"Мини Марица-изток" купува жп оборудване от НЕК за над 1,2 млн. лева Дружеството "Мини Марица-изток" е заявило намерение да купи техническо оборудване за жп транспорт от "Националната електрическа компания". Пазарната стойност на техниката по данни към 10 ноември 2022 г. е 1 253 928 лв. С купуването на оборудването от "Мини Марица-изток" искат да обезпечат производствения процес, свързан с доставката на енергийно гориво за топлоцентралите с железопътен транспорт, за да се гарантира качествено и навременно изпълнение на договорите им за доставка. Сделката ще бъде извършена чрез пряко договаряне. Тази възможност е регламентирана в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. В текстовете е посочено, че началната цена за продажбата се определя от независим оценител, след решение на Министерския съвет.
Източник: News.bg (10.03.2023)

НЕК стартира последния етап от рехабилитацията на каскадата Белмекен-Сестримо-Момина клисура С демонтаж на старото оборудване НЕК започна изпълнението на рехабилитацията на хидроагрегат 5 в ПАВЕЦ Белмекен и хидроагрегат 1 във ВЕЦ Сестримо. Това даде начало на финалните етапи от проекта за рехабилитация на каскадата Белмекен-Сестримо-Момина клисура. Очаква се рехабилитационните дейности да завършат до м. ноември, така че каскадата да е в пълна разполагаемост за зимния сезон 2023/2024 г. Успешното завършване на всички етапи от рехабилитацията ще гарантира добрата работа на централите от каскадата за период от поне 15 години благодарение на пълната модернизация на съоръженията, включващa проектиране, доставка на ново оборудване, както и ремонт на елементи от съществуващото оборудване. Със своите 31 ВЕЦ и ПАВЕЦ с инсталирана мощност от 2737 МВт в турбинен режим и 931 МВт в помпен режим НЕК е най-големият производител на енергия от възобновяеми източници в страната.
Източник: 3e-news (24.03.2023)

Модернизираха ВЕЦ “Въча 1” с близо 10 млн. лева Националната електрическа компания завърши рехабилитацията на ВЕЦ “Въча 1” край Кричим. Това значително удължава живота и подобрява надеждността на централата. Водноелектрическата централа “Въча 1” е деривационна централа с мощност 14MW и е част от най-долното стъпало на хидроенергийната каскада Доспат – Въча. Стойността на завършения 5-годишен период на модернизация е 9 млн. и 600 хил. лева, като финансирането е поето от Международния фонд „Козлодуй“ и средства на Националната електрическа компания. Рехабилитацията обхваща модернизация и обмяна на оборудване на откритата разпределителна уредба от 110 киловолта. Един от четирите хидроагрегати е подменен изцяло, а други два са с вече модернизирани турбини, както са подновени изцяло и целите системи за управление на ВЕЦ “Въча 1”.
Източник: Банкеръ (28.04.2023)

Екстремните цени изчистиха дългове в енергетиката Въпреки намаляващите енергийни цени, държавните дружества са успели да поизчистят дълговете си, става ясно от справките за финансовото им състояние за първото тримесечие на 2023 г. ТЕЦ “Марица-изток 2” е погасила изцяло задълженията си към Българския енергиен холдинг (БЕХ), плащайки му 1,048 млрд. лв. Паралелно с това отчислява 5% от приходите си от продадения ток във фонд “Сигурност на електроенергийната система” - 38,15 млн. лв. Има и второ плащане, което отива за компенсации на бизнеса за цените над 200 лв. за мегаватчас за първото тримесечие, което е в размер на 25,27 млн. лв. Централата си е платила и емисиите, които БЕХ беше задължена да и? купува. През първото тримесечие държавният тец все още е на плюс, приходите са 768,98 млн. лв. при 1,091 млрд. лв. при пиковите цени на тока през първото тримесечие на 2022 г. Движението на паричните потоци във финансовия отчет на БЕХ показва още, че “Булгаргаз” е погасила 200 млн. лв. заем от холдинга, взет на 25 февруари 2022 г. Отворена е нова кредитна линия към дружеството. “Топлофикация София”, която е един от големите длъжници на БЕХ и холдингът периодично цедираше дълговете и? към “Булгаргаз”, е увеличила плащанията си с 33,9 млн. лв. в сравнение с предходната година. 30 млн. лв. инвестира БЕХ в капитала на новоучреденото дружество “Национален енергиен оператор” ЕАД, чийто предмет на дейност е съхранение на енергия и управление на системата. През първото тримесечие БЕХ изцяло погасява последните 179,147 млн. лв. заем от АЕЦ “Козлодуй”. Той беше 350 млн. лв. и холдингът го взе, за да може да предостави на НЕК 700 млн. лв., с които компанията, добавяйки свои пари, да плати предсрочно 1,176 млрд. лв. Тази сума и? бе дадена назаем, за да плати оборудването за АЕЦ “Белене”. Срокът за плащане на държавния заем за двата реактора беше краят на тази година, но кабинетът на Кирил Петков ги изиска предсрочно, като първоначално мотивът бе изкупуване на зърно за държавния резерв, за да се въздейства на пазара. Това обаче не стана.
Източник: 24 часа (11.05.2023)

Енергийният министър от служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев след оставката на кабинета "Орешарски" през лятото на 2014 г., е новият изпълнителен директор на една от двете т.нар. американски въглищни електроцентрали – ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Той оглавява и дружеството "КонтурГлобал Оперейшън България", което управлява централата. Досегашният шеф на централата Красимир Ненов, който заемаше поста от март 2017 г., на 30 март 2023 г. е отписан от Съвета на директорите и за много кратко начело на компанията застава Куинти Ди Фернандо, който е в управата от 2009 г. На мястото на Ненов в борда влиза французинът Лоран Юло в тригодишен мандата, но само дни по-късно Юло е махнат и на негово място е назначен Васил Щонов. До началото на декември 2022 г. Васил Щонов бе член на надзора на държавната "Българска банка за развитие", където бе назначен от икономическия министър Кирил Петков, който по-късно стана премиер. Щонов обаче бе отстранен от служебния кабинет на Гълъб Донев, заедно с още иден член на надзора – Валентин Михов, а сега минава отново в сферата на енергетиката. Докато беше енергиен министър избухна скандалът с взетото, въпреки изричната му забрана, решение от "Българския енергиее холдинг" да налее близо 200 млн. лв. в дружеството за реализацията на руския газопровод "Южен поток" в България, който обаче бе прекратен. Щонов има и опит в областта на телекомуникациите, тъй като преди да стане служебен енергиен министър ръководеше оператора "Близу". Щонов е работил и в американски фонд за рискови инвестиции в малки и средни предприятия в Лос Анджелис, в консултантската компания МакКинзи (McKinsey) като младши партньор, където е ръководил екипи по анализ и управление на търговски банки, и в инвестиционната банка Bear Stearns в Ню Йорк. Смяната на директора на въглищната електроцентрала идва месеци преди през февруари 2024 г. да изтече дългосрочният ? договор с "Националната електрическа компания" (НЕК) за задължително изкупуване на електроенергията ?. Това означава, че тя ще трябва да излезе на свободния електроенергиен пазар. Освен това се търсят варианти за зелена трансформация на енергийната мощност, която макар и да сред най-екологичните ТЕЦ у нас, заедно с другата американска въглищна централа – "Ей И Ес Гълъбово", трябва да намали своите парникови емисии. Назначението на Щонов идва и след смяната на собствеността на "КонтурГлобал" през май 2022 г. Тогава базираният в Ню Йорк фонд "Кей Кей Ар" (KKR), който е акционер в собственика на българския телеком "Виваком" – "Юнайтед груп", се споразумя да купи листната на лондонската борса компания "КонтурГлобал" (ContourGlobal) за 1.75 млрд. паунда или 2.16 млрд. долара в опит да разшири присъствието си в областта на възобновяемите източници. Самата "КонтурГлобал" придоби въглищната централа в България през 2011 г. от италианската компания "Енел", която се раздели със значителна част от енергийните си активи заради свръхзадлъжнялост. Дружеството притежава 73 на сто от въглищната мощност, останалият дял е на държавната "Национална електрическа компания". ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", която е разположена в старозагорското село Медникарово, е с мощност 908 МВ и произвежда средно 10% от електроенергията в България.
Източник: Медия Пул (17.05.2023)

EDF е дала детайлен план за анализ за довършването на АЕЦ "Белене" Френската енергийна компания "Електрисите дьо Франс" (EDF) е представила през българския служебен енергиен министър Росен Христов детайлен план как би се извършило предпроектно проучване за възможностите да се довърши замразения проект за изграждане на АЕЦ "Белене". Представеният технически план за оценката е как да се дострои ядрената централа, за която има доставено руско оборудване за 1.2 млрд. лев, за чието консервиране се плаща на руската "Атомстройекспорт" и в която са вложени над 3 млрд. лв. от "Националната електрическа компания". Проектът е „замразен“ от разгара на Covid пандемията. Намерението на служебното правителство да подпише инженерингов договор с френската EDF за проучване може ли да се довърши АЕЦ "Белене" с внедряването на западни технологии бе съобщено в края на март. Преди това Христов информира, че такова проучване се предвижда да направи и американската "Уестингхаус" за два нови реактора на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Договорите с "Уестингхаус" и EDF, част от която е "Фраматом", която ще замени руското ядрено гориво на VІ блок на АЕЦ "Козлодуй" не са подписани. Вероятно и за двата анализа – от EDF и "Уестингхаус", ще платят съответно "Националната електрическа компания", собственик на активите за АЕЦ "Белене", и специално създадената за нови реактори в Козлодуй компания "АЕЦ Козлодуй Нови мощности".
Източник: Медия Пул (19.05.2023)

АЕЦ "Козлодуй", НЕК и "Аурубис" са рекордьори по данък печалба Пeт eнepгийни ?oмпaнии влизaт в тoп 10 нa нaй-гoлeмитe дaнъ?oплaтци в Бългapия зa 2022 г., a AEЦ "Koзлoдyй" е абсолютен шампион по преведени в бюджета данък печалба и ДДС. Информацията от приходната агенция разкрива, че 2022 г. е била особено успешна за големите предприятия в енергетиката, цигарения бизнес и минната промишленост. В челната десятка по платен корпоративен данък влизат AEЦ "Koзлoдyй", HЕК, "Бyлгapтpaнcгaз" и TEЦ "Mapицa Изтo? 2" EAД), дoбивните ?oмпaнии "Aypyбиc Бългapия", "Eлaцитe-Meд" и "Дънди ?peшъc Meтaлс" - Чeлoпeч. Производителят на торове "Агрополихим" Девня е на девето място. На осмо място в класирането е "Aмюзнeт Интepa?тив", бългapc?aтa coфтyepнa ?oмпaния, ?oятo paзpaбoтвa oнлaйн и игpaлни peшeния, a cъщo и ?aзинo игpи. Компаниите, които са начислили и превели най-големи суми ДДС в бюджета през миналата година са: AEЦ "Koзлoдyй", "Бyлгapгaз", TEЦ "Mapицa Изтo? 2", "Koнтyp Глoбaл Mapицa Изтo? 3", "Лy?oйл Бългapия EOOД, "Eй и Ec-3C Mapицa Изтo?", "Бpитиш Aмepи?aн Taбa?o Tpeйдинг", "Лидл Бългapия", "Kapeлия Бългapия" и "Лy?oйл Heфтoxим Бypгac". Компаниите, които са ползвали най-голям данъчен кредит са големи износители и бюджетът им възстановява ДДС са: Българска независима енергийна борса, Лукойл Бенелукс Б.В.- чужд. лице, Аурубис България, Олива АД, Булкомерс КС ЕООД, София Мед АД, Макском ЕООД, Лукойл Ейвиейшън България ЕООД, Астра Биоплант ЕООД и Хювефарма ЕООД. Дeceттe нaй-гoлeми дaнъ?oплaтци - физичec?и лицa, са внecли oбщo близо 22 млн. лева, като първият в класацията се е отчел с нaд 7 млн. лeвa, сочи още справката от НАП. Всичките се водят на отчет ?ъм НАП - София.
Източник: Сега (25.05.2023)

България е била нетен вносител на ток през май През месец май България за първи път стана нетен вносител на ток заради по-евтиния внос. За миналия месец има рекордно производство на слънчева енергия (над 10% от общия микс), както и рекордно производство от ВЕИ като цяло (над 30% от общия микс). А в абсолютни стойности пък имаме най-ниската генерация от АЕЦ от поне 5 години насам, и от ТЕЦ - от поне две години насам. В тази обстановка средните цени на електроенергията са се понижили до нива от средата на 2021 г. - около 170 лв./мВтч. Бизнесът сега ще плати най-ниските си сметки за ток от 23 месеца насам. През май 2023 г. производството на електроенергия в България изглежда по доста различен начин от май 2022 г. От една страна, българските мощности като цяло са произвели с близо 32% по-малко електроенергия на годишна база, като конкретно при въглищните централи пониженото е с цели 58%. От друга, потреблението през същия месец на годишна база се понижава само със 7%, което именно е и причината да внасяме повече ток. Въпреки че цената на въглеродните квоти на европейската борса (ETS), които са основен елемент в разходите на въглищните централи, се понижава през май с над 10% (до около 80 евро на тон), енергията от ТЕЦ остава два пъти по-скъпа от нивата на борсовите сделки. И през следващите месеци ще заема все по-малък дял в производството. Показателно е например, че държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" работи с едва 10% от мощността си през последната седмица. Производството на соларните мощности в страната достига над 256 хил. мВтч, което е с цели 25% от досегашания рекорд през юли 2022 г. - 201 хил. мВтч. Това количество е представлявало 10.4% от общото производство за месеца, което е значително повече от същия показател през април, когато е 6.6%, както и от миналия май, когато соларите са генерирали 5.5% от енергията в страната. През 2022 г. износът на електроенергия донесе на България приходи над 6 млрд. лв. През тази досега постъпленията са едва около 300 млн. лева, като през май сумата буквално намалява, тъй като страната купува повече, отколкото продава. През май България е внесла 518 хил. мВтч електроенергия и е изнесла само 334 хил. мВтч. България е нетен вносител на електроенергия от две държави и доколкото за Румъния е очаквано, интересно е, че втората държава е Сърбия. В слънчеви дни Гърция също изнася ток за България, но реално тя е внесла 100 пъти повече енергия от нас, отколкото ние от нея.
Източник: Капитал (06.06.2023)

Печалбата на НЕК минава 1 млрд. лв. през 2022 г. след ръст от 70% Национална електрическа компания АД (НЕК) отчита за 2022 г. ръст на брутната печалба със 71.5% до 1.18 млрд. лв. Чистата печалба на дружеството е 1.08 млрд. лв. при 650 млн. лв. година по-рано. Доскоро НЕК имаше над 4 млрд. лв. задължения и се смяташе, че е на крачка от техническия фалит заради трудното им обслужване. Към края на м.г. обаче те намаляват с 36.2%, като общата им сума вече е 2.6 млрд. лв. Дългосрочните задължения към свързани лица намаляват с 23.6% до 1.6 млрд. лв., като това се дължи на заем към БЕХ, на който погасяването започва през 2023 г. НЕК е успяла да погаси предсрочно задълженията си по заема от Министерството на енергетиката (МЕ), свързан с проекта АЕЦ "Белене", който е в размер на 601 млн. евро. С парите България уреди задълженията си към руската "Атомстройекспорт" по арбитражното дело за поръчаните и произведени реактори, които обаче не беше платила. Във връзка с това през април е бил сключен нов заем между НЕК и БЕХ в размер на 700 млн. лв. (със срок на действие 12.2024 г.), с който е било извършено пълното изплащане към МЕ за отпуснатия кредит. Общите приходи, отчетни от НЕК през 2022 г., са в размер на 5.2 млрд. лв., или ръст с 28.1% спрямо същия период на предходната година. Увеличението се дължи главно на продадената електроенергия, постъпленията от която бележат ръст с 57.6% и достигат 3.7 млрд. лева. НЕК отчита положителен финансов резултат и през първото тримесечие на 2023 г. в размер на 117.3 млн. лв. при загуба 8.5 млн. лв. за същия период на м.г. Печалбата само от оперативна дейност е 89.7 млн. лв. при загуба 24 млн. лв. за първото тримесечие на 2022 г. Приходите от продажби обаче падат драстично до 486.7 млн. лв. при 800 млн. лв. година по-рано.
Източник: Капитал (07.06.2023)

Mеждународната рейтинговата агенция Standard & Poor’s повиши кредитния рейтинг на „Национална електрическа компания“ ЕАД от "ВВ-“ на "BB“, със стабилна перспектива, поради подобряване на кредитните показатели на дружеството. Повишаването на рейтинга е резултат от изключителното представяне през 2022 г. на НЕК ЕАД и едноличния собственик на компанията - „Български енергиен холдинг“ ЕАД. От Standard & Poor’s посочват също, че очакват подобрение в профила на приходите на БЕХ ЕАД. S&P разглежда НЕК ЕАД като дъщерно дружество от стратегическо значение за БЕХ Група, предвид важната му роля в енергийната система на България като производител на беземисионна електроенергия от ВЕЦ, доставчик от последна инстанция и обществен доставчик на електроенергия, както и на факта, че дружеството успя да се трансформира от губещо предприятие до компания, допринасяща за близо 20% от EBITDA (оперативна печалба преди лихви, данъци и амортизации) на БЕХ Група.
Източник: 3e-news (22.08.2023)

S&P вдигна кредитния рейтинг на НЕК до стабилна перспектива Международната рейтинговата агенция Standard & Poor’s (S&P) е повишила миналата седмица кредитния рейтинг на "Националната електрическа компания" (НЕК) - от "ВВ-" на "BB", със стабилна перспектива. Причината е подобряването на кредитните показатели на дружеството, което миналата година се възползва от високите цени на електроенергията и постигна сериозна печалба. Принос има и финансовото представяне през 2022 г. на собственика на НЕК - "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). Стабилната перспектива отразява очакванията на рейтинговата агенция, че БЕХ ще продължи да оказва ликвидна подкрепа на НЕК и ще продължи да се поддържа ниска задлъжнялостта до 2025 г. От S&P посочват също, че очакват подобрение в профила на приходите на БЕХ. Отлагането на либерализацията на пазара на електроенергия на дребно за 2025 г. ограничава самостоятелния кредитен профил на НЕК, отбелязва рейтинговата агенция. Тя прогнозира, че поради изпълнението на функцията на Обществен доставчик НЕК ЕАД може да бъде изправена пред променливи финансови резултати. В анализа на S&P се подчертава, че групата на БЕХ запазва стратегическото си значение за сигурността на доставките на електроенергия и природен газ в страната и сe посочва, че вероятността за подкрепа от страна на правителството е нараснала. Доказателство за това са предоставените държавни заеми и гаранции на компании от холдинговата структура.
Източник: Медия Пул (22.08.2023)

Компаниите с най-нисък дълг Компаниите, които практически не ползват заемен ресурс, са разнообразни. Често на върха на класацията се озовават просто междинни холдингови дружества, които почти нямат собствени персонал, дейности (и съответно разходи), но получават огромни приходи от дивиденти. Такъв е случаят и с тазгодишния номер 1 "Селл" - дружество, което пряко притежава акциите на добивната компания "Елаците-мед" . Другият тип бизнеси, които обичайно не се нуждаят от дълг, са непроизводствени сектори, където няма нужда от съществени активи, но същевременно има висока норма на печалба. Второто място в подреждането е за "Индустриален софтуер" - компания, която предлага решения за автоматизация с пазар в цял свят. В последните години тя расте ударно, като приходите й за 2022 г. са 88 млн. лв., а печалбата - близо 41 млн. лв. №3 е "Салина 7", е дистрибутор на горива, масла и акумулатори, който обслужва предимно големи корпоративни клиенти. Компанията е малка откъм персонал и реално е по-скоро посредник, стъпващ на добри взаимоотношения и обслужване, който също няма нужда да блокира много средства в складови наличности. В класацията традиционно попадат и други търговци като местното дружество на веригата за играчки Jumbo и супермаркетите "Фантастико". Другият типичен представител са установени предприятия от зрели индустрии - торови предприятия ("Неохим" и "Агрополихим"), циментови заводи ("Златна Панега") и др. Там паричните потоци са в голяма степен предвидими и обикновено са достатъчни да покрият амортизацията на машините и евентуални модернизации. В дъното на таблицата на най-задлъжнелите компании би трябвало да са и тези, към които да има особен фокус, тъй като нивата близо до и над 100% дълг към активи вещаят проблеми с обслужването. Това не е непременно така и често има особености. Например операторът на столичното метро "Метрополитен" при едва 0.7 млн. лв. собствен капитал има над 3 млрд. лв. пасиви. Тук обаче не става толкова въпрос за реални заеми, тъй като метрото в голямата част се строи с евросредства и огромната част от тази сума в отчетите на компанията е класифицирана като безвъзмездни средства, предоставени от държавата. Сред задлъжнелите дружества има и други държавни компании, където има изкривявания. "Български пощи" хронично е на загуба заради изпълняваните от него социални функции въпреки компенсациите от бюджета за това. "Автомагистрали" е компанията, през която преминаха много от средствата около инхаус възлагането в последните години. Там огромните пасиви са предимно аванси от АПИ за строеж на пътища, които тя на свой ред превъзлагаше на строителни фирми, заобикаляйки изискванията на Закона за обществените поръчки. Най-големи свивания на дълговете бележат електроенергийни компании от структурата на БЕХ, като и в двата случая става въпрос предимно за покриване на вземания от компанията майка. При НЕК понижението е с почти 1.5 млрд. лв., като съотношението дълг към активи се подобрява от 68% на 46%. При ТЕЦ "Марица-изток 2" погасените задължения са за близо 1 млрд. лв., а коефициентът се изменя от 81% на 27%. Най-големият скок на задълженията също е в компания на БЕХ - "Булгаргаз". Там той е обусловен от рязко променилата се среда заради войната в Украйна и спрените доставки на газ от Русия.
Източник: Капитал (30.08.2023)

Оборудването за “Белене” вече е оценено, струва над 1 млрд. евро Оборудването, складирано на площадката на АЕЦ “Белене”, вече е оценено от компанията, наета да направи одита - “Мазарс консълтинг” ЕООД, което е българското подразделение на френската “Мазарс”. Сумата е над 1 млрд. евро, съобщиха източници, близки до оценяването. То е направено за около три седмици и резултатите са предоставени на Националната елекирическа компания. Отчетени са не само стойността на корпусите на реакторите, на осемте парогенератора, циркулационни помпи, тръбопроводи и другите елементи на оборудването с дълък цикъл на производство, но и техническият проект. Процедурата за наемане на оценител е извършена от Българския енергиен холдинг с покани. Според осведомени били са изпратени такива до най-големите одитори, а класирането е било на база на най-ниска оферта. Заради краткия срок НЕК е нямало да успее с обществена поръчка и затова процедурата я прави принципалът - БЕХ, тъй като холдингът има право да проведе процедура с покани. Оценката на оборудването е изготвена във връзка с решението да бъде продадено на Украйна.
Източник: 24 часа (05.09.2023)

Кабинетът отмени решението за изграждане на АЕЦ "Белене" Правителството реши да прекрати проекта за изграждане на АЕЦ "Белене" и възлаожи на министъра на енергетиката да предприеме действия за прекратяване на обявената от Националната електрическа компания (НЕК) процедура за избор на стратегически инвеститори за изграждане на АЕЦ „Белене“. НЕК трябва да уведоми предпочетените кандидати за подаване на обвързващи оферти, с които е подписан договор за конфиденциалност за спирането на процедурата. Министерският съвет отмени предишно решение на правителството от 2018 г., свързано с бъдещата ядрена централа „Белене“. Потенциалните кандидати от т.нар. „кратка листа“ (short list) , които трябва да бъдат уведомени, са Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), "Атоменергопром" АД - "Росатом", Корейската хидро-ядрена корпорация, "Фраматом САС" – Франция и "Дженерал Електрик", САЩ.
Източник: 24 часа (12.10.2023)

Планират се подземни ПАВЕЦ на язовирите "Доспат" и "Батак" Държавата планира изграждането на нови помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ) с инсталирана мощност 1600 мегавата, обявиха премиерът Николай Денков и енергийният министър Румен Радев. Двете съоръжения от по 800 МВ ще бъдат подземни и ще са разположени на язовирите "Доспат" и "Батак", които са част от хидросистеми, управлявани от държавната "Национална електрическа компания". Намеренията са те да влязат в експлоатация през 2032 г. Тепърва ще се правят предпроектни проучвания, оценки за икономическата им ефективност и цената за изграждането им. В момента НЕК има три ПАВЕЦ – подземна, надземна и разположена под язовирната стена. Тази с най-голяма мощност е подземната "Чаира". Нейната проектна генераторна мощност е 864 МВ, а помпената - 788 МВ, което я прави най-голямата водна батерия за съхранение на ток и в Източна Европа. Точно в момента обаче не работят и четирите ? хидроагрегата, заради тежка авария, която спря единия при проби след рехабилитация. Аварията стана през март 2022 г., а заради нея бе спрян ремонтът и на останалите хидроагрегати. Инцидентът се оказа изключително сериозен, а отстраняването на аварията се очаква да започне чак догодина и да струва много. Плановете на НЕК бяха да увеличи капацитета на "Чаира" до 1000 МВ с изграждането на нов язовир – "Яденица", но все още това са само проекти без осигурено финансиране. Надземната ПАВЕЦ "Белмекен" е с генераторна мощност 373 МВ и нейните хидроагрегати също са в процес на рехабилитация. ПАВЕЦ "Орфей" е с мощност близо 165 МВ, разположена е под стената на язовир "Въча" и е част от хидрокаскадата "Доспат-Въча". Част от нея е и язовир "Доспат", където ще е едната от новите ПАВЕЦ. Язовир "Батак" пък е част от хидрокаскадата "Баташки водносилов път".
Източник: Медия Пул (12.10.2023)

Най-големите български компании в Югоизточна Европа Четиринадесет български компании попадат сред стоте най-големи дружества в Югоизточна Европа в тазгодишната класация SEE TOP 100, която подрежда компаниите на база общ приход за фискалната година, приключваща на 31-ви декември 2022 г. Единадесета, сред българските участници се класира преработвателят на мед и един от водещите световни доставчици на цветни метали "Аурубис България" с приходи от 4,2 млрд. евро за 2022 г. В миналогодишната класация на изданието "Аурубис България" попадаше на 5-та позиция с приходи от 3.8 милиарда евро. В тазгодишната класация отново попада производителят на биодизел "Астра Биоплант". С общи приходи от 3.9 милиарда евро компанията се изкачва от 28-та позиция (за 2021 г.) до 12-та позиция. На 14-та позиция откриваме "ЛУКОЙЛ България" с общи приходи от 3,7 милиарда евро. Търговецът на горива попадаше и в класацията на Seenews за 2021 г. - под номер 30. Сред най-големите компании в ЦИЕ попада и АЕЦ "Козлодуй" - на 20-та позиция (40-та позиция за 2021 г.). Общите приходи на атомната ни централа за изминалата година са възлизали на над 3 милиарда евро. В класацията попада и компания, която отсъстваше през 2021 г. - търговецът с възобновяема енергия и газ "Акспо България". Дъщерното предприятие на швейцарската "Акспо Груп" заема 21-ва позиция, с приходи от 3 милиарда евро. През 2022 г. "Национална електрическа компания" пада с 6 позиции до 26-та позиция, с общи приходи от 2.6 милиарда евро. С 2.5 милиарда евро за 2022 г. "Булгаргаз" заема 28-а позиция (54-та позиция за 2021 г.). "ТЕЦ Марица Изток 2" заема 36-та позиция. Компанията за търговия с енергоносители "MET Енерджи Трейдинг България", която през 2021 г. отстстваше от класацията попада на 42-ра позиция в последното й издание, с общи приходи от 1.9 милиарда евро. Нов в класацията е и производителят на стъклен амбалаж "БиЕй Глас България", който с 1.4 млрд. евро приходи заема 59-та позиция. С 1.3 млрд. евро приходи за 2022 г. преработвателят на слънчоглед "Олива" достига 65-та позиция (при 90-та за 2021 г.). Търговската верига "Кауфланд България" заема 81-ва позиция (64-та позиция за 2021 г.), с общ приход от 1.1. милиарда евро. Компанията за нефтопреработване "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас", която не попадна сред най-големите компании в ЦИЕ за 2021 г., година по-късно реализира общ приход от 1.1 млрд. евро, който я класира на 83-то място за 2022-а. Търговската верига "Лидл България", която с общ приход от над 1 милиард евро зае 93-та позиция (84-та за 2021 г.). В миналогодишното издание на изследването попадаха 12 български компании, от тях тази година отсъстват - "Българска независима енергийна борса", "Сакса" и "София Мед". За втора поредна година румънският газов и петролен гигант "ОМВ Петром", част от австрийската група "ОМВ", оглавява класацията с 13,4 млрд. евро приходи - почти два пъти повече спрямо 2021 г. Компанията е на първо място в региона и по печалба - през 2022 г. тя нараства повече от три пъти и достига 2 млрд. евро. Общите приходи на стоте най-големи компании в Югоизточна Европа нарастват с 46 процента и достигат 223,9 млрд. евро, а печалбата скача с 61 процента до 10,3 млрд. евро, показва SEE TOP 100. SEE TOP 100 е годишна класация на най-големите компании по общи приходи, регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина, България, Молдова, Румъния, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна гора. Прагът за влизане в класацията също се вдига и достига 975,6 млн. евро. За сравнение той е 699 млн. евро година по-рано и наполовина по-нисък - едва 441,9 млн. евро - преди десет години.
Източник: Money.bg (25.10.2023)

Разходите на БЕХ за обезценки са общо 1.13 млрд. лв. Чиста печалба от 582 млн.лв. при разходи за обезценка в размер на 1.13 млрд.лв. - така накратко изглежда финансовата 2022 г. за Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това означава, че ако нямаше подобни "отписвания" на заеми или вземания печалбата на холдинга би била значително по-голяма - около 1.7 млрд. лв. Съществена част от разходите за обезценка заемат "опростените" заеми и вземания на свързани лица - най-вече "Булгаргаз", които са общо 899.7 млн. лева, показва доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за парите на холдинга през 2022 година. АДФИ са направили анализ на вземанията, задълженията и обезценките на компанията, проверен е и преведеният към бюджета дивидент (общо 639.7 млн.лв. за 2022 г.). Разходите за оперативна дейност на БЕХ са 1.15 млрд.лв. при 536 млн.лв. година по-рано. С най-голям дял в тази сума (98.78%) са разходите за обезценка - 1.13 млрд.лв. при едва 527 млн.лв. година по-рано. С най-голяма тежест са разходите от 899.7 мл.лв., свързани с обезценка по заеми и по вземания на свързани лица като "Булгаргаз", НЕК и "Топлофикация София". Общественият доставчик е "получил" обезценка по три свои заема - за 443 млн.лв., 191 млн.лв. и 59 млн.лв. или грубо около 700 млн.лв., показва още докладът на АДФИ. До голяма степен тези заеми се наложиха в резултат от спирането на доставките от "Газпром" през април 2022 г., което в комбинация със значително повишените цени на природния газ изправиха "Булгаргаз" пред ликвидна криза. Това наложи намесата на БЕХ, през който държавата на няколко пъти осигури средства за плащане на газовите доставки. Обезценка на обща сума от 205 млн.лв. е направена и по заем на НЕК. Такава има и за вземания от "Топлофикация София" в размер на 262 млн. лева. От доклада на АДФИ е видно, че БЕХ има вземания от свързани лица са в размер на 3.1 млрд. лева. Дори и част от тях реално да не бъдат платени все пак сумата остава значителна. Приходите на дружеството са в размер на 1 млрд. лева.
Източник: Капитал (03.11.2023)

Парламентът преодоля ветото на президента върху промените в Закона за енергетиката С уговорката, че ще пренапишат наново промените в закона за енергетиката, с които се въвежда поетапната либерализация на пазара на ток за домакинствата, ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС отхвърлиха ветото на президента. "Споделяме повечето от мотивите на президента. Прав е, че няма разиграни модели как ще се случи освобождаването на цените на тока за бита и че има много неизяснени неща, но ще подкрепим повторно промените в Закона за енергетиката, с уговорката, че следващите шест месеца, ще ги поправим", обяви депутатът от ГЕРБ и председател на енергийната комисия Делян Добрев. Президентът атакува законовите промени, с мотивите, че начинът, по който се предвижда да се либерализира пазара на ток за бита, ще доведе до рязък скок на цените в началото на 2026 г. Предвижда се от началото на 2026 г. да отпадне компенсирането на битовите потребители чрез регулирани цени на тока и те да излязат на свободния пазар, където цените все още са много по-високи от регулираните, отбелязва държавният глава. Той посочва, че не е предвиден адекватен механизъм за събиране на необходимите 1.5 млрд. лв. за 2024 и още толкова за 2025 г. , с които да бъдат компенсирани електроразпределителните дружества, които ще трябва през тези две години да продават ток на регулирани цени. Това носи риск от социално-икономически сътресения, смята президентът. Радев критикува още непълната дефиниция за енергийно бедни домакинства. Президентът предупреждава още, че заличаването на НЕК като обществен доставчик на ток за бита и премахването на енергийния микс може да предизвика спиране на производството на електрическа енергия от ТЕЦ "Марица-Изток 2" и ще застраши функционирането на "Мини Марица-Изток" още в средата на следващата година. Делян Добрев обясни от парламентарната трибуна, че въпреки многото неясноти и липси, са гласували на първо и второ четене промените в Закона за енергетиката през октомври, защото сме били притиснати от сроковете в Плана за възстановяване и устойчивост, като обеща в следващите 7-8 месеца, докато започне процесът на либерализация на пазара на ток за бита, да бъдат направени всички необходими промени, за да се случи реформата безпроблемно.
Източник: Сега (13.11.2023)

Част от ПАВЕЦ „Чаира“ е невъзстановима Вече близо две години помпено-акумулиращата централа ПАВЕЦ "Чаира", която може да играе ключова роля в зеления преход на България, не работи. Причината остава неясна, но Националната електрическа компания (НЕК) поне вече напредва с избора на изпълнител на ремонта на четирите й хидроагрегата. "Становищата на експертите са показали, че авариралият по време на изпитанията през 2022 г. четвърти агрегат няма как да бъде възстановен и ще се наложи подмяната на турбинната му част, без генератора", обясни изпълнителният директор на НЕК Мартин Георгиев. За подмяната на основните му компоненти до края на година ще бъде обявена тръжна процедура. Ремонтът му обаче изисква много време и очакванията са, че той ще заработи едва след 2025 г. Другите два агрегата, които също подлежат на ремонт, но с по-малък обхват, ще бъдат възстановени от Toshiba и консорциума ABB-Voith, именно на който беше възложена рехабилитацията на цялата централа още през 2019 г., чийто тест през март 2022 г. завърши с необичаен тътен и авария.
Източник: Дума (13.11.2023)

Рекордни за последните десет години държавни гаранции да бъдат заложени в бюджета за 2024 г., предлага финансовото министерство. Сумата е до 4,5 млрд. лв., като правителственото обезпечение основно е предвидено за енергийни проекти. По-голямата част от сумата - около 3 млрд. лв. или 1 500 417 089 евро, са предвидени за изграждането на Седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Държавната гаранция е необходима за вземане на заеми от страна на проектната компания за строежа на новата ядрена мощност по технологията AP-1000 на "Уестингхаус". В края на октомври правителството реши "Българският енергиен холдинг" да внесе 500 млн. лв. в капитала на проектната компания "АЕЦ Козлодуй Нови мощности" и така да стане съакционер на ядрената централа в това дружество. Другото крупно държавно обезпечение всъщност е прехвърлена от миналата година гаранция по взетия вече от държавния газов оператор "Булгартрансгаз" заем за 207,5 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие. Средствата са за проекта за разширяване на газохранилището в Чирен и вдигането на капацитета му за полезно ползване на запасите до 1 млрд. куб. м. Общата му стойност ще е около 308 млн. евро по последни данни. Запазва се и държавната гаранция, включена миналата година при актуализацията на бюджета, в полза на държавния газов доставчик "Булгаргаз". Дружеството получи тогава гаранция за заем от около 300 млн. лв. или 150 млн. евро за за осигуряването на алтернативни количества синьо гориво след спирането на руските доставки в края на април 2022 г. Две нови гаранции са заложени в бюджета догодина в полза на "Националната електрическа компания" (НЕК) и нейни водни проекти. Едната е за модернизацията и рехабилитацията на неработещата след тежък инцидент ПАВЕЦ "Чаира" и е за 80 млн. лв. През април 2022 г. при подготовка за пускане след рехабилитация на един от четирите агрегата бе повреден окончателно. Другото ремонтирано съоръжение така и не бе пуснато от съображения за сигурност, а останалите два още тогава бяха спрени. Следващото обезпечение за НЕК е за 75 млн. лв. и също е за нови заеми за увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ "Чаира" с изграждането на язовир "Яденица" и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир "Чаира". За гарантиране на заеми на "БДЖ - Пътнически превози" за придобиване на подвижен железопътен състав" са заложени 300 млн. евро. В периода 2020-2022 г. държавните гаранции са били между 760 и 840 млн. лв., като през 2019 г. те са били едва за 215 млн. лв., през 2018 и 2017 г. са били за по 700 млн. лв., а в предходните две години са стигали до 3 млрд. лв.
Източник: Дума (16.11.2023)

КЕВР наложи санкции за над 2 млн. лв. заради манипулация на пазара на едро на ток Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) санкционира с над 2,1 млн. лева "Мост Енерджи" и "Кумер"заради манипулации на пазара на едро на електроенергия. Според регулатора компаниите "Мост Енерджи" и "Кумер" са нарушили основен европейски регламент за търговия на ток през януари и юни 2020 година. На "Мост Енерджи" е наложена санкция в размер на 1 057 026 лв., а на "Кумер" ООД - 1 057 026 лв. Решението на КЕВР може да се обжалва пред Административен съд – град София в 14-дневен срок от съобщаването му. Това е трето решение на КЕВР за санкциониране на енергийни компании, които са злоупотребили при продажбата на електроенергия на пазара. В края на миналата година регулаторът глоби и държавната Национална електрическа компания и още пет дружества за над 1 млн. лева.
Източник: actualno.com (20.11.2023)

Над 4.1 млрд. лева ще бъдат събрани във фонд ,,Сигурност на електроенергийната система“ през 2023 година Приходи в размер на 4.143 млрд. лв. ще бъдат събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2023 г. Това е предвидено в бюджета на фонда, одобрен от Министерския съвет. Най-големият дял от приходите се очаква да бъдат от продажба на квоти за емисии парникови газове - 2.652 млрд. лв. Със събраните средства ще бъдат покривани разходите на „Национална електрическа компания“ ЕАД, включително и за минали регулаторни периоди, произтичащи от статута ? на обществен доставчик според Закона за енергетиката. От приходите, събрани във фонда, ще бъдат предоставяни премии на топлофикационни централи и когенерации, както и на обекти с обща инсталирана мощност 0.5 MW и над 0.5 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници. Предвидено е също така през 2023 г. при необходимост фондът да изплаща компенсации за електрическа енергия и/или природен газ по приети от Министерския съвет програми за предоставяне на компенсации, свързани с цените на електрическата енергия и/или природния газ. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ бе създаден през юли 2015 г. с цел покриване на разходите на обществения доставчик НЕК, произтичащи от задълженията му за изкупуване на електроенергия по преференциални цени. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи от продажба на електроенергия на производителите и вносителите в страната, от таксите за достъп и пренос на електрическа енергия и природен газ, както и от достъп и съхраняване на природен газ. Във фонда постъпват и приходите от продажба на квоти емисии парникови газове, както и от цена „задължение към обществото“.
Източник: actualno.com (01.12.2023)

Догодина тръгва ремонтът на ПАВЕЦ "Чаира" с цел частично да заработи в 2025 г. В началото на 2024 г. ще започне ремонтът на единия от всички четири неработещи в момента хидроагрегати на Помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) "Чаира". Паралелно се ще работи по превантивно спрения хидроагрегат след тежката авария през март 2022 г., която извади от строя цялата ПАВЕЦ при тест след ремонт. Целта е двете съоръжения да заработят през 2025 г., след което трябва да започне ремонтът на третия хидроагрегат и той да влезе в експлоатация през 2026 г. Най-много време – три години, ще отнеме рехабилитацията на последната мощност. Общо ремонтът на четирите съоръжения ще струва 80 млн. лв., за които в държавния бюджет има заложени гаранции за вземането на кредит. Сумата е десетки пъти по-ниска от обявените от предишния служебен енергиен министър Росен Христов 2 млрд. лв. за пълен ремонт на своеобразната водна батерия за съхранение на електроенергия. Нейната проектна генераторна мощност е 864 МВ, а помпената- 788 МВ, което я прави най-голямата в Източна Европа. Швейцарската компания AF-Consult Switzerland AG (AFRY Schweiz AG) е проучила коренната причина за аварията с хидроагрегат (ХА) 4 от началото на 2022 г. Швейцарското дружество е извършило анализ и проверка на дейностите по време на експлоатацията и рехабилитацията на съоръженията в централата, компютърно моделиране на процесите и изследване на проби от метала в германска лаборатория.
Източник: Медия Пул (01.12.2023)

Производството на електричество в България от ВЕЦ и ПАВЕЦ намалява. За първите девет месеца на 2023 г. ВЕЦ и ПАВЕЦ, собственост на НЕК, са произвели общо 1,541 млрд. kWh. Запазва се тенденцията електричеството, произведено от този тип централи, да намалява плавно. През 2021 г. са произведени 3,647 млрд. kWh, а през 2022 г. те са намалели до 2,535 млрд kWh. Общо от януари 2021 до септември 2023 г. ВЕЦ и ПАВЕЦ са произвели 7,723 млрд kWh. Една от причините за намалялото производство през тази година е ремонтът на ПАВЕЦ "Чаира", който е един от най-големите производители на ток. През тази година до края на септември са извършени общо 52 броя текущи ремонти. През 2021 и 2022 г. те са съответно 56 и 59. Производството на ток от ВЕЦ и ПАВЕЦ се ползва предимно за покриването на върховите натоварвания на електроенергийната система. НЕК притежава общо 31 ВЕЦ и ПАВЕЦ с обща инсталирана мощност от 2737 МВт.
Източник: actualno.com (20.12.2023)