Държавата няма представител в управлението на "Български морски флот" В момента българската държава няма свой представител в съвета на директорите на "Български морски флот" АД. Това каза Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в отговор на въпрос от народния представител Румен Гечев относно държавното участие в "Български морски флот". В периода между 2008 и 2016 г. обаче е имало човек на българската държава. Това е така, тъй като в устава няма поставено изрично изискването за участие на държавата в управлението. Министър Желязков отбеляза, че на следващото общо събрание на акционерите ще предложи в борда на директорите да влезе представител на държавата. "Български морски флот" ЕАД бе приватизиран по стратегия на Министерския съвет от 2004 година. През август 2008 г. бе подписан договора за продажба с "Кей Джи маритайм шипинг" на "Адванс пропъртис", обединяващо голяма част от бизнеса на братята Кирил и Георги Домусчиеви, което купи 70% от дружеството. Държавата запази дял от 30%, което е по-малко от блокиращата квота. Цената беше 440.1 млн. лева. Според министър Желязков държавата печели от добрата дейност на БМФ и увеличаването на счетоводната стойност на една акция на дружеството. И ако се вземе решение за продажба на този свой пакет акции в момента, тя ще спечели от този ръст. За изминалите години след приватизацията държавата не е получила нито стотинка дивидент от "Български морски флот", каза министър Желязков. Винаги, когато дружеството е завършвало на печалба, е предлагано разпределение на печалбата, но не е приемано, тъй като решението за това се взема с мнозинство, а делът на държавата е само 30 процента. А и съгласно стратегията, в договора за приватизация не е залож
Източник: Банкеръ (20.01.2020)

Почти 19 млрд. лева са приходите от приватизация По данни на Агенцията за приватизация към края на ноември 2018 г. приходите от приватизация са общо 18,7 млрд. лева. 7,2 млрд. от тях са под формата на договорени инвестиции. След 2008 г. с малки изключения приватизационни сделки и сериозни приходи на практика липсват. Според доклада малко над 66% от всички държавни активи са приватизирани към края на 2018 г. Сключени са 174 сделки с участие на чуждестранни инвеститори, които имат съществен принос за постигнатите финансови резултати. В резултат на приватизацията в България са привлечени инвеститори като “ЧЕЗ”, а. с., Чехия (“ЕРП-Столично”, “ЕРП-София област”,“ЕРП-Плевен”, 2004 г. и “ТЕЦ Варна”ЕАД, 2006 г.), “Вива Венчърс холдинг”ООД, Виена – Австрия (“Българска телекомуникационна компания” ЕАД, 2004 г.), “E. OH ЕНЕРГИ” АГ, Германия (“ЕРП-Варна” и “ЕРП-Горна Оряховица, 2004 г.), “ЕВН”АГ /ЕVN AG/, Виена, Австрия (“ЕРП-Стара Загора” и “ЕРП-Пловдив”, 2004 г.), “SOLVEY” – Белгия (“Соди”, Девня, 1997 г.), “Лукойл Петрол” (“Нефтохим”, Бургас, 1999 г.), Brewinvest S.A. – Greece (“Загорка”, Стара Загора, 1994 г.), “Interbrew” – Belgium (“Каменица”, Пловдив, 1995 г.), “Хайделеберг Цимент” АГ, Германия (“Златна панега”ЕАД и “Гранитоид”ЕАД, Батановци, 1997 г.), “МАРВЕКС”, Испания (“Девня цимент”, Девня, 1997 г.), “КНАУФ”, Австрия (“Гипсфазер”, Видин, 1997 г.), “Юнион Миниер”, Белгия (“МДК”, Пирдоп, 1997 г.), “БТ Инвест ГмбХ”, Австрия (“Булгартабак Холдинг”АД, София, 2011 г.) и много други. От началото на приватизацонния процес са приватизирани най-големите предприятия от икономиката на България - “Кремиковци”ЕАД, “ТЕЦ Бобов дол”ЕАД, “Нефтохим”ЕАД, “БТК”ЕАД, “Параходство БМФ”ЕАД, “Соди-Девня”ЕАД, “СОМАТ”ЕАД, “Арсенал”ЕАД, “Асарел-Медет”ЕАД, “Булгартабак Холдинг”АД и много други (според размера на раздържавените активи по балансовата им стойност към 31.12.1995 г.).
Източник: 24 часа (13.02.2020)

Държавата и Домусчиеви в спор за 52 млн. лв. Държавата и братята Кирил и Георги Домусчиеви се съдят за около 52 млн. лв. заради неспазените условия по договора за приватизация на Параходство "Български морски флот" (БМФ). Домусчиеви, които купиха дружеството през 2008 г., първи са завели иск, че не дължат претендираната от държавата сума от 52 млн. лв. в Арбитражния съд към БТПП. Малко след тях Агенцията за публичните предприятия и контрол (новото име на Агенцията за приватизация) е завела осъдителен иск в същия съд, пише Медиапул. Според договора за продажба купувачът имаше задължение да запази тонажа на корабите, числеността на персонала и да повиши заплатите им до края на 2018 г. Две години по-рано - през 2016 г., Домусчиеви поискаха от Арбитражния съд на БТПП да се произнесе по спора им с приватизационната агенция за промяна на договора. Решението бе в полза на собственика на БМФ. Последва скандал в управляващата коалиция и след настояване на тогавашния вицепремиер Валери Симеонов решението в полза на БМФ беше обжалвано пред Върховния касационен съд. Той върна делото в БТПП за ново разглеждане и арбитражът прекрати производството си по казуса, защото изведнъж откри, че няма компетентност да го разглежда. Десетгодишният срок на следприватизационен контрол на сделката изтече в края на 2018 г. До 30 юни 2019 г. купувачът трябваше да отчете изпълнението на поетите ангажименти. Той обаче не е направил това и му беше наложена глоба от 11 хил. евро, която беше платена. Общо "Кей Джи Маритам Шипинг" е платила над 5,8 млн. лв. наустойки на държавата заради неизпълнение по приватизационния договор. Сега предстои Арбитражният съд към БТПП да се произнесе по спора за неустойката от над 52 млн. лв. заради тонажа на корабите.
Източник: Дума (15.04.2020)

ГБС, "АТ инженеринг 2000" и "Джи Пи груп" искат да разширяват пристанището на Домусчиев "Главболгарстрой", "АТ Инженеринг 2000" и обединение с "Джи Пи груп" са кандидатите за разширяването на пристанище "БМФ Порт Бургас" на братята Кирил и Георги Домусчиеви. Проектите на компанията - концесионер на основните терминали на пристанище Бургас, са с обща прогнозна стойност 322 млн. лв. Те са два, като единият от тях е разделен на два лота. Предвижда се доизграждане на кейовите стени, което ще увеличи капацитета на двата терминала на пристанището и ще позволи да влизат по големи кораби. Проектът включва и доизграждане на жп инфраструктура и подобряване на връзките с жп мрежата. Проектите трябва да бъдат финансирани с евросредства по "Механизма за свързана Европа", като "БМФ Порт Бургас" предстои да получи одобрение на финансирането от ресорния орган към Министерството на транспорта. Търговете бяха обявени на 23 декември от концесионера. "БМФ Порт Бургас" не даде информация кои са кандидатите, но те вече са видни от протоколите. Изискването към кандидатите и по двете поръчки беше през последните 5 години да са извършили поне 3 обекта за строителство, идентично или сходно с предмета на поръчката. Първата поръчка, по която броят на кандидатите е два, е с обща индикативна стойност 261 млн. лв. без ДДС. Тя е за разширяването на терминал "Бургас-запад", който е за контейнери. Разделена е на два лота: за изграждане на кейови стени за корабни места 27 и 28 за 192 млн. лв. и съответно лот 2 за кейови стени за корабни места 25А и 26 с индикативна стойност на рамковото споразумение 69 млн. лв. без ДДС. Така ще бъдат създадени 4 нови корабни места с обща дължина 810 метра за кораби с до 15.5 метра газене. Кандидати и по двата лота са "Главболгарстрой" на фамилията Пашови и "АТ инженеринг 2000". Компанията е с мажоритарен собственик Илиян Терзиев, който има две трети дял от компанията, а негов съдружник е Георги Пенев. Терзиев е председател на Камарата на строителите в България. Компанията фронтира КТБ и Делян Пеевски при приватизацията на "Техноекспортстрой" преди осем години. Втората поръчка е за изграждане на кейова стена за корабно място 33 на терминал "Бургас-изток 2" (за насипни товари) и е за 61 млн. лв. без ДДС. Доизграждането на съществуващата кейова стена ще удължи корабното място, като е предвидено и драгиране на оперативната акватория и зоната за маневриране, както и изграждане на настилка и съоръжения, включително и жп коловоз. При по-малкия проект възложителят съобщава, че освен средства по Механизма за свързана Европа ще използва и собствени, и заемни. Кандидати по тази поръчка са трима. Отново "Главболгарстрой" и "АТ инженеринг 2000", както и обединението ДЗЗД "Порт Бургас 2020", в което според протоколите участие имат "Джи Пи груп", "Еме и хота груас", като са представени и договори за наем на техника на обединението с още няколко дружества: "Автомагистрали Черно море", "Виктори транс 2007", "Релакс - 2006", "Строителен и технически флот". Към консорциума възложителят има забележки по отношение на изясняването на действителния участник в процедурата, по-детайлна информация за "Еме и хота груас", като държава на регистрация, контакт и т.н., както и други забележки за отстраняване. Братята Кирил и Георги Домусчиеви влязоха във водния сектор преди десетина години, като през 2008 г. 70% от Параходство "Български морски флот" бяха приватизирани от "Кей Джи маритайм шипинг" на "Адванс пропъртис" - холдингът, обединяващ голяма част от бизнеса на братята. Впоследствие през флота и дружеството "БМФ Порт Бургас" те станаха концесионери на пристанище Бургас и от 2012 и 2013 г. оперират съответно терминалите за насипни товари "Бургас-изток - 2" и за контейнери - "Бургас-запад". "БМФ Порт Бургас" бързо се изстреля като лидер във водния транспорт със 104% ръст на приходите и над 300 млн. лв. оборот за 2018 г.
Източник: Капитал (24.04.2020)

БМФ пусна на вода четвъртия кораб от серията Bluetech 45 „Параходство Български морски флот“ АД“ продължава да увеличава по план флота си с нови кораби въпреки настъпилата пандемия. Днес, 27 май, българската компания получи поредния 45 000-тонен моторен кораб за превоз на насипни товари. Флагът на „Мальовица“ (MALYOVITSA - ІМО 9835795) беше вдигнат в китайската корабостроителница Jiangsu Yangzijiang Shipbuilding Co., Ltd. По технически параметри корабът не се отличава от своите предшественици, построени по проекта Bluetech 45, които доказаха своята надеждност и ефективност. Това са моторните кораби „Плана“, „Миджур“ и „Бузлуджа“, съобщават от компанията. Това е вторият в историята на компанията кораб с името „Мальовица“. Първият е бил 25 000-тонен, за превоз на масови товари, построен във Варна и е в състава на флота от 1983 г. до 2013 г. В Китай вече се извършват ходовите изпитания на следващия от серията Bluetech 45 – моторен кораб „Милин камък“. Очаква се в края на следващия месец и той да попълни флота на „Параходство БМФ“. Кръстницата на „Мальовица“ - г-жа Чунян Танг, е част от екипа на „Параходство БМФ АД“, който следи за качеството на новостроящите се плавателни съдове.
Източник: economic.bg (28.05.2020)

БМФ вдигна флага на пети 45 500-тонен кораб „Параходство Български морски флот“ АД получи петия 45 500-тонен кораб за превоз на насипни товари от проекта Bluetech 45. Флагът на „Милин камък“ беше вдигнат днес в 14:11 часа местно време в китайската корабостроителница Jiangsu Yangzijiang Shipbuilding. „Милин камък“ е петият кораб от проекта Bluetech 45 и е първият от серията, оборудван със скрабър (устройство за прочистването на изгорелите газове, с цел намаляване на замърсяването на въздуха със серни оксиди - SOx). „Милин камък“ е вторият кораб в историята на БМФ с това име, свързано с безсмъртната епопея на Ботевата чета от Козлодуй до Околчица. Първият „Милин камък“ е 25 000-тонен кораб за превоз на насипни товари, построен във Варна през 1979 г. и останал в експлоатация до 2011 г. В китайска корабостроителница продължават довършителните работи по поръчания от „Параходство БМФ“ шести (последен) кораб от същия проект. Той ще носи името „Околчица“.
Източник: economic.bg (25.06.2020)

ДАНС e пратилa на Гешев документи за 28 приватизационни сделки Върховната касационна прокуратура (ВКП) е получила от ДАНС материалите по общо 28 големи приватизационни сделки, които са проверени от контраразузнаването от началото на годината. Засега няма отговор на въпроса защо ДАНС се занимава с този въпрос, след като цялото звено за борба с корупцията на агенцията отиде в антикорупционната комисия (КПКОНПИ) под ръководството на Сотир Цацаров. "ДАНС започна извършването на мащабна проверка на приватизационния процес в България. Предмет на проверката са сключените приватизационни сделки и предприетите действия по осъществяването на следприватизационния контрол", се казва в съобщението на прокуратурата. В него няма и намек, че някой е извършил престъпление при приватизацията. Изброяват се единствено най-големите сделки. Те са свързани с "Арсенал" ЕАД, ""Асарел – Медет" ЕАД; "Химко" АД; "Кремиковци" АД; "Нефтохим" АД; "Промет" ЕООД; "Соди" ЕАД; "Сомат" ЕАД; ТЕЦ Бобов дол"; "Елаците - Мед" ЕАД, "Параходство Български морски флот"; Плама" АД; "БТК" ЕАД; "Ремонт верижни машини" ЕООД. Давността за наказателно преследване по тези сделки много отдавна е изтекла.
Източник: Медия Пул (30.07.2020)

БМФ получи и последния си нов 45 000-тонен кораб „Параходство Български морски флот“ АД получи шестия и последен 45 500-тонен кораб за превоз на насипни товари, с което успешно приключи обновлението на флота си по проекта Bluetech 45. През идната година предстои доставка на кораби от нова серия. Днес в китайската корабостроителница Jiangsu Yangzijiang Shipbuilding беше вдигнат флагът на последния 45 500-тонен кораб за превоз на насипни товари „Околчица“. След „Милин камък“ (петият в серията) и „Околчица“ е оборудван със скрабър (устройство за прочистването на изгорелите газове, с цел намаляване на замърсяването на въздуха със серни оксиди - SOx). Освен това, новопостроеният кораб разполага и със собствени грайфери, което увеличава възможностите му за товаро-разтоварни операции на необорудвано пристанище. Протоколът за приемане на кораба бе подписан от Димитър Тонев, ръководител на техническия екип на Параходство БМФ АД, отговарящ за надзора по проектиране и строеж на новите кораби на Дружеството. Неговият екип работи усилено и с дизайнерите на следващия проект на БМФ, като се очаква строителството на първия кораб от новата серия Odely 31.800 DWT Lake fitted bulk carriers да започне в края на следващия месец. Избрани са и имената на новите кораби, които ще бъдат доставени през 2021 и 2022 година. Сегашният „Околчица“ е вторият с това име в историята на компанията. Първият е също кораб за превоз на насипни товари – 25 000-тонен, построен е в България. Той е в състава на Параходство БМФ от 30 март 1982 г. до 10 ноември 2012 г.
Източник: economic.bg (18.08.2020)

Легендарният ферибот на Варна преустанови дейност "Героите на Севастопол" - последният кораб по фериботната връзка между Варна, Черноморск и Поти, преустанови дейност. Плавателният съд е собственост на държавната фирма "Български морски квалификационен център" (БМКЦ), а съвсем доскоро го оперираше БМФ. От 12 август обаче на сайта на БМКЦ е публикувана обява за ново отдаване на кораба. "БМФ прекрати чартъра и го върна на БМКЦ. Върви процедура по отдаване под наем, но засега няма кандидати", заяви пред "Сега" изпълнителният директор на държавното дружество Ивайло Гавраилов. Параходството се е отказало поради лоша пазарна конюнктура и трупане на загуби. Гавраилов не е оптимист за намиране на нов клиент. От обявата е видно, че търгът е трябвало да се състои на 28 август, но очевидно не се е провел. Фериботната връзка на Варна стартира през 70-те години на миналия век. От самото начало тя има буквално легендарен характер - символ е на крепкото икономическо сътрудничество между България и тогавашния СССР, а и на дружбата в исторически план: два от корабите, собственост на България, са кръстени "Героите на Одеса" и "Героите на Севастопол", реципрочно - съветските се казват "Героите на Шипка" и "Героите на Плевен". Дълги години маршрутът бе Варна - Иличовск (старото име на Черноморск). Фериботната линия оцеля и при драматичните промени от 90-те нататък: съветските съдове станаха украински, а БМФ продължи да експлоатира българските, дори след като бяха извадени от активите на параходството при приватизацията му през 2008 г. (то бе купено от братя Домусчиеви). Към маршрута бе прибавено и грузинското пристанище Поти/Батуми. Постепенно обаче Украйна започна да недоволства от българските си партньори, в резултат преди 5-6 години спря от движение нейните "Герои". През 2019 г. пък българското правителство реши да продаде "Героите на Одеса", който подобно на сега преустанови дейност поради липса на товари. Закотвянето на "Героите на Севастопол" е епизод от този затихващ процес, който поради ред икономически фактори, сред които и отражението на коронавируса, вероятно ще се окаже фатален. Последно корабът е бил в Черноморск на 10 август, на 15-и в Поти, а след четири дни се е прибрал в България. "Така Варна остана без този превоз", обобщи Гавраилов. Ферибот се движи между Бургас и Батуми, инвеститор там е Цветелина Бориславова.
Източник: Сега (01.09.2020)