 |
 |
|||||
 |
 |
 |
 |
 |
||
BEIS
БИК бюлетин
За нас
Новини
 | Варненският окръжен съд на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 1 ТЗ с решение от 9.VII.1993 г. по ф.д. N 4183/93 вписа в търговския регистър, парт. 27, т. 31, стр. 106, преобразуването на еднолично дружество с ограничена отговорност "Агрополихим" ЕООД, Девня, в еднолично акционерно дружество "Агрополихим" ЕАД, със седалище Девня, с предмет на дейност: производство на амоняк, азотна и фосфорна киселина; минерални торове, натриев триполифосфат и други химически продукти, и с капитал 114 771 хил. лв., разпределен в 114 771 акции по 1000 лв. Дружеството е с едностепенна система на управление съвет на директорите в състав: Вера Христова Ахундова, Иван Георгиев Иванов, Йордан Николов Георгиев, Христо Димитров Петров, Пламен Стойков Добрев, Румен Манолов Янев и Иван Тодоров Дяков, с неограничен срок, правоприемник е на всички активи и пасиви на "Агрополихим" ЕООД, Девня, по баланса към 31.ХII.1991 г. и се представлява и управлява от Иван Георгиев Иванов. Източник: Държавен вестник (17.12.1993) |
| | Плевенският окръжен съд призовава Бойко Тодоров Марков с последен адрес с. Крета, община Гулянци, Ловешка област, сега с неизвестен адрес, да се яви в съда на 5.Х.1994 г. в 8 ч. и 30 мин. като ответник по гр.д. N 422/94, заведено от "Агрополихим" ЕАД, Девня, за иск за 2 184 435,95 лв. Ответникът да посочи съдебен адрес, в противен случай делото ще се гледа при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК. Източник: Държавен вестник (16.08.1994) |
| | Варненският окръжен съд призовава Маринчо Атанасов Вълканов едноличен търговец "Маринио", с последен адрес Варна, бул. Вл. Варненчик, бл. 43, вх. В, сега с неизвестен адрес, да се яви в съда на 6.II.1995 г. в 9 ч. като ответник по гр.д. N 581/94, заведено от "Агрополихим" ЕАД, Девня, за иск за 503 289,17 лв. Ответникът да посочи съдебен адрес в страната, в противен случай делото ще се гледа при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК. Източник: Държавен вестник (16.12.1994) |
| | Варненският окръжен съд, търговско отделение, призовава кооперация на инвалидите "Лотос ЛМ" София, чрез председателя на управителния съвет Гюнай Рамадан Мурад с последен адрес София, община "Студентска", Студентски град, бл. 52, вх. В, ап. 203, сега с неизвестен адрес, да се яви в съда на 10.VII.1995 г. в 10 ч. като ответник по гр.д. N 184/95, заведено от "Агрополихим" ЕАД, Девня, за иск. Ответникът да посочи съдебен адрес в страната, в противен случай делото ще се гледа при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК. Източник: Държавен вестник (09.06.1995) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под N 16220, т. 206, р. 1, стр. 110, по ф.д. N 28290/93 на 3 състав преобразуването на Българско-английско дружество "Биокем" в дружество с ограничена отговорност с фирма "Биокем" – ООД, със седалище и адрес на управление София, община "Средец", ул. Иван Вазов 24 - 26, и с предмет на дейност: външнотърговска дейност, търговско представителство, посредничество и агентство на български и чуждестранни лица, както и други дейности, незабранени от законодателството. Дружеството е с капитал 1 225 000 лв., поема всички активи и пасиви на Българско-английското дружество "Биокем", със съдружници ДФ "Нефтохим", ДФ "Агробиохим", ДФ "Химко", АД "Неохим", "Полимери" – ЕООД, ТБ "Биохим", "Химимпорт" - АД, ДФ "Асенова крепост", "Агрополихим", "Соди Девня" – ЕООД, Йоанис Йорданидис и се управлява и представлява от Любомир Емануилов Николов. Източник: Държавен вестник (03.05.1996) |
| | Приложение № 6 Списък на предприятията, решенията (договорите) за приватизация на които ще се одобряват от Министерския съвет Пощи и далекосъобщения "Българска телекомуникационна компания" АД – София Транспорт "Хемус Ер" ЕООД, fСофия Химическа и нефтопреработваща промишленост 1. "Нефтохим" ЕАД, Бургас 2. "Плама" ЕАД, Плевен 3. "Химко" ЕАД, Враца 4. "Соди" ЕАД, Девня 5. The company Polimeri "Агробиохим" ЕАД, Ст. Загора 6. "Агрополихим" ЕАД, Девня 7. "Неохим" ЕАД, Димитровград 8. "Полимери" ЕАД, Девня 9. "Софарма" ЕАД, София 10. "Медика" ЕАД, Сандански 11. "Трояфарм" ЕАД, Троян 12. "Фармация" ЕАД, Дупница 13. "Антибиотик" ЕАД, Разград 14. "Биовет" ЕАД, Пещера 15. "Държавна лаборатория Българска роза" ЕООД, София 16. "Агрия" ЕАД, Пловдив 17. "Видахим" ЕАД, Видин 18. "Зебра" ЕАД, Нови Искър 19. "Свилоза" ЕАД, Свищов 20. "Ямболен" ЕАД, Ямбол 21. "Целхарт" ЕООД, гр. Стамболийски 22. "ЗМК Никопол" ЕООД, Никопол Черна металургия 1. "Кремиковци" ЕАД, София 2. "Стомана" ЕАД, Перник 3. "Промет" ЕООД, с. Дебелт Машиностроене 1. "Балканкар Холдинг" ЕАД, София – "Балканкар 6 -ти септември" АД, София – "Балканкаримпекс" ООД, София – "Балканкар Средец" АД, София – "Балканкар Плевен" АД, Плевен – "Балканкар Дунав" АД, Лом – "Балканкар Мизия" ООД, Бяла Слатина – "Балканкар ЗПДЕА Г. Костов" ООД, София – "Балканкар Руен" ООД, Асеновград – "Балканкар Заря" ООД, Павликени – "Балканкар Звезда" ООД, Луковит – "Балканкар Ерма" ООД, Трън – "Балканкар Г. Михайлов" ООД, Кнежа – "Балканкар ЗФИ" ООД, Брезник – "Балканкар Искър" ООД, Мездра – "Балканкар ЗП Т. Петров" ООД, София – "Балканкар Реклама" ООД, София – "Балканкаринженеринг" ООД, София 2. "Балканкар Рекорд" АД, Пловдив 3. "Тежко машиностроене" ЕООД, Радомир 4. "Леяро-ковашки комплекс" ЕООД, Радомир 5. "ЗТМ" ЕООД, Русе 6. "Варненска корабостроителница" ЕАД, Варна 7. "Бургаска корабостроителница" ЕАД, Бургас 8. "Русенска корабостроителница" ЕАД, Русе 9. "Веслец 91" ЕООД, Враца 10. "Крепежни изделия" ЕООД, Пловдив 11. "ВАМО" ЕАД, Варна 12. "М + С Хидравлик" ЕООД, Казанлък 13. "Капрони" ЕАД, Казанлък 14. "Хидропневматика" ЕООД, Казанлък 15. "Хидроинженеринг" ЕООД, Казанлък 16. "ЗИНО" ЕООД, Казанлък 17. "Индустриалтехник" ЕООД, гр. Шипка 18. "ХЕС" ЕАД, Ямбол 19. "Бъдещност" ЕАД, Чирпан 20. "Гарант" ЕАД, Бяла Слатина 21. "Складова техника" ЕАД, Горна Оряховица 22. "Модул" ЕООД, Бяла 23. "Машстрой" ЕАД, Троян Електронна и електротехническа промишленост "Интеркварц" ЕАД, София Полиграфическа промишленост 1. Полиграфически комбинат "Димитър Благоев" ЕООД, София 2. ДФ "Балканпрес" София Земеделие и хранителна промишленост 1. "Житомел" ЕООД, София 2. "Хлебна мая" ЕООД, Русе 3. "Пектин" ЕООД, Перник 4. "Аскон" ЕООД, Асеновград 5. "Фабрика за метален амбалаж" ЕООД, Лясковец Търговия 1. "Агрокомерс" ЕООД, София 2. "Агрокомплект" ЕАД, София 3. "Агромашинаимпекс" ЕАД, София 4. "Булгарлизинг" ЕАД, София 5. "Булгарплодекспорт" ЕООД, София 6. "Винимпекс" ЕАД, София 7. "Електроимпекс" АД, София 8. "Енергоимпекс" ЕООД, София 9. "Елпром Експорт Импорт" ЕООД, София 10. "Изотимпекс" ЕООД, София 11. "Индустриалимпорт" ЕАД, София 12. "Инко" ЕООД, София 13. "Интеркомерс" ЕАД, София 14. "Интерпред" ЕАД, София 15. "Консолид комерс" ЕООД, София 16. "Корабоимпекс" ЕАД, Варна 17. "Кореком – Валентина" ЕАД, София 18. "Лескомплект" ЕООД, София 19. "Лесоимпекс" ЕАД, София 20. "Машиноекспорт" ЕАД, София 21. "Международен панаир" ЕАД, Пловдив 22. "Минералимпекс" ЕАД, София 23. "Мургаш" ЕООД, София 24. "Нефтоимпекс" ЕООД, София 25. "Приборимпекс" ЕООД, София 26. "Продексим" ЕООД, София 27. "Промимпекс" ЕООД, София 28. "Разноизнос" ЕАД, София 29. "Рудметал" АД, София 30. "Стройимпекс" ЕООД, София 31. "Техника" ЕООД, София 32. "Техноимпекс" ЕООД, София 33. "Техноимпорт експорт" АД, София 34. "Фармахим" АД, София 35. "Хемус" ЕАД, София 36. "Хранекспорт" ЕАД, София; Предприятия с интелектуална собственост (търговски марки, патенти, лицензи, промишлени образци и други), представляващи специален държавен интерес – по писмено искане на отрасловите министерства и ведомства. Източник: Държавен вестник (28.05.1996) |
| | "Агрополихим" е сключила договор за износ на 6000 тона амониева силитра с австралийска фирма. Източник: Труд (24.06.1996) |
| | 80% от продукцията на "Агрополихим" ЕАД е за износ, съобщи изпълнителният директор на дружеството Стефан Михайлов. Сериозен проблем пред фирмата е резкото свиване на вътрешния пазар. Източник: 24 часа (01.07.1996) |
| | По 2 млн. долара на ден губи "Агрополихим" - Девня от сделка сключена с "Химекспорт инвестмънт фъртилайзер"(СИФ). Ръководството на "Агрополихим" е предоставило на СИФ за изност цялото произвеждано количество стабилизирана амониева селитра, като губи по 20 долара на тон. Източник: Стандарт (09.09.1996) |
| | Агенцията за приватизация откри процедура за приватизация на: 60% от акциите на "Агрополихим" ЕАД, Девня, 26,4% от акциите на "Полимери" ЕАД, Девня и на 60% от акциите на "Булес" ЕАД, Бургас. Източник: Труд (02.10.1996) |
| | Агенцията за приватизация обявява конкурс за приватизационни оценки на: "Русенска корабостроителница" ЕООД, "Бургаска корабостроителница" ЕАД, "Интрансмашш инжинеринг" ЕАД, "Агрополихим" ЕАД и "Неохим" ЕАД. Източник: Труд (03.10.1996) |
| | Предприятието не се допуска до първа тръжна сесия. Източник: БТА (17.10.1996) |
| | Агенцията за приватизация откри процедури за приватизация: на до 60% от акциите на "Булес" ЕАД, Бургас, на до 56% от акциите на "МДК" ЕАД, Пирдоп, на до 26,4 % от "Елпром - ЕМТ" ЕАД, Тетевен, на до 44% от акциите на "Балканкар - Дунав" ЕАД, Лом, до 72% от акциите на "Елпром - трафо" ЕАД, София, на до 60% от акциите на "Химко" ЕАД, Враца, на до 72% от акциите на "Алумина" ЕАД, Шумен, на до 23% от акциите на "Капрони" ЕАД, Казанлък, на до 55% от акциите на "Плевенско пиво" ЕАД, на до 60% от акциите на "Агрополихим" ЕАД и на до 26,4% от акциите на "Полимери" ЕАД, Девня. Източник: Държавен вестник (18.10.1996) |
| | РЕШЕНИЕ № 366 от 25 септември 1996 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 3 и ал. 5, чл. 21 ЗППДОбП и Решение на Министерския съвет от 22.IX.1996 г. (Протокол № 62) Агенцията за приватизация реши: 1. Да се открие процедура за приватизиране до 60 на сто от акциите на "Агрополихим" – ЕАД, Девня. 2. Да не се извършват разпоредителни сделки с дълготрайните активи на дружеството, сключване на договори за дялово участие, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредити освен с разрешение на съответния орган по чл. 3 ЗППДОбП. Изпълнителен директор: В. Благоев Източник: Държавен вестник (18.10.1996) |
| | За ускорена касова приватизация МС е предложил списък от 22 предприятия. Източник: Правителствен бюлетин (24.10.1996) |
| | Министерския съвет разреши разпоредителни сделки на "Норд" - Девня, "Агрополихим", "Софияпласт" и отказа на "Славянка" ЕАД и "Лейди София" ЕАД да се разпореждат с имуществото си след първата тръжна сесия. Прието е и предложение за обявяване на процедура за продажба на 26,4% от "Полимери"- Девня Източник: 24 часа (25.10.1996) |
| | В Агенцията за приватизация няма депозирани оферти за закупуването на "Полимери" ЕАД и "Агрополихим" ЕАД. Делът на "Полимери" за касова приватизация е намален от 67% на 25.7% заради реституционни претенции и преференциалния дял за работниците. Източник: Пари (29.10.1996) |
| | 1,75 ( 7 млн. щ. долара) млрд. лв. ще бъдат вложени за обновяване на "Агрополихим" ЕАД - Девня, съобщиха от ръководството на завода. След ремонта се предвижда консумацията на природен газ да намалее с 25%. Финансирането е осигурено с договори за съвместни инвестиции с две британски и една френска фирми. Източник: Стандарт (11.11.1996) |
| | Норвежката компания "Норск хидро" е прояви интерес към закупуването на "Агрополихим" ЕАД. Компанията се счита за най-големия производител в света на течни торове. Източник: Пари (16.12.1996) |
| | Над 2 млрд. лв. са дължимите лихви на Агрополихим ЕАД - Девня към "Булгаргаз" АД. Размера на главница е 220 млн. лв. Източник: Пари (04.01.1997) |
| | Агенцията за приватизация откри процедура за приватизация на до 33%% от акциите на "Хан Аспарух" ЕАД - Исперих и на до 60% от акции "Агрополихим" ЕАД - Девня. Източник: Труд (08.01.1997) |
| | Министерски съвет ободри програмата за приватизация за 1997 г. предложена от Агенцията за приватизация. Очакваните приходи от приватизация са за 43 076 млн. лв. В списъка от предприятия с за приватизация пре годината влизат: "Соди" ЕАД - Девня, "Химко"ЕАД - Враца, "Оргахим" ЕАД - Русе, "Агрополихим" ЕАД - Девня, "Трояфарм" ЕАД - Троян, БТК АД и МДК - Пирдоп. От тези сделки се очакват постъпления за 1,2 млрд. лв. Източник: Пари (15.01.1997) |
| | РЕШЕНИЕ № 384-П от 30 декември 1996 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 2 и ал. 6, чл. 20, чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗППДОбП и Решение № 366 от 25.IX.1996 г. (ДВ, бр. 88 от 1996 г.) Агенцията за приватизация реши продажбата на акции в размер до 60 % от капитала на "Агрополихим" - ЕАД, гр. Девня, да се извърши чрез преговори с потенциални купувачи. Изпълнителен директор: В. Благоев Източник: Държавен вестник (24.01.1997) |
| | "Булгаргаз" ЕАД ще намали доставките на природен газ на основните си длъжници. това са "Агополихим" ЕАД - Девня, "Нефтохим" ЕАД - Бургас, "Кремиковци" ЕАД - София, "Атибиотик" ЕАД - Разград, "Агробиохим" ЕАД - Стара Загора и "Плевенски цимент" ЕАД - Плевен. Нормалното подаване на газ ще бъде възстановено след пълно издължаване на длъжниците. Източник: Континент (31.01.1997) |
| | Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение по ф.д. 4183/93 вписа промени за "Агрополихим" - ЕАД: заличава членовете на съвета на директорите Иван Георгиев Иванов, Христо Симеонов Славчев, Бойчо Георгиев Георгиев; вписва за членове на съвета на директорите Иван Тодоров Дяков, Петър Любомиров Овчаров, Иван Маринов Вълчев, Михаил Василев Коларов; в представителството - заличава Иван Георгиев Иванов и вписва Иван Тодоров Дяков - изпълнителен директор. Източник: Държавен вестник (19.09.1997) |
| | Съветът на директорите на "Агрополихим" - ЕАД, гр. Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 5.XII.1997 г. в зала "Конгресна" на Двореца на културата и спорта в 14 ч. при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на дружеството през 1996 г.; 2. доклад на експерт-счетоводителите за 1996 г.; 3. приемане на счетоводния отчет и баланса за 1996 г.; 4. освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите за 1996 г.; 5. промяна във фирменото наименование на дружеството; 6. промени в устава на дружеството; 7. избор на членове на управителните органи; 8. определяне на възнаграждението на членовете на управителните органи; 9. избор на експерт-счетоводители за 1997 г.; 10. разни. Регистрацията на акционерите ще се проведе от 8 до 12 ч. във фоайето на залата. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 6.XII.1997 г. в 14 ч., на същото място и при същия дневен ред. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в културния дом на "Агрополихим" - ЕАД, Девня, отдел "Приватизация", всеки работен ден от 8 до 16 ч. Източник: Държавен вестник (31.10.1997) |
| | 36 млрд. лв. са дълговете на "Агрополихим" АД - Девня, а печалбата за деветте месеца на годината е 2 млрд. лв. Средната месечна заплата за на работещите в завода е 350 хил. лв. В момента е открита процедура за приватизация на 60% от акциите на дружеството. Най-вероятният купувач за пакета е "Нерск Хидро". Източник: 24 часа (13.11.1997) |
| | 350 млрд. лв. са вземанията на "Булгаргаз" АД към 31 ноември, съобщи Иван Шиляшки председател на Комитета по енергетика. Сред най големите длъжници на дружеството са "Нефтохим" АД, Кремиковци" АД, "Неохим" АД, "Агробиохим" АД, "Агрополихим" АД, "Алумина" АД, "Стомана" АД, "Белопал" АД - Белослав. С някои от длъжниците са подписани споразумения за погасяване на дълговете, но според някои от исковете на газовото дружество са няколко пъти по-големи от колкото са задълженията. Източник: Континент (02.12.1997) |
| | Общото събрание на "Агрополихим" ЕАД - Девня взе решение за преобразуването на дружеството в АД. Взето бе и решение за преминаване на едностепенна система на управление, като председател на съвета на директорите е Снежана Цветанова. Членове на съвета на директорите са Иван Вълчев, Иван Дяков и Петър Овчаров. Капиталът на дружеството е 2 736 635 хил. лв. Според приетият финансов отчет задълженията на дружеството за 1996 г. са за 12 млрд. лв. 7 млрд. лв. от тях са на "Булгаргаз" АД. Причина за недоброто състояние на дружеството са неизгодните договори сключвани от предишното ръководство, срещу които има заведено дело. Източник: Пари (08.12.1997) |
| | Загубите на "Агрополихим" АД от износ на 47 хил. тона селитра за месеците февруари и март са минимум 1,175 млн. щ. долара, съобщиха акционери в дружеството. На международните пазари продукцията се продава за 78 щ. долара на тон, а на местния пазар 190 хил. лв. Чистата загуба от износа възлиза на 20-25 щ. долара на тон. Дълговете към доставчици на дружеството възлизат на 25 млн. щ. долара. Източник: Пари (09.03.1998) |
| | 229 млн. лв. дължи приватизираният девненски захарен завод "Бейпър Шугър" на пристанище Варна. 173 млн. лв. е дългът на "Агрополихим" АД, близо 148 млн. лв. трябва да плати на пристанището "Солвей -Соди". Общият дълг на клиентите на варненското пристанище е 1,5 млрд. лв. Източник: Пари (10.03.1998) |
| | Общият товарооборот на Пристанище "Варна-запад" за 1997 г. възлиза на 4 561 000 т, което е с 12 на сто повече от 1996 г. и с 220 на сто повече в сравнение с кризисната 1993 г. Обработените през миналата година насипни товари са били 4 040 000 т, генералните - 363 000 т, а контейнеризираните - 158 960 т. По транзитното направление Варна - Русе за Сърбия са превозени 150 000 т фосфорит. За цялата минала година на пристанището са обработени 889 кораба. Основните товародатели на Пристанище "Варна-запад" за 1997 г. са: Най-голям сред тях безспорно е "Марвекс" с 962 000 т клинкер, 96 000 т насипен цимент и 87 000 т опакован цимент. На второ място сред заводите е "Агрополихим" с 500 000 т фосфорит, 212 780 т апатит 164 775 т стабилизирана амониева селитра, 211 000 т троен суперфосфат, 78 000 т сярна киселина и 20 000 т течен тор. "Солвей-Соди" е трети по ранг товародател с 356 000 т насипна сода, 74 000 т сода, опакована в торби, 124 930 т опакована в бигбегси и 40 000 т в пакети и палети. ТЕЦ "Девня" е внесъл 509 000 т въглища, а "Химко" - Враца, е изнесъл 451 000 т карбамид.
Основният клиент на пристанището - "Марвекс", изпълнява програма за преструктуриране на производството си с цел намаляване на неговата енергоемкост. Това означава, че до месец ноември т.г. няма да се изнася клинкер, което ще намали обема на товарите с около 600 000 т. От завода ще бъде изнесено аналогично количество насипен и пакетиран цимент, но то няма да компенсира липсата на обеми от клинкера. Износът на "Полимери" АД регистрира 25 на сто спад в сравнение със същия период на други години. От фирмата обясняват това явление с кризата на азиатските валутни пазари и трудностите на държавите от този регион - големи вносители на продукцията й.
И през тази година се очаква ТЕЦ "Девня" да внесе достатъчни количества въглища за своите нужди в обеми, аналогични на тези от миналата година.
Пристанище "Варна-запад" планира съвместно с южнокорейската фирма "Деу" да увеличи товаропотокът от автомобили от 3 до 5 пъти.
На контейнерния терминал на Пристанище "Варна-запад" през миналата година са обработени 13 200, контейнера или 20 000 TEU товари. Постигнатият оборот е двойно по-голям от този през 1996 г. и представлява всъщност прогнозната статистика за развитие на терминала за 2000 г. Неговото бъдеще е свързано с мултимодалните превози, каквито безспорно ще се развиват и в България. Във връзка с проекта за строителството на мултимодален терминал на "SeaLand" в София пристанище "Варна-запад" бе посетено от американски транспортни специалисти, които са отмели добрата му кейова осигуреност - възможностите за обработка на контейнери с два специализирани крана по 35 т, потенциала на клетките за хладилни контейнери, където могат да се съхраняват 1600 т замразено месо. Не на последно място е и гарантираната сигурност на терминала, която привлича клиенти като "SeaLand", "Maersk", "Evergreen", "Cosco" и др. Източник: Морски вестник (10.03.1998) |
| | 1,69 млрд. лв. е загубата на "Агрополихим" АД за 1997 г., съобщи изп. директор Иван Дяков. Големият размер на загубата не е от производствена дейност, а от лихви по дългове към доставчици. Източник: 24 часа (16.03.1998) |
| | Управителният съвет на "Полимери" - АД, гр. Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 20.IV.1998 г. в 11 ч. в Девня, сградата на "Дом на химика" - Агрополихим, Девня, при следния дневен ред: 1. доклад на УС за дейността на дружеството през 1997 г.; проект за решение - общото събрание приема доклада на управителния съвет за дейността на дружеството за 1997 г.; 2. приемане на годишния счетоводен баланс и отчета за приходите и разходите на дружеството за 1997 г. и доклада на експерт-счетоводителя; проект за решение - общото събрание приема годишния счетоводен баланс и отчета за приходите и разходите за 1997 г. и приема одиторския доклад на експерт-счетоводителя; 3. освобождаване на членовете на НС и УС от отговорност за дейността им за 1997 г.; проект за решение - общото събрание освобождава от отговорност членовете на НС и УС; 4. промени в устава на дружеството; проект за решение - общото събрание приема направените промени в устава; 5. избор на експерт-счетоводител за 1998 г.; проект за решение - общото събрание избира предложения дипломиран експерт-счетоводител; 6. вземане на решение за разпределяне на печалбата и размера на дивидента за 1997 г.; проект за решение - общото събрание взема решение за разпределяне на печалбата и размера на дивидента за 1997 г. Поканват се акционерите или упълномощени в съответствие с устава на дружеството представители да присъстват на събранието. Регистрацията на акционерите и техните пълномощници започва в 8 ч. в "Дом на химика" - Агрополихим, Девня, и приключва в 10 ч. и 30 мин. При липса на кворум на основание чл. 277 ТЗ събранието ще се състои същия ден в 12 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите за събранието и проекторешенията по дневния ред са на разположение на акционерите в седалището на дружеството, отдел "Приватизация", всеки работен ден от 8 до 15 ч Източник: Държавен вестник (20.03.1998) |
| | Забавянето на приватизацията на "Химко" АД - Враца се дължи на уточнения по конкретни клаузи, заяви директорът на Агенцията за приватизацията Захари Желязков. Потенциалният купувач Стелър глобъл корпорейшън е представил декларации за произхода на средствата си, но има проблеми с формулировката на договора. Такъв е случаят и с "Агрополихим" АД - Девня. Източник: Пари (03.04.1998) |
| | Националният статистически институт на основание § 1, ал. 3 от Правилника за реда и начина на изграждане, поддържане, актуализиране и използване на Единния държавен регистър на стопанските субекти "БУЛСТАТ" в Република България обявява за невалиднa следнaтa картa за идентификация: № 0463460 на "Агрополихим" - ЕАД Източник: Държавен вестник (12.05.1998) |
| | 1 млрд. лв. дължи пристанище "Варна" на различни фирми от началото на годината, каза директорът на пристанището Димитър Димитров. 70 на сто от поръчките по предварително заявените товари не се изпълняват. Сред фирмите поръчителки са "Девня цимент", "Солвей соди", "Химко", "Агрополихим" и други по-големи предприятия. Източник: Континент (28.05.1998) |
| | До средата на юни ще са готови информационните меморандуми за 26 фирми, които се приватизират чрез инвестиционни посредници. Сред тях са: "Кремиковци" АД, "Стомана" АД, "Промет" АД, "Агрополихим" АД и "Горубсо" АД, заяви представителят на програмата САРА у нас Георги Папломатас. Източник: Стандарт (28.05.1998) |
| | 50 млрд. лв. са задълженията на "Агрополихим" АД към края на месец март. От тях 26 млрд. лв. са към "Булгаргаз" АД. Причините за сегашното състояние според изпълнителният директор Иван Дяков са високите цени на газта и общата криза на отрасъла. Източник: Демокрация (05.06.1998) |
| | В края на юли вероятно ще бъде сключена сделката за продажба на 60% от капитала на "Агрополихим" АД - Девня, съобщи председателят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров. В момента се водят преговори с Носк Хидро. "Агрополихим" АД дължи 51 млрд. лв главно на доставчици на газ и на МДК за доставки на сярна киселина. Източник: Пари (26.06.1998) |
| | 34 милиона долара инвестиции ще вложи канадската фирма "Норкс Хидро" в модернизацията на девненския завод "Агрополихим" АД. Част от парите ще отидат и за подобряване на екологичната среда, съобщиха от Агенцията за приватизация. Преговорите за продажбата на завода ще бъдат приключени в съкратени срокове. Източник: Континент (09.07.1998) |
| | Има вероятност "Булгаргаз" ЕАД - София да стане собственик на торовите заводи, които имат големи борчове към фирмата и за които няма кандидат-купувачи, съобщи директорът на АП Захари Желязков. Близо 200 млрд. лв. дължат "Химко" АД - Враца, "Агрополихим" АД - Девня, "Агробиохим" АД - Стара Загора и "Неохим" АД - Димитровград за доставка на природен газ. Източник: Труд (13.07.1998) |
| | "Норск хидро”, избраният купувач на "Агрополихим", и Агенцията за приватизация се споразумяха през миналата седмица във възможно най-кратък срок да финализират сделката за продажбата на торовия завод срещу 1 долар. “Норск хидро” е поел ангажимента да инвестира 34 млн. долара за модернизация на завода. През тази седмица се очаква “Норск хидро” да започне преговори с кредиторите на предприятието и с "Булгаргаз" АД. Намерението на купувача е да сключи дългосрочно споразумение за снабдяване на "Агрополихим" с природен газ. Източник: Капитал (13.07.1998) |
| | Промишленото министерство отхвърли варианта торовите заводи да бъдат финансово оздравени чрез създаването на холдингова структура с "Булгаргаз" . Това заяви заместник-промишленият министър Стефан Ставрев. Идеята бе лансирана в края на миналата седмица от шефа на газовата компания Васил Филипов. В момента работна група на ведомството подготвя спешни мерки за финансовото оздравяване на четирите завода. Утре групата трябва да утвърди технико-икономическото задание, подготвено от "Химкомплект инженеринг" . То ще послужи като основа за разработването на стратегия за бъдещето на "Химко" - Враца, "Неохим" - Димитровград, "Агробиохим" - Стара Загора и "Агрополихим" - Девня. Общият размер на задълженията на четирите торови завода към "Булгаргаз" е 120 млрд. лв. Към 15 юли "Химко" дължи 59 млрд. лв., 37,8 млрд. лв. от тях са за доставеното гориво. До края на миналата година "Агробиохим" е задлъжнял с 40 млрд. лв., от които 30 млрд. лв. трябва да бъдат платени на "Булгаргаз" и Националната електрическа компания. "Агрополихим" има борчове за 47 млрд. лв., като 37 млрд. лв. от тях са към газовата компания. "Неохим" дължи 7 млрд. лв. на "Булгаргаз" и още 16 млрд. лв. на други доставчици. Холдинговата структура, която може да създадат "Булгаргаз" и торовите заводи, ще бъде абсолютно неефективна, смята врачанският депутат от СДС Красимир Каменов. Според него приватизацията им в комплект ще бъде много по-трудна отколкото намирането на стратегически инвеститор за всеки завод поотделно. КОМЕНТАР Няма край екзотиката в българската икономика. След като заводите за изкуствени торове стигнаха до фалит, шефът на "Булгаргаз" Васил Филипов изведнъж реши да ги вземе под крилото си и да ги оправи. Така той възроди спомена за някогашните ДСО-та и за техните гигантски и неефективни структури. От промишленото министерство правилно отрязаха ентусиазирания шеф на газовата компания. Неговото дружество дължи на хазната към 400 млрд. лв. и съвсем не е пример за блестящо управление. Лошото обаче е, че така и не се намери свестен инвеститор за умрелите заводи. Един Васил Филипов май но остана... Източник: Сега (14.07.1998) |
| | Държавата няма да прави холдинг за торовите заводи, съобщи зам. министъра на промишлеността Стефан Ставрев. Идеята за холдинг бе съобщена от изп. директор на "Булгаргаз" Васил Филипов. В холдинга освен "Булгаргаз" трябваше да бъдат включени: " Химко" АД, "Агробиохим" АД, "Агрополихим" АД, и "Неохим" АД. Източник: 24 часа (15.07.1998) |
| | 19 млрд. лв. са загубите на "Агрополихим" АД - Стара Загора за първите 6 месеца на годината. До края на юли работниците ще получат 75 на сто от заплатите си за април. Спасителна програма за химическите заводи обсъдиха на 15 юли директорите на торовите заводи "Агрополихим" АД - Стара Загора, "Агробиохим" АД - Девня, "Химко" АД - Враца и "Неохим" АД - Димитровград. Източник: Стандарт (16.07.1998) |
| | Медуведомствената работна група е приела проект за стабилизация на торовите заводи, съобщиха от КНСБ. Мерките са свързани с промяна на цената на природния газ за производителите на торове, както и изменение на договорите, които сключват с Булгаргаз АД. Източник: Демокрация (14.08.1998) |
| | Делът от капитала на "Агрополихим" АД - Девня, който се предлага за касова приватизация, да се увеличи от 60 на 85 на сто, реши МС. Причината е, че 25% от акциите на торовия завод са били предложени на първата вълна от масовата приватизация, но от тях са били придобити едва 15%. Източник: Труд (18.08.1998) |
| | За да се преустановят загубите в "Агробиохим" АД - Стара Загора, ще бъде ликвидирано производството на концентрирана азотна киселина, блочен полиметил метакрилат, както и звено "Пластмаси" в дружеството. решението бе взето от Консултативният съвет по химическа промишленост. В резултат на това преструктуриране ще бъдат съкратени 65 работника от завода. Временно ще бъдат спрени и три цеха. Ще бъдат спрени цеховете за производство на "Органичен синтез" и в заводите "Химик" и "Неохим". Броят на работните места там е 260. В "Химко" АД - Враца временно ще се прекрати карбамидното производство, в което са заети 430 души. В "Агрополихим" АД - Девня временно се спира производството на сртабилизирана амониева силитра. Производствата ще бъдат възстановени след стабилизиране на международните пазари. Източник: Демокрация (21.08.1998) |
| | Осем предприятия от група Б по закона за финансово оздравяване са приватизирани. Това са: "Агромашина" ЕАД, "Белопал" АД, "Берое" АД, "Вратица" АД, "Девня цимент" АД, "Мраз" АД, "Орфей" АД и "Трикон" ЕАД. В ликвидация и несъстоятелност остават: "Веслец-91" ЕАД, "ЕМТ" АД, "Интеркварц" ЕАД, "Мадара" АД, "Маджарово" ЕООД, "Родопи-Н" ЕООД. Остават в изолация: "Агрополихим" АД, "Агротехника" ЕАД, "Арсенал" ЕАД, АК "Балкан" ЕАД, "Балканкар рекорд" АД, "Бета" ЕАД, "Видахим" АД, ГОРУБСО ЕАД, ДЗУ АД, "Екоел" ЕАД, "Зебра" ЕАД, ЗММ АД, "Кварц" ЕАД, "Кремиковци" АД, "Лазур" ЕАД, "ЛеКоКо" ЕАД, "Меком" ЕАД, "Оптикоелектрон" ЕАД, "Пима" ЕАД, "Промет" ЕООД, "Родопа Шумен" ЕАД, "Русенска корабостроителница" ЕАД, "Струматекс" ЕАД, "Тежко машиностроене - Русе" АД, " Устрем" ЕООД, "Чавдар" ЕАД и "Ямболен" АД Източник: Капитал (31.08.1998) |
| | "Агрополихим" АД - Девня ще отчете 16 млрд. лв. печалба от основната си дейност през 1999 г., ако бъдат въведени по-ниски цени на газа за торовите заводи, съобщи заместник министърът на промишлеността Стефан Ставрев. На 6 октомври в Министерството на промишлеността представиха 4 варианта за развитието на торовите заводи "Агрополихим" АД - Девня, "Агробиохим" АД - Стара Загора, "Неохим" АД - Димитровград и "Химко" АД - Враца. Източник: Пари (07.10.1998) |
| | РЕШЕНИЕ № 705-П от 6 октомври 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 3, чл. 22 ЗППДОбП и чл. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции - собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции - собственост на държавата във връзка с Решение № 366 от 1996 г. (ДВ, бр. 88 от 1996 г.) и Решение № 418 от 18.VIII.1998 г. на Министерския съвет Агенцията за приватизация реши: 1. Изменя Решение № 366 от 25.IX.1996 г., като в т. 1 числото "60" се заменя с "85". 2. Датата на обнародване на това решение в "Държавен вестник" да се счита за начална дата на продажба на акции до 17 на сто от капитала на "Агрополихим" - АД, гр. Девня, при облекчени условия на лицата по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП. 3. Заявленията за придобиване на акции при облекчени условия се подават в дружеството в тримесечен срок от началната дата на продажбата. За изпълнителен директор: Д. Спасова Източник: Държавен вестник (14.10.1998) |
| | Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 9.XII.1998 г. в 13 ч. в културния дом на територията на дружеството в Девня при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на дружеството през 1997 г.; проект за решение - ОС приема отчета за дейността на дружеството; 2. доклад на експерт-счетоводителите за 1997 г.; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителите; 3. приемане на счетоводния отчет и баланс за 1997 г.; проект за решение - ОС приема годишния счетоводен отчет за 1997 г.; 4. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за 1997 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността на дружеството през 1997 г.; 5. приемане на решението за финансовото оздравяване на дружеството във връзка с ПМС № 100 от 1998 г.; проект за решение - ОС приема решението за финансово оздравяване на дружеството; 6. избор на дипломирани експерт-счетоводители за 1998 г.; проект за решение - ОС избира експерт-счетоводители за 1998 г.; 7. разни. Регистрацията на акционерите ще се проведе от 8 до 12 ч. във фоайето на културния дом. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 15 ч., на същото място и при същия дневен ред. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в културния дом на "Агрополихим" - АД, Девня, отдел "Приватизация", всеки работен ден от 8 до 16 ч. Източник: Държавен вестник (21.10.1998) |
| | Норвежкият концерн "Норск хидро" чрез дъщерната си фирма "Хидро Централна Европа" - Ротердам купи 60% от капитала на "Агрополихим" АД, срещу задълженията му, които към момента надхвърлят 70 млрд. лв. Купувачът поема ангажимента да инвестира в завода 34 млн. щ. долара до 5 години, съобщи изп. директор на АП Захари Желязков. Договорът ще влезе в сила с подписването му, но продажбата ще се финализира до 3 месеца. Според изп. директор на завода Иван Дяков плановете на новия собственик предвиждали персонала да бъде намален от 2100 на 1650 души. "Норск хидро" ще преориентира експортната политика към износ в съседните страни чрез дистрибуторската си верига в Румъния и Гърция. Източник: Пари (06.11.1998) |
| | До края на следващата година "Петреко" ще започне разработката на газовото находище край нос Галата, това съобщи управяляващия директор на компанията Дейвид Арчър. Дебитът от 1,5 млрд. куб. метра ще позволи захранването на заводите "Девня цимент" и "Агрополихим" за срок от пет години. Източник: Демокрация (20.11.1998) |
| | От следващата година четири торови завода ще погасяват задълженията си към "Булгаргаз" за срок от три години без гратисен период, при 43 на сто лихва. Изплащането ще е при цена на природния газ от 135 хиляди 738 лева, което е с 5 процента по-малко от сегашната цена. Това бе един от вариантите за уреждане на дълговете на "Химко" АД, "Агробиохим"АД, "Неохим"АД и "Агрополихим"АД. Вторият вариант предвижда 100-процентно отписване на лихвите и 50 процентно на главницата при разсрочване на дълговете за същия период. При първия вариант, по който дружествата вече са подписали договор с "Булгаргаз" АД, следващата година "Агробиохим" АД ще има брутна загуба от 9.6 милиарда лева, а през 2000-та година ще е на печалба от 1.7 милиарда лева. "Агрополихим" АД през 1999 година излиза на печалба от 1.96 милиарда лева, а през 2000-та година - 8.2 милиарда лева. "Неохим" има загуба през следващата година от 3.4 милиарда лева, а 2000 година ще е на печалба от 2.8 милиарда лева. На "Химко" АД загубите за 1999 година са 19.6 милиарда лева, а през 2000-та година - 7.5 милиарда лева. "Агробиохим" АД дължи на "Булгаргаз"АД 30 024 248 хиляди лева, а "Агрополихим" - 42 374 065 хиляди лева, "Неохим" - 18 205 656 хиляди лева, "Химко" АД - 44 932 506 хиляди лева. Данните са изчислени по първия вариант на разсрочване на задълженията на дружествата. По втория вариант дружествата ще имат дългове - за "Агробиохим" АД - 11 203 985 хиляди лева, за "Агрополихим" АД - 14 579 243 хиляди лева, за "Неохим" АД - 7 801 221 хиляди лева и за "Химко" АД - 1 858 964 хиляди лева. Консултативният съвет предложи да се намали митническата такса на природния газ за производителите на минерални торове. Според шефовете на дружествата и при двата варианта предприятията ще бъдат затруднени в плащането на задълженията към "Булгаргаз." Източник: БТА (27.11.1998) |
| | Министерският съвет одобри договор за продажба на 60 на сто от акциите на "Агрополихим" АД - Девня. Проектодоговорът за продажбата е одобрен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация /АП/. Държавата се ангажира да посредничи между купувача на "Агрополихим" - "Норск хидро" и "Юнион Миниер" за бъдещото изкупуване на сярната киселина и производството на фосфорни киселина, каза изпълнителният директор на АП Захари Желязков. Двете фирми най-вероятно ще станат учредители на ново дружество за производство на фосфорни торове, което по настояване на купувача "Норск хидро" ще бъде отделено от "Агрополихим" АД. Предстои да се уточни какъв капитал и срок на съществуване ще има дружеството. "Юнион Миниер" е основен доставчик на сярна киселина за "Агрополихим" и споразумението между "Юнион Миниер" и "Норск хидро" ще уреди дълговете на дружеството към доставчика. Избраният купувач - "Норск хидро" АСА е дъщерно дружество на "Хидро Централна Европа" ООД, Норвегия - един от световните лидери в производството и продажбата на изкуствени торове. Подготовката и сключването на приватизационната сделка ще позволи да бъде избегната процедурата по ликвидация на "Агрополихим", която би трябвало да започне след края на 1998 г., тъй като дружеството не изпълнява оздравителната си програма. Източник: БТА (04.12.1998) |
| | Синдикатите в "Агрополихим" АД са изпратили писма до премиера Иван Костов, вицепримиера Александър Божков, Муравей Радев и до директора на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров, в които настояват процедурата за приватизация на химическия завод да бъде ускорена. Според тях е възможно да не се стигне до сделка с потенциалния купувач - норвежката фирма "Норск хидро". Източник: Сега (28.01.1999) |
| | АП кани купувача на "Агрополихим" АД - Девня - норвежката фирма "Норск хидро" да подпише договора за продажба. Въпреки одобрението на сделката за 1 щ. долар причината да няма все още договор е липсата на споразумение между "Норск хидро" и "Булгаргаз" АД за изплащане на дълговете. Източник: Пари (29.01.1999) |
| | Работниците на "Агрополихим" АД готвят протестен митинг в София на 26 март, това съобщиха от синдикатите във фирмата. Протестите ще бъдат срещу забавянето на приватизацията на завода. Източник: Стандарт (16.03.1999) |
| | "Видеотон" е потвърдил предложението си за "ДЗУ" АД - Стара Загора, съобщиха от АП. Подадени са оферти и за "Лекоко" ЕООД - Радомир. До края на месеца е възможна сделка за "Мадара" АД - Шумен, коментираха от АП. Изчаква се отговорът на "Норск Хидро" за "Агрополихим" АД - Девня. Източник: Пари (07.04.1999) |
| | Подаването на природен газ към "Агрополихим" АД е намалено до минимум, съобщиха от дружеството. Причина за намалението са задължения към "Булгаргаз" АД в размер на 40 млрд. лв. Източник: Стандарт (09.04.1999) |
| | Заради войната в Югославия България ще губи средно месечно по над 70 млн. USD, съобщи търговският министър Валентин Василев. Досега загубите възлизат на 68 млрд. лв., но реалните загуби за страната ни са много по-големи, защото не са отчетени щетите на всички фирми и загубите от намалението на постъпления за държавния бюджет от неосъществени търговски сделки, мита, данъци. С над 7 млрд. лв. са се увеличили загубите в транспорта и възлизат на 24.32 млрд. лв. Още 1.4 млрд. лв. са натрупани към загубите на промишлеността за последните 7 дена и щетите в сектора са 39 млрд. лв. Най-потърпевши заводи продължават да са Химко-Враца и Агрополихим-Девня. Източник: Пари (28.04.1999) |
| | Приватизацията на Агрополихим АД не зависи от АП, заяви директорът на АП Захари Желязков. Според него би могло да се намери благоприятно решение за задълженията на Агрополихим АД към Булгаргаз АД. Булгаргаз АД е готов да преговаря с потенциалния купувач Норск Хидро. Източник: Пари (14.05.1999) |
| | Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 22.VI.1999 г. в 10 ч. в културния дом на дружеството, Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. доклад за дейността на дружеството за 1998 г.; проект за решение - ОС приема отчета на СД за дейността му през 1998 г.; 2. доклад на експерт-счетоводителя за заверения годишен баланс и счетоводен отчет за 1998 г.; 3. приемане на баланса и отчета на дружеството за 1998 г.; 4. избор на експерт-счетоводител за 1999 г.; проект за решение - ОС избира предложения експерт-счетоводител за одитор на дружеството през 1999 г.; 5. вземане на решение за прекратяване на дружеството и откриване на производство на ликвидация; 6. определяне срок за завършване на ликвидацията; 7. избор на ликвидатори; 8. определяне възнаграждението на ликвидаторите; 9. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите; проект за решение - ОС освобождава от отговорност СД за дейността им през 1998 г.; 10. разни. Регистрацията започва в 8 ч. и 30 мин. Материалите по дневния ред са на разположение в отдел "Приватизация" на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред. Източник: Държавен вестник (21.05.1999) |
| | Предложение за откриване на процедура по ликвидация на Агрополихим АД е включено в дневния ред на общото събрание на дружеството. Преговорите по приватизация на дружеството с кандидат купувача Норск хидро не дават резултат заради високата цена на газта. Източник: Демокрация (10.06.1999) |
| | Норкс хидро окончателно се е отказал от намеренията си да купи Агрополихим АД, заяви директорът на Юнион Миниер-България Филип Ромбаут. На 22 юни бордът на директорите ще вземе решение за ликвидация на завода, декларира той. Така сключеното през декември миналата година споразумение между белгийците и норвежкия концерн за разделяне на азотната и фосфорната част остава висящо. Юнион Миниер има интерес да закупи новосъздаденото през май дружество Фосфорни торове. Дълговете на дружеството към Юнион Миниер в размер на 7 млн. USD да бъдат трансформирани в капитал на Фосфорни торове, предлагат белгийците. Източник: Пари (17.06.1999) |
| | Заявленията на Директора на Юнион Миниер-България Филип Ромбаут, че приватизационната сделка с Норск Хидро е провалена, са абсолютно неверни, обяви изп. директор на Агрополихим АД Иван Дяков. Според него норвежкият концерн още не се е отказал от намеренията си да купи торовия завод. Норск Хидро са дали предложение за рамков договор с Булгаргаз ЕАД и изчакват становището на газовото дружество и на МП, уточни Дяков. Юнион Миниер водят кампания за ликвидация на завода, е становишето на СД на девненската фирма. Целта на белгийците била азотната част да бъде закрита, а с парите от продажбата на инсталациите за скрап да бъдат върнати дълговете на завода към Юнион Миниер в размер на 7 млн. USD. Източник: Пари (18.06.1999) |
| | Общото събрание на акционерите на Агрополихим АД взе решение да се пристъпи към ликвидация на дружеството. 240 души напуснаха залата, оставяйки представителят на Министерството на финансите Иван Еничаров да гласува самостоятелно. Само с държавния пакет от 85% бе одобрен и изборът на трима ликвидатори - Георги Стратиев, Мартин Мартинов и Петър Овчаров. Фондовете, които имат 10%, и индивидуалните акционери оспориха избора, защото не са били уведомени предварително за кандидатурите. Източник: Сега (23.06.1999) |
| | Изпълнението на Програмата за изолация показа, че се слага край на одържавяването на загубите на фирмите, заяви финансовият министър Муравей Радев по повод изтичането на Закона за финансово оздравяване за предприятия от група Б. От общо 41 дружества 29 са приватизирани, Арсенал-Казанлък ще бъде продаден до 30 юли. Девет предприятия остават в ликвидация , две в несъстоятелност, отчете финансовият министър. Общо в 11-те дружества работят над 14 000 души, вече са освободени 7000. Още 6000 ще бъдат освободени до края на годината. Муравей Радев заяви, че има сериозни интереси за фирмите в ликвидация Видахим, Чавдар-Ботевград, Агрополихим, Екоел, дружества от ГОРУБСО. От заделените 240 млрд. лв. за структурната реформа досега ефективно са използвани под 20 млрд. лв. Източник: Пари (01.07.1999) |
| | Монополът на Булгаргаз трябва да бъде премахнат към 2006 година. Това е част от приетата от правителството оздравителна програма на газовото дружество, съобщи финансовият министър Муравей Радев. Дотогава фирмата трябва да изчисти задълженията си и да изпълни програмата за преструктуриране. На тези предприятия, които продължат да не изплащат изразходваните количества природен газ, ще им бъдат спрени доставките. 22 предприятия дължат около 500 млрд. лв. в момента, петте най-големи длъжници са Кремиковци, Химко, Агрополихим, Агробиохим и Неохим. Източник: Пари (05.07.1999) |
| | В началото на септември Агенцията за приватизация очаква безусловни оферти от тримата потенциални купувачи на Нефтохим, съобщи изпълнителният директор на АП Захари Желязков. Нова приватизационна процедура ще открие агенцията за продажбата на Агрополихим, заяви още той. Източник: Стандарт (09.07.1999) |
| | РЕШЕНИЕ № 1155-П от 12 юли 1999 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 3, чл. 20, чл. 25, ал. 1, т. 4 и чл. 26, ал. 1 ЗППДОбП във връзка с Решение № 366 от 1996 г. за откриване процедура за приватизация на "Агрополихим" - АД, Девня (ДВ, бр. 88 от 1996 г.), изм. с Решение № 705-П от 1998 г. (ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Агенцията за приватизация реши: 1. Отменя Решение № 384-П от 30.XII.1996 г. (ДВ, бр. 7 от 1997 г.). 2. Продажбата на пакет от 1 724 080 акции, представляващи 63 % от капитала на "Агрополихим" - АД, в ликвидация, Девня (наричано по-нататък "дружеството"), да се извърши чрез преговори с потенциални купувачи. 3. Приоритетни условия на преговорите са: а) офертна цена - предложената от потенциалния купувач цена е безусловна и се оферира в левове; б) начин и срокове на плащане на цената: - цялата цена се заплаща чрез банков превод по сметката на Агенцията за приватизация, посочена в документацията за преговорите; - не по-малко от 50 % от цената се заплащат в деня на подписване на приватизационния договор; крайният срок за окончателното плащане на продажната цена е до 30 дни от подписване на приватизационния договор; в) предложение от купувача, съдържащо начин и срокове за обслужване или уреждане на задълженията на дружеството; г) запазване на основния предмет на дейност на дружеството за срок не по-малък от 5 години от датата на прехвърляне на собствеността на акциите - предмет на продажба; д) бизнеспрограма на потенциалния купувач за развитие на дружеството за период не по-малък от 5 години считано от датата на прехвърляне на собствеността на акциите - предмет на продажба; задължителен елемент от съдържанието на бизнеспрограмата е представяне на детайлизиран инвестиционен план и програма за трудовата заетост в дружеството през периода. 4. Общи условия: а) собствеността върху акциите се прехвърля в срок до 7 дни след окончателното заплащане на цената чрез вписване на сделката в Централния депозитар; б) забрана за прехвърляне на закупените по реда на тези преговори акции за срок 5 години след придобиването им, освен с разрешение за всеки конкретен случай от Агенцията за приватизация или друг оправомощен орган; в) запазване процентното участие в капитала на дружеството, придобито чрез приватизационна продажба за срок 5 години от датата на прехвърляне на собствеността върху акциите - предмет на продажбата; г) забрана за закриване на производството на фосфорна киселина и фосфорни торове в дружеството за период не по-малък от 5 години считано от датата на прехвърляне на собствеността върху акциите - предмет на продажба; д) представяне на декларация по § 9 ЗППДОбП, отговаряща на всички изисквания на Наредбата за сведенията, които съдържа декларацията по § 9 ЗППДОбП, и за реда и органите за контрол на декларациите; е) в случай, че за купувач бъде определено юридическо лице, което отговаря на условията на чл. 25, ал. 3 ЗППДОбП, се прилагат съответните разпоредби на ЗППДОбП; собствеността върху акциите се прехвърля след заверка на банковата сметка на АП със сумата на началната вноска; в случай, че този участник бъде избран за купувач и реши да се ползва от реда за плащане, определен в чл. 25, ал. 3, т. 1 - 3 вкл., той е длъжен съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗППДОбП да предложи начин за обезпечаване плащането на неизплатената част от цената. 5. Утвърждава документация за продажба чрез преговори с потенцилани купувачи на 63 % от капитала на "Агрополихим" - АД, в ликвидация, Девня. 6. Документацията се закупува в АП, стая 403, в срок до 15 календарни дни от обнародването на това решение в "Държавен вестник". Цената на документацията е 1 000 000 стари лева или 1000 нови лева и се заплаща предварително в касата на АП, стая 202. 7. Предложенията на участниците в преговорите се подават в отдел "Обща канцелария" на АП, стая 209, София, ул. Аксаков 29, в срок до 15 календарни дни от датата на обнародване на решението в "Държавен вестник". 8. Депозитът за участие в преговорите е 950 000 000 стари лева или 950 000 нови лева и се внася по ред, посочен в документацията за преговорите. 9. Оглед на дружеството може да се извърши всеки работен ден до края на срока за приемане на офертите за участие в преговорите след закупуване на документацията за провеждане на преговори с потенциални купувачи и представяне в дружеството на удостоверение за право на извършване на оглед, издадено от Агенцията за приватизация. Извършеният оглед се удостоверява от учасника в преговорите с подписване на декларация за извършен оглед. 10. Участникът, класиран на първо място, има право да придобие акциите, неизкупени от лицата по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП в законоустановения срок. Цената на една акция в този случай не може да бъде по-ниска от цената на една акция, посочена в приватизационния договор. 11. Участникът, класиран на първо място, има право да придобие акциите, останали след удовлетворяване на претенциите по чл. 18 и/или § 6, ал. 6 ЗППДОбП. Цената на една акция в този случай не може да бъде да бъде по-ниска от цената на една акция, посочена в приватизационния договор. Изпълнителен директор: З. Желязков Източник: Държавен вестник (13.07.1999) |
| | Директорът на холдинг Златен лев Валентин Карабашев е завел съдебно дело за оспорване на ликвидацията на Агрополихим АД - Девня. В иска на Златен лев, който държи 7.5% от акциите на торовия завод, е посочена като нарушение липсата на разрешение от АП за откриване на процедура по ликвидация. Източник: Пари (15.07.1999) |
| | На 28 юли изтича срокът за подаване на оферти за покупка на Агрополихим АД - Девня, съобщиха от АП. Интерес към торовия завод в Девня има купувачът на Химко АД - Враца - IBY Trans of NY. С още няколко дни е удължен срокът за оферти за Неохим АД - Димитровград. Източник: Стандарт (28.07.1999) |
| | Георги Стратиев Георгиев, Мартин Георгиев Мартинов и Петър Любомиров Овчаров - ликвидатори на "Агрополихим" - АД, Девня, в ликвидация по ф.д. № 4183/93 на Варненския окръжен съд, на основание чл. 267 ТЗ канят кредиторите на дружеството да предявят вземанията си в шестмесечен срок от обнародването. Източник: Държавен вестник (13.08.1999) |
| | Консорциум Юнион Миниер Пирдоп Мед и американската Харланд инвестмънт са избрани от АП за потенциални купувачи на Агрополихим АД - Девня, съобщиха от агенцията. За раздържавяване са предназначени 63% от акциите на фирмата. Източник: Демокрация (16.08.1999) |
| | Всички 1868 работници от Агрополихим АД ще бъдат съкратени на 15 септември, стана ясно след среща между ликвидаторите, синдикалното обединение в завода и представители на кандидат-купувача на 63% от завода - ACID & Fertilizers. Със съдействието на синдикатите консорциумът вече разполага с параф от промишленото министерство за предварителни проучвания на финансовото състояние и може да води преговори с кредиторите на завода, бе обявено след срещата. Потенциалните купувачи обаче не можаха да уточнят броя на щатния персонал, който биха наели, ако влязат във владение. Това ще стане ясно към 10 септември. Източник: Пари (30.08.1999) |
| | Петима работници от Агрополихим АД - Девня започнаха ефективна гладна стачка с искане да им бъдат изплатени заплатите и масовите уволнения, които се предвиждат в дружеството. Източник: Демокрация (01.09.1999) |
| | Ликвидаторите на "Агрополихм" АД успяха да се договорят за разсрочено плащане на дълговете на фирмата с големите кредитори, това съобщи единият от ликвидаторите Мартин Мартинов. От пети юли до сега дружеството дължи над 3 млрд. стари лв. на доставчици. Най големият кредитор е "Булгаргаз" ЕАД с него е подписано споразумение за гратисен период до 1 октомври, над 120 млн. лв. е задължението към порт Варна, дългът към ТЕЦ - Девня е в размер на 1,1 млн. лв. Източник: Демокрация (02.09.1999) |
| | Представителите на кандидат-купувача Асид енд Фъртилайзер заявиха, че са впечатлени от доброто състоянието на основното производство на Агрополихим АД и в частност цеха за производство на азотни торове и амонячната линия. Асид енд Фъртилайзер трябва да направят собствена оценка на завода. Ако до 13 септември обаче не бъде подписан приватизационният договор, ликвидаторите могат да обявят Агрополихим АД в несъстоятелност и да се премине към нарязване на част от производствените му линии на скрап. Източник: Пари (07.09.1999) |
| | На извънредно заседание Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри продажбата на 63% от Агрополихим-Девня на консорциума АСИД & Фъртилайзърс, в който влизат Юнион Миниер Пирдоп Мед АД и Хардланд Инвестмънт ООД, САЩ. Цената на сделката ще падне от 1 USD, както бе договорена с предишния потенциален купувач Хидро Централна Европа /дъщерната фирма на Норск Хидро/, на 1 нов лев. Новите собственици според проектодоговора се задължават до 14 април 2000 г. да сключат споразумение с кредиторите на Агрополихим за обслужване на натрупаните към 31 юни т.г. 92 959 680 нови лева дългове. Най-големи са задълженията към Булгаргаз, Юнион Миниер, ТЕЦ Девня, КЦМ, ОЦК, Каримекс-Бейрут. С продажбата АСИД & Фъртилайзърс ще бъде задължен до 5 години да инвестира в Агрополихим 15 млн. USD. Сделката предвижда още средносписъчната численост на персонала да се намали от 600 души през 2000 г. на 450 души през 2004 г. Източник: Стандарт (14.09.1999) |
| | Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 2.VII.1999 г. по ф.д. № 4183/93 вписа прекратяването на "Агрополихим" - АД, и го обявява в ликвидация, с ликвидатори Георги Стратиев Георгиев, Мартин Георгиев Мартинов и Петър Любомиров Овчаров и със срок, в който трябва да завърши ликвидацията, 30.VI.2000 г. Източник: Държавен вестник (14.09.1999) |
| | Правителството одобри договора за приватизация на 63% от акциите на Агрополихим-Девня на консорциум АСИД &ФЪРТИЛАЙЗЪРС, в който влизат белгийската Юнион Миниер Пирдоп Мед, регистрирана у нас, и Хардланд Инвестмънт-САЩ. Процедурата за приватизация на девненския завод бе открита на 25 септември 1996 г., на 22 юни дружеството бе обявено в ликвидация и се откри поредната процедура за приватизация. Надзорът на АП одобри сделката с консорциума при цена 1 лв., уреждане на задължения от 92 959 680 нови лева и инвестиции от 15 млн. USD за 5 г. Източник: Стандарт (17.09.1999) |
| | Васил Александров от "Хардланд инвестмънт" ще стане изпълнителен директор на "Агрополихим" на мястото на Иван Дяков. Това се разбра при подписването на сделката за продажба на девненския торов завод на 6 октомври. Новият собственик на 63% от "Агрополихим" е консорциумът "Асид енд Фъртилайзърс". В него влизат белгийската "Юнион Миниер" и щатската "Хардланд инвестмънт". Цената е 1 лв. Купувачът обаче се задължава до 14 април 2000 г. да сключи споразумение с кредиторите за изплащане на борчовете на комбината към края на юни 1999 г. Сумата е около 92 млрд. стари лв. Собствениците се ангажират и с $15 млн. инвестиции за 5 години. Източник: Стандарт (07.10.1999) |
| | Купувачи на две обособени части от Агробиохим-Стара Загора е определила Агенцията за приватизация в края на миналата седмица. В срок от един месец трябва да се сключи договорът с Фолбек-България АД, София, за продажба на производство Капролактам, съобщи АП. За купувач на производство Технически въглероден двуокис, газообразен кислород и азот е избрана старозагорската фирма Сгъстени и втечнени газове АД. АП продава общо девет обособени части от Агрополихим и това са първите избрани купувачи, с които ще се водят преговори. Източник: Стандарт (12.10.1999) |
| | 30 млн. USD Международната финансова корпорация /от структурата на СБ/ ще финансира Девня Цимент, стана ясно след срещата на директора на МФК Харолд Роузен със зам.-директора на АП Стоян Тодоров и Младен Георгиев от Съвета за структурна реформа. Още 4 проекта са обсъдени на срещата - частично финансиране в Нефтохим, като МФК ще осигури част от необходимите 380 млн. USD, за Агрополихим, за Подем - Габрово - 17 млн. USD, и Флорина - 15 млн. USD. Интерес от МФК има към малките и средните предприятия. Източник: Сега (21.10.1999) |
| | 47 млн. лв. ще получи от бюджета Агрополихим АД за да погаси задълженията си към Булгаргаз ЕАД. В договора за приватизация на дружеството е записано, че прехвърлянето на собственоста на акциите ще стане след като се изясни начинът на уреждане на дълга към Булгаргаз ЕАД. Източник: Демокрация (22.10.1999) |
| | Консорциумът Асид енд Фъртилайзерс, закупил неотдавна Агрополихим, е подал в АП оферта за покупката на основното производство на Агробиохим срещу вземанията на Юнион Миниер от старозагорския торов завод, възлизащи на около 8 млн. USD. АП още няма становище дали подобна сделка е юридически основателна. Източник: Пари (05.11.1999) |
| | Съветът на директорите на "Ойлтанкинг България" - АД, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 7.XII.1999 г. в 9 ч. в София, ул. Персенк 73, ет. 8, ап. 26, при следния дневен ред и проект за решения: 1. избор на дипломиран експерт-счетоводител за 1999 г.; проект за решение - избира предложения от съвета на директорите дипломиран експерт-счетоводител; 2. увеличаване на капитала на дружеството; проект за решение - увеличава капитала на дружеството в съответствие с предложението на съвета на директорите и отразява промяната в устава на дружеството; 3. промяна на седалището и адреса на управлението на дружеството; проект за решение - премества седалището и адреса на управление в гр. Девня, Индустриална зона, административна сграда на "Агрополихим" - АД, и отразява промяната в устава на дружеството; 4. промени в устава на дружеството; проект за решение - изменя устава в съответствие с настъпилите промени; 5. разни; проект за решение - не са направени предложения. Всички акционери с право на глас се поканват да участват в общото събрание чрез упълномощените си представители. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред. Източник: Държавен вестник (05.11.1999) |
| | Георги Стратиев Георгиев, Мартин Георгиев Мартинов и Петър Любомиров Овчаров - ликвидатори на "Агрополихим" - АД, Девня, в ликвидация, на основание чл. 223 ТЗ по искане на основния акционер, притежаващ повече от 50 % от акциите на дружеството, свикват извънредно общо събрание на акционерите на 13.XII.1999 г. в 10 ч. в културния дом на дружеството, Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. одобряване на доклад на ликвидаторите за дейността им от 2.VII.1999 г.; проект за решение - ОС одобрява доклада на ликвидаторите за дейността им от 2.VII.1999 г.; 2. освобождаване на ликвидаторите от отговорност за дейността им от 2.VII.1999 г.; проект за решение - ОС освобождава ликвидаторите от отговорност за дейността им; 3. вземане на решение за продължаване дейността на дружеството и прекратяване на производството по ликвидация на основание чл. 274 ТЗ; проект за решение - ОС взема решение за продължаване на дейността на дружеството и прекратяване на производството по ликвидация на основание чл. 274 ТЗ; 4. избор на съвет на директорите; проект за решение - ОС избира предложените членове на съвета на директорите; 5. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС извършва изменения и допълнение в устава на дружеството съобразно направените предложения; 6. вземане на решение за увеличаване на капитала на дружеството чрез парични и непарични вноски; проект за решение - ОС приема предложеното решение за увеличаване на капитала на дружеството; 7. избор на експерт-счетоводител за 1999 г.; проект за решение - ОС избира предложения експерт-счетоводител за 1999 г.; 8. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 8 ч. и 30 мин. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица-пълномощници, като за целта участниците представят паспорти, депозитарни разписки, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно действащото законодателство. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 11 ч. Писмените материали и проектите за решение за общото събрание ще бъдат на разположение на акционерите в управлението на дружеството, отдел "Приватизация", след 13.XI.1999 г. всеки работен ден от 8 ч. и 30 мин. до 15 ч. и 30 мин. Източник: Държавен вестник (09.11.1999) |
| | Георги Стратиев Георгиев, Мартин Георгиев Мартинов и Петър Любомиров Овчаров - ликвидатори на "Агрополихим" - АД (в ликвидация), Девня, на основание чл. 223 ТЗ по искане на основния акционер, притежаващ повече от 50 % от акциите на дружеството, свикват извънредно общо събрание на акционерите на 13.XII.1999 г. в 10 ч. в културния дом на дружеството в Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. одобряване на доклад на ликвидаторите за дейността им от 2.VII.1999 г.; проект за решение - ОС одобрява доклада на ликвидаторите за дейността им от 2.VII.1999 г.; 2. освобождаване на ликвидаторите от отговорност за дейността им от 2.VII.1999 г.; проект за решение - ОС освобождава ликвидаторите от отговорност за дейността им; 3. вземане на решение за продължаване дейността на дружеството и прекратяване на производството по ликвидация на основание чл. 274 ТЗ; проект за решение - ОС взема решение за продължаване на дейността на дружеството и прекратяване на производството по ликвидация на основание чл. 274 ТЗ; 4. избор на съвет на директорите; проект за решение - ОС избира предложените членове на съвета на директорите; 5. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС извършва изменения и допълнение в устава на дружеството съобразно направените предложения; 6. вземане на решение за увеличаване на капитала на дружеството чрез парични и непарични вноски; проект за решение - ОС приема предложеното решение за увеличаване на капитала на дружеството; 7. избор на експерт-счетоводител за 1999 г.; проект за решение - ОС избира предложения експерт-счетоводител за 1999 г.; 8. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 8 ч. и 30 мин. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията да се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица - пълномощници, като за целта участниците са длъжни да представят паспорти, депозитарни разписки, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно законодателството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 11 ч. Писмените материали и проектите за решения за общото събрание ще бъдат на разположение на акционерите в управлението на дружеството (отдел "Приватизация") след 13.XI.1999 г. всеки работен ден от 8 ч. и 30 мин. до 15 ч. и 30 мин. Източник: Държавен вестник (12.11.1999) |
| | Агенцията за приватизация на основание § 11 ЗППДОбП обявява сключените сделки през октомври 1999 г.:
I. Основни продажби: - "Нефтохим" - АД, Бургас - 58 % от капитала продадени на "Лукойл петрол" - АД, София, за 101 000 000 щ. д.; купувачът се задължава да осигури обслужването на всички изискуеми задължения на дружеството към неговите кредитори, съществуващи към момента на подписване на договора; държавата запазва "златна акция" в капитала на "Нефтохим" - АД, Бургас; за 5 г.: да не извършва или да не допуска да бъде извършена промяна на основния предмет на дейност на дружеството, като това по никакъв начин не отменя правата по държавната акция с особени права; да не прехвърля продаваните акции, както и правата и задълженията, произтичащи от договора, от датата на придобиване на правото на собственост върху тези акции на трето лице без предварителното писмено съгласие на продавача или друг упълномощен държавен орган съгласно българското законодателство; купувачът се задължава да направи 408 300 000 щ. д. инвестиции за периода от 2000 до 2005 г.; за 3 г. - да запази минимум 8000 работни места; -
"Агрополихим" - АД (в ликвидация), Девня - 63 % продадени на "АСИД & Фъртилайзърс" - ООД, САЩ, за 1 лев; купувачът се задължава в срок до 14.IV.2000 г. да сключи споразумение с кредиторите за обслужване на задълженията на дружеството, съществуващи към 31.VI.1999 г.; за 5 г.: инвестиции в размер най-малко 15 млн. щ. д.; работните места в заводите за азотни и фосфорни торове в условията на пълното им натоварване ще варират между 600 и 450 души; предполагаемият средногодишен брой на персонала, зает в извършването на обслужващите и съпътстващи дейности, е между 400 и 1000 души;
- "Бутед" - ЕООД, Бургас - 73 % от капитала продадени на "РМД - Бутед 99" - АД, и "Книбекс" - ООД, за 1 287 000 лв., платими: "РМД - Бутед 99" - АД, ще заплати 1 022 840 лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации и/или други разрешени от закона платежни средства; "Книбекс" - ООД, ще заплати 264 160 лв., платими: 30 % в брой в деня на подписването на договора; 20 % в брой до 20 дни от подписването на договора; 50 % в държавни дългосрочни облигации и/или други разрешени от закона платежни средства до 30 дни от подписването на договора; за 3 г. - да запази предмета на дейност на дружеството; да направи инвестиции в размер 480 000 лв.; да увеличи работните места от 37 на 47;
- "Колора" - АД, с. Световрачане - 37,7 % от капитала продадени на "Колора 2000" - АД, за 1 270 000 лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации и/или други разрешени от закона платежни средства; непосредствено след прехвърлянето на тези акции по настоящия договор купувачът учредява търговски залог върху тези акции; за 3 години - да запази предмета на дейност на дружеството; да направи инвестиции за 307 000 лв.;
- "Мануела" - АД, Хасково - 25 % от капитала продадени на "Мануела - 98" - АД, за 80 000 лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 30 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 70 % - чрез държавни дългосрочни облигации, инвестиционни бонове, компесаторни записи и/или други разрешени от закона платежни средства; едновременно с прехвърлянето на собствеността върху акциите купувачът учредява в полза на продавача особен залог върху тези акции;
- "Терснаб - Сливен" - ЕООД, Сливен - 80 % от капитала продадени на "Терснаб - 99" - АД, за 530 000 нови лева, платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 90 % за срок 9 години на 8 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; не по-малко от 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, останалата част - чрез държавни дългосрочни облигации и/или всички други законни платежни средства за участие в приватизацията, включително инвестиционни бонове; за 3 години - да запази предмета на дейност на дружеството; да увеличи средносписъчната численост на персонала от 27 на 30 души; да направи инвестиции за 50 000 лв.;
- "Хемусхотелс" - ЕАД, София - 72 % от капитала продадени на "Хотел Хемус" - АД, за 5 650 000 лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации и/или други разрешени от закона платежни средства; непосредствено след прехвърляне правото на собственост върху продаваните акции се учредява залог върху тези акции; за 3 години - да запази предмета на дейност на дружеството; да направи инвестиции общо в размер 3 520 000 лв.; да увеличи средносписъчната численост на персонала от 75 на 105 души;
- "Динас" - АД, Сливен - 73,97 % от капитала продадени на "Динас 98" - АД, за 660 000 лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации и/или други разрешени от закона платежни средства; в деня на подписване на договора купувачът учредява особен залог върху безналичните акции; за 3 години - да запази предмета на дейност на дружеството; да направи инвестиции за 275 400 лв.; да поддържа средносписъчна численост на персонала 36 души;
- "Силома" - АД, Силистра - 25,4 % от капитала продадени на "Индустриален капитал холдинг" - АД, София, за 654 321 лв., платими: 30 % в брой в деня на подписване на договора; 20 % в брой до 30 дни от влизането на договора в сила; 50 % от цената чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния дълг на Република България, и/или други разрешени от закона платежни средства до 30 дни от влизането на договора в сила.
II. Сделки по чл. 33: - производство "Капролактам" - Стара Загора, О.Ч. от "Агробиохим" - АД, Стара Загора, продадено на "Фолбек - България" - АД, София, за 870 000 лв., платими 100 % от цената в брой в деня на подписване на договора; за 3 години: да запази предмета на дейност на обособената част; да извърши инвестиции в размер 5 000 000 лв.; да осигури 481 работни места.
III. Сделки по чл. 35: - хотел "Роза", О.Ч. от "Св. св. Константин и Елена" - АД, продаден на "Мертур" - ООД, Варна, представлявано от Снежана Манчева, за 128 600 лв. (отстъпка 13 817,87 лв.), платими: първоначална вноска 10 %, останалите за 5 г.
IV. Сделки за продажба на преференциални и остатъчни дялове: - "Кораборемонтен завод" - АД, Бургас - 7 % продадени на "Приват инженеринг" - ЕООД, за 275 472 лв., платими: 30 % в брой в деня на подписване на договора; 70 % от цената в срок 30 дни от подписването на договора чрез държавни дългосрочни облигации, инвестиционни бонове, компенсаторни записи и/или други разрешени от закона платежни средства;
- "Подем" - АД, Габрово - 10,6 % продадени на "Подем - 21" - АД, за 770 070 лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации, инвестиционни бонове, компенсаторни записи и/или други разрешени от закона платежни средства;
- "Родопа - Шумен" - ЕАД - 0,438 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 10 579,78 лв. Източник: Държавен вестник (23.11.1999) |
| | Агенцията за приватизация на основание § 11 ЗППДОбП обявява сключените сделки през октомври 1999 г.:
I. Основни продажби:
"Агрополихим" - АД (в ликвидация), Девня - 63 % продадени на "АСИД & Фъртилайзърс" - ООД, САЩ, за 1 лев; купувачът се задължава в срок до 14.IV.2000 г. да сключи споразумение с кредиторите за обслужване на задълженията на дружеството, съществуващи към 31.VI.1999 г.; за 5 г.: инвестиции в размер най-малко 15 млн. щ. д.; работните места в заводите за азотни и фосфорни торове в условията на пълното им натоварване ще варират между 600 и 450 души; предполагаемият средногодишен брой на персонала, зает в извършването на обслужващите и съпътстващи дейности, е между 400 и 1000 души; Източник: Държавен вестник (23.11.1999) |
| | Плевенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 2.XI.1999 г. по ф.д. № 511/97 вписа промени за "ЕА" - АД, Плевен: заличава изпълнителния директор и представляващ Васил Искров Александров; вписа за представител на дружеството "Фама Холдинг" - АД, Плевен, представлявано от изпълнителния директор Цветко Ангелов Алексиев, като функцията на представляващ "Фама Холдинг" в "ЕА" - АД, Плевен, ще се изпълнява от Петьо Христов Пенков. Източник: Държавен вестник (07.12.1999) |
| | Старозагорският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 3368 от 1.XI.1999 г. по ф.д. № 2216/99 вписа в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност "Асид енд фъртилайзърс България" - ЕООД, със седалище и адрес на управление Стара Загора, административна сграда на "Агробиохим" - АД, и с предмет на дейност: производство и търговия с торове, продукти на химическата промишленост, суровини и материали, метали и др., външноикономическа дейност, внос, износ, реекспорт, бартерни сделки в страната, в свободните икономически зони и в чужбина, търговия, представителство на български и чуждестранни фирми, инженерингова, строителство, маркетингова и рекламна дейност, превоз на стоки и пътници, спедиторска (без поща) и всякаква друга дейност, незабранена със закон. Дружеството е с капитал 5000 лв., с неопределен срок и се представлява и управлява от едноличния собственик Здравко Ганчев Секов. Източник: Държавен вестник (07.12.1999) |
| | Можем да се откажем от доставките на газ от Булгаргаз ЕАД, обяви новият изпълнителен директор на девненския торов завод Агрополихим АД Васил Александров след общото събрание на акционерите. В момента преговаряме с националната газова компания за по-ниски цени на горивото. Ако обаче държавната фирма не отстъпи, ще спрем производството на амоняк и ще внасяме готова суровина от Русия, заяви Александров. Агрополихим АД може да внася толкова амоняк, че да задоволи търсенето на всички торови заводи и да лиши Булгаргаз АД от голяма част от вътрешния му пазар, заплаши новият шеф на завода. Капиталът на Агрополихим АД се увеличава от 2,7 млн. на 22 млн. лв., реши общото събрание на завода. Да се запази името на завода, смятат новите собственици на предприятието от консорциума "Асид енд Фъртиуайзърс" между "Харланд инвестмънт" и "Юнион Миниер". Те твърдят, че вече са започнали и плащанията по старите борчове на завода. Между $50 и $70 млн. трябват за изпълнението на инвестиционната програма в "Агрополихим", стана ясно на общото събрание. 1090 души от обявения във фалит Агрополихим АД са върнати на работа, мощностите на фабриката са максимално натоварени, твърдят също новите собственици. Източник: Стандарт (15.12.1999) |
| | Ойлтанкинг - България - смесено дружество между Юнион Миниер Пирдоп Мед АД и Ойлтанкинг-Хамбург, ще изгражда терминал за сярна киселина на пристанище Варна-запад. Кабинетът одобри доклада на междуведомствената група за подкрепа на инвестиционния проект. Смесената фирма е регистрирана през юли т.г. В момента се водят преговори за присъединяване на пристанище Варна ЕАД към проекта и се набират подизпълнители. Терминалът е необходим за Юнион Миниер, тъй като киселината от Пирдоп не може вече да се реализира на нашия пазар заради закрития уранодобив и ще се изнася. Белгийската компания участва и в консорциума Асид енд фъртилайзърс, собственик на мажоритарния дял в Агрополихим-Девня. Източник: Сега (17.12.1999) |
| | През 2000 г. през пристанище Варна ще бъдат изнесени 250-300 хил. тона чугун на Кремиковци АД, заяви изп. директор на пристанището Стоян Щумпф. 600 000 тона урея произведена в Химко АД, и до 1 млн. тона торове на Агрополихим АД ще бъдат изнесени през пристанището. Товарооборотът на пристанището за 1999 г. се е увеличил с 300 хил. тона. 1,6 млн. нови лева загуби са стопени през второто полугодие на годината. Очаква се печалбата на дружеството за годината да бъде 600 хил. лв. Източник: Демокрация (27.12.1999) |
| | Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение по ф.д. № 4183/93 от 20.XII.1999 г. вписа в регистъра за търговски дружества промени за "Агрополихим" - АД: освобождава членовете на съвета на директорите Снежанка Петрова Цветанова, Иван Тодоров Дяков, Петър Любомиров Овчаров, Иван Маринов Вълчев и Иван Петров Еничаров; вписва за нови членове на съвета на директорите Цветко Ангелов Алексиев, Филип Серж Бернард Ромбаут и Васил Искров Александров; заличава като представляващ дружеството Иван Тодоров Дяков; вписва за нов представляващ Васил Искров Александров. Източник: Държавен вестник (15.02.2000) |
| | Шест месеца след като подаде оферта, консорциумът Неохим инвест (между мениджърското дружество “Евро ферт” и ливанската фирма “Каримекс кемикълс интернешънъл”) бе определен от Агенцията за приватизация за ексклузивен купувач на Неохим АД - Димитровград. Приватизационният договор трябва да бъде сключен до 10 март. Консорциумът беше единственият кандидат за 51% от капитала на димитровградското химическо предприятие. Проблем пред сключване на сделка обаче е искането на купувача държавата да опрости дълговете на химическия завод към Булгаргаз. Освен това кандидат-купувачът иска да плати цена в размер само на един лев. Мотивът на консорциума да си помисли, че подобна сделка е възможна, произлиза от факта, че на практика тази е схемата, по която беше приватизиран Агрополихим АД - Девня. С тази разлика, че дълговете бяха опростени след подписването на сделката. В случая с Неохим има обаче и още едно обстоятелство - към завода няма проявен интерес от друг инвеститор и в случай че сделката не се реализира, дружеството ще трябва да поеме пътя на ликвидацията. Източник: Капитал (29.02.2000) |
| | Агенцията за приватизация на основание § 11 ЗППДОбП обявява сключените сделки през март 2000 г.:
"Вамо" - АД, Варна - 0,22 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 4097 лв.
"Полиграфически комбинат Д. Благоев" - АД, София - 0,92 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 34 862 лв.
"Бунай" - ЕООД, Панагюрище - 12,15 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 44 507 лв.
"ЗММ - Сливен" - АД, Сливен - 6,27 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 37 581 лв.
"Пирел" - АД, гр. Гоце Делчев - 0,48 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 5156 лв.
"Агрополихим" - АД, Девня - 0,378 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 38 317 лв.
"Мануела" - АД, Хасково - 6,6 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 10 675 лв. Източник: Държавен вестник (18.04.2000) |
| | Булгаргаз започна да подава по график природен газ за Химко АД след като на 16 февруари спря синьото гориво за врачанския химически завод поради натрупани големи задължения, съобщиха от дружеството. Започват и пусковите операции за натоварване на мощностите за производство на амоняк и карбамид, като първите количества от азотния тор се очаква да бъдат получени в неделя, уточни изпълнителният директор Валентин Димитров. Химко АД ще изпълнява заявки по кооперирани доставки с български предприятия, ползващи суровина от врачанския завод, сред които са Месер Химко газ ООД, Неохим АД, Фолбек АД- Стара Загора, Агрополихим АД и Лукойол - Нефтохим АД - Бургас, уточниха от дружеството. Източник: БТА (08.05.2000) |
| | Торовите заводи Неохим АД, Агрополихим АД и Химко АД готвят протести заради очакваното ново поскъпване на природния газ от юли. Това обяви шефът на Химко AД-Враца Валентин Димитров. Ръководството на Булгаргаз AД вече е предложило на правителството цената на синьото гориво да се увеличи със 7% от 1 юли, обяви Димитров. Газът вече поскъпна заради скъпия петрол със 17,5% миналия месец. В момента 1000 кубика от синьотогориво се продават за 228 лв. От пресцентъра на Агенцията по енергетика опровергаха твърденията, че се готви ново поскъпване на газа от 1 юли. Няма предложение за увеличаване на цената на синьото гориво, не сме си и помисляли за подобно нещо, заяви шефът на "Булгаргаз" Кирил Гегов. Междувременно Апелативният съд потвърди Ай Би И Транс ъф Ню Йорк за собственик на контролния пакет акции на Химко АД Източник: Стандарт (28.06.2000) |
| | Химко АД увеличи производството на карбамид до 50 процента от капацитета на мощностите с въвеждането в действие на още две технологични линии, съобщиха от дружеството. Увеличението е по заявка на Агрополихим АД и на допълнителни поръчки от регионалния пазар, уточниха от ръководството. Засега врачанският завод работи все още на загуба, по около 200 000 долара на месец, поради голямата разлика между цената на природния газ, 268 лева за 1000 куб.м. и международната цена на карбамида - 100-105 долара за тон, поясни изпълнителният директор Валентин Димитров. Очаква се от септември, с излизането на международния пазар на Китай като най-голям консуматор на карбамид, цената на азотния тор да се повиши и врачанският завод да си върне някои от старите пазари, допълни г-н Димитров. Химко подготвя и откриване на трето външнотърговско дружество в Украйна, след досегашните в Австрия и Турция, което ще се занимава с доставка на суровина /природен газ/ и на резервни части, поясни изпълнителният директор. Източник: БТА (10.07.2000) |
| | Собственикът на медодобивния завод в Пирдоп - "Юнион миниер", съвместно с немската фирма "Лурги металурги" започва изпълнението на инвестиционна програма на стойност 25 млн. долара за подобряване на екологичната ефективност на завода. Инвестициите ще са насочени към намаляване на емисиите на серен диоксид и увеличаване на производството на сярна киселина, което ще даде възможност за по-голямо натоварване на производствените мощности и двойно увеличаване на производството на черна мед в следващите две години. Според договора между "Юнион миниер" и "Лурги" немската фирма ще изгради нова инсталация за контрол на емисиите на сяра и серен диоксид, която ще използва технологична пара, както и две нови линии за производство на сярна киселина. Линиите ще са с единична и двойна абсорбция и се очаква да увеличат производството на сярна киселина до 650-700 хил. тона. За сравнение към момента се произвеждат около 420 хил. тона. Проектът се планира да завърши през май 2002 г. Повишаването на екологичната ефективност ще даде възможност за стопроцентово използване на технологичните мощности и увеличаване на производство на черна (анодна) мед от 90 на 185 хиляди тона през следващите две години, обясни изпълнителният директор на "Юнион миниер" Филип Ромбаут. Допълнително ще се повиши капацитетът на рафинерията за производство на медни катоди от 30 хил. на 45 хил. тона на година. "Юнион миниер" бе третият по големина износител на българска продукция за 1999 г. През миналата година заводът в Пирдоп е произвел 90 хил. тона черна мед и 30 хил. т медни катоди. Прогнозите на собствениците са тази година производството на черна мед да достигне 150 хил. тона, като отново основна част ще бъде предназначена за износ. Обикновено един от сериозните проблеми на дружествата от цветната металургия е съхранението и пласирането на сярната киселина, която е страничен продукт при производството на цветни метали. В момента основен потребител на киселината е Агрополихим и на неговите поръчки разчитат освен заводът в Пирдоп и КЦМ, и ОЦК, и другите по-малки предприятия от цветната металургия. За разлика от останалите производители обаче продажбите на киселината от пирдопския завод е гарантирана, тъй като "Юнион миниер" е собственик и на Агробиохим. Освен това белгийците изграждат и терминал на пристанище Варна за износ на сярна киселина. Източник: Капитал (15.07.2000) |
| | Георги Янев е роден на 10 януари 1959 година в Провадия. Инженер става във Висшия химикотехнологичен институт "Асен Златаров" - Бургас. Семейното му положение е женен, с две деца. В досегашната си кариера е работил в "Агрополихим" и "Геосол". В провадийското предприятие е придобил административен опит като изпълнителен директор. Управител на "ВиК" ООД - Варна, е от 28 март тази година. Източник: Черно море (19.07.2000) |
| | Договор за износ по море през Варна на 15 000 т фосвати подписа Агрополихим ЕАД с йорданската национална фосфатна компания. Част от плащанията ще бъдат бартерни срeщу доставка на натриев триполифосват, заяви генералният мениджър на дружеството. Източник: Сега (24.07.2000) |
| | За първи път от 10 г. насам девненският завод Агрополихим АД ще изнася торове за арабския свят, съобщи генералният мениджър на дружеството Христо Петров. Преди дни заводът е парафирал договор с Йорданската национална фосфатна компания за експорт на 115 000 т фосфати. Доставките по море през Варна трябва да бъдат осъществени до края на т. г. В момента заводът работи изцяло за външни пазари. До декември ще бъдат пласирани 40 000 т амониева селитра за Южна Америка и страните от ЕС при цени от 80 - 82 щ. д./т. Заради повишените международни котировки на течния азот дружеството ще изпълни поръчки на клиенти от Франция, САЩ и Канада за общо 110 000 т. За износ ще бъдат произведени и 55 000 т троен суперфосфат. Източник: Черно море (26.07.2000) |
| | Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД, Девня, рег. по ф.д. № 4183/93 на Варненския окръжен съд, съобщава, че с решение на извънредно общо събрание на акционерите от 13.XII.1999 г. капиталът на дружеството се увеличава от 2 736 635 лв. на 24 755 571 лв. чрез емитиране на 22 018 936 обикновени поименни безналични акции с право на глас с номинал един лев. Емисионната стойност (продажната цена) на акциите е един лев. На основание чл. 194 ТЗ всеки акционер има право да придобие част от новоемитираните акции, която съответства на неговия дял в капитала преди увеличението. Акционерите, които желаят да придобият новоемитирани акции, следва да запишат и изцяло да изплатят емисионната стойност (продажната цена) на акциите в срок един месец след датата на обнародване на решението за увеличение на капитала в "Държавен вестник". Паричните вноски се извършват в едномесечния срок след датата на обнародване на решението за увеличаване на капитала в "Държавен вестник" по банкова сметка в Обединена българска банка - клон Варна, банков код 20070703, банкова сметка № 1014494106. Право да записват акции и да придобиват такива от новата емисия имат само физически и юридически лица, притежаващи качеството акционери към датата на провеждане на извънредното общо събрание. След изтичане на едномесечния срок правото на акционерите за придобиване на съответна част от новоемитираните акции се погасява. В случай че след изтичане на посочения срок останат незаписани и/или неплатени акции, капиталът на дружеството се увеличава със стойността на записаните и заплатени акции. Източник: Държавен вестник (01.08.2000) |
| | Дълбачки и смукачки на варненската фирма "Строителен и технически флот" ООД (СТФ) вече няколко месеца Инвеститори на обекта са ИА "Морска администрация" и консорциум "Девня", в който влизат "Агрополихим", "Солвей-Соди", "Полимери" и ТЕЦ Девня. Досега са обработени около 12 хиляди куб. метра земна маса. През следващите 3 месеца изкопаната от дъното утайка ще се събира в специалното складово депо между Фериботния комплекс и Пристанище "Варна-запад". Сега СТФ е подизпълнител в ремонтно-възстановителните работи на варненския вълнолом, където заедно със специалистите от "Трансстрой" вече няколко години укрепва пристанищното съоръжение. Само преди броени дни приключи работата и по сключените два договора с КРЗ "Одесос" - за драгажно почистване на "Плаващ док-2" и кранови работи около кораб "Сий Скай". През тази година ще се извърши допълнително удълбочаване на част от плавателен канал-2 на варненското пристанище. За целта са отделени 500 хиляди лв. Очаква се през 2001 г. да бъдат отпуснати още толкова за довършване на прочиствателните работи. До края на годината ще бъде изяснен и въпросът с изпълнителя на реконструкцията и разширението на Пристанище Бургас. Специалистите от СТФ се надяват тук да поемат подизпълнителните работи с необходимата подемна и драгажна техника. Вярват, че ще бъдат ангажирани догодина и с част от строителните работи на новия Дунав мост-2. Резултатите от 1999 г. показват, че фирмата е реализирала от изкопни и драгажни работи 1,479 млн. лв. 70 процента от дейността на фирмата е възлагана от частни инвеститори, а останалите 30 процента са от държавата. Източник: Морски вестник (04.08.2000) |
| | От 20 дни за изпълнителен директор на "Минстрой" ІВарна от собствениците на фирмата "Ем Джи" е избран варненски строителен концерн инж. Добри Андреев. От 1970 до март 1990 г. инж. Андреев е работил в Строителни войски. През 1981 г. завършва задочно инженерство. Специализирал е във всички насоки на строителството. Участвал е в строителството на обектите в долината на голямата химия край Девня, в изграждането на циментовия и новия содов завод, Химкомбината (днешният "Агрополихим"), резервоари за водоснабдяването, алуминиевия завод в Шумен, химическите заводи в Смядово, разширението на комбината за антибиотици в Разград. През 1990 г. като подполковник напуска армията и влиза в частния бизнес. Няколко години е директор по строителството на едно предприятие, след което регистрира своя фирма "Амалтея" за изграждането на жилища. Участвал е в строителството на варненското МЕТРО и е ръководил доста други обекти. Има регистрирана фирма в в Ростов на Дон, която има лиценз за работа в района до 2002 г. Очаква се "Минстрой - Варна" да бъде главен изпълнител на изграждането на яхтено пристанище и строителството на всички хотели, които са на "Ем Джи" на курорта "Свети Константин и Елена". Дружеството има обекти в "Солвей Соди" Девня, в циментовия завод, извършва подмяната на водопроводните тръби в Исперих, дюкера на с. Аспарухово по водопровода Китка - Варна. Източник: Стандарт (07.08.2000) |
| | Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 7.VII.2000 г. по ф.д. № 3244/95 вписа в регистъра за търговски дружество промени за "Консорциум "Девня" - АД: заличава като член на съвета на директорите Иван Тодоров Дяков; вписва за член на съвета на директорите Христо Димитров Петров. Източник: Държавен вестник (25.08.2000) |
| | Девненският торов завод "Агрополихим" ще излезе в основен планов ремонт в края на септември, съобщиха от дружеството. Ремонтните работи ще продължат около месец и половина-два. През това време ще спре основното производство на предприятието. В момента заводът работи със 100 процента натоварени мощности Източник: Черно море (04.09.2000) |
| | Ремонти за повече от $10 млн. предстоят в "Агрополихим" до края на годината. В края на септември торовият завод в Девня ще бъде затворен за около месец. Реконструкцията няма да предизвика сериозни социални сътресения, тъй като 70 на сто от работниците ще ще участват в работите. Останалите ще ползват платен отпуск. Най-сериозни суми ще глътне обновяването на цеха за амоняк, в който след реконструкцията ще се произвеждат по 50 т суровина дневно повече. С 3500 т ще се увеличи и месечното производство на селитра. От пролетта торовият завод за първи път ще започне износ на търговска фосфорна киселина. $4,5 млн. ще бъдат вложени дотогава в изграждането на 8000-тонен резервоар за съхранение на продукта, за който основните клиенти са в Западна Европа. Източник: Черно море (12.09.2000) |
| | РЕШЕНИЕ № 1140 от 4 септември 2000 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 20, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 5 ЗППДОбП във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции Агенцията за приватизация реши: 1. Открива процедура за приватизация на държавното участие в "Агрополихим" - АД, Девня. 2. Продажбата на държавното участие в посоченото дружество да се извърши чрез централизирани публични търгове. Изпълнителен директор: З. Желязков Източник: Държавен вестник (15.09.2000) |
| | Компютърна система за управление се въвежда в дирекциите "Човешки ресурси" и "Материално снабдяване" на "Агрополихим" АД, съобщиха от ръководството на фирмата. Процесът вече е приключил във финансово-счетоводния отдел. Целта е да бъде изцяло компютризирана управленската и производствената система в "Агрополихим". Източник: Черно море (18.09.2000) |
| | БТК, мини „Марица-изток“ и „Нафта трейдинг“ – Бургас, са първите три в направената от БТПП класация на 100-те фирми с най-високи приходи от продажби през миналата година, съобщиха вчера от палатата. Общо активите на стоте дружества са 920 млн. лева. Нетната им печалба е 341,5 млн. лв., като увеличението спрямо 1998 е 10,4 на сто. „Балканфарма“ – Дупница, „Агрополихим“ – Девня, и „Златни пясъци“ – Варна, пък оглавяват класацията на фирмите, чиято печалба покрива задълженията им към бюджета, доставчиците, персонала и социалните фондове, става ясно още от проучването на БТПП. Според него сред холдингите през миналата година най-печеливши са били „Булгартабак“, „Доверие“ и „Албена инвест“ Източник: Демокрация (20.09.2000) |
| | Солвей Соди АД ще инвестира около 4,1 милиона лева в надграждане на дигата на сгурошамоотвал "Падина", който поема и механически пречиства отпадните води на заводите от девненската низина - Солвей Соди АД, топлоцентрала Девен АД и Агрополихим АД. Ще бъдат ремонтирани около 14 хиляди метра стоманени тръбопроводи, ще се положат 340 хиляди кубични метра скална маса и 86 хиляди кубични метра варови отсевки. Проектът ще бъде изпълнен за около 60 месеца. Това е пети етап на изграждането на сгурошамоотвал "Падина", припомнят от компанията. Главен изпълнител на строително-монтажните работи е "Премок" ООД - Варна. Източник: БТА (06.10.2000) |
| | Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 27.IX.2000 г. по ф.д. № 4183/93 вписа промени за "Агрополихим" - АД: увеличава капитала от 2 736 635 лв. на 16 609 079 лв. чрез емитиране на 13 872 444 обикновени поименни безналични акции с право на глас с номинал 1 лв.; вписа промени в устава, приети от общото събрание на акционерите на 13.XII.1999 г. Източник: Държавен вестник (20.10.2000) |
| | Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 1.XII.2000 г. в 10 ч. в културния дом на дружеството, Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 1999 г.; проект за решение - ОС приема и одобрява отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 1999 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет и баланс на дружеството за 1999 г. след заверка от експерт-счетоводител; проект за решение - ОС одобрява счетоводния отчет и баланса на дружеството за 1999 г.; 3. освобождаване членовете на съвета на директорите от отговорност за дейността им през 1999 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 1999 г.; 4. определяне размера на възнаграждението на членовете на съвета на директорите за 2000 г.; проект за решение - ОС приема направеното предложение за размера на възнаграждението на членовете на съвета на директорите за 2000 г.; 5. вземане на решение за разпределение на печалбата за 1999 г.; проект за решение - ОС приема предложението за разпределение на печалбата за 1999 г.; 6. избор на дипломиран експерт-счетоводител на дружеството за 2000 г.; проект за решение - ОС избира предложения дипломиран експерт-счетоводител за 2000 г.; 7. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 8 ч. и 30 мин. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията да се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица - пълномощници, като за целта участниците да представят документ за самоличност, депозитарни разписки, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно действащото законодателство. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 11 ч. Писмените материали и проектите за решение за общото събрание ще бъдат на разположение на акционерите в управлението на дружеството (отдел "Приватизация") всеки работен ден от 8 ч. и 30 мин. до 15 ч. и 30 мин. Източник: Държавен вестник (27.10.2000) |
| | В сряда (1 ноември) членовете на Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦК) решиха, че ще оспорват издаването на депозитарна разписка за новите 22.4 млн. акции на "Агрополихим" с номинална и емисионна стойност от 1 лев всяка, гласувани от общото събрание на акционерите на 13 декември миналата година. Тогава беше решено да се емитират нови 22.4 млн. акции на "Агрополихим" с номинална и емисионна стойност от един лев всяка. "Асид енд фъртилайзърс" пък придоби тези книжа срещу неплатени от девненския завод доставки на сярна киселина към медодобивния комбинат в Пирдоп на същата сума. По този начин консорциумът между "Юнион Миниер" и "Хардланд инвестмънт" установи контрол върху 93.9% от капитала на "Агрополихим". Източник: Банкеръ (06.11.2000) |
| | Синдикалното сдружение при "Агрополихим" - Девня, изпрати отворено писмо до министър-председателя Иван Костов и министрите Петър Жотев, Муравей Радев и Иван Шиляшки. В него се казва, че с последното решение за увеличение цената на природния газ правителството им дава основание да считат, че причините, довели "Агрополихим" до ликвидация, са отново на дневен ред. От сдружението припомнят, че от 1996 година, когато заводът дължеше 2 млрд. деноминирани лева на "Булгаргаз", и то като лихви, непрекъснатото увеличаване на цената на природния газ, който е основна и без алтернативна суровина на торовото производство, е довело завода до ликвидация. Според специалисти от сдружението през лятото на 2000 година след поредното увеличение на цената на природния газ са били приети и огласени мерки за облекчаване на торовите заводи. Едни от тях са замразяването на цената до края на 2000 година и въвеждане на защитни мита. Източник: Черно море (09.11.2000) |
| | Ще въведем защитни мерки при вноса за торове, обяви вицепремиерът Петър Жотев след среща с шефовете на трите торови завода "Агрополихим", "Химко" и "Неохим". Бизнесът поиска държавна закрила, след като от 1 ноември "Булгаргаз" покачи цените на газа, който е основна суровина в производството на торове. При цените, по които "Булгаргаз" купува синьото гориво от "Газпром", се работи на минимална загуба, затова не са възможни корекции, поясни Жотев. Затова държавата можела да защити заводите от дъмпинга отвън. От Русия например може да се внесат торове за $ 80 на тон. Амониевата селитра родно производство върви по 258 лв./т. В момента "Химко" губи по $ 40 на всеки тон произведена продукция, обяви шефът на завода Валентин Димитров. Въпреки това заводът нямало да спре, защото топли Враца, обеща Димитров. Източник: Сега (10.11.2000) |
| | Министерският съвет реши да въведе мито от 40 процента при внос на амониев нитрат /амониева селитра/, съобщиха от правителствената информационна служба. Целта на въвеждане на митото е ограничаване на вноса на амониева селитра и стабилизиране на производството в страната. Мярката се прилага на основание член 60 от Закона за защита на потребителите и за правилата на търговия и с ПМС 300 от 1996 година за въвеждане на защитни мерки по вноса на стоки в България, се уточнява в съобщението. Решението на МС е взето след подадено заявление от производителите на амониев нитрат в България - Агрополихим АД - Девня и Неохим АД - Димитровград, до междуведомствената комисия по въвеждане на защитни мерки. Образувана е процедура по разследване на увеличения внос на амониев нитрат в страната. За откриване на процедурата по разследване са уведомени всички професионални партньори, пише в съобщението на правителствената информационна служба. Източник: Стандарт (17.11.2000) |
| | 154 000 тона минерални торове ще произведе до края на годината Агрополихим АД - Девня. От 45 000-тона стабилизирана амониева селитра, предвидена в програмната листа, 55 на сто от количеството е предназначено за вътрешния пазар. 69 000 тона е цифрата за течния тор, а 40 000 тона - за тройния суперфосфат. Това съобщиха от отдела за корпоративно сътрудничество в девненското дружество. След месец и половина капитален ремонт торовият завод вече работи с пълно натоварване на мощностите. За този ремонт собственикът "Асид енд Фъртилайзърс" е вложил 9 милиона лева. Два милиона долара са инвестирани за новия синтез на амонячната инсталация. Производството на амоняка е увеличено от 630 на 660 тона дневно. Още два милиона долара са дадени за доставка на електрическа подстанция, се казва в съобщават от Девненския торов завод Източник: БТА (17.11.2000) |
| | "Химко" спира производството на амоняк и карбамид заради високите цени на природния газ. Причината е, че поскъпването на природния газ с 16,42% от 1 ноември постави "Химко" на колене, каза изпълнителният директор на врачанския торов завод Валентин Димитров. Очакваме становището за спирането на предприятието от мажоритарния собственик на "Химко" - американската компания "Ай Би И Транс ъф Ню Йорк", добави Димитров. Според него при новата тарифа на природния газ от 312 лв. за 1000 куб. м. и цена на карбамида $100-$105 за тон, заводът губи над $300 хил. месечно. Доскоро той работеше с 50% от капацитета си за амоняк и 30% за карбамид. Ако "Химко" спре напълно, за консервация и други разходи ще са необходими над $1,5 млн. на месец, каза още Валентин Димитров. Засега ще работят само ТЕЦ-ът, който осигурява пара за топлофикацията на Враца и серовъглеродно производство, каза директорът по производството Иван Вълев. Все още не е ясна близката перспектива за дружеството, тъй като продължават преговорите за обща позиция и действия с австрийската фирма "Мессер Химко газ", "Агрополихим" и "Неохим", уточни Вълев. Източник: Стандарт (20.11.2000) |
| | "Полимери"-Девня е намалил задължението си от 4.7 млн.лв към ТЕЦ - Девня на около 1,2 млн. лв, продукт заявява изпълнителният директор на "Солвей Соди" АД Иван Бочуков. Задълженията на "Агрополихим", на "Бейпар шугър" към ТЕЦ-а възлизат на около 200 000 лева Източник: Черно море (01.12.2000) |
| | Не е изключено Агрополихим да потърси по съдебен ред неустойка от АП за неизпълнение на приватизационния договор, съобщи председателят на УС на дружеството Васил Александров. Според договора агенцията трябвало да плати половината от сумата, с която да се извърши очистване на старите екозамърсявания на територията на завода. Агрополихим е започнал да изплаща дълга на врачанския Химко към Булгаргаз, каза още г-н Александров. От следващата година девненското дружество ще снабдява свободния производител на перилни препарата P&G с натриев триполифосфат, тъй като качеството му е повишено. В плановете на собствениците на Агрополихим - Асид енд Фърти Лайзър, са включени реконструкция на инсталациите за фосфорни торове и започване на производството им. Печалбата на дружеството за 1999 г. ще се използва за покриване на загуби от предходни години, реши общото събрание. Източник: 24 часа (04.12.2000) |
| | Агрополихим АД ще осигурява по-евтин газ за Химко АД се договориха шефовете на двата торови завода. В замяна на доставките на синьо гориво, за което вече е получено и съгласието на Булгаргаз АД, Химко АД ще доставя насипен карбамид за производство на течни торове от Агрополихим АД. Договорената квота между двата завода за януари 2001 г. е 20 000 т карбамид до март идната година. Източник: Стандарт (14.12.2000) |
| | от № 151 до № 204 ________________________________________________________________ А - № Б - Орган по чл. 3 ЗППДОбП В - Наименование на дружеството Г - Седалище Д - Булстат Е - Данъчен номер Ж - Kапитал по последна съдебна регистрация (в левове) З - Общ брой акции на дружеството И - Размер на държавното участие в капитала (в %) Й - Брой акции, предложени за продажба К - Номинал Л - Обща номинална стойност на акциите, предложени за ЦПТ (в левове) М - Процент предложени акции за ЦПТ от общия брой акции на дружеството Н - Вид на дружеството към 1.XII.2000 г. О - Решение на органа по чл. 3 ЗППДОбП за продажба П - Дата на решението за продажба ________________________________________________________________ А - 151 Б - АП В - ЗАГ "ДИНАМИК" - АД Г - ГР. СОФИЯ Д - 831903368ю Е - 2224020395 Ж - 319839,00 З - 319839 И - 15,16 Й - 507 К - 1,00 Л - 507,00 М - 0,16 Н - НЕПУБЛИЧНО О - 1533-П П - 2.VI.00 А - 152 Б - АП В - "КАВАЛЕР" - АД Г - ГР. СОФИЯ Д - 831635443ю Е - 1222037413 Ж - 109219,00 З - 109219 И - 23,84 Й - 25776 К - 1,00 Л - 25776,00 М - 23,60 Н - НЕПУБЛИЧНО О - 1576-П П - 27.VI.00 А - 153 Б - АП В - "ХАН ОМУРТАГ" - АД Г - ГР. ШУМЕН Д - 837066828ю Е - 1270020123 Ж - 139214,00 З - 139214 И - 32,38 Й - 44624 К - 1,00 Л - 44624,00 М - 32,05 Н - ПУБЛИЧНО О - 1103 П - 16.V.00 А - 154 Б - АП В - "ПЛОВДИВСКА КОНСЕРВА" - АД Г - ГР. ПЛОВДИВ Д - 115051642ю Е - 1163640291 Ж - 132291,00 З - 132291 И - 32,52 Й - 12470 К - 1,00 Л - 12470,00 М - 9,43 Н - НЕПУБЛИЧНО О - 1534-П П - 2.VI.00 А - 155 Б - АП В - "ВИТЕКС-ТРОЯН" - АД Г - ГР. ТРОЯН Д - 820174297ю Е - 1117004429 Ж - 297868,00 З - 297868 И - 0,07 Й - 205 К - 1,00 Л - 205,00 М - 0,07 Н - ПУБЛИЧНО О - 1571-П П - 22.VI.00 А - 156 Б - АП В - "ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ РУСАЛКА" - АД Г - ГР. КАВАРНА Д - 834025737ю Е - 1086001760 Ж - 87723,00 З - 87723 И - 14,44 Й - 12542 К - 1,00 Л - 12542,00 М - 14,30 Н - НЕПУБЛИЧНО О - 1546-П П - 8.VI.00 А - 157 Б - АП В - "СТРУМА" - АД Г - ГР. ПЕРНИК Д - 113032935ю Е - 1143000695 Ж - 98863,00 З - 98863 И - 4,76 Й - 4657 К - 1,00 Л - 4657,00 М - 4,71 Н - ПУБЛИЧНО О - 1576-П П - 27.VI.00 А - 158 Б - АП В - "БЕЛОПАЛ" - АД Г - ГР. БЕЛОСЛАВ Д - 103006372ю Е - 1030043932 Ж - 311835,00 З - 311835 И - 6,76 Й - 1180 К - 1,00 Л - 1180,00 М - 0,38 Н - ПУБЛИЧНО О - 1567-П П - 19.VI.00 А - 159 Б - АП В - "ХАН АСПАРУХ" - АД Г - ГР. ИСПЕРИХ Д - 826009605ю Е - 1171000013 Ж - 501416,00 З - 501416 И - 6,96 Й - 1801 К - 1,00 Л - 1801,00 М - 0,36 Н - ПУБЛИЧНО О - 1562 П - 14.VI.00 А - 160 Б - МРРБ В - "ДОМОСТРОЕНЕ" - АД Г - ГР. ЯМБОЛ Д - 128006743ю Е - 1280010940 Ж - 88606,00 З - 88606 И - 6,74 Й - 119 К - 1,00 Л - 119,00 М - 0,13 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД-02-14-485 П - 13.III.00 А - 161 Б - ДАЕЕР В - "ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ" - АД Г - ГР. ШУМЕН Д - 127029529ю Е - 1270020042 Ж - 50000,00 З - 50000 И - 9,56 Й - 4732 К - 1,00 Л - 4732,00 М - 9,46 Н - НЕПУБЛИЧНО О - 276 П - 10.VII.00 А - 162 Б - МРРБ В - "ИО МЕТАЛНИ КОНСТРУКЦИИ" - АД Г - ГР. СОФИЯ Д - 121200261ю Е - 1222076974 Ж - 50052,00 З - 2927 И - 13,02 Й - 377 К - 17,10 Л - 6446,70 М - 12,88 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД 02-14-1750 П - 28.IX.00 А - 163 Б - МРРБ В - "МЕХТРАНСКОМЕРС" - АД Г - ГР. ВАРНА Д - 103022864ю Е - 1035057435 Ж - 50079,90 З - 38523 И - 33,00 Й - 11755 К - 1,30 Л - 15281,50 М - 30,51 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД 02-14-1750 П - 28.IX.00 А - 164 Б - МРРБ В - "ХИДРОИЗГРАЖДАНЕ" - ЕАД Г - ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО Д - 814190610ю Е - 1040003793 Ж - 53271,00 З - 19730 И - 100,00 Й - 977 К - 2,70 Л - 2637,90 М - 4,95 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД 02-14-2613 П - 7.XII.99 А - 165 Б - МРРБ В - "ТРАКОНС-ХОЛДИНГ" - АД ("ФЗС-ИНЖЕНЕРИНГ" - АД) Г - ГР. ДИМИТРОВГРАД Д - 126003990ю Е - 1260004227 Ж - 52777,00 З - 52777 И - 4,02 Й - 2097 К - 1,00 Л - 2097,00 М - 3,97 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД 02-14-1750 П - 28.IX.00 А - 166 Б - МРРБ В - "ГРАНИТОИД" - АД Г - ГР. БАТАНОВЦИ, ОБЛ. СОФИЯ Д - 823072123ю Е - 1143551152 Ж - 603327,00 З - 603327 И - 8,66 Й - 48285 К - 1,00 Л - 48285,00 М - 8,00 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД 02-14-1750 П - 28.IX.00 А - 167 Б - МРРБ В - "ТЕЛЕФОНСТРОЙ" - АД Г - ГР. БЛАГОЕВГРАД Д - 101001743ю Е - 1010045696 Ж - 50960,00 З - 10400 И - 25,00 Й - 514 К - 4,90 Л - 2518,60 М - 4,94 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД 02-14-2615 П - 7.XII.99 А - 168 Б - МИ В - "ЕЛИТ" - АД Г - ГР. ПАВЛИКЕНИ, ОБЛ. ВЕЛИКО ТЪРНОВО Д - 104056240ю Е - 1046105105 Ж - 50072,00 З - 11380 И - 15,00 Й - 676 К - 4,40 Л - 2974,40 М - 5,94 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД-21-149 П - 28.VI.00 А - 169 Б - МИ В - "ЧАЙКА" - АД Г - ГР. НИКОПОЛ Д - 114029596ю Е - 1152600123 Ж - 50000,00 З - 50000 И - 4,61 Й - 1823 К - 1,00 Л - 1823,00 М - 3,65 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД-21-221 П - 21.VIII.00 А - 170 Б - МИ В - "ТЕРМОТЕХНИКА" - АД Г - ГР. ПЛОВДИВ Д - 115049171ю Е - 1160011838 Ж - 73518,00 З - 73518 И - 2,68 Й - 1561 К - 1,00 Л - 1561,00 М - 2,12 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД-21-221 П - 21.VIII.00 А - 171 Б - МИ В - "СНЕЖАНКА" - АД Г - ГР. ПЕЩЕРА Д - 112071287ю Е - 1133007454 Ж - 50140,00 З - 50140 И - 9,73 Й - 3861 К - 1,00 Л - 3861,00 М - 7,70 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД-21-221 П - 21.VIII.00 А - 172 Б - МИ В - "РОДОПСКА СЛАВА" - АД Г - С. БЕНКОВСКИ, ОБЛ. КЪРДЖАЛИ Д - 108004699ю Е - 1094000021 Ж - 50364,00 З - 17367 И - 10,00 Й - 1376 К - 2,90 Л - 3990,40 М - 7,92 Н - ПУБЛИЧНО О - РД-21-221 П - 21.VIII.00 А - 173 Б - МИ В - "РЕСПРОМКОМПЛЕКТ" - АД Г - ГР. СОФИЯ Д - 121078829ю Е - 2223005325 Ж - 52010,20 З - 23641 И - 10,00 Й - 1873 К - 2,20 Л - 4120,60 М - 7,92 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД-21-221 П - 21.VIII.00 А - 174 Б - МИ В - "ПЪРВИ МАЙ-50" - АД Г - С. УСТРЕМ, ОБЛ. ХАСКОВО Д - 126042267ю Е - 1248506446 Ж - 55350,00 З - 5535 И - 10,03 Й - 439 К - 10,00 Л - 4390,00 М - 7,93 Н - ПУБЛИЧНО О - РД-21-221 П - 21.VIII.00 А - 175 Б - МИ В - "ЛАНАТЕКС" - ЕАД Г - ГР. ТРЯВНА Д - 107001675ю Е - 1074020085 Ж - 89012,00 З - 89012 И - 79,07 Й - 41580 К - 1,00 Л - 41580,00 М - 46,71 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД-21-250 П - 10.Х.00 А - 176 Б - МИ В - "АЛБЕНА-С" - АД Г - ГР. СЛИВЕН Д - 119011481ю Е - 1201004744 Ж - 80279,00 З - 80279 И - 5,18 Й - 3292 К - 1,00 Л - 3292,00 М - 4,10 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД-21-221 П - 21.VIII.00 А - 177 Б - МИ В - "ПАНАКА" - АД Г - ГР. ЛУКОВИТ Д - 110003693ю Е - 1114000058 Ж - 107646,00 З - 107646 И - 2,00 Й - 2133 К - 1,00 Л - 2133,00 М - 1,98 Н - ПУБЛИЧНО О - РД-28-03 П - 27.X.00 А - 178 Б - МИ В - "МЕТАЛИК" - АД Г - ГР. ЯБЛАНИЦА Д - 110004261ю Е - 1116003089 Ж - 58830,00 З - 58830 И - 6,66 Й - 3105 К - 1,00 Л - 3105,00 М - 5,28 Н - ПУБЛИЧНО О - РД-21-221 П - 21.VIII.00 А - 179 Б - МИ В - "НЕВЕН" - АД Г - ГР. ЕЛХОВО Д - 128006939ю Е - 1286005035 Ж - 50263,00 З - 17332 И - 6,54 Й - 897 К - 2,90 Л - 2601,30 М - 5,18 Н - ПУБЛИЧНО О - РД-21-221 П - 21.VIII.00 А - 180 Б - МИ В - "МОДТРИКО" - АД Г - ГР. ЛЕВСКИ Д - 114077367ю Е - 1152000746 Ж - 50610,00 З - 5061 И - 10,02 Й - 401 К - 10,00 Л - 4010,00 М - 7,92 Н - ПУБЛИЧНО О - РД-21-221 П - 21.VIII.00 А - 181 Б - МИ В - "ЕГИДА" - АД Г - ГР. ИВАЙЛОВГРАД Д - 108009276ю Е - 1093300358 Ж - 80000,00 З - 80000 И - 6,51 Й - 589 К - 1,00 Л - 589,00 М - 0,74 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД-21-221 П - 21.VIII.00 А - 182 Б - МИ В - "Б-63-Д" - АД Г - ГР. ДОБРИЧ Д - 124026321ю Е - 1082139156 Ж - 50853,00 З - 50853 И - 3,34 Й - 1343 К - 1,00 Л - 1343,00 М - 2,64 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД-21-221 П - 21.VIII.00 А - 183 Б - МИ В - "ПИПРА" - АД Г - ГР. ЧЕРВЕН БРЯГ Д - 824106361ю Е - 1158702807 Ж - 51805,20 З - 43171 И - 9,27 Й - 1834 К - 1,20 Л - 2200,80 М - 4,25 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД-21-221 П - 21.VIII.00 А - 184 Б - МИ В - "РИТИ" - АД Г - ГР. СУХИНДОЛ, ОБЛ. ВЕЛИКО ТЪРНОВО Д - 104055461ю Е - 1046150046 Ж - 52466,60 З - 27614 И - 10,00 Й - 2187 К - 1,90 Л - 4155,30 М - 7,92 Н - ПУБЛИЧНО О - РД-21-126 П - 2.VI.00 А - 185 Б - АП В - "КОРАБНО МАШИНОСТРОЕНЕ" - АД Г - ГР. ВАРНА Д - 103000946ю Е - 1030003353 Ж - 102330,00 З - 102330 И - 0,57 Й - 578 К - 1,00 Л - 578,00 М - 0,56 Н - НЕПУБЛИЧНО О - 1640-П П - 4.X.00 А - 186 Б - АП В - "АУГУСТА-91" - АД Г - ГР. ХИСАРЯ Д - 825302377ю Е - 1168273998 Ж - 156816,00 З - 156816 И - 7,55 Й - 3993 К - 1,00 Л - 3993,00 М - 2,55 Н - НЕПУБЛИЧНО О - 1629-П П - 25.IX.00 А - 187 Б - АП В - "ПРИМА-М" - АД Г - ГР. ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ Д - 104056197ю Е - 1047000021 Ж - 74982,00 З - 74982 И - 29,77 Й - 14673 К - 1,00 Л - 14673,00 М - 19,57 Н - НЕПУБЛИЧНО О - 1617-П П - 23.VIII.00 А - 188 Б - АП В - "АГРОПОЛИХИМ" - АД Г - ГР. ДЕВНЯ Д - 813095287ю Е - 1038009415 Ж - 16609079,00 З - 16609079 И - 3,56 Й - 450283 К - 1,00 Л - 450283,00 М - 2,71 Н - ПУБЛИЧНО О - 1140 П - 4.IX.00 А - 189 Б - АП В - "СИЛА" - АД Г - ГР. ЯМБОЛ Д - 838168768ю Е - 1280000252 Ж - 356822,00 З - 356822 И - 19,67 Й - 30026 К - 1,00 Л - 30026,00 М - 8,41 Н - НЕПУБЛИЧНО О - 1635-П П - 27.IX.00 А - 190 Б - АП В - "ВАПЦАРОВ" - АД Г - ГР. ПЛЕВЕН Д - 824105277ю Е - 1153000189 Ж - 500000,00 З - 500000 И - 18,16 Й - 43968 К - 1,00 Л - 43968,00 М - 8,79 Н - ПУБЛИЧНО О - 1127 П - 20.VII.00 А - 191 Б - АП В - "ХЛЕБНА МАЯ" - АД Г - ГР. СОФИЯ Д - 117012524ю Е - 1181000607 Ж - 89322,00 З - 89322 И - 2,00 Й - 1769 К - 1,00 Л - 1769,00 М - 1,98 Н - НЕПУБЛИЧНО О - 1660-П П - 10.XI.00 А - 192 Б - АП В - "ЕНЕРГОРЕМОНТ - ПЛОВДИВ" - АД Г - ГР. ПЛОВДИВ Д - 825270876ю Е - 1164059428 Ж - 79784,00 З - 79784 И - 6,98 Й - 5516 К - 1,00 Л - 5516,00 М - 6,91 Н - НЕПУБЛИЧНО О - 1664-П П - 14.XI.00 А - 193 Б - АП В - "МАРИЦАТЕКС" - АД Г - ГР. ПЛОВДИВ Д - 115025302ю Е - 1164040042 Ж - 468921,00 З - 468921 И - 31,75 Й - 51646 К - 1,00 Л - 51646,00 М - 11,01 Н - ПУБЛИЧНО О - 1657-П П - 6.XI.00 А - 194 Б - АП В - "ЗАХАРЕН КОМБИНАТ - КРИСТАЛ" - АД Г - ГР. ПЛОВДИВ Д - 115081888ю Е - 1163667556 Ж - 1806029,00 З - 1806029 И - 2,85 Й - 50330 К - 1,00 Л - 50330,00 М - 2,79 Н - НЕПУБЛИЧНО О - 1665-П П - 15.XI.00 А - 195 Б - АП В - "МОНБАТ" - АД ("АКУМИКАР" - АД) Г - ГР. МОНТАНА Д - 111028849ю Е - 1125004179 Ж - 749300,00 З - 74930 И - 3,78 Й - 2450 К - 10,00 Л - 24500,00 М - 3,27 Н - НЕПУБЛИЧНО О - 1609-П П - 15.VIII.00 А - 196 Б - АП В - "ЛОТОС" - АД Г - ГР. ТРЯВНА Д - 817047037ю Е - 1074030013 Ж - 205552,00 З - 205552 И - 6,60 Й - 6715 К - 1,00 Л - 6715,00 М - 3,27 Н - ПУБЛИЧНО О - 1636-П П - 27.IX.00 А - 197 Б - МТС В - "СТРЕЛА" - ЕАД Г - ГР. НОВИ ПАЗАР Д - 837068131ю Е - 1272000553 Ж - 50000,00 З - 50000 И - 100,00 Й - 39600 К - 1,00 Л - 39600,00 М - 79,20 Н - НЕПУБЛИЧНО О - ПР-76В П - 2.VI.00 А - 198 Б - МТС В - "АВТОТРАНССЕРВИЗ" - АД Г - ГР. СОФИЯ Д - 121461119ю Е - 1223013488 Ж - 115550,00 З - 115550 И - 17,01 Й - 19454 К - 1,00 Л - 19454,00 М - 16,84 Н - НЕПУБЛИЧНО О - ПР-28Д П - 3.XI.00 А - 199 Б - МТС В - "АВТОТРАНСПОРТ - ЧИРПАН" ЕАД Г - ГР. ЧИРПАН Д - 833066161ю Е - 1249008458 Ж - 50000,00 З - 50000 И - 100,00 Й - 49500 К - 1,00 Л - 49500,00 М - 99,00 Н - НЕПУБЛИЧНО О - ПР-82Б П - 12.IX.00 А - 200 Б - МЗГ В - "ПТИЦЕКЛАНИЦА" - АД Г - ГР. ДОБРИЧ Д - 124059588ю Е - 1082153418 Ж - 176539,00 З - 176539 И - 23,33 Й - 32616 К - 1,00 Л - 32616,00 М - 18,48 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД-42-720 П - 2.X.00 А - 201 Б - МЗ В - "АПТЕЧНО-СОФИЯ ГРАД" - АД Г - ГР. СОФИЯ Д - 831635169ю Е - 3221005839 Ж - 355000,00 З - 355000 И - 3,64 Й - 6395 К - 1,00 Л - 6395,00 М - 1,80 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД-16-112 П - 13.VII.00 А - 202 Б - МЗ В - "АПТЕЧНО-СИЛИСТРА" - АД Г - ГР. СИЛИСТРА Д - 118000667ю Е - 1190001004 Ж - 50000,00 З - 5000 И - 19,82 Й - 981 К - 10,00 Л - 9810,00 М - 19,62 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД-16-179 П - 9.X.00 А - 203 Б - МЗ В - "АПТЕЧНО-РУСЕ" - АД Г - ГР. РУСЕ Д - 827183854ю Е - 1181000704 Ж - 232000,00 З - 92800 И - 4,16 Й - 3823 К - 2,50 Л - 9557,50 М - 4,12 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД-16-112 П - 13.VII.00 А - 204 Б - МЗ В - "АПТЕЧНО-ВАРНА" - АД Г - ГР. ВАРНА Д - 103002662ю Е - 1030000028 Ж - 50639,40 З - 24114 И - 17,60 Й - 4202 К - 2,10 Л - 8824,20 М - 17,43 Н - НЕПУБЛИЧНО О - РД 16-151 П - 1.IX.00 ________________________________________________________________ Забележки: 1. Съгласно чл. 4, ал. 4 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на ЦПТ 1 на сто от акциите в графа 10 са заделени за корекции на технически грешки и др. 2. Акциите, предлагани за продажба на централизирани публични търгове, са безналични съгласно § 10, ал. 5 ЗППЦК. II. Заявки за участие в централизирания публичен търг се приемат от 15.I.2001 г. до 26.I.2001 г. вкл. III. Срок за внасяне на депозит по заявки с обща стойност, равна или по-голяма от 3000 инвестиционни бона и/или лева - от 15.I.2001 г. до 26.I.2001 г. вкл. IV. Срок за плащане на класираните на търга заявки: 1. срок за плащане на класираните заявки на физическите и юридическите лица: от 26.II.2001 г. до 9.III.2001 г. вкл.; 2. плащане на класираните заявки на дружествата по чл. 25, ал. 3 ЗППДОбП: а) срок за акумулиране на инвестиционни бонове по класираните заявки: от 26.II.2001 г. до 6.III.2001 г. вкл.; б) срок за информиране относно акумулираните инвестиционни бонове по сметките на дружествата по чл. 25, ал. 3 ЗППДОбП: от 7.III.2001 г. до 9.III.2001 г. вкл.; в) срок за плащане на дружества по чл. 25, ал. 3 ЗППДОбП на класираните заявки: от 12.III.2001 г. до 16.III.2001 г. вкл. V. Банкова набирателна сметка на Центъра за масова приватизация, по която се превеждат сумите по депозитите и плащанията в левове за акциите: № 5018621736, банков код 66096608 при ТБ "Биохим" - АД - Централно управление. Източник: Държавен вестник (22.12.2000) |
| | "Агрополихим" уреди всички стари дългосрочни задължения, които инвеститорът наследи при закупуването на предприятието и те възлизаха на 105 млн. лв. Въпреки предвиденото по приватизационния договор намаление на персонала до 800 души в момента работещите в завода наброяват близо 1100 души, а в бъдеще дори се предвижда наемане на нови химици. 8,5 млн.лв. е инвестирала американската компания "Асид енд фъртилайзърс" в "Агрополихим" - Девня, през 200О г. Американската фирма е мажоритарен собственик на торовия завод от близо година и реализираните инвестиции са в резултат на изпълнение на част от финансовите задължения по приватизационния договор. Допълнително в капиталния ремонт на производствените мощности са инвестирани през изминалите 12 месеца почти около 8 млн. лв. От началото на т.г. собствениците ще стартират с нов инвестиционен проект на стойност 12 млн. лв., насочен към увеличаване обема на производството на изкуствени торове. Предвижда се изграждане на нови мощности и за производство на търговска фосфорна киселина, използвана за база на производството на комбинирани торове, които намират на този етап добър прием не само на вътрешния, а и на международния пазар. Предприятието вече получи сертификат за качеството на произвеждания натриевия триполифосфат от мегакомпанията "Проктър енд Гембъл" и се очаква да продава продукцията си и на най-големия производител на перилни препарати в света. Източник: Черно море (04.01.2001) |
| | Стартира 15 кръг на масовата приватизация. Предлагат се два изцяло мажоритарни пакета, има акции от големи предприятия като Агрополихим-Девня и Химмаш-Хасково. Много от предлаганите предприятия показват значително подобрение на финансовите показатели през деветмесечието на 2000 г. Най-голям ръст се наблюдава конкретно при Монбат АД-Монтана и Агрополихим АД-Девня, както и при някои по-малки предприятия. Инвеститорите могат да избират между дружества, собственост на мажоритарен акционер, собственост на група от акционери и изцяло държавна собственост. От последната категория се предлагат три дружества. Повечето от тях са непублични. Подробна информация за всички дружества може да бъде намерена в пощенските клонове и информационния център на ЦМП. Общо се предлагат 2 млн. акции, като за първи път се предлагат книжа от аптечни дружества, например от Аптечно-София. Срокът за подаване на заявки е до 26 януари. Новите документи за самоличност дадоха възможност на ЦМП да промени процедурата за участие в търговете и вече не е задължително да участват от пощенския клон по адресна регистрация. През 1998 г. Агрополихим АД-Девня се търгуваше почти всеки ден, но поради една или друга причина търговията замря. Като цяло на досегашните 14 търга бяха предлагани пакети от малки и средни предприятия, което очертава възможност за дългосрочна печалба от дивиденти. Единствено на 11-ия и 14-ия търг инвеститорите са имали възможността да купят акции, за които е имало възможност веднага да ги продадат на БФБ-София и да получат около 40-50 лв. на бонова книжка. Това са били Балканфарма-Троян и Балканфарма-Дупница. Имало е и други предприятия, чиито акции са били прехвърлени през БФБ, но това са основно сделки на инвестиционните посредници от името на техни клиенти. Цената на инвестиционните бонове е в тясна връзка с цената на компенсаторните бонове, тъй като компенсаторните записи могат да се използват като платежно средство на търговете. В момента записите се търгуват на 17%. Според брокери на БФБ, за да имат възможност бонопритежателите за бърза печалба от масовата приватизация, трябва държавата да предложи пакети от големи, значими за националната икономика предприятия като Банка ДСК, Булгаргаз, БТК и др. По този начин ще може да бъде похарчено огромно количество бонове и записи на стойност 2 млрд. лв., при което всички държатели на такива инструменти ще реализират по-висока доходност. Източник: Пари (16.01.2001) |
| | Девненският торов завод "Агрополихим" ще бъде отписан от регистъра на публичните дружества, заяви изпълнителния директор на комбината Васил Александров. Това ще стане след като приключи изкупуването на книжата от дребните акционери, което мажоритарния собственик "Асид енд фъртилайзърс" възнамерява да предложи в най-скоро време. Консорциумът, съставен от "Хардланд инвестмънт" и "Юнион миниер", оферира по 1 лев. Източник: Банкеръ (22.01.2001) |
| | Правителството е отложило по искане на министър Върбанов приемането на решението за отмяна на временната защитна мярка по вноса в България на амониев нитрат. Министрите решиха преди да одобрят тази мярка да се проведе съвместна среща на експертите от Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката, представители на торовите заводи и селскостопански производители. Целта е да бъдат защитени интересите както на земеделските стопани, така и на предприятията, произвеждащи амониева селитра. Причината да бъде предложено премахването на временната защитна мярка беше предстоящото подхранване на есенните култури, уточни правителственият пресцентър. Източник: БТА (09.02.2001) |
| | Отечество 2000 холдинг е един от средните по големина приватизационни холдинги, създадени по време на първата вълна на масовата приватизация. Набраният капитал на холдинга възлиза на 115 604 000 лв., който бива инвестиран предимно в ликвидни и големи предприятия, като Булгартабак холдинг, Агрополихим и Полимери. След извършените преструктурирания на портфейла холдингът се оказва с мажоритарна собственост само в две дружества. Това са Терма АД - Тутракан, и Елком АД - Варна. В касите на дружеството обаче постъпват значителни средства от продажбата на ликвидните книжа, които впоследствие стават причина за една жестока битка между учредителите. Парите идват през 1997 г. от продажбата на пакетите акции на Булгартабак холдинг АД и Агрополихим АД. Въпреки че в устава на дружеството е записана клаузата за разпределяне на печалбата под формата на дивидент, инвеститорите остават измамени от ходовете на ръководството. Холдингът успява да прокара крупна данъчна далавера, гласувайки печалбата за дивидент и плащайки по нея само 15% данък вместо нормалните 37%, като след това използва сумата за увеличение на номиналната стойност на акциите и акционерите не получават нищо от постигнатите 5 лв. доходност на акция. Към всичко това се прибавя и списъкът на заведените дела от Отечество 2000 холдинг АД, които са цели 7, при това срещу бившия председател на управителния съвет. Разразява се първият от честите след това крупни скандали в приватизационните холдинги. За всички е ясно, че в управлението на дружеството нещо не е наред. Промени в собствениците и мениджърите на холдинга Преди да се прави опит за анализ на управлението на холдинга, трябва да се опише неговата система на управление. Холдингът има двустепенна система на контрол, т. е. той се управлява от управителен и надзорен съвет. Контролът върху самата дейност на холдинга се осъществява, от една страна, от група акционери - 9 на брой, съсредоточени около о. з. ген. Костадин Георгиев Коцалиев и притежаващи 21% от капитала на дружеството, и, от друга страна, Кристиян Трендафилов Маслев, собственик чрез свързани лица на още 21% от дружеството. Справката от Централен депозитар за лицата, притежаващи над 0.20% от собствеността на Отечество 2000 холдинг, показва, че няма други крупни акционери в холдинга освен Едвин Инвест, притежаващ близо 15% от дружеството. По този начин на свикваните общи събрания изброените крупни акционери са имали възможност да диктуват цялостно политиката на холдинга, тъй като са гласували с над 85% от явилите се акции. Под вещото управление и покровителство на тогавашния председател на управителния съвет Кристиян Маслев холдингът съумява, както вече беше посочено, да направи добра реализация на наличния бонов ресурс, да се ориентира към слабо засегнат от другите приватизационни фондове сектор на икономиката и така да изпълни основната си цел - да придобие контролен пакет акции в няколко предприятия, участващи в един сектор, и същевременно посредством връзките на Маслев с Натурела да излезе от инвестицията в Булгартабак холдинг АД и Агрополихим АД на почти най-високите цени на тези дружества, достигнати някога на борсата. Вследствие на това холдингът регистрира огромна печалба за 1997 г. и обещава на акционерите си най-високия дивидент, раздаван дотогава. Акционерите от своя страна имат доверие в управлението на дружеството, вследствие на което въпреки късния старт на търговията с акции на Отечество 2000 холдинг АД те видимо нямат желание да се разделят с тях и до края на 1998 г. сделки с акции на дружеството на извънборсовия пазар почти не са регистрирани. всички хубави неща завършват със скандал Раздорът в управлението на холдинга не закъснява. Конкретната причина, породила скандала, е нераздаването на дивидент от холдинга. Започват борби в управлението на дружеството, които довеждат до скандал на извънредното общо събрание, където г-н Маслев бива обвинен в злоупотреби за над 800 млн. лв. и съответно свален от управлението на холдинга от бившите си съидейници. Може би тази смяна не би повлияла до такава степен на развитието на дружеството, ако членовете на управителния съвет не бяха отишли по-далеч. Но те го правят, обезсилвайки акциите на 09.03.1999 г. на Кристиян Маслев и Ивайло Стоянов, като намаляват капитала с размера на близо 35 000 акции. Стъпката явно се е сторила твърде дръзка за последните двама, тъй като те започват истинска битка за собствеността на холдинга, довела по-късно до промяна в българското законодателство в системата на търгуване на акции и до загубването на част от активите на холдинга. И така контраатаката на сваления и с обезсилени акции Кристиян Маслев не закъснява. Чрез своя фирма, която има над 10% от капитала на Отечество 2000 холдинг, той свиква извънредно общо събрание на 5 ноември. Преди това на борсата продава своите 21% от капитала на дружеството на най-високата до момента регистрирана цена, запазва 1 акция, с която да има все пак правото на достъп до събранието, и то не се възползва директно, а упълномощава свой представител. С други думи, заема място на първия ред, но все пак скрит. Междувременно се извършва най-крупната измама с акции Акциите на деветимата съакционери начело с Костадин Коцалиев биват прехвърлени с фалшиви пълномощни на никому неизвестния Стоян Василев от Пловдив и седмица по-късно на друга фирма. От справката в депозитара е видно, че пълномощните са фалшиви, но прехвърлянето е факт и те напразно бият път до Варна. Събранието минава без тях, управителният съвет е освободен от отговорност за миналата година, ръководството е изцяло сменено. Превратът е регистриран, заради него са били откраднати акциите. Започват дела и проверки по случая, а криминалистите разглеждат измамата като пробив във фондовия пазар. Явно е, че целта на кражбата не е заграбването на акции, а отстраняването на собствениците им от ръководството на дружеството и от холдинга изобщо. Отечество 2000 холдинг АД е собственик на мажоритарния дял от акции на завода за бяла техника Елпром АД. Тъкмо с това предприятие свързват кражбата на акции ограбените - и по-точно с бъдещото инвестиране в завода на неколкостотин хиляди долара китайски капитали. Елпром-Варна се превръща в българо-китайско дружество, потвърдиха миналата есен по различни поводи и на различни места президентът Петър Стоянов, външният министър Надежда Михайлова. Междувременно, виждайки неадекватността на борещите се помежду си членове на управителния съвет, част от предприятията, собственост на холдинга, се опитват да се измъкнат от неговата шапка. Изборът на нови ръководни органи в Елпром-Варна и Терма-Тутракан минава сравнително безпроблемно, защото там Отечество 2000 холдинг чрез дъщерната си компания Елгазприбор притежава мажоритарните дялове. По друг начин обаче се развиват събитията в третото предприятие от структурата на холдинга - производителя на консумативи за текстилни машини Добруджа-КИТ - Исперих, където той е собственик само на 24 процента от капитала. При първата вълна на масовото раздържавяване приватизационният фонд Отечество придобива 36% от капитала на дружеството. След преврата в холдинга обаче основният акционер на Добруджа-КИТ /работническо-мениджърското дружество Кит-хок/, очевидно за да се застрахова срещу евентуални атаки от страна на новите собственици на Отечество 2000 холдинг, прокарва в съвета на директорите на исперихското дружество решение за увеличение на капитала му, при условие че новите 23 009 книги бъдат записани от него по емисионната цена от 1.10 лв. за акция. Впоследствие Кит-хок прехвърли дела си на свързаната фирма Патификс-България ООД. По този начин врачани стават собственици на 33% от капитала на Добруджа-КИТ, а заедно с РМД-то контролират 55%. Увеличението обаче обезценява книжата на останалите акционери, защото дяловете им в дружеството се размиват. Най-потърпевшият в случая е Отечество 2000 холдинг, който впоследствие се опитва да обезсили решенията на общото събрание, обявявайки го за незаконно. Разрухата във фонда е пълна. Споровете се отразяват и на цената на дружеството на фондовата борса, като след увеличението на капитала тя си остава 2 лв., въпреки че и преди него е била също толкова. Единствената регистрирана сделка за продажба на акциите над номиналната стойност е блоковата сделка на прехвърлените акции на Маслев. Борбата завършва с неизясненото убийство на Кристиян Маслев Дали дружеството ще възвърне доброто си положение след затихването на споровете около ръководството му въпреки крупните загуби, ще се разбере след предаването на отчетите за тази година в Държавната комисия по ценни книжа. Акционерите обаче не престават да се надяват, упорито отказвайки да се разделят с притежаваните акции. Междуличностната битка често проваля постигнатото Проблемите със собствеността на холдинга и аранжимента на неговото управление може да се окажат ключови за самото дружество. В случая една добре прогнозирана и оформена инвестиционна стратегия претърпява крах вследствие на междуличностна борба за контрола на управление на собствеността, при което се пренебрегват всички постигнати успехи и бъдещи цели. Явно проблемите пред новосъздадените холдинги в България са много - липса на капитали, слаба икономика, слабо развит капиталов пазар, лоши инвестиции, лоши активи, остаряла база и ред други проблеми от икономически характер, но сред тях водещи са и проблемите, породени от спора за собствеността и контрола на новосъздадените конгломерати от икономически и финансов тип. Предявените искове 1. Срещу Кристиян Трендафилов Маслев /бивш председател на УС/ за неотчетени валутни разходи по негова командировка в САЩ, цена на иска 17 991 270 лв., гр. д. N 261/99 г. СГС, 1-12, висящо. 2. Срещу Натурела АД, София, и Елпром Натурела ООД, Русе, за обявяване на недействителна оценката на апортиран недвижим имот и обявяване на недействително съотношението в дяловото участие на съдружниците на Елпром Натурела ООД-Русе, установителен иск гр. д. N 42/99 г. Русенски окръжен съд, висящо. 3. Срещу Кристиян Трендафилов Маслев и Булмоторс ООД, София, за недължимо платен аванс, цена на иска 5 200 000 лв., гр. д. N 124/99 г., СГС, VI, висящо. 4. Срещу Канапус Стар ООД, София, по член 9, ал. 11 във връзка с чл. 51 от ЗТМПО, т. д. N 283/99 г., СГС, VI - 5, висящо. 5. Срещу Кристиян Трендафилов Маслев и Ивайло Димитров Стоянов за обезпечение на бъдещи искове за принудително отнемане на акции на гореспоменатите акционери, висящо. 6. Срещу Елпром Натурела ООД, Русе, за обезпечение на бъдещ иск за дела на съдружника Отечество 2000 холдинг АД, София, във връзка с напускането му, вх. N 165/99 г., СРС, частна жалба в СГС. 7. Срещу Елпром Натурела ООД, Русе, за обезпечение на бъдещ иск за дела на съдружника Отечество 2000 холдинг АД, София, във връзка с напускането му, вх. N 546/99 г., Благоевградски районен съд. Източник: Пари (14.02.2001) |
| | Заем за торовия завод "Агрополихим" в Девня е готова да даде френска компания за експортно кредитиране, съобщиха от завода. Средствата са необходими за реконструкцията на линията за производство на търговска фосфорна киселина в девненското предприятие. Само в първия етап от ремонта ще бъдат вложени 7,5 млн. евро. Съгласието на французите да отпуснат заем за българското предприятие се окачествява като пробив, след като компанията бе прекратила кредитирането на наши фирми през 1989 г. Модернизацията ще се извърши съвместно с компанията CEMAG, чиито представители вече бяха на проучване в Девня. Източник: Черно море (19.02.2001) |
| | Цената на селитрата, произвеждана от "Агрополихим", е увеличена с 5, а не с с 30 на сто, както твърдят чиновници от земеделското министерство и земеделци от браншови съюзи, заяви вчера Цветан Алексиев, председател на съвета на директорите на "Агрополихим" АД. Не сме намалявали производството на амониев нитрат за вътрешния пазар, а напротив, имаме възможност да натоварим мощностите допълнително, но в момента търсенето от родните земеделци е по-малко от миналата година, обясни г-н Алексиев. Поводът за размяната на медийни шамари между земеделски чиновници и производители стана въдеденото през ноември м.г. защитно мито срещу внос на торове от конкуретни на страната ни заводи от региона. Според висши държавни чиновници цената на новата пшенична реколта ще скочи с 50 млн. лева, но от девненския торов завод контрираха с изчисления за повишение от 4 млн. лева. От финансовото и земеделското министерство обвинили "Агрополихим" в злоупотреба с монополното положение и заплашиха, че защитното мито ще бъде свалено. От завода припомниха, че върху производителите на торове след въвеждане на държавната протекция се стовариха по-високи цени на газта, транспортните такси и промишлената вода. Цветан Алексиев не скри, че "Агрополихим" не иска да се замесва в политически интриги, каквито той вижда да прозират в атакате срещу "Неохим" - Димитровград, и девненския торов завод. Според него изказванията на висши чиновници са фрагментарни, манипулативни и обслужват партийни интереси. Източник: Черно море (22.02.2001) |
| | Агрополихим - АД, вече подготвя производството на нов продукт - фосфорна киселина /54 процента/, за да разнообрази продукцията си и да постигне баланс на губещите и печелившите продажби. За реконструирането на цех "Фосфорна киселина", където ще ще бъде линията за новия продукт, ще бъдат вложени 7 милиона долара, които са част от инвестиционната програма до 2005 г. /общо за 15 милиона долара/, каза за БТА генералният директор на дружеството Христо Петров. Вече е подписан договорът с френско-американски консорциум, в който са френската СИМАГ и американската Бартек. На 5 март в девненския завод очакват работната група от консорциума Реконструкцията ще продължи 22 месеца. Източник: БТА (23.02.2001) |
| | "Солвей Соди", "Италчименте", "Агрополихим" и "Юнион миниер" отказват да сключат контракти по новите претоварни пристанищни такси във Варна, съобщава агенция Балкан от порта. Те бяха увеличени от 1 януари 2001 г., след като по закон корабните такси, които досега формираха 40 % от приходите на пристанищата, отиват директно в ИА "Пристанищна администрация". Експортът от четирите фирми е 60 % от оборота на пристанището. Най-сложен е казусът със содовия завод, който има 15-годишно споразумение за твърди и доста ниски ставки, подписано при приватизацията му през 1996 г. От порта смятат, че товародателите може да договарят по-ниски навла с корабособствениците, тъй като правителството намали тонажните такси. Източник: Черно море (23.02.2001) |
| | Министерският съвет прие постановление за отмяна на временната защитна мярка по вноса в България на амониев нитрат (амониева селитра). Това пише в съобщение на дирекция "Информация и връзки с обществеността. Отмяната на временното защитно мито, в размер на 40%, е свързана с предстоящото подхранване на есенните култури с азотни торове и стартиращата целева кредитна линия на Фонд "Земеделие". На практика това означава възстановяване на митото на амониевата селитра на предишното ниво от 25%, уточняват от пресслужбата. Причините за прекратяването на действието на временната защитна мярка са, че през януари-юни потреблението на азотни торове е най-високо. Източник: БТА (01.03.2001) |
| | Мажоритарният собственик на торовия завод "Агрополихим" - Девня, "Асид & Фертилайзърс ЛЛС", отправя търгово предложения към останалите акционери да изкупи техния дял от 6,1% и да затвори дружеството. По закон акциите могат да бъдат изкупени до един месец. Предлаганата цена е 40 ст. за акция, изчислена по борсовите цени на "Агрополихим" от ноември 2000 до февруари т.г. За последните месеци мощностите на завода са натоварени близо 98%. Продажбите през 2000 г. са нараснали с 61% спрямо предходната година. Източник: Сега (05.03.2001) |
| | Средно по 2100 тона амониева селитра произвежда на ден "Неохим"-Димитровград, което е с 25-30 на сто по-малко от потребителското търсене през последните два месеца. Две трети от продукцията ни е предназначена за вътрешния пазар, но въпреки това изоставаме с около десет дни при изпълнението на поръчките, съобщи изпълнителният директор на димитровградския завод за азотни торове Димитър Димитров. 250 000 тона амониева селитра са необходими на вътрешния пазар, от които 200 000 тона само през февруари и март. Не е възможно заедно с "Агрополихим" да произведем толкова голямо количество за кратко време, посочи Димитров. До края на миналата година две трети от произвежданата селитра беше предназначена за износ, поради липса на поръчки за вътрешния пазар. Сега ни обвиняват, че торовите заводи ще провалим реколтата през тази година. Ако Държавен фонд "Земеделие" беше кредитирал производителите два-три месеца преди активния сезон, сега нямаше да има недостиг на азотни торове, смята ръководството на "Неохим"-Димитровград. Още през октомври миналата година "Неохим" предложи на дистрибуторите и търговците специални договори, с които клиентите да заявят и предплатят необходимите им количества торове. Получихме заявки само за около 4000 тона, каза Димитров. Общо 450 хиляди тона селитра за над 120 милиона лева са произведени в "Неохим" през 2000 г. За пръв път от няколко години в димитровградския торов завод отчитат печалба от 4,2 милиона лева. Източник: БТА (09.03.2001) |
| | Девненският торов завод "Агрополихим" вдигна цените на най-масовия си продукт - амониевата селитра, съобщиха от дружеството. Цената на насипния амониев нитрат се повишава с 10 лева до 260 лева за тон, а пакетираната продукция вече струва 280 лева за тон при стара цена от 265 лева. Според химиците няма опасност от масиран внос на конкуретни заводи, защото моментните котировки на международните пазари не предполагат дъмпингови цени. Единствената теоретическа възможност е внос от Румъния, но липсата на складови площи под контрола на северните ни съседи практически изключва вноса на по-големи количества, коментираха от девненския завод. След като със свое решение Министерският съвет на България отмени защитното мито от 40 на сто за внос на амониева селитра в страната, продукцията на местните торови заводи вече е под ударите на нелоялна външна конкуренция. Природният газ, основна суровина за производството на торове, в съседна Румъния и в Русия има далеч по-ниски цени от тези у нас. Отмяната на временното защитно мито в размер на 40 на сто, е свързана с предстоящото подхранване на есенните култури с азотни торове и стартиращата целева кредитна линия на фонд "Земеделие", твърдят правителствените източници. На практика това означава възстановяване на митото на амониевата селитра на предишното ниво от 25 на сто. Причините за прекратяването на действието на временната защитна мярка са, че през периода януари-юни потреблението на азотни торове е най-високо, смятат специалистите от земеделското министерство. Прилагайки защитната мярка по вноса, задоволяването на потребностите от вносни азотни торове е незначително. От друга страна, произвежданите в страната количества трудно биха отговорили на нуждите през този период, смятат още правителствените специалисти. Източник: Черно море (13.03.2001) |
| | Възможностите за създаване на нови смесени дружества и продължаване строежа на терминали в пристанище "Варна" бе основна тема, която обсъждаха в транспортното министерство представители на четирите фирми - кредиторки, ЕБВР, шефа на БСК Божидар Данев и министър Антони Славински. Шефовете на белгийската "Юнион миниер", на "Солвей соди", на "Агрополихим" и "Девня цимент" изразиха готовността си да инвестират в изграждането на нови транспортни ленти за течни химически продукти върху територията на пристанището, с които да изнасят част от продукцията си, която не може да се пласира на българския пазар. Според приетия Закон за морски транспорт, вътрешните водни пътища и пристанищата всички пристанищни дейности и инфраструктурата могат да се отдават само на концесия. Такава форма на стопанисване и развиване на дейности предлагат смесените дружества, в които фирмите залагат парите си, а пристанището участва с апортна вноска във вид на земя. Те обаче ще искат среща с шефовете на БДЖ, защото се недоволни от предоставяните услуги на индустриалните жп-линии, стана ясно след срещата. Използваните сега вагони са доста остарели, релсовият път не се поддържа, твърдят кандидат концесионерите. Създаването на джойнт венчъри, по подобие на "Ойл тенкинг - България" е единственият начин пристанище Варна да се модернизира, без да се бърка в джоба на държавата, смятат инвеститорите. Председателят на БСК Божидар Данев каза, че фирмите са готови да приемат увеличените цени на пристанищните услуги, но амо ако те са реално съобразени с инфлацията. Източник: БТА (14.03.2001) |
| | Като типично работещо химическо предприятие "Агрополихим" - АД, е включено в пилотен проект на Европейския съюз за контролиране на рисковете при промишлени аварии. Работата по проекта ще завърши през септември - октомври тази година. Това е заявил днес на работна среща в девненския завод Фелъм МакГуайър - представител на Ирландската агенция за околна среда, съобщи Михаил Марашлиев от отдела за корпоративни комуникации към фирмата. Ирландската агенция е консултант по проекта. Заедно със заводския отдел "Екология" тя е осигурила финансирането му от Евросъюза. А самото включване в проекта е чрез българското Министерство на околната среда и водите. Проектът е по евродирективата Seveso, според чиито изисквания и у нас ще се осъществява контрол върху рисковете при промишлени аварии и върху действията по ликвидирането на последствията от тях. Работата по проекта е в унисон с внесения в Народното събрание проектозакон за управление на кризи и ще го подпомогне, за да бъде адекватен с европейските стандарти, каза още г-н Марашлиев Източник: БТА (16.03.2001) |
| | В приетия от правителството проект за поправки в енергийния закон се предвижда допускането на трети страни до електропреносната мрежа на НЕК да започне от 1 януари 2002 г. В него обаче не са уточнени критериите, на които трябва да отговаря дадено предприятие, за да влезе в групата на големите консуматори. В международната практика това обикновено става с определянето на обем годишна консумация и всички потребители, които отговарят на този показател, автоматично получават достъп до преносната мрежа. В проекта на Димитър Иванов е посочен такъв праг от 100 млн. квтч потребление на електроенергия годишно. С такава консумация са металургичните заводи и предприятията от химическата индустрия, главно нефтопреработване и торови заводи, обясниха енергийни експерти. Ако се приеме този праг, в групата на привилегированите консуматори ще се включат със сигурност “Кремиковци”, “Стомана”, Нефтохим, Агрополихим и “Химко”, коментираха от “Енергопроект”. Те ще могат да купуват електричество от която електроцентрала поискат. Това се отнася обаче само за вътрешния пазар. Източник: Капитал (16.03.2001) |
| | Оборотът на фондовата борса беше 11 055 лева. Индексът Софикс се запази същият като вчера - 82,56. Акциите на "Балканфарма" - Дупница се търгуваха по 2,74 лева при вчерашна цена от 2,70 лева. Книжата на "Слънчев бряг" се купуваха по 3,40, а на "Златни пясъци" - по 3,80 лева. На свободния пазар бе реализирана блокова сделка с 281 акции на "Агрополихим" на обща стойност 112,40 лева при единична цена от 40 стотинки. Източник: БТА (05.04.2001) |
| | Мощностите на фалиралия старозагорски торов завод "Агробиохим" ще бездействат поне до края на годината. И това е оптимистичният сценарий за развитието на завода, който на 28 февруари се гмурна в процедура за обявяване в несъстоятелност. Според назначения преди две седмици за синдик на дружеството Димитър Смиленов (синдик и на Варненската корабостроителница), поне до септември съдът ще доуточнява окончателния списък на кредиторите на комбината. След това трябва да се изчака един месец, за да се види дали няма да бъде предложен план за оздравяването на старозагорския завод. Тъй като за инсталацията за амониева селитра от дълго време не се е интересувал нито един инвеститор, предполага се, че този план ще бъде съставен трудно. По-нататък, вероятно през ноември, трябва да се проведе общо събрание на кредиторите на "Агробиохим". Според последните промени в Търговския закон (ТЗ), влезли в сила през миналия октомври, този форум е длъжен да определи методите за оценка на активите на фалиралото предприятие. И точно тук, според Смиленов, е основният проблем на завода сега. Защото се оказва, че до събранието той и неговият колега Кирил Карагьозов нямат никакви правомощия или задължения, освен да опазят имуществото на повереното им дружество. Тъй като съгласно промените в ТЗ до кредиторския форум те не могат дори да изберат оценители за активите на "Агробиохим". Според Търговския закон това трябва да стане именно на събранието. Така продажбата и на най-незначителните активи на практика се отлага с над половин година. Едва след събранието на кредиторите ще се пристъпи към определянето на стойността на имуществото на завода. А самите търгове за продажба едва ли ще започнат до края на тази година. Проблемът е, че старозагорският комбинат бездейства от 5 май 1999 година. Забавянето на разпродажбата ще отложи натоварването на мощностите на предприятието още дълго време. Така че промените в Търговския закон в крайна сметка доведоха до забавяне на осребряването на активи, които в момента бездействат. Всъщност синдиците на дружеството едва ли ще скучаят до есента. Основните проблеми датират още от 1999 г., когато Агенцията за приватизация започна раздържавяването на обособените части от комбината. Оказва се, твърди Смиленов, че когато цехът за производство на капролактам е продаден на фирмата "Фолбек", складовете му са били пълни с продукция на "Агробиохим". Става въпрос главно за стотици тонове амоняк. И сега, тъй като инсталацията за капролактам не работи, собствениците й от "Фолбек" разпродават амоняка, за да погасят задълженията си, заяви за в. "БАНКЕРЪ" Смиленов. В четвъртък на територията на цеха влезе съдия-изпълнител, който трябва да опази активите на торовия завод от разграбване. На шията на "Агробиохим" виси и инфраструктурата на завода, която е предимно негова собственост. Така например акционерното дружество се явява като посредник между местната електроразпределителна компания и частните цехове на територията на комбината. Токът преминава през неговата територия и достига до крайните потребители. Те обаче плащат директно на старозагорското "Енерго". Докато за "Агробиохим" остават разходите за поддръжка на мощностите, които са около 15 хил. лв. месечно. Възможните разрешения на този проблем са две: преносните системи да станат собственост на "Електроразпределение - Стара Загора" или на приватизираните през последните две години цехове на територията на торовия завод. Естествено нито едно от тези дружества не се натиска да поеме такъв товар. Ако обаче проблемът не бъде решен в близките месеци, синдиците са склонни да предприемат крайни действия за опазването на интересите на "Агробиохим". Като например да унищожат инсталациите. Всъщност смяната на собствеността не може да се осъществи поне до общото събрание на кредиторите наесен. Така че компромисен вариант би бил потребителите на енергия да си плащат за транзита на ток. Продажбата на активите на "Агробиохим" започна в края на 1999 година. Агенцията за приватизация се пребори с продажбата на 12 обособени части. Тя получи за тях общо малко над 2 млн. лв., които отидоха за изплащане на заплати и за погасяване на дълга към "Булгаргаз". Освен това чрез съдия-изпълнител бяха продадени още 63 обекта за 946 190 лева. Сред тях са например вагони, автомобили "Мерцедес", апартаменти, магазини, ледена пързалка, а също автоспирка и детска градина. Основните мощности на комбината все още са си негова собственост. Но почти всички са излезли от строя и стават само за вторични суровини. Така например преди броени години е било взето неофициално решение на високо държавно ниво да спре амонячното производство поради високата му себестойност. От 1999 г. е в ход нарязването на четирите цеха за амоняк. Единият от тях вече е в небитието. Съвсем скоро неговата съдба ще последват и останалите. Най-голямата ценност на "Агробиохим" е линията за производство на амониева селитра, която е построена още през 50-те години. Тя е и единственото съоръжение, на което би могло да се вдъхне живот. Преди време към нея дори прояви интерес "Асид енд фъртилайзърс" (собственици на девненския завод "Агрополихим"), но до сделка не се стигна. От дълго време обаче кандидати за покупката на азотната инсталация липсват. Това накара Агенцията за приватизация да закрие процедурата за продажбата й. Според изготвения счетоводен отчет, дълготрайните материални активи на завода са оценени на общо 25.973 млн. лева. Вероятно обаче в касата на комбината ще влязат доста по-малко пари, тъй като повечето активи няма да се използват за производство, а ще бъдат претопени. Изключение прави може би само почивната база в Шкорпиловци. От производствените мощности притежание на "Агробиохим" все още са инсталацията за азотна киселина, за амонит, както и складове, административни сгради и инфраструктура. Срещу тези незначителни активи стоят кредиторски претенции за 95.073 млн. лева. И това са само предварителните изчисления. Докато съдът приеме окончателния списък на кредиторите, размерът на техните вземания може да набъбне значително. Нормално "Агробиохим" дължи най-много на основния си доставчик - "Булгаргаз", почти 49 млн. лева. Около 14 млн. лв. има да взема НЕК. По-малки суми трябва да получат "Марбас" - Димитровград, "Асид енд фъртилайзърс", "ЛУКойл Нефтохим", мини "Марица-Изток". Задълженията на старозагорския торов комбинат към персонала са 2.7 млн. лв., а към бюджета и социалното осигуряване - около 3 млн. лева. Интересното е, че "Агробиохим" няма обезпечени кредитори. Така че първи при продажбата на активите му ще получат парите си работниците. След това наред идват държавните вземания. Кредиторите от четвърти клас (всички останали) ще вземат нещо само ако приходите от продажба на имуществото на завода надхвърлят 5.7 млн. лева. Това обаче е много съмнително, тъй като за повече от половината от тези пари ще претендира "Булгаргаз". Животът на територията на някогашната гордост на старозагорската индустрия ще си остане замрял и тази година. В момента на работа в "Агробиохим" са 207 души помощен персонал - противопожарна охрана, пазачи, счетоводители, склададжии. Не са повече и работещите във вече приватизираните обособени части. При този дълъг списък на кредиторите акционерите в "Агробиохим" не могат да се надяват на някакви пари. Министерството на икономиката държи над 79% от дяловете на комбината. По-дребни пакети притежават кипърската офшорка "Розин инвестмънт лимитед" (която всъщност е дъщерна фирма на английски инвестиционен фонд) и "Примекс 89" ЕООД. Като се има предвид, че акциите на "Агробиохим" през 1998 г. струваха на фондовата борса почти 20 лв. едната, излиза, че загубите на частните притежатели на книжа от завода ще загубят милиони левове. Източник: Банкеръ (07.04.2001) |
| | Торовият завод инвестирал над 5 млн. лева за техника през 2000 година 9 443 000 лв. са вложени за придобиване на дълготрайни материални активи през 2000 г. в "Агрополихим" АД, сочи завереният годишен счетоводен отчет на дружеството, съобщиха от пресслужбата на торовия завод. От тях 5 485 000 лв. са изразходвани за закупуване на нови машини и технологично оборудване. Закупена е компютърна техника за 150 000 лв. и измервателно оборудване на стойност 21 000 лв. Най-голям дял в общата сума на разходите на "Агрополихим" за годината имат тези за материали - близо 80 на сто, или над 142 000 000 лв. Значително по-малък дял в общите разходи има същото перо през 1999 г.- едва 57 на сто, уточняват от завода. Разходите за суровини за преработка възлизат на 127 975 000 лв. По информация на пресслужата седем пъти са намалени извънредните разходи за 2000 година в сравнение с предходната. В общия обем на приходите от продажби водещо място заемат приходите от продажба на продукция. Те са в размер на 155 351 000 лв. От продажба на стоки и услуги са получени съответно 1 219 000 и 783 000 лв. Общата сума на приходите от продажби възлиза на 159 885 000 лв. Това число значително надвишава сумата по същия показател за 1999 г., която е 73 472 000 лв. Счетоводната печалба на дружеството за 2000 г. е в размер на 304 000 лв., а печалбата след данъчно облагане 280 000 лв. Към 31.ХII.2000 г. "Агрополихим" има задължения в размер на 20 661 лв., като те са формирани главно от текущи задължения към доставчици на суровини, материали и енергия и са неизбежни за всяко работещо предприятие. Дружеството има вземания за 10 298 лв. Почти половината от тази сума е невъзстановен данъчен кредит по ДДС. Източник: Черно море (20.04.2001) |
| | Няколко десетки са кандидатите за концесия в пристанище Варна, но сериозни са "Ойлтанкинг-България" АД, "Италчименте" и "Солвей", съобщи вчера шефът на порта Стоян Щумпф. "Ойлтанкинг" вече изгражда терминал за течни химикали в пристанище Варна-запад. Американският посланик Ричард Майлс е поканен специално за честванията на 95-ата годишнина на варненския порт на 10 май. Тази година товарооборотът ще надхвърли 6 млн. т, похвали се още Щумпф. Само "Солвей", "Италчименте", "Юнион Миниер" и "Агрополихим" щели да надхвърлят с 300 000 тона обема на превозените през миналата година товари. Скокът през първото тримесечие на 2001 г. спрямо миналата е с 22%. Източник: Сега (04.05.2001) |
| | “Агрополихим” - Девня и, “Неохим” - Димитровград, не злоупотребяват с господстващото си положение на пазара и не налагат монополно високи цени. Това реши Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) след едномесечно разследване на сигналите. Двата завода са действали самостоятелно в ценовата си политика и са оскъпили своята продукция единствено заради поскъпването на природния газ, са мотивите на комисията. “Трябва да припомним, че заводите у нас са силно зависими от цената на природния газ, защото тя формира около 75% от себестойността на амониевата селитра. Установихме, че двата завода имат господстващо положение на пазара (на практика те са единствените производители на амониева селитра у нас), но не злоупотребяват с него”, каза източник от КЗК. Това беше предизвестено решение, ние не сме очаквали КЗК да постанови друго, коментираха от управата на “Неохим”. Според шефа на другата засегната фирма - “Агрополихим”, Христо Петров, вицепремиерът Жотев просто е бил принуден да се обърне към антимонополната комисия заради докладната записка на земеделския министър Венцислав Върбанов. Увеличили сме цените само с 4% от 21 ноември миналата година, когато беше въведено 40-процентното мито, коментира източник от “Неохим”. Сега продукцията на димитровградския комбинат се продава по 342 лв./тон с автомобили и 322 лв./тон с вагони. Цените са с включен ДДС. “Агрополихим” продава амониевата селитра за 260 лв./тон насипна и 280 лв./тон пакетирана, но без ДДС. Не сме вдигали цените много отдавна, коментира Христо Петров. С ДДС числата стават съответно 312 и 336 лв./тон. Според производителите държавата трябва да въвежда временно високи защитни мита за собственото си производство. От юли миналата година в Западна Европа например е въведено протекционистично мито от 30 долара/тон за руската амониева селитра. Това е една от причините, улеснили достъпа на българския продукт в чужбина, смятат те. През първото тримесечие на тази година “Неохим” е продал в чужбина 67 хил. тона селитра, а реализацията му на вътрешния пазар е 128 хил. тона. “Първите три месеца на годината са традиционно най-силните за вътрешния пазар. Сега вече имаме инцидентни поръчки за по 100-150 тона дневно, но и те ще свършат най-късно до 10-15 май”, коментира шефът на “Агрополихим” Христо Петров. В останалите месеци на годината двата завода изнасят над 60% от продукцията си. Източник: Капитал (07.05.2001) |
| | Нетната печалба на пристанище Варна за 2000 г. се е повишила до 2,291 млн. лева от 482 хил. лв. през 1999 г. Това съобщи говорителят на пристанището Тихомир Божанов . Положителните финансови резултати се дължат на увеличения износ от заводите "Солвей Соди", "Девня цимент" и "Агрополихим", чийто основен експорт се осъществява чрез варненското пристанище. През порт Варна са минали 5,56 млн. тона товари през 2000 г., което е с 19,5% повече от предходната година, когато са били 4,65 млн. тона, уточни Божанов. Пристанището, което е изцяло държавна собственост, е регистрирало 37% ръст на нетната печалба за 1999 г. в сравнение с 1998 г. Това се дължи на 32% увеличение на трафика на товари благодарение на подема на българската индустрия след финансовата криза през 1997 г. Износът на сода през пристанище Варна е нараснал от 225 хил. тона през 1999 г. до 768 хил. тона през 2000 г. За същия период експортът на изкуствени торове е скочил от 211 хил. т на 507 хил. т, а на цимент - от 212 хил. т на 698 хил. т. Износът на въглища също се е повишил през изминалата година до 735 хил. т, което е с 166 хил. повече от 1999 г., уточни Божанов. Експортът на зърно през пристанище Варна обаче е спаднал до 558 хил. т от 843 хил. т през 1999 г. Източник: Стандарт (07.05.2001) |
| | Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 15.VI.2001 г. в 10 ч. в културния дом на дружеството в Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2000 г.; проект за решение - ОС приема и одобрява отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2000 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет и баланс на дружеството за 2000 г. след заверка от експерт-счетоводител; проект за решение - ОС одобрява счетоводния отчет и баланс на дружеството за 2000 г.; 3. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2000 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2000 г.; 4. вземане на решение за разпределение на печалбата за 2000 г.; проект за решение - ОС приема предложението за разпределение на печалбата за 2000 г.; 5. избор на дипломиран експерт-счетоводител на дружеството за 2001 г.; проект за решение - ОС избира предложения дипломиран експерт-счетоводител за 2001 г.; 6. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 8 ч. и 30 мин. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията да се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица - пълномощници, като за целта участниците са длъжни да представят документ за самоличност, депозитарни разписки, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно действащото законодателство. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 11 ч. Писмените материали и проектите за решения за общото събрание ще бъдат на разположение на акционерите в управлението на дружеството (отдел "Приватизация") всеки работен ден от 8 ч. и 30 мин. до 15 ч. и 30 мин. Източник: Държавен вестник (08.05.2001) |
| | "Агрополихим" ще получи разрешително за контрол на замърсяванията по проект на Европейския съюз, съобщиха от ръководството на девненското дружество. Проектът е за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ) и се реализира от МОСВ със съдействието на Ирландската агенция по околната среда. Единствените предприятия от Варненска област, поканени да участват, са "Агрополихим" и "Солвей Соди" АД. Една от главните цели на проекта е да ускори процеса на прилагане на най-добрите техники. Законови неясноти пречат на шведската компания Източник: Черно море (22.05.2001) |
| | "Агрополихим" АД - Девня, е отписан от регистъра на публичните дружества, съобщи на пресконференция Любомир Велков председател на Държавната комисия по ценните книжа /ДКЦК/. Комисията е прегледала за малко повече от две седмици няколко емисии български депозитарни разписки /БДР/ и облигации. Продължават и проверките по манипулациите на пазара в края на миналата година, като и на състоянието на някои дружества, между които и "АКБ корпорация", информираха от ДКЦК. От близо четири месеца нямаше работеща комисия по ценните книжа, след като мандатът на предишната с председател Радослав Цончев изтече в началото на годината. Новият състав на комисията беше утвърден на 11 май от Министерския съвет. Източник: БТА (31.05.2001) |
| | Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 17.ХII.2001 г. в 10 ч. в културния дом на дружеството в Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. приемане на промени в състава на съвета на директорите на дружеството; проект за решение - ОС приема предложените промени в състава на съвета на директорите на дружеството; 2. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 8 ч. и 30 мин. пред залата за провеждането му. При регистрацията да се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица - пълномощници, като за целта участниците са длъжни да представят документ за самоличност, депозитарни разписки, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно законодателството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 11 ч. Писмените материали и проектите за решение за общото събрание ще бъдат на разположение на акционерите в управлението на дружеството (организатор "Акционерна дейност") всеки работен ден от 8 ч. и 30 мин. до 15 ч. и 30 мин. Източник: Държавен вестник (01.06.2001) |
| | Чиста печалба от 280 хиляди лева за 2000-а година отчетоха на общо събрание акционерите на Агрополихим АД и решиха сумата да бъде използвана за покриване на загуби от миналата година. До 14 април 2000 г. са погасени задължения към кредиторите в размер на 18 милиона 806 хиляди 453 лева. Допълнително са погасени задължения извън приватизационния договор за над 13 милиона лева. Дружеството няма задължения и към държавата. Това съобщи днес пресаташето на Агрополихим АД Силвия Кумчева. През миналата година са инвестирани 3 милиона 279 хиляди 379 долара. Изпълнен е поетият ангажимент по приватизационния договор за трудовата заетост. През 2000 г. в завода са работили 1107 души. Мажоритарен собственик на Агрополихим АД е "Асид Фъртилайзер" АД, който притежава 94,8 на сто от капитала на дружеството, 2,4 на сто принадлежат на държавата, а останалите 2,8 на сто са частни, физически и юридически лица. Варненският окръжен съд с решение от 27 септември м.г. е регистрирал увеличението на акционерния капитал от 2 736 635 лева на 16 609 079 лева. Източник: БТА (18.06.2001) |
| | Печалбата на “Агрополихим” АД, Девня, за 2000 г. в размер на 280 хил. лв. да бъде използвана изцяло за покриване на загуби от минали години съгласно чл.38 от Закона за корпоративното подоходно облагане, решиха акционерите на редовното общо събрание. Според представения отчет на съвета на директорите в срок до 14.04.2000 г. са погасени задълженията на дружеството към кредиторите в размер на 18 806 453 лв. съгласно приватизационния договор. Освен задълженията към кредитори, заявили вземанията си пред АП, са погасени допълнително повече от 13 млн. лв. задължения, за които АП не бе информирана, и те не са фигурирали в приложенията по приватизационния договор. Източник: Капитал (18.06.2001) |
| | "Агрополихим" с 1,336 млн. лева печалба за първото тримесечие Производството на "Агрополихим" за първото тримесечие на годината е нараснало съществено като количество и като разнообразие на продуктите спрямо същия период на 2000 г., съобщиха от отдел "Корпоративни комуникации" на девненското дружество. От януари до март са произведени 44 030 т течен азотен тор - продукт, който за същия период на миналата година не е бил произвеждан. Количеството произведена стабилизирана амониева селитра е 112 800 т. За първите три месеца на тази година са произведени и 3989 т натриев триполифосфат - суровина при производството на перилни препарати, която също не е произвеждана през първото тримесечие на 2000 г. Четири пъти спрямо същия период на м.г. е увеличено и количеството на произведения дикалциев фосфат - 2417 т спрямо 560 т. Произведен е и двойно повече троен суперфосфат - 23 927 тона. През 2000 г. товаропотокът на "Агрополихим" през пристанище Варна достигна 910 000 т. Очакваният товаропоток за тази година е над 1,3 млн. тона. В процес на изпълнение е и инвестиционната програма на фирмата, според която след 2003 г. товаропотокът от внос на суровини и износ на продукция ще надмине 1,5 млн. тона годишно. В съответствие с увеличеното производство са подобрени и финансовите резултати на дружеството. Докато първото тримесечие на 2000 г. заводът е приключил със загуба от 544 000 лв., за същия период на тази година вече е формирана печалба в размер на 1 336 000 лв. Нараснали са тройно разходите за дейността на завода и материалите, вложени в производството. Източник: Черно море (22.06.2001) |
| | Четири чужди инвеститора се оплакаха на министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински от драстичното повишение на таксите за товаро-разтоварна дейност в пристанищата. Това стана във вторник на специална среща в транспортното министерство. Индустриалните гиганти “Юнион миниер”, “Солвей - Соди”, “Агрополихим” и “Девня цимент” поискаха от транспортния министър намаляване на таксите на пристанищата. На срещата те бяха съпроводени от представителя на ЕБВР за България Жан-Марк Петершмид и председателя на БСК Божидар Данев. Обемът на обработените товари в пристанищата нараства, а цените, вместо да падат, се увеличават, твърдят представителите на четирите фирми. Според тях от началото на тази година Портовете са надули цените между 30 и 50% за всички услуги. Най-остър според експерти на министерството е проблемът с пристанище Варна. Там товарооборотът е нараснал два пъти в сравнение с 1999 г., а размерът на таксите гони този ръст. Таксите, които плащат клиентите на пристанищата, са две групи. В едната влизат държавните такси - тонажни, както и таксите за ползване на кейовете и каналите на пристанищата. В другата група са цените за товаро-разтоварна дейност и обработката на товарите (така наречените претоварни услуги). Доскоро и двата вида такси се събираха и оставаха в портовете. С влизането в сила на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на РБългария държавните такси вече се събират от Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” към Министерството на транспорта и съобщенията, която беше създадена със същия закон. В портовете остават само средствата от обработката на товарите. “Ръководствата на пристанищата явно се опитват да компенсират липсата на държавните такси с надуване на цените на товаро-разтоварните услуги. Едно пристанище обаче не трябва да е събирач на такси, то трябва да печели от услугите, които извършва, и от нарастването на товарооборота - това е логиката на пазара. Ако не се съобразяват с нея, пристанищата рискуват да изгубят клиенти”, коментираха от транспортното ведомство. Междувременно през миналата година Държавните такси бяха намалени средно с 40% “Преди намаляването на тонажните, кейовите и каналните такси те са оставали в пристанищата Варна и Бургас. От тези постъпления пристанище Бургас е отделило през 2000 г. 25% за драгиране (почистване на дъното на пристанищата - бел.ред.). Останалата част от сумата е дадена за фонд “Работна заплата”. В пристанище Варна през 2000 г. за драгиране са отделени само 15% от получените от държавните такси суми”, съобщиха от Министерството на транспорта и съобщенията. По данни на ведомството сега, след като държавните такси се събират от ИА “Пристанищна администрация”, деветдесет на сто от тях ще бъдат използвани за драгиране и ремонти на инфраструктурата на двете морски пристанища. По официални данни на транспортното ведомство пристанищата във Варна и Бургас в действителност са увеличили цените за товаро-разтоварни услуги с около 60-70%. “За да бъдат разходите на товародателите едни и същи след намаляването на държавните такси, пристанищата трябва да увеличат цените на претоварните услуги с не повече от 35%”, твърдят от министерството на Антони Славински. Според неговите експерти финансовото състояние и на двете пристанища е добро, те са с положително салдо и не се налага такова драстично поскъпване на цените на услугите им. Източник: Капитал (13.07.2001) |
| | Френски банки ще финансират реконструкцията на фосфорната линия в "Агрополихим" Икономическият съветник към френското посолство у нас г-н Фалконе в среща с члена на директорския борд на "Агрополихим" АД Филип Ромбаут във връзка с предстоящата реконструкция на фосфорната линия в торовия завод е потвърдил подкрепата си за осъществяването й. На срещата е присъствал и г-н Жерар Малар, управляващ директор на френската компания CEAMAG, ангажирана с изготвяне на базисен инженеринг за реконструкция на инсталацията за производство на търговска фосфорна киселина. Становището на икономическия съветник е от решаващо значение пред дирекцията, която от своя страна дава препоръка пред френската компания за кредитно застраховане COFACE. Тя ще осигури застраховка на 85 % от кредита, а за останалите 15 % "Агрополихим" ще представи гаранция от българска банка. "Агрополихим" кандидатства за кредит в размер на 5,5 млн. евро, като в тази сума е застъпено и финансиране на други два проекта в рамките на общата политика на дружеството за оптимизиране на енергийните разходи Източник: Черно море (17.07.2001) |
| | „Агрополихим“ е единственият български производител, в който се реализира пилотната програма на Министерството на околната среда и водите, свързана с осъществяване на контрол над рисковете от промишлени аварии СЕВЕЗО 2. Целта е да се хармонизира българското законодателство с европейските стандарти по безопасност от аварии. За реализация на първата част от проекта, който ще приключи до края на годината, са отпуснати 450 000 щ. д. по програмата ФАР. Вторият етап е свързан с обучение на мениджърите и ще започне в началото на 2002. Източник: Монитор (23.07.2001) |
| | Агрополихим е единственото българско предприятие, в което се реализира пилотен проект по осъществяването на контрол над рисковете от промишлени аварии съобразно директива 96/82 на ЕС, известна още като проект Севезо 2. Програмата има за цел да хармонизира законодателство ни с евроизискванията в областта на безопасността от аварии. След търг на ЕС консултант по програмата е ирландската агенция за околна среда. За реализация на първата част от проекта Севезо 2 в България са отпуснати 450 хил. USD по програма ФАР. Очаква се този етап да приключи до края на годината и в началото на 2002 г. да стартира обучението на мениджъри. Цялата документация по Севезо 2, която се изготвя от Агрополихим, ще се прилага като модел във всички предприятия, които попадат в обсега на директивата Източник: Пари (25.07.2001) |
| | "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 251, ал. 4 ТЗ уведомява, че годишният счетоводен отчет и баланс на дружеството за 2000 г. е приет на общото събрание на акционерите, проведено на 15.VI.2001 г., и е представен по ф. д. № 4183/93 в търговския регистър на Варненския окръжен съд. Източник: Държавен вестник (14.08.2001) |
| | “Агрополихим” АД - Девня отчете за първото полугодиe на т. г. 1 942 000 лева печалба. За същия период на м.г. предприятието е имало загуби в размер на 5,569 млн. лв. Над два пъти са нараснали нетните приходи от продажби и са достигнали над 130 млн. лв. Краткосрочните задължения на предприятието са намалели от 20,6 млн. лв. на 16,4 млн. лева. "Агрополихим" предвижда до края на август да започне производство на нов продукт за селското стопанство - висококачествен троен суперфосфат. Предприятието в Девня е единственото в страната за фосфорни торове. Източник: Монитор (16.08.2001) |
| | Девненският химически завод „Агрополихим“ започва производството на нов висококачествен троен суперфосфат, осигуряващ по-високи добиви от есенниците..Близо 2 милиона лева печалба отчита „Агрополихим“ за първото полугодие на 2001 г. Резултатите са впечатляващи на фона на загубата, натрупана през последните години, и тенденцията за ниско потребление на фосфорни торове в България. Пазарната конюнктура принуди ръководството на химическия завод да се преориентира и да търси реализация на продукцията си на международните пазари в Европа и Азия.С ефективната си работа и добър мениджмънт ръководството на девненското предприятие е успяло да намали краткосрочните си задължения за първите шест месеца на тази година от 20.6 млн. лева на 16.4 млн. лв., а нетните приходи от продажби са скочили двойно, сочат отчетите Източник: Демокрация (17.08.2001) |
| | Агрополихим АД заедно с Булгаргаз ЕАД получи разрешение да изгради 2,5 км газопровод от Страшимирово до Белослав, съобщиха от комбината. В ход е инвестиционен екопроект, който включва изграждане на депо за фосфогипс. Общите инвестиции по проекта на собственика "Acid and Fertilizers" възлизат на 900 хил. лв. Източник: Сега (22.08.2001) |
| | Роботи разтоварват цистерни с химически материали на терминал за химически товари към торовия завод "Агрополихим" АД, съобщи агенция Балкан. Това предвижда планът за строителството на терминала. Проектът е изработен съвместно от "Ойлтанкинг" АД, "Юнион миниер Пирдоп мед" АД и пристанище Варна и реализацията му ще започне след отдаването на кейовете в порта на концесия. Предвижда се капацитетът на терминала да достига около 25 вагона на ден. Източник: Черно море (04.09.2001) |
| | "Ойлтанкинг" инвестира 12 млн. DM в терминала за течни химически товари 500 000 тона сярна киселина годишно ще се обработват на Варна-запад през следващите две години Управляващият директор на "Ойлтанкинг" за Германия Вим Локхорст и изпълнителният директор на "Пристанище Варна" ЕАД инж. Стоян Щумпф в присъствието на областния управител Яни Янев и много гости прерязаха вчера официално лентата на новия терминал за течни химически товари на пристанище Варна-запад. Придобивката бе осветена от отец Любомир Попов. Според инвеститорите от "Ойлтанкинг" това е първият в Източна Европа и в региона на Черно море независим терминал за обработка на течни продукти. Компанията, която притежава 48 подобни терминала в цял свят, е вложила на второ кейово място 12 млн. DM. 40 на сто от тях са собствени средства, а за 60 процента е потърсено финансиране от банка в Хамбург, поясни генералният мениджър на "Ойлтанкинг България" Александър Александров. В смесеното дружество, регистрирано за реализацията на проекта, с 27,5 на сто участва "Пристанище Варна" ЕАД, а останалите проценти си поделят "Ойлтанкинг" и неговият партньор и клиент "Юмикор Мед" АД. Капацитетът на съоръжението е за обработка на 500 000 т сярна киселина годишно за първите две години. Към изградените вече два резервоара за сярна киселина с тройна защита срещу аварии ще бъде добавен още един, чието строителство започва тези дни, поясни г-н Александров. До края на годината ще започне изграждането и на система за захранване със сярна киселина на "Агрополихим". Към терминала е изграден тил, който включва разтоварна, помпена, неутрализационна и трансформаторна станции. Към терминала вече са проявили интерес от "Плама" - Плевен, водят се разговори и с "Шел България", а при необходимост могат да бъдат построени резервоари и за други видове течни товари. Според инж. Щумпф новият терминал е модел, по който най-вероятно ще бъде изградено подобно съоръжение в съдружие с "Италчементи". Изпълнителният директор на "Пристанище Варна" ЕАД предполага, че това ще бъде първият терминал, който ще бъде отдаден и на концесия. Източник: Черно море (20.09.2001) |
| | Девненското предприятие "Агрополихим" възнамерява да повиши от началото на октомври макар и минимално цените на амониевата селитра. Това ще съвпадне с разгара на есенната сеитба. "Следващата седмица ще бъдат обявени цените, които със сигурност ще са по-ниски от миналогодишните. Поскъпването е наложително заради нарастването на стойността на петрола и природния газ през последната година. Опитваме се да предложим възможно най-добрите цени, които ще останат валидни до април следващата година, когато приключи и пролетната сеитба", заяви изпълнителният директор на завода Васил Александров. В момента "Агрополихим" продава амониевата селитра по 210 лв. за тон без ДДС. За сравнение миналата година продукцията се предлагаше по 285 лв. Другият торов завод "Неохим" в Димитровград вече обяви цена от 280 лв. за тон без ДДС за есенната кампания. "Ние ще предложим по-ниски стойности на торовете, за да запазим стабилност на пазара. Целта е да имаме твърди цени, които да не се променят, защото поемаме ангажимент пред земеделското министерство, фонд "Земеделие" и производителите", каза Александров. Той обясни, че при бъдещо поскъпване на петрола и природния газ предприятието няма да повишава цените и само ще покрива загубите си. "Влизаме в положението на земеделските производители, които пострадаха от сушата, и нямаме намерения да ги натоварваме допълнително", отбеляза Васил Александров. През март правителството на Иван Костов отмени защитните мерки при вноса на амониева селитра. Митата при импорт бяха намалени от 40 на 25%. Временната по-висока ставка беше въведена за защита на българските торови заводи от евтиния внос. Като цяло руските торови предприятия предлагат най-евтините азотни торове в цял свят заради ниските цени и собственото производство на природен газ. В момента амониевата селитра на руския пазар струва 65-68 долара за тон без ДДС, докато в Европа е почти двойно по-скъпа. "Агрополихим" в момента работи на пълни обороти и месечно произвежда 43-47 хил. т амониева селитра, от които 90% се реализират на външните пазари. Източник: Дневник (20.09.2001) |
| | Депутатът от НДСВ Димитър Ламбовски беше избран в сряда за председател на подкомисията за следприватизационен контрол към парламентарната комисия за икономическа политика. Подобен орган в рамките на законодателната власт се създава за първи път у нас. "Амбицията ни е да си изградим цялостен поглед за приватизационния процес и да придобием реална представа за състоянието на раздържавените вече обекти", заяви Ламбовски след избора. Той подчерта, че следприватизационният контрол ще започне в ключовите за икономиката отрасли. Първоначално ще бъдат проверени приватизационните договори, сключени през последните шест години, без да се подминават и сигнали за сделки, сключвани преди това. Проверките на подкомисията на първо време ще обхванат сделките в химическата и нефтохимическата индустрия - "Агрополихим" - Девня, "Агробиохим" - Стара Загора, "Неохим" - Димитровград, "Химко" - Враца, "Плама" - Плевен, и "Нефтохим" - Бургас. След това тя ще проучи защо няколко правителства не успяха да продадат Българската телекомуникационна компания. Ако подкомисията установи нарушения при извършваните проверки, ще сезира икономическата комисия, а тя ще постави въпроса в пленарна зала. Парламентът ще решава как да се процедира след това. "Трябва е да се подготвят доклади за приватизацията по отрасли, за да се прецени къде и как са направени грешки и пропуски в процеса. Подкомисията ще обърне внимание на парламента къде в законите е имало ниши, позволили да се стигне до подобни казуси", поясни Ламбовски. Целта на проверките не е на всяка цена да има разваляне на приватизационни договори, а да се установи законосъобразността на избрания купувач. "Не искам да създаваме впечатление, че ще ревизираме всичко, защото това ще доведе до тотално отблъскващ ефект върху инвеститорите", каза председателят на подкомисията. Дирекцията за следприватизационен контрол в Агенцията за приватизация (АП) ще се запази, защото тя е орган на изпълнителната власт. Според новия проектозакон за приватизация сделки ще може да сключва единствено и само АП, а не като досега - и ресорните министерства. Според депутати от НДСВ новото ръководство на АП обаче е поискало част от сделките да се сключват и от Министерството на икономиката, но засега не е получило необходимата подкрепа за това. Източник: Дневник (27.09.2001) |
| | От 1993 година до началото на юли тази година Агенцията за приватизия е сключила 90 сделки с чуждестранни инвеститори,сочат статистическите данни от ведомството.Според тях общата сума на договорените плащания по тях са близо 1,123 млрд.лева,а договорените инвестиции са за 2,750 млрд. лева.Най-много сделки са сключени през 1999 година.Чужди инвеститори купиха тогава "Русенска корабостроителница", "Ямболен", "Капитан дядо Никола","Алумина","Агрополихим" и бургаската рафинерия "Нефтохим".Най-голямата сделка на АП за 2000 година е продажбата на мажоритарни пакети от "Геосол Провадия",Завода за добив на варовик в село Чернево и ТЕЦ-Девня на Солвей Соди. Източник: Демокрация (02.10.2001) |
| | Правителството и белгийската компания "Юмикор" (новото име на "Юнион Миниер") постигнаха споразумение за разсрочване на инвестиционната програма, обещана от западната фирма при приватизацията на пирдопския завод "Юнион Миниер Пирдоп Мед". Договорката е в комбината, който ще се нарича "Юмикор Мед", да се вложат 243 млн. щ. долара до края на 2004 година. При продажбата му се предвиждаше инвестициите да са 220 млн. щ. долара до 2002 година. Променят се и обектите, в които ще бъдат вложени парите. Съобщено бе, че няма да се строи рафинерията, която трябваше да преработва произвежданата в комбината анодна мед на катодна. "При предишния вариант щяха да се загробят много средства поради ниските международни цени на катодната мед", заяви шефът на "Връзки с обществеността" в "Юнион Миниер Пирдоп Мед" Камен Василев. В какво точно ще бъдат вложени парите по програмата тепърва ще се решава. Още не е ясно дали те изобщо ще бъдат вложени в Пирдоп или в някое от българските дружества, в които "Юмикор" притежава дялове. Компанията е собственик на 10% от "София мед", където мажоритарен акционер е гръцката "Виохалко", а има дялове и в девненския торов завод "Агрополихим" и терминала за сярна киселина "Ойлтанкинг" на пристанище "Варна-запад". До края на следващата година инвестициите на "Юмикор" в Пирдоп трябва да достигнат 150 млн. щ. долара. Предстои да се построи инсталация за сярна киселина, както и да се увеличи капацитетът и да се покрият екологичните норми на мощностите за анодна мед. Искането за промени в инвестиционната програма на "Юнион Миниер" бе внесено преди повече от година. Предложението на белгийците предвиждаше сумата за инвестиции да си остане същата, но да бъде разсрочена с две години. Повече от шест месеца офертата се обсъждаше в компетентните министерства. Малко преди парламентарните избори икономическият екип на царското движение настоя да не се подписват анекси по вече сключени приватизационни договори. Първоначално новият министър на икономиката Николай Василев се обяви против промените в приватизационния договор, но от началото на август започна консултации с изпълнителния директор на "Юнион Миниер Пирдоп Мед" Кирко Кирков. И както стана ясно, бе издействано ангажиментите за инвестиции да се увеличат с 23 млн. щ. долара. Източник: Банкеръ (15.10.2001) |
| | Плевенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 14.VI.2001 г. по ф. д. № 586/2001 вписа промени за "Асид енд Фъртилайзерс" - ЕООД, Стара Загора: премества седалището и адреса на управление на дружеството от Стара Загора, административна сграда на "Агробиохим" - АД, в Плевен, ул. Сан Стефано 43; вписва учредителния акт с всички изменения и допълнения. Източник: Държавен вестник (19.10.2001) |
| | Стартира строежът на тръбопровод между "Агрополихим" и открития в средата на септември терминал за течни химикали на "Ойлтанкинг" в пристанище Варна. На пристанище Варна върви строителството на трети резервоар, който ще увеличи годишния капацитет на терминала до 800 000 т. Двата проекта ще струват 2,5 млн. лв., коментираха от "Ойлтанкинг". Фирмата е подала документи за концесия на кея и вероятно ще е първото дружество, получило дългосрочно право за ползване на съоръжението. Източник: Черно море (22.10.2001) |
| | "Цените на изкуствените торове ще се понижат средно с около 4% от", съобщи шефът на девненския завод "Агрополихим" Васил Александров. Това са решили шефовете на всички заводи като контрамярка срещу дъмпинговия внос на торове. До декември, когато фермерите започват масово да торят, цените на повечето изкуствени торове ще паднат. На последното си заседание фонд "Земеделие" реши 20% от тази цена да бъде субсидирана. Производителите настояват още държавата да наложи контрол при вноса. Източник: Сега (29.10.2001) |
| | Трите големи торови завода у нас - Неохим АД-Димитровград, Агрополихим и Химко-Враца ще създадат Асоциация на торовите производители, съобщи изпълнителният директор на Неохим АД Димитър Димитров. Целта на сдружението е да се защитят интересите на основните субекти на торовия пазар - химическите заводи и селскостопанските производители, които са основните потребители на продукцията им. Асоциацията ще предлага решения на различни проблеми и ще осъществява контакт с държавните институции - министерства и ведомства. Един от първите поставени въпроси за решаване ще бъде ликвидирането на нелоялната конкуренция. От чужбина се внасяли торове, които често били със съмнително качество. Това се отразявало на селскостопанската продукция. Асоциацията ще обсъжда и други наболели проблеми. Източник: Пари (30.10.2001) |
| | Новият изпълнителен директор на "Пристанище Варна" ЕАД Данаил Папазов встъпи в длъжност. Стартът му в управлението на дружеството е съвпаднал и с приключването на четиримесечна финансова ревизия за периода от началото на 1998 г. до края на 2000 г. Новото ръководство на пристанището възнамерява да продължи политиката за привличане на инвеститори по модела с терминала на "Ойлтанкинг", стана ясно вчера. Според г-н Папазов подобни договори може да се сключат с повечето големи традиционни товародатели - "Агрополихим", "Солвей Соди", "Мерск", "Каолин" - Сеново. Ще се търсят средства за допълнително удълбочаване на пристанище Балчик, на пасажерския кей, за периодично поддържане на канала за пристанище Варна-запад, за довършване на укрепването на вълнолома. Източник: Черно море (13.11.2001) |
| | Големите потребители на природен газ сами да договарят цената на горивото, като заплащат транзитна такса на монополиста "Булгаргаз". За това настояват трите торови завода у нас - "Химко", "Агрополихим" и "Неохим", които са сред най-големите потребители на газ в страната. НДСВ-депутатът Димитър Ламбовски внесе предложение за директно договаряне за доставка на природен газ, с което ще се разбие частично монополът на "Булгаргаз". Ако предложението не бъде прието, торовите заводи ще настояват за нови цени на газа от "Булгаргаз", които да са съобразени с пазарната ситуация. Сега горивото се продава по 300 лв. за хиляда куб. метра без ДДС. При пряко договаряне цената може да падне с 30-35%, категорични са представителите на торовите заводи. Източник: Стандарт (15.11.2001) |
| | Нелегалният внос на изкуствени торове и високите цени на пропан-бутана са основната пречка пред торовата индустрия в България. Това твърдят представители на трите най-големи торови завода "Химко", "Неохим" и "Агрополихим". Свиващото се външно търсене и резкият вътрешен спад на потреблението след 1991 г. притискат торовата индустрия до стената. Потреблението на азотни торове от българското селско стопанство в края на 80-те години е било 550 хиляди тона, а през 2000 г. е паднало под 150 хиляди тона. "Необходимо е да се създаде законодателна регламентация, която да развива торовата индустрия у нас", смята Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим" - Девня. Източник: Дневник (19.11.2001) |
| | "Химко", най-големият торов завод, който все още оцелява, спря производството в понеделник. Високата цена на природния газ и евтиния внос на украински карбамид са причината за решението на ръководството. Заводът работи на загуба, а задълженията към доставчици се увеличават, обясни прокуристът Андрей Семерджиев. Според данни на шефовете на комбината само за октомври в страната са внесени 23 000 тона карбамид от Украйна. Заради нелоялния внос през ноември продажбите на карбамид от "Химко" са намалени 5 пъти в сравнение с предходните месеци. Тон украински карбамид струва 90 долара. С производствена цена от $130 за тон, родната продукция става непродаваема. Разликата идва от цената на природния газ - за украинците 1000 куб. м от горивото струват $12, докато за същото количество "Химко" плаща на "Булгаргаз" по 300 лева. В същото положение са и другите торови заводи у нас - "Агрополихим" - Девня и "Неохим"-Димитровгард. Въпрос на дни е и те да спрат работа, каза Семерджиев. Той уточни, че задълженията на "Химко" към доставчици възлизат на 61 млн.лева. От тях 50 млн. лв. са дълговете към "Булгаргаз". Шефовете на врачанския завод настояват държавата да защити торовите комбинати като определи мита при вноса на карбамид. От Министерството на икономиката обаче отказали. За наводнения с вносен карбамид български пазар сме уведомили и агенция "Митници”, които най-вероятно ще извършат проверка по сигнала ни, поясни прокуристът на дружеството. Във вторник шефовете на комбината успяха да се договорят с "Булгаргаз" да отпуска по 100 хиляди куб. м природен газ на денонощие, за да не измръзнат инсталациите през зимата. Условието е "Химко" да плаща на доставчика 25 000-30 000 лева за текущи разходи. След 10 декември, за когато е предвиден пускът, комбинатът ще започне да изпълнява поръчка за 10 хиляди тона карбамид за Косово по програма на ЕС. Тя може да се изпълни за месец, ако "Химко" работи с 25% от капацитета си, твърдят шефовете му. Те са категорични, че принудителният престой няма да доведе до съкращения сред персонала. Осигурени са средства за заплати на всички 1450 работници. В подкрепа на торовия завод и с искане за възобновяване на работата, синдикалните организации в "Химко" пуснаха подписка сред персонала. Най-важното е да имаме работа и заводът да работи, казват привикналите с проблемите на комбината химици. Според някои от тях напрежение в "Химко" има от 2 години, когато дружеството стана частно. През юли 1999 г. Агенцията за приватизация избра за купувач на "Химко" регистрираната в Ню Йорк компания "Ай Би и Транс". Тя плати за завода символичните 1 млн. лева и пое ангажимент за 5 години да инвестира $50 млн. Раздържавяването на комбината беше съпътствано от серия скандали. Новите шефове бяха обвинени, че с покупката на българския химичен завод целят да елиминират сериозен свой конкурент на световния пазар за карбамид. През юни 2001 година с решение на съда кипърската офшорна компания "A.V.S.T.-трейдинг лимитид" стана собственик на 71% от акциите на "Химко". Промяната на собствеността се наложи, след като американската компания "Ай Би и Транс" изпадна в невъзможност да плаща задълженията си към AVST. Регистрираната в Кипър компания финансира участието на "Ай Би и Транс" в търга за приватизация на торовия завод и стана гарант пред западноевропейски банки за отпускане на $170 млн. кредит. Нейният и.д. Андреас Теофилу е член на УС на "Химко". Източник: Стандарт (30.11.2001) |
| | Трите работещи торови завода в страната - "Химко" - Враца, "Неохим" - Димитровград, и "Агрополихим" - Девня, са пред спиране заради високите цени на природния газ. В момента цената на синьото гориво е 300 лв. за 1000 куб. метра. За сравнение цените му в Русия, Украйна и Румъния са от 11 до 30 долара. Ако трите фабрики спрат, без работа ще останат 5000 работници и ще намалее с близо 50% потреблението на природен газ, твърдят от предприятията. Това стана ясно по време на проведената национална браншова среща по актуални проблеми на торовите заводи в края на миналата седмица. Според ръководствата на заводите възможните изходи от тази ситуация са диференцирани цени на газта за големите консуматори, либерализация на газовия пазар и въвеждане на временни защитни мита при внос на торове. "Булгаргаз" не е в състояние да кредитира торовата индустрия, защото работи на минимална печалба", заяви генералният директор на газовия монополист Кирил Гегов. Той обясни, че през 1999 г., когато цените на природния газ у нас са били най-ниски - 180 лв. за 1000 куб. м, точно тогава потреблението му от торовите заводи е било най-ниско. "В момента наистина има завишено търсене на природен газ от торовите заводи, но то е неплатежоспособно, защото не разполагат със средства за плащането му. Така задълженията им към "Булгаргаз" се увеличават", обясни Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим". До края на тази седмица в Министерството на икономиката ще се създаде работна група, която ще се опита да разплете казуса "българска торова индустрия". В работната група ще влязат представители на "Булгаргаз", правителството и торовите заводи. "До края на годината експертите ще излязат със становище дали е възможно въвеждането на временни защитни мита при вноса на минерални торове", заяви по време на обсъждането зам.-министърът на икономиката Никола Янков. Според него, за да се вземе решение за въвеждане на защитни мита, мениджърите на торовите заводи трябва да докажат, че за времето, през което действа мярката, тяхното производство ще стане конкурентоспособно. Източник: Дневник (10.12.2001) |
| | Основаната през 1862 г. шведска фирма за стоманени изделия отбеляза 35 г. от организираното постоянно присъствие на българския пазар и 10 г. от откриването на филиала си у нас. Според Мирослав Марков, управител на Sandvik Bulgaria, през последните години концернът активно следи преструктурирането на българската промишленост и в съответствие с него променя и развива своята организация. Нашият филиал работи основно в две направления, отбеляза г-н Марков. Това са Sandvik Coromant - металорежещи инструменти за струговане, фрезоване и пробиване, и Sandvik Steel - неръждаеми, устойчиви на корозия и температури специални стомани. Второто направление включва богат избор на тръби, прътове и листове, студеновалцувани ленти, телове и заваръчни стоманени материали. Годишният оборот на Sandvik Bulgaria надвишава 10 млн. г. марки, като в представителството работят само 10 души. Наши партньори са водещи български, смесени и чуждестранни компании, които работят в страната, обясни г-н Марков. Сред тях са АЕЦ Козлодуй, НЕК, Солвей-Соди, Агрополихим, Юниор Миниер, тецовете Марица-изток, Палафингер, Свилоза и всички производители на хидравлични и пневматични елементи. През 1999 г. направлението на Sandvik за ръчни инструменти бе закупено от американската корпорация Snap-on Inc. и беше преобразувано в Bahco Group. От Sandvik Bulgaria твърдят, че инструментите остават със същото високо качество и запазват добрите си технически характеристики, маркирани с логото рибка с кукичка. Единствено се променя търговската марка. От 1 януари 2002 г. продуктите на Bahco ще се разпространяват от дистрибуторите Диафест ООД, Kammarton Bulgaria и Ulmer. За 2000 г. шведският концерн има оборот от 10 млрд. г. м., като 94% от продажбите са извън страната. Дейността на Sandvik се осъществява от 300 дъщерни фирми и представителства в 130 държави. Общо за компанията работят около 32 750 души. Източник: Пари (17.12.2001) |
| | "Агрополихим" - АД иска поне частична либерализация на доставките на природен газ. Искаме договорът, който ще подпишем с Булгаргаз" за доставка на природен газ, да предполага равнопоставеност на страните като търговски дружества, не преференции, а равнопоставеност, каза пред журналисти изпълнителният директор на "Агрополихим" - АД, Васил Александров. По думите му торовата компания е получила договор за подписване от 1998 г. С анекс, в седем страници от документа са предвидените санкции. Ръководството на девненското дружество е изпратило своите коментари по документа и през първата седмица от новата година ще изчака становището на "Булгаргаз". "Агрополихим" работи в условията на либерализиран пазар при жестока конкуренция. И в същото време плаща монополна цена за газта, която е 77 процента от себестойността на продукцията. В останалата част от себестойността са електроенергията и транспортът, каза Александров. В Русия цената на природния газ е 10 - 11 долара за хиляда кубически метра, в Европа - 64 - 66 долара, а у нас - по 300 лв. за хиляда кубически метра. В края на годината цената на газта е намаляла 175 процента. При това положение какъвто и мениджмънт да се прави, дружеството губи при продажбата по 30 долара на тон продукция, каза още Васил Александров. Проблемът за цената на синьото гориво е обсъден и от Асоциацията на торовите производители, които формират 60 на сто от газовия пазар у нас. Аналогичен е проблемът и за черната и цветната металургия. Имаме тяхното желание и съгласие да се формира обща асоциация, който би трябвало да представлява тежката индустрия в страната. Искаме поне частична либерализация на доставките - какъв обем задължително ще купуваме на по- високата цена, и каква част ще можем сами да си доставяме на по- ниски цени, за да можем да работим нормално, обобщи г-н Александров. Източник: БТА (27.12.2001) |
| | Христо Петров влезе в борда на директорите на "Агрополихим" АД Той поема поста от Цвятко Алексиев, който бе представител на "Хардланд инвестмънт", основен акционер в торовия завод. Христо Петров работи в "Агрополихим" от основаването му и до момента беше генерален директор на завода. В борда остават Филип Ромбаут и Васил Александров, който е изпълнителен директор на предприятието. Източник: Капитал (27.12.2001) |
| | Асоциацията на торовите заводи протестира срещу предложения контракт от Булгаргаз за доставка на суровина. Ако до седмица офертата на държавното дружество не бъде преразгледана, един от гигантите в тази индустрия - Агрополихим, ще преустанови работа, заяви изпълнителният директор на девненската фирма Васил Александров. Продаваме продукцията си на конкурентен пазар у нас и навън, а в същото време на входа ни налагат монополни условия - Булгаргаз, НЕК, обяви той. Предложената оферта от Булгаргаз за 2001 г. съдържа 7 страници санкции за нас при общо 9 страници на договора. Ако позицията на Булгаргаз остане непроменена, Асоциацията на торовите заводи ще премине към завеждане на дела срещу дружеството, каза г-н Александров. Източник: Пари (03.01.2002) |
| | Правителството вероятно ще вземе решение през януари за въвеждане на защитно мито от 40% по вноса на амониев нитрат, съобщиха от Министерството на икономиката. Предложението е от постоянната комисия по защитните мерки към ведомството, оглавявана от зам.-министър Никола Янков. Сега предстои то да получи подписа на вицепремиера Николай Василев и да бъде внесено от него за разглеждане в кабинета, чиято е последната дума по въпроса. Първото заседание, на което министрите могат да одобрят предложението, е на 10 януари. Мярката беше поискана от създадената наскоро Асоциация на торовата индустрия, в която влизат трите най-големи завода от бранша - “Агрополихим” - Девня, “Неохим” - Димитровград, и “Химко” - Враца. На практика митото може да облагодетелства само комбинатите в Девня и Димитровград, тъй като този във Враца произвежда основно карбамид. Източник: Капитал (04.01.2002) |
| | Тенденцията за намаляване на превозите на товари по Дунав става все по-тревожна и вещае проблеми пред българските корабособственици. Очакваното намаление на товаропотока е почти 50%, заяви шефът на Рубишипс ООД-Русе Роберт Радославов. Фирмата е сред най-големите частни превозвачи по Дунав с 5 кораба и 4 офиса и агенции в Германия, Украйна и Румъния. До месец-два ще приключи превозът на двата млн. т зърно от Унгария и всички български и чуждестранни корабособственици, заети с него, ще изпитат сериозни проблеми. Заявки за превоз на други икономически ефективни товари засега няма. Българските товародатели са само: Стомана-Перник, Кремиковци, Бентонит-Кърджали и Агрополихим. Докато преди 5 г. например от пристанище Лом за Западна Европа се товареха по 10-ина кораба месечно, сега техният брой е само 3-4. 80% от товародателите са чуждестранни фирми, твърди Радославов. Според директора на Българско речно плаване-Русе Димитър Станчев речните ни превозвачи са почти без шанс да възстановят транзитните превози на товари между Русе и Варна, станали непривлекателни преди 3 г., когато правителството въведе облагането им с ДДС. Сега товаропотокът минава през румънското пристанище Констанца. До 1997 г. от 300 хил. т транзитни товари две трети бяха транспортирани от БДЖ и речните ни корабособственици. Източник: Пари (15.01.2002) |
| | 2млн. лв. загуби отчита Агрополихим за 9-месечието на 2001 г. Ниският обем на продажбите на вътрешния пазар и високите цени на природния газ доведоха до този резултат, съобщиха от фирмата. За сравнение за същия период на м. г. загубата на дружеството е била 6.792 млн. лв. Източник: Пари (18.01.2002) |
| | Досега няма подписан договор на Агрополихим с Булгаргаз за доставка на природен газ през 2002 г. В края на миналата година изпълнителният директор на торовия завод Васил Александров обяви, че не е съгласен с предложения контракт, защото двете страни нямат еднакви по тежест задължения и отговорности. В момента Агрополихим обсъжда програма за оптимизиране на разходите поради неблагоприятната пазарна среда. Ниският обем на продажби и високите цени на природния газ водят до загуба от около 2 млн. лв. за първите 9 месеца на 2001 г. За същия период на 2000 г. загубата е 6.792 млн. лв. Ако не се договорят нормални правила за работа между Агрополихим и Булгаргаз, ще бъде сезирана КЗК и ще бъде оспорен монополът на Булгаргаз, казаха от торовия заво Източник: Пари (21.01.2002) |
| | Врачанският торов завод "Химко" възобнови производствената си дейност заради повишеното търсене на карбамид за вътрешния пазар, съобщиха от комбината. През ноември миналата година работата му беше спряна заради натрупани нови задължения към "Булгаргаз". "Химко" постепенно изгуби пазарите и заради вноса на по-евтин карбамид от чужбина. Сега заводът ще работи на ишлеме по предварително подадени заявки от клиентите. Карбамидът ще се предлага в складовете на дружеството във Враца, Варна, Добрич и Породим. Цената на един тон карбамид е 332.50 лева без ДДС. Заради високата цена на природния газ, която е основна суровина за торовото производство, ръководствата на "Агрополихим", "Химко" и "Неохим" предложиха преди три месеца на "Булгаргаз" проект за нов договор помежду им. "До момента конкретен отговор от държавното дружество нямаме", заяви изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров. На проведена браншова среща между торовите заводи, "Булгаргаз" и министерството на икономиката заместник-министърът Никола Янков обеща до края на 2001 г. ведомството да се запознае обстойно с проблема и да предложи мерки за решаване на дъмпинговия внос. "Никой досега не ни е потърсил по този проблем, никой не е дал становище по въпроса", допълни Александров. Според него е въпрос на време останалите работещи торови заводи да последват съдбата на врачанския комбинат. Източник: Дневник (24.01.2002) |
| | Торовият завод "Агрополихим" ще атакува националната газова компания пред Комисията за защита на конкуренцията, съобщиха от централата на химическия гигант. Заедно с останалите торови заводи девненското дружество ще атакува политиката на "Булгаргаз" в Комисията за защита на конкуренцията. От предприятието категорично отказват да парафират договор с газовия монополист за доставка на синьо гориво заради рестриктивните клаузи. Ако проблемът не бъде решен скоро, торовият завод в Девня ще заработи на икономичен режим, допълват от "Агрополихим". Оттам отказват да коментират дали дали това няма да доведе и до намаляване на заплатите на работещите. Източник: Черно море (29.01.2002) |
| | От 1 февруари 2002 г. "Агрополихим"-АД, ще приведе цените на стабилизираната амониева селитра в съответствие с цените на природния газ у нас в момента, съобщи Силвия Кумчева от отдел "Корпоративни комуникации" в дружеството. Селитрата ще се продава по 275 лева за тон без ДДС за пакетиран продукт и 265 лева за тон без ДДС за насипен продукт. Сега цените са с по 10 лева по-ниски. В края на миналата година "Агрополихим" поиска от "Булгаргаз" да се сключи нов договор за доставка на природен газ при условията на равнопоставеност. Сегашният договор е от 1998 г. с анекси, които по мнението на ръководството на торовия завод дори не са задължения, а направо санкции. В отговор "Булгаргаз" определил предложенията на клиента си като неоснователни и неприемливи, а евентуалното сключване на нов договор би могло да стане в неопределено бъдеще, каза още Силвия Кумчева. Досега "Агрополихим" изкуствено е поддържал ниски цени за вътрешния пазар. Източник: БТА (31.01.2002) |
| | Заради високата цена на природния газ "Агрополихим" вдигна цената на амониевата селитра, съобщиха от завода. От 1 февруари цената на тон насипна селитра вече е 266 лева, което е с десет лева повече от предишната. "Като процент увеличението не е повече от 3%, но далеч не покрива ценовата разлика между това, което плащаме на "Булгаргаз", и себестойността на продукцията ни", заяви изпълнителният директор на девненския завод Васил Александров. Актуализацията на цената трябва да помогне на комбината да намали загубите, обясни той. "Решението на "Агрополихим" за вдигане на цената на амониевата селитра не е в интерес на земеделските производители", каза заместник изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Лило Джамбазов. Ръководството на "Агрополихим" е постигнало договореност със синдикатите в завода да се намали работната заплата на заетите до 50%, като ще предвижда да бъдат съкратени около 30 души, казаха от предприятието. Липсата на платежоспособно търсене на продукцията на торовите заводи преустанови производството на врачанското предприятие "Химко" в края на миналата година. Преди месец то възобнови дейността си, като започна да изпълнява поръчки само на ишлеме. Производство на този принцип обаче осигурява работа, но не и достатъчна печалба за предприятието. В момента "Химко" предлага тон амониева селитра за 399 лева с ДДС. Засега димитровградският химически завод "Неохим" не е обявил покачване на цените. В края на миналата година трите работещи торови завода у нас - "Химко", "Неохим" и "Агрополихим", поискаха да се преразгледа договорът, който те подписват всяка година с "Булгаргаз" за доставките на природен газ. Синьото гориво е основната суровина за производството им - на него се пада 80% от себестойността на торовете. До момента обаче "Булгаргаз" няма намерение да променя условията на договора, в който от девет страници седем са глоби и санкции за компаниите, обясниха от "Агрополихим". Източник: Стандарт (04.02.2002) |
| | Девненският торов завод стартира кампания по промоцията на нов за вътрешния ни пазар продукт. "Агрополихим" изнася в Западна Европа от дълги години течния азотен тор, но за първи път го предлага на българския пазар. Във връзка с кампанията от дружеството предвиждат полски торови опити съвместно със "Сдружението на фермерите Добруджа". Идеята е под патронажа на фонд "Земеделие" да бъде демонстриран ефектът от употребата му, тъй като той е по-лесно съхраняем и е на по-ниска цена от насипните торове. Източник: Черно море (14.02.2002) |
| | Агрополихим АД започва производството на гранулиран дикалциев фосфат до средата на годината. Инвестицията за реализирането на проекта е 8 млн. евро.продуктът се използва за добавка към фуражните смеси в птицевъдството. Източник: Дневник (14.02.2002) |
| | Химатех АД успя да преориентира своята дейност - от проучване и изследване към производство и продажба на разработените технологии и продукти в областта на малотонажната химическа промишленост. Химатех АД е създадена през 1991 г. на основата на Централния институт по химическа промишленост като единствения в България институт за проучване, изследвания, опитно производство и внедряване на нови технологии в областта на химическата промишленост. Днес Химатех АД произвежда над 350 продукта, сред които повърхностно-активни вещества и текстилно-спомагателни средства за текстилната промишленост, защитни покрития /винилестерни и епоксидни смоли/ на метал, бетон, дърво и някои пластмаси от химически агресивни среди, технически каучукови изделия и лакобояджийски материали. Голям успех имат специализираните продукти на силиконова основа с широк спектър на приложение в пластмасопреработващата, каучуковата, металургичната и текстилната промишленост, в електрониката, електротехниката, енергетиката и строителството. Съществено предимство на фирмата е възможността да се създадат специфични продукти, като се предоставят технологиите и технологичните проекти за тези продукти и услуги /инструкции, сертификати/ и се осигурява необходимият супервайзорски контрол. Към Химатех АД съществува и Изпитвателна лаборатория за анализ на химични продукти, води, перилни и миещи препарати, козметични средства и други. Във връзка с Наредбата за оценка на съответствието на строителни продукти лабораторията извършва изпитания на антикорозионни бои, лакове, подови покрития. Създадено е и сертификационно звено за консултация на производителите по подготовка на документацията за наредбата. Клиенти на фирмата са големи предприятия от държавния и частния сектор - КЦМ-Пловдив, Кремиковци, Нефтохим-Бургас, Агрополихим, АЕЦ Козлодуй, Химко-Враца, Лейди София, Верила, Болярка-Велико Търново и много други. Източник: Пари (25.02.2002) |
| | Девет предприятия учредиха съвет за подобряване на конкурентоспособността на тежката индустрия на България. Меморандумът за учредяването беше подписан от шефовете на Агрополихим, Неохим, Химко, ОЦК- Кърджали, Кремиковци, КЦМ, Стомана индъстри, София мед и Стил мед. Високите цени на газа и безконтролният внос са основни проблеми на предприятията от тежката индустрия.Съветът няма да прави предложение пред правителството за решаване на проблемите си, а само ще го информира. Източник: Пари (06.03.2002) |
| | Две дела тръгват срещу Булгаргаз, съобщи Васил Александров, изпълнителен директор на Агрополихим-Девня.Торовият завод е завел дело срещу монополиста в Софийски градски съд за незаконно начисляване на лихви и неустойки в големи размери. Искът ни е свързан с авансовите суми, които трябва да плащаме от 1 до 10 число на месеца, каза Александров. Ако не платим на първо число, Булгаргаз не го смята за авансово плащане и ни начислява лихви. А ако забавим някои плащания съгласно техния договор, вървят и лихви, и неустойки, т. е. двойна санкция за една сума. Това не е законно. Освен това през следващата седмица Асоциацията на торовата промишленост ще внесе в Комисията за защита на конкуренцията иск за законността на монопола на Булгаргаз, както и за злоупотреба с монополно положение. Монополът на Булгаргаз не е определен чрез закон за разлика от този на БТК и БДЖ, обясни Александров. Торовите заводи у нас настояват за намаляване на цената на природния газ с 50 лв. и преференциални цени на Булгаргаз към големите производители. В открито писмо до министър-председателя федерацията Химия и индустрия към КНСБ е поискала и защитни мита за азотните торове. Тяхното въвеждане обаче не трябва да се отлага, заяви Красимир Кръстев, председател на федерацията. От години е спрял старозагорският торов завод Агробиохим. Химко-Враца спря на 7 март заради цената на природния газ. Суровината, която формира 70% от продукцията на предприятието, струва 300 лв.за 1000 куб. м и оскъпява значително продукцията. В момента Химко продава карбамида за 90 USD на тон. Освен това торовият завод страда и от дъмпингов внос от Украйна и Румъния, като за м. г. са внесени над 27 хил. т карбамид. В момента задълженията на Химко към Булгаргаз са около 45 млн. лв., за които има погасителен договор. Неохим-Димитровград и Агрополихим-Девня нямат текущи задължения към Булгаргаз, стана ясно вчера. Източник: Пари (15.03.2002) |
| | 2500 тона азотен тор е реализирало дружеството "Агрополихим" от началото на сезона за активно торене. Дневно девненският торов завод продава по над 150 т течни азотни торове. Предстои началото на втория етап от стратегията на промишления гигант в подкрепа на модерното земеделие. Предвижда се в рамките на 2 седмици течният азотен тор да се предлага на селските стопани заедно с комплект услуги - транспорт с цистерни до клиента, торене със специализирана техника. От компанията заявиха, че пласментната им мрежа е достатъчно добре развита, за да покрие цялата страна. По време на промоцията предстои маркиране на площите, в които ще се провеждат полски опити със съдействието и под контрола на "Агрополихим". Предприятието осигурява безплатно течен азотен тор за подхранване на пшеница, царевица, ечемик и слънчоглед на площ между 50 и 300 дка във Вълчи дол, Генерал Тошево, Крушари, Разградско, Карнобат и Ямболско. Специалистите на предприятието ще контролират семената, хербицидите и всички елементи на растителната защита, които се прилагат от земеделците, а агрономи-експерти ще анализират резултатите от експериментите. Интересът на земеделските стопани към течния азотен тор през последните седмици се е засилил и поради факта, че той повишава устойчивостта на културите при неблагоприятни метеорологични условия, коментират специалисти. Очакванията са до края на април да бъдат реализирани още около 3 хил.тона Източник: Черно море (19.03.2002) |
| | АГРОПОЛИХИМ дава безплатно течен азотен тор в рамките на програмата на Агрополихим за подкрепа на модерното земеделие ще бъдат осигурени безплатни количества течен азотен тор за подхранване на пшеница, царевица, ечемик и слънчоглед на площ между 50 и 300 дка в районите на Вълчи дол, Генерал Тошево, Крушари, Карнобат, както и за регионите на Разград и Ямбол. Агрополихим контролира семената, хербицидите и всички елементи на растителна защита, които се прилагат от земеделците, като експерти и агрономи ще направят анализ на резултатите от проекта. От стартирането на активния сезон за торене до момента Агрополихим е продал 2500 тона течен азотен тор. Очакванията са до края на април да се реализират още 3 хил. тона. Източник: Пари (19.03.2002) |
| | Собственикът на "Агрополихим" ще съдейства за отстраняване на замърсяването на околната среда. Вчера министрите одобриха решение за сключване на анекс към договора за приватизация на девненското дружество. Клаузите в него ангажират купувача "Асид фъртилайзърс" да съдейства на фирмата, избрана за работа по отстраняването на стари екощети. Собственикът на "Агрополихим" трябва да съдейства с информация на избрания с конкурс изпълнител "Рей холдинг". Изпълнението на програмата се финансира от Световната банка в размер на 15 милиона евро. Допълнителното споразумение е поставено под условие от Световната банка по отпускане на втория транш по заема. Източник: Стандарт (22.03.2002) |
| | Купувачът на Агрополихим АД в Девня - консорциумът Асид енд Фъртилайзърс, се задължава да съдейства за изпълнение на програмата за отстраняване на екологични щети, възникнали преди приватизацията. За целта правителството взе решение за сключване на допълнително споразумение към договора за приватизация на 63% от дяловете на Агрополихим. Дружеството бе обявено в ликвидация към момента на сключване на договора. Допълнителното споразумение не касае разсрочване на цената по сделката, инвестиционната програма и ангажимента на собственика за поддържане на определен брой работни места, обясни зам. икономическият министър Калоян Нинов. Промените не представляват изменение на първоначално договорените условия по приватизационния договор, а поемане на допълнителни отговорности от страна на купувача. Програмата за отстраняване на екологични щети се финансира от Световната банка с около 15 млн. EUR. За неин изпълнител бе избрана чрез конкурс частната компания Рей холдинг, въпреки че в масовия случай дейностите по отстраняване на екощети се поемат от собственика, каза Нинов. Сключването на анекс към приватизационния договор бе условие на Световната банка за отпускане на втория транш от заема в подкрепа на околната среда и приватизацията /EPSAL/. Източник: Пари (22.03.2002) |
| | Ръководството на димитровградския химически комбинат "Неохим" предупреди в сряда, че е разпоредило на инженерния си състав да има готовност за спиране, консервиране и обезопасяване на инсталациите за производство на амоняк и торове за продължителен период от време. Причина за тази мярка са липсата на пазар комбинатът не може да пласира продукцията си и има излишъци, които не е в състояние да реализира нито на вътрешния, нито на външния пазар. Тежкото състояние на българското селско стопанство изключва голямото вътрешно потребление на торове, което предопределя и обема на работата на "Неохим", обясниха от комбината. Правителството е закъсняло с въвеждането на защитни мита, които да ограничат дъмпинговия внос на амониева селитра основно от Русия и Украйна, въпреки че торовите заводи нееднократно са настоявали за това, смятат от ръководството. "Най-тежкият проблем на комбината е вносът на евтини торове. Ако вицепремиерът Николай Василев не изпълни ангажимента си, който пое към торовите заводи за въвеждане на временни защитни мита при внос на торове, наистина ще се наложи да спрем производство", каза още Гюлева. В момента врачанският комбинат "Химко" също не работи, а девненският завод "Агрополихим" е намалил значително производството. Сега "Неохим" произвежда средно по 1000-1200 тона амониева селитра на ден. В завода работят 1600 служители. Комбинатът беше приватизиран през 2000 г. от българо-ливанския консорциум "Неохим инвест" за 100 хиляди долара. Преди няколко дни прокуратурата обяви, че е образувала следствено дело срещу бившия изпълнителен директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков заради предполагаеми нарушения при продажбата на химическия комбинат. Източник: Дневник (28.03.2002) |
| | Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 30.V.2002 г. в 10 ч. в културния дом на дружеството в Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2001 г.; проект за решение: ОС приема и одобрява отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2001 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет и баланс на дружеството за 2001 г. след заверка от експерт-счетоводител; проект за решение: ОС одобрява счетоводния отчет и баланс на дружеството за 2001 г.; 3. освобождаване членовете на съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2001 г.; проект за решение: ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2001 г.; 4. промени в числеността и състава на съвета на директорите и определяне на възнаграждението на неговите членове за периода от януари 2001 г. до декември 2002 г.; проект за решение: ОС приема предложените промени в числеността и състава на съвета на директорите и определя възнаграждението на неговите членове за периода от януари 2001 г. до декември 2002 г. съобразно направените от СД предложения; 5. вземане на решение за разпределение на печалбата за 2001 г.; проект за решение: ОС приема предложението за разпределение на печалбата за 2001 г.; 6. избор на дипломиран експерт-счетоводител на дружеството за 2002 г.; проект за решение: ОС избира предложения дипломиран експерт-счетоводител за 2002 г.; 7. приемане на промени в устава на дружеството; проект за решение: ОС приема предложението за промени в устава на дружеството; 8. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 8 ч. и 30 мин. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията да се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица - пълномощници, като за целта участниците са длъжни да представят документ за самоличност, депозитарни разписки, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно действащото законодателство. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 11 ч. Писмените материали и проектите за решение за общото събрание ще бъдат на разположение на акционерите в управлението на дружеството ("Акционерна дейност") всеки работен ден от 8 ч. и 30 мин. до 15 ч. и 30 мин. Източник: Държавен вестник (16.04.2002) |
| | Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще открие в ТЕЦ Девен модерен екофилтър за пречистване на атмосферата от вредни газове. Съоръжението струва 3 млн. лв. Подобен филтър бе монтиран м. г. веднага след като топлоцентралата бе купена от консорциума Солвей Соди - Шишеджам. Също днес министър Арсенова ще връчи комплексно екоразрешително на Агрополихим. Документът ще стане задължителен за всички промишлени предприятия след влизането в сила на новия закон за опазване на околната среда. Девненският завод го взема авансово като участник в пилотен проект на МОСВ и Ирландската агенция за опазване на околната среда. За да получат екоразрешителните, фирмите трябва да отговарят на определени критерии за ниво на замърсяване на водите, въздуха, за енергоспестяване, шум и др. Очаква се след монтажа на втория екофилтър да спаднат наднормените концентрати на серен диоксид, амоняк и прах, заради които Девня е включена в списъка на т. нар. горещи точки на замърсяване на МОСВ. В същата графа са и общините Варна и Белослав. Източник: Пари (19.04.2002) |
| | 3 млн. лв. вложи "Солвей Соди" в екосъоръжение за ТЕЦ "Девен" Втора девненска фирма с разрешително за комплексно предотвратяване на замърсяванията За първи път през последните 15 години министър на околната среда и водите гостува в една от горещите в екологично отношение точки на страната - Девня, призна вчера кметът на общината Димитър Димитров пред министър Долорес Арсенова. Средището на повече от 10 големи промишлени обекти, сочено доскоро като лош екологичен пример, е единствената община в България, където вече са издадени пилотни разрешителни за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяванията по изискванията на директива 96/61 на ЕС. Те са удостоверения за внедрена система за контрол на емисиите във въздуха, изхвърлянето на химически замърсени води, управление на твърдите отпадъци, производствения шум и използването на енергията при производствените дейности. Първото такова разрешително в страната получи "Солвей Соди" АД през юли м.г., а вчера министър Арсенова връчи второто отново на девненска фирма - "Агрополихим" АД. В ход е процедура по издаване на разрешителни и за "Девня цимент" и "Полимери", стана ясно след проведения вчера в Девня семинар по подобряване на качеството на околната среда в общината. Провежданата под патронажа на премиера Симеон Сакскобургготски Национална седмица за опазване на околната среда избра и ръководството на "Солвей Соди" АД, за да открие втория модерен електростатичен филтър в топлоцентралата "Девен" АД, чийто собственик е. Първият подобен филтър бе пуснат в действие преди 2 години, а стойността на инвестицията за всяко от двете съоръжения е по 3 млн. лв. Новият електрофилтър, монтиран на котел No6 в централата, е в състояние да пречисти от прах 370 000 куб. м димни газове за час при четиристепенно очистване. В резултат от работата му съдържанието на прах пада до 32 мг/мол. куб. м. при норма не повече от 50 мг. Сред достойнствата на съоръжението, производство на белгийската фирма Hamon research cotrell, е и възможността уловената пепел да се използва от циментовите заводи в страната. Източник: Черно море (22.04.2002) |
| | В началото на май Агрополихим започва да разчиства т. нар. исторически замърсявания, съобщиха от дружеството. Това е част от приватизационния договор и е задължение на държавата. Средствата - 16 млн. лв., са осигурени по линия на ФАР и ще отидат за разчистването от територията на завода на стари сгради, съоръжения, спрени цехове. Търгът за изпълнение на поръчката е спечелен от Рей холдинг. До края на седмицата ще приключат процедурите по приемането на ново трасе на газопровода за Белослав, което е съвместна инвестиция на Агрополихим и Булгаргаз. Инвестицията там е в размер на 286 хил. лв. Новото отклонение ще позволи разширение на депото за фосфогипс, което е отпаден продукт. След приемането на трасето ще започне насипване на стария тръбопровод и разширение на депото. Източник: Пари (22.04.2002) |
| | Регионалният директор на Southeast Europe Equity Fund (SEEF) Филип Ромбо ще напусне фонда от първи юни, съобщи самият той. "Напускам фонда по свое желание, защото искам да се върна в индустрията, където смятам, че е силата ми ", каза Ромбо. Той ще се занимава с управление и инвестиции в химическата и каучуковата индустрия в България, Сърбия и останалите страни от балканския регион. "Аз и в момента съм председател на борда на "Агрополихим" - Девня, но след напускането на фонда ще работя по-сериозно в тази област", каза още Ромбо. Той допълни, че ще остане в борда на "Евроком кабел", докато е нужно и ще продължи да помага на фонда като приятел. Филип Ромбо дойде в България като изпълнителен директор на "Юнион Миниер Пирдоп мед" след като МДК - Пирдоп, бе приватизиран от белгийската компания "Юнион Миниер". След като предприятието в Пирдоп започна да работи според стандартите на собствениците, той отстъпи мястото си на Кирко Кирков и стана регионален директор на SEEF. Междувременно през 1999 г. като представител на "Юнион Миниер Пирдоп мед" Ромбо влезе в борда на директорите на "Агрополихим" - Девня. Предприятието за производство на азотни торове и други химически продукти бе приватизирано за един лев от консорциума "Асид енд фъртилайзърс", създаден от "Юнион Миниер Пирдоп мед" и "Харланд инвестмънт". SEEF е фонд с капитал от 150 млн. долара, който бе създаден специално за дългосрочни инвестиции в девет страни в Югоизточна Европа. Фондът бе учреден в началото на 2001 г. с поръчителството на компанията на Джордж Сорос Soros Fund Management и подкрепата на американската държавна агенция Overseas Privat Investment Corporation. Източник: Дневник (23.04.2002) |
| | Съветът на директорите на "Декафос" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 3.VI.2002 г. в 10 ч. в административната сграда на "Агрополихим" - АД, в Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. увеличение на капитала на дружеството с непарична вноска; проект за решение - ОС взема решение за увеличаване на капитала на дружеството с непарична вноска; 2. приемане на промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема предложението за промени в устава на дружеството; 3. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 9 ч. и 30 мин. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията да се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица пълномощници, като за целта участниците са длъжни да представят документ за самоличност, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно действащото законодателство. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред независимо от представения капитал. Писмените материали и проектите за решение за общото събрание ще бъдат на разположение на акционерите в управлението на дружеството в Девня, административна сграда на "Агрополихим" - АД, ет. 9, всеки работен ден от 8 ч. и 30 мин. до 15 ч. и 30 мин. Източник: Държавен вестник (23.04.2002) |
| | Вероятно до края на месеца Агрополихим ще спре работа, съобщи Васил Александров, изпълнителен директор на предприятието. Причината е, че производството ни е нерентабилно заради високите цени на газа, както и липсата на възвръщаемост на вложените средства, допълни той. Останалите торови заводи не работят в момента. Химко-Враца спря в началото на март, а Неохим-Димитровград - в края на април. Източник: Пари (10.05.2002) |
| | Загуби за милиони левове причинили на завода токови удари Девненският торов завод "Агрополихим" вероятно ще съди "Електроразпределение" - Варна, за причинени щети и пропуснати печалби. Причината за съдебния иск, който ръководството на завода ще подаде, са два токови удара, причинили спиране на производството в химическия гигант. Спирането на тока е станало в сряда на два пъти - в 11,30 и 16,30 часа, като електричеството е спряно буквално за няколко секунди. Въпреки това обаче аварийната ситуация е донесла до момента няколко милиона лева загуби на торовия гигант. Източник: Черно море (18.05.2002) |
| | В началото на юни девненският "Агрополихим" ще спре работа заради намаленото търсене на торове. Лятната производствена пауза ще бъде използвана за ремонт. Така стои положението и с останалите торови заводи в страната, съобщи за агенция "Балкан" Красимир Кръстев, председател на федерация "Химия и индустрия" към КНСБ. "Неохим" АД - Димитровград, също няма да възобнови производството си по-рано от август поради неблагоприятната пазарна ситуация в момента. "Химко" ЕАД - Враца, също е в невъзможност да възобнови дейността си до есента, когато дори и да заработи, ще е със занижени мощности и ще разчита на резерви и на по-блогоприятна пазарна конюнктура. Източник: Черно море (29.05.2002) |
| | За 2001 г в Агрополихим са направени инвестиции на стойност 8 408 530 долара, съгласно изпълнението на инвестиционния план, неразделна част от приватизационния договор. Закупена е инсталация за производство на монокалциев и дикалциев фосфат на стойност 5 675 000 долара. Работните заплати са изплащани редовно, дружеството няма задължения към държавата по вземания за данъци, държавно-обществено осигуряване и др. Това бе огласена с отчета за работата на Съвета на директорите на Агрополихим за 2001г., приет на днешното редовно общо събрание на акционерите на Агрополихим - АД. Печалбата на дружеството за 2001г. в размер на 219 хиляди лв. ще бъде използвана изцяло за покриване на загуби от минали години съгласно чл. 38 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Общото събрание прие да се промени числеността и съставът на Съвета на директорите. Бордът бе увеличен от трима на четирима. Новият член е г-н Кирко Кирков - изпълнителен директор на "Юмикор"-гр.Пирдоп и председател на Асоциацията на чуждестранните инвеститори в България /BIBA/. За председател на Съвета на директорите бе избран г-н Васил Александров, останалите членове са г-н Филип Ромбо и г-н Христо Петров. Това съобщиха днес от пресцентъра на дружеството. Източник: БТА (31.05.2002) |
| | Агрополихим-Девня в момента не произвежда, съобщи Васил Александров, изпълнителен директор на торовия завод. Дружеството е спряло работа от 3-4 юни заради високите цени на газа и евтините вносни торове. В момента руските торове се продават у нас на 44 USD на тон, което е с около 50 USD по-евтино от цените на Агрополихим. Губим около 3 млн. лв. месечно заради прекратената дейност, но няма смисъл да произвеждаме неконкурентоспособна продукция, коментира още Александров. От 1 юли трябва да влязат защитните мита за вноса на амониева селитра, но прогнозите са, че те ще са безнадеждо закъснели. Този месец се внасят огромни количества торове, в момента руски кораби чакат да бъдат разтоварени, алармираха браншовици. Другите два торови завода у нас - Неохим-Девня и Химко-Враца, също не работят. В Агрополихим са заети 1130 служители, дружеството продължава да плаща работни заплати. Ще търсим изход от кризата, в момента обмисляме варианти, каза шефът на девнеския завод. Торовата ни индустрия е в неблагоприятна позиция заради пренасочването на голямо количество продукция от бившите съветски републики от Европа и САЩ към страната ни. Европейските страни вече въведоха антидъмпингови такси по вноса на торове от Русия, Украйна и Румъния в размер на 47.07 EUR, а САЩ наложиха мито от 327%. У нас цената на природния газ за промишлени цели е 114 USD за 1000 куб. м. В Русия природният газ за индустрията се търгува на 14 USD за 1000 куб. м, а в Румъния струва около 65 USD за 1000 куб. м. За сеитбената кампания на 2001 - 2002 г. Агрополихим е реализирал над 156 хил. т торове на вътрешния пазар и около 300 хил. т в чужбина. . Източник: Пари (11.06.2002) |
| | Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 13.II.2002 г. по ф. д. № 4183/93 вписа промяна за "Агрополихим" - АД: заличава като член на съвета на директорите Цветко Ангелов Алексиев; вписва като член на съвета на директорите Христо Димитров Петров. Източник: Държавен вестник (12.06.2002) |
| | Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение по ф. д. № 528/2002 от 1.III.2002 г. вписа в регистъра за търговски дружества акционерно дружество "Декафос" - АД, със седалище и адрес на управление Девня, административна сграда на "Агрополихим" - АД, ет. 9, с предмет на дейност: производство и търговия с монокалциев и дикалциев фосфат, производство и търговия с химически продукти и външнотърговска дейност. Дружеството е с капитал 50 000 лв., разпределен в 50 000 обикновени поименни акции с номинална стойност 1 лв. всяка. Дружеството се управлява от съвет на директорите: Филип Серж Бернар Ромбаут, Васил Искров Александров и Христо Димитров Петров, и се представлява от изпълнителния директор Христо Димитров Петров. Източник: Държавен вестник (12.06.2002) |
| | Американско-арабският консорциум "Асид и Фъртилайзъс" е готов да купи част от фалиралия торов завод "Агробиохим" в Стара Загора. Чужденците са кандидати за цялото амонячно производство, което включва цеховете за азотна киселина и амониева селитра, както и за някои други активи, потвърди вчера синдикът Кирил Карагьозов. Той очаква до края на месеца да се проведат и първите официални разговори с кандидат-купувача. Чуждестранният консорциум е в списъка на кредиторите на "Агробиохим" с незначителна сума от 2-3 милиона лева. Малко преди да стартира процедурата по несъстоятелност, "Асид и Фъртилайзъс" поиска да купи амонячното производство по схемата дълг срещу собственост, но Агенцията за приватизация отказа. Източник: Стандарт (21.06.2002) |
| | Собственикът на девненското предприятие “Агрополихим” Acid and Fertilizers ще участва в приватизацията на два сръбски торови завода и в наддаването за основното производство на “Агробиохим” - Стара Загора (в несъстоятелност), съобщи изпълнителният директор на девненския завод Васил Александров. “Двата сръбски завода са IHP в Прахово и Zorka в Сабач. Те произвеждат същите торове като “Агрополихим”. За завода в Сабач търгът е насрочен за октомври, а за предприятието в Прахово все още няма определена дата”, съобщи Филип Ромбаут, член на съвета на директорите на девненския завод, който отговаря за сръбските сделки. Според него и двата завода са доста големи, но през последните 10 години в тях не са извършвани инвестиции и те са функционирали на 5-10% от производствените си мощности, а са натрупали доста дългове. Пак по негова информация сръбските власти възнамеряват да опростят дълговете на двете предприятия към държавата. По подобна схема през 1999 г. американската Acid and Fertilizers, в която основен акционер е Hardland investment, но миноритарно участие има и “Юмикор мед” (бивше МДК - Пирдоп), станаха собственици на девненския завод. Те платиха за задлъжнялото предприятие цена от 1 лев, а малко по-късно държавата опрости вземанията си. Източник: Капитал (01.07.2002) |
| | Четири терминала са предвидени за изграждане, съгласно генералния план на "Пристанище Варна" - ЕАД, съобщи изпълнителният директор на държавното дружество Данаил Папазов. Най-близка е перспективата за терминала за опасни товари, който ще бъде на нулево кейово място на пристанище Варна - Запад. Разговорите за изграждането му съвместно с двата девненски завода "Агрополихим" и "Полимери" са в напреднала фаза. Торовият завод ще вложи над 8 милиона долара. Изграждането на кея ще струва на пристанището около един милион лева и ще реши проблема за товаренето на дихлоретан и амоняк. Турските пристанища Самсун и Мерсин вече са проявили интерес към изграждането до година и половина на ро-ро терминала, който ще възстанови връзката Варна - Новоросийск. След неговото построяване ще могат да бъдат транспортирани 40 хиляди броя ТИР-а годишно. Необходими са 10 милиона лева. В по-далечна перспектива ще бъдат инвестирани 10 милиона долара за първия етап и още 15 милиона долара за втория етап от изграждането на контейнерен терминал. Пристанището отчита солиден ръст на контейнерните товари. За шестте месеца на 2002 г. техният обем е нараснал с 25 на сто спрямо същия период на миналата година. Кувейтският фонд за развитие е проявил интерес за изграждането на новия зърнен терминал. Инвестицията за него е 30 милиона лева, а срокът за изграждане - 3,5 години. Зърното в момента е един от основните товари в пристанището. Вече са изнесени близо 70 000 тона зърно от държавния резерв. Масовият експорт е свързан с подновяването на количествата в резерва с тазгодишна реколта. Досегашният износ е изцяло от реколта 1997. Източник: БТА (01.07.2002) |
| | Агрополихим-Девня ще внесе до седмица искане в Министерството на транспорта и съобщенията за изграждане на терминал за внос на амоняк на Пристанище Варна, съобщи Васил Александров, изпълнителен директор на девненския торов завод. Все още подготвяме техническата документация по проекта, трябва да имаме разрешение от екоминистерството, от ХЕИ, допълни той. А транспортното ведомство трябва да даде съгласие за проекта. След това Агрополихим ще обяви и конкурс за изпълнител на проекта. Строежът на терминала се оценява на 8 млн. USD, като средствата ще бъдат осигурени изцяло от частни капитали. Предвижда се внос на амоняк от Русия, като планираните количества възлизат на 120-180 хил. т. Строежът трябва да приключи до средата на следващата година. Със строежа на терминала във Варна девненският завод се опитва да намали отрицателния ефект върху торовото производство от високата цена на природния газ. Все още Агрополихим не работи, но по всяка вероятност производството ще бъде възстановено през есента, каза още Александров. През миналата година девненският завод е продал над 156 хил. т торове, което заема около 38% от предполагаемото годишно потребление на торове в страната. Това е увеличение на продажбите с 8 % в сравнение с 2000 г. През 2001 г.е реализирана за износ около 300 хил. т продукция. В момента Агрополихим преговаря със сръбската агенция за приватизация за закупуване на два торови завода. Девненското дружество предвижда производство на киселина в България, която ще се използва за суровина в предприятията в Сърбия. Целта е да се консолидира торовото производство на Балканите и да се направи конкурентоспособно на международния пазар. Източник: Пари (09.07.2002) |
| | "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 251, ал. 4 ТЗ уведомява своите акционери, че годишният счетоводен отчет и баланс на дружеството за 2001 г., приет на общото събрание на акционерите на 30.V.2002 г., е приложен по ф. д. № 4183/93 в търговския регистър на Варненския окръжен съд. Източник: Държавен вестник (16.07.2002) |
| | В пристанището е разработен мастърплан за развитието до 2020 г., съобщи Данаил Папазов, изп. дикретор на Пристанище Варна ЕАД. Там се предвижда изграждането на нови терминали. В най-напреднала фаза е терминалът за опасни товари на Пристанище Варна-запад, който ще бъде изграден почти изцяло от Агрополихим и евентуално с участието на Полимери-Девня и с наше съдействие. Идеята е този терминал после да бъде отдаден на концесия по право на онези, които ще го построят. А Пристанище Варна ЕАД като оператор да остане да оперира концесията. Източник: Пари (01.08.2002) |
| | Нова административна сграда ще строи девненският химически завод "Агрополихим". Там ще се помещават кабинетите на директорите на предприятието, на техническия персонал, както и офисите на търговските фирми, които работят под шапката на завода. Супермодерният билдинг ще се строи на бързи обороти и трябва да е готов до края на годината, съобщиха от завода. Торовият завод в Девня планува и коопериране на производството си чрез закупуване на два подобни завода в Сърбия. Основен мотив за сделката според шефа на девненското предприятие Васил Александров е, че така ще се намалят производствените разходи. Водят се преговори със сръбските агенция за приватизация и Министерството на икономиката. Вероятно покупката ще се финализира до август, очакваме заводите да започнат работа през есента, прогнозира Васил Александров. Единият завод се намира в Прахово, близо до Дунав, а другият - в Шебац, до Белград. "Агрополихим" ще продължи да прави киселина в България, която ще се използва като суровина за производство на фосфорни торове в Сърбия. Целта ни е да консолидираме торовото производство на Балканите и да го направим конкурентоспособно, заяви Александров. Девненският торов завод обмисля да започне производство на амониев нитрат в обявения в несъстоятелност торов завод "Агробиохим" - Стара Загора. Очакваме да започне процедура за продажба на инсталация за азотна киселина и амониева селитра в старозагорското предприятие, съобщи още шефът на "Агрополиxим" Васил Александров. Проектът на "Агрополихим" за производство в "Агробиохим" е свързан и с изграждането на нов терминал на порт Варна за внос на амоняк. Строежът на терминала се оценява за 8 млн. долара, като се предвижда внос на 120 - 180 хил. тона амоняк годишно. Проектът трябва да приключи до средата на следващата година. Източник: Черно море (06.08.2002) |
| | Девненското дружество "Агрополихим" преговаря да закупи два завода в Сърбия, съобщи председателят на борда на директорите на дружеството Васил Александров. "Преговорите са в напреднала фаза, през другата седмица ще се състои поредния кръг от тях", каза Александров. Той допълни, че основната трудност е да се договори каква част от задълженията на заводите да се поемат при покупката. "Единият от заводите, намиращ се в Прахово, преди това е бил в състава на комбината "Бор" и при разделянето са му прехвърлени задължения от около 200 милиона долара", каза още Александров. Вторият завод се намира в Шабац, близо до Белград. Все още не се знае кога ще приключат сделките, защото всичко зависи от преговорите. Целта на тази покупка е да се кооперира производството на сръбските заводи с това на "Агрополихим". "Двете предприятия имат сходно производство като нашето, произвеждат фосфорни торове", допълни Александров. Той каза още, че при една евентуална успешна сделка в заводите ще бъдат вложени между 5 и 8 милиона долара за обновяване на инсталациите там. В момента в самия "Агрополихим" също тече капитален ремонт и азотното производство е спряно временно. "След ремонта отново ще пуснем азотното производство, а в момента работи фосфорното производство", каза Александров. Според плановете ремонтът, който е за пет милиона долара, трябва да приключи на 28 август. От приватизацията досега в предприятието са инвестирани над 25 милиона лева, отделно е закупена и нова инсталация за около шест милиона долара. Има и проект за изграждане на нов терминал за внос на амоняк на пристанище Варна. Мажоритарният дял от 63 процента от "Агрополихим" бе продаден от Агенцията за приватизация през 1999 г. за един лев. Купувач беше "Асид енд Фъртилайзърс", в който основния дял държеше "Хардланд инвестмънт", а един процент имаше "Юмикор мед" - Пирдоп. Сега основен акционер в "Асид енд Фъртилайзърс" е американската фирма "Давънпорт индъстрис". След приватизацията основният капитал на "Агрополихим" беше увеличен от 2.736 милиона лева на 16.609 милиона лева и вследствие на това "Асид енд Фъртилайзърс" държи вече почти 98 процента от девненското дружество. През миналата година "Агрополихим" беше отписано от регистъра на публичните дружества на Държавната комисия за ценни книжа. "Агрополихим" е един от основните производители на химически торове в Югоизточна Европа, като 100 процента от продукцията се изнася в чужбина", каза още Александров. Основните пазари на продукцията са Латинска Америка и Европа. "Агрополихим" има около 23 процента пазарен дял в продажбите на течни торове във Франция. Дружеството в момента изгражда и инфраструктура за продажба на течни торове и в България. "Ние вече направихме опити пред Министерството на земеделието и те показаха предимствата на наторяването с течни торове", каза Александров. Той допълни, че има възможност да се участва и в някои от процедурите за закупуване на обособени части от обявеното в несъстоятелност дружество "Агробиохим" - Стара Загора. Според него всичко зависи от това какво ще бъде предложено за продажба. Източник: Дневник (07.08.2002) |
| | Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 8.Х.2001 г. по ф. д. № 2428/2001 вписа промени за "Асид енд фъртилайзърс - България" - ЕООД: смяна на седалище и адрес на управление - Девня, област Варна, административна сграда на "Агрополихим" - АД; вписва ново наименование "Афер България" - ЕООД; заличава като управител и представляващ Здравко Ганчев Секов; вписва за управител и представляващ Васил Искров Александров. Източник: Държавен вестник (20.08.2002) |
| | “Агрополихим" се включи в програмата “ Отговорност и грижа”, която е доброволна инициатива, свързана с предприятията в химическата индустрия. Главна цел на проекта е да бъдат използвани всички възможни средства, за да се подобри трайно безопасността, защитата на околната среда и на човешкото здраве. Компанията поема девет ангажимента, сред които да гарантира високо качество на предлаганите продукти, съобразно европейските стандарти за системи на управление на околната среда - ISO и EMAS и най-добрите налични техники и технологии. Източник: БТА (22.08.2002) |
| | Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 30.IХ.2002 г. в 10 ч. в културния дом на дружеството в Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. приемане на решение за вливане на "Афекс" - ЕАД, Девня, в "Агрополихим" - АД, Девня, при условията на универсално правоприемство; проект за решение - ОС дава съгласие за вливане на "Афекс" - ЕАД, Девня, в "Агрополихим" - АД, Девня, при условията на универсално правоприемство; 2. приемане на промени в устава и капитала на дружеството, свързани с вливането; проект за решение - ОС приема предложението за промени в устава и капитала на дружеството, свързани с вливането; 3. приемане на процедура по замяна на акциите и разпределянето им между акционерите на дружеството и влятото дружество; проект за решение - ОС приема предложената от съвета на директорите процедура; 4. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 8 ч. и 30 мин. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията да се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица пълномощници. За целта участниците са длъжни да представят документ за самоличност, депозитарни разписки, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно действащото законодателство. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 11 ч. Писмените материали и проектите за решения за общото събрание са на разположение на акционерите в управлението на дружеството ("Акционерна дейност") всеки работен ден от 8 ч. и 30 мин. до 15 ч. и 30 мин. Източник: Държавен вестник (27.08.2002) |
| | От 1 октомври собственикът на девненското предприятие Агрополихим Acid and Fertilizers поема оперативното управление на сръбския торов завод IHP в Прахово, на 30 км от р. Дунав, съобщи Васил Александров, изпълнителен директор на българското дружеството. Още преди месец стана ясно, че американският инвеститор води преговори за участие в приватизацията на два завода - в Прахово и в гр. Сабич. Целта е да бъде интегрирано торовото производство на Балканите. След като бъдат изчистени задълженията на сръбския завод IHP, до два месеца ще стартират преговори за закупуването му, обясни Александров. За момента ще се търси местен инвеститор, който ще бъде ангажиран с управлението чрез създаване на джойнт-венчър. Предвижда се да започне и производството на суровина за направата на перилни препарати. Първоначално ще се произвеждат по 2 хил. т. месечно, въпреки че капацитетът на завода позволява годишно да се правят по 80 хил. т. Проблем е, че част от производствените линии са морално остарели, необходими са сериозен ремонт и инвестиции. Междувременно стана ясно, че на 30 септември ще се проведе извънредно общо събрание на Агрополихим. Предприятието ще погълне търговското си дружество Афекс ЕАД, създадено да оперира на вътрешния пазар. Трансформацията е техническа, става въпрос за вътрешно преструктуриране, поясни Александров. Афекс трябваше да продава продуктите ни в България. Пазарът у нас обаче е много свит и това обезсмисли дейността му, допълни той. Агрополихим е най-голямата експортно ориентирана фирма в региона, печалбата й за първото полугодие е около 250 хил. лв. Източник: Пари (30.08.2002) |
| | С решение на борда на директорите "Агрополихим" АД прекрати членството си в Българската асоциация на торовата индустрия - БАТИ. Единият от учредителите на асоциацията - врачанският "Химко", който към момента е в състояние на фактически фалит, злоупотребява със статуса си в организацията, мотивират решението си от ръководството на завода. БАТИ бе учредена като обединение от действащи производители на минерални торове. Считаме, че възприетата практика за периодично разсрочване дълговете на "Химко"АД чрез подписване на фиктивни погасителни планове по същество е скрита форма на държавно субсидиране, което създава определени предимства за едно частно дружество и обслужва личните интереси на неговото ръководство, категорични са от "Агрополихим". Източник: Черно море (26.09.2002) |
| | Агрополихим АД прекратява членството си в Българската асоциация по торова индустрия. Основната причина за това решение е нелоялното поведение на Химко АД. Според директорите на Агрополихим АД от Химко АД са действали в противоречие с целите, за които е създадена асоциацията. Източник: Дневник (26.09.2002) |
| | 3.547 млн.лв. печалба отчете Агрополихим АД за първата половина на 2002 г. на извънредно общо събрание на акционерите. Сред главните решения на събранието е съгласие за вливането на фирма АФЕКС ЕАД, дистрибутор на девненския завод за вътрешния пазар, в Агрополихим АД при условията на универсално правоприемство. Трансформацията е техническа и става въпрос за вътрешно преструктуриране, съобщиха още от компанията. Разходите за дейността на Агрополихим през първата половина на 2002 г. са в размер на 86.613 млн. лв., а приходите възлизат на 90.573 млн. лв., от които 89.276 млн. лв. са нетни приходи от продажби. Данните за реализация на продукцията показват, че Агрополихим АД е най-голямата експортно ориентирана фирма в региона към страните от ЕС. Източник: Пари (01.10.2002) |
| | Няма основания за въвеждане на защитно мито по вноса на карбамид, защото по данни на митниците внос няма - с такова заключение завърши последното заседание на комисията за предприемане на защитни мерки по вноса към Министерството на икономиката на 11 октомври. С това процедурата по искането за въвеждане на защитно мито се прекратява, съобщи председателят на работната група Никола Янков. Искането за въвеждане на временна защитна мярка по вноса на карбамид бе поставено пред правителството от „Химко“ малко след като кабинетът въведе защитно мито по вноса на амониева селитра през лятото. Врачанският завод е единственият производител на карбамид у нас, докато „Агрополихим“ - Девня, и „Неохим“ - Димитровград, произвеждат амониева селитра. Източник: Капитал (21.10.2002) |
| | Големите потребители на руски природен газ у нас прогнозираха фалити през следващата година, след като правителството се отказа от обещанието си половината от тразитната такса, плащана от "Газпром", да остане в "Булгаргаз". Идеята на енергийното министерство, лансирана преди няколко месеца, беше, че по този начин ще се намали цената на синьото гориво за големите потребители. Във вторник зам. финансовият министър Кирил Ананиев обяви, че през 2003 г. ще се запази сегашното положение "Булгаргаз" да върне в бюджета приходите от таксата, след като изпълни инвестиционната си програма. Прогнозите на финансовото министерство сочат, че таксата ще бъде намалена от 140 млн. лв. на 95 млн. лв., тъй като България няма да получава количества газ по Ямбургската спогодба. "Компании ще фалират постепенно една след друга", заяви по този повод изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров. Той обясни, че химическият завод ще се откаже от доставките на газ от "Булгаргаз" и ще изгради терминал за амоняк, който ще бъде използван и от "Неохим" - Димитровград. Според Александров химическият завод ще постави въпроса и пред постоянния представител на Международния валутен фонд у нас Пирита Сорса. "Фондът няма интерес българската икономика да умира", каза още Александров. Според него при неясната нормативна уредба големите потребители не могат да преговарят директно с други доставчици. Бившият изпълнителен директор на "Юмикор" Филип Рамбоу счита, че решението на правителството ще доведе до намаление на инвестициите и дори до преместване на производства извън страната. "Все още се надяваме, че депутатите от Врачанския регион ще поставят въпроса за транзитната такса за обсъждане при приемането на бюджета", коментира председателят на УС на "Химко" - Враца, Мартин Макариев. Според него решението да се запази досегашното положение с транзитната такса при всички случаи ще се отрази негативно на компанията. "Химко" дължи 70 млн. лв. на газовото дружество. "Кремиковци", който е един от големите потребители, също има задължения към държавния "Булгаргаз". Годишното потребление на природен газ у нас е около 3 млрд. куб. м, от които 1.1 млрд. куб. м ползва столичната "Топлофикация" и около 33% - химическите заводи. От октомври цената на газа беше намалена с 3%. Намерението на енергийното министерство е през зимата тя да се запази без промяна. Цената на петрола на международния пазар се покачва и ситуацията е твърде нестабилна поради очаквания военен конфликт в Ирак. Една от възможностите за запазване на цените е застраховка срещу валутен риск (хеджиране). Седем банки са заявили до момента желанието си за подписване на споразумения с тях по различни варианти за фиксиране на курса долар/евро при плащане на доставките на синьо гориво от страна на компанията, съобщи зам.-министърът на енергетиката Илко Йоцев. Според изпълнителния директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов друга възможност за намаление на цените е поевтиняване на петрола и долара, които участват във формулата за тарифите. Гегов обясни, че според сегашната формула за първите шест месеца на 1998 г. цената на синьото гориво е била със 100 лв. по-ниска в сравнение със сегашната. Решението на правителството при всички случаи ще отрази на инвестиционната програма на дружеството. С отварянето на пазара от 2003 г. ще бъдат разрешени директните договори между големите потребители и доставчиците на природен газ, като за доставките те ще заплащат такса за преноса на "Булгаргаз", твърди председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране Константин Шушулов. От облекчението ще могат да се възползват компании с годишно потребление на газ от 80 млн. куб. м, които нямат задължения към "Булгаргаз". Източник: Дневник (24.10.2002) |
| | Металургичният комбинат "Кремиковци" може да бъде затворен, ако продължи да замърсява околната среда, заяви екоминистърът Долорес Арсенова. Данните на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) показвали, че предприятието не спазва поетите ангажименти по заема от Световната банка (СБ) EPSAL. Екопроектът на международната финансова институция е в размер на 50 млн. долара. Средствата са предназначени за възстановяване на околната среда от стари щети и за използването на най-добрите практики. Експерти от МОСВ и СБ направиха преглед на задълженията на 16 компании, които имат ангажименти по заема EPSAL. От банката констатираха, че "Кремиковци" изостава в търговете и последващото сключване на договори с компании, които да извършат дейности за преодоляването на стари екощети. "Отличници" сред дружествата в това отношение са "Асарел - Медет", "Неохим", "Софарма" и "Агрополихим". Предстои след края на тази мисия експертите на Световната банка да анализират резултатите от нея. От "Кремиковци" отказаха да коментират заплахите на министър Арсенова и да съобщят дали спазват ангажиментите си по заема. Металургичното дружество спазва своята екопрограма, която е в размер на 85 млн. долара и е с краен срок до 2005 г., заяви пресслужбата на предприятието. "Повечето от съоръженията и инсталациите в "Кремиковци" са стари и трябва време за ремонта и модернизацията им. Скоро в експлоатация ще бъдат пуснати ремонтираните електрофилтри 3 и 5, предстои и ремонтът на екофилтрите 1, 4 и 6", казаха още от пресслужбата на дружеството. Миналата седмица проверка на МОСВ установи, че в атмосферния въздух в района на "Кремиковци" има превишение на пределно допустимите концентрации на вредни вещества. Подобна констатация беше направена и през юни, когато на комбината беше наложена имуществена санкция. През 2000 г. Световната банка преведе на България първия транш от екозаема в размер на 14.840 млн. евро, които бяха предназначени за "Нефтохим", "Кремиковци" и "Асарел - Медет". Те отговаряха на основните условия по заема - причинените от тях екологични щети да са големи, да са в процес на приватизация или вече да са продадени. EPSAL беше одобрен от борда на директорите на СБ на 24 февруари 2000 г. Цялата сума на заема е 49.5 млн. евро. Източник: Дневник (29.10.2002) |
| | Единадесет компании подписаха договори да ползват по-ниска тарифа за електроенергия в събота и неделя, съобщи изпълнителният директор на Националната електропреносна компания (НЕК) Васил Анастасов пред енергийната парламентарна комисия. От петък НЕК намалява цените за големите потребители в събота и неделя с около осем процента. Сред компаниите, които ще ползват облекчената тарифа, са "Стомана индустри" - Перник, мини "Марица Изток", "Асарел", "Биовет" и "Юмикор". Очаква се от новата тарифа да се възползват и "Балканфарма", "Амилум" и "Лукойл-Нефтохим". Условие за ползване на облекчението е компаниите да нямат задължения към НЕК и да имат годишно потребление от поне 50 млн. киловатчаса електроенергия. Тази мярка действа и стимулиращо на потребителите към погасяване на дълговете им, за да могат да ползват тарифите, обясни Анастасов. "Агрополихим" например погаси 800 хил. лв. от общия си дълг от 900 хил. лв. и до месец ще плати и останалата част от него, за да може да се включи в тарифата, твърди изпълнителният директор на НЕК. "Очаквахме намалението да бъде по-голямо, но и това ще се отрази положително на компаниите, защото ще намали разходите на "Биовет" и ще направи продукцията ни по-конкурентна", коментира Кирил Домусчиев, шеф на холдинг "Напредък", мажоритарен собственик на "Биовет" - Пещера. Според представителя на "Вилхалко", собственик на "Стомана", Антон Петров мярката е положителна и първата стъпка за облекчаване на големите потребители вече е направена. С 37 млн. лв. - до 193 млн. лв., са намалели задълженията на големите потребители към НЕК в сравнение с декември миналата година. Най-големите длъжници в момента са "Кремиковци" - с 62 млн. лв., БДЖ - с 43 млн. лв., "Химко" - с 33 млн. лв., ВМЗ Сопот - с 6 млн. лв., "Промет" - с 3 млн. лв. Тези задължения не дават отражение върху крайната тарифа на електроенергията, но оказват влияние върху финансовите възможности на електрокомпанията, тъй като се налага да търсим краткосрочни кредити, за да погасяваме своите задължения, твърди Анастасов. Източник: Дневник (01.11.2002) |
| | Заради "Кремиковци" България може да остане без третия транш от заема ЕПСАЛ на Световната банка, който е за 19,5 милиона евро. До този момент банката е дала два транша по 15 милиона евро за ликвидиране на старите замърсявания. Парите се разпределят между "Кремиковци", "Лукойл-Нефтохим", "Агрополихим", "Софарма", "Неохим", "Асарел Медет" и още 10 предприятия, посочени от Министерството на околната среда и водите. "Кремиковци" бави търговете и проектите. Фактът беше констатиран от редовната мисия на Световната банка, която е у нас от края на миналата седмица. През първата половина на следващата година България очаква третия транш от ЕПСАЛ в размер на 19,5 милиона евро. За да го получим, трябва да покажем, че сме усвоили отпуснатите досега пари. Нежеланието на "Кремиковци" да изпълнява екологичните си програми обаче може да се окаже сериозна пречка пред това. Източник: Монитор (04.11.2002) |
| | В момента средната международна цена на карбамида е 90 долара за тон. Минималната себестойност на българския карбамид е 150 долара. Това лишава страната ни от износ и блокира продажбите на вътрешния пазар. От 1989 г.насам торовата ни индустрия непрекъснато понася ударите на свитото потребление и срива на цените на международните пазари. Вътрешното потребление за 13 години спадна от 1.1 млн. тона на жалките 150 хил. т. Едновременно с това Русия, която произвежда природен газ, основна суровина за торовете, пласира продукцията си на цени с 50 долара на тон по-ниски от нас. Безконтролният внос също съсипва индустрията. За миналата година са внесени 110 хил. тона торове, почти колкото е годишното потребление у нас. Енергийният министър Милко Ковачев ще внесе становището си за бъдещето на "Химко" на заседание на кабинета. По всяка вероятност ще се иска несъстоятелност, като се има предвид, че на срещата си във вторник с врачанския кмет, Ковачев се е съгласил с позицията на общината, че "Химко" трябва да бъде обявен във фалит. Още преди две седмици основните кредитори на торовия завод - "Булгаргаз" и НЕК, чийто принципал е Милко Ковачев се заканиха, че ще поискат фалит за "Химко". Комбинатът дължи на монополистите общо 110 млн. лева. От министерството на икономиката също смятат, че друг вариант за завода няма. И новият председател на Управителния съвет на дружеството Николай Вузев вижда несъстоятелността като изход за "Химко", който тази година е работил едва 65 дни. Много оптимистично обаче звучат неговите думи, че от април догодина комбинатът може да заработи. Торовата ни индустрия все повече и повече затъва в дупката, изкопана от предприятия със статут "монополист" и неясна политика за развитие на отрасъла от няколко правителства. В тази дупка се сгромолясаха и останалите ни торови заводи - "Агрополихим" и "Неохим", "Агробиохим" е на ръба. Първият проблем, е че родните предприятия не могат да се преборят с конкуренцията на международния пазар.И не може да бъде другояче щом доставчикът на основната им суровина определя цените си без конкуренция. Тя идва до заводите ни само по тръбата на "Булгаргаз", чиято цена е достатъчно неприемлива, за да бъде тази продукция продаваема както на вътрешния, така и на външния пазар. Над 94% от себестойността на азотните торове се формира от газ, ток и вода, като делът на природния газ е 80 на сто. Европейските и регионалните производители плащат 1000 кубика газ по 80 долара, а "Химко" се бърка за 144 долара. Това означава, че българският карбамид по никакъв начин не може да се конкурира с този, произведен в Черноморският регион, който се търгува по 90 долара. Ситуацията с амониевия нитрат е подобна. Руските производители свалиха цените на световния пазар. Те продават с около 50 долара по-евтино от нас, защото природния газ им излиза по 11 до 14 долара за 1000 куб. м. Тази година заводът не е работил три месеца, което ще намали производството, спрямо миналогодишното най-малко с 200 хиляди тона, защото месечното производство е 75 хиляди тона. Оказва се, че това правителство е поредното, което отказва да свали цената на газа за един стратегически подотрасъл на тежката индустрия. От сега действащите лица във ведомството на площад "Батенберг" оправдават бездействието си със споразумението Бакърджиев - Вяхирев и вдигат рамене с думите "това е положението, нищо не може да се направи". Според енергийният министър Милко Ковачев проблемът на торовите заводи не бил в цената на газа, която от началото на годината била паднала с 15%, а в лошият им мениджмънт и в стагнацията на пазара. А либерализация на газовия пазар ще има най-рано в края на другата година, когато вече действа новия енергиен закон. Тогава правителството трябва да реши дали ще продава "Булгаргаз". Не можело и да се въведат и диференцирани цени на газа в България, категоричен е Андрей Брешков от икономическото министерство. Структурата на потребление у нас не го позволява, защото 90 на сто от потреблението на газ се пада на предприятията. При въвеждането на такава мярка едни потребители плащат повече за сметка на други. В страните, в които цените на газа са диференцирани освен индустриални потребители има и милиони семейства, които купуват газ. У нас обаче не е така. От икономическото министерство ще търсят купувач на "Химко", който да се занимава с доставка или дистрибуция на газ. Така заводът ще може да получава суровината за производството си на нормални цени. Може би наистина това е единственият вариант. Освен цената на газа,производството на тор у нас страда и от кризата в селското стопанство. Липсата на финансов ресурс у земеделските производители рефлектира върху потреблението на тор. Закъснелите мерки на Министерството на земеделието и проливните дъждове провалиха сеитбата тази есен, а щом не се сее, тор на земеделеца не му трябва. Според прогнозата на шефът на "Агрополихим" Васил Александров потреблението на тор тази година ще бъде около 160 хиляди тона. Според данните на земеделският министър Мехмед Дикме потреблението ни е около 400 хиляди тона. И двете цифри обаче изглеждат нищожни в сравнение с нуждите до 1989 г. когато потреблението е надвишавало 1,1 млн. тона и дори се е налагал внос. Тогава обаче и цената на газа за заводите ни е била от 13 до 18 долара за тон. Така че проблемът на вътрешния пазар не е по-малък от този с износа на торовите ни заводи, защото капацитетът на мощностите за производство на азотни торове многократно надвишава вътрешното търсене. Възможностите за годишното производство на амониева силитра са за около 1.500 млн. тона. При карбамида разликата в производството и реализацията у нас е много по-голяма -при капацитет на производство 900 хил. тона в последните години потреблението в страната е около 50 хил. тона. Да не говорим, че земеделецът предпочита чуждите торове, които му излизат по- евтино. Точно затова производители и синдикати протестираха и разнасяха торби с амониева селитра пред министерствата на икономиката и на земеделието, с молби за въвеждане на защитни мита при внос на азотни торове. Мехмед Дикме тогава обяви, че вносните торове заемат едва 25% от потреблението в страната. От Асоциацията на торовата индустрия обаче отхвърлиха данните на Мехмед Дикме и казаха, че през миналата година у нас са внесени над 110 хил. тона азотни торове, които сравниха със няма и 200 хиляди тона потребление. Въпреки че агроминистърът беше против защитните мита, защото земеделците щели да бъдат ощетени от скъпите български торове, защитната мярка беше въведена. Тя обаче е напълно безмислена, защото действа през период, в който по принцип не се тори. От друга страна финансовите линии на фонд "Земеделие" за тор, трудно се усвояват, от както аграрното министерство въведе системата -първо плащаш после ти отпускат помощ, обясни Васил Александров. Според данните на министерството до момента е усвоена половината от сумата отпусната по финансовата линия - общо 12, 816 млн. лева. В областните дирекции на фонда са постъпили документи за още около 2 млн. лв. Едва ли обаче останалата част ще бъде усвоена при положение, че сеитбения сезон приключи още преди 20 дни. Заради свитото потребление инсталациите на "Неохим" може да бъдат спрени, каза и шефът на димитровградския завод Димитър Димитров. От срива на долара печалбите паднали, въпреки, че навън един тон амониев нитрат се харчи по 100 долара. Комбинатът щял да вдигне цената на амониевата селитра, но ако и това не увеличи проходите, ще се наложи прекъсване на производството, добави той. Възходът на торовата индустрия е от създаването й през 50 - те и 60 - те години до края на 80 -те. Сривът започва през първите години след нежната революция от 1989 г. След 1990 г. средната степен на натоварване на мощностите за азотни торове започва да намалява. През 1993 г. натоварването на мощностите за амониева селитра достига нивото от 59%, въпреки че през следващата година продукцията на торовите заводи е представлявала над 20% от брутния вътрешен продукт. Източник: Дневник (14.11.2002) |
| | Иван Димитров - ликвидатор на "Редмет" - ЕООД (л), София, гр. Бухово, на основание чл. 3, ал. 5 от Наредбата за търговете и заповед № РД-26-59 от 19.III.2002 г. на министъра на икономиката обявява търг с явно наддаване за продажба на: машини, съоръжения и стопански инвентар; обособени обекти: в гр. Девня на територията на Агрополихим - сгради и съоръжения, в гр. Бухово - 3 производствено-административни сгради с прилежащи терени и недовършена сграда с терен. търгът ще се проведе на 3.ХII.2002 г. от 14 ч. в Министерството на икономиката, София, ул. Славянска 8, ет. 8, стая 1. За непродадените активи повторен търг ще се проведе на 17.ХII.2002 г. от 14 ч., на същия адрес и при същите условия. Оглед на активите: всеки работен ден от 10 до 15 ч., за Девня - със заявка. Тръжната документация може да бъде закупена всеки работен ден до деня преди търга от 10 до 15 ч. в сградата на дружеството. Допълнителна информация - на интернет страницата на МИ на адрес: www.mi.government.bg и на тел. (02) 994-21-36. Източник: Държавен вестник (15.11.2002) |
| | България ще предоставя преферeнциални квоти от 40 хил. т за вноса на амониева селитра, съобщи Андрей Брешков, директор на дирекция Секторни и регионални анализи към Министерството на икономиката. От тях 25-26 хил. т ще бъдат оползотворени от Румъния. Според запознати на 28 декември Министерският съвет ще въведе постоянни мита за вноса на амониева селитра в размер на 40% за срок от три години. На 1 юли тази година бяха въведени временни защитни мерки със срок от 180 дни, като митническата ставка беше увеличена от 25 на 40%. Вече са подготвени документите за налагане на защитната мярка. Целта е по такъв начин да бъде защитено родното торово производство, което в момента страда от завишения внос на продукция от Русия, Украйна и Румъния на ниски цени. Неотдавна изпълнителният директор на Агрополихим Васил Александров заяви, че бизнесът очаква защитната мярка да бъде продължена и предвид факта, че САЩ и Европа също защитиха местното си производство. Източник: Пари (17.12.2002) |
| | Десет компании свободно ще договорят условия и цените за доставка на електроенергия с производителите от юли следващата година, съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) Константин Шушулов при представянето на развитието на енергетиката през 2002 година. Директни договори ще подписват "Лукойл Нефтохим", мини "Марица изток", "Стомана", КЦМ, "Юмикор", "Девня цимент", "Агрополихим", "Неохим" и "Елаците медет" и "Асарел медет". Те имат годишно потребление над 100 гигаватчаса (100 милиона кВтч) и нямат задължения към НЕК, както предвижда наредбата за привилегированите потребители. Директните договори с централите ще доведат до намаление на цените на тока за тях. ДКЕР отказа на "Кремиковци", "Химко" и БДЖ да ползват облекчението, тъй като имат задължения към НЕК. "Кремиковци" има да плаща 64 милиона лева за ток, а "Химко" - 33 милиона лева. Източник: Дневник (18.12.2002) |
| | Десет фирми ще могат да договарят свободно с производителите доставки на ток от 2003 г., съобщиха от Държавната комисия за енергийно регулиране(ДКЕР). Прякото договаряне ще важи само за 15% от свободното електричество на пазара, каза председателят на комисията проф.Константин Шушулов. Привилегията са се договарят директно с производителите ще имат "ЛУК Нефтохим", мини "Марица изток”, "Стомана"- Перник, “Елаците мед”, Асарел Медет”, КЦМ- Пловдив, "Юмкюмюр", "Девня Цимент", "Агрополихим” и "Неохим”. В наредбата за привилегированите потребители е записано, че те трябва да имат над 100 млн. киловатчаса годишно и да не дължат пари на НЕК. От комисията добавиха, че ТЕЦ "Марица изток 2" ще продаде 250 мегавата на десетте избрани компании, ТЕЦ "Варна" ще договори 180 мегавата. ТЕЦ "Бобов дол", чиято цена на ел.- енергията е по-висока, пък ще продаде 100 мегавата. Източник: Монитор (27.12.2002) |
| | Три фирми са подали молби за пряко договаряне с производителите на ток, след като започне либерализацията на пазара от 1 юли 2003 г. Това са мини "Марица изток", "Плама " - Плевен, и "Топлофикация София", съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР ) проф. Константин Шушулов. Само 16 фирми в страната в момента отговарят на условията за преки доставки на на по-евтино електричество. Сред тях са "Стомана индъстри" , "КЦМ", "Асарел Медет" , "Елаците мед", Юмикор мед", "Девня цимент" , "Лукойл Нефтохим Бургас", "Агрополихим" и "Неохим", обясни Шушулов. През пролетта на миналата година правителството одобри наредби за достъпа на привилегировани потребители до преки доставки на електричество.В наредбата е записано, че такива договори могат да сключват предприятия, които нямат дългове към НЕК и са с годишно потребление над 100 гигаватчаса. "Кремиковци" и повечето от химическите заводи отговарят на условията за потребление на ток, но висят с големи борчове към НЕК, поясни Шушулов. Енергийните компании, които ще могат да доставят пряко ток на потребителите ще са ТЕЦ"Марица изток" 2 и 3, ТЕЦ"Варна", ТЕЦ"Бобов дол" и ТЕЦ"Русе". АЕЦ"Козлодуй" не влиза в този списък, тъй като произвежда най-евтиното електричество и имаме опасения, че привилегированите потребители ще тръгнат да се договарят само с атомната централа, обясни шефът на ДКЕР. През лятото започва и либерализацията на газовия пазар. Свободното договаряне на доставките ще е само за фирми с годишно потребление над 80 млн. кубически метра газ. Засега обаче все още няма кандидати, добавиха от ДКЕР. Константин Шушулов прогнозира, че в следващите 10 г. няма да се наложи България да внася ток от чужбина, тъй като разполага с достатъчно енергийни мощности. Той добави, че строителството на АЕЦ"Белене" е необходимо, за да може страната ни да запази позицията си на енергиен лидер на Балканите. Преди това обаче трябва да се направи сериозен анализ дали строежът на централата ще е рентабилен, защото трудно ще се намери инвеститор, ако няма гаранции и ще се си върне вложените средства за 5-6 години, каза още шефът на ДКЕР. Източник: Монитор (08.01.2003) |
| | Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 4.Х.2002 г. по ф. д. № 4183/93 вписа в търговския регистър промени за "Агрополихим" - АД: вписа вливане на "Афекс" - ЕАД, в "Агрополихим" - АД, и прекратяване без ликвидация при условията на универсално правоприемство; вписва увеличение на капитала от 2 736 635 лв. на 16 608 565 лв. чрез емитиране на нови 13 871 930 поименни безналични акции с право на глас на вливащото се дружество; вписва изменения и допълнения в устава, приети на общо събрание на акционерите на 30.IХ.2002 г.; вписва като изпълнителни директори Васил Искров Александров и Филип Серж Бернард Ромбаут, които ще представляват дружеството поотделно. Източник: Държавен вестник (14.01.2003) |
| | В класацията за най-големи фирми износители за 2001г. металургията, която традиционно е сред най-експортно ориентираните браншове, присъства с няколко представители в класацията - "Юнион миниер Пирдоп мед", "Кремиковци", КЦМ, "Асарел медет", ОЦК и "Стомана индъстри". Последното дружество, чрез което гръцката "Виохалко" придоби основното производство на пернишкия металургичен завод, отчита най-голям ръст в износа през миналата година спрямо 2001 г. Въпреки високата цена на природния газ химическите предприятия все още присъстват сред износителите - лидер в сектора е "Солвей Соди", а останалите представители на бранша са "Агрополихим" и "Свилоза". Източник: Капитал (20.01.2003) |
| | Сметките за производствена програма на Химко за т. г. не излизат и заводът няма да работи. Продуктите са неконкурентни на пазара, тенденцията е негативна, заяви председателят на УС на дружеството Николай Вузев. В момента цената на природния газ, който е и основна суровина за производството, е 233 лв. за 1 куб. м, като от 1 април 2003 г. тя ще е 290 лв. за 1 куб. м, посочи Вузев. Той обясни, че някои промени в законодателството също принуждават мениджърският екип да вземе решение за удължаване на престоя. Зам.-министърът на икономиката Милен Керемедчиев е отказал участие в надзора на Химко, където беше избран на акционерното събрание през декември. Управленските органи на Химко са нелегитимни, тъй като не са регистрирани в 7-дневен срок след взетото решение, съобщиха синдикалисти от КНСБ. Химко има споразумение с Агрополихим за производство на течен тор на площадката в Девня. Към 20 февруари се очаква решението на властите в Нигерия за съвместно производство с торовия завод. Източник: Пари (22.01.2003) |
| | Андрей Брешков, директор на дирекция секторни анализи в Министерството на икономиката: Химко от дълго време не е в цветущо състояние, както и целият отрасъл, по субективни и обекивни причини. Тук можем да изтъкваме цената на газа като неблагоприятна, но тя е неблагоприятна и за Агрополихим, и за Неохим. МИ участва в опитите за спасяване на завода - имаше процедура за налагане на защитни мерки върху вноса на карбамид, но за съжаление се оказа, че не е основателно въвеждането на тези мерки. От Химко беше предложена и триъгълна схема с фонд Земеделие, но въпреки отпуснатите квоти от фонда мениджърите на предприятието не бяха активни, за да се осъществи тази схема. Не бих искал да коментирам отказа на Врачанския съд да обяви предприятието в несъстоятелност. Това е независима власт и отговорността за решенията са изцяло нейни. Но решенията й в някои случаи са доста странни - например за КОЦМ-София. Тогава бяхме пред международен скандал с гръцката компания Виохалко, която закупи КОЦМ-София, сега София Мед. Проблемът беше генериран именно с решение на Врачанския съд. Представител на Министерството на икономиката не влезе в надзорния съвет на предприятието, защото зам.-министърът на икономиката Милен Керемедчиев не е знаел за поканата, за да се подготви навреме технически процедурата. Източник: Пари (29.01.2003) |
| | Булбанк се съгласи да отпусне кредит на Агрополихим АД в размер на 15 млн. долара. Дружеството е собственост на Acid&Fertilizers LLC, USA. Кредитът ще бъде използван за инвестиране във фосфорното производство и логистиката, а също така и за повишаване на работното оборудване на най-голямата групировка за производство на торове в България. Acid&Fertilizers LLC, USА контролира 98% от Агрополихим АД, 100% от AFER (Девня), 50% от Decaphos (Девня) и 50% от AFERT, D.O.Q. - производите и дистрибутор в Сърбия. Агрополихим АД предстои да регистрира представителен офис в Аман, Йордания. Консолидираният оборот на Acid&Fertilizers е повече от 100 млн. долара. Източник: Фирмена информация (03.02.2003) |
| | Варненското дружество за производство на резервни части за енергетиката "Биоеко" е пример за публична компания, инвестицията в която е обречена на почти сигурен неуспех. Единствената възможност да се изкарат пари от акциите на завода са съдебни решения в негова полза в няколкото важни за него дела. Според счетоводния му отчет към 31 декември 2002 г. нетната стойност на активите на дружеството е силно отрицателна - минус 2.274 млн. лв., или над 45 лв. за акция. Най-голямата тежест за предприятието е задължението му по ЗУНК за 1.068 млн. долара, което заедно с лихвите достига 5.5 млн. лева. Ако дългът бъде приет от съда в този размер, той ще утежни допълнително структурата на баланса на "Биоеко", тъй като към края на миналата година в него фигурират задължения за 4.601 млн. лева. От 2001 г. дружеството е завело две дела срещу исканите от Агенцията за държавни вземания (АДВ) суми по ЗУНК. Първото е спечелено на първа инстанция - Варненския окръжен съд, заяви изпълнителният директор на "Биоеко" Димитър Керемедчиев. Тамошният апелативен съд обаче го е върнал отново за доразглеждане. Претенциите на "Биоеко" по това дело са, че кредиторът - Министерството на финансите, не е уведомил приватизиращия орган при масовата приватизация от 1996-1997 г. за вземането си. Второто дело все още е на ниво окръжен съд. Оспореният акт на АДВ стопира изплащането на зунковете, които не са погасявани от 1995 г. Затова и "Биоеко" засега отървава несъстоятелността. Сигурно е обаче, че веднъж признати, дълговете ще вкарат дружеството директно в процедура по фалит. Другият сериозен съдебен проблем на "Биоеко" е делото, заведено от варненската компания "Метал" АД за собственост върху 3 хил. кв. м земя, върху която е разположено основното произовдство на завода. И тук засега няма развитие на процеса. Акционерната структура на "Биоеко" е доста разпокъсана, което се обяснява с тежкото му финансово положение. Най-голям дял в него - 16.53%, притежава фирмата "Юта електроника" ООД, в която съдружник е преседателят на съвета на директорите на "Биоеко" Борислав Петров. Освен това той държи като частно лице други 0.8% от акциите на дружеството. Другите двама членове на управителния орган - Димитър Керемедчиев и Станимир Георгиев, притежават съответно 2.82% и 2.66% от книжата на предприятието. Акции държат общо около 400 физически лица, главно работещи в завода, коментира Керемедчиев. Държавата е собственик на 10% от капитала на "Биоеко". От тях обаче за приватизация чрез аукциони на фондовата борса срещу компенсаторни инструменти са предвидени само 2972 акции, или 5.94% от капитала на дружеството. Причината според запознати са неуредици в държавните структури около точния дял, който трябва да продава Агенцията за приватизация. Акциите на "Биоеко" са включени в рамките на пул "Ривиера", за който вече се проведе конкурс за избор на инвестиционен посредник за пласиране на пакета. На него обаче не беше подадена нито една оферта и затова приватизацията на пула се отложи за по-късно време. Вероятно нов конкурс ще бъде обявен до края на февруари.През 2002 г. "Биоеко" излиза на печалба за първи път, откакто е частна компания. Според предварителния, неодитиран счетоводен отчет на дружеството тя е в размер на 474 хил. лева. Това обаче не се дължи на активизирането на дейността на предприятието, а на положителни разлики във валутните курсове, които за периода са 669 хил. лева. Така че от основна дейност дружеството все пак продължава да работи на загуба. "Биоеко" ремонтира инсталации за енергетиката, корабостроенето и за някои други видове индустрия. Основните му клиенти са тецовете във Варна и Девня, "Агрополихим" - Девня, "Юмикор мед" - Пирдоп, и "Фаянс" - Каспичан. Според изпълнителния директор Керемедчиев поръчките не се договарят на базата на установени контакти, а чрез участие в търгове за обществени поръчки на държавния варненски ТЕЦ или в конкурси при правила на клиентите в другите случаи. Източник: Дневник (11.02.2003) |
| | Сега статут на привилегировани потребители с потребление от 100 млн. кВтч/г и без задължения към НЕК ЕАД имат Мини Марица-изток ЕАД, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел-Медет, Елаците Мед, Umicore Med, Девня цимент АД, ЛУКойл-Нефтохим-Бургас, Агрополихим и Неохим. Още на 17 декември м.г. с цел да се задоволи търсенето на електроенергия от привилегировани потребители и за създаване на конкуренция между производителите регулаторният орган взе решение да се освободят първоначално около 9% от мощностите на централите: ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Русе - бл. 4, и ТЕЦ Марица 3. През последните 6 месеца на 2003 г. ще бъдат освободени още мощности от тези централи. Целта е те да достигнат 18%. Източник: Пари (25.02.2003) |
| | Сделката за 500 хил. акции от девненския торов завод "Агрополихим", осъществена през миналата седмица, е вътрешно прехвърляне в рамките на регистрирания в САЩ консорциум "Асид енд фъртилайзърс", който притежава над 90% от капитала на дружеството, заяви изпълнителният директор на "Агрополихим" Филип Ромбаут. През миналата година компанията "Хардланд инвестмънт" е продала книжата си в мажоритарния собственик на "Дейвънпорт индъстрис", регистрирана на Карибските острови. Сега "Дейвънпорт" притежава 99% от капитала на "Асид енд фъртилайзърс", докато останалите дялове се държат от белгийския концерн "Юмикор". "В момента мощностите на "Агрополихим" са натоварени изцяло", заяви другият изпълнителен директор на компанията Васил Александров. Около 90% от произведената продукция се изнася заради по-добрите цени на амониевата селитра на международните пазари. Заводът продава в Мексико, САЩ, Испания и други европейски държави. Потреблението в България пък е спаднало с 30-40% в сравнение с миналата година, като причината са по-малкото посеви. Цената на селитрата на вътрешния пазар е 225-230 лв. за тон, докато има възможности за износ на продукция в насипно състояние за 110-113 евро за тон. Александров обаче заплаши, че ако от началото на април "Булгаргаз" увеличи цените на природния газ, заводът в Девня може да спре работа. Това гориво заема 87% от разходите на "Агрополихим". Според изчисленията на изпълнителният директор рентабилността на неговото предприятие при сегашните цени на газа е три процента. Вдигането на стойността на газта с повече от 3.5% ще означава, че "Агрополихим" ще започне да работи на загуба. Според Александров в последно време са се повишили и таксите за обработка на товарите на завода от БДЖ и местното пристанище. Предварителните прогнози показват, че печалбата на девненската компания за 2002 г. е около 500 хил. лева. Преди месец предприятието тегли кредит от 15 млн. долара от Булбанк. Парите трябва да се върнат за 5 години и ще се използват за изграждане на производства на сложни торове, диамониев фосфат и моноамониев фосфат. Държавата притежава 69 238 акции, или 0.417% от капитала на "Агрополихим", които ще се продават на предстоящите търгове от масовата приватизация. На тях ще може да се плаща с компенсаторки и инвестиционни бонове. Източник: Дневник (11.03.2003) |
| | От 1 юли тази година на пазара на ток се появяват привилегировани потребители. Това са онези гиганти, които харчат над 100 I млн. квтч годишно, те имат право да купуват ток директно от производителите. Засега това право имат "Мини Марица изток", "Стомана"-Перник, "Асарел-медет", "Юмикор мед", "Агрополихим", "Неохим", "Девня цимент", "Лукойл-Нефтохим","Елаците", КЦМ. За целта са освободени 9% от годишната разполагаема мощност на ТЕЦ "Марица Изток 2", ТЕЦ "Бобовдол", ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Марица 3"-Димитровград. Вчера Държавната агенция за енергийно регулиране пусна съобщение, че привилегированите потребители могат да кандидатстват за покупката на ток. Догодина право да купуват от производители ще имат и стопански потребители, които сега пазаруват от електроразпределителните дружества. Източник: 24 часа (28.03.2003) |
| | В нова, супермодерна сграда ще бъдат преместени офисите на "Агрополихим" АД. Административно-битовият комплекс, в който ръководството на компанията ще се премести през май, е изграден на 2 нива. В неговото построяване са вложени $1,1 млн. Други $2,2 млн. планира да похарчи до края на 2003 г. девненският завод за подобряване на енергийната ефективност. До края на май пък френската компания CEAMAG трябва да изготви базисен инженеринг за модернизиране на фосфорната линия в предприятието. След реконструкцията "Агрополихим" ще започне производството на 3 нови продукта. Инвестицията по този проект ще възлезе на около $4 млн. Вече 2 месеца компанията има нов склад за насипни товари на пристанище Варна-запад с капацитет 40 000 т. От него могат директно да се натоварят до 6000 т на денонощие. Източник: Черно море (15.04.2003) |
| | Развитието на електроенергийния пазар предпоставя и усъвършенстването на търговските отношения между субектите във веригата между производители и потребители. Въвеждането на пряко договаряне между големите клиенти и предприятията, които генерират ток в страната, ще доведе до повишаване на качеството на услугата, развитие на производителите и намаляване на разходите за електроенергия на купувачите. През тази година държавните ведомства разработиха метод за либерализиране на пазара на електроенергия, като потребителите ще бъдат разделени на няколко групи и в зависимост от консумацията им ще имат възможност да се договарят директно с производителите за условията за покупка на ток. Границата, която дели първата група от регулирането на цените на електроенергия от държавните органи, е консумация над 100 GWh на година. Общото число на фирмите, които могат да бъдат обявени за големи потребители, т. нар. "привилегировани", определени от Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР), трябва да подадат заявления за признаване на статута им до края на този месец. Изчисленията на Националната електропреносна компания (НЕК) сочат, че в страната се очертават няколко групи потребители на електроенергия на високо напрежение. Първата е на консуматори, които ползват годишно повече от 100 GWh ток, и те представляват 13 на сто от общото число. Потребяващите над 10 GWh електроенергия клиенти са 35 на сто, а най голям е делът на малките консуматори (52 на сто), които ползват под 10 GWh електроенергия годишно по мрежите с високо напрежение. Според енергийната стратегия на страната от т. г. се предвижда 18.6 на сто от пазара да бъде освободен. Списъкът на големите потребители се оглавява от мини "Марица-изток", "Стомана Индъстри", КЦМ, "Асарел Медет", "Елаците Мед", "Юмикор Мед", "Девня цимент", "ЛУКойл Нефтохим Бургас", "Агрополихим" и "Неохим". След придобиването на новия си статут от държавното ведомство привилегированите потребители могат да сключат договор с генериращи централи в страната. За да сключат договор с независимите производители на електроенергия ТЕЦ "Бобовдол", ТЕЦ "Марица 3", "Топлофикация Русе", ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Марица-изток 2", компаниите трябва да имат годишна консумация над 100 GWh. Сред предприятията, които са признати за независими производители, е и атомната централа в Козлодуй. Определянето на квота за АЕЦ "Козлодуй" за пряко договаряне, равна на квотите на останалите централи, ще доведе до три пъти по-голямо увеличаване на цената на електрическата енергия за крайните потребители, сравнено със случая, когато централата не продава на привилегировани клиенти, смятат от ДКЕР. С цел запазване на по-ниски цени за консуматорите и поради липса на маневреност на агрегатите АЕЦ "Козлодуй" следва да продава ток само в регулираната част на пазара, която обхваща изпълнението на твърдите договори с обществения доставчик. По тази формула се продава електроенергията и от ТЕЦ "Марица-изток 3". Разработените от държавните ведомства правила дават възможност на независимите енергопредприятия да договарят продажбата на определена квота мощност и количества електроенергия на година. Реално преговорите за продажба на електроенергия на привилегировани цени може да стартира от лятото на т. г., уточниха от ДКЕР. От десетте фирми, изброени от ДКЕР, бургаската рафинерия няма да се възползва от възможността, тъй като сама задоволява нуждите си от електроенергия. За останалите компании прескачането на посредниците в доставката на ток се свежда до намаляване на разходите за електроенергия и избиране на най-изгодния производител. За транспортирането на енергията по мрежата на Националната електропреносна компания (НЕК) всеки един потребител ще трябва да плаща по 7.20 лв. на 1 MWh с ДДС. Според специалисти съществува възможност при преговорите между двете страни да се достигне до намаляване на цената на електроенергията с размера на печалбата, която е включена в стойността на единица енергия. Източник: Кеш (18.04.2003) |
| | РЕШЕНИЕ № 2253-П от 15 април 2003 г. На основание чл. 1, ал. 2, т. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 31, чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗПСК във връзка с Решение № 117 от 21.II.2003 г. на Министерския съвет за приемане на годишен списък на търговските дружества с държавно участие в капитала, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства през 2003 г., § 12 ЗПСК и чл.22 от Наредбата за реда за организиране, подготовка и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции и протоколно решение на изпълнителния съвет № 4841 от 15.IV.2003 г. Агенцията за приватизация реши: 1. Отменя Решение № 2111-П от 30.IХ.2002 г. (необнародвано). 2. Да се извърши продажба чрез централизирани публични търгове на държавното участие в следните дружества: 1."АБВ" - АД, Варна; 2."Автотрафик" - АД, Бургас; 3."Аврора" - АД ("Ардино" - АД), Ардино; 4."Автотрансснаб" - АД, София; 5."Автомобилни превози" - АД, Каварна; 6."Автомитропол" - АД, Долна Митрополия; 7."Авторемонтен завод - Смолян" - АД, Смолян; 8."Автостарт" - АД, Самоков; 9."Авторемонт" - АД, Дупница; 10. "Автотранспорт 93" - АД, Сливен; 11. "Автотранссервиз" - АД, София; 12. "Автоматика" - АД, Хасково; 13. "Автотранспорт - Чирпан" - АД, Чирпан; 14. "Автомобилни превози" - АД, Шабла; 15. "Автомобилни превози" - АД, Балчик; 16. "Агрохим - К" - АД, Сливен; 17. "Агрокомб" - АД, Дулово; 18. "Агро ер" - АД, Стара Загора; 19. "Агроелмонтажстрой" - АД, Русе; 20. "Агротехника" - АД, Карлово; 21. "Агропроинженеринг" - АД, София; 22. "Агрополихим" - АД, Девня; 23. "Агрия" - АД, Пловдив; 24. "Агромикрон" - АД, Русе; 25. "Агрострой" - дАД, Добрич; 26. "Агротех импекс - АД ("Механизация и борба с ерозията" - АД), Добрич; 27. "Адара" - АД, Малко Търново; 28. "Аидалес" - АД, Хасково; 29. "Айтос кранове" - АД ("Краностроене" - АД), Айтос; 30. "Албена автотранс" - АД, к. к. Албена; 31. "Албена - С" - АД, Сливен; 32. "Алмина" - АД ("Ломска комуна" - АД), Лом; 33. "Алуминиева дограма" - АД, Брезник; 34. "Алекоспорт - 99" - АД, София; 35. "Албена Стил" - АД, Добрич; 36. "Аптечно - Русе" - АД, Русе; 37. "Аптечно София-град" - АД, София ; 38. "Аптечно - Силистра" - АД, Силистра; 39. "Аптечно Хасково" - АД, Хасково; 40. "Аптечно - Велико Търново" - АД, Велико Търново; 41. "Аптечно Бургас" - АД, Бургас; 42. "Аптечно - Пазарджик" - АД, Пазарджик; 43. "Аптечно - Благоевград" - АД, Благоевград; 44. "Агрохим" - АД, Търговище; 45. "Агрострой - инженеринг" - АД, с. Зимница, област Бургас; 46. "Арпезос" - АД, Кърджали; 47. "Арда - инструмент" - АД, София; 48. "Арма" - АД, Лозница; 49. "Арбанаси" - АД, Велико Търново; 50. "Артескос" - АД, Димитровград; 51. "Арда" - АД, Кърджали; 52. "Асансьорна техника" - АД, Дупница; 53. "Астраком" - АД, Тутракан; 54. "Ас - тур" - АД, Асеновград; 55. "Атлас" - АД, Димитровград; 56. "АТП - Бухово" - АД, Бухово; 57. "Атлаз - В" - АД, Враца; 58. "Аутобохемия" - АД ("Минералсувенир 98" - АД), София; 59. "Аугуста - 91" - АД, Хисаря; 60. БК "Хисар" - АД, Хисаря; 61. "Б - 63 - Д" - АД, Добрич; 62. "Балкан - АД, Монтана; 63. "Балканкерамик" - АД, София; 64. "Балкантурист" - АД, София; 65. "Балкан Холидейз Интернешънъл" - АД, София; 66. "Балкан прес" - АД, София; 67. "Бамекс" - АД, Карлово; 68. "Батерия" - АД, Никопол; 69. "Баташки снежник" - АД, Батак; 70. БГ "Транс" - АД ("Товарни превози" - АД), Добрич; 71. "Бдин - мебел" - АД, Видин; 72. "Бдин" - АД, Видин; 73. "Белпред" - АД, Бяла Слатина; 74. "Бели мел" - АД, с. Бели мел; 75. "Белко" - АД ("Савя - Б" - АД), Белене; 76. "Бертекс" - АД, Берковица; 77. "Бета" - АД, Червен бряг; 78. "Беттран" - АД, Хасково; 79. "Бейпар шугар" - АД ("Марцианопол" - АД), Девня; 80. "Белоградчик - пътнически превози" - АД, Белоградчик; 81. "Биоинвест" - АД, София; 82. "Бимекс - инженеринг" - АД, Пловдив; 83. "Бистрец" - АД, Кърджали; 84. "БИСС - 91" - АД, Пловдив; 85. "Биляна - трико" - АД, Петрич; 86. "БИЦ Екомедбио" - АД, София; 87. "Бимас" - АД, Русе; 88. "БИЦ - ИЗОТ" - АД, София; 89. "Блатца" - АД, Ракитово; 90. "Болярка" - АД, Велико Търново; 91. "Бор - 1958" - АД ("Дограма" - АД), Русе; 92. "Бороинвест" - АД, к. к. Боровец; 93. "Бороспорт" - АД, к. к. Боровец; 94. "Бонония" - АД, Видин; 95. "Борела - С" - АД, Севлиево; 96. "Бояна филм" - ЕАД, София; 97. "Брезентови изделия" - АД, с. Цар Самуил; 98. "Бриз - 95 - АД, Варна; 99. "Браво" - АД ("Подгорка" - АД), с. Коларово; 100. "Бряст - Д" - АД, Добрич; 101. "Брестовец автотранспорт" - АД, Брестовец; 102. "Бряг принт" - АД, Варна; 103. "Бук - Гурково" - АД, Гурково; 104. "Буря" - АД, Габрово; 105. "Булгарплод - София" - АД ("Булгарплод - Бояна" - АД), София; 106. "Булгранит" - АД, София; 107. "Буллип" - АД, София; 108. "Булгарцветинвест" - АД, София; 109. "Бургаски захарни заводи" - АД ("Свобода Кристал" - ООД), Велико Търново; 110. "Бургаски корабостроителници" - АД, Бургас; 111. "Буковецлес" - АД, Гурково; 112. "Бъдеще - Бутово" - АД, с. Бутово; 113. "Българска роза - Пловдив" - АД, Пловдив; 114. "Българска коприна" - АД ("Ина" - АД), София; 115. "Българска фотография" - АД, София; 116. "Васил Петлешков" - АД, Брацигово; 117. "Валди тур 2000" - АД ("Хемус тур" - АД), Враца; 118. "Вакууммет" - АД, Нови Искър; 119. "Вакуумтерм" - АД, Велико Търново; 120. "Варна - консерв" - АД, Варна; 121. "Варненско пиво" - АД, Варна; 122. "Варна комерс" - АД, Варна; 123. "Вели Лак" - АД, Дупница; 124. "Великотърновско пиво" - АД, Сливен; 125. "Велина" - АД, Велинград; 126. "Ведерник" - АД, Белоградчик; 127. "Ветпром" - АД, Радомир; 128. "Верила" - АД, с. Равно поле, Софийска област; 129. "Вит" - АД, Плевен; 130. "Виктория тур" - АД, Пловдив; 131. "Винели" - АД ("Изкупуване, пласмент и търговия" - АД), Пловдив; 132. "Витекс" - АД, Габрово; 133. "Високоговорители" - АД, Благоевград; 134. "Виттел инженеринг" - АД, Пловдив; 135. "Вишеград - 97" - АД ("Вишеград - Хлябово" - АД), с. Хлябово; 136. "Винпром - Разград" - АД, Разград; 137. "Вилни селища - Боровец" - АД, к. к. Боровец; 138. "Винарна Мелник" - АД ("Месокомбинат - Петрич" - АД), Петрич; 139. Високотехнологичен парк "Хебър" - АД ("ТИКЕ" - АД), Пловдив; 140. "Вит - автотранспорт" - АД, Тетевен; 141. "Витапрот - Славяново" - АД ("Витапрот" - АД), Сливен; 142. "Витапрот - Костинброд" - АД, Сливен; 143. "Високо строителство" - АД, Габрово; 144. "Винтехпром" - АД, Пазарджик; 145. Винарска къща "Сакар" - АД, Любимец; 146. "Винпром" - АД, Велико Търново; 147. "Винал" - АД, Ловеч; 148. "Винпром - Габрово" - АД, Габрово; 149. "Винпром - Троян" - АД, Троян; 150. "Винпром Кюстендил" - АД, Кюстендил; 151. "Вит" - АД, Долна Митрополия; 152. "Водопад - 91" - АД, Чепеларе; 153. "Водоканалинженеринг" - АД, София; 154. "Водно строителство - Видин" - АД, Видин; 155. "Водно строителство" - АД, Добрич; 156. "Волуяк" - АД, с. Волуяк; 157. "Враца - Старт" - АД, Враца; 158. "Втори юни" - АД, Враца; 159. "Възход" - АД, Пловдив; 160. "Въртопа" - АД, Пирдоп; 161. "Гарант" - АД, Бяла Слатина; 162. "Гарант" - АД, Дупница; 163. "Габровница" - АД, с. Горно Сахране; 164. "Галко" - АД, Радомир; 165. "Галеника Медикамента" - АД, Плевен; 166. "Гама - проект" - АД, Габрово; 167. "Гарант филтър" - АД, Овчарово; 168. "Генерал Ганецки" - АД, Плевен; 169. "Геомаш" - АД ("Геомашремонт" - АД), Балчик; 170. "ГМС - Енергостроймонтаж" - АД ("Енергостроймонтаж - ГК" - АД), Козлодуй; 171. "Горхим" - АД, Кочериново; 172. "Горна Оряховица - МС" - АД, Горна Оряховица; 173. "Горубсо - Мадан" - АД, Мадан; 174. "Горубсо - РОФ" - АД, Рудозем; 175. "Горубсо - Кърджали" - АД, Кърджали; 176. "Горкомерс" - АД, Ловеч; 177. "Горпром" - АД, Девин; 178. "Гранит - Домостроене" - АД, Добрич; 179. "Гранитоид" - АД, Батановци; 180. "Гулянска консерва" - АД, Гулянци; 181. "Гълъб" - АД, Гълъбово, Старозагорска област; 182. "Дамяница" - АД ("Винпром - Дамяница" - АД), с. Дамяница, област Благоевград; 183. "Даяна - 91" - АД, Велинград; 184. "Детски свят" - АД, Ябланица; 185. "Дебора" - АД ("Дъбрава - 7" - АД), с. Дъбово; 186. "Детелина" - АД, Плевен; 187. "Детска радост" - АД, София; 188. "Девняинвест" - АД, Девня; 189. "Деметра - агрохимсервиз" - АД, Пловдив; 190. "Десети декември" - АД, Плевен; 191. "Джей и Ел Център" - АД (ТЦ "ЦНИКА" - АД), София; 192. "Дженмарк аутомейшън" - АД ("Радиосистем" - АД), София; 193. "Джинджерица" - АД, Разлог; 194. "Димана" - АД, Харманли; 195. "Диана тур" - АД, Разград; 196. "Динас" - АД, Сливен; 197. "Динамо" - АД, Гоце Делчев; 198. "Дионисий" - АД, Никопол; 199. "Домостроене - 1" - АД, Пловдив; 200. "Добруджански протеин" - АД, Добрич; 201. "Домостроител СЗ" - АД, Стара Загора; 202. "Домостроене" - АД, Русе; 203. "Домостроене" - АД, Силистра; 204. "Домостроене" - АД, Ямбол; 205. "Домат" - АД, с. Джулюница; 206. "Добруджанска гора" - АД, Добрич; 207. "Дръстър" - АД, Русе; 208. "Дружество за автомобилни превози" - АД, Елхово; 209. "Дунав" - АД, Русе; 210. "Дунавски бряг" - АД, Лом; 211. "Дуло полимер" - АД, Дулово; 212. "Дунав" - АД, Сливен; 213. "Дунав - 57" - АД, Силистра; 214. "Дунав" - АД, Плевен; 215. "Дървообработване - ВТ" - АД, Велико Търново; 216. "Евротест - контрол - АД (Научноизследователски център "Евротест" - АД, "Лабораторни геоложки изследвания" - АД), София; 217. "Егида" - АД, Ивайловград; 218. "Енергострой - АД ("ЕИ Стройко" - АД, "Електроизграждане" - АД), Враца; 219. "Експомед" - ЕАД, София; 220. "Екоком - Девня" - АД, Девня; 221. "Екофилтър" - АД, Бургас; 222. "Екарисаж - Тенево" - АД, с. Тенево, област Бургас; 223. "Екоклима" - АД, Бургас; 224. "Екопротеин" - АД, Русе; 225. "Екарисаж" - АД, с. Биволаре; 226. "Екоагрострой - АД, с. Ерден; 227. "Електротерм" - АД, Варна; 228. "Електронна техника" - АД, София; 229. "Елпром - ИЕП" - АД ("ИЦ - Елпром - ИЕП - Н. Белопитов" - АД), София; 230. "Елпром - Елин" - АД, Кубрат; 231. "Елиа" - АД, Никопол; 232. "Електра" - АД ("Професор Кръстьо Добрев" - АД), Харманли; 233. "Електрооптика" - АД, Добрич; 234. "Електротермия" - АД, София; 235. "Еленица - К" - АД, Котел; 236. "Елпром - АНН" - АД ("Елпром - П" - АД), Петрич; 237. "Елица" - АД, Берковица; 238. "Елтек" - АД ("Печатни платки - ПП" - АД), Бяла; 239. "Електроизграждане" - АД, Шумен; 240. "Еледжик" - АД, с. Веринско; 241. "Елпром - Трафо СН" - АД, Кюстендил; 242. "Елприбор" - АД, Бургас; 243. "Елена Георгиева" - АД, Перник; 244. "Елпром - ЕТ" - АД ("Елпром - елтабла" - АД), Добрич; 245. "Електрон прогрес" - АД, София; 246. "Елиз" - АД, Варна; 247. "Електрик" - АД, Радомир; 248. "ЕМПИ" - АД, с. Тополово; 249. "Енергоремонт - Кресна" - АД, Кресна; 250. "Енергоремонт Пловдив" - АД, Пловдив; 251. "Енергоремонт Гълъбово - АД, Гълъбово; 252. "Енергопроект" - АД, София; 253. Енергоинвест "Ремонтна компания" - АД, Враца; 254. "Есмос" - АД, Левски; 255. "Ескана" - АД, Варна; 256. "Етропал" - АД, Етрополе; 257. "Етър 91" - АД, Велико Търново; 258. "Етерна" - АД, Плевен; 259. "Жоси" - АД, Хаджидимово; 260. "Зарена" - АД, Пловдив; 261. "Завод за шлифовъчни машини" - АД, Асеновград; 262. "Заводски строежи - Враца" - АД, Враца; 263. "Завет" - АД, Завет; 264. "Заводски строежи - Марица-изток" - АД, Стара Загора; 265. "Загора транс" - АД, Стара Загора; 266. "Завод за автоматика и телемеханика" - ЕАД, София; 267. "Завод за метални конструкции" - АД, с. Ружинци; 268. "Завод за изчислителна техника" - АД (ЗИТ), София; 269. "Загорка" - АД, Стара Загора; 270. "Загора Фрукт" - АД ("Петко Енев" - ЕАД), Стара Загора; 271. "Захарен комбинат - Кристал" - АД ("Кристал 91" - ООД), Пловдив; 272. "Заводски строежи - ПС - Пазарджик" - АД, Пазарджик; 273. "Заводски строежи - ПС - Пловдив" - АД, Пловдив; 274. "Завод за инструментална екипировка" - АД, с. Горна Малина; 275. "Зена" - АД, Добрич; 276. "ЗИЕНО" - АД ("Инкомс Иено" - АД), Шумен; 277. "Златоград Автотранспорт" - АД, Златоград; 278. "Златарски занаяти" - АД, София; 279. "ЗММ Сливен" - АД, Сливен; 280. "ЗММ Свиленград" - АД, Свиленград; 281. "ЗММ - Враца" - АД, Враца; 282. "ЗММ - Драганово" - АД, с. Драганово; 283. "ЗММ Победа" - АД, Сливен; 284. "ЗММ Стомана" - АД, Силистра; 285. "ЗММ - Хасково" - АД, Хасково; 286. "Зора" - АД, Русе; 287. "ЗСК - Девня" - АД, Девня; 288. "ЗСК - Кремиковци" - АД, София; 289. "ЗКУ" - АД (Завод за каучукови уплътнители), с. Горно Ботево; 290. "Идис" - АД, Варна; 291. Издателско-полиграфически комплекс "Светлина" - АД ("Светлина" - АД), Ямбол; 292. "Изомина" - АД, Полски Тръмбеш; 293. "Изотсервиз" - АД, София; 294. "Изгрев" - АД, Оряхово; 295. "Изгрев - птицевъдство" - АД, с. Поликраище, област Велико Търново; 296. "ИМЛТ" - АД (Институт по металолеене и леярска техника), София; 297. "Ико бизнес" - АД, София; 298. "Илинденци мрамор" - АД, с. Илинденци; 299. "Ильо войвода" - АД, Кюстендил; 300. "ИММ - Сливен" - АД ("ЗММ - ИММ - Сливен" - АД), Сливен; 301. "Индустриален център Искър" - АД, София; 302. "Индустриален Център Тракия" - АД, Пловдив; 303. "Инвестмашпроект" - АД, Русе; 304. Индустриална корпорация "Зелин" - АД ("Пластхим" - АД), София; 305. "Инструментал" - АД, Дупница; 306. "Интелинтер" - АД, София; 307. "Инкомс - инструменти и механика" - АД, София; 308. "Интърг" - АД, Сливен; 309. "Интеркар 91" - АД, София; 310. "Интертед" - АД, Стара Загора; 311. "Инженерингкомплект" - АД, София; 312. "Индустриалимпорт" - АД, София; 313. "Иновационен център по черна металургия" - АД, София; 314. "ИО метални конструкции" - АД, София; 315. "ИСТО" - АД, Сливен; 316. "Искър транспорт" - АД, Варна; 317. "Истър - ССМ" - АД, Тутракан; 318. "ИХ Поморие" - АД, Поморие; 319. "ИЦМ" - АД ("ИЦМ РЗ" - АД, "ИЦМ инженеринг" - АД), Пловдив; 320. "Кариери" - АД, Пловдив; 321. "Каумет" - АД, с. Айдемир, област Силистра; 322. "Каолин" - АД, Сеново; 323. "Кайлъка ресурс" - АД, Плевен; 324. "Кавалер" - АД, София; 325. "Карнота" - АД, Карнобат; 326. "Калиакра" - АД, Каварна; 327. "Керамика Бургас" - АД, Бургас; 328. "Кетмаш" - АД, Велико Търново; 329. "Кетчуп - фрукт" - АД, Айтос; 330. "КЗУ" - АД, София; 331. "Климатех" - АД, Димитровград; 332. "Климатехника" - АД, София; 333. "КНИПИ металпроект" - АД, София; 334. "Кнауф" - АД ("Гипсфазер" - АД), Видин; 335. "Комарс" - АД, Пловдив; 336. "Комплект" - АД, Садово; 337. "Конвейр" - АД, Сливен; 338. "Контактни елементи" - АД, Драгоман; 339. "Корабно обзавеждане" - АД, Провадия; 340. "Котлостроене" - АД, София; 341. "Компласт" - АД, Берковица; 342. "Колхида" - АД, Елхово; 343. "Кофражна техника" - АД, Пловдив; 344. "Кореком - Принцес" - АД ("Кореком" - АД), София; 345. "Кортекс трейдинг" - АД ("Кортекс" - АД), София; 346. "Колхида - Сливен" - АД, Сливен; 347. "Кратос - 22" - АД ("Детелина" - АД), Пловдив; 348. "Кристал" - АД, Велинград; 349. "Кремиковски строител" - АД, София; 350. "Ксилема" - АД, Оряхово; 351. "Купена" - АД, Пещера; 352. "Курило - метал" - АД, Нови Искър; 353. "Кубрат автотранспорт" - АД, Кубрат; 354. "Лавена" - АД, Шумен; 355. "Лазурен бряг" - АД, Приморско; 356. "Ланатекс" - АД, София; 357. "Лазерни и оптични технологии" - АД, София; 358. "Лайпциг 91" - АД, Пловдив; 359. "Лактовита" - АД, Свиленград; 360. "Леяркомплект" - АД, София; 361. "Лемекон" - АД, Елхово; 362. "Леспроминженеринг" - АД, София; 363. "Лесекспорт" - АД, Бургас; 364. "Лесоимпекс" - АД, София; 365. "Лейди София" - АД, Самоков; 366. "Лесил" - АД, Силистра; 367. "Лесичово" - АД, с. Лесичово; 368. "Леденика" - АД, Мездра; 369. "Лесилмаш" - АД, Силистра; 370. "Липник" - АД, София; 371. "Ломавтотранспорт" - АД, Лом; 372. "Ловико Млекопреработване" - АД ("Павликени" - АД), Павликени; 373. "Ловико - Чирпан" - АД ("Винпром Чирпан" - АД), Чирпан; 374. "Ловико Росина" - АД ("Росина ПР" - АД), Павликени; 375. "Ломско пиво" - АД, Лом; 376. "Лом" - АД, Лом; 377. "Маяк КМ" - АД, Нови пазар; 378. "Малогабаритна заваръчна техника" - АД, с. Извор; 379. "Машиностроител" - АД, гр. Левски; 380. "Марс - МВ" - АД, с. Момчиловци; 381. "Макаронена фабрика" - АД, Добрич; 382. "МАККАП Нишава" - АД ("Нишава" - АД), Годеч; 383. "Мадара Интертур" - АД, Шумен; 384. "Мадара" - АД, Шумен; 385. "Марица КК" - АД, Пазарджик; 386. "Марица" - АД, Симеоновград; 387. "Магнит" - АД, Гурково; 388. "Марта 8" - АД ("Осми март" - АД), София; 389. "Мазалат 99" - АД, Велико Търново; 390. "Машлекпром" - АД, Сливен; 391. "Мебеллукс" - АД, Сливен; 392. "Метални панели и конструкции" - АД, Бургас; 393. "Мехтранскомерс" - АД, Варна; 394. "Месокомбинат - Сандански" - АД, Сандански; 395. "Месокомбинат - Видин" - АД, Видин; 396. "Месокомбинат - Смолян" - АД, Смолян; 397. "Месокомбинат - Ямбол" - АД, Сливен; 398. "Месокомбинат - Стара Загора" - АД, Стара Загора; 399. "Мебел - Криводол" - АД, Криводол; 400. "Меком - К" - АД, Кюстендил; 401. "Металик" - АД, Гурково; 402. "Металхим - комерс" - АД, София; 403. "Мехатроника" - АД, Габрово; 404. "Медикет" - АД, Етрополе; 405. "Механика и монтаж" - АД, Севлиево; 406. "Мебелпласт" - АД ("Инкомс - възли и детайли" - АД), София; 407. "Металик" - АД, Стара Загора; 408. "Мебел Рустик" - АД, София; 409. "Метални изделия" - АД, Бургас; 410. "Металик" - АД, с. Гъбене; 411. "Металпром" - АД, Върбица; 412. "Месембрия" - АД, Несебър; 413. "Механика" - АД, Пещера; 414. "Мебелфаб" - АД, Благоевград; 415. "Минералмаш" - АД, Перник; 416. "Милкана - Червен бряг" - АД ("Млекоцентрала - Червен бряг" - АД), Червен бряг; 417. "Милена" - АД, Благоевград; 418. "МИК" - АД, Исперих; 419. "Минералсувенир" - АД, Пловдив; 420. "Минералсувенир" - АД, Кърджали; 421. "Минстрой - Металик - МЕР" - АД, Божурище; 422. "Минстрой Инфра Комерс" - АД, Божурище; 423. "Минстрой проект инженеринг" - АД, София; 424. "Минстрой МЕРС" - АД, Раднево; 425. "Минстрой - Бургас" - АД, Бургас; 426. "Минстрой Родопи" - АД, Мадан; 427. "Минстрой Холдинг" - АД, София; 428. "Млечна промишленост - Петрич" - АД, Петрич; 429. "Младост" - АД, Сунгурларе; 430. "Млечна промишленост - Пазарджик" - АД, Пазарджик; 431. "Млечна промишленост - Бяла Слатина" - АД, Бяла Слатина; 432. "Млечна промишленост - Младост" - АД, Търговище; 433. "Млечна промишленост - Враца" - АД, Враца; 434. "ММоторс" - АД ("Микродвигатели" - АД), Етрополе; 435. Мина "Чукурово" - АД, с. Габра; 436. Мина "Станянци" - АД, с. Станянци; 437. Мина "Бели брег" - АД, с. Габер; 438. Мина "Пирин" - ЕАД, Симитли; 439. "Мода - Ф" - АД, София; 440. "Мостстрой" - АД, София; 441. "Монек - юг" - АД, Кърджали; 442. "Модно облекло" - АД, Стара Загора; 443. "Мошино автотранспорт" - АД, Перник; 444. "Монтана" - АД, Монтана; 445. "Мотор" - АД, Враца; 446. "Монтлес" - АД, Монтана; 447. "МТС - РМ" - АД, София; 448. "Мусала" - АД, Самоков; 449. "Мура - ДМ" - АД, Търговище; 450. "Мура - Боровец" - АД, к. к. Боровец; 451. "Надежда - 91" - АД, Горна Оряховица; 452. "Напорни тръби" - АД, Русе; 453. "Надежда принт" - АД, Казанлък; 454. "Невен" - АД, Елхово; 455. "Нива" - АД, с. Левка, Хасковска област; 456. "НИТ - ЕКС" - АД ("Деля - С" - АД), с. Сатовча; 457. "Норд" - АД, Девня; 458. "НОРЧ" - АД (Нестандартно оборудване и резервни части), Стамболийски; 459. "Нови Енергийни Източници" - АД, Разград; 460. "Новоселска гъмза" - АД, Видин; 461. "Обновление" - АД, Сливен; 462. "Обков" - АД, Дългопол; 463. "Огоста" - АД, Монтана; 464. "Огнеупорни глини" - АД, Плевен; 465. "Околчица" - АД, с. Моравица; 466. "Омар 90" - АД, Благоевград; 467. "Оптикоелектрон" - АД, Панагюрище; 468. "Орбел" - АД, Гоце Делчев; 469. "Орел - Разград" - АД, Разград; 470. "Орион Лукс" - АД, София; 471. "Оринко" - АД ("Трон МТ" - АД), София; 472. "Осветителна техника" - АД, Котел; 473. "Осоговски бук" - АД, Кюстендил; 474. "Пауталия турс" - АД, Кюстендил; 475. "Пазарджик филм" - АД, Пазарджик; 476. "Перелик" - АД, Смолян; 477. "Перла" - АД, Нова Загора; 478. "Петрургия" - АД, Плачковци; 479. "Петричка праскова" - АД, Петрич; 480. "Пектин" - АД, Перник; 481. "Пинот" - АД, Пловдив; 482. "Пипра" - АД, Червен бряг; 483. "Пионер" - АД, Бяла Слатина; 484. "Пиргосплод" - АД, Бургас; 485. "Пирин - мрамор" - АД, Сандански; 486. "Пиринпласт" - АД, Гоце Делчев; 487. "Пиринснаб - АД, Благоевград; 488. "Пластмасови изделия" - АД, Средец; 489. "Пластхим - Т" - АД, Тервел; 490. "Плевен - инженеринг" - АД, Плевен; 491. "Плевенски цимент" - АД, Плевен; 492. "Пловдив - стройресурс" - АД, Пловдив; 493. "Подемстроймаш" - АД, Пазарджик; 494. "Полима" - АД, Плевен; 495. "Подем - ФЗ" - АД ("Подем" - АД), Сливен; 496. "Поморие" - АД, Поморие; 497. "Победа" - АД, Лясковец; 498. "Поповолес" - АД, Попово; 499. "Прокон 90" - АД, Добрич; 500. "Производствено-техническа база" - АД, Бургас; 501. "Промпроект" - АД, София; 502. "Преслав - АН" - АД, Велики Преслав; 503. "Прецизно леене" - АД, с. Ярлово; 504. "Прогрес - АМ" - АД, Пловдив; 505. "Промишлена енергетика" - АД, Ямбол; 506. "Промишлено и хибридно животновъдство Брадърс комерс" - АД, Шумен; 507. "Прамел" - АД, Варна; 508. "Преславлес" - АД, Велики Преслав; 509. "ПС Груп" - АД ("Заводски строежи" - АД), София; 510. "Птицекланица" - АД, Добрич; 511. "Пътстройинженеринг" - АД, Враца; 512. "Пътностроителна техника" - АД, София; 513. "Първи май - 50" - АД, с. Устрем; 514. "Първи май" - дАД, Полски Тръмбеш; 515. "Пътища" - АД, Пазарджик; 516. "Първи май" - АД, с. Главиница; 517. "Първи май" - АД, Силистра; 518. "Пътстройинженеринг" - АД, Кърджали; 519. "Пътнически превози" - АД, Видин; 520. "Ракета" - АД, Омуртаг; 521. "Раломекс" - АД, Завет; 522. "Рачо Ковача" - АД, Габрово; 523. "Развитие - ФЗ" - АД ("Развитие" - АД), Сливен; 524. "Разпространение на печата" - АД, София; 525. "Радомир - Метали" - АД ("Радомир леяро-ковашки комплекс" - АД), Радомир; 526. "Република - ПЛ" - АД, Плевен; 527. "Респромкомплект" - АД, София; 528. "Резистори" - АД, Айтос; 529. "Ресторанти и специализирани вагони" - АД, София; 530. "Ретра" - АД, Нова Загора; 531. "Ремо" - АД, Шумен; 532. "Републикаконсерв" - АД, Свищов; 533. "Рити" - АД, Сухиндол; 534. "Рибовъдство" - АД, Русе; 535. "Рила - Кардборд" - АД ("ЗКМО - Кочериново" - АД), с. Бараково, област Кюстендил; 536. "Рилапласт" - АД, Самоков; 537. "РМО - Металургремонт" - АД, София; 538. "Родопска слава" - АД, с. Бенковски; 539. "Ростов" - АД, Плевен; 540. "Родопи" - АД, Момчилград; 541. "Родопи лес" - АД, Девин; 542. "Ропотамо" - АД, Бургас; 543. "Росица индъстриал енд комършъл активитис" - АД ("Росица - авторемонт" - АД), Севлиево; 544. "Родопа - Пазарджик" - АД ("М & М - 90" - АД), Пазарджик; 545. "Родопа - Елхово" - АД, Елхово; 546. "Роял сторидж" - АД ("Хранмраз" - АД), София; 547. "Роса" - АД, Попово; 548. "Рубин" - АД, Плевен; 549. "Руболт" - АД, Русе; 550. "Руен - мода" - АД, София; 551. "Русе - специализирани превози" - АД, Русе; 552. "Русе комерс" - АД, Русе; 553. "Русалка" - АД, Велико Търново; 554. "Русенска корабостроителница" - АД, Русе; 555. "Самоковска комуна" - АД, Самоков; 556. "Самел - 90" - АД, Самоков; 557. "Сакар - Истра" - АД ("Сакар" - АД), Свиленград; 558. "Сайганица" - АД, с.Кипилово, област Сливен; 559. "Свобода" - АД, Левски; 560. "Светал" - АД ("ЗСО" - АД - Завод за стоманени отливки), Бойчиновци; 561. "Свиленград Автотранспорт" - АД, Свиленград; 562. "Свиневъдство Стара Загора" - АД, Сливен; 563. "Свиневъдство Преславец" - АД, Сливен; 564. "Свобода" - АД, Добрич; 565. "Свобода - Варна" - АД, Варна ; 566. "Свинекомплекс Николово" - АД, с. Николово, област Русе; 567. "Сердика Сливен" - АД, Сливен; 568. "Сердика - Кърджали" - АД, Кърджали; 569. "Семена - Ловеч" - АД, Ловеч; 570. "Сердика - 90" - АД, Добрич; 571. "Сердика - Смолян" - АД, Смолян; 572. "Сердика - Чирпан" - АД, Чирпан; 573. "Синтерметал" - АД, София; 574. "Силома" - АД, Силистра; 575. "Сила" - АД, Ямбол; 576. "Синтермат" - АД, Нови Искър; 577. "Системинженеринг" - АД, Девня; 578. "Сигнал" - АД, Козлодуй; 579. "СИМПТО" - АД, Айтос; 580. "Сините камъни" - АД, Сливен; 581. "Скални материали" - АД, Русе; 582. "Скът" - АД, Мизия; 583. "СК - 13 Трансстрой" - АД, София; 584. "Славяна" - АД, Славяново; 585. "Сладководно рибовъдство" - АД, Бургас; 586. "Слатина" - АД, Самоков; 587. "Славянка" - АД, Тутракан; 588. "Слънчево" - АД, с. Слънчево, област Варна; 589. "Слънчо" - АД, Свищов; 590. "Смеда" - АД ("Устрем" - АД), Смядово; 591. "Снежанка" - АД, Пещера; 592. "Соколец - Боровец" - АД, к. к. Боровец; 593. "Сортови семена" - АД, Пазарджик; 594. "Сортови семена" - АД, Стара Загора; 595. "София" - АД, София; 596. "Сокол" - АД, Габрово ; 597. "Спектър" - АД, Сливен; 598. "Спортпром" - АД, София; 599. "Сплав комерс" - АД, София; 600. "Стройкерамика" - АД, Мездра; 601. "Стройимпекс" - АД, София; 602. "Строителна механизация - СФ" - АД, София; 603. "Стройкомбинат - М" - АД, Стара Загора; 604. "Странджа - Воден" - АД, с. Воден; 605. "Стройтехника" - АД, Главиница; 606. "Струма - С" - АД, Сандански; 607. "СТС - Слаботокови съединители" - АД ("СТС" - АД), Девин; 608. "Строителство и ремонт" - АД, Девня; 609. "Столеком" - АД ("СЛЗ - Златарица" - АД), Златарица; 610. "Стрела" - АД, Нови пазар; 611. "Стримонтур" - АД, Перник; 612. "Строителство и възстановяване - СВ" - АД, София; 613. "Стройкомплект" - АД, София; 614. "Стара река" - АД, Пещера; 615. "Струма автотранспорт" - АД, Перник; 616. "Съгласие" - АД, Шумен; 617. "Технострой - инженеринг" - АД, Добрич; 618. "Телекомплект" - АД, София; 619. "Телекомстрой" - АД, Стара Загора; 620. "Термотехника" - АД, Пловдив; 621. "Терснаб" - АД, Сливен; 622. "Технопак - опаковъчна техника" - АД ("Опаковъчна техника" - АД), Пловдив; 623. "Техномагс" - АД, Горна Оряховица; 624. "Технотекс" - АД, Пазарджик; 625. "Текстилни влакна" - АД, Горна Оряховица; 626. "Тексимтранс" - АД, Варна; 627. "Технология на металите" - АД, Плевен; 628. "Телефонстрой" - АД, Благоевград; 629. "Текстилни влакна" - АД, Хасково; 630. "Тетевянка" - АД ("Тетевянка - сервиз 4У" - АД), Тетевен; 631. "Технокороза" - АД, Дойренци; 632. "Технотест" - АД, София; 633. "Теспом" - АД, Габрово; 634. "ТИАТ" - АД, Шумен; 635. "Тонзос" - АД, Казанлък; 636. "Товарни превози - 91" - АД, Видин; 637. "Товарни превози" - АД, Гълъбово; 638. "Товарни превози" - АД, Шумен; 639. "Топлоремонтстрой" - АД, София; 640. "Тополи фураж" - АД ("Тополи" - АД), Сливен; 641. "Томпсън" - АД, с. Томпсън; 642. "Товарни превози - Силистра" - АД, Силистра; 643. "Транспорт гарант" - АД, Велико Търново; 644. "Транс юг" - АД, Петрич; 645. "Трансимпекс" - АД, София; 646. "Трейс строй" - АД ("Инженерингово-строително предприятие - ИСП" - АД), Стара Загора; 647. "Трест <Б> дистрибюшън" - АД ("Фригоплод" - АД), Вресово; 648. "Троян автотранспорт" - АД, Троян; 649. "Тримона" - АД, Монтана; 650. "Трико" - АД, Омуртаг; 651. "Транс Аида" - АД, Хасково; 652. "Трансстрой Варна" - АД, Варна; 653. "Труд" - АД ("Труд - Енергоинвест" - АД), Русе; 654. "Трапезица" - АД, Велико Търново; 655. "Транспроект" - АД, София; 656. "Трафел" - АД, София; 657. "Трансстрой Пловдив" - АД, Пловдив; 658. "Тропик" - АД ("Тропик - Шумен" - АД), Шумен; 659. "Туристимпекс - Торгокомплект" - АД, София; 660. Търговска къща "Мебел" - АД, София; 661. "Търговия на едро - Сливен" - АД, Сливен; 662. "Търговия на едро - Плевен" - АД, Плевен; 663. "Унимет 73" - АД, Свиленград; 664. "Унимаш" - АД, Дебелец; 665. "Унитех" - АД (Завод "Христо Смирненски" - АД), Троян; 666. "Унифарм" - АД, София; 667. "Унитранс" - АД, Радомир; 668. "Универсал Комерс" - АД, София; 669. "Устра" - АД, Кърджали; 670. "Устрем - Тополовград" - АД, Стара Загора; 671. "Фабрика за метален амбалаж" - АД, Лясковец; 672. "Феникс ресурс СНТ" - АД, Сливен; 673. "Феникс Реком" - АД, Варна; 674. "Филтранс" - АД, Пловдив; 675. "Филтекс" - АД, Казанлък; 676. "Флавия" - АД, София; 677. "Фрукто" - АД, Сливен; 678. "Фриго ХМ" - АД, Сливница; 679. "Хан Аспарух" - АД, Исперих; 680. "Хан Омуртаг" - АД, Шумен; 681. "Хан Кубрат" - АД, Кубрат; 682. "Харманлийска керамика" - АД, Харманли; 683. "Хемустурист" - АД, Габрово; 684. "ХЕМ" - АД (Химическо и енергетично машиностроене), Плевен; 685. "Хеброс - П" - АД, София; 686. "Хемус хотелс" - АД, София; 687. "Хелио - тур - С" - АД, Созопол; 688. "Химремонтстрой" - АД, София; 689. "Хидротехника" - АД, Стамболийски; 690. "Хидроекострой" - АД, с. Дебелт; 691. "Хидрострой - Рилци" - АД, Дупница; 692. "Химснаб" - АД, София ; 693. "Химик" - АД, Асеновград; 694. "Хлебопроизводство и търговия" - АД, Сливен; 695. "Хлебна мая" - АД, Русе; 696. "Холсим България" - АД ("Белоизворски цимент" - АД), с. Бели извор; 697. "Холсим кариерни материали" - АД ("Кариерни материали" - АД), София; 698. Хотел "Смолян" - АД, Смолян; 699. "Хотел Сливен" - АД ("Медикокомплект" - АД), Сливен; 700. "Хром" - АД, Силистра; 701. "Хюндай хеви индъстрис ко България" - АД ("Хюндай елпром трафо" - АД), София; 702. "Център за информационно осигуряване" - АД (ЦИО), Сливен; 703. "ЦЕРБ" - АД, София; 704. "Център НИЕРА" - АД, София; 705. "Чайка" - АД, Никопол; 706. "Червен" - АД, Борово; 707. "Черноморски солници" - АД, Бургас; 708. "Черно море хотел мениджмънт" - АД (Интерхотел "Черно море" - АД), Варна; 709. "Черно море" - АД, Варна; 710. "Чумерна" - АД, Сливен; 711. "Шуменска крепост" - АД, Шумен; 712. "Щерев тур" - АД ("Роза тур" - АД), Карлово; 713. "Яйца и птици - АД, Мизия; 714. "Якова" - АД, Радомир; 715. "Ямбол авторемонт" - АД, Сливен; 716. "Янтра транспорт" - АД, Горна Оряховица; 717. "Янтра - стил" - АД, Бяла. Изпълнителен директор: Ил. Василев Източник: Държавен вестник (29.04.2003) |
| | Девет предприятия са поискали статут на привилегировани потребители на ток, съобщиха от Държавната комисия за енергийно регулиране. Това са "Лукойл Нефтохим", "Стомана индъстри", мини "Марица изток", "Асарел Медет", "Елаците Мед", "Юмикор Мед", "Девня цимент",, "Агрополихим" и "Неохим". Ако комисията, оглавявана от проф. Константин Шушулов одобри молбите на кандидатите, те ще получават по-евтина ел. енергия от останалите промишлени потребители в страната чрез директни доставки от производителите, като ще плащат само такса за пренос на НЕК. Според специална наредба на ДКЕР, привелиригировани потребители могат да бъдат само компании с годишна консумация на ел. енергия над 100 млн. киловатчаса годишно и да нямат задължения към НЕК. Източник: Монитор (08.05.2003) |
| | Графикът за отваряне на електроенергийния пазар вече е готов и одобрен от Държавната агенция за енергийно регулиране, съобщи нейният шеф проф. Константин Шушулов. След 1 юли 2003 г. право да сключват директни договори с част от производителите на ток ще имат т.нар. превилигировани потребители, които годишно консумират над 100 гигаватчаса електроенергия и са изрядни платци на НЕК. В момента на тези условия отговарят десет компании: "Мини Марица-изток" АД, "Стомана Индъстри"- Перник, "КЦМ"-Пловдив, "Асарел-Медет", "Елаците-Мед", "Юмикор", "Агрополихим", "Девня цимент", "ЛУКойл Нефтохим" и "Неохим". Тяхната консумация покрива около 15% от пазара на електроенергия. През 2004 г. прагът за привилегированите потребители ще бъде свален до 40 гигаватчаса и към списъка ще могат да се добавят "Кремиковци", "Солвей-Соди", БДЖ и още няколко български дружества с високи приходи. Отварянето на пазара ще продължи поетапно до 2007 г., когато границата за директно договаряне с производителите ще се сведе до 1 гигаватчаса. Източник: Банкеръ (10.05.2003) |
| | Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 20.VI.2003 г. в 10 ч. в културния дом на дружеството, Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. отчет на СД за дейността на дружеството през 2002 г.; проект за решение - ОС приема и одобрява отчета на СД за дейността на дружеството през 2002 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет и баланс на дружеството за 2002 г. след заверка от експерт-счетоводители; проект за решение - ОС одобрява счетоводния отчет и баланс на дружеството за 2002 г.; 3. освобождаване членовете на СД от отговорност за дейността им през 2002г .; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2002 г.; 4. определяне възнаграждението на членовете на СД за 2003 г.; проект за решение - ОС приема и определя възнаграждението на членовете на СД за 2003 г. съобразно направените от СД предложения; 5. вземане на решение за разпределение на печалбата за 2002 г.; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределение на печалбата за 2002 г.; 6. избор на дипломирани експерт-счетоводители на дружеството за 2003 г.; проект за решение - ОС избира предложените от СД дипломирани експерт-счетоводители за 2003 г.; 7. приемане на промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за промени в устава на дружеството; 8. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 8 ч. и 30 мин. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията да се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица - пълномощници, като за целта участниците са длъжни да представят документ за самоличност, депозитарни разписки, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно действащото законодателство. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 11 ч. Писмените материали и проектите за решение за общото събрание са на разположение на акционерите в управлението на дружеството ("Акционерна дейност") всеки работен ден от 8 ч. и 30 мин. до 15 ч. и 30 мин. 22072 40. - Съветът на директорите на "Семена - Добрич" - АД, Добрич, на основание чл. 223 ТЗ свиква годишно общо събрание на акционерите на 19.VI.2003 г. в 14 ч. в сградата на дружеството в Добрич, бул. 25 септември 92, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на дружеството през 2002 г.; проект за решение: ОС приема отчета на СД за резултатите от дейността през 2002 г.; 2. одиторски доклад и приемане на годишния счетоводен отчет на дружеството за 2002 г.; проект за решение: ОС приема одиторския доклад и годишния счетоводен отчет на дружеството за 2002 г.; 3. разпределение на печалбата за 2002 г.; проект за решение: ОС приема предложеното от СД разпределение на печалбата за 2002 г.; 4. освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2002 г.; проект за решение: ОС приема предложението на СД; 5. промени в броя и състава на членовете на СД; проект за решение - ОС приема предложението на СД; 6. избор на дипломиран експерт-счетоводител за заверка на годишния счетоводен отчет за 2003 г.; проект за решение: ОС приема предложението на СД; 7. разни. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 15 ч., на същото място и при същия дневен ред с наличния кворум. Източник: Държавен вестник (13.05.2003) |
| | Инвестиционната програма на мажоритарния собственик на Агрополихим АД Acid&Fertilizers LLC предвижда реконструкция на производствените инсталации за фосфорна киселина и троен суперфосфат. През 2004 г. Агрополихим ще предложи на земеделските стопани още три нови продукта - моноамониев фосфат /MAP/, диамониев фосфат /DAP/ и NPK. Общият размер на инвестицията е над 5 млн. EUR. Компанията получи сертификат, с който Българската камара на химическата промишленост предостави на предприятието правото да ползва логото на инициативата Rеsponsible Care - Отговорност и грижа. Документът се предоставя като доказателство, че Агрополихим спазва Националните ръководни принципи за непрекъснато подобряване на показателите в областта на здравето, безопасността и околната среда като участник в световната инициатива на фирмите от химическата промишленост Responsible Care. Източник: Пари (16.05.2003) |
| | Инвестиционната програма на мажоритарния собственик на Агрополихим АД Acid&Fertilizers LLC предвижда реконструкция на производствените инсталации за фосфорна киселина и троен суперфосфат. През 2004 г. Агрополихим ще предложи на земеделските стопани още три нови продукта - моноамониев фосфат /MAP/, диамониев фосфат /DAP/ и NPK. Общият размер на инвестицията е над 5 млн. EUR. Компанията получи сертификат, с който Българската камара на химическата промишленост предостави на предприятието правото да ползва логото на инициативата Rеsponsible Care - Отговорност и грижа. Документът се предоставя като доказателство, че Агрополихим спазва Националните ръководни принципи за непрекъснато подобряване на показателите в областта на здравето, безопасността и околната среда като участник в световната инициатива на фирмите от химическата промишленост Responsible Care. Източник: Пари (16.05.2003) |
| | Избраха трима нови директори в БИБА управителят на "Юниливър България" Янко Кръндаров, изпълнителният директор на Девненския торов завод "Агрополихим" Филип Ромбаут и директорът на "Агенция за инвестиционна информация" Иво Прокопиев са новите членове на борда на директорите на Асоциацията на инвеститорите в България. През следващите две години БИБА ще продължава да се ръководи от Кирко Кирков. Той е изпълнителен директор на пирдопския металургичен завод "Юмикор мед". В БИБА членуват 213 компании с български и чуждестранни капитали. Източник: Дума (27.05.2003) |
| | Привилигерованите потребители и производителите на електроенергия обсъждат бъдещия либерален енергиен пазар, предвиден в новия енергиен закон. Енергийното министерство, Държавната комисия за енергийно регулиране, БИБА и НЕК организираха срещата във Велинград. Нито привилегированите потребители, нито производителите на ток са наясно какви ще са задълженията и дивидентите им при сключването на директни договори между тях и това е пречка пред либерализацията на пазара, защото първите участници в него са неподготвени, твърдят от БИБА. ДКЕР даде статут на привилегировани потребители на Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел медет-Панагюрище, Елаците мед, Юмикор мед-Пирдоп, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Агрополихим и Неохим. Източник: Пари (30.05.2003) |
| | Над десет компании са заявили пред Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) желанието си да получат статут на привилегировани потребители, съобщиха от комисията. Най-важното условие за придобиване на такъв статут според наредбата е компаниите да имат годишна консумация над 100 хил. мегаватчаса годишно. На това условие отговорят 15 предприятия в България. Това са "Кремиковци", мини "Марица изток", "Стомана", БДЖ, КЦМ, "Асарел Медет", "Елаците мед","Юмикор", Девня цимент", "Химко", "Топлофикация София", "Лукойл Нефтохим", "Неохим" и "Агрополихим". Някои от тези компании ще отпаднат, тъй като не отговорят на изискването да нямат задължения към НЕК. Засега остава под въпрос дали регулаторната комисия ще разреши на "Кремиковци" да стане привилегирован потребител, защото комбинатът до неотдавна имаше сериозни проблеми с НЕК заради просрочени задължения. Източник: Дневник (02.06.2003) |
| | Агенцията за приватизация на основание чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗПСК, чл. 22 и чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 4 ЗПСК и Решение № 117 от 21.II.2003 г. на МС (ДВ, бр. 20 от 2003 г.) за приемане на годишен списък на търговските дружества с държавно участие в капитала, при които се допуска плащане с непарични платежни средства през 2003 г. и решение № 2253-П от 15.IV.2003 г. (ДВ, бр. 40 от 2003 г.) и протоколно решение № 5238 от 28.V.2003 г. на АП обявява: 1. Начало на първи централизиран публичен търг, на който се предлагат за продажба акции от следните дружества: ------------------------------------------------------------------------------- № Наименование Седалище Булстат Данъчен Капит на дружеството номер после съдеб регис ------- бр. акции ------------------------------------------------------------------------------- ------------------------------------------------------------------------------- I ДРУЖЕСТВА, С ПАКЕТИ ОТ АКЦИИ НАД 1% ОТ КАПИТАЛА 1 АВРОРА - АД АРДИНО 108012548 1091000020 50000 (АРДИНО - АД) 2 АВТОТРАНС- СОФИЯ 121021194 2224018943 95563 СНАБ - АД 3 АВТОРЕМОНТЕН СМОЛЯН 120017015 1217033094 11320 ЗАВОД СМОЛЯН - АД 4 АВТОТРАНС- СЛИВЕН 114038019 1153008589 24758 ПОРТ-93 - АД 5 АВТОТРАНС- СОФИЯ 121461119 1223013488 115550 СЕРВИЗ - АД 6 АВТОМАТИКА - АД ХАСКОВО 126003442 1263053040 195509 7 АГРОХИМ-К - АД СЛИВЕН 123025736 1240830481 165808 8 АГРОКОМБ - АД ДУЛОВО 118021120 1198000015 108974 9 АГРОЕЛМОНТАЖ- РУСЕ 117031987 1181000666 34158 СТРОЙ - АД 10 АГРОТЕХНИКА - АД КАРЛОВО 825231805 1169460244 1404580 11 АГРИЯ - АД ПЛОВДИВ 115006106 1227021787 195310 12 АДАРА - АД МАЛКО 102046474 1023500090 91347 ТЪРНОВО 13 АЙТОС КРАНОВЕ - АД АЙТОС 102047487 1020000186 30150 (КРАНОСТРОЕНЕ -АД) 14 АЛБЕНА к. к. 124000958 1080005241 195000 АВТОТРАНС - АД АЛБЕНА 15 АЛБЕНА-С - АД СЛИВЕН 119011481 1201004744 80279 16 АЛМИНА - АД ЛОМ 111005291 1123000052 31774 (ЛОМСКА КОМУНА - АД) 17 АПТЕЧНО - ХАСКОВО 126004747 1263042448 5000 ХАСКОВО - АД 18 АПТЕЧНО - ВЕЛИКО 814191192 1040003033 126000 ВЕЛИКО ТЪРНОВО ТЪРНОВО - АД 19 АРПЕЗОС - АД КЪРДЖАЛИ 000222983 1096000452 52365 20 АРДА - СОФИЯ 108001226 1096000509 79966 ИНСТРУМЕНТ - АД 21 АРБАНАСИ - АД ВЕЛИКО 814208970 1040002053 90183 ТЪРНОВО 22 АСТРАКОМ - АД ТУТРАКАН 828050278 1196200033 14713 23 АТП-БУХОВО - АД БУХОВО 121205671 3225006554 30186 24 АУГУСТА 91 - АД ХИСАРЯ 825302377 1168273998 156816 25 Б-63-Д - АД ДОБРИЧ 124026321 1082139156 50853 26 БАМЕКС - АД КАРЛОВО 115287105 1169460260 33337 27 БАТЕРИЯ - АД НИКОПОЛ 824106660 1152600018 50000 28 БЕЛПРЕД - АД БЯЛА 106009014 1060500483 155748 СЛАТИНА 29 БЕЛИМЕЛ - АД с. БЕЛИ- 111010609 1125038154 17761 МЕЛ 30 БЕЛОГРАДЧИК - БЕЛОГРАДЧИК 815115532 1050005034 150000 ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - АД 31 БИСТРЕЦ - АД КЪРДЖАЛИ 000220402 1096000711 158323 32 БИСС-91 - АД ПЛОВДИВ 115063705 1167720540 52306 33 БИЛЯНА - ПЕТРИЧ 101022463 1014025827 78897 ТРИКО - АД 34 БИМАС - АД РУСЕ 117001022 1181000046 187385 35 БЛАТЦА - АД РАКИТОВО 112066287 1130000149 26645 36 БОР - 1958 - АД РУСЕ 117008159 1181001948 49305 (ДОГРАМА - АД) 37 БОНОНИЯ - АД ВИДИН 105021800 1052010590 17852 38 БРЕЗЕНТОВИ с. ЦАР 118003510 1196200017 9620 ИЗДЕЛИЯ - АД САМУИЛ 39 БУЛЛИП - АД СОФИЯ 831725314 3221016431 11171 40 БУЛГАРЦВЕТИНВЕСТ СОФИЯ 121514276 2221007088 25970 - АД 41 БУРГАСКИ КОРАБО- БУРГАС 812117720 1021000678 760465 СТРОИТЕЛНИЦИ - АД 42 БЪДЕЩЕ-БУТОВО - АД с. БУТОВО 104054402 1046101010 119232 43 ВАСИЛ ПЕТЛЕШКОВ - АД БРАЦИГОВО 112045805 1133003599 16970 44 ВАЛДИ ТУР 2000 - АД ВРАЦА 816089955 1061506116 13126 (ХЕМУС ТУР - АД) 45 ВАКУУМТЕРМ - АД В. ТЪРНОВО 104001638 1040006881 50927 46 ВАРНА КОНСЕРВ - АД ВАРНА 103149934 1036005250 79611 47 ВАРНА КОМЕРС - АД ВАРНА 103005039 1035058229 37528 48 ВЕЛИ ЛАК - АД ДУПНИЦА 109055223 1101000385 22710 49 ВЕЛИКОТЪРНОВСКО СЛИВЕН 104050863 1040000212 71116 ПИВО - АД 50 ВЕДЕРНИК - АД БЕЛО- 105021889 1050003171 29052 ГРАДЧИК 51 ВИТЕКС - АД ГАБРОВО 107009394 1070004409 26049 52 ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ БЛАГОЕВ- 101049834 1010039203 99412 - АД ГРАД 53 ВИШЕГРАД-97 с. ХЛЯБОВО 126042242 1248503706 5270 (ВИШЕГРАД-ХЛЯБОВО) - АД 54 ВИЛНИ СЕЛИЩА - к. к. 832046202 1235667432 21345 БОРОВЕЦ - АД БОРОВЕЦ 55 ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧЕН ПЛОВДИВ 115022142 1160367586 37178 ПАРК ХЕБЪР - АД (ТИКЕ - АД) 56 ВИТАПРОТ-СЛАВЯНОВО СЛИВЕН 114064252 1153000162 500598 (ВИТАПРОТ) - АД 57 ВИТАПРОТ - СЛИВЕН 122020921 1234801321 79472 КОСТИНБРОД - АД 58 ВИНПРОМ - АД В. ТЪРНОВО 104055430 1040000107 27582 59 ВИНПРОМ - ТРОЯН - АД ТРОЯН 110030644 1117002051 33122 60 ВИНПРОМ - КЮСТЕНДИЛ 109030266 1102016110 18400 КЮСТЕНДИЛ - АД 61 ВОДОПАД-91 - АД ЧЕПЕЛАРЕ 120004369 1218000076 37000 62 ВОДОКАНАЛИН- СОФИЯ 130089504 3221080113 41704 ЖЕНЕРИНГ - АД 63 ВРАЦА-СТАРТ - АД ВРАЦА 106007102 1061504792 21702 64 ВТОРИ ЮНИ - АД ВРАЦА 106006107 1061501750 38704 65 ГАРАНТ - АД БЯЛА 816089720 1060500076 124335 СЛАТИНА 66 ГАРАНТ - АД ДУПНИЦА 109001503 1101004623 76314 67 ГОРХИМ - АД КОЧЕРИНОВО 819364666 1101019159 16128 68 ГОРНА ОРЯХОВИЦА ГОРНА 814192159 1042000252 107000 - МС - АД ОРЯХОВИЦА 69 ГОРУБСО - МАДАН 120057853 1214002899 410967 МАДАН - АД 70 ГОРУБСО - РОФ - АД РУДОЗЕМ 120057700 1216008886 184500 71 ГОРУБСО - КЪРДЖАЛИ 108060915 1096000975 163921 КЪРДЖАЛИ - АД 72 ГРАНИТ-ДОМО- ДОБРИЧ 124022481 1082006105 71993 СТРОЕНЕ - АД 73 ДЕТСКИ СВЯТ - АД ЯБЛАНИЦА 110003420 1116005472 40692 74 ДЕТСКА РАДОСТ - АД СОФИЯ 121097377 2221032368 52371 75 ДЕВНЯИНВЕСТ - АД ДЕВНЯ 813209228 1038004421 28009 76 ДЕМЕТРА-АГРО- ПЛОВДИВ 115090638 1164042223 27154 ХИМСЕРВИЗ - АД 77 ДИАНА ТУР - АД РАЗГРАД 826043867 1174002351 121910 78 ДИОНИСИЙ - АД НИКОПОЛ 114075291 1152600093 28739 79 ДОМОСТРОЕНЕ-1 - АД ПЛОВДИВ 115310365 1164432943 182903 80 ДОМАТ - АД с. ДЖУЛЮ- 104090925 1045000288 51870 НИЦА 81 ДРЪСТЪР - АД РУСЕ 118004822 1190000547 67000 82 ДУНАВ - АД РУСЕ 827182859 1181000852 99899 83 ДУНАВСКИ БРЯГ - АД ЛОМ 111010986 1123000338 96784 84 ДУЛО ПОЛИМЕР - АД ДУЛОВО 118009940 1198000287 19000 85 ДУНАВ - 57 - АД СИЛИСТРА 118012677 119000350 55979 86 ДУНАВ - АД ПЛЕВЕН 114120384 1153021313 18484 87 ДЪРВООБРАБОТВАНЕ ВЕЛИКО 814248907 1040000131 128642 - ВТ - АД ТЪРНОВО 88 ЕКОФИЛТЪР - АД БУРГАС 812117607 1021072237 1729 89 ЕКОАГРОСТРОЙ - АД с. ЕРДЕН 111017906 1125043638 50000 90 ЕЛЕКТРОТЕРМ - АД ВАРНА 103060199 1035060940 120000 91 ЕЛЕНИЦА - К - АД КОТЕЛ 119018419 1208000205 10146 92 ЕЛПРОМ-АНН - АД ПЕТРИЧ 101015052 1014001170 66440 (ЕЛПРОМ - П - АД) 93 ЕЛИЦА - АД БЕРКОВИЦА 111014221 1121000063 50000 94 ЕЛТЕК - АД (ПЕЧАТНИ БЯЛА 117013117 1180003173 93009 ПЛАТКИ - ПП - АД) 95 ЕЛЕДЖИК - АД с. ВЕРИНСКО 122020490 1233610158 50092 96 ЕЛПРОМ - ТРАФО КЮСТЕНДИЛ 109003034 1102000443 169034 СН - АД 97 ЕЛПРИБОР - АД БУРГАС 812115954 1021053151 95296 98 ЕМПИ - АД с. ТОПОЛОВО 115051489 1168395511 16394 99 ЕНЕРГОСТРОЙ ВРАЦА 106006406 1061504474 10150 (ЕИ СТРОЙКО) - АД 100 ЕНЕРГОРЕМОНТ- КРЕСНА 811191172 1018031244 167326 КРЕСНА - АД 101 ЕНЕРГОИНВЕСТ ВРАЦА 106006370 1061504229 25673 РЕМОНТНА КОМПАНИЯ - АД 102 ЕСМОС - АД ЛЕВСКИ 114002489 1152000169 76922 103 ЕТРОПАЛ - АД ЕТРОПОЛЕ 832082699 1233100052 514000 104 ЖОСИ - АД ХАДЖИДИМОВО 101019182 1012020712 92850 105 ЗАРЕНА - АД ПЛОВДИВ 120008977 1218000246 50000 106 ЗАВЕТ - АД ЗАВЕТ 826043842 1170000389 69053 107 ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ СТАРА 833112915 1243902548 77480 - МАРИЦА ИЗТОК - АД ЗАГОРА 108 ЗАВОД ЗА МЕТАЛНИ с. РУЖИНЦИ 105002611 1050001667 14965 КОНСТРУКЦИИ - АД 109 ЗАГОРКА - АД СТ. ЗАГОРА 123025273 1244515793 2473576 110 ЗАГОРА ФРУКТ - АД СТАРА 123023804 1244506395 149009 (ПЕТКО ЕНЕВ - ЕАД) ЗАГОРА 111 ЗАВОД ЗА ИНСТРУ- с. ГОРНА 122022737 1231803064 361561 МЕНТАЛНА МАЛИНА ЕКИПИРОВКА - АД 112 ЗКУ - АД (ЗАВОД с. ГОРНО 833067548 1244502861 54962 ЗА КАУЧУКОВИ БОТЕВО УПЛЪТНИТЕЛИ) 113 ЗЛАТОГРАД АВТО- ЗЛАТОГРАД 120059270 1212509818 50000 ТРАНСПОРТ - АД 114 ЗММ - ДРАГА- с. ДРАГА- 814190877 1042001089 42792 НОВО - АД НОВО 115 ЗММ ХАСКОВО - АД ХАСКОВО 126003321 1263001415 357545 116 ЗОРА - АД РУСЕ 117021320 1181090460 50990 117 ИЗГРЕВ - АД ОРЯХОВО 106006580 1068002059 83414 118 ИКО БИЗНЕС - АД СОФИЯ 000654587 3221019481 60000 119 ИЛЬО ВОЙВОДА - АД КЮСТЕНДИЛ 819363774 1102028178 57479 120 ИММ-СЛИВЕН - АД СЛИВЕН 119021760 1201000218 21115 (ЗММ - ИММ - СЛИВЕН - АД) 121 ИНДУСТРИАЛЕН ПЛОВДИВ 115309637 1164432978 182903 ЦЕНТЪР ТРАКИЯ - АД 122 ИНВЕСТМАШПРОЕКТ - АД РУСЕ 117009880 1181000208 9227 123 ИНСТРУМЕНТАЛ - АД ДУПНИЦА 109041608 1101000377 4167 124 ИНТЕЛИНТЕР - АД СОФИЯ 000663579 1225007728 43000 125 ИНТЪРГ - АД СЛИВЕН 829054317 1201004523 52928 126 ИНТЕРТЕД - АД СТ. ЗАГОРА 833066492 1244500338 691020 127 ИСТО - АД СЛИВЕН 829055419 1201004450 48542 128 ИСКЪР ТРАНСПОРТ - АД ВАРНА 114004458 1158705873 38903 129 ИНТЕРХОТЕЛ - ПОМОРИЕ 812117072 1024506939 59170 ПОМОРИЕ - АД 130 КАРИЕРИ - АД ПЛОВДИВ 825255714 1160370951 100418 131 КАЙЛЪКА РЕСУРС - АД ПЛЕВЕН 114002126 1153001738 67106 132 КАРНОТА - АД КАРНОБАТ 102128341 1023005294 32770 133 КЕТМАШ - АД В. ТЪРНОВО 104007153 1040000956 193929 134 КЕТЧУП - ФРУКТ - АД АЙТОС 102034109 1020000046 411130 135 КЛИМАТЕХ - АД ДИМИТРОВ- 836143741 1260001805 52370 ГРАД 136 КОНТРОЛНО- СОФИЯ 831631419 1227018808 460000 ЗАВАРЪЧНИ УСТРОЙ- СТВА (КЗУ) - АД 137 КОНТАКТНИ ДРАГОМАН 122048907 1232002782 53000 ЕЛЕМЕНТИ - АД 138 КОРАБНО ОБЗА- ПРОВАДИЯ 103092081 1037009616 32765 ВЕЖДАНЕ - АД 139 КОТЛОСТРОЕНЕ - АД СОФИЯ 121117602 1224010474 237588 140 КОЛХИДА - АД ЕЛХОВО 128008210 1286006937 37383 141 КОРТЕКС ТРЕЙДИНГ СОФИЯ 831642320 1223019052 16234 - АД (КОРТЕКС - АД) 142 ЛАЗУРЕН БРЯГ - АД ПРИМОРСКО 812117599 1026506413 103325 143 ЛАНАТЕКС - АД СОФИЯ 107001675 1071020085 89012 144 ЛАЙПЦИГ 91 - АД ПЛОВДИВ 825256780 1161045310 199690 145 ЛАКТОВИТА - АД СЛИВЕН 126051316 1261007440 28028 146 ЛЕЯРКОМПЛЕКТ - АД СОФИЯ 121078213 1221034143 5168 147 ЛЕСПРОМИНЖЕ- СОФИЯ 121440609 1222032314 2780 НЕРИНГ - АД 148 ЛЕСЕКСПОРТ - АД БУРГАС 102026564 1021020083 20138 149 ЛЕСОИМПЕКС - АД СОФИЯ 831643283 1222016890 1163 150 ЛЕСИЛ - АД СИЛИСТРА 118000941 1190000156 406485 151 ЛЕСИЧОВО - АД с. ТРУД 112004356 1131003729 65777 152 ЛИПНИК - АД СОФИЯ 117000707 1181000240 57081 153 ЛОМ АВТОТРАН- ЛОМ 111000853 1123011690 46003 СПОРТ - АД 154 ЛОВИКО - МЛЕКО- ПАВЛИ- 104070869 1046115089 41383 ПРЕРАБОТВАНЕ - АД КЕНИ (ПАВЛИКЕНИ - АД) 155 ЛОМСКО ПИВО - АД ЛОМ 111008825 1123000400 79512 156 МАШИНОСТРОИТЕЛ - АД ЛЕВСКИ 114054404 1152000010 10367 157 МАРС - МВ - АД с. МОМЧИ- 120018266 1217033302 9142 ЛОВЦИ 158 МАКАРОНЕНА ДОБРИЧ 124059969 1082153590 25175 ФАБРИКА - АД 159 МАДАРА ИНТЕРТУР - АД ШУМЕН 837067524 1270020239 521007 160 МАДАРА - АД ШУМЕН 837067008 1270020069 1345949 161 МАРТА 8 - АД СОФИЯ 121107832 2224019753 220076 (ОСМИ МАРТ - АД) 162 МАШЛЕКПРОМ - АД СЛИВЕН 119032080 1201003918 45567 163 МЕТАЛНИ ПАНЕЛИ БУРГАС 812159769 1021002069 186293 И КОНСТРУКЦИИ - АД 164 МЕСОКОМБИНАТ - САНДАНСКИ 101036826 1018004131 4359 САНДАНСКИ - АД 165 МЕСОКОМБИНАТ - ВИДИН 105012938 1052024206 50118 ВИДИН - АД 166 МЕСОКОМБИНАТ - СМОЛЯН 120015726 1217033450 13613 СМОЛЯН - АД 167 МЕБЕЛ - КРИВОДОЛ КРИВОДОЛ 106008275 1065500155 3514 - АД 168 МЕКОМ - К - АД КЮСТЕНДИЛ 109018189 1102013111 32470 169 МЕТАЛИК - АД ГУРКОВО 119003350 1209850075 194897 170 МЕХАТРОНИКА - АД ГАБРОВО 107032279 1070000365 151755 171 МЕСЕМБРИЯ - АД НЕСЕБЪР 102003373 1024012243 52653 172 МЕБЕЛФАБ - АД БЛАГОЕВГРАД 811160494 1010045955 77283 173 МИНЕРАЛМАШ - АД ПЕРНИК 113015843 1143022982 37216 174 МИЛЕНА - АД БЛАГОЕВГРАД 101045490 1010008499 8974 175 МИК - АД ИСПЕРИХ 826043881 1171000137 60781 176 МИНЕРАЛСУВЕНИР - АД ПЛОВДИВ 115025423 1161738308 22903 177 МИНСТРОЙ БОЖУРИЩЕ 832048819 1230653077 28178 ИНФРА КОМЕРС - АД 178 МИНСТРОЙ МЕРС - АД РАДНЕВО 000796825 1243902890 80370 179 МИНСТРОЙ - БУРГАС 102034430 1022505617 9724 БУРГАС - АД 180 МИНСТРОЙ МАДАН 830186273 1214000071 70170 РОДОПИ - АД 181 МИНСТРОЙ СОФИЯ 831493848 2227011591 399131 ХОЛДИНГ - АД 182 МЛЕЧНА ПРОМИШЛЕНОСТ ПЕТРИЧ 811169721 1014024057 17692 - ПЕТРИЧ - АД 183 МЛАДОСТ - АД СУНГУРЛАРЕ 102037226 1026002733 15382 184 МОНЕК-ЮГ - АД КЪРДЖАЛИ 000220021 1096000339 210664 185 МОДНО ОБЛЕКЛО - АД СТ. ЗАГОРА 123017547 1244513480 9139 186 МОТОР - АД ВРАЦА 106006655 1061501866 50000 187 МТС - РМ - АД СОФИЯ 121013564 3225004403 68928 188 НАДЕЖДА-91 - АД ГОРНА 104054740 1042000260 182424 ОРЯХОВИЦА 189 НЕВЕН - АД ЕЛХОВО 128006939 1286005035 17332 190 НИТ-ЕКС с. САТОВЧА 101077933 1012019714 20169 (ДЕЛЯ-С) - АД 191 ОБКОВ - АД ДЪЛГОПОЛ 103056674 1037010142 8272 192 ОГОСТА - АД МОНТАНА 111004887 1125007860 90455 193 ОГНЕУПОРНИ ПЛЕВЕН 114003406 1153004524 50000 ГЛИНИ - АД 194 ОКОЛЧИЦА - АД с. МОРА- 106018682 1066506580 28589 ВИЦА 195 ОПТИКО- ПАНАГЮ- 112120617 1132022646 511561 ЕЛЕКТРОН - АД РИЩЕ 196 ОРБЕЛ - АД ГОЦЕ 101017594 1012019315 199856 ДЕЛЧЕВ 197 ОРЕЛ - РАЗГРАД - АД РАЗГРАД 116003604 1174002386 50000 198 ОРИОН ЛУКС - АД СОФИЯ 121014933 3223002365 57810 199 ОРИНКО - АД СОФИЯ 121095426 1224008259 4493 (ТРОН МТ - АД) 200 ОСВЕТИТЕЛНА КОТЕЛ 119014673 1208000213 25906 ТЕХНИКА - АД 201 ПАУТАЛИЯ КЮСТЕН- 819364470 1102016099 37620 ТУРС - АД ДИЛ 202 ПЕРЛА - АД Н. ЗАГОРА 119029248 1207100109 67365 203 ПИНОТ - АД ПЛОВДИВ 115032503 1164055562 33312 204 ПЛАСТМАСОВИ СРЕДЕЦ 812235868 1022000027 159737 ИЗДЕЛИЯ - АД 205 ПОЛИМА - АД ПЛЕВЕН 114075035 1153001053 174301 206 ПОДЕМ - ФЗ СЛИВЕН 116012998 1174002068 62285 (ПОДЕМ) - АД 207 ПОМОРИЕ - АД ПОМОРИЕ 812115438 1024500582 5000 208 ПРОИЗВОДСТВЕНО- БУРГАС 102013645 1021063971 76620 ТЕХНИЧЕСКА БАЗА - АД 209 ПРЕЦИЗНО ЛЕЕНЕ - АД с. ЯРЛОВО 122048696 1235650548 3151 210 ПРОГРЕС - АМ - АД ПЛОВДИВ 115028280 1164401088 116378 211 ПРОМИШЛЕНА ЯМБОЛ 838180083 1280020296 3200 ЕНЕРГЕТИКА - АД 212 ПРАМЕЛ - АД ВАРНА 103081752 1035071039 60000 213 ПС ГРУП (ЗАВОДСКИ СОФИЯ 102138691 1022502014 447408 СТРОЕЖИ) - АД 214 ПТИЦЕКЛАНИЦА - АД ДОБРИЧ 124059588 1082153418 176539 215 ПЪТНОСТРОИТЕЛНА СОФИЯ 831928535 3225014956 81320 ТЕХНИКА - АД 216 ПЪРВИ МАЙ - 50 - АД с. УСТРЕМ 126042267 1248506446 5535 217 ПЪРВИ МАЙ - ДАД ПОЛСКИ 104001662 1047000013 63015 ТРЪМБЕШ 218 ПЪРВИ МАЙ - АД СИЛИСТРА 118006467 1190000245 62500 219 РАКЕТА - АД ОМУРТАГ 125001506 1250000010 51395 220 РАЧО КОВАЧА - АД ГАБРОВО 107007023 1070004255 23045 221 РАЗВИТИЕ - ФЗ СЛИВЕН 125011500 1252002517 26852 (РАЗВИТИЕ) - АД 222 РАЗПРОСТРАНЕНИЕ СОФИЯ 121207277 1224057802 24000 НА ПЕЧАТА - АД 223 РЕПУБЛИКА - ПЛ - АД ПЛЕВЕН 114075829 1153002955 80000 224 РЕСПРОМКОМПЛЕКТ - АД СОФИЯ 121078829 2223005325 23641 225 РЕЗИСТОРИ - АД АЙТОС 102040642 1020000097 44257 226 РЕСТОРАНТИ И СОФИЯ 831582880 1223048478 50000 СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ВАГОНИ - АД 227 РЕТРА - АД Н. ЗАГОРА 119003584 1207100052 91535 228 РИТИ - АД СУХИНДОЛ 104055461 1046150046 27614 229 РИБОВЪДСТВО - АД РУСЕ 117053559 1181001271 74399 230 РИЛА - КАРДБОРД - АД с. БАРАКОВО 109012193 1101018837 243237 (ЗКМО- КОЧЕРИНОВО обл. КЮС- - АД) ТЕНДИЛСКА 231 РМО - МЕТАЛУРГ- СОФИЯ 121119005 3225006988 93884 РЕМОНТ - АД 232 РОДОПИ - АД МОМЧИЛГРАД 108000633 1097000065 8960 233 РОДОПИ ЛЕС - АД ДЕВИН 120015021 1211500138 26062 234 РОПОТАМО - АД БУРГАС 812120435 1021009667 97706 235 РОСА - АД ПОПОВО 125022219 1251000014 406803 236 РУБОЛТ - АД РУСЕ 117004997 1181000372 115706 237 РУЕН - МОДА - АД СОФИЯ 121123427 1221035409 16162 238 СВЕТАЛ - АД (ЗСО БОЙЧИ- 111021872 1125015006 11439 - ЗАВОД ЗА СТО- НОВЦИ МАНЕНИ ОТЛИВКИ) 239 СВОБОДА - АД ЛЕВСКИ 114009455 1152000150 29997 240 СВИЛЕНГРАД - СВИЛЕН- 126033058 1261000306 37569 АВТОТРАНСПОРТ - АД ГРАД 241 СВИНЕВЪДСТВО - СЛИВЕН 123075543 1244673836 29059 СТАРА ЗАГОРА - АД 242 СВИНЕВЪДСТВО - СЛИВЕН 126087230 1262002280 201804 ПРЕСЛАВЕЦ - АД 243 СЕРДИКА - СЛИВЕН 119017954 1201000013 38840 СЛИВЕН - АД 244 СЕРДИКА - КЪРДЖАЛИ 108011430 1096000886 28411 КЪРДЖАЛИ - АД 245 СЕРДИКА - СМОЛЯН 120012469 830166412 29048 СМОЛЯН - АД 246 СИЛА - АД ЯМБОЛ 838168768 1280000252 356822 247 СИНТЕРМАТ - АД НОВИ 121512460 3224001702 57182 ИСКЪР 248 СИНИТЕ КАМЪНИ - АД СЛИВЕН 119017840 1201001427 5623 249 СКЪТ МИЗИЯ - АД МИЗИЯ 000175708 1067501078 41197 250 СЛАТИНА - АД САМОКОВ 122007571 1235650475 166399 251 СНЕЖАНКА - АД ПЕЩЕРА 112071287 1133007454 50140 252 СОКОЛЕЦ - к. к. 000745364 1235650327 58780 БОРОВЕЦ - АД БОРОВЕЦ 253 СОРТОВИ СЕМЕНА - АД ПАЗАРДЖИК 112010423 1131001661 165000 254 СОКОЛ - АД ГАБРОВО 107000678 1070000373 178320 255 СПЕКТЪР - АД СЛИВЕН 119057322 1201003527 38708 256 СПОРТПРОМ - АД СОФИЯ 121038902 1227018034 85087 257 СПЛАВ КОМЕРС - АД СОФИЯ 833066332 1244528011 92536 258 СТРОЙКЕРАМИКА - АД МЕЗДРА 816089631 1066500566 32537 259 СТРОИТЕЛНА МЕХА- СОФИЯ 121139495 1224010202 59223 НИЗАЦИЯ - СФ - АД 260 СТРАНДЖА - ВОДЕН с. ВОДЕН 128027132 1287001726 2399 - АД 261 СТРОЙТЕХНИКА - АД ГЛАВИНИЦА 118004338 1196200386 29158 262 СТРУМА - С - АД САНДАНСКИ 129007702 1018008676 30244 263 СТС - СЛАБОТОКОВИ ДЕВИН 120007811 1211506225 39138 СЪЕДИНИТЕЛИ (СТС) - АД 264 СТРОИТЕЛСТВО ДЕВНЯ 103047141 1038002372 52000 И РЕМОНТ - АД 265 СТОЛЕКОМ - АД (СЛЗ ЗЛАТА- 814191349 1044115073 64362 - ЗЛАТАРИЦА - АД) РИЦА 266 СТРИМОНТУР - АД ПЕРНИК 113001263 1143000636 38435 267 СТРОИТЕЛСТВО И СОФИЯ 831904484 1221080935 1076900 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ - СВ - АД 268 ТЕХНОСТРОЙ - ДОБРИЧ 124061429 1082080275 39665 ИНЖЕНЕРИНГ - АД 269 ТЕРМОТЕХНИКА - АД ПЛОВДИВ 115049171 1160011838 73518 270 ТЕХНОПАК - ПЛОВДИВ 115031892 1163640615 50000 ОПАКОВЪЧНА ТЕХНИКА - АД (ОПАКОВЪЧНА ТЕХНИКА - АД) 271 ТЕХНОМАГС - АД ГОРНА 814190286 1042001119 10232 ОРЯХОВИЦА 272 ТЕХНОТЕКС - АД ПАЗАРДЖИК 822150722 1131001750 192133 273 ТЕКСТИЛНИ ХАСКОВО 126088072 1263051145 27553 ВЛАКНА - АД 274 ТЕСПОМ - АД ГАБРОВО 817049198 1070000012 99400 275 ТИАТ - АД ШУМЕН 127019015 1270020077 36557 276 ТОВАРНИ ПРЕ- ВИДИН 105022852 1052051246 31375 ВОЗИ - 91 - АД 277 ТОПЛОРЕМОНТСТРОЙ - СОФИЯ 121115882 1224008771 65380 АД 278 ТОПОЛИ ФУРАЖ СЛИВЕН 103135563 1036000127 147670 (ТОПОЛИ) - АД 279 ТОМПСЪН - АД с. ТОМПСЪН 832037687 1230008716 98000 280 ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ СИЛИСТРА 118000585 1190001063 43688 - СИЛИСТРА - АД 281 ТРАНСИМПЕКС - АД СОФИЯ 831650089 1221007960 255222 282 ТРЕСТ<Б>ДИСТРИ- ВРЕСОВО 102051400 1025001148 172656 БЮШЪН (ФРИГО- ПЛОД) - АД 283 ТРИМОНА - АД МОНТАНА 821165229 1125005620 34526 284 ТРИКО - АД ОМУРТАГ 835015361 1250000029 41659 285 ТРУД (ТРУД - ЕНЕР- РУСЕ 117000591 1181001735 84617 ГОИНВЕСТ) - АД 286 ТЪРГОВСКА КЪЩА СОФИЯ 121094089 3222043181 33066 МЕБЕЛ - АД 287 ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО СЛИВЕН 119002240 1201003144 70819 - СЛИВЕН - АД 288 ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО ПЛЕВЕН 114004579 1153005939 157788 - ПЛЕВЕН - АД 289 УНИМЕТ - 73 - АД СВИЛЕНГРАД 126002707 1261000160 81034 290 УНИМАШ - АД ДЕБЕЛЕЦ 814189907 1040000875 389984 291 УНИТЕХ - АД ТРОЯН 110033149 1117002019 69000 (ЗАВОД ХРИСТО СМИРНЕНСКИ - АД) 292 УНИВЕРСАЛ СОФИЯ 121016051 1224002706 138731 КОМЕРС - АД 293 УСТРА - АД КЪРДЖАЛИ 000223245 1096000355 194089 294 ФИЛТЕКС - АД КАЗАНЛЪК 123020041 1240800507 54922 295 ХАН КУБРАТ - АД КУБРАТ 826043810 1172002842 77306 296 ХЕМУС ТУРИСТ - АД ГАБРОВО 817045641 1070004212 150000 297 ХЕМ - АД (ХИМИЧЕСКО ПЛЕВЕН 824105260 1153000952 58111 И ЕНЕРГЕТИЧНО МАШИНОСТРОЕНЕ) 298 ХЕБРОС - П - АД СОФИЯ 112039236 1131000886 128430 299 ХЕЛИО - ТУР - С - АД СОЗОПОЛ 102004621 1025500241 773780 300 ХИМСНАБ - АД СОФИЯ 831648394 2224007658 67669 301 ХОЛСИМ БЪЛГАРИЯ с. БЕЛИ 816089656 1061500312 1093403 (БЕЛОИЗВОРСКИ ИЗВОР ЦИМЕНТ) - АД 302 ХОТЕЛ СЛИВЕН - АД СЛИВЕН 121093514 2225024157 5883 (МЕДИКО-КОМПЛЕКТ - АД) 303 ЦЕНТЪР ЗА СЛИВЕН 121115626 2223022017 6189 ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ - АД (ЦИО) 304 ЦЕРБ - АД СОФИЯ 831914037 1224037852 93896 305 ЧЕРВЕН - АД БОРОВО 117011582 1180001987 23712 306 ЯЙЦА И ПТИЦИ - АД МИЗИЯ 106016418 1067502023 192320 307 ЯМБОЛ - АВТО- СЛИВЕН 128007845 1280006099 223900 РЕМОНТ - АД 308 ЯНТРА ТРАН- ГОРНА 814255710 1042000112 78155 СПОРТ - АД ОРЯХОВИЦА 309 ЯНТРА - СТИЛ - АД БЯЛА 117006862 1180000352 20667 II ДРУЖЕСТВА С МИНИМАЛНИ ПАКЕТИ ОТ АКЦИИ ПОД 1% ОТ КАПИТАЛА 1 АВТОТРАФИК - АД БУРГАС 102004849 1021094184 63558 2 АВТОСТАРТ - АД САМОКОВ 122014879 1235669729 59864 3 АВТОРЕМОНТ - АД ДУПНИЦА 109001528 1101026872 199999 4 АВТОТРАНСПОРТ - ЧИРПАН 833066161 1249008458 50000 ЧИРПАН - АД 5 АВТОМОБИЛНИ ПРЕВОЗИ ШАБЛА 834025388 1088001628 50000 - ШАБЛА - АД 6 АГРО ЕР - АД СТ. ЗАГОРА 123049979 1244666341 50000 7 АГРОПРОИНЖЕ- СОФИЯ 831925973 1221009025 1700000 НЕРИНГ - АД 8 АГРОПОЛИХИМ - АД ДЕВНЯ 813095287 1038009415 16608565 9 АПТЕЧНО - БУРГАС БУРГАС 812117193 102100941 680000 - АД 10 АСАНСЬОРНА ДУПНИЦА 109039596 1101001306 29225 ТЕХНИКА - АД 11 АТЛАС - АД ДИМИТРОВ- 126003168 1260008567 67900 ГРАД 12 БАЛКАН - АД МОНТАНА 111005252 1125007763 50000 13 БАЛНЕОЛОЖКИ ХИСАРЯ 115035506 1168273629 1396599 КОМПЛЕКС ХИСАР - АД 14 БАЛКАНТУРИСТ - АД СОФИЯ 831652492 1220032988 738346 15 БАЛКАН ХОЛИДЕЙЗ СОФИЯ 000646900 1223008778 992844 ИНТЕРНЕШЪНЪЛ - АД 16 БДИН - АД ВИДИН 105001986 1052048105 59387 17 БЕЛКО - АД БЕЛЕНЕ 114076055 1150000382 189040 (САВЯ - Б - АД) 18 БЕРТЕКС - АД БЕРКОВИЦА 111009642 1121000136 19689 19 БЕТТРАН - АД ХАСКОВО 836144149 1263052346 100000 20 БРЯСТ - Д - АД ДОБРИЧ 834025242 1082012571 150000 21 БЪЛГАРСКА РОЗА - ПЛОВДИВ 115009764 1164040824 211894 ПЛОВДИВ - АД 22 ВАКУУММЕТ - АД НОВИ 121120934 3224006399 104406 ИСКЪР 23 ВЕТПРОМ - АД РАДОМИР 823073378 1144000710 785580 24 ВИТТЕЛ ИНЖЕ- ПЛОВДИВ 115027730 1164763214 50000 НЕРИНГ - АД 25 ВИНАРНА МЕЛНИК - АД ПЕТРИЧ 101073205 1014022690 41838 (МЕСОКОМБИНАТ - ПЕТРИЧ - АД) 26 ВИСОКО СТРОИ- ГАБРОВО 107009163 1070005030 101425 ТЕЛСТВО - АД 27 ВИНАРСКА КЪЩА СОФИЯ 126048619 1261002422 267832 САКАР - АД 28 ВИНПРОМ - ГАБРОВО 107027517 1070004840 9859 ГАБРОВО - АД 29 ВЪЗХОД - АД ПЛОВДИВ 115018553 1164405741 56795 30 ГРАНИТОИД - АД БАТАНОВЦИ 823072123 1143551152 603327 31 ДЕТЕЛИНА - АД ПЛЕВЕН 114032678 1153002084 50000 32 ДЖЕНМАРК АУТО- СОФИЯ 831646831 2220036009 552111 МЕЙШЪН - АД (РАДИОСИСТЕМ - АД) 33 ДИНАМО - АД ГОЦЕ 101014580 1012005551 27746 ДЕЛЧЕВ 34 ДОБРУДЖАНСКИ СЛИВЕН 124039393 1082143021 57044 ПРОТЕИН - АД 35 ДОМОСТРОИТЕЛ СТАРА 123020073 1244529719 131175 СЗ - АД ЗАГОРА 36 ДОМОСТРОЕНЕ - АД РУСЕ 827182880 1181001824 134277 37 ДОМОСТРОЕНЕ - АД СИЛИСТРА 118003229 1190002256 128711 38 ДОМОСТРОЕНЕ - АД ЯМБОЛ 128006743 1280010940 88606 39 ДРУЖЕСТВО ЗА ЕЛХОВО 128002894 1286000114 15517 АВТОМОБИЛНИ ПРЕВОЗИ - АД 40 ЕЛПРОМ - ЕЛИН - АД КУБРАТ 116003697 1172000017 144146 41 ЕЛЕКТРА - АД ХАРМАНЛИ 126128894 1262002132 195960 (ПРОФЕСОР КРЪСТЬО ДОБРЕВ - АД) 42 ЕЛПРОМ - ЕТ - АД ДОБРИЧ 124505745 1082188025 11626 (ЕЛПРОМ - ЕЛ-ТАБЛА - АД) 43 ЕНЕРГОРЕМОНТ - ПЛОВДИВ 825270876 1164059428 79784 ПЛОВДИВ - АД 44 ЕСКАНА - АД ВАРНА 103044056 1033031455 86123 45 ЗАВОД ЗА ШЛИФО- АСЕНОВ- 825400825 1168370055 194526 ВЪЧНИ МАШИНИ - АД ГРАД 46 ЗММ - ВРАЦА - АД ВРАЦА 816089814 1061501726 123516 47 ЗММ СТОМАНА - АД СИЛИСТРА 118001790 1190000113 157039 48 ЗММ - СЛИВЕН - АД СЛИВЕН 119002557 1201000315 282566 49 ЗАВОД ЗА ИЗЧИС- СОФИЯ 000620300 2226023413 142274 ЛИТЕЛНА ТЕХНИКА - АД (ЗИТ) 50 ИДИС - АД ВАРНА 103 Източник: Държавен вестник (06.06.2003) |
| | Продават 425 фирми на търг срещу компенсаторки. Миноритарни пакети от предприятията ще бъдат предложени на първия централизиран публичен търг от Агенцията за приватизация. Списъкът на дружествата бе публикуван в Държавен вестник. Сред фирмите са "Агрия", "Бургаски корабостроителници", "Загорка", "Ропотамо", "Агрополихим", "Горубсо" Мадан и Кърджали и други. Между 1,50 и 2 лева ще струва информационният меморандум за всяко дружество. Заявки за участие ще се приемат от 23 юни до 4 юли включително. Източник: Стандарт (09.06.2003) |
| | 800 хил. собственици на инвестиционни бонове за 198 млн. лв. могат да участват в първия централизиран публичен търг на Агенцията за приватизация за закупуване на миноритарни държавни дялове в 425 частни фирми. Това обяви зам.-шефът на АП Станислав Ананиев вчера при старта на третата вълна от масовата приватизация у нас. Първият търг ще бъде на 4 юли, като заявките за участие ще се приемат от 23 юни, каза той. Според Ананиев получените предложение ще се класират от АП по низходящ ред до 22 дни след изтичането на крайния срок за подаване на заявки, който съвпада с датата на търга. Общо 3,5 млн. акции са заделените миноритарни пакети в 425-те дружества, които АП пуска за продажба. В 309 от тях държавното участие е от 1 до 42%, а в 116 - под 1% от капитала. Списъкът с пакетите акции и минималните цени бе публикуван на 6 юни в Държавен вестник и ще бъде разпространен в пощенските клонове и регионалните бюра на АП, каза Ананиев вчера. Държавните акции в обявените дружества ще се изкупуват с инвестиционни бонове и компенсаторки. Пред "Монитор" брокерите уточниха, че книжата по масовата приватизация се търгуват по 12 стотинки, а компенсаторните инструменти за 24% от номинала. По данни на Централния депозитар издадените компенсаторки са за 764, 23 млн. лв., от които 394,7 млн. лв. в записи и 269 млн. лв. в поименни компенсаторни бонове. Жилищно компенсаторните записи в обръщение са за 100,57 млн. лв. От АП уточниха, че в момента се обработват и около 120 хил. партиди компенсаторки, издадени от поземлените комисии в страната. Общият им номинал не надхвърля 60-70 млн. лв. За участие в търга на 4 юли ще се допускат физически, юридически лица и инвестиционни посредници, държатели на инвестиционни бонове и компенсаторки. Заявките за закупуването на държавните пакети ще се приемат в пощенските клонове в страната, регионалните бюра на АП и в Информационния център на агенцията в София, каза Ананиев още. Според него наддаването ще започне от минимално определена цена в лева за една акция, която е публикувана в тръжното обявление в Държавен вестник. Срещу 1,50 лв. гражданите и инвестиционните посредници могат да си закупят проспектите на дружествата, които ги интересуват с информация за финансовото им състояние и мажоритарните собственици. Сред по-интересните предприятия, чиито пакети ще се продават на 4 юли са "Агрия", "Бургаски корабостроителници", "Загорка", "Агрополихим", "Ропотамо" и др. След първия централизиран търг, АП ще пусне за масова приватизация и държавните дялове в останалите 292 фирми. Източник: Монитор (10.06.2003) |
| | Индустриална зона да бъде направена в Девня, поиска от името на големите заводи с чуждестранно участие в региона изпълнителният директор на "Агрополихим" АД Филип Ромбаут. Създаването на зоната щяло да ускори инвестициите, като за следващите 3 - 5 години там можело да се налеят допълнително $100 - 150 млн. Идеята е там да бъдат създадени нови предприятия, тъй като големите заводи "Агрополихим", "Полимери" и "Солвей Соди" разполагали с огромни терени, на които могат да бъдат построени. Освен това в района се произвеждали и много суровини. В зоната ще се осигурят благоприятни условия за бизнес и на по-малки фирми. В Девня вече бил даден ход на проект за завод за дикалциев фосфат на белгийско-мароканската фирма "Декофост". Шефът на "Агрополихим" се оплака от забавянето на концесията на пристанището, която чакат вече 3 години. Поради това компанията не можела да изгради терминал за амоняк, за който били осигурени 12 млн. долара инвестиции. Освен това заводът губел около $8 млн. годишно от ниската производителност на крановете на порта. Над $12 млн. ще инвестира девненският завод до края на годината. Около 5 млн. долара ще бъдат вложени в завод за суперфосфат, 2,5 млн. за фосфатна линия и още 5 млн. за други инвестиционни проекти. Източник: Черно море (10.06.2003) |
| | Министерският съвет прие 2 наредби - за електроенергетиката и за природния газ. Според наредбата за електроенергетиката всички консуматори с над 100 млн. киловатчаса годишна консумация трябва през 2003 г. да могат да сключват договори с независими производители в страната. Така се гарантира 18.9% отваряне на вътрешния пазар. Засега се предвижда на свободния пазар да се продава част от тока на ТЕЦ Марица-изток 2, на ТЕЦ Марица 3, на ТЕЦ Бобовдол и на ТЕЦ Варна. В недалечно бъдеще ще бъде включена и АЕЦ Козлодуй, но първо трябва да започне да си изплаща заемите за модернизацията на V и VI блок. И да спре да заплашва конкуренцията с дъмпингови цени. Предприятията, които отговарят на изискванията за статута на привилегировани потребители, са Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ, Асарел медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Агрополихим и Неохим. Фактът, че тези производители имат потребление над 100 млн. кВтч годишно и са финансово стабилни при цялата икономическа несигурност в страната ни обаче, би трябвало да е достатъчно доказателство, че няма да позволят някой да прави либерализация на пазара за тяхна сметка. И не е изненадващо, че още преди да им е дадена възможност да преговарят за директна доставка на електроенергия с ТЕЦ, те вече са разочаровани от офертата. Дерегулирането на електроенергийния пазар безспорно е в крак със съвременните световни тенденции за прекратяване на монопола в енергийните доставки, но при схемата, която се оформя, потребителят е принуден да поеме неоправдано риск смята Антон Петров, представител за България на Виохалко /гръцки концерн, мажоритарен собственик в Стомана индъстри/. Източник: Пари (10.06.2003) |
| | Предприятията, които отговарят на изискванията за статута на привилегировани потребители на електричество, съгласно новата енегриийна стратегия, приета от парламента през средтрата на 2002 г, са Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ, Асарел медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Агрополихим и Неохим. Фактът, че тези производители имат потребление над 100 млн. кВтч годишно и са финансово стабилни би трябвало да е достатъчно доказателство, че няма да позволят някой да прави либерализация на пазара за тяхна сметка. И не е изненадващо, че още преди да им е дадена възможност да преговарят за директна доставка на електроенергия с ТЕЦ, те вече са разочаровани от офертата. Дерегулирането на електроенергийния пазар безспорно е в крак със съвременните световни тенденции за прекратяване на монопола в енергийните доставки, но при схемата, която се оформя, потребителят е принуден да поеме неоправдано висок риск смята Антон Петров, представител за България на Виохалко. Източник: Пари (10.06.2003) |
| | 7 292 465 USD са инвестирани в Агрополихим през миналата година, стана ясно след общото събрание на акционерите на завода. Печалбата на дружеството за м. г. е 4.629 млн. лв. и ще бъде използвана за покриване на загуби от минали години. През 2001 г. печалбата на дружеството беше 219 хил. лв. Източник: Пари (23.06.2003) |
| | "Кремиковци" и Оловно-цинковият комбинат Кърдажили не бяха одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране за привилегировани потребители, които сами ще могат да договарят цената на електроенергията, която използват. Това става ясно от публикувания списък в Интернет-страницата на регулаторния орган. Комисията е одобрила молбите на "Мини Марица-изток" АД, "Девня Цимент", "Агрополихим" АД , "Асарел-медет" АД, "Елаците мед" АД, "КЦМ" АД, "Юмикор мед" АД, "Неохим" АД, "Свилоза" АД, "Стомана индъстри" АД.
Подобен статут може да получи предприятие, което има годишно потребление на електрическа енергия не по-малко от 100 GWh през предходната календарна година и няма неизпълнени задължения към НЕК. "ОЦК"- Кърджали е получил отказ, защото потреблението му е паднало 100 GWh, а "Кремиковци" имал задължения към НЕК. Източник: Стандарт (24.06.2003) |
| | Компанията "Юмикор мед" - Пирдоп, е пренасочила всичките си товари с медна руда от пристанище Бургас към пристанище Варна. Това съобщи изпълнителният директор на пирдопското дружество Кирко Кирков. Той обаче отказа да каже каква е сумата, с която се увеличават постъпленията на северното ни пристанище. Кирков обясни, че става въпрос за товари в обем от около 500 хил. тона годишно. По този начин "Юмикор мед" оптимизира логистиката си. Досега рудата пристигаше и в двете пристанища и това водеше до разход на повече ресурси, каза още той. Вече е сключен договор между "Юмикор мед" и БДЖ за транспортиране на суровината от пристанище Варна до Пирдоп. Претоварването на медната руда от корабите във вагони ще се извършва от компанията "Сода Аш Лоджистик Солюшън", която обслужва и "Солвей Соди". Тя разполага със съоръжение за претоварване в което са вложени над 2 млн. долара. От дружеството "Сода Аш Лоджистик Солюшън" съобщиха, че са могли да избират дали да монтират съоръжението в пристанище Варна или в пристанище Бургас и са избрали варненското пристанище заради по-добрата инфраструктура. Според Кирков, след като суровината на "Юмикор мед" започне да пристига само в пристанище Варна, компанията ще концентрира постъпленията на суровина и реализацията на остатъчния си продукт - сярната киселина, на едно място. Ежегодно "Юмикор мед" снабдява "Агрополихим", Девня, с 400 хил. тона сярна киселина. Това е половината от общия обем на продукта, произвеждан в пирдопското дружество. "Агрополихим" използва киселината за производство на минерални торове. Другата половина от произведената в "Юмикор мед" сярна киселина, която се изнася, преминава през терминала за опасни товари на "Ойл танкинг България", който също е в пристанище Варна. Изпълнителният директор на пристанище Варна Данаил Папазов заяви от своя страна, че на "Юмикор мед" не са правени специални ценови отстъпки, за да бъде привлечена като клиент. Източник: Дневник (03.07.2003) |
| | Консорциум между девненския торов завод "Агрополихим" и румънската компания "И Пи комерс" ще участва в наддаването за химическия комбинат в Турну Магуреле, който се продава от румънската Агенция за приватизация. До 31 юли, когато изтече крайният срок за подаване на оферти, са се включили два кандидата - консорциумът с "Агрополихим" и сръбската компания "Универсал холдинг", съвместно с румънско търговско дружество. Партньорът на "Агрополихим" "И Пи комерс" е специализиран в бизнеса с каучукови изделия и работи с италианската компания "Пирели". Очакванията са Агенцията за приватизация в Румъния да класира офертите днес, след което да започне преговори с предпочетения купувач. Заводът в Турну Магуреле се намира на отсрещния бряг на река Дунав срещу Никопол и е известен като хроничен замърсител на крайдунавския ни град. Химическият комбинат произвежда амониев нитрат, урея, горива и други продукти. Според изпълнителния директор на девненския завод Васил Александров в офертата си консорциумът е заложил на не много висока цена и големи инвестиции, тъй като състоянието на румънския завод е катастрофално. Ако спечели наддаването, плановете на купувача са да развива производството на урея, която после да се изнася в Девня като суровина за течен тор. След това готовата продукция ще се изнася в САЩ и други страни. Конюнктурата в Румъния е добра за развитието на торовата индустрия заради ниските цени на природния газ, каза още Александров. Източник: Дневник (04.08.2003) |
| | Десет компании ще купуват електроенергия директно от ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Марица-изток" 2 от септември, когато се очаква парламентът да приеме на второ четене новия закон за енергетиката, съобщи началникът на отдел "Подготовка за либерализиране на пазара" в Националната електропреносна компания (НЕК) Пламен Попов. Компаниите са "Стомана индъстри", Асарел медет", "Елаците мед", "Юнион миниер", "Девня цимент", "Свилоза", "Неохим" и "Агропохим", мини "Марица-изток" и КЦМ. През юни Държавната комисия за енергийно регулиране определи десетте фирми като привилегировани потребители. Те според наредбата за достъп на привилегированите потребители на регулаторната комисия имат годишно консумация от над 100 гигаватчаса електроенергия и нямат задължения към електропреносната компания. Десетте компании ще договорят по-ниски цени от сегашната уикенд тарифа на НЕК, която е 63.15 лв. за мегаватчас. В същото време с въвеждането на двустранните договори производителите ще бъдат принудени да си намалят разходите за разполагаема мощност. Точната цена, която са договорили производители и привилегировани потребители, обаче остава тайна дори за НЕК. Източник: Дневник (06.08.2003) |
| | Част от привилегированите потребители на електроенергия - Стомана индъстри, КЦМ, Агрополихим, Елаците мед и браншовата камара по черна и цветна металургия внесоха възражениe във Върховния административен съд срещу цената за пренос на електроенергия от 1 юли, която от 6 лв./МВт беше увеличена двойно до 11.80 лв/МВт /без ДДС/ по решение на ДКЕР, съобщи Николай Минков, представител на привилегированите потребители в работна група към ДКЕР. Цената за пренос на ток у нас в момента не се плаща от никого, защото НЕК е единствен купувач. Тя ще придобие вътрешно значение, когато привилегированите потребители започнат да купуват ток директно от централите производители. Новият закон за енергетиката ще дава право на двете страни да сключват договори помежду си и свободно да се споразумяват за цените на електроенергията по тях. За нейното транспортиране потребителите ще ползват преносната мрежа на НЕК и ще плащат за услугата по определената от ДКЕР тарифа. Основният мотив на регулаторния орган за двуктратното й увеличение беше, че липсват инвестиции за капитални ремонти на мощности и по мрежата на НЕК. Привилегированите потребители се опасяват, че високата транспортна такса може да "изяде" отстъпката, за която ще се договорят с производителите. Източник: Пари (11.08.2003) |
| | Новата такса пренос, която привилегированите потребители ще плащат на Националната електропреносна компания (НЕК), е определена според разходите за поддържане на резерв от мощности в енергийната система на България. Това каза началникът на отдел "Подготовка за либерализиране на пазара" в електропреносната компания Пламен Попов. В края на юли "Стомана индъстри", КЦМ, "Агрополихим", "Елаците мед" и Браншовата камара по черна и цветна металургия внесоха жалба във Върховния административен съд срещу решението на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) цената за преноса от 1 юли да бъде увеличена от 6 на 11.80 лв. за мегават. Четирите компании получиха статут на привилегировани потребители от ДКЕР и ще могат да договарят условия и цените на еленергията, като за преноса ще плащат таксата на НЕК. Преките договори между привилегировани потребители и централите ще влязат в сила, след като парламентът приеме на второ четене новия закон за енергетиката. В момента НЕК като единствен купувач не събира таксата, но тя ще придобие значение за разходите на компаниите, когато директните договори станат факт. Мотивите ни са, че новата такса засяга икономическите интереси на компаниите и не се базира на фактически промени в обстановката, обясни зам.-председателят на камарата Кирил Бръников . Според потребителите ДКЕР е определил таксата субективно. Това е първият случай след експерименталното отваряне на електроенергийния пазар, когато възниква подобен спор. Резервът от мощности средно по около 1500-1600 мегавата през цялата година ще осигури надеждност на системата, обясни Попов. По думите му закупуването на тази разполагаема мощност по съответните цени за мощност, определени от ДКЕР, е разход за НЕК. Тези разходи трябва да бъдат разпределени между всички потребители, пропорционално на консумираната енергия, независимо от това дали я купуват по регулирани цени или чрез директно договаряне. Тези разходи са част от цената за пренос. Според експертите подобни спорове в бъдеще между оператора и привилегированите потребители не трябва да застрашават отварянето на пазара, нито да забавят процеса. Предполагам, че производителите са искали да получат по-висока цена от тази, на която те купуват от НЕК, коментира зам.-председателят на ДКЕР Игнат Томанов. Източник: Дневник (12.08.2003) |
| | Ако спечелим търга и успеем да купим химическия комбинат в Турну Мъгуреле, ще запазим само производството на карбамид, съобщи Георги Попеску, собственик на EP commerce . В началото на месеца компаниите "Агрополихим" и EP Commerce, които са се обединили в консорциум, обявиха, че ще участват в наддаването за химическия комбинат в Турну Мъгуреле, който се продава от румънската Агенция за приватизация. Химическият комбинат в Турну Мъгуреле произвежда сярна киселина и карбамид. Попеску обясни, че инсталацията за производство на сярна киселина, която е основният източник на екологично замърсяване в Никопол, ще бъде ликвидирана. В офертата си ние предлагаме това производство да бъде преустановено. Освен това се отказваме от машините, използвани за него. Предлагаме също да ги демонтираме, нарежем и предадем като скрап на когото реши румънската агенция за приватизация. Според мен приходите от скрапа може да постъпят в местната община или профсъюзите, каза Попеску. Той смята, че освен екологичният ефект преустановяването на производството на сярна киселина в Турну Мъгуреле ще има и икономически ефект. "Юмикор мед" произвежда сярна киселина в големи количества в процеса за добиване на медения концентрат. Спирането на инсталациите в Румъния ще разшири пазара на медодобивното дружество в Пирдоп, поясни Попеску. Той каза също, че причината, поради която девненският завод се е включил в консорциума с EP Commerce, е, че след закупуването на завода в Турну Мъгуреле ще затвори цикъла си на производство. "Агрополихим" - Девня, потребява между 8-10 хил. тона карбамид месечно и произвежда течни торове, които се реализират основно на пазарите в Западна Европа и Америка. Попеску смята, че закупуването на румънския завод е по-изгодно от изграждането на мощности за производство на карбамид в страната. Причината за това според него е, че основният източник на енергия в това производство - газта, в северната ни съседка е по-евтина. Разчетите, които консорциумът "Агрополихим" - EP Commerce, е направил, сочат, че за да бъде модернизирано карбамидното производство в Турну Мъгуреле, са необходими около 6 млн. евро. До 31 юли, когато изтече крайният срок за подаване на оферти, за покупка на химическия завод се включиха два кандидата - консорциумът с "Агрополихим" - EP Commerce и сръбската компания "Универсал холдинг", съвместно с румънско търговско дружество. Източник: Дневник (21.08.2003) |
| | Русенският завод "Мефума"е специализиран в производството на най-големите по литраж отоплителни системи в страната - бойлери, котли, абонатни станции, соларни и други съоръжения. От 2000 г. насам той успя да натрупа достатъчно скандална слава заради съмненията, че му е спретнат умишлен фалит. Умишлен или не, но фалитът е факт, а, волно или неволно, пътят към него му отваря екипът на бившия вицепремиер и промишлен министър от кабинета "Костов" Александър Божков. С неговия подпис на 25 февруари 1998 г. е извършена продажбата на предприятието в качеството му на обособена част от обявения в ликвидация мастодонт от времето на плановата икономика - "Тежко инвестиционно машиностроене" - Русе. Срещу 1 млн. г. марки платими изцяло в компенсаторки, щастлив притежател на 80% от капитала на "Мефума" става регистрираното през 1993 г. в Софийския градски съд ЕООД на име "Енергийна техника Биндл". Собственик на дружеството е германският бизнесмен Максимилиан Биндл. Той поема и ангажимента в следващите пет години от сключването на сделка да инвестира в завода общо 2.01 млн. г. марки и да увеличи заварените там 130 работни места на 250. Според справката, предоставена през тази седмица на в. "БАНКЕРЪ" от Агенцията за следприватизационен контрол, до 2000 г. чуждестранният инвеститор се е справял отлично с изпълнението на обещанията си. През 1998 г., вместо записаните в договора за покупко-продажба 150 хил. г. марки, той е налял цели 649 330. Преизпълнение в инвестиционната програма е отбелязано и през 1999 г. - тогава независимо от планираните 290 хил. Максимилиан Биндл е вложил в предприятието 362 316 г. марки. Явно тези изпреварващи разчетите инвестиции дават възможност на купувача през следващата 2000 г. да намали темпото и за разлика от определените по договор 530 500 г. марки да вложи в дружеството 232 299 марки. А що се отнася до реализацията на програмата за трудова заетост, там нещата са направо блестящи. През 2000-ра, благодарение на новия частен мениджмънт, в завод "Мефума" работят 326 човека, макар че според приватизационните споразумения персоналът му е трябвало да набъбне само до 250 души, и то чак в края на 2002 година. Откъдето и да ги погледнеш, тези резултати заслужават единствено похвали, ако не бе един прелюбопитен въпрос - с каква точно магия са постигнати, след като на 4 март 2000 г. русенското предприятие на практика е... банкрутирало? Отговор на загадката може би ще дадат експертите от споменатата вече Агенция за следприватизационен контрол, които тепърва ще обработват и анализират отчетите на Максимилиан Биндл за 2001 и 2002 година. Интересно е, че в началото нищо не предвещава неблагоприятния развой на събитията. Скорострелно, след продажбата на "Мефума" ЕООД през февруари 1998 г., то е преименувано на "Биндл България" Русе III" ООД , и в него се влива купувачът - "Енергийна техника Биндъл". Така от сливането на двете дружества на бял свят се появява ново - "Биндл Енергия" АД, с регистрация в Русенския окръжен съд. Година по-късно, на 8 март 1999 г., "Биндъл Енергия" АД, с управител Максимилиан Биндл, е пререгистрирано в Софийския градски съд на адрес - община "Витоша", ул. "Пирин" 10. Междувременно бизнесът в русенския завод върви - произвеждат се бойлери, които собственикът му пласира в Германия. Докато не идва сакралната дата 4 октомври 2000 г. когато той сюрпризира многобройните си фирми доставчици у нас. Без излишни словоизлияния Биндл депозира в Софийския градски съд молба, с която иска "Биндл Енергия" да бъде обявено в несъстоятелност, поради изпадането му в неплатежоспособност. На 27 октомври същата година софийските магистрати уважават молбата на германеца, откриват производството по несъстоятелността на "Биндл Енергия", обявяват за начална дата на неговата неплатежоспособност 4 октомври 2000 г. и одобряват предложения от Биндл синдик Димитър Костадинов Смиленов (добре познат на широката публика със синдичеството си във Варненската корабостроителница и в "Агрополихим"). Както си му е редът, съдът допуска и "обезпечение чрез запор върху сметките на длъжника в различни банки в страната". По този начин "увисват" близо 80 кредитори на русенския завод, сред които с 1.1 млн. лв. "Хипоферайнсбанк - България", с 1.2 млн. лв. Агенцията за държавни вземания (АДВ), с 360 хил. великотърновският военноремонтен завод "Ивайло" от системата "Терем"... Приетите от синдика Смиленов вземания на кредиторите са общо за 5 703 225 лв., като самите те недоумяват как при активи в размер на 22 020 000 лв., фигуриращи в баланса на русенското предприятие към датата на обявяването му в неплатежоспособност и регистриран капитал от 15 432 605 лв. е допуснато то да бъде обявено в несъстоятелност? Пред "БАНКЕРЪ" Димитър Смиленов поясни, че високата балансова стойност на активите е плод на манипулативни действия от страна на Максимилиан Бинд и че реално тя била значително по-ниска. В писма, адресирани през 2001 г. до Върховната касационна прокуратура и до тогавашния заместник финансовия министър Атанас Кацарчев - с копие до АДВ и до министъра на държавната администрация Димитър Калчев, кредиторите твърдят, че на събранието им, проведено на 18 май, 2001 г., синдикът им предложил да изберат един от четиримата определени от него лицензирани оценители, на който да бъде възложено да пресметне истинската стойност на активите на "Биндл Енергия". Гласувано било доверие на ЕТ "Любен Дойчинов", но без знанието на кредиторите оценката била възложена на "Георгиев-2000" ЕООД (което изобщо не фигурирало сред първоначално предложените). На експерта Дойчинов пък било поръчано да направи паралелна независима оценка. Този факт не е без значение, тъй като се получило сериозно разминаване. Оценката на ЕТ "Любен Дойчинов" била 5.7 млн. лв., а "Георгиев-2000" ЕООД смъкнало цената на 2.5 млн. лева. Случайно или не, същата занижена сума била посочена и в оздравителния план на предприятието, изготвен от синдика Смиленов, но не приет от съда. В писмата на кредиторите се съобщава още, че предоставените и фактурирани от български фирми услуги и материали на "Биндл Енергия" АД не са заплатени, но са вложени в производството на едноименния завод и са ефективно изнесени и продадени в Германия. По-същественото е, че произведените в предприятието над 70 хил. топлообменници са изнасяни без или с минимална печалба - по 160 лв. бройката, след което се дооборудвали в Германия от регистрираното там дружество, носещо същото име като българското - "Биндл Енергия" (и то собственост на Максимилиан Биндл). По този начин единичната цена на топлообменниците скачала на 600 г. марки, за да достигне на пазара до 2000 г. марки. С други думи, в родината си г-н Биндл работел на голяма печалба, а у нас с твърде лека ръка оценявал парчето само на 160 лева. Кредиторите не пропускат да отбележат и, че само три дни преди да подаде на 4 октомври 2000 г. молбата си за обявяване на "Биндл Енергия" в несъстоятелност собственикът му сключва на 1 октомври договор с фирма "Систем Техник Булгериън". Тя е регистрирана на... 3 октомври 2000 г. в София и не е на кой да е, а на дъщерята на г-н Биндл - Евелин Гертраунд Биндл. По силата на този договор русенският завод бил отдаден на оперативен лизинг на "Систем Техник Булгериън" за смешната сума от 2000 лв. на месец. Едва на 25 октомври между синдика Смиленов и г-жа Биндл е сключен нов договор, с който месечният наем е увеличен на... 5 хил. лева. Каква изобщо е била ползата от оперативния лизинг най-добре знае фамилията Биндл. Същото важи и за сключения на 1 ноември 2000 г. договор между "Систем Техник Булгериън" и регистрираното в Германия "Биндл Систем Техник" (собственост, естествено, на Максимилиан Биндл), по силата на който русенското предприятие работело на ишлеме за немското дружество. От тази дейност кредиторите не са получили и лев. Няма и да получат, тъй като от 5 май тази година "Биндл Систем Техник" също е обявена в несъстоятелност. Необходимо е да се отбележи че най-активни в усилията да си върнат парите от германеца са частните фирми доставчици. За разлика от тях, кредиторът с най-големи възможности за натиск - Агенцията за държавните вземания реагира доста по-мудно. Пишат се писма, разменят се кореспонденции между агенцията и синдика, но към реални действия, неизвестно защо, тя не пристъпва. Въпреки че вземанията й набъбват във времето и вече гонят 2 млн. лева. Не изненадва с бързина и съдът. Чак на 4 март миналата година той обявява русенското предприятие в несъстоятелност и прекратява дейността му, след като е открил фалитната му процедура още на 27 октомври 2000-ра. Единственият кредитор, който успява да реши поне на половина проблема си с "Биндл Енергия" е "Хипоферайнсбанк-България". През 2002 г. банката продава задължението на русенския завод към нея (нараснало вече на 2.4 млн. лв.) на частната русенска фирма "Доминекс" ЕООД, произвеждаща от дълги години мебели за известната скандинавска компания "Икеа". Срещу въпросния дълг в полза на кредитната институция е било ипотекирано цялото недвижимо имущество на предприятието. Според собственика на "Доминекс" Йордан Йорданов, към края на октомври миналата година той бил поканен в русенския клон на "БИОХИМ" (чиито услуги ползвал) за обсъждане на въпроса дали би могъл да вдигне на крака фалиралия завод, ако изкупи дълга му към "Хипоферайнсбанк-България" Тогава се стигнало до становището, че това е възможно и че за целта русенският клон на "БИОХИМ" ще отпусне кредит на "Доминекс" ЕООД. Инициативата е напълно обяснима, като се има предвид, че в началото на октомври 2002 г. "БИОХИМ" бе купена от "Банк Аустрия", която е собственик на "Хипоферайнсбанк-България". И след приключването на приватизационната сделка "Хипоферайнсбанк-България" се вля в "БИОХИМ". Как конкретно е станала операцията по изкупуването на дълга към "Хипоферайнсбанк-България" от "Доминекс" Йорданов отказва да коментира пред "БАНКЕРЪ", но заяви, че всичко му е струвало 950 хил. евро и на 17 декември 2002 г. документите били оформени. На 20 декември същата година синдикът Димитър Смиленов обявил търг за продажбата на русенския завод. Купувачи не се явили, затова пък пет минути след определения краен час на наддаването се появил самият Йордан Йорданов и поискал да бъде въведен в собственост на предприятието в качеството му на държател на неговия дълг. След като синдикът изготвил съответния доклад до съда, изминали задължителните 30 дни, докато той се произнесе. После се изтърколила още една седмица. Междувременно се появило писмо от Агенцията за държавните вземания, с което тя оспорвала пред Смиленов размера на признатите й от него вземания. Така работата се закучила и едва на 21 май тази година Йордан Йорданов успял да влезе във владение на злополучния русенски завод. Противно на твърденията, че разпродава машините и съоръженията му, но не вкарва парите в касата на синдика, а в своята, Йорданов изтъкна, че досега не е продал и копче от него. Категоричен е обаче, че останалите кредитори нямат шанс да си получат вземанията. Кьорав карти не играе отсича собственикът на "Доминекс" и допълва, че всички, които е завлякъл Максимилиан Биндл, а те не били никак малко, е трябвало да потърсят парите си от него значително по-рано. Много преди германецът да ги изненада с иска си за несъстоятелност. Днес, според Йордан Йорданов, кредиторите, воглаве с Агенцията за държавните вземания, ще гонят Михаля. И само можели да помахат на луксозната яхта на Биндл, която в момента била акостирала на Видинското пристанище. Това е положението. Единственият светъл лъч за някогашния завод "Мефума" са уверенията на Йордан Йорданов, че по Коледа там ще работят 600-700 души, за които е подготвил добро бъдеще. Източник: Банкеръ (07.09.2003) |
| | Ако мандатът на Държавната комисия за енергийно регулиране бъде прекратен с приемането от парламента на новия закон за енергетиката, това ще отложи отварянето на електроенергийния пазар с шест месеца. Това прогнозира представителят на привилегированите потребители на електроенергия Николай Минков. Десетте компании, които получиха статут на привилегировани потребители на електроенергия от Държавната комисия за енергийно регулиране, се надяват, че сключването на преките договори с централите и покупката на по-евтина електроенергия ще започне през ноември. В момента енергийното министерство събира предложения за второ четене на проекта. Преди лятната ваканция Народното събрание прие на първо четене новия закон, който допуска мандата на председателя, заместника му и членовете на регулаторната комисия да бъдат прекратени след влизане на новия закон в сила. При приемането на проекта енергийният министър Милко Ковачев обеща да внесе предложение, което да гарантира независимостта на регулаторната комисия. С новия закон ще бъдат приети търговските правила за отваряне на пазара и нова наредба за цените на електроенергията. В края на миналата седмица представители на "Агрополихим" АД, "Асарел Медет", "Девня цимент", "Елаците мед" АД, КЦМ, "Мини Марица-изток" ЕАД, "Неохим", "Свилоза", "Юмикор мед" и "Стомана индъстри" АД обсъдиха възможността да създават асоциация, която да защитава техните интереси. Очаква се решението да бъде взето до две седмици. Привилегированите потребители имат годишна консумация над 100 гигаватчаса и ще имат право да договорят цените и условията на доставките с ТЕЦ "Марица-изток" 2, ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Бобовдол". Десетте компании общо са консумирали през миналата година около 2.7 млрд. киловатчаса, което е 9.3% от вътрешното потребление в страната. Според експертни оценки пазарът има се оценява за 100 млн. долара. Източник: Дневник (15.09.2003) |
| | Печалбата на димитровградския торов завод "Неохим" за първите седем месеца на годината е спаднала до 2.5 млн. лв. в сравнение със 7 млн. лв. за същия период на предишната, заяви членът на съвета на директорите на дружеството Тошо Димов, като обясни данните със свитото потребление на торове в България. "Докато миналата година обемът на износа на завода беше 35% от продажбите, сега той нараства до 65 процента", заяви той. Това е неблагоприятно за комбината, тъй като той продава амониева селитра в страната по цени на дребно, които са по-високи от експортните. Напоследък обаче международният пазар се възстановява, като за една година цената на тон селитра се е повишила от 100 долара на над 120 долара. Износът на двата действащи завода в България - "Неохим" и "Агрополихим", е главно за САЩ. Международните котировки вече са практически равни на българските. Двата завода изготвиха споразумение с държавен фонд "Земеделие" да продават селитра по 250 лв. за тон без ДДС. "За наша сметка са обаче транспортните разходи и разходите за опаковка", заяви изпълнителният директор на девненския "Агрополихим" Васил Александров. За разлика от други години есенната сеитба се очаква да закъснее малко и да започне в началото на октомври. Тогава е и силният сезон за продажба на торове на местния пазар. Сега фонд "Земеделие" ще субсидира половината от разходите на селските стопани за торове, заяви Тошо Димов. Основното притеснение на директорите на двата завода са свързани с предстоящото повишение на цената на природния газ, който е основна суровина за производството на торове. Очаква се вдигането на цената от 1 октомври да бъде със 7-8 процента. Стойността на природния газ беше намалена от 1 юли, но това според Димов не е било усетено от заводите. "През лятото и без това никой не произвежда торове, а се извършват планови ремонти", каза той. Основната инсталация в "Неохим" ще бъде пусната в края на септември. Източник: Дневник (18.09.2003) |
| | Във вторник бяха отворени офертите за приватизацията на торовия завод в румънския град Турну Магуреле, заяви членът на съвета на директорите на "Агрополихим" Филип Ромбаут. Българското дружество участва в процедурата заедно с местната компания "И Пи комерс". Втората оферта в конкурса е на сръбския "Универсал холдинг". Вчера са започнали преговорите по сделката. Според Ромбо консорциумът с български капитали ще предложи програма за ликвидиране на екологичните щети и ще се опита да привлече в проекта Световната банка. Изискванията към участниците в сделката са да имат оборот от най-малко 40 млн. долара, производство на 50 хил. т. торове и 3 години опит в този бизнес. Източник: Дневник (18.09.2003) |
| | Работниците в девненския завод "Агрополихим" получават заплатите си в натура, разгласи представител на синдиката "Химия и индустрия" Панайот Горанов във Варна. С разплащането в натура ръководството на завода спестявало от сумите за осигуровки на работниците. Всеки от заетите в производството се осигурявал върху заплата малко над минималната. Разликата между реалната заплата се компенсирала с продажба на работниците на торове на символични цени. След това торовете били изкупувани от предприятието по реалната им стойност. Девненският завод "Агрополихим" е водещ производител в Югоизточна Европа в производството на фосфорни торове и соли на Балканския полуостров. В девненския завод се произвеждат и азотни торове. Източник: Монитор (01.10.2003) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промени по ф. д. № 5904/2000 за "Ланка" - ООД: вписва промяна в адреса на управление: бул. Джеймс Баучер 71, ет. 5, ап. 4; вписва като управител Филип Серж Бернард Ромбаут; дружеството ще се управлява и представлява от управителите Изолде Мари Луис Прингирс и Филип Серж Бернард Ромбаут заедно и поотделно; вписва промени в дружествения договор. Източник: Държавен вестник (28.11.2003) |
| | Ексшефът на "Булгаргаз" Васил Филипов застана пред съда заради сделката с американската фирма "Хардланд". Той е обвинен за тежък случай на безстопанственост и тежко престъпление по служба. Максималното наказание е 10 г. затвор. Повод е сделката с регистрираната в офшорния щат Уайоминг "Хардланд инвестмънт" за доставка на газ от февруари 1997 г. до февруари 1998 г. Същата газ е продавана от "Булгаргаз" на "Хардланд" в Румъния и е внасяна у нас на ишлеме за производство на тор от "Агрополихим", "Агрохим", "Неохим" и "Химко". Според прокуратурата сделката е довела до 2 455 744 в. загуби за "Булгаргаз" и 4 141 562 лв. печалба за "Хардланд". Скандалът гръмна през 1998 г., делото бе образувано по времето на Иван Татарчев. Филипов получи обвинение през 2000 г. Той не се призна за виновен. Показа ревизионен акт от март 1999 г., според който сделката е съгласувана с принципала МС и бюджетът не е ощетен. Това дело е поръчка на Мултигруп, обяви Филипов пред журналисти. Прокурори му искали пари, за да го прекратят - първо Михаил Дойчев искал $ 100 000, след това "хора от обкръжението на Нестор Несторов". Филипов не уточни имената и сумите. През 2000 г. сигнализирал Филчев, но не получил отговор. Източник: Сега (03.12.2003) |
| | Директното договаряне между големите предприятия и електроцентралите за доставки на ток ще започне в края на февруари 2004 г., съобщи изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) Васил Анастасов. Въпреки че новият Закон за енергетиката влиза в сила от 1 януари 2004-а, забавянето на либерализацията на пазара на електроенергия се налага заради изработването на наредбите за цените на тока и издаването на лицензи на т. нар. привилигировани потребители (заводите, които имат годишно потребление на електроенергия през 2002 г. над 100 гигаватчаса и "чисти сметки" с НЕК). Подзаконовите актове трябва да се разработят от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) и да се одобрят от правителството. А иначе участниците на либерализирания пазар са ясни отдавна. Още през юни тази година ДКЕР определи първите десет компании, които ще могат да се договарят пряко с производствените централи. Това са "Мини Марица-изток", "Девня цимент", "Агрополихим", "Асарел-Медет", "Елаците мед", КЦМ - Пловдив, "Юмикор мед", "Неохим", "Свилоза" и "Стомана индъстри". Тези фирми осигуряват 15% от годишното потребление на електроенергия у нас. Уточнени бяха и централите, които ще могат да търгуват свободно с част от произвежданата от тях електроенергия. На първия етап определена квота за свободно договаряне ще имат ТЕЦ "Марица-изток 2", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", топлофикационните и заводските ТЕЦ-ове, както и вече приватизираните ВЕЦ-ове. Според експертите на НЕК квотите ще са достатъчно големи, за да се създаде конкуренция между производителите на електроенергия. Очаква се свободно договорените цени да са поне с 15% по-ниски от предлаганата сега уикенд тарифа - 63.15 лв. за мегаватчас. Източник: Банкеръ (27.12.2003) |
| | Последният трети транш от 20 млн. EUR по заема ЕПСАЛ в подкрепа на приоритетите ни за опазване на околната среда отпусна на 30 декември Световната банка. С това проектът приключи. ЕПСАЛ е структурен заем за общо 49.5 млн. EUR и се изпълнява от април 2000 г. Заемът подкрепя платежния баланс и политиката за опазване на околната среда и възстановяване на щетите от минали замърсявания в приватизирани предприятия. Според СБ въпреки закъсненията в две от възстановителните програми заемът е постигнал целите си и правителството е показало готовност да се заеме със замърсяванията, останали извън проекта. Възстановяването на околната среда от стари замърсявания е постоянен процес, който ще продължи и след края на проекта. Новият правилник за държавните задължения за замърсяванията на околната среда ясно излага отговорностите за финансиране и контрол на възстановителните дейности. Бяха издадени разрешителни на 6 фирми от металургичната и химическата индустрия, плащанията за възстановителните дейности поема хазната. Дружествата са ЛУКойл-Нефтохим, Кремиковци, Неохим-Димитровград,Агрополихим-Девня, Софарма, Асарел-Медет-Панагюрище. Източник: Пари (05.01.2004) |
| | През тази година вътрешният пазар на електроенергия ще се отвори за големи потребители с консумация над 100 млн. кВтч годишно и за такива с над 40 млн. кВтч, съобщиха от НЕК. Това ще даде възможност на предприятията със статут на привилегировани потребители да договарят директно доставките си на ток с централите производители по свободни цени. Засега такова право е дадено от Държавната комисия за енергийно регулиране само на 10-те най-големи предприятия - Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел-Медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Агрополихим и Неохим. Предвиждаше се пазарът на ток за тях да се освободи още през 2003 г., а през 2004 г. - за дружества с над 40 млн. кВтч годишно. През 2003 г. отварянето с около 18% не се случи заради закъснението, с което депутатите приеха новия Закон за енергетиката.наредбата към него, която ще регламентира новите пазарни отношения, ще влезе в сила през февруари, след което двете стъпала на либерализацията ще се слеят, обясниха експерти. Очаква се разходите за ток на големите клиенти да намалеят с около 8%, което ще доведе до допълнителен стимул за растеж в икономиката, заяви енергийният министър Милко Ковачев. На първи етап от отварянето на пазара от АЕЦ Козлодуй няма да се освобождават количества за директна продажба. Извън списъка на централите остава и ТЕЦ Марица-изток 3, която има дългосрочен договор с НЕК. Всички останали производители могат да участват на свободния пазар. Кондензационните централи ще имат частично освободена квота, която ще е достатъчна, за да покрие над 150% от очакваното максимално потребление на привилегированите потребители. Топлофикационните, заводските и частните ВЕЦ ще имат право да продават директно произведения от тях ток. НЕК ще е оператор на преносната система и ще гарантира баланс между производство и потребление. Още от май 2003 г. НЕК, потребителите и централите проиграват пазарни ситуации под формата на виртуална симулация. Тренировките няма да прекъсват до приемането на наредбата. Плановете на участниците са тренировките да преминат в реална работа. Цената на електроенергията по директните договори няма да се регулира от ДКЕР. За свободния сегмент те няма да заплащат и такса за разполагаема мощност. Източник: Пари (05.01.2004) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф. д. № 7238/2003 вписа в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност "Батибалено България" - ЕООД, със седалище и адрес на управление София, район "Витоша", бул. Братя Бъкстон 96, с предмет на дейност: производство, дизайн, комерсиализация на вътрешния и международните пазари на конфекция, текстил и трикотаж и осъществяване на други производствени и търговски дейности, свързани или не с основния предмет на дейност на дружеството, които са позволени от българските закони. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 5000 лв., с едноличен собственик на капитала "Батибалено Великобритания лимитед" и се управлява и представлява от управителя Вера Христова Ахундова. Източник: Държавен вестник (06.01.2004) |
| | Новият главен изпълнителен директор на SIS Industries е Кирко Кирков. Той ще бъде официално представен на пресконференция, на която ще бъдат дискутирани и предизвикателства пред българските земеделие и агробизнес при влизането на България в Европейския съюз Кирко Кирков е роден на 21 октомври 1967 г. в София. Завършва машинно инженерство в Университета в Отава със специализация в управлението. След дипломирането влиза в Канадските въоръжени сили като офицер във флота, където работи в областта на корабостроенето и управлението на морски проекти. Чрез флота специализира в корабостроителството и морското управление в Масачузетския технологичен институт в Бостън. Кирко Кирков е член на Ротъри клуб – България. В началото на януари 2004 г. г-н Кирков става главен изпълнителен изпълнителен директор на “СИС Индустрийс”, напускайки “Юмикор Мед”. От 1995 г. Кирко Кирков е семеен. Има три деца – две момченца и едно момиче, като най-малкият – Кирко-младши, е на 7 месеца. Източник: Агенция Фокус (12.01.2004) |
| | През 2004 г. пристанище Варна ще инвестира над 8 млн. лева. Това съобщи изпълнителният директор на дружеството Данаил Папазов. Той обясни, че в инвестиционната програма е заложено изграждане на складова база от 10 дка на пристанище Варна-запад за нуждите на "Агрополихим", закупуване на челен товарач за контейнери, влекачи и мобилен кран, какъвто не е купуван от 35 години. Друга част от инвестициите е насочена към обезопасяването на контейнерните превози и включва цялостна подмяна на софтуера и хардуера на двата контейнерни терминала. Средства ще бъдат отделени и за въвеждането на новия международен код за безопасност на пристанищата и корабоплаването, който влиза в сила от 1 юли тази година. Във финансовия отчет на порта за 2003 г. ще бъде посочена счетоводна загуба в размер на 1.4 млн. лева. "Изтеклата година беше лоша за нас и една от причините за това е, че един от основните ни товари - зърното, намаля с 772 хил. тона в сравнение с 2002 г. Въпреки че като цяло на пристанището са обработени около 6.6 млн. тона товари, което е със 73 хил. тона повече от 2002 г., портът приключи 2003 г. със загуба", обясни Папазов. Той каза също, че лошият финансов резултат се дължи и на ниския курс на долара. През април са били въведени претоварни тарифи в евро, а депозитите на пристанището до средата на годината са били в долари. Така, за да заплати задължението си, дружеството е продавало долари и купувало евро. През лятото ръководството на пристанище Варна е разделило депозитите си в евро, долари и държавни ценни книжа, с което е овладяло донякъде негативната тенденция в курса на щатската валута. "Очакваме 2004 г. да е по-добра за порта. "Юмикор" ще удвои количеството меден концентрат, минаващ през пристанището, и така той ще достигне до 500 хил. тона. Освен това "Агрополихим" също ще увеличи износа си. Дори, колкото ми е известно, до този момент липсват негативни данни за зърнената реколта, така че се надявам през порта да мине и по-голям обем от този товар", каза също Папазов. Според него увеличението на таксите от страна на БДЖ ще затрудни най-вече дребните товародатели и може да се наблюдава леко отдръпване от тяхна страна. Източник: Дневник (13.01.2004) |
| | Агрополихим АД започна процедура за изграждане на нова пречиствателна станция за отпадъчни води. В момента отпадъчните води се неутрализират на територията на предприятието и след това се отвеждат в шламоотвал "Падина", стопанисван от Солвей Соди АД. Източник: Дневник (20.01.2004) |
| | С участието на Министерството на икономиката съвместно с Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и Агенцията за приватизация е осигурена подготовката за сключване на заема EPSAL, като са утвърдени Програмите за миналите замърсявания до момента на приватизацията и Изпълнителни споразумения с Решение N 116 на Министерския съвет от 13 март 2000 г. на Кремиковци АД, ЛУКойл-Нефтохим АД и Асарел медет АД. В рамките на назначения от министъра на околната среда и водите междуведомствен съвет се осигурява одобряване на всеки етап от Програмите за отстраняване на екологични щети от минали действия или бездействия до момента на приватизацията, включващи подготовка на възлагането, проектирането, възлагане на строителството и оценка на резултатите Дружества, изпълняващи програми за отстраняване на стари екологични щети: Агрополихим АД-Девня, Геосол АД-Провадия, Пирел АД-Гоце Делчев, Неохим АД-Димитровград, Биовет АД-Пещера, КЦМ АД-Пловдив, Осогово АД-Кюстендил, ОЦК АД-Кърджали. За да се осигури комплексен превантивен контрол за намаляване общото замърсяване на околната среда от промишлени източници в съответствие с Европейските норми, в Министерството на околната среда и водите са приети Програмите за привеждане дейността в съответствие с екологичното законодателство на следните пилотни предприятия: ЮМИКОР АД-Пирдоп, КЦМ АД-Пловдив, ОЦК АД-Кърджали, Химко АД-Враца, Свилоза АД-Свищов. Източник: Пари (22.01.2004) |
| | Черноморската технологична компания (ЧТК), собственост на италианската компания АМГА, и българската "Технотерминженеринг" подадоха оферти в търга за получаване на лиценз за газоразпределение в регион "Добруджа", съобщиха от Държавната комисия за енергийно регулиране. Срокът за подаването на офертите изтече вчера. Процедурата предвижда по-късно да бъде отворена финансовата и техническата част от предложението. Председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране Константин Шушулов коментира, че засега участието на двете компании предполага конкуренция в процедурата. Италианската компания АМГА държи 98% от акциите на Черноморската технологична компания, която има лиценз за газоразпределение в Търговище и част от Добрич. "Технотерминжеринг" е българска компания с опит на пазара в монтажа и газоснабдяването и има амбициите да развива доставката и разпределението на синьото гориво. За участието в проекта е привлякла швейцарски, италиански и германски партньори. Двете компании участваха също в търга за регион "Мизия", чийто победител се очаква да бъде обявен до 10 февруари. АМГА дори заплаши с писмо до премиера с оттегляне от България, тъй като смята, че има данни за опорочаване на процедурата. Твърденията й бяха отречени от регулаторната комисия. Минималните инвестиции в регион "Добруджа" са за около 59 млн. евро при потенциална консумация от промишлени и търговски потребители от 133 млн. куб.м. Потребителите на мрежата високо налягане са 14, като само "Агрополихим" има статут на привилегирован. Инвеститорът, който ще получи лиценз за 35 години, ще снабдява 118 500 домакинства на територията на региона. Източник: Дневник (27.01.2004) |
| | Привилегированите потребители ще попълват само бланка в НЕК, с която ще декларират, че са такива. Това стана ясно на семинар за прилагането на новия закон за енергетиката. Според зам.-министъра на енергетиката Ангел Минев, за да станат привилегировани потребители, предприятията вече ще трябва само да попълнят в НЕК бланка, от която да става ясно, че отговарят на условията в действащата наредба за достъпа до електрическите мрежи. След това дружествата ще може да сключват директни договори с централите производители на електроенергия и с НЕК в качеството й на търговски оператор. Досега кандидатите преминаваха през сложен процес на сертифициране от Държавната комисия за енергийно регулиране. Условията, които регламентират дали дадено предприятие може да купува ток по свободно договорени цени, ще се запишат в новата наредба за достъп до електрическите мрежи. Двете основни изисквания са кандидатите да нямат задължения към НЕК или към електроразпределителните дружества и да консумират определени от ДКЕР минимални количества ток годишно. В момента привилегировани потребители с годишна консумация над 100 гигаватчаса - Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел медет, Елаците мед, Юмикор, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Агрополихим и Неохим. Технически условия за реално започване на работа в либерализирания сегмент от пазара ще има в началото на април 2004 г., заяви Ангел Минев. В края на 2004 г. за привилегировани ще се признават и дружества с консумация над 40 гигаватчаса, като до 2007 г. всеки ще може да получава ток от избрана от него централа или търговец. През 2004 г. квоти за продажба на пазарни цени бяха освободени от ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Русе, ТЕЦ Марица 3. Токът от АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 3 ще се продава само на НЕК. Изключените Заради дългове към НЕК от списъка на привилегированите потребители през 2004 г. отпадна един от най-големите потребители на ток - Кремиковци. Отказ получи и ОЦК-Кърджали, въпреки че няма задължения за ток. От ДКЕР установили, че потреблението на дружеството през 2002 г. е спаднало под 100 гигаватчаса. Източник: Пари (29.01.2004) |
| | Затварят "Агрополихим" в Девня съобщи шефката на Регионалната инспекция по околната среда и водите Теодора Караиванова. Фирмата отказала да подаде молба заявление, с която трябва да й бъде дадено комплексно разрешително за дейност. Срокът за това е изтекъл още през септември миналата година. От екоинспекцията ще изпратят писмо до управата на завода да подаде заявление или да подготвят програма за спиране на производството. Източник: Стандарт (30.01.2004) |
| | Едно от изискванията за приемането ни в ЕС е да освободим пазарите си на ток и газ. Сега те са монополни - НЕК изкупува изцяло произведения от централите ток и го продава по регулирани цени за битови и промишлени нужди. Булгаргаз е единствен вносител, продавач на едро и транзитна компания за природен газ в страната. Новият енергиен закон предвижда постепенно пазарите на ток и газ да се освободят. За целта ще се допуснат привилегировани потребители, които ще могат да купуват енергия от производителя, който продава най-изгодно, и да я пренасят по мрежите срещу такса за пренос. До края на март трябва да бъде приета наредба за достъп на трети страни до електропреносната и разпределителната мрежа. В нея ще се регламентира, че през 2004 г. привилегировани са потребителите с над 100 млн. и с над 40 млн. киловатчаса годишна консумация на ток. През 2005 г. такива ще са и потребителите с над 20 млн., а през 2006 г. - с над 9 млн. кВтч. Либерализацията на пазара трябва да е пълна и дори битовите абонати да си избират доставчика през юли 2007 г. В момента пазарът не стимулира производителите да намаляват разходите си, нито да предлагат на потребителя по-ниска цена на крайния продукт. Цената, по която НЕК изкупува тока от тях, се утвърждава от ДКЕР според разходите, които съответното дружество успее да докаже. Процентът на нереализираната им енергия ще расте пропорционално със степените на отваряне на пазара. Това ще ги принуди да намалят разходите си за производство и да предложат конкурентна цена на тока, за да не фалират. За първите 6 месеца на 2004 г. от ТЕЦ Марица-изток 2 бяха освободени 880 000 МВтч, от ТЕЦ Варна - 520 хил. МВтч, от ТЕЦ Бобовдол - 340 000 МВтч. ТЕЦ Русе може да продава на свободния сегмент ток, произведен само от IV блок. Количеството е 50 хил. МВтч. От ТЕЦ Марица 3 по директни сделки може да се пласират до 50 хил. МВтч. Всички останали производители могат да договарят пряко цялото количество електроенергия, произведено от тях. Токът от АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 3 ще бъде продаван само на НЕК. Дружества, които получат лицензи от ДКЕР за търговци на ток, ще могат да купуват електричество от всички централи, да правят миксове от по-скъпи и по-евтини производства и така да предлагат по-ниски цени от НЕК. Търговията ще се извършва чрез двустранни договори между производителите и потребителите. По тях ще преминава основното количество електроенергия - 95-97%, а за останалите 3-5% ще има балансиращ механизъм. Привилегированите потребители ПЪРВИТЕ са 10 големи промишлени предприятия с консумация над 100 млрд. кВтч годишно и без непогасени дългове за ток към НЕК и ЕРП. Това са Мини Марица-изток, стомана индъстри, КЦМ, Асарел Медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Агрополихим и Неохим. Техният интерес да участват на свободния пазар се диктува от възможността да прескочат НЕК и сами да си договорят с производителя количеството и цената на тока. Източник: Пари (05.02.2004) |
| | Управителният съвет на "Стопанска и инвестиционна банка" - АД (СИБАНК), на основание чл. 93 ЗППЦК уведомява акционерите и потенциалните инвеститори за увеличаване на капитала на дружеството от 20 000 000 лв. на 40 000 000 лв. чрез първично публично предлагане на нови 2 000 000 обикновени, безналични, поименни, с право на един глас акции с номинална и емисионна стойност 10 лв. Първичното публично предлагане се извършва по реда и при условията, предвидени в решението на общото събрание на дружеството, проведено на 20.ХII.2002 г., и в съответствие с реда и условията, предвидени в поканата за свикването му, обнародвана в ДВ, бр. 108 от 19.ХI.2002 г., и публикувана във в. "Дневник" на 19.ХI.2002 г. С писмо изх. № РГ-05-02 от 8.ХI.2002 г. Комисията за финансов надзор (бивша Държавна комисия по ценните книжа) е уведомила "Стопанска и инвестиционна банка" - АД, че може да обнародва и публикува поканата за свикването на общото събрание, тъй като тя отговоря на изискванията на чл. 112а ЗППЦК. На основание чл. 112б ЗППЦК право да участват в увеличението на капитала имат лицата, придобили акции най-късно 14 дни след датата на общото събрание на акционерите, на което е взето решение за увеличаване на капитала, както и лицата, придобили права по реда и при условията, предвидени в закона. Заинтересованите лица могат да се запознаят с решението на общото събрание на "Стопанска и инвестиционна банка" - АД, за увеличаване на капитала и с поканата за свикване на общото събрание, обнародвана в ДВ, бр. 108 от 19.ХI.2002 г., и публикувана във в. "Дневник" от 19.ХI.2002 г., на адресите на централното управление и на клоновете на банката, посочени по-долу. Срещу една притежавана преди увеличението акция всеки акционер има право да придобие едно право, даващо възможност за записване на една нова акция от увеличението на капитала. Акциите могат да се записват от 10 до 16 ч. в работни дни в "Стопанска и инвестиционна банка" - АД, на следните адреси: София, ул. Славянска 2; София, ул. Съборна 11А, Пазарджик, ул. Есперанто 7; Добрич, пл. Възраждане 2; Бургас, ул. Митрополит Симеон 12; Кърджали, ул. Стефан Караджа, бл. "Рила" № 3; Варна, ул. Княз Борис I № 17; Плевен, ул. Иван Вазов 15; Благоевград, ул. Георги Измирлиев 7; Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики 93; Пловдив, бул. Княгиня Мария-Луиза 26А; Козлодуй, ул. Кирил и Методий 1; Враца, бул. Никола Войвода 7; Русе, ул. Хан Аспарух 1; Велико Търново, ул. Независимост 3; Хасково, ул. Г. С. Раковски 13; Смолян, бул. България 75; Шумен, бул. Симеон Велики 71, и София, ул. Тунджа 12А. Лице за контакт - г-н Николай Лазаров, тел. 02/93 99 218, от 10 до 16 ч. в работни дни. Начален срок (начална дата) за прехвърляне на правата и за записване на акции - първият работен ден, следващ изтичането на 7 дни от публикуването на съобщението за началото на подписката (в съответствие с чл. 93 ЗППЦК), което съобщение се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува в един централен ежедневник. По-късната дата на обнародване, респ. публикуване на съобщението, се смята за начало на публичното предлагане. Краен срок за прехвърляне на правата - 30-ият ден, считано от началната дата. На петия работен ден след изтичане срока за прехвърляне на правата "Стопанска и инвестиционна банка" - АД (СИБАНК), предлага за продажба при условията на явен аукцион тези права, срещу които не са записани акции до изтичане срока за прехвърляне на правата. Краен срок за записване на акциите - 60-ият ден, считано от началната дата. Не се допуска записване преди началния и след крайния срок на подписката. Записването на акциите ще се извършва, като за целта инвеститорите подават заявки по образец до емитента на адресите и в сроковете, посочени по-горе. Записването на акции се извършва чрез подаване на писмена заявка, съдържаща името на заявителя, адрес за кореспонденция и броя на записваните акции. При представяне на заявката върху нея се отразяват датата и часът на нейното приемане. Към писмената заявка се прилагат: а) оригинал на валидно платежно нареждане или вносна бележка за внасяне на дължимата сума в левове по сметка № 1001837415, банков код 22092207, на името на "Стопанска и инвестиционна банка" - АД (СИБАНК), в "Корпоративна търговска банка" - АД - ЦУ, в София, ул. Граф Игнатиев 10, и нейните финансови центрове на следните адреси в София, бул. Никола Вапцаров, Бизнес център "Експо 2000"; в Габрово, ул. Николаевска 6; в Пловдив, бул. Белград 14; в Бургас, ул. Васил Априлов 8; във Варна, ул. Шипка 18, в Козлодуй, ул. Васил Коларов 1; в Стара Загора, ул. Цар Симеон Велики 142; в Русе, пл. Света Троица 18; и в Дупница, пл. Свобода 1, и в офисите й в гр. Девня, Промишлена зона, "Агрополихим" - АД, както и в гр. Раднево, ул. Георги Димитров 5, между 10 и 16 ч. в работни дни, като платежното нареждане или вносната бележка трябва да съдържат име и ЕГН (ЕНЧ или други индивидуализиращи данни за чужденци) за физическо лице, съответно фирма, БУЛСТАТ и данъчен номер за юридическо лице, брой акции, които се записват, и общия размер на дължимата вноска; б) оригинал или нотариално заверено копие на удостоверение за актуална съдебна регистрация на заявителите - юридически лица; в) преведени и легализирани документи за съдебна регистрация на чуждестранни юридически лица; г) оригинал на нотариалнозаверено изрично пълномощно в случай на подаване на заявката чрез пълномощник. Заявката се счита за действителна само ако е внесена цялата емисионна стойност на записваните акции. Юридическите лица подават заявки чрез законните си представители, които се легитимират чрез документ за самоличност, копие от който се прилага към заявката, и оригинал или нотариално заверено копие на удостоверение за актуална съдебна регистрация. В допълнение се прилагат и копия от регистрацията по БУЛСТАТ и данъчна регистрация, заверени от законния представител. Физическите лица подават заявките лично, като се легитимират с документ за самоличност, копие от който се прилага към заявката. Заявката може да се подаде и чрез пълномощник, който се легитимира с нотариално заверено изрично пълномощно и документите, изброени по-горе, в съответствие с упълномощителя (юридическо или физическо лице). На основание чл. 112б, ал. 9 ЗППЦК заявките могат да бъдат направени и чрез дистанционния способ за комуникация - факс, като в двудневен срок след така направената заявка заявителят е длъжен да представи и подпише посочените по-горе документи по указания ред. Източник: Държавен вестник (06.02.2004) |
| | Девненският торов завод "Агрополихим" трябва незабавно да подаде заявление за издаване на комплексно разрешително за дейност в Изпълнителната агенция по околна среда. Това стана ясно в сряда след среща на представители на комбината със служители от няколко държавни ведомства, включително и екологичното министерство. Дружеството вече е подало документация за разширение и реконструкция на съществуващи производствени мощности. Според представителя на "Агрополихим" Филип Ромбаут предварително трябва да се обсъдят някои въпроси, като например за критериите за определяне на срока за подаване на заявление за издаване на комплексно разрешително и определянето на обхвата на инсталациите, чиито оператор е заводът. Освен това трябва да е ясно каква част от задълженията на България по преговорните позиции по присъединителната глава "Околна среда" се носи от компанията и дали трудностите по изпълнението на Програма за отстраняване на минали екологични щети са отговорност на държавата. През януари от завода съобщиха, че започват процедура по изграждането на нова пречиствателна станция за отпадни води. През следващите месеци ще се проведе търг за проектиране на инсталацията. Проектът е на стойност 5 млн. евро. Само преди дни от варненската Районна инспекция по опазване на околната среда заплашиха, че ще затворят завода, тъй като не е подал молба за издаване на комплексно разрешително. Досега тази мярка не е била предприета, тъй като в предприятието работят около 1000 човека. На "Агрополихим" ще бъде наложена санкция между 20 и 200 хиляди лева. Това не е единствената санкция, която се налага на дружества в района на Девня. "Солвей - Соди" плаща на инспекцията по 87 хил. лв. месечно заради отделянето на големи количества амониев азот. Източник: Дневник (12.02.2004) |
| | Българските химически дружества Агрополихим и Декафос,разположени в Девня, подписват договори за лиценз с белгийската компания за изследване и развитие Еко Фос. Acid&Fertilizers Group притежава 97% от Агрополихим и 50% от Декафос-Девня. Агрополихим увеличава двойно производствения си капацитет на натриев триполифосфат - от 24 000 на 50 000 т годишно. Декафос утроява производството на дикалциев фосфат - от 2005 г. количествата ще стигнат 90 000 т годишно, а от 2007 г. капацитетът може да стигне до 150 000 т/г. Източник: Пари (08.03.2004) |
| | Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 20.IV.2004 г. в 10 ч. в заседателната зала на дружеството, Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2003 г.; проект за решение - ОС приема и одобрява отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2003 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет и баланс на дружеството за 2003 г. след заверка от регистриран одитор; проект за решение - ОС одобрява счетоводния отчет и баланс на дружеството за 2003 г.; 3. освобождаване членовете на съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2003 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2003 г.; 4. промени в числеността и състава на съвета на директорите и определяне на възнаграждението на неговите членове за 2004 г.; проект за решение - ОС приема предложените промени в числеността и състава на съвета на директорите и определя възнаграждението на неговите членове за 2004 г. съобразно направените от СД предложения; 5. приемане на решение за разпределение на печалбата за 2003 г.; проект за решение - ОС приема предложението за разпределение на печалбата за 2003 г.; 6. избор на регистрирани одитори на дружеството и на международен одит, които да проверят и заверят годишния счетоводен отчет на дружеството за 2004 г.; проект за решение - ОС избира предложените регистрирани одитори на дружеството и на международен одит, които да проверят и заверят годишния счетоводен отчет на дружеството за 2004 г.; 7. доклад на съвета на директорите относно причините за ограничаване на правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ за обосноваване на емисионната стойност на акциите и за планираното използване на набрания капитал; проект за решение - ОС приема доклада на съвета на директорите относно причините за ограничаване на правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ за обосноваване на емисионната стойност на акциите и за планираното използване на набрания капитал; 8. приемане на решение за ограничаване на правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите и ограничава правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ; 9. приемане на решение за увеличаване капитала на дружеството на основание чл. 194, ал. 4 във връзка с чл. 195 ТЗ с 9 466 882 лв. чрез издаване на 9 466 882 нови безналични поименни акции с право на глас с номинална и емисионна стойност един лев при условие, че акциите бъдат записани и заплатени от "АСИД енд фъртилайзър" - ООД, "КЦМ" - АД, Пловдив, Министерството на икономиката, Холдинг "Света София", "ЦКБ" - АД, и/или "Евробанк" - АД, съразмерно на дела им в капитала преди увеличението в срок до четиринадесет дни след датата на общото събрание; ако след изтичане на този срок останат незаписани акции, на основание чл. 192, ал. 2 ТЗ капиталът на дружеството се увеличава само със стойността на записаните и заплатени акции; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за увеличаване на капитал на дружеството на основание чл. 194, ал. 4 във връзка с чл. 195 ТЗ с 9 466 882 лв. чрез издаване на 9 466 882 нови безналични поименни акции с право на глас с номинална и емисионна стойност един лев при условие, че акциите бъдат записани и заплатени от "АСИД енд фъртилайзър" - ООД, "КЦМ" - АД, Пловдив, Министерството на икономиката, Холдинг "Света София", "ЦКБ" - АД, и/или "Евробанк" - АД, съразмерно на дела им в капитала преди увеличението в срок до 14 дни след датата на общото събрание; ако след изтичане на този срок останат незаписани акции на основание чл. 192, ал. 2 ТЗ, капиталът на дружеството се увеличава само със стойността на записаните и заплатени акции; 10. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 8 ч. и 30 мин. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица - пълномощници, като за целта участниците са длъжни да представят документ за самоличност, депозитарни разписки, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно действащото законодателство. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 5.V.2004 г. в 11 ч. Писмените материали и проектите за решение за общото събрание са на разположение на акционерите в управлението на дружеството всеки работен ден от 8 ч. и 30 мин. до 15 ч. и 30 мин. Източник: Държавен вестник (16.03.2004) |
| | Торовият завод Агрополихим-Девня ще увеличи капитала си с 9.466 млн. лв. на общо събрание на акционерите през април т. г.. Акциите ще бъдат заплатени и записани от мажоритарния акционер - американската Acid&Fertilizers, която притежава 97.8% от капитала, и миноритарните акционери - Министерство на икономиката, КЦМ АД-Пловдив, Холдинг Света София, ЦКБ АД и Евробанк АД. Увеличението на капитала е заради нов инвестиционен проект, обясни Васил Александров, изпълнителен директор на дружеството. Предвижда се пускане на нова инсталация за производство на нови продукти - диамониев и мономониев фосфат и комбиниран азотен тор. Те ще са насочени за външния пазар и ще носят годишни приходи на завода от 120 млн. лв. Стойността на цялата инвестиция е 10 млн. USD. Освен с увеличение на капитала тя ще бъде финансирана и с кредит от Булбанк. Източник: Пари (17.03.2004) |
| | Сигнали за злоупотреби за над 2 млн. лв. във ВиК Добрич ще занесе народният представител Енчо Малев /НДСВ/ на главния прокурор Никола Филчев. Той е събрал папка с документи за нарушения и източване на държавното дружество, свързани с корпоративни интереси. Малев ще настоява за прокурорска проверка във фирмата, която е затънала с 15 млн. лв. дългове и 7.8 млн. лв. финансови загуби. Имам съмнения, но не мога да докажа, че фирми, свързани с депутатката Антония Първанова, са източвали ВиК, каза Малев. Според него колежката му е манипулирала министър Церовски, представяйки информация за несъществуваща стачка срещу назначения с протекцията на Малев инж. Петър Ников за шеф на водната фирма. Ще се противопоставям да се сменят началници и да се рушат предприятия в Добрич, категоричен е депутатът. Поредната нарочена жертва бил директорът на Митница-Добрич Веселин Тенев, а за неговото място се готвел човек от Бургас. Митническият шеф бил обвиняван в престъпления, констатирани дори от НСБОП. Малев потърсил информация от директора на ИА Митници Асен Асенов, който изобщо не знаел за какво става въпрос и похвалил Тенев като един от добрите му служители. По същия начин реагира Николай Попов, когато му поставих въпроса, че областният управител на Добрич Иван Иванов имал съставени актове за 700 хил. лв. нарушения, добави Малев. Той уточни, че Първанова иска да смени губернатора, защото пречи на корпоративните интереси на много хора. Оставането на областния управител Иван Иванов на поста е най-малкото неподходящо за НДСВ, заяви депутатката Антония Първанова. Върховна касационна прокуратура е разпоредила данъчна проверка на фирма на областния управител на Добрич Иван Иванов. Установена била схема за източване на ДФ Земеделие. Фирма на градоначалника взела пари от фонда срещу ангажимента да предостави торове на земеделски производители. После анулирала фактурите и нито върнала на държавата средствата, нито предоставила стока на стопаните. Според Първанова дружество на градоначалника е фалшифицирало документи и продукция на Агрополихим-Девня.Искането за освобождаване на Иван Иванов ще се гледа на политически съвет на НДСВ в четвъртък. В защита на губернатора са се обявили петима кметове, общински съветници, Съюзът на земеделските кооперации в Добрич и др. Източник: Пари (30.03.2004) |
| | Цените за всяка отделна група потребители на природен газ можe да бъдат различни. Това предвижда проектът на наредба за регулиране на цените на природния газ, изготвен от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕР/.Предприятието, което ще снабдява потребителите с природен газ, ще предлага на ДКЕР за утвърждаване различни групи потребители. Те може да са разпределени в зависимост от потреблението си или по други признаци. Очаква се най-големите потребители на природен газ да получат право да купуват синьото гориво на по-ниски цени. Това ще направи по-конкурентна продукцията на химически заводи като Агрополихим, Оргахим, Неохим, Полимери, на металургичните заводи от типа на Кремиковци и Стомана индъстри, на циментовите и стъкларските предприятия и на най-големите потребители на природен газ - топлофикациите. Източник: Пари (30.03.2004) |
| | Намалението на цените на природния газ с 6 лв. за 1000 куб. метра без ДДС от началото на април почти няма да се отрази върху дейността на големите потребители на гориво. В понеделник Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) реши "Булгаргаз" да намали цените средно с 3% до 213.09 лв. за 1000 куб. метра без ДДС. Това са пределни цени, като "Булгаргаз" и газоразпределителните дружества могат да продават по-тях, каза председателят на регулаторната комисия Константин Шушулов. Около 33% от пазара на природен газ в страната заемат топлофикационните дружества. От "Стомана индъстри" също са на мнение, че предприятието няма да усети намалението. Металургията е потребила през изминалата година 418 млн. куб. метра синьо гориво. По-ниската цена на суровината е главно заради поевтиняването на долара от началото на годината и понижението на транзита на синьото гориво за съседните страни със 180 млн. куб. м. Източник: Дневник (30.03.2004) |
| | Когато големите потребители започнат да получават ток по директни договори с електроцентралите, губят право да купуват от НЕК или електроразпределителните дружества /ЕРП/ освен по договори под условие. Доставката на електричество под условие ще става по твърди цени без уикенд тарифи. Това предвижда проектът на " Правила за търговията с електроенергия", който регламентира как производители и големи потребители ще сключват директни договори за доставка на ток. За компенсация на отменените уикенд тарифи цените по директните договори няма да се регулират и ще са известни само на страните по тях. Задължително е освен договора по свободни цени потребителят да сключи и договор с НЕК или ЕРП за случаите, в които ще ползва количества, по- големи или по-малки от заявените. За директните доставки предприятията трябва да прогнозират потреблението си за седмица напред. На тази база НЕК като оператор изготвя график, а централата произвежда съответното количество. Всяко несъвпадение в количествата се балансира от НЕК или ЕРП по договори под условие и на по-високи цени за балансираща енергия. Организацията на пазара ще се извършва от НЕК. Той ще вписва търговските участници в регистър. Графиците по свободни цени ще се изпълняват само след внасяне на гаранционен депозит по специална сметка. Размерът на депозита и обслужващата банка се определят от оператора, а плащания от нея се правят само по негово нареждане. Ако даден участник не изплати свое задължение, операторът изпраща платежно искане за инкасо до банката. Търговците са длъжни да възстановят средствата, теглени от НЕК, до два работни дни. Производителите предоставят в такива сметки в полза на преносното предприятие обезпечение за заплащане на дължимите суми за пренос. Операторът отстранява търговеца, когато финансовата му позиция е отрицателна и достигне 50% от остатъка по специалната сметка. По същия начин може да се отстрани и производител, който не си плаща фактурите за пренос, но с 30-дневно предизвестие. Търговец, за когото е открито производство по несъстоятелност или за ликвидация, се отстранява от пазара на балансираща енергия до три дни от обявяване на съответното решение. В момента привилегированите потребители са с годишна консумация над 100 гигаватчаса - Мини Марица-изток, Стомана индъстри-Перник, КЦМ-Пловдив, Асарел медет-Панагюрище, Елаците мед, Юмикор-Пирдоп, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим-Бургас, Агрополихим-Девня, Неохим-Димитровград. След средата на 2004 г. пазарът ще се отвори и за дружества с консумация над 40 гигаватчаса. През 2007 г. всеки потребител трябва да е привилегирован. Засега продавачи ще са ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Русе, ТЕЦ Марица 3, заводски централи и някои ВЕЦ. Източник: Пари (13.04.2004) |
| | През 2003 г. в единствения терминал за преработка на течни химикали в България са обработени 780 хил. тона товари. Това съобщи изпълнителният директор на девненското дружество "Ойлтанкинг България" Александър Александров. Той уточни, че според плана е трябвало да се обработят 550 хил. тона. Според Александров добрите резултати са следствие на ръста в производството на "Юмикор мед". "Ойлтанкинг България" засега работи само за нуждите на пирдопското предприятие, като внася руда - меден концентрат, и изнася сярна киселина. Сярната киселина, която е остатъчен продукт при производството на мед, се използва и от "Агрополихим". Компанията формира 40% от целия товарооборот на терминала за течни химикали на "Ойлтанкинг България". За изграждане на тръбопровод до торовия завод през 2003 година са инвестирани 500 хил. лева. "Ойлтанкинг България" изгради първия в Черноморския регион терминал за течни химикали през 2000 г. В момента той е оборудван с жп разтоварище, съоръжение за товарене на кораби и три танка за съхранение на сярна киселина, течни торове и други опасни товари с общ обем от 18 хил. куб. м. По думите на Александров инвестираните до момента средства в терминала възлизат на 14 млн. лева. Печалбата на "Ойлтанкинг България" за 2003 г. е 320 хил. лева, като 80 хил. лева от нея ще бъдат разпределени като дивидент, каза още Александров. Източник: Дневник (16.04.2004) |
| | Фирма "ДЕНЕЛ" ООД е създадена през 1997 г. от специалисти с опит в областта на приватизацията, икономическото и управленско консултиране.
В периода 1993 - 1997 г. специиалисти от фирмата са ръководители на екипи за изготвяне на правни анализи, бизнесоценки и информационни меморандуми на "Соди" АД - Девня, "Агрополихим" АД - Девня, "Полимери" АД - Девня, "Плама" АД - Плевен, - "Белоизворскии цимент" АД - Враца, "Пивоимпексинженеринг" АД - София, "Витоша-Ню Отани" АД - София, "Старият Пловдив" АД - Пловдив и др.
В периода 1997 - 2002 г. консултантският екип на фирма "ДЕНЕЛ" ООД изпълни редица проекти, възложени от държавни ведомства и частни организации и фирми:
Концесионни анализи (правни, финансово-икономически, екологични, социални):
§ за добив на строителни и скално-облицовъчни материали - 21 обекта;
§ за добив на йод и геотермална енергия от минерални води, добив на минерални води за балнеоложки нужди - 4 обекта;
§ за ползване на крайбрежната плажна ивица (морски плажове) - 15 обекта;
§ за добив на твърди горива (въглища) - 4 обекта;
§ методики за определяне на концесионните възнаграждения за добив на строителни и скално-облицовъчни материали и за ползване на крайбрежната плажна ивица.
Финансово-икономически проучвания и анализи на проекти:
§ проект за изграждане на автомагистрала "Марица";
§ проект за изграждане на автомагистрала "Хемус";
§ финансово-икономически проучвания (Quick Study) и социален анализ на Северозападен район на планиране във връзка с изграждане на нов мост на река Дунав (Видин-Калафат).
Финансово-икономически анализи и обосновки за кредитиране на проекти:
§ проект за изграждане на предприятие за производство на брикети;
§ проект за изграждане на предприятие за производство на козметични продукти. Проектът спечели първо място в конкурс за най-добър инвестиционен проект (август, 2002 г), проведен от Насърчителна банка АД и Агенцията за малки и средни предприятия.
Бизнеспланове и стратегии за развитие:
§ стратегия за развитие на община Бяла, Варненска област за периода 2001 - 2006 г.;
§ бизнесплан за дейността на БТК-НЕТ ЕООД гр. София за периода 2002 - 2005 г.;
§ бизнесплан и оферта за закупуване на акции от "Марица-КК" АД гр. Пазарджик.
Бизнесоценки:
§ "ГРУП" ЕООД за оценка на дялово участие;
§ бизнесоценка на "Руен - Елит" АД за оценка на миноритарен дял;
§ бизнесоценка на "Бултекс" ЕООД за оценка на дялово участие.
Щатни сътрудници на фирмата притежават лицензи за оценители на цели предприятия, недвижимо имущество и обекти на интелектуалната собственост. Осъществени са дългосрочни специализации на сътрудниците в следните направления:
§ изследване на операциите (12 месеца) - ИСК при УНСС гр. София;
§ специални икономически зони (6 месеца) - China National University;
§ управление на производствени и селищни системи (4 месеца) - Институт за народно стопанство, гр. Москва;
§ финансов мениджмънт (18 месеца) - ИСК при УНСС, гр. София;
§ финансов мениджмънт (12 месеца) - George Washington University, Morgan Stanley, Hooke Associates - investment bankers, САЩ.
Фирмата работи и с външни консултанти и специалисти от финансовата сфера и консултантската дейност.
Управител на фирма ДЕНЕЛ ООД е Иван Тодоров - старши научен сътрудник, доктор по икономика. Източник: Фирмена информация (20.04.2004) |
| | Четиринадесет компании, сред които "Агрополихим", "Стомана", "Юмикор" и "Девня цимент", ще купуват ток директно от ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Марица изток 2" от началото на юли. Това съобщи на среща с представителите на компаниите зам. енергийният министър Ангел Минев. В сряда "Стомана индъстри" беше домакин на организираната от БИБА дискусия за либерализирането на енергийния пазар. За отварянето на електроенергийния пазар се говори вече година, но реалното осъществяване на сделки се отлагаше по различни причини. НЕК вече започна тренировки с привилегированите потребители за отварянето на пазара. Според наредбата за привилегированите потребители на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) такива доставки ще имат право да правят компании с годишна консумация на ток над 100 гигаватчаса и без задължения към НЕК. Сигурността на доставките трябва да бъде гарантира, ако определена компания например има договор с ТЕЦ "Варна", който обаче не може да продаде енергията заради авария, заявил на срещата изпълнителният директор на "Агрополихим" Филип Ромбаут. Той споделил притесненията на потребителите за доставките. Представителите на НЕК уверили дружествата, че ще има резервни мощности, а с последващото отваряне на пазара ще могат да се сключват и резервни договори за други централи. Компаниите са поставили въпроса със сигурността на доставките и кога може реално да се очаква да има сделки на цени, различни от регулирания пазар. "Един от основните проблеми пред нас е искането да даваме прогнози за почасова консумация", каза административният директор на "Стомана индъстри" Константин Стаменов. Той обясни, че производството на предприятието е много специфично и трудно може да се даде прогноза за почасово потребление. От участниците в срещата стана ясно, че към момента електроцентралите могат да направят отстъпка от един лев за мегаватчас от цената, която предлагат в момента. Сега компаниите плащат 30 лв. за мегаватчас, плюс такса за студена мощност от 15 лв. и още 12 лв. такса пренос. Дискусия сред привилегированите потребители, НЕК и ДКЕР предизвиква въпроса за цената на преноса, която се заплаща. В момента тя е 12 лв. на мегават, но в края на 2003 година привилегированите потребители оспориха тази цена пред Върховния административен съд. Цената за преноса се формира от две компоненти, една от които е резервът на системата, обясниха от НЕК. Ако потребеното количество е повече от заявеното, компаниите ще купуват ток от НЕК, която ще е на цена, по-висока от договорената с централите. Източник: Дневник (13.05.2004) |
| | Стокообменът на страната за първото тримесечие на годината е 8.1 млрд. лв., отчете Националният статистически институт. Търговското салдо продължава да е отрицателно и достига 995.5 млн. лв. В доларово изражение дефицитът е 642.6 млн. USD. Спрямо същия период на миналата година увеличението му е 74%, посочват от НСИ. Това е естествено развитие на икономиката ни, няма повод за безпокойство, смята Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Той обясни по-силния внос с нарастването на производството и кредитирането, което увеличава разполагаемите доходи на населението, а оттам търсенето на вносни стоки. Изнесените стоки за първото тримесечие са за 3.4 млрд. лв., което е 5.2% повече от същия период на м. г. Вносът е за 4.7 млрд. лв., като увеличението е 15.8%. България продължава да продава по-скъпо на външния пазар, отколкото е купувала, отчита НСИ. Средната цена на изнесените стоки е била с 3% по-висока в сравнение с първото тримесечие на 2003 г. За внасяните стоки тя е почти непроменена. Това се дължи на по-високите цени, при които изнасят Кремиковци, Стомана индъстри или Агрополихим, а не заради това, че българските продукти са станали по-качествени и са намерили по-високи ценови пазари, обясни Георги Стоев Източник: Пари (18.05.2004) |
| | Четирите големи завода от тежката химия в Девня - "Солвей-Соди", "Агрополихим", "Девня цимент" и "Полимери", планират да се обединят в клъстър за решаване на общите им проблеми. До началото на юни представителите на фирмите ще се срещнат, за да набележат обща програма за действие в областта на екологията и ползването на пристанище "Варна-Запад". Това обяви изпълнителният директор на "Агрополихим" Филип Ромбаут на международния бизнес форум във Варна. Като най-големи замърсители в региона в близките десет години четирите предприятия ще трябва да заделят около 160 милиона евро за опазване на околната среда според европейските норми за екология. Обединявайки се в клъстър, те очакват да намерят по-лесен диалог с държавната и местната власт, а също и заедно да работят по екологичните проекти. "Европейският съюз няма да финансира екологични проекти на частни фирми, затова още отсега заедно с държавните институции и с общинските съвети трябва да съгласуваме бъдещите си планове", поясни Ромбаут. "Агрополихим" в момента преговаря с датска екологична агенция за получаване на заем за оползотворяване на вредните емисии, съгласуван по протокола от Киото. Ако заемът бъде отпуснат, за 8-годишен период до 2012 г. заводът ще получи общо 14.4 милиона евро. Този договор ще бъде изпълнен, при условие че заводът работи с пълно натоварване, а това е рисковано да се планира в този момент, поясни Ромбаут. Затова той би искал да знае какви ще са намеренията на правителството за стимулиране на фирми, които правят разходи за екология, и дали ще има преференции за бизнеса. Източник: Дневник (28.05.2004) |
| | Втора в България организация за оползотворяване на отпадъци "Екобулпак" учредиха в сряда представители на 34 български компании от хранително-вкусовата и химическата индустрия, а също рециклиращи предприятия и фирми за събиране на вторични суровини. Сред учредителите са фирмите за козметика "Арома" и "Рубелла", девненският торов завод "Агрополихим", Захарните заводи в Горна Оряховица, предприятието за минерална вода "Горна баня", "Олинеза", "Нива" - Костинброд, месопреработвателната компания "Тандем В", "Лакпром" и др. Новото сдружение последва примера на 18 големи компании, предимно чуждестранни инвеститори, учредили преди три месеца "Екопак - България" със същия предмет на дейност. Източник: Дневник (03.06.2004) |
| | АЕЦ "Козлодуй" ще може да продава електроенергия на привилегированите потребители от юли, съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) Константин Шушулов. Решението за включването на атомната централа в либерализираната част от пазара и количествата ще бъдат определени в скоро време. Включването на АЕЦ "Козлодуй" се налага, тъй като наред с реалното отваряне на електроенергийния пазар още потребители ще придобият статут на привилегировани. Графикът за либерализацията му, приет от ДКЕР, предвижда потребители с годишна консумация над 40 гигаватчаса да могат да договорят цените и количествата на електроенергията. В тази група попадат "Амилум България", "Балканфарма", "Биовет", "София мед", "Леко ко" и "Миролио България". За да получат статут на привилегировани потребители, компаниите не трябва да имат задължения към Националната електропреносна компания (НЕК). Засега изискването е компаниите да имат годишна консумация над 100 гигавата. От декември 2003 година започнаха "сухи тренировки" между НЕК, "Стомана индъстри", КЦМ, "Девня цимент", "Агрополихим", "Неохим", "Юмикор мед" и "Свилоза". От НЕК не изключват възможността в пазара да се включат "Солвей Соди" и "Кремиковци". НЕК очаква реалните сделки между потребителите и централите да започнат от 3 юли. От 2007 г. и битовите потребители ще могат да се избират доставчик на електроенергия. Ако потребителите заявят количества ел. енергия, които са под необходимите, те ще могат да си купят от т.нар. балансиращ пазар. Ако заявеното количество е повече, те ще трябва да го заплатят. Правилата за функциониране на пазара предвиждат НЕК да води регистър на сключените сделки. Засега остава открит въпросът за таксата за пренос, която компаниите ще плащат на НЕК. Привилегированите потребители обжалват във Върховния административен съд решението на регулаторната комисия, с което таксата стана 11.8 лв. за мегават. Следващато дело е насрочено за есента. Източник: Дневник (15.06.2004) |
| | "Агрополихим" очаква да получи между 12 млн. и 14 млн. евро от Датската агенция по опазване на околната среда (DEPA) като въглеродни кредити, които правителствата на Дания и България могат да прехвърлят помежду си. Чуждата агенция плаща тези средства за над 3.75 млн. т вредни емисии, които се предполага, че до 2012 г. "Агрополихим" ще редуцира. Тази възможност е регламентирана с Протокола от Киото, който задължава големите държави замърсителки да плащат на страните с по-ниски парникови емисии с цел да се ограничи замърсяването на планетата. Средствата от тези продажби се инвестират основно в екологични проекти, затова и "Агрополихим" ще ги получава в доверителна сметка, която ще се контролира от държавата, съобщи изпълнителният директор на "Агрополихим" Филип Ромбаут. Парите изцяло ще се използват за екологични проекти, залегнали в комплексното разрешително на дружеството. Източник: Дневник (12.07.2004) |
| | Йончо Пеловски, член на УС на Българската камара на химическата промишленост: Високата цена на петрола ще се отрази върху себестойността на продукцията най-вече на Нефтохим, който годишно преработва 5.5 млн. т петрол. Това ще доведе до поскъпване на бензина, мазута, керосина и ще намали конкурентността на продукцията на рафинерията. Оттук пък ще се увеличат транспортните разходи за суровините, т. е. на входа на предприятията от химическата промишленост. В редица химически производства мазутът се използва като основно или спомагателно гориво. Всичко това ще увеличи себестойността на продукцията. Големите химически компании като Солвей, Агрополихим, торовите заводи, Свилоза ще бъдат в по-благоприятно положение, защото при тях основното гориво е природният газ. По-трудно ще бъде за малките фирми от бранша, те ще са засегнати най-много. В Кремиковци АД основни енергоносители са природният газ и eлектроенергията, така че засега не сме директно засегнати от увеличаването на нефта, казаха от ръководството. Във формулата за изчисляване цената на природния газ обаче се използва цената на петрола. Затова сме в дискомфортно очакване за корекция в цената на газа, койо преди месец също се покачи. Косвено високите цени на нефта ще се отразят върху транспортните ни разходи, но само върху част от тях, защото основно работим с БДЖ. Източник: Пари (10.08.2004) |
| | След успешното приключване на приватизацията на електроразпределителните дружества най-накрая се очаква да се пришпори и стартирането на дълго отлаганата либерализация на енергийния пазар в страната. Или поне с такива обещания за пореден път се ангажира Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР). Отварянето на енергийния пазар трябваше да се случи през юли тази година, но в последния момент се оказа, че то отново ще бъде отложено заради липсата на готовност с поднормативната уредба. Според председателя на ДКЕР проф. Константин Шушулов комисията вече е почти готова с процедурите за отваряне на пазара. Официално правото на привилегированите потребители (предприятията с годишна консумация над 40 гигаватчаса електроенергия) да се договарят свободно за доставките на ток от електроцентралите най-вероятно ще се даде през последното тримесечие на тази година. Паралелно с отварянето на пазара при доставките на електричество така наречените търговци на електричество. Те на практика ще конкурират електроразпределителните дружества, тъй като също ще имат правото да доставят електричество на свободни цени на потребителите. Тази категория пазарни субекти беше въведена с новия закон за енергетика. Идеята е паралелно с отварянето на пазара търговията с електроенергия да се раздели от дистрибуцията. Според Константин Шушулов вече между четири и пет частни компании проявяват макар и все още неофициално интерес за придобиване на лицензи от ДКЕР за извършването на такава търговска дейност. Така наречените търговци на електроенергия ще имат право да се договарят с потребителите за доставките на ток от електроцентралите по свободни, тоест нерегулирани от ДКЕР цени. За да осъществяват дейността си, фирмите ще подлежат на лицензиране от регулаторната комисия, ако отговарят на определени критерии, които обаче все още не са определени от ДКЕР. Първоначално търговците ще получат правото да доставят електроенергия само на привилигерованите потребители, статут на каквито към момента имат около 10 големи промишлени предприятия. Идеята е търговците да могат да доставят тока на тези предприятия на по- ниски цени, като се договарят за по-евтини доставки със собствениците на централите. При появата на посредниците привилегерованите потребители ще могат да избират дали да ползват услугите на частните фирми търговци, стига да им се предлагат по-изгодни цени, или сами да се договарят за доставките, като плащат единствено такса за преноса. При освобождаването на цените на тока от 2007 г. и за битовите потребители те също ще могат да ползват услугите на така наречените търговци на електричество. Начертаният сценарий за либерализация на енергийния пазар предвижда при първия етап от отварянето на пазара да се даде право на предприятията "Агрополихим", "Асарел Медет", "Девня цимент", "Елаците мед", КЦМ, "Мини Марица-изток", "Неохим", "Свилоза", "Стомана индъстри" и "Юмикор мед" като привилегировани потребители да договорят директно цените и количествата на електроенергията с ТЕЦ "Марица-изток 2", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Русе". Четирите централи имат определени квоти за свободно договаряне на електроенергията при по-ниски за потребителите цени. Самите привилегеровани потребители пък ще плащат за преноса такса на НЕК или на електроразпределителните дружества в зависимост от това чия мрежа ползват. НЕК е собственик на мрежата високо напрежение, а ЕРП-тата стопанисват електропроводите ниско напрежение. След пълното отваряне на пазара постепенно преносът на електроенергия трябва да се отдели от търговията, което означава, че в определен момент ЕРП-тата ще се занимават само с дистрибуцията на електричество. Според Константин Шушулов новите собственици на ЕРП-тата са запознати със схемата и са информирани за това, че е възможно още от догодина на пазара да се появят първите им конкуренти. Такава пазарна схема всъщност прилагат и повечето европейски страни. За да потръгне самата схема, търговците трябва да предлагат на потребителите електроенергията на по-ниски цени от ЕРП-тата, а също и да купуват по-евтино от производствените централи. На пръв поглед очакването, че потребителите ще могат да си купуват по-евтино електричество, ако минават през посредници, а не като се договарят директно с доставчиците, изглежда лишено от логика. Според шефа на ДКЕР Константин Шушулов обаче доставките на по-ниски цени са напълно възможни, тъй като в цените за този тип доставки няма да влизат постоянните разходи, които сега енергийните фирми и централите включват в продажната си цена. В тези разходи влизат експлоатационните разходи на дружествата, разходите за поддръжката на определен резерв от мощности и други. "В цената за доставките от посредниците ще се включват само променливите разходи на енергийните дружества (за консумативи), освен това самите фирми ще могат да се договарят с централите за по-ниски цени", обясни Шушулов. Търговците на електроенергия ще плащат само такси за преноса на НЕК или ЕРП-тата. В момента размерът на тези такси се определя от ДКЕР за всяко от дружествата поотделно, като това става по тяхно предложение. Таксата на НЕК за преноса е 11.80 лв. на мегават, а тези на ЕРП-тата варират между 6.68 и 10.22 лв. на мегават. Източник: Капитал (21.08.2004) |
| | Три български компании ще сключат договори с холандското правителство за продажба на емисии вредни газове, съобщи директорът в програмата "Карбонкредитс" Ерик Саат. Компаниите, които са били избрани по време на четвъртия от търговете ERUPT (Emission Reduction Units Public Tenders), са "Овергаз", "Биовет" и "Топлофикация Пловдив". Трите проекта са избрани от общо шест, като сред отхвърлените има такива за смяна на горивото в топлоелектрически централи, за повишаване на енергийната ефективност в някои райони на страната и за намаляване емисиите на азотен оксид в атмосферата при производството на изкуствени торове. По време на четвъртия ERUPT Холандия ще закупи 4 млн. тона вредни емисии на средна цена от 5.39 евро за тон. "Овергаз" участва в търга с проекта за газификация на София и ще достави на Холандия 500 хил. единици редуцирани емисии в периода 2008 - 2012 г. Това означава, че допълнителните приходи на "Овергаз" от проекта могат да надминат 2 млн. евро. Дружеството обяви, че ще инвестира получените средства в газификацията на столицата. "Биовет" ще вложи 10 млн. евро в проект за производството на ток от отпадъчни газове чрез закупен от "Дженерал електрик" газов турбинен генератор с мощност 18 мегавата. По данни от сайта на агенция "Карбонкредитс" това може да донесе на българската компания допълнително финансиране в размер на 1.8 млн. евро. От "Биовет" поясниха преди време, че вероятно количеството енергия, която ще се произвежда, ще е в повече от необходимото за завода. В такъв случай излишъкът може да се продава на НЕК на преференциални цени, става ясно от публикувания на интернет страницата на холандската агенция проект. "Топлофикация Пловдив" пък кандидатства с проект за изграждане на мощности за когенерация. Петият търг ERUPT ще започне през септември, като крайният срок за подаване на заявленията от заинтересованите компании е 7 октомври, допълни Саат. Този търг ще е една от последните подобни възможности, тъй като от 2005 г. в Европа влиза в сила единната система за търговия на права за емисии вредни газове. Холандското правителство вече има сключен такъв договор с "Овергаз" в рамките на третия кръг от търговете ERUPT. Контрактът на стойност 1.38 млн. евро е за доставка на 350 хил. тона редуцирани емисии в периода 2008 - 2012 г. вследствие на газификацията на Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец. Подобен договор, но с Датската агенция по опазване на околната среда, сключи и "Агрополихим". Стойността на този контракт се очаква да е между 12 млн. и 14 млн. евро, като вредните емисии, които ще бъдат продадени, са 3.75 млн. т. Източник: Дневник (23.08.2004) |
| | С по-голяма артвизия ще се отличава бъдещият бизнес център “Глория Палас” в Плевен, чието изграждане предстои да започне, сподели за “Строителство Градът” ръководителят на проектантския колектив при архитектурно бюро “Иво Петров дизайн” арх. Иво Петров, автор на проекта по част “Архитектурна”. В разработката участват още: по част “Конструктивна” - инж. Н. Киркова, по част “Електро” - инж. Жени Гошева, по “ОВК” - инж. И. Йотов, по “ВиК” - инж. Ц. Лишковски, и по “Вертикална планировка” - инж. Св. Кутев. Обектът ще бъде реализиран за 14 месеца. Работният проект е готов и чака одобрение от ОЕСУТ. Началото на строителството е предвидено за септември.
Инвеститор и изпълнител на строежа е “ГБС - Плевен”. Сградата е четириетажна и ще се разположи в идеалния център на града, на ул.”Мусала” срещу централата на РДВР - Плевен. В сутерена с площ от 824,30 кв. м са проектирани паркинг и нощно заведение. Входът е от ул. “Мусала” и е с 4-етажна височина и запазва това ниво към централното вътрешно пространство. Тук “ще плува” вътрешен панорамен асансьор, изцяло от стъкло. На партерно ниво в общ коридор ще се разположат търговски площи, обособени като магазини с различни площи, в зависимост от потребностите на бъдещите им обитатели. С директен вход-изход откъм ул. “Мусала” са няколко от тях и проектираното заведение за кафе и закуски. Второто ниво е отредено за офиси с обособена конферентна зала с около 90 места (вторият етаж на кафето е предвиден да се изпълнява като коктейл бар към конферентната зала). Третият надземен етеж изцяло ще се ползва за офиси на “ГБС - Плевен”. На четвърто ниво е проектиран ресторант с лятна градина (тераси). В архитектурата на сградата ще се впише пластичен образ на римската богиня на славата - Глория. В изграждането на обекта по проект са заложени съвременни строителни материали, всичко най-добро по отношение на топло- и хидроизолацията. Материалите ще се договарят в процеса на строителството. Входната част ще се изпълнява със структурна фасада от типа “окачена”. Първото ниво, където са магазините, и последното - на ресторанта - фасадата ще се изпълнява със стъклени пакетни витрини. Облицовките ще са от гранит или от еталбонд и ще се уточняват в процеса на строителството.
Очакваната инвестиция ще е от порядъка на 1 млн. евро. Архитектурно бюро “Иво Петров дизайн” е едно от водещите в региона и проектира на територията на цалата страна. По техни проекти има реализирани обекти в цялата страна. Сред последните реализации са еднофамилни къщи в София, Троянския балкан, административна сграда на “Агрополихим” - Девня. Обект Бизнес център “Глория Палас” Инвеститор “ГБС - Плевен” АД Изпълнител “ГБС - Плевен” АД Проект “Иво Петров дизайн” СН “Експрес инженеринг” - Плевен РЗП 3400 кв. М Източник: Строителство Градът (28.08.2004) |
| | Колективната организация Екобулпак открива днес кампанията За чиста България. Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще приветства сдружението и неговите партньори - кметове и фирми, по повод издаденото на 25 август т.г. разрешително за оползотворяване на отпадъци от опаковки. Поканени на събитието са председателят на парламентарната комисия по опазване на околната среда Джевдет Чакъров, кметовете на София, Сливен, Силистра, Ловеч, Ковачевци и др. Общо 34 фирми, сред които Агрополихим, бутилиращата компания Горна баня, пивоварна Болярка и месопреработвателното дружество Тандем-В, членуват във втората в страната доброволна организация, която ще събира и ще рециклира отпадъците от опаковките. До края на тази година Екобулпак ще събере, оползотвори и рециклира над 12.5 хил. тона отпадъци от опаковки. Сред приоритетите на организацията е и разработването на информационна кампания за общините, с които има сключени договори за разделното събиране на отпадъците. Екобулпак си поставя задачата да привлече над 50% от фирмите, дължащи продуктова такса. До края на 2004 г. ще бъдат подписани договори с около 150 фирми, твърдят от Екобулпак. Първата организация, която получи лиценз от МОСВ за оползотворяване на опаковките, бе ЕКОПАК-България. Тя бе учредена от най-големите вносители и производители на продукти, които се предлагат опаковани на пазара - Кока-Кола-България, Данон-Сердика, Девин, Победа, Приста ойл. Източник: Пари (07.09.2004) |
| | На 07. 09. 2004 г., вторник, в 09.00 ч., в градината на хотел "Хилтън" министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова приветства "ЕКОБУЛПАК" АД и неговите партньори - кметове и фирми, по повод издаденото разрешение за оползотворяване на отпадъци от опаковки и началото на дейността на организацията в кампанията "За чиста България".
Разрешението се издава от министъра на околната среда и водите съгласно чл. 62 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). То дава възможност за изпълнение на задълженията на производителите и вносителите на опаковани стоки по смисъла на чл.11 от Закона за управление на отпадъците (ДВ 86, 2003) и на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (ДВ 19, 2004).
Организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки "ЕКОБУЛПАК" АД е учредена през юни 2004 г. Според устава си и съгласно изискванията на законодателството "ЕКОБУЛПАК" АД е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, което не разпределя печалба и управлява дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки. Учредители на "ЕКОБУЛПАК" АД са тридесет и четири български и международни компании: "АГРОПОЛИХИМ" - Девня, "АГРОСТАР" АД - София, "АРОМА" АД - София, "БИСЕР ОЛИВА" АД - Ст. Загора, "БИ СИ СИ ХЕНДЕЛ" ООД - В. Търново, "БОЛЯРКА ВТ" АД - В. Търново, БК "ГОРНА БАНЯ" ООД - София, "ГРАДУС-1" ООД - Панагюрище, "ДЕМАКС" АД -София, "ДЖИ ВИ ЕЛ - СЛАТИНА" ООД - София, "ЕКОПЛАСТ 2002" АД -Костинброд, "ЕРА ЕЛИТ" ЕООД - Севлиево, "ЖОСИ" ООД - София, "ЗАХАРНИ ЗАВОДИ" АД - Г. Оряховица, ЕТ "ЗОРОВ 91-Д.Зоров" - Враца, "КОНСУЛ" ООД -София, "КАРИЛ И ТАНЯ" ООД - Ямбол, "ЛАКПРОМ" АД - София, "ЛОМСКО ПИВО" АД - Лом, "МЕТАЛЕКС - 5" ЕООД - Варна, "НИВА" АД - Костинброд, "ОЛИНЕЗА" ООД - София, "ПАПАС-ОЛИО" АД - Ямбол, "ПОЛИМЕТАЛ" ЕООД -Бургас, "РОСА" АД - Попово, "РУБЕЛЛА БЮТИ" АД - Рудозем, "САВИМЕКС" ЕООД - Добрич, Кооперация "СИМИД 1000" - Пловдив, "ТРЕЙД ЕКСИМ" ООД -София, "ТАНДЕМ-В" ООД - София, "УНИТРЕЙД 2002" ООД - София, "ФМА" АД -Търговище, ТПК "ХИСАР 90" - София и "ЦЕРЕРА-98" ООД - Ст. Загора. Източник: Други (07.09.2004) |
| | 55 фирми участват във форум "Инвестирайте във Великотърновска област" на 22 и 23 септември. Сред тях са корейската "Копра", шведската "Скания", "Агрополихим", "Бизнеспарк София". Потенциалните инвеститори ще се запознаят с условията, които предлага общината за вложения. Източник: Стандарт (20.09.2004) |
| | Правят кей за опасни товари в пристанище Варна-запад. Проектът е готов, съобщи областният управител Яни Янев на среща с представители на черноморската инициатива за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи. Отровните вещества за растителна защита, натрупани в 14 склада в областта, ще бъдат деактивирани в завод край морето, каза още Янев. Целта е пристанището и заводът да бъдат изградени в близост един до друг и така да се наложи общ контрол върху преноса и преработката на опасните вещества. Около Варна има 1200 т хлор и 800 т амоняк, складирани в заводите "Полимери" и "Агрополихим" край Девня. 17-те язовира в областта се проверяват всяка седмица за наличието на опасни вещества, каза Янев. Източник: Стандарт (15.10.2004) |
| | Предвидените в бюджет 2005 средства за субсидии са 374.8 млн. лв., което е с 2.2 млн. лв. повече в сравнение с 2004 година. Държавната политика при финансовото подпомагане се определя в зависимост от ангажиментите, поети пред МВФ, международните финансови институции и условията по програмните заеми за преструктуриране (ПАЛ). Основен приоритет за подпомагане през 2005 остават железопътният транспорт и задължителните обществени услуги, предоставени от БДЖ. Предвидените средства за компанията са 70 млн. лв., колкото са били и през 2004 г. Те се отпускат заради социално ориентираните цени на превозите. На държавно финансово подпомагане са и обществените услуги по вътрешноградския транспорт и регионалните превози в слабонаселени и планински райони. За целта автомобилните фирми се субсидират с 13 млн. лв. Само въгледобивните дружества ще бъдат субсидирани в енергетиката през 2005 г. Те ще получат 3 млн. лв. за текуща дейност, като се очаква догодина да завършат програмите им за преструктуриране. В резултат на изпълнението на мерките се очаква през 2006 г. да отпадне необходимостта от субсидии за тях. С 1 млн. лв. "Български пощи" ще трябва да компенсира загубата си от социалноориентираната си дейност. За да се осигури префернциално пътуване на ветерани от войните, военноинвалиди, възрастни и учащи, от бюджета ще се заделят 68.5 млн. лв., което е с 11.8% повече в сравнение с парите за 2004 година. Така те ще плащат само 30% от стойността на билета, а учениците под 16 г. ще пътуват безплатно. Държавно финансово подпомагане ще получат и дейностите по преструктурирането на дружествата рудодобива, въгледобива, прекратяване на уранодобива и подобряването на околната среда. В рудодобива и уранодобива тези процеси започнаха още през 1992 г. Оттогава до 2003 г. предоставените пари за тази цел са съответно 91.2 млн. лв. и 20.7 млн. лв. Конкретните средства, които ще се отпуснат за 2005 г., не са посочени, като само е направена забележката, че през 2004 и 2005 г. парите за тази цел намаляват, защото преструктурирането е на финала. И през 2005 година ще продължат програмите за отстраняване на минали екощети във вече приватизирани предприятия. В момента се изпълняват 13. За тази цел от бюджет 2005 ще бъдат отпуснати 20 млн. лв. Те ще се насочени към "Асарел Медет", "Неохим", "Агрополихим" и "Софарма". Заедно с това с тези пари ще се ускори изпълнението на подобни програми в "Лукойл Нефтохим", ОЦК - Кърджали, "Елаците" и "Горубсо - Мадан". Източник: Дневник (19.10.2004) |
| | Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 15.ХII.2003 г. по ф. д. № 3326/2003 вписа в регистъра за търговски дружества еднолично дружество с ограничена отговорност "Римакем" - ЕООД, със седалище и адрес на управление Девня, Промишлена зона, адм. сграда "Агрополихим" - АД, и с предмет на дейност: инженерингова дейност, проектантска, конструкторска, технологична, монтажна и ремонтна дейност на механично оборудване, машиностроителна, електронна и ел. техника и апаратура, търговско представителство и агентство, търговска и спедиторска дейност, услуги, сервизна и производствена дейност. Дружеството е с капитал 5000 лв., с едноличен собственик на капитала "Агрополихим" - АД, и се управлява и представлява от Красимир Георгиев Бербенков и Любомир Кирилов Димитров винаги заедно. Източник: Държавен вестник (29.10.2004) |
| | Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) разкри група от лица и фирми, които са ощетили по този начин бюджета с милиони левове. Групата се е занимавала с подобна дейност при сделки с енергийни фирми в София, Стара Загора, Казанлък и други райони на страната. Заловените са извършвали доставки на оборудване, резервни част и ремонтни дейности в тецове, АЕЦ „Козлодуй“ и предприятия от минната промишленост. Това не е първият скандал с разкрити данъчни измами, но със сигурност е най-шумният. Причините за това са две. Първо, скандалът избухна точно по време на дебатите за бюджета през 2005 г. А е известно, че данъкът добавена стойност е най-големият бюджетен приходоизточник, на който се падат близо една четвърт от постъпленията в хазната. Второ, енергетиката е отрасълът с най-големи годишни обороти в икономиката и съответно създава възможности за голям размах при реализирането на престъпни схеми. Две седмици по-рано по повод други разкрития беше отчетено, че за последните пет години предполагаемите загуби от ДДС за бюджета са за 6.5 милиарда лева, а доказаните щети са за над 4 милиарда. По този начин темата с ДДС измамите измести трайно контрабандата от фокуса на медиите и принуди депутатите да сформират специална парламентарна комисия, която да разнищва схемите на дедесарите. Дедесари в енергетиката Измамите с ДДС в отрасли като енергийния са особено апетитни, понеже мащабите са по-големи. Схемите минават най-често през извършени услуги, защото там трудно може да се хване дирята, докато при доставките на оборудване е нужно да има и някаква насрещна стока. Става въпрос за различни ремонти, транспортни услуги, модернизации на производства и други, които в енергетиката струват наистина милиони. От проведеното до момента разследване наяве излезе само името на 34-годишния Спас Пенев Маринов, който е един от петимата задържани по обвинения в престъпления. Той е и единственият, за когото съдът наложи постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. В схемата за източване на ДДС участва група от фирми, в които Спас Маринов играе ключова роля. При акцията на НСБОП първоначално са били задържани седем души, които са били счетоводители или управители на групата от фирми. Спецченгетата са проверявали фирмите „Гама инвест“, „Вева“, „Дани 93“, „Йор Даниел“, „Йор Даниел 98“, „Вим 2003“, „Енерго-метал“, „Техфейз трейдинг“. Всички те по някакъв начин се оказали свързани със Спас Маринов. През седмицата се разбра, че „Техфейз трейдинг“ ЕАД е имала договор с ТЕЦ „Марица-изток 2“. Шефът на централата Атанас Димитров потвърди, че това дружество е осъществило доставка на оборудване след проведена процедура по Закона за обществените поръчки през 2003 г. „Предметът на поръчката е доставка на арматура за тръбопроводи ниско и високо напрежение“, заяви Димитров, но отказа да каже на каква стойност е бил договорът и добави, че централата не е имала други взаимоотношения с тази фирма, нито пък има представа в какви схеми е замесена. От свои източници „Капитал“ научи, че „Техфейз трейдинг“ е теглила на няколко пъти данъчен кредит от ДП „Триадица“ в последните две години. Общата сума на възстановения данък за фирмата е била 818 333 лева. Възстановеният ДДС е бил по договори за доставки на въглища, купувани от предприятието „Брикел“ и продавани на социалното министерство по програмата за подпомагане на социално слаби граждани с въглища за зимата. Според източници от данъчните среди тези сделки са били оформени коректно и в тях не са били открити нарушения. Сделката, която е станала Обект на разследване е друга, където краен получател е отново „Техфейз трейдинг“. Тя е добра илюстрация за начините, по които са действали фирмите на групата за изтегляне на ДДС от последния разкрит случай. Чрез серия от сделки „Техфейз трейдинг“ е успяла да изтегли ДДС за над 400 000 лева. Всичко е започнало с азотно-кислородна газстанция от „Агрополихим“ в Стара Загора, която е била купена от фирмата на Спас Маринов „Йор Даниел 98“ за сумата от 250 000 лева. Чрез няколко фиктивни ремонта нейната стойност става 1.5 млн. лева. За тази сума газстанцията е била продадена на друга фирма, собственост на Спас Маринов. След това бизнесменът попълва фиктивни фактури за извършени подобрения и продава станцията на „Техфейз трейдинг“ за близо 2.5 милиона лева. След тази сделка „Техфейз трейдинг“ си изтегля ДДС за над 400 000 лева. „Техфейз трейдинг“ е регистрирана в офшорната зона Кипър и не е ясно кои са нейните собственици. Тя има трима управляващи, които са с българско гражданство. Проверка на „Капитал“ установи, че има връзка между „Техфейз трейдинг“ и Спас Маринов. Пресечната точка между тях се явява регистрираната в Копривщица фирма „Прибор“ АД. Там кипърската офшорка притежава 48.99%, а фирма „Дани 93“ - 8.74%. „Дани 93“, която също се разследва по скандала с ДДС измамите, е регистрирана на същия адрес, където са регистрирани повечето фирми на Спас Маринов. Дружеството има сериозно присъствие в енергетиката. „Дани 93“ беше едно от четирите дружества, изкупили дългове на „Брикел“ към „Мини Марица-изток“. Четирите фирми изкупуват вземания на мините в размер на 25 млн. лева, като срещу това длъжникът „Брикел“ се задължава да им предостави 277 хил. тона брикети. Сделката е трябвало да доведе до намаляване на задълженията на закъсалата брикетна фабрика. Според публикации в медиите „Дани 93“ е свързана с „Риск инженеринг“ и е основен доставчик на въглища за ТЕЦ Варна. Фирмите, в които арестуваният Спас Маринов има собственост или е съдружник, са няколко - „Гама инвест“, „Глимакс инвест“, „Йор Даниел 98“, „Мегастрой“, „Мелснаб“ и „Спас Маринов-Спенс“. В момента те са обект на разследване от данъчните, НСБОП и финансовото разузнаване. Разглежда се и дейността на други фирми, с които са имали отношения, като „Бим 2003“, „Вева“ и „Дани 93“ и дъщерната и „Дани 93 М“. „Гама инвест“ е с шестгодишна история. Предметът и на дейност включва търговия на едро с метални руди и метали в първични форми. По всяка вероятност е търгувала с предприятията от комплекса „Марица-изток“. Справката в съдебните регистри за нея показва подозрително много пререгистрации, включително и смяна на седалището и. Според източници от данъчните среди това обикновено се прави от фирми, източващи ДДС, с цел да се затруднят насрещните ревизии при евентуални проверки. Първоначално „Гама инвест“ ЕООД е била собственост на Георги Николаев Георгиев. През октомври 2003 г. той я прехвърля на Спас Маринов и малко по-късно е заличен като управител на фирмата. Тя е имала регистрация по ДДС, като първоначално данъчният и адрес е бил към ТДД в община „Студентска“. Впоследствие той е променен на няколко пъти, като последният данъчен адрес е бил в Казанлък. Тридесет и четири годишният Спас Маринов е собственик и на още няколко дружества, сред които е „Йор Даниел 98“ ЕООД, което също беше споменато в медиите като замесено в схемата за източване на ДДС. Тази фирма също е регистрирана по ДДС. Освен в Казанлък фирми със същото име има регистрирани още във Варна, Пазарджик и Стара Загора. Това означава, че групата вероятно е действала в цялата страна. Любопитното е, че „Йор Даниел 98“ се води на адрес в Казанлък, който е в съседния офис до този, на който е регистрирана „Гама инвест“. Предметът и на дейност включва търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива и подобни продукти. За собственик на фирмата се води Станимир Георгиев Диамандиев, но предишен неин собственик е бил арестуваният Спас Маринов. През седмицата от Министерството на енергетиката потвърдиха, че ТЕЦ „Марица-изток 2“ е имала договори с „Гама инвест“ и „Йор Даниел 98“. Договорите са били за доставка на резервни части, като общата сума на двата договора не надхвърлят 50 хил. лева, обясниха от ведомството на Милко Ковачев. През седмицата Енергийните шефове се разграничиха от скандала. Според заместник-министъра на енергетиката Ангел Минев е възможно имената на енергийните предприятия да фигурират във фалшивите документи, чрез които фирмите източват ДДС, но това не означава, че наистина са имали сключени договори. От министерството отричат и енергийните фирми да имат нещо общо с източването на ДДС. Схемата, по която според тях се източва ДДС от фирмите, е чрез регистриране на фалшиви ООД-та, на които въпросните фирми декларират пред държавата, че са им платили ДДС и съответно искат то да им бъде възстановено. „Това обаче става по-нататък по веригата. Ако дадена фирма има сключен договор с енергийно предприятие за изкупуването на скрап примерно, източването на ДДС става чрез фиктивни договори за препродажба. Тоест самите енергийни предприятия нямат нищо общо с източването на данъка и това, че имат сключени договори с такива фирми, не означава, че и те са участвали в схемите за източване. На източващите фирми им е необходим паричен поток, който те си осигуряват с договор със съответното енергийно предприятие. Друг е въпросът вече под чие влияние се печелят договорите със съответните енергийни фирми“, коментира източник от енергийния бранш, пожелал анонимност. Източник: Капитал (14.11.2004) |
| | Над 1.4 млн.лв. екосанкции са наложени на предприятия и граждани, съобщи Николай Кенанов, шеф на Дирекция "Контрол на регионалните инспекции по околната среда и водите". Глобите за предприятията са за издадените 321 акта по Закона за опазване на околната среда от началото на годината. В 97 от случаите парите ще се търсят от Агенцията за държавни вземания. В 153 от нарушенията предприятията ще трябва да плащат глоба общо 275 000 лв. заради замърсяване на водни обекти. Най-големи са наказателните суми за "Агрополихим", "Горубсо"-Кърджали, "Лукойл Нефтохим". Общият брой заповеди за налагане на санкции за замърсяване на въздуха са 166. Най-големите предприятия, които трябва да платят глобите са "Лукойл Нефтохим", Кремиковци и "Топлофикация"-Сливен 3760 санкции се налагат и за физически лица, като общият им брой възлиза на над 700 акта и е на стойност близо 385 хил. лв. Източник: Монитор (22.11.2004) |
| | Екоминистерството е наложило нова екосанкция на "Кремиковци" АД в размер на 63 000 лева месечно заради замърсявания на въздуха, причинени от коксопроизводството. Решението е взето на 12 ноември т. г. по предложение на столичния инспекторат по околна среда, информира Николай Кенанов, завеждащ дирекция "Координация с регионалните инспекторати по околната среда и водите", на семинар за медиите, организиран от министерството. Глобата обаче вероятно ще бъде обжалвана по съдебен път, както става с повечето санкции на министерството, налагани на промишлените предприятия, поясни Кенанов. С близо 1 270 000 лв. натрупан дълг към екоминистерството "Кремиковци" е в челото на 97-те предприятия, чиито задължения ведомството на Долорес Арсенова е прехвърлило към Агенцията за държавни вземания. Близо 2,7 млн. лева е сумата, преведена от глобени за вреди върху околната среда промишлени предприятия от януари до ноември т.г. За това време министерството е наложило 321 санкции. Най-големите са за девненския "Агрополихим", бургаския "Лукойл Нефтохим" и пирдопския "Юмикор Мед". Източник: Сега (22.11.2004) |
| | Карта на старите екологични замърсявания подготвя Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, съобщи Бойко Малинов, началник на отдел в министерството. Документът ще позволи инвентаризация на състоянието на околната среда. Той ще послужи и за планиране на конкретните мерки и необходимото финансиране за отстраняване на старите екощети. Основно в картата ще се опишат депата за отпадъци от предприятията и незаконните сметища, обясни Малинов. В ход са 17 програми за възстановяване на минали екощети в приватизираните предприятия. Програмите са на обща стойност 300 млн. лв., които се осигуряват от държавата. Финансирането обаче става чрез заеми от Световната банка. Пирдопският комбинат Юникор вече приключи възстановяването на минали замърсявания на стойност 25 млн. USD, скоро предстои приключване и на програмата в КЦМ Пловдив. 3 163 463 лв. е събрало МОСВ от наложени санкции на предприятия, замърсяващи околната среда. Най-големите замърсители на води са Агрополихим, винпром-пещера /за спиртната фабрика в с. Катуница/, ЛУКойл-Нефтохим, ВиК-Бургас и ТЕЦ Марица-изток 3. Сред най-големите замърсители на въздуха са ЛУКойл-Нефтохим, ТЕЦ Варна, Юмикор мед и Кремиковци. 80% от наложените санкции остават в общините, на чиято територия са мръсните производства. По принцип местните управи трябва да използват тези средства за екология, но това не се прави, казаха от МОСВ. Съществуващите преди екофондове в общините са закрити, защото МВФ и ЕС не ги допускат, уточниха от министерството на Арсенова. Източник: Пари (22.11.2004) |
| | Програмите за отстраняване на екологичните щети в медните рудници Елаците и Асарел, причинени преди тяхната приватизация, вече са приети от Междуведомствения експертен екологичен съвет, съобщиха от Министерството на околната среда и водите /МОСВ/. С това се дава ход на работното проектиране на двата обекта, предстои да се обявят конкурсите за избор на изпълнител. Програмите се финансират от бюджета, след като държавата призна своята отговорност за миналите екощети. Оценката за Асарел Медет е за 12 млн. EUR, които ще се осигурят чрез заем от Световната банка, а за Елаците - 4.5 млн. лв. Програмата за Елаците включва рекултивация на хвостохранилище Бенковски 1. Екологичният съвет е приел и проект на мониторинг на всички етапи от извършването на рекултивацията. В Асарел Медет АД-Панагюрище ще бъде направено улавяне на дренажните и подземните води в източното насипище, изграждане на нов тръбопровод и на пречиствателна станция за отпадни води. Двата рудника бяха приватизирани през 1999 г. Преди месец приключи шестгодишният пилотен проект за възстановяване на минали екощети в медопреработвателния комбинат Юмикор в Пирдоп. Програмата възлизаше на 25 млн. USD, които държавата финансира със заем от Световната банка. Над 300 млн. лв. е предвидила държавата за обезщетение на новите собственици на държавни предприятия - замърсители на околната среда. МОСВ е одобрило вече 19 програми за отстраняване на минали екологични замърсявания. Това са основно предприятия от тежката и химическата промишленост. Проектът на Световната банка EPSAL на стойност 25 млн. EUR предвижда финансирането на подобни програми в ЛУКойл-Нефтохим, Кремиковци, Асарел Медет, Неохим, Агрополихим и Софарма. Източник: Пари (29.11.2004) |
| | Изпълнителният директор на “Агрополихим“ Филип Ромбаут демонстрира по-нетрадиционен поглед към пазара на недвижими имоти. През 2000 г. той основа компанията “Ланка“ ООД, която се занимава с инвестиции в складови площи. Нейният собствен капитал е 1.3 млн. лв., а осигуреното финансиране (основно кредитни линии от Булбанк) е за 2.5 млн. щ. д. Няколко чуждестранни групи се интересуват от инвестиции в компанията, твърди Ромбаут.
“Ланка ООД се интересува най-вече от покупката на земя за индустриални проекти и от строителството на складови комплекси. Налице е възможност за проекти, които общо надхвърлят 300 000 кв. м. Индустрията нараства, също и дистрибуцията на стоки (вижте BILLA, Metro, Hit, Praktiker и т. н.). Това означава, че повече стоки трябва да бъдат съхранявани в големи първокачествени складове. Налице е недостиг на такива площи, тъй като инвестирането в складове не е много “секси“. Хората с пари, специално тези с пари, идващи от съмнителни източници, предпочитат да инвестират в офиси или жилищни блокове. Също така възвращаемостта там е много висока. Ето защо има недостиг на добри складове в България. Освен това, за да инвестираш в складове, трябва да знаеш как работи бизнесът, нуждаеш се от много повече бекграунд информация, отколкото, за да инвестираш в жилищна сграда. След като складът е построен, трябва да си в състояние да го дадеш под наем и тогава репутацията е много важна. Чуждестранните компании, които се нуждаят от складове, винаги ще проверят кой е собственикът на имота, който искат да наемат.“ Източник: Други (06.12.2004) |
| | Браншовите съюзи на черната, цветната металургия, химическата и циментовата промишленост протестират срещу завишените изисквания за допустимите вредни емисии, които предприятията трябва да спазват според нова наредба. Тя е подготвена от министерствата на околната среда, на икономиката и на здравеопазването. Някои от нормите са от три до пет пъти по-рестриктивни от сегашните и за да ги изпълнят предприятията, трябва да инвестират не само в нови инсталации, но дори да сменят изцяло технологиите, което изисква огромни инвестиции, обясни Политими Паунова, секретар на Браншовата камара на черната и цветната металургия. В края на ноември представители на бизнеса и експерти от екоминистерството са обсъждали работния проект на наредба за допустимите емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти с неподвижни източници. Новият вариант ще замести действащата наредба от 1998 г. и се налага поради допълнителните изисквания за опазване на околната среда, приети със закона от 2002 г., поясниха експерти от ековедомството. По някои от предложените норми двете страни са постигнали съгласие, но за някои все още се водят преговори. Според заводите за някои вредни вещества в наредбата са заложени толкова ниски концентрации, че българските компании никога не биха ги изпълнили. "Тези норми не са адаптирани с европейски директиви, нито пък се прилагат задължително в развитите европейски страни. Според нас авторите на проекта са поставили висока летва за българската индустрия с мотива, че България трябва да бъде призната за "зелена" държава, която приоритетно ще развива биологично земеделие и екотуризъм. Страшното е обаче, ако това стане за сметка на цялата тежка индустрия", коментира Политими Паунова. Тя припомни, че сега действащата наредба копира германското екозаконодателство отпреди 5 години и още тогава с нея са били заложени тежки условия към индустриалните предприятия. Много от тях междувременно са инвестирали в екопроекти, изпълнили са тези изисквания, но заради новата наредба трябва да започнат всичко отначало. Пример за това е инвестицията на "София мед" в инсталация за улавяне на медни и оловни прахови частици. Супермодерната инсталация е била монтирана през 2003 г., но ще се окаже безполезна, защото според новата наредба допустимите концентрации на мед и олово във въздуха се занижават от 5 до 10 пъти. Тези норми трябва да се прилагат не само от столичния завод, а също от КЦМ - Пловдив, "Юмикор", ОЦК - Кърджали, и "Кремиковци". Според бизнеса тежките екоизисквания няма да подобрят средата, а ще направят българските предприятия още по-изоставащи. "Изискванията за някои от концентрациите са толкова големи, че до 2011 г. предприятие като "Агрополихим" ще трябва всяка година да инвестира милиони долари само в очистващи съоръжения. Още по-тежки са нормите за завод като "Юмикор", който дори няма преходен период като нас, а още от есента на 2007 г. трябва да произвежда според новите изисквания", коментира председателят на борда на директорите на "Агрополихим" Красимир Барбенков. Според Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК) съгласуването на новата наредба с предприемачите не е приключило и за някои емисии ще бъдат договорени поносими нива. От Министерството на околната среда обаче обясниха, че срещата с бизнеса е приключила и сега тече съгласувателната процедура с останалите министерства. Експертите обясниха, че много от заводите ще избегнат високите изисквания на наредбата, ако в комплексните си разрешителни отвоюват по-големи концентрации. Това важи за комбинати като "Агрополихим", КЦМ - Пловдив, "Стомана индъстри" и др. Специалистите в екоминистерството обаче допълниха, че нормите по новата наредба плътно ще се спазват за всички нови инсталации, които предприятията монтират в т.нар. горещи зони с мръсен въздух като Девня, Кърджали и Перник. Исканията на бизнеса за промени в наредбата са допустимите нива на азотни оксиди да се завишат до 500 мг/куб.м вместо 350 мг /куб.м, тъй като тези нива са заложени с референтни документи на Европейския съюз. Концентрациите на хлор, заложени в наредбата, не могат да се изпълнят и до 2011 г., затова от девненския завод "Полимери" предлагат да има отделна оценка на тези концентрации в комплексното разрешително на предприятията. Нормите за азотни и серни оксиди при производството на цимент и клинкер по мокър способ са недостижими, защото те се отнасят за производството на цимент по сух способ, е становището на "Девня цимент". Затова циментовите заводи предлагат тези концентрации да бъдат индивидуално заложени с комплексното разрешително. Шест пъти по-рестриктивни са нормите за концентрацията на феросплавните производства, които отделят най-много прахообразни вещества. Предложенията са те да бъдат занижени шест пъти. Политими Паунова коментира, че ако наредбата влезе в сила, много заводи от черната и цветната металургия ще фалират. Българските мениджъри също държим на природата и смятаме, че в разумен диалог с управляващите можем да достигнем съгласие. За да намерим баланса между реални възможности на индустрията и опазването на околната среда, ще потърсим съдействие от вицепремиера Лидия Шулева. От Министерство на околната среда заявяват, че посочените в наредбата норми за допустими вредни емисии разграничават изискванията към старите и новите инсталации. За съществуващите очистващи съоръжения има транзитни периоди, които са съобразени със сроковете за достигане на съответното качество на въздуха. До началото на декември работният проект на наредбата ще продължи да се обсъжда. Източник: Дневник (07.12.2004) |
| | Репак АД получи официално разрешение за оползотворяване на отпадъци от опаковки у нас от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова. Репак АД е учредена през май 2004 г. от единайсет фирми - Обединена млечна компания АД, Мегахим АД, Оргахим АД, Булминвекс ЕООД, Болярка АД, Изола Петров ЕООД, Булпласт АД, Дарко АД, ЛВК-Търговище, Домейн Бойар АД, Итонг АД. Това е третата организация, която започва да набира членове, за да рециклира отпадъци в съответствие с ангажиментите на държавата към ЕС да оползотворява боклуците. Разрешението се издава за извършване на тези дейности до края на 2008 г. Първата компания, сертифицирана от екоминистерството, е ЕкоПак АД. Тя беше учредена от най-големите вносители и производители на продукти, които се предлагат опаковани на пазара - Кока-Кола България, Данон-Сердика, Девин, Победа, Приста ойл. Дружеството работи вече със 79 производители и вносители на опаковки. ЕкоПак има предварителни договори с общините Добрич, Вършец и Правец за пилотни проекти за събиране на отпадъци от опаковки на домакинствата. ЕкоПак има и лиценз за използването на The Green Dot /зелена точка/ в България. Екобулпак е втората организация, в която членуват 34 фирми, между които Агрополихим, бутилиращата компания Горна баня, пивоварна Болярка и месопреработвателното дружество Тандем-В. Дружеството си е поставило за цел да внедри разделното събиране на масово разпространените отпадъци от опаковки в бита и промишлеността. До края на годината Екобулпак ще събере, оползотвори и рециклира над 12.5 хил. тона отпадъци от опаковки, а до 2007 г. - 60 хил. тона. Източник: Пари (08.12.2004) |
| | Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени таксата за пренос, която плащат привилегированите потребители и електроразпределителните дружества на Националната електропреносна компания (НЕК), като незаконосъобразна. Според магистратите не са съдържат достатъчно доказателства в решението на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) за увеличаване на таксата. Тя се плаща от електроразпредителните дружества и привилегированите потребители и влиза в цената на тока за крайните потребители. Съдът смята, че не е налице правно основание разходите за поддържане на мощностите в готовност за включване в енергийната система на България да бъдат включени в цената на таксата. През юни 2003 г. таксата беше увеличена от 6 лв. на 11.80 без ДДС, преди обявеното от регулаторната комисия отваряне на електроенергийния пазар. Таксата беше оспорена от "стомана индъстри", Браншовата камара на черната и цветна металургия, КЦМ и "Елаците-мед". Трите компании бяха определени за привилегировани потребители, което им позволява да се договорят директно с централите за доставките, като заплащат такса за пренос на НЕК. До момента шест компании са подписали директни договори с ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Варна". От свободното договаряне са възползват КЦМ, "Юмикор", "Елаците-мед", мини "Марица-изток", "Агрополихим". С тези договори отварянето на пазара е около 1% при законодателно определени 26%. ДКЕР ще оспорва решението на ВАС и ще разясним на магистратите защо разходите за поддържане на системата в готовност трябва да бъде включени в цената за пренос. От НЕК коментираха, че отново ще предложат на регулатора увеличение, защото сегашната такса не покрива разходите на компанията. Все още остана неясно какви квоти от енергия през следващата година ще могат да продават централите. Източник: Дневник (16.12.2004) |
| | Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) определи квотите от електроенергия, които централите ще могат да договарят с големи потребители през 2005 г. с решение от 20 декември 2004 г. Така тя реши спора между енергийното министерство и АП. Ведомствата нямаха обща позиция по предложението на консултантите по приватизацията на ТЕЦ-ове да се сключат 10-годишни договори с НЕК за изкупуване на тока от централите в Русе, Варна и Бобовдол. От енергийното министерство заявиха, че това ще блокира либерализацията на пазара и предложиха договорите да са за 2.5 години. След решението на ДКЕР ТЕЦ-Варна ще може да пусне свободно 574 млн. киловатчаса, т.е. повече от АЕЦ "Козлодуй", на която са разрешени 500 млн. кВтч. ТЕЦ "Бобов дол" е с право да продаде 258 млн. киловатчаса. Един блок от ТЕЦ-Русе ще може да пусне 42 млн. кВтч. Останалото количество произведен ток трябва да се продаде на НЕК по цени, които ДКЕР определи на 22 декември. ТЕЦ-Варна и ТЕЦ-Русе са продавали досега на НЕК съответно по 47,78 лв. и по 49,28 лв. за мегаватчас. От 1 януари 2005 г. ще продават съответно по 42,39 лв. и 46,64 лв. Цените са без ДДС. За ТЕЦ "Бобов дол" цената става от 48,56 на 48,54 лв. за мегаватчас. През 2004-а бяха свободени само 9% от енергийния пазар, през тази година трябва да се либерализират 40% от него, а през 2007 г. да е напълно свободен. Прагът на годишно потребление за клиенти, които могат сами да избират производител на ток, от средата на 2005 г. ще падне от сегашните 40 на 23 гигаватчаса годишно. И големи сгради ще могат да си избират продавач на ток. Сега това право имат 10 предприятия. Те са мини "Марица-изток", "Стомана индъстри", КЦМ-Пловдив,"Асарел-Медет", "Юмикор Мед", "Девня-Цимент", "ЛУКойл", "Агрополихим" и "Неохим". Източник: Сега (03.01.2005) |
| | "Агрополихим" - Девня, се отказва окончателно от идеята си да приватизира торовия завод в румънския град Турну Мъгуреле, съобщи изпълнителният директор на дружеството Христо Петров. Той обясни, че решението е взето, след като компанията се е запознала с техническото състояние на съоръженията в предприятието, а основна причина за него са приватизационните процедури в северната ни съседка. Според тях купувачът трябва да поеме историческите задължения за замърсяване на завода. Химическият комбинат в Турну Мъгуреле произвежда сярна киселина и карбамид. "Агрополихим" обяви намерението си да го приватизира през август 2003 г. Компанията направи консорциум с EP commerce, собственост на живеещия в България румънец Георги Попеску. Конкурент беше сръбската компания "Универсал холдинг", която направи консорциум с румънско търговско дружество. "Агрополихим" употребява между 8-10 хил. тона карбамид месечно и произвежда течни торове, които се реализират основно на пазарите в Западна Европа и Америка. Аргументирайки решението си да приватизират румънския завод, от "Агрополихим" обясниха, че това е по-изгодно от изграждането на мощности за производство на карбамид в страната. Основният източник на енергия в карбамидното производство - газта, в северната ни съседка е по-евтин. Разчетите, които консорциумът "Агрополихим" - EP Commerce беше направил, сочеха, че за да бъде модернизирано това производство в Турну Мъгуреле, са необходими около 6 млн. евро. Плановете предвиждаха основният източник на екологично замърсяване - инсталацията за производство на сярна киселина, да бъде ликвидиран. В офертата си консорциумът предлагаше това производство да бъде преустановено. Освен това компаниите декларираха, че се отказват от машините, използвани за него. Те предлагаха да ги демонтират, нарежат и предадат като скрап, на който реши румънската агенция за приватизация. Източник: Дневник (05.01.2005) |
| | Преките инвестиции на наши фирми в чужбина надхвърлиха 150 млн. евро, повечето проекти са съседски Наред с всичко друго, 2004-а бе и годината, в която българският бизнес по-каза достатъчно самочувствие за експанзия в чужбина. Дотогава кратката история на преките инвестиции на наши компании зад граница се свеждаше до проектите на "Мултигруп", първата голяма инвестиция на "Приста ойл" в Турция и няколко опита за участие в приватизацията в съседни държави. Една година по-късно стана ясно, че приватизацията не е най-прекият път за достъп до пазарите в Румъния, Сърбия и Македония. Доста по-бързо бяха задвижени проектите на тези наши фирми, които инвестираха "на зелено". Трудно е да се каже какво е останало от задграничната империя на Илия Павлов след смъртта му, още повече че част от инвестициите му бяха направени чрез офшорни фирми. Предпочитаните дестинации на убития шеф на "Мултигруп" бяха Македония и Сърбия. Павлов бе вложил 1.2 млн. евро в битолската захарна фабрика "Шекерена", държеше мината "Бучин", проявяваше интерес към металургията и дострояването на жп линията от Скопие до София. В Сърбия той планираше да отвори банка и се интересуваше от проекти в енергетиката. Пак в тази посока бе насочен и единственият публичен опит на "Мултигруп" да продължи задграничната експанзия на създателя си след смъртта му - неуспешното участие в приватизацията на "Путник", сръбския аналог на "Балкантурист". Приживе Павлов проучваше и възможността за инвестиции в недвижими имоти и хотели в Хърватска, Черна гора и Словения. Най-известният му задграничен проект си остана "Балканска банка" - Скопие (преименувана на УНИБанк през 2004 г.). След серия трансформации институцията, създадена през 1993 г. от бившите кредитна банка и Балканбанк, през 2003 г. премина под контрола на собствениците на ПИБ - Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Според публикации в македонската преса сега те държат 78% от капитала й. Далеч по-неуспешен бе опитът на варненската ТИМ, която контролира ЦКБ (и остатъците от кредитна банка), да пробие в Сърбия. В началото на 2004-а чрез няколко фирми тя закупи малката "Рай банка", която обаче бе затворена по коледа. Все пак собствениците на ЦКБ бяха единствените, които успяха да се възползват от възможността за евтина покупка на банка в западната ни съседка. Само допреди година възможността да се купи лиценз само срещу 1 млн. евро бе една от най-коментираните теми в банковите среди. Впоследствие обаче централната банка в Белград вдигна капиталовите изисквания на 10 млн. евро, а и перспективите на Сърбия през последните години не изглеждат толкова стабилни. Зациклянето на приватизацията като че ли е достатъчно ясен симптом. Сделките се точат с години, част от заводите са с тежки дългове и неизяснена собственост, а и правилата не изглеждат толкова ясни и прозрачни, колкото преди две години, когато Белград стартира амбициозната си програма за приватизация. Засега единствената сериозна българска инвестиция в региона е покупката на черногорското стоманодобивно предприятие Zeljezar в Никшич от консорциума Steel Group Investment, в който участва българската "Руа Инвест енд Трейд" (няма данни за такава фирма в "Държавен вестник") заедно с украински и черногорски партньори. Сделката стана в края на 2003 г., като българският консорциум успя да отстрани конкурентите си от Германия, Турция и Великобритания с обещания за инвестиции от 67 млн. евро. Друга по-малка сделка (270 хил. евро) бе покупката на туристическото предприятие "капаоник" от консорциум, включващ българската "Хелиос". Пропадна опитът на друга неизвестна наша фирма - "Тропик и Т", да купи един от комбинатите в състава на КТВ Вог. Две години по-късно металургичният комплекс още не е продаден. Три години не стигнаха на "Агрополихим" да придобие друга гордост от социалистическото минало на Сърбия – IHP Prahovo. Торовият завод също се води в процес на оздравяване. С гръм и трясък се провали и опитът на бургаската фирма "Маринер" да купи автобусния завод ФАС "11 октомври" в Македония. След протести на работници и намеса на правителството сделката, сключена още през 2002 г. за близо 7 млн. евро, бе развалена и след четири търга през 2004 г. заводът бе препродаден на местната "Унитаерс". Възможно е сериозна инвестиция в Сърбия да направи КЦМ, чийто изпълнителен директор Никола Добрев съобщи преди седмици, че предприятието е принудено да закупи мини за цветни метали поради недостиг на суровина. Този проект е още в начална фаза, уточниха от КЦМ, като се проучва и възможността за подобна инвестиция в Турция. И в Румъния българските компании не пожънаха голям успех. Единственият пробив е на бургаската "ЕП комерс". (Неизвестното у нас дружество на Евгения и Георги Попеску държи заводите "Трансвагон"- Бургас, "Прогрес" и "Наталия" - Стара Загора, и има оборот за 2003 г. от 34 млн. евро.) Преди три години "ЕП комерс" закупи румънския производител на кабели "5.С. СОкО", но има други две неуспешни сделки в северната ни съседка. Първата бе опит да се купи химическата компания Doljihim (заедно с "ЛУкойл"), втората бе за химическия завод TURNU (заедно с "Агрополихим"), където през 2004 г. бе предпочетен сръбският Universal Holding. Наскоро стана ясно, че и консорциумът "Алфа - каолин" не е успял да купи S.C. Dobromin - Констанца. За сметка на това Вече може да се говори за рязко нарастване на инвестициите "на зелено" в Румъния, а дори и в Сърбия. Северната ни съседка е предпочитана пред западната заради по-уредените бизнес отношения и перспективата за скорошно членство в ЕС. До миналата година, когато бе учредена Българо-румънската търговско-промишлена палата, българските вложения отвъд Дунава се изчисляваха на 10 млн. долара. Миналия октомбри например пловдивската "Белла" отвори фабрика за тесто в Гюргево. Но интересът е предимно към инвестиции в търговията. "К енд к електроникс" - собственикът на българска-та Верига "Техномаркет", планира тази година строителството на два магазина там. Въпреки че и нашите, и сръбските власти отчитат малко инвестиции от България, интересът към западната ни съседка е от години. Но проектите се осъществяват изключително бавно, твърдят хора, които проучват инвестиционните възможности в бившата югославска република. Някои - като "Монбат" на братя Бобокови, вече затвориха предприятията си в Сърбия. Инвестицията във фабриката за сглобяване на акумулатори се оказа безсмислена, след като митата за повечето промишлени стоки между България и Сърбия станаха нула, обяснява единият от собствениците на "Монбат" и "Приета ойл" Атанас Бобоков. Тази година русенската компания планира да регистрира търговска фирма в западната ни съседка (тя вече има такива дружества в Румъния, Словакия и Унгария), както и закупуване на складови площи. Повечето български фирми предпочитат да не рискуват сами и намират местни партньори или пък разчитат на отношения от времето на социализма. Първата схема приложи "Системи за телеобработка и мрежи" (дружество на "Златен лев"), което се кооперира с местен завод за сглобяване на касови апарати в Ниш. "Техномаркет" вече отбори три магазина в Сърбия въпреки притесненията, свързани с широкото разпространение на сивата търговия. Други два хипермаркета на веригата работят в Македония. Кооперация "Пан-да", която държи правата на гръцките магазини "Офис 1 Суперстор" за някол-ко страни, също успя да пробие в западната ни съседка и Македония. "Панда", която има и магазини в Румъния, работи на франчайзинг. По същата схема се планира и инвестицията на "Доверие -Брико", което държи магазините "Мосю Бриколаж" в Сърбия и Македония. Отварянето на обектите се забави поради нестабилната икономическа обстановка, обяснява изпълнителният директор Андрей Евтимов. Един от големите проблеми в Сърбия са неуредените отношения на собственост. В момента има забрана за покупка на земя от чужденци, може само да се наема за 99 години, което създава нестабилност, особено в отношенията с кредитиращите институции. Освен това цените на имотите са нереално високи, казва Евтимов. Терените, и то в средната част на Белград, достигат 200-500 евро на кв. м. Сивата икономика, корупцията и проблемите с трудовия пазар и социалните осигуровки са другите пречки. Променящото се законодателство и високите мита за някои стоки също карат инвеститорите да бъдат предпазливи, казва Евтимов. Той твърди, че все още не е ясно как ще се прилага законът за ДДС, който след известно отлагане бе въведен този месец. В същото време Сърбия е страната с най-нисък корпоративен данък в региона (10%), а и покупателната способност на населението не е по-ниска, отколкото в България. В Македония, където се добавя и малко повече политическа нестабилност, условията също не са много благоприятни, твърдят българските бизнесмени, които преди години сякаш по-малко се притесняваха да рискуват в страни с неустановена пазарна икономика. На този фон бе малко изненадващо, че една от най-големите български инвестиции зад граница бе извършена в Албания. Миналата година пловдивската компания "Готмар" отвори там завод за плодови сокове, който се оценява на 6 млн. евро и често е даван за пример по международни форуми (например от шефовете на Пакта за стабилност). Другите истории на успеха, които нашите политици често разказват, за да демонстрират нарасналата мощ на българския бизнес са ресторантът на "Хепи" в Барселона и - разбира се - двата терминала и заводът на "Приста ойл" в Турция и Украйна общо са инвестирани 15 млн. долара). Терминалът в Одеса вече заработи и ще се окаже най-печелившото ни задгранично вложение, твърди Атанас Бобоков. Най-екзотичните дестинации достигат до Китай и Виетнам. Естествено, ако не смятаме вложенията в офшорни зони, чийто размер е трудно установим. Парадоксално, нито една от големите наши компании още не се е престрашила да инвестира в чужбина. Още през 2003 г. бе съобщено за смесено предприятие на "Булгартабак" с Египетския тютюнев монопол, но оттогава не се е чуло нищо. Странно е също защо НЕК не последва примера на чешките си колеги (а отскоро и партньори) от СЕ2 и да се насочи към чуждестранни проекти - още повече че българската компания има спешна нужда да сложи в ред износа си на ток, който сега минава през чужди посредници. фактът, че едрият български бизнес все още пасува, не е случаен. Той показ-ва, че експанзията в чужбина не идва от твърде голямата мощ на местния капитал, колкото от слабостта на местния пазар. Затова и повечето инвеститори в чужбина са фирми, които са достигнали тавана на пазарния си дял у нас и искат да изнесат ноу-хау, а не стоки зад граница. В бъдеще обаче можем да станем свидетели на бягство на Изток - например към Украйна и вероятно Русия. Митата за износ на стоки към тези страни остават по-високи, а рискът се компенсира от по-слабото екологично законодателство и липсата на строгите европейски директиви. (Сп.Тема) Източник: Други (10.01.2005) |
| | За постигане пълното прилагане на европейското екологично законодателство в България са нужни около 9 млрд. ЕUR, половината от които ще трябва да бъдат инвестирани от бизнеса за срок от 10 години. В областта на околната среда в ЕС се прилагат около триста документа и седемдесет основни директиви, но при затваряне на глава Околна среда българското правителство успя да договори само десет преходни периода за най-скъпо струващите мерки. Предвижда се останалите инвестиции да се покрият от предприсъединителните фондове на ЕС, от държавния бюджет и от предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към екоминистерството във вид на безвъзмездна помощ. Екологичните подобрения в бизнессектора са свързани със значителни инвестиции в кратък период . Най-потърпевши са собствениците на ПРЕДПРИЯТИЯ СЪС СТАРИ ЗАМЪРСЯВАНИЯ и големи горивни инсталации. Инвестицията включва отстраняване на старите замърсявания на територията на дружеството и около него. Първият завършен пилотен проект възлиза на 25 млн. USD. Сумата е усвоена от МДК-Пирдоп. Само през 2003 г. са одобрени седемнадесет програми за отстраняване на минали екологични щети. Между тях са най-големите български фирми - МДК АД, Асарел-Медет АД, Кремиковци АД, Нефтохим АД, Неохим АД, Софарма АД, Агрополихим АД, Осогово АД, КЦМ АД, Геосол АД, Биовет АД, Пирел АД, Горубсо лъки АД, ОЦК АД, Горубсо Рудозем АД, обособена част: Рудник Димов дол, Горубсо Мадан АД, Елаците Мед АД. С изключение на завършилия пилотен проект всички останали програми все още са в етап на изпълнение. Най-напреднали в отстраняването на минали екологични щети са Асарел-Медет-Панагюрище и Неохим-Димитровград. В процес на реализация са ЛУКойл-Нефтохим, Софарма, Агрополихим-Девня, Кремиковци и КЦМ-Пловдив. ВЪВЕЖДАНЕТО НА НОВИ ТЕХНОЛОГИИ и най-добри налични техники е най-сериозната инвестиция, която трябва да направят представителите на бизнеса. За никого не е тайна, че най-големите потенциални замърсители на околната среда са инсталациите от енергийното стопанство, производството и преработката на метали, производството на продукти от нерудни минерални суровини, химическата промишленост, третирането на отпадъци, интензивното животновъдство, производството на целулоза и хартия. Дружества, които работят с такива инсталации, трябва да ги подменят, съобразявайки се с изискванията на ЕС, или да затворят предприятията. За целта се издава комплексно разрешително. Дружествата се задължават да спазват или да достигнат определени изисквания, записани в него. Те всъщност представляват норми по отделните компоненти и фактори на околната среда - води, почви, въздух и отпадъци, а стойностите и сроковете за постигането им се определят въз основа на действащото законодателство. Общият брой на действащите инсталации за експлоатация, за които се изисква издаване на комплексно разрешително, до този момент е приблизително 250. Крайният срок за издаване на КОМПЛЕКСНИ РАЗРЕШИТЕЛНИ за действащите предприятия в страната е октомври 2007 г. Фирмите, потенциални замърсители на околната среда, са задължени да изградят такива инсталации със свои средства и собствени мониторингови системи. Таксата за издаване на комплексно разрешително за нова инсталация е от 1000 до 10 000 лв., а за съществуваща - от 2000 до 20 000 лв., но не повече от 0.5% от стойността на дълготрайните материални активи. Предприятията, подлежащи на комплексно разрешително, са длъжни да представят заявленията в определени срокове. Те изготвят и изпълняват индивидуални програми за привеждане в съответствие с условията на комплексните разрешителни. Необходимите средства за въвеждане на програмата зависят от капацитета на дружеството, за което предстои да бъде издадено комплексно разрешително. Една серочистка в ТЕЦ Марица-изток е от порядъка на 140 млн. лв., там трябва да бъдат подменени няколко. До въвеждането на най-добри налични техники дружествата с действащи инсталации попадат в графа "замърсители" и плащат солидни глоби и санкции. Към края на 2004 г. има издадени 23 комплексни разрешителни, между които на КЦМ АД-Пловдив, Монбат-Монтана, Тракия глас-Търговище, Промет стайл-Бургас. Финансови ангажименти под формата на ПРОДУКТОВА ТАКСА плащат всички производители, вносители и дистрибутори на опаковки и отпадъците от тях. Размерът на продуктовата такса е определен за килограм според вида на опаковъчния материал. Например за килограм опаковка от хартия се заплащат 0.29 лв за килограм стъклена опаковка - 0.12 лв., за опаковка от пластмаса - 1.37 лв. Статистиката показва, че годишно на българския пазар има над 300 хил. тона опаковки. Събраните суми от таксите постъпват в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и ще се изразходват за финансиране на проекти за разделно събиране на отпадъци от опаковки, изграждане на мощности за рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки. Производителите и вносителите на опаковани стоки може да не заплащат таксите, в случай че изпълнят поставените в Закона за управление на отпадъците цели по рециклиране и оползотворяване. Ангажиментите са разпределени по години - 2004 г. усвояване на 20% от отпадъците от опаковки, 39% през 2007 г., 50% през 2011 г. Тъй като бизнесът поема цялата финансова тежест по опаковките, законът дава възможност за създаване на организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки и тяхното рециклиране. Организацията може да сключва договори с общини за организиране и управление на дейностите по разделно събиране на отпадъци от опаковки на тяхна територия. Очакваният ефект от дейността на подобни организации по оползотворяване е да бъдат въведени практики по разделно събиране на битови отпадъци и изграждане на системи за устойчиво управление на отпадъците в България. Към края на 2004 г. има създадени четири организации от бизнеса за оползотворяване на отпадъци от опаковки, тяхното депониране и рециклиране. Към отпадъците спадат и ИЗЛЕЗЛИТЕ ОТ УПОТРЕБА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА или тези, които предстои да излязат след технически преглед. Намаляване на замърсяването с отпадъци от моторни превозни средства ще става за сметка и на бизнеса. Факт е обаче, че България все още няма ясни критерии за стандартите, на които трябва да отговарят МПС към 2007 г. В края на миналата година работната група към Министерството на икономиката предложи в страната да не се внасят автомобили, произведени преди 1995 г. Вносителите на стари автомобили възроптаха, защото това пряко засяга бизнеса им. Статистиката обаче сочи, че България се превръща в автоморгата на Европа. През миналата година 80% от общия дял на внесените автомобили са стари. Вносителите поемат тежестта и на задължителната екотакса от 80 лв. По-инициативните вече инвестираха в изграждане на центрове за разкомплектоване на стари автомобили. За тяхна сметка ще бъде извозването, разкомплектоването и рециклирането на части от стари автомобили. Законодателството в областта на околната среда дава възможност на частния сектор за участие на браншовите организации в доброволните схеми за екоуправление и одит и присъждане на екомаркировки. Това са схеми и управленски инструменти, които имат за цел да дадат определена гаранция и информация на обществеността, че дадени организации действително работят и постигат реални резултати в опазването на околната среда. Такива инструменти са стандартите от серията ISO 14 000 и Европейските схеми за екомаркировка, екоуправление и одитиране. Те не са задължителни, но българските фирми, които искат да бъдат на международния пазар, доброволно трябва да придобият екологичните сертификати, които да ги легитимират. Източник: Пари (11.01.2005) |
| | Мнения на някои представители на финансови институции и бизнеса относно запазването на валутен борд в България:
Джеймс Роуф, постоянен представител на мисията на Международния валутен фонд за България:
Настоящото правителство заедно с БНБ обявиха стратегия за запазване на валутния борд при сегашния обменен курс до въвеждане на еврото. Това е в съответствие с модела, следван от другите новоприсъединили се към ЕС страни с валутен борд - Естония и Литва. Фондът вярва, че това е постижим подход, в случай че се запази стабилната макроикономическа политика, която поддържа борда. Тя включва разумна бюджетна политика, силен надзор над финансовия сектор и продължаващи структурни реформи.
Димитър Костов, председател на Асоциацията на търговските банки:
Не вярвам, че такъв вариант е вероятен. Иначе колкото черни краски има човек в торбата си, толкова може да използва, за да опише евентуалните последствия. По-скоро спекулации са коментарите, че може да бъде премахнат валутният борд. Това не може да се случи като политическо решение.
Николай Неновски, член на УС на БНБ:
Не може да има съмнение, че запазването на паричния съвет е най-доброто за България решение. Според стратегията на БНБ, приета миналата година, той ще бъде запазен до въвеждането на еврото две години след присъединяването ни към ERM II по курс 1.95583 лева за евро. Според мен моментните спорове за необходимостта от паричния съвет изместват истинската дискусия за подготовката на България за членство в ЕС и еврозоната.
Левон Хампарцумян, председател на УС и изпълнителен директор на Булбанк:
Против съм да се премахне валутният борд преди влизането в еврозоната, защото той изигра и ще продължи да играе важна стабилизираща роля за икономиката. Ако няма валутен борд, този стабилизиращ фактор ще се премахне, ще има възможност за всякакъв род спекулации на база национална валута и непредсказуемост.
Васил Александров, директор на "Агрополихим":
За бизнеса ще е добре да падне, за да се нормализира скъпият лев, а оттам да се увеличат конкурентоспособността и износът. При разумна монетарна политика няма от какво да се опасяваме. Има достатъчно грамотни хора в България, които да я приложат.
Антон Петров, представител на "Виохалко" за България:
Няма да е добре, ще доведе до нестабилност. За индустрията ще има сътресения, защото трудно се работи в несигурна среда. Това би накарало някои инвеститори да преосмислят плановете си и дори да се оттеглят. Обезценката на лева може да доведе до увеличаване на износа, но този ефект обикновено е краткосрочен - 5-6 месеца, което няма да покрие негативите от премахването на валутния борд. Източник: Капитал (22.01.2005) |
| | Борсовата приватизация на БТК най-сетне осигури милиардна сделка за българска компания. Но на принципа "Всяко добро - за зло", тя даде сигнал за възобновяване на споровете дали телекомът е бил продаден евтино. А драматичният обрат на сделката за "Булгартабак" като че ли засили аргументите на тези, които отдавна са убедени, че приватизацията у нас е законен начин за "разграбване на държавата". На пръв поглед изглежда, че е точно така. Още не са забравени времената, когато Агенцията за приватизация избираше да води преговори с потенциален инвеститор, предложил по-ниска цена от конкурента си, не обявяваше предварителни изисквания към сделките и последващо (чрез анекси или допускайки плащане в компенсаторки) намаляваше цената им. факт е също така, че постъпленията от приватизацията досега са в пъти по-малки от оценките на активите на компаниите. Това даде повод на мнозина политици, дори експерти и прокурори, да говорят за разпродажба на безценица. Подобни коментари оставят само тягостно чувство и... половинчати изводи. Сегашната дискусия също не донесе нещо ново. Историята на големите приватизационни сделки у нас - и скандалните, и тези, които минаха по мед и масло като продажбата на електроразпределителните дружества - обаче са добро огледало за това, което се случва в страната. Поне десетина са безспорните продажби, при които нито качествата на инвеститора, нито достигнатата цена, нито ангажиментите по договора не предизвикаха големи съмнения. Нека изброим само сделките за "Нефтохим", "Солвей Соди", МДК (сега "Юмикор"), бирените фабрики... Те се сключваха от различни правителства, което малко ограничава иначе огромната тежест на политическия фактор върху приватизацията. качествата на инвеститора обаче не са достатъчно обяснение защо тези сделки сполучиха. Не само случаят с "Бритиш Америкън Тъбако", но и изгонването на "Норск Хидро" от сделката за "Химко" опровергават тезата, че заявеният интерес от голяма международна компания е необходимото и достатъчно условие за успех. Повод за съмнения е и фактът, че доста стратегически купувачи (например "Италчименти" в Девня) използваха обиколния път на повторните сделки. Защо "Нефтохим" (въпреки експериментите, които властта си правеше с рафинерията преди приватизацията й) и "Солвей Соди" ангажираха интереса на най-логичните си купувачи, а "Булгартабак" не успя? Отговорът може да се обобщи в едно изречение: колкото по-малко зависимо е едно предприятие от държавата и от условията за бизнес в страната, толкова по-голям е шансът за добра сделка. Инвеститорите вярват повече за преценките си за международната конюнктура, отколкото на обещанията на правителствата. Затова по-голям успех имаха сделките за предприятия, разчитащи на износ. Такива предприятия по принцип имат и по-ясни перспективи. когато към това се добави и добра осигуреност със суровини (какъвто бе случаят със "Солвей Соди"), то полето за пазарлък по цената значително се стеснява. Но това правило не действа безотказно. Пловдивският КЦМ например бе продаден без скандали, но няколко пъти по-евтино от МДК, въпреки че почти достига половината от продажбите на предприятието в Пирдоп. Не само неблагоприятната конюнктура по онова време, но и фактът, че бизнесът на КЦМ е съвсем ясен, изиграха лоша шега на сделката. Ако имаше място за спорове по цената, за уреждане на дългове и допълнителни договорки с правителството, щяха да дойдат повече инвеститори, друг е въпросът дали оживеното наддаване щеше да донесе повече пари за бюджета, твърди приватизационен консултант. Другият случай на успешни сделки са тези, при които се продават не толкова активи, колкото пазар. Сделките за ЕРП-тата, които засега са най-големият успех на българската приватизация, са най-доброто доказателство за това и неслучайно цената за тях се изчисляваше на брой абонати. На обратния полюс са продажбите на предприятия, които силно зависят от държавни намеси (включително лицензи, мита, акцизи) или от непредсказуемото развитие 6 свързани сектори. Държавата например не получи почти нищо за четирите си торови забода и едно от обясненията за това са договорите за доставка на природен газ. Другите обяснения трябва да се търсят в ангажиментите за инвестиции и социални разходи, които държавата (понякога по нелеп начин) стоварваше върху инвеститорите. Затова често миноритарните инвеститори оценяват по-реално компанията, твърди консултантът Румен Радев. Според него е нормално стратегическият инвеститор да търси цена, която е по-ниска от собствената му оценка, за да си осигури буфер по отношение на ангажиментите за преструктуриране, които поема. В случая с БТК и "Булгартабак" сработи и друг механизъм - намаляващият срок, през който инвеститорите можеха да се възползват от монополното си положение. А сделката за тютюневия холдинг получи и допълнителен натиск заради ангажиментите за повишаването на акцизите и отпадането на митата, поети пред ЕС. За щастие доста от големите ни заводи бяха продадени още преди да се разбере за екологичните и други тежести, които ще се стоварят върху тях заради договореното в Брюксел. Но изглежда, че случайността си знае работата - най-засегнати са предприятия, които бяха продадени за 1 лв., като "Кремиковци" и "Агрополихим". За мнозина собственици на приватизирани забоди достигането на евростандартите вече се оказва скрита мина, заради която иначе скъпите инвестиции на зелено сега изглеждат по-обещаващи. Друга такава бомба със закъснител, която смущаваше приватизацията, бяха неизяснената собственост върху активите, съдебните дела и скритите задължения на заводите. Затова не бива да се чудим, че има инвеститори, които успяха да препродадат с печалба закупеното преди години от държавата. Това не значи непременно далавера, а по-скоро изчистване на перспективите. В края на 2003 г. германската "Хайделберг" например препродаде за 57 млн. евро двата си циментови завода в Златна Панега и Батановци, които купи през 1997 г. срещу 27.5 млн. евро. А наскоро стана известно, че бизнесменът Георги Гергов е платил 20 млн. евро за ЦУМ, приватизиран от "Риджънт" през 1998 г. срещу 30 млн. г. марки. Ако има подобна класация обаче, безспорният победител в нея ще бъде ОББ - чрез две сделки през 2000 г. и 2004 г. Националната банка на Гърция плати 234 млн. долара за дела на тримата инвеститори, осъществили първата приватизация в банковия сектор срещу 3 млн. долара. Все още не е приключила продажбата на Хебросбанк на "Банк Аустрия", но и тук се очаква неколкократно повишаване на цената. Сегашният собственик на банката - "Ай Риджънт", е до-говорил цена около 100 млн. евро за дела си, който закупи от БКК за 23 млн. долара. Банковата приватизация на свой ред е красноречив пример за това как климатът в страната влияе върху настроението на купувачите. "Биохим" и Банка ДСК бяха продадени с по-висока премия над нетните им активи, отколкото Булбанк и тази "надценка" е комплимент за целия финансов сектор у нас. Другата показателна тенденция е, че най-големите инвестиции вече са "на зелено". Двата проекта за ТЕЦ-овете в "Марица изток", които най-после тръгнаха, надхвърлят по стойност (общо над 1.6 млрд. евро) която и да е приватизационна сделка. Дори инвестицията във ВЕЦ "Цанков камък" (219 млн. евро) доближава по размер цената за основния пакет от БТК. Далеч от държавната икономика, и частните инвестиции "на зелено" достигат впечатляващи размери. Вложенията на "Петреко" и "Миролио" вече надхвърлят 100 млн. евро, догонват ги "Овъргаз" и "Метро". Общата сума на инвестициите на гръцката "Виохалко" - белия рицар на закъсалите предприятия, до края на тази година ще достигне 210 млн. евро, съобщи Антон Петров, представителят на компанията, която контролира "Стомана индъстри", "София мед" и "Стилмет". Не липсват и заявки за сериозни суми в бъдеще. Турската "Шишеджам" планира да вложи 160 млн. долара в два завода за стъкло, което надхвърля цената на приватизационните сделки в този сектор. "Кауфланд" се кани да инвестира 300 млн. евро в хипермаркети у нас. "Линднер" (инвеститорът на "Бизнес парк - София") обяви, че ще вложи 150 млн. евро до 2007 г., а гръцката "Хеленик петролиум" - 110 млн. евро за същия период. Плановете на "Дънди Прешъс металс", "Практикер" и "Кейбълтел" надвишават 100 млн. лв. Този списък може да бъде много дълъг и вече не предизвиква чак такава еуфория, както инвестициите за няколко десетки евро на първите компании, осмелили се да строят заводи у нас. На пръв поглед подобни числа засилват впечатлението за евтина приватизация. Но може би е по-точно да се каже, че те слагат край на аргументите, основани върху носталгия и популизъм. Източник: Други (06.02.2005) |
| | "Агрополихим" е сигурен кандидат за концесията на новия терминал за течни опасни товари, който ще се изгражда на пристанище Варна, съобщи изпълнителният директор на комбината Васил Александров. Правителството откри концесионна процедура на зелено за строежа на съоръжението миналия четвъртък. За терминала са отделени 120 декара до сегашното пристанище "Варна"-запад. Засега единствената компания, заявила интерес към проекта, е "Агрополихим". "В момента обсъждаме с "Юмикор" дали да кандидатстваме заедно за концесията или не", обясни Васил Александров. От пирдопския медодобивен комбинат отказаха информация по темата. Според изпълнителния директор на "Агрополихим" комбинатът иска да има собствен терминал за течни опасни товари, за да гарантира безпроблемна обработка на продукцията си. "Агрополихим" в момента изнася течен тор (основно за САЩ и Франция), а "Юмикор" - сярна киселина. Пирдопският завод пък внася също по море концентрат за преработката на мед. Товарите се обработват от пристанище Варна, но на остарели и претоварени съоръжения с инструкции за безопасност отпреди 20 години. За услугата само "Агрополихим" плаща всеки месец на пристанището между 600 000 и 700 000 лв. "Имаме възможност за износ на около 600 000 т течен тор месечно", обясни Васил Александров. Според специалисти, близки до "Юмикор", комбинатът може да изнася около 300-400 000 тона сярна киселина. При това положение бъдещият терминал ще има обезпечени товари за обработка от минимум 1 млн. т месечно. Освен това концесионерът ще предлага услуги на новото съоръжение и на други товародатели. Минималната инвестиция за проекта, изисквана според правителственото решение, е 16 млн. лв. Според Александров реално портът ще струва поне петкратно повече - над 80 млн. лв. "Основната цел на концесията е с новите съоръжения да се гарантира екологична сигурност при обработката на опасни товари", обясни изпълнителният директор на Национална компания "Пристанища" кап. Пейчо Манолов. От 1 декември 2004 г. тя стопанисва портовата инфраструктура в България. "Концепцията ни за Варна-запад предвижда да бъдат обявени още две концесионни процедури, но за вече изградените там мултифункционален и контейнерен терминал. Надяваме се за тази концесия да бъде заявен интерес и от други компании", добави кап. Манолов. Ако обаче в процедурата се появи втори кандидат, той ще трябва да преговаря с "Агрополихим" за ползването на притежаваната от комбината инфраструктура за връзка между него и бъдещия терминал - жп линии, тръбопроводи, складови съоръжения. Същият завод заедно с "Юмикор" ще бъде и негов основен клиент. Източник: Капитал (14.02.2005) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 30.VI.2004 г. по ф. д. № 6766/2004 вписа в търговския регистър акционерно дружество "Екобулпак" - АД, със седалище и адрес на управление София, район "Средец", бул. Витоша 47, ет. 2, ап. 7, с предмет на дейност: управление на дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци (след получаване на съответно разрешение) като организация по оползотворяване съгласно ЗУО; извършване на услуги в полза на дружествата, задължени да организират събирането, оползотворяването и рециклирането на отпадъците, и други дейности, свързани с осъществяването на основната дейност по управление на отпадъците и постигането на съответните цели за рециклиране и оползотворяване, незабранени със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 51 000 лв., разпределен в 510 поименни акции с номинална стойност 100 лв. всяка една, със съвет на директорите в състав: "Нива" - АД, Костинброд (рег. по ф. д. № 2574/90 на Софийския окръжен съд), представлявано от Видьо Вълков Видев; ЕТ "Зоров - 91 - Димитър Зоров" (рег. по ф. д № 1307/90 на Врачанския окръжен съд), представляван от Димитър Славчев Зоров; председател - Георги Лозанов Чернев; Георги Василев Табаков; "Арома" - АД (рег. по ф. д № 21344/91 на СГС), представлявано от Евгений Спасов Иванов; "Агрополихим" - АД, Девня (рег. по ф. д. № 4183/93 на Варненския окръжен съд), представлявано от Филип Серж Бернард Ромбаут; "Папас - Олио" - АД (рег. по ф. д. № 1027/94 на Ямболския окръжен съд), представлявано от Георги Иванов Ташев; "Тандем - В" - ООД (рег. по ф. д. № 27967/2003 на СГС), представлявано от Кирил Маринов Вътев, и "Демакс" - АД (рег. по ф. д. № 27719/93 на СГС), представлявано от Петър Георгиев Кънев; дружеството се управлява и представлява от изпълнителните директори Видьо Вълков Видев и Димитър Славчев Зоров заедно и поотделно. Източник: Държавен вестник (18.02.2005) |
| | Няколко български и една чужда компания ще наддават за терминала за наливни опасни товари в едно от първите пристанища, които ще се отдават на концесия у нас - Варна-Запад. Интерес към мястото са проявили Агрополихим, софийската фирма Газтрейд и дори турската Koc Holding. Досега единствено от Агрополихим са заявили публично интереса си към терминала и в момента компанията обсъжда дали да участва в конкурса самостоятелно или с Юмикор. Според запознати Агрополихим желае да построи терминал за разтоварване и съхранение на сярна киселина. Заводът изнася течен тор основно за САЩ и Франция. Решението на Министерския съвет за предоставянето на концесия на терминала Варна-Запад бе обнародвано вчера. Терминалът се намира в промишлена зона юг според регулационния план на Девня и е част от пристанището за обществен транспорт Варна. Той ще бъде изграден със средства на концесионера. Специалистите в бранша коментираха, че мястото, което ще се отдава, не е подходящо за обработка и съхранение на опасни вещества. Изтъкната причина е, че се намира навътре в пристанището в близост до контейнерния терминал и при евентуален разлив ще причини сериозни екологични щети. Според източници на вестника на кандидата Агрополихим са му били посочени други подходящи места за избор. Предпочитанията на фирмата са натежали в полза на това място заради дълбочината и съществуващия кей. Източник: Пари (23.02.2005) |
| | Над 130 хил. лв. отделя Министерството на транспорта и съобщенията /МТС/ през тази година за подготовката на концесионни анализи за пристанищната инфраструктура, се разбира от съобщение в последния брой на Държавен вестник. Според него най-много средства - 95 хил. лв., са заделени за промишленото пристанище Варна-запад. Транспортното ведомство планира да отдаде на концесия общо 5 кея с номера 1, 2, 7, 8 и 15 в промишлената зона на порта. Фирмите, които ще извършват анализите, ще описват собствеността и ще изчисляват стойността на активите, които ще се дават на концесия. Освен това те ще трябва да извършват правен, финансово-икономически, социален, екологически и технически анализ. Освен пристанище Варна-запад ведомството планира да отдаде на концесия и пристанищния терминал Росенец в пристанище Бургас. За изготвяне на концесионния му анализ ведомството заделя 19 хил. лв. Същата сума е планирана и за един кей в дунавското пристанище Свищов. Преди седмица транспортното министерство обяви началото на процедурата за отдаване на концесия на терминала за наливни опасни товари отново пристанище Варна-запад. Сред основните претенденти за получаване на концесията е пловдивското дружество Агрополихим. Заводът възнамерявал да построи терминала за разтоварване и съхранение на сярна киселина. Терминалът се намира в промишлена зона юг според регулационния план на Девня и е част от пристанището за обществен транспорт Варна. Източник: Пари (28.02.2005) |
| | "Неохим" е наследник на създадения през 1951 г. в Димитровград "Химически комбинат". Първоначално в химическия завод се произвеждат само азотни и фосфорни торове.
През годините на социализма в завода се правят разширения, модернизации и реконструкции на производствените мощности, като по този начин се увеличават както капацитетът на производство, така и продуктовата структура на дружеството. През 1987 г. e въведен в експлоатация нов комплекс за производството на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат. В първите години след демократичните промени заводът спира инсталациите си за производство на сярна и фосфорна киселина, фосфорни торове, анилин и нитробензол.
Основен предмет на дейност на дружеството е производство и търговия с неорганични и органични химически продукти, извършване на научноизследователска, инженерингова и търговска дейност.
Производствената площадка на дружеството е на площ от над 2300 декара, разположена от двете страни на река Марица. Основната търговска марка на компанията е Неоферт®.
Основните продукти на компанията са амониева селитра, амониев нитрат, азотна киселина, амоняк и др.
Продуктите на дружеството се разпространяват чрез добре изградена дистрибуторска мрежа. За България основен дистрибутор на продуктите на завода е мажоритарният му собственик "Евроферт", а на външните пазари - чрез дистрибуторска мрежа.
Дружеството реализира продуктите си както на вътрешния, така и на външния пазар. През последните години продажбите на износ варират между 40-60%, като за 2004 г. според предварителните данни за износ се реализират 51.88% от продажбите.
Страните, за които изнася компанията, са Англия, Франция, Италия, Саудитска Арабия, Йордания, Израел, Сирия, Гърция, Турция, Македония, Полша, Югославия, Румъния и др.
Основен конкурент на димитровградския завод в страната е "Агрополихим" - Девня, търговски фирми, представители на чужди компании в страната. Допреди няколко години сериозен конкурент беше и "Химко", който произвеждаше част от продуктите на "Неохим".
На външните пазари основни конкуренти са производители от Румъния, Китай, Германия и страни от бившия социалистически лагер.
Според предварителните данни към края на 2004 г. "Неохим" има седем дъщерни дружества, в пет от които притежава по 100% от капитала. Според предварителните данни от отчета общата инвестиция в тези компания към края на 2004 г. възлиза на 1.225 млн. лева.
През пролетта на миналата година "Неохим" АД получи сертификат за качество ISO 9001:2000 от международната сертифицираща организация SGS.
Борсова търговия
Приватизацията на "Неохим" започва още по време на първата вълна на масовата приватизация, когато са предложени 25% от капитала на компанията. През 2000 г. Агенцията за приватизация продава мажоритарния пакет. За купувач на пакета от 1 353 723 акции, представляващи 51% от капитала на дружеството, е избран консорциумът "Неохим инвест" (в който влизат РМД "Евроферт" и ливанската компания Karimex Chemicals International). Цената на контролния пакет е 100 хил. долара.
В първите годините след приватизацията на компанията се подобрява финансовото й състояние. Това не остана встрани от погледа на инвеститорите и книжата на химическото дружество през последните години се радваха на висок интерес. Подобряването на финансовото състояние на компанията и развитието на капиталовия пазар като цяло доведоха до повишаване ликвидността на книжата на дружеството и през 2003 г. акциите на "Неохим" бяха включени в основния борсов индекс SOFIX.
Еуфорията на фондовата борса не подмина и книжата на химическото дружество. Според статистиката на фондовата борса от началото на годината досега на пода на борсата с книжата на дружеството са сключени 467 сделки с общо 93 161 акции. Средната цена за периода е 21.15 лв. Най-високата цена с акциите на димитровградския торов завод се постигна в средата на февруари при цена от 34 лв. за акция.
При затваряне на борсовата сесия вчера най-добрата оферта "купува" беше за 27.50 лв., а най-ниската "продава" - 29.49 лв. за акция.
Финансово състояние
Според предварителните отчети на "Неохим" през 2004 г. приходите от продажби на компанията са 139.65 млн. лв., което е незначителен ръст от 1.3% спрямо предходната година. От тях 48.1%, или 67.2 млн. лв. се реализират на вътрешния пазар, а останалите при износ. Прави впечатление, че дружеството увеличава продажбите си на вътрешния пазар. През 2003 г. торовият завод е реализирал от вътрешния пазар приходи от продажби в размер на 56.9 млн. лв., което е 41.27% от общите постъпления.
Като се има предвид характерът на производствата и това, че химическият отрасъл е енергоемък, основната част от разходите на дружеството са за материали, като 85% от тези разходи са за природен газ. Синьото гориво е основният енергоизточник на дружеството.
Общите приходи за 2004 г. на "Неохим" са 152 млн. лв. Печалбата за периода е 3.750 млн. лв., което е по 1.41 лв. на акция. Спрямо 2003 г. тя бележи незначителен ръст от 62 хил. лв.
С 10.5% през последната година се повишават активите на компанията и към края на 2004 г. вече достигат 110.16 млн. лв. За нарастването на активите най-съществен принос има повишението на дълготрайните активи и по-точно стойността на машините и съоръженията, които се увеличават с близо 9.5 млн. лв.
Прави впечатление, че през миналата година съществен ръст бележат привлечените средства. Нетекущите задължения на компанията се увеличават от 17.8 млн. лв. през 2003 г до 27.68 млн. към края на 2004 г.
SWОT анализ
Плюсове
- "Неохим" АД е единственият производител в България на формалин, карбамид-формалдехидни смоли, натриев нитрат, натриев нитрит, амониев бикарбонат, втечнен серен двуокис, райски газ, полиетиленов окис, стъклонапълнени термопласти и др.
- Технологичното оборудване на завода е на добро ниво
- Компанията предлага широка гама от продукция
- Изградена железопътна инфраструктура, обезпечаваща транспорта на продуктите
- Високо качество на произвежданата продукция
- Стабилни пазарни позиции на международните пазари както в Западна Европа, така и на Балканите
- Едно от основните предимства на компанията е, че има добре развита дистрибуторска мрежа, осигуряваща достъп до широк кръг от клиенти особено за страната, като се има предвид разпокъсаността на земеделието
- Предимство на "Неохим" пред чужди производители при продажбите в страните от Европейски съюз е, че продуктите на дружеството не се облагат с наказателно мито за разлика от някои производители от бившите съветски републики
- Дългогодишен опит и наложена на пазара търговска марка
- Значителен дял на продажбите при износ
- Стабилни източници на финансиране
- Висококвалифициран персонал
- Стабилно финансово състояние.
Минуси
- Химическото производство се характеризира с високи екологични разходи
- Зависимост от цената на основните енергоизточници, тъй като производството на "Неохим" се характеризира с висока енергоемкост
- Дъмпингов внос на аналогични продукти в България, които са с по-ниско качество, но поради по-ниската си цена се конкурират с продуктите на "Неохим"
- Сезонност на продажбите
- По-високи цени спрямо чуждите конкуренти
- Високи постоянни разходи за подържане на производствените мощности.
Възможности
- Нарастване на продажбите в страните от Европейския съюз
- Увеличаване на пазарния дял на компанията както на местния, така и на външните пазари
- Увеличаване на капацитета на производство
- Подобряване на екологичните изисквания
- Държавни мерки за ограничаване на нелоялната конкуренция в сектора
- Окрупняване на земеделието в страната и като цяло нарастване на вътрешното потребление на торове
- Увеличаване на капацитета на натоварване на производствените мощности.
Опасности
- Увеличаване на конкуренцията от страна на търговски фирми за България
- Подновяване на производството в "Химко" - Враца, което произвежда част от продуктите, произвеждани и от "Неохим"
- Увеличаване на цената на природния газ, която е основният източник на енергия за компанията и влияе върху себестойността на произвежданата продукция. Източник: Дневник (01.03.2005) |
| | Делото срещу бившия шеф на "Булгаргаз" Васили Филипов получи нова отсрочка. Заседанието, определено от съдия Петя Шишкова за четвъртък (7 април), бе отложено по молба на едно от вещите лица, изготвили тройната икономическа експертиза. Документът трябва да даде отговор на въпроса има ли "Булгаргаз" неданъчни задължения по закона за Държавния бюджет за 1997 година. Филипов е подсъдим по обвинение за неизпълнение на служебните си задължения и сключване на неизгодна сделка през 1997-а с американската офшорна фирма "Хардланд Инвестмънт". Следственото дело срещу него бе образувано през септември 1998 г. след сигнал на 19 депутати, внесен в прокуратурата от Ахмед Доган и Димитър Луджев. Според обвинителния акт от продажбата на 250 320 000 куб. м природен газ на офшорката, "Булгаргаз" е загубила 2.455 млн. лв., в хазната не са влезли мита за 1.504 млн. лв., а "Хардланд" се е облагодетелствала с чисти 2.374 млн. долара. Обвинението твърди, че американската компания купувала гориво от "Булгаргаз" на предавателния пункт между Румъния и България - Негру Вода. След това то е препродавано на четири български завода, произвеждащи изкуствени торове - "Химко" - Враца, "Агрополихим" - Девня, "Агробиохим" - Стара Загора, и "Неохим" - Димитровград. Газът обаче е влизал като временен внос и нито е бил обмитяван, нито му е начисляван ДДС. Следващото заседание е насрочено за 5 май от 9 часа. Източник: Банкеръ (11.04.2005) |
| | "Българска железопътна компания" е вторият частен превозвач у нас, който получава лиценз за жп превоз на товари в страната. Документът ще бъде връчен днес от министъра на транспорта Николай Василев. 20% от капитала на "Българска железопътна компания" са собственост на най-мощния румънски частен жп превозвач - "Груп феровиар ромън" (GFR). По 16% държат 4 български фирми - "Астарта 21" (на бившия транспортен министър Веселин Павлов), "Трансвагон", "Тракция", и "Товарни превози-1". Останалите 16% са на "Агполохим"-Девня. Шеф на компанията е бившият директор на БДЖ Владимир Дунчев. Източник: Стандарт (13.04.2005) |
| | Транспортното министерство издаде втория лиценз за частен жп превозвач на Българска железопътна компания АД. Лицензът бе връчен официално вчера на председателя на управителния съвет на компанията Филип Ромбаут от вицепремиера Николай Василев. Роумбаут е управител и на Агрополихим АД, Девня, която е една от шестте компании, акционери в дружеството. Останалите акционери са Трансвагон АД, Бургас, Тракция АД, Самуил, Товарни превози-1 АД, Бургас. Астарта 21 АД, София, Груп Феровиар Роман АД, Букурещ. Първият лиценз бе издаден на русенската фирма Булмаркет през миналата година, но той бе само регионален, а лицензът на Българска железопътна компания е национален, т.е. компанията ще може да ползва цялата жп инфраструктура в страната. Изпълнителен директор на новия частен превозвач е предишният генерален директор на БДЖ Владимир Дунчев. Още 3-4 компании са проявили интерес да конкурират железниците, но никоя от тях не е подала официално документи, каза директорът на главна дирекция Железопътна администрация към транспортното министерство Георги Николов. Компаниите вероятно ще бъдат лицензирани не по-рано от края на 2005 г., допълни Николов. Източник: Пари (14.04.2005) |
| | Четири частни дружества са използвали газохранилището на "Булгаргаз" край врачанското село Чирен, за да складират собствен природен газ, заяви изпълнителният директор на държавната компания Кирил Гегов. Това са девненският торов завод "Агрополихим", пернишката "Стомана индъстри", "Фабриката за хартия Стамболийски" и "Дексиа" АД. За техните нужди през 2004-а са били нагнетени общо 104 млн. куб. метра газ по цена, определена от регулаторната комисия - 2.49 лв. за 1000 куб. метра на месец. За последните две години съхраненото от "Булгаргаз" чуждо синьо гориво е 230 млн. куб. метра. Складирането му и печалбата от тази операция станаха възможни с приемането в края на 2003 г. на Закона за енергетиката. Дотогава в "Чирен" се съхраняваше природен газ единствено за нуждите на държавния монополист. Възможностите за печалба на хранилището от външни клиенти ще се увеличат допълнително, след като в края на миналата седмица бе открит първият наклонен сондаж "Е-70". С него капацитетът му надхвърля 1.2 млрд. куб. метра. Сега в "Чирен" се пазят 921 млн. куб. м, а от 1 май до 1 август ще бъдат нагнетени още 250 млн. куб. метра. Проектант и изпълнител на новия сондаж е плевенското дружество "Проучване и добив на нефт и газ", а стойността на начинанието е 5.4 млн. лева. "Наклоненият сондаж е с около 30% по-ефективен от вертикалния и достига до зони, които досега не са били включени в експлоатация", каза при откриването на обекта Кирил Гегов. На освещаването присъстваха и енергийният министър Мирослав Севлиевски, областният управител на Враца Лъчезар Борисов и депутати от региона. "При експлоатация като отделно дружество "Чирен" ще печели по 15 млн. евро, ако му бъдат гарантирани сегашните доставките", прогнозира Севлиевски. Според него пазарната цена на хранилището днес е около 1 млрд. евро. На 100 млн. са оценени 920-те млн. куб. м газ, които са на склад, още толкова струват съоръженията, а останалата част от сумата се допълва от уникалната геоложка даденост на обекта, формирана в продължение на милиони години. Газохранилището в Чирен е единственото в България и е свързано със северния и южния полупръстен от националната преносна мрежа. Изградено е на мястото на изчерпано находище на природен газ и е в експлоатация от 1974 година. Значението му ще нарасне след изграждането на транзитния газопровод "Набуко", който на българска територия ще минава близо до Враца. От 1999-а досега "Булгаргаз" е изразходвала за модернизацията на "Чирен" близо 31 млн. лв. собствени средства. Подменени са всички съоръжения с изключение на компресорите. Последната новост е уникалната телеметрична система, позволяваща във всеки един момент да се получава информация за състоянието на 20 есплоатационни сондажи и количествата газ, съхранявани в тях. Тя е разработена от българската фирма "Ком&ком", а цената й е 680 хил. лева. Източник: Банкеръ (18.04.2005) |
| | Варненското лоби в НДСВ се включи в надпреварата за стопанисването и на пристанищата, след като стана ясно, че фирми, близки до депутатите Стефан Минков, Борислав Ралчев и Наско Рафаилов, подадоха оферти в конкурса за концесионирането на Леспорт, Варна. На 21 април изтече крайният срок за внасяне на предложенията, а на 22 април комисията от транспортното министерство с председател зам.- министър Никола Янков отвори публично офертите. Седем български компании от десетте, които заявиха предварително интерес, ще наддават да стопанисват варненския порт. Това са Ти Ай Метълс ЕООД, Интерпорт България АД, Портфлот - Бургас ЕООД, Трансимпекс АД, ТЕЦ Марица 3 АД, Газтрейд АД и БМ Порт АД. Останалите три, които не подадоха оферти, са Интерком груп ООД, Инмат ООД и Полимери АД. Варненското лоби в НДСВ ще се намеси в надпреварата чрез Интерпорт България АД, твърдят запознати. Известно е, че депутатът Стефан Минков дълго време е оглавявал Леспорт и е имал бизнесконтакти с партньорски на Интерпорт фирми. Собствениците на БМ Порт АД, също свързани с групата на Ралчев и Минков, наддаваха с друго свое дружество - БМ Стар, и с германската компания Fraport AG за концесионирането на летищата Варна и Бургас, но останаха на второ място. Подкрепяното от лобито дружество Цакос България участваше в процедурата за продажба на 75% от Корабния завод във Варна и бе отхвърлено. Това предизвика конфликт между депутатите и вицепремиера Николай Василев, който заради това едва не загуби поста си. Очертава се силна конкуренция между кандидатите да стопанисват Леспорт, защото още двама сериозни бизнесмени ще спорят за него. Не е тайна, че Трансимпекс АД, структура на Нове холдинг, е собственост на Васил Божков, а ТЕЦ Марица 3 и Портфлот-Бургас - на инвеститора в енергетиката Христо Ковачки. Газтрейд АД проявяваше интерес и към концесионирането на терминала за опасни товари Варна-запад, но се отказа, когато се разбра, че само Агрополихим отговаря на условията на конкурса. Източник: Пари (25.04.2005) |
| | Каква е икономическата изгода на държавата да продаде едно предприятие за 1.488 млн. лв. и после да брои на собственика му 9.045 млн. или шест пъти повече? Никаква, биха отговорили здравомислещите и ще са напълно прави. Държавата обаче има намерение да направи точно това в близките няколко седмици. На 18 април Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е одобрил доклад за оценката на екологичните щети, нанесени на бившето уранодобивно предприятие "Тракия РМ". Иначе казано, новият му собственик - "Колло" ООД (в което равни дялове притежават жълтият депутат Димитър Пейчев и съпругата му Халина), е на една ръка разстояние от споменатото солидно обезщетение. На пръв поглед всичко изглежда в реда на нещата В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда е записано, че държавата носи отговорността за екологичните щети в предприятията, приватизирани след 1 февруари 1999 година. В тази връзка през 1999-а бе приета съответната наредба, преработена впоследствие през 2004-а, която по-детайлно регламентира условията и реда за определяне на обезщетенията, плащани за отстраняването на старите замърсявания. И според първия, и според втория вариант на разпоредбата дейностите по ликвидирането им се финансират от бюджета или чрез средства, "предоставени от дарители, предназначени за опазване на околната среда в Република България". Оценката се извършва от оторизирани и регистрирани експерти. Те изготвят доклад, който се внася в МОСВ в шестмесечен срок от датата на придобиване на собствеността. Така е според нормативите, но е по-интересно какви са били основанията на "Тракия РМ" да поиска от държавата девет милиона лева обезщетение за нанесени екощети на пет бетонови (сорбционни) площадки - "Царимир", "Момино", "Раковски", "Белозем" и "Дебър", върху които е бил събиран извлеченият от сондите уран? Налага се да започнем по-отдалеко и да припомним, че уранодобивът бе прекратен с Постановление № 163 на Министерския съвет от 20 август 1992-ра. С последвалото го ПМС № 56 от 29 март 1994 г. бе поставено началото на ликвидацията на съоръженията и на техническата и биологичната рекултивация на обектите на съществуващите до 1992 г. девет уранодобивни предприятия: "Редки метали" - Бухово, "Тракия РМ" - Момино село, "Геостройкомплект" - с. Калековец, "Георесурс" - Симитли, "Подземно строителство" - Бухово, "Балкан" - с. Церово, "Злата" - Трън, "Звезда" - Елешница, и "Георедмет" - Бухово. С втория норматив бяха определени и редът и начинът за очистването на замърсените води и почви, както и последващият постоянен контрол (мониторинг). Програмите за ликвидирането на последствията от добива и преработката на уран се одобряваха от специален междуведомствен експертен съвет към бившия Комитет по енергетика и се финансираха от специална извънбюджетна сметка на Министерството на финансите. От 1998 г. (и по-точно след приемането на ПМС № 74) с тази дейност се заема създаденото за целта държавно ЕООД "Екоинженеринг РМ". Справка от това дружество показва, че до 1997-а е приключила техническата ликвидация на 18-те участъка на "Тракия РМ". До 2001-ва споменатата междуведомствена комисия е разрешила предаването на общо 11 435 дка земеделски земи на поземлените комисии, тъй като е доказано, че те са очистени от радиоактивно замърсяване. От тях 560 дка са били бивши промишлени площадки с бетонови фундаменти като цитираните по-горе. За почистването им от тежки метали и за извозването на отпадъците до хвостохранилището в Елешница са били усвоени около 500 хил. лв., подчертаха специалисти от отдел "Проектантски" на "Екоинженеринг". Те увериха, че "за всеки обект има протокол от замерванията на "Диал" (частна акредитирана лаборатория, базирана в Бухово - б.а.)". Любопитни са и твърденията на колегите им от отдел "Мониторинг", които два или три пъти годишно правят замервания на компонентите на околната среда на 120 пункта на бившите уранови полета на "Тракия РМ" в Пловдивско, Хасковско и Димитровградско. Техните наблюдения показват, че няма замърсявания със сулфати и с тежки метали на почвите, водите и въздуха, особено в участъците "Царимир", "Момино", "Раковски", "Белозем" и "Дебър". За полевите замервания, за вземането на проби, за лабораторните анализи и за командировъчните на специалистите годишно са усвоявани около 200-250 хил. лв., изтъкна управителят на "Екоинженеринг" ЕООД инж. Иван Христов. Той уточни, че държавното дружество нямат повече ангажименти към бившите уранови площадки на "Тракия РМ", освен на участък "Селище", където по план биологичната рекултивация ще приключи до края на тази година. "Информацията ви не е точна, въобще не разбирам за какво ме питате. Има някаква неточност, която можем да изясним, ако дойдете в Пловдив", отвърна на това управителят на "Тракия РМ" Нейко Ангелов. Потърсихме автора на доклада - собственика на ЕТ "БТ Инженеринг" Ботьо Трендафилов. Той обаче обясни, че не може да говори с репортери "без санкцията на клиента". "Докладът е в два тома. В него подробно са описани щетите и как ще бъдат отстранени", лаконичен бе инж. Трендафилов. След последвалия разговор с двамата управители на "Тракия РМ" - Халина Пейчева и Нейко Ангелов - експертът заяви, че възложителят му е забранил да дава каквато и да било информация. "Висшият екологичен експертен съвет е взел решение въз основа на становищата на редица инстанции като Районната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) в Пловдив , Басейнова дирекция и Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). На площадките е регистрирано замърсяване с тежки метали. Предстои междуведомственият експертен екологичен съвет да приеме оздравителната програма", отбеляза на свой ред началникът на отдел "Предотвратяване на промишлените замърсявания" в МОСВ Бойко Малинов. Той обаче не можа да обясни как така РИОСВ-Пловдив е дала положително становище за доклада (т.е. признала е, че има радиоактивно замърсяване), а в същото време не е издала нито едно предписание и не е наложила нито една глоба на предприятието. "Вижте, досега наистина няма наложени санкции. Колкото до обезщетението за стари екологични щети - този въпрос се решава от междуведомствена комисия", изтъкна директорът на инспекцията Ивайло Йотков. Очебийно е и разминаването в позициите на Националния център по радиобиология и радиационна защита преди една година и сега. В информационния меморандум на "Тракия РМ" от май 2004-а четем, че "вследствие на проведените рекултивационни, дезактивационни и ликвидационни работи са установени показатели за радиоактивно замърсяване в границите на допустимите за вторично ползване норми. От НЦРРЗ са проведени радиометрични и дозиметрични измервания. Установени са конкретните стойности и са дадени конкретните препоръки за бъдещото ползване...". Съгласно тях сорбционните площадки на участъци "Момино", "Белозем" и "Дебър" и бетоновите на участъци "Царимир" и "Раковски" могат да се ползват за "вторично изграждане на зелени площи (паркове), без детски площадки и спортни съоръжения. От РИОСВ-Пловдив няма наложени санкции". Така че въпросът е преди или сега са точни и искрени в оценките си двете инстанции? "Не мога да ви отговоря веднага. Трябва да проверим в протоколите от замерванията. Обадете се на инж. Переклиева, която участва в експертния екологичен съвет", препоръча директорът на НЦРРЗ доц. Радостина Георгиева. "За пръв път участвам в този съвет и трябва да ви кажа, че подписах доклада с особено мнение, защото имаше нещо много странно в него. Колегите от "Диал", правили замерванията, са установили високи концентрации на торий 230 на тези пет площадки", каза инж. Магда Переклиева. Мистерията според специалистите е как радиоактивният метал е попаднал там и защо не е бил открит преди няколко години от същата акредитирана лаборатория, която е издала сертификати на уранодобивните участъци, рекултивирани от "Екоинженеринг" ЕООД? "Торий не се добива у нас. Може би само в лабораторни условия. Не се използва и при добива на уран. Просто нямам обяснение, освен ако някой нарочно не го е поставил там", посочи бивш служител на закрития Комитет по енергетика. "И по времето на Иван Шиляшки (последният председател на комитета - б.а.) "Тракия РМ" беше като красива мома, която всички искаха - тъкмо заради евентуалните обезщетения за минали екологични замърсявания", спомня си специалистът, пожелал анонимност. Всъщност логично е да попитаме защо дружеството бе продадено на фондовата борса на 23 юни миналата година, щом рекултивацията на площадките му не е приключила? Още повече като се знае, че възможностите на държавата да контролира правилното и целесъобразно усвояване на бюджетните средства в едно частно предприятие са твърде ограничени. Не е ясно и защо в приватизационния договор АП някак е пропуснала да запише, че новите собственици на "Тракия РМ" нямат право да претендират за обезщетения за стари екологични замърсявания, въпреки че такова е било становището на енергийното министерство. Изобщо въпросите без отговор май стават критично много. За деветте месеца от обнародването на Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата за отстраняване на екологични щети, причинени от минали действия или бездействия (бр. 66 на "Държавен вестник" от 30 юли 2004-а) от тази възможност, освен "Тракия РМ", са се възползвали и редица други предприятия. Това са ТЕЦ "Марица 2" ЕАД - Димитровград, мина "Черно море - Бургас" ЕАД - Поморие, "Проучване и добив на нефт и газ" АД - Плевен, "Индустриална зона Варна - запад" АД - Девня (за площадката на "Стар содов завод" АД - гр. Девня), "Брикел" ЕАД - Гълъбово, и "Мина Балкан - 2000" АД - Твърдица. По информация на МОСВ общата стойност на отпуснатите обезщетения по сключените досега 18 договора за отстраняване на стари екощети възлиза на 268 млн. лева. Средствата са били разпределени между "Кремиковци" АД - София, "Асарел Медет" АД - Панагюрище, "Нефтохим" АД - Бургас, "Софарма" АД - София, "Неохим" АД - Димитровград, "Агрополихим" АД - Девня, "Геосол" АД - Провадия, "Осогово" АД - Кюстендил, "Биовет" АД - Пещера, "КЦМ" АД - Пловдив, "ОЦК" АД - Кърджали, "Елаците Мед" АД - с. Мирково, "Пирел" АД - Гоце Делчев, "Горубсо Лъки" АД, Рудник "Димов дол" (обособена част на "Горубсо Рудозем" АД) и "Горубсо Мадан" АД. Източник: Банкеръ (03.05.2005) |
| | Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 20.VI.2005 г. в 10 ч. в заседателната зала на дружеството, Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2004 г.; проект за решение - ОС приема и одобрява отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2004 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет и баланс на дружеството за 2004 г. след заверка от регистриран одитор; проект за решение - ОС одобрява счетоводния отчет и баланс на дружеството за 2004 г.; 3. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2004 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2004 г.; 4. определяне възнаграждението на членовете на съвета на директорите за 2005 г.; проект за решение - ОС приема и определя възнаграждението на членовете на съвета на директорите за 2005 г. съобразно направените от СД предложения; 5. вземане на решение за разпределение на печалбата за 2004 г.; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за разпределение на печалбата за 2004 г.; 6. избор на регистрирани одитори на дружеството за 2005 г.; проект за решение - ОС избира предложените от съвета на директорите регистрирани одитори за 2005 г.; 7. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 8,30 ч. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията да се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица - пълномощници, като за целта участниците са длъжни да представят документ за самоличност, депозитарни разписки, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно действащото законодателство. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 5.VII.2005 г. в 10 ч. Писмените материали и проектите за решение за общото събрание са на разположение на акционерите в управлението на дружеството всеки работен ден от 8,30 до 15,30 ч. Източник: Държавен вестник (17.05.2005) |
| | Общото събрание на Българска стопанска камара преизбра с нов мандат от 5 години Божидар Данев за председател на най-голямата работодателската организация в България. Новият Управителен съвет включва представители на 29 фирми, 26 браншови и 21 регионални организации, членуващи в БСК. В Изпълнителното бюро на Камарата бяха преизбрани Валентин Захариев (Кремиковци), Величко Александров (ИТА холд), Георги Шиваров, Дикран Тебеян, Лъчезар Цоцорков (Асарел медет) Петър Денев, Радосвет Радев (Дарик), Сашо Дончев (Овергаз), Филип Рамбаут (Агрополихим). Източник: Капиталов пазар (19.05.2005) |
| | Акционерното дружество "Солвей-Соди" може да потърси партньорството на пристанищен оператор на международно ниво за участието си в пристанищните концесии. Това съобщи изпълнителният директор на дружеството Иван Бочуков. Девненският завод беше домакин на семинара "Готова ли е химическата промишленост за изискванията на ЕС". Форумът беше организиран съвместно от "Солвей-Соди", Министерството на икономиката, Българската стопанска камара и Индустриално-стопанската асоциация - Варна. "Солвей-Соди", както и "Агрополихим", "Девня цимент" и "Полимери" имат собствен кей на територията на пристанище Варна-запад. Кейовете обаче влизат в обхвата на обособения преди по-малко от година многоцелеви терминал. Предстои той да бъде отдаден на концесия от следващия кабинет. Порт Варна-запад беше създаден преди 30 години, за да бъде улеснен износът на продукция от големите химически заводи в Девня. В момента експортът от тях формира 25 на сто от целия български износ. Всяка година "Солвей-Соди" изнася по 1.7 млн. тона калцинирана сода, което е повече от една трета от целия товарооборот на Варна Запад, твърди Бочуков. В зависимост от това как ще се развие концесията ще зависят и нашите последващи инвестиции в завода в Девня, заяви другият изпълнителен директор на компанията Франк Шнайдер. Според него достъпът до пристанищата трябва да остане свободен заради добрата логистика. По думите му химически завод може да бъде затворен по три причини - малък мащаб, липса на суровини или липса на добра логистика. В момента нито една от трите предпоставки не е налице в завода на "Солвей" в Девня, който е най-големият от групата на "Солвей" в Европа. Източник: Дневник (20.05.2005) |
| | Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 11.V.2004 г. по ф. д. № 4183/93 вписа промяна за "Агрополихим" - АД: вписва увеличение на капитала от 16 608 565 лв. на 25 568 022 лв. чрез издаване на 8 959 457 нови безналични поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 лв.; вписва увеличение на числения състав на съвета на директорите от четири на седем членове; заличава като член на съвета на директорите Кирко Димитров Кирков; вписва като членове на съвета на директорите Томас Патрик Биймиш, Красимир Георгиев Бербенков, Георги Петров Наков и Мартин Георгиев Мартинов. Източник: Държавен вестник (20.05.2005) |
| | Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 29.IV.2004 г. по ф. д. № 3326/2003 вписа промяна за "Римакем" - ЕООД: заличава като управител Любомир Кирилов Димитров; вписва като управител Марин Димов Монев; дружеството ще се управлява и представлява от управителите Красимир Георгиев Бербенков и Марин Димов Монев винаги заедно. Източник: Държавен вестник (07.06.2005) |
| | "Стомана индъстри", "Полимери" АД и наскоро лицензираната като търговец на електроенергия "ЕФТ България" вече могат да купуват ток директно от централите. Това обяви главният специалист в отдел "Администриране на търговията с електрическа енергия" в Националната електрическа компания (НЕК) Мирослав Дянков пред енергийния форум за предизвикателствата пред либерализацията на пазара. Трите компании вече са подписали договори и са получили регистрация от оператора. "ЕФТ България" ще може да продава ток в страната на привилегировани потребители и да посредничи за външния пазар. След отпадане на монопола на НЕК компанията ще може свободно да осъществява експортни сделки. В момента "Юмикор", "Агрополихим", КЦМ, "Асарел Медет", мини "Марица-изток", "Елаците" и "Девня цимент", които имат годишна консумация над 100 гигаватчаса, участват в свободния пазар на енергия, като заплащат такса за преноса на НЕК. До 2006 г. регулираната част от пазара трябва да бъде сведена до минимум, каза председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов. Той посочи, че в момента отварянето на пазара е 11%, а беше планирано то да бъде 18.5%. Според Шушулов либерализацията на пазара не върви, тъй като производителите отказват да си търсят консуматори за свободна продажба. Схемата на търговия предвижда регулаторната комисия да определя всяка година квоти от енергия, която централите имат право да продават на свободния пазар. Цените се договорят между привилегированите потребители и производителите. При недостиг на енергия те купуват по-скъпа енергия от балансиращия пазар. Недоволни от определените квоти са АЕЦ "Козлодуй" и частната "Марица 3", която оспори в съда решението на ДКЕВР. Те поискаха квотите им да бъдат увеличени. ТЕЦ "Бобов дол" и "Топлофикация Русе" пък не можаха да ги изпълнят. Източник: Дневник (10.06.2005) |
| | Италианската "Италчементи Груп" иска да участва в концесионирането на многоцелевия терминал на пристанище Варна-Запад, съобщи генералният директор на компанията за България Хесус Ортиз. За тази цел се готви консорциум със "Солвей Соди", към който не е изключено да се присъединят и другите девненски заводи - "Агрополихим" и "Полимери", съобщи той. Терминалът е създаден преди 30 години именно с цел да облекчи износа на продукция от Девня. Преди месец изпълнителният директор на "Солвей Соди" Франк Шнайдер заяви, че ръководството на компанията е "силно притеснено" от процеса на концесиониране на порт Варна-Запад. Тогава той каза, че "разработеният начин на концесиониране допуска контролирането на пристанището от трети лица, които нямат нищо общо с индустрията извън порта". Преди няколко седмици правителството обяви процедура за концесиониране на Варна-Запад, но само на контейнерния терминал. "Италчементи Груп" е собственик на "Девня Цимент", "Вулкан" в Димитровград и транспортната компания "Люляка". Към днешна дата инвестициите на "Италчементи Груп" у нас възлизат на 160 млн. долара. Източник: Сега (20.06.2005) |
| | КЗК разреши концентрация на стопанска дейност, изразяваща се в придобиване от страна на Wintershall Erdgas Handelshaus Zug AG /WIEE/, кантон Цуг, Швейцарска конфедерация, на 51% от дяловете на Агрополихим АД, Девня в капитала на Дексиа-България ЕООД, Девня. Сливането на дялове цели синхронизиране възможностите на трите дружества за подобряване на ефективността от търговските операции с природен газ чрез прибавяне на енергоспестяващи технологии и производство на други видове екоенергии. Източник: Пари (03.08.2005) |
| | НЕК постепенно губи големите си потребители
Националната електрическа компания ( НЕК) губи постепенно част от големите си потребители заради либерализацията на енергийния ни пазар. Това сочат резултатите от отчета на компанията за първото шестмесечие на 2004 г. Тази тендеция ще се задълбочи през следващите няколко години, прогнозират енергийни експерти. В момента преки доставки от производители на ел. енергия без посредничеството на НЕК са договорили "Агрополихим", "Юмикор", "Асарел медет", "Полимери", стомана индъстри", "Девня цимент", и мини "Марица изток". Очаква се до края на годината още поне 4 големи предприятия в страната да сключат директни договори с производители на ток. Освен това се появи и частен търговец с ел. енергия- неотдавна лицензираната компания "ЧЕЗ трейд". Всичко това води и до намаление на печалбата на НЕК. Тя е намаляла на 40,5 млн. лв. за първото полугодие на тази година, докато през същия период на миналата е била 56 млн. лв., коментира главният изпълнителен директор на НЕК инж. Васил Анастасов. Ангел Минев. Източник: Монитор (10.08.2005) |
| | РЕШЕНИЕ № 221 от 21 юли 2005 г. На основание чл. 27, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 28, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗЗК Комисията за защита на конкуренцията в заседание, проведено на 21.VII.2005 г., реши: Разрешава концентрацията на стопанска дейност, изразяваща се в придобиване от страна на Wintershall Erdgas Handelshaus Zug AG (WIEE), кантон Цуг, Швейцарска конфедерация, на 51% от дяловете на "Агрополихим" - АД, Девня, в капитала на "Дексиа - България" - ЕООД, Девня, тъй като тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник" съгласно чл. 43, ал. 3 ЗЗК. Председател: П. Николов Източник: Държавен вестник (12.08.2005) |
| | Шест компании, сред които три дъщерни на собствениците на трите пакета електроразпределителни дружества са готови да се включат в търговията с ел. енергия и да разбият монопола на НЕК. Две от конкурентните фирми вече са лицензирани, а на 4 предстои да бъдат издадени разрешения, съобщиха от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Лиценз вече притежава "ЕФТ България", сред собствениците на която е шефът на фирма "Риск инженеринг" Богомил Манчев. Регистрираната в Дания компания е купувала ток от НЕК от 2002 г. до януари тази година. "ЕФТ България" държи 49% от акциите й, останалите са на датската ЕФТ груп. Със 78% в ЕФТ участва собственикът на "Риск инженеринг", а с 11% - бившият председател на управителния съвет на "Химко - Враца" Николай Вузев. Междувременно "ЕФТ България" е купи 20 мвт до края на годината от АЕЦ "Козлодуй"и ги продава на "Полимери"-Девня, на по-ниски цени от тези на НЕК. Друга частна компания - "ЧЕЗ трейд" също е сключила договори да посредничи при търговията на ел. енергия между производители и големи промишлени клиенти. Очаква се на заседаниeто си в петък Държавната комисия за енергийно регулиране да лицензира за търговия с електрическа енергия компанията "Албус РБ" ЕООД. След 2007 г., когато отпада монополът на Националната електрическа компания (НЕК), компании ще могат да доставят електричество за потребители в чужбина. Изискване към получаването на лиценза е те да представят в регулатора доказателства за финансова обезпеченост. Според правилата за достъп до преносната и разпределителната мрежа банковата гаранция за първата година от лицензирането трябва да е не по-малка от 150 хил. лв., припомниха от регулаторната комисия, ръководена от проф. Константин Шушулов. В момента преки доставки от производители на ел. енергия без посредничеството на НЕК са договорили "Агрополихим", "Юмикор", "Асарел медет", "Полимери", Стомана индъстри", "Девня цимент", и мини "Марица изток". Очаква се до края на годината още поне 4 големи предприятия в страната да сключат директни договори с производители на ток. Така на практика 11% от пазара на ток в България е отворен. Това означава, че привилегировани потребители могат да купуват електроенергия директно от централите, като плащат такса за преноса на НЕК. До момента компании с годишна консумация от 40 и 100 гигаватчаса имат право на директни договори. От юли тази година в пазара ще се включат и потребители с годишна консумация от 20 гигаватчаса. В същото време доскорошният монополист, държавната НЕК, губи постепенно част от големите си потребители заради либерализацията на енергийния ни пазар. Това сочат резултатите от отчета на компанията за първото шестмесечие на 2005 г. Тази тендеция ще се задълбочи през следващите няколко години, прогнозират енергийни експерти. Печалбата на НЕКе намаляла на 40,5 млн. лв. за първото полугодие на тази година, докато през същия период на миналата е била 56 млн. лв., коментира главният изпълнителен директор на компанията инж. Васил Анастасов. Въпреки тази негативна тенденция обаче приходите на НЕК са се увеличили с 5 на сто за шест месеца. Това пък се дължи на увеличеното с 1,8 на сто потребление на електричество у нас. През първите шест месеца на годината то е било 13,7 млрд. киловатчаса. "Марица изток" иска компенсация за Да бъде направено необходимото от страна на държавата за компенсиране на намаленото електропроизводство през годината, ще настояват днес на срещата си с министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров миньорите от "Марица изток". Това съобщи изпълнителният директор на най-голямото ни държавно въгледобивно дружество инж. Щерьо Щерев, цитиран от агенция "Крос". В момента трите рудника изостават спрямо годишния си бизнес план с над 2 млн. т въглища, което ги поставя в изключително трудна финансова ситуация. Очакванията са изоставането да бъде наваксано поне наполовина чрез увеличаване товара на топлоцентралите в комплекса. Министър Овчаров ще посети днес "Мини Марица изток" АД, ТЕЦ "Марица изток-2" и ТЕЦ "Марица изток-3", както и приватизираното миналата година "Брикел" АД-Гълъбово. По-късно следобед той ще има среща с областния управител на Стара Загора Мария Нейкова и кмета на Града на липите д-р Евгений Желев, а заедно с председателя на временната парламентарна комисия по проблема с обгазяването на региона проф. Владимир Дамгов ще разговаря с представители на обществеността за начина, по който може да бъде разрешена екологичната криза. В предварителната програма на министър Овчаров са включени посещения още в цигарената фабрика "Слънце-Стара Загора БТ", пивоварната "Загорка" и "Градус". Източник: Монитор (24.08.2005) |
| | На фона на шеметния скок на цените на петрола поскъпването на природния газ само с 1.6% за една година бе почти приятна изненада за заводите от химическата промишленост, които са сред най-големите потребители на синьото гориво в страната. В момента "Булгаргаз" продава на химическите предприятия 1000 куб. м. природен газ за цена 234.46 лева. Година по-рано предприятията са плащали 231.75 лв. за същото количество. Но и тези цифри едва ли задоволяват мениджърите на торовите заводи, за които синьото гориво формира 80% от разходите за материали. В момента у нас единствените работещи дружества от този бранш са "Неохим" и "Агрополихим". Те показват завидни резултати за полугодието на годината и въпреки това не спират да търсят пътища да увеличат ефективността си. "Неохим" като публично дружество привлече вниманието на инвеститорите и с това, че акциите му поскъпнаха за последните три месеца с 16.67 процента. То успя да преполови годината с неконсолидирана печалба от 9.85 млн. лева. Забележително е, че за същия период на миналата година нейният размер е бил двойно по-малък - 4.6 млн. лева. Приходите на димитровградския завод от продажби също са се увеличили - от 94.5 млн. на 109.7 млн. лева. Набъбналият оборот на "Неохим" се дължи предимно на продажбите зад граница, които са му осигурили приходи от 66.7 млн. лева. Трябва да се отбележи, че заводът излезе в "лятна отпуска" малко по-късно от обикновено заради поръчки от САЩ и Бразилия с обем около 20-25 хил. т тор. Най-много купувачи както на външния, така и на вътрешния пазар има амониевият нитрат, който формира половината от приходите на дружеството. И разходите на торовия завод в Димитровград са нараснали през разглеждания период, но по-скромно - от 90.9 млн. на 101.3 млн. лева. От тях 59.7 млн. лв. са отишли за покупката на природен газ. Именно затова никак не е чудно, че натрупаните дългосрочни задължения на предприятието са именно към "Булгаргаз". Към 30 юни те са в размер на 14.1 млн. лева. През 2002 г. мениджърите на "Неохим" успяха да се споразумеят с държавния монополист да изплащат задължението си разсрочено за десет години, и то с двугодишен гратисен период. В момента по-големи акционери в дружеството са "Евро ферт" АД - Димитровград (49.00%), "Karifert International" - Ливан (16.07%), "Agrofer International Establishment" - Лихтенщайн (7.68%), и "Албена инвест холдинг АД (6.38 процента). Мениджмънтът на другия работещ у нас торов завод - "Агрополихим" - Девня, положи доста усилия през тази година да ограничи, доколкото е възможно, взаимоотношенията си с държавния монополист "Булгаргаз". През юли Комисията за защита на конкуренцията разреши на швейцарското дружество "Wintershall Erdgas Handelshaus Zug" AG (WIEE) да купи 51% от дяловете на "Агрополихим" в "Дексиа България" ЕООД - Девня. Целта на тази сделка е да се подобри ефективността на търговските операции с природен газ. Впрочем редно е да се отбележи, че дейността на "Дексиа-България" се ограничава само до покупка на природен газ от добивното предприятие "Петреко България" ЕООД и продажбата му на девненския торов завод. За миналата година "Дексиа - България" е доставила на "Агрополихим" около 27% от необходимото му синьо гориво, а за първото полугодие на тази делът й в доставките на основната суровина за химическото предприятие се е увеличил до 78 процента. Ролята на швейцарската компания е да предложи решение за изграждане на енергоспестяваща производствена инсталация. Партньорството съдържа и бъдеща възможност за допълнителни доставки на природен газ. В момента "Булгаргаз" държи 92.15% от търговията с природен газ у нас, а предприятията от химическия бранш консумират 33.79 на сто от суровината. Сред големите потребители на природен газ се нарежда и русенският производител на бои, лакове и лепила "Оргахим". Дружеството се превърна в хит на българската фондова борса, след като цената на акциите му скочи за три месеца от 40.40 на 63 лева. То е изпратило шестмесечието с нетна печалба от 880 хил. лева. За сравнение година по-рано положителният му финансов резултат е бил 571 хил. лева. Все пак трябва да се има предвид, че дружеството приключи първите три месеца на загуба от 833 хил. лв. и мениджърите му го обясниха с увеличението на курса на щатския долар спрямо българския лев, както и със слабия сезон на пазара за лаково-бояджийски материали. Приходите на русенския завод за полугодието обаче показват, че новият сезон е доста по-благодатен. Те са скочили от 21.5 млн. на 37.5 млн. лева. Най-голям принос за този ръст имат приходите от продажби, които са се увеличили от 21.2 млн. на 34.4 млн. лева. Пазарният дял на "Оргахим" е около 37% от вътрешния пазар на бои и лакове. На износа му обаче се дължат 57% от приходите му. Дружеството изнася своята продукция в Турция, Гърция, Румъния, Египет, Централна Европа, Средния изток и бившите съветски републики. Разходите му за дейността му също са станали по-големи. Те са набъбнали от 20.5 млн. на 33.4 млн. лева. Интересно е, че пазарната позиция на "Оргахим", подобно на "Агрополихим", привлече интереса на западна фирма. Испанската компания "Нубиола" купи през юни цех от българското химическо предприятие за сумата от 1.5 млн. евро. В него се произвеждат само железооксидни пигменти, които са компоненти за пластмасовата и бояджийската индустрия. Голяма част от продуктите ще бъдат влагани в производството на русенската компания. Предприятието в крайдунавския град е създадено преди близо век. През 1998 г. 51% от капитала на "Оргахим" е приватизиран от малтийското дружество "Уайтбийм Холдингс лимитед" ( в момента то притежава 64.21 процента). Действителният собственик обаче е регистрираната в Румъния компания "Поликолор" АД, която е и търговски партньор на "Оргахим". Източник: Банкеръ (07.09.2005) |
| | Скок в цените на природния газ хвърли в паника компаниите
След рекордното поскъпване на петрола и очакваните нови тарифи на тока за малкия и средния бизнес икономиката е пред нов шок - "Булгаргаз" е поискала от енергийния регулатор да допусне нарастване на цената на газа с около 23% от октомври. Увеличението, ако бъде одобрено, ще удари първо големите производители, а не след дълго и клиентите на топлофикациите. Най-вероятно поскъпването ще засегне също потребителите на битова газ и собствениците на автомобили с метанови уредби. Предложението на държавната газова компания е било съгласувано с енергийното министерство и е мотивирано освен с поскъпването на петрола и с променената цена, по която "Газпром" доставя суровината. Това са двата фактора, при промяна на които "Булгаргаз" може да иска корекция в тарифите си и според неофициална информация предложението е цената да нарасне от 234.46 лв. на 288.18 лв. за 1000 куб.м. Задължени сме на всеки три месеца да внесем предложения и данни за приходите и разходите ни в регулаторната комисия, което сме направили, каза вчера изпълнителният директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов. Той отказа официално да потвърди поисканите нови цени: "Докато няма решение на регулатора, няма да коментирам нищо." Обсъжданията в ДКЕВР (регулаторната комисия) ще започнат в следващите дни. Ако комисията приеме предложението на газовата компания, ще бъдем принудени да произвеждаме само за износ, а вътрешният пазар ще изпита недостиг от торове, коментира изпълнителния директор на "Агрополихим" Васил Александров. Той обясни, че новите цени вероятно ще доведат до корекции по договорен износ. Силно засегнати ще бъдат още металургията, добивната промишленост, производството на строителни материали и други важни отрасли, потребители на природен газ. При тези скъпи горива и суровини разходите на държавните монополи трябва да бъдат контролирани изкъсо, за да се гарантира, че техните неефективности не се пренасят върху потребителите и не затормозяват икономиката, коментират представители на индустриалния сектор. Според изпълнителния директор на завода за фаянс "Хан Аспарух" Спас Шопов цената на продукцията ще бъде увеличена, тъй като до момента в нея не е отчетено поскъпването на горивата. Ще бъдем принудени да закрием неефективни производства и да направим инвестиции в нови технологии, които не са толкова енергоемки, обясни той. Годишно заводът консумира по 30 млн. куб.м, като горивото е 20-30% от разходите на компанията. Основните притеснения на големите компании са, че поскъпването на горивото не е калкулирано в бюджетите и цените, а в същото време е съпроводено със скъп петрол, натиск за увеличение на заплатите, каквито бяха предизборните обещания на БСП, вдигане на осигурителните прагове и пълна мъгла за данъчната политика на правителството. Топлофикациите вече са в процедура на съгласуване на новите си цени с комисията и ако газът поскъпне, това вероятно ще се отрази на потребителите на парно след края на зимата. Рано или късно корекции в цените ще има, тъй като синьото гориво е около 70% от цената на топлинната енергия. Само "Топлофикация София" потребява около 30% от природния газ, продаван на вътрешния пазар. Финансовият директор на дружеството Емил Антонов засега не коментира искането на "Булгаргаз". Той припомни, че компанията ще се опита да задържи цените на парното. Все още не е ясно колко повече ще плащат потребителите на битова газ. В понеделник от "Овергаз" обясниха, че не са чували за исканото поскъпване. В същата ситуация са и компаниите, които продават метан (сгъстен газ) за автомобили. Техни представители бяха скептични, че ще бъде допуснато подобно драстично повишение на цените, защото този бизнес тепърва започва да се развива у нас. В България цената на природния газ е една от най-високите за региона, обясни Любо Ганев, чиято компания "Ремикс" е една от първите в бранша. По думите му у нас метанът е с около 30 на сто по-скъп, отколкото в Румъния, а двете страни се захранват от газопровода в Русия. Цената на природния газ за автомобили не се е променяла драстично през последните няколко години - в столицата например за килограм метан се плаща 81 стотинки и това не се е променяло от три години. В момента в страната работят 11 метанстанции, три от които в София. До края на годината броят на автомобилите на природен газ у нас може да достигне 10 хил., като само преди година е бил под хиляда, смятат експерти от бранша. Рязко повишение на цената ще разколебае много хора, които са се насочили към метана като алтернатива на бензина, смята Любо Ганев. Според него това не трябва да се случва, тъй като директивите на Европейския съюз са до 2020 г. около 20 на сто от автомобилите в Европа да се движат на природен газ, който е екологично най-чист. Източник: Дневник (13.09.2005) |
| | Агрополихим започва производството на азотна киселина, след като внедри революционна технология за десетократно намаляване на емисиите на двуазотен окис в атмосферата, съобщиха от компанията. Ползата за околната среда от проекта, който се реализира съвместно с Дания, може да се сравни със спирането от движение на 150 хил. автомобила, изминаващи по 20 хил. км годишно. Всички приходи от него ще бъдат инвестирани в други екопроекти, чиято стойност надхвърля 20 млн. евро. Източник: Пари (21.09.2005) |
| | "Агрополихим"- Девня, внедри технология за десетократно намаляване на емисиите от двуазотен окис в атмосферата и започна производството на азотна киселина. Това съобщи изпълнителният директор на компанията Филип Ромбаут. Въвеждането на новата технология се налага, тъй като двуазотният окис е парников газ, чиито емисии са обект на непрекъснат мониторинг според клаузите на Протокола от Киото, обясниха от пресслужбата на дружеството. Протоколът задължава големите държави - замърсителки на околната среда, да плащат на страните с по-ниски парникови емисии, за да се ограничи замърсяването на атмосферата. Реализацията на проекта за намаляване на емисиите от двуазотен окис започна преди две години с подкрепата на Министерството на околната среда и водите. През юли миналата година по него бе подписано и споразумение за съвместна работа с Агенцията за защита на околната среда на Кралство Дания (DEPA). Агенцията е купувач на т.нар. въглеродни кредити, които правителствата на Дания и България могат да прехвърлят помежду си. Според споразумението, сключено с "Агрополихим", DEPA плаща за над 3.75 млн. т вредни емисии, които "Агрополихим" трябва да редуцира до 2012 г. Тази възможност е регламентирана с Протокола от Киото. С въвеждането на новата технология вместо въглероден двуокис "Агрополихим" ще продава двуазотен окис (N2O) - т.нар. райски газ. Неговата цена е няколко пъти по-висока, поясни Ромбаут. Очаква се годишно да се редуцира двуазотен окис, равняващ се на 400 хил. т въглероден двуокис. Според пресофиса на "Агрополихим" резултатите, получени след въвеждането в експлоатация на новата инсталация за азотна киселина, показват, че годишно предстои да бъдат генерирани над 500 хил. т еквивалентно количество въглеродни кредити. "Отчитането на ползата за околната среда към 2012 г. ще може да се сравни със спирането от движение на 150 хил. автомобила, които изминават по 20 хил. км годишно всеки", каза още Филип Ромбаут. От продажбата на генерираните въглеродни кредити "Агрополихим" АД очаква между 12 и 14 млн. евро приходи. Те се превеждат в специална доверителна сметка, която се контролира от държавата. Тези средства ще бъдат инвестирани отново в екологични проекти. Проектите са свързани преди всичко с прилагането на европейските екологични директиви. Общата стойност на инвестициите, които дружеството планира да вложи в екологични проекти, се очаква да надхвърли 20 млн. евро. "Агрополихим" АД е най-големият производител на минерални торове в България, собственост на Acid&Fertilizers LLC, САЩ. Компанията произвежда също азотни и фосфатни торове, както и фосфорни соли. Източник: Дневник (26.09.2005) |
| | Поисканата от "Булгаргаз" нова цена на природния газ от октомври, която беше посрещната със съмнения от бизнеса, е предизвикала проверка за начина на съставянето й. Въпреки че първоначално предложението за 22.5% (равно на 54 лв. на 1000 куб.м) поскъпване е било внесено в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) със съгласието на Министерството на икономиката, впоследствие ведомството е пожелало газовият монополист да представи информация за разходите си, потреблението на синьо гориво през миналата и тази година, както и данни за вътрешното производство и количествата на газ от транзит. В понеделник на закрито заседание регулаторът трябва да вземе окончателно решение дали да одобри поскъпването в поискания от "Булгаргаз" размер. Той беше мотивиран с увеличената с 52 лв. на 1000 куб.м цена, по която дружеството купува природния газ от Русия. Повод за напрежението около ценообразуването на горивото станаха изразените от големи потребители възражения срещу заложените в стойността други параметри. В края на миналата седмица изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров заяви, че повишението е нереално и необосновано, защото държавната компания е заложила по-високо прогнозно потребление на това гориво, без да отчела договорените вече количества. По неофициална информация енергийният министър Румен Овчаров се е срещнал с представители на компаниите, големи потребители на природен газ, за да чуе становището им. "Поискахме информация за цените, потреблението и прогнози за развитието на пазара, за да оценим дали е застрашена конкурентоспобността на българската икономика", каза вчера зам.-министър Иванка Диловска. В предложението си до ДКЕВР "Булгаргаз" прогнозира, че до края на 2005 г. в страната ще бъдат консумирани 984 млн. куб.м газ, които ще бъдат доставени от "Овергаз инк", "Газекспорт", WEE и добити от "Петреко" от находището на Галата. Тези количества обаче се разминават с реално очакваното потребление, тъй като за част от тях вече са сключени договори, а освен това не включват и складираното в Чирен гориво. Така прогнозата следва да е за 845.2 млн. куб.м, като привилегированите потребители вече са заявили, че ще ползват 76.5 млн. куб.м именно от хранилището в Чирен, закупени на по-ниска цена. По думите на Диловска един от вариантите да се смекчи ценовият удар е част от транзитната такса, която руската "Газекспорт" плаща за преноса на природния газ през България, да остане в "Булгаргаз", вместо да отива в бюджета. Планираните приходи за тази година в бюджета от таксата са 40 млн. лв. Според изчисления на специалистите, ако тази сума остане в компанията, предвижданото поскъпване на горивото с близо 54 лв. на 1000 куб.м може да се намали с 5-6 лв. на 1000 куб.м. Така общото повишение ще е с около 20%. От финансовото министерство твърдят, че са готови да обсъдят посочения от заместничката на Овчаров вариант, но инициативата трябва да дойде от икономическото министерство. Анализатори също акцентираха върху неблагоприятното отражение, което рязкото поскъпване на природния газ безспорно ще има върху конкурентоспобността на индустрията. Според Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч" идеята транзитната такса да остане в газовата компания е добър механизъм за противодействие. По думите му новите цени на газа ще се отразят и върху домакинските бюджети, тъй като топлофикациите също планират увеличение на тарифите си. Членът на ДКЕВР Ангел Семерджиев увери, че комисията е направила всичко възможно, за да ограничи увеличението, като е намалила поисканата от "Булгаргаз" такса пренос. Намалена била с 1.5 долара за 1000 куб.м таксата, която компанията плаща за преноса на румънска територия. Ако иска да отговорят на интересите на големите консуматори, "Булгаргаз" и регулаторът биха могли да намалят и заложените 5% възвращаемост на вложените от газовата компания средства. Разпределителните дружества, които купуват от "Булгаргаз", също биха могли да свалят разрешената им надценка от 15%, като свият печалбите си и ограничат инвестициите. Експерти на регулаторната комисия коментираха вчера, че в началото на следващата година може да се очаква намаление на цената, по която "Булгаргаз" купува, както и намаление на таксата за преноса. В понеделник КНСБ организира среща с големите потребители за новите цени на газа. Ще настояваме да започнат преговори с "Булгаргаз" за въвеждането на диференцирани цени за отделните потребители, каза председателят на федерация "Химия и индустрия" Красимир Кръстев. Според експерти обаче от диференцираните цени ще спечелят само "Кремиковци" и торовите заводи, а топлофикациите ще плащат най-скъпия досега за тях газ. Източник: Дневник (27.09.2005) |
| | БИЗНЕСЪТ И СИНДИКАТИТЕ СКОЧИХА СРЕЩУ ЦЕНИТЕ НА ГОРИВАТА
Синдикатите и работодателите са готови да водят заедно дела срещу Държавната комисия за енергийно и водно регулиране заради увеличаването на цените на природния газ. Това каза лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов на среща с представители на най-засегнатите от поскъпването на газа отрасли - металургични предприятия, торови заводи, добив и обработка на нерудни минерални изкопаеми. Срещата се състоя часове преди закритото заседание на комисията, на което трябваше да се приеме предложението на Булгаргаз цената на природния газ да се увеличи от 1 октомври с 22.54%. Решение за това обаче не беше взето, както и за предвижданото поскъпване на тока за фирми потребители на ниско и средно напрежение. Подобно драстично увеличение ще доведе до съкращаване на работни места, замразяване на заплатите, силно ще повиши себестойността на продукцията на енергоемки отрасли и там, където природният газ е основна суровина за производство, алармираха работодателите. Фирмите, които работят по международни договори, сключени по стари цени, очакват да понесат огромни загуби. Ако увеличението се приеме, потърпевшите работници и техните работодатели ще започнат протести пред порталите на предприятията, се заканиха от КНСБ. Драстичното поскъпване на газа ще доведе до срив в металургията, въпреки че в момента тя е много рентабилна, заяви Политими Паунова, изп. директор на Браншовата камара на черната и цветната металургия. 37% от общото потребление на газ е в този отрасъл и когато цената му стане неизгодна, фирмите ще преминат към по-евтини енергоизточници като мазут и твърди горива. Това ще има негативен екологичен ефект и компаниите няма да могат да отговорят на европейските екоизисквания. Над 6% ще се повиши себестойността на продукцията на Кремиковци вследствие поскъпването на газа, каза членът на УС на комбината Божко Божков. До края на годината дружеството ще работи на загуба. Под съмнение е изпълнението на инвестиционната програма, тъй като при приватизацията цената на горивото е била 170 лв. на 1000 куб. м, а сега вече е 280 лв. От Агрополихим пресмятат над 18%-но поскъпване на готовата продукция, което означава по-високи с 35-40 лв./т цени на торовете за вътрешния пазар. Това ще доведе до оскъпяване на пшеницата с над 6% и покачване на цените на килограм хляб с близо 7%, заяви Васил Александров, изп. директор на Агрополихим. До 50% ще нарасне планираната загуба на предприятието по договори за износ. Възможно е спиране на редица инсталации. Подобни са прогнозите и от димитровградския торов завод Неохим. От Каолин АД очакват над 1 млн. лв. годишна загуба заради поскъпването на газа и отделно нарастване на годишните разходи с 200 хил. лв. от 5%-ното увеличение на цените на еленергията средно напрежение. Фирмата не изключва 150 работни места да бъдат съкратени. Проблемът е, че пазарът не е либерализиран и Булгаргаз е монополист при вноса на природен газ, обобщи Константин Стаменов от Стомана индъстри АД. Източник: Пари (28.09.2005) |
| | Две варненски фирми са поставили въпроса за преференции при концесионирането на терминали в порт Варна-запад пред транспортния министър. Това стана ясно след последното посещение на Петър Мутафчиев във Варна. Според запознати двете дружества, които са най-големите износители на продукция през порт Варна-запад, искат държавата да се ангажира и да защити интересите им като потенциални инвеститори. Предишният екип на транспортното министерство се опита да наруши статуквото като вкара трети значим играч в надпреварата за концесионирането на терминала за наливни опасни товари Варна-запад. Управляващите дори изготвиха условията на бъдещата концесия и обявиха процедурата за нея. Като основен фаворит се спрягаше пловдивското дружество Агрополихим. Конкурсът обаче се провали, защото кандидатът остана само един. Сега министър Мутафчиев е обещал да разгледа исканията за преференции на Солвей-Соди и Девня Цимент. Според него ведомството трябва да си сътрудничи с големите инвеститори. Източник: Пари (14.10.2005) |
| | "ЕФТ България", поделение на Energy Financing Team (EFT), подписа договор с "Агрополихим" за доставка на електроенергия, съобщи електронният сайт bktv.com. Договорът е за доставката на 18.5 мегаватчаса и е до края на 2005 г. От "Агрополихим" потвърдиха, че вече купуват електроенергия и от ЕФТ освен от свободната част от пазара, и имат предложение от "CEZ трейд". EFT е първата компания, лицензирана от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) като търговец на енергия, която може да застраши монопола на Националната електрическа компания (НЕК), коментира директорът й за България Николай Вузев. До 2007 г. по закон НЕК има монопол върху износа и вноса на електроенергия и като обществен доставчик продава на електроразпределителните дружества. Източник: Дневник (24.10.2005) |
| | Девненският торов завод "Агрополихим" има вероятност да спре производството си до началото на януари 2006-а. Причината за това е голяма повреда в инсталацията за производство на амоняк. Амонякът е основата за главния продукт, изнасян за чужбина течен тор и стабилизирана амониева селитра. Поправянето на инсталацията в най-добрия вариант ще отнеме поне месец и половина, категорични са специалисти. Опитите да се справят с положението с намалени мощности в завода продължават, тъй като в противен случай фирмата е заплашена от неустойки по големи договори за износ на течни торове за САЩ. В момента заради опустошенията от последните урагани във Флорида и Ню Орлиънс има голям пазарен глад, а родната компания вече има сключени контракти за експорт, научи в. "Черно море". В събота следобед вследствие на опитите да се работи с намалени мощности и въпреки повредата пожар се разгоря в един от цеховете на завода. Към 4,15 часа дежурните на РС "Пожарна и аварийна безопасност" - Девня, получили сигнал за инцидента. Незабавно за мястото е тръгнал противопожарен автомобил. Пожарът е резултат от пробив на уплътнение на фланец на синтез-колона, откъдето изтичали водород и азот, при което водородът започнал да гори. Огънят е загасен в 4,26 часа чрез понижаване на налягането в системата за синтез на колоната и подаване на пожарогасителен прах. Пожарът е ликвидиран в заварените граници на площ 0,8 кв.м. На мястото на произшествието е бил и началникът на РЗ "Пожарна и аварийна безопасност" полк. Сашко Грудев. Причината е техническа неизправност вследствие на износване на уплътнението на синтез-колона. Евентуалното спиране на основното производство на торовия завод може да доведе до криза на пазара, а оттам и провал на земеделския сезон, прогнозират браншовици. В момента стопаните се запасяват с торове за пролетното торене и техният дефицит може да докара истинска зърнена криза, според запознати. В момента освен девненския завод единственият друг производител на торове у нас "Неохим" също работи предимно за износ и не може да удовлетвори нуждите на пазара, а вносът е намален до минимум и крайно неизгоден за родните фермери, тъй като върху цената купувачите плащат и 25 на сто защитно мито. Източник: Черно море (15.11.2005) |
| | Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ съобщава, че провереният и приет от общото събрание на акционерите годишен счетоводен отчет за 2002 г. на "Агрополихим" - АД, по ф. д. № 4183/93 е представен в търговския регистър. Източник: Държавен вестник (15.11.2005) |
| | Пожар спира производството на торове в девненския завод "Агрополихим" до Нова година. Пламъците погълнали цеха за амоняк. Това ще доведе до криза на пазара и провал на сезона на есенниците, прогнозираха търговци. Амонякът е основата за главния продукт, изнасян за чужбина, течен тор. Поправянето на инсталацията ще отнеме поне месец и половина. В момента заводът работи с намалени мощности. Ако спре напълно, фирмата е заплашена от неустойки по големи договори за износ на течни торове за САЩ. Източник: Стандарт (16.11.2005) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ вписва промени по ф. д. № 6719/2004 за "Дексиа - България" - ЕООД: заличава като едноличен собственик "Дексиа Инвест енд трейд Инк", Виржински острови; вписва като едноличен собственик "Агрополихим" - АД (рег. по ф. д. № 4183/93 на Варненския окръжен съд); вписва промени в учредителния акт. Източник: Държавен вестник (18.11.2005) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 14, ал. 4 ТЗ вписа промени по ф. д. № 6719/2004 за "Дексиа - България" - ЕООД: вписва преместване на седалището и адреса на управление от София, район "Сердика", бул. Мария-Луиза 11, в Девня, Индустриална зона, административна сграда на "Агрополихим" - АД. Източник: Държавен вестник (02.12.2005) |
| | Първият български частен влак потегли в 23,15 ч тази нощ от Пирдоп към Варна. Композицията включва 14 жп цистерни, пълни със сярна киселина, теглени от модернизиран румънски електровоз - "Серия 46". Тя е собственост на "Българска железопътна компания" - втория частен жп превозвач у нас след "Булмаркет", с лиценз за превоз на товари отпреди няколко месеца. Влакът пристига в 8,20 ч тази сутрин на гара Разделна, Варненско, където киселината ще бъде претоварена на кораб. "Това е първият частен влак, който тръгва у нас. Това се случва 117 години след като през 1888 г. българският парламент единодушно гласува държавата да изкупи железницата на барон Хирш", заяви Владимир Дунчев, шеф на "Българска железопътна компания". Дунчев беше най-дългогодишният генерален директор на БДЖ след 1990 година. "Българска железопътна компания" е регистрирана у нас в края на 2004 г. 20% от капитала й е собственост на най-мощния румънски частен жп превозвач - "Груп феровиар ромън" (GFR). С по 16% участват българските фирми "Астарта 21", "Трансвагон", "Тракция" и "Товарни превози-1". Останалите 16% от капитала държи "Агрополихим" - Девня, който се контролира от белгийската "Юмикор". Източник: Стандарт (08.12.2005) |
| | Производителите се борят за 10 големи клиенти
Производителите на електроенергия у нас се борят да привлекат някой от десетте привилегировани потребители. Според анализ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране те ще консумират по-голямата част от тока за промишлени нужди. Тъй като стопанските потребители, които отговарят на условията и могат да се договарят на свободния пазар, са едва 10 според последните данни, то на 6-те независими производителя на електроенергия се пада ролята да се преборят част от тях да им станат клиенти. Това са компании с годишна консумация на електроенергия над 3 GW годишно. Те нямат задължения към държавата. Общо големите производители според информация за нетната си разполагаема мощност може да произведат над 14 млрд. MW. Най-големите производители сред тях са АЕЦ Козлодуй с 35% пазарен дял. Марица изток 2 също държи 35% от енергийния пазар. ТЕЦ Варна има производствени възможности, които да и осигурят до 10.6% от пазара. Останалите големи производители на електроенергия са ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Марица 3 и Топлофикация Русе. Трите последни централи имат общ пазарен дял около 10.2%. Към тях се прибавят и фирмените централи и ВЕЦ.
Привилегировани потребители
- Мини Марица-изток ЕАД, Раднево
- Стомана индъстри АД, София
- КЦМ АД, Пловдив
- Асарел Медет АД, Панагюрище
- Елаците Мед АД, Панагюрище
- Юмикор Мед АД, Пирдоп
- Девня цимент АД
- ЛУКойл-Нефтохим АД, Бургас
- Агрополихим АД, Девня
- Неохим АД, Димитровград Източник: Пари (20.12.2005) |
| | Бизнесът скочи срещу поскъпването на газа
Цялата българска икономика ще пострада от необоснованото повишение на цената на природния газ. Предлаганото увеличение с 12,4% ще доведе до значително нарастване на производствените разходи на предприятията и до принудително намаляване на производството в металургията и торовата промишленост. Това пише в официално писмо, изпратено до министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и до шефа на енергийната комисия Константин Шушулов. То е подписано от председателя на Съвета по базова индустрия Васил Александров и от члена на управителния съвет на Браншовата камара по металургия Антон Петров. Поскъпването на газа ще принуди фирмите да вдигнат цените на вътрешния пазар, с което ще се влоши икономическото състояние на редица структуроопределящи отрасли, твърдят те. Тъй като 1/3 от внасяния природен газ се потребява от топлофикациите, най-много от увеличаването на цената на синьото гориво ще пострадат ползващите централно отопление. "Булгаргаз" внесе предложението за повишаване на цените от Нова година като класифицирана информация с цел да се избегне публичната дискусия, твърдят в писмото си браншовите съюзи. Според тях през първото полугодие на 2006 г. скокът на цената на внасяния природен газ ще е под 8,7 на сто. Като се добави и добиваното от "Петреко" край "Галата" гориво, то става ясно, че поскъпването на газа трябва да е несъществено. Те се заканват да обжалват пред съда поскъпването на газа, ако ДКЕВР се съгласи с предложението на "Булгаргаз". Източник: Стандарт (23.12.2005) |
| | Още 15 крупни компании от циментовата, химическата и керамичната индустрия получиха комплексни разрешителни от министъра на околната среда Джевдед Чакъров. Плановете за технологично обновление включват необходимите инвестиции за следващите пет години, така че заводите да изпълнят всичките си ангажименти за чистота на въздуха и водите, предвидени в екозаконодателството. От 2003 г. досега екоминистерството е издало 76 комплексни разрешителни. По закон до октомври 2007 г. всички 240 инсталации в енергетиката, металургията и химическата промишленост трябва да получат тези документи, припомниха експерти. Сред компаниите, които вчера получиха разрешителни, са девненският комбинат "Солвей соди", торовият завод "Агрополихим", циментовите заводи "Девня цимент", "Златна Панега", "Вулкан" - Димитровград, "Плевенски цимент", "Идеал Стандарт България" и др. Повечето от производителите са вложили значителни инвестиции в обновяване на съоръженията през последните години. За 6 години италианската компания "Италчементе", собственик на циментовите заводи в Димитровград и Девня, е инвестирала около 160 млн. долара в технологично обновление и екологични проекти. Над 160 млн. долара досега са използвани и за модернизация в девненския комбинат "Солвей соди". От тях 5 млн. долара са отишли за екологични проекти. Производителят на фаянс "Идеал Стандарт" - Севлиево, пък планира около 100 хил. лв., които според комплексното разрешително трябва да се инвестират за пречистващи съоръжения на въздуха. Предприятията с разрешителни ще подписват специални декларации, че са запознати с ангажиментите си, и това е свързано с мониторинговите доклади от Еврокомисията, които вървят през шест месеца. Източник: Дневник (29.12.2005) |
| | Още 15 крупни компании от циментовата, химическата и керамичната индустрия получиха комплексни разрешителни от министъра на околната среда Джевдед Чакъров. Плановете за технологично обновление включват необходимите инвестиции за следващите пет години, така че заводите да изпълнят всичките си ангажименти за чистота на въздуха и водите, предвидени в екозаконодателството. От 2003 г. досега екоминистерството е издало 76 комплексни разрешителни. По закон до октомври 2007 г. всички 240 инсталации в енергетиката, металургията и химическата промишленост трябва да получат тези документи, припомниха експерти. Сред компаниите, които вчера получиха разрешителни, са девненският комбинат "Солвей соди", торовият завод "Агрополихим", циментовите заводи "Девня цимент", "Златна Панега", "Вулкан" - Димитровград, "Плевенски цимент", "Идеал Стандарт България" и др. Повечето от производителите са вложили значителни инвестиции в обновяване на съоръженията през последните години. За 6 години италианската компания "Италчементе", собственик на циментовите заводи в Димитровград и Девня, е инвестирала около 160 млн. долара в технологично обновление и екологични проекти. Над 160 млн. долара досега са използвани и за модернизация в девненския комбинат "Солвей соди". От тях 5 млн. долара са отишли за екологични проекти. Производителят на фаянс "Идеал Стандарт" - Севлиево, пък планира около 100 хил. лв., които според комплексното разрешително трябва да се инвестират за пречистващи съоръжения на въздуха. Предприятията с разрешителни ще подписват специални декларации, че са запознати с ангажиментите си, и това е свързано с мониторинговите доклади от Еврокомисията, които вървят през шест месеца. Източник: Дневник (30.12.2005) |
| | 200 000 лв. санкция е наложена на ТЕЦ "Марица-изток" заради неколкократните замърсявания над Стара Загора, обяви вчера министърът на околната среда Джевдет Чакъров. Заради замърсяване на водите "Агрополихим"-Девня са глобени с 57 420 лв., а собствениците на "Солвей Соди" - с 8717 лв.
От години "Марица-изток" плаща месечни глоби заради замърсяване на околната среда. В разгара на истерията с обгазяванията през лятото обаче екоинспекторите твърдяха, че централите нямат нарушения и не могат да бъдат санкционирани извън редовните глоби. "Марица-изток" изпълнява план за монтиране на сероочистващи инсталации до 2009 г. Вчера министърът не можа да каже кога точно е наложена санкцията на тецовете и с какви точно аргументи.
В момента юристите на ековедомството обсъждат нова схема за налагане на санкции, при която съотношението между първата и последващата глоба да е 1:3. Това ще доведе до по-голяма дисциплина от страна на предприятията при спазването на еконормите, обясни Чакъров.
Според него обаче заради проблема с обгазяванията на Старозагорско е напълно възможно да бъде преразгледано и комплексното разрешително на енергийните инсталации. Това е документ, без който те не могат да работят, и в него са заложени изискванията за въвеждането на безвредни технологии.
Преразглеждането може да започне през януари, когато се очаква да има проверка на комплекса, обясни директорът на "Превантивна дейност" в ековедомството Ваня Григорова. Това не означава, че ще бъдат спирани инсталации, възможно е отделни условия да бъдат промени, ако са настъпили промени в обстоятелствата. Такива например са климатичните изменения, заради които се получават обгазяванията със серен диоксид, уточни Григорова.
В началото на 2006 г. трябва да започне и изследване на почвите и въздуха в цяла област Стара Загора за наличието на хлор, хлороводород и обеднен уран. Източник: Сега (30.12.2005) |
| | Министерството на икономиката и енергетиката отново да въведе защитни мита за внос на амониева селитра, настояват "Агрополихим" и "Неохим". През юли 2002 г. икономическото министерство въведе защитното мито от 18% за срок от три години по искане на Асоциацията на торовата индустрия, който изтече миналия юни. До момента няма искане от двата завода за повторно въвеждане на митото, заявиха от икономическото министерство. Ако министерство реши това, процедурата ще трае три месеца. Искането на химическите заводи е свързано с намерението на "Газпром" да увеличи двойно цената на природния газ, който купува България, до 230 - 260 долара за 1000 куб.м още през тази година. Според производителите, ако се постигне исканото повишение, това ще направи продукцията им непродаваема за земеделците. В момента цената е 200 лв. на тон амониева селитра и цените на двата торови завода са почти близки. Себестойността на руската продукция е около 40 долара за тон. В Румъния цената е близка до тази в България, след като "Газпром" увеличи цената на природния газ, който купува северната ни съседка, обясни изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров. Той смята, че производителите трябва да бъдат защитени. Мнението му беше подкрепено от члена на управителния съвет на "Неохим" Тошо Димов. По данни на Агенция "Митници" за десетте месеца на миналата година са внесени 8 хил. тона амониева селитра. Годишната консумация на амониева селитра в страната е 400-500 хил. тона. През миналата година "Агрополихим" е произвел 360 хил. тона, а "Неохим" е поставил рекорд за последните десет години - 560 хил. тона. Заводите се опасяват, че новите цени на горивото ще позволят на руски производители на торове да продават на българския пазар. През декември търговският аташе на Русия Антолий Гавриков е изпратил запитване до министерство на икономиката и енергетиката за потвърждение дали вносните мита за торове отпадат, съобщиха от икономическото министерство. Източник: Дневник (04.01.2006) |
| | Овчаров пита бизнеса за цената на природния газ
Снабдяването на страната с природен газ ще обсъдят министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и големите потребители. На срещата ще има и представители на "Булгаргаз". Срещата е по повод искането на "Газекспорт" за промени в договора за транзит, с които да се вдигне цената на синьото гориво. Заедно с фирмите ще изградим обща позиция, обяви министърът по Нова телевизия. На срещата ще има представители на топлофикациите, които потребяват над 80% от природния газ у нас, на ЛУКойл България, на торовите заводи "Неохим" и "Агрополихим", "Кремиковци", "Стомана" и др. Преди Коледа "Газекспорт" изпрати писмо до "Булгаргаз" с искане за преразглеждане на цените за транзит на руски газ през България. От родното дружество отговориха, че предложенията са неприемливи. Преди Нова година природният газ бе увеличен с 18 на сто и сега цената му за предприятията е 296 лв. за 1000 куб. м без ДДС. Източник: Стандарт (16.01.2006) |
| | “Агрополихим” - Девня, въведе в експлоатация ново катализаторно устройство за редуциране на вредните емисии от диазотен оксид, отделяни при производството на азотна киселина. Това съобщи изпълнителният директор на компанията Христо Петров. Съоръжението е изградено със средства на датското правителство, отпуснати по меморандума за разбирателство между правителствата на България и Дания за сътрудничество по Протокола от Киото. “Агрополихим” спечели проект за редуциране на азотни оксиди, в резултат на което между завода и датската агенция по околна среда беше сключено споразумение за покупко-продажба на единици редуцирани емисии на стойност 3 млн. евро. Контрактът е в сила до 2008 г., когато официално в световен мащаб трябва да стартира пазарът на вредни емисии. Тогава единица въглероден диоксид - газът, който води до образуването на парниковия ефект, ще струва по 4.25 евро, уточни Петров. Анекс към договора предвижда след влизане в сила на Протокола от Киото за намаление на вредните газове в атмосферата и намаляване на парниковия ефект срокът му да бъде удължен до 2014 г. Катализаторът е производство на немската фирма “Хереос”. Това е единствената подобна инсталация в България. В момента натовареността й е 95 на сто. След пуска на катализатора вредните газове в “Агрополихим” са намалели близо 4 пъти. Очаква се вредните емисии в атмосферата да намалеят с приблизително 400 хил. т годишно, което е равносилно на спиране от движение на около 140 хил. коли. Катализаторът беше открит в присъствието на министрите на околната среда на Кралство Дания Кони Хедегаард и на България Джевдет Чакъров. В “Агрополихим” двамата подписаха споразумение за контрол на средствата, получени при продажбата на вредните газове. Получените средства от продажбата ще бъдат инвестирани от "Агрополихим" в изграждането на пречиствателна станция. В момента нито един от девненските заводи няма такава, а водите се пречистват в неутрализационни станции и се отвеждат до шлемоотвал в близкото с. Падина. Според комплексното екоразрешително на дружествата - “Агрополихим”, “Солвей-Соди”, “Девня цимент” и “Полимери”, до 2011 г. те трябва да разполагат с пречиствателна станция, каза Петров. По думите му до 2008 г. “Агрополихим” ще получи 5 млн. евро. Чекът за първия транш от 1.5 млн. евро беше връчен на дружеството вчера от датската министърка. До момента Дания и България са реализирали около 70 екологични проекта на обща стойност от над 40 млн. евро. Акцентът обаче са проектите за намаляване в атмосферата на газовете, свързани с промяната на климата, заяви Джевдет Чакъров. Национален план за разпределение на квотите парникови газове в България ще бъде изготвен до средата на 2006 г. Преди да влезе в действие, планът трябва да бъде одобрен от Европейската комисия. Една от възможностите за използване на средствата от проекти по Протокола от Киото е за залесяване предимно с широколистни гори, които са важни както за пречистването на въздуха, така и за поддържането на водните баланси. Източник: Дневник (27.01.2006) |
| | Ново катализаторно устройство за редуциране на диазотен оксид бе открито в "Агрополихим"-Девня. Катализаторът е изграден със средства на датското правителство. На церемонията по откриването присъстваха министърът на околната среда на кралство Дания Кони Хедегаард и министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Двамата министри подписаха споразумение за контрол на средствата от продажбата на емисиите на диазотен оксид в атмосферата при производство на азотна киселина. Очакваното намаляване на емисиите е приблизително 400 000 тона годишно. Източник: Дарик радио (27.01.2006) |
| | Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров връчи вчера комплексни разрешителни на 15 предприятия. Сред тях са Девня цимент-Девня, Идеал Стандарт България-Севлиево, Агрополихим-Девня, Полимери-Девня, Солвей-Соди-Девня. Издаването на комплексни разрешителни започна през 2003 г. През 2004 г. бяха издадени 23 комплексни разрешителни за инсталации в металургичния, фармацевтичния и химическия сектор. През тази година са издадени 53 комплексни разрешителни. Източник: Пари (28.01.2006) |
| | “Агрополихим” АД ще пусне на пазара през 2006 г. нови минерални торове, каза изпълнителният директор на компанията Христо Петров. Новите продукти ще бъдат комбинирани, т.е. азотно-фосфорни. Това ще са диамониев фосфат (DAP), моноамониев фосфат (MAP) и NPK. Последният комплексен тор не се използва в България и производството му ще бъде изцяло експортно ориентирано - предимно за страни като Хърватия, Сърбия и Черна гора, Унгария и др. Производството на торовете DAP и MAP ще стартира след реконструкция на част от азотно производство. Проектът за преустройството ще бъде готов до края на февруари. Общата инвестиция в него ще бъде за 12 млн. евро. и ще бъде усвоена в рамките на няколко години. През 2006 г. в азотното производство ще бъдат вложени само 2.2 млн. евро, уточни Христо Петров. По думите му производствената линия за DAP и MAP ще бъде инсталирана по време на годишния капиталов ремонт. Той ще струва около 5 млн. евро и ще обхване месеците юли и август. Торовете DAP и MAP ще се продават основно на българския пазар, твърди Петров. Вероятно част от тях ще се пласират и в Латинска Америка и страните от Европейския съюз, където комбинираните торове са предпочитани. Причината е, че пазарът в България е малък, а и амониевите фосфати са сравнително нов и малко познат продукт за земеделците. След старта на тяхното производство ще започне внедряването на линия за производството на NPK. Комбинираните торове са по-скъпи, но и по-търсени и това е една от причините да се насочим към тяхното производство, посочи още Петров. В момента “Агрополихим” произвежда шест вида минерални тора - стабилизирана амониева селитра (SAN), течен азотен тор (UAN), троен суперфосфат (TSP), натриев триполифосфат (STPP), дикалциев фосфат (DCP) и течен комплексен листен тор (FAST+), който се продава от 2003 г. Заради увеличението на цените на природния газ със 7.21 на сто “Агрополихим” също увеличи цените на продукцията си с близо 5% от 1 януари. Синьото гориво формира около 75 на сто от себестойността на торовете. Сега цената на най-масовия азотен тор е 303 лв. без ДДС. Въпреки това цялата продукция на завода вече е продадена. Източник: Дневник (31.01.2006) |
| | Инвестиции за 970 млн. лв. през следващите четири години планират компаниите в индустриалния клъстър “Пристанище Варна-запад”. Това стана ясно след среща на представители на дружествата от клъстъра с премиера Сергей Станишев в Девня. Компаниите потвърдиха и интереса си към концесионирането на многоцелевия порт в морската столица. Обединението, което беше създадено през юли 2005 г., включва най-големите товародатели на “Пристанище Варна” ЕАД. Това са “Кумерио мед”, “Солвей Соди”, “Девня цимент” и “Каолин”. До седмици към него ще се присъедини и “Агрополихим”. Основна цел на клъстъра е да участва в концесията на многоцелевия (общ) терминал на порт Варна-запад. Той е единият от трите, които бяха обособени на пристанището и е от стратегическо значение за работата на компаниите, образуващи клъстъра. В момента компаниите от клъстъра осигурят близо 85 на сто от общия товарооборот на пристанище Варна. Варна-запад беше създадено преди 30 години, за да се улесни износът на продукция от големите девненски химически заводи. В порта са обособени три терминала - за опасни товари, контейнерен и многоцелеви. Заради липса на инвеститорки интерес концесиите на първите два терминала се провалиха. Очаква се концесионната процедура за многоцелевия терминал да бъде обявена в най-скоро време. Преди няколко месеца индустриалният клъстър “Пристанище Варна-запад” поиска да концесионира многоцелевия терминал по право, но получи отказ. Според сегашния Закон за концесиите е много трудно да се намери основание фирмите от обединението да получат подобна концесия, уточни транспортният министър Петър Мутафчиев. Това означава, че те ще могат да кандидатстват за нея на общо основание. По думите на Мутафчиев, аналогичен е казусът и с пристанище Росенец в Бургас, където концесия по право поиска “Лукойл Нефтохим”. Източник: Дневник (20.02.2006) |
| | Още четири компании поискаха от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) лицензи за търговия с електричество на свободния пазар. Кандидатите са две дъщерни дружества на немската E.ON - „Е.ON сейлс енд трейдинг България“ и „Е.ON България трейдинг“, българската „Енемона ютилитис“ и регистрираното в София „Енерджи партнърс“ - дружество на „Енерджи холдинг“ - Румъния. След като бъдат регистрирани като търговци, компаниите ще могат да купуват на свободни цени ток от електроцентралите и да го продават (също на нерегулирани цени) на привилегированите потребители в страната. Вносът и износът на електричество засега е монопол на Националната електрическа компания (НЕК). Към момента привилегировани потребители са всички индустриални предприятия с над 40 гигаватчаса годишно потребление на ток. От юли обаче пазарът ще се отвори още и в свободното договаряне на цените ще могат да участват и всички компании с годишна консумация над 9 гигаватчаса (1 гигаватчас = 1000 мегаватчаса) електроенергия. „E.ON сейлс енд трейдинг България“, „E.ON България трейдинг“ и „Енерджи партнърс“ кандидатстват за лицензи за 10 години, а „Енемона ютилитис“ - за 15. През изминалата седмица ДКЕВР разгледа исканията им и се очаква идната седмица да издаде лицензите им. „Е.ON сейлс енд трейдинг България“ кандидатства за лиценз, с който да може да договаря доставки на електричество за „E.ON България трейдинг“. Последното е регистрирано, за да продава ток на привилегированите потребители на територията на електроразпределителните дружества в Горна Оряховица и Варна. По 67% от дяловете на двете ЕРП-та са собственост на E.ON. „Енемона ютилитис“ е собственост на “Енемона” АД, Козлодуй - изпълнител на ремонти в АЕЦ „Козлодуй“ и „Мини Марица-изток“. Мажоритарен собственик (95%) на „Енерджи партнърс“ е румънският „Енерджи холдинг“. От 2002 г. той търгува с ток на либерализирания пазар в Румъния. С новите участници компаниите с право да търгуват свободно с електричество в страната ще станат десет. В момента обаче само една от тях има реални сделки - „ЕФТ България“ АД (10-годишен лиценз от 2005 г.). Основен акционер в нея е „Енергийна финансова група“, в която дял има собственикът на „Риск инженеринг“ Богомил Манчев. Компанията на Манчев е консултант по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“ и е участвала в модернизацията на АЕЦ „Козлодуй“. „ЕФТ България“ купува електричество от АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ и го продава на „Агрополихим“, „Полимери“ и Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. За момента интересът към включването на посредници в доставките на електричество е минимален. Една от причините е, че търговците на ток нямат опит в осъществяването на тази дейност. Източник: Капитал (25.02.2006) |
| | Токът от две централи ще поскъпне заради нови цени на въглищата
Топлоелектрическите централи "Марица-изток 2" и "Бобов дол" поискаха увеличение на цената на ел. енергията, която продават на Националната електрическа компания (НЕК), заради новите цени на въглищата, съобщиха от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Двете дружества са внесли предложенията си в регулаторната комисия и работна група е започнала разглеждането им. Процедурата продължава около три месеца. Засега няма да има нови цени, защото повишението им би се отразило върху крайната цена на тока, казаха от регулаторната комисия, ръководена от Константин Шушулов. Увеличение за централата в Бобов дол, която е в процедура на приватизация, може да се очаква през април, а на ТЕЦ "Марица-изток 2" - през лятото. Промяна на цените извън регулаторния период, който продължава една година, може да има, когато е настъпило увеличение в цените на горивата или не са отчетени обстоятелства при прегледа на приходите и разходите на дружествата. Искаме по-висока цена заради поскъпването на въглищата от всички мини, доставчици на ТЕЦ "Бобов дол", каза изпълнителният директор на централата Владимир Владимиров. Той обаче не уточни размера на увеличението. Според експертни оценки цената на тока, произведена от централата, ще се повиши с 10-12%, тъй като само мини "Бобов дол" искат повишение на цените с около 15%. Изпълнителният директор на ТЕЦ "Марица-изток 2" Атанас Димитров отказа коментар по искането си за нови цени. Централата го мотивира с поскъпване с 5% на въглищата от мини "Марица-изток" от началото на тази година. Преди седмица председателят на регулаторната комисия Константин Шушулов заяви, че няма индикации за разглеждане на искането на централата в Ковачево. Той припомни, че ЕБВР финансира със заем от 25 млн. евро изграждането на сероочистващите инсталации на пети и шести блок в централата и има изисквания за финансовото й състояние. ТЕЦ "Марица-изток 2" ще ограничи и участието си в свободния пазар на енергия, съобщи наскоро Димитров пред местни журналисти. Според него промяната в цената ще я направи неизгодна за КЦМ - Пловдив, която директно купува от централата. В момента ТЕЦ "Марица-изток 2" продава на лицензирания търговец на ток "ЕФТ България" и КЦМ. Квотата до юли тази година, определена от регулатора, която производителят може да продаде на свободния пазар, е 850 млн. киловатчаса. През миналата година централата продаваше на мини "Марица-изток", "Полимери" - Девня,, КЦМ - Пловдив, "Е Еф Ти - България", "Стомана индъстри" и "Агрополихим". Ограничаването на участието на пазара е свързано с спирането на първи и втори блок на централата за рехабилитация, която се осъществява от японската компания "Мицуи". През 2005 г. ТЕЦ "Марица-изток 2" е произвела близо 6.4 млрд. киловатчаса електроенергия, което е 94% изпълнение на бизнес плана. Печалбата на дружеството за 2005 г. преди данъчното облагане е над 20 млн. лв. Източник: Дневник (07.03.2006) |
| | "Транс Евроенерджи" иска да получи 10-годишен лиценз за търговия с електроенергия. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще обсъди искането на компанията днес. Намеренията на компанията са да привлече потребители на средно и ниско напрежение, след като от юли тази година ще се разшири кръгът от фирми, които ще имат право да сключват директни договори за покупка на енергия. Пред регулатора компанията е доказала, че има налични най-малко 150 хил. лв., които трябва да са поне 1/12 от прогнозния годишен оборот за първата година след лицензирането, каквито са изискванията на наредбата за лицензиране. Компанията е показала удостоверение за открита разплащателна сметка в Първа инвестиционна банка. "Транс Евроенерджи" ще бъде подпомогната в дейността си от персонала на "Орион 5K", която е един от акционерите в "Транс Евроенерджи" и държи 49%. Другият акционер е "Кобела", в която 55% са собственост на "Вато 2002". До 2002 г. Васил Божков притежава в последната компания 65% от акциите. В момента 95% от "Вато 2002" са собственост на Милена Урдева, която е в ръководството на "Риел 99". Фирмата държи 95% от хотел "Рила" и се смята, че е свързана с Васил Божков. Преди две години "Кобела" беше един от кандидатите за приватизацията на "Атоменергоремонт". По-скоро г-н Божков няма отношение към "Транс Евроенерджи", но на този етап не мога да отговоря на въпроса дали има отношение към търговията с енергия, заяви пресаташето на "Нове холдинг" Ирина Тенчева. В ръководството на "Транс Евроенерджи" участват бившият изпълнителен директор на "Електроразпределение Пловдив" Васил Братанов и бившият директор в НЕК Йордан Йорданов, както и Олег Гурбалов. Гурбалов участва в ръководствата на "Йорсет холдинг България", "Имо България", която пък притежава 26% от "Мострострой". В "Имо България" Гурбалов държи 49%, останалите са собственост на "Нео трейд". Първоначално при създаването на "Имо България" Гурбалов е бил съдружник на Васил Божков. До момента регулаторната комисия е издала лицензи за търговия с ток на "ЕФТ България", "Албус", "ЧЕЗ трейд", "Енемона","Енерджи партнърс", РСС, "Е.OН трейдинг". До момента най-активна на пазара е "ЕФТ България", която продава електроенергия на КЦМ, "Агрополихим" и "Полимери". Източник: Дневник (28.03.2006) |
| | "Кумерио" увеличава производството на сярна киселина
Медодобивният комбинат в Пирдоп, собственост на белгийската компания "Кумерио", повишава производството на сярна киселина за миналата година в резултат на по-големия обем продукция на анодна и катодна мед, става ясно от консолидирания отчет на дружеството за 2005 г. Общият обем на произведената киселина в предприятието през миналата година е 900 хил. тона, или 7 на сто повече в сравнение с предходната година. Сярната киселина е страничен продукт, който се добива чрез специална технология от отстраняването на серния диоксид, отделян при производството на мед в завода в Пирдоп. Около 60 на сто от сярната киселина, произвеждана в завода в Пирдоп, се пласира на външния пазар - страните от Черноморския регион, Латинска Америка и други. На вътрешния пазар основни потребители на суровината са предприятията от торовата промишленост като "Агрополихим", както и акумулаторните заводи. Очакванията на ръководството на "Кумерио" са производството на киселината през настоящата година да нарасне с планирания ръст на производството на мед в комбината. През миналата година производството на анодна и катодна мед в комбината в Пирдоп достигна рекордни количества - съответно до 240 и 60 хил. тона, което е увеличение респективно с 6 и 9 на сто. От тях 105 хил. тона бяха пласирани на пазара в Югоизточна Европа, или 41% ръст спрямо предходната година. От края на март металургичният комбинат на "Кумерио" в Пирдоп притежава сертификат за управление на качеството 14001, връчен й от една от водещите компании в света - "Лойдс", информират още от компанията. Сертификатът е част от стратегията на белгийското дружество за подобряване на системите за контрол и екологичните стандарти в предприятието, посочват от ръководството на "Кумерио". Ангажиментът на белгийската компания към внедряването на екологично чисти съоръжения и производствени принципи включва инвестиции от 30 млн. евро за периода до края на 2008 г., се отбелязва в консолидирания отчет на дружеството. Източник: Дневник (07.04.2006) |
| | Организацията за оползотворяване на отпадъците от опаковки "Екобулпак" през 2006 г. ще инвестира в шест инсталации за сортиране на боклук, съобщи прокуристът Милен Димитров. На заседанието в четвъртък съветът на директорите реши, че през тази година дружеството ще вложи общо 15 млн. лв. за събиране и рециклиране на отпадъчен амбалаж. За сепариращите инсталации дружеството прежда 2.5 млн. лв. от общите си инвестиции. Освен отпадъците от контейнерите, съоръженията ще сортират и битова смет. Вече е готова първата от тях - в Сливен, и тя ще бъде пусната в началото на май, каза изпълнителният директор на "Екобулпак" Видьо Видев. В средата на лятото се очаква да заработят съоръжения в Габрово и Ямбол. "Екобулпак" планува да построи и инсталация в Ловеч и две в София, където дружеството събира разделно отпадъците на пет района. В столицата е проблемно намирането на терен и може да се наложи вместо две, да изградим една по-голяма инсталация, уточни Видев. За шестте съоръжения дружеството възнамерява да наеме 350 души, като в Сливен ще работят 40 от тях. Чрез социални програми ще наемем хората, които събират отпадъци по сметищата, каза Милен Димитров. Инвестицията от 15 млн. лв. е 7-кратно увеличение в сравнение с вложеното от дружеството през 2005 г., уточни Видев. За да събере парите, организацията ще вдигне таксите, които събира от членуващите в него фирми, поясни председателят на съвета и шеф на "Агрополихим" Филип Ромбаут. Така ще влезем в топ 5 за най-високи такси за цяла Европа, допълни той. Решението за повишаване на тарифите е взето само от "Екобулпак" и не е съгласувано с останалите организации, уточни Ромбаут. Увеличението ще доведе до поскъпване на хранителните продукти, предлагани от фирмите членове на организацията с 1.5 до 6%. Все пак размерът на таксите за материали, от които са произведени опаковките, ще бъде около 1/3 от стойността на продуктовата такса, събирана от ековедомството, уточни Видев. Министерството на околната среда поиска от оползотворяващите организации да повишат тарифите си до поне 70% от държавната екотакса. Дружеството възнамерява до края на годината да разположи още над 5 хил. контейнера за разделно събиране на смет. В програмата си то предвижда да проведе образователни кампании, с които да популяризира сепарирането на отпадъци. Заради изчерпване на мощностите за рециклиране на събраните материали дружеството се е договорило със стъкларския завод "Дружба". Източник: Дневник (21.04.2006) |
| | Транспортното министерство ще ускори процедурата по отдаването на концесия на пристанищата в Росенец, на ТЕЦ "Варна" и на пристанищен терминал "Петрол Варна". Това съобщи директорът на изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" Пейчо Манолов. Той посочи, че тези портове са приоритетни в програмата на министерството за развитие на пристанищата до 2012 г. Тя предвижда портът на централата да има терминал за въглища, като инвеститорът в концесията ще се задължи да модернизира инфраструктурата му. Преди две седмици Агенцията за приватизация подписа договора за продажбата на ТЕЦ "Варна" с CEZ. Купувачът е готов да заплаща за използване на пристанището. Неотдавна тази позиция изрази директорът по придобивания в компанията Владимир Шмац. Манолов поясни, че до момента чешката компания не е заявила интерес към концесията за пристанището. От концесионера на пристанище "Петрол" ще се изисква модернизация на оборудването. При приватизацията на дружеството пристанището е било част от активите му и в момента негов оператор е държавното пристанище. Програмата предвижда на пристанище "Варна-запад" да има терминал за опасни товари, многофункционален и контейнерен. Вероятно за концесиите за трите терминала ще бъдат обявени конкурси, каза Манолов. Той обясни, че новият закон за концесии не предвижда получаване на концесия без търг или конкурс. През миналата година беше обявена процедура за концесията на зелено на терминала за опасни товари, но кандидати нямаше. През февруари най-големите товародатели на пристанището “Кумерио мед”, “Солвей Соди”, “Девня цимент”, “Каолин” и "Агрополихим" създадоха клъстър, който да участва в концесията на многоцелевия терминал. Компаниите осигуряват около 85 на сто от общия товарооборот на пристанище Варна. Те обещават да инвестират около 970 млн. лв. в инфраструктурата на порта през следващите четири години. Преди великденските празници след среща с представители на "Солвей Соди" министърът на икономиката Румен Овчаров обеща, че правителството ще ускори концесията. Според търговския директор на "Девня цимент" Иван Атанасов, след като се приеме програмата за развитието на пристанищата и се реши колко терминала ще има, ще стане ясно как транспортното министерство ще процедира. По думите му от важно значение е дали ще има терминал за опасни товари и какви инвестиции ще се изискват в него. Източник: Дневник (28.04.2006) |
| | Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 10.VII.2006 г. в 10 ч. в заседателната зала на дружеството в Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2005 г.; проект за решение - ОС приема и одобрява отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2005 г.; 2. одобряване на годишния финансов отчет на дружеството за 2005 г. след заверка от регистриран одитор; проект за решение - ОС одобрява годишния финансов отчет на дружеството за 2005 г.; 3. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2005 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2005 г.; 4. определяне възнаграждението на членовете на съвета на директорите за 2006 г.; проект за решение - ОС определя възнаграждението на членовете на съвета на директорите за 2006 г. съобразно направените от съвета на директорите предложения; 5. приемане на решение за покриване на загубата за 2005 г.; проект за решение - ОС приема предложението за покриване на загубата за 2005 г. от фонд "Резервен"; 6. избор на регистрирани одитори, които да проверят и заверят годишния финансов отчет на дружеството за 2006 г.; проект за решение - ОС избира предложените регистрирани одитори, които да проверят и заверят годишния финансов отчет на дружеството за 2006 г.; 7. приемане на доклад на съвета на директорите относно причините за ограничаване на правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ и за обосноваване на емисионната стойност на новите акции; проект за решение - ОС приема доклада на съвета на директорите относно причините за ограничаване на правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ и за обосноваване на емисионната стойност на новите акции; 8. приемане на решение за ограничаване на правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите и ограничава правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ; 9. приемане на решение за едновременно намаляване на капитала с 373 182 лв. чрез обезсилване на 373 182 безналични поименни акции с право на глас и увеличаване на капитала на дружеството на основание чл. 194, ал. 4 във връзка с чл. 203 и 195 ТЗ с 382 870 лв. чрез издаване на 382 870 нови безналични поименни акции с право на глас с номинална и емисионна стойност един лев при условие, че акциите бъдат записани и заплатени от "АСИД енд Фъртилайзърс" - ООД, САЩ, и/или "Кумерио мед" - АД, Пирдоп, съразмерно на дела им в капитала преди увеличението в срок до 10 дни след датата на общото събрание; ако след изтичане на този срок останат незаписани акции, на основание чл. 192, ал. 2 ТЗ капиталът на дружеството се увеличава само със стойността на записаните и заплатени акции; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за едновременно намаляване на капитала с 373 182 лв. чрез обезсилване на 373 182 безналични поименни акции с право на глас и увеличаване на капитала на дружеството на основание чл. 194, ал. 4 във връзка с чл. 203 и 195 ТЗ с 382 870 лв. чрез издаване на 382 870 нови безналични поименни акции с право на глас с номинална и емисионна стойност един лев при условие, че акциите бъдат записани и заплатени от "АСИД енд Фъртилайзърс" - ООД, САЩ, и/или "Кумерио мед" - АД, Пирдоп, съразмерно на дела им в капитала преди увеличението в срок до 10 дни след датата на общото събрание; ако след изтичане на този срок останат незаписани акции, на основание чл. 192, ал. 2 ТЗ капиталът на дружеството се увеличава само със стойността на записаните и заплатени акции; 10. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 8,30 ч. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица - пълномощници, като за целта участниците представят документ за самоличност, депозитарни разписки, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно действащото законодателство. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 28.VII.2006 г. в 11 ч. Писмените материали и проектите за решения за общото събрание са на разположение на акционерите в управлението на дружеството всеки работен ден от 8,30 до 15,30 ч. Източник: Държавен вестник (19.05.2006) |
| | Националната електрическа компания (НЕК) губи постепенно част от големите си потребители заради либерализацията на енергийния ни пазар. Тази тенденция се задълбочи рязко през последните 2 години, след като компанията спря преките доставки на ток за големи потребители. В момента електричеството се изкупува от седемте частни електроразпределителни дружества, които пък го препродават с отлична печалба на фирми и битови потребители. С поправки в енергийния закон обаче се предлага лицензът на НЕК да бъде разширен така, че отново да има достъп до пазара на ток средно напрежение, до който няма достъп от 4 години насам. Така се очаква НЕК да свие пазарния дял на електроразпределителните фирми, които на практика са монополисти без конкуренция. През април съветът на директорите на НЕК ЕАД взе решение за преструктуриране на дружеството. Приетият модел за преструктуриране е чрез образуване на ново дъщерно дружество, 100 процента собственост на НЕК, което да изпълнява функциите на оператор на електроенергийната система, администратор на балансиращия пазар и експлоатация и поддръжка на преносната мрежа, която остава собственост на НЕК. Преструктурирането на НЕК е заради Директива 2003/54 на ЕС за юридическо, функционално и счетоводно отделяне на преносния системен оператор от дейностите на дружеството, несвързани с преноса и които могат да се конкурират на пазара, по-специално търговията и производството. След преструктурирането компанията ще изпълнява функциите на обществен доставчик, на производител от ВЕЦ и на търговец на електроенергия. Така компанията ще изкупува електроенергията по сключените дългосрочни договори с ТЕЦ "Марица изток 1", ТЕЦ "Марица изток 2" и ТЕЦ "Марица изток 3", както и енергията от възобновяеми енергийни източници и ко-генерация по преференциални цени, а също така, при решение от страна на Министерския съвет, ще продължи да развива проекта "АЕЦ Белене". Приетият модел на преструктуриране на НЕК обаче доведе до "високо напрежение" в Министерството на икономиката и енергетиката, след като зам.-министър Иванка Диловска си подаде оставката в знак на несъгласие с този модел на преструктуриране. Очаква се министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров да одобри предложението на шефовете на компанията в началото на юни. Освен това, НЕК е внесла предложение в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за увеличение на цената на тока с 15 на сто от 1 юли. Причината е, че АЕЦ "Козлодуй" и топлоелектрическите централи с изключение на ТЕЦ "Марица изток" 1 и 3 също настояват с 5 до 11 на сто по-скъпа електроенергия. Това автоматично пък ще качи цените по веригата. Електроразпределителните дружества също поискаха по-висока цена на електроенергията от 6,5 до 8,5 на сто. Така на практика фирмите у нас ще се изправени пред алтернативата дали да сключат преки договори с производители и НЕК или да купуват енергията на по-висока цена от електроразпределителните дружества. В момента НЕК губи и от преките доставки на ток без нейно посредничество, които непрекъснато се увеличават. Показателно е, че преки доставки от производители на ел. енергия без посредничеството на НЕК са договорили "Агрополихим", "Юмикор", "Асарел медет", "Полимери", "Стомана индъстри", "Девня цимент", и мини "Марица изток". Очаква се до края на годината още поне 4 големи предприятия в страната да сключат директни договори с производители на ток. ". Всичко това води и до намаление на печалбата на компанията. Според изпълнителния директор Любомир Велков цената на тока ще се повиши след затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй" в края на тази година. Сега НЕК купува скъпа електроенергия от ТЕЦ и по-евтина от АЕЦ, а догодина реакторите, които произвеждат с най-ниска себестойност ще бъдат спрени. Цените, определени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, принуждават електрическата компанията да губи по 4-5 лв. от всеки продаден мегаватчас на електроразпределителните фирми, допълни шефът на НЕК. В момента разликата се покрива от износа на ток, но догодина това вече ще бъде невъзможно. Няма да има дефицит на електроенергия в България след спирането на двата блока, но през зимата ще трябва да спрем износа, твърди шефът на Централното диспечерско управление на НЕК Митю Христозов. Така на практика компанията ще може да изпълнява вече сключени договори за износ на електричество, но няма да може да сключва нови заради намалелия капацитет на електропроизводствената ни система. Което пък означава, че България ще загуби лидерската си позиция на износител на електричество. Източник: Монитор (26.05.2006) |
| | Вложения за 350 млн. лв. ще подкрепи държавата до седмици, като предостави терени и изгради инфраструктура. Агенцията за инвестиции е започнала процедура за издаване на сертификати Първи клас на 4 проекта, съобщи шефът на ведомството Стоян Сталев. Единият е за разширението на завода за хладилници край Пловдив на "Либхер-Хаусгерете Марица". Там ще бъдат вложени 70 млн. лв. и ще се открият 700 нови работни места. Два от проектите са за изграждането на ветрогенераторни паркове. Единият от тях ще е край Каварна. Инвеститори са "Калиакра Уинд Пауър" - Япония, и българската "Инос 1". Японското дружество е смесена собственост на "Инос 1" и "Мицубиши Хеви индъстрис". Вложението е за 79 млн. лв. Вторият парк ще е в община Суворово. Проектът е на българо-испанското "Еолика България" и е на стойност 120 млн. лв. Ще бъдат открити 20 нови работни места. Четвъртият проект е за разширяване на мощностите в "Агрополихим" - Девня. Подобренията в торовия завод ще са на стойност 81 млн. лв. Агенцията подпомага още 20 проекта. До края на годината се очаква да получат сертификат поне 10 от тях, каза Сталев. За инвеститорите от Първи клас това означава помощ от държавата за изграждане на инфраструктура, покупка на терени от държавния поземлен и горски фонд без търг и съкратени срокове за получаване на разрешения. До момента помощ от държавата и местната власт имат право да получат 21 проекта. От тях 17 са "първи клас" (т.е. над 71 млн. лв.), три са "трети клас", а един е "втори клас". Това е испанската "Керос", която предвиждаше да построи фабрика за керамични плочки в Индустриална зона-Русе. Съдът обаче спря решението за получаване на терена и от компанията заплашиха, че отиват в Румъния. Сред най-големите проекти са тези на американската AES за модернизацията на ТЕЦ "Марица-изток 1" с вложения за над 2 млрд. лв., на "Шишеджам" за заводите за стъкло за 366 млн. лв., на Спортно-туристически център "Перелик" в Родопите за нов курортен комплекс за 185 млн. лв., на "Токушукай" за израждането на болницата в София за 138 млн. лв. Източник: Стандарт (29.05.2006) |
| | Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ съобщава, че провереният и приет от общото събрание на акционерите годишен счетоводен отчет за 2004 г. на "Агрополихим" - АД, по ф. д. № 4183/93 е представен в търговския регистър. Източник: Държавен вестник (30.05.2006) |
| | Транспортното министерство търси правна възможност "Лукойл България", "Петрол","Юмикор", "Агрополихим","Солвей - Соди" и "Ойл танкинг" да получат концесии за пристанищата, които използват. Това съобщи транспортният министър Петър Мутафчиев. По решение на правителството е създадена работна група, която обсъжда вариантите компаниите да вземат концесиите без търг или конкурс. Действащият вече закон за концесиите не допуска тази възможност. Засега транспортното министерство няма яснота как интересите на компаниите, които експлоатират тези пристанищата, могат да бъдат защитени. Ако имахме ясен отговор по какъв начин ще бъде защитен интересът на инвеститора и държавата, щяхме да го предложим, каза Мутафчиев. Той поясни, че един от вариантите е да се променят законите за концесиите и за пристанищата, за да се реши проблемът. Според него друга възможност е компаниите да създадат смесени дружества с държавата. Наскоро правителството остави без разглеждане исканията за предоставяне на концесия на "Петрол" на пристанище Варна, на "Дунав турс" за пристанище Русе, на ЕТ "Фанти Г - Илия Йорданов" за пристанище Видин с мотива, че към влизането на закона в сила компаниите не са еднолични търговски дружества и притежават права на собственост върху част от терминала. Трите компании според правителството са изпуснали шестмесечния законов срок, в който трябва да заявят искането си за предоставяне на концесия. Останалите кандидати пък имали пропуски в документите и не могат да докажат собственост на терминалите. В Росенец според Мутафчиев, когато е утвърждаван планът за развитие, са извадени всички съоръженията, които съхраняват нефт. Компаниите могат да оспорят решението в четиринадесетдневен срок. Нашите адвокати в Белгия се запознават с решението, заявиха от "Солвей - Соди". Според "Петрол" решението се отнася за стария закон и в момента компанията води разговори с транспортното министерство. Преди седмица транспортният министър Петър Мутафчиев се срещнал с представителите на компаниите, за да ги уведоми за решението. Източник: Дневник (01.08.2006) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 14, ал. 4 ТЗ с определение по ф. д. № 9531/2005 вписа промяна за "Дексиа - България" - ООД, във връзка с постановено решение на Варненския окръжен съд за промяна на седалището и адреса на управление от Девня, Индустриална зона, административна сграда на "Агрополихим" - АД, в София, район "Възраждане", бул. Княгиня Мария-Луиза 9 - 11, Търговски бизнес център "София 2000", ет. 5, офис 1. Източник: Държавен вестник (15.08.2006) |
| | ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, собственост на Христо Ковачки, ще продава електроенергия на потребители в Македония, Гърция и Турция от 2007 г., когато енергийният пазар се либерализира. Това съобщи зам.-шефът на централата Борислав Цанков. Във вторник Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) разгледа искането на централата да получи лиценз за търговец на ток. Комисията ще вземе решението в четвъртък. В момента ТЕЦ "Марица 3" продава електроенергия на "Агрополихим" и "Тракия папир". Регулаторът й определи до края на годината квота от 49 хил. гигавата, останалото количество изкупува Националната електрическа компания (НЕК). Средната продажна цена е 59.3 лв. Вече преговаряме с потребители и производители, на които да продаваме по 9-10 гигавата годишно, обясни още Цанков. Дружеството води разговори в АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ-овете "Варна" и "Марица-изток 2". Конкуренцията на пазара на енергия, разбира се, че ни притеснява, каза още Цанков. До момента енергийният регулатор е издал лицензи на 11 компании, сред които са "ЕФТ България", "CEZ трейд България", "Е.ОN България трейдинг", "Енемона ютилитис", "Енерджи партнърс", "Пи Си Си енерджи" и "Енерджи трейдинг", собственост на ЕVN, която е мажоритарен собственик на разпределителните дружества в Пловдив и Стара Загора. "ЕФТ България" беше първият лицензиран търговец на енергия, който продава електричество на "Агрополихим", "Полимери" и ОЦК - Кърджали. Акционери на "ЕФТ България" са датската "ЕФТ холдингс" и "Енергийна финансова група", в която акционер е Богомил Манчев. Лиценз за търговия има и "Транс евроенерджи", което се свързва с Васил Божков, макар името му официално да не фигурира сред собствениците. В управлението на дружеството участват Йордан Йорданов, Олег Горбалов и Васил Братанов. Олег Горбалов е участва и в други компании, които се свързват с Васил Божков. Електроразпределителните дружества регистрираха свои дъщерни компании, които от следващата година ще могат да продават на клиенти на средно напрежение и в региона. "Енерджи партнърс" е собственост на румънския търговец на енергия "Енерджи холдинг", а "Пи Си Си енерджи" - на едноименната германска компания, която също търгува с енергия. Източник: Дневник (30.08.2006) |
| | "Дексиа България", в която "Агрополихим" държи 49%, ще изгради 13-километровия газопровод от Русе до Гюргево по дъното на Дунав, съобщи изпълнителният директор на химическия завод Васил Александров. Останалите акции в дружеството са на германската компания "Винтерсхал", която е един от доставчици на руски природен газ в България заедно с "Овергаз". Новият газопровод трябва да захранва битови абонати в Гюргево. Не е изключено да се доставя синьо гориво и за промишлени потребители. Плановете са тръбопроводът да бъде изграден максимално бързо. Вече са определени точките на пресичането на реката и има пълна готовност и на румънска територия. Предпроектното проучване е направено от "Химкомплект проект". В момента се провеждат геоложките проучвания по проекта. Водят се преговори за подписването на договор за преноса между "Дексиа" и "Булгаргаз". Стойността на изграждането на съоръжението ще е около 9 млн. евро, които ще са собствени средства на "Дексиа". Капацитетът му ще е 1.5 млрд. куб.м годишно, или малко повече от годишната консумация на енергетиката в България. В него "Булгаргаз" ще играе ролята на транспортьор независимо от изявленията на изпълнителния директор на компанията Кирил Гегов, който твърди, че това е съвместен проект с германската "Винтерсхал". Спорен остава въпросът за таксите за пренос на газ, които ще се заплащат. По закон при преноса доставените количества газ остават за вътрешния пазар за консумация, докато при транзита синьото гориво се пренася до трета страна за консумация. От "Булгаргаз" твърдят, че става дума за пренос и "Дексиа" ще заплаща по 19.73 лв. за 1000 куб.м на 100 км. За сравнение цената при транзита на руски газ през България е 1.67 долара за 1000 куб.м на 100 км. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране смята, че в случая става дума за транзит. През миналата седмица представители на румънския регулатор се срещнаха с председателя на българския Константин Шушулов по въпроса. Зад отказа на държавната газова компания да приеме транзитна такса се крие по-скоро стремежът й да запази сегашната си монополна позиция в доставките. "Дексиа България" купува по 100 млн. куб.м газ годишно от находището Галата на "Петреко". Компанията е първият търговец на газ. Пазарният дял на "Булгаргаз" е намалял с 5.07% през 2005 г. От 2007 г., когато газовият пазар се отвори, до мрежата трябва да бъдат допуснати и други доставчици. Източник: Дневник (04.09.2006) |
| | Новият председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) е Иво Прокопиев, председател на борда на директорите на Икономедиа и досегашен съпредседател на КРИБ заедно със Саша Безуханова, генерален директор на Хюлет-Пакард България. Прокопиев бе избран начело на КРИБ на общото събрание на организацията, което се проведе на 4 октомври, сряда.
Заместници на Прокопиев са Саша Безуханова и Лукан Луканов, председател на надзорния съвет на “Арома” АД.
Общото събрание на КРИБ избра нов управителен съвет и нов контролен съвет на организацията. В ръководните органи на КРИБ са избрани собственици и управители на големи фирми от всички сектори на икономиката, видни представители на българския стопански живот и крупни чужди инвеститори.
Членове на управителния съвет на КРИБ са Филип Ромбаут - изпълнителен директор на “Агрополихим”, Борислав Боянов – управляващ съдружник на «Борислав Боянов и Ко», Красимир Станев – изпълнителен директор на “Албена” АД, Кънчо Стойчев – основен акционер в “ББСС – Галъп Интернешънъл”, Томас Хигинс – управляващ съдружник на “Болкан Аксешън Фонд”, Бойко Димитрачков – изпълнителен директор на БТК, Левон Хампарцумян – председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Булбанк, Симеон Пешов – председател на Българската строителна камара, Цоло Вутов – управител на “Геотехмин”, Петър Кънев – председател на УС на “Демакс” и на Съюза на печатарската индустрия, Маргарит Тодоров – главен изпълнителен директор на “Домейн бояр”, Камен Колчев – главен изпълнителен директор на “Елана Холдинг”, Пламен Илчев – управител на “ЕЦЕ Проектмениджмънт България”, Румен Янчев – изпълнителен директор на Булстрад, Том Биймиш – изпълнителен директор на “Кумерио Мед”, Росен Плевнелиев – изпълнителен директор на “Линднер Имобилиен Мениджмънт”, Никола Николов – председател на Националната лозаро-винарска камара, Петко Димитров – старши мениджър на Прайсуотърхаус Купърс одит, Огнян Донев – председател на УС и изпълнителен директор на “Софарма” и Божидар Колев – основен акционер на “Технополис” България.
За членове на контролния съвет на КРИБ бяха избрани: Джеймс Хислоп – постоянен представител за България на Европейската банка за възстановяване и развитие, Масимо Барточи – член на съвета на директорите на “Миролио България” и Даниела Петкова – главен изпълнителен директор на ПОК “Доверие”. Източник: Медия Пул (04.10.2006) |
| | БСК с ново име заради Европейския съюз
"Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес" е новото име на българската стопанска камара. Това решиха делегатите на извънредното Общо събрание на бизнес организацията. Промяната на името се налага заради преименуване и на конфедерацията на европейския бизнес, чийто член БСК е от 2000-та година. През пролетта на тази година Конфедерацията препоръча на всички свои организации-членки да променят името си, за да демонстрират общото си членство в европейската структура. До 13 души се разширява Изпълнителното бюро на стопанската камара, бе решено още на Общото събрание. Новите членове на Изпълнителното бюро са Антон Петров - управител на "Виохалко", Щефан Шишковиц от "ЕВН България" и Камен Колев - заместник-председател на камарата. Останалите в Изпълнителното бюро на Българската стопанска камара - съюз на българския бизнес са Божидар Данев, Георги Шиваров, Дикран Тебеян, Петър Денев - всички от камарата, Лъчезар Цоцорков - "Асарел Медет", Филип Ромбаут - "Агрополихим", Валентин Захариев - "Интертръст", Радосвет Радев - Дарик радио, Сашо Дончев - "Овергаз инк" и Величко Александров - "ИТА холдинг". Източник: Дарик радио (06.10.2006) |
| | "Асенова крепост" ще строи завод за производство на целофан. Инвестицията е в размер на 20 млн. евро, съобщи председателят на надзорния съвет на дружеството Таню Банчев. По думите му това ще бъде най-голямото предприятие в Югоизточна Европа за производство на целофан. Заводът ще се строи в Асеновград, а първата копка е следващия месец. Планирано е строителството да приключи за 8 месеца. След построяването на предприятието производство на целофан ще се увеличи шест пъти от 3 хил. тона годишно на 20 хил. тона, каза Таню Банчев. Изцяло ще бъде подменена остарялата 20-годишна линия с ново техлонологично оборудване на френската компания ДМТ (DMT). По думите на Банчев французите са осигурили експортното застраховане на оборудването, което ще бъде закупено чрез кредит от германска банка. Финансовият директор на ДМТ Баноа Беш заяви, че намеренията им са да работят дълго в България. Около една трета от продукцията "Асенова крепост" изнася за Америка, около една трета отива за вътрешния пазар, а останалото се изнася в региона, каза Банчев. Пускането на новата фабрика ще бъде четвъртото разширение на завода, който е създаден през 1964 г. Първото е в периода 1971-1974 г. с производство на българско прототипно оборудване и обхваща производството на полиетиленово фолио, торби и дребен амбалаж. Второто разширение е през 1979 -1981 г. с въвеждането на нови екструдерни мощности и спояваща техника от Германия, Холандия и Италия. Третият етап на обновлението е след 1989 г. със закупуването на мощни екструдери за фолио и торби собствено производство, както и на печатащи машини от Италия и Германия и оборудване за тъканото производство. Производството на целофан започва през 1988 г. Дружеството е приватизирано през 1997 г. Най-голям акционер е "Инпластрейд" АД, която държи 56% от капитала на "Асенова крепост", по данни на БУЛСТАТ. Има дребни акционери от Австрия и Русия. Дружеството е публично и акциите му се търгуват на борсата. Компанията произвежда годишно продукти от полиетилен за над 40 хил. тона, около 40 млн. броя тъканни торби, 2 млн. броя гъвкави контейнери, 3500 тона канап за балиране и над 4000 тона други полипропиленови изделия. Сред клиентите на "Асенова крепост" са големите компании от химическата промишленост като "Лукойл Нефтохим" Бургас, "Агрополихим Девня, "Неохим" - Димитровград, доставя опаковки още и за хранителната и фармацевтичната промишленост, както и за селското стопанство. Изнася в почти всички европейски страни. Източник: Дневник (16.10.2006) |
| | Почти четири пъти - до 2.651 млн. лв., спада печалбата на ,,Неохим" за деветмесечието на годината, показва счетоводният отчет на компанията, предоставен на Българската фондова борса. За предходния период положителният резултат беше 9.824 млн. лв. Разходите по дейността не бележат съществена разлика в сравнение със сумите преди година - похарчени са 130.241 млн. лв., а общите приходи от нея са 132.892 млн. лв. Приходите от продажба на продукция намаляват със 7.4% до 122.920 млн. лв., за сметка на това с 67% увеличение има при парите, получени от продажба на стоки, които достигат 3.150 млн. лв. Александър Ганев, директор за връзки с инвеститорите в компанията, поясни, че разликите във финансовите резултати се дължат на няколко различни причини и не може да се открои една, която да е повлияла най-силно на печалбата. Като основен фактор Ганев посочи увеличението на природния газ, използван като основна суровина при производството, а също така и пазарните условия, от които зависи пласирането на продукцията на комбината. За природен газ са похарчени 76.4 млн. лв. за деветте месеца на тази година, докато за същия период на 2005 г. разходите по него са били 73.12 млн. лв. След като врачанският завод "Химко" спря работа, основни конкуренти в дейността на "Неохим" остават "Агрополихим" и отчасти "Солвей Соди". Димитровградският комбинат произвежда формалин, минерални торове, натриев нитрат и нитрит и др. Допълнителни документи към отчета показват, че в сравнение с 2005 г. за деветмесечието на тази намалява износът на продукция, а се увеличават продажбите на вътрешния пазар. Към 30 септември 70.285 млн. лв. са приходите от продажба на продукция за чужбина, а 52.635 млн. лв. са от продажби за страната. Година по-рано съотношението е било 46 млн. лв. от продажби на вътрешния пазар и 86 млн. лв., получени от продажби на външния. Източник: Дневник (31.10.2006) |
| | Пет фирми "Соди Девня", "Кумерио мед", "Агрополихим" и "Девня цимент" искат на концесия пристанище Варна запад, но правителството все още се бави с решението си, заяви Франк Шнайдер, изпълнителен директор на "Солвей Соди" по време на визитата на белгийския престонаследник Негово кралско височество принц Филип в Девня. Фирмите, които реализират 8-9 процента от общия български износ и изнасят 90 на сто от продукцията си през пристанище Варна-запад, са готови да инвестират в пристанището, в което се обработват стоки за над 300 милона евро годишно, припомни Шнайдер. Решенията за инвестициите от страна на дружествата, които членуват в Индустриалния клъстър, създаден за концесия на порта, зависят до голяма степен от изясняването на сегашната несигурност за бъдещето на пристанищната концесия, кааза още Шнайдер. Източник: Монитор (13.12.2006) |
| | 5 фирми искат концесия за пристанище Варна
Пет фирми "Соди Девня", "Кумерио мед", "Агрополихим" и "Девня цимент" искат на концесия пристанище Варна запад, но правителството все още се бави с решението си. Това заяви вчера Франк Шнайдер, изпълнителен директор на "Солвей Соди" по време на визитата на белгийския престонаследник Негово кралско височество принц Филип в Девня. Фирмите, които реализират 8-9 процента от общия български износ и изнасят 90 на сто от продукцията си през пристанище Варна-запад, са готови да инвестират в пристанището, в което се обработват стоки за над 300 милона евро годишно, припомни Шнайдер. Решенията за инвестициите от страна на дружествата, които членуват в Индустриалния клъстър, създаден за концесия на порта, зависят до голяма степен от изясняването на сегашната несигурност за бъдещето на пристанищната концесия, кааза още Шнайдер. Според него чуждите инвеститори ще разчитат на принц Филип да лобира за интересите им портът да бъде даден на концесия на участниците в индустриалното обединение. Повод за изявлението му бяха петгодишните обединени усилия на чуждестранните инвеститори в Девня да получат концесия над пристанище Варна запад за 35 години, към което солиден интерес проявава и варненската ТИМ, призна изпълнителният директор на "Агрополихим" Христо Петров. Източник: Монитор (13.12.2006) |
| | След едногодишни преговори между "Булгаргаз" и "Газпром експорт" в понеделник ще бъде подписан меморандумът за доставката и транзита на руски природен газ до края на 2030 г. Той ще стане основа за предсрочното прекратяване на съществуващия договор, който изтича в края на 2010 г., и за подписване на ново дългосрочно споразумение. За това настояваше руският газов монополист. Коалиционните партньори одобриха проектомеморандума, съобщи в петък правителствената пресслужба. По този начин бе взето политическо решение за промяната на сегашния договор, което беше отложено преди седмица от т.нар. Съвет на коалицията. За церемонията в София в понеделник трябва да пристигне шефът на руската компания Алексей Милер. В случай че успее да кацне на софийското летище, което работи нередовно заради мъглата, той ще се срещне с президента Георги Първанов и премиера Сергей Станишев и ще подпише меморандума. Според енергийното министерство документът осигурява стабилна макроикономическа среда и така България се изравнява с много европейски страни, които имат договори с такъв срок. Първото увеличение на цената за вътрешния пазар с промяната в транзитния договор ще е през април. Тези промени ще са извън поисканото повишение с 4.06% от "Булгаргаз" от януари. Позовавайки се на свой източник, в петък Ройтерс съобщи, че поскъпването ще е с 20% още от второто тримесечие, а до 2011-2012 г. цената на газа ще нарасне с 40-45% спрямо сегашната. Пред БНР в неделя енергийният министър Румен Овчаров каза, че догодина синьото гориво ще поскъпне под 10% и че повишението на цените ще продължи шест години. Меморандумът предвижда 2012 г. цените да достигнат до 95% от пазарните, като в края на периода поскъпванията ще са под 15%, обясни източник, близък до преговорите. В хода им руската страна заплашила, че ще остави България само с транзита до Македония, ако не съгласи на промяната. По настояване на "Газпром" част от параметрите на новия договор ще останат тайна, обясни Овчаров пред Би Ти Ви. По думите му коалиционните партньори ще бъдат запознати с тях, но ще бъде взето съвместно решение с "Газпром" какво може да се каже на опозицията, както и на обществеността и бизнеса. Министърът каза също, че са получени изгодни отстъпки от руския монополист - в резултат на преговорите за строежа на АЕЦ "Белене" и на петролопровода Бургас - Александруполис. Руската страна иска да плаща в брой на "Булгаргаз" вместо бартерната транзитна такса от около 1.4 млрд. куб.м газ при цена от 1998 г., когато е подписан договорът - по 83 долара за 1000 куб.м. Тази цена ще се запази като базисна за изчисление на транзитната такса през 2007 г., твърди източник от ръководството на дружеството. По сегашния договор цената за доставка е 221.75 долара за 1000 куб.м. Благодарение на евтините бартерни количества "Булгаргаз" поддържа по-ниски цени на вътрешния пазар. Редно е бъдем информирани за проекта и той да бъде консултиран с нас, коментира секретарят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците Евгени Иванов. Според него, ако един подписан договор може да се промени, няма никаква гаранция, че след две години той няма да бъде променен отново. Подобна позиция изрази и Васил Александров, изпълнителен директор на един от големите потребители на газ - "Агрополихим", който уточни, че договорът нито е обсъден с бизнеса, нито компаниите са наясно с параметрите в него. Никоя от политическите сили в парламента, дори коалиционните партньори на БСП във властта, не даде еднозначно положителен коментар на силовото налагане на новия договор от страна на "Газпром". По неофициална информация енергийният министър не дал дори на НДСВ и ДПС писмено условията по меморандума, а те имали възможност да се запознаят с документите на място в министерството. Според представител на ръководството на ДПС меморандумът задължително е трябвало да бъде обсъден с бизнеса. Загубата към момента е сигурна, но това, което знаем, е, че ако бяхме отказали подписването на меморандума, загубата в дългосрочен план щеше да е в по-големи размери - така член на ръководството и на НДСВ коментира сключването на договора. Той изрази и съмнение дали е трябвало да се бърза толкова с подписването му. От дясната опозиция са единодушни, че непрозрачните отношения на правителството с "Газпром" крият големи рискове от задълбочаване на енергийната зависимост от Русия. Още преди 10 дни ДСБ заяви в декларация от парламента, че Русия не допуска чужда собственост в добива и преноса на газ и енергийни източници на собствена територия, но иска да притежава транзитните газопроводи на България и други европейски страни и по този начин да ги направи трайно зависими. Параметрите на договора, който предстои да бъде сключен с "Газпром", са обсъдени само в тъмната стая на тройната коалиция, заяви и депутатът от СДС Мартин Димитров в неделня. Не знаем какви параметри са заложени в него, не е имало и обществено обсъждане, правителството взема еднолични решения без участието на обществото, каза той. Само президентът Първанов коментира, че един нов договор може да не накърни интересите на отделните граждани и интересите като цяло. Пред "Дарик радио" в събота той обясни, че България може да приеме такова решение, ако види своя интерес за това. Новият договор ще гарантира увеличаващи се разплащания от руската страна до 2030 г., обясни още Овчаров. Според източник от преговорния екип "Газпром" се е съгласил България да използва свободния капацитет на транзитната мрежа и за други алтернативни доставки. Една от критиките към предсрочното сключване на нов договор обаче е, че Русия отказва да подпише Европейската енергийна харта, което би я задължило да допуска трети страни до мрежата. "Булгаргаз" твърди, че ще спечели над 2 млрд. долара за целия период на новия договор. В меморандума е записано, че ще "бъде създадено дружество между "Булгаргаз" и "Газекспорт" в сферата на бизнеса с природен газ", заяви източник от компанията. Държавният доставчик настоява за директни договори с "Газпром", без намесата на посредници. В момента "Булгаргаз" има договори за доставка с "Газпром експорт", германската WIEE и "Овергаз", чийто мажоритарен собственик е "Газпром". Открит остава въпросът за съществуващата клауза take or pay, за която преговорите ще продължат и през 2007 г. Според нея, ако "Булгаргаз" откаже част от заявените количества за годината, трябва да плати 75% от стойността на невзетия газ. В същото време един от анексите предвижда, че през септември страните се споразумяват за количествата, които ще ползват всяка година. Досега българската страна не е заплащала за заявени, но неизползвани количества гориво. Източник: Дневник (18.12.2006) |
| | Неохим АД
Началото на историята на Неохим започва със създаването на Химическия комбинат през 1951 г. Компанията има и 6 дъщерни дружества, които я подпомагат в дейности като търговия, охранителна, издателска, проектантска, инженерингова и др.
Капиталът на дружеството е разпределен в 2 654 358 броя акции с номинална стойност 1 лв. С най-голям дял в него е Евроферт с 49.17%, следван от Кариферт интернешънъл с 16.07%, Агрофер интернешънъл със 7.68% и други. Високият free float (над 15% свободно търгуем обем акции) прави акциите на дружеството едни от най-ликвидните на БФБ.
Понастоящем дружеството е лидер в България в производството на формалин, карбамид-формалдехидни смоли, натриев нитрат, натриев нитрит, амониев бикарбонат, втечнен серен двуокис, райски газ, полиетиленов окис, стъклонапълнени термопласти. По-голямата част от продажбите се реализират на външни пазари - ЕС, САЩ, Латинска Америка и др. През последните години експортът на дружеството нараства както в номинално отношение, така и като относителен дял от продажбите, като се движи в границите 60-70%. Промяна в тази тенденция се наблюдава през деветмесечието на 2006 г., когато делът на вътрешния пазар нараства на годишна база за сметка на значителното редуциране на износа. Спадът в продажбите спрямо деветмесечието на 2005 г. се дължи на липсата на значителни поръчки от Бразилия и САЩ, които формираха основната част от продажбите през третото тримесечие на миналата година, на спада на международните цени на продукцията на дружеството, както и на спада като цяло на търсенето на торовете, произвеждани от дружеството.
Основен конкурент на дружеството на българския пазар е Агрополихим - Девня, който произвежда смятаните за по-добри фосфорни торове. Солвей- соди е друго дружество, което може да се причисли към конкурентните на Неохим в България по отношение на част от произвежданите продукти. На международните пазари дружеството си съперничи с производители от Румъния, Китай, Германия и др.
SWOT анализ
Силни страни
* Единственият производител в България на амониева селитра, амониев нитрат и др.
* Влизането в ЕС ще направи по-конкурентна продукцията на компанията поради по-трудния достъп до ЕС на азиатските и други външни за съюза държави.
* Технологично оборудване на добро ниво.
* Широка гама от продукти с добро качество.
* Стабилни позиции на международните пазари.
* Добре развити канали за дистрибуция.
* Стабилно финансово състояние.
Слаби страни
* В условията на членство в ЕС дружеството ще трябва да направи значителни разходи за покриване на екологичните изисквания.
* Силна зависимост от цената на природния газ.
* Сезонност на продажбите.
* Високи фиксирани разходи за поддържане на производствените мощности.
Възможности
* Увеличаване на продажбите в ЕС.
* Очакваното силно развитие на земеделието в страната и оттам нарастване на вътрешното потребление на торове.
* Максимално натоварване капацитета на производствените мощности.
* Оптимизиране на разходите, извън тези за природен газ.
Опасности
* Неконкурентоспособност по отношение цената на природния газ.
* Невъзможност да се покрият екологичните изисквания на ЕС. Източник: Пари (16.01.2007) |
| | "Сафко"ЕООД е регистрирано еднолично търговско дружество в Софийски градски съд по ф.д. № 9217/1996г. и е вписано в търговския регистър при същия съд по парт.033082, том 375, рег. І, стр.134 със седалище по Решение №4 от 21.08.2000 г: София, община Надежда, ж.к. Надежда, бл.272, вх.Г ет.1 ап.92.
Офисът на фирмата се намира в гр. София п.к.1220, кв. "Военна рампа", бул. "Илиянци" 12.
В сферата на строителството "САФКО" ЕООД е специализирана в полагането на вакумирани и шлайфани бетонови настилки, индустриални подови настилки, инженерна инфраструктура и комплексно жилищно строителство, торкретиране на тунели, мостове и други пътни съоръжения, светотехнически системи на граждански и военни летища.
В периода 1996г.-2003г. фирмата е изпълнила над 650 000кв.метра вакумирани бетонови настилки в т.ч. на бензиностанции заводски халета, складови площи, магазини, хипермаректи, автогари, обществени зони, нулеви цикли, виадукти и други отговорни съоръжения (Приложение N-1).
Гаранция за професионализма, коректността и качеството при изпълнение на възложените строително-ремонтни дейности през годините, са стотиците изпълнени обекти, за които фирмата е получила множество "Референции" (Приложение-2) .
С особен успех поради високото качество на изпълнените строително-монтажни дейности, фирмата е търсен партньор за изграждането на жилищни блокове, фамилни вилни зони, къщи и др.
През настоящата година:
" Реконструкция на летище "София";
" Бизнес парк "Младост";
" Завод за безалкохолни напитки "Аспасия";
" Жилищен блок в кв."Ситняково";
" Къща на улица "Оборище";
" Жилищен блок на ул. "Гълъбец";
" Къща в кв. "Симеоново";
" Жилищен блок в кв. "Подуене";
" Първокласен път "Хаджи Димитър";
" Първи частен хотел "Макрелов" гр. Смолян;
" Хотел "Двореца" гр. Велинград,
" Частна предприемаческа банка" гр. Тетевен и др.
Особено постижение в дейността на фирмата като гаранция за качество е изпълнението следните теми:
" Реконструкция на светотехническа система на пистата за излитане и кацане на летище София с възложител Ръководство на въздушно движение. Темата е с особено значение за безопасното и безаварийно насочване, кацане и излитане на самолети. При изпълнение на темата са отчетени световните стандарти за безопасност и качество на полетите. По важните части от темата са:
- Реконструкция дистанционното управление на светотехническата система /СТС/ и монтаж на светлинни стоп линии на пътеки за регулиране N 2,3,4,5 и 7.
- Монтаж указателни знаци с вътрешно осветление на ГД РВС, съгласно утвърдения проект от ГД ГВА.
- Високоинтензивна система за приземяване тип "PAPI". Същата е предназначена за обезпечаване на захода за кацане, когато за пилотите могат да възникнат трудности при отсъствие на достатъчно визуални ориентири при приближаване към летището/ ПИК /.
- Изпълнение на захранването на осветлението на пътеки за регулиране N-5 и N-6.
- СТС "София" - осево осветление N-1 на ПР-1 от стоп линия до перон.
" Реконструкция на ПИК, ПР, местостоянките и вграждане на светлинна система в тях на летище "Граф Игнатиево" с възложител Министерство на отбраната на Република България. Темата отчита Натовските стандарти по гарантиране полетите на Военните летища на страните членки на Алианса.
По важни части от темата са:
- Светлини указващи зоната на приземяване от основното направление - светлинен килим.
- Светлини - военно икономични.
- Осево осветление - централна линия на пистата.
- Прагови светлини на ПИК.
- Странични светлини на ПИК.
- Странични светлини на ПР.
- Светлини на стоп линиите.
- Светлини за приземяване от двете направления / подходи/.
- Светлини за прецизно приземяване тип РАР от двете направления.
- Импулсни светлини в зоната на основния подход.
- Светлини задължителни, насочващи и локализиращи знаци.
Освен изпълнението на горепосочените СМР "Сафко" ЕООД от 1996г. е официален представител и генерален дистрибутор на фирмите DALCA MAKINA - Турция.
Същите притежават заводи за производство на лека строителна механизация, които чрез фирма "САФКО" ЕООД, гр. София предлагат на Българския пазар: машини за вакумни бетонови технологии - вакумни инсталации, вибромастари, иглени вибратори, виброваляци, механични предашки, виброчукове, компактори, торкрет машини, уплътнителна техника; фугорезни машини за бетон и асфалт; преносими ел.генератори; двигатели с вътрешно горене; водни помпи и други.
Във фирма "САФКО" ЕООД работят високо квалифицирани и с дългогодишен опит специалисти, в т.ч. административен и ръководен персонал, инженери, механици, търговци, бригадири, технически ръководители, майстори кофражисти, мазачи, шпакловчици, бояджии, електротехници, ВиК специалисти, шофори и др.
Фирмата е оборудвана с модерен транспорт и необходимата строителна механизация за изпълнение на СМР. В зависимост от обема на изпълняваните задачи фирмата е в състояние да подсигури необходимо екипи и механизация за изпълнение на договорените СМР, в която и да е част от страната. Режимът на работа при изпълнение на вакумираните бетонови настилки е денонощен седемдневен, а на останалите СМР обикновено двусменен.
1. Хипермаркет "Мr. Bricolage" - гр. София.
2. Бензиностанция "Петрол" - гр. Благоевград
3. Бензиностанция "Шел" - гр.Варна
4. Шивашки цех - гр. Червен Бряг (цветен)
5. "Карго" Летище София ЕАД
6. Завод "Юрий Гагарин" - гр. Пловдив
7. Завод "Мегалукс" - гр. Пловдив
8. "Агрополихим" - гр. Девня (път)
9. "Соди" Девня (рампа)
10. "ДК - Завод 1" - гр.София
11. Складова база "ТЕХ - КО" - гр. София
12. "Консервен комбинат" - гр. Дебелец
13. Завод за фурнир - гр. Тетевен
14. Цех към завод "Балкан" - гр. Ловеч
15. Ремонт на хидроизолацията на Виадукти от 3 до 11
на автомагистрала "Хемус"-изравнителни бетонови
настилки, изпълнени по Вакуумтехнология -
подизпълнител на "Главболгарстрой".
16. Комплекс "Патиланци" - ж.к. "Младост" гр. София
17. Складова база "Зимница"- Сточна гара - гр. София
18. Стадион "Васил Левски" - гр. София
19. Бензиностанция-"Петрол "-кв."К.Ганч.-гр. Ст.Загора
20. Бензиностанция - "Петрол" - гр. Видин
21. Спиртоварен завод "Савой Клуб" - гр. Сливен
22. Домостроителен комбинат "Военна рампа"
23. Подлези на бул. България, гр. София
24. Военно медицинска академия - гр. София
25. Монтаж на осево осветление, еластични огради и
вертикална маркировка "Летище София" ЕАД
26. Бензиностанция "OMV-бул.Рожен" - гр.София
27. Бензиностанции "OMV" -"Малинова доли-София"
28. Бензиностанции "OMV" - гр. Пазарджик
29. Бензиностанции "OMV" - гр. Стара Загора
30. Бензиностанции "OMV" - гр.Русе
31. Бензиностанция "OMV" - кв. Банишора, гр. София
32. Бензиностанция "OMV" - кв. Горубляне, гр. София
33. Бензиностанция "OMV" - кв. Надежда, гр. София
34. Бензиностанция "OMV" - Ботевгр. шосе, гр. София
35. Бензиностанция "OMV" - Хемус" - гр. Ябланица
36. Бензиностанция "OMV "- Автогара, гр. Варна
37. Бензиностанция "OMV" - Бриз, гр. Варна
38. Бензиностанция "OMV" - с.Поповица
39. Бензиностанция "OMV" - гр. Хасково
40. Бензиностанция "OMV" - гр. Плевен
41. Бензиностанция "OMV" - Благоевград
42. Бензиностанция "OMV" - Красна поляна- гр. София
43. Бензиностанция "OMV" - Берковица
44. Бензиностанция "OMV" - София /Цариград. шосе/
45. Бензиностанция "ОМV" - гр. Сандански
46. Бензиностанция "ЛукОйл"- гр. Карнобат
47. Бензиностанция "ЛукОйл"- гр. Варна, кв. "Бриз"
48. Бензиностанция "ЛукОйл"- гр. Варна, Автогара
49. Бензиностанция "ЛукОйл"- гр. Варна, маг. "Хемус"
50. Бензиностанция "ЛукОйл"- гр. София /Метро-2/
51. Бензиностанция "ЛукОйл"- гр. София /Ботев. шосе/
52. Бензиностанция "ЛукОйл"- гр.Бургас
53. Бензиностанция "ЛукОйл"- гр. Велико Търново
54. Бензиностанция "ЛукОйл"- гр.Пловдив - 154 км
55. Бензиностанция "ЛукОйл-1 км" - гр.София
56. Бензиностанция "ЛукОйл" - гр. София, Зап. парк
57. Бензиностанция "ЛукОйл" - гр. Стара Загора
58. Бензиностанция "ЛукОйл" - гр. Правец
59. Бензиностанция "ЛукОйл" - гр. Враца
60. Бензиностанция "ОМИКС"- гр. София
61. Бензиностанция "ЙОАННА"- гр. Свищов
62. Газостанция - кв. Бенковски, гр. София
63. "Покрит зеленчуков пазар" - гр. Панагюрище
64. Автопарк на фирма "Карат С" - гр.София
65. Бизнес парк "Младост 4" - гр. София
66. Складова база "Дитрейд" - гр. София
67. Хладилен склад - гр. Доспат
68. Бензиностанции "Темпо" бул."Черн връх-София"
69. Сервиз "Speedy"
70. Месокомбинат "Никас" - гр. Ботевград
71. "МДК" - гр. Пирдоп
72. Складова база - "Ем Джей Пак"
73. "Разширение на завод за кроасани "Чипита"
74. Автосервиз "МОТО ПФОЕ"
75. Автосервиз "ПЕЖО"
76. Хипермаркет "Рамстор"
77. Складова база "Минерална вода - Горна баня"
78. "Хлебозавод" - гр. Пловдив
79. Подготовка на дренажна система и ремонт на пътища за рулиране- "Летище-София" ЕАД
80. " РВД - София "- нулев цикъл
81. Пътища и площадки на терит. на ВМА- гр.София
85. Ремонт на тунел "Траян врата"-торкретни работи
86. Стъкларски завод на "Таксел" ЕООД- гр. Пловдив
87. Обувен завод "Моник" ООД- гр. Петрич
88. Завод за чипс "Чипи-България" гр. София
89. "Спортен комплекс"-гр. Правец
90. "Полихром" -гр.София
91. Завод за пласмаса "ГОТМАР" - гр. Съединение
92. Завод "ДРУЖБА" - гр. Пловдив
93. Ремонтна база на "П.С.И" - гр. Стара Загора
94. Шивашки цех "Балкънтекс" - гр. Благоевград
95. Летище"Граф Игнатиево:изграждане на светотехн
система ПИК и пътеки за рулиране бетон настилки
централна и севернаместоянки изграждане на
Енерго - захранваща мрежа
96. "Бизнес парк" Младост - Възл. Линднер Германия
97. "Хипермаркет - Технополис" -гр. София
98. "Прокредит банк" АД
99. Мотел "Симона" - гр. София
100. Складова база на фирма " Славей 91 "- гр.София
101. Завод "Стилмет" - гр. София
102. Завод "Чипита" Източник: Фирмена информация (10.02.2007) |
| | Неохим АД - Димитровград
"Неохим" АД е наследник на създадения през 1951 г. в Димитровград Химически комбинат. Първоначално в завода се произвеждат азотни и фосфорни торове. През следващите години в дружеството са направени разширения и модернизация на производствените мощности. През 1987 г. в експлоатация е въведен нов комплекс за производство на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат. В периода на 1992-1993 г. се спират инсталациите за производство на сярна и фосфорна киселина, фосфорните торове, анилин и нитробензол.
Конкурентни предимства
* Основно предимство на "Неохим" пред основния му конкурент в страната - "Агрополихим" АД - Девня, е високото качество на произвежданата продукция, а също и фактът, че някои от продуктите се произвеждат единствено от "Неохим" и нямат аналог в България.
Приватизация
През 1996 г. с първата вълна на масовата приватизация започва раздържавяването на "Неохим", когато държавата продава 25% от капитала на димитровградския завод. През 1999 г. Агенцията за приватизация започва процедура по продажбата на 51% от акциите, като за купувач е избран единственият кандидат, който подава окончателна оферта - консорциумът "Неохим инвест" (между мениджърското дружество "Евро Ферт" и ливанската фирма Karimex Chemicals International). Поради нежелание на кандидат-купувача да поеме дълговете на завода към "Булгаргаз" официалното подписване на сделката се отлага неколкократно. В крайна сметка сделката за покупко-продажбата се сключва на 12 юни 2000 г. Цената за 51% от "Неохим" е 100 хил. щатски долара. През 2000 г. АП продава на физически лица при облекчени условия 381 725 акции, представляващи 14.37% от капитала на дружеството. Остатъчният държавен пакет от 9.62% по-късно е редуциран на 6.45%, а в момента след удовлетворяване на реституционни претенции се понижава до 1.96%.
Борсова търговия
Подобряването на финансовото състояние на компанията и развитието на капиталовия пазар като цяло доведоха до повишаване ликвидността на книжата на дружеството и през 2003 г. акциите на "Неохим" бяха включени в основния борсов индекс SOFIX.
Справка в сайта на БФБ - София, показа, че от началото на 2007 г. с книжата на дружеството са сключени 391 сделки, а прехвърлените в тях акции са 64 651. Направеният оборот по позицията е над 3 млн. лв. През разглеждания период са сключени и две блокови сделки, като акциите, сменили собственика си, са 274.
През 2006 г. сключените сделки са 1965, прехвърлените книжа са 287 437, а направеният оборот е над 12 млн. лв.
От началото на годината цената на книжата на димитровградското дружество се движи в диапазона 44-52 лв. Най-високата регистрирана цена е постигната на 12 януари - 52.702 лв., а най-ниската на 1 февруари - 44.832 лв.
Пазарната капитализация на компанията към 2 март 2007 г. е 130 355 521 лева.
Пазарна позиция
Предмет на дейност на "Неохим" са производство и търговия с неорганични и органични химически продукти, извършване на научноизследователска, инженерингова и търговска дейност. Дружеството е разположено на двата бряга на река Марица, на две петна с обща площ от 2300 декара. Производствените мощности на завода условно са структурирани в следните групи: азотноторов комплекс, органично производство, ремонтно-механично звено, жп гара, инфраструктура.
С най-значителен производствен капацитет са производствата на амониев нитрат, азотна киселина и амоняк.
"Неохим" е единственият производител в България на формалин, карбамит-формалдехидни смоли, натриев нитрат, натриев нитрит, амониев бикарбонат, втечнен сериен двуокис, райски газ, полиетиленов окис, стъклонапълнени термопласти и др.
Продуктите на торовия завод са предназначени както за външен, така и за вътрешен пазар. На българския пазар продуктите на "Неохим" АД се разпространяват от търговското дружество "Евро Ферт" АД. Продуктите на "Неохим" намират добър прием на международните пазари. Фирмата поддържа търговски взаимоотношения с партньори от Англия, Франция, Италия, Саудитска Арабия, Йордания, Израел, Сирия, Гърция, Турция, Македония, Полша, Югославия, Румъния и др. От 40 до 60% от обема на приходите се формират от износ. През последните години приходите на дружеството, формирани от продажби на износ, варират между 40% и 60% като тенденция. "Неохим" функционира като холдингово дружество и притежава мажоритарни дялове в осем дружества.
Нетната консолидирана печалба на "Неохим" за 2006 г. отчете спад от 78% до 3.09 млн. лв., показват консолидираните отчети на дружеството, предадени на БФБ - София. Нетните приходи от продажби възлизат на 188.9 млн. лв., а разходите по икономически елементи нарастват с почти 6% до 182.644 млн. лв.
Финансовите разходи бележат ръст от 2.45 пъти до 3.562 млн. лв. главно поради отчетени през миналата година отрицателни разлики от промяна на валутните курсове на стойност 2.171 млн. лв. Финансовите приходи снижават стойността си с 57.5% до 968 хил. лв.
За 2006 г. начислените данъчни разходи са в размер на 633 хил. лв. спрямо 2.695 млн. лв. през 2005 г.
Основният капитал е 2.654 млн. лв., а собственият към 31 декември 2006 г. възлиза на 75.23 млн. лв. През миналата година активите се увеличават с 3.4% до 121.351 млн. лв.
Текущите задължения бележат ръст от 41.5% до 27.257 млн. лв., а нетекущите намаляват с 22% до 16.8 млн. лв. Вземанията на дружеството с краткосрочен характер бележат спад от 32.8% до 12.4 млн. лв., а материалните запаси почти не се променят и към края на 2006 г. възлизат на 25.3 млн. лв.
Печалбата на "Неохим" за деветмесечието се понижава със 73% до 2.651 млн. лв. от 9.824 млн. лв. година по-рано, показват данните от неконсолидирания отчет на дружеството, представен от БФБ - София.
Нетните приходи от продажби също отчитат спад от 5% до 132.2 млн. лв. от 139 млн. лв. за съответния период на миналата година. Източник: Кеш (09.03.2007) |
| | Задаващото се поредно поскъпване на електроенергията за промишлените компании ще се отрази пагубно върху тяхната конкурентноспособност. Може да бъдем принудени да излезем на свободния пазар на електроенергия, макар че вероятно и там цените ще се вдигнат, казва Кирил Домусчиев, председател на надзорния съвет на "Биовет"- Пещера. Според Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим" - Девня увеличението на цената на тока ще се отрази едно към едно в цената на продукцията на дружеството. Източник: Пари (13.03.2007) |
| | Hamon стъпва в България
Белгийско-американският концерн Hamon стъпи на българския пазар, след като подписа договор за стратегическо сътрудничество с българската ProStream Group. Двете компании ще предлагат у нас технологии за пречистване на въздуха от прах, серни и азотни окиси. Нивата на вредните частици трябва да се снижат до два и половина пъти през следващите няколко години. Най-големите замърсители на въздуха са тецовете на въглища и с технологиите на Hamon ще се намалят емисиите на вредни газове във въздуха, каза Кристиян Георгиев, ръководител на сектор Енергетика в ProStream Group. Предлаганите технологии може да се използват и от производителите на стомана и цимент, стъкларската промишленост, рафинериите и рудодобива. ТЕЦ Русе, Варна и Бобов дол са най-спешните обекти, които се нуждаят от очистващи въздуха технологии. Тази година ще преговаряме с клиентите и първите проекти вероятно ще започнем да реализираме през 2008 г., каза Миладин Бояджиев, управител на ProStream Group. До момента стойността на инсталираните продуктови линии за улавяне на прах от големи горивни инсталации у нас са на стойност около 40 млн. USD, допълни той. Енергийните компании и индустрията като цяло са под все по-голям натиск да инвестират в екологично чисто производство, каза Филип Делво, изпълнителен директор на Hamon. За 2006 г. ProStream Group отчита приходи от над 14 млн. лв. Успешни проекти с екологично оборудване компанията е реализирала в ЛУКойл, Марица-изток, Солвей-Соди, Агрополихим, Неохим и др. Hamon Group е международна компания с фокус решения за пречистване на въздуха. Компанията оперира на 5 континента и за 2006 г. приходите възлизат на 380 млн. ЕUR. Източник: Пари (30.05.2007) |
| | Водещата компания, производител на тор в Полша - "Пулауи" (Pulawy), обмисля възможността за покупката на няколко дружества от нефтохимическия сектор, сред които и в България, съобщиха от Pulawy. Oсвен България полската компания гледа и към северната ни съседка Румъния, Словакия и Германия. Пред местното издание "Паркиет" (Parkiet) изпълнителният директор на "Пулауи" - Крижщоф Левицки, посочва, че ръководената от него компания планира да купи общо десет дружества от нефтохимическия бранш. Едната ще е в Германия, две на Балканите, една в Словакия, четири в Румъния и две в България. От компанията обаче отказаха да дадат повече информация, като посочиха, че плановете са в прекалено ранен етап. В България заводите, които произвеждат торове, са девненският "Агрополихим" и "Неохим" в Димитровград. "Агробиохим" от Стара Загора спря работа поради големи задължения, като производството на амониева селитра е отделна обособена част. Врачанският "Химко" произвеждаше карбамид, но предприятието не работи през последните няколко години. "Пулауи" е лидер в производството на торове в Полша през последните 40 години. Компанията се възползва от увеличаващото се търсене на Запад и от по-динамичните пазари на Изток. Освен в Европа продуктите му се предлагат и на американските пазари. "Пулауи" е един от най-големите износители в Полша. Производството на компанията се фокусира основно към азотни торове за селскостопански нужди. През последните няколко години обаче залага все повече на производството на химикали. Към момента те съставляват близо 40 на сто от общото производство за "Пулауи". Етикети: чуждестранен инвеститор, производител, нефтена компания, П Източник: Дневник (25.06.2007) |
| | Съветът на директорите на "Агрополихим" - АД - Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 12.Х.2007 г. в 10 ч., в заседателната зала на дружеството - Девня, кв. Повеляново, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2006 г.; проект за решение - ОС приема и одобрява отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2006 г.; 2. одобряване на годишния финансов отчет на дружеството за 2006 г. след заверка от регистриран одитор; проект за решение - ОС одобрява годишния финансов отчет на дружеството за 2006 г.; 3. освобождаване на членовете на съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2006 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2006 г.; 4. определяне на възнаграждението на неговите членове за 2007 г.; проект за решение - ОС определя възнаграждението на неговите членове за 2007 г. съобразно направените от съвета на директорите предложения; 5. приемане на решение за покриване на загубата за 2006 г.; проект за решение - ОС приема предложението за покриване на загубата за 2006 г. от фонд "Резервен"; 6. избор на регистрирани одитори на дружеството и на международен одит, които да проверят и заверят годишния счетоводен отчет на дружеството за 2007 г.; проект за решение - ОС избира предложените регистрирани одитори на дружеството и на международен одит, които да проверят и заверят годишния счетоводен отчет на дружеството за 2007 г.; 7. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема предложените от съвета на директорите промени в устава на дружеството; 8. разни. Регистрацията на участниците в общото събрание на акционерите започва в 8,30 ч. пред залата за провеждане на събранието. При регистрацията да се представят документи, удостоверяващи легитимността на участниците като акционери или като надлежно упълномощени от тях лица - пълномощници, като за целта участниците са длъжни да представят документ за самоличност, депозитарни разписки, писмени изрични пълномощни за пълномощниците, изготвени съобразно действащото законодателство. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 29.Х.2007 г. в 11 ч. Писмените материали и проектите за решения за общото събрание ще бъдат на разположение на акционерите в управлението на дружеството всеки работен ден от 8,30 до 15,30 ч. Източник: Държавен вестник (17.08.2007) |
| | Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 8.VIII.2006 г. по ф. д. № 4183/93 вписа в регистъра за търговски дружества промени за "Агрополихим" - АД: вписва едновременно намаляване на капитала с 373 182 лв. чрез обезсилване на 373 182 безналични поименни акции с право на глас и увеличаване на капитала на дружеството на основание чл. 194, ал. 4 във връзка с чл. 203 и 195 ТЗ с 373 182 лв. чрез записаните и заплатени 373 182 нови безналични поименни акции с право на глас с номинална и емисионна стойност 1 лв., като в резултат от проведеното едновременно намаляване и увеличаване на капитала размерът на капитала на "Агрополихим" - АД, Девня, възлиза на 25 568 022 лв. Източник: Държавен вестник (02.10.2007) |
| | Големи потребители на ток оспорват цените на електрокомпанията в КЗК
Големи фирми от металургичната, циментовата и химическата индустрия се обединяват срещу Националната електрическа компания (НЕК) и я обвиняват в злоупотреба с монополно положение заради цените на електроенергията. В петък "Стомана индъстри" внесе жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с искане тя да провери има ли злоупотреба с господстващо положение. Пернишкото металургично предприятие е изпратило и писмо до еврокомисаря за защита на потребителите Меглена Кунева и очаква от нея отговор дали НЕК нарушава директивата за либерализация на пазара и дали уврежда интересите на потребителите. "Радомир метали" ще подкрепи жалбата на "Стомана", съобщи изпълнителният директор на дружеството Пламен Бонев. Очаква се това да направят и останалите членове на асоциацията на металургичната индустрия. Към жалбата ще се присъедини и едно от най-големите химически предприятия в страната, девненското "Агрополихим", потвърди изпълнителният директор на компанията Васил Александров. В "Стомана" са получили уверения за подкрепа и от циментовите заводи, също голям консуматор на електроенергия. Опитът за организиран отпор на индустрията става три месеца след като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) одобри най-сериозното поскъпване в цената на тока, продаван от НЕК, за последните няколко години. В жалбата до КЗК се посочва, че от 1 юли цените на електроенергията за големите потребители на високо напрежение са увеличени с 30 до 50%, а цената за пренос, която заплащат всички потребители на НЕК, с 45%. Според индустрията цените са определени по непрозрачен начин и не отговарят на предложените за обществено обсъждане от енергийния регулатор. Преди две седмици пред парламентарната енергийна комисия председателят на ДКЕВР проф. Константин Шушулов заяви, че цените са определени прозрачно, и се мотивира с поскъпването на въглищата и петрола на международните пазари и спирането на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" в края на миналата година. Шушулов напомни, че цената на тока за високо напрежение е либерализирана още от началото на 2007 г., а от 1 юли защитени остават само битовите потребители и малките и средните фирми с персонал до 50 души и годишен оборот под 19.5 млн. лв. Шефът на ДКЕВР допълни, че от юли електроенергията поскъпна по цялата верига - от централите, през разпределителните дружества до всички крайни потребители. С най-голям процент беше увеличена цената на тока за големите индустриални потребители, клиенти на НЕК. В жалбата на "Стомана индъстри" се посочва още, че въпреки отпадането на монопола на НЕК от началото на 2007 г. компанията продължава да играе ключова роля на пазара, след като получи лиценз от ДКЕВР за търговия с ток. Това даде възможност на НЕК да изкупи голямата част от количеството ел. енергия от АЕЦ "Козлодуй", предназначена за свободния пазар, и така на практика да го блокира, посочват от металургичното предприятие. Липсата на енергия не дава възможност за директни договори с централите, което е попречило на опита на "Стомана" да "прескочи" НЕК и да излезе на свободния пазар. От компанията обвиняват дъщерното дружество на монополиста - Електроенергийния системен оператор, че процедурата за регистрация за излизане на свободния пазар продължава повече от месец. Липсват и балансиращи групи на енергия - групи от производители, от които дадено предприятие може да си купи енергия при недостиг, макар и на по-високи цени. Липсва конкуренция между отделните производители на електроенергия, се посочва още в жалбата. Всеки, които не приема нашите цени, е свободен да излезе на пазара, коментираха вчера от НЕК. Преди десетина дни изпълнителният директор на компанията Мардик Папазян обясни ситуацията с факта, че НЕК е предложила на АЕЦ "Козлодуй" по-добри цени за предлагана електроенергия, и отрече това да противоречи на свободния пазар. Той все пак призна, че в момента няма реална конкуренция. По думите му такава ще се появи със създаването на енергийна борса в България. Папазян обвини "Стомана индъстри" и "Радомир метали", че отказват да плащат за консумираната електроенергия, и ги заплаши със спиране на тока. Шефът на "Радомир метали" Пламен Бонев потвърди, че НЕК им е спряла тока, за да ги принуди да плащат по-високата цена от 1 юли. В жалбата до Комисията за защита на конкуренцията се казва още, чеНЕК и ДКЕВР с поведението си нарушават чл. 23. ал. 8 на директива 2003/54 на ЕС за либерализацията на пазара. Текстът предвижда държавите от ЕС да разработят подходящи и ефективни механизми за регулиране и контрол, за да не допуска злоупотреба с господстващо положение, особено във вреда на потребителите, и враждебно поведение. От "Стомана" настояват еврокомисар Меглена Кунева да провери дали няма нарушение на тази директива и враждебно отношение към големите потребители. Жалбата на "Стомана" не е първата срещу НЕК, с която се занимава КЗК. През 2004 г. "Химко" се оплака от злоупотреба на компанията с господстващо положение, но антимонополният регулатор не уважи иска. Три години по-късно "Електроразпределение Плевен" поиска намесата на регулатора, когато НЕК му отне "Мейр Мелнхоф Никопол" като клиент. КЗК отново не се намеси. Разпределителното дружество тогава определи действията на електрическата компания като нелоялна конкуренция. Със спора между НЕК и металургичната индустрия преди две седмици се занимаваше парламентарната енергийна комисия, но не стигна до решение. Източник: Дневник (22.10.2007) |
| | Заводи и ЕРП-та оспориха поскъпването на тока
Компаниите искат съдът да отмени новите цени
Няколко завода и електроразпределителни предприятия оспориха във Върховния административен съд (ВАС) новите цени на електроенергията от 1 юли. Това са "Стилмет", "Асарел медет", "Агрополихим", "Радомир метали", "Кремиковци", "Е.ON България продажби", "Е.ON България мрежи", "ЕVN България електроразпределение", "ЕVN България електроснабдяване", "ЧЕЗ електро България", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Варна". Първите дела по жалбите на компаниите са насрочени за 29 октомври, а на електроразпределителните дружества - за 5 и 7 ноември. Промишлените потребители искат от съда да отмени тарифите като незаконосъобразни, защото решението на регулаторната комисия противоречи на енергийния закон и наредбата за цените. Според компаниите новите цени ограничават свободния пазар и конкуренцията и се гарантира доминантното положение на електрическата компания. Компаниите смятат, че при определянето на новите цени регулаторът е нарушил принципите за справедливо разпределение на икономическите последици от либерализацията на пазара и не е осигурил равни условия за сключване на сделки при свободно договорени цени, както това е предвидено в енергийния закон. От началото на юли цените, по които големите потребители купуват от НЕК, бяха увеличени от 31% до 51%. В жалбата на "Асарел медет" се посочва, че ДКЕВР е прехвърлила правомощията си на електрическата компания и е записала, че цената не може да е по-ниска от тази, по която НЕК продава на крайните потребители. Регулаторът не е посочил какъв метод е използвала при определянето й. Електроразпределителните дружества също смятат, че повишената цена, по която НЕК им продава електроенергията, е немотивирана. В жалбите на големите клиенти на НЕК се изтъква, че необосновано и немотивирано е определена и цената за пренос, която е повишена с 45%. В момента тя е 8.20 лв. без ДДС за мегават. Преди две години големите потребители пак оспориха в съда цената за преноса и спечелиха делото срещу регулаторната комисия. Централите "Бобов дол" и "Варна" също не са съгласни с новите цени, определени от регулатора. Те мотивираха искането им за повишение с поскъпването на въглищата от местен добив и внос. Източник: Дневник (25.10.2007) |
| | Норд” АД е специализирано в производството на нестандартно оборудване, резервни части, редуктори, валове, зъбни колела, съдове под налягне, помпи и друго оборудване основно за химическата, циментовата и корабната промишленост. Дружеството извършва монтажна и ремонтна дейност. НОРД” АД възниква през 1963 година, първоначално като Ремонтно - механичен завод, специализиран в ремонт и поддръжка на технологично оборудване в областта на химическата промишленост. Дружеството е осъществявало поддържането и технологичното обновяване на химическите предприятия в Девненския промишлен комплекс („Солвей Соди” АД, „Девня Цимент” АД, „Агрополихим” АД и „Полимери” АД). „НОРД” АД се сертифицира по системата за управление на качеството ISO 9001:2000. Сертификатът е издаден от немската сертификационна организация DQS, член на международната сертификационна организация IQNET.НОРД” АД се намира в промишлената зона на град Девня. Дружеството е разположено близо до митническа зона върху 69 630 м2 собствена площ (от които 25 000 м2, застроена площ). Фирмата разполага с много добри транспортни връзки. „НОРД” АД се намира близо до магистрала Хемус, свързваща градовете Варна и София, пристанище „Варна - Запад” и пристанище „Варна”. В завода има изградена железопътна линия, свързана с републиканската ж.п. мрежа, която дава възможност за механизирана товаро-разтоварна дейност на материали и готова продукция директно в ж.п. вагони. Подстъпът към производствената площадка на Дружеството се осъществява от път, който има връзка с градската и републиканската пътни мрежи и се използва за снабдяване с основни суровини и горива и за експедиция на готова продукция. III. ПРОИЗВОДСТВО 1. МЕХАНИЧЕН ЦЕХ „НОРД” АД е известен с традициите си в областта на ремонтната дейност на оборудване за химическата, циментовата и корабната промишленост. Паралелно с тази дейност във фирмата се изработват широка гама резервни части и съоръжения по заявки на клиента. В тази група се включват: валове, зъбни колела, редуктори, центробежни помпи и резервни части за тях (от черна и неръждаема стомана) ; арматура – кранове, вентили, предпазни клапани (от черна и неръждаема стомана) ; транспортни ленти, редлери ? кранови и ходови колела ; цистерни за амоняк, вода и ГСМ ; грайферни кофи ; работни колела, дискове, звездочки ? резервни части, изделия и др. Дружестовото разполага с ремонтни групи, занимаващи се предимно с монтаж и демонтаж на съоръжения и конструкции, предназначени за химическата, циментовата и други промишлености, кораборемонта и корабостроенето. Извършва се ремонт на: варови пещи; калцинатори; въжени линии; транспортни ленти; изпарителни и вакуумни инсталации; редлери; мелници; тръбна арматура; работни площадки; стълбища и др. Ремонтните услуги включват демонтаж на остаряло оборудване в базата на клиента, ремонт на място, монтаж на ново оборудване, както и въвеждане в експлоатация след 72-часови проби. Ремонтните групи имат възможност за абонаментно обслужване на съоръжения. Сред по-важните характеристики на оборудването в механичния цех са: - Хоризонтално-разстъргваща машина „Шкода” за обработка на корпусни детайли с размери до 8 000 х 4 000 х 2 000 мм и тегло до 25 тона. - Каруселен струг за обработка на ротационни детайли до ф 4 000 мм и височина до 2 000 мм. - Бандажен струг за обработка на ротационни детайли до ф 2 000 мм, дължина 3 200 и тегло до 16 тона - Универсални стругове за обработка на детайли до ф 1 000 мм и дължина 7 000 мм - Надлъжно-стъргателна машина „Хобел” за детайли с размери до 3 000 х 1 000 х 900 мм - Щос-машини за обработка на детайли с размери до ф 1 300 мм и височина 400 мм - Центрови шлайф за детайли до ф 360 мм и дължина 2000мм и плосък шлайф за детайли с размери 2 000 х 500 х 400 мм - Зъбо-фрезови машини за обработка на зъбни колела до m = 16 и ф 2 000 мм - Зъбо-дълбачна машина за зъбни колела до m = 12 и ф 1 250 мм - Гилотина за рязане на ламарина с размери 20 х 3 000 мм - Циркуляри до ф 500 мм - Абкант с усилие до 100 тона и дължина 2 250 мм - Хидравлични монтажни преси с усилие до 630 тона и ф 1 600 х 3 500 мм - Хидравлични преси до 250 тона, ексцентрик преси до 160 тона и фрикционни преси до 250 тона - Валцоогъващи машини с дължина 2 500 мм при h до 25 мм и минимален радиус 300 мм - Газорезна машина за детайли с дебелина до 250 мм за черни метали и дебелина до 60 мм за неръждаеми стомани - ТВЧ на оси и валове до ф100 х 400 мм - ТВЧ зъб по зъб на зъбни колела до m = 20 и ф 600 мм - Обемни термообработки, циментация, аустенизация на заварени конструкции и отливки с размери до 3 000 х 2 000 х 1 600 мм Механиченият цех работи по процедурите на системата за управление на качеството (ISO 9001) и гарантира за добрите показатели на произвежданата продукция. 2. ЛЕЯРЕН ЦЕХ Леярната на територията на „НОРД” АД е специализирана в производството на отливки от стомана и чугун, предназначени за химическата и циментовата промишленост, машиностроенето, корабостроенето и кораборемонта. Леяреният цех разполага с моделен участък с голям склад от моделна екипировка за леене и много добри възможности за изработване на модели по желание на клиента. Източник: Фирмена информация (25.10.2007) |
| | Разрешиха сделката за "Дексиа" Комисията за защита на конкуренцията разреши придобиване на самостоятелен контрол от страна Wintershall Erdgas Handelshaus Zug AG, Швейцария (WIEE) върху "Дексиа-България" ООД. Концентрацията ще бъде реализирана чрез договор за прехвърляне и покупка на дялове, сключен с "Агрополихим"-Девня. Към настоящия момент WIEE притежава 51% от капитала на "Дексиа-България". След приключването на сделката компанията ще придобие 100%. WIEE планира да разработи възможностите за изграждане на газопровод между България и Румъния. Източник: Стандарт (11.01.2008) |
| | Железница от десетилетия в България е синоним на израза нещо тежко и държавно. Ако към този израз прибавите и губещо, ще получите почти точен портрет на БДЖ. Макар и бавно обаче, и в този сектор от бизнеса частните компании започват все по-осезаемо да навлизат. Две години след като БДЖ реално изгуби монопола си, на пазара работят два негови конкурента - "Българска железопътна компания" и "Булмаркет ДМ". Освободени от социалните ангажименти на държавната компания (да превозва граждани на "поносими" цени), и двете фирми са ориентирани изцяло към печелившия товарен транспорт. Също и двете планират инвестиции и разширение на бизнеса си през започващата година.
Съсед, но не на гости
От двата частни конкурента на БДЖ, към момента по-сериозният е "Българска железопътна компания" (БЖК). Фирмата е собственост по равно на румънския частен превозвач "Груп Феровиар ромън" и на "Агрополихим". Тя беше създадена през 2004 г., получи лиценз за жп транспорт година по-късно и започна реално да работи през пролетта на 2006 г. Още от старта й, неин изпълнителен директор е бившият дългогодишен генерален директор на БДЖ Владимир Дунчев. Към момента БЖК притежава 10 локомотива, но възнамерява през тази година да купи още 26, съобщи Дунчев. "Капацитетът ни е запълнен от товари на клиентите, които вече обслужваме, и за да поемем нови, ни трябва допълнителна тяга", обясни Дунчев. Инвестицията за 26-те локомотива ще е 10 млн. евро и ще се финансира с кредит от "Булбанк", който вече е уреден. Засега за покупка на нови локомотиви не може да се говори, тъй като цената на един такъв е 4-5 млн. евро. Затова превозвачът се е ориентирал към употребявани. Договорът за самата доставка ще е за година и половина, като първите локомотиви се очаква да пристигнат до март. "Ако се окаже, че имаме нужда от още, няма никакъв проблем да наемем машини от румънския съдружник в компанията", каза Владимир Дунчев. По негова оценка, БЖК към момента държи около 10% от пазара на жп товарни превози в страната. Според статистиката на БДЖ обаче делът на частниците по-скоро клони към 5% (виж съседния текст). От 440 000 тона за 2006 г., превозените от БЖК товари за 2007 са се увеличили на 1.35 млн. тона. Клиенти на частната железница са "Кумерио", "Лукойл", КЦМ, "Агрополихим", "Холсим". Превозвачът води преговори и с още промишлени предприятия да поеме транспорта на техни суровини и продукция, но имената им засега се пазят в тайна. Именно клиентите са собственици и на основната част от вагоните, с които БЖК работи. За 2008 г. дружеството обаче планира и 2 млн. евро инвестиция за покупка на свои (един товарен вагон втора употреба струва между 20 и 30 000 евро).
Малък, но с амбиции
Доста по-скромен е другият конкурент на БДЖ - русенската "Булмаркет ДМ". Фирмата, чийто основен бизнес е търговия на едро с газ пропан-бутан, според електронния регистър "Дакси" е 60% собственост на "Вектра консулт", която пък се притежава от регистрирано в Кипър дружество. Останалите 40% са на Станко Добрев Станков. "Булмаркет" е собственик на многофункционален терминал за железопътен, воден и автомобилен транспорт в Русе, както и на складова база за пропан-бутан пак там. Фирмата е и дистрибутор на дизелово гориво, като за целта има и хранилище за дизел. Макар и по думите на директора на направление "Жп транспорт" в "Булмаркет" Стефан Иванов компанията да превозва товари на територията на цялата страна, основният й бизнес е съсредоточен в транспорта към и от Русе. Пак според Стефан Иванов, клиенти на "Булмаркет" са OMV, "Лукойл", "Инса ойл", "Юпитер стомана". В момента превозвачът работи с 2 свои локомотива. "До края на февруари ще пуснем в експлоатация общо пет такива, а имаме намерение за покупка на още", твърди Иванов. Вагоните и в този случай са собственост основно на самите товародатели. За 2007 г. превозите на "Булмаркет" са за близо 350 000 тона.
Оператори без мрежа
Възможността частни компании да конкурират държавната БДЖ беше допусната от началото на 2005 г. Тогава Национална компания БДЖ беше разделена на две: превозвач БДЖ и Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). За да ползват мрежата на държавното предприятие, всички оператори плащат инфраструктурни такси, които зависят от множество показатели. Таксите пък се използват от НКЖИ, за да поддържа железния път. Сумите, които се начисляват на БДЖ са по близо 150 млн. лв. годишно. Частната БЖК за миналата година е платила близо 9 млн. лв.
От началото на 2007 г. нормативно е разрешено чуждестранни жп оператори да работят в България, но засега интерес от такива няма, ако се изключи инвестицията на "Груп Феровиар ромън" в БЖК. Според Владимир Дунчев причината е, че пазарът тук е сравнително малък. Конкуренция между превозвачите обаче вече има и явно тя ще се задълбочава. За товародателите пък това е добре дошло - навлата на частните жп фирми все пак са малко по-ниски от тези на доскорошния държавен монополист.
Печалбата - до 15%
При товарните жп превози печалбата е между 10 и 15%, твърдят от БЖК. За 2007 г. частната компания има приходи от 18.6 млн. лв., а очакваната печалба преди облагане е 2 млн. лв. От "Булмаркет" отказаха да уточнят какви са приходите и финансовите резултати на дружеството. "Резултатът ще е с положителен знак, но все още не сме готови с цифрите, а и не искаме да ги обявяваме", каза Стефан Иванов от русенската фирма. За да се стартира такъв вид бизнес, основната инвестиция е за покупка на локомотиви, а най-големите разходи след това - за инфраструктурни такси на държавната НКЖИ, и за такси и сметки към НЕК. Частният интерес засега е насочен само към превозите на товари.
Докато новите оператори вече регистрират печалба, държавната БДЖ твърдо губи. Тя има близо 400 локомотива и над 9000 вагона. Голяма част от парка й обаче е остарял и се нуждае от ремонт. За 2006 г. компанията е превозила 21.18 млн. тона товари спрямо 20.3 млн. тона за 2005. Традиционно карго транспортът носи основните приходи, но превозът на пътници "изяжда" печалбата от тях. Крайният резултат е, че компанията например за 2006 г. има загуба от близо 30 млн. лв. За 2007 г. данните все още не са обработени, но ръст при превозените товари със сигурност има. Източник: Капитал (11.01.2008) |
| | КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА РЕШЕНИЕ № 1145 от 20 декември 2007 г. На основание чл. 55, ал. 1, т. 9 и чл. 27, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 28, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗЗК Комисията за защита на конкуренцията разрешава концентрация на стопанска дейност, изразяваща се в придобиване на самостоятелен контрол от страна на Wintershall Erdgas Handelshaus Zug AG, Швейцария, върху "Дексиа - България" - ООД, София, чрез договор за прехвърляне и покупка на дялове, сключен на 26.Х.2007 г. с "Агрополихим" - АД, Девня. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от обнародването му съгласно чл. 43, ал. 3 ЗЗК. Председател: П. Николов Източник: Държавен вестник (15.02.2008) |
| | Визитка Основана: 1951 Адрес: гр. Димитровград, ул. "Химкомбинатска" №3 Телефон: 0391 / 6-05-72 Изпълнителен директор: Димитър Димитров Акционерен капитал: 2 654 358 лв. Отрасъл: Химическа промишленост Директор за връзки с инвеститорите: Александър Ганев Брой служители: 1798 "Неохим" наследява Химическия комбинат в Димитровград, който съществува от 1951 г. Сега компанията се занимава с производство и търговия с минерални торове, неорганични и органични химически продукти. За някои от тях комбинатът е единственият производител в България - формалин, карбамид-формалдехидни смоли, натриев нитрат и нитрит, амониев бикарбонат, втечнен серен двуокис, полиетиленов окис, райски газ. Търговската марка на компанията е "Неоферт". Средно около 40-60% от продукцията се пласира в чужбина, показват данните от последните години. Производството на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат започва с откриването на нов комплекс през 1987 г., а през 1992-1993 г. са спрени инсталациите за сярна и фосфорна киселина, фосфорни торове, анилин и нитробензол. В момента компанията е един от основните производители на изкуствени торове за целите на земеделието у нас. През 2000 г. започва процедурата по приватизация, като раздържавени са 51% от капитала. Собственик става консорциум между компаниите "Евро ферт" и ливанската "Кариферт интернешънъл офшор". Две години по-късно държавата излиза изцяло от дружеството, като дава последните 9.6% за удовлетворяване на реституционни претенции. В момента дружеството е с капитал от 2 654 358 лв., разпределен в акции с номинал 1 лв. Според отчета към края на 2007 г. основните собственици са "Евро ферт" и "Кариферт интернешънъл". Свободният обем книжа е около 20% от капитала. В последните няколко години "Неохим" изкупува обратно свои акции. В края на миналата година в "Неохим" беше открита нова производствена линия за смесване на торове, в която са инвестирани 1.5 млн. лв. Капацитетът на производство е около 120 тона на денонощие, а с автоматизацията на линията може да достигне 200 тона. Активната дейност на производството е около 6-9 месеца, през останалото време върху производствените мощности се извършват текущи ремонти. Сезонността на производството зависи от стопанската година, а климатичните особености през годината имат влияние и върху пласираната от завода продукция. Капацитетът на производство на амониев нитрат е 630 хил. тона годишно, на азотна киселина е 480 хил. тона. До 410 хил. тона амоняк на година може да произведе химическата компания, както и до 110 хил. тона формалин. Основните конкуренти за част от продукцията на компанията са "Агрополихим", "Солвей Соди", конкурент беше и "Химко". Силно влияние върху финансовите резултати на "Неохим" има цената на природния газ, заради чието поскъпване през последните години се отразява в отчетите. Валутният риск също има своето влияние върху химическия завод, доколкото голяма част от продукцията му се изнася. Като цяло продажбите на продукция на дружеството извън страната намаляват, докато тези у нас се увеличават. Според отчета за миналата година стойността на пласираната продукция в България е 109.65 млн. лв., а в чужбина е 72.088 млн. лв. За предишната година - 2006 г., износът е бил на стойност 91.25 млн. лв., а у нас са пласирани продукти на стойност 80.46 млн. лв. Най-голям дял от продадените химически продукти и на вътрешен пазар, и в чужбина, е амониев нитрат - ЕС тор, далеч по-малък е делът на амоняка. Търговското дружество "Евро ферт" е основният дистрибутор на изкуствените торове на "Неохим" на вътрешния пазар. SWOT анализ Плюсове Единствен производител в България на много химични продукти Силни пазарни позиции Постоянни инвестиции в производството Минуси Сезонност на производството Засилена конкуренция от чужди производители Нужда да отговаря на много екологични изисквания Възможности Навлизане на повече пазари от ЕС Развитие на земеделието в България ще увеличи потреблението на изкуствени торове Рискове Дружеството е зависимо от валутните пазари Риск от по-голямо повишение на природния газ Минчо Минчев, главен дилър, Инвестбанк "Неохим" АД е изявено сезонна компания, като най-силният период на дружеството е именно първото тримесечие на годината, през което реализира до 40% от годишните приходите и до 50% от печалбата. През изминалите няколко години компанията извършва значителна инвестиционна дейност, отразяваща се в откриване на нови поточни линии и разширяване на продуктовата гама. Производствените разходи на торовия производител до голяма степен зависят от цената на природния газ, който от началото на годината бележи съществен ръст на световните борси, и със сигурност ще повлияят върху реализираната печалба. Коефициентът цена/печалба от 43 е сред най-високите на търгуваните акции и показателно за добрите перспективи и високите очаквания, включени в цената на акциите. Развигор Христов, инвестиционен консултант, "КД Секюритис" "Неохим" произвежда минерални торове, неорганични и органични химически продукти. Комбинатът е единственият производител на редица химически продукти, сред които формалин, натриев нитрат, натриев нитрит, амониев бикарбонат и райски газ. Основната суровина за производство е природният газ. Той се доставя чрез "Булгаргаз" и при определянето на цената му влияят както международни, така и вътрешни фактори. Тенденцията е в последните няколко години цената на природния газ да се увеличава, което би означавало оскъпяване на продуктите на дружеството. Около половината от приходите на "Неохим" се формират от износ. Дружеството има добри позиции на международните пазари, както и добре изградена дистрибуторска мрежа в България. "Неохим" е подложен на валутен риск, който е свързан с негативното движение на курса на щатския долар спрямо българския лев при бъдещи стопански операции. Източник: Дневник (15.04.2008) |
| | Специално наблюдение и контрол от страна на ресорните министерства ще се провежда над 101 фирми с преобладаващото държавно участие или такива, в които държавата има “златна акция”, съобщи в сряда правителствената пресслужба. На заседанието на правителството е бил приет списъкът на дружествата за такова наблюдение. То се извършва в съответствие със Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, приет през март 2006 г. Контролът е върху финансово-икономическото състояние на предприятията, техните бизнеспланове и цялостна дейност.
В първия списък – на дружества с над 50% държавно участие – влизат 79 предприятия. Сред тях са БДЖ, НК "Железопътна инфраструктура", Параходство български морски флот, пристанищата във Варна, Бургас и Видин, пристанищните комплекси Лом и Русе, летищата в София, Пловдив и Горна Оряховица, Български пощи; държавните предприятия "Транспортно строителство и възстановяване", "Пристанищна инфраструктура" и "Съобщително строителство и възстановяване"; Булгаргаз холдинг, Булгаргаз, Булгартрансгаз, НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Марица-изток 2"; Мини "Марица-изток", Топлофикация Перник, Топлофикация Шумен, Булгартабак холдинг, Благоевград-БТ, Цигарена фабрика Пловдив, Слънце Стара Загора-Табак, Плевен БТ, София - Булгартабак, Кинтекс, Тератон, ВМЗ - Сопот, Международен панаир Пловдив, ДП "Радиоактивни отпадъци", БАЕЗ, ЕЛ БИ Булгарикум, "Слънчев бряг" АД, Български спортен тотализатор, Национална спортна база и др.
В другия списък – на предприятия с обществена значимост и специално участие на държавата (златна акция) - са включени 22 обекта. Това са България Ер, БТК, Агрополихим, Арсенал, Асарел Медет, Биовет, Елаците мед, Електроразпределение - Стара Загора, ЕВН – България, Е.ОН – България, ЧЕЗ – България, Кремиковци, Кумерио Мед - Пирдоп, КЦМ - Пловдив, Лукойл Нефтохим, Неохим, Петрол, Топливо и Топлофикация София. Източник: Медия Пул (25.04.2008) |
| | Азотноторовият завод “Агрополихим” в Девня се размина с опасност от взрив при авария в инсталацията за втечняване на амоняк. Получил се теч на водород, който при съприкосновение с въздуха се самозапалил, съобщиха от Гражданска защита. Инцидентът станал около 4 ч в неделя сутринта, а на инсталацията са работили 15 души от нощната смяна. Няма пострадали и последствия за околната среда. След възникването на аварията са били задействани екипи на Гражданска защита и пожарната, но не се е стигнало до тяхната намеса. От “Агрополихим” обясниха, че инцидентът е бил овладян от дежурната смяна. Източник: Труд (16.06.2008) |
| | Първата частна компания за товарни железопътни превози у нас - Българска железопътна компания (БЖК), е купила 26 английски електрически локомотива. Всеки един от тях е на стойност 800 хил. евро. 5 от локомотивите вече са пуснати в употреба. Това съобщиха от компанията вчера. Инвестицията е подпомогната със заем от "Булбанк". Машините са произведени от фирма "Бриел" и могат да обслужват както пътнически, така и товарни влакове, движещи се с до 177 км/ч. Цялата серия локомотиви от този вид - т.нар. "Серия 87", ще бъде изкупена от БЖК, като само един брой ще остане в Англия, където ще бъде изложен в музей. Частната компания предвижда до края на годината да купи 1000 вагона за целите на дейността си. Още през настоящия месец се предвижда да пусне в експлоатация 31 открити вагона. БЖК е дружество със 100% частен капитал, в което акционери са румънската фирма "Груп Феровиар Ромън" АД и "Агрополихим" АД. Основната дейност на компанията е превоз на товари както в страната, така и в чужбина. През 2007 г. БЖК е превозила 1 350 000 т товари, като се очаква до края на настоящата година превозените товари да достигнат 2 500 000 т. Сред клиентите на компанията са "Кумерио мед", "Лукойл" и "Нефтохим". Източник: Дума (23.07.2008) |
| | Първата частна компания за товарни железопътни превози у нас - "Българска железопътна компания" (БЖК), е закупила 26 английски електрически локомотива за над 20 млн. евро. Всеки от тях е на стойност 800 хил. евро. 5 от локомотивите вече са пуснати в употреба. Това съобщиха от компанията при представянето на серията локомотиви в Пирдоп. Инвестицията е подпомогната със заем от Булбанк. Със закупуването на локомотивите частният превозвач може да отхапе много добър дял от пазара на железопътни превози, където досега основен играч е само БДЖ. Английските машини са произведени от фирма "Бриел" и могат да обслужват както пътнически, така и товарни влакове, движещи се с до 177 км/ч. Цялата серия локомотиви от този вид - т.нар. Серия 87, ще бъде изкупена от БЖК, като само един брой ще остане в Англия, където ще бъде изложен в музей. Частната компания предвижда до края на годината да купи 1000 вагона за целите на дейността си. Още през настоящия месец се предвижда да пусне в експлоатация 31 открити вагона. БЖК е дружество със 100% частен капитал, в което акционери са румънската фирма "Груп Феровиар Ромън" АД и "Агрополихим" АД. Основната дейност на компанията е превоз на товари и в чужбина. От 2007 г. лицензът на компанията е с европейски статут. През 2007 г. БЖК е превозила 1 350 000 т товари, като се очаква до края на настоящата година превозените товари да достигнат 2 500 000 т. Сред клиентите на компанията са "Кумерио мед", ЛУКОЙЛ и "Нефтохим". Източник: Стандарт (23.07.2008) |
| | "Булгаргаз" фалира, ако не вдигне цените
Има опасност „Булгаргаз” да фалира, ако Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) не разреши на газовото дружество да повиши цените на суровината. Това съобщи вчера бившият енергиен министър и сегашен председател на парламентарната бюджетна комисия Румен Овчаров. По думите му стойностите на газа се задържат изкуствено ниски, за да обслужват интереси на частни дружества, които са големи потребители, а това води до дестабилизиране на предприятието. Според него сред тези компании са „Агрополихим”, „Неохим”, „Кремиковци”, „Стомана”. Всяка от тези фирми е получавала приблизително между 17 и 24 млн. лв. от изкуственото задържане на цените, добави Овчаров. Цената на газа се определя на всеки три месеца от ДКЕВР по разчети на газовата компания. От миналата година обаче „Булгаргаз” настоява за поскъпване на суровината с над 30 процента, но допусканото увеличение от ДКЕВР е между 4 и 12 процента. От газовото дружество в момента настояват от следващия месец газа да повиши цената си с 36 процента. Източник: Новинар (19.09.2008) |
| | Агрополихим АД - Девня свиква Годишно общо събрание на акционерите на 07.11.2008. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2007 година. Източник: Агенция по вписвания (23.09.2008) |
| | Организацията Следене на Ресурсите на Западна Сахара (Western Sahara Resource Watch) алармира, че българската компания Агрополихфим (Девня) очаква кораб с фосфати от окупираната Западна Сахара. Агрополихим трябва да спре вноса и да върне кораба откъдето идва, заявява Хавиер Гарсия Лачия, международен координатор на организацията. Според WSRW подобна търговия практически легитимира окупираните територии очаква кораб с фосфати от окупираната Западна Сахара. Информацията на WSRW сочи, че турски товарен кораб пътува към Варна. Корабът съдържа фосфатна руда от окупираната Западна Сахара, а търговията с такава руда се счита за изключително неетично и вероятно е в нарушение на международното право. Смята се че корабът ще пристигне във Варна на 6 октомври (днес) по обяд. "Експлоатация на минерални ресурси в страните от Западна Сахара е в нарушение на желанията и интересите на местните хора и е в нарушение на международното право", коментира Хавиер Гарсия Лачия, позовавайки се на становище, издадено от правната служба в ООН, 2002 г. "Най-важното е, че такъв внос, който прави Агрополихим е силно неетичен. Търговията ощетява реалните собственици на минералните находища и облагодетелства окупатора Мароко. Подобна търговия спомага за легитимирането на окупация на Западна Сахара от страна на Мароко, което е крайно неприемливо", каза още Лъчита. По данни на организацията корабът е със 7500 тона дедуейт тонаж, което предполага че е натоварен с около 7000 тона фосфатна руда. Източник: News.bg (06.10.2008) |
| | "Кумерио мед" ще увеличи тройно производството на катодна мед с нова рафинерия
Медодобивният комбинат "Кумерио мед" ще открие новата си рафинерия за производство на катодна мед в началото на следващата седмица, съобщиха от компанията. Съоръжението е пуснато в експлоатация през юли, като вече работи на пълен капацитет. Мениджърите на дружеството очакват рафинерията да увеличи производството на катодна мед почти тройно от 65 хил. тона годишно до 180 хил. тона. От април тази година медодобивният комбинат има нов собственик - германският концерн "Норддойче афинери". Холдингът купи белгийската група "Кумерио", която притежаваше завода в Пирдоп. Обединеното дружество е най-голямата медодобивна компания в Европа и трета в света по производство на анодна и катодна мед. Годишното производство на концерна възлиза на около 10 млрд. евро. Все още не е ясно официалното име на новата структура, като засега компанията се нарича "Ен Ей Кумерио груп" (NA Cummerio Group). Най-голямото предприятие на купената "Кумерио" се намира в България. През миналата година комбинатът в Пирдоп е произвел 249 хил. тона анодна мед, която се използва за производството на катодна. По-голяма част от нея е изнесена за допълнителна обработка, тъй като капацитетът на местната рафинерия не беше достатъчен. Само 40% от суровината за производство на мед се набавя от българските медни мини - "Асарел Медет" и "Елаците мед". Причина за това е техният сравнително нисък добивен капацитет, който не може да задоволи нуждите на предпиятието. Основен източник на суровини за пирдопския завод са южноамериканските страни като Чили и Перу. Само за година цената на медта е спаднала почти наполовина. По данни на "Блумбърг" през октомври 2007 г. фючърсите с тримесечна доставка са стрували 7900 долара за тон, сега същото количество се продава срещу 4700 долара. Според прогнозите на минно-геоложката камара обаче ниската цена няма да доведе до свиване на добива, а напротив, до увеличаване на количествата иззета руда. "Българските мини успяха да направят доста инвестиции за разширяване на производството си, докато цената беше висока, и сега може да компенсират спада с по-големи количества", обясни Петър Петров, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. Около 90% от производството на "Кумерио мед" е предназначено за износ основно за Турция, Гърция и Черноморския регион. В България компанията продава медни полуфабрикати на "София мед". Интересна тенденция е, че в страната се потребяват повече медни изделия, отколкото се произвеждат. Това се получава, защото анодната и катодната мед се изнасят за заводите в Гърция и Турция, където се обработват и се връщат като готов продукт в България. Комбинатът произвежда годишно и около 900 хил. тона сярна киселина, която се получава като страничен продукт. Основен клиент за суровината е заводът за торове "Агрополихим". Източник: Дневник (22.10.2008) |
| | “Кумерио” откри рафинерия за цветни метали за 80 млн. евро
Рафинерия за производство на катодна мед, в която са инвестирани 80 млн. евро, откри вчера "Кумерио" в Пирдоп. Съоръжението ще произвежда 180 хил. тона мед годишно. Чрез новооткритите мощности компанията цели да разшири пазарите си в Черноморския регион. Общо 350 млн. евро са инвестирани след приватизацията на "Кумерио" през 1997 г. От тях около 80 млн. евро са отделени за покриване на стандартите на ЕС за опазване на околната среда. В средата на май заводът откри и технологична пречиствателна станция за 25 млн. лв. Съоръжението намалява вредните емисии на серен диоксид и други вещества в атмосферата. От април комбинатът има нов собственик. Холдингът "Норддойче афинери" придоби белгийската група "Кумерио". Годишното производство на концерна надхвърля 10 млрд. евро. Почти цялото производство на завода в Пирдоп е предназначено за износ основно за Турция, Гърция и Черноморския регион. Около 900 хил. тона сярна киселина произвежда комбинатът. "Агрополихим" е най-големият купувач на този страничен продукт на "Кумерио". Източник: Монитор (29.10.2008) |
| | Министерството на транспорта ще очаква най-късно до края на месеца позицията на клъстъра "Варна-запад" за концесията на общия терминал на едноименното пристанище. Това съобщи във Варна министър Петър Мутафчиев. Преди четири години индустриалното обединение с участието на "Солвей - Соди", "Агрополихим", "Девня цимент", "Каолин" и "Кумерио" поиска концесията му "по право", защото техни естакади и съоръжения са разположени на територията на порта. Правителство тогава така и не отговори на искането им. Сега концесията отново излиза на дневен ред. Заради световната финансова криза обаче първо ще бъде тествано мнението по въпроса на девненските заводи. Те осигуряват около 80% от целия товарооборот на Варна-запад. Източник: Дневник (04.11.2008) |
| | Започва поетапно спиране на мощностите на най-големия девненски завод "Агрополихим" заради глобалната криза, съобщи за "Стандарт" зам.-изпълнителният директор Красимир Бербенков. Спирането започва в петък, а окончателно работата на завода, който е най-големият производител на азотни торове в Югоизточна Европа, ще секне на 21 ноември. "Икономическият министър Петър Димитров може да говори, че няма криза, но криза има и тя ще удари различните индустрии по различно време", смята Бербенков. Торовият завод е изправен пред големи трудности заради свиването на международната търговия в резултат на кризата. Другата причина е и халът на българското земеделие. Фермерите са на улицата с комбайните, нямат пари за торове и препарати. Спрените средства по програма САПАРД в момента са довели до спиране на поръчките от страна на местните земеделци, каза зам.-шефът на "Агрополихим". Първите признаци за срива, особено в експорта, се почувствали още в края на септември. Годишно заводът произвежда 1 млн. тона торове и препарати, като приблизително 60% от тях отиват за износ в Южна и Северна Америка и Азия. Увеличаването на акциза и цената на природния газ е направило продукцията на "Агрополихим" неконкурентоспособна на външния пазар. При сегашната стагнация и финансова криза цените падат в пъти, а евтино могат да продават навън заводите в Русия и Украйна. От торовия завод настояват правителството да вземе спешни мерки и намали цените на синьото гориво. Надеждите са свързани със съживяване на външния пазар и тогава мощностите могат да бъдат пуснати през февруари 2009. Но от друга страна, не се знае как и докъде ще ескалира ситуацията в родното земеделие. В "Агрополихим" работят 1100 души. Ако кризата продължи, ще има сериозни съкращения, казаха от ръководството. Засега синдикатите няма да вдигат протести, защото проблемът е външен. Според действащия колективен трудов договор на всеки съкратен се полагат 5 месечни заплати. "Агрополихим" влезе в графата "Лоши държавни предприятия", изпаднали в ликвидация през 1999 г. Тогавашният финансов министър Муравей Радев даде заповед за закриване на предприятието заради дългове към "Булгаргаз". Заводът беше приватизиран. През октомври същата година американската компания ACID & FERTILIZERS взе 63% от капитала на дружеството. Източник: Стандарт (13.11.2008) |
| | До края на ноември девненският завод "Агрополихим" АД, който е собственост на американската Acid & Fertilizers LLC, ще спре производството на амониеви торове, съобщи единият от изпълнителните директори на дружеството, Христо Петров. Причината е сривът на международния пазар. В световен мащаб има пренасищане с торове. Складовете на всички големи производители, включително и нашите, са пълни. На практика предлагане има, но няма търсене. През юли, цената на тон троен суперфосфат беше 1020 долара. В момента се движи между 450 и 600 долара, но липсват каквито и да било реални сделки, уточни Петров. По думите му, вече са факт и първите изцяло спрени амониеви производства на големите в сектора. За последните месеци са затворени над 100 предприятия в цял свят. Сред тях са италианският "Яра", която е лидер в бранша. Подобни стъпки прави и норвежката "Норск Хидро". Силно засегнати са канадският концерн "Агриум - Поташ", фирми в Русия, Мароко и др., коментира Петров. Източник: Дневник (14.11.2008) |
| | Износителите от тежката индустрия вече страдат от кризата
Предприятията от тежката индустрия, работещи за износ, първи започнаха да усещат последствията от финансовата криза заради намалялото търсене на международните пазари. Само в рамките на два дни компаниите "Агрополихим", "Неохим", "Стомана индъстри" и "Чугунолеене" обявиха мерки срещу свиването на пазара. "Само за месец обстановката в Европа се промени толкова бързо, че дори се налага вече да съкращаваме и хората си", коментира ситуацията Антон Петров, регионален мениджър на гръцката металургична група "Виохалко". Холдингът притежава у нас чрез поделението си за черна металургия "Сиденор" предприятия като "Стомана индъстри" и "Сигма" и заводите за цветна металургия "София мед" и "Стилмет". "Стомана индъстри" ще съкрати производството си с около 30%, прогнозира Антон Петров. От дружествата в групата на "Сиденор" ще бъдат съкратени около 300 души. "Освобождаваме хората по взаимно съгласие, като ги обезщетяваме според изискванията на закона", добави мениджърът. От компанията се опитват да съхранят ядрото на дейността си, като се освобождават от страничните си дейности. Подобни мерки е взело и ръководството на ихтиманското предприятие "Чугунолеене", което ще съкрати 25 на сто от персонала си. От леярната посочват, че е започнал спад в поръчките за тази и следващата година от клиенти в Италия, Франция и Германия. Близо 85% от продукцията на леярната са предназначени за износ. Източник: Дневник (14.11.2008) |
| | Химически заводи и хотели у нас първи усетиха удара на световната криза. След като в сряда девненският "Агрополихим" обяви, че спира, вчера още един производител на тор хлопва кепенците. "Неохим" спира, съобщи Ройтерс. Не затваряме, просто правим удължен ремонт, уточни главният изпълнителен директор Димитър Димитров. Трусове в най-скоро време се очакват и в медодобивния комбинат в Пирдоп, който е основен доставчик на сярна киселина за "Агрополихим". Заводът е и сред големите клиенти на БДЖ, които ще претърпят втори трус след спирането на "Кремиковци". Цунами от фалити и съкращения се задават и в туризма. Част от морските ни хотели изобщо няма да отворят врати през следващия сезон, прогнозира шефът на Албена Красимир Станев. Според него ще оцелеят само тези, които смъкнат цените и увеличат качеството на услугата. Източник: Стандарт (14.11.2008) |
| | Приходите на "Булгартрансгаз" от цената за пренос на природен газ в България се очаква да намалеят с 10-15% през следващата година заради спиране на част от производството на големите потребители. Това съобщи изпълнителният директор на дружеството Ангел Семерджиев. Цената за пренос се плаща от консуматорите като част от тази на синьото гориво. През миналата седмица "Агрополихим" обяви, че спира част от производството си, "Неохим" е в планов ремонт, но не ясно поради глобалната финансова криза кога ще приключи той. "Стомана индъстри" вече обяви, че ще работи с намалени мощности, същото е положението и в "Кремиковци". През миналата година в България са пренесени над 3 млрд. куб.м газ. Намаленото потребление няма да се отрази върху качеството на доставките, защото има и нови потребители, които искат да се присъединят, каза Семерджиев. Източник: Дневник (24.11.2008) |
| | Поетапното спиране на производството в девненския торов гигант "Агрополихим" доведе до първите съкращения. 200 души от завода останаха безработни от петък. Съкращенията са по чл. 331 от КТ, според който по инициатива на работодателя работниците пускат молби за напускане срещу обезщетение, обясни процедурата местният синдикален лидер на КНСБ Росен Корелов. Те трябва да получат четири брутни заплати плюс още една, договорена в колективния трудов договор. Съкратените са предимно апаратчици и оператори, които са обслужвали спряната от средата на месеца азотна линия. Сред новото попълнение на безработните в Девня са и сезонни работници в предприятието, наети като товарачи при износа. Основната причина за поетапното спиране на "Агрополихим" е пълният срив на международните пазари за торове. Първоначално се смяташе, че съкратените ще бъдат 10 на сто от работещите в завода 1100 човека. Девненското предприятие изнася между 60 и 80% от продукцията си. На склад в "Агрополихим" има 35 000 тона продукция. Линията за азотни торове спря и заради стагнацията на вътрешния пазар. Заради отрязани пари по САПАРД земеделските производители не купуват торове и препарати. През януари и февруари догодина се очаква предприятието да възстанови работата за аграрните торове. Източник: Стандарт (24.11.2008) |
| | Работодателите замразяват заплатите, съобщиха от варненското бюро по труда. Фирмите избягват да наемат нови хора и взимат само най-належащия персонал. Текат и сериозни съкращения, съобщават от бюрото. Най-много уволнени за момента има в Български морски флот - 480, в "Агрополихим" - 200 и в БТК - 80 души. По 10-15 човека търсят работа всеки ден, освободени от туризма и селското стопанство. В условия на криза има свиване на обема на строителството, но досега няма регистриране на много безработни, защото зидари и мазачи преливат от едни обекти в други. Най-голяма опасност има за шивашката промишленост, която работи на ишлеме за износ, коментира Пламен Начков, шеф на бюрото по труда във Варна. Източник: Стандарт (28.11.2008) |
| | Производителят на изкуствени торове "Неохим" (3NB) е започнал поетапно пускане на мощностите си, съобщиха от компанията. Производството спря заради ремонт и преди няколко седмици от ръководството съобщиха, че отлагат пускането му на по-късен етап от планирания заради кризата. Другият български производител на изкуствени торове - "Агрополихим" край Девня, спря производството на амониеви торове. По думите на ръководителите му по цял свят се затварят предприятия от торовия бранш. Източник: Дневник (10.12.2008) |
| | Димитровградският завод за торове "Неохим" ще търси решение за справяне с кризата на вътрешния пазар, съобщи Александър Ганев, директор връзки с инвеститорите в компанията. Към момента търговският представител на дружеството - "Евро ферт", обяви намаление на цената на амониев нитрат с 34.4% за периода между 11 и 22 декември. Това показва обява, пусната в националния печат. Допълнителни бонуси ще има за фирмите, купили повече от 500 т продукция. "Промоцията не означава, че сме зле, а е нещо характерно за празничните дни", обясни Ганев. "Въобще не може да се говори за износ, единственото, на което можем да разчитаме, са вътрешните пазари", убеден е и Васил Александров, директор на другия торов завод в България, "Агрополихим". В момента на пазара на торове има стагнация заради намалялото в глобален план търсене, обясняват специалисти от производствената фабрика. Само в Бразилия, която е традиционен производител, има на склад над 6 млн. тона торове. Източник: Дневник (16.12.2008) |
| | "Кумерио" ще стане "Аурубис"
Осем месеца след като германският медодобивен концерн "Нордойче Афинери" придоби белгийския холдинг "Кумерио", беше обявено името на новата структура. Така създаденото най-голямо медодобивно дружество в Европа вече ще се казва "Аурубис". В България холдингът притежава медодобивния комбинат в Пирдоп, който също ще бъде преименуван, ако новото име бъде одобрено на годишното общо събрание на мегакомпанията през февруари. По предварителни данни обединението между "Норддойче афинери" и "Кумерио" е реализирало приходи от продажби от 8.385 млрд. евро за финансовата 2007/2008 г. Това е с 30% повече от продаденото през миналата година от германската компания. Брутната печалба на концерна се очаква да бъде 260 млн. евро. През лятото на тази година медодобивният комбинат в Пирдоп пусна новата си рафинерия за производство на катодна мед, която има капацитет от 180 хил. тона. Към момента от компанията не съобщават доколко е натоварено съоръжението, при положение че световните цени на медта само за два месеца паднаха повече от 50 на сто. Освен мед комбинатът произвежда като страничен продукт сярна киселина. Основен клиент за суровината е торовият завод "Агрополихим", който от началото на месеца спря работа. От "Кумерио" засега не коментират дали компанията ще има свиване на производството и съкращаване на персонал. Източник: Дневник (18.12.2008) |
| | Производството на фосфорни торове в девненския завод "Агрополихим" беше възстановено, каза за "Дневник" председателят на синдикалната секция на КТ "Подкрепа" Росен Корелов. Яснота кога ще бъде пусната и линията за производство на азотни торове няма. Очакванията са това да стане най-рано следващия месец. За момента не е ясно и колко ще продължи работата на фосфорната линия, но това е максималното, което може да се направи в момента, каза Корелов. Според изпълнителния директор на дружеството Филип Ромбаут търсене на торове на вътрешния пазар се очаква да се появи именно през първото тримесечие на 2009 г. Тогава се подготвя пролетната сеитбена кампания и земеделските производители, които разчитат на добри добиви, би следвало да приложат и наторяване, посочиха от дружеството. Сега на торовия пазар все още има стагнация заради намалялото търсене в глобален план. "Агрополихим" е най-големият торов завод у нас. Заради влошената пазарна конюнктура и свръхпроизводството на торове в световен мащаб заводът спря работа изцяло на 21 ноември, съкрати 200 души от общо 1100-членния персонал и така се превърна в една от първите жертви в България на глобалната криза. В световен мащаб за последните месеци бяха временно затворени над 100 торови предприятия. Сред тях е лидерът в бранша, италианският "Яра". Подобни стъпки прави и норвежката "Норск хидро". Силно засегнати бяха канадският концерн "Агриум - Поташ", фирми в Русия, Мароко и много други. Източник: Дневник (19.12.2008) |
| | Заводите затварят
След глобалната финансова криза нов удар се стовари върху родната икономика. Заводи масово спират производството заради липсата на газ. Най-засегнати са големите потребители от химическата промишленост и металургията. "Неохим"-Димитровград завърши вчера аварийното изключване на мощностите. Поддържането на съоръженията в безопасен зимен режим изисква подаване на 3500-4000 куб. метра синьо гориво на час, обясни изпълнителният директор Димитър Димитров. Намалено е подаването и към "Агрополихим"-Девня до 2 хил. куб. м. Там още преди Нова година започна затваряне на част от мощностите. Очаква се криза и в "Кумерио мед" в Пирдоп. Пред спиране е "Радомир метал индъстрийз". Заводът няма как да не прекъсне работа, ако му се подават по малко от 30-40 хиляди куб. м гориво дневно, обясни изп. директор Людмил Александров. Съоръженията не са пригодени за работа с алтернативно гориво. Стъкларските заводи на "Шишеджам" в Търговище минават на пропан-бутан. "Първият ни работен ден трябваше да бъде днес, но тъй като всичките ни фирми са на газ, продължаваме принудителния отпуск", каза Митко Динев, един от съсобствениците на Холдинг "Загора", най-голямата икономическа структура в Старозагорско. Пивоварна "Болярка" в Търново спира производството за неограничено време, каза управителят инж. Антон Ненов. Производственият процес е изцяло на газ и няма готовност да се премине към друг вид гориво. Пернишката "Стомана" също е заплашена от пълно спиране. От кюстендилската "Стратос", която е един от най-големите производители на хляб в Югозападна България, обявиха, че няма да оставят района без самуни. Фурните се пренастройват за работа на дизел. Кризата няма да засегне циментовия завод в Бели извор, който е един от най-големите потребители на газ, защото в момента се ремонтират пещите му. "Химко" също не работи. Ще спрат обаче предприятието за центробежно леене "Центромет" и текстилния комбинат, които са на непрекъснат режим. Източник: Стандарт (07.01.2009) |
| | След като вече четири дни не работят в нормален режим, предприятията започнаха да освобождават временно част от персонала си. Неизпълнените поръчки от началото на годината пък заплашват някой от тях да изгубят пазарни позиции. Вчера за пореден път се разминаха оценките на натрупаните загуби, измервани от правителството и бизнеса. Икономическият министър Петър Димитров изчисли заявените преки загуби от спрените доставки на 23.7 млн. лв. "Загубите на предприятията от спирането на природния газ вече надминават 600 млн. лв., т.е. щетите се доближават до 1% от БВП", заяви изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Евгений Иванов. Данните са базирани на анкета до членовете на организацията, в която са участвали около 200 компании. Малките и средните предприятия съобщават за загуби около 150-200 хил. евро на ден. Според Иванов изнесените от министъра на икономиката данни за малко над 8 млн. лв. загуби в сряда не отговарят на истината и са умишлено занижени, за да се представи по-оптимистична картина. Директорът на КРИБ определи това като подигравка с българския бизнес. В петък съобщенията за спиране на предприятия и пускане на служителите в принудителни отпуски продължиха през целия ден. Вече три дни вагоностроителният завод "Трансвагон" в Бургас е спрял работа, а ако гориво няма и в понеделник, работниците ще бъдат пуснати в принудителен отпуск. Очаква се дружеството да плаща солидни неустойки по международни договори, след като тази седмица не е успяло да изпрати поръчаните 40 вагона на люксембургската железница. Във ваканция са пуснати 800 работници от "Агрополихим", а производството на торовия завод продължава на минимален капацитет. Изпълнителният директор на "Алкомет" - Шумен, Христо Дечев заяви, че преките загуби на компанията са около 45-50 хил. лв. на ден, а непреките са около 450 хил. лв. Последните обаче ще могат да бъдат компенсирани с увеличение на капацитета на по-късен етап. В Разград вече са спрени цеховете на завода за автомобилни части "Дружба", който в началото на ноември сви производството си заради кризата в бранша. Работа спря и фабриката за алуминиеви профили "Арма" в Лозница, а в "Амилум" са минали на ограничен производствен ритъм. Линиите за хляб са спрени в хлебозавод "Млин", оставено е само производството на солети. На газьол преминаха цеховете на "Биовет" в Разград и в предприятието за птици "Пилко". В месокомбината, където от два дни използват метан, вече изпитват остра нужда от гориво, защото имат повишени доставки на живи животни. Фермерите продават стоката си експресно, защото не могат да поддържат топлина в халетата си. Няколко големи предприятия в област Велико Търново вече затвориха заради газовата криза. Още в първия ден разпуснаха хората си в пивоварна "Болярка ВТ". Алтернативното гориво газьол е най-скъпият възможен вариант и ще се използва в дните на принудителна почивка, за да се предотврати промишлена авария. Около 60 работници разпусна фабриката за сладкарски изделия "Кармела 2000", а заради липса на алтернативи до края на кризата затваря и "Кроношпан България". Синьото гориво беше спряно за двете най-големи шивашки фабрики в региона - "Нова мод" и "Нова текс". "Ще изчакаме развоя на газовата криза, но най-вероятно ще изкупим печките от хипермаркетите, хората ще работят и на 16 градуса", каза Мирослав Минчев, шеф на фабриките. Най-големият производител на яйца в областта също беше засегнат от спирането на газовите доставки - "Хайпро България" в Павликени преминава на пропан-бутан. Работа спря и хлебозавод "Славянка" в Горна Оряховица. Над 500 работнички от шивашката фабрика "Димитров" в Плевен са в неплатен отпуск заради критично ниските температури в цеховете. Текстилното предприятия "Яна" в града също е спряло производство. Италианската компания за сандвич-панели "Метекно България" спря мощностите на завода си в Плевен, а персоналът е в отпуск заради кризата, съобщи генералният директор Джовани Рици. Производството няма алтернатива, тъй като всички съоръжения работят изключително на газ. Проблеми предизвика кризата и в големите предприятия в Пловдивска област. От четвъртък до края на месеца в платен отпуск са пуснати всички 200 служители на "Ален мак". Комбинатът за цветни метали край града е сред предприятията, които получават лимитирани количества газ и нямат прекъсване на производството. Най-голямото промишлено предприятие в община Радомир - "Радомир метал индъстрийз", обяви едноседмично прекъсване на работата си заради липсата на газ. Дружеството беше в коледен отпуск до 12 януари заради икономическата криза, сега той е удължен с още една седмица. Източник: Дневник (10.01.2009) |
| | Инвестициите в най-голямото пристанище във Варна ще бъдат ограничени, а служителите ще се разделят с допълнителните плащания, ако товарите паднат под 4,8 млн. тона. Това предвижда антикризисната програма на порта, каза шефът на пристанището капитан Данаил Папазов. Засега не се предвиждат съкращения на щата от 1639 души. Но цялата картина на кризата ще стане ясна през април. През януари нещата вървят добре - има износ на 100 хиляди тона зърно и достатъчно контейнерни товари. Лошото е, че "Агрополихим" и "Каолин" са спрели производство, а това на месец означава 150 хил. тона по-малко товари. Очакваше се торовият завод да възстанови работа от 5-6 януари, но това не се случи заради спирането на газа. Източник: Стандарт (13.01.2009) |
| | Преките загуби на предприятията заради спрените доставки на природен газ в последните две седмици достигнаха почти 170 млн. лв. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Той определи безпрецедентната газова криза като катастрофа за икономиката ни, равносилна на терористичен акт. Най-засегнатите производства са торовите заводи, металургията и химическата промишленост. Торовият завод Биовет-Пещера например е натрупал загуби от 4 млн. EUR заради спрените доставки на газ, каза изпълнителният директор на дружеството Ангел Желязков. Някои от предприятията пък „подадоха вик за помощ” доставките им на газ да бъдат увеличени, по думите на министър Димитров. Такива са Стомана Перник и Агрополихим, което има нужда от 100% от възстановяване на доставките, за да може да произвежда. Наложително е да се увеличи подаването на газ към някои оранжерии и животновъдни ферми, които ползват суровината за отопление. Нови количества Синьото гориво от Русия вече потече и от днес се очаква ограничителният режим да отпадне. До края на вчерашния ден кризисният щаб към Министерството на икономиката и енергетиката трябваше да направи разчет кои са най-нуждаещите се потребители, към които ще потекат новите количества. Днес шефовете на Булгаргаз пък са в Турция, където обсъждат още алтернативни възможности за доставка на газ и съвместни проекти. Дори кризата да приключи, ние сме длъжни да договорим всички алтернативни възможности за доставка на природен газ, за да не се повтаря настоящата ситуация, каза изпълнителният директор на Булгаргаз Димитър Гогов. В по-дългосрочна перспектива Турция може да стане едно от основните направления за снабдяване с газ за България, посочи той. Развръзка Големите надежди сега са насочени към възстановяването на основните доставки от Русия. По информация от Балканския диспечерски център руският газ е тръгнал към европейските потребители още вчера. При нормални условия количествата синьо гориво трябва да достигнат до България за около 24 часа, каза изпълнителният директор на Булгартрансгаз Атанас Семерджиев. Когато руският газ стигне до българските тръби, доставките към потребителите ще бъдат възстановени едновременно, посочи и министър Димитров. Компенсации Големият въпрос, който остава и след възстановяването на доставките обаче, е ще получи ли българският бизнес компенсации за претърпените загуби. Вече стана ясно, че в договорите между Булгаргаз и неговите клиенти липсва клауза за подобни искания. Може би това е причината до момента в газовото дружество да не е постъпило нито едно искане за компенсации. Това обаче не измества отговорността на Булгаргаз и българското правителство да търсят възможности за покриването на загубите. Според Петър Димитров в договорите между Булгаргаз и доставчиците на газ съществуват такива клаузи. Една от тях е да получим допълнителни количества синьо гориво на по-ниска с между 4 и 8% цена. Газпром обаче вече е изпратил няколко писма до Булгаргаз, в които се опитва да прехвърли вината за спрените доставки изцяло върху Украйна, каза Гогов. Ние отговаряме, че имаме договори и както имаме задължение да получим газа, така имаме и права да ни го докарат, това е нашата позиция, допълни той. Когато предявим претенциите си, едва ли те ще бъдат удовлетворени веднага, предупреди Гогов. Източник: Пари (21.01.2009) |
| | Торовият завод "Агрополихим" в Девня може да започне работа и да възстанови производството си в понеделник, обяви изп. директор Христо Петров. Той припомни, че от 5 януари, когато започна газовата криза, торовият завод губи дневно по 2,75 млн. лв. Освен това има и допълнителни загуби от неустойки по договори и от неизпълнени доставки, които ще се уточняват с клиентите. Затова "Агрополихим" ще потърси компенсации от "Булгаргаз", с който дружеството има договор за снабдяване със синьото гориво. Според Христо Петров торовият завод ще успее да изпълни поръчките си към своите клиенти, но е пропуснат важен момент, при който е имало идеално време за подхранването на посевите. Всеки ден имахме заявки за 1000-1200 тона торове, но нямахме възможности да ги изпълним, добави той. Източник: Стандарт (22.01.2009) |
| | Дружеството е регистрирано в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" към 30.04.2009 г. Източник: НАП (30.04.2009) |
| | Медодобивната "Аурубис" ще търси развитие в Азия и Южна Америка
Изместването на основния пазар на медни концентрати от Европа е накарало мениджърите на "Аурубис" да се замислят за развиване на бизнес в Азия и Южна Америка, съобщи Питър Вилбранд, член на изпълнителният съвет и на борда на директорите в дружеството. Освен това недостигът на скрап и медни концентрати, причинен от световната криза, е основно затруднение пред бизнеса на концерна. В България компанията притежава завода за производство на първична мед край Пирдоп.
"Много от добивните предприятия не се възползваха от високите цени на металите, за да разширят капацитетите си, и сега има недостиг на суровини за индустрията ни", обясни Вилбранд. Причина за недостига на скрап е засиленото търсене от азиатския пазар. То е е причинено от разликата между цените на метала на борсите в Азия и Европа. Цената на суровината на Стария континент е в пъти по-ниска. Така китайските производители могат да купуват оттук метала, като плащат дори премия.
Групата "Аурубис" има две основни подразделения - за производство на първична мед и за крайни продукти. За първите шест месеца на финансовата 2008/2009 г. дружеството е натрупало загуба от 59 млн. евро, като основната причина за това е преоценката на цената на медта, която само за шест месеца поевтиня с около 50%. Към момента пазарът се е стабилизирал на цени около 4000 долара за тон. Причина за това са увеличеното търсене от Китай и намалелите запаси на мед в световен мащаб. В момента има недостиг на мед в Европа от 1.5 млн. тона, която е вторият по-големина пазар след Азия, обясни Вилбранд. Подразделението на компанията за производство на първична мед е реализирало печалба от 7 млн. евро за първото полугодие на 2008/2009 г. В него влизат заводите на "Аурубис" в Хамбург, Пирдоп и Олен.
"Един от сериозните проблеми за нас в момента е продажбата на сярна киселина", каза мениджърът. Основен потребител на суровината са торовите заводи, които от края на миналата година спряха да я купуват. Най-големият клиент на "Аурубис България" е "Агрополихим", който не работеше през първите месеци на годината. В момента дружеството е възстановило доставките за завода. "Наложи се да продаваме киселината дори в Южна Америка на по-ниска цена само и само да се отървем от нея", разказа Вилбранд. Продуктът се получава като страничен при производството на медни концентрати.
Предприятието в Пирдоп е вторият по-големина завод на компанията от групата й за първични концентрати. В него работят около 750 души, а годишната преработка на концентрат е над 2 млн. тона. През 2008 г. дружеството е произвело около 260 хил. тона анодна мед, 126 хил. тона - катодна, и почти 1 млн. тона сярна киселина. "Трудностите, които "Аурубис" среща в България, са свързани с ДДС, несигурността на енергийния пазар и лошата логистична инфраструктура", каза Никола Треан, изпълнителен директор на завода в Пирдоп. По думите му за разлика от останалите страни в България компанията е задължена да плаща незабавно данък добавена стойност за вносните суровини. Освен това дружеството сключва шестмесечен договор с Националната електрическа компания за доставката на ток. В сравнение в Германия подобни договори се сключват за срок от 30 години, обясни Треан. Източник: Дневник (20.05.2009) |
| | Компанията "Агрополихим" стартира програма за обновяване на производството, съобщи Христо Петров, изпълнителен директор на компанията. Новата технологична линия за изпарение на концентрираната фосфорна киселина ще бъде пусната в експлоатация през юли, уточни Петров. По думите му стойността на съоръженията ще надхвърли 10 млн. евро. В момента се изгражда и ново депо, което трябва да подобри работата на фосфорното производство, съобщиха от компанията. Стойността на този проект ще е 15 млн. евро. Още толкова средства ще бъдат инвестирани и в нова инсталация за амониев нитрат. От "Агрополихим" уточниха, че изграждането на инсталацията ще бъде съвместен проект с френска компания. Договорът с нея е бил подписан в края на март т.г., уточни Петров. Източник: Дневник (03.06.2009) |
| | Агрополихим АД - Девня свиква Годишно общо събрание на акционерите на 05.07.2009. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2008 година, промени в устава на дружеството, промени в капитала на дружеството. Увеличава капитала на дружеството. Източник: Агенция по вписвания (03.06.2009) |
| | „Топлофикация-София” е натрупала 120 милиона лева дълг към „Булгаргаз” само от декември месец насам, съобщи изпълнителният директор на газовия доставчик Димитър Гогов. Водят се преговори този дълг да бъде разсрочен, но засега няма опасност столичната топлофикация да остане без газ. Потреблението на газ в страната е спаднало с около 20 на сто от началото на годината, съобщи още Гогов, но прогнозира сериозен скок в следващите месеци. Няма да има спиране на доставките за топлофикациите, въпреки дълговете им за газ. Топлофикация „София” обаче трябва да разсрочи дълга си. Драстичният спад в потреблението се дължи на спирането на работа на три завода – „Агрополихим”, „Неохим” и „Кремиковци”. Източник: Дарик радио (24.06.2009) |
| | Сертификат за инвеститор клас "А" получи "Агрополихим" АД-Девня за изграждането на нов цех за производство. Сертификатът беше връчен на предприятието от премиера Сергей Станишев. Общият размер на инвестицията ще бъде около 18 млн. лв. "Агрополихим" е най-големият производител на фосфорни торове на Балканския полуостров и един от най-големите - на азотни торове. През 1999 г. 63% от акциите му купува регистрираният в САЩ консорциум Acid & Fertilizers. През следващите години предприятието успява да изплати необслужваните си задължения, направени са и значителни инвестиции за обновяване на технологията. Американският консорциум увеличава дела си в компанията до над 98%. В края на миналата година "Агрополихим" временно прекрати производството на амониеви торове заради кризата и намалялото търсене на външните пазари. Още тогава беше отчетено пренасищане с изкуствени торове в световен мащаб. Заради кризата от завода бяха освободени над 200 души. Преди около месец обаче изпълнителният директор Христо Петров увери, че независимо от кризата инвестициите за обновяване на производството на компанията ще бъдат реализирани. Източник: Insurance.bg (06.07.2009) |
| | Офис сграда със съвременна визия строят в стария център на София
На централната софийска улица "Дамян Груев" ще бъде построена офис сграда. Тя ще бъде изпълнена с богатото остъкляване – цялостна окачена фасада на северозапад към улицата, частична на югозапад и френски прозорци към балкона на югоизток. Това придава съвременен облик и стандарт на обитаване и експлоатация. Инвестицията е предприета от фирма "Лаурин ентерпрайз" ООД. Дружеството е с предмет на дейност строителство и сделки с недвижими имоти. Собственици във фирмата са "Балкан проджект мениджмънт" ЕООД и италианската "Леванте инвестмънтс" Г.м.б.Х.- Италия, показва справка в системата на ДАКСИ. Предвижда се офис площите да отговарят на изискванията на клас "А" и да се отдават под наем. Проектът е дело на архитектурно бюро "Иво Петров - Архитекти" ООД с ръководител проектантски колектив арх. Теодор Делев. Фирма "Иво Петров – Архитекти" ООД е създадено през 1990 г. Неин управител е арх. Иво Петро, който е носител на орден "Кирил и Методий" – I степен, на две награди на "Фасада на годината", както и почетен знак на Камара на архитектите в България, сребърна значка и грамоти от Съюза на архитектите в България. Архитектурното бюро е автор на обществени, жилищни и производствени сгради като административните сгради на "Агрополихим" – Девня, на "Главболгарстрой" – Плевен ("Глория Палас"), шоурумовете на "Porsche – България", "Фолксваген", София, "Ауди", жилищни комплекси в София, Варна и Банкя, хотели във Варна и Банско и други. През последната година бюрото участва в разработването на проекти, финансирани по Оперативни програми към европейските фондове. Проектантската фирма получи първа награда на интернет конкурса "Архитектурата на новото хилядолетие" за еднофамилни сгради. Строителството, което е на етап груб строеж, се изпълнява от фирма "Минно-строителна компания" ЕООД, а консултант е "С-консулт". Сградата се състои от основно и допълващо застрояване решени над общ сутерен. Застроената площ е 396 кв.м, а разгънатата застроена площ е 3842 кв.м. Основният подход в сградата се осъществява през колонадно пространство към ул. "Дамян Груев". След централния вход е разположено фоайе с място за охрана. На партерно ниво е предвиден магазин с голяма търговска зала с площ 117 кв.м и светла височина 3.25 м, както и складова зона. Сградата е с основно административно предназначение. Офисите са решени самостоятелно на етаж с еднопространствена схема. Влизането е през широко входно антре. Предвиден е и кухненски бокс, който е затворен и има връзки с офиса и с отделно складово помещение. Офисът на мениджъра е със собствена баня и склад, както и излаз на балкон на югоизток. Последните три нива са със собствени тераси. Предвидено е и допълващо едноетажно застрояване във вътрешния двор. То съдържа помещение за трансформатор и малък магазин, който е отворен към озеленения вътрешен двор с голяма витрина в цялата височина. На две и три нива в сутерена, който е общ, е развит подземен паркинг. По този начин могат да бъдат осигурени максимален брой паркоместа, като се използва по най-интензивен начин двураменната схема на автомобилната рампа. Предупредителна светлинна система осигурява безконфликтно движение. Нивата на паркинга са разделени на отделни пожарни зони с площи съответно посредством негорима плъзгаща врата. За изпълнението на дълбокото фундиране има отделен проект за укрепване, съобразен със съседните съществуващи сгради и с хидрогеоложки доклад. Осигурява се специална хидроизолация на всички подземни нива. Освен необходимите за този вид сгради стандартни инсталации е предвидена допълнително и възможност за цялостно климатизиране. За целта е разработена четиритръбна система с конвектори в отделните помещения, които могат да консумират както централно отопление, така и локални охлаждащи системи. За комфорта на сградата допринася предвидено слънцезащитно оборудване. Фасадата е с керамична или композитна облицовка по системата на вентилирана фасада с външна топлоизолация. Подовете в офисните помещения са двойни. Предвидено е озеленяване на зоната над паркинга. Сградата е напълно съобразена с изискванията за осигуряване на достъпна среда. Източник: Строителство Градът (14.07.2009) |
| | Тежката индустрия се срина
За броени дни развитието на рудодобива, металургията, машиностроенето и дървопреработването се влоши в края на септември 2008 г. "Кризата се прояви неочаквано, буквално за две седмици", коментира тогава председателят на управителния съвет на Българската камара на металургичната индустрия (БАМИ) Антон Петров. Като първи сигнал за настъпващата криза мениджърите отчитат лекия спад на цените на световните стокови борси през юли 2008 г., каза Лъчезар Цоцорков, председател на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара. По думите му септември обаче е бил категоричен знак, че идва не само период на спад, но и на много по-сериозни проблеми за глобалната икономика. По-късно цените на цветните метали - мед, цинк и олово, паднаха почти два пъти. "Един от най-сериозните проблеми за нас е блокираното кредитиране, което лишава бизнеса от оборотни средства", каза председателят на браншовата камара по дървообработване Калин Симеонов. От дървопреработвателната и мебелната промишленост прогнозират, че кризата в България тепърва ще се задълбочи. За година браншът е загубил около 50% от продажбите си. Средният годишен спад в тежката индустрия е 40 на сто в сравнение с предходния период, показват резултатите по сектори. Като най-тежка може да бъде определена ситуацията при производството на базови метали за корабостроенето, рудодобива и дървообработването, където спадът на продажбите надвишава 50%. "Цените при строителните и неметалните минерални продукти са в пряка зависимост от общата индустриална и строителна активност, която рязко се влоши", описва настъпилата криза Цоцорков. Докато в началото на годината един от "пощадените" отрасли в минния сектор беше въгледобивът, в края и при него се усети криза и спад от 30%. Причина за това е, че твърдото гориво е една от основните суровини за производство на електроенергия, чието потребление спадна заради намалялото търсене на индустриалните потребители. Първата стъпка, която предприятията направиха, за да отговорят на кризата, е да намалят разходите си. Най-често съкращавани бяха парите, предназначени за персонал и за реклама. Само в минния бранш през първите шест месеца, работа загубиха около 1200 човека. Временно решение беше открито в предоставената възможност компаниите да задържат работници на половин работен ден и да получат съответната субсидия за това от държавата. "Кризата има и своята положителна страна - тя ще даде възможност на мениджърите да научават ценни уроци за оценка на риска и в добри дни и адекватна превенция", каза Цоцорков. През годината беше спрян един рудник - "Рудметал", а три мини за въглища временно спряха работа. Под знака на планови ремонти мина и част от годината за циментовите заводи на "Холсим", "Титан Златна Панега" и "Девня цимент". Без работа през периода останаха и заводите за минерални торове - "Агрополихим" и "Неохим"…...За броени дни развитието на рудодобива, металургията, машиностроенето и дървопреработването се влоши в края на септември 2008 г. "Кризата се прояви неочаквано, буквално за две седмици", коментира тогава председателят на управителния съвет на Българската камара на металургичната индустрия (БАМИ) Антон Петров. Като първи сигнал за настъпващата криза мениджърите отчитат лекия спад на цените на световните стокови борси през юли 2008 г., каза Лъчезар Цоцорков, председател на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара. По думите му септември обаче е бил категоричен знак, че идва не само период на спад, но и на много по-сериозни проблеми за глобалната икономика. По-късно цените на цветните метали - мед, цинк и олово, паднаха почти два пъти. Средният годишен спад в тежката индустрия е 40 на сто в сравнение с предходния период, показват резултатите по сектори. Като най-тежка може да бъде определена ситуацията при производството на базови метали за корабостроенето, рудодобива и дървообработването, където спадът на продажбите надвишава 50%. Докато в началото на годината един от "пощадените" отрасли в минния сектор беше въгледобивът, в края и при него се усети криза и спад от 30%. Само в минния бранш през първите шест месеца, работа загубиха около 1200 човека. "Кризата има и своята положителна страна - тя ще даде възможност на мениджърите да научават ценни уроци за оценка на риска и в добри дни и адекватна превенция", каза Цоцорков. Източник: Дневник (11.09.2009) |
| | Агрополихим АД Девня ще инвестира 18 млн. лева в пречиствателна станция за отпадни води от фосфорното си производство, съобщи зам.-изпълнителният директор на торовия завод Красимир Бербенков при представянето днес на проекта. По думите му съгласно комплексното разрешително на предприятието, станцията трябва да е готова през ноември 2011 година, но тя ще бъде завършена предсрочно през май следващата година. Капацитетът на съоръжението е пречистване на 500 кубически метра вода за час. Пречиствателната станция ще пречиства и замърсени дъждовни води. Дружеството планира още няколко големи инвестиции през следващите години, посочи Бербенков, цитиран от БТА. Терминалът за амоняк на стойност 25 млн. лева трябва да е готов до 2014 година. Предприятието има и подписани договори за изграждането на ново отделение за филтрация на фосфорна киселина и на ново модерно депо за фосфогипсов отпадък. Стойността на двата проекта е общо 25 млн. лева. Предвижда се и изграждане на две инсталации за обработка на процесни води на стойност над 4 млн. лв. Бербенков посочи още, че от приватизацията на дружеството през 1999 година досега, в Агрополихим са инвестирани над 140 млн. лева. Към момента в завода работят 820 човека. Източник: Инвестор.БГ (14.10.2009) |
| | Компанията, производител на азотни торове Агрополихим АД, започва мащабна екоинвестиция на стойност 18 млн. лв. На площ от 10 декара в рамките на производствената площадка на завода в Девня ще бъде изградена пречиствателна станция за отпадните води от фосфорното производство. Строителните работи вече са започнали и ще бъдат завършени през май 2010 г., съобщиха от компанията. В момента отпадъчните води на Агрополихим след неутрализация с варно мляко се подават за обезвреждане в депо на Солвей соди, което се използва и от други индустриални заводи в района. След утаяване водите от това депо се вливат в р. Провадийска. С изграждането на собствена пречиствателна станция Агрополихим ще прекрати подаването на потоци химически замърсени отпадъчни води към реката. Пречистеният воден поток ще се зауства в Белославското езеро, а отделената утайка ще се депонира в депото за фосфогипс на компанията. Част от пречистената вода ще се употребява повторно в технологичния процес, с което ще се намали разходът на свежа язовирна вода за производствени нужди, обясниха от компанията. Целият пречиствателен процес и оборудването са изработени и доставени от водещи германски фирми. В процеса на пречистване няма да се отделят емисии на вредни вещества в атмосферния въздух. Дружеството планира още няколко големи инвестиции през следващите години, съобщават от компанията. Терминалът за амоняк на стойност 25 млн. лв. трябва да бъде готов до 2014 г. За още 25 млн. лв. ще се изгражда ново отделение за филтрация на фосфорна киселина и ново модерно депо за фосфогипсов отпадък. От приватизацията на дружеството през 1999 г. досега в Агрополихим са инвестирани 140 млн. лв., съобщиха от компанията. Източник: Пари (14.10.2009) |
| | В спор за съхранение на отпадъчни води и екоинвестиции влязоха двете химически предприятия "Агрополихим" и "Солвей - Соди". Причината е намерението на "Солвей" да увеличи таксата, която събира от другата компания за използване на хранилище за отпадъчни води. Става въпрос за т.нар. сгурошламоотвал "Падина", който според приватизационните договори трябва да се ползва от двете предприятия до изпълнението на нови екоинвестиции. От "Агрополихим" твърдят, че искането е таксата да се увеличи от 100 хил. лв. годишно на 3.7 млн. лв., но от "Солвей" посочиха, че тази сума е недействителна и става въпрос за увеличение само до 850 хил. лв., а цената не е променяна от 2006 г. Според изпълнителния директор на "Агрополихим" Васил Александров досега от "Солвей" не са им предоставили разумни мотиви защо се налага увеличението освен за инвестиционни разходи, които содовият завод трябва да направи. По думите на Александров това означава, че "Солвей" иска от "Агрополихим" да плати инвестиции в хранилище, което ще се ползва под наем от тях само още една година, а собственикът ще го експлоатира до 2017 г. От "Солвей" също посочиха, че промяната се налага заради нови изисквания и направен технически анализ, според който трябва да се направят значителни инвестиции. Програмата на компанията за периода 2006-2011 г. предвижда влагане на общо 40 млн. лв. в хранилището, над две трети от които "Солвей" вече са инвестирали сами до края на миналата година. Източник: Дневник (11.01.2010) |
| | Спорът между “Солвей Соди” и “Агрополихим”-Девня във връзка с изпълнение на екологичните изисквания за управление на производствените им отпадъци е на път да се разреши. Вчера представители на двете компании имаха работна среща в КНСБ по повод условията за ползване на сгурошламоотвала “Падина” от торовия завод. Там той отвежда отпадъчните води от производството си, но затова не е фиксиран краен срок. Съоръжението е собственост на “Солвей Соди” по силата на договора за приватизация. Затова заводът за калцинирана сода поиска от “Агрополихим” да плащат по-висока годишната такса за депониране. След разговорите “Солвей Соди” реши, че ще оттегли искането си за внасяне на банкова гаранция от страна на “Агрополихим” АД за това, че торовият завод няма да използва хранилището след изтичане на крайния срок на договора. Източник: Труд (14.01.2010) |
| | С повече от два месеца са забавени заплатите на работниците от девненското предприятие "Полимери", съобщи вчера председателят на КНСБ във Варна Илия Илиев. По думите му заводът е пред фалит. "От около месец работи при минимално натоварване, а служителите му се викат на работа отвреме-навреме при пускане на инсталациите", добави Илиев. Според него възстановяването на работата в завода вече е проблем заради остарялото оборудване. По информация на синдикатите в момента в предприятието работят около 300 души. Служител от "Полимери", полежал анонимност, обаче коментира като абсолютно невярна информацията, изнесена от КНСБ.От 8 януари заводът работи с 25-30% от мощностите си. Поддържаме и продукция на склад, съобразно пазарните потребности", заявиха от дружеството. "Полимери" е извършило едва 40% от заявените съкращения. Няколко месеца продължава спорът между "Агрополихим" и "Солвей соди" заради шгуроотвала "Падина". Ако не се повишат таксите, содовото предприятие твърди, че ще се съкращава работници, заяви вчера вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров. Същото обявяват и от "Агрополихим", но при скок на таксата. В момента в двете предприятия работят близо 1500 души. Източник: Труд (15.01.2010) |
| | Неколкостотин работници в "Агрополихим"-Девня могат да бъдат изхвърлени на улицата. Предприятието може да спре производство, ако не бъде разрешен конфликтът му със "Солвей соди". За това алармира във Варна зам.-председателят на КНСБ Пламен Димитров. В завода работят 900 души. След работната среща на представители на двете компании в сряда те не са се споразумели по екологичните изисквания за управление на производствените отпадъци. Конфликтът пламнал заради нови условия за ползване на шламоотвала "Падина" на торовия завод. Съоръжението е на "Солвей соди" след приватизацията. След изтичане на договора на 31 декември 2009 г. за използване на депото за отпадъци заводът за калцинирана сода поискал годишната такса да скочи 8,5 пъти. Досега торовият завод е плащал 100 хил. лв. на година. Ако не се разберем за условията, не можем да използваме хранилището и заводът трябва да спре, потвърди за "Стандарт" зам. изпълнителният директор на "Агрополихим" Красимир Бербенков. Той посочи, че при тежките условия на криза за 2009 г. обемът на работа се е свил с 55%. Преговорите ще продължат. "Дали сме разумни аргументи за вдигане на таксата. Това се налага заради увеличената издръжка на шламоотвала", казаха от "Солвей соди". Източник: Стандарт (15.01.2010) |
| | В края на 2008 г. заводът за производство на минерални торове "Агрополихим" прекрати производството си заради кризата и намалялото търсене на външните пазари. Тогава от дружеството, което е собственост на американската Acid & Fertilizers LLC, беше отчетено пренасищане с изкуствени торове в световен мащаб. Сривът в цената на продуктите, произвеждани от "Агрополихим", само за втората половина на 2008 г. достигна 450 - 600 долара при цена от 1020 долара за тон фосфатни торове през първите шест месеца на същата година. От "Агрополихим" бяха освободени 217 души. Успоредно с това от компанията обявиха, че започват изпълнението на мащабна програма за обновяване на производството. През лятото на миналата година "Агрополихим" завърши изграждането на нова инсталация за фосфорна киселина на стойност 11 млн. евро . "Новото производство направи възможен износа за страните от Балканите и Централна Европа", каза изпълнителният директор на компанията Васил Александров пред "Дневник". През март 2009 започнахме и работа по проект на стойност над 10 млн. евро за обновяване на производството на амониев нитрат." По думите му новата инсталация трябва да бъде въведена в експлоатация в края на 2010 г. Успоредно с това дружеството е предприело и изграждането на специализирано депо, което трябва да подобри работата на фосфорното производство. За този проект са предвидени още 15 млн. евро. По мнението на мениджмънта на "Агрополихим" една от най-наложителните антикризисни мерки в сектора, които трябва да бъдат предприети от държавата, е изработването на комплексна политика за защита от дъмпинговите цени на торовете, внасяни у нас от Русия и Украйна. Цената на природния газ представлява между 68 и 72% от себестойността на амониевата селитра, обясняват от компанията. В същото време България плаща по-висока цена за руския газ, отколкото Германия. Източник: Дневник (18.02.2010) |
| | Четири завода - "Агрополихим", Полимери", "Солвей – Соди" и "Девня цимент", оформят един от най-големите индустриални комплекси в страната. Концентрацията на работна ръка, инвестиции и идеи за бъдещето направиха видими както дълбочината на кризата, така и перспективите за изхода от нея. Точно по тази причина общият срив и индивидуалните стратегии на мениджърите за преодоляването му в Девня са ясни и отчетливо различими.
"Солвей – Соди" - нови пазари въпреки всичко
Заводът за производство на калцинирана сода на "Солвей Соди» в Девня е един от най-големите в света. Продукцията му е предимно за експорт. Това е най-логичното обяснение за силната му зависимост от световната икономическа конюнктура. "Битката, която водим, е на международните пазари", каза новият изпълнителен директор Ерик ван дер Ворст, който зае длъжността миналия септември.
Пет от основните сектори на световната икономика, традиционен консуматор на калцинираната сода, произвеждана от "Солвей-Соди", бяха сериозно засегнати от световната криза. Става дума за отрасли като стъкларския и строителния и целулозно-хартиения бизнес, автомобилостроенето и металургията. "В резултат на това, през 2009 г. имаше свръхпроизводство на калцинирана сода и нарастване на международния обмен заради по-ниските цени на морските навла", обясни Ван дер Ворст.
Това засили конкуренцията на Балканите и в Средиземноморския басейн и подкопа сериозно продажните цени. В този контекст група "Солвей" намали продажбите си, но въпреки това спечели някои по-малко засегнати от кризата пазари като Азия и Южна Америка, към които има голям експорт», казва изпълнителният директор на дружеството.
Антикризисната стратегия на "Солвей" през миналата година е включвала реорганизиране на дейности, отлагане на ремонти и предоговаряне на условията по доставките на основни суровини. «Нашите проекти водят най-вече до оптимизация на енергийното потребление, завършваме програмата за увеличение на капацитета на содовия завод с 25% до 1.5 млн. т годишно, обясни Ван дер Ворст, която е на стойност около 150 млн. лева». Според прогнозите на компанията първото шестмесечие на 2010 г. ще повтори в общи линии тенденциите от 2009 г. Лек тласък напред в "Солвей – Соди" очакват през втората половина на годината.
"Агрополихим" – тежкият удар
В края на 2008 г. заводът за производство на минерални торове "Агрополихим" прекрати производството си заради кризата и намалялото търсене на външните пазари. Тогава от дружеството, което е собственост на американската Acid & Fertilizers LLC, беше отчетено пренасищане с изкуствени торове в световен мащаб.
Сривът в цената на продуктите, произвеждани от "Агрополихим", само за втората половина на 2008 г. достигна 450 - 600 долара при цена от 1020 долара за тон фосфатни торове през първите шест месеца на същата година. От "Агрополихим" бяха освободени 217 души. Успоредно с това от компанията обявиха, че започват изпълнението на мащабна програма за обновяване на производството.
През лятото на миналата година "Агрополихим" завърши изграждането на нова инсталация за фосфорна киселина на стойност 11 млн. евро . "Новото производство направи възможен износа за страните от Балканите и Централна Европа", каза изпълнителният директор на компанията Васил Александров.
През март 2009 започнахме и работа по проект на стойност над 10 млн. евро за обновяване на производството на амониев нитрат." По думите му новата инсталация трябва да бъде въведена в експлоатация в края на 2010 г. Успоредно с това дружеството е предприело и изграждането на специализирано депо, което трябва да подобри работата на фосфорното производство. За този проект са предвидени още 15 млн. евро.
По мнението на мениджмънта на "Агрополихим" една от най-наложителните антикризисни мерки в сектора, които трябва да бъдат предприети от държавата, е изработването на комплексна политика за защита от дъмпинговите цени на торовете, внасяни у нас от Русия и Украйна. Цената на природния газ представлява между 68 и 72% от себестойността на амониевата селитра, обясняват от компанията. В същото време България плаща по-висока цена за руския газ, отколкото Германия.
"Полимери" – разговор в бъдеще време
Основни акционери в "Полимери" са "АКБ корпорация" и "Българска холдингова компания". Заводът посрещна миналата година със свито производство заради срива в търсенето на продукцията му. А в началото на седмицата стана ясно, че предприятието спира работа за 4 месеца до края на май. По думите на председателя на КНСБ в завода на компанията Николай Иванов прекратяването на работата няма да доведе до намаляване на персонала, тъй като "голяма част от него вече се е самосъкратил".
"Причина за това стана неизплащането на заплати от ноември м.г., каза председателят на КНСБ в "Полимери". Има ангажимент на мениджмънта за изплащането на възнагражденията, но дали това ще стане ще видим", коментира Николай Иванов.
Николай Банев, председател на надзорния съвет на компанията, посочи, че в момента там работят около 280 души. По информация на директора "Човешки ресурси" Георги Тодоров заради свиването на пазарите и принудителното намаляване на производството в началото на тази година в дружеството се водят на работа не повече от 240 души.
Технологичният престой се налага заради кризата. Работата на основните инсталации е станало нерентабилно и затова се налага временно прекратяване на дейността. "Сега ще внасяме суровини и ще станем дистрибутори", каза Иванов. Дружеството има и запаси на склад от ферохлорид, които щели да бъдат предложени на пазара заедно с други вносни продукти.
В края на януари от "Полимери" обявиха, че са вложени над 4 млн. евро в нова инсталация за производство на солна киселина с капацитет 120 хил. тона годишно. По думите на Тодор Цветков, директор "Инвестиционна политика" в дружеството, инсталацията, доставена от френската компания "Карбон Лорен" (Carbon Lorraine), трябваше да бъде монтирана и да започне да функционира в края на пролетта.
"За да стане това, трябват средства, а компанията явно не разполага с тях в този момент", каза обаче вчера Николай Иванов. Проектът предвиждаше новата система да започне работа успоредно с вече съществуващата и да направи необходимо назначаването на още около 150 работници.
"Девня цимент" – големите надежди
В началото на тази година консумацията на цимент в България регистрира най-ниските нива на продажби през последните десет години най-вече заради застоя в строителния сектор. "Прочетох много прогнози, в които се твърди, че все още не сме стигнали дъното и че през следващите месеци нещата ще се влошават. За жалост и аз считам, че така ще се развият събитията", казва Александъ Кар, изпълнителен директор на девненския циментов завод, част от "Италчименти груп" (Italcimenti Grpoup).
По думите му освен в строителния сектор, който беше значително повлиян от рецесията в България през 2009 г., замразяването на европейските фондове допълнително е довело до отлагането на много важни инфраструктурни проекти, потенциални консуматори на големи количества цимент. "Търсенето в България спадна с повече от 40% през 2009 г. и очакваме допълнително понижение с още 10 до 15% през тази, казва Кар. Това означава повече от 50% спад в сравнение с 2008 г."
През март и август м.г. дружеството спря всички пещи в двата си завода у нас "Девня цимент" и "Вулкан цимент", а служителите излязоха в платения си годишен отпуск. "Тези действия отразяват сериозността на настоящата икономическа ситуация и са безпрецедентни в историята на групировката в България през последните 10 години", казва Кар.
Неотдавна "Италчименти груп" потвърди проекта си за построяването на нов завод в Девня на стойност 500 млн. лв. Според плановете на компанията той ще бъде един от най-големите в света. "Строителната фаза на проекта ще започне по-късно през годината, като в нея ще бъдат заети повече от 1000 души, казва изпълнителният директор на "Девня цимент. Производството на новите мощности трябва да започне през 2012 година. Това ще ни позволи да произвеждаме продукция не само за българския пазар, но и за износ в Черноморския регион и отвъд него", обяснява Александър Кар.
Докато проектите станат реалност, от пейзажа на Девня ще липсва важен детайл. Пушекът в комините тук е вечна тема – за добро и за лошо. Сега те рядко димят, но от това разговорите не стават по-оптимистични. Всички чакат знак – през 2010г., през втората й половина, след година или след две... Все някога димът ще се появи отново. Александър Кар затваря кавичките на разговора за кризата така: "По принцип съм оптимист и вярвам, че възстановяването ще се случи, само не съм сигурен... кога точно." Източник: Дневник (18.02.2010) |
| | Две от водещите предприятия в Девня демонстрират добри практики в условия на криза. "Капацитетът на "Солвей Соди" е възстановен на 100% и макар да се работи циклично, в момента във всичките ни филиали се трудят около 850 души", сподели Атанас Атанасов, синдикален лидер на предприятието. Той допълни още, че в случай на съкращения, работниците се обезщетяват с 12 заплати, но с допълнителните плащания според стажа сумата приближава 20 месечни възнаграждения. "Агрополихим", където работят 900 души, също е възстановил своя капацитет, докладва вчера шефът на КНСБ в предприятието Росен Корелов. "Оптимизация има, но се надяваме в близките две години да се направят нови инвестиции и да се наемат нови работници", сподели Корелов. Той добави, че са запазени безплатната храна и транспорт. Но изтъкна, че пазарът на синтетични торове е затруднен, понеже цената им на външните пазари е много ниска. На фона на добрите резултати в "Солвей Соди" и "Агрополихим", състоянието на "Полимери" изглежда още по-трагично. Заводът официално хлопна кепенци на 2 февруари, засега само до 31 май. "В момента се изплащат заплатите за октомври, но искаме график на плащанията", заяви Николай Иванов от КНСБ. В завода на щат са 150 души, при 500 преди. Нови съкращения предстоят и в Е.ОН-Варна, заяви синдикалният лидер Борислав Добрев. По негови наблюдения техническите екипи са силно намалени. "Има една дежурна аварийна група, големите повреди се отстраняват от странични фирми, скоро предприятието ще се превърне в един офис на подизпълнители", каза Добрев. Последната приумица на началството била съкращения поради липса на доверие в работника. Източник: Труд (23.02.2010) |
| | По 400 долара за руския газ
Нова секира с цената на газа ни чака от нова година. По 400 долара за 1000 куб. м ще плаща България за доставка на руски газ от 1 януари 2011 г. Това съобщи изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов. В момента цената на синьото гориво, която плащаме на входа, е 338 долара. Поскъпването е заложено в анекса, подписан преди три години от тогавашния енергиен министър Румен Овчаров, обясниха експерти. Според него газът, който България купува от Русия по договора за транзит, ще поскъпва плавно до края на 2012 г. - до изравняването му с пазарната цена. По този договор България купува около 1,4 млрд. газ, т.е. - около 40% от годишното си потребление. Не се очаква драстично поскъпване на природния газ през последните три месеца на годината, прогнозира Гогов пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Той обаче категорично заяви, че за да оцелее компанията, цената трябва да скочи с 24% спрямо утвърденото за предходното тримесечие ниво от регулатора. Тъй като по заповед на енергийния министър Трайчо Трайков скокът е бил по-малко от утвърдената цена, сега доставчикът иска 29,736% поскъпване. В противен случай ще продаваме под себестойността, обясни Гогов. Разликите между определената горна граница на цената на газа от ДКЕВР и действителната себестойност ще се поемат в бъдеще от потребителя, коментира шефът на "Булгаргаз". Държавната компания ще фалира, ако продава газ само на топлофикациите. Те плащат отложено във времето, а "Булгаргаз" - авансово на Русия, каза още Гогов. Засега той не се притеснява от загубата на един от големите си клиенти - "Агрополихим", който преди дни сключи договор с досегашния доставчик на държавната газова компания "Овергаз". "Булгаргаз" не е правил хеджиране, за да минимизира риска от скока на долара. Това става с обществени поръчки, което щеше да забави закупуването на нужната валута за плащане на газа, отговори Гогов на въпрос на ДКЕВР. Източник: Стандарт (24.06.2010) |
| | Скокът на природния газ може да стопи предимството за износ на наши стоки, което им дава евтиното евро. С колко точно ще поскъпне горивото от 1 юли, се решава днес. "Булгаргаз" настоява поскъпването да е с близо 30%. Чака ни пълна катастрофа, каза изпълнителният директор на "Агрополихим" Христо Петров. Торовите заводи ще пострадат най-тежко от поскъпването, тъй като природният газ е 70 на сто от себестойността на продукцията им. Вдигне ли се цената, "Агрополихим" ще спре износа навън, категоричен е Петров. Международните цени на един тон амониева киселина сега са 145-160 долара. При висока цена на газа у нас продукцията на "Агрополихим" също ще поскъпне и няма да може да се пласира навън. Заради очаквания скок на газа стъкларското предприятие "Инхом" в Белослав спря работа още в началото на юни. Когато се появиха първите индикации, предпочетохме да спрем производството, защото е убийствено за нас. Цената на природния газ формира 50% от себестойността на готовата продукция, обясни шефът на фирмата Данко Калчев. Допълнително се очаква 10% скок на цените и на основните суровини сода и пясък. Предприятието е пуснало 30 човека на борсата. Вдигането на цената се отразява по цялата верига. "Инхом" участва в кооперирани доставки за веригите МЕТРО и "Практикер", като цените са договорени до края на годината. При новите условия няма как да ги запазим същите, каквито са според контракта, и затова е по-изгодно да спрем производство, каза Калчев. Едва след 1 юли ще се направят новите разчети, ще се предложат офертите на клиентите и тогава може да започне производството на стъкло. "Инхом" изнася 30% от продукцията си зад граница, а 70 на сто продава на вътрешния пазар. "Девня цимент" използва малки количества природен газ, а е на твърдо гориво. Същото казаха и в "Соловей соди"-Девня, където не очакват сътресения заради новата по-висока цена на газа. Източник: Стандарт (28.06.2010) |
| | С новия скок на газа забравяме за износа. Международната цена на амониевата селитра от днес е 180 долара, каза изп. директор на "Агрополихим" в Девня инж. Христо Петров. При увеличението с 24,6% на горивото цената става 363 долара. В момента "Агрополихим" продава на вътрешния пазар най-масовия тор по 300 лева на тон. Сега се правят новите цени след повишението на основната суровина, която формира 70% от себестойността на продукцията. Преценяваме дали ще има отлив от заявки, как ще се приеме завишението и тогава ще пуснем линията за производство на амониева селитра. До 15 юли свършва капиталният ремонт, но дали ще заработи, е под въпрос, каза инж. Петров. Източник: Стандарт (30.06.2010) |
| | Министър Трайчо Трайков започва обиколка на най-големите потребители на природен газ и електроенергия в България. Визитите целят да покаже прякото състояние на компаниите, отражението на цените върху тяхното производство и възможностите им за оптимизация на разходите. Днес ще бъдат посетени "Девня цимент", "Агрополихим", "Солвей Соди" и "Тракия Глас България". Утре министърът ще посети "Амилум", "Рубин" и "Златна панега цимент". Източник: Сега (01.07.2010) |
| | Повишението на цените на природния газ ще доведе до спиране на износа на амониева селитра, тъй като произведената продукция ще бъде неконкурентноспособна. Това съобщи изпълнителният директор на "Агрополихим"-Девня Христо Петров. До 15 юли линията за производството на амониева селитра в "Агрополихим" е в капитален ремонт и затова ръководството на завода ще реши какво да е повишението на цените за вътрешния пазар след тази дата. Петров информира, че вече има заявки за доставка на химикала, но очаква някои от заявките да бъдат оттеглени заради повишената цена. В момента тон амониева селитра на международния пазар струва 180 долара. Източник: Дневник (01.07.2010) |
| | 9.26% е била безработицата през юни
9.26 на сто е била безработицата в страната през месец юни. За последните 4 месеца нейното ниво е намаляло с 1 процент, което се равнява на 37 000 души. Това заяви във Варна министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Той отчете, че се е увеличил броят на заетите в „сивата” икономика. През последната седмица инспекциите по труда в страната са установили 100 случая на наемане на работници без трудови договори. Само в морската столица са констатирани 13 нарушения. Глобите за работодателите са в размер на 15 000 лева. Безработните, регистрирани в бюрата по труда, от днес ще получават помощи в размер на 60 % от заплатата, на която са се осигурявали, припомни Тотю Младенов. Заради повишаването на цените на природния газ той заедно с колегата си Трайчо Трайков се срещна с ръководствата на девненските предприятия „Девня цимент”, „Агрополихим” и „Солвей Соди”, които са едни от най-големите потребители на синьо гориво. От правителството предлагат на компаниите техните служители, назначени на половин работен ден, да минат 6-месечни курсове за обучение и преквалификация, като през този период ще получават стипендии в размер на 176 лв. Източник: Дарик радио (02.07.2010) |
| | 9.26 на сто е била безработицата в страната през месец юни. За последните 4 месеца нейното ниво е намаляло с 1%, което се равнява на 37 000 души. Това заяви във Варна министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Той отчете, че се е увеличил броят на заетите в „сивата” икономика. През последната седмица инспекциите по труда в страната са установили 100 случая на наемане на работници без трудови договори. Само в морската столица са констатирани 13 нарушения. Глобите за работодателите са в размер на 15 000 лева, информира Дарик. Безработните, регистрирани в бюрата по труда, от днес ще получават помощи в размер на 60% от заплатата, на която са се осигурявали, припомни Тотю Младенов. Заради повишаването на цените на природния газ той заедно с колегата си Трайчо Трайков се срещна с ръководствата на девненските предприятия „Девня цимент”, „Агрополихим” и „Солвей Соди”, които са едни от най-големите потребители на синьо гориво. От правителството предлагат на компаниите техните служители, назначени на половин работен ден, да минат 6-месечни курсове за обучение и преквалификация, като през този период ще получават стипендии в размер на 176 лв. Над 6200 нискоквалифицирани безработни ще бъдат назначени през юли по програми за заетост в общините с висока безработица. След 1 октомври ще бъдат наети и други 10 000 души. Предвидените средства от бюджета са около 10 млн. лева. През есента министерството ще стартира и програма, насочена към 15 000 младежи до 29 години, които за първи път излизат на пазара на труда. Те ще бъдат обучавани в фирми, като в продължение на 6 месеца ще получават стипендии от държавата. Кампанията за кандидатстване за енергийни помощи за следващия зимен сезон ще стартира през август. 80% от хората, които ги получават, се отопляват на дърва и въглища, така че увеличението на тока няма да им се отрази, смята Тотю Младенов. Парите за помощи на тези, които се отопляват на парно, ще бъдат превеждани директно на топлофикациите. 260 000 социално слаби семейства ще получат помощи под формата на хранителни продукти. За това са предвидени 18 млн. лв., които идват от бюджета и по европрограми. Осигурено е финансиране и за социалните трапезарии. Източник: Insurance.bg (02.07.2010) |
| | Преговори за доставка на по-евтин газ за "Агрополихим" ще се водят с концесионера на находището в Галата "Меороуз". Това заяви министърът на икономиката Трайчо Трайков, който заедно със социалния министър Тотю Младенов започна обиколка на предприятията - най-големи потребители на газ и ток. В най-тежко положение е "Агрополихим", който е 100% на природен газ. Заради скока на газа с 24,6% предприятието не може да бъде с конкурентни цени и спира износа си. До 15 юли свършва капиталният ремонт на линията за производство на амониева селитра, но тя няма да бъде пусната, преди да се направят нови разчети. Поскъпването на природния газ вдига разходите ни с 1 млн. лв., каза на срещата с министър Трайков изпълнителният директор на "Солвей соди" в Девня Ерик Вандер Ворст. Предприятието има газови котли, които в момента не оперират заради скъпото гориво. Източник: Стандарт (02.07.2010) |
| | С 22 на сто пада потреблението на природен газ през 2009 г.
С 21,94 на сто е по-малко природният газ, реализиран на вътрешния пазар през 2009 г. в сравнение с 2008 г. В същото време вносът на гориво е паднал с 30,94%, става ясно от финансовия отчет на „Булгаргаз“, публикуван на електронния му сайт. За миналата година газовият оператор е доставил у нас 2,5 млрд. куб. м природен газ, докато през 2008 г. количествата са били 3,4 млрд. кубика. Местният добив на синьо гориво от находището край Галата също на практика е спрял заради изчерпването на залежите. През 2009 г. 80,8% от доставките на природен газ са идвали от „Овергаз Инк“, чийто мажоритарен собственик е „Газпром“. Други 17,3 на сто са по сделки с „Винтерсхал“, а останалите 1,74% - от „Газпром експорт“. Двете компании също са дъщерни на руския гигант. За миналата година най-голям е спадът в потреблението на газ за металургията – почти 58%, следван от химическата промишленост - с 35,49 на сто. С близо 32% е спаднало потреблението на газ и в предприятията от циментовата промишленост, а 14,5% по-малко гориво е използвала стъкларската промишленост, сочат още данните на „Булгаргаз“. Най-сериозна роля за срива във вътрешното потребление е изиграло спирането на „Кремиковци“. Металургията използва около 27% от цялото количество природен газ за индустрията, но секторът все още не се е възстановил от кризата, каза Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. По думите й сегашното увеличение на цената на природния газ, в сила от юли, може да накара някои от дружествата в сектора да спрат временно работа. Заради сериозното поскъпване от торовия завод „Агрополихим“ вече заявиха, че ще започнат да използват алтернативи на природния газ. През 2009 г. цената на доставения природен газ е намаляла с 8,64%, но има увеличение на средните продажни цени у нас с 11,55 на сто, сочат данните на „Булгаргаз“. За периода газовият доставчик да има чиста печалба от 27 млн. лв., като тя е по-висока от брутната с около 2 млн. лева заради надвнесени данъци. От дружеството отчитат намаление на приходите от продажба на гориво с 12% спрямо 2008 г. „Булгаргаз“ е намалил с 21 на сто разходите си за външни услуги за 2009 г., което е постигнато след подписване на договор с БЕХ. По договори за управление дружеството е платило 1,7 млн. лв. Най-голям е делът на разходите за съхранение на природен газ в хранилището край Чирен – 8,9 млн. лв. Общите задължения към доставчиците на гориво от страна на българския монополист са 43,6 млн. лв. От тях „Булгаргаз“ дължи най-много на „Овергаз“ - 31,7 млн. лв., но това е два пъти по-малко спрямо 2008 г. Към „Винтерсхал“ борчовете са за 7,9 млн. лв., а към „Газпром експорт“ - 1,7 млн. лв. На румънската „Трансгаз“ българският доставчик има да плаща около 2 млн. лв. Текущите задължения на дружеството към БЕХ и „Булгартрансгаз“ са за общо 84,8 млн. лв., като към газовия оператор дълговете са за 31,2 млн. лв. Приходите от продажби на природен газ за миналата година са 1,17 млрд. лв. През март 2009 г. „Булгаргаз“ е сключил договор с БЕХ за цедиране на вземанията на „Топлофикация-София“. Сумата е 214,9 млн. лв., но дружеството е получило 205,9 млн. лв. заради договорения дискаунт. До 102 млн. лв. са паднали краткосрочните задължения на клиентите на „Булгаргаз“, като през 2008 г. те са били 275,9 млн. лв. Най-големи са задълженията на „Топлофикация-София“, които до края на декември стигат 58,4 млн. лв. Освен столичното парно и топлофикациите в Шумен, Бургас, Враца и Плевен, сред останалите големи длъжници на „Булгаргаз“ са „Рубин“, „Неохим“, „Биовет“ и „Лукойл енергия и газ България“. Източник: Класа (05.07.2010) |
| | Прехвърляме 2,8 млн. въглеродни единици към страни, инвестирали в български екопроекти
България прехвърли 2,8 млн. единици редуцирани емисии по сметките на страни купувачи, инвестирали в нисковъглеродни проекти у нас, съобщиха от екоминистерството. Това са задължения по проекти „съвместно изпълнение“ към страни и финансови институции - Холандия, Дания, Япония, Прототипния въглероден фонд на Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие. Някои от тези купувачи очакваха възстановяването на вложените в проектите инвестиции и изпълнението на договорите на българските изпълнители на проектите в продължение на няколко години. Проектите по механизма „съвместно изпълнение” са тези, при които други държави са инвестирали в нисковъглеродни производства у нас. Страната партньор доставя технологии в България и финансира проекти на компании, срещу което трябва да получи съответното количество квоти за спестените емисии парникови газове. Този механизъм обхваща периода на действие на Протокола от Киото 2008-2012 г. Всички единици са прехвърлени успешно по сметките на страните купувачи, преди регистърът ни за търговия с квоти да бъде блокиран. По този начин 13-те проекта по механизма, които представиха одобрени мониторингови доклади, изпълниха задълженията си към страните купувачи. Сред тях са проектите на "Овергаз" за газификация на София, Варна, Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, в който участва и холандското правителство, и на Агрополихим - Девня" и датската енергийна агенция за намаляване на емисиите азотни окиси. Източник: Класа (08.07.2010) |
| | Производството на азотни торове в девненския завод "Агрополихим" ще тръгне от 15 август с по-евтин газ. Тогава линията ще заработи с пълен капацитет. Голямото поскъпване на руския газ с 25% от 1 юли отложи възстановяването на пълно производство на торове. За "Агрополихим" не се връзваха сметките след поскъпването, защото синьото гориво е 80% от себестойността на продукцията. Затова предприятието поиска да използва и български газ, който е с по-ниска цена. Става въпрос за покупка на синьо гориво от британската компания "Мелроуз рисорсиз", която е концесионер на находището "Галата" и разработва нови. "Агрополихим" вече има договор с търговеца, който работи с "Мелроуз". Предстои скоро да стартират и реалните доставки на по-евтин български газ за торовия завод. Договорът с "Агрополихим" е за 81 млн. куб.м газ от "Мелроуз" за втората половина на 2010 г., като месечно това е 21 млн. кубика. Разликата до необходимите за пълното производство 27 млн. кубика ще бъдат добавени от "Булгаргаз". Източник: Стандарт (29.07.2010) |
| | Няколко големи инвестиционни проекта са на път да раздвижат пазара на труда през следващата година, като разкрият директно хиляди работни места. Бройката е пренебрежимо малка на фона на вече съкратените заради кризата работници от индустрията, но пък може да доведе до двойно повече нови работни места в свързани дейности.
Първият изплува
Индустрията е секторът, в който заради кризата бяха направени най-големи съкращения. По данни на статистиката съкратените в индустриалните производства работници през последното тримесечие на 2010 спрямо същия период на 2008 г. са над 202 хил. души.
Тези дни обаче министърът на труда Тотю Младенов обяви, че има активизиране както на инвеститори, които вече имат дейност в България, така и на напълно нови. Част от проектите, около които сега има раздвижване, са били замразени за година-две заради кризата.
"Литекс моторс"
Най-значимият индустриален проект, който се очаква да стане факт през следващата година, е заводът за автомобили в Ловеч. Инвеститори в него са частната китайска компания "Грейт Уол Моторс" (GWM) и фирмата на Гриша Ганчев "Литекс комерс", които създадоха общото дружество "Литекс моторс" АД. Дружеството строи автомобилен завод с площ от 429 дка до с. Баховица, северно от Ловеч. Колите, произвеждани в него, ще са с марка LMC - наименованието идва от Litex Motors Corporation. Първоначалната инвестиция е 80 млн. EUR, а като цяло ще достигне 300 млн. EUR.
Кризата малко забави старта на завода, който трябваше да заработи в началото на 2011 г. Наскоро имахме среща с представители на инвеститорите и те ни увериха, че до април ще са готови, заяви за в. "Пари" Борислав Стефанов, директор на Българската агенция за инвестиции.
Проектът вече получи сертификат Клас А, който освен държавна подкрепа за осигуряване на терена за строителство на завода включва и съдействие в обучението на служителите. Става дума за около 1300 работници с различни технически специалности, чието наемане на етапи предстои да започне от следващата година. За целта с финансовата помощ на държавата са планирани специализирани програми за обучение на работници и инженери в ловешката Професионална гимназия по механоелектротехника и в Техническия университет. Общо за автомобилния завод ще работят до 1800 души, от тях 400 ще са експерти от Германия, Япония, Южна Корея, Китай и Италия.
"Девня Цимент"
Новата производствена линия за цимент и клинкер на "Италчементи Груп" в "Девня Цимент" ще открие близо 1000 нови работни места. Проектът на стойност над 500 млн. лв. предвижда и реконструкция на инсталациите в "Девня Цимент", а именно подмяна на пещите за производство по мокър способ с производствена линия, използваща сухия способ. Новият завод ще има годишен капацитет над 3 милиона тона цимент и се предвижда да стартира дейността си през 2012 г.
"Агрополихим"
Производителят на торове "Агрополихим" също предвижда голяма инвестиция. 30 декември 2011 г. е пусковият срок на нов завод за амониева селитра. Инвестицията е за 12 млн. EUR. Още толкова са вложени и в пречиствателна станция за фосфатите, която ще бъде открита през следващата година. Други 2 млн. EUR са планирани за малък завод за амонячен кондензат. Най-голяма в серията инвестиции е изграждането на терминал за втечнен амоняк на девненския торов завод, който трябва да заработи през април 2013 г. Той ще има капацитет минимум 10 000 т, а инвестицията е в размер на 20 млн. EUR. Вече е сключен договор за публично частно партньорство с "Пристанище Варна" АД и са в ход драгажните работи за новия кей.
Засега няма информация колко работни места ще се открият в "Агрополихим" вследствие от новите производства и дейности. Компанията обаче беше посочена, че търси съдействие от министерството на труда за намиране и обучение на необходимите кадри.
"Аурубис България"
Медната рафинерия в Пирдоп също е с планове за разширяване на производството. Тези дни стана ясно, че през следващите три години плановете на собственика "Аурубис" са то да се увеличи с 25%. Това ще доведе до разкриване на нови 250 работни места, а планираните инвестиции са за 190 млн. лв.
"Хюлет-Пакард"
Най-значимият проект като новоразкрити работни места е в сферата на услугите. Това е центърът за глобална доставка на услуги на "Хюлет-Пакард", в който се предвижда да заработят нови 2000 души. Ще бъдат назначавани IT специалисти с всякакво ниво на опит - от студенти до инженери експерти. За да може да разполага с достатъчен брой кадри, от "Хюлет-Пакард" съобщиха, че ще задълбочат връзките си с българските технически университети, както и ще инвестират в собствена програма за специализация.
Предишният голям проект на "Хюлет-Пакард" беше създаването на кол център през 2007 г. В него първоначално бяха назначени над 1000 души, а в момента броят на работещите е 3200. За обучението на кадрите в кол центъра компанията получи държавна субсидия от 2.4 млн. лв. С малко помощ от държавата
Освен "Хюлет-Пакард" още един инвеститор може да се похвали, че е успял да си издейства държавна субсидия заради откриването на нови работни места. Това е германската компания "Луфтханза Техник", която през 2008 г. изгради база за обслужване на ремонт на самолети на летище София. В нея в момента работят 350 инженери и техници, като през следващата година броят им ще достигне 380. Тези дни правителството гласува решение да покрие 25% от разходите по квалификация, което е 1.8 млн. лв. Засега само тези две компании са се възползвали от възможността за държавна помощ в обучението на кадри.
Петте компании общо ще разкрият под 10 хиляди нови работни места, което може и да не е толкова много на общия фон на безработните. Проектите обаче ще задвижат много по-малки фирми около себе си. Инвестициите са осигурени, остава и качествената работна ръка да бъде осигурена. И когато пазарът не предлага точно това, което търсиш, единственото решение е да си го произведеш сам. Източник: Пари (23.11.2010) |
| | Агрополихим АД - Девня свиква Извънредно общо събрание на акционерите на 28.02.2011. Дневният ред съдържа: промени в управителните органи на дружеството. Източник: Агенция по вписвания (06.12.2010) |
| | Четири компании с приз „Инвеститор на годината“
Четири компании с приз „Инвеститор на годината“Четири фирми - “Агрополихим”-Девня, “Ветроком”-София, “Ей И Ес - 3С Марица-изток 1”-Гълъбово и СОК “Камчия”, си поделиха тази година приза „Инвеститор на годината 2010” на Българската агенция за инвестиции. Те бяха определени заради своите инвестиционни проекти с най-значим принос за българската икономика. При подбора на проектите са приложени няколко критерия, сред които задължителни са инвестицията да е направена през последните 12 месеца и да се откриват нови работни места. Освен това експертната комисия към БАИ взима под внимание обема на вложените капитали, прилагането на високи технологии, експортния потенциал, въвеждането на нови и екологични производства. „Агрополихим“ е инвестирала 46 млн. лв. през 2010 г. Компанията е водещ производител на азотни торове в Югоизточна Европа и лидер в производството на фосфорни торове на Балканския полуостров. Инвестиционният план включва изграждане на нова автоматизирана изпарителна инсталация в цех „Фосфорна киселина“, на пречиствателна станция, на ново депо за фосфогипсов отпадък. Освен това фирмата е реконструирала свой цех и е изградила нови съоръжения за претоварване на течни товари. Проектът за изграждане на вятърен парк в община Казанлък, разположен в местността Адово Падало на Стара планина, от фирма “Ветроком” ЕООД-София, бе отличен заради размера на инвестициите от 164 млн. лв. и разкриването на 27 нови работни места. ТЕЦ “Ей И Ес Гълъбово” предложи един от най-големите инвестиционни проекти в България, възлизащ на 1,3 млрд евро. Инвестициите през 2010 г. са за 277 млн. евро, като повече от 2000 души са били наети в периода на изграждане на централата, а 25 хил. са преминали през обучение по безопасност. Само през 2010 г. в проекта за изграждане на Международен детски санаторно-оздравителен комплекс на СОК “Камчия” ЕАД, 100% собственост на правителството на град Москва, са инвестирани 53,3 млн. лв. и са разкрити 138 нови работни места. Общата сума на инвестиционния проект досега е 124 млн. лв. Комплексът е проектиран върху площ от 300 дка на левия бряг на река Камчия в непосредствена близост до морския бряг. Източник: Класа (17.12.2010) |
| | Набират химици в Девня
Две знакови за варненския регион предприятия започват големи инвестиционни програми, които ще доведат и до разкриване на нови работни места. Инвестиционният план на "Девня Цимент", част от Italcementi Group, е за 540 млн. лв. През есента на 2012 г. трябва да заработи новият завод за цимент, в който ще се произвежда по сух способ. Той е много по-икономичен заради ниските разходи на ток. Новото производство е и доста по-благоприятно за околната среда, тъй като се отделят по-малко вредни емисии, обясниха от фирмата. За изпълнението на строителната програма ще бъдат наети близо 1000 души. Italcementi Group предвижда и реконструкция и модернизация на съществуващото досега производство. Мащабна програма за модернизация за 68 млн. евро започва и торовият завод "Агрополихим" АД в Девня. Тя трябва да бъде реализирана до края на 2013 г. Целта е да се намали себестойността на продукцията, обясниха от ръководството на завода. През тази година ще бъде изградена линия за чист течен амониев нитрат с капацитет 1250 тона дневно. През август ще е готова новата пречиствателна станция за фосфатното производство. Планирано е строителството на пристанищен терминал за опасни товари със склад за течен амоняк. До края на 2012 г. трябва да е готов новият завод за амониева селитра. На първия етап за работа в него се търсят около 30 инженер-химици със средната нетна заплата поне 800 лв. Нови работни места ще бъдат разкрити също в пречиствателната станция и новия пристанищен терминал. Източник: Стандарт (12.01.2011) |
| | Всичко около нас е химия. Обличаме химия, караме химия, мием се с химия, а понякога дори и ядем химия. Всичко това се превежда в един естествено необятен пазар. За да се задоволи той, е нужно да се намери правилната формула. Не, не говорим за някое от онези съединения в учебниците, а за това как да структурираме предприятията, които ги правят. Тази своеобразна химическа верига от заводи, които взаимно се допълваха, обаче беше прекъсната заради хаотичното раздържавяване.
Малко повече от двадесет години след началото на прехода държавата най-сетне се сети да направи опит да преоткрие формулата със стратегията си за привличане на чуждестранни инвестиции у нас, представена наскоро от икономическото министерство. Отличаването на химическата промишленост като една от приоритетните е опит за намирането на решение за съживяването на този сектор. За съжаление много от мощностите вече отдавна са изживели своето, а някога добрите кадри или са изостанали от динамично развиващия се сектор, или са потеглили за места, където могат да разгърнат възможностите си.
Къде е потенциалът
Според стратегията секторът има шанс да се върне към оборотите и заетостта от социалистическо време, защото има нужните ресурси и кадри за приемлива цена, освен това имаме традиции в сектора и, разбира се, географското ни разположение е подходящо. Това според министерството дава основи България да стане производствена база на търсещите оптимизация големи химически концерни и освен това да развива фина химия, нанотехнологии и биохимически продукти.
И все пак какво е положението в сектора. Сега той дава работа на близо три пъти по-малко хора от 80-те години и генерира едва 2% от брутния вътрешен продукт на страната. Преките чуждестранни инвестиции в него пък са една нищожна част от вложените десетки милиарди евро през последните 10 години. За сравнение - в световен мащаб химическата индустрия е четвъртият най-голям работодател в света и се оценява на близо 3 трлн. долара (без нефтодобивните и преработвателните компании) по данни от 2008 г. Секторът е изключително капиталоемък, със значителни бариери за навлизане. Отделно затягащите се екологични стандарти утежняват възможностите му развитие и изискват масирани инвестиции в разработването на нови чисти технологии. Затова за седем години до 2007 г., т.е. точно преди кризата, глобалните инвестиции в разработването на нови технологии са се увеличили със 7% до 27 млрд. долара, като този растящ разход тласка повечето големи компании като BASF, Dow Chemical, Huntsman и други да изнасят производствените си бази във все още по-евтини развиващи се дестинации, каквато икономическото министерство смята, че България все още е.
Скъсаната верига
Евтината и квалифицирана работна ръка у нас отдавна е мит, а на всичкото отгоре този аргумент се използва и от редица други държави, които нямат изискванията на ЕС на гърба си. Освен това ниските данъци в страната съвсем не са фактор на фона на нереформираната държавна администрация.
"Сега оцеляваме въпреки помощта държавата", каза изпълнителният директор на един от големите торови заводи в страната - "Агрополихим", Васил Александров. По думите му липсата на модерна база отдавна е изпратила добрите инженер-химици извън България и сега местните производители трудно си намират кадри. Освен това според него "не е въпрос само на ниски данъци, а и как се прилагат законите". По думите му привличането на инвестиции е първо въпрос на спазването на законите от страна на държавните служители и намаляване на бюрократичната тежест. Той разказва как в много случаи заради различни цели държавните служители спъват съществено бизнеса с практиките си по събиране на данъци или с митническите процедури, т.е. "вкарват предприятията в излишни широкоспектърни бюрократични процедури". Понякога гоненето на висока събираемост на данъци води до задържането на ДДС за десетки милиони левове, което за мащабите на България създава огромен ликвиден риск.
Според Александров вече е невъзможно химическият сектор в България да дава над 100 хил. работни места, а и не е нужно, просто защото новите технологии го правят много по-производителен. По времето на социализма "Агрополихим" е имал 2 хил. души персонал, а е произвеждал 300 хил. тона продукция, а сега има 700 души и произвежда 1 млн. тона.
Инвестициите в нови технологии в сектора обаче са трудна задача, изпълняваща се само на места у нас. Например в заводите, които все пак са станали собственост на чужди стратегически инвеститори, като предприятието за калцирана сода "Солвей Соди" на международната химическа група Solvay, мощностите за производство на индустриални газове на френската Air Liquide и медодобивния завод в Пирдоп на германската Aurubis, които е основен производител на сярна киселина у нас.
Опити да останат по-конкурентни, макар и с български собственици, имат и редица заводи, произвеждащи каучукови изделия, пластмаси, бои и различни минерални торове, като "Зебра" - Нови Искър, "Каучук" - Пазарджик, "Лакпром" - София, "Неохим" - Димитровград, и "Агрия" - Пловдив. Съответно някои от тези предприятия правят успешни опити да изнасят, като например "Неохим" и "Агрия", но други издъхват и трудно реализират продуктите и дори на местния пазар заради лаврите на миналото. "Зебра" например е един от най-старите производители на противогази в България и участва в смесено дружество с италианската компания "Сизас" за производство на пътна маркировка. Въпреки това трудно премина през кризата. Изпълнителният му директор Славка Стефчева коментира, че последните няколко месеца най-сетне има повече поръчки, но все още е рано да се каже, че възстановяването е стабилно.
Фабриката в Нови Искър оцеля в кризата благодарение на продаден неоперативен имот. Редица други предприятия в страната обаче агонизират вече цели 20 години, за което най-свеж пример е единственият производител на урея в България "Химко" - Враца, за който за пореден път се поиска възстановяване на процедурата по несъстоятелност през седмицата. Всъщност "Химко" е просто символ на грешките на прехода, през който държавата хаотично разпродаде редица ключови заводи по химическата верига, което силно ограничи конкурентоспособността на сектора.
Липсващите елементи
"В България вече няма производство, единици са тези, които произвеждат. Жалкото е, че не използвахме тези вече повече от 20 години на преход да обновим и развием онова, което съществуваше като мощности, а ги използвахме да разпродаваме мъртви производства, основно на скрап", разказа мениджър с дългогодишна история в химическата промишленост.
"Държавата нямаше визия в приватизацията на сектора, защото не познаваше технологичната верига и съответно уби каквито конкуренти предимства имаше той", коментира проф. Йончо Пеловски, зам. председател на Камарата на химическата промишленост.
Освен това голяма част от химическите заводи в България станаха жертви на смесването на лош мениджмънт и собственост, разказва и Васил Александров. "Много заводи в България умряха заради "умишлено" лош мениджмънт", каза той и посочи като примери "Химко", "Полимери" и др. Редица други представили от бранша описват разпродажбата на машини от новите собственици-мениджъри в гонене на бързите печалби. Така се скъсва интегрираната химическа верига, което кара живите предприятия за разчитат на суровини от чужбина. А с това още повече се понижава конкурентоспособността им.
Сега секторът се описва по лесно от това какво няма, отколкото какво има. Липсват образователни центрове, които да бълват кадри с разработки зад гърба си, а не само тонове формули в главата си. Липсва и либерализиран енергиен пазар, което е ключово за индустрия, която е силно зависима от цената на природния газ. По тази причина българските изкуствени торове са неконкурентни на руските например.
При тази картина идеите в стратегията да започнат да се развиват фина и потребителска химия, биобазирани материали, нанотехнологии и "чисти" технологии изглеждат мечтателно. Малко оптимизъм за евентуалната реализация на този блян е инвестицията от около 10 млн. евро в модернизирането и увеличаването на производството на дозатори на малката българска компания "Даник" в Казанлък от италианската Guala Closures.
Друг пример са опитите за производство на соларни панели заради наличието на базовите суровини за производството на стъкло, което пък прави евтино транспортирането му. Но тук изникват нови трудности - няма каквито и да било наноразработки за нужните газове и други химически елементи за това производство у нас, като например специална пластмаса, която да устоява на ултравиолетовите лъчи. А това само затвърждава правилото, че за да заработи която и да било формула, са нужни всички елементи, иначе резултатът е разочароващ. Източник: Капитал (20.06.2011) |
| | "Агрополихим" с инвестиционна програма за 100 млн. лева
Инвестиционната програма на „Агрополихим“ до 2013 г. е на стойност 100 млн. лева, обяви в Девня изпълнителният директор на завода Филип Ромбаут по време на откриването на новата пречиствателна станция за отпадъчни води на компанията, цитиран от БТА. На него присъстваха министърът на околната среда и водите Нона Караджова и посланикът на Дания у нас Коре Ерхард Янсон. В пречиствателната станция са вложени 20 млн. лева, а в инвестиционната програма са предвидени още изграждане на ново депо за фосфогипс за 16,5 млн. лева, както и на инсталация за стабилизиран амониев нитрат за 30 млн. лева. Тя трябва да заработи до края на 2011 г. Компанията планира да реконструира отделение в цеха за амоняк, където ще бъдат вложени близо 5 млн. лева. През март 2012 г. ще започне изграждането на склад за съхранение на течен амоняк, където ще бъдат инвестирани 30 млн лева. Съоръжението трябва да е готово до май 2013 г., обяви Ромбаут. По време на откриването екоминистърът съобщи, че двете най-критични точки по Черноморието са Златни пясъци и Созопол, които изливат отпадните си води в морето. Пречиствателната станция в Златни пясъци се нуждае от цялостна реконструкция. Най-голямо е забавянето за съоръжението в Созопол заради лоши геоложки условия на избрания терен. Според екоминистър Караджова в двата курорта сезонът през това лято ще бъде спасен чрез дълбоководно заустване на отпадните води. Източник: Класа (28.06.2011) |
| | Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори: Политиците се интересуват какво ще се случи с парното, но не и с индустрията
Преди десетина дни общественият доставчик "Булгаргаз" предложи природният газ да поскъпне с близо 14% от октомври. Потърсихме за реакция бизнеса и очакваните от него промени след поскъпването на газа. По темата разговаряме с председателя на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов. Сред членовете на асоциацията са "Стомана индъстри", "Агрополихим", "Биовет Пещера", "Амилум България", КЦМ, "Аурубис" и други.
- Поскъпването на газа би отложило излизането от кризата на фирмите
- "Овергаз" все още не е готов да предложи алтернативна на "Булгаргаз" цена
Г-н Стаменов, как ще се отрази на бизнеса поскъпването на природния газ от октомври?
- Това би отложило излизането на предприятията от кризата. Много предприятия са взимали кредити за оборотни средства, за да просъществуват и да изпълняват поръчки. Всяко поскъпване, което е извън пазарната и икономическата логика, какъвто е случаят в момента, ще ни затрудни.
Истината е, че преди години в пика на кризата при нас се получи поскъпване на газа в момент, когато в Европа имаше излишък на газ и цените падаха. Тогава на Запад синьото гориво се продаваше на два пъти по-ниска цена.
Поради причината, че сме затворена икономика и нямаме алтернативни източници на газ, търпим поскъпването, защото няма откъде да договорим нещо различно от руския газ. Цената се определя по остаряла методика - привързана е към цената на петрола и валутния курс.
Как оценявате идеята на "Булгаргаз" цената на синьото гориво да се обвърже с борсовата, но да остане свързана с тази на петрола?
- Големите икономики в Европа се опитват да откачат цената на природния газ от тази на петролните деривати. Причината е, че двата пазара имат различна логика. Пазарът на петрол е под влияние на фактори като изчерпване на количествата на залежите по света.
Докато в последните години газът е обвързан с реалния сектор на икономиката и с други пазарни фактори – например появата на шистов газ. В случай че икономиката не върви, има излишъци на пазара и цената пада. Горивото е доставяно по различни начини в Европа под формата на компресиран или втечнен газ. Това е причината големите държави да преговарят с Русия за откачането на цените на синьото гориво от тази на нефтопродуктите.
Доколкото знам, и в България са правени усилия в тази посока, но за да осъществим тази идея, трябва да имаме алтернативни доставки. Вярно, имаме местен добив, но той е в малки количества и е ограничен за десет години. За мен по-важно е да има междусистемни връзки със съседните държави и, разбира се, дано има повече местен добив.
Какво е необходимо да се случи, за да имаме изградени междусистемни връзки със съседните страни?
- Трябва много силна политическа воля, за да може тези проекти да бъдат осъществени бързо. За съжаление през 2009 г. беше обявявано, че ще станат за две-три години. Вече сме 2011 г. и се оказа, че не са много напреднали. Информацията ни е, че е по-напреднало само изграждането на тръбата с Гърция.
Другият много важен за нас интерконектор е този с Турция, но той за съжаление е доста изостанал във времето. Това, което разбрах, че е имало предложение от турска фирма газопроводът да бъде изграден с помощта на частни инвестиции, но държавата ни не е отговорила на компанията.
Турската връзка е по-перспективна за набавянето на алтернативни горива, там има не само турски, но и азербайджански газ. Не казвам, че ще е по-лесно да си набавяме количества, но може да се договори синьо гориво на по-ниски цени. Може да бъдат сключени суапови сделки, при които се разменят количества руски газ с такъв от Азербайджан и другите прикаспийски републики.
"Овергаз" бяха обявили, че планират да станат пряк конкурент на "Булгаргаз". Преговарят ли компаниите за доставки от дружеството?
- Има 20 фирми, които действително преговарят с "Овергаз", но нито една от тях не е получила конкретна оферта. За съжаление самият доставчик беше спънат по отношение на транспорта и аз лично смятам, че "Овергаз" все още не е готов да предложи цена. И не говоря само за по-ниска, но каквато и да е.
Имат ли проблем компаниите от тежката индустрия, когато купуват газ от различен доставчик, да го придвижват по тръбите на "Булгартрансгаз", както беше допреди година?
- Досега има една фирма - търговец на гориво, която е успяла да договори транспорт. Има нормативна уредба и теоретично не би трябвало да има проблеми. Предстои да разберем дали системата работи и на практика, когато повече фирми успеят да се включат в търговията или договорят директни доставки.
Все пак обаче те трябва да имат и договорени количества газ, иначе за какво им е транспорт. В момента, в който има договор за алтернативни доставки, дори и те да са руски, ще може да се преговаря и за тяхното пренасяне.
Има ли кроссубсидиране чрез цената на газа на топлофикационните дружества?
- Най-големите консуматори в България са топлофикациите. Те не си плащат природния газ и се получава кръстосано субсидиране от индустрията, включително и през цената на електроенергията и т.нар. високоефективни когенерации. Все още има твърде голям страх в политиците от последните 20 години и винаги, когато се определя цената на газа, се гледа какво ще се случи с парното, а не с индустрията.
Това не е правилно, защото това, което се потребява от топлофикациите, отива в канализацията, не произвежда брутен продукт, не създава работни места. Стремежът винаги е бил да се държи евтино парното. А би трябвало резервите да се търсят чрез мерките за енергийна ефективност. Трябва да спрем илюзията, че парното е евтино.
В какви рамки трябва да е приемливото увеличение на природния газ от октомври?
- Не мога да кажа кое е приемливо, защото нямаме пазар. Чакаме цените да бъдат определени административно и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да търси резерви, за да намали увеличението. Липсва и предвидимост на средата. През последните тримесечия цената на газа върви само нагоре, но ние никога не знаем колко точно ще се увеличи тя.
Но през август "Булгаргаз" обяви предварително своята прогноза за поскъпване от 20%...
- Да, но и те не бяха прецизни в прогнозата си. Те обявиха 20% през август, а през септември сведоха увеличението до 14%. За мен тези цифри, които се хвърлят в публичното пространство, не са коректни. Защото, за да определят с колко ще поскъпне газът, те трябва да знаят колко е действителното потребление до края на това тримесечие.
Така ще бъде ясно от кои договори за доставка, какви количества ще могат да купят. Както знаете, първо се купува от по-евтините договори, накрая от по-скъпите. Не знаят и какъв ще бъде валутният курс. В същото време те стъпват на нашите заявки, които са направени миналата година през септември. Така и до този 9 септември представихме в "Булгаргаз" какви количества ще потребим през следващата година по дни и часове.
За мен допълнителна неяснота в ситуацията внася и идеята да се определя цена и на балансиращия газ подобно на балансиращата енергия. Все още не сме уведомени на каква цена ще продаваме излишъците и на каква ще купуваме недостига. Остава неизвестен и балансьорът – или ще бъде "Булгаргаз", или "Булгартрансгаз". Логиката винаги е, че ако си заявил единица, а си потребил половин единица, разликата ще продадеш на неизгодна цена. Източник: Дневник (21.09.2011) |
| | "Ойлтанкинг" увеличава капацитета за износ на сярна киселина през Варна
"Ойлтанкинг България" АД е пуснала в експлоатация нова инсталация за товарене на течни продукти на "Пристанище Варна-Запад", съобщиха от компанията. Инвестицията е в размер на 100 хил. евро и е реализирана от "Ойлтанкинг България" АД и "Пристанище Варна" ЕАД. Средствата са изразходвани за изграждането на допълнителна станция при вече съществуващото им съоръжение на кей №2 на "Пристанище Варна-Запад". При строежа са спазени всички световни и европейски стандарти за безопасност и защита на околната среда. През 2010 г. "Ойлтанкинг България" АД е обработвало само сярна киселина, производство на Аурубис България АД (бивш МДК Пирдоп). Компанията е реализирала 1,1 млн. лв. печалба, а приходите от продажба са за над 4,3 млн. лв., сочи отчетът на компанията за миналата година. През 2010 г. са получени и разтоварени 876 хил. тона сярна киселина, което е с 10,5% по-малко спрямо 2010 г. Причината е във временното преустановяване на производството на "Аурубис България" АД поради технически причини, се посочва казва в отчета на "Ойлтанкинг България" АД. Целта на новата инвестиция е да се гарантира безпроблемното използване на съоръжението за дългосрочен период от време и увеличаване на капацитета на товаро-разтоварните дейности. "Ойлтанкинг България" АД действа от 1999 г., когато германската Ойлтанкинг GmbH, "Аурубис България" АД и "Пристанище Варна" ЕАД създават акционерно дружество "Ойлтанкинг България" АД. Целта е изграждането и експлоатацията на терминал за съхранение на сярна киселина на територията на "Пристанище Варна-Запад". Терминалът е с капацитет 33 хил. тона и е построен само за 10 месеца, като официалното му откриване е през есента на 2001 г. Тогавашната инвестиция е в размер на 13 млн. лева, а средствата са предоставени от Ойлтанкинг GmbH. От въвеждането в експлоатация на съоръжението до момента са натоварени повече от 650 кораба с общ обем от близо 5 млн. тона. Терминалът е структуроопределящ за дейността на "Аурубис България" АД, което през миналата година е реализирала продажби за 3,2 млрд. лв. и така се нарежда та второ място след "Лукойл". Сярната киселина е отпадъчен продукт при производството на мед от предприятието в Пирдоп и реализирането му на пазара може да е проблем. Затова "Аурубис България" АД участва в приватизацията на "Агрополихим" АД, за да си осигури пласмент на отпадъчния продукт. Цената на тон сярна киселина през първото полугодие на 2011 г. е 67 лв. на тон. Понастоящем акционери в "Ойлтанкинг България" АД са Ойлтанкинг GmbH (Германия) и "Пристанище Варна" ЕАД. Източник: Инвестор.БГ (12.10.2011) |
| | Държавните пристанища със 7,4% ръст на приходите
Държавните пристанища реализират увеличение на приходите от продажби със 7,4% на годишна база до 41,1 млн. лв. за първото полугодие на 2011 г.. Данните са на база отчетите на портовете във Варна, Бургас, Русе, Лом и Видин. Ръст има и спрямо първото полугодие на 2009 г., когато продажбите им са били за 40,25 млн. лв. Статистиката сочи за активизиране на икономиката през първото полугодие на 2011 г. Печалбата на пристанищата за периода е 2,25 млн. лв., като се увеличава с 1% на годишна база. За първото полугодие на 2009 г. портовете отчитат 1,6 млн. лв. загуба поради отрицателния резултат на пристанище Бургас (минус 3,2 млн. лв.). От печалбата на пристанище Бургас е изключен ефектът от промяна във валутните курсове, който е значителен поради големите задължения на пристанището в японски йени (за над 50 млн. лв.). За първото полугодие на 2011 г. в пристанище Варна са обработени 3,75 млн. тона товари. В сравнение със съответния период на предходната година са обработени с 516 хил. тона повече товари, или увеличение с 16%. Въпреки това продажбите на най-голямото ни пристанище намаляват с 2,9% на годишна база до 22 млн. лв. Основни клиенти на пристанището са „Солвей Соди“, донесло приходи от 2,4 млн. лв. за полугодието, също така „Нитрополихим“ (износ на торове от „Агрополихим“), формирало приходи от 1,75 млн. лв., както и „Девня цимент“ с продажби за 290 хил. лв. При Пристанищен комплекс Русе през първите шест месеца на 2011 г. са обработени 468 хил. тона товари, което е увеличение с 83 хил. тона спрямо същия период на 2010 г., или ръст с 22%. Износът през пристанището е формиран основно от въглища (179 хил. тона), зърнени храни, кокс (38 хил. тона) и други, като износът на зърно се удвоява на годишна база и достига 11 хил. тона. За над 30 хил. тона е износът на дървен материал за Австрия, осъществен през първото полугодие на 2011 г. Обработката на дървен материал на пристанището стартира през втората половина на годината. Източник: Класа (13.10.2011) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 14.І.2008 г. по ф. д. № 6766/2004 вписва промени за ”Екобулпак“ – АД: вписва преизбиране на съвета на директорите за нов петгодишен мандат в състав: ”Нива“ – АД, Костинброд, представлявано от Видьо Вълков Видев; ЕТ ”Зоров – 91 – Димитър Зоров“, представлявано от Димитър Славчев Зоров; Георги Василев Табаков; ”Арома“ – АД, представлявано от Людмила Йосифова Иванова; ”Агрополихим“ – АД, Девня, представлявано от Филип Серж Бернард Ромбаут – председател; ”Папас – Олио“ – АД, представлявано от Георги Иванов Ташев; ”Тандем – В“ – ООД, представлявано от Кирил Маринов Вътев, ”Демакс“ – АД, представлявано от Марин Александров Несторов, и ”Бутилираща компания Горна баня“ – ООД, представлявано от Евгени Трифонов Горанов; вписва преизбиране на Филип Серж Бернард Ромбаут като председател на съвета на директорите на ”Екобулпак“ – АД, Видьо Вълков Видев като изпълнителен член на съвета на директорите на ”Екобулпак“ – АД, и Димитър Славчев Зоров като изпълнителен директор на съвета на директорите на ”Екобулпак“ – АД; вписва изменение и допълнение на устава, приети на общо събрание на акционерите, проведено на 6.ХІІ.2007 г. Източник: Държавен вестник (18.10.2011) |
| | Складови площи движат имотния пазар във Варна
Складови и логистични площи са новата движеща сила на имотния пазар във Варна. Търсенето надвишава предлагането. Една от причините за този дисбаланс е не липсата на такъв тип имоти като бройка, а на площи, които да покрият изискванията на клиентите. Брокери от водещи агенции коментираха, че се търсят мултифункционални, средни по големина помещения, с възможност за разтоварване и товарене директно от камион. Наемите са от 1.3 до 5 евро на квадрат, като във високия ценови диапазон са напълно оборудваните складове, в които има и други наематели. Цените, при които се сключват сделки, са между 3 и 4 евро за квадрат. Част от складовете всъщност са пригодени за целта стари халета, които не отговарят на изискванията за съвременна логистика.
Експерти очакват, че поредният пазарен хит ще бъдат именно складовите и логистичните площи. Причината за тяхното подценяване е бавната възвръщаемост, в сравнение с тази при жилищните имоти - 5-7 на сто.
Сред модерните центрове от този тип е Логистичен парк - Варна. Проектът е започнат през 2008 г., а инвестицията е оценена на 57 млн. евро. В пълния си мащаб проектът предвижда обща застроена площ над 120 хил. кв. м. В тях са включени стандартно пространство, складове за бързо- и среднооборотни стоки, както и специализирани площи с контролирана температура. Предвиден е и многоетажен паркинг, който е единствен по рода си във Варна. Комплексът се намира в Западната промишлена зона на Варна. Там е и една от най-модерните производствено-логистични сгради в морската столица - печатница „Изток“, доскоро собственост на немската медийна група ВАЦ. Сградата е построена да обслужва специално високопродуктивна печатна машина, която вече е изнесена в Черна гора. Празните халета на специализираната сграда чакат нов собственик.
В очакване на клиенти са и модерната индустриална зона и логистичен парк край Белослав, създадени на мястото на бившия стъкларски завод „Белопал“. Инвеститорът „Т.Б. консулт“ ООД раздели площта от 250 дка на 17 имота с големина от 8 до 35 дка, с различно предназначение. Зоната разполага с каптиран извор за минерална вода. Инвестицията се оценява на 60 млн. евро.
„Агрополихим“ в момента строи нови складове за над 100 000 тона торове и 18 000 тона сярна киселина. През следващата година ще бъде изградена още една база, с капацитет 5000 тона.
Готовите малоразмерни складове във Варна с големина до 200 кв. м се продават при цена до
70 000 евро, в зависимост от локацията и състоянието на сградата. Част от офертите са за гаражи, пригодени за складове.
Два са големите обекти, които се продават официално във Варна. Единият е комплекс от производствено хале, склад и офис, заемащи площ 2 декара. Халето се продава заедно с две успоредни поточни линии, които са за преработка на армировъчно желязо за целите на стоманобетонните конструкции.
Следващата голяма оферта е за складово-производствена база, която „върви“ с наемателите. Цената е
1 500 000 евро, или 789 евро за квадрат. Алтернативно срещу тази сума може да се закупят около 25 жилища в центъра на Варна, които да носят месечен доход 8-9 хил. лв. Източник: Строителство Имоти (31.10.2011) |
| | Италианският производител и дистрибутор на технически газове SOL Group ще инвестира 16 млн. евро в два завода на територията на комплекса "Агрополихим" в Девня. Договорът между двете компании е бил подписан на 30 ноември. Очаква се новите мощности да заработят през втората половина на 2013 г. Единият завод ще бъде за производство на атмосферни газове (кислород, азот и аргон), а другият за извличане на въглероден диоксид от отпадъчните газове на "Агрополихим". Очакванията на SOL Group са годишната продукция да възлиза на 7 млн. евро, като 20% от продажбите са предвидени за износ главно в Румъния и Турция. Производствените бази ще задоволяват голяма част от нуждите от технически газове, т.е. такива които се използват в индустрията, хранително-вкусовата промишленост и медицината, както и за научни дейности в Североизточна България. Планира се да бъдат открити 50 нови работни места. SOL Group започва работа в България през 1999 г. в рамките на смесено предприятие с "Техногаз Промкооп". В момента групата разполага с три съоръжения за компресиране на технически газ в София, Пловдив и Бургас и има над 4000 клиенти в страната. За 2010 г. оборотът на българското дружество на компанията - SOL Bulgaria възлиза на 5.8 млн. лв. Ефектът за "Агрополихим" "Благодарение на инвестиционния проект на SOL Group, ние ще можем да аутсорснем част от дейностите си свързани с преработка на газове за собствени нужди. Очаквам намаляването на разходите ни по отношение на това перо да е поне 10-15%", коментира за Capital.bg Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим". В същото време италианската компания SOL Group ще има и гарантиран пазар, тъй като "Агрополихим" ще бъде консуматор на част от азота. Важно е и че разполагаме с цялата инфраструктура, от която имат нужда, така че в това отношение те ще пестят време и пари, отбелязва още Александров. Източник: Капитал (12.12.2011) |
| | Терминалът за течен амоняк на "Агрополихим" трябва да заработи до края на следващата година
Един от най-големите инвестиционни проекти на девненската компания "Агрополихим" - изграждането на терминал за течен амоняк трябва да бъде реализиран до есента на следващата година. За това съобщи изпълнителният директор на компанията Филип Ромбаут. Стойността на проекта е около 25 млн. лв., а за нейната реализация дружеството работи в продължение на 8 години. "За нас това е жизненоважен проект, тъй като ще ни позволи от края на 2013 г. да започнем внос на течен амоняк, обясни Ромбаут. Близо 80% от себестойността на амоняка се формира от цената на природния газ, който за нас е суровина, а не енергоносител". По думите на Ромбаут още преди пет години е било ясно, че цената на природния газ ще започни да расте, като точно тази перспектива е мотивирала мениджмънта на дружеството да работи върху проекта за внос на втечнен амоняк. "Това на практика ще ни позволи да имаме алтернативен източник за доставки от алтернативни пазари, каза още Ромбаут. Така когато в бъдеще се появи проблем с доставките или цените на газа тук, ние ще имаме възможност да го внасяме като амоняк от чужбина, където в момента той е много по-евтин, отколкото в България". Източник: Дневник (27.03.2012) |
| | "Информирахме синдикатите, че ще ни се наложи да започнем преговори за масови съкращения на служителите, тъй като вече не можем да работим нормално. Ще демонтираме инсталацията и ще се изнесем в чужбина", това заяви изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров. Причината за крайното изказване е, че от цели осем години предприятието за производство на азотни и фосфорни торове се опитва да достигне до фаза право на строеж за изграждането на ново депо за отпадъци. Процесът обаче е блокиран в министерството на земеделието. Компанията генерира по 60 хил. тона на месец, а старото й депо е пред запълване. За целта има постановление на Министерския съвет от 2006 г. Александров обясни, че имат всички необходими разрешителни от Министерството на околната среда и водите, но от няколко години чакат министерството на земеделието да даде зелена светлина на строителството, тъй като земята е под тяхна юрисдикция. Специална комисия с председател, назначен от министъра на земеделието Мирослав Найденов, трябва да подготви документите за право на строеж на база оценка на терена. Финалната оценка обаче се бави. "Тя беше направена и беше с 40% по-висока от предишни оценки за аналогични цели в региона. Нямаме проблем с цената от 3.34 лв. на кв.м. Вече платихме и за да изчистим старите отпадъци оттам, тъй като е била ползвана като нерегламентирано сметище от заводите в района на Девня. Въпреки това председателят на специалната комисия поиска от независимия оценител тя да бъде завишена до 15 евро/кв.м, което, преведено за "Агрополихим", означава допълнителна такса от около 2.5 млн. лв.", обясняват от компанията. Следва ново протакане на процедурата между оценителя и специалната комисия Липсата на депо поставя предприятието пред невъзможността да работи нормално, като това ще доведе до поетапно спиране на отделните производства и до съкращаване на служители. На въпроса колко от служителите евентуално могат да бъдат съкратени при такъв развой на събитията Александров отговори: "1100 от 1100." Потърпевши няма да са само работниците. Ако заводът спре, това ще намали драстично товарите на пристанище Варна, а медодобивният комбинат в Пирдоп "Аурубис" няма да има къде да пласира сярната си киселина, която е допълнителен продукт от производството й и се използва от "Агрополихим" Източник: Капитал (13.06.2012) |
| | "Днес министър Мирослав Найденов подписа заповедта за учредяване на право на строеж за депото на "Агрополихим". Това съобщиха от Министерство на земеделието след като от компанията съобщиха, че възнамеряват да спрат работа и да съкратят всичките си 1100 служители. Причината за това е, че от осем години (всичко започва през 2004, когато заводът за торове внася в Министерство на земеделието и храните документи за започване на процедура по придобиване на терен за изграждане на ново депо за отпадъци) производителят се опитва да достигне до фаза – право на строеж на депото, което им е необходимо, тъй като старото се запълва и заводът няма да може да функционира нормално Назначена е специална комисия с председател съветника на министъра Симеон Главчев. Тя трябва да определи таксата за право на строеж на база оценка на земята. От министерството обясниха; "Нас не ни удовлетворяваше оценката, тях - таксата. Ние не сме съгласни да се ощети бюджетът и да ни обвинят в държавна помощ". "Те определят таксите, ние не можем да се пазарим. Ние или я плащаме, или не я плащаме", коментира Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим". От компанията обясниха, че не са получавали официално предложение от министерството за такса за право на строеж, което те чакат от години, забавя депото и поставя бизнеса им пред риск. "Нямало е нито изходящи от тях документи с определена от тях цена за такса нито изходящи от нас документи с отказ да я платим", коментира Александров. Комисията определя таксата на база оценката и специална наредба за целта. Явно обаче оценката се оказва доста сложно нещо за администрацията. Според мениджърите на дружеството точно липсата на единна позиция за цената между различните структури на земеделското министерство е блокирала депото. От "Агрополихим" обясняват, че "независимият оценител, нает от Регионалната дирекция по горите – Варна е дал оценка на земята – 3.34 лв на квадрат и цената, която трябва да плати компанията като такса е 302 хил. лв. Председателят на специалната комисия обаче е поискал от оценителя да завиши цената на 15 евро на квадрат" или такса от над 2.5 млн. лв. Сега таксата, определена от министерството е 742 811 лв. Като компанията има 6 месечен срок да внесе парите. Източник: Капитал (14.06.2012) |
| | Само ден след като премиерът Бойко Борисов се похвали, че у нас започват да идват "истински инвеститори", производителят на торове и инвеститор клас А - "Агрополихим", предупреди, че не може да се справи с бюрокрацията и вероятно ще изнесе производството си зад граница. "Информирахме синдикатите, че ще ни се наложи да започнем преговори за масови съкращения на служителите, тъй като вече не можем да работим нормално. Ще демонтираме инсталацията и ще се изнесем в чужбина", заяви по-рано Александров, цитиран от "Капитал Daily". В предприятието работят 1100 души. От осем години компанията се опитва да започне строеж на ново депо за отпадъци, но е блокирана от земеделското министерство, което е собственик на земята. Със случая се е заела специална комисия към агроминистерството, която трябва да подготви документите за право на строеж на база оценка на терена. През годините министерството дори е изгубило част от документите, свързани с искането на компанията, стана ясно от думите на изпълнителния й директор Васил Александров. Пред "Сега" от МЗ обясниха протакането с прекалено ниската цена на имота. "Нямаше начин да подпиша. За 181 дка "Агрополихим" ми представиха оценка от независим оценител правото на строеж да струва 60 хил. лв. Сумата е чувствително занижена, защото данъчната оценка на парцела е 700 хил. лв.", заяви пред в. "Сега" министърът на земеделието Мирослав Найденов. Той е поискал от фирмата нова експертиза и тя преди дни показала, че таксата е 743 000 лв. По думите на агроминистъра заповедта за учредяване на правото на строеж вече е факт. За проблема са наясно и в Агенцията за инвестиции, но оттам признават, че на практика са с вързани ръце. Според шефа Борислав Стефанов институцията на няколко пъти се е опитала да лобира за разрешаването на спора, но от ведомството на Мирослав Найденов обяснили, че това е тяхна работа. Източник: Сега (14.06.2012) |
| | Само в 4 варненски фирми се вземат заплати над 2000 лв., сочи класацията на одиторската компания “Актив”, направена на база на финансовите отчети на водещите варненски фирми за 2011 г. 3 от най-атрактивните по заплащане дружества се намират в долината на химията. Лидер по възнаграждания е „Девня цимент“ със средно месечно възнаграждение от 2031 лв. В „Солвей Соди“ средната заплата е 2096 лв., а в „Девен“ АД – 2037 лв. Единственото предприятие, което нарушава хегемонията на девненските предприятия, е „Ем Ес Си България”, което е клон на световната мрежа от агентства на „Ем Ес Си“ – Женева, където средното възнаграждение е 2142 лева. Средната работна заплата във варненските фирми през 2011 г. е била 856 лв. Тя се е увеличила значително – със 115 лв., спрямо средното ниво от 2010 г. – 741 лв. Фирмите с най-добри финансови резултати обаче продължават със съкращенията. С 4,74% по-малко са заетите в първите 20 дружества. Най-големият работодател е „Пикадили” ЕАД с 2427, следван от „Параходство Български морски флот“ и МБАЛ „Света Марина”. Както и през 2010 г. служителят на „Деревент Родос” ЕООД продължава да чупи рекорди. Сам-самичък той е успял да донесе на дружеството приходи от 20,4 млн. лв. и печалба от 540 хил. лв. ТЕЦ „Варна“ е най-големият данъкоплатец Дружеството, което вероятно има най-много спънки от страна на държавата в последните месеци, се оказва всъщност най-големият данъкоплатец в района. Това сочат данните от ежегодната класация на одиторска компания „Актив“ за активността на фирмите от региона през изминалата година. Електрическата централа е платила като данъци за 2011 г. внушителната сума от 7,28 млн. лв. За сравнение, през миналата година лидерът в класацията по данъци “Параходство Български морски флот” е внесло в хазната 2,55 млн. лв. Като цяло налозите за варненските фирми през 2011 г. се увеличават значително – със 71%. Ако през 2010 г. фирмите, които са платили данъци над 1 млн. лв., са били 7, то година по-късно техният брой е 10. За поредна година най-добре представящото се дружество във Варна е „Нафтекс петрол”, сочи класацията на „Актив”. Като се отбележи отсъствието на „Е.ОН България Продажби“ АД и „Е.ОН България Мрежи“ АД десетката по приходи остава почти непроменена спрямо 2010 г. „Нафтекс Петрол” ЕООД, „Агрополихим” АД , „Параходство Български морски флот” АД, „ТЕЦ Варна“ ЕАД, „Солвей Соди“ АД и „Пикадили“ ЕАД са традиционно на челните места. Реализираните общи приходи от участниците във „Варна – топ 100” за 2011 г. са с 3% повече спрямо 2010 г., след ръст от 15,08% за 2010 г. спрямо 2009 г. Този резултат – 7,141 млрд. лв., е по-висок с 18,53% и от сумата на приходите на първите 100 през 2009 г. Финансовият резултат се е повишил с 22,02% спрямо 2010 г. и с 238,47 спрямо 2009 г., когато е отрицателен. Броят на фирмите със загуба в класацията е 17. 45% от общите приходи на топдружествата на Варна пък са реализирани от предприятия в сферата на търговията. Изводът на анализаторите, направен на база официалните числа от отчетите на дружествата, е, че 2011 г. е била една малко по-добра година за варненските водещи фирми спрямо 2010 г., но все още далече от резултатите през 2008 г. Източник: Черно море (13.08.2012) |
| | Местният добив на горива е нараснал през 2011 г.
Производството на горива в България е нараснало през миналата година. Най-впечатляващ - с една четвърт, е ръстът при добива на въглища, който се дължи основно на старта на ТЕЦ "Ей И Ес - Гълъбово" и повишеното търсене на продукцията на "Мини Марица-изток". Макар и незначително като дял от общото потребление, местният добив на природен газ също нараства благодарение на разработваните от "Мелроуз рисорсиз" находища в шелфа на Черно море. Това показва годишният бюлетин на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) за състоянието и развитието на енергетиката в България през 2011 г. През миналата година са произведени общо 36.9 млн. тона въглища, което е с 25.5% повече, отколкото през 2010 г., показва анализът на МИЕТ, който се базира на данни, предоставени от енергийните предприятия в страната. От разработваните находища в България най-голям дял имат лигнитните въглища. Те формират 93.6% от общото производство. Лидер в тази сфера е държавната "Мини Марица-изток", която произвежда 95.7% от общото количество. През миналата година компанията увеличи добива заради въвеждането в експлоатация на ТЕЦ "Ей И Ес - Гълъбово" и увеличаването на поръчките. Строежът на централата започна още през 2006 г., но приключването му се забави заради проблеми с финансирането. През юни 2011 г. ТЕЦ-ът започна търговска дейност, а в края на годината достигна пълно натоварване на двата си 300-мегаватови блока. Отчетът на компанията собственик "Ей И Ес 3С Марица-изток 1" показва, че за миналата година са похарчени 56.3 млн. лв. за горива. Тъй като лигнитните въглища са нискокалорични, извозването им на големи разстояния е икономически неизгодно. Затова "Мини Марица-изток" ограничава продажбите си в рамките на региона, където захранва с гориво четири ТЕЦ-а. Възможност за увеличаване на добива предоставя проектът за изграждане на два нови блока в държавния ТЕЦ "Марица-изток 2", който се очаква да започне догодина. Самото строителство обаче ще отнеме 5-6 години. Лигнитни въглища в страната се добиват също от мините "Бели брег", "Станянци" и "Чукурово", но делът им в общото производство е минимален. В България се произвеждат и малки количества кафяви и черни въглища (виж графиките). Иначе почти всичките добити твърди горива се използват за производство на електро- и топлоенергия (97.7%). Малки количества отиват за производство на брикети, за собствени нужди и за отопление на домакинствата. Вносът на природен газ от Русия се е увеличил с 6% през 2011 г. и е достигнал 2.8 млрд. куб.м. В същото време обаче местният добив, макар и малък, е скочил с близо 500%. Двете газодобивни компании в страната - "Мелроуз рисорсиз" и "Проучване и добив на нефт и газ", са произвели общо 443 млн. куб.м. Значителното повишение е резултат от започването на добив в находищата "Калиакра" и "Каварна", за които "Мелроуз рисорсиз" получи 10-годишни концесии в края на 2010 г. По данни на самата компания през миналата година са добивани средно по 1.2 млн. куб.м гориво на ден, което е осигурявало 18% от вътрешното потребление. "Мелроуз" продава синьото гориво основно на "Булгаргаз", по-малки количества се доставят на торовия завод "Агрополихим". Само преди две седмици дъщерното дружество на британската Melrose Resources получи още една, 6-годишна концесия за находището "Каварна-изток". В същото време до пет години ще стане ясно и какви са залежите на нефт и газ в дълбоко Черно море, след като френският добивен гигант Total в партньорство с австрийската OMV и испанската Repsol спечели конкурса за проучване на блок "Хан Аспарух". Самият договор все още предстои да се подпише. Очакванията обаче са големи, тъй като в непосредствена близост се намира румънското находище "Нептун", където бяха открити 80 млрд. куб.м природен газ, а то е три пъти по-малко по площ от "Хан Аспарух". Евентуални положителни резултати от проучванията значително ще подобрят енергийната независимост от Русия. Освен местното производство потреблението на природен газ също е нараснало през миналата година, показват още данните на МИЕТ. В страната са използвани 2.994 млрд. куб.м синьо гориво, което е с 12% повече от 2010 г. С изключение на строителството всички други сектори на икономиката са повишили потреблението. Основни консуматори остават енергийните предприятия, следвани от химическата индустрия. С 14% са нараснали продажбите и на газоразпределителните дружества. Основните играчи в сектора са "Овергаз инк", "Ситигаз България" и "Черноморска технологична компания", които са отчели ръст от съответно 8, 20 и 2%. Повишили са се доставките за промишлените предприятия и бита (съответно 23.4 и 13.3%), докато консумацията в обществено-административните сгради е спаднала с 29%. Добивът на нефт в България е в незначителни количества и остава почти без промяна през миналата година. Той се осъществява от "Проучване и добив на нефт и газ". Потреблението се покрива от внос, където основен играч е "Лукойл Нефтохим Бургас". През 2011 г. обаче бургаската рафинерия е внесла и преработила с 16% по-малко суровина в сравнение с 2010 г. Повече от една пета от произведената електроенергия в страната, която се увеличава с 8.6%, е изнесена през миналата година, става ясно от бюлетина. Най-голям производител са топлоелектрическите централи на въглища, следвани от АЕЦ "Козлодуй". Значително се е увеличил делът на енергията от вятърни генератори (22.6%), които са произвели 22.6% от електричеството от възобновяеми източници. Нараства и производството на електрическа и топлинна енергия по комбиниран начин от топлофикациите заради привеждането им в съответствие с европейските изисквания. Като цяло крайното потребление на електроенергия нараства с 4.5% на годишна база до 29.5 тераватчаса. Спаднало е обаче производството на топлинна енергия главно заради понижението при заводските централи (9.8%). Те обаче са осигурили 47.7% от общото производство, като заемат второ място след самите топлофикации (50.6%). От вложените горива за производство на топлинна енергия най-голям дял имат газообразните (52.9%). На биогоривата пък се дължи 0.4% от общото производство в сравнение с 0.1% през 2010 г. Източник: Капитал (14.08.2012) |
| | Удължават срока за приватизация на "Товарни превози" Срокът за закупуване на конкурсна документация в процедурата за продажбата на 2 325 087 броя дялове, представляващи 100% от капитала на БДЖ “Товарни превози” ЕООД, София, собственост на “Холдинг БДЖ” ЕАД се удължава до 17.30 часа на 7 януари 2013 година. Това съобщиха от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Мярката е във връзка с получени писма от страна на потенциални инвеститори с молба от допълнително време за комплектоване на документите във връзка с почивните дни по време на коледно-новогодишните празници. Седем инвеститори проявяват интерес към обявеното за продажба дъщерно дружество на БДЖ - "Товарни превози". Шест от тях вече са закупили документация за участие в процедурата по приватизация. Това съобщи преди няколко дни за в. "Стандарт" изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) Емил Караниколов. Закупилите документи са консултантската компания "Юриста Груп" ЕООД, гр. София; адв. дружество Георгиева, Тодоров и Ко; адв. Валентин Ценов Иванов; адв. дружество "Григоров и съдружници"; адв. Тодор Иванов Ангелов и превозвачът "Българска железопътна компания", собственост на най-големия румънски частен превозвач "Груп Феровиар Ромън". Удължават се и останалите срокове в конкурсната процедура, информира АПСК. Срокът за представяне на документация за съответствие ще е до 15.00 ч. на 28 януари 2013г., а сроковете за закупуване на информационен меморандум и издаване на сертификат за регистрация ще е до 18 февруари 2013г. Обвързващи оферти ще се подават до 15.00 часа на 12 март 2013г. До тази дата ще се внася и депозитът за участие в размер на 20 000 000 евро или равностойността им в лева. “БДЖ - Товарни превози” и Агенцията за дипломатически имоти в страната (АДИС) трябва да бъдат раздържавени най-късно до края на март. След това всички приватизационни процедури в България ще бъдат прекратени. Това обяви пред “Труд” Емил Караниколов в началото на декември. Причината за бързането са парламентарните избори и страхът сключените по-късно сделки да не влязат в предизборната реторика срещу ГЕРБ. Източник: econ.bg (02.01.2013) |
| | Petroceltic хвърля милиони за добив на петрол и газ в България
Ирландската енергийна компания Petroceltic проявява интерес към инвестиции на българска територия, става ясно от съобщение за инвестиционните намерения на конгломерата. Petroceltic е готова да отдели общо 36 млн. долара за разработка и добив на петролен и газов кладенец. Става въпрос за кладенеца „Камчия – 1”, който е част от находището „Галата”. Съгласно данните от 3D сеизмичното проучване на находището има шанс от 40% да бъде изграден кладенец за добив на петрол и природен газ. С проучването са открити общо седем места, където би могло да има находище на природен газ. Очаква се обемът на находището да е от 2,9 млрд. кубични метра газ. Стартът на сондажа на „Камчия – 1” е предвиден за месец април. Операцията и евентуалното разкриване на кладенци трябва да „замести” проваленият добив от кладенеца „Калиакра”. Също така ирландската компания се договори с „Булгаргаз” и „Агрополихим” да продава за 8,50 долара на 1000 кубични метра газ целият си добив, осъществен на българска територия. Това е с 25 цента повече, отколкото беше цената в предишните договори. При тези цени Petroceltic може да реализира приход от 246,5 млн. долара, ако успее да експлоатира напълно газовото находище в "Камчия - 1". Освен в България, Petroceltic има интереси още в Румъния, Алжир, Египет, Ирак и Италия. Източник: expert.bg (08.01.2013) |
| | Petroceltic ще инвестира у нас 36 млн. долара за проучване и добив на петрол и газ
През 2013 година Petroceltic, която стана собственик на Melrose, ще инвестира общо 36 млн. долара за развитие и проучване на добива на петрол и природен газ у нас, сочат плановете за развитие на петролната компания, разпространени във вторник. Инвестициите за проучване са 9 млн. долара. Плановете са през април да започнат проучвания за петрол и природен газ в блок „Камчия – 1“ в българската акватория на Черно море. Триизмерните проучвания са показали, че в полето има вероятни седем находища на природен газ. „Ако газ бъде открит, добивът може да започне веднага благодарение на инфраструктурата и съоръженията на Галата“, се казва още в съобщението на компанията. Според очакванията до средата на 2013 година може да започне и добивът от находищата в Калиакра. Компанията вече има сключен договор с държавната „Булгаргаз“ и компанията „Агрополихим“ за продажбата на цялото добито количество газ през 2013 година. Договорена е цена с над 50 на сто по-евтина от доставяния сега руски природен газ, въпреки че спрямо 2012 г. има минимално увеличение. Petroceltic фокусира дейността си в Северна Африка, Средиземно море и Черно море. Компанията прави проучвания и добива газ и петрол в България, Румъния, Ирак, Египет и Италия. Плановете са през тази година да бъдат инвестирани 150 млн. долара за развитие и добив на природен газ. Petroceltic ще разработва три находища на природен газ в българската акватория в Черно море - „Каварна – изток“, „Каварна“ и „Калиакра“. Те се намират в блок "Галата" край Варна. Британската компания стъпи в България чрез придобиването на Petreco. Източник: Класа (09.01.2013) |
| | Градът на белгийските инвеститори
Два от най-големите белгийски инвеститори в България са избрали един и същ малък град за своите проекти. С общо над 1300 работни места, които осигуряват, "Солвей Соди" и "Агрополихим" са огромни работодатели за размерите на Девня, където живеят малко повече от 8000 души. И двете инвестиции са направени чрез приватизацията на бивши соцгиганти в химическата индустрия. От края на 90-те години на миналия век, когато заводите станаха собственост на частни компании, досега са вложени значителни средства в модернизация и разширяване на производството. Заводът за калцинирана сода "Соди" беше продаден на белгийския концерн Solvay през 1997 г. С по-малък дял като купувач се включи и турската Sisecam, след като сделката беше блокирана от антитръстови власти в Италия заради притеснения, че Solvay и "Соди" държат общо 97% от пазара там. Под новото си име "Солвей Соди" днес е най-големият завод в Европа за синтетично производство на калцинирана сода и най-големият европейски завод на Solvay. Компанията е собственик също на ТЕЦ "Девен", а част от суровините си осигурява от дъщерните "Провадсол" (бившето "Геосол"), което разработва солна мина край Провадия, и "Девня Варовик" (смесено предприятие с "Девня Цимент"). През 2011 г. Solvay Group разшири присъствието си в България освен чрез "Солвей Соди" и неговите филиали също чрез придобиването на "България Флуорит", което е концесионер на находище за калциев флуорит в село Чипровци, област Монтана. За 15 години в България "Солвей Соди" е инвестирало близо 1 млрд. лв. "Средствата са вложени за привеждане на инсталациите в съответствие с европейското законодателство в областта на околната среда, за модернизиране на производственото оборудване и увеличаване на капацитета", каза изпълнителният директор Спирос Номикос. Най-голямата инвестиция през последните години (300 млн. лв.) е свързана с увеличаване на капацитета на содовото производство до 1.5 млн. тона годишно и включва изграждане на нова производствена линия за тежка сода в "Солвей Соди" и на нова инсталация за когенерация (комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия) в ТЕЦ "Девен". Инвестиционната програма на компанията за 2013 - 2015 е на стойност между 25 и 60 млн. лв. годишно. "През тази година планираме 45 млн. лв. за екологични и енергоспестяващи проекти, включително изграждане на ново дестилационно оборудване в содовия завод", уточни Номикос. Производителят на торове "Агрополихим" беше приватизиран през 1999 г. от консорциума Acid and Fertilizers между регистрираната в САЩ Hardland Investment и "Юнион миниер Пирдоп мед", което тогава беше собственост на белгийската Union Miniere (сега Umicore). По това време заводът беше практически във фалит. "Първата ни работа беше да го стабилизираме и след това започнахме мащабна инвестиционна програма, за да повишим производителността и качеството и да отговорим на европейските екологични изисквания", каза изпълнителният директор Филип Ромбаут. Досега са вложени над 100 млн. евро в изграждането на нова изпарителна кула за фосфорна киселина, водопречиствателна станция, завод за амонячен кондензат, нови производства на амониев нитрат и комплексни торове, резервоари за сярна и фосфорна киселина, депо за фосфогипс и др. Голяма част от проектите на компанията обаче минаха през сериозни спънки и забавяния заради тежката бюрокрация в страната. "Досега можеше да сме инвестирали двойно повече, ако администрацията се отнасяше положително и работеше по-бързо", посочи Ромбаут. Компанията чака осем години за разрешенията за депото за фосфогипс и три години, за да може да започне инсталирането на закупеното оборудване за новото производство на комплексни торове. Само преди броени месеци успя най-накрая да получи последните документи от земеделското министерство за терена, на който от осем години планира да изгради депо за отпадъци. Същото време отнеха и разрешенията за терминала за втечнен амоняк, който вече се очаква да бъде завършен през лятото на 2014 г. Това е един от най-големите и важни проекти на "Агрополихим". Терминалът е на стойност 20 млн. евро и ще позволи на компанията да внася амоняк от чужбина и да е по-малко зависима от цените на газа в страната. Предстоящите предсрочни избори като цяло правят инвеститорите по-предпазливи, макар че от "Агрополихим" казаха, че те няма да отложат проектите им. Все пак ситуацията е по-различна от миналата година, признават от "Солвей Соди". "През 2012 г. общият бизнес климат изглеждаше добър и имаше известна стабилност заради предприетите от различни правителства мерки", каза Номикос. Като положителни фактори той посочи обвързването на лева с еврото, ниската ставка на корпоративния данък от едва 10% и специалното внимание към приоритетните инвестиционни проекти. "Напоследък обаче ситуацията се промени, а това поражда период на несигурност", посочи той. Според него голямото предизвикателство е след 12 май да има ясно управляващо мнозинство, независимо какво. "Важното е то да е в състояние да се заеме отново с държавните дела възможно най-бързо", каза Номикос. Предизвикателство остава и външната икономическа среда, особено в Южна Европа. Не много добри обаче са макроикономическите показатели и в останалата част от света, включително в нововъзникващите пазари, смята Номикос. "Търсенето на калцинирана сода не е толкова силно както миналата година и дори отслабва в някои региони, при все че глобалното търсене продължава да расте", каза той. "Солвей Соди" изнася над 90% от продукцията си. От "Агрополихим" са по-скоро оптимисти за пазара на азотни торове, който е предимно вътрешният пазар. При фосфорните торове обаче, които са основно за износ, пазарът се е свил драстично. През последните 15 години средата в България се е променила значително, но невинаги към по-добро, смята Ромбаут, който живее в страната от 1997 г. "Когато дойдох тук, България беше изправена до стената и новото правителство на Иван Костов трябваше да предприеме нещо", каза той. Според него не всичко е било направено по идеалния начин, но е имало усещане за спешност и нещата са започнали да се случват. После обаче тази инерция е била загубена. "Много малко политици и бюрократи изпитваха морално задължение да изпълнят гражданския си дълг към хората, затова нещата се случваха толкова бавно", каза Ромбаут. По думите му държавата е трябвало да създаде по-добра среда за бизнеса, което е щяло да повиши и доходите на хората. "Именно ниските заплати са причината днес хората отново да протестират и трябва да се запитаме защо това е така", посочи Ромбаут. И добави: "Администрацията трябва да разбере, че работи в сферата на услугите и че от нея зависят благоденствието на хората и скоростта, с която се развива страната." Според него България е като кораб с два двигателя – публичните разходи и частните инвестиции. Ако единият от двигателите не работи, корабът ще започне да се върти в кръг, докато му свърши горивото. "Движим се, но не стигаме никъде. Ситуацията не е толкова зле, но може да бъде много по-добре", категоричен е Ромбаут. Източник: Капитал (27.03.2013) |
| | Износът на България нараства с 13,2% на годишна база до 3,24 млрд. лв. през февруари 2013 г., показват данни на НСИ. Вносът се увеличава с 12,8% за година до 3,87 млрд. лв. (без разходите по него, например транспорт и застраховки, с които нараства до 4,07 млрд. лв.). Така отрицателното търговско салдо през февруари 2013 г. е 628,3 млн. лв., спрямо минус 594,1 млн. лв. година по-рано (без разходите по вноса). През януари имаше ръст на износа с 24% на годишна база, а на вноса със само 5,5%, в резултат на което търговското салдо се стопи до минус 58 млн. лв., показаха предварителните данни. Днешната ревизия на януарските данни показва външнотърговски дефицит от 90 млн. лв., тоест увеличение с 32 млн. лв., спрямо предварителните данни. В последната година имаше изпреварващ ръст на износа за страните извън ЕС. За февруари 2013 г. обаче тенденцията е обратната, като износът за общността расте със 17,6%, а този за страните извън нея със само 7,2%. Причините обаче вероятно са конюнктурни. Например само в резултат от дейността на Аурубис България АД през 2012 г. удвоихме износа си за Китай до 1,16 млрд. лв. В зависимост от това къде Аурубис пласира рафинираната мед и медните сплави, делът на износа за ЕС и за страните извън общността варира. Медодобивният комбинат има приходи за 4,7 млрд. лв. за 2011 г., повечето от които от износ (делът му в българския износ е над 10%). Подобен е ефектът и на други производители с голям износ като Лукойл-Нефтохим Бургас АД, Агрополихим АД и Солвей-Соди. Обобщени данни за януари и февруари 2012 г. Външнотърговското салдо за януари-февруари 2013 г. е отрицателно в размер на 1,078 млрд. лв. (с включени разходи по доставката), като намалява с 354,3 млн. лв. спрямо година по-рано. Общият ръст на износа за януари и февруари 2013 г. е със 18,4% на годишна база до 6,72 млрд. лв., докато вносът (с включени разходи по доставката) е с увеличение от 9,7% до 7,79 млрд. лв. Внос и износ по страни Интересна динамика от началото на 2013 г. има търговията с Грузия, като вместо положително търговско салдо от 16,6 млн. лв., както през първите два месеца на 2012 г., имаме отрицателно в размер на 127,4 млн. лв. Причината е рязкото нарастване на вноса до 181,4 млн. лв. Много по-слабо, или с 83 млн. лв., се влошава търговското салдо с Русия, но размерът му е внушителните 1,38 млрд. лв. Подобрение със 124 млн. лв. до 289,5 млн. лв. отчита търговското ни салдо с Турция. С 93 млн. лв. се влошава търговското ни салдо с Обеденени арабски емирства до плюс 37,4 млн. лв. за януари-февруари 2013 г. С Украйна отчитаме подобрние на салдото с 68 млн. лв. до минус 54,7 млн. лв. за първите два месеца на годината. Източник: Инвестор.БГ (10.04.2013) |
| | Първите инвеститори влизат в индустриалната зона на Бургас до края на годината
Очаква се до края на годината да бъдат подписани договорите с първите инвеститори, които ще работят в индустриалната зона в Бургас. Това съобщи изпълнителният директор на "Национална компания индустриални зони" ЕАД Валери Андреев, който участва в дискусия за изграждането на индустриална зона Варна-Запад в община Суворово. Срещата във Варна се състоя по инициатива на областния управител Коста Базитов и събра представители на браншовите камари, на местните власти и на бизнеса, съобщава БТА. В момента в страната има три действащи индустриални зони, посочи Андреев. Те се намират в Русе, Видин и Свиленград. Други пет - край София, в Бургас, Карлово, Плевен и Варна, са в различни фази на развитие. Той припомни, че в края на април бе подписан първият договор с инвеститор за икономическата зона в Божурище край София. Според него в момента се водят активни разговори със седем български компании, които също планират да започнат дейност в нея. За индустриалните зони в Карлово и в Плевен Андреев посочи, че са в начална фаза на развитие. Същото е валидно и за зоната, която ще е в Суворово. Според Андреев за този район е планирано изграждане на пречиствателна станция, административна сграда и газова централа. Кметът на Суворово Павлин Параскевов обаче посочи, че тази задача не е по силите на общината. Той припомни, че проектът за индустриална зона датира от 2009 г., като тогава държавата дори беше осигурила 10 милиона лева, но старт на инициативата така и не бе даден. Изпълнителният директор на "Агрополихим" АД Филип Ромбаут коментира, че е много по-разумно във Варненско да се развие индустриална зона в Девня, където вече има инфраструктура. Никой няма да дойде и да започне "на голо поле", каза бизнесменът. Позицията му бе подкрепена и от представителя на "Солвей Соди" АД Иво Божидаров. Двамата посочиха, че в планирания район инвеститорите ще срещат проблеми и с намирането на квалифицирана работна ръка. Източник: Строителство Градът (10.05.2013) |
| | "Неохим" АД работи на пълни обороти 13 години след приватизацията си. Всичко, което се е случило от 2000 г. до днес, изпълнителният директор инж. Васил Грънчаров обобщава - като в американска мечта. Димитровградският торов гигант е едно от най-успешните приватизирани предприятия не само в Хасковски регион, но и в страната. "Неохим" е приемник на създадения през 1951 г. "Химически комбинат". Първоначално в завода се произвеждат азотни и фосфорни торове. През 1987 г. в експлоатация е въведен нов комплекс за производство на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат. При първата вълна на масовата приватизация държавата продава 25% от капитала на дружеството. През 1999 г. Агенцията за приватизация стартира процедура за продажбата на пакет от 1 353 723 акции, представляващи 51% от капитала. Крайна оферта подава само консорциумът "Неохим инвест" (между мениджърското дружество "Евро ферт" и ливанската фирма "Каримекс кемикълс интернешънъл"). Cделката се сключва на 12 юни 2000 г., а цената е 100 000 долара. През 2000 г. АП продава на физически лица при облекчени условия още 381 725 акции (14.37% от капитала). "Купувачът завари производствена площадка, развивана без ясна мисъл и визия за енергийна и суровинна интеграция на инсталациите", спомня си изпълнителният директор инж. Васил Грънчаров. Първата година след приватизацията е изключително тежка. Новото ръководство решава да тегли кредит, основно за натрупаните плащания за природен газ към "Булгаргаз", които тогава възлизат на около 30 млн. лв. Тегленето на заема обаче се оказва трудно. "По онова време банките започнаха да стават частни, а никой не познаваше "Неохим"", разказва инж. Грънчаров. С лични контакти, чар и добър бизнесплан, новият екип успява да издейства необходимите пари от "Булбанк". Връща ги сравнително бързо и колелото се завърта. Следващата стъпка е да се направи заявка за качеството на продукцията на външния пазар, пише standartnews.com. Днес в предприятието се трудят 1300 души. Годишният оборот е около 140 млн. евро. На външния пазар "Неохим" използва добре развита дистрибуторска мрежа. През последните години приходите на дружеството, формирани от износ, варират между 40 и 60%. Мажоритарният собственик "Евро ферт" АД е основен разпространител на продуктите на торовия завод за вътрешния пазар. Основен конкурент на Неохим е "Агрополихим" АД - Девня. На външните пазари конкуренти са производители от Румъния, бившия Съветски съюз, Германия и Китай. Източник: profit.bg (20.05.2013) |
| | Американската мечта “Неохим”
"Неохм" АД работи на пълни обороти 13 години след приватизацията си. Всичко, което се е случило от 2000 година до днес, изпълнителният директор инж. Васил Грънчаров обобщава - като в американска мечта. Димитровградският торов гигант е едно от най-успешните приватизирани предприятия не само в Хасковски регион, но и в страната. "Неохим" е приемник на създадения през 1951 г. "Химически комбинат". Първоначално в завода се произвеждат азотни и фосфорни торове. През 1987 г. в експлоатация е въведен нов комплекс за производство на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат. При първата вълна на масовата приватизация държавата продава 25% от капитала на дружеството. През 1999 г. Агенцията за приватизация стартира процедура за продажбата на пакет от 1 353 723 акции, представляващи 51% от капитала. Крайна оферта подава само консорциумът "Неохим инвест" /между мениджърското дружество "Евро ферт" и ливанската фирма "Каримекс кемикълс интернешънъл"/. Cделката се сключва на 12 юни 2000 г., а цената е 100 000 долара. През 2000 г. АП продава на физически лица при облекчени условия още 381 725 акции /14.37% от капитала/. "Купувачът завари производствена площадка, развивана без ясна мисъл и визия за енергийна и суровинна интеграция на инсталациите", спомня си изпълнителният директор инж. Васил Грънчаров. Първата година след приватизацията е изключително тежка. Новото ръководство решава да тегли кредит, основно за натрупаните плащания за природен газ към "Булгаргаз", които тогава възлизат на около 30 млн. лв. Тегленето на заема обаче се оказва трудно. "По онова време банките започнаха да стават частни, а никой не познаваше "Неохим"", разказва инж. Грънчаров. С лични контакти, чар и добър бизнесплан, новият екип успява да издейства необходимите пари от "Булбанк". Връща ги сравнително бързо и колелото се завърта. Следващата стъпка е да се направи заявка за качеството на продукцията на външния пазар. Днес в предприятието се трудят 1300 души. Годишният оборот е около 140 млн. евро. На външния пазар "Неохим" използва добре развита дистрибуторска мрежа. През последните години приходите на дружеството, формирани от износ, yварират между 40 и 60%. Мажоритарният собственик "Евро ферт" АД е основен разпространител на продуктите на торовия завод за вътрешния пазар. Основен конкурент на Неохим е "Агрополихим" АД - Девня. На външните пазари конкуренти са производители от Румъния, бившия Съветски съюз, Германия и Китай. Източник: Стандарт (20.05.2013) |
| | Даваме на концесия летища и пристанища
Капитан далечно плаване Данаил Папазов е първият морски експерт, министър на транспорта от Освобождението насам. Капитан Папазов е и първият истински професионалист, който оглавява транспорта след 1991. От кабинета на Филип Димитров браншът беше ръководен от проектанти, енергетици, пътищари, железничари, автомобилисти, финансисти и пр. кабинетни чиновници, но не и от човек, който познава системата от грайфера и сапана до руля и директорския стол. Капитан Папазов поема транспорта в тежък момент. "Холдинг БДЖ" е във фактически фалит, автопревозвачите и авиацията губят пазарен дял, а инфраструктурата едва се държи. Потърсихме капитан Папазов да коментира своите управленски приоритети в първото си интервю като министър на транспорта.
- Капитан Папазов, как се чувствате като министър със стаж вече една седмица?
- Добре. Знаете, че транспортът ми е позната област, така че няма с какво да ме изненада. Засега не се чувствам комфортно в сферата на информационните технологии и съобщенията, затова полагам усилия да навляза по-бързо.
- Сама птичка пролет не прави. Кога ще сформирате екип, с който да поделите отговорностите и да подгоните задачите?
- Кандидатурите за зам.-министри се обсъждат, коментират се доста имена. Надявам се с някои да намерим общ език и до края на седмицата те да бъдат назначени от премиера.
- Транспортът е тежък отрасъл. Един заместник ли пак ще отговаря за четирите вида превози или те ще бъдат поделени между двама, както беше преди няколко години в това ведомство?
- Зам.-министрите ще бъдат трима. Единият ще отговаря за информационните технологии и съобщенията, вторият - за европрограмите, а третият - за дружествата в целия транспорт. Лично аз ще наблюдавам по-пряко водния и жп транспорта, който, знаете, има проблеми.
- Железницата е най-проблемният отрасъл. Какво ще предприемете за стабилизирането й?
- Точно затова започнах работната седмица със срещи с ръководствата на "Холдинг БДЖ" и на НКЖИ. Изслушах ги внимателно и им дадох моята гледна точка. Защото, без да се реализират няколко спешни мерки, положението няма да се подобри. Първо, огромните задължения трябва да бъдат разсрочени. За целта трябва да се поднови диалогът с кредиторите, който е бил прекъснат от кабинета на ГЕРБ, когато е било демонстрирано надменно отношение към тях. Ще направя всичко възможно да проведа конструктивен диалог с цел да ги успокоя. От друга страна, БДЖ редовно изплаща всички лихви и настъпващи падежи към финансовите кредитори, така че не е толкова лош длъжник и от тази позиция трябва да преговаря за разсрочване на задълженията. Второ, трябва да се уредят взаимоотношенията между "Холдинг БДЖ" и НКЖИ по схемата дълг срещу собственост. Трето, трябва да променим БДЖ структурно. Администрацията на пътническото и товарното предприятие е раздута и се дублира. Тя трябва да се прехвърли в холдинга, а в двете дружества да останат само оперативните ръководства. Трябва да се направят и някои неща, които аз съм смаян, че още ги няма.
- Какви неща?
- Може ли през ХХI в. българската държавна железница да няма система за управление на качеството, при положение, че всички пристанища отдавна имат! Може ли една от най-добре устроените инфраструктури, каквато е жп мрежата, да няма съвременни комуникации? Трето, няма назначен нито един логистик! Защо?
- Е, нали имаше "БДЖ Спед"?
- Имаше! И то беше много хубаво предприятие, но беше закрито от "мъдреците" на предишното управление. Такива структури трябва да се създадат и в товарното, и в пътническото предприятие на БДЖ. Трябва да се прекрати и тази глупост с билетоиздаването! Закупеният софтуер не става за нищо, а издаването на билет отнема 4 минути. Явно е купено нещо некачествено, колкото да се отбие номерът.
- Че то навремето издаването на картонените билети отнемаше 4-5 секунди!
- Да. Знаете сега каква опашка се оформя, за да чака всеки по 4 минути да си купи билет. Трябва да се направи оптимизация на състава, която ще започне от администрацията. В групата на БДЖ работят 25-26 юристи, но за всички дела се наемат външни адвокати! На заседанието на МС в сряда (б.а. - днес) ще коментирам с премиера и с министъра на финансите дали да прекратим процедурата за приватизация на "БДЖ - Товарни превози" и да започнем да стабилизираме дружеството. Това ще мине през преговори за недофинансиранията по субсидията, които държавата не е правила от 2002 г. Около 300 млн. лв. дължи държавата за тези 11 г. Ако към тях се добави и вътрешната задлъжнялост на БДЖ към НКЖИ от 100 млн. лв. - виждате, че по-голямата част от задълженията могат да бъдат изчистени. Искам бързо да въведем всички мерки, за да видим как ще се отразят те финансово през юни. По принцип юни е слаб, така че резултатите ще са знакови накъде вървят нещата и ще ми позволят да подготвя и предложа на правителството няколко варианта за бъдещето на железницата.
- Ще има ли кадрови промени?
- Ще има - и в бордовете, и в ръководствата. Разбира се, на мен ми е необходимо време, за да се ориентирам. Ще изчакам и назначаването на зам.-министрите, за да чуя и тяхното мнение. Но всички тези проблеми трябва да бъдат отстранени, за да може това предприятие да започне най-сетне да функционира нормално.
- Какво планирате за летище София? Ще се разширява ли то и как - с държавни средства или чрез отдаването му на концесия?
- Ще вървим към концесиониране на летище София, и то в кратки срокове. Веднага започваме да работим по този въпрос.
- Същата ли е визията ви и за летищата, които бяха предлагани на концесия, но не привлякоха инвеститори, като Пловдив, Русе и пр.?
- За тях също ще търсим вариант за концесиониране. Лично аз смятам, че с подобряването на бизнес климата в България ще се появят и инвеститори. Защото не е тайна, че през последните години бизнесът беше доста притеснен. Но ако успеем да приложим мерки, които да успокоят бизнеса и хората у нас, ще се намерят клиенти и за малките летища.
- Бяха отдадени на концесия доста пристанища, но останаха най-големите - Варна и двата терминала в Русе - "Изток" и "Запад". Какви са идеите за развитие на портовете?
- Пристанище Варна има отдавна натрупани проблеми. Тъй като целият Девненски промишлен комплекс навремето беше строен по една план сметка, всички приватизирани заводи взеха някакви сервитути от пристанището. Такива има и "Полимери", и "Агрополихим", и "Солвей". И циментовият завод имаше, но с него решихме въпроса. А иначе интересът на кандидат-концесионери към пристанище Варна е огромен, тъй като то ще е много важно за транспорта на България. Не е тайна, че годишно изнасяме 3-4 млн. тона зърно, около 70% от което минават през пристанище Варна. Затова е срамота още да нямаме истински, модерен зърнен терминал. Но аз мисля, че пристанище Варна ще може да се развива и с европейски пари. Политиката на ЕК е да се усъвършенстват връзките между портовете и сухопътния транспорт чрез интермодални терминали. А интермодален терминал може да бъде построен и на пристанище, нали? Точно това беше и една от темите ни за разговор със зам.-председателя на ЕК Сийм Калас във Варна, който твърдо заяви, че Брюксел няма да инвестира повече в пристанища, а основно в терминали за комбинирани превози. Лично аз също приветствам този вариант за бъдещото развитие на транспорта в България.
- За целта обаче трябва да се премести пристанище "Варна Изток" в канала, нали?
-Задължително! Днешното пристанище "Варна Изток" няма накъде да се развива. Това е едно тясно място, което пречи на града, а градът пречи на него. Лятно време по 2000 тира минават на ден по бул. "Приморски". Нормално ли е това? И всички специалисти са за това пристанището да бъде преместено час по-скоро, но трябва да бъде определено място в канала, за да се случи най-сетне това преместване, а не да се въртим с години в омагьосан кръг.
- Какво е бъдещето на ДП "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ)?
- Винаги съм бил голям противник на съществуването на това предприятие. Причината е, че по принцип морското ни законодателство е доста объркано - заявявам това най-отговорно. Няма такъв пример в Европа! Но ако все пак политическото решение е ДППИ да остане в този си вид, задължително е то, заедно с ИА "Морска администрация", да бъдат преустроени в единна морска власт, която да се занимава с решаването на всички въпроси.
Лично за мен преместването на една администрация във Варна, Русе или където и да било няма да доведе до нищо добро.
- Освен до увеличаване на разходите?
- Може би. За мене е много по-важно да се даде свобода на администрациите така, че тази във Варна да решава проблемите на Варна, тази в Бургас - въпросите на Бургас и пр., а не да се тича за всяко нещо до София, както е сега. В София трябва да остане едно звено, което да се занимава с връзките с Министерския съвет, парламента и останалите ведомства, както и с международните контакти. Това е логиката, която аз ще следвам. Тя трябва да се приложи в кратки срокове с предоставянето на по-голяма самостоятелност на пристанищата по морето и по Дунав.
- Оправданието за съществуването на ДППИ е изплащането на японския заем от 1998 г.
- Да, но така то не е нищо повече от една пощенска кутия, която взема едни пари оттук и ги прехвърля там. Аз например едно време бях много обиден от това, че таксите на пристанище Варна отиват за плащането на японския заем за пристанище Бургас. Според мене 70% от парите, които събира едно пристанище, трябва да остават в него, а 30% да се предоставят на държавата, за да решава проблеми на други тесни места в инфраструктурата.
- А останалите пристанища?
- Кои? Те почти не останаха. Ще се върви към концесия навсякъде - и в Русе, и във Варна, но след като се решат всички проблеми.
- Какво обещаване на транспорта?
- Ще направя всичко възможно това, което говорихме с вас, да се реализира. Но трябва да е ясно на всички, че нашият кабинет работи под изключителен натиск, така че няма да ни е лесно. Дано ми стигнат силите. Източник: Стандарт (05.06.2013) |
| | СОЛ инвестира 25.5 млн. лв. в завод за промишлени газове
Министърът на икономиката и енергетиката г-н Драгомир Стойнев, по предложение на Българска агенция за инвестиции, одобри проекта на „СОЛ България” ЕАД за „Завод за производство на промишлени газове” за сертифициране като инвестиционен проект клас А. Инвестиционният проект обхваща изграждането на нова, съвременна инсталация за разделяне на въздуха за производство на газообразен азот, както и на течен криогенен кислород, азот и аргон. Инвестицията се предвижда да се осъществи на територията на предприятието за изкуствени торове „ Агрополихим” АД – индустриалната зона на гр. Девня. Строителството ще бъде извършено на терени, за които „СОЛ България” ЕАД има отстъпено право на строеж. Съгласно представения инвестиционен проект общият размер на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи възлиза на 25.5 млн. лв. Инвестицията ще бъде финансирана със собствени средства, осигурени от едноличният собственик SOL spa (Monza, Italy). Едноличният собственик на капитала на „СОЛ България” ЕАД е италианската компания SOL spa (Monza, Italy). Групата СОЛ е водещ европейски производител на медицински и промишлени газове и създател на технологии и инсталации за тяхното приложение. Групата има мрежа от 55 фирми в 22 европейски страни и Индия, повече от 2500 служители и продажби за над 580 млн. евро за 2012 г. Източник: Дарик радио (02.08.2013) |
| | Морските пристанища печелят бизнес за сметка на речните
Част от товарите от и към България, традиционно превозвани по Дунав, са се пренасочили към морските пристанища през миналата година. Тази тенденция се забелязва още от началото на кризата и 2012 г. не прави изключение. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за товарооборота на речния и морския транспорт. Товарите като цяло се увеличават, но резултатите все още са далече от предкризисните нива. Другата тенденция, която се забелязва, е, че вследствие на концесионните процедури и отдаването на пристанищните терминали на частни компании ролята на държавните пристанища постепенно намалява. Ситуацията се запазва и през тази година. С близо 8% по-малко товари са били обработени на дунавските пристанища през миналата година, показват данните на НСИ. През речните портове минава основно внос, който за 2012 г. надвишава износа над два пъти. Сериозен дял имат и крайбрежните товари, които обаче отбелязват и най-значителния спад. В същото време морските пристанища отчитат над 3% ръст на обработените товари. Това се дължи основно на износа, който за първи път от 2005 г., откогато има статистика, изпреварва вноса. Отчасти причина за това е намаленият обем товари към страната, който обърна започналата през 2010 г. тенденция за плавно покачване на вноса след резкия спад предходната година. Основната причина за пренасочването на товарите към морето са рекордните студове в началото на миналата година и сухото време през лятото. Това доведе до временно спиране на работата на дунавските пристанища, което принуди голяма част от износителите - основно на зърно, да променят транспортните си схеми и впоследствие да ги запазят, става ясно от отчета на най-голямата компания в сектора "Пристанищен комплекс - Русе". Така през миналата година през държавното дружество са преминали минимални количества зърнени храни. Сериозно намаление има и при обработените метали на пристанище Русе. Причината за това обаче е по-скоро външна и е свързана с чувствителното увеличение на цените в украинския порт Измаил, което доведе до пренасочване на този товаропоток по море. Силен спад има и при обработката на дървен материал, която се извършва на терминала Русе-запад, заради лошите климатични условия и свиване дейността на клиентите. Понижават се и количествата на обработените въглища, а перспективите за в бъдеще не са по-добри, тъй като най-големият потребител на въглища сред клиентите на компанията – "Топлофикация - Русе", планира да премине на природен газ. Ръст има единствено при химикалите и торовете, но там обемите са малки. Икономическата криза като цяло се е отразила на дейността на клиентите на пристанището. Отрицателната тенденция за развитието на пазарите в Словения, Хърватия, Унгария и най-вече Румъния намалиха очакваните обеми от дейността на нашите контрагенти, отчитат от дружеството. Като се добавят и пренасочването на износителите на зърно към морските пристанища и очакваният спад в обработката на въглища заради "Топлофикация - Русе", от пристанището не очакват тази година да е по-добра. Допълнително негативно влияние върху резултатите ще окаже и приключилото концесиониране на терминал "Русе-запад", с което държавното дружество загуби част от клиентите и товарите си. За сметка на това морските пристанища се радват на увеличен обем товари през миналата година. Това обаче не се дължи на двете големи държавни компании, които управляват портовете във Варна и Бургас. Концесионирането на отделни терминали и засилената конкуренция от страна на частните фирми в сектора са довели до спад на обработените от тях товари и съответно по-ниски приходи, като очакванията са тази тенденция да продължи да се задълбочава. Най-сериозно понижение има при пристанище Бургас, където товарите са намалели с над една трета през миналата година. Основната причина за това е концесионирането на двата терминала за насипни товари "Бургас-изток 2", който вече се управлява от "БМФ – Порт Бургас". Ако се изключат тези количества, спадът е само 0.5%. Навлизането на нов конкурент в бизнеса е свило обработените насипни товари в пристанище Бургас наполовина, въпреки че компанията е запазила доста стабилни позиции при зърнените храни. Успяла е също да привлече и част от клиентите на отдадените на концесия терминали – главно търговци на въглища, кокс, желязна руда и цимент. С близо една трета обаче е намаляло количеството на металите, преминали през пристанището, което е причината и за по-ниските резултати при генералните товари като цяло (-12%). Въпреки това понижението на приходите е било съпроводено и от намаление на разходите и така компанията е успяла да увеличи печалбата си за 2012 г. Ролята на пристанището обаче ще продължи да намалява, след като през тази година терминалът за контейнери "Бургас-запад" беше отдаден на концесия на единствения кандидат - "БМФ – Порт Бургас", който държи и "Бургас-изток 2". Компанията е 100% собственост на Параходство "Български морски флот", което беше приватизирано преди пет години от българско-германския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг", представлявано от Кирил Домусчиев. Така за държавния оператор остава само терминал "Бургас-изток 1", където се обработват основно генерални товари (метали, дървесина, машини и т.н.). Сравнително по-стабилни позиции запазва другото държавно пристанище – Варна, което държи терминалите "Варна-изток" и "Варна-запад". Въпреки лекото понижение на обработените товари дружеството увеличава приходите и печалбата си благодарение главно на това, че в края на 2011 г. повиши цените си. Друга причина за ръста е обработеният рекорден тонаж зърно, където количествата са нараснали с 3% спрямо предходната година, което най-вероятно е за сметка на дунавските портове. Нещо повече, зърнените храни като цяло са благодатен товар, тъй като ставката за обработка при тях е по-висока, отколкото при останалите насипни товари. През порта са преминали и значително повече метален скрап, дървен материал и др., както и контейнери. Намалява обаче делът на стратегическите клиенти от Девня, където са разположени големи компании като "Девня цимент", "Солвей - Соди" и "Агрополихим". Според държавното предприятие това се дължи на неблагоприятни промени в пазара на изнасяните от тях товари. Отчетът на един от конкурентите на "Пристанище Варна" – "Леспорт" от групата на "Химимпорт", обаче показва, че има и друга причина. Частната компанията е успяла да привлече като клиент "Солвей - Соди", която за последните пет месеца на миналата година е изнесла близо 55 хил. тона калцинирана сода през концесионирания терминал. Затова и от държавната компания отчитат като риск навлизането на нови фирми в обработката на товари. Държавните портове имат основателна причина да се притесняват от конкуренцията. Това се вижда от силните резултати на пристанище "Леспорт", което отчита двуцифрен ръст на обработените товари през миналата година и достига най-големия си товарооборот от началото на концесията през 2006 г. През "Леспорт" преминават основно насипни товари, като близо половината от целия оборот се дължи на зърното. Миналата година през пристанището е било изнесено и рекордно количество скрап заради увеличеното търсене на изделия от метал и съответно суровини за производството им. Повишение има също при металите и дървения материал, както и при химическите товари заради привличането на "Солвей - Соди" като клиент и вноса на над 15 тона торове. През тази година компанията отново очаква леко увеличение на обема на товарите, което ще дойде от ръста на износа на сода и вноса на цветни метали. Повече товари са преминали и през терминала "Бургас-изток 2" след отдаването му на концесия на "БМФ Порт Бургас" от началото на 2012 г. При сравняване на резултатите на новия оператор и товарооборота, отчетен от държавното дружество за същия терминал през 2011 г. (общо 1.346 млн. тона), се вижда ръст от 14%. В момента концесионерът обработва основно насипни товари, но плановете му са да разшири дейността и да превърне "Бургас-изток 2" в многофункционален терминал за всякакви видове товари. А това означава, че конкуренцията ще продължава да нараства, най-вероятно за сметка на държавните пристанища. Източник: Капитал (09.08.2013) |
| | Сярна клопка за "Агрополихим"
Между медодобивното "Аурубис" - бившето МДК в Пирдоп, и девненския торов завод "Агрополихим" има производствена химия - тях ги свързва сярната киселина. Първият получава продукта при преработката на мед и на практика е най-големият производител на сярна киселина в страната. Вторият пък е най-голямият й консуматор, тъй като тя е една от основните суровини в производството на фосфорни торове. Или на практика двата гиганта имат нужда един от друг. Както дълги години сярната киселина събира двете предприятия, така обаче и ги разделя. Последният разрив по темата започва, след като 10-годишния договор между двете компании за покупко-продажба изтича в средата на 2012 г. От началото на 2013 г. "Аурубис" вдига рязко цените, на които продава този си отпадъчен продукт. В сюжета се набърква и другият производител на сяра - пловдивският Комбинат за цветни метали - КЦМ (след спирането на ОЦК – Кърджали, производителите остават само два). Новият спор и участниците стават ясни от предмета на жалбата на "Агрополихим" в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), внесена в края на август, и обясненията към нея. Торовият завод обвинява "Аурубис" и КЦМ в "забранени споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно или господстващо положение". Подозренията на торовия завод са, че с високите цени на местния пазар "Аурубис" се опитва да компенсира разходите си по износа на останалата част от произведената от него сярна киселина. Сблъсъкът може да се нарече титаничен. И трите компании попадат в топ 30 по приходи в класацията на "Капитал" на стоте най-големи компании. Страните преговарят по темата с цените цяла година, но не успяват да стигнат до съгласие. Сега сярната топка на титаните е в КЗК. По думите на изпълнителния директор на "Агрополихим" Васил Александров въпросът с цените на сярната киселина обаче не засягат само бизнеса на компанията. Това увеличава средната производствена себестойност, а оттам и разходите и продукцията на земеделските производители. Източник: Капитал (18.09.2013) |
| | Химическа индустрия на бавни обороти
Инвестицията на турската компания Teklas, която през миналата година откри втори завод край Кърджали, е увеличила броя на работещите в производството на каучук и каучукови изделия до нивата отпреди кризата. Това става ясно от анализ на състоянието, тенденциите и човешкия капитал в химическата промишленост между 2008 и 2012 г., подготвен от експерти от Българската камара на химическата промишленост (БКХП). Във всички други подсектори на химическата индустрия обаче през последните пет години се наблюдава спад на заетите и свиване на асортимента и обема на производство. Редица предприятия бяха закрити, а отделни региони като Северозападна България останаха практически без химическа индустрия.
В същото време в резултат на по-големия спад на производството в други сектори на преработващата промишленост химическата индустрия вече има по-голям принос в износа и платежния баланс на страната. Сред най-големите износители са "Солвей Соди", "Лукойл Нефтохим Бургас", "Агрополихим", предприятията от групата на "Свилоза", производителите на бои и други. Анализ на вноса на химически продукти в страната обаче показва, че търсенето значително надвишава предлагането и местната индустрия има потенциал за удвояване на производството.
Отпаднали от пазара
Като цяло химическата промишленост пострада значително от кризата и редица по-малки фирми с по-ограничени ресурси бяха закрити, се посочва в анализа, който разглежда четири подсектора - производство на пластмасови изделия, на химични продукти, на изделия от каучук и на рафинирани нефтопродукти. Отделно от това големи предприятия като "Химко", "Видахим" и "Полимери" спряха работа. Присъединяването на България към ЕС и въвеждането на по-строги европейски изисквания в сектора също изхвърлиха от пазара производствата, които не успяха да се модернизират и да ги изпълнят. В предприятията, където бяха въведени нови техники и технологии, резултатите са видими. "Тези инвестиции значително увеличиха производителността, като в някои сектори тя вече е над 250 хил. евро на зает", посочи Йончо Пеловски, зам.-председател на БКХП. Все пак от камарата предупреждават, че мултиплицирането на рестриктивните европейски регулации в България може да доведе до фалита на малки предприятия в близко бъдеще и до ограничаване на инвестициите и капацитета на по-големите производители на химични продукти.
Неравномерни инвестиции
Инвестициите в химическата промишленост не са разпределени равномерно и най-често въвеждането на нови технологии е ограничено до малък брой предприятия, показва анализът. Най-големи вложения се правят в производството на химически продукти и на пластмасови изделия. В производството на каучукови изделия през миналата година също беше направена значителна инвестиция. Около 7.5 млн. евро вложи турската Teklas чрез българското си подразделение "Теклас България" във втори завод за каучукови и пластмасови тръби за автомобилни охладителни и отоплителни системи, с което инвестицията й от стъпването й в България през 2006 г. достигна близо 30 млн. евро. В момента за компанията работят около 500 души, а приходите й за 2012 г. са в размер на 38 млн. лв. Тъй като максималният капацитет на производство вече е достигнат, от дружеството планират и трети завод, който трябва да е готов до края на 2014 г.
Двойно повече без работа
Закриването на много химически предприятия през последните години доведе и до рязък спад на броя на заетите. "Между 2008 и 2012 г. работещите в химическата индустрия са намалели с 21%, което е почти два пъти повече от спада на заетите общо в икономиката от около 12%", посочи Зорница Кирова от БКХП. Добрата новина е задържането на еднакво ниво на заетите през 2010 и 2011 г. и увеличаването им през миналата година. Най-интересна е динамиката при производството на каучукови изделия, където минимумът е достигнат през 2009 г., а през 2012 г. броят на работещите вече даже надвишава тези през 2008 г. Нещо повече - според анализа тази тенденция ще се запази през следващите години, което е благоприятно от социална гледна точка, тъй като каучуковата индустрия поглъща работна сила с не особено висока квалификация, а предприятията са разположени в райони с висока безработица.
Концентрация
Като цяло към момента в химическата индустрия работят малко повече от 1% от общия брой на заетите в България. Най-голям е делът на работещите в производството на пластмасови изделия (62%), а най-малък - в производството на рафинирани нефтопродукти (5%). В последния подсектор се наблюдава и голяма концентрация на работна сила - общо 87% от заетите са в двете най-големи предприятия ("Лукойл Нефтохим Бургас" и "Приста ойл" - Русе), а останалите са в 10 малки предприятия. Големите заводи, произвеждащи химични продукти, са само пет, но в тях работят почти половината (45%) от заетите в сектора. В производството на пластмасови изделия през последните години нараства концентрацията на работна сила, като делът на заетите в трите най-големи предприятия - "Стандард профил България", "Мегапорт" и "Профилинк", се увеличава от 23 на 69%. В същото време общият спад на заетите в подсектора е за сметка изцяло на малките предприятия.
Драстични разлики има и между отделните региони на страната. В Северозападна България работещите в химическата индустрия са незначителен брой, докато в Югоизточния регион са застъпени всичките четири подсектора. Химическата индустрия осигурява най-много работа на хората в Южен централен регион. Източник: Капитал (01.10.2013) |
| | Филип Ромбаут: Имаме дългосрочна стратегия и инвестираме
Терминал за течен амоняк и по-голяма независимост. Това очаква да донесе за компанията му следващата, 2014 г. председателят на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Агрополихим" Филип Ромбаут. Инвестицията е на стойност 23 млн. евро и е започната 11 години по-рано. Бавното й напредване обаче не е по-вина на девненския производител на азотни и фосфорни торове. Причината е в държавната машина, която дълги години възпрепятства компанията в стремежа й да намали зависимостта си от високата цена на газа, необходим за производството. За да разберете радостта на Филип Ромбаут от предстоящото откриване на терминала, първо трябва да сте наясно с анатомията на компанията и средата, в която живее. Предприятието е приватизирано през 1999 г., когато Acid & Fertilizers USA закупува 63% от капитала на дружеството (впоследствие мажоритарното участие се увеличава и в момента е 99.35%), като компанията става част от икономическата група на Acid and Fertilizers Group. Заводът има две основни производствени линии - за азотни и фосфорни торове, както и за междинни продукти. Във фосфорната линия основни суровини за производствения процес са суровите фосфати и сярната киселина, като компанията потребява над 300 хил. тона от нея на година, като основен доставчик на компанията е медодобивният комбинат в Пирдоп "Аурубис". При другата линия - азотната, която формира около 50% от приходите на компанията, основна суровина е природният газ, който формира и 85% от цената на това производство. Дружеството произвежда годишно около 850 хил. тона торове. За 2013 г. се очаква приходите на компанията да са 500 млн. лв., а печалбата 15 млн. лв. Окончателните числа зависят от още няколко предстоящи сделки. Или настоящата година е по-успешна за компанията от изминалата, когато приходите бяха 483.4 млн. лв., а печалбата - 6 млн. лв. Това обаче не е голям повод за радост. "Не ме интересува дали следващата година ще имаме 1 или 2% ръст. Имаме дългосрочни стратегии и инвестираме 10-15 години напред. Толкова време отнемат и инвестициите ни", коментира Филип Ромбаут. Преди 11 години компанията си поставя за цел да стане по-независима от държавата. Причините за този стремеж са основателни. Азотната линия на компанията използва течен амоняк, който се прави от природен газ. Годишно от тази линия излизат 400 хил. тона торове, които генерират около 50% от приходите на компанията, а 85% от продукцията се продава на вътрешния пазар. Производителят държи около 60% от продажбите на азотни торове в страната. "Имахме екзистенциални дискусии още преди 10 години", обяснява Ромбаут. От една страна, самото производство, което догодина ще стане на 40 години, не е ефективно (подобно и на други аналогични в региона). Или докато за производството на 1 тон амоняк в по-нови предприятия са необходими 900 кубични метра газ, това в Девня се нуждае от 1250 кубични метри газ. Към това се добавя и високата цена на газа и липсата на алтернатива в газовите доставки. От компанията гледат и напред. Сега три пъти по-ниската цена на газа в САЩ (заради шистовия бум) и инвестициите в нови производства на амоняк там ще доведат до спирането на вноса в САЩ от основните производители Русия и Тринидад, обяснява Ромбаут. "До две години САЩ ще кажат, че си имат достатъчно, и то на по-ниска цена, и това количество от Русия и Тринидад ще трябва да отиде някъде", коментира той, като това ще направи продукцията на варненското предприятие още по-неконкурентоспособна. Още през 2003 г. компанията си дава сметка, че няма да се развие устойчиво, ако зависимостта й от газа остане. Тогава е взето решението да не се върви в посока на затваряне на цялата производствена линия, а да изгради терминал за амоняк, който да позволи на компанията да внася на по-ниски цени. Проектът обаче не напредва с желаната скорост. Трудностите идват поради факта, че в страната липсва нормативна база, която да урежда изграждането и експлоатацията на подобен тип съоръжения. Или когато работата по разработването и съгласуването на проекта започва, съществуват нормативни изисквания само за терминалите за горивни течности. Дупката в законодателството коства на компанията 5 години. Пробивът настъпва в първата година на управлението на ГЕРБ в лицето на сегашния президент и тогавашен министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев, като е взето решение да бъде приложен "ад хок" регламент за най-добрата възможна технология (който вече съществува в Европейския съюз). Това потвърждава една от тезите на Ромбаут за работата на политическата система, според която първата една година на което и да е управление е по-добра от предходни три, като нещата стават все по-сложни за бизнеса с наближаването на последната, четвърта година. Това се потвърждава отново и от сегашното управление, след като зам.-премиерът Даниела Бобева е инициирала среща с мениджмънта на "Агрополихим за пореден проблем, решението на който е бил задвижен впоследствие. За реализацията на проекта за внос на течен амоняк е необходимо и кейово място, като по това време се сключва и договор за публично-частно партньорство. Частната компания трябва да поеме всички разходи, а държавата трябва да драгира канала. Започват разговори с "Пристанищна инфраструктура" в София, която забавя допълнително проекта. "Казваха, че не могат да извършат драгиране, тъй като това ще намали територията на България", спомня си Ромбаут, като това е само началото на дълъг процес. Междувременно компанията поема риска, че ще се сдобие най-накрая с терминал, и инвестира в нова промишлена инсталация за производство на амониев нитрат, която започва работа през тази година, а инвестицията е за 18 млн. евро. Или сега всичко, което трябва да направи държавата, е драгирането. Терминалът за течен амоняк не е единственият злополучен опит на компанията при взаимодействието й с българската държава. В средата на миналата година мениджмънтът на компанията заплаши, че компанията ще се изнесе от България, тъй като от 7 години не може да достигне до фаза право на строеж на ново модерно депо за фосфогипс, тъй като старото е вече запълнено, и това беше изправило завода пред риска да спре работа. Малко повече от година по-късно сагата около депото беше окачествена от Ромбаут като "типичен пример за рекет", като заяви още, че до края на следващата година т.нар. бяла планина в близост до Варна (старото депо) ще бъде зелена и рекултивирана, като едновременно с това 15 години след приватизацията за предприятието държавата не е елиминирала историческите замърсявания. Около 90% от продукцията на другата линия - фосфорните торове е за износ. Пазарът обаче е затворен. "Валутата на най-големия консуматор Индия се срина и големи производители като Мароко работят на половин капацитет", обяснява Ромбаут. Българският пазар не може да компенсира свиването на износа, тъй като земеделските производители не инвестират много в този тип торове поради няколко причини: несигурност дали ще обработват земята през следващата година, падане на цената на зърното и несигурност по отношение на субсидиите. Резултатът е, че българските почви не са по-лоши от тези във Франция, но там добивът е 8.2 тона на хектар, а средният в България е 4.3 т на хектар. При толкова много бизнес закономерности, много от които не в твоя полза, според Ромбаут разковничето е в гъвкавостта. Компанията инвестира в проекти, които й дават независимост, макар и години по-късно. До момента дружеството е инвестирало в изграждането на нови производствени инсталации, обновяване на базата и екологични съоръжения около 180 млн. лв. Вниманието е насочено към 2014 г., през която за първи път играта ще се играе по новите правила след 11 години чакане. "Освен ако правителството не реши да ме бойкотира", усмихва се Ромбаут. Източник: Капитал (27.11.2013) |
| | Спад на износа е ударил финансовите резултати на "Неохим"
Спад на износа е ударил силно резултатите на производителя на изкуствени торове "Неохим" - Димитровград, показва консолидираният отчет на публичното дружество за деветмесечието. В него влизат резултатите на дъщерните компании в България и Турция, които се занимават с търговия. Това е довело до по-малки приходи, а печалбата на дружеството е спаднала от близо 6 млн. лв. в края на септември миналата година до 709 хил. лв. за деветте месеца на тази. Общо продажбите са спаднали с 12%, но заради по-слабото понижение на разходите крайният финансов резултат е намалял доста по-значително. Запазване на нивата Директорът на "Продажби" в компанията Андон Димитров обясни, че основната причина за спада е по-малкото производство заради дългия ремонт на мощностите, както и влошените условия на пазарите в края на второто тримесечие. Тази година заводът е правил планов ремонт в продължение на четири месеца, а в други години той приключва за месец и половина – два, обясни Димитров. Той прогнозира, че последното тримесечие ще е добро, но няма да успеят с него да наваксат изоставането. За следващата година Димитров очаква резултатите им да не се различават от обичайните и според него 2014 г. "няма да е кой знае колко печеливша. Освен в България "Неохим" продават основно в съседни държави и нямат промяна в пазарите на компанията, добави Димитров. Според доклада за дейността "Неохим" е увеличил продажбите си в България с 18%, докато тези зад граница са спаднали с почти 40%. В резултат българският пазар вече заема по-голяма част от приходите на компанията, а чуждите са почти наполовина по-малко от неговия оборот. Основният продукт на "Неохим" е амониев нитрат и от него идват най-голяма част от оборота му. "Неохим" е собственост на няколко дружества, като най-голяма част от акциите му държат "Еко тех" (24.73%) и "Евро ферт" (24.03%), ливанската "Кариферт интернешънъл офшор" (17.16%) и регистрираното в Лихтенщайн "Агрофер интернешънъл естаблишмънт" (7.68%). Зависимостта от газа Суровината за производството на торовете е природният газ и повечето разходи на компанията са именно за него. Това прави всички производители на торове силно зависими от цената на газа, а производители от държави, в които той е значително по-евтин, могат да продават много по-евтина продукция. Заради тази зависимост другият голям български производител на торове - "Агрополихим", ще изгради терминал за течен амоняк за 23 млн. евро, съобщи изпълнителният й директор Филип Ромбаут преди няколко дни по време на конференцията Next Year's Business Plan. Той разказа, че бумът в добива на шистов газ в САЩ до две години ще спре вноса им на течен амоняк (който се прави от газ) и количествата от големи производители като Русия и Тринидат трябва да отидат някъде (като нашия регион например), което ще направи продукцията на "Агрополихим" по-неконкурентоспособна. Тези условия важат и за другите производители като "Неохим". Освен това и "Агрополихим", и димитровградският производител се оплакват от масовото използване в България основно на много евтини амониеви торове. По-скъпите фосфатни се използват много по-малко, защото земеделците не искат да влагат повече средства, ако нямат и сигурност, че ще обработват същата земя няколко години. Това е проблем, от който се оплакват от години и вносители на по-скъпи торове, като по думите им широко използваните амонячни по-скоро вредят, ако земята се третира само с тях години наред. В резултат почвата се окислява и добивите дори могат да намалеят. Сложните комплексни торове нямат този проблем, но арендуването година за година не стимулира инвестиции в дългосрочна производителност. Източник: Капитал (29.11.2013) |
| | Завръщане към социализма: БСП ще съживява трупа "Химко"
В началото беше забавно. Когато група депутати около Волен Сидеров предложиха одържавяване на електроразпределителните дружества, пуск за "Кремиковци" и старт на проекта за строеж нова АЕЦ, пакетът "мерки" изглеждаше като пародия, която (като всяка пародия) предизвиква черен хумор в стил "А защо да не възстановим и ТКЗС, АПК и ергенския данък?". Няколко дни по-късно за "държавна реиндустриализация" заговори не кой да е, а министърът на икономиката Драгомир Стойнев. При това обявявайки намерения не за стимулиране на частните инвестиции, а за съживяване на отдавна мъртви и доказано нежизнеспособни мастодонти с пари от държавата. Идеята на Драгомир Стойнев, обявена в интервю за в. "Дума", е "Български енергиен холдинг" (БЕХ) да инвестира близо 50 млн. лв. във възстановяване на производството в "Химко" (в несъстоятелност). Министърът затвърди замисъла си за възраждане на обявения в несъстоятелност завод и в още няколко медии. От обявената досега информация не става ясно икономическото ведомство да разполага с каквито и да било разчети как точно ще се инвестират 50-те милиона, защо ведомството (което е принципал на БЕХ) е решило да вложи точно толкова в затворен отдавна завод, какви ще са последиците, ако Европейската комисия реши, че това е непозволена държавна помощ, кога и дали проектът ще има някаква възвращаемост. Досега министър Стойнев не се е аргументирал и с никакви анализи и пазарни данни къде ще се продава продукцията на "Химко", нито каква ще е себестойността й. До редакционното приключване на броя от министерството на икономиката не отговориха на поставените от "Капитал Daily" въпроси по темата.ве фирми, И пред БНТ, и пред "Стандарт" обаче министърът твърди, че има готов финансов модел, "Химко" може да е печелившо, а целта е да се гарантират работни места в региона, който се отличава с висока безработица (подобно на останалите в Северозападна България). Пред "Дума" Стойнев пояснява, че по-голямата идея е "да реиндустриализираме българската икономика". Замисълът очевидно е поне едно ниво над етап "изявления" - в понеделник сутрин пред БНТ той беше потвърден и от депутата от "Коалиция за България" Янаки Стоилов. Той обяви, че вече се прави обобщение колко са дълговете на "Химко" към държавни компании и се действа да не се допусне разпродажба "на парче", а държавата да прецени дали сама или с чужди инвеститори да възстановява завода. Според Стоилов, ако "Химко" отново заработи, това ще е "преломен знак" от "икономическата разруха в България". Попитан дали не е добре да се възроди и "Кремиковци", Стоилов отговори: "Защо, лошо ли е? В някаква степен това може да стане и това ще бъде много добре за българската икономика, за софиянци и за хората, които разчитат да намерят работа." Стойнев, както и кметът на Враца инж. Николай Иванов (от БСП) говорят за отварянето на около 500 работни места при малко над 80 хил. души население на общината. Популистките идеи на управляващите, предвидени за финансиране с обществени средства, се разминават доста с оценката на специалистите. Според изпълнителния директор и съсобственик на "Агрополихим" Васил Александров рестарт на производството в "Химко" на практика е невъзможен – от една страна, са необходими огромни инвестиции, а дори да тръгне някоя от линиите, това ще е "завод без ръце и крака", тъй като ТЕЦ-ът, електроснабдяването и водоочистващата инсталация са собственост на фирми на Христо Ковачки. Освен това "Химко" трудно би изнасяло продукция - складът му на пристанище Варна вече е собственост на "Агрополихим", а и при сегашните цени на природния газ загубата му ще е по 200 долара на тон продукция, изчисли Александров. Дори и да се отделят пари за инвестицията, не е ясно в какво точно ще бъдат вложени и дали изобщо от активите е останало нещо, което може да бъде възстановено. Синдикът на "Химко" Росица Томова каза, че не може да даде информация какво е налично на площадката на предприятието след търговете за продажба на активи от него. По думите на кмета на Враца Николай Иванов е възможно заводът да работи с около 20% от капацитета си, ако се пусне отново производството на амоняк и карбамид, което е било потвърдено и от анализи на експерти. Става въпрос за най-новите инсталации на завода, които са съобразени с всички екологични стандарти и няма да предизвикат замърсяване, уточни Иванов. Въпросните нови инсталации са от 1983 г. Според зам.-председателя на Българската камара на химическата промишленост Йончо Пеловски, който е един от авторите на изготвения преди две години анализ на възможностите за възстановяване на "Химко", врачанският завод може да работи с около четвърт от капацитета си, ако се пусне т.нар. нова седма линия. В същото време неспасяеми са старите инсталации, тъй като вредните емисии и отпадните води от тях съществено надвишават съвременните норми за допустимост. Те са технически ненадеждни и е икономически необосновано да се поддържат и ремонтират, освен това голяма част от оборудването липсва, каза Пеловски. Допълнителен проблем е и липсата на достатъчно квалифицирани кадри за тях. Химическият техникум в града вече е закрит. Според анализа, цитиран от Пеловски, новата седма линия има ресурс да работи още поне 15 години, а частичното възстановяване ще осигури годишно производство на 105 хил. тона амоняк и 180 хил. тона карбамид. Източник: Капитал (03.12.2013) |
| | Европейският торов лидер Borealis купи дял в "Неохим"
Европейският лидер в производството на торове, австрийският Borealis, и бахрейнската банка First Energy Bank влязоха като акционери в българския торов завод "Неохим". На 21 декември смесеното им дружество Feboran купи дела на ливанската Karifert International Offshore в димитровградското дружество, съобщиха от виенската централа на компанията. Новият акционер плати за 20.3% от капитала на "Неохим" 34.7 млн. лв., или по 64.8 лв. средно за акция, показва справка при инвестиционния посредник "Райфайзен България", осъществил прехвърлянето. Сделката е важна по няколко причини. Първо, топ европейски производител рядко поглежда към България, дори през последните години повечето чужди инвеститори напускаха пазара. Сделката е значима и за българския капиталов пазар - далеч не всеки ден голям миноритарен пакет от местно дружество привлича външен купувач.* За "Неохим" новите инвеститори носят надежди, че благодарение на тях предприятието ще разшири каналите си за дистрибуция в чужбина. От изявленията на новите акционери става ясно, че те съзират потенциал за разрастване на вътрешния пазар, а местният производител е стратегически важен за укрепване на позициите им в региона. Borealis е компания с изградени позиции на европейския пазар на индустриални химикали и торове. През 2012 г. тя има продажби за 7.5 млрд. евро и нетна печалба от 480 млн. евро. Компанията се контролира от International Petroleum Investment Company (държавна компания от Абу Даби, която държи 64% от капитала) и австрийската OMV (която притежава останалите 36%). От своя страна арабското дружество държи 19.6% от OMV, която е най-голямата индустриална компания, листната на борсата във Виена, с годишни продажби от 42.65 млрд. евро според информацията на сайта й. За своите проекти в областта на производството практиката на Borealis е да създава партньорства, като такива има в Белгия, Бразилия, Обединените арабски емирства. Смесеното дружество Feboran с бахрейнската First Energy Bank бе оповестено на 23 декември и е сформирано за управлението на инвестицията в България. В него австрийската компания държи 40%, а бахрейнската - 60%. Банката е основана през 2008 г. с капитал от 2 млрд. долара, като се фокусира върху инвестиции в производствени мощности, транспортни съоръжения и химически заводи. Благодарение на вложенията си в нови мощности през тази година Borealis очаква обемът на произведените торове да се удвои и да достигне 5 млн. тона, е видно от презентация на корпоративния й сайт. Не става ясно дали в тази прогноза е включена и продукцията на димитровградския завод, който е един от двата завода за торове в България. Към деветмесечието на миналата година "Неохим" е продал на пазара продукция за 189 млн. лв., което е спад близо 12% спрямо същия период на миналата година. Мениджмънтът на "Неохим" изглежда оптимистично настроен за бъдещето на компанията с навлизането на новите инвеститори, макар все още да не са провеждани срещи с тях. Димитър Димитров, който е главен изпълнителен директор на дружеството, нарече Borealis "световна фирма, извоювала име в бранша" и изрази надежди, че тя ще помага за технологичното обновление и в пазарното разширяване на "Неохим". "Големи положителни промени веднага не могат да се очакват, защото в този бранш нещата се случват постепенно. Вземете пазарите, такива се отвоюват с години", коментира Димитров пред "Капитал Daily". Той посочи, че досега компанията не е била пряк конкурент на "Неохим". "Опитвали са се да продават торове в България и продават, но присъствието им на местния пазар е по-скоро инцидентно", добави главният изпълнителен директор на българската компания. Той каза още, че за изминалата година резултатите на "Неохим" са незадоволителни и предупреди, че дружеството ще приключи счетоводната година със загуба, която акционерите ще видят в отчета. "Това се дължеше на три основни фактора", обясни Димитров. "На първо място, по-дългият престой на мощностите, който се наложи заради ремонтните програми; на следващо място е проблемът с пропуснатите пазари, който се получи отново заради по-дългия престой, продължил повече от 4 месеца. Не последна като важност причина е и това, че цената на природния газ, който е основна суровина за нас, бе такава, че не ни позволява да продаваме извън България." Димитров изрази надежда, че ако миналата година за "Неохим" е преминала под знака на инвестициите в обновление, настоящата ще доведе до по-добра реализация на произведената продукция Навлизането на нови пазари има шанс да се случи, ако се съди по думите на Марку Корвенранта, изпълнителен вицепрезидент на базови химикали в Borealis, който е цитиран в съобщението за сделката по придобиване на 20.3% от "Неохим". Той казва, че Borealis ще разпространява част от продукцията на "Неохим" чрез своята дистрибуторска мрежа. Според представител на бранша навлизането на стратегическия инвеститор едва ли ще промени в голяма степен пазарната структура на местна почва. Причините са няколко. Първо, чуждата компания влиза с много малък дял, като това не дава голяма гъвкавост на новия съсобственик. От друга страна, всички торови предприятия, произвеждащи амониев нитрат, са еднакво зависими от цената на газа и по-големи притеснения за българските производители предизвиква агресивният внос на продукти от страни с ниски разходи за газ. Според Васил Алексендров, изпълнителен директор и съсобственик в "Агрополихим", целта на сделката е по-скоро да се увеличат възможностите на Borealis за продажби на амониев нитрат на Балканите и в Европа. През миналата година австрийската компания закупи най-големия производител на амониев нитрат във Франция GPN SA, като навлизането в "Неохим" най-вероятно е част от стратегията на дружеството да разшири още повече възможностите си при този продукт. От Borealis потвърдиха това, като казаха пред "Капитал Daily", че джойнт венчърът ще им даде достъп до допълнителни производствени обеми, които да реализират на пазара в България и региона. От компанията посочват, че държат лидерска позиция при торовете за Централна и Източна Европа и стратегическата цел им е да я запазят. Прогнозата на Borealis е, че пазарът в региона има потенциал да расте с по 3% годишно. Чуждите инвеститори не отговориха конкретно на въпроса дали са заинтересувани и от други придобивки в сектора, като заявиха, че непрестанно се разглеждат възможности, които отговарят на бизнес стратегията им. На този етап не се обсъжда увеличаване на дела им в "Неохим", но "това не може да бъде изключено като възможност", заявиха още от Borealis. В качеството им на голям акционер те ще имат възможност да номинират двама свои представители в управителния борд на димитровградското дружество, но посочват, че няма да се месят в оперативната работа на "Неохим", която по думите им заслужава адмирации. Навлизането на новите стратегически инвеститори и ангажиментите, които поемат с изказванията си, се отразиха позитивно и върху инвеститорите на Българската фондова борса. В първия ден на търговия след коледно-новогодишните празници книжата на "Неохим" поскъпнаха с почти 7% до 56.3 лв. средно за лот. Пазарът реагира положително и на факта, че новият голям акционер плати премия от 35% над пазарната цена на книжата от деня преди прехвърлянето. На база на австрийската покупка пазарната капитализация на дружеството е 172 млн. лв. Източник: Капитал (06.01.2014) |
| | Petroceltic ще инвестира 4 млн. долара в България тази година
Ирландската компания за проучване и добив на нефт и газ Petroceltic International, която през есента на 2012 г. купи работещата в България Melrose Resources, ще инвестира 4 млн. долара в страната през тази година. Това стана ясно от обявената прогноза и програма за капиталови разходи през 2014 г. В резултат на сделката дружеството получи правата за проучване и добив на газ в блок "Галата" в черноморския шелф. Сумата за тази година включва 2 млн. долара за проучвания и още толкова за разработка на находищата. Сделката с Melrose приключи през есента на 2012 г. и беше на стойност 210 млн. долара. Така в момента Petroceltic има проекти за проучване, разработване и добив в няколко страни, като основните й активи са в Алжир, Египет и България. Според отчета й за първата половина на 2013 г. приходите й са нараснали значително след придобиването на Melrose - до 103.7 млн. долара от 300 хил. долара за същия период на предходната година. Основната причина за това са приходите от производството в Египет (60.2 млн. долара) и България (43.1 млн. долара). През миналата година компанията е инвестирала 49 млн. долара у нас, по-голямата част от които през първата половина на годината. През септември компанията свърза втори сондаж в находището "Калиакра" към помпените си инсталации. Тогава беше обявено, че очакванията са оттам да се произвеждат 340 хил. куб. м газ дневно, с което общият добив може да достигне 850 хил. куб. м. След приключването на този проект не се планират други съществени инвестиции в България до 2015 г., когато се очаква да завърши разработването на "Каварна изток", се посочва в програмата на дружеството. Находището "Галата" е открито през 1993 г., а добивът започва през 2004 г. В резултат на последващите проучвания са открити запаси в находищата "Калиакра" и "Каварна", където в момента дружеството добива газ. Броени месеци преди сделката с Petroceltic българското дружество на Melrose получи шестгодишна концесия за добив на природен газ от находището "Каварна-изток". Разочароващи се оказаха резултатите в блок "Камчия", които приключиха през пролетта на 2013 г. Преди Melrose добиваше газ и от находище "Галата", което предстои да бъде превърнато в хранилище. Добиваният край Варна газ покрива около 15% от потреблението в страната, като Petroceltic на практика е най-големият производител на синьо гориво в страната и основна алтернатива на вносния руски газ. По-голямата част от газа се продава на "Булгаргаз", но компанията има също договор за доставка и на торовия завод "Агрополихим". За тази година Petroceltic има осигурени договори за продажба на цялото добито количество на двете компании. Очакваната цена на доставка е около 8.50 долара за 1000 куб. фута, което е близко до цената от 8.40 долара през миналата година, се посочва в прогнозата за 2014 г. Междувременно стана ясно, че "Мелроуз рисорсиз България", както се казваше местното дружество на Melrose Resources, вече носи името на новия си собственик Petroceltic. В края на декември компанията е сменила името си на "Петрокелтик България", показва справка в Търговския регистър. Няма промени в управлението на дружеството. От междинния отчет на ирландския собственик се разбира още, че през април миналата година Petroceltic е договорила кредит за 500 млн. долара от HSBC, Международната финансова корпорация, Standard Chartered Bank, Nedbank и N.B.S.A., като средствата ще бъдат използвани за проектите й в Алжир, Египет и България. Заемът е обезпечен със залог върху дяловете на компанията в дружествата в няколко страни, включително и България. Източник: Капитал (09.01.2014) |
| | “40 години растеж“
На 24 януари Агрополихим ще празнува 40 годишнината от своето създаване. Източник: Фирмена информация (23.01.2014) |
| | Напред към национализацията на "Химко" и "Ремотекс"
Плановете на правителството за национализация на закъсали и фалирали частни предприятия добиха още по-конкретни очертания, след като в четвъртък икономическият министър Драгомир Стойнев определи края на февруари като срок за финализиране на сделката за "Химко", а Българският енергиен холдинг (БЕХ) обяви, че търси оценител за "Ремотекс - Раднево". Новината за предстоящото одържавяване на торовия завод беше съобщена на форум за реиндустриализацията на българската икономика и само ден след като възраждането на индустрията беше поставено като цел на европейско ниво. Но тълкуването на сегашното правителство за реиндустриализация значително се разминава с това на бизнеса и пазарната логика. Вместо да създава условия за нови частни стопански субекти, управляващите харчат милиони за съживяване на фирми, които дори частни собственици не са успели да развият. Стойнев каза още, че правителството има и други "революционни идеи", които предстои да се обявят. До края на февруари държавата трябва да придобие "Химко" (в несъстоятелност), а цената на сделката ще е около 50 млн. лв., съобщи министърът. От изказването му обаче не стана ясно как ще бъдат разпределени тези пари. Преди десетина дена депутатът от ГЕРБ Тотю Младенов изпрати отворено писмо до медиите, в което попита вярно ли е, че с 35 млн. лв от обещаните 50 млн. лв. държавата ще плати ТЕЦ-а на завода, който е свързан с Христо Ковачки. Това е много вероятно, тъй като без ТЕЦ-а предприятието на практика не може да работи. Ковачки освен това контролира и други свързани с производството на "Химко" съоръжения като електроснабдяването и водоочистващата инсталация. Не е ясна и схемата. "Химко" е в несъстоятелност. Причината - 85 млн. лв. са задължения на "Химко" по последни данни. Синдик се разпорежда с активите на дружеството. Така БЕХ трябва да изчака търг за разпродажба на имуществото (ако е ясно че ще е февруари, защо само министърът го знае, а не и потенциални други купувачи). Покупката на акции е безпредметна, защото това няма да поднови дейността на дружеството. Стойнев е категоричен, че заводът има бъдеще. "Виждаме, че това предприятие е необходимо и че ще бъде печелившо, защото пазар има", каза той, без да уточнява как са направени оценките. Единственият известен засега анализ е разработен от бившия директор на завода Кирил Петков и екип експерти към септември 2012 г., според който икономически целесъобразно е да се възстановят 22% от производството (т.нар. нова инсталация от 1983 г.). Според фирми от сектора обаче няма икономическа логика зад съживяването на "Химко". Преди време изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров коментира, че при сегашните цени на газа предприятието ще работи при загуба от 200 долара на тон продукция. Въпреки това идеята за възстановяването на производството във Враца отново беше защитено от Кирил Петков на срещата в четвъртък. Според него атаките срещу проекта идвали от две посоки - от т.нар. скрападжийски бизнес (който имал интерес към скрапа на площадката на "Химко") и от конкуренцията. Петков съобщи и интересни детайли от подготвяната сделка, като уточни, че е консултант на областния управител във Враца. По думите му обявеният рестарт чрез специализирано предприятие на БЕХ е само първата стъпка. "Свежите пари за ремонтно-възстановителни работи и за развитие на "Химко" ще дойдат на основата на публично-частно партньорство, т.е. привличане на стратегически инвеститор, партньор или съакционер", каза той. Според него кандидати стратегически инвеститори има и икономическото министерство води преговори с тях. В същото време одържавяването на "Ремотекс - Раднево", което работи основно за "Мини Марица-изток", вероятно ще се забави. Първоначалните планове бяха предприятието да стане собственост на БЕХ до края на януари. В четвъртък обаче енергийният холдинг обяви, че предприема "действия по изготвяне на обективна оценка на предприятието" заради значителните разминавания между очакванията на купувач и продавач. "Оценката ще бъде изготвена от независим изпълнител след провеждане на процедура, а резултатите от нея ще бъдат използвани като отправна точка за преговорите със собствениците на компанията", съобщиха от БЕХ. Срокът за оферти в обявата е кратък - до 6 февруари. Не е изключено и държавата да се откаже от сделката - вариант, за който има всички индикации, че сегашният собственик предпочита, ако се съди по исканата цена (тя не е обявявана публично, но слуховете са за десетки милиони). Това се разбра от изказването на икономическия министър, който уточни, че правителството ще прецени кое предприятие му е нужно и дали може да го придобие. "Това не може да стане на всяка една цена, както в момента ни извиват ръцете", каза Стойнев. Полученото от оценителите число обаче би трябвало с нищо да не задължава частните собственици на "Ремотекс - Раднево". Те теоретично могат да откажат да се продадат, но държавата може да ги накаже, като спре да дава поръчки. Източник: Капитал (24.01.2014) |
| | Развитието на българската индустрия ще върви в две посоки - създаване на нови мощности и възстановяване на стари производства там, където това е по-ефективно. Това обяви в петък премиерът Пламен Орешарски. Реиндустриализацията е приоритет не само на България, но и на целия ЕС. Под номер 1 сред задачите я постави еврокомисарят Антонио Таяни. Каква е картината у нас - държавата е на път да си вземе "Химко" до месец. Започва и процедура за "Ремотекс". В някои региони на страната се разширяват производствата и се откриват нови. В други обаче няма признаци за съживяване на индустрията. Държавата ще извади около 50 млн. лв. от хазната за "Химко". Това ще стане чрез Българския енергиен холдинг, но вероятно около 95% от инвестицията след месец ще се върне отново в хазната под формата на съдебнопризнати вземания на кредиторите на "Химко" - "Булгаргаз", НЕК и НАП. Останалата част ще трябва да поеме стратегически инвеститор. Предполага се, че след сделката в завода ще влезе руска компания, която ще осигури доставка на евтин природен газ за дружеството. Запознати с преговорите пък твърдят, че всъщност има интерес и от украинци, както и от араби. Бивши химици вече изтупват дипломите си от прахоляка и нямат търпение да си подадат документите за работа в дружеството. Сред тях е дългогодишният и най-успешен директор на "Химко" доц. д-р инж. Кирил Петков, който от спирането на завода през 2002 г. досега с екип от 20 специалисти е изготвил 6 анализа за състоянието му и възможностите за възобновяване на производството. С най-актуалния той ще запознае министър Драгомир Стойнев, с когото има среща след дни. Според Кирил Петков две са ключовите условия за успех на проекта за нов живот на "Химко". Първото - до март 2014 г. да стартира ремонтът и подготовката за пуск на 5-та амонячна и 7-ма карбамидна инсталации. Второто е, че още от първия ден на неговата реализация трябва да участват членовете на експертния му екип, които са доказани специалисти и ръководители на завода. Разчетите на екипа му сочат, че "Химко" може да заработи след десетина месеца с капацитет 22%. Това означава годишно производство на 105 х.т амоняк и 170 х.т карбамид. Разкриването на около 550 нови работни места е сред основните ползи от рестарта на "Химко". За техническо, транспортно, търговско и друго обслужване на завода ще бъдат наети още 350-500 човека. Не е без значение и това, че фермерите ни ще получават навреме и на по-приемлива цена най-ефективния азотен тор - карбамид, който е със съдържание на азот 46,3%. Кирил Петков е категоричен, че инсталациите, които ще се извадят от фризера, нито са стари и корозирали, нито са ограбени. Тяхното техническо равнище и в следващите 15 г. ще бъде конкурентоспособно на 90% от действащите в Европа инсталации. Има откраднати кабели и електрически съоръжения. По изчисления на експертите, за да бъдат пуснати в действие съоръженията, ще са нужни около 10 млн. евро. Всички вложени средства ще се върнат за 3 години. Кирил Петков опровергава твърденията, че "Химко" е спрял заради високите цени на природния газ и че по същата причина възстановяването му ще е губеща кауза. "При производството на азотни торове около 75-80% от разходите са енергийните. Общите енергийни разходи за производство на тон амоняк в "Агрополихим"-Девня и в "Неохим"-Димитровград са с около 10% по-високи от тези на 5-та амонячна инсталация в "Химко", твърди Петков. Разчетите му показват, че при сегашните цени на природния газ и карбамида на българския пазар, заводът ще може да работи с между 5 и 10% печалба. Враца се плаши от обгазяване Съживяването на завода обаче не се приема еднозначно от врачани. Някои са притеснени, че градът отново ще бъде подложен на газови атаки. Гневни родители питат по форумите защо никой не ги е питал искат ли да се пусне "Химко", който ще трови децата им. Има съмнения дали инсталациите, които са на трупчета повече от 10 г., отговарят на европейските екологични норми. Предлага се и референдум с въпрос да го има ли торовия завод. Кирил Петков обаче няма притеснения за обгазяване на Враца. Според директивите на ЕС парниковите газове при производството на амоняк, за които не се плаща такса през 2013-2014 г., са 1619 кг/тон. За 5-а амонячна инсталация в "Химко" те са 1626 кг/тон, докато през 2012 г. за инсталациите на "Неохим" те са 2300 кг/тон и в "Агрополихим" - 2100 кг/тон. Само в 6 нови инсталации от общо 57 в ЕС е постигнато изискването от 1619 кг/тон. Емисиите на амоняк и карбамиден прах в атмосферата от прилинг-кулата и на амоняк и карбамид във водите на 7-а карбамидна линия пък са почти 2 пъти по-малки от нормата за допустими емисии в страната. "След ремонтно-възстановителни работи инсталациите ще отговарят на всички изисквания за безопасност и няма да застрашават здравето и живота на хората", категоричен е Петков. Турски инвеститор се разширява в Стара Загора Фабриката за производство на тубички от алуминиево фолио за козметиката и медицината "Перфектюп Пакеджинг БГ" в Стара Загора планира мащабно разширявяне на производството. Това е уверил генералният директор на компанията "Перфектюп" за Турция и България Гьонгьор Йозсезикли на среща със старозагорския областен управител Живка Аладжова. Амбицията на турския инвеститор била фабриката в Града на липите да стане втората по големина в Европа. В 6-те фабрики на "Перфектюп" в Турция в момента работели около 1500 човека, а самият холдинг бил на трето място в Европа по производство на тубички. Турският холдинг "Перфектюп" стъпи в Стара Загора преди малко повече от година, като инвестира в новите мощности над 10 млн. лв. В момента в старозагорската фабрика работят около 60 души, които щели да се увеличат многократно след разширяване на производството. Русе става център за автокомпоненти В Русе инвеститорите залагат на нови производства. Последният новооткрит завод е разположен в индустриалния парк на дунавския град. Там "Балканцинк" АД ще извършва горещо поцинковане и изработка на метални изделия. Инвестицията, която е в размер на 4,5 млн. евро, откри 30 работни места. Производствената си дейност разшири френският завод "Монтюпе". 300 нови работни места се разкриват в предприятието за автомобилни части, с което заводът осигурява работа на 1000 души. Чрез новото хале с площ от 10 хил. кв. метра компанията увеличи с 50% производствените си мощности през 2013 г. Заводът в Русе произвежда алуминиеви компоненти за двигатели за Audi, BMW, Ford, Volvo и Peugeot. Продукцията се изнася за Великобритания, Германия, Швеция, Унгария, Румъния и Турция. С третото ново хале инвестицията на компанията у нас надхвърля 100 млн. евро. Свое предприятие изгражда и немската компания "Витте аутомотив". На първия етап от проекта се предвижда разкриване на 500 работни места, а оборотът на дружеството се очаква да надмине 70 млн. евро. 45% от продукцията на дружеството е за един от най-мощните автомобилни концерни в Европа - "Фолксваген груп". Само ишлемета в Добрич Изключително свита е реалната икономика в Добрич и региона, показа проверка на "Стандарт". Бизнесът е съсредоточен основно в сферата на търговията и услугите. Другите два основни отрасъла са селско стопанство и туризъм. В момента основните действащи производства са шивашки и обущарски фирми, които работят на ишлеме. От Бюрото по труда заявиха, че при тях целогодишно от различни фирми в региона се обявяват свободни работни места за работници в обущарския или шивашкия бранш. Регионалният координатор на КНСБ Гинка Василева заяви, че фирмите в момента имат работа и изпълняват поръчки за пролетно-летни колекции. "При тях обикновено текучеството и съкращаването е през март-април, когато работата намалее", казва Василева. Основно в региона се изработват облекло и обувки за страни от Западна Европа. Режат завод в Разград за скрап Две трети от цеховете на машиностроителния завод "Дружба" в Разград ще бъдат затворени и нарязани за скрап. Предприятието, което от десетилетия изработваше части за автомобили, се задъхва от липса на поръчки. Според последните планове на фирменото ръководство ще остане да работи единствено цехът за бутала, който има контракти. Останалите излизат от строя завинаги. Предстои повече от 100 души да загубят работните си места. Всеки ден между 5 и 10 души получават предложение за прекратяване на трудовите договори. Дългогодишният изпълнителен директор на завода Иван Боляров е сдал поста преди месеци. Натовареният с управлението мениджър, командирован в Разград от столицата, засега не отговаря на въпроси. ВМЗ връща на работа съкратени оръжейници От началото на следващата седмица ВМЗ- Сопот ще започне да наема нови работници, съобщиха от ръководството на предприятието. По думите на директора инж. Иван Стоенчев предимство ще имат съкратените миналата година. Заводът има нужда от още работници заради сключените нови договори. Близо 1000 души бяха съкратени или напуснаха принудително предприятието миналата година. В момента персоналът наброява около 2100 души. Сега ВМЗ-Сопот има доста работа, затова определени цехове минават на двусменен режим. Заводът работи по голяма поръчка, за която неофициалната информация е, че е за Северна Америка. Финансовото положение на завода е добро, няма нито ден забавяне при плащането на заплатите. Изплащат се дори и част от борчовете, като предимството имат неотложните, а останалите са разсрочени чрез удобни за двете страни погасителни планове. Според Иван Стоенчев перспективите пред ВМЗ са добри, тъй като пазарите, за които се работи в момента, са международни. Канадци ще добиват цинк в Кърджали През юни 2014 канадската фирма SNC Lavalin започва строителството на новия цинков завод в Кърджали, на мястото на фалиралия ОЦК. Надеждите са новото производство да започне в края на 2014-а или началото на 2015-а. Цеховете "Елекролитен" и "Пържилен" ще бъдат изградени наново с нова модерна технология, закупено е и ново оборудване, което в момента е на склад в "Кремиковци". Канадската компания SNC Lavalin, спечелила конкурса за изграждане на новото цинково производство, е представител на холдинга "Блумбърг", обяви депутатът от БСП Милко Багдасаров. Тя е най-голямата компания за инженеринг и строителство в Канада, специализирана в областта на металургията и добивната промишленост. Очаква се да бъдат наети местни фирми за строителството на завода. Прогнозите са, че в новото цинково производство да бъдат разкрити около 250 работни места. Източник: Класа (27.01.2014) |
| | Агрополихим АД и Афер България ЕООД променят графичния дизайн на търговските си марки. Източник: Фирмена информация (27.01.2014) |
| | Нов завод за 25.5 млн. лв. ще заработи в Девня
Нов завод за производство на промишлени газове ще започне работа до есента в Девня. Проектът е на "СОЛ България" (част от италианската група SOL), а самата мощност ще бъде разположена на площадката на "Агрополихим". За инвестицията си от 25.5 млн. лв. в четвъртък компанията получи сертификат клас А по Закона за насърчаване на инвестициите. Инсталацията в Девня ще произвежда кислород, азот и аргон. Освен че ще обслужва индустриалния си партньор "Агрополихим" и други клиенти в България, предприятието ще изнася газове също за Румъния и Турция, каза главният изпълнителен директор и президент на групата SOL Алдо Фумагали. "За наше щастие тези газове се използват в много области", уточни той. Някои от тях (кислород, азот и райски газ) имат широко приложение за медицински цели и в момента компанията снабдява над 100 клиники и болници в България. Техническите газове се употребяват и в хранително-вкусовата промишленост за дълбоко замразяване на хранителни продукти като плодове и риба. В сферата на екологията кислородът се използва за пречистване на замърсени води. Газовете имат голямо приложение и в металургията, най-вече в стоманодобива, обясни Фумагали. По думите на икономическия министър Драгомир Стойнев с проекта компанията ще разшири производството си в страната и България ще се превърне в хъб за износ на продукция към съседните страни. "За нас България е много важен пазар, на който да дойдат нашите стоки, но също така и производствен център за този регион", добави италианският посланик в страната Марко Контичели. Проектът в Девня е финансиран със собствени средства на компанията и с кредит от Уникредит Булбанк. Заводът ще е готов през втората половина на 2014 г., като очакванията са да започне работа през септември или октомври. "За да се реализира такъв производствен обектq по принцип трябват около две години, ние вече от година работим по него", уточни Фумагали. По думите му компанията има отлични сътрудници в страната, като в момента за "СОЛ България" работят 30 души. С приключването на новия проект броят на работниците ще нарасне с още 10. Италианската група работи в България от 1999 г. Има един производствен обект в София и инсталации за пълнене на бутилки в Пловдив и Бургас. Промишлените газове, които ще се произвеждат в новия завод в Девня, досега са били внасяни от Македония, където SOL също има инсталации. Договорът за партньорство с "Агрополихим" беше подписан в края на 2011 г. Първоначално се планираше заводът да заработи през втората половина на 2013 г. С инвестиционния проект на SOL торовият завод ще прехвърли на външен изпълнител част от дейностите, свързани с преработката на газове за собствена нужда, което ще намали разходите му по това перо с 10-15%. В България работи и дъщерно дружество на френската Air Liquide, което има инсталации в Перник и Пирдоп за производство на промишлени газове чрез разделяне на въздуха. В края на 2011 г. "Ер ликид България" подписа 15-годишен договор с медодобивната компания "Аурубис" за увеличаване на доставките на газообразен кислород с 350 тона от 800 тона на ден. За целта компанията трябваше да инвестира 10 млн. евро за разширяване на производството в Пирдоп. Споразумението беше част от инвестиционната програма "Аурубис България 2014" за опазване на околната среда и повишаване на производителността. Приходите на "Ер Ликид България" за 2012 г. са 37 млн. лв., а печалбата - 1.75 млн. лв. Източник: Капитал (07.02.2014) |
| | Торовите заводи без алтернатива
"В България никой няма запаси от газ. Затова спре ли кранчето за доставки през Украйна, спираме работа и ние", коментира изпълнителният директор на "Неохим" инж. Васил Грънчаров. По думите му има реална възможност да се повтори ситуацията от януари 2009 г. При необходими около 50 хил. кубика на час тогава бяхме останали с доставки по 3000, които стигаха само колкото да не замръзнат инсталациите. Без руския газ спира не само "Агрополихим", но и цялата държава, потвърди изпълнителният директор инж. Христо Петров. През зимните месеци до 15 април е пикът в работата на завода, който прави най-добрата си реализация за предсеитбено наторяване и подхранване на културите. "Получихме няколко запитвания от членове дали имаме данни за евентуални проблеми с доставките на газ", заяви пред "Стандарт" председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов. Заводите са получили отговор, че засега такива данни няма и експертите не съобщават за подобни рискове. Лично Стаменов обаче изпитва определени притеснения за бъдещата ситуация. Източник: Стандарт (05.03.2014) |
| | Активите на фалиралия "Химко" излизат на търг
Всички активи на фалиралия химически завод "Химко" - Враца, се предлагат на търг от синдика на предприятието. Земята, сградите и оборудването са обявени за продажба в пакет, а срокът за подаване на оферти е съвсем кратък - до 19 март, става ясно от обява на синдика, публикувана по задължение в сайта на икономическото министерство. Така потенциалните кандидати (доколкото има такива) на практика разполагат с две седмици, за да разгледат завода, да вземат решение дали да участват и да внесат близо 3 млн. лв. като депозит. Краткият срок и липсата на маркетинг подкрепят очакването държавата да национализира предприятието. Икономическият министър Драгомир Стойнев обеща да купи фалиралия завод още преди няколко месеца, сега просто се задвижва процедурата. Той дори определи края на февруари като срок за финализиране на сделката. Явно темпото върви малко по-бавно от първоначалния план. Синдикът Росица Томова отказа коментар. Продажбата ще стане чрез търг с тайно наддаване, за което има определение на окръжния съд във Враца от 25 февруари. Началната цена за целия пакет е 28.6 млн. лв. В него влизат земи (самата производствена площадка, депото за отпадъци и др.), около 140 сгради, инфраструктура, производствени съоръжения (които формират основната част от цената - близо 16 млн. лв.), дълъг списък с оборудване и машини, както и транспортни средства и обзавеждане. Кандидатите трябва да внесат 10% от началната цена като депозит за участие до края на работния ден на 17 март. За целта е открита сметка в Корпоративна търговска банка. Експертната оценка на активите обаче не дава представа каква част от тях реално могат да се използват. Според изготвения преди две години от бившия директор на завода Кирил Петков и екип експерти анализ на възможностите за възстановяване на "Химко" врачанският завод може да работи с около четвърт от капацитета си. Става дума за т.нар. нова седма линия, която е инсталирана през 1983 г. и според специалистите има ресурс да работи още 15 години. При обявяването на идеята за национализация обаче изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров коментира, че значителните инвестиции, които трябва да се направят във възстановяване на производството (най-малко 15 млн. лв.), и огромните дългове на предприятието (около 85 млн. лв. по последни оценки) правят начинанието безсмислено. Още повече че свързаните с производството активи като пречиствателната станция, ТЕЦ-а, склада на пристанище Варна и т.н. вече не са собственост на "Химко". Въпреки това възраждането на бившия соцгигант се оказа една от основните идеи на правителството за реиндустриализация на икономиката. Още в началото на декември Драгомир Стойнев обяви, че държавата ще осигури 50 млн. лв. за възстановяване на производството в "Химко". Тъй като директно държавно участие в подобна сделка би довело до санкция от Брюксел, това трябваше да стане чрез "Български енергиен холдинг" (БЕХ) (който всъщност е 100% държавно дружество). По-късно се появиха съобщения за интерес от страна на неназован чуждестранен инвеститор, който освен всичко друго имал достъп и до евтин природен газ (основната суровина за производството на урея). Това обаче повдига основателния въпрос защо държавата не остави директно инвеститора да си купи завода и дали национализацията не се прави, за да се облагодетелства после друг. В средата на януари бившият социален министър и депутат от ГЕРБ Тотю Младенов отправи питане чрез медиите дали е вярно, че 35 млн. лв. от обещаните 50 млн. лв. ще отидат за закупуване на ТЕЦ-а, който е собственост на свързана с Христо Ковачки фирма. Отговор от правителството така и не последва. Възможно е сделката да стане през новосъздадената инвестиционна компания на БЕХ - "Енергийна инвестиционна компания" ЕАД, с предмет на дейност "Инвестиционна дейност, разработване и внедряване на нови технологии, сделки с интелектуална собственост, управление на активи, предприемачество и др.". Дружеството е регистрирано с капитал 50 хил. лв. На въпрос на "Капитал Daily" дали планират да участват в търга за торовия завод директно или чрез дъщерното си дружество от БЕХ отговориха: "Български енергиен холдинг" е в процес на технически и икономически анализ относно възможностите за целесъобразността на възстановяване производствената дейност на "Химко", град Враца." Така силно задлъжнялата държавна енергетика ще трябва спешно да осигури почти 30 млн. лв. за покупката на активи, които може и никога да не тръгнат. Малко успокоение е, че част от тях ще се върнат в дружества от системата, защото "Булгаргаз" и НЕК са най-големите кредитори на "Химко", макар и необезпечени. За здравето на холдинга обаче щеше да е по-полезно да получи свеж ресурс, без да купува нищо. А да се намери частен инвеститор с конкретен бизнес план как да развие площадката. Най-малкото може да се изчака да се види дали на първия търг ще има интерес, тъй като на втория цената дори ще падне с 20%. Но бързането, липсата на маркетинг и заявката на министъра показват, че планът е друг. Източник: Капитал (06.03.2014) |
| | Aгрополихим изпълнява проект “На път” по програма на ЕС
"АГРОПОЛИХИМ" АД заедно със своята собствена фирма за ремонт и поддръжка на съоръженията, инсталациите и машините "РИМАКЕМ" ЕООД са одобрени по Европейска схема за безвъзмездна финансова помощ.
"АГРОПОЛИХИМ" АД е участник по проект „На път“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси". Целта на проекта е насърчаване на географската мобилност на работниците и служители на двете фирми чрез предоставяне на организиран транспорт "от" и "до" работното място и осигуряване на предпоставки за запазване на заетостта на лицата. Общата стойност на проекта възлиза на 281 086.40 лв. и се осъществява с финансовата подкрепа на ОП РЧР, съфинансирана от Европейския социален фонд. Източник: Фирмена информация (10.03.2014) |
| | Управляващите подготвят почвата за покупката на "Химко" от държавата
Броени дни след неуспешния първи търг за активите на "Химко" (в несъстоятелност) управляващите започнаха да подготвят обществото за предстоящото участие на държавата чрез някое от енергийните й дружества в следващата процедура за химическия завод. Още в петък депутатът и заместник-председател на управляващата БСП Янаки Стоилов съобщи във Враца, че партията му подкрепя участието на държавата във втория търг чрез специално създадената "Енергийна инвестиционна компания" към "Български енергиен холдинг" (БЕХ). Изпълнителният директор на холдинга Иван Йончев потвърди, че една от целите на новосъздаденото дъщерно дружество е евентуалното придобиване на активите на фалиралия завод. Всичко това става в момент, когато енергийната система е застрашена от фалит на Националната електрическа компания (НЕК). Нито един кандидат не се яви на първия търг, който се проведе миналата сряда при начална цена от 28.6 млн. лв. за всички земи, сгради, оборудване и т.н. Това стана въпреки обявените от икономическия министър Драгомир Стойнев намерения БЕХ да похарчи 50 млн. лв. за възстановяването на "Химко", първата стъпка от което трябваше да бъде придобиването на активите. В началото на тази година държавният холдинг създаде и специално инвестиционно дружество. Очакванията бяха то да бъде директният участник в наддаването, въпреки че амбициите на ръководството по принцип са то да участва в доста по-мащабните регионални проекти. В първата процедура обаче не се включи нито БЕХ, нито дъщерното му дружество, въпреки че ръководството на холдинга е имало ясни инструкции да подаде оферта. Няколко са причините за отлагането, става ясно от интервюто на Йончев. "Не се явихме, защото първоначалните ни очаквания за цената не се оправдаха от тръжното предложение", казва той пред "24 часа". Оценката е направена от независими експерти, но тя не дава реална представа за рентабилността на евентуално бъдещо производство. Нещо повече - при втората процедура първоначалната цена ще падне с 20% (22.9 млн. лв.). Другата причина според Йончев е, че и досега холдингът не е приключил икономическия и техническия анализ на "Химко". Не са ясни и перспективите за продажба на продукцията. Идеята на правителството беше да се възстанови производството на карбамид, което е около четвърт от общия капацитет на завода. Карбамидното производство е най-новата инсталация в предприятието (от 1983 г.) и специалисти твърдят, че може да работи още 15 години. На друго мнение са хората от сектора. Преди време изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров изчисли, че при сегашната цена на природния газ "Химко" ще произвежда карбамид при 200 долара загуба на тон продукция. Ако се съди от изказването на Йончев, ръководството на БЕХ вижда логика в това държавно енергийно дружество да купи химическия завод. Според него това би осигурило "синергия между производството на карбамид и основната необходимост от ток и газ, които правят 80% от стойността на този продукт" (природният газ е основна суровина за торовото производство). Това е и причината най-големите кредитори на фалиралия завод да са именно дружества на БЕХ - НЕК и "Булгаргаз". Общите дългове на "Химко" по последна оценка са около 85 млн. лв. Подкрепа за покупката правителството получи и по политическа линия. При посещение във Враца в края на миналата седмица Янаки Стоилов посочи, че от БСП настояват и поддържат държавата да участва в следващия търг за придобиване на активите на "Химко", като това трябва да стане чрез специално създаденото дружество "Енергийна инвестиционна компания" към БЕХ. Според него при намалена с 20% цена компанията може да придобие остатъчните активи на химическия завод, а след това да предприеме следващите стъпки за въвеждане в експлоатация. Засега синдикът на "Химко" Росица Томова не е открила нова процедура за продажба на активите на "Химко". Минималният срок от обявяването на търга до самото отваряне на офертите е 14 дни. Източник: Капитал (25.03.2014) |
| | Филип Ромбаут: Отиват си тези, които са насочени към българския пазар
Изпълнителният директор на "Агрополихим" пред "Капитал":
Има ли според вас отлив на чуждестранни инвеститори, на чието място влизат български?
- Има такива примери, да. Един такъв е "Пикадили", в "Каменица" също имаше идея да влязат българи, но не се случи. Едно от обясненията е, че когато влязат тук, фирмите влизат като участници в сделка, от която българският пазар е само част. И когато видят, че пазарът е толкова малък и няма смисъл, излизат. Друг фактор е демографията и смаляването на покупателната способност. Никой не очакваше покупателната способност в абсолютен обем да падне така рязко. България в момента по покупателна способност се сравнява с Антверпен. Това е един средно голям град. Но за сметка на това с големи предизвикателства, повече територия, но малко потребление. Като цяло си отиват компании, които не са експортно ориентирани, а са насочени предимно към вътрешния пазар.
Има излизащи компании, но има и влизащи - експортно ориентирани. Например компаниите в автомобилния сектор. Има такива, които продават, но те са единици. Също така не е задължително българските управители да са по-лоши, има доста примери, в които не са.
Говори ли това за влошаване на средата за правене на бизнес?
- Бизнес средата се подобрява сега, ако питате мен, по доста критерии. Хората от управлението за първи път ни питат къде са проблемите ни и се стараят да ни помогнат. Това не се е случвало досега. Ние имаме инвестиции тук и винаги е трябвало да чакаме дълго време, за да стане каквото и да било. Сега усещаме подкрепа. Това правителство иска да слуша и да прави нещо. Например Даниела Бобева е лидерът на това движение. Да, имаше протести и твърдения, че правителството е нестабилно, но след година то е още тук, следователно не е толкова нестабилно.
Това, което е важно за инвеститорите, е електрическата енергия. Всеки, който влиза, иска да знае каква ще е цената на тока след 5 години. И това е проблем в България от доста време насам, той не е свързан с това правителство. Дебатът за ЕРП-тата трябваше да стане преди 5-6 години, когато се приемаха промените за зелената енергия. Електроцентралите сега работят на 30% и захранват целите ни нужди. Тогава защо се налага да наливаме толкова пари в системата и говорим за неща като "Белене" и т.н. Има достатъчно ток, нека да харчим парите където е по-важно, като например образование.
А доколко влияе политическото говорене за национализация и забрани за чужденци?
- Аз съм тук толкова години и това за мен е ала-бала. Всичко зависи от това кой говори. Ако това идва от Пламен Орешарски, тогава да - би било притеснително. Но той не говори такива глупости. Що се отнася до министъра на икономиката, който иска да реиндустриализира компании, към които няма никакъв интерес - казах вече, да се види кой говори. Има Орешарски, има други.
Аз не се притеснявам - има неща, които могат да се правят, и такива, които не. Ако спазваш законите, не се притеснявам. И посолствата правят разлика между това кой говори.
А що се отнася до дебата за земята и продажбата на чужденци - ограниченията не са толкова лоша идея, тя е обсъждана и в други държави. Мен ме дразни начинът, по който се води този дебат. Ако ще има ограничения, нека да са за тези, които не обработват земята, а не за националността им. Кое е по-добре, българска групировка да купи огромни масиви земя и да изнудва фермерите за голяма рента? Или някой англичанин или украинец да реши да дойде тук да отглежда неща на 100 декара?
Това е единственият пример за такова говорене заедно с ЕРП-тата. Ако някой иска да дойде и да прави завод, този дебат няма да му повлияе, освен ако не е свързан с тези сфери.
Къде да инвестират? Ако искат да дойдат на Балканите, няма да инвестират в Гърция сега, Македония и Сърбия не са в ЕС, двата им избора са България или Румъния и винаги са били. Аз не чувствам, че чуждите инвеститори не са добре дошли. Където сме ние, хората искат всякакви инвеститори, все едно дали са чужди или български. Проблемът е да накараш някой да затвори завод в Западна Европа и да отвори тук. Навсякъде има популизъм.
Т.е. според вас икономиката върви добре?
- Растежът тази година ще е 1-2%, което е добре. Има стабилност във валутата. Електронното правителство се движи, бавно наистина. Да, има неща, които бих променил радикално тук, но те са от поне 15 години.
Сега съм много по-спокоен, отколкото преди. Но трябва да се има предвид, че това е едва първата им година. По време на първата година на ГЕРБ също бяхме изключително спокойни. Но след това дойдоха големи гафове. Сега сме на първата година пак и е спокойно. Нека след година да видим, може да говоря други неща.
Какви гафове станаха след първата година на ГЕРБ?
- "Агрополихим" имаше безумни проблеми. Митницата искаше да й платим неустойка от 126 млн. лв. за нещо, което струваше 42 хил. лв. Водихме дела и ги спечелихме всичките. Но как може някой да си позволи да прави това? Трябваше да кажа, че ще спра завода, ако това не приключи. И това беше третата-четвърта година на ГЕРБ.
Ставаше дума или за некадърна работа, или за рекет. Затова предложих да има и текст в НК, който в Белгия съществува от 1883 г. и постановява, че ако един чиновник, знаейки, че няма причини да бави едно плащане или да пита по него, въпреки това го прави само за да пречи на бизнеса, носи наказателна отговорност. Сега всеки може да пише каквото си иска.
От време на време има такива хора, но това значи, че управляващата партия не ги контролира. Този човек, който беше отговорен за това, после бе отстранен, но аз изживях най-кошмарната си година от моите 17 г. Аз в такива години не искам да живея вече. Източник: Капитал (10.05.2014) |
| | Petroceltic е продала над три пъти повече газ в България
Над три пъти са се увеличили приходите за миналата година на ирландската компания Petroceltic International, която добива природен газ в българския черноморски шелф чрез местното си дружество "Петрокелтик България" (преди "Мелроуз рисорсиз България"). Ръстът се дължи както на по-големите продажби на нефт в Египет, така и на приходите в България, показват предварителните резултати, публикувани от компанията. Постъпленията от продажбите на синьо гориво в страната са нараснали от 25.2 млн. долара до 82 млн. долара. Компанията обаче остава на загуба главно заради отписването на няколко неуспешни проучвателни проекта, включително в България. Общо 197 млн. долара с приходите на Petroceltic за 2013 г. в сравнение с 59 млн. долара за предходната година. Те са генерирани в Египет и България, където дружеството извършва добив, докато в другите страни, където работи, проектите му са на етап проучване или разработване на находища. От продажбите на нефт на държавната EGPC в Египет компанията е получила 115 млн. долара. В България основният клиент е "Булгаргаз", която през миналата година е закупила газ за 45.8 млн. долара спрямо 24.6 млн. долара през 2012 г. Единственият друг клиент на фирмата в страната е девненският торов завод "Агрополихим", който през 2013 г. е закупил значително по-големи количества, показват данните от предварителния отчет. Според тях продажбите на "Агрополихим" са достигнали 35.7 млн. долара в сравнение с едва 0.6 млн. долара за 2012 г. Това обаче не означава, че торовият завод вече ще осигурява по-голяма част от нуждите си от синьо гориво директно от местен добив. "Това просто бяха две неиздължени количества", обясни изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров пред "Капитал Daily". От отчета на Petroceltic не става ясно на каква цена е продаден газът в България. По принцип цените с "Булгаргаз" се договарят тримесечие за тримесечие, а "Агрополихим" плаща с отстъпка на база цената на природния газ за потребители, която публикува държавната компания. Petroceltic придоби правата върху местните находища, след като през есента на 2012 г. купи работещата в България Melrose Resources. Компанията разработва находищата "Галата", "Калиакра" и "Каварна" в Черно море, като покрива около 15% от консумацията на газ в страната. Миналия септември към помпените станции беше присъединен и втори сондаж в "Калиакра". Тогава от компанията обявиха, че очакванията са оттам да се произвеждат 340 хил. куб.м газ дневно, с което общият добив може да достигне 850 хил. куб.м. В началото на годината пък компанията е подновила добива от блок "Галата", който дълго време беше спрян, като отчита изключително добри резултати оттам. За 2013 г. ирландското дружество отчита 19 млн. долара загуба, почти без промяна спрямо предходната година, когато отрицателният финансов резултат беше 20 млн. долара. Това се дължи на отписването на 37 млн. долара заради неуспешни проучвания в Египет, България и Румъния, посочват от Petroceltic. В България са отписани 16.5 млн. долара, след като проучванията в блок "Камчия-1", които приключиха миналата пролет, не оправдаха очакванията. През миналата година компанията е инвестирала над 94 млн. долара в разработване на находища и поддържане на добива, като 40 млн. долара от тях са били вложени в България, става ясно от предварителния отчет. Основната част от сумата е била използвана за връзката на втория сондаж на "Калиакра-1" с помпените инсталации и за полагането на тръби като част от подготовката за започване на добив в блок "Каварна-изток" през 2015 г. Компанията в момента прави преоценка на потенциала на "Галата" за евентуални нови сондажи. За тази година не се планират някакви съществени инвестиции. В началото на 2014 г. компанията обяви, че за България са предвидени 4 млн. долара. Повече инвестиции могат да се очакват догодина, когато трябва да завърши разработването на "Каварна-изток". Източник: Капитал (19.05.2014) |
| | Замърсяване на въздуха в Белослав не е регистрирано. Това заявиха от Регионалната инспекция за опазване на околната среда и водите - Варна във връзка с жълт облак, който се появи днес около обяд в небето над варненската община. В екоинспекцията има постъпило писмено уведомление, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух, за спиране на азотната линия на девненския завод "Агрополихим" за планов ремонт. Днес, в рамките на минута - минута и половина е направено изпускане на остатъчния газ от колоната на цех "Азотна киселина". Изпускащото устройство е с височина 180 м. и осигурява разсейване на емисиите под пределно допустимите концентрации в приземния въздушен слой. В пунктовете за контрол на качеството на атмосферния въздух няма регистрирани превишения на средночасовата норма по показател азотен диоксид, добавят от РИОСВ-Варна. Източник: Дарик радио (27.05.2014) |
| | Агрополихим АД - Девня свиква Годишно общо събрание на акционерите на 15.07.2014. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2013 година. Източник: Агенция по вписвания (10.06.2014) |
| | Големите потребители на ток ще предприемат безпрецедентна акция в знак на протест срещу популисткото определяне на цените на електроенергията. Предприятията ще спрат да плащат за ток, ако Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) одобри предложените нови цени, които трябва да влязат в сила от 1 юли. Фирмите не са съгласни с готвеното увеличение от 2.29 лв. за мегаватчас на мрежовата компонента и над 2 лв. за мегаватчас на началната цена на търговете за електрическа енергия. Преди дни те изпратиха протестно писмо до институциите, но никой не им обърна внимание. Затова вчера 4 организации - Българската стопанска камара, Федерацията на индустриалните енергийни консуматори, Асоциацията на металургичната индустрия и Минно-геоложката камара, излязоха с открито писмо по проблема. Те ще сезират ЕК и Комисията за защита на конкуренцията. "Няма да плащаме, докато не се вразумят. Трябва да е ясно какво искаме да правим - да произвеждаме и да изнасяме или нещо друго", каза за в. "Сега" Константин Стаменов от Федерацията на индустриалните енергийни консуматори, в която членуват фирми като "Агрополихим", "Актавис", "Златна Панега Цимент", "Стомана Индъстри", "Тракия Глас България" и др. Според колегата му от федерацията Константин Делисивков тежестта от предстоящото намаление на тока за бита с 0.66% ще натовари бизнеса с над 43 милиона лева допълнителни разходи за година. Компаниите смятат, че новите цени ще доведат до загуба на работни места не само в голямата индустрия, но и при средния и малкия бизнес. В същото време, в противоречие на европейските практики, вече една година електроенергията, която се изнася, е по-евтина от тази за вътрешния пазар. "Вместо да прилагаме мерки за повишаване износа на наша продукция, чрез износа на електроенергия на преференциални цени стимулираме икономиките на съседните държави и износа на работни места. А експортът на суровини, каквато е и електроенергията, не създава добавена стойност в икономиката на България", се посочва още в отвореното писмо. Според бизнеса вносът на ток също се възпрепятства, а в определени периоди на съседните пазари има по-евтина електроенергия. "За да не се закриват предприятия, за да се запазят работните места и българската индустрия, с това отворено писмо предупреждаваме, че няма да приемем повишаване на цените на електроенергията и на съпътстващите такси и ще откажем плащания по новопредлаганите цени", пишат организациите. "Парите в системата така или иначе не достигат и все някой на някого дължи. Едно ново неплащане ще превърне кризата в катастрофа", категорична бе вчера Иванка Диловска, председател на Института за енергиен мениджмънт. Пред в. "Сега" тя заяви, че изходът е производители и потребители да направят спешен план за излизане от кризата. В настоящата политическа обстановка обаче е наивно да се смята, че това може да стане. "Решението е да се намери смел човек, който да повиши цените за бита", каза Диловска. Това е поредният скандал, който се разразява в енергийния сектор от началото на годината. През януари трите ЕРП-та - ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", започнаха да си прихващат суми, които НЕК им дължи за закупен, но неплатен зелен ток. Спорът бе за 347 милиона лева. Решението на ЕРП-тата доведе до криза в НЕК. ДКЕВР започна наказателна акция срещу снабдителните фирми на ЕРП-тата и откри процедура за отнемане на лицензиите им. Източник: Сега (19.06.2014) |
| | Агрополихим АД открива процедура за определяне на изпълнител, чрез „Избор с публична покана“
Агрополихим АД открива процедура за определяне на изпълнител, чрез „Избор с публична покана“ на основание чл. 11 от ПМС № 118/2014 год. с предмет: „Превоз от и до работното място на работници от Агрополихим АД и Римакем ЕООД“. Срокът за подаване на оферти е до 16.00 ч. на 26.06.2014 г. А търгът ще бъде проведен на 27.06.2014 г. от 16:00 ч. в административната сграда на „Агрополихим“ АД. Документи за кандидатстване могат да бъдат намарени и изтеглени от: http://eufunds.bg/bg/pms55/0/ Източник: Фирмена информация (19.06.2014) |
| | Големите потребители на ток ще предприемат безпрецедентна акция в знак на протест срещу популисткото определяне на цените на електроенергията. Предприятията ще спрат да плащат за ток, ако Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) одобри предложените нови цени, които трябва да влязат в сила от 1 юли. Фирмите не са съгласни с готвеното увеличение от 2.29 лв. за мегаватчас на мрежовата компонента и над 2 лв. за мегаватчас на началната цена на търговете за електрическа енергия. Преди дни те изпратиха протестно писмо до институциите, но никой не им обърна внимание. Затова вчера 4 организации - Българската стопанска камара, Федерацията на индустриалните енергийни консуматори, Асоциацията на металургичната индустрия и Минно-геоложката камара, излязоха с открито писмо по проблема. Те ще сезират ЕК и Комисията за защита на конкуренцията. "Няма да плащаме, докато не се вразумят. Трябва да е ясно какво искаме да правим - да произвеждаме и да изнасяме или нещо друго", каза Константин Стаменов от Федерацията на индустриалните енергийни консуматори, в която членуват фирми като "Агрополихим", "Актавис", "Златна Панега Цимент", "Стомана Индъстри", "Тракия Глас България" и др. Според колегата му от федерацията Константин Делисивков тежестта от предстоящото намаление на тока за бита с 0.66% ще натовари бизнеса с над 43 милиона лева допълнителни разходи за година. Компаниите смятат, че новите цени ще доведат до загуба на работни места не само в голямата индустрия, но и при средния и малкия бизнес. В същото време, в противоречие на европейските практики, вече една година електроенергията, която се изнася, е по-евтина от тази за вътрешния пазар. "Вместо да прилагаме мерки за повишаване износа на наша продукция, чрез износа на електроенергия на преференциални цени стимулираме икономиките на съседните държави и износа на работни места. А експортът на суровини, каквато е и електроенергията, не създава добавена стойност в икономиката на България", се посочва още в отвореното писмо. Според бизнеса вносът на ток също се възпрепятства, а в определени периоди на съседните пазари има по-евтина електроенергия. "За да не се закриват предприятия, за да се запазят работните места и българската индустрия, с това отворено писмо предупреждаваме, че няма да приемем повишаване на цените на електроенергията и на съпътстващите такси и ще откажем плащания по новопредлаганите цени", пишат организациите. "Парите в системата така или иначе не достигат и все някой на някого дължи. Едно ново неплащане ще превърне кризата в катастрофа", категорична бе вчера Иванка Диловска, председател на Института за енергиен мениджмънт. Тя заяви, че изходът е производители и потребители да направят спешен план за излизане от кризата. В настоящата политическа обстановка обаче е наивно да се смята, че това може да стане. "Решението е да се намери смел човек, който да повиши цените за бита", каза Диловска. Това е поредният скандал, който се разразява в енергийния сектор от началото на годината. През януари трите ЕРП-та - ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", започнаха да си прихващат суми, които НЕК им дължи за закупен, но неплатен зелен ток. Спорът бе за 347 милиона лева. Решението на ЕРП-тата доведе до криза в НЕК. ДКЕВР започна наказателна акция срещу снабдителните фирми на ЕРП-тата и откри процедура за отнемане на лицензиите им. Източник: Класа (20.06.2014) |
| | Под 5 на сто от потреблението на природен газ у нас се осигурява от местен добив, показват данните на държавния газов доставчик „Булгаргаз” за първите шест месеца на тази година. Според тях за полугодието местната доставка възлиза на едва 64 млн. кубични метра, което е с близо една десета по-малко в сравнение с доставките през първите шест месеца на 2013 г. На вноса на руски газ се падат 88,2%. Въпреки че относителният му дял намалява, доставените количества се увеличават с 3 на сто до 1,228 млрд. куб. метра за първото полугодие. Разликата от 7% до 100-процентовите доставки се дължи на доставени от „ВИЕЕ България” (дъщерна на Wintershall) 100 млн. куб. метра. Цялото количество е нагнетено в хранилището в Чирен. В действителност те отново са местен добив тъй като „ВИЕЕ България” ги е закупила от находищата на „Петроселтик България” (преди „Мелроуз”). Те са получени по договор на „Булгаргаз” с „ВИЕЕ България”, за да се подсигурят необходимите количества за зимата на 2013/2014 г. с опция за обратно изкупуване през първото тримесечие на 2014 г. Освен този договор „Булгаргаз” има още един с „ВИЕЕ България”, който според отчета на газовата компания я е подпомогнал финансово, но подробности за него липсват, става ясно от отчета на „Булгаргаз”. Общо за първото полугодие компанията „Булгаргаз” е закупила 1,392 млрд. кубични метра синьо гориво, което в сравнение с първото полугодие на миналата година е увеличение с малко над 10%, или 130 млн. куб. м. Цялото получено количество е реализирано на пазара, показват още данните на държавната компания. Реално обаче консумацията на газ у нас е скочила само с 48 млн. куб. м спрямо първите шест месеца на миналата година. В проценти това прави 3,57 на сто повече. Разликата до 130 млн. куб. м се дължи на нагнетени и добити количества в хранилището в Чирен, както и на върнатия газ на „ВИЕЕ България”. От „Булгаргаз” отчитат, че за първото тримесечие на годината консумацията е по-ниска в сравнение с януари-март на 2013 г. Това се дължи на по-топлата зима. След април консумацията започва да расте, но тя се дължи не толкова на реално потребление, колкото на закупени от газовия оператор „Булгартрансгаз” 118 млн. куб. метра синьо гориво. От отчета не става ясно защо на „Булгартрансгаз” й е било нужно това количество след като тя се занимава само с преноса, но не и с търговията на синьо гориво. Топлофикациите са най-големите консуматори на газ. За първите шест месеца те са потребили 519 млн. куб. м, което е с 8,30 на сто по-малко от същия период на миналата година. На тях се пада 37% от общото потребление в страната. На второ място е химическата промишленост, но и там потреблението е намаляло с близо 10% до 385 млн. куб. м. Това се дължи основно на производствена авария в „Неохим” и на ремонт на съоръженията в „Агрополихим”. На трето място по консумация се нареждат заводите, произвеждащи стъкло и порцелан. При тях се отчита съществен ръст в консумацията с над 15% до 96 млн. куб. м. Близо 19 на сто увеличение пък се отчита за металургията, но там количествата са малки – 44 млн. куб. м за първите шест месеца. По отношение на съхранението на природен газ от отчета на „Булгаргаз” става ясно, че компанията е нагнетявала в хранилището в Чирен наполовина по-малко от нужните количества в сравнение с миналото полугодие въпреки опасността от нова газова криза. Причина за това е липсата на пари, посочват от „Булгаргаз”. Към 25 август в хранилището има 402,7 млн. куб. м, като седем дни преди това на него са извадени 11 млн. кубика газ. Причината е в ремонт на входа на транзитния газопровод. През първите шест месеца на годината „Булгаргаз” е купувал газа от внос и от местните източници на средна цена от 555,59 лв. и го е продавал средно на 618,63 лв. за 1000 куб. м. Или с разлика от 63,04 лв. При отчитане на транзитната такса това прави разлика от 43,31 лв. на 1000 куб. м, или 7,8%. Източник: Класа (02.09.2014) |
| | Химическата промишленост – в очакване на Реиндустриализацията
През последните 13 години в химическата промишленост в България се наблюдават редица негативни тенденции. Намаляват видовете производства и рязко се понижава броят на произвежданите химически продукти. Тези данни представи проф. Йончо Пеловски от Българската камара на химическата промишленост на кръгла маса за сектора, организирана от КНСБ.
Според представен от проф. Пеловски анализ намалява относителният дял на производствата, изискващи по-дълбочинно преработване на суровините. Така намалява производството на продукти с по-висока добавена стойност и конкурентоспособността на сектора.
Разширяват се производствата, при които се преработват вносни полупродукти. Ликвидирани и замразени са основни производства – карбамид (вид азотен тор - бел. авт.), хлор, натриева основа, продукти за каучуковите и полимерни производства.
Има нестабилност в цените на електроенергията и природния газ, които определят конкурентоспособността на отрасъла. Освен това намалява броят на заетите в отрасъла, а балансът внос-износ се влошава поради ликвидирането на някои производства.
Това се доказва от данните за развитието на торовата промишленост, допълва експертът.
Той представи данни за производството на минерални торове в България през последните години. В периода 2000 – 2013 г. производството на амоняк и азотни торове намалява след спирането на „Химко“ - Враца и „Агробиохим“ - Стара Загора.
В „Неохим“ и „Агрополихим“ производството на азотни и фосфорни торове се задържа на равнище 60 – 80% използваемост на производствените капацитети. Производството на фосфорни торове е преустановено в „Неохим“. От износител страната вече е вносител на карбамид, казва се в анализа.
ачеството на произведените в България торове е добро, в резултат на което през целия период на прехода над 50% от азотните и над 90% от фосфорните торове са изнасяни на европейски и други пазари. „Вносът на торове се увеличава, като сега сме стигнали до близо 40%“, коментира проф. Пеловски.
Той отбеляза, че този сектор заслужава повече внимание, защото без него не може да има конкурентоспособно земеделие.
Според представените от него данни отрасълът осигурява 25% от общия обем на българския износ и произвежда 22% от продукцията на промишлеността. В сектора работят 2,3% от общия брой на заетите в страната и 8 на сто от заетите в промишлеността. За периода 2008 – 2012 секторът има ръст на износа от 24%. Тази индустрия има традиции и висок потенциал, експортна насоченост и висока икономическа ефективност, заключава експертът.
Пеловски посочи и някои позитивни тенденции в предприятията. Той даде за пример „Солвей соди“, „Лукойл“ и „Свилоза“ като предприятия, където се въвеждат съвременни техники и ефективни производства. В „Агрополихим“ и „Неохим“ са въведени нови асортименти торове. Нови изделия и производства имат и „Зебра“, „Пластимо“, „Агрия“ и „Оргахим“, заяви Пеловски.
„Пет милиона химици се търсят в Европа“, посочи той в отговор на въпрос за кадрите. Според него е необходимо държавата да предприеме мерки в няколко посоки: да бъдат намалени цените на природния газ и да бъде задържан ръстът на цените на електроенергията за индустрията.
В анализа се предлага да бъдат осигурени проектите за диверсификация на доставките на природен газ, включително и от български находища и газохранилища.
Красимир Кръстев, председател на федерация „Химия и индустрия” към КНСБ, заяви, че секторът произвежда 20% от потребностите на страната от химикали, всичко друго се внася. Преди 20 г. съотношението е било точно обратното.
„Възстановяването на сектора е съвместна отговорност на държавата, бизнеса и синдикатите“, заяви той.
По негови данни в България в този сектор оперират 3 хил. фирми, като големите предприятия дават над 80% от продукцията. В малките фирми средният брой на заетите е двама души.
„Не трябва да се насърчава раздробяването на икономическите субекти. Технологиите могат да бъдат развивани в големите комплекси“, смята Кръстев. Той отчете, че заплащането в сектора не е добро и сега средното възнаграждение е колкото средна работна заплата.
„Без индустрия няма икономика“, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той очаква при новата Еврокомисия да бъдат насочени сериозни ресурси в тази посока.
„Българските политици трябва да намерят подходящи партньори в лицето на големите играчи, които ще имат решаващата дума къде ще бъдат влагани тези пари“, заяви той.
България няма алтернатива на реиндустриализацията, допълни Красимир Кръстев. Източник: Инвестор.БГ (12.09.2014) |
| | Разследват гигантите "Аурубис" и КЦМ за картел
Едни от най-големите компании в цветната металургия у нас ще бъдат проверявани от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Става въпрос за медодобивната „Аурубис" и производителя на олово и цинк - КЦМ. Причина за започнатото производство е жалба на производителя на химични торове „Агрополихим". Компанията се е оплакала, че двете дружества злоупотребяват с положението си на пазара и са в картел, като й налагат „необосновано висока" цена на сярната киселина. Тя е основен ресурс за производството на торове. Първоначалната проверка на антимонополния орган е установила, че освен двете родни компании трябва да разследва и компанията майка на „Аурубис", базирана в Германия. Българското поделение на компанията е един от най-големите производители на мед в Европа. Източник: Марица (06.10.2014) |
| | КЗК проверява за картел между "Аурубис" и КЦМ
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е извършила обиск в офисите на „Аурубис“ по подозрения, че компанията има споразумение с КЦМ Пловдив за забранено разделяне на пазарите, става ясно от съобщение на сайта на регулатора. Обиските са били извършени на 29 октомври. Служителите са иззели документи на хартия и компютърни данни, уточняват още от КЗК. Компанията е била проверена и във връзка с друго съмнение – за злоупотреби при определянето на цените на сярна киселина. Проверките са по преписка, започната след сигнал на „Агрополихим“ Девня, в който се съдържат твърдения за нарушения на Закона за защита на конкуренцията от страна на „Аурубис“ и КЦМ Пловдив. Събраната информация предстои да бъде анализирана включително и чрез специализиран софтуер (форенсик лаборатория). В случай, че събраните доказателства потвърдят наличието на нарушение, КЗК ще предяви на ответните дружества твърдения за извършени нарушения. Източник: Инвестор.БГ (31.10.2014) |
| | 30% спад на местния добив на газ
С 30 на сто са паднали доставките на природен газ, добит у нас. В рамките на последните три месеца до края на септември те са едва 20 млн. куб.м, а за първите девет месеца на годината – общо 84 млн. куб.м. Така към 30 септември на местния добив се падат едва 4,6% от доставения газ у нас, отчита държавната газова компания „Булгаргаз”. Като цяло потреблението на синьо гориво у нас е паднало с 6,31% към края на септември в сравнение със същия период на миналата година. Общото реализирано от „Булгаргаз” количество у нас е 1,783 млрд. куб.м. Благодарение на нагнетяването на количества в газовото хранилище в Чирен обаче доставките отчитат ръст с 0,28% до 1,822 млрд. куб.м. От тях на руския газ се падат 89,90 на сто от доставения газ което е намаление с 3 - 4 на сто в сравнение с деветмесечието на 2013 г. Основните консуматори на природен газ в страната са предприятията от сферата на енергетиката и на химическата промишленост. В енергетиката най-големите потребители са топлофикациите. Заради по-топлото време миналата зима обаче от „Булгаргаз“ отчитат спад на консумацията на енергийните предприятия с близо 7 на сто на годишна база до 637 млн. куб.м. Това са 36% от цялото потребено количество синьо гориво към 30 септември. На химическата индустрия се падат 27% от консумацията. И там обаче се отчита спад – с 2,2 на сто, като причините са производствена авария в „Неохим“ и ремонт на съоръженията в „Агрополихим”. Най-голямо увеличение на консумацията на газ има в металургията – с 16 на сто, и при стъкларските заводи – с 14 на сто. Техният относителен дял в потреблението на газ обаче е нисък, съответно 3,6% и 8 на сто. От „Булгаргаз” отчитат още, че към края на септември приходите от продажба на синьо гориво са малко над 1,095 млрд. лв., почти без промяна спрямо същия период на миналата година. Разходите за купуване на газа за същия период са 1,070 млрд. лв. Към края на септември от държавната газова компания отчитат 39,7 млн. лв. печалба преди данъци. Нето „Булгаргаз” е спечелила 40,3 млн. лв., което е със 168% повече в сравнение със същия период на миналата година. Въпреки това компанията има сериозни трудности с осигуряването на необходимите средства, за да заплаща доставките на газ. Причините са в текущите задължения на топлофикациите, които са около 100 млн. лв. и които те не разплащат, защото НЕК им бави парите за тока от когенерациите. Източник: Монитор (04.11.2014) |
| | Ток, торове и рапица движат експорта
Българският износ набира сила от началото на тази година, показват последните данни на Националния статистически институт. Най-голямо нарастване е отчетено при електроенергията, химическите торове и рапицата. Българските торови заводи - „Неохим“ и „Агрополихим“, изнасят във всички съседни държави, както и в САЩ. Продажбите на амониева селитра за САЩ например през 2014 г. скочиха три пъти спрямо 2013 г., коментира пред „Преса“ зам.-шефът на браншовата асоциация по химическа промишленост Йончо Пеловски. Причината е, че целият свят преследва по-високи добиви от земеделските култури и с това се увеличава и потреблението на торове. Изпратени за САЩ обаче, те се реекспортират в други държави. Нашите фермери ползват по-евтината украинска стока. Около 3,6% ще е годишният ръст на тази индустрия в световен мащаб, прогнозират експертите. От началото на годината досега доставките на ток за съседни страни достигнаха общо 3,2 млрд. квтч, сочат данни на Електроенергийния системен оператор. Количеството надхвърли с 1 млрд. квтч, или с 44% постигнатото през същия период на 2014 г. - най-успешната за последните 15 години. Страната ни е изнесла през м.г. 9,5 млрд. квтч. Повишеният износ през тази година се осигурява изцяло от възобновяемите енергийни източници, а причината е отпадането на т акса зелена енергия за износа. 467 339 тона рапица от миналогодишната реколта са напуснали страната от 1 юли 2014 до 11 май 2015 г. За същия период година по-рано сме изнесли 274 617 тона. Според Антонина Белопитова от Софийската стокова борса слабото евро силно стимулира износа. Експортът на България за първите три месеца е над 10,7 млрд. лв., което е увеличение с 13% спрямо същия период на м. г. През март на годишна база нарастването е почти двойно за държавите извън ЕС и достига 1,5 млрд. лв. С по-бавни темпове, но все пак има увеличение на експорта за ЕС с близо 12%. Източник: Преса (13.05.2015) |
| | Минната камара: Цените на металите са близки до критичните нива
Предприятията от добивната и преработващата промишленост също ще бъдат засегнати от спадащите цени на международните пазари. От Българската минно-геоложка камара (БМГК), която обединява 118 дружества в сектора, коментираха, че в момента цените на металите са близки до критични нива. И допълниха, че в борсовите цени се забелязва цикличност с падове и повишения на цените на металите, които се добиват в България. В момента за пореден път от 2012 г. се наблюдава тенденция на намаляване на цените на металите на световните борси, което влияе върху конкурентоспособността на българските рудодобивни компании, чиято продукция се търгува по борсови цени, посочват още от камарата. Обясниха също, че в подобна ситуация компаниите трябва да оптимизират разходите си, за да преодолеят ниските приходи, които са функция от борсовите цени и добитите количества. Когато пък цените се увеличат трайно, компаниите интензивно влагат средства в инвестиционните си програми, за да могат да се подготвят за циклите на намаление. Източник: Капитал (25.08.2015) |
| | "Агрополихим" завършва терминала, чрез който ще купува по-малко газ
"Агрополихим" е пред приключване на изграждането на терминал за съхранението на 10 хил. тона амоняк, което ще позволи на дружеството да намали разходите си за природен газ. Проектът продължава повече от 10 години. Терминалът трябва да бъде пуснат в експлоатация през септември или октомври. Отделно торовият завод има намерение да изгради котел за производството на топлоенергия чрез изгарянето на слама, което допълнително ще намали разходите му за природен газ с около 2 млн. лв. месечн. "Ако ние и още един торов завод като "Неохим" спрем потреблението на природен газ, това означава, че "Булгаргаз" ще загуби най-големите си и платежоспособни клиенти и ще остане да работи с "Топлофикация - София", коментира зпълнителния директор на "Агрополихим" Васил Александров. Действително за първите шест месеца на 2015 г. химическата индустрия за първи път изпреварва по потребление на природен газ (макар и с малко) енергетиката, с което се превръща в най-големия клиент на "Булгаргаз", сочат данните от финансовия отчет на газовото дружество за полугодието. Според данните химическият сектор е купил 536 млн. куб. метра газ, което е увеличение от близо 40% спрямо същия период на 2014 г. Източник: Капитал (26.08.2015) |
| | Ирландци търсят 3,5 млрд. куб. м газ в „Галата”
До началото на следващата година ирландската „Петрокелтик” ще търси нефт и газ в блок „Галата” в Черно море. По искане на компанията кабинетът вчера удължи с 411 дни срока на проучвателния договор. Последните сеизмични изследвания на нови територии в блок „Галата” показват 23% вероятност за наличието на нови ресурси от 3,5 млрд. кубични метра газ, става ясно от последния 10-годишен план на държавния газов оператор „Булгартрансгаз”. Решението на МС се налага поради забавено сключване на едно от допълнителните споразумения, с което преди това договорът за търсене и проучване е бил удължаван. Това забавяне се счита за форсмажор, при който титулярът на разрешението има право на времева компенсация, обясниха от пресцентъра на кабинета. Договорът за търсене и проучване на нефт и природен газ в блок „Галата” беше сключен на 4 февруари 2008 г. Източник: Монитор (17.09.2015) |
| | КЗК пак отмени избора на одитор на Разплащателната агенция
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени като незаконосъобразно решение на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за избор на одитор на Разплащателната агенция за четири финансови години, включващи периода от 16 октомври 2014 г до 15 октомври 2018 г. Сертифициращият орган трябва да прави одит на изплащаните европейски средства. Жалбата е от компанията, която е класирана на четвърто място. С решение от края на октомври Върховният административен съд (ВАС) остави в сила акта на КЗК, който отменя решението на възложителя за откриване на обществената поръчка. Поради тази причина всички последващи актове на възложителя губят правната си сила. Антимонополната комисия връща процедурата отново към аграрното ведомство. През миналия септември КЗК отмени обществена поръчка за избор на сертифициращ орган на фонд „Земеделие”. Междувременно КЗК обвини „Аурубис България“ АД и „Аурубис“ АГ (Aurubis AG)-Германия за злоупотреба с господстващо положение на пазара на сярна киселина у нас. Комисията отчита, че има прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори. Производството е образувано по искане на производителя на фосфорни торове „Агрополихим“ АД, гр. Девня. Определението не подлежи на обжалване. Засегнатите компании имат право на достъп до материалите по преписката и право в срок от 30 дни да представят писмени възражения и да поискат да бъдат изслушани от КЗК. Над 102 хил. лева е имуществената санкция, наложена от КЗК на Енерджи Маркет АД заради отказ на съдействие на комисията. Във връзка с образувано производство по искане на ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп ЕАД комисията многократно е изисквала от Енерджи Маркет АД информация, за да се изясни фактическата обстановка по преписката, но такава не е била представена. Източник: Монитор (10.11.2015) |
| | „Аурубис" продавали сярна киселина на необосновано висока цена
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обвини „Аурубис България" АД и „Аурубис" АГ (Aurubis AG)-Германия в злоупотреба с господстващо положение. По този начин компанията е можела да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите. Това ставало посредством налагане на необосновано висока цена за продажба на сярна киселина и прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори. КЗК започнала проверката по искане на производителя на фосфорни торове „Агрополихим" АД, гр. Девня. Тя е проучила поведението на медодобивния комбинат и немското дружество-майка във връзка с търговските им практики при продажбата на сярна киселина. Служители на КЗК са извършили проверка и в офиса на „Аурубис България" АД в Пирдоп. Източник: News.bg (10.11.2015) |
| | Атоменергоремонт АД иска да се качи на борсата
Ремонтното предприятие Атоменергоремонт АД иска да се качи на борсата. Козлодуйското дружество очаква разрешението на Българска фондова борса (БФБ) за допускане на акциите му до търговия на Основен пазар, след като на 17 декември 2015 г. Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила неговия проспект. Атоменергоремонт е създадено през 1974 г. с предмет на дейност ремонт на оборудването на „АЕЦ Козлодуй“. През периода 2003-2008 г. ремонтното дружество участва активно в програмата за реконструкции и модернизации на блокове 5 и 6 на „АЕЦ Козлодуй”, като по-значимите изпълнява като подизпълнител. Други основни клиенти на Атоменергоремонт са топлоелектрическите централи и топлофикационните дружества в Димитровград, Бобов дол, Плевен, Враца, Сливен, Велико Търново, Габрово, Брикел ЕАД, ТЕЦ Марица Изток 2 и други. Компанията е извършвала ремонти и за Биовет АД, Неохим АД, Агрополихим, македонски и сръбски дружества, става ясно от информацията в проспекта. Бултрейд корпорейшън ЕООД, което е собственост на Борис Георгиев Методиев, притежава 99,99% от капитала на Атоменергоремонт АД. Останалият 0,01% е пряка собственост на Борис Методиев. Капиталът на Атоменергоремонт е 15 355 140 лв., като е разпределен в 15 355 140 обикновени акции с номинал 1 лв. С вписване в Търговския регистър от 23 юли 2015 г. той е увеличен от 355 140 лв. Увеличението на капитала с 15 млн. лв. е след взето на 15 юли 2015 г. решение на едноличния собственик, като капиталът е увеличен със собствени средства по реда на чл. 197, ал. 1 от Търговския закон чрез превръщането на част от реализираната печалба в капитал. През периода от края на 2012 г. до 30 юни 2015 г. регистрираният капитал на Атоменергоремонт е непроменен и възлиза на 355 хил. лв.. Същевременно общият собствен капитал на дружеството нараства значително през посочения период, като от 21,712 млн. лв., отчетени към края на 2012 г., достига 32,49 млн. лв. към края на 2013 г., 53,106 млн. лв. към края на 2014 г. и 57,057 млн. лв. към 30 юни 2015 г. Увеличението идва за сметка на акумулираната неразпределена печалба, която достига 43,965 млн. лв. към края на първите шест месеца на настоящата година. Решението за допускане на акциите на Атоменергоремонт до търговия на регулиран пазар е взето от Съвета на директорите на заседание, проведено на 21 август 2015 г. На същата дата е приет и проспектът, който е променян два пъти – на заседания на Съвета на директорите, проведени на 30 септември и 6 ноември 2015 г. На 6 ноември КФН връща проспекта на дружеството за отстраняване на непълноти и несъответствия, като на 17 декември издава своето потвърждение. Атоменергоремонт чака само решението на БФБ за допускане на акциите. Инвестиционният посредник, който движи регистрацията, е ИП София Интернешънъл Секюритиз АД (СИС). „Проспектът за допускане на ценни книжа на Атоменергоремонт АД до търговия на регулиран пазар има за цел регистрация на акциите на емитента за търговия на БФБ-София АД. Настоящото предлагане няма за цел набиране на допълнителни средства и по своята същност не е първично публично предлагане. Дружеството не очаква да получи приходи от допускането за търговия на регулиран пазар на ценните книжа. Искането за допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа има за цел да осигури ликвидност при търгуване с акциите на компанията и осигуряване на достъп до тях на по-широк кръг инвеститори“, пише в проспекта, достъпен на сайта на пазарния оператор. Към 30 юни 2015 г., откогато са актуалните финансови резултати на дружеството, видни и в проспекта, то реализира нетна печалба в размер на 3,95 млн. лв., която е с 18,97% по-ниска спрямо резултата, постигнат през първото шестмесечие на 2014 г. През първото полугодие на тази година общите му приходи от продажби нарастват с 20,83% на годишна база до 14,528 млн. лв. През 2014 г. 75,2% от тях се формират от АЕЦ "Козлодуй", 12% - от ТЕЦ „Бобов дол“, а други 3,08% - от ТЕЦ МАРИЦА 3 АД. Общите разходи на Атоменергоремонт нарастват с 5,56% на годишна база до 12 млн. лв. Най-осезателно е покачването при разходите за заплати, които се увеличават с 10,66% до 5,635 млн. лв. Разходите за консумативи и материали, които са основно разходно перо, се покачват с 2,09% на годишна база до 3,231 млн. лв. Оперативните разходи на козлодуйското дружество нарастват от 7,175 млн. лв. през 2014 г. до 10,693 млн. лв. към 30 юни 2015 г. Това увеличение от 49% до голяма степен се дължи на положителния счетоводен ефект на измененията на запасите от продукция и незавършено производство през първото полугодие на 2014 г. Изключвайки ефектите на сумите с корективен характер, разходите за дейността нарастват с 5,7% на годишна база. Нетните финансови приходи за периода възлизат на 115 хил. лв. Дружеството не ползва заемно финансиране. През първото полугодие на 2015 г. текущите пасиви спадат до 3,992 хил. лв. главно поради намалението в данъчните задължения и задълженията към персонала. Дружеството посочва в проспекта, че през 2015 г. е подписало значими договори за общо 25,864 млн. лв. В Атоменергоремонт работят 759 служители при 755 към 31 декември 2014 г. „Атоменергоремонт АД инвестира средства в дялове на дружества с разнороден предмет на дейност, като основната цел е реализирането на допълнителни приходи за дружеството, които не зависят от развитието на пазара и стопанската позиция в даден момент на дружеството“, пише още в проспекта във връзка и с инвестицията му в Магазини Европа АД. Към 30 юни 2015 г. дългосрочните финансови инвестиции на Атоменергоремонт възлизат на 13,601 млн. лв., като през 2015 г. компанията „прави най-значимата си инвестиция за последните три години чрез придобиване на 4,81% от капитала на „Магазини Европа” АД - дружество, което притежава редица недвижими имоти с търговско предназначение в град София и развива успешно своята дейност по управлението им“. Като свои конкуренти компанията посочва публичните Енергоремонт Холдинг АД и Енемона АД, както и Централна Енергоремонтна База ЕАД и Риск Инженеринг АД. Прогнозните разходи за регистрацията на емисията акции са за общо 20,6 хил. лв. 15 600 лв. е възнаграждението за инвестиционния посредник, а останалите 5 хил. лв. е таксата за потвърждение на проспекта от КФН. Източник: Инвестор.БГ (23.12.2015) |
| | Комисия по цената на сярната киселина
През есента на миналата година, когато мандатът на настоящия състав на КЗК беше вече изтекъл, институцията изненадващо се сети да възроди един брадясал казус отпреди две години. На прицела на Комисията за защита на конкуренцията попадна и второто по приходи дружество в държавата - "Аурубис". Медодобивният завод в Пирдоп и германската му компания майка Aurubis бяха обвинени в злоупотреба с господстващо положение. И тук поведението на КЗК е странно - първо дълго спи, после изненадващо се активира, но остава глуха за същината на спора и аргументите на едната страна. А рискът в историята е, че един голям чужд инвеститор може да спре вложенията си и да зарази с негативизъм още германски компании с бизнес в страната. Обвинението на КЗК е, че "Аурубис" е продавал сярната си киселина, която е съпътстващ продукт в производството на мед, на необосновано висока цена на българския пазар, като това поставяло купувачите в страната в неравностойно положение спрямо чуждестранните клиенти на дружеството. Спорът за цената на сярната киселина започва, след като преди три години торовият завод "Агрополихим" подава жалба в КЗК. От началото "Аурубис" приемат казуса по-скоро като резултат от неразбиране на спецификата на този пазар. "Мислехме, че това е просто недоразумение и казусът ще се реши", коментира Тим Курт, изпълнителен директор на "Аурубис България". После обаче компанията остава с усещането, че аргументите им по време на процедурата се неглижират. "Явно от самото начало се е знаело какъв ще е крайният резултат", казва още Курт. "Искахме честно отношение и казусът да се реши от новия състав на комисията, а не от тези с изтекъл мандат от миналия септември и които не бива да са там", казва още той. Сега процесът е във финалната си фаза. Наскоро от комисията са поискали от компанията данни за приходите им за три години назад, от 2013 до 2015 г. Тези числа са важни основно за едно - да се определи размерът на глобата. От "Аурубис" очакват тя да е между 4 и 6 млн. евро, като дружеството от няколко години е под номер две на компаниите в България на база размер на приходите, като единствена преди нея по този показател е рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас". За 2015 г. приходите са 4.3 млрд. лв. Заводът в Пирдоп е най-големият производител на сярна киселина в страната, като тя е съпътстващ продукт при преработката на мед. "Аурубис" трябва да я пласира някъде, тъй като тя не може да се складира и пречи на работата на предприятието. "Агрополихим" в Девня пък е най-големият й консуматор, като сярната киселина е една от основните суровини в производството на фосфорни торове. Сярната киселина винаги е свързвала двете големи компании. От 2002 г. между тях има 10-годишен договор за покупко-продажба. Той е наследен от настоящия собственик на завода в Пирдоп - Aurubis Group, който купува предприятието през 2008 г. Цената на тон сярна киселина е 14 евроцента, а "Агрополихим" купува по около 30 хил. тона на месец. От "Аурубис" обясниха, че при тази ниска цена след калкулацията и на транспортните разходи накрая дружеството излизало на загуба. Съответно след изтичането на въпросния договор през 2012 г. цената на сярната киселина е вдигната. "За тези три години им продаваме сярна киселина на пазарна цена с включен в нея транспорт. От три години цената е справедлива. От "Агрополихим" явно смятаха, че пак ще получат 10-годишен договор за нула пари", заяви Тим Курт. В края на август 2013 г. "Агрополихим" подава жалба в КЗК. В сюжета се набърква и другият производител на сяра - пловдивският Комбинат за цветни метали (КЦМ). Торовият завод обвинява "Аурубис" и КЦМ в "забранени споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно или господстващо положение". Обвиненията в картел трудно се доказват, като остава само това за злоупотреба с господстващо положение срещу "Аурубис" и компанията майка. "Обикновено в други държави регулаторите не се занимават с частни договорни отношения, а подобни жалби от търговския партньор се използват по-скоро като аргументи за водене на преговори", коментира Курт. През последните три години дружеството дава цялата искана информация на КЗК, както и допълнителна информация, за да се постигне по-задълбочено разбиране на пазара. "След като попълнихме въпросника, последва година и половина тишина и от миналата есен комисията стана много активна", допълва той. През ноември 2015 г. КЗК излиза с официалното си обвинение. "Въз основа на направения икономически и правен анализ комисията счита, че "Аурубис" се възползва от господстващото си положение на българския пазар и продава сярната киселина на необосновано висока цена, поставяйки купувачите в страната в неравностойно положение спрямо чуждестранните клиенти на дружеството, за които то се конкурира на международните пазари. Поведението има антиконкурентен ефект, както на пазара на производство и продажба на сярна киселина, така и на пазарите, за които сярната киселина е основна суровина." "Аурубис" имаше 30-дневен срок да представи възраженията си. Основното е, че според КЗК пазарът на сярна киселина за "Аурубис" е "национален". "Ние не споделяме това мнение и категорично го отхвърляме. Пазарът на сярна киселина е глобален пазар и цените се посочват единствено от търсенето и предлагането", казаха от компанията през ноември 2015 г. Това е и основното разминаване между страните. "Те разглеждат само българския пазар, т.е. не се отчита, че сярната киселина може да се внася и че има международни цени, на които се продава", коментира още Курт. А внос няма, защото цената на "Аурубис" е била конкурентоспособна и никой не е имал изгода да търси друг източник. Според компанията основната грешка на комисията е, че е възприела грешна дефиниция за релевантен пазар на сярната киселина. Според юристи, изглежда, КЗК е дефинирала релевантния пазар тясно (географски), ограничавайки го само до България, като не е отчела правилно търговските потоци според инструкциите на прилагания в подобни случаи тест Elzinga – Hogarty. Според "Аурубис" пазарът на сярна киселина трябва да се разгледа ако не в световен, то поне в мащабите на Югоизточна Европа. Тръгвайки погрешно, според компанията комисията не е успяла да анализира коректно пазарните позиции на българското дружество и на компанията майка, които нямали доминираща роля на пазарите на сярна киселина. Дори и да се приеме твърдението на комисията, че трябва да се гледа само българският пазар, от "Аурубис" твърдят, че определят цените пазарно. От дружеството дори са показали с документи, че тук продават най-евтино в сравнение със задграничните си пазари - от Турция през Мароко, та чак до Чили. Просто "Агрополихим" е близо и е най-големият им клиент за сярна киселина, но от общото количество сяра само 28% са за българския пазар, а останалото се изнася. В края на март тази година адвокатите на компанията се обръщат и към органа в Европейската комисия, занимаващ се с въпросите по конкуренцията - DG Competition, защото и компанията майка е включена в производството, като въпреки че обичайната практика е DG Competition да изказва позицията си устно, в техния случай може да има и писмено становище. Сега от "Аурубис" обаче основно чакат каква ще е цената, която трябва да платят, и дали комисията ще се опита да фиксира цената на сярната киселина. За изпълнителния директор на "Аурубис България" остават и проблемите с развитието на бизнеса в България. "За мен става трудно да искам от компанията майка одобряване на нови инвестициите за поделението в България заради това висящо дело", коментира той. Източник: Капитал (06.06.2016) |
| | КЗК изненадващо се отказа от твърденията за злоупотреби срещу "Аурубис България"
"Аурубис България" не е злоупотребила с господстващо положение спрямо "Агрополихим", нито е участвала в картел с пловдивския завод КЦМ. Това е заключението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), което беше обявено в сряда. Производството беше образувано още през август 2013 г. по жалба на торовия завод във връзка с цените, на които заводът в Пирдоп му продава сярна киселина. Решението по първия казус е изненадващо, първо, защото след двегодишно проучване, миналия ноември антимонополното ведомство предяви твърдения за нарушение на компанията, т.е. смятала е, че има достатъчно данни за това. Второ, наскоро КЗК изиска от компанията данни за приходите й за три години назад, което означава, че комисията се е готвила да й определи санкция. От "Аурубис България" винаги са отхвърляли обвиненията в злоупотреба. По втория случай решението е предвидимо, тъй като обвиненията в картел по принцип се доказват трудно. От КЗК не са установили никакви данни за съгласуване на цените между двата металургични завода. Обвинението в злоупотреба с господстващо положение е по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). По него "Аурубис България" беше разглеждана като една икономическа група със собственика си – германската Aurubis, и затова решението засяга и двете дружества. Основният довод на медодобивната компания беше, че КЗК неправилно е определила географския пазар на сярна киселина като национален, откъдето произтичат неверните заключения. Дружеството дори е представило документи, че само 28% от продажбите му на сярна киселина са за българския пазар, където "Агрополихим" е най-големият клиент, а цялото останало количество се изнася. От решението на комисията става ясно, че тя е приела този аргумент. Ведомството цитира и Европейската комисия, че географският мащаб на пазара на сярна киселина е най-малко регионален. Освен това фактът, че досега няма данни за внос на киселина в страната, не означава, че няма възможност за такъв. Според решението групата "Аурубис" "не притежава позиция на независимо от своите конкуренти и клиенти предприятие и следователно няма господстващо положение на пазара на производство и търговия на сярна киселина". При това положение тя няма как да злоупотребява с него и затова няма извършено нарушение, гласи решението на КЗК. Комисията не е установила нарушение и по твърдението за съгласувани цени между "Аурубис" и КЦМ. При анализа си КЗК не е открила доказателства за "ценови паралелизъм в търговската политика" на двете компании, както и за разпределението на пазари между тях. Доказателства не са установени и при извършените на място проверки. Проблемът между "Аурубис България" и "Агрополихим" възникна, след като през 2012 г. изтече десетгодишният им договор за покупко-продажба на сярна киселина. Последната се получава като отпадъчен продукт в металургичния завод, а "Агрополихим" я използва за производство на фосфорни торове. Тъй като дългосрочният договор е бил наследен от Aurubis при покупката на завода в Пирдоп през 2008 г., след края му компанията решава да актуализира цената, тъй като при отчитане на транспортните разходи дотогава на практика е продавала на загуба. Новата цена обаче е значително по-висока – според "Агрополихим" тя е станала 53.38 лв. на тон при 0.24 лв. преди това. Торовият завод отказва да подпише новия договор и така се стига до производството пред КЗК. В момента "Агрополихим" продължава да купува сярна киселина от "Аурубис България", но доставките се договарят отделно и няма дългосрочен договор. Изпълнителният директор Васил Александров коментира за "Капитал Daily", че все още не е запознат с решението на КЗК, но е възможно да не обжалват, тъй като казусът е достигнал до много високо ниво и вероятно съдът няма да промени решението. В края на март адвокатите на "Аурубис" отнесоха случая към генерална дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия. "С решението си КЗК потвърждава позицията на "Аурубис", каза изпълнителният директор на компанията Тим Курт. Той уточни, че все още не е запознат с причините за това решение и не може да коментира съдържанието. Източник: Капитал (09.06.2016) |
| | Ecophos открива иновационен център за 10 млн. евро в Девня
Белгийската група Ecophos открива в Девня първата в света международна демонстрационна база за разработки в производството на фосфати. Технологичният и иновационен център "Технофос", наречен на името на местното дружество на Ecophos, ще заработи на 8 септември, като идеята е да привлича производители на фосфати от целия свят. Инвестицията в проекта е 10 млн. евро, а изпълнението е отнело три години.Центърът ще разполага с пилотна инсталация, която включва всички модули на технологичния процес и може да демонстрира цялостните решения, които компанията предлага на клиентите си, съобщиха от "Технофос". В Девня ще бъде демонстрирана също технологията за извличане на фосфор за индустрията от скали с ниско съдържание, при която се намаляват използваните природни ресурси и се щади околната среда. Групата Ecophos притежава патента върху нея, а автор на разработката е основателят и главен изпълнителен директор на белгийската компания Мохамед Таким. "С проекта си в България даваме дом за демонстриране на една изцяло нова технология и вярваме, че Девня ще се превърне в задължителна спирка на компаниите от фосфатната индустрия, които търсят ноу-хау", каза Таким, който е и управител на "Технофос". По думите му посетителите на иновационния център ще разчитат и на експертизата на специалистите там. В проекта в Девня белгийската група е инвестирала 10 млн. евро. Изпълнението е отнело три години и 20 хил. часа проектиране. Технологичният и иновационен център е разположен на територия от 28 хил. кв.м собствен терен, уточниха от "Технофос". Площта на технологичното хале е 3000 кв.м, а капацитетът за преработка на фосфатна скала е от 0.5 до 1 тон на час. В центъра работят 38 служители, от които 25 са инженери.Ecophos е създадена през 1996 г. и е водещ доставчик на иновативни технологии за индустриално производството на фосфати. Белгийската група има над 20 патента за технологии за безотпадно производство на фосфати за животинското хранене, торове и фосфорна киселина, които позволяват да се използват ресурси с ниско съдържание. Това прави решенията на компанията ефективни от икономическа и екологична гледна точка. Към момента Ecophos има изпълнени проекта на три континента, а технологиите й се използват от едни от най-големите производители на фосфати в света като "Еурокем" в Русия, LLNP в Намибия, Indorama в Индия и др. Освен развойна дейност белгийската група има и производство на фосфати за животинско хранене (дивизията Aliphos).За изпълнението на проекта си за иновационен център в Девня през 2013 г. белгийската група създаде местното дружество "Технофос", което е 100% нейна собственост. Българската компания е регистрирана с предмет изследователска и развойна дейност и 4.9 млн. лв. капитал. Като част от развойната дивизия на групата "Технофос" отговаря за валидиране и доразвиване на технологиите в мини и индустриални условия. Освен "Технофос" Ecophos има и производствено предприятие в града - "Алифос България" (преди "Декафос"), което е разположено на площадката на "Агрополихим", но на собствен парцел на компанията. Фабриката, която съществува от 2002 г., е една от двете производствени бази на белгийската група. Другата се намира в Холандия. Предприятието в Девня произвежда различни видове фосфати, които се използват във фуражната индустрия. За 2015 г. приходите от продажби на "Алифос България" са 16.5 млн. лв. Източник: Капитал (01.09.2016) |
| | Швейцарци купуват "Агрикола България"
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши покупката на базираното в Плевен дружество „Агрикола България" от швейцарската компания EuroChem Trading, става ясно от съобщение на регулатора. Проверката, която Комисията започна в края на 2016 г., е показала, че сделката няма да наруши конкуренцията на пазара на изкуствени торове у нас. EuroChem Trading е част от структурата на швейцарския гигант EuroChem, в чието портфолио е и производството и продажбата на минерални торове. По тази причина и от КЗК са направили задълбочено проучване как покупката на „Агрикола България" ще се отрази върху пазара. Основният предмет на дейност на плевенската компания е производство и търговия с минерални торове и препарати за растителна защита. Едноличен собственик на капитала е белгийската Agrium Europe, която е един от големите дистрибутори на торове в световен мащаб. От КЗК са се допитали до основните играчи на пазара у нас, сред които „Агрополихим", „Неохим" и „Агрокемикъл", за допустимостта на сделката. Оценките обаче се разминават. „Неохим" например смята, че сделката няма да има негативно влияние върху пазара, което да доведе до ограничаване на достъпа до ресурси или продукти, макар и да признават, че „Агрикола" вероятно ще ограничи покупката на азотни торове от компанията с цел препродажба. Според „Агрополихим" обаче дружествата ще са в състояние да ограничат достъпа до пазара – най-лесно чрез повишаване на цените. В анализа си от КЗК цитират и данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за потребяваните количеста минерални торове в страната. От тях се вижда, че има съществено увеличение в периода между 2013 г. и 2015 г. През 2013 г. са използвани 305 хил. тона, докато към края на 2015 г. количествата вече са 460 хил. тона. Водещо място заемат азотните торове (341 хил. тона през 2015 г.). От данните става ясно, че пазарните дялове на компаниите, които се обединяват, са минимални – на „Агрикола" е от порядъка на 5-10%. Единствено при фосфорните торове делът е в диапазона 10%-20%. Относителните дялове на EuroChem в страната са в диапазона 5-10% и в двата сегмента. Източник: Стандарт (14.02.2017) |
| | “Ханиуел България” ЕООД – българското подразделение на германската индустриална компания Honeywell, е намерила начин да се справи с недостига на висококвалифицирани инженери. Тя инвестира в обучение на кадри, идващи не само като студенти от техническите университети, но и след завършването си. Това стана ясно след среща на икономическия министър Теодор Седларски във фабриката. По думите на Красимир Станчев, акаунт мениджър за България, броят на заетите, които работят във фирмата е 162 души, като голяма част от тях са висококвалифицирани инженери. „Спонсорираме Техническия университет в София и по-конкретно катедра "Топло и ядрена енергетика", както и Факултета по автоматика и Химикотехнологичният институт“, каза Станчев. Тихомир Тошков, директор за Каспийския регион, поясни че компанията е разработила и внедрила успешни и ефективни решения за компании като ТЕЦ „Марица Изток 2”, „ЛУКОЙЛ България” ЕООД, ТЕЦ „Бобов дол”, „Неохим” АД, „Агрополихим” АД, „Девен” АД „Солвей Соди” АД, „Булгартрансгаз” ЕАД, „Овергаз Мрежи” АД, „Лукойл Нефтохим България” АД и др. Той допълни, че общият експортен оборот на Регионалния център за системни решения за 2016 г. възлиза на 71 милиона долара.(http://www.economic.bg) Източник: Други (03.04.2017) |
| | Пловдивската компания за метали "Хъс" купи "Полимери"
Пловдивската компания "Хъс" купи активите на фалиралия завод "Полимери", който не работи от 2010 година. За фалиралото преди четири години предприятие са платени 14.5 млн. лв. Цената е за земята, сградите и оборудването. От "Хъс" не коментираха какви са плановете им за новата площадка. Преди няколко години обаче компанията, която дотогава се занимаваше основно с търговия с метали, направи завод за тръби в Лом и обяви, че ще засили фокуса си върху производството. Затова очакванията са в Девня да заработи ново предприятие, а местните власти дори вече говорят за стотици нови работни места. В Девня са базирани работещите и изцяло модернизирани "Солвей Соди", "Агрополихим" и "Девня цимент". "Хъс" е семейна компания, създадена през 1990 г. в Пловдив. Основната й дейност е търговия с метали, макар че в базата си в Пловдив произвежда също различни метални изделия като профили, заварени мрежи за строителството и др. През последните години продажбите й нарастват, като за 2016 г. компанията отчита 305.5 млн. лв. приходи (ръст от 1.4%). Печалбата й се увеличава близо три пъти и половина до 27.2 млн. лв. Източник: Капитал (13.06.2017) |
| | Швейцарска компания с руски капитали купи "Агрикола България"
Няколко месеца след като купи българския производител и дистрибутор на минерални торове за земеделието "Агрикола България", швейцарската EuroChem Group преименува дъщерната компания на "Еврохим агро България" и представи първите резултати от дейността й. Плевенското дружество, което беше собственост на канадската Agrium и беше вносител на продуктите ? за България, стана част от швейцарската група от 1 март 2017 г. Oт тримесечните финансови отчети на новия собственик, зад който стоят руски капитали, става ясно, че цената, платена за 100% от българската компания, е 320 хил. долара. Присъединяването към EuroChem е помогнало на плевенския производител да удвои пазарния си дял в страната – до около 20%. През следващите две години "Еврохим агро България" ще инвестира в изграждането на два нови склада с цел подобряване на логистиката и цялостната си дейност в страната. Българската компания вече има един изграден склад в Добрич, който е реализиран с инвестиция от 1.2 млн. лв. Намеренията й са да изгради още два подобни склада – един в Лом, който ще обслужва Северозападна България, и на по-късен етап един в Бургас, който ще обслужва Южна България. Швейцарската група притежава две от най-големите мини за добив на фосфати, които са суровина за производство на фосфорни торове. Източник: Капитал (23.11.2017) |
| | Голямата индустрия на малката Девня
Девня е почти сигурно градът с най-много бизнес на глава от населението. За своите 8 хил. жители градът може да преброи три от 100-те най-големи компании в цялата страна, а близо половината от заетите са в преработващата промишленост. Основната причина за това са базовите производства и по-специално химическите заводи - повечето създадени още през соца, но почти всички от тях успешно приватизирани в края на 90-те и развиващи се и днес. През годините са се появили и нови, макар и по-малки предприятия, но градът като че ли продължава да привлича най-вече химическата индустрия.
Формулата е проста - регионът е богат на различни суровини, които се използват в производството и които още преди десетилетия са осмислили изграждането на заводите именно там.
Друг важен фактор е, че Девня има пристанище, както и жп линия. Това, което липсва, е магистрала. Макар че варненската отсечка на "Хемус" минава край Девня, както е известно, тя не стига до София, нито ще стигне скоро.
1. "Солвей Соди" - европейски лидер при содата
Първата голяма приватизация в града беше на някогашния завод за сода. През 1997 г. белгийската група Solvay купи 75% от предприятието, а с останалите 25% в сделката участва турската Sisecam. Днес "Солвей Соди" е най-големият производител в Европа на синтетична калцинирана сода с капацитет от 1.5 млн. тона годишно. Самият продукт е основна суровина за стъкларската промишленост, но се използва и за детергенти, в химическата индустрия и металургията. Компанията произвежда също сода бикарбонат за пазарите на животинско хранене, пречистване на димни газове и т.н.
Над 90% от продукцията се изнася, като по споразумение от времето на приватизацията цялото количество се продава на акционерите, но достига пазари по целия свят. В България заводът снабдява със суровина стъкларските заводи на Sisecam в Търговище. "През 2017 г. производството ни беше на пълен капацитет, а що се отнася до пазарите, повече от всякога продавахме почти навсякъде по света", казва изпълнителният директор на "Солвей Соди" Спирос Номикос.
За 20 години, откакто е приватизирано предприятието, в него са инвестирани над 1.5 млрд. лв. Един от последните проекти, който приключи миналата година, беше изграждането на втори котел в топлоелектрическата централа на завода за 90 млн. лв. (първото такова съоръжение, което е с по-голям капацитет, струваше 150 млн. лв.). Използваната модерна технология значително намалява разходите за горива и суровини. "Освен това новият котел отговаря на все по-строгите норми за емисии, приети от Европейския съюз", уточни Номикос.
Заводската централа стана част от "Солвей Соди" в средата на миналата година, като преди това работеше като отделно дъщерно дружество - ТЕЦ "Девен". "Централата е изцяло предназначена за подсигуряване на содовото производство с пара и електрическа енергия. Вливането в "Солвей Соди" беше естествен ход за опростяване на административното управление", каза Номикос. По думите му това е довело до намаляване на оперативните разходи, увеличаване на синергиите и оптимизация на капиталовите разходи.
2. "Агрополихим" - от фалит до пикови продажби
Производителят на торове "Агрополихим" е другият девненски представител в класацията К100 на най-големите компании по приходи. Той също беше приватизиран успешно през 1999 г. от Acid & Fertilizers, въпреки че по това време беше практически във фалит. Миналата година компанията достигна рекордно ниво на обема на продажбите от 853 хил. тона. Консолидираните продажби, включващи резултатите на дъщерната търговска компания "Афер България", която освен собствено производство препродава и вносни торове, също отбелязаха исторически максимум от 1.34 млн. тона (ръст от 12% на годишна база). Дружеството работи основно на местния и регионалните пазари (Централна и Източна Европа), закъдето са предназначени около 70% от продукцията, както и за Близкия изток, Северна и Южна Америка и др. Къде ще се продават торовете зависи от няколко фактора. "Изборът винаги е на база рентабилност на продажбите и стратегическо присъствие на определени пазар", казва търговският директор на "Агрополихим" Искър Искров.
За последните 7 години компанията е инвестирала около 230 млн. лв., а планът за следващите 5 години предвижда проекти за още над 250 млн. лв. Това включва и изграждането на терминал за обработка на зърнени продукти, което ще е нова дейност за дружеството. По думите на Искров това е съоръжение с "проста" логика на функциониране - складово стопанство за приемане на зърнени продукти и интегрирана транспортна линия, която го свързва с товарни съоръжения до кейовете за обработка на зърнени товари на територията на пристанище Варна-запад. "Техническият проект и оборудването са съобразени с най-високите стандарти в бранша", каза Искров и добави: "И няма как да е друго, защото логиката на тази инфраструктура е да обслужва мултинационални търговски компании, които оперират на регионалния пазар, както и някои от най-активните зърнотърговски и зърнопроизводителни местни дружества, а рентабилността на техния експорт зависи и от ефективността на услугите по обработка на товари, т.е. длъжни сме да предложим по-добра услуга."
Проектът цели да изведе тежкия товаропоток от рамките на града, където се обработва в момента, като паралелно предложи на клиентите по-висока товарна норма, по-близко разстояние до източника на товарите, по-малък престой на превозните средства и намаляване на превозната цена чрез ангажиране на "обратни" товари с продукти на "Агрополихим". Съоръженията на пристанището пък са с капацитет на товарене до 24 хил. тона зърно на денонощие - най-високата норма в българско пристанище и почти двойно по-висока от тази на пристанище Варна, обясни Искров. Очаква се целият терминал да бъде завършен до ноември 2019 г.
3. "Алифос" - специалистът по фосфати
На площадката на "Агрополихим" се намира и производителят на фосфати за фуражната индустрия "Алифос" (преди "Декафос"). Компанията е създадена като смесено дружество между "Агрополихим" и белгийската Ecophos през 2002 г., а шест години по-късно става еднолична собственост на чуждестранния инвеститор. Освен обща история и площадка двете компании днес ги свързва и партньорство в бизнеса. "Преди внасяхме суровините си, но тъй като сме малко предпритие, вносът беше много труден и скъп. От две години купуваме фосфорна киселина от "Агрополихим" и с една допълнителна стъпка в нашето производство очистваме суровината и я правим годна за хранителни цели", каза изпълнителният директор на дружеството Деница Желязкова.
През последните години компанията работи изцяло за износ, след като през 2013 г. Ecophos купува холандската Aliphos (тогава е преименувано и българското дружество) и "Алифос" започва да произвежда за нейните клиенти - основно за Алжир. "Това доведе до загуба на българския пазар, но пък 100% от продукцията се изнася", добави Желязкова. В предприятието в момента работят около 65 души.
Чрез друго свое дружество - "Технофос", преди две години белгийската компания изгради на отделен терен в Девня и технологичен и иновационен център за разработки в областта на фосфатите с инвестиция от 10 млн. евро. Базата е оборудвана с всички модули за производство на различни продукти (дикалциев фосфат, фосфорна киселина, фосфогипс, солна киселина) и може да демонстрира цялостни решения с различни суровини - както за фирмата майка, така и за клиенти. Една от предлаганите технологии е за извличане на фосфор за индустрията от скали с ниско съдържание, която е разработена и патентована от основателя на Ecophos Мохамед Таким.
"Това, което правим, е да валидираме технологии - взимаме суровините такива, каквито са на мястото на бъдещия завод и потвърждаваме параметрите на проекта - дали е жизнеспособен, при какви условия, каква ефективност можем да гарантираме пред клиента ни", обясни Венета Димитрова, ръководител оперативна дейност в "Технофос". В процеса се генерира и определен обем продукт, с който може да се провери пазарът и да се направи маркетингова стратегия. В момента "Технофос" работи върху няколко проекта на компанията майка, както и за клиенти в Йордания, Китай и Бразилия. Отделно от това се извършва и развойна дейност, като фокусът сега е върху проект за очистка на фосфорна киселина съгласно последните екологични изисквания. Екипът на дружеството се състои от 38 души, от които 60% са инженери.
4. "Девня цимент" - не всичко е химия
От другата страна на магистралата в Северната промишлена зона се намира друг добър пример на оцеляло и развило се след промените производство - циментовият завод "Девня цимент". Компанията вече е с втори успешен собственик след приватизацията през 1998 г. от италианската Italcementi Group и придобиването на групата преди две години от германската HeidelbergCement. Малко преди сделката в завода беше направена пълна реконструкция за близо 330 млн. лв., като старите шест пещи бяха заменени с модерно съоръжение с една пещ с капацитета на всичките предишни. Инсталацията позволява оползотворяването на алтернативни горива (RDF), което значително намалява потреблението на енергия. "Това има положителен ефект върху въглеродния ни отпечатък и намалява количествата на отпадъците за депониране на общинските депа", каза изпълнителният директор на "Девня цимент" Аксел Конрадс. Това е един от трите завода, които спечелиха поръчка за 5 млн. лв. от София за оползотворяване на боклука на столицата.
Компанията работи основно за вътрешния пазар, но също и изнася част от продукцията. "Едно от големите предимства на региона на Девня е, че сме близо до пристанищни съоръжения. Това много улеснява международната търговия", обясни Конрадс.
Основната причина според него за концентрацията на производство в региона обаче е друга. "В Девня работят предимно индустрии, които използват суровини, а тук има находища на много чисти суровини за различни производства - включително цимент", уточни той. "Девня цимент" има обща кариера за варовик със "Солвей Соди", като първата компания използва фината фракция, а втората - едрата. Циментовият завод разполага и с кариера за мергел наблизо. "Това прави производството разходно ефективно, тъй като не се налага да транспортираме суровините на дълго разстояние", добави Конрадс. Като цяло около 90% от тях се добиват в региона на Девня. Източник: Капитал (11.06.2018) |
| | Бивши борсови компании ще разпределят дивиденти за над 600 млн. лв.
Дивиденти за над 600 млн. лв. ще разпределят компании, които преди години бяха раздържавени по линия на масовата приватизация, търгуваха се известно време на борсата, а днес все още имат хиляди дребни акционери. Сумата се формира основно от две от най-големите дружества в България - "Аурубис" и "Солвей соди". Традиционно печалбите си разпределят и производители от хранително-вкусовата индустрия и туристически компании.
Разбира се, сред стотиците приватизирани компании има фалирали, ликвидирани и губещи, а също и една част, която не е толкова щедра към акционерите си въпреки печалбите, които реализира. Това обаче не е непременно лошо или укорително, тъй като зависи от инвестиционната политика на компанията и стратегията за финансиране на плановете й. А някои дружества просто покриват стари загуби, което временно не им позволява да разпределят дивиденти.
Проблемът е, че много от малките акционери често остават незаинтересовани за своята собственост в тези компании въпреки желанието на ръководствата на много от тях да ги информират. Причината е, че обикновено става въпрос за разпръснати нищожни дялове, което не дава усещане за власт, въпреки че всяка акция дава еднакви права - на глас, на дивидент, на участие в общи събрания, в увеличение на капитала.
Незаинтересоваността си личи и по участията в общите събрания - при болшинството на тях е представен само мажоритарният собственик или по-големите акционери, които формират контрол. Но ако се погледне общо от тези 600 млн. лв. около 30 млн. лв. трябва да се разпределят сред малки акционери. Няколко непублични компании правят информационни кампании за малките си акционери, но въпреки това много от тях не се възползват от правото на дивидент в рамките на 5-годишния давностен срок. След това те постъпват в компанията.
Сумата, която бивши публични компании ще разпределят от печалбите си за миналата година, е значително по-голяма от тази при публичните, които раздадоха 140 млн. лв. Дивидентите са от протоколите от общите събрания на дружествата, като информацията не претендира за изчерпателност, но са обхванати най-големите и някои от знаковите преди години за борсата компании.
Рекорд за почти 400 млн. лв.
Рекорден дивидент в историята на частния бизнес в България ще разпредели "Аурубис България". Става въпрос за 393.5 млн. лв., което е почти двойно спрямо раздадените 196 млн. година по-рано. Това бие дори сумите, гласувани като дивидент във финансовия сектор, където досега рекордът се държеше от раздадените за 2015 г. 321 млн. лв. от Банка ДСК. "Аурубис" е втората по приходи компания в България с отчетени 5.5 млрд. лв. за 2017 г. Политиката на базирания в Пирдоп завод е отворена към интересите на малките акционери - в града има информационен център, където всеки може да получи информацията, която го интересува.
През 2013 г. компанията организира и кампания за изкупуване на акции от страна на мажоритарния акционер чрез инвестиционен посредник. В момента акциите извън големия собственик са 29 хиляди, разпределени сред над 2 хил. акционери - повечето с по под 100 акции. На общото събрание обаче освен мажоритарния собственик е присъствало само едно физическо лице с 202 ценни книжа.
Германската Aurubis, която е крайният собственик на завода в Пирдоп, също има последователна дивидентна политика - от листването й на борсата във Франкфурт през 1998 г. тя е разпределяла част от печалбата си всяка година с изключение на 2002/2003. За борсовата й история пък акциите й са поскъпнали с над 400%.
Вторият по големина дивидент ще разпредели "Солвей соди". Производителят на калцинирана сода е планирал за целта 164.6 млн. лв. от печалбата си за 2017 г., а към сумата ще бъдат добавени и 2.2 млн. лв. от неразпределената печалба на дъщерното дружество "Девен", което се вля в компанията в края на юни миналата година. Това прави общо 166.8 млн. лв., или по 26.28 лв. на акция преди облагане, като сумата е по-висока от тази за предходната година.
"Солвей Соди" е компанията с една от най-последователните дивидентни политики - от отписването й от борсата досега тя е разпределила печалбата си през всички години с изключение на 2005 г. Това прави почти 158 лв. брутен дивидент на акция. Или за една бонова книжка, вложена в 25 акции на компанията, сумата би била брутно 4 хил. лв. през годините. С натрупване през годините общият изплатен дивидент е почти 1 млрд. лв., което прави "Солвей" една от най-щедрите компании за акционерите си в България.
Преди повече от 10 години мажоритарният й собственик ("Солвей шишеджам холдинг") направи процедура по обратно изкупуване на акции, като миноритарните акционери получиха писма за предложението, но малко от тях се възползваха. В момента компанията има над 130 хил. акции извън основния собственик.
Традиционно дивидент разпределят и най-големите пивовари в България - "Загорка", а за миналата година и "Карлсберг България". Макар и по-малко част от печалбата си ще раздаде винарната "Черноморско злато". След близо 5 млн. лв дивидент за 2016 г. пловдивският хотел "Тримонциум" дава малко под 1.6 млн. лв. за 2017 г. Там където има спад на дивидента, в повечето случаи се дължи на по-ниска печалба спрямо предходната година.
Кой няма да разпредели
Най-голяма компания в България "Лукойл Нефтохим" за втора поредна година отчита печалба - 304 млн. лв., но компанията няма да разпределя сред акционерите, тъй като има голяма непокрита загуба, която се формираше седем поредни години. Дивидент няма да разпределят "Каменица", "Агрополихим", "Балканфарма Дупница", КЦМ, "Благоевград БТ". Някои от тези компании изпълняват сериозни инвестиционни програми, което най-вероятно е и сред причините за заделяне на печалбите в дружеството. Източник: Капитал (03.08.2018) |
| | „Агрополихим“ инвестира 100 млн. лв. в разширяване на производството
Най-големият производител на азотни, фосфорни и комбинирани торове в България „Агрополихим“ АД обяви, че стартира годината с инвестиции за 100 млн. лв. в страната. Компанията планира да разшири капацитета на терминала за внос на амоняк и да го удвои до 23 000 тона. Амонякът ще се изнася в Сърбия и Румъния. Производственият капацитет на азотните торове ще се увеличи с над 50% до 75 000 тона годишно. „Зърнен терминал Варна Запад“ АД, който се изгражда на площадката на „Агрополихим“ и е с капацитет от 100 000 тона, също е сред водещите инвестиционни проекти на компанията, тъй като ще позволи на фермерите и търговците на зърно да използват оптимално транспорта в двете посоки – веднъж за доставка на зърно до терминала и втори път за покупка на торове. Терминалът ще започне да функционира до края на 2019 г. и ще осигури 40 нови работни места. Над 1,5 млн. тона зърно ще преминава през терминала, като едновременно с това ползвателите ще избягват натоварения трафик във Варна и значително ще бъде увеличена скоростта за товарене на корабите. Агрополихим планира да инвестира и в областта на логистиката и енергийната ефективност. Повече от половината електроенергия, необходима за завода, ще се произвежда чрез когенерация. "Стремeжът ни е да произвеждаме повече от 1 млн. тона торове, а още 400 000 тона в момента внасяме и разпространяваме на Балканите чрез оптимизирана логистика. Целта ни е през следващите 3 години – до 2022 г. да продадем над 1,5 млн. тона торове, като най-вероятно тази цифра ще се увеличи. Налице са фундаментални промени на пазара на торове на Балканите и в Украйна и ние сме в позиция да утвърдим мястото си на водещ производител в региона. Няма да пропуснем тази възможност", заяви Филип Ромбаут, изпълнителен директор на „Агрополихим“ АД. По думите му инвестициите на компанията през последните 10 години възлизат на над 300 млн. лв., а заводът работи с пълния си капацитет, независимо от цената на природния газ, благодарение на възможността за внос на амоняк. През 2018 г. нетната печалба на "Агрополихим" АД надхвърля 33 млн. лв. с оперативен паричен поток от близо 60 млн. лв. Резултатите са по-скромни в сравнение с 2017 година, поради пълното спиране на мощностите за два и половина месеца с цел изграждане и въвеждане в експлоатация на два нови реактора за производство на азотна киселина. През миналата година пазарът на торове беше нестабилен и поради необичайните климатични условия и засилена конкуренция, споделят от компанията. Източник: economic.bg (06.02.2019) |
| | „Агрополихим“ инвестира 100 млн. лв. в нови мощности
Най-големият производител на азотни, фосфорни и комбинирани торове в България „Агрополихим“ АД ще инвестира 100 млн. лв. в разширяване на производството, съобщиха от дружеството. То планира до края на 2020 г. да удвои капацитета на терминала за внос на амоняк до 23 000 тона и да увеличи с над 50% производството на азотни торове до 75 000 тона годишно. На площадката на завода се изгражда и голям зърнен терминал, който ще позволи на фермери и търговци да оптимизират значително транспортните си разходи за износ на зърно и покупка на торове. Терминалът, през който годишно ще преминават над 1,5 млн. тона зърно, ще заработи в края на 2019 г. Той ще осигури работа на 40 души, ще облекчи трафика и ще увеличи скоростта на товарене на корабите. Друга част от предвидените инвестиции са в областта на енергийната ефективност, а след реализацията им над 50% от еленергията за завода ще се произвежда чрез когенерация. „Стремeжът ни е да произвеждаме повече от 1 млн. тона торове, а още 400 000 тона в момента внасяме и разпространяваме на Балканите чрез оптимизирана логистика. Целта ни е през следващите 3 години да продадем над 1,5 млн. тона, като най-вероятно тази цифра ще се увеличи. Налице са фундаментални промени на пазара на торове на Балканите и в Украйна и ние сме в позиция да утвърдим мястото си на водещ производител в региона. Няма да пропуснем тази възможност“, заяви Филип Ромбаут, изпълнителен директор на „Агрополихим“ АД. По думите му през последните 10 г. компанията е инвестирала над 300 млн. лв., а благодарение на вноса на амоняк заводът работи с пълния си капацитет, независимо от цената на природния газ. За 2018 г. нетната печалба на дружеството надхвърля 33 млн. лв. с оперативен паричен поток от близо 60 млн. лв. Резултатите са по-скромни от тези през 2017 г. поради пълното спиране на мощностите за два месеца и половина, наложено от изграждането на два нови реактора за производство на азотна киселина и поради нестабилния пазар, дължащ се на необичайните климатични условия и засилената конкуренция, допълниха от компанията. Източник: Труд (06.02.2019) |
| | Агрополихим АД - Девня свиква Годишно общо събрание на акционерите на 24.06.2019. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2018 година. Източник: Агенция по вписвания (21.05.2019) |
| | "Агрополихим" инвестира нови 26 милиона лева в Девня
Производителят на торове "Агрополихим" АД получи сертификат за инвестиция клас А по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Това информираха от Министерството на икономиката в прессъобщение. Размерът на инвестицията възлиза на 25 890 милиона лева. Очаква се с инвестицията "Агрополихим" да разкрие нови 12 работни места. Инвестиционният проект е свързан с разширение на съществуващия склад за съхранение на течен амоняк. Проектът ще бъде реализиран в промишлената зона на град Девня и ще осигури на дружеството възможност за обезпечаване на основна суровина за производството на минерални торове, каквато е и основната дейности на компанията. Планира се производството да започне до месец юли 2020 година. "Агрополихим" АД е водещ производител на азотни, фосфорни и комбинирани торове в помощ на иновативното земеделие. Фирмата е първенец по производство на азотни торове в Югоизточна Европа и лидер в производството на фосфорни торове на Балканите. Дружеството извършва и лабораторно-изпитателна дейност. Компанията е основана през 1974 г. като държавно предприятие, а през 1999 г. българската Агенция за приватизация продава 63% от капитала на дружеството. Към днешна дата фирмата е частно дружество с българско и белгийско участие. Към 2019 г. в дружеството работят 1 000 души. Торовият завод на компанията се намира в Индустриалната зона на град Девня, в непосредствена близост до пристанище Варна - запад и има директна връзка с националната железопътна мрежа. Нетната печалба на "Агрополихим" за 2018 година е в размер на 33 милиона лева. В началото на месец февруари тази година "Агрополихим" съобщи, че планира да инвестира 100 милиона лева в бизнеса си в Девня в от началото на 2019 г. Компанията ще използва вложенията, за да разшири капацитета на производството, като част от него е за износ. Източник: Money.bg (23.07.2019) |
| | Иновации с марката "Агрополихим"
Общата индустриална политика на Европейския съюз представя политиката в областта на иновациите като двупосочна връзка между научните изследвания, технологичното и индустриалното развитие с цел създаване на рамка, благоприятстваща пазарната реализация на идеите. Това е една от характеристиките в работата на най-големия производител на азотни, фосфорни и комбинирани торове в България – "Агрополихим" АД, който поставя като ключов приоритет в работата си успешното партньорство със земеделските производители. За последните няколко години компанията представи редица нови продукти в двете направления – гранулирани и течни торове, с грижата за задоволяване на потребностите на своите клиенти. Иновациите в компанията не са самоцел, те предлагат гъвкави решения, адаптирани към нуждите на земеделците. Освен на производството и доставката на качествени продукти партньорите на "Агрополихим" разчитат и на агрономическите съвети на специално създаден екип от агрономи – консултанти от отдела за агрохимия и почвознание. Екипът подпомага земеделските производители във важните решения за правилното приложение на торовете – в точното количество и в подходящата фаза от развитието на културите, защото прецизното торене допринася за получаването на повече и по-качествена продукция. "Агрополихим" АД лансира два уникални и без аналог продукта в групата на азотно-фосфорните и комбинираните торове – течен комбиниран тор NP 6:21 и един продукт, който е наричан от земеделците "тор без компромис" – NPK 15:40:10, познат в западна Европа като малкия ДАП+К. Поради разрастване на технологиите за торене с течни торове УАН и УАН + сяра се появи необходимост от пускането на продукт от фосфорната серия, който да съчетава в себе си всички положителни страни на течните торове, по-добро разпределение върху почвата, малко загуба на активно вещество и, разбира се, не на последно място, безкомпромисно качество. Това е причината на пазара да се появи течният комбиниран тор NP 6:21, коментират от компанията. Земеделските производители се убедиха в качествата на продукта и все повече залагат на него при производството както на есенниците – пшеница и рапица, където той доказа своята ефективност за добър старт на културите, по-голяма коренова система и оттам - по-добро презимуване, така и на пролетниците – слънчоглед и царевица, където той се характеризира с лесно приложение и изключително равномерно разпределение на активното вещество. Друг продукт, създаден въз основа на постоянния диалог със земеделските производители, e NPK 15:40:10. Той е базиран на заявените потребности от продукт, който да съчетава всички положителни качества на азотно-фосфорните продукти ДАП и МАП, но като добавка да има калий.
Търсенето на комбинирани продукти
и такива, които са с високо съдържание на хранителните вещества, се увеличава не само у нас, но и в световен мащаб поради факта, че при тях се спестяват разходи за транспорт и приложение. NPK 15:40:10 не се различава от останалите фосфорни продукти, който произвежда "Агрополихим" АД, като качество, здравина и еднаквост на гранулите. Той е с 98.5% водоразтворим P2O5 от общия обявен фосфор заради използваната в производството му техническа фосфорна киселина, в която се съдържа алуминиеви и железни фосфати, неразтворими във вода при pH над 4.5. Усилията на компанията са насочени в подкрепа на иновативното земеделие, затова иновациите не спират дотук. Екипите от инженер-химици и технически персонал, агроном-консултанти и търговци продължават да работят по нови продукти за развитие на иновативни технологии за прецизно хранене на културите. Съвсем скоро компанията ще пусне на пазара и нов течен продукт. Ние продължаваме да утвърждаваме позицията си на лидер в производството на азотни и азотно-фосфорни продукти, да работим в постоянен диалог с нашите клиенти и да работим в подкрепа на българското земеделие, категорични са в "Агрополихим". Източник: Капитал (16.09.2019) |
| | "Агрополихим" инвестира за увеличаване на производството с 50%
В рамките на инвестиционната си програма за 2019 г. най-големият производител на азотни, фосфорни и комбинирани торове у нас – "Агрополихим" АД продължава реализацията на проекта за разширение на съществуващия резервоарен парк за течен амоняк, става ясно от съобщение на компанията. Инвестиционният проект, който ще гарантира по-големи обеми амоняк, както за обезпечаване на основната производствена дейност, така и за реализиране на доставки към външни потребители у нас и в чужбина, осигури на дружеството престижния сертификат за инвестиции клас А, връчен лично от министъра на икономиката. Вече са факт и първите доставки към компании, потребители на амоняк на територията на България, Сърбия, Гърция, Босна и Румъния, с които дружеството дава сериозна заявка да се превърне в амонячен хъб на Балканите. До края на 2020 г. капацитетът на терминала за амоняк ще се удвои до около 23 000 тона. Благодарение на реализираните възможности за внос и съхранение на амоняк предстои и въвеждането на нови продукти на пазара. За да отговори на съвременните тенденции в селското стопанство, Агрополихим работи усилено по реализация на няколко инвестиционни проекта за производство на азотни и различни многокомпонентни торове със съдържание на фосфор, калий, сяра, калций, магнезий и микроелементи. В момента се разработва и производството на високотехнологични специализирани торове с приложение в някои специфични направления на земеделието. Амбициите на дружеството са до 3 години да увеличи производството с 50% до над 1,300,000 т, като същевременно осигури още по-широка гама от минерални торове за повишаване на добивите и качеството на произвежданите култури от българските земеделски производители. Източник: Банкеръ (24.09.2019) |
| | Желязков: Подобряваме пристанище Варна за големи кораби, не заради теца на Доган
Проектът за удълбочаване на пристанище Варна от сегашните 11,5 на 13,5 м не се прави в частен интерес на ТЕЦ “Варна” (собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган - бел.ред.)”, заяви по Би Ти Ви в понеделник транспортният министър Росен Желязков. “Това е вратата на България и ние я отваряме, за да не отиват товарите в Констанца”, каза министърът. Той попита риторично “защо някой не каже, че го правим заради пристанището на Батков”, което също се намира на територията на Варненския залив.Проектът за удълбочаване на цялата територия, която обхващат двата залива - Варненският и Белославският, заедно с канала, над който е Аспаруховият мост, ще струва към 350 млн. лв., като парите се отпускат от бюджета. За изпълнението Желязков съобщи още през май т.г. Тази година са предвидени 200 млн. лв., а догодина - още 150 млн. лв. След завървшането на проекта ще могат да влизат кораби с тонаж до 60-70 хиляди тона, докато сегашните условия позволяват съдове до 30-35 хиляди тона. В района има около 17 корабни места въпреки че мястото позволява до 100, като в края на Белославското езеро се намират терминалите на “Девня цимент”, “Солвей Соди” и “Агрополихим”, чийто товарооборот е основният. Проектът за удълбочаването се обсъжда от години и по думите на Росен Желязков, докато във Варна са се търсели пари, в бургаското пристанище това отдавна е направено и част от товарите вече преминават оттам. Източник: 24 часа (12.11.2019) |
| | Новата добавка на "Агрополихим"
Малка, но интересна придобивка добави към портфейла си девненският "Агрополихим". Сделката за производителя на фосфатни фуражни добавки "Алифос България" не е голяма - малко над 2 млн. евро, и минава през синдика на фалиралия бивш собственик, а оборотът на самото предприятие е далеч под този на торовия завод. Придобиването ще позволи на "Агрополихим" да включи продукти с по-висока добавена стойност в листата си, както и марка, която е добре позната в сектора. А интегрираното производство ще даде конкурентно предимство на новото обединение. За "Агрополихим" сделката изглежда логична. От една страна, и двете компании работят в сферата на химическата индустрия, макар и за различен тип клиенти - торовият завод продава продукцията си на земеделски производители, а "Алифос" прави хранителни добавки за животновъдството. От друга страна, "Агрополихим" осигурява ключова суровина за производството на "Алифос" - фосфорна киселина, така че покупката на предприятието на практика означава и запазване на клиент, чиято фабрика освен това е разположена на площадката на торовия гигант. Любопитна подробност е, че двете предприятия имат обща история и белгийска собственост. Сделката се подготвя от март, когато собственикът Aliphos Belgium, заедно с групата Ecophos, от която е част, беше обявен в несъстоятелност и синдикът предложи активите за разпродажба. Основните кредитори на дружеството са група банки, отпуснали синдикиран заем през 2015 г., който е бил частично обезпечен със залог на "Алифос България". Затова и "Агрополихим" започва преговори с кредидторките за покупката на българското предприятие. В средата на юли е постигнато споразумение, с което банките цедират вземането си за 1.9 млн. евро (общо главница и лихви) и освобождават залога. Успоредно с това е подписан договор за покупката на 100% от "Алифос България" със синдика на белгийската група. Цената, която "Агрополихим" плаща за предприятието, е 310 436 евро, като в пакета влизат и търговските марки на Aliphos. От последния отчет на "Алифос", който е публикуван след приключването на сделката, става ясно, че "Агрополихим" планира да трансформира изкупения банков заем в дългосрочен заем с "Алифос". От 7 август "Агрополихим" е вписан като едноличен собственик на дружеството. Направени са и промени в ръководството, като в съвета на директорите влизат лица от "Агрополихим", а изпълнителен директор става съсобственикът на торовия завод Филип Ромбаут. Досегашният представител на "Алифос" Деница Желязкова е назначена за прокурист. Дългогодишно партньорство Купувачът и продавачът имат близо 20-годишно партньорство. Българското "Алифос" (под старото си име "Декафос") е регистрирано през 2002 г. като смесено дружество между "Агрополихим", която в момента е собственост на белгиеца Филип Ромбаут (живеещ от десетилетия в България) и Искър Искров, и белгийската Ecophos. Шест години по-късно торовият завод излиза от дружеството и то става еднолична собственост на чуждестранната група. Самата Ecophos е създадена от белгийския гражданин Мохамед Таким, който е и автор на голяма част от разработките и патентите на групата. През 2014 г. Ecophos купува Aliphos - компания с над 50-годишна история и дотогава част от Tessenderlo Chemie, която става едно от основните й поделения. Тогава българското дружество е преименувано на "Алифос" и започва да произвежда главно за клиентите на Aliphos (предимно в Северна Африка). Самото предприятие се намира на площадката на "Агрополихим" и след като първоначално внася основната си суровина (фосфорна киселина), преди няколко години започва да я получава директно от торовия завод по тръбопровод, което спестява немалка част от разходите за доставка. След допълнителна обработка от фосфорната киселина "Алифос" произвежда монокалциев и дикалциев фосфат под формата на гранули и прах. Източник: Капитал (19.10.2020) |
| | Министерството на икономиката отчете, че от от началото на 2021 г. министър Лъчезар Борисов е подписал седем сертификата за инвестиции на обща стойност над 176 млн. лв., които ще разкрият 514 нови работни места. И седемте проекта са извън столицата, като три от тях се осъществяват във високотехнологични производства и услуги.
Първият подписан от икономическия министър сертификат за годината е за инвестицията клас „А“ на „Тивекс“ ООД за инвестиционен проект, който ще се реализира в град Бургас. Проектът предвижда изграждането на производствена база, с цел увеличаване на производството и разнообразяване на продуктовата гама. Предвижда се разкриването на 25 работни места. Размерът на инвестицията възлиза на 4 млн. лв.
Вторият проект е на „Сидоренко Фудтех“ ЕООД и „Сидоинвест“ ЕООД. Предвижда се строителство на нови производствени халета, складове и офиси, закупуване на допълнително производствено оборудване и специализирани софтуери за продажби и управление на складови наличности в Бургас. Размерът на инвестицията възлиза на над 10 млн. лв. и предвижда да бъдат открити 10 нови работни места.
Споменава се също инвестиционният проект на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД и „Света София билдинг“ ЕООД отново в Бургас. Осъществяването на тази инвестиция ще допринесе за увеличаване обема на предлаганите здравни услуги и включване на нови направления в обслужването на пациенти; разширяване на учебната дейност на УМБАЛ „Дева Мария“ и мащабно модернизиране на материално-техническата база. Размерът на инвестицията възлиза на 25 млн. лв. и ще бъдат разкрити 332 нови работни места, казват от Министерството на икономиката.
Четвъртият сертификат е за „Ате Пласт“ ООД за инвестиционния проект за разширение на съществуващо производство чрез изграждане на нов завод в Стара Загора. Инвестиционният проект предвижда изграждане на нова производствено-административна база и закупуване на машини за разрязване, печатане и залепяне на фолиа и др. пластмасови изделия. Продукцията на предприятието е предназначена основно за хранително-вкусовата и фармацевтична промишленост. Инвестицията е в размер на над 10 млн. лв. и ще бъдат назначени 31 нови служители.
Сертификат получи и инвестиционният проект на „Тубис България“ ЕООД, който предвижда изграждане на технологична база за научни изследвания и инсталация за студена каталитична конверсия в с. Победа, община Долна Митрополия, област Плевен, като Долна Митрополия е община с висока безработица. Размерът на инвестицията е близо 7 млн. лв., като резултат от него ще бъдат открити 5 нови работни места.
Министерството обяви и проект „Балканфарма-Дупница“ АД, който предвижда строителството на нов производствен цех с обслужващи съоръжения и междуцехови комуникаци, който ще произвежда твърди дозирани лекарствени продукти. Планирано е капацитетът на новия цех да достигне 1 милиард таблети, според производствения продуктов микс. Размерът на инвестицията, като обща стойност на материални и нематериални активи, възлиза на 66 млн. лв. В периода на осъществяване на инвестиционния проект и като резултат от него ще бъдат открити 71 нови работни места.
„Агрополихим“ АД получава сертификат за разширяване на съществуващата дейност в гр. Девня. Дългосрочната концепция на дружеството е за намаляване на „въглеродния отпечатък“ върху околната среда и постигане на затворен производствен цикъл. Инвестицията възлиза в размер над 54 млн. лв. и ще бъдат открити 40 нови работни места. Източник: Банкеръ (17.02.2021) |
| | Тромавата администрация в България бави новия завод на „Агрополихим“
Още преди България да влезе в Европейския съюз (ЕС) "Агрополихим" АД положи екологичния стандарт за торовата индустрия в Европа чрез инвестиция, редуцираща въглеродните емисии с 450 хил. тона на година. Но откакто компанията оперира на българска територия, стана пределно ясно, че когато администрацията не е на ниво, бизнесът няма как да процъфтява, сподели Филип Ромбаут, съсобственик и изпълнителен директор на концерна, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването "Светът е бизнес". "В хода на пандемията придобихме още един завод в Хайфа, Израел, който беше спрян поради вътрешни политики на израелската страна. Решихме да преместим цялата техника и да изградим ново съоръжение в България, но поради административни смущения този завод няма да започне да функционира преди 2023 г.", изтъква Ромбаут. По неговите думи дори най-малката процедура по внедряване на нови технологии в сегашните заводи е обект на „тонове“ бюрокрация в Министерството на екологията, допълва ръководителят на "Агрополихим". Въпреки кризата и смущенията в процедурите на екологичното ведомство заводите на "Агрополихим" не са спрели да работят, като съоснователят на дружеството поясни, че основният пазар на техните продукти е българският, но имат и присъствие в САЩ. Източник: Инвестор.БГ (22.02.2021) |
| | "Агрополихим" инвестира 60 млн. лв. в нови продукти и енергийна ефективност Около 60 млн. лв. ще инвестира девненският производител на торове "Агрополихим" в следващите няколко години. Проектите ще позволят на компанията да разшири продуктовата си гама, както и да подобри енергийната си ефективност, като използва отпадъчната енергия от производството. Така заводът ще спечели по-силно пазарно присъствие в Европа, а от друга страна ще намали разходите и въглеродните си емисии. Основните инвестиции трябва да приключат до края на 2023 г. Ключовият проект е за изграждане на инсталацията за калциев нитрат, с който компанията ще добави нова гама водоразтворими торове към листата си и ще диверсифцира производството. Такива торове се използват основно за хидропонно отглеждане на култури и поливно земеделие, като 90% от новото производство ще бъде предназначено за износ в Европа. Самата инсталация частично ще използва съществуваща техническа инфраструктура на едно от производствата. Това обаче е само един от проектите, по които компанията работи и които са на различен етап на изпълнение. Друга съществена инвестиция е свързана с инсталирането на турбини за производство на електрическа енергия с оползотворяване на високоенергийна пара. От "Агрополихим" обясниха, че за производствени технологични нужди използват пара, която произвеждат в котли на природен газ. С новите турбини ще се оползотворява изцяло остатъчната енергия на парата в рамките на завода и ще се произвежда електроенергия за собствена консумация. Заедно с трети проект - за изграждане на нова прилинг кула в цех "Торове", инвестицията ще е над 54 млн. лв. и ще осигури 40 нови работни места, за което компанията получи инвеститорски сертификат. Финалното завършване на проектите се предвижда да стане през 2023 г., като инсталацията на турбините трябва да приключи през 2022 г. Извън това компанията работи и по няколко по-малки съпътстващи проекта, които са на стойност около 8 млн. лв. Източник: Капитал (25.02.2021) |
| | Започва работа по изграждането на "Индустриална зона Варна"
Започваме работа по изграждането на индустриална зона Варна, съобщи вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова. Имаме вече такива в Божурище, Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас и други. Варна е един от малкото градове без индустриална зона. "Знам какво е правено в миналото - за Аспаруховия мост, за Аксаково, за Суворово, но нищо не е свършено през последните години“, коментира министър Нинова. Тя подчерта, че Варна има своите предимства, най-вече с географското си положените. „Екипът на Министерството на икономиката и индустрията започва разговори и ще пристъпим към действия за изграждането на индустриална зона", отбелязва Нинова. В тази връзка тя е провела срещи в „Агрополихим“ и в „Девня цимент“, а преди десет дни се е срещнала и с ръководството на „Солвей соди“, като с тях е обсъден въпросът за регистриране на индустриална зона на територията, на която са разположени тези предприятия. "Ако погледнете де факто, тя е изградена заради техните усилия - инвестициите, които са направени, но им липсва държавната подкрепа, за изграждане на инфраструктура, на пътища, ВиК, соларни панели и други“, отбелязва министър Нинова. С ръководствата днес са започнали първите разговори. "Оттук нататък ще излъчим работна група и работни екипи от двете страни - от Министерството на икономиката и от Националната компания "Индустриални зони", за да започнем стъпка по стъпка по изграждането на индустриална зона на тази територия. Знаете близостта на пристанището, така че това е най-подходящото място, най-подходящата инфраструктура. Остава заедно да положим усилия и да я регистрираме и развиваме. Така, че започваме да работим по този въпрос“, категорична е министър Нинова. „Транзитна търговска зона” във Варна е разположена в Южната промишлена зона на града. Намира се само на 500 м от главния вход на Пристанище Варна и до жп гара. „Транзитна търговска зона“ предлага индустриални терени с напълно изградена инфраструктура и готови производствено-складови халета. Дружеството съдейства на бизнеса и при логистичната обработка на стоките, предназначени за внос/износ. Източник: Банкеръ (14.03.2022) |
| | Защо "Агрополихим" ще е последният торов завод в Европа, който ще спре
Инвестициите, които "Агрополихим" направи през последните години, се оказаха правилни и резултатът се вижда в сегашната криза. Минаването от газ към амоняк, изграждането на пароцентрала на биомаса и на зърнен терминал, в които компанията вложи около 170 млн. лв., са подсигурили безценни алтернативи сега. Това разказа изпълнителният директор и съсобственик в девненския торов производител Филип Ромбаут на срещата на бизнеса с правителството, която "Капитал" организира за 16-и пореден път. "Агрополихим" е един от най-големите производители на азотни и фосфорни торове в региона. Оборотът на компанията за 2020 г. е 377 млн. лв., а заетите са около 700 души по данни от АПИС към края на 2021 г. Общо досега в завода са инвестирани над 400 млн. лв., текат и няколко други проекта. Ключова инвестиция на компанията в последните години беше изграждането на терминал за амоняк за близо 50 млн. евро, който заменя природния газ като суровина за производството на азотните торове. В същото време предприятието вече има и пароцентрала на биомаса (слама, слънчогледови люспи, кочани от царевица, стебла на зърнени култури и др.), в която бяха инвестирани 11 млн. евро и която по думите на Ромбаут е с мощност колкото топлофикацията във Варна, а цената е в пъти по-ниска, отколкото на парата, произведена с газ. В резултат в момента заводът има едва около 10% от предишната си консумация на синьо гориво. Както и възможност напълно да се откаже от газа. "Това ни прави практически независими. Ние сме последният торов завод, който ще спре работа в Европа", посочи Ромбаут. Друг важен проект беше изграждането на терминал за зърно за 50 млн. лв. Той беше създаден с цел да улесни земеделците, които са клиенти на дружеството, като оптимизира товарите им, така че с един превоз те да могат да транспортират зърното си до терминала до пристанището и да натоварят обратно торове. "Нямахме намерение да влизаме мащабно на пазара на зърно, но искахме да сме в помощ на нашите основни клиенти - производителите", уточни Ромбаут. Източник: Капитал (17.03.2022) |
| | Три български дружества са внасяли фосфати от Сирийската арабска република, чийто президент Башар Асад, правителството и ресорното Министерство на петрола са под санкциите на САЩ от 2011 г., както и на тези от ЕС – от 2012 г. Това установи международното разследване на журналисти от Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP), Syrian Investigative Reporting for Accountability Journalism (SIRAJ), Mykolaiv Center for Investigative Reporting, Centre for Investigative Journalism Serbia (CINS), RISE Project – Romania, Investigative Reporting Project Italy (IRPI), Lighthouse Reports и „Биволъ“, което излезе вчера в редица страни. В България са установени дружествата „Агрополихим“, „Афер България“ и „Фертикс“, които от 2011 г. насам са регистрирали внос на фосфати от Сирия по море. През 2021 – 2022 г. единственият вносител на сирийските фосфати е малката варненска фирма „Фертикс“ на Радостин Радев. bivol.bg Източник: Други (01.07.2022) |
| | "Агрополихим" АД е взел решение за разширяване на възможността за складиране на амоняк до 36 хил. тона, става ясно от публикация на изпълнителния директор и съсобственик на дружеството Филип Ромбаут. Новото съоръжение за съхранение ще бъде готово до 2026 г. До началото на 2024 г. ще бъде реализиран и проект за удвояване на капацитета за пренос през жп линиите до 1100 тона на ден. В зависимост от търсенето ще бъде изградено и съоръжение, където чрез крекинг ще бъде произвеждан водород - син или зелен. То ще има възможност да работи и в реверсивен режим, тоест да бъдат товарени и танкери с водород. По този начин "Агрополихим" ще се превърне и в доставчик на суровина, в зависимост от търсенето. "Агрополихим" беше един от малкото заводи за производство на торове в Европа, които работеха с максимален капацитет през 2022 година. Компанията още преди години започна да намалява зависимостта си от природния газ и през миналата година разчиташе на амоняк, а не на природен газ, чиято цена достигна рекорди. Източник: Инвестор.БГ (27.02.2023) |
| | “Агрополихим” АД подписа споразумение с #CASALE, чиято крайна цел е удвояване производствения капацитет на азотни торове: до общо 1,5 милиона тона амониев нитрат (AN), калциевоамониев нитрат (CAN), калциев нитрат (CN), урея и амониев нитрат (UAN). CASALE ще проектира нова модерна инсталация за азотна киселина, която наред с основния продукт ще генерира максимално количество зелена енергия. Планира се инсталацията да бъде пусната в експлоатация преди края на 2027 г. Това е важна стъпка в инвестиционния план на компанията, надхвърлящ 250 млн. евро за следващите 5 години. От 2018 г. "Агрополихим" произвежда пара за технологични нужди с биомаса равняваща се на 36 MWh, което позволи на компанията да поддържа производството си на над 100% от капацитета си през 2022 г. въпреки газовата криза в Европа. През последните 5 години потреблението на газ на компанията е намаляло с 98%. bgfermer Източник: Други (22.05.2023) |
| | АЕЦ "Козлодуй", НЕК и "Аурубис" са рекордьори по данък печалба
Пeт eнepгийни ?oмпaнии влизaт в тoп 10 нa нaй-гoлeмитe дaнъ?oплaтци в Бългapия зa 2022 г., a AEЦ "Koзлoдyй" е абсолютен шампион по преведени в бюджета данък печалба и ДДС. Информацията от приходната агенция разкрива, че 2022 г. е била особено успешна за големите предприятия в енергетиката, цигарения бизнес и минната промишленост. В челната десятка по платен корпоративен данък влизат AEЦ "Koзлoдyй", HЕК, "Бyлгapтpaнcгaз" и TEЦ "Mapицa Изтo? 2" EAД), дoбивните ?oмпaнии "Aypyбиc Бългapия", "Eлaцитe-Meд" и "Дънди ?peшъc Meтaлс" - Чeлoпeч. Производителят на торове "Агрополихим" Девня е на девето място. На осмо място в класирането е "Aмюзнeт Интepa?тив", бългapc?aтa coфтyepнa ?oмпaния, ?oятo paзpaбoтвa oнлaйн и игpaлни peшeния, a cъщo и ?aзинo игpи. Компаниите, които са начислили и превели най-големи суми ДДС в бюджета през миналата година са: AEЦ "Koзлoдyй", "Бyлгapгaз", TEЦ "Mapицa Изтo? 2", "Koнтyp Глoбaл Mapицa Изтo? 3", "Лy?oйл Бългapия EOOД, "Eй и Ec-3C Mapицa Изтo?", "Бpитиш Aмepи?aн Taбa?o Tpeйдинг", "Лидл Бългapия", "Kapeлия Бългapия" и "Лy?oйл Heфтoxим Бypгac". Компаниите, които са ползвали най-голям данъчен кредит са големи износители и бюджетът им възстановява ДДС са: Българска независима енергийна борса, Лукойл Бенелукс Б.В.- чужд. лице, Аурубис България, Олива АД, Булкомерс КС ЕООД, София Мед АД, Макском ЕООД, Лукойл Ейвиейшън България ЕООД, Астра Биоплант ЕООД и Хювефарма ЕООД. Дeceттe нaй-гoлeми дaнъ?oплaтци - физичec?и лицa, са внecли oбщo близо 22 млн. лева, като първият в класацията се е отчел с нaд 7 млн. лeвa, сочи още справката от НАП. Всичките се водят на отчет ?ъм НАП - София. Източник: Сега (25.05.2023) |
| | "Агрополихим" удвоява производството на азотни торове с 250 млн. евро инвестиция
До пет години девненският завод "Агрополихим" ще удвои производството си на азотни торове. Това ще стане след инвестиция от близо половин милиард лева (250 млн. евро) в нова инсталация за азотна киселина и свързани проекти, които вече са в ход. Разширението идва на фона на свито производство в Европа след поскъпването на природния газ миналата година и очаквания за окончателно закриване на неефективни заводи. Предвидената технология позволява да се генерира максимално количество зелена енергия, а заедно с подготвяното използване на син амоняк (с уловени въглеродни емисии) компанията ще може да пусне на пазара продукти с почти нулев отпечатък. А това ще й даде конкурентно предимство. "Агрополихим" преди дни обяви, че е подписала споразумение с швейцарската Casale за проектиране на нова инсталация за азотна киселина, която ще бъде пусната в експлоатация до края на 2027 г. С това на практика ще бъде надградено съществуващото подобно производство по същата технология, което работи на площадката на завода още от 1973 г. и което беше изцяло модернизирано последните няколко години, отново с помощта на Casale. Киселина е междинен продукт по веригата за производство на азотни торове и се получава от амоняк, който традиционно торовите заводи правят от природен газ. "Агрополихим" обаче преди няколко години започна директно да купува амоняк, с което реално стана независим от доставките на газ. С новата инсталация за азотна киселина девненският завод ще удвои капацитета си за азотни торове до общо 1.5 млн. тона амониев нитрат, калциево-амониев нитрат, калциев нитрат, урея и течен азотен тор. Отделно от това предприятието произвежда също фосфорни и комбинирани торове. С допълнителните количества компанията се цели към традиционните си пазари - преференциално в региона, но също и в много страни от Северна и Южна Америка, както и в Азия. Източник: Капитал (05.06.2023) |
| | Нова инвестиция на Агрополихим осигурява доставки на течен азотен тор с европейско качество
„Агрополихим“ АД и „Афер България“ ЕООД реализират още една дългосрочна инвестиция за гарантиране на качеството на доставките на течен азотен тор, UAN 32% и течен азотен тор със сяра, UAN 28% + 5 S. Дружеството закупува от Италия нови автоцистерни, които се очаква да пристигнат в град Девня в края на месец септември. Специален материал с допълнителна изолация обещава, че при понижение на температурите, течният тор няма да кристализира, а подсилено покритие ще защитава продукта в танка при летни горещини и други атмосферни амплитуди. Автоцистерните са с най-високо ниво на оборудване, което ще позволи осъществяване на качествен контрол над продукта от момента на вземане на проба от Централна изпитвателна лаборатория на Агрополихим до момента на осъществяване на доставката до клиента. Според г-н Владимир Теохарев, Директор Логистика към Агрополихим АД, направената инвестиция ще подобри значително логистичната обезпеченост на Дружеството и ще гарантира осъществяването на доставката по оптимален и икономически обоснован начин. Поддържането и управлението на собствен специализиран инвентар ще бъде силен инструмент срещу компрометиране качеството на течния тор при доставка поради непригодност на превозното средство, липса на чистота на контейнера или нежелано външно въздействие по време на доставка. Агрополихим е единствен производител на течен азотен тор в България. Продуктът представя прецизно решение за азотно подхранване с до 30% по-ниски загуби на N в сравнение с амониевия нитрат и карбамида, поради което интересът към него нараства с всяка изминала година. Именно за да отговори адекватно на пазарното търсене и на бързо променящата се бизнес среда, Дружеството инвестира в комплексна услуга по доставка на UAN и UAN+S. До края на годината новите автоцистерни ще достигат до партньорите на Агрополихим в България. Източник: Стандарт (19.09.2023) |
| | Правителството с насърчителни мерки по редица мащабни инвестиции
Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство с „Алкомет“ АД. В гр. Шумен дружеството ще разшири алуминиевото си производство с инвестиция от 136 милиона лева. Това ще създаде 160 нови работни места. Проектът цели производството на алуминиеви сплави за електромобили и разширяване на продукцията за автомобилопроизводство и соларни панели. Правителството одобри също така Меморандум за разбирателство с „Шнайдер Електрик България“ ЕООД. Проектът в пловдивската община Марица предвижда създаването на умна производствена сграда с иновативни технологии и възобновяеми източници на енергия. Това ще бъде първото такова предприятие в Централна и Източна Европа. Инвестицията е за 107 милиона лева и чрез нея ще бъдат създадени поне 105 работни нови места. Меморандум за разбирателство е одобрен и с „Глас Контрибюшън“ ЕАД във връзка с разширяването на Стъкларския завод „Рубин“ в гр. Плевен. Ще се изгради 300-тонна пещ, ще се модернизират складови площи с фокус върху иновативни продукти и процеси за повишаване на ресурсната ефективност и намаляване на въглеродните емисии. Реализацията на инвестицията, която е в размер на над 100 млн. лв., ще създаде повече от 150 нови работни места. „Карлсберг България“ АД разширява дейността си в завода в Благоевград, като за целта ще бъде построена и нова производствена сграда с допълнителна поточна линия. Инвестицията е за над 23 млн. лв. Компанията и всички други инвеститори в региона ще могат да се ползват от новата пътна връзка, за която правителството одобри близо 800 000 лв. по бюджета на община Благоевград. Със средствата ще бъде изградена нова пътна връзка от западното локално платно към основното платно на бул. „Св. Димитър Солунски“ в града. На Община Търговище се предоставят средства в размер на над 1 млн. лв. за изграждане на довеждаща пътна инфраструктура до промишлена зона „Въбел“. По този начин ще бъде осигурен транспортен достъп на всички фирми, опериращи в региона, както и на бъдещи инвеститори. Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на проекта на „Пашабахче България“ ЕАД за автоматизация и иновация на предприятието. Инвестицията по проекта е в размер над 28,5 млн. лв. Одобрени са и близо 500 000 лв. за изграждане на пътна инфраструктура в община Девня. Пътят ще осигури транспортен достъп до републиканската пътна мрежа на всички превозни средства, обслужващи Промишлена зона на територията на гр. Девня и връзката с Пристанище Варна - Запад. Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на проекта на „Агрополихим“ АД „Модернизация на производството на азотни торове и оползотворяване на отпадъчна енергия от производство“, сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите. Инвестицията е в размер на 54.2 млн. лв., като се предвижда разкриването на 40 нови работни места. Други 600 000 лв. Министерският съвет одобри по бюджета на община Хисаря. Със средствата ще бъде извършена реконструкция на бул. „Иван Вазов“ в града. Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на проекта „Медико и балнео рехабилитационен център“ на „Сенид" ООД. Инвестицията по проекта е в размер на 41,5 млн. лв. и в резултат на реализирането му ще бъдат разкрити 120 нови работни места. С извършването на ремонтните дейности ще се облекчи цялото движение в гр. Хисаря. Посочената в решенията на правителството публична общинска инфраструктура се финансира по реда на Закона за насърчаване на инвестициите чрез бюджета на Министерството на иновациите и растежа. Източник: economy.bg (15.12.2023) |
| | 10-те най-големи търговци в сектор търговия с химични продукти са реализирали приходи в общ размер от над 2.5 милиарда лева през 2022 г., сочат данните на "Инфопмационната система на българските предприятия", поддържана от БИК Капиталов пазар ЕООД. Най-големи приходи (над 817 млн. лв.) регистрира Афер България ЕООД - Девня, който е основен дистрибутор на продуктите на "Агрополихим" АД за продажби както на българския пазар, така и в рамките на Европейския съюз. Основният предмет на дейност на дружеството обхваща търговия на едро с азотни, фосфорни и комбинирани торове, както и с други продукти на химическата промишленост. Втори в класацията, с приходи от над 337 млн. лв. за 2022 г. се нарежда АСМ ЕООД - Монтана. Дружеството е наследник на създадената през 1997 Агрохим ЕООД. Основната дейност на компанията включва търговия с препарати за растителна защита, семена за посев и всички видове български и вносни минерални торове. АСМ търгува още със земеделска продукция и течни горива. На трета позиция, с приходи от 273 млн. лв. откриваме Евро Ферт АД - Димитровград. Компанията е търговски представител на първия торов производител у нас "Неохим" АД. А основният продукт, който предлага е амониев нитрат. Топ 10 се допълва още от 999 - Ив. Асенов ЕООД - Катуница, Еврохим Агро България ЕООД - Плевен, Балкан Полимерс ЕООД - София, Брентаг - България ЕООД - София, Агроферт ООД - Козлодуйци, Синджента България ЕООД - София и Ф + С Агро ООД - Русе. Източник: Капиталов пазар (08.02.2024) |
| | През 2022 г. сумарните продажби на топ 10-те производителя в сектор "Химия" надхвърлят 14.7 млрд. лв. Приходите средно за компаниите в секторната класация скачат с над 87% спрямо 2021 г. Най-значим е финансовият резултат на "Агрополихим" (228.1 млн. лв.), следван от "Лукойл Нефтохим Бургас" (129.5 млн. лв.). От дружествата в секторната класация най-големите работодатели са "Готмар" (1290 заети), "Лукойл Нефтохим Бургас" (1284) и "Хамбергер България" (1114). Лидер в класацията е русенският производител на биодизел и слънчогледово олио "Астра биоплант" на Станко, Младен и Деян Станкови, отчита над 118% ръст на приходите през 2022 г. За 2022 г. печалбата на групата, обединяваща седем предприятия, е 90 млн. лв., а година по-рано е била 227 млн. лв. Вторият в класацията - "Лукойл Нефтохим Бургас", отчита над 2.176 млрд. лв. продажби за 2022. "Инса ойл" на Георги Самуилов заема трето място в топ 10 с над 1.919 млрд. лв. приходи и ръст над 107%. Компанията, която има бази в Белозем, Бургас и Русе, е голям вносител и износител на дизел. "Приста ойл холдинг" (10-о място) на братя Бобокови. отчита над 58% ръст на продажбите през 2022 г., които надхвърлят 148 млн. лв. В топ 10 влизат и три дружества, които произвеждат торове. Най-големият и частен български завод за азотни и фосфорни торове "Агрополихим" - Девня (4-о място), в който акционери са Филип Ромбаут (Белгия) и Искър Искров, продължава амбициозната си инвестиционна програма. В следващите пет години компанията ще инвестира 490 млн. лв. в инсталация за азотна киселина и в свързани проекти, като по този начин ще удвои производството на азотни торове. Приходи над 661 млн. лв. през 2022 г. отрежда на торовия завод "Неохим" - Димитровград, пето място в топ 10. През 2023 г. обаче димитровградският завод често затваряше заради аварии, което рязко сви продажбите му и компанията излезе на загуба близо 39 млн. лв. С над една пета увеличава приходите си производителят на калцинирана сода и сода бикарбонат "Солвей Соди" - Девня (6), собственост на белгийската група Solvay и турската Sisecam. Най-новата инвестиция, която компанията планира, е за изграждане на инсталация за производство на пара с оползотворяване на алтернативни горива (RDF и биомаса). По предварителни оценки проектът е за 150 - 200 млн. лв. и е част от по-голям пакет, целящ намаляването на въглеродните емисии на компанията. Производителят на бързооборотни стоки "Фикосота" (перилни, почистващи, миещи продукти, за лична грижа и козметика, хигиенни за еднократна употреба) също влага сериозни средства в развитие на бизнеса си. Една от инвестициите на компанията на братята Красен и Жечко Кюркчиеви, която отчита над 263.3 млн. лв. оборот през 2022 г. (7-о място), е в линия за опаковане на течни продукти в гъвкави полипропиленови опаковки. Проектът е на стойност 620 хил. евро и е съфинансиран от Innovation Norway. Силна 2022 г. отчита и фирма "Готмар" - гр. Съединение (8-а позиция), собственост на Георги Тучев. Компанията е специализирана в преработването на термопластмаси и оперира на пазара от 1992 г. Чрез дружеството "Нова трейд" групата обхваща и производството на минерална вода "Бачково" и безалкохолните напитки Derby. За 2022 г. отчита над 240.9 млн. лв. оборот (8-а позиция). С над 218.8 млн. лв. продажби заводът за производство на седалки за тоалетни "Хамбергер България" заема 9-о място в класацията. Дружеството е част от едноименна група Hamberger Industriewerke, създадена през 1866 г. от германската фамилия Хамбергер. Източник: Капитал (06.03.2024) |
| | Групата на "Агрополихим" иска да влезе с 20% в "Неохим"
Химическият гигант "Агрополихим" възнамерява непряко да придобие дял в своя голям конкурент на торовия пазар у нас - "Неохим", чрез сделка с участието на две на пръв поглед несвързани с двете групи компании - "Феборан" ЕООД и "Рея Венчърс" ЕАД. "Феборан" ЕООД притежава 20,30% от акциите на торовия завод. Чрез него в димитровградската компания влязоха с дял австрийската Borealis AG и First Energy Bank of Bahrain. През 2017 г. банката излезе от тази инвестиция. През миналата година Borealis продаде азотния си бизнес на чешката Agrofert. На нея беше прехвърлен и "Феборан". Тогава обявените намерения на новия собственик бяха за дълготрайно обвързване с българския торов бизнес. От друга страна, "Рея Венчърс" ЕАД е с едноличен собственик на капитала базираното в Девня "Агрополихим" АД. Източник: Money.bg (08.11.2024) |
| | Акционерите на "Неохим" пак са отхвърлили договор за дистрибуция с "Евро Ферт"
Сделките за дистрибуция на продукти на торовия завод от „Евро Ферт“ АД и за покупка на полимерни опаковки от „Асенова крепост“ АД отново са отхвърлени от акционерите на „Неохим“, на проведеното на 5 декември 2024 г. извънредно общо събрание. Двете сделки бяха предложени, обсъдени и отхвърлени преди това на редовното годишно общо събрание на акционерите, което се проведе в края на юни 2024 г. Според представители на акционери в „Неохим“ заложените отстъпки в договора с „Евро Ферт“ са големи, а през миналата година „Неохим“ регистрира загуба и сделката за дистрибуция не би била целесъобразна за предприятието. В момента компанията изпълнява два договора за дистрибуция на продукция – с „Евро Ферт“ и „Бореалис Л.А.Т.“. „Евро Ферт“ е вторият по големина акционер в „Неохим“. Възражение срещу сделката за дистрибуция по време на заседанието е отправил представителят на „Рея Венчърс“ ЕАД Димитър Петров Лексин. „Рея Венчърс“ е дъщерно дружество на „Агрополихим“, което е в процес на придобиване на 100% от капитала на „Феборан“ – компания на чешката Agrofert, която държи 20,3% от акциите на „Неохим“. Лексин, както и Филип Ромбаут от „Агрополихим“, посочват, че заложените отстъпки за „Евро Ферт“ са по-големи от обичайните, като в мотивирания доклад на ръководството на „Неохим“ не е отчетен пазарният риск. Ромбаут подчертава, че отстъпката и по сега действащия договор с „Евро Ферт“ е по-висока, както и че не е нормално да има само един дистрибутор на продукцията на предприятието. Според Владислав Панев, също акционер в компанията, само заради действащата отстъпка „Неохим“ се е лишило от около 18 млн. лева приходи от продажби, като припомня, че то приключи 2023 г. на загуба. Според него сделката за дистрибуция с „Евро Ферт“ е нецелесъобразна. При гласуването на сделката акциите „за“ са 959 410, а „против“ – 639 638, но за одобрение е необходимо мнозинство от три четвърти. Поради това сделката се отхвърля. Подобен сценарий се разиграва и при гласуването на сделката с „Асенова крепост“ за полимерни опаковки, за която обаче дискусии не са водени, според протокола. Акционерите на „Неохим“ са избрали и нов надзорен съвет. Гласувани са три предложения – на предприятието, на акционера „Еко Тех“ АД и на „Феборан“. Прието е предложението на „Еко Тех“ за надзорен съвет в състав Маргарита Георгиева Димитрова, Тошо Иванов Димов, Димчо Стайков Георгиев, „Зърнени храни България“ с представител Никола Пеев Мишев и Антония Захариева Желязкова. Акционерите са гласували и компанията "Гранд Торнтон" ООД да одитира отчета за устойчивостта на дружеството за 2024 г. „Неохим“ изготвя задължително такъв отчет съгласно изискванията на европейското законодателство. В последната година акциите на „Неохим“ поскъпват с над 4%, а пазарната капитализация възлиза на малко над 69 млн. лева. Източник: Инвестор.БГ (11.12.2024) |
| | Сделката на „Агрополихим“ АД за над 20% от акциите на „Неохим“ ще мине без намеса на регулатора по конкуренцията. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се е произнесла, че трансакцията не влиза в нейния обхват, тъй като оборотите на участниците в концентрацията са под законоустановените прагове, за които се иска становище на Комисията. „Неохим“ обаче и двете други компании - водещи акционери в дружеството - „Евро Ферт“ АД и „Еко Тех“ АД, не са очаровани от сделката. Според предприятието със сделката се прави опит за заобикаляне на закона и прикриване на същинската концентрация, водеща до промяна в контрола на дълготрайна основа върху компанията. „Агрополихим“ е създало дъщерно дружество през азвгуст 2024 г. - „Рея Венчърс“ ЕАД, което купува 100% от дяловете в капитала на българското дружество „Феборан“ ЕООД. „Феборан“ е в групата на топ 3 акционерите в „Неохим“. „Феборан“ е дружество, което чешката група Agrofert на бившия премиер Андрей Бабиш придоби през 2023 г. от групата Borealis, която излезе от „Неохим“ и други нестратегически дейности, за да се фокусира върху основния си бизнес. Основната дейност на „Феборан“ е инвестиционна и е свързана с притежавания дял от „Неохим“. „Феборан“ притежава 20,3% от акциите на „Неохим“.
Според "Неохим" сделката прикрива скрита концентрация в ущърб на закона. Концентрацията обхваща не само притежаваните от „Феборан“ ЕООД акции, а и още 3,71%, които „Рея Венчърс“ е придобило самостоятелно в периода 17-22 октомври 2024 г., т.е. контролът на „Агрополихим“ е непряко върху 24,02% от капитала на „Неохим“. Това на практика изравнява силите на „Агрополихим“ с другите основни акционери - „Евро Ферт“ АД (24,03%) и „Еко Тех“ АД (24,28%).
Миноритарните акционери за втори път отхвърлят предложение на ръководството на „Неохим“ за сключване на договор за дистрибуция с „Евро Ферт“, основен акционер в дружеството, заради предоставяни твърде големи отстъпки. Договорът е за 5 години с опция да бъде удължен с още 2. В момента компанията изпълнява два договора за дистрибуция на продукция – с „Евро Ферт“ и „Бореалис Л.А.Т.“. Сделката беше обсъдена от акционерите на извънредно общо събрание на „Неохим“, което се проведе на 5 декември 2024 г. За първи път сделката беше обсъдена и отхвърлена от акционерите на редовното общо събрание, което се проведе в края на юни 2024 г., след като не събра необходимото мнозинство от три четвърти от акциите. Представители на „Рея Венчърс“ и „Агрополихим“ са присъствали на извънредното общо събрание в началото на декември, според протокола от заседанието, като са се обявили категорично против сделката в тези ? параметри. Това означава, че тя няма как да мине през общото събрание, ако не бъде коригирана с приемливи за акционерите отстъпки от цената на торовете за дистрибуция и сключването и на други договори с още дистрибутори. „Неохим“ отчете по-слаби продажби и загуба за третото тримесечие на 2024 г., според индивидуалния финансов отчет на компанията. Дружеството реализира продажби за под 53,4 млн. лева през третото тримесечие на 2024 г. в сравнение с над 74,6 млн. лева за второто тримесечие, което представлява близо 28,5% спад на годишна база. Понижението не е изненадващо, защото сезонът не е най-активният за предприятието, което беше в профилактика от края на юни до началото на август. За цялото деветмесечие на 2024 г. продажбите на дружеството възлизат на близо 183,8 млн. лева при над 222,3 млн. лева за деветмесечието на 2023 г., което е със 17,3% по-малко на годишна база. Разходите за деветмесечието са за 185,3 млн. лева при 245,4 млн. лева за деветмесечието на 2023 г., или се свиват с 24,5% на годишна база. Дружеството реализира почти 1,3 млн. лева загуба към края на септември 2024 г. в сравнение с близо 2,8 млн. лева печалба към края на юни 2024 г. и над 23 млн. лева загуба към края на септември 2023 г. На годишна база загубата се свива с над 94%.
В последната година акциите на „Неохим“ поскъпват с над 4%, а пазарната капитализация достига малко над 69 млн. лева. Източник: Инвестор.БГ (24.12.2024) |
| | Торовият гигант „Агрополихим“ АД край Варна ще започне производство на електроенергия
Торовият гигант „Агрополихим“ АД, разположен край Варна, ще започне производство на електроенергия чрез оползотворяване на остатъчната топлинна енергия от своите производствени процеси. Това става ясно от предложение за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), свързано с новата инвестиция. Производствените инсталации на „Агрополихим“ използват прегрята водна пара като основен енергиен източник за различни технологични процеси. Тя е ключова за: Концентриране на фосфорна киселина, Обработка на амониев нитрат, Производство на фосфорни и комплексни торове и спомагателни производствени дейности. Новото инвестиционно предложение предвижда монтирането на два турбогенератора, които ще преобразуват остатъчната топлинна енергия в електрическа енергия. Чрез тях парата с високо и средно налягане (110 атм. и 40 атм.) ще се разширява до необходимите за производството параметри, като в този процес ще се генерира електроенергия. Според проектната документация, генерираната електроенергия ще бъде използвана изцяло за нуждите на производствените инсталации на „Агрополихим“ АД. Очаква се това да доведе до: Намаляване на външното електропотребление с до 40 %, Оптимизиране на разходите за енергия и подобряване на енергийната ефективност на завода. „Агрополихим“ АД е водещ производител на торове в България и ключов играч на пазара в Югоизточна Европа. Компанията продължава да инвестира в иновации и устойчиви решения, които повишават не само икономическата ефективност, но и намаляват екологичния отпечатък на производството. Източник: Blitz (20.01.2025) |
| | "Агрополихим": Новият голям миноритарен акционер в "Неохим"
През последните няколко години "Неохим" трудно се свързва с модерен производител на торове. От края на 2022 г. отделни инсталации в предприятието периодично аварират и спират работа. Затова и решението на далеч по-успешния му конкурент "Агрополихим" да влезе като акционер в димитровградския завод чрез дъщерното си дружество "Рея венчърс" на пръв поглед изглежда странно. Компанията обаче е убедена, че "Неохим" има своето място на пазара, а тя може да помогне с технологично ноу-хау, както и с решения за намаляване на въглеродните емисии, които ще имат все по-голяма тежест в себестойността на продукцията. Това е причината за сключения миналата есен договор с чешката Agrofert, според който "Рея венчърс" придобива българското й дружеството "Феборан", което от своя страна държи 20.3% от акциите в "Неохим". Сделката беше одобрена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в края на декември и се финализира тази седмица. Начело на "Феборан" като управител застава Димитър Лексин, който е финансов директор и член на борда на "Агрополихим" и изпълнителен директор на "Рея венчърс". Заедно с придобития междувременно миноритарен пакет на Българската фондова борса общото участие на "Рея венчърс" в "Неохим" достига 24.03%. "Феборан" стана собственост на Agrofert в средата на 2023 г., когато чешката компания придоби азотния бизнес на австрийския химически концерн Borealis. Наред с производствени активи, търговска и дистрибуторска мрежа в пакета влизаше и българското дружество. Няколко месеца по-късно от "Агрополихим" получават индикации, че Agrofert има интерес да продаде "Феборан" (съответно дела си в "Неохим"). След одобрение на сделката от КЗК и изтичане на срока за обжалване продажбата на практика е приключена веднага. Модернизацията на димитровградския завод ще изисква значителни инвестиции - от порядъка на няколко десетки милиона евро, по оценка на новия акционер. А това ще означава, че дружеството ще трябва да спре изплащането на дивиденти за няколко години. По пътя на технологичното обновление обаче "Агрополихим" може да помогне. Заводът в Девня е практически преобразен след приватизацията, като досега в него са инвестирани над 600 млн. лв. Още през 2005 г. в цеха за азотна киселина бяха внедрени катализатори, които значително намаляват емисиите на диазотен оксид - газ с много висок парников потенциал. В момента компанията работи по амбициозен проект за удвояване на капацитета на цеха за азотна киселина чрез изграждане на нова линия. "Агрополихим" може да е полезен в решаването и на друго предизвикателство - затягащите се изисквания за въглеродни емисии. "Неохим" продължава да използва природен газ за производството на амоняк - един от междинните продукти за производството на амониев нитрат, но с времето безплатните квоти в рамките на Европейската схема за търговия с емисии плавно намаляват. В същото време през 2030 г. в сила ще влезе Директивата за възобновяеми енергийни източници (RED III), която изисква поне 42% от суровините да бъдат с неорганичен произход - т.нар. зелен амоняк. Тъй като той обаче е 2-3 пъти по-скъп от традиционния "сив" амоняк и няма как да се компенсира по веригата на доставка до крайния продукт, очакванията са това изискване да бъде смекчено и да се позволи използването на "син" амоняк - той също се прави от природен газ, но въглеродните емисии се улавят и се съхраняват. Още преди години "Агрополихим" започна да внася амоняк, вместо да си го произвежда сама от природен газ, за което си изгради и терминал на пристанището в Девня. Неотдавна пък се насочи към "син" амоняк, което й позволява да произвежда амониев нитрат с намален въглероден отпечатък и да остане конкурентна на пазара. Сега дистрибуцията на амоняк се очертава като нов бизнес сегмент, който компанията ще развива паралелно с основната си дейност. Компанията планира да купи 100 железопътни цистерни за транспортиране на амоняк, които трябва да пристигнат от есента на тази година до пролетта на 2026 г. Инвестира и в подобряване на вътрешнозаводската железопътна инфраструктура, което ще увеличи капацитета й за обработка на жп товари. Дали димитровградският завод ще се възползва от тези възможности и изцяло ще изключи природния газ отново зависи от ръководството на компанията. На пазар като българския, където двата основни играча имат общо 70-80% пазарен дял, излизането на единия ще създаде пазарен вакуум. Затова "Агрополихим" има за цел да запази завода в Димитровград работещ със своя пълен производствен капацитет. Източник: Капитал (20.01.2025) |
| | Слабото търсене на торове през 2024 г. е свило приходите на производителите
Компанията "Агрополихим" наскоро влезе като акционер в другия торов завод в страната - димитровградския "Неохим", като към момента притежава 24.03% чрез дъщерното си "Рея венчърс". Двете компании държат 70-80% от пазара в страната. Очакванията са ситуацията в началото на тази година да се подобри, като поскъпването на торовете на световния пазар ще даде предимство на местните продукти. След рекордните цени на зърното в началото на войната в Украйна през 2023 г. пазарът се успокои и макар че това понижи приходите и печалбите на земеделците, секторът като цяло отчете добра година. През 2024 г. обаче фермерите са били изправени пред трудности. Това от своя страна е довело до по-ниски цени на торовете в страната. Влияние е оказало и намалението на международните цени, особено на най-големите торови пазари като Индия и Китай, тъй като местните цени следват тенденциите на международните пазари. По предварителни данни през 2024 г. приходите на "Агрополихим" от продажба на собствена продукция са спаднали с 6% до 686.4 млн. лв., докато в количествено отношение са се увеличили с 11% до 963.6 хил. тона. С близо 19% са намалели и приходите от продажба на продукция на "Неохим" за първите девет месеца на 2024 г., които достигат 176.3 млн. лв. За разлика от "Неохим", който произвежда само азотни торове, "Агрополихим" има три групи торови продукти - азотни, фосфорни и комбинирани. Именно фосфорните и комбинираните продукти са позволили на девненския завод да завърши успешно годината, въпреки че на местния пазар свиването в тяхното потребление е било дори по-голямо, отколкото при азотните. В момента "Агрополихим" работи по проект за удвояване на капицитета на цеха за азотна киселина чрез изграждане на нова линия. Разширява и продуктовата си гама, като за последните 10 години портфолиото се е увеличило от 3 на 14 основни продукта. Източник: Капитал (29.01.2025) |
| | Агрополихим стартира изграждането на нов цех за производство на калциев нитрат (CN)
Агрополихим е подписала договор за строителство на нов модерен цех за производство на калциев нитрат. Инвестицията на стойност над 40 млн. евро поставя началото на същинската реализация на обявената от компанията стратегическа инвестиционна програма за разширяване и диверсификация на продуктовото портфолио на обща стойност над 250 млн. евро. Строителните дейности започват незабавно, като цялото необходимо технологично оборудване вече е доставено, съобщиха от Агрополихим. Проектът включва реконструкция на съществуваща инфраструктура и изграждане на нова производствена линия с годишен капацитет 50 000 тона гранулиран водоразтворим калциев нитрат, както и нова логистична база за опаковка, съхранение и спедиция на готовия продукт. Наред с производството на калциев нитрат, новата инсталация ще предостави възможност за производство на широка гама от течни торове с калций, сяра, магнезий, калий и микроелементи. Основният търговски фокус на Агрополихим ще бъде върху експортно ориентирани пазари, предимно в Южна и Западна Европа, но продуктът ще бъде предложен и на българските земеделски производители. Калциевият нитрат е широко използван в оранжерийното и полско производство на култури като домати, краставици, чушки и ягоди, където калциевият дефицит е често срещан проблем. Калциевият нитрат е силно хигроскопичен продукт, което означава, че има висока склонност да абсорбира влага от въздуха. В новото звено на Агрополихим ще бъде внедрена най-съвременна автоматизирана FFS (Form, Fill, and Seal) линия за опаковане в 25-килограмови торби, които ще преминават през изтегляне на въздуха, надеждно ще се запечатват и ще отговарят на всички европейски стандарти за устойчивост и защита. Опакованите торби ще се подреждат автоматично на палети до 1200 кг и ще се стречират, като готовата продукция ще се съхранява в автоматизиран стелажен склад с капацитет 8100 палетоместа. Производството на калциев нитрат в Агрополихим ще бъде изцяло базирано на нисковъглероден (син) амоняк, произведен с улавяне на въглерод – технология, която значително намалява общите емисии на парникови газове. Използваната пара и електроенергия също ще бъде предимно от възобновяеми източници. Източник: industryinfo.bg (16.06.2025) |
| | „Агрополихим“ чака разрешение от КЗК за сделката с „Екофол“
Един от водещите производители на минерални торове в България – „Агрополихим“ АД – иска да придобие 50% от своя ключов търговски партньор „Екофол“ АД. Уведомление за предстоящата концентрация е подадено през м.юни в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която вече разглежда сделката. Според уведомлението сделката засяга три страни: „Агрополихим“ (производител на стандартни торове), „Екофол“ (производител на третирани и листни торове) и Виктор Ромбаут, който притежава мажоритарен дял в земеделското дружество „Агро Цар Петрово“ АД, а също така е син на Филип Ромбаут – председател на Борда на директорите на „Агрополихим“ и акционер с 50% дял в него. „Агро Цар Петрово“ e производител на земеделски култури, като слънчоглед, пшеница, рапица, царевица, кориандър и бял трън. Справка в Търговския регистър показва, че бащата притежава 25% от фирмата, а в годините назад е бил и неин прокурист. Сега синът му я управлява и притежава на 75%. Дългогодишният търговски партньор – „Екофол“ – пък е независима компания, притежавана от Радослав Иванов Михайлов и Боряна Иванова Михайлова. Източник: economic.bg (19.08.2025) |
| | По текущи данни от Информационната система за българските предприятия (BEIS), водещите български предприятия в сектор "Производство основни химически вещества" отчитат следните приходи за периода (2022–2024).
Агрополихим АД – Девня е лидер в химическата индустрия в България, показва спад в приходите за 2024 г. 844 418 хил.лв в сравнение с предходните години -2023: 854 374 хил.лв., а през 2022- 1 255 725 хил. лв.
Солвей Соди АД – Девня отбелязва през 2024 г.приходи от 509 400 хил.лв, което е спад спрямо 734 347 хил. лв през. 2023 г.
Неохим АД – Димитровград отчита 279 487 хил. лв приходи през 2-24 г., което е спад с повече от 50% спрямо 2022 г.
Към момента няма данни за резултатите на Пласколайт България ООД – Стара Загора за 2024 г., което отчете приходи от 97 265 хил. лв през 2023 г-
Ер Ликид България ЕООД – Пирдоп отбелязва малък спад през 2024 г. (87 279 хил.лв) спрямо 2023 г. и 2022 г., но компанията продължава да е стабилна с приходи над 85 милиона.
Екофол АД – Търговище не е публикувал все още данни за 2024 г., но през 2023 отчете 55 634 хил.лв приходи.
Каскада ООД – Царацово продължава да показва стабилност в приходите през 2024 г. (67 056 хил.лв)
Континвест ООД – София показва постепенно увеличаване на приходите през 2024 г. до 43 441 хил.лв , което е положителен сигнал за успешна адаптация към променящите се пазарни условия.
Алифос България ЕАД – Девня отчита приходи през 2024 г. в размер на 38 284 хил.лв.
Като цяло, предприятията в химическата и аграрната индустрия показват трудности, които могат да бъдат свързани с пазарни промени и глобални икономически фактори, докато индустриите като газови технологии и производство на индустриални газове демонстрират относителна стабилност и растеж.
Можете да проследите текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS. Източник: Капиталов пазар (24.09.2025) |
| | По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, Хайделберг Матириълс Девня АД запазва първото си място в област Варна по приходи за 2024 г. достигайки 1,9 млрд.лв. Следват: Фармнет ЕАД - Варна, Агрополихим АД - Девня, ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги ЕАД, Солвей Соди АД - Девня, Енерго-про Продажби АД - Варна, Афер България ЕООД - Девня, Темпери Лоджистикс ЕООД, Електроразпределение Север АД - Варна и Интерком Груп ООД - Варна.
Хайделберг Матириълс Девня АД отново заема първото място по размер на реализираната брутна печалба през 2024 г. (1,2 млрд.лв.), следван от Електроразпределение Север АД - Варна, Агрополихим АД - Девня, Солвей Соди АД - Девня, Хепи ЕАД - Варна, Хепи България ЕАД - Варна, Енерго-про Продажби АД - Варна, Агрия груп холдинг АД - Варна, Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД - Варна и Балев Корпорейшън ЕООД - Варна
Проследете текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS. Източник: Капиталов пазар (07.10.2025) |
| | "Агрополихим": Зелени проекти с добавена бизнес стойност
Торовият производители "Агрополихим" в последните години направи редица нововъведения и инвестиции, които имат значителен екологичен ефект, но и много здрава бизнес логика и добавят стойност на продукцията. Девненският "Агрополихим" е първият производител на торове в Европа, който още през 2015 г. започна да си произвежда пара за технологични нужди чрез изгаряне на биомаса, и то не на дървесина, а на растителни отпадъци от земеделието. Инсталацията има два котела и капацитет 31 мВт, като с изграждането й "Агрополихим" почти напълно замести използването на природен газ за топлинна енергия. Всяка година в процеса се оползотворяват над 40 хил. т слама, доставена от земеделски производители от региона. За последните три години заводът е произвел близо 300 хил. гкал пара от биомаса, спестявайки над 80 хил. тона CO еквивалент и почти 30 млн. долара разходи. Освен че намалява емисиите, проектът решава и друг екологичен проблем - оползотворяването на растителните остатъци, които иначе биха били изгорени на полето и биха допринесли за 9% от общите емисии на парникови газове в България, изчисляват от "Агрополихим".
Изцяло разработка на инженерите на "Агрополихим" е технологията за тристепенна употреба на топлината, генерирана при производството на амониев нитрат. Тя е въведена през 2023 г. и позволява да се оползотворява цялата енергия без остатък, като значително се намалява нуждата от природен газ. Трите стъпки на оползотворяване съответстват на етапите на производство. Това решение за енергийна ефективност е уникално и няма аналог в сектора. Благодарение на тази иновация само за периода 2023 - 2025 г. компанията ще избегне приблизително 13.5 хил. тона въглеродни емисии чрез оползотворяване на отпадна топлина. За последните 10 години компанията е намалила консумацията на природен газ с над 97% - от почти 300 млн. куб.м през 2015 г. на едва 8 млн. куб.м през 2024 г. Паралелно с това общите емисии на парникови газове са редуцирани с близо 95% за 20 години - от 1.2 млн. тона през 2004 г. до само 70 хил. тона през 2024 г. Компанията премина от използването на природен газ като суровина към амоняк. През 2023 г. пък заводът направи историческа стъпка, като осъществи първата в Европа търговска доставка на "син" амоняк (с уловени въглеродни емисии), произведен от саудитската компания Ma'aden. Малко след това на пазара излезе и първият "син" амониев нитрат, с което компанията се превърна в пионер в ЕС в предлагането на торове с нисък въглероден отпечатък. Източник: Капитал (15.10.2025) |
| | "Агрополихим" инвестира в чисто производство, но вижда проблеми в сектора
Най-големият производител на минерални торове в България - дружеството "Агрополихим", инвестира в чисто производство с нова доставка на "син" амоняк. Корабът LPG/C Green Power v.2 достави на пристанище Варна-Запад нови 5000 тона "син" амоняк от САЩ. Количеството ще бъде използвано за производството на торове с по-нисък въглероден отпечатък, предават местните медии. Декарбонизираните продукти за наторяване ще бъдат дистрибутирани с приоритет до фермери, прилагащи регенеративни земеделски практики в своите стопанства, както и до онези, които доставят биомаса с устойчив произход за производствените нужди на "Агрополихим" АД, благодарение на което торовият производител поддържа почти пълна енергийна независимост от природен газ. Междувременно от компанията призовават за открит диалог по CBAM механизма на ЕС за корекции на въглеродни емисии, който би поставил българските фермери пред сериозни изпитания. Благодарение на новата доставка на "син" амоняк, "Агрополихим" АД намалява въглеродния си отпечатък с приблизително 5450 тона CO? емисии - количество, което природата би компенсирала едва след десетилетия. Въпреки позитивните стъпки в посока на декарбонизация, секторът е изправен пред сериозно изпитание - предстоящото въвеждане на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) от 1 януари 2026 година, коментират от "Агрополихим". Според производителя на минерални торове, въпреки че основната цел да е равнопоставеност между производителите в ЕС и вносителите от страни без въглеродни налози, реалното прилагане на Механизма поражда редица въпроси и притеснения. Опасенията са, че Европа ще заплаща все по-високи въглеродни квоти за своето производство, както и въглеродни такси за внос, което ще направи европейските торове едни от най-скъпите в света. За държави като България, в които земеделието е силно износно ориентирано, това може да означава по-високи производствени разходи, повишени цени по цялата верига и намалена конкурентоспособност на глобалния пазар на зърно. Източник: Money.bg (11.11.2025) |
| | 42 български акционерни дружества са свикали Общи събрания на акционерите (ОСА) си през м. декември 2025 г. за да разпределят дивиденти - авансови и от неразпределената си печалба от предходни периоди. Обикновено това се прави в периода май-юни на всяка година, но тази година мениджърите бяха принудени да свикват извънредни ОСА, очевидно за да изпреварят намерението на правителството и Народното събрание да увеличат данък дивидент от 5 на 10% през 2026 г. Дали промените в размера на данъка ще се случи - все още не е ясно, но компаниите са принудени да реагират своевременно в полза на своите акционери. Принудата за повеждане на подобни извънредни събрания в края на годината (точно преди Коледни и Новогодишни празници) е илюстрация на една допълнителна непридвидимост в икономическата среда, които от една страна увеличават административната тежест върху бизнеса, а от друга - декапитализират в известна степен тези предприятия с икономическата принуда да изплатят дивиденти точно в този момент. Източник: Капиталов пазар (02.12.2025) |
| | КЗК даде "зелена светлина" за голяма сделка на торовия пазар у нас
След почти 5-месечен анализ, Комисията за защита на конкуренцията разреши на "Агрополихим" и на сина на нейния съсобственик да придобият българската компания "Екофол", с която от няколко години си партнират в производството на торове. Регистрираната в Търговище "Екофол" е утвърден производител на третирани и листни торове, както и на AdBlue добавка. Компанията има над 100 служители, приходи от 39,5 млн. лева и печалба от 276 хиляди лева за 2023 г. В рамките на сделката "Агрополихим" АД и Виктор Пиер Винсент Ромбаут придобиват 75% от издадения акционерен капитал на "Екофол". Ромбаут е син на съсобственика на "Агрополихим" Филип Ромбаут. Той притежава 75% от земеделския производител "Агро Цар Петрово" АД, а останалите 25% са на баща му. "Агрополихим" и "Екофол" си партнират от 2022 г. в сферата на третираните азотни торове. Купувачите посочват, че основната им стратегическа цел след сделката е повишаване на R&D динамиката при новите торови продукти. Освен това групата на "Агрополихим" ще обогати портфолиото си с нишовите продукти на "Екофол". Сред причините са близостта на производствени мощности на големи конкуренти като "Неохим" АД, Azomures (Румъния), Elixir Zorka (Сърбия), PFIC (Гърция) и Kavala Novafert (Гърция), които могат да снабдяват земеделците, а също така и спецификите на нововъзникващия пазар на третирани торове, в който цената е само един от факторите - и то потенциално не основен. "Агрополихим" от Девня е един от индустриалните гиганти на България. Компанията, която реализира голяма част от продукцията си в чужбина, е с оборот от близо 800 милиона лева за 2024 г. и 70 млн. лева печалба. Служителите ? са около 740. Източник: Money.bg (12.01.2026) |