Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) определи квотите от електроенергия, които централите ще могат да договарят с големи потребители през 2005 г. с решение от 20 декември 2004 г. Така тя реши спора между енергийното министерство и АП. Ведомствата нямаха обща позиция по предложението на консултантите по приватизацията на ТЕЦ-ове да се сключат 10-годишни договори с НЕК за изкупуване на тока от централите в Русе, Варна и Бобовдол. От енергийното министерство заявиха, че това ще блокира либерализацията на пазара и предложиха договорите да са за 2.5 години. След решението на ДКЕР ТЕЦ-Варна ще може да пусне свободно 574 млн. киловатчаса, т.е. повече от АЕЦ "Козлодуй", на която са разрешени 500 млн. кВтч. ТЕЦ "Бобов дол" е с право да продаде 258 млн. киловатчаса. Един блок от ТЕЦ-Русе ще може да пусне 42 млн. кВтч. Останалото количество произведен ток трябва да се продаде на НЕК по цени, които ДКЕР определи на 22 декември. ТЕЦ-Варна и ТЕЦ-Русе са продавали досега на НЕК съответно по 47,78 лв. и по 49,28 лв. за мегаватчас. От 1 януари 2005 г. ще продават съответно по 42,39 лв. и 46,64 лв. Цените са без ДДС. За ТЕЦ "Бобов дол" цената става от 48,56 на 48,54 лв. за мегаватчас. През 2004-а бяха свободени само 9% от енергийния пазар, през тази година трябва да се либерализират 40% от него, а през 2007 г. да е напълно свободен. Прагът на годишно потребление за клиенти, които могат сами да избират производител на ток, от средата на 2005 г. ще падне от сегашните 40 на 23 гигаватчаса годишно. И големи сгради ще могат да си избират продавач на ток. Сега това право имат 10 предприятия. Те са мини "Марица-изток", "Стомана индъстри", КЦМ-Пловдив,"Асарел-Медет", "Юмикор Мед", "Девня-Цимент", "ЛУКойл", "Агрополихим" и "Неохим".
Източник: Сега (03.01.2005)

"Агрополихим" - Девня, се отказва окончателно от идеята си да приватизира торовия завод в румънския град Турну Мъгуреле, съобщи изпълнителният директор на дружеството Христо Петров. Той обясни, че решението е взето, след като компанията се е запознала с техническото състояние на съоръженията в предприятието, а основна причина за него са приватизационните процедури в северната ни съседка. Според тях купувачът трябва да поеме историческите задължения за замърсяване на завода. Химическият комбинат в Турну Мъгуреле произвежда сярна киселина и карбамид. "Агрополихим" обяви намерението си да го приватизира през август 2003 г. Компанията направи консорциум с EP commerce, собственост на живеещия в България румънец Георги Попеску. Конкурент беше сръбската компания "Универсал холдинг", която направи консорциум с румънско търговско дружество. "Агрополихим" употребява между 8-10 хил. тона карбамид месечно и произвежда течни торове, които се реализират основно на пазарите в Западна Европа и Америка. Аргументирайки решението си да приватизират румънския завод, от "Агрополихим" обясниха, че това е по-изгодно от изграждането на мощности за производство на карбамид в страната. Основният източник на енергия в карбамидното производство - газта, в северната ни съседка е по-евтин. Разчетите, които консорциумът "Агрополихим" - EP Commerce беше направил, сочеха, че за да бъде модернизирано това производство в Турну Мъгуреле, са необходими около 6 млн. евро. Плановете предвиждаха основният източник на екологично замърсяване - инсталацията за производство на сярна киселина, да бъде ликвидиран. В офертата си консорциумът предлагаше това производство да бъде преустановено. Освен това компаниите декларираха, че се отказват от машините, използвани за него. Те предлагаха да ги демонтират, нарежат и предадат като скрап, на който реши румънската агенция за приватизация.
Източник: Дневник (05.01.2005)

Преките инвестиции на наши фирми в чужбина надхвърлиха 150 млн. евро, повечето проекти са съседски Наред с всичко друго, 2004-а бе и годината, в която българският бизнес по-каза достатъчно самочувствие за експанзия в чужбина. Дотогава кратката история на преките инвестиции на наши компании зад граница се свеждаше до проектите на "Мултигруп", първата голяма инвестиция на "Приста ойл" в Турция и няколко опита за участие в приватизацията в съседни държави. Една година по-късно стана ясно, че приватизацията не е най-прекият път за достъп до пазарите в Румъния, Сърбия и Македония. Доста по-бързо бяха задвижени проектите на тези наши фирми, които инвестираха "на зелено". Трудно е да се каже какво е останало от задграничната империя на Илия Павлов след смъртта му, още повече че част от инвестициите му бяха направени чрез офшорни фирми. Предпочитаните дестинации на убития шеф на "Мултигруп" бяха Македония и Сърбия. Павлов бе вложил 1.2 млн. евро в битолската захарна фабрика "Шекерена", държеше мината "Бучин", проявяваше интерес към металургията и дострояването на жп линията от Скопие до София. В Сърбия той планираше да отвори банка и се интересуваше от проекти в енергетиката. Пак в тази посока бе насочен и единственият публичен опит на "Мултигруп" да продължи задграничната експанзия на създателя си след смъртта му - неуспешното участие в приватизацията на "Путник", сръбския аналог на "Балкантурист". Приживе Павлов проучваше и възможността за инвестиции в недвижими имоти и хотели в Хърватска, Черна гора и Словения. Най-известният му задграничен проект си остана "Балканска банка" - Скопие (преименувана на УНИБанк през 2004 г.). След серия трансформации институцията, създадена през 1993 г. от бившите кредитна банка и Балканбанк, през 2003 г. премина под контрола на собствениците на ПИБ - Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Според публикации в македонската преса сега те държат 78% от капитала й. Далеч по-неуспешен бе опитът на варненската ТИМ, която контролира ЦКБ (и остатъците от кредитна банка), да пробие в Сърбия. В началото на 2004-а чрез няколко фирми тя закупи малката "Рай банка", която обаче бе затворена по коледа. Все пак собствениците на ЦКБ бяха единствените, които успяха да се възползват от възможността за евтина покупка на банка в западната ни съседка. Само допреди година възможността да се купи лиценз само срещу 1 млн. евро бе една от най-коментираните теми в банковите среди. Впоследствие обаче централната банка в Белград вдигна капиталовите изисквания на 10 млн. евро, а и перспективите на Сърбия през последните години не изглеждат толкова стабилни. Зациклянето на приватизацията като че ли е достатъчно ясен симптом. Сделките се точат с години, част от заводите са с тежки дългове и неизяснена собственост, а и правилата не изглеждат толкова ясни и прозрачни, колкото преди две години, когато Белград стартира амбициозната си програма за приватизация. Засега единствената сериозна българска инвестиция в региона е покупката на черногорското стоманодобивно предприятие Zeljezar в Никшич от консорциума Steel Group Investment, в който участва българската "Руа Инвест енд Трейд" (няма данни за такава фирма в "Държавен вестник") заедно с украински и черногорски партньори. Сделката стана в края на 2003 г., като българският консорциум успя да отстрани конкурентите си от Германия, Турция и Великобритания с обещания за инвестиции от 67 млн. евро. Друга по-малка сделка (270 хил. евро) бе покупката на туристическото предприятие "капаоник" от консорциум, включващ българската "Хелиос". Пропадна опитът на друга неизвестна наша фирма - "Тропик и Т", да купи един от комбинатите в състава на КТВ Вог. Две години по-късно металургичният комплекс още не е продаден. Три години не стигнаха на "Агрополихим" да придобие друга гордост от социалистическото минало на Сърбия – IHP Prahovo. Торовият завод също се води в процес на оздравяване. С гръм и трясък се провали и опитът на бургаската фирма "Маринер" да купи автобусния завод ФАС "11 октомври" в Македония. След протести на работници и намеса на правителството сделката, сключена още през 2002 г. за близо 7 млн. евро, бе развалена и след четири търга през 2004 г. заводът бе препродаден на местната "Унитаерс". Възможно е сериозна инвестиция в Сърбия да направи КЦМ, чийто изпълнителен директор Никола Добрев съобщи преди седмици, че предприятието е принудено да закупи мини за цветни метали поради недостиг на суровина. Този проект е още в начална фаза, уточниха от КЦМ, като се проучва и възможността за подобна инвестиция в Турция. И в Румъния българските компании не пожънаха голям успех. Единственият пробив е на бургаската "ЕП комерс". (Неизвестното у нас дружество на Евгения и Георги Попеску държи заводите "Трансвагон"- Бургас, "Прогрес" и "Наталия" - Стара Загора, и има оборот за 2003 г. от 34 млн. евро.) Преди три години "ЕП комерс" закупи румънския производител на кабели "5.С. СОкО", но има други две неуспешни сделки в северната ни съседка. Първата бе опит да се купи химическата компания Doljihim (заедно с "ЛУкойл"), втората бе за химическия завод TURNU (заедно с "Агрополихим"), където през 2004 г. бе предпочетен сръбският Universal Holding. Наскоро стана ясно, че и консорциумът "Алфа - каолин" не е успял да купи S.C. Dobromin - Констанца. За сметка на това Вече може да се говори за рязко нарастване на инвестициите "на зелено" в Румъния, а дори и в Сърбия. Северната ни съседка е предпочитана пред западната заради по-уредените бизнес отношения и перспективата за скорошно членство в ЕС. До миналата година, когато бе учредена Българо-румънската търговско-промишлена палата, българските вложения отвъд Дунава се изчисляваха на 10 млн. долара. Миналия октомбри например пловдивската "Белла" отвори фабрика за тесто в Гюргево. Но интересът е предимно към инвестиции в търговията. "К енд к електроникс" - собственикът на българска-та Верига "Техномаркет", планира тази година строителството на два магазина там. Въпреки че и нашите, и сръбските власти отчитат малко инвестиции от България, интересът към западната ни съседка е от години. Но проектите се осъществяват изключително бавно, твърдят хора, които проучват инвестиционните възможности в бившата югославска република. Някои - като "Монбат" на братя Бобокови, вече затвориха предприятията си в Сърбия. Инвестицията във фабриката за сглобяване на акумулатори се оказа безсмислена, след като митата за повечето промишлени стоки между България и Сърбия станаха нула, обяснява единият от собствениците на "Монбат" и "Приета ойл" Атанас Бобоков. Тази година русенската компания планира да регистрира търговска фирма в западната ни съседка (тя вече има такива дружества в Румъния, Словакия и Унгария), както и закупуване на складови площи. Повечето български фирми предпочитат да не рискуват сами и намират местни партньори или пък разчитат на отношения от времето на социализма. Първата схема приложи "Системи за телеобработка и мрежи" (дружество на "Златен лев"), което се кооперира с местен завод за сглобяване на касови апарати в Ниш. "Техномаркет" вече отбори три магазина в Сърбия въпреки притесненията, свързани с широкото разпространение на сивата търговия. Други два хипермаркета на веригата работят в Македония. Кооперация "Пан-да", която държи правата на гръцките магазини "Офис 1 Суперстор" за някол-ко страни, също успя да пробие в западната ни съседка и Македония. "Панда", която има и магазини в Румъния, работи на франчайзинг. По същата схема се планира и инвестицията на "Доверие -Брико", което държи магазините "Мосю Бриколаж" в Сърбия и Македония. Отварянето на обектите се забави поради нестабилната икономическа обстановка, обяснява изпълнителният директор Андрей Евтимов. Един от големите проблеми в Сърбия са неуредените отношения на собственост. В момента има забрана за покупка на земя от чужденци, може само да се наема за 99 години, което създава нестабилност, особено в отношенията с кредитиращите институции. Освен това цените на имотите са нереално високи, казва Евтимов. Терените, и то в средната част на Белград, достигат 200-500 евро на кв. м. Сивата икономика, корупцията и проблемите с трудовия пазар и социалните осигуровки са другите пречки. Променящото се законодателство и високите мита за някои стоки също карат инвеститорите да бъдат предпазливи, казва Евтимов. Той твърди, че все още не е ясно как ще се прилага законът за ДДС, който след известно отлагане бе въведен този месец. В същото време Сърбия е страната с най-нисък корпоративен данък в региона (10%), а и покупателната способност на населението не е по-ниска, отколкото в България. В Македония, където се добавя и малко повече политическа нестабилност, условията също не са много благоприятни, твърдят българските бизнесмени, които преди години сякаш по-малко се притесняваха да рискуват в страни с неустановена пазарна икономика. На този фон бе малко изненадващо, че една от най-големите български инвестиции зад граница бе извършена в Албания. Миналата година пловдивската компания "Готмар" отвори там завод за плодови сокове, който се оценява на 6 млн. евро и често е даван за пример по международни форуми (например от шефовете на Пакта за стабилност). Другите истории на успеха, които нашите политици често разказват, за да демонстрират нарасналата мощ на българския бизнес са ресторантът на "Хепи" в Барселона и - разбира се - двата терминала и заводът на "Приста ойл" в Турция и Украйна общо са инвестирани 15 млн. долара). Терминалът в Одеса вече заработи и ще се окаже най-печелившото ни задгранично вложение, твърди Атанас Бобоков. Най-екзотичните дестинации достигат до Китай и Виетнам. Естествено, ако не смятаме вложенията в офшорни зони, чийто размер е трудно установим. Парадоксално, нито една от големите наши компании още не се е престрашила да инвестира в чужбина. Още през 2003 г. бе съобщено за смесено предприятие на "Булгартабак" с Египетския тютюнев монопол, но оттогава не се е чуло нищо. Странно е също защо НЕК не последва примера на чешките си колеги (а отскоро и партньори) от СЕ2 и да се насочи към чуждестранни проекти - още повече че българската компания има спешна нужда да сложи в ред износа си на ток, който сега минава през чужди посредници. фактът, че едрият български бизнес все още пасува, не е случаен. Той показ-ва, че експанзията в чужбина не идва от твърде голямата мощ на местния капитал, колкото от слабостта на местния пазар. Затова и повечето инвеститори в чужбина са фирми, които са достигнали тавана на пазарния си дял у нас и искат да изнесат ноу-хау, а не стоки зад граница. В бъдеще обаче можем да станем свидетели на бягство на Изток - например към Украйна и вероятно Русия. Митата за износ на стоки към тези страни остават по-високи, а рискът се компенсира от по-слабото екологично законодателство и липсата на строгите европейски директиви. (Сп.Тема)
Източник: Други (10.01.2005)

За постигане пълното прилагане на европейското екологично законодателство в България са нужни около 9 млрд. ЕUR, половината от които ще трябва да бъдат инвестирани от бизнеса за срок от 10 години. В областта на околната среда в ЕС се прилагат около триста документа и седемдесет основни директиви, но при затваряне на глава Околна среда българското правителство успя да договори само десет преходни периода за най-скъпо струващите мерки. Предвижда се останалите инвестиции да се покрият от предприсъединителните фондове на ЕС, от държавния бюджет и от предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към екоминистерството във вид на безвъзмездна помощ. Екологичните подобрения в бизнессектора са свързани със значителни инвестиции в кратък период . Най-потърпевши са собствениците на ПРЕДПРИЯТИЯ СЪС СТАРИ ЗАМЪРСЯВАНИЯ и големи горивни инсталации. Инвестицията включва отстраняване на старите замърсявания на територията на дружеството и около него. Първият завършен пилотен проект възлиза на 25 млн. USD. Сумата е усвоена от МДК-Пирдоп. Само през 2003 г. са одобрени седемнадесет програми за отстраняване на минали екологични щети. Между тях са най-големите български фирми - МДК АД, Асарел-Медет АД, Кремиковци АД, Нефтохим АД, Неохим АД, Софарма АД, Агрополихим АД, Осогово АД, КЦМ АД, Геосол АД, Биовет АД, Пирел АД, Горубсо лъки АД, ОЦК АД, Горубсо Рудозем АД, обособена част: Рудник Димов дол, Горубсо Мадан АД, Елаците Мед АД. С изключение на завършилия пилотен проект всички останали програми все още са в етап на изпълнение. Най-напреднали в отстраняването на минали екологични щети са Асарел-Медет-Панагюрище и Неохим-Димитровград. В процес на реализация са ЛУКойл-Нефтохим, Софарма, Агрополихим-Девня, Кремиковци и КЦМ-Пловдив. ВЪВЕЖДАНЕТО НА НОВИ ТЕХНОЛОГИИ и най-добри налични техники е най-сериозната инвестиция, която трябва да направят представителите на бизнеса. За никого не е тайна, че най-големите потенциални замърсители на околната среда са инсталациите от енергийното стопанство, производството и преработката на метали, производството на продукти от нерудни минерални суровини, химическата промишленост, третирането на отпадъци, интензивното животновъдство, производството на целулоза и хартия. Дружества, които работят с такива инсталации, трябва да ги подменят, съобразявайки се с изискванията на ЕС, или да затворят предприятията. За целта се издава комплексно разрешително. Дружествата се задължават да спазват или да достигнат определени изисквания, записани в него. Те всъщност представляват норми по отделните компоненти и фактори на околната среда - води, почви, въздух и отпадъци, а стойностите и сроковете за постигането им се определят въз основа на действащото законодателство. Общият брой на действащите инсталации за експлоатация, за които се изисква издаване на комплексно разрешително, до този момент е приблизително 250. Крайният срок за издаване на КОМПЛЕКСНИ РАЗРЕШИТЕЛНИ за действащите предприятия в страната е октомври 2007 г. Фирмите, потенциални замърсители на околната среда, са задължени да изградят такива инсталации със свои средства и собствени мониторингови системи. Таксата за издаване на комплексно разрешително за нова инсталация е от 1000 до 10 000 лв., а за съществуваща - от 2000 до 20 000 лв., но не повече от 0.5% от стойността на дълготрайните материални активи. Предприятията, подлежащи на комплексно разрешително, са длъжни да представят заявленията в определени срокове. Те изготвят и изпълняват индивидуални програми за привеждане в съответствие с условията на комплексните разрешителни. Необходимите средства за въвеждане на програмата зависят от капацитета на дружеството, за което предстои да бъде издадено комплексно разрешително. Една серочистка в ТЕЦ Марица-изток е от порядъка на 140 млн. лв., там трябва да бъдат подменени няколко. До въвеждането на най-добри налични техники дружествата с действащи инсталации попадат в графа "замърсители" и плащат солидни глоби и санкции. Към края на 2004 г. има издадени 23 комплексни разрешителни, между които на КЦМ АД-Пловдив, Монбат-Монтана, Тракия глас-Търговище, Промет стайл-Бургас. Финансови ангажименти под формата на ПРОДУКТОВА ТАКСА плащат всички производители, вносители и дистрибутори на опаковки и отпадъците от тях. Размерът на продуктовата такса е определен за килограм според вида на опаковъчния материал. Например за килограм опаковка от хартия се заплащат 0.29 лв за килограм стъклена опаковка - 0.12 лв., за опаковка от пластмаса - 1.37 лв. Статистиката показва, че годишно на българския пазар има над 300 хил. тона опаковки. Събраните суми от таксите постъпват в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и ще се изразходват за финансиране на проекти за разделно събиране на отпадъци от опаковки, изграждане на мощности за рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки. Производителите и вносителите на опаковани стоки може да не заплащат таксите, в случай че изпълнят поставените в Закона за управление на отпадъците цели по рециклиране и оползотворяване. Ангажиментите са разпределени по години - 2004 г. усвояване на 20% от отпадъците от опаковки, 39% през 2007 г., 50% през 2011 г. Тъй като бизнесът поема цялата финансова тежест по опаковките, законът дава възможност за създаване на организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки и тяхното рециклиране. Организацията може да сключва договори с общини за организиране и управление на дейностите по разделно събиране на отпадъци от опаковки на тяхна територия. Очакваният ефект от дейността на подобни организации по оползотворяване е да бъдат въведени практики по разделно събиране на битови отпадъци и изграждане на системи за устойчиво управление на отпадъците в България. Към края на 2004 г. има създадени четири организации от бизнеса за оползотворяване на отпадъци от опаковки, тяхното депониране и рециклиране. Към отпадъците спадат и ИЗЛЕЗЛИТЕ ОТ УПОТРЕБА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА или тези, които предстои да излязат след технически преглед. Намаляване на замърсяването с отпадъци от моторни превозни средства ще става за сметка и на бизнеса. Факт е обаче, че България все още няма ясни критерии за стандартите, на които трябва да отговарят МПС към 2007 г. В края на миналата година работната група към Министерството на икономиката предложи в страната да не се внасят автомобили, произведени преди 1995 г. Вносителите на стари автомобили възроптаха, защото това пряко засяга бизнеса им. Статистиката обаче сочи, че България се превръща в автоморгата на Европа. През миналата година 80% от общия дял на внесените автомобили са стари. Вносителите поемат тежестта и на задължителната екотакса от 80 лв. По-инициативните вече инвестираха в изграждане на центрове за разкомплектоване на стари автомобили. За тяхна сметка ще бъде извозването, разкомплектоването и рециклирането на части от стари автомобили. Законодателството в областта на околната среда дава възможност на частния сектор за участие на браншовите организации в доброволните схеми за екоуправление и одит и присъждане на екомаркировки. Това са схеми и управленски инструменти, които имат за цел да дадат определена гаранция и информация на обществеността, че дадени организации действително работят и постигат реални резултати в опазването на околната среда. Такива инструменти са стандартите от серията ISO 14 000 и Европейските схеми за екомаркировка, екоуправление и одитиране. Те не са задължителни, но българските фирми, които искат да бъдат на международния пазар, доброволно трябва да придобият екологичните сертификати, които да ги легитимират.
Източник: Пари (11.01.2005)

Мнения на някои представители на финансови институции и бизнеса относно запазването на валутен борд в България: Джеймс Роуф, постоянен представител на мисията на Международния валутен фонд за България: Настоящото правителство заедно с БНБ обявиха стратегия за запазване на валутния борд при сегашния обменен курс до въвеждане на еврото. Това е в съответствие с модела, следван от другите новоприсъединили се към ЕС страни с валутен борд - Естония и Литва. Фондът вярва, че това е постижим подход, в случай че се запази стабилната макроикономическа политика, която поддържа борда. Тя включва разумна бюджетна политика, силен надзор над финансовия сектор и продължаващи структурни реформи. Димитър Костов, председател на Асоциацията на търговските банки: Не вярвам, че такъв вариант е вероятен. Иначе колкото черни краски има човек в торбата си, толкова може да използва, за да опише евентуалните последствия. По-скоро спекулации са коментарите, че може да бъде премахнат валутният борд. Това не може да се случи като политическо решение. Николай Неновски, член на УС на БНБ: Не може да има съмнение, че запазването на паричния съвет е най-доброто за България решение. Според стратегията на БНБ, приета миналата година, той ще бъде запазен до въвеждането на еврото две години след присъединяването ни към ERM II по курс 1.95583 лева за евро. Според мен моментните спорове за необходимостта от паричния съвет изместват истинската дискусия за подготовката на България за членство в ЕС и еврозоната. Левон Хампарцумян, председател на УС и изпълнителен директор на Булбанк: Против съм да се премахне валутният борд преди влизането в еврозоната, защото той изигра и ще продължи да играе важна стабилизираща роля за икономиката. Ако няма валутен борд, този стабилизиращ фактор ще се премахне, ще има възможност за всякакъв род спекулации на база национална валута и непредсказуемост. Васил Александров, директор на "Агрополихим": За бизнеса ще е добре да падне, за да се нормализира скъпият лев, а оттам да се увеличат конкурентоспособността и износът. При разумна монетарна политика няма от какво да се опасяваме. Има достатъчно грамотни хора в България, които да я приложат. Антон Петров, представител на "Виохалко" за България: Няма да е добре, ще доведе до нестабилност. За индустрията ще има сътресения, защото трудно се работи в несигурна среда. Това би накарало някои инвеститори да преосмислят плановете си и дори да се оттеглят. Обезценката на лева може да доведе до увеличаване на износа, но този ефект обикновено е краткосрочен - 5-6 месеца, което няма да покрие негативите от премахването на валутния борд.
Източник: Капитал (22.01.2005)

Борсовата приватизация на БТК най-сетне осигури милиардна сделка за българска компания. Но на принципа "Всяко добро - за зло", тя даде сигнал за възобновяване на споровете дали телекомът е бил продаден евтино. А драматичният обрат на сделката за "Булгартабак" като че ли засили аргументите на тези, които отдавна са убедени, че приватизацията у нас е законен начин за "разграбване на държавата". На пръв поглед изглежда, че е точно така. Още не са забравени времената, когато Агенцията за приватизация избираше да води преговори с потенциален инвеститор, предложил по-ниска цена от конкурента си, не обявяваше предварителни изисквания към сделките и последващо (чрез анекси или допускайки плащане в компенсаторки) намаляваше цената им. факт е също така, че постъпленията от приватизацията досега са в пъти по-малки от оценките на активите на компаниите. Това даде повод на мнозина политици, дори експерти и прокурори, да говорят за разпродажба на безценица. Подобни коментари оставят само тягостно чувство и... половинчати изводи. Сегашната дискусия също не донесе нещо ново. Историята на големите приватизационни сделки у нас - и скандалните, и тези, които минаха по мед и масло като продажбата на електроразпределителните дружества - обаче са добро огледало за това, което се случва в страната. Поне десетина са безспорните продажби, при които нито качествата на инвеститора, нито достигнатата цена, нито ангажиментите по договора не предизвикаха големи съмнения. Нека изброим само сделките за "Нефтохим", "Солвей Соди", МДК (сега "Юмикор"), бирените фабрики... Те се сключваха от различни правителства, което малко ограничава иначе огромната тежест на политическия фактор върху приватизацията. качествата на инвеститора обаче не са достатъчно обяснение защо тези сделки сполучиха. Не само случаят с "Бритиш Америкън Тъбако", но и изгонването на "Норск Хидро" от сделката за "Химко" опровергават тезата, че заявеният интерес от голяма международна компания е необходимото и достатъчно условие за успех. Повод за съмнения е и фактът, че доста стратегически купувачи (например "Италчименти" в Девня) използваха обиколния път на повторните сделки. Защо "Нефтохим" (въпреки експериментите, които властта си правеше с рафинерията преди приватизацията й) и "Солвей Соди" ангажираха интереса на най-логичните си купувачи, а "Булгартабак" не успя? Отговорът може да се обобщи в едно изречение: колкото по-малко зависимо е едно предприятие от държавата и от условията за бизнес в страната, толкова по-голям е шансът за добра сделка. Инвеститорите вярват повече за преценките си за международната конюнктура, отколкото на обещанията на правителствата. Затова по-голям успех имаха сделките за предприятия, разчитащи на износ. Такива предприятия по принцип имат и по-ясни перспективи. когато към това се добави и добра осигуреност със суровини (какъвто бе случаят със "Солвей Соди"), то полето за пазарлък по цената значително се стеснява. Но това правило не действа безотказно. Пловдивският КЦМ например бе продаден без скандали, но няколко пъти по-евтино от МДК, въпреки че почти достига половината от продажбите на предприятието в Пирдоп. Не само неблагоприятната конюнктура по онова време, но и фактът, че бизнесът на КЦМ е съвсем ясен, изиграха лоша шега на сделката. Ако имаше място за спорове по цената, за уреждане на дългове и допълнителни договорки с правителството, щяха да дойдат повече инвеститори, друг е въпросът дали оживеното наддаване щеше да донесе повече пари за бюджета, твърди приватизационен консултант. Другият случай на успешни сделки са тези, при които се продават не толкова активи, колкото пазар. Сделките за ЕРП-тата, които засега са най-големият успех на българската приватизация, са най-доброто доказателство за това и неслучайно цената за тях се изчисляваше на брой абонати. На обратния полюс са продажбите на предприятия, които силно зависят от държавни намеси (включително лицензи, мита, акцизи) или от непредсказуемото развитие 6 свързани сектори. Държавата например не получи почти нищо за четирите си торови забода и едно от обясненията за това са договорите за доставка на природен газ. Другите обяснения трябва да се търсят в ангажиментите за инвестиции и социални разходи, които държавата (понякога по нелеп начин) стоварваше върху инвеститорите. Затова често миноритарните инвеститори оценяват по-реално компанията, твърди консултантът Румен Радев. Според него е нормално стратегическият инвеститор да търси цена, която е по-ниска от собствената му оценка, за да си осигури буфер по отношение на ангажиментите за преструктуриране, които поема. В случая с БТК и "Булгартабак" сработи и друг механизъм - намаляващият срок, през който инвеститорите можеха да се възползват от монополното си положение. А сделката за тютюневия холдинг получи и допълнителен натиск заради ангажиментите за повишаването на акцизите и отпадането на митата, поети пред ЕС. За щастие доста от големите ни заводи бяха продадени още преди да се разбере за екологичните и други тежести, които ще се стоварят върху тях заради договореното в Брюксел. Но изглежда, че случайността си знае работата - най-засегнати са предприятия, които бяха продадени за 1 лв., като "Кремиковци" и "Агрополихим". За мнозина собственици на приватизирани забоди достигането на евростандартите вече се оказва скрита мина, заради която иначе скъпите инвестиции на зелено сега изглеждат по-обещаващи. Друга такава бомба със закъснител, която смущаваше приватизацията, бяха неизяснената собственост върху активите, съдебните дела и скритите задължения на заводите. Затова не бива да се чудим, че има инвеститори, които успяха да препродадат с печалба закупеното преди години от държавата. Това не значи непременно далавера, а по-скоро изчистване на перспективите. В края на 2003 г. германската "Хайделберг" например препродаде за 57 млн. евро двата си циментови завода в Златна Панега и Батановци, които купи през 1997 г. срещу 27.5 млн. евро. А наскоро стана известно, че бизнесменът Георги Гергов е платил 20 млн. евро за ЦУМ, приватизиран от "Риджънт" през 1998 г. срещу 30 млн. г. марки. Ако има подобна класация обаче, безспорният победител в нея ще бъде ОББ - чрез две сделки през 2000 г. и 2004 г. Националната банка на Гърция плати 234 млн. долара за дела на тримата инвеститори, осъществили първата приватизация в банковия сектор срещу 3 млн. долара. Все още не е приключила продажбата на Хебросбанк на "Банк Аустрия", но и тук се очаква неколкократно повишаване на цената. Сегашният собственик на банката - "Ай Риджънт", е до-говорил цена около 100 млн. евро за дела си, който закупи от БКК за 23 млн. долара. Банковата приватизация на свой ред е красноречив пример за това как климатът в страната влияе върху настроението на купувачите. "Биохим" и Банка ДСК бяха продадени с по-висока премия над нетните им активи, отколкото Булбанк и тази "надценка" е комплимент за целия финансов сектор у нас. Другата показателна тенденция е, че най-големите инвестиции вече са "на зелено". Двата проекта за ТЕЦ-овете в "Марица изток", които най-после тръгнаха, надхвърлят по стойност (общо над 1.6 млрд. евро) която и да е приватизационна сделка. Дори инвестицията във ВЕЦ "Цанков камък" (219 млн. евро) доближава по размер цената за основния пакет от БТК. Далеч от държавната икономика, и частните инвестиции "на зелено" достигат впечатляващи размери. Вложенията на "Петреко" и "Миролио" вече надхвърлят 100 млн. евро, догонват ги "Овъргаз" и "Метро". Общата сума на инвестициите на гръцката "Виохалко" - белия рицар на закъсалите предприятия, до края на тази година ще достигне 210 млн. евро, съобщи Антон Петров, представителят на компанията, която контролира "Стомана индъстри", "София мед" и "Стилмет". Не липсват и заявки за сериозни суми в бъдеще. Турската "Шишеджам" планира да вложи 160 млн. долара в два завода за стъкло, което надхвърля цената на приватизационните сделки в този сектор. "Кауфланд" се кани да инвестира 300 млн. евро в хипермаркети у нас. "Линднер" (инвеститорът на "Бизнес парк - София") обяви, че ще вложи 150 млн. евро до 2007 г., а гръцката "Хеленик петролиум" - 110 млн. евро за същия период. Плановете на "Дънди Прешъс металс", "Практикер" и "Кейбълтел" надвишават 100 млн. лв. Този списък може да бъде много дълъг и вече не предизвиква чак такава еуфория, както инвестициите за няколко десетки евро на първите компании, осмелили се да строят заводи у нас. На пръв поглед подобни числа засилват впечатлението за евтина приватизация. Но може би е по-точно да се каже, че те слагат край на аргументите, основани върху носталгия и популизъм.
Източник: Други (06.02.2005)

"Агрополихим" е сигурен кандидат за концесията на новия терминал за течни опасни товари, който ще се изгражда на пристанище Варна, съобщи изпълнителният директор на комбината Васил Александров. Правителството откри концесионна процедура на зелено за строежа на съоръжението миналия четвъртък. За терминала са отделени 120 декара до сегашното пристанище "Варна"-запад. Засега единствената компания, заявила интерес към проекта, е "Агрополихим". "В момента обсъждаме с "Юмикор" дали да кандидатстваме заедно за концесията или не", обясни Васил Александров. От пирдопския медодобивен комбинат отказаха информация по темата. Според изпълнителния директор на "Агрополихим" комбинатът иска да има собствен терминал за течни опасни товари, за да гарантира безпроблемна обработка на продукцията си. "Агрополихим" в момента изнася течен тор (основно за САЩ и Франция), а "Юмикор" - сярна киселина. Пирдопският завод пък внася също по море концентрат за преработката на мед. Товарите се обработват от пристанище Варна, но на остарели и претоварени съоръжения с инструкции за безопасност отпреди 20 години. За услугата само "Агрополихим" плаща всеки месец на пристанището между 600 000 и 700 000 лв. "Имаме възможност за износ на около 600 000 т течен тор месечно", обясни Васил Александров. Според специалисти, близки до "Юмикор", комбинатът може да изнася около 300-400 000 тона сярна киселина. При това положение бъдещият терминал ще има обезпечени товари за обработка от минимум 1 млн. т месечно. Освен това концесионерът ще предлага услуги на новото съоръжение и на други товародатели. Минималната инвестиция за проекта, изисквана според правителственото решение, е 16 млн. лв. Според Александров реално портът ще струва поне петкратно повече - над 80 млн. лв. "Основната цел на концесията е с новите съоръжения да се гарантира екологична сигурност при обработката на опасни товари", обясни изпълнителният директор на Национална компания "Пристанища" кап. Пейчо Манолов. От 1 декември 2004 г. тя стопанисва портовата инфраструктура в България. "Концепцията ни за Варна-запад предвижда да бъдат обявени още две концесионни процедури, но за вече изградените там мултифункционален и контейнерен терминал. Надяваме се за тази концесия да бъде заявен интерес и от други компании", добави кап. Манолов. Ако обаче в процедурата се появи втори кандидат, той ще трябва да преговаря с "Агрополихим" за ползването на притежаваната от комбината инфраструктура за връзка между него и бъдещия терминал - жп линии, тръбопроводи, складови съоръжения. Същият завод заедно с "Юмикор" ще бъде и негов основен клиент.
Източник: Капитал (14.02.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 30.VI.2004 г. по ф. д. № 6766/2004 вписа в търговския регистър акционерно дружество "Екобулпак" - АД, със седалище и адрес на управление София, район "Средец", бул. Витоша 47, ет. 2, ап. 7, с предмет на дейност: управление на дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци (след получаване на съответно разрешение) като организация по оползотворяване съгласно ЗУО; извършване на услуги в полза на дружествата, задължени да организират събирането, оползотворяването и рециклирането на отпадъците, и други дейности, свързани с осъществяването на основната дейност по управление на отпадъците и постигането на съответните цели за рециклиране и оползотворяване, незабранени със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 51 000 лв., разпределен в 510 поименни акции с номинална стойност 100 лв. всяка една, със съвет на директорите в състав: "Нива" - АД, Костинброд (рег. по ф. д. № 2574/90 на Софийския окръжен съд), представлявано от Видьо Вълков Видев; ЕТ "Зоров - 91 - Димитър Зоров" (рег. по ф. д № 1307/90 на Врачанския окръжен съд), представляван от Димитър Славчев Зоров; председател - Георги Лозанов Чернев; Георги Василев Табаков; "Арома" - АД (рег. по ф. д № 21344/91 на СГС), представлявано от Евгений Спасов Иванов; "Агрополихим" - АД, Девня (рег. по ф. д. № 4183/93 на Варненския окръжен съд), представлявано от Филип Серж Бернард Ромбаут; "Папас - Олио" - АД (рег. по ф. д. № 1027/94 на Ямболския окръжен съд), представлявано от Георги Иванов Ташев; "Тандем - В" - ООД (рег. по ф. д. № 27967/2003 на СГС), представлявано от Кирил Маринов Вътев, и "Демакс" - АД (рег. по ф. д. № 27719/93 на СГС), представлявано от Петър Георгиев Кънев; дружеството се управлява и представлява от изпълнителните директори Видьо Вълков Видев и Димитър Славчев Зоров заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (18.02.2005)

Няколко български и една чужда компания ще наддават за терминала за наливни опасни товари в едно от първите пристанища, които ще се отдават на концесия у нас - Варна-Запад. Интерес към мястото са проявили Агрополихим, софийската фирма Газтрейд и дори турската Koc Holding. Досега единствено от Агрополихим са заявили публично интереса си към терминала и в момента компанията обсъжда дали да участва в конкурса самостоятелно или с Юмикор. Според запознати Агрополихим желае да построи терминал за разтоварване и съхранение на сярна киселина. Заводът изнася течен тор основно за САЩ и Франция. Решението на Министерския съвет за предоставянето на концесия на терминала Варна-Запад бе обнародвано вчера. Терминалът се намира в промишлена зона юг според регулационния план на Девня и е част от пристанището за обществен транспорт Варна. Той ще бъде изграден със средства на концесионера. Специалистите в бранша коментираха, че мястото, което ще се отдава, не е подходящо за обработка и съхранение на опасни вещества. Изтъкната причина е, че се намира навътре в пристанището в близост до контейнерния терминал и при евентуален разлив ще причини сериозни екологични щети. Според източници на вестника на кандидата Агрополихим са му били посочени други подходящи места за избор. Предпочитанията на фирмата са натежали в полза на това място заради дълбочината и съществуващия кей.
Източник: Пари (23.02.2005)

Над 130 хил. лв. отделя Министерството на транспорта и съобщенията /МТС/ през тази година за подготовката на концесионни анализи за пристанищната инфраструктура, се разбира от съобщение в последния брой на Държавен вестник. Според него най-много средства - 95 хил. лв., са заделени за промишленото пристанище Варна-запад. Транспортното ведомство планира да отдаде на концесия общо 5 кея с номера 1, 2, 7, 8 и 15 в промишлената зона на порта. Фирмите, които ще извършват анализите, ще описват собствеността и ще изчисляват стойността на активите, които ще се дават на концесия. Освен това те ще трябва да извършват правен, финансово-икономически, социален, екологически и технически анализ. Освен пристанище Варна-запад ведомството планира да отдаде на концесия и пристанищния терминал Росенец в пристанище Бургас. За изготвяне на концесионния му анализ ведомството заделя 19 хил. лв. Същата сума е планирана и за един кей в дунавското пристанище Свищов. Преди седмица транспортното министерство обяви началото на процедурата за отдаване на концесия на терминала за наливни опасни товари отново пристанище Варна-запад. Сред основните претенденти за получаване на концесията е пловдивското дружество Агрополихим. Заводът възнамерявал да построи терминала за разтоварване и съхранение на сярна киселина. Терминалът се намира в промишлена зона юг според регулационния план на Девня и е част от пристанището за обществен транспорт Варна.
Източник: Пари (28.02.2005)

"Неохим" е наследник на създадения през 1951 г. в Димитровград "Химически комбинат". Първоначално в химическия завод се произвеждат само азотни и фосфорни торове. През годините на социализма в завода се правят разширения, модернизации и реконструкции на производствените мощности, като по този начин се увеличават както капацитетът на производство, така и продуктовата структура на дружеството. През 1987 г. e въведен в експлоатация нов комплекс за производството на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат. В първите години след демократичните промени заводът спира инсталациите си за производство на сярна и фосфорна киселина, фосфорни торове, анилин и нитробензол. Основен предмет на дейност на дружеството е производство и търговия с неорганични и органични химически продукти, извършване на научноизследователска, инженерингова и търговска дейност. Производствената площадка на дружеството е на площ от над 2300 декара, разположена от двете страни на река Марица. Основната търговска марка на компанията е Неоферт®. Основните продукти на компанията са амониева селитра, амониев нитрат, азотна киселина, амоняк и др. Продуктите на дружеството се разпространяват чрез добре изградена дистрибуторска мрежа. За България основен дистрибутор на продуктите на завода е мажоритарният му собственик "Евроферт", а на външните пазари - чрез дистрибуторска мрежа. Дружеството реализира продуктите си както на вътрешния, така и на външния пазар. През последните години продажбите на износ варират между 40-60%, като за 2004 г. според предварителните данни за износ се реализират 51.88% от продажбите. Страните, за които изнася компанията, са Англия, Франция, Италия, Саудитска Арабия, Йордания, Израел, Сирия, Гърция, Турция, Македония, Полша, Югославия, Румъния и др. Основен конкурент на димитровградския завод в страната е "Агрополихим" - Девня, търговски фирми, представители на чужди компании в страната. Допреди няколко години сериозен конкурент беше и "Химко", който произвеждаше част от продуктите на "Неохим". На външните пазари основни конкуренти са производители от Румъния, Китай, Германия и страни от бившия социалистически лагер. Според предварителните данни към края на 2004 г. "Неохим" има седем дъщерни дружества, в пет от които притежава по 100% от капитала. Според предварителните данни от отчета общата инвестиция в тези компания към края на 2004 г. възлиза на 1.225 млн. лева. През пролетта на миналата година "Неохим" АД получи сертификат за качество ISO 9001:2000 от международната сертифицираща организация SGS. Борсова търговия Приватизацията на "Неохим" започва още по време на първата вълна на масовата приватизация, когато са предложени 25% от капитала на компанията. През 2000 г. Агенцията за приватизация продава мажоритарния пакет. За купувач на пакета от 1 353 723 акции, представляващи 51% от капитала на дружеството, е избран консорциумът "Неохим инвест" (в който влизат РМД "Евроферт" и ливанската компания Karimex Chemicals International). Цената на контролния пакет е 100 хил. долара. В първите годините след приватизацията на компанията се подобрява финансовото й състояние. Това не остана встрани от погледа на инвеститорите и книжата на химическото дружество през последните години се радваха на висок интерес. Подобряването на финансовото състояние на компанията и развитието на капиталовия пазар като цяло доведоха до повишаване ликвидността на книжата на дружеството и през 2003 г. акциите на "Неохим" бяха включени в основния борсов индекс SOFIX. Еуфорията на фондовата борса не подмина и книжата на химическото дружество. Според статистиката на фондовата борса от началото на годината досега на пода на борсата с книжата на дружеството са сключени 467 сделки с общо 93 161 акции. Средната цена за периода е 21.15 лв. Най-високата цена с акциите на димитровградския торов завод се постигна в средата на февруари при цена от 34 лв. за акция. При затваряне на борсовата сесия вчера най-добрата оферта "купува" беше за 27.50 лв., а най-ниската "продава" - 29.49 лв. за акция. Финансово състояние Според предварителните отчети на "Неохим" през 2004 г. приходите от продажби на компанията са 139.65 млн. лв., което е незначителен ръст от 1.3% спрямо предходната година. От тях 48.1%, или 67.2 млн. лв. се реализират на вътрешния пазар, а останалите при износ. Прави впечатление, че дружеството увеличава продажбите си на вътрешния пазар. През 2003 г. торовият завод е реализирал от вътрешния пазар приходи от продажби в размер на 56.9 млн. лв., което е 41.27% от общите постъпления. Като се има предвид характерът на производствата и това, че химическият отрасъл е енергоемък, основната част от разходите на дружеството са за материали, като 85% от тези разходи са за природен газ. Синьото гориво е основният енергоизточник на дружеството. Общите приходи за 2004 г. на "Неохим" са 152 млн. лв. Печалбата за периода е 3.750 млн. лв., което е по 1.41 лв. на акция. Спрямо 2003 г. тя бележи незначителен ръст от 62 хил. лв. С 10.5% през последната година се повишават активите на компанията и към края на 2004 г. вече достигат 110.16 млн. лв. За нарастването на активите най-съществен принос има повишението на дълготрайните активи и по-точно стойността на машините и съоръженията, които се увеличават с близо 9.5 млн. лв. Прави впечатление, че през миналата година съществен ръст бележат привлечените средства. Нетекущите задължения на компанията се увеличават от 17.8 млн. лв. през 2003 г до 27.68 млн. към края на 2004 г. SWОT анализ Плюсове - "Неохим" АД е единственият производител в България на формалин, карбамид-формалдехидни смоли, натриев нитрат, натриев нитрит, амониев бикарбонат, втечнен серен двуокис, райски газ, полиетиленов окис, стъклонапълнени термопласти и др. - Технологичното оборудване на завода е на добро ниво - Компанията предлага широка гама от продукция - Изградена железопътна инфраструктура, обезпечаваща транспорта на продуктите - Високо качество на произвежданата продукция - Стабилни пазарни позиции на международните пазари както в Западна Европа, така и на Балканите - Едно от основните предимства на компанията е, че има добре развита дистрибуторска мрежа, осигуряваща достъп до широк кръг от клиенти особено за страната, като се има предвид разпокъсаността на земеделието - Предимство на "Неохим" пред чужди производители при продажбите в страните от Европейски съюз е, че продуктите на дружеството не се облагат с наказателно мито за разлика от някои производители от бившите съветски републики - Дългогодишен опит и наложена на пазара търговска марка - Значителен дял на продажбите при износ - Стабилни източници на финансиране - Висококвалифициран персонал - Стабилно финансово състояние. Минуси - Химическото производство се характеризира с високи екологични разходи - Зависимост от цената на основните енергоизточници, тъй като производството на "Неохим" се характеризира с висока енергоемкост - Дъмпингов внос на аналогични продукти в България, които са с по-ниско качество, но поради по-ниската си цена се конкурират с продуктите на "Неохим" - Сезонност на продажбите - По-високи цени спрямо чуждите конкуренти - Високи постоянни разходи за подържане на производствените мощности. Възможности - Нарастване на продажбите в страните от Европейския съюз - Увеличаване на пазарния дял на компанията както на местния, така и на външните пазари - Увеличаване на капацитета на производство - Подобряване на екологичните изисквания - Държавни мерки за ограничаване на нелоялната конкуренция в сектора - Окрупняване на земеделието в страната и като цяло нарастване на вътрешното потребление на торове - Увеличаване на капацитета на натоварване на производствените мощности. Опасности - Увеличаване на конкуренцията от страна на търговски фирми за България - Подновяване на производството в "Химко" - Враца, което произвежда част от продуктите, произвеждани и от "Неохим" - Увеличаване на цената на природния газ, която е основният източник на енергия за компанията и влияе върху себестойността на произвежданата продукция.
Източник: Дневник (01.03.2005)

Делото срещу бившия шеф на "Булгаргаз" Васили Филипов получи нова отсрочка. Заседанието, определено от съдия Петя Шишкова за четвъртък (7 април), бе отложено по молба на едно от вещите лица, изготвили тройната икономическа експертиза. Документът трябва да даде отговор на въпроса има ли "Булгаргаз" неданъчни задължения по закона за Държавния бюджет за 1997 година. Филипов е подсъдим по обвинение за неизпълнение на служебните си задължения и сключване на неизгодна сделка през 1997-а с американската офшорна фирма "Хардланд Инвестмънт". Следственото дело срещу него бе образувано през септември 1998 г. след сигнал на 19 депутати, внесен в прокуратурата от Ахмед Доган и Димитър Луджев. Според обвинителния акт от продажбата на 250 320 000 куб. м природен газ на офшорката, "Булгаргаз" е загубила 2.455 млн. лв., в хазната не са влезли мита за 1.504 млн. лв., а "Хардланд" се е облагодетелствала с чисти 2.374 млн. долара. Обвинението твърди, че американската компания купувала гориво от "Булгаргаз" на предавателния пункт между Румъния и България - Негру Вода. След това то е препродавано на четири български завода, произвеждащи изкуствени торове - "Химко" - Враца, "Агрополихим" - Девня, "Агробиохим" - Стара Загора, и "Неохим" - Димитровград. Газът обаче е влизал като временен внос и нито е бил обмитяван, нито му е начисляван ДДС. Следващото заседание е насрочено за 5 май от 9 часа.
Източник: Банкеръ (11.04.2005)

"Българска железопътна компания" е вторият частен превозвач у нас, който получава лиценз за жп превоз на товари в страната. Документът ще бъде връчен днес от министъра на транспорта Николай Василев. 20% от капитала на "Българска железопътна компания" са собственост на най-мощния румънски частен жп превозвач - "Груп феровиар ромън" (GFR). По 16% държат 4 български фирми - "Астарта 21" (на бившия транспортен министър Веселин Павлов), "Трансвагон", "Тракция", и "Товарни превози-1". Останалите 16% са на "Агполохим"-Девня. Шеф на компанията е бившият директор на БДЖ Владимир Дунчев.
Източник: Стандарт (13.04.2005)

Транспортното министерство издаде втория лиценз за частен жп превозвач на Българска железопътна компания АД. Лицензът бе връчен официално вчера на председателя на управителния съвет на компанията Филип Ромбаут от вицепремиера Николай Василев. Роумбаут е управител и на Агрополихим АД, Девня, която е една от шестте компании, акционери в дружеството. Останалите акционери са Трансвагон АД, Бургас, Тракция АД, Самуил, Товарни превози-1 АД, Бургас. Астарта 21 АД, София, Груп Феровиар Роман АД, Букурещ. Първият лиценз бе издаден на русенската фирма Булмаркет през миналата година, но той бе само регионален, а лицензът на Българска железопътна компания е национален, т.е. компанията ще може да ползва цялата жп инфраструктура в страната. Изпълнителен директор на новия частен превозвач е предишният генерален директор на БДЖ Владимир Дунчев. Още 3-4 компании са проявили интерес да конкурират железниците, но никоя от тях не е подала официално документи, каза директорът на главна дирекция Железопътна администрация към транспортното министерство Георги Николов. Компаниите вероятно ще бъдат лицензирани не по-рано от края на 2005 г., допълни Николов.
Източник: Пари (14.04.2005)

Четири частни дружества са използвали газохранилището на "Булгаргаз" край врачанското село Чирен, за да складират собствен природен газ, заяви изпълнителният директор на държавната компания Кирил Гегов. Това са девненският торов завод "Агрополихим", пернишката "Стомана индъстри", "Фабриката за хартия Стамболийски" и "Дексиа" АД. За техните нужди през 2004-а са били нагнетени общо 104 млн. куб. метра газ по цена, определена от регулаторната комисия - 2.49 лв. за 1000 куб. метра на месец. За последните две години съхраненото от "Булгаргаз" чуждо синьо гориво е 230 млн. куб. метра. Складирането му и печалбата от тази операция станаха възможни с приемането в края на 2003 г. на Закона за енергетиката. Дотогава в "Чирен" се съхраняваше природен газ единствено за нуждите на държавния монополист. Възможностите за печалба на хранилището от външни клиенти ще се увеличат допълнително, след като в края на миналата седмица бе открит първият наклонен сондаж "Е-70". С него капацитетът му надхвърля 1.2 млрд. куб. метра. Сега в "Чирен" се пазят 921 млн. куб. м, а от 1 май до 1 август ще бъдат нагнетени още 250 млн. куб. метра. Проектант и изпълнител на новия сондаж е плевенското дружество "Проучване и добив на нефт и газ", а стойността на начинанието е 5.4 млн. лева. "Наклоненият сондаж е с около 30% по-ефективен от вертикалния и достига до зони, които досега не са били включени в експлоатация", каза при откриването на обекта Кирил Гегов. На освещаването присъстваха и енергийният министър Мирослав Севлиевски, областният управител на Враца Лъчезар Борисов и депутати от региона. "При експлоатация като отделно дружество "Чирен" ще печели по 15 млн. евро, ако му бъдат гарантирани сегашните доставките", прогнозира Севлиевски. Според него пазарната цена на хранилището днес е около 1 млрд. евро. На 100 млн. са оценени 920-те млн. куб. м газ, които са на склад, още толкова струват съоръженията, а останалата част от сумата се допълва от уникалната геоложка даденост на обекта, формирана в продължение на милиони години. Газохранилището в Чирен е единственото в България и е свързано със северния и южния полупръстен от националната преносна мрежа. Изградено е на мястото на изчерпано находище на природен газ и е в експлоатация от 1974 година. Значението му ще нарасне след изграждането на транзитния газопровод "Набуко", който на българска територия ще минава близо до Враца. От 1999-а досега "Булгаргаз" е изразходвала за модернизацията на "Чирен" близо 31 млн. лв. собствени средства. Подменени са всички съоръжения с изключение на компресорите. Последната новост е уникалната телеметрична система, позволяваща във всеки един момент да се получава информация за състоянието на 20 есплоатационни сондажи и количествата газ, съхранявани в тях. Тя е разработена от българската фирма "Ком&ком", а цената й е 680 хил. лева.
Източник: Банкеръ (18.04.2005)

Варненското лоби в НДСВ се включи в надпреварата за стопанисването и на пристанищата, след като стана ясно, че фирми, близки до депутатите Стефан Минков, Борислав Ралчев и Наско Рафаилов, подадоха оферти в конкурса за концесионирането на Леспорт, Варна. На 21 април изтече крайният срок за внасяне на предложенията, а на 22 април комисията от транспортното министерство с председател зам.- министър Никола Янков отвори публично офертите. Седем български компании от десетте, които заявиха предварително интерес, ще наддават да стопанисват варненския порт. Това са Ти Ай Метълс ЕООД, Интерпорт България АД, Портфлот - Бургас ЕООД, Трансимпекс АД, ТЕЦ Марица 3 АД, Газтрейд АД и БМ Порт АД. Останалите три, които не подадоха оферти, са Интерком груп ООД, Инмат ООД и Полимери АД. Варненското лоби в НДСВ ще се намеси в надпреварата чрез Интерпорт България АД, твърдят запознати. Известно е, че депутатът Стефан Минков дълго време е оглавявал Леспорт и е имал бизнесконтакти с партньорски на Интерпорт фирми. Собствениците на БМ Порт АД, също свързани с групата на Ралчев и Минков, наддаваха с друго свое дружество - БМ Стар, и с германската компания Fraport AG за концесионирането на летищата Варна и Бургас, но останаха на второ място. Подкрепяното от лобито дружество Цакос България участваше в процедурата за продажба на 75% от Корабния завод във Варна и бе отхвърлено. Това предизвика конфликт между депутатите и вицепремиера Николай Василев, който заради това едва не загуби поста си. Очертава се силна конкуренция между кандидатите да стопанисват Леспорт, защото още двама сериозни бизнесмени ще спорят за него. Не е тайна, че Трансимпекс АД, структура на Нове холдинг, е собственост на Васил Божков, а ТЕЦ Марица 3 и Портфлот-Бургас - на инвеститора в енергетиката Христо Ковачки. Газтрейд АД проявяваше интерес и към концесионирането на терминала за опасни товари Варна-запад, но се отказа, когато се разбра, че само Агрополихим отговаря на условията на конкурса.
Източник: Пари (25.04.2005)

Каква е икономическата изгода на държавата да продаде едно предприятие за 1.488 млн. лв. и после да брои на собственика му 9.045 млн. или шест пъти повече? Никаква, биха отговорили здравомислещите и ще са напълно прави. Държавата обаче има намерение да направи точно това в близките няколко седмици. На 18 април Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е одобрил доклад за оценката на екологичните щети, нанесени на бившето уранодобивно предприятие "Тракия РМ". Иначе казано, новият му собственик - "Колло" ООД (в което равни дялове притежават жълтият депутат Димитър Пейчев и съпругата му Халина), е на една ръка разстояние от споменатото солидно обезщетение. На пръв поглед всичко изглежда в реда на нещата В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда е записано, че държавата носи отговорността за екологичните щети в предприятията, приватизирани след 1 февруари 1999 година. В тази връзка през 1999-а бе приета съответната наредба, преработена впоследствие през 2004-а, която по-детайлно регламентира условията и реда за определяне на обезщетенията, плащани за отстраняването на старите замърсявания. И според първия, и според втория вариант на разпоредбата дейностите по ликвидирането им се финансират от бюджета или чрез средства, "предоставени от дарители, предназначени за опазване на околната среда в Република България". Оценката се извършва от оторизирани и регистрирани експерти. Те изготвят доклад, който се внася в МОСВ в шестмесечен срок от датата на придобиване на собствеността. Така е според нормативите, но е по-интересно какви са били основанията на "Тракия РМ" да поиска от държавата девет милиона лева обезщетение за нанесени екощети на пет бетонови (сорбционни) площадки - "Царимир", "Момино", "Раковски", "Белозем" и "Дебър", върху които е бил събиран извлеченият от сондите уран? Налага се да започнем по-отдалеко и да припомним, че уранодобивът бе прекратен с Постановление № 163 на Министерския съвет от 20 август 1992-ра. С последвалото го ПМС № 56 от 29 март 1994 г. бе поставено началото на ликвидацията на съоръженията и на техническата и биологичната рекултивация на обектите на съществуващите до 1992 г. девет уранодобивни предприятия: "Редки метали" - Бухово, "Тракия РМ" - Момино село, "Геостройкомплект" - с. Калековец, "Георесурс" - Симитли, "Подземно строителство" - Бухово, "Балкан" - с. Церово, "Злата" - Трън, "Звезда" - Елешница, и "Георедмет" - Бухово. С втория норматив бяха определени и редът и начинът за очистването на замърсените води и почви, както и последващият постоянен контрол (мониторинг). Програмите за ликвидирането на последствията от добива и преработката на уран се одобряваха от специален междуведомствен експертен съвет към бившия Комитет по енергетика и се финансираха от специална извънбюджетна сметка на Министерството на финансите. От 1998 г. (и по-точно след приемането на ПМС № 74) с тази дейност се заема създаденото за целта държавно ЕООД "Екоинженеринг РМ". Справка от това дружество показва, че до 1997-а е приключила техническата ликвидация на 18-те участъка на "Тракия РМ". До 2001-ва споменатата междуведомствена комисия е разрешила предаването на общо 11 435 дка земеделски земи на поземлените комисии, тъй като е доказано, че те са очистени от радиоактивно замърсяване. От тях 560 дка са били бивши промишлени площадки с бетонови фундаменти като цитираните по-горе. За почистването им от тежки метали и за извозването на отпадъците до хвостохранилището в Елешница са били усвоени около 500 хил. лв., подчертаха специалисти от отдел "Проектантски" на "Екоинженеринг". Те увериха, че "за всеки обект има протокол от замерванията на "Диал" (частна акредитирана лаборатория, базирана в Бухово - б.а.)". Любопитни са и твърденията на колегите им от отдел "Мониторинг", които два или три пъти годишно правят замервания на компонентите на околната среда на 120 пункта на бившите уранови полета на "Тракия РМ" в Пловдивско, Хасковско и Димитровградско. Техните наблюдения показват, че няма замърсявания със сулфати и с тежки метали на почвите, водите и въздуха, особено в участъците "Царимир", "Момино", "Раковски", "Белозем" и "Дебър". За полевите замервания, за вземането на проби, за лабораторните анализи и за командировъчните на специалистите годишно са усвоявани около 200-250 хил. лв., изтъкна управителят на "Екоинженеринг" ЕООД инж. Иван Христов. Той уточни, че държавното дружество нямат повече ангажименти към бившите уранови площадки на "Тракия РМ", освен на участък "Селище", където по план биологичната рекултивация ще приключи до края на тази година. "Информацията ви не е точна, въобще не разбирам за какво ме питате. Има някаква неточност, която можем да изясним, ако дойдете в Пловдив", отвърна на това управителят на "Тракия РМ" Нейко Ангелов. Потърсихме автора на доклада - собственика на ЕТ "БТ Инженеринг" Ботьо Трендафилов. Той обаче обясни, че не може да говори с репортери "без санкцията на клиента". "Докладът е в два тома. В него подробно са описани щетите и как ще бъдат отстранени", лаконичен бе инж. Трендафилов. След последвалия разговор с двамата управители на "Тракия РМ" - Халина Пейчева и Нейко Ангелов - експертът заяви, че възложителят му е забранил да дава каквато и да било информация. "Висшият екологичен експертен съвет е взел решение въз основа на становищата на редица инстанции като Районната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) в Пловдив , Басейнова дирекция и Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). На площадките е регистрирано замърсяване с тежки метали. Предстои междуведомственият експертен екологичен съвет да приеме оздравителната програма", отбеляза на свой ред началникът на отдел "Предотвратяване на промишлените замърсявания" в МОСВ Бойко Малинов. Той обаче не можа да обясни как така РИОСВ-Пловдив е дала положително становище за доклада (т.е. признала е, че има радиоактивно замърсяване), а в същото време не е издала нито едно предписание и не е наложила нито една глоба на предприятието. "Вижте, досега наистина няма наложени санкции. Колкото до обезщетението за стари екологични щети - този въпрос се решава от междуведомствена комисия", изтъкна директорът на инспекцията Ивайло Йотков. Очебийно е и разминаването в позициите на Националния център по радиобиология и радиационна защита преди една година и сега. В информационния меморандум на "Тракия РМ" от май 2004-а четем, че "вследствие на проведените рекултивационни, дезактивационни и ликвидационни работи са установени показатели за радиоактивно замърсяване в границите на допустимите за вторично ползване норми. От НЦРРЗ са проведени радиометрични и дозиметрични измервания. Установени са конкретните стойности и са дадени конкретните препоръки за бъдещото ползване...". Съгласно тях сорбционните площадки на участъци "Момино", "Белозем" и "Дебър" и бетоновите на участъци "Царимир" и "Раковски" могат да се ползват за "вторично изграждане на зелени площи (паркове), без детски площадки и спортни съоръжения. От РИОСВ-Пловдив няма наложени санкции". Така че въпросът е преди или сега са точни и искрени в оценките си двете инстанции? "Не мога да ви отговоря веднага. Трябва да проверим в протоколите от замерванията. Обадете се на инж. Переклиева, която участва в експертния екологичен съвет", препоръча директорът на НЦРРЗ доц. Радостина Георгиева. "За пръв път участвам в този съвет и трябва да ви кажа, че подписах доклада с особено мнение, защото имаше нещо много странно в него. Колегите от "Диал", правили замерванията, са установили високи концентрации на торий 230 на тези пет площадки", каза инж. Магда Переклиева. Мистерията според специалистите е как радиоактивният метал е попаднал там и защо не е бил открит преди няколко години от същата акредитирана лаборатория, която е издала сертификати на уранодобивните участъци, рекултивирани от "Екоинженеринг" ЕООД? "Торий не се добива у нас. Може би само в лабораторни условия. Не се използва и при добива на уран. Просто нямам обяснение, освен ако някой нарочно не го е поставил там", посочи бивш служител на закрития Комитет по енергетика. "И по времето на Иван Шиляшки (последният председател на комитета - б.а.) "Тракия РМ" беше като красива мома, която всички искаха - тъкмо заради евентуалните обезщетения за минали екологични замърсявания", спомня си специалистът, пожелал анонимност. Всъщност логично е да попитаме защо дружеството бе продадено на фондовата борса на 23 юни миналата година, щом рекултивацията на площадките му не е приключила? Още повече като се знае, че възможностите на държавата да контролира правилното и целесъобразно усвояване на бюджетните средства в едно частно предприятие са твърде ограничени. Не е ясно и защо в приватизационния договор АП някак е пропуснала да запише, че новите собственици на "Тракия РМ" нямат право да претендират за обезщетения за стари екологични замърсявания, въпреки че такова е било становището на енергийното министерство. Изобщо въпросите без отговор май стават критично много. За деветте месеца от обнародването на Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата за отстраняване на екологични щети, причинени от минали действия или бездействия (бр. 66 на "Държавен вестник" от 30 юли 2004-а) от тази възможност, освен "Тракия РМ", са се възползвали и редица други предприятия. Това са ТЕЦ "Марица 2" ЕАД - Димитровград, мина "Черно море - Бургас" ЕАД - Поморие, "Проучване и добив на нефт и газ" АД - Плевен, "Индустриална зона Варна - запад" АД - Девня (за площадката на "Стар содов завод" АД - гр. Девня), "Брикел" ЕАД - Гълъбово, и "Мина Балкан - 2000" АД - Твърдица. По информация на МОСВ общата стойност на отпуснатите обезщетения по сключените досега 18 договора за отстраняване на стари екощети възлиза на 268 млн. лева. Средствата са били разпределени между "Кремиковци" АД - София, "Асарел Медет" АД - Панагюрище, "Нефтохим" АД - Бургас, "Софарма" АД - София, "Неохим" АД - Димитровград, "Агрополихим" АД - Девня, "Геосол" АД - Провадия, "Осогово" АД - Кюстендил, "Биовет" АД - Пещера, "КЦМ" АД - Пловдив, "ОЦК" АД - Кърджали, "Елаците Мед" АД - с. Мирково, "Пирел" АД - Гоце Делчев, "Горубсо Лъки" АД, Рудник "Димов дол" (обособена част на "Горубсо Рудозем" АД) и "Горубсо Мадан" АД.
Източник: Банкеръ (03.05.2005)

Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 20.VI.2005 г. в 10 ч. в заседателната зала на дружеството, Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2004 г.; проект за решение - ОС приема и одобрява отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2004 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет и баланс на дружеството за 2004 г. след заверка от регистриран одитор; проект за решение - ОС одобрява счетоводния отчет и баланс на дружеството за 2004 г.; 3. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2004 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2004 г.; 4. определяне възнаграждението на членовете на съвета на директорите за 2005 г.; проект за решение - ОС приема и определя възнаграждението на членовете на съвета на директорите за 2005 г. съобразно направените от СД предложения; 5. вземане на решение за разпределение на печалбата за 2004 г.; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за разпределение на печалбата за 2004 г.; 6. избор на регистрирани одитори на дружеството за 2005 г.; проект за решение - ОС избира предложените от съвета на директорите регистрирани одитори за 2005 г.; 7. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 8,30 ч. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията да се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица - пълномощници, като за целта участниците са длъжни да представят документ за самоличност, депозитарни разписки, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно действащото законодателство. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 5.VII.2005 г. в 10 ч. Писмените материали и проектите за решение за общото събрание са на разположение на акционерите в управлението на дружеството всеки работен ден от 8,30 до 15,30 ч.
Източник: Държавен вестник (17.05.2005)

Общото събрание на Българска стопанска камара преизбра с нов мандат от 5 години Божидар Данев за председател на най-голямата работодателската организация в България. Новият Управителен съвет включва представители на 29 фирми, 26 браншови и 21 регионални организации, членуващи в БСК. В Изпълнителното бюро на Камарата бяха преизбрани Валентин Захариев (Кремиковци), Величко Александров (ИТА холд), Георги Шиваров, Дикран Тебеян, Лъчезар Цоцорков (Асарел медет) Петър Денев, Радосвет Радев (Дарик), Сашо Дончев (Овергаз), Филип Рамбаут (Агрополихим).
Източник: Капиталов пазар (19.05.2005)

Акционерното дружество "Солвей-Соди" може да потърси партньорството на пристанищен оператор на международно ниво за участието си в пристанищните концесии. Това съобщи изпълнителният директор на дружеството Иван Бочуков. Девненският завод беше домакин на семинара "Готова ли е химическата промишленост за изискванията на ЕС". Форумът беше организиран съвместно от "Солвей-Соди", Министерството на икономиката, Българската стопанска камара и Индустриално-стопанската асоциация - Варна. "Солвей-Соди", както и "Агрополихим", "Девня цимент" и "Полимери" имат собствен кей на територията на пристанище Варна-запад. Кейовете обаче влизат в обхвата на обособения преди по-малко от година многоцелеви терминал. Предстои той да бъде отдаден на концесия от следващия кабинет. Порт Варна-запад беше създаден преди 30 години, за да бъде улеснен износът на продукция от големите химически заводи в Девня. В момента експортът от тях формира 25 на сто от целия български износ. Всяка година "Солвей-Соди" изнася по 1.7 млн. тона калцинирана сода, което е повече от една трета от целия товарооборот на Варна Запад, твърди Бочуков. В зависимост от това как ще се развие концесията ще зависят и нашите последващи инвестиции в завода в Девня, заяви другият изпълнителен директор на компанията Франк Шнайдер. Според него достъпът до пристанищата трябва да остане свободен заради добрата логистика. По думите му химически завод може да бъде затворен по три причини - малък мащаб, липса на суровини или липса на добра логистика. В момента нито една от трите предпоставки не е налице в завода на "Солвей" в Девня, който е най-големият от групата на "Солвей" в Европа.
Източник: Дневник (20.05.2005)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 11.V.2004 г. по ф. д. № 4183/93 вписа промяна за "Агрополихим" - АД: вписва увеличение на капитала от 16 608 565 лв. на 25 568 022 лв. чрез издаване на 8 959 457 нови безналични поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 лв.; вписва увеличение на числения състав на съвета на директорите от четири на седем членове; заличава като член на съвета на директорите Кирко Димитров Кирков; вписва като членове на съвета на директорите Томас Патрик Биймиш, Красимир Георгиев Бербенков, Георги Петров Наков и Мартин Георгиев Мартинов.
Източник: Държавен вестник (20.05.2005)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 29.IV.2004 г. по ф. д. № 3326/2003 вписа промяна за "Римакем" - ЕООД: заличава като управител Любомир Кирилов Димитров; вписва като управител Марин Димов Монев; дружеството ще се управлява и представлява от управителите Красимир Георгиев Бербенков и Марин Димов Монев винаги заедно.
Източник: Държавен вестник (07.06.2005)

"Стомана индъстри", "Полимери" АД и наскоро лицензираната като търговец на електроенергия "ЕФТ България" вече могат да купуват ток директно от централите. Това обяви главният специалист в отдел "Администриране на търговията с електрическа енергия" в Националната електрическа компания (НЕК) Мирослав Дянков пред енергийния форум за предизвикателствата пред либерализацията на пазара. Трите компании вече са подписали договори и са получили регистрация от оператора. "ЕФТ България" ще може да продава ток в страната на привилегировани потребители и да посредничи за външния пазар. След отпадане на монопола на НЕК компанията ще може свободно да осъществява експортни сделки. В момента "Юмикор", "Агрополихим", КЦМ, "Асарел Медет", мини "Марица-изток", "Елаците" и "Девня цимент", които имат годишна консумация над 100 гигаватчаса, участват в свободния пазар на енергия, като заплащат такса за преноса на НЕК. До 2006 г. регулираната част от пазара трябва да бъде сведена до минимум, каза председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов. Той посочи, че в момента отварянето на пазара е 11%, а беше планирано то да бъде 18.5%. Според Шушулов либерализацията на пазара не върви, тъй като производителите отказват да си търсят консуматори за свободна продажба. Схемата на търговия предвижда регулаторната комисия да определя всяка година квоти от енергия, която централите имат право да продават на свободния пазар. Цените се договорят между привилегированите потребители и производителите. При недостиг на енергия те купуват по-скъпа енергия от балансиращия пазар. Недоволни от определените квоти са АЕЦ "Козлодуй" и частната "Марица 3", която оспори в съда решението на ДКЕВР. Те поискаха квотите им да бъдат увеличени. ТЕЦ "Бобов дол" и "Топлофикация Русе" пък не можаха да ги изпълнят.
Източник: Дневник (10.06.2005)

Италианската "Италчементи Груп" иска да участва в концесионирането на многоцелевия терминал на пристанище Варна-Запад, съобщи генералният директор на компанията за България Хесус Ортиз. За тази цел се готви консорциум със "Солвей Соди", към който не е изключено да се присъединят и другите девненски заводи - "Агрополихим" и "Полимери", съобщи той. Терминалът е създаден преди 30 години именно с цел да облекчи износа на продукция от Девня. Преди месец изпълнителният директор на "Солвей Соди" Франк Шнайдер заяви, че ръководството на компанията е "силно притеснено" от процеса на концесиониране на порт Варна-Запад. Тогава той каза, че "разработеният начин на концесиониране допуска контролирането на пристанището от трети лица, които нямат нищо общо с индустрията извън порта". Преди няколко седмици правителството обяви процедура за концесиониране на Варна-Запад, но само на контейнерния терминал. "Италчементи Груп" е собственик на "Девня Цимент", "Вулкан" в Димитровград и транспортната компания "Люляка". Към днешна дата инвестициите на "Италчементи Груп" у нас възлизат на 160 млн. долара.
Източник: Сега (20.06.2005)

КЗК разреши концентрация на стопанска дейност, изразяваща се в придобиване от страна на Wintershall Erdgas Handelshaus Zug AG /WIEE/, кантон Цуг, Швейцарска конфедерация, на 51% от дяловете на Агрополихим АД, Девня в капитала на Дексиа-България ЕООД, Девня. Сливането на дялове цели синхронизиране възможностите на трите дружества за подобряване на ефективността от търговските операции с природен газ чрез прибавяне на енергоспестяващи технологии и производство на други видове екоенергии.
Източник: Пари (03.08.2005)

НЕК постепенно губи големите си потребители Националната електрическа компания ( НЕК) губи постепенно част от големите си потребители заради либерализацията на енергийния ни пазар. Това сочат резултатите от отчета на компанията за първото шестмесечие на 2004 г. Тази тендеция ще се задълбочи през следващите няколко години, прогнозират енергийни експерти. В момента преки доставки от производители на ел. енергия без посредничеството на НЕК са договорили "Агрополихим", "Юмикор", "Асарел медет", "Полимери", стомана индъстри", "Девня цимент", и мини "Марица изток". Очаква се до края на годината още поне 4 големи предприятия в страната да сключат директни договори с производители на ток. Освен това се появи и частен търговец с ел. енергия- неотдавна лицензираната компания "ЧЕЗ трейд". Всичко това води и до намаление на печалбата на НЕК. Тя е намаляла на 40,5 млн. лв. за първото полугодие на тази година, докато през същия период на миналата е била 56 млн. лв., коментира главният изпълнителен директор на НЕК инж. Васил Анастасов. Ангел Минев.
Източник: Монитор (10.08.2005)

РЕШЕНИЕ № 221 от 21 юли 2005 г. На основание чл. 27, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 28, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗЗК Комисията за защита на конкуренцията в заседание, проведено на 21.VII.2005 г., реши: Разрешава концентрацията на стопанска дейност, изразяваща се в придобиване от страна на Wintershall Erdgas Handelshaus Zug AG (WIEE), кантон Цуг, Швейцарска конфедерация, на 51% от дяловете на "Агрополихим" - АД, Девня, в капитала на "Дексиа - България" - ЕООД, Девня, тъй като тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник" съгласно чл. 43, ал. 3 ЗЗК. Председател: П. Николов
Източник: Държавен вестник (12.08.2005)

Шест компании, сред които три дъщерни на собствениците на трите пакета електроразпределителни дружества са готови да се включат в търговията с ел. енергия и да разбият монопола на НЕК. Две от конкурентните фирми вече са лицензирани, а на 4 предстои да бъдат издадени разрешения, съобщиха от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Лиценз вече притежава "ЕФТ България", сред собствениците на която е шефът на фирма "Риск инженеринг" Богомил Манчев. Регистрираната в Дания компания е купувала ток от НЕК от 2002 г. до януари тази година. "ЕФТ България" държи 49% от акциите й, останалите са на датската ЕФТ груп. Със 78% в ЕФТ участва собственикът на "Риск инженеринг", а с 11% - бившият председател на управителния съвет на "Химко - Враца" Николай Вузев. Междувременно "ЕФТ България" е купи 20 мвт до края на годината от АЕЦ "Козлодуй"и ги продава на "Полимери"-Девня, на по-ниски цени от тези на НЕК. Друга частна компания - "ЧЕЗ трейд" също е сключила договори да посредничи при търговията на ел. енергия между производители и големи промишлени клиенти. Очаква се на заседаниeто си в петък Държавната комисия за енергийно регулиране да лицензира за търговия с електрическа енергия компанията "Албус РБ" ЕООД. След 2007 г., когато отпада монополът на Националната електрическа компания (НЕК), компании ще могат да доставят електричество за потребители в чужбина. Изискване към получаването на лиценза е те да представят в регулатора доказателства за финансова обезпеченост. Според правилата за достъп до преносната и разпределителната мрежа банковата гаранция за първата година от лицензирането трябва да е не по-малка от 150 хил. лв., припомниха от регулаторната комисия, ръководена от проф. Константин Шушулов. В момента преки доставки от производители на ел. енергия без посредничеството на НЕК са договорили "Агрополихим", "Юмикор", "Асарел медет", "Полимери", Стомана индъстри", "Девня цимент", и мини "Марица изток". Очаква се до края на годината още поне 4 големи предприятия в страната да сключат директни договори с производители на ток. Така на практика 11% от пазара на ток в България е отворен. Това означава, че привилегировани потребители могат да купуват електроенергия директно от централите, като плащат такса за преноса на НЕК. До момента компании с годишна консумация от 40 и 100 гигаватчаса имат право на директни договори. От юли тази година в пазара ще се включат и потребители с годишна консумация от 20 гигаватчаса. В същото време доскорошният монополист, държавната НЕК, губи постепенно част от големите си потребители заради либерализацията на енергийния ни пазар. Това сочат резултатите от отчета на компанията за първото шестмесечие на 2005 г. Тази тендеция ще се задълбочи през следващите няколко години, прогнозират енергийни експерти. Печалбата на НЕКе намаляла на 40,5 млн. лв. за първото полугодие на тази година, докато през същия период на миналата е била 56 млн. лв., коментира главният изпълнителен директор на компанията инж. Васил Анастасов. Въпреки тази негативна тенденция обаче приходите на НЕК са се увеличили с 5 на сто за шест месеца. Това пък се дължи на увеличеното с 1,8 на сто потребление на електричество у нас. През първите шест месеца на годината то е било 13,7 млрд. киловатчаса. "Марица изток" иска компенсация за Да бъде направено необходимото от страна на държавата за компенсиране на намаленото електропроизводство през годината, ще настояват днес на срещата си с министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров миньорите от "Марица изток". Това съобщи изпълнителният директор на най-голямото ни държавно въгледобивно дружество инж. Щерьо Щерев, цитиран от агенция "Крос". В момента трите рудника изостават спрямо годишния си бизнес план с над 2 млн. т въглища, което ги поставя в изключително трудна финансова ситуация. Очакванията са изоставането да бъде наваксано поне наполовина чрез увеличаване товара на топлоцентралите в комплекса. Министър Овчаров ще посети днес "Мини Марица изток" АД, ТЕЦ "Марица изток-2" и ТЕЦ "Марица изток-3", както и приватизираното миналата година "Брикел" АД-Гълъбово. По-късно следобед той ще има среща с областния управител на Стара Загора Мария Нейкова и кмета на Града на липите д-р Евгений Желев, а заедно с председателя на временната парламентарна комисия по проблема с обгазяването на региона проф. Владимир Дамгов ще разговаря с представители на обществеността за начина, по който може да бъде разрешена екологичната криза. В предварителната програма на министър Овчаров са включени посещения още в цигарената фабрика "Слънце-Стара Загора БТ", пивоварната "Загорка" и "Градус".
Източник: Монитор (24.08.2005)

На фона на шеметния скок на цените на петрола поскъпването на природния газ само с 1.6% за една година бе почти приятна изненада за заводите от химическата промишленост, които са сред най-големите потребители на синьото гориво в страната. В момента "Булгаргаз" продава на химическите предприятия 1000 куб. м. природен газ за цена 234.46 лева. Година по-рано предприятията са плащали 231.75 лв. за същото количество. Но и тези цифри едва ли задоволяват мениджърите на торовите заводи, за които синьото гориво формира 80% от разходите за материали. В момента у нас единствените работещи дружества от този бранш са "Неохим" и "Агрополихим". Те показват завидни резултати за полугодието на годината и въпреки това не спират да търсят пътища да увеличат ефективността си. "Неохим" като публично дружество привлече вниманието на инвеститорите и с това, че акциите му поскъпнаха за последните три месеца с 16.67 процента. То успя да преполови годината с неконсолидирана печалба от 9.85 млн. лева. Забележително е, че за същия период на миналата година нейният размер е бил двойно по-малък - 4.6 млн. лева. Приходите на димитровградския завод от продажби също са се увеличили - от 94.5 млн. на 109.7 млн. лева. Набъбналият оборот на "Неохим" се дължи предимно на продажбите зад граница, които са му осигурили приходи от 66.7 млн. лева. Трябва да се отбележи, че заводът излезе в "лятна отпуска" малко по-късно от обикновено заради поръчки от САЩ и Бразилия с обем около 20-25 хил. т тор. Най-много купувачи както на външния, така и на вътрешния пазар има амониевият нитрат, който формира половината от приходите на дружеството. И разходите на торовия завод в Димитровград са нараснали през разглеждания период, но по-скромно - от 90.9 млн. на 101.3 млн. лева. От тях 59.7 млн. лв. са отишли за покупката на природен газ. Именно затова никак не е чудно, че натрупаните дългосрочни задължения на предприятието са именно към "Булгаргаз". Към 30 юни те са в размер на 14.1 млн. лева. През 2002 г. мениджърите на "Неохим" успяха да се споразумеят с държавния монополист да изплащат задължението си разсрочено за десет години, и то с двугодишен гратисен период. В момента по-големи акционери в дружеството са "Евро ферт" АД - Димитровград (49.00%), "Karifert International" - Ливан (16.07%), "Agrofer International Establishment" - Лихтенщайн (7.68%), и "Албена инвест холдинг АД (6.38 процента). Мениджмънтът на другия работещ у нас торов завод - "Агрополихим" - Девня, положи доста усилия през тази година да ограничи, доколкото е възможно, взаимоотношенията си с държавния монополист "Булгаргаз". През юли Комисията за защита на конкуренцията разреши на швейцарското дружество "Wintershall Erdgas Handelshaus Zug" AG (WIEE) да купи 51% от дяловете на "Агрополихим" в "Дексиа България" ЕООД - Девня. Целта на тази сделка е да се подобри ефективността на търговските операции с природен газ. Впрочем редно е да се отбележи, че дейността на "Дексиа-България" се ограничава само до покупка на природен газ от добивното предприятие "Петреко България" ЕООД и продажбата му на девненския торов завод. За миналата година "Дексиа - България" е доставила на "Агрополихим" около 27% от необходимото му синьо гориво, а за първото полугодие на тази делът й в доставките на основната суровина за химическото предприятие се е увеличил до 78 процента. Ролята на швейцарската компания е да предложи решение за изграждане на енергоспестяваща производствена инсталация. Партньорството съдържа и бъдеща възможност за допълнителни доставки на природен газ. В момента "Булгаргаз" държи 92.15% от търговията с природен газ у нас, а предприятията от химическия бранш консумират 33.79 на сто от суровината. Сред големите потребители на природен газ се нарежда и русенският производител на бои, лакове и лепила "Оргахим". Дружеството се превърна в хит на българската фондова борса, след като цената на акциите му скочи за три месеца от 40.40 на 63 лева. То е изпратило шестмесечието с нетна печалба от 880 хил. лева. За сравнение година по-рано положителният му финансов резултат е бил 571 хил. лева. Все пак трябва да се има предвид, че дружеството приключи първите три месеца на загуба от 833 хил. лв. и мениджърите му го обясниха с увеличението на курса на щатския долар спрямо българския лев, както и със слабия сезон на пазара за лаково-бояджийски материали. Приходите на русенския завод за полугодието обаче показват, че новият сезон е доста по-благодатен. Те са скочили от 21.5 млн. на 37.5 млн. лева. Най-голям принос за този ръст имат приходите от продажби, които са се увеличили от 21.2 млн. на 34.4 млн. лева. Пазарният дял на "Оргахим" е около 37% от вътрешния пазар на бои и лакове. На износа му обаче се дължат 57% от приходите му. Дружеството изнася своята продукция в Турция, Гърция, Румъния, Египет, Централна Европа, Средния изток и бившите съветски републики. Разходите му за дейността му също са станали по-големи. Те са набъбнали от 20.5 млн. на 33.4 млн. лева. Интересно е, че пазарната позиция на "Оргахим", подобно на "Агрополихим", привлече интереса на западна фирма. Испанската компания "Нубиола" купи през юни цех от българското химическо предприятие за сумата от 1.5 млн. евро. В него се произвеждат само железооксидни пигменти, които са компоненти за пластмасовата и бояджийската индустрия. Голяма част от продуктите ще бъдат влагани в производството на русенската компания. Предприятието в крайдунавския град е създадено преди близо век. През 1998 г. 51% от капитала на "Оргахим" е приватизиран от малтийското дружество "Уайтбийм Холдингс лимитед" ( в момента то притежава 64.21 процента). Действителният собственик обаче е регистрираната в Румъния компания "Поликолор" АД, която е и търговски партньор на "Оргахим".
Източник: Банкеръ (07.09.2005)

Скок в цените на природния газ хвърли в паника компаниите След рекордното поскъпване на петрола и очакваните нови тарифи на тока за малкия и средния бизнес икономиката е пред нов шок - "Булгаргаз" е поискала от енергийния регулатор да допусне нарастване на цената на газа с около 23% от октомври. Увеличението, ако бъде одобрено, ще удари първо големите производители, а не след дълго и клиентите на топлофикациите. Най-вероятно поскъпването ще засегне също потребителите на битова газ и собствениците на автомобили с метанови уредби. Предложението на държавната газова компания е било съгласувано с енергийното министерство и е мотивирано освен с поскъпването на петрола и с променената цена, по която "Газпром" доставя суровината. Това са двата фактора, при промяна на които "Булгаргаз" може да иска корекция в тарифите си и според неофициална информация предложението е цената да нарасне от 234.46 лв. на 288.18 лв. за 1000 куб.м. Задължени сме на всеки три месеца да внесем предложения и данни за приходите и разходите ни в регулаторната комисия, което сме направили, каза вчера изпълнителният директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов. Той отказа официално да потвърди поисканите нови цени: "Докато няма решение на регулатора, няма да коментирам нищо." Обсъжданията в ДКЕВР (регулаторната комисия) ще започнат в следващите дни. Ако комисията приеме предложението на газовата компания, ще бъдем принудени да произвеждаме само за износ, а вътрешният пазар ще изпита недостиг от торове, коментира изпълнителния директор на "Агрополихим" Васил Александров. Той обясни, че новите цени вероятно ще доведат до корекции по договорен износ. Силно засегнати ще бъдат още металургията, добивната промишленост, производството на строителни материали и други важни отрасли, потребители на природен газ. При тези скъпи горива и суровини разходите на държавните монополи трябва да бъдат контролирани изкъсо, за да се гарантира, че техните неефективности не се пренасят върху потребителите и не затормозяват икономиката, коментират представители на индустриалния сектор. Според изпълнителния директор на завода за фаянс "Хан Аспарух" Спас Шопов цената на продукцията ще бъде увеличена, тъй като до момента в нея не е отчетено поскъпването на горивата. Ще бъдем принудени да закрием неефективни производства и да направим инвестиции в нови технологии, които не са толкова енергоемки, обясни той. Годишно заводът консумира по 30 млн. куб.м, като горивото е 20-30% от разходите на компанията. Основните притеснения на големите компании са, че поскъпването на горивото не е калкулирано в бюджетите и цените, а в същото време е съпроводено със скъп петрол, натиск за увеличение на заплатите, каквито бяха предизборните обещания на БСП, вдигане на осигурителните прагове и пълна мъгла за данъчната политика на правителството. Топлофикациите вече са в процедура на съгласуване на новите си цени с комисията и ако газът поскъпне, това вероятно ще се отрази на потребителите на парно след края на зимата. Рано или късно корекции в цените ще има, тъй като синьото гориво е около 70% от цената на топлинната енергия. Само "Топлофикация София" потребява около 30% от природния газ, продаван на вътрешния пазар. Финансовият директор на дружеството Емил Антонов засега не коментира искането на "Булгаргаз". Той припомни, че компанията ще се опита да задържи цените на парното. Все още не е ясно колко повече ще плащат потребителите на битова газ. В понеделник от "Овергаз" обясниха, че не са чували за исканото поскъпване. В същата ситуация са и компаниите, които продават метан (сгъстен газ) за автомобили. Техни представители бяха скептични, че ще бъде допуснато подобно драстично повишение на цените, защото този бизнес тепърва започва да се развива у нас. В България цената на природния газ е една от най-високите за региона, обясни Любо Ганев, чиято компания "Ремикс" е една от първите в бранша. По думите му у нас метанът е с около 30 на сто по-скъп, отколкото в Румъния, а двете страни се захранват от газопровода в Русия. Цената на природния газ за автомобили не се е променяла драстично през последните няколко години - в столицата например за килограм метан се плаща 81 стотинки и това не се е променяло от три години. В момента в страната работят 11 метанстанции, три от които в София. До края на годината броят на автомобилите на природен газ у нас може да достигне 10 хил., като само преди година е бил под хиляда, смятат експерти от бранша. Рязко повишение на цената ще разколебае много хора, които са се насочили към метана като алтернатива на бензина, смята Любо Ганев. Според него това не трябва да се случва, тъй като директивите на Европейския съюз са до 2020 г. около 20 на сто от автомобилите в Европа да се движат на природен газ, който е екологично най-чист.
Източник: Дневник (13.09.2005)

Агрополихим започва производството на азотна киселина, след като внедри революционна технология за десетократно намаляване на емисиите на двуазотен окис в атмосферата, съобщиха от компанията. Ползата за околната среда от проекта, който се реализира съвместно с Дания, може да се сравни със спирането от движение на 150 хил. автомобила, изминаващи по 20 хил. км годишно. Всички приходи от него ще бъдат инвестирани в други екопроекти, чиято стойност надхвърля 20 млн. евро.
Източник: Пари (21.09.2005)

"Агрополихим"- Девня, внедри технология за десетократно намаляване на емисиите от двуазотен окис в атмосферата и започна производството на азотна киселина. Това съобщи изпълнителният директор на компанията Филип Ромбаут. Въвеждането на новата технология се налага, тъй като двуазотният окис е парников газ, чиито емисии са обект на непрекъснат мониторинг според клаузите на Протокола от Киото, обясниха от пресслужбата на дружеството. Протоколът задължава големите държави - замърсителки на околната среда, да плащат на страните с по-ниски парникови емисии, за да се ограничи замърсяването на атмосферата. Реализацията на проекта за намаляване на емисиите от двуазотен окис започна преди две години с подкрепата на Министерството на околната среда и водите. През юли миналата година по него бе подписано и споразумение за съвместна работа с Агенцията за защита на околната среда на Кралство Дания (DEPA). Агенцията е купувач на т.нар. въглеродни кредити, които правителствата на Дания и България могат да прехвърлят помежду си. Според споразумението, сключено с "Агрополихим", DEPA плаща за над 3.75 млн. т вредни емисии, които "Агрополихим" трябва да редуцира до 2012 г. Тази възможност е регламентирана с Протокола от Киото. С въвеждането на новата технология вместо въглероден двуокис "Агрополихим" ще продава двуазотен окис (N2O) - т.нар. райски газ. Неговата цена е няколко пъти по-висока, поясни Ромбаут. Очаква се годишно да се редуцира двуазотен окис, равняващ се на 400 хил. т въглероден двуокис. Според пресофиса на "Агрополихим" резултатите, получени след въвеждането в експлоатация на новата инсталация за азотна киселина, показват, че годишно предстои да бъдат генерирани над 500 хил. т еквивалентно количество въглеродни кредити. "Отчитането на ползата за околната среда към 2012 г. ще може да се сравни със спирането от движение на 150 хил. автомобила, които изминават по 20 хил. км годишно всеки", каза още Филип Ромбаут. От продажбата на генерираните въглеродни кредити "Агрополихим" АД очаква между 12 и 14 млн. евро приходи. Те се превеждат в специална доверителна сметка, която се контролира от държавата. Тези средства ще бъдат инвестирани отново в екологични проекти. Проектите са свързани преди всичко с прилагането на европейските екологични директиви. Общата стойност на инвестициите, които дружеството планира да вложи в екологични проекти, се очаква да надхвърли 20 млн. евро. "Агрополихим" АД е най-големият производител на минерални торове в България, собственост на Acid&Fertilizers LLC, САЩ. Компанията произвежда също азотни и фосфатни торове, както и фосфорни соли.
Източник: Дневник (26.09.2005)

Поисканата от "Булгаргаз" нова цена на природния газ от октомври, която беше посрещната със съмнения от бизнеса, е предизвикала проверка за начина на съставянето й. Въпреки че първоначално предложението за 22.5% (равно на 54 лв. на 1000 куб.м) поскъпване е било внесено в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) със съгласието на Министерството на икономиката, впоследствие ведомството е пожелало газовият монополист да представи информация за разходите си, потреблението на синьо гориво през миналата и тази година, както и данни за вътрешното производство и количествата на газ от транзит. В понеделник на закрито заседание регулаторът трябва да вземе окончателно решение дали да одобри поскъпването в поискания от "Булгаргаз" размер. Той беше мотивиран с увеличената с 52 лв. на 1000 куб.м цена, по която дружеството купува природния газ от Русия. Повод за напрежението около ценообразуването на горивото станаха изразените от големи потребители възражения срещу заложените в стойността други параметри. В края на миналата седмица изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров заяви, че повишението е нереално и необосновано, защото държавната компания е заложила по-високо прогнозно потребление на това гориво, без да отчела договорените вече количества. По неофициална информация енергийният министър Румен Овчаров се е срещнал с представители на компаниите, големи потребители на природен газ, за да чуе становището им. "Поискахме информация за цените, потреблението и прогнози за развитието на пазара, за да оценим дали е застрашена конкурентоспобността на българската икономика", каза вчера зам.-министър Иванка Диловска. В предложението си до ДКЕВР "Булгаргаз" прогнозира, че до края на 2005 г. в страната ще бъдат консумирани 984 млн. куб.м газ, които ще бъдат доставени от "Овергаз инк", "Газекспорт", WEE и добити от "Петреко" от находището на Галата. Тези количества обаче се разминават с реално очакваното потребление, тъй като за част от тях вече са сключени договори, а освен това не включват и складираното в Чирен гориво. Така прогнозата следва да е за 845.2 млн. куб.м, като привилегированите потребители вече са заявили, че ще ползват 76.5 млн. куб.м именно от хранилището в Чирен, закупени на по-ниска цена. По думите на Диловска един от вариантите да се смекчи ценовият удар е част от транзитната такса, която руската "Газекспорт" плаща за преноса на природния газ през България, да остане в "Булгаргаз", вместо да отива в бюджета. Планираните приходи за тази година в бюджета от таксата са 40 млн. лв. Според изчисления на специалистите, ако тази сума остане в компанията, предвижданото поскъпване на горивото с близо 54 лв. на 1000 куб.м може да се намали с 5-6 лв. на 1000 куб.м. Така общото повишение ще е с около 20%. От финансовото министерство твърдят, че са готови да обсъдят посочения от заместничката на Овчаров вариант, но инициативата трябва да дойде от икономическото министерство. Анализатори също акцентираха върху неблагоприятното отражение, което рязкото поскъпване на природния газ безспорно ще има върху конкурентоспобността на индустрията. Според Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч" идеята транзитната такса да остане в газовата компания е добър механизъм за противодействие. По думите му новите цени на газа ще се отразят и върху домакинските бюджети, тъй като топлофикациите също планират увеличение на тарифите си. Членът на ДКЕВР Ангел Семерджиев увери, че комисията е направила всичко възможно, за да ограничи увеличението, като е намалила поисканата от "Булгаргаз" такса пренос. Намалена била с 1.5 долара за 1000 куб.м таксата, която компанията плаща за преноса на румънска територия. Ако иска да отговорят на интересите на големите консуматори, "Булгаргаз" и регулаторът биха могли да намалят и заложените 5% възвращаемост на вложените от газовата компания средства. Разпределителните дружества, които купуват от "Булгаргаз", също биха могли да свалят разрешената им надценка от 15%, като свият печалбите си и ограничат инвестициите. Експерти на регулаторната комисия коментираха вчера, че в началото на следващата година може да се очаква намаление на цената, по която "Булгаргаз" купува, както и намаление на таксата за преноса. В понеделник КНСБ организира среща с големите потребители за новите цени на газа. Ще настояваме да започнат преговори с "Булгаргаз" за въвеждането на диференцирани цени за отделните потребители, каза председателят на федерация "Химия и индустрия" Красимир Кръстев. Според експерти обаче от диференцираните цени ще спечелят само "Кремиковци" и торовите заводи, а топлофикациите ще плащат най-скъпия досега за тях газ.
Източник: Дневник (27.09.2005)

БИЗНЕСЪТ И СИНДИКАТИТЕ СКОЧИХА СРЕЩУ ЦЕНИТЕ НА ГОРИВАТА Синдикатите и работодателите са готови да водят заедно дела срещу Държавната комисия за енергийно и водно регулиране заради увеличаването на цените на природния газ. Това каза лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов на среща с представители на най-засегнатите от поскъпването на газа отрасли - металургични предприятия, торови заводи, добив и обработка на нерудни минерални изкопаеми. Срещата се състоя часове преди закритото заседание на комисията, на което трябваше да се приеме предложението на Булгаргаз цената на природния газ да се увеличи от 1 октомври с 22.54%. Решение за това обаче не беше взето, както и за предвижданото поскъпване на тока за фирми потребители на ниско и средно напрежение. Подобно драстично увеличение ще доведе до съкращаване на работни места, замразяване на заплатите, силно ще повиши себестойността на продукцията на енергоемки отрасли и там, където природният газ е основна суровина за производство, алармираха работодателите. Фирмите, които работят по международни договори, сключени по стари цени, очакват да понесат огромни загуби. Ако увеличението се приеме, потърпевшите работници и техните работодатели ще започнат протести пред порталите на предприятията, се заканиха от КНСБ. Драстичното поскъпване на газа ще доведе до срив в металургията, въпреки че в момента тя е много рентабилна, заяви Политими Паунова, изп. директор на Браншовата камара на черната и цветната металургия. 37% от общото потребление на газ е в този отрасъл и когато цената му стане неизгодна, фирмите ще преминат към по-евтини енергоизточници като мазут и твърди горива. Това ще има негативен екологичен ефект и компаниите няма да могат да отговорят на европейските екоизисквания. Над 6% ще се повиши себестойността на продукцията на Кремиковци вследствие поскъпването на газа, каза членът на УС на комбината Божко Божков. До края на годината дружеството ще работи на загуба. Под съмнение е изпълнението на инвестиционната програма, тъй като при приватизацията цената на горивото е била 170 лв. на 1000 куб. м, а сега вече е 280 лв. От Агрополихим пресмятат над 18%-но поскъпване на готовата продукция, което означава по-високи с 35-40 лв./т цени на торовете за вътрешния пазар. Това ще доведе до оскъпяване на пшеницата с над 6% и покачване на цените на килограм хляб с близо 7%, заяви Васил Александров, изп. директор на Агрополихим. До 50% ще нарасне планираната загуба на предприятието по договори за износ. Възможно е спиране на редица инсталации. Подобни са прогнозите и от димитровградския торов завод Неохим. От Каолин АД очакват над 1 млн. лв. годишна загуба заради поскъпването на газа и отделно нарастване на годишните разходи с 200 хил. лв. от 5%-ното увеличение на цените на еленергията средно напрежение. Фирмата не изключва 150 работни места да бъдат съкратени. Проблемът е, че пазарът не е либерализиран и Булгаргаз е монополист при вноса на природен газ, обобщи Константин Стаменов от Стомана индъстри АД.
Източник: Пари (28.09.2005)

Две варненски фирми са поставили въпроса за преференции при концесионирането на терминали в порт Варна-запад пред транспортния министър. Това стана ясно след последното посещение на Петър Мутафчиев във Варна. Според запознати двете дружества, които са най-големите износители на продукция през порт Варна-запад, искат държавата да се ангажира и да защити интересите им като потенциални инвеститори. Предишният екип на транспортното министерство се опита да наруши статуквото като вкара трети значим играч в надпреварата за концесионирането на терминала за наливни опасни товари Варна-запад. Управляващите дори изготвиха условията на бъдещата концесия и обявиха процедурата за нея. Като основен фаворит се спрягаше пловдивското дружество Агрополихим. Конкурсът обаче се провали, защото кандидатът остана само един. Сега министър Мутафчиев е обещал да разгледа исканията за преференции на Солвей-Соди и Девня Цимент. Според него ведомството трябва да си сътрудничи с големите инвеститори.
Източник: Пари (14.10.2005)

"ЕФТ България", поделение на Energy Financing Team (EFT), подписа договор с "Агрополихим" за доставка на електроенергия, съобщи електронният сайт bktv.com. Договорът е за доставката на 18.5 мегаватчаса и е до края на 2005 г. От "Агрополихим" потвърдиха, че вече купуват електроенергия и от ЕФТ освен от свободната част от пазара, и имат предложение от "CEZ трейд". EFT е първата компания, лицензирана от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) като търговец на енергия, която може да застраши монопола на Националната електрическа компания (НЕК), коментира директорът й за България Николай Вузев. До 2007 г. по закон НЕК има монопол върху износа и вноса на електроенергия и като обществен доставчик продава на електроразпределителните дружества.
Източник: Дневник (24.10.2005)

Девненският торов завод "Агрополихим" има вероятност да спре производството си до началото на януари 2006-а. Причината за това е голяма повреда в инсталацията за производство на амоняк. Амонякът е основата за главния продукт, изнасян за чужбина течен тор и стабилизирана амониева селитра. Поправянето на инсталацията в най-добрия вариант ще отнеме поне месец и половина, категорични са специалисти. Опитите да се справят с положението с намалени мощности в завода продължават, тъй като в противен случай фирмата е заплашена от неустойки по големи договори за износ на течни торове за САЩ. В момента заради опустошенията от последните урагани във Флорида и Ню Орлиънс има голям пазарен глад, а родната компания вече има сключени контракти за експорт, научи в. "Черно море". В събота следобед вследствие на опитите да се работи с намалени мощности и въпреки повредата пожар се разгоря в един от цеховете на завода. Към 4,15 часа дежурните на РС "Пожарна и аварийна безопасност" - Девня, получили сигнал за инцидента. Незабавно за мястото е тръгнал противопожарен автомобил. Пожарът е резултат от пробив на уплътнение на фланец на синтез-колона, откъдето изтичали водород и азот, при което водородът започнал да гори. Огънят е загасен в 4,26 часа чрез понижаване на налягането в системата за синтез на колоната и подаване на пожарогасителен прах. Пожарът е ликвидиран в заварените граници на площ 0,8 кв.м. На мястото на произшествието е бил и началникът на РЗ "Пожарна и аварийна безопасност" полк. Сашко Грудев. Причината е техническа неизправност вследствие на износване на уплътнението на синтез-колона. Евентуалното спиране на основното производство на торовия завод може да доведе до криза на пазара, а оттам и провал на земеделския сезон, прогнозират браншовици. В момента стопаните се запасяват с торове за пролетното торене и техният дефицит може да докара истинска зърнена криза, според запознати. В момента освен девненския завод единственият друг производител на торове у нас "Неохим" също работи предимно за износ и не може да удовлетвори нуждите на пазара, а вносът е намален до минимум и крайно неизгоден за родните фермери, тъй като върху цената купувачите плащат и 25 на сто защитно мито.
Източник: Черно море (15.11.2005)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ съобщава, че провереният и приет от общото събрание на акционерите годишен счетоводен отчет за 2002 г. на "Агрополихим" - АД, по ф. д. № 4183/93 е представен в търговския регистър.
Източник: Държавен вестник (15.11.2005)

Пожар спира производството на торове в девненския завод "Агрополихим" до Нова година. Пламъците погълнали цеха за амоняк. Това ще доведе до криза на пазара и провал на сезона на есенниците, прогнозираха търговци. Амонякът е основата за главния продукт, изнасян за чужбина, течен тор. Поправянето на инсталацията ще отнеме поне месец и половина. В момента заводът работи с намалени мощности. Ако спре напълно, фирмата е заплашена от неустойки по големи договори за износ на течни торове за САЩ.
Източник: Стандарт (16.11.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ вписва промени по ф. д. № 6719/2004 за "Дексиа - България" - ЕООД: заличава като едноличен собственик "Дексиа Инвест енд трейд Инк", Виржински острови; вписва като едноличен собственик "Агрополихим" - АД (рег. по ф. д. № 4183/93 на Варненския окръжен съд); вписва промени в учредителния акт.
Източник: Държавен вестник (18.11.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 14, ал. 4 ТЗ вписа промени по ф. д. № 6719/2004 за "Дексиа - България" - ЕООД: вписва преместване на седалището и адреса на управление от София, район "Сердика", бул. Мария-Луиза 11, в Девня, Индустриална зона, административна сграда на "Агрополихим" - АД.
Източник: Държавен вестник (02.12.2005)

Първият български частен влак потегли в 23,15 ч тази нощ от Пирдоп към Варна. Композицията включва 14 жп цистерни, пълни със сярна киселина, теглени от модернизиран румънски електровоз - "Серия 46". Тя е собственост на "Българска железопътна компания" - втория частен жп превозвач у нас след "Булмаркет", с лиценз за превоз на товари отпреди няколко месеца. Влакът пристига в 8,20 ч тази сутрин на гара Разделна, Варненско, където киселината ще бъде претоварена на кораб. "Това е първият частен влак, който тръгва у нас. Това се случва 117 години след като през 1888 г. българският парламент единодушно гласува държавата да изкупи железницата на барон Хирш", заяви Владимир Дунчев, шеф на "Българска железопътна компания". Дунчев беше най-дългогодишният генерален директор на БДЖ след 1990 година. "Българска железопътна компания" е регистрирана у нас в края на 2004 г. 20% от капитала й е собственост на най-мощния румънски частен жп превозвач - "Груп феровиар ромън" (GFR). С по 16% участват българските фирми "Астарта 21", "Трансвагон", "Тракция" и "Товарни превози-1". Останалите 16% от капитала държи "Агрополихим" - Девня, който се контролира от белгийската "Юмикор".
Източник: Стандарт (08.12.2005)

Производителите се борят за 10 големи клиенти Производителите на електроенергия у нас се борят да привлекат някой от десетте привилегировани потребители. Според анализ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране те ще консумират по-голямата част от тока за промишлени нужди. Тъй като стопанските потребители, които отговарят на условията и могат да се договарят на свободния пазар, са едва 10 според последните данни, то на 6-те независими производителя на електроенергия се пада ролята да се преборят част от тях да им станат клиенти. Това са компании с годишна консумация на електроенергия над 3 GW годишно. Те нямат задължения към държавата. Общо големите производители според информация за нетната си разполагаема мощност може да произведат над 14 млрд. MW. Най-големите производители сред тях са АЕЦ Козлодуй с 35% пазарен дял. Марица изток 2 също държи 35% от енергийния пазар. ТЕЦ Варна има производствени възможности, които да и осигурят до 10.6% от пазара. Останалите големи производители на електроенергия са ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Марица 3 и Топлофикация Русе. Трите последни централи имат общ пазарен дял около 10.2%. Към тях се прибавят и фирмените централи и ВЕЦ. Привилегировани потребители - Мини Марица-изток ЕАД, Раднево - Стомана индъстри АД, София - КЦМ АД, Пловдив - Асарел Медет АД, Панагюрище - Елаците Мед АД, Панагюрище - Юмикор Мед АД, Пирдоп - Девня цимент АД - ЛУКойл-Нефтохим АД, Бургас - Агрополихим АД, Девня - Неохим АД, Димитровград
Източник: Пари (20.12.2005)

Бизнесът скочи срещу поскъпването на газа Цялата българска икономика ще пострада от необоснованото повишение на цената на природния газ. Предлаганото увеличение с 12,4% ще доведе до значително нарастване на производствените разходи на предприятията и до принудително намаляване на производството в металургията и торовата промишленост. Това пише в официално писмо, изпратено до министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и до шефа на енергийната комисия Константин Шушулов. То е подписано от председателя на Съвета по базова индустрия Васил Александров и от члена на управителния съвет на Браншовата камара по металургия Антон Петров. Поскъпването на газа ще принуди фирмите да вдигнат цените на вътрешния пазар, с което ще се влоши икономическото състояние на редица структуроопределящи отрасли, твърдят те. Тъй като 1/3 от внасяния природен газ се потребява от топлофикациите, най-много от увеличаването на цената на синьото гориво ще пострадат ползващите централно отопление. "Булгаргаз" внесе предложението за повишаване на цените от Нова година като класифицирана информация с цел да се избегне публичната дискусия, твърдят в писмото си браншовите съюзи. Според тях през първото полугодие на 2006 г. скокът на цената на внасяния природен газ ще е под 8,7 на сто. Като се добави и добиваното от "Петреко" край "Галата" гориво, то става ясно, че поскъпването на газа трябва да е несъществено. Те се заканват да обжалват пред съда поскъпването на газа, ако ДКЕВР се съгласи с предложението на "Булгаргаз".
Източник: Стандарт (23.12.2005)

Още 15 крупни компании от циментовата, химическата и керамичната индустрия получиха комплексни разрешителни от министъра на околната среда Джевдед Чакъров. Плановете за технологично обновление включват необходимите инвестиции за следващите пет години, така че заводите да изпълнят всичките си ангажименти за чистота на въздуха и водите, предвидени в екозаконодателството. От 2003 г. досега екоминистерството е издало 76 комплексни разрешителни. По закон до октомври 2007 г. всички 240 инсталации в енергетиката, металургията и химическата промишленост трябва да получат тези документи, припомниха експерти. Сред компаниите, които вчера получиха разрешителни, са девненският комбинат "Солвей соди", торовият завод "Агрополихим", циментовите заводи "Девня цимент", "Златна Панега", "Вулкан" - Димитровград, "Плевенски цимент", "Идеал Стандарт България" и др. Повечето от производителите са вложили значителни инвестиции в обновяване на съоръженията през последните години. За 6 години италианската компания "Италчементе", собственик на циментовите заводи в Димитровград и Девня, е инвестирала около 160 млн. долара в технологично обновление и екологични проекти. Над 160 млн. долара досега са използвани и за модернизация в девненския комбинат "Солвей соди". От тях 5 млн. долара са отишли за екологични проекти. Производителят на фаянс "Идеал Стандарт" - Севлиево, пък планира около 100 хил. лв., които според комплексното разрешително трябва да се инвестират за пречистващи съоръжения на въздуха. Предприятията с разрешителни ще подписват специални декларации, че са запознати с ангажиментите си, и това е свързано с мониторинговите доклади от Еврокомисията, които вървят през шест месеца.
Източник: Дневник (29.12.2005)

Още 15 крупни компании от циментовата, химическата и керамичната индустрия получиха комплексни разрешителни от министъра на околната среда Джевдед Чакъров. Плановете за технологично обновление включват необходимите инвестиции за следващите пет години, така че заводите да изпълнят всичките си ангажименти за чистота на въздуха и водите, предвидени в екозаконодателството. От 2003 г. досега екоминистерството е издало 76 комплексни разрешителни. По закон до октомври 2007 г. всички 240 инсталации в енергетиката, металургията и химическата промишленост трябва да получат тези документи, припомниха експерти. Сред компаниите, които вчера получиха разрешителни, са девненският комбинат "Солвей соди", торовият завод "Агрополихим", циментовите заводи "Девня цимент", "Златна Панега", "Вулкан" - Димитровград, "Плевенски цимент", "Идеал Стандарт България" и др. Повечето от производителите са вложили значителни инвестиции в обновяване на съоръженията през последните години. За 6 години италианската компания "Италчементе", собственик на циментовите заводи в Димитровград и Девня, е инвестирала около 160 млн. долара в технологично обновление и екологични проекти. Над 160 млн. долара досега са използвани и за модернизация в девненския комбинат "Солвей соди". От тях 5 млн. долара са отишли за екологични проекти. Производителят на фаянс "Идеал Стандарт" - Севлиево, пък планира около 100 хил. лв., които според комплексното разрешително трябва да се инвестират за пречистващи съоръжения на въздуха. Предприятията с разрешителни ще подписват специални декларации, че са запознати с ангажиментите си, и това е свързано с мониторинговите доклади от Еврокомисията, които вървят през шест месеца.
Източник: Дневник (30.12.2005)

200 000 лв. санкция е наложена на ТЕЦ "Марица-изток" заради неколкократните замърсявания над Стара Загора, обяви вчера министърът на околната среда Джевдет Чакъров. Заради замърсяване на водите "Агрополихим"-Девня са глобени с 57 420 лв., а собствениците на "Солвей Соди" - с 8717 лв. От години "Марица-изток" плаща месечни глоби заради замърсяване на околната среда. В разгара на истерията с обгазяванията през лятото обаче екоинспекторите твърдяха, че централите нямат нарушения и не могат да бъдат санкционирани извън редовните глоби. "Марица-изток" изпълнява план за монтиране на сероочистващи инсталации до 2009 г. Вчера министърът не можа да каже кога точно е наложена санкцията на тецовете и с какви точно аргументи. В момента юристите на ековедомството обсъждат нова схема за налагане на санкции, при която съотношението между първата и последващата глоба да е 1:3. Това ще доведе до по-голяма дисциплина от страна на предприятията при спазването на еконормите, обясни Чакъров. Според него обаче заради проблема с обгазяванията на Старозагорско е напълно възможно да бъде преразгледано и комплексното разрешително на енергийните инсталации. Това е документ, без който те не могат да работят, и в него са заложени изискванията за въвеждането на безвредни технологии. Преразглеждането може да започне през януари, когато се очаква да има проверка на комплекса, обясни директорът на "Превантивна дейност" в ековедомството Ваня Григорова. Това не означава, че ще бъдат спирани инсталации, възможно е отделни условия да бъдат промени, ако са настъпили промени в обстоятелствата. Такива например са климатичните изменения, заради които се получават обгазяванията със серен диоксид, уточни Григорова. В началото на 2006 г. трябва да започне и изследване на почвите и въздуха в цяла област Стара Загора за наличието на хлор, хлороводород и обеднен уран.
Източник: Сега (30.12.2005)