Над 1 млрд. евро са изпратили българите в чужбина у нас Българите, живеещи и работещи в чужбина, продължават да изпращат по над 100 млн. евро на месец на своите близки и роднини у нас, сочат последните данни на БНБ. През октомври сумата е 114.5 млн. евро спрямо 115.9 млн. евро за месец по-рано и 109.7 млн. евро преди 12 месеца. За 11-и пореден месец трансферите от емигранти надхвърлят 100 млн. евро. За десетте месеца на 2024 г. най-големи преводи са осъществени през март и май, съответно 130.3 и 137.8 млн. евро, а най-малко са преведените парични средства през януари и август – респективно 104.4 и 102.2 млн. евро. Месечният рекорд до момента се държи от май 2023 г., когато са постъпили 173.7 млн. евро. За периода януари-октомври у нас са постъпили 1.18 млрд. евро - с 58.6 млн. евро по-малко спрямо сравнимия период година по-рано. За осма поредна година емигрантите ще върнат в страната ни повече от 1 млрд. евро, като за 2023 г. сумата достигна 1.44 млрд. евро спрямо 1.2 млрд. евро за 2022 г. Според статистиката на БНБ към 30 септември, малко над 58% от всички преводи за периода от януари до септември постъпват от четири държави – Германия, САЩ, Испания и Великобритания. Това са и единствените страни, от които са изпратeни повече от 100 млн. евро за първите девет месеца на годината. Най-много пари са постъпили от Германия (215.8 млн. евро), следвана от САЩ със 197 млн. евро. Далеч назад са Испания (105 млн. евро) и Великобритания (102.8 млн. евро). В челото са още Гърция (67 млн. евро), Италия (50.7 млн. евро), Нидерландия (48.2 млн. евро), Белгия (46.2 млн. евро), Австрия (34.1 млн. евро) и Франция (33.5 млн. евро). Над 20 млн. евро са получении от ЮАР (21.4 млн. евро).
Източник: Дарик радио (06.01.2025)

Печалбата на банките в България започна да намалява Печалбата на банките в България се сви за първи път от около четири години насам. За 11-те месеца от 2024 г. тя достигна 3.3 млрд. лв., което е с минималния 1% под същия обем от предходната рекордна 2023 г. Това е и втората година в стопанската история, в която банките отчитат над 3 млрд. лв. печалба. Ръстът в печалбата на банките започна да се забавя тази година, когато ефектът от бурното кредитиране, особено в жилищния сегмент, и ножицата между покачващите се лихви по заемите и ниските лихви по депозитите вече се изчерпа. Именно този еднократен ефект бе двигател на рекордната печалба на финансовите институции през изминалите две години. Така не е изключено банките в България да приключат годината с малко по-ниска печалба от миналогодишната. Към края на третото тримесечие, до когато са по-детайлните данни, само единици банки отчитат годишен спад на печалбата. Според информацията на Българска народна банка към края на ноември печалбата на банките се свива с 32 млн. лв., или 1% спрямо 11-те месеца на 2023 г. Така за първи път от пандемичната 2020 г. печалбата на банките реално се свива. От тази година някои банки, част от големи международни групи, вече биват обложени с 15% международен корпоративен данък. Общо към края на ноември активите в системата достигат 183.6 млрд. лв., което представлява годишен ръст от малко над 11%. Отчетът на БНБ показва и значителен, почти двоен ръст в разходите за обезценки на банките, които на практика са провизии за евентуални лоши заеми. За 11-те месеца тази година те достигат 578 млн. лв. – с 275 млн. лв. над начислените за същия период на 2023 г., или ръст от 90.9%.
Източник: economic.bg (07.01.2025)

Общ показател на бизнес климата Националният статистички институт (НСИ) отчете повишение на общия показател на бизнес климата у нас през декември 2024 г. с 1,7% – от 17% на 18,7%, спрямо предходния месец. Повишение се наблюдава в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите. Единствено в строителството е регистрирано понижение. Според данните на НСИ бизнес климатът в промишлеността нараства с 1,9% – от 15,8% на 17,7%, в резултат на по-благоприятните очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Според тях през последния месец има известно увеличение на осигуреността на производството с поръчки, което обаче не е съпроводено с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила продължават да бъдат основните пречки за развитието на бизнеса, като през декември 2024 г. се отчита засилване на отрицателното влияние на първия фактор. През следващите три месеца мениджърите прогнозират увеличение на продажните цени в промишлеността.
Източник: industryinfo.bg (07.01.2025)

ЕИБ отпуска 250 млн. евро заем на България за съфинансиране на проекти, подкрепени от ЕС Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпуска на България 250 млн. евро за съфинансиране на подкрепени от Европейския съюз проекти за ускоряване на развитието на страната в сфери като енергийна ефективност, водоснабдяване, транспорт, изследователска дейност. Заемът е предназначен за проекти, които ще спомогнат за укрепването на българската икономика, повишаването на конкурентоспособността и подобряване на стандарта на живот. Финансирането от ЕИБ ще помогне на България да съфинансира инициативи, които са получили грантове от бюджета на ЕС за повишаване на енергийната ефективност на сгради и индустриални сектори, модернизиране на управлението на водите, стимулиране на бизнес проучванията, подобряване на жп транспорта, опазване на почвите и постигане на други цели. Специален фокус ще бъде поставен на проекти, които стимулират иновациите и дигитализацията, зеления преход на страната и подобряване на транспортната свързаност.Заемът е първият транш от предвидените за България 1 млрд. евро в бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027 г. Със средствата могат да се финансират и сравнително малки проекти, които иначе не отговарят на условията за директно финансиране от ЕИБ.
Източник: industryinfo.bg (08.01.2025)

Над 500 млн. лв. е получил бизнесът поради високия ток от юли до декември През 2024 г. 543 349 135 лв. са платени на бизнеса от юли до декември като компенсации за скъпия ток. За последния месец на миналата година се очаква да се дадат още 186 млн. лв. По решение на парламента таванът на цената за нестопанските потребители е 180 лв. за мегаватчас, а разликата над него се покрива от фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Програмата за компенсациите се зароди по време на газовата криза, таванът тогава беше 250 лв., при борсови цени до 800 и 1000 лв. за мегаватчас, през 2023 г. падна на 200 лв.
Източник: 24 часа (09.01.2025)

Оборотите в търговията на дребно в България растат през ноември на месечна и на годишна база В България през ноември 2024 г. в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" се наблюдава увеличение на оборота с 1,3 на сто спрямо предходния месец по съпоставими цени, показват предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Търговският оборот нараства с 6,8 на сто спрямо ноември 2023 г., показват календарно изгладените данни. През октомври беше отчетено увеличение на оборота с 0,8 на сто спрямо предходния месец и с 5,1 на сто спрямо октомври 2023 г. За месец ноември 2024 г. е отчетено нарастване на оборота при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 2,4 на сто, както и при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 1 на сто. "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" запазва нивото от предходния месец. През октомври беше отчетено нарастване на месечна база на оборота във всички големи групи. През ноември 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистрирано нарастване на оборота при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 11 на сто, както и при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 9,1 на сто. Спад е отчетен при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - със 7,9 на сто.
Източник: actualno.com (09.01.2025)

Сребърният фонд няма да носи доходност и в следващите две години Държавният фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, или т. нар. „Сребърен фонд“, няма да носи реална доходност и в следващите две години. Това става ясно от едно от вчерашните решения на Министерски съвет (МС), според което прилаганият до момента консервативен подход за управлението на средствата ще се запази в периода 2025-2027 г. Последните данни на Министерство на финансите (МФ) показват, че към края на ноември миналата година натрупаните средства във фонда са 4.2 млрд. лв., съхранявани в БНБ. За сравнение – в края на 2023 г. натрупаните средства са били 3.9 млрд. лв.. Това означава, че в рамките на почти година са постъпили само 3 млн. лв. Ако се направи сравнение с предпандемичната 2019 г., сумите изглеждат още по-нищожни – тогава Фондът е съхранявал 3.1 млрд. лв., или с други думи – за близо 5 години държавата е успяла да задели общо 1 млрд. лв. за Фонда. Сребърният фонд, който се предполага, че трябва да гарантира цялата ни пенсионна система, бе създаден през 2006 г., а специален закон за него влезе в сила едва през 2008 г. Според законодателните текстове приходоизточниците на Фонда включват постъпленията от приватизация, както и 25% от отчетения за съответната година излишък на държавния бюджет.
Източник: econ.bg (10.01.2025)

Над 75 процента от предприятията в област Пловдив са били на печалба в края на 2023 г. Общо 75,9 процента от броя на нефинансовите предприятия в област Пловдив са приключили финансовата 2023 година с печалба. Това показват последните данни на Териториалното статистическо бюро-Юг (ТСБ-Юг) към Националния статистически институт (НСИ). На загуба са били 16,8 на сто от предприятията в областта, а с нулев финансов резултат годината са завършили 7,3 процента. Печалбата на предприятията за 2023 г. в размер на 3 821 млн. лева. Годишен отчет за дейността си през 2023 г. са представили общо 45 075 нефинансови предприятия, осъществявали дейност в областта. В тях работят 222 644 заети лица или с 2,4 на сто повече отколкото през 2022 година. Нетните приходи от продажби са 44,95 милиарда лв. и са с 5 процента повече от предходната година, a стойността на продукцията е 30,23 милиарда лв., или с малко над 5 на сто повече от 2022 година. Преобладават микропредприятията, които са 93 процента от общия брой нефинансови предприятия. В същите е реализирана продукция на стойност 6,11 милиарда лв. по текущи цени, или 20,2 на сто от общата продукция за областта. На следващо място са малките предприятия - 5,7 процента от общия брой, с 5,47 милиарда лв. стойност на продукцията. Средните предприятия са 1,1 процента от всички и са реализирали продукция за 8,52 млрд. лв, а големите предприятия са 0,2 на сто от общия брой за областта и са с 10,135 млрд. лв. стойност на продукцията.
Източник: economy.bg (10.01.2025)

WAGO България има нов генерален директор Мая Иршик е новият генерален директор на WAGO България и WAGO Румъния. Мая Иршик пое ролята на 1 януари 2025 г. и заменя на поста Кристиан Иршик, който се пенсионира след 36 години кариера във WAGO. Кристиян Иршик става част от WAGO през 1988 г., през 2006 г. основава WAGO България, а година по-късно и WAGO Румъния. Мая Иршик започва своя кариерен път във WAGO през 2006 г. През 2020 г. поема ролята на съвместен управляващ директор на WAGO България и WAGO Румъния.
Източник: Фирмена информация (10.01.2025)

Износът на стоки от България за ЕС намалява с 2,6 на сто през периода януари - октомври 2024 г., а вносът - с 4,5 на сто През периода януари - октомври 2024 г. износът на стоки от България за Европейския съюз (ЕС) намалява с 2,6 на сто спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 45 513,9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 62,1 на сто от износа за държавите членки на ЕС, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям ръст е отбелязан в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (32,2 на сто). Най-голям спад се наблюдава в секторите "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (15,4 на сто) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (15,4 на сто). Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - октомври 2024 г. намалява с 4,5 на сто спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 46 125,8 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Полша. Най-голямо увеличение на вноса в България е отчетено в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (70,4 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (12,3 на сто). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - октомври 2024 г. е отрицателно и е на стойност 611,9 млн. лева. През периода януари - ноември 2024 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 5,2 на сто в сравнение със същия период на 2023 г. и е на стойност 27 664,6 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Обединеното кралство, Китай и Египет, които формират 52,1 на сто от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - ноември 2024 г. нараства със 6,4 на сто в сравнение със същия период на 2023 г. и е на стойност 38 230,4 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Украйна и Сърбия. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - ноември 2024 г. е отрицателно и е в размер на 10 565,8 млн. лева. През периода януари - ноември 2024 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 77 837,9 млн. лв., което е с 3,2 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2023 година. През периода януари - ноември 2024 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 89 505,3 млн. лв. (по цени CIF), или с 0,2 на сто повече спрямо същия период на 2023 година. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно за периода януари - ноември 2024 г. и е на стойност 11 667,4 млн. лева.
Източник: econ.bg (14.01.2025)

Близо 17,5 млн. лв. са платените задължения по електронни фишове и наказателни постановления през системата "еПлащане" през 2024 г. Близо 17,5 млн. лв. са платените задължения на електронни фишове и наказателни постановления през Системата за електронно плащане на Министерството на електронното управление през 2024 г. ("еПлащане") - интернет портала EGOV.BG. От началото на пускането на тази функционалност през декември 2023 г. сумата е над 18 млн. лв., се посочва в публикуваната информация. Две трети от сумата е издължена след изпращане на уведомление през Системата за сигурно електронно връчване и съответно заплатени през "еПлащане". Една трета от задълженията са насочени за плащане от портала на Министерството на вътрешните работи. Общо 90 % от плащанията са за електронни фишове, а 5 % са за наказателни постановления и 5 % са за фишове. Общо 14 млн. лева са платените задължения за местни данъци и такси за 2024 г. през Системата за електронно плащане на Министерството на електронното управление
Източник: БТА (14.01.2025)

Ръст от 16% на пазара на нови автомобили в България През 2024 година пазарът на нови автомобили в България порасна с близо 16% и достигна нива от близо 50 000 на годишна база. Това прави изминалата година втората най-добра относно продажбите на нови автомобили в най-новата история на страната след 1990 г., съобщи Асоциацията на автомобилните производители (ААП). Автомобилната индустрия е може би единствената в България, която все още не е стигнала нивата от 2008 г. Пазарът на мотоциклети и мотопеди също е във възход с ръст от 23%, докато продажбите на камиони са се понижили с около 22%. Спрямо 2020 г., когато пандемията от коронавирус повлия на цялата икономика, пазарът на нови автомобили в България се увеличи със 75% към края на 2024 г.
Източник: Дума (15.01.2025)

Годишната инфлация за 2024 е 2,2% - България Инфлацията в България за 2024 г. е 2.2% спрямо предходната година, отчитат от Националния статистически институт. За декември този показател е 0.4%. Средногодишната инфлация за периода януари 2024 - декември 2024 г. спрямо периода януари 2023 - декември 2023 г. е 2.4%. За декември 2024 г. най-голямо е увеличението на цените в групите: „Развлечения и култура" - 5.9%, „Транспорт" - 1.3%, „Ресторанти и хотели" - 0.7% и „Разнообразни стоки и услуги" - 0.6%. Най-голямо намаление е регистрирано в групите: „Облекло и обувки" - 1.3% и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки" - 0.6%. Според индекса на цените за малката кошница през декември 2024 г. е регистрирано увеличение с 0.1% на месечна база и увеличение с 2.3% от началото на годината.
Източник: 24 часа (16.01.2025)

България изостава при усвояването на европейски средства България изостава при усвояване на европейски средства заради политическата нестабилност, отбелязва в Годишния си доклад за 2023 г. Европейската сметна палата. За страната ни не са намерени количествени грешки при управлението на европейските средства в областта "Земеделие и природни ресурси", но са открити грешки в областта "Кохезионна политика". Има сериозно забавяне при усвояването на средствата по ПВУ. По думите й в регламентите и в законовата база на ЕС няма разписани ясни дефиниции как се определят етапите и целите по Плана. Според ЕСП това дава възможност на държавите и на Европейската комисия да ги интерпретират по различен начин. Съществува риск, свързан със загуба на финансиране, неразплатени задължения, нарастване на дълга, инфлация и др. Общото ниво на съществени грешки при разходите от бюджета на ЕС се е увеличило през 2023 г. на 5,6% срещу 3% през 2021 г. и 2,7% през 2020 г. Водещата причина за това са разплащанията след приключване на пандемията от Ковид-19. Най-високо е нивото на грешки в областта на кохезионната политика - 9,3%, като причина за това е големият обем транзакции. Най-нисък пък е процентът на грешките в бюджета на ЕС в областта "Земеделие и природни ресурси".
Източник: econ.bg (17.01.2025)

В края на годината регистрираните безработни са под 150 хиляди Откакто се води статистика за регистрираната безработица в България, за първи път, броят на регистрираните безработни в края на декември е под 150 хиляди. (148 248). Според данните, равнището на регистрираната безработица през декември е 5.23%, което представлява намаление с 0.4 процентни пункта спрямо същия месец на предходната 2023 година. През декември общо 8 894 безработни лица са намерили работа. Освен тях, 279 души от групите на заети, учащи и пенсионери също са намерили реализация с помощта на трудовите посредници.
Източник: econ.bg (20.01.2025)

Преките чуждестранни инвестиции у нас намаляват с 56 на сто до 1,48 млрд. евро към края на ноември Преките чуждестранни инвестиции у нас вълизат на 1,485 млрд. евро за периода януари - ноември 2024 година, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток на преките вложения е с 56,3 на сто по-нисък спрямо същия период на предходната 2024 година. За сравнение, за периода януари - ноември 2023 година нетният поток на преките инвестиции в страната е бил положителен в размер на 3,398 млрд. евро или с 1,912 млрд. евро повече спрямо настоящия резултат. Чуждестранните инвестиции за първите 11 месеца на 2024 година се равняват на 1,5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната при 3,6 от БВП през същия период на предходната година. През месец ноември 2024 година нетният поток на преките инвестиции в страната е положителен, като възлиза на 242,9 млн. евро. През същия месец на 2023 година потокът е бил отрицателен в размер на 168,7 млн. евро. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари - ноември 2024 г. са от Австрия (406,6 млн. евро), Нидерландия (327,5 млн. евро) и Гърция (282,4 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци - към Люксембург (294,5 млн. евро) и САЩ (209 млн. евро).
Източник: БТА (20.01.2025)

Регистрации и банкрути на правни единици за четвъртото тримесечие на 2024 година През четвъртото тримесечие на 2024 г. новорегистрираните правни единици в страната са 11 143, а влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит и обявилите банкрут са общо 1165. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение със същото тримесечие на 2023 г. общият брой на новорегистрираните се увеличава с 4.8%, а този на банкрутиралите - с 19.2%. НСИ посочва, че в сравнение с трето тримесечие на 2024 г. новорегистрираните фирми са се увеличили с 4.7%. Тези обявили бранкрут пък се увеличават с 31,9 пункта. Според данните на НСИ най-много са фалитите в сектор Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - 86.3%. При обявените в несъстоятелност отново най-голям брой попадат в сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 89.2%.
Източник: News.bg (20.01.2025)

Търговският баланс на България за ноември 2024 г. е отрицателен в размер на 764,2 млн. евро Търговският баланс на България за ноември е отрицателен в размер на 764.2 млн. евро при дефицит от 609.3 млн. евро за ноември 2023 година. Между януари и ноември показателят също е отрицателен и е на стойност 4.74 млрд. евро. Дефицитът за същия период на 2023 година беше 3.37 млрд. евро (3.6% от БВП). Това отбелязват от Българската народна банка. За периода януари – ноември експортът е за 39.30 млрд. евро (38.5% от БВП), като също намалява – с 975.8 млн. евро в сравнение с този за същия период на 2023 година. Тогава беше 40.28 млрд. евро и представляваше 42.5% от БВП на страната. За периода януари-ноември вносът на България е в размер на 44.04 млрд. евро (43.2% от БВП), като се увеличава с 387.7 млн. евро в сравнение със същия период на 2023-а. Тогава показателят вносът беше за 43.65 млрд. евро и представляваше 46.1% от БВП на страната. Салдото по услугите е положително в размер на 449.8 млн. евро при положително салдо от 570.1 млн. евро за ноември 2023 година. За периода януари – ноември салдото е положително в размер на 7.07 млрд. евро (6.9% от БВП) при положително салдо от 7.21 млн. евро (7.6% от БВП) за януари – ноември 2023 година.
Източник: econ.bg (21.01.2025)

Парите от пътни такси - почти 1 млрд. лв. През 2024 г. всички пътни такси, които се плащат на държавата, са донесли общ приход от малко над 902 млн. лв., съобщи Националното толуправление. Ръстът спрямо предходната 2023 г. е 16% и ако тенденцията от последните 2-3 г. се запази, още през 2025 г. годишните приходи от пътни такси ще достигнат 1 млрд. лв. Приходите от толдекларации, т.е. когато превозното средство плаща според засеченото през рамките движение с помощта на бордно устройство, са 537 млн. лв. 52 млн. лв. са приходите от маршрутни карти, при които превозвачът декларира откъде ще мине. Приходите от винетки за леките коли, чиито цени не са пипани вече четвърта година, са 281 млн. лв. Малко над 31 млн. лв. са събрани от глоби и компенсаторни такси. Така цялата сума е 902 019 042 лв. Приходите от винетки, които плащат леките коли, са се увеличили минимално в сравнение с предходната година. През 2023 г. от тях са събрани 270 млн. лв. при 281 млн. лв. за 2024-а. Превозните средства над 3,5 тона, при които се плащат толтакси за изминатото разстояние, са се движили най-често по магистралите. Най-предпочитаните от тях маршрути са от София към ГКПП Кулата по магистрала “Струма”, от столицата за ГКПП Капитан Андреево по магистралите “Тракия” и “Марица”, както и от Дунав мост при Русе в посока към ГКПП Капитан Андреево.
Източник: 24 часа (21.01.2025)

Парите в обращение у нас са нараснали с 5,5 на сто през 2024 г. до малко над 31 млрд. лева Парите в обращение в България нараснаха с 5,5 на сто или 1,616 млрд. лева през миналата 2024 година, достигайки 31,078 млрд. лева към края на месец декември. Темпът на растеж се забавя спрямо предходния едногодишен период както в процентно отношение, така и като абсолютна стойност. За сравнение, през 2023 година парите в обращение отчетоха ръст от 7,4 на сто или увеличение от 2,036 млрд. лева. В края на 2024 г. делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97,98 процента, а на разменните монети – 2,01 процента. За едногодишен период броят на банкнотите в обращение се увеличава с 5,2 млн. (0,9 на сто), а стойността им – с 1,581 млрд. лева (5,5 на сто). Запазва се тенденцията от предходните периоди на висок годишен темп на нарастване в наличнопаричното обращение на броя на банкнотите с номинал 100 лева, посочват от БНБ.
Източник: 24 часа (22.01.2025)

България е получила близо 32 млрд. лв. от европейските фондове България е получила приблизително 32 милиарда лева от европейските фондове за периода на членството на страната ни в Европейския съюз, сочи анализ на Института за пазарна икономика. От 2007-ма година вноската на България в бюджета на ЕС се е повишавала почти постоянно и ако през първата година на членството тя е била от почти 600 млн. лева, то през последните години тя е тройна. Като най-голяма е била през 2023 г. от 1 млрд. 850 млн. лв. Брутния размер на членския внос в Европейския съюз през целия период – от 2007-ма до 2024 г. включително е за около 19 млрд. и 300 млн. лв.
Източник: Blitz (22.01.2025)

Увеличаване на банковите депозити и кредити с 1,8% през третото През третото тримесечие на 2024 г. депозитите в банковата система на България се увеличиха с 1,8%, като отпуснатите банкови кредити също нараснаха с 1,8%. През периода юли - септември 2024 г. депозитите в банковата система се увеличиха с 2,8 млрд. лв. (с 1,8%) до 155,0 млрд. лв. спрямо предходните три месеца (април - юни). Най-съществено нараснаха депозитите на домакинствата (с 1,7%, или с 1,4 млрд. лв.), като растеж беше отчетен и при депозитите на нефинансовите предприятия (с 2,1%, или с 1,0 млрд. лв.), на кредитни институции (с 5%, или с 550 млн. лв.), както и на други финансови предприятия (с 6,2%, или 221 млн. лв.), докато депозитите на сектор "държавно управление" се понижиха с 10,5% или с 441 млн. лева. В същото време общият размер на банковите брутни кредити и аванси се повишиха с 2,1 млрд. лева (с 1,8%) до 116,3 млрд. лв. в края на септември 2024 г. спрямо предходното тримесечие. Вземанията от кредитни институции през третото тримесечието на миналата година се понижиха с 4,1% (с 416 млн. лв.) до 9,6 млрд. лева, показват данните на БНБ. Банковата система отчете печалба за деветмесечието на 2024 г. в размер на 2,7 млрд. лв., сходна с реализираната за същия период на предходната година.
Източник: Стандарт (23.01.2025)

Над 5 милиона унищожени животни за 7 години По данни на земеделското министерство за периода след 2018 г., 222 ферми в България са засегнати от включените в т.нар. категория "А" на опасните болести според европейския регламент. Унищожените животни надхвърлят 5,1 милиона, в това число са включени птици, свине и дребни преживни животни, на които е извършена евтаназия. От африканската чума по свинете (АЧС) са засегнати 76 животновъдни обекта с евтаназирани 146 647 свине за периода. Заразените ферми от птичи грип пък са 105 броя с евтаназирани 5 007 288 птици. Чума по дребните преживни животни от 2018 г. насам е регистрирана в 28 животновъдни обекта с евтаназирани 3776 ДПЖ. Шарка по овцете и козите е влязла за този период в 13 обекта с евтаназирани 2482 ДПЖ. Голяма част от обектите не са възстановили дейност или са се пренасочили към друг тип животновъдство. При свинете са възстановени 57 обекта, засегнати от АЧС. Останалите невъзстановили дейността си обекти са лични стопанства или такива без необходимите мерки за биосигурност. При птиците са възстановени 89 обекта, засегнати от птичи грип, а останалите, които не са продължили работа в бранша, са предимно малки стопанства с ниски мерки за биосигурност. При обектите, засегнати от чумата по овце и кози, до момента трима от стопаните са преминали в направление отглеждане на говеда, а 9 обекта са възстановили дейността си.
Източник: Дума (23.01.2025)

България е с бюджетен дефицит от 8,7%, а в ЕС е 2,9% През третото тримесечие на 2024 г. средното ниво на бюджетния дефицит на страните от Европейския съюз е 2,9 на сто от брутния им вътрешен продукт (БВП), показват предварителните данни на Евростат. Ако средната стойност няма промяна, то при България се вижда значително влошаване. Със своите 8,7 на сто тя е "шампион" по дефицит сред страните, за които са представени данни. За сравнение, през Q2 държавните финанси са били "на червено" с 3,5% от БВП. Това означава влошаване на показателя с 5,2% за тримесечие. В челото по бюджетен дефицит са още Румъния (8,6 на сто), Полша (6,7 на сто) и Франция (6,3 на сто). Общо 9 страни нарушават фискалните правила на ЕС, според които бюджетният дефицит не трябва да превишава 3 на сто от БВП. През третото тримесечие на 2024 г. шест страни от ЕС отчитат бюджетен излишък - Ирландия (14,5 на сто от БВП), Кипър (4,9 на сто), Дания (2,7 на сто), Португалия (2,2 на сто), Гърция (2,2 на сто) и Нидерландия (0,1 на сто). Общите държавни приходи на страните от Европейския съюз през третото тримесечие на 2024 г. са възлезли на 46,4 на сто от брутния им вътрешен продукт спрямо 46 на сто през предходния период. Приходите на страните от ЕС са нараснали, коригирани спрямо сезона, с около 42 млрд. евро спрямо второто тримесечие на 2024 година. Общите държавни разходи са нараснали до 49,3 на сто от БВП при 49,2 на сто през предходното тримесечие. Разходите на страните от ЕС са се увеличили, коригирани спрямо сезона, с около 27 млрд. евро в сравнение с второто тримесечие на 2024 година.
Източник: Money.bg (23.01.2025)

За осма поредна година в България ще постъпят над 1 млрд. евро емигрантски пари Българите, живеещи и работещи в чужбина, изпращат по повече от 100 млн. евро у нас в 12-и пореден месец, сочат данни на БНБ. През ноември сумата се равнява на 100.4 млн. евро - най-ниската стойност от миналия ноември, когато за последно преводите са за 96.1 млн. евро. Рекордните 137.8 млн. евро за 2024 г. са преведени през май, докато сумата за март възлиза на 130.3 млн. евро. Месечният рекорд до момента се държи от май 2023 г., когато са постъпили 173.7 млн. евро. За единадесетте месеца до ноември живеещите в чужбина българи са превели в страната 1.28 млрд. евро спрямо 1.335 млрд. евро за периода януари – ноември 2023 г. За цялата 2023 г. у нас бяха наредени 1.44 млрд. евро, а година по-рано сумата възлизаше на 1.2 млрд. евро. Според статистиката на БНБ към 30 септември, малко над 58% от всички преводи за периода януари - септември постъпват от четири държави – Германия, САЩ, Испания и Великобритания. Това са и единствените страни, от които са дошли повече от 100 млн. евро за първите девет месеца на годината. Най-много средства са постъпили от Германия (215.8 млн. евро), следвана от САЩ със 197 млн. евро. Далеч назад са Испания (105 млн. евро) и Великобритания (102.8 млн. евро). В челото са още Гърция (67 млн. евро), Италия (50.7 млн. евро), Нидерландия (48.2 млн. евро), Белгия (46.2 млн. евро), Австрия (34.1 млн. евро) и Франция (33.5 млн. евро). Над 20 млн. евро са получении от ЮАР (21.4 млн. евро).
Източник: econ.bg (24.01.2025)

Грантове за иновации от 14 700 до 29 400 лв. за малките и средните фирми Иновативни грантове между 14 710 лв. и 29 420 лв. може да получи малкият бизнес, като крайният срок за кандидатстване е 28 март. Подкрепата идва по линия на програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" и е с общ бюджет от 25 млн. лева. Схемата беше отворена за кандидатстване в края на миналия ноември. Тя предвижда подкрепа за научно-интензивни услуги за иновативни решения, нови продукти, процеси или услуги в бизнеса, решаването на различни технологични проблеми и др. Ще се финансира също и въвеждането на нови бизнес модели чрез подкрепа на фирмите чрез услуги от университети/научни организации, вкл. центрове за компетентност, центрове за върхови постижения и др., вписани в Регистъра на научната дейност в България. Изискванията за фирмите кандидати са стандартни - трябва да имат средносписъчен брой на персонала за 2023 г., който да е поне две (или повече) заети лица. Фирмите трябва да са регистрирани не по-късно от 31 декември 2022 г., като в зависимост от категорията си трябва да имат и определени нетни приходи от продажби за 2023 г. : Микропредприятие ? 41 хил. лв., Малко предприятие ? 82 хил. лв., Средно предприятие ? 123 хил. лв.
Източник: Капитал (24.01.2025)

БНБ ще проведе аукцион за 7-годишни ДЦК в размер на 300 млн. лева на 27 януари Държавни ценни книжа за нови 300 милиона лева ще бъдат предложени на втория за годината аукцион на вътрешния пазар за годината. БНБ ще проведе на 27 януари аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност седем години (2566 дни) от отворен тип с годишен лихвен купон от 3,25% и падеж в края на януари 2032 г. Проведеният в началото на тази седмица първи аукцион за емитиране на държавен дълг през настоящата година премина успешно, като бяха пласирани 3-годишни книжа за 300 млн. лева при среднопретеглена годишна доходност в размер на 2,90%. За сравнение - миналата година на няколко пъти бе пускана 3-годишна емисия на вътрешния пазар, като при всяко преотваряне среднопретеглената доходност беше над 3%.
Източник: Offnews (24.01.2025)

Депозитите на домакинствата са нараснали с 11,8 на сто през 2024 година до 89,4 млрд. лева Депозитите на домакинствата в България са нараснали с 11,8 на сто през миналата година до общо 89,403 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка (БНБ) към края на месец декември 2024 година. Общият размер на депозитите на домакинствата се равнява на 44,7 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на България. Годишният темп на растеж през декември се забавя спрямо преходния месец ноември, когато увеличението е било 12,2 процента на годишна база. Депозитите на нефинансовия бизнес достигат 46,918 млрд. лева към края на месец декември 2024 година, като нарастват със 7 на сто на годишна база (спрямо годишен ръст от 6,9 на сто през ноември). Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 10,1 процента на годишна база през декември 2024 година (13,2 процента годишно повишение през ноември 2024 г.) и в края на месеца достигат 4,102 млрд. лева. Депозитите на неправителствения сектор бележат годишно увеличение от 10,1 на сто през 2024 година до общо 140,424 млрд. лева към края на декември. Сумата се равнява на 70,1 процента от БВП на страната.
Източник: БТА (27.01.2025)

20 нови IT компании са отворили офиси у нас през 2024 година През 2024 г. 20 нови технологични компании са стартирали дейност в България. Повечето от тях са позиционирани в София, Пловдив и Варна. През 2024-а новите ИТ фирми са с пет по-малко от предходната 2023 г. 60% от компаниите, отворили офиси в България през отминалата година, са с чуждестранен произход, като водещи са инвеститорите от САЩ и Германия. Останалите ИТ работодатели идват от Австрия, Белгия, Великобритания, Канада, о-в Ман и Чехия. Преобладаващата част от тях са микро компании, докато малките фирми представляват 10%. Само две са средни или големи според броя на служителите им в IT отделите. Сред новите компании, отворили офиси у нас, девет са основани през 2024 г. — шест български и три чуждестранни. Те попадат предимно в категорията "микро" с екипи под 10 ИТ служители. Сред новите компании преобладават такива, които са изцяло продуктови. Следват ги компаниите, които съчетават продуктови разработки с внедряване на софтуерни системи. Едно от новите дружества се фокусира върху комбинация от всички дейности. Макар броят на компаниите, отворили офиси през 2024 г., да е сравнително малък, общият брой на работодателите от ИТ сферата, които се присъединяват към Job Board-а на DEV.BG през последните 12 месеца, вече достига 144. Сред тях доминират българските организации, а от международните компании най-много са американските, следвани от тези от Германия, Великобритания и Швейцария. От гледна точка на дейността изцяло продуктовите компании отново са водещи.
Източник: Money.bg (27.01.2025)

Мерките на БНБ не укротиха жилищното кредитиране Въпреки ограничителните мерки, утвърдени от БНБ през есента, жилищното кредитиране през миналата година чупи рекорди в България. Този вид заеми са нараснали с 29,1% през миналата година до общо 25,691 млрд. лева, сочат данните на БНБ към края на декември 2024 година. Така в рамките на миналата година размерът на заемите за жилище е нараснал с 5,791 млрд. лева. Към края на декември 2023 година сумата по тези кредити е възлизала на 19,9 млрд. лева. Годишният ръст в края на 2024 година е по-висок и спрямо годишното увеличение през предходната 2023 година, когато жилищните кредити нараснаха с 20,5 на сто или с 3,389 млрд. лева спрямо края на 2022 година, когато общият им размер възлиза на 16,510 млрд. лева. За последните две години размерът на заемите за жилище в България се е увеличил с близо 9,2 млрд. лева или ръст от 55 на сто спрямо края на 2022 година, сочи банковата статистика. Потребителските кредити, отпускани от банките у нас, са нараснали с 11,9% през миналата година до общо 18,836 млрд. лева към края на декември 2024 година, сочат данните на БНБ. Темпът на растеж се забавя спрямо предходния месец ноември, когато годишното увеличение е достигало 14,8%.
Източник: Дума (28.01.2025)

Агенция „Митници“ е събрала 13,8 млрд. лв. през 2024 година Агенция "Митници" отчита рекордни приходи през 2024 година, когато от акцизи, ДДС при внос, мита и глоби в хазната са внесени над 13,8 млрд. лв. Това е с 10,4% повече от 2023 г. и събирането на приходи изпреварва почти пет пъти ръста на БВП от 2,2%. По все още предварителни данни парите от акцизи са над 6,9 млрд. лв., което е 12% годишен ръст и със 7% над планираното. Увеличение има при приходи от горивата и тютюневите изделия. Влязлото в хазната от мита и ДДС при внос също изпреварват предишната година.
Източник: 24 часа (28.01.2025)

Министерството на финансите емитира дълг за 300 млн. лева Нова емисия държавни ценни книжа, деноминирана в лева, със срочност 7 години и годишен лихвен купон от 3,25 процента пусна в обращение Министерството на финансите на аукцион. Пласираното количество (емисия № BG 20 400 25 210/29.01.2025 г.) възлиза на 300 млн. лева при среднопретеглена годишна доходност в размер на 3,47 процента. Това е вторият за годината аукцион на ДЦК след стартиране на емисионната програма на 20 януари 2025 г. На първият аукцион бяха пласирани 3-годишни ДЦК (№ BG 20 300 25 113/22.01.2025 г.) за 300 млн. лева с годишен лихвен купон от 2,75 процента при среднопретеглена годишна доходност от 2,90 процента.
Източник: БТА (29.01.2025)

"Изправи се.БГ" иска таван на банковите такси, започна подписка На фона на свърхпечалбите на банките "Изправи се.БГ" започна национална подписка за таван на банковите такси, които се актуализират по няколко пъти в годината. От новата година банките започнаха отново да обявяват повишаване на таксите си, като някои такси се увеличават с 20% до 40%. През 2020 г. банковият сектор отчете 800 млн. лв. печалба, докато за 2023 г. тя вече нарасна на 3.4 милиарда лева. Данните за изминалата 2024 г. все още не са излезли, но към края на октомври печалбата им беше 3 милиарда лева. Така за четири години печалбата на банковия сектор скочи над четири пъти. Банковите такси са около 40% от печалбите на банките и предложеният законопроект се опитват да се сложи ред тъй като в момента няма никаква яснота как една или друга банка определя таксите си, коментира финансистът Георги Кадиев. С новия закон и с изискването таксите да не надхвърлят размера на разходите по тях, БНБ ще следи и ще контролира как се формират таксите и оправдани ли са размерите им", допълни Кадиев. "Със законопроекта се предвижда банковите такси да станат разходопокривни - размерът на банковите такси да се определя от самата банкова услуга. Контролът и надзорът за видовете и размера на банкови такси се предвижда да се възлагат на Българската народна банка (БНБ). Според законопроекта БНБ трябва да изработи методика за вида и размера на таксите, а всяка една от тях да защити пред централната банка срещу какви разходи определя такса за клиентите си", защити законопроекта си Мая Манолова. В законопроекта са предвидени санкции до 5% от годишния оборот на банката, ако не спазва заложените разпоредби в закона. Въвеждането на таван на банковите такси със закон не е изолиран случай само в България. Миналата седмица в Гърция влезе в сила закон за ограничаване на банкови такси, който предвижда нулеви такси за някои преводи като плащане на битови сметки, към бюджета, при теглене от банкомат в отдалечени населени места, напомни Манолова.
Източник: Медия Пул (29.01.2025)

Нарастват производството и доставките на твърди горива и ел.енергия през ноември Производството на твърди горива в България е нараснало с цели 73,5 на сто през ноември 2024 г. спрямо октомври. Това сочат огласените днес данни на Националния статистически институт (НСИ). Производството на бензин е спаднало с 29,3 на сто, на пропан-бутанови смеси - с 14,3 на сто, на дизелово гориво - с 1,6 на сто, посочва още НСИ. Не е отчетено изменение при производството на природен газ. На годишна база (спрямо ноември 2023 г.) се е увеличило производството на пропан-бутанови смеси - с 50 на сто и на твърди горива - с 16,4 на сто. Отчетено е намаление при производството на бензин - с 42,4 на сто, на дизелово гориво - с 3,8 на сто и на електрическа енергия - с 3,3 на сто. През ноември 2024 г. не е регистрирано изменение при производството на природен газ и на годишна база. На месечна база през ноември 2024 г. (спрямо октомври) са нараснали доставките на твърди горива - с 60,5 на сто, на природен газ - с 32,4 на сто, на електрическа енергия - с 24,8 на сто, и на бензин - с 12,5 на сто. Отчетено е намаление на доставките на пропан-бутанови смеси - с 10,3 на сто и на дизелово гориво - с 2,4 на сто. На годишна база през ноември 2024 г. (спрямо ноември 2023 г.) са нараснали доставките на бензин - с 28,6 на сто, на електрическа енергия - с 13,2 на сто, на природен газ - с 11,5 на сто, на твърди горива - с 8,8 на сто и на дизелово гориво - с 1,7 на сто. При доставките на пропан-бутанови смеси не е отчетено изменение.
Източник: actualno.com (30.01.2025)

Хазартните залози през миналата година достигат 2.8 млрд. лева През миналата година българите са спечелили от хазартни игри близо 1,4 млрд. лв., а направените залози в игри на късмета са около 2,8 млрд. лв., показват изчисления на “Труд news” на база данни на Националната агенция за приходи за събраните в държавния бюджет средства от хазартния бранш. Похарчените пари за залози в хазартни игри през предходната 2023 г. са около 2,6 млрд. лв., а през 2024 г. направените залози са за близо 2,8 млрд. лв. Дадените пари за хазартни игри нарастват с около 8 на сто през миналата година, и то при положение, че през предходната 2023 г. имаше увеличение с около 13 на сто спрямо 2022 г. Заедно с увеличението на залозите нарастват и изплащаните печалби от организаторите на хазарт. Най-много пари българите дават за онлайн хазарт. През миналата година приходите в държавната хазна от такси по Закона за хазарта от онлайн операторите на хазартни игри са малко над 239 млн. лв. Част от тези средства са еднократни такси с фиксиран размер, а останалите са платените променливи такси на база направените залози. В Закона за хазарта има изискване печалбите от най-популярните хазартни игри да са поне 50% от стойността на направените залози. Променливата такса за организиране на онлайн хазартни игри е 20% от разликата между получените залози и изплатените печалби. Оказва се, че само за онлайн залози през миналата година българите са дали около 2,186 млрд. лв. За цялата 2023 г. размерът на направените онлайн залози е около 2 млрд. лв., което е с близо 10% повече спрямо предходната 2022 г. През 2024 г. ръстът на онлайн залозите е с около 5 на сто. 41 753 граждани са вписани в регистъра на уязвимите от хазарт лица, показват данни на НАП, обявени по реда на Закона за достъп до обществена информация. Приходната агенция поддържа списък с хора, които смятат, че имат или биха могли да развият хазартна зависимост. Регистърът не е публичен. Достъп до него имат само ограничен брой служители, определени от изпълнителния директор на НАП. Организаторите на хазартни игри са задължени да не допускат да залагат граждани, вписани в регистъра.
Източник: econ.bg (30.01.2025)

Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" нараства с 21,2 процента в края на ноември 2024 г. на годишна база Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" е 13,0425 млрд. евро (12,7 процента от БВП) в края на ноември 2024 г. Той нараства с 2,2857 млрд. евро (21,2 процента) спрямо края на ноември 2023 г. (10,7568 млрд. евро, 11,4 процента от БВП), съобщават от БНБ. Брутният външен дълг на страната в края на ноември миналата година възлиза на 47,6892 млрд. евро (46,6 процента от прогнозния БВП). Това е с 3,8641 млрд. евро (8,8 процента) повече в сравнение със същия месец на 2023 г. Краткосрочните задължения са 8,1428 млрд. евро (17,1 процента от брутния дълг, 8 процента от БВП). Те се повишават с 679,4 млн. евро (9,1 процента) на годишна база (7,4634 млрд. евро, 17 процента от дълга, 7,9 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 39,5464 млрд. евро (82,9 процента от брутния дълг, 38,6 процента от БВП), като нарастват с 3,1847 млрд. евро (8,8 процента) спрямо края на ноември 2023 г. (36,3617 млрд. евро, 83 процента от дълга, 38,4 процента от БВП).
Източник: 24 часа (31.01.2025)

Лихвите по потребителските заеми надхвърлиха 10% Лихвите по новите заеми, отпуснати от банките в България през декември, отбелязаха ръст при потребителските кредити в сравнение с ноември и година по-рано, докато при жилищните има намаление, показват актуалните данни на лихвената статистика на Българската народна банка. Централната банка регистрира намаление на средната лихва на заемите за бизнес на годишна база и на месечна при заемите до 1 млн. евро, отпуснати в левове. През декември средният лихвен процент по заемите за потребление в левове се повишава с 0,78 процентни пункта до 10,03%, при годишен ръст от 0,42 пр. п. Годишният процент на разходите (ГПР) по тези заеми расте на месечна база с 0,74 пр. п. до 10,68%.
Източник: Blitz (31.01.2025)

Бюджетът приключва 2024 година с дефицит от 3% Бюджетът приключва 2024 година с дефицит в размер на 3 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт, съобщиха от Министерството на финансите. На база данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители салдото по консолидираната фискална програма (КФП) е отрицателно в размер на 6,138 млрд. лева. Това съответства с очакванията на финансовото министерство от края на миналия месец, които прогнозираха на база предварителни данни и оценки дефицит в размер на около 6,1 млрд. лева. Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2024 г. са в размер на 71,999 млрд. лв. или 95,6 процента от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 4,958 млрд. лв. (7,4 на сто) спрямо отчетените към декември 2023 г. Неизпълнението на разчетите по приходите по КФП се дължи основно на получените по-ниски от планираните приходи от помощи и дарения по сметките за средства от ЕС (поради непостъпване на втория и третия транш по Плана за възстановяване и устойчивост).
Източник: 24 часа (03.02.2025)

С 3.6% поскъпва продукцията в промишлеността у нас за месец С 3.6% се повишава през декември 2024 г. общият индекс на цените на производител в промишлеността спрямо предходния месец, обяви Националния статистически институт (НСИ). По-високи цени се регистрирани в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 13.6%. Продукцията на преработващата промишленост поскъпва с 0.7%. При добивната промишленост се отчита намаление с 1.5%. В преработващата промишленост се повишават цените при производството на основни метали - с 2.1%, и при производството на химични продукти - с 2.0%. С 0.7% поскъпват хранителните продукти и продукцията в сектор обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм. Намаление се отчита при производството, некласифицирано другаде - с 0.9%, а хартиените и картонените изделия поевтиняват с 0.8%. Спрямо декември 2023 година промишлената продукция поскъпва средно с 5.3%. В добивната промишленост ръстът е с 20.2%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11.2%, а в преработващата промишленост - с 2.1%. В добивната промишленост има ръст с 2.8%, а спад - в преработващата и в енергетиката. По-високи цени в преработващата промишленост са регистрирани при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 10.8%, производството на мебели - с 9.7%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 6.9%. Поевтиняват лекарствата - с 5.3%, дървените изделия (без мебели) - с 4.8%, а некласифицираните другаде промишлени продукти - с 4.0%. В сравнение с декември 2023 г. цените на производител на вътрешния пазар нарастват с 6.6%. Покачват се цените в добивната промишленост - със 17.1%, при производството и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ - с 13.3%, както и в преработващата промишленост - с 1.2%. По-високи цени в преработващата промишленост са регистрирани при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 9.2%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 9.0%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8.7%. Намаляват цените при производството на лекарства - с 8.4%, на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.2%, а в производството, некласифицирано другаде - с 4.4%. Цените на производител на международния пазар през декември 2024 г. се увеличават с 1.3% спрямо предходния месец и с 3.2% спрямо декември 2023 година.
Източник: News.bg (03.02.2025)

Основният лихвен процент за февруари намалява до 2,82 на сто Основният лихвен процент (ОЛП) намалява до 2,82 на сто, считано от 1 февруари 2025 година, обявиха от Българската народна банка. ОЛП намалява с 0,13 процентни пункта спрямо нивото си за месец януари тази година, което възлизаше на 2,95 на сто. Това е пети пореден месец на понижение на ОЛП. За последно простата годишна лихва се повиши през септември 2024 година, когато добави 0,01 процентни пункта спрямо преходния месец до ниво от 3,54 процента. Основният лихвен процент се използва у нас предимно при изчисляването на законната лихва по задължения към държавата.
Източник: БТА (03.02.2025)

През 2024 г. българските работодатели са увеличили вноса на работна ръка от страни извън ЕС Българските работодатели значително са увеличили вноса на работна ръка от държави извън ЕС. Само през 2024 г. в България за краткосрочна заетост са влезли 15 560 чужденци - с над 35% повече отколкото през 2023 г. Най-много работници са влезли от Турция, следвани от Киргизстан. За пръв път миналата година по-видимо е присъствието на непалците, които са на трето място по сезонна заетост, показва статистика на Агенцията по заетостта за сезонната заетост и някои други форми на работа за хора от трети държави. В тези данни не влизат чужденците, които минават през единното разрешително за пребиваване и работа, което е за по-дълъг престой и се дава от МВР. Агенцията по заетостта съгласува работата на сезонни работници до 90 дни. Сезонната заетост до 90 дни е най-облекчената процедура и поради това е най-популярна. През 2024 г. разрешение по тази линия са получили 10 403 чужденци, като всеки четвърти идва от Киргизстан (2709 души). Узбекистан е на второ място с дошли у нас 2151 души, а непалците са на трето място - 1328 души. Тези хора идват основно за работа в хотели и ресторанти, и в селското стопанство. По-малко хора идват по процедурата за краткосрочна заетост до 90 дни, но тя е предпочитана от турските работници - за 2024 г. по тази линия у нас са работили 3450 души, от които 3317 са от Турция. Турските работници обаче работят основно в строителството, а не в хотелиерство и ресторантьорство. 1550 чужденци са влезли с разрешение за работа - трети вид процедура, която минава през Агенцията по заетостта. Тук също преобладават турските работници, а секторите най-често са строителство и ИТ. Вносът на работна ръка, както личи и по повишения интерес, набра скорост в последните две години, като миналата година бележи увеличение в пъти в сравнение с това, което беше обичайно преди 2023 г. Ако сега сме успели да внесем над 15 000 работници, то през 2022 г. броят им беше 6150 души. За периода от октомври до декември 2024 г., са одобрени за сезонна работа 1537 чужденци от трети държави, а това е много под необходимото за зимните курорти. Само за последните три месеца на годината държавата с най-много регистрации на работници отново е Турция, но Узбекистан изпреварва Киргизстан.
Източник: Сега (04.02.2025)

Лихвата по влоговете мина 1% за пръв път от 9 години За пръв път от 9 години насам средната лихва по банковите влогове в левове у нас вече не е нулева и прескочи психологическата граница от 1%. Към декември 2024 г. средната лихва по новосключените срочни депозити в левове със срочност от един ден до една година е 1,01%, става ясно от лихвената статистика на Българската народна банка. За последно средната лихва беше 1% през далечния януари 2016 г. В последните 9 години показателят кръжеше около нулата, като най-ниската си точка лихвите достигнаха в края на 2021 г. и началото на 2022 г. – на старта на голямата инфлационна вълна, която преобърна тенденциите в Европа и света, но не и у нас. За разлика от лихвите по новите депозити, тези по действащите договори са доста по-назад – средната лихва за същата срочност в левове е 0,31% към декември 2024 г. Това е най-високото ниво на показателя за последните 7 години. За същия период натрупаната инфлация е 43,9%. Това означава, че хората, които са държали парите си на влог в левове в банка у нас в последните 7 години, са загубили близо половината от стойността на парите си.
Източник: Дума (05.02.2025)

Министерството на финансите ще предложи за продажба 3-годишни ДЦК за 100 млн. лева на аукцион Министерството на финансите ще предложи на 10 февруари на аукцион продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност три години от отворен тип с 2,75% фиксиран годишен лихвен процент с номинална стойност на предлаганото количество 100 млн. лева, съобщи Българската народна банка. Предлаганите държавни ценни книжа (ДЦК) са от същата емисия с падеж 22 януари 2028 г., при която финансовото министерство емитира дълг за 300 млн. лева на първия за тази година аукцион, проведен на 20 януари. Първата дългова емисия за годината се прие като тестова за настроенията на пазара, след като страната ни посрещна годината без редовно приет бюджет. Аукционът ще бъде третият за тази година. През 2025 г. досега Министерството на финансите набра вътрешен дълг за 600 млн. лева след продажбата на тригодишни ДЦК за 300 млн. лева и още толкова за седемгодишни облигации.
Източник: Инвестор.БГ (05.02.2025)

Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в България намаляват с 15,8 на сто през четвъртото тримесечие на 2024 г. на годишна база През четвъртото тримесечие на 2024 г. местните администрации в България са издали разрешителни за строеж на 1 915 жилищни сгради с 9 861 жилища в тях и с 1 103 580 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 15 административни сгради/офиси с 34 929 кв. м РЗП, както и на 1 185 други сгради с 628 133 кв. м РЗП, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 15.8%, жилищата в тях и разгънатата им застроена площ - с по 41.3%. По-малко са издадените разрешителни за строеж на административни сгради и тяхната РЗП, съответно с 31.8 и 59.5%. Намаление е регистрирано и при издадените разрешителни за строеж на други сгради - с 6.0%, както и при разгънатата им застроена площ - с 28.7%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 340, София (столица) - 247, Варна - 173, Бургас - 161, и София - 140. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 2 539, Пловдив - 2 309, Бургас - 1 202, Варна - 1 188, и Стара Загора - 380. През четвъртото тримесечие на 2024 г. е започнал строежът на 1 539 жилищни сгради с 8 601 жилища в тях и с 956 979 кв. м разгъната застроена площ, на 8 административни сгради/офиси с 6 114 кв. м РЗП и на 600 други сгради с 373 504 кв. м РЗП. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 0.3%, жилищата в тях - с 16.5%, както и разгънатата им застроена площ - с 11.6%. Броят на започнатите административни сгради е без промяна, но тяхната РЗП нараства със 17.3%. Започнал е строежът на 6.4% по-малко други видове сгради, като общата им застроена площ е намаляла с 31.5%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 245 жилищни и 80 други сгради; Бургас - 226 жилищни и 42 други сгради; София (столица) - 212 жилищни и 13 други сгради.
Източник: econ.bg (06.02.2025)

Електроиндустрията у нас внася работници от Непал, Узбекистан и дори от ИталияПо данни на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), българската електротехническа промишленост е индустрия с годишен оборот, който вече наближава 6 млрд. евро, като 90-95% от продукцията ? е за експорт и това ? дава трето място като дял от износа с над 11 на сто. Като продуктови групи, електрическите машини изпреварват медта и медните изделия като основна българска експортна стока. БАСЕЛ предупреди за големи рискове за бранша, тъй като над 60% от обществените поръчки, включително и тези с европейски пари, се печелят от доставчици от трети страни - Турция, Китай и други. В останалите европейски държави това не е така, в държавите с развита електроиндустрия бизнесът получава подкрепа от държавата чрез пазара, който му се осигурява", посочи председателят на БАСЕЛ Димитър Белелиев. Българската продукция е "на едно от най-добрите нива в световен мащаб и ценово е по-добра от европейската", но е много трудно да се конкурира с евтиния внос от трети страни. "Тези държави нямат пазарна икономика, а европейските правила позволяват по процедурите да се изключват страни извън ЕС и ЦЕФТА. Според БАСЕЛ поставянето на най-ниската цена като основен критерии удря не само по българската индустрия, но и по качеството на оборудването, което се плаща с публичен ресурс, а и често последващата поддръжка също отива в ръцете на фирми извън ЕС.
Източник: Money.bg (06.02.2025)

НСИ отчита годишен ръст на производството в бизнес услугите у нас с над 3% през ноември 2024 г. През ноември 2024 г. общият индекс на производството в областта на бизнес услугите в България се понижава с 1,1% спрямо предходния месец, когато се сви с 0,5%, показват предварителни данни на НСИ. Това представлява свиване на производството в областта на бизнес услугите за втори пореден месец за пръв път от юни-юли 2023 г. Най-сериозно намаление с 9,3% е отчетено в сектора "Операции с недвижими имоти", следван от сектора "Транспорт, складиране и пощи", където има понижение с 3,2% и в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 2,6 на сто. Растеж през ноември е отчетен в три сектора: в сектора "Административни и спомагателни дейности" - с 9,4%, "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 0,8% и в сектор "Професионални дейности и научни изследвания" - с 0,4 на сто. Спрямо година по-рано индексът на производството в сферата на бизнес услугите нараства през ноември с 3,2% след повишение с 5,6% месец по-рано, отбелязвайки устойчив растеж за дванадесети пореден месец (от декември 2023 г. насам). НСИ отчита най-солиден ръст от 10,8% на годишна база в сектор "Професионални дейности и научни изследвания", в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 8%, в "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 3,6% и в сектор "Транспорт, складиране и пощи" - повишение с 2,5 на сто. Намаление с цели 20,4% се наблюдава в сектор "Операции с недвижими имоти" и с 2,5% в "Административни и спомагателни дейности".
Източник: econ.bg (07.02.2025)

Оборотите в търговията на дребно в България нарастват През декември 2024 г. в търговията на дребно в България, без търговията с автомобили и мотоциклети се наблюдава увеличение на оборота с 0,5 на сто спрямо предходния месец по съпоставими цени, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Търговският оборот нараства със 7,8 на сто спрямо декември 2023 г. През декември 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистрирано нарастване на оборота при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 11,6 на сто, и при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 9,4 на сто. Спад е отчетен при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 10,7 на сто. В групата "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" ръст се наблюдава във всички подгрупи, като по-значителен е при "Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет" - с 39,3 на сто, и "Търговия на дребно с разнообразни стоки" - с 22,8 на сто. През ноември 2024 г., на годишна база, е било регистрирано нарастване на оборота при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 11 на сто, както и при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 9,1 на сто, сочи справка в НСИ. Спад е бил отчетен при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - със 7,9 на сто. В групата "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" ръст се наблюдавал във всички подгрупи, като по-значителен той е бил при "Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет" - с 19,6 на сто.
Източник: 24 часа (07.02.2025)

Министерството на финансите отчете преизпълнение на данъчните приходи за 2024 Публикуваните от Министерство на финансите данни за изпълнението на бюджет 2024 показват, че данъчните приходи, в това число и от осигурителни вноски, през 2024 г. са в размер на 58.7 млрд. лв., което представлява 101,3% изпълнение на планираното за годината и 12.2% повече от събраните данъци през 2023 г. Този ръст е значително по-висок от отчетената средна инфлация през изминалата година от 2.6%. Като цяло бюджетните приходи са с около 4% под планираните, но това не е заради провал с данъците, а заради неполучените втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост, както и забавяне в усвояването на евросредства от оперативните програми. Ако политиците не се бяха провалили с приемането на необходимите закони, свързани с траншовете от ПВУ, щяхме да имаме 100% изпълнение на приходната част, т.е. 3.4 млрд. лв. повече. Повишението на минималната работна заплата от 780 на 933 лв. през миналата година, както и на останалите възнаграждения в публичния и частния сектор е довело не само до 12% ръст на данъците от доходите на физическите лица, но и до преизпълнение на постъпленията по това перо спрямо плана. По трудовите правоотношения приходите от данъка през 2024 г. са 5.981 млрд. лв., което е с 5,3 % преизпълнение спрямо годишните разчети. Тези приходи нарастват с 16,6 % в сравнение с предходната година. Отново заради ръста на доходите и на минималната заплата се отчита сериозно повишение на постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски. Техният размер от 18 018 млрд. лв. е с 1.6% повече от планирания разчет за 2024 г. и с 15,3 % повече от събраните през 2023 г. Приходите от основния приходоизточник за бюджета - ДДС, достигат през м.г. 18.576 млрд. лв., което е почти колкото планираното (99,7 % от разчета за 2024 г.). А съпоставени с 2023 г., те са с 2.359 млрд. лв. или 14,6% повече. МФ отчита също, че дължимият ДДС, подлежащ на възстановяване на фирмите към 31 декември 2024 г., е в размер на 56,8 млн. лева. При акцизите се наблюдава значително преизпълнение през изминалата година - 7.1% над плана. Приходите от този специфичен налог от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са в размер на 6.904 млрд. лв. Съпоставени с предходната година тези постъпления нарастват номинално 12,3 %. Този ръст най-вече се дължи на облагането на тютюневите изделия (3.856 млрд. лв.) и горива - 2.668 млрд. лева. Единствено постъпленията от корпоративни данъци се разминават по-значително с очакванията за 2024 г. От данък печалба в хазната са влезли 5.412 млрд. лв., което е 91.3% от годишния план. Намаляват приходите от данък върху дивидентите на физически лица, отчита МФ. Постъпленията от 5%-ния данък дивидент са в размер на 611,3 млн. лв. или 90,5 % от плана за 2024 г. Те са по-слаби с 11.5% и спрямо предната година. Приходите от облагане на трудовите правоотношения растат, но не така стоят нещата със свободните професии, гражданските договори, едноличните търговци. Постъпленията от облагане на тези доходи за м.г. са в размер на 460,2 млн. лв., което е едва 83,8 % от годишния разчет. За 2024 г. са постъпили с 12,0 млн. лв. по-малко приходи или 2,5 % спад спрямо предходната година.
Източник: Сега (10.02.2025)

Активите на застрахователите по общо застраховане растат с 6,71 на сто в края на септември 2024 г. на годишна база Активите на застрахователите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на Европейския съюз (ЕС) в края на септември 2024 г. възлизат на 5,567 милиарда лева. В сравнение със същия период на 2023 г. общата стойност на активите им нараства с 6,71 на сто. В края на третото тримесечие на 2024 г. броят на застрахователите в България възлиза на 36, от които 26 - застрахователи по общо застраховане и 10 застрахователи по животозастраховане и със смесена дейност. Брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане към края на третото тримесечие на 2024 г., възлизат на 2,903 милиарда лева., в т.ч. 29,925 милиона лева по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане, нарастват с 5,37 на сто. Брутните възникнали претенции на застрахователите по общо застраховане към края на септември 2024 г. възлизат на 1,204 милиарда лева, в т.ч. 21,4 милиона лева по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните възникнали претенции намаляват с 6,08 на сто. Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на застрахователите по общо застраховане възлиза на 3,232 милиарда лева към края на септември 2024 г., като нараства спрямо същия период на 2023 г. с 10,53 на сто. Към края на третото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат 58,06 на сто от общата стойност на активите на дружествата по общо застраховане.
Източник: actualno.com (10.02.2025)

Спад на промишленото производство и строителството в края на 2024 г. Промишленото производство и строителството в България отбелязаха солидни понижения през декември 2024 г. спрямо предходния месец, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Промишленото производство се понижи с 1,6% спрямо ноември, когато се сви с 0,4%, което представлява най-солидното намаление на производството от май 2024 г. насам и негов спад за трети пореден месец в края на 2024 г. Спад от 7,4% беше отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, а в преработващата промишленост - с 1,6%, докато добивната промишленост нарасна с цели 21,4 на сто спрямо месец по-рано. Спрямо годината по-рано (спрямо декември 2023 г.) промишленото производство се сви с 3,9%, след като през ноември нарасна с 2,4%, отбелязвайки най-солидно понижение от юни 2024 г. Най-солиден спад с 28,8% е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, докато преработващата промишленост се сви с 1,2%, а в добивната промишленост - с 8 на сто. Индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" през декември 2024 г. пък отбеляза рязък спад с 3,4% спрямо ноември, когато се повиши с 0,9% - най-солидно понижение от повее от две години насам. Строителството на сгради се сви на месечна база с 1,7%, а строителството на съоръжения - с 2,1%, докато продукцията от специализирани строителни дейности се понижи с 6,3 на сто. На годишна база строителната продукция през декември 2024 г. се повиши с 2,2%, но след ръст с 8,6% през ноември. Въпреки че това представлява повишение за 12-ти пореден месец, растежът на строителната продукция в края на миналата година е най-слабия от февруари 2024 г. насам. Строителството на съоръжения нарасна спрямо октомври 2023 г. със 7,1%, на специализираните строителни дейности - с 8,9%, докато строителството на сгради се повиши с 3,5 на сто.
Източник: actualno.com (11.02.2025)

Българският износ се сви до 84 млрд. лв. през 2024 г. Българският износ на стоки се сви с 3.3% през 2024 г. до едва 84 млрд. лв. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. Резултатът в номинални стойности е с около 3 млрд. лв. под този от 2023 г., но далеч от рекордната 2022-ра. Тогава обаче износът срещна силна подкрепа от най-високата за последния четвърт век инфлация в страната, която изстреля експорта до 93 млрд. лв.НСИ отчита дефлация при редица стоки. Според актуалната статистика средното цените на българския експорт падат с 5.6% през първото тримесечие, с 5.8% през второто и с 4.6% през третото тримесечие. Дефлация се отчита при ключови експортни стоки, като машини, храни и живи животни, материали като метални руди, нефт и продуктите от него. А при електроенергията, например, продажните цени през миналата година са наполовина на тези от предходната. По-големият спад идва по линия на износа към трети страни – той се свива с 5.1% до 30 млрд. лв. Този към Европейския съюз пък докосва 54 млрд. лв., което е с 2.2% под нивото от миналата година. А декември в стойностно изражение е най-слабият месец за цялата година, показват предварителните данни на НСИ. Обемът на изнесените стоки достига едва 6.2 млрд. лв., което е годишен спад с 3.9%. Разбивка показва, че сред по-големите партньори на България извън ЕС износът към Китай се свива с 1/3 до 1.4 млрд. лв. С около 1/3 се свива и този към Украйна до малко на 1.1 млрд. лв. В същото време този към Гибралтар расте почти двойно до близо 1 млрд. лв.
Източник: economic.bg (11.02.2025)

Общият размер на кредитите за домакинствата достигна 46,374 млрд. лева В края на декември 2024 г. броят на кредитите на сектор Домакинства и Нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД) нараства на годишна база с 3 на сто, като достига близо 3 млрд. броя. Размерът им нараства на годишна база с 20.8%, като достига 46.374 млрд. лева, показват данните на БНБ. Към края на декември 2024 г. в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 100 хил. до 250 хил. лв. с дял от 27.8%. Следват кредитите от над 50 хил. до 100 хил. лв. - те са 18.7 на сто от общия дял. Кредитите от 25 хил. до 50 хил. лв. са третият най-голям сегмент - 15.3 на сто, а веднага след тях и заемите от 250 хил. до 500 хил. лв. - 13.9 на сто. Кредитите над 1 млн. лева са едва 1.1 на сто, а тези под 1000 лева - 0.8 на сто. В края на четвъртото тримесечие на 2024 г. броят на депозитите на сектор Домакинства и НТООД е 9.009 млн., като нараства на годишна база с 1%. Към края на декември 2024 г. в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 50 хил. до 100 хил. лв. с дял от 19%. Нарастват и депозитите над 1 млн. лв. - през декември 2023 година те са били 1540, а година по-късно - 1841. Изменението им спрямо последното тримесечие на 2023 срещу 2024 г. е 19.5%. През последното тримесечие всеки ден има по още двама човека с депозити с над 1 млн. лв. в тях.
Източник: Труд (12.02.2025)

До 23,5 млрд. лв. скочиха спестяванията за втора пенсия До 23,5 млрд. лв. скочиха спестяванията в универсалните пенсионни фондове към края на 2024 г. В универсалните пенсионни фондове се осигуряват над 4 млн. души за т.нар. втора пенсия. Това са всички работещи българи, които са родени след 1 януари 1960 г. Всеки месец те внасят в универсалните фондове 5% от осигурителния си доход, като натрупванията в универсалните фондове са полични партиди и не подлежат на контрол от страна на политиците и правителството за разлика от плащанията от НОИ, където всяка година се определят минималната и максималната пенсия. Към края на септември 2024 г. средният размер на личните партиди за втора пенсия е 7441 лв. и се е увеличил с близо 1000 лв. спрямо размера в края на 2023 г. Най-големи са спестяванията за втора пенсия на хората в диапазона 50-59 години. Само за последните две години спестяванията за втора пенсия са се увеличи с общо 6,8 млрд. лв. - по 3,4 млрд. за 2023 и 2024 г. С доходност от 8,32% за 2023 г. и 6,56% за миналата универсалните пенсионни фондове са добавили по над 1,3 млрд. лв. на година към осигурителните вноски. Според данните на пенсионните фондове към края на миналата година около 25 000 души получават пенсията си на разсрочено плащане, а още около 5000 души са с пожизнени пенсии. Средните пенсии при разсроченото плащане са 470-500 лв. на месец, а пожизнените - около 300 лв. на месец. Тези пари са допълнителен доход за възрастните към пенсията, която получават от Националния осигурителен институт. Само за деветмесечието на 2024 г. във фондовете за втора пенсия са влезли над 1,9 млрд. лв. като осигурителни вноски, а очакванията са за цялата година да надхвърлят 2,6 млрд. лв.
Източник: 24 часа (12.02.2025)

Брутен вътрешен продукт (БВП) - регионално ниво през 2023 година През 2023 година Югозападният район има най-голям дял (50.2%) в брутния вътрешен продукт (БВП) на България, докато Северозападният район е с най-нисък дял (6.9%) в БВП на страната. Това съобщи Националният статистически институт (НСИ), който публикува данни за БВП на регионално ниво за 2023 г.. През отчетната година БВП на България възлиза на 185,233 млрд. лева. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) - 61 833 лв., при 28 733 лв. средно за страната. За статистическа зона Северна и Югоизточна България БВП е 68,059 млрд. лв., а в Югозападна и Южна Централна България е 117,174 млрд. лева.
Източник: НСИ (12.02.2025)

Приходите от нощувки в България през декември 2024 г. се увеличават с 11,6 на сто на годишна база През декември 2024 г. в сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване н България (хотели, мотели, хижи, къмпинги) се увеличава с 1.1%, а на леглата в тях - с 2.2%, показват данните на Националния статистически институт. В тях има 65 хил. стаи и 134.9 хил. легла. Общият брой на нощувките е над 1 млн., или с 0.6% повече в сравнение с година по-рано. Българските граждани са реализирали 713.9 хил. нощувки, а чуждите - 287.8 хил. нощувки. Броят на пренощувалите намалява с 1.7% в сравнение със същия месец на 2023 г. и достига 484.7 хил. Нощувалите български граждани са 366.5 хил. и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Общата заетост на леглата е 24.3%. Приходите от нощувки се увеличават с 11.6% спрямо декември 2023 г. и достигат над 100 млн. лв., като 67.3 млн. лв. са от българи, а 32.9 млн. лв. - от чужденци.
Източник: Дневник (13.02.2025)

МИР подкрепя бизнеса с над 16 млн. лв. за защита на индустриалната собственост Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 16,3 млн. лв. микро-, малките и средните предприятия за повишаване на заявителската активност и защита на права по индустриалната собственост. Процедурата за бизнеса е по програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията" (ПКИП) и се очаква да бъде обявена до края на февруари тази година. Мярката ще се администрира от Патентното ведомство. Част от средствата ще бъдат инвестирани в развитие на информационната среда, в разширяване на предлаганите от институцията услуги и в подобряване на условията за ползването им от компаниите. Ще могат да се финансират разходи за консултантски услуги за подготовка и оформяне на документацията, свързана с подаване на заявки за патенти, полезни модели, марки и промишлени дизайни. Също така и за покриване на още разходи за такси за поддържане на действието на защитните документи на обектите на индустриална собственост, както и за такси за заявки за полезни модели. Процедурата по ПКИП ще надгради вече съществуващата мярка „Ваучери за индустриална собственост", която се изпълнява от Патентното ведомство съвместно със Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС). При нея подкрепата е под формата на четири вида ваучери – за предварителна диагностика на интелектуалната собственост, за търговска марка и промишлен дизайн, за национални и европейски патенти и за заявки и такси за нови сортове растения и породи животни.
Източник: 24 часа (13.02.2025)

Разходите за пенсии са с 2,544 млрд. лв. повече спрямо предходната година Разходите за пенсии през 2024 година са с 2,544 млрд. лв. или с 13,3% повече спрямо предходната година, а над 13,090 млрд лв. е общата сума на отчетените приходи по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по предварителни данни. Това представлява 101,6% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 1,7 млрд. лв. повече в сравнение с 2023 г., съобщиха от НОИ във връзка с касовото изпълнение на бюджетите на социалноосигурителните фондове, администрирани от института по силата на законова делегация. Размерът на извършените разходи по предварителни данни към 31 декември 2024 г. е 24,615 млрд лв. или 101,1% от заложените в плана за годината. В сравнение с 2023 г. разходите бележат увеличение с 3,005 млрд. лв. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 21,667 млрд. лв., 100,3% изпълнение на плана за годината. Разходите за пенсии са с 2,544 млрд. лв. или с 13,3% повече спрямо предходната година. Средномесечният брой пенсионери за 2024 г. е 2 044 757, което е увеличение с 13 566 лица (0,7%) в сравнение с година по-рано. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2024 г. (вкл. т. нар. „великденска" и „коледна" добавки) е 883,02 лв. В сравнение с 2023 г. средният размер е по-висок с 98,54 лв. (12,6%).
Източник: 24 часа (14.02.2025)

Мебелният бранш е с позитивни очаквания за тази година Мебелният бранш в България е с позитивни очаквания за икономическото състояние в сектора през тази година. А по вътрешни неофициални данни, базирани на допитване до членове на камарата, за 2024 г. стойностите ще се запазят на нивата от 2023 година. Това заяви в интервю за БТА проф. д-р Васил Живков, председател на Управителния съвет на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП). Той отбелязва, че общото производство на мебели (без матраци) в страната за 2023 г. е било на стойност от 556 млн. долара. Проф. д-р Васил Живков отбелязва, че очакванията са през тази година цените на мебелите да отбележат плавен ръст, съобразен с инфлацията, поради натиска на пазара на труда и свързаната с това необходимост от увеличаване на заплатите на работещите в сектора. България е на 24 място в Европа по износ и внос на мебели за 2023 г. и на 23 място по производство.В световен мащаб страната ни заема 53-а позиция по производство, 39-а по износ, 50-а по внос и 62-ра по потребление. Мебелният бранш у нас осигурява около 3 на сто от БВП на страната ни. Във фирмите от сектора са ангажирани над 50 000 души.
Източник: Банкеръ (14.02.2025)

Българската икономика се ускорява до 3.1% в края на 2024 г., движена от потребление Ръстът на българската икономика се е ускорил през последните месеци на 2024 г., движен основно от потребление. Реалният темп на годишна база се засилва до 3.1% през октомври - декември, след постигнат ръст от 2.7% през предходните три месеца. Това показва експресна оценка на националната статистика, която обикновено впоследствие търпи корекции с постъпването на по-пълна информация. Спрямо предпоследното тримесечие БВП на България се е разширил с 0.8%. Предварителните данни подсказват, че стойността на българската икономика през миналата година за първи път в новата ни история е надхвърлила 200 млрд. лв. по текущи цени. По груби сметки (при събиране на отделните тримесечия) сумата възлиза на около 202.5 млрд. лв., докато през 2023 г. година тя е била малко над 185 млрд. лв. Така към момента българската икономика изпреварва средните темпове на растеж на ЕС и еврозоната, които според предварителни данни на Евростат са се разширили съответно с едва 1.1% и 0.9% на годишна база през последните три месеца на 2024 г. Както и досега потреблението остава най-силният двигател на българската икономика. В края на 2024 г. то се увеличава в реално измерение с 5.8% на годишна база, в сравнение 4.4% и 4.8% предходните тримесечия. Инвестициите в основен капитал също минават на положителна територия и подкрепят общия растеж - те се увеличават с 0.7% на годишна база, след като преди това половин година бяха на минус. През последното тримесечие износът на стоки и услуги спада с 3.2%, докато вносът расте (с 1.2%), което означава, че нетно външната търговия вероятно е имала отрицателен принос. Данни за изменението на запасите на фирмите в експресната оценка не се публикуват, но според последната макропрогноза на БНБ през първите девет месеца на 2024 г. техният ефект върху общия резултат също е бил положителен с перспективи да остане такъв до края на годината. Прогнозите на повечето институции за ръста на българската икономика за 2025 г. варират около 2.5-2.9%, макар да има и по-песимистични - за около 2.1%. Така като цяло очакванията са икономическата активност да продължи да расте приблизително със същите темпове като миналата година.
Източник: Капитал (17.02.2025)

Инфлацията за януари в България се ускорява до 2% Инфлацията в България за януари скочи до 3,7% на годишна база, т.е. спрямо януари 2024 г. Това показват изнесените предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Месечната инфлация е 2%, т.е. това е повишението на цените само за януари спрямо декември. През януари 2025 г. спрямо предходния месец, най-голямо е увеличението на цените в групите: "Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива" (+4.6%), "Хранителни продукти и безалкохолни напитки" (+2.5%), "Съобщения" (+2.4%), "Ресторанти и хотели" (+2.2%). Намаление на цените през януари е регистрирано само в група "Облекло и обувки" (-4.3%). Средногодишната инфлация за периода февруари 2024 - януари 2025 г., спрямо периода февруари 2023 - януари 2024 г. е 2,4%, показват още данните на НСИ. Според ХИПЦ през януари 2025 г. месечната инфлация у нас е 1.8%, а годишната инфлация за януари 2025 г. спрямо януари 2024 г. е 3.8%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2024 - януари 2025 г. спрямо периода февруари 2023 - януари 2024 г. е 2.6%.При отчитане от страна на ЕЦБ и ЕК дали изпълняваме критерия за присъединяване към еврозоната относно инфлацията, се има предвид именно хармонизиран индекс на потребителските цени.
Източник: Money.bg (17.02.2025)

Повишаване на производствените цени в селското стопанство с 8,6% в края на 2024 г. Индексът на цените на производител в селското стопанство се повишава през четвъртото тримесечие на 2024 г. с 8,6% спрямо същото тримесечие на 2023 г. Покачването се дължи в най-голяма степен на нарастване на индекса на цените на продукцията от растениевъдството с 11,5% и на индекса на продукцията от животновъдството с 0,9%. Това показват най-нови данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходната година, цените на селскостопанската продукция пък се увеличават през четвъртото тримесечие на 2024 г. 3,1%, като в растениевъдството те нарастват с 4,5%, а в животновъдството намаляват с 0,6 на сто. Най-значим ръст в растениевъдството отбелязват цените на техническите култури - с цели 31,3% в резултат на скок на цената на слънчогледа с 34,1 на сто. Тенденцията се запазва и по отношение на цените на техническите култури, като те се повишават през последното тримесечие на миналата година спрямо 2023 г. на с 20,9 на сто, отчита НСИ. В животновъдството през четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същото тримесечие на 2023 г. цените на живите животни намаляват с 2,5%, докато цените на продуктите от животновъдство нарастват с 5,7%. Спрямо 2023 г. намаляват цените на живите животни с 4,3%, докато цените на животинските продукти се увеличават с 4,7 на сто. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2024 г. е по-нисък с 2,2% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 5% спрямо 2023 г. Най-голямо намаление спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. отбелязват цените на електроенергията и горивата - спад с 8%, както и на минералните торове - с 6,5 на сто. Спрямо предходната година най-голямо е намалението през четвъртото тримесечие на 2024 г. при цените на минералните торове - спад с цели 21% и на фуражите - с 6,5 на сто.
Източник: actualno.com (18.02.2025)

Активите, управлявани от инвестиционни фондове у нас, скочиха с 21% за година Активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на 11,7938 млрд. лева в края на декември 2024 г., съобщават от БНБ. Техният размер се увеличава с 2,0407 млрд. лева (20,9 процента) в сравнение с декември 2023 г. (9,7531 млрд. лева). Като процент от прогнозния БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към декември 2024 г. е 5,9 процента, при 5,3 процента от БВП на годишна база. Към края на декември миналата година активите на местните инвестиционни фондове достигат 3,7138 млрд. лева, като спрямо същия месец на 2023 г. (3,1448 млрд. лева) те се увеличават с 569 млн. лева (18,1 процента). Към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават с 397,1 млн. лева (20,9 процента) до 2,2928 млрд. лева при 1,8956 млрд. лева към декември 2023 г., а тези на балансираните фондове и фондовете, инвестиращи в недвижими имоти и други нарастват със 109,7 млн. лева (25,9 процента) до 533,8 млн. лева при 424,1 млн. лева към края на декември 2023 г. Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, нарастват на годишна база с 62,1 млн. лева (7,5 процента) до 887,3 млн. лева към декември 2024 г. (825,1 млн. лева към края на декември 2023 г.). Към края на декември 2024 г. относителният дял на активите на фондовете, инвестиращи в акции от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове е 61,7 процента, при 60,3 процента към декември 2023 г. Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 23,9 процента от общата сума на активите към декември 2024 г. при относителен дял от 26,2 процента към декември 2023 г. Към края на декември 2024 г. с най-големи относителни дялове в собствения капитал на местните инвестиционни фондове са домакинствата и НТООД (37,1 процента), застрахователни компании и пенсионни фондове (29,1 процента) и нефинансови предприятия (9,4 процента).
Източник: БТА (18.02.2025)

МСП доминират в българската икономика Данни за доминиращата роля на малките и средните предприятия (МСП) в структурата на българската икономика и за цялостното ? представяне съдържа публикуваният от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) годишен Доклад за състоянието на малките и средните предприятия в България към декември 2024 г. От анализа в доклада се потвърждава нарастващото значение на МСП като важна част от икономическата структура на страната ни, с дял от 98,8 процента от общия брой на предприятията за 2023 г. Състоянието и развитието им в значителна степен определя общото икономическо представяне на България и темповете на нейното развитие. Делът на МСП в оборота на нефинансовите предприятия е 58,4 процента, а в създадената добавена стойност - 61,79 процента. Броят на заетите в тях е 74,02 процента от всички заети в икономиката.
Източник: economy.bg (18.02.2025)

Над 11 000 безработни са намерили работа през януари В края на януари Агенция по заетостта (АЗ) отчита 158 040 регистрирани безработни. Равнището на регистрираната безработица е 5,57%, като се отчита намаление с 0,28 процентни пункта спрямо същия месец на предходната 2024 г. Общо 11 123 безработни са намерили работа. Други 301 души от групите на заети, учащи и пенсионери също са намерили реализация с помощта на трудовите посредници. Съществена роля за активирането на трудовия пазар имат ромските и младежките медиатори, заедно със служителите в Бюрата по труда. Tе са съдействали на над 4970 неактивни лица да се регистрират и по този начин да увеличат шансовете си за заетост, отбелязаха от АЗ.
Източник: 24 часа (19.02.2025)

Спад на преките инвестиции у нас с над 50% за година Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България от януари до декември 2024 г. е положителен в размер на 1,497 млрд. евро, като е по-малък с 1,786 млрд. евро (54,4%) спрямо година по-рано, когато беше 3,284 млрд. евро. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които подлежат на ревизия в бъдеще. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е на плюс с 211,3 млн. евро за януари – декември 2024 г. Той е по-малък с 455 млн. евро спрямо същия период година по-рано. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е на минус с 15,2 млн. евро (в т.ч. отрицателен поток от 24,8 млн. евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 13,2 млн. евро за януари – декември предходната година. Статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1,327 млрд. евро, при положителна стойност от 2,938 млрд. евро за януари – декември 2023 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е на минус с 40,7 млн. евро, при отрицателна стойност от 320,7 млн. евро година по-рано. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за миналата година са от Австрия (426,7 млн. евро), Гърция (295,1 млн. евро) и Италия (245,9 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Люксембург (436,7млн. евро) и САЩ (378,9 млн. евро). Нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – декември 2024 г. възлиза на 455,4 млн. евро, при 639,5 млн. евро за януари – декември 2023 г.
Източник: Инвестор.БГ (19.02.2025)

Търговският баланс на България за 2024 г. е отрицателен в размер на близо 5,5 млрд. евро Търговският баланс на Българияа за декември е отрицателен и е 724 млн. евро. Дефицитът за същия месец на 2023 г. беше 554.7 млн. евро. За януари – декември показателят също е отрицателен и е в размер на 5.47 млрд. евро (5.3% от БВП*) при дефицит от 3.93 млрд. евро (4.1% от БВП) за същия период на 2023-а. Това съобщават от Българската народна банка. Износът на стоки е за 3.18 млрд. евро за декември като намалява с 80.7 млн. евро в сравнение с този за същия месец на 2023 година. Между януари и декември експортът е бил в размер на 42.43 млрд. евро (41.5% от БВП), като намалява с 1.10 млн. евро спрямо този за дванадесетте месеца на 2023 година. Тогава е бил 43.54 млрд. евро, или 46% от БВП на стната. Българският износ за януари – декември 2023 г. също намалява на годишна база (със 7.6%). Вносът на стоки за декември е на стойност 3.90 млрд. евро, като нараства с 88.5 млн. евро спрямо същия месец на 2023 година. Между януари и декември импортът е бил 47.90 млрд. евро (46.8% от БВП), като се увеличава с 438.2 млн. евро спрямо същия период на 2023 година. Тогава той е бил 47.47 млрд. евро, или 50.1% от БВП на страната. Вносът за януари – декември 2023 г. намалява на годишна база (с 9.1%). Салдото по услугите е положително в размер на 448.9 млн. евро, но леко намалява. През декември 2023 г. показателят е положителен и е бил 597 млн. евро. Между януари и декември салдото е положително и е 7.51 млрд. евро (7.3% от БВП) при положително салдо от 7.81 млрд. евро (8.2% от БВП) за същия период на 2023 година.
Източник: Банкеръ (19.02.2025)

21,5% ръст на вземанията на лизинговите дружества по договори за леки автомобили през декември 2024 г. Българите изплащат лизинги за 1,423 млрд. лв., като сумата нараства с 25% (284,2 млн. лв.) в края на 2024 г. на годишна база и с 5% (67,8 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2024 г., показват последните данни на БНБ. Относителният дял на вземанията от сектор Домакинства в общия размер на вземанията по финансов лизинг нараства от 19,7% в края на декември 2023 г. до 22,4% в края на декември 2024 г. Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили са 3.260 млрд. лв. в края на декември 2024 година. Те нарастват с 21,5% (576 млн. лв.) на годишна база и с 4,5% (141.2 млн. лв.) в сравнение с края на третото тримесечие на 2024 година. Относителният им дял е 51,3% в края на декември 2024 г. при 46.5% в края на декември 2023 г. Намаляват обаче лизингите на Товарни и лекотоварни автомобили с 1,8% (25,8 млн. лв.) спрямо края на декември 2023 г. и вече възлизат на 1,421 млрд. лв. Относителният им дял е 22.4% в края на декември 2024 г. при 25.1% в края на същия месец на 2023 година. В края на декември 2024 г. вземанията по финансов лизинг на бизнеса възлизат на 4,907 млрд. лв. Те нарастват с 6,5% (299,1 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2023 г. и с 1,2% (57,8 млн. лв.) спрямо края на септември 2024 г.
Източник: Дума (20.02.2025)

Аграрният сектор създава около 4% от брутния вътрешен продукт на страната Аграрният сектор създава около 4 процента от брутния вътрешен продукт на България и осигурява 6 процента заетост на населението, съобщи министърът на земеделието и храните Георги Тахов. Инвестициите, по информация от 2022 и 2023 г., достигат над 2,2 милиарда лева годишно, което представлява около 8 процента от всички инвестиции в нашата икономика. През 2023 г. сектор "Земеделие" има положително (търговско-бел. ред.) салдо от 1,7 млрд. евро, което надвишава с 9 процента това от предходната година.
Източник: econ.bg (21.02.2025)

Продукцията в строителния сектор на ЕС се повиши слабо на месечна база в края на 2024 г., но в същото време отбеляза спад в България Строителната продукция в Европейския съюз е нараснала с 0,4 на сто през последният месец на миналата година, отчетено на месечна основа. За същия период в рамките на страните от еврозоната строителната продукция е останала без изменение, показват най-новите първоначални оценки на Евростат. На годишна база – през декември 2024 г. спрямо същия месец на 2023 г., продукцията на строителния сектор е намаляла с 0,8 на сто в ЕС, както и с 0,1 на сто във валутната зона. В България продукцията на сектор "Строителство" през декември в сравнение с ноември е спаднала за първи път от юни миналата година, но спадът е най-големият сред всички страни от ЕС, за които има налични данни в базата данни на Евростат. При сравнение със същия месец на 2023 г. обаче строителната продукция в България продължава да се разширява за дванадесети пореден месец през декември – с 2,2 на сто. Това все пак представлява забавяне на растежа спрямо ноември, когато ръстът на строителната продукция достигна 8,6 на сто – максимум от април 2021 година. Средногодишният темп на строителната продукция за цялата 2024 г., отнесен към 2023 г., е отрицателен – съответно 1,3 на сто в ЕС и 0,9 на сто в еврозоната. През декември на месечна база увеличение е регистрирано при сградното строителство в ЕС, както и при гражданското инженерство – с 0,6 и 0,7 на сто, а специализираните строителни дейности са намалели с 0,1 на сто. С най-значителен месечен ръст през декември са били строителните сектори в Полша (5,7 на сто), Чехия (4,6 на сто) и Португалия (3,6 на сто), а с най-голям спад - в България (3,4 на сто), Нидерландия (2 на сто) и Италия (1,7 на сто). На годишна основа през последния месец на 2024 г. в ЕС е намаляло строителството на сгради с 1,3 на сто, също с колкото и при специализираните строителни дейности, а строителството на граждански съоръжения е нараснало с 1,1 на сто. Сред страните от ЕС най-голям годишно повишение на продукцията на сектор "Строителство" са записали Испания (11,2 на сто), Чехия (9,7 на сто) и Словакия (5,8 на сто). На другия край на скалата с най-значителен спад са били Румъния (12,9 на сто), Полша (9,9 на сто) и Австрия (9,3 на сто).
Източник: БТА (21.02.2025)

Средната такса за разкриване на сметка с дебитна карта в офис на банка у нас е 3,49 лева Средната банкова такса за разкриване на разплащателна сметка от физически лица в офис на банка в България достига 4,65 лева без издаване на дебитна карта и 3,49 лева с издаване на дебитна карта към сметката. По данни на Българската народна банка (БНБ) средният размер на таксата за обслужване на разплащателна сметка в офис на банката достига 4,20 лева на месец, като същата услуга, но с издадена дебитна карта, се таксува средно 2,81 лева на месец. Закриването на разплащателна сметка в офис, открита до 6 месеца от датата на закриване, се таксува средно с 4,14 лева. Внасяне на средства по разплащателна сметка в офис на банката се таксува средно с 1,91 лева за суми до 3009 лева или средно с 0,27 на сто от внесената сума (мининум 2,81 лева) в зависимост кой подход на таксуване прилага съответната банка. Тегленето на пари в брой (до 1000 лева) от разплащателна сметка на каса в офис на банката у нас струва средно 4,04 лева или средно 0,67 на сто от сумата (минимум 6,73 лева) в зависимост от подхода на банката. Тегленето на пари в брой с дебитна карта на банкомат, обслужван от банката, издала картата, се таксува средно с 0,39 лева или средно 0,14 на сто от теглената сума (минимум 0,30 лева) в зависимост от метода на съответната банка. Средната такса за теглене на пари в брой с дебитна карта на банкомат, обслужван от друга банка, възлиза на 1,17 лева или средно 0,18 на сто от сумата (минимум 1,43 лева) в зависимост от прилагания метод за таксуване на съответната банка. Средната такса при плащане по директен дебит към сметка при същата банка възлиза на 3,51 лева, а при плащане към сметка при друга банка - средно 5,22 лева. Настоящият среден размер на таксите, предоставяни по разплащателни сметки на потребители, е изчислен на база информация към 31 декември 2024 г., подадена от 17 банки и клонове на банки, извършващи дейност на територията на страната и предоставящи платежни услуги на потребители.
Източник: actualno.com (24.02.2025)

България е сред страните с най-висока медианна възраст на населението в ЕС Медианната възраст на населението на Европейския съюз достига 44,7 години към 1 януари 2024 г., съобщи европейската статистическа агенция Евростат. Сред страните членки на ЕС с най-голяма медианна възраст на населението е Италия (48,7 години), България (47,1 години) и Португалия (47,1 години), а с най-малка Ирландия (39,4 години), Люксембург (39,7 години) и Малта (39,8 години). За периода 2014 – 2024 г. медианната възраст в ЕС расте с 2,2 години. Увеличения са регистрирани във всички страни от ЕС, с изключение на Малта (-0,7 години) и Германия (-0,1 години). За периода застаряването на населението е най-силно изразено в Гърция, Италия, Португалия и Словакия, като медианата възраст там се увеличава с 4 години. Средната възраст в Кипър, Испания и Полша се е увеличила с 3,8 години. Към 1 януари 2014 г. в България медианната възраст на населението е била 43,7 години или с 3,4 години по-малко, отколкото през 2014 г. ,когато страната ни също е била сред трите страни от ЕС с най-застаряло население - след Германия (45,6 години) и Италия (44,7 години),. За сравнение, в началото на века – към 1 януари 2000 година медианната възраст на българското население е била 39,1 години. Тогава медианната възраст на населението е била по-висока в Италия (40,1 години), Сърбия (41,1 години), Германия (39,8 години), Швеция (39,3 години) и Финландия (39,2 години), сочат данните на Евростат.
Източник: БТА (24.02.2025)

40% от новите ТЕЛК-решения са пожизнени През 2024 г. броят на издадените свидетелства за временната или намалена работоспособност от Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) са нараснали с около 10%. Само за две години са издадени близо половин милион решения - през 2023 г. са 221 540, а през 2024 г. са 243 251. От издадените миналата година 243 251 решения, 92 164 са с пожизнен срок. Според Националната експерта лекарска комисия (НЕЛК) данните показват известна нормализация, след като миналата година бе въведено случайно разпределение на делата и бе сведена до минимум възможността да се връщат решения за преразглеждане. До промените - през първата половина на годината, НЕЛК е отменила или върнала на ТЕЛК 52% от обжалваните експертни решения, докато след промените - от 21 юни до 31 декември, делът на върнатите или отменени решения е намалял на 38%.
Източник: econ.bg (25.02.2025)

3,8% е годишната инфлация в България през януари 2025 г. Годишната инфлация в България през януари 2025 година е 3,8%, а месечната е 1,8%, сочат данните на Евростат. В еврозоната годишната инфлация през януари е 2,5%, докато през декември 2024 г. е била 2,4%. През януари 2024 г. инфлацията е била 2,8%. За ЕС годишната инфлация през януари 2025 година е 2,8% спрямо 2,7% през декември 2024 г. През януари 2024 г. процентът е бил 3,1%. Най-ниски годишни нива са регистрирани в Дания - 1,4%, Ирландия, Италия и Финландия, като последните три са с 1,7%. Най-високи годишни темпове са отчетени в Унгария - 5,7%, Румъния - 5,3%, и Хърватия - 5,0%. През януари 2025 г. най-високият принос за годишната инфлация в еврозоната идва от услугите, които се увеличават с 1,77% , следвани от храни, алкохол и тютюн - 0,45% отчетено увеличение, енергия - 0,18%, и неенергийни промишлени стоки - 0,12%.
Източник: News.bg (25.02.2025)

Бързите заеми в България нарастват с над 18% за година Към края на декември вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 6.58 млрд. лв. (3.3% от БВП*) при 5.54 млрд. лв. (3% от БВП) в края 2023 година. Те се увеличават с 1.04 млрд. лв. спрямо края на четвъртото тримесечие на 2023-а и с 262.5 млн. лв. в сравнение със септември 2024 година, съобщават от Българската народна банка. Нетните продажби на кредити от дружествата за последните дванадесет месеца са в размер на 138.6 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 176.6 млн. лв. (в т.ч. 96.3 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2024 г.), а закупените са 38 млн. лв., извършените покупки на кредити през четвъртото тримесечие са 2.9 млн. лева. Преобладават кредитите над пет години, които са общо 3.07 млрд. лв. в края декември. Те нарастват с 547.2 млн. лв. спрямо декември 2023 г. и с 37.9 млн. лв. в сравнение със септември 2024 година. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията по кредити нараства от 45.6% в края на декември 2023 г. до 46.7% в края на същия месец на миналата година. Към края на декември размерът на необслужваните кредити е 475.9 млн. лева. Те нарастват с 30.8% (112.2 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2023 г. и със 17.6% (71.3 млн. лв.) спрямо края на септември миналата година.
Източник: econ.bg (26.02.2025)

Работещи са под 54% от българите, над 1 милион са "икономически неактивни" Общият брой на икономически неактивните хора в България (тези, които не си търсят работа) на възраст между 15 и 64 години е малко над 1 милион (462,4 хил. мъже и 584,8 хил. жени). Това са 26,4% от населението в тази възрастова група, нсочат данните на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2024 година. Общият брой на работещите хора в страната в този период е малко под 3 млн. (2,929 млн.). Работят 53,2 на сто от населението на възраст над 15 години, като при мъжете този дял е 59,1%, а при жените – 47,9%. В същото време броят на работещите български пенсионери нараства, изчисляват от НОИ. От общия брой на наетите хора 1,89 млн. (73,7%) работят в частния сектор, а 676,3 хил. (26,3%) - в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 65 хил., или 2,5% от наетите хора.
Източник: econ.bg (26.02.2025)

Ръст от 6,2 на сто при товарните превози през четвъртото тримесечие на 2024 г. През четвъртото тримесечие на 2024 г. се наблюдава увеличение както при превозените товари от товарния транспорт с 6,2 на сто, така и при извършената работа с 15 на сто в сравнение с предходното тримесечие. Това сочат предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) намаляват с 6,6 на сто, докато извършената работа се увеличава с 1,6 на сто, заради нарастване на международните превози и съответно на средното превозно разстояние. През четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на 2023 година превозените товари от сухопътния транспорт са със 7,9 на сто по-малко, а извършената работа намалява с 2,6 на сто. Речният и морският транспорт са превозили 39,8 хил. тона повече товари, а при извършената работа, измерена в тонкилометри, е отчетен ръст с 20 на сто. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е с 3,7 на сто по-малко спрямо същия период на предходната година, а извършената работа се увеличава с 4,3 на сто. При пътническия воден транспорт се наблюдава намаление на превозените пътници с 0,4 хил. пътници, докато извършената работа нараства с 1,2 на сто. Предприятията от градския електротранспорт са превозили с 10,7 хил. пътници повече, а извършената работа нараства с 27,4 на сто.
Източник: БТА (27.02.2025)

Общо 800 млн. лв. привлече Министерството на финансите от продажба на ДЦК Между 20 януари и 24 февруари Министерството на финансите проведе четири аукциона за продажба на държавни ценни книжа от две емисии облигации. В тях бяха привлечени общо 800 млн. лева. На 20 януари Министерството на финансите пусна в обращение част от нова емисия тригодишни лихвоносни съкровищни облигации № BG 20 300 25 113, деноминирана в лева, с падеж 22 януари 2028 година в размер на 300 млн. лева при среднопретеглена годишна доходност в размер на 2.90 процента. На аукциона на 27 януари Министерството на финансите пусна в обращение нова емисия BG 20 400 25 210 седемгодишни лихвоносни съкровищни облигации, деноминирана в лева, с падеж на 29 януари 2032 г. за 300 млн. лева при по-висока среднопретеглена годишна доходност спрямо първия аукцион – 3.47 процента. На 10 февруари Министерството на финансите преотвори за втори път (след 20 януари) и проведе аукцион за продажба на част от емисия тригодишни лихвоносни съкровищни облигации, деноминирани в лева, с падеж 22 януари 2028 година. Обемът на емисията в обращение беше увеличен със 100 млн. лв., с което достигна 400 млн. лв. номинална стойност. Среднопретеглената годишна доходност е 2.76 процента. БНБ проведе на 24 февруари аукцион за продажба на част от емисия седемгодишни лихвоносни съкровищни облигации, като обемът на емисията в обращение беше увеличен със 100 млн. лв. с което достигна 400 млн. лв. номинална стойност. Отчетената на аукциона среднопретеглена годишна доходност e в размер на 3.31 процента.
Източник: Банкеръ (28.02.2025)

Над 600 хил. българи са пътували в чужбина през януари 2025 г. Пътуванията на българи в чужбина през януари са 600 хил., или с 11,7% повече в сравнение с януари 2024 година. Запазва се тенденциията българите да пътуват най-много до съседните страни. За пореден месец най-голям брой пътувания те са осъществили към Турция - 140 хил., Гърция - 139 хил., Румъния - 56 хил., Сърбия - 49 хил. Следват Германия - 30 хил., Република Северна Македония - 23 хил., Австрия - 22 хил., Испания - 17 хил., и други. През януари най-голям е делът на пътуванията с други цели – 48,4%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия – 27,3%, и със служебна цел – 24,3%. През първия месец на тази година посещенията на чужди граждани в България са 739 хил., което е с 0,3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Регистрирано е намаление с 5,9% на пътуванията с други цели, докато тези с цел почивка и екскурзия и със служебна цел се увеличават съответно с 6,5 и с 2,9%. Транзитните преминавания през страната са 28,4% (210 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България. Делът на гражданите от Европейския съюз, посетили България, е 55% от общия брой чужди граждани и достига 413 хил., като най-голям е броят на посещенията от Румъния – 37,5%, и Гърция – 32,2%. Посещенията от групата на европейските страни извън ЕС са 269 хил., или 36,5% от всички визити в България. Най-голям брой са регистрирани от Турция - 130 хил., или 48,2% от посещенията в тази група. Най-много посещения в България са реализирани от Румъния - 154 хил., Гърция - 133 хил., Турция - 130 хил., Република Северна Македония - 49 хил., Сърбия - 49 хил., Германия - 28 хил., Обединено кралство - 19 хил., Украйна - 17 хил. и други.
Източник: НСИ (28.02.2025)

Градус АД (GR6) Градус АД представи тримесечен консолидиран отчет за Четвърто тримесечие на 2024г.
Източник: БФБ (28.02.2025)

Януари бележи спад на лихвите по потребителските кредити и стабилност при жилищните заеми През януари 2025 г. средният лихвен процент по потребителските кредити в левове отбелязва спад с 1,01 процентни пункта до 9,02%, а годишният процент на разходите (ГПР) намалява до 9,53%. Това показват последните данни на Българската народна банка (БНБ). Лихвите по жилищните кредити в левове остават стабилни – средният лихвен процент е 2,50%, а ГПР леко спада до 2,78%. Лихвите по другите кредити в левове, включително заемите по Националната програма за енергийна ефективност, се увеличават до 3,95%. За работодатели и самонаети лица средният лихвен процент също се покачва – до 3,89%. Бизнес кредитите също регистрират промени – заемите до 1 млн. евро в левове се отпускат при средна лихва от 4,02%, а тези над 1 млн. евро – при 4,29%. При кредитите в евро лихвите са съответно 4,41% и 4,74%. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове леко се покачва до 1,14%, докато при депозитите в евро има леко намаление до 1,48%. При овърнайт депозитите няма промени спрямо предходния месец. При потребителските кредити обемът на новоотпуснатите заеми в левове нараства с 22,3% до 832,3 млн. лв., докато жилищните кредити бележат спад от 20,5% до 749,4 млн. лв. В бизнес сектора новите заеми до 1 млн. евро в левове намаляват с 12,8%, а тези над 1 млн. евро – с 54,4%. Аналогична тенденция се наблюдава и при евровите бизнес заеми.
Източник: econ.bg (01.03.2025)

БНБ очаква ускоряване на инфлацията в първите месеци на 2025 г. Годишната инфлация в България ще се ускори през първото шестмесечие на 2025 г., смятат от БНБ. Годишната инфлация в края на 2024 година, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се забави до 2,1 на сто през декември 2024 г. спрямо 5 на сто в края на 2023 г. Това се дължи на по-ниската инфлация при храните, както и на понижението на цените в групата на промишлените стоки, смята БНБ. Същевременно услугите, следвани от групите на стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия и на хранителните продукти, имаха най-голям положителен принос за общата инфлация в края на 2024 г. Според БНБ растежа на реалния БВП на страната през последната четвърт на 2024 година ще се ускори слабо спрямо предходното тримесечие както на верижна, така и на годишна база. Нарастването на реалния БВП през първата половина на 2025 г. ще бъде подкрепяно най-вече от вътрешното търсене, докато нетният износ се очаква да продължи да има отрицателен принос. През 2024 г. годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система се запази сравнително висок. Основен принос за него имаха депозитите на домакинствата, които се повишиха с 11,8 на сто в края на годината. Годишният растеж на кредита за нефинансовите предприятия и домакинствата се ускори до 15 на сто в края на 2024 година. Определящо значение за възходящата динамика имаха кредитите за домакинствата, при които най-силно нарастване бе отчетено в сегмента на жилищните кредити. Нарастващите доходи от труд, запазването на много ниски нива на лихвените проценти по жилищни кредити, както и високата ликвидност, стабилната капиталова позиция на банките и конкуренцията между тях бяха основните фактори, които определяха растежа на жилищните кредити, пише БНБ.
Източник: 24 часа (01.03.2025)

БВП на България е нараснал с близо 9% за година до 49 млрд. евро към края на 2024 г. Брутният външен дълг на България възлиза на 49,019 млрд. евро към края на месец декември 2024 година, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Това представлява увеличение от 8,7 на сто на годишна база или ръст от 3,939 млрд. евро. За сравнение, към края на декември 2023 година нивото на брутния външен дълг е достигало 45,079 млрд. евро. Равнището на брутния външен дълг към края на 2024 година се равнява на 47,9 процена от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Година по-рано съотношението е възлизало на 47,6 процена от БВП. В края на декември 2024 г. краткосрочните задължения са 9,444 млрд. евро (19,3 процента от брутния дълг, 9,2 процента от БВП) и се повишават с 1,013 млрд. евро (12 на сто) спрямо декември 2023 г. (8,431 млрд. евро, 18,7 процента от дълга, и 8,9 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 39,574 млрд. евро (80,7 процента от брутния дълг, 38,7 процента от БВП) в края на декември 2024 г., като нарастват с 2,926 млрд. евро (8 на сто) спрямо края на декември 2023 г. (36, 648 млрд. евро, 81,3 процента от дълга и 38,7 процента от БВП). Към края на декември 2024 г. 30,027 млрд. евро (61,3 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 77,9 процента от брутните външни задължения при 80,4 процента година по-рано. Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на декември 2024 г. е 12,933 млрд. евро (12,6 процента от БВП). Спрямо края на декември 2023 г. (10,934 млрд. евро, 11,5 процента от БВП) той нараства с 1,999 млрд. евро (18,3 на сто). Външните задължения на Централната банка са 1,965 млрд. евро (1,9 процента от БВП). Те намаляват със 103,6 млн. евро (5 на сто) спрямо края на декември 2023 г. (2,068 млрд. евро, 2,2 процента от БВП). Външните задължения на сектор "Други парично-финансови институции" са 8,393 млрд. евро (8,2 процента от БВП). Те се повишават с 1,591 млрд. евро (23,4 на сто) спрямо края на декември 2023 г. (6,801 млрд. евро, 7,2 процента от БВП). Външните задължения на "Други сектори" са 12,559 млрд. евро (12,3 процента от БВП). Те нарастват с 328,2 млн. евро (2,7 на сто) спрямо същия месец на миналата година (12,231 млрд. евро, 12,9 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,166 млрд. евро (12,9 процента от БВП) в края на декември 2024 г., което е със 124,1 млн. евро (1 на сто) повече спрямо края на декември 2023 г. (13,042 млрд. евро, 13,8 процента от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 26,9 процента към края на декември 2024 г., при 28,9 процента към декември 2023 година.
Източник: 24 часа (01.03.2025)

БНБ с поредно понижение на основния лихвен процент Българската народна банка (БНБ) намали основния лихвен процент (проста годишна лихва) от 1 март 2025 г. с 0,23 процентни пункта и е в размер на 2,59 на сто. От 1 януари януари ОЛП беше 2,95 процента, а от началото на февруари намаля до 2,82 на сто. Преди година - от първи март 2024 година БНБ обяви ОЛП от 3,8 на сто и оттогава основната лихва постепенно намалява.
Източник: БТА (01.03.2025)

Бюджетът за януари се оказа със 100 млн. лв. излишък вместо с 407 млн. лв. дефицит Приходите за януари по Консолидираната фискална програма на България са в размер на 6,333,8 млрд. лева т.е. със 752,2 млн. лева повече на годишна база (14,4% ръст). Данъчните приходи се увеличават със 777,2 млн. лева, неданъчните са в размер на 727,9 млн. лева т.е. 9,1 млн. лева повече на годишна база (1,3% ръст). Разходите са 5,77 млрд. лева, като това е с 19,9% повече на годишна база или увеличение с 959,4 млн. лева. С други думи, бюджетното ни салдо е на плюс – 563,9 млрд. лева. Увеличава се и фискалният резерв – 12,1 млрд. лева, а е бил 11,8 млрд. лева към края на 2024 година. За първите два месеца на 2024 година обаче финансовото ни министерство очаква бюджетен дефицит от 1,5 млрд. лева или 0,7% от БВП. Очаква се дефицитът за февруари да е 1,6 млрд. лева - това е начислена основа, а по КФП т.е. на касова основа да е 1 млрд. лева. Приходите, които се чакат през февруари, са 11 млрд. лева т.е. с 1,1 млрд. лева повече, но разходите ще са 12 млрд. лева. Нарастване на разходите се очертава при социалните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, субсидии и други.
Източник: actualno.com (05.03.2025)

Активите на банковия сектор бележат ръст от 11 на сто в края на декември 2024 г. на годишна база, нетната печалба расте с 8,1 на сто Към края на декември 2024 г. общите активи на банковия сектор достигат 191,6 млрд. лв., като отбелязват ръст от 11,4 на сто на годишна база. Това се посочва в анализ на Асоциацията на банките в България. Към 31 декември 2024 г. 61,2 на сто от активите на банковата система са под формата на кредити и аванси, които възлизат на 117,3 млрд. лв. Паричните средства, които се равняват на 34,1 млрд. лв., формират 17,8 процента от активите, а делът на портфейлите с ценни книжа достига 17,3 на сто (33,1 млрд. лв.). Собственият капитал на банковата система нараства с 4,8 на сто на тримесечна база, достигайки 23,2 млрд. лв. Към края на декември 2024 г. стойността на собствения капитал е с 15,7 на сто по-висока спрямо същия период на предходната година. Към края на декември2024 нетната печалба на банковия сектор бележи ръст от 8,1 на сто на годишна база. В абсолютна стойност реализираната от банковата система печалба нараства с 277,97 млн. лв. спрямо четвъртото тримесечие на предходната година. Размерът на нетния общ оперативен доход на банковата система се равнява на 7,867 млрд. лв., нараствайки с 13,7 на сто на годишна база (от 6,916 млрд. лв. към края на 31 декември 2024 г.). Нетният лихвен доход на банките се повишава с 14,9 на сто на годишна база (4,846 млрд. лв. към края на декември 2023 г.) и към края на декември 2024 г. възлиза на 5,566 млрд. лв. Нивото на нетния лихвен доход се формира от разликата между приходите от лихви и разходите за лихви. Към края на 2024 г. приходите от лихви се покачват с 14,4 процента на годишна база до 6,726 млрд. лв. Разходите за нарастват с 12,4 на сто на годишна база. Обемът на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни; без централни банки и кредитни институции) намалява към края на декември, достигайки нива от 2,159 млрд. лв. спрямо края на септември 2024 г., когато са в размер на 2,295 млрд. лв. Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на 2024 г. общата сума на депозитите в банковата система достига 140,428 млрд. лв., отбелязвайки годишен ръст от 10,1 на сто. Спестяванията към декември нарастват с по-бърз темп в сравнение с отчетения ръст на годишна база от 9,7 на сто към края на септември.
Източник: БТА (06.03.2025)

България е на второ място по годишен растеж на търговията на дребно в ЕС през януари В България обемът на търговията на дребно през януари т.г. в сравнение с декември 2024 г. расте с 0,1 на сто. През декември отново на месечна основа търговията на дребно в България наддаде с 0,4 на сто, сочат данните на Евростат. В началото на февруари агенцията първоначално съобщи за ръст с 0,5 на сто в края на миналата година. През януари спрямо същия месец на миналата година търговията на дребно в България се повишава с 8,1 на сто. Това е вторият най-значителен годишен ръст сред страните от ЕС, като през януари единствено в Люксембург търговията на дребно се разширява с повече (11,4 на сто).
Източник: 24 часа (07.03.2025)

Приходите от ДДС в държавния бюджет през януари са с 36% повече от миналата година Изненадващо голямо увеличение на приходите от ДДС отчете Министерство на финансите през първия месец от годината. Приходите от ДДС през януари са в размер на 1,984 млрд. лв. и спрямо същия месец на миналата година нарастват с 523,9 млн. лв. (+35,9%). Увеличението на събраните средства от ДДС през януари е в резултат както на по-високите приходи от ДДС от сделки в страната и вътреобщностни придобивания (ВОП от страни от ЕС), така и от ДДС от внос от страни извън ЕС. Нетният размер на приходите от ДДС от внос от страни извън ЕС за януари е 561,8 млн. лв., като нараства с 14,3% (+70,5 млн. лв.) спрямо същия месец на миналата година. Най-значително е увеличението при внос на потребителски стоки, храни, напитки и транспортно оборудване. Нарастват приходите от внос от всички групи стоки с изключение на групата “Горива и смазочни материали”. Постъпленията от ДДС при сделки в страната и вътреобщностни придобивания от страни от ЕС за януари възлизат на 1,422 млрд. лв. В сравнение със същия месец на миналата година приходите нарастват с 453,5 млн. лв. или с рекордните близо 47 на сто. Част от увеличението се дължи на връщането на ДДС на 20% за ресторантите и за хляба. Но съществена роля за увеличението има спада при възстановяване на данъчен кредит. Декларираният ДДС за възстановяване зависи от размера на износа и извършените инвестиции. Приспаднатият данък за януари е 76,6 млн. лв. и е с 9,1 млн. лв. (13,5%) повече от миналата година. Възстановеният ДДС е в размер на 818,7 млн. лв., което е с 281,9 млн. лв. по-малко от възстановените суми през януари миналата година. Невъзстановеният ДДС за януари е в размер на 81,4 млн. лв., като намалява с 6,8 млн. лв. (7,7%).
Източник: Труд (07.03.2025)

Българската икономика е нараснала с 1,8% през 2023 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) на България (получен като сума от тримесечните данни) се повишава през цялата 2024 г. в реално изражение с 2,8% спрямо 2023 г. БВП в номинален стойност обем достигна през 2024 г. 202,8615 млрд. лева, като на човек от населението се падат 31 479 лева (или 16 052 евро). Крайното потребление нараства в края на 2024 г. с 4,7% спрямо последното тримесечие на 2023 г. , като крайното потребление на домакинствата се повиши с 5,3% на годишна база, докато колективните (правителствените) разходи се повишиха с едва 1,8% спрямо последното тримесечие на 2023 г. (след ръст с 5% през третото тримесечие на 2024 г.). Именно солидното крайно потребление е в основата на ускорения икономически растеж през последното тримесечие на 2024 г. В същото време нетната търговия се отразява негативно на БВП през четвъртото тримесечие на 2024 г. тъй като износът на стоки и услуги се повишава слабо с 0,2% спрямо година по-рано, докато вносът нараства с 1,5% спрямо последното тримесечие на 2023 г. Бруто капиталообразуването в основен капитал (инвестициите в дълготрайни активи) спрямо година по-рано се свива с 1,5% - спад за трето поредно тримесечие.
Източник: econ.bg (10.03.2025)

Спадът в промишлеността се забавя Индексът на промишленото производство в България през януари 2025 г. намалява с 2.0% спрямо предходния месец, съобщиха от Националният статистически институт. Спрямо януари 2024 г. е регистрирано понижение с 3.5% на календарно изгладения индекс на промишленото производство. Спрямо декември 2024 г. е отчетен най-голям спад в добивната промишленост - с 19.0%. Най-сериозен ръст пък има в производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета (+17.8%). На годишна база най-голям е спадът при производството на основни метали - с 34.1%. Най-съществено се е повишило производството на тютюневи изделия - с 58.1%.
Източник: Дневник (11.03.2025)

Кошерите се увеличават, а произведеният мед намалява Количеството на произвеждания в България мед намалява, въпреки че пчелните семейства и кошерите се увеличават, се твърди в най-новия аграрен доклад на Министерството на земеделието. Към края на 2024 г. броят на пчелните семейства в България е 838 000, което е с три на сто повече спрямо предишната година, но произведеният пчелен мед е с близо 7% по-малко и е малко над 10 000 тона. Запазва се тенденцията да намаляват малките пчелини и да се увеличава броят на големите стопанства с над 100 кошера. Повече от половината от меда, който пчеларите успяват да произведат, се продава на преработвателните предприятия. Проблемът обаче е, че предприятията изкупуват меда на най-ниска цена - за последната година достигнатата цена е 4,40 лв. за килограм, което е по-ниско от предишната година. Два пъти по-висока цена пчеларите получават при директните продажби на крайни потребители, но продажбите на дребно са едва 2000 тона. Загиналите пчелни семейства са над 34 000.
Източник: Дума (11.03.2025)

Микро, малки и средни предприятия от пограничния регион на България и Сърбия с достъп до над 5,6 млн. евро за модернизация Микро, малки и средни предприятия (МСП) в граничните области между България и Сърбия ще имат достъп до над 5,6 млн. евро за технологична модернизация, съобщи министерството на регионалното развитие и благоустройството. Средствата се осигуряват от управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Програма ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България – Сърбия 2021-2027. Представителите на бизнеса могат да кандидатстват за безвъзмездна финансова подкрепа, насочена към дигитализация и преход към устойчиви бизнес модели за повишаване на конкурентоспособността на предприятията. Финансирането ще насърчи инвестиции за внедряване на иновативни решения, подобряване на производствените процеси, повишаване на енергийната ефективност и развитие на кръговата икономика и ще стимулира интернационализацията на бизнеса чрез маркетингови стратегии и достъп до нови пазари. Допустими кандидати са само микро, малки и средни предприятия, регистрирани и действащи в трансграничния регион, които извършват дейности в сектори като производство, управление на отпадъци, информационни технологии и професионални услуги. Всяко предприятие може да получи до 200 000 евро безвъзмездна помощ. За бенефициентите от България се предвижда 100% финансиране, като 85% от него ще е чрез програмата и 15% национално съфинансиране от държавния бюджет, а за бенефициенти от Сърбия – 85% финансиране от ЕС и 15% собствено съфинансиране.
Източник: 24 часа (12.03.2025)

Производството на електроенергия в страната е нараснало с 21,39 процента от началото на 2025 г. на годишна база От началото на годината до 9 март спрямо същия период на 2024 г. производството на електроенергия в България е нараснало с 21,39 процента, достигайки 9 451 748 мегавтчаса (MWh). Това показват последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Същевременно потреблението на електроенергия също бележи ръст от 10,61 на сто и възлиза на 9 047 292 MWh. Страната преминава от отрицателно салдо (износ-внос) от 393 445 MWh през 2024 г. към положително салдо от 404 456 MWh през 2025 г. Базовите електроцентрали също повишават производството си с 23,06 на сто, достигайки 7 883 638 MWh. Фотоволтаичните централи (ФЕЦ) отбелязват най-голямо увеличение - с 59,51 процента в преносната мрежа и 63,32 на сто в разпределителната мрежа. Вятърните електроцентрали (ВяЕЦ) обаче регистрират спад съответно с 19,52 и 21,89 процента. Данните сочат спад в производството на електроенергия от водноелектрически централи (ВЕЦ) с 9,34 процента за периода 01.01.2025 г. - 09.03.2025 г. спрямо 01.01.2024 г. - 09.03.2024 г
Източник: БТА (12.03.2025)

Растат парите на застрахователите в България Парите, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност в България, са нараснали с 6,6% на годишна база до общо 11,512 млрд. лева към края на месец декември 2024 година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, към края на декември 2023 година средствата са достигали 10,797 млрд. лева или със 715,3 млн. лева по-малко спрямо настоящата стойност. Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, отчитат увеличение от 14,9% на годишна база или 442,5 млн. лева до 3,405 млрд. лева към края на декември 2024 година. Техният относителен дял в общия размер на активите към края на декември 2024 г. е 29,6% при 27,4% към края на четвъртото тримесечие на 2023 г. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват с 272,8 млн. лв. на годишна база (3,5%) - от 7,834 млрд. лв. към края на декември 2023 г. до 8,107 млрд. лв. към края на същия месец на 2024 година. Относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 70,4% при 72,6% в края на четвъртото тримесечие на 2023 г. В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на декември 2024 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база нарастват с 331 млн. лв. (6,6%) до 5,328 млрд. лева. В края на четвъртото тримесечие на 2024 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции в инструментите, включени в активите, възлиза на 46,3%, като остава без промяна спрямо края на същото тримесечие на 2023 година. Делът на акциите и другите форми на собственост достига 26,4%, на вземанията от застрахователни операции - 7,1%, а на депозитите - 7,1 на сто.
Източник: Стандарт (13.03.2025)

Търговският дефицит на България расте с близо 90% през януари Дефицитът на България в стокообмена през януари се увеличава на годишна база (89%) и към края на месеца възлиза на 1,974 млрд. лева. Това показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). До края на януари изнесените български стоки са на стойност 6,213 млрд. лв., което е с 2,5% по-малко в сравнение с година по-рано. През януари в страната са внесени стоки за повече от 8,187 млрд. лв., или с 10,4% повече спрямо година по-рано. При търговията със страни от Европейския съюз през първия месец на тази година са изнесени стоки за 4,174 млрд. лева, а вносът възлиза на 4,416 млрд. лева. Така се отчита дефицит на стойност 241,9 млн. лева. На годишна база увеличението е с 45%. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през януари излезе на минус с 1,732 млрд. лева. Износът на български намалява с 10,5% в сравнение с януари 2024 г. и е на стойност 2,038 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Украйна, Мароко и Гибралтар, които формират 54,4% от износа за трети страни. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (143,9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (90,1%). Вносът на стоки през януари нараства с 30,8% в сравнение с година по-рано и е на стойност 3,771 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Казахстан и Украйна. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (93%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (13,9%).
Източник: Инвестор.БГ (13.03.2025)

Промишленото производство е нараснало в ЕС и еврозоната през януари на месечна основа, в България спада На годишна основа - спрямо януари 2024 г., промишленото производство в ЕС се е свило с 0,2 на сто в ЕС и остава стабилно в еврозоната, сочат първоначалните оценки на европейската статистическа агенция Евростат. В България промишленото производство на годишна база се забавя от 3,9 на сто през декември 2024 г. до 3,4 на сто през януари, което нарежда страната на пето място по този показател. В ЕС през януари 2025 г., на годишна база спрямо януари 2024 г., промишленото производство отчита спад с 0,3 на сто за междинни стоки, намалява при производството на енергия с 2,1 на сто, отчита спад от 2,8 на сто за капиталовите стоки, нараства с 1,3 на сто при дълготрайните потребителски стоки и с 5,5 на сто при недълготрайните потребителски стоки. В еврозоната, за същия период, промишленото производство намалява с 0,8 на сто при междинните стоки, с 1,6 на сто при производството на енергия, намалява с 2,7 на сто за капиталовите стоки, нараства с 0,9 на сто за дълготрайни потребителски стоки и с 6,7 на сто за недълготрайните потребителски стоки.
Източник: БТА (14.03.2025)

Близо 373 хил. смениха пенсионния си фонд за 2024 Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди в пенсионноосигурителните дружества в България през 2024 г. са общо 372 911. Общият размер на прехвърлените средства през годината от един в друг съответен фонд е 1.835 млрд. лв., в т. ч. 1.71 млрд. лв. в универсалните фондове, 117.3 млн. лв. в професионалните и 6.5 млн. лв. в доброволните фондове. Сумата представлява нов рекорд, тъй като за 2023 г. тя възлезе на 1.488 млрд. лв., а година по-рано – 1.466 млрд. лв. Или иначе казано, през последните 3 години между фондовете са прехвърлени близо 4.8 млрд. лв.
Източник: Дарик радио (17.03.2025)

Годишната инфлация в България стигна 4% през февруари Годишната инфлация в България се ускорява до 4% през февруари от 3,8% месец по-рано, докато на месечна основа увеличението на индекса е с 0,6 на сто спрямо януари, когато обаче нарасна с 2 на сто, показват данните на Националния статистически институт. Средногодишната инфлация за периода март 2024 - февруари 2025 г. спрямо периода март 2023 - февруари 2024 г. е 2,5%, докато от началото на годината (февруари 2025 г. спрямо декември 2024 г.) инфлацията се повишава с 2,6 на сто. При хармонизирания индекс, по който се изчислява инфлацията в целия Европейски съюз, месечното изменение е 0,4 на сто (след ръст с 1,8% през януари), а годишното – 3,9% (след 3,8% в началото на 2025 г.). Натрупаната инфлация, измерена по този начин, за последните три години (февруари 2025 г. спрямо февруари 2022 г.) е 22,3%, а за последните пет години (февруари 2025 г. спрямо февруари 2020 г.) е 32,9%. При българския индекс, който измерва същите стоки и услуги, но с различно тегло, тенденцията е същата – натрупаната инфлация през последните три години (24,7%) е по-ниска спрямо индекса от последните пет (37,1%).
Източник: econ.bg (18.03.2025)

Новоотпуснатите ипотечни кредити намаляват до 2,16 млрд. лв. през последното тримесечие на 2024-та Обемът на новоотпуснатите ипотечни кредити в България намалява до 2,16 милиарда лева през последното тримесечие на миналата година спрямо 2,19 милиарда за периода юли – септември 2024-та. От 1 октомври миналата година Централната банка въведе допълнителни критерии при отпускане на кредити в сегмента на жилищното кредитиране. Въведените изисквания от 1 октомври миналата година обхващат няколко показателя - съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане да не бъде по-високо от 85%, съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане да не бъде в размер не по-високо от 50%, както и максимален срок по договора за кредит (матуритет) не по-дълъг от 30 години. С друго свое решение Управителният съвет е запазил нивото от 2 % на антицикличния буфер от 1 април следващата година.
Източник: БНР (18.03.2025)

Превозени товари и извършена работа от товарния автомобилен транспорт през 2024 година През 2024 г. превозените товари от българския товарен автомобилен транспорт са с 10.4% по-малко спрямо 2023 година, съобщи Националния статистически институт. При международните превози има спад с 28.5%, а при вътрешните превози се наблюдава понижение – с 6.6 процента. Извършената работа, измерена в тонкилометри, намалява с 18.5% в сравнение с 2023 година, което се дължи на спад при международните превози (с 28.8%). При вътрешните превози е отчетено нарастване – с 5.7 процента. През миналата година износът на стоки от България за ЕС намалява с 2.1% спрямо 2023 г. и е на стойност 53.98 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 61.8% от експорта за държавите – членки на общността. През 2024 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 5.1% в сравнение с 2023 г. и е на стойност 30.11 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Китай, Обединеното кралство и Египет, които формират 51.6% от експорта за трети страни.
Източник: econ.bg (19.03.2025)

За 6 г. у нас са внесени над 108 000 работници от 65 държави От началото на годината до 10 март само за сезонна заетост са регистрирани 4202 граждани на трети държави, като това е повече от 40% от регистрираната сезонна заетост за цялата 2024 г. За шест години в България са дошли за работа над 108 000 чужденци от 65 държави. Общо по деветте режима на разрешение/регистрация през 2024 г. у нас са наети 34 720 чужденци. Най-много - 13 131, са използвали единното разрешение за пребиваване и работа, което дава 3-годишен достъп до нашия пазар на труда. На второ място по популярност е друга максимално облекчена процедура - сезонната заетост до 90 дни, като по тази линия за 2024 г. сме наели 10 403 души. Най-много са работниците от Узбекистан - 10 514 от 2019 до 2024 г., като те работят основно като сезонни работници, в строителството и в преработващата промишленост. На второ място са хората от Турция - 10 441 души, като те идват като командировани специалисти, инженерно-технически персонал, средно-технически персонал, и работят предимно в строителството и като сезонни работници. Киргизката република е на трето място по брой наети у нас работници - 7138 души, основно за сезонна работа и в преработващата промишленост. На четвърто място са непалците - 4522, които идват като нискоквалифицирани работници в преработващата промишленост, селското стопанство и туризма. Индийците са 3155, като те се наемат в преработващата промишленост, транспорта и ИТ сектора. Сред водещите държави по произход на вносната работна ръка у нас е и Руската федерация - 3118 руснаци са работили у нас от 2019 г. насам, като те идват като средно-технически персонал, инженерно-технически персонал, ИТ специалисти и др. Украинците са 1923, предимно сезонни работници, инженерно-технически персонал, строителни работници. От данните се вижда и огромният ръст в наемането на чуждестранни работници от държави извън ЕС. През 2019 г. броят им е бил само 14 859 души. През 2020 г. се срива на 8284 души заради пандемията. През 2021 г. чуждите граждани на пазара на труда у нас са 10 486, а с края на пандемията започва и по-сериозно увеличение, като през 2022 г. работниците от трети държави са 15 072, през 2023 г. скачат на 24 945, за да стигнат 34 720 души за миналата година.
Източник: Сега (19.03.2025)

България е в топ 5 в ЕС по ръст на разходите за заплати България е сред страните в ЕС с най-солидно нарастване на разходите за заплати през четвъртото тримесечие на 2024 г., показват данните на Евростат. Най-значим ръст на разходите за заплати за отработен час през четвъртото тримесечие на годината е регистриран в Хърватия (скок с 13,9% на годишна база), следвана от Полша (с 13,8%) и Румъния (с 13,1%), а България е четвърта с 13,0%. През четвъртото тримесечие на 2024 г. разходите за труд за отработен час в Европейски съюз са се повишили с 4,3% спрямо същото тримесечие на предходната година, а в рамките на еврозоната - с 3,7 на сто. Разходите за труд на фирмите включват не само възнагражденията и работните заплати, изплащани на наетите лица, но и непреки разходи за труд - предимно вноски за социално осигуряване, плащани от работодателя. В еврозоната възнагражденията за отработен час (за заплати) са се увеличили с 4,1%, докато непреките разходи за труд са нараснал с 2,6%, а общите разходи за труд са нараснали с 3,7% през четвъртото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година. В целия ЕС почасовите надници и заплати са се увеличили с 4,7%, общите разходи за труд - с 4,35%, а компонентът извън заплатите - с 3,0 на сто.
Източник: actualno.com (20.03.2025)

Сметната палата е проверила процедури и възлагания проведени по реда на Закона за обществените поръчки Сметната палата е проверила процедури и възлагания проведени по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) на стойност 139,9 милиона лева през 2024 г. Проверените процедури по ЗОП са 142 за общо над 132,4 милиона лева, а възлаганията чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица по реда на ЗОП са 89 и са на стойност над 7,4 милиона лева. Проверени са още и 99 договора за 21,6 милиона лева, сключени след проведена процедура или след възлагания чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица. Съставени са 153 акта за установяване на административни нарушения по ЗОП на ръководители на централни ведомства, кметове или техни заместници и друг вид отговорни лица. Административно наказващият орган - председателят на Сметната палата, се е произнесъл по 104 от тях, като са издадени 67 наказателни постановления и 30 предупреждения, посочват от палатата. Общата стойност на наложените глоби възлиза на над 312 000 лева. Седем от глобите са наложени на ръководители на централни ведомства, 49 - на кметове и техни заместници, 11 - на друг вид отговорни лица. По три от съставените актове са сключени споразумения на основание Закона за административните нарушения и наказания. За сравнение от Сметната палата посочват, че през 2023 г. са издадени 53 броя наказателни постановления, наложените глоби са за 278 000 лева, а през 2022 г. - 13 броя, като общата стойност на глобите е 77 487 лв. Най-често срещаните нарушения на Закона за обществените поръчки, за които е образувано административно наказателно производство, са свързани с поставяне на условия, които необосновано ограничават или необосновано дават предимство при участие в обществената поръчка; за одобрявани показатели в методиките за оценка на офертите, които не позволяват да се оцени нивото на изпълнение, предложено в офертите, и обективно да се сравнят предложенията на участниците, както и не предоставена достатъчно информация на участниците за правилата на оценяване на офертите. При други нарушения, възложители не са приложили предвидения законов ред въпреки наличие на основание за това; разделяни са обществени поръчки на части, за да се приложи ред за възлагане за по-ниски стойности; избирани са неконкурентни процедури (договаряне без предварително обявление и пряко договаряне) без да са налице предпоставките, регламентирани в ЗОП; не са изпращани в законовия срок документи и информация, подлежаща публикуване в Регистъра на обществените поръчки.
Източник: actualno.com (20.03.2025)

Минималната пенсия става 630,50 лв. от 1 юли В рамките на пет години от 1 юли 2020 г. до 1 юли 2025 г. повишението на пенсиите в България е със 152,2 на сто. От средата на настоящата година пенсиите ще бъдат увеличени с 8,6% и минималната пенсия ще стане 630,50 лв. Преди пет години минималната пенсия беше 250 лв. Инфлацията от средата на 2020 г. до края на февруари 2025 г. е близо 40 на сто, показват данните на Националния статистически институт. Като добавим и инфлацията, която може да бъде натрупана през месеците до 1 юли, се оказва че инфлацията за период от пет години ще бъде около 42%. Това е над три пъти по-малко от повишението на пенсиите за същия период. Минималната заплата за 2025 г. е 1077 лв., а за 2020 г. е 610 лв. За период от пет години минималната заплата е нараснала със 76,5%, което е около два пъти по-малко от вдигането на пенсиите. Средната заплата за месец декември 2025 г. 2468 лв., а през юни 2020 г. е 1358 лв. В рамките на четири години и половина средната заплата е нараснала с 81,7%. Като добавим предстоящото увеличение на възнагражденията до средата на тази година се оказва, че средната заплата за период от пет години нараства с 85-90 на сто. Общият размер на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) и получените трансфери за 2025 г. е 27,389 млрд. лв., в т. ч. получени трансфери от централния бюджет - 12,173 млрд. лв. (за пенсии и добавки към тях, и парични обезщетения и помощи за сметка на държавния бюджет - 467,8 млн. лв., и за покриване на недостига от средства - 11,7 млрд. лв.). В сравнение с миналата година е планирано увеличение на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига от средства с 669,5 млн. лв. Но като процент от общите разходи на ДОО трансферът за покриване на недостига ще намалее от 45,3% през 2024 г. до 42,7% през 2025 г. Разходите за пенсии през 2025 г. се очаква да бъдат в размер на 24,1 млрд. лв. Предвидените разходи са с 2,5 млрд. лв., или с 11,6% повече спрямо миналата година. В резултат от увеличението на пенсиите, разходите за изплащане на пенсии през 2025 г. се очаква да бъдат около 11,2% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. По данни на Евростат, че средното ниво на разходи за пенсии в страните от ЕС е малко над 12 на сто.
Източник: econ.bg (21.03.2025)

Инвестициите на САЩ у нас са 514 млн. щ.д. и създават 12 726 работни места Според доклада „Трансатлантическата икономика 2025“ инвестициите на САЩ в България възлизат на 514 млн. щ. д. – стойност, която е без промяна спрямо доклада от миналата година. Докато българските инвестиции в Америка намаляват до 74 млн. щ.д. (спрямо 102 млн. щ. д. през 2023 г.). Преките, свързани с САЩ работни места в България, се увеличават до 12 726 (при 10 908), а работните места, които българските компании са създали, са под 500 (спрямо 306). САЩ имат изнесени стоки за България на обща стойност 489 млн. щ.д. (спад спрямо 513 млн. щ. д. през 2023 г.). Делът на американските стоки, внесени в България е 1.4% от общия внос, но достига до 3.2%, когато от общия обем се изключи търговията в рамките на ЕС (без промяна спрямо доклада от миналата година). Вносът в САЩ от България е на обща стойност 1.5 млрд. щ. д. (без промяна). По този начин САЩ получават 2.3% от общия обем на стоките, които България изнася за света. Този дял нараства до 6.6% при отчитане на търговията в рамките на ЕС от общия брой (без промяна с/мо предишния доклад). Стоките с най-голям дял на износа от САЩ за България (млн. щ.д.) са: Транспорт и оборудване – 161 (при 155,2 през 2024 г.), Производство на машини – 77 (при 80,3 през 2024 г.), Производство на компютри и електроника – 85 (при 78,1 през 2024 г.), Петролни и въглищни продукти – 24 (при 50,3 през 2024 г.), Химични продукти – 43 (при 36.7 през 2024 г.). Стоките с най-голям дял от износа на България изнася за САЩ (млн. щ.д.) са: Компютри и електронно производство – 224,4 (без промяна), Производство на машини – 157 (спрямо 206,5 през 2024 г.), Химически продукти – 128 (спрямо 159,1 през 2024 г.), Производство на различни видове стоки – 266 (спрямо 132,6 през 2024 г.), Производство на първични метали – 127 (спрямо 121 през 2024 г.). Отделните щати с най-голям износ на стоки за България са: Аризона – 61.7 млн.щ.д., Калифорния – 45.3 млн.щ.д. (70.3 млн.щ.д.), Тексас – 43.9 млн.щ.д. (спрямо 120.3 млн.щ.д.), Флорида – 41.8 млн. щ.д. и Канзас – 37.9 млн. щ.долара. През 2024 г. отсъстват щатите Джорджиа, Айова и Илинойс. Щатите, които внасят най-много стоки от България са Калифорния – 261.6 млн. щ.д. (при 159.3 млн. щ.д.), Ню Йорк – 140.1 млн. щ.д. (спрямо 88.8 млн. щ.д.), Ню Джърси – 112.5 млн. щ.д. (при 124.8 млн. щ.д.), Флорида – 111.7 млн. щ.д. (завръща се след 2022 г.), и Масачузетс – 97.9 млн.щ.д. (при 101.7 млн. щ.д.). Износа на услуги, САЩ са изнесли за България услуги на обща стойност 475 млн. щ.д. (спрямо 381 млн. щ.д. в доклада от 2024 г.), докато България е изнесла за Щатите услуги на стойност от 664 млн. щ.д. (при 496 млн. щ.д., което е нов ръст от 25% на годишна база, което бие рекорда от 577 млн. щ.д. през 2018 г.).
Източник: Банкеръ (21.03.2025)

Чуждите инвестиции в България нараснаха с близо 18% в началото на годината Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през януари е положителен в размер на 338 млн. евро, като е по-голям със 17,7% (50,8 млн. евро) спрямо година по-рано. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които подлежат на ревизия в бъдеще. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 15,9 млн. евро за януари 2025 г. Той расте за година с 62,5 млн. евро. В централната банка отчитат, че нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е на минус с 0,2 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 2,7 млн. евро преди година. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 255,8 млн. евро, при положителна стойност от 272,6 млн. евро за януари 2024 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е на плюс с 66,3 млн. евро, при положителна стойност от 61,2 млн. евро за януари 2024 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина в началото на тази година възлиза на 30,5 млн. евро, при 34,4 млн. евро за януари 2024 г.
Източник: Инвестор.БГ (21.03.2025)

Разходите за труд в България нарастват с близо 13% през четвъртото тримесечие на 2024 г. Разходите за труд в България са продължили да растат и през зимните месеци на миналата година, като темпът остана същия, както и през летните. Това се вижда от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за четвъртото тримесечие. За година общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица в периода от октомври до декември 2024 г. нарастват с 12,8%, колкото беше годишното увеличение през третото тримесечие. През последните три месеца на миналата година в индустрията увеличението е с 11,5%, в услугите – с 13,1%, a в строителството – със 17,3%. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Операции с недвижими имоти“ и „Други дейности“ – с по 23,5%, и „Култура, спорт и развлечения“ – с 22,1%. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 13%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) – с 11,7%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо година по-рано варира от 24,4% за сектор „Други дейности“ до 3,9% за сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“.
Източник: Инвестор.БГ (24.03.2025)

Дефицитът по текущата сметка достигна 467,1 млн. евро За януари 2025 г. текущата сметка е отрицателна и възлиза на 467.1 млн. евро (0.4% от БВП) при отрицателно салдо от 181 млн. евро (0.2% от БВП) за януари 2024 г. , показват последни данни на БНБ за платежния баланс на страната. Балансът по текущата и капиталова сметка на България през януари е отрицателен и в размер на 222,5 млн. евро при дефицит за 191,5 млн. евро точно преди година, докато дефицитът само по текущата сметка скочи рязко до 467,1 млн. евро спрямо отрицателно салдо за 181 млн. евро през януари 2025 г. Търговският баланс за януари 2025 г. е отрицателен в размер на 865.1 млн. евро (0.8% от БВП) при дефицит от 449.7 млн. евро (0.4% от БВП) за същия период на 2024 г. , като износът на стоки нараства с 1,7 млн. евро до 3,187 млрд. евро спрямо година по-рано, а вносът - с 417,1 млн. евро (скок с 11,5%) до 4,052 млрд. евро. Финансовата сметка през януари 2025 г. е отрицателна и в размер на 34,3 млн. евро, при дефицит за 504,3 млн. евро година по-рано, Капиталовата сметка е положителна и възлиза през януари 2025 г. на 244,6 млн. евро при отрицателен баланс за 10,5 млн. евро година по-рано. Преките чуждестранни инвестиции в страната се повишават през първия месец на годината с 338 млн. евро.
Източник: Труд (24.03.2025)

Почти 110 000 нови пенсии са отпуснати през 2024 година Почти 110 хиляди нови пенсии са отпуснати през миналата година, от тях 50 хиляди са инвалидни - поради общо заболяване, съобщава статистическият бюлетин на Националния осигурителен институт. На фона да отпуснатите 110 хиляди нови пенсии, прекратените са 105 хиляди, предимно поради смърт. Към 31-ви декември миналата година броят на пенсионерите у нас 2,056 милиона. От всички 453 хиляди инвалидни пенсии, най-много (40%) са тези за намалена работоспособност от 50 до 71 процента. Средният размер на изплатените пенсии през миналата година достига 833 лева, отбелязва ръст от 13 процента на годишна база. 937 лева е била тази за стаж и възраст, а инвалидната - средно 643 лева. С лична пенсия до минималната за стаж и възраст от 580,57 лева са 812 хиляди пенсионери или близо 40 на сто от всички, но след като се прибавят изплащани добавки, хората, които общо получават до минималната, вече намаляват до 524 хиляди или 25 процента. 670 хиляди са били тези, които са получавали към личната си пенсия вдовишка добавка в размер от 30 на сто от пенсията на починалия съпруг. На почти 81 хиляди е изплащана добавка за чужда помощ от 230 лева месечно, а почти 6 хиляди са с добавки по закона за репресираните.
Източник: БНР (25.03.2025)

Българите в чужбина изпращат на близките си у нас 100 милиона евро всеки месец По около 100 млн. евро средно на месец изпращат в България сънародниците ни, които работят в чужбина. За януари т.г. те са 108,8 млн. евро, показват последните данни на БНБ. Преди година сумата е била 106,4 млн. евро. Пикът за 2024-а е бил през май, когато у нас са влезли 182,1 млн. eвpo. Предишният рекорд от 172,2 млн. пак е бил през май, но година по-рано. За миналата година емигрантите са изпратили до България 1,32 млрд. евро. Размерът им е по-голям, тъй като БНБ отчита само преводите по банков път, през финтех компании и други фирми за парични услуги, за които се води статистика. Според финансови анализатори още 15-25% идват у нас на ръка или през други форми на преводи. Засега най-много пари идват от Германия, следват САЩ, Испания, Обединеното кралство и Гърция. Сред държавите е и Русия, както и далечни дестинации като Австралия и Южноафриканската република. От Германия за година влизат между 200 и 300 млн. евро, от Гърция те се движат в интервала между 60 и 80 млн. евро, а от ЮАР – около 2 млн. евро. Според различни изследвания близо 2 милиона домакинства у нас разчитат на помощ от чужбина. Парите отиват за изплащане на заеми, лечение, ремонти, битови сметки, дори за плащане на данъци и различни такси. Докато преди години пари от чужбина се влагаха и в имоти, последните данни за тези инвестиции са минус 0,2 млн. евро.
Източник: 24 часа (25.03.2025)

Банковите депозити на домакинствата нарастват с 12,2%, а кредитите с 20,7% През февруари 2025 г. се запазва тенденцията на по-бързо нарастване на банковите кредити за домакинствата (с 20,7% спрямо година по-рано) спрямо растежа на депозитите (с 12,2%), показват данни на Българската народна банка (БНБ). В края на февруари депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система са в размер на 141,915 млрд. лева (66,4% от БВП), като годишното им увеличение е с 11,1% след растеж с 9,9% през януари. Депозитите на нефинансовите предприятия са в размер на 47,021 млрд. лева (22% от БВП), нараствайки на годишна база с 9,2% след тяхно повишение с 8,1% през предходния месец. В същото време депозитите на финансовите предприятия намаляват с 8,7% на годишна база след повишение с 10,6% през първия месец на 2025 г., достигайки 4,177 млрд. лева (2% от БВП). В края на февруари депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са в размер на 90,717 млрд. лева (42,4% от БВП), като се повишават на годишна база с 12,2% след растеж с 11,9% през януари 2025 г. В същото време кредитите за неправителствения сектор през втория месец на 2025 г. са в размер на 105,732 млрд. лева (49,5% от БВП), като нарастват на годишна база с 15,3% след повишение с 15,4% в началото на годината. Кредитите за нефинансови предприятия се повишават през февруари с 11,1% на годишна база след повишение с 11,5% месец по-рано, като достигат 49,775 млрд. лева (23,3% от БВП). Кредитите за домакинства и НТООД през февруари 2025 г. пък са в размер на 47,55 млрд. лева (22,2% от БВП), като спрямо същия месец на 2024 г. те се увеличават с 20,7% след повишение с 20,8% през януари 2025 г. През февруари жилищните кредити са за 26,473 млрд. лева и нарастват на годишна база с 29% (при годишно увеличение с 29,3% месец по-рано), докато потребителските кредити през втория месец на 2025 г. възлизат на 19,216 млрд. лева и са с 11,7% над нивата от февруари 2024 г. след тяхно повишение с 11,9% през януари 2025 г. През февруари 2025 г. кредитите, предоставени на финансови предприятия, са в размер на 8,407 млрд. лева (3,9% от БВП), нараствайки на годишна база с 12% след тяхно повишение с 10,7% през януари.
Източник: econ.bg (26.03.2025)

Продажбите на нови коли в България намаляват През февруари в България са продадени 3394 нови автомобила, което е намаление с 5,8% спрямо същия месец на миналата година, показват данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили. Огромен спад има при продажбите на дизелови коли (-31,8%), а при бензиновите намалението е малко (-3%). Същевременно продажбите на нови хибридни автомобили нарастват с 43,8%, като за месец са регистрирани 105 такива коли.
Източник: Труд (27.03.2025)

БВП на човек от населението в България расте за 11-та поредна година през 2024 г., но продължава да е най-нисък в ЕС Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност, продължава да бъде най-нисък в България в рамките на целия ЕС, показват експресни предварителни данни на официалната европейска статистика Евростат. През 2024 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (ППС), се движи между 66% от средното ниво за ЕС в България и 241% в Люксембург. Информацията е по предварителните оценки на паритетите на покупателната способност (ППС) и БВП за 2024 г. При 10 държави членки, представляващи около 34% от населението на Европейския съюз, се надвишава средното за ЕС ниво на БВП на глава от населението, като Люксембург и Ирландия имат най-високи нива (съответно 141% и 111% над средното за ЕС), следвани от Нидерландия (с 35% над средното за ЕС), Дания (с 28%) и Белгия (с 17% над средното ниво за ЕС). Най-ниското ниво на БВП на човек от населението е регистрирано в България, като е 34% под средното за ЕС (или 66% от средното за Съюза). Пред България е Гърция (със 70% от средното за ЕС ниво) и Латвия (със 71% от средното ниво в ЕС). БВП на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (ППС), все пак се повишава в България от 64% от средното ниво за ЕС през 2023 г. до 66%.
Източник: econ.bg (28.03.2025)

Очаква се НСИ да започне преговори с Евростат за ново райониране в страната Правителството даде на Националния статистически институт (НСИ) мандат за преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Евростат" за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в България, както и да представи пред нея вариант за ново райониране. Целта е те да бъдат приведени в съответствие с европейските изисквания за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели. Според приетия от правителството вариант в новите четири региона за планиране влизат следните области: 1. Северният регион включва областите: Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра; 2. Източният: Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол; 3. Южният: София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали; 4. Столичният включва област София (Столична община). Промяната се налага, тъй като Северозападният и Северният централен регион не отговарят на изискванията на "Евростат" за минимален брой на населението в регионите за статистически цели - 800 000 души. Изменението няма да се отрази на административно-териториалното устройство на страната.
Източник: Дума (28.03.2025)

Производствените цени в България растат и през февруари за трети пореден месец Производствените цени в България се увеличават на месечна и годишна база през февруари за трети пореден месец, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият индекс на цените на производител се увеличава с 2,8% през февруари спрямо януари. По-високи цени се наблюдават в добивната промишленост - с 6,5%, и в преработващата промишленост - с 4,2%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 1,2%. НСИ регистрира повишение на цените в преработващата промишленост при: производството на хранителни продукти - с 13,1%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6,5%, производството на електрически съоръжения - с 4,6%. Намаление е отчетено при производството на мебели - със 17,9%, производството на тютюневи изделия - със 7,8%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 1,7%. Общият индекс на цените на производител през миналия месец е с 16,2% над нивото на февруари 2024 година. Ръст на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 42,6%, в добивната промишленост - с 30%, както и в преработващата промишленост - с 11,4%. По-високи цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на основни метали - с 36,2%, производството на хранителни продукти - с 23,5%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 15,1%.
Източник: econ.bg (31.03.2025)

През март 2025 г. общият показател на бизнес климата се понижава През март общият показател на бизнес климата в България се понижава с 0.5 пункта в сравнение с февруари (от 20.9% на 20.4%), като намаление на показателя е регистрирано единствено в промишлеността, съобщава Националния статистически институт. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ спада с 3.9 пункта (от 18.4% на 14.5%), което се дължи на резервираните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Основните фактори, ограничаващи дейността в сектора, остават несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила, посочени съответно от 56.8 и 30.7% от предприятията. През март съставният показател „бизнес климат в строителството“ се повишава с 0.9 пункта (от 23.3% на 24.2%) в резултат на по-благоприятните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ се покачва с 1.1 пункта (от 35.4% на 36.5%), което се дължи на по-оптимистичните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца.. По-голяма част от търговците на дребно не предвиждат промяна в продажните цени през следващите три месеца. През март съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ нараства с 3.5 пункта (от 8.9% на 12.4%) в резултат на позитивните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията.
Източник: Банкеръ (31.03.2025)

Над 7 хил. заявления за хора от страни извън ЕС, желаещи да работят у нас От началото на годината до 10 март в Агенцията по заетостта са постъпили над 7 хиляди заявления за достъп на граждани от страни, извън ЕС, до българския трудов пазар. Обработени са над 560 декларации от работодатели и е регистрирана сезонна заетост за над 4200 граждани от трети държави. Част от заявленията получават откази поради това, че бизнесът има задължения към държавния бюджет. Ако дължимото се плати към бюджета, процедурата може да продължи. През последните шест години Агенцията по заетостта е издала разрешения за достъп до българския пазар на труда на повече от 108 хиляди работници и специалисти от 65 държави. За момента, желаещите да работят в България се концентрират само в няколко сектора - хотели и ресторанти, строителство, преработваща промишленост, информационно-комуникационни технологии и транспорт.
Източник: БНР (01.04.2025)

С 30% повече са пенсиите за инвалидност през 2024 г С 30% се е увеличил броят на пенсиите за инвалидност през 2024 г. спрямо година по-рано, сочат данните на Националния осигурителен институт (НОИ). Общият брой на пенсиониралите се с пенсии от държавното обществено осигуряване е 109 613, като близо 40 000 от тях са получили пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Като дял от всички отпуснати през 2024 г. пенсии, те са 40,9%, а през 2023 г. той е бил 34,9%. Спрямо предходната година има увеличение на броя им с 9184, или с 30,1%. С намалена работоспособност над 90% са 6131 лица, с 981 – или 19% повече в сравнение с 2023 г. С намалена работоспособност от 71% до 90% са 10 357 лица, с 2356 - 29,4% повече от 2023 г. С намалена работоспособност от 50% до 70,99% са 23 216 лица, с 5847 - 33,7 на сто повече пенсионери от 2023 г. Лични пенсии за осигурителен стаж и възраст са отпуснати на 51 243 лица или на 52,8% от всички пенсионирали се с лични пенсии (през 2023 г. този процент е бил 59,1%). Спрямо 2023 г. има намаление в броя на новоотпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст с 356 (0,7%).
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2025)

Брутният външен дълг расте и в края на януари е 47.78 млрд. евро (43.7% от БВП) Брутният външен дълг на България в края на януари възлиза на 47.78 млрд. евро (43.7% от БВП*), което е с 3.69 млрд. евро повече в сравнение с края на същия месец на миналата година. Тогава сумата е била 44.09 млрд. евро и 42.5% от БВП на страната, съобщава Българската народна банка. В края на януари краткосрочните задължения са 8.58 млрд. евро (18% от брутния дълг, 7.9% от БВП) и се повишават с 621 млн. евро на годишна база. За сравнение, тогава те са били в размер на 7.96 млрд. евро, 18.1% от дълга и 7.7% от БВП на страната. Дългосрочните задължения възлизат на 39.2 млрд. евро (82% от брутния дълг, 35.9% от БВП) в края на януари, като нарастват с 3.07 млрд. евро спрямо края на януари миналата година. Тогава тези задължения са били 36.13 млрд. евро, 81.9% от дълга и 34.8% от БВП на страната. Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на януари е 12.81 млрд. евро (11.7% от БВП). Спрямо същия месец на миналата година (10 896.4 млн. евро, 10.5% от БВП) той нараства с 1.92 млрд. евро. Външните задължения на Централната банка са 2.05 млрд. евро (1.9% от БВП). Те нарастват с 41.5 млн. евро на годишна база, когато са били общо 2 млрд. евро при 1.9% от БВП на страната. Външните задължения на сектор „Други парично-финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 7.22 млрд. евро (6.6% от БВП). Те се повишават с 580.3 млн. евро спрямо края на януари миналата година (6.64 млрд. евро, 6.4% от БВП). Външните задължения на „Други сектори“ са 12.62 млрд. евро (11.5% от БВП). Те нарастват с 611.3 млн. евро спрямо януари година по-рано. Тогава те са били 12.01 млрд. евро или 11.6% от БВП на страната.
Източник: Банкеръ (01.04.2025)

От 1 април 2025 г. се намалява прагът за регистрация по Закона за ДДС на 100 000 лв. С Държавен вестник бр. 26 от 27 март 2025 е изменена разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС като прагът за задължителна регистрация по Закона от 1 април 2025 г. се намалява от 166 000 лв. на 100 000 лв., съобщава Националната агенция за приходите. В тази връзка от 1 април 2025 задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от същия закон възниква за данъчно задължените лица, установени на територията на страната, които имат достигнат облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди тази дата. Следва да се има предвид, че посоченият праг е приложим при определяне на облагаемия оборот както за целите на задължителната регистрация по закона, така и в случаите на дерегистрация. Регистрираните лица с облагаем оборот за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца под 100 000 лв. към 1 април 2025 г., които желаят да останат регистрирани по Закона, нямат задължение да подават заявление за дерегистрация.
Източник: economy.bg (01.04.2025)

Основният лихвен процент за април намалява до 2,39 на сто Основният лихвен процент (ОЛП) се понижава до 2,39 на сто, считано от 1 април 2025 година, обявиха от Българската народна банка (БНБ). Това е поредният месец, в който БНБ намалява основния лихвен процент. През март той беше 2,59 на сто, през февруари - 2,82 на сто. За последно простата годишна лихва се повиши през септември 2024 година, когато добави 0,01 процентни пункта спрямо преходния месец до ниво от 3,54 процента. Основният лихвен процент се използва у нас предимно при изчисляването на законната лихва по задължения към държавата.
Източник: БТА (02.04.2025)

Ръст на производството на твърди горива През януари 2025 г. спрямо декември 2024 г. нараства производството на твърди горива - с 15.6%, и електрическа енергия - с 10.5%, съобщава Националния статистически институт. Намалява производството на автомобилен бензин с 13.2%, и дизелово гориво - с 3.6%. Производството на пропан-бутанови смеси и природен газ остава без изменение. Спрямо януари 2024 г. нараства производството на: твърди горива - със 71%, пропан-бутанови смеси - с 25%, дизелово гориво - с 13.6%, и електрическа енергия - с 13.4%. Намалява производството на автомобилен бензин - с 10.3%. Производството на природен газ остава без изменение. През януари 2025 г. спрямо декември 2024 г. нарастват доставките на: твърди горива - с 15.8%, дизелово гориво - с 14.8%, автомобилен бензин - с 12.2%, пропан-бутанови смеси - с 8.6%, електрическа енергия - с 3.8%, и природен газ - с 1.0%. Не се наблюдава намаление при нито един от продуктите. Спрямо януари 2024 г. нарастват доставките на: твърди горива - с 66.1%, дизелово гориво - с 16.4%, и природен газ - с 0.7%. Намаляват доставките на: автомобилен бензин - с 11.5%, пропан-бутанови смеси - с 2.6%, и електрическа енергия - с 0.6%
Източник: 24 часа (02.04.2025)

България запазва стабилно ниска безработица, на фона на спада в ЕС Безработицата в ЕС се е понижила до 5,7 на сто през февруари спрямо 5,8 на сто през януари и 6,1 на сто през февруари 2024 г., съобщи Евростат. По оценки на Евростат през февруари 2025 г. без работа са били 12,677 милиона души в ЕС, от които - 10,580 милиона в еврозоната. В сравнение с февруари 2024 г. безработицата се е понижила с 643 000 души както в ЕС, така и в еврозоната. България отчита февруарска безработица от 3,9 на сто - без изменение спрямо първия месец на текущата година и понижение спрямо 4,6 на сто от февруари миналата година. Безработните в страната ни са били 118 000 - с 1000 по-малко от предходния месец и с 4000 спрямо година по-рано. За България се отчитат 12 000 безработни младежи през февруари - леко повишение спрямо 11 000 през януари, но спад спрямо 20 000 през февруари 2024 година. Коефициентът на младежка безработица в страната ни е 10,7 на сто. В България безработицата сред жените е била 3,3 процента - без промяна спрямо януари, а сред мъжете - 4,3 на сто или лек спад спрямо нивото от 4,5 на сто през януари.
Източник: БТА (02.04.2025)

Дефицитът в Бюджет 2025 вече е 1.9 млрд. лв. Само за месец дефицитът в бюджета на България почти се е удвоил и към края на март достига 1.9 млрд. лв., показват предварителни данни на Министерството на финансите, докато към края на февруари минусът беше 1 млрд. лв. Бюджетът е планиран да завърши годината с до 6.4 млрд. лв. дефицит. Данните се отнасят за консолидираната фискална програма, която включва не само държавния бюджет, но и тези на здравната каса, общественото осигуряване и общините, или общо финансите на публичния сектор. През първите три месеца приходите на държавата (включително помощи и дарения) възлизат на 16.8 млрд. лв., като са с 6.8% повече в сравнение със същия период на миналата година. Най-силно нарастват данъчните постъпления - с над 14%, но остава далеч под планирания общ ръст на приходите за годината с над 28% според бюджет 2025. Разходите по консолидираната фискална програма са 18.7 млрд. лв. през трите месеца, като се увеличават с 13.1% спрямо година по-рано. Най-много в началото на 2025 г. растат разходите за пенсии, заплати в държавния сектор, субсидии, както и за инвестиционната програма, отчитат от ведомството. Постъпленията от ДДС, един от основните приходоизточници в бюджета, започнаха годината по план с ръст близо 36% през януари. Към края на втория месец обаче техният ръст се стопява до 23%, макар да остава солиден, като сумата им възлиза на около 3.3 млрд. лв. По план обаче до края на годината държавата си е поставила за цел да събере над 24.8 млрд. лв. от ДДС, или с 33.7% повече, отколкото през миналата. От корпоративният данък са събрани 44 млн. лв. през първите два месеца в сравнение със 77 млн. лв. за същия период на 2024 г. Приходите от осигуровки надхвърлят 3 млрд. лв., като растат с над 11%, а тези от данък върху доходите на физическите лица - с 24% до над 1 млрд. лв.
Източник: Капитал (03.04.2025)

Възраждаме производството на памук в България Според Министерството на земеделието и храните (МЗХ) прибраното количество влакнодаен памук през 2022 г. в България е 1086 тона, като се отчита намаление с 25,7% спрямо предходната година. Реколтираните площи възлизат на 1299 ха (12 990 дка), което е с 44,8% по-малко спрямо 2021 г., докато средният добив нараства с 34,6%, до 0,84 тона/ха. В годишния доклад на МЗХ от 2024 г. площите с памук в страната не са посочени. Отбелязано е само, че общото прибрано количество влакнодаен памук през 2023 г. нараства с 5,6% на годишна база, до 1147 тона, основно поради увеличение на средния добив с 5,5%. За сравнение през 70-те години в България е имало около 1 милион декара памук.Въпреки редуцираните площи с памук към днешна дата, страната ни е една от трите държави в ЕС, след Гърция и Испания, която отглежда и развива научна дейност с памук. Селекцията на памук в България се извършва единствено в Института по полски култури в Чирпан. Неговите основи са положени през 1925 г. като Земеделско опитно поле с Указ на цар Борис III. През годините институтът е претърпял различни трансформации, като в периода 1976-1982 г. е бил в състава на бившето ДСО “Текстилни влакна”- Пловдив като Институт по памука. Към днешна дата е под шапката на Селскостопанска академия. За близо век там са създадени близо 40 сорта памук и 8 технологии за производство при поливни и неполивни условия. От регистъра на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) е видно, че у нас масово се регистрират гръцки сортове памук, които се предпочитат от българските фермери.
Източник: Марица (03.04.2025)

Минимално нарастват новите регистрации на леки коли у нас Минимален е ръстът на новорегистрираните леки коли у нас през първите три месеца на годината спрямо същия период на миналата, показва статистиката на Пътната полиция. Само с 4,05% са се увеличи общо продажбите на нови и употребявани автомобили. До 1 април в България са регистрирани за първи път 65 928 леки коли, докато през първите три месеца на 2024-а са били 63 257. Общо бройката на машините във всички категории (вкл. автобуси, камиони, селскостопански и др.) е 83 476, а миналата година - 79 402. Тази година чисто новите леки автомобили са 11 839, а миналата са били 11 707 или само 132 коли повече. При търговските превозни средства - ванове, в категория N1, даже има и значително намаление - 1239 сега срещу 1820 през първите три месеца на миналата година.
Източник: Дума (04.04.2025)

Ръст в строителството, търговията и инвестициите и спад в промишлеността Спад с 3.5% в промишленото производство е регистриран през януари 2025 г. спрямо същия месец на 2024 година, сочат последни данни (към 3 април т.г.) на Националния статистически институт (НСИ) за ключовите показатели на България. На годишна база се отчита спад при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 14.5%, в добивната промишленост - с 4.5%, в преработващата промишленост - с 0.3%. През март 2025 г. доверието в промишлеността се повишава с 0.8 пункта спрямо предходния месец. Данните показват увеличение със 7.6% на строителната продукция в сравнение с януари 2024 г. - с 9.3% при строителството на съоръжения, с 9.0% при специализираните строителни дейности и с 5.2% при продукцията от строителство на сгради. През четвъртото тримесечие на 2024 г. по предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) възлиза на 57 587.2 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат по 8 942 лв. от стойностния обем на произведения БВП. При среден курс за тримесечието от 1.830944 лв. за 1 щатски долар, БВП възлиза на 31 452 млн. долара или по 4 884 долара на човек от населението. Преизчислен в единната европейска валота, БВП е 29 444 млн. евро, като на човек от населението се падат по 4 572 евро. Оборотът в търговията на дребно през януари 2025 г. нараства с 8.1% спрямо същия месец на 2024 г.. Ръст е регистриран във всички големи групи: "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 15.5%, "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 9.8%, и при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 3.9%. Относителният дял на бруто образуването в основен капитал в БВП през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 22.1%. Регистриран е спад с 1.5% в реално спрямо същия период на предходната година. През януари 2025 г. средното натоварване на мощностите в промишлеността се повишава с 1.0 пункт в сравнение с октомври 2024 г., като достига 74.2%.
Източник: News.bg (04.04.2025)

Пазарът на бутилирана вода През 2023 е отчетен 6.5% ръст в годишната консумация на безалкохолни и бутилирани води на човек от населението в България, като оценките са за достигане на обеми общо 1860 милиона литра, в т.ч. с консумацията на вода в галони. Категорията "натурална минерална и изворна вода" расте и в обем, и в стойност. По данни на агенция GlobalData, пазарът на бутилирани води достига 720 млн. литра през 2023 и близо 800 млн. литра по предварителни данни през 2024, като тук се включва водата в опаковки до 11 л.
Източник: Капитал (07.04.2025)

Как американските мита ще се отразят на българската икономика? Новата митническа политика на Съединените американски щати може да доведе да влошаване на конкурентните предмиства на българските фирми и освобождаване на работници. Стокообменът между двете държави през последните години държи неголям, но устойчив дял, показват данните на Министерството на икономиката и индустрията. Износът от страната отвъд океана е около 2,5% от целия експорт на държавата, а вносът - 1,2 на сто. Отделно от това обаче много български предприятия са подизпълнители на европейски компании, които изнасят именно за Съединените щати. Един от секторите, които се очаква да бъдат засегнати, е автомобилостроенето. От министерството на икономиката изчакват позицията на Брюксел. Малка част от българските компании изнасят директно за Съединените американски щати. Голяма част от предприятията обаче са свързани непряко с износа отвъд океана. Около 11% от брутния вътрешен продукт на България се формира от фирмите, работещи в автомобилната индустрия. Част от тях изнасят за Съединените американски щати, а други са доставчици за европейски компании. Данни на икономическото министерство показват, че през последната година намалява износът на български стоки и суровини за САЩ. Средно стокообменът е с 8 на сто надолу, а само експортът - с две на сто. Значително намалява и вносът на американски продукти с над 19%. От години министерството не е назначавало търговски представител във Вашингтон. Оттам очакват, че ще има три основни последици за бизнеса - намаляване на конкурентоспособността, влошаване на каналите за доставка и засягане на българските компании работещи за износ.
Източник: Труд (07.04.2025)

Само за три години фермите в България са се стопили с 25 на сто Само за три години – от 2020 до 2023 г., броят на земеделските стопанства в България е намалял до 69 700, което е с цели 25% по-малко от числеността, отчетена по време на националното преброяване на стопанствата през 2020 г. 28% от общия брой на стопанствата се намират в Югозападен и Южен централен. Най-малък е броят на стопанствата с местоположение в Северозападния район – 11%. 85% от стопанствата са на физически лица. През стопанската 2022/2023 г. използваната земеделска площ (ИЗП, вкл. общата земя за паша на животни) е 43, 860 миилона декара, или 4 386 хил. ха, като тя намалява с 3% спрямо 2020 г. Физическите лица стопанисват 35% от използваната земеделска площ, а търговските дружества - 43%. През 2023 г. средната ИЗП обаче се увеличава с 29% спрямо 2020 г. Стопанствата средно разполагат с по 780 декара, или 78 ха обработваема земя. Средният размер на постоянно затревените площи са 310 дка, или 31 ха, а трайните насаждения - средно 40 декара, или 4 ха. Зърнените култури средно от едно стоапнство се отглеждат върху 720 декара, или 72 ха, лозята – върху 30 дка, или 3 ха. Големите стопанства с над 500 декара съставляват 19% от фермите, като те обработват 86% от ИЗП. 57% от земеделските стопанства разполагат с ИЗП между 2 и 50 ха. През 2023 г. стопанствата използват 11% собствена ИЗП. Относителният дял на обработваемата земя на открито е 75% от ИЗП на открито, постоянно затревените площи са 23%, трайните насаждения – 2%. Зърнено-житните култури са 60% от обработваемата земя на открито, а техническите – 31%. От зърнено-житните култури най-голям остава относителният дял на пшеницата, а от техническите – на слънчогледа. Стопанствата, които отглеждат само полски култури най-голям дял 39 процента се падат на фермите, които обработват между 100 и 500 декара. 30% от стопанствата отглеждат пшеница и маслодайни култури върху 30 на сто от ИЗП в страната. 23 % от стопанствата притежават от 20 до 100 декара средно полски култури. При зеленчуците, гъбите и цветята, най-голям процент – 59 на сто от стопанствата, разполагат с до 10 декара ИЗП. Едва 19 процента от стопанствата имат от 10 до 20 дка, а от 16 на сто – имат между 20 и 100 дка. Само 4 на сто от стопанствата имат до 500 дка ИЗП със зеленчуци, гъби или цветя. При трайните насаждения най-много са малките и средните стопанства. Според статистиката 34% от фермите гледат до 10 декара, 20% гледат от 10 до 20 дка и 33% - до 100 дка. Едва 4% от стопанствата имат овощни градини до 500 дка. Малко над 1 процент са овощарите с над 500 дка.
Източник: econ.bg (07.04.2025)

Оборотът в търговията на дребно в България расте с 2,4 на сто на годишна база през февруари, но на месечна намалява с 1,7 на сто Намаление на оборота с 1,7 % през февруари, спрямо предходния месец, се наблюдава в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети", показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Търговският оборот се увеличава с 2,4 % спрямо февруари 2024 г. През февруари 2024 г. на месечна база е било отчетено увеличение на оборота в търговията на дребно с 0,9 на сто, а на годишна база - с 3,2 на сто. През февруари 2025 г. в сравнение със същия месец на 2024 г. ръст на оборота е регистриран в "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 11,5 %, и "Търговия на дребно с нехранителни стоки" - с 3,7 %. Намаление е отчетено в "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 2,1 %. През февруари 2024 г. на годишна база е било отчетено увеличение на оборота при хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия - с 10,3 % и при нехранителните стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 3,7 %, докато при автомобилните горива и смазочните материали се е наблюдавало намаление с 14 %.
Източник: 24 часа (08.04.2025)

Рекорди - в ръста на жилищните цени в България и в броя сделки в София и Бургас Цените на жилищата в България са се увеличили с 18.3% през четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на 2023 г., показват индексите за цените на жилищата на НСИ. Това е най-високият тримесечен ръст на годишна база от 2008 г. насам. Той е и най-високият годишен ръст за 2024 г., през която всяко тримесечие бележеше двуцифрено нарастване: първото - 16%, второто - 15.1%, третото - 16.5%. През четвъртото тримесечие спрямо третото тримесечие на 2024 г. нарастването на цените на жилищата е 2.7%. Сред градовете с над 120 хил. жители най-голямо увеличение е регистрирано в Русе (8%), следван от Пловдив (5.9%), Варна (5.1%) и Стара Загора (4.5%). В София поскъпването на тримесечна база е 2.2%. Най-слабо е в Бургас (1.5%). Покупко-продажбите на имоти в София и Бургас през първото тримесечие на 2025 г. като брой са на най-високото си ниво от поне 20 години насам, сочат данни на Агенцията по вписванията. В София е регистриран ръст 17.7% на годишна база до 8588 сделки. Близо 60% от тях са с ипотека. Сделките в Бургаска област са 1837 - с 10.1% повече спрямо същия период на 2024 г. Малко над 41% от тях са с кредит. Във Варна е регистриран спад от 2.1% до 3099 сделки. В Пловдив - ръст от 3.5% до 3482 сделки.
Източник: Капитал (08.04.2025)

През 2024 г.: Продажбите на бира у нас са 5 160 000 хектолитра През 2024 г. продажбите на бира у нас са 5 160 000 хектолитра, отчетоха от Съюза на пивоварите в България. За последната 2024 г. капиталовите инвестиции в икономическа дейност ,,Производство на пиво и малц“ възлизат на рекордните 80 милиона лева. В сравнение с предходната 2023 г., увеличението на дълготрайните материали активи е с 40 %, т. е. - с 23 милиона лева. Приходите за бюджета от производството и продажбите на бира надхвърлят 435 млн. лева, а добавената стойност на индустрията е 470 милиона. В България по лиценз се произвеждат 10 световни марки бира. За последните 12 месеца българските пивовари са добавили в асортимента си над 15 нови продукта включително и 2 глобални луксозни марки. През 2024 г. консумацията на безалкохолна бира у нас е над 80 000 хектолитра, което е увеличение на потреблението с около 35% спрямо 2023 г. Средната заплата в бирената индустрия винаги е сред първите 10 икономически дейности с най-високи доходи на заетите. В края на 2024 г., по данни на НОИ, средният осигурителен доход в пивоварните предприятия е 2680 лева. През 2024 г. членовете на СПБ са пуснали на пазара 4767 тона ПЕТ опаковки, което е с 37% по-малко от 2020 г. През 2024 г. е спестено и производството на 4100 тона стъклени бутилки, като се отчита увеличение на повторната употреба на 30 на сто от оборотния амбалаж.
Източник: Дарик радио (10.04.2025)

Над 120 000 млади българи затънаха в дългове към ЧСИ Около 120 000 млади българи на възраст до 30 години имат дългове към ЧСИ, което е доказателство за това, че не могат да управляват адекватно финансите си, съобщава Сийка Анадолиева от Камарата на частните съдебни изпълнители. Все повече млади хора не само имат задължения, ами те са просрочени, осъдени са и по тях има заведени изпълнителни дела. 4000 от задлъжнелите млади хора са на възраст между 18 и 20 години, сред които млади хора, които още не са завършили училище. Над 36 000 са длъжниците между 20 и 25 години. Останалите близо 80 000 са на възраст между 25 и 30 години. Най-често задълженията са вследствие на потребителски кредити. Много често те са за покупка на по-луксозни стоки - техника и компютри, както и за почивки. Младите хора искат да имат един по-добър стандарт на живот, отколкото подволяват доходите им и затова най-често взимат кредитите. Генералният проблем е ниската финансовата грамотност на младите българи, за което са отговорни семейството, образованието и професионалната среда.
Източник: Money.bg (11.04.2025)

НСИ отчита спад в добивната промишленост в България Календарно изгладения индекс на промишленото производство в България през февруари 2025 г. отчита намаление с 4.6% по данни на Националния статистически институт. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - със 7.1%, в добивната промишленост - с 1.8%, а ръст е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11.2%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо февруари миналата година е регистриран при производството на основни метали - с 36%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 23.6%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 19.3%. Ръст пък е регистриран при производството на превозни средства, без автомобили - с 54.6% и производството на тютюневи изделия - с 37.5%. През февруари 2025 г. календарно изгладените данни показват увеличение със 7.4% на строителната продукция спрямо същия месец на 2024 г. През февруари 2025 г. в сравнение със същия месец на 2024 г. е регистрирано увеличение с 9.7% при строителството на съоръжения, със 7.6% при специализираните строителни дейности и с 5.8% при продукцията от строителство на сгради.
Източник: News.bg (11.04.2025)

Търговският дефицит на България расте с повече от 52% през първите два месеца на годината Дефицитът на България в стокообмена през февруари се увеличава на годишна база (8,73%) и към края на месеца възлиза на 969,1млн. лева. За първите два месеца на годината общото външнотърговско салдо е на минус с 2,943 млрд. лева, като дефицитът расте с повече от 52,09%, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари - февруари 2025 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 12,832 млрд. лв., което е с 1,7% по-малко в сравнение с година по-рано. През първите два месеца в страната са внесени стоки на стойност 15,776 млрд. лв. (по цени CIF), или с 5,2% повече спрямо същия период на 2024 година. При търговията със страни от Европейския съюз през първите два месеца на тази година са изнесени стоки за 8,306 млрд. лева, а вносът възлиза на 8,936 млрд. лева. Така се отчита дефицит на близо 630 млн. лева. Само за февруари дефицитът възлиза на 388 млн. лева, което е ръст с 2,53%. От януари до февруари износът на стоки от България за трети страни намалява с 4,1% за година и е на стойност 4,526 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Алжир, Северна Македония, Украйна и Гибралтар, които формират 53,1% от износа за трети страни. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (105,7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (88,7%). Вносът на стоки в България от трети страни през първите два месеца на тази година нараства със 17,2% на годишна база и е на стойност 6,840 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Казахстан и Украйна. През февруари вносът на стоки в България от трети страни нараства за година с 4% и 3,068 млрд. лeвa. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (50,7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (13,2%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за първите два месеца на 2025 г. е на минус с 2,313 млрд. лева. През февруари то салдо също е отрицателно и е на стойност 581,1 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (12.04.2025)

БНБ обяви колко нови милионери има в България Към февруари 2025 г. депозитите на домакинствата и нетърговските организации в България възлизат на над 90.7 млрд. лв., като се наблюдава годишно увеличение от 12.2%. Депозитите с най-големи суми (включително тези над 1 милион лева) са се увеличили, като това е индикатор за ръст на броя на хората с високи спестявания – т.нар. нови "милионери". Според данни на Българската народна банка (БНБ), към края на септември 2024 г. в България има общо 1659 банкови влога с наличности над 1 милион лева. Това представлява увеличение с 249 нови милионерски влога в сравнение със същия период на предходната година.
Източник: econ.bg (14.04.2025)

Бaн?итe y нac oтчeтoxa oбщa пeчaлбa зa 2024-a oт 3,7 млpд. лeвa Банките в България отчетоха обща печалба за цялата 2024 г. в размер на 3,7 млрд. лв., което е с 277 млн. лв. (8,1 процента) повече спрямо реализираната обща печалба за 2023 година. Общият нетен оперативен доход на банковата система на годишна база се е повишил с 962 млн. лв. (13,9 процента) до 7,9 млрд. лв. За това допринася най-вече увеличението на компонента с най-висок дял (70,7 процента) - нетният лихвен доход. Спрямо 2023 г., нараства също нетният доход от финансови инструменти и нетният доход от такси и комисиони, а "другите нетни доходи" намаляха. За цялата 2024 г. размерът на нетния лихвен доход възлиза на 5,6 млрд. лв., като за година показателят се увеличава със 723 млн. лв. (14,9 процента). През периода, в неговия състав приходите от лихви са нараснали с 851 млн. лв. (14,5 процента) до 6,7 млрд. лв., а разходите за лихви - със 128 млн. лв. (12,4 процента), до 1,2 млрд. лв. Спрямо 2023 г. нетният доход от такси и комисионни за 2024 г. се е увеличил със 132 млн. лв. (8,9 процента) до 1,6 млрд. лв., а делът му в структурата на нетния оперативен доход е 20,6 процента. През четвъртото тримесечие на миналата година активите на банковата система нараснаха с 5 процента (9,2 млрд. лв.) и в края на декември възлязоха на 191,6 млрд. лв.
Източник: Money.bg (14.04.2025)

Износът отбелязва 1.7% спад към февруари Износът на стоки от България продължава да намалява. През първите два месеца на 2025 г. експортът възлиза на 12.8 млрд. лв. или с около 225 млн. лв. по-малко в сравнение с година по-рано, показват предварителни данни на НСИ. Понижението идва предимно от по-малко продажби към страни извън Европейския съюз, докато тези към блока се запазват приблизително на нивото от миналата година. Така, износът на България отчита две поредни години на спад, след като през 2022 г. достигна рекорни нива. Миналата година резултатът беше 2.9% надолу спрямо 2023 г. При търговията с трети страни, с близо 89% пада износът на растителни и животински масла и мазнини, от които България изнася предимно олио. Групата обаче е сравнително малка - едва 17 млн. лв. При най-голямата категория, машини и оборудване, стойността пада с близо 8% до 857 млн. лв. през първите два месеца. Това отчасти се компенсира от 36% ръст при храни и живи животни до 843 млн. лв., както и от удвояване на продажбите на безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн. Сходна е картината в износа към ЕС за януари, за който подробна разбивка НСИ публикува с месец по-късно - най-голям ръст статистиката отчита при напитки и тютюн - 41.6%. Годината обаче започва със значителен спад от над 25% в продажбите към европейския пазар на енергийни продукти (горива и електроенергия). Въпреки икономическите трудности за Германия, българският износ към най-големия ни търговски партньор се увеличава в началото на годината с над 6%, след като 2024 г. завърши също с ръст от 8.3%. Към февруари значително спадат продажбите към Китай, Южна Корея и Великобритания. Междувременно, докато износът пада, вносът в България значително се увеличава, вероятно движен от силното вътрешно потребление. Така търговският баланс на страната е отрицателен, като само през първите два месеца възлиза на 2.9 млрд. лв. и се увеличава с над 50% на годишна база. Това се дължи на 17% ръст на вноса от трети страни, докато този от ЕС леко се свива. Най-много от страни извън ЕС расте вносът на разнообразни готови продукти - с над 50%, както и на храни - с 36%.
Източник: Капитал (15.04.2025)

Стабилизация на годишната инфлация през март на ниво от 4% Годишната инфлация в България се стабилизира на февруарското ниво от 4%, докато инфлацията на месечна база за забави до 0,2% от 0,6% през февруари, а за януари ръстът беше 2%. Това показват изнесените данни на Националния статистически институт (НСИ). Средногодишната инфлация за периода април 2024 - март 2025 г. спрямо периода април 2023 - март 2024 г. е 2,6%, докато от началото на годината (март 2025 г. спрямо декември 2024 г.), инфлацията се повишава с 2,8 на сто. Най-сериозно е увеличените на месечната инфлация при секторите: "Съобщения" - с 1,3%, следван от здравеопазването - с 0,9%, ресторанти и хотели - с 0,8%, хранителни продукти и безалкохолни напитки - с 0,6%, "Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома" - с 0,3%, в образованието - с 0,1% и в сектор "Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива" - с 0,1%.Понижение на цените на месечна база е отчетено в сектор "Развлечение и култура" - с 2,7%, както и при транспорта (с 0,7%) и при "Облекло и обувки" (спад с 0,6%). Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) през март 2025 г. се повишава с 0,3% на месечна база, докато хармонизираната инфлация при потребителските стоки на годишна база се ускорява до 4% от 3,9% през предходните два месеца, достигайки най-високо ниво от декември 2023 г. насам. Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност, които се отчитат за присъединяването на България към еврозоната. Индексът на цените за т.нар. малка потребителска кошница, регистрира увеличение с 0,6% на месечна база и с 4,3% - от началото на 2025 г.
Източник: Money.bg (15.04.2025)

Животът е поскъпнал с над 38% за 5 години Натрупаната инфлация в България за последните три години (март 2025 г. спрямо март 2022 г.) е 22,2%, а за последните пет години (март 2025 г. спрямо март 2020 г.) поскъпването е 38,2%, обяви НСИ. Вече двадесет и втори месец годишната инфлация (ИПЦ) в България е едноцифрена с тенденция към намаление, сочи справка в НСИ. През юни 2023 г. тя стана едноцифрена (8,7%) - за първи път от януари 2022 г., когато бе 9,1%. Пикът на инфлацията в страната беше през септември 2022 г., когато на годишна база тя достигна 18,7%.
Източник: Дума (16.04.2025)

Чуждите инвестиции в България се свиха с над 26% Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 685,6 млн. евро за първите два месеца на настоящата 2025 година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток на преките вложения е с 10,8 на сто на сто по-нисък спрямо периода януари-февруари 2024 година. За сравнение, за първите два месеца на миналата година нетният поток на преките инвестиции в страната също е бил положителен и е достигал 768,2 млн. евро или с 82,6 млн. евро повече. Чуждестранните инвестици за периода януари-февруари 2025 година се равняват на 0,6 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Само за месец февруари нетният поток на преките чуждестранни инвестиции е положителен в размер на 353,8 млн. евро. През същия месец на миналата 2024 година нетният поток е бил положителен и е достигал 481 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 1,7 млн. евро, при положителен нетен поток от 1,5 млн. евро за януари-февруари 2024 г. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 9,3 млн. евро за януари-февруари 2025 г. Той е по-голям с 40 млн. евро от този за януари-февруари 2024 г., който е отрицателен в размер на 30,8 млн. евро. Статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат), е положителна и възлиза на 579,2 млн. евро, при положителна стойност от 554,4 млн. евро за януари-февруари 2024 година. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 97,1 млн. евро, при положителна стойност от 244,6 млн. евро за януари-февруари 2024 година.
Източник: actualno.com (16.04.2025)

Нови правила за работодателите заради електронната трудова книжка Министерството на труда и социалната политика предлага промени в Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, свързани с въвеждането на електронната трудова книжка, която ще влезе в сила от 1 юни тази година. С измененията се регламентира, че данните за трудовата дейност на работниците ще се вписват в регистър чрез така наречените електронни трудови записи (ЕТЗ), които ще служат като официални удостоверителни документи. За да се облекчи процесът, се предлага работодателите да могат да подават ЕТЗ не само с квалифициран електронен подпис, но и с персонален идентификационен код (ПИК) от Националната агенция за приходите. Това е особено полезно за малки и средни предприятия, които нямат достъп до електронен подпис, но разполагат с ПИК. Микропредприятията с до петима наети лица ще имат възможност да подават записи и на електронен носител с придружително писмо. Същият подход ще се използва и при корекция на грешно вписани договори, открити при проверки от Инспекцията по труда или НАП. Освен това се предвижда работодателите с до петима служители да могат да получават информация на хартиен носител за данни от трудовото минало на новонаети работници. Това ще улесни малкия бизнес, като намали административната тежест и разходите. Промените ще влязат в сила на 1 юни, когато започва реалното вписване в регистъра на заетостта.
Източник: econ.bg (17.04.2025)

Фалитите са се увеличили с 10% за година Близо 1100 правни единици у нас са влезли в процедура по несъстоятелност през първото тримесечие на 2025 г., показват данните на Националния статистически институт. Това е скок с цели 10 на сто на годишна база. В същото време, при новорегистрираните фирми имаме застой и даже леко намаление на бройката с 0,2% до 12 207. Традиционно, най-голям е броят на фалиралите фирми в сектор "Търговия на едро и дребно, ремонт на автомобили и мотоциклети" - 965 или 88,5% от общия брой. На второ място са тези в сферата на финансовите и застрахователните дейности, недвижимите имоти, професионалните, научни, технически, административни и спомагателни дейности - 34. Има и 21 фалирали промишлени предприятия. Все още нивото на фалитите в началото на годината е по-ниско от това през 2023 г. и особено през 2022 г. (когато достигнаха над 1230), но са значително повече от тези през първото тримесечие на 2021 г. - 961. В сравнение с края на миналата година все пак виждаме ръст на новорегистрираните фирми с 9,5% и спад на банкрутиралите с 6,4%.
Източник: Money.bg (22.04.2025)

Дългът на България за 2024 г. е бил 24,1 на сто от БВП Дългът на България за 2024 г. е в размер на 48,846 млрд. лв. или 24,1 на сто от БВП, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През 2023 г. дългът е бил в размер на 42,383 млрд. лв., което е представлявало 23,1 на сто от БВП. През 2024 г. институционалният сектор "Държавно управление" отчита бюджетен дефицит от 6,158 млрд. лв. или 3 на сто от брутния вътрешен продукт. Дефицитът в подсектор "Централно управление" е в размер на 5,277 млрд. лв. или 2,6 на сто от БВП. Година по-рано справка в НСИ сочи, че дефицитът в "Държавно управление" е било 3,454 млрд. или 1,9 на сто от БВП, в "Централно управление" - 3,375 млрд. лв., или 1,8 на сто от БВП. Подсектор "Местно управление" е реализирал през 2024 г. дефицит от 810 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" е с дефицит от 71 млн. лева. През 2023 г. дефицитът в "Местно управление" е бил 201 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" е реализирал излишък от 121 млн. лева.
Източник: 24 часа (23.04.2025)

Средната пенсия надхвърли 920 лв. Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за март 2025 г. е 1027,26 лв. В сравнение със същия месец на 2024 г. той е по-висок със 116,77 лв. (12,8%). Средната пенсия за стаж и възраст за март е малко по-ниска от февруарската, която беше 1029,25 лв., като средната стойност зависи от новоотпуснатите и прекратените пенсии, тъй като през този период не е правено осъвременяване или други корекции. Средната пенсия за март при включване на всички видове пенсии (заедно с нетрудовите) е 928,58 лв. В сравнение със същия месец на 2024 г. тя е по-висока със 101,73 лв. (12,3%). Разходите за пенсии за първите три месеца на годината са 5,73 млрд. лв., което е 23,8% от плана за годината. Спрямо същия период на 2024 г. разходите за пенсии са с 664,8 млн. лв. (13,1%) повече. Броят на пенсионерите за месец март 2025 г. е 2 054 938, което е увеличение с 14 757 (0,7%) в сравнение със същия месец на 2024 г. Приходите към март 2025 г. са 3,46 млрд. лв., което представлява 22,8% изпълнение на плана за годината. Това е с 421,8 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2024 г. Общо отчетените разходи възлизат на 6,45 млрд. лв., което е 23,6% от плана за годината. В сравнение със същия период на 2024 г., разходите бележат увеличение със 740,1 млн. лв. Недостигът е покрит с трансфер от републиканския бюджет, като към март той е вече 3,058 млрд. лв.
Източник: Сега (23.04.2025)

МВФ запазва прогнозата си за 2,5 на сто ръст на българската икономика през тази година Ръстът на икономиката на България ще се забави до 2,5 на сто през тази година, след като през миналата година бе 2,8 на сто, се посочва в пролетното издание на "Преглед на световната икономика" на Международния валутен фонд (МВФ). Фондът запазва оценката си за България, дадена през октомври 2024 година. Това се случва на фона на понижена прогноза за ръста на глобалната икономика до 2,8 на сто спрямо очакваните през януари 3,3 на сто. За еврозоната МВФ залага на по-нисък ръст на БВП от 1,0 на сто, колкото бе в междинните прогнози през зимата, или 0,8 на сто. За целия ЕС Фондът също прогнозира забавяне на икономическия растеж през тази година - до 1,2 на сто, спрямо 1,4 на сто, записани в анализа от януари. По отношение на инфлацията в България, МВФ очаква през 2025 г. тя да се ускори до 3,7 на сто след 2,6 на сто през 2024 г. Спрямо октомврийския доклад прогнозата е завишена с 1,1 процентни пункта. В положителен контекст е развитието на безработицата у нас – МВФ очаква тя да се понижи до 4,1 на сто през тази година след ниво от 4,2 на сто, отчетено през 2024 г. В есенните си прогнози Фондът предвиждаше безработицата да остане на равнище 4,2 на сто и през тази година. За 2026 г. Фондът очаква нарастването на БВП на България да се ускори до 2,7 на сто, инфлацията да се забави до 2,3 на сто, а безработицата да запази ниво от 4,1 на сто.
Източник: БТА (23.04.2025)

Oт 2.4% до малко над 3%: нова порция прогнози за българската икономика Високата несигурност около търговската война, която американският президент Доналд Тръмп поде с почти целия свят, рязко влоши перспективите пред глобалната икономика. Повечето международни институции към момента залагат реалният ръст на БВП на българската икономика да нарасне с между 2.4% и малко над 3% тази година или приблизително колкото и през миналата, която завърши с 2.8%. С 2.5% ще се разшири българската икономика тази година и с 2.7% през 2026 г., залага Международният валутен фонд (МВФ) в новата си макроикономическа прогноза World Economic Outlook. Значително нагоре обаче са ревизирани очакванията за инфлацията в страната - до 3.7% средно за годината, в сравнение с 2.6% преди. Още от началото на 2025 г. ръстът на цените в България се ускори и се движи около 4% през последните два месеца по данни на НСИ. В последната си прогноза, публикувана през януари, БНБ също залага 2.5% ръст на икономиката тази година и 3% следващата. Предстои обаче скоро тя да бъде обновена. Но за 2026 г. БНБ очаква забавяне до 2.2%, доста под заложената по-рано стойност. Централната банка също така очаква по-висока инфлация отпреди - 3.5% към края на 2025 г. и 3.8% средно за годината. Въпреки оптимистичните прогнози годината започна със спадове в основните сектори на българската икономика. Към февруари производството в индустрията се понижава със 7.4% на годишна база, а строителството е 2.4% надолу, отбелязва в последния си икономически бюлетин ОББ. Банката залага 2.4% реален ръст на икономиката тази година и леко ускорение до 2.6% следващата, като нейната прогноза е една от най-консервативните до момента. Според "Уникредит Булбанк", перспективите пред растежа остават стабилни благодарение на силното вътрешно търсене и най-вече на частното потребление. В комбинация с очакваните по-високи инвестиции тази година ръстът на българския БВП ще се ускори до 3.1%, прогноза финансовата институция. Сходни темпове от 2.9% залага и Европейската комисия в прогнозата си от есента на миналата година, която също предстои скоро да бъде обновена. Държавният бюджет пък е планиран при очаквания на Министерството на финансите за 2.8% ръст на БВП, които според повечето институции засега изглеждат постижими.
Източник: Капитал (24.04.2025)

Спрямо година по-рано производството на електроенергия се увеличава Производството на електроенергия в България от първи януари до двадесети април тази година се увеличава с 15.14 % на годишна база до обем от 14 082 605 MWh. За сравнение през посочения период на 2024 г. производството на електроенергия е било от порядъка на 12 230 370 MWh. Потреблението на ток за посочения период от настоящата 2025 година в сравнение с предишната нараства с 9.98 % до обем от 13 317 310 MWh (преди седмица – плюс 10 %). Година по-рано през посочения период потреблението на електроенергия е било от обем от 12 109 061 MWh. Салдото (износ-внос) на електроенергия за отчитания период от 1 януари до 20 април тази година в сравнение с миналата нараства с 530.86 % до обем от 765 295 MWh. През аналогичните дни на предходната 2024 година салдото (износ-внос) на електроенергия е било в обем от 121 309 MWh. Участието на базовите централи се увеличава с 18.28 % достигайки до обем от 11 367 655 MWh (плюс 18.70 % преди седмица). Година по-рано дела на базовите централи е бил от порядъка на 9 611 002 MWh. На плюс остава е и дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната и разпределителната мрежи. Участието на ВЕИ в преносната мрежа за посочения период на 2025 година се увеличава с 16.11 % до обем от 963 854 MWh (седмица по-рано – плюс 18.46 %). През посоченото време на 2024 година дела на ВЕИ в преносната мрежа е бил от порядъка на 830 119 MWh. Положителните данни през настоящата година са в резултат на по-високия дял на фотоволтаичните централи (плюс 29.52 %), въпреки намалението на вятърните мощности (минус 10.07 %) и биомасата (минус 6.04 %). Делът на ВЕИ в разпределителната мрежа нараства на годишна база със 17.45 % до 999 776 MWh (преди седмица – плюс 18.43 %). Година по-рано участието на ВЕИ в разпределителната мрежа е възлизало на 851 241 MWh. Положителните резултати през времето от настоящата 2025 г. се дължат на по-високия дял на фотоволтаичните централи (плюс 31.43 %) и биомасата (плюс 10.72 %) на фона на спада на вятърните мощности (минус 11.33 %). Продължава да намалява участието на водноелектрическите централи (ВЕЦ). За сравнение, ако през посочения период на предишната 2024 година ВЕЦ са участвали в енергийния баланс на страната с обем от 938 008 MWh, то през настоящата 2025 г. това участие се свива до 751 320 MWh. Това представлява намаление с 19.90 % (седмица по-рано или за отчетния период до 13 април – минус 18.59 %).
Източник: 3e-news (24.04.2025)

Брутните записани премии на компаниите по общо застраховане достигат 3.9 млрд. лв. Брутните записани премии, реализирани от компаниите в България по общо застраховане към края на четвъртото тримесечие на 2024 г., възлизат на 3.906 млрд. лв., в т.ч. 43.7 млн. лв. по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г., брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане, нарастват със 7%, съобщава Комисията за финансов надзор. Общата стойност на активите на компаниите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 5.909 млрд. лв. към 31 декември 2024 г. Спрямо година по-рано активите растат с 11 на сто. Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на компаниите по общо застраховане възлиза на 3.388 млрд. лв. в края на 2024 г., като растат с 417 млн. лв., или 14 на сто спрямо 12 месеца по-рано. Към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат 57% от общата стойност на активите на дружествата по общо застраховане. Брутните записани премии, реализирани от компаниите по животозастраховане и тези със смесена дейност, към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. възлизат на 773.9 млн. лв., в т.ч. 169.7 млн. лв. по застрахователни задължения в общото застраховане. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г., брутните записани премии, реализирани от компаниите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, нарастват със 7%. Общата стойност на активите на компаниите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 2.996 млрд. лв. в края на годината. Спрямо година по-рано повишението на активите е от 15%.
Източник: econ.bg (25.04.2025)

България е похарчила над 3 млрд. лева за отбрана през 2024 година През миналата година България е похарчила 2,208 милиарда долара (3,964 милиарда лева), или 2,04 на сто от своя брутен вътрешен продукт за отбрана. Това сочат оценките от оповестения годишен доклад на генералния секретар на НАТО Марк Рюте. По този начин страната ни за първи път ще изпълни поставената през 2014 г. от НАТО цел. Тя предвижда всяка страна членка да изразходва поне 2 на сто от своя БВП за отбрана. Целта бе поставена след руската анексия на Крим преди 11 години. Според оценката от доклада, БВП на страната ни за 2024 г. е 108,425 милиарда долара. Това прави по 14 200 долара на глава от населението и означава, че сме изразходвали за отбрана по 289 долара на човек. 16 страни от Алианса харчат повече от България. Показателите ни са равни с тези на Албания. Най-големи са разходите на Полша - 4,07% от БВП, а най-малки на Испания - 1,24%. Оценката за САЩ е 3,19 на сто. Същевременно американският президент Доналд Тръмп настоява страните членки на НАТО да харчат най-малко 5 на сто от своя БВП за отбрана. Според оценките за 2024 г. военният персонал у нас е 26 900 души. 32,47 на сто от разходите за отбрана у нас са за военно оборудване. Малко над половината или 51,59%, са за персонала. Само 4,56 процента са за инфраструктура. По други направления са похарчени 11,37%.
Източник: econ.bg (28.04.2025)

Депозитите на домакинствата се увеличават с 11,4 на сто, а кредитите с 20,7 на сто в края на март на годишна база Депозитите на домакинствата в България се увеличават с 11,4 на сто, а кредитите с 20,7 на сто в края на март на годишна база, показват данните на БНБ. В края на март депозитите на домакинствата и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са 90,836 млрд. лв. (42,5 процента от БВП), което е увеличение с 11,4 процента спрямо същия месец на 2024 г. За този период депозитите на нефинансовите предприятия са 46,799 млрд. лв. (21,9 процента от БВП) като на годишна база те се увеличават с 8 процента. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 18,3 процента на годишна база през март и в края на месеца достигат 4,577 млрд. лв. (2,1 процента от БВП).Общо депозитите на неправителствения сектор (нефинансови, финансови предприятия и домакинства) са 142,212 млрд. лв. (66,5 процента от БВП), като годишното им увеличение е 10,5 процента. Кредитите за неправителствения сектор са 106,494 млрд. лв. (49,8 процента от БВП) в края на март. Те се увеличават на годишна база с 14,8 процента. Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции, чиито обем за последните дванадесет месеца е 135,8 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 135,8 млн. лв. (в т. ч. 0,5 млн. лв. през март) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити. Кредитите за домакинствата и НТООД са 48,372 млрд. лв. (22,6 процента от БВП). Спрямо същия месец на миналата година те се увеличават с 20,7 процента. Жилищните кредити са 27,031 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 26,4 процента. Потребителските кредити възлизат на 19,454 млрд. лв. и се увеличават с 14,6 процента спрямо март 2024 г. На годишна база другите кредити нарастват с 25,2 процента и достигат 513,4 млн. лева. Кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават със 17,1 процента на годишна база през март и в края на месеца са 552,7 млн. лева. Кредитите за нефинансови предприятия се увеличават с 9,9 процента на годишна база през март и в края на месеца достигат 49,520 млрд. лв. (23,2 процента от БВП). Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8,602 млрд. лв. (4 процента от БВП) в края на март. В сравнение с март 2024 г. те се увеличават с 12,9 процента.
Източник: Стандарт (28.04.2025)

Ръст на доходите на домакинствата в България Данните на НСИ за домакинските бюджети през 2024 г. показват ръст на доходите с 18,5% спрямо предходната година – до 12 857 лева средно на лице. Нараства дела на доходите от работна заплата, от трудова дейност извън работната заплата и от самостоятелна заетост – до общо 63,5% от доходите при 61,4% през 2023 година. Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 32,2% от общия доход на домакинствата, пишат в анализ от Института за пазарна икономика. Разходите на домакинствата във всички групи нарастват, но структурата им се изменя. Делът на разходите за потребление продължава да се свива – до 80,8% – за сметка на увеличения дял на разходите за данъци и осигуровки – до 14,0% общо за 2024 година. За сравнение разходите за данъци и осигуровки са 13,5% през предходната година и 11,4% десет години по-рано. Структурата на разходите за потребление също се променя значително. Делът на разходите за храна и напитки намалява постоянно и значително за десетгодишен период. Делът на разходите за жилища, комунални услуги и горива също се свива, но този за жилищно обзавеждане и поддържане на дома се увеличава. Сериозен и стабилен ръст се вижда и при дела на разходите за свободно време, култура и образование.
Източник: econ.bg (29.04.2025)

Сделките с жилища в София нарастват с 10.4% Пазарът на жилища в България през първото тримесечие на 2025 г. нараства слабо. Покупките на апартаменти, къщи и други сгради се увеличават с едва 2.19% (с 586 броя) спрямо същия период на 2024 г. и достигат 27 364. В предходното тримесечие - четвъртото на 2024 г., индексите на цените на жилищата на НСИ регистрираха 18.3% ръст на годишна база - най-високият от 16 години насам, а и най-високият в ЕС. И не само това - през всяко от тримесечията цените нарастваха двуцифрено - с 16% през първото, 15.1% през второто, 16.5% през третото. От началото на януари до края на март сделките с поземлени имоти се увеличават с малко повече - 3.21% на годишна база (928 имота) до 29 804. Така средният ръст на пазара на недвижими имоти в страната излиза малко по-висок - 2.72%. Общо през първото тримесечие са изповядани покупко-продажби на 57 168 имота. Сред тях лек превес имат сделките със земи (52%) - от парцели в регулация до земеделски площи. Останалите 48% са за сгради или части от сгради. София е не само най-големият пазар на имоти в страната с най-високите цени, но и лидер по ръст на сделките през първото тримесечие. През периода покупко-продажбите на жилища и други сгради нарастват с 10.4% до 6921. Фактически една четвърт от сделките с апартаменти, къщи и сгради в страната през периода са се случили именно в столицата. Истинският бум в службата по вписвания в София обаче е при сделките със земи. През първото тримесечие броят им нараства с 33.7% (1088) до 4313, като в сравнение с оборота в страната това е едва 14.5%. Заради сделките със земи средният ръст на пазара на недвижими имоти в София през първото тримесечие (18.3%) е по-голям от жилищния. Изповядани са общо 11 234 имотни сделки.
Източник: Капитал (29.04.2025)

Лихвите по депозитите на домакинствата в лева намаляват, а в евро – растат, През март в сравнение с февруари тази година средните лихвени проценти по депозитите с договорен матуритет (ДДМ) в левове и в евро за нефинансовите предприятия намаляват съответно до 1.69% и 1.84 на сто, съобщава Българската народна банка. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове се повишава и е 0.06%, а по тези в евро се понижава – до 0.13 на сто. Обемът на новия бизнес по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 60.6 млн. лв. до 736.2 млн. лв., а по тези в евро намалява с 43.9 млн. лв. до 749.1 млн. лева. През март средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове за домакинствата намалява до 0.93%, а по тези в евро се увеличава и вече е 1.43 на сто. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове остава на ниво от 0.01%, а по тези в евро намалява незначително до 0.01 на сто. Средните лихвени проценти по депозитите, договорени за ползване след предизвестие в левове и в евро остават без промяна на нивата от февруари съответно от по 0.18% и 0.16 на сто. Въпреки свиването на лихвите, обемът на новия бизнес по депозитите с договорен матуритет в левове се повишава с 12.6 млн. лв. до 313.4 млн. лева. По-високата лихва по депозитите с договорен матуритет в евро е привлякла допълнително клиенти и новите влоговете се увеличават с 31 млн. лв. до 288.6 млн. лева.
Източник: econ.bg (30.04.2025)

Населението на България се е стопило до 6,437 млн. души през 2024 г. През 2024 г. населението на България намалява в сравнение с предходната година с 8121 души, или с 0,13%, до 6 437 360 души, отчита Националният статистически институт (НСИ). Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението, намаляват хората в трудоспособна възраст, нивото на общата смъртност продължава да е високо. Намалява броят на живородените деца, като в същото време намалява детската смъртност. През 2024 г. мъжете в България са 3,095 милиона (48,1%), а жените - 3,342 милиона (51,9%), или на 1000 мъже се падат 1080 жени. В края на 2024 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1,544 милиона, или 24% от населението на страната. Децата до 15 години в страната са 901 843, или 14% от общия брой на населението в края на 2024 г. Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която нараства до 45,3 години в края на 2024 г. Средната възраст на населението в градовете е 44,5 години, а в селата – 47,6 години. Населението в трудоспособна възраст за 2024 г. е 3,765 милиона души, или 58,5% от населението на страната. За сравнение, населението в трудоспособна възраст към края на 2023 г. е 3,769 млн. души. Към края на 2024 г. над трудоспособна възраст са 1,7 милиона души, или 26,4%, а под трудоспособна възраст - 971 000 души, или 15,1% от населението на страната. Към края на 2024 г. в градовете живеят 4,744 милиона души, или 73,7%, а в селата – 1,693 милиона души, или 26,3% от населението на страната. Населените места в България са 5256, от които 257 са градове и 4999 - села. Населените места без население са 199. С население над 100 000 души са шест града в страната, в които живеят 35,5 на сто от населението на страната. През миналата година в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99,4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 3769, или с 6,6 на сто. Нивото на общата смъртност продължава да е високо. Броят на починалите лица през 2024 г. е 100 736, а коефициентът на обща смъртност - 15,6% при 15,7‰ за 2023 година. Спрямо предходната година починалите намаляват с 270, или с 0,3 на сто. През 2024 г. 52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, от тях 51,5% са граждани на страни извън Европейския съюз, 34,9% имат българско гражданство, а 13,6% са граждани на държави от ЕС. Сред дошлите да живеят в страната 16% са във възрастовата група 0 - 14 години, 72,9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 11,1% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21,8%), Украйна (16,6%) и Сирия (10,5%). В резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 47 308 души през миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (30.04.2025)

Брутният външен дълг на България е нараснал с 9,7% за година и доближава 48 млрд. евро Брутният външен дълг на България в края на февруари по предварителни данни възлиза на 47,8566 млрд. евро (43,8 процента от прогнозния БВП), което е с 4,2163 млрд. евро (9,7 процента) повече в сравнение с края на февруари 2024 г. (43,6403 млрд. евро, 42,1 процента от БВП). По данни на БНБ, в края на февруари краткосрочните задължения са 8,5583 млрд. евро (17,9 процента от брутния дълг, 7,8 процента от БВП). Те се повишават с 1,1319 млрд. евро (15,2 процента) на годишна база (7,4263 млрд. евро, 17 процента от дълга, 7,2 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 39,2983 млрд. евро (82,1 процента от брутния дълг, 36 процента от БВП) в края на февруари, като нарастват с 3,0844 млрд. евро (8,5 процента) спрямо края на февруари миналата година (36,214 млрд. евро, 83 процента от дълга, 34,9 процента от БВП). Към края на февруари 29,9528 млрд. евро (62,6 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 77,9 процента от брутните външни задължения, при 80,8 процента година по-рано.
Източник: БТА (30.04.2025)

Годишно увеличение на цените от производител у нас за март Общият индекс на цените от производител в България през март 2025 г. е със 17,4% над нивото от март 2024 година. Най-висок ръст на цените на годишна база е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с внушителните 53,1%, в добивната промишленост - с 32,4%, както и в преработващата промишленост - с 10,7%. По-високи цени в преработващата промишленост се наблюдават при производството на: основни метали - с 29.8%, хранителни продукти - с 24.4%, напитки - с 15.5%. Намаление на цените на годишна база е отчетено при производството на тютюневи изделия (с 12.4%) и на мебели (с 6.8%). Индексът на цените от производител на вътрешния пазар нараства с 22% в сравнение с март 2024 година. Ръст на цените се наблюдава при производството и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ - с 59.9%, в добивната промишленост - с 26.9%, както и в преработващата промишленост - с 11.3%. През март 2025 г. повишение на цените в преработващата промишленост спрямо март 2024 г. е регистриран при производството на: хранителни продукти - с 30.9%, основни метали - с 22.5%, напитки - с 20.8%. По-ниски цени на годишна база са отчетени при производството на: автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 6.2%, обработката на кожи, както и на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 3.9%. Индексът на цените от производител на международния пазар през март 2025 г. се увеличава с 0.1% спрямо предходния месец и с 10.7% - спрямо март 2024 година. Цените от производител на месечна база, т.е. за март 2025 г. спрямо февруари, като цяло показват минимално намаление с 0,5%, според данните на НСИ. По-ниски цени на месечна база се наблюдават при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 1.6%) и в преработващата промишленост (с 0.5%), докато в добивната промишленост е отчетено голямо месечно увеличение - със 7.6%. Индексите на цените от производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия, които могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения.
Източник: Money.bg (01.05.2025)

Икономиката на САЩ се свива за първи път от 2022 г. Икономиката на САЩ се свива с годишен темп от 0,3 на сто през първото тримесечие на годината, което представлява първи икономически спад от три години насам, предаде Асошиейтед. Свиването на брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ идва на фона на рязко нарастване на вноса в страната през периода януари - март. Американските компании са ускорили вноса на стоки от други страни в опит да изпреварят влизането в сила на новите мита, наложени от администрацията на президента Доналд Тръмп. Брутният вътрешен продукт на САЩ се свива през първото тримесечие на тази година, след като нарасна с 2,4 на сто през последните три месеца на 2024 година. Потребителските разходи в страната забавят рязко своя темп на нарастване, а разходите на федералното правителство в САЩ се сриват с 5,1 на сто. На този фон бизнес инвестициите се увеличават с 21,9 на сто, тъй като американските компании са ускорили своите инвестиции в оборудване.
Източник: БТА (01.05.2025)

Печалбата на банковата система у нас расте до 889 млн. лева в края на март Към края на март печалбата на банковата система възлиза на 889 млн. лв. и е със 72 млн. лв. повече от реализираната за първото тримесечие на миналата година, съобщава БНБ. Нетният лихвен доход се повишава спрямо същия период на миналата година с 20 млн. лв. (1,5 процента) и възлиза на 1,4 млрд. лв. в края на март 2025 г., а нетният доход от такси и комисиони нараства с 46 млн. лв. (12,4 процента) до 420 млн. лв. През първото тримесечие на годината активите на банковата система нарастват с 6 млрд. лв. (3,1 процента) и в края на март възлизат на 197,6 млрд. лв. През периода се увеличават кредитите и авансите (с 8,1 млрд. лв., 6,9 процента), като делът им в активите достига 63,5 процента (61,2 процента към 31 декември 2024 г.). Брутните кредити и аванси през тримесечието се увеличават с 8,1 млрд. лв. (6,7 процента) до 128,8 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции нарастват спрямо 31 декември миналата година с 4,5 млрд. лв. (45,1 процента) до 14,5 млрд. лв. Собственият капитал в баланса на банковата система в края първото тримесечие на възлиза на 23,5 млрд. лв. и спрямо края на декември 2024 г. се увеличава с 311 млн. лв. (1,3 процента). Принос за растежа през периода има положителната динамика при текущата печалба, посочват от БНБ.
Източник: 24 часа (01.05.2025)

Основната лихва падна на 2.24 процента Основният лихвен процент продължава да намалява. От 1 май той вече е 2.24%, обяви БНБ. За сравнение за януари стойността на ОЛП бе 2.95%, а през април - 2.59 на сто. Тъй като е ограничена от валутния борд, нашата централна банка не определя основната лихва, а само пресмята стойността й, като отчита сделките на междубанковия пазар. Стойността на ОЛП е важна за всички, които имат просрочени плащания. Т.нар. основна лихва за забава е равна на сбора между ОЛП и 10 процента. Тя се променя два пъти годишно - през юли и януари.
Източник: Сега (01.05.2025)

Безработицата в България се понижава до 3,8 на сто В България нивото на безработицата през март 2025 г. е 3,8 на сто, което е леко понижение спрямо равнището от 3,9 на сто, регистрирано през февруари 2025 година. Равнището на безработицата в Европейския съюз през март 2025 г., коригирано спрямо сезона, е било 5,8 на сто. То е останало без промяна спрямо февруари 2025 г., но се е понижило в сравнение с март 2024 г., когато достига 6 на сто. Това сочат данните на европейската статистическа агенция Евростат. По отношение на еврозоната Евростат също не отчита промяна на нивото на безработицата през март спрямо февруари, като то е било на равнище от 6,2 на сто. Спрямо година по-рано обаче равнището на безработица в страните от валутния съюз спада, тъй като през март 2024 г. то е било 6,5 на сто. 12,9 млн. души в ЕС, от които 10,8 млн. в страните от еврозоната, са били безработни през март 2025 година. Спрямо февруари 2025 г. броят им нараства със 74 000 души в ЕС и с 83 000 души в страните от еврозоната. В България нивото на безработицата през март 2025 г. е 3,8 на сто, което е леко понижение спрямо равнището от 3,9 на сто, регистрирано през февруари 2025 година. През март 2024 г. нивото на безработицата у нас е достигало 4,5 на сто, сочат данните на Евростат.
Източник: БТА (05.05.2025)

Дългът на подсектор "Централно управление" достига 47,7 млрд. лева към края на месец март Дългът на подсектор "Централно управление" възлиза на 47,771 млрд. лева към края на месец март 2025 година, съобщават от Министерството на финансите. Съотношението "дълг на подсектор "Централно управление" към БВП" възлиза на 21,9%. На годишна база дългът бележи увеличение от приблизително 6,6 млрд. лева. Бюджетен дефицит в размер на 1,9 млрд. лева на касова основа към края на месец април тази година очаква Министерството на финансите на база на предварителни данни и оценки. Като процент от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) се очаква дифицтът по бюджетното салдо на консолидираната фискална програма да възлиза на 0,9 на сто.
Източник: Труд (07.05.2025)

Над 3 млн. българи вече пазаруват онлайн, но 77% предпочитат да видят лично продукта Пазаруващите онлайн в България през 2024 г. са 3.1 милиона от общо 4.8 милиона, които ползват интернет. Броят им намалява с около 7% в сравнение с предходната година, обобщава второто издание на национално представителното проучване "Пулсът на онлайн пазаруването в България 2025", изготвено от агенция Market Links по поръчка на сп. Enterprise. Най-активните потребители онлайн са представителите на т. нар. милениали и на поколението Z - родените през 80-те и 90-те години на миналия век и първото десетилетие на настоящия. Изследването очертава пет типа потребители - рационален (не купува веднага, изчаква, проверява, търси сигурност), импулсивен (влияе се от визуална информация, демонстрира слаба лоялност, има бърза реакция), лоялен (стабилен, последователен, верен на бранда, който харесва), функционален минималист (пазарува онлайн само при необходимост, търси конкретен продукт, насочва се към конкретен удобен магазин), съзнателен за околната среда (търси кауза, добър посланик на продукти и фирми с кауза). Четиридесет процента от анкетираните декларират, че все по-често пазаруват онлайн за сметка на посещението във физически магазини. За близо 50% от купувачите не е важно дали поръчват от големи платформи или директно от официалния сайт на марката. За брандовете това означава, че няма гарантирана лоялност, макар че като цяло тя се повишава, отчита проучването. Основни фактори при избора на онлайн платформа са: цената на изделието (за 57% от анкетираните), доверието (18%), промоциите, предишният опит, цената на доставката. Най-често онлайн се пазаруват облекло и обувки (63%), следвани от козметика, домакински електроуреди, билети за културни събития и потребителска електроника. Общо 77% от участниците в проучването заявяват, че предпочитат да видят лично продукта, а 35% отбелязват, че са свикнали и предпочитат пазаруването във физически магазин. Това са и двете основни бариери пред онлайн пазаруването в България, посочва от Market Links. Сред другите бариери се открояват сигурността на разплащане (за 17% от анкетираните), опасения за връщането на стока (също 17%), цената на доставката (13%), надеждността и срокът на доставка (10%). А 14% от потребителите се опасяват, че нямат достатъчно умения, за да пазаруват онлайн. Поради това куриерските услуги и наложеният платеж се задържат като основен метод на доставка и плащане при онлайн пазаруване в България, обобщава проучването. Расте ползването на кутии за доставка за сметка на куриер до адрес.
Източник: Капитал (08.05.2025)

ЕК предявява искове пред Съда на ЕС срещу България заради неспазване на правото на ЕС Европейската комисия реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз поради това, че не е транспонирала правилно в националното си законодателство Директивата относно правото на достъп до адвокат и на осъществяване на връзка при задържане (Директива 2013/48/ЕС). Европейската комисия реши също да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България за това, че не е транспонирала правилата на ЕС относно таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури (Директива (ЕС) 2022/362). Комисията също така призовава България да спазва Акта за цифровите услуги и реши да изпрати мотивирано становище, поради това че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги по силата на Акта за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065), както и поради това че не е определила правила относно санкциите, приложими при нарушения на посочения регламент. България разполага с два месеца, за да отговори и да отстрани посочените от Комисията недостатъци. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС.
Източник: Фирмена информация (08.05.2025)

НАП нанесе в информационните си системи новия минимален осигурителен доход на над 3400 самоосигуряващи се Национална агенция за приходите нанесе в информационните си системи минималния месечен размер на осигурителния доход от 1077 лв. на над 3400 самоосигуряващи се лица. Това са физически лица, избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и са декларирали минимален месечен осигурителен доход. Не е необходимо тези самоосигуряващи се да подават още веднъж декларация за периодите след 31 март 2025 г. с новия по-висок минимален осигурителен доход от 1077 лв., тъй като от приходната агенция вече са отразили промяната в системите си. От 1 април 2025 г. минималният месечен размер на осигурителния доход беше променен, като до 31 март 2025 г. за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители той беше 933 лв. От началото на април до 31 декември 2025 г. задължителните месечни осигурителните вноски за тези физически лица вече се изчисляват върху 1077 лв. Максималният месечен размер на осигурителния доход от 1 април е 4130 лв.
Източник: 24 часа (09.05.2025)

Съдебната система процъфтява - финансово Оказва се, че никоя държава в ЕС като процент от БВП не харчи толкова много средства, колкото България за правосъдие - това установява Института за пазарна икономика. България прави огромни разходи за съдебната система от една страна: но за сметка на това страната ни се нарежда между Косово и Сенегал по задоволство от работата на правосъдието и борбата с корупцията. До 4 заплати годишен бонус, 5000 лв. бонус за дрехи, допълнително и една твърде особената система за командировки, водят до извода, че "в модела на финансиране е заложен вътрешен стимул за неконтролируемо разрастване". И че "на практика липсват външни (независими от системата на съдебната власт) ограничители". Почти всички разходи в съдебната система отиват за заплати и премии; цели 93%. Липсват някакви особени инвестиции за развитие, живее се за тук и сега.
Източник: actualno.com (09.05.2025)

Правителството взе решение за увеличаване на квотата на България в Международния валутен фонд Правителството предприе действия за увеличаване на квотата на България в Международния валутен фонд (МВФ) - от 896 300 000 на 1 344 500 000 специални права на тираж. Нарастването е в изпълнение на решение 79-1 на борда на управителите на Международния валутен фонд от 15 декември 2023 г. за приключване на Шестнадесетия общ преглед на квотите на МВФ. То предвижда 50-процентно увеличение на квотите на всички членове за поддържане капацитета на фонда за отпускане на заеми, без това да измени акционерната му структура.
Източник: 24 часа (09.05.2025)

Строителството в България се върна към месечен ръст през март Произведената строителна продукция в България се е върнала към месечен ръст през март и е ускорила покачването си на годишна база, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). През март индексът на продукцията в строителството се е повишил с 1,8% спрямо предходния месец. Спрямо март 2024 г. строителната продукция е нараснала с 8,9%, сочат календарно изгладените данни на НСИ. Това е най-силният растеж от началото на годината, след като в предходните два месеца тя се покачи с 8,1% и 7%. На годишна база повишение отчитат всички подсектори на строителството. То е най-силно при специализираните строителни дейности от 13,9%. С 13% на годишна база нараства и строителството на съоръжения. Тези два подсектора ускоряват растежа си на годишна база през март. На този фон строителството на сгради се е покачило само с 1,9%, като забавя темпа си спрямо увеличението съответно с 5,6% и 5,3% през януари и февруари.
Източник: econ.bg (12.05.2025)

Евростат: България е с втория най-евтин битов ток в ЕС през втората половина на 2024 г. България е сред страните от ЕС с най-ниска цена на ток за битови клиенти за втората половина на 2024 г. Това сочат последни данни на Евростат. През периода юли - декември на миналата година българите са плащали 12,17 евро за 100 киловатчаса електроенергия. За отчетения период най-евтин ток са ползвали в Унгария -10,32 евро за 100 киловатчаса, в Малта - 13,01 евро. Най-скъп е токът в Германия с цена от 39,43 евро за 100 киловатчаса. Следват Дания и Ирландия, в които 100 киловатчаса са стрували съответно 37,63 евро и 36,99 евро през последните 6 месеца на 2024 г. За отчетения период няма значителна промяна на средната цена на електричеството за бита в страните от ЕС. Тя се е понижила до 28,71 евро от 28,89 евро за 100 киловатчаса, които бяха отчетени за първата половина на миналата година. През второто 6-месечие на 2024 г. делът на данъците и таксите при формирането на сметките за ток се е покачил на 25,1% от 24,3% от предходния период. Въпреки поевтиняването като цяло на енергийните продукти в ЕС през 2024 г. в сравнение с 2023 г., цените за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа са се повишили в 18 европейски държави.
Източник: Труд (12.05.2025)

Драстично намаляват площите в България, засадени с картофи Драстично намаляват площите с картофи, които българските земеделци засяват – сочат данните от последния оперативен анализ на министерството на земеделието. Подобна е ситуацията и с производството на българско зеле. Към края на април 2025 засадените площи с картофи са с близо 62% под нивото отпреди една година, а със зеле на открито - с 43% по–малко, сочат данните. Заради нетипичните минусови температури, априлският сняг в полупланинските и планинските райони, където е ситуирано 70 на сто от картофопроизводството, сеитбата се е забавила с близо месец. Реалната картина за състоянието тази година ще стане ясна в края на май. И все пак - по официални данни спадът на площите на годишна база от 2023 г. е 45 на сто. Според бранша причината е, че производството на картофи е неатрактивно, трудно и непечелившо. От началото на годината до момента в оранжериите у нас са набрани с 21% по-малко домати и с 22% по-малко краставици спрямо предходния период на 2024 г. Това потвърждава неофициалните данни на земеделците, че на българския пазар има все по-малко български плодове и зеленчуци.
Източник: БНР (13.05.2025)

Търговският дефицит на България расте с над 82% през първите три месеца на годината Дефицитът на България в стокообмена през март се увеличава на годишна база (164,58%) и към края на месеца възлиза на 1,909 млрд. лева. За първите три месеца на годината общото външнотърговско салдо е на минус с 4,853 млрд. лева, като дефицитът расте с 82,7%, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари-март 2025 г. са изнесени български стоки на стойност 19,750 млрд. лв., което е с 3,1% по-малко в сравнение със същия период на 2024 година. Само през март общият износ на стоки възлиза на 6,917 млрд. лв. и намалява с 5,5% спрямо година по-рано. През периода януари-март общо в страната са внесени стоки на стойност 24,604 млрд. лв. (по цени CIF), или с 6,8% повече спрямо същия период на 2024 година. Само през март общият внос на стоки нараства с 9,8% на годишна база и възлиза на 8,827 млрд. лева. При търговията със страни от Европейския съюз през първите три месеца на тази година са изнесени стоки за 12,739 млрд. лева, а вносът възлиза на 13,884 млрд. лева. Така се отчита дефицит за повече от 1,145 млрд. лева. Само за март дефицитът възлиза на 149 млн. лева. През периода януари-март износът на стоки от България за трети страни намалява с 6% в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност 7,011 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Алжир, Република Северна Македония, Украйна и Китай, които формират 55,8% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България през периода януари-март нараства с 16,1% в сравнение със същия период на миналата година и е на стойност 10,719 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода януари-март е отрицателно и е в размер на 3,708 млрд. лева. През март външнотърговското салдо също е отрицателно и е на стойност 1,394 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2025)

С 20,7 на сто расте размерът на кредитите, а с 11,4 на сто на депозитите на домакинствата С 20,7 на сто расте размерът на кредитите, а с 11,4 на сто размерът на депозитите на домакинствата в България, в края на март на годишна база. Това показват данните на Българската народна банка (БНБ). Броят на кредитите на домакинствата и НТООД нараства на годишна база с 2,3 процента и достига 2,896 млн. броя. Размерът им нараства на годишна база с 20,7 процента и достига 48,372 млрд. лева. В края на март в сравнение с края на декември 2024 г. броят на тези кредити намалява с 0,1 процента, а размерът им се увеличава с 4,3 процента. Към края на март в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 100 000 до 250 000 лв. с дял от 27,8 процента. Кредитите на нефинансовите предприятия в края на първото тримесечие на годината са 154 000 броя, като те нарастват незначително на годишна база, отчита статистиката. Размерът им е 50,031 млрд. лева, като има нарастване с 9,7 процента на годишна база. Спрямо края на предходното тримесечие броят на кредитите на сектора се увеличава с 2,9 процента, а размерът им - с 1,9 процента. Трите отрасъла с най-големи дялове в общата сума на кредитите за сектора са търговия (26,6 процента), преработваща промишленост (21,6 процента) и операции с недвижими имоти (11,7 процента). Към края на март в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 75,9 процента. Кредитите на финансовите предприятия в края на първото тримесечие са 1129 броя. Те нарастват на годишна база с 10,5 процента. Размерът на тези кредити е 8,739 млрд. лева, като се отчита увеличение с 13,4 процента на годишна база. Спрямо края на предходното тримесечие броят на кредитите на сектора се увеличава с 2,1 процента, а размерът им - с 3,2 процента. Към края на март в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 99,2 процента. Броят на кредитите на нефинансовите, финансовите предприятия и домакинствата и НТООД към края на първото тримесечие на годината нараства с 2,2 процента на годишна база, а общият им размер - с 14,7 процента.
Източник: actualno.com (14.05.2025)

Продължава спадът на безработицата Към края на април регистрираните безработни в страната са 148 895, а равнището на регистрирана безработица е 5.25%, което е спад с 0.43% в сравнение със същия период на 2024 г. Заявените свободни работни места на първичния пазар през април достигат 10 869, като най-голям дял от тях са в сферите на "Преработваща промишленост" - 27.1%, "Хотелиерство и ресторантьорство" - 13.3%, "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 12.6%, "Държавно управление" - 12.3%, "Административни и спомагателни дейности" - 4.9% и "Образование" - 4.6%. Сред най-търсените професии през месеца са: персонал, зает в сферата на персоналните услуги; персонал полагащ грижи за хората; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; продавачи и др.
Източник: News.bg (15.05.2025)

Износът на стоки от България за трети страни намалява в периода януари - март През периода януари - февруари 2025 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 0.4% спрямо същия период на 2024 г. и е на стойност 8 306.6 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 62.5% от износа за държавите - членки на ЕС. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (34.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (18.1%). През февруари 2025 г. износът на стоки от България за ЕС намалява със 2.7% спрямо февруари 2024 г. и е на стойност 4 132.1 млн. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - февруари 2025 г. намалява с 2.4% спрямо същия период на 2024 г. и е на стойност 8 936.5 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Гърция, Италия и Полша. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (27.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (16.9%). През февруари 2025 г. вносът на стоки на България от ЕС намалява с 2.2% и е на стойност 4 520.1 млн. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - февруари 2025 г. е отрицателно и е на стойност 629.9 млн. лева.
Източник: economy.bg (15.05.2025)

Ръстът на икономиката е 3.1% годишно през първото тримесечие Икономиката на България се разширява с 3,1% спрямо първото тримесечие на миналата година и с 0,6% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г., показват експерсните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Това показва леко забавяне на темпа на растеж както на годишна, така и на тримесечна база в сравнение с последните три месеца на 2024 г. Според пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите икономическият растеж на България ще достигне 3% през тази година. От януари до март брутният вътрешен продукт (БВП) в номинално изражение достига 45,614 млрд. лева. Реализираната добавена стойност е 39,560 млрд. лева. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление – с 85%, което в стойностно изражение възлиза на 38,753 млрд. лева. Бруто капиталообразуването е 8,469 млрд. лв. и заема 18,5% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно.
Източник: econ.bg (16.05.2025)

Годишната инфлация в България се забавя до 3,5% през апри През април цените на стоките и услугите в България са се понижили с 0,8% спрямо месец по-рано, показват данните на Националния статистически институт. Годишната инфлация през април също се забавя до 3,5%. От началото на годината инфлацията е 1,9%, а средногодишната за периода май 2024 - април 2025 г. е 2,7%. За сравнение, през януари беше отчетена годишна инфлация от 3,8%, а през февруари и март се задържа на 4%. Средногодишната инфлация в България, измерена по европейската методология, по която се прави оценка за еврозоната, възлиза на 2,7%. Така на практика вече три месеца България покрива ценовия критерий за еврото. На месечна база през април се отчита дефлация (0,8%) при инфлация от 0,2% през март, 0,6% през февруари и 2,0% през януари. Натрупаната инфлация, измерена с Индекса на потребителските цени, за последните три години (април 2025 г. спрямо април 2022 г.) е 18,3%, а за последните пет години (април 2025 г. спрямо април 2020 г.) е 37,9%. Според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през април месечната инфлация е -1,2%, а годишната е 2,8%. Инфлацията от началото на годината (април 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1,3%, а средногодишната инфлация за периода май 2024 - април 2025 г. спрямо периода май 2023 - април 2024 г. е 2,7%. Натрупаната инфлация, измерена с ХИПЦ, за последните три години (април 2025 г. спрямо април 2022 г.) е 16,2%, а за последните пет години (април 2025 г. спрямо април 2020 г.) е 32,8%.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2025)

Индексът на цените на производител в селското стопанство за първото тримесечие намалява с 20,5 на сто Индексът на цените на производител в селското стопанство в България за първото тримесечие на 2025 г. се повишава със 7.7% спрямо същото тримесечие на 2024 г., сочат данните на Националния статистически институт. Увеличението се дължи на повишението на индекса на цените на продукцията от растениевъдство - с 13.8%. При индекса на цените на продукцията от животновъдство се наблюдава спад - с 2.0%. През първото тримесечие на 2025 г. спрямо предходната година (на годишна база) цените на селскостопанската продукция се увеличават с 8.1%, като в растениевъдството се повишават с 12.7%, а в животновъдството - с 0.8%. В растениевъдството, през първото тримесечие на 2025 г. спрямо същото тримесечие на 2024 г., най-сериозно поскъпват техническите култури - 29.9%, в резултат от увеличението на цената на слънчогледа с 42.3%. Тенденцията се запазва и спрямо 2024 г. (на годишна база), като увеличението на цените на техническите култури е с 15.2%. В животновъдството, през първото тримесечие на 2025 г. спрямо същото тримесечие на 2024 г., цените на живите животни намаляват с 9.0%, докато цените при продуктите от животновъдството бележат ръст от 6.3%. Спрямо 2024 г. (на годишна база) намаление бележат цените на живите животни - с 6.5%, докато цените на животинските продукти се повишават - с 9.4%. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за първото тримесечие на 2025 г. е по-нисък с 0.2% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 0.5% спрямо 2024 година (на годишна база). Тук с най-голямо поевтиняване са продуктите за растителна защита (РЗ), които са с 14,9% по-ниски, следвани от торовете - минус 2,2%.
Източник: econ.bg (19.05.2025)

Бързите заеми в България нарастват с над 20% към грая на март Компаниите, които отпускат т.нар. „бързи заеми“ в България в периода от януари до март отчитат ръст на кредитирането, при увеличение през всяко тримесечие на миналата година, показват данните от статистиката на Българската народна банка (БНБ). Към 31 март вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 6,817 млрд. лв. (3,2% от БВП) при 5,678 млрд. лв. (2,8% от БВП) преди година. Те се увеличават с 20,1% (1,139 млрд. лв.) на годишна база и с 3,6% (239,7 млн. лв.) на тримесечна. На годишна база продадените кредити са в размер на 160 млн. лв. (в т.ч. 41,1 млн. лв. през първото тримесечие на 2025 г.), а закупените са 2,9 млн. лв., като от януари до март няма извършени покупки на заеми. Размерът на необслужваните кредити е 529,4 млн. лева. Те нарастват с 25,8% (108,7 млн. лв.) в сравнение с края на март 2024 г. и с 11,2% (53,5 млн. лв.) спрямо края на декември миналата година. В края на първото тримесечие на тази година вземанията по кредити от домакинствата и фирмите, които ги обслужват, нарастват на годишна база с 20,7% (801,3 млн. лв.) до 4,675 млрд. лева. На тримесечна база те се увеличават с 3,6% (164 млн. лв.). Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти нараства за една година от 69,4% до 70,1% в края на март тази година. Вземанията по кредити от бизнеса са 1,788 млрд. лв. и се увеличават за една година със 17,7% (269,1 млн. лв.) и с 4,2% (72,7 млн. лв.) за три месеца. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява за година – от 27,2% до 26,8% в края на март.
Източник: Инвестор.БГ (19.05.2025)

Метали, патрони и малко ориз: Какво изнася България Повече от две години българският износ на стоки все още не може да надскочи рекорда от 47.5 млрд. евро, който достигна през 2022 г. През миналата година експортът е за малко над 43 млрд. евро, което е над 41% от брутния вътрешен продукт на страната по пазарни цени. България се нарежда сред топ износителите в ЕС на ориз, консервирани плодове и ядки, инвестиционни монети, дробчета, тютюневи листа. Най-големите продажби зад граница са на рафинирана и нерафинирана мед и изделия, изработени от метала. През 2024 г. износът му възлиза на 4.2 млрд. евро, показват данните на Евростат, като представлява близо 10% от целия експорт на страната и нареждат България в топ 3 в ЕС по продажби на тази стока. Реализираната продукция на мед зад граница нараства значително в сравнение с 3.3 млрд. евро предходната година, като стойността за 2024 г. е рекордна. Аурубис България" е водещ производител в сектора. В количествено изражение износът на метала също достига рекорд, като е над 433 хил. тона. Основната част от продажбите са рафинирана и нерафинирана мед, в по-малка степен също ламарина и листове от мед, както и медни пръти и профили. Над две трети от продажбите са с дестинация Германия, Италия и Турция. На второ място по стойност се нарежда "некласифициран" износ на готови продукти, за крайна употреба, който възлиза на 2.7 млрд. евро и расте с около 57% спрямо 2023 г. Според Евростат, България е изнесла продукция на оръжия и боеприпаси за 2.56 млрд. евро миналата година. Страната е един от големите производители на снаряди в Европа с калибри от времето на Варшавския договор. През 2006 г. България е изнесла оръжия и боеприпаси за над 3 млрд. евро. През 2024 г. България се нарежда на първо място в ЕС по износ на руди и концентрати на благородни метали, различни от сребро и злато, показват данните, като продажбите са за над 736 млн. евро. В химическата промишленост страата е вторият най-голям износител на карбонатни съединения след Германия, като стойността на продажбите е 325 млн. евро. Става въпрос най-вече за динатриев карбонат (сода), който се изнася предимно за Турция, Египет и Саудитска Арабия. България е в топ 3 при продажбите на консервирани плодове и ядки след Испания и Италия, както и на дробове на животни след Белгия и Франция. Реализираната продукция при двете групи е за по 18-19 млн. евро. При слънчогледовите семена България се нарежда на трето място след Румъния и Франция. Трети сме и по износ на инвестиционни монети (незлатни), след Германия и Полша. България се оказва и най-големият износител на нелющен ориз в ЕС - стойността на продажбите е над 16 млн. лв., а доставките са основно към Турция. При основните земеделски продукти, които традиционно са в топ 10 на износа, през миналата година има срив. Продажбите на пшеница са паднали с близо една трета до малко над 1 млрд. евро. С толкова се понижава и износът на слънчоглед и други маслодайни семена, както и на олио. При пшеницата има по-малко продадени количества (малко под 5 млн. тона, при 6.4 през 2023 г.), а цените са по-ниски. При слънчогледа и олиото спадът в количеството приблизително съвпада с този в паричната стойност, т.е. цените почти не играят роля, а става въпрос предимно за по-слаба реколта или загуба на пазар. Предварителните данни на НСИ за продукцията в селското стопанство действително показват близо 20% по-ниско производство на слънчоглед миналата година. Голяма част от пшеницата се реализира в Алжир, Испания и Египет. За слънчогледа пък най-големи пазари са Нидерландия, Германия и САЩ, макар продажбите да не са силно концентрирани. Голяма част от суровото нерафинирано олио отива в Ирак, Южна Африка и Гърция, а продажбите на рафинирано олио са насочени предимно към Гърция, макар по-малки количества да се продават и в други страни. Най-голям пазар за българските стоки традиционно остава Германия, за соято продажбите са нараснали с 8.5% през миналата година.
Източник: Капитал (20.05.2025)

Преките чуждестранни инвестиции у нас възлизат на близо 1,09 млрд. евро към края на първото тримесечие на тази година Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 1,087 млрд. евро към края на първото тримесечие на тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток на преките вложения бележи спад от 1 на сто спрямо първото тримесечие на миналата 2024 година. За сравнение за периода януари-март миналата година нетният поток на преките инвестиции в страната също е бил положителен и е достигал 1,098 млрд. евро или с 10,9 млн. евро повече спрямо настоящия резултат. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари - март 2025 г. са от Нидерландия (190,3 млн. евро), Австрия (127,2 млн. евро) и Гърция (115,2 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци са към САЩ (132,6 млн. евро) и Швейцария (50,9 млн. евро). Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 2,5 млн. евро, при положителен нетен поток от 1,1 млн. евро за януари - март 2024 година. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 170,5 млн. евро за януари - март 2025 г. Той е по-голям с 14,6 млн. евро от този за януари - март 2024 г., който е положителен в размер на 156 млн. евро. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 894,1 млн. евро, при положителна стойност от 498,3 млн. евро за януари - март 2024 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 22,6 млн. евро, при положителна стойност от 443,9 млн. евро за януари – март 2024 година. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - март 2025 г. възлиза на 174 млн. евро (0,2 процента от БВП), при 110,3 млн. евро (0,1 процента от БВП) за същия период на предходната година. През март 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 29,9 млн. евро, при положителна стойност от 56,4 млн. евро за март 2024 година.
Източник: БТА (20.05.2025)

Сериозни рискове пред индустрията у нас, свързана с автомобилостроенето Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се превърна във важен център за производство на автомобили и инвестиции, но е изправена пред нарастващи икономически, геополитически и специфични за сектора рискове. На този фон автомобилният сектор в България е изложен на сътресенията от търговската война, алармира в нов доклад консултантската фирма "Кофас". Нарастващите разходи, забавящото се търсене на крайния пазар, концентрацията на веригата за доставки и надвисналата заплаха от търговски мита изправят производителите, доставчиците и финансистите пред предизвикателства, свързани с кредитирането и ликвидността. В България към момента има 558 компании, чиято основна дейност попада в категорията "Производство на автомобили, двигатели и части за влагане в автомобилната индустрия". За България това би означавало намаляване на поръчките, съответно и спад в производството и износа на българската продукция в европейската автомобилна индустрия. Последните данни на Националния статистически институт (НСИ) отчитат рязък спад в промишленото производство до -8,3% на годишна база след три последователни спада от декември 2024 г. (съответно -3,9%, -3,3% и -3,5%). Преработващата промишленост продължава да дърпа индекса надолу, но едва с 3,3%, докато основната причина е енергийният сектор (-30% на годишна база), откъдето идва и цялостният спад. На месечна база, през март производственият индекс е -3,6% спрямо -0,5% месец по-рано", подчертават експертите от "Кофас". Регистрациите на леки автомобили на основните пазари в Еврозоната надхвърлят 140 индексни пункта до края на 2024 г., но ръстът в ЦИЕ, макар и положителен, изостава от Западна Европа по абсолютен обем и е насочен към модели с двигатели с вътрешно горене(дял от 74%). За България, няма изгледи ситуацията в европейския автомобилен сектор да се стабилизира, вземайки предвид и други утежняващи фактори като зеления преход, натиска за преминаване към електрически превозни средства, евтиният внос от Китай, неконкурентоспособността на Европа, както и търговската война и налагането на митата от страна на САЩ. Зад ръста на приходите на автомобилите компании в Европа се крият нарастващи разходи, намаляващи маржове и тревожно нарастване на корпоративния дълг. Ако не се вземат мерки, тези промени могат да изложат на каскадни финансови затруднения дори стабилни производители и доставчици.
Източник: Money.bg (21.05.2025)

Лошите кредити се увеличават с близо 26 на сто за година Към края на март 2025 г. размерът на необслужваните бързи кредити достига 529.4 млн. лева, показват данни на БНБ. Това е ръст от 25.8% (108.7 млн. лв.) спрямо същия месец на 2024 г., а спрямо края на декември 2024 г. увеличението е с 11.2% (53.5 млн. лв.). Общият обем на бързите кредити, отпуснати на домакинствата, достига 4.675 млрд. лв., като за една година нарастват с 20.7% (801.3 млн. лв.). Преобладават потребителските заеми - 4.521 млрд. лв., които се увеличават с 20.1% на годишна база. Кредитите със срок над 5 години също нарастват значително - с 23.6% до 3.230 млрд. лв. Делът им в общия обем на заемите достига 47.4%. В същото време, жилищните кредити остават с нисък дял - едва 17.9 млн. лв., макар и с годишен ръст от над 64%. В края на март 2025 г. пасивите на дружествата, специализирани в кредитиране са 8.251 млрд. лв. при 6.806 млрд. лв. в края на същия месец на 2024 година. Те се увеличават с 21.2% (1.445 млрд. лв.) спрямо края на март 2024 г. и с 3.9% (312.9 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2024 година. В структурата на пасивите преобладават получените кредити, които са 5.087 млрд. лв. (61.6% от общия размер на пасивите) в края на март 2025 година. Размерът им нараства с 25.9% (1.047 млрд. лв.) спрямо края на март 2024 г. и с 4.4% (215 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2024 година.
Източник: Труд (21.05.2025)

Активите на инвестиционните фондове у нас растат с близо 20% към март По данните на БНБ, към края на март са се увеличили с 95 инвестиционните фондове в България през последните 12 месеца. Почти всички обаче са чуждестранни взаимни фондове - общо 90, с което броят им нараства до 1495, докато местните са 160 - с 5 повече от преди година. Общо активите се увеличават с над 1.9 млрд. лева до над 12 млрд. лева, като най-голям е ръстът при чуждестранните инвестиционни схеми - с близо 1.4 млрд. лева, докато при българските ръстът е с около 600 млн. лева за последната година. Това разрастване се дължи най-вече впечатляващото представяне на борсите, но и на новите вложители - индивидуални и институционални инвеститори. Българските фондове предпочитат да инвестират в ЕС. Близо половината от активите им са в местни акции, докато над 40% са в Европейския съюз, а едва 1.7% - в САЩ. Ръстът на S&P за последните 12 месеца е 12% - значително по-малко от водещите европейски индекси. Фондовете, инвестиращи в акции, отговарят за близо две трети от активите, докато облигации - за около една четвърт. За последната година активите на инвестиционните схеми в акции на българските фондове нарастват с близо 400 млн. лева. Основен инвеститор продължават да бъдат застрахователните компании и пенсионните фондове, които държат повече от половината активи - над 6.3 млрд. (1 млрд. в български фондове и 5.3 млрд. в чуждестранни). Инвестициите на домакинствата са едва 3 млрд. лева (близо 50 на 50 в местни и чуждестранни), които, въпреки че бележат ръст над 700 млн. лева спрямо март 2024 г., все още са изключително малко в сравнение с депозитите от над 90.8 млрд. лева в банките към края на март. Сред проблемите продължават да бъдат високите такси на фондовете, които отблъскват потенциалните инвеститори, но и ниската инвестиционна култура на българите, която насочва парите им към депозити и имоти.
Източник: Капитал (22.05.2025)

Ръст в броя на заетите в България през първото тримесечие на годината Общият брой на заетите през първото тримесечие на 2025 г. в България е 2 910 900, от които 1 546 100 мъже и 1 364 800 жени. Относителният дял на заетите хора от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52,8 на сто, като при мъжете този дял е 59,1 на сто, а при жените - 47,2 на сто. Във възрастовата група 15-64 г. коефициентът на заетост е 70,4 процента. През същия период на миналата година заетите са били 2 907 300 - 1 547 100 мъже и 1 360 200 жени. Тогава в сравнение с първото тримесечие на 2023 г. броят на заетите е намалял с 0,7 на сто, което се е дължало изцяло на намаление при жените. Относителният дял на заетите от населението на възраст 15 и повече навършени години е бил аналогичен на този през първото тримесечие на тази година с изключение на показателя при жените, за който процентните стойности са били - 47 на сто. В сектора на услугите през първото тримесечие на тази година работят 1 992 900 души, или 68,5 на сто от заетите, в индустрията - 780 100 (26,8 на сто), а в селското, горското и рибното стопанство - 137 900 (4,7 на сто). През същото тримесечие на 2024 г. разпределението е било същото, но с различен дял - съответно: 1 912 600 или 65,8 на сто, 850 500 - 29,3 на сто и 144 200 (5 на сто). Безработните през първото тримесечие на 2025 г. са 116 700, от които 63 000 (53,9 на сто) са мъже и 53 700 (46,1 на сто) - жени. Коефициентът на безработица е 3,9 на сто, съответно 3,9 на сто при мъжете и 3,8 на сто при жените. През първото тримесечие на 2024 г. безработните са били 152 500, от които 53,2 на сто са били мъже, а 46,8 на сто - жени, а коефициентът на безработица е бил 5 на сто и е бил един и същ при мъжете и жените.
Източник: НСИ (22.05.2025)

Очакваната продължителност на живота в България нараства до 75,6 години Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на България, изчислена за периода 2022-2024 г., е 75,6 години, като спрямо предходния период (2021-2023 г.) се увеличава с 2,1 години, като надхвърля предпандемичните години, когато е била над 74 години. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната за периода 2021-2023 г. беше 73,5 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,9 години, докато при жените е със 7,4 години по-висока – 79,3 години. В сравнение с 2014 г. през 2024 г. се наблюдава увеличение на средната продължителност при мъжете с 0,7 години, а при жените - с 1,0 години. Средната продължителност на живота на населението в градовете е с 2,9 години по-висока (76,4 години), отколкото на населението в селата (73,5 години). Спрямо 2023 г. за населението в градовете тя се увеличава с 2,0 години, а за населението в селата - с 2,2 години. Очакваната продължителност на живота за навършилите 65 години е 16,7 години, като за мъжете и жените тя е съответно 14,5 и 18,6 години. В сравнение с 2023 г. през миналата година очакваната продължителност на живота на лицата, навършили 65 години, се увеличава с 1,5 години. Очакваната продължителност на живота варира от 71,9 години в област Видин до 77,3 години в област София (столица). Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Видин (9,2 години), а най-малка - в областите София (столица) и Шумен (6,6 години). Показателят за очакваната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.
Източник: Инвестор.БГ (23.05.2025)

Фалитите в България В България през първото тримесечие на 2025 г. влезлите в процедура по несъстоятелност фирми, в това число и обявените в несъстоятелност, са 1091, съобщи Националният статистически институт (НСИ). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. влезлите в процедура по фалит, включително обявените в несъстоятелност, намаляват с 6.4 на сто. В сравнение със същото тримесечие на 2024 г. обаче банкрутиралите се увеличават с 10 на сто. Най-голям брой от тях през първото тримесечие на 2025 г. попадат в сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 88.5 на сто. Две на сто увеличаване на дружествата, обявяващи несъстоятелност в България както за 2025 г., така и през и 2026 година, прогнозираха експертите на "Алианц Трейд" (Allianz Trade) в свой доклад в края на март тази година. Според анализаторите това са нива под средните в световен мащаб, които се очаква да се повишат с 6 на сто и 3 на сто. В същото време обаче предстоящото увеличение на броя фалити у нас през тази и следващата година е осезаемо на фона на средните показатели от периода преди кризата с пандемията от Covid-19 - съответно със 7 на сто и 9 на сто. В България традиционно транспортният сектор е начело по брой регистрирани случаи на забавени плащания и междуфирмена задлъжнялост - сроковете за погасяване в сектора поддържат ниво от над 90 - 120 дни. Строителството и земеделието запазват нивото си на просрочия, без да се забелязва тенденция в посока несъстоятелност, но малките строителни фирми изпитват трудности и нерядко не успяват да погасят дълговете си дори и след 120 дни отсрочка. Ръст бележат просрочията при малките земеделски производители, които или не успяват да реализират продукцията си, или изпитват недостиг на средства поради лизинг на техника и/или банкови заеми. Така те са принудени да отлагат плащането на дълговете си за идния сезон. В хранителния сектор и по-конкретно в месната индустрия се забелязва увеличение на просрочията до 120 - 180 дни, като се появяват и случаи на оспорени вземания поради доставка на негодна или некачествена продукция. Фактор за просрочията и невъзможност за обслужване на дълговете, особено при малките фирми, е и междуфирмената задлъжнялост, която у нас бележи ръст до нива от 90 до 150 дни. Експертите на "Алианц Трейд" в България докладват за ясен ръст на забавените плащания и при случаи на експорт на български компании. Според доклада допълнително усложняване на икономическата ситуация на глобално и регионално ниво през следващите години може да се очаква и при запазване на инфлацията и високите лихви по кредитите, а това ще направи оцеляването на бизнесите още по-сложно. Прогнозният ръст на фалитите в света през 2025 г. води след себе си и реален риск за 2.3 милиона работни места, алармират още експертите.
Източник: Медия Пул (23.05.2025)

Месопреработвателният сектор в Българияе от най-важните в областта на храните и хранителната промишленост. По предварителни данни, през 2024 година в кланиците в България са заклани общо 35,95 хил. броя говеда, 1,206 млн. броя свине и е добито месо в кланично тегло, съответно - говеждо 7 394 тона, а свинско - 83 285 тона. През 2023 г. общият добив на месо в страната е 228 158 тона кланично тегло, което е с 3,6% по-малко спрямо предходната година. Производството на т. нар. червено месо отбелязва спад от 9% на годишна база, до 106 082 тона, като добивът в кланиците намалява с 3,5%, а този в стопанствата - с 29,6%. През периода януари - юли 2024 г. в кланиците на страната са произведени общо 122 618 тона месо - с 5,2% повече на годишна база, в т. ч. 51 778 тона червено месо и 70 840 тона бяло месо. Спрямо същия период на 2023 г., промишленият добив на червено месо нараства с 10,2%, най-вече вследствие на отчетения ръст от 11,5% при свинското месо, до 46 302 тона, което представлява над 89% от общото производство на червено месо в кланиците. В рамките на периода се увеличава и промишленият добив на говеждо месо - със 7,4% (до 4 173 тона), докато произведеното месо от дребен рогат добитък, биволи и еднокопитни, намалява със 17,1%. През първото тримесечие на 2025 година в кланиците в страната са заклани 10 хил. говеда и 318,69 хил. свине. А за същият период през 2024 г. закланите говеда са 11 040 броя, а закланите свине - 271,67 хил. броя. При говедата намалението е с около 9,4%, а при свинете се наблюдава увеличение с около 17,3%. За първото тримесечие на 2025 г., в кланиците са добити 2131,4 тона кланично тегло говеждо месо, което представлява увеличение с 3,8% в сравнение със същия период на 2024 година (2 053,4 тона). Добитото свинско месо за периода е 23 037,9 тона, което е увеличение с 21,8% спрямо същият период на 2024 година (18 909,4 тона).Въпреки намаляването на броя заклани говеда, добивът на месо от говеда се увеличава, което е положителен знак за ефективността на месопреработвателната индустрия. Българското месо е недостатъчно за месопреработка и е главно за прясна консумация, като месо и разфасовки. За производство на месни продукти около 40-45% от свинското месо е от български производители и 55-60% е от други европейски страни, като - Испания, Германия, Франция, Белгия, Унгария, Нидерландия. При говеждото, най-много 20% е българско месо, останалите 80% доставяме от ЕС. За втора поредна година, през 2023 г. се отчита намаление на вноса на свинско месо в България. Общо внесеното количество прясно, охладено и замразено свинско месо е с 3,8% по-малко спрямо предходната година и достига 126 996 тона. Водещ доставчик на свинско месо у нас и през 2023 г. остава Испания, следвана от Германия, Франция, Белгия, Унгария, Нидерландия и др. Количествата, влезли от Испания, Унгария и Полша нарастват съответно с 13,3%, 15,4% и 16% на годишна база. Докато при останалите основни европейски партньори - Германия, Франция, Белгия и Нидерландия - се наблюдава съществен спад на доставките, достигащ до 20,2% за Франция .Вносът на говеждо месо през 2023 г. в страната нараства до 7 627 тона или с 3,1% на годишна база. Почти целият внос произхожда от държавите членки на ЕС. Водещ партньор е Полша с годишен ръст на доставеното количество от 25,4%, следвана от Италия и Нидерландия, като пратките от там намаляват съответно с 12% и 7,8%. Тенденцията на увеличение на вноса на месо от говеда продължава и през 2024 г. По предварителни данни, влезлите в страната количества за първите осем месеца на годината са с близо 17% повече в сравнение със същия период на 2023 г. Доставките са почти изцяло от ЕС, като основни контрагенти остават Полша (+61,2% на годишна база), Италия (+21,2%) и Нидерландия (+47,6%). По данни на Националния статистически институт (НСИ), тенденциите за средното потребление на непреработено месо от българското население на глава от домакинството за 2024 г. показват увеличение с 2,3 кг спрямо предходната година - т.е. за миналата година показателят е 40,4 кг средно на глава от домакинството, в сравнение с 38,1 кг средно потребление на глава от домакинството за 2023 година. Тенденциите за средното потребление на преработени месни продукти от българското население на глава от домакинството показват увеличение с 0,9 кг. Средното потребление на глава от домакинството през 2024 г. е 17,1 кг, в сравнение с 16,2 кг средно потребление на глава от домакинството за 2023 година.
Източник: Money.bg (27.05.2025)

Една трета от всички учители у нас са над 55 години В България към 31.12.2024 г функционират 2329 училища, от тях 129 начални, 1110 основни, 70 обединени, 114 гимназии, 505 средни, 21 училища по изкуствата, 25 спортни и 355 професионални гимназии. В сравнение с предходната година общият брой на училищата намалява с 12. Броят на учениците, записани във всички видове училища, е 713,5 хил., от които 15,3 хил. са записани в частни училища. Средно на една паралелка в държавните училища се падат по 21 ученици, а в частните – по 14. В професионални програми са записани 169,4 хил. ученици, като сред тях преобладават момчетата – 58,4% от общия брой. През учебната 2024/2025 година учителите (вкл. директори и заместник-директори с преподавателска заетост) във всички видове училища са 69,2 хил., от които 69,6% са със завършена образователно-квалификационна степен „магистър“. В учителската професия преобладават жените – 82,1% от общия брой, а една трета от всички учители са на възраст 55 или повече години. Най-малко са преподавателите на възраст между 30 и 34 години. През учебната 2024/2025 година студентите в България, записани в четирите образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“, „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“, са 208,5 хиляди. За придобиване на ОКС „бакалавър“ и „магистър“ в университетите и специализираните висши училища се обучават 197,1 хил. студенти, от които в частни учебни институции са записани 21.9 хил., или 11.1%. Български граждани са 180,9 хил., или 91,8% от всички студенти в университети и специализирани висши училища, а чужди граждани – 16,2 хиляди. Най-голям е броят на чуждестранните студенти от Гърция – 20%, следват тези от Обединеното кралство – 13,7%, Украйна – 10,7%, Германия – 9,5% и Италия – 6.3%, от общия брой чуждестранни студенти. Студентите чужди граждани у нас избират да учат специалности предимно в областта на здравеопазването, като 61,5% от тях се обучават в тази област, а 45.8% от всички чуждестранни студенти изучават специалност „Медицина“. През 2024 г. в университетите и специализираните висши училища в страната са се дипломирали 46,2 хил. души, от които придобилите ОКС „бакалавър“ са 23,0 хил., а ОКС „магистър“ – 23,2 хиляди. Броят на дипломираните е най-висок в областите на образование „Бизнес и администрация“ (22.9%), „Образование“ (16.8%), „Здравеопазване“ (10.2%), „Технически науки и технически професии“ и „Науки за обществото и човешкото поведение“ (по 8.3%).
Източник: НСИ (27.05.2025)

Над 600 000 души в активна възраст нито учат, нито работят 1,062 млн. българи на възраст 15-64 г. са икономически неактивни, като 42.9% от тях са неактивни поради участие в образование или обучение. Това означава, че над 600 000 (или 26,7% от населението в тази възраст) българи в активна възраст нито учат, нито работят. За същия период през 2024 г. хората от тази възрастова група са били по-малко. Тогава те са били близо 1 040 000. Pначително е намалял делът на т.нар. обезкуражени - хората, които желаят да работят, но не търсят активно, тъй като смятат, че няма да намерят подходяща работа. През първото тримесечие те са малко над 14 000 или 1.3% от неактивните лица в същата възрастова група между 15-64 г. За същия период на миналата година, те са били близо 31 000, или сега има спад с близо 17 000 души. Обезкуражените лица от мъжки пол в началото на тази година са 8500, спрямо почти 18 000 за 2024 г. Значително са намалели и обезкуражените жени - малко под 6000 са първото тримесечие на 2025 г., при 12 900 за първото тримесечие на 2024 г.
Източник: econ.bg (28.05.2025)

Депозитите на домакинствата се увеличават с 11,1 на сто, а кредитите - с 20,5 на сто в края на април Депозитите на домакинствата се увеличават с 11,1 на сто, а кредитите - с 20,5 на сто в края на април на годишна база, показват данните на БНБ. Депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са 91,464 млрд. лв. (42,8 процента от БВП) в края на април. Това е ръст с 11,1 процента спрямо същия месец на 2024 г. Депозитите на нефинансовите предприятия са 46,330 млрд. лв. (21,7 процента от БВП) в края на април. Те се увеличават с 6 процента на годишна база. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 41,9 процента на годишна база през април и в края на месеца достигат 4,512 млрд. лв. (2,1 процента от БВП). Общо депозитите на неправителствения сектор (нефинансови, финансови предприятия, домакинства и НТООД) в края на април са 142,306 млрд. лв. (66,6 процента от БВП), като годишното им увеличение е 10,2 процента. В края на април кредитите за неправителствения сектор са 107,338 млрд. лв. (50,2 процента от БВП. Те се увеличават на годишна база с 13,9 процента. Изменението в размера на кредитите за сектора е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 131,6 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 131,6 млн. лв., в който 0,3 млн. лв. през април, като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити. Кредитите за домакинствата и НТООД са 49,226 млрд. лв. (23 процента от БВП) в края на април. Спрямо същия месец на миналата година те се увеличават с 20,5 процента. В края на април жилищните кредити са 27,627 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 26,3 процента. Потребителските кредити възлизат на 19,697 млрд. лв. и се увеличават с 14,1 процента спрямо април 2024 г. На годишна база другите кредити нарастват с 26,1 процента, като достигат 521,6 млн. лева. Кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават със 17 процента на годишна база през април и в края на месеца са 555,8 млн. лева. Кредитите за нефинансови предприятия нарастват с 8,7 процента на годишна база през април и в края на месеца достигат 49,477 млрд. лв. (23,2 процента от БВП). Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8,635 млрд. лв. (4 процента от БВП) в края на април. В сравнение с април 2024 г. те се увеличават с 9,3 процента.
Източник: 24 часа (28.05.2025)

Малки и средни предприятия ще кандидатстват за финансиране по програма със Северна Македония Малки и средни предприятия за първи път ще кандидатстват за финансиране по програмата за трансгранично сътрудничество между от България и Северна Македония. 78% от средствата по Програма ИНТЕРРЕГ VI-А ИПП България – Северна Македония 2021-2027 г., управлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, са договорени, което означава, че над 21 млн. евро са на разположение на бенефициентите. През тази година за първи път по Интегрираната териториална стратегия на програмата се обявява покана за кандидатстване към местните микро, малки и средни предприятия с цел подкрепа на технологичната модернизация, която да допринесе за по-екологичен, дигитален и конкурентоспособен бизнес. Предвижда се в рамките на поканата да се финансират дейности за доставки на ново оборудване, което ще допринесе за по-зелен, по-дигитализиран и по-конкурентоспособен бизнес. Ще се стимулира придобиването на нови знания и умения, както и разработването на иновативни продукти и подобрен достъп до нови пазари чрез маркетинг, предприемачество и международно сътрудничество. Общностите от трансграничния регион сами приоритизират и определят инвестициите, които отговарят на нуждите им като иновации и конкурентоспособност в региона чрез подобряване на мобилността и свързаността, трансгранични туристически продукти и укрепване на сътрудничеството. Поканата с общ бюджет от 4 990 345 евро ще бъде публикувана в началото на юни тази година. Финансирането по поканата е насочено към микро, малки и средни предприятия. Oопустими са кандидати, регистрирани и работещи в трансграничния регион на България и Северна Македония. В България това са областите: Благоевград, Кюстендил, Разлог, Невестино, Дупница, Кресна, Петрич, Струмяни, Сандански, Гоце Делчев, Белица, Якоруда. В обхвата на програмата в Северна Македония се включват: Делчево, Гевгелия, Богданци, Крива Паланка, Старо Нагоричане, Василево, Струмица, Берово, Щип, Пробищип, Македонска Каменица и Карбинци. За повече информация: http://sfb.bia-bg.com/index.php?p=270
Източник: Капиталов пазар (29.05.2025)

Лихвите по депозитите на домакинствата почти без промяна през април През април средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет за домакинствата в левове в България се увеличава до 0.97%, а по тези в евро – намалява до 1.41 процента. Това сочат данните от Българската народна банка. Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро остават на нива от 0.01 процента. Средният лихвен процент по депозитите, договорен и за ползване след предизвестие в левове се повишава до 0.20%, а по тези в евро остава на нивото си от март (0.16%). Обемът на новия бизнес по депозитите с договорен матуритет в левове нараства с 6.5% (20.4 млн. лв.) до 333.8 млн. лв., а по депозитите с договорен матуритет в евро повишението е с 10.3% (29.8 млн. лв.) до 318.4 млн. лева.
Източник: Банкеръ (29.05.2025)

Ръст на товарите и пътниците отчита транспортният сектор у нас през първото тримесечие През първото тримесечие на 2025 г. България отчита ръст от 12.5% на превозените товари от товарния транспорт, в сравнение с предходното тримесечие, докато извършената работа намалява с 3.8%. С 1.4% се увеличават превозените пътници от трите вида пътническия транспорт - сухопътен, воден и градски електротранспорт. При извършената работа е регистриран спад от 12.1%. През първото тримесечие на 2025 г., в сравнение със съответното тримесечие на 2024 г., превозените товари от сухопътния и водния товарен транспорт нарастват с 5.8%, докато извършената работа се понижава с 2.5%. Превозените пътници, както и извършената работа от пътническия транспорт намаляват, съответно с 1.7 и 19.1%. Превозените товари от сухопътния транспорт през първото тримесечие на 2025 г. са 30 244.0 хил. т, или със 7.3% повече спрямо същото тримесечие на 2024 г. При вътрешните превози увеличението е с 12.5%, докато при международните се наблюдава намаление - с 3.6%. Извършената работа е 8 696.2 млн. тонкилометра, което е с 3.0% по-малко, в сравнение със същия период на предходната година. Превозените товари от речния и морския транспорт са с 362.8 хил. т по-малко, в сравнение с първото тримесечие на 2024 г., в резултат на по-малкото количество превозени товари от речния транспорт. При извършената работа, измерена в тонкилометри, увеличението е с 16.7% спрямо същия период на предходната година, поради по-голямото изминато превозно разстояние. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е 90 093.0 хил., или с 5.4% по-малко спрямо първото тримесечие на 2024 г. При автобусните превози намалението е с 5.6%, а при железопътните - с 2.3%. Извършената работа е 1 674.4 млн. пътниккилометра, като е регистриран спад от 24.7%, в сравнение със съответното тримесечие на 2024 г., в резултат на намалената превозна дейност както от автобусния, така и от железопътния транспорт. При пътническия воден транспорт се наблюдава намаление на превозените пътници със 17.5 хил. спрямо същия период на 2024 г. поради по-малкия брой превозени пътници от речния транспорт. Същевременно, извършената работа нараства с 0.8 милиона пкм, в резултат на увеличеното средно превозно разстояние. През периода януари - март 2025 г. предприятията от градския електротранспорт са превозили общо 79 732.6 хил. пътници, или с 2.9% повече, в сравнение с първото тримесечие на 2024 г. Извършената работа също нараства с 8.0% и достига 491.5 млн. пътниккилометра.
Източник: НСИ (30.05.2025)

НСИ стартира нов интернет сайт В навечерието на 145-та годишнина от създаването си Националният статистически институт (НСИ) ще стартира новия си интернет сайт с интуитивен интерфейс, адаптивен дизайн, подобрено търсене и бързо действие. Сайтът ще бъде достъпен след 8.00 ч. на 30 май, на същия адрес (www.nsi.bg) с цялата налична до момента информация, която е прехвърлена със запазени линкове. Досегашният сайт ще функционира в следващите 3 месеца на адрес www.old.nsi.bg“, посочват от НСИ. Сайтът на НСИ съдържа и издадените до момента публикации.
Източник: Фирмена информация (31.05.2025)

Външният дълг на България се увеличи с 8,5% до над 48 млрд. евро през март Брутният външен дълг на България в края на март възлиза на 48.67 млрд. евро (44.5% от БВП), което е с 3.81 млрд. евро повече в сравнение с края на март миналата година. Тогава сумата беше 44.87 млрд. евро или 43.3% от БВП на страната. Това показват данните от Българската народна банка. В края на март краткосрочните задължения са 9.32 млрд. евро (19.1% от брутния дълг, 8.5% от БВП) и се повишават с 855.9 млн. евро на годишна база. Тогава те бяха в размер на 8.46 млрд. евро, 18.9% от дълга и 8.2% от БВП на страната. Дългосрочните задължения възлизат на 39.36 млрд. евро (80.9% от брутния дълг, 36% от БВП) в края на март, като нарастват с 2.95 млрд. евро спрямо края на март 2024 г., когато те бяха 36.41 млрд. евро, 81.1% от дълга и 35.1% от БВП на страната. Към края на март 29.82 млрд. евро (61.3%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
Източник: econ.bg (01.06.2025)

Печалбата на банковата система нараства с 9 на сто Печалбата на банковата система в България нараства с 9,1 на сто на годишна база или със 110 млн. лева до 1,3 млрд. лева за първите четири месеца на настоящата година, показват данните на Българската народна банка (БНБ). Нетният лихвен доход се повишава спрямо същия период на миналата година с 25 млн. лв. (1,4 на сто) и възлиза на 1,8 млрд. лв. в края на април 2025 г., а нетният доход от такси и комисиони нараства с 53 млн. лв. (10,4 на сто) до 563 млн. лева. Начислените разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, възлизат на 188 млн. лв. за първите четири месеца на 2025 г. (при 191 млн. лв. към 30 април 2024 г.). Активите на банковата система към 30 април 2025 г. възлизат на 196,5 млрд. лв. и са с 1,1 млрд. лв. (0,5 на сто) по-малко спрямо края на март.
Източник: 24 часа (01.06.2025)

Основният лихвен процент намалява до 2,07 на сто, считано от 1 юни Основният лихвен процент (ОЛП) у нас намалява до 2,07 на сто, считано от 1 юни 2025 година, обяви Българската народна банка. ОЛП се понижава със 0,17 процентни пункта спрямо преходния месец, когато бе на ниво от 2,24 на сто. Това е девети пореден месец на понижение на простата годишна лихва, сочи справка в данните на БНБ. За последно ОЛП е била на по-ниско ниво през февруари 2023 година, когато е достигала равнище от 1,82 на сто. Пикът в покачването на ОЛП през последните години беше 3,80 процента, достигнат в края на 2023 г. и е повторен през март 2024 г. Основният лихвен процент у нас дълги години беше на нулево ниво, но в края на септември 2022 г. започна поредица от повишения. ОЛП тогава не беше повишаван от 2016 г. Основният лихвен процент в България се прилага предимно при изчисляването на годишната лихва по задължения към бюджета.
Източник: БТА (01.06.2025)

Aдминистрацията в България расте Докладът за състоянието на администрацията през 2024 г. показва, че щатната численост на българската администрация е 145 802 бр., от които 37 275 бр. са в териториалната администрация. Спрямо предходната година увеличението е с близо 2500 бройки, като нарастването е и в централната, и в териториалната администрация. Спрямо населението администрацията вече приближава 2.3 хиляди чиновници на 100 хиляди души – и това въпреки дългогодишните усилия за нейното оптимизиране и заместването ? с електронни услуги. За последното десетилетие администрацията е нараснала с над 10% – при близо 19% свиване на населението в работоспособна възраст. За 2024 г. около ? от структурите нямат поставени ежегодни цели, а при тези, които имат е трудно да се определи кой отговаря за постигането им и дали по-ниските нива знаят, че съществуват. Няма съответствие между стратегически цели на държавната политика и ежегодните цели на администрациите. Под половината всички новоназначени служители, малко над 1/3 от назначените за първи път ръководители и всеки осми от висшите държавни служители са преминали обучение. Броят на обучените за дигитални умения пък е двойно по-нисък от този през предходните години. Преобладават много високите оценки за изпълнението на длъжността на служителите. Това поставя съмнения за девалвация на оценките, ниска управленска компетентност на ръководителите и субективизъм. Консултативните съвети продължават да се роят. През 2024 г. са създадени 4 нови, с което към края на годината съществуват общо 82 консултативни съвета. Липсата не просто на видим процес на намаляване на числеността на администрацията, а напротив – увеличението ?, както и качеството на нейната работа е особено притеснително, предвид фактът, че това е основен приоритет на повечето правителства през последното десетилетие.
Източник: economic.bg (03.06.2025)

Присъединяването към ОИСР ще отключи потенциала на българската икономиката Растежът на световния брутен вътрешен продукт (БВП) ще се забави от 3,3 процента през 2024 г. до 2,9 процента тази и следващата година (въз основа на допускането, че митническите ставки към средата на май ще се запазят). Това сочи новата икономическа прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Забавянето е съсредоточено в САЩ, Канада, Мексико и Китай, като се очаква другите икономики да претърпят по-леки низходящи корекции. Предвижда се растежът до края на 2025 г. да бъде незадоволителен и глобалният БВП да се увеличи само с 2,6 процента през годината до четвъртото тримесечие, в САЩ - само с 1,1 процента. Оценките са, че инфлацията в ОИСР ще бъде малко по-висока до края на 2026 г. от прогнозираното в края на миналата година. Очаква се инфлацията сред страните членки на организацията да достигне 4,2 процента през 2025 г. (спрямо с 3,7 процента в декемврийските прогнози) и 3,2 процента през 2026 г. (в сравнение с предишната оценка от 2,9 процента). За България се очаква БВП да се увеличи с 2,6 процента през 2025 г. и с 2,3 процента през 2026 г., движен от растежа на потреблението на домакинствата, който е подкрепен от продължаващия висок растеж на доходите и кредитирането, както и от по-високите държавни инвестиции с фондовете на ЕС. Износът ще нараства бавно, отразявайки по-слабия растеж в други икономики на ЕС. Инфлацията се покачва, а натискът върху заплатите остава висок. Има риск устойчивият растеж на заплатите да възпрепятства забавянето на инфлацията, предупреждава ОИСР.
Източник: БТА (04.06.2025)

Производството на електроенергия през първите 5 месеца на 2025 г. расте с 11.81 % Производството на електроенергия в България от първи януари до първи юни или за първите 5 месеца от настоящата 2025 година се увеличава с 11.81 % на годишна база и достига до обем от 17 792 165 MWh (преди седмица или за отчетния период до 25.05 – плюс 12.27 %). Година по-рано производството на електроенергия е било от порядъка на 15 912 367 MWh. Потреблението на ток за посочения период от тази година спрямо миналата се повишава със 7.82 % и възлиза на 16 889 410 MWh (седмица по-рано – плюс 7.85 %). За сравнение, през първите пет месеца на миналата година потреблението на електрическа енергия е било в обем от 15 664 401 MWh. Сериозен скок с 264.06 % бележи салдото (износ-внос) на електроенергия като от 1 януари до 1 юни достига до обем от 902 755 MWh (преди седмица – плюс 276.22 %). Според данните на Електроенергийния системен оператор, за времето от 1 януари до 1 юни миналата година салдото (износ-внос) на електроенергия е било от порядъка на 247 966 MWh. Увеличава се и участието на базовите централи. Ако през посочения период от пет месеца на миналата 2024 година то е било в обем от 11 845 987 MWh, то през настоящата 2025 г. нараства до 13 643 365 MWh. Това представлява ръст от 15.17 % (седмица по-рано – плюс 15.13 %). Участието на ВЕИ в преносната мрежа за посочения период от пет месеца нараства на годишна база с 15.67 % до обем от 1 425 135 MWh (седмица по-рано – плюс 18.24 %). Година по-рано, дела на ВЕИ в преносната мрежа е бил от порядъка на 1 232 057 MWh. Положителните данни през отчетния период от настоящата година са в резултат на по-високия дял на фотоволтаичните централи (плюс 28.18 %), въпреки спада на вятърните мощности (минус 14.38 %) и биомасата (минус 8.93 %). Продължава да се свива участието на водноелектрическите централи (ВЕЦ) като за първите пет месеца от 2025 г. спадът достига до (минус) 24.41 % или до обем от 1 199 044 MWh (преди седмица – минус 23.95 % ). За сравнение, през миналата година участието на ВЕЦ в енергийния баланс на страната през посочения период е било в обем от 1 586 150 MWh.
Източник: 3e-news (04.06.2025)

България е готова за еврото от 1 януари 2026 г. Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) дадоха зелена светлина по пътя на България към членство в еврозоната. Според публикувания Доклад за конвергенцията на ЕЦБ от 2024 г. насам България е постигнала значителен напредък по отношение на икономическата конвергенция с еврозоната. България изпълнява референтните стойности по всички ключови макроикономически критерии, установени от ЕЦБ. Страната участва във Валутния механизъм ERM II и Банковия съюз от 2020 г., като напредъкът ? продължи въпреки сложната икономическа среда. За да се гарантира устойчива конвергенция, се подчертава необходимостта от политики, ориентирани към макроикономическа стабилност, както и провеждането на структурни реформи. През април 2025 г. средната годишна инфлация в България, измерена по Хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP), е 2,7%, което е под референтната стойност от 2,8%. Средният темп на инфлация, наблюдавана за период от една година, не трябва да е повече от 1,5-процентни пункта над инфлационния процент на трите държави членки с най-добри резултати - Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%), Италия (1,4%). През 2024 г. бюджетният дефицит възлиза на 3,0% от БВП, точно на границата на допустимото по Маастрихт. Дългът на България е 24,1% от БВП на страната — значително под референтната стойност от 60%, като стойността остава трайно ниска вече две десетилетия. В периода от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. левът участва стабилно в ERM II, без да се отклонява от фиксирания курс от 1,95583 лв. за 1 евро. Почти всички ангажименти, поети с присъединяването към механизма, са изпълнени, въпреки че се отбелязва нужда от допълнителен напредък в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. Средната дългосрочна лихва в България за периода май 2024 – април 2025 г. е 3,9%, под референтната граница от 5,1%, с което се покрива и този критерий за конвергенция. ЕК препоръчва Съветът на ЕС да одобри приемането на България в еврозоната от началото на следващата година. Публикуваният доклад е изготвен по искане на българската страна. Следващият редовен Конвергентен доклад на ЕЦБ ще бъде представен през 2026 г.
Източник: Дарик радио (05.06.2025)

През април цените на производителите в еврозоната са спаднали с 2,2%, в ЕС с 2,1% Цените на производител в еврозоната, както и в целия ЕС се понижиха по-силно от очакваното през месец април спрямо месец март, като цените на производител в България отбелязаха най-силен спад в рамките на съюза. Това показват данните на европейската официална статистика Евростат. В България производствените цени се понижиха през април с цели 4,9% спрямо март, когато отбелязаха спад с едва 0,5%. В същото време в България ръстът на производствените цени на годишна база остава най-солиден в ЕС. В България те скочиха със 17% спрямо година по-рано след повишение с 22% през март, като това е най-солидният растеж на цените на производител в рамките на целия Европейския съюз. Цените на производител в еврозоната се понижиха през април с 2,2% спрямо март, когато се свиха с 1,7%, докато очакванията бяха за понижение с 1,8 на сто. Това е най-рязкото месечно понижение на цените от април 2023 г. В рамките на целия ЕС производствените цени се понижиха с 2,1% спрямо предходния месец, когато се понижиха с 1,6 на сто. През април след България по спад на цените са Франция (спад с 4,3%) и Ирландия (спад с 4%). Повишение на цените е отчетно в Кипър (с 0,3%), Малта и Словения (с по 0,2%), както и в Латвия и Люксембург (с по 0,1%). Спрямо година по-рано растежът на производствените цени в ЕС се забави през април до 0,6% от 2,1% през март, а в еврозоната - до 0,7% от 1,9% месец по-рано. Това е най-сериозното нарастване на цените на производител в еврозоната от март 2023 г. насам. Най-солиден спад на цените на производител на годишна база беше отчетен в Литва (спад с 3,4%), Португалия (с 2,4%) и Чехия (с 1,4%).
Източник: actualno.com (06.06.2025)

С близо 30% намалява производството на въглища у нас през 2024 г. Значително намаление се наблюдава в производството на кафяви и лигнитни въглища в България – с 28,5%, които съставляват 96,4% от общото производство на твърдите горива. Това показват предварителните данни за 2024 г., които Националният статистически институт. С 21,7% намаляват и доставките на твърди горива през миналата година, отчита статистиката. За една година вложените в рафинериите суровини за производство на нефтопродукти се увеличават с 6,3%, като основен дял в тях има суровият нефт – 91,6%. С 6,4% е ръстът при производството на нефтопродукти. В НСИ регистрират увеличение с 4,9% на доставките на нефтопродукти през 2024 г. Производството на природен газ намалява с 15,7% спрямо 2023 година, а доставките в страната се увеличават със 7,4%. В НСИ констатират, че при брутното производство на електрическа енергия също се наблюдава намаление на годишна база – с 5,5%. Преобладаващ дял в него и през миналата година продължава да има производството на електрическа енергия от ядрена енергия и въглища – 64,6%, въпреки че бързо се увеличава делът на електрическата енергия, произведена от централи, които използват слънчева енергия – 13,3%. Същевременно доставките на електрическа енергия повишават нивото си от 2023 г. с 1,6%. В сравнение с 2023 г., през миналата година се наблюдава увеличение на брутното производство при топлинната енергия с 1,9% и на доставките – с 1,8%.
Източник: Инвестор.БГ (06.06.2025)

Икономиката ни четвърта по ръст сред страните от ЕС Икономиката на България се нарежда на четвърто място по ръст сред останалите държави от ЕС. През първото тримесечие на годината брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни се увеличава с 0,6% спрямо предходното тримесечие и с 3,1% спрямо същия период на миналата година, обявиха от НСИ. Средно за държавите от ЕС ръстът на икономиката спрямо предходното тримесечие е с 0,6%, колкото е и в България. По-добре от нас по този показател се представят пет държави: Ирландия (увеличение на БВП с 9,7%), Малта (+2,1%), Кипър (+1,3%), Чехия (+0,8%) и Полша (+0,7%). По отношение на ръста на икономиката на годишна база по-добре от нас се представят само три държави: Ирландия (+21,1%), Дания (3,6%) и Полша (+3,7). Ние делим четвъртото място с Хърватия, където ръстът на икономиката е като при нас. През първото тримесечие на годината произведеният БВП в България възлиза на 45,6 млрд. лв. На човек от населението се падат по 7093 лв. от БВП, или по 3626 евро. Делът на аграрния сектор в икономиката е 1,3% и остава без промяна спрямо същия период на миналата година. Индустриалният сектор намалява дела си в икономиката до 26,3%, а делът на услугите нараства до 72,4%. Растежът на икономиката на годишна база се определя от увеличението при следните икономически дейности: “Строителство” - със 7,6%, “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - с 4,7%, “Финансови и застрахователни дейности” - с 4,6%, “Търговия, ремонт на автомобили; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство” - с 3,9%, “Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване” - с 3,7%, “Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности” - с 2,2%, “Култура, спорт и развлечения; недиференцирани дейности на домакинствата по производство на стоки и услуги за собствено потребление” - с 1,3%. Спад е регистриран при “Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” - с 3,1%. Влияние за регистрирания икономически ръст имат инвестициите с увеличение от 9% и крайното потребление с увеличение от 7,2%. Намаление има има при износа на стоки и услуги - с 3,2%, докато вносът нараства с 4,6%.
Източник: Труд (09.06.2025)

КЕВР предлага повишение на цените на тока и парното от 1 юли Комисията за енергийно и водно регулиране обяви предложенията си за повишение на цените за крайните битови потребители в периода 01.07.2025 г. - 30.06.2026 г. с 4,62% на общите цени на електрическата енергия. За цените на топлинната енергия за битови клиенти, за периода 1.07.2025 г. – 30.06.2026 г. Комисията предлага среднопретеглено изменение от 4,50 %. За отделните топлофикационни дружества предлаганото от КЕВР изменение от 1 юли т.г. е както следва : - за "Топлофикация София" EАД – изменение на действащата цена с 5,43%, при поискано от дружеството увеличение от 23,82%; - за "ЕВН България Топлофикация" ЕАД - изменение на действащата цена с 5,18%, при поискано от дружеството увеличение от 10,98%; - за "Топлофикация Плевен" ЕАД- изменение на действащата цена с 4,00%, при поискано от дружеството увеличение от 21,58%; - за "Топлофикация Бургас" ЕАД- изменение на действащата цена с 4,99%, при поискано от дружеството увеличение от 36,39%; - за "Веолия Енерджи Варна" ЕАД - изменение на действащата цена с 1,00%, при поискано от дружеството намаление от 2,56%; - за "Топлофикация Враца" ЕАД - изменение на действащата цена с 4,90%, при поискано от дружеството увеличение от 66,28%; - за "Топлофикация ВТ" АД - изменение на действащата цена с 5,00%, при поискано от дружеството увеличение от 92,38%; - за "Топлофикация Разград" ЕАД - изменение на действащата цена с 5,37%, при поискано от дружеството увеличение от 17,50%; - за "Юлико-Евротрейд" ЕООД - изменение на действащата цена с 3,00 %, при поискано от дружеството увеличение от 15,64%; - за "Топлофикация Русе" АД - изменение на действащата цена с 5,03%, при поискано от дружеството увеличение от 31,35%; - за "Топлофикация Перник" ЕАД - изменение на действащата цена с 4,99%, при поискано от дружеството увеличение от 24,31%; - за "Топлофикация Сливен" ЕАД - изменение на действащата цена с 5,11%, при поискано от дружеството увеличение от 48,46%;
Източник: 3e-news (09.06.2025)

Средната изкупна цена на кравето мляко към 21 май в България е 0.99 лв./л, което означава намаление с 1% на месечна база, докато на годишна има 8.8% ръст. Цената на суровото мляко в страната за април е на едно от последните места в Европейския съюз. След нас са само производителите от Румъния, Португалия и Словакия. Към края на май цената на дребно на литър мляко е над три пъти повече - 3.26 лв./л като при нея няма промяна през месеца, а на годишна база увеличението е 1.9%. През миналата година в България са произведени 770 520 хил. литра мляко, от които 687 584 хил. литра е краве, 48 125 овче, 19 367 козе и 15 444 биволско. Само година по-рано общото производство на мляко е било 791 757 хил. литра, а през 2022 г. - 843 027 хил. литра. При производството на млечни продукти има ръст при пресните и заквасените млека и маслото, докато спад бележи изработката на сирена, както и на имитиращи продукти. Вносът на обезмасленото мляко на прах има над 5% спад. На годишна база намалява също така вносът на концентрирано мляко, пресните пакетирани млека, както и на сметаната за директна консумация. Германия е основния вносител на сирена и извара в България през миналата година, следвана от Полша и Нидерландия. Общо за страните от Европейския съюз българският износ е спаднал с почти 50%, като експортът за Гърция е почти замрял, тъй като намалението е 99.2%. В това направление са изнесени едва 6 тона сирена, за сравнение година по-рано за първите два месеца, които се отчитат, износът е 803 тона. В негативната класация следват съседите от Румъния със спад от 56.5% и Испания с 42.2%. Намалява износът на български сирена към САЩ и Великобритания, които са най-големите пазари за традиционните български млечни продукти.
Източник: Money.bg (10.06.2025)

Баланс на територията на Република България по вид територии - 2024 г. Към 31 декември 2024 г. територията на Република България, изчислена от Националния статистически институт (НСИ) на базата на цифрови модели на кадастралната карта на страната, е 110 996,76 кв. километра. Според начина на трайно ползване (конкретно предназначение) на поземлените имоти най-голяма площ заемат земеделските територии - 54,5 на сто, и горските територии - 33,3 на сто от общата площ на страната. Урбанизираните територии обхващат близо 5279,4 кв. км, или 4,8 на сто от територията на страната. Гъстотата на населението към 31 декември 2024 г. средно за страната е 580 души на кв. километър. В урбанизираните територии тя е 1 214,7 души на кв. километър, като намалява с 6,2 души на кв. километър спрямо 2023 година. Най-голяма гъстота на населението в урбанизираните територии се отчита в областите София (столица) - 5 022 души на кв. км, Благоевград (1 999,2) и Пловдив (1 830,9), а най-малка - в областите Видин (534,9), Добрич (565,5) и Търговище (613,6). Гъстотата на населението към 31 декември 2023 г. средно за страната е била 581 души на кв. километър, показва справка в НСИ. В урбанизираните територии тя е била 1220,9 души на кв. километър и е намаляла с 25,4 души на кв. километър спрямо 2022 година. Най-голяма гъстота на населението в урбанизираните територии е била отчетена в областите София (столица), Благоевград и Пловдив, а най-малка в областите Видин, Добрич и Търговище.
Източник: БТА (10.06.2025)

Промишленото производство в България започва да расте през април след шест месеца спад Промишленото производство в България през април се повишава с 0,8% спрямо март след като шест поредни месеца отбелязваше понижение, става ясно от предварителните и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо април миналата година промишленото производство отчита намаление с 10,4% на календарно изгладения индекс. Това е пети пореден месец на понижение на индекса на годишна база. На годишна база спад на промишленото производство се отчита при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 18,7%, в преработващата промишленост – със 7% и в добивната промишленост – с 3,9%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо април миналата година се регистрира при производството на основни метали – с 38,6%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 24,1%. Ръст е отчетен при производството на тютюневи изделия – с 49,8%, както и при производството на електрически съоръжения – с 20,3%.
Източник: econ.bg (11.06.2025)

Пенсионната система е неустойчива в дългосрочен план, предупреди Фискалният съвет Пенсионната система на България е неустойчива в дългосрочен план заради последните увеличения на пенсиите без реформи, обяви Фискалният съвет, който разгледа отчета за изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за миналата година. Пенсионните доходи се повишават с бързи темпове в номинално и в реално изражение - средният размер на пенсията нараства с 12,5% през 2024 г. и достига 833 лв. (реален ръст от 9,7%). "Политиката на увеличаване на пенсиите с държавни трансфери над възможностите на пенсионната система без необходимите реформи в нея е неустойчива в дългосрочен план и я прави силно зависима от трансфер на данъчни приходи. По този начин се разрушават принципите на социалното осигуряване и се разкъсва връзката между личния принос на осигурените лица и получаваните пенсионни доходи", обясняват от Фискалния съвет. Експертите забелязват и продължаващата негативна тенденция - дефицитът в бюджета на ДОО да расте с всяка изминала година, информира БНТ. През 2024 г. достига 11 522 млн. лв. (5,68% от БВП). Покритието на разходите с осигурителни приходи е едва 52%. Отчетените разходи възлизат на 24 621 млн. лв. (12% от БВП), като само Фонд "Пенсии" заема 80% от общите разходи, а общите разходи за пенсии достигат 10,7% от БВП. Със сериозен темп са се увеличили разходите за социални помощи и обезщетения през 2024 г. - 18%, докато миналата година ръстът им е бил 7,5%. При основните параметри се отчита подобрение спрямо очакваните стойности за средния осигурителен доход и броя на осигурените лица. Това е в основата на преизпълнението на приходите от осигурителни вноски с 1,2%. В основата на ръста на средния осигурителен доход с 14,5% спрямо 2023 г. са увеличението на минималната работна заплата, както и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица с 20% до 933 лв., увеличението на максималния осигурителен доход с 10% до 3750 лв., увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и други в бюджетната сфера.
Източник: Труд (11.06.2025)

Дългът на подсектор "Централно управление" към края на април е близо 48,2 млрд. лева Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на април е над 48,169 млрд. лева, като бележи увеличение с 391,8 млн. лв. спрямо края на март 2025 г., съобщи Министерството на финансите. Увеличението се дължи основно на поетия през април нов дълг на вътрешния пазар на ДЦК. Вътрешните задължения са за 12,517 млрд. лева, а външните – 35,652 млрд. лева. Съотношението „дълг на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 22,1% и бележи увеличение с 0,2 процентни пункта спрямо нивото му от март. Делът на вътрешния дълг спрямо БВП е 5,7%, а на външния дълг – 16,3%. В структурата на дълга на подсектора за април вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 26% и 74%. В структурата на дълга по инструменти към 30 април основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 63%, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 25,5% и заемите – 11,4%. В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (99,4%), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (94,6%), дългът в щатски долари е с дял от 5,4%. В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 51%, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 38,1%, от 1 до 5 г. – 10,7% и до 1 г. – 0,2%. Съгласно водения от Министерството на финансите официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на април достига до 47,832 млрд. лева или 21,9% от БВП.
Източник: econ.bg (12.06.2025)

Стойността на износа се свива, а вносът расте между януари и април През периода януари - април 2025 г. от България общо са изнесени стоки на стойност над 26,498 млрд. лв., което е с 4,8 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2024 година. През април 2025 г. общият износ на стоки възлиза на над 6,583 млрд. лв. и намалява с 11,6 на сто спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - април 2025 г. общо в страната са внесени стоки на стойност над 33,108 млрд. лв., или с 4,8 на сто повече спрямо същия период на 2024 година. През април 2025 г. общият внос на стоки намалява с 1 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на повече от 8,460 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо за периода януари - април 2025 г. е отрицателно и е на стойност над 6,610 млрд. лева. През периода януари - април 2025 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 5,7 на сто в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност малко над 9,541 млрд. лева, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Алжир, Украйна и Китай, които формират 53,4 на сто от износа за трети страни. През април износът на стоки от България за трети страни намалява с 10,7 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,375 млрд. лева, отчита НСИ. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - април 2025 г. нараства с 13,8 на сто в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност близо 14,417 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. През април 2025 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 6,8 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на почти 3,667 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода януари - април 2025 г. е отрицателно и е в размер на близо 4,876 млрд. лева.
Източник: 3e-news (12.06.2025)

Кредитирането за частния сектор забавя нарастването си през март до 14,8 процента на годишна базa Кредитите за частния сектор забавя нарастването си през март до 14,8 процента на годишна база, при 15,3 процента месец по-рано, се отбелязва в месечния обзор на българската икономика на Министерството на финансите (МФ). Намалението на ръста на кредитирането се дължи изцяло на по-ниския темп на растеж на кредитите за нефинансовите предприятия, който се забавя до 9,9 процента през март спрямо 11,9 процента в края на февруари. Овърдрафтът и редовните кредити за фирми отчетоха по-бавно увеличение, а лошите и преструктурирани кредити засилиха спада си, като всичко това допринесе за по-слабия ръст на корпоративните кредити. Кредитите за частния сектор през първото тримесечие се увеличават също с 14,8 процента. Кредитите за домакинствата запазиха годишния си темп на растеж през март на ниво от 20,7 процента. Потребителските кредити се забавиха минимално - от 11,8 процента през предходния месец до 11,7 процента, което беше компенсирано от минималното ускорение на жилищните кредити от 29 процента на 29,1 процента. Среднопретеглените лихвени проценти по потребителски кредити и по кредити за нефинансови предеприятия се повишиха през март - с 24 и 7 базисни точки до съответно 8,90 процета и 4,38 процента. Средният процент по жилищни кредити спадна с 1 базисни точки до 2,48 процента, достигайки до нов исторически минимум, се отбелязва в анализа. Среднопретеглената възвръщаемост по срочни депозити на нефинансови предприятия и домакинствата се понижи с 4 базисни точки до 1,77 процента, след като средният лихвен процент по депозити на фирми се понижи и компенсира лекото увеличение на средния процент по депозитите на домакинствата.
Източник: БТА (16.06.2025)

НСИ: През май годишната инфлация у нас се ускори до 3,7% Годишната инфлация в България през май се ускори до 3,7% от 3,5% през април, докато месечната инфлация остана непроменена (0,0%), показват данните на Националния статистически институт. Средногодишната инфлация за периода юни 2024 - май 2025 г. спрямо периода юни 2023 - май 2024 г. е 2,8%, докато от началото на годината (май 2025 г. спрямо декември 2024 г.) инфлацията се повишава с 1,9 на сто. Натрупаната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), за последните три години (май 2025 г. спрямо май 2022 г.) е 16,8%, а за последните пет години (май 2025 г. спрямо април 2020 г.) е 38,4%. Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) през май 2025 г. се повишава с 0,1% на месечна база, докато хармонизираната потребителска инфлация на годишна база се ускорява леко до 2,9% от 2,8% през предходния месец. Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната. Средногодишната хармонизирана инфлация, която е важен критерий за влизане в еврозоната, за периода юни 2024 - май 2025 г. спрямо периода юни 2023 г. - май 2024 г. е 2,7%. Индексът на цените за малката потребителска кошница пък остана без промяна спрямо април и се увеличи с 4,1% от началото на 2025 г.
Източник: econ.bg (17.06.2025)

Българите зад граница са превели 420 милиона евро за три месеца Над 420 млн. евро са изпратили българите, работещи в чужбина, на своите роднини и близки през първото тримесечие на годината. Сумата е с 66 млн. евро повече от същия период на миналата година. Най-мното средства изпращат у нас сънародниците ни от САЩ, по данни на БНБ. През първото тримесечие парите, получени от българи в САЩ, са в размер от 77.6 млн. евро. Следват Германия с изпратени 76 млн. евро и Великобритания със 74.2 млн. евро. Българите в Испания са изпратили на свои роднини и близки 40.6 млн. евро в периода януари-март. В същото време последните данни на БНБ за преките чужди инвестиции в страната - тези през първото тримесечие на година, показват, че техният размер е 1.087 млрд. евро. Сумата е с 10.9 млн. евро (1%) по-малко от януари – март 2024 г. Основно чуждите капитали в страната ни тази година влизат под формата на реинвестиране на печалбата на дъщерните им дружества у нас - 894 млн. евро, което е с 395 млн. евро повече от преди година. В дялов капитал са инвестирани 170 млн. евро.
Източник: Сега (17.06.2025)

През април дефицитът по текущата сметка достига 724,9 млн. евро През април 2025 г. дефицитът по текущата сметка достига 724,9 млн. евро, търговският дефицит нараства до 824,8 млн. евро, а преките чуждестранни инвестиции намаляват със 114,3 млн. евро, показват последни данни на БНБ за платежния баланс на нашата страна. Балансът по текущата и капиталова сметка на България през април е отрицателен и в размер на 622,2 млн. евро при дефицит за 363,8 млн. евро точно преди година. За периода януари - април 2025 г. балансът по текущата сметка е отрицателен и в размер на 2,2223 млрд. лева при дефицит за 771,8 млн. евро точно преди година. Търговското салдо на България през април 2025 г. остава отрицателно и е в размер на 824,8 млн. евро, при дефицит за 460,9 млн. евро през същия месец на 2024 г., като износът на стоки намалява с 340,3 млн. евро (спад с 9,1%) до 3,3798 млрд. евро спрямо година по-рано, докато вносът се увеличава с 23,7 млн. евро (с 0,6%) до 4,2046 млрд. евро. За първите четири месеца на 2025 г. търговският дефицит достига 2,9214 млрд. евро при отрицателен баланс за 1,5079 млрд. евро през същия период на 2024 г., като износът намалява с 541,9 млн. евро (спад с 3,9%) до 13,4226 млрд. евро, а вносът нараства с 871,7 млн. евро (повишение с 5,6%) до 16,344 млрд. евро.
Източник: Труд (18.06.2025)

България е на 57-о място от 69 страни в Световната класация по конкурентоспособност за 2025 г. България се изкачи с едно стъпало в Световната класация по конкурентоспособност за 2025 г. и зае 57-о място от 69 страни, сочат данните на Международният институт за управленско развитие (MID). За сравнение, спрямо 2020 г. България е загубила цели 9 места, а спрямо 2009 г. - 19. Това я поставя сред най-неконкурентоспособните икономики в Европа. Глобалната картина на конкурентоспособността остава силно нестабилна. Редица фактори, сред които войната в Украйна, търговската война между САЩ и Китай и завръщането на протекционистки търговски политики, засилват несигурността на световните пазари. Европа е под все по-силен натиск по отношение на отбранителни способности, индустриална база, енергийна сигурност и инвестиционна привлекателност. Годишната класация на Международният институт за управленско развитие оценява страните по четири стълба. Това са икономическа ефективност, правителствени политики, бизнес среда и инфраструктура. България получава добри оценки за макроикономическа стабилност, с ниска инфлация, балансиран текущ баланс и едно от най-ниските нива на безработица в ЕС. Като силни страни на България са откроени достъпната работна сила, нарастващата цифрова свързаност и растящият износ на ИКТ услуги. Институтът очаква България да превърне стабилността в дългосрочен растеж, като използва предстоящото си присъединяване към еврозоната през януари 2026 г. Класацията очертава отрезвяваща картина на по-дълбоките структурни слабости, които възпрепятстват прехода на България към икономика, водена от иновации. Сред тях са изтичането на мозъци, застаряващото население, дефицитите в управлението и недостатъчните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Въпреки известния цифров напредък, България все още е близо до дъното в световен мащаб по наличност на квалифицирана работна ръка, ефективност на пазара на труда и доверие в институциите. Проучването на Международният институт за управленско развитие също така подчертава растящото разминаване между възприятие и реалност, което може да бъде разчетено и като позитивен знак. Бизнес ръководителите продължават да оценяват "квалифицираната работна сила" като основен актив на България, въпреки, че статистически данни показват свиващ се кадрови потенциал и ускоряваща се емиграция. Класацията подчертава нуждата от координирани национални усилия за задържане на младите хора, съгласуване на образованието с нуждите на пазара и възстановяване на доверието в институциите.
Източник: News.bg (18.06.2025)

В страната практикуват 30 149 лекари Практикуващите лекари в България са 30 149, сочат данни на Националния статистически институт. Лекарите по дентална медицина са 7 784, професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти - 44 554, от които 28 393 медицински сестри и 3 254 акушерки. Мъжете в професията са 13 371 (44.3%), а жените - 16 778 (55.7%), сочат още данните на НСИ към 31 декември 2024 г. Най-голям брой са лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 9 375, или 31.1%. На второ място е групата на най-младите практикуващи лекари на възраст до 35 години - 5 781, или 19.2%. Най-възрастните лекари (на 75 и повече години) са 1 441, или 4.8%, според НСИ. В страната работят най-голям брой общопрактикуващи лекари - 3 750, или 12.4% от всички в България. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 6.5%, следвани от акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.8%, хирургия - 5.0%, нервни болести - 4.8% и педиатрия - 4.6%. Осигуреността с лекари в края на 2024 г. общо за страната е 46.8 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 12.1. Най-много са медицинските специалисти в областите, в които има медицински университети и университетски болници - Плевен (80.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57.7), Пловдив (57.4) и Варна (52.0). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.3) и Хасково (29.8). Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 12.1 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (19.5 на 10 000 души), Варна (15.8), София (столица) (15.5) и Перник (14.2). Най-малко подобни специалисти работят в областите София (6.0), Разград (6.3), Монтана и Силистра (по 6.6 на 10 000 души от населението). В края на 2024 г. у нас е имало 341 заведения за болнична помощ с 56 061 легла. В сравнение с предходната година, броят им остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 337, или с 0.6%, според НСИ. Болниците са 319 с 53 806 легла, като 203 от тях са публични (държавни и общински) и 116 - частни. Регистрирано е увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2024 г. 30.4% от леглата са в частни болници. Многопрофилните болници са 181 с 39 801 легла, или в 56.7% от болниците е съсредоточен 74.0% от легловия им фонд в страната. Специализираните болници са 138 с 14 005 легла. Разпределението им по видове е следното: за активно лечение - 72 с 4 412 легла; за продължително лечение - една със 145 легла; за продължително лечение и рехабилитация - 18 с 2 131 легла; за рехабилитация - 35 с 5 460 легла; държавни психиатрични болници - 12 с 1 857 легла. Осигуреността с болнични легла към края на 2024 г. е 870.9 на 100 000 души от населението. Към 31.12.2024 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 289 с 1 283 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред заведенията с дейности по клинична медицина най-голям e броят и легловият фонд на медицинските центрове - 846 заведения с 929 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове - 114 с 276 легла. Денталните центрове са 68 с 3 легла, а медико-денталните центрове - 70 със 75 легла. В края на 2024 г. другите лечебни и здравни заведения са 149 с 1 849 легла.
Източник: Дарик радио (18.06.2025)

Министерството на финансите взе още 300 млн. лв. заем на вътрешния пазар Нови 300 млн. лева заеми от вътрешния пазар изтегли правителството, с което поетият през тази година държавен дълг достигна 10.1 млрд. лв. Проведен е аукцион за продажба на 7-годишни лихвоносни съкровищни облигации с падеж 29.01.2032 г. за 300 млн. лв., като постигнатата среднопретеглена годишна лихва е 3.06%. Тя е по-ниска от постигнатата лихва при предишни аукциони на 7-годишни ДЦК, например през април бяха пласирани също 300 млн. лв. при доходност 3.47%. Общо досега от началото на годината от вътрешния пазар заедно с последната емисия правителството е изтеглило 2,1 млрд. лева заеми. Отделно от това през април Министерството на финансите емитира 4 млрд. евро външен дълг в два транша. В Закона за държавния бюджет за 2025 г. е предвидено правителството да изтегли тази година рекорден нов дълг от 18.9 млрд. лв. - сума, значително по-висока от необходимите 12 млрд. лв. за покриване на гласувания 3% дефицит и падежи стар дълг.
Източник: Сега (19.06.2025)

България се изравнява с Естония по благосъстояние на домакинствата Благосъстоянието на домакинствата в България продължава да се увеличава, като за 10 години расте с 20 пр. пункта и достига до 74% от средното за ЕС ниво. Това е един от най-бързите темпове на растеж в ЕС след Румъния. Показателят, който се следи, е за фактическото индивидуално потребление (AIC) на глава от населението, изразено в стандарти на покупателната способност (PPS), който измерва и публикува Евростат. Преди година България се изравни с Унгария, а сега я задминава и се изравнява с Естония. Данните за 2024 г. показват, че българските домакинства са достигнали 74% от средното ниво за ЕС. Това ги поставя на предпоследно място в ЕС преди Унгария (72% от средното за ЕС) заедно с Естония (74%). Данните на Евростат показват още, че през миналата година девет държави от ЕС са регистрирали годишен доход на глава от населението над средното за ЕС. Най-високите нива са регистрирани в Люксембург (41% над средното за ЕС), Нидерландия (20%) и Германия (18%). Междувременно 18 държави от ЕС са регистрирали годишен доход на глава от населението под средното за ЕС, като най-ниските нива са регистрирани в Унгария (28% под средното за ЕС), България и Естония (26%). Част от тези данни са прогнозни и най-вероятно ще претърпят лека корекция. Например за 2023 г. Първоначално Евростат беше изчислила, че AIC на България е 73% от средното за ЕС, но сега са коригирани на 70%. Основният измерител на икономическата активност обаче остава БВП на глава от населението. По този показател България остава последна в ЕС с 66% от средното за ЕС, като пред нас са Гърция (70%) и Латвия (71%). В другия край на диапазона са Люксембург (242% от средния за ЕС), Ирландия (211%) и Нидерландия (136%). Трите обаче са по-особени случаи на страни, които дълги години чрез данъчни облекчения и вратички привличаха много чужди компании да регистрират дружества и да декларират обороти именно там.
Източник: Капитал (19.06.2025)

България е с най-нисък БВП на човек от населението в ЕС Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението е основният измерител на икономическата активност в дадена държава. Обикновено се смята, че колкото по-виско е този показател, толкова по-богати са хората и страната като цяло, както и че стандартът на живот в дадената страна е по-висок. По този изключително важен показател, при страните от ЕС има значителни разлики, показват публикуваните данни от Националния статистически институт (НСИ). Ако условно се приеме, че за целия ЕС средният БВП на човек от населението е 100 единици, то се оказва, че 10 от 27-те държави имат БВП на човек над средното през 2024 година. Най-висок БВП на човек имат Люксембург (242% от средното за ЕС-27), Ирландия (211%) и Нидерландия (136%). Следват ги Германия (118%), Австрия (112%) и Белгия (112%). Същевременно, най-нисък БВП на човек е в България (66% от средното ниво за ЕС-27), Гърция (70%) и Латвия (71%). Това означава, че България фактически е най-бедната в Европейския съюз, като БВП у нас е с внушителните 34% по-нисък от средния за ЕС. А спрямо държавата в ЕС с най-висок БВП на човек от населението, Люксембург, показателят за България е около едва една трета.
Източник: Money.bg (20.06.2025)

Една четвърт от държавите в ЕС са въвели данъци върху свръхпечалбата на банките Една четвърт от държавите членки на ЕС са въвели данъци върху свръхпечалбата на банките, а във Франция, Германия, Нидерландия, Белгия и Швеция има и допълнителни данъци върху банковия сектор като вноски в секторните резервни фондове. Това се отбелязва в анализ на Фискалния съвет по темата кои членове на ЕС налагат данъци върху свръхпечалбата на банките и как функционират тези данъци, съобщават от Съвета. "Рисковият данък" на Швеция (0,06 процента от банковите пасиви) е допълнителен данък, налаган на големите банки и кредитни институции, по-специално на тези, чиито задължения надхвърлят определен праг, се посочва в анализа. С цел облекчаване на инфлацията, държави членки, предимно от Централна и Югоизточна Европа, въведоха данъци върху свръхпечалбата и неочакваните приходи - Италия, Унгария, Словакия, Испания или пакети от разходи за отбрана - Чехия, Латвия и Литва, се отбелязва още в анализа. Дори когато срокът на наложените мерки върху свръхпечалбата на банките изтича след 2025 или 2027 г., бъдещи бюджетни предизвикателства, като например увеличените разходи за отбрана, могат да доведат до удължаване или повторно активиране на срока им, пише в анализа. Според Фискалния съвет България би могла да се възползва от опита на другите държави членки на ЕС за финансиране на пакети за помощи срещу инфлацията на социално слаби групи, както и за финансиране на повече разходи за отбрана.
Източник: БТА (20.06.2025)

Евростат с данни за пенсионерите, които продължават да работят България е на дъното в ЕС по дял на работещите пенсионери на непълно работно време. Според данни на Евростат за 2023 г., едва 9,2% от пенсионерите у нас продължават да работят на непълен работен ден. За сравнение, в Хърватия този дял е рекордните 89,4%, следвана от Швеция (79,2%) и Белгия (78%). Литва и Латвия също изпреварват България с дялове съответно от 19% и 23,2%. Общо в Европейския съюз, през 2023 г. 10,2% от хората на възраст 50–74 години с пенсионен статус са били наетите по трудов договор. Повече от половината от тях (57%) са били на непълно работно време.
Източник: Марица (21.06.2025)

Разходите за заплати скачат с 13% през първото тримесечие на 2025 г. През първото тримесечие на 2025 г. разходите за възнаграждение за един отработен час в България се увеличават с 13% спрямо същия период година по-рано, показват предварителни данни на Националния статистически институт. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от повишение с 20,3% за сектор "Строителство" до увеличение с едва 0,3% за сектор "Добивна промишленост". Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 12,4%, като в индустрията увеличението е с 14,1%, а в сферата на услугите - с 11,8 на сто. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори "Строителство" - с 19,7%, "Операции с недвижими имоти" - с 19,2%, и "Култура, спорт и развлечения" - със 17,9%.
Източник: БНР (23.06.2025)

Финансовата независимост на общините падна под 25% Въпреки че разходите на общините растат с над 2 милиарда лева само за една година, делът на собствените им приходи постоянно намалява, като през 2024 г. за първи път падат под 25% от общия им бюджет, сочат актуалните данни на Министерство на финансите. Това от своя страна задълбочава зависимостта им от държавния бюджет и за пореден път подчертават спешната нужда от фискална децентрализация. Разходите на общинските бюджети в България достигат 14,7 милиарда лева през 2024 г. За периода 2014-2024 г. общинските разходи са се увеличили номинално със 201%, а само за последните 5 години – със 101% Разходите са се увеличили и в относително изражение, като те нарастват от 5,8% от БВП през 2014 г. до 6,8% през 2024 г. Този растеж се дължи до голяма степен на увеличение на трансферите от централното правителство, включително за делегирани от държавата дейности. В същото време собствените приходи на общините достигат 3,5 милиарда лева през 2024 г., отбелязвайки ръст от 89% през последните 10 години и 49% само през последните пет години. Това обаче представлява спад в относително изражение, тъй като собствените приходи в общините са намалели от 2,2% от БВП през 2014 г. до 1,8% от БВП през 2024 г. През последните 10 години, и особено след пандемията виждаме сериозен спад във финансовата автономност на общините, измерена чрез дела на собствените данъчни и неданъчни приходи в общите разходи на местно ниво. Делът на собствените приходи в общите разходи на общините в България се е свил от над 40% през 2015-2017 г. до едва 24,9% през 2024 г. В България предимно туристическите и минните общини се характеризират с относително висока финансова автономност, което означава по-висок дял на собствените приходи в местния бюджет – Челопеч (78%), Приморско (59%), Несебър (69%), Созопол (56%) са такива примери. Ниският (и намаляващ) дял на финансовата независимост на общините има някои ключови последици: Висока зависимост от държавния бюджет, която обвързва финансовото им състояние пряко с политическите решения и приоритетите на централната власт, които не съвпадат непременно с местните; Ограничена автономия и липса на способност за провеждане на истински локални политики, които да отговарят на местните приоритети и потребности; Фокусиране на усилията върху средствата от европейските фондове, в това число и за осигуряване на фундаментални социални услуги в някои общини; Липса на възможност за капиталови инвестиции отвъд субсидията от държавния бюджет или оперативните програми; Ограничена способност за подобряване на местната среда за правене на бизнес и привличане на частни инвестиции отвъд националните мерки.
Източник: economic.bg (24.06.2025)

Десетократно скача таксата за придобиване на българско гражданство Таксите за българско гражданство, събирани от Министерството на правосъдието, нарастват няколко пъти, обяви министърът на правосъдието Георги Георгиев. Българското гражданство е част от националната ни идентичност и суверенитет и затова таксите следва да бъдат адекватни на административните услуги, които се извършват. Най-популярната такса - за придобиване на българско гражданство, чиито родители са българи, скача от 30 на 300 лв., т.е. 10 пъти. Според Георгиев средно държавната такса за придобиване на българско гражданство е 25 пъти по-евтина от тази в други държави от ЕС - например в Белгия, където е 150 евро и Словакия - 700 евро. Таксите не са индексирани от близо 18 години. В министерството годишно се получават средно по 23 000 молби за гражданство.
Източник: Сега (25.06.2025)

Кредитите на неправителствения сектор са 108.59 млрд. лв. и се увеличават с 14.3% В края на месец май кредитите за неправителствения сектор в България са 108.59 млрд. лв. (50.8% от БВП) при 107.34 млрд. лв. към април тази година (50.2% от БВП). Тези суми се увеличават на годишна база с 14.3% (при 13.9% годишно повишение през април тази година), съобщава БНБ. За сравнение, депозитите в неправителствения сектор са 143.07 млрд. лв. (66.9% от БВП**), като годишното им увеличение е 10.2 процента. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 138.8 млн. лв. (в т. ч. 7.5 млн. лв. през май 2025 г.) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити. Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 9.3% на годишна база през месец май (при 8.7% годишно повишение през април) и в края на месеца достигат 49.83 млрд. лв. (23.3% от БВП). Домакинствата и НТООД са изтеглили заеми за 50.05 млрд. лв. (23.4% от БВП) в края на май. Спрямо същия месец на миналата година те се увеличават с 20.7% (при 20.5% годишно повишение през април). В края на месец май жилищните кредити са 28.22 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 26.7 на сто. Годишното увеличение през април беше с 26.3 процента. Потребителските кредити възлизат на 19.92 млрд. лв. и се увеличават с 14% спрямо май миналата година (при 14.1% годишно повишение през април). На годишна база другите кредити (включват се и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) нарастват с 26% (при 26.1% годишно повишение през април), като достигат 527.1 млн. лева. Кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават с 18.3% на годишна база през май (при 17% годишно повишение през април) и в края на петия месец са 559.2 млн. лева. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8.71 млрд. лв. (4.1% от БВП) в края на май. В сравнение с май 2024 г. те се увеличават с 10.5% (9.3% годишно повишение през април 2025 година).
Източник: econ.bg (26.06.2025)

Застрахователи вече управляват 11,7 млрд. лв. С малко над 1 милиард лева за една година са се увеличили парите, които управляват застрахователните компании, работещи в България, става ясно от отчетите им за периода до края на март, обявени от БНБ. Общата сума на активите, които управляват, вече достига 11,7 млрд. Животозастрахователните дружества управляват 3,1 млрд. лв., след като са добавили към активите си нови 323 млн. лв. за една година. За същото време общото застраховане се е увеличило с 694 млн. лв. и вече се грижи за 8,33 млрд. лв. Компаниите влагат този ресурс основно в акции и облигации, тъй като те са с добра доходност и сравнително нисък риск. Така 5,5 млрд. лева са вложени в различни портфейли от ценни книжа. Почти половината от активите на застрахователите са в евро, или по-точно 43,9% от тях. Българските застрахователи разделят инвестиционните си портфейли на две – вложения у нас за 4,1 млрд. лв. и 6,3 млрд. лв. в държави от ЕС. От 1 януари 2026 г. застрахователните компании ще преизчислят всички активи, премии и обезщетения в новата валута. Тази операция сама по себе си няма да доведе до повишаване на цените на застрахователните услуги, категорични са от Асоциацията на застрахователите.
Източник: 24 часа (26.06.2025)

4,8 млрд. лв. ще са на разположение за саниране на жилищни сгради 4,8 милиарда лева ще са на разположение за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради у нас за следващите пет години. Новата петгодишна програма за саниране на жилищните сгради у нас се очаква да бъде отворена в края на годината, а финансовият ресурс ще е двойно по-голям от разполагаемия за предишната програма. 2,3 млрд. лева е финансовият ресурс от европейските програми за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради за следващите пет години, а средствата, отделени от Българската банка за развитие за сходни цели, са 2,5 милиарда лева. Старата програма, стартирала през 2015 г., не постига очакваните резултати. Данните сочат, че за 10 години са били обновени едва 4% от блоковете. Далечната цел е до 2050-а до постигнем енергийно обновяване на близо 60% от многофамилните жилищни сгради. Кандидатите за саниране, останали в резервния списък при отминалата процедура с изцяло безвъзмездна подкрепа, ще могат отново да подадат документи по новата програм. През 2023-а с пари по Плана за възстановяване и устойчивост бяха одобрени 756 жилищни блока. Тогава в резервния списък останаха 2178 сгради, за които предписаните мерки за саниране възлизат на 2,673 милиарда лева.
Източник: econ.bg (27.06.2025)

С над 1 млрд. лева са се увеличили разходите за пенсии спрямо миналата година Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер е 931,94 лв. или със 102,22 лв. (12,3%) по-висок спрямо година по-рано, съобщи Националния осигурителен институт (НОИ). Броят на пенсионерите за май 2025 г. е 2 055 861, което е увеличение с 13 471 (0,7%) в сравнение със същия месец май през 2024 г. Общата сума на отчетените приходи по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване към май 2025 г. възлиза на 5 957,0 млн. лв., което представлява 39,2% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са със 742,9 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2024 г. Общо отчетените разходи за първите пет месеца на годината възлизат на 10 817,7 млн. лв., което е 39,5% от планираното на 2025 г. В сравнение със същия период на миналата година разходите бележат увеличение с 1 155,8 млн. лв.
Източник: actualno.com (27.06.2025)

Средният лихвен процент по потребителските кредити в лева се увеличава през май до 9,05 процента Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се увеличава с 0,14 процентни пункта до 9,05 процента през май, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити - с 0,12 процентни пункта до 9,42 процента, съобщават от БНБ. При жилищните кредити в левове, средният лихвен процент намалява с 0,02 процентни пункта до 2,43 процента, а годишният процент на разходите по тези кредити остава на ниво от 2,77 процента. Средният лихвен процент по другите кредити в левове (включват се и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) се повишава с 0,19 процентни пункта до 3,85 процента. Средният лихвен процент по другите кредити в левове на работодатели и самонаети лица се увеличава с 0,21 процентни пункта до 3,92 процента. През май средният лихвен процент по овърдрафта в левове спада с 0,12 процентни пункта до 13,73 процента, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове нараства с 0,08 процентни пункта до 21,32 процента. При кредитирането за бизнеса данните показват, че през май средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се увеличава с 0,08 процентни пункта до 4,11 процента, а по тези над 1 млн. евро - с 0,15 процентни пункта до 4,57 процента. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, се понижава с 0,27 процентни пункта до 4,13 процента, а по кредитите над 1 млн. евро се повишава с 0,67 процентни пункта до 4,75 процента. Средният лихвен процент по овърдрафта в левове спада с 0,01 процентни пункта до 3,38 процента, а по овърдрафта в евро - с 0,15 процентни пункта до 3,84 процента. При депозитите на домакинствата данните показват, че през май средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 0,06 процентни пункта до 0,91 процента, а по тези в евро - с 0,29 процентни пункта до 1,13 процента. Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро остават на нива от 0,01 процента. Средният лихвен процент по депозитите, договорен и за ползване след предизвестие в левове нараства с 0,01 процентни пункта до 0,21 процента, а по тези в евро остава на нивото си от предходния месец 0,16 процента. През май в сравнение с април средният лихвен процент по депозитите на бизнеса с договорен матуритет в левове се увеличава с 0,10 процентни пункта до 1,51 процента, а по тези в евро спада с 0,21 процентни пункта до 1,66 процента. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове намалява с 0,01 процентни пункта до 0,05 процента, а по тези в евро се запазва на ниво от 0,12 процента.
Източник: Стандарт (30.06.2025)

178 вестника излизали у нас през 2024 г. 178 вестника с годишен тираж 95 623 хиляди броя са издадени у нас през 2024 г., според данни на Националния статистически институт и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Хартиените медийни издания са с две по-малко, в сравнение с 2023 г., сочат още изчисленията на НСИ. Най-много са вестниците, излизащи един път седмично - 74, като изданията от София са 77, или 43.3% от всички печатани у нас. През 2024 г. са издадени 434 списания, като в сравнение с 2023 г. те се увеличават с 1.4%. На чужди езици са 68 от тях, а най-многобройни са на английски - 59 заглавия с тираж 133 хил., следвани от 3 издания на румънски и 1 на руски език. Издадени са и 134 периодични сборника с тираж 29 хил., като в сравнение с предходната година броят им остава непроменен, а тиражът се увеличава с 15.5%. През 2024 г. са издадени 8 891 книги с тираж 5 297 385 и 1 252 брошури с тираж 1 009 001 броя, сочат данни на НСИ. С уникалния идентификационен код ISBN (Международен стандартен номер на книгата) са регистрирани 8 883 книги и 1 252 брошури, или 99.9% от всички издания. В сравнение с предходната година, броят на издадените книги и брошури намалява с 218, или с 2.1%. Издадените книги по жанрове: Научна литература - 2 256 заглавия с тираж 364 хиляди; Художествена литература за възрастни - 3 024 заглавия с тираж 1 464 хиляди; Популярна литература - 1 800 заглавия с тираж 875 хиляди; Учебна литература - 1 379 заглавия с тираж 2 362 хиляди; Литература за деца и юноши - 1 331 заглавия с тираж 1 100 хил., от които 828 заглавия детска художествена литература с тираж 648 хиляди; Други - 353 заглавия с тираж 142 хиляди. Заглавията, издадени на оригиналния език на написване (включително на български език), са 7 545, или 74.4% от общо издадените книги и брошури. Преводните заглавия са 2 598 с тираж 1 927 хил., като от тях повече от половината са преведени от английски език (51.3%), следват преведените от френски - 10.2%, руски - 6.9%, и немски език - 6.1%. Най-голям е броят на издадените книги и брошури в област София (столица) - 6 913, следвана от областите Пловдив (892) и Варна (451).
Източник: Дарик радио (30.06.2025)

Един на всеки пет българи е с прекъснати здравноосигурителни права По данни на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), към 1 май 2025 г. здравноосигурените лица в България с прекъснати права са близо 1,2 млн. души. Основната последица за неосигурените е силно ограниченият достъп до медицински услуги, а за здравната каса - намалени приходи от осигурителни вноски. България е на първо място в ЕС по т. нар. катастрофални здравни разходи, което означава, че голям дял от домакинствата изпитват сериозни финансови затруднения поради разходи за здравеопазване. Средно около 50% от средствата за здравеопазване се доплащат пряко от гражданите. Ако някой не е здравноосигурен, трябва да плаща всички медицински услуги, които ползва. Има и изключения, които гарантират минимален достъп до здравеопазване, независимо от осигурителния статус - това са спешна медицинска помощ, интензивно лечение и акушерска помощ за социално слаби. Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Възстановяването на права е възможно срещу заплащане на дължимите вноски за последните 60 месеца. За близо 60% от неосигурените основната причина да са без здравни права е, че са безработни. Над 1/4 от неосигурените са с начално, по-ниско или основно образование. Значителен брой са български граждани, които живеят или са работили в чужбина.
Източник: econ.bg (01.07.2025)

Лек спад на производствените цени през май, но значителен годишен ръст Общият индекс на цените на производител в България през май 2025 г. е със 7.1% над нивото от май 2024 година. Ръст на цените е регистриран в добивната промишленост - с 22.5%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 16.4%, както и в преработващата промишленост - със 7.6%. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за цени на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността за май 2025 година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава с 3.6% през май 2025 г. спрямо април 2025 година. Намаление на цените се отчита при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.3%, както и в преработващата промишленост - с 2.8%, а в добивната промишленост е регистрирано повишение - с 2.7%. По-ниски цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на електрически съоръжения - с 11.8%, производството на хранителни продукти - с 6.5%, производството на тютюневи изделия - с 5.3%. Повишение на цените е регистрирано при производството на напитки - с 0.9%, и при производството на облекло - с 0.8%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства със 7.9% в сравнение с май 2024 година. Ръст на цените се наблюдава при производството и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ - с 21.5%, в добивната промишленост - с 20.2%, както и в преработващата промишленост - със 7.8%. През май 2025 г. по-високи цени в преработващата промишленост спрямо май 2024 г. са регистрирани при: производството на хранителни продукти - с 22.8%, производството на напитки - с 18.3%, производството на основни метали - с 13.4%. По-ниски цени са отчетени при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 13.5%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 8.5%. Индексът на цените на производител на международния пазар през май 2025 г. се увеличава с 0.2% спрямо предходния месец и с 6.1% спрямо май 2024 година.
Източник: News.bg (01.07.2025)