Моряшкият профсъюз се закани да сезира държавните институции за нарушаване на конституционните права на служителите в БМФ. "От няколко дни наши членове се привикват от преките им ръководители и се предупреждават, че трябва да напуснат профсъюза, в противен случай да не се надяват да бъдат качени на кораб, а тези от администрацията, че ще бъдат съкратени." Това се казва в декларация на управителния съвет на профсъюза. В дъното на спора между синдиката и ръководството на БМФ е нова схема за заплащане на командировъчните на моряците, която ще намали възнагражденията за някои длъжности. Моряшкият профсъюз отказва да подпише споразумението за новите заплати. От синдиката твърдят, че промяната ще засегне над 1000 моряци, чиито месечни приходи ще намалеят между 22 и 33%. "След като изпратихме радиограма до корабите, с която казахме истината за неизгодното предложение на работодателя, последваха заплахи към капитаните заради това, че се присъединяват към Моряшкия профсъюз", се посочва в декларацията. "В резултат на действията на ръководството 30-40 души от администрацията на БМФ са подали молби за напускане на синдиката", заяви председателят на профсъюза Иван Вълков. "Общата сума на възнагражденията в БМФ няма да се намали. Нормално е да се стимурилат някои длъжности. Може да има и такива, които да са ощетени", заяви председателят на Надзорния съвет на компанията Кирил Домусчиев. Той окачестви възникналия спор като "игри на малък, ненационално представен синдикат".
Източник: Труд (29.01.2010)

Българският превозвач по фериботната линия Варна - Кавказ ще бъде обявен във вторник. Това съобщи шефът на Изпълнителна агенция "Морска администрация" Сергей Църнаклийски. Конкурсната комисия все още анализира офертите на двамата кандидати - параходствата "Български морски флот" (БМФ) и "Българско речно плаване" (БРП), обясни Църнаклийски, но не пожела да коментира кой има предимство с мотива, че не е чел подадените документи. И двете параходства не разполагат с фериботни кораби, които отговарят на условията на плиткия порт Кавказ и ще трябва да наемат такива най-вероятно от руския превозвач по линията. Затова едно от най-важните условия на конкурса е срокът, за който кандидатите ще осигурят кораб. От откриването на линията на 3 март 2009 г. досега по нея оперира само руският ферибот "Авангард". Трасето е доста натоварено, най-вече с цистерни пропан-бутан, боб и др. товари. Днес у нас пристига екип от Европейската агенция за морска безопасност (EMSA). Той ще проверява пристанищните съоръжения за приемане на отпадъци от корабите, заяви Църнаклийски.
Източник: Стандарт (01.02.2010)

Параходство "Български морски флот" (БМФ) е българският превозвач по фериботната линия Варна - Кавказ, съобщиха от компанията. Конкурсната комисия стигнала до избора много трудно заради близките оферти на двамата кандидати - БМФ и "Българско речно плаване". Ще изпълним срока за пускане в експлоатация на нашия ферибот, указан в наредбата за избор на превозвач, заявиха от БМФ. Вече сме изготвили проект на специализиран кораб с газене под 4,80 м и дължина под 150 м, който да може да влиза в плиткия руски порт Кавказ, уточниха от Варна. Предстои да обявим конкурс за корабостроител, който да го изпълни. Докато трае изграждането му, ще извършим мащабна маркетингова работа по привличането на допълнителни товари, тъй като осигурените досега малки количества пропан-бутан, боб и масла са достатъчни само за руския кораб "Авангард", заявиха още от БМФ.
Източник: Стандарт (04.02.2010)

Германско-българската компания "Кей Джи маритайм шипинг", която купи Параходство "Български морски флот" (БМФ) през лятото на 2008 г., е завела иск в арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата срещу Агенцията за следприватизационен контрол (АСК), съобщиха от дружеството. Купувачът на флота иска държавата да му върне 7.1 млн. лв., които компанията е изразходвала за адвокатски услуги, както и за начислени лихви от пропуснати ползи заради платените от БМФ данъци след приватизацията. Според източник, близък до компанията, германско-българското дружество е платило над 400 хил. лв. под формата на хонорари на адвокатите си заради съдействието им по уреждане на данъчните задължения. "Преди Нова година са платени 39 млн. лв. задължения по данъчно ревизионни актове от периода преди приватизацията", обясни Атанаска Бозова. По думите й в момента агенцията търси адвокат по молбата в арбитражния съд. "Общият размер на старите задължения на компанията, които наследихме, беше 45 – 50 млн. лв.", твърди от своя страна Кирил Домусчиев, председател на надзорния съвет на БМФ.
Източник: Дневник (11.02.2010)

Индустриален холдинг България губи 7,4 млн. лв. от капитала си през четвъртото тримесечие на 2009 г. и приключва годината със 197 млн. лв. консолидиран собствен капитал, показва отчетът на дружеството. От намалението 2,9 млн. лв. се дължат на консолидирана нетна загуба за последната четвърт на 2009 г., а други 5,6 млн. лв. са намаление на резерва от последващи оценки на активите и пасивите. Поради загубата в последното тримесечие на 2009 г. печалбата се стопява до 2,1 млн. лв. за цялата 2009 г. спрямо 5 млн. лв. за деветмесечието. Собственият капитал обаче намалява с 3,5 млн. лв. на годишна база, въпреки печалбата, поради преоценките на активите и пасивите. Индустриален холдинг България отчита 62% спад на годишна база на консолидираните продажби до 22,9 млн. лв. за четвъртото тримесечие на 2009 г. За цялата 2009 г. спадът на годишна база е 47% до 76,3 млн. лв. Световната криза в корабостроенето принуди Индустриален холдинг България да придобие кораби в процес на производство от дъщерното дружество Булярд корабостроителна индустрия ЕАД. На 30 май 2009 г. корабът Емона е предаден на дъщерно дружество на Индустриален холдинг България АД (ИХБ). От юни 2009 г. стартира бизнесът морски транспорт в групата на ИХБ АД, като първият новопостроен собствен кораб Емона отплава по договор за чартиране. На 1.10.2009 г. е прекратен договор за строителство на кораб със строителен номер 459 между Булярд корабостроителна индустрия EАД и фирма на Параходство Български морски флот ЕАД. На 1.11.2009 г. дъщерно на Индустриален холдинг България АД дружество закупи отказания кораб срещу 21 млн. щатски долара. Срокът на доставка е края на юли 2010 г. На 7 януари 2010 г. Булярд корабостроителна индустрия АД, дъщерно дружество на ИХБ официално предаде новия кораб Марциана на корабособственика Марциана Лтд, дъщерно дружество в групата на Индустриален холдинг България АД. Така ИХБ вече има три кораба и профил и на корабособственик. Очакванията на дружеството за реализиране на по-добри финансови резултати през 2010 г. са свързани основно с пускането в експлоатация на кораб Марциана през януари, както и двата 21 000-тонни кораба Карвуна и Антея, подобряващата се ситуация по отношение износа на металорежещи машини, запазващия се ръст в производството на хидрогенератори и големи електрически машини, се казва в междиния доклад за дейността. Именно с цел да финансира придобиването на два от корабите ИХБ планира увеличение на капитала с максимално привлечени средства от 20,4 млн. лв. при емисионна цена на акция от 1,4 лв. За последните 12 месеца акциите на дружеството поскъпват с 22,52% до 1,42 лв. за акция и 62,1 млн. лв. пазарна капитализация. Спрямо рекордната си цена от 16,911 лв. за акция през 2007 г., цената на дружеството отчита спад от 91,6%.
Източник: Инвестор.БГ (02.03.2010)

МДААР Бета АДСИЦ Един не много студен февруарски ден през 2008 г., когато Николай Василев е министър на държавната администрация, в изискан офис на столичната ул. "Раковски", срещу градинката на "Кристал", се събират разнообразна група от инвеститори. Сред тях са представители на рекламната агенция "Оксиген", съветничката на тогавашния премиер Сергей Станишев - Моника Йосифова, и нейната PR агенция "Актив груп", майката и съпругата на тогавашния министър на държавната администрация Николай Василев, главният секретар на министерството Биляна Дякова, известният адвокат Иван Тодоров... Те са сред учредителите на акционерното дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) "Експат бета" - част от финансовата група "Експат капитал", в която днес изпълнителен директор и член на Съвета на директорите е... самият Николай Василев. В "Експат капитал" работят поне петима бивши служители на закритото Министерство на държавната администрация и административната реформа, МДААР. От тях двама - бившият зам.-министър Мария Дивизиева и експертът Милена Велинова, са имали пряко отношение към одобряването на бенефициентите по оперативната програма "Административен капацитет" (ОПАК), която министерството на Николай Василев управляваше. Преди да станат учредители на "Експат бета" част от фирмите (формиращи над 50% от капитала) са печелили обществени поръчки от министерството на администрацията, финансирани по ОПАК. Няма нищо укоримо в това бивши политици и управляващи да развиват съвместен бизнес, както няма нищо лошо фирми да получават финансиране или да печелят обществени поръчки. Стига естествено всичко да става по правилата и да не оставя съмнение за конфликт на интереси. Фактите около акционерите в компанията, която в момента се ръководи от Николай Василев говорят тъкмо за обратното, въпреки че бившият министър енергично отрича какъвто и да било умисъл в многобройните съвпадения. Първата регистрирана фирма във финансовата група "Експат капитал" е създадената през март 2006 г. във Варна "Експат груп" Едноличен собственик на капитала на дружеството е варненският адвокат Камен Киров, който на парламентарните избори през 2005 г. беше в листите на НДСВ, а на последните местни избори беше кандидат от партията "Нашият град" за кмет на Шабла. По времето на управлението на НДСВ той влиза в надзорните съвети на БТК, "Булярд корабостроителна индустрия", "Параходство Български морски флот". Камен Киров е един от близките приятели на Николай Василев и е работил с него, когато той беше министър на икономиката (2001-2003) и министър на транспорта и съобщенията. В края на 2006 г. "Експат груп" учредява заедно с още две фирми - "Декстра недвижимости" и "Проджект синерджи", фирмата "Експат капитал", която впоследствие ще стане обслужващо дружество на АДСИЦ "Експат бета", с който започнахме този текст. При учредяването на "Експат капитал" в управлението влизат както Камен Киров, така и двама заместници на Николай Василев по времето му на министър на транспорта и съобщенията - Никола Янков и Неделчо Неделчев. Миналата година, три месеца след като мандатът на тройната коалиция приключва, Николай Василев купува от Камен Киров "Експат груп" за 50 хил. лв., въпреки че за предходната година дружеството отчита близо 176 хил. лв. приходи и активи за почти 1 млн. лв. Седмица по-късно бившият министър назначава за управител на "Експат груп" неговия заместник в МДААР Мария Дивизиева. Николай Василев заменя Камен Киров и в "Експат капитал". Година и половина по-рано и докато Николай Василев е все още министър - на 4 февруари 2008 г., в София е учреден "Експат бета" АДСИЦ От протокола на учредителното събрание на акционерите виждаме, че акции в АДСИЦ-а има Моника Йосифова (лично и през фирмата й "Актив груп" тя притежава 10%); рекламната агенция "Оксиген" (11.93%); "Експат груп" (3 %); адвокатът Иван Тодоров (3.33%); майката (0.67%) и съпругата (1.67%) на Николай Василев; главният секретар на МДААР Биляна Дякова (6.07%); "Бенчмарк фонд 2&3" (30%) и др. При задължителното увеличаване на капитала няколко месеца по-късно "Сиела софт енд паблишинг", управлявано от адвокатската кантора на Иван Тодоров и брат му Веселин Тодоров, придобива дял от 11.12%, а "Оксиген" увеличава дела си до 20%. Битието на съакционери в "Експат бета АДСИЦ" далеч не е единствената пресечна точка между фирмите на Моника Йосифова, "Сиела" и "Оксиген." Свързва ги и друго - всичките без изключение са изпълнители на различни обществени поръчки, финансирани по оперативна програма "Административен капацитет" - ОПАК Например през лятото на 2008 г. "Оксиген" ЕООД печели обществена поръчка на МДААР с предмет "мониторинг на изпълнението на специализирано обучение по английски език за работа с институциите на Европейския съюз". Средствата идват от ОПАК, а фирмата предлага цена от 208 хил. лв. за извършването на пет хиляди проверки. При подписването на договора така и не стана ясно защо точно рекламна агенция ще проверява знания по английски. Тогава пред "Капитал" Николай Василев отрече връзка с дружеството. Дали това е така, можем да гадаем, но е важно да се отбележи, че към момента на възлагането на поръчката "Оксиген" е било съакционер със съпругата и майка му, както и с главния секретар на министерството Биляна Дякова. Видно от фирмените регистри, "Оксиген" и Николай Василев използват един адвокат - Марина Тодорова, сега мениджър правни въпроси в "Експат капитал". Друг акционер в "Експат бета" - "Актив груп", също има опит с ОПАК. Дружеството държи 20% от дяловете в "Консорциум за диалог с администрацията", който пък печели поръчката за "информиране на широката общественост" за програма ОПАК на стойност 1.2 млн. лв. Собственичката на "Актив груп" Моника Йосифова е управител на консорциума. Комитетът за наблюдение на ОПАК пък по това време се ръководи от зам.-министър Мария Дивизиева, сега управляващ директор на "Експат груп". Доколко е било уместно провеждането на подобна поръчка (и на такава цена) е спорен въпрос най-малко поради факта, че към управляващия орган на ОПАК е имало експерт по мониторинг и публичност. Това е Милена Велинова, сега мениджър връзки с инвеститорите в "Експат капитал". Главен експерт в пресцентъра на МДААР (който също би могъл да информира широката общественост за ОПАК) по това време е Наталия Димитрова. Днес тя е мениджър ПР и реклама в "Експат капитал". Опитахме да открием Моника Йосифова за коментар, но телефонът й беше изключен. "Сиела софт енд паблишинг" АД е изпълнител на поръчка за обучение на магистрати и съдебни служители, възложена от ВСС (финансирана със средства по ОПАК) на стойност близо 500 хил. лв. С министерството, управлявано от Николай Василев, пък издателството има поддоговор за 50 хил. лв. за обучение на чиновници за работа с приетия преди няколко години Закон за електронното управление. В консорциум с други фирми "Сиела софт енд паблишинг" е изпълнител на поръчки за над 1.5 млн. лв., като всичките средства идват от... ОПАК. Директорът за връзка с инвеститорите на "Експат бета АДСИЦ" Никола Янков категорично отрече да има връзка между спечелените от трите фирми обществени поръчки и тяхното участие във фонда. "Ние сме публично дружество и всеки може да си купи акции", каза той и поясни, че именно съвместният бизнес с държавата е начин за първоначалното натрупване на капитали. С адвокат Иван Тодоров не успяхме да говорим - от кантората му казаха, че той е в болнични. Бившият министър Николай Василев коментира лаконично: "Няма такава връзка." Съвсем друг е въпросът, че и "Оксиген" и "Актив груп" (респекивно Моника Йосифова) са закупили акции при учредяването на "Експат бета", а не през борсата. Видно от сайта му, в момента фондът има един-единствен проект - покупката на 140 000 кв. м земя в регулация в Курорта Камчия на Черноморието Самите "Експат бета" АДСИЦ определят цената, на която са закупили терена, като "изключително атрактивна". Проверка в имотния регистър показва, че в края на юли 2009 г. дружеството купува три парцела в курортно селище Камчия на обща стойност 4.55 млн. лева (малко по-малко от 40 евро на кв. метър, каквато е и средната цена на сходни терени според справка в сайта imot.bg). "Експат бета" купува терените от две фирми - "Кирови инвест" и "Кава консулт". Едноличен собственик на капитала на първото дружество е адвокат Камен Киров, който държи и 50% в "Кава консулт." Двете фирми са купили парцелите половин година по-рано от Държавна агенция по горите (ДАГ) общо за 1.1 млн. лева (9.65 евро на квадрат). От Министерството на земеделието и храните поясниха, че решението за сделката е взето лично от директора на ДАГ по това време - Стефан Юруков. В момента той е обвиняем за сключване на неизгодни сделки по времето когато е бил директор на агенцията. Николай Василев каза, че научава от "Капитал", че именно неговият приятел Камен Киров е купил тези терени от ДАГ. Самият Киров отказа да коментира как е успял да намери земя на толкова изгодна цена. "Имайте предвид, че към цената на сделката трябва да се прибави и таксата, която се плаща за изваждането на земите от горския фонд, която не е малка", поясни той и допълни, че е купил земята за себе си, но не е имал възможност да финансира проекта си и затова продал земите на "Експат бета", които познава отдавна. От съдебни протоколи виждаме, че Камен Киров многократно е представлявал в съда Красимир Тодоров, кмета на Аврен, избран от коалиция, в която влиза и НДСВ. (Аврен е общината, в която се намират парцелите и к.к. Камчия). Преди година и половина неправителствената организация на Тодоров "Камчийски пясъци" спечели проект по ОПАК на стойност 200 хил. лв. Към този факт можем да прибавим и още един - през юни 2008 г. правителството взима решение да бъдат отпуснати средства от бюджета за изграждането на "общинска техническа инфраструктура - магистрален водопровод" в к.к. Камчия. Предложението е направено от министър Петър Димитров, който го мотивира така: "Разбирате, че развитието на Камчия зависи от това." След изказването на Петър Димитров, думата взима премиерът Сергей Станишев, който казва лаконично: "Благодаря, господин Димитров. Ние с господин Василев го подкрепяме." Друг Василев, освен Николай, по това време в правителството не е имало. Естествено, подкрепата на Сергей Станишев и Николай Василев за нов магистрален водопровод в Камчия може да е продиктувана от желание за развитие на българския туризъм. Освен средства от бюджета обаче канализацията в к.к. Камчия се финансира и от европейски фондове - Оперативна програма "Околна среда". Проектът е на стойност 1.48 млн. лв. и е одобрен от предишното правителство. Дали това се дължи на връзките на Николай Василев с инвеститора, и/или на факта, че акционерът в "Експат бета" Моника Йосифова беше между най-влиятелните съветници на премиера Сергей Станишев, можем само да гадаем. Николай Василев първо се съгласи да се срещне с нас, но впоследствие изпрати на срещата Никола Янков, който обясни, че "Експат бета" е публично дружество и всичко, свързано с него, е достъпно за обществото. Той категорично отрече каквато и да е било връзка между ОПАК, обществените поръчки, които фирмите са печелили, и дейността на "Експат капитал".
Източник: Капитал (12.03.2010)

Един не много студен февруарски ден през 2008 г., когато Николай Василев е министър на държавната администрация, в изискан офис на столичната ул. "Раковски", срещу градинката на "Кристал", се събират разнообразна група от инвеститори. Сред тях са представители на рекламната агенция "Оксиген", съветничката на тогавашния премиер Сергей Станишев - Моника Йосифова, и нейната PR агенция "Актив груп", майката и съпругата на тогавашния министър на държавната администрация Николай Василев, главният секретар на министерството Биляна Дякова, известният адвокат Иван Тодоров... Те са сред учредителите на акционерното дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) "Експат бета" - част от финансовата група "Експат капитал", в която днес изпълнителен директор и член на Съвета на директорите е... самият Николай Василев. В "Експат капитал" работят поне петима бивши служители на закритото Министерство на държавната администрация и административната реформа, МДААР. От тях двама - бившият зам.-министър Мария Дивизиева и експертът Милена Велинова, са имали пряко отношение към одобряването на бенефициентите по оперативната програма "Административен капацитет" (ОПАК), която министерството на Николай Василев управляваше. Преди да станат учредители на "Експат бета" част от фирмите (формиращи над 50% от капитала) са печелили обществени поръчки от министерството на администрацията, финансирани по ОПАК. Няма нищо укоримо в това бивши политици и управляващи да развиват съвместен бизнес, както няма нищо лошо фирми да получават финансиране или да печелят обществени поръчки. Стига естествено всичко да става по правилата и да не оставя съмнение за конфликт на интереси. Фактите около акционерите в компанията, която в момента се ръководи от Николай Василев говорят тъкмо за обратното, въпреки че бившият министър енергично отрича какъвто и да било умисъл в многобройните съвпадения. Първата регистрирана фирма във финансовата група "Експат капитал" е създадената през март 2006 г. във Варна "Експат груп" Едноличен собственик на капитала на дружеството е варненският адвокат Камен Киров, който на парламентарните избори през 2005 г. беше в листите на НДСВ, а на последните местни избори беше кандидат от партията "Нашият град" за кмет на Шабла. По времето на управлението на НДСВ той влиза в надзорните съвети на БТК, "Булярд корабостроителна индустрия", "Параходство Български морски флот". Камен Киров е един от близките приятели на Николай Василев и е работил с него, когато той беше министър на икономиката (2001-2003) и министър на транспорта и съобщенията. В края на 2006 г. "Експат груп" учредява заедно с още две фирми - "Декстра недвижимости" (при последното общо събрание на акционерите 98% акциите на това дружество са били собственост на Никола Янков) и "Проджект синерджи" (според ДАКСИ 80% собственост на Неделчо Неделчев), фирмата "Експат капитал", която впоследствие ще стане обслужващо дружество на АДСИЦ "Експат бета", с който започнахме този текст. При учредяването на "Експат капитал" в управлението влизат както Камен Киров, така и двама заместници на Николай Василев по времето му на министър на транспорта и съобщенията - Никола Янков и Неделчо Неделчев. Миналата година, три месеца след като мандатът на тройната коалиция приключва, Николай Василев купува от Камен Киров "Експат груп" за 50 хил. лв., въпреки че за предходната година дружеството отчита близо 176 хил. лв. приходи и активи за почти 1 млн. лв. Седмица по-късно бившият министър назначава за управител на "Експат груп" неговия заместник в МДААР Мария Дивизиева. Николай Василев заменя Камен Киров и в "Експат капитал". Година и половина по-рано и докато Николай Василев е все още министър - на 4 февруари 2008 г., в София е учреден "Експат бета" АДСИЦ От протокола на учредителното събрание на акционерите виждаме, че акции в АДСИЦ-а има Моника Йосифова (лично и през фирмата й "Актив груп" тя притежава 10%); рекламната агенция "Оксиген" (11.93%); "Експат груп" (3 %); адвокатът Иван Тодоров (3.33%); майката (0.67%) и съпругата (1.67%) на Николай Василев; главният секретар на МДААР Биляна Дякова (6.07%); "Бенчмарк фонд 2&3" (30%) и др. При задължителното увеличаване на капитала няколко месеца по-късно "Сиела софт енд паблишинг", управлявано от адвокатската кантора на Иван Тодоров и брат му Веселин Тодоров, придобива дял от 11.12%, а "Оксиген" увеличава дела си до 20%. Битието на съакционери в "Експат бета АДСИЦ" далеч не е единствената пресечна точка между фирмите на Моника Йосифова, "Сиела" и "Оксиген." Свързва ги и друго - всичките без изключение са изпълнители на различни обществени поръчки, финансирани по оперативна програма "Административен капацитет" - ОПАК Например през лятото на 2008 г. "Оксиген" ЕООД печели обществена поръчка на МДААР с предмет "мониторинг на изпълнението на специализирано обучение по английски език за работа с институциите на Европейския съюз". Средствата идват от ОПАК, а фирмата предлага цена от 208 хил. лв. за извършването на пет хиляди проверки. При подписването на договора така и не стана ясно защо точно рекламна агенция ще проверява знания по английски. Тогава пред "Капитал" Николай Василев отрече връзка с дружеството. Дали това е така, можем да гадаем, но е важно да се отбележи, че към момента на възлагането на поръчката "Оксиген" е било съакционер със съпругата и майка му, както и с главния секретар на министерството Биляна Дякова. Видно от фирмените регистри, "Оксиген" и Николай Василев използват един адвокат - Марина Тодорова, сега мениджър правни въпроси в "Експат капитал". Друг акционер в "Експат бета" - "Актив груп", също има опит с ОПАК. Дружеството държи 20% от дяловете в "Консорциум за диалог с администрацията", който пък печели поръчката за "информиране на широката общественост" за програма ОПАК с оферта на стойност от 1.2 млн. лв. Собственичката на "Актив груп" Моника Йосифова е управител на консорциума. Комитетът за наблюдение на ОПАК пък по това време се ръководи от зам.-министър Мария Дивизиева, сега управляващ директор на "Експат груп". Доколко е било уместно провеждането на подобна поръчка (и на такава цена) е спорен въпрос най-малко поради факта, че към управляващия орган на ОПАК е имало експерт по мониторинг и публичност. Това е Милена Велинова, сега мениджър връзки с инвеститорите в "Експат капитал". Главен експерт в пресцентъра на МДААР (който също би могъл да информира широката общественост за ОПАК) по това време е Наталия Димитрова. Днес тя е мениджър ПР и реклама в "Експат капитал". Опитахме да открием Моника Йосифова за коментар, но телефонът й беше изключен. "Сиела софт енд паблишинг" АД е изпълнител на поръчка за обучение на магистрати и съдебни служители, възложена от ВСС (финансирана със средства по ОПАК) на стойност близо 500 хил. лв. С министерството, управлявано от Николай Василев, пък издателството има поддоговор за 50 хил. лв. за обучение на чиновници за работа с приетия преди няколко години Закон за електронното управление. В консорциум с други фирми "Сиела софт енд паблишинг" е изпълнител на поръчки за над 1.5 млн. лв., като всичките средства идват от... ОПАК. Директорът за връзка с инвеститорите на "Експат бета АДСИЦ" Никола Янков категорично отрече да има връзка между спечелените от трите фирми обществени поръчки и тяхното участие във фонда. "Ние сме публично дружество и всеки може да си купи акции", каза той и поясни, че именно съвместният бизнес с държавата е начин за първоначалното натрупване на капитали. С адвокат Иван Тодоров не успяхме да говорим - от кантората му казаха, че той е в болнични. Бившият министър Николай Василев коментира лаконично: "Няма такава връзка." Съвсем друг е въпросът, че и "Оксиген" и "Актив груп" (респекивно Моника Йосифова) са закупили акции при учредяването на "Експат бета", а не през борсата. Видно от сайта му, в момента фондът има един-единствен проект - покупката на 140 000 кв. м земя в регулация в Курорта Камчия на Черноморието Самите "Експат бета" АДСИЦ определят цената, на която са закупили терена, като "изключително атрактивна". Проверка в имотния регистър показва, че в края на юли 2009 г. дружеството купува три парцела в курортно селище Камчия на обща стойност 4.55 млн. лева или 32 лева на квардратен метър. Средната цена на сходни терени според справка в сайта imot.bg е 40 евро на квадратен метър. "Експат бета" купува терените от две фирми - "Кирови инвест" и "Кава консулт". Едноличен собственик на капитала на първото дружество е адвокат Камен Киров, който държи и 50% в "Кава консулт." Двете фирми са купили парцелите половин година по-рано от Държавна агенция по горите (ДАГ) общо за 1.1 млн. лева (7.8 лева на квадратен метър). От Министерството на земеделието и храните поясниха, че решението за сделката е взето лично от директора на ДАГ по това време - Стефан Юруков. В момента той е обвиняем за сключване на неизгодни сделки по времето когато е бил директор на агенцията. Николай Василев каза, че научава от "Капитал", че именно неговият приятел Камен Киров е купил тези терени от ДАГ. Самият Киров отказа да коментира как е успял да намери земя на толкова изгодна цена. "Имайте предвид, че към цената на сделката трябва да се прибави и таксата, която се плаща за изваждането на земите от горския фонд, която не е малка", поясни той и допълни, че е купил земята за себе си, но не е имал възможност да финансира проекта си и затова продал земите на "Експат бета", които познава отдавна. От съдебни протоколи виждаме, че Камен Киров многократно е представлявал в съда Красимир Тодоров, кмета на Аврен, избран от коалиция, в която влиза и НДСВ. (Аврен е общината, в която се намират парцелите и к.к. Камчия). Преди година и половина неправителствената организация на Тодоров "Камчийски пясъци" спечели проект по ОПАК на стойност 200 хил. лв. Към този факт можем да прибавим и още един - през юни 2008 г. правителството взима решение да бъдат отпуснати средства от бюджета за изграждането на "общинска техническа инфраструктура - магистрален водопровод" в к.к. Камчия. Предложението е направено от министър Петър Димитров, който го мотивира така: "Разбирате, че развитието на Камчия зависи от това." След изказването на Петър Димитров, думата взима премиерът Сергей Станишев, който казва лаконично: "Благодаря, господин Димитров. Ние с господин Василев го подкрепяме." Друг Василев, освен Николай, по това време в правителството не е имало. Естествено, подкрепата на Сергей Станишев и Николай Василев за нов магистрален водопровод в Камчия може да е продиктувана от желание за развитие на българския туризъм. Освен средства от бюджета обаче канализацията в к.к. Камчия се финансира и от европейски фондове - Оперативна програма "Околна среда". Проектът, удобрен от правителството на Станишев, е на стойност 1.48 млн. лв. и е одобрен от предишното правителство. Дали това се дължи на връзките на Николай Василев с инвеститора, и/или на факта, че акционерът в "Експат бета" Моника Йосифова беше между най-влиятелните съветници на премиера Сергей Станишев, можем само да гадаем. Николай Василев първо се съгласи да се срещне с нас, но впоследствие изпрати на срещата Никола Янков, който обясни, че "Експат бета" е публично дружество и всичко, свързано с него, е достъпно за обществото. Той категорично отрече каквато и да е било връзка между ОПАК, обществените поръчки, които фирмите са печелили, и дейността на "Експат капитал".
Източник: Капитал (12.03.2010)

Държавата има да получава повече от 356 млн. лева, 67 млн. долара и 1,9 млн. евро по стари приватизационни сделки. В българска валута дължимите пари са около 457,7 млн. лева, изчислени по курса на БНБ. Средствата са съдебно присъдени и подлежат на събиране по изпълнителни листове, издадени в полза на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК). Това става ясно от доклада на агенцията за миналата година, който е внесен вече в парламента. Към края на 2009 г. общият брой на издадените в полза на АСК изпълнителни листове са 1101 броя, а посочената сума се отнася за спечелените дела от агенцията от нейното създаване през 2002 г. досега. Съдебните изпълнители, които трябва да събират присъдените средства обаче, срещат затруднения в условията на криза. Въпреки това само за миналата година паричните постъпление са били 18,965 млн. лева, което е с 46,82% повече в сравнение със същия период на 2008 г., когато в хазната са влезли 12, 916 млн. лева. Във ведомството има информация за 7219 приватизационни сделки, направени от Агенцията за приватизация и различните министерства във времето, когато имаха право на продажба. За част от сделките обаче и до ден днешен не е предоставена документация въпреки продължителната кореспонденция и настояване от екипа на АСК. По тази причина в агенцията сега има архив за 6878 продажби, по които се осъществява следприватизационен контрол. От зората на раздържавяването през 1993 г. до края на миналата година общият размер на договорените инвестиции е 6, 917 млрд. лева, но 30% от купувачите не са изпълнили програмите си и са пропуснали да вложат над 2 млрд. лева, става ясно още от доклада за депутатите. Особено трудно в годината на икономическа криза се изпълняват социалните ангажименти. За неизпълнение на програмата за трудова заетост от АСК са начислили 5 неустойки за 60,7 млн. лева по 3 договора. С най-голяма санкция за неподдържане на договорената численост на персонала - 60 225 814 лева, е купувачът на БТК. С решение на новия Министерски съвет по предложение на АСК е допуснато разсрочване на инвестициите за купувача на Български морски флот.
Източник: Монитор (03.05.2010)

Параходство Български морски флот АД - Варна свиква Годишно общо събрание на акционерите на 28.06.2010. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2009 година.
Източник: Агенция по вписвания (12.07.2010)

Около 40 кораба останаха да плават под български флаг Кораби на български дружества плават под знамената на Панама, Малта, Коморските острови, Сейнт Винсент и Гренадини, Словакия, Маршаловите острови и дори Монголия. Морският регистър на Панама „притежава” 6323 кораба, следван от Либерийския с 2204, Китай – 1826, и Малта – 1438. В момента около 40 кораба са под български флаг, като доскоро са били над 100. От 2006 г. до януари 2010 г. от регистъра са заличени 67 кораба. Предстоят промени в Кодекса за търговското корабоплаване (КТК), съобщи в началото на юли транспортният министър Александър Цветков. Според него това ще повлияе пряко на броя на корабите, плаващи под български флаг. Инициативата за изменение на законодателството е на граждански морски сдружения, базирани основно във Варна и Бургас, включително асоциацията на корабособствениците и Параходство „Български морски флот“, съобщиха за „Класа“ експерти. Засега предлаганите промени основно засягат ипотекирането на плавателните съдове. Вносителите на предложенията се мотивират, че българският флаг трябва да стане по-атрактивен. Мненията как ще стане това са противоречиви. Неслучайно с термина „атрактивен“ инициаторите се опитват да се разграничат от практиката на държави, предоставящи удобен флаг. В анализ на бившия областен управител на Варна Петър Кандиларов, публикуван от сайта pan.bg, се посочва, че в условията на световна криза корабособствениците търсят различни възможности за запазване на печалбата. Включително със сваляне на разходите за заплати, осигуровки, за безопасност на плаването или ниски данъци. Такава възможност предоставят държавите, създали „удобни знамена”. Обикновено това са по-слабо социални страни. Там под въпрос е трудовото законодателство. Най-привлекателна е възможността да се избегне от отговорност при корабокрушение, посочва Кандиларов. В такъв случай е логичен въпросът, каква е разликата между удобен и атрактивен флаг и възможно ли е флагът да стане привлекателен, без да пострада репутацията ни на морска държава? „КТК е съставен още през 1970 г. Значителна част от текстовете, които засягат търговската част на корабоплаването, са резултат от действащи международни конвенции“, коментира Антон Антонов, президент на агенция „Евробалканконсулт”. Корабните ипотеки „Промените в КТК засягат основно ипотеките на корабите. Предложенията са мотивирани и с идеята за „привлекателен“ български флаг. Такъв правен термин няма никъде по света. Дебатите се свиха до отношенията между банките и получателите на кредити“, заяви Антонов. Той определи като положителни създадените облекчения за морска ипотека, а оттук и за Параходство „Български морски флот“ като единствен голям корабопритежател у нас. „Текстовете за морската ипотека бяха доста тромави“, коментира още Антонов. Според него ще е по-полезно държавата да направи национална стратегия за сектора, която да обхваща поне следващите 10 г. Офшорните зони „Почти навсякъде по света удобните флагове съвпадат с офшорните зони. За един корабособственик е много по-удобно да е в Малта или на остров Ман, защото ще плаща много по-малко данъци“, коментира още Антонов. Според него засега освен стратегия, на България й липсват още икономически условия и ресурс да направи флага си привлекателен. „Първо е необходим голям товарооборот в Черно море, плюс специфична данъчна политика и добри условия в пристанищата“, аргументира се специалистът. Едва след това може да се направи законодателната промяна. „Ако направим флага удобен, ще влезем в противоречие не само със случващото се в Европа, а и с целия цивилизован свят. САЩ, Великобритания и Франция вече предприемат действия срещу офшорните зони“, каза още Антонов. „Промените в КТК имат за цел да се повиши привлекателността на българското знаме. От много години пледирам да направим втори регистър, което би донесло на България милиони долари приходи“, коментира през „Класа“ кап. Богдан Богданов, който е работил в БМФ, пристанище Варна и чужди компании. Според него има две условия, за да стане един флаг привлекателен: законодателството и компетентността на морската администрация. „Но това не е включено в проекта за изменение на КТК“, отчита капитанът. Много корабособственици регистрират всеки кораб на името на отделна фирма. По-често това са офшорни компании. Ние в момента и да искаме, няма как да регистрираме такива кораби по нашето законодателство. В това е смисълът на един втори регистър. Той в никакъв случай не означава, че могат да бъдат регистрирани кораби, които не отговарят на изискванията, аргументира се кап. Богданов. Той отчита, че досега българският флаг никога не е бил удобен. Но отварянето на втори регистър и привличането на корабособственици би донесло на държавата сериозни приходи. Защо вторият регистър повишава привлекателността? От една страна, изискванията към основния регистър могат да си останат. Вторият регистър дава възможността да бъдат регистрирани корабособственици, чието седалище е някоя офшорна компания, без да се понижават изискванията към плавателните съдове, обяснява експертът.
Източник: Класа (29.07.2010)

От години обаче една категория сънародници бягат от родния флаг като дявол от тамян. Това са над 35 000 моряци, които отказват да плават на кораби с български флаг, а предпочитат над тях да се вее малтийско, панамско, либерийско или др. знаме. При това става дума не само за обикновени рулеви, помпиери, камериери и пр., а и за високообразовани капитани и механици. И то не заради пари или условия на труд. А заради неадекватна нормативна база за морската ипотека и тежък режим за регистрация на корабите. Заради остарели постулати в Кодекса за търговско корабоплаване (КТК) през последните две години у нас се наблюдава силно негативна тенденция на отлив от плаването под български флаг. Това заяви транспортният министър Александър Цветков. Самият факт, че това е признание на министър, си е чиста революция. Съставът на корабите под български флаг е намалял с около 50%, отчете още министърът. И веднага посочи причината: остарялата и неадекватна нормативна база в лицето на КТК - най-важния закон за морския бизнес. И неадекватната нормативна база за социалното осигуряване и данъчното облагане на моряците. С промените в края на 2009 г. в социалното и данъчното облагане, когато данък общ доход за моряците падна от 10 на 1 на сто, тази негативна тенденция беше преодоляна и 4 кораба се върнаха под български флаг, отчете министър Цветков. Но веднага коментира, че това не е достатъчно. Затова предложих, а на последното си заседание на 4 август Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на закон за изменение и допълнение на КТК, обясни министърът. Тези промени бяха подготвени с активното участие на морския бизнес, поясни Цветков. И допълни, че те ще гарантират връщането на корабите под български флаг. Тази нова благоприятна среда за морския транспорт ще бъде създадена през септември, когато депутатите приемат промените в КТК, категоричен бе транспортният министър. Промените в КТК ще повишат привлекателността на българското знаме. Това обясни к.д.п. Марин Петров, главен секретар на Българската асоциация на корабопритежателите, член на Лондонския морски институт и консултант на Международната морска организация. Първата промяна засяга морската ипотека. Тя дава по-добра защита на банките кредиторки и е съобразена със законодателствата в най-развитите морски държави, като почти копира английското. Дават се по-големи права на кредиторите по отношение на техните длъжници като възможност да назначават мениджър на кораба. Улеснява се и режимът за реализиране на ипотеката като гаранция за връщане на кредита. Казано по-просто - при фалит на фирмата, мениджираща кораба, досега първа осъществяваше вземанията си държавата, работниците и накрая банките кредиторки. Промяната в КТК извежда на първо място вземанията на банките, за да им бъдат гарантирани кредитите и за да имат интерес те да финансират строителството или закупуването на кораби, обясни капитан Петров. Втората промяна в КТК ще опрости режима при регистрация на кораб, като заменя два документа с един, издаван от ИА "Морска администрация". Третата промяна засяга чл. 88 и прави възможно наемането на български кораби на моряци от държави, членки на ЕС, или от трети страни. Целта е да се привлекат качествени морски кадри в условията на намаляващ интерес към морските професии, обясни капитан Марин Петров. По искане на синдикатите обаче се запазват до 25% от местата в екипажите за български моряци. Измененията в КТК биха имали антикризисен характер, като върнат корабите под български флаг, надяват се в транспортното министерство.
Източник: Стандарт (06.08.2010)

Флотът купува 10 кораба за $ 260 млн. Параходство "Български морски флот" (БМФ) купува 10 нови кораба с обща товароносимост 294 900 тона-дедуейт (DWT - теглото на товара, горивото, водата, храната и екипажа) на стойност 260 млн. долара. Така с един замах БМФ обновява една четвърт от корабния парк. Това заяви изпълнителният директор на параходството капитан далечно плаване (к.д.п.) Христо Донев. Искам да изкажа изключителната си благодарност на сегашното правителство и конкретно на ръководството на транспортното министерство, че се обърнаха с лице към морето и проблемите на морския бранш, допълни Донев. Инвестицията от 260 млн. долара стана възможна именно благодарение на тяхната подкрепа, категоричен беше той. А според финансисти инвестицията се очертава като най-голямата за годината в България. Първите два нови кораба на БМФ - "България" и "Родина", са произведени в Китай в началото на годината. Те са с обща товароносимост по 37 850 т DWT, имат ледови клас 1С и могат да плават през зимата в Балтийско море, в най-северните и най-южните части на Атлантическия океан и в акватории, покрити с лед с дебелина до 40 см. "Родина" под ръководството на капитан далечно плаване (к.д.п.) Мартин Йорданов вече плава с товар към Бразилия. Преди дни корабът преодолял с лекота силен щорм в Индийския океан. Щастливият капитан Йорданов веднага изпратил до централата на БМФ рапорт със суперлативи за мореходните качества на новия плавателен съд. Корабът близнак на "Родина" - "България", с к.д.п. Генчо Христов на мостика пори вълните от Китай към Индия. Още два нови кораба на БМФ ще влязат в експлоатация през идната седмица. Това са 30 700-тонните "Витоша" и "Странджа", също излезли от първокласна китайска корабостроителница. Навръх рождения ден на "Стандарт" - 10 август, те ще бъдат предадени от корабостроителите на Параходство "Български морски флот". "Витоша" и "Странджа" също са еднотипни и имат ледови клас 1С. Те развиват скорост над 14 възла, а газенето от 10,4 метра им дава възможност да плават и в акваторията на Големите американски езера. За окомплектоването на четирите кораба с екипажи БМФ вече е назначил 168 моряци. Заедно със специалистите, работещи за тях на брега, новоназначените в параходството са близо 200, уточни шефът на Морашкия синдикат и член на Управителния съвет на БМФ Красимир Вълчев. До края на годината параходството ще сключи договори за изграждане на още четири 30 700-тонни кораба и на два 17 500-тонни. Първите ще се строят в Китай, а вторите - по проект на БМФ в ККЗ "МТГ Делфин", Варна. Специално за тях БМФ проучва възможността за монтиране на платно, произведено от "Цепелин", което ще намалява разхода на гориво при дълги преходи. Първият от тези 6 кораба ще бъде готов още през декември, а останалите - в началото на 2011 година.
Източник: Стандарт (06.08.2010)

Параходство "Български морски флот" възнамерява да построи поне 6 кораба във варненската корабостроителница МТГ "Делфин". Два от плавателните съдове трябва да са готови до края на годината и са част от планираните допълнителни 6, които дружеството ще придобие през 2010 г. Всичко зависи от това дали ще намерим финансиране, за двата сме сигурни, че ще получим одобрение за кредит, заяви изпълнителният директор на БМФ кап. Христо Донев. Корабите трябва да са с товароизместимост 17500 тона. По думите на Донев идеята е да се създаде изцяло нова флотилия от еднотипни кораби, които трябва да изместят вече амортизираните. Планираме да изведем от употреба 25 000-тонните и 38 000-тонните кораби, уточни кап. Донев. Нетната консолидирана загуба от 63 млн. лв. за 2009 г. се дължи предимно на предприетата политика за преструктуриране на дружеството, твърди кап. Донев. По думите му приходите и финансовият резултат от оперативна дейност са били доста добри. Загубата обаче се оформила заради крупните суми за обезщетения, които били изплатени през миналата година. Направени били и сериозни плащания за неизползвани отпуски.
Източник: Дневник (10.08.2010)

Производителят на фармацевтични и ветеринарномедицински продукти "Биовет", в което мажоритарен собственик е "Хювефарма" на братята Кирил и Георги Домусчиеви, ще инвестира 25 млн. евро в нов завод на територията на предприятието си в Разград. Това става ясно от съобщение на компанията, в което се казва и че първата копка ще бъде на 16 октомври. Очакванията са инвестиционният проект да бъде реализиран за 1 година, с което производственият капацитет на разградското предприятие ще се увеличи два пъти, а новоразкритите работни места ще са 220. "Финансирането ще бъде осигурено със собствени средства и банкови кредити", заяви пред "Дневник" Кирил Домусчиев. По думите му новият завод ще бъде натоварен на 100% и ще даде тласък на продажбите и печалбата на "Биовет". "Не ни достигат мощностите. "Хювефарма" има много големи пазари", каза още Домусчиев. В България "Биовет" разполага със заводи в Разград, Пещера и Ботевград, а извън страната - в САЩ и Китай. От ръководството на "Биовет" не очакват да имат проблем с набирането на персонал, тъй като Разград е град с традиции във фармацевтичната индустрия. Домусчиеви придобиха завода си там през 2005 г. от "Актавис". Съвсем наскоро фондът за дялови инвестиции Citi Venture Capital International (CVCI), част от Citi Capital Advisors, алтернативното инвестиционно поделение на Citigroup, се споразумя да придобие 38% от българската компания. Цената и други финансови параметри по сделката не бяха разкрити. Сделката включва увеличение на капитала на "Хювефарма", средствата от което ще се използват за инвестиции зад граница, а след него съотношението на собствеността ще остане непроменено - фондът на Citigroup ще държи 38%, а останалата част от капитала ще остане във владение на братя Домусчиеви. CVCI е водеща компания в дяловото инвестиране и инвестиционните консултации на развиващите пазари с богато портфолио от фармацевтични и биофармацевтични компании в Азия, Америка и Европа. Тя има два фонда - CVCI Growth Fund I, стартирал през 2005 г. с капитал 1.6 млрд. долара, и CVCI Growth Fund II, стартиран през 2007 г. с капитал 4.3 млрд. евро. "Хювефарма" изнася повече от 65% от продукцията в страните от ЕС и Северна Америка. Кирил и Георги Домусчиеви са акционери и в "Български морски флот", който приватизираха през 2008 г. заедно с немската компания "Мартрейд шипинг и транспорт".
Източник: Дневник (15.10.2010)

Договор за изграждане на четири нови кораба за насипни товари на стойност 112 млн. долара сключи параходство "Български морски флот" (БМФ) с водещата китайска корабостроителница "Шанхайгуан". Плавателните съдове са еднакви, с товароносимост 30 700 тона дедуейт (DWT) и цена 28 млн. долара всеки. Четирите нови кораба ще носят традиционните за БМФ родни имена - "Люлин", "Осогово", "Беласица" и "Родопи". Първият ще влезе в експлоатация през януари, а последният - през септември 2011 г. Инвестицията от 112 млн. долара е втората за БМФ през тази година. През август параходството закупи още 4 нови кораба за 115 млн. долара - 37 850-тонните "България" и "Родина" и 30 700-тонните "Витоша" и "Странджа". С това общата инвестиция на БМФ за тази година става 227 млн. долара, а общият тонаж на 8-те нови кораба - 260 хил. тона. Така собственикът на БМФ - германско-българският консорциум "Кей Джи маритайм шипинг", изпълни предсрочно обещаната за първите 5 г. инвестиция. Всички нови кораби имат ледови клас 1С, развиват скорост над 14 възела (25 км/час) и имат автономно плаване 14 800 мили (26 800 км). Те могат да плават акватории с дебелина на леда до 40 см, а газенето от 10,40 м им позволява да работят и във Великите американски езера. Изграждането и експлоатацията им е под контрола на най-старата и най-реномираната класификационна компания в света - "Лойдс". Тези 227 млн. долара са инвестиция в бъдещето, тъй като ниският фрахтов пазар сега не предполага такива огромни вложения. Това обясни за "Стандарт" шефът на надзорния съвет на БМФ Кирил Домусчиев. С новите си кораби БМФ ще увеличи присъствието си в Северно и Балтийско море и в района на Великите американски езера, където параходството е имало добри пазарни позиции, но е било изместено през последните десетина години, обясни Домусчиев. Така заедно с новия фармацевтичен завод в Разград преките инвестиции на Домусчиеви в родната икономика през тази година надхвърлят 365 млн. лв. И то все в експортно ориентирани дейности. Това стана възможно благодарение на позитивната икономическа политика на ГЕРБ по отношение на шипинга и фармацията. Това са секторите, в които работим и за чието развитие получихме голяма правителствена подкрепа чрез запазването на данъците и чрез промените в Кодекса за търговско корабоплаване, обясни Домусчиев. Всичко това като индустриалци ни прави по-спокойни и уверени, за да инвестираме, категоричен беше Кирил Домусчиев.
Източник: Стандарт (25.10.2010)

Параходството стъпи на инвестиционния Еверест К.д.п. Христо Донев, изп. директор на БМФ - Капитан Донев, как се отразява кризата на БМФ? По време на процедурата за приватизация и след това се носеха слухове, че новият собственик ще продаде корабите, ще уволни моряците и ще ликвидира параходството? - Съвсем нормално беше нагласите около една такава крупна сделка да бъдат песимистични. За щастие нито една от лошите поличби не се случи. Напротив, случиха се доста хубави неща. Казвам го като човек, който ръководи БМФ вече повече от 7 г. и може да направи реално сравнение с периода преди приватизацията. Да, имаше редуциране на състава, но самият аз преди раздържавяването неведнъж заявявах, че БМФ има нужда от съкращаване на щата, тъй като той е адски раздут. Така че съкращенията бяха крайно необходими и те трябваше да станат много бързо след приватизацията, за да се спаси БМФ от фалит. И то не само защото този раздут щат искаше заплати, осигуровки и пр., но и защото всяка отговорност беше размита. Затова щатът беше редуциран до един стегнат екип от изключителни професионалисти, който движи параходството в много добра посока и с който се надявам и в бъдеще да постигаме още по-добри резултати. - Вие работите в морския бранш над 36 г. и добре познавате историята му. Правена ли е някога досега такава крупна инвестиция? - Категорично не, и през за цялата 118-годишна история на БМФ. Дори и през върховата досега 1978-а година, когато параходството е получило най-много нови кораби, такава инвестиция не е правена. Така че вложението от 227 млн. долара тази година бележи нов, най-висок връх в развитието на БМФ. И това е изключителна заслуга на мажоритарния собственик, който винаги е праволинеен при следването на амбициозната си инвестиционна програма. Така че доста са разочаровани тези, които пророкуваха, че параходството ще загине. - Какви са финансовите резултати на БМФ? - За първото 9-месечие е изключително добро. Ние сме задължени да правим одит на всяко тримесечие и да го представяме на банките кредиторки, но нямаме право да огласяваме данните. Мога само да заявя, че корабите се мениджират отлично и работят много добре.
Източник: Стандарт (25.10.2010)

13 български моряци са заложници на неуредена търговска сделка в Индия. Трети ден екипажът на кораба "Лудогорец" е затворен в хотел, който не може да напуска. "Фактът, че ги държат в неведение е достатъчно стряскащ. Не знам на кораба преди да слязат какво се случва. Споменаха, че са ги свалили насилствено", разказа Северина Белчева. Нейният баща е от екипажа, нает да закара "Лудогорец" в Индия, където да бъде продаден за скрап. На пристанището моряците били задържани. После ги заключили в хотел и не им позволяват да се обадят на близките си. Трима от моряците са болни. "Не са обърнали внимание на молбите им да извикат линейка. Мисля, че въобще не са им съдействали", продължава разказа си Белчева. Според баща й 13-те българи са заложници на съмнителна сделка. "Абсолютно, заложници сме в момента... На индийския собственик и на нашия собственик, защото не могат да си оправят сделката, да се разберат. Кой колко пари е дал и колко ще получи и т.н. Не знам, чакаме. На всяко пристанище, на което пуснем котва, имаме проблеми. Гавра, абсолютна гавра е", каза рулевият Георги Белчев. Управителят на фирмата, която продава кораба, не вдига телефона си. От Морска администрация казаха, че екипажът имал самолетни билети за утре. Индийските имиграционни служби обаче са поискали още един ден, за да издадат на българите изходящи визи, така че се очаква моряците да отпътуват в четвъртък. Сагата с кораба "Лудогорец" продължава вече няколко месеца. През юни екипажът подаде оплакване до Морска администрация, че на кораба няма гориво, храна и вода, а температурата достига 50 градуса. Няма климатици и вентилация, за да се пести гориво. През август в рамките на няколко часа почиват двама души на борда. Моряци, плавали с "Лудогорец" разказаха тогава, че условията са мизерни и че корабособственикът "Арго Меритайм" им дължи заплати в размер на десетки хиляди долари.
Източник: Черно море (27.10.2010)

Параходство “Български морски флот” води преговори за строителството на ферибот в МТГ “Делфин”. Това каза днес изпълнителният директор на дружеството кап. Христо Донев. Той уточни, че става въпрос за кораб, който да оперира от българска страна връзката Варна - Кавказ. Съществувал и вариант обаче да се купи ферибот втора ръка, който да се преоборудва, за да може да взлиза в порт Кавказ. За преговорите потвърди и изпълнителният директор на МТГ “Делфин” Светлин Стоянов. Според него, ако все пак се стигне до сделка, тя ще е за 1 параход, плюс опция за строителството на още един. Преговорите между двете дружества за изграждането на серия от 6 нови търговски кораба за Параходството обаче съвсем замръзнали. Проблемно се оказало финансирането, като първоначалната идея била то да е съвместно и да се осигури от български банки. В началото на следващата година, вероятно на 10 януари, БМФ ще получи поредния си нов кораб от серията 30 700-тонни, които се строят в китайска корабостроителница. Ходовите изпитания трябва да се проведат на 20 декември, уточни кап. Донев.
Източник: Черно море (25.11.2010)

Параходство "Български морски флот" води преговори за строителството на ферибот в МТГ "Делфин", заяви изпълнителният директор на параходството кап. Христо Донев. Той уточни, че става въпрос за кораб, който да оперира от българска страна връзката Варна-Кавказ. Съществувал обаче и вариант да се купи ферибот втора ръка, който да се преоборудва, за да може да влиза в порт Кавказ. За преговорите потвърди и изпълнителният директор на МТГ "Делфин" Светлин Стоянов.
Източник: Стандарт (26.11.2010)