Терминалът за течен амоняк на "Агрополихим" трябва да заработи до края на следващата година Един от най-големите инвестиционни проекти на девненската компания "Агрополихим" - изграждането на терминал за течен амоняк трябва да бъде реализиран до есента на следващата година. За това съобщи изпълнителният директор на компанията Филип Ромбаут. Стойността на проекта е около 25 млн. лв., а за нейната реализация дружеството работи в продължение на 8 години. "За нас това е жизненоважен проект, тъй като ще ни позволи от края на 2013 г. да започнем внос на течен амоняк, обясни Ромбаут. Близо 80% от себестойността на амоняка се формира от цената на природния газ, който за нас е суровина, а не енергоносител". По думите на Ромбаут още преди пет години е било ясно, че цената на природния газ ще започни да расте, като точно тази перспектива е мотивирала мениджмънта на дружеството да работи върху проекта за внос на втечнен амоняк. "Това на практика ще ни позволи да имаме алтернативен източник за доставки от алтернативни пазари, каза още Ромбаут. Така когато в бъдеще се появи проблем с доставките или цените на газа тук, ние ще имаме възможност да го внасяме като амоняк от чужбина, където в момента той е много по-евтин, отколкото в България".
Източник: Дневник (27.03.2012)

"Информирахме синдикатите, че ще ни се наложи да започнем преговори за масови съкращения на служителите, тъй като вече не можем да работим нормално. Ще демонтираме инсталацията и ще се изнесем в чужбина", това заяви изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров. Причината за крайното изказване е, че от цели осем години предприятието за производство на азотни и фосфорни торове се опитва да достигне до фаза право на строеж за изграждането на ново депо за отпадъци. Процесът обаче е блокиран в министерството на земеделието. Компанията генерира по 60 хил. тона на месец, а старото й депо е пред запълване. За целта има постановление на Министерския съвет от 2006 г. Александров обясни, че имат всички необходими разрешителни от Министерството на околната среда и водите, но от няколко години чакат министерството на земеделието да даде зелена светлина на строителството, тъй като земята е под тяхна юрисдикция. Специална комисия с председател, назначен от министъра на земеделието Мирослав Найденов, трябва да подготви документите за право на строеж на база оценка на терена. Финалната оценка обаче се бави. "Тя беше направена и беше с 40% по-висока от предишни оценки за аналогични цели в региона. Нямаме проблем с цената от 3.34 лв. на кв.м. Вече платихме и за да изчистим старите отпадъци оттам, тъй като е била ползвана като нерегламентирано сметище от заводите в района на Девня. Въпреки това председателят на специалната комисия поиска от независимия оценител тя да бъде завишена до 15 евро/кв.м, което, преведено за "Агрополихим", означава допълнителна такса от около 2.5 млн. лв.", обясняват от компанията. Следва ново протакане на процедурата между оценителя и специалната комисия Липсата на депо поставя предприятието пред невъзможността да работи нормално, като това ще доведе до поетапно спиране на отделните производства и до съкращаване на служители. На въпроса колко от служителите евентуално могат да бъдат съкратени при такъв развой на събитията Александров отговори: "1100 от 1100." Потърпевши няма да са само работниците. Ако заводът спре, това ще намали драстично товарите на пристанище Варна, а медодобивният комбинат в Пирдоп "Аурубис" няма да има къде да пласира сярната си киселина, която е допълнителен продукт от производството й и се използва от "Агрополихим"
Източник: Капитал (13.06.2012)

"Днес министър Мирослав Найденов подписа заповедта за учредяване на право на строеж за депото на "Агрополихим". Това съобщиха от Министерство на земеделието след като от компанията съобщиха, че възнамеряват да спрат работа и да съкратят всичките си 1100 служители. Причината за това е, че от осем години (всичко започва през 2004, когато заводът за торове внася в Министерство на земеделието и храните документи за започване на процедура по придобиване на терен за изграждане на ново депо за отпадъци) производителят се опитва да достигне до фаза – право на строеж на депото, което им е необходимо, тъй като старото се запълва и заводът няма да може да функционира нормално Назначена е специална комисия с председател съветника на министъра Симеон Главчев. Тя трябва да определи таксата за право на строеж на база оценка на земята. От министерството обясниха; "Нас не ни удовлетворяваше оценката, тях - таксата. Ние не сме съгласни да се ощети бюджетът и да ни обвинят в държавна помощ". "Те определят таксите, ние не можем да се пазарим. Ние или я плащаме, или не я плащаме", коментира Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим". От компанията обясниха, че не са получавали официално предложение от министерството за такса за право на строеж, което те чакат от години, забавя депото и поставя бизнеса им пред риск. "Нямало е нито изходящи от тях документи с определена от тях цена за такса нито изходящи от нас документи с отказ да я платим", коментира Александров. Комисията определя таксата на база оценката и специална наредба за целта. Явно обаче оценката се оказва доста сложно нещо за администрацията. Според мениджърите на дружеството точно липсата на единна позиция за цената между различните структури на земеделското министерство е блокирала депото. От "Агрополихим" обясняват, че "независимият оценител, нает от Регионалната дирекция по горите – Варна е дал оценка на земята – 3.34 лв на квадрат и цената, която трябва да плати компанията като такса е 302 хил. лв. Председателят на специалната комисия обаче е поискал от оценителя да завиши цената на 15 евро на квадрат" или такса от над 2.5 млн. лв. Сега таксата, определена от министерството е 742 811 лв. Като компанията има 6 месечен срок да внесе парите.
Източник: Капитал (14.06.2012)

Само ден след като премиерът Бойко Борисов се похвали, че у нас започват да идват "истински инвеститори", производителят на торове и инвеститор клас А - "Агрополихим", предупреди, че не може да се справи с бюрокрацията и вероятно ще изнесе производството си зад граница. "Информирахме синдикатите, че ще ни се наложи да започнем преговори за масови съкращения на служителите, тъй като вече не можем да работим нормално. Ще демонтираме инсталацията и ще се изнесем в чужбина", заяви по-рано Александров, цитиран от "Капитал Daily". В предприятието работят 1100 души. От осем години компанията се опитва да започне строеж на ново депо за отпадъци, но е блокирана от земеделското министерство, което е собственик на земята. Със случая се е заела специална комисия към агроминистерството, която трябва да подготви документите за право на строеж на база оценка на терена. През годините министерството дори е изгубило част от документите, свързани с искането на компанията, стана ясно от думите на изпълнителния й директор Васил Александров. Пред "Сега" от МЗ обясниха протакането с прекалено ниската цена на имота. "Нямаше начин да подпиша. За 181 дка "Агрополихим" ми представиха оценка от независим оценител правото на строеж да струва 60 хил. лв. Сумата е чувствително занижена, защото данъчната оценка на парцела е 700 хил. лв.", заяви пред в. "Сега" министърът на земеделието Мирослав Найденов. Той е поискал от фирмата нова експертиза и тя преди дни показала, че таксата е 743 000 лв. По думите на агроминистъра заповедта за учредяване на правото на строеж вече е факт. За проблема са наясно и в Агенцията за инвестиции, но оттам признават, че на практика са с вързани ръце. Според шефа Борислав Стефанов институцията на няколко пъти се е опитала да лобира за разрешаването на спора, но от ведомството на Мирослав Найденов обяснили, че това е тяхна работа.
Източник: Сега (14.06.2012)

Само в 4 варненски фирми се вземат заплати над 2000 лв., сочи класацията на одиторската компания “Актив”, направена на база на финансовите отчети на водещите варненски фирми за 2011 г. 3 от най-атрактивните по заплащане дружества се намират в долината на химията. Лидер по възнаграждания е „Девня цимент“ със средно месечно възнаграждение от 2031 лв. В „Солвей Соди“ средната заплата е 2096 лв., а в „Девен“ АД – 2037 лв. Единственото предприятие, което нарушава хегемонията на девненските предприятия, е „Ем Ес Си България”, което е клон на световната мрежа от агентства на „Ем Ес Си“ – Женева, където средното възнаграждение е 2142 лева. Средната работна заплата във варненските фирми през 2011 г. е била 856 лв. Тя се е увеличила значително – със 115 лв., спрямо средното ниво от 2010 г. – 741 лв. Фирмите с най-добри финансови резултати обаче продължават със съкращенията. С 4,74% по-малко са заетите в първите 20 дружества. Най-големият работодател е „Пикадили” ЕАД с 2427, следван от „Параходство Български морски флот“ и МБАЛ „Света Марина”. Както и през 2010 г. служителят на „Деревент Родос” ЕООД продължава да чупи рекорди. Сам-самичък той е успял да донесе на дружеството приходи от 20,4 млн. лв. и печалба от 540 хил. лв. ТЕЦ „Варна“ е най-големият данъкоплатец Дружеството, което вероятно има най-много спънки от страна на държавата в последните месеци, се оказва всъщност най-големият данъкоплатец в района. Това сочат данните от ежегодната класация на одиторска компания „Актив“ за активността на фирмите от региона през изминалата година. Електрическата централа е платила като данъци за 2011 г. внушителната сума от 7,28 млн. лв. За сравнение, през миналата година лидерът в класацията по данъци “Параходство Български морски флот” е внесло в хазната 2,55 млн. лв. Като цяло налозите за варненските фирми през 2011 г. се увеличават значително – със 71%. Ако през 2010 г. фирмите, които са платили данъци над 1 млн. лв., са били 7, то година по-късно техният брой е 10. За поредна година най-добре представящото се дружество във Варна е „Нафтекс петрол”, сочи класацията на „Актив”. Като се отбележи отсъствието на „Е.ОН България Продажби“ АД и „Е.ОН България Мрежи“ АД десетката по приходи остава почти непроменена спрямо 2010 г. „Нафтекс Петрол” ЕООД, „Агрополихим” АД , „Параходство Български морски флот” АД, „ТЕЦ Варна“ ЕАД, „Солвей Соди“ АД и „Пикадили“ ЕАД са традиционно на челните места. Реализираните общи приходи от участниците във „Варна – топ 100” за 2011 г. са с 3% повече спрямо 2010 г., след ръст от 15,08% за 2010 г. спрямо 2009 г. Този резултат – 7,141 млрд. лв., е по-висок с 18,53% и от сумата на приходите на първите 100 през 2009 г. Финансовият резултат се е повишил с 22,02% спрямо 2010 г. и с 238,47 спрямо 2009 г., когато е отрицателен. Броят на фирмите със загуба в класацията е 17. 45% от общите приходи на топдружествата на Варна пък са реализирани от предприятия в сферата на търговията. Изводът на анализаторите, направен на база официалните числа от отчетите на дружествата, е, че 2011 г. е била една малко по-добра година за варненските водещи фирми спрямо 2010 г., но все още далече от резултатите през 2008 г.
Източник: Черно море (13.08.2012)

Местният добив на горива е нараснал през 2011 г. Производството на горива в България е нараснало през миналата година. Най-впечатляващ - с една четвърт, е ръстът при добива на въглища, който се дължи основно на старта на ТЕЦ "Ей И Ес - Гълъбово" и повишеното търсене на продукцията на "Мини Марица-изток". Макар и незначително като дял от общото потребление, местният добив на природен газ също нараства благодарение на разработваните от "Мелроуз рисорсиз" находища в шелфа на Черно море. Това показва годишният бюлетин на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) за състоянието и развитието на енергетиката в България през 2011 г. През миналата година са произведени общо 36.9 млн. тона въглища, което е с 25.5% повече, отколкото през 2010 г., показва анализът на МИЕТ, който се базира на данни, предоставени от енергийните предприятия в страната. От разработваните находища в България най-голям дял имат лигнитните въглища. Те формират 93.6% от общото производство. Лидер в тази сфера е държавната "Мини Марица-изток", която произвежда 95.7% от общото количество. През миналата година компанията увеличи добива заради въвеждането в експлоатация на ТЕЦ "Ей И Ес - Гълъбово" и увеличаването на поръчките. Строежът на централата започна още през 2006 г., но приключването му се забави заради проблеми с финансирането. През юни 2011 г. ТЕЦ-ът започна търговска дейност, а в края на годината достигна пълно натоварване на двата си 300-мегаватови блока. Отчетът на компанията собственик "Ей И Ес 3С Марица-изток 1" показва, че за миналата година са похарчени 56.3 млн. лв. за горива. Тъй като лигнитните въглища са нискокалорични, извозването им на големи разстояния е икономически неизгодно. Затова "Мини Марица-изток" ограничава продажбите си в рамките на региона, където захранва с гориво четири ТЕЦ-а. Възможност за увеличаване на добива предоставя проектът за изграждане на два нови блока в държавния ТЕЦ "Марица-изток 2", който се очаква да започне догодина. Самото строителство обаче ще отнеме 5-6 години. Лигнитни въглища в страната се добиват също от мините "Бели брег", "Станянци" и "Чукурово", но делът им в общото производство е минимален. В България се произвеждат и малки количества кафяви и черни въглища (виж графиките). Иначе почти всичките добити твърди горива се използват за производство на електро- и топлоенергия (97.7%). Малки количества отиват за производство на брикети, за собствени нужди и за отопление на домакинствата. Вносът на природен газ от Русия се е увеличил с 6% през 2011 г. и е достигнал 2.8 млрд. куб.м. В същото време обаче местният добив, макар и малък, е скочил с близо 500%. Двете газодобивни компании в страната - "Мелроуз рисорсиз" и "Проучване и добив на нефт и газ", са произвели общо 443 млн. куб.м. Значителното повишение е резултат от започването на добив в находищата "Калиакра" и "Каварна", за които "Мелроуз рисорсиз" получи 10-годишни концесии в края на 2010 г. По данни на самата компания през миналата година са добивани средно по 1.2 млн. куб.м гориво на ден, което е осигурявало 18% от вътрешното потребление. "Мелроуз" продава синьото гориво основно на "Булгаргаз", по-малки количества се доставят на торовия завод "Агрополихим". Само преди две седмици дъщерното дружество на британската Melrose Resources получи още една, 6-годишна концесия за находището "Каварна-изток". В същото време до пет години ще стане ясно и какви са залежите на нефт и газ в дълбоко Черно море, след като френският добивен гигант Total в партньорство с австрийската OMV и испанската Repsol спечели конкурса за проучване на блок "Хан Аспарух". Самият договор все още предстои да се подпише. Очакванията обаче са големи, тъй като в непосредствена близост се намира румънското находище "Нептун", където бяха открити 80 млрд. куб.м природен газ, а то е три пъти по-малко по площ от "Хан Аспарух". Евентуални положителни резултати от проучванията значително ще подобрят енергийната независимост от Русия. Освен местното производство потреблението на природен газ също е нараснало през миналата година, показват още данните на МИЕТ. В страната са използвани 2.994 млрд. куб.м синьо гориво, което е с 12% повече от 2010 г. С изключение на строителството всички други сектори на икономиката са повишили потреблението. Основни консуматори остават енергийните предприятия, следвани от химическата индустрия. С 14% са нараснали продажбите и на газоразпределителните дружества. Основните играчи в сектора са "Овергаз инк", "Ситигаз България" и "Черноморска технологична компания", които са отчели ръст от съответно 8, 20 и 2%. Повишили са се доставките за промишлените предприятия и бита (съответно 23.4 и 13.3%), докато консумацията в обществено-административните сгради е спаднала с 29%. Добивът на нефт в България е в незначителни количества и остава почти без промяна през миналата година. Той се осъществява от "Проучване и добив на нефт и газ". Потреблението се покрива от внос, където основен играч е "Лукойл Нефтохим Бургас". През 2011 г. обаче бургаската рафинерия е внесла и преработила с 16% по-малко суровина в сравнение с 2010 г. Повече от една пета от произведената електроенергия в страната, която се увеличава с 8.6%, е изнесена през миналата година, става ясно от бюлетина. Най-голям производител са топлоелектрическите централи на въглища, следвани от АЕЦ "Козлодуй". Значително се е увеличил делът на енергията от вятърни генератори (22.6%), които са произвели 22.6% от електричеството от възобновяеми източници. Нараства и производството на електрическа и топлинна енергия по комбиниран начин от топлофикациите заради привеждането им в съответствие с европейските изисквания. Като цяло крайното потребление на електроенергия нараства с 4.5% на годишна база до 29.5 тераватчаса. Спаднало е обаче производството на топлинна енергия главно заради понижението при заводските централи (9.8%). Те обаче са осигурили 47.7% от общото производство, като заемат второ място след самите топлофикации (50.6%). От вложените горива за производство на топлинна енергия най-голям дял имат газообразните (52.9%). На биогоривата пък се дължи 0.4% от общото производство в сравнение с 0.1% през 2010 г.
Източник: Капитал (14.08.2012)