БЕХ ще иска от ЕК държавните централи да продават на борсата и по дългосрочни договори Българският енергиен холдинг ще разговаря с Европейската комисия за евентуална промяна в ангажиментите на държавните енергийни дружества да предоставят енергия за търговия на платформата „ден напред“ на Българската независима енергийна борса. Искането е продиктувано от извършените промени в Закона за енергетиката, според които от 1 януари 2018 г. цялото количество електроенергия извън регулирания пазар ще се търгува на борсата. Около това се обединиха участниците в среща по актуални теми от развитието на електроенергийния пазар в страната, домакин на която беше министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Целта на разговорите, в които участваха представители на държавните енергийни дружества, КЕВР, търговци на електроенергия, работодателски организации и синдикати, бе да се обсъдят притесненията на бизнеса от евентуално поскъпване на електроенергията на свободния пазар и да се потърсят взаимно приемливи решения. Ангажиментите на АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток“ 2 и Националната електрическа компания да предлагат определено количество енергия за търговия на борсата възникнаха като резултат от наказателна процедура срещу Българския енергиен холдинг за монопол в електроенергийния сектор. По този начин България избегна плащането на милиони левове глоба. Според договореното с ЕК компаниите са задължени да предлагат тези количества на платформата „ден напред“. По данни на участници в пазара, недостигът на пикова енергия е причина за повишаване на цените, докато в същото време от НЕК съобщават, че от предлаганите от тях количества ежедневно остават непродадени между 50 и 300 мегавата. Една от мерките за нормализиране на ситуацията е да се поиска от ЕК разрешение електроенергията, предлагана от държавните енергийни дружества на борсата, да се търгува и на платформата за дългосрочни договори. Като друга мярка участниците в срещата се договориха да бъде обсъдена възможността за промяна на графиците за подаване на заявки към обществения доставчик. В момента тези заявки се подават до 14.00 часа. Ако това се случва по-рано през деня, ще осигури възможност свободни количества извън заявките също да бъдат предлагани на борсата и по този начин ще увеличи нейната ликвидност. С цел повишаване на прозрачността на пазара и минимизиране на риска от манипулации КЕВР ще излезе с предписание към БНЕБ за промяна в механизма, по който се сключват сделките на екрана за непрекъсната търговия на борсата.
Източник: Монитор (02.01.2018)

13 търговци на ток влизат в "черния списък" на НЕК Националната електрическа компания (НЕК) чака да получи пари от 13 търговци на ток, които вече са просрочили своите задължения. Справката бе публикувана вчера от компанията, но от списъка не става ясно кой колко дължи и точно от кога са тези борчове. Някои от фирмите са част от "постоянното присъствие" в черния списък на длъжниците. Четири от дружествата - "Тошел 92", "Ар си пауър енерджи", "Кей ар джи" и "Фючър енерджи", вече са отстранени от енергийния пазар. Последната компания бе сред кандидатите за покупката на ЧЕЗ. Именно "Фючър енерджи" заедно с индийски партньор подаде най-високата оферта за закупуване на активите на ЧЕЗ-България, писа в. "Капитал". В последния момент обаче компанията изненадващо изпадна в неплатежоспособност. Сред големите длъжници на НЕК е и държавната тец "Марица-изток 2". Отчетът за третото тримесечие на годината показва, че дългосрочните задължения на компанията към т.нар. свързани лица са за около 196 млн. лв., което е ръст в сравнение с година по-рано. Тогава тецът е дължал на свързани лица 181 млн. лв. Фактът, че НЕК не успява да си събере просрочията от търговците на ток, е проблем, защото така и самата тя изпада в затруднение, когато трябва да плаща на производителите. Към края на септември дългосрочните задължения на НЕК растат до над 3.02 млрд. лв. спрямо 2.93 млрд. лв. година по-рано, показва справка в отчета на компанията. До септември НЕК отчита загуба от около 90.9 млн. лв. - намаление с 63.3 млн. лв. спрямо същия период на 2016 г., когато компанията бе на минус от 154.8 млн. лв.
Източник: Сега (09.01.2018)

КЕВР ще може да контролира свободния пазар на ток Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) може да получи повече права, с които да контролира свободния пазар на ток. Това ще стане след като България синхронизира законодателството си с поредния европейски регламент. Новината съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Вчера тя обясни, че държавата не може да влияе на цените на свободния пазар на ток, които се очаква да се повишат с между 30 и 60% от следващия месец. Министърът припомни законодателните промени от миналата година, според които бизнесът ползва държавна помощ, която се изразява в това, че плаща по-малко за разходи за ток. Става въпрос за общо над 280 млн. лв. в рамките на 1 август 2015 г. до 30 юли 2018 г.
Източник: Сега (10.01.2018)

България ще обжалва решението на ЕК за еконормите за ТЕЦ Страната ни ще подкрепи Полша при обжалване решението на ЕК относно емисионните нива от топлоелектрическите централи, реши вчера Министерският съвет. С вчерашното решение България ще се присъедини към заведената от Полша жалба в Съда на Европейския съюз срещу определените от Еврокомисията емисионни нива, които трябва да постигат големите горивни инсталации и засягат дейността на въглищните централи в държавите от Евросъюза. Варшава иска от съда да отмени решението на Еврокомисията от 31 юли 2017 г., в което формулира какви емисионни нива трябва да покриват големите горивни инсталации в Европа. Страната ни е сред най-засегнатите от приетия регламент, според който, ако до 2021 г. въглищните централи не покрият поставените изисквания за нива на пречистване на серен двуокис, азотни окиси, живак и др., те трябва да прекратят работа. Изключение ще се допуска само в случаите, когато цената на необходимите за намаляването на вредните емисии инвестиции се окаже прекалено голяма и доведе до огромно поскъпване на електроенергията. Този регламент бе одобрен от 20 страни, а останалите, след които Полша и присъединяващата се към съдебния й иск България, гласуваха против. Според Полша определянето на разрешените нива за замърсяване на въздуха е извършено въз основа на погрешни и непредставителни данни. В жалбата се посочва още, че са приети твърде високи нива за пречистване на вредните газове, които не са подходящи и годни за постигане на очакваните ползи и предвидените цели. Освен това, според Полша, не е изготвена оценка на последиците от обжалването решение. Страната претендира и за извършени нарушения при гласуването на решението за максимално позволените норми . Това е станало без предварително обсъждане.
Източник: Дума (11.01.2018)

КФН отписа Енемона като публично дружество Комисията за финансов надзор взе решение да отпише „Енемона“ АД (в несъстоятелност) като публично дружество. Издадените от компанията емисии ценни книжа ще бъдат отписани от регистъра на небанковия регулатор, съобщиха от ведомството. Investor.bg припомня, че Енемона Ютилитис АД беше обявено в несъстоятелност с решение на Софийски градски съд, вписано и в Търговския регистър, още в края на декември 2016 г. Съдът поиска да започне осребряване на имуществото на дружеството, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. За дата на неплатежоспособността се води 31 декември 2015 г. Енемона Ютилитис АД е основно дъщерно дружество на Енемона АД, което търгуваше с електрическа енергия и беше един от големите играчи на този пазар. Дружеството обаче задлъжня към кредитори, като сред тях са Уникредит Булбанк, Инвестбанк, Националната електрическа компания (НЕК), ТЕЦ Марица Изток 2,, ИНГ Банк Н.В., Електроенергиен системен оператор (ЕСО) ЕАД, Енерджи Съплай, Националната агенция за приходите (НАП) и други. С друго решение КФН отказа да издаде потвърждение на проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия обезпечени облигации в размер на 10 млн. евро, разпределени в 10 хил. (десет хиляди) броя обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободно прехвърляеми, обезпечени облигации с номинална и емисионна стойност 1 000 (хиляда) евро всяка, издадени от „Загора Фининвест” АД, гр. Стара Загора. Като причина за решението си КФН посочва непълноти в проспекта, свързани с рискови фактори, които съпътстват сектора на недвижимите имоти, където „Загора Фининвест“ АД извършва дейност. Не е изпълнено и указанието на комисията да се представят механизмите за управление и минимизиране на рисковите фактори на емитента. „Загора Фининвест“ АД не е представило и информация с данни за договорите за финансиране. Финансовият регулатор издаде временна забрана на търгово предложение от „Целулоза и хартия - 97” АД за закупуване чрез инвестиционен посредник „Булброкърс” ЕАД на 599 броя акции от капитала на „Институт по целулоза и хартия“ АД, гр. София, от останалите акционери на дружеството. Предложената цена на една акция е 113,71 лева. Като причина Комисията посочва изготвената обосновка на предлаганата цена, в която през четвъртото тримесечие на 2017 г. са заложени нереално ниски прогнозни приходи от продажби. От ведомството посочват, че дружеството е предвидило реализираните приходи от други продажби за цялата 2017 г. да са по-ниски от вече реализираните за деветмесечието на 2017 г., което противоречи на икономическата логика. От ретроспективните данни на „Институт по целулоза и хартия” АД за предходните две години се вижда, че през последното тримесечие дружеството реализира малко повече от една четвърт от годишните приходи от продажби, което силно контрастира на заложените прогнозни приходи в четвъртото тримесечие на 2017 г., общият размер на които представлява 1,2% от предвидения приход за 2017 г., показва анализът на КФН. Финансовият регулатор е на мнение, че доколкото 2017 г. се явява като първа прогнозна година, спрямо която са конструирани данните за приходите от продажби в останалите години от прогнозния период, посочените данни водят до необосновано занижаване на определената справедлива цена по метода. Това е в ущърб на миноритарните акционери, към които е отправено търговото предложение. КФН обяви още, че признава придобита квалификация за извършване на дейност като инвестиционен консултант на Александър Григоров Захариев.
Източник: Инвестор.БГ (12.01.2018)

"АББ България" с нов изпълнителен директор Марсел ван дер Хук е назначен като изпълнителен директор за групата АВВ за България, съобщиха от компанията. Той е начело на дружеството от 1 януари и наследи на поста Екехард Нойрайтер, който ръководеше успешно фирмата в продължение на пет години. Сега той поема нови отговорности в АББ Груп. Марсел ван дер Хук притежава бакалавърска научна степен по електроинженерство от Ротердамския университет в Холандия. Женен е и има две деца. От 1994 до 2005 година той работи на различни позиции в АББ в различни държави в областта на общото управление, продажби и бизнес развитие. От 2005-а той се присъединява към "АББ България", отговаряйки за направеление "Продукти ниско напрежение", в това число завода в град Петрич и организацията по продажбите. През 2007 г. той е назначен за регионален мениджър на две дивизии от клъстера "България, Румъния, Молдова" - за продукти ниско напрежение и автоматизация и дискретни процеси. През 2011 година Ван дер Хук се присъединява към "АББ Словакия" като изпълнителен директор и успешно ръководи компанията в страната в продължение на над шест години. По време на неговия престой на длъжността в Словакия успява да разшири дейността си в много посоки, в това число роботика, енергетика, автоматизация и услуги. Много клиенти от сферата енергетиката, промишлеността и инфраструктурата, както и електроразпределителни дружества избраха продуктовите решения и услуги на АББ, получавайки по-добра производителност, значително намаляване на енергийното си потребление и разходите по обслужване. Освен това, АББ подпомага словашката инфраструктура в областта на соларните ВЕИ, технологиите за бързо зареждане на електрически превозни средства и има инсталирани над 2000 индустриални робота, с което помага на компаниите да оперират безопасно и по-ефективно. АББ разполага с над 2 500 служители в България и развива дейност с централен офис в София и четири клона в страната. Две от производствените бази на АББ се намират в град Раковски и произвеждат електрически компоненти ниско и средно напрежение. Другите две производствени бази се намират в град Петрич - за продукти ниско напрежение, и в град Севлиево - за продукти високо напрежение. Компанията разполага и със сервизен център за турбокомпресори в град Варна. Работеща чрез три основни дивизии - Енергийни мрежи (Power Grids), Продукти за електроснабдяване и електрообзавеждане (Electrification Products) и Роботика и задвижване (Robotics and Motion), "АББ България" успешно взима участие в проекти за националната енергийна система. Партньори на АББ са големи български компании в енергийния бизнес: НЕК, Е-ОН, ЧЕЗ, ЕНЕЛ, ЕВН, както и други важни компании в българската индустрия. АББ е иновативен технологичен лидер в областта на продуктите за електроснабдяване и електрообзавеждане, роботика и задвижвания, индустриална автоматизация и енергийни мрежи, които обслужват битови, промишлени, транспортни и инфраструктурни клиенти по целия свят. Продължавайки своята над 130-годишна история в иновациите, компанията днес пише бъдещето на промишлената дигитализация и е двигател на Енергийната и Четвъртата индустриална революции. В качеството си на основен партньор на "Формула Е", изцяло електрическият международен клас моторни спортове на FIA, АББ продължава да тласка границите на електическата мобилност отвъд възможното, допринасяйки за едно по-устойчиво бъдеще. Компанията развива дейност в над 100 държави и разполага с около 136 000 служители.
Източник: Банкеръ (17.01.2018)

Рекорд в търговията с квотите за мръсен въздух има България през 2017 г. Приходите от тях са стигнали 130,2 млн. евро, което е ръст от 54,6% спрямо 2017 година. Това съобщава Институтът за енергиен мениджмънт, позовавайки са на данни на Европейската енергийна борса, на която се търгуват емисиите на 25 държави от ЕС. Увеличението на приходите е продиктувано от паралелното действие на два фактора - цени и количества. Ако през осемте месеца на 2017 г. средните цени са били на нивото на предишната година, то след октомври са се увеличили до над 7 евро на тон. Подобни равнища имало единствено през 2015 г. и на първите търгове на квоти в края на 2012 г. Другата причина е, че търгуваните количества са били с около 40% повече от 2016 г. Съгласно данните на Европейската енергийна борса българските квоти емисии, без тези от авиосектора, предложени за търговия чрез аукцион, са 22 595 500 - с около 40% повече от тези през 2016 г. През 2018-а ще бъдат предложени 23,8 млн. български квоти, което е 5% повече от миналата година. Цените се очаква да са средно по 7,16 евро на тон. 100% от приходите влизат във фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Той покрива загуби на НЕК от изкупуване на ток по преференциални цени.
Източник: 24 часа (22.01.2018)

Булатом: Нова ядрена централа е по силите на държавата Нова ядрена централа е напълно по силите на държавата, пише в анализ на ситуацията с проекта „Белене“, изготвен по поръчка на Българския атомен форум (Булатом). Според експертите годишните разходи за реализацията на проекта са в размер на около 2 млрд. евро, които могат да бъдат поети от държавния бюджет. Друг вариант оборудването да бъде оползотворено от държавата е изграждането на нов блок в АЕЦ „Козлодуй“, но тогава трябва да бъдат предвидени и разходи за промяна на проекта. Ликвидирането на проекта и превръщането на оборудването в скрап ще донесе около 1,5 млн. долара, което означава пълна загуба за държавата на всички направени разходи досега. Може да се потърси и продажба, но за целта е нужно участие и на Росатом. Според авторите на доклада при 100% частна реализация проектът трябва да бъде лицензиран отново. Освен това, макар и на пръв поглед държавата да не участва, тя също има водеща роля – за регулацията на пазарите, отработеното ядрено гориво и т.н. В заключение препоръката е да се търси частен инвеститор, който да довърши проекта, а държавата в лицето на НЕК да запази възможността за обратно изкупуване.
Източник: Дума (23.01.2018)

В енергетиката само ТЕЦ "Марица-Изток 2" е на загуба Всички енергийни дружества приключват 2017 г. на печалба без ТЕЦ „Марица-Изток 2". Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова на брифинг във връзка с пресконференцията на българския бизнес и неговите приоритети за 2018 г., на която бе прогнозирано поскъпване на тока с между 15 и 30%. „Българският бизнес постави темата за реформите в енергетиката и каза, че има липса на воля за такъв тип реформи, но аз и моите колеги не можем да се съгласим. Още от миналото правителството на премиера Бойко Борисов сме предприели действия за реформи", каза още тя и обясни, че според нея в изложението на хората от българския бизнес е липсвала конкретика. „Когато дойде правителството на Борисов през 2014 г., сектор "Eнергетика" беше един от най-проблемните в българската икономика, така че бяха направени поредица от законодателни реформи. Бяхме на загуба от 7 млн. в края на 2014 г., а 2017 г. ще приключи с положителен финансов резултат, като дори Националната електрическа компания ще генерира печалба. Единственото дружество на загуба е ТЕЦ „Марица- Изток 2",заради изключително високите разходи, които прави - по първоначални данни тази година очакваните разходи за емисии са близо 160 млн. лева. Всички останали дружества ще излязат на печалба и ще реализират положителен резултат, като в сметките им има 1,4 млрд. лева. Така че всеки може да прецени дали има или не воля за реформи", каза още министър Петкова и посочи, че когато фактите говорят, и боговете мълчат.
Източник: Стандарт (23.01.2018)

Драконовски мерки за пазара на ток Драконовски мерки за контрол на свободния пазар на ток предвижда проект за промени в Закона за енергетиката/, който е пуснат за обществено обсъждане. Предложенията за изменение и допълнение на ЗЕ се правят с цел транспониране в националното законодателство на европейските директиви относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и на природен газ. Според поправките, на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ се възлага текущото контролиране на интегритета и прозрачността на пазара на търговия на едро с енергия. Контролните органи ще имат право да изискват от играчите на пазара съществуващи записи за телефонни разговори и предаване на данни, да поискат от съд да наложи запор на движими вещи и вземания и/или възбрана върху недвижим имот. И дори да правят предложения за временно лишаване от право за упражняване на определена професия или дейност. Глоби от 1500 до 15 000 лв. се предвиждат при нарушенията на регламента, в частта му за прозрачност на пазара на ток и газ, манипулации и пазарни злоупотреби. Когато това се прави от юридическо лице или от едноличен търговец, имуществената санкция е от 20 000 до 150 000 лв. Тези санкции са и за опити за манипулиране на пазара за търговия на едро с енергия. При повторно нарушение глобата е трикратна, като се изчислява по максималния размер. Това означава, че за физически лица тя е 45 000 лв., а за фирми – 450 000 лв. КЕВР може да наложи и наказание лишаване от право за упражняване на определена дейност за срок от шест месеца до една година, ако нарушението не подлежи на по-тежко наказание. Законопроектът урежда и независимостта на оператора на газовата мрежа. Предвижда се операторът на газовото хранилище да има независими права за вземане на решения за активите, необходими за функционирането, поддръжката или развитието на съоръжения за съхранение. В проекта за първи път е предвиден и раздел за зарядните точки за електрически автомобили. Предвижда се операторите на зарядната точка да могат да купуват ток от търговец, различен от този, който доставя еленергия на сградата, в която е тя. ЕСО няма право да откаже свръзване на зарядна станция с мрежата с мотив за претоварване или повече разходи.
Източник: Стандарт (26.01.2018)

44 млн. лв. са просрочените задължения на търговци на ток към НЕК по "задължение към обществото" 44 млн. лв. са просрочените задължения на търговци на електроенергия към Националната електрическа компания /НЕК/ към настоящия момент по цена „задължение към обществото“.Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова в парламента. За сравнение към края на миналата година те са били 60 млн. лв., уточни по-рано председателя на комисията по енергетика в парламента Делян Добрев. Годишно във фонд Сигурност на електроенергийната система се събират приходи от порядъка на 473 млн. лв., уточни Петкова. В отговор на питане на депутата Искрен Веселинов от Обединени патриоти, министър Петкова обясни, че в момента няма механизъм, с който длъжниците да бъдат задължавани за незабавно издължаване към държавната електрическа компания. Министърът се съгласи и с твърдението на Добрев, че търговците освен това не разполагат и с достатъчно активи, които да обезпечат вземанията на НЕК.. Енергийният министър изрази съгласие, че трябва да се потърси възможност за по-добра събираемост на вземанията за цена „задължение към обществото“. Сега редът за събиране на вземанията се извършва по общия ред. Заместник-председателя на енергийната комисия Валентин Николов от своя страна също призова да се помисли за повече правомощия на фонд Сигурност на електроенергийната система. По думите на Петкова обаче това ще изисква много сериозни и законодателни промени и при това не само в Закона за енергетиката.
Източник: 3e-news (30.01.2018)

Производството на ток нараства със 17.3% през ноември През ноември спрямо октомври нараства производството на: дизелово гориво - със 7.6 на сто до 254 хил. т; електроенергия - със 17.3 на сто до 4 006 ГВтч., съобщи Националният статистически институт. Намалява производството на: твърди горива - с 16.7 на сто до 2 836 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 10 на сто до 9 хил. т. Производството на безоловен бензин остава без изменение. През ноември 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: електроенергия - с 4 на сто. Намалява производството на: твърди горива - с 18.2 на сто; безоловен бензин - с 8.3 на сто; дизелово гориво - с 8.3 на сто. Производството на пропан-бутанови смеси няма изменение. През ноември спрямо октомври нарастват доставките на: безоловен бензин - с 35.1 на сто до 50 хил. т; природен газ - с 33.1 на сто до 330 млн. м3; електроенергия - с 11.5 на сто до 3 077 ГВтч. Намаляват доставките на: твърди горива - с 16.2 на сто до 2 922 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 6.7 на сто до 42 хил. т; дизелово гориво - с 22.3 на сто до 164 хил. т. През ноември 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: безоловен бензин - с 35.1 на сто; електроенергия - с 1.4 на сто. Намаляват доставките на: твърди горива - с 18.2 на сто; дизелово гориво - с 15 на сто; природен газ - с 1.2 на сто. Доставките на пропан-бутанови смеси нямат изменение. Общият индекс на цените на производител през декември остава непроменен спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 4.6 на сто, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.3 на сто, а в преработващата промишленост е отчетено намаление - с 0.4 на сто. По-съществен спад на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 2 на сто, както и при производството, некласифицирано другаде - с 0.4 на сто, а увеличение е отчетено при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0.6 на сто, както и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване и при производството на химични продукти - по 0.5 на сто. Общият индекс на цените на производител през декември 2017 г. нараства с 4.1 на сто в сравнение със същия месец на 2016 година. Увеличение на цените е отчетено при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.1 на сто, добивната промишленост - със 7.9 на сто, и преработващата промишленост - с 2 на сто. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.9 на сто, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.3 на сто, както и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 4 на сто, а намаление е регистрирано при производството на превозни средства, без автомобили - с 3.5 на сто, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2.8 на сто.
Източник: 24 часа (31.01.2018)

Очакваме 220 млн. лв. приходи от продажба на квоти въглеродни емисии Приходи в размер на 470 млн. лв. ще бъдат събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2018 г. Това е предвидено в бюджета на фонда, одобрен на днешното редовно заседание на правителството. Близо половината от тези приходи – 220 млн. лв., се очаква да бъдат от продажба на квоти въглеродни емисии. Със събраните средства ще бъдат покривани разходите на Националната електрическа компания, включително и за минали регулаторни периоди, произтичащи от статута й на обществен доставчик според Закона за енергетиката. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ бе създаден през м. юли 2015 г. с цел покриване на разходите на обществения доставчик, произтичащи от задълженията му за изкупуване на електроенергия по преференциални цени. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи от продажба на електроенергия на производителите и вносителите в страната, от таксите за достъп и пренос на електрическа енергия и природен газ, както и от достъп и съхраняване на природен газ. Във фонда постъпват и приходите от продажба на квоти емисии парникови газове.
Източник: Банкеръ (01.02.2018)

Енергийният фонд ще подпомогне НЕК с 470 млн. лв. Във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ ще бъдат събрани приходи в размер на 470 млн. лв. през 2018 г. Това е предвидено в бюджета на фонда, одобрен от Министерския съвет днес. Близо половината от тези приходи – 220 млн. лв., се очаква да бъдат от продажба на квоти въглеродни емисии. Събраните средства покриват разходите на Националната електрическа компания, включително и за минали регулаторни периоди, при изкупуването на енергия от възобновяеми източници. Тази година той ще бъде подпомогне държавното дружество с най-много средства от създаването си. Миналата година приходите във фонда бяха в размер на 434 млн. лв. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ бе създаден през юли 2015 г. с цел покриване на разходите на обществения доставчик, произтичащи от задълженията му за изкупуване на електроенергия по преференциални цени. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи от продажба на електроенергия на производителите и вносителите в страната, от таксите за достъп и пренос на електрическа енергия и природен газ, както и от достъп и съхраняване на природен газ. Във фонда постъпват и приходите от продажба на квоти емисии парникови газове.
Източник: Монитор (01.02.2018)

ВЕИ-тата също излизат на борсата от 1 юли Освен когенерациите, за които бе предложено от 1 юли да излязат с всички произведени количества ток на свободния пазар, това ще стане и за ВЕИ-тата, съобщи председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. Въпросните производители с инсталирана мощност над 5 мегавата продават електроенергията на НЕК на префернциална цена, който има задължението да я изкупи. От следващия регулаторен период, който започва в средата на годината, те ще продават електроенергията на свободния пазар и ще имат договор за разлика. С него ще се компенсира разликата в цената постигната на борсата и субсидираната. „Това ще повиши ликвидността на свободния пазар на електроенергия и ще гарантира, че получаваме реалната пазарна цена“, поясни той.
Източник: Монитор (07.02.2018)

АОБР ДОГОВОРИ РЕФОРМИ В СЕКТОР ЕНЕРГЕТИКА На проведена днес, 6 февруари 2018 г., в Министерския съвет среща на работодателските организации с министър-председателя Бойко Борисов, председателя на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев, заместник министър-председателя Томислав Дончев, министрите Владислав Горанов, Теменужка Петкова и ръководителите на НЕК, БЕХ, АЕЦ и БНЕБ бяха обсъдени проблемите в сектор енергетика. Представителите на изпълнителната и законодателната власт приеха основните предложенията на национално представените работодателски организации и поеха ангажимент за поетапното им изпълнение. Беше договорено след 15 дни да се проведе нова среща за оценка на изпълненото до момента. Оттеглено беше искането за оставка на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, но работодателските организации остават в готовност за протестни действия.
Източник: БСК (07.02.2018)

ИПИ: Излизането на всички производители на ток на борсата е риск за търговията Със законодателни промени в края на 2017 година всички производители с над 5 мегавата инсталирана мощност вече продават своята електроенергия през борсата. Целта на тази промяна е повишаването на прозрачността на търговията и повишаването на доверието в сектора. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) анализира дали тези цели са постигнати. В оценката си експертите критикуват на първо място начина, по който бяха направени тези промени - между първо и второ четене с Преходни и заключителни разпоредби на Закона за безопасното използване на ядрена енергия. По този начин законодателите избягват задължителните консултации и изготвянето на оценка за въздействието от промяната. Промените бяха направени бързо - внесени на 6 декември и обнародвани в Държавен вестник на 22 декември,което пък не оставя никакво време за промяна в правилата на работа на енергийната борса. Оценката на ИПИ е, че направена по този начин промяната не засилва доверието в работата на свободния пазар, а напротив - допълнително го отслабва. Още повече, че търговията на борсата продължава да се извършва без клирингова къща. Още от създаването на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) не беше създадена клирингова къща, а самата борса беше страна по всички сделки в сегмента "ден напред" и на Централизирания пазар за двустранни договори. От 1 януари 2018 година обаче борсовият оператор вече не е страна при двустранните договори, което означава, че договорите ще се сключват между търговските участници, а борсата няма да има информация за условията по тях, както и няма да има механизъм за контрол и надзор. Това положение увеличава рисковете пред търговията на организираният борсов пазар, посочват още от ИПИ. Експертите изразяват и опасенията си, че след последните промени в законодателството количествата, търгувани през борсата, ще се удвоят, а това това поставя под въпрос капацитета на оператора на фона на малкия му опит. През 2016 година по свободно договорени цени у нас са изтъргувани общо 15,5 тераватчаса електроенергия, от които 2,5 тераватчаса през борсовия сегмент ден напред и минимални количества в сегмента за двустранни договори. Повишаването на доверието в свободния пазар няма как да се извърши чрез въвеждане на задължения и ограничения, а следва да създаде необходимите пазарни механизми, които подобряват неговата ефективност, посочва се в анализа на ИПИ. Доверието се създава от наличието на конкуренция, ликвидност и намаляване на рисковете при търговия. "Контрапродуктивно е въвеждането на задължения за търгуване на електрическа енергия само на организирания борсов пазар при липса на механизъм за управление на рисковете, свързани с работата му като наличието на клирингова къща", е заключението на експертите.
Източник: Инвестор.БГ (13.02.2018)

ТЕЦ "Марица Изток 2" пусна профилни продукти на платформата за двустранни договори на БНЕБ Седмица след срещата на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) при премиера Бойко Борисов, ТЕЦ „Марица Изток 2“ пусна профилни продукти. Това става ясно от обявените от централата търгове за 14 февруари, в рамките на които участниците ще наддават за пикова и извънпикова енергия. Припомняме, че предлагането на профилни продукти от ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК беше един от ангажиментите, за които представителите на бизнеса и държавата се споразумяха в рамките на срещата. От сайта на енергийната борса е видно, че едната оферта на ТЕЦ „Марица Изток 2“ е за 20 MW (52 320 MWh) пикова енергия (9-20 часа) за периода от 1 март до 31 декември, при стартова цена от 85 лв. на MWh. Другото предложение е за 20 MW (94 560 MWh) за извънпиковите часове, включително за 24 часа за събота и неделя. Търсената от ТЕЦ „Марица Изток 2“ цена по този търг е 52 лв. за MWh. /publics.bg
Източник: Други (14.02.2018)

Вдигнаха рейтинга на БЕХ Агенция “Фич” вдигна рейтинга на БЕХ на “BB” и определи стабилна перспектива. Повишението отразява подобрените финансови резултати и очаквания да се намали дефицита в НЕК заради успешни законови и регулаторни промени. “Фич” запазва оценката си “силна” по отношение на критерия за собственост и контрол, т.е. връзката на БЕХ с българската държава, и дава едно ниво по-висок рейтинг. Оценката се осланя на очакваното усвояване на държавна гаранция за газовия интерконектор Гърция-България, както и на отпуснатия през декември 2016 г. от държавата на НЕК 7-годишен безлихвен заем по арбитража с “Атомстройекспорт”.
Източник: 24 часа (16.02.2018)

Работодателите доволни, цената на тока падна Работодателските организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ вече са доволни от цената на тока и няма да вдигат протести, поне засега. Това стана ясно от думите на председателя на АИКБ Васил Велев след поредната среща на бизнеса с правителството заради ненормалното увеличение на цените на ел. енергията на т.нар. свободен пазар. Според него ако преди 2 месеца офертите към малките предприятия са били за цени между и 90 и 125 лв. за мегаватчас, сега вече са за цени между 83 и 100 лв. Въпреки това работодателите не са се отметнали напълно от думите си за готвените от тях протести. „Ако досега беше оранжева степен на готовност за протести, сега преминаваме в жълта. Не сме снели напълно готовността и не сме напълно спокойни но се движим в много добро темпо в правилна посока“, категоричен бе Велев. Той добави, че вече се наблюдава промяна и в поведението на продавачите на електрическа енергия - държавните дружества АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-Изток 2“, но все още има „много сериозни резерви“. Велев уточни, че генералното решение ще дойде тогава, когато приключат договорите с американските централи, за което той очаква по-енергични усилия от страна на Министерството на енергетиката и правителството. Освен това на борсата трябва да започнат да продават много и независими продавачи, а не както досега двама продавачи да продават над 90 на сто от електрическата енергия, каза той. Председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев пък заяви, че почти са готови законодателните промени в около 100 текста на Закона за енергетиката "Надявам се до края на следващата седмица да имаме окончателните текстове по промяна на Закона на енергетиката, с които от една страна ще извадим производители на електрическа енергия над 5 мегавата на свободния пазар. Те ще имат договор за премия, който ще сключат с Фонда за енергийна сигурност", уточни Добрев. Той допълни, че по този начин продавачите на свободния пазар на електроенергия ще се увеличат от 3 на около 90-100 участника. Друга промяна в енергийния закон включва закупуването на технологичните загуби от страна на ЕРП-тата от свободния пазар. Според Делян Добрев по този начин свободният пазар ще получи повече ликвидност от страна на предлагането, а от друга страна ще има и по-голямо търсене от страна на покупката на енергия от ЕРП-тата за технологични загуби, които в момента са на регулирания пазар и се предоставят от НЕК. Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара, допълни, че ефектът от предложените мерки, които са обсъдени с правителството, ще се изрази в допълнително количество електроенергия което ще излезе на свободния пазар - това е произведеното количество електроенергия от ВЕИ с мощност над 5 мегавата и ефективното високо комбинирано производство. Той посочи, че общото количество на тази допълнителна електроенергия ще бъде около 4 тераватчаса. В същото време на пазара на електроенергия ще се появят и нови потребители - електроразпределителните дружества, които ще консумират приблизително същите количества. По този начин ще се повиши ликвидността на свободния пазар, а оттам ще се получи и нужната прозрачност. Като второ задължително условие Камен Колев заяви, че задължително трябва да се приемат изискванията на регламента REMIT, който задължава дружествата да предоставят информация за сключени сделки на свободния пазар с енергийни продукти на едро. В резултат от това ратифициране ще се въведат тези правила и изисквания, които ще ограничат възможностите за манипулиране на пазара, счита Колев.
Източник: Монитор (22.02.2018)

Енергийният холдинг готви нов облигационен заем за 500 млн. евро "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) подготвя нова емисия облигации, с които да покрие задълженията си по набрания от финансовите пазари през 2013 г. заем за общо 500 млн. евро, половината от които отидоха за уреждането на дълга на НЕК за предпроектното проучване за спрения строеж на АЕЦ "Белене". Падежът на облигацията е през ноември 2018 г. и вероятността погасяването на дълга да стане с нова емисия на финансовите пазари бе обявена от рейтинговата агенция Фич след повишаването на рейтинга на холдинга. В зависимост от пазарните условия може да бъде решено да се набере и по-голяма сума. БЕХ има да погасява още една облигационна емисия, реализирана на борсата в Ирландия през 2016 г. Тя е за 550 млн. евро, с които холдингът отново погаси задължения на дъщерната си НЕК към двете т.нар. американски въглищни централи в комплекса "Марица Изток".
Източник: Медия Пул (23.02.2018)

ЧЕЗ обяви сделката за българския си бизнес с пазарджишка фирма Неустойка от 3 млрд. лева, ако развалим договорите с ТЕЦ "Марица" 1 и 3 България трябва да заплати 3 милиарда лева неустойка, ако развали договорите с двете американски централи ТЕЦ "Марица" 1 и 3. Отделно трябва да покрием невъзстановяемите щети на двете централи, ако Брюксел се произнесе, че сме им предоставили нерегламентирана държавна помощ. Втората сума не се знае към момента, в момента се изготвя методика за изчислението й. Това обясни пред журналисти енергийният министър Теменужка Петкова след блицконтрол в енергийната комисия. Тя подчерта, че това е само хипотетично. "Аз много се надявям да не се стигне до подобен сценарий, в който НЕК и държавата да плаща неустойки и сме предприели мерки за взаимноизгодно решение за двете страни", коментира тя по повод процедурата на ЕК по сигнала на КЕВР от края на 2013 г. за съмнение за предоставяне на нерегламентирана държавна помощ. "Тази процедура, която върви в ЕК, не мога да прогнозирам в какви срокове ще приключи. Участваме активно в този диалог, предоставяме необходимата информация. Надявам се този въпрос да приключи абсолютно благоприятно и за двете страни", каза министърката. По-рано тя отговори същото и на въпрос, зададен от соцдепутата Таско Ерменков, като уточни, че преговорите от края на 2015 с ЕК се водят от финансовото министерство и БЕХ. Към момента не ми е известно становище на ЕК, уточни тя. "Ако ЕК се произнесе по този сигнал и каже, че е налице нерегламентирана държавна помощ, то тогава процедурата предвижда тази неправомерна помощ да бъде възстановена, а след това да заведем регресивен иск срещу тези, които са я получили. Това е схемата."
Източник: Стандарт (23.02.2018)

Четвърта енергийна компания заведе дело срещу България във Вашингтон След трите електроразпределителни дружества още една енергийна компания е завела дело срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове на Световната банка (ICSID) във Вашингтон. На сайта на институцията се вижда, че това е станало на 14 февруари. Това е ACF Renewable Energy Limited, Малта. От наличната информация не се вижда друго, освен че компанията се позовава на Енергийната харта. Преди няколко години към същата институция се обърнаха собствениците на трите електроразпределителни дружества - CEZ, Energo.pro и EVN. Преди година се разбра, че австрийската eнергийна компания EVN е постигнала извънсъдебно споразумение с държавната компания НЕК. И трите компании се оплакаха от неплатена сметка от НЕК за изкупена енергия от възобновяеми енергийни източници. Жалващият се сега инвеститор е известен в България под името "ЗБЕ Партнерс", което бе собственост на американската Sun Edison, като след изграждането на фотоволтаична централа е продаден на ACF Renewable Energy Ltd., съобщава сайтът ecomomix.bg. Сега дружеството се нарича "АКВА Пауър Си Еф Карад Пи Ви Парк" ЕАД. То стопанисва фотоволтаичната централа край с. Караджалово, Първомай, с инсталирана мощност 60 мегавата. "Eй Си Еф Ринюбъл Енерджи", Малта, е пряк собственик на дружеството. Централата всъщност е собственост на големия холдинг от Саудитска Арабия AKWA Power International. Последното се притежава от AKWA Holding и редица други инвеститори, сред които Международната финансова корпорация (част от Световната банка) и Пенсионната агенция на Саудитска арабия. Според информацията на AKWA инвестицията в България е 272 млн. долара. Общата сума на трите иска на електроразпределителните предприятия пред съда във Вашингтон е от порядъка на 1 млрд. евро, пише изданието. То посочва, че Адвокатското съдружие "Спасов и Братанов", което според избрания за купувач на активите на ЧЕЗ в България Гинка Върбакова я е представлявало при преговорите с чешката компания, също така е и юридически представител на Корпорацията за задгранични чуждестранни инвестиции на САЩ - OPIC. Делото във Вашингтон обаче се води от адвокатите на ищеца "Камерън Маккена".
Източник: Дневник (01.03.2018)

И по-малките зелени централи излизат на борсата От 1 юли на борсата за ток ще има повече играчи. На нея ще излязат производители с мощност над 4 мегавата, въпреки че до момента се обсъждаше това да важи само за тези над 5 мегавата. Причината за разширяването на обхвата е, че голяма част от зелените централи са с мощност от около 4.9 мегавата. Това каза вчера председателят на енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев. Така през борсата ще се продават 4.3 тераватчаса електроенергия повече. Изискването ще залегне в новите промени в Закона за енергетиката, които предстои да бъдат публикувани за обществено обсъждане. Засега обаче не се споменава как ще бъдат подпомогнати енергийно бедните българи. Една от идеите е на свободния пазар на ток да излязат както зелените централи, така и американските тецове в "Марица-изток". Разликата между цената, постигната на борсата, и преференциалните цени ще се плаща от фонд "Сигурност". Само в рамките на две години фондът е превел на НЕК около 1.1 млрд. лв. Става въпрос за периода от създаването на фонда през 2015 г. до края на миналата година, поясни пред БНР председателят му - бившият депутат от ГЕРБ Диан Червенкондев. Фондът беше създаден с цел да подпомага НЕК в изкупуването на скъпия ток от зелените централи, когенерациите и американските тецове. Задължение към него имат всички производители на ток, заедно с "Булгартрансгаз" и ЕСО, които внасят по 5% от приходите си всеки месец. Все още обаче имало компании, които си правят оглушки и не внасят задълженията си към фонда. Става въпрос за около 30 млн. лева, които те си спестяват, поясни Червенкондев. Притеснително според него е, че през последните месеци се повишава цената на квотите за въглеродните емисии, плащани от тецовете, които също влизат във фонд "Сигурност". Ако през 2016 г. към него са били преведени около 4 млн. евро, то през миналата година те вече са били 10 млн. евро.
Източник: Сега (07.03.2018)

Всички централи над 4 МВт на борсата От 1 юли всички производители на електроенергия над 4 мегавата излизат на свободния пазар. Това предвиждат предлаганите промени в Закона за енергетиката, които във вторник бяха обсъдени на дискусия в НС с участието на депутати, ресорният министър Теменужка Петкова, представители на енергийните дружества в страната и работодателските организации. В предишен вариант се предлагаше границата да е 5 Мвт. Сметките сочат, че с промените нови 4,3 тераватчаса електроенергия ще излязат на свободния пазар от средата на 2018 г. Председателят на комисията по енергетика в парламента Делян Добрев обясни, че централите, ползващи субсидии вече ще сключват договори за разлики не с НЕК, а с Фонд "Сигурност на електроенерийната система" (ФСЕС), който от своя страна ще събира таксата „Задължение за обществото“ и ще я превежда на НЕК за да се разплати с производителите под 4 мегавата.
Източник: Монитор (07.03.2018)

От създаването си спасителният енергиен фонд е дал 1,1 млрд. лева на НЕК От създаването си през 2015 г. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) е изплатил 1,1 млрд. лева на Националната електрическа компания (НЕК) под формата на компенсации заради преференциалните цени на електроенергията. Това съобщи председателят на Фонда Диан Червенкондев пред БНР. Във ФСЕС задължение да внасят 5% от приходите си имат производители и търговци на електроенергия, както и „Булгартрансгаз“ и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) в качеството им на оператори на мрежа. Червенкондев призна, че някои компании не плащат своите задължения към Фонда, но сумата до момента е около 30 млн. лева. През последните месеци се повишава цената на квотите въглеродните емисии, приходите от които също влизат във ФСЕС – до около 10 евро, спрямо 4 евро през 2016 година, стана ясно още от думите на Червенкондев. ФСЕС ще има важна роля при бъдещите промени в Закона за енергетиката, които предвижда излизането на някои от производителите с преференциални договори на борсата. Моделът за компенсация на тези компании тепърва трябва да се изяснява, на според очакванията именно Фондът ще компенсира разликата в цената, постигната на борсата и цената, вписана в договорите на производителите с НЕК. С излизането на повечето производители на борсата се цели повишаването на ликвидността и по-голяма конкуренция на цената на електроенергията. Мярката е част от обещанията на правителството, дадени на бизнеса преди няколко седмици. Работодателските организации протестираха срещу високите цени на електроенергията на свободния пазар и дори заплашиха с протести. След обещания за промени те се отказаха от протеста.
Източник: Инвестор.БГ (07.03.2018)

ЕИБ може да финансира АЕЦ "Белене" България ще разговаря с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за възможността й да кредитира довършването на АЕЦ "Белене". Това е един от вариантите за използване на реакторите, които вече са доставени, стана ясно от думите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Заедно с изпълнителния директор на НЕК Петър Илиев вчера тя инспектира площадката за Втора атомна и съхранението на доставеното оборудване. Приоритет на правителството е да намери най-доброто решение, свързано с реализация на оборудването на АЕЦ "Белене", каза Петкова. И припомни, че в министерството вече е създадена работна група с експерти от БЕХ, НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци", която трябва да излезе със становище до юни. Тя увери, че оборудването се съхранява според изискванията, въпреки че тези дни бившият министър на икономиката Румен Овчаров отново коментира, че то се пази "при абсурдни условия". През почивните дни вицепрезидентът на ЕИБ Вазил Худак коментира пред БНР, че банката би обмислила финансиране на проекта АЕЦ "Белене", но ако получи официално запитване от българското правителство. Идеята за европейско финансиране за довършването на централата като общ балкански проект дойде от премиера Бойко Борисов, който разви идеята си на форум преди десетина дни.
Източник: Сега (13.03.2018)

Кабинетът ще прави поредна държавна фирма за язовирите Държавата ще създаде търговско предприятие за управление на нестопанисваните язовири и държавен фонд, който да финансира ремонтирането им. Фондът ще се пълни със средства от бюджета и вноски от собствениците на поддържаните язовири, в които се развива стопанска дейност. Това съобщи министърът на икономиката Емил Караниколов след заседанието на кабинета в сряда. Изпълнението на тези мерки ще бъдат форсирани, като до сряда под ръководството на вицепремиера Валери Симеонов трябва да са готови необходимите промени в Закона за водите. Законопроектът директно ще бъде внесен от група народни представители за обсъждане в парламента. Идеята за създаване на държавна фирма, която да поеме управлението и поддържането на нестопанисваните водоеми, бе обявена от правителството преди дни след наводненията в Брегово и Хайредин. Вчера обаче министър Караниколов не можа да посочи колко общини се очаква да предоставят язовирите си в новото търговско предприятие. На кметовете ще се даде един месец да отговорят, правителството също ще направи анализ, стана ясно от обясненията на министър Караниколов. Той посочи, че прехвърлянето на язовири към новото държавно предприятия ще става само със съгласието на общините. В страната има около 5700 язовира, от които над 4500 са общински, каза още Караниколов. Засега не е ясно какви средства ще са необходими за попълването на държавния фонд за ремонт на язовирите и колко може да осигури бюджета. В Закона за водите ще се направи категоризация на всички водоеми като малки и големи, ще бъдат разписани и изискванията за експлоатацията им. Не е ясно защо трябва да се създава нова държавна фирма за управление на водните съоръжение, при положение че към държавната НЕК съществува предприятие "Язовири и каскади", което стопанисва голяма част от държавните водоеми.
Източник: Сега (15.03.2018)

Големи банкови гаранции за търговците на ток Всички търговци на ток ще трябва да плащат банкова гаранция или депозит в размер на 150% от месечната стойност на таксата "задължения към обществото". Това съобщи Делян Добрев, председател на парламентарната енергийна комисия, по време на енергийния форум "Преход от дългосрочни договори и преференциални цени към либерализиран пазар", организиран от сп. "Ютилитис". Нововъведението ще е мярка срещу нелоялните търговци, които събират таксата, но не я внасят в НЕК. Така компанията натрупва десетки милиони несъбираеми вземания, тъй като тези търговци нямат други активи, освен офис оборудване, обясни Добрев. Бъдещата банкова гаранция или депозит за търговците ще е само една от няколкото основни промени в Закона за енергетиката (ЗЕ), предлагани от депутати от ГЕРБ. Средствата, събирани от добавката "задължения към обществото", ще бъдат преместени от НЕК във Фонда "Сигурност на електроенерийната система" (ФСЕС), добави Добрев. Самият ФСЕС пък ще превежда на НЕК само тази част от събраните от таксата средства, която по преценка на КЕВР е необходима за компенсиране на производителите на енергия от ВЕИ и високоефективното комбинирано производство с мощност до 4 МВт, както и на двете американски централи в "Марица изток" до изтичане на сключените с тях дългосрочни договори. Друга промяна в ЗЕ е самите производители на енергия от ВЕИ и на високоефективна комбинирана енергия с мощност над 4 МВт да излязат на свободния пазар. Технологичните загуби на ЕРП-ата също да бъдат търгувани на свободния пазар, е друга промяна в ЗЕ, предлагана от група депутати от ГЕРБ. Не бързаме с промените в закона и дори мислим да направим нещо като обществено обсъждане, въпреки че това противоречи на правилата на Народното събрание, обясни Делян Добрев. Той допълни, че от страна на Обединени патриоти е внесен още един законопроект за изменение на ЗЕ. Добре е двата проекта да бъдат обединени между първо и второ четене, коментира Добрев. Той изказа мнение, че поради малкото време измененията за либерализирането на пазара може и да не влязат в сила от 1 юли. За същото, поради липса на готовност, настояха и всички производители и търговци на електроенергия. "Ние сме против по-нататъшното отлагане, тъй като очакваме тази либерализация вече 14 г.", контрира Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Приемането на промените в ЗЕ е задължително, тъй като с тях у нас се прилага Регламентът на ЕС 1227/2011 за интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT).
Източник: Стандарт (15.03.2018)

ЕК: Държавните фирми се управляват лошо Резултатите на държавните предприятия представляват източник на несигурност и риск за публичните финанси. Изводът е от доклада за България, изготвен от Европейската комисия в рамките на наблюдението за прекомерни икономически дисбаланси. Задълженията на фирмите, в които държавата притежава 50 и повече процента и упражнява контрол, възлизат на почти 17% от брутния вътрешен продукт към средата на миналата година. Критичната оценка идва на фона на надигащата се напоследък покрай сделката ЧЕЗ -"Инерком" популистка вълна с призиви държавата да се върне като собственик в ЕРП-тата. Всъщност тъкмо държавната енергетика е с особено притеснителни финансови показатели - фирмите в този сектор са най-задлъжнелите, се посочва в евродоклада. Националната електрическа компания например вече има дългосрочни борчове за над 3 млрд. лева. И в транспорта положението не е розово. Само двете големи държавни жп компании - БДЖ и НКЖИ, имат задължения, равни на 2.6 % от БВП. За да реанимира железниците, правителството смята да им влее стотици милиони левове, когато намери концесионер за "Летище София" и получи първата вноска от сделката. В доклада на ЕК се посочва, че "корпоративното управление на държавните предприятия продължава да бъде предизвикателство". Преведено от дипломатическия брюкселски на обикновен език, това означава, че фирмите се управляват зле. Евроекспертите отбелязват, че у нас директорите и управителите в държавния сектор се назначават без конкурси. Освен това често липсват финансова насоченост и отчетност, а присъствието и ролята на политическия елемент са прекалено силни, пише в доклада. На практика оценката на Брюксел се доближава до местните критики, че държавните фирми са хранилка за партийни кадри и роднини на управляващите, че харчат средства непрозрачно и прахоснически и че са развъдници на корупция. Освен това липсва ясна обосновка за държавната собственост, а надзорната уредба е силно разпокъсана.Резултатите от лошото управление са налице - показателите на държавните предприятия в България са слаби и в сравнение и с частния сектор, и на фона на другите страни от ЕС, подчертава докладът. Рентабилността на държавните предприятия в повечето сектори е значително по-ниска от тази в частния сектор. Те отстъпват и по възвръщаемост на капитала, и по производителност на труда на частните компании и на подобните им предприятия в останалите държави от Евросъюза. Рамката за управление на държавните предприятия не изпълнява повечето от условията, определени в насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно корпоративното управление на държавните предприятия.
Източник: Сега (19.03.2018)

Бизнесът чака средно 9 месеца за достъп до ток България продължава да изумява с безумно дългите и тромави процедури, свързани с правенето на бизнес. Зашеметяващите 269 дни, или около девет месеца, средно са нужни на една фирма, за да се "върже" към електроразпределителната мрежа у нас. Най-лошото е, че вместо условията да се облекчават, те с години не се променят. Самата процедура по присъединяване към електромрежата се състои от седем подпроцедури. Някои от фазите са безплатни, но има подпроцедура, която може да струва на предприятието около 50 000 лева, обясни Жечо Жечев от Министерството на икономиката. Нещо повече - в последните години присъединяването към мрежата дори се утежнява, призна той. Експертът припомни, че в международни класации България се намира на унизителното 125-о място по показателя "време и разходи за достъп до ток". От Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обясниха, че през 2016 г. някои срокове са били съкратени. Съществените проблеми възникват там, където се изискват отделни съгласувания, като с разрешенията, които се изискват от общините, обясни председателят на КЕВР Иван Иванов. Той даде пример, че само на едно от последните заседания на КЕВР са били разгледани 17 жалби и шест от тях са били свързани с присъединяването. Сред оплакванията има случай, в който фирмата е чакала повече от година за присъединяване. Виновна се оказала конкретната община - тя забавила цяла година издаването на разрешението.
Източник: Сега (19.03.2018)

Китайската CNNC поднови интереса си към "Белене" Китайската национална ядрена корпорация CNNC (China National Nuclear Corporation) е депозирала още в средата на февруари в НЕК писмо, в което е заявила инвестиционния си интерес към проекта АЕЦ „Белене". Това съобщи в парламента министърът на енергетиката Теменужка Петкова в отговор на въпрос на депутата от левицата Васил Антонов. Както "Стандарт" писа още в началото на август миналата година, CNNC ще е един от основните кандидати за изграждането на Втора атомна. Представители на ръководството на CNNC посетиха България още през декември 2016 г., когато се срещнаха с премиера Бойко Борисов и министрите Томислав Дончев и Теменужка Петкова. През лятото на миналата година пък ядрени експерти на CNNC тайно пристигнаха у нас, инспектираха площадката на АЕЦ "Белене" и водиха преговори в София. От проведените тогава разговори станало ясно, че CNNC има изключително сериозни намерения да инвестира в "Белене", но не в доставените от Русия два 1000-мегаватови реактора ВВЕР-1000/466Б, а в свои блокове CNP-1000, които са китайски вариант на американските AP1000 на "Уестингхаус". Според осведомени обаче сега китайците най-вероятно са склонили да инвестират в изграждането на доставените в Белене два руски хилядника. Европейската инвестиционна банка също е заявила, че проявява интерес към възможността да финансира проекта "Белене", припомни още Теменужка Петкова. Интересът на банката е свързан с доста условности, най-вече с това как проектът ще бъде финансово структуриран, каква ще бъде възвръщаемостта на инвестицията и каква - печалбата, коментира още енергийният министър пред депутатите. Министър Петкова ги увери, че решението на Народното събрание отпреди две седмици ще бъде стриктно изпълнено, така че в поставения срок - 30 юни, пред тях ще бъдат представени всички варианти за най-ефективно използване на доставеното в Белене оборудване. В енергийното министерство вече има работна група от експерти на ведомството, БЕХ, НЕК, ДП РАО, АЕЦ "Козлодуй", която да анализира подробно всички варианти за бъдещето на АЕЦ "Белене", увери Теменужка Петкова. Тя посочи, че темата за АЕЦ „Белене" е наболяла, още повече, че се разработва новата енергийна стратегия на България.
Източник: Стандарт (19.03.2018)

ЕК: Резултатите на държавните предприятия са риск за публичните финанси Резултатите на държавните предприятия представляват източник на несигурност и риск за публичните финанси. Общо задълженията на държавните предприятия, в които държавата притежава поне 50% и упражнява контрол, към края на юни 2017 г. възлизат на почти 17% от БВП. Това става ясно от Националния доклад за България, изготвен от Европейската комисия. Почти половината от тези задължения са към дружества извън сектор „Държавно управление“, и следователно представляват условни задължения, които държавата трябва да гарантира или покрива, пише още в документа. Според доклада икономическите показатели на държавните предприятия в България са слаби в сравнение с държавите от Европейския съюз (ЕС) и с частния сектор. По показателя възвръщаемост на собствения капитал, рентабилността на държавните предприятия в повечето сектори е значително по-ниска от тази в частния сектор. По подобен начин държавните компании в България функционират по-зле по отношение на капиталовата и трудовата ефективност в сравнение с частния сектор и с другите държави от общността. В документа пише още, че енергетиката е секторът с най-големи финансови загуби и държавните фирми в този сектор са най-задлъжнелите. Investor.bg припомня, че ръст на приходите се вижда в отчетите на дружествата в сектор "Енергетика" за първите девет месеца на 2017 г., свързан основно с по-високите цени на електроенергията на пазара. Но това повишение е на фона на влошаването на други финансови показатели на дружествата. Противоречивото развитие на сектора е особено видимо при отчета на ТЕЦ "Марица Изток" 2. Държавният ТЕЦ съобщава за отлични цени и ръст на приходите от 16%, но увеличава загубата си заради квотите за емисии, които трябва да плаща. Националната електрическа компания (НЕК) също намалява загубите си, но пък дългосрочните задължения вече надхвърлят 3 млрд. лева. На този фон Българският енергиен холдинг съобщава за намаляване на печалбата си, което се дължи основно на по-малките дивиденти, получени от дъщерните компании за дейността им през 2016 г. В транспортния сектор двете железопътни държавни предприятия имат задължения на стойност 2,6 % от БВП. Правителството възнамерява да използва средства от отдаването на концесия за управление на Летище София, за да помогне за модернизирането на губещия и силно задлъжнелия и държавния железопътен оператор „БДЖ“, припомнят от МФ. Концесията обаче се бави от години и в момента се очаква анализ от Световната банка за реалните параметри на бъдещия договор. Според Брюксел корпоративното управление на държавните предприятия продължава да бъде предизвикателство. Рамката за управление на държавните предприятия не изпълнява повечето от условията, определени в насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно корпоративното управление на държавните предприятия. Като основен проблем в доклада на ЕК се посочва, че в много случаи има твърде неясна обосновка за държавната собственост, а надзорната уредба е силно разпокъса. Освен това често липсва финансова насоченост и отчетност, а назначенията на управленски длъжности се извършват без провеждане на състезателни процедури. Според Брюксел присъствието и ролята на политическия елемент са прекалено силни, което е в ущърб на дългосрочните визия и координация, прозрачност и стандарти за управление на високо равнище.
Източник: Инвестор.БГ (19.03.2018)

Американските ТЕЦ 3 месеца ще анализират спирането на договорите Преговорите с американски компании, които притежават централите "Ей И Ес Гълъбово" и "Контур Глобал - Марица изток 3" по дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от НЕК, не могат да приключат в рамките само на три седмици, коментира вчера пред журналисти заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков. Американските централи са поискали срок от три месеца, в който да анализират методологията за оценка на инвестициите, одобрена от Европейската комисия. Тя е за начина, по който "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" ще бъдат компенсирани за предсрочното прекратяване на 15-годишните им договори. Няма конкретно поставен срок, но самите те са поискали да им бъде предоставен на разположение срок от три месеца за анализи, съобщи директорът на БЕХ Петьо Иванов. И зам.-министър Станков, и изпълнителният директор на БЕХ бяха категорични, че по тази тема предстои дискусия, която трябва да е изключително дипломатична. Станков отбеляза, че е важно запазването както интереса на държавата, така и този на чуждестранните инвеститори. "Важно е естествено тези преговори да преминат на една дипломатична основа и да се постигне най-доброто за консуматорите на енергия на територията на страната", каза Жечо Станков. В отговор на въпрос дали според представената пред ЕК методика са изчислени инвестициите, Станков каза, че в голямата си част тези преговори се водят от екипи на Министерството на финансите, като от тях са изготвени и повечето от документите, свързани с възвръщаемостта на инвестициите. Предполагам, че в максимално кратки срокове колегите ще продължат със срещите и ще започнат по-детайлна комуникация. Трудно ми е да се ангажирам с някакъв конкретен срок или дата за приключване на тези преговори", каза той. Промяната на отношенията с двете американски централи преди 1 юли по думите на Иванов ще бъде само в зависимост от това "доколко те ще са готови със собствения си анализ и с параметрите, които са им предоставени". Самите параметри отчитат направените и изплатени инвестиции.
Източник: Дума (20.03.2018)

ГЕРБ ускори под натиск внасянето на Закона за енергетиката Зелени централи с мощност от 4 и над 4 мегаватчаса ще излязат на свободния пазар от лятото. Става въпрос за 131 производителите на ВЕИ ток, които ще получават специални премии от фонд "Сигурност". Тези премии ще покриват разликата от преференциалните цени на тока, който в момента се изкупува задължително от тях и постигнатата цена на свободния пазар. До 30 юни производителите на ток трябва да сключат с фонд "Сигурност" договор за компенсиране или т.нар. премия. Това предвиждат промени в Закона за енергетиката (ЗЕ), внесени от ГЕРБ в Народното събрание. Част от корекциите са свързани с разширяване на правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а друга - с мерки, свързани с плащането на таксата "задължение към обществото". Те са разработени на база на модела за либерализация, предложен от Световната банка. Промените станаха факт след натиск на работодателите, които в началото на годината заплашиха с протести заради необоснованото поскъпване на тока на свободния пазар. След поредица от консултации с тях кабинетът "Борисов" се нае да предприеме мерки за по-бързото и лесно въвеждане на либерализацията у нас - нещо, което трябваше да е факт още преди няколко години. След приемането на поправките в ЗЕ делът на свободния пазар ще нарасне до над 64% при 54-55% в момента, става ясно от мотивите на авторите на проекта, сред които е и шефът на енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев. Промените в ЗЕ предвиждат и мерки към некоректните търговци, които пропускат плащането на таксата "задължение към обществото" към НЕК. Заради появилите се през последната една година проблеми с неплатени от някои търговци вноски "задължение към обществото" се въвежда изискване за предоставяне на банкова гаранция или депозит в полза на фонд "Сигурност", който евентуално може да я усвои и преведе към НЕК.
Източник: Сега (28.03.2018)

Над 3500 GWh енергия са спестени в България в рамките на две години - 2014 - 2016 г. С това са изпълнени 42.4% от националната цел за енергийни спестявания до 2020 г. Това е посочено в годишния отчет за изпълнение през 2016 г. на Националния план за действие по енергийна ефективност 2014 - 2020 г., одобрен от правителството. Направените икономии стимулират растежа на икономиката и създаването на нови работни места, отчитат от Министерския съвет.
Източник: Сега (29.03.2018)

Дават пълномощия на КЕВР да спира сделки с монополисти КЕВР да може да спира сделки с активи на монополните енергийни дружества. Това реши днес на първо четене енергийната комисия в парламента. Законопроектът е внесен от депутата Искрен Веселинов (Обединени патриоти), като с него се предлагат по-големи правомощия на енергийния регулатор при одобряване на сделки с повече от 20% от капитала на енергийни дружества. Според депутата целта е да се запълни съществуващият правен вакуум, изваден наяве след сделката с „ЧЕЗ България“. „Оказва се, че българският закон не дава възможност за регулация на сделки, които са от изключително значение, както за защита правата потребителите, така и с оглед гарантиране не само на доставките, но и на националната сигурност като цяло“, обясни мотивите си той. Според председателя на енергийната комисия Делян Добрев между първо и второто четене законопроектът трябва да бъде огледан добре, за да не се прекали с намесата на държавата в подобни сделки. Васил Веелев от АИКБ обясни, че се обърнали към Европейската работодателска организация да коментират случая с ЧЕЗ. „Колегите проучиха опита на свои членове и ни информираха, че друг подобен случай в Европа няма. Липсва и подобна практика за предварително произнасяне при прехвърляне на собственост“, обясни браншовикът. Проектът беше одобрен с 18 гласа "за" и двама въздържали се от ДПС. Бюрхан Абазов от ДПС обясни, че не е най-подходящият вариант КЕВР. „Не мислим, че те ще се справят с тази задача, защото нито имат капацитета, нито опита. Не сме против идеята за законопроекта. Напротив, нашата подкрепя идеята да има такова законодателство, което да парира това, което се случи с ЧЕЗ и да се разпише механизъм, който да не позволи тази история да се повтори“, уточни депутатът. Преди да разгледа този законопроект, комисията обсъди и прие на второ четене и промените в същия закон, касаещи либерализацията на пазара. По време на дискусията по текстовете стана ясно, че най-вероятно от 1 юли ВЕИ-тата няма да излязат директно на свободния пазар. Според зам.-председателя на енергийната парламентарна комисия Валентин Николов НЕК ще продава от името на производителите на зелена енергия токът им на борсата. Депутатът обясни, че това се прави, защото те няма да успеят в толкова кратки срокове да сключат нови договори с Фонда за стабилност на енергийната система, каквито са изискванията приети в Закона за енергетиката. По време на обсъжданията стана ясно още, че всички промени в енергийния закон ще трябва да получат нотификация и одобрение от Европейската комисия, защото с тях се променя механизмът, по който се подкрепят производителите на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Според депутатите от БСП първо трябва да се изчака нотификацията от ЕК на новия механизъм преди той да бъде включен в законодателството. Ерменков поиска и преходен период от 12 месеца, за да бъдат тествани всички системи и изчистени проблемите. Делян Добрев обеща, че между първо и второ четене ще има допълнителни текстове, които ще дадат гаранции за защита на интересите на инвеститорите. Той допълни, че за ВЕИ промените ще влязат в сила, когато има отговор от ЕК за новата схема. По този начин ще бъде даден и допълнителен срок на производителите да предоговорят своите условия с кредиторите.
Източник: Монитор (30.03.2018)

Токът ще поскъпне допълнително заради ТЕЦ-вете и ЕСО Поисканото от ЧЕЗ, "Енерго-про" и ЕВН повишаване на цената на електрическата енергия може да се окаже по-малкият проблем за потребителите. Много по-стряскащи са заявленията на топлоелектрическите централи, които произвеждат тока, и на Електроенергийния системен оператор, който събира такси за пренос и достъп до мрежата. Това стана ясно, след като Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) публикува на сайта си исканията на енергийните дружества за новия регулаторен период, който започва на 1 юли. Освен че досегашните участници на електроенергийния пазар искат по-високи цени, от документите става ясно, че в осигуряването на ток за регулирания пазар ще бъдат включени и три нови ТЕЦ-а. Това са свързаните с бизнесмена Христо Ковачки "Бобов дол" и "Марица 3", които досега нямаха утвърдени цени, както и ТЕЦ "Варна", която от края на миналата година е с нов собственик - бившия транспортен министър Данаил Папазов. Техните заявления са за двойно и дори тройно по-високи от досегашните цени на производителите на ток и неминуемо ще натежат в сметките на потребителите. Наред с частните дружества и всички държавни участници на електроенергийния пазар са поискали от КЕВР повишаване на цените, по които работят. ТЕЦ "Марица-изток 2" например настоява за увеличение от 32% на тарифата, по която продава тока. Така един мегаватчас би струвал 98.75 лв. без ДДС при сегашна стойност от 75.08 лв. ВЕЦ-овете, собственост на НЕК, са поискали увеличение на цената с 18% до 82.62 лв./мВтч без ДДС. В същото време поисканото от АЕЦ "Козлодуй" поскъпване е символично - 3%, до 56.43 лв. без ДДС за мегаватчас. Шоково поскъпване на цената за пренос и достъп до електроенергия е поискал и Електроенергийният системен оператор. Предложението е първата тарифа да се промени от 8.15 лв. до 11.05 лв. без ДДС за всеки пренесен мегаватчас по мрежата, което представлява ръст от 36%. Дружеството настоява таксата за достъп да бъде увеличена с цели 49% - до 1.62 лв. без ДДС за мВтч. Въпреки заявените желания за драстично покачване на цените председателят на КЕВР Иван Иванов заяви категорично, че регулаторът няма да допусне чувствително повишаване на електроенергията за потребителите. Обяснението му е, че през последните няколко години дружествата от сектора неизменно са искали увеличения в рамките на 30 - 50%, като конкретно през 2017 г. са настоявали за ръст в диапазон 20 - 52%. След извършените от комисията икономически и финансови анализи и при отчитане на всички признати ценообразуващи фактори обаче утвърденото увеличение на цената на електроенергията за регулирания пазар беше с 1.5%. Каквито и обещания да дава Иван Иванов обаче, сметките му може да се объркат значително, заради заявеното желание на още три електроцентрали да продават на регулираня пазар. ТЕЦ-те "Варна", "Бобов дол" и "Марица 3" досега не са участвали при формирането на средната цена за регулирания пазар, а предложените от тях тарифи, на които могат да работят, са стряскащо високи. При средна пазарна цена за последния месец под 70 лв. за мегаватчас, ТЕЦ "Варна" например иска да продава на 195.12 лв. за мегаватчас. Това според анализите на собственика й Данаил Папазов ще покрие производствените разходи (централата ще работи на природен газ), ще осигури средства за ремонти и модернизации и ще позволи нормална възвращаемост на инвестицията - ТЕЦ-ът беше купен от CEZ срещу 48.5 млн. евро. ТЕЦ "Марица 3" е обявила, че иска да работи на цена от 157.09 лв. за мегаватчас, а "Бобов дол" - на 120.98 лв./мВтч. През последните години двете централи си осигуряват приходи предимно от търговете на ЕСО за студен резерв - в зависимост от периода на годината, без да работят, получават от 7.65 до 10.98 лв. за всеки мегаватчас разполагаема мощност. Каквито и анализи и сметки да направи КЕВР, според Закона за енергетиката ще трябва да определи някакви квоти за участието на тези централи на регулирания пазар. Дори да не бъдат в пълния размер, в който те са поискали, присъствието им неминуемо ще се отрази в крайната цена на тока.
Източник: Капитал (19.04.2018)

КЕВР получава огромни правомощия при проверка на търговците на ток Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) получава огромни правомощия, за да разследва търговците на ток, ако има съмнения, че борсовият пазар се манипулира по някакъв начин. Тя ще може да изисква документи и да налага запор на движими вещи и вземания. Това решиха депутатите от комисията по енергетика в Народното събрание, които вчера приеха на второ четене промени в Закона за енергетиката. КЕВР ще има право на достъп и до съдържанието на това, което намери и изземе по време на проверката. Получават и достъп до всички видове информационни носители, включително и сървъри. Ще могат и да се правят проверки на място, включително и на превозни средства. С промените в Закона за енергетиката се променя и моделът на енергийния пазар. Зелените централи с мощност над 4 мегавата ще излязат на борсата, а разликата между преференциалната и пазарната цена на тока от тях ще се покрива от фонд "Сигурност".
Източник: Сега (25.04.2018)

Работодателите с позиция за промени в Закона за енергетиката Асоциацията на работодателите АОБР пусна до медиите декларация, в която изразява позиция за необходими промени в Закона за енергетиката. Публикуваме пълния текст. ОТВОРЕНО ПИСМО Относно наложителни промени в Закона за енергетика Благодарение на остарял нормативен текст (пропуск) в Закона за енергетиката, ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Марица 3", Димитровград, поискаха поскъпване на тока за битовите потребители с над 20%. Трите ТЕЦ-а искат да продават ток на регулирания пазар, но на три пъти по-високи цени спрямо пазарните. Така потребителите ще трябва да съберат над 330 млн. лева над нормалните ценови нива, което ще доведе до поскъпване на тока за бита с минимум 20%. За да не се допусне подобно непазарно поведение, Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) настоява Народното събрание да подкрепи утре (26 април 2018 г.) на второ четене в пленарна зала приетата вчера (24 април 2018 г.) от Комисията по енергетика на НС поправка в Закона за енергетиката, предложена от председателя на комисията Делян Добрев. Поправката предвижда КЕВР да не определя разполагаемост на производители, чиято регулирана цена надхвърля с повече от 10% прогнозната пазарна цена за регулаторния период. Добрев обясни, че в КЕВР, че КЕВР е затруднена какво решение да вземе, поради противоречивата съдебна практика. Добрев мотивира предложението си с това, че трябва производителите на регулирания пазар да са със справедлива пазарна цена, цена, която да не натоварва ненужно сметките на домакинствата. АОБР напомня, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената такса „Задължения към обществото". Тогава се постигна споразумение с правителството на Бойко Борисов, а и с политическите сили, за мораториум върху всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени. Въпреки това сме свидетели на зле прикрито лобиране от депутати от една политическа сила за ново източване на портмонетата на гражданите от посочените 3 централи! АКО ТОВА СЕ ДОПУСНЕ, ОТНОВО ЩЕ ИМА ПРОТЕСТИ!!! ТОЗИ ПЪТ ГРАЖДАНИ И РАБОТОДАТЕЛИ ЗАЕДНО!!!
Източник: Стандарт (26.04.2018)

Държавната икономика печели, рекордьор е АЕЦ “Козлодуй” с 8575% ръст за 2017 г. С 8575% до 117,899 млн. лв. е увеличена печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за 2017-а спрямо 2016 г., показва финансовият отчет на дружеството. Със 100 млн. лв. в повече е продадената през миналата година електроенергия в сравнение с 2016 г. В отчета си дружеството пише като причина увеличените приходи и по-ниски разходи. И НЕК е на печалба малка - 6,87 млн., при 128,71 млн. лв. загуба. за 2016-а. “Мини Марица-изток”, чиито работници искат увеличение на цените на въглищата, са на печалба от 9,8 млн. лв. преди данъци, като увеличението е 27%. ТЕЦ “Марица-изток 2” отчита загуба от 182,85 млн. лв., като увеличението е със 75%. Печалбата на “Булгаргаз” се е сринала на 9,46 млн. лв., при 36,68 млн. през 2016-а. Това е заради повишаване на цените на природния газ. 61,4 млн. лв. е печалбата на “Булгартрансгаз” за 2017 г. при 66,3 млн. лв. година по-0рано. Най-голяма част от разходите са за амортизации - 90,3 млн. лв., а за 2016 г. - 85,5 млн. лв. С 15,39% се е понижила печалбата на Българския енергиен холдинг за 2017 г. Разходите за дейността, които не включват амортизации, са се повишили със 754,31% от 9,9 млн. на 84,5 млн. лв. Така, извън държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, останалите компании, които са дъщерни на Българския енергиен холдинг, са на плюс. На печалба е и самият холдинг. Може да се каже, че през 2017 г. държавната енергетика е в оздравяваща фаза. В държавната отбранителна индустрия пък 1332% е печалбата на външния търговец “Кинтекс” - от 1,15 млн. през 2016 г. на 16,48 млн. лв. за миналата година. С 20 млн. лв. е спаднала печалбата на “Вазовски машиностроителни заводи” за 2017 г., сравнено с 2016 г. Дружеството отчита печалба в размер на 150 млн. лв., като през 2017 г. е 171,6 млн. лв. “Авионамс” също отчита спад на печалбата от 1,776 млн. лв. през 2016 г. до 1,653 млн. лв. през 2017 г.
Източник: 24 часа (04.05.2018)

Токът у нас е по-скъп, отколкото в Германия Най-евтината електроенергия в Европейския съюз по цени на едро през четвъртото тримесечие е в скандинавските страни, показва статистиката на Европейската комисия. Най-скъпа е тя в Италия, Португалия, Гърция и Испания. От доклада става ясно, че през последните три месеца на 2017 година цената на електроенергията в Европа се повишава навсякъде. Данните на ЕК за България показват, че през четвъртото тримесечие на 2017 година цената на едро на електроенергията в България е 40,70 евро за мегаватчас. За сравнение, цената в Дания, Швеция и Финландия е в диапазона 30,50-33 евро за мегаватчас. Ниска е цената и в най-голямата европейска икономика Германия - 33,90 евро за мегаватчас. В същото време в Италия за мегаватчас електроенергия се заплащат 61,80 евро, а в Гърция и Португалия - 60,50 евро. Във Франция цената е 57,40 евро за мегаватчас. Прибалтийските страни са нетен вносител на електроенергия, но цената варира между 33,10 евро в Естония и 34,50 евро в Латвия за мегаватчас.
Източник: Дума (04.05.2018)

НЕК топи печалбата си с 50 млн. лв. за година Националната електрическа компания (НЕК) отчита положителен финансов резултат за първите три месеца от годината, но въпреки това печалбата й се топи с 47.5 млн. лв. За този период дружеството излиза на плюс от 72.8 млн. лв. на фона на 120.3 млн. лв. за първите три месеца на 2017 година. Това показва финансовият отчет на дружеството за първите три месеца на годината. Като цяло държавните енергийни дружества отчитат подобрение на финансите си, но част от тях също регистрират по-скромни печалби. НЕК продължава да изпитва парични затруднения към доставчиците си, като от компанията не са оптимисти и не очакват това скоро да се промени. През второто тримесечие тенденцията е финансовият резултат да се влоши. Очаква се намаляване на потреблението на електроенергия на регулирания пазар. В същото време ще се увеличат изкупуваните количества ток от ВЕИ и разходите, свързани с тях. Цените на тока от соларни паркове, които са с най-висока цена, ще вдигнат значително миксовата цена, пише в отчета на компанията. Докато НЕК топи печалбата си, финансовите показатели на АЕЦ "Козлодуй" се подобряват. Първа атомна отдава това на повишената пазарна цена за продажба на ток, както и на увеличената регулирана цена за продажба. Приходите от продажби на ток през първото тримесечие на тази година са 293 млн. лв., което е с 28.4% повече в сравнение със същия период на 2017 г., когато те са били 228 млн. лв., показва още отчетът. Добър е и резултатът на Българския енергиен холдинг, който регистрира печалба от 13.7 млн. лв. на фона на 8.6 млн. лв. година по-рано. На печалба от 8 млн. лв. излиза и Електроенергийният системен оператор. За първите три месеца на 2017 г. например той е бил на плюс от 5.5 млн. лв. Макар и минимално - с около 2 млн. лв. до 22.9 млн. лв., топи печалбата си "Булгартрансгаз". Намаление на приходите пък отчита държавната "Марица-изток 2", която е на загуба от 19.5 млн. лв., показва отчетът на компанията. Информация за това как се движат парите на "Булгаргаз" няма.
Източник: Сега (09.05.2018)

КЕВР: Токът скача с 3% Очаква се поскъпване на тока това лято. Цената ще се вдигне от юли с по-малко от натрупаната инфлация за годината, която е 2,8 процента, обяви шефът на КЕВР Иван Иванов. Според експерти увеличението дори ще е под 2 на сто. Енергийните дружества поискаха скок между 5 и 16 на сто. Като кажа, че увеличението ще бъде под инфлацията, това означава, че комисията изпълнява важната функция да не позволи произволното и? нарастване, каза още Иванов.
Източник: Стандарт (09.05.2018)

НЕК отчита първа годишна печалба след 2012 г., но остава в лошо финансово състояние Националната електрическа компания (НЕК) е завършила 2017 г. на нетна печалба (6.9 млн. лв.) за пръв път от 2012 г. насам. За първото тримесечие на 2018 г. финансовият резултат преди данъци също е положителен - 72.8 млн. лева. Въпреки това компанията остава в изключително тежко финансово състояние. Непокритата загуба от предходните периоди е близо 1.2 млрд. лв., а като цяло стойността на текущите пасиви на дружеството надвишава тази на активите с 562 милиона. Въпреки стабилизирането на енергийната система след 2015 г. и отчетената печалба НЕК има колосални задължения - над 3.8 млрд. лв., които не само че не намаляват, но и се увеличават като балансова стойност с 37 млн. лв. през 2017 г. заради направени отсрочки и предоговаряния . Основно дружеството дължи пари на БЕХ - 2.35 млрд. лева. Към други свързани лица като АЕЦ "Козлодуй", ЕСО и ТЕЦ "Марица-изток 2" дълговете са още 300 милиона. На Министерството на енергетиката пък НЕК има да връща 850 млн.лв., които са част от предоставената държавна помощ за погасяване на задълженията си по загубеното арбитражно дело за "Белене". Търговските и други задължения на дружеството са 242 млн. лв., а банковите заеми - още 100 млн. лева. Финансовият резултат на дружеството за периода е положителен - 72.8 млн. лева, но намалява с 47.5 млн. лв. спрямо същия период на миналата година.
Източник: Капитал (14.05.2018)

НЕК тайно ще следи собствените си автомобили Ръководството на Националната електрическа компания (НЕК) е решило да държи изкъсо къде и как се движат служебните автомобили. Става въпрос за над 350 коли и специализирана техника в различни части на страната - леки автомобили, джипове, ГАЗ-ки и др. Най-старата машина е ГАЗ от 1971 г., а сред най-новите са автомобили от южнокорейската марка "Санг Йонг" от 2016 г. За целта НЕК е пуснала обществена поръчка за монтаж на GPS-и за общо 190 000 лв. без ДДС, показва справка в регистъра на Агенцията за обществените поръчки. Като изисквания електрическата компания е заложила всички проследяващи устройства да бъдат монтирани на скрито и трудно достъпно място в автомобила. Наред с това системата ще дава възможност за анализ в реално време на поведението на водачите - дали спират или тръгват рязко, дали завиват изневиделица или шофират с превишена скорост. Системата ще позволява и създаване на различни поведенчески шаблони, по които ще могат да се оценяват различните типове шофьори, става ясно от документацията на търга.
Източник: Сега (21.05.2018)

БЕХ нае Citigroup и ПФБК за нова емисия облигации от поне 500 млн. евро Българският енергиен холдинг ще емитира поредната порция облигации, за да финансира стари задължения. През ноември тази година е падежът на една от големите облигационни емисии на държавната компания с размер от 500 млн. евро. Тя беше пласирана през 2013 г. с цел да се покрият задължения на НЕК по проекта АЕЦ "Белене" и други дългове на холдинга. Планът е да се рефинансира и по-новата емисия, която бе за 550 млн. евро, така че в излизането на капиталовия пазар много по-вероятно да се търси сума от порядъка на 1 млрд.евро. Това ще е най-голямата облигационна емисия на българско дружество. Обемът, естествено ще зависи от състоянието на пазара. Преди време Петьо Иванов, председател на съвета на директорите на БЕХ, обяви, че ако бъдат постигнати по-добри нива, е възможно да се търси и по-голямо финансиране. БЕХ контролира най-големите държавни енергийни компании, сред които са НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Булгартрансгаз", "Булгаргаз", ЕСО, ТЕЦ "Марица-изток 2", едноименните мини и други. На 3 май, след проведена процедура за избор на инвестиционен консултант по сделка за емитиране на облигационна емисия, е подписан договор със Citigroup Global Markets Limited (CGML) и "Първа финансова брокерска къща" ЕООД в качеството им съответно на водещ мениджър и комениджър. Консултантите ще съдействат за емитирането на облигациите на Ирландската фондова борса и на Българската фондова борса (двойно листване). От БЕХ поясняват, че в процедурата са участвали общо седем кандидата. "С оглед оптимизиране на лихвените разходи за дружеството те ще организират и провеждането на процедура за по-ранното обратно изкупуване (tender offer) на съществуващите облигации на БЕХ", казват от дружеството. Настоящата емисия, чийто падеж наближава, е с доходност 4.25%. През 2021 г. обаче БЕХ има да погасява още една голяма облигационна емисия, която бе реализирана през 2016 г. Тя е за 550 млн. евро, с които холдингът погаси задължения на НЕК към двете т.нар. американски въглищни централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Годишните лихвени плащания по тази емисия са в размер на 4.875%. Отчетът на БЕХ към края на първото тримесечие показва задължения за 2.3 млрд. лв., като 1.05 млрд. са краткосрочни облигации под 1 година (тези падежиращи през ноември) и 1.06 млрд. лв. дългосрочни бондове. Останалите са търговски и други задължения. В същото време компанията е дала заеми на свои дружества за над 2.6 млрд. лв., а най-големият бенефициент е НЕК с 2.356 млрд. лв. и ТЕЦ "Марица-изток 2" с 276 млн. лв.
Източник: Капитал (21.05.2018)

Токът ще поскъпне средно с 1.89% според изчисленията на КЕВР Средното увеличение на цените на електрическата енергия за бита в страната от 1 юли ще бъде с 1.89%, въпреки че ЕРП-та поискаха много повече. Това става ясно от доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране за утвърждаването на новите цени в сектор "Електроенергетика". Той ще бъде публично обсъден на 31 май, като след това през юни регулаторът ще вземе окончателното си решение за новите тарифи. Повишаването на крайната цена, според изчисленията на експертите, ще бъде различно за потребителите в отделните райони на страната. За клиентите на ЧЕЗ например увеличението ще е само с 1.7%, за тези на ЕВН – 1.81%, а за абонатите на "Енерго Про" с 2.6%. Предложените за обсъждане проценти са в пъти по-малки в сравнение с поисканите от самите електроразпределителни дружества, което пък потвърждава думите на председателя на КЕВР Иван Иванов от преди месец, че няма значение какво иска бизнеса, а е важно какво ще реши комисията. "ЧЕЗ Електро България" например направи предложение за увеличаване на нощната тарифа с 51% (от 0.05696 лв. за киловатчас до 0.08603 лв. за киловатчас) и на дневната тарифа - с 5%. Като мотив за това бяха посочени цените, на които дружеството купува нощната енергия от НЕК. "Към момента "ЧЕЗ Електро" продава за битовите клиенти енергия по нощна тарифа под себестойност - цената, по която купува енергията от НЕК е 107.71 лв. за мегаватчас, а тази, по която продава на битовите клиенти, е 56.96 лв. за мегаватчас. Поради това предлагаме изравняване на нощните тарифи за стопанските и битовите клиенти", заявиха през април от ЧЕЗ. Според КЕВР обаче нощната тарифа на "ЧЕЗ Електро България" не само не трябва да се увеличава толкова, а дори трябва да се намали с 2% - до 0.05582 лв. за киловатчас. Дневната тарифа пък следва да нарасне минимално - с 0.1%. Подобно е положението и при поисканото от "ЧЕЗ Разпределение България" повишаване на цените за достъп до мрежата с 35% и за пренос - с 34%. Изчисленията на експертите на секторния регулатор са показали, че поскъпването не трябва да е повече от съответно 2.8 и 5.5%. Така, с включването и на тези компоненти, цената на тока в Западна България ще се увеличи средно от 1 юли с 1.7 процента. Аналогично КЕВР действа и с останалите ЕРП-та. От "ЕВН "ългария Електроснабдяване" бяха поискали увеличение на дневната тарифа с 6.19%, а на нощната с 21.6%, но вероятно ще получат под един процент ръст за дневната и също както при ЧЕЗ - минимално понижение на нощната. При дружеството на ЕВН, което управлява мрежата - Електроразпределение Юг", пък има най-голямо разминаване между заявени цени и такива изчислени от КЕВР. За пренос на енергия през електроразпределителната мрежа на средно напрежение например компанията бе поискала от над 52% - от 0.00823 лв./КВч до 0.00391 лв. за киловатчас. Предложението на регулаторът обаче е в точно обратна посока - ръст от 7.3 процента. При цената за достъп до електроразпределителната мрежа за битови клиенти дружеството бе заявило скок от 125% до 0.01132 лв./КВч, но КЕВР позволява само вдигане с 2.58% до 0.00516 лв. за киловатчас. С така обявените промени крайната цена на тока за клиентите на ЕВН, с включени тарифи за пренос и достъп, ще се повиши с 1.81 процента. Заявлението на "Енерго–про Продажби" беше най-умерено - само 1.69% за дневната тарифа и 2.95% за нощната. Според регулаторът обаче и това е много, като изчисленията сочат възможен ръст от 0.4% за електроенергията през деня и понижение от 2.86% за тази през нощта. Мрежовото им дружество "Електроразпределение Север" обаче ще получи доста по-близки до поисканите увеличения от около 17% за различните услуги - малко над 13% за пренос по мрежата за средно напрежение, 9% за тази на ниско и 6.75% за достъп. Именно заради това и общото поскъпване на тока, с включени всички компоненти, в Североизточна България, където оперира "Енерго-про" ще е най-голямо - 2.6 на сто.
Източник: Капитал (28.05.2018)

Токът и топлоенергията се очаква да поскъпнат от 1 юли. Цената на електроенергията за бита ще скочи с 1,89%, стана ясно след проведено обществено обсъждане в Комисията за енергийно и водно регулиране. Повишаването на крайната цена е в пъти по-ниска от поисканата от трите електроразпределителни дружества. За абонатите на ЧЕЗ увеличението ще е с 1,7%, за тези на ЕВН – 1,8%, а за клиентите на "Енерго Про" с 2,6%. "ЧЕЗ Електро България" направи предложение за увеличаване на нощната тарифа с 51% за киловатчас и на дневната - с 5%. От ЕВН поискаха увеличение на дневната тарифа с 6.19%, а на нощната с 21.6%. "Енерго–про” поска 1.69% за дневната тарифа и 2.95% за нощната. Според внесените искания на топлофикациите в Комисията за енергийно и водно регулиране най-голямо поскъпване е поискала бургаската топлофикация – 9,06%, Топлофикация Плевен – 6,12%, Топлофикация Перник иска – 4,16%, а тези в Русе и Сливен – над 3% За София предлаганото поскъпване е с около 1,5%. За Пловдив дори може да поевтинее топлоенергията. В момента цената на топлинната енергия в столицата е 79 лева за мегаватчас, а в Пловдив – 82 лева. В тези сметки обаче не е отразено исканото от „Булгаргаз” увеличение на цената на газа с 16 на сто. Ако цената на газа поскъпне с над 5 процента, от юли със сигурност ще поскъпне както цената на тока, така и на парното и топлата вода. Окончателните цени ще станат ясни в края на юни.
Източник: Blitz (31.05.2018)

Национална електрическа компания ЕАД подписа Договор за Рехабилитация на ПАВЕЦ „Белмекен”, ВЕЦ „Сестримо” и ВЕЦ „Момина Клисура” с консорциум KONCAR KET – CKD BLANSKO – RUDIS. Това става ясно от съобщение на страницата на компанията. Общата стойност на договора е 19.9 милиона евро, от които 11.5 милиона са безвъзмездните средства от „Международен фонд Козлодуй“, останалите са собствени средства на НЕК. Търгът за избор на изпълнител е проведен в съответствие с правилата за обществени поръчки на ЕБВР, става ясно от съобщението. Договорът е част от проект за рехабилитацията на хидроенергийния комплекс Белмекен-Сестримо-Чаира и се изпълнява в рамките на Грантово споразумение (№.049А) между Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) като Администратор на Международния фонд за подпомагане на извеждането от експлоатация на атомни мощности в АЕЦ Козлодуй (МФК/KIDSF) и Националната електрическа компания ЕАД. В обхвата на договорът за рехабилитация на ПАВЕЦ „Белмекен”, ВЕЦ „Сестримо” и ВЕЦ „Момина Клисура” влизат проектиране, производство, доставка, монтаж, авторски надзор, настройка, изпитване и пускане в експлоатация на съоръжения и системи за трите централи. Рехабилитацията в трите централи обхваща системите за управление и мониторинг на централите. С изпълнението на рехабилитацията се цели повишаване на надеждността на централите, подобряване на възможностите им за участие в регулиране на напрежението на системата и повишаване на сигурността на снабдяване с електрическа енергия. Както става ясно предстои избор на изпълнител (консултант ) за „Изготвяне на комплексен подход за оценка на съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите и изпълнение на строителен надзор по време не изпълнение на проекта за ПАВЕЦ „Белмекен”, ВЕЦ „Сестримо” и ВЕЦ „Момина Клисура” и на проекта за рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“, става ясно още от данните.
Източник: Стандарт (06.06.2018)

Петьо Иванов: НЕК е стартирала процедура за оценител на активите на "Белене" НЕК е стартирала процедура за консултант, който да оцени оборудването и на площадката на АЕЦ "Белене", както и на всички активи и пасиви. Това заяви на ядрена конференция във Варна изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Петьо Иванов. Това е първата стъпка към създаването на проектна компания. Тя ще е 100% собственост на НЕК, докато в нея не влезе потенциален бъдеш инвеститор, заяви той. За да стане това обаче, трябва решение на Народното събрание, което да даде мандат на Министерството на енергетиката да продължи дейностите по проекта "Белене". Иванов се надява това да стане в четвъртък, за да бъде законосъобразно харченето на пари за проекта. Към момента, след решението за спиране на проекта, единствените законни разходи са тези за поддържане на оборудването и на площадката. Иванов заяви, че има интерес от нов инвеститор, но обществото щяло да го научи, когато му дойде времето. Той уточни, че това е сериозно име в ядрения сектор, не е от Европа, не са и други китайци. Шефът на БЕХ потвърди интереса на "Фраматом" и "Арева", заяви, че "Росатом" винаги са твърдяли, че са готови да участват под различна форма в проекта.
Източник: 24 часа (07.06.2018)

32% дял на ВЕИ в микса електроенергия до 2030 г. Делът на тока от възобновяеми източници за ЕС да стигне до 32% от общия енергиен дял до 2030 година. За това се договориха само преди ден Европейската комисия, Европарламентът и Съветът на ЕС. Директивата за възобновяема енергия е била затворена късно вечерта в четвъртък след 9-часови разговори. Това съобщи зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков. През 2023 г. целите на ЕС ще бъдат прегледани отново с възможност да бъдат завишени. Според Европейската комисия това ще допринесе сериозно за постигането на политическия приоритет, оповестен от председателя Жан-Клод Юнкер преди 4 години, а именно - ЕС да се превърне в световен лидер по производство на енергия от възобновяеми източници. Те имат за цел да помогнат на Европейския съюз да постигне към 2030 г. целта си да намали изхвърляните от човешка дейност парникови газове с поне 40% под нивото от 1990 г. Това е ангажиментът, поет от 28-те страни членки към Парижкото споразумение за климата, опитващо да намали глобалното затопляне до не повече от 2 градуса в края на века. В момента от страните-членки на ЕС, се изисква да имат 16% дял от ВЕИ в енергийния микс. За сравнение, България е изпълнила отдавна критерия с 18,8%. Според статистика на Евростат другите страни отличнички в ЕС са още Чехия, Дания, Естония, Хърватия, Италия, Литва, Унгария, Румъния, Финландия и Швеция. С най-ниски дялове на произведена ВЕИ енергия са Люксембург, Малта и Холандия. За да влезе в сила, директивата за възобновяемите източници трябва да бъде официално одобрена от Европейския парламент и Съвета на ЕС.
Източник: 24 часа (18.06.2018)

БЕХ ще емитира евроблигации В понеделник Българския енергиен холдинг (БЕХ) започва поредица от срещи с международни инвеститори във връзка с планираното емитиране на еврооблигации в размер на 500 млн. евро. Серията от срещи ще започне от Лондон и ще продължи във Франкфурт и Виена. След успешното приключване на преговорите БЕХ ще емитира нови 7-годишни и 10-годишни еврооблигации. БЕХ нае Citigroup и First Financial Brokerage House да ръководят предстоящата емисия облигации, която е необходима за рефинансиране на 5-годишен еврооблигационен дълг на компанията в размер на 500 млн. евро, чийто падеж предстои през ноември тази година. С него ще бъде рефинансиран облигационният заем за 500 млн. евро, който холдингът емитира през 2013 г. при доходност от 4.25%. БЕХ пласира и втора емисия облигации преди две години за стойност 550 млн. евро при доходност от 4.875%, чийто падеж е през 2021 година. Очакванията са чрез рефинансирането на първата емисия БЕХ да спести от такси за обслужване. Холдингът планира двойно листване на новите еврооблигации както на Българската, така и на Ирландската фондова борса. Именно чрез БЕХ държавата е собственик на най-големите енергийни фирми в България за производство, доставка и пренос на електроенергия, природен газ и лигнитни въглища - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток 2", НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Мини Марица изток".
Източник: Стандарт (18.06.2018)

Държавно предприятие поема грижата язовирите Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовори" ще управлява нежеланите от общините водоеми. Тези промени в Закона за водите приеха депутатите на второ четене в сряда. Предприятието ще може да стопанисва и частни язовири, ако собствениците имат желание. Освен това държавната структура ще поеме грижа и за язовори, за които има спор за собствеността, докато той не бъде разрешен. Ръководството ще бъде от осем души, като председтел ще бъде министърът на икономиката. Промените са внесени от Емил Христов от ГЕРБ, но предложенията са изработени съвместно с Министерството на икономиката, Националното сдружение на общините и Държавната агенция по метрология и технически надзор. Общините ще разполагат с тримесечен срок след влизането на промените в сила, да решат дали да прехвърлят в специално създаденото предприятие собствеността на язовирите, за които имат отговорност, или да продължат да ги стопанисват. Промените, с цел по-добра поддръжка на водоемите, също така определят категории - "големи" - с височина на стената между 5 и 15 или над 15 метра, а всички останали - "малки". Въвеждат се три степени на риск - висока, значителна и ниска, но критериите за тях още не са изготвени. В зависимост от степента на риска ще се определя честотата на проверките. Предприятието няма да бъде търговско дружество и няма да формира печалба. Издръжката му ще е от трансфери от бюджета, собствени приходи и други постъпления. Те ще бъдат определени с бъдещ нормативен акт и засега не е ясно откъде ще идват и в какъв размер ще бъдат. В съвета ще влязат представители на няколко министерства - на околната среда, регионалното, земеделското и на енергетиката. В управата ще има и представители на Националното сдружение на общините. Предприятието няма да поддържа големите язовири, които се стопанисват от НЕК и ВиК операторите.
Източник: Сега (21.06.2018)

Енергийният холдинг пласира облигации за 400 млн. Евро Българският енергиен холдинг (БЕХ) пласира трета поред емисия еврооблигации. Това ще бъде направено на Ирландската фондова борса (Euronext Dublin), съобщиха от холдинга. Емисията е на стойност 400 млн. евро и приходите, получени от нея, ще се използват за рефинансиране на емисията еврооблигации, емитирани от холдинга през 2013 г. Техният падеж се пада през ноември тази година. БЕХ е първият корпоративен емитент от Централна и Източна Европа на финансовите пазари от май 2018 г. досега. За да осъществят емисията представители на БЕХ и на Министерството на енергетиката, което е принципал на държавните енергийни дружества, които влизат в състава на БЕХ, са провели редица срещи с различни инвеститори в Лондон, Виена, Франкфурт и Мюнхен. Емисията е протекла успешно, като постигнатият годишен лихвен процент е 3,5%. Това са най-ниските лихвени нива откакто холдингът излезе за първи път на финансовите пазари преди няколко години. Еврооблигациите, емитирани сега, са със срок от 7 години - най-дългият, постиган досега. По този начин шапката на държавната енергетика ще разпредели за по-дълъг период от време своите лихвени разходи. В БЕХ влизат НЕК, Електроенергийния системен оператор (ЕСО), АЕЦ “Козлодуй”, “Мини Марица-изток”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и още няколко структуроопределящи държавни енергийни фирми.
Източник: 24 часа (25.06.2018)

"Лукойл Нефтохим" е най-голямата компания в България Традиционната годишна класация на корпоративните лидери в България "Капитал 100", която "Капитал" изготвя за дванадесета поредна година, показва, че за последните 12 месеца общите продажби на най-големите 100 компании в страната са били 66 млрд. лв. За мащаб – това се равнява на над една пета от всички декларирани от бизнеса в страната обороти през 2017 г. Сумарните приходи в топ 300 са 93 млрд. лв. – стойност, която отново доближава по размер БВП на страната, който за 2017 г. е 98.6 млрд. лв. Вече над десетилетие начело на класирането е бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим" с приходи от почти 5.8 млрд. лв. за миналата година. Без промени е и подреждането в топ 3 - второто място и през 2017 г. е за "Аурубис България" с 5.5 млрд. лв., а третата позиция заема Националната електрическа компания с 3.1 млрд. лв. оборот за последните 12 месеца. Вицешампионът все по-осезаемо стопява разликата в приходите - до под 300 млн. лв., но едва ли ще успее да се изкачи до върха през 2018 г. заради силното поскъпване на горивата в последните месеци.
Източник: Капитал (04.07.2018)

НЕК начислявала необосновани разходи на възобновяеми централи Заради начисляване на необосновани разходи на производители на ток от възобновяеми източници, държавната "Национална електрическа компания" (НЕК) е заплашена от глоба в размер до 10 процента от приходите ? за 2017 г. В понеделник Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предяви твърдения, че дружеството е злоупотребявало с господстващо си положение на пазара на балансиране на производители на електрическа енергия от ВЕИ като е налагало нелоялни търговски условия на слънчеви, вятърни, водни и на биомаса централи, участващи в балансираната от НЕК група. Ако нарушението се докаже, НЕК, чийто оборот за миналата година надхвърля 3 млрд. лв., може да бъде санкционирана с до 300 млн. лв. Според КЗК държавната компания е коригирала без да има право и на своя глава подадени прогнозни почасови графици за производство на ток от ВЕИ централите, членуващи в специалната балансираща група на държавния доставчик на електроенергия. Това е довело до допълнителни разходи за небаланс за възобновяемите централи. Небалансите се получават когато има повече или по-малко произведена електроенергия от заявената за потребление, което налага продажбата ? или на прекалено ниски, или прекалено високи цени. Проучването на антимонополната комисия установило, че старта на балансиращия пазар в пълния му обем на 1 юни 2014 г. НЕК, като координатор на специална балансираща група, едностранно и без основание променя почасовите прогнозни графици, подавани от ВЕИ производителите. В резултат на тези промени ВЕИ производителите се обременяват финансово поради изкуствено увеличените небаланси за тях, посочва се в решението на КЗК. Комисията установила още, че приетите от държавната компания правила по Методика за разпределяне на задължения за небаланси в специалната балансираща група ? позволяват да калкулира на ВЕИ производителите и нереални разходи. НЕК е вписвала в сметките на ВЕИ централите и разходи за небаланс, каквито "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) извършва за осигуряване на необходимите за системата количества енергия не е отчел и съответно не е начислил на НЕК. Така електрическата компания едностранно и необосновано е налагала на ВЕИ производителите финансови тежести, които не отразяват обективно възникнали за електроенергийната система разходи. До 30 дни държавното дружество може да се запознае с материалите по преписката и да предяви възражения по предявените твърдения.
Източник: Медия Пул (31.07.2018)

Докладът за „Белене“ вдигна с над 50% разходите за консултанти на БЕХ Изготвянето на спорния доклад на БАН за нуждата от АЕЦ „Белене“ е вдигнало с над 50% разходите за консултанти на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така, ако за първите шест месеца на миналата година компанията е дала 1.2 млн. лв. за т.нар. „външни услуги“, то сега сметката е набъбнала до 1.9 млн. лв. Това показва отчетът на холдинга за първото полугодие. Част от фирмите в енергетиката, като АЕЦ „Козлодуй“, отчитат значително подобрение във финансите си. Други обаче - като НЕК, продължават да изостават и дори намекват за нуждата от заем или друг вид финансиране, за да оцелеят. Почти константна остава загубата на държавния телеком „Булгартел“, а диспечерът „Електроенергиен системен оператор“ топи печалбата си до 8.9 млн. лв. През април от БАН представиха окончателния си доклад, обобщаващ препоръките от всички анализи и заключения от междинните доклади на консултанта в цялостна Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката. От него обаче не става ясно категорично дали България има нужда от АЕЦ „Белене“, или не. В най-тиражирания вариант се изтъква единствено, че централата би могла да е икономически оправдана, но само ако струва под 10.5 млрд. евро, при съотношение на привлечен и собствен капитал 70:30 и лихва под 4.5%. За първото полугодие БЕХ отчита печалба преди данъци от 132 млн. лв., което е с 24.3 % повече спрямо първите шест месеца на 2017 г. Със значително подобрени финанси приключва полугодието и АЕЦ „Козлодуй“. Основна заслуга за това има допълнително произведената енергия от шести блок на централата и работата му на 104%. Благоприятно е повлияло и развитието на свободния пазар на ток, което е довело до повишаване на средните пазарни цени. Общите приходи от продажба на електроенергия са 526 млн. лв., или с 29% повече в сравнение със същия период на 2017 г., става ясно от отчета на Първа атомна. В същото време дружеството приключи полугодието с печалба след данъци в размер на 99 млн. лв., при отчетена печалба за същия период на 2017 г. от 34 млн. лв. С увеличена печалба за шестте месеца се отчита и „Булгартрансгаз“. За сметка на това обаче към края на юни държавната НЕК излиза на загуба от 74 млн. лв. За текущия шестмесечен период дружеството трупа загуба от оперативна дейност от 55 млн. лв., става ясно от финансовия отчет на компанията. Оказва се, че тя не може да се справи и със своевременното изчистване на задълженията си. НЕК дължи на принципала си - енергийния холдинг, около 540 млн. лв., в това число просрочия за 360.9 млн. лв. Тези обстоятелства показват наличието на значителна несигурност, която може да породи съществено съмнение относно възможността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие без подкрепата на едноличния собственик или други източници на финансиране, е записано в доклада. Ръководството на електрическата компания смята, че с финансова помощ от БЕХ ще успее да погасява задълженията си, без да се налага да продава активи или да се правят други промени в дейността му. Отрицателен е и резултатът на държавната ТЕЦ „Марица-изток“ 2, откъдето към края на юни отчитат загуба от 116 млн. лв. Основните причини са свързани с по-високите преки производствени разходи - за квоти за емисии на парникови газове (нарастване с близо три пъти на тяхната пазарна цена) и разходи за фонд „Сигурност“, парите от който се пренасочват към НЕК.
Източник: Сега (02.08.2018)

Докладът за „Белене“ вдигна с над 50% разходите за консултанти на БЕХ Изготвянето на спорния доклад на БАН за нуждата от АЕЦ „Белене“ е вдигнало с над 50% разходите за консултанти на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така, ако за първите шест месеца на миналата година компанията е дала 1,2 млн. лв. за т.нар. „външни услуги“, то сега сметката е набъбнала до 1,9 млн. лв. Това показва отчетът на холдинга за първото полугодие. Част от фирмите в енергетиката, като АЕЦ „Козлодуй“, отчитат значително подобрение във финансите си. Други обаче – като НЕК, продължават да изостават и дори намекват за нуждата от заем или друг вид финансиране, за да оцелеят. Почти константна остава загубата на държавния телеком „Булгартел“, а диспечерът „Електроенергиен системен оператор“ топи печалбата си до 8,9 млн. лв. През април от БАН представиха окончателния си доклад, обобщаващ препоръките от всички анализи и заключения от междинните доклади на консултанта в цялостна Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката. От него обаче не става ясно категорично дали България има нужда от АЕЦ „Белене“, или не.
Източник: Сега (02.08.2018)

Дъждовното време работи за НЕК Данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показват впечатляващ ръст на износа на ток за седемте месеца на година. От началото на януари до края на юли експортът се е увеличил с впечатляващите 25.2 процента. И това се е случило, без у нас да са включвани нови енергийни мощности или драстично да е спаднало потреблението. На практика говорим за изнесени 3.5 млн. Мвтч, докато за първите седем месеца на 2017-а количествата са 2,8 млн. Мвтч. Многото вода в големите язовири позволява на НЕК да продава повече ток зад граница. Където цените традиционно са с между 30 и 50% по-високи, отколкото на вътрешния пазар. Това неминуемо ще донесе и по-добри приходи за закъсалата държавна фирма, из чиито коридори отдавна не е кънтяла думата "печалба". Точно под нейното "крило" се намира предприятието "Язовири и каскади", което отговаря за поддръжката на големите ВЕЦ-ове и за инфраструктурата на язовирите. Добрите резултати на ВЕЦ-овете, както и по-малкото производство на зелена енергия обаче не могат като с магическа пръчка да извадят Националната електрическа компания от тежката ситуация. От нейния междинен финансов отчет се вижда, че за шестте месеца на 2018-а тя е генерирала отново 55 млн. лв. загуба от оперативната си дейност. А непокритата й загуба от предишни периоди е достигнала близо 1.2 млрд. лева. В същото време текущите пасиви на обществения доставчик надхвърлят текущите активи с над 674 млн. лв., и при това положение никоя банка не би му отпуснала кредит. Затова НЕК продължава да разчита на финансовата подкрепа от Българския енергиен холдинг. Текущите задължения към него са за над 540 млн. лв., а просрочените - 361 млн. лева. Благодарение на Майката природа солидни пари от регионалния пазар могат да приберат и редица частни търговци, изнасящи електроенергия предимно за Гърция и Турция. Стига, разбира се, да се преодолеят някои спънки. Както е известно, през януари миналата година у нас имаше недостиг на ток и това накара държавата да ограничи износа му. Така търговците от региона са загубили около 30 млн. евро, според директора на секретариата на енергийната общност Янез Копач. От данните за производството на ЕСО се вижда, че тази година няма да е лека за производителите на електроенергия от вятър и слънце. И двата вида централи работят по-малко заради лошото време. При вятърните електроцентрали спадът в производството е между 4 и 12 на сто, а при фотоволтаичните - между 2 и 14 процента. Междувременно Комисията за защита на конкуренцията предяви твърдения към НЕК за злоупотреби с господстващо положение на пазара за балансиране на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Според антимонополистите държавната компания налага нелоялни търговски условия, които се изразяват в коригиране на подадени прогнозни часови графици за производство от производители на зелена енергия в нейната специална балансираща група. Това е довело до необосновани, допълнителни разходи за небаланс на фирмите. Като координатор на специалната балансираща група НЕК едностранно и без основание променя графиците. Това носи допълнителни финансови разходи, породени от изкуственото увеличаване на небалансите, отчита комисията. От КЗК са установили още едно нарушение на държавната енергийна компания - с правилата в Методиката за разпределяне на задълженията за небаланси в специалната координираща група позволяват на НЕК да калкулира на производителите на зелена енергия разходи за небаланс, които ЕСО не е отчел и съответно - не е начислил. Така ВЕИ производителите отново понасят финансова тежест, която не отразява обективно възникнали за системата разходи. НЕК разполага с 30 дни да представи възражения по тези твърдения. Иначе глобата за подобна злоупотреба съгласно закона е 10% от оборота на предприятието за предишната година.
Източник: Банкеръ (06.08.2018)

Държавните дружества в енергетиката задлъжняват към БЕХ Държавните енергийни дружества задлъжняват все повече към своята компания майка - Българския енергиен холдинг. Това показват финансовите отчети на дружествата за първите шест месеца на годината. За периода от януари до юли вземанията на БЕХ от дъщерните му компании са се увеличили с 293 млн. лева до 3 милиарда и 70 милиона лева. Най-голямата енергийна компания у нас продължава да финансира дружествата от групата й, които се намират в тежко финансово състояние. Сред най-задлъжнелите компании е общественият доставчик на електроенергия - НЕК. Компанията се намира на ръба на фалита, според публикувания й финансов отчет. Непокритата загуба от минали години на дружеството към края на последното шестмесечие достига вече 1 милиард и 180 милиона лева. Просрочените задължения на компанията за същия период са 360 млн. лева. Така дружеството, което преразпределя тока в държавата завършва полугодието със загуба от 75 млн. лева. Според финансовия отчет, без подкрепата на БЕХ, има сериозни съмнения, че НЕК може да продължи да функционира. На загуба за първите шест месеца на годината са също така държавната ТЕЦ "Марица Изток" 2 и добивното предприятие Мини "Марица Изток". Българският енергиен холдинг получава средства от печелившите си дружества, които дава на губещите. Традиционно на печалба през първото полугодие на 2018 г. са АЕЦ "Козлодуй", газовият преносител "Булгартрансгаз", собственикът на електропреносните мрежи ЕСО.
Източник: econ.bg (08.08.2018)

Втори електропровод от “Цанков камък” Нов електропровод от ВЕЦ “Цанков камък” ще бъде изграден, реши правителството в сряда на редовното си заседание. Той ще представлява втора връзка на вец-а с електроенергийната система на България, по която трябва да се изнася произведената електроенергия от централата. За целта се отчуждават части от имоти, които са частна собственост, в землищата на селата Розово, Равногор и Фотиново край Пазарджик за въздушна линия от ВЕЦ “Въча 1” до ВЕЦ “Цанков камък”. Средства за това ще се предоставят от “Електроенергиен системен оператор”. Решението може да се обжалва в срок от 14 дни.
Източник: 24 часа (09.08.2018)

Втори електропровод от “Цанков камък” Нов електропровод от ВЕЦ “Цанков камък” ще бъде изграден, реши правителството в сряда на редовното си заседание. Той ще представлява втора връзка на вец-а с електроенергийната система на България, по която трябва да се изнася произведената електроенергия от централата. За целта се отчуждават части от имоти, които са частна собственост, в землищата на селата Розово, Равногор и Фотиново край Пазарджик за въздушна линия от ВЕЦ “Въча 1” до ВЕЦ “Цанков камък”.
Източник: 24 часа (10.08.2018)

S&P повиши рейтинга на НЕК на 'B+' със Стабилна перспектива Вчера S&P Global Ratings (S&P) повишиха рейтинга на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД (НЕК) на 'B+' и определиха стабилна перспектива. S&P посочват, че повишението на рейтинга е резултат от благоприятния ефект от извършените законови промени в сектор Енергетика върху оперативното представяне на НЕК, както и от подобрението в кредитния профил и ликвидността на едноличния собственик на капитала – „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД (БЕХ). S&P уточняват, че, въпреки че не оценяват БЕХ, неговият кредитен профил е отчетен в рейтинга на НЕК. Кредитната агенция оценява НЕК като стратегически важно дъщерно дружество на БЕХ, което компанията-майка ще има възможност да подкрепя и по тази причина повишават с две степени до 'B+' самостоятелната кредитна оценка на НЕК. Повишението на рейтинга на НЕК S&P аргументират с подобрената кредитоспособност на БЕХ, стабилизираното финансово представяне и разумното управление на ликвидността, демонстрирани чрез успешно пласираната емисия еврооблигации на БЕХ през периода юни-юли т.г. на общата стойност от 550 млн. евро с цел рефинансиране на падежиращата през месец ноември 2018 г. емисия облигации на стойност 500 млн. евро. В оценката си S&P отчитат така постигнатото подобрение в ликвидния профил на групата, както и стабилизирането на оперативното представяне на БЕХ, благоприятствано от регулаторните и законови промени, започнали през 2015 г. и очакват, че то ще продължи да се подобрява през 2018 – 2019 г. Виждането за стабилна перспектива на НЕК отразява и очакването на S&P за благоприятния ефект върху Дружеството на продължаващите регулаторни реформи, които ще могат да допринесат за устойчив кредитен профил на групата за няколко години. Оценката на рейтинговата агенция за кредитоспособността на БЕХ и самостоятелния кредитен профил на НЕК обаче е ограничена от продължаващото им виждане за регулаторната среда в България като слаба, развиваща се и с възможно политическо влияние. S&P считат, че плащанията от Фонд Сигурност на Електроенергийната Система (ФСЕС) ще продължат да подкрепят устойчива рентабилност на НЕК и индиректно на БЕХ, без значителни промени в структурата и количеството на дълга и без сътресения в ликвидността на БЕХ, но смятат, че това е временна мярка и вярват, че може да отнеме повече време да се материализират правителствените енергийни реформи. S&P очакват, че коефициентът на задлъжнялост на НЕК ще остане много висок до покриване на тарифния дефицит, акумулиран в Дружеството, но считат, че БЕХ ще има възможност да продължава при необходимост да оказва подкрепа на НЕК по отношение на ликвидността. Промени, които биха могли да доведат до положително рейтингово действие, при равни други условия, включват подобряване на оперативното представяне на БЕХ и способността му да оказва подкрепа на НЕК, както и продължаващо подобрение на кредитния профил на БЕХ. Такова действие би могло да бъде опосредствано и от последващи реформи в енергийния сектор, водещи до по-висока рентабилност, солиден кредитен профил и поддържане на адекватна ликвидност на БЕХ. До повишаване на рейтинга на НЕК би могло да се стигне и в резултат на успешно либерализиране на пазара, на вземане на стратегическо решение за покриване на натрупания в Дружеството тарифен дефицит или на освобождаване от активите, свързани с АЕЦ Белене и последващо погасяване на съответния заем, отпуснат от Българското правителство. До понижаване на рейтинга на НЕК би могло да се стигне в случай на значително влошаване на кредитния профил на БЕХ, на оперативното представяне на групата, на ликвидността и на коефициента на задлъжнялост. Отрицателно кредитно действие от страна на S&P би могло да бъде предизвикано и от намаляване на подкрепата от БЕХ, както и от съществено увеличаване на ликвидните сътресения в НЕК, макар и такива да не се очакват. Като цяло, S&P считат, че не е вероятно възникване на причина за понижаване на рейтинга на НЕК в близко бъдеще, отчитайки подобрението в представянето на НЕК и БЕХ в последно време, подкрепено от регулаторните промени. Повишението на кредитния рейтинг на НЕК от S&P идва като продължение на повишението на рейтинга на БЕХ от Fitch Ratings (Fitch) на 'BB' със стабилна перспектива през месец февруари т.г. От Fitch също аргументираха повишението на рейтинга на БЕХ с подобрение в самостоятелния кредитен профил на дружеството вследствие на финансово възстановяване и по-висока степен на предвидимост на резултатите.
Източник: econ.bg (13.08.2018)

ЕБВР е купила от БЕХ облигации за 100 млн. евро Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е участвала със 100 млн. евро в емитираните от "Българския енергиен холдинг" през юни и юли 2018 г. нови седемгодишни облигации за общо 550 млн. евро. В края на юни БЕХ пусна емисия за 400 млн. евро, с които да осигури финансиране за изплащането на първия си подобен заем – взет през ноември 2013 г., който бе за 500 млн. евро, отишли за уреждане на дълг на дъщерната компания на холдинга "Национала електрическа компания" (НЕК) по проекта за строеж на АЕЦ "Белене". През юли държавният холдинг съобщи, че е увеличил размера на емисията си със 150 млн. евро при същите пазарни условия като месец по-рано. Сега става ясно, че облигации за 100 млн. евро са закупени от ЕБВР. Според банката рефинансиране на стари облигации на БЕХ в размер на 500 млн. евро, емитирани през 2013 година, ще подобри финансовата структура на холдинга. Самите книжа вече се търгуват на Ирландската фондова борса Euronext, но се очаква да започне тяхната търговия и на Българската фондова борса през август. Сегашната сделка, както и купуването на облигации от заема на БЕХ, пуснати пред 2016 г, са част от сътрудничеството с България по програма за либерализирането на електроенернийния пазар според европравилата. Досега ЕБВР е инвестирала близо 3.9 млрд. евро в различни сектори на българската икономика в около 250 проекта.
Източник: Медия Пул (14.08.2018)

АЕЦ "Белене" поглъща още над един милион лева Отчелата наскоро загуба от 74 млн. лв. за полугодието "Национална електрическа компания" (НЕК) ще плати нови над 1 млн. лв. за проекта за строеж на АЕЦ "Белене", който се подготвя за търсене на стратегически инвеститор и в който досега са налети около 3.5 млрд. лв. Парите, които НЕК ще прибави към досега вкараните в проекта, са за преконсервация на доставеното от руската "Атомстройекспорт" (АСЕ) оборудване за ядрената централа и за оценка на активите и пасивите на АЕЦ "Белене" предвид плановете на правителството до края на октомври 2018 г. да е готова процедурата за търсене на партньор в спрения засега проект и до края на годината тя да бъде стартирана. Държавната компания е поканила в края на юни АСЕ да е технически ръководител на преконсервацията на ядреното оборудване, която ще бъде извършена от НЕК. Обществената поръчка е с директно договаряне, защото фирмата производител е единствената, която може да наставлява преопаковането на собствената си продукция, което било задължително за опазването ?. Предвидените от НЕК средства за целта са 960 хил. лв. без ДДС. В профила на купувача на сайта на електрическата компания обаче няма информация каква сума е поискала руската фирма, за да следи преконсервацията на оборудването. Поръчкта без обявление е одобрена в началото на август от Агенцията за обществени поръчки и явно договорът с АСЕ предстои да бъде сключен. Дейностите по него трябва да продължат до края на 2020 г. Други над 87 516. лв. без ДДС ще похарчи НЕК за оценка на активите и пасивите на АЕЦ "Белене", намиращи се на самата площадка на ядрения проект, както и в Белене, Свищов, Плевен, Никопол, Овча Могила, Муселиево, Деков, Белцов и Лом. За тази дейност компанията вече е провела обществена поръчка и тя е възложена на фирмата "Инженерингсервиз София" ЕООД. Съдружнички в нея са Цанка Луканова-Бончева и Бойка Бойчева. Според съдебната ? регистрация фирмата се занимава с обучение на специалисти работници от всички области на инженеринговата дейност и проектирането, маркетингова или рекламна дейност за проектантски организации, обучаващи български специалисти, извършване на консултантска и експертна дейност, ръководене на сделки и други дейности, незабранени от закона. Договорът с "Инженерингсервиз София" е сключен на 10 юли и дружеството има 55 дни, за да извърши оценката на активите и пасивите на НЕК в ядрения проект. Това означава, че в началото на септември трябва да има яснота по този анализ, който е ключов за бъдещата процедура за търсене на партньор. На негова база ще може да се определи евентуално държавният дял, който ще бъде запазен, или цената, която ще се иска за проекта от бъдещия инвеститор. Интересна подробност, видна от регистъра на обществените поръчки, е, че АЕЦ "Козлодуй" ще изхарчи 154 хил. лв. без ДДС за разконсервиране, снемане на необходимите геометрични размери, консервиране и подготовка за последващи дейности на ротор високо налягане на турбина за АЕЦ "Белене”. Услугата е възложена на "Атоменергоремонт" АД, която се свързва с въглищния бос Христо Ковачки. Вероятно целта е да се прецени дали оборудването може да се използва за работата на действащата атомна централа. Призиви предназначените за спряната АЕЦ "Белене" да се използват в модернизацията и удължаването на живота на АЕЦ "Козлодуй" се чуват от самото замразяване на проекта през март 2012 г. С тези поръчки обаче ядреният проект, който не е ясно дали действително може да бъде възобновен с частен партньор и без държавни заеми, гаранции и договори за изкупуване на тока, прибавя към сметката още повече от 1 млн. лв.
Източник: Медия Пул (16.08.2018)

Държавата дава на Русия още 1 млн. лв. за АЕЦ „Белене” Без все още да е взето еднозначно решение за бъдещето на проекта АЕЦ "Белене", държавата продължава да харчи пари по него. Министерство на енергетиката трябва до 31 октомври 2018 г. да представи пред парламента възможностите за изграждане на втора атомната централа у нас. Националната електрическа компания (НЕК) е обявила обществена поръчка за „преконсервация” на наличното оборудване за АЕЦ „Белене” на стойност 960 хил. лв. Държавното дружество е поканило руската „Атомстройекспорт”, тъй като тя може да бъде единствен изпълнител заради липса на конкуренция, дължаща се на технически причини, пише в документа. В него се допълва, че възлагането на обществената поръчка на друго лице може да доведе до нарушаването на изключителни права, както и такива на интелектуална собственост. Документът между двете компании все още не е подписан, но в изпълнението на договора е заложена дата 31 декември 2020 г. Съгласно заводските инструкции, доставеното до момента оборудване с дълъг цикъл на производство (ОДЦП) подлежи на преконсервация, пише в обществената поръчка. Според обществената поръчка работите по преконсервацията ще се извършват от НЕК, а „Атомстройекспорт” ще е технически ръководител. Целта на техническото ръководство е потвърждаване на правилното съхранение на доставеното на площадка Белене оборудване, в съответствие със заводските инструкции. В обществената поръчка е записано, че при повреда на наличното оборудване на българска територия, тя ще е за сметка на НЕК. От руска страна ще бъде направена проверка на организираните работни места за преконсервация (помещения, временни работни участъци, повдигателни съоръжения, техническа екипировка), контрол при изпълнението на транспортните операции и контрол на условията на съхранение на оборудването. Руските експерти ще трябва да следят и изпълнението на технологичните операции по преконсервация, както и да проверяват документацията по дейността и да съставят доклади по извършената работа. Според изказвания на премиера Бойко Борисов до момента българският данъкоплатец е дал 3.5 млрд. лв. за ядрената централа. По всичко личи, че дори да бъде намерен стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене", държавата ще продължи да дава пари за нея, тъй като от руска страна има задължителни за покриване изисквания./ economic.bg
Източник: Други (17.08.2018)

Екип на Китайската национална енергийна администрация провери площадката на АЕЦ Белене Представители на Китайската национална енергийна администрация (NEA) посетиха днес площадката на АЕЦ „Белене", за да се запознаят на място с доставеното оборудване за централата. В делегацията, която е на работна визита в България, участват и представители на Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), Китайската ядрена енергийна корпорация (CGN) и Държавната корпорация за ядрени енергийни технологии (SNPTC). Посещението им в България е една от първите инициативи в изпълнение на подписания в рамките на визитата на председателя на Държавния съвет на Китай Ли Къцян у нас в началото на месец юли тази година между Министерството на енергетиката и Китайската национална енергийна администрация Меморандум за разбирателство относно мирното използване на ядрената енергия. Документът цели укрепване на партньорството чрез насърчаване обмена на информация относно нормативната рамка, програмите и практиките на страните, лицензионните процедури, участие в съвместни семинари, конференции и работни групи, обмен на експерти и други.
Източник: Стандарт (29.08.2018)

Над 490 млн. лв. са събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. възлизат на 490.3 млн. лв. Това сочи отчетът на фонда за миналата година, одобрен на днешното правителствено заседание. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. Със събраните средства се покриват разходите на Националната електрическа компания от изкупуване на електроенергия на преференциални цени. През миналата година от 5% вноски са събрани близо 236 млн. лв., а от продажба на квоти - 254.5 млн. лв., е посочено още в отчета. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 505 млн. лв. Разликата спрямо приходите на фонда през 2017 г. е осигурена от останали средства, събрани в него през 2016 г. Отчетът на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е приет от Управителния съвет на фонда през март 2018 г. и е одитиран от Сметната палата.
Източник: Банкеръ (05.09.2018)

И Корея се интересувала от АЕЦ "Белене" Към АЕЦ "Белене" има интерес и от корейски инвеститор, освен официално заявявания досега от руски и китайски компании, съобщи пред БНР изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) Петър Илиев. "Преговорите са на доста начално ниво. Идваха и Корейската държавна асоциация, която отговаря за Източна Европа. Китайците идваха – те са няколко корпорации. Когато бъде обявена процедурата, тогава вече сигурно ще дойдат повече", каза той. Министерството на енергетиката има срок от Народното събрание до края на октомври да представи процедура за избор на стратегически инвеститор за площадката, за която България вече е платила оборудването. По думите на шефа на НЕК потенциалните инвеститори за АЕЦ "Белене" се притесняват повече от политическия риск, отколкото от липсата на държавни гаранции за проекта. "Те се опасяват, че ако се включат в изграждането като инвеститор или като акционер, след време някой друг може да ги спре и да бъдат направени едни разходи Но като говорим за държавни гаранции, ние говорим за държавни гаранции относно цената на електрическата енергия. По други начини могат да бъдат подпомагане тези инвеститори, а после във всички случаи държавата ще има регулираща и стопираща квота", каза той.
Източник: Дневник (05.09.2018)

Над 490 млн. лв. са събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. възлизат на 490.3 млн. лв., сочи отчетът на фонда за миналата година, одобрен на днешното правителствено заседание. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. Със събраните средства се покриват разходите на Националната електрическа компания от изкупуване на електроенергия на преференциални цени. През миналата година от 5% вноски са събрани близо 236 млн. лв., а от продажба на квоти - 254.5 млн. лв., е посочено още в отчета. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 505 млн. лв. Разликата спрямо приходите на фонда през 2017 г. е осигурена от останали средства, събрани в него през 2016 г. Отчетът на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е приет от Управителния съвет на фонда през март 2018 г. и е одитиран от Сметната палата.
Източник: econ.bg (05.09.2018)

НЕК е получила 505 млн. лв. субсидия като обществен доставчик през 2017 г. "Националната електрическа компания" (НЕК) е получила през миналата година близо 505 млн. лв. субсидия от държавния фонд "Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) заради покриването на разходите ?, произтичащи от задължението ? като обществен доставчик да купува на преференциални цени електроенергията, произведена от възобновяемите източници, когенерации и двете т.нар. американски въглищни електроцентрали. Това сочи отчетът на фонда за 2017 г., одобрен от правителството на заседанието му. През 2017 г. във ФСЕС са постъпили близо 236 млн. лв., събрани от 5-процентовите вноски, които правят от месечните си приходи производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и "Булгартрансгаз“ и "Електроенергийният системен оператор". От продажба през миналата година на държавни парникови емисии във фонда са влезли 254.5 млн. лв. Общо приходите възлизат на 490.3 млн. лв., но във фонда е имало останали средства от събраните през 2016 г. средства и така се получават преведените в повече суми към НЕК. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв., сочи още отчетът му, който е бил одитиран от Сметната палата.
Източник: Медия Пул (05.09.2018)

Само 17 български фирми са в Топ 500 на компаниите в Централна и Източна Европа Само 17 български компании влизат в класацията на 500-те на най-големи дружества в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - с една по-малко в сравнение с 2016 г. Това става ясно от десетото годишно проучване на международната кредитна застрахователна компания "Кофас". Най-напред в класацията е Български енергиен холдинг (БЕХ), който заема 29-а позиция спрямо 25-а предишната година. Втора сред българските компании е "Лукойл Нефтохим Бургас", която се изкачва от 44-то на 35-о място. Трета се нарежда медодобивната компания "Аурубис България", която отбелязва рязък скок в позициите от 77-о до 43-то място. В първите десет на България са още Националната електрическа компания (НЕК) - на 101-во място, "Лукойл България" (131-ва позиция), „Кауфланд България“ (223-та позиция). „Адванс пропъртис“ заема 298-о място, „ЧЕЗ Електро България“ е класирана на 318-а позиция. „Булгаргаз“ и „Сакса“ са съответно на 377-о и 395-о място в топ играчите в ЦИЕ. Общият оборот на българските компании в класацията достига над 18 млрд. евро, с което бележат ръст от близо 2 млрд. евро в сравнение с предишната година. Нетната им печалба е 724 млн. евро и е над два пъти по-голяма спрямо 2016 г., когато печалбата е била 287 млн. евро. България е сред страните с подобрена оценка на риска през 2017 г., сочи още проучването. Останалите страни с подобрен кредитен риск в региона са Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Русия. Единствено Хърватия остава с доста висок риск от неизпълнение на задълженията си. Частното потребление е най-големият фактор за растежа в страната ни въпреки по-високата инфлация. Като цяло в ЦИЕ растежът се дължи на потреблението на домакинствата, което се ускорява особено през 2017 г. благодарение на намаляващата безработица и нарастващите заплати, отбелязва "Кофас". Заетостта в България се е увеличила с 4.8% през юни 2018 г. „Станахме свидетели на малък, но устойчив растеж в българската икономика (3.6% ръст на БВП), но при водещите компании почти няма промени. Енергийните, комуникационните, търговските и производствените компании запазват своите позиции, формирайки бизнес гръбнака на страната. Потреблението ще продължи да бъде един от основните двигатели на растежа в България.“ – коментира Милена Виденова, управител на "Кофас България". Анализът показва, че трите ключови сектора (автомобилостроене и транспорт, петрол и газ, неспециализирана търговия) продължават да съставляват почти 60% от приходите. Високи са печалбите от минерали, химикали, петрол, пластмаси и фармацевтични продукти (9.5 млрд. евро). Строителният сектор е единствената индустрия, която отчита нетна загуба (-118.6%), макар че приходите нарастват с 16%, гласи още докладът.
Източник: Сега (11.09.2018)

България почти няма едър бизнес Само 17 български компании, предимно в енергетиката, са сред най-големите в Централна и Източна Европа Само 17 български компании попадат в класацията на 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изготвена от международната кредитна застрахователна компания Кофас (Coface) - Coface CEE Top 500. България фигурира в списъка с едва 17 дружества, най-голямото от които е държавният "Български енергиен холдинг", следван от руския "Лукойл Нефтохим" и медодобивния завод "Аурубис". Страната е на едва 7-а позиция от общо 12 държави, включени в класацията на Кофас. Общият оборот през 2017 г. на 17-те български компании е 18.5 млрд. евро, като по-зле от България са само Словения, Хърватия, Сърбия, Естония и Латвия, които имат по-малко големи фирми. В класацията България присъства предимно с дружества от сектор "Енергетика" - БЕХ, "Лукойл Нефтохим", "Лукойл България", НЕК, "Булгаргаз", "Сакса", "АЕЦ Козлодуй", "ОМВ", "Енерго Про". От фирмите извън този бранш на по-предна позиция в класацията (298-ма) е само инвестиционната компания "Адванс Пропъртис", контролирана от братя Домусчиеви. Повечето от българските фирми заемат позиция след 300 в класацията. Сред тях са "Експрес лоджистикс енд дистрибюшън", "Астра Биоплант", "Софарма" и БТК. Полша е безапелационен лидер Безспорен лидер по брой на големите корпорации в региона е Полша, която има 175 компании в списъка с общ оборот 262 млрд. евро. Полша има и най-диверсифицираната индустриална структура, без силно доминиращи отрасли. Водещата компания в топ 500 на ЦИЕ е най-голямата полска петролна рафинерия - PKN Orlen, чийто годишен оборот е по-голям от този на целия едър бизнес у нас - близо 23 млрд. евро за 2017 г. В най-големите компании в Полша работят 1.2 милиона души, докато в най-едрия бизнес у нас - едва към 23 хиляди души. В същото време населението на Полша е само около 5 пъти по-голямо от това на България. Прави впечатление, че България е предпоследна по брой заети в едрия бизнес. Само Латвия, която е представена в класацията от 6 фирми с общ оборот около 5.2 млрд. евро, има по-малко работници в тях - към 18 хиляди души. За сравнение, Сърбия, която е представена от 10 фирми с оборот 9.6 млрд. евро, отчита към 71 хиляди души, работещи в тях. Унгария и Чехия също отчитат голям брой фирми в топ 500 - съответно 71 дружества (96 млрд. евро) и 67 дружества (97 млрд. евро). Румъния е на четвърта позиция с 56 едри фирми с оборот от 59 млрд. евро, тоест приблизително колкото целия БВП на България. Следва по-малката от България Словакия, представена от 43 големи фирми с общ оборот от 50 млрд. евро. По-добре от България се представя дори Литва, която има под 3 милиона души население. България изостава и по икономически растеж България не изпъква и по икономически растеж в региона. Със своите 3.6% през 2017 г. тя изостава от Румъния (6.9%), Словения (5%), Естония (4.9%), Полша (4.6%), Латвия (4.5%), Чехия (4.3%), Унгария (4%) и Литва (3.8%). По-лоши са показателите само на Словакия (3.4%), Хърватия (2.9%) и Сърбия (1.9%). Единствената добра новина за България е, че е с подобрена оценка за риска през 2017 г. Частното потребление у нас продължава да бъде основен фактор за растежа. Увеличението на работната заплата е допринесло за значителен ръст на заетостта от 4.8% през юни 2018 г., сочи анализът на Кофас. "Станахме свидетели на малък, но устойчив растеж в българската икономика (3.6% ръст на БВП), но при водещите компании почти няма промени. Енергийните, комуникационните, търговските и производствените компании запазват своите позиции, формирайки бизнес гръбнака на страната. Потреблението ще продължи да бъде един от основните двигатели на растежа в България", коментира Милена Виденова, управител на Кофас България. Автомобилостроене, петрол и търговия са топ секторите в ЦИЕ Трите ключови сектора, представени от най-големите компании в региона (автомобилостроене и транспорт, петрол и газ, неспециализирана търговия), продължават да съставляват почти 60% от генерираните приходи. Нетната печалба също се развива положително за повечето, като нарастването е между 5.0% (дърво и мебели) и 51.4% (текстил, кожа и облекло). Най-високи са печалбите от минерали, химикали, петрол, пластмаси и фармацевтични продукти (9.5 млрд. евро). Строителният сектор отново се бори и е единствената индустрия, която отчита нетна загуба (-118.6%), макар че приходите нарастват с 16%. Автомобилната и транспортна промишленост е най-големият сектор и се възползва от нарастващото търсене особено в Западна Европа, където се изнася основната част от производството в ЦИЕ. Секторът на минералите, химикалите, нефтопродуктите, пластмасите и фармацевтичната промишленост върви нагоре след възстановяването на цените на петрола през 2017 г. като се възползваха от отскока на цените на петрола и нарастващото търсене.
Източник: Медия Пул (11.09.2018)

Консултант по проекта "Белене" осъдил НЕК за над 30 млн. евро "Националната електрическа компания" (НЕК) е била осъдена в арбитраж да плати на инженеринговия консултант на проекта за строеж на АЕЦ "Белене" над 32 млн. евро заради това, че е прекратила неправомерно договори си с "УорлиПарсънс". Отделно са дължимите лихви по сумата и съдебните разходи, съобщи capital.bg. "УорлиПарсънс" завежда през юли 2014 г. делото, след като държавната НЕК прекрати през октомври 2013 г. договора си с консултантската компания, чийто партньор бе "Риск Инженеринг". Контрактът бе прекъснат повече от година, след като бе прекратен проектът за изграждане на АЕЦ "Белене", но за това време "УорлиПарсънс" бе получила от НЕК над 8,6 млн. лв. Преди това - до края на 2011 г., на фирмата бяха платени близо 178 млн. евро за услугите си по проекта. Въпреки това "УорлиПарсънс" оспори начина, по който е прекратен договорът от страна на НЕК. На 6 септември арбитражен трибунал отхвърля всички защитни тези на НЕК по делото, за което държавната фирма е платила над 2,4 млн. евро адвокатски хонорари - два пъти повече от разходите на ищеца, посочва изданието.
Източник: Дума (17.09.2018)

"Уорли Парсънс" осъди НЕК за 37 млн. евро заради АЕЦ "Белене" Държавата в лицето на Националната електрическа компания ще трябва да плати още 32 млн. евро заради прекратяването на проекта за изграждане на АЕЦ "Белене", както и няколко милиона евро лихви. Причината е поредното загубено арбитражно дело, което бе заведено през юли 2014 г. от архитект-инженера "Уорли Парсънс нюклиър сървисис", чийто подизпълнител бе "Риск инженеринг". В дългата история на проекта "Белене", прекратяван два пъти официално, общите разходи, които държавата е направила дотук, се изчисляват на над 4 млрд. лв. Прогнозите пък сочат, че довършването на централата ще струва поне 20 млрд. лв. На фона на лошите финансовите показатели, които отчита Националната електрическа компания, тези разходи не са никак за подценяване. От междинния финансов отчет на дружеството се вижда, че към 30 юни тази година нетната му загуба е 74 млн. лв., а непокритата загуба от предишни периоди е близо 1.2 млрд. лева.
Източник: Капитал (17.09.2018)

НЕК е изплатила 265 млн. евро на „Уорли Парсънс“ до прекратяването на договора В договора, който е бил сключен преди години между Националната електрическа компания (НЕК) и избраната за консултант на проекта АЕЦ „Белене“ – фирмата „Уорли Парсънс“, липсва клауза за преустановяването му, в случай че бъде прекратен основният договор за изграждането на централата от руската „Атомстройекспорт“. Това обясни Петър Илиев – изпълнителен директор на НЕК ЕАД за БНР. Така просто е било въпрос на време НЕК отново да бъде осъдена, уточнява той, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria. Арбитражният съд отсъди да бъдат платени на „Уорли Парсънс“ близо 32 милиона евро. Общо 265,863 млн. евро е изплатила НЕК на компанията до прекратяването на договора. Този договор не защитава по никакъв начин инвеститора“, заяви Илиев. НЕК е трябвало да има консултант за всички договори, които се сключват, но никой не е предвидил, че няма да се сключи договор с „Атомстройекспорт“, затова и няма клауза за прекратяване на договора с „Уорли Парсънс“. „Това е заварено положение, защо няма клауза не мога да знам, договорът не защитава по никакъв начин инвеститора. По подобен начин компанията е била осъдена по проектите „Цанков камък“ и по договора с „Атомстройекспорт“. Осъдени сме да заплатим за извършената дейност по договора и издадени фактури, за извършени услуги, нефактурирани. Но голямата сума е за обезщетение - то е 21, 262 млн. евро при иск за малко над 43 млн. евро“, поясни изпълнителният директор на НЕК. На практика Националната електрическа компания е спестила от първоначалния иск по делото около 23 млн. евро., по думите на Илиев.
Източник: Инвестор.БГ (19.09.2018)

Новото държавно предприятие за язовирите ще харчи по 47 млн. лв. на година След като правителството отпусна 500 млн. лв. на Държавната консолидационна компания за ремонт на язовирите, сега ще създаде и специално Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". То ще се грижи за всички нежелани от общините язовири, за което ще получава от държавата по 47 млн. лв. на година. Това става ясно от публикуван в портала за обществени консултации проект на постановление за приемането на устройствен правилник на предприятието. И ДДК, и новото предприятие са на подчинение на министъра на икономиката. Новата структура ще бъде трета след "Напоителни системи" и "Язовири и каскади" на НЕК, която има функции по управлението на язовири. Създаването й бе заложено с последните промени в Закона за водите, които бяха продиктувани от факта, че в страната има над 150 безстопанствени язовира, които създават реална опасност за населението. А проверки на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор от пролетта показаха, че дори и много от онези съоръжения, за които някой формално се грижи, не са подсигурени срещу бедствия, защото в държавата липсва механизъм за налагане на мерки за поддържането на тези язовири. Идеята е с наличието на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" общините, областните управители, министерствата, агенциите и държавните предприятия да не могат повече да прехвърлят отговорността помежду си и никой нищо да не прави. Дали обаче това ще се случи, или само разходите за милиони ще бъдат централизирани в една структура, предстои да видим. За да осъществява дейността си, ДП "Управление и стопанисване на язовири" ще получава средства от държавния бюджет, като всяка година до 1 март трябва да внася в Министерството на икономиката план за дейността си и отчет за свършената работа. Още отсега обаче е записано, че необходимите разходи за периода 2018 - 2020 г. ще бъдат общо 96 млн. лв. (1.42 млн. за 2018 г., 47.16 млн. за 2019 г. и 47.43 млн. за 2020 г.). Ще бъдат назначени и 156 служители, като не е ясно колко от тях ще отговарят за администрацията и колко ще са специалисти по язовирите. Казва се само, че ще са разпределени в централно управление и 8 регионални офиса – София, Благоевград, Пловдив, Хасково, Бургас, Варна, Велико Търново и Враца. Посочено е още, че разходите за работна заплата и осигурителни вноски до края на 2020 г. ще бъдат общо 8.9 млн. лв. Това значи, че средномесечното брутно възнаграждение на човек за въпросните 26 месеца (включвайки ноември и декември 2018 г.), ще бъде 2184 лева. При това без да се взема предвид, че до края на 2018 г. се предвижда да бъдат назначени не повече от 60 души. Административните разходи (издръжка и капитални разходи) пък са оценени на общо 8.3 млн. лв. до края на 2020 г. Тези средства ще отидат за закупуване на материали, облекло, офис оборудване, компютърни конфигурации, софтуер, високопроходими автомобили (в т.ч.застраховки), за външни услуги, наем и ремонт на помещения, за командировки в страната за обход на язовири. За същинската дейност на ДП "Управление и стопанисване на язовири" през следващите две години остават 78.8 млн. лв., като за 2018 г. не се предвиждат разходи за дейността. Тези средства са предвидени за закупуване на контролно-измервателна система, мерителни устройства за нивото на водата и за рейки за язовирите, за оборудване на екипите в офисите, които ще извършват оглед на язовирите, за охрана на язовирите, за паспортизация на язовирите и за текущи ремонти, в т.ч. и за обследване и почистване на язовирните дъна. Големите ремонти на язовирните стени ще са ангажимент на Държавната консолидационна компания, която през юли получи за целта 500 млн. лв. от правителството. Средствата няма да се харчат прозрачно чрез обществени поръчки, а ДКК ще извършва ремонтите чрез дъщерните си дружества "Еко антрацит" и "Екоинженеринг РМ". Което пък повдига въпроса дали няма да има изкуствено завишаване на цени и отчитане на несъществуващи разходи. Формалният мотив за създаването на ДП "Управление и стопанисване на язовири" е липсата на финансова възможност и технически капацитет в общините за управлението на язовирите. Очаква се около 90% от общинските съоръжения, за които местната власт не може да се грижи, да бъдат прехвърлени безвъзмездно към новата структура. Разбира се, ако някои кметове не искат да прехвърлят дадени язовири на държавата, ще трябва да се грижат за тях според изискванията на закона, така че да гарантират изправността и безопасността им. При спор или неяснота относно обстоятелствата около даден язовир, какъвто е например случаят с "Бели Искър", държавното предприятие ще осъществява организацията и техническата му експлоатация до влизането в сила на съответното съдебно решение или до окончателното установяване на собственика. В предишните текстове на Закона за водите това задължение беше вменено на областните управители, които обаче също не разполагат с експертен потенциал и финансов ресурс.
Източник: Капитал (21.09.2018)

Делът на ВЕЦ в производството на ток през септември расте до 62.23 %. Производството на електроенергия продължава да расте, макар че все още остава отрицателно спрямо сравнявания период на миналата година и е в обем от 32 696 604 MWh. За сравнение до 23 септември миналата година то е било 32 836 248 MWh. Понижението е (минус) 0.43 %. Преди седмица бе отчетен спад от 0.52%. Потреблението на електроенергия е в обем от 27 356 209 MWh в сравнение с 28 686 069 MWh , което е спад (минус) от 4.64 %. Седмица по-рано бе отчетен спад от 4.66 % (26 711 459 MWh, ). Първоначалният коментар на тези дълго време запазващи се отрицателни данни не е радостен, въпреки почти незабележимото подобрение. Затова пък за пореден отчетен период данните за износа на електроенергия са добри. Ако за времето от 1 януари до 23 септември миналата година износът е бил в обем от 4 150 179 MWh, то сега той е от порядъка на 5 340 395 MWh, което е ръст (плюс) от значителните 28.68 %. Участието на базовите централи продължава да е отрицателно, а подобрението все още остава незабележимо. Така например, ако през сравнявания период на миналата година участието на базовите централи е било в обем от 27 894 309 MWh, то през настоящата година то е 26 407 133 MWh, или минус 5.33 %. За да стане ясно колко бавно е подобрението е редно да се припомни, че преди две седмици бе отчетен спад от 5.59 %, а седмица по-късно – минус 5.45%. Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) запазва двуцифрените отрицателни стойности както при преносната, така и през разпределителната мрежа и данните са доста смущаващи. Ако през отчетния период на 2017 г. ВЕИ са участвали в преносната мрежа с 954 029 MWh, то сега този дял намалява до 889 570 MWh. Спадът е (минус) 6.76 %. Отрицателно е участието както на вятърните мощности (минус 7.64 %), така и на тези от фотоволтаици (минус 1.32 %) и биомаса (минус 16.58 %). Делът на ВЕИ в разпределителната мрежа ог първи януари до двадесет и трети септември също запазва високото си отрицателно участие – минус 12.93 % или в обем от 1 239 268 MWh, спрямо 1 423 305 MWh година по-рано. Това се дължи на запазващата се негативна тенденция както при вятърните, така и при соларните мощности. Делът на вятърната енергия например спада (минус) в сравнение с периода от началото на годината до 23 септември със значителните 13.96 %, а производството от фотоволтаици стига до минус 14.85 %. Делът на биомасата остава положителен – плюс 4.74 %. В същото време отново, за пореден отчетен период тази година участието на водата в производството на електроенергия продължава да расте. Така например, ако през сравнявания период на 2017 г. участието на ВЕЦ е било от порядъка на 2 564 605 MWh, то сега расте до 4 160 633 MWh. Това е увеличение (плюс) със значителните 62.23 %. Преди седмица бе отчетен ръст от 61.13 %, а преди това – нарастването бе 59.91 %.
Източник: Други (26.09.2018)

БЕХ взе още 50 млн. евро заем Държавното енергийно дружество "Български енергиен холдинг" записа увеличение с 50 млн. евро на третата си емисия еврооблигации, листвана на Ирландската фондова борса (Euronext Dublin) и на Българската фондова борса. Така облигациите на дружеството стигнаха 600 млн. евро при годишен лихвен процент от 3.5% и падеж от 7 години. С втория допълнителен транш БЕХ постигна планирания размер на облигационната емисия и не се предвиждат повече увеличения. В него се казва още, че "БЕХ запазва същите конкурентни ценови условия и срочност, което ще позволи на компанията да разпредели своите лихвени разходи по-ефективно и за по-дълъг период от време". Според дружеството "постигнатото второ увеличение на емисията в продължаващи волатилни пазарни условия потвърждава доверието на инвеститорите в БЕХ, както и добрия достъп на компанията до капиталовите пазари". БЕХ има общо около 3 млрд. лева задължения по облигационни заеми. Тези средства потънаха основно за изплащането на задължения на дъщерната НЕК. Дружеството има да прибира от енергийните компании, които обединява, около 2 млрд. лева. Последно БЕХ купи 100 млн. лева дълг на столичната "Топлофикация" (която не е част от холдинга) към "Булгаргаз", който е част от държавната енергийна група.
Източник: Медия Пул (08.10.2018)

10 български компании влизат в топ 100 на Югоизточна Европа 10 български компании влизат в годишната класация за 2017 г. на най-големите фирми по приходи в Югоизточна Европа на SeeNews – независим доставчик на бизнес информация. Класацията обхваща нефинансови дружества, регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Молдова, Словения, Сърбия, Румъния, Черна гора и Хърватия. Най-предна позиция сред българските фирми – пето място в топ 100, заема рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", а веднага след нея – на шеста позиция, е "Аурубис България". Компанията е най-големият български износител, формиращ 9% от износа на страната. "Аурубис България" е и единствената българска компания, която попада в класацията на десетте най-динамично развиващи се фирми в региона. В листата влизат предимно дружества от енергийния сектор като ЧЕЗ, "Булгаргаз", НЕК, "Сакса" и др. От подобна класация, представена през септември - Coface CEE Top 500, стана ясно, че България почти няма едър бизнес, защото само 17 български компании попадат сред 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), селектирани от международната кредитна застрахователна компания Кофас (Coface). Включените български дружества отново бяха предимно от сектор енергетика. Според SeeNews 2017 г. се характеризира с изключително увеличение на приходите в региона в период на устойчив растеж. Общият приход на 100-те компании, включени в класацията, е 113.9 млрд. евро, което е ръст от 12.5% спрямо 2016 г. Печалбата бележи още по-голям растеж - 22% спрямо предходната година до 4.9 млрд. евро. Най-големите компании в региона са от петролната и газовата индустрия, както и в сектора търговия на едро и дребно. Следват електроенергийният и автомобилният бранш. Металопроизводството участва в класацията с пет компании, а фармацевтичният и селскостопанският сектор - с по три. Прави впечатление, че ИТ секторът не попада в класацията въпреки ролята му на основен двигател в много от регионалните икономики и въпреки факта, че създава хиляди работни места и е основен участник в едни от най-мащабните сделки по придобивания и сливания в последните години, коментират от SeeNews.
Източник: Медия Пул (10.10.2018)

Националната електрическа компания ще продаде на АЕЦ „Козлодуй“ ротор високо налягане „Национална електрическа компания“ ЕАД ще може да продаде на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД ротор високо налягане от турбина К-1000-60/1500-2М. Роторът е част от старото оборудване за АЕЦ „Белене“ и в момента се намира на площадката. Продажбата ще бъде извършена чрез пряко договаряне между двете дружества. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание, съобщиха от правителствената информационна служба. Възможността за подобна сделка е регламентирана в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. В неговите текстове е посочено, че началната цена за продажбата се определя от независим оценител след прието решение на Министерския съвет. Роторът високо налягане от турбина К-1000-60/1500-2М е от съществено значение за изпълнение на програмите за продължаване на експлоатационния ресурс на двата блока на АЕЦ „Козлодуй“ и увеличаване на мощността им до 104%. По време на плановия годишен ремонт на 5-ти блок за 2018 г. е доказано, че роторът може да бъде използван за нуждите на централата. Производител на ротора високо налягане е ПАО „Турбоатом“, който е и собственик на всички необходими лицензионни и квалификационни документи. Доставката на ротора от друг производител е несъвместима със съществуващото оборудване и ще доведе до съществени технически затруднения при експлоатацията.
Източник: 3e-news (18.10.2018)

НЕК продава на АЕЦ "Козлодуй" ротор високо налягане "Национална електрическа компания" ЕАД ще може да продаде на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД ротор високо налягане от турбина К-1000-60/1500-2М. Роторът е част от старото оборудване за АЕЦ "Белене" и в момента се намира на площадката. Продажбата ще бъде извършена чрез пряко договаряне между двете дружества. Това е регламентирано в решение на кабинета, взето на днешното му заседание, съобщава правителствената пресслужба. Възможността за подобна сделка е регламентирана в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. В неговите текстове е посочено, че началната цена за продажбата се определя от независим оценител след прието решение на Министерския съвет. Роторът високо налягане от турбина К-1000-60/1500-2М е от съществено значение за изпълнение на програмите за продължаване на експлоатационния ресурс на двата блока на АЕЦ "Козлодуй" и увеличаване на мощността им до 104%. По време на плановия годишен ремонт на 5-и блок за 2018 г. е доказано, че роторът може да бъде използван за нуждите на централата. Производител на ротора високо налягане е ПАО "Турбоатом", който е и собственик на всички необходими лицензионни и квалификационни документи. Доставката на ротора от друг производител е несъвместима със съществуващото оборудване и ще доведе до съществени технически затруднения при експлоатацията, допълниха от МС.
Източник: Монитор (18.10.2018)

Фондът за енергийна сигурност ще върти 2.23 млрд. лв. годишно Поскъпналите над два пъти парникови емисии в европейската търговия и новото изискване от средата на 2018 г. компонентата от цената на тока "задължение към обществото" да влиза във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) увеличават значително сумите, с които той ще оперира не само през тази година, но и следващите три. Така фондът ще върти 2.23 млрд. лв. годишно при досега постъпващи и изплащани от него средства с над 1.7 млрд. лв. по-малко. Това става ясно от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на финансовото министерство за периода 2019-2021 г. ФСЕС бе създаден в средата на 2016 г. с 5-процентни отчисления от продадения ток от всички електроцентрали и с приходите от търговията на държавата със спестените парникови емисии в резултат на свитата спрямо референтната 1990 година промишленост и намалените замърсявания на въздуха от предприятията. По-късно принудени да правят 5 на сто вноски във фонда бяха "Електоренергийният системен оператор" и "Булгартрансгаз". С парите се покриваха разходите на "Националната електрическа компания" (НЕК) за задължителното изкупуване на произведената от възобновяемите източници електроенергия по преференциални цени. Първоначалните преводи към държавната компания бяха около 350-450 млн. лв. годишно. Поправки в Закона за енергетиката от началото на 2018 г., влезли в сила от средата на годината, обаче увеличиха значително ролята на ФСЕС. От юли 2018 г. всички производители на ток с инсталирана мощност над 4МВ бяха принудени да продават своята електроенергия на борсата, а разликата между постигнатите там пазарни цени и определените от енергийния регулатор преференциални тарифи за тока от слънце, вятър и биомаса се покрива има от ФСЕС. В същото време във фонда започнаха да постъпват и сумите от компонентата "задължение към обществото", която е част от цената на тока, за да могат да се извършват тези нови разплащания. Изчисления на финансовото министерство сочат, че приходите от "задължение към обществото" във ФСЕС възлизат на 1.2 млрд. лв. годишно. Към тях се прибавят и рязко повишените приходи от продадените държавни парникови емисии заради поскъпването им от 9.8 евро за тон в началото на 2018 г. до 21.79 евро за тон през август и прогноза да ударят 25 евро до края на годината. Това ще донесе 530 млн. лв. повече от въглеродни емисии във фонда, в който през миналата година влязоха 244 млн. лв. от парниковата търговия. Отделно се оказва, че през 2019 г. България ще има право да продаде по-голямо от досегашното количество СО2 квоти на европейският пазар, което означава още повече приходи по това перо. Така в бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. за Фонда "Сигурност на електроенергийната система“ се предвижда неговите годишни разходи да са 2.23 млрд. лв. От тях около 1 млрд. лв. ще бъдат предоставени на НЕК за компенсиране на разходите му като обществен доставчик, който продължава да е длъжен да купува електроенергията от двете американски въглищни централи в комплекса "Марица Изток" и от всички възобновяеми източници с инсталирана мощност под 4 МВ. 1.230 млрд. лв. са предвидени за изплащане на договорите за премиране на разликата между пазарните и преференциалните цени на тока от топлофикационни централи и когенерации и слънчеви, вятърни и на биомаса електроцентрали с мощност до 4 МВ. Бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда Министерството на енергетиката да получи за извеждането от експлоатация на малките реактори на АЕЦ "Козлодуй" и за управлението на радиоактивни отпадъци 46 млн. лв. догодина, 47 млн. лв. - през 2020 г., и 50 млн. лв. - през 2021 г.. В тези суми влиза и издръжката на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци“. Ведомството ще получи и 28.2 млн. лв. за финансиране на разходи в изпълнение на Националния план за инвестиции до 2020 г. в сероочистващи инсталации за намаляване замърсявания на въздуха то въглищните централи.
Източник: Медия Пул (26.10.2018)

"Росатом" ще разгледа сериозно всякакъв вариант за участие в АЕЦ "Белене" Руската ядрена корпорация "Росатом" за пореден път и сега от най-високо ниво потвърди интереса си към възобновяването на строежа на АЕЦ "Белене", за което до края на годината българското правителство смята да обяви процедура за търсене на стратегически инвеститор на държавата в ядрения проект, който бе спрян през март 2012 г. заради липсата на пари. Това съобщиха от енергийното министерство след среща на министър Теменужка Петкова в петък последователно с руския си колега Александър Новак и с генералния директор на "Росатом" Алексей Лихачов. Петкова е в Москва за провеждането на 16-тото заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, чийто съпредседател е. Именно в рамките на работата на тази комисия са станали срещите ? в Новак и Лихачов. Двамата са потвърдили интереса на Русия към проекта, заявяван досега на по-ниско ниво от заместника на Лихачов – Кирил Комаров, в София през юли, когато каза, че "Росатом" е готова за АЕЦ "Белене" в удобна за правителството форма. Месец по-рано Вадим Титов, който отговаря за проектите на "Росатом“ в Централна и Югоизточна Европа, обяви, че "Росатом" е готова за незабавни преговори за АЕЦ "Белене". Откакто е спрян проектът с решения на правителството и парламента руската компания неведнъж е посочвала, че има интерес от възобновяването на проекта, тъй като дъщерното ? дружество "Атомстройекспорт" (АСЕ) е проектант и изпълнител на ядрената централа. След като през 2016 г. българската "Национална електрическа компания" (НЕК, собственик на проекта, бе принудена от арбитраж в Париж да плати на АСЕ 1.2 млрд. лв. за изработеното до 2012 г. оборудване за АЕЦ "Белене" и проектът глътна вече над 3.5 млрд. лв. правителството на Борисов търси начини да го възобнови. На Петкова бе възложено до края на октомври да бъде изготвена документация за провеждането на процедура за избор на стратегически инвеститор. Трябва да се реши също каква част от проекта ще запази НЕК и каква да бъде предложена на стратегически инвеститор. Досега твърд интерес за това е проявила само Китайската държавна ядрена корпорация, а от "Росатом" са обявявали, че ще продължат да са изпълнител на проекта чрез АСЕ и са готови да предложат финансиране по одобрената от Брюксел схема за заем от руската държава за строежа на унгарската АЕЦ "Пакш 2". Готовност за акционерно участие в проекта досега от руската корпорация не са обявявали. "Ние ще разгледаме сериозно всякакъв вариант за участие в проекта (АЕЦ "Белене"), определен от българската държава“, заявил Лихачов, след като Петкова го информирала, че подготовката на процедурата за стратегически инвеститор е във финалния си стадий. Тя е обяснила, че целта на българското правителство е реализация на ядрената централа на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ "Белене“ в отделно проектно дружество. Ако парламентът възприеме подготвеният проект, изборът на стратегически инвеститор може да стартира до края на годината му цитиран от енергийното ведомство, казала тя, цитирана от пресцентъра си. Според предишни нейни изявление дори в началото на 2019 г. може да се очаква да има избран партньор на НЕК в проекта. Преди срещата с Лихачов, интересът на руската страна да участва в процедура по изграждане на АЕЦ "Белене“ е била потвърден и от руския министър на енергетиката Александър Новак. Пред него Петкова е посочила, че българската страна ще разчита на ползотворно сътрудничество с "Росатом“, който е конструктор на АЕЦ „Белене“ и производител на оборудването за централата. Двамата министри са обсъдили развитието на двустранните отношения в областта на енергетиката и потвърдили съществуващия потенциал за задълбочаването им. С Лихачов разговор е имало и да ползотворното сътрудничество между двете страни при реализацията на програмата за удължаване живота на V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй“.
Източник: Медия Пул (29.10.2018)

АЕЦ “Козлодуй” с 69% ръст на печалбата АЕЦ “Козлодуй” отчита 69% ръст на печалбата за първите три тримесечия на тази година в сравнение със същия период на миналата. До края на септември 2018 г. печалбата достига 169, 6 млн. лв. спрямо 101 млн. лв. за година по-рано. Това показва отчетът на дружеството за първите 9 месеца на годината. Атомната централа има по сметки на дружеството 417 млн. лв., като това е увеличение с 227,5 млн. лв., сравнено с предходната година. Печалбата на Българския енергиен холдинг, в чийто състав влиза и АЕЦ “Козлодуй”, е 134,3 млн. лв. спрямо 116,2 млн. лв. за година по-рано. “Булгартрансгаз” отчита увеличение на печалбата с близо 20 млн. лв. на годишна база, като тя достига 68,8 млн. лв. Към 30 септември 2018 г. 484,19 млн. лв. са наличните средства на дружеството, като увеличението е с 54,43% спрямо същия период на м.г. След кратък период, в който Националната електрическа компания отчиташе печалба, сега тя е на загуба в размер на 153,4 млн. лв. Рекордьор по загуби в енергетиката обаче е държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”. Към 30 септември 2018 г. отрицателният финансов резултат е 260,4 млн. лв. Основна причина са разходите за квоти за емисии, струващи 259,1 млн. лв., което е близо 3 пъти увеличение спрямо 89,1 млн. лв. за същия период на 2017-а. Спад на печалбата отчита и Електроенергийният системен оператор. За третото тримесечие този спад е 18 млн. - 43,4 млн. лв. м.г. на 25,1 млн. лв. през тази. В държавната отбранителна индустрия ВМЗ-Сопот отчита спад на печалбата от 136,6 млн. лв. на едва 1,3 млн. лв.Финансовият отчет на “Кинтекс” показва, че дружеството достига 29,4 млн. лв. печалба спрямо 17 млн. лв. за година по-рано.
Източник: 24 часа (07.11.2018)

НЕК затъва с нови 62.4 милиона лева Фирмите от българската енергетика завършват деветте месеца на годината с разнопосочни финансови резултати. Така, ако БЕХ, АЕЦ "Козлодуй" и "Булгаргаз" се отчитат с добра печалба, то НЕК, ТЕЦ "Марица-изток 2" и позабравеното "Булгартел" за пореден път са във финансова криза и вероятно отново ще търсят помощ. Заемите, които Българският енергиен холдинг (БЕХ) е раздал на дъщерни фирми и други партньори, вече достигат почти три милиарда лева. Към края на септември вземанията на дружеството са за 2.9 млрд. лв. в сравнение с 2.7 млрд. лв. година по-рано. Една от причините за увеличението са начислените лихви по заеми, отпуснати на НЕК. Отделно от това през август и размерът на вземанията на БЕХ от "Топлофикация–София" бе увеличен със 100 млн. лв. Тогава държавният холдинг пое част от задълженията на столичното парно към "Булгаргаз", за да може то да продължи да работи. Това показва финансовият отчет на холдинга към края на септември. През юли предприятието, снабдяващо софиянци с парно и топла вода, бе заплашено от кредитори с принудително събиране на дългове за около 100 млн. лева. Малко след това стана ясно, че енергийният холдинг се е разбрал с "Булгаргаз" да плати вместо "Топлофикация–София" за доставения природен газ, макар да не е съвсем сигурно, че парното в София няма скоро отново да изпадне в ситуация да не може да плаща. Иначе БЕХ приключва деветмесечието с печалба преди данъци от 137.7 млн. лв., което е ръст от 14.9 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Интересно е, че приходите от дивиденти на компанията растат с почти 23%, или с 19.5 млн. лв. Те идват основно от АЕЦ "Козлодуй", чиято печалба бележи ръст от 69% за деветте месеца на годината. Първа атомна се представя повече от добре с финансите си и не е чудно, че дружеството неофициално не бе съгласно с изказаната неотдавна идея за сливане с губещата ТЕЦ "Марица-изток 2". Дружеството приключва деветмесечието на плюс от 178 млн. лв. при печалба от 105 млн. лв. за същия период на миналата година. Отчетът на компанията показва, че приходите от продажба на ток са почти 812 млн. лв., с 22.4% повече (148 млн. лв.) в сравнение със същия период на 2017 г. Диспечерът "Електроенергиен системен оператор" също излиза на печалба (25 млн. лв.). На плюс са още "Булгартрансгаз" (76 млн. лв.) и "Мини Марица-изток" (3.5 млн. лв.). Доставчикът "Булгаргаз" отчита печалба от 10.1 млн. лв. на фона на 1 млн. лв. към края на септември 2017 г. Дори и със заеми от БЕХ обаче Националната електрическа компания (НЕК) влошава финансовия си резултат. Компанията е на загуба от 153.4 млн. лв., като спрямо същия период на миналата година се отчита влошаване на резултата с 62.4 млн. лв. Това показва, че не е постигнато подобрение на финансовото състояние на дружеството. НЕК продължава да изпитва затруднения при обслужване на задълженията си към доставчици и контрагенти, както и по кредитите към БЕХ, става ясно от отчета на дружеството. Върху лошия финансов резултат влияние оказали и "събития с необичаен характер", в т.ч. водени съдебни дела срещу дружеството. През настоящата година НЕК загуби две от заведените срещу компанията дела от "Обединени енергийни търговци" и "Уорли Парсънс", като общо финансовите загуби за дружеството са около 61 млн. лв. по двата казуса, пише в отчета. Загуба трупа и ТЕЦ "Марица-изток 2", която към края на септември е на минус преди данъци с 260.4 млн. лв. Основната причина за слабия резултат са плащанията за скъпи емисии парникови газове, които цапащата централа трябва да купува, както и с 5-процентните вноски, които дружеството трябва да прави всеки месец във фонд "Сигурност". На загуба е и "Булгартел". Дружеството, което принципно се занимава с осигуряване на държавната телефония, реализира загуба в размер на 415 000 лв.
Източник: Сега (12.11.2018)

Загубата на НЕК се увеличи до 153 млн. лева Националната електрическа компания е загубила нови 78.9 млн. лв. през третото тримесечие, с което загубата за 2018 г. вече е 153.4 милиона. За сравнение - през същия период на 2017 г. отрицателният финансов резултат е бил 90 млн. лева. Това е факт, въпреки че дружеството е спечелило 100 млн. лв. повече от продажбата на ток на свободния пазар и ВЕЦ-овете му са произвели два пъти повече електроенергия през периода спрямо година по-рано. "Отчетената загуба за периода януари - септември показва, че не е постигнато подобрение на финансовото състояние. Въпреки увеличения обхват на компенсаторните механизми те не са достатъчни за покриването на всички разходи на дружеството", признават от електрическата компания. НЕК продължава да изпитва затруднение и при обслужването на задълженията си към доставчици и контрагенти, както и по кредитите си, които са над 4 млрд. лева. Наред с това непокритата загуба от предишни периоди е близо 1.2 млрд. лв., а като цяло стойността на текущите пасиви на дружеството надвишава тази на текущите активи над два пъти. Компанията продължава да работи в условията на влошен паричен поток и отрицателен нетен оборотен капитал - 645 млн. лв., или с 83 млн. повече в сравнение с края на 2017 г. През последното тримесечие на годината, когато се увеличава потреблението на електроенергия на регулирания пазар, се очаква дружеството да излезе на печалба. Но заличаването на натрупания отрицателен финансов резултат е нереалистично, се казва в доклада. Няколко са причините НЕК да работи на такава голяма загуба. На първо място е увеличението на средната цена на закупената електроенергия – от 162.13 лв./МВтч през 9-те месеца на 2017 г. до 182.81 лв./МВтч през същия период на тази година. "Това се дължи на по-лошата структура на закупената електроенергия, с която дружеството участва на електроенергийния пазар", обясняват от компанията. А причина е в намаленото с 27.6% участие на АЕЦ "Козлодуй" и по-малкото натоварване на двете американски централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", за сметка на ВЕЦ и ТЕЦ "Марица-изток 2", което обаче води до увеличение на разходите за разполагаемост, а оттам и на средната цена на закупения ток. В същото време електрическата компания продава тока по регулирана от КЕВР цена - 71.71 лв./МВтч. Разликата би следвало да се компенсира от цена "задължение към обществото", която плащат всички потребители, както и от фонда "Сигурност на електроенергийната система", но очевидно това не е достатъчно. Допълнителен неблагоприятен ефект оказва поскъпването на квотите за вредни емисии - повече от три пъти в рамките на годината. Централите с дългосрочни договори купуват от международните борси необходимите им квоти CO2 и след това ги префактурират към НЕК, което също повишава средната цена на закупувания ток. Отделно за 9-те месеца на 2018 г. са осчетоводените и разходи от 76.2 млн. лв. за закупени емисии, които обаче се отнасят за 2017 г., когато иначе счетоводно НЕК завърши на печалба за пръв път от 5 години. Сред причините за влошеното финансово състояние са и загубените арбитражни дела от "ОЕТ - Обединени енергийни търговци" и "Уорли Парсънс", които са съответно за 8 млн. и за 53 млн. лева. "Всичко това не може да се компенсира от реализираните продажби на свободния пазар, които се увеличават двойно до 193 млн. лева", посочват още от дружеството. Освен загубата с почти 100 млн. лв. се увеличават и задълженията на НЕК и вече са над 4.1 млрд. лева. Малко повече от половината от тази сума дружеството дължи на БЕХ. Става дума за двата големи заема по над милиард (от 2014 г. и от 2016 г.), които бяха отпуснати съответно за консолидиране на стари задължения и забавени плащания към АЕЦ "Белене", както и за изплащане на задълженията към американските централи "Ей и Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Към други свързани лица като АЕЦ "Козлодуй", ЕСО и ТЕЦ "Марица-изток 2" дълговете са още около 160 милиона. На Министерството на енергетиката пък НЕК има да връща 880 млн. лв., които са част от предоставената държавна помощ за погасяване на задълженията си по загубеното арбитражно дело за "Белене". Търговските и други задължения на дружеството са 300 млн. лв., а банковите заеми - още 82 млн. лева.
Източник: Капитал (13.11.2018)

За 960 хил. лв. Русия ще помогне да се запази оборудването за "Белене" Руската "Атомстройкспорт" ще получи 960 хил. лв. без ДДС, за да консултира съхранението на оборудването на АЕЦ "Белене". Националната електрическа компания (НЕК) и руската "Атомстройекспорт" са подписали договор за съхранение на доставеното оборудване за АЕЦ "Белене". Цената на която са се разбрали двете дружества за услугата е същата, каквато е прогнозната стойност, посочена от НЕК при обявяването на обществената поръчка, се вижда от документите, публикувани на сайта на НЕК. Поради това, че друг не може да изпълни поръчката, преговаряно е единствено с производителя на оборудването по процедурата "договаряне без предварителна покана за участие". До момента по информация на властите в проекта са инвестирани 3.5 млрд. лв. след като България поръча оборудване, отказа да го плати и беше осъдена в международния арбитраж. То беше доставено на площадката на централата преди година. Вече извършените разходи и наличието на оборудването бяха основните мотиви за размразяването на проекта. До края на годината се очаква да бъде обявена процедура за търсене на стратегически инвеститор, който да довърши централата. Договорът е сключен за пет години.
Източник: Дневник (14.11.2018)

Ядреният бизнес на БЕХ процъфтява, НЕК потъна още в червената зона ЕСО и държавните мини се съживяват след лошите показатели от лятото АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" отчитат отлични финансови резултати за деветмесечието на 2018 г. Мини "Марица Изток" и "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) се съживяват след влошените показатели за шестмесечието. "Булгаргаз" обаче отстъпва съществено назад от добрите си резултати преди три месеца, а "Националната електрическа компания" (НЕК) и ТЕЦ "Марица Изток 2" потъват още по-дълбоко в червената зона. Тяхната компания майка "Български енергиен холдинг" (БЕХ) също подобрява финансовите си показатели благодарение на процъфтяващия ядрен бизнес. Това сочат финансовите отчети на държавните енергийни дружества под шапката на БЕХ, публикувани на сайта на Министерството на финансите. От данни се вижда, че подобряването на по-голямата част от държавната енергетика се дължи на повишените цени на тока на свободния пазар, макар това изобщо да не важи за въглищната електроцентрала, както и на поскъпналия газ. Резултатите можеше да са още по-добри, ако "Булгаргаз" не беше загубил над 44 млн. лв. от обезценки на несъбрани вземания от топлофикации и от потъналите във фалиралата Корпоративна търговска банка депозити. Негативно влияние оказват драстично поскъпналите парникови квоти, които държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" трябва да купува, за да компенсира изхвърляните в повече вредни газове във въздуха. Друг негативен фактор е намаленият с 1 млрд. куб. м транзит на руски природен газ, както и увеличената задлъжнялост на част от дъщерните дружества към собственика им БЕХ и неговата към кредитори. Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" продължава да пропада Държавната въглищна централа, която на полугодието отчете загуба от 122 млн. лв., драстично е влошила финансовия си резултат и вече е на минус 265 млн. лв. Дружеството, което се отказа от сигурни приходи от студения резерв и те отидоха в купената от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна", отчита с 54 млн. лв. по-малко приходи от свободния пазар, независимо че цените там се повишиха в този период. Като цяло приходите от реализирана продукция на централата за периода са намалели с 9 млн. лв. до 432.4 млн. лв. Повишени са обаче постъпленията от предоставена разполагаема мощност на НЕК, с което бе оправдано и развалянето на договора с ЕСО за студен резерв и неучастие в следващи търгове за стендбай мощности, от което ТЕЦ "Варна" си осигури 27 млн. лв. приходи. Задълженията на ТЕЦ "Марица Изток 2" вече са 1.199 млрд. лв. Те обаче ще нараснат още, тъй като предстои БЕХ да купи парникови квоти за дейността на въглищната мощност и разходите да бъдат оформени като поредният вътрешен заем към дъщерната фирма. Загубата на НЕК надхвърли 153 млн. лв. НЕК, която за шестмесечието отчете загуба от 74 млн. лв., е задълбочила съществено негативния си финансов резултат и "дупката" вече е 153.410 млн. лв. - тоест, влошаване с 62.473 млн. лв. спрямо същия период на 2017 г. От данните става ясно, че това се дължи най-вече на платените 61 млн. лв. по дела, спечелени от фирмите "ОЕТ" ("Обединени енергийни търговци") и "УорлиПарсънс". Делото с ОЕТ нашумя най-вече заради поредицата от опити да се повдигне обвинение срещу съдия Румяна Ченалова за извършено престъпление по служба и документно престъпление, докато гледала този казус и така ощетила НЕК. Според прокуратурата бившата съдийка и основен участник в записите от "Яневагейт" е ощетила държавната компания. В момента случаят се гледа от спецсъда, но от отчета на електрическата компания става ясно, че е платила на ОЕТ 8 млн. лв. по претенцията на фирмата за надплатени от нея суми за зелена енергия. На инженер-консултанта за строежа на АЕЦ "Белене" – "УорлиПарсънс", който осъди НЕК за преждевременно прекратяване на договора по проекта, са платени 53 млн. лв., макар решението на арбитражния съд да бе за 32 млн. евро. Въпреки че НЕК имаше тримесечен срок да реши дали да обжалва плащането, компанията е предпочела да не прави това, а е платила. Дружеството посочва в отчета си, че продължава да работи в условията на отрицателен нетен оборотен капитал и влошен паричен поток. НЕК е закупила с близо 10% по-малко електроенергия, а в същото време е продала по-малко балансираща енергия и така приходите ? са спаднали с 23.7 на сто. Заради много дъждове, водноелектрическите централи на държавното дружество са изработили повече енергия, но това се е отразило върху степента на натоварване на т.нар. американски централи - "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "Контур.Глобал Марица Изток 3". Така НЕК им е плащала за пълна разполагаемост – тоест да може да ползва тока им по всяко време, а е ползвала едва половината от капацитетите им. Също така НЕК е увеличила значително разходите за закупуване на въглеродни емисии за дейността на тези две централи. Това е нейно задължение по силата на дългосрочните договори и платената за целта сума е над 76 млн. лв. Мините излизат от червената зона След като на полугодието Мини "Марица Изток" отчетоха загуба от над 3 млн. лв., три месеца по-късно отрицателният резултат е преодолян и записаната печалба е 3.564 млн. лв. Въпреки това спрямо същия период на предходната година влошаването е съществено, тъй като тогава е била отчетена печалба от близо 41 млн. лв. Въгледобивното дружество обаче е изчистило задълженията си към енергийното министерство за концесионната такса в размер на 18 млн. лв. Мините все пак отчитат спад на приходите от продукция с 54 млн. лв., което е над 13 процента по-малко в сравнение с деветте месеца на 2017 г. Дружеството увеличава и задълженията си и те вече са за 65.8 млн. лв. Близо 30% ръст на износа на ток, но спад в приходите на ЕСО "Електроенергийният системен оператор" също се съживява и преодолява регистрирания в края на юни спад на печалбата до 7.6 млн. лв. В края на септември е наваксал до положителен резултат от над 25 млн. лв., но това е под постигнатите 43.404 млн. лв. година по-рано. ЕСО отчита ръст в износа на ток с над 29 процента до 5.675 млн. МВтч, но като цяло приходите му са намалели с 10 на сто в сравнение със същия период на миналата година или 52 млн. лв. Това се е случило най-вече заради спадналите постъпления от достъп на възобновяеми енергийни източници до преносната мрежа на ЕСО, от продажбата на балансираща енергия и заради междуоператорското компенсиране. "Булгартел", телекомуникационното дружество на БЕХ, също подобрява (макар и слабо) състоянието си, намалявайки загубата си до 415 хил. лв., докато преди година тя е била 439 хил. лв. Основните приходи на дружеството, което има свой филиал в Македония, са от предоставяни услуги на собственика си БЕХ и "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", ЕСО и Мини "Марица Изток". "Булгаргаз" дръпва назад Държавният газов доставчик "Булгаргаз" отчете на полугодието чиста печалба от над 47 млн. лв. Сега положителният финансов резултат се е свил до 10.172 млн. лв. Все пак представянето е по-добро спрямо година по-рано, когато нетната печалба е била малко над 1 млн. лв. Снабдителят отчита реализирани с 5.8% по-малко количества руски природен газ на пазара. За периода дружеството не е купувало газ от местен добив. Приходите от продажби намаляват с над 6 процента. Принос за влошените резултати има обезценяването на вземания от топлофикации длъжници и на депозираните в КТБ близо 17.5 млн. лв. Дружеството сега може да си търси от фалиралата банка едва 561 хил. лв. Заедно с обезценените и продадени на цесия дългове на топлофикациите, загубената сума достига 44.523 млн. лв. От отчета става ясно, че "Булгаргаз" е продал не само на собственика си БЕХ борча на "Топлофикация София" за близо 100 млн. лв., но и на НЕК – дълговете на топлофикациите в Плевен, Бургас и Петрич. Отделно газовото дружество има да си прибира още 73.844 млн. лв., а самото то дължи над 34 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" остава отличникът в групата Ядреният оператор в държавната енергийна група продължава да е отличникът ? с чиста печалба от 170 млн. лв. като за три месеца тя е значително нараснала спрямо постигнатите близо 99 млн. лв. положителен резултат в края на юни. Представянето спрямо отчетената преди година 147 млн. печалба е много добро. Тези резултати се дължат най-вече на повишената мощност на VІ блок след ремонта и удължаването на живота му до 104 процента и намаленото време за планов годишен ремонт и презареждане с гориво на V блок. Макар цените на атомната централа на регулирания пазар да са намалени с 92 ст/МВтч през юли с решението на енергийния регулатор, дружеството е успяло да се възползва от повишените цени на тока на свободния пазар. Така приходите от продажбите на ток са се увеличили с 22 на сто. Принос за подобряване състоянието на атомната централа има и издължаването на 117 млн. лв. от НЕК за закупена енергия. Спад на транзита на руски газ Газовият оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) отчита счетоводна печалба от 76.467 млн. лв. за деветмесечието, докато преди година тя е била малко над 52 млн. лв. В края на юни 2018 г. чистият положителен резултат бе 47.113 млн. лв. Дружеството отчита повишени с над 6 на сто приходи от балансиране и продажби, но също така и спад в постъпленията от транзита на руски природен газ през България. Пренесените количества са с над 1 млрд. куб. м по-малко спрямо миналата година. Спадът е най-вече за обемите към Турция – с 15 на сто, и за Македония. Увеличен обаче е транзитът до Гърция с над 16 процента. От тази дейност газовият оператор е получил 147.960 млн. лв. срещу 154.784 млн. лв. година по-рано. БТГ също е потърпевш от обезценка на вземане от КТБ, което е намалено с над 2.5 млн. лв. Компанията майка БЕХ получила четвърт повече дивиденти Собственикът на тези дружества – БЕХ, също отчита подобрение на финансовия си резултат, благодарение на платения солиден дивидент от ядрената централа. Печалбата е повишена до 137.706 млн. лв. - малко повече спрямо постигнатия в края на юни резултат от 132 млн. лв. Това се дължи на повишените с близо 23 на сто или 219 млн. лв., платени от дъщерните дружества дивиденти за управление. Реално обаче огромната част от тези плащания се пада на АЕЦ "Козлодуй", а закъсалите финансово не са внесли нищо. От отчета на БЕХ става ясно, че холдингът вече е предоставил заеми на дъщерните си дружества за 2.996 млрд. лв., а неговите пасиви достигат 3.328 млрд. лв. заради новата облигационна емисия. Наскоро обаче БЕХ погаси изцяло първия си облигационен заем и в момента задължнялостта му е по-ниска от записаната в отчета за деветмесечието.
Източник: Медия Пул (22.11.2018)

Заводи в Стара Загора обявиха, че спират работа заради високата борсова цена на тока Четвърти ден заводът "Чугунолеене" в Първомай е със спряно производство. С ограничена дейност са и други две големи предприятия от старозагорския "Холдинг Металик" - "Енергоремонт – Гълъбово" и "Металик". Три от дружествата на "Холдинг Загора" също обявиха, че спират производството си. Това са "Прогрес", "Пресков" и "Хранинвест - ХМК", чието производство е силно енергоемко. Собствениците на заводите посочват, че спирането е заради висока цена на тока на свободния енергиен пазар, която от средно 89 лв./МВтч през ноември стигна до над 207 лв. на 3 декември. За утре договорените количества електроенергия са на цена от 170 лв. за мегаватчас.Според участници на пазара причината за ръста в цената е ограниченото предлагане, което изцяло зависи от държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК. Също така цените се повишават навсякъде в региона. Но е факт, че високите цени са валидни и за всички останали производства в страната. Но други предприятия от страната не спират дейност, а мярката се предприема от два старозагорски холдинга.
Източник: Капитал (04.12.2018)

Заводи в Стара Загора обявиха, че спират работа заради високата борсова цена на тока Четвърти ден заводът "Чугунолеене" в Първомай е със спряно производство. С ограничена дейност са и други две големи предприятия от старозагорския "Холдинг Металик" - "Енергоремонт – Гълъбово" и "Металик". Три от дружествата на "Холдинг Загора" също обявиха, че спират производството си. Това са "Прогрес", "Пресков" и "Хранинвест - ХМК", чието производство е силно енергоемко. Собствениците на заводите посочват, че спирането е заради висока цена на тока на свободния енергиен пазар, която от средно 89 лв./МВтч през ноември стигна до над 207 лв. на 3 декември. За утре договорените количества електроенергия са на цена от 170 лв. за мегаватчас. Според участници на пазара причината за ръста в цената е ограниченото предлагане, което изцяло зависи от държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК. Също така цените се повишават навсякъде в региона. Но е факт, че високите цени са валидни и за всички останали производства в страната. Но други предприятия от страната не спират дейност, а мярката се предприема от два старозагорски холдинга. "Решихме, че отново има грешка в изчислението на цената на сегмент "ден напред", както се случи на 11 октомври. Тогава борсата излезе с оферта за следващия ден от 595.98 лв. за МВтч, но по-късно призна за грешка и сесията беше анулирана, а цената преизчислена. Този път обаче се оказа, че цифрата е вярна", коментира директорът на "Чугунолеене" инж. Живко Станилов. Заводът има да изпълнява спешни поръчки, но дошлите на работа работници се връщат. "Металик холдинг" излезе с вътрешна заповед предприятията да спрат работа, ако цената на тока е повече от 90 лв./МВтч. "Необяснимият марж в дневната цена на тока на свободния пазар поставя в тежко положение всички предприятия в България и създава реален риск от фалити", е коментарът на ръководството на холдинга. Днес базовата цена на тока беше 207.21 лв., като в пиковите часове между 9 и 20 часа цената на тока е 256.86 лв. От "Холдинг Загора" пък посочват, че има постоянно и необосновано повишаване на цената на електрическата енергия, която в началото на годината е била 120 лв./МВтч с включени всички допълнителни такси, а сега е над 300 лв. за мегаватчас. По принцип цените на електроенергията на борсовия сегмент "Ден напред" не би следвало да са от особено значение за големите индустриални консуматори, тъй като те могат да се договарят дългосрочно с търговците на ток или дори сами да си купуват от борсата. При такива сделки се постигат значително по-ниски цени - в средата на ноември например АЕЦ "Козлодуй" предложи няколко пакета електроенергия за общо 200 млн. лв. при цена около 90 лв./МВтч. На 30 ноември пък ТЕЦ "Марица-изток 2" пусна търгове при начална цена 110 лв. за мегаватчас, на които не се яви нито един купувач. По този повод от "Холдинг Загора" обясниха за "Капитал", че потреблението на електроенергия в техните дружества варира от 2 до 14 мегавата на час и трудно може да се обезпечи с дългосрочен договор, чиито количества са фиксирани. "Около 60% от необходимата ни електроенергия купуваме по дългосрочни договори, но останалото осигуряваме чрез борсата на сегмент "ден напред", казва Антон Андронов, който е един от съдружниците в холдинга. Конкретни решения на създалата се ситуация обаче не се предлагат.
Източник: Капитал (04.12.2018)

АЕЦ "Белене" за 8 години срещу 9 млрд. евро Потенциалните инвеститори в бъдещата АЕЦ "Белене" трябва да подготвят проект на стойност под 9 млрд. евро за срок до 8 години. Спазването на тези две условия, поставяни от държавата, ще бъде оценено най-високо от комисията, която ще оценява евентуалните инвестиционни предложения. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред парламентарната енергийна комисия, където представи процедурата за избор на стратегически инвеститор, подготвена от правителството. "Този срок смятаме, че е реалистичен с оглед на това, че нашият проект е в много напреднала фаза от гледна точка на цялата лицензионна процедура. Ние притежаваме площадка, на която е изградена необходимата инфраструктура. Смятаме ,че са налице предпоставки този проект да бъде реализиран в по-кратки срокове от 10 години", каза Петкова. Друго условие към кандидатите е да дадат възможност на български компании да участват в проекта. Най-високо би било оценено 30-процентно участие на българския бизнес, добави министърът. Държавата ще очаква от кандидатите да използват изцяло оборудването, произведено за нея и да се придържат към проекта, нотифициран от Еврокомисията от техническа гледна точка, се разбра от думите на Петкова.
Източник: Стандарт (10.12.2018)

Старозагорски заводи заплашиха със спиране. После получиха евтин държавен ток Докато бизнес организации и компании недоволстват от поскъпването на електроенергията през последните седмици и монополът на държавата при предлагането, един малко известен търговец успя да си купи голямо количество ток през борсата на изключително изгодна цена - 20% под пазарната. Непознатият посредник "Загора Енерджи" всъщност е част от "Холдинг Загора", чийто заводи "Прогрес", "Пресков" и "Хранинвест - ХМК" заплашиха преди седмица да спрат производство именно заради поскъпването на електричеството. От сделката необявеният държавен продавач на електроенергията е загубил близо 5 млн. лева, тъй като я е продал доста под пазарното ниво. Кой точно е той остава тайна, тъй като правилата на Българската независима енергийна борса не предвиждат публикуване на името му. Но списъкът с възможностите не е дълъг и включва едва три държавни дружества: АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК. Точно затова сделката повдига съмнения за предварително договорен подарък, след заплахите за протести от старозагорските предприятия. Особености на сделката Търговецът "Загора Енерджи" бе обявил в сряда, че иска да закупи 103 мегавата базова мощност за периода 1 януари - 31 март 2019 г. на цена от 86.03 лв. за мегаватчас. За сравнение ден по-рано държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" продаваше пакети за първите месеци на следващата година на цени от 106 лв./МВтч до 116 лв./МВтч и за тях се намери купувач. А миналата седмица бяха постигнати и стойности от над 120 лв./МВтч. Логиката е продавачите да гонят именно тези вече установени нива, за да получат максимална печалба. Въпреки това се намира някой, който е склонен да приеме по-ниската оферта на "Загора Енерджи" и съответно да загуби пари. В конкретния случай става дума за общо количество от 222 377 МВтч, което е продадено за 19.1 млн. лв. (по 86.03 лв./МВтч) вместо за 24.4 млн. лв. при цена от 110 лв./МВтч, например. Пред "Капитал" Антон Андронов, който е един от съдружниците в "Холдинг Загора", обясни, че електричеството ще се използва изцяло за производствените нужди на дружествата от холдинга, но не коментира параметрите на самата сделка както и кой е продавачът. Източници от пазара обаче посочват, че толкова ниска цена може да предложи единствено АЕЦ "Козлодуй". Последно на 20 ноември атомната централа пласира пакет от 70 мегавата базова мощност за 2019 г. при цена от 91.1 лв./МВтч. За едни има, за други не По принцип няма никакви ограничения за това на каква цена ще се сключват сделките на енергийната борса - би следвало тя да се формира на чисто пазарен принцип от търсенето и предлагането. В случая старозагорският търговец е сложил оферта, която няма логика да бъде харесана от производител. Но такъв се намира по неясни какви непазарни мотиви. Схемата явно не работи за всеки. Например, днес има шест подобни и дори по-добри оферти от тази на "Загора Енерджи", но продавачи не се явиха на нито един от тях. "Лукойл Нефтохим Бургас" например е обявил, че иска да купи 20 мегавата базова мощност за януари и февруари при цена от 105 лв./МВтч или с 22% над тази на старозогорския търговец. "Гранд енерджи дистрибюшън" пък пуснал оферта за 50 мегавата мощност за първите три месеца на новата година при цена 94.3 лв./МВтч. Само с 40 стотинки по-ниско е предложението на "ЧЕЗ Трейд" за същата мощност и същия период. Търгове на цени от 87 до 89 лв./МВтч са инициирали още "Мост енерджи", "ЧЕЗ Разпределение" и "Юропиан трейд оф енерджи".
Източник: Капитал (14.12.2018)