Общо осем предприятия бяха отличени за проектите си през 2012 г. на седмите годишни награди на Българската агенция за инвестиции (БАИ). Миналата година броят им беше пет. Ръст на инвестициите показват и данните на БНБ. От 1 млрд. евро през 2010 г. те са скочили до 1.7 млрд. евро. през 2011 г., а през миналата година са се увеличили с още 250 млн. евро. Сред наградените са фирми от секторите машиностроене, технологии, електроника и електротехника, хранително-вкусова промишленост, фармацевтика и здравеопазване. По-долу ви представяме накратко проектите им. "Литекс моторс" След пауза от 16 години България отново се появи на картата на автомобилните производители. Това стана благодарение на инвестицията на "Литекс моторс", смесеното дружество на "Литекс комерс" и китайската Great Wall Motors, чиито модели се произвеждат в завода край ловешкото село Баховица. Инвестицията е в размер на 43 млн. лв. и е едва първият етап от плановете на компанията. Във фабриката в момента се сглобяват автомобили, но предстои изграждането на цехове за заварка и боядисване. Общата инвестиция се очаква да достигне 190 млн. лв. За първата година са произведени над 1800 коли. Заводът е проектиран с общ капацитет 50 хил. автомобила годишно и 2000 работници. В момента в завода са заети 250 души. "АЛС България" В България вече се произвеждат кожени тапицерии за седалките на BMW, след като южноафриканската компания Automotive Leather Company (ALC) изнесе част от дейността си тук. Фабриката на "АЛС България" се намира в село Мусачево край София и в нея работят над 500 души. В оборудване са инвестирани 8 млн. лв., а самата сграда се ползва под наем. Освен това компанията планира до края на тази година да удвои капацитета си. Успешно са приключили и преговорите за доставка на тапицерии за британската Minicooper. Очакванията на ALC са да приключи първата си година работа в България с 30 млн. евро приходи при 50% натоварване на мощностите. На петата година дружеството планира тройно по-големи обороти. Ingram Micro Един от най-големите доставчици на IT системи и технологии в света - Ingram Micro, показа, че България все още е на картата за международни инвестиции. Базираната в САЩ компания откри 120 нови работни места в центъра си за споделени услуги в София. Преместването на дейността в България беше предшествано от затваряне на поделения в Белгия и Франция, макар че няма официално потвърждение за връзка между двете преструктурирания. Ingram Micro е създадена през 1979 г. и има представителства по целия свят. Тя е сред най-големите световни компании и е включена в класацията Fortune 500 на едноименното списание. "Райхле и Де Масари" Заводът за фиброоптични конектори на Reichle & de-Massari е първата швейцарска високотехнологична инвестиция в България. Предприятието беше открито миналата есен в София и досега в него са инвестирани около 14 млн. лв. Сумата включва покупка на ново оборудване и самата сграда в кв. "Хаджи Димитър". Във фирмата вече работят над 110 души, а плановете са броят им да нарасне до 150 през тази година. Служителите преминават обучение в Швейцария. Освен чисто производствена дейност заводът има и развоен център. Плановете на дружеството са да разшири капацитета си с инвестиция за още 9 млн. лв. и да открие допълнителни 80 работни места до средата на 2015 г. "Пентакс медикъл България" Японската компания Pentax Life Care избра България сред общо шест страни от Централна и Източна Европа за инвестиция в сервизен център за ремонт на медицинска апаратура. Базата се намира в сграда под наем в Пловдив и е с обща площ 1800 кв.м. Вложението в оборудване досега е в размер на 4 млн. лв. В страната компанията работи чрез дъщерното си дружество "Пентакс медикъл България". В пловдивския завод се ремонтират ендоскопски апарати, които се доставят от Германия. От юни до декември броят на отремонтираните апарати е скочил от 20 до 200. Техниците преминават няколко нива на обучение, като целият цикъл на подготовка на един специалист отнема около година. В предприятието вече работят 50 души. "Престиж 96" "Познаваме българския вкус." Така от "Престиж 96" обясняват успеха си на българския пазар. Компанията, която стартира като малка търговска фирма и се превърна в най-големия производител в страната на сладки изделия, стана ключов инвеститор с отварянето на изцяло нова фабрика във Велико Търново. Тя събра на едно място разделеното дотогава производство на завода. Инвестицията в проекта се оценява на 30 млн. лв., а с нея са разкрити и 100 нови работни места, с което общият брой на заетите вече е около 600 души. Най-голямата досега инвестиция на "Престиж 96" дойде след смяна в собствеността - преди година беше подписан договорът за покупката на контролния пакет акции от инвестиционни фондове, управлявани от Citi Venture Capital International, част от Citigroup, и NBGI Private Equity, поделение на National Bank of Greece. "Биовет" Фармацевтиката не я лови криза - така могат да си кажат в "Биовет", производителят на ветеринарни медикаменти, който миналата година построи нов завод. Той се намира в Разград, където и досега имаше производство на компанията. В завода са вложени 60 млн. лв. и 220 души са намерили работа. Надеждите на ръководството са инвестицията да се изплати за 5-7 години, след като производството бъде удвоено с новите мощности. Малко над половината от инвестицията е финансирана от собствени средства, а останалата част е заем от Ситибанк - София. Цялата продукция от новия завод е за износ, където са и традиционните пазари на "Биовет" - Европа и Северна Америка. "Биовет" има заводи още в Пещера и Ботевград и е единствената българска публична компания сред петте наградени. Мажоритарен собственик е "Хювефарма" на братята Кирил и Георги Домусчиеви. "СофияМед клиник" Болница "СофияМед" направи най-голямата частна инвестиция в сферата на здравеопазването за последните 20 години. През 2012 г. компанията вложи 40 млн. лв. в изграждането на модерно оборудвана болница, в която работят 380 души медицински служители и администрация. Медицинското заведение и диагностично-консултативният център към него имат договор с Националната здравноосигурителна каза. Клиниката получи най-високото, трето, ниво на компетентност от Министерството на здравеопазването.
Източник: Капитал (16.01.2013)

Трудно начало Трудно. Така може да се определи началото на годината за българския бизнес, ако се съди по отчетите на публичните дружества (търгувани на борсата) за първото тримесечие. И макар за някои от тях периодът да е донесъл сериозно повишение на приходите, при доста намаляват или остават без промяна. Положението не е розово, като се има предвид, че и първото тримесечие на миналата година беше слабо. Според представители на бизнеса политическата криза в страната има слабо влияние върху дейността им. По-скоро причините са същите, които тормозят българската икономика години наред – свито вътрешно потребление и безработица, несигурност, спад на основни пазари като ЕС и недостатъчен ръст на износ за нови региони. Макар на борсата да се търгуват малък брой компании, той може да се приеме донякъде за представителен за доста сектори, а и за тенденциите в икономиката като цяло. Традиционно износителите се справят по-добре, макар че и за тях не липсват трудности - например машиностроителните компании започнаха да забавят темпо още през миналата година. Производителят на акумулатори "Монбат" обаче отчита ръст и на продажби, и на печалба в сравнение с първото тримесечие на миналата година, макар и с намаление на износа за основния си пазар – Франция. Като стойност спадът е с едва 30 хил. евро до 3.43 млн. евро, но като дял понижението за година е с 6 процентни пункта до 15% от общия експорт на компанията. Това се компенсира от по-високи продажби на други пазари като Германия, Холандия и различни държави, заемащи по-малък дял в продажбите. Като цяло експортът на "Монбат" е нараснал с 37% до 23 млн. евро. Увеличение на производството и продажбите има и производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" - Шумен, което изнася почти цялата си продукция. През първото тримесечие произведената и продадена валцова и пресова продукция на фабриката е нараснала с 12% на годишна база и всеки месец средните продажби са били за 24.4 млн. лв. От компанията посочват, че през първите три месеца на годината производствените им мощности са били натоварени 100%, а освен нараснало търсене на вътрешния пазар износът се е покачил с 13%. Очевидно компанията започва да се възстановява, след като през миналата година приходите и печалбата и се свиха. Основните пазари на "Алкомет" са в Западна Европа, като усилията на ръководството са да осигурява клиенти от различни държави, се посочва в доклада за дейността. Паралелно с пълното натоварване на мощностите текат и нови инвестиции за увеличаване на капацитета – до две години в пресовия цех трябва да заработят две нови линии. Европейско финансиране ще се използва частично и за нова система за пречистване и пускане на още четири нови пещи за фолио и алуминиеви рулони, като общата стойност на проекта е 7.6 млн. лв. Половината са от европейските фондове, като проектът трябва да бъде завършен през тази година, се посочва още в доклада на компанията. Макар и със значителни нови инвестиции, развитието на "Алкомет" показва общата тенденция в българската индустрия – голяма част от новите производства изискват по-малко персонал, повече обучени хора и по-малко разходи за заплати. С ръст на приходите и печалбата е и производителят на медикаменти за ветеринарната медицина "Биовет". Основна част от продукцията предприятието от Пещера отива за износ. Стабилни резултати в началото на годината показва и производителят на торове "Неохим", който успява да отчете лек ръст на продажби и печалба. През 2012 дружеството изкара тежка година, като излезе на загуба. В групата на компаниите с ръст на приходи от продажби и печалба е и "Проучване и добив на нефт и газ", както и "КРЗ Одесос", което успява да се справи със загубата и вече е на плюс. "Като цяло някъде има нарастване на приходи (сред публичните компании - бел. ред.), но общото ми усещане е по-скоро за застой", коментира Кирил Бошов, председател на управителния съвет на "Еврохолд България" - холдинг, който се занимава с търговия, лизинг на автомобили и финанси. По думите му януари и донякъде февруари са били относително добри, но след това наяве са излезли негативни тенденции. Бошов смята, че влияние са оказали и предсрочните избори, но в никакъв случай те не са били основната причина за застоя на икономиката. "Основните причини са като от последните години – слабо вътрешно потребление. В някаква степен бизнесът свикна да работи в ситуация на несигурност – преди беше икономическа, сега е политическа", добави той. Като цяло обаче повечето компании продължават да се борят с трудностите. Например дървопреработвателното дружество "Лесопласт" - Троян, свива обема на произведените дървесни плоскости с 20%, а на шперплат – с 3.5%. От компанията обясняват, че причината за по-малкото производство на шперплат са нередовните доставки на суровини. На 10 март е било спряно производството на фазер заради намалено търсене и натрупване на големи складови наличности. По-голямата част от продукцията на компанията се изнася. Заради намаленото производство и невъзможността част от разходите да се свият компанията е излязла на загуба, резултат от невъзможността разходите да се свият заедно с приходите. Още едно дружество, свързано с мебелната индустрия, отчита спад - "Никром – тръбна мебел", Ловеч. Компанията, която е подизпълнител на "Икеа", няколко германски и италиански мебелни фирми, има 15% понижение на продажбите. През тази година обаче ръководството планира да инвестира в нови технологии и да увеличи приходите от мебели със собствена марка, се посочва в бележките към отчета. Интересни зависимости има и в резултатите на електроразпределителните дружества – докато двете на "Енерго-про" отчитат спад в приходите, тези на "ЧЕЗ Електро" растат. Само за три месеца просрочените вземания на "Енерго-про продажби" са нараснали с 1.6% до 28.3 млн. лв., а тези на "Енерго-про мрежи" - с 20 на сто до над 1 млн. лв. Цветослав Цачев, ръководител "Анализи" в инвестиционния посредник "Елана трейдинг", определи изненадите в отчетите за първото тримесечие като "по-скоро негативни", но по думите му не е имало и основания да се очаква подобрение. Едни и същи фактори се виждат и в последните отчети – свито търсене, особено на вътрешния пазар, влошаване на нормата на печалба и мерки от фирмите срещу кризата, които включват намаление на разходи, на инвестиции и на дълговете им, добави Цачев. И Цачев, и Кирил Бошов не се ангажираха с прогнози какво очаква българските компании в идните месеци. Бошов обаче е донякъде и оптимист, защото след трудностите на икономическата и политическата несигурност по-скоро следва подобрение. Заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев прогнозира, че няма да има сериозни промени в посока растеж или осезаем спад в следващите месеци. "Ако говорим за БВП, ръстът му ще се колебае между 0 и 1%, а вътрешното потребление ще си остане свито. По отношение на износа не очакваме по-осезаем темп на нарастване, свит е основният ни пазар в ЕС", коментира Колев. Според него шансовете за ръст на българските компании са повече износ в държави като Турция, Китай, изобщо на източни пазари, където всъщност вече се вижда и увеличение, което донякъде компенсира спада на традиционните потребители на българска продукция. От БСК смятат, че определено годината ще бъде добра за тези дружества, които успеят да пласират продукция на външни пазари. В България безработицата ще си остане сериозен проблем, което означава още по-голямо свиване на вътрешната консумация. Проблемите обаче се трупат един по един – дори и при свито потребление местното производство намалява за сметка на вноса, което още повече задълбочава проблемите с безработицата, ниските доходи и общата стагнация. "Според наши проучвания 2/3 от храната, продавана в България, вече е внос и тази тенденция се задълбочава. Това свива консумацията още повече, включително и на електроенергията, и удря още много дейности", обясни Колев. Според него вътрешното потребление трудно може да бъде задвижено, така че изходът за българския бизнес е пробив навън. "Лошото е, че нашият износ е нискоиновативен, силата ни е ишлемето. Все пак и простите дейности носят определени приходи", каза още заместник-председателят на БСК. Има компании, чиито резултати не са повлияни от икономическото състояние в държавата, а от специфични фактори. Производителят на опаковки за цигарената индустрия "Юрий Гагарин" продължава да губи приходи, а за периода излиза и на загуба. Компанията обаче реално загуби основна част от бизнеса си, след като през миналата година с лобистки поправки беше забранено производството на цигарени гилзи в България. "Параходство БРП" също свива приходите си, но пък успява да излезе на печалба. От компанията обаче съобщиха, че пускането в експлоатация на Дунав мост 2 вероятно ще доведе до изключителен спад в дейността на Фериботен комплекс Видин, а фериботът на БРП "Бдин", извършващ в момента превози между Видин и Калафат, ще бъде спрян. Без значение от факторите картината в българския бизнес засега не остава добра, което не позволява да се задвижи основният мотор - за създаване на нови работни места и повишаване на доходите.
Източник: Капитал (08.05.2013)

През април експертите на 16-те регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) са извършили 1 822 проверки на 1 667 обекта. За констатирани нарушения са дадени 762 предписания, съставени са 112 акта. Издадени са 95 наказателни постановления на обща стойност 198 350 лв. За замърсяване на околната среда над допустимите норми и неспазване на емисионните норми са наложени 20 санкции. Постъпилите суми по наложени санкции са 363 858 лева, съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите. Най-голямата санкция в размер на 35 177 лева е наложена от РИОСВ – Пловдив на „КЦМ” АД, за неспазване на определените с комплексното им разрешително норми за допустими емисии. За същото нарушение е санкционирано от РИОСВ-Велико Търново „Лормет-България” ООД, гр. Габрово с месечна санкция от 3 445 лв. Имуществени санкции от по 10 000 лв. за неизпълнение на условия от комплексно разрешително са наложени от РИОСВ- Перник и София на „Топлофикация Перник“АД като оператор на Сгуроотвал „7-ми септември“, и „Костенец ХХИ” АД (инсталация за производство на хартия). За производство на дървени въглища без регистрация в Европейската агенция по химикали съгласно изискванията на Регламента REACH, с 10 000 лв. е санкционирано „Карбол“ ЕООД, с . Красново от РИОСВ- Пловдив. РИОСВ-Пловдив е санкционирала с по 2 000 лв. Винарска изба „Розова долина” АД, гр. Карлово (за неподдържане на досиета за техническо състояние на хладилни инсталации, съдържащи флуорирани парникови газове) и „Калцит” АД, гр. Асеновград (за неуведомяване на инспекцията за аварийна ситуация, от която са изпуснати в атмосферата непречистени отпадъчни газове). За допуснато изтичане на отпадни води от старото депо за неопасни отпадъци на гр. Шумен и замърсяване на прилежащи земни площи, от РИОСВ-Шумен е санкционирана общината с 1000 лв., а от РИОСВ-Пазарджик с 3000 лв. е санкционирано „Биовет” АД, гр. Пещера за изпускане на непречистени отпадъчни води. Месечна санкция от 4113 лв. е наложена от РИОСВ–Шумен на „Винекс Преслав” АД, гр. Велики Преслав за заустване на отпадъчни води от производството на вино, ракия и коняк в нарушение на определените с разрешителното за заустване норми. Еднократна санкция в размер на 4 896 лева е наложена от РИОСВ- Перник на „Козмос Текстил“ ЕООД, гр. Перник, стопанисващо фабрика за производство на дънкови облекла. Санкцията е за замърсяване на земна повърхност и почва с утайки от локалната пречиствателна станция на територията на фабриката. За извършване на дейност с отпадъци без разрешителен документ съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците, с по 7 000 лв. са санкционирани "Дино - 79" ЕООД, гр. Разлог и "ВЛК Пласт" ЕООД, гр. Сандански (РИОСВ- Благоевград), „МКД - 69” ЕООД и ЕТ „Анна – Петко Ленков” (РИОСВ-София), а РИОСВ- Варна е съставила акт на “Аталекс” ООД. От РИОСВ Перник „Т Ауто 1” ЕООД е санкционирано с 8 000 лв. и физическо лице - с 2 000 лв. РИОСВ-Пазарджик е санкционирала с 3 000 лева „Метал трейд експорт” ЕООД за съхранение на излезли от употреба МПС без разрешение на площадка в с. Мало Конаре. В размер на 4 000 лева е санкцията, наложена от РИОСВ-Враца на СД ”Тостор - Орловски, Орловска“ за непочистени отпадъци (предимно от текстил) в местността “Пясъка”, с. Руска Бяла, общ. Мездра. За допуснато изхвърляне на отпадъци и създаване на незаконни сметища, РИОСВ-Пловдив е глобила с 3 000 лв. кмета на община Марица, а за неизпълнени предписания с 500 лв. е глобен кметът на с. Катуница. За неизвършена класификация на отпадъците с по 5000 лв. са санкционирани от екоинспекциите в Благоевград и София „Пирин Голф Холидейз Клуб“ АД, гр. Разлог, „Алмагест” АД, гр. Ихтиман и „Диагностично-консултативен център ХII – София“ . През април са приложени и принудителни административни мерки. Със заповед на директора на РИОСВ – Стара Загора е спряна дейността на фирма „Маргарита” ЕООД, гр. Ямбол. Мярката е приложена след констатирано извършване на дейности по съхранение на излезли от употреба МПС без разрешително по ЗУО. От РИОСВ-Плевен е спряно извършването на сеч в защитени територии до съгласуване на дейността с инспекцията.
Източник: Други (23.05.2013)

Фармацевтичната индустрия – преструктуриране и аутсорсинг Секторът е с едни от най-позитивните изгледи за ПЧИ Преструктурирането на компаниите и намаляването на разходите в началните етапи на производството чрез аутсорсинг са две от глобалните тенденции във фармацевтичната индустрия, сочи стратегическият анализ на A.T.Kearney. Именно в тази посока според експертите трябва да са насочени и усилията на държавата – към привличането на някои от основните международни играчи на пазара на генерични лекарства и утвърждаването като аутсорсинг дестинация за провеждането на първичните изследователски и клинични тестове. Очакваният до 2020 г. оборот от общи инвестиции през следващите 10 години в сектора на здравеопазването и фармацията е 500 млн. евро, сочат още прогнозите на A.T. Kearney. В началото на октомври една от водещите компании във фармацевтичната индустрия - "Актавис" - приключи сделката по придобиване на американската "Уорнър Чилкот", с очаквана про форма комбинирана годишна печалба за 2013 г. в размер на приблизително 11 милиарда щатски долара. Производството на генерични лекарства у нас формира около 80% от сектора, а инвестициите в сектора са както от местни, така и от международни компании. Ниските разходи за труд и производство са водещите фактори, които привличат чуждите играчи в тази сфера. Фармацевтичните заводи Големите производствени бази у нас са приключили с модернизацията на съоръженията си и през следващите години смятат да инвестират най-вече в продуктовата си гама. През тази година бяха открити 2 модерни завода – на "Софарма" за твърди лекарствени форми, с инвестиция от 75 млн. лв., и на "Арома" за козметични продукти, на стойност 12 млн. лв. През 2012 г. "Биовет" пусна в експлоатация новия си завод за биотехнологии и фармацевтични продукти в Разград, а инвестицията в него беше 30 млн. евро. През тази година се очаква да започне работа складът за търговия на едно с лекарствени продукти на "Софарма трейдинг" в с. Граф Игнатиево. Аутсорсингът във фармацевтичното производство се развива благоприятно благодарение на 4 основни фактора: наличието на способни служители; географската позиция, осигуряваща достъп до пазарите на ЕС, Близкия изток и Русия; ниски производствени разходи и съществуваща правна рамка за лицензиране на лекарствени продукти. Пазарни ниши Една от възможностите пред страната ни е свързана с утвърждаването на позициите ни като център за клинични тестове. Потенциал има и за развитието на т.нар. биоподобни продукти, въпреки че е малък броят на производителите на генерични лекарства, които ще могат да се позиционират на този пазар. Консултантите на A.T.Kearney класират в топ 5 на генеричните производители с потенциал за развитие на биоподобни продукти следните компании: Roche Avastin, Abbot’sHumiraq Teva, Sandoz и Novartis. Кого да таргетираме за ПЧИ? Международните компании от Германия, Великобритания, Франция, Испания и Италия са сред най-подходящите инвеститори в производството на генерични лекарства. За изнасяне на производствени дейности бихме могли да привлечем фирми както от споменатите вече държави, така и от САЩ. Структура на сектора Секторът е доминиран в момента от 25 глобални фармацевтични компании, всяка от които с годишен оборот от над €10 млрд. Има и много на брой по-малки глобални играчи, които се фокусират на определен сегмент, забелязва се и тенденция към появата на нови компании в сектора. Прогнози • Основният сектор се очаква да расте в следващите години • Очаква се преструктуриране в по-иновативните сектори на базата на напредъка на нано- и био-технологиите • Сегментът за билкови и традиционни лекарства също се очаква да расте в резултат на социалните предпочитания Пазарът на традиционните лекарствени продукти ще пострада поради очаквано изтичане на патентите в периода 2009 – 2014г., което представлява добра ниша за производителите на генерични лекарства. Международните фармацевтични компании проучват възможността за намаляване на разходите в началните стадии на научно-изследователската и развойна дейност (НИРД). Това най-често става чрез изнасяне на част от дейностите на компанията извън нейна структура. Страните от Европейския съюз изостават след САЩ в разходите за иновации. Намалената продуктивност се отразява на по-високи разходи за изследвания (от всеки 13 ново-открити съединения, само 1 стига до пазара). Пробивът в новите науки (т.нар. life sciences) ще доведе до по-индивидуални лекарства и такива, които са специално направени за нуждите на определен пациент.
Източник: Строителство Градът (04.11.2013)

"Биовет" има ръст на продажбите и печалбата Приходите и печалбата на производителя на ветеринарни медикаменти "Биовет" са се увеличили през деветмесечието в сравнение със същия период на миналата година, показва консолидираният отчет на публичното дружество. В края на септември положителният финансов резултат е бил 8.4 млн. лв., с 35% ръст на годишна база. В доклада за дейността няма детайлна информация на какво се дължи подобряването на резултата. Основната част от приходите на "Биовет" идват от износ – над 90% от оборота. Производството на "Биовет" е разпределено между три завода – в Разград, Ботевград и Пещера. Според отчета причината за повишението на оборота са повече продажби на продукция и стоки, докато тези в графа "Други" са намалели. Последните представляват само малка част от общите приходи. Финансовите постъпления остават почти без промяна в сравнение с деветмесечието на миналата година и са малко над 1 млн. лв. Наред с приходите има увеличение и на разходите за дейността, но то е доста по-слабо. Тези за материали дори са намалели, ръст има в похарчените пари за външни услуги и за заплати и осигуровки на служителите. Финансовите разходи са намалели най-вече заради почти двоен спад на отрицателните разлики от валутни курсове. Голяма част от продажбите на "Биовет" са деноминимирани в щатски долари и промяната на курса се отразява на финансовите резултати. Разходите за лихви, направени от януари до края на септември, са се увеличили с 200 хил. лв. и са достигнали 1.6 млн. лв. Компанията има задължения към банки, но те са намалели на годишна база и всички са с падеж над 12 месеца, т.е. след 30 септември 2014 г. В края на август от "Биовет" съобщиха, че са издали нов запис на заповед в полза на Юнионбанк заради промяна в срока за изплащане на кредит от 8 млн. евро. Падежът му е бил удължен до 27 юли идната година. Отделно компанията гарантира със свои активи заеми на основния си акционер "Хювефарма" към СИБанк и Ситибанк – клон София.
Източник: Капитал (13.11.2013)