Асоциацията на торовите заводи протестира срещу предложения контракт от Булгаргаз за доставка на суровина. Ако до седмица офертата на държавното дружество не бъде преразгледана, един от гигантите в тази индустрия - Агрополихим, ще преустанови работа, заяви изпълнителният директор на девненската фирма Васил Александров. Продаваме продукцията си на конкурентен пазар у нас и навън, а в същото време на входа ни налагат монополни условия - Булгаргаз, НЕК, обяви той. Предложената оферта от Булгаргаз за 2001 г. съдържа 7 страници санкции за нас при общо 9 страници на договора. Ако позицията на Булгаргаз остане непроменена, Асоциацията на торовите заводи ще премине към завеждане на дела срещу дружеството, каза г-н Александров.
Източник: Пари (03.01.2002)

Правителството вероятно ще вземе решение през януари за въвеждане на защитно мито от 40% по вноса на амониев нитрат, съобщиха от Министерството на икономиката. Предложението е от постоянната комисия по защитните мерки към ведомството, оглавявана от зам.-министър Никола Янков. Сега предстои то да получи подписа на вицепремиера Николай Василев и да бъде внесено от него за разглеждане в кабинета, чиято е последната дума по въпроса. Първото заседание, на което министрите могат да одобрят предложението, е на 10 януари. Мярката беше поискана от създадената наскоро Асоциация на торовата индустрия, в която влизат трите най-големи завода от бранша - “Агрополихим” - Девня, “Неохим” - Димитровград, и “Химко” - Враца. На практика митото може да облагодетелства само комбинатите в Девня и Димитровград, тъй като този във Враца произвежда основно карбамид.
Източник: Капитал (04.01.2002)

Тенденцията за намаляване на превозите на товари по Дунав става все по-тревожна и вещае проблеми пред българските корабособственици. Очакваното намаление на товаропотока е почти 50%, заяви шефът на Рубишипс ООД-Русе Роберт Радославов. Фирмата е сред най-големите частни превозвачи по Дунав с 5 кораба и 4 офиса и агенции в Германия, Украйна и Румъния. До месец-два ще приключи превозът на двата млн. т зърно от Унгария и всички български и чуждестранни корабособственици, заети с него, ще изпитат сериозни проблеми. Заявки за превоз на други икономически ефективни товари засега няма. Българските товародатели са само: Стомана-Перник, Кремиковци, Бентонит-Кърджали и Агрополихим. Докато преди 5 г. например от пристанище Лом за Западна Европа се товареха по 10-ина кораба месечно, сега техният брой е само 3-4. 80% от товародателите са чуждестранни фирми, твърди Радославов. Според директора на Българско речно плаване-Русе Димитър Станчев речните ни превозвачи са почти без шанс да възстановят транзитните превози на товари между Русе и Варна, станали непривлекателни преди 3 г., когато правителството въведе облагането им с ДДС. Сега товаропотокът минава през румънското пристанище Констанца. До 1997 г. от 300 хил. т транзитни товари две трети бяха транспортирани от БДЖ и речните ни корабособственици.
Източник: Пари (15.01.2002)

2млн. лв. загуби отчита Агрополихим за 9-месечието на 2001 г. Ниският обем на продажбите на вътрешния пазар и високите цени на природния газ доведоха до този резултат, съобщиха от фирмата. За сравнение за същия период на м. г. загубата на дружеството е била 6.792 млн. лв.
Източник: Пари (18.01.2002)

Досега няма подписан договор на Агрополихим с Булгаргаз за доставка на природен газ през 2002 г. В края на миналата година изпълнителният директор на торовия завод Васил Александров обяви, че не е съгласен с предложения контракт, защото двете страни нямат еднакви по тежест задължения и отговорности. В момента Агрополихим обсъжда програма за оптимизиране на разходите поради неблагоприятната пазарна среда. Ниският обем на продажби и високите цени на природния газ водят до загуба от около 2 млн. лв. за първите 9 месеца на 2001 г. За същия период на 2000 г. загубата е 6.792 млн. лв. Ако не се договорят нормални правила за работа между Агрополихим и Булгаргаз, ще бъде сезирана КЗК и ще бъде оспорен монополът на Булгаргаз, казаха от торовия заво
Източник: Пари (21.01.2002)

Врачанският торов завод "Химко" възобнови производствената си дейност заради повишеното търсене на карбамид за вътрешния пазар, съобщиха от комбината. През ноември миналата година работата му беше спряна заради натрупани нови задължения към "Булгаргаз". "Химко" постепенно изгуби пазарите и заради вноса на по-евтин карбамид от чужбина. Сега заводът ще работи на ишлеме по предварително подадени заявки от клиентите. Карбамидът ще се предлага в складовете на дружеството във Враца, Варна, Добрич и Породим. Цената на един тон карбамид е 332.50 лева без ДДС. Заради високата цена на природния газ, която е основна суровина за торовото производство, ръководствата на "Агрополихим", "Химко" и "Неохим" предложиха преди три месеца на "Булгаргаз" проект за нов договор помежду им. "До момента конкретен отговор от държавното дружество нямаме", заяви изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров. На проведена браншова среща между торовите заводи, "Булгаргаз" и министерството на икономиката заместник-министърът Никола Янков обеща до края на 2001 г. ведомството да се запознае обстойно с проблема и да предложи мерки за решаване на дъмпинговия внос. "Никой досега не ни е потърсил по този проблем, никой не е дал становище по въпроса", допълни Александров. Според него е въпрос на време останалите работещи торови заводи да последват съдбата на врачанския комбинат.
Източник: Дневник (24.01.2002)

Торовият завод "Агрополихим" ще атакува националната газова компания пред Комисията за защита на конкуренцията, съобщиха от централата на химическия гигант. Заедно с останалите торови заводи девненското дружество ще атакува политиката на "Булгаргаз" в Комисията за защита на конкуренцията. От предприятието категорично отказват да парафират договор с газовия монополист за доставка на синьо гориво заради рестриктивните клаузи. Ако проблемът не бъде решен скоро, торовият завод в Девня ще заработи на икономичен режим, допълват от "Агрополихим". Оттам отказват да коментират дали дали това няма да доведе и до намаляване на заплатите на работещите.
Източник: Черно море (29.01.2002)

От 1 февруари 2002 г. "Агрополихим"-АД, ще приведе цените на стабилизираната амониева селитра в съответствие с цените на природния газ у нас в момента, съобщи Силвия Кумчева от отдел "Корпоративни комуникации" в дружеството. Селитрата ще се продава по 275 лева за тон без ДДС за пакетиран продукт и 265 лева за тон без ДДС за насипен продукт. Сега цените са с по 10 лева по-ниски. В края на миналата година "Агрополихим" поиска от "Булгаргаз" да се сключи нов договор за доставка на природен газ при условията на равнопоставеност. Сегашният договор е от 1998 г. с анекси, които по мнението на ръководството на торовия завод дори не са задължения, а направо санкции. В отговор "Булгаргаз" определил предложенията на клиента си като неоснователни и неприемливи, а евентуалното сключване на нов договор би могло да стане в неопределено бъдеще, каза още Силвия Кумчева. Досега "Агрополихим" изкуствено е поддържал ниски цени за вътрешния пазар.
Източник: БТА (31.01.2002)

Заради високата цена на природния газ "Агрополихим" вдигна цената на амониевата селитра, съобщиха от завода. От 1 февруари цената на тон насипна селитра вече е 266 лева, което е с десет лева повече от предишната. "Като процент увеличението не е повече от 3%, но далеч не покрива ценовата разлика между това, което плащаме на "Булгаргаз", и себестойността на продукцията ни", заяви изпълнителният директор на девненския завод Васил Александров. Актуализацията на цената трябва да помогне на комбината да намали загубите, обясни той. "Решението на "Агрополихим" за вдигане на цената на амониевата селитра не е в интерес на земеделските производители", каза заместник изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Лило Джамбазов. Ръководството на "Агрополихим" е постигнало договореност със синдикатите в завода да се намали работната заплата на заетите до 50%, като ще предвижда да бъдат съкратени около 30 души, казаха от предприятието. Липсата на платежоспособно търсене на продукцията на торовите заводи преустанови производството на врачанското предприятие "Химко" в края на миналата година. Преди месец то възобнови дейността си, като започна да изпълнява поръчки само на ишлеме. Производство на този принцип обаче осигурява работа, но не и достатъчна печалба за предприятието. В момента "Химко" предлага тон амониева селитра за 399 лева с ДДС. Засега димитровградският химически завод "Неохим" не е обявил покачване на цените. В края на миналата година трите работещи торови завода у нас - "Химко", "Неохим" и "Агрополихим", поискаха да се преразгледа договорът, който те подписват всяка година с "Булгаргаз" за доставките на природен газ. Синьото гориво е основната суровина за производството им - на него се пада 80% от себестойността на торовете. До момента обаче "Булгаргаз" няма намерение да променя условията на договора, в който от девет страници седем са глоби и санкции за компаниите, обясниха от "Агрополихим".
Източник: Стандарт (04.02.2002)

Девненският торов завод стартира кампания по промоцията на нов за вътрешния ни пазар продукт. "Агрополихим" изнася в Западна Европа от дълги години течния азотен тор, но за първи път го предлага на българския пазар. Във връзка с кампанията от дружеството предвиждат полски торови опити съвместно със "Сдружението на фермерите Добруджа". Идеята е под патронажа на фонд "Земеделие" да бъде демонстриран ефектът от употребата му, тъй като той е по-лесно съхраняем и е на по-ниска цена от насипните торове.
Източник: Черно море (14.02.2002)

Агрополихим АД започва производството на гранулиран дикалциев фосфат до средата на годината. Инвестицията за реализирането на проекта е 8 млн. евро.продуктът се използва за добавка към фуражните смеси в птицевъдството.
Източник: Дневник (14.02.2002)

Химатех АД успя да преориентира своята дейност - от проучване и изследване към производство и продажба на разработените технологии и продукти в областта на малотонажната химическа промишленост. Химатех АД е създадена през 1991 г. на основата на Централния институт по химическа промишленост като единствения в България институт за проучване, изследвания, опитно производство и внедряване на нови технологии в областта на химическата промишленост. Днес Химатех АД произвежда над 350 продукта, сред които повърхностно-активни вещества и текстилно-спомагателни средства за текстилната промишленост, защитни покрития /винилестерни и епоксидни смоли/ на метал, бетон, дърво и някои пластмаси от химически агресивни среди, технически каучукови изделия и лакобояджийски материали. Голям успех имат специализираните продукти на силиконова основа с широк спектър на приложение в пластмасопреработващата, каучуковата, металургичната и текстилната промишленост, в електрониката, електротехниката, енергетиката и строителството. Съществено предимство на фирмата е възможността да се създадат специфични продукти, като се предоставят технологиите и технологичните проекти за тези продукти и услуги /инструкции, сертификати/ и се осигурява необходимият супервайзорски контрол. Към Химатех АД съществува и Изпитвателна лаборатория за анализ на химични продукти, води, перилни и миещи препарати, козметични средства и други. Във връзка с Наредбата за оценка на съответствието на строителни продукти лабораторията извършва изпитания на антикорозионни бои, лакове, подови покрития. Създадено е и сертификационно звено за консултация на производителите по подготовка на документацията за наредбата. Клиенти на фирмата са големи предприятия от държавния и частния сектор - КЦМ-Пловдив, Кремиковци, Нефтохим-Бургас, Агрополихим, АЕЦ Козлодуй, Химко-Враца, Лейди София, Верила, Болярка-Велико Търново и много други.
Източник: Пари (25.02.2002)

Девет предприятия учредиха съвет за подобряване на конкурентоспособността на тежката индустрия на България. Меморандумът за учредяването беше подписан от шефовете на Агрополихим, Неохим, Химко, ОЦК- Кърджали, Кремиковци, КЦМ, Стомана индъстри, София мед и Стил мед. Високите цени на газа и безконтролният внос са основни проблеми на предприятията от тежката индустрия.Съветът няма да прави предложение пред правителството за решаване на проблемите си, а само ще го информира.
Източник: Пари (06.03.2002)

Две дела тръгват срещу Булгаргаз, съобщи Васил Александров, изпълнителен директор на Агрополихим-Девня.Торовият завод е завел дело срещу монополиста в Софийски градски съд за незаконно начисляване на лихви и неустойки в големи размери. Искът ни е свързан с авансовите суми, които трябва да плащаме от 1 до 10 число на месеца, каза Александров. Ако не платим на първо число, Булгаргаз не го смята за авансово плащане и ни начислява лихви. А ако забавим някои плащания съгласно техния договор, вървят и лихви, и неустойки, т. е. двойна санкция за една сума. Това не е законно. Освен това през следващата седмица Асоциацията на торовата промишленост ще внесе в Комисията за защита на конкуренцията иск за законността на монопола на Булгаргаз, както и за злоупотреба с монополно положение. Монополът на Булгаргаз не е определен чрез закон за разлика от този на БТК и БДЖ, обясни Александров. Торовите заводи у нас настояват за намаляване на цената на природния газ с 50 лв. и преференциални цени на Булгаргаз към големите производители. В открито писмо до министър-председателя федерацията Химия и индустрия към КНСБ е поискала и защитни мита за азотните торове. Тяхното въвеждане обаче не трябва да се отлага, заяви Красимир Кръстев, председател на федерацията. От години е спрял старозагорският торов завод Агробиохим. Химко-Враца спря на 7 март заради цената на природния газ. Суровината, която формира 70% от продукцията на предприятието, струва 300 лв.за 1000 куб. м и оскъпява значително продукцията. В момента Химко продава карбамида за 90 USD на тон. Освен това торовият завод страда и от дъмпингов внос от Украйна и Румъния, като за м. г. са внесени над 27 хил. т карбамид. В момента задълженията на Химко към Булгаргаз са около 45 млн. лв., за които има погасителен договор. Неохим-Димитровград и Агрополихим-Девня нямат текущи задължения към Булгаргаз, стана ясно вчера.
Източник: Пари (15.03.2002)

2500 тона азотен тор е реализирало дружеството "Агрополихим" от началото на сезона за активно торене. Дневно девненският торов завод продава по над 150 т течни азотни торове. Предстои началото на втория етап от стратегията на промишления гигант в подкрепа на модерното земеделие. Предвижда се в рамките на 2 седмици течният азотен тор да се предлага на селските стопани заедно с комплект услуги - транспорт с цистерни до клиента, торене със специализирана техника. От компанията заявиха, че пласментната им мрежа е достатъчно добре развита, за да покрие цялата страна. По време на промоцията предстои маркиране на площите, в които ще се провеждат полски опити със съдействието и под контрола на "Агрополихим". Предприятието осигурява безплатно течен азотен тор за подхранване на пшеница, царевица, ечемик и слънчоглед на площ между 50 и 300 дка във Вълчи дол, Генерал Тошево, Крушари, Разградско, Карнобат и Ямболско. Специалистите на предприятието ще контролират семената, хербицидите и всички елементи на растителната защита, които се прилагат от земеделците, а агрономи-експерти ще анализират резултатите от експериментите. Интересът на земеделските стопани към течния азотен тор през последните седмици се е засилил и поради факта, че той повишава устойчивостта на културите при неблагоприятни метеорологични условия, коментират специалисти. Очакванията са до края на април да бъдат реализирани още около 3 хил.тона
Източник: Черно море (19.03.2002)

АГРОПОЛИХИМ дава безплатно течен азотен тор в рамките на програмата на Агрополихим за подкрепа на модерното земеделие ще бъдат осигурени безплатни количества течен азотен тор за подхранване на пшеница, царевица, ечемик и слънчоглед на площ между 50 и 300 дка в районите на Вълчи дол, Генерал Тошево, Крушари, Карнобат, както и за регионите на Разград и Ямбол. Агрополихим контролира семената, хербицидите и всички елементи на растителна защита, които се прилагат от земеделците, като експерти и агрономи ще направят анализ на резултатите от проекта. От стартирането на активния сезон за торене до момента Агрополихим е продал 2500 тона течен азотен тор. Очакванията са до края на април да се реализират още 3 хил. тона.
Източник: Пари (19.03.2002)

Собственикът на "Агрополихим" ще съдейства за отстраняване на замърсяването на околната среда. Вчера министрите одобриха решение за сключване на анекс към договора за приватизация на девненското дружество. Клаузите в него ангажират купувача "Асид фъртилайзърс" да съдейства на фирмата, избрана за работа по отстраняването на стари екощети. Собственикът на "Агрополихим" трябва да съдейства с информация на избрания с конкурс изпълнител "Рей холдинг". Изпълнението на програмата се финансира от Световната банка в размер на 15 милиона евро. Допълнителното споразумение е поставено под условие от Световната банка по отпускане на втория транш по заема.
Източник: Стандарт (22.03.2002)

Купувачът на Агрополихим АД в Девня - консорциумът Асид енд Фъртилайзърс, се задължава да съдейства за изпълнение на програмата за отстраняване на екологични щети, възникнали преди приватизацията. За целта правителството взе решение за сключване на допълнително споразумение към договора за приватизация на 63% от дяловете на Агрополихим. Дружеството бе обявено в ликвидация към момента на сключване на договора. Допълнителното споразумение не касае разсрочване на цената по сделката, инвестиционната програма и ангажимента на собственика за поддържане на определен брой работни места, обясни зам. икономическият министър Калоян Нинов. Промените не представляват изменение на първоначално договорените условия по приватизационния договор, а поемане на допълнителни отговорности от страна на купувача. Програмата за отстраняване на екологични щети се финансира от Световната банка с около 15 млн. EUR. За неин изпълнител бе избрана чрез конкурс частната компания Рей холдинг, въпреки че в масовия случай дейностите по отстраняване на екощети се поемат от собственика, каза Нинов. Сключването на анекс към приватизационния договор бе условие на Световната банка за отпускане на втория транш от заема в подкрепа на околната среда и приватизацията /EPSAL/.
Източник: Пари (22.03.2002)

Ръководството на димитровградския химически комбинат "Неохим" предупреди в сряда, че е разпоредило на инженерния си състав да има готовност за спиране, консервиране и обезопасяване на инсталациите за производство на амоняк и торове за продължителен период от време. Причина за тази мярка са липсата на пазар комбинатът не може да пласира продукцията си и има излишъци, които не е в състояние да реализира нито на вътрешния, нито на външния пазар. Тежкото състояние на българското селско стопанство изключва голямото вътрешно потребление на торове, което предопределя и обема на работата на "Неохим", обясниха от комбината. Правителството е закъсняло с въвеждането на защитни мита, които да ограничат дъмпинговия внос на амониева селитра основно от Русия и Украйна, въпреки че торовите заводи нееднократно са настоявали за това, смятат от ръководството. "Най-тежкият проблем на комбината е вносът на евтини торове. Ако вицепремиерът Николай Василев не изпълни ангажимента си, който пое към торовите заводи за въвеждане на временни защитни мита при внос на торове, наистина ще се наложи да спрем производство", каза още Гюлева. В момента врачанският комбинат "Химко" също не работи, а девненският завод "Агрополихим" е намалил значително производството. Сега "Неохим" произвежда средно по 1000-1200 тона амониева селитра на ден. В завода работят 1600 служители. Комбинатът беше приватизиран през 2000 г. от българо-ливанския консорциум "Неохим инвест" за 100 хиляди долара. Преди няколко дни прокуратурата обяви, че е образувала следствено дело срещу бившия изпълнителен директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков заради предполагаеми нарушения при продажбата на химическия комбинат.
Източник: Дневник (28.03.2002)

Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 30.V.2002 г. в 10 ч. в културния дом на дружеството в Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2001 г.; проект за решение: ОС приема и одобрява отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2001 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет и баланс на дружеството за 2001 г. след заверка от експерт-счетоводител; проект за решение: ОС одобрява счетоводния отчет и баланс на дружеството за 2001 г.; 3. освобождаване членовете на съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2001 г.; проект за решение: ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2001 г.; 4. промени в числеността и състава на съвета на директорите и определяне на възнаграждението на неговите членове за периода от януари 2001 г. до декември 2002 г.; проект за решение: ОС приема предложените промени в числеността и състава на съвета на директорите и определя възнаграждението на неговите членове за периода от януари 2001 г. до декември 2002 г. съобразно направените от СД предложения; 5. вземане на решение за разпределение на печалбата за 2001 г.; проект за решение: ОС приема предложението за разпределение на печалбата за 2001 г.; 6. избор на дипломиран експерт-счетоводител на дружеството за 2002 г.; проект за решение: ОС избира предложения дипломиран експерт-счетоводител за 2002 г.; 7. приемане на промени в устава на дружеството; проект за решение: ОС приема предложението за промени в устава на дружеството; 8. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 8 ч. и 30 мин. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията да се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица - пълномощници, като за целта участниците са длъжни да представят документ за самоличност, депозитарни разписки, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно действащото законодателство. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 11 ч. Писмените материали и проектите за решение за общото събрание ще бъдат на разположение на акционерите в управлението на дружеството ("Акционерна дейност") всеки работен ден от 8 ч. и 30 мин. до 15 ч. и 30 мин.
Източник: Държавен вестник (16.04.2002)

Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще открие в ТЕЦ Девен модерен екофилтър за пречистване на атмосферата от вредни газове. Съоръжението струва 3 млн. лв. Подобен филтър бе монтиран м. г. веднага след като топлоцентралата бе купена от консорциума Солвей Соди - Шишеджам. Също днес министър Арсенова ще връчи комплексно екоразрешително на Агрополихим. Документът ще стане задължителен за всички промишлени предприятия след влизането в сила на новия закон за опазване на околната среда. Девненският завод го взема авансово като участник в пилотен проект на МОСВ и Ирландската агенция за опазване на околната среда. За да получат екоразрешителните, фирмите трябва да отговарят на определени критерии за ниво на замърсяване на водите, въздуха, за енергоспестяване, шум и др. Очаква се след монтажа на втория екофилтър да спаднат наднормените концентрати на серен диоксид, амоняк и прах, заради които Девня е включена в списъка на т. нар. горещи точки на замърсяване на МОСВ. В същата графа са и общините Варна и Белослав.
Източник: Пари (19.04.2002)

3 млн. лв. вложи "Солвей Соди" в екосъоръжение за ТЕЦ "Девен" Втора девненска фирма с разрешително за комплексно предотвратяване на замърсяванията За първи път през последните 15 години министър на околната среда и водите гостува в една от горещите в екологично отношение точки на страната - Девня, призна вчера кметът на общината Димитър Димитров пред министър Долорес Арсенова. Средището на повече от 10 големи промишлени обекти, сочено доскоро като лош екологичен пример, е единствената община в България, където вече са издадени пилотни разрешителни за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяванията по изискванията на директива 96/61 на ЕС. Те са удостоверения за внедрена система за контрол на емисиите във въздуха, изхвърлянето на химически замърсени води, управление на твърдите отпадъци, производствения шум и използването на енергията при производствените дейности. Първото такова разрешително в страната получи "Солвей Соди" АД през юли м.г., а вчера министър Арсенова връчи второто отново на девненска фирма - "Агрополихим" АД. В ход е процедура по издаване на разрешителни и за "Девня цимент" и "Полимери", стана ясно след проведения вчера в Девня семинар по подобряване на качеството на околната среда в общината. Провежданата под патронажа на премиера Симеон Сакскобургготски Национална седмица за опазване на околната среда избра и ръководството на "Солвей Соди" АД, за да открие втория модерен електростатичен филтър в топлоцентралата "Девен" АД, чийто собственик е. Първият подобен филтър бе пуснат в действие преди 2 години, а стойността на инвестицията за всяко от двете съоръжения е по 3 млн. лв. Новият електрофилтър, монтиран на котел No6 в централата, е в състояние да пречисти от прах 370 000 куб. м димни газове за час при четиристепенно очистване. В резултат от работата му съдържанието на прах пада до 32 мг/мол. куб. м. при норма не повече от 50 мг. Сред достойнствата на съоръжението, производство на белгийската фирма Hamon research cotrell, е и възможността уловената пепел да се използва от циментовите заводи в страната.
Източник: Черно море (22.04.2002)

В началото на май Агрополихим започва да разчиства т. нар. исторически замърсявания, съобщиха от дружеството. Това е част от приватизационния договор и е задължение на държавата. Средствата - 16 млн. лв., са осигурени по линия на ФАР и ще отидат за разчистването от територията на завода на стари сгради, съоръжения, спрени цехове. Търгът за изпълнение на поръчката е спечелен от Рей холдинг. До края на седмицата ще приключат процедурите по приемането на ново трасе на газопровода за Белослав, което е съвместна инвестиция на Агрополихим и Булгаргаз. Инвестицията там е в размер на 286 хил. лв. Новото отклонение ще позволи разширение на депото за фосфогипс, което е отпаден продукт. След приемането на трасето ще започне насипване на стария тръбопровод и разширение на депото.
Източник: Пари (22.04.2002)

Регионалният директор на Southeast Europe Equity Fund (SEEF) Филип Ромбо ще напусне фонда от първи юни, съобщи самият той. "Напускам фонда по свое желание, защото искам да се върна в индустрията, където смятам, че е силата ми ", каза Ромбо. Той ще се занимава с управление и инвестиции в химическата и каучуковата индустрия в България, Сърбия и останалите страни от балканския регион. "Аз и в момента съм председател на борда на "Агрополихим" - Девня, но след напускането на фонда ще работя по-сериозно в тази област", каза още Ромбо. Той допълни, че ще остане в борда на "Евроком кабел", докато е нужно и ще продължи да помага на фонда като приятел. Филип Ромбо дойде в България като изпълнителен директор на "Юнион Миниер Пирдоп мед" след като МДК - Пирдоп, бе приватизиран от белгийската компания "Юнион Миниер". След като предприятието в Пирдоп започна да работи според стандартите на собствениците, той отстъпи мястото си на Кирко Кирков и стана регионален директор на SEEF. Междувременно през 1999 г. като представител на "Юнион Миниер Пирдоп мед" Ромбо влезе в борда на директорите на "Агрополихим" - Девня. Предприятието за производство на азотни торове и други химически продукти бе приватизирано за един лев от консорциума "Асид енд фъртилайзърс", създаден от "Юнион Миниер Пирдоп мед" и "Харланд инвестмънт". SEEF е фонд с капитал от 150 млн. долара, който бе създаден специално за дългосрочни инвестиции в девет страни в Югоизточна Европа. Фондът бе учреден в началото на 2001 г. с поръчителството на компанията на Джордж Сорос Soros Fund Management и подкрепата на американската държавна агенция Overseas Privat Investment Corporation.
Източник: Дневник (23.04.2002)

Съветът на директорите на "Декафос" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 3.VI.2002 г. в 10 ч. в административната сграда на "Агрополихим" - АД, в Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. увеличение на капитала на дружеството с непарична вноска; проект за решение - ОС взема решение за увеличаване на капитала на дружеството с непарична вноска; 2. приемане на промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема предложението за промени в устава на дружеството; 3. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 9 ч. и 30 мин. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията да се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица пълномощници, като за целта участниците са длъжни да представят документ за самоличност, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно действащото законодателство. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред независимо от представения капитал. Писмените материали и проектите за решение за общото събрание ще бъдат на разположение на акционерите в управлението на дружеството в Девня, административна сграда на "Агрополихим" - АД, ет. 9, всеки работен ден от 8 ч. и 30 мин. до 15 ч. и 30 мин.
Източник: Държавен вестник (23.04.2002)

Вероятно до края на месеца Агрополихим ще спре работа, съобщи Васил Александров, изпълнителен директор на предприятието. Причината е, че производството ни е нерентабилно заради високите цени на газа, както и липсата на възвръщаемост на вложените средства, допълни той. Останалите торови заводи не работят в момента. Химко-Враца спря в началото на март, а Неохим-Димитровград - в края на април.
Източник: Пари (10.05.2002)

Загуби за милиони левове причинили на завода токови удари Девненският торов завод "Агрополихим" вероятно ще съди "Електроразпределение" - Варна, за причинени щети и пропуснати печалби. Причината за съдебния иск, който ръководството на завода ще подаде, са два токови удара, причинили спиране на производството в химическия гигант. Спирането на тока е станало в сряда на два пъти - в 11,30 и 16,30 часа, като електричеството е спряно буквално за няколко секунди. Въпреки това обаче аварийната ситуация е донесла до момента няколко милиона лева загуби на торовия гигант.
Източник: Черно море (18.05.2002)

В началото на юни девненският "Агрополихим" ще спре работа заради намаленото търсене на торове. Лятната производствена пауза ще бъде използвана за ремонт. Така стои положението и с останалите торови заводи в страната, съобщи за агенция "Балкан" Красимир Кръстев, председател на федерация "Химия и индустрия" към КНСБ. "Неохим" АД - Димитровград, също няма да възобнови производството си по-рано от август поради неблагоприятната пазарна ситуация в момента. "Химко" ЕАД - Враца, също е в невъзможност да възобнови дейността си до есента, когато дори и да заработи, ще е със занижени мощности и ще разчита на резерви и на по-блогоприятна пазарна конюнктура.
Източник: Черно море (29.05.2002)

За 2001 г в Агрополихим са направени инвестиции на стойност 8 408 530 долара, съгласно изпълнението на инвестиционния план, неразделна част от приватизационния договор. Закупена е инсталация за производство на монокалциев и дикалциев фосфат на стойност 5 675 000 долара. Работните заплати са изплащани редовно, дружеството няма задължения към държавата по вземания за данъци, държавно-обществено осигуряване и др. Това бе огласена с отчета за работата на Съвета на директорите на Агрополихим за 2001г., приет на днешното редовно общо събрание на акционерите на Агрополихим - АД. Печалбата на дружеството за 2001г. в размер на 219 хиляди лв. ще бъде използвана изцяло за покриване на загуби от минали години съгласно чл. 38 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Общото събрание прие да се промени числеността и съставът на Съвета на директорите. Бордът бе увеличен от трима на четирима. Новият член е г-н Кирко Кирков - изпълнителен директор на "Юмикор"-гр.Пирдоп и председател на Асоциацията на чуждестранните инвеститори в България /BIBA/. За председател на Съвета на директорите бе избран г-н Васил Александров, останалите членове са г-н Филип Ромбо и г-н Христо Петров. Това съобщиха днес от пресцентъра на дружеството.
Източник: БТА (31.05.2002)

Агрополихим-Девня в момента не произвежда, съобщи Васил Александров, изпълнителен директор на торовия завод. Дружеството е спряло работа от 3-4 юни заради високите цени на газа и евтините вносни торове. В момента руските торове се продават у нас на 44 USD на тон, което е с около 50 USD по-евтино от цените на Агрополихим. Губим около 3 млн. лв. месечно заради прекратената дейност, но няма смисъл да произвеждаме неконкурентоспособна продукция, коментира още Александров. От 1 юли трябва да влязат защитните мита за вноса на амониева селитра, но прогнозите са, че те ще са безнадеждо закъснели. Този месец се внасят огромни количества торове, в момента руски кораби чакат да бъдат разтоварени, алармираха браншовици. Другите два торови завода у нас - Неохим-Девня и Химко-Враца, също не работят. В Агрополихим са заети 1130 служители, дружеството продължава да плаща работни заплати. Ще търсим изход от кризата, в момента обмисляме варианти, каза шефът на девнеския завод. Торовата ни индустрия е в неблагоприятна позиция заради пренасочването на голямо количество продукция от бившите съветски републики от Европа и САЩ към страната ни. Европейските страни вече въведоха антидъмпингови такси по вноса на торове от Русия, Украйна и Румъния в размер на 47.07 EUR, а САЩ наложиха мито от 327%. У нас цената на природния газ за промишлени цели е 114 USD за 1000 куб. м. В Русия природният газ за индустрията се търгува на 14 USD за 1000 куб. м, а в Румъния струва около 65 USD за 1000 куб. м. За сеитбената кампания на 2001 - 2002 г. Агрополихим е реализирал над 156 хил. т торове на вътрешния пазар и около 300 хил. т в чужбина. .
Източник: Пари (11.06.2002)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 13.II.2002 г. по ф. д. № 4183/93 вписа промяна за "Агрополихим" - АД: заличава като член на съвета на директорите Цветко Ангелов Алексиев; вписва като член на съвета на директорите Христо Димитров Петров.
Източник: Държавен вестник (12.06.2002)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение по ф. д. № 528/2002 от 1.III.2002 г. вписа в регистъра за търговски дружества акционерно дружество "Декафос" - АД, със седалище и адрес на управление Девня, административна сграда на "Агрополихим" - АД, ет. 9, с предмет на дейност: производство и търговия с монокалциев и дикалциев фосфат, производство и търговия с химически продукти и външнотърговска дейност. Дружеството е с капитал 50 000 лв., разпределен в 50 000 обикновени поименни акции с номинална стойност 1 лв. всяка. Дружеството се управлява от съвет на директорите: Филип Серж Бернар Ромбаут, Васил Искров Александров и Христо Димитров Петров, и се представлява от изпълнителния директор Христо Димитров Петров.
Източник: Държавен вестник (12.06.2002)

Американско-арабският консорциум "Асид и Фъртилайзъс" е готов да купи част от фалиралия торов завод "Агробиохим" в Стара Загора. Чужденците са кандидати за цялото амонячно производство, което включва цеховете за азотна киселина и амониева селитра, както и за някои други активи, потвърди вчера синдикът Кирил Карагьозов. Той очаква до края на месеца да се проведат и първите официални разговори с кандидат-купувача. Чуждестранният консорциум е в списъка на кредиторите на "Агробиохим" с незначителна сума от 2-3 милиона лева. Малко преди да стартира процедурата по несъстоятелност, "Асид и Фъртилайзъс" поиска да купи амонячното производство по схемата дълг срещу собственост, но Агенцията за приватизация отказа.
Източник: Стандарт (21.06.2002)

Собственикът на девненското предприятие “Агрополихим” Acid and Fertilizers ще участва в приватизацията на два сръбски торови завода и в наддаването за основното производство на “Агробиохим” - Стара Загора (в несъстоятелност), съобщи изпълнителният директор на девненския завод Васил Александров. “Двата сръбски завода са IHP в Прахово и Zorka в Сабач. Те произвеждат същите торове като “Агрополихим”. За завода в Сабач търгът е насрочен за октомври, а за предприятието в Прахово все още няма определена дата”, съобщи Филип Ромбаут, член на съвета на директорите на девненския завод, който отговаря за сръбските сделки. Според него и двата завода са доста големи, но през последните 10 години в тях не са извършвани инвестиции и те са функционирали на 5-10% от производствените си мощности, а са натрупали доста дългове. Пак по негова информация сръбските власти възнамеряват да опростят дълговете на двете предприятия към държавата. По подобна схема през 1999 г. американската Acid and Fertilizers, в която основен акционер е Hardland investment, но миноритарно участие има и “Юмикор мед” (бивше МДК - Пирдоп), станаха собственици на девненския завод. Те платиха за задлъжнялото предприятие цена от 1 лев, а малко по-късно държавата опрости вземанията си.
Източник: Капитал (01.07.2002)

Четири терминала са предвидени за изграждане, съгласно генералния план на "Пристанище Варна" - ЕАД, съобщи изпълнителният директор на държавното дружество Данаил Папазов. Най-близка е перспективата за терминала за опасни товари, който ще бъде на нулево кейово място на пристанище Варна - Запад. Разговорите за изграждането му съвместно с двата девненски завода "Агрополихим" и "Полимери" са в напреднала фаза. Торовият завод ще вложи над 8 милиона долара. Изграждането на кея ще струва на пристанището около един милион лева и ще реши проблема за товаренето на дихлоретан и амоняк. Турските пристанища Самсун и Мерсин вече са проявили интерес към изграждането до година и половина на ро-ро терминала, който ще възстанови връзката Варна - Новоросийск. След неговото построяване ще могат да бъдат транспортирани 40 хиляди броя ТИР-а годишно. Необходими са 10 милиона лева. В по-далечна перспектива ще бъдат инвестирани 10 милиона долара за първия етап и още 15 милиона долара за втория етап от изграждането на контейнерен терминал. Пристанището отчита солиден ръст на контейнерните товари. За шестте месеца на 2002 г. техният обем е нараснал с 25 на сто спрямо същия период на миналата година. Кувейтският фонд за развитие е проявил интерес за изграждането на новия зърнен терминал. Инвестицията за него е 30 милиона лева, а срокът за изграждане - 3,5 години. Зърното в момента е един от основните товари в пристанището. Вече са изнесени близо 70 000 тона зърно от държавния резерв. Масовият експорт е свързан с подновяването на количествата в резерва с тазгодишна реколта. Досегашният износ е изцяло от реколта 1997.
Източник: БТА (01.07.2002)

Агрополихим-Девня ще внесе до седмица искане в Министерството на транспорта и съобщенията за изграждане на терминал за внос на амоняк на Пристанище Варна, съобщи Васил Александров, изпълнителен директор на девненския торов завод. Все още подготвяме техническата документация по проекта, трябва да имаме разрешение от екоминистерството, от ХЕИ, допълни той. А транспортното ведомство трябва да даде съгласие за проекта. След това Агрополихим ще обяви и конкурс за изпълнител на проекта. Строежът на терминала се оценява на 8 млн. USD, като средствата ще бъдат осигурени изцяло от частни капитали. Предвижда се внос на амоняк от Русия, като планираните количества възлизат на 120-180 хил. т. Строежът трябва да приключи до средата на следващата година. Със строежа на терминала във Варна девненският завод се опитва да намали отрицателния ефект върху торовото производство от високата цена на природния газ. Все още Агрополихим не работи, но по всяка вероятност производството ще бъде възстановено през есента, каза още Александров. През миналата година девненският завод е продал над 156 хил. т торове, което заема около 38% от предполагаемото годишно потребление на торове в страната. Това е увеличение на продажбите с 8 % в сравнение с 2000 г. През 2001 г.е реализирана за износ около 300 хил. т продукция. В момента Агрополихим преговаря със сръбската агенция за приватизация за закупуване на два торови завода. Девненското дружество предвижда производство на киселина в България, която ще се използва за суровина в предприятията в Сърбия. Целта е да се консолидира торовото производство на Балканите и да се направи конкурентоспособно на международния пазар.
Източник: Пари (09.07.2002)

"Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 251, ал. 4 ТЗ уведомява своите акционери, че годишният счетоводен отчет и баланс на дружеството за 2001 г., приет на общото събрание на акционерите на 30.V.2002 г., е приложен по ф. д. № 4183/93 в търговския регистър на Варненския окръжен съд.
Източник: Държавен вестник (16.07.2002)

В пристанището е разработен мастърплан за развитието до 2020 г., съобщи Данаил Папазов, изп. дикретор на Пристанище Варна ЕАД. Там се предвижда изграждането на нови терминали. В най-напреднала фаза е терминалът за опасни товари на Пристанище Варна-запад, който ще бъде изграден почти изцяло от Агрополихим и евентуално с участието на Полимери-Девня и с наше съдействие. Идеята е този терминал после да бъде отдаден на концесия по право на онези, които ще го построят. А Пристанище Варна ЕАД като оператор да остане да оперира концесията.
Източник: Пари (01.08.2002)

Нова административна сграда ще строи девненският химически завод "Агрополихим". Там ще се помещават кабинетите на директорите на предприятието, на техническия персонал, както и офисите на търговските фирми, които работят под шапката на завода. Супермодерният билдинг ще се строи на бързи обороти и трябва да е готов до края на годината, съобщиха от завода. Торовият завод в Девня планува и коопериране на производството си чрез закупуване на два подобни завода в Сърбия. Основен мотив за сделката според шефа на девненското предприятие Васил Александров е, че така ще се намалят производствените разходи. Водят се преговори със сръбските агенция за приватизация и Министерството на икономиката. Вероятно покупката ще се финализира до август, очакваме заводите да започнат работа през есента, прогнозира Васил Александров. Единият завод се намира в Прахово, близо до Дунав, а другият - в Шебац, до Белград. "Агрополихим" ще продължи да прави киселина в България, която ще се използва като суровина за производство на фосфорни торове в Сърбия. Целта ни е да консолидираме торовото производство на Балканите и да го направим конкурентоспособно, заяви Александров. Девненският торов завод обмисля да започне производство на амониев нитрат в обявения в несъстоятелност торов завод "Агробиохим" - Стара Загора. Очакваме да започне процедура за продажба на инсталация за азотна киселина и амониева селитра в старозагорското предприятие, съобщи още шефът на "Агрополиxим" Васил Александров. Проектът на "Агрополихим" за производство в "Агробиохим" е свързан и с изграждането на нов терминал на порт Варна за внос на амоняк. Строежът на терминала се оценява за 8 млн. долара, като се предвижда внос на 120 - 180 хил. тона амоняк годишно. Проектът трябва да приключи до средата на следващата година.
Източник: Черно море (06.08.2002)

Девненското дружество "Агрополихим" преговаря да закупи два завода в Сърбия, съобщи председателят на борда на директорите на дружеството Васил Александров. "Преговорите са в напреднала фаза, през другата седмица ще се състои поредния кръг от тях", каза Александров. Той допълни, че основната трудност е да се договори каква част от задълженията на заводите да се поемат при покупката. "Единият от заводите, намиращ се в Прахово, преди това е бил в състава на комбината "Бор" и при разделянето са му прехвърлени задължения от около 200 милиона долара", каза още Александров. Вторият завод се намира в Шабац, близо до Белград. Все още не се знае кога ще приключат сделките, защото всичко зависи от преговорите. Целта на тази покупка е да се кооперира производството на сръбските заводи с това на "Агрополихим". "Двете предприятия имат сходно производство като нашето, произвеждат фосфорни торове", допълни Александров. Той каза още, че при една евентуална успешна сделка в заводите ще бъдат вложени между 5 и 8 милиона долара за обновяване на инсталациите там. В момента в самия "Агрополихим" също тече капитален ремонт и азотното производство е спряно временно. "След ремонта отново ще пуснем азотното производство, а в момента работи фосфорното производство", каза Александров. Според плановете ремонтът, който е за пет милиона долара, трябва да приключи на 28 август. От приватизацията досега в предприятието са инвестирани над 25 милиона лева, отделно е закупена и нова инсталация за около шест милиона долара. Има и проект за изграждане на нов терминал за внос на амоняк на пристанище Варна. Мажоритарният дял от 63 процента от "Агрополихим" бе продаден от Агенцията за приватизация през 1999 г. за един лев. Купувач беше "Асид енд Фъртилайзърс", в който основния дял държеше "Хардланд инвестмънт", а един процент имаше "Юмикор мед" - Пирдоп. Сега основен акционер в "Асид енд Фъртилайзърс" е американската фирма "Давънпорт индъстрис". След приватизацията основният капитал на "Агрополихим" беше увеличен от 2.736 милиона лева на 16.609 милиона лева и вследствие на това "Асид енд Фъртилайзърс" държи вече почти 98 процента от девненското дружество. През миналата година "Агрополихим" беше отписано от регистъра на публичните дружества на Държавната комисия за ценни книжа. "Агрополихим" е един от основните производители на химически торове в Югоизточна Европа, като 100 процента от продукцията се изнася в чужбина", каза още Александров. Основните пазари на продукцията са Латинска Америка и Европа. "Агрополихим" има около 23 процента пазарен дял в продажбите на течни торове във Франция. Дружеството в момента изгражда и инфраструктура за продажба на течни торове и в България. "Ние вече направихме опити пред Министерството на земеделието и те показаха предимствата на наторяването с течни торове", каза Александров. Той допълни, че има възможност да се участва и в някои от процедурите за закупуване на обособени части от обявеното в несъстоятелност дружество "Агробиохим" - Стара Загора. Според него всичко зависи от това какво ще бъде предложено за продажба.
Източник: Дневник (07.08.2002)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 8.Х.2001 г. по ф. д. № 2428/2001 вписа промени за "Асид енд фъртилайзърс - България" - ЕООД: смяна на седалище и адрес на управление - Девня, област Варна, административна сграда на "Агрополихим" - АД; вписва ново наименование "Афер България" - ЕООД; заличава като управител и представляващ Здравко Ганчев Секов; вписва за управител и представляващ Васил Искров Александров.
Източник: Държавен вестник (20.08.2002)

“Агрополихим" се включи в програмата “ Отговорност и грижа”, която е доброволна инициатива, свързана с предприятията в химическата индустрия. Главна цел на проекта е да бъдат използвани всички възможни средства, за да се подобри трайно безопасността, защитата на околната среда и на човешкото здраве. Компанията поема девет ангажимента, сред които да гарантира високо качество на предлаганите продукти, съобразно европейските стандарти за системи на управление на околната среда - ISO и EMAS и най-добрите налични техники и технологии.
Източник: БТА (22.08.2002)

Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 30.IХ.2002 г. в 10 ч. в културния дом на дружеството в Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. приемане на решение за вливане на "Афекс" - ЕАД, Девня, в "Агрополихим" - АД, Девня, при условията на универсално правоприемство; проект за решение - ОС дава съгласие за вливане на "Афекс" - ЕАД, Девня, в "Агрополихим" - АД, Девня, при условията на универсално правоприемство; 2. приемане на промени в устава и капитала на дружеството, свързани с вливането; проект за решение - ОС приема предложението за промени в устава и капитала на дружеството, свързани с вливането; 3. приемане на процедура по замяна на акциите и разпределянето им между акционерите на дружеството и влятото дружество; проект за решение - ОС приема предложената от съвета на директорите процедура; 4. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 8 ч. и 30 мин. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията да се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица пълномощници. За целта участниците са длъжни да представят документ за самоличност, депозитарни разписки, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно действащото законодателство. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 11 ч. Писмените материали и проектите за решения за общото събрание са на разположение на акционерите в управлението на дружеството ("Акционерна дейност") всеки работен ден от 8 ч. и 30 мин. до 15 ч. и 30 мин.
Източник: Държавен вестник (27.08.2002)

От 1 октомври собственикът на девненското предприятие Агрополихим Acid and Fertilizers поема оперативното управление на сръбския торов завод IHP в Прахово, на 30 км от р. Дунав, съобщи Васил Александров, изпълнителен директор на българското дружеството. Още преди месец стана ясно, че американският инвеститор води преговори за участие в приватизацията на два завода - в Прахово и в гр. Сабич. Целта е да бъде интегрирано торовото производство на Балканите. След като бъдат изчистени задълженията на сръбския завод IHP, до два месеца ще стартират преговори за закупуването му, обясни Александров. За момента ще се търси местен инвеститор, който ще бъде ангажиран с управлението чрез създаване на джойнт-венчър. Предвижда се да започне и производството на суровина за направата на перилни препарати. Първоначално ще се произвеждат по 2 хил. т. месечно, въпреки че капацитетът на завода позволява годишно да се правят по 80 хил. т. Проблем е, че част от производствените линии са морално остарели, необходими са сериозен ремонт и инвестиции. Междувременно стана ясно, че на 30 септември ще се проведе извънредно общо събрание на Агрополихим. Предприятието ще погълне търговското си дружество Афекс ЕАД, създадено да оперира на вътрешния пазар. Трансформацията е техническа, става въпрос за вътрешно преструктуриране, поясни Александров. Афекс трябваше да продава продуктите ни в България. Пазарът у нас обаче е много свит и това обезсмисли дейността му, допълни той. Агрополихим е най-голямата експортно ориентирана фирма в региона, печалбата й за първото полугодие е около 250 хил. лв.
Източник: Пари (30.08.2002)

С решение на борда на директорите "Агрополихим" АД прекрати членството си в Българската асоциация на торовата индустрия - БАТИ. Единият от учредителите на асоциацията - врачанският "Химко", който към момента е в състояние на фактически фалит, злоупотребява със статуса си в организацията, мотивират решението си от ръководството на завода. БАТИ бе учредена като обединение от действащи производители на минерални торове. Считаме, че възприетата практика за периодично разсрочване дълговете на "Химко"АД чрез подписване на фиктивни погасителни планове по същество е скрита форма на държавно субсидиране, което създава определени предимства за едно частно дружество и обслужва личните интереси на неговото ръководство, категорични са от "Агрополихим".
Източник: Черно море (26.09.2002)

Агрополихим АД прекратява членството си в Българската асоциация по торова индустрия. Основната причина за това решение е нелоялното поведение на Химко АД. Според директорите на Агрополихим АД от Химко АД са действали в противоречие с целите, за които е създадена асоциацията.
Източник: Дневник (26.09.2002)

3.547 млн.лв. печалба отчете Агрополихим АД за първата половина на 2002 г. на извънредно общо събрание на акционерите. Сред главните решения на събранието е съгласие за вливането на фирма АФЕКС ЕАД, дистрибутор на девненския завод за вътрешния пазар, в Агрополихим АД при условията на универсално правоприемство. Трансформацията е техническа и става въпрос за вътрешно преструктуриране, съобщиха още от компанията. Разходите за дейността на Агрополихим през първата половина на 2002 г. са в размер на 86.613 млн. лв., а приходите възлизат на 90.573 млн. лв., от които 89.276 млн. лв. са нетни приходи от продажби. Данните за реализация на продукцията показват, че Агрополихим АД е най-голямата експортно ориентирана фирма в региона към страните от ЕС.
Източник: Пари (01.10.2002)

Няма основания за въвеждане на защитно мито по вноса на карбамид, защото по данни на митниците внос няма - с такова заключение завърши последното заседание на комисията за предприемане на защитни мерки по вноса към Министерството на икономиката на 11 октомври. С това процедурата по искането за въвеждане на защитно мито се прекратява, съобщи председателят на работната група Никола Янков. Искането за въвеждане на временна защитна мярка по вноса на карбамид бе поставено пред правителството от „Химко“ малко след като кабинетът въведе защитно мито по вноса на амониева селитра през лятото. Врачанският завод е единственият производител на карбамид у нас, докато „Агрополихим“ - Девня, и „Неохим“ - Димитровград, произвеждат амониева селитра.
Източник: Капитал (21.10.2002)

Големите потребители на руски природен газ у нас прогнозираха фалити през следващата година, след като правителството се отказа от обещанието си половината от тразитната такса, плащана от "Газпром", да остане в "Булгаргаз". Идеята на енергийното министерство, лансирана преди няколко месеца, беше, че по този начин ще се намали цената на синьото гориво за големите потребители. Във вторник зам. финансовият министър Кирил Ананиев обяви, че през 2003 г. ще се запази сегашното положение "Булгаргаз" да върне в бюджета приходите от таксата, след като изпълни инвестиционната си програма. Прогнозите на финансовото министерство сочат, че таксата ще бъде намалена от 140 млн. лв. на 95 млн. лв., тъй като България няма да получава количества газ по Ямбургската спогодба. "Компании ще фалират постепенно една след друга", заяви по този повод изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров. Той обясни, че химическият завод ще се откаже от доставките на газ от "Булгаргаз" и ще изгради терминал за амоняк, който ще бъде използван и от "Неохим" - Димитровград. Според Александров химическият завод ще постави въпроса и пред постоянния представител на Международния валутен фонд у нас Пирита Сорса. "Фондът няма интерес българската икономика да умира", каза още Александров. Според него при неясната нормативна уредба големите потребители не могат да преговарят директно с други доставчици. Бившият изпълнителен директор на "Юмикор" Филип Рамбоу счита, че решението на правителството ще доведе до намаление на инвестициите и дори до преместване на производства извън страната. "Все още се надяваме, че депутатите от Врачанския регион ще поставят въпроса за транзитната такса за обсъждане при приемането на бюджета", коментира председателят на УС на "Химко" - Враца, Мартин Макариев. Според него решението да се запази досегашното положение с транзитната такса при всички случаи ще се отрази негативно на компанията. "Химко" дължи 70 млн. лв. на газовото дружество. "Кремиковци", който е един от големите потребители, също има задължения към държавния "Булгаргаз". Годишното потребление на природен газ у нас е около 3 млрд. куб. м, от които 1.1 млрд. куб. м ползва столичната "Топлофикация" и около 33% - химическите заводи. От октомври цената на газа беше намалена с 3%. Намерението на енергийното министерство е през зимата тя да се запази без промяна. Цената на петрола на международния пазар се покачва и ситуацията е твърде нестабилна поради очаквания военен конфликт в Ирак. Една от възможностите за запазване на цените е застраховка срещу валутен риск (хеджиране). Седем банки са заявили до момента желанието си за подписване на споразумения с тях по различни варианти за фиксиране на курса долар/евро при плащане на доставките на синьо гориво от страна на компанията, съобщи зам.-министърът на енергетиката Илко Йоцев. Според изпълнителния директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов друга възможност за намаление на цените е поевтиняване на петрола и долара, които участват във формулата за тарифите. Гегов обясни, че според сегашната формула за първите шест месеца на 1998 г. цената на синьото гориво е била със 100 лв. по-ниска в сравнение със сегашната. Решението на правителството при всички случаи ще отрази на инвестиционната програма на дружеството. С отварянето на пазара от 2003 г. ще бъдат разрешени директните договори между големите потребители и доставчиците на природен газ, като за доставките те ще заплащат такса за преноса на "Булгаргаз", твърди председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране Константин Шушулов. От облекчението ще могат да се възползват компании с годишно потребление на газ от 80 млн. куб. м, които нямат задължения към "Булгаргаз".
Източник: Дневник (24.10.2002)

Металургичният комбинат "Кремиковци" може да бъде затворен, ако продължи да замърсява околната среда, заяви екоминистърът Долорес Арсенова. Данните на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) показвали, че предприятието не спазва поетите ангажименти по заема от Световната банка (СБ) EPSAL. Екопроектът на международната финансова институция е в размер на 50 млн. долара. Средствата са предназначени за възстановяване на околната среда от стари щети и за използването на най-добрите практики. Експерти от МОСВ и СБ направиха преглед на задълженията на 16 компании, които имат ангажименти по заема EPSAL. От банката констатираха, че "Кремиковци" изостава в търговете и последващото сключване на договори с компании, които да извършат дейности за преодоляването на стари екощети. "Отличници" сред дружествата в това отношение са "Асарел - Медет", "Неохим", "Софарма" и "Агрополихим". Предстои след края на тази мисия експертите на Световната банка да анализират резултатите от нея. От "Кремиковци" отказаха да коментират заплахите на министър Арсенова и да съобщят дали спазват ангажиментите си по заема. Металургичното дружество спазва своята екопрограма, която е в размер на 85 млн. долара и е с краен срок до 2005 г., заяви пресслужбата на предприятието. "Повечето от съоръженията и инсталациите в "Кремиковци" са стари и трябва време за ремонта и модернизацията им. Скоро в експлоатация ще бъдат пуснати ремонтираните електрофилтри 3 и 5, предстои и ремонтът на екофилтрите 1, 4 и 6", казаха още от пресслужбата на дружеството. Миналата седмица проверка на МОСВ установи, че в атмосферния въздух в района на "Кремиковци" има превишение на пределно допустимите концентрации на вредни вещества. Подобна констатация беше направена и през юни, когато на комбината беше наложена имуществена санкция. През 2000 г. Световната банка преведе на България първия транш от екозаема в размер на 14.840 млн. евро, които бяха предназначени за "Нефтохим", "Кремиковци" и "Асарел - Медет". Те отговаряха на основните условия по заема - причинените от тях екологични щети да са големи, да са в процес на приватизация или вече да са продадени. EPSAL беше одобрен от борда на директорите на СБ на 24 февруари 2000 г. Цялата сума на заема е 49.5 млн. евро.
Източник: Дневник (29.10.2002)

Единадесет компании подписаха договори да ползват по-ниска тарифа за електроенергия в събота и неделя, съобщи изпълнителният директор на Националната електропреносна компания (НЕК) Васил Анастасов пред енергийната парламентарна комисия. От петък НЕК намалява цените за големите потребители в събота и неделя с около осем процента. Сред компаниите, които ще ползват облекчената тарифа, са "Стомана индустри" - Перник, мини "Марица Изток", "Асарел", "Биовет" и "Юмикор". Очаква се от новата тарифа да се възползват и "Балканфарма", "Амилум" и "Лукойл-Нефтохим". Условие за ползване на облекчението е компаниите да нямат задължения към НЕК и да имат годишно потребление от поне 50 млн. киловатчаса електроенергия. Тази мярка действа и стимулиращо на потребителите към погасяване на дълговете им, за да могат да ползват тарифите, обясни Анастасов. "Агрополихим" например погаси 800 хил. лв. от общия си дълг от 900 хил. лв. и до месец ще плати и останалата част от него, за да може да се включи в тарифата, твърди изпълнителният директор на НЕК. "Очаквахме намалението да бъде по-голямо, но и това ще се отрази положително на компаниите, защото ще намали разходите на "Биовет" и ще направи продукцията ни по-конкурентна", коментира Кирил Домусчиев, шеф на холдинг "Напредък", мажоритарен собственик на "Биовет" - Пещера. Според представителя на "Вилхалко", собственик на "Стомана", Антон Петров мярката е положителна и първата стъпка за облекчаване на големите потребители вече е направена. С 37 млн. лв. - до 193 млн. лв., са намалели задълженията на големите потребители към НЕК в сравнение с декември миналата година. Най-големите длъжници в момента са "Кремиковци" - с 62 млн. лв., БДЖ - с 43 млн. лв., "Химко" - с 33 млн. лв., ВМЗ Сопот - с 6 млн. лв., "Промет" - с 3 млн. лв. Тези задължения не дават отражение върху крайната тарифа на електроенергията, но оказват влияние върху финансовите възможности на електрокомпанията, тъй като се налага да търсим краткосрочни кредити, за да погасяваме своите задължения, твърди Анастасов.
Източник: Дневник (01.11.2002)

Заради "Кремиковци" България може да остане без третия транш от заема ЕПСАЛ на Световната банка, който е за 19,5 милиона евро. До този момент банката е дала два транша по 15 милиона евро за ликвидиране на старите замърсявания. Парите се разпределят между "Кремиковци", "Лукойл-Нефтохим", "Агрополихим", "Софарма", "Неохим", "Асарел Медет" и още 10 предприятия, посочени от Министерството на околната среда и водите. "Кремиковци" бави търговете и проектите. Фактът беше констатиран от редовната мисия на Световната банка, която е у нас от края на миналата седмица. През първата половина на следващата година България очаква третия транш от ЕПСАЛ в размер на 19,5 милиона евро. За да го получим, трябва да покажем, че сме усвоили отпуснатите досега пари. Нежеланието на "Кремиковци" да изпълнява екологичните си програми обаче може да се окаже сериозна пречка пред това.
Източник: Монитор (04.11.2002)

В момента средната международна цена на карбамида е 90 долара за тон. Минималната себестойност на българския карбамид е 150 долара. Това лишава страната ни от износ и блокира продажбите на вътрешния пазар. От 1989 г.насам торовата ни индустрия непрекъснато понася ударите на свитото потребление и срива на цените на международните пазари. Вътрешното потребление за 13 години спадна от 1.1 млн. тона на жалките 150 хил. т. Едновременно с това Русия, която произвежда природен газ, основна суровина за торовете, пласира продукцията си на цени с 50 долара на тон по-ниски от нас. Безконтролният внос също съсипва индустрията. За миналата година са внесени 110 хил. тона торове, почти колкото е годишното потребление у нас. Енергийният министър Милко Ковачев ще внесе становището си за бъдещето на "Химко" на заседание на кабинета. По всяка вероятност ще се иска несъстоятелност, като се има предвид, че на срещата си във вторник с врачанския кмет, Ковачев се е съгласил с позицията на общината, че "Химко" трябва да бъде обявен във фалит. Още преди две седмици основните кредитори на торовия завод - "Булгаргаз" и НЕК, чийто принципал е Милко Ковачев се заканиха, че ще поискат фалит за "Химко". Комбинатът дължи на монополистите общо 110 млн. лева. От министерството на икономиката също смятат, че друг вариант за завода няма. И новият председател на Управителния съвет на дружеството Николай Вузев вижда несъстоятелността като изход за "Химко", който тази година е работил едва 65 дни. Много оптимистично обаче звучат неговите думи, че от април догодина комбинатът може да заработи. Торовата ни индустрия все повече и повече затъва в дупката, изкопана от предприятия със статут "монополист" и неясна политика за развитие на отрасъла от няколко правителства. В тази дупка се сгромолясаха и останалите ни торови заводи - "Агрополихим" и "Неохим", "Агробиохим" е на ръба. Първият проблем, е че родните предприятия не могат да се преборят с конкуренцията на международния пазар.И не може да бъде другояче щом доставчикът на основната им суровина определя цените си без конкуренция. Тя идва до заводите ни само по тръбата на "Булгаргаз", чиято цена е достатъчно неприемлива, за да бъде тази продукция продаваема както на вътрешния, така и на външния пазар. Над 94% от себестойността на азотните торове се формира от газ, ток и вода, като делът на природния газ е 80 на сто. Европейските и регионалните производители плащат 1000 кубика газ по 80 долара, а "Химко" се бърка за 144 долара. Това означава, че българският карбамид по никакъв начин не може да се конкурира с този, произведен в Черноморският регион, който се търгува по 90 долара. Ситуацията с амониевия нитрат е подобна. Руските производители свалиха цените на световния пазар. Те продават с около 50 долара по-евтино от нас, защото природния газ им излиза по 11 до 14 долара за 1000 куб. м. Тази година заводът не е работил три месеца, което ще намали производството, спрямо миналогодишното най-малко с 200 хиляди тона, защото месечното производство е 75 хиляди тона. Оказва се, че това правителство е поредното, което отказва да свали цената на газа за един стратегически подотрасъл на тежката индустрия. От сега действащите лица във ведомството на площад "Батенберг" оправдават бездействието си със споразумението Бакърджиев - Вяхирев и вдигат рамене с думите "това е положението, нищо не може да се направи". Според енергийният министър Милко Ковачев проблемът на торовите заводи не бил в цената на газа, която от началото на годината била паднала с 15%, а в лошият им мениджмънт и в стагнацията на пазара. А либерализация на газовия пазар ще има най-рано в края на другата година, когато вече действа новия енергиен закон. Тогава правителството трябва да реши дали ще продава "Булгаргаз". Не можело и да се въведат и диференцирани цени на газа в България, категоричен е Андрей Брешков от икономическото министерство. Структурата на потребление у нас не го позволява, защото 90 на сто от потреблението на газ се пада на предприятията. При въвеждането на такава мярка едни потребители плащат повече за сметка на други. В страните, в които цените на газа са диференцирани освен индустриални потребители има и милиони семейства, които купуват газ. У нас обаче не е така. От икономическото министерство ще търсят купувач на "Химко", който да се занимава с доставка или дистрибуция на газ. Така заводът ще може да получава суровината за производството си на нормални цени. Може би наистина това е единственият вариант. Освен цената на газа,производството на тор у нас страда и от кризата в селското стопанство. Липсата на финансов ресурс у земеделските производители рефлектира върху потреблението на тор. Закъснелите мерки на Министерството на земеделието и проливните дъждове провалиха сеитбата тази есен, а щом не се сее, тор на земеделеца не му трябва. Според прогнозата на шефът на "Агрополихим" Васил Александров потреблението на тор тази година ще бъде около 160 хиляди тона. Според данните на земеделският министър Мехмед Дикме потреблението ни е около 400 хиляди тона. И двете цифри обаче изглеждат нищожни в сравнение с нуждите до 1989 г. когато потреблението е надвишавало 1,1 млн. тона и дори се е налагал внос. Тогава обаче и цената на газа за заводите ни е била от 13 до 18 долара за тон. Така че проблемът на вътрешния пазар не е по-малък от този с износа на торовите ни заводи, защото капацитетът на мощностите за производство на азотни торове многократно надвишава вътрешното търсене. Възможностите за годишното производство на амониева силитра са за около 1.500 млн. тона. При карбамида разликата в производството и реализацията у нас е много по-голяма -при капацитет на производство 900 хил. тона в последните години потреблението в страната е около 50 хил. тона. Да не говорим, че земеделецът предпочита чуждите торове, които му излизат по- евтино. Точно затова производители и синдикати протестираха и разнасяха торби с амониева селитра пред министерствата на икономиката и на земеделието, с молби за въвеждане на защитни мита при внос на азотни торове. Мехмед Дикме тогава обяви, че вносните торове заемат едва 25% от потреблението в страната. От Асоциацията на торовата индустрия обаче отхвърлиха данните на Мехмед Дикме и казаха, че през миналата година у нас са внесени над 110 хил. тона азотни торове, които сравниха със няма и 200 хиляди тона потребление. Въпреки че агроминистърът беше против защитните мита, защото земеделците щели да бъдат ощетени от скъпите български торове, защитната мярка беше въведена. Тя обаче е напълно безмислена, защото действа през период, в който по принцип не се тори. От друга страна финансовите линии на фонд "Земеделие" за тор, трудно се усвояват, от както аграрното министерство въведе системата -първо плащаш после ти отпускат помощ, обясни Васил Александров. Според данните на министерството до момента е усвоена половината от сумата отпусната по финансовата линия - общо 12, 816 млн. лева. В областните дирекции на фонда са постъпили документи за още около 2 млн. лв. Едва ли обаче останалата част ще бъде усвоена при положение, че сеитбения сезон приключи още преди 20 дни. Заради свитото потребление инсталациите на "Неохим" може да бъдат спрени, каза и шефът на димитровградския завод Димитър Димитров. От срива на долара печалбите паднали, въпреки, че навън един тон амониев нитрат се харчи по 100 долара. Комбинатът щял да вдигне цената на амониевата селитра, но ако и това не увеличи проходите, ще се наложи прекъсване на производството, добави той. Възходът на торовата индустрия е от създаването й през 50 - те и 60 - те години до края на 80 -те. Сривът започва през първите години след нежната революция от 1989 г. След 1990 г. средната степен на натоварване на мощностите за азотни торове започва да намалява. През 1993 г. натоварването на мощностите за амониева селитра достига нивото от 59%, въпреки че през следващата година продукцията на торовите заводи е представлявала над 20% от брутния вътрешен продукт.
Източник: Дневник (14.11.2002)

Иван Димитров - ликвидатор на "Редмет" - ЕООД (л), София, гр. Бухово, на основание чл. 3, ал. 5 от Наредбата за търговете и заповед № РД-26-59 от 19.III.2002 г. на министъра на икономиката обявява търг с явно наддаване за продажба на: машини, съоръжения и стопански инвентар; обособени обекти: в гр. Девня на територията на Агрополихим - сгради и съоръжения, в гр. Бухово - 3 производствено-административни сгради с прилежащи терени и недовършена сграда с терен. търгът ще се проведе на 3.ХII.2002 г. от 14 ч. в Министерството на икономиката, София, ул. Славянска 8, ет. 8, стая 1. За непродадените активи повторен търг ще се проведе на 17.ХII.2002 г. от 14 ч., на същия адрес и при същите условия. Оглед на активите: всеки работен ден от 10 до 15 ч., за Девня - със заявка. Тръжната документация може да бъде закупена всеки работен ден до деня преди търга от 10 до 15 ч. в сградата на дружеството. Допълнителна информация - на интернет страницата на МИ на адрес: www.mi.government.bg и на тел. (02) 994-21-36.
Източник: Държавен вестник (15.11.2002)

България ще предоставя преферeнциални квоти от 40 хил. т за вноса на амониева селитра, съобщи Андрей Брешков, директор на дирекция Секторни и регионални анализи към Министерството на икономиката. От тях 25-26 хил. т ще бъдат оползотворени от Румъния. Според запознати на 28 декември Министерският съвет ще въведе постоянни мита за вноса на амониева селитра в размер на 40% за срок от три години. На 1 юли тази година бяха въведени временни защитни мерки със срок от 180 дни, като митническата ставка беше увеличена от 25 на 40%. Вече са подготвени документите за налагане на защитната мярка. Целта е по такъв начин да бъде защитено родното торово производство, което в момента страда от завишения внос на продукция от Русия, Украйна и Румъния на ниски цени. Неотдавна изпълнителният директор на Агрополихим Васил Александров заяви, че бизнесът очаква защитната мярка да бъде продължена и предвид факта, че САЩ и Европа също защитиха местното си производство.
Източник: Пари (17.12.2002)

Десет компании свободно ще договорят условия и цените за доставка на електроенергия с производителите от юли следващата година, съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) Константин Шушулов при представянето на развитието на енергетиката през 2002 година. Директни договори ще подписват "Лукойл Нефтохим", мини "Марица изток", "Стомана", КЦМ, "Юмикор", "Девня цимент", "Агрополихим", "Неохим" и "Елаците медет" и "Асарел медет". Те имат годишно потребление над 100 гигаватчаса (100 милиона кВтч) и нямат задължения към НЕК, както предвижда наредбата за привилегированите потребители. Директните договори с централите ще доведат до намаление на цените на тока за тях. ДКЕР отказа на "Кремиковци", "Химко" и БДЖ да ползват облекчението, тъй като имат задължения към НЕК. "Кремиковци" има да плаща 64 милиона лева за ток, а "Химко" - 33 милиона лева.
Източник: Дневник (18.12.2002)

Десет фирми ще могат да договарят свободно с производителите доставки на ток от 2003 г., съобщиха от Държавната комисия за енергийно регулиране(ДКЕР). Прякото договаряне ще важи само за 15% от свободното електричество на пазара, каза председателят на комисията проф.Константин Шушулов. Привилегията са се договарят директно с производителите ще имат "ЛУК Нефтохим", мини "Марица изток”, "Стомана"- Перник, “Елаците мед”, Асарел Медет”, КЦМ- Пловдив, "Юмкюмюр", "Девня Цимент", "Агрополихим” и "Неохим”. В наредбата за привилегированите потребители е записано, че те трябва да имат над 100 млн. киловатчаса годишно и да не дължат пари на НЕК. От комисията добавиха, че ТЕЦ "Марица изток 2" ще продаде 250 мегавата на десетте избрани компании, ТЕЦ "Варна" ще договори 180 мегавата. ТЕЦ "Бобов дол", чиято цена на ел.- енергията е по-висока, пък ще продаде 100 мегавата.
Източник: Монитор (27.12.2002)