от продадения ток от всички електроцентрали и с приходите от търговията на държавата със спестените парникови емисии в резултат на свитата спрямо референтната 1990 година промишленост и намалените замърсявания на въздуха от предприятията. По-късно принудени да правят 5 на сто вноски във фонда бяха "Електоренергийният системен оператор" и "Булгартрансгаз". С парите се покриваха разходите на "Националната електрическа компания" (НЕК) за задължителното изкупуване на произведената от възобновяемите източници електроенергия по преференциални цени. Първоначалните преводи към държавната компания бяха около 350-450 млн. лв. годишно. Поправки в Закона за енергетиката от началото на 2018 г., влезли в сила от средата на годината, обаче увеличиха значително ролята на ФСЕС. От юли 2018 г. всички производители на ток с инсталирана мощност над 4МВ бяха принудени да продават своята електроенергия на борсата, а разликата между постигнатите там пазарни цени и определените от енергийния регулатор преференциални тарифи за тока от слънце, вятър и биомаса се покрива има от ФСЕС. В същото време във фонда започнаха да постъпват и сумите от компонентата "задължение към обществото", която е част от цената на тока, за да могат да се извършват тези нови разплащания. Изчисления на финансовото министерство сочат, че приходите от "задължение към обществото" във ФСЕС възлизат на 1.2 млрд. лв. годишно. Към тях се прибавят и рязко повишените приходи от продадените държавни парникови емисии заради поскъпването им от 9.8 евро за тон в началото на 2018 г. до 21.79 евро за тон през август и прогноза да ударят 25 евро до края на годината. Това ще донесе 530 млн. лв. повече от въглеродни емисии във фонда, в който през миналата година влязоха 244 млн. лв. от парниковата търговия. Отделно се оказва, че през 2019 г. България ще има право да продаде по-голямо от досегашното количество СО2 квоти на европейският пазар, което означава още повече приходи по това перо. Така в бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. за Фонда "Сигурност на електроенергийната система“ се предвижда неговите годишни разходи да са 2.23 млрд. лв. От тях около 1 млрд. лв. ще бъдат предоставени на НЕК за компенсиране на разходите му като обществен доставчик, който продължава да е длъжен да купува електроенергията от двете американски въглищни централи в комплекса "Марица Изток" и от всички възобновяеми източници с инсталирана мощност под 4 МВ. 1.230 млрд. лв. са предвидени за изплащане на договорите за премиране на разликата между пазарните и преференциалните цени на тока от топлофикационни централи и когенерации и слънчеви, вятърни и на биомаса електроцентрали с мощност до 4 МВ. Бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда Министерството на енергетиката да получи за извеждането от експлоатация на малките реактори на АЕЦ "Козлодуй" и за управлението на радиоактивни отпадъци 46 млн. лв. догодина, 47 млн. лв. - през 2020 г., и 50 млн. лв. - през 2021 г.. В тези суми влиза и издръжката на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци“. Ведомството ще получи и 28.2 млн. лв. за финансиране на разходи в изпълнение на Националния план за инвестиции до 2020 г. в сероочистващи инсталации за намаляване замърсявания на въздуха то въглищните централи.
Източник: Медия Пул (26.10.2018)

Търгът за АЕЦ "Белене" ще бъде пуснат до края на годината България ще обяви процедурата за избор на инвеститор за проекта АЕЦ "Белене" до края на годината, а документацията за това ще бъде готова до края на този месец. Това е съобщила министърът на енергетиката Теменужка Петкова, цитирана от РИА "Новости". Вчера и днес министърът участва в 16-ото заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество в Москва. Петкова ще представи пред руснаците предстоящата процедура за ядрената централа, както и междинните резултати от предпроектното проучване за газовия хъб край Варна. Ще се обсъдят и други теми - като това как да привлечем повече руски туристи, как по-добре да се организират детските почивки. Тема ще бъде и това как се движи търговията между двете страни. През лятото Народното събрание възложи на правителството и на министър Петкова да подготвят процедура за рестарт на проекта АЕЦ "Белене". Решението я задължи да изготви документацията за процедурата до края на октомври 2018 г. и да представи доклад за това в комисията по енергетика в парламента. Досега интерес към АЕЦ "Белене" са проявили от Китайската държавна ядрена корпорация, откъдето обаче настояха за държавна гаранция - нещо, което категорично се отхвърля от правителството. Включване в проекта допуснаха от руската "Росатом", а през последните месеци от проекта се интересуваше и френската "Фраматом". Впоследствие обаче стана ясно, че тя иска да участва само като доставчик на част от оборудването.
Източник: Сега (26.10.2018)

"Росатом" ще разгледа сериозно всякакъв вариант за участие в АЕЦ "Белене" Руската ядрена корпорация "Росатом" за пореден път и сега от най-високо ниво потвърди интереса си към възобновяването на строежа на АЕЦ "Белене", за което до края на годината българското правителство смята да обяви процедура за търсене на стратегически инвеститор на държавата в ядрения проект, който бе спрян през март 2012 г. заради липсата на пари. Това съобщиха от енергийното министерство след среща на министър Теменужка Петкова в петък последователно с руския си колега Александър Новак и с генералния директор на "Росатом" Алексей Лихачов. Петкова е в Москва за провеждането на 16-тото заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, чийто съпредседател е. Именно в рамките на работата на тази комисия са станали срещите ? в Новак и Лихачов. Двамата са потвърдили интереса на Русия към проекта, заявяван досега на по-ниско ниво от заместника на Лихачов – Кирил Комаров, в София през юли, когато каза, че "Росатом" е готова за АЕЦ "Белене" в удобна за правителството форма. Месец по-рано Вадим Титов, който отговаря за проектите на "Росатом“ в Централна и Югоизточна Европа, обяви, че "Росатом" е готова за незабавни преговори за АЕЦ "Белене". Откакто е спрян проектът с решения на правителството и парламента руската компания неведнъж е посочвала, че има интерес от възобновяването на проекта, тъй като дъщерното ? дружество "Атомстройекспорт" (АСЕ) е проектант и изпълнител на ядрената централа. След като през 2016 г. българската "Национална електрическа компания" (НЕК, собственик на проекта, бе принудена от арбитраж в Париж да плати на АСЕ 1.2 млрд. лв. за изработеното до 2012 г. оборудване за АЕЦ "Белене" и проектът глътна вече над 3.5 млрд. лв. правителството на Борисов търси начини да го възобнови. На Петкова бе възложено до края на октомври да бъде изготвена документация за провеждането на процедура за избор на стратегически инвеститор. Трябва да се реши също каква част от проекта ще запази НЕК и каква да бъде предложена на стратегически инвеститор. Досега твърд интерес за това е проявила само Китайската държавна ядрена корпорация, а от "Росатом" са обявявали, че ще продължат да са изпълнител на проекта чрез АСЕ и са готови да предложат финансиране по одобрената от Брюксел схема за заем от руската държава за строежа на унгарската АЕЦ "Пакш 2". Готовност за акционерно участие в проекта досега от руската корпорация не са обявявали. "Ние ще разгледаме сериозно всякакъв вариант за участие в проекта (АЕЦ "Белене"), определен от българската държава“, заявил Лихачов, след като Петкова го информирала, че подготовката на процедурата за стратегически инвеститор е във финалния си стадий. Тя е обяснила, че целта на българското правителство е реализация на ядрената централа на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ "Белене“ в отделно проектно дружество. Ако парламентът възприеме подготвеният проект, изборът на стратегически инвеститор може да стартира до края на годината му цитиран от енергийното ведомство, казала тя, цитирана от пресцентъра си. Според предишни нейни изявление дори в началото на 2019 г. може да се очаква да има избран партньор на НЕК в проекта. Преди срещата с Лихачов, интересът на руската страна да участва в процедура по изграждане на АЕЦ "Белене“ е била потвърден и от руския министър на енергетиката Александър Новак. Пред него Петкова е посочила, че българската страна ще разчита на ползотворно сътрудничество с "Росатом“, който е конструктор на АЕЦ „Белене“ и производител на оборудването за централата. Двамата министри са обсъдили развитието на двустранните отношения в областта на енергетиката и потвърдили съществуващия потенциал за задълбочаването им. С Лихачов разговор е имало и да ползотворното сътрудничество между двете страни при реализацията на програмата за удължаване живота на V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй“.
Източник: Медия Пул (29.10.2018)

АЕЦ “Козлодуй” с 69% ръст на печалбата АЕЦ “Козлодуй” отчита 69% ръст на печалбата за първите три тримесечия на тази година в сравнение със същия период на миналата. До края на септември 2018 г. печалбата достига 169, 6 млн. лв. спрямо 101 млн. лв. за година по-рано. Това показва отчетът на дружеството за първите 9 месеца на годината. Атомната централа има по сметки на дружеството 417 млн. лв., като това е увеличение с 227,5 млн. лв., сравнено с предходната година. Печалбата на Българския енергиен холдинг, в чийто състав влиза и АЕЦ “Козлодуй”, е 134,3 млн. лв. спрямо 116,2 млн. лв. за година по-рано. “Булгартрансгаз” отчита увеличение на печалбата с близо 20 млн. лв. на годишна база, като тя достига 68,8 млн. лв. Към 30 септември 2018 г. 484,19 млн. лв. са наличните средства на дружеството, като увеличението е с 54,43% спрямо същия период на м.г. След кратък период, в който Националната електрическа компания отчиташе печалба, сега тя е на загуба в размер на 153,4 млн. лв. Рекордьор по загуби в енергетиката обаче е държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”. Към 30 септември 2018 г. отрицателният финансов резултат е 260,4 млн. лв. Основна причина са разходите за квоти за емисии, струващи 259,1 млн. лв., което е близо 3 пъти увеличение спрямо 89,1 млн. лв. за същия период на 2017-а. Спад на печалбата отчита и Електроенергийният системен оператор. За третото тримесечие този спад е 18 млн. - 43,4 млн. лв. м.г. на 25,1 млн. лв. през тази. В държавната отбранителна индустрия ВМЗ-Сопот отчита спад на печалбата от 136,6 млн. лв. на едва 1,3 млн. лв.Финансовият отчет на “Кинтекс” показва, че дружеството достига 29,4 млн. лв. печалба спрямо 17 млн. лв. за година по-рано.
Източник: 24 часа (07.11.2018)

Управляващите поканиха едрия бизнес да стане акционер в АЕЦ Белене Въпреки че към момента трима инвеститори проявяват интерес към АЕЦ "Белене", кабинетът призова в проекта да се включат и индустриалните потребители на ток, които работят най-вече в тежката индустрия. Идеята е да се види дали те имат интерес да придобият миноритарни дялове или да сключат договори за изкупуване на тока, който ще се произвежда от Втора атомна. Вчера Министерският съвет одобри процедурата за търсене на стратегически инвеститор. Процедурата по избора ще се изпълнява в девет етапа, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя трябва да представи намеренията на правителството и пред депутатите в парламента. Петкова обясни, че към момента интерес към изграждането на централата са проявили фирми от Китай, Франция и Корея. Не е ясно защо в предложенията се включва и китайската Държавна ядрена корпорация, при положение че тя поиска държавна гаранция. От българското правителство неколкократно заявяваха, че държавна гаранция няма да има. От френската "Фраматом" вече заявиха, че имат интерес към Втора атомна, но се виждат само като доставчик на допълнителното оборудване. В същото време въпреки многобройните заявки от Русия официално не са проявили интерес към проекта. Коментираният вариант досега е те да се включат в него, но като строител или кредитор, не и като акционер. За да увеличат шансовете за изграждане на АЕЦ "Белене", от правителството са се спрели и на непопулярна мярка - освен стратегически инвеститор ще се търсят и няколко миноритарни участници. "Ще бъдат изпратени покани и до потенциални големи консуматори на електрическа енергия, които също биха проявили интерес за включване в проекта - дали с миноритарен дял, или с договор за изкупуване на енергията", каза енергийният министър. Отсега обаче е ясно, че едва ли много дружества биха проявили интерес към сключването на договори за задължително изкупуване на тока от централата. Причината е, че те работят на свободния пазар на ток, а отсега е трудно да се каже какви цени би постигнала Втора атомна на фона на ценовите динамики и спорното бъдеще на въглищните централи. От кабинета обаче смятат, че предварителните договори за изкупуване на ток "ще дадат сигурност, стабилност и предвидимост на приходите, ще гарантират финансиране от кредитни институции при по-благоприятни условия". facebook twitter ... Потребител Форум Сигнал Първа страница Наблюдател България Икономика Чужбина Култура Спорт Справочник После България Управляващите поканиха едрия бизнес да стане акционер в АЕЦ "Белене" Процедурата за избор на стратегически инвеститор започва в девет кръга с трима потенциални инвеститори 08 Ноем. 2018 автор Румяна Гочева 182 Снимка: БГНЕС Сред поканените за участие в проекта ще бъде и руската "Росатом". На снимката: Министърът на енергетиката Теменужка Петкова и зам. генералният директор на корпорацията Кирил Комаров при една от последните му визити в София. Въпреки че към момента трима инвеститори проявяват интерес към АЕЦ "Белене", кабинетът призова в проекта да се включат и индустриалните потребители на ток, които работят най-вече в тежката индустрия. Идеята е да се види дали те имат интерес да придобият миноритарни дялове или да сключат договори за изкупуване на тока, който ще се произвежда от Втора атомна. Вчера Министерският съвет одобри процедурата за търсене на стратегически инвеститор. Процедурата по избора ще се изпълнява в девет етапа, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя трябва да представи намеренията на правителството и пред депутатите в парламента. Петкова обясни, че към момента интерес към изграждането на централата са проявили фирми от Китай, Франция и Корея. Не е ясно защо в предложенията се включва и китайската Държавна ядрена корпорация, при положение че тя поиска държавна гаранция. От българското правителство неколкократно заявяваха, че държавна гаранция няма да има. От френската "Фраматом" вече заявиха, че имат интерес към Втора атомна, но се виждат само като доставчик на допълнителното оборудване. В същото време въпреки многобройните заявки от Русия официално не са проявили интерес към проекта. Коментираният вариант досега е те да се включат в него, но като строител или кредитор, не и като акционер. За да увеличат шансовете за изграждане на АЕЦ "Белене", от правителството са се спрели и на непопулярна мярка - освен стратегически инвеститор ще се търсят и няколко миноритарни участници. "Ще бъдат изпратени покани и до потенциални големи консуматори на електрическа енергия, които също биха проявили интерес за включване в проекта - дали с миноритарен дял, или с договор за изкупуване на енергията", каза енергийният министър. Отсега обаче е ясно, че едва ли много дружества биха проявили интерес към сключването на договори за задължително изкупуване на тока от централата. Причината е, че те работят на свободния пазар на ток, а отсега е трудно да се каже какви цени би постигнала Втора атомна на фона на ценовите динамики и спорното бъдеще на въглищните централи. От кабинета обаче смятат, че предварителните договори за изкупуване на ток "ще дадат сигурност, стабилност и предвидимост на приходите, ще гарантират финансиране от кредитни институции при по-благоприятни условия". ДЕВЕТТЕ КРЪГА Деветте етапа по процедурата ще минат през покана за заявяване на участие, покана за интерес към придобиване на миноритарно участие в проекта. На следващия етап от конкурса инвеститорите ще трябва да подадат заявления за участие. След разглеждането им ще бъде изготвен списък с предпочетените кандидати, от които ще се иска обвързваща оферта, а после те ще подпишат заявления за "тайна", за да получат пълен достъп до информацията за проекта. Следват още няколко етапа, като в последната фаза трябва да бъде подписан и договор, стига да има оферта, стигнала до финала.
Източник: Сега (08.11.2018)

НЕК затъва с нови 62.4 милиона лева Фирмите от българската енергетика завършват деветте месеца на годината с разнопосочни финансови резултати. Така, ако БЕХ, АЕЦ "Козлодуй" и "Булгаргаз" се отчитат с добра печалба, то НЕК, ТЕЦ "Марица-изток 2" и позабравеното "Булгартел" за пореден път са във финансова криза и вероятно отново ще търсят помощ. Заемите, които Българският енергиен холдинг (БЕХ) е раздал на дъщерни фирми и други партньори, вече достигат почти три милиарда лева. Към края на септември вземанията на дружеството са за 2.9 млрд. лв. в сравнение с 2.7 млрд. лв. година по-рано. Една от причините за увеличението са начислените лихви по заеми, отпуснати на НЕК. Отделно от това през август и размерът на вземанията на БЕХ от "Топлофикация–София" бе увеличен със 100 млн. лв. Тогава държавният холдинг пое част от задълженията на столичното парно към "Булгаргаз", за да може то да продължи да работи. Това показва финансовият отчет на холдинга към края на септември. През юли предприятието, снабдяващо софиянци с парно и топла вода, бе заплашено от кредитори с принудително събиране на дългове за около 100 млн. лева. Малко след това стана ясно, че енергийният холдинг се е разбрал с "Булгаргаз" да плати вместо "Топлофикация–София" за доставения природен газ, макар да не е съвсем сигурно, че парното в София няма скоро отново да изпадне в ситуация да не може да плаща. Иначе БЕХ приключва деветмесечието с печалба преди данъци от 137.7 млн. лв., което е ръст от 14.9 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Интересно е, че приходите от дивиденти на компанията растат с почти 23%, или с 19.5 млн. лв. Те идват основно от АЕЦ "Козлодуй", чиято печалба бележи ръст от 69% за деветте месеца на годината. Първа атомна се представя повече от добре с финансите си и не е чудно, че дружеството неофициално не бе съгласно с изказаната неотдавна идея за сливане с губещата ТЕЦ "Марица-изток 2". Дружеството приключва деветмесечието на плюс от 178 млн. лв. при печалба от 105 млн. лв. за същия период на миналата година. Отчетът на компанията показва, че приходите от продажба на ток са почти 812 млн. лв., с 22.4% повече (148 млн. лв.) в сравнение със същия период на 2017 г. Диспечерът "Електроенергиен системен оператор" също излиза на печалба (25 млн. лв.). На плюс са още "Булгартрансгаз" (76 млн. лв.) и "Мини Марица-изток" (3.5 млн. лв.). Доставчикът "Булгаргаз" отчита печалба от 10.1 млн. лв. на фона на 1 млн. лв. към края на септември 2017 г. Дори и със заеми от БЕХ обаче Националната електрическа компания (НЕК) влошава финансовия си резултат. Компанията е на загуба от 153.4 млн. лв., като спрямо същия период на миналата година се отчита влошаване на резултата с 62.4 млн. лв. Това показва, че не е постигнато подобрение на финансовото състояние на дружеството. НЕК продължава да изпитва затруднения при обслужване на задълженията си към доставчици и контрагенти, както и по кредитите към БЕХ, става ясно от отчета на дружеството. Върху лошия финансов резултат влияние оказали и "събития с необичаен характер", в т.ч. водени съдебни дела срещу дружеството. През настоящата година НЕК загуби две от заведените срещу компанията дела от "Обединени енергийни търговци" и "Уорли Парсънс", като общо финансовите загуби за дружеството са около 61 млн. лв. по двата казуса, пише в отчета. Загуба трупа и ТЕЦ "Марица-изток 2", която към края на септември е на минус преди данъци с 260.4 млн. лв. Основната причина за слабия резултат са плащанията за скъпи емисии парникови газове, които цапащата централа трябва да купува, както и с 5-процентните вноски, които дружеството трябва да прави всеки месец във фонд "Сигурност". На загуба е и "Булгартел". Дружеството, което принципно се занимава с осигуряване на държавната телефония, реализира загуба в размер на 415 000 лв.
Източник: Сега (12.11.2018)

Загубата на НЕК се увеличи до 153 млн. лева Националната електрическа компания е загубила нови 78.9 млн. лв. през третото тримесечие, с което загубата за 2018 г. вече е 153.4 милиона. За сравнение - през същия период на 2017 г. отрицателният финансов резултат е бил 90 млн. лева. Това е факт, въпреки че дружеството е спечелило 100 млн. лв. повече от продажбата на ток на свободния пазар и ВЕЦ-овете му са произвели два пъти повече електроенергия през периода спрямо година по-рано. "Отчетената загуба за периода януари - септември показва, че не е постигнато подобрение на финансовото състояние. Въпреки увеличения обхват на компенсаторните механизми те не са достатъчни за покриването на всички разходи на дружеството", признават от електрическата компания. НЕК продължава да изпитва затруднение и при обслужването на задълженията си към доставчици и контрагенти, както и по кредитите си, които са над 4 млрд. лева. Наред с това непокритата загуба от предишни периоди е близо 1.2 млрд. лв., а като цяло стойността на текущите пасиви на дружеството надвишава тази на текущите активи над два пъти. Компанията продължава да работи в условията на влошен паричен поток и отрицателен нетен оборотен капитал - 645 млн. лв., или с 83 млн. повече в сравнение с края на 2017 г. През последното тримесечие на годината, когато се увеличава потреблението на електроенергия на регулирания пазар, се очаква дружеството да излезе на печалба. Но заличаването на натрупания отрицателен финансов резултат е нереалистично, се казва в доклада. Няколко са причините НЕК да работи на такава голяма загуба. На първо място е увеличението на средната цена на закупената електроенергия – от 162.13 лв./МВтч през 9-те месеца на 2017 г. до 182.81 лв./МВтч през същия период на тази година. "Това се дължи на по-лошата структура на закупената електроенергия, с която дружеството участва на електроенергийния пазар", обясняват от компанията. А причина е в намаленото с 27.6% участие на АЕЦ "Козлодуй" и по-малкото натоварване на двете американски централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", за сметка на ВЕЦ и ТЕЦ "Марица-изток 2", което обаче води до увеличение на разходите за разполагаемост, а оттам и на средната цена на закупения ток. В същото време електрическата компания продава тока по регулирана от КЕВР цена - 71.71 лв./МВтч. Разликата би следвало да се компенсира от цена "задължение към обществото", която плащат всички потребители, както и от фонда "Сигурност на електроенергийната система", но очевидно това не е достатъчно. Допълнителен неблагоприятен ефект оказва поскъпването на квотите за вредни емисии - повече от три пъти в рамките на годината. Централите с дългосрочни договори купуват от международните борси необходимите им квоти CO2 и след това ги префактурират към НЕК, което също повишава средната цена на закупувания ток. Отделно за 9-те месеца на 2018 г. са осчетоводените и разходи от 76.2 млн. лв. за закупени емисии, които обаче се отнасят за 2017 г., когато иначе счетоводно НЕК завърши на печалба за пръв път от 5 години. Сред причините за влошеното финансово състояние са и загубените арбитражни дела от "ОЕТ - Обединени енергийни търговци" и "Уорли Парсънс", които са съответно за 8 млн. и за 53 млн. лева. "Всичко това не може да се компенсира от реализираните продажби на свободния пазар, които се увеличават двойно до 193 млн. лева", посочват още от дружеството. Освен загубата с почти 100 млн. лв. се увеличават и задълженията на НЕК и вече са над 4.1 млрд. лева. Малко повече от половината от тази сума дружеството дължи на БЕХ. Става дума за двата големи заема по над милиард (от 2014 г. и от 2016 г.), които бяха отпуснати съответно за консолидиране на стари задължения и забавени плащания към АЕЦ "Белене", както и за изплащане на задълженията към американските централи "Ей и Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Към други свързани лица като АЕЦ "Козлодуй", ЕСО и ТЕЦ "Марица-изток 2" дълговете са още около 160 милиона. На Министерството на енергетиката пък НЕК има да връща 880 млн. лв., които са част от предоставената държавна помощ за погасяване на задълженията си по загубеното арбитражно дело за "Белене". Търговските и други задължения на дружеството са 300 млн. лв., а банковите заеми - още 82 млн. лева.
Източник: Капитал (13.11.2018)

АЕЦ "Козлодуй" е с ново ръководство С решение на Съвета на директорите - СД на "Български Енергиен Холдинг" ЕАД е извършена промяна в ръководния състав на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. На мястото на Иван Андреев, като член на СД и изпълнителен директор, застава Наско Михов. Решението за освобождаването на поста е поискано лично поради здравословни причини. Промените влизат в сила от деня на вписване на решенията в Търговския регистър към Агенцията по вписвания. Наско Михов е заемал ръководни длъжности в енергетиката. Има 16-годишен опит в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и 2-годишен стаж в ДП "Радиоактивни отпадъци". Работил е и в Министерство на финансите.
Източник: News.bg (21.11.2018)

Ядреният бизнес на БЕХ процъфтява, НЕК потъна още в червената зона ЕСО и държавните мини се съживяват след лошите показатели от лятото АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" отчитат отлични финансови резултати за деветмесечието на 2018 г. Мини "Марица Изток" и "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) се съживяват след влошените показатели за шестмесечието. "Булгаргаз" обаче отстъпва съществено назад от добрите си резултати преди три месеца, а "Националната електрическа компания" (НЕК) и ТЕЦ "Марица Изток 2" потъват още по-дълбоко в червената зона. Тяхната компания майка "Български енергиен холдинг" (БЕХ) също подобрява финансовите си показатели благодарение на процъфтяващия ядрен бизнес. Това сочат финансовите отчети на държавните енергийни дружества под шапката на БЕХ, публикувани на сайта на Министерството на финансите. От данни се вижда, че подобряването на по-голямата част от държавната енергетика се дължи на повишените цени на тока на свободния пазар, макар това изобщо да не важи за въглищната електроцентрала, както и на поскъпналия газ. Резултатите можеше да са още по-добри, ако "Булгаргаз" не беше загубил над 44 млн. лв. от обезценки на несъбрани вземания от топлофикации и от потъналите във фалиралата Корпоративна търговска банка депозити. Негативно влияние оказват драстично поскъпналите парникови квоти, които държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" трябва да купува, за да компенсира изхвърляните в повече вредни газове във въздуха. Друг негативен фактор е намаленият с 1 млрд. куб. м транзит на руски природен газ, както и увеличената задлъжнялост на част от дъщерните дружества към собственика им БЕХ и неговата към кредитори. Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" продължава да пропада Държавната въглищна централа, която на полугодието отчете загуба от 122 млн. лв., драстично е влошила финансовия си резултат и вече е на минус 265 млн. лв. Дружеството, което се отказа от сигурни приходи от студения резерв и те отидоха в купената от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна", отчита с 54 млн. лв. по-малко приходи от свободния пазар, независимо че цените там се повишиха в този период. Като цяло приходите от реализирана продукция на централата за периода са намалели с 9 млн. лв. до 432.4 млн. лв. Повишени са обаче постъпленията от предоставена разполагаема мощност на НЕК, с което бе оправдано и развалянето на договора с ЕСО за студен резерв и неучастие в следващи търгове за стендбай мощности, от което ТЕЦ "Варна" си осигури 27 млн. лв. приходи. Задълженията на ТЕЦ "Марица Изток 2" вече са 1.199 млрд. лв. Те обаче ще нараснат още, тъй като предстои БЕХ да купи парникови квоти за дейността на въглищната мощност и разходите да бъдат оформени като поредният вътрешен заем към дъщерната фирма. Загубата на НЕК надхвърли 153 млн. лв. НЕК, която за шестмесечието отчете загуба от 74 млн. лв., е задълбочила съществено негативния си финансов резултат и "дупката" вече е 153.410 млн. лв. - тоест, влошаване с 62.473 млн. лв. спрямо същия период на 2017 г. От данните става ясно, че това се дължи най-вече на платените 61 млн. лв. по дела, спечелени от фирмите "ОЕТ" ("Обединени енергийни търговци") и "УорлиПарсънс". Делото с ОЕТ нашумя най-вече заради поредицата от опити да се повдигне обвинение срещу съдия Румяна Ченалова за извършено престъпление по служба и документно престъпление, докато гледала този казус и така ощетила НЕК. Според прокуратурата бившата съдийка и основен участник в записите от "Яневагейт" е ощетила държавната компания. В момента случаят се гледа от спецсъда, но от отчета на електрическата компания става ясно, че е платила на ОЕТ 8 млн. лв. по претенцията на фирмата за надплатени от нея суми за зелена енергия. На инженер-консултанта за строежа на АЕЦ "Белене" – "УорлиПарсънс", който осъди НЕК за преждевременно прекратяване на договора по проекта, са платени 53 млн. лв., макар решението на арбитражния съд да бе за 32 млн. евро. Въпреки че НЕК имаше тримесечен срок да реши дали да обжалва плащането, компанията е предпочела да не прави това, а е платила. Дружеството посочва в отчета си, че продължава да работи в условията на отрицателен нетен оборотен капитал и влошен паричен поток. НЕК е закупила с близо 10% по-малко електроенергия, а в същото време е продала по-малко балансираща енергия и така приходите ? са спаднали с 23.7 на сто. Заради много дъждове, водноелектрическите централи на държавното дружество са изработили повече енергия, но това се е отразило върху степента на натоварване на т.нар. американски централи - "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "Контур.Глобал Марица Изток 3". Така НЕК им е плащала за пълна разполагаемост – тоест да може да ползва тока им по всяко време, а е ползвала едва половината от капацитетите им. Също така НЕК е увеличила значително разходите за закупуване на въглеродни емисии за дейността на тези две централи. Това е нейно задължение по силата на дългосрочните договори и платената за целта сума е над 76 млн. лв. Мините излизат от червената зона След като на полугодието Мини "Марица Изток" отчетоха загуба от над 3 млн. лв., три месеца по-късно отрицателният резултат е преодолян и записаната печалба е 3.564 млн. лв. Въпреки това спрямо същия период на предходната година влошаването е съществено, тъй като тогава е била отчетена печалба от близо 41 млн. лв. Въгледобивното дружество обаче е изчистило задълженията си към енергийното министерство за концесионната такса в размер на 18 млн. лв. Мините все пак отчитат спад на приходите от продукция с 54 млн. лв., което е над 13 процента по-малко в сравнение с деветте месеца на 2017 г. Дружеството увеличава и задълженията си и те вече са за 65.8 млн. лв. Близо 30% ръст на износа на ток, но спад в приходите на ЕСО "Електроенергийният системен оператор" също се съживява и преодолява регистрирания в края на юни спад на печалбата до 7.6 млн. лв. В края на септември е наваксал до положителен резултат от над 25 млн. лв., но това е под постигнатите 43.404 млн. лв. година по-рано. ЕСО отчита ръст в износа на ток с над 29 процента до 5.675 млн. МВтч, но като цяло приходите му са намалели с 10 на сто в сравнение със същия период на миналата година или 52 млн. лв. Това се е случило най-вече заради спадналите постъпления от достъп на възобновяеми енергийни източници до преносната мрежа на ЕСО, от продажбата на балансираща енергия и заради междуоператорското компенсиране. "Булгартел", телекомуникационното дружество на БЕХ, също подобрява (макар и слабо) състоянието си, намалявайки загубата си до 415 хил. лв., докато преди година тя е била 439 хил. лв. Основните приходи на дружеството, което има свой филиал в Македония, са от предоставяни услуги на собственика си БЕХ и "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", ЕСО и Мини "Марица Изток". "Булгаргаз" дръпва назад Държавният газов доставчик "Булгаргаз" отчете на полугодието чиста печалба от над 47 млн. лв. Сега положителният финансов резултат се е свил до 10.172 млн. лв. Все пак представянето е по-добро спрямо година по-рано, когато нетната печалба е била малко над 1 млн. лв. Снабдителят отчита реализирани с 5.8% по-малко количества руски природен газ на пазара. За периода дружеството не е купувало газ от местен добив. Приходите от продажби намаляват с над 6 процента. Принос за влошените резултати има обезценяването на вземания от топлофикации длъжници и на депозираните в КТБ близо 17.5 млн. лв. Дружеството сега може да си търси от фалиралата банка едва 561 хил. лв. Заедно с обезценените и продадени на цесия дългове на топлофикациите, загубената сума достига 44.523 млн. лв. От отчета става ясно, че "Булгаргаз" е продал не само на собственика си БЕХ борча на "Топлофикация София" за близо 100 млн. лв., но и на НЕК – дълговете на топлофикациите в Плевен, Бургас и Петрич. Отделно газовото дружество има да си прибира още 73.844 млн. лв., а самото то дължи над 34 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" остава отличникът в групата Ядреният оператор в държавната енергийна група продължава да е отличникът ? с чиста печалба от 170 млн. лв. като за три месеца тя е значително нараснала спрямо постигнатите близо 99 млн. лв. положителен резултат в края на юни. Представянето спрямо отчетената преди година 147 млн. печалба е много добро. Тези резултати се дължат най-вече на повишената мощност на VІ блок след ремонта и удължаването на живота му до 104 процента и намаленото време за планов годишен ремонт и презареждане с гориво на V блок. Макар цените на атомната централа на регулирания пазар да са намалени с 92 ст/МВтч през юли с решението на енергийния регулатор, дружеството е успяло да се възползва от повишените цени на тока на свободния пазар. Така приходите от продажбите на ток са се увеличили с 22 на сто. Принос за подобряване състоянието на атомната централа има и издължаването на 117 млн. лв. от НЕК за закупена енергия. Спад на транзита на руски газ Газовият оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) отчита счетоводна печалба от 76.467 млн. лв. за деветмесечието, докато преди година тя е била малко над 52 млн. лв. В края на юни 2018 г. чистият положителен резултат бе 47.113 млн. лв. Дружеството отчита повишени с над 6 на сто приходи от балансиране и продажби, но също така и спад в постъпленията от транзита на руски природен газ през България. Пренесените количества са с над 1 млрд. куб. м по-малко спрямо миналата година. Спадът е най-вече за обемите към Турция – с 15 на сто, и за Македония. Увеличен обаче е транзитът до Гърция с над 16 процента. От тази дейност газовият оператор е получил 147.960 млн. лв. срещу 154.784 млн. лв. година по-рано. БТГ също е потърпевш от обезценка на вземане от КТБ, което е намалено с над 2.5 млн. лв. Компанията майка БЕХ получила четвърт повече дивиденти Собственикът на тези дружества – БЕХ, също отчита подобрение на финансовия си резултат, благодарение на платения солиден дивидент от ядрената централа. Печалбата е повишена до 137.706 млн. лв. - малко повече спрямо постигнатия в края на юни резултат от 132 млн. лв. Това се дължи на повишените с близо 23 на сто или 219 млн. лв., платени от дъщерните дружества дивиденти за управление. Реално обаче огромната част от тези плащания се пада на АЕЦ "Козлодуй", а закъсалите финансово не са внесли нищо. От отчета на БЕХ става ясно, че холдингът вече е предоставил заеми на дъщерните си дружества за 2.996 млрд. лв., а неговите пасиви достигат 3.328 млрд. лв. заради новата облигационна емисия. Наскоро обаче БЕХ погаси изцяло първия си облигационен заем и в момента задължнялостта му е по-ниска от записаната в отчета за деветмесечието.
Източник: Медия Пул (22.11.2018)

Заводи в Стара Загора обявиха, че спират работа заради високата борсова цена на тока Четвърти ден заводът "Чугунолеене" в Първомай е със спряно производство. С ограничена дейност са и други две големи предприятия от старозагорския "Холдинг Металик" - "Енергоремонт – Гълъбово" и "Металик". Три от дружествата на "Холдинг Загора" също обявиха, че спират производството си. Това са "Прогрес", "Пресков" и "Хранинвест - ХМК", чието производство е силно енергоемко. Собствениците на заводите посочват, че спирането е заради висока цена на тока на свободния енергиен пазар, която от средно 89 лв./МВтч през ноември стигна до над 207 лв. на 3 декември. За утре договорените количества електроенергия са на цена от 170 лв. за мегаватчас.Според участници на пазара причината за ръста в цената е ограниченото предлагане, което изцяло зависи от държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК. Също така цените се повишават навсякъде в региона. Но е факт, че високите цени са валидни и за всички останали производства в страната. Но други предприятия от страната не спират дейност, а мярката се предприема от два старозагорски холдинга.
Източник: Капитал (04.12.2018)

Заводи в Стара Загора обявиха, че спират работа заради високата борсова цена на тока Четвърти ден заводът "Чугунолеене" в Първомай е със спряно производство. С ограничена дейност са и други две големи предприятия от старозагорския "Холдинг Металик" - "Енергоремонт – Гълъбово" и "Металик". Три от дружествата на "Холдинг Загора" също обявиха, че спират производството си. Това са "Прогрес", "Пресков" и "Хранинвест - ХМК", чието производство е силно енергоемко. Собствениците на заводите посочват, че спирането е заради висока цена на тока на свободния енергиен пазар, която от средно 89 лв./МВтч през ноември стигна до над 207 лв. на 3 декември. За утре договорените количества електроенергия са на цена от 170 лв. за мегаватчас. Според участници на пазара причината за ръста в цената е ограниченото предлагане, което изцяло зависи от държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК. Също така цените се повишават навсякъде в региона. Но е факт, че високите цени са валидни и за всички останали производства в страната. Но други предприятия от страната не спират дейност, а мярката се предприема от два старозагорски холдинга. "Решихме, че отново има грешка в изчислението на цената на сегмент "ден напред", както се случи на 11 октомври. Тогава борсата излезе с оферта за следващия ден от 595.98 лв. за МВтч, но по-късно призна за грешка и сесията беше анулирана, а цената преизчислена. Този път обаче се оказа, че цифрата е вярна", коментира директорът на "Чугунолеене" инж. Живко Станилов. Заводът има да изпълнява спешни поръчки, но дошлите на работа работници се връщат. "Металик холдинг" излезе с вътрешна заповед предприятията да спрат работа, ако цената на тока е повече от 90 лв./МВтч. "Необяснимият марж в дневната цена на тока на свободния пазар поставя в тежко положение всички предприятия в България и създава реален риск от фалити", е коментарът на ръководството на холдинга. Днес базовата цена на тока беше 207.21 лв., като в пиковите часове между 9 и 20 часа цената на тока е 256.86 лв. От "Холдинг Загора" пък посочват, че има постоянно и необосновано повишаване на цената на електрическата енергия, която в началото на годината е била 120 лв./МВтч с включени всички допълнителни такси, а сега е над 300 лв. за мегаватчас. По принцип цените на електроенергията на борсовия сегмент "Ден напред" не би следвало да са от особено значение за големите индустриални консуматори, тъй като те могат да се договарят дългосрочно с търговците на ток или дори сами да си купуват от борсата. При такива сделки се постигат значително по-ниски цени - в средата на ноември например АЕЦ "Козлодуй" предложи няколко пакета електроенергия за общо 200 млн. лв. при цена около 90 лв./МВтч. На 30 ноември пък ТЕЦ "Марица-изток 2" пусна търгове при начална цена 110 лв. за мегаватчас, на които не се яви нито един купувач. По този повод от "Холдинг Загора" обясниха за "Капитал", че потреблението на електроенергия в техните дружества варира от 2 до 14 мегавата на час и трудно може да се обезпечи с дългосрочен договор, чиито количества са фиксирани. "Около 60% от необходимата ни електроенергия купуваме по дългосрочни договори, но останалото осигуряваме чрез борсата на сегмент "ден напред", казва Антон Андронов, който е един от съдружниците в холдинга. Конкретни решения на създалата се ситуация обаче не се предлагат.
Източник: Капитал (04.12.2018)

Енергийната комисия в ЕП прие доклада на Петър Курумбашев за АЕЦ „Козлодуй“ Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП (ITRE) прие с голямо мнозинство (38 гласа „за“ и 3 гласа „против“) доклада за извеждане от експлоатация на ядрените мощности в АЕЦ „Козлодуй“ в България и АЕЦ „Бохунице“ в Словакия, по който основен докладчик е Петър Курумбашев. След редица проведени преговори, водени от българския евродепутат, енергийната комисия на парламента постигна компромис – минимум, а не максимум 50% от средствата, както предлагаше ЕК, необходими за извеждането от експлоатация на ядрените реактори, да бъдат предоставени от Европейския съюз. Комисията подкрепи и предложението на Курумбашев средствата да следват практиката на предишната програма, в която България получи 60% от необходимите средства от ЕС. „По моя инициатива беше прието и допълнение, което ясно показва, че тези реактори са били преждевременно затворени – особено що се отнася до блок III и IV на АЕЦ „Козлодуй“, които и до днес можеше да работяти да произвеждат, при цена 100 лева на мегаватчас, електроенергия за около 400 милиона евро годишно. Едно е, ако говорим за суверенно решение, взето от суверенни държави. В нашия случай, обаче, говорим за условие, поставено от Европейския съюз, който по това време се състоеше от 15 държави членки.“
Източник: Стандарт (05.12.2018)

Държавата с блокираща квота в АЕЦ "Белене" Енергийният министър Теменужка Петкова очаква в рамките на една година да приключи процедурата за търсене на стратегически или миноритарни акционери в проекта за строеж на АЕЦ "Белене". Пред парламента в петък тя заяви, че националният интерес в проекта ще е защитен с блокираща квота, която може да е акционерно участие от 34 на сто, но може и да е определена в устава на бъдещата компания и да важи и при 10 на сто държавен дял. Тя също така коментира, че няма опасност евентуално подновеният строеж да предизвика фалита на работещата в момента ядрена централа в Козлодуй. Петкова каза, че е обсъждан финансов модел за финансиране с 20% собствени средства, а останалите ще се набавят с кредити. Тя посочи, че пред кандидатите да довършат проекта ще се постави условие за блокиращата квота на държавата и отново изтъкна, че ще бъде изключена възможността да се правят промени по техническия дизайн на АЕЦ "Белене. Сред условията на процедурата било включено проектната компания за построяването на ядрената централа да се ангажира с доставката на свежо ядрено гориво. Според споразумението с руския проектант, доставчик и изпълнител на проекта "Атомстройекспрот" в цената на изграждането влиза първото зареждане с руско свежо ядрено гориво при въвеждането в експлоатация, а след това операторът на мощността ще трябва да обявява търгове за горивото, което може да е не само руско. След като преди това Петкова каза, че предимство ще се дава на оферти на инвеститори, предлагащи да построят новата атомна мощност за осем години срещу 9 млрд. евро и след това да възложат управлението й на АЕЦ "Козлодуй", сега тя допълни, че условие в конкурса ще е бъдещият оператор на АЕЦ "Белене" да има опит в експлоатацията на реактор ВВЕР-1000. Като се изключи действащата държавна ядрена централа, на това условие отговарят Китайската национална ядрена корпорация, която работи по такива проекти с руската "Росатом" и самата "Росатом", която притежава "Атомстройекспорт", но засега не е казвала дали има интерес към проекта не само като строител, но и като акционер.
Източник: Дума (10.12.2018)

Старозагорски заводи заплашиха със спиране. После получиха евтин държавен ток Докато бизнес организации и компании недоволстват от поскъпването на електроенергията през последните седмици и монополът на държавата при предлагането, един малко известен търговец успя да си купи голямо количество ток през борсата на изключително изгодна цена - 20% под пазарната. Непознатият посредник "Загора Енерджи" всъщност е част от "Холдинг Загора", чийто заводи "Прогрес", "Пресков" и "Хранинвест - ХМК" заплашиха преди седмица да спрат производство именно заради поскъпването на електричеството. От сделката необявеният държавен продавач на електроенергията е загубил близо 5 млн. лева, тъй като я е продал доста под пазарното ниво. Кой точно е той остава тайна, тъй като правилата на Българската независима енергийна борса не предвиждат публикуване на името му. Но списъкът с възможностите не е дълъг и включва едва три държавни дружества: АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК. Точно затова сделката повдига съмнения за предварително договорен подарък, след заплахите за протести от старозагорските предприятия. Особености на сделката Търговецът "Загора Енерджи" бе обявил в сряда, че иска да закупи 103 мегавата базова мощност за периода 1 януари - 31 март 2019 г. на цена от 86.03 лв. за мегаватчас. За сравнение ден по-рано държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" продаваше пакети за първите месеци на следващата година на цени от 106 лв./МВтч до 116 лв./МВтч и за тях се намери купувач. А миналата седмица бяха постигнати и стойности от над 120 лв./МВтч. Логиката е продавачите да гонят именно тези вече установени нива, за да получат максимална печалба. Въпреки това се намира някой, който е склонен да приеме по-ниската оферта на "Загора Енерджи" и съответно да загуби пари. В конкретния случай става дума за общо количество от 222 377 МВтч, което е продадено за 19.1 млн. лв. (по 86.03 лв./МВтч) вместо за 24.4 млн. лв. при цена от 110 лв./МВтч, например. Пред "Капитал" Антон Андронов, който е един от съдружниците в "Холдинг Загора", обясни, че електричеството ще се използва изцяло за производствените нужди на дружествата от холдинга, но не коментира параметрите на самата сделка както и кой е продавачът. Източници от пазара обаче посочват, че толкова ниска цена може да предложи единствено АЕЦ "Козлодуй". Последно на 20 ноември атомната централа пласира пакет от 70 мегавата базова мощност за 2019 г. при цена от 91.1 лв./МВтч. За едни има, за други не По принцип няма никакви ограничения за това на каква цена ще се сключват сделките на енергийната борса - би следвало тя да се формира на чисто пазарен принцип от търсенето и предлагането. В случая старозагорският търговец е сложил оферта, която няма логика да бъде харесана от производител. Но такъв се намира по неясни какви непазарни мотиви. Схемата явно не работи за всеки. Например, днес има шест подобни и дори по-добри оферти от тази на "Загора Енерджи", но продавачи не се явиха на нито един от тях. "Лукойл Нефтохим Бургас" например е обявил, че иска да купи 20 мегавата базова мощност за януари и февруари при цена от 105 лв./МВтч или с 22% над тази на старозогорския търговец. "Гранд енерджи дистрибюшън" пък пуснал оферта за 50 мегавата мощност за първите три месеца на новата година при цена 94.3 лв./МВтч. Само с 40 стотинки по-ниско е предложението на "ЧЕЗ Трейд" за същата мощност и същия период. Търгове на цени от 87 до 89 лв./МВтч са инициирали още "Мост енерджи", "ЧЕЗ Разпределение" и "Юропиан трейд оф енерджи".
Източник: Капитал (14.12.2018)

Държавата продаде ток за 183 млн. лв. през борсата Последната работна седмица на година се оказва изключително успешна за държавните производители на електроенергия АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". В два последователни дни - на 17 и на 18 декември, централите успяха да пласират големи количества от тока си за 2019 г. на доста по-високи от първоначално обявените цени. При очаквани приходи от 161 млн. лв. общата стойност на сключените сделки е 183 милиона. Това е пореден сигнал, че разходите за ток на бизнеса през 2019 г. ще бъдат значително по-високи, отколкото бе прогнозирано от Комисията за енергийно и водно регулиране. Поскъпването, от една страна, е продиктувано от регионалните пазари и по-скъпите квоти за CO2, но от друга - все още единствен доставчик на базова електроенергия (с постоянна мощност за целия срок на договора) са държавните централи и те без много усилия могат да влияят на цените, като ограничават предлагането. Продажбите на електроенергия са реализирани на борсовия сегмент "Централизиран пазар за двустранни договори", където търговете се обявяват предварително и всички желаещи имат достъп до тях. Обикновено купувачите предлагат близка до началната цена, често само с няколко стотинки по-висока, но този път е имало истинско наддаване. В резултат постигнатите цени са с 10-15% по-високи от стартовите. На 17 декември например ТЕЦ "Марица-изток 2" проведе три търга, всеки за 50 мегавата мощност. Минимумът, който се очакваше да получи от тях, бе 25 млн. лв., но в крайна сметка бяха подписани договори за 27.2 милиона. Първият бе за доставки през януари 2019 г. и имаше начална цена 114 лв./МВтч. От това дружеството очакваше да спечели 4.2 млн. лв., но постигнатата средната стойност на подписаните договори бе 121.05 лв./МВтч и съответно приходите се увеличиха до над 4.5 милиона. При втория пакет, който включваше електроенергия за периода 1 януари - 28 февруари, цената се повиши от 115 до 124.41 лв. за мегаватчас и донесе около 650 хил. лв. допълнителни средства за ТЕЦ-а. Но най-успешна се оказа продажбата на ток за първите три месеца на годината - тя започна при цена 117 лв./МВтч и завърши 128.5 лв./МВтч, което генерира 1.2 млн. лв. над очакванията. При сделките на АЕЦ "Козлодуй" наддаването от страна на купувачите е било по-голямо, което е обяснимо с по-ниската начална цена. На 18 декември атомната централа обяви, че продава два пакета електроенергия за цялата 2019 г., съответно за 100 и за 90 мегавата мощност. Стартовата цена на търговете бе от 84.78 лв. до 85.46 лв. за мегаватчас. При така заложените параметри приходите биха били 136 млн. лв. Високите оферти на купувачите обаче осигуриха 155.7 млн. лв. постъпления за АЕЦ-а. Средната стойност на договорите е 97.5 лв./МВтч, или почти 15% над първоначалната. От сайта на Българската независима енергийна борса се вижда, че в търговете са участвали редица търговци на ток. Доставки от ТЕЦ "Марица-изток 2" са си осигурили "ЧЕЗ Трейд България", "Енерго-про Енергийни услуги", "Юропиан трейд оф енерджи", "Гранд енерджи дистрибюшън", "Алпик енерджи", "Енерджи маркет", "ЕВН трейдинг Саут Ийст Юръп", датската Danske Commodities, както и словенските GEN-I и Slovenska energetska druzba, d.d. Сред купувачите са още "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Петрол". За тока на АЕЦ-а кандидатите разбираемо са били доста повече. Освен споменатите вече договори за определена мощност са успели да подпишат още Електроенергийният системен оператор, електроразпределителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", "Елпетра енерджи", "Енекод", "Енергео", "Енергоинвестмънт", "Енерджи съплай", "Ритъм-4" и други. Впечатление обаче прави присъствието на "Енерджи МТ". В съобщение на сайта си дружеството обяви през лятото, че дейността по продажба на електрическа енергия на крайни клиенти ще бъде преустановена след края на 2018 г., а пред "Капитал" собственикът и управител Румяна Георгиева обясни, че решението е взето с оглед на пазарната конюнктура, в която няма дългосрочна визия за пълна либерализация на пазара и също така има голяма доза непредвидимост. Това означава, че настоящата покупка на ток от АЕЦ "Козлодуй" (поради правилата на борсата конкретното количество не е известно) е с цел бъдеща препродажба при по-добри пазарни условия, каквито очаквания има за енергийния пазар особено след средата на 2019 г.
Източник: Капитал (19.12.2018)