Разрешиха сделката за "Дексиа" Комисията за защита на конкуренцията разреши придобиване на самостоятелен контрол от страна Wintershall Erdgas Handelshaus Zug AG, Швейцария (WIEE) върху "Дексиа-България" ООД. Концентрацията ще бъде реализирана чрез договор за прехвърляне и покупка на дялове, сключен с "Агрополихим"-Девня. Към настоящия момент WIEE притежава 51% от капитала на "Дексиа-България". След приключването на сделката компанията ще придобие 100%. WIEE планира да разработи възможностите за изграждане на газопровод между България и Румъния.
Източник: Стандарт (11.01.2008)

Железница от десетилетия в България е синоним на израза нещо тежко и държавно. Ако към този израз прибавите и губещо, ще получите почти точен портрет на БДЖ. Макар и бавно обаче, и в този сектор от бизнеса частните компании започват все по-осезаемо да навлизат. Две години след като БДЖ реално изгуби монопола си, на пазара работят два негови конкурента - "Българска железопътна компания" и "Булмаркет ДМ". Освободени от социалните ангажименти на държавната компания (да превозва граждани на "поносими" цени), и двете фирми са ориентирани изцяло към печелившия товарен транспорт. Също и двете планират инвестиции и разширение на бизнеса си през започващата година. Съсед, но не на гости От двата частни конкурента на БДЖ, към момента по-сериозният е "Българска железопътна компания" (БЖК). Фирмата е собственост по равно на румънския частен превозвач "Груп Феровиар ромън" и на "Агрополихим". Тя беше създадена през 2004 г., получи лиценз за жп транспорт година по-късно и започна реално да работи през пролетта на 2006 г. Още от старта й, неин изпълнителен директор е бившият дългогодишен генерален директор на БДЖ Владимир Дунчев. Към момента БЖК притежава 10 локомотива, но възнамерява през тази година да купи още 26, съобщи Дунчев. "Капацитетът ни е запълнен от товари на клиентите, които вече обслужваме, и за да поемем нови, ни трябва допълнителна тяга", обясни Дунчев. Инвестицията за 26-те локомотива ще е 10 млн. евро и ще се финансира с кредит от "Булбанк", който вече е уреден. Засега за покупка на нови локомотиви не може да се говори, тъй като цената на един такъв е 4-5 млн. евро. Затова превозвачът се е ориентирал към употребявани. Договорът за самата доставка ще е за година и половина, като първите локомотиви се очаква да пристигнат до март. "Ако се окаже, че имаме нужда от още, няма никакъв проблем да наемем машини от румънския съдружник в компанията", каза Владимир Дунчев. По негова оценка, БЖК към момента държи около 10% от пазара на жп товарни превози в страната. Според статистиката на БДЖ обаче делът на частниците по-скоро клони към 5% (виж съседния текст). От 440 000 тона за 2006 г., превозените от БЖК товари за 2007 са се увеличили на 1.35 млн. тона. Клиенти на частната железница са "Кумерио", "Лукойл", КЦМ, "Агрополихим", "Холсим". Превозвачът води преговори и с още промишлени предприятия да поеме транспорта на техни суровини и продукция, но имената им засега се пазят в тайна. Именно клиентите са собственици и на основната част от вагоните, с които БЖК работи. За 2008 г. дружеството обаче планира и 2 млн. евро инвестиция за покупка на свои (един товарен вагон втора употреба струва между 20 и 30 000 евро). Малък, но с амбиции Доста по-скромен е другият конкурент на БДЖ - русенската "Булмаркет ДМ". Фирмата, чийто основен бизнес е търговия на едро с газ пропан-бутан, според електронния регистър "Дакси" е 60% собственост на "Вектра консулт", която пък се притежава от регистрирано в Кипър дружество. Останалите 40% са на Станко Добрев Станков. "Булмаркет" е собственик на многофункционален терминал за железопътен, воден и автомобилен транспорт в Русе, както и на складова база за пропан-бутан пак там. Фирмата е и дистрибутор на дизелово гориво, като за целта има и хранилище за дизел. Макар и по думите на директора на направление "Жп транспорт" в "Булмаркет" Стефан Иванов компанията да превозва товари на територията на цялата страна, основният й бизнес е съсредоточен в транспорта към и от Русе. Пак според Стефан Иванов, клиенти на "Булмаркет" са OMV, "Лукойл", "Инса ойл", "Юпитер стомана". В момента превозвачът работи с 2 свои локомотива. "До края на февруари ще пуснем в експлоатация общо пет такива, а имаме намерение за покупка на още", твърди Иванов. Вагоните и в този случай са собственост основно на самите товародатели. За 2007 г. превозите на "Булмаркет" са за близо 350 000 тона. Оператори без мрежа Възможността частни компании да конкурират държавната БДЖ беше допусната от началото на 2005 г. Тогава Национална компания БДЖ беше разделена на две: превозвач БДЖ и Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). За да ползват мрежата на държавното предприятие, всички оператори плащат инфраструктурни такси, които зависят от множество показатели. Таксите пък се използват от НКЖИ, за да поддържа железния път. Сумите, които се начисляват на БДЖ са по близо 150 млн. лв. годишно. Частната БЖК за миналата година е платила близо 9 млн. лв. От началото на 2007 г. нормативно е разрешено чуждестранни жп оператори да работят в България, но засега интерес от такива няма, ако се изключи инвестицията на "Груп Феровиар ромън" в БЖК. Според Владимир Дунчев причината е, че пазарът тук е сравнително малък. Конкуренция между превозвачите обаче вече има и явно тя ще се задълбочава. За товародателите пък това е добре дошло - навлата на частните жп фирми все пак са малко по-ниски от тези на доскорошния държавен монополист. Печалбата - до 15% При товарните жп превози печалбата е между 10 и 15%, твърдят от БЖК. За 2007 г. частната компания има приходи от 18.6 млн. лв., а очакваната печалба преди облагане е 2 млн. лв. От "Булмаркет" отказаха да уточнят какви са приходите и финансовите резултати на дружеството. "Резултатът ще е с положителен знак, но все още не сме готови с цифрите, а и не искаме да ги обявяваме", каза Стефан Иванов от русенската фирма. За да се стартира такъв вид бизнес, основната инвестиция е за покупка на локомотиви, а най-големите разходи след това - за инфраструктурни такси на държавната НКЖИ, и за такси и сметки към НЕК. Частният интерес засега е насочен само към превозите на товари. Докато новите оператори вече регистрират печалба, държавната БДЖ твърдо губи. Тя има близо 400 локомотива и над 9000 вагона. Голяма част от парка й обаче е остарял и се нуждае от ремонт. За 2006 г. компанията е превозила 21.18 млн. тона товари спрямо 20.3 млн. тона за 2005. Традиционно карго транспортът носи основните приходи, но превозът на пътници "изяжда" печалбата от тях. Крайният резултат е, че компанията например за 2006 г. има загуба от близо 30 млн. лв. За 2007 г. данните все още не са обработени, но ръст при превозените товари със сигурност има.
Източник: Капитал (11.01.2008)

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА РЕШЕНИЕ № 1145 от 20 декември 2007 г. На основание чл. 55, ал. 1, т. 9 и чл. 27, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 28, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗЗК Комисията за защита на конкуренцията разрешава концентрация на стопанска дейност, изразяваща се в придобиване на самостоятелен контрол от страна на Wintershall Erdgas Handelshaus Zug AG, Швейцария, върху "Дексиа - България" - ООД, София, чрез договор за прехвърляне и покупка на дялове, сключен на 26.Х.2007 г. с "Агрополихим" - АД, Девня. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от обнародването му съгласно чл. 43, ал. 3 ЗЗК. Председател: П. Николов
Източник: Държавен вестник (15.02.2008)

Визитка Основана: 1951 Адрес: гр. Димитровград, ул. "Химкомбинатска" №3 Телефон: 0391 / 6-05-72 Изпълнителен директор: Димитър Димитров Акционерен капитал: 2 654 358 лв. Отрасъл: Химическа промишленост Директор за връзки с инвеститорите: Александър Ганев Брой служители: 1798 "Неохим" наследява Химическия комбинат в Димитровград, който съществува от 1951 г. Сега компанията се занимава с производство и търговия с минерални торове, неорганични и органични химически продукти. За някои от тях комбинатът е единственият производител в България - формалин, карбамид-формалдехидни смоли, натриев нитрат и нитрит, амониев бикарбонат, втечнен серен двуокис, полиетиленов окис, райски газ. Търговската марка на компанията е "Неоферт". Средно около 40-60% от продукцията се пласира в чужбина, показват данните от последните години. Производството на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат започва с откриването на нов комплекс през 1987 г., а през 1992-1993 г. са спрени инсталациите за сярна и фосфорна киселина, фосфорни торове, анилин и нитробензол. В момента компанията е един от основните производители на изкуствени торове за целите на земеделието у нас. През 2000 г. започва процедурата по приватизация, като раздържавени са 51% от капитала. Собственик става консорциум между компаниите "Евро ферт" и ливанската "Кариферт интернешънъл офшор". Две години по-късно държавата излиза изцяло от дружеството, като дава последните 9.6% за удовлетворяване на реституционни претенции. В момента дружеството е с капитал от 2 654 358 лв., разпределен в акции с номинал 1 лв. Според отчета към края на 2007 г. основните собственици са "Евро ферт" и "Кариферт интернешънъл". Свободният обем книжа е около 20% от капитала. В последните няколко години "Неохим" изкупува обратно свои акции. В края на миналата година в "Неохим" беше открита нова производствена линия за смесване на торове, в която са инвестирани 1.5 млн. лв. Капацитетът на производство е около 120 тона на денонощие, а с автоматизацията на линията може да достигне 200 тона. Активната дейност на производството е около 6-9 месеца, през останалото време върху производствените мощности се извършват текущи ремонти. Сезонността на производството зависи от стопанската година, а климатичните особености през годината имат влияние и върху пласираната от завода продукция. Капацитетът на производство на амониев нитрат е 630 хил. тона годишно, на азотна киселина е 480 хил. тона. До 410 хил. тона амоняк на година може да произведе химическата компания, както и до 110 хил. тона формалин. Основните конкуренти за част от продукцията на компанията са "Агрополихим", "Солвей Соди", конкурент беше и "Химко". Силно влияние върху финансовите резултати на "Неохим" има цената на природния газ, заради чието поскъпване през последните години се отразява в отчетите. Валутният риск също има своето влияние върху химическия завод, доколкото голяма част от продукцията му се изнася. Като цяло продажбите на продукция на дружеството извън страната намаляват, докато тези у нас се увеличават. Според отчета за миналата година стойността на пласираната продукция в България е 109.65 млн. лв., а в чужбина е 72.088 млн. лв. За предишната година - 2006 г., износът е бил на стойност 91.25 млн. лв., а у нас са пласирани продукти на стойност 80.46 млн. лв. Най-голям дял от продадените химически продукти и на вътрешен пазар, и в чужбина, е амониев нитрат - ЕС тор, далеч по-малък е делът на амоняка. Търговското дружество "Евро ферт" е основният дистрибутор на изкуствените торове на "Неохим" на вътрешния пазар. SWOT анализ Плюсове Единствен производител в България на много химични продукти Силни пазарни позиции Постоянни инвестиции в производството Минуси Сезонност на производството Засилена конкуренция от чужди производители Нужда да отговаря на много екологични изисквания Възможности Навлизане на повече пазари от ЕС Развитие на земеделието в България ще увеличи потреблението на изкуствени торове Рискове Дружеството е зависимо от валутните пазари Риск от по-голямо повишение на природния газ Минчо Минчев, главен дилър, Инвестбанк "Неохим" АД е изявено сезонна компания, като най-силният период на дружеството е именно първото тримесечие на годината, през което реализира до 40% от годишните приходите и до 50% от печалбата. През изминалите няколко години компанията извършва значителна инвестиционна дейност, отразяваща се в откриване на нови поточни линии и разширяване на продуктовата гама. Производствените разходи на торовия производител до голяма степен зависят от цената на природния газ, който от началото на годината бележи съществен ръст на световните борси, и със сигурност ще повлияят върху реализираната печалба. Коефициентът цена/печалба от 43 е сред най-високите на търгуваните акции и показателно за добрите перспективи и високите очаквания, включени в цената на акциите. Развигор Христов, инвестиционен консултант, "КД Секюритис" "Неохим" произвежда минерални торове, неорганични и органични химически продукти. Комбинатът е единственият производител на редица химически продукти, сред които формалин, натриев нитрат, натриев нитрит, амониев бикарбонат и райски газ. Основната суровина за производство е природният газ. Той се доставя чрез "Булгаргаз" и при определянето на цената му влияят както международни, така и вътрешни фактори. Тенденцията е в последните няколко години цената на природния газ да се увеличава, което би означавало оскъпяване на продуктите на дружеството. Около половината от приходите на "Неохим" се формират от износ. Дружеството има добри позиции на международните пазари, както и добре изградена дистрибуторска мрежа в България. "Неохим" е подложен на валутен риск, който е свързан с негативното движение на курса на щатския долар спрямо българския лев при бъдещи стопански операции.
Източник: Дневник (15.04.2008)

Специално наблюдение и контрол от страна на ресорните министерства ще се провежда над 101 фирми с преобладаващото държавно участие или такива, в които държавата има “златна акция”, съобщи в сряда правителствената пресслужба. На заседанието на правителството е бил приет списъкът на дружествата за такова наблюдение. То се извършва в съответствие със Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, приет през март 2006 г. Контролът е върху финансово-икономическото състояние на предприятията, техните бизнеспланове и цялостна дейност. В първия списък – на дружества с над 50% държавно участие – влизат 79 предприятия. Сред тях са БДЖ, НК "Железопътна инфраструктура", Параходство български морски флот, пристанищата във Варна, Бургас и Видин, пристанищните комплекси Лом и Русе, летищата в София, Пловдив и Горна Оряховица, Български пощи; държавните предприятия "Транспортно строителство и възстановяване", "Пристанищна инфраструктура" и "Съобщително строителство и възстановяване"; Булгаргаз холдинг, Булгаргаз, Булгартрансгаз, НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Марица-изток 2"; Мини "Марица-изток", Топлофикация Перник, Топлофикация Шумен, Булгартабак холдинг, Благоевград-БТ, Цигарена фабрика Пловдив, Слънце Стара Загора-Табак, Плевен БТ, София - Булгартабак, Кинтекс, Тератон, ВМЗ - Сопот, Международен панаир Пловдив, ДП "Радиоактивни отпадъци", БАЕЗ, ЕЛ БИ Булгарикум, "Слънчев бряг" АД, Български спортен тотализатор, Национална спортна база и др. В другия списък – на предприятия с обществена значимост и специално участие на държавата (златна акция) - са включени 22 обекта. Това са България Ер, БТК, Агрополихим, Арсенал, Асарел Медет, Биовет, Елаците мед, Електроразпределение - Стара Загора, ЕВН – България, Е.ОН – България, ЧЕЗ – България, Кремиковци, Кумерио Мед - Пирдоп, КЦМ - Пловдив, Лукойл Нефтохим, Неохим, Петрол, Топливо и Топлофикация София.
Източник: Медия Пул (25.04.2008)

Азотноторовият завод “Агрополихим” в Девня се размина с опасност от взрив при авария в инсталацията за втечняване на амоняк. Получил се теч на водород, който при съприкосновение с въздуха се самозапалил, съобщиха от Гражданска защита. Инцидентът станал около 4 ч в неделя сутринта, а на инсталацията са работили 15 души от нощната смяна. Няма пострадали и последствия за околната среда. След възникването на аварията са били задействани екипи на Гражданска защита и пожарната, но не се е стигнало до тяхната намеса. От “Агрополихим” обясниха, че инцидентът е бил овладян от дежурната смяна.
Източник: Труд (16.06.2008)

Първата частна компания за товарни железопътни превози у нас - Българска железопътна компания (БЖК), е купила 26 английски електрически локомотива. Всеки един от тях е на стойност 800 хил. евро. 5 от локомотивите вече са пуснати в употреба. Това съобщиха от компанията вчера. Инвестицията е подпомогната със заем от "Булбанк". Машините са произведени от фирма "Бриел" и могат да обслужват както пътнически, така и товарни влакове, движещи се с до 177 км/ч. Цялата серия локомотиви от този вид - т.нар. "Серия 87", ще бъде изкупена от БЖК, като само един брой ще остане в Англия, където ще бъде изложен в музей. Частната компания предвижда до края на годината да купи 1000 вагона за целите на дейността си. Още през настоящия месец се предвижда да пусне в експлоатация 31 открити вагона. БЖК е дружество със 100% частен капитал, в което акционери са румънската фирма "Груп Феровиар Ромън" АД и "Агрополихим" АД. Основната дейност на компанията е превоз на товари както в страната, така и в чужбина. През 2007 г. БЖК е превозила 1 350 000 т товари, като се очаква до края на настоящата година превозените товари да достигнат 2 500 000 т. Сред клиентите на компанията са "Кумерио мед", "Лукойл" и "Нефтохим".
Източник: Дума (23.07.2008)

Първата частна компания за товарни железопътни превози у нас - "Българска железопътна компания" (БЖК), е закупила 26 английски електрически локомотива за над 20 млн. евро. Всеки от тях е на стойност 800 хил. евро. 5 от локомотивите вече са пуснати в употреба. Това съобщиха от компанията при представянето на серията локомотиви в Пирдоп. Инвестицията е подпомогната със заем от Булбанк. Със закупуването на локомотивите частният превозвач може да отхапе много добър дял от пазара на железопътни превози, където досега основен играч е само БДЖ. Английските машини са произведени от фирма "Бриел" и могат да обслужват както пътнически, така и товарни влакове, движещи се с до 177 км/ч. Цялата серия локомотиви от този вид - т.нар. Серия 87, ще бъде изкупена от БЖК, като само един брой ще остане в Англия, където ще бъде изложен в музей. Частната компания предвижда до края на годината да купи 1000 вагона за целите на дейността си. Още през настоящия месец се предвижда да пусне в експлоатация 31 открити вагона. БЖК е дружество със 100% частен капитал, в което акционери са румънската фирма "Груп Феровиар Ромън" АД и "Агрополихим" АД. Основната дейност на компанията е превоз на товари и в чужбина. От 2007 г. лицензът на компанията е с европейски статут. През 2007 г. БЖК е превозила 1 350 000 т товари, като се очаква до края на настоящата година превозените товари да достигнат 2 500 000 т. Сред клиентите на компанията са "Кумерио мед", ЛУКОЙЛ и "Нефтохим".
Източник: Стандарт (23.07.2008)

"Булгаргаз" фалира, ако не вдигне цените Има опасност „Булгаргаз” да фалира, ако Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) не разреши на газовото дружество да повиши цените на суровината. Това съобщи вчера бившият енергиен министър и сегашен председател на парламентарната бюджетна комисия Румен Овчаров. По думите му стойностите на газа се задържат изкуствено ниски, за да обслужват интереси на частни дружества, които са големи потребители, а това води до дестабилизиране на предприятието. Според него сред тези компании са „Агрополихим”, „Неохим”, „Кремиковци”, „Стомана”. Всяка от тези фирми е получавала приблизително между 17 и 24 млн. лв. от изкуственото задържане на цените, добави Овчаров. Цената на газа се определя на всеки три месеца от ДКЕВР по разчети на газовата компания. От миналата година обаче „Булгаргаз” настоява за поскъпване на суровината с над 30 процента, но допусканото увеличение от ДКЕВР е между 4 и 12 процента. От газовото дружество в момента настояват от следващия месец газа да повиши цената си с 36 процента.
Източник: Новинар (19.09.2008)

Агрополихим АД - Девня свиква Годишно общо събрание на акционерите на 07.11.2008. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2007 година.
Източник: Агенция по вписвания (23.09.2008)

Организацията Следене на Ресурсите на Западна Сахара (Western Sahara Resource Watch) алармира, че българската компания Агрополихфим (Девня) очаква кораб с фосфати от окупираната Западна Сахара. Агрополихим трябва да спре вноса и да върне кораба откъдето идва, заявява Хавиер Гарсия Лачия, международен координатор на организацията. Според WSRW подобна търговия практически легитимира окупираните територии очаква кораб с фосфати от окупираната Западна Сахара. Информацията на WSRW сочи, че турски товарен кораб пътува към Варна. Корабът съдържа фосфатна руда от окупираната Западна Сахара, а търговията с такава руда се счита за изключително неетично и вероятно е в нарушение на международното право. Смята се че корабът ще пристигне във Варна на 6 октомври (днес) по обяд. "Експлоатация на минерални ресурси в страните от Западна Сахара е в нарушение на желанията и интересите на местните хора и е в нарушение на международното право", коментира Хавиер Гарсия Лачия, позовавайки се на становище, издадено от правната служба в ООН, 2002 г. "Най-важното е, че такъв внос, който прави Агрополихим е силно неетичен. Търговията ощетява реалните собственици на минералните находища и облагодетелства окупатора Мароко. Подобна търговия спомага за легитимирането на окупация на Западна Сахара от страна на Мароко, което е крайно неприемливо", каза още Лъчита. По данни на организацията корабът е със 7500 тона дедуейт тонаж, което предполага че е натоварен с около 7000 тона фосфатна руда.
Източник: News.bg (06.10.2008)

"Кумерио мед" ще увеличи тройно производството на катодна мед с нова рафинерия Медодобивният комбинат "Кумерио мед" ще открие новата си рафинерия за производство на катодна мед в началото на следващата седмица, съобщиха от компанията. Съоръжението е пуснато в експлоатация през юли, като вече работи на пълен капацитет. Мениджърите на дружеството очакват рафинерията да увеличи производството на катодна мед почти тройно от 65 хил. тона годишно до 180 хил. тона. От април тази година медодобивният комбинат има нов собственик - германският концерн "Норддойче афинери". Холдингът купи белгийската група "Кумерио", която притежаваше завода в Пирдоп. Обединеното дружество е най-голямата медодобивна компания в Европа и трета в света по производство на анодна и катодна мед. Годишното производство на концерна възлиза на около 10 млрд. евро. Все още не е ясно официалното име на новата структура, като засега компанията се нарича "Ен Ей Кумерио груп" (NA Cummerio Group). Най-голямото предприятие на купената "Кумерио" се намира в България. През миналата година комбинатът в Пирдоп е произвел 249 хил. тона анодна мед, която се използва за производството на катодна. По-голяма част от нея е изнесена за допълнителна обработка, тъй като капацитетът на местната рафинерия не беше достатъчен. Само 40% от суровината за производство на мед се набавя от българските медни мини - "Асарел Медет" и "Елаците мед". Причина за това е техният сравнително нисък добивен капацитет, който не може да задоволи нуждите на предпиятието. Основен източник на суровини за пирдопския завод са южноамериканските страни като Чили и Перу. Само за година цената на медта е спаднала почти наполовина. По данни на "Блумбърг" през октомври 2007 г. фючърсите с тримесечна доставка са стрували 7900 долара за тон, сега същото количество се продава срещу 4700 долара. Според прогнозите на минно-геоложката камара обаче ниската цена няма да доведе до свиване на добива, а напротив, до увеличаване на количествата иззета руда. "Българските мини успяха да направят доста инвестиции за разширяване на производството си, докато цената беше висока, и сега може да компенсират спада с по-големи количества", обясни Петър Петров, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. Около 90% от производството на "Кумерио мед" е предназначено за износ основно за Турция, Гърция и Черноморския регион. В България компанията продава медни полуфабрикати на "София мед". Интересна тенденция е, че в страната се потребяват повече медни изделия, отколкото се произвеждат. Това се получава, защото анодната и катодната мед се изнасят за заводите в Гърция и Турция, където се обработват и се връщат като готов продукт в България. Комбинатът произвежда годишно и около 900 хил. тона сярна киселина, която се получава като страничен продукт. Основен клиент за суровината е заводът за торове "Агрополихим".
Източник: Дневник (22.10.2008)

“Кумерио” откри рафинерия за цветни метали за 80 млн. евро Рафинерия за производство на катодна мед, в която са инвестирани 80 млн. евро, откри вчера "Кумерио" в Пирдоп. Съоръжението ще произвежда 180 хил. тона мед годишно. Чрез новооткритите мощности компанията цели да разшири пазарите си в Черноморския регион. Общо 350 млн. евро са инвестирани след приватизацията на "Кумерио" през 1997 г. От тях около 80 млн. евро са отделени за покриване на стандартите на ЕС за опазване на околната среда. В средата на май заводът откри и технологична пречиствателна станция за 25 млн. лв. Съоръжението намалява вредните емисии на серен диоксид и други вещества в атмосферата. От април комбинатът има нов собственик. Холдингът "Норддойче афинери" придоби белгийската група "Кумерио". Годишното производство на концерна надхвърля 10 млрд. евро. Почти цялото производство на завода в Пирдоп е предназначено за износ основно за Турция, Гърция и Черноморския регион. Около 900 хил. тона сярна киселина произвежда комбинатът. "Агрополихим" е най-големият купувач на този страничен продукт на "Кумерио".
Източник: Монитор (29.10.2008)

Министерството на транспорта ще очаква най-късно до края на месеца позицията на клъстъра "Варна-запад" за концесията на общия терминал на едноименното пристанище. Това съобщи във Варна министър Петър Мутафчиев. Преди четири години индустриалното обединение с участието на "Солвей - Соди", "Агрополихим", "Девня цимент", "Каолин" и "Кумерио" поиска концесията му "по право", защото техни естакади и съоръжения са разположени на територията на порта. Правителство тогава така и не отговори на искането им. Сега концесията отново излиза на дневен ред. Заради световната финансова криза обаче първо ще бъде тествано мнението по въпроса на девненските заводи. Те осигуряват около 80% от целия товарооборот на Варна-запад.
Източник: Дневник (04.11.2008)

Започва поетапно спиране на мощностите на най-големия девненски завод "Агрополихим" заради глобалната криза, съобщи за "Стандарт" зам.-изпълнителният директор Красимир Бербенков. Спирането започва в петък, а окончателно работата на завода, който е най-големият производител на азотни торове в Югоизточна Европа, ще секне на 21 ноември. "Икономическият министър Петър Димитров може да говори, че няма криза, но криза има и тя ще удари различните индустрии по различно време", смята Бербенков. Торовият завод е изправен пред големи трудности заради свиването на международната търговия в резултат на кризата. Другата причина е и халът на българското земеделие. Фермерите са на улицата с комбайните, нямат пари за торове и препарати. Спрените средства по програма САПАРД в момента са довели до спиране на поръчките от страна на местните земеделци, каза зам.-шефът на "Агрополихим". Първите признаци за срива, особено в експорта, се почувствали още в края на септември. Годишно заводът произвежда 1 млн. тона торове и препарати, като приблизително 60% от тях отиват за износ в Южна и Северна Америка и Азия. Увеличаването на акциза и цената на природния газ е направило продукцията на "Агрополихим" неконкурентоспособна на външния пазар. При сегашната стагнация и финансова криза цените падат в пъти, а евтино могат да продават навън заводите в Русия и Украйна. От торовия завод настояват правителството да вземе спешни мерки и намали цените на синьото гориво. Надеждите са свързани със съживяване на външния пазар и тогава мощностите могат да бъдат пуснати през февруари 2009. Но от друга страна, не се знае как и докъде ще ескалира ситуацията в родното земеделие. В "Агрополихим" работят 1100 души. Ако кризата продължи, ще има сериозни съкращения, казаха от ръководството. Засега синдикатите няма да вдигат протести, защото проблемът е външен. Според действащия колективен трудов договор на всеки съкратен се полагат 5 месечни заплати. "Агрополихим" влезе в графата "Лоши държавни предприятия", изпаднали в ликвидация през 1999 г. Тогавашният финансов министър Муравей Радев даде заповед за закриване на предприятието заради дългове към "Булгаргаз". Заводът беше приватизиран. През октомври същата година американската компания ACID & FERTILIZERS взе 63% от капитала на дружеството.
Източник: Стандарт (13.11.2008)

До края на ноември девненският завод "Агрополихим" АД, който е собственост на американската Acid & Fertilizers LLC, ще спре производството на амониеви торове, съобщи единият от изпълнителните директори на дружеството, Христо Петров. Причината е сривът на международния пазар. В световен мащаб има пренасищане с торове. Складовете на всички големи производители, включително и нашите, са пълни. На практика предлагане има, но няма търсене. През юли, цената на тон троен суперфосфат беше 1020 долара. В момента се движи между 450 и 600 долара, но липсват каквито и да било реални сделки, уточни Петров. По думите му, вече са факт и първите изцяло спрени амониеви производства на големите в сектора. За последните месеци са затворени над 100 предприятия в цял свят. Сред тях са италианският "Яра", която е лидер в бранша. Подобни стъпки прави и норвежката "Норск Хидро". Силно засегнати са канадският концерн "Агриум - Поташ", фирми в Русия, Мароко и др., коментира Петров.
Източник: Дневник (14.11.2008)

Износителите от тежката индустрия вече страдат от кризата Предприятията от тежката индустрия, работещи за износ, първи започнаха да усещат последствията от финансовата криза заради намалялото търсене на международните пазари. Само в рамките на два дни компаниите "Агрополихим", "Неохим", "Стомана индъстри" и "Чугунолеене" обявиха мерки срещу свиването на пазара. "Само за месец обстановката в Европа се промени толкова бързо, че дори се налага вече да съкращаваме и хората си", коментира ситуацията Антон Петров, регионален мениджър на гръцката металургична група "Виохалко". Холдингът притежава у нас чрез поделението си за черна металургия "Сиденор" предприятия като "Стомана индъстри" и "Сигма" и заводите за цветна металургия "София мед" и "Стилмет". "Стомана индъстри" ще съкрати производството си с около 30%, прогнозира Антон Петров. От дружествата в групата на "Сиденор" ще бъдат съкратени около 300 души. "Освобождаваме хората по взаимно съгласие, като ги обезщетяваме според изискванията на закона", добави мениджърът. От компанията се опитват да съхранят ядрото на дейността си, като се освобождават от страничните си дейности. Подобни мерки е взело и ръководството на ихтиманското предприятие "Чугунолеене", което ще съкрати 25 на сто от персонала си. От леярната посочват, че е започнал спад в поръчките за тази и следващата година от клиенти в Италия, Франция и Германия. Близо 85% от продукцията на леярната са предназначени за износ.
Източник: Дневник (14.11.2008)

Химически заводи и хотели у нас първи усетиха удара на световната криза. След като в сряда девненският "Агрополихим" обяви, че спира, вчера още един производител на тор хлопва кепенците. "Неохим" спира, съобщи Ройтерс. Не затваряме, просто правим удължен ремонт, уточни главният изпълнителен директор Димитър Димитров. Трусове в най-скоро време се очакват и в медодобивния комбинат в Пирдоп, който е основен доставчик на сярна киселина за "Агрополихим". Заводът е и сред големите клиенти на БДЖ, които ще претърпят втори трус след спирането на "Кремиковци". Цунами от фалити и съкращения се задават и в туризма. Част от морските ни хотели изобщо няма да отворят врати през следващия сезон, прогнозира шефът на Албена Красимир Станев. Според него ще оцелеят само тези, които смъкнат цените и увеличат качеството на услугата.
Източник: Стандарт (14.11.2008)

Приходите на "Булгартрансгаз" от цената за пренос на природен газ в България се очаква да намалеят с 10-15% през следващата година заради спиране на част от производството на големите потребители. Това съобщи изпълнителният директор на дружеството Ангел Семерджиев. Цената за пренос се плаща от консуматорите като част от тази на синьото гориво. През миналата седмица "Агрополихим" обяви, че спира част от производството си, "Неохим" е в планов ремонт, но не ясно поради глобалната финансова криза кога ще приключи той. "Стомана индъстри" вече обяви, че ще работи с намалени мощности, същото е положението и в "Кремиковци". През миналата година в България са пренесени над 3 млрд. куб.м газ. Намаленото потребление няма да се отрази върху качеството на доставките, защото има и нови потребители, които искат да се присъединят, каза Семерджиев.
Източник: Дневник (24.11.2008)

Поетапното спиране на производството в девненския торов гигант "Агрополихим" доведе до първите съкращения. 200 души от завода останаха безработни от петък. Съкращенията са по чл. 331 от КТ, според който по инициатива на работодателя работниците пускат молби за напускане срещу обезщетение, обясни процедурата местният синдикален лидер на КНСБ Росен Корелов. Те трябва да получат четири брутни заплати плюс още една, договорена в колективния трудов договор. Съкратените са предимно апаратчици и оператори, които са обслужвали спряната от средата на месеца азотна линия. Сред новото попълнение на безработните в Девня са и сезонни работници в предприятието, наети като товарачи при износа. Основната причина за поетапното спиране на "Агрополихим" е пълният срив на международните пазари за торове. Първоначално се смяташе, че съкратените ще бъдат 10 на сто от работещите в завода 1100 човека. Девненското предприятие изнася между 60 и 80% от продукцията си. На склад в "Агрополихим" има 35 000 тона продукция. Линията за азотни торове спря и заради стагнацията на вътрешния пазар. Заради отрязани пари по САПАРД земеделските производители не купуват торове и препарати. През януари и февруари догодина се очаква предприятието да възстанови работата за аграрните торове.
Източник: Стандарт (24.11.2008)

Работодателите замразяват заплатите, съобщиха от варненското бюро по труда. Фирмите избягват да наемат нови хора и взимат само най-належащия персонал. Текат и сериозни съкращения, съобщават от бюрото. Най-много уволнени за момента има в Български морски флот - 480, в "Агрополихим" - 200 и в БТК - 80 души. По 10-15 човека търсят работа всеки ден, освободени от туризма и селското стопанство. В условия на криза има свиване на обема на строителството, но досега няма регистриране на много безработни, защото зидари и мазачи преливат от едни обекти в други. Най-голяма опасност има за шивашката промишленост, която работи на ишлеме за износ, коментира Пламен Начков, шеф на бюрото по труда във Варна.
Източник: Стандарт (28.11.2008)

Производителят на изкуствени торове "Неохим" (3NB) е започнал поетапно пускане на мощностите си, съобщиха от компанията. Производството спря заради ремонт и преди няколко седмици от ръководството съобщиха, че отлагат пускането му на по-късен етап от планирания заради кризата. Другият български производител на изкуствени торове - "Агрополихим" край Девня, спря производството на амониеви торове. По думите на ръководителите му по цял свят се затварят предприятия от торовия бранш.
Източник: Дневник (10.12.2008)

Димитровградският завод за торове "Неохим" ще търси решение за справяне с кризата на вътрешния пазар, съобщи Александър Ганев, директор връзки с инвеститорите в компанията. Към момента търговският представител на дружеството - "Евро ферт", обяви намаление на цената на амониев нитрат с 34.4% за периода между 11 и 22 декември. Това показва обява, пусната в националния печат. Допълнителни бонуси ще има за фирмите, купили повече от 500 т продукция. "Промоцията не означава, че сме зле, а е нещо характерно за празничните дни", обясни Ганев. "Въобще не може да се говори за износ, единственото, на което можем да разчитаме, са вътрешните пазари", убеден е и Васил Александров, директор на другия торов завод в България, "Агрополихим". В момента на пазара на торове има стагнация заради намалялото в глобален план търсене, обясняват специалисти от производствената фабрика. Само в Бразилия, която е традиционен производител, има на склад над 6 млн. тона торове.
Източник: Дневник (16.12.2008)

"Кумерио" ще стане "Аурубис" Осем месеца след като германският медодобивен концерн "Нордойче Афинери" придоби белгийския холдинг "Кумерио", беше обявено името на новата структура. Така създаденото най-голямо медодобивно дружество в Европа вече ще се казва "Аурубис". В България холдингът притежава медодобивния комбинат в Пирдоп, който също ще бъде преименуван, ако новото име бъде одобрено на годишното общо събрание на мегакомпанията през февруари. По предварителни данни обединението между "Норддойче афинери" и "Кумерио" е реализирало приходи от продажби от 8.385 млрд. евро за финансовата 2007/2008 г. Това е с 30% повече от продаденото през миналата година от германската компания. Брутната печалба на концерна се очаква да бъде 260 млн. евро. През лятото на тази година медодобивният комбинат в Пирдоп пусна новата си рафинерия за производство на катодна мед, която има капацитет от 180 хил. тона. Към момента от компанията не съобщават доколко е натоварено съоръжението, при положение че световните цени на медта само за два месеца паднаха повече от 50 на сто. Освен мед комбинатът произвежда като страничен продукт сярна киселина. Основен клиент за суровината е торовият завод "Агрополихим", който от началото на месеца спря работа. От "Кумерио" засега не коментират дали компанията ще има свиване на производството и съкращаване на персонал.
Източник: Дневник (18.12.2008)

Производството на фосфорни торове в девненския завод "Агрополихим" беше възстановено, каза за "Дневник" председателят на синдикалната секция на КТ "Подкрепа" Росен Корелов. Яснота кога ще бъде пусната и линията за производство на азотни торове няма. Очакванията са това да стане най-рано следващия месец. За момента не е ясно и колко ще продължи работата на фосфорната линия, но това е максималното, което може да се направи в момента, каза Корелов. Според изпълнителния директор на дружеството Филип Ромбаут търсене на торове на вътрешния пазар се очаква да се появи именно през първото тримесечие на 2009 г. Тогава се подготвя пролетната сеитбена кампания и земеделските производители, които разчитат на добри добиви, би следвало да приложат и наторяване, посочиха от дружеството. Сега на торовия пазар все още има стагнация заради намалялото търсене в глобален план. "Агрополихим" е най-големият торов завод у нас. Заради влошената пазарна конюнктура и свръхпроизводството на торове в световен мащаб заводът спря работа изцяло на 21 ноември, съкрати 200 души от общо 1100-членния персонал и така се превърна в една от първите жертви в България на глобалната криза. В световен мащаб за последните месеци бяха временно затворени над 100 торови предприятия. Сред тях е лидерът в бранша, италианският "Яра". Подобни стъпки прави и норвежката "Норск хидро". Силно засегнати бяха канадският концерн "Агриум - Поташ", фирми в Русия, Мароко и много други.
Източник: Дневник (19.12.2008)