Комисия по цената на сярната киселина През есента на миналата година, когато мандатът на настоящия състав на КЗК беше вече изтекъл, институцията изненадващо се сети да възроди един брадясал казус отпреди две години. На прицела на Комисията за защита на конкуренцията попадна и второто по приходи дружество в държавата - "Аурубис". Медодобивният завод в Пирдоп и германската му компания майка Aurubis бяха обвинени в злоупотреба с господстващо положение. И тук поведението на КЗК е странно - първо дълго спи, после изненадващо се активира, но остава глуха за същината на спора и аргументите на едната страна. А рискът в историята е, че един голям чужд инвеститор може да спре вложенията си и да зарази с негативизъм още германски компании с бизнес в страната. Обвинението на КЗК е, че "Аурубис" е продавал сярната си киселина, която е съпътстващ продукт в производството на мед, на необосновано висока цена на българския пазар, като това поставяло купувачите в страната в неравностойно положение спрямо чуждестранните клиенти на дружеството. Спорът за цената на сярната киселина започва, след като преди три години торовият завод "Агрополихим" подава жалба в КЗК. От началото "Аурубис" приемат казуса по-скоро като резултат от неразбиране на спецификата на този пазар. "Мислехме, че това е просто недоразумение и казусът ще се реши", коментира Тим Курт, изпълнителен директор на "Аурубис България". После обаче компанията остава с усещането, че аргументите им по време на процедурата се неглижират. "Явно от самото начало се е знаело какъв ще е крайният резултат", казва още Курт. "Искахме честно отношение и казусът да се реши от новия състав на комисията, а не от тези с изтекъл мандат от миналия септември и които не бива да са там", казва още той. Сега процесът е във финалната си фаза. Наскоро от комисията са поискали от компанията данни за приходите им за три години назад, от 2013 до 2015 г. Тези числа са важни основно за едно - да се определи размерът на глобата. От "Аурубис" очакват тя да е между 4 и 6 млн. евро, като дружеството от няколко години е под номер две на компаниите в България на база размер на приходите, като единствена преди нея по този показател е рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас". За 2015 г. приходите са 4.3 млрд. лв. Заводът в Пирдоп е най-големият производител на сярна киселина в страната, като тя е съпътстващ продукт при преработката на мед. "Аурубис" трябва да я пласира някъде, тъй като тя не може да се складира и пречи на работата на предприятието. "Агрополихим" в Девня пък е най-големият й консуматор, като сярната киселина е една от основните суровини в производството на фосфорни торове. Сярната киселина винаги е свързвала двете големи компании. От 2002 г. между тях има 10-годишен договор за покупко-продажба. Той е наследен от настоящия собственик на завода в Пирдоп - Aurubis Group, който купува предприятието през 2008 г. Цената на тон сярна киселина е 14 евроцента, а "Агрополихим" купува по около 30 хил. тона на месец. От "Аурубис" обясниха, че при тази ниска цена след калкулацията и на транспортните разходи накрая дружеството излизало на загуба. Съответно след изтичането на въпросния договор през 2012 г. цената на сярната киселина е вдигната. "За тези три години им продаваме сярна киселина на пазарна цена с включен в нея транспорт. От три години цената е справедлива. От "Агрополихим" явно смятаха, че пак ще получат 10-годишен договор за нула пари", заяви Тим Курт. В края на август 2013 г. "Агрополихим" подава жалба в КЗК. В сюжета се набърква и другият производител на сяра - пловдивският Комбинат за цветни метали (КЦМ). Торовият завод обвинява "Аурубис" и КЦМ в "забранени споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно или господстващо положение". Обвиненията в картел трудно се доказват, като остава само това за злоупотреба с господстващо положение срещу "Аурубис" и компанията майка. "Обикновено в други държави регулаторите не се занимават с частни договорни отношения, а подобни жалби от търговския партньор се използват по-скоро като аргументи за водене на преговори", коментира Курт. През последните три години дружеството дава цялата искана информация на КЗК, както и допълнителна информация, за да се постигне по-задълбочено разбиране на пазара. "След като попълнихме въпросника, последва година и половина тишина и от миналата есен комисията стана много активна", допълва той. През ноември 2015 г. КЗК излиза с официалното си обвинение. "Въз основа на направения икономически и правен анализ комисията счита, че "Аурубис" се възползва от господстващото си положение на българския пазар и продава сярната киселина на необосновано висока цена, поставяйки купувачите в страната в неравностойно положение спрямо чуждестранните клиенти на дружеството, за които то се конкурира на международните пазари. Поведението има антиконкурентен ефект, както на пазара на производство и продажба на сярна киселина, така и на пазарите, за които сярната киселина е основна суровина." "Аурубис" имаше 30-дневен срок да представи възраженията си. Основното е, че според КЗК пазарът на сярна киселина за "Аурубис" е "национален". "Ние не споделяме това мнение и категорично го отхвърляме. Пазарът на сярна киселина е глобален пазар и цените се посочват единствено от търсенето и предлагането", казаха от компанията през ноември 2015 г. Това е и основното разминаване между страните. "Те разглеждат само българския пазар, т.е. не се отчита, че сярната киселина може да се внася и че има международни цени, на които се продава", коментира още Курт. А внос няма, защото цената на "Аурубис" е била конкурентоспособна и никой не е имал изгода да търси друг източник. Според компанията основната грешка на комисията е, че е възприела грешна дефиниция за релевантен пазар на сярната киселина. Според юристи, изглежда, КЗК е дефинирала релевантния пазар тясно (географски), ограничавайки го само до България, като не е отчела правилно търговските потоци според инструкциите на прилагания в подобни случаи тест Elzinga – Hogarty. Според "Аурубис" пазарът на сярна киселина трябва да се разгледа ако не в световен, то поне в мащабите на Югоизточна Европа. Тръгвайки погрешно, според компанията комисията не е успяла да анализира коректно пазарните позиции на българското дружество и на компанията майка, които нямали доминираща роля на пазарите на сярна киселина. Дори и да се приеме твърдението на комисията, че трябва да се гледа само българският пазар, от "Аурубис" твърдят, че определят цените пазарно. От дружеството дори са показали с документи, че тук продават най-евтино в сравнение със задграничните си пазари - от Турция през Мароко, та чак до Чили. Просто "Агрополихим" е близо и е най-големият им клиент за сярна киселина, но от общото количество сяра само 28% са за българския пазар, а останалото се изнася. В края на март тази година адвокатите на компанията се обръщат и към органа в Европейската комисия, занимаващ се с въпросите по конкуренцията - DG Competition, защото и компанията майка е включена в производството, като въпреки че обичайната практика е DG Competition да изказва позицията си устно, в техния случай може да има и писмено становище. Сега от "Аурубис" обаче основно чакат каква ще е цената, която трябва да платят, и дали комисията ще се опита да фиксира цената на сярната киселина. За изпълнителния директор на "Аурубис България" остават и проблемите с развитието на бизнеса в България. "За мен става трудно да искам от компанията майка одобряване на нови инвестициите за поделението в България заради това висящо дело", коментира той.
Източник: Капитал (06.06.2016)

КЗК изненадващо се отказа от твърденията за злоупотреби срещу "Аурубис България" "Аурубис България" не е злоупотребила с господстващо положение спрямо "Агрополихим", нито е участвала в картел с пловдивския завод КЦМ. Това е заключението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), което беше обявено в сряда. Производството беше образувано още през август 2013 г. по жалба на торовия завод във връзка с цените, на които заводът в Пирдоп му продава сярна киселина. Решението по първия казус е изненадващо, първо, защото след двегодишно проучване, миналия ноември антимонополното ведомство предяви твърдения за нарушение на компанията, т.е. смятала е, че има достатъчно данни за това. Второ, наскоро КЗК изиска от компанията данни за приходите й за три години назад, което означава, че комисията се е готвила да й определи санкция. От "Аурубис България" винаги са отхвърляли обвиненията в злоупотреба. По втория случай решението е предвидимо, тъй като обвиненията в картел по принцип се доказват трудно. От КЗК не са установили никакви данни за съгласуване на цените между двата металургични завода. Обвинението в злоупотреба с господстващо положение е по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). По него "Аурубис България" беше разглеждана като една икономическа група със собственика си – германската Aurubis, и затова решението засяга и двете дружества. Основният довод на медодобивната компания беше, че КЗК неправилно е определила географския пазар на сярна киселина като национален, откъдето произтичат неверните заключения. Дружеството дори е представило документи, че само 28% от продажбите му на сярна киселина са за българския пазар, където "Агрополихим" е най-големият клиент, а цялото останало количество се изнася. От решението на комисията става ясно, че тя е приела този аргумент. Ведомството цитира и Европейската комисия, че географският мащаб на пазара на сярна киселина е най-малко регионален. Освен това фактът, че досега няма данни за внос на киселина в страната, не означава, че няма възможност за такъв. Според решението групата "Аурубис" "не притежава позиция на независимо от своите конкуренти и клиенти предприятие и следователно няма господстващо положение на пазара на производство и търговия на сярна киселина". При това положение тя няма как да злоупотребява с него и затова няма извършено нарушение, гласи решението на КЗК. Комисията не е установила нарушение и по твърдението за съгласувани цени между "Аурубис" и КЦМ. При анализа си КЗК не е открила доказателства за "ценови паралелизъм в търговската политика" на двете компании, както и за разпределението на пазари между тях. Доказателства не са установени и при извършените на място проверки. Проблемът между "Аурубис България" и "Агрополихим" възникна, след като през 2012 г. изтече десетгодишният им договор за покупко-продажба на сярна киселина. Последната се получава като отпадъчен продукт в металургичния завод, а "Агрополихим" я използва за производство на фосфорни торове. Тъй като дългосрочният договор е бил наследен от Aurubis при покупката на завода в Пирдоп през 2008 г., след края му компанията решава да актуализира цената, тъй като при отчитане на транспортните разходи дотогава на практика е продавала на загуба. Новата цена обаче е значително по-висока – според "Агрополихим" тя е станала 53.38 лв. на тон при 0.24 лв. преди това. Торовият завод отказва да подпише новия договор и така се стига до производството пред КЗК. В момента "Агрополихим" продължава да купува сярна киселина от "Аурубис България", но доставките се договарят отделно и няма дългосрочен договор. Изпълнителният директор Васил Александров коментира за "Капитал Daily", че все още не е запознат с решението на КЗК, но е възможно да не обжалват, тъй като казусът е достигнал до много високо ниво и вероятно съдът няма да промени решението. В края на март адвокатите на "Аурубис" отнесоха случая към генерална дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия. "С решението си КЗК потвърждава позицията на "Аурубис", каза изпълнителният директор на компанията Тим Курт. Той уточни, че все още не е запознат с причините за това решение и не може да коментира съдържанието.
Източник: Капитал (09.06.2016)

Ecophos открива иновационен център за 10 млн. евро в Девня Белгийската група Ecophos открива в Девня първата в света международна демонстрационна база за разработки в производството на фосфати. Технологичният и иновационен център "Технофос", наречен на името на местното дружество на Ecophos, ще заработи на 8 септември, като идеята е да привлича производители на фосфати от целия свят. Инвестицията в проекта е 10 млн. евро, а изпълнението е отнело три години.Центърът ще разполага с пилотна инсталация, която включва всички модули на технологичния процес и може да демонстрира цялостните решения, които компанията предлага на клиентите си, съобщиха от "Технофос". В Девня ще бъде демонстрирана също технологията за извличане на фосфор за индустрията от скали с ниско съдържание, при която се намаляват използваните природни ресурси и се щади околната среда. Групата Ecophos притежава патента върху нея, а автор на разработката е основателят и главен изпълнителен директор на белгийската компания Мохамед Таким. "С проекта си в България даваме дом за демонстриране на една изцяло нова технология и вярваме, че Девня ще се превърне в задължителна спирка на компаниите от фосфатната индустрия, които търсят ноу-хау", каза Таким, който е и управител на "Технофос". По думите му посетителите на иновационния център ще разчитат и на експертизата на специалистите там. В проекта в Девня белгийската група е инвестирала 10 млн. евро. Изпълнението е отнело три години и 20 хил. часа проектиране. Технологичният и иновационен център е разположен на територия от 28 хил. кв.м собствен терен, уточниха от "Технофос". Площта на технологичното хале е 3000 кв.м, а капацитетът за преработка на фосфатна скала е от 0.5 до 1 тон на час. В центъра работят 38 служители, от които 25 са инженери.Ecophos е създадена през 1996 г. и е водещ доставчик на иновативни технологии за индустриално производството на фосфати. Белгийската група има над 20 патента за технологии за безотпадно производство на фосфати за животинското хранене, торове и фосфорна киселина, които позволяват да се използват ресурси с ниско съдържание. Това прави решенията на компанията ефективни от икономическа и екологична гледна точка. Към момента Ecophos има изпълнени проекта на три континента, а технологиите й се използват от едни от най-големите производители на фосфати в света като "Еурокем" в Русия, LLNP в Намибия, Indorama в Индия и др. Освен развойна дейност белгийската група има и производство на фосфати за животинско хранене (дивизията Aliphos).За изпълнението на проекта си за иновационен център в Девня през 2013 г. белгийската група създаде местното дружество "Технофос", което е 100% нейна собственост. Българската компания е регистрирана с предмет изследователска и развойна дейност и 4.9 млн. лв. капитал. Като част от развойната дивизия на групата "Технофос" отговаря за валидиране и доразвиване на технологиите в мини и индустриални условия. Освен "Технофос" Ecophos има и производствено предприятие в града - "Алифос България" (преди "Декафос"), което е разположено на площадката на "Агрополихим", но на собствен парцел на компанията. Фабриката, която съществува от 2002 г., е една от двете производствени бази на белгийската група. Другата се намира в Холандия. Предприятието в Девня произвежда различни видове фосфати, които се използват във фуражната индустрия. За 2015 г. приходите от продажби на "Алифос България" са 16.5 млн. лв.
Източник: Капитал (01.09.2016)