Дъщерно дружество на Албена обезпечава кредит за 13,7 млн. евро с ипотека Дъщерното дружество на Албена АД - „Бялата лагуна“ АД, подписа договор за учредяване на ипотека за обезпечаване на кредит в размер на 13,7 млн. евро, съобщи публичната компания чрез БФБ – София. Ипотеката е в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. По силата на ипотеката се предоставят като обезпечение дълготрайни активи на дъщерното дружество на стойност 35,3 млн. лв.За сключените сделки е взето решение на извънредното общо събрание на акционерите на Албена АД, проведено на 12 декември 2016 г., и е дадаено одобрение от Съвета на директорие на 30 ноември. От началото на годината акциите на Албена поскъпват с 20,05%. Пазарната капитализация е 256,388 млн. лв. Албена АД отчете силен туристически сезон с ръст на нетната печалба от 55% на годишна база до 24,75 млн. лв. за деветмесечието на 2016 г., както и повишение на приходите с 9,68% на годишна база до 76,81 млн. лв. за деветмесечието на тази година спрямо това на миналата.
Източник: Инвестор.БГ (05.01.2017)

АЕЦ "Козлодуй" е принудена да продава на борсата произведения от нея ток на двойно и тройно по-ниска цена. При условие че централата произвежда електроенергия за 1 милиард лева, печалбата й е 1 милион лева. Това изчисли вчера бившият енергиен министър Румен Овчаров. Част от електроенергията на Първа атомна се произвежда за регулирания пазар, а друга отива на свободния и може да се купи на други цени, откъдето идвала и разликата. Квотата обаче всяка година се определя с решение на енергийния регулатор. За 2016 г. тя бе 25% към 75% в полза на свободния пазар. "Кой я купува тази електроенергия на по-ниската цена? Някой ще провери ли кои са тези фирми? Кой им организира доставяне на електроенергия на значително по-ниски, преференциални цени? И какъв е ефектът за електроенергийната ни система от цялото упражнение?", възмути се Овчаров пред БНР. В продажбата на ток могат да участват над 60 фирми, показа справка на в. "Сега". Кой какви количества ток е купувал, както и на какви цени, обаче не става ясно. От АЕЦ "Козлодуй" не отговориха на запитването на "Сега" в рамките на вчерашния ден. В същото време по традиция токът от Първа атомна влиза с най-ниската цена в т.нар. енергиен микс за потребителите. Така например участието на АЕЦ "Козлодуй" в енергийния микс за бита, продаван от ЧЕЗ, е в размер на 6.44%. Най-голям дял от микса се пада на водноелектрическите централи (17.98%). Съмненията за търговете за продажба на ток от АЕЦ "Козлодуй" не са от вчера. Още преди няколко години тогавашният министър на енергетиката Трайчо Трайков коментира, че договорите не се сключват по начин, "който да защитава максимално интереса на централата, респективно обществения интерес". Проблемите били свързани най-вече с подбора на фирмите, на които е продаван ток, но подробности така и не бяха съобщени. Овчаров не пропусна и темата за евентуалната продажба на АЕЦ "Белене". "Искам да ми кажете кой ще бъде този министър на енергетиката или изпълнителен директор на НЕК, който ще си позволи да приватизира АЕЦ "Белене"? Той очевидно ще трябва да го направи с предварително запитване до прокуратурата дали цената, избраният купувач, механизмите, по които ще се реализира, са удовлетворителни за българската прокуратура, за да си позволи да направи подобна сделка", подхвърли той. Румен Овчаров е един от бившите министри, които бяха обвинени заради Втора атомна. В края на ноември прокуратурата повдигна обвинение срещу него за това, че като министър през 2006 г. е допуснал подписването на споразумението между НЕК и руската "Атомстройекспорт" в нарушение на Закона за обществените поръчки. Списъкът с клиентите на прокуратурата се допълва от други двама ексминистри - Делян Добрев (ГЕРБ) и Петър Димитров (БСП). ПОСРЕЩАНЕ Двата готови реактора за Втора атомна ще пристигнат в началото на април и ще бъдат съхранявани на площадката край "Белене". "Трябва да предприемем някакви действия, за да минимизираме щетите - затова трябва да се направи задълбочен анализ от необходимостта от проекта "Белене", да се направи отделна компания, в която да влязат активите на проекта, и да се види дали има частен интерес, което ще покаже, че строежът на централата е икономически изгоден", заяви вчера ресорният министър Теменужка Петкова пред bТV. В същото време предстои да бъде сключен договор с БАН, допълни тя. Учени от академията ще анализират дали втората атомна централа е нужна на България и дали проектът изобщо е жизнеспособен.
Източник: Сега (06.01.2017)

Двата реактора, произведени в Русия за АЕЦ "Белене" вече били напълно готови. Това показали три проверки в края на годината, направени от български енергийни експерти в Русия. Очаква се в началото на април реакторите да бъдат доставени в България, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя обясни, че проучванията на България са показали, че ако се стигне до продажба на двата реактора на трета страна, цената по сделката няма да покрие направените от България разходи. През следващата седмица МЕ ще сключи договор с БАН за изготвянето на анализ за това нужна ли е на България нова ядрена мощност, стана ясно още от думите на Петкова. Тя каза, че е нужно активите на АЕЦ "Белене" да се отделят в самостоятелна компания, която да се предложи за приватизация и ако има интерес - проектът за втория ядрена мощност да се осъществи.
Източник: Дума (06.01.2017)

Цената на тока през енергийната борса скочи с 45% Цената на електроенергията, която беше изтъргувана на борсата в България в понеделник, "избухна" до средно 246 лв. за мегаватчас. Това е увеличение от близо 45% спрямо предишния ден, когато се смяташе, че цената е достигнала едно от най-високите нива от създаването на борсата през януари миналата година. Една от причините е в по-голямото търсене на регулирания пазар заради студеното време. Цените на борсата не засягат домакинствата, a търговците и компаниите, които купуват от нея. "Основната причина за постигнатата цена е двойно по-малкото предлагане и увеличеното търсене", коментира изпълнителният директор на Българска независима електроенергийна борса (БНЕБ), Константин Константинов. По думите му обаче борсата няма информация какви количества предлагат производителите, така че не е ясно коя от централите е пуснала по-малко енергия на борсата и защо. Той допълни, че каквато и да е цената на борсата, тя е постигната, тъй като е имало съответните оферти купува.От АЕЦ "Козлодуй", която е един от основните производители на енергия в страната, коментираха, че централата работи с пълния си производствен капацитет и произвежда максимално количество електроенергия в съответствие с планирания график. "Количествата електрическа енергия, които дружеството предлага на енергийната борса, са съобразени със заявките на обществения доставчик (НЕК за регулирания пазар - бел. ред.), които се изпълняват с приоритет", допълват оттам. От ТЕЦ "Марица-изток 2", която е другият основен продавач на борсата, не дадоха коментар. От сайта на Европейската мрежа на електропреносните системни оператори ENTSO-E обаче се вижда, че централата работи с пълна мощност. ТЕЦ "Бобов дол" на Христо Ковачки работи само с един от двата си блока, въпреки че централата е един от основните снабдители на студен резерв.Единствената логична причина за високата цена на борсата в понеделник (9 януари) е, че предложените количества са били двойно по-малки (4873 мегаватчас ) от тези, които по принцип се продават. За сравнение - ден по-рано продадената енергия е била 9 хил. мегаватчаса, а на 22 декември, когато борсата постави рекорд, са продадени 11.5 хил. мегаватчаса енергия. Според пазарни участници енергията е изкупена основно от трима търговци, което означава, че голяма част от останалите не са успели да купят нужните им количества. По-малкото енергия, пусната на борсата обаче, може да се обясни с по-голямата консумация на регулирания пазар заради студеното време, като там са били насочени по-голели количества. Това се вижда и от данните на Електроенергийния системен оператор, който отчита, че през последните два дни потреблението в някои часове е достигнало близки до рекордните стойности от 7444 мегаватчас, които са били отчетени в началото на февруари 2012 г. Във вторник (10 януари) се очаква да бъде поставен нов рекорд на потреблението от 7600 мегаватчаса, допълниха от ЕСО.Заради студеното време в цяла Европа има повишено търсене и цените са високи, коментира Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ). Oт сайта на румънската борса OPCOM обаче се вижда, че най-висока цена на вчерашната търговия е постигната на унгарската борса, където пиковата енергия (в дневните часове, когато се консумира най-много енергия) е постигнала цена от близо 252 лв. За сравнение - средната цена на пиковата енергия на българската борса е 286.16 лв. за мегаватчас, а в някои часове е достигнала дори 342 лв. за мегаватчас. Повишението на цената в Унгария може да се обясни с това, че много централи са спрели работа в определени часове заради екстремните температури, докато в България повечето мощности са работили на пълни обороти. Повишение на цените се наблюдава и в Словакия и Чехия, но те също са под тези на българската борса.
Източник: Капитал (10.01.2017)

Борсовата цена на електроенергията в България се повиши неколкократно спрямо миналата седмица, като отбеляза абсолютен рекорд от 341,93 лв. за мегаватчас. По тази стойност днес по обед ще бъдат доставени 150 мегаватчаса, стана ясно от отчет на Българската независима енергийна борса. Предишната най-висока цена е била отчетена през декември миналата година – 162,94 лв./мвтч. Двойното поскъпване сега се обяснява с големите студове, които трайно превзеха България и Балканския полуостров. Своеобразен връх в производството на ток е отчетен около 19 часа в неделя. Тогава електроцентралите в страната са работели с небивало висока мощност – 7919 мегавата, от които 7475 мегавата са покривали националното потребление, а останалите са били за износ, показва справка на държавния „Електроенергиен системен оператор“.
Източник: Труд (10.01.2017)

България спира износа на електроенергия от 1 часа на 13 януари заради пиковото потребление в студа. Това гласи заповед на енергийния министър в оставка Теменужка Петкова, разпространена от пресцентъра на ведомството. Транзитът на ток през страната ни няма да бъде спрян. Наложеното ограничение се налага поради продължаващите екстремални зимни условия, водещи до дисбаланс между производство и потребление на електроенергия на регионално равнище. Заповедта ще важи до възстановяване на необходимите резерви за сигурна и надеждна работа на електроенергийната система. Припомняме, че гръцкият системен оператор обяви от 01:00 часа на 11-ти януари 2017 г. прекратяване на търговския износ към съседни страни, допълват от енергийното министерство. Заповедта предвижда „Електроенергийния системен оператор“ да прекрати достъпа до електропреносната мрежа на износителите на електрическа енергия, произведена в страната ни. Преустановяването на износа се налага с цел гарантиране сигурността на българската електроенергийна система. Във вторник министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че е надминат 20-годишен рекорд в потреблението на електроенергия, че Гърция е спряла износа си на ток и това се очаква да направят и други съседни държави, но България ще продължи да спазва договорите си за износ като се следи отблизо ситуацията с доставките на ток в страната. Директорът на "Електроенергийния системен оператор" Иван Йотов тогава допълни, че износът на ток ще бъде спрян при повишаване на аварийността по преносната мрежа и продължаващи проблеми със задействането на резервните генериращи мощности. Около 19.40 ч днес товарът на енергосистемата бе близо 7600 мегавата. 42.87% от тях се осигуряваха от тецовете, 26.12% от АЕЦ "Козлодуй", 22.56% - от водноелектрическите централи. Останалото е главно от топлофикационни централи с когенерация и заводски централи. България има инсталирани мощности от близо 12 000 мегавата. Около 2000 от тях са вятърни и фотоволтаични централи, които днес имат пренебрежим принос към енергосистемата.
Източник: Сега (12.01.2017)

Сто мегавата електроенергия от държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2" са били спрени от продажба на борсата за ток в последните дни, за да може общественият доставчик НЕК да разполага с повече енергия за осигуряване на нуждите на вътрешния пазар в големите студове. Това стана ясно по време на заседанието на парламентарната комисия за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране в четвъртък. Енергийният министър обясни, че това е станало със съгласието на Европейската комисия. Това е допълнителна мярка за гарантиране на електроснабдяването в допълнение към активирането на резервните производствени мощности. Със същата цел от 13 януари се спира износът на електроенергия от България като се запазват транзитните капацитети. Регулаторният шеф призна, че решенията за спиране на износа на ток от България и Гърция нарушават доставките в региона и създават верижен проблем.
Източник: Медия Пул (13.01.2017)

До септември се очаква да бъде издаден лиценз за още 10 г. на Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" До септември Агенцията за ядрено регулиране се очаква да приключи с оценката на документацията и да издаде лиценз на Пети блок на АЕЦ "Козлодуй", който да му позволи да работи още 10 години. Това каза председателят на ядрения регулатор Лъчезар Костов. Лицензията за експлоатация на Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" изтича през месец ноември тази година и в тази връзка се получи заявление за подновяване на лицензията за експлоатация на Пети блок. Прегледът на документите ще продължи през настоящата година. Не са констатирани несъответствия със значително влияние върху безопасността, посочи Костов.
Източник: econ.bg (18.01.2017)

До септември Агенцията за ядрено регулиране се очаква да приключи с оценката на документацията и да издаде лиценз на Пети блок на АЕЦ "Козлодуй", който да му позволи да работи още 10 години. Това обяви председателят на ядрения регулатор Лъчезар Костов пред БНР. "Лицензията за експлоатация на Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" изтича през месец ноември тази година и в тази връзка се получи заявление за подновяване на лицензията за експлоатация на Пети блок. Прегледът на документите ще продължи през настоящата година. Не са констатирани несъответствия със значително влияние върху безопасността", обяви Костов. Той подчерта, че Агенцията за ядрено регулиране е дала разрешително за поетапен преход на нов тип ядрено гориво в VI блок в АЕЦ “Козлодуй“. В блока ще може да бъде използвано усъвършенстваното ядрено гориво на руската корпорация ТВЕЛ - от типа ТВСА 12. Преходът ще бъде реализиран за четири горивни кампании. Блокът вече е зареден с новото гориво при презареждането през есента Част от дейностите по блоковете, които Агенцията за ядрено регулиране оценява, е увеличаването на тяхната топлинна мощност със 104% и производствената мощност до 1 100 мегавата. Това увеличение е безопасно. По отношение на планираната нова мощност в АЕЦ „Козлодуй“ през 2016 година АЯР е правила оценка ни подаденото през лятото на 2015 години заявление за одобрение на площадка за изграждане на нови мощности. Направени са предложения за отстраняване на пропуски, а централата е вече подала нов отчет за планираните дейности.
Източник: Банкеръ (18.01.2017)

В АЕЦ "Козлодуй" са приключили 69 (88.5%) от общо 78 мерки, предвидени в Националния план за действие след аварията в японската АЕЦ "Фукушима", съобщиха през седмицата от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Останалите девет мерки са в процес на изпълнение. Те могат да се извършат само докато тече годишен планов ремонт, поради което в края на 2016-а е поискано удължаване на сроковете за пет от тях. Най-голямото протакане се очертава при изграждането на нов център за управление на авариите извън площадката на АЕЦ, което се измества от 2017-а за 2021 година. Като причина е посочена "подценената продължителност на процедурите за получаване на разрешения за проектиране и строителство, както и при изпълнение на инвестиционни проекти извън площадката на централата". Проучването на възможностите за локализиране на разтопена активна зона при тежки аварии пък е отложено за 2019-а. Оправданието е доста витиевато - мярката изисквала изпълнението на широка гама изследвания и анализи, специфични за проекта на ВВЕР-1000, както и обмен на научни знания и обсъждане на различните възможности със страните, експлоатиращи подобни реактори. "Изборът на стратегия за задържане на стопилката (вътрешнокорпусно или извънкорпусно) би могъл да се извърши само в рамките на проекти за международно сътрудничество, т.е. включване на съвместните усилия на страните, експлоатиращи ВВЕР-1000, и на главния конструктор", изтъкват от АЕЦ. Така че за реализирането на тази мярка най-вероятно ще трябва да се плащат пари на "Росатом". Председателят на ядрения регулатор Лъчезар Костов обяви също, че прегледът и оценката на заявлението за подновяване на лицензията за експлоатацията на V блок на "Козлодуй" ще бъде завършено до средата на септември 2017-а. Разрешителното на 1000-мегаватовия реактор изтича през ноември тази година. Колкото до намеренията за изграждането на нов блок в първа атомна, особен напредък няма. Агенцията за ядрено регулиране е издала разрешение за избор на площадка през август 2013-а и следваща стъпка от процеса на лицензиране сега е одобряването на избраната територия. Вече е направена експертиза на предварителния отчет за безопасността на ядреното съоръжение, която трябва да потвърди оценените характеристики на избраната площадка, възможността за разполагане на нея на ядрено съоръжение и отсъствието на изключващи фактори за безопасната експлоатация. Но прегледът на документацията все още продължава. До края на март обаче се очаква да приключи прегледът на едни други документи, свързани с преминаването на V блок към новото, усъвършенствано гориво ТВСА-12. То бе заредено за първи път в VI блок през октомври 2016-а и дава възможност за повишаване на топлинната му мощност до 104% от проектната.
Източник: Банкеръ (23.01.2017)

В две сфери ще може да се наемат работници от трети страни за по 90 дни Работодателите в селското стопанство и туризма вече могат да наемат сезонни работници от страни извън Европейския съюз за период до 90 дни. Това стана възможно, след като министърът на труда и социалната политика в оставка Зорница Русинова утвърди след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудовата мобилност списък с икономическите сектори, включващи сезонни дейности. Такива са селското, горското и рибното стопанство, хотелиерството и ресторантьорството. Възможността за наемане на чужди сезонни работници за по-малко от 90 дни беше въведена със Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и правилника за прилагането му, с който в българското законодателство бяха транспонирани разпоредбите на Директива 2014/36/ЕС относно сезонните работници. Целта беше да се улеснят работодателите през активния сезон, когато търсенето на работна ръка е най-голямо. За извършване на сезонна работа до 90 дни се прави регистрация в Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при спазване изискването да притежава валидна виза за целите на сезонна работа, когато такава се изисква.
Източник: expert.bg (23.01.2017)

"Топлофикация -София" влезе в групата на енергийните фирми, чиито разходи за т.нар. външни услуги растат главоломно. За тази година компанията предвижда плащанията по това перо да нараснат с почти 4 млн. лв. и да достигнат 22.6 млн. лв. спрямо 19 млн. лв. през 2016 година. Това показва бизнес плана на компанията, който предстои да бъде разгледан в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Наемането на фирми за извършването на разнообразни услуги, като консултации и реклама, е сред любимите похвати на компаниите за харчене на пари. Зад т.нар. "външни услуги" най-често влизат изготвянето на всевъзможни анализи, оценки и др., за които често пъти витаят съмнения за излишно разточителство. Особено типично е това за държавните енергийни дружества. За първите шест месеца на 2016 г. например Българският енергиен холдинг е увеличил разходите си за консултантски услуги със 112%, или с почти 1 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" също следва тази "мода". За първото полугодие на 2016 г. Първа атомна е увеличила плащанията за външни услуги с 48%. Парите са отишли най-вече за анализи, разчети и оценки, свързани с удължаването на работата на пети и шести блок на "Козлодуй". За тази година "Топлофикация-София" планира да увеличи и разходите за заплати, въпреки планираните загуби за 2016 г. и за настоящата 2017 г. Както в. "Сега" писа, дружеството очаква отрицателен финансов резултат за 2017 г. в размер на 35 млн. лева. Компанията ще излезе на минус най-вече заради отчисленията от 5% за фонд "Сигурност" и заради новите цени на газа. От новите разходи се възмути в края на миналата седмица и омбудсманът Мая Манолова. "Средствата за заплати са увеличени с 2.5 млн. лв., а за 2017 г. са предвидени нови 4 млн. лв., плюс разходи за заплати. Всъщност за последните 5 години нетно персоналът се е увеличил със 120 души. Тоест независимо от загубите, административно "Топлофикация" "обраства", заяви тя на заседанието на Столичния общински съвет. Общинарите все пак приеха бизнес плана на дружеството без забележки. ПЛАЩАНИЯ "Съдебните разходи за 2016 г. са достигнали 3 млн. лв., което също е доста изумително, предвид сериозната работа на юрисконсултите на дружеството и техните юрисконсултски възнаграждения", заяви още Манолова пред общинските съветници. Сметките на омбудсмана показват, че за 2016 г. възнагражденията са за над 10 млн. лв., "а в същото време "Топлофикация" наема и допълнително адвокати, за които, както виждаме, е платила в размер на 3 млн. лв. Защо се налага това?", риторично попита тя.
Източник: Сега (30.01.2017)

Частен съдебен изпълнител сложи на тезгяха четири големи битови сгради на територията на АЕЦ „Козлодуй“, собственост на „Енемона“ АД, научи BulNews.bg. Това ще е първата публична продан на имущество на дружеството, представлявано от главния изпълнителен директор Дичко Прокопиев и прокуристът Богдан Прокопиев. Причината за продажба на сградите е задължение към банкова институция. И трите сгради са на един етаж, като едната е с площ 445 кв.м., а другите две – по 449 кв.м. Най-малката от тях е оценена на 423 000 лева, а наддаването за нея започва от 317 250 лева с ДДС. Другите две сгради са на стойност 422 148 и 418 800 лева, като началната цена за тях е съответно 316 611 и 314 100 лева с ДДС. Търгът ще се проведе в сградата на районния съд в Козлодуй на 10 март от 10.30 часа.
Източник: Други (03.02.2017)

БЕХ смени шефове в АЕЦ-а, НЕК и „Булгаргаз“ Съветът на директорите на "Български енергиен холдинг" ЕАД реши да извърши промени в три енергийни дружества, които са в състава на БЕХ, съобщиха от холдинга. От поста председател на борда на атомната електроцентрала е освободен Жаклен Коен. Неговото място в ръководството на АЕЦ "Козлодуй" заема Петьо Иванов, който е изпълнителен директор на БЕХ. Извършени са промени и в състава на "Булгаргаз" ЕАД. На мястото на Николай Павлов - член на съвета на директорите и изпълнителен директор, застава Стоян Янчев. Смяна е извършена и в съвета на "Национална електрическа компания" ЕАД - зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков сменя Христо Георгиев като член на съвета. От холдинга заявиха, че с кадровите промени се цели подобряване на управлението и стабилизиране на финансовото състояние на дружествата. Промените влизат в сила от деня на вписване на решенията в Търговския регистър към Агенцията по вписвания.
Източник: Монитор (08.02.2017)

Българският енергиен холдинг е направил промени в ръководствата на държавните АЕЦ "Козлодуй", "Националната електрическа компания" (НЕК) и "Булгаргаз" с цел подобряване на управлението и стабилизирането на финансовото състояние на дружествата. На мястото на Николай Павлов, който бе изпълнителен директор на "Булгаргаз" и сега е министър на енергетиката в служебното правителство, е назначен 31-годишния Стоян Янчев. Досега той е бил съдружник в благоевградските фирми "Ай-Кепитъл"и "Спарта Кепитъл Партньрс". Двете дружества са вече прехвърлени на Венка Янчева, пише "Медиапул". От управата на АЕЦ "Козлодуй" е освободен Жаклен Коен, който през февруари 2016 г. бе отстранен от ръководната длъжност в БЕХ и мястото му бе заето от Петьо Иванов. Сега Петьо Иванов заменя Коен и в управата на ядрения оператор. Смяна е извършена и в съвета на директорите на НЕК, където влиза назначеният в края на миналата седмица за зам.-министър на енергетиката Константин Делисивков, който преди това бе председател на Българската федерация на индустриалните консуматори на електроенергия. Той става председател на управата на мястото на Христо Георгиев
Източник: Сега (08.02.2017)

АЕЦ "Козлодуй" ще изхарчи 14.5 млн. лв. за опаковка на отработеното гориво АЕЦ "Козлодуй" ще изхарчи 14.5 млн. лв., за да купи 22 съоръжения (чохли) за съхранение и транспортиране на отработеното ядрено гориво от реактори тип ВВЕР-1000 на 5 и 6 блок на централата, става ясно от обявена обществена поръчка. Отработеното гориво ще бъде съхранявано в хранилището за мокро съхранение, казаха от АЕЦ "Козлодуй". Въпреки че има обявена поръчка, състезание за избор на изпълнител няма да има, тъй като въпросните чохли са нестандартни и се произвеждат само в "Ижорските заводи" в Русия, където бяха изградени и двата реактора за АЕЦ "Белене". Самите чохли са чугунени, като във всеки от тях се съхранява по една касета отработено гориво. Подобни поръчки се правят регулярно от АЕЦ "Козлодуй", макар че последната е била през 2013 г. Тогава централата е купила общо 39 броя, за които е платила 28 млн. лв. без ДДС. Преди това през 2010 г. на АЕЦ "Козлодуй" се е наложило да направи аварийна поръчка на чохли, тъй като при проверка на тези, които вече са използвани, са установени недопустими дефекти в структурата на метала на 28 от тях. Тогава за поръчка за 61 нови чохли са платени 267.8 хил. долара. През 2011 г. отново по спешност са поръчани нов вид модернизирани чохли – общо 65 за 1.183 млн. евро.България имаше договор за извозване на отработеното ядрено гориво на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" в Русия. Преди няколко години курсовете са били спрени, тъй като Румъния не е разрешавала горивото да премине през нейна територия, както и да бъдат направени икономии, коментира бившият изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов. Друга причина е, че Русия е искала да увеличи цената за съхранението на използваното гориво. До 2010 г. сумата, която АЕЦ "Козлодуй" е плащала за тази услуга, е била 600 долара на килограм, което при 45 тона отработено гориво на година означава, че централата е плащала по 27 млн. долара годишно. Отработеното ядрено гориво е силно радиоактивно и освен уран в него се съдържат също Цезий 137, Плутоний и др. Сега от АЕЦ "Козлодуй" подготвят нов курс за изпращане на отработено ядрено гориво за съхранение в Русия. За отработеното гориво на 5 и 6 блок не е сключван договор за извозване с Русия, тъй като през 2011 г. влезе в сила новото европейско законодателство, с което се забрани извозването на ядрени отпадъци извън пределите на ЕС, обясни Николов. В момента отработеното гориво от двата блока се съхранява в съществуващите хранилища – две приреакторни, които се намират до работещите 5 и 6 блок, и едно за мокро съхранение на ядрено гориво. От началото на миналата година в експлоатация е и хранилището за сухо съхранение, където отработеното гориво може да се съхранява до 50 години. То е предназначено само са отработеното гориво на двата спрени блока. Това обаче не е окончателно решение за отработеното ядрено гориво и в момента се търсят варианти за дълбоко геоложко погребване, коментира преди време изпълнителният директор на "Държавно предприятие радиоактивни отпадъци" Делян Петров. По думите му подходяща геоложка структура за това има в Северозападна България.Освен радиоактивните отпадъци, които в момента се произвеждат от блоковете, тепърва Русия трябва да ни връща и отработените остатъци на извозеното там гориво след 1989 г. Те също са силно радиоактивни и трябва да бъде намерен механизъм за тяхното съхранение.
Източник: Капитал (14.02.2017)

Печалбата на най-големия производител на електроенергия в страната - държавната АЕЦ "Козлодуй", е спаднала с 98% до 2.4 млн. лв. през 2016 г., показва предварителният консолидиран отчет на дружеството. Това, от една страна, се дължи на намалението на приходите от продажба на енергия, които са спаднали с 16 млн. лв. до 816.6 млн. лв. Разходите на централата обаче също бележат значително увеличение - със 102 млн. лв. до 837.2 млн. лв. До редакционното приключване на броя от компанията не отговориха на въпросите на "Капитал" на какво се дължат по-слабите резултати. От АЕЦ "Козлодуй" посочват в доклада за дейността си, че за 2017 г. предвиждат недостиг на средства за инвестиционната си програма, която за периода 2017 - 2021 г. е оценена на 880 млн. лв. Тези средства вероятно са необходими за модернизирането на централата и удължаването живота на експлоатация на 5-и и 6-и блок. В последните години се отчита ниска събираемост на вземанията от продажби от обществения доставчик (енергията, която НЕК купува за регулирания пазар) и значителното намаление на цената за разполагаемост на този сегмент, поради което се "очаква недостиг на средства", се посочва в доклада. Компанията обаче ще има достатъчно средства, за да продължи оперативната си дейност, допълват оттам. По-малко приходи, повече разходи Основните приходи на АЕЦ "Козлодуй" са от продажбата на електроенергия. През миналата година те са били 813.6 млн. лв. и са намалели с 16 млн. лв. в сравнение с предходната. От доклада става ясно, че 52 млн. лв. от постъпленията са от продажби на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), на която централата има задължение да продава част от енергията си. Приходите от продажби към НЕК пък са се увеличили с 3.4 млн. лв. до 153.1 млн., става ясно от данните за сделки със свързани лица. Увеличение има и в приходите от финансирания, които нарастват с над 3 пъти до 3.6 млн. лв. При разходите най-много нарастват тези за външни услуги - те достигат близо 169 млн. лв., което е с 56 млн. лв. повече спрямо предходната година. Увеличение има и при разходите за амортизации и възнаграждения.
Източник: Капитал (22.03.2017)

Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" за 2016 г. се срина до 2.4 млн. лв. Печалбата на най-големия производител на електроенергия в страната - държавната АЕЦ "Козлодуй", е спаднала с 98% до 2.4 млн. лв. през 2016 г., показва предварителният консолидиран отчет на дружеството. От АЕЦ "Козлодуй" посочват в доклада за дейността си, че за 2017 г. предвиждат недостиг на средства за инвестиционната си програма, която за периода 2017 - 2021 г. е оценена на 880 млн. лв. Тези средства са необходими за модернизирането на централата и удължаването живота на експлоатация на 5-и и 6-и блок. Компанията обаче ще има достатъчно средства, за да продължи оперативната си дейност. Основните приходи през миналата година са били 813.6 млн. лв. и са намалели с 16 млн. лв. в сравнение с предходната. Приходите от продажби към НЕК пък са се увеличили с 3.4 млн. лв. до 153.1 млн. Увеличение има и в приходите от финансирания, които нарастват с над 3 пъти до 3.6 млн. лв. При разходите най-много нарастват тези за външни услуги - те достигат близо 169 млн. лв., което е с 56 млн. лв. повече спрямо предходната година.
Източник: Капитал (22.03.2017)

"Уестингхаус" поиска защита от кредиторите Американската корпорация "Уестингхаус", която преговаряше да построи седми блок на АЕЦ "Козлодуй", поиска обявяване във фалит. По този начин нейният японски собственик - "Тошиба" - ще опита да ограничи загубите от строежа на две атомни електроцентрали в Грузия и Южна Каролина, предадоха световните агенции вчера. Ядрената компания ще търси защита от кредиторите за задължения в размер на почти 10 млрд. долара. "Тошиба" купи "Уестингхаус" за 5.40 милиарда долара през 2006 година. Ядреният разработчик получи пакет от данъчни облекчения и започна строежа на първата атомна електроцентрала в САЩ от аварията в "Три майл айлънд" през 1979 г. насам. Разходите обаче рязко скочиха заради въвеждането на нови правила за безопасност след трагедията във Фукушима през 2011 година. В допълнение сривът на цените на природния газ направи ядрената енергия по-малко конкурентна, се посочва в анализите за искания фалит. Проблеми се задават и от Грузия - от компанията "Саудърн", която е най-големият инвеститор в АЕЦ "Вогтъл" обявиха, че ще търсят обезщетение от "Уестингхаус" и "Тошиба". "Уестингхаус" бе на път да се сдобие с мащабен проект и в България. През 2014 г. в последния ден на управлението на кабинета "Орешарски" компанията подписа споразумение с АЕЦ "Козлодуй" за изграждането на нов реактор от типа АР- 000 без заложени финансов модел и обвързващи клаузи, което предизвика шумен скандал. Документът предвиждаше дялово участие в проектната компания АЕЦ "Козлодуй Нови мощности" да бъде в съотношение 70% към 30% за Първа атомна. По-късно новото правителство на ГЕРБ поиска "Уестингхаус" да се яви като стратегически инвеститор и американската компания се оттегли. У нас тя работи още от началото на 90-те години на миналия век. Изпълнявала е и продължава да изпълнява проекти по модернизацията на АЕЦ "Козлодуй", извеждането на първите 4 реактора, удължаването на живота на 5-и и 6-ти блок.
Източник: Сега (30.03.2017)

АЕЦ "Козлодуй" ще плати близо 50 млн. лв. на МВР за охрана Държавната АЕЦ "Козлодуй" ще плати близо 50 млн. лв. на областната дирекция на МВР във Враца за охрана на централата през следващите 5 години. Това става ясно от съобщение за откриване на търгова процедура чрез договаряне без публикуване на обявление. Изпълнителят е предварително известен, тъй като договорът засяга стратегически важен обект от значение за националната сигурност. Проблемът обаче е, че като такива са определени и други обекти, които не заплащат за охрана – например АЕЦ "Белене". Някои пък като ТЕЦ "Марица-изток 2" възлагат охраната си на частни компании. Не е ясно и защо МВР трябва да получава допълнителни средства за услугата, при положение че се издържа от данъците, които фирмите и гражданите плащат, а бюджетът и за тази година надхвърля милиард лева.Процедурата е открита в края на март и е с прогнозна стойност 49.67 млн. лв. без ДДС. В нея може да участва единствено МВР - Враца, която трябва да подаде оферта до 24 април. Поръчката е за физическа охрана и пропускателен режим на обекти на АЕЦ "Козлодуй" и включва зоната с особен режим около централата, защитената зона, каналите за техническо водоснабдяване, бреговата помпена станция, складови помещения и площадки и транспорта на ядрен материал и др. Срокът на договора е пет години, т.е. приблизително по 10 млн. лв. на година. Колко точно ще получи МВР ще зависи от представената оферта на база разходите за реално назначените служители за срока на договора.И в момента централата се охранява от МВР - Враца, чрез договор от 2012 г. за от 5 години при приблизително същата цена. Това се разбра от изказване на бившия енергиен министър Теменужка Петкова в отговор на депутатско питане през юли м.г., тъй като за текущия договор няма информация в регистъра на Агенцията за обществени поръчки (АОП). От АЕЦ "Козлодуй" уточниха, че към 2012 г. специалните обществени поръчки не са подлежали на оповестяване в АОП. Такова изискване е въведено с новия закон, от 15 април 2016 г. Петкова тогава обясни, че месечната цена на услугата включва заплатите на реално назначените полицаи за охрана, обезпечаването на материална база, превозни средства и горива. Така при щат от около 300 души средномесечният разход е приблизително 700 хил. лв., или около 42 млн. лв. за 5 години. В съобщението на АЕЦ "Козлодуй" се посочва, че причина за избора на процедура, при която не се публикува обявление и се кани само един участник, е решение на МС от 4 юли 2005 г., което определя защитата на всички съоръжения на "Козлодуй", хранилището за ядрени отпадъци в с. Нови хан и изследователския ядрен реактор към БАН за много важна. Освен това Законът за МВР предвижда възможност да се сключват договори между МВР и заинтересовани лица за охрана на стратегически обекти с националната сигурност, а постановление на МС от 2009 определя редица такива, сред които е и ядрената централа.Постановлението обаче не определя кой следва за заплаща на МВР за охрана и кой не. До такова заключение стигна преди 5 години и изследване на "Отворено общество", което показа, че няма ясни принципи, по които се избира "кои обекти да се охраняват с платен договор за охрана и кои се охраняват безплатно от полицията". Така АЕЦ "Белене" например се охранява безплатно, а АЕЦ "Козлодуй" - с договор; летищата, някои от които са частни, също се охраняват безплатно, а метрото в София, което е стратегически обект, не се охранява безплатно. Справка на "Капитал" пък показва, че държавният ТЕЦ "Марица-изток 2", който също е в списъка със стратегически обекти, миналата есен е приключил два договора за охрана с частни компании. До редакционното приключване на броя от МВР не коментираха по какъв начин се определя кога охранителните им услуги са платени и кога – безплатни, тъй като информацията се предоставяла по Закона за достъп до обществена информация.
Източник: Капитал (04.04.2017)

Павлов отчете работата си като служебен министър през последните три месеца. Той припомни, че е встъпил в длъжност в момент, когато България е преживявала най-тежката си зима за последните 20 години. Електроенергийната система беше „нажежена до червено заради студеното време“, но се справи “блестящо“ с нарасналото потребление през зимните месеци, подчерта министър Павлов. Той отчете и по-добро финансово състояние на повечето енергийни дружества през първото тримесечие на 2017 спрямо същия период на миналата година. "За първото тримесечие НЕК има печалба от 120 млн. лв. сравнение с първото тримесечие на миналата година, когато беше на 54 млн. лв.; АЕЦ "Козлодуй" - 54 млн. лв. печалба в сравнение с 37 млн. лв. за първото тримесечие на 2016; ТЕЦ “Марица-изток 2” - 5 млн. лв. печалба, след като за миналата година е била на загуба с 9 млн. лв.; ЕСО – 21 млн. лв. печалба за първото тримесечие на 2016 г., но сега имаме малко отстъпление - 6 млн. лв. Имаме подобрено финансово състояние на тези 4 дружества общо в размер 84 млн. лв. Това е добър резултат. По сметките на БЕХ като цяло имаме 130 млн. лв.", отчете министър Павлов. Печалба отчита „Мини Марица – Изток“ за първото тримесечие на 2017 г. 37 млн. лв. сравнено с 11 млн. лв. за предходния период на 2016 г. Единствено „Булгаргаз“ е регистрирал загуба през миналата година от 29 млн. лв., но дружеството е ликвидно и ще изпълни своите ангажименти: нагнетява се газ в хранилището Чирен и ще се обезпечи есенно-зимния сезон. „2016 г. беше най-добрата година за „Булгаргаз“ от 2007 г.“, подчерта енергийният министър и добави, че са събрани много взимания и неустойки, изплатени са над 150 млн. лв. просрочени задължения към НАП. „Изплатени са също така 37 млн. лв. заем към БЕХ и над 30 млн. лв. просрочени задължения към „Булгартрансгаз“ за пренос. Това беше едно отлично представяне и даде възможност държавата да си получи своите вземания и да разполага с повече средства, а „Булгартрансгаз“ със събраните средства да осъществява своята инвестиционна програма“, отбеляза министър Павлов. „Булгартрансгаз“ за първото тримесечие на тази година е на печалба с 26 млн. лв. спрямо 24 млн. през 2016 г. „Трябва да се отбележи, че двата оператора са стожера и гаранта на БЕХ. Благодарение на техните печалби се изплащат и дивиденти, и съответно в държавната хазна влизат пари от техните приходи“, заяви Николай Павлов. Той посочи, че всички дружества изпълняват инвестиционните си програми, дружествата нямат задължения към НАП, заплатите се изплащат редовно, подобрено е вътрешногруповата задлъжнялост, разсрочени са някои вземания от НЕК към АЕЦ „Козлодуй“ и от ТЕЦ-2 към „Мини Марица – Изток“. “Надяваме се тези ангажименти да бъдат спазвани стриктно“, добави министър Павлов. Министерство на енергетиката е положило огромни усилия за събирането на просрочените взимания и неустойки и към края на мандата всички ще бъдат събрани, каза Павлов. Той съобщи, че са съставени 15 искови молби и над 70 броя заповеди за изпълнение. От концесионните такси при приходите има ръст от 23,4%.
Източник: БГНес (28.04.2017)

НЕК е най-активният играч на борсата за ток Националната електрическа компания (НЕК) се оказва лидер на борсовия пазар на ток. За миналата година компанията е продала 917 245 мегаватчаса, което е 34.5% от общо изтъргуваната енергия. С това НЕК излиза на първо място сред борсовите участници, показа справка на Института за енергиен мениджмънт. Става дума за т.нар продажби "ден напред" - т.е. участниците прогнозират очакваните количества и договорят продажби на ток чрез графици за доставка за всеки час на доставка. Приходите на НЕК от търговия "ден напред" за 2016 г. са 62 млн. лева. С продадени на този пазар 773 566 мегаватчаса АЕЦ "Козлодуй" е вторият най-­активен играч на борсовия пазар на ток. Приходите й по този показател са 52 млн. лева. На трето място се нарежда ТЕЦ "Марица-изток 2" с продадени 491 236 мегаватчаса за общо около 35 млн. лева. Сумарно тези трима участници са осигурили около 2.2 млн. мегаватчаса, или над 82% от общо изтъргуваната енергия на принципа "ден напред", отбелязват експертите на Института за енергиен мениджмънт. Постигнатите от тях борсови цени са съответно 67.22 лв/МВтч за Първа атомна, 67.60 лв/МВтч за НЕК и 71.14 лв/МВтч за ТЕЦ "Марица -­изток 2".
Източник: Сега (25.05.2017)

Подготвят АЕЦ "Белене" за приватизация Отделят активите и пасивите на АЕЦ "Белене" в отделна компания, за да започне процедура за приватизация. Това заяви енергийният министър Теменужка Петкова пред БНТ. Както БЛИЦ съобщи министърът обяви, че временно ще бъде спрян договора с концисионера на рудник "Оброчище", докато той изплати задълженията си към хазната и към миньорите. Срещата с шефа на "Газпром" по време на Петербургския форум била по предложение на руската страна, допълни Петкова. В края на август - началото на септември, страната ни ще разполага с два атомни реактора, които да мисли какво да прави. Ако има инвеститорски интерес, той ще бъде жизнеспособен и ще се реализира, каза Петкова. "На площадката централата на има старо оборудване. След като имаме площадка, за 1,4 млрд. лева и 1,176 млрд. лева - оборудването, отговорната позиция изисква всички активи и пасиви да бъдат обособени в отделна компания", мотивира се Петкова. През август, в началото на септември се очакват двата атомни реактора да пристигнат в страната ни. Може би един от реакторите ще се ползва за 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй, предположи енергийният министър в третия кабинет "Борисов". Още от м.г. подготвят нова стратегия в сектор "Енергетика", стана ясно от думите й. Очакват от всяка парламентарна група да предоставят експерти, за да се разработи единна стратегия на България. За подготовката на тази стратегия ще ползват и експертния потенциал на БАН, каза Петкова. В телевизионното студио енергийният министър заяви, че правителството временно ще спре договора за концесия на собственика на рудник "Оброчище" докато концесионерът не изпълни своите задължения. Концесионерът има 205 хил. лева неизплатени концесионни задължения към държавата. "14-дневен срок е напълно достатъчен. Договорът ще бъде възобновен след погасяване на задълженията", увери тя. Според министъра, концесионерът е длъжен да полага грижи за това рудникът да се поддържа в готовност. Смяната на концесионера минава през решение на Министерския съвет за отмяна, уточни процедурата Петкова, която допълни, че се търси вариант и баланс да може концесионерът да изпълни задълженията си. В същото време от министерството на енергетиката изпратиха съобщение, че през октомври от ведомството е изпратено писмо до концесионера - "Евроманган" АД за доброволно изпълнение на задължението. Въпреки това, към 30-ти май 2017 г. неизплатените концесионни такси са в размер на близо 205 хил. лева. Определя се 14-дневен срок за изплащане за задължението. Министър Петкова подчертава, че мината се наблюдава стриктно и независимо, че договорът се прекратява временно. Концесионерът има задължение да осигурява безопасни условия на труд на служителите си и да обезопасява рудника. На място в мина Оброчище е зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков, който ще връчи заповедта за прекратяване на концесията на представители на фирмата-концесионер, уточниха от МЕ. Работим само в рамките на закона. Ще дам минимален срок на концесионера да изплати своите ангажименти към държавата, към работниците, към НАП, към НОИ. Всяка една от държавните институции в рамките на своята компетентност ще направи своя анализ, обясни министърът. Тя призова: "Колегите миньори да напуснат мината, да продължим заедно напред да преодолеем този проблем". Миньорите от мина "Оброчище" вече имат непоносимост към въздуха в мината. В 19 часа в неделя е изкаран по спешност един от миньорите, стана ясно от пряко включване пред рудника. Хората са трети ден са под земята. Да изкараме колегите на земята и сядаме на масата на преговори, каза един от представителите на работниците. Това е трети протест на миньорите в този рудник за последните два месеца. От 2002 е влязъл новият собственик на рудника, през 2015 година е първият смъртен случай в рудника. Работещите в мината получават минимална работна заплата. Не се изплащат допълнителните заплащания, които им се полагат. От Главна инспекция по труда са констатирани нарушения. "Един от колегите пострада поради липса на материали за укрепване", разказаха миньори за инцидента на 26 май т.г. "Нищо не се купува, а чакаме пари от износ на рудата. Когато свърши рудата, какво ще стане", запита риторично миньорът. Срещата с председателя на Управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер беше по покана на Газпром. Това беше работна среща в рамките на Петербургския икономически форум, заяви Теменужка Петкова. На срещата е разписана пътна карта. Не бяха обсъждани въпросите между "Газпром" и ЕК по отношение на антимонополното дело на ЕК. Българската страна е изразила своята позиция - до 4 май трябваше да бъде представено становището, каза Петкова. За увеличение ръста на продажбите на Газпром и изграждане на газов разпределителен център, станало ясно по време на срещата. Наш основен приоритет е изграждане на междусистемните връзки със съседните страни, интерконектора с Гърция. Да сме внимателни и съобразявайки се с промените да сме в крак с времето, така че България да гарантира своето стратегическо място, каза Петкова. Ще спазваме изискванията на ЕС, но и ще отстояваме нашия национален интерес - България да е незаобиколим фактор на газовата карта. Изграждането на интерконектора с Гърция е стратегически за целия регион на Югоизточна Европа (ЮИЕ). Това е наш основен приоритет. Проектът се развива с необходимите темпове, увери Петкова. Според нея с бързи темпове се развиват находищата в Черно море. Това е един от важните приоритети, залегнали в нашата управленска програма. В блок "Хан Аспарух" тези проучвания са в напреднала фаза. Има находища от нефт, които са открити. Очакваме втори сондаж, за да видим какво ще се получи, каза Петкова.
Източник: Blitz (06.06.2017)

Държавата пак се активизира за строежа на АЕЦ "Белене" Управляващите активно разработват бизнес модели за финансирането на построяването на АЕЦ "Белене", които включват и държавно участие. Един от тях предвижда разликата между производствената и пазарната цена на електроенергията да бъде поета от т.нар. фонд "Сигурност", в който производителите на ток правят отчисления от 5% от приходите си, а парите отиват за подпомагане на закъсалата финансово Национална електрическа компания (НЕК). Тези отчисления са сред основните аргументи да се иска увеличаване на крайните цени за битовите потребители на ток и на парно. Идеята бе представена от Валентин Николов, бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй", а сега депутат от ГЕРБ и заместник-председател на енергийната комисия в Народното събрание, на годишния форум за атомна енергия, който се провежда от вчера край Варна. "Проектът за изграждане на нови ядрени мощности в България не може да стане без участието на държавата, но и да го финансира само правителството, е абсурд. Не съществува въпросът дали реакторите на "Белене" ще заработят, а само къде", обясни той, цитиран от БТА. Според Николов разликата между себестойността на тока, произвеждан от "Белене", и постигнатата на свободния пазар цена, трябва са поеме от фонда. "По последни изчисления токът от Втора атомна би струвал 79 долара за мегаватчас, докато средната пазарна цена на електроенергията в момента е 42 долара", обясни Николов. Именно тази почти двукратна разлика можело да бъде поета от фонда. Позицията на кабинета на Бойко Борисов по строителството на АЕЦ "Белене" е динамична. Допреди дни позицията на кабинета на Бойко Борисов изключваше държавно финансиране, държавни гаранции или дългосрочни договори за изкупуване на тока. "Три милиарда лева са вложени в този проект - за площадката и оборудването, които са платени, без да има яснота как да бъде реализирана централата", заяви преди дни енергийният министър Теменужка Петрова. Затова и държавата не можела да си позволи да я довърши - очакваните разходи били за поне 20 млрд. лв. "Ако няма инвеститор за АЕЦ "Белене", ще се търси друга алтернатива - най-вероятно за седми блок в АЕЦ "Козлодуй", обобщи тя. "С пари от бюджета няма да строим. Единственият вариант минава през публично-частно партньорство или приватизация на проекта с някакво държавно участие", каза в понеделник обаче премиерът Бойко Борисов. Досега разходите за АЕЦ "Белене" са около 3 млрд. лв., включително 1.1 млрд. лв., които бяха платени за оборудването на двата ядрени блока, произведени от "Атомстройекспорт". Към момента руската фирма е доставила само част от машините, останалите трябва да пристигнат до края на лятото в България. Отделно от това НЕК и АСЕ водят разговори за преконсервация на оборудването. Според шефа на БЕХ Петьо Иванов поисканата от руснаците цена е прекалено висока и се водят разговори за намаляването й. Колко точно са поискали руснаците, шефът на "Росатом Централна Европа" Вадим Титов, който също участва във форума, не коментира. Какво е бъдещето на АЕЦ "Белене", ще стане ясно, след като БАН изготви дългоочаквания си анализ. Той трябва да е готов през септември и в него ще бъдат разписани вижданията на учените за бъдещето на проекта. "След това, както му е редът, ще бъде подложен на обществено обсъждане. Едва тогава правителството ще прецени какво да предприеме", обясни зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов. В документа ще намерят място и "правните аспекти" по отделянето на активите на "Белене" в отделна компания. След това "Белене" ще евентуално ще бъде предложена на частни инвеститори, обясни шефът на БЕХ Петьо Иванов. Засега няма признаци за особен интерес към проекта за новата ядрена мощност. От водени до момента разговори обаче става ясно, че потенциални кандидати искат държавата да се ангажира с проекта - или като акционер, или с ангажимент за задължително изкупуване на тока.
Източник: Сега (08.06.2017)

Около половин милиард евро са похарчени до момента за извеждането от експлоатация на спрените блокове на АЕЦ "Козлодуй" Малко над половин милиард евро са похарчени през последните 13 години за дейности, свързани с извеждането от експлоатация на четирите спрени блока на АЕЦ "Козлодуй". Това е почти половината от сумата, планирана за цялостния процес до 2030-а година. По последни оценки няма да достигнат 30 милиона евро и в момента се търси европейско финансиране. Това каза изпълнителният директор на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ Дилян Петров:
Източник: БНР (09.06.2017)

Приключи ремонтът на пети блок на АЕЦ "Козлодуй" "На 9 юни 2017 г. приключи плановият годишен ремонт на пети блок на АЕЦ "Козлодуй", съобщиха от централата. След проверка и одобрение от Агенцията за ядрено регулиране, в 11 ч. и 02 мин. 1000-мегаватовата мощност бе включена в електроенергийната система на страната. Плановият ремонт започна на 22 април. Оттогава е извършено презареждане на реактора със свежо ядрено гориво. В предвидения срок са изпълнени необходимите ремонтни дейности и профилактика на системите и оборудването на блока. Планираните за периода на годишния ремонт дейности от проекта за продължаване на срока на експлоатация и по проекта за повишаване на топлинната мощност до 104% са реализирани в съответствие с приетия график за работа, уверява компанията. Статорът на турбогенератора на пети блок е подменен с нов и е извършена модернизация на сепарационните системи на два парогенератора. Модернизацията на сепарационните системи на другите два парогенератора на блока е извършена през 2016 г. Другият 1000-мегаватов енергиен блок на АЕЦ "Козлодуй" – шести, работи с пълно натоварване на мощността.
Източник: Банкеръ (12.06.2017)

1.5 млрд. лв. са събрани за демонтаж на реакторите в Козлодуй Във фондовете, с които се финансира извеждането на ядрени мощности от експлоатация, в края на миналата година са били събрани малко над 1.55 милиарда лева. Това съобщи Инвестор, цитирайки данни на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО). Във фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" неусвоените суми са 1.44 милиарда лева, а във фонд "Радиоактивни отпадъци" - почти 112 милиона лева. Според българското законодателство основният източник на средства в първия фонд са компаниите, експлоатиращи ядрени съоръжения. У нас това е само АЕЦ "Козлодуй". Всяка година ядрената централа внася около 80 милиона лева за дейности по извеждане от експлоатация на съоръженията. Според прогнозите няма да има недостиг на средства за извеждането на пети и шести блок. В момента се работи за удължаване на срока за тяхната експлоатация и се очаква двата блока да работят поне още 20 години. Не са достатъчни обаче средствата за първите четири блока в АЕЦ "Козлодуй", тъй като те започнаха да се трупат късно във фондовете, напомня Инвестор. Сумата, която са набрали, докато работеха, е малко над 150 милиона евро. В същото време демонтажът на тези блокове е в ход и досега за него са похарчени 535 милиона евро. Изчисленията сочат, че за да се доведат до "зелена поляна" терените на четирите блока, са необходими 1.106 милиарда евро. Основната част от парите идват като европейско финансиране от Международния фонд "Козлодуй". ЕС се ангажира с отпускането на средства, тъй като блоковете бяха затворени предсрочно като условие за приемането на България в общността.
Източник: Сега (13.06.2017)

Кабинетът пак се отрече от изкупуването на тока от "Белене" България ще запази минимален дял, след като АЕЦ "Белене" бъде приватизиран, а токът от него няма да се изкупува от държавата по дългосрочни договори. Това съобщи вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова и добави, че идеята реакторите да бъдат преместени на площадката на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" не е актуална. Но преди всичко проектът трябва да бъде изведен от активите на НЕК и да се обособи в отделна компания. Това е поредният обрат в мнението, което представител на властта дава в рамките на седмица. Преди броени дни зам.-председателят на енергийната комисия в НС Валентин Николов съобщи, че в момента се разработват бизнес модели за финансирането на проекта. Един от тях предвижда държавата да доплаща за тока, произвеждан от Втора атомна. Идеята била разликата между цената на тока, произвеждан от централата, и тази на свободния пазар да се постигне от т. нар. фонд "Сигурност". В момента в него постъпват приходите от продажбата на парникови квоти и по 5% от приходите на производителите на еленергия. Събраните средства отиват за подпомагане на НЕК при покупката на скъпия ток от ВЕИ-тата, американските тецове и когенерации. "Ако не се случи нищо оптимистично с процедурата по приватизацията на "Белене", не изключваме възможността да се мисли и за седми блок на АЕЦ "Козлодуй", обяви още Петкова. По темата "газ" министърът изтъкна, че България не бива да допуска страната ни да изчезне от газовата карта като "транзитьор". Скоро "Булгартрансгаз" ще пусне и обществената поръчка за предпроектното проучване за газовия хъб "Балкан", се разбра от думите й. Маршрутите и източниците на захранване ще се анализират срещу 2 млн. евро, половината от които са осигурени от Европейската комисия. Последната сходна крупна поръчка бе изготвянето на анализ на нуждата от АЕЦ "Белене". Срещу минимум 4 млн. лв. и 0.95% от привлечените чужди инвестиции за проекта през 2011 г. бе наета британската HSBC.
Източник: Сега (16.06.2017)

Държавната ще участва с миноритарен дял в проекта „Белене“ Държавата при всички случаи ще трябва да участва в проекта „Белене“, с някакъв миноритарен дял, това съобщи днес след участието си в инвестиционен форум в София министърът на енергетиката Теменужка Петкова. „Да не забравяме, че това е атомна централа и ядреният риск е изцяло на наша територия. И държавата трябва да участва и да контролира този процес”, аргументира се тя. Министърът добави, че засега не е обсъждан въпросът за договор с бъдещия инвеститор за компенсиране от страна на държавата на ценови разлики, засягащи стойността на произведения ток от бъдещата централа. По думите й все още не може да се каже и какъв би бил делът на държавното участие в проекта. „В лицензираната площадка в Белене сме инвестирали над 1,4 млрд. лв., отделно в края на миналата годихме платихме по решението на арбитража още 1,1 млрд. за оборудването, което ще бъде доставено изцяло до края на септември. Държавническата позиция изисква ние да помислим как този ресурс да бъде инвестиран по най-добрия начин”, добави Петкова и припомни, че БЕХ сключи договор с БАН за изготвянето на технико икономически анализ на проекта и да предложи варианти за изграждането на мощността в Белене. „Предполагам, че до септември той ще бъде факт”, уточни министърът на енергетиката. Петкова припомни условията за реализацията на такъв проект - без държавни гаранции и дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия. „Търси се стратегически инвеститор, като предстои отделянето на активите и пасивите на проекта в отделна компания и ще се опитаме да проведем успешна приватизация. Не се ли появи инвеститорски интерес - ще търсим друг вариант. Оборудването трябва да се оползотвори по най-добрия за българското общество начин”, подчерта министърът. По отношение на евентуално изграждане на седми блок в АЕЦ "Козлодуй" Петкова уточни, че процесът е спрян. „Не се ли случи нищо оптимистично с приватизацията на "Белене", не изключваме възможността да се мисли и нов блок в АЕЦ "Козлодуй", каза министърът на енергетиката.
Източник: Монитор (16.06.2017)

Енергийният министър Теменужка Петкова замина на посещение в Москва. В рамките на започналото вчера международно изложение Атомекспо 2017 тя ще се срещне с шефа на "Росатом" Алексей Лихачов. Ще има и разговори с Евгений Салков, директор на "Русатом сервиз", която участва в удължаването на живота на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй". Петкова е придружавана от директора на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) Петьо Иванов и др.
Източник: Сега (20.06.2017)

Правителството одобри новата застраховка на АЕЦ "Козлодуй“ Министерският съвет одобри проекта на нов договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“ на АЕЦ „Козлодуй“. Застрахователният договор ще бъде сключен с Гражданско дружество „Български национален застрахователен пул“ за срок от една година. От 2002 г. „АЕЦ Козлодуй” ЕАД сключва ежегодно договор за застраховка, покриваща отговорността на централата при евентуална ядрена вреда. Уредбата на застраховката за атомни електроцентрали се съдържа във Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и в глава десета „Гражданска отговорност за ядрена вреда” от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ). Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗБИЯЕ, експлоатиращият ядрената инсталация е единствено отговорен за вредите от ядрена авария. АЕЦ „Козлодуй“ е определена за дружество, експлоатиращо ядрената инсталация, която включва ядрените реактори и други съоръжения, разположени на площадката на централата, с изключение на съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци, предоставени за стопанисване и управление на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“.
Източник: Банкеръ (29.06.2017)

Българският енергиен холдинг връща като председател на съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй" Жаклен Коен. Коен бе освободен по време на служебния министър Николай Павлов и за шеф на борда на атомната централа бе назначен изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов.
Източник: 24 часа (03.07.2017)

Турбогенераторът на пети енергоблок на АЕЦ “Козлодуй” бе изключен от електроенергийната система В 00:59 часа турбогенераторът на пети енергоблок на АЕЦ “Козлодуй” бе изключен от електроенергийната система на страната по заявка на атомната централа, съгласувано с Електроенергийния системен оператор. От компанията съобщиха, че изключването е поради необходимост от подмяна на електрически предпазители във възбудителните вериги на турбогенератора, който се намира в машинната зала – в конвенционалната (нерадиоактивна) част на блока. Случаят няма отношение към ядрената и радиационната безопасност и няма промяна в състоянието на радиационната обстановка в района на атомната централа. За спирането е уведомена Агенцията за ядрено регулиране. По време на изпълнение на дейностите по подмяната на предпазителите мощността на реактора на пети блок бе намалена до 40%, в съответствие с технологичните изисквания. Другият хилядамегаватов блок на АЕЦ “Козлодуй” – шести, работи с 96% натоварване на мощността.
Източник: Банкеръ (04.07.2017)

КЗК: ЗК "Надежда" нарушава Закона за защита на конкуренцията Застрахователната компания „Надежда“ е извършила нарушение на Закона за защита на конкуренцията, съобщиха от антимонополния орган. От Комисията за защита на конкуренцията са установили, че застрахователната компания е наложила забранените вертикални споразумения за определяне на цени на препродажба в посредническите договори със застрахователните брокери на договорите за общо/имуществено застраховане. Изключение, според КЗК, прави задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Според регулаторния орган това поведение на фирмата “има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазара на търговия на дребно със застрахователните продукти”. Производството по преписката е образувано на основание Закона за защита на конкуренцията за установяване на евентуално извършено нарушение от страна на ЗК „Надежда“ АД във връзка с налагане на търговски практики, с които пряко и/или косвено застрахователните брокери, с които дружеството се намира в договорни отношения, се ограничават да правят отбив от собственото си възнаграждение в полза на крайните клиенти. В срок от 30 дни ЗК "Надежда" има право да представи писмени възражения по предявените твърдения. Определението не подлежи на обжалване.
Източник: Инвестор.БГ (05.07.2017)

Разходите на фонд "Сигурност" изпреварват приходите му Разходите на фонд "Сигурност", който бе създаден с цел финансовото "спасяване" на НЕК, изпреварват приходите му. Данните са за първите пет месеца на годината и показват, че във фонда са преведени 194.2 млн. лева, а са разпределени общо 242.4 млн. лева. Тенденцията за повече разходи за сметка на приходите се е оформила още от началото на годината, предаде наскоро Инвестор. Все пак спрямо същия период на миналата година приходите във фонда растат. Разходите обаче също са повече. Данните показват, че парите за първите пет месеца на миналата година са били 126.7 млн. лева, а разплатените суми - 87.4 млн. лева. Справка на в. "Сега" показа, че само през май във фонд "Сигурност" са влезли 39.5 млн. лева, а разходите са били за 40.7 млн. лева. Фонд "Сигурност" бе създаден преди няколко години, като целта е той да прехвърля събраните пари към НЕК. Те се използват за подпомагане на електрическата компания при покупката на скъп ток от ВЕИ централите, американските тецове и когенерациите. Отчисления от 5% във фонда правят всички производители на ток, като това е особен проблем за държавните дружества. От АЕЦ "Козлодуй" и от самата НЕК, която заради вецовете дължи пари на себе си, неведнъж критикуваха петпроцентната лепта. Средствата се допълват и от приходите от продажба на емисии. Макар да не са производители, към фонда преводи правят и "Булгаргаз" и Електроенергийният системен оператор. За миналата година във фонд "Сигурност" са събрани 355.4 млн. лева, а направените разходи са 290.5 млн. лева.
Източник: Сега (10.07.2017)

БЕХ увеличи капитала на шест от дружествата си със 143 млн. лв. Българският енергиен холдинг (БЕХ) е увеличил капитала на шест от своите дъщерни дружества общо със 143.6 млн. лв. Става въпрос за "Електроенергиен системен оператор", "Булгартрансгаз", АЕЦ "Козлодуй", "Мини Марица-изток", "Булгаргаз" и Българска независима електроенергийна борса (БНЕБ). Това става ясно от решението на Министерството на енергетиката, което е едноличен собственик на БЕХ. То е взето в края на юни и вече е вписано в Търговския регистър. Увеличението на капитала на тези дружества е станало с неразпределената печалба за 2016 г. и с такава от предходни години. То е било гласувано на ниво БЕХ още в края на май, става ясно от регистъра. Подобно увеличение на капитала на част от държавните енергийни дружества, които са били на печалба, е имало и през миналата година, става ясно от Търговския регистър. Тогава общата сума на увеличението е била 114.6 млн. лв. Подобна стъпка беше предприета и за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", въпреки че завърши 2015 г. със загуба от 72 млн. лв. Тогава капиталът на централата беше увеличен с 49.550 млн. лв. чрез апортиране на вземане по заем от 65 млн. лв., предоставен от БЕХ през 2013 г. БЕХ обаче е намалил капитала на "Булгартел" през миналата година от 7.05 млн. лв. на 6.4 млн. лв. Най-голямо увеличение на капитала от 50 млн. лв. е получила "Мини Марица-изток". На следващо място е ЕСО с 37.9 млн. лв., а при мрежовия газов оператор "Булгартрансгаз" увеличението е с 29.8 млн. лв. Капиталът на АЕЦ "Козлодуй", която отчете рекордно нисък резултат от 1.6 млн. лв. за 2016 г., се увеличава с 8.4 млн. лв. При "Булгаргаз" увеличението е със 17.2 млн. лв., а на енергийната борса - с 201 хил. лв. В същото време приходите от дивиденти, изплатени от енергийните дружества на БЕХ за 2016 г., са 115.9 млн. лв., което е увеличение с 26.5% спрямо предходната година. Увеличението на капитала на държавните дружества на практика ще улесни взимането на нова емисия облигации през следващата година, за която съобщи изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов пред Publics.bg. По думите му нейната цел ще е да замени емисията, падежираща през ноември 2018 г., която беше пласирана в края на 2013 г. на Ирландската фондова борса и беше в размер 500 млн. евро. Тези средства бяха необходими на БЕХ, за да се платят натрупаните задължения в групата. Най-голямото от тях беше заемът на Националната електрическа компания за 195 млн. евро, с който трябваше да се финансира изграждането на АЕЦ "Белене". Иванов е допълнил още, че въпреки че в момента условията на финансовите пазари са много изгодни за нова емисия, БЕХ няма да предприеме подобна стъпка до следващата година. През 2016 г. БЕХ пласира и друга емисия облигации на стойност 550 млн. евро на Ирландската фондова борса. Тогава парите бяха необходими на холдинга, за да се разплати с двете американски централи - ТЕЦ "Контурглобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово", към които НЕК беше натрупала задължения за близо 1 млрд. лв.
Източник: Капитал (10.07.2017)

Варна е лидер по брой на обществени поръчки Общините Варна и Бургас и "Мини Марица-изток" са най-големите възложители на обществени поръчки от началото на годината досега. Те са сключили общо 543 договора, като само морската ни столица се е подписала под 226 приключили търга, показва справка на "Сега" в регистъра на Агенцията за обществени поръчки (АОП). В първата десетка влизат и няколко енергийни дружества като държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" (145), "Електроенергийният системен оператор" (132) и ЧЕЗ (100). Фирми от сферата на енергетиката бяха "окупирали" първите три места на възложителите и през 2016 г. Тогава лидерството бе запазено за ЧЕЗ, ЕСО и ТЕЦ "Марица-изток 2". На каква стойност обаче са договорите, не става ясно от регистъра на АОП. На дъното - с най-малко поръчки от началото на тази година, са АЕЦ "Козлодуй" (64), ВиК-Бургас (66) и ИСУЛ (63), показват още данните. Само за юни са сключени 1486 договора. В сравнение със същия месец на м.г. това е значително по-малко. Тогава подписаните контракти са били над 1900. Традиционно най-много обществени поръчки се сключват в рамките на последните няколко месеца на годината, когато министерства, агенции, комисии и др. държавни органи са натрупали резерви и те трябва да бъдат усвоени в рамките на календарната година. Общата стойност на сключените контракти за 2017 г. досега надхвърля 3.1 млрд. лв., като отделно - с по-малки суми, са подписани и договори в евро, швейцарски франкове или британски лири. Без изненади - за най-много пари са парафираните документи за строителство, където има 17 договора за поръчки над 2.1 млн. лв. и още 81 договора до тази сума. Най-масови обаче са контрактите за суми до 200 000 лв. - от началото на годината техният брой е 101. ---------КОНТРОЛ Агенцията за държавна финансова инспекция пусна вчера традиционния си тримесечен отчет за приключилите проверки. В рамките на периода април-юни са били проверени 237 обществени поръчки за над 300 млн. лв. Засечени са били 45 случая на непроведени или неоснователно проведени търгове за 5.1 млн. лв. Вредите за бюджета са общо 386 050 лв., като по-голямата част от тях вече са възстановени. Най-интересна е проверката на търговете на МО за двигатели и части за старите съветски самолети МиГ­-29, ползвани от българските ВВС. Проверени са и трите обществени поръчки от времето на бившия министър на отбраната Николай Ненчев - за доставката на 10 нови и ремонтирани двигатели, за седем кутии за самолетните агрегати и за други резервни части. Общата стойност на проверените поръчки е 67.9 млн. лв. Инспекторите не са установили нито финансови вреди, нито непроведени обществени поръчки.
Източник: Сега (11.07.2017)

Удължават с още 20 години живота на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй" Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" има проектен ресурс за експлоатация до 2017 г., а шести до 2021 г. Плановете са срокът им на експлоатацията да бъде удължен поне с още 20 години. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на парламентарния контрол в Народното събрание в отговор на въпрос на депутатите от ГЕРБ Мартин Тинчев и Димитър Александров. " На 27 октомври 2016 г. АЕЦ "Козлодуй" е подала в Агенцията за ядрено регулиране пълния пакет документи за подновяване на лицензията за експлоатация на пети блок за срок от 10 години, който е максимално допустим по Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Тя допълни, че се очаква лицензията да бъде издадена преди 5 ноември 2017 г., когато изтича настоящата. За шести блок са предвидени 227 мерки за изпълнение", обясни Петкова, цитирана от БТА. Министърът припомни, че на 28 януари 2016 г. е бил подписан договор между АЕЦ "Козлодуй" и "Русатом Сервис - Риск инженеринг" за изработване на обосновка за продължаване на срока на експлоатация на шести блок до 60 години.
Източник: Банкеръ (31.07.2017)

БЕХ с 30 млн. лв. по-малко дивидент от компаниите си Печалбата на “Булгаргаз” намаля със 140,9%, сравнено с 2016 г. С 30 млн. лв. по-малко дивидент е получил Българският енергиен холдинг (БЕХ) от държавните фирми в енергетиката през първото полугодие в сравнение със същия период на 2016 г. Тогава те са отчислили 115,46 млн. лв., а сега - 84,54 млн. Една от причините е сривът в печалбата на АЕЦ “Козлодуй”, която беше едва 1,4 млн. лв. Това е заради вложените пари в модернизацията на блоковете. За полугодието на тази година атомната централа има печалба от 33,88 млн. лв. БЕХ трупа приходи и от лихви. От дъщерните дружества те са 66,4 млн. лв. за полугодието. 21 млн. лв. е лихвата на НЕК по заема от холдинга от над 1 млрд. лв., с който бяха погасени дълговете към двете американски централи, чийто ток националната компания по закон е задължена да изкупува. 8 млн. лв. пък са лихвите, които плаща столичната топлофикация заради дълговете си към “Булгаргаз”, които бяха прехвърлени на БЕХ. От дружествата в държавната енергетика най-голям срив в печалбата има при “Булгаргаз” - от 35,4 млн. лв. през 2016 г. за полугодието на тази е на загуба от 14,5 млн. лв., или разликата е минус 140,9%. В същото време на пазара е продаден 1,758 млрд. куб. м газ, или има ръст от 10,84 на сто. Причината за лошия финансов резултат е - колкото повече продава “Булгаргаз”, толкова повече губи заради ценовите решения на КЕВР. През полугодието компанията е сключила цесии за дълговете на 7 топлофикации за 98 млн. лв. и ги е прехвърлила на НЕК и ЕСО.
Източник: 24 часа (04.08.2017)

Свободният пазар изведе АЕЦ "Козлодуй" на печалба от 34 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" приключи първото полугодие на 2017 г. с нетна печалба в размер на 33.9 млн. лв., съобщиха от атомната централа в понеделник. Това е значително подобрение на финансовия резултат в сравнение с печалбата на дружеството за същия период на миналата година в размер на 236 хил. лв. Основният фактор за този добър резултат е благоприятното развитие на пазара на електроенергия и повишението на средните продажни цени на свободния пазар през първото полугодие, става ясно от анализа на дейността на дружеството. Друг фактор за доброто финансово състояние на централата има намалението на вземанията от Националната електрическа компания (НЕК). Приходите от дейността на атомната централа достигат 418 млн. лв., което е ръст от 22 млн. лв. (5.4%) в сравнение с полугодието на миналата година. Основна част от тях - 407.5 млн. лв., са от продажбата на електроенергия, показват още резултатите. Положителната тенденция продължава и през юли 2017 г. В края на месеца са отчетени приходи от продажба на електрическа енергия по регулирани и свободни цени на стойност почти 96 млн. лв. Това е най-високият размер на месечни приходи от продажби за АЕЦ "Козлодуй" от стартирането на либерализацията на енергийния пазар в страната през 2004 г. до момента, посочват от централата. Оттам допълват, че заради ниските температури през януари и февруари търсенето на енергия в България и региона се е увеличило, в резултат на което пазарните цени на енергията са достигнали много високи нива. Недостатъчните водни ресурси и ранното затопляне също са довели до допълнително повишаване на цените, като този тренд се запазва стабилно. В същото време произведената електроенергия през първото полугодие намалява с 2.3% спрямо същия период на миналата година. Това се дължи на актуализирания в края на 2016 г. график за работа на централата и удължаването на годишния планов ремонт на 5-и блок, става ясно от анализа на дейността на дружеството. Пак оттам се вижда, че продажбите на електроенергия за регулирания пазар намаляват драстично с 30%, което се дължи на свиването на този сегмент и излизането на все повече потребители на свободния пазар. Това естествено води до увеличаване на продажбите за последния с близо 13%, с което този пазар заема 73% от реализираната електроенергия на АЕЦ-а. От централата посочват, че от дейността си на регулирания пазар са на загуба от 32 млн. лв., а от свободния - с печалба от 62 млн. лв. По отношение на инструментите за търговия продажбите чрез онлайн системата на АЕЦ "Козлодуй" намаляват с близо 9%, но остават основен инструмент, чрез който са реализирани 75% от енергията на централата за свободния пазар. Продажбите през енергийната борса пък са се увеличили с 369% спрямо първото полугодие на миналата година, когато тя беше създадена. Инвестициите на атомната централа през първото полугодие на годината са 37 млн. лв., като по-малко от половината от тях са свързани с модернизацията на 5-и и 6-и блок (6.7 млн. лв.) и повишаване на топлинната мощност на реакторната установка до 104% (7.6 млн. лв.). Най-голям дял от средствата (24 млн. лв.) са вложени в закупуването на машини и съоръжения, 11 млн. лв. - за строително-монтажни работи, а 2 млн. лв. - за проектно-проучвателни работи, става ясно от данните. Ремонтната програма на централа е била на стойност 26.5 млн. лв., които включват и 5 млн. лв. разходи с инвестиционна цел. Оперативните разходи на централата са 381 млн. лв., което е намаление от 3.5% спрямо първото полугодие на предходната година.
Източник: Капитал (08.08.2017)

Приватизацията на АЕЦ "Белене" започва в началото на 2018 г. Приватизацията на проекта АЕЦ "Белене" ще започне в началото на 2018 г. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на пресконференция, на която бяха поставени приоритетите на правителството в сектор енергетика. По думите на Петкова държавна гаранция за централата няма да има, тъй като е необходим ресурс от 20 млрд. лв., с които не разполагаме. Тя обясни, че ако се вземе решение проектът да бъде изграден държавата ще участва в него с миноритарен дял, който вероятно ще е за сметка на апортна вноска в проектната компания, която предстои да се създаде. Предвижда се в нея да бъдат отделени активите и пасивите на проекта, които в момента са част от НЕК. Намирането на решение за АЕЦ "Белене" е и един от приоритетите на кабинета „Борисов 3“, добави още министърът. Като други основни приоритети тя изтъкна либерализацията на енергийния и газов пазар, удължаването на живота на 5 и 6 блок на АЕЦ Козлодуй и гарантирането на енергийната сигурност. Кабинетът ще работи и за безсрочна дерогация на големите горивни инсталации заради новите стойности за емисионни нива на вредни вещества в атмосферата.
Източник: Други (16.08.2017)

Паричният ресурс в енергийните дружества е 1.184 млрд. лева През първата половина на 2017 г. държавната енергетика показва много добри финансови резултати – паричният ресурс в дружествата е в размер на 1.184 млрд. лв. и той се поддържа така вече втора година. Националната електрическа компания отчита 27 млн. лв. печалба от оперативна дейност през полугодието. Загубата преди данъци е сведена до 1 млн. лв., за разлика от 94 млн. лв. през 2014 г. Когато поехме енергетиката през ноември 2014 година наличните парични средства по банковите сметки на дружествата от държавната енергетика бяха 404 млн. лева. Това каза на пресконференция днес министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която представи пред медиите основните приоритети в управлението на сектор "Енергетика". "В енергийния отрасъл надграждаме постигнатото през предходния мандат на правителството на премиера Бойко Борисов. Гарантиране на енергийна сигурност, продължаване на финансовата стабилност на дружествата в сектора, пълна либерализация на пазара на електроенергия и природен газ, продължаване живота и увеличаване мощността на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", реализация на оборудването за АЕЦ "Белене" по най-подходящия, икономически обоснован начин, активна подкрепа за големите горивни инсталации в кандидатстването за безсрочна дерогация от новите екологични норми приети от ЕК, изготвяне на нова Енергийна стратегия – това са основните теми, по които работи Министерството на енергетиката през новия управленски мандат", обясни Петкова. Тя подчерта, че ведомството й ще гарантира енергийната сигурност чрез собствен добив и изграждане на междусистемните връзки и припомни, че предстои нов проучвателен сондаж в блок Хан Аспарух в дълбоко Черно море, както и стартиране на процедура за блок Терес. "Без необходимата инфраструктура няма как да гарантираме диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. В този смисъл акцент в работата на Министерството на енергетиката остава изграждането на междусистемните връзки със съседните държави, които ще ни дадат възможност и да реализираме концепцията си за изграждане на газоразпределителен център. За това имаме безапелационната подкрепа от страна на Европейската комисия за изграждането на хъб Балкан, която осигури финансиране за предпроектното проучване", заяви министър Петкова. В момента в диалог със Световната банка се доизясняват няколко въпроса, свързани с преминаването към пълна либерализация на електроенергийния пазар у нас – референтната цена, която ще бъде въведена, договорите за разлика и по механизма за защита на уязвимите потребители. До края на годината предстои да бъдат подготвени и законодателните промени за въвеждането на пълната либерализация на пазара. "До края на септември трябва да имаме ясна визия за това как ще бъде оползотворено по най-добрия начин оборудването за АЕЦ "Белене", подчерта министър Петкова. Тя отново акцентира върху убеждението на правителството, че проектът може да бъде реализиран само на пазарен принцип - без държавна гаранция и без дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия. Предстои активите и пасивите да бъдат обособени в отделна компания, която ще бъде предложена за приватизация в началото на следващата година. Разработването на нова енергийна стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. също е сред приоритетните задачи на Министерството на енергетиката. Документът ще осигури ясна визия за развитието на сектора през следващите десетилетия. Министър Петкова подчерта необходимостта от формиране на широк обществен консенсус по темата, който да гарантира устойчивост и предвидимост в развитието на сектора през годините. В Министерството на енергетиката е създадено координационно звено, което да подпомага големите ТЕЦ-ове в искането им за дерогация от новите завишени екологични норми. Тези централи осигуряват около 40% от електроенергията в страната и продължаването на тяхната работа ще е сериозно предизвикателство пред нас, подчерта енергийният министър.
Източник: Банкеръ (16.08.2017)

Застрахователят на армията, НЕК и АЕЦ "Козлодуй" остана без лиценз Комисията за финансов надзор е отнела лиценза на застрахователна компания "Надежда". Решението, взето на 17 август, е без прецедент в новата история на България. Сред клиентите на дружеството е Министерството на отбраната. Вчера служители на МО се оплакаха пред "Сега", че вече има откази да се изплащат полици. Според в. "Капитал" сред клиентите на ЗК "Надежда" са още НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ЧЕЗ. Мажоритарен собственик е Виктор Серов, който осъществява контрол през "Ви веста холдинг", държаща 87.21% от капитала. Той е и председател на Съвета на директорите. Според решението на КФН за компанията има две възможности - ликвидация или фалит, като председателката Карина Караиванова трябва да внесе в съда документите за откриване на процедура по несъстоятелност. Вчера Виктор Серов коментира пред "Капитал", че ще обжалва отнемането на лиценза, но и че бизнесът на дружеството е съсипан. Министерството на отбраната, което е застраховало целия си състав в "Надежда" и има валиден договор в момента, не отговори на въпросите на "Сега" какво ще се случи след отнемането на лиценза и отложи отговорите си за вторник. Неуспешни бяха и опитите ни да се свържем с военния министър Красимир Каракачанов. За проблеми в ЗК "Надежда" се заговори още след приключването на стрес тестовете в застрахователния сектор през февруари. Одитът на френската MAZARS SA разкри, че компанията не покрива изискванията за капиталова адекватност и платежоспособност. По този повод регулаторът даде срок на застрахователната компания до края на 2017 г. да предприеме необходимите мерки. През юни КФН прати квестор в "Надежда", който да установи реалното положение. Още тогава КФН забрани на застрахователя да се разпорежда с активите си за срок от един месец - заради нарушения на нормативната уредба, свързани с образуването на техническите резерви и спазването на минималното капиталово изискване. Сега от решението на КФН се разбира, че през последната година ЗК "Надежда" рязко е разширила бизнеса си в Италия, което налага поддържане на допълнителни резерви, каквито до този момент не са били заделяни. С решението от 17 август се забранява на компанията да сключва нови застрахователни и презастрахователни по всички класове застраховки за срок от 6 месеца, както и да се разпорежда свободно с активите си до започване на производство по ликвидация или несъстоятелност. От мотивите за отнемане на лиценза става ясно, че според КФН всички предложени от ЗК "Надежда" мерки за покриване на минимално капиталово изискване са нереалистични и недостатъчни. Освен това комисията твърди, че не е получавала навреме обективни и достоверни данни за финансовото състояние на застрахователя. Собственикът на ЗК "Надежда" Виктор Серов казва, че вече има образувани 5 дела срещу регулатора и ще заведе още три. "Продължаваме докрай, макар че бизнесът е вече съсипан. Създадохме една европейска компания, която беше унищожена от институция, чието предназначение е да брани интересите на бизнеса. С това тя на практика затвори вратите на Италия за българския бизнес", твърди Серов.
Източник: Сега (22.08.2017)

АЕЦ "Козлодуй" продаде ток за 100 млн. лв. бързо, на тъмно и неизгодно Най-големият електропроизводител в страната - АЕЦ "Козлодуй", сключи гигантска сделка за ток, но при съмнителни условия. Само за час продаде през енергийната борса енергия за близо 100 млн. лв. И тъй като масово търговците не са били известени и не са имали внесени гаранции, шепа неизвестни просветени са успели да купят количества на много изгодни цени: под 70 лв. за мегаватчас, което според търговци е с близо 5 лв. под пазарната. Проблемът е, че държавната централа е избрала точно борсовата платформа, на която за разлика от другите налични не е необходимо предварително да се изпраща информация за сделката. Атомната централа потвърди пред "Капитал", че тя е предложила общо 11 пакета: шест за доставка за цялата 2018 г. за 110 мегавата и пет за 70 мегавата за първото полугодие на 2018 г. Няма информация кои са компаниите, които са успели да си купят от тока на АЕЦ, а според търговци, с които "Капитал" разговаря, засега никой от техните колеги не се е признал, че е успял да сключи изгодната сделка. Спечелилите е трябвало да са били предварително подготвени с гаранции от 2 и 3% от стойността на покупката, т.е. да блокират 2 млн. лв. за пазар, който досега не е ползван. Това повдига съмнения, че продажбата може да е била за предизвестен фаворит. До дни енергийният регулатор ще започне проверка по случая. От ДКЕВР уточниха за "Капитал", че ще поискат цялата информация по сделките, за да преценят дали има необходимост от налагане на санкции, или ще се наложи промяна на борсовите правила, така че да се гарантира прозрачната търговия. От своя страна енергийната борса е изискала допълнително статистически данни за сделката от доставчика на платформата Trayport, каза нейният изпълнителен директор Константин Константинов.
Източник: Капитал (22.08.2017)

Строят хранилище до АЕЦ "Козлодуй" На 29 август ще бъде направена "първа копка" за изграждането на Национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци. Проектът се изпълнява от Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци". Стойността му е 71 820 000 евро, които са осигурени безвъзмездно от Международния фонд "Козлодуй" чрез Европейската банка за възстановяване и развитие. Интересното е, че идеята за изграждане на това съоръжение е много стара и България се е ангажирала пред Европейската комисия да я реализира още преди приемането ни в ЕС. Правителството решение, с което задачата е възложена на държавното предприятие, е от 2005-а. И от тогава досега се е работило по избора на площадка и проектирането на хранилището. След извършени регионални и детайлни изследвания е избрана площадка "Радиана", която е разположена в непосредствена близост до АЕЦ "Козлодуй" - в двукилометровата защитена зона на централата, в землището на с. Хърлец.
Източник: Банкеръ (25.08.2017)

Започва строежът на ядреното хранилище до АЕЦ "Козлодуй" Строежът на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО) ще започне във вторник, съобщиха от Министерството на енергетиката. Съоръжението, което ще се намира в близост до АЕЦ "Козлодуй", ще бъде строено от германо-български консорциум. Очаква се цената му да надхвърли 140 млн. лв. Проектът е финансиран от Международния фонд Козлодуй чрез Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Съоръжението, което ще бъде с капацитет от над 138 хил. куб. м, ще се състои от няколко стоманобетонни конструкции, разделени от вътрешни преградни стени на камери. Там ще се съхраняват ниско- и среднорадиоактивни отпадъци. С негова помощ ще бъдат изведени от експлоатация спрените ядрени блокове в Козлодуй, а получените отпадъци ще бъдат погребани по екологичен начин. На площадката трябва да бъдат изградени 3 платформи с по 22 клетки и инфраструктура. В тях трайно ще бъдат съхранявани стоманобетонни кубове с радиоактивни отпадъци, които ще са предварително обработени и обезопасени. Планирано е хранилището постепенно да се запълва през следващите 60 години. Съоръжението вероятно ще бъде пуснато в експлоатация през 2021 г.
Източник: Money.bg (29.08.2017)

Три компании искат да инвестират в АЕЦ "Белене" Три международни компании искат да инвестират в АЕЦ "Белене". Това каза Теменужка Петкова, която днес даде началото на изграждане на Националното хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци в АЕЦ "Козлодуй", предаде БНТ. Министър Петкова заедно с изпълнителния директор на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" Дилян Петров направиха символична първа копка на хранилището на площадка "Радиана", намираща се в непосредствена близост до АЕЦ "Козлодуй". Изграждането на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО) е изключително важно за бъдещото развитие на българската ядрена енергетика, каза Теменужка Петкова по време на официалната церемония. По думите й при строителството ще бъдат спазени всички международни стандарти и НХРАО ще бъде едно от най-модерните съоръжения в Европа. Проектът за изграждане на НХРАО се изпълнява от Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци". Съоръжението е предназначено за преработени и обезопасени радиоактивни отпадъци, генерирани единствено на територията на България. В него ще бъдат съхранявани ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци от промишлеността, медицината и бита; отпадъци, генерирани при извеждането от експлоатация на 1-4 блок на АЕЦ "Козлодуй", както и от дейността на бъдещи нови ядрени мощности. В НХРАО няма да се съхраняват високоактивни радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво. Капацитетът на хранилището е 138 200 куб. метра, предвижда се то да се експлоатира 60 години.
Източник: Сега (30.08.2017)

КЕВР ще поиска законови промени за по-голям контрол на пазара на ток Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще предложи законодателни промени, които да й дадат правомощия да налага санкции при установяване на нарушения на пазара на електроенергия. Това заяви председателят на комисията Иван Иванов пред журналисти в сряда (30 август), цитиран от Publics.bg. Поводът за подобни действия от страна на комисията е сделката за покупка на електроенергия за близо 100 млн. лв., която беше сключена на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) по-рано през август, за която "Капитал" съобщи. Предложенията ще бъдат направени в рамките на предстоящите изменения на Закона за енергетиката, свързани с пълната либерализация на електроенергийния пазар.
Източник: Капитал Dаily (01.09.2017)

18 български фирми в европейска класация 18 български фирми са сред 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа за 2016 г. според авторитетната годишна класация на международния кредитен застраховател “Кофас”. Компаниите са селектирани основно по оборот, но се отчитат и допълнителни данни като брой служители, обхватът на фирмите, секторите и пазарите. Водещ сред българските фирми в класацията през 2016 г. е Български енергиен холдинг, която заема 25-о място. След това е “Лукойл Нефтохим Бургас” - 45-о място, а “Аурубис България” е на 78-а позиция. Останалите са НЕК, “Лукойл България”, “Кауфланд България”, “ЧЕЗ електро”, “Адванс пропъртис”, “Експрес логистик енд дистрибюшън”, “Булгаргаз”, “Дафна груп”, “ОМВ България”, “Софарма”, БТК, “АЕЦ Козлодуй”, “Сакса”, “Хювефарма” и “Астра Биоплант”. Последните две влизат за първи път в класацията. Десет от фирмите, включително и първите 4, слизат надолу в класацията спрямо предишната година, което се дължи на спад в оборотите им. С най-много фирми в класацията на “Кофас” е Полша - 168 компании, следвана от Унгария и Чехия.
Източник: 24 часа (08.09.2017)

Увеличават се българските фирми в топ 500 в региона С едно повече през тази година български предприятия попадат в класацията на Coface CEE Top 500 за най-големите компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Сред общо 18 дружества държавният Български енергиен холдинг заема най-предна позиция - 25-а. Традиционно в челните позиции на класацията доминират компании с дейност в петролния, автомобилния и енергийния сектор. За поредна година полският петролен гигант PKN Orlen оглавява подреждането, съобщава в днешния си брой "Капитал Daily". Полша остава и държавата с най-много представители в топ 500 – в тазгодишното издание на класацията влизат 168 компании от страната, чиито общи обороти са се увеличили с 3.3% през 2016 г. Общо за региона приходите на водещите 500 компании са се свили с 0.6%, като спадовете са най-отчетливи при машиностроенето (-59.1%), енергетиката (-7.3%), металите (-6.4%) и горивата (-5.4%). Понижението на печалбите на топ 500 пък е с 3.1%. Междувременно съживяването на пазара на труда в региона и свързаното с него растящо потребление са фактори и за повишеното търсене на автомобили, което подкрепя и резултатите на автопроизводителите, много от които имат мощности в региона. Така през 2016 г. представителите на сектора вече заемат 20% от 500-те места в класацията в сравнение със 17% година по-рано. Сред 18-те български компании, които намират място в групата на 500-те корпоративни лидера в региона, се наблюдава силно присъствие на представители на секторите на енергетиката и горивата – тук са например двете дружества на руския петролен гигант "Лукойл" (рафинерията в Бургас и търговецът "Лукойл България"), които традиционно са в челната тройка на едрия бизнес в страната, държавните НЕК, "АЕЦ Козлодуй" и "Булгаргаз", "ЧЕЗ електро", "ОМВ България", търговецът на горива "Сакса" и русенският завод за биодизел "Астра биоплант", който е сред най-динамично растящите български компании за 2016 г. В Coface CEE Top 500 попадат още медодобивният завод "Аурубис", веригата магазини "Кауфланд", компанията "Адванс пропъртис", която обединява голяма част от бизнеса на братята Кирил и Георги Домусчиеви, както и друго от дружествата им – фармацевтичното "Хювефарма", което влиза за пръв път в топ 500. Групата от 18 се допълва от още една фармацевтична компания – "Софарма", търговецът на цигари "Дафна груп" ("Табако трейд") и дистрибуторът на цигари "Експрес логистика и дистрибуция", както и телекомът БТК. Общите приходи на 18-те български дружества са се свили със 7.07% до 16.7 млрд. евро, а печалбата им намалява с 8.71% до 287 млн. евро. Движението надолу в оборотите обаче е заради ниските цени на горивата и металите.
Източник: Дневник (14.09.2017)

Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ в ремонт до края на октомври Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ излезе в планов годишен ремонт, който ще продължи до край на октомври, съобщиха от атомната ни централа. Хилядникът е изключен от енергийната система на страната в 2 часа и 34 минути в събота. В рамките на престоя ще бъдат изпълнени необходимите ремонтни дейности, надзор и профилактика на оборудването и на системите на енергоблока. 1000-мегаватовият реактор ще бъде презареден със свежо ядрено гориво за 23-а горивна кампания. В периода на спирането предстои реализация на дейности по проекта за продължаване на срока на експлоатация на шести блок, обхващащи комплексно обследване на оборудване и тръбопроводи. Пети блок на Първа атомна работи с пълно натоварване на мощността.
Източник: Монитор (18.09.2017)

AES инвестира над 1 млн. евро в регионален административен център в София Операторът на един от ТЕЦ-овете в Маришкия басейн - американската компания AES, откри разширения си Център за споделени услуги в София, в който е инвестирал над 1 млн. евро. Офисът обслужва финансите, счетоводството, доставките, информационните технологии и човешките ресурси за всички компании на глобалната корпорация AES в региона Европа, Азия и Близкия изток. В това число освен България влизат още бизнесите на компанията в Холандия, Обединеното кралство, Ирландия, Индия, Филипините, Виетнам и Йордания. Офисът започва работа през 2013 г., като наскоро е разширен, като към него са прехвърлени дейностите и в Азиатския регион. Преди дни стана ясно, че производителят на безалкохолни напитки Coca-Cola също планира да закрие завода си във Ваймар, Германия, и да премести част от дейностите по човешки ресурси и финансови услуги в България. Работата ще бъде прехвърлена към "Кока-Кола Юръпиън партнърс сървисис" в София. "В началото в офиса работеха 15 души, сега са близо 100 висококвалифицирани служители. AES е огромна корпорация, която е регистрирана на борсата в Ню Йорк, и изборът на България като място, където да бъде локализиран този център за споделени услуги, подобрява реномето на страната ни в очите на световните инвеститори. Ние сме щастливи, че можем да предложим добри условия на тези служители, така че да ги задържим в страната", коментира главният изпълнителен директор на AES за България Иван Цанков. България беше избрана заради големия потенциал на хората и бяхме приятно изненадани от високата компетенция на служителите във всички сфери. Освен това стратегически България най-добре отговаря на нуждите ни, тъй като тук се обслужват бизнеси в много различни часови зони от Ирландия до Виетнам и тук сме в средата", добави Оливие Маркет, президент на "AES България". Топлоенергийните компании от Маришкия басейн съвместно са назначили консултант, който до 3 месеца ще приключи с изготвянето на анализ относно новите екологични норми, съобщи още Цанков. "В случай че този анализ покаже, че разходите за изискваните нови инсталации надхвърлят многократно ползите за обществото, то ние ще имаме правно основание да настояваме за дерогация на екологичните изисквания", обясни той. Компанията се надява по този начин да осигури безсрочна дерогация, която да важи, докато няма ново изменение на нормативите. Анализът ще бъде изготвен както за региона като цяло, така и поотделно за всяка една от компаниите - частните AES, ConturGlobal и "Брикел" и държавната "Марица-изток 2". На церемонията присъстваше и енергийният министър Теменужка Петкова, която коментира срещата с представители на "Росатом", на която е била постигната договорка за доставянето до края на годината на цялото платено от правителството оборудване за АЕЦ "Белене". "И двата реактора ще бъдат в България до края на годината. Надявам се, че няма да е необходимо дълго време да консервираме това оборудване, но засега няма нито оферти, нито цена за тази дейност, колегите извършват анализи. До края на годината трябва да бъде решен въпросът с отделянето на АЕЦ "Белене" в отделна компания", обясни министърът. Тя добави, че според последния доклад на БАН, поръчан от министерството, през 2035 г. не само в България, но и в целия регион ще има дефицит на електроенергия. "На 4 октомври приключи проверка за състоянието на студения резерв на енергийните компании. Данните трябва да бъдат анализирани, преди да ви бъдат представени", съобщи още Петкова. Преди няколко седмици тя обяви, че лично според нея "Белене" трябва да се строи с пари от чужд инвеститор, но без държавни гаранции и поемане на бъдещи ангажименти за изкупуване на ток.
Източник: Капитал (12.10.2017)

ЕСО препоръчва изграждането на нови енергийни мощности до 2026 г. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) препоръчва в своя десетгодишен план за развитие изграждането на базови мощности, които да балансират зелената енергия - като например газови централи, но след оценка на движението на цената на природния газ през годините. Към 2026 година присъединените към енергийната система вятърни и фотоволтаични централи ще имат обща мощност от над 2,5 хил. мегавата. Това ще направи труден баланса на енергийната система, пише в доклада на ЕСО. Документът е разгледан и приет по време на закрито заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), предаде investor.bg. Като цяло от ЕСО не виждат недостиг на енергийни мощности към 2026 година и не очакват проблеми за мрежата при нормална аварийност. В плана не е записано строителството на АЕЦ "Белене", доколкото все още няма решение на правителството какво ще се прави в този казус. Предвидено е удължаването на срока за експлоатация на двата работещи блока на АЕЦ "Козлодуй", както и увеличаването на номиналната мощност на реакторите. Операторът посочва още, че при екстремална зима енергийните мощностите могат да не достигнат и при невъзможност за внос промишлените потребители могат да ограничават потреблението си в пиковите часове. В същото време обаче през лятото има излишък на произведена електроенергия. В плана е записано още, че към края на 2016 година към енергийната мрежа у нас са присъединени водни централи с мощност от 2300 мегавата, 700 мегавата вятърни паркове, 1014 мегавата фотоволтаични централи и 66 мегавата централи, използващи биомаса. След разговори с инвеститори от ЕСО залагат, че за следващите 10 години към мрежата ще бъдат присъединени общо 1100 мегавата нови мощности, използващи възобновяеми източници. Най-голям дял се пада на вятърните паркове - още 540 мегавата, и слънчевите панели - общо 490 мегавата.
Източник: Дума (13.10.2017)

НЕК преговаря за съхранение на оборудването на АЕЦ "Белене" Националната електрическа компания (НЕК) преговаря с руската страна сама да съхранява оборудването на АЕЦ "Белене" под контрола на производителя, съобщи изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев, цитиран от БНР. Причината е, че руското предложение за съхранение е финансово неизгодно за компанията. Илиев обясни, че оборудването ще трябва да предстои на площадката най-малко през следващите 5 години. "Преди две седмици от завода производител бяха на площадката и нямаме никакви забележки от тях по съхранението на оборудването, както и по неговата консервация. Няма опасност от атмосферни условия да бъде нещо изложено и да му се наруши неговата цялост, защото ценното е вътре, където ние няма да допуснем нито корозия, нито някакво друго въздействие", посочи Петър Илиев. Компанията ще продаде на АЕЦ "Козлодуй" останалата част от старото оборудване за АЕЦ "Белене", която все още се намира на площадката на втората атомна централа.
Източник: econ.bg (23.10.2017)

"Росатом" може да финансира АЕЦ "Белене" Руската компания "Росатом" е открита за възможността да участва във финансирането на АЕЦ "Белене", ако проектът бъде възобновен. Това обяви вчера Вадим Титов, който е директор на "Росатом Международна мрежа" за Централна Европа. Той участва в конференция, посветена на атомната енергия у нас. Новината всъщност вече бе загатната от българските управляващи, макар да липсваха подробности. В началото на месеца премиерът Бойко Борисов и енергийният министър Теменужка Петкова се срещнаха с представители на "Росатом". По-късно Петкова коментира, че не е изключена възможността руската компания да бъде поканена като инвеститор във Втора атомна. Преди това обаче трябвало да стане ясно дали България има нужда от нови ядрени мощности, като за целта екип от БАН разработва доклад, който скоро ще бъде представен. По неофициална информация в него учените застъпват тезата, че страната ни се нуждае от нова централа. "Росатом" има различни договори с българската страна, свързани с АЕЦ "Козлодуй" - като доставка на гориво и работата по удължаване на живота на 5-­и и 6-­и блок", подчерта Вадим Титов, цитиран от БНР. "Очакваме от българското правителство скоро да вземе решение за съдбата на АЕЦ "Белене". "Росатом" използва различни варианти за изграждане на ядрени блокове по свои технологии според нуждите на държавите, с които работи", заяви Титов. Той подчерта, че руската компания би участвала и в проекта "Белене", като се вземат предвид "настоящите отлични отношения". Според Титов атомната енергия има много добро бъдеще. Ако искате да развивате зелени централи без атомна енергия и да увеличите драматично броя на възобновяемите източници, това не би означавало по-­голяма ефективност, но би означавало много допълнителни разходи за потребителите, изтъкна Вадим Титов. Все пак зелените централи не бива да бъдат изключвани от енергийния микс. "Делът на възобновяемите източници - вятърни и слънчеви, не трябва да надвишава 40%, защото в противен случай не може да се гарантира устойчивост на енергийната система", каза още Вадим Титов, като се позова на доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Източник: Сега (26.10.2017)

Област Пазарджик е шампион по производство на зелен ток Област Пазарджик се оказва царството на зеления ток в България. Това е регионът, в който има най-много мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници, разкрива анализ на консултантската компания "Тим ВИЖЪН България". Вицешампион по производство на чиста енергия е област Добрич. Проучването включва информация за инсталациите, използващи слънчева, вятърна, водна, топлинна, геотермална енергия, биогаз и др. Авторите използват информацията, публикувана в националния Портал за отворени данни, а чрез специалния софтуер Tableau я групират и представят по райони, области, брой обекти и съвкупната инсталирана мощност (в мегавати/MW). Област Пазарджик е безапелационен първенец в България по инсталирани ВЕИ мощности. На територията й има такива обекти с 1054 мегавата обща мощност, сочи анализът. За сравнение - 1000 MW е капацитетът на всеки от двата блока на АЕЦ "Козлодуй". Втората в класацията област - Добрич, разполага с 535 мегавата. Най-слабо е застъпена зелената енергетика в Северния централен район, където са инсталирани едва 115 MW. Реално най-големият ВЕИ производител в България са помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ) на каскадата "Белмекен - Сестримо" - "Чаира" с нейните 864 MW, "Белмекен" и "Орфей". С други думи, Пазарджишка област държи първенството в тази класация благодарение на тези централи, а не на фотоволтаиците и перките, станали особено модерни у нас в последните години. Така или иначе бумът на соларните и вятърните централи у нас в 21-ви век е факт, като пикът на присъединяване на нови мощности към електроенергийната система на страната е 2012 година. Това струпване не е случайно - тогава собствениците на ВЕИ инсталации се втурнаха да се включват в мрежата, поне по документи, за да хванат най-високите цени за изкупуване на зелен ток, които впоследствие започнаха да се понижават. После се оказа, че в гонитбата на високите тарифи са правени и фалшификации. Но засега осъдени няма.
Източник: Сега (06.11.2017)

Експлоатацията на пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ се удължава с десет години Експлоатацията на пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ се удължава с десет години. Новият лиценз бе връчен на ръководството на атомната централа в агенцията за ядрено регулиране днес. Резултатите от програмата за удължаване на живота на пети блок сочат, че няма ограничения за безопасната му работа до 2047 година. По закон обаче 10 години е максимално възможният срок, с който може да бъде продължена експлоатацията. След изтичането му АЕЦ „Козлодуй“ трябва отново да кандидатства за лиценз. "Всички резултати показват, че няма никакъв проблем V блок да работи до 2047-а година. За по-дълъг срок лиценз не може да се издаде, но той ще се подновява на всеки 10 години. Оборудването има определен жизнен цикъл, но се следи и когато това оборудване е в много добро състояние, то може да работи много повече, отколкото е проектният ресурс. Проектният ресурс е залаган в други условия. Във времето ние ще продължим да подобряваме работата му", заяви изпълнителният директор на централата Иван Андреев пред БНР.
Източник: Банкеръ (06.11.2017)

Синдикати и работодатели искат незабавни мерки за успокояване на енергийния пазар Спекулативното и необосновано повишаване на цената на електрическата енергия ще доведе до фалити, загуба на трайни работни места и „замразяване“ нивата на доходите в редица браншове и отрасли.Това предупреждение отправиха в неделя в обща позиция национално представителните синдикални и работодателски организации - КНСБ, КТ „Подкрепа“, АИКБ, БСК, КРИБ. Те се обявяват в подкрепа на предприетите законодателни стъпки за договаряне през борсата на всички количества електрическа енергия, предназначена за свободния пазар. Повод за тревогата им е буквалното взривяване на пазара на електроенергия от взаимни обвинения заради драстичното повишение на цената на тока за бизнеса, ползващ енергия на средно напрежение, което търговците са обявили на част от предприятията от 1 януари 2018 г. Бизнесът вини търговците, те - държавните централи, които обаче твърдят, че не само не създават дефицит на пазара, но дори им остават непродадени количества на борсата. За обявеното драстично поскъпване на тока за бизнеса с 50 до 90 процента от страна на доставчици съобщи преди дни председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов. Той каза, че се обмисля акция заводите да съберат ключовете си и да ги предадат на енергийния министър Теменужка Петкова да ги управлява, тъй като при подобен ценови скок предприятията са обречени на фалит. Той поиска среща с Петкова и дори с Борисов. Такава среща бе свикана в енергийното ведомство в петък, след която обаче мистерията с поскъпването се задълбочи. Председателят на енергийната комисия и бивш министър на енергетиката в първото правителство на ГЕРБ Делян Добрев заяви, че шепа търговци, които са напазарували електроенергия на ниски цени, сега дерибействат и рекетират българския бизнес. Асоциацията Свободен енергиен пазар, с която членуват 12 търговци на ток, на свой ред излезе с позиция, от която става ясно, че виновни за създалата се ситуация са държавните електроцентрали. На срещата при Петкова обаче държавните производители на електроенергия – АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК, отрекли те да са виновни за обявения от търговците недостиг на ток на пазар. "Националната електрическа компания" дори обяснила, че ежедневно от предлаганите от нея количества ток на енергийната борса остават непродадени между 50 и 300 МВ. Драмата се разиграва точно след като парламентът преди дни окончателно одобри законови поправки, според които от 1 януари 2018 г. всички електроцентрали с инсталирана мощност над 5 МВ трябва да продават количествата си ток на Българската независима енергийна борса. Изключения ще са само централите с дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията им, както и тези, които са длъжни да подават на регулирания пазар за бита и малкия бизнес определени им от Комисията за енергийно и водно регулиране квоти. Пазарът на електроенергия у нас вече се доминира от търговията на свободен пазар, което се подкрепя от национално представителните работодателски и синдикални организации като модел за устойчива конкурентна среда, осигуряваща подобрение качеството на услугите и оптимизиране на цената на електрическата енергия, се посочва в разпространената в неделя позиция на синдикатите и работодателите. За стопанските потребители, присъединени към мрежите на високо и средно напрежение, като задължени регистрирани участници на свободен пазар, това е и единственият начин за осигуряване на нужното им електропотребление. Дейността на участниците в електроенергийния пазар – производители на електроенергия, търговци, координатори на балансиращи групи, преносен оператор, оператори на електроразпределителна мрежа, борсов оператор и доставчик от последна инстанция минава през лицензионен режим, надзор от страна на КЕВР и утвърдени норми, част от националното ни законодателство. Осигуряването на конкурентна среда е сред задълженията и на КЗК, посочват организациите в общата си позиция. Прозрачност, надеждност и предсказуемост – това са ключови категории за успешно и пълноценно функциониране на енергийния пазар. Но нещо в този пазар не работи както трябва, констатират те. И припомнят, че значителни обеми бяха търгувани към определени търговци при неясни условия, обезпечаващи непазарни предимства спрямо останалите участници. Изкуствено бе ограничавано и предлагането през двата сегмента на борсата – малки, нерегулярни лотове, липса на профилирани продукти. Това естествено води до ирационални ценови нива, които категорично не могат да бъдат определени като референтни. Отбелязваме, че предприетите стъпки за договаряне през борсата на всички количества електрическа енергия, предназначена за свободен пазар могат да ограничат тези непрозрачни практики. Нужен е съответният контрол и санкции срещу манипулации и злоупотреби при ясни, недвусмислени регламенти и правила, посочват синдикатите и работодателите. Междувременно според тях необосновано, без връзка с реалностите в сектора, непрозрачно и напълно непазарно се предприемат действия за значително увеличение на цената на електроенергията, като през последните дни този процес ескалира рязко до претенции от страна на търговците за прекратяване на договори за доставка или налагане едностранно на цени с между 30% и 65% по-високи спрямо установените до момента. Спекулативното и необосновано повишаване на цената на електрическата енергия ще доведе до фалити, загуба на трайни работни места и „замразяване“ нивата на доходите в редица браншове и отрасли. Ще доведе и до ръст на цените на хранителни и нехранителни стоки. Увеличението засяга както бизнеса, така и държавни и общински администрации, болници, училища, членовете на синдикатите и всички работещи български граждани. Пренасяйки се към цените на регулиран пазар, ще засегне всеки битов абонат. Некоректните търговски практики включват и нови задължения в системата на енергетиката, като няколко търговци дължат вече десетки милиони лева към фонда за сигурност на електроенергийната система. В тази връзка апелираме за незабавни и конкретни стъпки към ограничаване на вредни практики и недопускане на напрежение в системата на българската енергетика и индустрия в началото на зимния период, заявяват социалните партньори в позицията, подписана от председателите на АИКБ, БСК, КРИБ и на синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа.
Източник: Медия Пул (18.12.2017)

Работодатели и синдикати скочиха срещу необоснованото поскъпване на тока Необосновано, без връзка с реалностите в сектора, непрозрачно и напълно непазарно се предприемат действия за значително увеличение на цената на електроенергията, като през последните дни този процес ескалира рязко до претенции от страна на търговците за прекратяване на договори за доставка или налагане едностранно на цени с между 30% и 65% по-високи спрямо установените до момента. Това посочват в обща позиция работодателските и синдакалните организации. Според социалните партньори едно такова посъпване ще доведе до фалити, загуба на трайни работни места и „замразяване“ нивата на доходите в редица браншове и отрасли. Ще доведе и до ръст на цените на хранителни и нехранителни стоки. Цялата позиция на работодателите и синдикатите Пазарът на електроенергия у нас вече се доминира от търговията на свободен пазар, което се подкрепя от национално представителните работодателски и синдикални организации като модел за устойчива конкурентна среда, осигуряваща подобрение качеството на услугите и оптимизиране на цената на електрическата енергия. За стопанските потребители, присъединени към мрежите на високо и средно напрежение, като задължени регистрирани участници на свободен пазар, това е и единственият начин за осигуряване на нужното им електропотребление. Дейността на участниците в електроенергийния пазар – производители на електроенергия, търговци, координатори на балансиращи групи, преносен оператор, оператори на електроразпределителна мрежа, борсов оператор и доставчик от последна инстанция минава през лицензионен режим, надзор от страна на КЕВР и утвърдени норми, част от националното ни законодателство. Осигуряването на конкурентна среда е сред задълженията и на КЗК. Прозрачност, надеждност и предсказуемост – това са ключови категории за успешно и пълноценно функциониране на енергийния пазар. Но нещо в този пазар не работи както трябва! Значителни обеми бяха търгувани към определени търговци при неясни условия, обезпечаващи непазарни предимства спрямо останалите участници. Изкуствено бе ограничавано и предлагането през двата сегмента на борсата – малки, нерегулярни лотове, липса на профилирани продукти. Това естествено води до ирационални ценови нива, които категорично не могат да бъдат определени като референтни. Отбелязваме, че предприетите стъпки за договаряне през борсата на всички количества електрическа енергия, предназначена за свободен пазар могат да ограничат тези непрозрачни практики. Нужен е съответния контрол и санкции срещу манипулации и злоупотреби при ясни, недвусмислени регламенти и правила. Междувременно, необосновано, без връзка с реалностите в сектора, непрозрачно и напълно непазарно се предприемат действия за значително увеличение на цената на електроенергията, като през последните дни този процес ескалира рязко до претенции от страна на търговците за прекратяване на договори за доставка или налагане едностранно на цени с между 30% и 65% по-високи спрямо установените до момента. Спекулативното и необосновано повишаване на цената на ел. енергията ще доведе до фалити, загуба на трайни работни места и „замразяване“ нивата на доходите в редица браншове и отрасли. Ще доведе и до ръст на цените на хранителни и нехранителни стоки. Увеличението засяга както бизнеса, така и държавни и общински администрации, болници, училища, членовете на синдикатите и всички работещи български граждани. Пренасяйки се към цените на регулиран пазар, ще засегне всеки битов абонат. Некоректните търговски практики включват и нови задължения в системата на енергетиката, като няколко търговци дължат вече десетки милиони лева към фонда за сигурност на електроенергийната система. В тази връзка апелираме за незабавни и конкретни стъпки към ограничаване на вредни практики и недопускане на напрежение в системата на българската енергетика и индустрия в началото на зимния период.
Източник: Банкеръ (18.12.2017)

Фонд "Козлодуй" отпусна на България допълнително 41 млн. евро България получи допълнително 41 млн. евро по линия на Международен фонд "Козлодуй", съобщи пресцентърът на Министерството на енергетиката. Решението за това е одобрено от Асамблеята на донорите на фонда, които заседаваха днес в Лондон. С 27 млн. евро се увеличават средствата за управление на отпадъци от извеждането от експлоатация, които се отпускат в т.нар. ядрен прозорец. Срокът за разплащания по това перо се удължава до 2022 година, решиха донорите на фонда. Те одобриха и отпускането на допълнително 24 млн. евро за издръжка на проектите в ядрения сектор, като срокът за разплащане за тях се удължава до края на 2020 г. В резултат на икономии по проектите от първия и втория етап на извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй", сумата за тях е намалена с 10 млн. евро. Срокът за разплащания е удължен до 2022 г. В т.нар. неядрен прозорец донорите на фонда одобриха промени по програма ДЕЗИРЕ, с която се подпомага битовата газификация. Занапред безвъзмездната помощ по програмата ще бъде до 30% от допустимите разходи, а цената за присъединяване ще се включва изцяло като допустим разход по проектите. Досега се покриваха до 20% от допустимите разходи без цената за присъединяване. Българската страна поиска и удължаване на срока за действие на програма ДЕЗИРЕ до края на 2020 г., когато е крайната дата за изпълнение на проекти в неядрения прозорец на фонда. След официалното одобрениe на промените от страна на донорите на МФК, през първото тримесечие на 2018 г. предстои да бъде подписано ново споразумение за безвъзмездна помощ, информира пресцентърът. Международен фонд "Козлодуй" е създаден с рамково споразумение между ЕБВР и България през 2001 г. Целта му е да подкрепя финансово извеждането от експлоатация на т. нар. малки блокове на централата - от 1-ви до 4-ти, както и да намали негативните последици от предсрочното им затваряне. Фондът финансира ядрени и неядрени проекти. Администратор на средствата е ЕБВР, а усвояването им се осъществява от Министерството на енергетиката и държавната компания "Радиоактивни отпадъци".
Източник: Дневник (19.12.2017)

България получи още 41 млн. евро по Международен фонд "Козлодуй" България получи допълнително 41 млн. евро по линия на Международен фонд "Козлодуй". Решението за това е било одобрено от Асамблеята на донорите на фонда, които заседаваха днес в Лондон, съобщиха от Министерството на енергетиката. С 27 млн. евро се увеличават средствата за управление на отпадъци от извеждането от експлоатация, които се отпускат в т.нар. ядрен прозорец. Срокът за разплащания в този сектор се удължава до 2022 година, решиха донорите на фонда. Те одобриха и отпускането на допълнителни средства в размер на 24 млн. евро за издръжка на проектите в ядрения сектор, като срокът за разплащане за тях се удължава до края на 2020 г. В резултат на икономии по проектите от първи и втори етап на извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“, сумата за тях е намалена с 10 млн. евро. Срокът за разплащания и в този сектор е удължен до 2022 г. В т.нар. неядрен прозорец донорите на фонда одобриха промени по програма ДЕЗИРЕ, с която се подпомага битовата газификация. Занапред безвъзмездната помощ по програмата ще бъде до 30% от допустимите разходи, а цената за присъединяване ще се включва изцяло като допустим разход по проектите. До момента по програмата се покриваха до 20% от допустимите разходи, без цената за присъединяване. България поиска и удължаване на срока за действие на програма ДЕЗИРЕ до края на 2020 г., когато е крайната дата за изпълнение на проекти в неядрения прозорец на фонда. След официалното одобрениe на промените от страна на донорите на МФК, през първото тримесечие на 2018 г. предстои да бъде подписано ново споразумение за безвъзмездна помощ.
Източник: Банкеръ (19.12.2017)

БЕХ ще иска от ЕК държавните централи да продават на борсата и по дългосрочни договори Българският енергиен холдинг ще разговаря с Европейската комисия за евентуална промяна в ангажиментите на държавните енергийни дружества да предоставят енергия за търговия на платформата „ден напред“ на Българската независима енергийна борса. Искането е продиктувано от извършените промени в Закона за енергетиката, според които от 1 януари 2018 г. цялото количество електроенергия извън регулирания пазар ще се търгува на борсата. Около това се обединиха участниците в среща по актуални теми от развитието на електроенергийния пазар в страната, домакин на която беше министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Целта на разговорите, в които участваха представители на държавните енергийни дружества, КЕВР, търговци на електроенергия, работодателски организации и синдикати, бе да се обсъдят притесненията на бизнеса от евентуално поскъпване на електроенергията на свободния пазар и да се потърсят взаимно приемливи решения. Ангажиментите на АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток“ 2 и Националната електрическа компания да предлагат определено количество енергия за търговия на борсата възникнаха като резултат от наказателна процедура срещу Българския енергиен холдинг за монопол в електроенергийния сектор. По този начин България избегна плащането на милиони левове глоба. Според договореното с ЕК компаниите са задължени да предлагат тези количества на платформата „ден напред“. По данни на участници в пазара, недостигът на пикова енергия е причина за повишаване на цените, докато в същото време от НЕК съобщават, че от предлаганите от тях количества ежедневно остават непродадени между 50 и 300 мегавата. Една от мерките за нормализиране на ситуацията е да се поиска от ЕК разрешение електроенергията, предлагана от държавните енергийни дружества на борсата, да се търгува и на платформата за дългосрочни договори. Като друга мярка участниците в срещата се договориха да бъде обсъдена възможността за промяна на графиците за подаване на заявки към обществения доставчик. В момента тези заявки се подават до 14.00 часа. Ако това се случва по-рано през деня, ще осигури възможност свободни количества извън заявките също да бъдат предлагани на борсата и по този начин ще увеличи нейната ликвидност. С цел повишаване на прозрачността на пазара и минимизиране на риска от манипулации КЕВР ще излезе с предписание към БНЕБ за промяна в механизма, по който се сключват сделките на екрана за непрекъсната търговия на борсата.
Източник: Монитор (21.12.2017)