Новите фабрики на България Инвеститорите се насочват към по-малки градове, а в столицата няма започнат значителен проект Ако се съди по започналите проекти за производство в България, резултатите за 2017 г. съвсем не изглеждат лоши. Погледът върху новите инвестиции в предприятия, който "Капитал" прави за втора година, показва, че планираните вложения в 10-те най-големи проекта са с около 230 млн. лв. повече от миналогодишните. Преобладават проектите за разширение на съществуващи производства, най-вече от местни компании, но не липсват и нови инвеститори. Общо в 15-те обявени фабрики ще бъдат инвестирани 830 млн. лв. През годината бяха завършени и някои от големите проекти, които започнаха през 2016 г. Сред тях е инвестицията на японската Yazaki за близо 100 млн. лв. в Димитровград, където компанията изгради третия си завод в страната след тези в Сливен и Ямбол. Друг приключил проект е този на германската Osram, която откри предприятие за електронни компоненти за осветителни тела край Пловдив за около 50 млн. лв. Завод за авточасти в Пазарджик за 12 млн. евро пък откри германската Kostal. Подреждането през 2017 включва 15 нови проекта и няма претенции да е изчерпателно, тъй като някои от компаниите не обявяват инвестициите си. Сред тях например е турската Sarkuysan, която се очаква да наеме 150 души, след като завърши завода си за медни кабели в Шумен. Но пък детайли има за другите две вложения в града на други две турски компании - Enpay и Cambro, които получиха инвестиционни сертификати за подкрепа от държавата. Като се добави и проектът за разширение на мощностите на "Алкомет", североизточният град държи първенството по брой привлечени инвестиции през 2017 г. Тя очерта и друга любопитна тенденция - насочване на инвеститорите към по-малко популярни дестинации от софийската зона "Божурище" и икономическата зона на Пловдив. На практика в столицата няма започнат голям проект. Градът под Тепетата все пак привлече нов ключов инвеститор - френската Latecoere, която ще произвежда компоненти за самолети Airbus. В същото време на инвестиционната карта през тази година се появиха нови градове - с по два проекта например са Кърджали, Костинброд и Габрово. Мегаинвестицията от над 430 млн. лв. на "Хювефарма" ще бъде направена в Пещера и Разград, а градове като Ямбол и Добрич също попадат във фокуса на производствените компании. Добра новина е и започването на проекта за разширение на завода за малц на "Малтери суфле" в Плевен, който беше под въпрос заради липсата на нормални пътища до предприятието. Годината ще бъде запомнена и с дебютното финансиране за български компании по плана "Юнкер". С договор за кредит вече разполага производителят на олио "Олива", който строи третия си завод в страната, а вече одобрен е и заемът на "Хювефарма". Двете финансирани дружества всъщност са и най-големите проекти за годината. Нетрадиционно, но и двете са на компании с български собственици. Растеж в два града Сектор: Продукти за ветеринарната медицина Компания: "Хювефарма" Място: Пещера и Разград Инвестиция: 430.3 млн. лв. (220 млн. евро) Нови работни места: 270 - 310 Групата на братята Георги и Кирил Домусчиеви ще инвестира 150 млн. евро в нов завод за ветеринарни продукти на "Биовет" в Пещера и 70 млн. евро в завод за ветеринарни ваксини на площадката в Разград. Предприятието в Пещера трябва да заработи до края на 2018 г. или през първото тримесечие на 2019 г. То ще увеличи производствения капацитет на "Биовет" с 50% и ще осигури нови 150 работни места. Заводът в Разград се очаква да влезе в експлоатация до края на 2019 г. В него ще бъдат наети 120 - 160 души. За двата проекта групата беше одобрена за финансиране по плана "Юнкер" от 100 млн. евро. Останалата част от инвестицията ще бъде от собствени средства и банков кредит. Третият завод в редицата Сектор: Храни Компания: "Олива" Място: Белослав Инвестиция: 78.2 млн. лв. (40 млн. евро) Нови работни места: n.a. Производителят на слънчогледово олио започна изграждане на третия си завод - в Белослав (близо до Варна). Пускането му ще е поетапно, като част от него трябва да заработи до следващата есен, а пълен капацитет ще бъде достигнат през 2020 г. В момента компанията има фабрики в Кнежа и Полски Тръмбеш. "Олива" е първата българска компания, получила корпоративен заем по плана "Юнкер" за проекта си в размер на 31 млн. евро. Оборотът на българската група, собственост на Ангел Георгиев, е над половин милиард лева, като продукцията отива основно за износ. Гигантът от Шумен Сектор: Метали Компания: "Алкомет" Място: Шумен Инвестиция: 69 млн. лв. Нови работни места: 80+ Проектът на производителя на алуминиеви продукти се изпълнява на три фази, които трябва да приключат до края на 2018 г. Целта е да се увеличи капацитетът с 30% и да се намалят разходите за производство. Инвестицията ще позволи на компанията да навлезе на нови пазари, като фокусът е насочен към секторите на лекарствата и автомобилната индустрия. От общата сума 24 млн. лв. са собствени средства, а 45 млн. лв. са заем. Очаква се инвестицията да се изплати за пет години. Публичното дружество се контролира от турската FAF Metal. Френско разширение Сектор: Малц Компания: "Малтери суфле България" Място: Плевен Инвестиция: 58.7 млн. лв. (30 млн. евро) Нови работни места: n.a. Френската компания Malteries Soufflet, която преди шест години купи завода за малц в Плевен, ще увеличи производството повече от три пъти. Строителството ще започне през пролетта, като новите мощности трябва да заработят през есента на 2019 г. В момента "Малтери суфле България" осигурява около половината от местното потребление на малц. С увеличаването на капацитета компанията ще търси да развие износ към Турция и Гърция. Проектът няма да доведе до утрояване на персонала, който в момента е около 40 души, тъй като производството ще е автоматизирано. Умни системи Сектор: Електрозахранващи системи Компания: "Интернешънъл пауър съплай" (IPS) Място: Кърджали Инвестиция: 32 млн. лв. Нови работни места: 240 В новия завод в Кърджали производителят на умни системи за захранване с ток ще прави серийните си продукти, докато разработките и нестандартната продукция ще останат в София, където е офисът на компанията. Фабриката ще заработи през втората половина на 2018 г., а пълният капацитет ще бъде достигнат в началото на 2019 г., когато в нея ще работят 240 души. В сградата ще се използва най-популярният продукт на компанията - Exeron, което ще я направи енергийно независима, т.е. тя няма да има нужда да използва ток от мрежата. Инвестицията се финансира със собствени средства и банков кредит. Мажоритарни собственици са бащата Стоил Трифонов и синът Александър Рангелов, дялове имат два фонда и гръцката Metka. За Airbus Сектор: Самолетни части Компания: "Латекоер България" Място: Пловдив Инвестиция: 29.3 млн. лв. (15 млн. евро) Нови работни места: 200 Френската група Latecoere започна изграждането на завод за самолетни части в икономическата зона на Пловдив. Първоначалната инвестиция в строителството и оборудването е 11 млн. евро, а до три години сумата ще достигне 15 млн. евро. В предприятието ще се произвеждат елементи за самолетни врати и електроразпределителни шкафове. Основният клиент на продукцията ще бъде Airbus. Производството трябва да стартира през първото тримесечие на 2018 г. Лидерът от Костинброд Сектор: Бронежилетки Компания: "Марс армор" Място: Костинброд Инвестиция: 25 млн. лв. Нови работни места: 35 Един от водещите световни производители на бронежилетки - българската компания "Марс армор", разшири производствените си мощности в Костинброд. С инвестицията предприятието увеличи капацитета си и откри технологична линия за производство на бойни каски и противокуршумни щитове, както и допълнителна технологична линия за производство на балистични плочи. "Марс армор" е създадена преди 15 години като семейна фирма. За 2016 г. оборотът й е 45.8 млн. лв. Собственици на компанията са Пламен Ташков и съпругата му Гергана. Четири плюс едно Сектор: Автомобилни части Компания: "Теклас България" Място: Кърджали и Крумовград Инвестиция: 18 млн. лв. Нови работни места: 570 Инвестицията на компанията, която е част от турския холдинг Teklas, включва два проекта – изграждане на четвърти завод в Кърджали за 13.5 млн. лв. и на отделно предприятие в Крумовград на стойност 4.5 млн. лв. Разширението в Кърджали включва също строителство на научноизследователски център с две лаборатории за изпитване на материалите и готовите изделия – каучукови, пластмасови и метални компоненти за автомобилната индустрия. За срок от три години компанията ще добави нови 450 работни места към заетите там 1900 души. В завода в Крумовград ще бъдат наети 120 работници. Турска кухня Сектор: Кухненско оборудване Компания: "Камбро озей БГ" Място: Шумен Инвестиция: 15.9 млн. лв. Нови работни места: 130 Турската компания Cambro Ozay Plastik, която е дъщерна на американската Cambro, изгражда предприятие за кухненско и столово оборудване. Планът стана ясен още миналата година, но конкретната инвестиция се разбра, след като проектът беше сертифициран през лятото. Чрез българското си дружество "Камбро озей БГ" компанията закупи 20 дка терен в индустриалния парк на Шумен, където ще бъде разположена фабриката. Докато приключи строителството, фирмата е наела помещения под наем, където вече работят около 30 души. Още един в Ямбол Сектор: Строителни смеси Компания: "Баумит България" Място: Ямбол Инвестиция: 15.8 млн. лв. Нови работни места: 22 Компанията ще изгради втори завод за сухи строителни смеси в Ямбол, който ще е аналогичен на първия й в Елин Пелин. Капацитетът на новата мощност ще бъде 150 хил. тона. Проектът в момента се подготвя, като по-рано тази година общинският съвет реши да подаде на компанията парцел от 20 дка, но справка в Имотния регистър показва, че теренът все още не е закупен. Дружеството е част от австрийския Schmid Industrie Holding - един от най-големите, намиращи се в частни ръце, концерни за строителни материали в Европа. Инвестиция с подготовка Сектор: Оборудване за баня Компания: "Неопърл България" Място: Добрич Инвестиция: 14 млн. лв. Нови работни места: 170 Производителят на гъвкави съединения за вода и части за санитарна арматура изгражда нов завод в Добрич, с което ще увеличи капацитета си с 35%. Към продуктовата листа ще бъдат добавени и нови изделия. Проектът се подготвя от три години, когато компанията закупи земята, но беше отложен от собственика - германско-швейцарската Neoperl Group, заради други приоритетни инвестиции. Новата база се очаква да заработи през пролетта на 2018 г. В съществуващия завод сега работят 130 души, а общият им брой ще достигне 300 след разширението. Турски дебют Сектор: Компоненти за трансформатори Компания: "Енпай трансформър компонентс България" Място: Шумен Инвестиция: 13.3 млн. лв. Нови работни места: 131 Турската компания Enpay Endustriyel вече е наела близо 100 души в новия си завод в Шумен. Компанията, която специализира в производството на изолационни материали за електротехническата промишленост, започна строителството на фабриката върху парцел от 25 дка в индустриалната зона на града миналата година. Дружеството има ангажимент да наеме 131 души, но плановете са в краткосрочен план работещите да достигнат 250. Това е четвъртата фабрика на Enpay по света след производствените й мощности в Турция, Словакия и Индия. Инвеститори с опит Сектор: Опаковки Компания: "ЛС тюбс" Място: Габрово Инвестиция: 10.9 млн. лв. Нови работни места: 68 Габровската "ЛС jюбс", която е смесена компания между българската "СТС пак холдинг" и израелската Lageen Tuboplast (по 50%), изгражда предприятие за гъвкави опаковки (екструдирани туби) за козметичната, химическата, фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост. Самото дружество е създадено в края на 2016 г., като и двата партньора в него имат дългогодишен опит в такова производство. Една от линиите в завода трябва да заработи още тази година, а пълен капацитет ще бъде достигнат до края на 2018 г., когато предприятието ще може да произвежда 21.5 млн. туби. Врати и прозорци Сектор: Дограма Компания: "Ролпласт груп" Място: Костинброд Инвестиция: 10.8 млн. лв. Нови работни места: 90 Компанията разширява завода си в Костинброд, където произвежда алуминиеви и PVC врати и прозорци, външни и вътрешни щори и др. Проектът включва изграждане и оборудване на допълнителни производствени помещения към съществуващата база, както и наемане на още персонал за новото производство. Заводът беше построен през 2009 г. с инвестиция за 72 млн. лв. Собственик е Светлин Николчев. В десетката Сектор: Компоненти за ловни оръжия Компания: "Габинвест" Място: Габрово Инвестиция: 8 млн. лв. Нови работни места: 50 Габровското предприятие изгражда нов завод за компоненти за ловни и въздушни оръжия и спортни пистолети. Инвестицията е на зелено в индустриалната зона на града, за което дружеството купи 47 дка земя. Компанията е част от германския холдинг L&O, в който влизат също производителите на оръжия Blaser, Sauer & Sohn, Mauser и SIG SAUER. Дружеството работи от 25 години, като периодично разширява производството си. В допълнение към новата база компанията планира да удвои производствените площи през 2021 г.
Източник: Капитал (02.01.2018)

„Биовет” инвестира 293 млн. лева в нов завод в Пещера Министерският съвет одобри проект на Меморандум за разбирателство между правителството и „Биовет” за изпълнение на инвестиционен проект. Той предвижда изграждането на завод за производство на лекарствени вещества за хуманната медицина и фуражни добавки върху терен на инвеститора, съобщават от пресслужбата на МС. Общият размер на инвестицията e 293 374 000 лева. Очаква се производството да започне през март 2020 г. Над 90% от произвежданите продукти ще се реализират на световните пазари. С осъществяването на проекта ще бъдат създадени и 100 нови работни места. Инвеститорът ще ползва насърчителни мерки, свързани със сроковете и предоставяне на административно обслужване от съответните администрации, както и придобиване на ограничени вещни права върху имоти по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. economy.bg
Източник: Други (04.01.2018)

„Биовет” инвестира 293 млн. лева в нов завод в Пещера Министерският съвет одобри проект на Меморандум за разбирателство между правителството и „Биовет” за изпълнение на инвестиционен проект. Той предвижда изграждането на завод за производство на лекарствени вещества за хуманната медицина и фуражни добавки върху терен на инвеститора, съобщават от пресслужбата на МС. Общият размер на инвестицията e 293 374 000 лева. Очаква се производството да започне през март 2020 г. Над 90% от произвежданите продукти ще се реализират на световните пазари. С осъществяването на проекта ще бъдат създадени и 100 нови работни места. Инвеститорът ще ползва насърчителни мерки, свързани със сроковете и предоставяне на административно обслужване от съответните администрации, както и придобиване на ограничени вещни права върху имоти по реда на Закона за насърчаване на инвестициите./ economy.bg
Източник: Други (04.01.2018)

Хювефарма придоби американска компания за ветеринарни продукти „Хювефарма“ обяви придобиването на американската компания за ветеринатрни продукти AgriLabs в ход, който ще разшири присъствието на компанията на световния пазар. „Изключително съм горд с постигнатото през годините от "Хювефарма"! Компания, която стартира от нищото! Сделката от днес за покупката на американските Agrilabs и Benchmark Bios ще открие нови хоризонти за нас. Благодаря на всички колеги от САЩ и България, които участваха в процеса на преговорите и due diligence! Трябва да продължим да сбъдваме мечтите си и да славим българското по света!“, коментира изпълнителният директор на Хювефарма Кирил Домусчиев в социалните мрежи. „Ние сме много развълнувани от таланта и технологиите, които са част от бизнеса на AgriLabs“, коментира Глен Уилкинсън, президент на Хювефарма, САЩ. „Това придобиване подкрепя стратегията на Хювефарма за създаването на балансирано портфолио от продукти и повишаване на присъствието ни на световния пазар. Това също така позволява по-бързото комерсиализиране на биологичните продукти чрез Benchmark Biolabs, дъщерно дружество на AgriLabs“, заяви още той. „Радваме се, че сме част от световна компания за здравето на животните. Това придобиване ще осигури ресурси за по-бързото въвеждане на нови решения за ветеринарните лекари и производителите. Това също ще ни позволи да ускорим разработването на ваксината ExactVac DNA, която представлява следващото поколение биологични иновации в здравето на животните, каза Стив Шрам, президент и главен изпълнителен директор на AgriLabs. AgriLabs, със седалище в Сейнт Джоузеф, Мисури, е лидер в биологичните иновации за здравето на животните в Съединените щати. Чрез собствените технологии за ДНК и адювантите в съчетание с други иновативни продукти, AgriLabs доставя следващото поколение решения за здравето на животните за селскостопански животни.
Източник: Инвестор.БГ (08.01.2018)

"Биовет" получи 100 млн. евро по плана "Юнкер" Меморандум за 100 млн. евро финансиране от ЕИвропейската инвестиционна банка за "Биовет" в рамките на подпомагане на развитието на селското стопанство беше подписан преди пресконференцията на Бойко Борисов и Жан-Клод Юнкер днес. Проектът е определен като най-големия в плана "Юнкер" и ще създаде 210 работни места, заяви Огнян Златев от представителството на ЕК в България. Меморандумът беше подписан от земеделския министър Румен Порожанов и вицепрезидента на ЕИБ Ендрю Макдауъл, както и от председателя на Надзорния съвет на "Биовет" Кирил Домусчиев.
Източник: Стандарт (15.01.2018)

Фирма на Домусчиев получи най-голямата инвестиция от плана "Юнкер" за България Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) подписа днес заем в размер на 100 млн. евро с българското предприятие за селскостопански и лекарствени продукти "Биовет" като част от Плана за инвестиции за Европа "Юнкер". Целта на заема е "повишаване на нивата на производство и научноизследователска и развойна дейност в областта на здравеопазването на животните". Благодарение на финансирането се очаква да бъдат създадени 210 работни места в селските райони на страната. Споразумението беше подписано от заместник-председателя на еврокомисията Юрки Катайнен, българския министър на земеделието Румен Порожанов, вицепрезидента на ЕИБ Андрю Макдауъл и Кирил Домусчиев, главен изпълнителен директор на "Хювефарма", чието дъщерно дружество е "Биовет". Проектът обхваща проектирането, изграждането и управлението на две нови съоръжения: за ферментация в Пещера, Южна България, в което ще се произвеждат активни вещества, хранителни добавки, ензими, пробиотици и готови лекарствени препарати за подобряване здравето на животните и човешкото здраве, както и нов завод в Разград, Североизточна България, за производството на ваксини за животни. Проектът също така ще даде възможност на предприятието да провежда научноизследователска и развойна дейност в областта на микробиологията и разработването на нови продукти като ваксини и ензими, както и за подобряване на производствените процеси и изготвяне на лекарствени форми, отбелязва пресслужбата на Европейската комисия.
Източник: Дневник (15.01.2018)

"Биовет" дарява спортна площадка на Пещера за 262 552 лева Компанията „Биовет" АД ще изгради и дари на Пещера многофункционалната спортна площадка в двора на ОУ "П.Р.Славейков". Проектът бе изготвен от общината преди 3 години, но до този момент не са отпуснати целеви средства от бюджета на държавата за изграждането на съоръженията. До варианта най-голямото предприятие в Пещера и региона да финансира проекта се стигна след проведени разговори между кмета Николай Зайчев и „Биовет" АД. На сесия на местния парламент миналата седмица общинските съветници дадоха съгласие компанията да реализира чрез дарение проект за изграждане на площадката на открито. Тя ще се състои от игрище за минифутбол, комбинирана площадка за баскетбол и волейбол, фитнес площадка, маса за тенис, външно осветление, изграждане на алеи, беседка, озеленяване и видеонаблюдение от „Биовет". Стойността на проекта е 266 552, 47 лв.. Основната цел, която и ръководството на общината, и „Биовет" си поставят с изграждането на спортните съоръжения, е създаването на по-добри условия за масов спорт сред децата и младежите в Пещера. "Биовет е най-големият работодател и инвеститор в Община Пещера и региона. В края на миналата година дружеството стартира мащабна инвестиция за разширяване на производствените си мощности на стойност от 150 милиона евро. В резултат на това ще увеличим броя на работните места от 1110 на 1300. Това не е първата наша социална инициатива в помощ на общината и населението. Поредната стъпка в тази посока е този проект. Решението да направим това дарение отново идва да покаже нашата дългосрочна ангажираност към града и региона. „Биовет" АД инвестира не само в нови производствени мощности и откриванете на нови работни места, но и в подпомагане на Община Пещера за изграждане на добра градска среда и условия за живеене, спорт и отдих на децата и жителите на Община Пещера", отбеляза Кирил Домусчиев, председател на Надзорния Съвет на "Биовет".
Източник: Стандарт (02.04.2018)

България е трета по финансиране от плана "Юнкер", Гърция води България е на трето място по привлечен ресурс от плана "Юнкер". Начело с най-много средства като част от брутния вътрешен продукт се нарежда Гърция. Това показват данните на Европейската комисия към април 2018 г. Одобреният ресурс за България досега от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който е централният стълб на плана "Юнкер", е в размер на 351 млн. евро. Той се очаква да мобилизира допълнителни инвестиции от 1.6 млрд. евро. Досега в България са одобрени три проекта за инфраструктура и иновации, които ще бъдат финансирани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) с подкрепата на ЕФСИ. Те са на обща стойност 281 млн. евро и ще активизират допълнителни инвестиции за 652 млн. евро. Най-големият от тях е проектът на "Биовет", която ще получи 100 млн. евро от ЕФСИ. Общата инвестиция ще бъде 212 млн. евро и ще бъде използвана за изграждане на два нови завода за ветеринарни продукти - в Пещера и в Разград. В края на 2016 г. пък Българска банка за развитие получи кредитна линия от 150 млн. евро за финансиране на малки и средни предприятия и малки дружества със средна пазарна капитализация. Допълнителната инвестиция се предвижда да бъде 408 млн. евро. Отделно по плана "Юнкер" са одобрени 10 споразумения с банки посредници за финансиране на малки и средни предприятия. За тях ЕИБ предоставя линия от 70 млн. евро, към които ще бъдат осигурени допълнителни инвестиции за 930 млн. евро. Прогнозата е от облекчения достъп до финансиране да се възползват 6033 малки и средни фирми.
Източник: Капитал (14.05.2018)

Инвеститорите залагат на високите технологии Инвеститорите се насочват извън столицата, и то към градове, които не са сред звездните дестинации у нас през последните години, включително и в две общини с безработица над средната за страната. Докато за София са предвидени само три по-малки проекта. Вложенията в планираните за първото тримесечие на тази година десет проекта са за около 588.59 лева. Преобладаващата част от тях са за разширение на съществуващи производства на български предприемачи . Но не липсват и нови инвеститори, които се насочват към високотехнологични и базирани на знания производства и услуги. Тези тенденции имат потвърждение и от статистиката. Устойчиво расте делът на вложенията в България в сектори с висока добавена стойност. Българската агенция за инвестиции обяви, че през 2016 и 2017 г. около 50% от всички издадени сертификати за инвестиции са във високотехнологични производства и услуги. Още по-добре е започнала 2018 г. - 60% от подкрепените от държавата проекти са в такива отрасли, съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев. Проектите обхващат широк кръг от дейности: производството на лекарства, консултантска дейност в областта на информационните технологии, преработващата промишленост, складиране и съхранение на товари, производство на части и принадлежности за автомобили, производство на фурнир и дървесни плочи, медицински услуги и други. След приключването на изброените проекти се очаква да бъдат разкрити около деветстотин нови работни места. Прави впечатление, че инвеститорите са се насочили към райони, където има повече специализирани и висши училища, което пък е важно, за да си осигурят необходимите им кадри. Малко са градовете, които могат да се похвалят, че са привлекли инвестиции за повече от 200 млн. лева. В рамките на няколко месеца в Разград обаче започна изпълнението на два проекта на стойност над тази сума. Проектът на "Биовет" е и най-голямата сделка на България по плана "Юнкер". През януари Европейската инвестиционна банка подписа заем в размер на 100 млн. евро с българското предприятие за селскостопански и лекарствени продукти, предназначен за финансиране на проект за разширяване на производството и научноизследователската и развойна дейност в областта на здравеопазването на животните. Останалата част от инвестицията (до около 430 млн. лв.) фирмата ще се осигури със собствени средства и банков заем. Според Кирил Домусчиев, главен изпълнителен директор на "Хювефарма", чието дъщерно дружество е "Биовет", начинанието включва проектирането, изграждането и управлението на две нови съоръжения. Става дума за нов завод в Разград (Североизточна България), който ще произвежда ваксини за животни, и за съоръжение за ферментация в Пещера (Южна България), в което ще се произвеждат активни вещества, хранителни добавки, ензими, пробиотици и готови лекарствени препарати за подобряване здравето на животните и човешкото здраве. Очаква се предприятието в Разград да заработи до края на 2019-а. Производителят на продукти от царевица "Амилум България" ще разшири производствената си база в Разград с инвестиция за 242.472 млн. лв. и ще разкрие 54 нови работни места. Проектът на фирмата включва строителство на нови сгради и увеличаване на капацитета на линиите за производство на основните й продукти, както и инсталация за производство на етанол. С новите машини капацитетът на предприятието ще бъде удвоен. Предвидено е и инсталиране на две системи за ко-генерация (две газови турбини за производство на електричество и два рекуперационни котли на пара) за нуждите на увеличеното производство. В завода сега се преработва над една четвърт от реколтата от царевица в България. Проектът се финансира от крайния собственик на дружеството - американската компания ADM (Archer Daniels Midland). "ВИТТЕ Аутомотив България" инвестира в разширяване на производството си в Русе на електронни и механични части за автомобилната индустрия, а това е вторият етап от проекта. Немската компания ще вложи 12 млн. лв. и ще бъдат създадени над 300 нови работни места до края на 2020 година. Това е третият проект на "Витте" в крайдунавския град, който ще бъде построен в индустриалната зона. Целта е понижаване на разходите за производство и запазване на стабилните пазарни позиции в световен мащаб, както и в изпълнение на стратегията на "ВИТТЕ Груп" за прогресивно двукратно увеличение на пазарния дял до 2022-а. Инвестиционният проект на "Кастамону България" който е на стойност 15 млн. лв., предвижда разширяване на производството и изграждане на нов склад в с. Горно Сахране, област Стара Загора. В него ще се разположат част от технологичните мощности - линията за производство на плоскости от пресовани дървесни частици (ПДЧ) и ламинирани плоскости от ПДЧ. Това е първият етап на една тригодишна инвестиция. Към края на изпълнението на проекта в него ще са вложени 100 млн. евро и ще бъдат разкрити 1200 нови работни места. Днес групировката "Кастамону Ентегре" заема четвърто място в Европа и осмо място в света като производител на дървесни плоскости в глобален мащаб. "Кастамону България" е част от турската "Кастамону ентегре", дървопреработващата компания в структурата на Hayat Holding. За неин мажоритарен собственик с 99.99% от капитала се води регистрираният в Холандия KEAS Hodling B.V. От години България е сред големите световни производители и износители на слънчогледово семе. Страната ни обаче има традиции и в преработката му. Още повече че така се получава продукт с по-висока добавена стойност, за който има пазар и навън. Завод за производство на слънчогледово олио и други растителни масла в с. Калиманци, област Варна, ще строи софийската фирма "Ес Ем Кей Нур". Инвестицията, която е подготвила тя за следващите три години, е на стойност 4.050 млн. лв., а проектът ще създаде нови 100 работни места. Българското подразделение на английската софтуерна компания за аналитични ИТ решения Experian продължава да разширява присъствието си у нас, като само през тази година ще бъдат разкрити още 150 нови работни места. Това ще стане с изпълнението на множество нови проекти и сформиране на още екипи за разширяване на дейността му. Още с влизането си у нас представители на компанията заявиха намеренията си за дългосрочни инвестиции в България. В София Experian е представена с три от четирите си основни линии на бизнес: кредитни услуги, аналитични решения и маркетинг услуги. Тук е една от основните й локации за разработка на софтуер - над 25% от аналитичния капацитет на Experian в глобален мащаб оперира от българската столица. През тази година Кооперация "Панда" придоби правата върху марката Office 1 Superstore за целия свят. За развитие на стратегическите планове компанията планира над 30 млн. лв. инвестиции в изграждане и разширение на складови и логистични площи. Съществена роля за развитието на марката ще има и новата складово-логистична база в Равно поле, която се очаква да заработи през второто тримесечие на тази година. Инвестицията в този първи етап е 12.4 млн. лв. и с нея ще се изгради една от най-модерните автоматизирани системи в света за складиране и обработка на стоки. Тя ще позволи съхраняването на по-големи наличности, както и увеличаване на възможностите за експедиция към клиенти. С новия складово-логистичен център ще се разкрият 80 нови работни места. За втория етап е планирана инвестиция между 18 и 20 млн. лева. в зависимост от степента на оборудване на складовете. В очакване сме на ключови инвестиции и в селища от Северозападна България. Според Стамен Янев, изпълнителен директор на на Българската агенция за инвестиции, в следващите от три до шест месеца ще се реализират проекти в Плевен и Ловеч, както и във Видин. И то в автомобилната индустрия, която е сред динамично развиващите се сектори в България.
Източник: Банкеръ (14.05.2018)

България е трета в ЕС по финансиране по плана "Юнкер" към размера на икономиката й България е на трето място в Европейския съюз (ЕС) по размер на привлечените средства по плана "Юнкер" на Европейската комисия (ЕК) към размера на брутния вътрешен продукт (БВП). Това показват данни на Комисията към май месец тази година. Според тях одобрените от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) средства за страната ни възлизат на 351 милиона евро при прогнозирано БВП за 2018 година в размер на около 55 милиарда евро. 100 милиона евро са планираните средства за развитие на производството на българската компания "Биовет", като част от средствата ще бъдат насочени към разработване на нови ваксини за животни. За сравнение същият размер средства получава Румъния за развитието на проекта за газопровода БРУА на нейна територия. Той трябва да свързва България, Румъния, Унгария и Австрия. В размер на 31 милиона евро е одобреното финансиране за производителя на слънчогледово олио "Олива". Те са предназначени за разширяване на производствения капацитет на компанията.
Източник: Money.bg (12.06.2018)

През декември започват изпитания на машините в новия завод на "Биовет" в Пещера През декември 2018 година ще започнат първите изпитания на машините в новия завод на „Биовет“ в Пещера. В момента строителството на ферментационния цех продължава. Това заяви Иван Бонев, директор „Производствена дейност“, който представи дейността на предприятието пред Европейската мрежа на селскостопанските журналисти. Представителите на медиите посетиха страната в рамките на инициативите на българското председателство на Съвета на ЕС. Припомняме, че с проекта „Хювефарма“ - основен акционер в „Биовет“, кандидатства за финансиране от 100 млн. евро по плана "Юнкер" и получи кредит за изграждането на мощности в Пещера и Разград. Общият размер на инвестицията надхвърля 293 млн. лева. В Пещера ще се произвеждат лекарствени вещества и фуражни добавки, а в Разград – ваксини. Иван Бонев разказа, че по проекта се работи от три години и в работата по технологичния дизайн участват и местни специалисти. В изграждането е включена експертизата на над 60 различни фирми, голяма част от които български, които са ангажирани с производството на технологичното оборудване.Строителството започна тази година и се предвижда до декември да започнат първите изпитания на машините“, заяви Иван Бонев. С изграждането на новите ферментатори към съществуващите 5 хил. куб. м мощности в Пещера и Разград ще бъдат добавени още 3200 куб. м нова ферментационна мощност, каза специалистът. Обемът ще бъде увеличен и продукцията ще бъде разнообразена с нови за предприятието препарати. Иван Бонев допълни, че всички ферментационни цехове са мултифункционални и позволяват производството на разнообразни продукти.
Източник: Инвестор.БГ (13.06.2018)

Комисията по досиетата разкри още 45 сътрудници на тоталитарните комунистически служби, заемали или заемащи ръководни постове в дружества с 50% или повече на сто държавно участие, чийто принципал е Министерството на икономиката. Става въпрос за членовете на управителни и надзорни органи на държавни дружества. Това е втората част от проверката поради големия обем на лицата, които подлежат на проверка. При първата част бяха проверени 1772 лица по азбучен ред с имена от А до К, включително, от които бяха осветени общо 136 сътрудници (виж повече за първата проверка – ТУК). Втората проверка е засегнала общо 743 лица. От тях с принадлежност към тоталитарните служби на БКП са установени общо 78 души с досиета. От тях комисията е обявила данните за 45, а останалите 33 са починали и по закон в тези случаи информацията не е публична (решение №2-1437 от 9 октомври 2018 г.). Сайтът desebg.com предлага списък на лица, сътрудници на ДС или разузнавателните служби на БНА, които са заемали или заемат директорски или председателски постове: Любен Иванов Цанков, председател на Съвета на директорите на "ЗММ-ЯКОРУДА" ЕАД, гр. Якоруда от 19.07.1996 г. до 23.02.1998 г.; Любен Любенов Тонев, изпълнителен директор на "ИНКОМС – ИРЕТ" АД, гр. София от 06.03.1996 г. до 18.08.1998 г.; Любомир Борисов Йоцов, временен ръководител на Акционерна фирма "ВИДАХИМ-АФ", гр. Видин от 27.06.1991 г. до 04.09.1991 г., изпълнителен директор на "ВИДАХИМ" ЕАД, гр. Видин от 04.09.1991 г. до 07.06.1994 г.; Людмил Стоянов Богданов, член на Управителния съвет на "КИНТЕКС" ЕАД, гр. София от 30.03.1992 г. до 21.04.1993 г., изпълнителен директор на "КИНТЕКС" ЕАД, гр. София от 21.04.1993 г. до 14.11.2005 г.; Марин Радославов Тодоров, председател на Съвета на директорите на "МЕХАНИЗИРАНИ ИГРАЧКИ" ЕАД, гр. Силистра от 14.11.1995 г. до 21.04.1997 г.; Мария Николова Банева, член на Съвета на директорите на "БРЕЗА" ЕАД, гр. Кърджали от 06.02.1998 г. до 19.05.1999 г., изпълнителен директор на "БРЕЗА" ЕАД, гр. Кърджали от 19.05.1999 г. до 30.03.2001 г.; Марко Дакев Бобев, председател на Съвета на директорите на "ЗЕБРА" ЕАД, гр. Нови Искър от 17.03.1993 г. до 08.05.1995 г., председател на Съвета на директорите на "АЛУКОМ" ЕАД, гр. Плевен от 11.08.1995 г. до 26.02.1997 г.; Милчо Ангелов Натов, член на Съвета на директорите на "АСЕНОВА КРЕПОСТ" ЕАД, гр. Асеновград от 12.08.1991 г., председател на Съвета на директорите на "АСЕНОВА КРЕПОСТ" ЕАД, гр. Асеновград до 10.03.1997 г.; Милчо Костов Игнатов, член на Съвета на директорите на "ВИДАХИМ" АД, гр. Видин от 19.01.1998 г. до 19.06.1998 г., изпълнителен директор на "ВИДАХИМ" АД, гр. Видин от 19.06.1998 г. до 17.12.1998 г.; Митьо Бонев Трандев, изпълнителен директор на "ДИСКОВИ ЗАПАМЕТЯВАЩИ УСТРОЙСТВА" ЕАД, гр. Стара Загора от 10.04.1997 г. до 17.09.1997 г., изпълнителен директор на "ДИСКОВИ ЗАПАМЕТЯВАЩИ УСТРОЙСТВА" АД, гр. Стара Загора от 17.09.1997 г. до 24.07.1998 г.; Михаил Иванов Михайлов, управител на "САНЯ-Б" ЕООД, гр. Белене от 19.11.1993 г. до 22.02.1996 г., изпълнителен директор на "САНЯ-Б" ЕАД ("БЕЛКО" АД), гр. Белене от 22.02.1996 г. до 26.04.1997 г.; Михаил Райков Денев, временно управляващ дъщерна фирма "ДЕВНЯ ИНВЕСТ" на държавна фирма "Полихим", гр. Девня до 20.04.1990 г., ръководител на дъщерна фирма "ДЕВНЯ ИНВЕСТ" на държавна фирма "Полихим", гр. Девня от 20.04.1990 г. до 11.11.1991 г., управител на "ДЕВНЯ ИНВЕСТ" ЕООД, гр. Девня от 11.11.1991 г. до 23.03.1999 г., узпълнителен директор на "ДЕВНЯ ИНВЕСТ" ЕАД, гр. Девня от 23.03.1999 г. до 23.06.2000 г.; Младен Илков Младенов, управител на "ДИАЛ" ЕООД, гр.София-Бухово от 10.09.1992 г. до 04.08.2000 г.; Нико Илиев Линков, председател на Съвета на директорите на "ИНКОМС – ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ“ АД, гр. Перник от 06.08.1998 г. до 02.06.2003 г.; Никола Петров Гонков, временно управляващ Дъщерна фирма "РЕИМЕКС" на Държавна фирма "ИНКОМС", гр. София от 19.03.1991 г. до 17.09.1991 г., изпълнителен директор на "РЕИМЕКС" ЕАД, гр. София от 17.09.1991 г. до 20.05.1999 г.; Николай Александров Янакиев, председател на Съвета на директорите на "ГЕРИЛА" ЕАД, гр. Върбица от 04.09.1996 г. до 05.11.1997 г.; Николай Анатолиев Пенев, председател на Съвета на директорите на "ИНКОМС - ИНСТРУМЕНТИ И МЕХАНИКА" АД, гр. София от 16.07.1998 г. до 27.05.2003 г., изпълнителен директор на "ИНКОМС - ИНСТРУМЕНТИ И МЕХАНИКА" АД, гр. София от 27.05.2003 г. до 08.09.2004 г.; Николай Димитров Гълъбов, член на Съвета на директорите на "ДЪБ" ЕАД, гр. Враца от 12.05.1993 г. до 06.11.1995 г., председател на Съвета на директорите на "ДЪБ" ЕАД, гр. Враца от 06.11.1995 г. до 15.09.1997 г.; Николай Людмилов Касабов, управител на "ИЗГРЕВ" ЕООД, гр. Оряхово от 27.02.1992 г. до 11.03.1996 г., изпълнителен директор на "ИЗГРЕВ" ЕАД, гр. Оряхово от 11.03.1996 г. до 07.04.1997 г.; Николай Михайлов Андреев, член на Съвета на директорите на МОНТАЖИ“ ЕАД, гр. София от 29.09.2012 г. до 23.09.2013 г., член на Съвета на директорите на "ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ" ЕАД, гр. София от 28.09.2012 г. до 22.11.2013 г., председател на Съвета на директорите на "ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ" ЕАД, гр. София от 18.09.2014 г. до 24.11.2016 г., председател на Съвета на директорите на "СОФИЯ ТЕХ ПАРК" АД от 24.08.2017 г.; Николай Ценов Тодоров, изпълнителен директор на "СВОБОДНА БЕЗМИТНА ЗОНА-ВИДИН" ЕАД, гр. Видин от 28.01.1998 г. до 31.07.1998 г.; Огнян Райчев Пишев, председател на Съвета на директорите на "ДИСКОВИ ЗАПАМЕТЯВАЩИ УСТРОЙСТВА" ЕАД, гр. Стара Загора от 13.12.1994 г. до 19.04.1995 г.; Павел Тодоров Папуджиев, управител на "ИМЛТ – ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, гр. Плевен от 05.09.1991 г. до 25.09.1992 г.; Панайот Василев Влахов, председател на Съвета на директорите на "ВЕГА" ЕАД, гр. Плевен от 04.03.1996 г. до 23.05.1997 г.; Пенко Иванов Ганев, изпълнителен директор на "ЕКО АНТРАЦИТ" ЕАД, гара Томпсън от 03.09.2007 до 15.02.2010 г.; Петко Георгиев Василев, председател на Съвета на директорите на "БИОВЕТ" АД, гр. Пещера от 28.01.1997 г. до 09.06.2000 г.; Петър Димов Караангелов, член на Управителния съвет на "КИНТЕКС" ЕАД, гр. София от 30.03.1992 г. до 21.04.1993 г., изпълнителен директор на "КИНТЕКС" ЕАД, гр. София от 21.04.1993 г. до 14.11.2005 г.; Петър Костадинов Бръчков, председател на Съвета на директорите на "ЗИНО-П" ЕАД, гр. Петрич от 08.08.1996 г. до 15.09.1997 г.; Петър Савов Попов, временно управляващ Държавна фирма "ИНВЕСТМАШПРОЕКТ", гр. Русе от 12.12.1990 г. до 06.05.1992 г., управител на Държавна фирма "ИНВЕСТМАШПРОЕКТ", гр. Русе от 06.05.1992 г. до 13.03.1996 г., изпълнителен директор на "ИНВЕСТМАШПРОЕКТ" ЕАД, гр. Русе от 13.03.1996 г. до 08.05.1997 г.; Пламен Михайлов Бонев, председател на Съвета на директорите на "ГОРУБСО-ЗЛАТОГРАД" ЕАД, гр. Златоград от 04.06.1998 г. до 17.12.1998 г Проверката на фирмите с държавно участие към Министерството на икономиката продължава по азбучен ред от О до Я на лицата, заемали или заемащи ръководни постове в тях след 10 ноември 1989 г.
Източник: Други (12.10.2018)