Държавна китайска банка финансира Кирил Домусчиев Китайската The Export – Import Bank of China ще осигури финансиране от 94.15 млн. долара на Параходство "Български морски флот" за изграждането на шест кораба за насипни товари. Това стана ясно след срещата на премиера Бойко Борисов и премиера на Китай Ли Къцян в края на седмицата. Ли Къцян е на четиридневно посещение в България, по време на което се проведе срещата с лидерите на страните от Централна и Източна Европа във формата "16+1". Корабите ще са 45 000-тонни бълкери с ледови клас и 30% по-нисък разход на гориво спрямо досегашните съдове със същата товароподемност (DWT). Плавателните съдове са били поръчани преди близо година и вече са в строеж. Тогава беше съобщено, че първият от тях ще е на вода до средата на 2019 г. Класически те ще носят имената на български планини и върхове. През юли 2017 г. беше сключен договорът за строителство с една от трите най-големи корабостроителници в Китай. Първо бяха поръчани четири, а през октомври 2017 г. стана ясно, че е направена поръчка и за още два. Планът на параходството е към средата на 2020 г. да разполага със собствен тонаж от над 1.5 млн. тона при средна възраст на флота под 7 години. "Амбицията на ръководството на компанията е да се утвърждава като един от водещите корабособственици в сектора на т.нар. Handysize кораби за насипни товари в Европа", съобщиха тогава от компанията.Параходство "Български морски флот" беше приватизирано през 2008 г., като 70% от БМФ са собственост на "Кей Джи маритайм шипинг" на "Адванс пропъртис" - холдингът, обединяващ голяма част от бизнеса на братята Кирил и Георги Домусчиеви. Един от ангажиментите по договора е към десетата година от сделката тонажът да е 1.3 млн. DWT. Кризата от 2008 г. обаче потопи шипинга и "Кей Джи маритайм шипинг" се опита да поиска изменение на договора за намаляване на въпросния тонаж, който трябва да се достигне на 880 хил. DWT заради стопанска непоносимост. Върховният касационен съд (ВКС) обаче отмени спорното арбитражно решение, което позволяваше на собственика на компанията Кирил Домусчиев да не изпълни клаузата по приватизационния си договор, което неизпълнение би струвало неустойки от минимум 55 млн. лв.Последният консолидиран отчет на БМФ за 2017 г показва приходи от 265 млн. лв. и загуба от 316 хил. лв. Бизнесът на компанията е концентриран в т.нар. Handysize сегмент, т.е. кораби между 10 000 и 45 000 DWT. Плавателните съдове, оперирани от групата през 2017 г., са 33 за превоз на сухи насипни товари и плават под малтийски флаг. Корабите са със средна възраст 8.9 години и с общ тонаж 1.05 млн. DWT. През февруари тази година БМФ е подписало договори за строителство на два портови влекача. Две дъщерни дружества са станали собственици тази година на два кораба, а трето е продало плавателен съд. Според отчета на компанията три основни фактора ще помогнат на търговията с насипни товари през 2018 г. Търсенето на азиатска желязна руда и китайското производство на стомана показват добри признаци на възстановяване и се очаква навлата да нараснат през второто тримесечие на 2018 г. Китайското правителство затваря неефективните и силно замърсяващи металургични заводи, което ще създаде условия ефективните фабрики да произвеждат по-големи количества стомана, а с това да се увеличи търсенето на качествена вносна руда. И трето, нарастващото потребление на зърно в африканските и азиатските страни, което ще засили търговията с него.
Източник: Капитал (09.07.2018)

Арбитражният съд прекрати делото за приватизацията на БМФ Арбитражният съд към Българската търговско-промишлена палата (БТПП) е прекратил делото на "Кей Джи Маритайм Шипинг" срещу Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), като се е позовал на липса на компетентност за разглеждане на спора. Така исканията на дружеството за промяна на приватизационния договор за Български морски флот (БМФ) са оставени без уважение и делото приключва окончателно в полза на държавата, съобщават от пресцентъра на вицепремиера Валери Симеонов. Съдебният спор започна след решение на арбитража от 2016 г., с което се уважава частично искането на "Кей Джи Маритайм Шипинг" за промяна на приватизационния договор за БМФ. Така дружеството получава възможност да избегне санкциите за неизпълнение на контракта, се припомня в съобщението. На 30 юни 2017 г. Министерският съвет взе решение и Агенцията за приватизация представи във Върховния касационен съд (ВКС) иск за отмяна на това решение. Четири месеца по-късно ВКС го отмени и върна на арбитража. Решението на арбитража, според което не се дължат неустойки, бе основано на мотива, че световната криза е засегнала "Кей Джи Маритайм Шипинг".
Източник: econ.bg (16.07.2018)

Поправките в закона за приватизацията вкараха ГЕРБ в обяснителен режим Народните представители приеха окончателни промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Този акт обаче предизвика недоволството на депутатите от Националния фронт за спасение на България (НСФС), които за пореден път влязоха в обяснителен режим с колегите си от ГЕРБ. Депутатите решиха продажбата на имоти - частна държавна собственост и собственост на търговски дружества с над 50% държавно участие да се извършва чрез електронна платформа за продажба на имоти. При продажбата на имоти областните управители ще използват електронната платформа. Министерски съвет остава институцията, която ще приеме съответната наредба за платформата. Приемането й трябва да стане в едногодишен срок от обнародването на закона. Според закона, специфични задължения, пряко свързани с предмета на дейност на дружествата, не могат да им бъдат вменени на купувача за повече от 5 години. Именно последният текст на практика се превърна в тема за раздор. Някои медии дори коментират, че този текст може „да изкара“ вицепремиера Валери Симеонов от управленската му позиция. Според НСФС този текст е лобистки и облагодетелства едри приватизатори и по-специално братята Кирил и Георги Домусчиеви. „Днес ГЕРБ продаде държавата за 58 млн. лв. – това е сумата, която трябва да се даде от страна на Параходство "Български морски флот", заяви на брифинг в парламента Валентин Касабов от НФСБ, след като в пленарна зала бяха приети на второ четене промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. „От НФСБ сме безкрайно възмутени и се питаме докога ще продължи тази непочтена игра от страна на колегите от ГЕРБ. Вчера имахме съвет на коалициите. Тази поправка и самият закон колегите от „Атака” бяха готови да го оттеглят, но се противиха колегите от ГЕРБ, което ясно и категорично показва едно – олигарсите в България продават интересите на българите“, каза още Касабов. Националистите са категорични, че текстовете директно обслужват бизнесмена Кирил Домусчиев по линия на придобития от него „Български морски флот”: „Страшно е, когато една коалиция се продава за лесни пари. Страшно е, когато в България има царе. Преди това имахме един цар Киро, сега имаме цар Киро 2”. Припомняме, че самият вицепремиер Валери Симеонов от години коментира действията на братята Домусчиеви за БМФ като негативни, включително и за Океански риболов. И продължи с фронтална атака: „Питайте Бойко Борисов по какъв начин е зависим от братя Домусчиеви. Това е големият въпрос, който задава Валери Симеонов. Задаваме и ние този въпрос”, каза още депутатът. Депутатът Борис Ячев пък упрекна опозицията, в лицето на БСП, ДПС и Воля, че не са взели отношение по време на дебатите. „В момента говорим за едно мълчаливо мнозинство, специално по този законопроект, което сигурно не е политическо, но е икономическо“, аргументира се той, цитиран от bTV. На обвиненията отговори председателят на Правната комисия Данаил Кирилов, който отрече той или друг депутат от ГЕРБ да са предлагали поправки в спорните два параграфа. На въпрос дали чрез промените в закона за подарят 58 млн. лева на братя Домусчиеви, той отговори: „Нищо подобно“. Засега Кирил Домусчиев не коментира. Само преди седмица вицепремиерът Валери Симеонов окачестви като лобистки текстовете в Закона за горивата и влезе в противоречие с депутатът от Обединените патриоти Емил Димитров-Ревизоро. Тогава скандалът се разрази, но размина на косъм.
Източник: 3e-news (20.07.2018)

Радев наложи вето на разпоредби в Закона за приватизация Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане приетия Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол заради разпоредби, които не само не защитават обществения интерес, но и съществено го увреждат. Възраженията на държавния глава са срещу § 3 и § 4, които ще доведат до преразглеждане на вече сключени приватизационни договори в ущърб на държавата и обществото, съобщиха от прессекретариата на президента. С § 3 се ограничава срокът на специфични задължения на купувачите по приватизационни договори в рамките на 5 години. В мотивите на ветото се посочва, че конкретният времеви обхват на задълженията по всеки приватизационен договор трябва да се определя според обекта на приватизацията и осъществяваната дейност, а не да се подчинява на формални законови ограничения, които създават преимущество на купувачите за сметка на обществения интерес. С § 4 това ново правило, както и разсрочването на поетите задължения, ще важат и за вече сключени приватизационни договори. Новата уредба ще се отнася за купувачи, които не са изпълнили своите задължения, но са платили неустойките за тях. Нещо повече, плащането на тези неустойки се изисква само за първите 5 години от договора. Така ще се облагодетелстват и неизправни купувачи, които имат непогасени плащания за неустойки за период след тези 5 години. Приетата уредба ще има за последица освобождаване на купувачите от специфични задължения. Ще се изключи и възможността да се търсят неустойки за тяхното неизпълнение за периода над 5 години.
Източник: expert.bg (25.07.2018)

Аурубис инвестира 260 милиона лева в завода си в България през следващите 4 години "Аурубис България", планира да инвестира 260 милиона лева в бизнеса си в страната през следващите четири години. Тези средства ще бъдат използвани за модернизация на инфраструктурата в завода на дружеството в Пирдоп. Това заявява изпълнителният директор на компанията Тим Курт в интервю. "Искаме да осъвременим цялата инфраструктура на завода в няколко стъпки - тръбопроводи, дренажна система, комуникации, някои сгради ще бъдат изцяло обновени", посочва той и допълва, че през последните две десетилетия в производствената база там са вложени 1,2 милиарда лева. "Успяхме да модернизираме до най-високо ниво производствените си съоръжения така, че да не се възпрепятства поддържането на определен темп на продукция. Постигнахме повишаване на капацитета и трябва да докажем, че сме в състояние да го задържим дългосрочно", допълва Курт. Ръководителят на "Аурубис" посочва още, че в партньорство с БМФ компанията е инвестирала индиректно 23 милиона евро в пристанището в Бургас. Средствата са били използвани за изграждането на два терминала за разтоварване и съхранение на медни концентрати и сярна киселина. По отношение на приноса на дружеството към икономиката в страната Тим Курт обяснява: "Отговорни сме за 9% от износа и за 6% от вноса на България през 2017 година.". Според думите му една четвърт от суровия материал от завода на "Аурубис" се доставя на компании в България. Сред важните пазари за дружеството са Турция, Италия, Германия и Белгия. Производителят изнася още за Сърбия и Мароко, както и за Китай.
Източник: News.bg (02.11.2018)