“Варна” потегля към Кавказ Първият български кораб по фериботната линията Варна - Кавказ ще потегли за първия си рейс към руското пристанище до дни, съобщиха от транспортното министерство. Новият фериботен кораб "Варна" вече завърши успешно своите ходови изпитания извън акваторията на Варненския залив. "Варна" е собственост на морския оператор "Варнафери", равни дялове в който държат "Български морски флот" и "Българско речно плаване". В края на миналата година "Холдинг БДЖ", "БДЖ-Товарни превози" и "Варнафери" подписаха допълнително споразумение към основната спогодба за експлоатация на фериботната линия Варна - Кавказ, с което "Варнафери" бе признат за оператор от българска страна по фериботната линия. След включването на "Варна" се очаква значително увеличаване на превоза на пропан-бутан с жп цистерни от Русия към България.
Източник: Стандарт (24.01.2014)

Министри спряха приватизацията, областните ще продават имотите до 500 хил. лв. Планираните за тази година 308 млн. лв. в бюджета приходи от приватизация са под въпрос, след като с разпореждане на ресорните министри е спряна продажбата на държавни дружества като АДИС и "Аудиовидео Орфей", а въобще не са стартирали планираните сделки за "Международен панаир-Пловдив" и "Параходство Български морски флот". В момента тече процедура единствено за продажбата на държания дял на Българската фондова борса и на Централния депозитар, която бе спряна от бившия финансов министър, но размразена от новия кабинет. Все още обаче не е избран оценител на активите. Вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева държи на продажбата на държавни предприятия, докато ресорните министри след нея я спират, описват ситуацията от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). Нещо повече, по искане на областните управители в парламента са внесени поправки в Закона за държавната собственост, с които да си върнат правото да продават държавни имоти до 500 000 лв. Аргументът им за възстановяване на старото положение е, че сега има дълги процедури по прехвърляне на собствеността на областните имоти, оценката и провеждане на тръжна процедура за продажбата, което отказвало инвеститорите. В момента областните управители имат право да продават имоти с оценка до 10 000 лв. Тази промяна в закона беше направена по времето на ГЕРБ заради редица скандални продажби на имоти по Черноморието, сред които имаше случаи дори на продажба на държавната граница на страната. Разглеждането на законопроекта, внесен от депутати от БСП, в момента е замразено заради спора между АПСК и областните управители. Ако бъде отнето това правомощие на АПСК, комбинирано със спряната приватизация, на практика ще се обезсмисли съществуването на агенцията. Министерството на икономиката и енергетиката засега няма намерение да закрива АПСК. В момента върви преструктуриране на ведомството като се съкращава 38% от персонала от 100 души и предстои преместването на АПСК от сградата на ул."Аксаков" в тази на "Врабча", където е централата на НДСВ. През изминалата година АПСК не успя да продаде нито едно държавно дружество, след като новото правителството на Пламен Орешарски се отказа от продажбата на АДИС, "ВМЗ Сопот" и "БДЖ- Товарни превози". Така приходите от приватизация възлизат на 3.74 млн. лв. за 2013 г. при план от 200 млн. лв. Най-голямата сделка е продажбата на 7.58% от капитала на "Частно АД Зографски" за над 1.93 млн. лв. Още 1 млн. лв. са постъпили от приватизацията на 0.294% от капитала на "Химимпорт" и 343 339 лева от изкупуването на 122 359 акции на държавата в БТК. Останалите 413 хил. лв. са от продажба на държавни имоти. Това се казва в отговор на АПСК на запитване на Mediapool. Най-големият приход на АПСК през миналата година е платената неустойка по изпълнението на договора за продажба на "ИПК Родина". Дружеството купувач, зад което стои Ирена Кръстева, плати 9.6 млн. лв. санкция заради това, че не са спазили изискването за събаряне на сградата, а са сторили това само на 52%, според представените документи. Общо приходите на АПСК за 2013 г. по линия на следприватизационния контрол възлизат на малко над 14 млн. лв. Така заради непоследователната държавна политика през изминалата година относно продажбата на държавни дружества издръжката на агенцията е изяла близо една пета от постъпленията. За заплати на 100-те души персонал са отишли общо над 2.77 млн. лв. От тях 7-членният надзорен съвет, който е съставен на квотен политически принцип, е взел 275 202 лв., което е средно по над 3200 лв. на месец. Отделно са похарчени още 659 493 лв. за консултанти за изготвянето на правни анализи, финансови и информационни меморандуми. Въпреки че на практика правителството се е отказало да продава, с изключение на финансовия министър, това не пречи да залага на още по-амбициозна приватизационна програма за тази година с приходите от 308 млн. лв. Най-много се очаква да дойдат от продажбата на 100% от капитала на "Агенция дипломатически имоти в страната" (АДИС), за която обаче има две писма на министъра на външните работи Кристиян Вигенин до АПСК да не се продава. По същия начин с писмо от декември културният министър Петър Стоянович е спрял продажбата на "Аудиовидео Орфей". Въпреки че са обявени като приоритетни за продажба "Международен панаир-Пловдив" (49.63%) , "Параходство Български морски флот" (30%) и "Овча купел" (100%), което е собственик на редица имоти в страната, процедурите за тях изобщо не са започнали и не се знае дали ще се случат. В плана за продажба е и почивната база на Министерски съвет в курорта "Св. св. Константин и Елена". Почивната станция на правителството край Варна се простира на площ от 16 дка с девет сгради с различно предназначение - хотел, медицински център, фитнес и парк и е изключително атрактивна, но засега не е обявена никаква процедура. Във втората група планирани за продажба през тази година дружества попадат "Военно издателство", Национална агенция "Музика", "Свободна зона - Пловдив", "НИТИ" и "Сортови-семена-Елит". Като цяло се предвижда реализацията на 37 приватизационни сделки през 2014 г. на предприятия с повече от 50% държавно участие в капитала и държавни имоти с данъчна оценка над 10 хил. лв. Очакваните приходи възлизат на 308.8 млн. лв., а от следприватизационен контрол на близо 18 млн. лв.
Източник: Медия Пул (17.02.2014)

4 нови кораба купува Кирил Домусчиев Четири нови кораба ще купи Параходство "Български морски флот", чийто собственик е Кирил Домусчиев. Договорът за строителството е подписан, като ще бъдат строени четири кораба с дедуейт (товароподемност) от по 42 300 тона. Сделката включва опция за строителството на още два съда от същия тип. Според компанията, чийто собственик е Кирил Домусчиев, добре подбрани са производителите на оборудването на новите кораби, които ще се отличават с изключително добри експлоатационни параметри. Дизайнът е разработен във Финландия по изискванията на Параходство БМФ. Все още строителството не е започнало, но от компанията смятат, че това ще се случи съвсем скоро. "Остават няколко технически формалности и се надяваме съвсем скоро да има налице всичко необходимо, за да започне заводът работа по този договор, а първият кораб да получим още в следващата година", коментират от компанията. Освен в строителство на нови кораби Параходство "Български морски флот" разглежда и вариантите за закупуване на кораби "втора ръка", които да влязат в състава й до средата на тази година. Първият - "Мургаш", трябва да влезе във флота до края на м. май. Той е от същия проект, по който е построен "Българка". Новите кораби са важна предпоставка за развитието и просперитета на фирмата, но не по-малка предпоставка за успешния бизнес е и плавателният състав. В тази връзка компанията е създала собствен Център за професионално обучение. Центърът осигурява всички необходими специални и допълнителни морски подготовки, съвместно с ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". От БМФ съобщават, че се планира и закупуването на симулатори през следващите години.
Източник: Труд (22.04.2014)

В пристанище Лас Палмас (Канарските острови) Параходство БМФ АД прие в своя състав моторния кораб „Мургаш” (ех-Wanderlust – IMO 9188908).Първи капитан на кораба е Страхил Иванов, а първи главен механик – Пламен Кожухаров. Приемането на кораба стана с участието на представителите на компанията к.д.п. Митко Митев и Ясен Кафалийски. „Мургаш” става четвъртият бълкер на Параходство БМФ АД от типа „Българка”. Той е вторият кораб в историята на БМФ с това име. Първият е приет в състава на Параходството на 18 декември 1967 г., когато в японския град Иношима е вдигнат флагът на новопостроения 13 902-тонен рудовоз „Мургаш” (IMO: 6809343). Под командването на капитан Асен Бонджев и главния механик Божан Тодоров корабът извършва първия си рейс по маршрута Австралия – Англия – Мурманск – Бургас. „Мургаш” е в състава на Параходство БМФ до 18 август 2009 г., когато е продаден за нарязване в Гадани Бийч, Пакистан, след близо 42 години експлоатация. Maritime.bg
Източник: Други (20.06.2014)

След четиригодишно партньорство с международен финансов инвеститор скоро "Хюверфарма" на Кирил и Георги Домусчиеви отново ще е изцяло тяхна собственост. Компанията се готви да изтегли синдикиран заем от 275 млн. евро, с който Домусчиеви да изкупят дела от 36.6% на американския си инвеститор - преди Citi Venture Capital International (CVCI), сега The Rohatyn Group. Това ще е един от най-големите корпоративни кредити, теглени от българска компания. "Хювефарма" е българска фармацевтична компания, специализирана в производството на продукти за ветеринарната и хуманната медицина. Тя има четири производствени мощности - три в България в градовете Пещера, Разград и Ботевград и една в САЩ в Сейнт Луис, Мисури. Продава продуктите си по цял свят. Компанията е собственост на братя Домусчиеви чрез дружеството им "Адванс пропъртис", които имат инвестиция и в Български морски флот, в недвижими имоти, футболен клуб "Лудогорец", концесия на голяма част от пристанище Бургас и др. Мотивът За сделката с миноритарния дял в "Хювефарма" става ясно от съобщение на международната агенция за кредитен рейтинг Standard & Poor's, която дава оценка на компанията с оглед на предстоящия синдикиран заем от 275 млн. евро. В края на миналата седмица S&P присъди дългосрочен рейтинг на компанията от подинвестиционно BB- ниво с положителна перспектива (две стъпки по този на България). От агенцията коментират, че с тези пари основните акционери на компанията - братята Кирил и Георги Домусчиеви, ще изкупят обратно дела от 36.6% в компанията от Rohatyn. Допреди няколко месеца този пакет беше собственост на звеното за дялови инвестиции на Citigroup - CVCI, който го придоби през 2010 г. В края на миналата година обаче Citigroup продаде това свое звено на американската компания за управление на Rohatyn Group, за да може да отговори на новите банкови регулации в САЩ след фалита на Lehman Brothers, които oграничават рисковите инвестиции на банките за собствена сметка. Сделката - резултат от външна промяна Промяната в собствеността на CVCI е и сред причините за промените в "Хювефарма". Българската компания е една от над 50-те инвестиции на двата фонда на звеното с общ портфейл за над 5 млрд. долара. Продажбата й на Rohatyn създава предпоставка много от старите инвеститори в тези фондове да си поискат парите, а това може да означава продажба и на част от портфейла. Изкупуването на дела им в "Хювефарма" явно е част от това преструктуриране. Изпълнителният директор на "Хювефарма" Кирил Домусчиев не бе открит за коментар по сделката. Видно от информацията на S&P и Bloomberg, изкупуването е планирано да бъде финансирано със синдикиран заем за 275 млн. евро. Агент по заема е Citigroup, с която "Хювефарма" работи отдавна - още преди сделката със CVCI. Кредитът е планиран да се структурира на три транша - един револвиращ транш за 20 млн. евро с падеж 11 юли 2019 г., един транш А за 75 млн. евро с падеж отново 11 юли 2019 г. и един транш B за 180 млн. евро с падеж 11 юли 2020 г. Подобна транзакция оценява "Хювефарма" на поне 750 млн. евро. В България фондът на Citi има и втора инвестиция - миноритарен дял в сладкарската фабрика "Престиж" във Велико Търново. Той също вече е под управлението на Rohatyn. Няма план за скорошна продажба на това участие. Ефектът върху компанията Изкупуването ще върне компанията изцяло на фамилията Домусчиеви, но и ще я натовари с огромно количество дълг - нещо, което досега тя нямаше. Според анализаторите на S&P това ще увеличи задлъжнялостта на "Хювефарма" от исторически ниските за компанията нива от 1 до 2 пъти оперативната й печалба преди данъци, лихви и амортизация (EBITDA) на над 4 пъти EBITDA. Това ще я постави в сложна неконкурентна позиция предвид малките й размери на един "фрагментиран и конкурентен пазар, доминиран от големи мултинационални играчи като Zoetis и Elanco", поясняват от S&P. В същото време обаче анализаторите на агенцията подчертават, че органичният растеж на компанията и ръстът в оперативната й печалба последните пет години са предпоставки, смекчаващи тези обстоятелства. Освен това бизнесът й е добре диверсифициран географски със значително международно присъствие извън България, особено в Западна Европа и Северна Америка, допълват от S&P. Видно от финансовите отчети на "Хювефарма" (виж таблицата) за последните пет години компанията е удвоила приходите си от малко под 200 млн. лв. на близо 400 млн. лв. консолидирани продажби за 2013 г. Значително е подобрила нормата си на нетна печалба от 11% на 17% и поддържа марж на оперативна печалба от над 20%. Освен това анализаторите на S&P очакват сравнително висок органичен растеж за компанията в близко бъдеще - от 15% до 25% ръст на приходите, което съответно ще подкрепи оперативната й печалба, а оттам и възможността й бързо да свие задлъжнялостта. Според тях статутът на "Хювефарма" на фамилен бизнес е допълнителна мотивация от страна на собствениците в тази посока. Положителната перспектива, дадена от S&P, отразява очакванията на експертите на агенцията компанията да успее да свие задлъжнялостта до 3-4 пъти EBITDA от 2015 г. със значителния свободен паричен поток, който генерира. Ако обаче компанията не подобри дълговата си позиция заради невъзможност да порасне или пък заради загуба на пазарен дял, S&P предупреждава, че може да ревизира оценката си надолу.
Източник: Капитал (30.07.2014)

Свързаното с братя Домусчиеви дружество "ЕИС-Строителна компания" ООД ще изпълни част от ремонта на разградския стадион "Лудогорец арена", стана ясно от отварянето на офертите в четвъртък. Само две фирми бяха допуснати до разглеждане на ценовите предложения в обществената поръчка за реконструкция и модернизация на съоръжението, за което от правителствената програма за "Растеж и устойчиво развитие на регионите" бяха отпуснати 3 млн. лв. Участниците "ЕИС-Строителна компания" има по-висока обща оценка по определените от показатели - 30 точки, докато шуменското обединение "Консорциум КТМП" е събрало 15 точки. Предложената цена от "ЕИС-Строителна компания" е по-ниска само с 1000 лв. - 3.998 млн. лв. с ДДС. Офертата на ЗЗД "Консорциум КТМП" е 3.999 млн. лв. с ДДС. Комисията обяви, че ще излезе с официално решение до два дни, след като прегледа отново цялостната документация, но резултатът е почти ясен отсега. Договорът с избрания изпълнител трябва да бъде сключен до 15 август. Срокът за изпълнение на поръчката е 180 дни. Фирмата победител е собственост основно на управителя си Евгени Руменов Стоянов, а миноритарен дял има "Български морски флот Порт Бургас" ЕАД на братята Кирил и Георги Домусчиеви. Те са и собственици на футболния клуб "Лудогорец", който играе на същия стадион. В последната година Кирил Домусчиев настояваше общината да поеме част от ремонта на "Лудогорец арена" като демонстрация на подкрепа от местната власт за неговите настоящи и бъдещи инвестиции в клуба и стадиона. Общината кандидатства за средства от правителствената програма, по която бяха разпределени 500 млн. лв. Какво се ремонтира Строително-ремонтните дейности предвиждат цялостната реконструкция и модернизация на сектор Б на стадион "Лудогорец арена", които трябва да се извършат през 2014 и 2015 г. Предвижда се бъде изградена монолитна стоманобетонна конструкция, като над трибуните се предвижда изграждане на козирка от метална конструкция с покритие от ламарина и поликарбонат, покриваща две трети от площта над зрителските трибуни. Ще се обособят трибуни с 2355 седящи места и обслужващи помещения, разположени на два етажа под трибуните - съблекални, душови помещения, стаи за треньора, допинг контрол и други, както и технически и помощни помещения за обслужване на стадиона, сервизни помещения за посетителите. Всички външни строителни елементи на сградата ще бъдат топлинно изолирани. Ще се изпълнят водопроводна, електрическа и слаботокова инсталация, включително пожароизвестителна система. По време на реконструкцията на сектор Б ще може да се играят мачове на стадиона.
Източник: Капитал (01.08.2014)

На 32-ро корабно място в пристанище „Бургас изток - 2” акостира тръбополагащата баржа "Касторо Сей" за газопровода "Южен поток". Корабът идва от Ротердам и ще остане в бургаското пристанище до приключване на дейностите по морската част от газопровода. На „Касторо сей” ще бъдат заварявани 12-метрови тръби на групи по 4, които по-късно ще бъдат полагани в морето – всяка част от газопровода ще бъде дълга 48 м. „Сред българските пристанища единствено 32-ро корабно място на „Бургас изток 2” има възможност да осигури газене от 12,5 м дълбочина и да приеме плавателен съд с параметрите на „Касторо Сей”. Разполагаме с всички необходимите условия като складова база, за да улесним изграждането на газопровода в акваторията на Бургаския залив, каза кап. Жорж Дерелиев, изпълнителен директор на „БМФ Порт Бургас”. „БМФ порт Бургас” ЕАД стопанисва на концесия по-голямата част от бургаското пристанище - „Бургас изток – 2”, „Бургас Запад” и Складова база „Лозово” /сухо пристанище/. През последната година дружеството инвестира в почти пълното обновяване на мощностите, изгради и нови складови бази. Подобрените условия за работа доведоха до значително увеличение на товарооборота, бяха разкрити и десетки нови работни места. Концесионерът успя да осигури условия за спокойна и ефективна работа на своите служители.
Източник: Бургас-днес и утре (03.09.2014)

Домусчиев: Влагаме Е30 млн. у нас през 2015 г. Около 25-30 млн. евро ще инвестираме през 2015 г. в производствените си мощности в България. Това каза за "Стандарт" Кирил Домусчиев, акционер в международната фармацевтична компания "Хювефарма", Параходство "Български морски флот" и други фирми, който преди три дни беше избран за председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Планираме да изградим две централи за производство на пара от биомаса за нашите фармацевтични заводи в Пещера и Разград, посочи Домусчиев. Инвестицията във всяка от тях ще е за не по-малко от 6 млн. евро, обясни той. За гориво ще използваме отпадъчен продукт от производствената дейност на заводите, а в допълнение ще закупуваме и друга биомаса в регионите около тях, допълни той. Целта на тези инвестиции е да намалим зависимостта си от руския природен газ, защото е видно, че българските правителства не успяват да постигнат добра цена, която да дава възможност на нашата икономика да е конкурентоспособна, обясни Домусчиев. Факт е, че Украйна и сега продължава да получава руския природен газ на по-ниска цена от нас, а тя е във война с Русия, а не ние, коментира още Домусчиев. Отделно от това планираме да вложим над 15 млн. евро в заводите ни в Пещера и Разград, заяви още Кирил Домусчиев. Планираме да инвестираме и около 150 млн. долара за построяване на няколко нови кораба в Китай, както и да закупим някои предприятия и производства в чужбина, обясни Кирил Домусчиев.
Източник: Стандарт (01.12.2014)

Собствениците на фармацевтичния холдинг „Хювефарма“ - братята Кирил и Георги Домусчиеви, откриха завод в Индия. Там ще произвеждат продукти за ветеринарната медицина, какъвто е и основният профил на компанията. Инвестицията на първо време е 5-6 млн. евро, като в следващите етапи ще вложим още средства, обясниКирил Домусчиев. Заводът се намира близо до 5-милионния град Пуна в щата Махаращра. „Хювефарма“ има три завода в България - в Пещера, Разград и Ботевград, както и две производствени мощности в САЩ. За 2013 г. холдингът отчита 398 млн. лв. приходи и 65 млн. лв. печалба. Домусчиеви развиват бизнес и в други сфери - съсобственици са на Параходство „Български морски флот“, държат концесиите на два пристанищни терминала в Бургас, инвестират в недвижими имоти. Резултатите от мащабния им бизнес личат от отчета на дружеството майка „Адванс пропъртис“ - 1,3 млрд. лв. активи, 520 млн. лв. приходи и 75 млн. лв. печалба към края на 2013 г.
Източник: Преса (08.12.2014)