Удължават срока за приватизация на "Товарни превози" Срокът за закупуване на конкурсна документация в процедурата за продажбата на 2 325 087 броя дялове, представляващи 100% от капитала на БДЖ “Товарни превози” ЕООД, София, собственост на “Холдинг БДЖ” ЕАД се удължава до 17.30 часа на 7 януари 2013 година. Това съобщиха от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Мярката е във връзка с получени писма от страна на потенциални инвеститори с молба от допълнително време за комплектоване на документите във връзка с почивните дни по време на коледно-новогодишните празници. Седем инвеститори проявяват интерес към обявеното за продажба дъщерно дружество на БДЖ - "Товарни превози". Шест от тях вече са закупили документация за участие в процедурата по приватизация. Това съобщи преди няколко дни за в. "Стандарт" изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) Емил Караниколов. Закупилите документи са консултантската компания "Юриста Груп" ЕООД, гр. София; адв. дружество Георгиева, Тодоров и Ко; адв. Валентин Ценов Иванов; адв. дружество "Григоров и съдружници"; адв. Тодор Иванов Ангелов и превозвачът "Българска железопътна компания", собственост на най-големия румънски частен превозвач "Груп Феровиар Ромън". Удължават се и останалите срокове в конкурсната процедура, информира АПСК. Срокът за представяне на документация за съответствие ще е до 15.00 ч. на 28 януари 2013г., а сроковете за закупуване на информационен меморандум и издаване на сертификат за регистрация ще е до 18 февруари 2013г. Обвързващи оферти ще се подават до 15.00 часа на 12 март 2013г. До тази дата ще се внася и депозитът за участие в размер на 20 000 000 евро или равностойността им в лева. “БДЖ - Товарни превози” и Агенцията за дипломатически имоти в страната (АДИС) трябва да бъдат раздържавени най-късно до края на март. След това всички приватизационни процедури в България ще бъдат прекратени. Това обяви пред “Труд” Емил Караниколов в началото на декември. Причината за бързането са парламентарните избори и страхът сключените по-късно сделки да не влязат в предизборната реторика срещу ГЕРБ.
Източник: econ.bg (02.01.2013)

Petroceltic хвърля милиони за добив на петрол и газ в България Ирландската енергийна компания Petroceltic проявява интерес към инвестиции на българска територия, става ясно от съобщение за инвестиционните намерения на конгломерата. Petroceltic е готова да отдели общо 36 млн. долара за разработка и добив на петролен и газов кладенец. Става въпрос за кладенеца „Камчия – 1”, който е част от находището „Галата”. Съгласно данните от 3D сеизмичното проучване на находището има шанс от 40% да бъде изграден кладенец за добив на петрол и природен газ. С проучването са открити общо седем места, където би могло да има находище на природен газ. Очаква се обемът на находището да е от 2,9 млрд. кубични метра газ. Стартът на сондажа на „Камчия – 1” е предвиден за месец април. Операцията и евентуалното разкриване на кладенци трябва да „замести” проваленият добив от кладенеца „Калиакра”. Също така ирландската компания се договори с „Булгаргаз” и „Агрополихим” да продава за 8,50 долара на 1000 кубични метра газ целият си добив, осъществен на българска територия. Това е с 25 цента повече, отколкото беше цената в предишните договори. При тези цени Petroceltic може да реализира приход от 246,5 млн. долара, ако успее да експлоатира напълно газовото находище в "Камчия - 1". Освен в България, Petroceltic има интереси още в Румъния, Алжир, Египет, Ирак и Италия.
Източник: expert.bg (08.01.2013)

Petroceltic ще инвестира у нас 36 млн. долара за проучване и добив на петрол и газ През 2013 година Petroceltic, която стана собственик на Melrose, ще инвестира общо 36 млн. долара за развитие и проучване на добива на петрол и природен газ у нас, сочат плановете за развитие на петролната компания, разпространени във вторник. Инвестициите за проучване са 9 млн. долара. Плановете са през април да започнат проучвания за петрол и природен газ в блок „Камчия – 1“ в българската акватория на Черно море. Триизмерните проучвания са показали, че в полето има вероятни седем находища на природен газ. „Ако газ бъде открит, добивът може да започне веднага благодарение на инфраструктурата и съоръженията на Галата“, се казва още в съобщението на компанията. Според очакванията до средата на 2013 година може да започне и добивът от находищата в Калиакра. Компанията вече има сключен договор с държавната „Булгаргаз“ и компанията „Агрополихим“ за продажбата на цялото добито количество газ през 2013 година. Договорена е цена с над 50 на сто по-евтина от доставяния сега руски природен газ, въпреки че спрямо 2012 г. има минимално увеличение. Petroceltic фокусира дейността си в Северна Африка, Средиземно море и Черно море. Компанията прави проучвания и добива газ и петрол в България, Румъния, Ирак, Египет и Италия. Плановете са през тази година да бъдат инвестирани 150 млн. долара за развитие и добив на природен газ. Petroceltic ще разработва три находища на природен газ в българската акватория в Черно море - „Каварна – изток“, „Каварна“ и „Калиакра“. Те се намират в блок "Галата" край Варна. Британската компания стъпи в България чрез придобиването на Petreco.
Източник: Класа (09.01.2013)

Градът на белгийските инвеститори Два от най-големите белгийски инвеститори в България са избрали един и същ малък град за своите проекти. С общо над 1300 работни места, които осигуряват, "Солвей Соди" и "Агрополихим" са огромни работодатели за размерите на Девня, където живеят малко повече от 8000 души. И двете инвестиции са направени чрез приватизацията на бивши соцгиганти в химическата индустрия. От края на 90-те години на миналия век, когато заводите станаха собственост на частни компании, досега са вложени значителни средства в модернизация и разширяване на производството. Заводът за калцинирана сода "Соди" беше продаден на белгийския концерн Solvay през 1997 г. С по-малък дял като купувач се включи и турската Sisecam, след като сделката беше блокирана от антитръстови власти в Италия заради притеснения, че Solvay и "Соди" държат общо 97% от пазара там. Под новото си име "Солвей Соди" днес е най-големият завод в Европа за синтетично производство на калцинирана сода и най-големият европейски завод на Solvay. Компанията е собственик също на ТЕЦ "Девен", а част от суровините си осигурява от дъщерните "Провадсол" (бившето "Геосол"), което разработва солна мина край Провадия, и "Девня Варовик" (смесено предприятие с "Девня Цимент"). През 2011 г. Solvay Group разшири присъствието си в България освен чрез "Солвей Соди" и неговите филиали също чрез придобиването на "България Флуорит", което е концесионер на находище за калциев флуорит в село Чипровци, област Монтана. За 15 години в България "Солвей Соди" е инвестирало близо 1 млрд. лв. "Средствата са вложени за привеждане на инсталациите в съответствие с европейското законодателство в областта на околната среда, за модернизиране на производственото оборудване и увеличаване на капацитета", каза изпълнителният директор Спирос Номикос. Най-голямата инвестиция през последните години (300 млн. лв.) е свързана с увеличаване на капацитета на содовото производство до 1.5 млн. тона годишно и включва изграждане на нова производствена линия за тежка сода в "Солвей Соди" и на нова инсталация за когенерация (комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия) в ТЕЦ "Девен". Инвестиционната програма на компанията за 2013 - 2015 е на стойност между 25 и 60 млн. лв. годишно. "През тази година планираме 45 млн. лв. за екологични и енергоспестяващи проекти, включително изграждане на ново дестилационно оборудване в содовия завод", уточни Номикос. Производителят на торове "Агрополихим" беше приватизиран през 1999 г. от консорциума Acid and Fertilizers между регистрираната в САЩ Hardland Investment и "Юнион миниер Пирдоп мед", което тогава беше собственост на белгийската Union Miniere (сега Umicore). По това време заводът беше практически във фалит. "Първата ни работа беше да го стабилизираме и след това започнахме мащабна инвестиционна програма, за да повишим производителността и качеството и да отговорим на европейските екологични изисквания", каза изпълнителният директор Филип Ромбаут. Досега са вложени над 100 млн. евро в изграждането на нова изпарителна кула за фосфорна киселина, водопречиствателна станция, завод за амонячен кондензат, нови производства на амониев нитрат и комплексни торове, резервоари за сярна и фосфорна киселина, депо за фосфогипс и др. Голяма част от проектите на компанията обаче минаха през сериозни спънки и забавяния заради тежката бюрокрация в страната. "Досега можеше да сме инвестирали двойно повече, ако администрацията се отнасяше положително и работеше по-бързо", посочи Ромбаут. Компанията чака осем години за разрешенията за депото за фосфогипс и три години, за да може да започне инсталирането на закупеното оборудване за новото производство на комплексни торове. Само преди броени месеци успя най-накрая да получи последните документи от земеделското министерство за терена, на който от осем години планира да изгради депо за отпадъци. Същото време отнеха и разрешенията за терминала за втечнен амоняк, който вече се очаква да бъде завършен през лятото на 2014 г. Това е един от най-големите и важни проекти на "Агрополихим". Терминалът е на стойност 20 млн. евро и ще позволи на компанията да внася амоняк от чужбина и да е по-малко зависима от цените на газа в страната. Предстоящите предсрочни избори като цяло правят инвеститорите по-предпазливи, макар че от "Агрополихим" казаха, че те няма да отложат проектите им. Все пак ситуацията е по-различна от миналата година, признават от "Солвей Соди". "През 2012 г. общият бизнес климат изглеждаше добър и имаше известна стабилност заради предприетите от различни правителства мерки", каза Номикос. Като положителни фактори той посочи обвързването на лева с еврото, ниската ставка на корпоративния данък от едва 10% и специалното внимание към приоритетните инвестиционни проекти. "Напоследък обаче ситуацията се промени, а това поражда период на несигурност", посочи той. Според него голямото предизвикателство е след 12 май да има ясно управляващо мнозинство, независимо какво. "Важното е то да е в състояние да се заеме отново с държавните дела възможно най-бързо", каза Номикос. Предизвикателство остава и външната икономическа среда, особено в Южна Европа. Не много добри обаче са макроикономическите показатели и в останалата част от света, включително в нововъзникващите пазари, смята Номикос. "Търсенето на калцинирана сода не е толкова силно както миналата година и дори отслабва в някои региони, при все че глобалното търсене продължава да расте", каза той. "Солвей Соди" изнася над 90% от продукцията си. От "Агрополихим" са по-скоро оптимисти за пазара на азотни торове, който е предимно вътрешният пазар. При фосфорните торове обаче, които са основно за износ, пазарът се е свил драстично. През последните 15 години средата в България се е променила значително, но невинаги към по-добро, смята Ромбаут, който живее в страната от 1997 г. "Когато дойдох тук, България беше изправена до стената и новото правителство на Иван Костов трябваше да предприеме нещо", каза той. Според него не всичко е било направено по идеалния начин, но е имало усещане за спешност и нещата са започнали да се случват. После обаче тази инерция е била загубена. "Много малко политици и бюрократи изпитваха морално задължение да изпълнят гражданския си дълг към хората, затова нещата се случваха толкова бавно", каза Ромбаут. По думите му държавата е трябвало да създаде по-добра среда за бизнеса, което е щяло да повиши и доходите на хората. "Именно ниските заплати са причината днес хората отново да протестират и трябва да се запитаме защо това е така", посочи Ромбаут. И добави: "Администрацията трябва да разбере, че работи в сферата на услугите и че от нея зависят благоденствието на хората и скоростта, с която се развива страната." Според него България е като кораб с два двигателя – публичните разходи и частните инвестиции. Ако единият от двигателите не работи, корабът ще започне да се върти в кръг, докато му свърши горивото. "Движим се, но не стигаме никъде. Ситуацията не е толкова зле, но може да бъде много по-добре", категоричен е Ромбаут.
Източник: Капитал (27.03.2013)

Износът на България нараства с 13,2% на годишна база до 3,24 млрд. лв. през февруари 2013 г., показват данни на НСИ. Вносът се увеличава с 12,8% за година до 3,87 млрд. лв. (без разходите по него, например транспорт и застраховки, с които нараства до 4,07 млрд. лв.). Така отрицателното търговско салдо през февруари 2013 г. е 628,3 млн. лв., спрямо минус 594,1 млн. лв. година по-рано (без разходите по вноса). През януари имаше ръст на износа с 24% на годишна база, а на вноса със само 5,5%, в резултат на което търговското салдо се стопи до минус 58 млн. лв., показаха предварителните данни. Днешната ревизия на януарските данни показва външнотърговски дефицит от 90 млн. лв., тоест увеличение с 32 млн. лв., спрямо предварителните данни. В последната година имаше изпреварващ ръст на износа за страните извън ЕС. За февруари 2013 г. обаче тенденцията е обратната, като износът за общността расте със 17,6%, а този за страните извън нея със само 7,2%. Причините обаче вероятно са конюнктурни. Например само в резултат от дейността на Аурубис България АД през 2012 г. удвоихме износа си за Китай до 1,16 млрд. лв. В зависимост от това къде Аурубис пласира рафинираната мед и медните сплави, делът на износа за ЕС и за страните извън общността варира. Медодобивният комбинат има приходи за 4,7 млрд. лв. за 2011 г., повечето от които от износ (делът му в българския износ е над 10%). Подобен е ефектът и на други производители с голям износ като Лукойл-Нефтохим Бургас АД, Агрополихим АД и Солвей-Соди. Обобщени данни за януари и февруари 2012 г. Външнотърговското салдо за януари-февруари 2013 г. е отрицателно в размер на 1,078 млрд. лв. (с включени разходи по доставката), като намалява с 354,3 млн. лв. спрямо година по-рано. Общият ръст на износа за януари и февруари 2013 г. е със 18,4% на годишна база до 6,72 млрд. лв., докато вносът (с включени разходи по доставката) е с увеличение от 9,7% до 7,79 млрд. лв. Внос и износ по страни Интересна динамика от началото на 2013 г. има търговията с Грузия, като вместо положително търговско салдо от 16,6 млн. лв., както през първите два месеца на 2012 г., имаме отрицателно в размер на 127,4 млн. лв. Причината е рязкото нарастване на вноса до 181,4 млн. лв. Много по-слабо, или с 83 млн. лв., се влошава търговското салдо с Русия, но размерът му е внушителните 1,38 млрд. лв. Подобрение със 124 млн. лв. до 289,5 млн. лв. отчита търговското ни салдо с Турция. С 93 млн. лв. се влошава търговското ни салдо с Обеденени арабски емирства до плюс 37,4 млн. лв. за януари-февруари 2013 г. С Украйна отчитаме подобрние на салдото с 68 млн. лв. до минус 54,7 млн. лв. за първите два месеца на годината.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2013)

Първите инвеститори влизат в индустриалната зона на Бургас до края на годината Очаква се до края на годината да бъдат подписани договорите с първите инвеститори, които ще работят в индустриалната зона в Бургас. Това съобщи изпълнителният директор на "Национална компания индустриални зони" ЕАД Валери Андреев, който участва в дискусия за изграждането на индустриална зона Варна-Запад в община Суворово. Срещата във Варна се състоя по инициатива на областния управител Коста Базитов и събра представители на браншовите камари, на местните власти и на бизнеса, съобщава БТА. В момента в страната има три действащи индустриални зони, посочи Андреев. Те се намират в Русе, Видин и Свиленград. Други пет - край София, в Бургас, Карлово, Плевен и Варна, са в различни фази на развитие. Той припомни, че в края на април бе подписан първият договор с инвеститор за икономическата зона в Божурище край София. Според него в момента се водят активни разговори със седем български компании, които също планират да започнат дейност в нея. За индустриалните зони в Карлово и в Плевен Андреев посочи, че са в начална фаза на развитие. Същото е валидно и за зоната, която ще е в Суворово. Според Андреев за този район е планирано изграждане на пречиствателна станция, административна сграда и газова централа. Кметът на Суворово Павлин Параскевов обаче посочи, че тази задача не е по силите на общината. Той припомни, че проектът за индустриална зона датира от 2009 г., като тогава държавата дори беше осигурила 10 милиона лева, но старт на инициативата така и не бе даден. Изпълнителният директор на "Агрополихим" АД Филип Ромбаут коментира, че е много по-разумно във Варненско да се развие индустриална зона в Девня, където вече има инфраструктура. Никой няма да дойде и да започне "на голо поле", каза бизнесменът. Позицията му бе подкрепена и от представителя на "Солвей Соди" АД Иво Божидаров. Двамата посочиха, че в планирания район инвеститорите ще срещат проблеми и с намирането на квалифицирана работна ръка.
Източник: Строителство Градът (10.05.2013)

"Неохим" АД работи на пълни обороти 13 години след приватизацията си. Всичко, което се е случило от 2000 г. до днес, изпълнителният директор инж. Васил Грънчаров обобщава - като в американска мечта. Димитровградският торов гигант е едно от най-успешните приватизирани предприятия не само в Хасковски регион, но и в страната. "Неохим" е приемник на създадения през 1951 г. "Химически комбинат". Първоначално в завода се произвеждат азотни и фосфорни торове. През 1987 г. в експлоатация е въведен нов комплекс за производство на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат. При първата вълна на масовата приватизация държавата продава 25% от капитала на дружеството. През 1999 г. Агенцията за приватизация стартира процедура за продажбата на пакет от 1 353 723 акции, представляващи 51% от капитала. Крайна оферта подава само консорциумът "Неохим инвест" (между мениджърското дружество "Евро ферт" и ливанската фирма "Каримекс кемикълс интернешънъл"). Cделката се сключва на 12 юни 2000 г., а цената е 100 000 долара. През 2000 г. АП продава на физически лица при облекчени условия още 381 725 акции (14.37% от капитала). "Купувачът завари производствена площадка, развивана без ясна мисъл и визия за енергийна и суровинна интеграция на инсталациите", спомня си изпълнителният директор инж. Васил Грънчаров. Първата година след приватизацията е изключително тежка. Новото ръководство решава да тегли кредит, основно за натрупаните плащания за природен газ към "Булгаргаз", които тогава възлизат на около 30 млн. лв. Тегленето на заема обаче се оказва трудно. "По онова време банките започнаха да стават частни, а никой не познаваше "Неохим"", разказва инж. Грънчаров. С лични контакти, чар и добър бизнесплан, новият екип успява да издейства необходимите пари от "Булбанк". Връща ги сравнително бързо и колелото се завърта. Следващата стъпка е да се направи заявка за качеството на продукцията на външния пазар, пише standartnews.com. Днес в предприятието се трудят 1300 души. Годишният оборот е около 140 млн. евро. На външния пазар "Неохим" използва добре развита дистрибуторска мрежа. През последните години приходите на дружеството, формирани от износ, варират между 40 и 60%. Мажоритарният собственик "Евро ферт" АД е основен разпространител на продуктите на торовия завод за вътрешния пазар. Основен конкурент на Неохим е "Агрополихим" АД - Девня. На външните пазари конкуренти са производители от Румъния, бившия Съветски съюз, Германия и Китай.
Източник: profit.bg (20.05.2013)

Американската мечта “Неохим” "Неохм" АД работи на пълни обороти 13 години след приватизацията си. Всичко, което се е случило от 2000 година до днес, изпълнителният директор инж. Васил Грънчаров обобщава - като в американска мечта. Димитровградският торов гигант е едно от най-успешните приватизирани предприятия не само в Хасковски регион, но и в страната. "Неохим" е приемник на създадения през 1951 г. "Химически комбинат". Първоначално в завода се произвеждат азотни и фосфорни торове. През 1987 г. в експлоатация е въведен нов комплекс за производство на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат. При първата вълна на масовата приватизация държавата продава 25% от капитала на дружеството. През 1999 г. Агенцията за приватизация стартира процедура за продажбата на пакет от 1 353 723 акции, представляващи 51% от капитала. Крайна оферта подава само консорциумът "Неохим инвест" /между мениджърското дружество "Евро ферт" и ливанската фирма "Каримекс кемикълс интернешънъл"/. Cделката се сключва на 12 юни 2000 г., а цената е 100 000 долара. През 2000 г. АП продава на физически лица при облекчени условия още 381 725 акции /14.37% от капитала/. "Купувачът завари производствена площадка, развивана без ясна мисъл и визия за енергийна и суровинна интеграция на инсталациите", спомня си изпълнителният директор инж. Васил Грънчаров. Първата година след приватизацията е изключително тежка. Новото ръководство решава да тегли кредит, основно за натрупаните плащания за природен газ към "Булгаргаз", които тогава възлизат на около 30 млн. лв. Тегленето на заема обаче се оказва трудно. "По онова време банките започнаха да стават частни, а никой не познаваше "Неохим"", разказва инж. Грънчаров. С лични контакти, чар и добър бизнесплан, новият екип успява да издейства необходимите пари от "Булбанк". Връща ги сравнително бързо и колелото се завърта. Следващата стъпка е да се направи заявка за качеството на продукцията на външния пазар. Днес в предприятието се трудят 1300 души. Годишният оборот е около 140 млн. евро. На външния пазар "Неохим" използва добре развита дистрибуторска мрежа. През последните години приходите на дружеството, формирани от износ, yварират между 40 и 60%. Мажоритарният собственик "Евро ферт" АД е основен разпространител на продуктите на торовия завод за вътрешния пазар. Основен конкурент на Неохим е "Агрополихим" АД - Девня. На външните пазари конкуренти са производители от Румъния, бившия Съветски съюз, Германия и Китай.
Източник: Стандарт (20.05.2013)

Даваме на концесия летища и пристанища Капитан далечно плаване Данаил Папазов е първият морски експерт, министър на транспорта от Освобождението насам. Капитан Папазов е и първият истински професионалист, който оглавява транспорта след 1991. От кабинета на Филип Димитров браншът беше ръководен от проектанти, енергетици, пътищари, железничари, автомобилисти, финансисти и пр. кабинетни чиновници, но не и от човек, който познава системата от грайфера и сапана до руля и директорския стол. Капитан Папазов поема транспорта в тежък момент. "Холдинг БДЖ" е във фактически фалит, автопревозвачите и авиацията губят пазарен дял, а инфраструктурата едва се държи. Потърсихме капитан Папазов да коментира своите управленски приоритети в първото си интервю като министър на транспорта. - Капитан Папазов, как се чувствате като министър със стаж вече една седмица? - Добре. Знаете, че транспортът ми е позната област, така че няма с какво да ме изненада. Засега не се чувствам комфортно в сферата на информационните технологии и съобщенията, затова полагам усилия да навляза по-бързо. - Сама птичка пролет не прави. Кога ще сформирате екип, с който да поделите отговорностите и да подгоните задачите? - Кандидатурите за зам.-министри се обсъждат, коментират се доста имена. Надявам се с някои да намерим общ език и до края на седмицата те да бъдат назначени от премиера. - Транспортът е тежък отрасъл. Един заместник ли пак ще отговаря за четирите вида превози или те ще бъдат поделени между двама, както беше преди няколко години в това ведомство? - Зам.-министрите ще бъдат трима. Единият ще отговаря за информационните технологии и съобщенията, вторият - за европрограмите, а третият - за дружествата в целия транспорт. Лично аз ще наблюдавам по-пряко водния и жп транспорта, който, знаете, има проблеми. - Железницата е най-проблемният отрасъл. Какво ще предприемете за стабилизирането й? - Точно затова започнах работната седмица със срещи с ръководствата на "Холдинг БДЖ" и на НКЖИ. Изслушах ги внимателно и им дадох моята гледна точка. Защото, без да се реализират няколко спешни мерки, положението няма да се подобри. Първо, огромните задължения трябва да бъдат разсрочени. За целта трябва да се поднови диалогът с кредиторите, който е бил прекъснат от кабинета на ГЕРБ, когато е било демонстрирано надменно отношение към тях. Ще направя всичко възможно да проведа конструктивен диалог с цел да ги успокоя. От друга страна, БДЖ редовно изплаща всички лихви и настъпващи падежи към финансовите кредитори, така че не е толкова лош длъжник и от тази позиция трябва да преговаря за разсрочване на задълженията. Второ, трябва да се уредят взаимоотношенията между "Холдинг БДЖ" и НКЖИ по схемата дълг срещу собственост. Трето, трябва да променим БДЖ структурно. Администрацията на пътническото и товарното предприятие е раздута и се дублира. Тя трябва да се прехвърли в холдинга, а в двете дружества да останат само оперативните ръководства. Трябва да се направят и някои неща, които аз съм смаян, че още ги няма. - Какви неща? - Може ли през ХХI в. българската държавна железница да няма система за управление на качеството, при положение, че всички пристанища отдавна имат! Може ли една от най-добре устроените инфраструктури, каквато е жп мрежата, да няма съвременни комуникации? Трето, няма назначен нито един логистик! Защо? - Е, нали имаше "БДЖ Спед"? - Имаше! И то беше много хубаво предприятие, но беше закрито от "мъдреците" на предишното управление. Такива структури трябва да се създадат и в товарното, и в пътническото предприятие на БДЖ. Трябва да се прекрати и тази глупост с билетоиздаването! Закупеният софтуер не става за нищо, а издаването на билет отнема 4 минути. Явно е купено нещо некачествено, колкото да се отбие номерът. - Че то навремето издаването на картонените билети отнемаше 4-5 секунди! - Да. Знаете сега каква опашка се оформя, за да чака всеки по 4 минути да си купи билет. Трябва да се направи оптимизация на състава, която ще започне от администрацията. В групата на БДЖ работят 25-26 юристи, но за всички дела се наемат външни адвокати! На заседанието на МС в сряда (б.а. - днес) ще коментирам с премиера и с министъра на финансите дали да прекратим процедурата за приватизация на "БДЖ - Товарни превози" и да започнем да стабилизираме дружеството. Това ще мине през преговори за недофинансиранията по субсидията, които държавата не е правила от 2002 г. Около 300 млн. лв. дължи държавата за тези 11 г. Ако към тях се добави и вътрешната задлъжнялост на БДЖ към НКЖИ от 100 млн. лв. - виждате, че по-голямата част от задълженията могат да бъдат изчистени. Искам бързо да въведем всички мерки, за да видим как ще се отразят те финансово през юни. По принцип юни е слаб, така че резултатите ще са знакови накъде вървят нещата и ще ми позволят да подготвя и предложа на правителството няколко варианта за бъдещето на железницата. - Ще има ли кадрови промени? - Ще има - и в бордовете, и в ръководствата. Разбира се, на мен ми е необходимо време, за да се ориентирам. Ще изчакам и назначаването на зам.-министрите, за да чуя и тяхното мнение. Но всички тези проблеми трябва да бъдат отстранени, за да може това предприятие да започне най-сетне да функционира нормално. - Какво планирате за летище София? Ще се разширява ли то и как - с държавни средства или чрез отдаването му на концесия? - Ще вървим към концесиониране на летище София, и то в кратки срокове. Веднага започваме да работим по този въпрос. - Същата ли е визията ви и за летищата, които бяха предлагани на концесия, но не привлякоха инвеститори, като Пловдив, Русе и пр.? - За тях също ще търсим вариант за концесиониране. Лично аз смятам, че с подобряването на бизнес климата в България ще се появят и инвеститори. Защото не е тайна, че през последните години бизнесът беше доста притеснен. Но ако успеем да приложим мерки, които да успокоят бизнеса и хората у нас, ще се намерят клиенти и за малките летища. - Бяха отдадени на концесия доста пристанища, но останаха най-големите - Варна и двата терминала в Русе - "Изток" и "Запад". Какви са идеите за развитие на портовете? - Пристанище Варна има отдавна натрупани проблеми. Тъй като целият Девненски промишлен комплекс навремето беше строен по една план сметка, всички приватизирани заводи взеха някакви сервитути от пристанището. Такива има и "Полимери", и "Агрополихим", и "Солвей". И циментовият завод имаше, но с него решихме въпроса. А иначе интересът на кандидат-концесионери към пристанище Варна е огромен, тъй като то ще е много важно за транспорта на България. Не е тайна, че годишно изнасяме 3-4 млн. тона зърно, около 70% от което минават през пристанище Варна. Затова е срамота още да нямаме истински, модерен зърнен терминал. Но аз мисля, че пристанище Варна ще може да се развива и с европейски пари. Политиката на ЕК е да се усъвършенстват връзките между портовете и сухопътния транспорт чрез интермодални терминали. А интермодален терминал може да бъде построен и на пристанище, нали? Точно това беше и една от темите ни за разговор със зам.-председателя на ЕК Сийм Калас във Варна, който твърдо заяви, че Брюксел няма да инвестира повече в пристанища, а основно в терминали за комбинирани превози. Лично аз също приветствам този вариант за бъдещото развитие на транспорта в България. - За целта обаче трябва да се премести пристанище "Варна Изток" в канала, нали? -Задължително! Днешното пристанище "Варна Изток" няма накъде да се развива. Това е едно тясно място, което пречи на града, а градът пречи на него. Лятно време по 2000 тира минават на ден по бул. "Приморски". Нормално ли е това? И всички специалисти са за това пристанището да бъде преместено час по-скоро, но трябва да бъде определено място в канала, за да се случи най-сетне това преместване, а не да се въртим с години в омагьосан кръг. - Какво е бъдещето на ДП "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ)? - Винаги съм бил голям противник на съществуването на това предприятие. Причината е, че по принцип морското ни законодателство е доста объркано - заявявам това най-отговорно. Няма такъв пример в Европа! Но ако все пак политическото решение е ДППИ да остане в този си вид, задължително е то, заедно с ИА "Морска администрация", да бъдат преустроени в единна морска власт, която да се занимава с решаването на всички въпроси. Лично за мен преместването на една администрация във Варна, Русе или където и да било няма да доведе до нищо добро. - Освен до увеличаване на разходите? - Може би. За мене е много по-важно да се даде свобода на администрациите така, че тази във Варна да решава проблемите на Варна, тази в Бургас - въпросите на Бургас и пр., а не да се тича за всяко нещо до София, както е сега. В София трябва да остане едно звено, което да се занимава с връзките с Министерския съвет, парламента и останалите ведомства, както и с международните контакти. Това е логиката, която аз ще следвам. Тя трябва да се приложи в кратки срокове с предоставянето на по-голяма самостоятелност на пристанищата по морето и по Дунав. - Оправданието за съществуването на ДППИ е изплащането на японския заем от 1998 г. - Да, но така то не е нищо повече от една пощенска кутия, която взема едни пари оттук и ги прехвърля там. Аз например едно време бях много обиден от това, че таксите на пристанище Варна отиват за плащането на японския заем за пристанище Бургас. Според мене 70% от парите, които събира едно пристанище, трябва да остават в него, а 30% да се предоставят на държавата, за да решава проблеми на други тесни места в инфраструктурата. - А останалите пристанища? - Кои? Те почти не останаха. Ще се върви към концесия навсякъде - и в Русе, и във Варна, но след като се решат всички проблеми. - Какво обещаване на транспорта? - Ще направя всичко възможно това, което говорихме с вас, да се реализира. Но трябва да е ясно на всички, че нашият кабинет работи под изключителен натиск, така че няма да ни е лесно. Дано ми стигнат силите.
Източник: Стандарт (05.06.2013)

СОЛ инвестира 25.5 млн. лв. в завод за промишлени газове Министърът на икономиката и енергетиката г-н Драгомир Стойнев, по предложение на Българска агенция за инвестиции, одобри проекта на „СОЛ България” ЕАД за „Завод за производство на промишлени газове” за сертифициране като инвестиционен проект клас А. Инвестиционният проект обхваща изграждането на нова, съвременна инсталация за разделяне на въздуха за производство на газообразен азот, както и на течен криогенен кислород, азот и аргон. Инвестицията се предвижда да се осъществи на територията на предприятието за изкуствени торове „ Агрополихим” АД – индустриалната зона на гр. Девня. Строителството ще бъде извършено на терени, за които „СОЛ България” ЕАД има отстъпено право на строеж. Съгласно представения инвестиционен проект общият размер на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи възлиза на 25.5 млн. лв. Инвестицията ще бъде финансирана със собствени средства, осигурени от едноличният собственик SOL spa (Monza, Italy). Едноличният собственик на капитала на „СОЛ България” ЕАД е италианската компания SOL spa (Monza, Italy). Групата СОЛ е водещ европейски производител на медицински и промишлени газове и създател на технологии и инсталации за тяхното приложение. Групата има мрежа от 55 фирми в 22 европейски страни и Индия, повече от 2500 служители и продажби за над 580 млн. евро за 2012 г.
Източник: Дарик радио (02.08.2013)

Морските пристанища печелят бизнес за сметка на речните Част от товарите от и към България, традиционно превозвани по Дунав, са се пренасочили към морските пристанища през миналата година. Тази тенденция се забелязва още от началото на кризата и 2012 г. не прави изключение. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за товарооборота на речния и морския транспорт. Товарите като цяло се увеличават, но резултатите все още са далече от предкризисните нива. Другата тенденция, която се забелязва, е, че вследствие на концесионните процедури и отдаването на пристанищните терминали на частни компании ролята на държавните пристанища постепенно намалява. Ситуацията се запазва и през тази година. С близо 8% по-малко товари са били обработени на дунавските пристанища през миналата година, показват данните на НСИ. През речните портове минава основно внос, който за 2012 г. надвишава износа над два пъти. Сериозен дял имат и крайбрежните товари, които обаче отбелязват и най-значителния спад. В същото време морските пристанища отчитат над 3% ръст на обработените товари. Това се дължи основно на износа, който за първи път от 2005 г., откогато има статистика, изпреварва вноса. Отчасти причина за това е намаленият обем товари към страната, който обърна започналата през 2010 г. тенденция за плавно покачване на вноса след резкия спад предходната година. Основната причина за пренасочването на товарите към морето са рекордните студове в началото на миналата година и сухото време през лятото. Това доведе до временно спиране на работата на дунавските пристанища, което принуди голяма част от износителите - основно на зърно, да променят транспортните си схеми и впоследствие да ги запазят, става ясно от отчета на най-голямата компания в сектора "Пристанищен комплекс - Русе". Така през миналата година през държавното дружество са преминали минимални количества зърнени храни. Сериозно намаление има и при обработените метали на пристанище Русе. Причината за това обаче е по-скоро външна и е свързана с чувствителното увеличение на цените в украинския порт Измаил, което доведе до пренасочване на този товаропоток по море. Силен спад има и при обработката на дървен материал, която се извършва на терминала Русе-запад, заради лошите климатични условия и свиване дейността на клиентите. Понижават се и количествата на обработените въглища, а перспективите за в бъдеще не са по-добри, тъй като най-големият потребител на въглища сред клиентите на компанията – "Топлофикация - Русе", планира да премине на природен газ. Ръст има единствено при химикалите и торовете, но там обемите са малки. Икономическата криза като цяло се е отразила на дейността на клиентите на пристанището. Отрицателната тенденция за развитието на пазарите в Словения, Хърватия, Унгария и най-вече Румъния намалиха очакваните обеми от дейността на нашите контрагенти, отчитат от дружеството. Като се добавят и пренасочването на износителите на зърно към морските пристанища и очакваният спад в обработката на въглища заради "Топлофикация - Русе", от пристанището не очакват тази година да е по-добра. Допълнително негативно влияние върху резултатите ще окаже и приключилото концесиониране на терминал "Русе-запад", с което държавното дружество загуби част от клиентите и товарите си. За сметка на това морските пристанища се радват на увеличен обем товари през миналата година. Това обаче не се дължи на двете големи държавни компании, които управляват портовете във Варна и Бургас. Концесионирането на отделни терминали и засилената конкуренция от страна на частните фирми в сектора са довели до спад на обработените от тях товари и съответно по-ниски приходи, като очакванията са тази тенденция да продължи да се задълбочава. Най-сериозно понижение има при пристанище Бургас, където товарите са намалели с над една трета през миналата година. Основната причина за това е концесионирането на двата терминала за насипни товари "Бургас-изток 2", който вече се управлява от "БМФ – Порт Бургас". Ако се изключат тези количества, спадът е само 0.5%. Навлизането на нов конкурент в бизнеса е свило обработените насипни товари в пристанище Бургас наполовина, въпреки че компанията е запазила доста стабилни позиции при зърнените храни. Успяла е също да привлече и част от клиентите на отдадените на концесия терминали – главно търговци на въглища, кокс, желязна руда и цимент. С близо една трета обаче е намаляло количеството на металите, преминали през пристанището, което е причината и за по-ниските резултати при генералните товари като цяло (-12%). Въпреки това понижението на приходите е било съпроводено и от намаление на разходите и така компанията е успяла да увеличи печалбата си за 2012 г. Ролята на пристанището обаче ще продължи да намалява, след като през тази година терминалът за контейнери "Бургас-запад" беше отдаден на концесия на единствения кандидат - "БМФ – Порт Бургас", който държи и "Бургас-изток 2". Компанията е 100% собственост на Параходство "Български морски флот", което беше приватизирано преди пет години от българско-германския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг", представлявано от Кирил Домусчиев. Така за държавния оператор остава само терминал "Бургас-изток 1", където се обработват основно генерални товари (метали, дървесина, машини и т.н.). Сравнително по-стабилни позиции запазва другото държавно пристанище – Варна, което държи терминалите "Варна-изток" и "Варна-запад". Въпреки лекото понижение на обработените товари дружеството увеличава приходите и печалбата си благодарение главно на това, че в края на 2011 г. повиши цените си. Друга причина за ръста е обработеният рекорден тонаж зърно, където количествата са нараснали с 3% спрямо предходната година, което най-вероятно е за сметка на дунавските портове. Нещо повече, зърнените храни като цяло са благодатен товар, тъй като ставката за обработка при тях е по-висока, отколкото при останалите насипни товари. През порта са преминали и значително повече метален скрап, дървен материал и др., както и контейнери. Намалява обаче делът на стратегическите клиенти от Девня, където са разположени големи компании като "Девня цимент", "Солвей - Соди" и "Агрополихим". Според държавното предприятие това се дължи на неблагоприятни промени в пазара на изнасяните от тях товари. Отчетът на един от конкурентите на "Пристанище Варна" – "Леспорт" от групата на "Химимпорт", обаче показва, че има и друга причина. Частната компанията е успяла да привлече като клиент "Солвей - Соди", която за последните пет месеца на миналата година е изнесла близо 55 хил. тона калцинирана сода през концесионирания терминал. Затова и от държавната компания отчитат като риск навлизането на нови фирми в обработката на товари. Държавните портове имат основателна причина да се притесняват от конкуренцията. Това се вижда от силните резултати на пристанище "Леспорт", което отчита двуцифрен ръст на обработените товари през миналата година и достига най-големия си товарооборот от началото на концесията през 2006 г. През "Леспорт" преминават основно насипни товари, като близо половината от целия оборот се дължи на зърното. Миналата година през пристанището е било изнесено и рекордно количество скрап заради увеличеното търсене на изделия от метал и съответно суровини за производството им. Повишение има също при металите и дървения материал, както и при химическите товари заради привличането на "Солвей - Соди" като клиент и вноса на над 15 тона торове. През тази година компанията отново очаква леко увеличение на обема на товарите, което ще дойде от ръста на износа на сода и вноса на цветни метали. Повече товари са преминали и през терминала "Бургас-изток 2" след отдаването му на концесия на "БМФ Порт Бургас" от началото на 2012 г. При сравняване на резултатите на новия оператор и товарооборота, отчетен от държавното дружество за същия терминал през 2011 г. (общо 1.346 млн. тона), се вижда ръст от 14%. В момента концесионерът обработва основно насипни товари, но плановете му са да разшири дейността и да превърне "Бургас-изток 2" в многофункционален терминал за всякакви видове товари. А това означава, че конкуренцията ще продължава да нараства, най-вероятно за сметка на държавните пристанища.
Източник: Капитал (09.08.2013)

Сярна клопка за "Агрополихим" Между медодобивното "Аурубис" - бившето МДК в Пирдоп, и девненския торов завод "Агрополихим" има производствена химия - тях ги свързва сярната киселина. Първият получава продукта при преработката на мед и на практика е най-големият производител на сярна киселина в страната. Вторият пък е най-голямият й консуматор, тъй като тя е една от основните суровини в производството на фосфорни торове. Или на практика двата гиганта имат нужда един от друг. Както дълги години сярната киселина събира двете предприятия, така обаче и ги разделя. Последният разрив по темата започва, след като 10-годишния договор между двете компании за покупко-продажба изтича в средата на 2012 г. От началото на 2013 г. "Аурубис" вдига рязко цените, на които продава този си отпадъчен продукт. В сюжета се набърква и другият производител на сяра - пловдивският Комбинат за цветни метали - КЦМ (след спирането на ОЦК – Кърджали, производителите остават само два). Новият спор и участниците стават ясни от предмета на жалбата на "Агрополихим" в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), внесена в края на август, и обясненията към нея. Торовият завод обвинява "Аурубис" и КЦМ в "забранени споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно или господстващо положение". Подозренията на торовия завод са, че с високите цени на местния пазар "Аурубис" се опитва да компенсира разходите си по износа на останалата част от произведената от него сярна киселина. Сблъсъкът може да се нарече титаничен. И трите компании попадат в топ 30 по приходи в класацията на "Капитал" на стоте най-големи компании. Страните преговарят по темата с цените цяла година, но не успяват да стигнат до съгласие. Сега сярната топка на титаните е в КЗК. По думите на изпълнителния директор на "Агрополихим" Васил Александров въпросът с цените на сярната киселина обаче не засягат само бизнеса на компанията. Това увеличава средната производствена себестойност, а оттам и разходите и продукцията на земеделските производители.
Източник: Капитал (18.09.2013)

Химическа индустрия на бавни обороти Инвестицията на турската компания Teklas, която през миналата година откри втори завод край Кърджали, е увеличила броя на работещите в производството на каучук и каучукови изделия до нивата отпреди кризата. Това става ясно от анализ на състоянието, тенденциите и човешкия капитал в химическата промишленост между 2008 и 2012 г., подготвен от експерти от Българската камара на химическата промишленост (БКХП). Във всички други подсектори на химическата индустрия обаче през последните пет години се наблюдава спад на заетите и свиване на асортимента и обема на производство. Редица предприятия бяха закрити, а отделни региони като Северозападна България останаха практически без химическа индустрия. В същото време в резултат на по-големия спад на производството в други сектори на преработващата промишленост химическата индустрия вече има по-голям принос в износа и платежния баланс на страната. Сред най-големите износители са "Солвей Соди", "Лукойл Нефтохим Бургас", "Агрополихим", предприятията от групата на "Свилоза", производителите на бои и други. Анализ на вноса на химически продукти в страната обаче показва, че търсенето значително надвишава предлагането и местната индустрия има потенциал за удвояване на производството. Отпаднали от пазара Като цяло химическата промишленост пострада значително от кризата и редица по-малки фирми с по-ограничени ресурси бяха закрити, се посочва в анализа, който разглежда четири подсектора - производство на пластмасови изделия, на химични продукти, на изделия от каучук и на рафинирани нефтопродукти. Отделно от това големи предприятия като "Химко", "Видахим" и "Полимери" спряха работа. Присъединяването на България към ЕС и въвеждането на по-строги европейски изисквания в сектора също изхвърлиха от пазара производствата, които не успяха да се модернизират и да ги изпълнят. В предприятията, където бяха въведени нови техники и технологии, резултатите са видими. "Тези инвестиции значително увеличиха производителността, като в някои сектори тя вече е над 250 хил. евро на зает", посочи Йончо Пеловски, зам.-председател на БКХП. Все пак от камарата предупреждават, че мултиплицирането на рестриктивните европейски регулации в България може да доведе до фалита на малки предприятия в близко бъдеще и до ограничаване на инвестициите и капацитета на по-големите производители на химични продукти. Неравномерни инвестиции Инвестициите в химическата промишленост не са разпределени равномерно и най-често въвеждането на нови технологии е ограничено до малък брой предприятия, показва анализът. Най-големи вложения се правят в производството на химически продукти и на пластмасови изделия. В производството на каучукови изделия през миналата година също беше направена значителна инвестиция. Около 7.5 млн. евро вложи турската Teklas чрез българското си подразделение "Теклас България" във втори завод за каучукови и пластмасови тръби за автомобилни охладителни и отоплителни системи, с което инвестицията й от стъпването й в България през 2006 г. достигна близо 30 млн. евро. В момента за компанията работят около 500 души, а приходите й за 2012 г. са в размер на 38 млн. лв. Тъй като максималният капацитет на производство вече е достигнат, от дружеството планират и трети завод, който трябва да е готов до края на 2014 г. Двойно повече без работа Закриването на много химически предприятия през последните години доведе и до рязък спад на броя на заетите. "Между 2008 и 2012 г. работещите в химическата индустрия са намалели с 21%, което е почти два пъти повече от спада на заетите общо в икономиката от около 12%", посочи Зорница Кирова от БКХП. Добрата новина е задържането на еднакво ниво на заетите през 2010 и 2011 г. и увеличаването им през миналата година. Най-интересна е динамиката при производството на каучукови изделия, където минимумът е достигнат през 2009 г., а през 2012 г. броят на работещите вече даже надвишава тези през 2008 г. Нещо повече - според анализа тази тенденция ще се запази през следващите години, което е благоприятно от социална гледна точка, тъй като каучуковата индустрия поглъща работна сила с не особено висока квалификация, а предприятията са разположени в райони с висока безработица. Концентрация Като цяло към момента в химическата индустрия работят малко повече от 1% от общия брой на заетите в България. Най-голям е делът на работещите в производството на пластмасови изделия (62%), а най-малък - в производството на рафинирани нефтопродукти (5%). В последния подсектор се наблюдава и голяма концентрация на работна сила - общо 87% от заетите са в двете най-големи предприятия ("Лукойл Нефтохим Бургас" и "Приста ойл" - Русе), а останалите са в 10 малки предприятия. Големите заводи, произвеждащи химични продукти, са само пет, но в тях работят почти половината (45%) от заетите в сектора. В производството на пластмасови изделия през последните години нараства концентрацията на работна сила, като делът на заетите в трите най-големи предприятия - "Стандард профил България", "Мегапорт" и "Профилинк", се увеличава от 23 на 69%. В същото време общият спад на заетите в подсектора е за сметка изцяло на малките предприятия. Драстични разлики има и между отделните региони на страната. В Северозападна България работещите в химическата индустрия са незначителен брой, докато в Югоизточния регион са застъпени всичките четири подсектора. Химическата индустрия осигурява най-много работа на хората в Южен централен регион.
Източник: Капитал (01.10.2013)

Филип Ромбаут: Имаме дългосрочна стратегия и инвестираме Терминал за течен амоняк и по-голяма независимост. Това очаква да донесе за компанията му следващата, 2014 г. председателят на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Агрополихим" Филип Ромбаут. Инвестицията е на стойност 23 млн. евро и е започната 11 години по-рано. Бавното й напредване обаче не е по-вина на девненския производител на азотни и фосфорни торове. Причината е в държавната машина, която дълги години възпрепятства компанията в стремежа й да намали зависимостта си от високата цена на газа, необходим за производството. За да разберете радостта на Филип Ромбаут от предстоящото откриване на терминала, първо трябва да сте наясно с анатомията на компанията и средата, в която живее. Предприятието е приватизирано през 1999 г., когато Acid & Fertilizers USA закупува 63% от капитала на дружеството (впоследствие мажоритарното участие се увеличава и в момента е 99.35%), като компанията става част от икономическата група на Acid and Fertilizers Group. Заводът има две основни производствени линии - за азотни и фосфорни торове, както и за междинни продукти. Във фосфорната линия основни суровини за производствения процес са суровите фосфати и сярната киселина, като компанията потребява над 300 хил. тона от нея на година, като основен доставчик на компанията е медодобивният комбинат в Пирдоп "Аурубис". При другата линия - азотната, която формира около 50% от приходите на компанията, основна суровина е природният газ, който формира и 85% от цената на това производство. Дружеството произвежда годишно около 850 хил. тона торове. За 2013 г. се очаква приходите на компанията да са 500 млн. лв., а печалбата 15 млн. лв. Окончателните числа зависят от още няколко предстоящи сделки. Или настоящата година е по-успешна за компанията от изминалата, когато приходите бяха 483.4 млн. лв., а печалбата - 6 млн. лв. Това обаче не е голям повод за радост. "Не ме интересува дали следващата година ще имаме 1 или 2% ръст. Имаме дългосрочни стратегии и инвестираме 10-15 години напред. Толкова време отнемат и инвестициите ни", коментира Филип Ромбаут. Преди 11 години компанията си поставя за цел да стане по-независима от държавата. Причините за този стремеж са основателни. Азотната линия на компанията използва течен амоняк, който се прави от природен газ. Годишно от тази линия излизат 400 хил. тона торове, които генерират около 50% от приходите на компанията, а 85% от продукцията се продава на вътрешния пазар. Производителят държи около 60% от продажбите на азотни торове в страната. "Имахме екзистенциални дискусии още преди 10 години", обяснява Ромбаут. От една страна, самото производство, което догодина ще стане на 40 години, не е ефективно (подобно и на други аналогични в региона). Или докато за производството на 1 тон амоняк в по-нови предприятия са необходими 900 кубични метра газ, това в Девня се нуждае от 1250 кубични метри газ. Към това се добавя и високата цена на газа и липсата на алтернатива в газовите доставки. От компанията гледат и напред. Сега три пъти по-ниската цена на газа в САЩ (заради шистовия бум) и инвестициите в нови производства на амоняк там ще доведат до спирането на вноса в САЩ от основните производители Русия и Тринидад, обяснява Ромбаут. "До две години САЩ ще кажат, че си имат достатъчно, и то на по-ниска цена, и това количество от Русия и Тринидад ще трябва да отиде някъде", коментира той, като това ще направи продукцията на варненското предприятие още по-неконкурентоспособна. Още през 2003 г. компанията си дава сметка, че няма да се развие устойчиво, ако зависимостта й от газа остане. Тогава е взето решението да не се върви в посока на затваряне на цялата производствена линия, а да изгради терминал за амоняк, който да позволи на компанията да внася на по-ниски цени. Проектът обаче не напредва с желаната скорост. Трудностите идват поради факта, че в страната липсва нормативна база, която да урежда изграждането и експлоатацията на подобен тип съоръжения. Или когато работата по разработването и съгласуването на проекта започва, съществуват нормативни изисквания само за терминалите за горивни течности. Дупката в законодателството коства на компанията 5 години. Пробивът настъпва в първата година на управлението на ГЕРБ в лицето на сегашния президент и тогавашен министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев, като е взето решение да бъде приложен "ад хок" регламент за най-добрата възможна технология (който вече съществува в Европейския съюз). Това потвърждава една от тезите на Ромбаут за работата на политическата система, според която първата една година на което и да е управление е по-добра от предходни три, като нещата стават все по-сложни за бизнеса с наближаването на последната, четвърта година. Това се потвърждава отново и от сегашното управление, след като зам.-премиерът Даниела Бобева е инициирала среща с мениджмънта на "Агрополихим за пореден проблем, решението на който е бил задвижен впоследствие. За реализацията на проекта за внос на течен амоняк е необходимо и кейово място, като по това време се сключва и договор за публично-частно партньорство. Частната компания трябва да поеме всички разходи, а държавата трябва да драгира канала. Започват разговори с "Пристанищна инфраструктура" в София, която забавя допълнително проекта. "Казваха, че не могат да извършат драгиране, тъй като това ще намали територията на България", спомня си Ромбаут, като това е само началото на дълъг процес. Междувременно компанията поема риска, че ще се сдобие най-накрая с терминал, и инвестира в нова промишлена инсталация за производство на амониев нитрат, която започва работа през тази година, а инвестицията е за 18 млн. евро. Или сега всичко, което трябва да направи държавата, е драгирането. Терминалът за течен амоняк не е единственият злополучен опит на компанията при взаимодействието й с българската държава. В средата на миналата година мениджмънтът на компанията заплаши, че компанията ще се изнесе от България, тъй като от 7 години не може да достигне до фаза право на строеж на ново модерно депо за фосфогипс, тъй като старото е вече запълнено, и това беше изправило завода пред риска да спре работа. Малко повече от година по-късно сагата около депото беше окачествена от Ромбаут като "типичен пример за рекет", като заяви още, че до края на следващата година т.нар. бяла планина в близост до Варна (старото депо) ще бъде зелена и рекултивирана, като едновременно с това 15 години след приватизацията за предприятието държавата не е елиминирала историческите замърсявания. Около 90% от продукцията на другата линия - фосфорните торове е за износ. Пазарът обаче е затворен. "Валутата на най-големия консуматор Индия се срина и големи производители като Мароко работят на половин капацитет", обяснява Ромбаут. Българският пазар не може да компенсира свиването на износа, тъй като земеделските производители не инвестират много в този тип торове поради няколко причини: несигурност дали ще обработват земята през следващата година, падане на цената на зърното и несигурност по отношение на субсидиите. Резултатът е, че българските почви не са по-лоши от тези във Франция, но там добивът е 8.2 тона на хектар, а средният в България е 4.3 т на хектар. При толкова много бизнес закономерности, много от които не в твоя полза, според Ромбаут разковничето е в гъвкавостта. Компанията инвестира в проекти, които й дават независимост, макар и години по-късно. До момента дружеството е инвестирало в изграждането на нови производствени инсталации, обновяване на базата и екологични съоръжения около 180 млн. лв. Вниманието е насочено към 2014 г., през която за първи път играта ще се играе по новите правила след 11 години чакане. "Освен ако правителството не реши да ме бойкотира", усмихва се Ромбаут.
Източник: Капитал (27.11.2013)

Спад на износа е ударил финансовите резултати на "Неохим" Спад на износа е ударил силно резултатите на производителя на изкуствени торове "Неохим" - Димитровград, показва консолидираният отчет на публичното дружество за деветмесечието. В него влизат резултатите на дъщерните компании в България и Турция, които се занимават с търговия. Това е довело до по-малки приходи, а печалбата на дружеството е спаднала от близо 6 млн. лв. в края на септември миналата година до 709 хил. лв. за деветте месеца на тази. Общо продажбите са спаднали с 12%, но заради по-слабото понижение на разходите крайният финансов резултат е намалял доста по-значително. Запазване на нивата Директорът на "Продажби" в компанията Андон Димитров обясни, че основната причина за спада е по-малкото производство заради дългия ремонт на мощностите, както и влошените условия на пазарите в края на второто тримесечие. Тази година заводът е правил планов ремонт в продължение на четири месеца, а в други години той приключва за месец и половина – два, обясни Димитров. Той прогнозира, че последното тримесечие ще е добро, но няма да успеят с него да наваксат изоставането. За следващата година Димитров очаква резултатите им да не се различават от обичайните и според него 2014 г. "няма да е кой знае колко печеливша. Освен в България "Неохим" продават основно в съседни държави и нямат промяна в пазарите на компанията, добави Димитров. Според доклада за дейността "Неохим" е увеличил продажбите си в България с 18%, докато тези зад граница са спаднали с почти 40%. В резултат българският пазар вече заема по-голяма част от приходите на компанията, а чуждите са почти наполовина по-малко от неговия оборот. Основният продукт на "Неохим" е амониев нитрат и от него идват най-голяма част от оборота му. "Неохим" е собственост на няколко дружества, като най-голяма част от акциите му държат "Еко тех" (24.73%) и "Евро ферт" (24.03%), ливанската "Кариферт интернешънъл офшор" (17.16%) и регистрираното в Лихтенщайн "Агрофер интернешънъл естаблишмънт" (7.68%). Зависимостта от газа Суровината за производството на торовете е природният газ и повечето разходи на компанията са именно за него. Това прави всички производители на торове силно зависими от цената на газа, а производители от държави, в които той е значително по-евтин, могат да продават много по-евтина продукция. Заради тази зависимост другият голям български производител на торове - "Агрополихим", ще изгради терминал за течен амоняк за 23 млн. евро, съобщи изпълнителният й директор Филип Ромбаут преди няколко дни по време на конференцията Next Year's Business Plan. Той разказа, че бумът в добива на шистов газ в САЩ до две години ще спре вноса им на течен амоняк (който се прави от газ) и количествата от големи производители като Русия и Тринидат трябва да отидат някъде (като нашия регион например), което ще направи продукцията на "Агрополихим" по-неконкурентоспособна. Тези условия важат и за другите производители като "Неохим". Освен това и "Агрополихим", и димитровградският производител се оплакват от масовото използване в България основно на много евтини амониеви торове. По-скъпите фосфатни се използват много по-малко, защото земеделците не искат да влагат повече средства, ако нямат и сигурност, че ще обработват същата земя няколко години. Това е проблем, от който се оплакват от години и вносители на по-скъпи торове, като по думите им широко използваните амонячни по-скоро вредят, ако земята се третира само с тях години наред. В резултат почвата се окислява и добивите дори могат да намалеят. Сложните комплексни торове нямат този проблем, но арендуването година за година не стимулира инвестиции в дългосрочна производителност.
Източник: Капитал (29.11.2013)

Завръщане към социализма: БСП ще съживява трупа "Химко" В началото беше забавно. Когато група депутати около Волен Сидеров предложиха одържавяване на електроразпределителните дружества, пуск за "Кремиковци" и старт на проекта за строеж нова АЕЦ, пакетът "мерки" изглеждаше като пародия, която (като всяка пародия) предизвиква черен хумор в стил "А защо да не възстановим и ТКЗС, АПК и ергенския данък?". Няколко дни по-късно за "държавна реиндустриализация" заговори не кой да е, а министърът на икономиката Драгомир Стойнев. При това обявявайки намерения не за стимулиране на частните инвестиции, а за съживяване на отдавна мъртви и доказано нежизнеспособни мастодонти с пари от държавата. Идеята на Драгомир Стойнев, обявена в интервю за в. "Дума", е "Български енергиен холдинг" (БЕХ) да инвестира близо 50 млн. лв. във възстановяване на производството в "Химко" (в несъстоятелност). Министърът затвърди замисъла си за възраждане на обявения в несъстоятелност завод и в още няколко медии. От обявената досега информация не става ясно икономическото ведомство да разполага с каквито и да било разчети как точно ще се инвестират 50-те милиона, защо ведомството (което е принципал на БЕХ) е решило да вложи точно толкова в затворен отдавна завод, какви ще са последиците, ако Европейската комисия реши, че това е непозволена държавна помощ, кога и дали проектът ще има някаква възвращаемост. Досега министър Стойнев не се е аргументирал и с никакви анализи и пазарни данни къде ще се продава продукцията на "Химко", нито каква ще е себестойността й. До редакционното приключване на броя от министерството на икономиката не отговориха на поставените от "Капитал Daily" въпроси по темата.ве фирми, И пред БНТ, и пред "Стандарт" обаче министърът твърди, че има готов финансов модел, "Химко" може да е печелившо, а целта е да се гарантират работни места в региона, който се отличава с висока безработица (подобно на останалите в Северозападна България). Пред "Дума" Стойнев пояснява, че по-голямата идея е "да реиндустриализираме българската икономика". Замисълът очевидно е поне едно ниво над етап "изявления" - в понеделник сутрин пред БНТ той беше потвърден и от депутата от "Коалиция за България" Янаки Стоилов. Той обяви, че вече се прави обобщение колко са дълговете на "Химко" към държавни компании и се действа да не се допусне разпродажба "на парче", а държавата да прецени дали сама или с чужди инвеститори да възстановява завода. Според Стоилов, ако "Химко" отново заработи, това ще е "преломен знак" от "икономическата разруха в България". Попитан дали не е добре да се възроди и "Кремиковци", Стоилов отговори: "Защо, лошо ли е? В някаква степен това може да стане и това ще бъде много добре за българската икономика, за софиянци и за хората, които разчитат да намерят работа." Стойнев, както и кметът на Враца инж. Николай Иванов (от БСП) говорят за отварянето на около 500 работни места при малко над 80 хил. души население на общината. Популистките идеи на управляващите, предвидени за финансиране с обществени средства, се разминават доста с оценката на специалистите. Според изпълнителния директор и съсобственик на "Агрополихим" Васил Александров рестарт на производството в "Химко" на практика е невъзможен – от една страна, са необходими огромни инвестиции, а дори да тръгне някоя от линиите, това ще е "завод без ръце и крака", тъй като ТЕЦ-ът, електроснабдяването и водоочистващата инсталация са собственост на фирми на Христо Ковачки. Освен това "Химко" трудно би изнасяло продукция - складът му на пристанище Варна вече е собственост на "Агрополихим", а и при сегашните цени на природния газ загубата му ще е по 200 долара на тон продукция, изчисли Александров. Дори и да се отделят пари за инвестицията, не е ясно в какво точно ще бъдат вложени и дали изобщо от активите е останало нещо, което може да бъде възстановено. Синдикът на "Химко" Росица Томова каза, че не може да даде информация какво е налично на площадката на предприятието след търговете за продажба на активи от него. По думите на кмета на Враца Николай Иванов е възможно заводът да работи с около 20% от капацитета си, ако се пусне отново производството на амоняк и карбамид, което е било потвърдено и от анализи на експерти. Става въпрос за най-новите инсталации на завода, които са съобразени с всички екологични стандарти и няма да предизвикат замърсяване, уточни Иванов. Въпросните нови инсталации са от 1983 г. Според зам.-председателя на Българската камара на химическата промишленост Йончо Пеловски, който е един от авторите на изготвения преди две години анализ на възможностите за възстановяване на "Химко", врачанският завод може да работи с около четвърт от капацитета си, ако се пусне т.нар. нова седма линия. В същото време неспасяеми са старите инсталации, тъй като вредните емисии и отпадните води от тях съществено надвишават съвременните норми за допустимост. Те са технически ненадеждни и е икономически необосновано да се поддържат и ремонтират, освен това голяма част от оборудването липсва, каза Пеловски. Допълнителен проблем е и липсата на достатъчно квалифицирани кадри за тях. Химическият техникум в града вече е закрит. Според анализа, цитиран от Пеловски, новата седма линия има ресурс да работи още поне 15 години, а частичното възстановяване ще осигури годишно производство на 105 хил. тона амоняк и 180 хил. тона карбамид.
Източник: Капитал (03.12.2013)