Набират химици в Девня Две знакови за варненския регион предприятия започват големи инвестиционни програми, които ще доведат и до разкриване на нови работни места. Инвестиционният план на "Девня Цимент", част от Italcementi Group, е за 540 млн. лв. През есента на 2012 г. трябва да заработи новият завод за цимент, в който ще се произвежда по сух способ. Той е много по-икономичен заради ниските разходи на ток. Новото производство е и доста по-благоприятно за околната среда, тъй като се отделят по-малко вредни емисии, обясниха от фирмата. За изпълнението на строителната програма ще бъдат наети близо 1000 души. Italcementi Group предвижда и реконструкция и модернизация на съществуващото досега производство. Мащабна програма за модернизация за 68 млн. евро започва и торовият завод "Агрополихим" АД в Девня. Тя трябва да бъде реализирана до края на 2013 г. Целта е да се намали себестойността на продукцията, обясниха от ръководството на завода. През тази година ще бъде изградена линия за чист течен амониев нитрат с капацитет 1250 тона дневно. През август ще е готова новата пречиствателна станция за фосфатното производство. Планирано е строителството на пристанищен терминал за опасни товари със склад за течен амоняк. До края на 2012 г. трябва да е готов новият завод за амониева селитра. На първия етап за работа в него се търсят около 30 инженер-химици със средната нетна заплата поне 800 лв. Нови работни места ще бъдат разкрити също в пречиствателната станция и новия пристанищен терминал.
Източник: Стандарт (12.01.2011)

Всичко около нас е химия. Обличаме химия, караме химия, мием се с химия, а понякога дори и ядем химия. Всичко това се превежда в един естествено необятен пазар. За да се задоволи той, е нужно да се намери правилната формула. Не, не говорим за някое от онези съединения в учебниците, а за това как да структурираме предприятията, които ги правят. Тази своеобразна химическа верига от заводи, които взаимно се допълваха, обаче беше прекъсната заради хаотичното раздържавяване. Малко повече от двадесет години след началото на прехода държавата най-сетне се сети да направи опит да преоткрие формулата със стратегията си за привличане на чуждестранни инвестиции у нас, представена наскоро от икономическото министерство. Отличаването на химическата промишленост като една от приоритетните е опит за намирането на решение за съживяването на този сектор. За съжаление много от мощностите вече отдавна са изживели своето, а някога добрите кадри или са изостанали от динамично развиващия се сектор, или са потеглили за места, където могат да разгърнат възможностите си. Къде е потенциалът Според стратегията секторът има шанс да се върне към оборотите и заетостта от социалистическо време, защото има нужните ресурси и кадри за приемлива цена, освен това имаме традиции в сектора и, разбира се, географското ни разположение е подходящо. Това според министерството дава основи България да стане производствена база на търсещите оптимизация големи химически концерни и освен това да развива фина химия, нанотехнологии и биохимически продукти. И все пак какво е положението в сектора. Сега той дава работа на близо три пъти по-малко хора от 80-те години и генерира едва 2% от брутния вътрешен продукт на страната. Преките чуждестранни инвестиции в него пък са една нищожна част от вложените десетки милиарди евро през последните 10 години. За сравнение - в световен мащаб химическата индустрия е четвъртият най-голям работодател в света и се оценява на близо 3 трлн. долара (без нефтодобивните и преработвателните компании) по данни от 2008 г. Секторът е изключително капиталоемък, със значителни бариери за навлизане. Отделно затягащите се екологични стандарти утежняват възможностите му развитие и изискват масирани инвестиции в разработването на нови чисти технологии. Затова за седем години до 2007 г., т.е. точно преди кризата, глобалните инвестиции в разработването на нови технологии са се увеличили със 7% до 27 млрд. долара, като този растящ разход тласка повечето големи компании като BASF, Dow Chemical, Huntsman и други да изнасят производствените си бази във все още по-евтини развиващи се дестинации, каквато икономическото министерство смята, че България все още е. Скъсаната верига Евтината и квалифицирана работна ръка у нас отдавна е мит, а на всичкото отгоре този аргумент се използва и от редица други държави, които нямат изискванията на ЕС на гърба си. Освен това ниските данъци в страната съвсем не са фактор на фона на нереформираната държавна администрация. "Сега оцеляваме въпреки помощта държавата", каза изпълнителният директор на един от големите торови заводи в страната - "Агрополихим", Васил Александров. По думите му липсата на модерна база отдавна е изпратила добрите инженер-химици извън България и сега местните производители трудно си намират кадри. Освен това според него "не е въпрос само на ниски данъци, а и как се прилагат законите". По думите му привличането на инвестиции е първо въпрос на спазването на законите от страна на държавните служители и намаляване на бюрократичната тежест. Той разказва как в много случаи заради различни цели държавните служители спъват съществено бизнеса с практиките си по събиране на данъци или с митническите процедури, т.е. "вкарват предприятията в излишни широкоспектърни бюрократични процедури". Понякога гоненето на висока събираемост на данъци води до задържането на ДДС за десетки милиони левове, което за мащабите на България създава огромен ликвиден риск. Според Александров вече е невъзможно химическият сектор в България да дава над 100 хил. работни места, а и не е нужно, просто защото новите технологии го правят много по-производителен. По времето на социализма "Агрополихим" е имал 2 хил. души персонал, а е произвеждал 300 хил. тона продукция, а сега има 700 души и произвежда 1 млн. тона. Инвестициите в нови технологии в сектора обаче са трудна задача, изпълняваща се само на места у нас. Например в заводите, които все пак са станали собственост на чужди стратегически инвеститори, като предприятието за калцирана сода "Солвей Соди" на международната химическа група Solvay, мощностите за производство на индустриални газове на френската Air Liquide и медодобивния завод в Пирдоп на германската Aurubis, които е основен производител на сярна киселина у нас. Опити да останат по-конкурентни, макар и с български собственици, имат и редица заводи, произвеждащи каучукови изделия, пластмаси, бои и различни минерални торове, като "Зебра" - Нови Искър, "Каучук" - Пазарджик, "Лакпром" - София, "Неохим" - Димитровград, и "Агрия" - Пловдив. Съответно някои от тези предприятия правят успешни опити да изнасят, като например "Неохим" и "Агрия", но други издъхват и трудно реализират продуктите и дори на местния пазар заради лаврите на миналото. "Зебра" например е един от най-старите производители на противогази в България и участва в смесено дружество с италианската компания "Сизас" за производство на пътна маркировка. Въпреки това трудно премина през кризата. Изпълнителният му директор Славка Стефчева коментира, че последните няколко месеца най-сетне има повече поръчки, но все още е рано да се каже, че възстановяването е стабилно. Фабриката в Нови Искър оцеля в кризата благодарение на продаден неоперативен имот. Редица други предприятия в страната обаче агонизират вече цели 20 години, за което най-свеж пример е единственият производител на урея в България "Химко" - Враца, за който за пореден път се поиска възстановяване на процедурата по несъстоятелност през седмицата. Всъщност "Химко" е просто символ на грешките на прехода, през който държавата хаотично разпродаде редица ключови заводи по химическата верига, което силно ограничи конкурентоспособността на сектора. Липсващите елементи "В България вече няма производство, единици са тези, които произвеждат. Жалкото е, че не използвахме тези вече повече от 20 години на преход да обновим и развием онова, което съществуваше като мощности, а ги използвахме да разпродаваме мъртви производства, основно на скрап", разказа мениджър с дългогодишна история в химическата промишленост. "Държавата нямаше визия в приватизацията на сектора, защото не познаваше технологичната верига и съответно уби каквито конкуренти предимства имаше той", коментира проф. Йончо Пеловски, зам. председател на Камарата на химическата промишленост. Освен това голяма част от химическите заводи в България станаха жертви на смесването на лош мениджмънт и собственост, разказва и Васил Александров. "Много заводи в България умряха заради "умишлено" лош мениджмънт", каза той и посочи като примери "Химко", "Полимери" и др. Редица други представили от бранша описват разпродажбата на машини от новите собственици-мениджъри в гонене на бързите печалби. Така се скъсва интегрираната химическа верига, което кара живите предприятия за разчитат на суровини от чужбина. А с това още повече се понижава конкурентоспособността им. Сега секторът се описва по лесно от това какво няма, отколкото какво има. Липсват образователни центрове, които да бълват кадри с разработки зад гърба си, а не само тонове формули в главата си. Липсва и либерализиран енергиен пазар, което е ключово за индустрия, която е силно зависима от цената на природния газ. По тази причина българските изкуствени торове са неконкурентни на руските например. При тази картина идеите в стратегията да започнат да се развиват фина и потребителска химия, биобазирани материали, нанотехнологии и "чисти" технологии изглеждат мечтателно. Малко оптимизъм за евентуалната реализация на този блян е инвестицията от около 10 млн. евро в модернизирането и увеличаването на производството на дозатори на малката българска компания "Даник" в Казанлък от италианската Guala Closures. Друг пример са опитите за производство на соларни панели заради наличието на базовите суровини за производството на стъкло, което пък прави евтино транспортирането му. Но тук изникват нови трудности - няма каквито и да било наноразработки за нужните газове и други химически елементи за това производство у нас, като например специална пластмаса, която да устоява на ултравиолетовите лъчи. А това само затвърждава правилото, че за да заработи която и да било формула, са нужни всички елементи, иначе резултатът е разочароващ.
Източник: Капитал (20.06.2011)

"Агрополихим" с инвестиционна програма за 100 млн. лева Инвестиционната програма на „Агрополихим“ до 2013 г. е на стойност 100 млн. лева, обяви в Девня изпълнителният директор на завода Филип Ромбаут по време на откриването на новата пречиствателна станция за отпадъчни води на компанията, цитиран от БТА. На него присъстваха министърът на околната среда и водите Нона Караджова и посланикът на Дания у нас Коре Ерхард Янсон. В пречиствателната станция са вложени 20 млн. лева, а в инвестиционната програма са предвидени още изграждане на ново депо за фосфогипс за 16,5 млн. лева, както и на инсталация за стабилизиран амониев нитрат за 30 млн. лева. Тя трябва да заработи до края на 2011 г. Компанията планира да реконструира отделение в цеха за амоняк, където ще бъдат вложени близо 5 млн. лева. През март 2012 г. ще започне изграждането на склад за съхранение на течен амоняк, където ще бъдат инвестирани 30 млн лева. Съоръжението трябва да е готово до май 2013 г., обяви Ромбаут. По време на откриването екоминистърът съобщи, че двете най-критични точки по Черноморието са Златни пясъци и Созопол, които изливат отпадните си води в морето. Пречиствателната станция в Златни пясъци се нуждае от цялостна реконструкция. Най-голямо е забавянето за съоръжението в Созопол заради лоши геоложки условия на избрания терен. Според екоминистър Караджова в двата курорта сезонът през това лято ще бъде спасен чрез дълбоководно заустване на отпадните води.
Източник: Класа (28.06.2011)

Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори: Политиците се интересуват какво ще се случи с парното, но не и с индустрията Преди десетина дни общественият доставчик "Булгаргаз" предложи природният газ да поскъпне с близо 14% от октомври. Потърсихме за реакция бизнеса и очакваните от него промени след поскъпването на газа. По темата разговаряме с председателя на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов. Сред членовете на асоциацията са "Стомана индъстри", "Агрополихим", "Биовет Пещера", "Амилум България", КЦМ, "Аурубис" и други. - Поскъпването на газа би отложило излизането от кризата на фирмите - "Овергаз" все още не е готов да предложи алтернативна на "Булгаргаз" цена Г-н Стаменов, как ще се отрази на бизнеса поскъпването на природния газ от октомври? - Това би отложило излизането на предприятията от кризата. Много предприятия са взимали кредити за оборотни средства, за да просъществуват и да изпълняват поръчки. Всяко поскъпване, което е извън пазарната и икономическата логика, какъвто е случаят в момента, ще ни затрудни. Истината е, че преди години в пика на кризата при нас се получи поскъпване на газа в момент, когато в Европа имаше излишък на газ и цените падаха. Тогава на Запад синьото гориво се продаваше на два пъти по-ниска цена. Поради причината, че сме затворена икономика и нямаме алтернативни източници на газ, търпим поскъпването, защото няма откъде да договорим нещо различно от руския газ. Цената се определя по остаряла методика - привързана е към цената на петрола и валутния курс. Как оценявате идеята на "Булгаргаз" цената на синьото гориво да се обвърже с борсовата, но да остане свързана с тази на петрола? - Големите икономики в Европа се опитват да откачат цената на природния газ от тази на петролните деривати. Причината е, че двата пазара имат различна логика. Пазарът на петрол е под влияние на фактори като изчерпване на количествата на залежите по света. Докато в последните години газът е обвързан с реалния сектор на икономиката и с други пазарни фактори – например появата на шистов газ. В случай че икономиката не върви, има излишъци на пазара и цената пада. Горивото е доставяно по различни начини в Европа под формата на компресиран или втечнен газ. Това е причината големите държави да преговарят с Русия за откачането на цените на синьото гориво от тази на нефтопродуктите. Доколкото знам, и в България са правени усилия в тази посока, но за да осъществим тази идея, трябва да имаме алтернативни доставки. Вярно, имаме местен добив, но той е в малки количества и е ограничен за десет години. За мен по-важно е да има междусистемни връзки със съседните държави и, разбира се, дано има повече местен добив. Какво е необходимо да се случи, за да имаме изградени междусистемни връзки със съседните страни? - Трябва много силна политическа воля, за да може тези проекти да бъдат осъществени бързо. За съжаление през 2009 г. беше обявявано, че ще станат за две-три години. Вече сме 2011 г. и се оказа, че не са много напреднали. Информацията ни е, че е по-напреднало само изграждането на тръбата с Гърция. Другият много важен за нас интерконектор е този с Турция, но той за съжаление е доста изостанал във времето. Това, което разбрах, че е имало предложение от турска фирма газопроводът да бъде изграден с помощта на частни инвестиции, но държавата ни не е отговорила на компанията. Турската връзка е по-перспективна за набавянето на алтернативни горива, там има не само турски, но и азербайджански газ. Не казвам, че ще е по-лесно да си набавяме количества, но може да се договори синьо гориво на по-ниски цени. Може да бъдат сключени суапови сделки, при които се разменят количества руски газ с такъв от Азербайджан и другите прикаспийски републики. "Овергаз" бяха обявили, че планират да станат пряк конкурент на "Булгаргаз". Преговарят ли компаниите за доставки от дружеството? - Има 20 фирми, които действително преговарят с "Овергаз", но нито една от тях не е получила конкретна оферта. За съжаление самият доставчик беше спънат по отношение на транспорта и аз лично смятам, че "Овергаз" все още не е готов да предложи цена. И не говоря само за по-ниска, но каквато и да е. Имат ли проблем компаниите от тежката индустрия, когато купуват газ от различен доставчик, да го придвижват по тръбите на "Булгартрансгаз", както беше допреди година? - Досега има една фирма - търговец на гориво, която е успяла да договори транспорт. Има нормативна уредба и теоретично не би трябвало да има проблеми. Предстои да разберем дали системата работи и на практика, когато повече фирми успеят да се включат в търговията или договорят директни доставки. Все пак обаче те трябва да имат и договорени количества газ, иначе за какво им е транспорт. В момента, в който има договор за алтернативни доставки, дори и те да са руски, ще може да се преговаря и за тяхното пренасяне. Има ли кроссубсидиране чрез цената на газа на топлофикационните дружества? - Най-големите консуматори в България са топлофикациите. Те не си плащат природния газ и се получава кръстосано субсидиране от индустрията, включително и през цената на електроенергията и т.нар. високоефективни когенерации. Все още има твърде голям страх в политиците от последните 20 години и винаги, когато се определя цената на газа, се гледа какво ще се случи с парното, а не с индустрията. Това не е правилно, защото това, което се потребява от топлофикациите, отива в канализацията, не произвежда брутен продукт, не създава работни места. Стремежът винаги е бил да се държи евтино парното. А би трябвало резервите да се търсят чрез мерките за енергийна ефективност. Трябва да спрем илюзията, че парното е евтино. В какви рамки трябва да е приемливото увеличение на природния газ от октомври? - Не мога да кажа кое е приемливо, защото нямаме пазар. Чакаме цените да бъдат определени административно и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да търси резерви, за да намали увеличението. Липсва и предвидимост на средата. През последните тримесечия цената на газа върви само нагоре, но ние никога не знаем колко точно ще се увеличи тя. Но през август "Булгаргаз" обяви предварително своята прогноза за поскъпване от 20%... - Да, но и те не бяха прецизни в прогнозата си. Те обявиха 20% през август, а през септември сведоха увеличението до 14%. За мен тези цифри, които се хвърлят в публичното пространство, не са коректни. Защото, за да определят с колко ще поскъпне газът, те трябва да знаят колко е действителното потребление до края на това тримесечие. Така ще бъде ясно от кои договори за доставка, какви количества ще могат да купят. Както знаете, първо се купува от по-евтините договори, накрая от по-скъпите. Не знаят и какъв ще бъде валутният курс. В същото време те стъпват на нашите заявки, които са направени миналата година през септември. Така и до този 9 септември представихме в "Булгаргаз" какви количества ще потребим през следващата година по дни и часове. За мен допълнителна неяснота в ситуацията внася и идеята да се определя цена и на балансиращия газ подобно на балансиращата енергия. Все още не сме уведомени на каква цена ще продаваме излишъците и на каква ще купуваме недостига. Остава неизвестен и балансьорът – или ще бъде "Булгаргаз", или "Булгартрансгаз". Логиката винаги е, че ако си заявил единица, а си потребил половин единица, разликата ще продадеш на неизгодна цена.
Източник: Дневник (21.09.2011)

"Ойлтанкинг" увеличава капацитета за износ на сярна киселина през Варна "Ойлтанкинг България" АД е пуснала в експлоатация нова инсталация за товарене на течни продукти на "Пристанище Варна-Запад", съобщиха от компанията. Инвестицията е в размер на 100 хил. евро и е реализирана от "Ойлтанкинг България" АД и "Пристанище Варна" ЕАД. Средствата са изразходвани за изграждането на допълнителна станция при вече съществуващото им съоръжение на кей №2 на "Пристанище Варна-Запад". При строежа са спазени всички световни и европейски стандарти за безопасност и защита на околната среда. През 2010 г. "Ойлтанкинг България" АД е обработвало само сярна киселина, производство на Аурубис България АД (бивш МДК Пирдоп). Компанията е реализирала 1,1 млн. лв. печалба, а приходите от продажба са за над 4,3 млн. лв., сочи отчетът на компанията за миналата година. През 2010 г. са получени и разтоварени 876 хил. тона сярна киселина, което е с 10,5% по-малко спрямо 2010 г. Причината е във временното преустановяване на производството на "Аурубис България" АД поради технически причини, се посочва казва в отчета на "Ойлтанкинг България" АД. Целта на новата инвестиция е да се гарантира безпроблемното използване на съоръжението за дългосрочен период от време и увеличаване на капацитета на товаро-разтоварните дейности. "Ойлтанкинг България" АД действа от 1999 г., когато германската Ойлтанкинг GmbH, "Аурубис България" АД и "Пристанище Варна" ЕАД създават акционерно дружество "Ойлтанкинг България" АД. Целта е изграждането и експлоатацията на терминал за съхранение на сярна киселина на територията на "Пристанище Варна-Запад". Терминалът е с капацитет 33 хил. тона и е построен само за 10 месеца, като официалното му откриване е през есента на 2001 г. Тогавашната инвестиция е в размер на 13 млн. лева, а средствата са предоставени от Ойлтанкинг GmbH. От въвеждането в експлоатация на съоръжението до момента са натоварени повече от 650 кораба с общ обем от близо 5 млн. тона. Терминалът е структуроопределящ за дейността на "Аурубис България" АД, което през миналата година е реализирала продажби за 3,2 млрд. лв. и така се нарежда та второ място след "Лукойл". Сярната киселина е отпадъчен продукт при производството на мед от предприятието в Пирдоп и реализирането му на пазара може да е проблем. Затова "Аурубис България" АД участва в приватизацията на "Агрополихим" АД, за да си осигури пласмент на отпадъчния продукт. Цената на тон сярна киселина през първото полугодие на 2011 г. е 67 лв. на тон. Понастоящем акционери в "Ойлтанкинг България" АД са Ойлтанкинг GmbH (Германия) и "Пристанище Варна" ЕАД.
Източник: Инвестор.БГ (12.10.2011)

Държавните пристанища със 7,4% ръст на приходите Държавните пристанища реализират увеличение на приходите от продажби със 7,4% на годишна база до 41,1 млн. лв. за първото полугодие на 2011 г.. Данните са на база отчетите на портовете във Варна, Бургас, Русе, Лом и Видин. Ръст има и спрямо първото полугодие на 2009 г., когато продажбите им са били за 40,25 млн. лв. Статистиката сочи за активизиране на икономиката през първото полугодие на 2011 г. Печалбата на пристанищата за периода е 2,25 млн. лв., като се увеличава с 1% на годишна база. За първото полугодие на 2009 г. портовете отчитат 1,6 млн. лв. загуба поради отрицателния резултат на пристанище Бургас (минус 3,2 млн. лв.). От печалбата на пристанище Бургас е изключен ефектът от промяна във валутните курсове, който е значителен поради големите задължения на пристанището в японски йени (за над 50 млн. лв.). За първото полугодие на 2011 г. в пристанище Варна са обработени 3,75 млн. тона товари. В сравнение със съответния период на предходната година са обработени с 516 хил. тона повече товари, или увеличение с 16%. Въпреки това продажбите на най-голямото ни пристанище намаляват с 2,9% на годишна база до 22 млн. лв. Основни клиенти на пристанището са „Солвей Соди“, донесло приходи от 2,4 млн. лв. за полугодието, също така „Нитрополихим“ (износ на торове от „Агрополихим“), формирало приходи от 1,75 млн. лв., както и „Девня цимент“ с продажби за 290 хил. лв. При Пристанищен комплекс Русе през първите шест месеца на 2011 г. са обработени 468 хил. тона товари, което е увеличение с 83 хил. тона спрямо същия период на 2010 г., или ръст с 22%. Износът през пристанището е формиран основно от въглища (179 хил. тона), зърнени храни, кокс (38 хил. тона) и други, като износът на зърно се удвоява на годишна база и достига 11 хил. тона. За над 30 хил. тона е износът на дървен материал за Австрия, осъществен през първото полугодие на 2011 г. Обработката на дървен материал на пристанището стартира през втората половина на годината.
Източник: Класа (13.10.2011)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 14.І.2008 г. по ф. д. № 6766/2004 вписва промени за ”Екобулпак“ – АД: вписва преизбиране на съвета на директорите за нов петгодишен мандат в състав: ”Нива“ – АД, Костинброд, представлявано от Видьо Вълков Видев; ЕТ ”Зоров – 91 – Димитър Зоров“, представлявано от Димитър Славчев Зоров; Георги Василев Табаков; ”Арома“ – АД, представлявано от Людмила Йосифова Иванова; ”Агрополихим“ – АД, Девня, представлявано от Филип Серж Бернард Ромбаут – председател; ”Папас – Олио“ – АД, представлявано от Георги Иванов Ташев; ”Тандем – В“ – ООД, представлявано от Кирил Маринов Вътев, ”Демакс“ – АД, представлявано от Марин Александров Несторов, и ”Бутилираща компания Горна баня“ – ООД, представлявано от Евгени Трифонов Горанов; вписва преизбиране на Филип Серж Бернард Ромбаут като председател на съвета на директорите на ”Екобулпак“ – АД, Видьо Вълков Видев като изпълнителен член на съвета на директорите на ”Екобулпак“ – АД, и Димитър Славчев Зоров като изпълнителен директор на съвета на директорите на ”Екобулпак“ – АД; вписва изменение и допълнение на устава, приети на общо събрание на акционерите, проведено на 6.ХІІ.2007 г.
Източник: Държавен вестник (18.10.2011)

Складови площи движат имотния пазар във Варна Складови и логистични площи са новата движеща сила на имотния пазар във Варна. Търсенето надвишава предлагането. Една от причините за този дисбаланс е не липсата на такъв тип имоти като бройка, а на площи, които да покрият изискванията на клиентите. Брокери от водещи агенции коментираха, че се търсят мултифункционални, средни по големина помещения, с възможност за разтоварване и товарене директно от камион. Наемите са от 1.3 до 5 евро на квадрат, като във високия ценови диапазон са напълно оборудваните складове, в които има и други наематели. Цените, при които се сключват сделки, са между 3 и 4 евро за квадрат. Част от складовете всъщност са пригодени за целта стари халета, които не отговарят на изискванията за съвременна логистика. Експерти очакват, че поредният пазарен хит ще бъдат именно складовите и логистичните площи. Причината за тяхното подценяване е бавната възвръщаемост, в сравнение с тази при жилищните имоти - 5-7 на сто. Сред модерните центрове от този тип е Логистичен парк - Варна. Проектът е започнат през 2008 г., а инвестицията е оценена на 57 млн. евро. В пълния си мащаб проектът предвижда обща застроена площ над 120 хил. кв. м. В тях са включени стандартно пространство, складове за бързо- и среднооборотни стоки, както и специализирани площи с контролирана температура. Предвиден е и многоетажен паркинг, който е единствен по рода си във Варна. Комплексът се намира в Западната промишлена зона на Варна. Там е и една от най-модерните производствено-логистични сгради в морската столица - печатница „Изток“, доскоро собственост на немската медийна група ВАЦ. Сградата е построена да обслужва специално високопродуктивна печатна машина, която вече е изнесена в Черна гора. Празните халета на специализираната сграда чакат нов собственик. В очакване на клиенти са и модерната индустриална зона и логистичен парк край Белослав, създадени на мястото на бившия стъкларски завод „Белопал“. Инвеститорът „Т.Б. консулт“ ООД раздели площта от 250 дка на 17 имота с големина от 8 до 35 дка, с различно предназначение. Зоната разполага с каптиран извор за минерална вода. Инвестицията се оценява на 60 млн. евро. „Агрополихим“ в момента строи нови складове за над 100 000 тона торове и 18 000 тона сярна киселина. През следващата година ще бъде изградена още една база, с капацитет 5000 тона. Готовите малоразмерни складове във Варна с големина до 200 кв. м се продават при цена до 70 000 евро, в зависимост от локацията и състоянието на сградата. Част от офертите са за гаражи, пригодени за складове. Два са големите обекти, които се продават официално във Варна. Единият е комплекс от производствено хале, склад и офис, заемащи площ 2 декара. Халето се продава заедно с две успоредни поточни линии, които са за преработка на армировъчно желязо за целите на стоманобетонните конструкции. Следващата голяма оферта е за складово-производствена база, която „върви“ с наемателите. Цената е 1 500 000 евро, или 789 евро за квадрат. Алтернативно срещу тази сума може да се закупят около 25 жилища в центъра на Варна, които да носят месечен доход 8-9 хил. лв.
Източник: Строителство Имоти (31.10.2011)

Италианският производител и дистрибутор на технически газове SOL Group ще инвестира 16 млн. евро в два завода на територията на комплекса "Агрополихим" в Девня. Договорът между двете компании е бил подписан на 30 ноември. Очаква се новите мощности да заработят през втората половина на 2013 г. Единият завод ще бъде за производство на атмосферни газове (кислород, азот и аргон), а другият за извличане на въглероден диоксид от отпадъчните газове на "Агрополихим". Очакванията на SOL Group са годишната продукция да възлиза на 7 млн. евро, като 20% от продажбите са предвидени за износ главно в Румъния и Турция. Производствените бази ще задоволяват голяма част от нуждите от технически газове, т.е. такива които се използват в индустрията, хранително-вкусовата промишленост и медицината, както и за научни дейности в Североизточна България. Планира се да бъдат открити 50 нови работни места. SOL Group започва работа в България през 1999 г. в рамките на смесено предприятие с "Техногаз Промкооп". В момента групата разполага с три съоръжения за компресиране на технически газ в София, Пловдив и Бургас и има над 4000 клиенти в страната. За 2010 г. оборотът на българското дружество на компанията - SOL Bulgaria възлиза на 5.8 млн. лв. Ефектът за "Агрополихим" "Благодарение на инвестиционния проект на SOL Group, ние ще можем да аутсорснем част от дейностите си свързани с преработка на газове за собствени нужди. Очаквам намаляването на разходите ни по отношение на това перо да е поне 10-15%", коментира за Capital.bg Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим". В същото време италианската компания SOL Group ще има и гарантиран пазар, тъй като "Агрополихим" ще бъде консуматор на част от азота. Важно е и че разполагаме с цялата инфраструктура, от която имат нужда, така че в това отношение те ще пестят време и пари, отбелязва още Александров.
Източник: Капитал (12.12.2011)