| Два от пловдивските стадиони - “Спартак” и “Локомотив” ще бъдат модернизирани по стандартите на ФИФА и УЕФА с частни капитали. На последното си заседание местният парламент гласува откриване на процедури по предоставяне на концесии за двете спортни съоръжения за срок от 35 години с възможност за продължение с още 10 години. Съветниците определиха минимално еднократно концесионно възнаграждение от 2500 лв. за всеки обект и гратисен период от 10 години за годишните вноски, които ще са в размер не по-малък от 1500 евро. Основна тежест при избора на концесионери ще има предложената от тях инвестиционна програма, обвързана с идеен инвестиционен проект. Стадион “Спартак”, разположен на бул. “Македония”, след Бетонния мост заема площ от 26 772 кв.м. В него ще трябва да бъдат вложени минимум 5 млн. лв., гласуваха съветниците. Срокът, определен за реализация на реконструкцията, е 36 месеца от издаване на разрешението за строеж. Стадионът се нуждае от изцяло нови трибуни с монтиране на 12 000 пожароустойчиви седалки. Необходимо е изграждане на дренажна система и поставяне на нова тревна покривка на игрището (120/80 м), монтаж на видеостена и нова осветителна система. На трибуните трябва да се обособи VIP зона и да се извърши специализиран ремонт и комуникационно оборудване на помещения за медиите (Press box). Необходимо е съоръжаване на стадиона със системи за сигурност, контрол на достъпа и видеонаблюдение. В проекта трябва да се предвиди спортно-медицински и охранителен комплекс, включващ съблекални, помещения за реферите и медицинските екипи на отборите, пункт за оказване на първа помощ на пострадали зрители. Задължително е изграждането на паркинг, съобразен с капацитетните възможности на стадиона. За реализиране на финансови приходи, концесионерът ще може да развива съпътстваща търговска дейност в прилежащите незастроени пространства на спортното съоръжение. Концесията на стадион “Лаута” предвижда задължителна инвестиционна програма в размер на 8 млн. лв. и тригодишен срок на реализация. Спортният комплекс е разположен в непосредствена близост с Аграрния университет и парк "Лаута". Той се простира на 98 173 кв.м застроена и незастроена площ. Нуждае се от пълно саниране на амортизираните трибуни, нова дренажна система на футболното игрище с 12 000 нови седалки, спортно-медицински и охранителен комплекс. Необходимо е да се предвидят просторни съблекални, стаи за реферите, коментаторски кабини, медицински пунктове и стаи за допинг контрол. Задължително е изграждане на паркинг с достатъчен капацитет и пунктове за продажба на билети. През периода на концесията бъдещият инвеститор ще има правото да изгради луксозен 4-етажен хотел със спортно-възстановителен център на мястото на построеното в груб строеж общежитие в рамките на парцела на спортния комплекс. Инвестиционните проекти трябва да бъдат внесени за одобрение от община Пловдив в тримесечен срок от сключване на концесионния договор за съответния обект. В тях е необходимо да се заложат най-съвременни строителни технологии и материали, отговарящи на изискванията на ФИФА и УЕФА. Източник: Строителство Градът (12.07.2005) |
| Огромната бяла яхта на Георги Илиев акостира в созополския залив на 26 август рано сутринта. С изключение на екипажа, който извършваше рутинна работа по привързването и към кея, на палубата не се забелязваше движение. Този път от нея не слезе веселата компания, която да се насочи към близкия до пристанището луксозен рибен ресторант, както преди три седмици. Странното в появата на луксозния кораб онази сутрин в Созопол е, че обикновено той стои закотвен в залива на Слънчев бряг, точно срещу построения на плажа хотел "Дюн", също собственост на Георги Илиев, а между тях снове бърза лодка. Вероятно скъпата моторна яхта няма да стои вече на рейд в Слънчев бряг,
тъй като нейният собственик - 39-годишният бивш борец Георги Илиев, беше застрелян с един изстрел в сърцето шест часа преди яхтата му да спре самотно в Созопол.
Босът на бившата силова групировка ВИС е стоял прав до външното сепаре на "Буда бар" в комплекса "Мултиплейс" в Слънчев бряг и говорел по мобилния си телефон, обграден от малобройна охрана и много приятели около 23.30. Изведнъж атлетичният мъж се хванал за сърцето и се свлякъл на земята. Това разказаха очевидци за последните минути на Георги Илиев. Покушението е било извършено близо час след като след като неговият футболен отбор "Локомотив" - Пловдив, победи сръбския ОФК "Београд" в мач за влизане в турнира за Купата на УЕФА на стадиона на "Нафтекс" в Бургас.
Убийството на Георги Илиев се нареди в редицата от поръчкови покушения през последните няколко години, през които знакови фигури от сенчестия бизнес бяха отстреляни показно.
Историята
Формално Георги Андреев Илиев е президент на "ВАИ инвест холдинг" АД. Абревиатурата на холдинга означава Васил Андреев Илиев. Това е братът на Георги Илиев, който се води създател на силовата структура ВИС, прераснала по-късно в застрахователна компания ВИС-2. Първоначалното натрупване на капитали на братя Васил и Георги Илиеви започва в зората на борческите бригади край столичните мотели "Божур" и "Изток". След това те се насочват към търговията с крадени коли и рекета, за да достигнат до рафинираните форми на изнудване през охранителните фирми. (Георги Илиев е разследван за кражби на коли, той има присъда за участие в групово изнасилване през 1986 г.)
ВИС също е абревиатура и означава "Васил Илиев секюрити". Васил Илиев беше убит на 25 април 1995 г. в София, докато пътуваше към ресторанта си "Мираж" в квартал "Емил Марков". Към онзи момент ВИС-2 беше в апогея си и имаше най-силни позиции в автомобилното застраховане, но беше влязла в конфликти с бързо набиращата скорост СИК.
След смъртта на Васил Илиев прогнозите бяха, че брат му няма да успее да запази целостта на структурата на ВИС-2 и тя ще се разбие на по-малки парчета. Поводът за подобни анализи беше невъздържаният нрав на Георги Илиев. Постепенно обаче около него се консолидира една група от верни хора, които не само продължиха сенчестия бизнес на групировката, но и започнаха да влагат сериозни финансови ресурси и в легалния сектор на икономиката.
Законният бизнес на групировката
ВИС направи сериозни капиталовложения в туризма, като построи няколко хотела в Слънчев бряг, успя да вземе на концесия почти всички плажове на юг от Обзор, стопанисва редица заведения в летните и зимните курорти. (Между другото "Мултиплейс" е съвместна инвестиция между Георги Илиев и Петър Лашов, собственик на "Буда бар" в столицата и заведението "Арт Деко", където преди две години беше извършено друго поръчково убийство.) Освен с туризъм фирми около "ВАИ холдинг" се занимават с търговия на петрол, консервна промишленост, покупко-продажба на недвижими имоти и отдаване под наем, твърди се, че имат и сериозни позиции в производството и търговия с метали. Друга съществена част от хората на ВИС се занимават с финансова и лизингова дейност. Изобщо фирмите, които гравитират около ВИС, имат сериозен
икономически дял. Естествено възходът в тези отрасли не минава без сериозна политическа подкрепа. Така групата около Георги Илиев успя да приватизира част от дружество "Паркиране и гаражи". Това стана с негласната подкрепа на бившия шеф на Столичния общински съвет Антоан Николов. Самият той е бил съдружник с доскорошната дясна ръка на Георги Илиев Методи Методиев - Мето Илиянски. Ето защо се твърди, че висаджии имат сериозни позиции в София. През различни схеми те успяха да наложат контрол над такива апетитни имоти като къпалнята "Мария Луиза", летния театър в Борисовата градина, приватизираха на безценица различни други терени, участват в разпределението
на парите от концесиите за почистването на столицата и др.
По време на правителството на ОДС висаджии наложиха контрол над контрабандните канали през границата чрез Константин Димитров-Самоковеца. Той беше застрелян в Амстердам през декември 2003 г. Чрез Мето Илиянски и Косьо Самоковеца минава пряката връзка на ВИС с търговията и трафика на дрога. Мето Илиянски изчезна безследно пред Коледа преди две години и негови приемници в този бизнес станаха Красимир Каменов-Къро и Христофорис Аниматидис-Таки.
От 2000 г. хората на ВИС периодично стават мишени. През 2001 г. беше убит Димитър Димитров-Маймуняка, дясна ръка на Георги Илиев и шеф на силовите бригади на ВИС. През лятото на 2003 г. беше направен опит за убийство срещу другия приближен на Илиев - Николай Цветин-Близнака, който представлява по-скоро светлата част от бизнеса на "ВАИ холдинг".
След смъртта на Самоковеца и изчезването на Мето Илиянски изглеждаше, че групировката сякаш остана без силов ресурс. Което не е особено вярно, тъй като висаджии имат сериозни позиции в Перник, Благоевград, Кюстендил, Пловдив, Варна и Южното Черноморие.
Версиите
Трафикът на дрога вероятно ще е една от основните версии, по която ще се работи при разследването на това покушение. От няколко години това е дежурната версия за ставащите убийства. Близки до Георги Илиев обаче твърдят, че той е аутсорснал трафика с наркотици и от две години няма отношение към тази нелегална дейност. Въпреки това с авторитета си той стои зад Къро, Таки и нашумелия от няколко години местен наркобос Димитър Желязков - Митьо Очите, както и зад местните си протежета в областните градове. (Освен ако не се окажат верни слуховете, че Мето и Къро са преминали към една от страните в бившата СИК. Името на Митьо Очите беше замесено и в
неотдавнашния атентат в Обзор, когато загинаха съпругата и дъщеричката на концесионера на плажа Рали Пенков, а и в редица други скандали за рекет.)
Другите традиционни версии са икономически интереси, зони на влияние, конкуренция... Но при бизнес с размерите на Георги Илиев ще е много трудно да се отсеят истинските причини за разстрела му.
А за това, че Георги Илиев не се е чувствал застрашен, говори и фактът, че той бил охраняван от относително малко гардове, а и цялото му поведение през това лято е говорело, че не е подозирал опасност.
Идва ли краят на ВИС
Какво следва оттук нататък и дали смъртта на Георги Илиев ще доведе до краха на империята ВИС? Факт е, че силовите групировки не са това, което бяха. От застрахователните компании, които водеха битки през средата на 90-те години, останаха само отломките от СИК и ВИС, и то основно заради икономическите си структури и политическите си връзки. От публичното пространство изчезнаха трите седмици и тяхната "Сила", "Зора инс" на Джамов, "Корона инс" на Карамански...
Проблемът на висаджиите е, че структурата на групировката е пирамидална, а на върха стоеше Георги Илиев. Сикаджиите имат друг проблем - тъй като гръбнакът на групировката беше от няколко души, те се разделиха и сега водят битка помежду си кой да бъде лидер. Като че ли човешкият потенциал и амбиции там са много повече и затова предизвиква конфликти.
Точно обратното е при бившата ВИС. След серията от убийства, които сполетяха групировката - смъртта на Маймуняка и Самоковеца и изчезването на Мето Илиянски, няма достатъчно ярка силова фигура, която да поеме контрола не толкова над общите дела и да контролира цялата дейност на "ВАИ холдинг" и дъщерните и фирми, колкото върху сенчеста страна. Такава фигура все пак може да бъде Николай Цветин-Близнака, който има необходимия авторитет, но в никакъв случай не е силов играч, освен ако обстоятелствата не го принудят да стане такъв.
Другата потенциална опасност пред висаджии е, ако всеки един от средните нива поеме по свой път. Очевидно политиката на Георги Илиев е била да разпределя дейност сред близките си хора в групата - така част от туристическата дейност се контролира от един човек, друга част - втори, трети и четвърти държат концесията на отделни плажове, пети търгува с петрол, шести се занимава с футболния отбор и т.н. Тогава всеки един от групировката ще се отдели със свое парче от баницата, но и ще бъде уязвим за атака от
конкуренти. Това значително ще отслаби групировката и ще доведе до нейния разпад. Ако тази прогноза се окаже вярна, Георги Илиев ще се окаже посмъртно в ролята на Последния дон, а смъртта му ще бъде началото на края на борческите групировки.
От борци до добре облечени бизнесмени
Бизнес възходът на застреляния Георги Илиев започва след смъртта на неговия брат Васил Илиев в края на април 1995 г. Тогава той практически наследява мрежата от фирми и структури, гравитиращи около бившата охранителна фирма ВИС-1, трансформирала се в застрахователна компания ВИС-2, след като попада в полезрението на МВР.
Първоначалният тласък на ВИС-1 в бранша се свързва с охраната на търговския комплекс "Илиянци" в столицата. Влиянието на фирмата в комплекса се запазва още дълги години по линия на мистериозно изчезналия Мето Илиянски.
Първоначално покойният Георги Илиев отказва да заеме персонално мястото на своя убит брат начело на ВИС-2. Президентският пост се заема от бившия шеф на отдел "Авторско право" във ВИС-1 Чавдар Писарски, който е автор на идеята ВИС да защитава интересите на музикални изпълнители и носители на авторско право по линия на договор, сключен с асоциацията "Музикаутор". Твърди се, че след краха на "лепенковото" застраховане капиталът на ВИС-2 се прелива в застрахователното дружество "Планета инс".
С течение на времето структурите на ВИС започват да се ориентират и към не толкова сенчести бизнеси. Една от първите инвестиции идва по линия на "ВАИ инвест холдинг", който закупува столични супермаркети по линия на фирмата "Селф - Соф". В момента Георги Илиев фигурира като собственик на 10 фирми и участва в управлението на 13 дружества. Най-осезаемо е присъствието му в сферата на спорта. Той е съсобственик футболен клуб "Локомотив Пловдив - 1936", футболен клуб "Левски" - Кюстендил,
сдружение "Класическа борба - ЦСКА", сдружение "Спортен куб по джудо и борба - Васил Илиев". По линия на "ВАИ холдинг" и "ВАИ инвест холдинг" Георги Илиев участва
в управлението на още 18 фирми, включително на все още съществуващата в съдебните регистри ВИС-1 ЕООД. Съсобственик на Георги Илиев в двата холдинга е Николай
Цветин - един от най-приближените хора на неговия брат. Източник: Капитал (29.08.2005) |