Българска компания ремонтира най-големия ВЕЦ в Албания Българската компания „ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА" (ЦЕРБ) ремонтира най-големия ВЕЦ в Албания - ВЕЦ Комани. Проектът е на стойност 1 милион лева и е по поръчка на албанската национална електрическа компания KESH. ЦЕРБ участва като подизпълнител на световния лидер в бранша - Andritz Hydro Австрия. Българската компания ще извърши ремонт на три броя трансформатори. Ремонтът включва дейности като пре-проектиране и подмяна на охладителната система на трансформаторите, преработка на трансформаторното масло, почистване и пребоядисване и др. След извършване на ремонта трансформаторите ще заработят с пълната си мощност и тяхната ефективност ще се подобри многократно. По проекта, който ще приключи през 2016 г., работят 10 специалисти от ЦЕРБ на място във ВЕЦ Комани. ВЕЦ Комани е с капацитет 600 MW и е най-голямата от трите водни централи в страната, които осигуряват 65% от електричеството в Албания. ЦЕРБ е най-голямото българско предприятие за диагностика, ремонт и поддръжка на електрически машини и съоръжения. Над 70% от дейността на компанията е в чужбина.
Източник: Money.bg (18.06.2015)

Смарт система топи разходите в ТЕЦ-овете Умна система за дистанционен мониторинг свива наполовина авариите в предприятията и топи разходите за техническа поддръжка във водно- и топлоелектрическите централи. Тя спечели наградата за иновативен български продукт за 2015 г., която беше дадена от Българската асоциация на електротехниката и електрониката. Асоциацията отличава ежегодно български компании за създаването на иновативни продукти. През 2015 г. за първи път бе връчена само една награда в тази категория. Иновацията, наречена Vibro Health+, е система за дистанционен мониторинг и контрол на вибрациите на въртящи се електрически машини. Следи вибрациите онлайн 24 часа в денонощието чрез специални приспособления и подава сигнал, ако настъпки промяна. Това обясниха за „Новинар” от Централната енергоремонтна база (ЦЕРБ), които са я разработили. Освен в енергетиката системата може да се използва в добивната промишленост, металургията и машиностроенето. Наблюдението на състоянието на машините от разстояние е добре позната практика в развитите икономики, която сравнително отскоро навлиза в Източна Европа. Неформално проучване сред енергийни експерти от Украйна, Русия и Румъния показва, че всеки ден в близо 300 компании има машинни повреди, удължени ремонтни срокове и скъпи забавяния на производството. Потенциалът на пазара на дистанционен мониторинг в Румъния се оценява на близо 5 милиона евро, в Украйна - между 5 и 20 милиона евро, в Русия – над 100 млн. евро, допълниха от ЦЕРБ. Експертите обаче определиха пазарите в България, Сърбия и Македония като най-перспективни. Това се дължи най-вече на амортизацията на оборудването и съоръженията в предприятията, допълниха специалистите.
Източник: Новинар (13.10.2015)

Българска фирма ремонтира втория по големина ТЕЦ в Сърбия Българската „Централна енрегорементна база" ЕАД („ЦЕРБ") изпълни проект във втората най-голяма топлоелектрическа централа в Сърбия - ТЕЦ Костолац, част от държавната сръбска електрическа компания EPS (Електропривреда Сърбийе). Проектът включва балансиране на турбинен ротор със стенд, който българската компания транспортира от София специално за целта. Турбината е средно налягане, тежи 16 тона и е произведена преди близо 40 години в Русия. Българската компания е избрана да извърши балансирането, като е предпочетена пред местни сръбски фирми. Това е първият проект на „ЦЕРБ" в ТЕЦ Костолац. Първият етап от проекта беше извършен преди спиране на съоръжението и включва измерване и анализ на вибрациите с помощта на преносими вибромери. След това турбината се демонтира и се поставя на мобилния стенд. Балансирането се осъществява чрез регулиране на тежестта. Прави се с цел да се избегнат аварии и скъпоструващи ремонти. Сърбия произвежда 70% от електрическата си енергия в централи на въглища. Производството на въглища в Костолац датира от 1870 г. Първите киловати електоенергия са произведени през 1903 г в района.
Източник: Money.bg (30.10.2015)

ЦЕРБ завърши проект за 2 млн. лв. в Гърция Българското предприятие Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) завърши проект за 2 милиона лева за гръцката НЕК. Ремонтиран е генератор в една от най-големите водноелектрически централи в южната ни съседка – ВЕЦ Кастраки. ЦЕРБ възстанови напълно съоръжението за период от 7 месеца и го въведе в експлоатация. Ремонтът увеличи мощността на генератора с 10%, съобщиха от българската компания. Възложител на поръчката е националната електрическа компания на Гърция, Public Power Corporation, която има 99,7% пазарен дял и снабдява с електричество приблизително 7,4 милиона потребители. ЦЕРБ работи с Public Power Corporation от 2007 г. Ремонтирала е генератор за ВЕЦ Кремаста (част от най-големия хидровъзел в Гърция), както и генератори за ТЕЦ-ове на о-в Родос, о-в Лесвов и о-в Крит. ВЕЦ Кастраки е открита през 1969 г. Производствената й мощност е 320 MW (мегавата), като разполага общо с 4 генератора по 80 мегавата. Произвежда средно по 598 GWh (гигаватчаса) електричество годишно. За сравнение, една от най-големите водноелектрически централи в България, ПАВЕЦ Белмекен, има инсталирана мощност от 375 мегавата и произвежда по 570 гигаватчаса електричество на година. ЦЕРБ е най-голямото българско предприятие за диагностика, ремонт и поддръжка на електрически машини и съоръжения. Над 70% от дейността на компанията е в чужбина.
Източник: expert.bg (08.12.2015)

Атоменергоремонт АД иска да се качи на борсата Ремонтното предприятие Атоменергоремонт АД иска да се качи на борсата. Козлодуйското дружество очаква разрешението на Българска фондова борса (БФБ) за допускане на акциите му до търговия на Основен пазар, след като на 17 декември 2015 г. Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила неговия проспект. Атоменергоремонт е създадено през 1974 г. с предмет на дейност ремонт на оборудването на „АЕЦ Козлодуй“. През периода 2003-2008 г. ремонтното дружество участва активно в програмата за реконструкции и модернизации на блокове 5 и 6 на „АЕЦ Козлодуй”, като по-значимите изпълнява като подизпълнител. Други основни клиенти на Атоменергоремонт са топлоелектрическите централи и топлофикационните дружества в Димитровград, Бобов дол, Плевен, Враца, Сливен, Велико Търново, Габрово, Брикел ЕАД, ТЕЦ Марица Изток 2 и други. Компанията е извършвала ремонти и за Биовет АД, Неохим АД, Агрополихим, македонски и сръбски дружества, става ясно от информацията в проспекта. Бултрейд корпорейшън ЕООД, което е собственост на Борис Георгиев Методиев, притежава 99,99% от капитала на Атоменергоремонт АД. Останалият 0,01% е пряка собственост на Борис Методиев. Капиталът на Атоменергоремонт е 15 355 140 лв., като е разпределен в 15 355 140 обикновени акции с номинал 1 лв. С вписване в Търговския регистър от 23 юли 2015 г. той е увеличен от 355 140 лв. Увеличението на капитала с 15 млн. лв. е след взето на 15 юли 2015 г. решение на едноличния собственик, като капиталът е увеличен със собствени средства по реда на чл. 197, ал. 1 от Търговския закон чрез превръщането на част от реализираната печалба в капитал. През периода от края на 2012 г. до 30 юни 2015 г. регистрираният капитал на Атоменергоремонт е непроменен и възлиза на 355 хил. лв.. Същевременно общият собствен капитал на дружеството нараства значително през посочения период, като от 21,712 млн. лв., отчетени към края на 2012 г., достига 32,49 млн. лв. към края на 2013 г., 53,106 млн. лв. към края на 2014 г. и 57,057 млн. лв. към 30 юни 2015 г. Увеличението идва за сметка на акумулираната неразпределена печалба, която достига 43,965 млн. лв. към края на първите шест месеца на настоящата година. Решението за допускане на акциите на Атоменергоремонт до търговия на регулиран пазар е взето от Съвета на директорите на заседание, проведено на 21 август 2015 г. На същата дата е приет и проспектът, който е променян два пъти – на заседания на Съвета на директорите, проведени на 30 септември и 6 ноември 2015 г. На 6 ноември КФН връща проспекта на дружеството за отстраняване на непълноти и несъответствия, като на 17 декември издава своето потвърждение. Атоменергоремонт чака само решението на БФБ за допускане на акциите. Инвестиционният посредник, който движи регистрацията, е ИП София Интернешънъл Секюритиз АД (СИС). „Проспектът за допускане на ценни книжа на Атоменергоремонт АД до търговия на регулиран пазар има за цел регистрация на акциите на емитента за търговия на БФБ-София АД. Настоящото предлагане няма за цел набиране на допълнителни средства и по своята същност не е първично публично предлагане. Дружеството не очаква да получи приходи от допускането за търговия на регулиран пазар на ценните книжа. Искането за допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа има за цел да осигури ликвидност при търгуване с акциите на компанията и осигуряване на достъп до тях на по-широк кръг инвеститори“, пише в проспекта, достъпен на сайта на пазарния оператор. Към 30 юни 2015 г., откогато са актуалните финансови резултати на дружеството, видни и в проспекта, то реализира нетна печалба в размер на 3,95 млн. лв., която е с 18,97% по-ниска спрямо резултата, постигнат през първото шестмесечие на 2014 г. През първото полугодие на тази година общите му приходи от продажби нарастват с 20,83% на годишна база до 14,528 млн. лв. През 2014 г. 75,2% от тях се формират от АЕЦ "Козлодуй", 12% - от ТЕЦ „Бобов дол“, а други 3,08% - от ТЕЦ МАРИЦА 3 АД. Общите разходи на Атоменергоремонт нарастват с 5,56% на годишна база до 12 млн. лв. Най-осезателно е покачването при разходите за заплати, които се увеличават с 10,66% до 5,635 млн. лв. Разходите за консумативи и материали, които са основно разходно перо, се покачват с 2,09% на годишна база до 3,231 млн. лв. Оперативните разходи на козлодуйското дружество нарастват от 7,175 млн. лв. през 2014 г. до 10,693 млн. лв. към 30 юни 2015 г. Това увеличение от 49% до голяма степен се дължи на положителния счетоводен ефект на измененията на запасите от продукция и незавършено производство през първото полугодие на 2014 г. Изключвайки ефектите на сумите с корективен характер, разходите за дейността нарастват с 5,7% на годишна база. Нетните финансови приходи за периода възлизат на 115 хил. лв. Дружеството не ползва заемно финансиране. През първото полугодие на 2015 г. текущите пасиви спадат до 3,992 хил. лв. главно поради намалението в данъчните задължения и задълженията към персонала. Дружеството посочва в проспекта, че през 2015 г. е подписало значими договори за общо 25,864 млн. лв. В Атоменергоремонт работят 759 служители при 755 към 31 декември 2014 г. „Атоменергоремонт АД инвестира средства в дялове на дружества с разнороден предмет на дейност, като основната цел е реализирането на допълнителни приходи за дружеството, които не зависят от развитието на пазара и стопанската позиция в даден момент на дружеството“, пише още в проспекта във връзка и с инвестицията му в Магазини Европа АД. Към 30 юни 2015 г. дългосрочните финансови инвестиции на Атоменергоремонт възлизат на 13,601 млн. лв., като през 2015 г. компанията „прави най-значимата си инвестиция за последните три години чрез придобиване на 4,81% от капитала на „Магазини Европа” АД - дружество, което притежава редица недвижими имоти с търговско предназначение в град София и развива успешно своята дейност по управлението им“. Като свои конкуренти компанията посочва публичните Енергоремонт Холдинг АД и Енемона АД, както и Централна Енергоремонтна База ЕАД и Риск Инженеринг АД. Прогнозните разходи за регистрацията на емисията акции са за общо 20,6 хил. лв. 15 600 лв. е възнаграждението за инвестиционния посредник, а останалите 5 хил. лв. е таксата за потвърждение на проспекта от КФН.
Източник: Инвестор.БГ (23.12.2015)