Само в рамките на една година износът на електроенергия е намалял с 39.1% до 6.41 милиона мегаватчаса, показват обобщените данни на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). Спад в експорта имаше през цялата 2016 г. и дори топлите месеци, когато се ползват много климатици, не успяха да обърнат тенденцията, обобщава investor.bg. Причините за срива на износа на ток се крият в свитото потребление в целия регион, което се отрази и на цените, смятат експертите. В същото време заради ниската цена на природния газ отново бяха отворени газови електроцентрали в Гърция и Турция, които бяха традиционни купувачи на електроенергия от България. Наред с намаления износ енергийните дружества завършиха годината и с намалено производство на ток. Спадът е с 8.3% спрямо предходната 2015 г. до малко над 45 млн. мегаватчаса, показват още данните на ЕСО. Най-видим е спадът на производството от водноелектрическите централи - с 26.3% до 4.55 млн. мегаватчаса. Вътрешното потребление също не дава надежда, че ситуацията ще се промени - през миналата 2016 г. то се е повишило едва с 0.16% до 38.6 млн. мегаватчаса. Консумацията на ток не отбеляза сериозен ръст дори и през празничните дни. От ЕВН отчетоха, че потреблението на домакинствата се е увеличило леко, но като цяло остава на почти същите нива като през предходната 2015 г. Единствено от "Енерго -Про" съобщиха, че са регистрирали 5% по-голяма консумация на ток около Коледа и Нова година. Най-голямо повишение на потреблението е имало в област Велико Търново, а в Разград консумацията по време на новогодишните празници е била идентична с тази през същите дни година по-рано, показват данните на "Енерго-Про".
Източник: Сега (05.01.2017)

България е поискала спешна помощ от Румъния за доставка на електроенергия, но Румъния е отказала, съобщи румънски министър, предаде Дир.бг. Румънският министър на енергетиката Флориан-Тома Петку заяви вчера, че в неделя вечерта България е поискала спешна помощ за доставка на електроенергия заради проблеми със системата. "Държейки сметка за деликатната ситуация, в която може да се озове Румъния, ние не се ангажирахме с това и им казахме, че не можем да помогнем", заяви Петку след заседание на енергийния зимен команден щаб, съобщава агенция Медиафакс, цитирана от БТА. Министърът посочи, че заради ниските температури се очакват исторически рекорди в потреблението на електроенергия в страната и поради тази причина производството се увеличава. По думите му това допълнително усилие няма да се отрази на сметките за ток на населението. Флориан-Тома Петку съобщи, че потреблението на електроенергия ще надхвърли обема от 9,500 мегавата дневно, а потреблението на газ може да достигне 74 милиона куб. м дневно. По думите му това е исторически рекорд, тъй като досега достиганият максимум е бил 71,2 милиона куб. м газ. Консумацията на електроенергия вчера сутринта в Румъния е била с десет на сто по-висока в сравнение със същия ден на предходната година, достигайки 9,247 мегавата, съобщи националната компания Транселектрика, цитирана от агенция Аджерпрес. В Букурещ и в почти всички окръзи на Румъния днес е обявен оранжев код на опасност заради студа. Максималните температури ще бъдат от минус 15 до минус 10 градуса, а минималните се очаква да спаднат до минус 29 градуса. В България потреблението е рекордно и всички резервни мощности, произвеждащи електроенергия, са включени към енергийната система на страната.
Източник: Сега (10.01.2017)

Рекордното потребление на ток ще вдигне сметките с 15% Рекордно потребление на ток е било отчетено в последните дни заради студа. Значително по-високи ще бъдат и януарските сметки за електроенергия. Енергийната система обаче е била стабилна и е работила добре - активиран е студеният резерв и се обмисля временно ограничаване на износа. От Министерството на енергетиката вчера обясниха, че мерките се вземат, за да се осигури нормалната работа на системата. Рекордно е било и потреблението на газ, което в понеделник е надхвърлило 16 млн. куб. м. Доставките на природен газ също са нормални. "Надминат е 20-годишен рекорд в натоварването на мрежата, като потреблението е достигнало над 7500 мегавата в понеделник. Всички мощности работеха на 100%. Имаше проблем с активирането на студения резерв. От общо 6 енергийни предприятия, в две имаше проблем - ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Бобов дол". За радост, нещата се нормализираха и ТЕЦ "Бобов дол" вече работи", обясни министърът на енергетиката в оставка Теменужка Петкова. Студеният резерв са мощности, които не работят, но са в готовност да се включат при необходимост, за което на централите се плаща. Тя не даде повече подробности, но изтъкна, че от Електроенергийния системен оператор са поискали помощ от Румъния, която ни е била отказана. България пък отказала помощ на Турция, която поискала 200 мегавата. "Работим за това да не се стигне до режим на тока. Наши съседи вече спират износа на енергия. Гърция обяви, че затваря износа на електроенергия, в такава процедура са и други съседни държави. Не сме изолирани", заяви Петкова, цитирана от агенция "Фокус". Според ЕСО няма опасност България да се окаже с недостатъчно количество ток в студеното време. Министър Петкова обаче отново изтъкна, че системите са зависими. "Няма как, когато другите затварят системи си, в същото време ние да очакваме енергия и след като тя не постъпи, тук няма как да не се отрази", обясни тя. Една от възможните мерки за справяне със ситуацията била временно да се спре износът на ток. Реално за първи път от години насам енергиен министър споменава забравеното понятие "режим". В късния следобед вчера товарът на енергосистемата надхвърли 7700 мегавата. В България са инсталирани близо 12 000 мегавата генериращи мощности. На фона на рекордното потребление се задават и по-големи сметки за ток. Фактурите за януари те ще бъдат по-високи с 15%, предаде Нова тв. Точните числа обаче ще станат ясни другия месец, когато инкасаторите завършат отчитането на електромерите. Заради големия сняг на места то е било затруднено, затова от някои ЕРП-та са обявили допълнителни дни за отчет. По-високи ще бъдат и сметките за парно, но заради въведеното плащане на равни месечни вноски за някои потребители "ударът" ще дойде с изравнителните сметки през лятото.
Източник: Сега (11.01.2017)

Фондът за енергийна сигурност ще събере близо 437 млн. лв. през 2017 г. Приходи в размер на 436 920 000 лева ще бъдат събрани във фонд "Сигурност на електроенергийната система" през 2017 г. Това е записано в бюджета на фонда, одобрен на днешното правителствено заседание. Близо половината от тези приходи – 210 млн. лв., се предвижда да са от продажба на квоти въглеродни емисии. Със събраните средства ще бъдат покривани разходите на Националната електрическа компания, включително и за минали регулаторни периоди. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи от продажба на електроенергия на производителите и вносителите в страната, достъп и пренос на електрическа енергия и природен газ, достъп и съхраняване на природен газ, както и търгове за продажба на квоти емисии парникови газове.
Източник: Дневник (12.01.2017)

Сто мегавата електроенергия от държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2" са били спрени от продажба на борсата за ток в последните дни, за да може общественият доставчик НЕК да разполага с повече енергия за осигуряване на нуждите на вътрешния пазар в големите студове. Това стана ясно по време на заседанието на парламентарната комисия за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране в четвъртък. Енергийният министър обясни, че това е станало със съгласието на Европейската комисия. Това е допълнителна мярка за гарантиране на електроснабдяването в допълнение към активирането на резервните производствени мощности. Със същата цел от 13 януари се спира износът на електроенергия от България като се запазват транзитните капацитети. Регулаторният шеф призна, че решенията за спиране на износа на ток от България и Гърция нарушават доставките в региона и създават верижен проблем.
Източник: Медия Пул (13.01.2017)

През последните няколко седмици енергийната система се превърна в основна тема в страната ни. България спря износа на електричество от 13 януари 2017 г., а министърът на енергетиката Теменужка Петкова на няколко пъти успокоява, че режим на тока няма да има. Данните показват, че имаме пик в електропотреблението за последните 20 години до критичните 7 700 MW. Енергийното потребление има големи дневни колебания. Така например на 11 януари в малките часове на нощта потреблението е само 5 600 MW, но вечерта в 19 часа стига 7 680 MW. Разликата е над 2 000 MW, като някой трябва да балансира тази разлика. Всички знаем, че нощната тарифа за електричество е много по-евтина от дневната, но това не успява да предизвика силно нощно търсене, за да балансира системата. Решението е ПАВЕЦ Чаира. През нощта с помпите си тя качва вода до язовир Белмекен (обем 144 млн. куб. м.) при мощност 788 MW, а в 19 ч. прави електричество с мощност до 864 MW, спускайки водата до малкия язовир Чаира с полезен обем 4,2 млн. куб. м. Нейните по-малки помощни са ПАВЕЦ Белмекен с помпена мощност от 104 MW и ПАВЕЦ Орфей с помпена мощност 45 MW. Последната е на каскадата Доспат-Въча, между язовирите Въча и Кричим. Трябва да се има предвид, че ВЕЦ (вкл. ПАВЕЦ) са изключително лесни и бързи за активиране. За разлика от блок на АЕЦ, който влиза в паралел с енергийната система много бавно. Бавно е и пускането/спирането на котел на ТЕЦ. Ако вятърът спре рязко, спасението е ВЕЦ. Ако основна мощност излезе от строя, например реактор в ТЕЦ или АЕЦ, спасението отново са ВЕЦ, например ПАВЕЦ ЧАИРА с нейните 864 MW. Именно тези общо 937 MW помпена мощност на трите ПАВЕЦ използват никому ненужната нощна електроенергия от АЕЦ Козлодуй, вятърните електроцентрали и някои ТЕЦ, качвайки вода в горния язовир. В пиковите часове и особено в 19 ч., когато базовите мощности не достигат, ПАВЕЦ влизат в режим на производство и осигуряват до 1 399 MW мощност, от които 864 MW от ПАВЕЦ Чаира, 375 MW от ПАВЕЦ Белмекен и 160 MW от ПАВЕЦ Орфей. Дейността на ПАВЕЦ Орфей е подобрена от построения през 2010 г. язовир Цанков камък, който увеличи експлоатационните му качества. Може би е време и за анализ на проекта Цанков камък, шест години след завиряването му. ПАВЕЦ Чаира е записана с общ капацитет от 1 455 MW (включително другите ВЕЦ-ове по каскадата Белмекен-Сестримо) в списък на ПАВЕЦ в света. ПАВЕЦ Чаира е най-голямата в Източна Европа, като най-близките такива проекти са в Австрия, Италия, Русия, Германия и планиран такъв в Украйна. Това е уникален за близкия регион проект. Същестува и план за разширение на язовир Чаира чрез изграждане на язовир Яденица, с който ще са свързани чрез тунел (реално скачени съдове). На 22 декември 2016 г. Съветът на директорите на НЕК ЕАД избра изпълнител за „Изготвяне на проект за подробен устройствен план (ПУП) на обект „Увеличаване на обема на долния изравнител на ПАВЕЦ Чаира с изграждане на язовир Яденица и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир Чаира“. Срокът за изграждане на язовир Яденица е до 7 години и 2 месеца, но след енергийните трудности в пиковите часове на януари 2017 г. в България, и почти цяла Европа, може да се стигне до по-бързо изграждане. В момента ПАВЕЦ Чаира може да работи в режим производство на енергия (турбинен) 8,5 часа, а в помпен режим,10,7 часа. С новия язовир Яденица 4-те блока на ПАВЕЦ Чаира ще могат да работят в турбинен режим 20 часа и в помпен - 22,5 часа. С готов язовир Яденица ПАВЕЦ Чаира ще се превърне от дневен в седмичен изравнител на енергийната ни система, обирайки и слабото потребление през събота и неделя (в малките часове на събота и неделя потреблението в последните седмици пада до 4 600 MW). С проект като ПАВЕЦ Чаира има ситуации, когато може например да се купи евтин ток от вятърните паркове в Румъния през нощта, да се качи вода в горния язовир (Белмекен) и през деня да се продаде обратно електричество, разбира се, на по-висока цена. Включително и реализацията на качените води може да е и чрез ВЕЦ Белмекен. Заедно турбините на Чаира и Белмекен, всичките на яз. Белмекен са с обща мощност 1 239 MW и при пълни язовири Белмекен (144 млн. куб. м.) и Бели Искър (15,3 млн. куб. м.) могат да защитят енергийната система от сериозни флуктуации. С ВЕЦ Сестримо и ВЕЦ Момина клисура мощността на каскадата е с още 360 MW отгоре, или общо достига 1 599 MW - почти колкото АЕЦ Козлодуй. ПАВЕЦ Чаира е проект, завършен след 10 ноември 1989 г. Първите му две турбини влизат в експлоатация през 1995 г., а последните 2 - през 1999 г., като строителството на втория етап започва от 1996 г. и е финансирано от Световната банка (74%) и НЕК (26%). Любопитни факти ПАВЕЦ Чаира се намира в планината Рила, на около 80 километра южно от София. Разположен в по поречието на р. Крива, която е приток на р. Марица. Поречието на р. Крива се характеризира с големия си наклон – в участък с дължина от 10 км съществува естествен пад от 1300 метра. Енергията на реката е факторът, който прави тази област един от центровете на самобитен добив на желязо през средните векове в България. Като доказателство за това се посочват откритите останки от пет „самокова“, двадесет „видни“ и над тридесет ковашки работилници. След освобождението българската техническа интелигенция оценява огромното значение на този енергиен потенциал. През 30-те години на миналия век нашите хидротехници извършват необходимите проучвания и дават предложения за усвояването му. Идеята обединява усилията на много българи, в резултат на което след години се реализира проектът за Сестримския хидроенергиен комплекс – един от най-големите в Европа. Каскадата „Белмекен – Сестримо – Чаира“ е един уникален обект. Това се дължи на природния феномен, както и на следните фактори: 1. възможността да се изгради язовир с обем над 140 млн. куб. м. на надморска височина 1 900 м. Това е язовир Белмекен. 2. Наличието на единствения не само в България, но и в региона концентриран пад от 1550 м от мястото на язовира до с. Момина клисура. 3. Възможността чрез деривации на два „етажа“, обхващащи голяма част от Рила, годишно да се довеждат над 200 млн. куб. м. води до язовори Белмекен на ниво 1 900 м. н. в. и още над 100 млн. куб. м. вода на височина 1 200 м. н. в. Това са общо над 300 млн. куб. м. вода годишно. За сравнение язовор Искър е с обем 673 млн. куб. м. Водите до каскадата Белмекен – Сестримо –Чаира се довеждат от водосборите на Марица, Искър, Струма и Места. Това става със 110 км. тунели и канали. Любопитна подробност е, че язовирите Белмекен и Бели Искър са свързани с тунел и могат да обменят водни количества. Така вода от язовир Белмекен, може да стигне до София чрез язовир Бели Искър, който задоволява 20% от питейните нужди на столицата. Чрез канали води от реките Рилска и притока й Илийна, Благоевградска Бистрица, Места, Марица и други стигат както до язовир Белмекен, така и до язовир Бели Искър. Други по-съществени премествания на води у нас са от реките Джерман и Скакавица (притоци на Струма) към река Искър (чрез р. Черни Искър). Също така река Доспат (приток на Места) е насочена чрез каскадата Доспат-Въча към водосбора на Марица. Събирателните канали на Каскадата Петрохан са дълги 71 км., като довеждат води от околните била на Стара планина.
Източник: Инвестор.БГ (16.01.2017)

Изненадваща приливна вълна, висока над метър, съсипа бизнес за милиони и едва не удави десетина работници на язовир "Въча". Цунамито, предизвикано от ударно изпускане на вода от яз. "Цанков камък", е унищожило садките за пъстърва на пловдивската фирма "НИК 60 - Недялко Колаксъзов". По изчисления на експерти щетите от отнесените 90 тона риба са за около 1 млн. лв. Стопанството бе от около 60 садки, в които се отглежда само американска пъстърва. Аварията в рибовъдното стопанство е станала на 11 януари т.г., новината постепенно се разчула и вече две седмици в почивните дни водоемът е блокиран от въдичари. Причината за сериозния инцидент е ниското ниво на водоема. В района разказват, че след като водата на язовира била рекордно ниска много дълго време, изведнъж работещите на садките видели вълна от над 1 метър и избягали от съоръженията в последния момент. Оказало се, че е пусната много вода от турбините, тя тръгнала надолу, но заради сниженото с над 30 метра ниво на "Въча" се образувала тапа като бент от кал, камъни и дървета. Изведнъж той се отпушил и вълната ударила садките и ги скъсала, обясняваха запознати със случая. Рибовъдните съоръжения са пригодени да работят при дълбочина на водата 60 метра, а сега на мястото има около 20 метра наноси, обясняват местни. Проблемите започнали от сушата миналото лято, нивото спадало, докато постепенно садките стигнали дъното. Сега стопанството е унищожено. От там преди цунамите звънили по телефона няколко пъти на Централното диспечерно управление в София. Никой обаче не обърнал внимание на предупрежденията им, че може да стане беля. А преди да тръгне голямата вода, никой не ги предупредил, че язовирът ще се източва. Обяснението от НЕК е, че допълнителният воден ресурс е бил необходим за гарантиране на енергийната стабилност. Собственикът е подал сигнал на зеления телефон на МОСВ. От Басейнова дирекция - Пловдив, са започнали проверка на място във водоема, в участъка на землището на девинското село Михалково, където са садките. От там съобщиха, че ако се установи нарушение, свързано с надвишаване на разрешените водни количества или неспазване на определения максимален обем в месечните режимни графици за използване на водите, които се утвърждават от Министъра на околната среда и водите, Законът за водите предвижда санкции от 1500 до 5000 лева. В Басейнова дирекция нямали данни засега да има други засегнати от изпускането на води язовири в Смолянско и потърпевши стопанства. Пловдивската фирма "НИК 60 - Недялко Колаксъзов" работи на язовира от 5 години. В края на 2015-а при падане на нивото на дългия 18 км язовир, съчетано с буря, част от садковите инсталации се счупиха и около 9 тона отгледана пъстърва беше отнесена. Фирмата е един от най-големите производители на дъгова пъстърва у нас. Има цех за пакетиране край с. Хвойна, откъдето се експедира в различни направления. Там е и другият им рибарник. Лошото е, че не е имало предупреждение за пускането на водата. Така рибата е можело да бъде спасена, твърдят хората от района. Съмненията им са, че честото изпускане на големи количества вода от "Въча" без предупреждение е заради частните вецове, разположени под каскадата "Въча", подозират местните. Вероятно фирмата ще търси обезщетение за нанесените щети, за да може да възстанови унищоженото рибно стопанство, изградено по европейски проект. Единствено доволни от ситуацията се оказаха рибарите. След като се чу за аварията и отнесеното огромно количество пъстърва, стотици въдичари блокираха пътя от Девин към Пловдив край язовир "Въча" в събота. Почти 3 км опашки от спрели автомобили на пътя над садковото съоръжение имаше в почивния ден, съобщиха хора от селата Михалково и Осиково. По най-груби сметки на местните към 1000 рибари са се възползвали само в събота от изпуснатата риба. "Местни рибари се удивляваха, че има хора, дошли дори от Силистра, след като са чули за изпуснатата пъстърва", каза зам.-кметът на Девин Владимир Солаков. Въдичарите се хвалели, че няма човек, който да е метнал въдица и да не си е тръгнал с урожай от поне 5-6 кг.
Източник: Марица (24.01.2017)

Одобрени са 9 общински проекта за минерални води Административно-наказателна санкция ще бъде наложена на НЕК заради използване на повече вода за производство на ток от месечния график на яз. Въча. Това съобщи екоминистърът в оставка Ивелина Василева. Собственикът на рибовъдното стопанство в язовира, който се оплака, че заради ниско ниво е измряла рибата, може отделно да си търси компенсации по съдебен ред. Към момента в яз. Въча има 127 млн. куб. метра вода, което е 56,4% от обема му. Т.нар. мъртво ниво е при 24,5 млн. куб. м. Няма драма с язовирите, има достатъчно вода, коментира още Василева. В тези, които се използват за производство на ток, обемът е средно 55,5%. 9 общински проекта за минерални води са одобрени на заседание на Националния доверителен екофонд във вторник. Те са за 5,85 млн. лв. Субсидията от държавата е 50%, а ако останалото са заеми се покрива и лихвата. Одобрените проекти са на общините Разлог, Полски Тръмбеш, Велинград, Бургас, Септември, Сапарева баня, Панагюрище, Минерални бани и Берковица. Безвъзмездната помощ е за 3,5 млн. лв. През тази година програмата за подкрепа на купуването на електроавтомобили и хибриди от общините и централната администрация ще бъде разширена, съобщи още Ивелина Василева. Ще се включи субсидирането и на малки елколи за почистване, товарни и пр., както и микробуси.
Източник: 24 часа (26.01.2017)

6 банки, рафинерия и завод за мед с най-големи приходи 6 банки, рафинерия и завод за мед са с най-големите декларирани приходи през 2015 г. Това става ясно от отговор на бившия финансов министър Владислав Горанов до ексдепутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. В топ 10 на дружествата с най-големите декларирани приходи попадат Пощенска банка, ЦКБ, “Лукойл Нефтохим Бургас”. УниКредит Булбанк, “Аурубис България”, НЕК, Алианц Банк България, “Лукойл България”, Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк. През 2014 г. в групата на десетте компании с най-големи приходи са били “Булгаргаз” и “Джи Пи презастраховане”, които обаче отстъпват местата си. От друг отговор на Горанов до депутатите става ясно, че от 2011 до 2015 г. “Лукойл България” е първенец с най-големи декларирани приходи сред дружествата, които търгуват с горива. В периода до 2014 г. на второ място е “ОМВ България”, а през 2015 г. - “Сакса”. С най-голям размер на внесен корпоративен данък сред нефтените компании през 2016 г. е “ОМВ България”, следвана от “Лукойл България” и “Шел България”. Сред първите десет са “Сакса”, “Бент ойл”, “Лукойл авиейшън България”, “Петрол”, “Литекс”, “Овергаз инк”, “Еко България”. През 2015 г. с най-голям размер на ефективно внесен корпоративен данък отново е била “ОМВ България”, следват “Лукойл”, “Сакса” и “Шел”. Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/6024531 © www.24chasa.bg
Източник: 24 часа (30.01.2017)

Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци у нас Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци в България за 2015 г., става ясно от отговор на Министерството на финансите на депутатско питане. От информацията на бившия министър на финансите Владислав Горанов става ясно, че десетте най-големи корпоративни данъкоплатци за 2015 г. са „Юробанк България“, Централна кооперативна банка, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Уникредит Булбанк“, „Аурубис България“, НЕК, „Алианц банк България“, „Лукойл България“, „Банка ДСК“ и „Сосиете Женерал Експресбанк“. За 2014 г. най-големите корпоративни данъкоплатци са: „Юробанк България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Аурубис България“, „Централна кооперативна банка“, „Лукойл България“, НЕК, „Уникредит Булбанк“, „Банка ДСК“, „Булгаргаз“ и "Джи Пи Презастраховане“. Въпросът е зададен от депутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. Горанов уточнява, че за 2016 г. към момента не може да бъде предоставена информация, тъй като все още не е изтекъл срокът за подаване на годишните данъчни декларации. Данните за конкретния размер на декларираните приходи, печалбата и платения от тях корпоративен данък са данъчна и осигурителна тайна, пише още в отговора на Горанов. От годишния финансов отчет на „Юробанк България“ за 2015 г. става ясно, че финансовата институция е платила на държавата 9,4 млн. лв. данъци. За 2014 г. сумата е 773 хил. лв. Вероятната причина за драстичната разлика е, че през 2015 г. „Юробанк България“ стартира сделката по придобиване на всички банкови дейности на българския клон на „Алфа банк“. Според годишния финансов отчет на Централна кооперативна банка за 2015 г. кредитната институция е превела по сметките на Националната агенция за приходите (НАП) сумата от 1,918 млн. лв. „Уникредит Булбанк“ пък са платили 38,3 млн. лв. за данъци през 2015 г. Сумата за 2014 г. е 32,1 млн. лв. 36,4 млн. лв. пък е платила „Банка ДСК“ за 2015 г., става ясно от отчетите на групата. За 2014 г. сумата е била 28 млн. лв. „Сосиете Женерал Експресбанк“ пък са внесли в държавната хазна 8,7 млн. лв. данък върху доходите за 2015 г., за 2014 г. платеният налог възлиза на 6,8 млн. лв. От финансовия отчет за 2015 г. на „Алианц банк България“ става ясно, че финансовата институция е внесла в бюджета 1,215 млн. лв., а за 2014 г. - 2,467 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2017)

"Пиеро 97" подаде жалба в КЗК срещу bTV Медия агенцията "Пиеро 97" е подала жалба срещу собственика на bTV - "БТВ Медиа груп" в Комисията за защита на конкуренцията срещу "злоупотреба с по-силна позиция при договаряне на рекламно присъствие". Повече подробности засега не се съобщават, но се очаква през следващите дни КЗК да обяви, че образува производство по случая. Нито bTV, нито "Пиеро 97" коментираха казуса до редакционното приключване на вестника. "Капитал" се свърза с три големи медия агенции на пазара, за да кажат какво е тяхното мнение по казуса. Освен че бяха изненадани, никой не пожела да изрази позиция по темата. Според най-популярното обяснение на пазара между двете компании има неуредени финансови взаимоотношения - "Пиеро 97" дължи голяма сума пари за излъчени реклами. Порядъкът на задължението е няколко милиона лева. Жалбата в КЗК сега изглежда като превантивен опит да се атакува bTV и вероятно отговорът на телевизионната компания няма да закъснее много. Всичко това става в периода, когато и телевизии и медия агенции работят активно по приключване на договорите си с клиентите за рекламно присъствие през 2017 г. Ситуацията се очертава като сериозно предизвикателство пред новия изпълнителен директор на bTV Флориан Скала, който в началото на декември миналата година смени Павел Станчев на поста. Изненадата в случая идва от факта, че през годините "Пиеро 97" винаги е била свързана - скрито или директно с Красимир Гергов, който е и миноритарен акционер в bTV. В последния отчет на "Пиеро 97" се вижда огромен ръст на търговското дружество. Това не е изненада и се дължи на прехвърлянето на бизнеса от едно юридическо лице в друго. В началото на 2015 г. стана ясно, че квесторите на Корпоративна търговска банка (КТБ) искат несъстоятелността на медийната агенция "Пиеро 97 МА", като причините за това бяха големите й задължения към редица дружества (включително и заеми от КТБ), които общо възлизаха на близо 31 млн. лв. Тогава по всяка вероятност, за да се запази бранда, дружеството смени името си от "Пиеро 97 МА" на "Медикон консулт". През 2014 г. пък паралелно е регистрирана нова компания "Пиеро 97", в която година по-късно е прехвърлена основната дейност на медияшопа заедно с всичките му клиенти. Така приходите на "Медикон консулт" в размер на 40.9 млн. лв. през 2014 г. се прехвърлят към новото "Пиеро 97" с обороти 34.4 млн. лв. през 2015 г. "В момента дружеството "Медикон консулт" върви в посока обявяване в несъстоятелност", обясни пред "Капитал" преди няколко месеца управителят на "Пиеро 97" Иво Цеков.
Източник: Капитал (02.02.2017)

Индустриалци: Оставете забраната за износ на ток Въведената наскоро забрана за износ на ток от България да остане действаща заради прогнозираното застудяване в средата на тази седмица, за да може да се гарантира сигурността на енергийните доставки, в случай че резервните мощности "студен резерв" не сработят. За това призова Българската федерация на индустриалните електроенергийни консуматори (БФИЕК) в писмо до служебния министър на енергетиката Николай Павлов. В писмото се предлага ведомството да разработи нормативна база, която да въвежда възможността на предприятията да се плаща за намаляване или за повишаване на потреблението им на ток в кризисни ситуации, налагащи балансиране на електроенергийната система. Това е мярка в допълнение към студения резерв и се прилага в много страни от ЕС, както при високи, така и при ниски товари, се посочва в писмото, подписано от председателя на управата на БФИЕК Константин Стаменов. Индустриалците отчитат като правилни решенията на отишлия си енергиен министър Теменужка Петкова да спре износа на ток от страната на 13 януари 2017 г., за да може да се гарантира задоволяване на вътрешното потребление на електроенергия, което достигна рекордни нива от 7700 мегавата заради екстремния студ. Другата предприета мярка беше намаляването на търгуваните на борсата за ток количества от държавните електроцентрали, които обаче от 1 февруари бяха възстановени в пълния им обем. От федерацията посочват, се ясно си дават сметка, че ограничаването на износа на електроенергия е против свободата на движение на стоки и услуги, но е оправдано при извънредни ситуации като несработването на студения резерв, както това стана през януари в две топлоцентрали.
Източник: Стандарт (07.02.2017)

Приходите на Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) през цялата 2016 година възлизат на 355,4 млн. лева, показва справка на сайта на институцията. Направените разходи достигат 290,5 млн. лева. От данните е видно, че най-големи са приходите във Фонда през ноември – почти 69 млн. лева. В първите три месеца на 2016 година пък разходи не са правени. Най-големият разход е през април – 68 млн. лева. ФСЕС беше създаден с промяна в Закона за енергетиката през 2015 година. Целта му е да бъдат набрани допълнителни средства, с които общественият доставчик – Националната електрическа компания (НЕК), да покрие свои разходи. Във Фонда 5% от приходите от продажби внасят производители и търговци на електроенрегия, а от миналото лято и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ в качеството им на оператори на преносни мрежи. Във ФСЕС влизат и приходите от продажбата на квотите от въглеродните емисии. Фондът е спасителен за НЕК, но натежава на другите държавни дружества в енергетиката. ТЕЦ Марица Изток 2 например е внесла 44 млн. лева във ФСЕС, което принуди изпадналото във финансови проблеми дружество да потърси заем от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). Според изчисленията на бившия депутат от БСП Лява България Таско Ерменков около 2/3 от приходите във ФСЕС идват именно от останалите дружества от държавната енергетика.
Източник: Инвестор.БГ (07.02.2017)

БЕХ смени шефове в АЕЦ-а, НЕК и „Булгаргаз“ Съветът на директорите на "Български енергиен холдинг" ЕАД реши да извърши промени в три енергийни дружества, които са в състава на БЕХ, съобщиха от холдинга. От поста председател на борда на атомната електроцентрала е освободен Жаклен Коен. Неговото място в ръководството на АЕЦ "Козлодуй" заема Петьо Иванов, който е изпълнителен директор на БЕХ. Извършени са промени и в състава на "Булгаргаз" ЕАД. На мястото на Николай Павлов - член на съвета на директорите и изпълнителен директор, застава Стоян Янчев. Смяна е извършена и в съвета на "Национална електрическа компания" ЕАД - зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков сменя Христо Георгиев като член на съвета. От холдинга заявиха, че с кадровите промени се цели подобряване на управлението и стабилизиране на финансовото състояние на дружествата. Промените влизат в сила от деня на вписване на решенията в Търговския регистър към Агенцията по вписвания.
Източник: Монитор (08.02.2017)

Българският енергиен холдинг е направил промени в ръководствата на държавните АЕЦ "Козлодуй", "Националната електрическа компания" (НЕК) и "Булгаргаз" с цел подобряване на управлението и стабилизирането на финансовото състояние на дружествата. На мястото на Николай Павлов, който бе изпълнителен директор на "Булгаргаз" и сега е министър на енергетиката в служебното правителство, е назначен 31-годишния Стоян Янчев. Досега той е бил съдружник в благоевградските фирми "Ай-Кепитъл"и "Спарта Кепитъл Партньрс". Двете дружества са вече прехвърлени на Венка Янчева, пише "Медиапул". От управата на АЕЦ "Козлодуй" е освободен Жаклен Коен, който през февруари 2016 г. бе отстранен от ръководната длъжност в БЕХ и мястото му бе заето от Петьо Иванов. Сега Петьо Иванов заменя Коен и в управата на ядрения оператор. Смяна е извършена и в съвета на директорите на НЕК, където влиза назначеният в края на миналата седмица за зам.-министър на енергетиката Константин Делисивков, който преди това бе председател на Българската федерация на индустриалните консуматори на електроенергия. Той става председател на управата на мястото на Христо Георгиев
Източник: Сега (08.02.2017)

ЕС разследва България за кризата с тока Решението на България да ограничи износа за електроенергия се проучва от Европейската комисия и през тази седмица ще стане ясно, дали държавата ни е нарушила правилата на ЕС, съобщава „Блумбърг” (Bloomberg) Българският износ, който е около 10% от произведената в страната електроенергия, беше ограничен за почти месец през януари.Така целият регион на Балканите застана на ръба на енергийна криза, след като Гърция намали експорта на електроенергия за два дни, а Румъния също спря да изнася, тъй като водоемите замръзнаха и един от румънските ядрени реактори беше спрян, поради виелица, която повреди линията за високо напрежение, свързваща го с електрическата мрежа. Според Петьо Иванов, главен изпълнителен директор на Български енергиен холдинг (БЕХ), страната ни е спазила закона за енергетиката и „засега няма опасения” за отговора на европейските власти, като българската държава ще отговори на техните въпроси, които официално е получила. Друга реакция на действията на България е планирана промяна в регулациите. ЕС е изготвил предложение, което ще задължи страните членки да разработят планове за превенция на рисковете за енергийната сигурност, съобщи Флориан Ермакора, представител на Европейската комисия за пазарите на енергия на едро. След това държавите от ЕС ще трябва да се споразумеят за планове, които ще донесат прозрачност и ще ги принудят към по-тясно сътрудничество, добави той. Енергийните връзки трябва да се подобрят най-вече в страни като България и Унгария, които все още зависят основно от доставките на гориво от Русия, посочват от Брюксел. Според „Блумбърг” напредъкът е особено труден в България, където държавната компания НЕК е обременена от 1,9 милиарда долара дълг, произтичащ от неуспешния проект с Русия за изграждане на втора ядрена електроцентрала.
Източник: Vesti.bg (14.02.2017)

EVN и НЕК решиха стар многомилионен спор Австрийската eнергийна компания EVN е постигнала извънсъдебно споразумение с държавната Национална електрическа компания (НЕК) по стар спор от 2012-2013 г. Сумата е неизвестна, но от австрийската група изчисляват, че договореното ще вдигне чистата й печалба за текущото тримесечие с 38 млн. евро. Според данни към май 2013 г. EVN имаше неплатена сметка от НЕК за изкупена ВЕИ енергия за 192 млн. лв. От компанията започнаха да си я прихващат, но държавното дружество оспорваше операцията. Сега споразумението също е чрез прихващане. Договорката намалява рискът България да бъде осъдена на огромна сума от Международния център за уреждане на инвестиционни спорове на Световната банка (ICSID). Искът на EVN е за 600 млн. евро и поне част от него е за вече уредения с НЕК въпрос. Подобни дела водят и другите две електроразпределителни групи - чешките CEZ и Energo.pro.EVN, която притежава в България електроразпределителното дружество, захранващо с енергия Югоизточна България, е сключила извънсъдебно споразумение с НЕК, съобщи австрийската компания в понеделник. Държавното дружество съдеше ЕVN в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (БТТП) заради прихващания на неизплатени задължения за зелена енергия от страна на НЕК. От съобщение на EVN става ясно, че двете компании са подписали споразумителен протокол, чрез който се съгласяват да погасят взаимни задължения чрез метода на прихващане съгласно Закона за задълженията и договорите. Още през октомври миналата година съдът се е произнесъл в полза на ЕVN, след което двете компании явно са решили да се споразумеят извънсъдебно. Освен срещу EVN подобни дела бяха заведени от НЕК и срещу останалите две електроразпределителни дружества в България – ЧЕЗ и "Енерго-про". Това срещу ЧЕЗ приключи през октомври 2016 г. Тогава Арбитражният съд към БТТП се произнесе в полза на ЧЕЗ, с което искът на НЕК за 10.19 млн. лв. беше отхвърлен, а държавната компания трябваше да плати разноските по делото от 311 хил. лв. Решение по делото срещу "Енерго-про" все още няма обявено.Заради въпросните прихващания трите електроразпределителни дружества бяха заплашени с отнемане на лицензите от правителството на Пламен Орешарски и тогавашния министър на енергетиката Драгомир Стойнев през 2014 г. По този начин те бяха притискани да върнат 318 млн. лв. на НЕК, което обаче не се случи. Още тогава беше ясно, че основание за това няма, тъй като Върховният административен съд отмени методиката за разходите по зелена енергия. Това на практика означаваше, че те правомерно са направили прихващанията, което сега беше потвърдено и от БТТП. От съобщението на EVN за сключеното споразумение става ясно, че процедурата по отнемане на лицензите, която така или иначе няма развитие, трябва да бъде прекратена.Трите ЕРП също заведоха арбитражни искове, само че срещу България. Те са в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон. Искът на ЕVN, който е в най-напреднал етап, е за 600 млн. евро, този на "Енерго-про" е за 54 млн. евро, а на ЧЕЗ все още не е ясен. Според запознати източници искът на EVN, част от който е и заради въпросните прихващания, се очаква да приключи в края на тази година. Мотивите и на трите компании са почти идентични и са свързани с ценовата политика в сектора, която в дългосрочен план не отговаря на първоначалните им очаквания. Вероятно това е и една от причините за намеренията на ЧЕЗ да продаде бизнеса си в България.
Източник: Капитал (14.02.2017)

Постигнато е извънсъдебно споразумение по стар спор за многомилионен борч на "Национална електрическа компания" (НЕК) към доставчика на ток в Югоизточна България ЕВН, която бе започнала да си прихваща дължимите суми от свои плащания към държавната фирма и заради това през 2014 г. енергийният регулатор започна процедура по отнемане на лиценза й. Това съобщиха от "ЕВН България "Електроснабдяване" в понеделник, когато е било подписано споразумението между двете спорещи страни. До решението се стигнало, след като през октомври 2016 г. стана ясно, че НЕК не е успяла да осъди ЕВН пред Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена палата за част от направените от ЕВН прихващания в периода от 1 юли 2012 и 31 юли 2013 г. Спорът възникна заради спрени преводи от страна на НЕК към ЕВН за покриването на разходите на компанията по задължението й да купува електроенергия от възобновяемите източници и да я предава на НЕК. Така частната компания реши да приспадне дължимите суми на НЕК от собствените си фактури за купена от държавния доставчик електроенергия за потребителите на дружеството. Същият подход приложиха и останалите двама доставчика на ток ЧЕЗ и "Енерго-Про", в резултат на което Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в началото на 2014 г. започна процедура по отнемане на лицензите и на трите компании. Тогава съобщените от регулатора задължения на ЕВН към НЕК бяха за над 216 млн. лв., борчовете на държавната компания към електроснабдителното дружество бяха около 200 млн. лв. Част от дълга на НЕК вече е прихванат, а останалата ще се издължи по същия начин. Според публикуваното на сайта на австрийската компания майка на ЕВН България" съобщение за извънсъдебното споразумение се посочва, че то ще повиши чистата й печалба за текущото тримесечие с 38 млн. евро. Това обаче не означава, че тази сума е стойността на уреждания дълг, заявиха от българската компания. Тя допълни, че подписаният с НЕК протокол потвърждава становището на ЕВН, че характерът на прихващанията на дългове е търговски, а не лицензионен, и доставчикът на ток приема, че така отпада и основанието на КЕВР да продължи производството по отнемане на лицензията за дейността обществено снабдяване с електрическа енергия, издадена на дружеството. Подписването на това извънсъдебно споразумение ще бъде взето предвид при разглеждането на заведения от ЕВН още през юли 2013 г. иск срещу България пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове на Световната банка. То е по няколко казуса освен този, по който сега е постигнато споразумение. Има претенции за нарушаване на споразумения за защита на инвестициите, за определяни под пазарните цени на електроенергията и други. Стойността на иска е около 600 млн. евро и последно на 11 януари 2017 г двете страни са дали финансова информация по делото. Кога ще има произнасяне не е ясно, но уредената сега сума ще отпадне от претенцията на ЕВН.. Това не е единственото дело срещу НЕК и България за водената от предишни състави на КЕВР регулаторна политика относно тремата доставчика на електроенергия у нас. "Енерго-про" заведе иск за 54 млн. евро, а ЧЕЗ – за стотици милиони евро, срещу българското правителство, защото не е защитило инвестициите им с регулаторните решения по отношение на ценовата политика и различни нормативни актове в сектора.
Източник: Медия Пул (14.02.2017)

Скандалният данък "слънце", чрез който Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) събираше по 20% от приходите на слънчевите и вятърните централи, е вдигнал приходите на ведомството цели 12 пъти. Това разкрива одитен доклад на Сметната палата за периода 2014-2015 г. През това време ведомството бе управлявано последователно от трима души - Боян Боев, Светла Тодорова и настоящия председател Иван Иванов. През 2014 г. приходите на КЕВР са достигнали 122.4 млн. лв. при планирани едва 10.2 млн. лева. Размерът е увеличен в резултат именно на въведена такса в сила от януари 2014 г. в размер на 20% върху производството на зелен ток, посочват от Сметната палата. Част от централите заведоха серия от дела срещу КЕВР. Впоследствие налогът бе отменен с решение на Конституционния съд, но и до момента не е съвсем ясно каква част от ВЕИ-тата реално са успели да върнат събраните им от КЕВР пари. Целта на данъка бе събраните пари да се ползват за спасяването на затъналата в дългове НЕК, но държавната компания така и не видя нищо от тези пари. Регулаторът регистрира преизпълнение на приходите и година по-късно, когато в бюджета му постъпват 16.8 млн. лв. при планирани 11.1 млн. лв. Този път отличният резултат не се дължи на нови данъци, а на събраните от предходни периоди държавни такси за лицензии, такси за производство на енергия, издаване на сертификати и др. И докато КЕВР успява да се справи с приходната си част, то не може да се каже същото за вътрешния контрол, свързан с обществените поръчки. От Сметната палата отчитат, че той не е бил достатъчно ефективен, което води до нарушения на Закона за обществените поръчки. В одитирания период регулаторът редовно си е правел оглушки, свързани с информацията по търговете. Така например в графата "Профил на купувача" не е публикувана информация под формата на електронни документи при всички проведени обществени поръчки. Гаранциите за участие в част от търговете не са били възстановявани в срок до пет работни дни след изтичането на срока за обжалване и т.н., констатира Сметната палата.
Източник: Сега (16.02.2017)

Завърши проектът за създаване на пазар на ток в България Успешно приключи втората фаза на проекта за въвеждане на електроенергиен пазар в България, финансиран по програма „Енергийна ефективност и възобновяема енергия", обявиха от Министерството на енергетиката. По проекта беше създадена националната електроенергийна борса. Това беше отчетено от бенефициента по проекта – Комисията за енергийно и водно регулиране и партньорите–участници в него – Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и Българската независима енергийна борса (БНЕБ). В заключителното събитие по проекта участва и зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков. По-нататъшното развитие на пазара на електроенергия в страната чрез въвеждането на организиран пазар „ден напред" за физически доставки на ток, предприемането на стъпки към интеграцията на пазара в България със съседните й зони и разработването на ефективни средства за наблюдение на пазара са сред основните цели на проекта. В рамките на неговата реализация бе направена оценка на развитието на вътрешния електроенергиен пазар в ЕС и беше оценено състоянието на българския електроенергиен пазар. КЕВР разработи структура и дейности за мониторинг и са направени първи стъпки за интеграция на пазара в България със съседните зони. Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и ЕСО представиха предложения за промени в правилата за търговия с електрическа енергия. Тези изменения въвеждат нови пазарни сегменти и съдействат за бъдещото развитие на пазара в посока интегрирането му на регионално и европейско равнище. БНЕБ и ЕСО проучиха възможностите за организиране и въвеждане на експортна зона в рамките на пазара „Ден напред" като първа стъпка към пазарна интеграция. Като част от индикаторите за успешното завършване на проекта беше отчетено, че през 2016 г. на пазара „Ден напред" на БНЕБ са били изтъргувани 2 515 808 MWh електроенергия, или 5,5% от общото произведено количество в страната. Увеличават се и регистрираните участници на борсата – от 37 през април 2016 г. на 48 през декември 2016 г.
Източник: Стандарт (16.02.2017)

Нов еврорегламент може да доведе до затваряне на Маришките ТЕЦ-ове Представители на държавата, бизнеса и специалисти се обединиха около тезата, че предложените от нова евродиректива по-високи прагове на емисиите са смъртна присъда за българската енергетика и индустрия. Това стана по време на кръгла маса на тема "Бъдеще за българския въгледобив". Минните експерти се страхуват, че обсъждан от специална комисия нов регламент към директивата на ЕС за комплексно предотвратяване ще въведе нови нива, много по-занижени, на емисиите при големите горивни инсталации и по-конкретно за серен диоксид и живак. Според експертите при тези нива на чистота и тези нива на емисии, няма как да бъдат покрити дори от най-модерните ТЕЦ-ове, които работят в момента в България. "Това е неизпълнимо не само за нашите централи, не е изпълнимо и за модерните централи в Западна Европа", категорични са те. Ако бъде приета тази директива, то поне три ТЕЦ-а в комплекса "Марица-изток" има опасност да затворят, следователно и мините да прекратят работа от този комплекс. Според бившия министър на енергетиката от ГЕРБ Валентин Николов, резултатът от това ще е, че 10 хил. миньори ще останат без работа. Освен това, по думите на Николов, ако се стигне до приемане на новия регламент, то НЕК ще плати необходимите инвестиции за нови очистващи инсталации на американските централи - ТЕЦ "AES Гълъбово" (Марица Изток 1) и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". По време на кръглата маса той призова за плавно намаляване на прага на допустимите вредни емисии.
Източник: 3e-news (22.02.2017)

Загубата на НЕК достигна 126.4 млн. лв. за 2016 г. Националната електрическа компания (НЕК) отчита загуба след облагане с данъци от 126.4 млн. лв. за 2016 г. Това е увеличение с внушителните близо 42% спрямо предходната година, когато отрицателният резултат беше 82.2 млн. лв., става ясно от предварителния годишен финансов отчет на компаниятаУвеличението на загубата се дължи най-вече на нарастването на разходите в графа "други", които през 2016 г. достигат 582.9 млн. лв., което е годишен ръст около 700%. От отчета обаче не става ясно на какво се дължат тези разходи, тъй като към него няма публикувани бележки и доклад за дейността. Друга причина за лошия финансов резултат на компанията е увеличението на финансовите й разходи, които през миналата година достигат 104 млн. лв. при 64 млн. лв. през 2015 г. Вероятно това повишение се дължи на лихвите, които НЕК трябва да плаща за новата емисия облигации, която беше пласирана в средата на миналата година от собственика на компанията Български енергиен холдинг (БЕХ). Нейната стойност е 500 млн. евро, с които НЕК трябваше да погаси задълженията си към двете американски централи ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово", които от своя страна се разплатиха с държавната "Мини Марица-изток". От данните се вижда, че основните разходи на НЕК, които са свързани с купуването на електроенергия, намаляват с 9.3% до 2.69 млрд. лв.Според отчета приходите от продажба на електроенергия за регулирания пазар намаляват с 24%. Това е обяснимо, като се има предвид, че през миналaта година голяма част от бизнес клиентите излязоха на свободния пазар, където купуват енергия по пазарни цени. Намаление има и в приходите от директните продажби на НЕК на свободния пазар и за износ, които се свиват с 46% до 175 млн. лв. Това също е обяснимо като се има предвид, че през 2016 г. общият спад на износа на електроенергия от България беше близо 40% спрямо 2015 г. В същото време приходите в графа "клиенти електроенергия други" отбелязват ръст от 82% до 774 млн. лв. От отчета обаче не става ясно какво точно влиза в тях. Като цяло приходите от продажба на енергия на НЕК намаляват с 9% спрямо предходната година. В същото време обаче парите, които компанията получава от фонд "Сигурност на електроенергийната система", в който влизат приходите от квоти за вредни емисии и 5% от приходите на всички производители на енергия, достигат 300 млн. лв. Това е увеличение от 64% спрямо 2015 г., когато фондът беше създаден. През 2016 г. приходите на НЕК са допълнени с още една графа "финансиране за покриване на щети", която добавя към тях още 371 млн. лв. Общите приходи на компанията са достигнали 3.4 млрд. лв. при 3.2 млрд. година по-рано.През 2016 г. дългосрочните пасиви на НЕК се увеличават с 1.6 млрд. лв., достигайки близо 3 млрд. лв. Това се дължи на новите задължения на компанията към министерство на енергетиката, които се увеличават с 805 млн. лв. Това вероятно са средствата, които бяха предоставени на дружеството от държавния бюджет, за да може да плати задълженията си по загубеното арбитражно дело за АЕЦ "Белене". От отчета обаче не става ясно защо не е посочен пълният обем на получените средства от 1.2 млрд. лв. Задълженията на НЕК към свързани лица също се увеличават почти двойно, достигайки 1.870 млрд. лв. Това може да се обясни с новите задължения на дружеството към БЕХ във връзка с пласираната емисия облигации. В същото време сумата на краткосрочните задължения намалява над два пъти, което се дължи на свиването на търговските задължения с 1 млрд. лв. вследствие на разплащането с централите, от които НЕК купува енергия. Останалите краткосрочни задължения на дружеството също намаляват.
Източник: Капитал (23.02.2017)

ЕК подсеща България да стегне финансовия контрол България и още 11 държави остават под наблюдението на Брюксел заради т.нар. макроикономически неравновесия. Това става ясно от новия обзор на ЕК за дисбалансите, публикуван вчера. В "черния списък" са още Франция, Италия, Германия, Швеция и др. В досието на България забележките са заради сериозните задължения на фирмите и заради слабости на държавните органи за банков и финансов контрол. Банковият сектор е стабилизиран, но наследството от слабия надзор все още не е преодоляно, коментират от ЕК, като посочват, че кредитирането на свързани лица остава предизвикателство. Остават проблемите с корупцията и недоверието към правосъдната система, които спъват инвестициите, изтъква още докладът. Авторите отбелязват, че държавните предприятия, особено в енергетиката, трупат големи дългове. Сред лошите примери е казусът с проекта АЕЦ "Белене", по който се наложи бюджетът да даде заем на НЕК. Сумата, която НЕК преведе в Русия за ядреното оборудване, е над 601 млн. евро, или 1.3% от БВП на страната, се отбелязва в анализа за България. Области за безпокойство са слабата интеграция на ромите и застаряването на населението, като същевременно се посочва, че 14% от българите живеят извън родината си. През пролетта се очаква Еврокомисията да отправи конкретни препоръки към България, както и към другите страни под мониторинг, за справяне с дисбалансите.
Източник: Сега (23.02.2017)

Фондът "Сигурност в електроенергийната система" е изплатил 69.7 млн. лева през януари, а приходите му са 33.3 млн. лева, сочи статистиката на институцията. Фондът беше създаден, за да подкрепи НЕК, която е длъжна да изкупува скъпия ток, произведен от ВЕИ централи, американските тецове и въглищни централи. През миналата година фондът набра 355.4 млн. лева, а разходите му достигнаха 290.5 млн. лева. Той се пълни с вноски от по 5% от приходите на производители и търговци на енергия и на мрежовите оператори ЕСО и "Булгартрансгаз".
Източник: Сега (28.02.2017)

ЕВН замрази проекта за хидрокаскадата "Горна Арда“ Австрийската компания ЕВН замразява реализацията на проекта за изграждане на хидрокаскадата "Горна Арда“ в България. Това стана ясно от финансовия отчет за първото тримесечие на 2017 г., започнало от ноември 2016 г., публикуван от дружеството, което у нас притежава електроразпределителната мрежа в Югоизточна България, соларна централа и заедно с държавната НЕК трябваше да построи хидросъоръжение, усвояващо енергийния капацитет на река Арда. Мотиви за решението не се посочват, но в отчета е отбелязано, че компанията търпи загуба от обезценка на планирания воден обект. Не е ясно докога ще бъде замразен проектът, около който последната новина бе от миналата година - че се работи по изготвянето на правната рамка за реализацията му в съответствие с българското и европейското законодателство. Това е поредното замразяване на проекта, който датира от 1998 г. и първоначално бе част от прословутото междуправителствено споразумение с Турция "износ на ток срещу инфраструктура“. След като НЕК не успя да се разбере с турския холдинг "Джейлан“ за реализацията на хидрокаскадата и двете компании имаха арбитражен спор, той бе решен чрез сделка на ЕВН с "Джейлан“ и НЕК, сключена през лятото на 2010 г. Тогава австрийците изкупиха дела на наследника на турския "Джейлан холдинг" (CCG Insaat Sanayi Yatirim Ve Turizm) в хидроенергийната компания "Горна Арда". Това бе условие за отпадане на съдебния иск на "Джейлан" срещу НЕК за неизпълнение на проекта. ЕВН Сключи с НЕК акционерно споразумение, съгласно което стана собственик на 70% от Хидроенергийната компания "Горна Арда“ , а НЕК намали дела си до 30%. Това стана с увеличение на капитала в хидроенергийната компания, за което ЕВН плати 1.39 млн. лева, а НЕК нищо и съответно намали дела си в съвместното дружество. Последваха повече от шест години преговори, преоценки и други действия от страна на австрийците за реализацията на проекта, но той не помръдна и сега се стига до замразяването му. Въпреки лошата новина за спирането на проекта в България, регионалният мениджър на ЕВН за Бъэлгария Робърт Дик обяви пред журналисти, че компанията му остава да работи у нас и е фокусирана върху дейността си по доставката на електроенергия. Изявлението му идва на фона на новината за намерението на чешката компания ЧЕЗ да продаде бизнеса си в България и провежданата процедура в тази посока
Източник: Медия Пул (01.03.2017)

Австрийското дружество EVN замразява проекта за изграждането на хидроенергийната каскада "Горна Арда", съобщиха от дъщерното EVN България по време на медиен семинар. Съобщението е публикувано и във финансовия отчет на австрийското дружество. От българската компания отказаха да коментират мотивите за това решение. Акционерното споразумение за създаването на компанията за изграждането и експлоатирането на каскадата беше подписано между EVN и Националната електрическа компания (НЕК) на 19 юли 2010 г. По силата на това споразумение австрийската компания притежава 70% от проекта. Идеята за изграждането на мегапроекта, включващ три язовира - "Мадан", "Ардино" и "Сърница", и прилежащите електроцентрали, се заражда още през 80-те години на ХХ век и през годините се възражда и спира на няколко пъти. От EVN България коментираха, че спирането на този проект не поставя въпроси за бъдещето им в България. Във връзка с информациите за инвеститорски интерес към активите на ЧЕЗ България от компанията коментираха, че се надяват на купувач, с когото да могат да работят, а не да бъдат конкуренти. По време на семинара беше дискутирана и темата за отварянето на енергийния пазар, която е едно от големите предизвикателства пред българската енергетика през последните години. Илина Стефанова от дирекция "Енергийна политика и околна среда" посочи, че по данни на Електроенергийтия системен оператор 50% от потребяваната електроенергия се продава на свободния пазар. Потребителите на свободния пазар обаче са едва 36 хил. За сравнение, потребителите на регулирания пазар са близо 5 млн. Причината домакинствата да не излизат на пазара е по-изгодната цена на регулирания пазар. Това се постига заради наличното все още кръстосано субсидиране, при което бизнес потребителите на регулирания пазар плащат по-висока цена спрямо битовите абонати. От EVN България дават няколко препоръки за промяна, които са вписани и в доклада на Световната банка за новия модел на енергиен пазар. На първо място това е премахването на пазарния модел, в който НЕК е единствен купувач. Енергийната борса трябва да стане централизиран пазар, отчете още Стефанова и посочи, че на развиващите се пазари схемата е подобна - всички централи трябва да излязат на борсата. В момента търговците могат да си набавят основно базова, но не и пикова електроенергия, допълни още Стефанова. Единствено компаниите от групата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) предлагат известни количества такава електроенергия - от ВЕЦ-овете на НЕК. Това налага търговците да излизат на пазара за балансираща енергия, където в определени часове през тази зима цената при недостиг достигна и до 1000 лева за мегаватчас. За да бъде работещ моделът при търговия през борсата обаче, трябва да се подобри ликвидността чрез излизане на всички производители на борсата, както и разбира се да се увеличи прозрачността, предвидимостта и конкуренцията. За да стане по-прозрачна ситуацията, енергийната борса трябва да стане публично дружество, препоръчват от EVN България. Калина Трифонова, зам.-председател на Управителния съвет на дружеството, каза още, че трябва да има ясен график за обявяването на търговете от страна на производителите (при двустранните договори, търгувани през борсата). Така ще бъде избегната опасността производители и търговци да се договорят извън борсата и търгът да се обявява проформа. Трифонова коментира, че подобни нарушения са били регистрирани на други борси в Европа. От дружеството обаче критикуваха плановете за защита на уязвимите потребители при отварянето на енергийния пазар. Според тях трудно ще бъдат идентифицирани уязвимите потребители по предлаганите критерии и процедурата по обмен на данни с енергийните дружества ще бъде тромава. От ЕК също препоръчват подкрепата на уязвими потребители да бъде чрез социално подпомагане, а не чрез специални тарифи. Подобна е практиката в повечето европейски държави и моделът е работещ. В момента в EVN България няма данни колко ще бъдат уязвимите потребители на тяхна територия съобразно предложените от енергийното министерство критерии - самотно живеещи възрастни хора, инвалиди и т.н. За тях е предвидена социална тарифа, както и други мерки за подкрепа, като например забрана за прекъсване на захранването, когато става въпрос за домакинства с хора на животоподдържаща апаратура. Социалната тарифа ще бъде товар за целия бизнес, отбеляза и Роберт Дик, председател на Управителния съвет на EVN България. Той обобщи, че социалните мерки трябва да бъдат разграничени от енергийния пазар. Дик препоръча още и да бъде намалена бюрокрацията.
Източник: Инвестор.БГ (01.03.2017)

Производството на енергия от заводските централи през 2015 г. намалява с 33.6% само предходната година. Това показва последният бюлетин на Националната електрическа компания (НЕК). В него е направен анализ на основните електроенергийни показатели на страната в периода 2007 - 2015 година. Документът разкрива, че спадът в производството вече е тенденция, а намаление има и при енергията на топлофикационните тецове. Те отчитат спад от 17.8% през 2015 г. спрямо година по-рано. Това са и последните обобщени данни на НЕК, става ясно от бюлетина на компанията. В документа се отчита, че през 2012 г. абсолютният максимален годишен товар е бил най-висок за целия разглеждан период. Причината за това е изключително студеното време в деня, в който е регистриран този товар - 1 февруари 2012 г., когато средната температура в страната е била -12.7 градуса. Тогава потреблението на ток е било около 7000 мегаватчаса. Тази година обаче заради студовете на 9 и 10 януари беше отбелязан 20-годишен рекорд в натоварването на системата от 7679 мегаватчаса. Това наложи и временно спиране на износа на ток.
Източник: Сега (13.03.2017)

Печалбата на най-големия производител на електроенергия в страната - държавната АЕЦ "Козлодуй", е спаднала с 98% до 2.4 млн. лв. през 2016 г., показва предварителният консолидиран отчет на дружеството. Това, от една страна, се дължи на намалението на приходите от продажба на енергия, които са спаднали с 16 млн. лв. до 816.6 млн. лв. Разходите на централата обаче също бележат значително увеличение - със 102 млн. лв. до 837.2 млн. лв. До редакционното приключване на броя от компанията не отговориха на въпросите на "Капитал" на какво се дължат по-слабите резултати. От АЕЦ "Козлодуй" посочват в доклада за дейността си, че за 2017 г. предвиждат недостиг на средства за инвестиционната си програма, която за периода 2017 - 2021 г. е оценена на 880 млн. лв. Тези средства вероятно са необходими за модернизирането на централата и удължаването живота на експлоатация на 5-и и 6-и блок. В последните години се отчита ниска събираемост на вземанията от продажби от обществения доставчик (енергията, която НЕК купува за регулирания пазар) и значителното намаление на цената за разполагаемост на този сегмент, поради което се "очаква недостиг на средства", се посочва в доклада. Компанията обаче ще има достатъчно средства, за да продължи оперативната си дейност, допълват оттам. По-малко приходи, повече разходи Основните приходи на АЕЦ "Козлодуй" са от продажбата на електроенергия. През миналата година те са били 813.6 млн. лв. и са намалели с 16 млн. лв. в сравнение с предходната. От доклада става ясно, че 52 млн. лв. от постъпленията са от продажби на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), на която централата има задължение да продава част от енергията си. Приходите от продажби към НЕК пък са се увеличили с 3.4 млн. лв. до 153.1 млн., става ясно от данните за сделки със свързани лица. Увеличение има и в приходите от финансирания, които нарастват с над 3 пъти до 3.6 млн. лв. При разходите най-много нарастват тези за външни услуги - те достигат близо 169 млн. лв., което е с 56 млн. лв. повече спрямо предходната година. Увеличение има и при разходите за амортизации и възнаграждения.
Източник: Капитал (22.03.2017)

Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" за 2016 г. се срина до 2.4 млн. лв. Печалбата на най-големия производител на електроенергия в страната - държавната АЕЦ "Козлодуй", е спаднала с 98% до 2.4 млн. лв. през 2016 г., показва предварителният консолидиран отчет на дружеството. От АЕЦ "Козлодуй" посочват в доклада за дейността си, че за 2017 г. предвиждат недостиг на средства за инвестиционната си програма, която за периода 2017 - 2021 г. е оценена на 880 млн. лв. Тези средства са необходими за модернизирането на централата и удължаването живота на експлоатация на 5-и и 6-и блок. Компанията обаче ще има достатъчно средства, за да продължи оперативната си дейност. Основните приходи през миналата година са били 813.6 млн. лв. и са намалели с 16 млн. лв. в сравнение с предходната. Приходите от продажби към НЕК пък са се увеличили с 3.4 млн. лв. до 153.1 млн. Увеличение има и в приходите от финансирания, които нарастват с над 3 пъти до 3.6 млн. лв. При разходите най-много нарастват тези за външни услуги - те достигат близо 169 млн. лв., което е с 56 млн. лв. повече спрямо предходната година.
Източник: Капитал (22.03.2017)

Загубите на НЕК са 126 млн.лв. основно заради "Белене", според изп. директор на БЕХ Към настоящия момент загубите на НЕК са 126 млн. лева. Ако нямаше ефекта от решението за „Белене“, НЕК щеше да е в добро състояние. Това заяви пред БНР изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов. "В този отчет те имат около 170 милиона разходи – текущи, които са признати, за "Белене". Какво означава това? От 170 като изкараме 126, имаме 44 милиона лева печалба. Тоест, ако нямаше ефектът от решението на "Белене", НЕК щеше да е едно добро дружество и щеше да генерира положителен нетен финансов резултат. И може би нямаше да има нужда държавата да отпуска безлихвен заем", каза той. Спадът в цената на електроенергията, валиден за цяла Европа спрямо 2015 г. е засегнал ТЕЦ "Марица-изток", отчете Иванов. Той уточни, че разходите за вредни емисии са голямо перо в бюджета на централата, макар че тази година ще са по-малки, отколкото през 2015 г. С големи разхода за миналата година е бил АЕЦ "Козлодуй" , поради мерките за удължаване на живота на Пети блок. Припомняме, че към настоящия момент 13 компании са просрочили задължението си към НЕК по такса "задължение към обществото", което според лоялните фирми от сектора изкривява пазара. В дъполнение към това заради промените в цените на природния газ се налага увеличение на цената на електроенергията произвеждана по високоефективен начин. Това от своя страна рефлектира върху обществения доставчик в лицето на НЕК и, за да не реализира загуба от над 44 млн. лв. се налага увеичение на такса "задължение към обществото" с 1,25 лв. за MWh - от малко над 35 лв. сега до 37 лв. Това увеличение според работодателските организации обаче ще се отрази негативно на бизнеса. Преди ден Константин Стаменов от БФИЕК поиска компаниите да потърсят вътрешни резерви, за да не се стигне до толкова голямо увеличение. Как точно ще се реши въпроса и дали такива резерви има ще стане ясно на заседанието на Комисията за енергийно и водно регулиране на 30 март, а и след това.
Източник: econ.bg (31.03.2017)

Печалбата на "Булгаргаз" се е повишила с 80% до 36.7 млн. лв. през 2016 г. Печалбата на държавния газов търговец "Булгаргаз" достигна 36.7 млн. лв. за 2016 г., което е увеличение от 80.13% в сравнение с предходната година, когато резултатът на дружеството е бил в размер на 20.4 млн. лв. Това показва финансовият отчет на компанията, публикуван на нейния уеб сайт. "Това е най-добрият финансов резултат, постиган от "Булгаргаз" от създаването му", коментира служебният министър на енергетиката Николай Павлов, цитиран от "Фокус". По думите му тя идва главно от признаване на обезценката на природния газ в Чирен за близо 18 млн. лв. и от продажбата на вземания на "Булгаргаз" от топлофикационни дружества. Павлов допълни, че "Булгаргаз" ще изплати дивидент на БЕХ от около 17 млн. лв. От отчета на дружеството става ясно също, че то отчита повишение на разликата между средната продажна цена на природния газ и средно доставната цена, която е 30.78 лв. за 1000 куб. метра при 16.53 лв. през 2015 г.Дружеството отчита и намалението на общите разходи с близо 30%, от които основно перо е закупуването на природен газ от "Газпром". Само от това компанията е спестила 406 млн. лв. в сравнение с 2015 г. Това е резултат от движението на цените на петрола и долара на международните пазари. Усреднените стойности на техните котировки за девет месеца назад влизат във формулата, по която се изчислява цената, по която "Булгаргаз" купува от "Газпром". Точно затова разходите на българското дружество за закупуване на природен газ отчитат намаление от 30.4%. В същото време приходите на дружеството също намаляват с 27.6%. Това се дължи на намалението на цената на природния газ, която се определя от енергийния регулатор през миналата година. Основен дял от тях (98.5%) се формират от продажбата на природен газ. В тази графа намалението е 26.4%, което номинално е разлика от над 358 млн. лв. в сравнение с 2015 г. Най-голям спад - близо 66%, обаче дружеството отчита при приходи от неустойки от просрочени вземания, които са с 25 млн. лв. по-малко в сравнение с 2015 г. През 2016 г. намаление от близо 82% се отчита и в разходите на компанията за неустойки за забавени плащания, които през 2015 г. са били близо 1.1 млн. лв. Реално обаче това перо формира едва 0.02% от разходите на компанията. Намаление с 22% има и при финансовите разходи, които през 2016 г. са в размер на 7.3 млн. лв. Въпреки това дружеството отчита загуба от промяна на валутните курсове в размер на 2.6 млн. лв., което е 100% увеличение спрямо 2015 г. Компанията отчита намаление на разходите за лихви за просрочени данъчни задължения с малко над 9 млн. лв. (83%) спрямо предишната година.Към края на 2016 г. компанията има текущи вземания в размер на 128 млн. лв. за консумиран, но неплатен газ, което е намаление от 45% в сравнение с предходната година. Най-големият длъжник продължава да е "Топлофикация София" с близо 79 млн. лв. Останалите са четири от топлофикациите, свързани с Христо Ковачки, "Лукойл Нефтохим Бургас" и две газоразпределителни дружества. От дружеството отбелязват, че това намаление на вземанията се дължи на високата им събираемост през първата половина на 2016 г. и сключени договори за цесия с Националната електрическа компания (НЕК) и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за общо над 92 млн. лв. През миналата година "Булгаргаз" е продала с близо 15% повече газ в сравнение с 2015-а, което е малко над 3 млрд. куб. метра газ. Местните доставки в тях обаче се свиват с 90% и представляват само 0.17% от доставения от дружеството газ. Увеличението в потреблението пък се дължи най-вече на газоразпределителните дружества и сектор химия. Първото се дължи на факта, че най-голямото газоразпределително дружество - "Овергаз", се принуди да стане клиент на "Булгаргаз", след като в началото на годината "Газпром" спря директните си доставки за него. Сектор химия пък увеличи доставките си на газ, който е един от основните им производствени разходи, заради благоприятната му цена.
Източник: Капитал (06.04.2017)

44,42 млн. лв. би зaгyбилa HEK зapaди пoc?ъпвaнeтo нa пpиpoдния гaз, a?o нe бъдe пpoмeнeнa и цeнaтa нa тo?a. Toвa cтaвa яcнo oт дo?лaдa нa e?cпepтитe нa KEBP. Cлeд yвeличeниeтo нa цeнaтa нa гaзa c 29,7% вepoятнo oт пeтъ? щe пoc?ъпнe нe caмo пapнoтo, нo и тo?ът, ?oйтo пpoизвeждaт тoплoфи?aциитe. Taзи eлeнepгия HEK e зaдължeнa дa из?yпyвa нa пpeфepeнциaлни цeни. Haпpимep тo?ът нa cтoличнaтa тoплoфи?aция щe пoc?ъпнe cъc 17,9%, нa плoвдивc?aтa - c 14,7%, нa плeвeнc?aтa - c 13,4 нa cтo. Toвa e ocнoвaниeтo дa бъдe yвeличeнa цeнaтa нa тo?a зa дoмa?инcтвaтa и мaл?ия бизнec. Зa ЧEЗ yвeличeниeтo e 0,96%, зa EBH - 0,95 нa cтo, и зa “Eнepгo-?po” - 0,94%. B yвeличeниeтo зa дoмa?инcтвaтa e ?aл?yлиpaнa дoбaв?aтa “зaдължeния ?ъм oбщecтвoтo”. Tя ce плaщa oт вcич?и пoтpeбитeли - дoмa?инcтвa и бизнec. C пapитe, cъбpaни oт нeя, ce ?oмпeнcиpa HEK, ?oятo e зaдължeнa дa из?yпyвa тo?a пo cyбcидиpaни цeни. KEBP yвeличaвa цeнaтa нa дoбaв?aтa “зaдължeния ?ъм oбщecтвoтo” (зa ?oeтo бизнecът ?aтeгopичнo пpoтecтиpa). Ceгa тя e 35,77 лв., щe cтaнe 37,02 лв. зa мвтч. Peшeниeтo зa пoc?ъпвaнeтo нa пapнoтo и нa тo?a пo вepигaтa oт цeнтpaлитe дo ?oнтa?тa щe бъдe взeтo нa зa?pитo зaceдaниe нa 7 aпpил. B чeтвъpтъ? БC? и фeдepaциятa нa пoтpeбитeлитe oбявиxa, чe щe дaдaт нa cъд peшeниeтo нa KEBP зa цeнитe нa пpиpoдния гaз.
Източник: 24 часа (07.04.2017)

КЗК не откри нарушение в спорни сделки на НЕК Продажбата на електроенергия от Националната електрическа компания (НЕК) за около 200 млн. лв. (размерът на сумата е по неофициална информация) без търг и конкурс и на определени фирми не е злоупотреба с господстващо положение, оповести решение на Комисията за защита на конкуренцията. Производството по случая беше стартирано през пролетта на 2015 г. след жалба на "ЕВН трейдинг", която е един от лицензираните търговци за търговия с електрическа енергия на свободния пазар в България. ЕВН претендира за дискриминационно поведение от страна на НЕК, която е предоставила на избрана група от търговци цялата си пикова енергия. В допълнение с извода, че възможностите за внос на такава енергия не са ограничени, а компанията има задължения и към регулирания пазар, за който е предназначена голяма част от енергията й, КЗК стига до извода, че дружеството няма господстващо положение на пазара и няма как да е злоупотребило с него.
Източник: Капитал (25.04.2017)

Прокуратурата започна разследване и срещу НЕК Екип от петима прокурори проверява Националната електрическа компания (НЕК) заради неизгодни договори с адвокатски кантори. Те ощетяват държавата, тъй като компанията има собствен юридически отдел, смята обвинението. Към момента разследването се води срещу неизвестен извършител, коментира наблюдаващия прокурор Емилия Варадинова.Това, което е предизвикало проверката, е, че през последните няколко години по нейни дела са се явявали основно наети адвокати вместо тези от юридическия отдел на НЕК. Според държавното обвинение това разходване на средства не е било необходимо. "Действаме по сигнал от ДАНС, който е пристигнал при главния прокурор. Изискваме документи и уточняваме всички обстоятелства. Трябва да се направи преценка всеки договор на каква стойност е. Като първоначална информация имахме кои са договорите, кои са търговските дружества или фирмите и адвокатските кантори. В момента за това изискваме документи, за да видим кой договор на каква стойност е. По данни на ДАНС става въпрос за големи плащания. "За да бъдем точни, трябва да прегледаме документацията", заяви говорителят на прокуратурата Румяна Арнаудова, цитирана от dir.bg.Така формулирано, обвинението е изключително спорно, тъй като е твърде възможно от НЕК да са наемали външни адвокати, които да защитават компанията по дела с висока правна сложност – като например арбитражното дело срещу "Атомстройекспорт". Освен това компанията водеше много дела, което вероятно е причина да търси външни услуги. Такива имаше срещу електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", които обаче бяха отхвърлени от арбитражния съд при БТТП. Отделно НЕК води и дела срещу други дружества, една част от които също не завършиха в нейна полза. През 2014 г. компанията заведе два насрещни иска и срещу доскорошния си партньор в изграждането на АЕЦ "Белене" - архитект инженера "Уорли Парсънс". Те бяха отговор на арбитражното дело за неизплатени суми, което "Уорли Парсънс" стартира срещу държавната компания в Международния арбитражен съд към международната търговска камара за 54 млн. евро. Повечето от тези дела бяха заведени през 2014 г. Тогава на поста изпълнителен директор на компанията се смениха трима души. До февруари длъжността беше заета от Йордан Желев, след което се пое от Екатерина Истаткова, а през ноември тя беше заменена от сегашния шеф Петър Илиев.Това не е първият път, в който прокуратурата щурмува НЕК. През 2013 г. на шумна пресконференция главният прокурор обяви, че са възобновени досъдебни производства срещу длъжностни лица от компанията. До този момент нито едно от тях не е стигнало до съд. Непосредствено преди президентските избори през 2016 г. прокуратурата привлече като обвиняеми бившите директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян заради това, че са сключили неизгодна сделка, от която е произлязла щета за електрическата компания в размер на 77 млн. евро. През същия период бяха повдигнати обвинения и на бившия министър на енергетиката Румен Овчаров, както и на депутата от ГЕРБ и председател на енергийната комисия в предишния парламент Делян Добрев. Причината отново бяха сключени неизгодни сделки около АЕЦ "Белене". Отново нито един от тези случаи не е стигал до съда.
Източник: Капитал (27.04.2017)

Графикът на прокуратурата вчера стигна и до Националната електрическа компания (НЕК). Магистратите ще разследват безстопанственост при сключването на договори. От обвинението не съобщиха за кой период става въпрос, но според Нова тв се разследват последните две години. Прокурор Емилия Варадинова, която води разследването, не отрече, но и не потвърди дали се проверяват консултантските договори по мегапроекта АЕЦ "Белене". "Уверявам ви, че действаме по график", заяви от своя страна по-рано през деня говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова. "Разследваме безстопанственост по повод сключване на абсолютно неизгодни договори при наличие на собствен административен капацитет на съответната институция да извърши дейностите, за които иначе е платила доста пари на външни изпълнители", заяви Арнаудова, без да даде повече подробности. Наемането на външни консултанти е честа и обикната практика сред министерства, агенции и държавни фирми. По неофициална информация става дума за адвокатски услуги за дела, водени от НЕК. Компанията има свои юристи, но сключва договори и плаща на външни фирми за услуги. Засега щетата била за около 1 милион лева, но е възможно сумата да нараства. Справка на в. "Сега" в регистъра на обществените поръчки обаче показа, че от 2015 г. насам НЕК не е сключила нито един нов договор за консултантски или юридически услуги. Най-вероятно става въпрос за плащане по договор от предходни години. Междинният финансов отчет на НЕК за деветте месеца на миналата година показва, че разходите за външни услуги намаляват незначително спрямо година по-рано. Така, ако до септември 2016 г. компанията е платила по това перо 26.7 млн. лв., то година по-рано разходът е бил 27.5 млн.лв. За разлика от 2015 г. обаче през миналата година в отчета на НЕК се появява сумата от 1 млн. лв., описана като задължение по арбитражното дело към "Атомстройекспорт" (АСЕ). Не е ясно дали това са пари, платени към адвокатската кантора "Уайт енд Кейс", която бе наета от България да защитава държавния интерес в делото между АСЕ и НЕК. В същото време само в рамките на година графата "други разходи" нараства двукратно - от 45.5 млн. лв. през 2015 г. до 90.2 млн. лв. през 2016 г. Този ръст се дължи на включените съдебни разноски по арбитражното дело за Втора атомна и на начислението на разходи за глоби и неустойки към производителите на ток, обясняват от НЕК в анализа към финансовия си отчет. Посещението на прокурорите в сградата на НЕК идва само два дни след като магистратите влязоха и в КЕВР. Според един от лидерите на "Обединените патриоти" - Валери Симеонов, работата на прокуратурата в момента е кампанийна. Вчера той коментира пред Нова тв, че още преди две години комисията за наблюдение на КЕВР в Народното събрание е събрала и внесла в прокуратурата сигнали за нарушения, но до момента реакция нямало. "В доклада имаше стотици нарушения, имаше стотици фирми изредени там, не само трите ЕРП-та, имаше случаи на изнасяне на огромни финансови ресурси от трите ЕРП-та в други държави чрез раздуването на разходи", обясни Симеонов. Той се възмути, че евтиният ток от АЕЦ "Козлодуй" и държавната тец "Марица-изток 2" се продавал на частни компании, които го изнасяли на много по-висока цена. Такива фирми били "като на жената на Кадиев", чиято компания също търгува с еленергия. По наредба КЕВР всяка година определя "квота" на тока от Първа атомна например - каква част от енергията да се търгува на регулиран и каква - на свободен пазар. За 2016 г. това разпределение бе 25% към 75% в полза на свободния пазар.
Източник: Сега (27.04.2017)

Настояваме за ежегодно договаряне на цените на руския газ България да може да предоговаря всяка година цената, по която купува природния газ от "Газпром". В рамките на първите две години занапред предоговарянето да се прави даже и по-често - на полугодие. Това е българската позиция по делото "Газпром", по което ЕК обвини руския гигант в монопол. Страната ни ще настоява и за отпадане на задължението на "Булгаргаз" да плаща заявените предварително количества газ на руснаците, дори когато те не са използвани напълно, съобщи вчера ресорният министър Николай Павлов. "Притеснителното в предложението на "Газпром" обаче е, че се дава достъп до българския пазар на фирми от Унгария, Словакия и Полша, а няма реципрочност. Тоест не е предвиден такъв ангажимент, с който ние да имаме възможност да продаваме газ на тяхна територия", допълни забележките на българската страна служебният министър. Павлов се похвали, че в края на мандата си оставя държавните енергийни дружества в добро финансово здраве - единствено "Булгаргаз" регистрира загуба в размер на 29 млн. лв. Общественият доставчик е изплатил над 150 млн. лв. просрочени задължения към НАП, 47 млн. лв. заем към БЕХ и повече от 30 млн. лв. - към "Булгартрансгаз", отчете Павлов. С по-добри финанси спрямо година по-рано завършват първите три месеца НЕК, ЕСО, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2". Така например електрическата компания е регистрирала 120 млн. лв. печалба за първото тримесечие на 2017 г., спрямо 54 млн. лева за първите три месеца на м.г. За Първа атомна резултатите са плюс от 54 млн. лв. спрямо 37 млн. лв. печалба за същия период на миналата година, отчетоха от министерството. Междувременно Върховната административна прокуратура протестира решението на енергийния регулатор за цената на парното, което поскъпна средно с 22.14% след рязкото увеличение на цената на газа от април. Магистратите изброяват и дружествата, за които се отнасят новите цени, и посочват, че става въпрос за над 30 компании - тецове и фирми, които се занимават с производство на топлоенергия. От обвинението изтъкват, че подобна ситуация "не е в унисон с целите и основните, ръководните начала за дейността на независимия държавен орган". По закон при промяна на цената на газа с над 5% КЕВР е длъжна да отрази това и в цените на парното.
Източник: Сега (28.04.2017)

Павлов отчете работата си като служебен министър през последните три месеца. Той припомни, че е встъпил в длъжност в момент, когато България е преживявала най-тежката си зима за последните 20 години. Електроенергийната система беше „нажежена до червено заради студеното време“, но се справи “блестящо“ с нарасналото потребление през зимните месеци, подчерта министър Павлов. Той отчете и по-добро финансово състояние на повечето енергийни дружества през първото тримесечие на 2017 спрямо същия период на миналата година. "За първото тримесечие НЕК има печалба от 120 млн. лв. сравнение с първото тримесечие на миналата година, когато беше на 54 млн. лв.; АЕЦ "Козлодуй" - 54 млн. лв. печалба в сравнение с 37 млн. лв. за първото тримесечие на 2016; ТЕЦ “Марица-изток 2” - 5 млн. лв. печалба, след като за миналата година е била на загуба с 9 млн. лв.; ЕСО – 21 млн. лв. печалба за първото тримесечие на 2016 г., но сега имаме малко отстъпление - 6 млн. лв. Имаме подобрено финансово състояние на тези 4 дружества общо в размер 84 млн. лв. Това е добър резултат. По сметките на БЕХ като цяло имаме 130 млн. лв.", отчете министър Павлов. Печалба отчита „Мини Марица – Изток“ за първото тримесечие на 2017 г. 37 млн. лв. сравнено с 11 млн. лв. за предходния период на 2016 г. Единствено „Булгаргаз“ е регистрирал загуба през миналата година от 29 млн. лв., но дружеството е ликвидно и ще изпълни своите ангажименти: нагнетява се газ в хранилището Чирен и ще се обезпечи есенно-зимния сезон. „2016 г. беше най-добрата година за „Булгаргаз“ от 2007 г.“, подчерта енергийният министър и добави, че са събрани много взимания и неустойки, изплатени са над 150 млн. лв. просрочени задължения към НАП. „Изплатени са също така 37 млн. лв. заем към БЕХ и над 30 млн. лв. просрочени задължения към „Булгартрансгаз“ за пренос. Това беше едно отлично представяне и даде възможност държавата да си получи своите вземания и да разполага с повече средства, а „Булгартрансгаз“ със събраните средства да осъществява своята инвестиционна програма“, отбеляза министър Павлов. „Булгартрансгаз“ за първото тримесечие на тази година е на печалба с 26 млн. лв. спрямо 24 млн. през 2016 г. „Трябва да се отбележи, че двата оператора са стожера и гаранта на БЕХ. Благодарение на техните печалби се изплащат и дивиденти, и съответно в държавната хазна влизат пари от техните приходи“, заяви Николай Павлов. Той посочи, че всички дружества изпълняват инвестиционните си програми, дружествата нямат задължения към НАП, заплатите се изплащат редовно, подобрено е вътрешногруповата задлъжнялост, разсрочени са някои вземания от НЕК към АЕЦ „Козлодуй“ и от ТЕЦ-2 към „Мини Марица – Изток“. “Надяваме се тези ангажименти да бъдат спазвани стриктно“, добави министър Павлов. Министерство на енергетиката е положило огромни усилия за събирането на просрочените взимания и неустойки и към края на мандата всички ще бъдат събрани, каза Павлов. Той съобщи, че са съставени 15 искови молби и над 70 броя заповеди за изпълнение. От концесионните такси при приходите има ръст от 23,4%.
Източник: БГНес (28.04.2017)

НЕК пак вдига тока от 1 юли Поскъпване на тока с до 10% иска Националната електрическа компания от 1 юли. Според разчитите на дружеството вариантите са два - или по-висока цена на тока за бита, или за индустрията. Изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев увери, че договорите за юридически услуги за 1 милион лева, които прокуратурата проверява, не са влезли в сметките ни за ток. Петър Илиев обясни, че става въпрос за специфични и арбитражни дела с претенции за над 1 милиард лева. „От другата страна стоят над 1 милиард и аз като изпълнителен директор не мога с лека ръка да си позволя с лека ръка да го възложа на нашите юристи, въпреки уважението ми към тях, защото от другата страна стоят хора с опит. Как си представяте, че в международен арбитражен съд ще се явят хора от НЕК?", заяви той.
Източник: Стандарт (28.04.2017)

НЕК е най-активният играч на борсата за ток Националната електрическа компания (НЕК) се оказва лидер на борсовия пазар на ток. За миналата година компанията е продала 917 245 мегаватчаса, което е 34.5% от общо изтъргуваната енергия. С това НЕК излиза на първо място сред борсовите участници, показа справка на Института за енергиен мениджмънт. Става дума за т.нар продажби "ден напред" - т.е. участниците прогнозират очакваните количества и договорят продажби на ток чрез графици за доставка за всеки час на доставка. Приходите на НЕК от търговия "ден напред" за 2016 г. са 62 млн. лева. С продадени на този пазар 773 566 мегаватчаса АЕЦ "Козлодуй" е вторият най-­активен играч на борсовия пазар на ток. Приходите й по този показател са 52 млн. лева. На трето място се нарежда ТЕЦ "Марица-изток 2" с продадени 491 236 мегаватчаса за общо около 35 млн. лева. Сумарно тези трима участници са осигурили около 2.2 млн. мегаватчаса, или над 82% от общо изтъргуваната енергия на принципа "ден напред", отбелязват експертите на Института за енергиен мениджмънт. Постигнатите от тях борсови цени са съответно 67.22 лв/МВтч за Първа атомна, 67.60 лв/МВтч за НЕК и 71.14 лв/МВтч за ТЕЦ "Марица -­изток 2".
Източник: Сега (25.05.2017)

Спорен зам.-министър сменя Румен Овчаров в "ЛУКойл" Бившият министър на икономиката и обвиняем Румен Овчаров е бил сменен като представител на държавата в надзора на "ЛУКойл Нефтохим". Той ще бъде наследен от зам.-министъра на енергетиката Красимир Първанов, чието назначение бе остро разкритикувано от работодателите. Промените ще бъдат факт след вписването им в Търговския регистър, става ясно от съобщение на енергийното министерство, разпространено вчера. Темата за "вечния" пост на Овчаров в нефтохима бе повдигана многократно от експерти и депутати. Самото министерство пък държи т.нар. златна акция, чрез която нейният представител в надзора може да гласува решения като прехвърляне на компанията, съкращаване на щата и др. Зам.-министър Красимир Първанов бе поредното спорно назначение в третия кабинет "Борисов". Името му се свързва със скандала около Втора атомна - през 2011 г. като шеф на НЕК Първанов подписа документи по "Белене" "през главата" на тогавашния министър Трайчо Трайков. Първанов бе уволнен, а 22-годишният му син по това време - Петър, участваше в няколко енергийни фирми. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова се дистанцира от назначението на Красимир Първанов за неин заместник и се оправда с "компромис" с политическите партньори - "Обединените патриоти". "Има договореност, за да бъде споделена отговорността. Ако има министър от ГЕРБ, съответно да има възможност за зам.-министри от коалиционните партньори и обратно", заяви Петкова. Тя обясни, че е "контролен орган по професия" и ще държи заместниците си "под око". Към момента още не е ясно за какво точно ще отговаря Първанов и дали в ресора му ще попадне НЕК, откъдето преди години бе освободен.
Източник: Сега (01.06.2017)

Токът за бита ще е с по-високи цени от юли Електрическата енергия за домакинствата ще бъде увеличена средно с около 1%. Новите цени ще влязат в сила от 1 юли. Преди това трябва да се проведе обществено обсъждане, а Комисията за енергийно и водно регулиране ще вземе окончателно решение в края на юни. Вчера комисарите публикуваха разчетите за новите цени на база исканията на ЕРП-тата. От документа става видно, че регулаторът не се е съобразил с исканото от тях по-голямо поскъпване на тока. За ЧЕЗ увеличението ще бъде с 0.95% за дневната и с 0.54% за нощната тарифа. При ЕВН токът ще поскъпне с 1.34% през деня, а нощният евтин ток ще бъде увеличен с 1.11%. Минимално увеличение ще има и за "Енерго-Про", което обслужва Северозападна България. То може да получи увеличение от 0.95% за тока през деня и 2.75% за този през нощта, показват разчетите на регулатора. В това увеличение за бита обаче не влизат таксите, които също ще бъдат отразени в крайната цена. Промяна ще има и за фирмите, но към намаление. За бизнеса, обслужван от ЧЕЗ, намалението ще бъде между 0.16% и 8.46%, а за ЕВН ще варира между 1.87% и 14.68 на сто. Предприятията към "Енерго-Про" може да получат намаление между 0.72% и 7.77%, става ясно от доклада на регулатора. Той ще бъде обсъден публично още следващата седмица. От началото на април цените на тока бяха увеличени с около 2%. Тогава от НЕК обявиха, че настояват за 10-процентно поскъпване. Приблизително толкова поискаха и от ЧЕЗ, което обслужва Западна България. ЕВН и "Енерго-Про" внесоха заявление за повишение с около 2-2.5%.
Източник: Сега (01.06.2017)

Смяната на доставчика на ток ще трябва да става за 24 часа Пакет от законодателни промени, свързани с по-бързата и лесна смяна на доставчика на ток, предлагат от CEER - Съвета на европейските енергийни регулатори. В своята "Бяла книга", публикувана на форум в края на май, експертите препоръчват на Брюксел да разпише бърза и безплатна смяна на доставчика на ток. Новината бе съобщена от Института за енергиен мениджмънт. Едно от основните предложения е до 2025 г. това да става в рамките на 24 часа. Така само за едно денонощие потребителите вече ще могат да получават електроенергия от друг доставчик. Според експерти в момента това отнема около 1-2 месеца. Таксите за клиенти, сменящи доставчика си, трябва да бъдат забранени, е записано в Бялата книга. За да се избегне претоварване на потребителите, във фактурите следва да се представя само важна информация за сметките. Трябва и да се гарантира и поне двегодишен достъп до данните на всички клиенти независимо от типа на измервателните уреди, изтъкват от CEER. Така хората ще могат да видят черно на бяло как се е променяло потреблението им и съответно - сметките им преди и след смяната на доставчика на ток. У нас няма особен интерес към смяната на доставчика на ток. Въпреки уверенията на правителството, че на практика пазарът на електроенергия в България е свободен, в действителност се оказва, че това не е точно така. Справка на Комисията за енергийно и водно регулиране показва, че в рамките на миналата година едва около 1000 битови потребители са сменили доставчика си. Битовите потребители могат да изберат доставчик на ток, различен от трите големи ЕРП-та, ако търговец на ток им предлага по-изгодни цени. Плюс е и това, че хората няма да бъдат длъжни да се отказват от регулираните цени и могат отново да се върнат на контролирания от регулатора пазар. В България в последните години големите компании купуват ток от свободния пазар, докато малките фирми като цехове, фризьорски салони, баничарници и др. са на същите тарифи като домакинствата. От министерството на енергетиката оправдават липсата на интерес към свободния пазар на ток с факта, че процесът обикновено е дълъг и може да отнеме и пет години. За да се опростят процедурите, ще бъде създадена специална пътна карта за либерализацията на пазара. С какво и как тя би помогнала на потребителите, не е ясно.
Източник: Сега (06.06.2017)

Държавата пак се активизира за строежа на АЕЦ "Белене" Управляващите активно разработват бизнес модели за финансирането на построяването на АЕЦ "Белене", които включват и държавно участие. Един от тях предвижда разликата между производствената и пазарната цена на електроенергията да бъде поета от т.нар. фонд "Сигурност", в който производителите на ток правят отчисления от 5% от приходите си, а парите отиват за подпомагане на закъсалата финансово Национална електрическа компания (НЕК). Тези отчисления са сред основните аргументи да се иска увеличаване на крайните цени за битовите потребители на ток и на парно. Идеята бе представена от Валентин Николов, бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй", а сега депутат от ГЕРБ и заместник-председател на енергийната комисия в Народното събрание, на годишния форум за атомна енергия, който се провежда от вчера край Варна. "Проектът за изграждане на нови ядрени мощности в България не може да стане без участието на държавата, но и да го финансира само правителството, е абсурд. Не съществува въпросът дали реакторите на "Белене" ще заработят, а само къде", обясни той, цитиран от БТА. Според Николов разликата между себестойността на тока, произвеждан от "Белене", и постигнатата на свободния пазар цена, трябва са поеме от фонда. "По последни изчисления токът от Втора атомна би струвал 79 долара за мегаватчас, докато средната пазарна цена на електроенергията в момента е 42 долара", обясни Николов. Именно тази почти двукратна разлика можело да бъде поета от фонда. Позицията на кабинета на Бойко Борисов по строителството на АЕЦ "Белене" е динамична. Допреди дни позицията на кабинета на Бойко Борисов изключваше държавно финансиране, държавни гаранции или дългосрочни договори за изкупуване на тока. "Три милиарда лева са вложени в този проект - за площадката и оборудването, които са платени, без да има яснота как да бъде реализирана централата", заяви преди дни енергийният министър Теменужка Петрова. Затова и държавата не можела да си позволи да я довърши - очакваните разходи били за поне 20 млрд. лв. "Ако няма инвеститор за АЕЦ "Белене", ще се търси друга алтернатива - най-вероятно за седми блок в АЕЦ "Козлодуй", обобщи тя. "С пари от бюджета няма да строим. Единственият вариант минава през публично-частно партньорство или приватизация на проекта с някакво държавно участие", каза в понеделник обаче премиерът Бойко Борисов. Досега разходите за АЕЦ "Белене" са около 3 млрд. лв., включително 1.1 млрд. лв., които бяха платени за оборудването на двата ядрени блока, произведени от "Атомстройекспорт". Към момента руската фирма е доставила само част от машините, останалите трябва да пристигнат до края на лятото в България. Отделно от това НЕК и АСЕ водят разговори за преконсервация на оборудването. Според шефа на БЕХ Петьо Иванов поисканата от руснаците цена е прекалено висока и се водят разговори за намаляването й. Колко точно са поискали руснаците, шефът на "Росатом Централна Европа" Вадим Титов, който също участва във форума, не коментира. Какво е бъдещето на АЕЦ "Белене", ще стане ясно, след като БАН изготви дългоочаквания си анализ. Той трябва да е готов през септември и в него ще бъдат разписани вижданията на учените за бъдещето на проекта. "След това, както му е редът, ще бъде подложен на обществено обсъждане. Едва тогава правителството ще прецени какво да предприеме", обясни зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов. В документа ще намерят място и "правните аспекти" по отделянето на активите на "Белене" в отделна компания. След това "Белене" ще евентуално ще бъде предложена на частни инвеститори, обясни шефът на БЕХ Петьо Иванов. Засега няма признаци за особен интерес към проекта за новата ядрена мощност. От водени до момента разговори обаче става ясно, че потенциални кандидати искат държавата да се ангажира с проекта - или като акционер, или с ангажимент за задължително изкупуване на тока.
Източник: Сега (08.06.2017)

Управителят на ВЕЦ Пловдив подаде оставка Днес приключи проверката на Предприятие ВЕЦ Пловдив към "Националната електрическа компания" ЕАД, разпоредена от министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Проверката имаше за задача да установи твърдения на служителите на Предприятие ВЕЦ за нарушения на управителя на предприятието Веселин Маневски, изнесени в сигнал до Министерството на енергетиката през м. февруари 2017 г. В съобщението на Министерство на енергетиката се казва, че проверката не е установила административни нарушения, свързани с определянето на работната заплата и допълнителното материално стимулиране във фирмата. В ръководния екип на Предприятие ВЕЦ Пловдив е налице конфликт, сочи друг извод от направената проверка. Ангажирането на голяма част от персонала като страна в междуличностните отношения в ръководството на фирмата сочи, че работниците и служителите са допуснали личните им пристрастия да влияят върху изпълнението на техните задължения. "Въз основа на тези изводи и с оглед възстановяването на професионалните взаимоотношения и подобряването на работния микроклимат в предприятието, изпълнителният директор на НЕК ЕАД следва да предприеме необходимите действия, включително и вземане на кадрови решения", препоръчва проверяващият екип. Маневски е депозирал своята оставка, която е приета от ръководството на НЕК, считано от 15 юни 2017 г. На 9 юни работниците и служителите от НЕК ЕАД, предприятие „Водноелектрически централи” излязоха на протест срещу управлението на Веселин Маневски, който е общински съветник на ГЕРБ в Пловдив и управител на предприятието. На 19 май протестиращи от "Водноелектрически централи" Пловдив връчиха подписка от над 300 души на изпълнителния директор на НЕК с искане Маневски да бъде освободен. Подписката е срещу методите на управление, организацията на работа и кадровата политика. Работниците обвиняват управителя в погазване достойнството на хората, груби обиди, принуждаване за напускане на добри специалисти, назначаване на членове на ГЕРБ без конкурс, на създадени без необходимост длъжности. Предприятие ВЕЦ към НЕК ЕАД е от стратегическо значение за енергийната система на страната. То поддържа и експлоатира 30 водноелектрически централи, като 15 от тях работят в четири каскади – "Батак", "Въча", "Арда" и "Белмекен-Сестримо". Общата им инсталирана мощност е близо 3 хил. мегавата.
Източник: Банкеръ (15.06.2017)

Кабинетът пак се отрече от изкупуването на тока от "Белене" България ще запази минимален дял, след като АЕЦ "Белене" бъде приватизиран, а токът от него няма да се изкупува от държавата по дългосрочни договори. Това съобщи вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова и добави, че идеята реакторите да бъдат преместени на площадката на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" не е актуална. Но преди всичко проектът трябва да бъде изведен от активите на НЕК и да се обособи в отделна компания. Това е поредният обрат в мнението, което представител на властта дава в рамките на седмица. Преди броени дни зам.-председателят на енергийната комисия в НС Валентин Николов съобщи, че в момента се разработват бизнес модели за финансирането на проекта. Един от тях предвижда държавата да доплаща за тока, произвеждан от Втора атомна. Идеята била разликата между цената на тока, произвеждан от централата, и тази на свободния пазар да се постигне от т. нар. фонд "Сигурност". В момента в него постъпват приходите от продажбата на парникови квоти и по 5% от приходите на производителите на еленергия. Събраните средства отиват за подпомагане на НЕК при покупката на скъпия ток от ВЕИ-тата, американските тецове и когенерации. "Ако не се случи нищо оптимистично с процедурата по приватизацията на "Белене", не изключваме възможността да се мисли и за седми блок на АЕЦ "Козлодуй", обяви още Петкова. По темата "газ" министърът изтъкна, че България не бива да допуска страната ни да изчезне от газовата карта като "транзитьор". Скоро "Булгартрансгаз" ще пусне и обществената поръчка за предпроектното проучване за газовия хъб "Балкан", се разбра от думите й. Маршрутите и източниците на захранване ще се анализират срещу 2 млн. евро, половината от които са осигурени от Европейската комисия. Последната сходна крупна поръчка бе изготвянето на анализ на нуждата от АЕЦ "Белене". Срещу минимум 4 млн. лв. и 0.95% от привлечените чужди инвестиции за проекта през 2011 г. бе наета британската HSBC.
Източник: Сега (16.06.2017)

Шефът на НЕК влиза в Български енергиен холдинг С решение на министъра на енергетиката Теменужка Петкова се извършва промяна в ръководството на "Български енергиен холдинг" ЕАД, съобщиха от ведомството. Енергийният министър упражнява правата на държавата и е едноличен собственик на капитала на холдинга. От поста член на съвета на директорите на БЕХ ЕАД е освободен Константин Делисивков, който бе служебен заместник-министър на енергетиката в кабинета "Герджиков". На него място е избран изпълнителният директор на "Националната електрическа компания" ЕАД Петър Илиев. Промените ще влязат в сила след вписване на решението в Търговския регистър.
Източник: Стандарт (26.06.2017)

Шефът на НЕК влиза в Български енергиен холдинг С решение на министъра на енергетиката Теменужка Петкова се извършва промяна в ръководството на "Български енергиен холдинг" ЕАД, съобщиха от ведомството. Енергийният министър упражнява правата на държавата и е едноличен собственик на капитала на холдинга. От поста член на съвета на директорите на БЕХ ЕАД е освободен Константин Делисивков, който бе служебен заместник-министър на енергетиката в кабинета "Герджиков". На него място е избран изпълнителният директор на "Националната електрическа компания" ЕАД Петър Илиев. Промените ще влязат в сила след вписване на решението в Търговския регистър.
Източник: Стандарт (26.06.2017)

Българският енергиен холдинг връща като председател на съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй" Жаклен Коен. Коен бе освободен по време на служебния министър Николай Павлов и за шеф на борда на атомната централа бе назначен изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов.
Източник: 24 часа (03.07.2017)

Разходите на фонд "Сигурност" изпреварват приходите му Разходите на фонд "Сигурност", който бе създаден с цел финансовото "спасяване" на НЕК, изпреварват приходите му. Данните са за първите пет месеца на годината и показват, че във фонда са преведени 194.2 млн. лева, а са разпределени общо 242.4 млн. лева. Тенденцията за повече разходи за сметка на приходите се е оформила още от началото на годината, предаде наскоро Инвестор. Все пак спрямо същия период на миналата година приходите във фонда растат. Разходите обаче също са повече. Данните показват, че парите за първите пет месеца на миналата година са били 126.7 млн. лева, а разплатените суми - 87.4 млн. лева. Справка на в. "Сега" показа, че само през май във фонд "Сигурност" са влезли 39.5 млн. лева, а разходите са били за 40.7 млн. лева. Фонд "Сигурност" бе създаден преди няколко години, като целта е той да прехвърля събраните пари към НЕК. Те се използват за подпомагане на електрическата компания при покупката на скъп ток от ВЕИ централите, американските тецове и когенерациите. Отчисления от 5% във фонда правят всички производители на ток, като това е особен проблем за държавните дружества. От АЕЦ "Козлодуй" и от самата НЕК, която заради вецовете дължи пари на себе си, неведнъж критикуваха петпроцентната лепта. Средствата се допълват и от приходите от продажба на емисии. Макар да не са производители, към фонда преводи правят и "Булгаргаз" и Електроенергийният системен оператор. За миналата година във фонд "Сигурност" са събрани 355.4 млн. лева, а направените разходи са 290.5 млн. лева.
Източник: Сега (10.07.2017)

Около 60% от най-големите 100 компании у нас са повишили приходите си през 2016 г. Около 60% от най-големите 100 компании на българския пазар са повишили приходите си през изминалата година. Ръст отчитат фирмите, работещи в секторите технологии, машини, фармация, храни, търговия и текстил. Това показва класацията "Капитал 100", която се прави за десета поредна година. Средните производствени компании, а не гигантите, движат българската икономика, сочи анализът на данните за 2016 г. Въпреки като цяло добрата година приходите на десетте най-големи компании се свиват със средно 10%. Изминалата година не е била добра за енергийните и металургичните гиганти заради ниските цени на суровините. Строителният сектор също бележи общ спад поради намалелите държавни поръчки, въпреки оживлението в по-малките компании, които строят жилища и офиси в София. Растежът е осезаем при производителите и търговците на храни и лекарства, чиито приходи се изстрелват нагоре вследствие на високо вътрешно потребление. За втора поредна година приходите и печалбите на петте оръжейни завода растат. Географски големите компании остават съсредоточени в София - 49 от стоте най-големи. Втора е област Пловдив с осем представители. Най-голяма компания у нас традиционно е "Лукойл Нефтохим Бургас", следвана от "Аурубис България". Лидерите в растящите сектори са "Либхер-Хаусгерете Марица", следван от "ЕПИК" и "Идеал Стандарт - Видима" в сектор "Машини и оборудване". В сектор "Технологии" има разместване във водещата позиция - най-много приходи за 2016-а има "Пейсейф България", следвана от миналогодишния лидер "Телерик" (Progress) и "ВиЕмУеър България". В сектор "Търговия" с голяма преднина води "Кауфланд" пред "Лидъл" и "Метро". В сектор "Храни и напитки" най-голяма компания е "Олива", а в сектор "Фармация" за поредна година водеща е "Софарма Трейдинг". Данните в "Капитал 100" са събрани от подадена от компаниите информация, от публични източници на информация, регулаторни органи, бази данни. Част от отчетите са от Търговския регистър. Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други платформи за отчети.
Източник: Медия Пул (10.07.2017)

Държавният БЕХ е на загуба през миналата година Най-големият холдинг в страната като приходи и персонал - държавният "Български енергиен холдинг" (БЕХ) има консолидирана загуба от 77.5 млн. лв. за 2016 г. Предходната година гигантът е бил на печалба от 137 млн. лв. От публикувания отчет на дружеството в Търговския регистър се вижда, че минусът е по две линии: първата е по-малко приходи заради ниските цени на електроенергията и природния газ, а втората - разходите за поръчаното оборудване за атомна централа в Белене. Приходите от продажби на холдинга се свиват с 9.29% и общо са 6.072 млрд. лв. Според доклада за дейността на БЕХ това е резултат от тенденцията за намаление на средните продажни цени на електрическата енергия, както и по-малкото реализирани количества през 2016 г. Според данните на холдинга вътрешното потребление е почти без промяна, но износът се е свил с 39%. Освен това се наблюдава "драстичен спад на цените на природния газ", което свива оборота и в този сегмент. В парично отражение стойността на закупения природен газ и електроенергия намалява с 611.3 млн. лв. спрямо 2015 г., достигайки 3.4 млрд. лв., което е понижение от 15.21%. В същото време разходите за оперативна дейност в рамките на холдинга се увеличават с 7.35%, достигайки 2.6 млрд. лв. Това води до увеличение на общите разходи с 6.61% до 6.064 млрд. лв. Значителен скок има и при финансовите разходи, които се вдигат с 120% и вече са 111.7 млн. лв. Общите активи на холдинга през 2016 г. са 17.2 млрд. лв., което е намаление с 222.7 млн. лв., което се дължи на намалението на търговските и други вземания и вземанията от свързани лица. Големият минус идва от проекта "Белене". Той носи допълнителен разход от 159 млн. лв., които миналата година възникнаха във връзка с арбитражното решение за АЕЦ "Белене", вследствие на което Националната електрическа компания трябваше да плати 600 млн. евро за произведеното оборудване за централата. Тази сума беше предоставена от Министерството на енергетиката и трябва да бъде върната на вноски до 2023 г., т.е. ще продължава да тежи в отчетите. В отчета на БЕХ обаче е посочено, че остатъка от дължимата сума към държавния бюджет е 805 млн. лв. Персоналът в групата на БЕХ през 2016 г. е 21 112 души, което е намаление с 0.6% спрямо предходната година. Дъщерните дружества имат задължения към холдинга за общо 3.086 млрд. лв. От тях 2.258 млрд. лв. са на НЕК и са с падежи през 2021 и 2024 г. Над 230 млн. лв. са заемите, предоставени на ТЕЦ "Марица-изток 2", които са с падежи 2018 - 2020 г. "Топлофикация - София" пък дължи 500 млн. лв., които са разсрочени търговски задължения, които трябва да бъдат изплатени до 2035 г. През настоящата година АЕЦ "Козлодуй" има падежиращ инвестиционен заем от почти 150 млн. лв., който е предоставен от Евратом с държавна гаранция. През 2018 г. изтичат и два инвестиционни заема на ТЕЦ "Марица-изток 2" за 85.9 млн. лв. Единият от тях за близо 80 млн. лв. е от Японската банка за международно сътрудничество, а останалите 6.5 млн. лв. са дължими на Сосиете женерал Експресбанк. Първият от тях беше взет през 2004 г. с цел да се модернизират блокове 1-4 в централата. Неговата обща стойност беше 196.8 млн. лв. През 2018 г. падежира и едната от облигационните емисия на БЕХ в размер на 981.5 млн. лв., която беше пласирана през 2013 г., за да се покрият задълженията в сектора. Основна част от тях бяха дългове на НЕК по проекта за АЕЦ "Белене". В тази връзка изпълнителният директор на холдинга Петьо Иванов миналата седмица коментира, че за целта през следващата година може да бъде листната нова емисия облигации, с която тези средства да се рефинансират.
Източник: Капитал (11.07.2017)

ЧЕЗ и НЕК разрешиха спор от 2014 г. за над 60 млн. лв. Тогава трите енергодружества си прихванаха 318 млн. лв., които държавната компания им дължеше за зеления ток “ЧЕЗ Електро България” и НЕК подписаха договор за уреждане на правен спор за близо 61 млн. лв. от 2014 г. Това се казва в съобщение на компанията до Българската фондова борса. Договорът е подписан на 12 юли. От него става ясно, че претенциите на НЕК към “ЧЕЗ Електро” са били за плащане на цената за електрическа енергия за периода януари и февруари 2014 г. А претенциите на “ЧЕЗ Електро” към НЕК са за неплащане на изкупен ток от ВЕИ и високоефективно комбинирано производство по преференциални цени в периода от 1 юли 2012 г. до 31 юли 2013 г. Така от трите снабдителни компании две - ЕВН и ЧЕЗ, вече се договориха с НЕК и сложиха край на скандала от март 2014 г., който бе придружен и със заплахи за отнемане на лицензи. Тогава трите компании, които имаха да плащат общо 318 млн. лв. за получен от НЕК ток, си прихванаха дългове на националната компания. Тя не им плащаше за зеления ток, който те са задължени да изкупуват, а НЕК след това да им плаща. Тогавашният министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев даде срок от един ден на трите компании да се издължат на НЕК, иначе ДКЕВР ще им отнеме лицензите. И тогавашният председател на ДКЕВР Боян Боев заплаши с глоби от 1 млн. лв. и процедура по отнемане на лицензите. НЕК заведе дела срещу трите компании. В края на миналата година съдът се произнесе в полза на ЕВН и ЧЕЗ. През февруари австрийската компания сключи с НЕК извънсъдебно споразумение. Тогава стана ясно, че според подписания документ двете сграни се съгласяват да погасят взаимните задължения чрез прихващане. Както се разбира от съобщението до борсата в четвъртък, последва ги и ЧЕЗ. В петък от чешката компания заявиха, че такива договори са нормална търговска операция между две компании. От НЕК заявиха, че няма да коментират уреждането на спора.
Източник: 24 часа (17.07.2017)

НЕК получила близо 291 млн. лв. от фонда за енергийна сигурност Общественият доставчик на ток "Националната електрическа компания" (НЕК) е бил компенсиран с 290.713 млн. лв. през 2016 г. за изкупената възобновяема електроенергия и тока по дългосрочните договор с американските въглищни централи. Парите са преведени от Фонд "Сигурност на електроенергийната система“, в който от средата на 2015 г. година влизат 5% от приходите от продажба на електроенергия от всички производители и вносители, както и от "Електроенергийния системен оператор" и газовия "Булгартрансгаз". Във фонда влизат и държавните приходи от продажба на парникови квоти. Така през миналата година във фонда са влезли над 355 млн. лв., от които отчисленията са в размер на 215.164 млн. лв., а от постъпленията от въглеродна търговия - 140.741 млн. лв. Разходите за издръжката на фонда през 2016 г. са били за близо 132 хиляди лева. След изплатените на НЕК близо 291 млн. лв., във фонда са останали над 64 млн. лв., към които вече се натрупват новите отчисления и приходи от парникови квоти.
Източник: Медия Пул (20.07.2017)

Ускоряване на ремонта на яз. "Цанков камък" договориха екоминистерството и НЕК. Става въпрос за поддържащите дейности по облицовката на коритото на р. Гашня, извършвани от НЕК и осигуряването на оттока на р. Въча след яз. "Цанков камък". Ремонтът е бил тема на разговора между зам.-министър Атанаска Николова и ръководството на НЕК. При плановия ремонт ще бъде намален обемът вода в язовира, а ВЕЦ "Цанков камък" и МВЕЦ "Цанков камък" временно няма да работят.
Източник: Сега (26.07.2017)

БЕХ с 30 млн. лв. по-малко дивидент от компаниите си Печалбата на “Булгаргаз” намаля със 140,9%, сравнено с 2016 г. С 30 млн. лв. по-малко дивидент е получил Българският енергиен холдинг (БЕХ) от държавните фирми в енергетиката през първото полугодие в сравнение със същия период на 2016 г. Тогава те са отчислили 115,46 млн. лв., а сега - 84,54 млн. Една от причините е сривът в печалбата на АЕЦ “Козлодуй”, която беше едва 1,4 млн. лв. Това е заради вложените пари в модернизацията на блоковете. За полугодието на тази година атомната централа има печалба от 33,88 млн. лв. БЕХ трупа приходи и от лихви. От дъщерните дружества те са 66,4 млн. лв. за полугодието. 21 млн. лв. е лихвата на НЕК по заема от холдинга от над 1 млрд. лв., с който бяха погасени дълговете към двете американски централи, чийто ток националната компания по закон е задължена да изкупува. 8 млн. лв. пък са лихвите, които плаща столичната топлофикация заради дълговете си към “Булгаргаз”, които бяха прехвърлени на БЕХ. От дружествата в държавната енергетика най-голям срив в печалбата има при “Булгаргаз” - от 35,4 млн. лв. през 2016 г. за полугодието на тази е на загуба от 14,5 млн. лв., или разликата е минус 140,9%. В същото време на пазара е продаден 1,758 млрд. куб. м газ, или има ръст от 10,84 на сто. Причината за лошия финансов резултат е - колкото повече продава “Булгаргаз”, толкова повече губи заради ценовите решения на КЕВР. През полугодието компанията е сключила цесии за дълговете на 7 топлофикации за 98 млн. лв. и ги е прехвърлила на НЕК и ЕСО.
Източник: 24 часа (04.08.2017)

Печалбата на НЕК за първото тримесечие се е стопила през второто Националната електрическа компания (НЕК) отчете нетна печалба от 1.536 млн. лв. за полугодието на 2017 г., показва финансовия отчет на дружеството. Това може да се приеме за значително подобрение в сравнение със същия период на миналата година когато компанията е имала отрицателен резултат от 95.2 млн. лв. Не така стоят нещата обаче ако се погледнат последните три месеца на 2017-а година когато държавната компания отчита загуба от 121.3 млн. лв., с което на практика стопява натрупаната печалба през първото тримесечие на годината. Според отчета на дружеството това се дължи на спада на потреблението на регулирания пазар и увеличението на закупените количества от възобновяема енергия и най-вече тази от соларни паркове. Според данните приходите от продажба на енергия на регулирания пазара, които имат основен дял намаляват с 58 млн. лв. до 932 млн., което се дължи основно на по-ниските цени на електроенергията определена от енергийния регулатор през разглежданите периоди докато продадените количества намаляват незначително с 0.1% спрямо полугодието на 2016 г.По отношение на приходите на компанията те бележат макар и минимално увеличение от 3%, което се дължи най вече на постъпленията от фонд "Сигурност на електроенергийната система" с 121% до близо 250 млн. лв. В същото време от НЕК посочват, че плащанията от фонда през периода са били нерегулярни и са затруднявали дейността на дружеството като неизплатените към 30 юни задължения са в размер на 98.4 млн. лв. Намаление има и в приходите от продажба на балансираща енергия, от което компанията е реализирала с 22 млн. лв. по-малко в сравнение със същия периода на миналата година. В същото време приходите от продажба на ток на свободния пазар се запазват на нивото от миналата година в размер на 59 млн. лв., макар количеството продадена електроенергия за полугодието на 2017 г. да е с 23% по-малко. Това се дължи най-вече на ниските температури през януари и февруари, което наложи спиране на износа и приоритетно задоволяване на потреблението на клиентите на регулирания пазар. През второто тримесечие обаче спада в продажбите на електроенергия макар и по-малък спрямо първото тримесечие се запазва. Това според отчета на НЕК се дължи на по-ниското производство на електроенергия от ВЕЦ и ПАВЕЦ с 26.2% заради недостатъчното количество вода в язовирите.
Източник: Капитал (04.08.2017)

НЕК сви загубата си с почти 93 млн. лв. 945 хил. лв. е загубата на Националната електрическа компания (НЕК) за първата половина на 2017 г., пише в доклад, изпратен до Министерството на финансите. Отчетеният негатив е преди данъци и е с 92,917 млн. лв. по-малък спрямо същия период на 2016 г., когато НЕК отчете 93,862 млн. лв. загуба. Независимо от подобрения резултат, и през тази година НЕК изпитва затруднения при обслужване на задълженията си към доставчици и контрагенти, както и по отношение на изплащането на кредитите към "шапката" - Българския енергиен холдинг (БЕХ), отчитат от НЕК. Във финансовия резултат за първото полугодие са отчетени приходите от Фонда „Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) в размер от 249,17 млн. лв., въпреки че фондът не е изплащал "редовно на НЕК предявените суми", се посочва в доклада. НЕК отчита "суха" година, на която се дължи и 26,2-процентният спад в производството на електроенергия от собствените ВЕЦ и ПАВЕЦ. Що се отнася до работата в изпълнение на лиценза си като обществен доставчик, то НЕК отчита намаляване на закупената от АЕЦ „Козлодуй" електроенергия с цели 30%. Още по-малко електроенергия е изкупена от държавната ТЕЦ „Марица изток 2" - 34,9% спад спрямо първото полугодие на миналата година. Общо за периода 1 януари - 30 юни НЕК е изкупила с 30,6% по-малко електроенергия от производителите по квоти. В същото време обаче компанията е изкупила със 17% повече енергия от производителите, с които има сключени дългосрочни договори на преференциални цени, което е и основната причина за запазване на все още негативен финансов резултат на НЕК. Ръстът на изкупената от "КонтурГлобал Марица изток 3" електроенергия е със 79,1 на сто.
Източник: econ.bg (07.08.2017)

Свободният пазар изведе АЕЦ "Козлодуй" на печалба от 34 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" приключи първото полугодие на 2017 г. с нетна печалба в размер на 33.9 млн. лв., съобщиха от атомната централа в понеделник. Това е значително подобрение на финансовия резултат в сравнение с печалбата на дружеството за същия период на миналата година в размер на 236 хил. лв. Основният фактор за този добър резултат е благоприятното развитие на пазара на електроенергия и повишението на средните продажни цени на свободния пазар през първото полугодие, става ясно от анализа на дейността на дружеството. Друг фактор за доброто финансово състояние на централата има намалението на вземанията от Националната електрическа компания (НЕК). Приходите от дейността на атомната централа достигат 418 млн. лв., което е ръст от 22 млн. лв. (5.4%) в сравнение с полугодието на миналата година. Основна част от тях - 407.5 млн. лв., са от продажбата на електроенергия, показват още резултатите. Положителната тенденция продължава и през юли 2017 г. В края на месеца са отчетени приходи от продажба на електрическа енергия по регулирани и свободни цени на стойност почти 96 млн. лв. Това е най-високият размер на месечни приходи от продажби за АЕЦ "Козлодуй" от стартирането на либерализацията на енергийния пазар в страната през 2004 г. до момента, посочват от централата. Оттам допълват, че заради ниските температури през януари и февруари търсенето на енергия в България и региона се е увеличило, в резултат на което пазарните цени на енергията са достигнали много високи нива. Недостатъчните водни ресурси и ранното затопляне също са довели до допълнително повишаване на цените, като този тренд се запазва стабилно. В същото време произведената електроенергия през първото полугодие намалява с 2.3% спрямо същия период на миналата година. Това се дължи на актуализирания в края на 2016 г. график за работа на централата и удължаването на годишния планов ремонт на 5-и блок, става ясно от анализа на дейността на дружеството. Пак оттам се вижда, че продажбите на електроенергия за регулирания пазар намаляват драстично с 30%, което се дължи на свиването на този сегмент и излизането на все повече потребители на свободния пазар. Това естествено води до увеличаване на продажбите за последния с близо 13%, с което този пазар заема 73% от реализираната електроенергия на АЕЦ-а. От централата посочват, че от дейността си на регулирания пазар са на загуба от 32 млн. лв., а от свободния - с печалба от 62 млн. лв. По отношение на инструментите за търговия продажбите чрез онлайн системата на АЕЦ "Козлодуй" намаляват с близо 9%, но остават основен инструмент, чрез който са реализирани 75% от енергията на централата за свободния пазар. Продажбите през енергийната борса пък са се увеличили с 369% спрямо първото полугодие на миналата година, когато тя беше създадена. Инвестициите на атомната централа през първото полугодие на годината са 37 млн. лв., като по-малко от половината от тях са свързани с модернизацията на 5-и и 6-и блок (6.7 млн. лв.) и повишаване на топлинната мощност на реакторната установка до 104% (7.6 млн. лв.). Най-голям дял от средствата (24 млн. лв.) са вложени в закупуването на машини и съоръжения, 11 млн. лв. - за строително-монтажни работи, а 2 млн. лв. - за проектно-проучвателни работи, става ясно от данните. Ремонтната програма на централа е била на стойност 26.5 млн. лв., които включват и 5 млн. лв. разходи с инвестиционна цел. Оперативните разходи на централата са 381 млн. лв., което е намаление от 3.5% спрямо първото полугодие на предходната година.
Източник: Капитал (08.08.2017)

КЕВР се отказа от отнемането на лиценза на ЕВН Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е преустановила започнатата преди три години процедура по отнемане на лиценза на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, става ясно от съобщение в сайта на регулатора. От КЕВР поясняват, че решението е взето на закрито заседание, проведено на 4 август, а пълният текст на решението ще да бъде публикуван на интернет страницата след приключване на процедурата по установяване на наличие на защитена по закон информация. Припомняме, че процедурата по отнемане на лиценза всъщност беше срещу трите електроразпределителни дружества и стартира преди три години. Старият състав на тогава наричащия се ДКЕВР регулатор трябваше да прецени дали да започне процедура за отнемане на лиценз на базата на одитите по дейността по електроразпределение, представени в края на май 2014 година. В докладите тогава бяха открити почти 3 хил. нарушения на трите дружества. В изслушване пред парламентарна комисия през 2015 г. тогавашният председател на ДКЕВР Светла Тодорова посочи, че част от тях са незначителни. Според регулатора "ЕВН България Електроснабдяване" и "Енерго-про продажби" извършват прихващане на свои вземания с насрещно задължение към Националната електрическа компания, като по този начин нарушават разпоредби на Закона за енергетиката и Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия. "ЧЕЗ Електро България" АД пък задържало плащания към НЕК, като поставяло условия за удовлетворяване на направени разходи за задължения към обществото, свързани с изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени. ДКЕВР е поискала от дружествата да прекратят тази практика и е провела няколко заседания по казуса. На базата на проверките енергийният регулатор връчи три наказателни постановления, всяко на стойност от 1 млн. лева. Трите дружества са обжалвали постановленията, като по две от делата - на EVN България и Енерго Про, на първа инстанция в районен съд санкцията е потвърдена и делото се разглежда на втора инстанция пред административен съд.
Източник: Капитал (09.08.2017)

Оглозганият „Полимери“ дължи над 27 млн. лв. на кредитори Оглозганият от приватизаторите си – скандалното семейство Евгения и Николай Баневи, завод „Полимери“ дължи над 27 млн. лв. на кредиторите си. Това става ясно от списъка на одобрените от съда вземания, публикуван в Търговския регистър. Последното допълнение към безконечния списък от фирми, на които завода на Баневи дължи пари, е допълнен преди месец с вземанията на НЕК и „Елетроенергиен системен оператор“ София, които са в размер на общо 163 750 лв. Въпреки документите обаче Евгения Банева не се посвени да лъже в ефир, че заводът бил едва ли не в цветущо състояние и бил обявен във фалит заради една сметка за ток от 30 000 лв. Проверка в търговските регистри показва, че наистина делото по несъстоятелност на завода е стартирало по жалба на „Елетроенергиен системен оператор“ София през 2012 г. До обявяването на фалит на фирмата обаче се стига, след като съдът установява, че дружеството буквално е оглозгано от Баневи, които няколко години назад инкасират все по-големи загуби, които се трупат, без по тях да върви разплащане. Точно с цел да се спре разграбването на останалите работещи активи на дружеството от съда назначават синдик. Неговата задача е да опише всички излъгани кредитори, които чакат да приберат парите си от Баневи, както и масата на несъстоятелността. Тя включва всички активи и авоари на завода, чрез чиято продажба да бъдат разплатени натрупаните задължения. Любопитна подробност е, че в системата за фирмено разузнаване „Дакси“ като представляващ „Полимери“ все още е посочена Евгения Банева. Самата скандална дама направи опит да прехвърли проблемите на завода върху синдика, чиято роля по закон обаче не е да замазва безчинствата на собствениците, натрупали загубите, а да предпази активите от по-нататъшно разграбване. В ефира на Нова тв Банева гузно премълча факта, че приватизираното през 1998 г. дружество „Полимери“ агонизира близо 15 години. В средата на 2010 г. то спира работа окончателно, а на 12 декември 2012 г. Варненският окръжен съд го обявява в неплатежоспособност, а за синдик на дружеството е назначен Иван Балабанов. Година преди това Банев и съпругата му Евгения без разрешение на общото събрание на „Полимери“ прехвърлят част от сградите, производствените инсталации и машини на компанията на обща стойност около 25 млн. лв. в новорегистрирано дружество „Полимери инвест“. До 7 септември 2011 г. негов мажоритарен собственик е публичното дружество „Полимери“. Семейство Баневи обаче апортират в новото дружество и други свои активи, като по този начин придобиват мажоритарния контрол върху компанията. Идеята е повече от ясна – в новото дружество са всички активи, а в старото остават пасивите с неуредените дългове към доставчици и неизплатените с месеци заплати на работниците. Стратегията за декапитализация на компанията е подготвена, преди тя да бъде фалирана, а изпълнението на плана започва през юли 2012 г. Тогава 168 сгради и съоръжения, собственост на „Полимери“, са апортирани в „Полимери инвест“. Веднага след това те са заличени от кадастралните и имотните регистри и по този начин са подготвени за събаряне, обясняват ситуацията запознати с престъпната далавера на семейството, претендиращо за представители на едрия индустриален бизнес у нас. През цялото време Баневи обвиняват държавата, че не прави нищо, за да помогне на частното им дружество, което на практика разрязват и разпродават всичко, което може да се продаде. Без цистерните с отровните химикали, които оставят на грижа на държавата. Евгения Банева обаче не престава да обяснява, че целта на операцията е да бъде изграден нов завод за сода каустик в Девня. Тя дори съобщава, че за тази цел е осигурена инвестиция от над 100 млн. евро. Само година по-късно става ясно, че „Полимери“ загива, но и тогава се хвърля прах в очите на хората. Комсомолският хъс и мегаломанските, но кухи проекти на Баневи сриват „Полимери“. От баланса на дружеството и публикувания с 4 месеца закъснение отчет става ясно, че за 2011 година „Полимери“ е на загуба от 10 млн. лв., а година по-рано е бил на минус 31 млн. лв. През юни тази година сагата с „Полимери” приключи, след като българска фирма купи предприятието за 15 млн. лева. В Девня са надяват на мястото на лунния пейзаж, останал след Баневи, да бъде построен нов завод, който да дава поминък на местните хора. „Полимери” не са единствената жертва на комсомолеца приватизатор Николай Банев. Същата съдба споходи и бившият завод „Елма”-Троян, където Банев се обяви за основен кредитор на предприятието. Нещо повече, той обвини работниците, че били ниско квалифицирани, а предприятието - социалистическо. Скандалите около други сделки показват също на какво е способен семейният дует – примери като „Русалка”, къмпингите „Градина”, „Каваците” и „Златна рибка”.
Източник: Монитор (09.08.2017)

Приватизацията на АЕЦ "Белене" започва в началото на 2018 г. Приватизацията на проекта АЕЦ "Белене" ще започне в началото на 2018 г. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на пресконференция, на която бяха поставени приоритетите на правителството в сектор енергетика. По думите на Петкова държавна гаранция за централата няма да има, тъй като е необходим ресурс от 20 млрд. лв., с които не разполагаме. Тя обясни, че ако се вземе решение проектът да бъде изграден държавата ще участва в него с миноритарен дял, който вероятно ще е за сметка на апортна вноска в проектната компания, която предстои да се създаде. Предвижда се в нея да бъдат отделени активите и пасивите на проекта, които в момента са част от НЕК. Намирането на решение за АЕЦ "Белене" е и един от приоритетите на кабинета „Борисов 3“, добави още министърът. Като други основни приоритети тя изтъкна либерализацията на енергийния и газов пазар, удължаването на живота на 5 и 6 блок на АЕЦ Козлодуй и гарантирането на енергийната сигурност. Кабинетът ще работи и за безсрочна дерогация на големите горивни инсталации заради новите стойности за емисионни нива на вредни вещества в атмосферата.
Източник: Други (16.08.2017)

Паричният ресурс в енергийните дружества е 1.184 млрд. лева През първата половина на 2017 г. държавната енергетика показва много добри финансови резултати – паричният ресурс в дружествата е в размер на 1.184 млрд. лв. и той се поддържа така вече втора година. Националната електрическа компания отчита 27 млн. лв. печалба от оперативна дейност през полугодието. Загубата преди данъци е сведена до 1 млн. лв., за разлика от 94 млн. лв. през 2014 г. Когато поехме енергетиката през ноември 2014 година наличните парични средства по банковите сметки на дружествата от държавната енергетика бяха 404 млн. лева. Това каза на пресконференция днес министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която представи пред медиите основните приоритети в управлението на сектор "Енергетика". "В енергийния отрасъл надграждаме постигнатото през предходния мандат на правителството на премиера Бойко Борисов. Гарантиране на енергийна сигурност, продължаване на финансовата стабилност на дружествата в сектора, пълна либерализация на пазара на електроенергия и природен газ, продължаване живота и увеличаване мощността на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", реализация на оборудването за АЕЦ "Белене" по най-подходящия, икономически обоснован начин, активна подкрепа за големите горивни инсталации в кандидатстването за безсрочна дерогация от новите екологични норми приети от ЕК, изготвяне на нова Енергийна стратегия – това са основните теми, по които работи Министерството на енергетиката през новия управленски мандат", обясни Петкова. Тя подчерта, че ведомството й ще гарантира енергийната сигурност чрез собствен добив и изграждане на междусистемните връзки и припомни, че предстои нов проучвателен сондаж в блок Хан Аспарух в дълбоко Черно море, както и стартиране на процедура за блок Терес. "Без необходимата инфраструктура няма как да гарантираме диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. В този смисъл акцент в работата на Министерството на енергетиката остава изграждането на междусистемните връзки със съседните държави, които ще ни дадат възможност и да реализираме концепцията си за изграждане на газоразпределителен център. За това имаме безапелационната подкрепа от страна на Европейската комисия за изграждането на хъб Балкан, която осигури финансиране за предпроектното проучване", заяви министър Петкова. В момента в диалог със Световната банка се доизясняват няколко въпроса, свързани с преминаването към пълна либерализация на електроенергийния пазар у нас – референтната цена, която ще бъде въведена, договорите за разлика и по механизма за защита на уязвимите потребители. До края на годината предстои да бъдат подготвени и законодателните промени за въвеждането на пълната либерализация на пазара. "До края на септември трябва да имаме ясна визия за това как ще бъде оползотворено по най-добрия начин оборудването за АЕЦ "Белене", подчерта министър Петкова. Тя отново акцентира върху убеждението на правителството, че проектът може да бъде реализиран само на пазарен принцип - без държавна гаранция и без дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия. Предстои активите и пасивите да бъдат обособени в отделна компания, която ще бъде предложена за приватизация в началото на следващата година. Разработването на нова енергийна стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. също е сред приоритетните задачи на Министерството на енергетиката. Документът ще осигури ясна визия за развитието на сектора през следващите десетилетия. Министър Петкова подчерта необходимостта от формиране на широк обществен консенсус по темата, който да гарантира устойчивост и предвидимост в развитието на сектора през годините. В Министерството на енергетиката е създадено координационно звено, което да подпомага големите ТЕЦ-ове в искането им за дерогация от новите завишени екологични норми. Тези централи осигуряват около 40% от електроенергията в страната и продължаването на тяхната работа ще е сериозно предизвикателство пред нас, подчерта енергийният министър.
Източник: Банкеръ (16.08.2017)

Застрахователят на армията, НЕК и АЕЦ "Козлодуй" остана без лиценз Комисията за финансов надзор е отнела лиценза на застрахователна компания "Надежда". Решението, взето на 17 август, е без прецедент в новата история на България. Сред клиентите на дружеството е Министерството на отбраната. Вчера служители на МО се оплакаха пред "Сега", че вече има откази да се изплащат полици. Според в. "Капитал" сред клиентите на ЗК "Надежда" са още НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ЧЕЗ. Мажоритарен собственик е Виктор Серов, който осъществява контрол през "Ви веста холдинг", държаща 87.21% от капитала. Той е и председател на Съвета на директорите. Според решението на КФН за компанията има две възможности - ликвидация или фалит, като председателката Карина Караиванова трябва да внесе в съда документите за откриване на процедура по несъстоятелност. Вчера Виктор Серов коментира пред "Капитал", че ще обжалва отнемането на лиценза, но и че бизнесът на дружеството е съсипан. Министерството на отбраната, което е застраховало целия си състав в "Надежда" и има валиден договор в момента, не отговори на въпросите на "Сега" какво ще се случи след отнемането на лиценза и отложи отговорите си за вторник. Неуспешни бяха и опитите ни да се свържем с военния министър Красимир Каракачанов. За проблеми в ЗК "Надежда" се заговори още след приключването на стрес тестовете в застрахователния сектор през февруари. Одитът на френската MAZARS SA разкри, че компанията не покрива изискванията за капиталова адекватност и платежоспособност. По този повод регулаторът даде срок на застрахователната компания до края на 2017 г. да предприеме необходимите мерки. През юни КФН прати квестор в "Надежда", който да установи реалното положение. Още тогава КФН забрани на застрахователя да се разпорежда с активите си за срок от един месец - заради нарушения на нормативната уредба, свързани с образуването на техническите резерви и спазването на минималното капиталово изискване. Сега от решението на КФН се разбира, че през последната година ЗК "Надежда" рязко е разширила бизнеса си в Италия, което налага поддържане на допълнителни резерви, каквито до този момент не са били заделяни. С решението от 17 август се забранява на компанията да сключва нови застрахователни и презастрахователни по всички класове застраховки за срок от 6 месеца, както и да се разпорежда свободно с активите си до започване на производство по ликвидация или несъстоятелност. От мотивите за отнемане на лиценза става ясно, че според КФН всички предложени от ЗК "Надежда" мерки за покриване на минимално капиталово изискване са нереалистични и недостатъчни. Освен това комисията твърди, че не е получавала навреме обективни и достоверни данни за финансовото състояние на застрахователя. Собственикът на ЗК "Надежда" Виктор Серов казва, че вече има образувани 5 дела срещу регулатора и ще заведе още три. "Продължаваме докрай, макар че бизнесът е вече съсипан. Създадохме една европейска компания, която беше унищожена от институция, чието предназначение е да брани интересите на бизнеса. С това тя на практика затвори вратите на Италия за българския бизнес", твърди Серов.
Източник: Сега (22.08.2017)

18 български фирми в европейска класация 18 български фирми са сред 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа за 2016 г. според авторитетната годишна класация на международния кредитен застраховател “Кофас”. Компаниите са селектирани основно по оборот, но се отчитат и допълнителни данни като брой служители, обхватът на фирмите, секторите и пазарите. Водещ сред българските фирми в класацията през 2016 г. е Български енергиен холдинг, която заема 25-о място. След това е “Лукойл Нефтохим Бургас” - 45-о място, а “Аурубис България” е на 78-а позиция. Останалите са НЕК, “Лукойл България”, “Кауфланд България”, “ЧЕЗ електро”, “Адванс пропъртис”, “Експрес логистик енд дистрибюшън”, “Булгаргаз”, “Дафна груп”, “ОМВ България”, “Софарма”, БТК, “АЕЦ Козлодуй”, “Сакса”, “Хювефарма” и “Астра Биоплант”. Последните две влизат за първи път в класацията. Десет от фирмите, включително и първите 4, слизат надолу в класацията спрямо предишната година, което се дължи на спад в оборотите им. С най-много фирми в класацията на “Кофас” е Полша - 168 компании, следвана от Унгария и Чехия.
Източник: 24 часа (08.09.2017)

Бивши служители на ДС от години оглавяват държавната енергетика На добра служба в държавната енергетика се радват двама бивши служители на Държавна сигурност, които от години са в ръководствата на държавната въглищна централа "Марица Изток 2" и държавния газов доставчик "Булгаргаз" и оцеляват въпреки смяната на редица правителства – както редовни, така и служебни, пише "Медиапул". От декември 2009 г. председател на борда на директорите на ТЕЦ "Марица Изток 2" е 59-годишният Илко Желязков, който е бил разузнавач на Държавна сигурност. Такъв е бил и 71-годишният днес Ботьо Велинов, който е член на управата на "Булгаргаз" от октомври 2013 г. досега. Желязков, който е назначен от първото правителство на Бойко Борисов, оцелява и по времето на служебния кабинет на Марин Райков, после при кабинета на Пламен Орешарски и при служебните правителства на Георги Близнашки и Огнян Герджиков и остава на поста при следващите управление на ГЕРБ досега. Същата е съдбата и на назначения от кабинета на Орешарски Велинов. Като цяло от 1989 г. през годините от всички държавни енергийни дружества най-често в "Булгаргаз" и трансформацията на това дружество в холдинг, на чиято база бе създаден "Българският енергиен холдинг", са назначавани агенти, външни разузнавачи и контраразузнавачи на ДС. Представители на Държавна сигурност са управлявали и АЕЦ "Козлодуй", Мини Марица Изток и НЕК – основно в периода 1995-2006 г. и по-рядко след това. Това сочи решение на Комисията по досиетата за принадлежността към ДС на членовете на управителни и надзорни органи на енергийни дружества с над 50 процента държавно участие, публикувано във вторник. Илко Желязков е бил от 1986 г. щатен разузнавач, после старши разузнавач и инспектор в Държавна сигурност до преди разформироването й. Освен че председателства борда на ТЕЦ "Марица изток 2" от осем години, в периода 2012-2014 г. той е бил и неизпълнителен член ан съвета на директорите на "Булгаргаз". Велинов става щатен служител на Първа главно управление на ДС през 1976 г., а през 1990 г. е назначен за началник на отделение в ДС, сочи справката на Комисията по досиетата. Според публикуваните данни, от времето на прехода досега в "Булгаргаз" на високи постове са били назначавани, освен все още работещия там Велинов и до преди години Желязков, още петима агенти на ДС. За единия от тях – зам.-министърът на икономиката и енергетиката Божан Стоянов от служебния кабинет на Марин Райков, още по онова време стана известно, че е работил за ДС. Сред останалите са Илия Щърбанов – контраразузнавач агент Осипов, който е бил в съвета на директорите на газовата компания през 1994-95 г., членът на борда от 1995 до 1997 г. Димитър Димитров или агент Амоняк, който е бил държател на явочна квартира, както и колегата му от същото време Красимир Николов – агент Марк, също от контраразузнаването. Николов е бил и в съвета на държавните Мини "Марица Изток" в периода 2005-2007 г. Емил Милкев, който е бил член на управата в периода 1997-1998 г., е бил явочник на квартира. Други работили за ДС в ТЕЦ "Марица изток 2" са били Илия Илиев – щатен сътрудник агент Нарцис, който е бил в управата на централата между 2005 и 2007 г, и Георги Георгиев, който е бил в борда на дружеството само за месец през 2005 г. В Мини "Марица Изток" агент е бил изпълнителният директор на въгледобивното дружество в периода 1997-98 Живко Гърдев, който е бил агент Станков за много кратко през 1964 г. и след това ебил свален от отчет. Агент Николай в управление ІVІІІ-ІІІ е бил Димитър Николов, който членува в съвета на директорите в периода 1997-2000 г. Иван Хиновски, който днес е председател на Българския енергиен и минен форум, беше директорна НЕК в периода 1997-98 и член на УС до юли 2000 г., е работил за външното разузнаване като агент Хабов. Хиновски е станал секретен сътрудник на Първо главно управление през 1982 г. Той също така е бил в съвета на директоритена АЕЦ "Козлодуй" в периода април 2000-септември 2001 г. В управата на ядрената централа е имало още един представител на ДС, но от контраразузнаването. Това е Иван Иванов, който е беше зам.-директор в периода 2001-2005 г., а след смяната му остава член на борда на директорите до 2006 г.
Източник: Сега (13.09.2017)

Увеличават се българските фирми в топ 500 в региона С едно повече през тази година български предприятия попадат в класацията на Coface CEE Top 500 за най-големите компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Сред общо 18 дружества държавният Български енергиен холдинг заема най-предна позиция - 25-а. Традиционно в челните позиции на класацията доминират компании с дейност в петролния, автомобилния и енергийния сектор. За поредна година полският петролен гигант PKN Orlen оглавява подреждането, съобщава в днешния си брой "Капитал Daily". Полша остава и държавата с най-много представители в топ 500 – в тазгодишното издание на класацията влизат 168 компании от страната, чиито общи обороти са се увеличили с 3.3% през 2016 г. Общо за региона приходите на водещите 500 компании са се свили с 0.6%, като спадовете са най-отчетливи при машиностроенето (-59.1%), енергетиката (-7.3%), металите (-6.4%) и горивата (-5.4%). Понижението на печалбите на топ 500 пък е с 3.1%. Междувременно съживяването на пазара на труда в региона и свързаното с него растящо потребление са фактори и за повишеното търсене на автомобили, което подкрепя и резултатите на автопроизводителите, много от които имат мощности в региона. Така през 2016 г. представителите на сектора вече заемат 20% от 500-те места в класацията в сравнение със 17% година по-рано. Сред 18-те български компании, които намират място в групата на 500-те корпоративни лидера в региона, се наблюдава силно присъствие на представители на секторите на енергетиката и горивата – тук са например двете дружества на руския петролен гигант "Лукойл" (рафинерията в Бургас и търговецът "Лукойл България"), които традиционно са в челната тройка на едрия бизнес в страната, държавните НЕК, "АЕЦ Козлодуй" и "Булгаргаз", "ЧЕЗ електро", "ОМВ България", търговецът на горива "Сакса" и русенският завод за биодизел "Астра биоплант", който е сред най-динамично растящите български компании за 2016 г. В Coface CEE Top 500 попадат още медодобивният завод "Аурубис", веригата магазини "Кауфланд", компанията "Адванс пропъртис", която обединява голяма част от бизнеса на братята Кирил и Георги Домусчиеви, както и друго от дружествата им – фармацевтичното "Хювефарма", което влиза за пръв път в топ 500. Групата от 18 се допълва от още една фармацевтична компания – "Софарма", търговецът на цигари "Дафна груп" ("Табако трейд") и дистрибуторът на цигари "Експрес логистика и дистрибуция", както и телекомът БТК. Общите приходи на 18-те български дружества са се свили със 7.07% до 16.7 млрд. евро, а печалбата им намалява с 8.71% до 287 млн. евро. Движението надолу в оборотите обаче е заради ниските цени на горивата и металите.
Източник: Дневник (14.09.2017)

9 български компании влизат в SEE TOP 100 на най-големите компании в Югоизточна Европа България попада в класацията SEE TOP 100 на най-големите компании в Югоизточна Европа с девет представители, съобщават от SeeNews. За десета поредна година агенцията за бизнес информация е изготвила годишната класация на база общ приход на компаниите за 2016 г. Списъкът включва и допълнителни класации на стоте най-големи банки по общи активи и най-големите сто застрахователи по брутно записани премии в Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Молдова, Словения, Сърбия, Румъния, Черна гора и Хърватия. Тази година страната ни е с два представителя по-малко, в сравнение с миналата година. С най-добре представяне сред българските компании е "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, която заема 5-о място в списъка. По-назад в класацията, на 12-о място, се нарежда "МК Аурубис България" АД, като за предходната година е заемала 7-мо място. Национална електрическа компания ЕАД е 14-то в класирането. "Лукойл България" ЕООД заема 16-о място, докато година по-рано е заемало 17-о място. Следват останалите пет компании в класацията, като в скоби е мястото, което е заемала компанията в миналогодишната класация: На 45-то място е Кауфланд България ЕООД (56) На 66-то място е Чез Електро България АД (61) На 82-ро място ELD Експрес, логистика и дистрибуция ЕООД (84) На 90-то място Булгаргаз ЕАД (59) На 100-тно ОМВ България ЕООД (80) В скобите е мястото, което компанията е заемала в миналогодишната класация. В тазгодишната класация попадат само 9 български компании, докато в предишните две - през 2015 и 2016 година, те са били 11. Българските банки, участници в класацията, са общо 17. Най-големият български кредитор, запазващ 6-а позиция е "Уникредит Булбанк" АД. Банка "ДСК" ЕАД е на 13-о място. На 15-та позиция е Първа Инвестиционна банка АД. На 20-то място е ОББ АД, а на 21-място е Юробанк България АД. Следват Райфайзен България АД и Сосиете Женерал Банк, които заемат съответно 24-то и 25-то място в класирането. Сред застрахователите с най-добро представяне е "Лев Инс" АД, заемащ 20-о място, вместо миналогодишният представител на тази позиция - "Армеец" АД. На 22-о място се нарежда "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД. На 23-то място е Армеец АД. На 25-то място е ДЗИ Общо застраховане. 27-ма позиция заема Алианц България АД. Бул Инс АД заема 32-ро място в класирането. Комбинирата нетна печалба на 100-те най-големи в Югоизточна Европа за 2016 г. се е увеличила с 39% в сравнение с печалбата на участниците в класацията от предходната година. Регионът с най-развита икономика е Румъния, като страната има 59 представители в SEE TOP 100. Най-голямата компания в Югоизточна Европа е производителят на автомобили Dacia, която отбелязва ръст на приходите от 8,0%, достигайки 4,619 млрд. евро и ръст на нетната печалба - до 100,5 млн. евро през 2016 г. В банковия сектор на върха на класацията също е румънска банка - Banca Comerciala Romania.
Източник: econ.bg (04.10.2017)

НЕК преговаря за съхранение на оборудването на АЕЦ "Белене" Националната електрическа компания (НЕК) преговаря с руската страна сама да съхранява оборудването на АЕЦ "Белене" под контрола на производителя, съобщи изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев, цитиран от БНР. Причината е, че руското предложение за съхранение е финансово неизгодно за компанията. Илиев обясни, че оборудването ще трябва да предстои на площадката най-малко през следващите 5 години. "Преди две седмици от завода производител бяха на площадката и нямаме никакви забележки от тях по съхранението на оборудването, както и по неговата консервация. Няма опасност от атмосферни условия да бъде нещо изложено и да му се наруши неговата цялост, защото ценното е вътре, където ние няма да допуснем нито корозия, нито някакво друго въздействие", посочи Петър Илиев. Компанията ще продаде на АЕЦ "Козлодуй" останалата част от старото оборудване за АЕЦ "Белене", която все още се намира на площадката на втората атомна централа.
Източник: econ.bg (23.10.2017)

Цената на "колибките" на реакторите за "Белене" тръгва от 241 хил. лв. Оборудването за АЕЦ "Белене" се съхранява добре, като за това са гарантирали и НЕК, и руският завод производител "Атомстройекспорт". Това каза енергийният министър Теменужка Петкова, която вчера се отчете пред депутатите от ресорната комисия в Народното събрание. Изслушването бе проведено по настояване на левицата дни след като бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров обяви, че реакторите ръждясват под открито небе край Дунав. В момента се подготвя обществена поръчка за изграждане на навеси за оборудването, което ще се съхранява на открито. Те ще са с по-стабилна конструкция в сравнение с тези, под които е съхранявано оборудването за чешкия реактор "Шкода" за стария проект "Белене", обяви министърът. Търгът ще бъде за 241 000 лв., а докато бъде избрана фирма, ще бъдат изградени временни конструкции за съхранение. Разходите за складираното оборудване обаче предстоят - както за охрана, така и за периодични проверки и ново консервиране. Преди десетина дни, докато коментираше увеличението на учителските заплати, премиерът Бойко Борисов рязко "зави" към реакторите и каза, че парите за по-високи доходи щели да са с около 6-7 млрд. лв. повече, ако не са били инвестиции, които влизали в сметките за ток (ВЕИ централите) и инвестицията от 3 млрд. лв., която чакала на Дунав (оборудването за Втора атомна), за която сега се правят "къщички, колибки, завиваме ги с фолио и завет ще им правим". Сега една част от оборудването се съхранява в закрити помещения, а друга трябва да се съхранява под навес на открито при температура, близка до външната среда. От НЕК твърдят, че спазват изискванията на производителя. В същото време при проверка през септември се оказало, че има нарушение на опаковката на оборудването при доставянето. "Част от оборудването, което беше с нарушена опаковка, е преопаковано при подходящите условия и с покривка, която гарантира неговата защита", увери министърът.
Източник: Сега (27.10.2017)

Кой печели от незаконни ВЕЦ-ове Малките ВЕЦ-ове у нас носят голяма печалба на собствениците си. Дотук няма нищо лошо, ако обаче не бяха незаконни и ако голяма част от тях не бяха свързани с неслучайни хора. Това показа разследване на Нова телевизия. Близо 140 ВЕЦ-а са построени в земя, публична-държавна собственост без учредено право на строеж. Прецедент има само с три, за които такова е учредено. Построени са въз основа само на разрешително за ползване на воден обект, издадено от съответната басейнова дирекция, показва репортажът.Бумът на разрешителните е по времето на тройната коалиция, а на строителството - в първия мандат на Бойко Борисов. По правило цените на ВЕИ са високи, а държавата е задължена да купува енергията от тях. Валентин Йовев, зам.-министър на МРРБ определи казуса като "очевиден пропуск" на държавата.Без документ за собственост, не би трябвало един обект да бъде изобщо въведен в експлоатация. Парадоксалното е, че след като ВЕЦ-овете са строени в държавна собственост, а фирмите нямат натурални актове за тях, то те трябва да са собственост на държавата. Другият голям проблем, който тези съоражения пораждат е, че вследствие на злоумишлената им експлоатация реките пресъхват, а животът в тях изчезва, най-често заради запушване на рибните проходи с цел всичката вода да остава в съоражението. Иначе по закон собствениците трябва да поддържат естественото течение на реките. Не са случайни и повечето от тези собственици, които продават на държавата скъпата зелена енергия. В голямата си част са политици и техни близки. Например собственик на един от тези ВЕЦ-ове е фирма "Кит 2226", свързана с бившия депутат, сега евродепут от БСП Петър Курумбашев. Година след като съоражението е пуснато в експлоатация, Курумбашев става член на парламентарната комисия по околна среда и води, отбелязват от Нова. Симеон Василев, вече покойник, активист на ГЕРБ, пък е бил собственик на ВЕЦ Црънча. Росен Маринов, неговият съдружник, продължава дейността и не вижда нищо нередно при строежа на съоражението. Във ВЕЦ-а работят синовете на местни кметове. ВЕЦ Гьоврен пък е собственост на Карамфил Каров от ръководството на ДПС. Разрешителното за експлоатация на ВЕЦ Флеш е издадено на фирма, в която съдружие от началотона годината е имал синът на Георги Първанов - Владимир Първанов и фирма на сестрата на зам.-председателя на БСП Кирил Добрев - Мариана Добрева, която беше и съветник на Първанов на "Дондуков" 2. Наскоро пък 20-годишният син на Кирил Добрев - Николай и Еленко Божков, бивш член на енергийния регулатор КЕВР, са продали дяловете си във ВЕЦ Мега 1 на Васил Костов, племенник на бившия ляв депутат Тома Томов. ВЕЦ Станкова река пък е свързан с Цветелина Бориславова, бившата половинка на премиера Борисов. Кметът на Разлог от ГЕРБ - Красимир Герчев е имал участие във ВЕЦ Златарица. Според Любомир Костадинов от "Балканка" в резултат от дейността на тези незаконни съоражения от реките остават само гьолове, а България рискува да си навлече санкции от Европейската комисия.
Източник: Club Z (14.11.2017)

Българският търговец на електроенергия "Фючър енерджи“, който в консорциум с индийска компания е сочен от чешки медии като предпочетен купувач на бизнеса на ЧЕЗ в България, се среща често в списъка на длъжниците на НЕК, неплащащи редовно вноските си "задължение към обществото“. Това пише сайтът 3e-news в понеделник. Името на "Фючър енерджи“ се се появява периодично в списъка от началото на годината и присъства в него и през октомври и ноември. Според твърденията на изданието Hospodarske Noviny българско-индийският консорциум е предложил 8 млрд. чешки крони или 312 млн. евро за елекроразпределителното и електроснабдителното дружества на ЧЕЗ у нас, соларна електроцентрала и такава на биомаса, както и търговец на ток. За "Фючър енерджи" се знае, че е собственост на Валентин Христов и фирмата "Аксис 7". Последният публикуван финансов отчет на дружеството е от 2013 г., когато то отчита загуба от 129 хил. лв.
Източник: Медия Пул (16.11.2017)

15% от производителите на ток крият приходите си Около 15% от всички производители на ток не подават никаква информация към фонд "Сигурност", а в много други случаи подаваните справки са грешни, непълни или не се подават ежемесечно. Това става ясно от проект на постановление за промени в наредбата, по която фондът работи. С промените ще бъде определян точният размер на дължимите 5%-ни вноски на производителите на електрическа енергия, пише в мотивите на наредбата. От фонда ще търсят липсващата информация от купувачите на електроенергия или от балансиращите групи, които трябва да подават тези данни до края на всеки месец. Така участниците на пазара, които купуват ток от производителите или извършват дейност по балансиране, ще трябва да подават справка за количествата фактурирана електроенергия и нейната стойност. Ако проектът не бъде приет, това ще създаде затруднения на фонд "Сигурност" - той няма да може да изпълнява задълженията си заради невъзможност за уточняване на дължимите вноски и събирането им в пълен размер. В момента 5%-ни отчисления от приходите си правят всички производители на ток - частни или държавни, както и диспечерът "ЕСО" и "Булгартрансгаз". Събраните пари отиват в НЕК за компенсиране на скъпия ток от когенерациите, ВЕИ-фирмите и въглищните централи. За първите десет месеца на 2017 г. компенсацията към НЕК е в размер над 462 млн. лева. От създаването си пък фондът е превел на електрическата компания 897 млн. лева. Тези траншове са жизнено важни за държавното предприятие. Последният отчет на НЕК за третото тримесечие разкри, че положителните му резултати се дължат основно на фонд "Сигурност". Компанията отчита загуба от 90.9 млн. лв. - намаление с 63.3 млн. лв. спрямо същия период на 2016 г., когато бе отчетена загуба от 154.8 млн. лева. Основната причина за това намаление обаче е свързана с траншовете от фонда.
Източник: Сега (24.11.2017)

Кандидат-купувачът на "ЧЕЗ България" - "Фючър енерджи", излиза от пазара на ток Само месец след като "Фючър енерджи", заедно с индийски партньор подаде най-високата оферта за закупуване на активите на ЧЕЗ-България, енергийният търговец изненадващо изпадна в неплатежоспособност. В края на миналата седмица той е поискал от "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) незабавно да бъде отстранен от пазара на електрическа енергия в България. От публичния регистър на търговските участници, регистрирани като координатори на стандартни балансиращи групи, се вижда, че "Фючър енерджи", която е била вписана в него още през 1 май 2013 г., ще излезе от пазара на ток в 00:00 часа на 2 декември. Изненадващото развитие (поне допреди няколко седмици нямаше данни за проблеми при търговеца) повдигна въпроси дали решението на "Фючър енерджи" да излезе от пазара на електроенергия не било предизвикано от конкуренти за бизнеса на ЧЕЗ. Или обратно, дали компанията не се е опитвала да се спаси от ликвидните си проблеми, придобивайки най-голямото като приходи енергийно дружество в България. Какво се случи на "Фючър енерджи" Засега отговорът е, че по-скоро дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, тъй като прогнозите му за движението на енергийните цени не са сбъднали и търговецът не е можел да изпълни договорите с клиентите си. Според участници на пазара ключови доставчици са прекратили договорите си с "Фючър енерджи", като в същото време в балансиращата му група са натрупани огромни небаланси. За първи път сигнал, че има проблем в дружеството се появи на 24 ноември, когато стана ясно, че то не е погасило "Задълженията към обществото" (специална такса плащана от потребителите на електроенергия) към НЕК. Собственикът на компанията Валентин Христов не беше намерен за коментар, а други енергийни търговци твърдят, че докато не се преодолее кризата се въздържат да обсъждат случващото се на пазара. Така че засега е трудно да се дадат еднозначни отговори на въпроса за конкретната причина довела до неплатежоспособността на "Фючър енерджи". Както означава да фалира енергиен търговец Това не е първият случай, в който енергиен търговец излиза от пазара. Преди две години това се случи с "Енемона Ютилитис", която вече е обявена във фалит. Още няколко по-малки търговеца на ток бяха изкарани от пазара на балансираща енергия от ЕСО през последната година. По процедура клиентите на този търговец на ток автоматично са прехвърлени към доставчика от последна инстанция - НЕК. Т.е. те няма да имат непосредствени проблеми за снабдяването им с електроенергия. Според сайта на "Фючър енерджи" то доставя електроенергия на над 5000 компании. Цената на електроенергията, която закупуват от НЕК, обаче ще поскъпне, но клиентите относително бързо могат да си намерят нови доставчици. Кои са "Фючър енерджи" Компанията, чийто собственик е Валентин Христов, доставя електроенергия за България, Македония, Сърбия и Албания. Досега изглеждаше, че дружеството се представя добре на пазара на електроенергия. Според консолидирания отчет за 2016 г. приходите му са 52 млн. лв., а нетната печалба е 1.2 млн. лв. Новината е наистина изненадваща на фона на това, че в началото на този месец "Капитал" научи, че именно "Фючър енерджи" е бил одобрен за купувач на най-големия частен енергиен актив в страната - този на ЧЕЗ. Българският търговец беше подал оферта заедно с индийската India Power Corporation Ltd (IPCL), която е част от група с бизнес за около 10 млрд. долара. Ценовото им предложение за най-голямото електроразпределително дружество, което обхваща територията на Западна България и обслужва близо 3 млн. потребители - на снабдителното предприятие "ЧЕЗ електро" и търговеца на електроенергия "ЧЕЗ трейд", беше над 300 млн. евро. По информация на "Капитал" на кандидата е бил даден срок от 3 месеца - до януари,да постигне съгласие по договора за покупко-продажба. Сред конкурентите на "Фючър енерджи" и индийската компания беше Христо Ковачки и пазарджишката "Инерком", Energo-pro и консорциум между "Приста ойл" и турската STFA. Доколко сегашното искане до ЕСО може да се окаже решаващо за изхода на тази сделка засега не е ясно. Кой е Валентин Христов Що се отнася до бизнеса на самия Валентин Христов, до началото на 2016 г. той се занимаваше основно с хладилни инсталации главно за вериги магазини и бензиностанции. Компанията му "Магнум 7", с приходи от 18 млн. лв., стана собственост на австрийската Hauser. Той запази дял от 10% в дружеството. "Хладилните" му клиенти са и първите при дебюта му в търговията, която постепенно се разраства и в Сърбия, Албания и Македония. Машинен инженер по образование, всъщност Христов е сериен предприемач - сред начинанията му в миналото са минералната вода "Банкя" и компанията за дигитален широколентов печат "Типо принт".
Източник: Капитал (04.12.2017)

Фирмата, сочена за купувач на ЧЕЗ, отстранена от пазара на ток заради големи дългове към НЕК “Фючър енерджи” - фирмата, сочена за купувач на бизнеса на ЧЕЗ в България, е отстранена от пазара на ток, научи в. “24 часа”. От компанията са написали писмо до Електроенергийния системен оператор с дата 1 декември, че от 2 декември молят да бъдат отстранени от регистъра на координатори на стандартни балансиращи групи. Информацията бе потвърдена от ЕСО. Оттам уточниха, че от “Фючър енерджи” са посочили като мотив отпадането на ключови доставчици на електроенергия, поради което не могат да изпълняват задълженията си по договори. Писмото на “Фючър енерджи” е ЦУ-ПМО7100 - 01 12 2017. Получатели са “Електроразпределение Юг”, “ЕВН България”, “Енерго-Про мрежи”, “Енерго-Про продажби”, “ЧЕЗ Разпределение”, “ЧЕЗ Електро България”, НЕК, енергийната борса и КЕВР. В регистъра на търговците, координатори на стандартни балансиращи групи, срещу името на “Фючър енерджи” от късния следобед в петък се появи буквата S, което означава отстранен. Изненадващият ход е всъщност резултат от предупреждението, което ЕСО е изпратил в началото на ноември до три компании. Държавният оператор посочва търговците “Фючър енерджи”, “Енергийна финансова група” и “Аркадия сървис” със сериозни задължения към НЕК за такса задължения към обществото. На тях е бил даден срок до 23 ноември да се издължат. Според осведомени от тримата търговци “Фючър енерджи” са влезли в преговори за разсрочване, но очевидно се е стигнало до споразумение От НЕК заявиха, че оповестяват списък с фирмите, които не си плащат, но не могат да отстранят никой от пазара. Както и не могат да съобщят размера на дължимата сума. Справка на сайта на НЕК показва, че фирмите, които са с просрочие по плащането на “задължение към обществото” към 24 ноември, са 16. Срещу имената на “Тошел 92” “Ар Си пауър енерджи” и “Кей Ар Джи” е написано - отстранени от електроенергийния пазар. Другите длъжници са “Аркадия сървис”, “Гранд Енерджи Дистрибюшън”, “Дикс 2001-електроснабдяване”, “Джи Ви Ай”, “Ел Екс Корпорейшън”, “Енекод”, “Енергийна финансова група”, “Енерджи съплай”, “Еско сървисис”, “Мост енерджи”, “Сайт енерджи”, ТЕЦ “Марица-изток 2”, “Фючър енерджи”. за купувач на ЧЕЗ, на ток заради големи дългове към НЕК От ЧЕЗ заявиха, че тяхната компания “ЧЕЗ Електро” купува ток от “Фючър енерджи”, но работели и с други търговеци, от които купуват електроенергия. “Това са реалностите на пазара и ние се съобразяваме с тях”, съобщиха от компанията. Според закона, когато един търговец на ток спре да доставя електроенергия на клиентите си, те отиват при доставчика от последна инстанция в района, в който са. Ако са в София, това е ЧЕЗ, ако са в Североизточна България, е “Енерго-Про”, а за Югоизточна България е ЕВН. Те ще доставят електроенергията вместо търговеца, с когото фирмата или домакинството има договор. Това е, докато бъде намерен нов търговец. Токът на доставчика от последна инстанция е по-скъп. От сайта на “Фючър енерджи” става ясно, че фирмата има над 3500 клиенти Сред тях са компании като “Олинеза”, “Михалково”, Александровска болница, болница “Токуда”, “Джъмбо”, “Шарлопов хотелс”, “Макдоналдс”, Кей Еф Си. Всички те сега ще бъдат снабдявани от съответното енергоразпределително дружество. Търговци на ток заявиха, че с оглед на големите обороти всяка компания на този пазар ползва външно финансиране. Но нормативните изисквания били такива, че всяка сделка, която може да доведе до задлъжнялост, подлежи на одобрение от КЕВР. От регулатора заявиха, че досега на заседание на комисарите не е внасяно за одобрение искане за допълнително финансиране от страна на търговец на ток. В последните дни на ноември е имало и рязък спад на цените на енергийната борса За периода от 1 до 28 ноември тя е била 97,565 лева за мегаватчас. На 29 ноември пада на 68,29 лева, а на 30 ноември се срива на 44,26 лева. Търговци на ток коментираха, че причината е рязкото свиване в търсенето на ток - вероятно заради това, че определени търговци със задължения към НЕК не са могли да поддържат необходимите обезпечения към борсата. Поради това престанали да подават заявки за купуване на ток. Централното диспечерско управление на ЕСО. От компанията са отстранили и “Фючър енерджи” от пазара на ток.
Източник: 24 часа (04.12.2017)

Длъжниците към НЕК станаха 16, поне трима доставчици на ток са отстранени от пазара Дружествата с просрочени задължения към общественият доставчик на електроенергия в лицето на Националната електрическа компания (НЕК) нарастват от 13 към началото на ноември до 16 към края на месеца. Това става ясно от публикувания пореден списък на търговците / производители на електрическа енергия с просрочени задължения към НЕК за цена „задължение към обществото“. Предишният списък със задълженията бе към дата 3 ноември. Сегашният се отнася за задължения към 24 ноември. Въпросът е изключително сериозен, тъй като касае не само финансовите потоци, формирането на дефицит в държавната компания, но като цяло и ликвидността на пазара, а и сигурността на системата особено в началото на зимата. Сред длъжниците продължават да са трите компании, за които бе вече съобщено, че са отстранени от електроенергийния пазар – ТОШЕЛ 92 ЕООД, АР СИ ПАУЪР ЕНЕРДЖИ ООД и КЕЙ АР ДЖИ ЕООД. Тяхното място съответно е заето от нови три длъжника. Продължава да има проблеми и с държавната „Марица Изток 2“, като се предполага, че плаща, но със закъснение. В настоящия списък на НЕК ЕАД отново фигурира името на компанията „Фючър енерджи“ ЕООД, която се появи сред кандидатите, фаворити за придобиване на активите на ЧЕЗ в България (без ТЕЦ „Варна“) за която 3eNews вече писа. В края на ноември в. „Сега“ информира, че около 15% от всички производители на ток не подават никаква информация към фонд "Сигурност на електроенергийната система", а в много други случаи подаваните справки са грешни, непълни или не се подават ежемесечно. Изданието се позовава на проект на постановление за промени в наредбата, по която фондът работи. С промените ще бъде определян точният размер на дължимите 5-процентни вноски на производителите на електрическа енергия, пише в мотивите на наредбата. Проблемът с постоянните длъжници, които през последните месеци значително увеличават броя си е, че неплащането навреме на дължимите вноски на фонда неизрядните компании фактически деформират пазара, тъй като поставят в неравностойно положение останалите енергийни дружества - търговци/производители на ток, които навреме и редовно плащат задълженията си към НЕК. По мнението на експерти от бранша, само публикуването на имената им в "списъка на срама" на НЕК очевидно не е достатъчно като мярка за дисциплинирането на тези компании. Необходим е освен контрол и сериозни санкции за нарушителите на финансовата дисциплина, коментират експертите. Ето и поредния списък на НЕК за длъжниците: ТОШЕЛ 92 ЕООД - отстранени от електроенергийния пазар АР СИ ПАУЪР ЕНЕРДЖИ ООД - отстранени от електроенергийния пазар АРКАДИЯ СЪРВИС АД; ГРАНД ЕНЕРДЖИ ДИСТРИБЮШЪН ЕООД; ДИКС 2001-ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ООД ДЖИ ВИ АЙ ООД ЕЛ ЕКС КОРПОРЕЙШЪН АД; ЕНЕКОД АД; ЕНЕРГИЙНА ФИНАНСОВА ГРУПА АД; ЕНЕРДЖИ СЪПЛАЙ ЕООД; ЕСКО СЪРВИСИС ООД; КЕЙ АР ДЖИ ЕООД - отстранени от електроенергийния пазар МОСТ ЕНЕРДЖИ АД; САЙТ ЕНЕРДЖИ ООД; ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 ЕАД ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ ЕООД
Източник: 3e-news (04.12.2017)

Извънредна ситуация на пазара на ток: Заради "Фючър енерджи" 5 000 клиенти сменят доставчика си Във връзка с извънредната ситуация, свързана с отстраняването на „Фючър Енерджи“ ООД от пазара на електрическа енергия и преминаването на значителен брой клиенти към Доставчик от последна инстанция, срокът, в който електроразпределителните дружества ще приемат заявления за смяна на доставчика на тези клиенти, се удължава до 15 декември. Това съобщава Енергийният системен оператор на интеренет страницата си днес. Компанията, която доставя електрическа енергия на около 5 000 потребители, в края на миналата седмица е поискала сама да бъде отписана от списъка на търговците. Като причина за оттеглянето, според публикация във в. 24 часа, е посочила невъзможност да изпълнява договорите си заради отпадането на ключови доставчици на електроенергия. В писмото си до доставчиците от последна инстанция от 1 декември, (включително НЕК, БНЕБ и КЕВР), ЕСО информира за постъпило от „Фючър Енерджи“ ООД „искане за незабавно отстраняване от пазара на електрическа енергия, поради невъзможност да осигурява електрическа енергия за своите клиенти, прекратяване на договори с ключови доставчици и натрупване на огромни небаланси в балансиращата група. Във връзка с това постъпило искане „ЕСО ЕАД отстранява „Фючър Енерджи“ ООД от пазара на електрическа енергия, считано от 0:00 ч. На 02 декември 20017 г. Преките членове в балансиращата подгрупа на "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД, част от стандартната балансираща група на "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп•• ЕАД, на които "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД е и доставчик на електрическа енергия, ще бъдат причислени от "ЕСО" ЕАД в състава на специалната балансираща група на "НЕК" ЕАД, в ролята му на доставчик от последна инстанция, считано от 0:00 ч. на 02 декември 2017 r .. Непреките членове в балансиращата подгрупа на "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД, част от стандартната балансираща група на "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп" ЕАД , следва да бъдат причислени от съответния мрежови оператор в състава на специалната балансираща група на доставчика от последна инстанция, считано от 0:00 ч. на 02 декември 2017 r. Операторите на електроразпределителните мрежи следва да уведомят непреки членове за настъпилите обстоятелства. Същите трябва и да отразят промяната в базата данни при тях и да извършат допълнително междинно отчитане на потребената електрическа енергия“, заключава ЕСО.. Преди “Фючър енерджи” от пазара бяха отстранени други 5 фирми - Кей Ар Джи, “Данс Енерджи”, “Енемона Ютилитис”, “Ар Си Пауър Енерджи” и “Тошел 92”. Три други компании са се оттеглили - “Гинмар съплай”, “Ват и ваолт”, “Ес и и пауър трейдинг”. Повечето от тях /“Енемона Ютилитис” и “Данс енерджи”/са в списъка с длъжници на НЕК, които не плащат на държавната електрокомпания дължимата вноска "задължения към обществото”. Тя е 5% от оборота на всеки производител и търговец на електроенергия. От електрокомпанията публикуват само имената на некоректните длъжници, без да съобщават конкретните суми на просрочените плащания. Според някои източници става въпрос за общи задължения от над 30 млн. лева, натрупани от десетки фирми, търговци на еленергия. Сред тях има такива, чиито дълг е около 6 млн. лева, стана ясно неотдавна. В списъка, който 3e-News публикува през изминалата седмица, са включени 16 търговеца на ток. Самата “Фючър енерджи” от месеци също фигурира в списъка с длъжници на НЕК. При отстраняването на “Фючър енерджи” компанията губи клиентите си и основния си бизнес, което на практика е фалит. Не е ясно при тази ситуация дали дружеството ще плати задълженията си към НЕК или, както се случва нерядко напоследък, фалитът ще се използва от компанията като трик, при който запазва получените милиони от потребителите, а не плаща дълговете си и така прехвърля загубите върху държавната НЕК. В същото време именно “Фючър енерджи” беше посочена като фаворит сред кандидатите да купят активите на ЧЕЗ в България. Сделката се оценява на минимум 300 млн. евро, а “Фючър енерджи” участва в състезанието в консорциум с неизвестни партньори от Индия, според някои медии това е India Power Corporation Ltd (IPCL). До финала на надаването стигнаха още двама български кандидати - “Енерго-Про”, която е доставчик на еленергия и управлява разпределителната мрежа в Североизточна България, ТЕЦ “Бобов дол”, която се свързва с бизнесмена Христо Ковачки, както и румънска компания. От ЧЕЗ в Прага все още не са коментирали ситуацията, но се предполага, че при създалата се ситуация с отстраняване на “Фючър енерджи” от пазара на ток тази компания ще отпадне от листата на купувачите поради липса на средства за заплащане на сделката. И ако наистина консорциумът с нейно участие е предложил най-висока цена, или индийският партньор в консорциума трябва да финансира сделката изцяло, или процедурата по продажбата на активите на ЧЕЗ ще трябва да започне от начало.
Източник: 3e-news (08.12.2017)

Защо "Фючър енерджи" дръпна шалтера Последните седмици за "Фючър енерджи" бяха като скоростно влакче в лунапарк. На хартия всичко изглеждаше солидно. Над 50 млн. лв. приходи, прилична печалба, изглед за мащабно придобиване с чужд стратегически партньор. Всичко това изчезна в петъчния следобед на 1 декември, когато стана ясно, че търговецът на ток се изтегля от пазара заради невъзможност да изпълни договорите си. Изненадващите проблеми на "Фючър енерджи", освен че поставиха под въпрос най-голямата енергийна сделка на годината - тази за електроразпределителния бизнес на CEZ - повдигнаха редица въпроси за свободния пазар на електрическа енергия в България. Има ли достатъчно електричество, трябва ли цялата електроенергия да се продава на енергийната борса, докога НЕК ще е единствен обществен доставчик? На практика съдбата на "Фючър енерджи" може да застигне почти всеки от търговците на ток. Причината е, че пазарът е ограничен откъм предлагане - не че има недостиг, просто електроенергията не се продава свободно и от време на време се получават изкуствени дефицити. И когато даденият търговец има договори за доставка към крайни клиенти, но няма откъде да намери нужните количества - губи. Щети може има и когато се продава дългосрочно на фиксирана цена, а електричеството се осигурява чрез къси позиции, без дългосрочни договори с производителите. Така е възможно покупната цена да се окаже по-висока от продажната, а ако това е за дълъг период - да изцеди финансовите ресурси на търговеца. През последните месеци например цените на регионалния пазар се повишиха значително - с над 20%, което е причина сметките на редица фирми да не излизат. Дефектите на либерализацията Безспорно е, че интересите при търговията с електроенергия са за стотици милиони левове. И точно затова либерализацията й, меко казано, не се случва бързо и гладко. Вярно, сега десетки хиляди фирми купуват енергия по свободно договорени цени, предимно чрез годишни договори. Но при предлагането положението е по-различно. Съществуват редица преференциални търговски условия (ангажименти за количества, цени, срокове, гаранции) за комбинирани производства, дългосрочни договори за изкупуване и т.н. Голяма част от електрическата енергия извън регулирания пазар, която не се търгува на борсата, пък се търгува, образно казано, под масата. В случая производителите на ток провеждат собствени търгове, без да се стига до енергийната борса. При тях често се явяват подбрани фирми, за които се говори, че се ползват с известни протекции, тъй като си осигуряват енергията на значително по-добри цени от борсовите. Проблемът в тези случаи е, че купувачите имат възможност впоследствие да препродават изгодно купеното електричество и да диктуват правилата. Всичко на борсата Всичко това естествено се знае на пазара, но за да се промени нещо, имаше нужда някой бушон да гръмне звучно. Явно тази роля се падна на "Фючър енерджи", защото дни след излизането й от пазара - на 6 декември, Асоциацията на организациите на българските работодатели (в която влизат големите бизнес организации КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ) официално поиска всички сделки на свободния пазар да се сключват на енергийната борса. Според нейната позиция държавните компании АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", НЕК, БЕХ, Министерството на енергетиката и Народното събрание трябва категорично да подкрепят промяна в Закона за енергетиката, която да въведе това. "Само така ще се ограничат злоупотребите и пазарните манипулации. Сделките на една пълноценно функционираща борса са прозрачни и могат да бъдат проследени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Изкарването на всичките сделки на свободния пазар на енергийната борса е борба с корупцията на дело, а не на думи. Съпротивата поражда съмнения", пише в отвореното писмо на бизнеса, който впрочем е най-големият консуматор на електричество. Според работодателите това, което отсъства на свободния пазар, е прозрачността. Още същия ден депутатът Делян Добрев, който е председател на парламентарната комисия по енергетика, внесе в Народното събрание проект за законодателни промени, според които производителите на електроенергия с инсталирана мощност над 5Мв трябва да продават само на борсата. Идеята всички сделки с електрическа енергия извън регулирания пазар да се сключват на борсата не е нова. Още преди месец председателят на КЕВР Иван Иванов обяви, че подкрепя тази мярка като гаранция за повишаването на прозрачността, но предупреди още, че ще има и съпротива. За промяната се е изказвал и зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков, според когото това ще доведе до повишаване ликвидността на борсата, като ще създаде по-изгодна "реперна цена". Схемата "всичко на борсата" е част и от предложенията на Световната банка за либерализацията на пазара у нас. Логиката е, че колкото по-ликвидна е енергийната борса, толкова по-малко манипулации биха могли да се правят. Хората от бранша, подкрепящи идеята, дават за пример януари тази година. Той беше рекорден по отношение на потреблението на електрическа енергия в България. И за да не се стигне до режим на тока, министърът на енергетиката Теменужка Петкова временно забрани износа. Причината за това е, че купената извън борсата енергия (на фиксирана в съответния момент стойност) може да се продава навън, щом цената в региона се повиши достатъчно. А когато всичко се търгува на борсата, твърдят поддръжниците, първо ще се задоволяват вътрешните потребности, тъй като цените ще са релевантни към дадения момент и дистрибуцията зад граница няма да е икономически оправдана. Съпротивата на търговците Неофициално "Капитал" научи, че енергийният министър Теменужка Петкова предпочита подобни промени да не се правят. Против искането всички сделки с електроенергия от свободния пазар да минават през енергийната борса официално се обяви Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Нейният председател Мартин Георгиев коментира за "Капитал", че подобно нещо де факто се явява ограничение на свободата на търговия: както за производителите, които ще имат само един канал за продажба, така и за търговците, които няма да могат да управляват ефективно търговските си позиции. Според него това ще рефлектира и върху потребителите, тъй като техните доставчици ще поемат повече рискове, които ще бъдат принудени да ценообразуват в продажбите си. "Свободният пазар означава свобода на търгуването. А с тази идея се връща моделът на единствен продавач - в случая Българската енергийна борса. И от свободен пазарът отива към централизиран. Макар и публична, борсовата търговия на електроенергия налага ограничения, тъй като позволява сделки само с т.нар. стандартни продукти", каза той. По думите му в Европа подобна система работи само в Румъния и не случайно не е въведена в развитите пазари като Германия, Франция или Австрия. Според Георгиев Европейската федерация на търговците на електроенергия също не подкрепя търговия само през борсата. Как това засегна "Фючър енерджи" С отстраняването на "Фючър енерджи" от пазара на електрическа енергия компанията формално не изпада във фалит, но губи основния си бизнес. При това положение не е ясно дали фирмата с около 80 служители ще може да плати задълженията си към НЕК, след като фигурира като неизряден платец на такса "Задължения към обществото" в списъка от 24 ноември. "Капитал" потърси за коментар собственика на фирмата Валентин Христов, но до приключването на броя не получихме отговор от него. На 4 декември е било проведено общо събрание на съдружниците във "Фючър енерджи" - самият Валентин Христов и фирмата му "Аксис 7". Тогава е взето решение за освобождаване на управителя Иван Стоянчев, като занапред дружеството ще се ръководи само от Христов. Сменен е и адресът на "Фючър енерджи", което вече ще се помещава на ул. "Найден Геров" 6. На същия адрес се помещава и Асоциация "Свободен енергиен пазар", в която членуват дузина търговци на ток. Това не е първият случай, в който енергиен търговец излиза от пазара. По данни на ЕСО досега са отстранени още пет координатора на стандартни балансиращи групи. Това са "Енемона ютилитис", "Ар Си пауър енерджи", "Кей Ар Джи", "Данс енерджи" и "Тошел 92". Други три компании пък са се оттеглили сами - "Гинмар съплай", "Ват и волт", "Ес И И пауър трейдинг". А още две - "Грийн енерджи трейд" и "Фотони трейд", са регистрирани, но не извършват дейност. По процедура клиентите на "Фючър енеджи", които са над 5000, автоматично са прехвърлени към доставчика от последна инстанция - НЕК. Т.е. те няма да имат непосредствени проблеми за снабдяването им с електроенергия. Цената на електроенергията, която закупуват от НЕК, обаче ще поскъпне, но те относително бързо биха могли да си намерят нови доставчици. В тази връзка от ЕСО обявиха, че срокът, в който електроразпределителните дружества ще приемат заявления за смяна на доставчика на тези клиенти, се удължава до 15 декември. Какво става със сделката за активите на CEZ Събитията около "Фючър енерджи" размътиха сериозно продажбата за над 300 млн. евро на българския бизнес на CEZ. Търговецът на ток India Power Corporation Ltd (IPCL) беше подал оферта и неофицилно беше стигнал до статут на предпочетен купувач на най-големия частен енергиен актив в страната - електроразпределителното "ЧЕЗ електроразпределение България", снабдителното "ЧЕЗ електро" и търговеца на електроенергия "ЧЕЗ трейд". "Засега преговорите с всички кандидати по сделката продължават без каквито и да е промени", обясни за "Капитал" Алис Хоракова от пресслужбата на CEZ. Чешката държавна компания обаче "ще реши дали да продаде или не българския си бизнес до края на тази година", каза още тя. Освен тандема на "Фючър енерджи" имаше още четири кандидата. Сред тях бяха Христо Ковачки (за който е съмнително, че може да осигури финансиране) и консорциум между "Приста ойл" на братята Бобокови и турската STFA Yatirim (чиято оферта е била по-ниска). От два източника "Капитал" научи, че сега CEZ са дали ексклузивност на предложението на пазарджишката "Инерком", която има няколко малки соларни централи. През лятото тя си беше осигурила партньор - словашкия металургичен магнат Зденек Земек, но после той излезе от съучастието. Същевременно последният заинтересован - чешката Energo-pro, което е собственик на едноименното електроразпределително дружество в България, пласира успешно дебютната си емисия от гарантирани необезпечени облигации на стойност 370 млн. евро. Бе обявено, че компанията ще използва парите за погасяване на стари задължения (включително на облигациите на българското й дружество), но се появиха и подозрения, че по този начин може да се осигуряват свежи пари, с които да се подобри офертата за бизнеса на CEZ у нас.
Източник: Капитал (08.12.2017)

Синдикати и работодатели искат незабавни мерки за успокояване на енергийния пазар Спекулативното и необосновано повишаване на цената на електрическата енергия ще доведе до фалити, загуба на трайни работни места и „замразяване“ нивата на доходите в редица браншове и отрасли.Това предупреждение отправиха в неделя в обща позиция национално представителните синдикални и работодателски организации - КНСБ, КТ „Подкрепа“, АИКБ, БСК, КРИБ. Те се обявяват в подкрепа на предприетите законодателни стъпки за договаряне през борсата на всички количества електрическа енергия, предназначена за свободния пазар. Повод за тревогата им е буквалното взривяване на пазара на електроенергия от взаимни обвинения заради драстичното повишение на цената на тока за бизнеса, ползващ енергия на средно напрежение, което търговците са обявили на част от предприятията от 1 януари 2018 г. Бизнесът вини търговците, те - държавните централи, които обаче твърдят, че не само не създават дефицит на пазара, но дори им остават непродадени количества на борсата. За обявеното драстично поскъпване на тока за бизнеса с 50 до 90 процента от страна на доставчици съобщи преди дни председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов. Той каза, че се обмисля акция заводите да съберат ключовете си и да ги предадат на енергийния министър Теменужка Петкова да ги управлява, тъй като при подобен ценови скок предприятията са обречени на фалит. Той поиска среща с Петкова и дори с Борисов. Такава среща бе свикана в енергийното ведомство в петък, след която обаче мистерията с поскъпването се задълбочи. Председателят на енергийната комисия и бивш министър на енергетиката в първото правителство на ГЕРБ Делян Добрев заяви, че шепа търговци, които са напазарували електроенергия на ниски цени, сега дерибействат и рекетират българския бизнес. Асоциацията Свободен енергиен пазар, с която членуват 12 търговци на ток, на свой ред излезе с позиция, от която става ясно, че виновни за създалата се ситуация са държавните електроцентрали. На срещата при Петкова обаче държавните производители на електроенергия – АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК, отрекли те да са виновни за обявения от търговците недостиг на ток на пазар. "Националната електрическа компания" дори обяснила, че ежедневно от предлаганите от нея количества ток на енергийната борса остават непродадени между 50 и 300 МВ. Драмата се разиграва точно след като парламентът преди дни окончателно одобри законови поправки, според които от 1 януари 2018 г. всички електроцентрали с инсталирана мощност над 5 МВ трябва да продават количествата си ток на Българската независима енергийна борса. Изключения ще са само централите с дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията им, както и тези, които са длъжни да подават на регулирания пазар за бита и малкия бизнес определени им от Комисията за енергийно и водно регулиране квоти. Пазарът на електроенергия у нас вече се доминира от търговията на свободен пазар, което се подкрепя от национално представителните работодателски и синдикални организации като модел за устойчива конкурентна среда, осигуряваща подобрение качеството на услугите и оптимизиране на цената на електрическата енергия, се посочва в разпространената в неделя позиция на синдикатите и работодателите. За стопанските потребители, присъединени към мрежите на високо и средно напрежение, като задължени регистрирани участници на свободен пазар, това е и единственият начин за осигуряване на нужното им електропотребление. Дейността на участниците в електроенергийния пазар – производители на електроенергия, търговци, координатори на балансиращи групи, преносен оператор, оператори на електроразпределителна мрежа, борсов оператор и доставчик от последна инстанция минава през лицензионен режим, надзор от страна на КЕВР и утвърдени норми, част от националното ни законодателство. Осигуряването на конкурентна среда е сред задълженията и на КЗК, посочват организациите в общата си позиция. Прозрачност, надеждност и предсказуемост – това са ключови категории за успешно и пълноценно функциониране на енергийния пазар. Но нещо в този пазар не работи както трябва, констатират те. И припомнят, че значителни обеми бяха търгувани към определени търговци при неясни условия, обезпечаващи непазарни предимства спрямо останалите участници. Изкуствено бе ограничавано и предлагането през двата сегмента на борсата – малки, нерегулярни лотове, липса на профилирани продукти. Това естествено води до ирационални ценови нива, които категорично не могат да бъдат определени като референтни. Отбелязваме, че предприетите стъпки за договаряне през борсата на всички количества електрическа енергия, предназначена за свободен пазар могат да ограничат тези непрозрачни практики. Нужен е съответният контрол и санкции срещу манипулации и злоупотреби при ясни, недвусмислени регламенти и правила, посочват синдикатите и работодателите. Междувременно според тях необосновано, без връзка с реалностите в сектора, непрозрачно и напълно непазарно се предприемат действия за значително увеличение на цената на електроенергията, като през последните дни този процес ескалира рязко до претенции от страна на търговците за прекратяване на договори за доставка или налагане едностранно на цени с между 30% и 65% по-високи спрямо установените до момента. Спекулативното и необосновано повишаване на цената на електрическата енергия ще доведе до фалити, загуба на трайни работни места и „замразяване“ нивата на доходите в редица браншове и отрасли. Ще доведе и до ръст на цените на хранителни и нехранителни стоки. Увеличението засяга както бизнеса, така и държавни и общински администрации, болници, училища, членовете на синдикатите и всички работещи български граждани. Пренасяйки се към цените на регулиран пазар, ще засегне всеки битов абонат. Некоректните търговски практики включват и нови задължения в системата на енергетиката, като няколко търговци дължат вече десетки милиони лева към фонда за сигурност на електроенергийната система. В тази връзка апелираме за незабавни и конкретни стъпки към ограничаване на вредни практики и недопускане на напрежение в системата на българската енергетика и индустрия в началото на зимния период, заявяват социалните партньори в позицията, подписана от председателите на АИКБ, БСК, КРИБ и на синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа.
Източник: Медия Пул (18.12.2017)

БЕХ ще иска от ЕК държавните централи да продават на борсата и по дългосрочни договори Българският енергиен холдинг ще разговаря с Европейската комисия за евентуална промяна в ангажиментите на държавните енергийни дружества да предоставят енергия за търговия на платформата „ден напред“ на Българската независима енергийна борса. Искането е продиктувано от извършените промени в Закона за енергетиката, според които от 1 януари 2018 г. цялото количество електроенергия извън регулирания пазар ще се търгува на борсата. Около това се обединиха участниците в среща по актуални теми от развитието на електроенергийния пазар в страната, домакин на която беше министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Целта на разговорите, в които участваха представители на държавните енергийни дружества, КЕВР, търговци на електроенергия, работодателски организации и синдикати, бе да се обсъдят притесненията на бизнеса от евентуално поскъпване на електроенергията на свободния пазар и да се потърсят взаимно приемливи решения. Ангажиментите на АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток“ 2 и Националната електрическа компания да предлагат определено количество енергия за търговия на борсата възникнаха като резултат от наказателна процедура срещу Българския енергиен холдинг за монопол в електроенергийния сектор. По този начин България избегна плащането на милиони левове глоба. Според договореното с ЕК компаниите са задължени да предлагат тези количества на платформата „ден напред“. По данни на участници в пазара, недостигът на пикова енергия е причина за повишаване на цените, докато в същото време от НЕК съобщават, че от предлаганите от тях количества ежедневно остават непродадени между 50 и 300 мегавата. Една от мерките за нормализиране на ситуацията е да се поиска от ЕК разрешение електроенергията, предлагана от държавните енергийни дружества на борсата, да се търгува и на платформата за дългосрочни договори. Като друга мярка участниците в срещата се договориха да бъде обсъдена възможността за промяна на графиците за подаване на заявки към обществения доставчик. В момента тези заявки се подават до 14.00 часа. Ако това се случва по-рано през деня, ще осигури възможност свободни количества извън заявките също да бъдат предлагани на борсата и по този начин ще увеличи нейната ликвидност. С цел повишаване на прозрачността на пазара и минимизиране на риска от манипулации КЕВР ще излезе с предписание към БНЕБ за промяна в механизма, по който се сключват сделките на екрана за непрекъсната търговия на борсата.
Източник: Монитор (21.12.2017)