Европейският торов лидер Borealis купи дял в "Неохим" Европейският лидер в производството на торове, австрийският Borealis, и бахрейнската банка First Energy Bank влязоха като акционери в българския торов завод "Неохим". На 21 декември смесеното им дружество Feboran купи дела на ливанската Karifert International Offshore в димитровградското дружество, съобщиха от виенската централа на компанията. Новият акционер плати за 20.3% от капитала на "Неохим" 34.7 млн. лв., или по 64.8 лв. средно за акция, показва справка при инвестиционния посредник "Райфайзен България", осъществил прехвърлянето. Сделката е важна по няколко причини. Първо, топ европейски производител рядко поглежда към България, дори през последните години повечето чужди инвеститори напускаха пазара. Сделката е значима и за българския капиталов пазар - далеч не всеки ден голям миноритарен пакет от местно дружество привлича външен купувач.* За "Неохим" новите инвеститори носят надежди, че благодарение на тях предприятието ще разшири каналите си за дистрибуция в чужбина. От изявленията на новите акционери става ясно, че те съзират потенциал за разрастване на вътрешния пазар, а местният производител е стратегически важен за укрепване на позициите им в региона. Borealis е компания с изградени позиции на европейския пазар на индустриални химикали и торове. През 2012 г. тя има продажби за 7.5 млрд. евро и нетна печалба от 480 млн. евро. Компанията се контролира от International Petroleum Investment Company (държавна компания от Абу Даби, която държи 64% от капитала) и австрийската OMV (която притежава останалите 36%). От своя страна арабското дружество държи 19.6% от OMV, която е най-голямата индустриална компания, листната на борсата във Виена, с годишни продажби от 42.65 млрд. евро според информацията на сайта й. За своите проекти в областта на производството практиката на Borealis е да създава партньорства, като такива има в Белгия, Бразилия, Обединените арабски емирства. Смесеното дружество Feboran с бахрейнската First Energy Bank бе оповестено на 23 декември и е сформирано за управлението на инвестицията в България. В него австрийската компания държи 40%, а бахрейнската - 60%. Банката е основана през 2008 г. с капитал от 2 млрд. долара, като се фокусира върху инвестиции в производствени мощности, транспортни съоръжения и химически заводи. Благодарение на вложенията си в нови мощности през тази година Borealis очаква обемът на произведените торове да се удвои и да достигне 5 млн. тона, е видно от презентация на корпоративния й сайт. Не става ясно дали в тази прогноза е включена и продукцията на димитровградския завод, който е един от двата завода за торове в България. Към деветмесечието на миналата година "Неохим" е продал на пазара продукция за 189 млн. лв., което е спад близо 12% спрямо същия период на миналата година. Мениджмънтът на "Неохим" изглежда оптимистично настроен за бъдещето на компанията с навлизането на новите инвеститори, макар все още да не са провеждани срещи с тях. Димитър Димитров, който е главен изпълнителен директор на дружеството, нарече Borealis "световна фирма, извоювала име в бранша" и изрази надежди, че тя ще помага за технологичното обновление и в пазарното разширяване на "Неохим". "Големи положителни промени веднага не могат да се очакват, защото в този бранш нещата се случват постепенно. Вземете пазарите, такива се отвоюват с години", коментира Димитров пред "Капитал Daily". Той посочи, че досега компанията не е била пряк конкурент на "Неохим". "Опитвали са се да продават торове в България и продават, но присъствието им на местния пазар е по-скоро инцидентно", добави главният изпълнителен директор на българската компания. Той каза още, че за изминалата година резултатите на "Неохим" са незадоволителни и предупреди, че дружеството ще приключи счетоводната година със загуба, която акционерите ще видят в отчета. "Това се дължеше на три основни фактора", обясни Димитров. "На първо място, по-дългият престой на мощностите, който се наложи заради ремонтните програми; на следващо място е проблемът с пропуснатите пазари, който се получи отново заради по-дългия престой, продължил повече от 4 месеца. Не последна като важност причина е и това, че цената на природния газ, който е основна суровина за нас, бе такава, че не ни позволява да продаваме извън България." Димитров изрази надежда, че ако миналата година за "Неохим" е преминала под знака на инвестициите в обновление, настоящата ще доведе до по-добра реализация на произведената продукция Навлизането на нови пазари има шанс да се случи, ако се съди по думите на Марку Корвенранта, изпълнителен вицепрезидент на базови химикали в Borealis, който е цитиран в съобщението за сделката по придобиване на 20.3% от "Неохим". Той казва, че Borealis ще разпространява част от продукцията на "Неохим" чрез своята дистрибуторска мрежа. Според представител на бранша навлизането на стратегическия инвеститор едва ли ще промени в голяма степен пазарната структура на местна почва. Причините са няколко. Първо, чуждата компания влиза с много малък дял, като това не дава голяма гъвкавост на новия съсобственик. От друга страна, всички торови предприятия, произвеждащи амониев нитрат, са еднакво зависими от цената на газа и по-големи притеснения за българските производители предизвиква агресивният внос на продукти от страни с ниски разходи за газ. Според Васил Алексендров, изпълнителен директор и съсобственик в "Агрополихим", целта на сделката е по-скоро да се увеличат възможностите на Borealis за продажби на амониев нитрат на Балканите и в Европа. През миналата година австрийската компания закупи най-големия производител на амониев нитрат във Франция GPN SA, като навлизането в "Неохим" най-вероятно е част от стратегията на дружеството да разшири още повече възможностите си при този продукт. От Borealis потвърдиха това, като казаха пред "Капитал Daily", че джойнт венчърът ще им даде достъп до допълнителни производствени обеми, които да реализират на пазара в България и региона. От компанията посочват, че държат лидерска позиция при торовете за Централна и Източна Европа и стратегическата цел им е да я запазят. Прогнозата на Borealis е, че пазарът в региона има потенциал да расте с по 3% годишно. Чуждите инвеститори не отговориха конкретно на въпроса дали са заинтересувани и от други придобивки в сектора, като заявиха, че непрестанно се разглеждат възможности, които отговарят на бизнес стратегията им. На този етап не се обсъжда увеличаване на дела им в "Неохим", но "това не може да бъде изключено като възможност", заявиха още от Borealis. В качеството им на голям акционер те ще имат възможност да номинират двама свои представители в управителния борд на димитровградското дружество, но посочват, че няма да се месят в оперативната работа на "Неохим", която по думите им заслужава адмирации. Навлизането на новите стратегически инвеститори и ангажиментите, които поемат с изказванията си, се отразиха позитивно и върху инвеститорите на Българската фондова борса. В първия ден на търговия след коледно-новогодишните празници книжата на "Неохим" поскъпнаха с почти 7% до 56.3 лв. средно за лот. Пазарът реагира положително и на факта, че новият голям акционер плати премия от 35% над пазарната цена на книжата от деня преди прехвърлянето. На база на австрийската покупка пазарната капитализация на дружеството е 172 млн. лв.
Източник: Капитал (06.01.2014)

Petroceltic ще инвестира 4 млн. долара в България тази година Ирландската компания за проучване и добив на нефт и газ Petroceltic International, която през есента на 2012 г. купи работещата в България Melrose Resources, ще инвестира 4 млн. долара в страната през тази година. Това стана ясно от обявената прогноза и програма за капиталови разходи през 2014 г. В резултат на сделката дружеството получи правата за проучване и добив на газ в блок "Галата" в черноморския шелф. Сумата за тази година включва 2 млн. долара за проучвания и още толкова за разработка на находищата. Сделката с Melrose приключи през есента на 2012 г. и беше на стойност 210 млн. долара. Така в момента Petroceltic има проекти за проучване, разработване и добив в няколко страни, като основните й активи са в Алжир, Египет и България. Според отчета й за първата половина на 2013 г. приходите й са нараснали значително след придобиването на Melrose - до 103.7 млн. долара от 300 хил. долара за същия период на предходната година. Основната причина за това са приходите от производството в Египет (60.2 млн. долара) и България (43.1 млн. долара). През миналата година компанията е инвестирала 49 млн. долара у нас, по-голямата част от които през първата половина на годината. През септември компанията свърза втори сондаж в находището "Калиакра" към помпените си инсталации. Тогава беше обявено, че очакванията са оттам да се произвеждат 340 хил. куб. м газ дневно, с което общият добив може да достигне 850 хил. куб. м. След приключването на този проект не се планират други съществени инвестиции в България до 2015 г., когато се очаква да завърши разработването на "Каварна изток", се посочва в програмата на дружеството. Находището "Галата" е открито през 1993 г., а добивът започва през 2004 г. В резултат на последващите проучвания са открити запаси в находищата "Калиакра" и "Каварна", където в момента дружеството добива газ. Броени месеци преди сделката с Petroceltic българското дружество на Melrose получи шестгодишна концесия за добив на природен газ от находището "Каварна-изток". Разочароващи се оказаха резултатите в блок "Камчия", които приключиха през пролетта на 2013 г. Преди Melrose добиваше газ и от находище "Галата", което предстои да бъде превърнато в хранилище. Добиваният край Варна газ покрива около 15% от потреблението в страната, като Petroceltic на практика е най-големият производител на синьо гориво в страната и основна алтернатива на вносния руски газ. По-голямата част от газа се продава на "Булгаргаз", но компанията има също договор за доставка и на торовия завод "Агрополихим". За тази година Petroceltic има осигурени договори за продажба на цялото добито количество на двете компании. Очакваната цена на доставка е около 8.50 долара за 1000 куб. фута, което е близко до цената от 8.40 долара през миналата година, се посочва в прогнозата за 2014 г. Междувременно стана ясно, че "Мелроуз рисорсиз България", както се казваше местното дружество на Melrose Resources, вече носи името на новия си собственик Petroceltic. В края на декември компанията е сменила името си на "Петрокелтик България", показва справка в Търговския регистър. Няма промени в управлението на дружеството. От междинния отчет на ирландския собственик се разбира още, че през април миналата година Petroceltic е договорила кредит за 500 млн. долара от HSBC, Международната финансова корпорация, Standard Chartered Bank, Nedbank и N.B.S.A., като средствата ще бъдат използвани за проектите й в Алжир, Египет и България. Заемът е обезпечен със залог върху дяловете на компанията в дружествата в няколко страни, включително и България.
Източник: Капитал (09.01.2014)

“40 години растеж“ На 24 януари Агрополихим ще празнува 40 годишнината от своето създаване.
Източник: Фирмена информация (23.01.2014)

Напред към национализацията на "Химко" и "Ремотекс" Плановете на правителството за национализация на закъсали и фалирали частни предприятия добиха още по-конкретни очертания, след като в четвъртък икономическият министър Драгомир Стойнев определи края на февруари като срок за финализиране на сделката за "Химко", а Българският енергиен холдинг (БЕХ) обяви, че търси оценител за "Ремотекс - Раднево". Новината за предстоящото одържавяване на торовия завод беше съобщена на форум за реиндустриализацията на българската икономика и само ден след като възраждането на индустрията беше поставено като цел на европейско ниво. Но тълкуването на сегашното правителство за реиндустриализация значително се разминава с това на бизнеса и пазарната логика. Вместо да създава условия за нови частни стопански субекти, управляващите харчат милиони за съживяване на фирми, които дори частни собственици не са успели да развият. Стойнев каза още, че правителството има и други "революционни идеи", които предстои да се обявят. До края на февруари държавата трябва да придобие "Химко" (в несъстоятелност), а цената на сделката ще е около 50 млн. лв., съобщи министърът. От изказването му обаче не стана ясно как ще бъдат разпределени тези пари. Преди десетина дена депутатът от ГЕРБ Тотю Младенов изпрати отворено писмо до медиите, в което попита вярно ли е, че с 35 млн. лв от обещаните 50 млн. лв. държавата ще плати ТЕЦ-а на завода, който е свързан с Христо Ковачки. Това е много вероятно, тъй като без ТЕЦ-а предприятието на практика не може да работи. Ковачки освен това контролира и други свързани с производството на "Химко" съоръжения като електроснабдяването и водоочистващата инсталация. Не е ясна и схемата. "Химко" е в несъстоятелност. Причината - 85 млн. лв. са задължения на "Химко" по последни данни. Синдик се разпорежда с активите на дружеството. Така БЕХ трябва да изчака търг за разпродажба на имуществото (ако е ясно че ще е февруари, защо само министърът го знае, а не и потенциални други купувачи). Покупката на акции е безпредметна, защото това няма да поднови дейността на дружеството. Стойнев е категоричен, че заводът има бъдеще. "Виждаме, че това предприятие е необходимо и че ще бъде печелившо, защото пазар има", каза той, без да уточнява как са направени оценките. Единственият известен засега анализ е разработен от бившия директор на завода Кирил Петков и екип експерти към септември 2012 г., според който икономически целесъобразно е да се възстановят 22% от производството (т.нар. нова инсталация от 1983 г.). Според фирми от сектора обаче няма икономическа логика зад съживяването на "Химко". Преди време изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров коментира, че при сегашните цени на газа предприятието ще работи при загуба от 200 долара на тон продукция. Въпреки това идеята за възстановяването на производството във Враца отново беше защитено от Кирил Петков на срещата в четвъртък. Според него атаките срещу проекта идвали от две посоки - от т.нар. скрападжийски бизнес (който имал интерес към скрапа на площадката на "Химко") и от конкуренцията. Петков съобщи и интересни детайли от подготвяната сделка, като уточни, че е консултант на областния управител във Враца. По думите му обявеният рестарт чрез специализирано предприятие на БЕХ е само първата стъпка. "Свежите пари за ремонтно-възстановителни работи и за развитие на "Химко" ще дойдат на основата на публично-частно партньорство, т.е. привличане на стратегически инвеститор, партньор или съакционер", каза той. Според него кандидати стратегически инвеститори има и икономическото министерство води преговори с тях. В същото време одържавяването на "Ремотекс - Раднево", което работи основно за "Мини Марица-изток", вероятно ще се забави. Първоначалните планове бяха предприятието да стане собственост на БЕХ до края на януари. В четвъртък обаче енергийният холдинг обяви, че предприема "действия по изготвяне на обективна оценка на предприятието" заради значителните разминавания между очакванията на купувач и продавач. "Оценката ще бъде изготвена от независим изпълнител след провеждане на процедура, а резултатите от нея ще бъдат използвани като отправна точка за преговорите със собствениците на компанията", съобщиха от БЕХ. Срокът за оферти в обявата е кратък - до 6 февруари. Не е изключено и държавата да се откаже от сделката - вариант, за който има всички индикации, че сегашният собственик предпочита, ако се съди по исканата цена (тя не е обявявана публично, но слуховете са за десетки милиони). Това се разбра от изказването на икономическия министър, който уточни, че правителството ще прецени кое предприятие му е нужно и дали може да го придобие. "Това не може да стане на всяка една цена, както в момента ни извиват ръцете", каза Стойнев. Полученото от оценителите число обаче би трябвало с нищо да не задължава частните собственици на "Ремотекс - Раднево". Те теоретично могат да откажат да се продадат, но държавата може да ги накаже, като спре да дава поръчки.
Източник: Капитал (24.01.2014)

Развитието на българската индустрия ще върви в две посоки - създаване на нови мощности и възстановяване на стари производства там, където това е по-ефективно. Това обяви в петък премиерът Пламен Орешарски. Реиндустриализацията е приоритет не само на България, но и на целия ЕС. Под номер 1 сред задачите я постави еврокомисарят Антонио Таяни. Каква е картината у нас - държавата е на път да си вземе "Химко" до месец. Започва и процедура за "Ремотекс". В някои региони на страната се разширяват производствата и се откриват нови. В други обаче няма признаци за съживяване на индустрията. Държавата ще извади около 50 млн. лв. от хазната за "Химко". Това ще стане чрез Българския енергиен холдинг, но вероятно около 95% от инвестицията след месец ще се върне отново в хазната под формата на съдебнопризнати вземания на кредиторите на "Химко" - "Булгаргаз", НЕК и НАП. Останалата част ще трябва да поеме стратегически инвеститор. Предполага се, че след сделката в завода ще влезе руска компания, която ще осигури доставка на евтин природен газ за дружеството. Запознати с преговорите пък твърдят, че всъщност има интерес и от украинци, както и от араби. Бивши химици вече изтупват дипломите си от прахоляка и нямат търпение да си подадат документите за работа в дружеството. Сред тях е дългогодишният и най-успешен директор на "Химко" доц. д-р инж. Кирил Петков, който от спирането на завода през 2002 г. досега с екип от 20 специалисти е изготвил 6 анализа за състоянието му и възможностите за възобновяване на производството. С най-актуалния той ще запознае министър Драгомир Стойнев, с когото има среща след дни. Според Кирил Петков две са ключовите условия за успех на проекта за нов живот на "Химко". Първото - до март 2014 г. да стартира ремонтът и подготовката за пуск на 5-та амонячна и 7-ма карбамидна инсталации. Второто е, че още от първия ден на неговата реализация трябва да участват членовете на експертния му екип, които са доказани специалисти и ръководители на завода. Разчетите на екипа му сочат, че "Химко" може да заработи след десетина месеца с капацитет 22%. Това означава годишно производство на 105 х.т амоняк и 170 х.т карбамид. Разкриването на около 550 нови работни места е сред основните ползи от рестарта на "Химко". За техническо, транспортно, търговско и друго обслужване на завода ще бъдат наети още 350-500 човека. Не е без значение и това, че фермерите ни ще получават навреме и на по-приемлива цена най-ефективния азотен тор - карбамид, който е със съдържание на азот 46,3%. Кирил Петков е категоричен, че инсталациите, които ще се извадят от фризера, нито са стари и корозирали, нито са ограбени. Тяхното техническо равнище и в следващите 15 г. ще бъде конкурентоспособно на 90% от действащите в Европа инсталации. Има откраднати кабели и електрически съоръжения. По изчисления на експертите, за да бъдат пуснати в действие съоръженията, ще са нужни около 10 млн. евро. Всички вложени средства ще се върнат за 3 години. Кирил Петков опровергава твърденията, че "Химко" е спрял заради високите цени на природния газ и че по същата причина възстановяването му ще е губеща кауза. "При производството на азотни торове около 75-80% от разходите са енергийните. Общите енергийни разходи за производство на тон амоняк в "Агрополихим"-Девня и в "Неохим"-Димитровград са с около 10% по-високи от тези на 5-та амонячна инсталация в "Химко", твърди Петков. Разчетите му показват, че при сегашните цени на природния газ и карбамида на българския пазар, заводът ще може да работи с между 5 и 10% печалба. Враца се плаши от обгазяване Съживяването на завода обаче не се приема еднозначно от врачани. Някои са притеснени, че градът отново ще бъде подложен на газови атаки. Гневни родители питат по форумите защо никой не ги е питал искат ли да се пусне "Химко", който ще трови децата им. Има съмнения дали инсталациите, които са на трупчета повече от 10 г., отговарят на европейските екологични норми. Предлага се и референдум с въпрос да го има ли торовия завод. Кирил Петков обаче няма притеснения за обгазяване на Враца. Според директивите на ЕС парниковите газове при производството на амоняк, за които не се плаща такса през 2013-2014 г., са 1619 кг/тон. За 5-а амонячна инсталация в "Химко" те са 1626 кг/тон, докато през 2012 г. за инсталациите на "Неохим" те са 2300 кг/тон и в "Агрополихим" - 2100 кг/тон. Само в 6 нови инсталации от общо 57 в ЕС е постигнато изискването от 1619 кг/тон. Емисиите на амоняк и карбамиден прах в атмосферата от прилинг-кулата и на амоняк и карбамид във водите на 7-а карбамидна линия пък са почти 2 пъти по-малки от нормата за допустими емисии в страната. "След ремонтно-възстановителни работи инсталациите ще отговарят на всички изисквания за безопасност и няма да застрашават здравето и живота на хората", категоричен е Петков. Турски инвеститор се разширява в Стара Загора Фабриката за производство на тубички от алуминиево фолио за козметиката и медицината "Перфектюп Пакеджинг БГ" в Стара Загора планира мащабно разширявяне на производството. Това е уверил генералният директор на компанията "Перфектюп" за Турция и България Гьонгьор Йозсезикли на среща със старозагорския областен управител Живка Аладжова. Амбицията на турския инвеститор била фабриката в Града на липите да стане втората по големина в Европа. В 6-те фабрики на "Перфектюп" в Турция в момента работели около 1500 човека, а самият холдинг бил на трето място в Европа по производство на тубички. Турският холдинг "Перфектюп" стъпи в Стара Загора преди малко повече от година, като инвестира в новите мощности над 10 млн. лв. В момента в старозагорската фабрика работят около 60 души, които щели да се увеличат многократно след разширяване на производството. Русе става център за автокомпоненти В Русе инвеститорите залагат на нови производства. Последният новооткрит завод е разположен в индустриалния парк на дунавския град. Там "Балканцинк" АД ще извършва горещо поцинковане и изработка на метални изделия. Инвестицията, която е в размер на 4,5 млн. евро, откри 30 работни места. Производствената си дейност разшири френският завод "Монтюпе". 300 нови работни места се разкриват в предприятието за автомобилни части, с което заводът осигурява работа на 1000 души. Чрез новото хале с площ от 10 хил. кв. метра компанията увеличи с 50% производствените си мощности през 2013 г. Заводът в Русе произвежда алуминиеви компоненти за двигатели за Audi, BMW, Ford, Volvo и Peugeot. Продукцията се изнася за Великобритания, Германия, Швеция, Унгария, Румъния и Турция. С третото ново хале инвестицията на компанията у нас надхвърля 100 млн. евро. Свое предприятие изгражда и немската компания "Витте аутомотив". На първия етап от проекта се предвижда разкриване на 500 работни места, а оборотът на дружеството се очаква да надмине 70 млн. евро. 45% от продукцията на дружеството е за един от най-мощните автомобилни концерни в Европа - "Фолксваген груп". Само ишлемета в Добрич Изключително свита е реалната икономика в Добрич и региона, показа проверка на "Стандарт". Бизнесът е съсредоточен основно в сферата на търговията и услугите. Другите два основни отрасъла са селско стопанство и туризъм. В момента основните действащи производства са шивашки и обущарски фирми, които работят на ишлеме. От Бюрото по труда заявиха, че при тях целогодишно от различни фирми в региона се обявяват свободни работни места за работници в обущарския или шивашкия бранш. Регионалният координатор на КНСБ Гинка Василева заяви, че фирмите в момента имат работа и изпълняват поръчки за пролетно-летни колекции. "При тях обикновено текучеството и съкращаването е през март-април, когато работата намалее", казва Василева. Основно в региона се изработват облекло и обувки за страни от Западна Европа. Режат завод в Разград за скрап Две трети от цеховете на машиностроителния завод "Дружба" в Разград ще бъдат затворени и нарязани за скрап. Предприятието, което от десетилетия изработваше части за автомобили, се задъхва от липса на поръчки. Според последните планове на фирменото ръководство ще остане да работи единствено цехът за бутала, който има контракти. Останалите излизат от строя завинаги. Предстои повече от 100 души да загубят работните си места. Всеки ден между 5 и 10 души получават предложение за прекратяване на трудовите договори. Дългогодишният изпълнителен директор на завода Иван Боляров е сдал поста преди месеци. Натовареният с управлението мениджър, командирован в Разград от столицата, засега не отговаря на въпроси. ВМЗ връща на работа съкратени оръжейници От началото на следващата седмица ВМЗ- Сопот ще започне да наема нови работници, съобщиха от ръководството на предприятието. По думите на директора инж. Иван Стоенчев предимство ще имат съкратените миналата година. Заводът има нужда от още работници заради сключените нови договори. Близо 1000 души бяха съкратени или напуснаха принудително предприятието миналата година. В момента персоналът наброява около 2100 души. Сега ВМЗ-Сопот има доста работа, затова определени цехове минават на двусменен режим. Заводът работи по голяма поръчка, за която неофициалната информация е, че е за Северна Америка. Финансовото положение на завода е добро, няма нито ден забавяне при плащането на заплатите. Изплащат се дори и част от борчовете, като предимството имат неотложните, а останалите са разсрочени чрез удобни за двете страни погасителни планове. Според Иван Стоенчев перспективите пред ВМЗ са добри, тъй като пазарите, за които се работи в момента, са международни. Канадци ще добиват цинк в Кърджали През юни 2014 канадската фирма SNC Lavalin започва строителството на новия цинков завод в Кърджали, на мястото на фалиралия ОЦК. Надеждите са новото производство да започне в края на 2014-а или началото на 2015-а. Цеховете "Елекролитен" и "Пържилен" ще бъдат изградени наново с нова модерна технология, закупено е и ново оборудване, което в момента е на склад в "Кремиковци". Канадската компания SNC Lavalin, спечелила конкурса за изграждане на новото цинково производство, е представител на холдинга "Блумбърг", обяви депутатът от БСП Милко Багдасаров. Тя е най-голямата компания за инженеринг и строителство в Канада, специализирана в областта на металургията и добивната промишленост. Очаква се да бъдат наети местни фирми за строителството на завода. Прогнозите са, че в новото цинково производство да бъдат разкрити около 250 работни места.
Източник: Класа (27.01.2014)

Агрополихим АД и Афер България ЕООД променят графичния дизайн на търговските си марки.
Източник: Фирмена информация (27.01.2014)

Нов завод за 25.5 млн. лв. ще заработи в Девня Нов завод за производство на промишлени газове ще започне работа до есента в Девня. Проектът е на "СОЛ България" (част от италианската група SOL), а самата мощност ще бъде разположена на площадката на "Агрополихим". За инвестицията си от 25.5 млн. лв. в четвъртък компанията получи сертификат клас А по Закона за насърчаване на инвестициите. Инсталацията в Девня ще произвежда кислород, азот и аргон. Освен че ще обслужва индустриалния си партньор "Агрополихим" и други клиенти в България, предприятието ще изнася газове също за Румъния и Турция, каза главният изпълнителен директор и президент на групата SOL Алдо Фумагали. "За наше щастие тези газове се използват в много области", уточни той. Някои от тях (кислород, азот и райски газ) имат широко приложение за медицински цели и в момента компанията снабдява над 100 клиники и болници в България. Техническите газове се употребяват и в хранително-вкусовата промишленост за дълбоко замразяване на хранителни продукти като плодове и риба. В сферата на екологията кислородът се използва за пречистване на замърсени води. Газовете имат голямо приложение и в металургията, най-вече в стоманодобива, обясни Фумагали. По думите на икономическия министър Драгомир Стойнев с проекта компанията ще разшири производството си в страната и България ще се превърне в хъб за износ на продукция към съседните страни. "За нас България е много важен пазар, на който да дойдат нашите стоки, но също така и производствен център за този регион", добави италианският посланик в страната Марко Контичели. Проектът в Девня е финансиран със собствени средства на компанията и с кредит от Уникредит Булбанк. Заводът ще е готов през втората половина на 2014 г., като очакванията са да започне работа през септември или октомври. "За да се реализира такъв производствен обектq по принцип трябват около две години, ние вече от година работим по него", уточни Фумагали. По думите му компанията има отлични сътрудници в страната, като в момента за "СОЛ България" работят 30 души. С приключването на новия проект броят на работниците ще нарасне с още 10. Италианската група работи в България от 1999 г. Има един производствен обект в София и инсталации за пълнене на бутилки в Пловдив и Бургас. Промишлените газове, които ще се произвеждат в новия завод в Девня, досега са били внасяни от Македония, където SOL също има инсталации. Договорът за партньорство с "Агрополихим" беше подписан в края на 2011 г. Първоначално се планираше заводът да заработи през втората половина на 2013 г. С инвестиционния проект на SOL торовият завод ще прехвърли на външен изпълнител част от дейностите, свързани с преработката на газове за собствена нужда, което ще намали разходите му по това перо с 10-15%. В България работи и дъщерно дружество на френската Air Liquide, което има инсталации в Перник и Пирдоп за производство на промишлени газове чрез разделяне на въздуха. В края на 2011 г. "Ер ликид България" подписа 15-годишен договор с медодобивната компания "Аурубис" за увеличаване на доставките на газообразен кислород с 350 тона от 800 тона на ден. За целта компанията трябваше да инвестира 10 млн. евро за разширяване на производството в Пирдоп. Споразумението беше част от инвестиционната програма "Аурубис България 2014" за опазване на околната среда и повишаване на производителността. Приходите на "Ер Ликид България" за 2012 г. са 37 млн. лв., а печалбата - 1.75 млн. лв.
Източник: Капитал (07.02.2014)

Торовите заводи без алтернатива "В България никой няма запаси от газ. Затова спре ли кранчето за доставки през Украйна, спираме работа и ние", коментира изпълнителният директор на "Неохим" инж. Васил Грънчаров. По думите му има реална възможност да се повтори ситуацията от януари 2009 г. При необходими около 50 хил. кубика на час тогава бяхме останали с доставки по 3000, които стигаха само колкото да не замръзнат инсталациите. Без руския газ спира не само "Агрополихим", но и цялата държава, потвърди изпълнителният директор инж. Христо Петров. През зимните месеци до 15 април е пикът в работата на завода, който прави най-добрата си реализация за предсеитбено наторяване и подхранване на културите. "Получихме няколко запитвания от членове дали имаме данни за евентуални проблеми с доставките на газ", заяви пред "Стандарт" председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов. Заводите са получили отговор, че засега такива данни няма и експертите не съобщават за подобни рискове. Лично Стаменов обаче изпитва определени притеснения за бъдещата ситуация.
Източник: Стандарт (05.03.2014)

Активите на фалиралия "Химко" излизат на търг Всички активи на фалиралия химически завод "Химко" - Враца, се предлагат на търг от синдика на предприятието. Земята, сградите и оборудването са обявени за продажба в пакет, а срокът за подаване на оферти е съвсем кратък - до 19 март, става ясно от обява на синдика, публикувана по задължение в сайта на икономическото министерство. Така потенциалните кандидати (доколкото има такива) на практика разполагат с две седмици, за да разгледат завода, да вземат решение дали да участват и да внесат близо 3 млн. лв. като депозит. Краткият срок и липсата на маркетинг подкрепят очакването държавата да национализира предприятието. Икономическият министър Драгомир Стойнев обеща да купи фалиралия завод още преди няколко месеца, сега просто се задвижва процедурата. Той дори определи края на февруари като срок за финализиране на сделката. Явно темпото върви малко по-бавно от първоначалния план. Синдикът Росица Томова отказа коментар. Продажбата ще стане чрез търг с тайно наддаване, за което има определение на окръжния съд във Враца от 25 февруари. Началната цена за целия пакет е 28.6 млн. лв. В него влизат земи (самата производствена площадка, депото за отпадъци и др.), около 140 сгради, инфраструктура, производствени съоръжения (които формират основната част от цената - близо 16 млн. лв.), дълъг списък с оборудване и машини, както и транспортни средства и обзавеждане. Кандидатите трябва да внесат 10% от началната цена като депозит за участие до края на работния ден на 17 март. За целта е открита сметка в Корпоративна търговска банка. Експертната оценка на активите обаче не дава представа каква част от тях реално могат да се използват. Според изготвения преди две години от бившия директор на завода Кирил Петков и екип експерти анализ на възможностите за възстановяване на "Химко" врачанският завод може да работи с около четвърт от капацитета си. Става дума за т.нар. нова седма линия, която е инсталирана през 1983 г. и според специалистите има ресурс да работи още 15 години. При обявяването на идеята за национализация обаче изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров коментира, че значителните инвестиции, които трябва да се направят във възстановяване на производството (най-малко 15 млн. лв.), и огромните дългове на предприятието (около 85 млн. лв. по последни оценки) правят начинанието безсмислено. Още повече че свързаните с производството активи като пречиствателната станция, ТЕЦ-а, склада на пристанище Варна и т.н. вече не са собственост на "Химко". Въпреки това възраждането на бившия соцгигант се оказа една от основните идеи на правителството за реиндустриализация на икономиката. Още в началото на декември Драгомир Стойнев обяви, че държавата ще осигури 50 млн. лв. за възстановяване на производството в "Химко". Тъй като директно държавно участие в подобна сделка би довело до санкция от Брюксел, това трябваше да стане чрез "Български енергиен холдинг" (БЕХ) (който всъщност е 100% държавно дружество). По-късно се появиха съобщения за интерес от страна на неназован чуждестранен инвеститор, който освен всичко друго имал достъп и до евтин природен газ (основната суровина за производството на урея). Това обаче повдига основателния въпрос защо държавата не остави директно инвеститора да си купи завода и дали национализацията не се прави, за да се облагодетелства после друг. В средата на януари бившият социален министър и депутат от ГЕРБ Тотю Младенов отправи питане чрез медиите дали е вярно, че 35 млн. лв. от обещаните 50 млн. лв. ще отидат за закупуване на ТЕЦ-а, който е собственост на свързана с Христо Ковачки фирма. Отговор от правителството така и не последва. Възможно е сделката да стане през новосъздадената инвестиционна компания на БЕХ - "Енергийна инвестиционна компания" ЕАД, с предмет на дейност "Инвестиционна дейност, разработване и внедряване на нови технологии, сделки с интелектуална собственост, управление на активи, предприемачество и др.". Дружеството е регистрирано с капитал 50 хил. лв. На въпрос на "Капитал Daily" дали планират да участват в търга за торовия завод директно или чрез дъщерното си дружество от БЕХ отговориха: "Български енергиен холдинг" е в процес на технически и икономически анализ относно възможностите за целесъобразността на възстановяване производствената дейност на "Химко", град Враца." Така силно задлъжнялата държавна енергетика ще трябва спешно да осигури почти 30 млн. лв. за покупката на активи, които може и никога да не тръгнат. Малко успокоение е, че част от тях ще се върнат в дружества от системата, защото "Булгаргаз" и НЕК са най-големите кредитори на "Химко", макар и необезпечени. За здравето на холдинга обаче щеше да е по-полезно да получи свеж ресурс, без да купува нищо. А да се намери частен инвеститор с конкретен бизнес план как да развие площадката. Най-малкото може да се изчака да се види дали на първия търг ще има интерес, тъй като на втория цената дори ще падне с 20%. Но бързането, липсата на маркетинг и заявката на министъра показват, че планът е друг.
Източник: Капитал (06.03.2014)

Aгрополихим изпълнява проект “На път” по програма на ЕС "АГРОПОЛИХИМ" АД заедно със своята собствена фирма за ремонт и поддръжка на съоръженията, инсталациите и машините "РИМАКЕМ" ЕООД са одобрени по Европейска схема за безвъзмездна финансова помощ. "АГРОПОЛИХИМ" АД е участник по проект „На път“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси". Целта на проекта е насърчаване на географската мобилност на работниците и служители на двете фирми чрез предоставяне на организиран транспорт "от" и "до" работното място и осигуряване на предпоставки за запазване на заетостта на лицата. Общата стойност на проекта възлиза на 281 086.40 лв. и се осъществява с финансовата подкрепа на ОП РЧР, съфинансирана от Европейския социален фонд.
Източник: Фирмена информация (10.03.2014)

Управляващите подготвят почвата за покупката на "Химко" от държавата Броени дни след неуспешния първи търг за активите на "Химко" (в несъстоятелност) управляващите започнаха да подготвят обществото за предстоящото участие на държавата чрез някое от енергийните й дружества в следващата процедура за химическия завод. Още в петък депутатът и заместник-председател на управляващата БСП Янаки Стоилов съобщи във Враца, че партията му подкрепя участието на държавата във втория търг чрез специално създадената "Енергийна инвестиционна компания" към "Български енергиен холдинг" (БЕХ). Изпълнителният директор на холдинга Иван Йончев потвърди, че една от целите на новосъздаденото дъщерно дружество е евентуалното придобиване на активите на фалиралия завод. Всичко това става в момент, когато енергийната система е застрашена от фалит на Националната електрическа компания (НЕК). Нито един кандидат не се яви на първия търг, който се проведе миналата сряда при начална цена от 28.6 млн. лв. за всички земи, сгради, оборудване и т.н. Това стана въпреки обявените от икономическия министър Драгомир Стойнев намерения БЕХ да похарчи 50 млн. лв. за възстановяването на "Химко", първата стъпка от което трябваше да бъде придобиването на активите. В началото на тази година държавният холдинг създаде и специално инвестиционно дружество. Очакванията бяха то да бъде директният участник в наддаването, въпреки че амбициите на ръководството по принцип са то да участва в доста по-мащабните регионални проекти. В първата процедура обаче не се включи нито БЕХ, нито дъщерното му дружество, въпреки че ръководството на холдинга е имало ясни инструкции да подаде оферта. Няколко са причините за отлагането, става ясно от интервюто на Йончев. "Не се явихме, защото първоначалните ни очаквания за цената не се оправдаха от тръжното предложение", казва той пред "24 часа". Оценката е направена от независими експерти, но тя не дава реална представа за рентабилността на евентуално бъдещо производство. Нещо повече - при втората процедура първоначалната цена ще падне с 20% (22.9 млн. лв.). Другата причина според Йончев е, че и досега холдингът не е приключил икономическия и техническия анализ на "Химко". Не са ясни и перспективите за продажба на продукцията. Идеята на правителството беше да се възстанови производството на карбамид, което е около четвърт от общия капацитет на завода. Карбамидното производство е най-новата инсталация в предприятието (от 1983 г.) и специалисти твърдят, че може да работи още 15 години. На друго мнение са хората от сектора. Преди време изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров изчисли, че при сегашната цена на природния газ "Химко" ще произвежда карбамид при 200 долара загуба на тон продукция. Ако се съди от изказването на Йончев, ръководството на БЕХ вижда логика в това държавно енергийно дружество да купи химическия завод. Според него това би осигурило "синергия между производството на карбамид и основната необходимост от ток и газ, които правят 80% от стойността на този продукт" (природният газ е основна суровина за торовото производство). Това е и причината най-големите кредитори на фалиралия завод да са именно дружества на БЕХ - НЕК и "Булгаргаз". Общите дългове на "Химко" по последна оценка са около 85 млн. лв. Подкрепа за покупката правителството получи и по политическа линия. При посещение във Враца в края на миналата седмица Янаки Стоилов посочи, че от БСП настояват и поддържат държавата да участва в следващия търг за придобиване на активите на "Химко", като това трябва да стане чрез специално създаденото дружество "Енергийна инвестиционна компания" към БЕХ. Според него при намалена с 20% цена компанията може да придобие остатъчните активи на химическия завод, а след това да предприеме следващите стъпки за въвеждане в експлоатация. Засега синдикът на "Химко" Росица Томова не е открила нова процедура за продажба на активите на "Химко". Минималният срок от обявяването на търга до самото отваряне на офертите е 14 дни.
Източник: Капитал (25.03.2014)

Филип Ромбаут: Отиват си тези, които са насочени към българския пазар Изпълнителният директор на "Агрополихим" пред "Капитал": Има ли според вас отлив на чуждестранни инвеститори, на чието място влизат български? - Има такива примери, да. Един такъв е "Пикадили", в "Каменица" също имаше идея да влязат българи, но не се случи. Едно от обясненията е, че когато влязат тук, фирмите влизат като участници в сделка, от която българският пазар е само част. И когато видят, че пазарът е толкова малък и няма смисъл, излизат. Друг фактор е демографията и смаляването на покупателната способност. Никой не очакваше покупателната способност в абсолютен обем да падне така рязко. България в момента по покупателна способност се сравнява с Антверпен. Това е един средно голям град. Но за сметка на това с големи предизвикателства, повече територия, но малко потребление. Като цяло си отиват компании, които не са експортно ориентирани, а са насочени предимно към вътрешния пазар. Има излизащи компании, но има и влизащи - експортно ориентирани. Например компаниите в автомобилния сектор. Има такива, които продават, но те са единици. Също така не е задължително българските управители да са по-лоши, има доста примери, в които не са. Говори ли това за влошаване на средата за правене на бизнес? - Бизнес средата се подобрява сега, ако питате мен, по доста критерии. Хората от управлението за първи път ни питат къде са проблемите ни и се стараят да ни помогнат. Това не се е случвало досега. Ние имаме инвестиции тук и винаги е трябвало да чакаме дълго време, за да стане каквото и да било. Сега усещаме подкрепа. Това правителство иска да слуша и да прави нещо. Например Даниела Бобева е лидерът на това движение. Да, имаше протести и твърдения, че правителството е нестабилно, но след година то е още тук, следователно не е толкова нестабилно. Това, което е важно за инвеститорите, е електрическата енергия. Всеки, който влиза, иска да знае каква ще е цената на тока след 5 години. И това е проблем в България от доста време насам, той не е свързан с това правителство. Дебатът за ЕРП-тата трябваше да стане преди 5-6 години, когато се приемаха промените за зелената енергия. Електроцентралите сега работят на 30% и захранват целите ни нужди. Тогава защо се налага да наливаме толкова пари в системата и говорим за неща като "Белене" и т.н. Има достатъчно ток, нека да харчим парите където е по-важно, като например образование. А доколко влияе политическото говорене за национализация и забрани за чужденци? - Аз съм тук толкова години и това за мен е ала-бала. Всичко зависи от това кой говори. Ако това идва от Пламен Орешарски, тогава да - би било притеснително. Но той не говори такива глупости. Що се отнася до министъра на икономиката, който иска да реиндустриализира компании, към които няма никакъв интерес - казах вече, да се види кой говори. Има Орешарски, има други. Аз не се притеснявам - има неща, които могат да се правят, и такива, които не. Ако спазваш законите, не се притеснявам. И посолствата правят разлика между това кой говори. А що се отнася до дебата за земята и продажбата на чужденци - ограниченията не са толкова лоша идея, тя е обсъждана и в други държави. Мен ме дразни начинът, по който се води този дебат. Ако ще има ограничения, нека да са за тези, които не обработват земята, а не за националността им. Кое е по-добре, българска групировка да купи огромни масиви земя и да изнудва фермерите за голяма рента? Или някой англичанин или украинец да реши да дойде тук да отглежда неща на 100 декара? Това е единственият пример за такова говорене заедно с ЕРП-тата. Ако някой иска да дойде и да прави завод, този дебат няма да му повлияе, освен ако не е свързан с тези сфери. Къде да инвестират? Ако искат да дойдат на Балканите, няма да инвестират в Гърция сега, Македония и Сърбия не са в ЕС, двата им избора са България или Румъния и винаги са били. Аз не чувствам, че чуждите инвеститори не са добре дошли. Където сме ние, хората искат всякакви инвеститори, все едно дали са чужди или български. Проблемът е да накараш някой да затвори завод в Западна Европа и да отвори тук. Навсякъде има популизъм. Т.е. според вас икономиката върви добре? - Растежът тази година ще е 1-2%, което е добре. Има стабилност във валутата. Електронното правителство се движи, бавно наистина. Да, има неща, които бих променил радикално тук, но те са от поне 15 години. Сега съм много по-спокоен, отколкото преди. Но трябва да се има предвид, че това е едва първата им година. По време на първата година на ГЕРБ също бяхме изключително спокойни. Но след това дойдоха големи гафове. Сега сме на първата година пак и е спокойно. Нека след година да видим, може да говоря други неща. Какви гафове станаха след първата година на ГЕРБ? - "Агрополихим" имаше безумни проблеми. Митницата искаше да й платим неустойка от 126 млн. лв. за нещо, което струваше 42 хил. лв. Водихме дела и ги спечелихме всичките. Но как може някой да си позволи да прави това? Трябваше да кажа, че ще спра завода, ако това не приключи. И това беше третата-четвърта година на ГЕРБ. Ставаше дума или за некадърна работа, или за рекет. Затова предложих да има и текст в НК, който в Белгия съществува от 1883 г. и постановява, че ако един чиновник, знаейки, че няма причини да бави едно плащане или да пита по него, въпреки това го прави само за да пречи на бизнеса, носи наказателна отговорност. Сега всеки може да пише каквото си иска. От време на време има такива хора, но това значи, че управляващата партия не ги контролира. Този човек, който беше отговорен за това, после бе отстранен, но аз изживях най-кошмарната си година от моите 17 г. Аз в такива години не искам да живея вече.
Източник: Капитал (10.05.2014)

Petroceltic е продала над три пъти повече газ в България Над три пъти са се увеличили приходите за миналата година на ирландската компания Petroceltic International, която добива природен газ в българския черноморски шелф чрез местното си дружество "Петрокелтик България" (преди "Мелроуз рисорсиз България"). Ръстът се дължи както на по-големите продажби на нефт в Египет, така и на приходите в България, показват предварителните резултати, публикувани от компанията. Постъпленията от продажбите на синьо гориво в страната са нараснали от 25.2 млн. долара до 82 млн. долара. Компанията обаче остава на загуба главно заради отписването на няколко неуспешни проучвателни проекта, включително в България. Общо 197 млн. долара с приходите на Petroceltic за 2013 г. в сравнение с 59 млн. долара за предходната година. Те са генерирани в Египет и България, където дружеството извършва добив, докато в другите страни, където работи, проектите му са на етап проучване или разработване на находища. От продажбите на нефт на държавната EGPC в Египет компанията е получила 115 млн. долара. В България основният клиент е "Булгаргаз", която през миналата година е закупила газ за 45.8 млн. долара спрямо 24.6 млн. долара през 2012 г. Единственият друг клиент на фирмата в страната е девненският торов завод "Агрополихим", който през 2013 г. е закупил значително по-големи количества, показват данните от предварителния отчет. Според тях продажбите на "Агрополихим" са достигнали 35.7 млн. долара в сравнение с едва 0.6 млн. долара за 2012 г. Това обаче не означава, че торовият завод вече ще осигурява по-голяма част от нуждите си от синьо гориво директно от местен добив. "Това просто бяха две неиздължени количества", обясни изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров пред "Капитал Daily". От отчета на Petroceltic не става ясно на каква цена е продаден газът в България. По принцип цените с "Булгаргаз" се договарят тримесечие за тримесечие, а "Агрополихим" плаща с отстъпка на база цената на природния газ за потребители, която публикува държавната компания. Petroceltic придоби правата върху местните находища, след като през есента на 2012 г. купи работещата в България Melrose Resources. Компанията разработва находищата "Галата", "Калиакра" и "Каварна" в Черно море, като покрива около 15% от консумацията на газ в страната. Миналия септември към помпените станции беше присъединен и втори сондаж в "Калиакра". Тогава от компанията обявиха, че очакванията са оттам да се произвеждат 340 хил. куб.м газ дневно, с което общият добив може да достигне 850 хил. куб.м. В началото на годината пък компанията е подновила добива от блок "Галата", който дълго време беше спрян, като отчита изключително добри резултати оттам. За 2013 г. ирландското дружество отчита 19 млн. долара загуба, почти без промяна спрямо предходната година, когато отрицателният финансов резултат беше 20 млн. долара. Това се дължи на отписването на 37 млн. долара заради неуспешни проучвания в Египет, България и Румъния, посочват от Petroceltic. В България са отписани 16.5 млн. долара, след като проучванията в блок "Камчия-1", които приключиха миналата пролет, не оправдаха очакванията. През миналата година компанията е инвестирала над 94 млн. долара в разработване на находища и поддържане на добива, като 40 млн. долара от тях са били вложени в България, става ясно от предварителния отчет. Основната част от сумата е била използвана за връзката на втория сондаж на "Калиакра-1" с помпените инсталации и за полагането на тръби като част от подготовката за започване на добив в блок "Каварна-изток" през 2015 г. Компанията в момента прави преоценка на потенциала на "Галата" за евентуални нови сондажи. За тази година не се планират някакви съществени инвестиции. В началото на 2014 г. компанията обяви, че за България са предвидени 4 млн. долара. Повече инвестиции могат да се очакват догодина, когато трябва да завърши разработването на "Каварна-изток".
Източник: Капитал (19.05.2014)

Замърсяване на въздуха в Белослав не е регистрирано. Това заявиха от Регионалната инспекция за опазване на околната среда и водите - Варна във връзка с жълт облак, който се появи днес около обяд в небето над варненската община. В екоинспекцията има постъпило писмено уведомление, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух, за спиране на азотната линия на девненския завод "Агрополихим" за планов ремонт. Днес, в рамките на минута - минута и половина е направено изпускане на остатъчния газ от колоната на цех "Азотна киселина". Изпускащото устройство е с височина 180 м. и осигурява разсейване на емисиите под пределно допустимите концентрации в приземния въздушен слой. В пунктовете за контрол на качеството на атмосферния въздух няма регистрирани превишения на средночасовата норма по показател азотен диоксид, добавят от РИОСВ-Варна.
Източник: Дарик радио (27.05.2014)

Агрополихим АД - Девня свиква Годишно общо събрание на акционерите на 15.07.2014. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2013 година.
Източник: Агенция по вписвания (10.06.2014)

Големите потребители на ток ще предприемат безпрецедентна акция в знак на протест срещу популисткото определяне на цените на електроенергията. Предприятията ще спрат да плащат за ток, ако Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) одобри предложените нови цени, които трябва да влязат в сила от 1 юли. Фирмите не са съгласни с готвеното увеличение от 2.29 лв. за мегаватчас на мрежовата компонента и над 2 лв. за мегаватчас на началната цена на търговете за електрическа енергия. Преди дни те изпратиха протестно писмо до институциите, но никой не им обърна внимание. Затова вчера 4 организации - Българската стопанска камара, Федерацията на индустриалните енергийни консуматори, Асоциацията на металургичната индустрия и Минно-геоложката камара, излязоха с открито писмо по проблема. Те ще сезират ЕК и Комисията за защита на конкуренцията. "Няма да плащаме, докато не се вразумят. Трябва да е ясно какво искаме да правим - да произвеждаме и да изнасяме или нещо друго", каза за в. "Сега" Константин Стаменов от Федерацията на индустриалните енергийни консуматори, в която членуват фирми като "Агрополихим", "Актавис", "Златна Панега Цимент", "Стомана Индъстри", "Тракия Глас България" и др. Според колегата му от федерацията Константин Делисивков тежестта от предстоящото намаление на тока за бита с 0.66% ще натовари бизнеса с над 43 милиона лева допълнителни разходи за година. Компаниите смятат, че новите цени ще доведат до загуба на работни места не само в голямата индустрия, но и при средния и малкия бизнес. В същото време, в противоречие на европейските практики, вече една година електроенергията, която се изнася, е по-евтина от тази за вътрешния пазар. "Вместо да прилагаме мерки за повишаване износа на наша продукция, чрез износа на електроенергия на преференциални цени стимулираме икономиките на съседните държави и износа на работни места. А експортът на суровини, каквато е и електроенергията, не създава добавена стойност в икономиката на България", се посочва още в отвореното писмо. Според бизнеса вносът на ток също се възпрепятства, а в определени периоди на съседните пазари има по-евтина електроенергия. "За да не се закриват предприятия, за да се запазят работните места и българската индустрия, с това отворено писмо предупреждаваме, че няма да приемем повишаване на цените на електроенергията и на съпътстващите такси и ще откажем плащания по новопредлаганите цени", пишат организациите. "Парите в системата така или иначе не достигат и все някой на някого дължи. Едно ново неплащане ще превърне кризата в катастрофа", категорична бе вчера Иванка Диловска, председател на Института за енергиен мениджмънт. Пред в. "Сега" тя заяви, че изходът е производители и потребители да направят спешен план за излизане от кризата. В настоящата политическа обстановка обаче е наивно да се смята, че това може да стане. "Решението е да се намери смел човек, който да повиши цените за бита", каза Диловска. Това е поредният скандал, който се разразява в енергийния сектор от началото на годината. През януари трите ЕРП-та - ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", започнаха да си прихващат суми, които НЕК им дължи за закупен, но неплатен зелен ток. Спорът бе за 347 милиона лева. Решението на ЕРП-тата доведе до криза в НЕК. ДКЕВР започна наказателна акция срещу снабдителните фирми на ЕРП-тата и откри процедура за отнемане на лицензиите им.
Източник: Сега (19.06.2014)

Агрополихим АД открива процедура за определяне на изпълнител, чрез „Избор с публична покана“ Агрополихим АД открива процедура за определяне на изпълнител, чрез „Избор с публична покана“ на основание чл. 11 от ПМС № 118/2014 год. с предмет: „Превоз от и до работното място на работници от Агрополихим АД и Римакем ЕООД“. Срокът за подаване на оферти е до 16.00 ч. на 26.06.2014 г. А търгът ще бъде проведен на 27.06.2014 г. от 16:00 ч. в административната сграда на „Агрополихим“ АД. Документи за кандидатстване могат да бъдат намарени и изтеглени от: http://eufunds.bg/bg/pms55/0/
Източник: Фирмена информация (19.06.2014)

Големите потребители на ток ще предприемат безпрецедентна акция в знак на протест срещу популисткото определяне на цените на електроенергията. Предприятията ще спрат да плащат за ток, ако Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) одобри предложените нови цени, които трябва да влязат в сила от 1 юли. Фирмите не са съгласни с готвеното увеличение от 2.29 лв. за мегаватчас на мрежовата компонента и над 2 лв. за мегаватчас на началната цена на търговете за електрическа енергия. Преди дни те изпратиха протестно писмо до институциите, но никой не им обърна внимание. Затова вчера 4 организации - Българската стопанска камара, Федерацията на индустриалните енергийни консуматори, Асоциацията на металургичната индустрия и Минно-геоложката камара, излязоха с открито писмо по проблема. Те ще сезират ЕК и Комисията за защита на конкуренцията. "Няма да плащаме, докато не се вразумят. Трябва да е ясно какво искаме да правим - да произвеждаме и да изнасяме или нещо друго", каза Константин Стаменов от Федерацията на индустриалните енергийни консуматори, в която членуват фирми като "Агрополихим", "Актавис", "Златна Панега Цимент", "Стомана Индъстри", "Тракия Глас България" и др. Според колегата му от федерацията Константин Делисивков тежестта от предстоящото намаление на тока за бита с 0.66% ще натовари бизнеса с над 43 милиона лева допълнителни разходи за година. Компаниите смятат, че новите цени ще доведат до загуба на работни места не само в голямата индустрия, но и при средния и малкия бизнес. В същото време, в противоречие на европейските практики, вече една година електроенергията, която се изнася, е по-евтина от тази за вътрешния пазар. "Вместо да прилагаме мерки за повишаване износа на наша продукция, чрез износа на електроенергия на преференциални цени стимулираме икономиките на съседните държави и износа на работни места. А експортът на суровини, каквато е и електроенергията, не създава добавена стойност в икономиката на България", се посочва още в отвореното писмо. Според бизнеса вносът на ток също се възпрепятства, а в определени периоди на съседните пазари има по-евтина електроенергия. "За да не се закриват предприятия, за да се запазят работните места и българската индустрия, с това отворено писмо предупреждаваме, че няма да приемем повишаване на цените на електроенергията и на съпътстващите такси и ще откажем плащания по новопредлаганите цени", пишат организациите. "Парите в системата така или иначе не достигат и все някой на някого дължи. Едно ново неплащане ще превърне кризата в катастрофа", категорична бе вчера Иванка Диловска, председател на Института за енергиен мениджмънт. Тя заяви, че изходът е производители и потребители да направят спешен план за излизане от кризата. В настоящата политическа обстановка обаче е наивно да се смята, че това може да стане. "Решението е да се намери смел човек, който да повиши цените за бита", каза Диловска. Това е поредният скандал, който се разразява в енергийния сектор от началото на годината. През януари трите ЕРП-та - ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", започнаха да си прихващат суми, които НЕК им дължи за закупен, но неплатен зелен ток. Спорът бе за 347 милиона лева. Решението на ЕРП-тата доведе до криза в НЕК. ДКЕВР започна наказателна акция срещу снабдителните фирми на ЕРП-тата и откри процедура за отнемане на лицензиите им.
Източник: Класа (20.06.2014)

Под 5 на сто от потреблението на природен газ у нас се осигурява от местен добив, показват данните на държавния газов доставчик „Булгаргаз” за първите шест месеца на тази година. Според тях за полугодието местната доставка възлиза на едва 64 млн. кубични метра, което е с близо една десета по-малко в сравнение с доставките през първите шест месеца на 2013 г. На вноса на руски газ се падат 88,2%. Въпреки че относителният му дял намалява, доставените количества се увеличават с 3 на сто до 1,228 млрд. куб. метра за първото полугодие. Разликата от 7% до 100-процентовите доставки се дължи на доставени от „ВИЕЕ България” (дъщерна на Wintershall) 100 млн. куб. метра. Цялото количество е нагнетено в хранилището в Чирен. В действителност те отново са местен добив тъй като „ВИЕЕ България” ги е закупила от находищата на „Петроселтик България” (преди „Мелроуз”). Те са получени по договор на „Булгаргаз” с „ВИЕЕ България”, за да се подсигурят необходимите количества за зимата на 2013/2014 г. с опция за обратно изкупуване през първото тримесечие на 2014 г. Освен този договор „Булгаргаз” има още един с „ВИЕЕ България”, който според отчета на газовата компания я е подпомогнал финансово, но подробности за него липсват, става ясно от отчета на „Булгаргаз”. Общо за първото полугодие компанията „Булгаргаз” е закупила 1,392 млрд. кубични метра синьо гориво, което в сравнение с първото полугодие на миналата година е увеличение с малко над 10%, или 130 млн. куб. м. Цялото получено количество е реализирано на пазара, показват още данните на държавната компания. Реално обаче консумацията на газ у нас е скочила само с 48 млн. куб. м спрямо първите шест месеца на миналата година. В проценти това прави 3,57 на сто повече. Разликата до 130 млн. куб. м се дължи на нагнетени и добити количества в хранилището в Чирен, както и на върнатия газ на „ВИЕЕ България”. От „Булгаргаз” отчитат, че за първото тримесечие на годината консумацията е по-ниска в сравнение с януари-март на 2013 г. Това се дължи на по-топлата зима. След април консумацията започва да расте, но тя се дължи не толкова на реално потребление, колкото на закупени от газовия оператор „Булгартрансгаз” 118 млн. куб. метра синьо гориво. От отчета не става ясно защо на „Булгартрансгаз” й е било нужно това количество след като тя се занимава само с преноса, но не и с търговията на синьо гориво. Топлофикациите са най-големите консуматори на газ. За първите шест месеца те са потребили 519 млн. куб. м, което е с 8,30 на сто по-малко от същия период на миналата година. На тях се пада 37% от общото потребление в страната. На второ място е химическата промишленост, но и там потреблението е намаляло с близо 10% до 385 млн. куб. м. Това се дължи основно на производствена авария в „Неохим” и на ремонт на съоръженията в „Агрополихим”. На трето място по консумация се нареждат заводите, произвеждащи стъкло и порцелан. При тях се отчита съществен ръст в консумацията с над 15% до 96 млн. куб. м. Близо 19 на сто увеличение пък се отчита за металургията, но там количествата са малки – 44 млн. куб. м за първите шест месеца. По отношение на съхранението на природен газ от отчета на „Булгаргаз” става ясно, че компанията е нагнетявала в хранилището в Чирен наполовина по-малко от нужните количества в сравнение с миналото полугодие въпреки опасността от нова газова криза. Причина за това е липсата на пари, посочват от „Булгаргаз”. Към 25 август в хранилището има 402,7 млн. куб. м, като седем дни преди това на него са извадени 11 млн. кубика газ. Причината е в ремонт на входа на транзитния газопровод. През първите шест месеца на годината „Булгаргаз” е купувал газа от внос и от местните източници на средна цена от 555,59 лв. и го е продавал средно на 618,63 лв. за 1000 куб. м. Или с разлика от 63,04 лв. При отчитане на транзитната такса това прави разлика от 43,31 лв. на 1000 куб. м, или 7,8%.
Източник: Класа (02.09.2014)

Химическата промишленост – в очакване на Реиндустриализацията През последните 13 години в химическата промишленост в България се наблюдават редица негативни тенденции. Намаляват видовете производства и рязко се понижава броят на произвежданите химически продукти. Тези данни представи проф. Йончо Пеловски от Българската камара на химическата промишленост на кръгла маса за сектора, организирана от КНСБ. Според представен от проф. Пеловски анализ намалява относителният дял на производствата, изискващи по-дълбочинно преработване на суровините. Така намалява производството на продукти с по-висока добавена стойност и конкурентоспособността на сектора. Разширяват се производствата, при които се преработват вносни полупродукти. Ликвидирани и замразени са основни производства – карбамид (вид азотен тор - бел. авт.), хлор, натриева основа, продукти за каучуковите и полимерни производства. Има нестабилност в цените на електроенергията и природния газ, които определят конкурентоспособността на отрасъла. Освен това намалява броят на заетите в отрасъла, а балансът внос-износ се влошава поради ликвидирането на някои производства. Това се доказва от данните за развитието на торовата промишленост, допълва експертът. Той представи данни за производството на минерални торове в България през последните години. В периода 2000 – 2013 г. производството на амоняк и азотни торове намалява след спирането на „Химко“ - Враца и „Агробиохим“ - Стара Загора. В „Неохим“ и „Агрополихим“ производството на азотни и фосфорни торове се задържа на равнище 60 – 80% използваемост на производствените капацитети. Производството на фосфорни торове е преустановено в „Неохим“. От износител страната вече е вносител на карбамид, казва се в анализа. ачеството на произведените в България торове е добро, в резултат на което през целия период на прехода над 50% от азотните и над 90% от фосфорните торове са изнасяни на европейски и други пазари. „Вносът на торове се увеличава, като сега сме стигнали до близо 40%“, коментира проф. Пеловски. Той отбеляза, че този сектор заслужава повече внимание, защото без него не може да има конкурентоспособно земеделие. Според представените от него данни отрасълът осигурява 25% от общия обем на българския износ и произвежда 22% от продукцията на промишлеността. В сектора работят 2,3% от общия брой на заетите в страната и 8 на сто от заетите в промишлеността. За периода 2008 – 2012 секторът има ръст на износа от 24%. Тази индустрия има традиции и висок потенциал, експортна насоченост и висока икономическа ефективност, заключава експертът. Пеловски посочи и някои позитивни тенденции в предприятията. Той даде за пример „Солвей соди“, „Лукойл“ и „Свилоза“ като предприятия, където се въвеждат съвременни техники и ефективни производства. В „Агрополихим“ и „Неохим“ са въведени нови асортименти торове. Нови изделия и производства имат и „Зебра“, „Пластимо“, „Агрия“ и „Оргахим“, заяви Пеловски. „Пет милиона химици се търсят в Европа“, посочи той в отговор на въпрос за кадрите. Според него е необходимо държавата да предприеме мерки в няколко посоки: да бъдат намалени цените на природния газ и да бъде задържан ръстът на цените на електроенергията за индустрията. В анализа се предлага да бъдат осигурени проектите за диверсификация на доставките на природен газ, включително и от български находища и газохранилища. Красимир Кръстев, председател на федерация „Химия и индустрия” към КНСБ, заяви, че секторът произвежда 20% от потребностите на страната от химикали, всичко друго се внася. Преди 20 г. съотношението е било точно обратното. „Възстановяването на сектора е съвместна отговорност на държавата, бизнеса и синдикатите“, заяви той. По негови данни в България в този сектор оперират 3 хил. фирми, като големите предприятия дават над 80% от продукцията. В малките фирми средният брой на заетите е двама души. „Не трябва да се насърчава раздробяването на икономическите субекти. Технологиите могат да бъдат развивани в големите комплекси“, смята Кръстев. Той отчете, че заплащането в сектора не е добро и сега средното възнаграждение е колкото средна работна заплата. „Без индустрия няма икономика“, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той очаква при новата Еврокомисия да бъдат насочени сериозни ресурси в тази посока. „Българските политици трябва да намерят подходящи партньори в лицето на големите играчи, които ще имат решаващата дума къде ще бъдат влагани тези пари“, заяви той. България няма алтернатива на реиндустриализацията, допълни Красимир Кръстев.
Източник: Инвестор.БГ (12.09.2014)

Разследват гигантите "Аурубис" и КЦМ за картел Едни от най-големите компании в цветната металургия у нас ще бъдат проверявани от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Става въпрос за медодобивната „Аурубис" и производителя на олово и цинк - КЦМ. Причина за започнатото производство е жалба на производителя на химични торове „Агрополихим". Компанията се е оплакала, че двете дружества злоупотребяват с положението си на пазара и са в картел, като й налагат „необосновано висока" цена на сярната киселина. Тя е основен ресурс за производството на торове. Първоначалната проверка на антимонополния орган е установила, че освен двете родни компании трябва да разследва и компанията майка на „Аурубис", базирана в Германия. Българското поделение на компанията е един от най-големите производители на мед в Европа.
Източник: Марица (06.10.2014)

КЗК проверява за картел между "Аурубис" и КЦМ Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е извършила обиск в офисите на „Аурубис“ по подозрения, че компанията има споразумение с КЦМ Пловдив за забранено разделяне на пазарите, става ясно от съобщение на сайта на регулатора. Обиските са били извършени на 29 октомври. Служителите са иззели документи на хартия и компютърни данни, уточняват още от КЗК. Компанията е била проверена и във връзка с друго съмнение – за злоупотреби при определянето на цените на сярна киселина. Проверките са по преписка, започната след сигнал на „Агрополихим“ Девня, в който се съдържат твърдения за нарушения на Закона за защита на конкуренцията от страна на „Аурубис“ и КЦМ Пловдив. Събраната информация предстои да бъде анализирана включително и чрез специализиран софтуер (форенсик лаборатория). В случай, че събраните доказателства потвърдят наличието на нарушение, КЗК ще предяви на ответните дружества твърдения за извършени нарушения.
Източник: Инвестор.БГ (31.10.2014)

30% спад на местния добив на газ С 30 на сто са паднали доставките на природен газ, добит у нас. В рамките на последните три месеца до края на септември те са едва 20 млн. куб.м, а за първите девет месеца на годината – общо 84 млн. куб.м. Така към 30 септември на местния добив се падат едва 4,6% от доставения газ у нас, отчита държавната газова компания „Булгаргаз”. Като цяло потреблението на синьо гориво у нас е паднало с 6,31% към края на септември в сравнение със същия период на миналата година. Общото реализирано от „Булгаргаз” количество у нас е 1,783 млрд. куб.м. Благодарение на нагнетяването на количества в газовото хранилище в Чирен обаче доставките отчитат ръст с 0,28% до 1,822 млрд. куб.м. От тях на руския газ се падат 89,90 на сто от доставения газ което е намаление с 3 - 4 на сто в сравнение с деветмесечието на 2013 г. Основните консуматори на природен газ в страната са предприятията от сферата на енергетиката и на химическата промишленост. В енергетиката най-големите потребители са топлофикациите. Заради по-топлото време миналата зима обаче от „Булгаргаз“ отчитат спад на консумацията на енергийните предприятия с близо 7 на сто на годишна база до 637 млн. куб.м. Това са 36% от цялото потребено количество синьо гориво към 30 септември. На химическата индустрия се падат 27% от консумацията. И там обаче се отчита спад – с 2,2 на сто, като причините са производствена авария в „Неохим“ и ремонт на съоръженията в „Агрополихим”. Най-голямо увеличение на консумацията на газ има в металургията – с 16 на сто, и при стъкларските заводи – с 14 на сто. Техният относителен дял в потреблението на газ обаче е нисък, съответно 3,6% и 8 на сто. От „Булгаргаз” отчитат още, че към края на септември приходите от продажба на синьо гориво са малко над 1,095 млрд. лв., почти без промяна спрямо същия период на миналата година. Разходите за купуване на газа за същия период са 1,070 млрд. лв. Към края на септември от държавната газова компания отчитат 39,7 млн. лв. печалба преди данъци. Нето „Булгаргаз” е спечелила 40,3 млн. лв., което е със 168% повече в сравнение със същия период на миналата година. Въпреки това компанията има сериозни трудности с осигуряването на необходимите средства, за да заплаща доставките на газ. Причините са в текущите задължения на топлофикациите, които са около 100 млн. лв. и които те не разплащат, защото НЕК им бави парите за тока от когенерациите.
Източник: Монитор (04.11.2014)