Само за две години секторът на новите ВЕИ мощности в България се разви изключително динамично. Наличните мощности в страната почти са се удвоили през изминалите две години. Големите фотоволтаици са предимно с български собственици, като всеки от тях има по няколко проекта; в ТОП 10 са само две централи, пуснати преди 2021 г.; най-големият работещ парк е с инсталирана мощност над 200 мВт, а общо топ 20 са с капацитет 1300 мегавата; някои от проектите са в процес на разширение и подреждането вероятно ще претърпи промени. Общо инвестираните средства в новите мощности пък надхвърлят 1 млрд. лева само за последните две години. "Гълъбово солар БГ" и "Галакси РЕ" на основателите на "Винпром Пещера" са национален лидер за момента с обща мощност на проектите: 410 мВт. Най-големият собственик и оператор на соларни паркове в България в момента се казва "Сантера Ре". Дружеството има двама съдружници - познати като основателите на "Винпром Пещера" - Антон Щерев (през "Солатер") и Атанас Петров (през "Орбиас"). Към момента компанията развива няколко проекта през различни свои дружества. Най-големият, който формално е разделен на три отделни централи, е "Дълго поле". Той се реализира през компанията "Галакси Ре" и сумарно би имал обща инсталирана постоянна мощност 209 мВт. Ако се приеме за една цяла централа, то тя би била най-голямата в страната. Първият етап от фотоволтаична централа, наречен само "Дълго поле" на едноименно село в община Калояново, Пловдивско, е въведен в експлоатация през септември 2022 г. Изграждането му започва година по-рано. Той е с мощност 66 мВт, като има капацитет да отдава към мрежата максимум 55 мВт заради ограниченията на връзката. През април тази година бе пуснат и вторият етап от централата - "Дълго поле 2", с мощност 50.4 мВт и същия капацитет за връзка с мрежата. А от август работи и последният, най-голям, етап от проекта, който е с мощност почти 91.6 мВт. ФЕЦ "Дълго поле" е проектирана и изградена с договор за EPC (engineering, procurement and construction) от германско-австрийската компания SENS LSG. Другият проект на "Сантера Ре" е "Гълъбово солар БГ" с инсталирана постоянна мощност 201 мВт. По този показател тази централа е най-голямата единична мощност в страната, тъй като всички панели са регистрирани като един общ проект, макар че фотоволтаичният парк е съвкупност от три полета в землищата на селата Обручище, Медникарово и Мусачево, изградени в енергийното сърце на България - община Гълъбово. Тази централа беше пусната в експлоатация в последните дни на август 2023 г., като връзката й с мрежата на ЕСО е за 150 мВт. Проектът е изграден под цялостния инвеститорски контрол на германската компания FICHTNER GMBH & CO.KG. Соларният парк е разположен основно върху собствена земя, закупена от инвеститора "Гълъбово iолар БГ", и по-малка част върху земя, за която в полза на дружеството са учредени възмездно дългосрочни ограничени вещни права, казват от компанията. В случая става дума за терени на Министерството на земеделието, които са рекултивирани стари рудници. Паркът в Гълъбово е финансиран от Уникредит Булбанк с 97 млн. евро, а Банка ДСК е осигурила средства за "Дълго поле". "Риал стейтс" на Гинка Върбакова е с най-голямата свързана мощност към мрежата с обща мощност на проектите: 184 мВт, с план за 400. Слънчевата централа на "Риал стейтс" край Пазарджик е с мощност почти 184 мВт, но той все още е в процес на изграждане и още до края на годината вероятно ще си върне лидерството. Първоначално, когато е стартиран през 2020 г., проектът е за 150-мегаватова централа. Тази мощност бе достигната още в края на 2022 г. и според разчетите инвестицията на този етап би трябвало да е достигнала 250 млн. лв. Но от документи, подадени в КЕВР, се вижда, че вече планът на "Риал стейтс" е за 400-мегаватова централа. Този капацитет би трябвало да бъде достигнат през 2025 г., като необходимите за това разширение средства едва ли биха надхвърлили 250 млн. лв., предвид вече изградената по-рано инфраструктура там. Възможността за отдаване на енергия в мрежата обаче е ограничена до 300 мВт, което е обяснимо и с факта, че соларните панели работят много малко часове 100% и през повечето време тази връзка ще е достатъчна, за да поеме цялата енергия от парка. С два парка на "Биовет" и един в Ловеч братя Домусчиеви разполагат с третата по големина соларна мощност с обща мощност на проектите: 172.6 мВт. До неотдавна те разполагаха само с двете по-малки централи на "Биовет" - в Разград и Пещера, съответно с 49.2 и 17.2 мегавата, които по документи се използват основно за собствени нужди на заводите. Сега обаче вече работи и 106-мегавотовият им парк в ловешкия индустриален парк "Балкан". Инвестицията в него е малко над 102 млн. лв., като проектът е за две документално отделени централи в непосредствена близост една до друга и заемащи площ 716 дка, което е повече от половината територия на индустриалния парк (1315 дка). Домусчиеви притежават терена чрез "Напредък холдинг", който придоби "Балкан" при масовата приватизация през 90-те. Инвеститор в соларния проект пък е "Бул инвест груп 2009", която се управлява от Иван Бучков, Даниела Славчева и Даниела Минкова и до 2018 г. беше пряк акционер в ПФК "Лудогорец". Зад проекта "Верила" стоят акционерите в "Еврохолд" Асен Христов, Кирил Бошов и Сами Чакъров с обща мощност на проектите 123 мВт. Инвеститор в проекта е дружеството "Белозем солар парк 3", чиито крайни собственици са Асен Христов (основен собственик на "Еврохолд" и съответно на "Електрохолд"), Кирил Бошов (председател на УС на "Еврохолд"), Велислав Христов (член на УС на "Еврохолд"), Сами Чакъров (син на бившия екоминистър от ДПС Джевдет Чакъров) и Мартин Нанков. Стойността на самата инвестиция не е обявена публично, но по оценки на пазара е над 200 млн. лв., които в случая са осигурени с банково финансиране и собствени средства. "Електрохолд" обаче има планове за още една голяма соларна мощност и при завършването й ще се изкачи по-нагоре в това подреждане. "Си солар енерджи" на Георги Златев и нейната ФтЕЦ "Терасол" са лидери в Югоизточна България с обща мощност на проектите: 111.6 мВт. Компанията "Си солар енерджи" е основана през миналата година с един служител. Тя се управлява от Георги Златарев и е собственост на "Сисол инвест", която пък е на "Си енерджи груп" с единствен акционер Златарев. Той има участие в десетина дружества, почти без дейност и оборот, все с предмет недвижими имоти или солари. "Си енерджи груп" има лиценз за търговия с ел. енергия от 2011 г., а през последните три години до 2021 г. прави по 6 - 10 млн. лв. оборот. В капитала на дружеството инвеститор е апортирана земята на соларния парк - почти 1200 декара, оценени на над 24 млн. лв. Земята е в регулация в с. Хрищени, на 7 км от Стара Загора. Проектирането и строителството се прави от "ППС България" според документите в КЕВР, но дружество с така изписано наименование не съществува. Компанията има осигурено привлечено финансиране от търговеца на оръжие "Алгънс". Оръжейното дружество на Александър Димитров неотдавна построи 20-етажна офис сграда до The Mall. Оборотът през последните седем години варира между 45 млн. лв. и 130 млн. "Алгънс" имат работещи фотоволтаични централи от 2012 - "Раклиново солар", ФЕЦ "Каменар санпауър", ФЕЦ "Димсол 1" - Радиево. Соларният парк "Караджалово" е с обща мощност на проектите: 60.4 мВт. Изграден още през 2012 г., соларният парк "Караджалово" край Първомай цяло десетилетие беше най-големият в страната с инсталираната си мощност над 60 мегавата. Подобно на други такива обекти обаче, връзката му с мрежата е само за 50 мегавата. За разлика от изброените по-горе нови проекти, той работи с 20-годишен договор с преференциална цена в размер на 485.6 лв./мВтч без ДДС. Централата беше изградена от американската Sun Edison и след това продадена на саудитската енергийна компания ACWA Power и два фонда за дялови инвестиции - турския Crescent Capital и щатския First Reserve (по-късно купен от фонда BlackRock), които го придобиха чрез малтийското ACF Renewable Energy срещу 350 млн. лева. През 2020 г. отново имаше смяна на собствеността, като обектът премина към новорегистрираното тогава австрийско дружество Enery Development, в което собственост има сравнително голям играч от сектора на възобновяемата енергия - RP Global, както и фондът "Три морета". "Хелиос енерджи инвест" на адв. Стефан Гугушев е с обща мощност на проектите: 50 мВт. Единственият друг соларен парк, който все още е сред десетте най-големи в страната и е пуснат преди 2021 г., е "Победа" край Плевен. Той е с капацитет 50 мВт и беше изграден през 2012 г. от китайската Hareon Solar чрез дъщерното швейцарско дружество H1 Venture Swiss Holding. Тогава финансирането за проекта бе обявено на 109 млн. евро, но по всяка вероятност цялата инвестиция е излязла значително повече. В края на 2021 г. централата смени собствеността си в сделка с "Малекс мениджмънт" на адвокат Стефан Гугушев. Тъй като проектът е присъединен чрез дългосрочен договор за изкупуване на енергията, оценката му тогава вероятно се е доближила до 100 млн. лв. Централите на КЕР и "Инвесто партнърс", с краен собственик виенската Renalfa IPP, в която участие има и съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев е с обща мощност на проектите: 47 мВт. Централата на "Компания за енергетика и развитие" (КЕР) също е от периода на предишния бум на соларите в България - въведена е в експлоатация през 2012 г. и има почти 14.1 мВт мощност, което само по себе си вече изглежда незначително. Но заедно с новия проект "Разлог 33" на "Инвесто партнерс" за 33 мВт общият капацитет на групата е достатъчно голям за осмото място в тази класация. КЕР към момента се управлява от Меглена Русенова, а преки собственици са "Пи Ви инвестмънт" и "Алтърнатив инвестмънт", която реално притежава и "Пи Ви инвестмънт". "Инвесто партнерс" пък се управлява от съвет на директорите в състав: Калина Василева Стефанова-Пеловска, Юри Богомилов Катанов и Георги Стефанов Пулев. Капиталът на "Инвесто партнерс" е в размер на малко над 5 млн. лв. Дружеството е взело заем от бившата "Райфайзен", която вече е част от ОББ, за 15.3 млн. евро през октомври 2022 г. Краен собственик и на двете компании е виенската Renalfa IPP, в която участие има и съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев. Още от 2011 г. през две свои дружества корейски бизнесмени управляват централите "Самоводене" и "Златарица" с обща мощност на проектите: 41.6 мВт. Два от старите соларни паркове в България, които в момента заемат 15-о и 16-о място по-големина, са с общи собственици - корейският гигант КОЕN и пpoизвoдитeлят нa пaнeли и инвеститор в coлapни пap?oвe ЅDN, чрез южнокорейците Ки Хьок Чой, представител на "СДН къмпъни", и Хуанг Рьол Лю, представител на "Корея Саут-Ийст пауър ко". Иначе пряко ФЕЦ "Самоводене" е собственост на "АСМ-БГ инвестиции", а "Златарица" - на "РЕС технолъджи". B нaчaлoтo нa 2020 г. бeшe подписана cдeл?a c yчacтиeтo нa E?cпpecбaн? (вече част от групата OT? - ДСК) в cинди?aт c Уникpeдит Бyлбaн?, при която "АСМ-БГ инвестиции" и "РЕС технолъджи" получиха финансиране 9 млн. eвpo. Официална информация за разширение на соларните проекти или изграждането на нови към момента няма, но това не е изключено в близко бъдеще. "Би Си Ай Черганово" управлява едноименния парк от 2012 г. с обща мощност на проектите 29.3 мВт. Паркът "Черганово", който се намира край Казанлък, работи от края на 2012 г., а едноличен собственик на капитала е "Хонконг Кими ко.", част от китайската Jiangsu Sunshine, която се смята за свързана с Hareon Solar - компанията, изградила четири соларна парка в България преди десетилетие, включително споменатия вече "Победа". В "Черганово" бяха инвестирани около 120 млн. лв., което ясно показва как се е променил секторът оттогава - с подобни средства сега може да се изгради 4 пъти по-голям соларен парк. Централата на "Карнобат енерджи" е част от бизнеса на земеделеца Минчо Гроздев с обща мощност на проектите: 28.59 мВт. Сред големите соларни паркове в България към момента се нарежда и "Агрошанс", която бе изградена тази година от "Карнобат енерджи" на местния бизнесмен Минчо Гроздев - един от най-големите производители на плодове в страната, както и председател на Асоциация на овощарите в България. Строител на централата е било "Хитачи енерджи България", а одобреният цялостен проект с разрешение за строеж е за 40 мВт мощност. Което означава, че в скоро време ФЕЦ "Агрошанс" може да се изкачи нагоре в класацията. Сред останалите по-големи работещи към момента соларни централи (около и над 10 мВт) има три стари проекта, които са въведени в експлоатация още преди десетилетие, както и два нови, ако не броим панелите на "Аурубис" за собствени нужди, които се очаква да станат 20 мегавата. Старите са "Чобанка", собственост на "Уинд форс БГ" на Иван Тихов, "Дъбово" на Люксембург ската "Новенергия холдинг къмпани", която се управлява от Димитър Янакиев, както и "Екоенерджи солар" на "Алсинда", зад която стоят чешки капитали. Новите проекти пък са на търговеца на електроенергия "Армако" и на "Тракия МТ", която има разнороден предмет на дейност. Първата централа се намира край Лясковец, Великотърновско, и според протоколи от КЕВР в изграждането й са инвестирани 11 млн. евро - в земята, мрежата и самата централа. Произвежданата електроенергия пък се използва както за собствени нужди, така и за продажба на борсата. Собственици на "Армако" са група физически лица, сред които с мажоритарен пакет акции е Цвета Караиванова (66%), която участва още в "Аркус финанс" и "Импакт капитал" и е дъщеря на Дочо Караиванов - познат като изпълнителен директор на оръжейния производител "Аркус" - Лясковец. Проектът на "Тракия МТ" пък е край Малко Търново и според данни от КЕВР в него са инвестирани малко над 8 млн. лева. Фирмата се управлява от бившия заместник-министър на земеделието по времето на тройната коалиция Димитър Пейчев, формално собственик е Галина Димитрова Пейчева-Митева, негова дъщеря. Планът за централата явно е бил от периода с преференциите, но е изграден едва преди две години. Фамилията обработва земя в общините Раковски и Братя Даскалови, както и лозови масиви, има участие и в хотел "Йонико" в Минерални бани, Хасковско, както и хотел "Мечта" до Смолян. Те са сред големите получатели на агросубсидии и печелят обществени поръчки в община Пловдив през строителната си фирма "Тракия РМ". Сега обаче има планове за разширение на соларното производство чрез нов проект - "Уинслоу солар МТ" с планирана мощност 44.63 мВт. Тази централа също ще е край Малко Търново, но инвеститор в нея е друго дружество - "Тракия МТ солар", където собственици са "Мувенто" на Яник Мекушин и "Странджа солар" на Васил Йорданов, Кирил Димов, Борислава Бюттем и Крум Василев.
Източник: Капитал (29.08.2023)

Фармацевтичният пазар в България продължава да расте - големите двадесет дружества в сектора отчитат среден ръст в приходите 9.2%. Според данните на международната анализаторска компания IQVIA през миналата година покупките на лекарства и хранителни добавки през аптеките и болниците достигат 5.4 млрд. лв., което е ръст с 9.7% в сравнение с предишната година. Във фармацевтичния сектор начело са търговците на едро с лекарства, като неизменен лидер повече от 10 години продължава да бъде "Софарма трейдинг". С ръст отново над пазарния вторият в класацията - единственият чуждестранен инвеститор в търговията на едро с лекарства - германският дистрибутор „Фьоникс фарма“, отбелязва приходи отново над 1 млрд. лв. през изминалата година. Трети в групата е българският дистрибутор "Стинг", също с ръстове над средните за пазара на лекарства. Ръст в продажбите отбелязва и "Фармнет", дистрибуторът от групата на варненския бизнесмен Веселин Марешки, който снабдява основно неговата едноименна верига от аптеки, други аптечни обекти и болници. Компанията за производство на ветеринарни продукти "Биовет" и холдинговата й шапка "Хювефарма" имат умерен ръст в приходите. Групата е отбелязала над 770 млн. лв. оборот от продажби на своите медикаменти и хранителни добавки за животни не само в България, но и по света. С по-висок ръст и рентабилност е фармацевтичният производител "Софарма", за която миналата година е видимо много успешна на българския и на световните й пазари, а печалбата достига близо 40 млн. лв. За първи път в класацията на фармацевтичните компании попада аптечната верига, собственост на "Софарма трейдинг". През миналата година най-големият завод в Югоизточна Европа на израелската компания Тева - Балканфарма Дупница е отбелязала лек спад в продажбите от 3.61%. Търговското дружество на Тева в България - Тева Фарма пък имат ръст от 3.86% и продажбите му надхвърлят 169 млн. лв. "Алвоген Фарма", които дистрибутират за региона и България свои медикаменти, както и тези на компанията "Зентива", която ги придоби през 2019 г., за поредна година бележи спад в продажбите и спад в печалбата от дейността си. Лидерът по ръст през изминалата 2022 г. е търговецът на едро с лекарства "Алта фармасютикълс". През 2022 г. за първи път традиционният шампион по рентабилност в класацията - "Ромфарм", които произвеждат в Румъния и освобождават лекарства в България на път към експортните им пазари, за първи път отстъпва по рентабилност на друг участник в класацията. Това е търговецът на едро "Булфарма", с близо 46% рентабилност при нарастващи приходи, които надхвърлят 134 млн. лв. Като дистрибутор "Булфарма", която е собственост на д-р Михаил Тиков, снабдява най-голямата верига болнични заведения в България в момента, както и редица аптеки, всички собственост на д-р Тиков. В консолидирания отчет на "Булфарма" под нейната шапка влизат и всички болници на групата - Софиямед, Пълмед, Бургасмед и др. За първи път "Рош България", търговецът на едро с лекарства, който представлява швейцарския концерн в България, бележи спад в продажбите на медикаменти. Японската "Астелас" за поредна година бележи двуцифрен ръст в продажбите на своите оригинални лекарства в България. През миналата година търговецът на едро с лекарства "Търговска лига" бележи двуцифрен ръст в продажбите. Освен с медикаментите на производителя в групата - "Чайкафарма - Висококачествените лекарства" (с приходи от 44 млн. лв.), дистрибуторът снабдява и с лекарства и медицински изделия на други компании аптеки и болници, между които и собствените клиники на групата - "Сърце и Мозък", "Мама и Аз" и специализираните кардиологични болници под шапката на Българския кардиологичен институт.
Източник: Капитал (15.11.2023)

В завода на „Биовет“ в Разград ще се произвеждат ваксини за индустриалното животновъдство В новия завод за ваксини на „Биовет“ в Разград ще се произвеждат ваксини за индустриално животновъдство – за птици, свине и говеда, заяви изпълнителният директор на „Биовет-клон Разград“ Теменуга Газдова. Инвестицията е направена така, че в момента надхвърля изискванията за ветеринарната медицина. Инвестицията е на стойност 140 000 000 лева. Заводът притежава сертификат за добра производствена практика на GMP и в него ще бъдат разкрити 300 работни места, като първоначално са назначени 70 човека. Заводът представлява 8000 кв. м чисти стаи, в които ще се произвеждат различните видове ваксини в независими производствени зони. Ще има зона за производство на ваксини от яйца, зона за вирусни ваксини, на бактериални ваксини, както и отделна специализирана зона за пълнене и опаковане на продукцията. Процесите са автоматизирани, а модерното оборудване е закупено основно от Германия и Италия. Към момента дейностите са на етап предпроизводство.
Източник: БТА (20.11.2023)

Контролна пломба на канализационно отклонение от колектор на „АДМ – Разград“ ЕАД е поставена при извънредна проверка в Разград, съобщиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите. Мярката е превантивна и е във връзка с предотвратяване на замърсяването на река Бели Лом от потенциално нерегламентирано заустване на непречистени отпадъчни води от предприятието във водоприемника. На дружеството са дадени предписания да не се допуска нарушаване целостта на пломбата без уведомяване и съгласие на инспекцията, както и да се осигури техническа възможност за пломбиране на друго свързано съоръжение. В деня на проверката са взети и контролни проби от „Биовет“ АД – клон Разград. Това е предприятие, заустващо отпадъчни води в река Бели Лом. Към момента дружеството има наложена текуща месечна санкция в размер на 7 796 лева. Резултатите от пробите ще станат ясни до седмица, като в зависимост от тях глобата може да бъде променена.
Източник: Банкеръ (15.12.2023)