Търговищкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1053 от 6.XI.1998 г. по ф.д. № 660/98 вписа в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност "Пилко - БС" - ЕООД, със седалище и адрес на управление Търговище, ул. Н. Вапцаров 14, с предмет на дейност: маркетинг, производство и търговия с птиче месо и изделия от него, както и всякакви други разрешени дейности, които следва да се водят по търговски начин (след снабдяване с лиценз за съответните дейности, за които се изисква такъв). Дружеството е с капитал 5 000 000 лв., с неопределен срок и се управлява и представлява от Огнян Георгиев Денчев.
Източник: Държавен вестник (09.12.1998)

Разградският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промяна по ф.д. № 4/99 за "Пилко - БС" - ЕООД: вписа ново седалище и адрес на управление - Разград, Индустриална зона, гара Разград - птицекланица.
Източник: Държавен вестник (14.05.1999)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ и § 5 ЗДЛ с решение от 21.IX.1999 г. по ф.д. № 466/96 вписа в търговския регистър промени за "Българска соя - Фабрика за преработка на маслодайни култури" - АД, Павликени: деноминира капитала на дружеството от 50 000 000 лв. на 50 000 лв.; увеличава капитала на дружеството от 50 000 лв. на 150 000 лв.; вписа дружеството с ново наименование - "Амета холдинг" - АД; заличава вписаните членове на съвета на директорите; вписа нов съвет на директорите от 5 членове в състав: Димитринка Алексиева Дрбохлавова, Милко Колев Белев, Огнян Георгиев Денчев, Томас Майкъл Хигинс и Цветан Тодоров Лъжански; дружеството се управлява и представлява от изпълнителните директори Огнян Георгиев Денчев и Цветан Тодоров Лъжански заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (26.10.1999)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ и § 5 ЗДЛ с решение от 7.X.1999 г. по ф.д. № 400/99 вписа в търговския регистър промени за "Българска соя - Павликени" - ЕООД, гр. Павликени: деноминира капитала на дружеството от 5 000 000 лв. на 5000 лв.; заличава управителя Цветан Стефанов Петков; вписа за управител на дружеството Цветан Тодоров Лъжански.
Източник: Държавен вестник (26.10.1999)

Разградският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промяна по ф.д. № 4/99 за "Пилко - БС" - ЕООД: заличава управителя Огнян Георгиев Денчев; вписва Цветан Тодоров Лъжански за управител на дружеството. 59088
Източник: Държавен вестник (12.11.1999)

Апаши са ограбили касата на фирма Пилко, собственост на българо-американско акционерно дружество, съобщиха вчера от полицията. Злосторниците се промъкнали въпреки охраната на портала и чрез взлом проникнали в административната сграда. Те се справили с три врати, една от които желязна, и успели да се доберат до касата. След като взломили и нея, те задигнали 14 600 лв. и напуснали местопрестъплението. От полицията предполагат, че обирът е бил извършен от професионалисти, които се издирват
Източник: Демокрация (13.12.1999)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 26.XI.1999 г. по ф.д. № 466/96 вписа в търговския регистър промени за "Амета холдинг" - АД, Павликени: заличава вписания съвет на директорите; вписа нов съвет на директорите от 5 членове в състав: "Мона" - АД, София, "Българо-американски инвестиционен фонд" (БАИФ) - гр. Чигаго, САЩ, "Бългериън-Америкън Пропърти Мениджмънт" - ЕООД, София, "Сердика Ентърпрайсис" - ЕООД, София, и "Пилко - БС" - ЕООД, Разград; вписа за управляващ и представляващ дружеството "Сердика Ентърпрайсис" - ЕООД, София, представлявано от изпълнителния директор Цветан Тодоров Лъжански.
Източник: Държавен вестник (17.12.1999)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ и § 5 ЗДЛ с решение от 9.XII.1999 г. по ф.д. № 160/97 вписа в търговския регистър промени за "Соинвест" - АД, Павликени: деноминира капитала на дружеството от 50 000 000 лв. на 50 000 лв.; заличи като членове на съвета на директорите Цветан Стефанов Петков и Огнян Георгиев Денчев; вписа нов съвет на директорите от 5 членове в състав: Цветан Тодоров Лъжански, Станислав Кирилов Дечев, "Амета холдинг" - АД, Павликени, "Българо-американска кредитна банка" - АД, София, и "Бългериън-Америкън Пропърти Мениджмънт" - ЕООД, София; вписа за изпълнителен директор Цветан Тодоров Лъжански, който ще представлява дружеството самостоятелно или заедно с другия изпълнителен директор Станислав Кирилов Дечев, който ще представлява дружеството само заедно с Цветан Тодоров Лъжански.
Източник: Държавен вестник (21.01.2000)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ и § 5 ЗДЛ с решение от 7.XII.1999 г. по ф.д. № 1044/98 вписа в търговския регистър промени за "Фураж - Росица" - АД, Павликени: деноминира капитала на дружеството от 50 000 000 лв. на 50 000 лв.; заличи като член на съвета на директорите Огнян Георгиев Денчев; вписа нов съвет на директорите от 5 членове в състав: Марин Георгиев Маринов, Соня Борисова Христова, "Амета Холдинг" - АД, Павликени, "Българо-американска кредитна банка" - АД, София, и Цветан Тодоров Лъжански; вписа за изпълнителен директор Цветан Тодоров Лъжански, който ще представлява дружеството самостоятелно или заедно с другия изпълнителен директор Соня Борисова Христова, която ще представлява дружеството само заедно с Цветан Тодоров Лъжански.
Източник: Държавен вестник (21.01.2000)

Търговищкият окръжен съд на основание чл. 6, чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 2 ТЗ с решение № 1191 от 30.XI.1998 г. по ф.д. № 379/98 вписа промени за "Птимеком - РС" - ООД, Търговище: вписа прехвърляне на предприятието на "Птимеком - РС" - ООД, Търговище, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на "Пилко - БС" - ООД, Търговище; вписа прекратяването на "Птимеком - РС" - ООД, в резултат на извършеното прехвърляне и го обявява в ликвидация със срок 7 месеца, считано от обнародването в "Държавен вестник" на прекратяването и поканата до кредиторите, с ликвидатори управителите Румен Стефанов Димитров и Петя Райкова Димитрова.
Източник: Държавен вестник (26.05.2000)

Разградският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промени по ф. д. № 4/99 за "Пилко - БС" - ЕООД: променя наименованието на "Пилко" - ЕООД; заличава управителя Цветан Тодоров Лъжански; вписа за управител Преслав Димитров Паскалиев; вписа за зам.-управители Пламена Славейкова Стоянова и Димитър Михайлов Стойчев; дружеството се управлява от управителя Преслав Димитров Паскалиев, а в негово отсъствие - от двамата зам.-управители съвместно и се представлява заедно от управителя и един от зам.-управителите, а в случаите на отсъствие на управителя - съвместно от двамата зам.-управители.
Източник: Държавен вестник (18.09.2001)

Разградският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промяна по ф. д. № 4/99 за "Пилко" - ЕООД: заличава управителя Преслав Димитров Паскалиев; вписа за управители Любомир Борисов Лозанов и Хю Джонсон; дружеството се управлява и представлява от управителите Любомир Борисов Лозанов и Хю Джонсон заедно и поотделно, а в тяхно отсъствие от двамата зам.-управители Пламена Славейкова Стоянова и Димитър Михайлов Стойчев заедно.
Източник: Държавен вестник (21.12.2001)

Списък на одобрените проекти на IX-та комисия на САПАРД "Мак Грейн"АД , "Никола Слатински"ЕООД , ЕТ"Светлин Илчовски" , Кооперация"Черни Лом" , ЕТ"Милчо Босилков" , ЕТ"Сван-Ален Якимов" , Агротрейд-ДД"ООД , "Агротайм"ООД , ЕТ"Рамос-93-Руси Филипов" , "Клас 2000"ЕООД , ЕТ"Картел-Нотьо Добрев" , "Пилко"ЕООД , ЕТ"Дори-Тодорка Гешевска,Анита гешевска" , "Пилком"ЕООД . Размер на инвестициите: 7 453 112,88 лв. Размер на частното финансиране: 3 726 556,46 лв. Размер на субсидията: 3 726 556,42 лв.
Източник: Други (13.06.2002)

Разградският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промяна по ф. д. № 4/99 за "Пилко" - ЕООД: заличава като заместник-управители Димитър Михайлов Стойчев и Пламена Славейкова Стоянова; дружеството ще се управлява и представлява от управителите Любомир Борисов Лозанов и Хю Джонсон заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (20.08.2002)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 21.V.2002 г. по ф. д. № 466/96 вписа промени за "Амета холдинг" - АД, Павликени: заличава като членове на съвета на директорите "Мона" - АД, София, и "Пилко - БС" - ЕООД, Разград; заличава Цветан Тодоров Лъжански като председател и изпълнителен член на съвета на директорите на дружеството "Сердика Ентърпрайсис" - ЕООД, София, управляващ и представляващ "Амета холдинг" - АД, Павликени; вписа за членове на съвета на директорите "Сердика Ентърпрайсис" - ЕООД, София, представлявано от своя упълномощен представител Любомир Борисов Лозанов - председател и изпълнителен директор, "Бългериън-Америкън Пропърти Мениджмънт" - ЕООД, София - зам.-председател, и "БАИФ" - САЩ - член; вписа "Сердика Ентърпрайсис" - ЕООД, София, в качеството му на изпълнителен член на дружеството, управляващ и представляващ "Амета холдинг" - АД, Павликени, което дружество да се представлява от Любомир Борисов Лозанов.
Източник: Държавен вестник (05.09.2002)

Разградският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промяна по ф. д. № 4/99 за "Пилко" - ЕООД: увеличава капитала от 5000 лв. на 2 330 000 лв.
Източник: Държавен вестник (11.02.2003)

Одобрени проекти по програма САПАРД на 24 септември 2003 година "Ролес" АД, гр. Варна Разширение на животновъдна ферма ОБЩО ЗА СЕКТОРА Общ размер на инвестицията Размер на частно финансиране Размер на субсидията Размер на субсидията от ЕС Размер на субсидията от НБ 470,179.00 235,091.00 235,088.00 176,316.00 58,772.00 "Полтри" ООД, гр. Варна Модернизация и закупуване на оборудване за помещения за отглеждане на птици , "Пилко" ЕООД, гр. Разград Модернизация и разширяване на производствена база на угоителни центрове за отглеждане на бройлери "Промишлено и хибридно животновъдство Брадърс Комерс" АД, Шумен Построяване на помещения за отглеждане на животни за угояване ОБЩО ЗА СЕКТОРА Общ размер на инвестицията Размер на частно финансиране Размер на субсидията Размер на субсидията от ЕС Размер на субсидията от НБ 2,796,569.00 1,418,588.00 1,377,981.00 1,033,485.75 344,495.25 ЕТ "Валентин Бакалов", гр. Сухиндол Възстановяване и изграждане на подпрна конструкция на лозово насаждение "Шардоне" - 44 дка и изграждане на подпрна конструкция на възстановени масиви - 136.14 дка , Михаил Веселинов Гарванов, гр. Благоевград Създаване на 300 дка лозов масив , "САН" ООД, гр. Пазарджик Създаване на 247 дка малиново насаждение , Петър Колев Георгиев, гр. Пловдив Създаване на 45 дка ягодово насаждение със система за капково напояване , Александър Желязков Желязков, гр. Пловдив Създаване на 230 дка ягодово насаждение с капково напояване , Николай Неделчев Барбов, гр. Пловдив Създаване на 15 дка ягодово насаждение и капково напояване , Катерина Иванова Томова, гр. Пловдив Създаване на 90 дка малиново насаждение с капково напояване , Станислав Стефанов Мандаджиев, гр. Пловдив Създаване на 10 дка малиново насаждение с капково напояване , ЗПК "Китката", с. Средно Градище, обл. Ст. Загора Закупуване на земеделска техника , ЗК "Христо Ботев", с. Кирилово, обл. Ст. Загора Създаване на нова овощна градина от сливи , ЕТ "НТТ-Христо Николов", гр. Пловдив Създаване на 91,844 дка праскови и 74,645 дка череши , "ВИНИФЕРА ИНВЕСТ"АД София Изграждане и оборудване на разсадници за производство на лозов посадъчен материал, закупуване на машини ОБЩО ЗА СЕКТОРА Общ размер на инвестицията Размер на частно финансиране Размер на субсидията Размер на субсидията от ЕС Размер на субсидията от НБ 5,681,859.79 2,954,933.79 2,726,926.00 2,045,194.50 681,731.50 "Компания Насияна"ООД Варна Закупуване на земеделска техника , "Клас 96" ЕООД, гр. Горна Оряховица Закупуване на земеделска техника , ЕТ "Дъга-Георгиеви-Георги Георгиев", гр. Добрич Закупуване на земеделска техника , ЕТ "Славчо Спасов-Рангел Славчов", с. Горна Вереница, обл. Монтана Закупуване на зърнокомбайн и редосеялка , ЕТ "Вержиния - Светла Кичукова", с. Падина, общ. Ардино СМР и оборудване за сушене на тютюн , ЕТ "Митко Чаушев-Вержиния 94", с. Дълбок Извор, обл. Пловдив СМР и оборудване за сушене на тютюн , "Ренар"ЕООД Силистра Изграждане на складово стопанство силозен тип и сушилня за зърно , ЕТ "Интерфорум експрес сървисиз- Георги Маринов" Създаване на оранжериен комплекс , "Аврора"АД Ст.Загора Създаване на 214 дка насаждение от Казанлъшка маслодайна роза 26 280104200033 0104 ЕТ "Дик 99-Димитър Димитров", с. Каменец, обл. Ямбол Закупуване на трактор и прикачен инвентар ОБЩО ЗА СЕКТОРА Общ размер на инвестицията Размер на частно финансиране Размер на субсидията Размер на субсидията от ЕС Размер на субсидията от НБ 6,920,463.41 3,899,290.41 3,021,173.00 2,265,879.75 755,293.25
Източник: Други (24.09.2003)

Разградският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промяна по ф. д. № 4/99 за "Пилко" - ЕООД: увеличава капитала от 2 330 000 лв. на 8 330 000 лв.
Източник: Държавен вестник (12.07.2005)

Фирма "Градус" - Стара Загора, вече притежава най-голямата птицекланица на Балканите, разположена на площ от 11 хиляди квадратни метра, с капацитет 8000 бройлера на час. Инвестирани са 35 млн. лева, от които 5 млн. евро са получени по програма САПАРД. Годишно заводът ще произвежда приблизително 40 хиляди тона пилешко месо, разфасовки, колбаси, полуфабрикати и деликатеси. В птицекланицата работят 350 служители, преминали през специално обучение. Оборудването е на фирма STORK - Холандия. В "Градус" е въведена задължителната система за анализ на опасностите и контрол на критичните точки HACCP. Освен това компанията е сертифицирана по международните стандарти за качество - ISO 9001:2000 и QS. "Инвестицията ни гарантира два пъти по-голям капацитет. Стратегията ни предвижда засилен експорт главно за ЕС, защото за такова модерно предприятие не съществуват разрешителни режими и пречки", казва Иван Ангелов, собственик на "Градус". Фирмата е основана през 1992 г. от двамата братя Иван и Лука Ангелови. Днес предприятието е най-големият производител на птичи продукти в страната. Разполага с фуражен завод, люпилни и птицеферми. Втората по пазарен дял фирма в сектора - "Пилко" - Разград, също е готова със своята нова птицекланица. Компанията е 100% собственост на "Амета холдинг" и предлага продуктите си под марката "Лудогорско пиле" и "Амета". Инвестицията в новата птицекланица е около 7 млн. евро, от които 5 млн. са по програма САПАРД. Построена е изцяло нова кланица с минимален капацитет 8000 бройки на час, цех за разфасовка, голямо хладилно стопанство, изгражда се нова инфраструктура. Новото предприятие заема 14 000 кв.м площ. В него вече работят 300 души на две смени. По експертни неофициални данни "Градус" държи 30%, а разградската компания - 25-26% от производството на птиче месо в страната. И двете фирми започнали строителството на новите кланици със свои пари, още преди да получат одобрение на проектите си по САПАРД. "Основната цел на тези инвестиции не е да се увеличи капацитетът, а да се отговори на евронормите. Ние и досега имахме достатъчно капацитет, но произвеждаме толкова, колкото можем да продаваме на печалба. С новите предприятия ще се отворят доста големи експортни възможности към съседни страни и Западна Европа. Но нашата концепция предвижда главно присъствие и развитие на местния пазар", коментира Любомир Лозанов, изпълнителен директор на "Пилко". Третият голям играч на пазара - "Птицекланица Добрич" АД, също изгражда изцяло нова кланица с оборудване от Холандия. Инвестицията включва още хладилна база и собствена пречиствателна станция. Строителството е на площ от 4 декара, а стойността му е 5 млн. евро от САПАРД. "Капацитетът на птицекланицата е до 6000 бройлера на час, което е два пъти повече от досегашните ни възможности", казва Иван Вълков, главен инженер. И уточнява, че компанията е построила със собствени средства колбасарски цех, в който са вложени около 800 000 лв. От няколко години изнасят птиче месо за Македония. Новата инвестиция ще даде възможност за експорт и на европейския пазар. Фирмата е приватизирана през 1998 г. Мажоритарен собственик е Иван Иванов - изпълнителен директор. През август стартира и новата птицекланица "Гала" в Монтана с капацитет 2000 бройки на час, съобщава Филип Филипов, собственик на инженеринговата консултантска фирма "Филмар". И уточнява, че проекти за инвестиции имат също "Еко пиле" - Варна, и "Галисман" - Нови пазар. Според него строителството е нормална тенденция за сектора, защото кланиците са крайно недостатъчни. През следващата година Новите вложения са доказателство, че браншът се оттласква от дъното след психозата с птичия грип, смята проф. Борис Стоименов, председател на Съюза на птицевъдите в България. Въпреки че е далеч от рекордните 190 хиляди тона през 1989 г., браншовата организация очаква производството да се повиши с 5000-6000 тона в сравнение с 2005 г. и промишленият добив да достигне около 90 хил. тона. През миналата година той е бил 86 хил. тона, а общото производство на птиче месо - 126 хил. тона, казва Иван Ангелов. След 1 януари 2007 г. обликът на бранша ще се определя от кланиците с възможности за промишлено производство. Ако до 1 януари те не заработят по европейските правила, секторът ще бъде ликвидиран", категоричен е Ангелов. След 1 януари 2007 г. в страната ще действа тарифната политика на ЕС спрямо трети страни. Тя е по-рестриктивна от действащите в момента тарифни ограничения в България. И тъй като основният внос на птиче месо е от Бразилия и САЩ, вероятно внесените количества ще са по-малко заради по-високите ограничения, прогнозира проф. Борис Стоименов. В същото време износът на български птичи продукти за трети страни (извън ЕС) ще бъде субсидиран, така както е за всички европейски компании. Мнозина свързват оцеляването си с цените на пилешкото. Заради страха от птичи грип и силно ограничената консумация 7-8 месеца птицевъдите продаваха на цени под себестойността на продукцията. Сега пазарът се връща към нормалните си равнища на потребление. Цените предпазливо вървят нагоре, но скок не се очаква, твърдят производители. "Вътрешното търсене е нормално, но цените са ниски засега", казва Благо Джиев, съсобственик в "Джиев" - Костинброд. Според него "браншът е разбит, в него има много случайни хора, малките фирми са се затворили в черупката си и работят за собственото си оцеляване". Любомир Лозанов от "Пилко" прогнозира, че производството на птиче месо през следващата година ще се увеличава. Той смята, че потреблението ще расте с около 8-10% годишно, като включва и засилващото се влияние на туристите, които са доста голям консуматор. Миналата година потреблението на птиче месо (включително и преработено под форма на колбаси) е достигнало 17-18 кг на глава от населението. През 1997 г. например статистиката отчита двойно по-малко потребление, но след това то расте годишно с около килограм, съобщават от браншовата организация. В САЩ се консумират 37.5 кг, в Бразилия - 32 кг, в страните от ЕС - около 20-22 кг на глава от населението.
Източник: Капитал (02.10.2006)

КЗК наложи санкции от общо 293 000 лв. на производители на яйца и пилешко месо за забранени споразумения, съобщиха от КЗК. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи пет имуществени санкции по 30 000 лв. на “КАМЧИЯ” АД, гр. Шумен, “ЯЙЦА И ПТИЦИ - ЗОРА” АД, с. Дончево, “ХАЙПРО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. Павликени, “СЛАВЯНА” АД, гр. Славяново и “ПИЛКО” ЕООД, гр. Разград, пет санкции по 10 000 лв. на ЕТ “АНГЕЛОВ-ИВАН АНГЕЛОВ” АД, гр. Пещера, “ДЖИЕВ” АД, гр. Костинброд, “АВЕС-94” АД, с. Черни Връх , “СИКОНКО АГРИЯ” АД, “ГРАНИТ-2” ЕООД, гр. Велико Търново, две санкции по 8 000 лв. на ЕТ “АНДИП 92 – АНДРЕЙ ПАВЛОВ”, “КОКОИМПЕКС” ООД, гр. Смолян, една санкция от 7 000 лв. на “МАР-КРАФТ” ООД, гр. София и общо 16 санкции по 5 000 лв. на ЕТ “ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ-ВАЛДИС”, гр. Кюстендил, “АВИС” ЕООД, гр. Завет, “ПЕГЕМЕКС ТРЕЙД” ЕООД, гр. Ловеч, “ДИТРОНИКС” ООД, гр. Плевен, “КАЛАМИЦА” АД, с. Цалапица “ОВОБИЗНЕС” АД, с. Бохот, “АЕРКОК” ООД, гр. Шумен, “ЯЙЦА И ПТИЦИ - ЛОМЦИ” ООД, с. Ломци, ЕТ “ДОЛИС-ГЕОРГИ ЦОЛОВ”, гр. София, “ТРУДОВО” ЕООД, гр. Дебелец, “ГРАДУС-1” ООД, гр. Панагюрище, “ПТИЦЕКЛАНИЦА” АД, гр. Добрич, ЕТ “АНГЕЛ ДИМИТРОВ-ГРАНИТ”, гр. Велико Търново И СДРУЖЕНИЕ “СЪЮЗ НА ПТИЦЕВЪДИТЕ В БЪЛГАРИЯ”, гр. София. Санкционираните предприятията са извършили нарушения на чл. 9, ал. 1 от ЗЗК. Комисията постанови прекратяването им. Производството е образувано по самосезиране, във връзка със съмнения, че рязкото увеличение на цената на едро на пилешкото месо, в началото на месец август 2007 г., се осъществява с активното участие на “Съюза на птицевъдите в България” и “Градус” ООД, гр. Стара Загора, чиито представители съобщават в медиите конкретни прогнози и препоръки относно равнищата на цените на пилешкото месо, като дори оповестяват конкретните моменти, в които цените следва да бъдат увеличени. Проучването обхваща периода 2002 – 2007 г. и разглежда два основни пазара: производство на яйца и производство на пилешко месо. Събраните многобройни, вкл. и писмени, доказателства сочат, че “Съюза на птицевъдите в България”, като браншова организация, е организирал срещи между членовете си с предварително поставена явна антиконкурентна цел – координиране и съгласуване на ценовото им поведение. Съюзът е създал комисия и регулярно е организирал срещи по ценовата политика, през целия процесен период, особено активно на пазара на яйцата. Подобно поведение създава възможност за нерегламентиран обмен на чувствителна информация и е предпоставка за ограничаване на конкуренцията.
Източник: Агенция Фокус (22.07.2008)

След като вече четири дни не работят в нормален режим, предприятията започнаха да освобождават временно част от персонала си. Неизпълнените поръчки от началото на годината пък заплашват някой от тях да изгубят пазарни позиции. Вчера за пореден път се разминаха оценките на натрупаните загуби, измервани от правителството и бизнеса. Икономическият министър Петър Димитров изчисли заявените преки загуби от спрените доставки на 23.7 млн. лв. "Загубите на предприятията от спирането на природния газ вече надминават 600 млн. лв., т.е. щетите се доближават до 1% от БВП", заяви изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Евгений Иванов. Данните са базирани на анкета до членовете на организацията, в която са участвали около 200 компании. Малките и средните предприятия съобщават за загуби около 150-200 хил. евро на ден. Според Иванов изнесените от министъра на икономиката данни за малко над 8 млн. лв. загуби в сряда не отговарят на истината и са умишлено занижени, за да се представи по-оптимистична картина. Директорът на КРИБ определи това като подигравка с българския бизнес. В петък съобщенията за спиране на предприятия и пускане на служителите в принудителни отпуски продължиха през целия ден. Вече три дни вагоностроителният завод "Трансвагон" в Бургас е спрял работа, а ако гориво няма и в понеделник, работниците ще бъдат пуснати в принудителен отпуск. Очаква се дружеството да плаща солидни неустойки по международни договори, след като тази седмица не е успяло да изпрати поръчаните 40 вагона на люксембургската железница. Във ваканция са пуснати 800 работници от "Агрополихим", а производството на торовия завод продължава на минимален капацитет. Изпълнителният директор на "Алкомет" - Шумен, Христо Дечев заяви, че преките загуби на компанията са около 45-50 хил. лв. на ден, а непреките са около 450 хил. лв. Последните обаче ще могат да бъдат компенсирани с увеличение на капацитета на по-късен етап. В Разград вече са спрени цеховете на завода за автомобилни части "Дружба", който в началото на ноември сви производството си заради кризата в бранша. Работа спря и фабриката за алуминиеви профили "Арма" в Лозница, а в "Амилум" са минали на ограничен производствен ритъм. Линиите за хляб са спрени в хлебозавод "Млин", оставено е само производството на солети. На газьол преминаха цеховете на "Биовет" в Разград и в предприятието за птици "Пилко". В месокомбината, където от два дни използват метан, вече изпитват остра нужда от гориво, защото имат повишени доставки на живи животни. Фермерите продават стоката си експресно, защото не могат да поддържат топлина в халетата си. Няколко големи предприятия в област Велико Търново вече затвориха заради газовата криза. Още в първия ден разпуснаха хората си в пивоварна "Болярка ВТ". Алтернативното гориво газьол е най-скъпият възможен вариант и ще се използва в дните на принудителна почивка, за да се предотврати промишлена авария. Около 60 работници разпусна фабриката за сладкарски изделия "Кармела 2000", а заради липса на алтернативи до края на кризата затваря и "Кроношпан България". Синьото гориво беше спряно за двете най-големи шивашки фабрики в региона - "Нова мод" и "Нова текс". "Ще изчакаме развоя на газовата криза, но най-вероятно ще изкупим печките от хипермаркетите, хората ще работят и на 16 градуса", каза Мирослав Минчев, шеф на фабриките. Най-големият производител на яйца в областта също беше засегнат от спирането на газовите доставки - "Хайпро България" в Павликени преминава на пропан-бутан. Работа спря и хлебозавод "Славянка" в Горна Оряховица. Над 500 работнички от шивашката фабрика "Димитров" в Плевен са в неплатен отпуск заради критично ниските температури в цеховете. Текстилното предприятия "Яна" в града също е спряло производство. Италианската компания за сандвич-панели "Метекно България" спря мощностите на завода си в Плевен, а персоналът е в отпуск заради кризата, съобщи генералният директор Джовани Рици. Производството няма алтернатива, тъй като всички съоръжения работят изключително на газ. Проблеми предизвика кризата и в големите предприятия в Пловдивска област. От четвъртък до края на месеца в платен отпуск са пуснати всички 200 служители на "Ален мак". Комбинатът за цветни метали край града е сред предприятията, които получават лимитирани количества газ и нямат прекъсване на производството. Най-голямото промишлено предприятие в община Радомир - "Радомир метал индъстрийз", обяви едноседмично прекъсване на работата си заради липсата на газ. Дружеството беше в коледен отпуск до 12 януари заради икономическата криза, сега той е удължен с още една седмица.
Източник: Дневник (10.01.2009)

Водещите производители на птиче месо отчитат 30% ръст на приходите за 2008 г. до 315 млн. лв. С най-голям ръст от 44% до 201 млн. лв. са Градус-1 ООД, като дружеството консолидира и отчета на Бисер Олива АД и още няколко компании. Компанията, базирана в Панагюрище и Стара Загора, отчита и 27 млн. лв. печалба. Пилко ЕООД Разград (с Лудогорско пиле) е втори с продажби за 74 млн. лв. през 2008 г. и печалба от 1,4 млн. лв. Годишният ръст в приходите е 22%. Липсват данни за третия в класацията – Поло Комерс, който за 2007 г. има продажби за 30 млн. лв. Птицекланница Добрич отчита 1,9% ръст на продажбите до 21,2 млн. лв. за 2008 г. и загуба от 1,5 млн. лв. СБС 98 (с пиле Росо) и Гала-М Монтана са със съответно 13,3 и 10,8 млн. лв. продажби за 2008 г., като отчитат ръст от около 20% и минимална печалба.
Източник: Инвестор.БГ (03.07.2009)

Водата в пилето повече от месото установила проверка на Комисията за защита на потребителите. Шест фирми са надвишили нормите за съдържание на вода в продуктите. По данни на комисията в продуктите на "Галус Трейд" има с 35% повече вода от разрешеното, в две от пробите на "Пилко" има съответно 28 и 35 на сто повече течност от нормалното. "Нанюк" са завишили съдържанието с 29%, а "Чикън Груп" - с 44 на сто. Абсолютен рекордьор по съдържание на вода в пилешкото е ЕТ "Мария Цонкова - Плевен", в чиито продукти съдържанието на вода надвишава нормите с цели 51%. Това значи, че течностите, които ще се изпарят при приготвянето на продукта, са повече от месото, коментираха експерти. Заради злоупотребите с водата в месото земеделското министерство ще въведе изискване за изписване на количеството течност върху етикета.
Източник: Стандарт (02.06.2011)

Седем от общо 12 проверени фирми прилагат нелоялна търговска практика при предлагане на пилешки продукти. Това съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите КЗП Дамян Лазаров на съвместна пресконференция с БАХБ, на която бяха обявени резултатите от извършените проверки в сектора. Компаниите подвеждат потребителя като на етикета вместо заготовка се изписва името на продукта - пилешки бутчета или - филе. Всички установени нарушения са извършени от неголеми фирми, които не разполагат със затворен цикъл на производство. Нарушителите са "Пилко" ЕООД, "Поло комерс" ООД, "Чикън груп" ООД, "Нанюк интернешънъл" ООД, "СВС 98" ЕООД, "Галус трейд" ООД и ЕТ "Мария Цонкова". Издадена е заповед до всеки от производителите, да промени съдържанието на етикета, за да бъде вярно. За това нарушение всяка една от фирмите може да бъде глобена до 10 хил. лв.
Източник: expert.bg (02.06.2011)

Областната дирекция по безопасност на храните в София представи актове за административно нарушение на предприятията и търговските вериги, които нарушиха проследяемостта на хранителните продукти чрез връщане на птичи разфасовки с изтичащ срок на годност. На търговските вериги „Била“, „Фантастико“ и „345“ бяха съставени актове по Закона за храните за неспазване на предписание на контролен орган във връзка с писмо на шефа на НВМС от 22 октомври 2007 г., което забранява връщането на храни от животински произход от търговската верига към производителя. Втората точка, по която е съставен актът, е за неосъществен входящ контрол. На фирма „Пилко“ ЕООД е съставен акт за административно нарушение по Закона за храните също за неспазването на предписанието, връчено от регионалната служба на НВМС по повод писмото за забрана. На фирма „СВС 98“ ЕООД е съставен акт за неспазването на изискванията към храните, произвеждани или предлагани под техен контрол.“ В началото на тази седмица Агенцията по храните откри в хладилна камера в предприятие за преработка на месо, собственост на „СВС 98“ ЕООД, наличие на птичи разфасовки с изтичащ срок на годност (311, 87 кг.), върнати от три търговки вериги – „Била“, „Фантастико“ и „345“. Окритите разфасовки са „Лудогорско пиле“, произведено от фирма „Пилко“ ЕООД и „Дюк“, произведено от фирма „СВС 98” ЕООД. Представени са документи за връщане на хранителните продукти от супермаркетите. Подобно действие нарушава проследяемостта на хранителните продукти и е в разрез с добрите производствени практики като застрашава здравето на потребителите. В момента се подготвя промяна в нормативната уредба, която изрично да забранява връщането на хранителни продукти от обекти за търговия на дребно в предприятия за производство и преработка на храни.
Източник: Стандарт (15.08.2011)

Пилешки бутчета менте хванаха инспекторите на Комисията за защита на потребителите и на агенцията по храните в магазин на "Кауфланд". Търговската верига твърдяла, че предлага български пилешки бутчета, а се оказало, че те са внесени от Холандия, обясниха от КЗП. В търговския обект върху допълнително залепен етикет пред стоката за страна на произход е посочена България, а върху етикетите на опаковката с цената за всяка отделна разфасовка има етикет, който сочи за доставчик фирмата "Пилко ЕООД", се казва в съобщението на комисията. Инспекторите установили, че в обекта няма бутчета с български произход, което според тях значи, че поставянето на заблуждаващата информация е търсен ефект, а не неволно объркване. Към момента на проверката в обекта е имало 20 кашона с охладени пилешки бутчета от Холандия с общо тегло 200 кг.
Източник: Стандарт (29.09.2011)

Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Александър Масларски забрани на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД да заблуждава потребителите, като им предлага холандски охладени пилешки бутчета, които представя за български. В търговския обект върху допълнително залепен етикет пред стоката за страна на произход е посочена България, а върху етикетите на опаковката с цената за всяка отделна разфасовка има етикет, който сочи за доставчик фирмата "Пилко ЕООД". В хода на проверката инспекторите са установили, че в обекта няма налични охладени пилешки бутчета с български произход, което води до извода, че поставянето на заблуждаващата информация е търсен ефект, а не неволно объркване от страна на продавач - консултантите в търговската зала. Към момента на проверката в обекта е имало 20 кашона с охладени пилешки бутчета от Холандия с общо тегло 200 кг. За да привлече потребители, търговецът е разпространил рекламна брошура, с която информира за промоция на охладени пилешки бутчета с 40% намаление. Проверката е извършена съвместно с представители на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ).
Източник: Бургас-днес и утре (29.09.2011)

Драстично поскъпване на пилешкото заради ограничаването на водата в него се очаква до месец. 20 февруари е последната дата, до която по магазините е позволена продажбата на пилешко с добавена в него течност. Промяната означава по-високо качество, но и скок в цената, твърдят експерти, цитирани от vsekiden.bg. Според тях не е изключено да плащаме по 6-8 лева за килограм пилешко, а филето може да надхвърли 15 лв. за кило. До 24% поскъпване на пилешкото само за седмица вече е отчетено във Варна при средно 11 на сто за останалите областни градове, показват данните на земеделското министерство.
Източник: Стандарт (30.01.2013)

Наредбата, която забранява продажбата на пилета с добавена вода над 4,3%, влиза в съда на 25 март. Тогава е първото заседание по делото, заведено от Асоциацията на месопреработвателите в България, срещу въведеното ограничение. Това съобщи за "Стандарт" изпълнителният директор на браншовата организация Светла Чамова. Според нея наредбата е незаконна. От една страна, тя не е нотифицирана от Брюксел, а от друга - въвежда дискриминационни правила, каза Чамова. Дискриминацията се състои във факта, че според наредбата ограниченията за добавяне на вода се отнасят само за българските производители. Продуктите, които влизат от Евросъюза обаче, могат да бъдат с неограничено количество добавена вода. Заради ограничението за българските производители на птиче месо голяма част от тях оглеждат предприятия в Румъния и Гърция, където да могат да пакетират пилетата и така да избягват ограничението за влагане на вода.
Източник: Стандарт (04.03.2013)

Очаква се наплив на вносни яйца у нас веднага след края на католическия Великден Тази година католическата църква празнува най-важния си християнски празник на 31 март. След това за излишъците от яйца ще се търсят чуждестранни пазари и голяма част от тях по всяка вероятност ще бъдат насочени към нашата страна, коментират от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Защо българските производители на искат вносни яйца В случая за българските потребители съществува известен риск от вносната продукция, тъй като е възможно при пристигането й на родния пазар, тя да бъде близо до изтичане срока на годност. От бранша обясняват, че едно яйце е най-добро за консумация до седмия ден след снасянето му, а е годно 28 дни. След като стоката престои известно време по щандовете на европейските магазини и впоследствие бъде транспортирана до българските, тези дни ще бъдат намалени. От Асоциацията очакват най-голям наплив от Полша, която в момента е ключов доставчик на яйца в Европа. Според тях обаче вносът на големи количества от продукта ще дискриминира българските производители, тъй като те ще се продават на по-ниски цени от произведените у нас. Като основна причина за това от бранша виждат по-високите европейски субсидии, които според тях останалите страни-членки на Европейския съюз (ЕС) получават. Производителите изразяват недоволството си от новото разпределение на бюджета по Общата селскостопанска политика (ОСП) за следващия програмен период (2004-2020 г.), тъй като очакваната от тях сума е била намалена с 30%. Ще внасяме ли пилета с вода Междувременно от Асоциацията на месопреработвателите в България съобщиха, че полски компании проявяват интерес към внасянето на пилешко месо у нас. Няколко компании вече са отправили запитвания към българските търговски вериги. Този интерес се е засилил след влизането в сила на наредбата, която ограничава продажбата на птиче месо с добавена вода, коментира изданието. Съгласно текстовете в целите пилета и в предлаганите на пазара разфасовки не трябва да има повече от 4,3% добавена вода. Месопреработвателите са категорични, че клаузите на документа позволяват подобен тип дискриминация на българските фирми. Те са завели дело срещу приетата наредба и иск за отмяна на спорните текстове. Очакванията им са, че съдебното решение ще бъде в тяхна полза, тъй като документът не е предварително съгласуван с Европейската комисия (ЕК). Защитниците на наредбата обаче са на мнение, че не е нужно той да се съгласува с Брюксел, защото въвежда допълнителни ограничения на национално ниво, които не касаят други държави в ЕС. Основната цел на изготвянето му е да се защитят правата на потребителите. Полша - основен европейски износител на всякакви храни Полша е един от основните износители на храни както в Европа, така и в България, заяви в интервю специално за Econ.bg и Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). По думите му, от нетен вносител в миналото, бившата социалистическа държава се е превърнала в снабдител на стоки от почти всички хранителни групи. У нас полските производители внасят главно яйца, плодове, зеленчуци (лук, картофи, домати), свинско месо и др. Едуард Стойчев също посочи, че полската икономика е белязала сериозен подем благодарение на "страховитото" усвояване на европейските субсидии.
Източник: Стандарт (27.03.2013)

Пилешкото, произведено в България, отговаря на всички изисквания за качество и безопасност. То не съдържа завишени количества водни разтвори, заяви д-р Райна Иванова от отдел "Контрол на храните". Тя обаче предупреди, че изискванията на наредбата за добавяне на вода в пилешкото не важат за продукти, внесени от ЕС. Затова хората трябва внимателно да четата етикетите на вносните продукти. Според Иванова, случаите на установено завишение на добавените течности в птичето месо от български производители през последната година са спаднали драстично. Съгласно европейското и националното законодателство обаче има разрешени добавки, които могат да се слагат в различните видове храни. "В България почти са сведени до минимум водата и солиевите разтвори в птичето месо, което се произвежда на територията на страната. От месото, произведено в страни от ЕС, вземаме проби, когато имаме съмнения", допълни Иванова.
Източник: Стандарт (10.05.2013)

GPS пази 100 тона пилешко месо, внесено от фирма, която нов специален софтуер определи като рискова. Ако компанията вносител от Гърция не плати като обезпечение 30 на сто от пазарната й цена, месото ще бъде конфискувано от държавата. Това обяви вчера директорът на НАП Бойко Атанасов. Акцията е част от съвместните действия на МВР, НАП и Агенция "Митници" за пресичане на измамите с ДДС и акцизи, които започнаха на 25 февруари. Инспекторите ще слагат GPS-и на всички камиони с товари, за които е преценено, че са собственост на рискови фирми. Оценката ще се прави от специалния софтуер, с който разполагат полицията, митничарите и данъчните. В него има 25 критерия, по които да се прецени дали фирмата е рискова. Сред тях са дали компанията е изряден платец към хазната, или има борчове, както и с какви партньори работи. "Фирмата вносител на пилешко, на която поставихме GPS, например е рискова, тъй като има неплатени задължения към държавата", обясниха от НАП. Данъчните са задържали миналата седмица и 1400 тона захар с участието на 13 фирми фантоми. Те са били регистрирани на името на бедни и неграмотни хора, които въобще не знаели за това. "Новата стратегия включва тотален контрол на рисковите стоки от границата до крайния пункт в страната", поясни и главният секретар на МВР Светлозар Лазаров. Рисковите стоки като брашно, захар, зеленчуци и плодове, както и акцизните като горива и цигари ще се проверяват на 100 процента. При останалите софтуерът на НАП ще казва дали са рискови. "Ако програмата покаже резултат от над 50 на сто възможност за риск, след проверка на границата товарът се пломбира. Ако процентите скочат над 80, то на камиона задължително се поставя джипиес", обясниха експертите от НАП. За рисковите стоки, при които съществуват сериозни съмнения, че ще бъде извършена измама, НАП налага обезпечение от по 30% от пазарната цена. Така държавата си гарантира, че фискът няма да бъде ощетен. Според експертите следенето в реално време на стоките, които са най-вече внос от Гърция и Румъния, ще донесе милиони приходи в хазната. От МВР планират да започнат оперативен контрол и при подаването на заявление за регистрация по ДДС. Според тях това ще ограничи драстично опитите за измами.
Източник: Стандарт (02.04.2014)

Най-големите компании за храни и напитки: Развитие навън Инвестиции и нови пазари. Плюс нови продукти, подобрена дистрибуция, по-високи цени. Това са най-общо факторите, които определят растежа на компаниите през 2013 в традиционната класация на "Капитал" за хранителния бранш. Приходите на топ 30 дружества в сектора растат с над 10%, което поставя бранша сред малкото със силна година. Хроничен проблем за сектора става свитото потребителско търсене, както и спорът трябва ли да се регулират със закон отношенията между производители и търговски вериги. В традиция се превръща и лидерската позиция на "Папас-олио". Дружеството е основано през 1994 г., има заводи, рафинерии и складови бази за масла в Ямбол, Елхово, Балчик. Компанията оглавява класацията на "Капитал" за трета поредна година, макар че през 2013 отчита лек спад на приходите в сравнение с предходната година. "Той е резултат от намалението на цените на суровините на международните пазари с около 30%, както и на експортните цени", обясни Цветелина Пенева, финансов директор на компанията. В същото време дружеството отбелязва ръст в обема на произведената продукция, който става възможен след приключилата през 2013 модернизация на маслодобивния завод в Ямбол. Инвестицията е за над 10 млн. евро. "С нея капацитетът на предприятието за преработка на слънчоглед достига до 1200 тона на денонощие, или около 400 хил. тона на година", коментира Пенева. И уточнява, че "Папас-олио" работи основно с дългосрочни договори за големи компании в Централна и Северна Европа, които купуват както наливни, така и бутилирани масла. В секторната класация на "Капитал" влизат още четири компании за растителни масла, като "Олива" – Кнежа, е с най-голям оборот сред тях и с огромен ръст - приходите скачат почти три пъти. В края на 2012 г. Европейската банка за възстановяване и развитие отпусна на "Олива" заем от 22 млн. евро за капиталови инвестиции и за оборотни средства. Фирмата има и проект по оперативна програма "Конкурентоспособност" за модернизация на предприятието в Кнежа. "Бисер олива" в Стара Загора отчита повишен интерес към слънчогледово олио от чужбина и изнася 75% от продукцията си зад граница – в ЕС, но и в страни като Македония, Албания и Турция, Армения и дори в Австралия и Южна Корея. През октомври 2013 Комисията за защита на конкуренцията наложи санкция от 95 хил. лв. на "Бисер олива" и основните му дистрибутори на едро заради механизми на контрол при ценообразуването по веригата. По-големи продажби през 2013 отчита и "Клас олио" - с. Карапелит, Добрич. Тя е основана през 2001 г. от Кенан Йълмаз и Мерт Йълмаз. През юли миналата година компанията подписа договор за продажба на слънчогледово олио с китайската BBCA Group. През април тази година от "Клас олио" съобщиха, че са доставили първите 850 тона слънчогледово масло на китайския пазар. Нараснали приходи през 2013 отчита още една маслодобивна компания - "Роса" – Попово. Дружеството увеличи капацитета си на производство от 12 хил. литра на ден на 20 хил. литра. Растеж от нови продукти Потреблението на безалкохолни напитки през 2013 г. е 1.547 млрд. литра, което е с близо 11 млн. литра повече от предходната година и се равнява на 0.7% ръст, съобщи Жана Величкова, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. Увеличение на продажбите има при групите бутилирани води, газирани напитки и студен чай. В посока надолу е потреблението на сокове и нектари, негазирани и енергийни напитки. "Кока-Кола Хеленик ботълинг къмпани" отбелязва малък ръст и е вицешампион в класацията. И през 2013 компанията допълни портфолиото с нови продукти - минералната вода "Банкя PlantBottle" - в бутилки, в които до 30% от суровината е от материал на растителна основа, първият продукт със стевия на българския пазар – студен чай Nestea, Coca-Cola Zero. Още една компания за безалкохолни напитки присъства в класацията - "Девин". За 2013 пазарният дял на дружеството е 39% в стойност при бутилираните води и 4.8% на марката Frutelli в категорията "напитки от плодове", посочи Мая Герасимова, маркетинг директор на компанията. Серията Frutelli по данни на дружеството за една година е увеличила пазарния си дял два пъти. Растеж отчитат и дистрибутираните от компанията сокове Granini и енергийни напитки Red Bull. Донякъде сладко След времената на възход от 2005 до 2008 г. се наблюдава трайно намаление на потреблението на шоколадови изделия в страната и стагнация през 2011 г. Но през 2012 потреблението на шоколадови изделия отново отбелязва лек ръст от 1.5%. През миналата година общият пазар, който се оценява на близо 408 млн. лева годишно, по-скоро се запазва като стойност, но движението по сегменти е различно. "Нестле България" отчита възходящи приходи. През 2013 г. дружеството инвестира над 20 млн. лева в нови производствени линии и свързани с това дейности. Компанията произвежда своите продукти в две фабрики - в завода за шоколадови продукти и бисквити в София и в предприятието за сладолед във Варна (придобит през 2006 г.). Около 80% от производството на шоколадови изделия е предназначено за износ в повече от 30 страни в целия свят и около 30% от сладоледа предимно за Балканския регион. През миналата година дружеството смени начина си на дистрибуция. А през юни тази година "Нестле България" откри обновената си линия за производство на нов вид шоколадов десерт - Kit Kat Double Caramel. Инвестицията е на стойност 12.8 млн. лв. Фабриката в София е един от трите центъра за производство на KIT KAТ в Европа (другите са в Йорк, Обединеното кралство, и в Хамбург, Германия). "През последните десет години сме инвестирали 146 млн. лв. в България, а за периода 2012-2013 сме вложили близо 35.2 млн. лв. в страната", обобщи Хуан Карлос Пералехо, изпълнителен директор на "Нестле България". Традиционен участник в класацията е и "Амилум – България". Разградското дружество - първоначално белгийска инвестиция, а от 2000 г. част от британската Tate & Lyle, произвежда царевично нишесте, глюкозен сироп, течна декстроза и високофруктозен царевичен сироп, както и вторичните царевичен глутен, зародиш и фураж. Ръстът на приходите през 2013 е резултат от работата на новия завод за кристална декстроза. "Амилум - България" е с капацитет 1200 тона преработена царевица на ден, едно от най-модерните дружества в групата и най-голямото на Балканския полуостров, което дава работа и на 70 постоянно заети подизпълнителя. "Монделийз България" (с предишно име "Крафт фуудс") отчита 23% намаление на приходите в сравнение с класацията за 2012. Това се дължи основно на намаления износ от фабриките им за кафе и шоколад в България, докато на вътрешния пазар се отчита ръст, по-висок от средния за пазара. В страната "Монделийз България" е лидер в категорията таблети (шоколад), която се оценява на 126.2 млн. лева за 2013 г. Компанията има пазарен дял в стойност от 77.1%, а марките й са в топ 3 на най-продавания шоколад в страната. Milka e лидер с 41.1% дял в стойност, следвана от "Своге" и "Млечен". Лек спад в приходите за 2013 отчита и "Чипита България". Дружеството по традиция е лидер на пазара на кроасани с марките "7Days" и "Chipicao" със своя над 90% пазарен дял, който има от години. И през 2013 "Чипита България" предложи нови продукти: "7Days Double Ягода-Ванилия", нов детски кроасан Chipicao, три вида пай "Борсето", детски "Финети Дипс и Стикс" и др. През 2013 г. "Захарни заводи" отчита 7.4% ръст в приходите от продажби спрямо 2012 г., ръст от 17% в натура при продажбите на захар и 3% при захарните изделия. Фирмата участва в класацията и със самостоятелното си дружество "Захар". Увеличението е резултат главно от намирането на нови клиенти зад граница – компанията продава в Румъния, Холандия, Русия, Гърция, Хърватия, Германия. Консолидираният финансов резултат обаче е отрицателен и това се дължи основно на влиянието на макроикономически фактори върху пазара на захар и на етилов алкохол в Европейския съюз, обясниха от "Захарни заводи". Останалите поделения - за печат и опаковки, захарни изделия и енергия, отчитат печалба. Мес(т)ни успехи Традиционен участник в класацията е и холдингът "Белла България". Портфолиото й включва над 200 продукта - тестени, месни, млечни, маслени, които се произвеждат в седем предприятия. За 2013 г. холдингът регистрира двуцифрен ръст на износа на всички пазари и навлизане в Саудитска Арабия, Ирак, Армения и Казахстан. Търговската структура в Румъния – Unibel Nord, се нареди сред лидерите в топ 10 в годишната класация на фирмите за търговия на едро с хранителни продукти в Румъния. От създаването му досега Unibel Nord има ръст на оборота от около 20% всяка година, съобщиха от холдинга. Фокусът на "Белла България" през 2014 г. е върху развитието на бизнеса в Румъния и в Гърция, където от години има дистрибуторска мрежа - Unibel FoodHellas. Производителят на "Лудогорско пиле" - "Амета холдинг", който обединява "Пилко" – Разград, фермите на "Лудогорско пиле" и фуражен завод, също участва с консолидирания си отчет. Холдингът продава 35% от продукцията си зад граница, отчита силно присъствие на пазарите в Гърция и Румъния през 2013 и продължава да бъде международен доставчик на KFC, включително на британското поделение на веригата. И "Бони холдинг" участва с консолидираните си данни. През октомври миналата година най-големият месопреработвател в страната подписа споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие. Институцията ще отпусне 10.5 млн. евро на компанията, с които тя ще финансира средносрочната си инвестиционна програма за обновяване на свинекомплексите и месопреработвателните си мощности. Програмата предвижда покупка на ново оборудване, модернизация на съществуващи и купуване на нови свинеферми. В плановете на "Бони" за тази година влиза изграждането в Ловеч на най-голямата кланица на Балканския полуостров. Теренът е 4500 квадрата, инвестицията е за около 25 млн. евро и се очаква да бъдат разкрити и 300 нови работни места. През 2013 г. производителят на пилешко "Градус -1" постави началото на инвестиционна програма за цех за колбаси на стойност около 12 млн. лева. "Градус -1" е пионер в производството на пилешки колбаси на българския пазар и сега възнамерява да разшири производствената база в Стара Загора. Приоритет за фирмата е българският пазар, но около 50% от продукцията са за износ - разплодни яйца, еднодневни пилета и пилешко месо. "Градус -1" е част от старозагорската група "Градус" – собственост на братята Иван и Лука Ангелови, които започват бизнеса си в началото на 90-те години с производството на яйца и пилешко месо. Днес групата има фуражен завод, люпилня, ферми за родителски стада, ферми за угояване на бройлери и предприятие за преработка на птиче месо. Сред бизнесите на двамата братя са и фирмата за слънчогледово олио "Бисер олива", а също и винарската изба "Анжелус естейт". През март тази година "АП март" - дружество на групата "Градус" и Петър Дудоленски, купи веригата магазини "Пикадили", но в сектора се твърди, че скоро ще има препродажба към гръцкия франчайзьор на "Карфур" и българския му партньор. Лек спад при бирите Българските пивовари отчетоха 57 млн. лв. инвестиции и лек спад в продажбите през 2013 г. За последните 5 години (2009 – 2013 г.) в бирената индустрия в страната са вложени общо 286 млн. лева в оборудване, производствени мощности, нови технологични линии, логистични центрове и други материални активи, съобщи Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите. Само за първото полугодие на 2014 г. пивоварните компании, членове на съюза, са инвестирали 24 млн. лева за бизнес развитие и са разширили портфолиото си с 9 нови продукта. И тази година спадът продължава - през юли Съюзът на пивоварите в България отчете 6% свиване на продажбите на българска бира заради студеното лято и увеличаващия се внос на пиво. За шеста поредна година "Загорка" e лидер, който държи близо 60% от печалбата на целия пазар на бира в България, съобщиха от компанията. По данни на фирмата делът й за 2013 по обем продажби е 30%, а по стойност – 34%. По данни на AC Nielsen за миналата година марката "Ариана" на дружеството е с пазарен дял 19.4% по обем продажби на национално ниво (или всяка пета изпита бира в страната). Бирата "Загорка" отчита 10.1% пазарен дял в обем, а продажбите на бирата Heineken отбелязват ръст от близо 20% през 2013 г. През 2013 дружеството представи новите "Ариана Радлер Грейпфрут" и Zagorka Rezerva 2013. През миналата година приключи "зеленият" проект на компанията от над 1 млн. евро с изграждането на "зелен склад" за готова продукция. Това е и първата зелена индустриална сграда в страната, както и първата сграда от такъв тип сред всички пивоварни на "Хайнекен" в цял свят. През август тази година холандският производител Heineken договори придобиването на почти пълен контрол върху пивоварната "Загорка", като изпи косвеното участие на Coca-Cola HBC. През 2013 г. другият голям производител на бира - "Каменица" - също продължи инвестиционната си политика и вложи 30.9 млн. лв. за разширяване и оптимизиране на производството, за нови технологии, в търговските операции, човешкия капитал и иновативни продукти. Марката Kamenitza Fresh повиши пазарния си дял от 23% на 36%. Kamenitza 1881 увеличи дела си от 19.1% на 19.4%, а Astika - от 9.9% на 11.7%, съобщиха от компанията. През 2013 г. Staropramen успя да стане марка №1 в премиалния сегмент от март до декeмври 2013 с 2% пазарен дял спрямо 1.4% през 2012. През юни тази година компанията навлезе в нов пазарен сегмент – сайдер. Третият голям играч в бранша - "Карлсберг България", инвестира почти 6.8 млн. лв. през миналата година в двете си пивоварни в страната, съобщиха от компанията. "Сумата включва инсталирането на нова охладителна система, която намалява консумацията на енергия, извършването на ремонтни дейности, осветление и развитие на инфраструктурата в пивоварната в Благоевград. В общия обем инвестиции влиза също реновирането и модификацията на кег линията в пивоварната в Шумен", коментира Камен Алексов, маркетинг директор на "Карлсберг България". През 2013 компанията пусна на пазара "Пиринско Радлер" и "Somersby къпина". По данни на маркетинговите агенции "Карлсберг България" е лидер в категорията "сайдер". От началото на тази година "Карлсберг България" стана официалният вносител в страната на германската Erdinger Weissbier. Производителят на алкохолни напитки "Винпром Пещера" продължи да увеличава лозовите си масиви и през 2013 г. Компанията инвестира в придобиването на нови собствени лозя, с което гроздовите й насаждения достигат 20 хил. декара. По данни на дружеството за 2006 - 2012 г. експортът бележи над 100% ръст и продукцията се продава в над 40 държави. Значително расте печалбата на фирмата. Другият голям български производител на спиртни напитки и вина - "СИС индъстрийс" отчита намаление на приходите и печалбата през 2013. Винаги с хляб и мляко "Гудмилс България" (с предишно име "София мел"), която е част от базираната във Виена GoodMills Group, е лидер на пазара на брашно в потребителски опаковки в България с около 50% дял - конкурентите са многобройни, но с присъствие под 10%. Дружеството предлага 22 специализирани вида брашна и два вида грис под марката "София мел" за B2B сегмента. Още един мелничен комплекс - "Топаз мел", влиза в топ 30 за 2013. Той е разположен в землището на с. Церковски, община Карнобат. Компанията обработва над 43 000 дка собствени земеделски земи. През годините "Топаз мел" построи и пусна в действие три мелници. Продуктите на френската група Danone в България, Чехия и Португалия вече се произвеждат от американската компания Schreiber Foods. Това стана възможно, след като производствените мощности на "Данон Сердика" и на предприятията на групата в другите две държави бяха прехвърлени на Schreiber Foods. Това е част от стратегията на Danone за оптимизиране на производствените капацитети и разходи заради спада на пазарите в Европа. Сделката не е продажба на дружеството, а само прехвърляне на мощности и производството на продукти с марка "Данон", като приходите от продажбата им ще продължат да отиват към групата, обясниха от българското поделение. Годишно "Данон Сердика" изкупува около 30 хил. тона мляко. Компанията доставя суровината си от около 30 български ферми, като в някои от тях тя прави и инвестиции за оборудване и технологии. От "Обединена млечна компания" (ОМК) съобщиха, че инвестициите в производство и собствена дистрибуция от 2007 до края на 2013 г. са почти 23 млн. лв. "ОМК има собствена дистрибуционна мрежа, с която осигурява зареждането на веригите, но и директно на 5688 по-малки обекта, което е с 550 повече от 2012 г. Затова и през 2013 г. най-голям ръст в продажбите има именно в регионите на Югоизточна и Североизточна България, в които последно са правени инвестиции", коментира Йолита Ботева, маркетинг директор. За миналата година компанията отчита 28.3% пазарен дял в обем при продажбите на прясно мляко за домакинствата (специално марката "Верея" е с 22.6%) и 37.9% дял при продажбите през търговските вериги ("Верея" е с 35.5%). При киселото мляко ОМК е с дял от 7.8% в обем при продажбите в домакинства ("Верея" е с 5.8%) и с 15.1% в търговските вериги ("Верея" - с 13.5%).
Източник: Капитал (19.09.2014)

След 15 - годишен опит в бранша отвори врати новата фабрика за месо на фирма „Бозмов“ в Русе. През 2005 г. собственикът на фирмата Ивелин Бозмов открива първият си малък магазин с транжорна в един от кварталите на Русе. Освен хората в квартала, от него са пазарували клиенти от целия град. Това води до откриването на колбасарски цех през 2007 г., нови магазини и създаването на търговска мрежа, както в русенски регион, така и в Шумен, Добрич, Варна, Силистра, Разград и Свищов. В момента във фирмата работят 100 човека. Инвестицията, която е направена за реновиране и оборудване на този обект „Фабриката за месо Бозмов“ е за над 2 млн. лева. Капацитетът на предприятието е 3-4 тона на ден.За бъдеще собственикът възнамерява да разшири производството си с близо 60 %, като и обогати асортимента с производство на нови продукти. Те ще бъдат предимно по негови разработки. Фирма „Бозмов“ зарежда цяла Североизточна България, чрез 22- та си магазина. Фабриката за месо „ Бозмов“ работи със Свинекомплекс „Бръшлян“- основен доставчик на свинско месо, „Пилко“ Разград-пилешко месо, телешко месо изкупуват от селата край град Русе.
Източник: RuseInfo.net (18.12.2014)

Германци с мераци за „Лудогорско пиле” Германската компания „Паул Весойхан" иска да купи българския „Амета холдинг", който притежава марката „Лудогорско пиле" и птицекомбината „Пилко" в Разград, съобщава „Преса". В Комисията за защита на конкуренцията е внесено искане германците и едноличният собственик на „Амета" - „Бългериан американ фуудс", да придобият съвместен контрол върху холдинга. „Паул Весойхан" също се занимава с отглеждането на пилета и продажбата на пилешко месо. Компанията е една от водещите в сектора в Германия, като годишният й оборот възлиза на 2.3 млн. евро. Комисията за защита на конкуренцията ще чака мнение за сделката от трети страни до 27 февруари. След това антимонополният орган ще се произнесе дали я разрешава след цялостна оценка как тя ще се отрази на този сектор.
Източник: Класа (24.02.2015)

КЗК разреши на германската PHW да купи част от "Лудогорско пиле" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на германската "Паул Весйохан & Ко. ГмбХ III" (PHW) и "Бългериън американ фуудс лимитид" да придобият съвместен контрол върху три фирми - "Амета холдинг", "Камчия" и "Търговска компания". PHW е най-голямата в птицевъдния бранш в Германия, където продава птиче месо и продукти от него под търговската марка Wiesenhof. Компанията търгува в цяла Западна Европа и под други търговски марки. Досегашният й бизнес модел включва съдружие с местни партньори зад граница, последвано от разширяване на пазарите. "Амета холдинг" е 100% собственост на "Бългериън американ фуудс лимитид", която се свързва с Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ). "Амета" обединява птицефермите с кланица "Пилко" и Лудогорско пиле" в Разград, фуражния завод "Росица" - Павликени, "Свиневъдство Аспарухово" край Плевен. През есента на миналата година холдингът купи на търг активите на обявената в несъстоятелност "Галисман" - Шумен, и основа ново дружество - "Ферма Енево". "Камчия" и "Търговска компания" са с малтийска регистрация, но също работят в птицевъдния бранш. Българският холдинг може да предложи местно ноу-хау, високотехнологично оборудване, традиции, добри пазарни позиции и в България, и в региона. Kомпанията държи 30-35% от пазара на пилешко в страната
Източник: Капитал (27.03.2015)

Отново три мултинационални компании оглавяват класацията "Регал 500+" През 2015 г. компаниите в топ 25 на производителите на бързооборотни стоки отчитат продажби за 2.573 млрд. лв. общо. Резултатът е почти аналогичен с този за 2014, когато 25-те най-големи фирми в проучването "Регал 500+" са отбелязали общо продажби за 2.6 млрд. лв. Топ 3 На първо място в класацията както и през 2014 г. е "Монделийз България продакшън", производител на кафе, шоколад, бисквити и какао. През 2015 г. "Монделийз" обособи производството си на кафе в България в отделно дружество - "Якобс Дау Егбертс" ЕООД, което е на седма позиция в класацията. През миналата година голяма част от производството на кафе обаче все още се е отчитало през "Монделийз България продакшън" наред с шоколадовите изделия. Той като и двете дружества обявяват само произведените количества продукция, получените стойности са получени като тонажът в отделните категории е остойностен по средната цена на другите производители в тях за 2015 г. През 2014 г. преизчислението беше на база последните обявени цени - тези от 2013 г. Втора е "Кока Кола Хеленик ботълинг къмпани България" с приходи за над 273.2 млн. лв. през 2015 г. Дружеството отчита ръст на производството от 13.1% в сравнение с 2014. През 2015 "Кока Кола Хеленик" инвестира 10 милиона лева в завода си за минерални води в Банкя, а тази година - 5 милиона лева в нова линия в производствения си център в Костинброд. Последната инвестиция е предназначена за новаторската стъклена бутилка "Кока-Кола" от 750 мл, създадена от българския екип за българския пазар. Другата световна корпорация в бизнеса с шоколадови и захарни изделия - "Нестле България", заема трета позиция с продажби за над 169 млн. лв. Около 70% от продукцията на завода в София са предназначени за износ - през 2015 г. задграничните продажби на дружеството са за над 112.4 млн. лв. Известно е, че софийската фабрика е избрана за компетентен център за производството на шоколад в Европа и през 2007 г. стана един от трите най-големи центъра за производство на Kit-Kat на континента. Бири Изминалата година беше добра за бирените компании в страната. Съюзът на пивоварите отчете, че членовете му са реализирали общо 5 050 100 хектолитра пиво, което е почти 4% повече от продажбите през 2014 г. Продажби от над 157.6 млн. лв. и скок от 16.6% отреждат на "Загорка" АД четвърто място в класацията. 2015 е най-добрата година за компанията след приватизацията й от 1994 г. насам, обявиха от дружеството. В основата на успеха според мениджърите на фирмата са новата "Загорка Ретро" и износът на сайдер за съседните държави (пивоварната в Стара Загора е регионален център на Heineken за бутилиране и износ на сайдер под марката Strongbow за Балканите). Ниската база за сравнение осигурява на фирмата ръст от над 9660% в износа. Другият голям производител на бира - "Каменица" АД (6-а позиция), отчита продажби за над 154.5 млн. лв. През 2015 компанията затвори пивоварната си в Пловдив заради местоположението й (в жилищен квартал близо до централната част на града) и премести производството си в завода в Хасково. По данни на дружеството в пивоварната в Хасково са инвестирани почти 30 млн. евро за периода 2014-2015 г. Третата мултинационална пивоварна в страната - "Карлсберг България", е на 13-о място с продажби за над 90 млн. лв. и ръст от 13.5%. През 2015 г. компанията е инвестирала близо 7 млн. лв., като близо 5 млн. лв. са за изграждането на пречиствателна станция за отпадни води. Олио С продажби за над 155 млн. лв. най-големият производител на олио в България - "Олива" - Кнежа, се нарежда на 5-а позиция в класацията. Над 90% от произведеното са продадени зад граница, сочат данните в таблицата. Фирмата има два маслодобивни завода – в Кнежа и в Полски Тръмбеш, с които преработва около 30% от маслодайните семена в България. Силна година – с ръст от близо 28%, отбелязва и "Бисер олива" (17). Продажбите на дружеството през 2015 надхвърлят 61.4 млн. лв. Близо 60% от продукцията са за експорт, предимно в ЕС, а по данни на компанията през 2015 г. има и 106% ръст на продадените на българския пазар количества. Приходите на другата маслопреработваща компания, която влиза в топ 25 - "Клас олио" (18), се увеличават до 58.7 млн. лв. през 2015. Производствената база се намира в с. Карапелит край Добрич и по данни на дружеството има дневен капацитет 200 хиляди литра олио. Компанията обаче има сериозен спад от 73.3% в експорта. Месо и колбаси "Пилко" (8) - част от "Амета холдинг" (марката "Лудогорско пиле"), отчита продажби за над 145 млн. лв. през 2015. Приходите на другия голям производител на пилешко - "Градус-1" (20) – бележат лек спад от 1.6% и надхвърлят 57.5 млн. лв. Според пазарни проучвания всяка от двете компании държи между 30% и 40% от пазара. "Месокомбинат – Ловеч" (11) – част от "Бони холдинг", отбелязва лек спад от 1.69% (до 128.8 млн. лв.). Причина за по-ниските приходи през 2015 е понижението на цените на свинското месо, което достигна едно от най-ниските си нива през последните пет години, както и преструктурирането на начина на фактуриране към част от големите търговските вериги, коментираха от компанията. Холдингът притежава месокомбинатите в Ловеч и Карлово и е най-големият производител на прасета в страната. Вече започна проектирането на нова индустриална кланица в Ловеч. Планираната инвестицията е за над 10 млн. евро и ще осигури 100 нови работни места. Продажби от над 95.8 млн. лв. отреждат на "Фермата" АД (част от холдинга "Белла България") 12-о място в таблицата. От "Белла" съобщиха, че започват процес на консолидиране на предприятията си, който ще доведе до намаляване броя на юридическите лица и до опростяване на производствената, търговската и развойната структура на холдинга. Спад на продажбите от 11.6% отчита другият месопреработвател в класацията - КЕН - Стара Загора (24). Понижението е резултат от по-ниската средна цена на дребно на продуктите, което обаче е добре за крайните клиенти, твърдят от компанията. Сладкиши и хляб Освен "Монделийз" и "Нестле" в класацията влизат още няколко компании от сектора на сладките изделия. Лидерът в продажбата на кроасани "Чипита България" (9) отчита 11.4% ръст и приходи над 141.4 млн. лв. Възходящ тренд показват и данните за производителя на вафли и бисквити "Престиж-96" (16). Фирмата изпраща 2015 с продажби за над 62.3 млн. лв. и ръст от 9.6%. "Захарни изделия Варна" (21) също отбелязва двуцифрен ръст на приходите, които достигат близо 57.3 млн. лв. Приходите от продажби на производителя на брашно "Гудмилс България" (15) надхвърлят 63.4 млн. лв. Компанията, известна доскоро с името "София мел", планира да инвестира до 2018 г. над 5.5 млн. лв. в производствената си база в София. Препарати, ароматизатори, козметика Производителят на хартиени изделия, перилни и почистващи препарати, козметика и храни "Фикосота" (10) намалява приходите от продажбите си с 4.1% през 2015 до 136.1 млн. лв. От тях 68 млн. лв. са зад граница, като намалението тук е 11.39%. Спад от 16.2% на продажбите отчита и "Дзобеле България" (19). Компанията произвежда ароматизатори и работи само за износ. Производителят на козметика "Рубелла Бюти" (25) обаче почти удвоява приходите си през 2015, които достигат до близо 48.4 млн. лв. Компанията постига ръст от 94.2%, който е най-високият за топ 25 на фирмите, класирани по продажби на бързооборотни стоки за 2015 г. Напитки В таблицата влизат две компании, произвеждащи вино и високоалкохолни напитки. "Винпром Пещера" (14) e с 15% ръст на продажбите, които надхвърлят 81.8 млн. лв. Приходите от продажби на "СИС индустрийс" (22) обаче спадат с 2.14% до 53.1 млн. лв. От категорията на безалкохолните напитки в класацията влиза само "Девин" АД (23). Компанията отбелязва ръст от 16.7% и приходи, надхвърлящи 51.8 млн. лв. Ниската база за сравнение позволява на дружеството да отчете ръст от близо 268% в експорта. Тази година от класацията липсват компании от млекопреработващия бранш. В миналогодишната класация секторът бе представен от ОМК и "Тирбул".
Източник: Други (02.11.2016)

"Язаки", "Билла" и "Пилко" са работодателите на 2017 г. Ямболският производител на компоненти за автомобилната индустрия "Язаки България", веригата магазини за хранителни и нехранителни стоки "Билла България" и разградският производител на продукти от птиче месо "Пилко" са тазгодишните носители на голямата награда "Работодател на годината". Призовете се връчват от Агенцията по заетостта (АЗ) за 14-а поредна година и отличават дружествата, които са партнирали на институцията при осигуряването на заетост на безработни лица. За втора поредна година наградите са разделени в две основни категории – за принос съответно на националния и на регионалния трудов пазар. През изминалата година българската дъщерна компания на японския лидер в производството на автомобилни компоненти Yazaki Corporation е наела 650 души във вече трите си завода в страната – в Ямбол, Сливен, а от септември 2017 г. и в Димитровград. В най-новата фабрика са вложени 50 млн. евро, а плановете са до края на годината там да работят 1000 души. Сред наградените в категорията "Работодатели с най-съществен принос на националния трудов пазар" е и ритейл веригата "Билла България", която през изминалите месеци продължи да разширява присъствието си в страната и вече има 118 супермаркета. Броят на новонаетите служители е 345, от които 110 са били продължително безработни, отбелязват от агенцията. Третият национален шампион е разградската компания за производство и преработка на птиче месо "Пилко". Отличието е за приноса й към осигуряването на заетост на общо 59 безработни лица от седемте общини на област Разград и една община от област Русе. Освен това, работодателят е улеснил и транспортния достъп до работните им места на 720 от служителите си от региона. Призовете "Работодатели със значим принос за осигуряването на заетост на безработни лица на регионалния трудов пазар" са общо девет. Победител за регион Благоевград е производителят на медицински изделия за хуманната медицина "Ес Ти Ес медикал груп" от Сандански. В регион Бургас наградата печели транспортната "Бургасбус". Една от най-големите хотелиерски компании в страната – "Албена", е лидер за област Варна. Шампионът за регион Ловеч е регистрираният в София производител на електрически съоръжения "Борима". Врачанското строително-търговско дружество "Инекс трейд" печели в регион Монтана. Лидер в област Пловдив е пазарджишката дъщерна компания на световния лидер в производството на подкормилни кутии Kostal – "Костал България аутомотив". За регион Русе наградата получава "Зенон Бг" от Търговище, която произвежда кабелни инсталации и аксесоари. Отличието за столицата и региона печели "Сънфудс България", която държи франчайзинговите права за McDonald's в страната. За региона на Хасково шампион е кърджалийският производител на каучукови изделия за автомобилната промишленост "Теклас България".
Източник: Капитал (19.12.2017)

Приходите на топ 30 преработватели на агропродукти растат с 16% "Олива", "Амилум" и "Папас олио" държат близо 40% от общия оборот от над 3.8 млрд. лв. Преработвателите на зърнени и маслодайни култури, мляко и месо, плодове и зеленчуци отчитат възходящи продажби през изминалата година. Общите приходи на 30-те най-големи дружества надхвърлят 3.828 млрд. лв., а година по-рано са били над 3.305 млрд. лв., което представлява увеличение от близо 16%. Над една трета от общите приходи в топ 30 се дължат на три компании - "Олива", "Амилум" и "Папас олио", които държат 39.5% от пазара в стойност. Двуцифрен скок на продажбите отчитат 11 дружества, като той е най-голям при "Олива" (31.76%), "Мултимес груп" (28.79%) и "Брезово" (26.88%). Други 11 отбелязват по-ниски обороти през 2018 г. в сравнение с предходната година. Най-символичен е спадът на продажбите при "Марица олио" (0.23%), КЕН (1.46%) и "Топаз мел" (3.38%). Само три фирми са работили на загуба през 2018 г. ("Шрайбер фуудс България", "Роса" и "Тирбул"), но други 10 отчитат по-нисък финансов резултат. Седемнадесет от компаниите в класацията са средни (с до 250 заети), а останалите са големи. Най-много са заетите в "Пилко" (913), "Палиррия България" (787) и "Месокомбинат – Ловеч" (699). Маслодобивни продукти Приходите на лидера в класацията "Олива" надхвърлят 560.5 млн. лв. през 2018 г., което е ръст от близо 32% спрямо предходната година. Печалбата на компанията е нараснала повече от три пъти и надхвърля 16.9 млн. лв. През миналата година компанията, която произвежда сурови и рафинирани масла и търгува със слънчоглед, рапица, шрот, белени слънчогледови семки, продължи изграждането на новата си мощност край с. Разделна до пристанище Варна-запад. Инвестицията в третия фирмен маслодобивен завод е 40 млн. евро. Очаква се новата фабрика заедно със сега съществуващите в Кнежа и Полски Тръмбеш да удвоят обемите, които "Олива" може да преработва, до 700 хил. тона семена годишно. В класацията влизат още шест компании, преработващи маслодайни култури. "Папас олио" (3-то място), основана през 1994 г., има рафинерии в Ямбол и Балчик, както и инсталация за производство на студено пресовани растителни масла в Бяла Слатина. Фирмата има участия в четири дъщерни дружества: "Зърнени храни-99", "Папас мел" ЕАД (производство на брашна), "Папас трейдинг", "Грантурко" - Одрин, Турция (търговия със и съхранение на зърнени и маслодайни култури). "Роса" - Попово (8), която също произвежда растителни масла, кюспе, слънчогледово брашно, брикети от слънчогледова люспа и др., отчита лек спад на приходите от 4.2% и загуба през 2018. "Клас олио" - с. Карапелит (13), обаче е с двуцифрен ръст на приходите от продажби. През май т.г. фирмата откри нов високотехнологичен комплекс за екстракция на масло. Инвестицията е за 3 млн. лв., ще осигури близо 200 работни места и ще увеличи капацитета на производство до 300 тона преработена продукция за денонощие. Основаната през 2003 г. маслобойна "Марица олио" - Пазарджик (16), запазва приходите си от предходната година. "Бисер олива" (22) - част от старозагорската група "Градус", отчита по-ниски приходи и печалба през 2018 г. С едноцифрен спад на продажбите е фабриката за преработка на слънчоглед на"НИК-СОТ груп" - Аксаково (29), която съчетава три производствени цикъла, използващи модерни безотпадни технологии. Вторият в топ 30 - "Амилум България" от Разград, отчита лек спад и на приходите, и на печалбата през последната година. Компанията, която е собственост на американската Archer Daniels Midland (ADM), обяви, че тази година ще разшири завода си с инвестиция за 243 млн. лв., което ще доведе до откриване на 54 работни места. Проектът включва увеличаване на капацитета за преработка на царевица до около 900 хил. тона годишно и разширяване на линията за производство на подсладители, както и доизграждане на инсталация за етилов алкохол през 2020 г. Инвестицията, която е най-голямата за американската група в заводите й в света, ще позволи на българското предприятие да преработва част от отпадните си продукти. Месо и колбаси Производителят на птиче месо "Пилко" – Разград (4), отчита ръст на приходите и печалбата. Фирмата е част от "Амета холдинг" - притежание на един от най-големите производители на пилешко в Европа - германската PHW. Българската група обединява птицефермите с кланица "Пилко" и "Лудогорско пиле" в Разград, фуражния завод "Росица" - Павликени, "Свиневъдство Аспарухово" край Плевен, "Ферма Енево" – Шумен. През последните четири години холдингът инвестира 28 милиона лева, излезе на нови пазари като Италия и Албания, доставя и до по-далечни дестинации като Рим и Неапол. Производителят на колбаси, тестени изделия и маргарин "Белла България" (5) отчита над 10% скок на продажбите и лек спад на печалбата. През май т.г. компанията купи унгарската хранителна компания Marathon Foods. Сделката е за 12 млн. лв. и с нея българската фирма дава заявка за активно присъствие на пазарите в Западна Европа, тъй като унгарското дружество продава своите бързо замразени храни в 14 европейски държави, включително Русия, и е доставчик на международни вериги за търговия на дребно и за бързо хранене, сред които McDonald’s, BurgerKing, Aldi, FamilyFrost, O’Cool, Tesco, Iceland, Spar, Auchan, Metro. "Месокомбинат Ловеч" (7-а позиция) и "Месокомбинат Русе" (11) са част от "Бони холдинг", в който влизат и месокомбинатът в Карлово плюс няколко свинекомплекса и който е затворил цикъла на производство - от фуражите, през генетиката и отглеждането на прасета до месопреработката и производството на колбаси. Холдинговата група "Градус" на братята Лука и Иван Ангелови, която включва 6 дъщерни дружества, участва в класацията и с фирмите си "Градус - 1" (10) и "Градус - 3" (19). През лятото на миналата година компанията успя да направи най-голямото първично публично предлагане (IPO) за последните 10 години и второто в историята на местния пазар листване по привличане на средства в размер на 81 млн. лв. Холдингът инвестира в разширяване капацитета на фермите за родителски стада с цел увеличаване на произвежданите разплодни яйца, завърши центъра за родителски стада в Русе и изгради нов център за бройлери в Стара Загора, както и нов център за подрастващи родители в Русе. Компанията е купила нови машини и стопански инвентар за месопреработка, а през август 2018 г. представи нов продукт - бавно растящото пиле Le Poulet, както и нови продукти под основния бранд "Градус" и под фирмената марка за колбаси "Аз ям". "Мултимес груп" – Лясковец (18), е учредена през 2000 г., но като месопреработвателно предприятие започва дейност през септември 2013 г. в нова и модерна фабрика, която отговаря на всички европейски стандарти и норми. Компанията, която отчита близо 29% ръст на приходите през миналата година, предлага всички видове разфасовки на свинско, говеждо и телешко месо за нуждите на месопреработвателната промишленост. Други компании от сектора, които влизат в топ 30, са КЕН (24) и "Димитър Маджаров-2" (25). КЕН – Стара Загора, отчита символичен спад на продажбите от 1.46% през миналата година и сериозен скок на печалбата. Месопреработвателната фирма, която произвежда малотрайни и трайни варено-пушени колбаси, е една от първите частни фирми в бранша, създадена през 1991 г. Семейната компания "Димитър Маджаров" - Пловдив, предлага над 50 вида месни продукти и над 20 вида млечни продукти в две предприятия. Част от продукцията, основно различните видове бяло саламурено сирене, е предназначена за износ. "Брезово" (28) произвежда патешки дроб и месо, както и продукти от тях. Дружеството отчита много високи ръстове и на продажбите, и на печалбата през 2018 г. и е сред най-големите износители на foie gras. Млечни продукти, хлебни изделия "Милки груп био" - Хасково (6), е производител на мляко и млечни продукти с марката "Саяна", "Милки", "На хорото", а освен това търгува на едро със суровини за хранителната индустрия - сухо мляко, растителни и кувертюрни масла, какаови продукти и др. През септември миналата година дружеството е спечелило проект по Програмата за развитие на селските райони за модернизиране и реновиране на производствената база. Общата сума на инвестицията е 1.86 млн. лв., от които 928.7 хил. лв. са безвъзмездна финансова помощ. Обединена млечна компания (ОМК) е на 9-о място в класацията. Фирмата, която е собственост на базираната в Гърция "Делта фуудс", инвестира 4 млн. лв. през 2018 г. Част от средствата са свързани с производството на нов бранд прясно мляко - "Верея Чудно", който беше пуснат на пазара през януари т. г. Според данните на агенция Nielsen за 2018 г. ОМК заема лидерска позиция на пазара на прясно мляко в България с 37% дял в обем и 39.1% в стойност. Марката "Верея" е водеща при пресните млека с 33.3% дял в количество и 33.8% в стойност. ОМК заема водеща позиция и на пазара на кисело мляко с 12.7% дял в обем и 13.2% в стойност. Брандът "Верея" при киселото мляко държи 12.1% пазарен дял в обем и 12.7% в стойност. Друг производител на млечни продукти в касацията - "Тирбул" (15), собственост на гръцката група Tyras, отчита лек ръст на приходите от продажби и за поредна година загуба, която обаче намалява значително в сравнение с 2017 г. Компанията, която продава с марката Olympus, инвестира освен в традиционния производствен асортимент все повече в развитието на нишови продукти - биопредложения, от козе мляко, свежи немлечни напитки за вегани, 100% натурални сокове. В топ 30 са и "Данон Сердика" (17) с двуцифрен ръст на приходите и с положителен финансов резултат, както и "Шрайбер фуудс България" (30), която произвежда продуктите на Danon. Danone е лидер на българския пазар в стойност при свежите млечнокисели продукти. Компанията е с фокус върху марките и продуктите с добавена стойност: Activia, Danonino, ДЗП, млечни десерти. От тази година дружеството добави към портфолиото си в България и продукти под бранда Alpro, които са на растителна основа - соеви и ядкови напитки, кафета на основата на бадемова или соева напитка, както и продукти за готвене. Софийската фирма "Кремио" (21) - производител на млечни продукти с марката My Day и на растителни сметани, отчита над 55 млн. лв. приходи през 2018, което е над 11% ръст спрямо предходната година. Нетната печалба на дружеството също отбелязва двуцифрен скок. Положителните финансови резултати са следствие от направената в края на 2017 г. инвестиция за над 1.5 млн. лв. в нова УХТ инсталация. През 2018 към нея са добавени миксираща станция и допълнителна хладилна инсталация на обща стойност 500 хил. лв. Резултатът е продължаващо успешно развитие в категориите "сметани за сладкарството и готварството на растителна основа" и създаването на нови продукти за готвене на основата на българско слънчогледово олио с 0% трансмазнини. В инвестиционната програма на дружеството за тази година е включена автоматизация на производството и подмяна на съществуващо оборудване за около 1.5 млн. лв., което ще доведе до по-висока производителност. Ако темповете на развитие се задържат през тази и следващата година, ръководството на "Кремио" предвижда строеж на нова фабрика за 10 млн. лв. през 2021 г. Брашно, хляб, консерви В класацията традиционно влиза производителят на брашна с марката "София мел" - фирма "Гудмилс България" (12-о място) - собственост на австрийската GoodMills Group. През 2018 г. дружеството е преработило 156 хил. тона пшеница при 148 хил. т за 2017 г., а продажбите на брашна са в размер на 122 хил. тона при 117 хил. тона през 2017 г. Компанията запазва около 25% дял на експортните пазари (Турция, Гърция, Румъния) в приходите и е безспорен лидер в категорията брашно с 58% пазарен дял в стойност по данни на на AC Nielsen към декември 2018. След старта през 2017 г. на серията "Биобрашна" за крайни потребители дружеството отчита и 100% ръст в категорията "Био". Мелничният комплекс "Топаз мел" (14), който е в една група с производителя на алкохол "СИС индъстрийс" (собственост на арестувания през миналата година за данъчни измами Миню Стайков), приключва 2018 г. с лек спад на приходите и печалбата. Производителите на хляб "Симид София" (20), Кооперация "Симид 1000" (26) и "Симид агро" (27) обаче отчитат възходящи резултати през миналата година. Консервното предприятие "Палиррия България" - Нова Загора (25) - собственост на гръцката "Палиррия Сулиотис", отчита над 10% ръст на приходите. Фирмата е най-голямата в сферата на хранително-вкусовата промишленост в областта и изнася над 95% от продукцията си зад граница.
Източник: Капитал (08.10.2019)

„Пилко“ подписа нов договор за европроект Разградското месопреработвателно предприятие „Пилко“ ЕООД започна да изпълнява проект „Закупуване на автоматизирано технологично оборудване за преработка на птиче месо за обект „Птицекланичен Комплекс” в УПИ XV, кв.4 на Гарова промишлена Зона, гр. Разград и Изграждане на ФЕЦ за производство на електрическа енергия за покриване на собствено потребление с инсталирана мощност 547 kWp”. Той е с финансиране от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. чрез подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти”. Бюджетът на проекта е в размер на 3 909 220 лева, от които 1 954 610 лева са безвъзмездна финансова помощ за бенефициента. „Пилко“ ЕООД е една от най-големите и бързо развиващи се компании в месопреработвателната индустрия в България. Произвежда голямо разнообразие от цели, разфасовани на парчета, специфични по размер, охладени и замразени висококачествени пилета. С настоящия проект фирмата ще закупи линия за автоматично сортиране и разфасовка на цели пилета, ще изгради и фотоволтаична централа за производство на електрическа енергия за покриване на собствено потребление с мощност 547 kWp. Инсталацията ще се разположи върху покривите на две от сградите в птицекланичния комплекс в Разград. Очаква се дейностите да приключат до средата на 2025-та година.
Източник: Фирмена информация (21.11.2023)

"Пилко" - Разград, инвестира 3.9 млн. лв. в модернизиране и изграждане на фотоволтаици Месопреработващото предприятие "Пилко" - Разград, инвестира 3.909 млн. лв. в подмяна на производствено оборудване и изграждане на фотоволтаични централи. Половината от сумата е субсидия по линия на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Проектът ще приключи в средата на 2025 г. Фотоволтаикът от 547 kWp е вече изграден и е разположен върху покривите на две от сградите в птицекланичния комплекс в Разград. Предстои строителство на втора инсталация, която ще е с по-малка мощност. Всички соларни панели, които компанията изгражда, са за собствени нужди, като очакванията са в пик на производство те да задоволяват 10% от консумацията на ел. енергия. "Пилко" изпълнява инвестиционна програма от начало 2020 година, която е с общ бюджет 30 милиона евро. Компанията вече обнови технологиите си в люпилнята и фермите за отглеждане на птици. "Пилко" ЕООД е част от "Амета холдинг" - притежание на един от най-големите производители на пилешко в Европа - германската PHW. Българската група включва фуражен завод, птицеферми, люпилни, преработвателно предприятие, извършва търговия със зърно и с пилешко месо с марката "Лудогорско пиле". Компанията продава в страната, както и в Гърция, Румъния, Италия, Северна Македония, Кипър, Косово, Албания, Германия и Централна Европа, и е международен доставчик на KFC. За 2022 г. "Пилко" отчита 250.841 млн. лв. приходи от продажби (32% ръст спрямо 2021) и 12.331 млн. лв. печалба. Очакваният ръст на оборота за 2023 е 4.5%.
Източник: Капитал (03.01.2024)

Месопреработващото предприятие „Пилко“ в Разград увеличава своето производство на пакетирани продукти за българския пазар, както и количествата продукция за износ. Във връзка с разширението на бизнеса, увеличения обем от работа и недостига на работна ръка са привлечени работници от Узбекистан, Непал и Бангладеш. „Пилко“ ЕООД е част от „Амета холдинг“ – притежание на един от най-големите производители на пилешко месо в Европа – германската PHW. Компанията има над 1500 служители в България. Като част от дългосрочната фирмена програма за обновяване на производствения процес се залага на вложения в автоматизацията на процесите, а сред мащабните проекти на „Пилко“ е и инвестицията в подмяна на производственото оборудване и изграждане на фотоволтаични централи за собствени нужди. Размерът на вложението е 3.909 млн. лв. Половината от сумата е субсидия по линия на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Проектът се очаква да приключи в средата на 2025 година.
Източник: Други (09.01.2024)

Разград е център на фармацията в България 2452 фирми работят на територията на Разград, като най-голям дял от произведената продукция се пада на индустрията – близо 63%, а услугите и селското стопанство си поделят останалото. Разград е обаче преди всичко център на фармацевтичната промишленост в страната. След преструктурирането на завод "Антибиотик" на територията на общината останаха две обособени самостоятелни фирми: "Балканфарма Разград" АД и "Биовет" АД, клон Разград. "Биовет" е водещ европейски производител на фуражни добавки и активни субстанции както за ветеринарната, така и за хуманната фармацевтика. Значителни за мащабите на Разград са и няколко предприятия на хранително-вкусовата промишленост. Освен "Пилко" тук се намират и "Млин", "Рока" и "Лазаров" - производители на тестени изделия, както и няколко производители на яйца, кокошки носачки и фуражи за тях.
Източник: 24 часа (30.01.2025)

Три от предприятията в Разград изнасят продукцията си на 6 континента Фармацията е водещата индустрия в гр. Разград. Тук са седалищата и производствените бази на ключови компании като "Биовет" АД, която реализира мащабни проекти, включително за съхранение на енергия от възобновяеми източници, което повишава конкурентоспособността. През 2025 г. започна работа и нов завод за ветеринарни ваксини след сериозна инвестиция. "Биовет", както и "Антибиотик-Разград" и "Балканфарма" произвеждат широка гама от продукти с висока добавена стойност, изнасяни на 6 континента. Сред тях са антибиотични субстанции и готови лекарствени форми, ветеринарни препарати и ваксини, лиофилизирани субстанции, пробиотици и закваски за млечната промишленост. Икономическото развитие на сектора напоследък се характеризира с преход към високотехнологично и екологично чисто производство, което компенсира общите демографски предизвикателства в региона и поддържа жизнеспособността на местния бизнес. Една голяма част от местната индустрия работи за износ и вътрешното потребление не е в състояние да я засегне значително. "Амилум Разград" например работи за над 60 държави и е един от основните износители на царевична декстроза за Европа и САЩ. Икономическият профил на града е доминиран от индустрията, която съставлява близо 63% от произведената продукция. Освен фармацията друг стратегически сектор за региона е хранително-вкусовата промишленост. Освен "Амилум" водещ за областта работодател е и "Пилко" ЕООД, по-известно като "Лудогорско пиле". Гръбнакът на хранително-вкусовата промишленост се допълва от "Млин-97" АД, традиционен лидер в мелничарската и хлебопроизводителната индустрия, и "Милкком" ЕООД – едно от най-големите млекопреработвателни предприятия в България. През 2025 г. местният бизнес инвестира засилено в модернизация и зелена енергия. Пример за това са проектите за изграждане на нови фотоволтаични мощности и системи за съхранение на енергия в големите заводи. Инвестициите в разградската икономика в последните 2-3 г. се отнасят предимно до разширяване и модернизиране на вече съществуващи мощности. През юни 2024 г. например бе открит нов завод на "Биовет" след инвестиция от 140 млн. лв. Проектът включва инсталации за производство на имуногенни продукти и е част от по-голям инвестиционен план за около 400 млн. лв. В началото на 2025 г. компанията обяви изграждането на мащабна система за съхранение на енергия с мощност 13,4 мвт, която да обслужва нуждите на заводите , захранвана от фотоволтаична централа с мощност над 44 мвт. "Амилум" пък завърши едно от най-големите разширения в историята на предприятието, което удвои капацитета му. Инвестицията от над 200 млн. лв. включваше и нов завод за технически етанол, което превърна обекта в един от най-големите зърнопреработвателни комплекси в Югоизточна Европа.
Източник: 24 часа (29.01.2026)