Всички на влака Вторият опит за приватизация на "БДЖ Товарни превози" привлече малко повече заинтересовани кандидати, но първият извод е, че в сделката ще участват основно български холдингови групи. Общо девет са закупените документи, след като в понеделник изтече крайният срок за книжата в агенцията за приватизация. Подобно на предходната процедура голяма част от кандидатите се скриха зад имена на адвокати. Тези, които директно показаха интереса си, са "Българска железопътна компания", собственикът й румънската Grup Feroviar Roman, Първа инвестиционна банка и "Химимпорт" (чрез "Българска корабна компания"). Два независими източника обясниха, че адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и ко" е закупило документи за един от собствениците на Параходство "Български морски флот" Кирил Домусчиев. И допълниха, че участието ще е съвместно с американския клиент на Citigroup - американската International Rail Partners, която развива дейност в сферата на придобиването и оперирането на железопътни товарни активи в целия свят. В конкурса не се допускат консорциуми, но е възможно дотогава да бъде учредено смесено дружество, което да доказва финансовите си възможности с някоя от компаниите майки. Така единственият видим чужд стратегически кандидат засега е румънски. Но четири от заинтересованите, представлявани от адвокати, остават неизвестни. При предишната процедура от лятото на миналата година закупените документации бяха шест на брой. Процедурата в крайна сметка обаче се провали, тъй като накрая само една компания реши да продължи напред. Сред причините за слабия интерес бяха твърде високите критерии към стратегическите компании. За стратегическите компании изискването беше да имат оборот от поне 400 млн. евро за всяка от последните три години, както и 10-годишен опит в сферата. Всичко това, при положение че "БДЖ - Товарни превози" отчита оборот от 186 млн. лв. за 2011 г. Финансовите инвеститори трябваше да имат 20 млн. евро собствен капитал и да управляват активи от поне 1 млрд. евро през всяка от последните три години. Сега агенцията прави опит да поправи грешката си. Стратегическите инвеститори ще трябва да докажат, че през последните 5 години са извършвали железопътни превози на товари, и да имат необходимите лицензи и документи за жп превозвач съгласно законодателството на съответната държава. Приходите от 400 млн. евро за всяка от последните три години сега са намалени на 100 млн. евро. Финансовите инвеститори пък ще трябва да управляват активи от минимум 400 млн. евро както за всяка от последните три финансови години, така и към датата на подаване на документация. Беше намалена и търсената цена. Миналата година "БДЖ - Товарни превози" беше оценена на 200 млн. лв. При втората направена оценка минималната цена беше смъкната на 100 млн. лв., като по неофициална информация тя е дори по-ниска. При предишната процедура единственият кандидат беше "Дует реълуей България", която беше регистрирана малко преди търга, има кипърски собственик, който пък е притежание на британския инвестиционен фонд Duet Group. Фондът предоставя и услуги от типа family offices, т.е. консултантски и инвестиционни услуги за конкретни лица, като зад интереса на структурата според източници стоеше банкерът Цветан Василев. Представителят на компанията Даниел Дамянов не отговори на въпроса на "Капитал" дали компанията участва и в тази процедура. От кандидатите от първия конкурс отново фигурира името румънската частна жп компания Grup Feroviar Roman. Тогава имаше съмнения дали тя ще успее да отговори на финансовите изисквания, като при сегашните по-ниски едва ли ще има проблем. Другият стратегически кандидат от първия конкурс - чешката транспортна компания Advanced World Transport, която развива железопътна транспортна дейност, сега липсва. Източници, близки до чешката компания обясниха, че най-вероятно няма да участват в настоящия конкурс, тъй като са се насочили към друга по-важна за тях сделка. Адвокат Валентин Иванов, както и от кантората "Григоров и съдружници" отказаха всякакъв коментар по темата. Адвокат Тодор Ангелов коментира единствено, че клиентът му е чужд стратегически инвеститор. Едноличният собственик на "Юриста груп" Владимир Станев каза пред "Капитал", че е закупил документите от името на свой клиент. Единственото, което уточни, е, че представляваният от него инвеститор се вписва в критериите за финансов, а не за стратегически. Интернет страницата на "Юриста груп" е в процес на обновяване, затова не става ясно кои са клиентите на компанията. Станев обясни, че дружеството, учредено през 2011 г., се занимава главно с юридически и бизнес консултации. Уточни, че работят и по обществени поръчки като консултират общини за еврофондове. "Юриста груп" има и регистриран консорциум с фирма "Сагиторио", която е собственост на Александра Писарска. Тя от своя страна участва в ръководството на "Елен хънтинг" - дружество от групата на "Фабрика Медикет" (свързано с депутата от ГЕРБ Емил Димитров). Коментар отказаха и от Първа инвестиционна банка. От пресофиса на банката не коментираха причината за интереса им, нито дали той е свързан с покупките на товарни вагони за скрап през миналата година (като при търговете един от купувачите беше контролираното от банката "Надин"). Близки до сделката източници коментираха, че интересът на банката към "БДЖ -Товарни превози" може да е провокиран и от страна на Христо Ковачки, който е собственик на редица мини и ТЕЦ-ове, които са и сред големите клиенти на жп превозвача. Кум на Ковачки е Ивайло Мутафчиев, един от собствениците на ПИБ. "Химимпорт" и Кирил Домусчиев пък ще имат възможност да допълнят палитрата си от транспортни компании при една покупка на държавната железница. Варненската група притежава речния превозвач Параходство "Българско речни плаване", държи концесията на ферибота при Видин и половината пристанище там, като в момента кандидатства и за концесията на пристанище Лом през дружеството "Порт инвест", а през компаниите "Порт Балчик" и "Пристанище Леспорт" холдингът управлява съответните морски концесии. Бизнесът на групата със зърно пък гарантира известно количество товари за железницата. Кирил Домусчиев също постепенно увеличава активите си в сферата на транспорта. През 2008 г. Параходство "Български морски флот" беше приватизирано през 2008 г. от германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" срещу 440 млн. лв. за 70%, като Домусчиев е представител на обединението от българска страна. През миналата година БМФ спечели концесията на двата терминала за насипни товари на пристанище Бургас, а от пролетта на 2012 г. "Порт рейл" - компания, свързана с Домусчиев, има лиценз за жп превозвач, като фокусът й е основно маневрената дейност. Интересът към държавна компания на пръв поглед е по-силен при тази процедура, но пък е основно местен. Едновременно с това от "БДЖ - Товарни превози" обясниха, че оборотът на компанията е по-нисък спрямо предходната година с около 10 млн. лв. и за 2012 г. компанията е реализирала 140 - 145 млн. лв. Колкото до финансовия резултат, той все още не е изчислен за последния месец, като очакванията са загубата да е също по-малка с около 10 млн. лв., но компанията ще е все така на минус. Което доказва, че дружеството има нужда от подобрения. Приватизацията би била истински успешна, ако държавата успее да намери качествен инвеститор, който да има за цел да развива превозвача и да плати добра цена за него, за да се запълнят финансовите пробойни в другите поделения на държавния железопътен мастодонт. Не на последно място процедурата трябва да е прозрачна и честна.
Източник: Капитал (08.01.2013)

Кей след кей Това е поредната процедура на министерството на транспорта за концесия на пристанище, на която кандидатът е само един, а чуждото участие - нулево Най-атрактивната концесия на транспортното министерство за последната година - за терминала за контейнери на бургаското пристанище, привлече само един кандидат. Подадената оферта за Бургас-запад е на "БМФ - Порт Бургас", което е 100% собственост на Параходство "Български морски флот". БМФ беше проватизирано на 70% през 2008 г. от германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" за 440 млн. лв., като представител на обединението от българска страна е Кирил Домусчиев. Името на кандидата не е изненада, защото "БМФ - Порт Бургас" от началото на 2012 г. държи концесията на двата терминала за насипни товари в Бургас. Това обаче е поредната процедура на министерството на транспорта за концесия на пристанище, на която кандидатът е само един, а чуждото участие - нулево. В последните два месеца министерството отдаде на дружества, свързани с Цветан Василев, пристанище Несебър и Русе-запад, а на компания от групата "Химимпорт" - пристанището в Лом. Противно на всякаква бизнес логика единствената процедура, на която имаше няколко оферти (три на брой), беше за най-малкия обект - двете кейови места на Видин-юг. Така тенденцията е ясна - интересите на кандидатите, случайно или не, не се застъпват, а състезания няма. Ако при дунавските по-малки терминали липсата на интерес е до някаква степен обяснимо, терминалът в Бургас имаше потенциал да привлече по-голям интерес. От министерството потвърдиха това, като коментираха, че закупените документации са били повече от една, като купувачи на документи е имало и извън границите на Европейския съюз. Оттам обаче не обясниха защо в крайна сметка офертата е само една, както и на кой от кандидатите е било отказано сроковете за подаване на оферти да бъдат удължени. Искането е видно от публикуваната на сайта на ведомството кореспонденция между институцията и потенциален участник. Летвата за терминал Бургас-запад беше високо вдигната още от самото начало. Министерството постави изискването участниците да докажат общо приходи за последните три години в размер на не по-малко от 750 млн. лв., а размерът на балансовата стойност на техните активи да не е под 750 млн. лв. За сравнение, приходите на цялото държавно предприятие "Пристанище Бургас" ЕАД за 2011 г. са 34.4 млн. лв., а активите му към края на миналата година възлизат на 32.6 млн. лв. Кандидатите трябваше да са или пристанищни оператори от поне пет години, или да са се занимавали с дейност, сходна с предмета на поръчката за същия период. Допускаха се корабособственици, чартьори или мениджъри със собствени, наети и/или преотстъпени кораби. Държавата иска от спечелилия кандидат да инвестира поне 20 млн. лв. в пристанището през целия 35-годишен срок на концесията, като 9.5 млн. лв. от тях ще трябва да се вложат през първите седем години. Това изглежда нищожно на фона на задълженията на БМФ, които има към двата терминала за насипни товари (Бургас-изток-2), които спечели на концесия през 2011 г. Тогава компанията се задължи да инвестира над 100 млн. евро и да изплаща 80% от заемите на пристанището, които бяха отпуснати от японска банка за новото насипно съоръжение, предвидено за товарите на "Кремиковци". След отдаването и на терминала за контейнери за държавния оператор в Бургас, който до края на 2011 г. управляваше всичко, ще остане да работи единствено на терминал Бургас–изток- 1 (14 кейови места), където се обработват предимно генерални товари (метали, дървесина, машини и т.н.). На четири от тези места пък трябва да бъде построена пътническа гара. Или ролята на държавното дружество на пристанище Бургас става все по-малка. Така на две дози основният бизнес на пристанището минава в частни ръце. Което е вярната посока. Но неприятната част е, че обектът в Бургас можеше да привлече по-големи международни пристанищни оператори, ако министерството го беше обявило за концесия в неговата цялост, а не на части. Аргументът, че така ще има конкуренция между операторите на различните терминали, изглежда безсмислен, при положение че кандидатът и в предишната, и в сегашната процедура е един и същ. Друг минус на сегашния конкурс е, че срокът за оферти е сравнително кратък като за чужд инвеститор - за бургаския контейнерен терминал е месец и половина, а за по-малък инфраструктурен обект като този в Лом е 60 дни. Процедурата е поредната за министерството, в която състезание между участници, техните предложения за инвестиции, концесионни такси и мениджърска визия на практика няма да има. Или ако офертата на "БМФ - Порт Бургас" покрива минималните критерии към инвеститорите, скоро Министерският съвет трябва да излезе и с официалното си обявление, че терминалът има нов стопанин.
Източник: Капитал (05.02.2013)

Братя Домусчиеви искат концесията на пристанищен терминал в Бургас. Министърът на транспорта Ивайло Московски отвори офертите за участие в процедурите по предоставяне на концесия на пристанищен терминал „Бургас – Запад". Единствените подадени документи са от „БМФ Порт Бургас" ЕАД, зад което стоят бизнесмените братя Домусчиеви, пише "Дарик". Срокът на концесия ще бъде 35 години, началната дата е датата на влизане в сила на договора. Според информация от Интернет сайта на транспортното министерство подадените оферти ще бъдат разглеждани според критериите за подбор по Закона за концесиите: икономическо и финансово състояние; пригодност за изпълнение на професионална дейност и технически възможности и професионална квалификация. Пристанищен терминал „Бургас – Запад" е с площ от 641 499 кв. м. Основен предмет на концесията е управление на услугата от обществен интерес и управление и поддържане на пристанищния терминал на риск на концесионера срещу правото му да извършва на терминала пристанищни услуги. На терминала могат да се извършват пристанищни услуги по обработка на товари и поща; и морско-технически услуги (швартоване, снабдяване на корабите с електроенергия, телефон и вода), за извършването на които се изисква използване на пристанищна територия и/или пристанищни съоръжения.
Източник: Бургас-днес и утре (06.02.2013)

Eдин кандидат за концесията на пристанище Бургас–запад БМФ Порт Бургас" ЕАД е единственият кандидат за концесионер на пристанищен терминал Бургас–запад, стана ясно при отварянето на подадените оферти за участие в откритите процедури за предоставяне на концесия на пристанището, обявена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 12 декември миналата година. "БМФ Порт Бургас" ЕАД е 100% собственост на Параходство "Български морски флот". От началото на 2012 г. дружеството е концесионер на Терминал 2А на пристанище Бургас. Пристанищен терминал Бургас–запад е с площ 641 499 кв.м. Предназначен е за обработка на генерални, насипни, наливни и ро–ро товари и контейнери, извършват се и морскотехнически услуги (швартоване, снабдяване на корабите с електроенергия, телефон и вода). Концесията е за срок от 35 г. От бъдещия концесионер се искат инвестиции не по-малко от 20 млн. лв. за целия срок на концесията, като 9.5 млн. лв. от тях ще трябва да се вложат през първите седем години.
Източник: Строителство Градът (18.02.2013)

Последно - четири И четирите кандидата, закупили документи за приватизацията на "БДЖ - Товарни превози", са допуснати да продължат в процедурата и да се запознаят детайлно със състоянието на компанията. Това съобщиха от Агенцията за приватизация, която прегледа документите им. Сега потенциалните инвеститори ще получат мемурандума, който трябва да им даде допълнителна информация за държавния превозвач и ще могат да започнат огледите и срещите със сидикатите. През март пък трябва да стане ясно кои от четирите ще подадат реални оферти за покупката. Купувачът ще получи 187 локомотива и 4859 товарни вагона, от които 1458 са запорирани. Както и ангажимент към 3955 души персонал и 74% пазарен дял в сегмента. Имената на кандидатите вече са известни на всички, като българското и чуждото присъствие са 50 на 50. От българска страна за дружеството ще се състезават собственикът на Параходство "Български морски флот" Кирил Домсучиев и Първа инвестиционна банка. Според близки до процедурата интересът на Домусчиев към жп компанията е породен основно от активите й по черноморските пристанища. През миналата година БМФ спечели концесията върху двата терминала за насипни товари на порт Бургас. Сега поддружество на морския превозвач ("БМФ - Порт Бургас") кандидатства и за терминала за контейнери в Бургас, като подаде и единствената оферта за него. БМФ е и морски оператор на жп фериботната линия от пристанище Варна до Украйна и Грузия. От пролетта на миналата година компанията, свързана с Домусчиев - "Порт рейл", има лиценз за жп превозвач, но го оползотворява основно за маневрена дейност. Първа инвестиционна банка кандидатства през "Болкан файненшъл сървисис", на което е 100% собственик, като то се управлява от индиеца Аравинд Мутукаман. Различни източници чертаят две възможни причини за интереса. През миналата година контролираното от банката дружество "Надин" беше един от купувачите на товарни вагони, продавани за скрап. Освен това възможно е кандидатурата да е във връзка с Христо Ковачки. Той е собственик на редица мини и тецове, които са и сред най-големите клиенти на жп превозвача. Кум на Ковачки е Ивайло Мутафчиев, един от собствениците на ПИБ. Единствената компания със сериозен опит в жп превозите, която купи документи за товарното поделение на БДЖ, е частният рмънски жп превозвач Grup Feroviar Roman. GFR развива бизнес в шест държави в Югоизточна Европа, като в България през дружеството си "Българска железопътна компания" се явява и най-големият конкурент на БДЖ. Най-непознат за българската публика е последният кандидат - австрийската Donau Finanz. Компанията е собственост на австрийската фамилия Краус. През 70-те години под ръководството на сегашния собственик Михаел Краус дружеството специализира в санирането и финансовото оздравяване на предприятия и бизнеси. След 80-те години Donau Finanz се насочва към проекти в сферата на недвижимите имоти и сега това е основният й фокус. "Ние гледаме на проекта като финансова инвестиция", обяснява пред австрийската агенция АРА Краус и посочва, че компанията му има и друг опит в железниците в цялата си 50-годишна история. Като пример посочва приватизацията на производството на вагони в Румъния, при която неговата фирма е участвала. Години назад Donau Finanz е имала дъщерна компания за лизинг на вагони. Процедурата по приватизация напредва на фона на няколко крайни мерки от страна на облигационерите по двата заема на компанията майка, взети през годините. Облигациите по първия заем от 2004 г. се държат основно от базираната в Дъблин Depfa bank. В началото на февруари тя наложи запор върху целия капитал на "БДЖ - Товарни превози" заради неизплатени около 6 млн. лв. по заема, който е трябвало да бъде погасен изцяло още през май 2010 г. Облигационерите по втората емисия от 2007 г., които имат като обезпечение около 1500 вагона в активите на "БДЖ - Товарни превози", пък заради просрочия заведоха иск в английски съд, за да си гарантират, че вземанията им ще бъдат признати, ако се стигне до принудителното им събиране. За да излезе от тази ситуация, дружеството с молба до Софийския градски съд иска обезпечителната мярка по искането на Depfa Bank да бъде заменена с налагането на запор на дяловете на холдинга в пътническото поделение на компанията и/или с възбрана върху някои от имотите - собственост на холдинга, сред които сгради на Транспортна полиция във Варна, Стара Загора, Горна Оряховица и София на бул. "Мария Луиза". Мотивите са, че "БДЖ - Товарни превози" е в процедура по приватизация, че това е един от "спешните проекти на агенцията", както и че продажбата може да се развие в много негативна посока и да повлече и останалата част от холдинга. Финансовите проблеми на дружеството се задълбочават в един изключително неподходящ момент - бъдещата продажба. От близки до процедурата стана ясно, че един от кандидатите вече многократно е изказвал опасенията си от проблемите с кредиторите. Заложените вагони в активите на товарното поделение не дават никаква сигурност на кандидатите, че няма да се озоват с подвижен състав, който реално не притежават. Резултатът може да е отдръпване на някои от кандидатите или смъкване на цената. Оттам ще загуби БДЖ, което разчита на парите, за да реши проблемите си с кредиторите и държавата, разчитаща БДЖ да започне да си помага само.
Източник: Капитал (19.02.2013)

"БМФ Порт Бургас" ЕАД взима на концесия порт Бургас-запад Правителството в оставка определи дружеството "БМФ Порт Бургас" ЕАД за концесионер на "Пристанищен терминал Бургас-запад", част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас, съобщиха от пресцентъра на кабинета. Припомняме, че за концесията на терминала за контейнери на бургаското пристанище бе подадена само една оферта, когато течеше процедурата за възлагане на концесията, обявена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. "БМФ - Порт Бургас" ЕАД е 100% собственост на Параходство "Български морски флот". БМФ беше приватизирано през 2008 г. като 70% от дружеството беше придобито от германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" за 440 млн. лв. Представител на обединението от българска страна е Кирил Домусчиев. За срока на концесията - 35 години, концесионерът ще извърши значителни по обем инвестиции в материални активи, технически средства и оборудване, възлизащи на общо 34,8 млн. лв. С предоставянето на концесия на Пристанищен терминал "Бургас-запад", ще се осигурят необходимите финансови средства за реконструкция и модернизация на пристанищния терминал, като едновременно с това ще се осигури поток от приходи за държавата от концесионни плащания, коментират от Министерския съвет. Фиксираният размер на годишното концесионно плащане възлиза на 900 хил. лв. без ДДС. Освен това сред заложените задължения в концесионния договор дружеството "БМФ Порт Бургас" ЕАД ще трябва да плаща осем на сто от размера на погасителните вноски по заема на България към Японската банка за международно сътрудничество по споразумение за заем от 1998 г.
Източник: Инвестор.БГ (04.03.2013)

На предпоследното си заседание правителството в оставка на Бойко Борисов ударно раздаде над 311 млн. лв. за столичното метро, декодери за социално слабите, жп линията Пловдив – Свиленград, Дунав мост ІІ, водните проекти на Добрич и Пловдив, Военно медицинска академия, Националната разузнавателна служба и на учените от БАН. Отделно без търг “Хемус Еър” ще вземе имот на летище “София”, а “Български морски флот” скоростно получи концесия порт Бургас-запад, след като през 2011 г. взе и пристанището “Бургас-изток”. Националната служба за охрана пък най-после ще вземе военното летище в Доброславци, където гардовете да тестват шофьорските си умения. МВР получава допълнително имоти в Пловдив. След двудневно отлагане на заседанието на кабинета от сряда за петък заради високото кръвно на премиера в оставка Бойко Борисов, първоначалният дневен ред на правителството набъбна от 34 на 59 точки. Очаква се последното заседание на правителството на ГЕРБ да бъде на 6 март. Раздадените над 400 млн. лв от бюджета идват на фона на съобщение на Министерството на финансите, че бюджетният дефицит към края на февруари е 536 млн. лв. Отпуснатите на днешното заседание на кабинета пари не били извънредни и няма да окажат влияние на държавния бюджет, става ясно от съобщенията на правителствената информационна служба.
Източник: Медия Пул (04.03.2013)

Два пътя пред БДЖ Пред "БДЖ - Товарни превози" се очертават два пътя. Или компанията ще бъде поискана с обвързващи оферти от двата чужди кандидата, или просто няма да има никаква оферти и продажба няма да има. До този извод може да се стигне, след като румънският и австрийският кандидат за приватизацията на дружеството са поискали още време да анализират ситуацията в компанията, преди евентуално да подадат обвързващи оферти. Срокът бе удължен от Агенцията за приватизация до 28 март по молба точно на тези две заинтересовани страни. Желанието им може да се чете като сигнал в две посоки - първо, че имат нужда от повече информация за състоянието на дружеството, а оттам и към второто по-важно - че точно те най-вероятно ще подадат оферти, тъй като задълбочено проучват товарния превозвач. Двете компании са Grup Feroviar Roman и австрийското Donau Finanz. Освен тях право да подадат оферти имат и дружества на Първа инвестиционна банка и на съсобственика на БМФ Кирил Домусчиев. По информация от различни източници обаче последните двама са по-скоро пасивни в проучването на "БДЖ - Товарни превози" и има голяма вероятност да не подадат оферти. "Фирмите, които са подали документи за приватизацията на "БДЖ - Товарни превози", са започнали една по една да се отказват", заяви на пресконференция в понеделник министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в оставка Ивайло Московски, цитиран от агенция "Фокус". Веднага след това изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов побърза да успокои положението, като посочи, че все пак няма отказали се кандидати. "Интерес има. Няма отказал се участник и запитванията на кандидатите продължават. В момента се чакат допълнителни документи от "Холдинг БДЖ" по облигационните задължения, свързани с товарния превозвач", коментира той пред "Капитал". Исканото удължаване на срока за оферти обаче показва, че все пак част от кандидатите са притеснени от финансовото състояние на "БДЖ - Товарни превози" и най-вече на активите му, защото най-здравите му вагони са заложени в полза на кредитори на "Холдинг БДЖ". Облигационерите са готови във всеки един момент да си вземат близо 1500-те товарни вагона от общо 4800-те на "БДЖ - Товарни превози", ако не получат изплащане на част от просрочията по вземанията си. Това са около една трета от вагоните на продаваното дружество, върху които има особен залог от 2007 г. насам. Освен това други кредитори запорираха и 100% от дяловете на "БДЖ - Товарни превози" заради неизплатени и отдавна просрочени задължения. Това реално пречи дружеството да бъде прехвърлено на евентуален нов собственик. В момента тече съдебна процедура този запор да бъде прехвърлен върху дяловете на "БДЖ - Пътнически превози", но до момента не е ясно дали съдът ще уважи подобна замяна. Предварителните нагласи са, че освобождаване от запора може да има до десетина дни. Според източници на "Капитал" като цяло в момента най-заинтересовани от оферта и евентуална сделка са двама от кандидатите за товарните превози. Това са румънският частен товарен превозвач Grup Feroviar Roman и австрийското Donau Finanz. Румънската GFR развива бизнес в шест държави в Югоизточна Европа, като в България през дружеството си "Българската железопътна компания" се явява и най-големият конкурент на БДЖ. Donau Finanz пък е австрийска компания, специализирана в инвестиционните и мениджърските консултации. Наскоро пред "Капитал" Михаел Краус, собственик на Donau Finanz, коментира, че компанията има сериозен интерес към "БДЖ - Товарни превози" и не кандидатства "само за спорта". Според няколко различни източника обаче тя по-скоро работи не толкова за собствена сметка, колкото за български клиент, като най-често соченото име е на Христо Ковачки. Краус обаче заяви пред "Капитал", че познава Ковачки "само от вестниците". "В България правим толкова много неща. Простете, ако имам слаба памет за имена и не мога да знам къде кой е бил. Правил съм доста неща в застрахователната дейност и в банковата сфера. Не мога да изключа възможността, че някъде съм го засичал", допълни Краус. Според информация на "Капитал" засега останалите два кандидата - фирмите на Първа инвестиционна банка и собственикът на Параходство "Български морски флот" Кирил Домсучиев, по-скоро имат периферен интерес и шансът да подадат самостоятелни оферти е минимален. Причината е главно в това, че двата български кандидата се интересуват само от част от активите на "БДЖ - Товарни превози" - първият - от скрап, а вторият - от морските жп терминали, и не толкова от самия бизнес на товарните превози. Съответно те могат да се сдобият с търсените от тях активи и след приватизацията. Това обаче в крайна сметка може да окаже ефект върху и без това понамалялата цена на продаваното дружество, от която се очаква да бъдат изплатени и част от просрочените задължения на "Холдинг БДЖ". Въпросът за бъдещето на държавния жп мастодонт обаче вече е на живот и смърт - ако не влязат пари от приватизацията на товарното поделение, то холдингът може да остане без най-ценните си влакове и вагони, а оттам да потегли и към фалита. Или както коментира преди дни Московски: "2009 година БДЖ го заварихме с 840 млн. лв. задължения. В момента е на 720, тоест това, което ние сме успели да направим, е да им намалим задълженията. То е било в технически фалит, когато ние сме дошли на власт. В момента все още се намира в такъв."
Източник: Капитал (12.03.2013)

"БМФ – Порт Бургас" поема управлението на терминал "Пристанище Запад" на 20 април С ударни инвестиции и увеличаване заплатите на служителите ще стъпи на 20 април в "Пристанище – Запад" концесиoнерът "БМФ – Порт Бургас" ЕАД, съобщават от компанията. Договорът за концесия беше подписан на 8 март и според него за срок от 35 години концесионерът ще трябва да инвестира в материални активи, технически средства и оборудване 34.8 млн. лв., да осигури поток от приходи за държавата от концесионни плащания в размер на 900 хил. лв. годишно без ДДС, да заплаща 8% от размера на погасителните вноски по заема на България към Японската банка за международно сътрудничество по споразумението от 1998 г. За да изпълни тези условия "БМФ – Порт Бургас" ще увеличи товаропотока към терминала, ще повиши и заплатите на служителите в него, за да бъдат те стимулирани да работят ефективно и да бъдат спокойни за бъдещето си. Тези намерения на концесионера срещат пълното разбиране и съдействие на синдикатите. Затова появилите се през последната седмица публикации на съмнително отворено писмо от името на синдикалните лидери на КНСБ и КТ "Подкрепа" в пристанището будят съмнение за политически манипулации и прокарване на икономически интереси от страна на конкуренти. Използвайки нестабилността в държавата и общото недоволство от политиката на правителството, определени групировки с неизяснени цели тиражират неверни твърдения. Концесията на "Пристанище Запад" няма да затрудни преминаването на кораби към терминала, опериран от държавата. Входно-изходният пункт на "Бургас изток" остава изцяло под контрола на държавния оператор. Преминаването на товари ще се осъществява през общата инфраструктура, както гласи Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, уточняват от концесионера.
Източник: Строителство Градът (25.03.2013)

С ударни инвестиции и увеличаване заплатите на служителите ще стъпи на 20 април в „Пристанище – Запад” концесиoнерът „БМФ – Порт Бургас” ЕАД. Договорът за концесия беше подписан на 8 март и новият стопанин на пристанищния терминал възнамерява да започне веднага изпълнението му. Според договора за срок от 35 години концесионерът ще трябва да инвестира в материални активи, технически средства и оборудване 34.8 млн. лв., да осигури поток от приходи за държавата от концесионни плащания в размер на 900 хил.лв. годишно без ДДС, да заплаща 8% от размера на погасителните вноски по заема на България към Японската банка за международно сътрудничество по споразумението от 1998 г. За да изпълни тези условия, „БМФ – Порт Бургас” ще увеличи товаропотока към терминала, ще повиши и заплатите на служителите в него, за да бъдат те стимулирани да работят ефективно и да бъдат спокойни за бъдещето си. Тези намерения на концесионера срещат пълното разбиране и съдействие на синдикатите. Затова появилите се през последната седмица публикации на съмнително отворено писмо от името на синдикалните лидери на КНСБ и КТ „Подкрепа” в пристанището будят съмнение за политически манипулации и прокарване на икономически интереси от страна на конкуренти. Използвайки нестабилността в държавата и общото недоволство от политиката на правителството, определени групировки с неизяснени цели тиражират неверни твърдения. „Имаме пълно доверие на „БМФ – Порт Бургас”. Съмненията, породени от неизвестността са вече в миналото. Преминаването от сигурността на държавната работа към тази в частна фирма е плашещо, особено при пълното отсъствие на комуникация с Министерството на транспорта. След среща с ръководството на компанията обаче се уверихме, че те нямат желание за конфронтация, а за диалог и работа, от които работниците не само няма да са ощетени – ще работят при по-добри условия и ще получават по-добро заплащане за труда си. Работили сме и преди с този концесионер, той е доказал, че осъществява всичките си обещания”, коментира Здравовеста Николова, председател на синдикалната секция към КТ „Подкрепа” в „Пристанище Бургас”. Пристанищните синдикати упрекват Министерството на транспорта, че не е разяснило условията по концесията и намеренията на кандидат-концесионера веднага след отварянето на офертата. Подобно становище те изразяват в писмо от 24 февруари, адресирано до президента на Р. България, омбудсмана и до президентите на КТ „Подкрепа” и КНСБ. До подписването на концесионния договор обаче синдикати и концесионер успяват да влязат в диалог без посредничеството на държавата. Уточнени са всички детайли, удовлетворени са и двете страни. Почти месец по-късно и 10 дена след подписването на договора в медиите започват да се тиражират отворени писма от името на синдикатите с изопачено съдържание, с искане за разваляне на концесията и дори с настояване за преосмисляне на цялостната концесионна политика на държавата. Синдикалните секции на КНСБ и КТ „Подкрепа” в пристанището не са писали писмо с такова съдържание и не са го изпращали на медиите, твърдят лидерите им. Предизборното нагнетяване на ситуацията е извън техните основни ангажименти към работниците в пристанището. Между синдикалните ръководства на браншовите секции и ръководството на „БМФ – Порт Бургас” ЕАД са проведени интензивни разговори през изминалата седмица. На тях е постигнато съгласие по основните приоритети за бъдещото развитие на порта и икономическата концепция на мениджмънта. Основните синдикални организации са заявили своята подкрепа за амбициозната инвестиционна програма, която ще осигури устойчивия статус на заетостта в пристанище Бургас в бъдеще. Концесията е доказан инструмент за модернизацията и утвърждаването на конкурентоспособността на пристанищата по цял свят. Така се експлоатират най-значимите пристанища в Европа. От една година насам и България има своя пример за успешна пристанищна концесия. След като „БМФ Порт Бургас” пое управлението на пристанище „Бургас изток-2” постигна ръст на товарооброта в размер на повече от 200 хил. т товари годишно. През 2012 г. през терминала са преминали над 1.5 млн. т товари, а реализираната печалба е в размер на 2 млн. лв. За сравнение, товарооборотът на същия терминал по време на управление на държавния оператор е 1.32 млн.т за 2010 г. и 1.34 млн. т през 2011 г. През 2012 г. „БМФ Порт Бургас” е заплатило на държавата концесионно възнаграждение и корпоративен данък в размер на над 5 млн. лв. Инвестирало е в пристанищната инфраструктура и в оборудване над 5 млн. лв. Освен генерираните стабилни приходи концесионерът значително е увеличил качеството на пристанищните услуги чрез повишаване мотивацията на работниците и служителите. Задълженията към тях се изпълняват стриктно, средната месечна работна заплата във фирмата е 996 лв. – със 168 лв. повече от заплатата при държавния оператор. Според договора в терминал „Изток-2” трябва да се поддържат 202 работни места, концесионерът поддържа 250 работници. В същото време държавният оператор, който управлява „Пристанище Запад” и разполага с повече корабни места е обработил 2.3 млн. т товари и е реализирал печалба от 4 млн. лв. без да е извършил никакви инвестиции. Концесията на „Пристанище Запад” няма да затрудни преминаването на кораби към терминала, опериран от държавата. Входно/изходният пункт на „Бургас изток” остава изцяло под контрола на държавния оператор. Преминаването на товари ще се осъществява през общата инфраструктура, така както гласи Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. „БМФ Порт Бургас” ЕАД беше единственият кандидат в конкурса за концесия на терминал Запад. Още през 2010 г. транспортното министерство е обявило обектите, на които предстои концесиониране. Повече от година заинтересованите са имали време да проучат и да се подготвят за конкурса. „БМФ Порт Бургас”ЕАД не поема упреците, че е било предизвестено и не е отговорно за факта, че е било единственият кандидат.
Източник: Бургас-днес и утре (26.03.2013)

Срокът за "БДЖ - Товарни превози" отново се удължава След първоначалното удължаване процедурата по продажбата на "БДЖ - Товарни превози" отново се отлага. По искане на два от кандидатите - румънската Grup Feroviar Roman и австрийската Donau Finanz, срокът за допълнително проучване и подаване на оферти ще бъде променен от 28 март на 29 април, съобщи за "Капитал" изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов. В допълнение пречката пред осъществяването на приватизацията - запорът върху дяловете на "БДЖ - Товарни превози", все още си седи, което прави удължаването на срока за оферти повече от логичен. От кандидатите се изисква да внесат депозит от 20 млн. евро (новият срок е до 26 март). Действие, което едва ли ще направи някой, ако знае, че ще трябва да чака месеци, преди запорът да бъде махнат, ако въобще се случи. Това е второто отлагане на срока, след като в началото на март отново двата чуждестранни кандидата поискаха допълнително време, за да се запознаят с пълното състояние на "БДЖ - Товарни превози". Тогава срокът бе удължен до 28 март. Сегашното отлагане става след съгласуване с министъра на транспорта Кристиан Кръстев. Сега желанието на двете фирми е било за удължаване на срока с месец и половина или с два. Първата причина е, че все още няма одитиран отчет на държавното дружество за 2012 г. Той вероятно ще е готов след дни, но потенциалните кандидати се нуждаят от време, за да се запознаят с финансовото състояние. Втората причина са отношенията с кредиторите. Основното притеснение на кандидатите е по отношение на действителното състояние на активите на компанията, най-атрактивните от които са заложени в полза на кредиторите на "Холдинг БДЖ" по изтеглените преди години облигационни заеми. Част от облигационерите могат всеки момент да си поискат 1500-те заложени в тяхна полза машини от общо 4800-те на "БДЖ - Товарни превози", ако не получат сигурност, че част от просрочените им задължения ще бъдат изплатени с парите от приватизацията. По информация след назначаването си служебното правителство е започнало активни преговори с кредиторите на холдинга. Друга част от облигационерите пък запорираха и 100% от дяловете на "БДЖ - Товарни превози" заради неизплатени и отдавна просрочени свои вземания от холдинга. Тъй като това реално пречи дружеството да бъде прехвърлено на евентуален нов собственик, от началото на март тече съдебна процедура този запор да бъде прехвърлен върху дяловете на "БДЖ - Пътнически превози", но явно за момента все още няма решение, тъй като запорът си седи. Кандидатите, поискали повторното удължаване на срока, са най-вероятно и тези, които биха подали оферти за "БДЖ - Товарни превози". Реално обаче четири дружества внесоха документи за сертифициране за участие в процедурата пред агенцията и бяха одобрени, като освен румънската и австрийската компанията това направиха и фирми близки до Първа инвестиционна банка и до собственика на "Български морски флот" Кирил Домусчиев. Като един от най-заинтересованите купувачи румънската GFR развива бизнес в шест държави в Югоизточна Европа, като в България през дружеството си "Българска железопътна компания" се явява и най-големият конкурент на БДЖ. Австрийското Donau Finanz пък е компания, специализирана в инвестиционните и мениджърските консултации. Наскоро пред "Капитал" Михаел Краус, собственик на Donau Finanz, коментира, че компанията има сериозен интерес към "БДЖ - Товарни превози" и не кандидатства "само за спорта". Според няколко различни източника обаче тя по-скоро работи не толкова за собствена сметка, колкото за български клиент, като най-често соченото име е на Христо Ковачки. Краус обаче заяви пред "Капитал", че познава Ковачки "само от вестниците".
Източник: Капитал (28.03.2013)

Превозът на товари поевтинява чрез обединяването на двайсетина фирми, сред които дъщерни на БМФ и БРП, в клъстер "Зелен товарен транспорт". Той ще развива комбинираните превози по вода и суша с цел повишаване бързината и намаляване разходите на доставките. Резултатът ще е сваляне на навлата и привличането на транзитни товари. Днес клъстерът ще бъде представен във ВТУ "Тодор Каблешков" в София.
Източник: Стандарт (28.03.2013)

Поредно отлагане в приватизацията на товарните превози Държавата за пореден път удължи приватизацията на "БДЖ Товарни превози", като измести срока за подаване на оферти за след изборите и по възможност при вече ясен следващ кабинет. В петък, малко преди изтичането на срока за внасяне на депозит от 20 млн. лв., от Агенцията за приватизация съобщиха, че преместват датите за депозит и оферта съответно на 7 юни и 10 юни. Официалната причина е, че са получени писма от кандидати с искане за удължаване на срока. В процедурата участват четири фирми, но двете чужди са истински активните и е много вероятно само те да подадат оферти, коментират запознати със сделката. Това са румънската Grup Feroviar Roman и австрийската Donau Finanz. Освен тях право да подадат оферти имат и дружества на Първа инвестиционна банка и на съсобственика на БМФ Кирил Домусчиев. Точно австрийската компания е подала искане за удължаване на срока, като такова писмо се получава за втори път. Румънският кандидат също е предпочитал нова дата, тъй като в момента течала и приватизацията на държавния жп товарен превозвач CFR Marfa в северната ни съседка, обясниха източници, близки до сделката. Според публикации в румънската преса Grup Feroviar Roman вече е купила документи за участие в приватизацията на превозвача на северната ни съседка, в която минималната цена за 51% от капитала е малко над 180 млн. евро. За българското жп дружество няма официална минимална цена, но повечето източници говорят за оценка от порядъка на 50 млн. евро. Другият съществен проблем пред приватизацията е, че дяловете на "БДЖ Товарни превози" все още са запорирани от кредитор. Според неофициална информация министерството на транспорта вече се е договорило с представителя на облигационера - базираната в Дъблин германско-ирландска банка Depfa bank (която има вземане от холдинга от 6.3 млн. лв.). Обезпечението още фигурира в Търговския регистър. Постигната договореност обаче била то да бъде преместено към дела на БДЖ в застрахователя "Алианц". При наличие на запор, кандидатите логично се притесняват от подаване на оферти. Те ще трябва да блокират 20 млн. евро като депозит за неизвестно дълъг период. Причината е, че агенцията няма право да се разпорежда със запорираните дялове. Другото притеснение на кандидатите е, че все още няма одитиран отчет на товарното дружество. Само преди дни финансовият директор на държавния холдинг обяви, че за първото тримесечие загубата на товарното поделение е близо 6.7 млн. лв. при планирани 3.2 млн. лв. На загуба традиционно работят и пътническите превози. Това означава, че финансовото състояние на жп холдинга не се подобрява. А неудовлетворението на кредиторите расте. Така приватизацията на товарното поделение остава малка, но важна доза свеж ресурс за жп холдинга, с който да се покрие поне частично просрочените плащания по облигации и кредита за доставка на мотрисите Siemens.
Източник: Капитал (29.04.2013)

Спирачки за продажбата на "БДЖ - Товарни превози" Първото конкретно намерение на новата власт, оповестено пред медиите след официалното й встъпване в длъжност, вече е факт - транспортният министър Данаил Папазов заяви, че ще спре приватизацията на "БДЖ - Товарни превози". "Желанието ми е да се опитам да спра продажбата и да запазя предприятието държавно, като го направим по-ефективно", потвърди думите си Папазов. "Преди обаче да мога да вземам конкретни решения, трябва да се запозная със състоянието не само на товарния превозвач, но и на холдинга като цяло, да се срещна с кредиторите му, да преценим кои задължения могат например да се разсрочат или предоговорят. Трябва също и да имаме виждания какво да включват мерките за стабилизиране на превозвача и подобряване на състоянието му", каза Папазов. Твърд срок за вземане на окончателното решение по темата засега няма. Очевидно, докато новата власт в сектора придобие яснота за възможните изходи, сегашната текуща процедура просто ще бъде проточена. Затова и Агенцията за приватизация ще направи поредно удължаване на срока. Източници от изпълнителната власт казаха, че оферти ще се подават до 25 юни, което е 15 дни след сегашния срок. Решението на ведомството вече е взето и е съгласувано с транспортното министерство, допълни източникът. При втория опит за продажба на товарните превози сроковете за оферти вече бяха удължавани неколкократно, но на друго основание - просто дяловете на държавното дружество бяха запорирани от кредитор и продажбата беше невъзможна. Иначе за разлика от първия опит, когато интерес прояви само един потаен кандидат, сега заинтересованите са четири. Двата активни са румънската Grup Feroviar Roman и австрийската Donau Finanz. Освен тях право да подадат оферти имат и дружества на Първа инвестиционна банка и на съсобственика на БМФ Кирил Домусчиев. Самото решение за спиране на сделката трябва да бъде взето от транспортния министър. Причината е, че БДЖ е в забранителния списък за приватизация и агенцията е просто упълномощена да проведе продажбата на участието в дъщерното дружество. Анализът на министъра обаче трябва да е бърз, защото ще е лош сигнал, ако инвеститорите първо внесат депозит от 20 млн. лв. и изготвят оферта, а после конкурсът се прекрати. Предварителните нагласи бяха държавата да получи около 100 млн. лв. от продажбата на товарното поделение. До момента продажбата на "БДЖ - Товарни превози" се разглеждаше като единствен възможен вариант не само за бъдещето на самото дружество, но и за спасяване на целия холдинг. На прихода от сделката се разчита, за да може с него да се погасят част от просрочените задължения на компанията-майка към кредиторите й. Общо дълговете на холдинга по последна информация са 716 млн. лв. Една част от тях са за новите пътнически мотриси Siemens, а друга - по два облигационни заема. По всички тях вече има просрочия, а финансовите резултати, меко казано, не дават основания за оптимизъм - загубата само на товарното поделение за първото тримесечие на тази година е 6.7 млн. лв. при планирани 3.2 млн. лв. Заради това положение служебният транспортен министър планираше да поиска 200 млн. евро кредит от Световната банка за БДЖ. За да даде разрешението си за този ход, който сам по себе си е държавна помощ, Европейската комисия обаче постави условие именно за приватизация на товарното крило. Очевидно единият вариант за бъдещето на БДЖ е следваният досега - товарните превози да се продадат на частен инвеститор, с парите от сделката да се облекчи финансовото бреме върху холдинга, а впоследствие да се вземат мерки за преструктурирането му. Продажбата има и модифицирана версия - да бъде спряна и после подновена отново, за да могат да се включат още участници. Според последните слухове интерес бил проявен и от руски кандидат, и от местен. Вторият вариант - със запазването на целия холдинг държавен, е доста по-рисков. Защото означава преструктуриране на цялата система - нещо, за което е необходима реформаторска воля, която не е показал нито един транспортен министър досега. Принципно не е невъзможно БДЖ да бъде съживено. Но това би означавало вземане на непопулярни мерки: съкращаване на персонал от товарното звено, затягане на дисциплината, модернизиране на парка от вагони и локомотиви, по-гъвкаво управление. И от друга страна - реформа на пътническото звено, намаляване на наетите и там, също инвестиции в нов подвижен състав, затваряне на част от направленията, подмяна на други с автомобилен транспорт. Първото намерение на транспортния министър обаче говори за друга посока. Той обяви като основна цел при спирането на приватизацията запазване на работните места. А това не се вписва в нито един от успешните сценарии за губещото все повече бизнес дружество
Източник: Капитал (31.05.2013)

"БМФ Порт Бургас" проучва дали да инвестира в специализиран зърнен терминал „БМФ Порт Бургас” възнамерява да инвестира в изграждането на модерен специализиран зърнен терминал, но тепърва ще се правят пазарни проучвания. В пристанище „Бургас Изток 2”, което беше дадено на концесия на „БМФ Порт Бургас” (собственост на "Параходство Български морски флот" АД ), в момента се товарят със зърно дълбоководни кораби и така се улеснява търговията, информира концесионерът. На Терминал 2А се обработва кораб с 62 000 т пшеница за Саудитска Арабия. Терминалът беше построен, за да обслужва „Кремиковци”. След като металургичният комбинат спря да работи, съоръженията останаха неизползвани. Съществуващите мощности – кранове и складова база сега са преобразувани и терминалът е одобрен за товарене на зърно. По информация на концесионера за първи път у нас кораби от типа панамакс (това са плавателните съдове, чиито максимални размери позволяват преминаване през Панамския канал) се товарят с пълен капацитет. От началото на активната жътвена кампания 4 големи зърновоза са преминали през порта и са били натоварени съответно с 42 000 т за Израел, 55 000 т за Испания, като още един кораб от този тип чака за обработка. Досега в пристанищата във Варна и Бургас ограниченията са били - газене до 11 метра, а корабите са товарени максимално с 50 000 т. По данни на концесионера в Черноморския басейн с пълен капацитет корабите са били натоварвани само в Констанца и в някои украински пристанища, като това е предпочитаният вариант от търговците, тъй като така се снижава транспортният разход. В резултат се е налагало произведено в България зърно да бъде транспортирано до Констанца, коментират зърнопроизводители.
Източник: Инвестор.БГ (26.07.2013)

Порт Бургас товари зърно за целия свят "БМФ Порт Бургас" отвори вратите пред родните зърнопроизводители към световните пазари. За първи път кораби тип "Панамакс" с газене до 14 метра се товарят с пълен капацитет. Това позволява българското зърно да се доставя на ниски цени по целия свят. На 32-ро корабно място на Терминал 2А в порт Бургас-изток 2 бе натоварен корабът NAVIOS ESPERANZA с 62 000 т зърно за Саудитска Арабия. От началото на жътвената кампания 4 зърновоза тип "Панамакс" бяха натоварени със зърно на 32-ро корабно място. Всички останали корабни места във Варна и Бургас имат ограничения за газенето на корабите до 11 м, което позволява зърно да се изнася само за Средиземноморието.
Източник: Стандарт (26.07.2013)

Морските пристанища печелят бизнес за сметка на речните Част от товарите от и към България, традиционно превозвани по Дунав, са се пренасочили към морските пристанища през миналата година. Тази тенденция се забелязва още от началото на кризата и 2012 г. не прави изключение. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за товарооборота на речния и морския транспорт. Товарите като цяло се увеличават, но резултатите все още са далече от предкризисните нива. Другата тенденция, която се забелязва, е, че вследствие на концесионните процедури и отдаването на пристанищните терминали на частни компании ролята на държавните пристанища постепенно намалява. Ситуацията се запазва и през тази година. С близо 8% по-малко товари са били обработени на дунавските пристанища през миналата година, показват данните на НСИ. През речните портове минава основно внос, който за 2012 г. надвишава износа над два пъти. Сериозен дял имат и крайбрежните товари, които обаче отбелязват и най-значителния спад. В същото време морските пристанища отчитат над 3% ръст на обработените товари. Това се дължи основно на износа, който за първи път от 2005 г., откогато има статистика, изпреварва вноса. Отчасти причина за това е намаленият обем товари към страната, който обърна започналата през 2010 г. тенденция за плавно покачване на вноса след резкия спад предходната година. Основната причина за пренасочването на товарите към морето са рекордните студове в началото на миналата година и сухото време през лятото. Това доведе до временно спиране на работата на дунавските пристанища, което принуди голяма част от износителите - основно на зърно, да променят транспортните си схеми и впоследствие да ги запазят, става ясно от отчета на най-голямата компания в сектора "Пристанищен комплекс - Русе". Така през миналата година през държавното дружество са преминали минимални количества зърнени храни. Сериозно намаление има и при обработените метали на пристанище Русе. Причината за това обаче е по-скоро външна и е свързана с чувствителното увеличение на цените в украинския порт Измаил, което доведе до пренасочване на този товаропоток по море. Силен спад има и при обработката на дървен материал, която се извършва на терминала Русе-запад, заради лошите климатични условия и свиване дейността на клиентите. Понижават се и количествата на обработените въглища, а перспективите за в бъдеще не са по-добри, тъй като най-големият потребител на въглища сред клиентите на компанията – "Топлофикация - Русе", планира да премине на природен газ. Ръст има единствено при химикалите и торовете, но там обемите са малки. Икономическата криза като цяло се е отразила на дейността на клиентите на пристанището. Отрицателната тенденция за развитието на пазарите в Словения, Хърватия, Унгария и най-вече Румъния намалиха очакваните обеми от дейността на нашите контрагенти, отчитат от дружеството. Като се добавят и пренасочването на износителите на зърно към морските пристанища и очакваният спад в обработката на въглища заради "Топлофикация - Русе", от пристанището не очакват тази година да е по-добра. Допълнително негативно влияние върху резултатите ще окаже и приключилото концесиониране на терминал "Русе-запад", с което държавното дружество загуби част от клиентите и товарите си. За сметка на това морските пристанища се радват на увеличен обем товари през миналата година. Това обаче не се дължи на двете големи държавни компании, които управляват портовете във Варна и Бургас. Концесионирането на отделни терминали и засилената конкуренция от страна на частните фирми в сектора са довели до спад на обработените от тях товари и съответно по-ниски приходи, като очакванията са тази тенденция да продължи да се задълбочава. Най-сериозно понижение има при пристанище Бургас, където товарите са намалели с над една трета през миналата година. Основната причина за това е концесионирането на двата терминала за насипни товари "Бургас-изток 2", който вече се управлява от "БМФ – Порт Бургас". Ако се изключат тези количества, спадът е само 0.5%. Навлизането на нов конкурент в бизнеса е свило обработените насипни товари в пристанище Бургас наполовина, въпреки че компанията е запазила доста стабилни позиции при зърнените храни. Успяла е също да привлече и част от клиентите на отдадените на концесия терминали – главно търговци на въглища, кокс, желязна руда и цимент. С близо една трета обаче е намаляло количеството на металите, преминали през пристанището, което е причината и за по-ниските резултати при генералните товари като цяло (-12%). Въпреки това понижението на приходите е било съпроводено и от намаление на разходите и така компанията е успяла да увеличи печалбата си за 2012 г. Ролята на пристанището обаче ще продължи да намалява, след като през тази година терминалът за контейнери "Бургас-запад" беше отдаден на концесия на единствения кандидат - "БМФ – Порт Бургас", който държи и "Бургас-изток 2". Компанията е 100% собственост на Параходство "Български морски флот", което беше приватизирано преди пет години от българско-германския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг", представлявано от Кирил Домусчиев. Така за държавния оператор остава само терминал "Бургас-изток 1", където се обработват основно генерални товари (метали, дървесина, машини и т.н.). Сравнително по-стабилни позиции запазва другото държавно пристанище – Варна, което държи терминалите "Варна-изток" и "Варна-запад". Въпреки лекото понижение на обработените товари дружеството увеличава приходите и печалбата си благодарение главно на това, че в края на 2011 г. повиши цените си. Друга причина за ръста е обработеният рекорден тонаж зърно, където количествата са нараснали с 3% спрямо предходната година, което най-вероятно е за сметка на дунавските портове. Нещо повече, зърнените храни като цяло са благодатен товар, тъй като ставката за обработка при тях е по-висока, отколкото при останалите насипни товари. През порта са преминали и значително повече метален скрап, дървен материал и др., както и контейнери. Намалява обаче делът на стратегическите клиенти от Девня, където са разположени големи компании като "Девня цимент", "Солвей - Соди" и "Агрополихим". Според държавното предприятие това се дължи на неблагоприятни промени в пазара на изнасяните от тях товари. Отчетът на един от конкурентите на "Пристанище Варна" – "Леспорт" от групата на "Химимпорт", обаче показва, че има и друга причина. Частната компанията е успяла да привлече като клиент "Солвей - Соди", която за последните пет месеца на миналата година е изнесла близо 55 хил. тона калцинирана сода през концесионирания терминал. Затова и от държавната компания отчитат като риск навлизането на нови фирми в обработката на товари. Държавните портове имат основателна причина да се притесняват от конкуренцията. Това се вижда от силните резултати на пристанище "Леспорт", което отчита двуцифрен ръст на обработените товари през миналата година и достига най-големия си товарооборот от началото на концесията през 2006 г. През "Леспорт" преминават основно насипни товари, като близо половината от целия оборот се дължи на зърното. Миналата година през пристанището е било изнесено и рекордно количество скрап заради увеличеното търсене на изделия от метал и съответно суровини за производството им. Повишение има също при металите и дървения материал, както и при химическите товари заради привличането на "Солвей - Соди" като клиент и вноса на над 15 тона торове. През тази година компанията отново очаква леко увеличение на обема на товарите, което ще дойде от ръста на износа на сода и вноса на цветни метали. Повече товари са преминали и през терминала "Бургас-изток 2" след отдаването му на концесия на "БМФ Порт Бургас" от началото на 2012 г. При сравняване на резултатите на новия оператор и товарооборота, отчетен от държавното дружество за същия терминал през 2011 г. (общо 1.346 млн. тона), се вижда ръст от 14%. В момента концесионерът обработва основно насипни товари, но плановете му са да разшири дейността и да превърне "Бургас-изток 2" в многофункционален терминал за всякакви видове товари. А това означава, че конкуренцията ще продължава да нараства, най-вероятно за сметка на държавните пристанища.
Източник: Капитал (09.08.2013)

Порт Варна - врата за вноса на автогаз Новата фериботна линия Варна-Кавказ е една от основните предпоставки за запазване и дори за увеличаване на товарооборота и приходите на пристанище Варна през последните кризисни години. Почти веднага след откриването на линията през март 2009 г. тя се доказа като най-прекия, бърз и евтин път за стокообмена между България и Русия. Към първия руски ферибот се прибави и втори, а скоро между порт Варна и Кавказ ще потегли и първият български кораб, чийто капацитет се равнява на двата руски. Информацията за успеха на фериботната линия Варна-Кавказ прескочи границите на България и тя вече започна да привлича товари и от други държави. Пропан-бутанът (по-популярен под името автогаз) пристига у нас основно през пристанище Варна. Това показва статистиката на Фериботния комплекс в порт Варна Запад. От началото на годината до 30 юни от руския порт Кавказ са доставени 1755 жп цистерни с 59 898 тона петролен газ. Това означава, че огромна част от екогоривото за много таксита и частни леки коли, за доста предприятия като хлебопекарни и за немалко домакинства пристига от Русия с двата фериботни кораба "Аванград" и "Славянин". Пропан-бутанът се доставя от най-големия вносител на това горивото у нас - "Газтрейд". Освен вносител фирмата е и жп превозвач и зарежда веригата OMV, "Топливо" и други търговци. Пропан-бутанът съставлява над 92% от внасяните от Русия през първото полугодие по фериботната линия 64 900 тона стоки. Освен петролният газ от порт Кавказ пристигат и нефтопродукти, най-вече базови масла. Така от януари до края на юни през Фериботния комплекс на порт Варна у нас са внесени и 47 жп цистерни с 2546 тона нефтопродукти. Те са втори по обем сред товарите, доставяни от Кавказ. Трети по количество е вносът на зърнени храни, най-вече зрял фасул. През първото полугодие с двата фериботни кораба са доставени 24 вагона с 1536 тона храни. По фериботната линия се внасят и малко машини и оборудване - 4 вагона (53 т), както и 15 вагона други стоки - общо 867 тона. Статистиката сочи, че фериботната линия способства за значителното увеличаване на външнотърговския дефицит на България в търговските й отношения с Русия. Вносът непрекъснато расте, а износът намалява. За сравнение - до 31 август 2012 г. са доставени 1697 вагона с 61 464 т стоки, а сега само до 30 юни - 1845 вагона с 64 900 тона. На този фон в обратна посока двата фериботни кораба са превозили едва 235 вагона с 11 246 тона товари. Като веднага трябва да се отбележи, че част от този експорт към Русия заемат товари, доставени от Турция. От началото на година досега през порт Варна са преминали 187 вагона, натоварени с турски стоки за Русия - основно строителни материали, козметика и битова химия. Според експерти от "БДЖ-Товарни превози", чрез тях турски спедитори засега пробват условията за превоз на товари по линията Варна-Кавказ. Причината е, че Турция няма директна фериботна връзка с Русия за товари, превозвани с вагони. Между Турция и Русия пътуват единствено ро-ро кораби за превоз на тежкотоварни камиони от Зонгулдак и Кавказ. Оказва се, че към Кавказ изнасяме най-много строителни материали - 28 вагона (1832 т), хранителни продукти - 15 вагона (561 т), машини и оборудване - 11 вагона (559 т), козметика - 10 вагона (395 т) и други стоки, като полимери, магнезит, дървени плоскости, базови масла и пр. Очаква се с включването на първия български фериботен кораб "Варна", собственост на параходствата "Българско речно плаване" и "Български морски флот", след месец-два обемът на превозите по фериботната линия Варна-Кавказ да се удвои. "Варна" вече е спуснат на вода и му се провеждат тестови изпитания, обясниха от корабостроителницата "Делфин-1" във Варна.
Източник: Стандарт (19.08.2013)

Продават дялове от БМФ и “Слънчев бряг” Очакваните приходи от приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г. се предвижда да бъдат общо около 151,2 млн. лева. Основната част от постъпленията в хазната догодина ще дойдат от продажбата на остатъчния пакет от 30% от капитала на "Параходство Български морски флот" АД. През 2008 г. 70% от акциите на флота бяха продадени на българо-германския консорциум "Кей Джи Меритайм Шипинг" за 440.1 млн. лева, което направи сделката една от най-добрите в цялата 20-годишна история на раздържавяването у нас. Доста приходи хазната чака и от приватизацията на останалия държавен дял в "Слънчев бряг" АД.
Източник: Стандарт (24.10.2013)

37 дружества ще бъдат предложени за приватизация през 2014 г. Общо 37 дружества ще бъдат предложени за приватизация през 2014 г., каза пред журналисти Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, който участва във форум за бъдещето на предприятията с държавно участие. Програмата за приватизация за 2014 г. е на стойност 217 млн. лв., одобрена е, но Надзорният съвет е поискал корекция – да се повишат параметрите и това вече е направено с изменение от 20 млн. лв. Интересните за инвеститорите дружества са 12 или 13, коментира Караниколов. Останалите предложения са миноритарни пакети, които се предлагат всяка година на централизирани публични търгове, но към тях досега не е проявяван интерес. Караниколов посочи, че в програмата за приватизация са включени Българска фондова борса (БФБ) и Централен депозитар, миноритарният пакет от БМФ (30%) и Пловдивският панаир За дружеството "Слънчев бряг" ще се изготвят правен анализ и информационен меморандум – нещо, което не е правено от 1994 г. Ще се анализира каква инфраструктура притежава дружеството като алеи и ВиК, какво ще се извади и след това ще се решава за приватизацията. За Пловдивския панаир Караниколов посочи, че трябва да се направи анализ какво печели държавата, която е с миноритарен дял, след това ще се реши дали да се продаде целият пакет или част от него. Преди да стартира приватизацията на БФБ, ще се анализира доколко има интерес към дружеството. През 2014 г. не е планирано да се приватизират енергийни дружества. ВМЗ Сопот е изключено от плана на агенцията, тъй като там се извършват реформи.
Източник: Инвестор.БГ (27.11.2013)

Държавата очаква 326.4 млн. лева приходи от приватизация през 2014г. Към края на 2013г., Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол(АПСК) разработва стратегия за продажбата на 25 мажоритарни пакети, акции/дялове с над 50% държавно участие и други търговски дружества, които са собственост на дружества в които държавата също е с над 50%-но участие в капитала. Агенцията работи и по 72 дружества в които държавата е миноритарен собственик. Две трети от тези дружества са неатрактивни, поради ниския процент, който държавата притежава и който е под 10%. Още повече 30 дружества са обект на реституционни претенции и съдебни дела, поради което те остават блокирани за приватизационна продажба. В дейността на агенцията са включени и 85 броя обекти, подлежащи на приватизационна продажба, представляващи имоти-частна държавна собственост, които са предложени за продажба от областни управители и ръководители на държавни ведомства (МВР и БАБХ), се казва още в документа. Потенциални възможности за увеличаване на ресурса от обекти за приватизация зависят и от волята на съответното министерство или ведомство към което принадлежат. Сред приоритетните за продажба дружества с мажоритарна държавна собственост са "БФБ - София” АД, гр. София, "Централен депозитар" АД, гр. София, "Параходство Български Морски Флот" АД, гр. Варна и "Международен панаир – Пловдив" АД, гр. Пловдив, "Аудиовидео Орфей" ЕАД, гр.София и "Овча купел" ЕООД, гр. София. От дружествата с частна държавна собственост в документа е посочено само почивна база на Министерския съвет, намираща се в курортен комплекс "Св.Св. Константин и Елена", гр. Варна. За 2014г. АПСК предвижда реализирането на 37 приватизационни продажби, в дружествата в които тя е мажоритарен собственик. При проявен инвеститорски интерес към държавни имоти по които са постъпили конкретни предложения от областните управители и към които, думата ще има Министерство на финансите и Министерство на регионалното развитие. В момента с открити процедури за приватизация са 53 бр. имоти-частна държавна собственост, като общо за 85 бр. имоти се осъществяват различни действия по подготовка за продажбата им. Сред дружествата предвидени за продажба през 2014г. са още 7. "АДИС" ЕООД, "ВОЕННО ИЗДАТЕЛСТВО" ЕООД, СОФИЯ, НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ "МУЗИКА" ЕООД, СОФИЯ, "НИТИ" ЕАД, Казанлък, "Сортови семена - Елит" ЕАД, "СВОБОДНА ЗОНА - ПЛОВДИВ" АД и др. От предвидените за приватизация дружества държавата очаква прогнозни постъпления в размер на 308 825 190 лева. От продажби на пакети акции/дялове от капитала на търговски дружества, за които се допуска плащане с компенсаторни инструменти, се очакват и плащания в непарични платежни средства в размер на 17 600 000 лева, в т.ч. приходи от редовни падежи, издадени в полза на АПСК изпълнителни листа и сключени спогодби за разсрочване на вземанията. Така държавата очаква общи постъпления от приватизационните сделки през 2014г. да бъдат в размер на 326 425 190 лева. За разходи по приватизацията на дружествата предвидени за продажба през 2014г. държавата предвижда да похарчи 5 706 742 лева, в т. ч. планирани разходи за персонал в размер на 2 624 472 лева. В рамките на около 54 % от бюджетните разходи или 3 082 270 лева са предвидените средства за материално-техническо осигуряване на дейностите по приватизация и следприватизационен контрол, включително за изготвяне на правни анализи, приватизационни оценки и информационни меморандуми, за осъществяване на консултации и експертни становища от външни фирми, процесуално представителство, разходи за държавни и съдебни такси, извършвани във връзка със съдебни дела, страна по които е АПСК, разходи по изпълнителни производства за събиране на вземанията на АПСК от частни и държавни съдебни изпълнители, разходи за командировки в страната за извършване на следприватизационен контрол. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол поема задължението за своевременно информационна осигуряване относно приватизационните процедури на сайта на агенцията, както и на сайта на Българска Фондова Борса, ако дружествата са предвидени за продажба посредством Централизирани или Неприсъствени публични търгове.
Източник: Money.bg (12.12.2013)

План за малко повече приватизация догодина След като последните две години приватизацията почти изчезна, а сегашното правителство се отказа от продажба на големите си дружества като БДЖ и ВМЗ, през 2014 г. все пак малко сделки ще се задвижат. Планираните приходи са за 309 млн. лв. От тях най-много вероятно ще дойдат от продажбата на миноритарния дял от 30% от "Параходство БМФ". Най-ключова пък ще е продажбата на "Българска фондова борса" и "Централен депозитар", от която ще зависи и развитието на капиталовия пазар в България. В публикуваната програма за приватизация на агенцията се вижда, че приоритетни сделки освен изброените са и мажоритарните дялове от "Аудиовидео Орфей" и "Овча купел". В двете дружества има концентрирани имоти, но към тях има съдебни спорове. Другият топ проект на ведомството е остатъчният дял в "Международен панаир Пловдив". В незадължителната програма фигурира и АДИС, но позицията му предполага, че управляващите не са сигурни, че искат да се разделят с имотите си. Ако се пристъпи към сделка, ще се продават 100% от дяловете на компанията. От програмата става ясно и че 70 дружества още подлежат на следприватизационен контрол, а очакваните постъпления от разсрочено плащане и неустойки са за близо 18 млн. лв. За пръв път държавата заваря за продажба на дела си в БМФ. Параходството беше приватизирано през 2008 г. от "Кей Джи маритайм шипинг" срещу 440 млн. лв. за 70%. Купувачът - българско-германски консорциум, представляван от Кирил Домусчиев, по договор е имал клауза да изкупи миноритарния си дял на цената от приватизационната сделка, т.е. за над 200 млн. лв. Но не се е възползвал от тази опция. Което е логично, тъй като сделката стана при пик за пазара на морските превози, и само няколко месеца по-късно кризата удари силно сектора и той още не се е съвзел до старите си нива. Затова сега агенцията едва ли ще получи 200 млн. лв., но може да очаква приходи от над 100 млн. лв. Проектите за продажба на БФБ и на депозитара са от няколко години, като в началото на миналата финансовото министерство изпрати до АПСК и точни критерии за избор на кандидатите. Сред тях беше изискване за поне 2 млрд. евро среднодневен оборот и поне 50% от капитала на оператора да бъде частна, а не държавна собственост, т.е. купувачи можеха да са само големи борси. Изготвената оценка на дружествата обаче изтече и предстои ръководството на АП скоро да предприеме действия по актуализацията й. Министерство на финансите притежава малко над 50% от капитала на БФБ, а от депозитара могат да бъдат директно продадени 43.7%. Самата борса държи още близо 7% от акциите му, така че евентуалният купувач ще може да контролира и двете дружества, ако ги купи в пакет. За втори път в приватизационната програма присъства и Пловдивският панаир, като идеята на предишните управляващи беше за продажба чрез фондовата борса. По време на тройната коалиция държавата първо подари без търг и състезание миноритарен дял от дружеството на Георги Гергов, той после увеличи капитала, а министерство на икономиката окончателно спря съдебно дело срещу уволнението. В момента Гергов държи близо 51%, а държавата притежава останалите 49%, с което на практика няма контрол върху панаира. Сред приоритетните проекти за идната година е и почивна база на Министерския съвет в морския курорт Св. св. Константин и Елена. Постъпления евентуално могат да дойдат и от продажбата на "Военно издателство", което не е в приоритетния списък, но притежава основно топ имот в идеалния център на София. В "Аудиовидео Орфей" пък бяха апортирани 500 декара, отделени от "Бояна филм" преди приватизацията. Към тях обаче има десетки реституционни претенции. Отделно агенцията има и списък с имоти, предоставени от областните управители.
Източник: Капитал (13.12.2013)

Приватизират активи за над 300 млн. лв. Държавата планира да продаде 100% от капитала на "Агенция дипломатически имоти в страната" (АДИС) и почивната база на Министерски съвет в морския курорт "Св. св. Константин и Елена" през 2014 г. Това гласи планът за работа на Агенцията за приватизация през следващата година. АДИС е изключително апетитна хапка поради множеството имоти, влизащи в състава на дружеството. За неговата приватизация се заговори по времето на кабинета на ГЕРБ, но до стартирането на реална процедура така и не се стигна. Почивната станция на Министерски съвет до град Варна пък включва парк с площ 16 240 кв. м и девет сгради с различно предназначение, в това число хотел на четири етажа с басейн, медицински център, фитнес, ресторант с тераса, заседателни зали. Държавните дялове, които приоритетно ще бъдат предложени за приватизация през следващата година, са шест на брой. Това са 50,05% от капитала на "Българска фондова борса-София" АД, 43,7% от "Централен депозитар" АД, 49,63% от "Международен панаир-Пловдив" АД, 30% от "Параходство Български морски флот" АД, 100% от "Аудиовидео Орфей" ЕАД и 100% от капитала на "Овча купел" ЕООД. Последното дружество е собственик на редица имоти в страната. Апетитното АДИС и почивната станция на Министерски съвет не влизат в групата на приоритетните за приватизация дружества. Те попадат във втората група планирани за приватизация дружества, където влизат още "Военно издателство" ЕООД, Национална агенция "Музика" ЕООД, "Свободна зона - Пловдив", "НИТИ" ЕАД и "Сортови-семена-Елит" ЕАД. Като цяло се предвижда реализацията на 37 приватизационни сделки през 2014 година на предприятия с повече от 50% държавно участие в капитала и държавни имоти с данъчна оценка над 10 хил. лв. Очакваните приходи от приватизация през следващата година възлизат на 308,8 млн. лв., а от следприватизационен контрол на близо 18 млн. лв. (общо 326,4 млн. лв). В публикувания план на агенцията се посочва, че основна част от планираните приходи се очакват от евентуални успешни приватизационни сделки с 6-те приоритетни дружества и от продажбата на дипломатическите имоти. Предвижда се и през 2014 г. миноритарни държавни пакети да се търгуват през БФБ.
Източник: Стандарт (13.12.2013)