Oфициaлнитe пoчивни дни ca 11 дни, а работните ще са 251 дни пpeз 2024 гoдинa Oфициaлнитe пoчивни дни пpeз 2024 гoдинa ca 11 дни, а работните ще са 251 дни, малко повече от 2023 г., през която делниците бяха 248. Нaй-мнoгo и през тази година ca пoчивнитe дни oкoлo Beликдeнcкитe и Koлeднитe пpaзници. През 2024 гoдинa Beликдeнcкитe пpaзници ce пaдaт в нaчaлoтo нa мeceц мaй, кaтo пoчти ce cливaт c пoчивния “Дeн нa тpyдa” и Гepгьoвдeн нa 6-ти мaй. Тогава почивните дни ще са 3, 4, 5 и 6 май. Ако си пуснем само един ден платен отпуск - на 2 май - ще си осигурим дълго празнуване от общо шест дни. За Коледа почивните дни са 24, 25 и 26 декември. За тези празници само с 3 дни отпуск ще можем да почиваме общо 9. В България ще се проведат избори за Европейски парламент на 9 юни 2024 г. и по традиция денят след вота е почивен за училищата, в които са открити изборни секции.
Източник: econ.bg (03.01.2024)

Над 26 000 земеделски стопани "са изчезнали" от аграрната карта на България за 7 години Над 26 000 регистрирани земеделски стопани “са изчезнали” от аграрната карта на България за 7 г., става ясно от най-новия аграрен доклад на Министерството на земеделието. Същото се е случило и с близо една четвърт от фермите за свине и кози. Ако през 2016 година са били регистрирани 98 303 стопани, то през 2022 година броят им пада до 71 947, което означава, че 26 356 фермери са прекратили регистрацията си и са се отказали да се занимават със земеделие или са минали в сивия сектор. Тенденцията на спад е устойчива, като за седемгодишния период всяка година са изчезвали средно между 2000 и 5000 регистрирани стопани, а само за последната година от регистъра са заличени 5018 земеделци. Според данните в аграрния доклад над 1/4 от фермите за кози и свине вече ги няма в българските села, около 1/5 от овцефермите също са ликвидирани. Затворени са предимно малки семейни стопанства, като тенденцията към окрупняване продължава. През 2022 година средният размер на повечето от животновъдните ферми нараства спрямо предходната година. Въпреки това броят на животните всяка следваща година намалява. Тук изключение има само при общия брой птици, чието увеличение се дължи на увеличаването на броя на фермите за бройлери.
Източник: econ.bg (04.01.2024)

Българите достигат 62% от доходите и стандарта на живот на средностатистическия европеец По данни на „Евростат”, към 2022 г. населението на България достигна 62% от средните нива за Европейския съюз на БВП на глава от населението по покупателната способност, което е ръст от 12% за последните пет години. Показателят описва процеса на догонване на средноевропейските доходи и стандарт на живот, като отчита и различията в цените между отделните държави. Според сравненията в анализа, България постига този растеж на фона на 13 на сто в Румъния и 10 на сто в Литва и Полша.
Източник: Стандарт (05.01.2024)

Вносът на пресни плодове и зеленчуци в България се увеличава Вносът на пресни плодове и зеленчуци в България продължава да се увеличава, като за осемте месеца на миналата година в страната са внесени близо 202,5 хиляди тона зеленчуци и почти 255 хил. тона пресни плодове, показват данните на земеделското министерство. От зеленчуците най-голям е вносът на домати - над 66 хил. тона от януари до август, като спрямо същия период на 2022 г. количествата се повишават със 7,2%, а стойността на внесената продукция расте с почти 16 на сто. Над половината от вносните домати са турски или това са 35,4 хил. тона, а близо 17 хил. тона идват от Гърция. Над два пъти се увеличават количествата домати, които сме внесли от Албания и Унгария за година. Бум се отчита и при вноса от Румъния - с над 10 пъти за година. Над 32 хил. тона са внесените картофи у нас, като най-големите количества - по над 10 хил. тона идват от Франция и Гърция, като вносът от съседката ни е със 123% по голям спрямо предходната година. Седем пъти нараства и вносът на картофи от Полша, като количествата достигат близо 3 хиляди тона. При краставиците вносът възлиза на 17,67 хил. тона, като за година се повишава с 24,4%, а стойността му расте с 66,4 на сто. най-големите доставки са Гърция - 12,47 хил. тона, като и тук сериозно нарастват количествата от Румъния - 9 пъти и от Испания - два пъти. У нас са внесени и 20,7 хил. тона пипер, като над 14 хил. тона е дошъл от Турция, отчита още земеделското министерство. За година вносът е нараснал с 13,6 на сто, а само този от Турция - с близо 25 на сто. От плодовете най-голям е вносът на дини - почти 40 хил. тона за периода от януари до август тази година, като спрямо същия период на миналата той е намалял с 15,2 на сто. Половината от доставките на дини идват от Гърция, а над 16 хил. тона са от Турция. При ябълките преобладава вносът от Полша - почти 12 хил. тона от общо 27,2 хил. тона. Над 7,4 хил. тона са внесените ябълки от Северна Македония, а почти 4 хил. тона от Гърция. Гръцки са и почти 90% от кайсиите и ягодите, внесени у нас, и 80 на сто от прасковите. Почти 90 на сто пък са внесените от Турция череши.
Източник: Дума (05.01.2024)

Търговията с храни и напитки расте Търговията на дребно в България през ноември расте с 0.5% в сравнение с октомври по съпоставими цени и с 3.2% спрямо същия месец на предходната година по календарно изгладени данни, показват данните на Националния статистически институт. На годишна база расте най-много търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 9.0%). Онлайн продажбите продължават да се увеличават, но по-умерено в сравнение с темповете отпреди години - с 5%, а оборотът от продажби на компютри, телефони и други потребителски стоки расте с 4%. Понижение е регистрирано при автомобилните горива и смазочните материали (с 3.0%). В сравнение с октомври най-голям ръст има при продажбите на дрехи и обувки - с 6.2%. В същото време на месечна спадат продажбите на автомобилни горива - с 3.5%, компютри и телефони и други потребителски стоки - с 1.1%.
Източник: Дневник (09.01.2024)

1,16 млрд. евро взела България от търговията с квоти Приходите от търговия с квоти за емисии през 2023 г. са достигнали рекордните за България 1,16 млрд. евро. Това се посочва в анализ на Института за енергиен мениджмънт. Парите влизат във фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Данните на Европейската енергийна борса (ЕЕХ) на месечна основа показват, че най-високи са приходите през октомври - 125,8 млн. евро, а най-ниски през декември – 46 млн. Най-ниската цена e през декември - 66,72 евро за тон, а най-високата е през февруари – 96,33 евро. Броят на квотите от инстaлации, които са изтъргувани, e 13 905 500, или с 1,6% повече спрямо 2022 г. Според календара на EEX през 2024 г. броят им ще бъде 14 508 000. Средните цени през 2024 г. според експертите на S&P Global ще се движат между 80,8 и 95,50 евро. Според други анализатори ще са 71,01 евро.
Източник: 24 часа (09.01.2024)

Промишлената инфлация през ноември спада с 8.8% в еврозоната и с 8.1 на сто в ЕС-27 Цените на производител в промишлеността (т. нар. индустриална инфлация) през ноември 2023 г. на годишна база (спрямо ноември 2022 г.) намаляват с 8.1 на сто в ЕС и с 8.8 на сто в страните от валутния съюз. Докато на месечна база, спрямо октомври 2023 година, понижението е с 0.2 на сто в ЕС и с 0.3 на сто в еврозоната. Това сочат предварителните данни на европейската статистическа агенция Евростат. За България Евростат отчита понижение с 14.6% на годишна база и нарастване с 0.7 на сто спрямо октомври 2023 година. Нашата страна е на трето място сред държавите от ЕС по най-значително месечно увеличение на производствените цени в промишлеността през ноември 2023 г. Цените на производител в промишлеността в страните от ЕС се понижават през ноември 2023 г. спрямо предходния месец при междинните стоки (-0.4 на сто), в сектора на енергетиката (-0,3 на сто), както и при капиталовите и дълготрайните потребителски стоки (-0,2 на сто). Производствените цени остават без промяна при недълготрайните потребителски стоки. Ако бъдат взети предвид всички сектори от промишлеността, без енергетиката, месечните цени на производител в ЕС намаляват с 0.2 на сто. Най-значителните месечни повишения на цените на производител в промишлеността през ноември 2023 г. сред страните от Евросъюза са регистрирани в Швеция (4.1 на сто), Франция (2.4 на сто) и България (0.7 на сто). Ценовите понижения са най-съществени в Словакия (-3 на сто), Португалия (-2.3 на сто) и Испания (-2.1 на сто).
Източник: 3e-news (09.01.2024)

Световната банка повиши очакванията си за растежа на икономиката на България за 2023 г., но ги намали за 2024 г. Световната банка подобри оценката си за растежа на икономиката на България през миналата година. Международната институция сега залага на растеж на родния брутен вътрешен продукт (БВП) с 1,7% през 2023 г. В предходния есенен доклад на Световната банка, публикуван в началото на октомври, банката предвиждаше по-скромен икономически ръст за 2023 г. от 1,4 на сто. В него обаче бе заложено и увеличение на БВП през 2024 г. с 2,7 на сто, което сега е намалено до 2,4 на сто. За 2025 г. Световната банка предвижда българската икономика да се разшири с 3,3 на сто, колкото бе прогнозата и в есенния доклад. Според експертите на банката амбициозното прилагане на структурни реформи би могло да доведе до възходящи перспективи за растеж. Едновременното прилагане на широк набор от реформи, като подобряването на пазарната конкуренция и регулиране, данъчното облагане, личните умения, пазара на труда, научноизследователската и развойна дейност, сред членки на ЕС може да доведе до значително повишение на БВП за България и Румъния. За региона на Централна Европа, в който е включен и България, Световната банка предвижда икономически растеж с 0,7 на сто за 2023 г., както и с 2,8 на сто за 2024 г. и 3,5 на сто за 2025 г. В региона попадат още Унгария, Полша и Румъния.
Източник: Стандарт (10.01.2024)

Спадът в строителството в България на годишна база се ускорява през ноември 2023 г. Спадът в строителството в България на годишна база се ускорява през ноември 2023 г., сочи справка в Националния статистически институт (НСИ). След като през октомври индексът на продукцията в сектора отчете леко повишение, през ноември той се понижава с 0,6 на сто спрямо предходния месец, по предварителни и сезонно изгладени данни на НСИ, оповестени днес. Календарно изгладените данни за ноември показват намаление от 3 на сто на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2022 г. Справка в НСИ показва, че през октомври 2023 г. индексът на продукцията в сектора се повиши с 0,2 на сто спрямо предходния месец, а в сравнение със същия месец на 2022 г. беше отчетено намаление от 1 на сто на строителната продукция. Понижението на календарно изгладения индекс на строителната продукция на годишна база през ноември се определя от отрицателния темп при гражданското/инженерното строителство с регистрирано намаление от 6,7 на сто, докато при сградното строителство не се наблюдава изменение. През октомври понижението също се определяше от отрицателния темп при гражданското / инженерното строителство с регистрирано намаление от 2,7 на сто, а при сградното строителство се наблюдаваше увеличение с 0,3 на сто.
Източник: БТА (11.01.2024)

Трендът на спад на промишленото производство у нас се ускорява на годишна база След отчетения ръст на промишленото производство през октомври 2023 година на месечна база, ноемврийските данни на Националния статистически институт сочат спад с 3,2 на сто. Ускорява се тенденцията на спад в промишленото производство на годишна база през ноември. Спрямо ноември 2022 г. е регистриран спад с 10,9 на сто на календарно изгладения индекс на промишленото производство. Промишленото производство нарасна с 2,6 на сто през октомври в сравнение с предходния месец, а спрямо октомври 2022 г. беше регистрирано намаление с 5,4 на сто на календарно изгладения индекс на промишленото производство. На годишна база през ноември спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 27 на сто, при 10,1 на сто през октомври, в добивната промишленост - с 12,3 на сто, при 1,5 на сто през предходния месец и в преработващата промишленост - със 7,9 на сто, при спад от 5,5 на сто през октомври. През ноември в преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 42,7 на сто, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 22,3 на сто, производството на мебели - с 22 на сто, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 21,4 на сто. Разпределението през октомври беше съответно спад при: производството на тютюневи изделия - с 51,9 на сто, производството на превозни средства, без автомобили - с 35 на сто, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 31 на сто, производството на мебели - с 29,7 на сто, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 29,6 на сто. През ноември увеличение е регистрирано при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 8,8 на сто, и производството на основни метали - с 8,3 на сто, докато през октомври ръст имаше при: производството на химични продукти - с 29,5 на сто, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - със 17,1 на сто, производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 14,9 на сто, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 14 на сто.
Източник: 24 часа (11.01.2024)

Рекорден износ на пшеница от България през 2023/24 Темпът на износа на пшеница от България за първата половина на сезон 2023/24 отбелязва нов рекорд. За периода юли-декември 2023 българските компании са изнесли малко под 4 Мт пшеница към ЕС и трети страни. Това е с 44% повече спрямо средното за последните 5 години. Спрямо изнесените количества по същото време преди година, износът отчита ръст от цели 113%. От изнесените количества през сезона 3Мт са били към трети страни, а почти 1 Мт към страни от ЕС. Топ 3 на купувачите на българска пшеница този сезон са Индонезия, Испания и Алжир. През 2022г в челната тройка са били Алжир, Тунис и Индонезия. Интересното е, че износът към Индонезия се е увеличил близо 5 пъти от 0.17 Мт до над 0.82Мт. agroportal.bg
Източник: Други (12.01.2024)

През академичната 2022/2023 година н България се обучават 179 765 студенти по данни от Националната карта на висшето образование, която беше актуализирана от Министерския съвет. В степен бакалавър техният брой е над 116 000, за магистър учат 58 000, а за професионален бакалавър - малко над 5000 студенти. Българските граждани са 164 854, което е близо 92% от всички действащи студенти. Чуждестранните са 14 911, което е 8,3%. Над половината (58,4%) от тях се обучават в две професионални направления - „Медицина“ и „Стоматология“. Най-много висши училища, цели 27, има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища, а други четири действат чрез филиали. Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район - 50, а най-малко са в Северозападния - 14. Най-масовите професионални направления са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по...“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В тях се обучават над половината студенти в национален мащаб.
Източник: econ.bg (15.01.2024)

Инфлацията в България се сви до 4,7% през декември Инфлацията в България е продължила да забавя темпа си и през декември, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Годишната инфлация се забавя до 4,7%, а месечната е 0,3%. Забавянето на инфлацията започна от октомври 2022 година, след като достигна връх от 18,7% през септември 2022 г. на годишна база. През юни 2023 г. годишната инфлация спадна до 8,7%, което беше и първото забавяне на общия индекс до едноцифрено число от почти две години. Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2023 г. спрямо периода януари - декември 2022 г. е 9,5%. Според Хармонизирания индекс на потребителските цени през декември 2023 г. месечната инфлация е 0,3%, а годишната за декември 2023 г. е 5,0%. Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2023 г. спрямо януари - декември 2022 г. е 8,6%. Според индекса на цените за малката кошница през декември 2023 г. е регистрирано увеличение с 0,2% на месечна база и увеличение с 4,6% от началото на годината. През месеца цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се увеличили при хранителните продукти с 0,5% и при услугите с 0,1%. При нехранителните стоки е отчетено намаление с 0,1%.
Източник: Инвестор.БГ (16.01.2024)

Купуват по-малко трактори и комбайни По-малко трактори, комбайни и друга специализирана агротехника са купували земеделците през миналата година спрямо предходните, показва справка на Министерство на земеделието и храните. Според статистиката, новите колесни трактори, регистрирани през 2023 г. са със 156 по-малко спрямо тези през 2022 г., а общият им брой е 1262. Спадът за 12 месеца е 12,36 на сто. По-малко са с 50 са и закупените зърнокомбайните спрямо 2022 г., като по този показател намалението е с 30 на сто. За цялата 2023 г. са регистрирани 169 нови зърнокомбайна, като 20 от тях са през последното тримесечие на годината. Относно телескопичните товарачи числата също показват спад - 330 новорегистрирани машини или с 10 на сто по-малко спрямо 2022 г. Единствено при челните товарачи се наблюдава положителна тенденция - 279 новорегистрирани машини за 2023 г. или с 34 процента повече от 2022 г. През последното тримесечие на изминалата година са регистрирани 66 нови челни товарача.
Източник: Труд (16.01.2024)

Приходите на хотелите с ръст от близо 13 на сто за година С близо 13 на сто са се увеличили приходите на хотелите у нас през ноември 2023 г. в сравнение със същия месец преди година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). 69,1 милиона лева са получили от продадените услуги местата за настаняване у нас през предпоследния месец на миналата година. Близо две трети от тези приходи - 46,3 млн. лв., са от нощувки на български граждани, а останалите 22,8 млн. лв. са от чужденци. Най-големият дял приходи е генериран в столицата София - 19 млн. лв., или 27 на сто, като приносът на чужденците в месеца, предхождащ активния зимен сезон, е 13,6 млн. лв. На второ място с 9 млн. лв. приходи от нощувки на българи и чужденци е област Благоевград, а на трето - с 6,8 млн. лв., Пазарджишка област. Общият брой на нощувките в страната през ноември 2023 г. е малко над 855 хиляди, като почти толкова са и били през ноември 2022 г. Българските граждани са осъществили малко над 636 хил. нощувки, а чуждите - три пъти по-малко - 219 хиляди. Чужденците продължават приоритетно да избират хотели 4 и 5 звезди, като 70 на сто от нощувалите у нас през ноември 2023 г. са избрали именно такива места за настаняване.
Източник: Труд (16.01.2024)

5,6% е равнището на безработицата у нас през декември Равнището на регистрираната безработица в България се увеличава с 0.1 процентни пункт на месечна база, а на годишна основа ръстът е с 0,9 пр. пункта и достига 5,6 на сто през декември. По данни на Агенцията по заетостта броят на регистрираните безработни в края на месеца е малко над 158 хиляди, повишението спрямо месец ноември е с 1580 души. Новорегистрираните безработни през декември са близо 18 300. Спрямо предходния месец намалението е с малко над 6000, а спрямо декември миналата година - с над 8000, отчита трудовата агенция. Започналите работа в последния месец на годината са 8800. Най-голям дял от тях са в преработващата промишленост - 15 процента. За цялата минала година намерилите заетост с посредничеството на Бюрата по труда са 154 000, 90 процента от тях - на първичния трудов пазар. През декември бизнесът е заявил 4400 работни места, при 7500 през ноември. 20 процента от свободните позиции са в преработващата промишленост, 18 на сто - в търговията. Най-търсените от бизнеса професии са персонал, полагащ грижи за хората, продавачи, персонал за услугите, преподаватели, машинни оператори, работници в добивната и преработващата промишленост.
Източник: Blitz (17.01.2024)

Запазва се тенденцията на намаление на годишна база както на новорегистрираните, така и на банкрутиралите компании През четвъртото тримесечие на миналата година се запазва тенденцията на намаление на годишна база както на новорегистрираните, така и на банкрутиралите компании в България, сочи справка в Националния статистически институт (НСИ). През четвъртото тримесечие на 2023 г. в страната има 10 633 новорегистрирани и 977 обявени в несъстоятелност правни единици, съобщи днес НСИ. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на новорегистрираните намалява с 2,4 на сто, а на банкрутиралите - с 14,9 на сто. През третото тримесечие на 2023 г. в страната е имало 9 829 новорегистрирани и 829 обявени в несъстоятелност правни единици. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на новорегистрираните е намалял с 6,5 на сто, а на банкрутиралите - с 25,8 на сто. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. новорегистрираните правни единици през четвъртото тримесечие на 2023 г. са се увеличили с 8,2 на сто, а тези, обявили несъстоятелност - със 17,8 на сто. През третото тримесечие в сравнение с второто тримесечие на 2023 г. новорегистрираните правни единици бяха намалели с 10,8 на сто, а тези, обявили несъстоятелност - с 15,8 на сто, сочи справка в НСИ. От всички новорегистрирани правни единици през четвъртото тримесечие на 2023 година най-много са в сектор G "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 88,4 на сто. При обявените в несъстоятелност отново най-голям брой попадат в сектор G "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 76,7 на сто. Справка в НСИ сочи, че от всички новорегистрирани правни единици през третото тримесечие на 2023 година най-много са били в сектор G "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 88,1 на сто. При обявените в несъстоятелност отново най-голям брой попадат в сектор G "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 77,1 на сто.
Източник: 24 часа (18.01.2024)

България си връща пазарите на пшеница - 4 млн. тона износ към началото на януари Единствено при износа на пшеница българските фермери успяха да възвърнат външните си пазари през миналата година, като за периода от 30 юни 2023 г. до 5 януари т. г. страната ни е експортирала близо 4 милиона тона (3 846 186 тона хлебно зърно) - не само за трети страни, но и за държавите в Европейския съюз. По предварителни данни на Министерството на земеделието и храните, запасите от пшеница към 5 януари 2024 г. се оценяват на 2 853 424 тона . Добрата новина е, че българското зърно отново се търси в Испания, където до миналата година бяхме изместени от Украйна. Освен в Европейския съюз нови пазари за родната пшеница намираме и в Индонезия. При всички останали култури търговията не само извън страната, но и на вътрешния пазар върви изключително слабо. Особено при слънчогледа, чиито запаси надхвърлят 1,1 милиона тона. Към началото на януари тази година вътрешното потребление на слънчогледово семе е едва 784 120, от които 608 хил. тона са изкупени за производство на олио. След жътвата през миналата година в хамбарите бяха отчетени 2 085 542 тона маслодайно семе. Основната причина за това е в срива на цените, които от 949,60 лв. за тон през януари миналата година сега е 697 лв. на тон. По отношение на актуалните данни за вноса на слънчоглед от Украйна от септември до началото на януари в страната са влезли само 180 хил. тона, като аграрното министерството следи всеки издаден лиценз от украинската страна.
Източник: Money.bg (18.01.2024)

Проектобюджетът на София за 2024 г. е публикуван за обществено обсъждане. Бюджетът е в размер на 2 576 202 377 лв. От общата сума на проектобюджета 1 114 939 780 лв. са държавно делегирани средства, които могат да пренасочват за местна дейност. В държавния бюджет са предвидени 100 млн. лв. за инвестиции в цяла София, 50 млн. от които са за проекти на районните администрации. Общо 594,676,366 лева ще бъдат за инвестиции в строителство на нови и ремонти на детски градини и училища, инфраструктура и вътрешноквартални улици и и подобряване на условията в болници и ДКЦ. В бюджета няма да се повишават данъци, но ще се повиши събираемостта. 5,3 млн. лв. ще разпределят гражданите на София по приоритетни за тях проекти. Ще се отделят 10% повече за по-зелена София и 50% повече за програма „Култура”. Капиталовата програма е на стойност 594,676,366 лева, от които 458,784,866 собствени средства. Към тези инвестиции се добавят финансираните от държавния бюджет 109 проекта на стойност 100 млн. лв. Средствата от европейски оперативни програми в тазгодишния бюджет са на ниски нива и възлизат на 112,434,200 лв., което е в следствие на края на програмния период. От тях близо 34 млн. лв. ще бъдат инвестирани в северните райони на столицата, а работата по всички проекти трябва да приключи най-късно до края на 2026 г.
Източник: БТА (19.01.2024)

Българският автопазар е лидер по ръст в ЕС След 16 месеца растеж, пазарът на автомобили в ЕС отчита свиване с 3,3% през декември., но все пак общият резултат за 2023 г. е 10,5 млн. продадени коли или с 13,9% повече в сравнение с 2022 г. На този фон, България показва повече от двойно по-голям ръст - 31,5%, най-добрият резултат в общността. Това показват данните на Асоциацията на автомобилните производители в Европа (ACEA). Сред общо 37 724-те новорегистрирани автомобила, по-голямата част (близо 35 хиляди) са с традиционно задвижване - 28 800 бензинови и 6032 дизелови. И в двете категории нашата страна е в челото в ЕС, като при бензина е и на първо място. При дизела Хърватия, Словакия и Малта ни изпреварват, но пък на големи пазари като френския или белгийския се отчита спад с по около 30%. Сериозен е ръстът на EV покупките у нас - 119% до 1816 броя. Plug-in хибридите растат с още по-добро темпо - 151,8%, но до само 355 броя. Хибридите са 693 или 79,5% повече в сравнение с 2022 г. През декември германският автомобилен пазар се е свил с цели 23 на сто, което в голяма степен неутрализира растежа във Франция (14,5%) и Испания (10,6%). Ако погледнем данните за цялата година, всички пазари в ЕС с изключение на унгарския отчитат ръст. Това е валидно и за водещи пазари като Италия (18,9%), Испания (16,7%) и Франция (16,1%). Германия продължава да е по-неубедителна.
Източник: Money.bg (19.01.2024)

През 2023 г. потреблението на горива в Бългапия е рекордно, по данни на НАП. Дизелът заема водещото място в българското потребление, като през повечето месеци то надхвърля два пъти общия обем продадени бензин и газ, като през целия период, за който НСИ предоставя данни то варира между 170 и 270 милиона литра месечно. Същевременно потреблението на газ и бензин е изключително близо, по 50-60 милиона литра месечно. Средно месечните стойности през 2023 г. постигат най-високите стойности от 2019 г. – 228 млн. литра дизел, 58 млн. литра бензин и 61 млн. литра газ. Потреблението и на трите вида гориво остава силно циклично, с отчетливи пикове в летните месеци. Динамиката на средномесечните цени на горивата през 2023 г. показва трайно успокояване, но на равнища, значително по-високи от тези в началото на ковид-пандемията. Докато спадът на търсенето през 2020 г. води до намаление на крайните цени на дизела и бензина от порядъка на 30-40 ст., пикът на несигурността през 2022 г. води до рекорди до 3,30 лв./литър средномесечно. През 2023 г. спадовете на цените на международните пазари се отразяват и на потребителските цени в България, като средномесечните се задържат в диапазона 2,40-2,70 лв./литър. На областно равнище, потреблението на горива в София годишно надхвърля 700 млн. литра, а в Пловдив – 400 милиона, докато в по-малки области като Силистра и Смолян не надхвърля 50 млн. литра. В големите области делът на бензина и пропан-бутана е по-висок, което най-вероятно е следствие от по-ниската средна възраст на автопарка. ime.bg
Източник: Други (22.01.2024)

Износът на България намалява с около 5 млрд. лв. Българският износ се свива с около 5 млрд. лв. за януари – октомври 2023 г. спрямо съпоставимия период на предходната година. Спадът възлиза на около 6% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Цените на експортните стоки се свиват с около 2% през първото тримесечие и с около 5% през второто. Това до голяма степен се дължи на енергията – нефтът и продуктите от него, които изнася България – поевтиняват с между 20 и 30%. С над 20% падат цените и на животинските мазнини и масла, като олиото. Забавяне в темпа на износа има и на фона на отслабналата икономическа активност в Европейския съюз, който е водещ пазар за България и където се реализират две трети от експортната продукция. Статистиката показва, че за периода януари – октомври експортът за страните членки се свива с 16.3%. Износът за трети страни леко расте, след като месец по-рано потъна с 40%. Междувременно продажбите на стоки като машини и оборудване и продукти за крайна употреба все още се представят добре и растат на годишна база. Справка в НСИ показва, че само за октомври общият износ е бил 7.5 млрд. лв. Това е с около половин милиард лева под рекордните нива от миналата година. От началото на годината около 46.7 млрд. лв. са изнесените стоки за Европейския съюз, а 26.3 млрд. лв. – към трети страни. Само в рамките на месец октомври към ЕС са заминали стоки за 4.6 млрд. лв., а за трети страни – 2.9 млрд. лв.
Източник: economic.bg (23.01.2024)

Продажбите на нови коли нараснаха с 55% Продажбите на нови автомобили в България през декември нараснаха с над 55% спрямо същия месец на предходната година, показват данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили. Само за месец в страната са регистрирани 3123 нови коли, при 2009 броя за декември от предходната година. Само в две държави от ЕС ръстът на продажбите на нови автомобили през декември е по-голям отколкото в България. Това са Ирландия с увеличение на сделките с 65,1% и Естония с ръст от 58,3%. За цялата 2023 г. България е на първо място сред страните от ЕС по ръст на продажбите на нови автомобили. В страната са регистрирани 37 724 нови леки коли, което е увеличение с 31,5% спрямо предходната година. В топ три на страните с най-голямо увеличение влизат Кипър с 31,3% и Белгия с 30,1%. През 2023 г. в страната са регистрирани 28 800 нови коли на бензин, което с 31,1% повече спрямо предходната година. При хибридните автомобили страната ни отново е на първо място по ръст на сделките със 79,5%, макар да са регистрирани само 693 такива коли. Продажбите на електрически коли през 2023 г. са нараснали със 119% до 1816 броя.
Източник: Дума (23.01.2024)

Токът, произведен от ВЕИ, се е увеличил с над 26% за година Участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се е увеличило с 26,46 процента за периода 1 януари 2024 г. - 21 януари 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 21 януари 2023 г. Това показват данните от последната оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От началото на годината до 21 януари е отчетен дял на ВЕИ в преносната мрежа в обем на 131 560 мегаватчаса, докато за аналогичния период на 2023 г. този дял е бил 104 031 мегаватчаса. Участието на ВЕИ в разпределителната мрежа също нараства - с 20,73 на сто в сравнявания период. Данните сочат, че за първите 21 дни на година в разпределителната мрежа от ВЕИ енергия са постъпили 131 253 мегаватчаса електроенергия, докато за сравнявания период на изминалата 2023 г. са били 108 720 мегаватчаса. Производството на електроенергия в България се е понижило с 15,38 процента за периода 1 - 21 януари 2024 г. спрямо същия период на 2023 г. От началото на годината до 21 януари са произведени 2 472 023 мегаватчаса, докато за аналогичния период на изминалата година произведената електроенергия е била 2 921 158 мегаватчаса. От 1 януари до 21 януари тази година потреблението на електроенергия в страната се е увеличило със 7,28 процента. За този период на годината са били изразходени 2 651 051 мегаватчаса, докато в аналогичния период на миналата година потреблението е било 2 471 258 мегаватчаса. Салдото (износ-внос) на електроенергия продължава да намалява, показва още справката на ЕСО. За първите 21 дена на година то е отрицателно - с минус 179 028 мегаватчаса, като в аналогичния период на 2023 г. то е било положително с 449 900 мегаватчаса. Участието на базовите централи в енергийния баланс на страната от началото на годината до 21 януари спрямо този период на 2023 г. също намалява - с 19,76 процента. От базови централи от 1 януари до 21 януари тази година са произведени 2 069 283 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на 2023 година електрическата енергия от тях е била 2 578 728 мегаватчаса. Отчита се повишение на електроенергията, произведена от ВЕЦ - със 7,90 процента за периода 1 януари 2024 г. - 21 януари 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 21 януари 2023 г.
Източник: 24 часа (24.01.2024)

България заема 19-о място в класациите за износ на мебели България е 19-о място в европейските класации по износ на мебели за 2022 г. Страната ни е на 21-ва позиция по производство на мебели, на 24-та по потребление, а по внос - на 25-а, съобщават от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Потреблението на мебели в страната (без матраци и подматрачни рамки) за 2022 г. е за 466 млн. долара. За сравнение - предходната година е било за 420 млн. долара, отбелязва проф. д-р Васил Живков, председател на браншовата камара. Покупките на произведени в България мебели обаче спадат - при 30% от пазара през 2017 делът им се срива на 10% през 2022 г. Най-много се търсят мебели от трети страни, както и от ЕС (44%). Вносът от държави извън евросъюза бележи скок - от 26% през 2017 на 47% през 2021 г., когато Китай (внос за 88 млн. евро през 2021 г.) детронира Полша от първото място. В топ пет на държавите, от които се внасят мебели в страната, са още Турция, Германия и Италия. Най-продавани са офис мебелите, кухните и меката мебел.
Източник: Капитал (25.01.2024)

1,32 млрд. евро са влезли у нас от българи, работещи в чужбина През 2023 г. българите, работещи в чужбина, са изпратили на свои роднини и близки у нас рекордните 1,32 млрд. евро. В сравнение с предната 2022 г. парите, които са влезли в страната от българските емигранти, са нараснали с 25%. Паричните потоци през изминалата година дори надхвърлят по обем тези отпреди пандемията - през предкризисната 2019 г. бяха отчетени около 1,2 млрд. евро, изпратени у нас от българи в чужбина. Така емигрантските пари остават едни от най-големите "чужди" инвестиции в българската икономика. На ден влизат по 4,170 млн. евро помощи от емигранти. По данни на БНБ най-много парични трансфери идват от Германия - от там сънародниците ни са изпратили около 230 млн. евро през миналата година. Следват САЩ с 209 млн., Испания – 114 млн., от Англия – 109 млн. и от Гърция – 71 млн. евро. По данни на Евростат за 2022 г., Бэлгария е една от най-зависимите в ЕС от притока на емигрантски пари. През 2022 г. притокът на тези инвестиции е бил 2,2% от БВП на България, с което тя се нарежда на шесто място заедно с Унгария. Преди нас са Хърватия (7,6% от БВП), следвана от Латвия (3,2%), Румъния (2,9%), Люксембург (2,7%) и Белгия (2,3%). Средно Евросъюза емигрантските пари са 0,8% от БВП.
Източник: Сега (29.01.2024)

Страната ще има нужда от над 268 000 работници и специалисти В следващите 12 месеца в България ще има нужда от над 268 000 работници и специалисти от различни професионални направления. Това сочат данните от най-новото проучване на Агенцията по заетостта за потребностите на работодателите. В следващата една година ще се търсят над 160 000 специалисти с квалификация и 58 000 с правоспособност или висше образование. Поне 49 000 работници без специалност ще са нужни в различните сектори на икономиката. Най голямо търсене на кадри се очаква в индустрията - общо 82 000 души или над 30% от всички заявени потребности. Най-сериозни затруднения работодателите срещат при намиране на готвачи, продавачи, консултанти, машинни оператори, шивачи и шофьори за обществения превоз, строители, монтажници, оперативни счетоводители и други. В доклада се посочва още, че в следващите 3 до 5 години ще се търсят 243 000 висшисти и 444 000 специалисти със средно образование. В областта, в която работодателите ще търсят най много работници и специалисти е Бургас, следвана от София - столица, Варна и Пловдив.
Източник: actualno.com (29.01.2024)

Статистиката отчита сериозен регионален дисбаланс в икономическото развитие на страната Сериозен регионален дисбаланс има в икономическото развитие на страната, показват данните на Националния статистически институт за 2022 г. Югозападният район, който включва столицата има най-голям дял - в брутния вътрешен продукт (БВП) на България - цели 48.9%, докато Северозападният район е с най-нисък дял - едва 6.7% от БВП. По области разликата в полза на столицата е още по-голяма: с най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София - град - 53 746 лв., при 25 956 лв. средно за страната. Това означава, че приносът на столицата за българската икономика е над два пъти по-голям от средното за страната. Втората област по БВП на човек е Стара Загора - 37 138 лв. Следват София-област с 25 014 лв. и Варна с 24 007 лв. Сред областите със сравнително висок БВП са още Враца - 21 818 лв., Пловдив - 21 638 лв. и Габрово -21 351 лв. Най-нисък БВП на човек е регистриран в област Силистра - 12 087 лв., следват Сливен 12 586 лв. и Хасково - 12 859 лв. Областите с много нисък БВП са още Видин - 13 273 лв., Кюстендил - 13 575 лв. и Перник - 13 845 лв. на човек.
Източник: actualno.com (30.01.2024)

Пътуванията зад граница и чуждите туристи у нас надхвърлиха силната 2019 г. Броят на пътуванията на българи в чужбина и посещенията на чужденци в България през декември 2023 г. надхвърля на годишна база както този през предходната година, така и резултатите от добрата за туризма предковидна 2019 г., сочи справка в Националния статистически институт (НСИ). Пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2023 г. са 649,1 хил. или със 7,3 на сто повече от декември 2022 година, съобщи днес НСИ. Регистрирано е увеличение на пътуванията по всички наблюдавани цели - почивка и екскурзия, служебна и други цели. Справка в НСИ показва, че през декември 2019 г. пътуванията на българите са било 529,3 хил., или с 10,6 на сто над регистрираните през декември 2018 година. През декември 2023 г. посещенията на чужди граждани в България са 785,4 хил. или с 3,1 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. През декември 2019 г. посещенията на чужденци в страната са били 673,4 хил. или с 8,6 на сто повече в сравнение с декември 2018 година. През декември 2023 г. най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция - 173,7 хил., Гърция - 119,1 хил., Румъния - 62,5 хил., Сърбия - 59,4 хил., Германия - 42,1 хил., Република Северна Македония - 25,7 хил., Австрия - 21,9 хил., Италия - 20,6 хил., Обединено кралство - 18,8 хил., Испания - 13,4 хиляди. Географията на пътуванията на българите през декември 2019 г. сочи, че Турция и Гърция също са били сред най-предпочитаните от българите дестанации съответно - 130,1 хил., и 91,3 хил., следвани от Германия - 46,6 хил., Сърбия - 46,4 хил., Румъния - 39,9 хил., Република Северна Македония - 35,5 хил., Италия - 18,1 хил., Австрия - 17,7 хил., Обединеното кралство - 12,1 хил., Испания - 11,8 хиляди.
Източник: 24 часа (30.01.2024)

Спад на производствените цени през декември Производствените цени в България спадат през декември 2023 г. на годишна база за девети пореден месец, като те се понижават и спрямо предходния месец, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият индекс на цените на производител (PPI) се понижава през декември с 14,6% спрямо година по-рано след понижение с 11,2% през ноември, като това представлява производствена дефлация за девети пореден месец - от април 2023 г. насам, когато беше първото понижение на цените на производител от края на 2022 г. Спрямо предходния месец производствените цени в края на миналата година се понижават с 0,6% спрямо декември, когато нараснаха с 0,5 на сто. Намаляването на цените на производител спрямо предходния месец се дължи на понижение с 0,8% на цените в преработващата промишленост и с 0,4% при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, докато в добивната промишленост цените се повишават с 2,6 на сто. Спрямо година по-рано цените при производството и разпределението на газ, електрическа и топлинна енергия пък се понижават през декември 2023г. с цели 40,4%, а в добивната промишленост - с 1,6%, при увеличение на цените в преработващата с 0,3 на сто. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава през декември 2023 г. с 0,4% спрямо октомври и с 19,8% спрямо година по-рано, докато индексът на цените на производител на международния пазар намалява на месечна база с 0,7% и с 3,9% на годишна база. Данните за продължаващо намаляване на производствените цени предполагат, че и потребителската инфлация ще продължава да отслабва през следващите месеци, макар и с по-умерено темпо. По-рано този месец НСИ отчете забавяне на потребителската инфлация в нашата страна през декември 2023 г. до 4,7% на годишна база от 5,4% през ноември, достигайки най-ниско ниво от август 2021 г.
Източник: БНР (31.01.2024)

Турция е вторият по големина вносител в България Турция е вторият по големина вносител на стоки в България, отрицателното салдо в двустранната търговия нараства с бързи темпове през последните 4 години, надхвърляйки 1,8 млрд. евро, съобщава Министерството на икономиката и индустрията. През първите девет месеца на 2023 г. Турция е на четвърто място между търговските партньори на България по отношение на износа и на второ по отношение на вноса, с дялове съответно 6,1% и 8,3% от общите данни за внос и износ за света. През първите девет месеца на 2023 г. ръстът на вноса надвишава този на износа, в резултат на което регистрираме отрицателно салдо за България, което е 11,9% по-малко в сравнение със същия период на 2022 г. През 2022 г. стокообменът с Турция е в размер на 7,415 млрд. евро (ръст от 41,9%, дял 7,2%). Износът към Турция е в размер на 2,778 млрд. евро /ръст от 29,2%, дял 6,1%/. Вносът е в размер на 4,636 млрд. евро /ръст от 50,8%, дял 7,8%/. Данните от стокообмена за периода от 2010 до 2022 г. показват неговото плавно нарастване от 2,368 млрд. евро на 7,415 млрд. евро. Единствено по-сериозен спад имаме в годината на пандемията 2020 г., когато той възлиза на 3,986 млрд. евро и намалява с 8,8% спрямо 2019 г., когато е бил 4,370 млрд. евро. През следващите 2021 г. и 2022 г. стокообменът се възстановява много бързо и достига съответно 5,224 млрд. и 7,415 млрд. евро. В периода от 2010 до 2018 г. балансът двустранната търговия е положителен за България, като най-успешни са 2011 и 2012 г., когато сме на плюс съответно със 666,4 млн. и 769 млн. евро. Последната година, в която имаме положително салдо, е 2018 г., тогава то възлиза на 150 млн. евро. От 2019 г. турският внос постоянно расте и изпреварва износа ни, като дупката нараства от 25 млн. евро и достига 922,7 млн. евро през 2021 г. и 1,857 млрд. евро през 2022 г. За Турция изнасяме рафинирана мед и медни сплави, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, необработено олово и цинк, жици, кабели и други изолирани проводници. От Турция внасяме нефтен газ и други газообразни въглеводороди, електрическа енергия, необработен алуминий и др. Преките инвестиции на Турция в България към 1 януари 2023 г., (последната, за която имаме официални данни на БНБ), възлизат на 1,176 млрд. евро.
Източник: econ.bg (31.01.2024)

Бизнес климатът в България се подобрява във всички сектори През януари 2024 г. общият показател на бизнес климата в България се повишава с 3 пункта в сравнение с декември 2023 г. (от 19,8 на сто на 22,8 на сто), като ръст на показателя е регистриран във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Справка в НСИ показва, че през декември 2023 г. показателят намаля с 1,8 пункта спрямо предходния месец, което се дължеше на неблагоприятния бизнес климат в строителството, търговията на дребно и услугите. Само в промишлеността показателят през декември миналата година запази приблизително ноемврийското си равнище. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се увеличава през януари с 2,6 пункта, което се дължи на подобрените оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Благоприятни са и прогнозите им за производствената активност през следващите три месеца. Показателят "бизнес климат в строителството" нараства с 4,6 пункта в резултат на оптимистичните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Осигуреността на производството с поръчки се запазва в сравнение с три месеца по-рано. Според последната анкета делът на мениджърите, които очакват продажните цени в строителството да се повишат през следващите три месеца, се увеличава и достига 26,9 на сто.
Източник: 24 часа (31.01.2024)

Държавата е загубила 3811 дка крайбрежна ивица Над една четвърт от крайбрежната плажна ивица на България е преминала в ръцете на частни собственици в явно нарушение на Конституцията, обяви анализ на сдружението "Зелени закони". В България към 2024 г. съществуват не по-малко от 183 плажа, обхващащи 14 213 декара. 26% от тях, или 3811 декара се притежават от частни лица и общини. Постепенно голяма част от тези територии се урбанизира, като чрез общи и подробни устройствени планове общините са допуснали 1026 декара да могат да се застрояват. Частна собственост се открива в 41 плажа, като няколко от тях са практически частни. Сред тях са четири от десетте най-големи плажа в България. Най-големият български плаж при с. Ново Оряхово - Камчийски пясъци, е частен на 90%, а вторият по големина - този в Шкорпиловци - е частна собственост над 60%. 81% от "Аркутино" също не са държавна собственост, а на централния плаж в Созопол 71,8% не са държавни. Държавата е изгубила собствеността и върху части от други популярни плажове у нас - напр. 10,9% от плаж "Харманите" в Созопол, 18,2% в Карадере, 21,7% от плаж "Смокините" - север, 33,5% от "Смокините" - юг, 41,9% от плажа на къмпинг "Градина", 31,3% от плаж "Батовски" в Кранево. Крайбрежната плажна ивица се определя за изключителна държавна собственост в приетата през 1991 г. Конституция. Определение на това що е то крайбрежна плажна ивица се появява чак през 2005 г., но се обвързва с начина на трайно ползване - за рекреационни цели. Това позволява на МС и МРРБ да деактуват големи части от някои плажове, защото те не са имали такова предназначение, а някакво друго - например защитени територии и т.н., като по такъв начин ги включат в стопанския оборот и държавата започва да ги заменя и продава. Имотите са определени като пасища, други земеделски земи или гори. Най-известна е сделката с продажбите и заменките на гори на територията на бившата защитена местност Камчийски пясъци, започнала само три месеца сред приемането на закона.
Източник: Дума (01.02.2024)

Безработицата в България през декември 2023 г. останала 4,3 на сто Безработицата в Европейския съюз през декември 2023 г. се е запазила на същото ниво, регистрирано и през ноември 2023 г. - 5,9 на сто, с отчитане на сезонните фактори. Тя е намаляла в сравнение с декември 2022 г., когато е била 6,1 на сто. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. В еврозоната сезонно коригираната безработица през декември също се е запазила на нивото от ноември 2023 г. - 6,4 на сто. Тя е спаднала спрямо декември 2022 г., когато е била 6,7 на сто. В България сезонно коригираната безработица през декември 2023 г. се е запазила на същото ниво, което е отчетено и през ноември 2023 г. - 4,3 на сто. Като безработни са били регистрирани приблизително 130 000 души. За сравнение през декември 2022 г. безработицата у нас беше 4 на сто (124 000 души). По оценки на Евростат над 12,93 милиона жени и мъже в ЕС, от които 10,9 милиона в еврозоната, са били без работа през декември миналата година. На годишна база (спрямо декември 2022 г.) броят на безработните лица в Евросъюза е намалял с 299 000 души, а в еврозоната с 369 000 души. Малта (2,4 на сто) е била с най-ниска безработица сред страните от ЕС през декември 2023 г., следвана от Полша (2,7 на сто) и Чехия (2,8 на сто). Най-висока е останала безработицата в Испания (11,7 на сто) и в Гърция (9,2 на сто).
Източник: 24 часа (02.02.2024)

Приходите от пътни такси през януари надвишават 78 млн. лева Планираните приходи на Агенция "Пътна инфраструктура" от пътни такси за 2024 г. са около 916 млн. лв. Над 807 млн. лв. са приходите от пътни такси през 2023 г. От тях 270,4 млн. лв. са от е-винетки, а над 505 млн. лв. от тол такси. От контролната дейност приходите са около 31 млн. лв. Събраните от Националното тол управление приходи, които постъпват по сметка в републиканския бюджет, са с около 40% повече спрямо 2022 г. За втора поредна година цените на е-винетките за леки автомобили са непроменени. Годишната е 87 лв., тримесечната – 48 лв., месечната – 27 лв., а седмичната - 13 лв. Без промяна е и цената на уикенд винетката – 9 лв.
Източник: Инвестор.БГ (05.02.2024)

Януари '24: Рекорден внос на ток, 40% спад при ТЕЦ и 200% ръст при соларите През януари 2024 г. България отново е била нетен вносител на електроенергия (за трети път в последната година), като внесеното количество ток е рекордно - повече от генерираното от всеки друг източник в страната с изключение на АЕЦ и ТЕЦ. Близо 40% спад в дейността на въглищните централи на годишна база и като цяло едно от най-ниските нива на натовареност за зимен месец през последните пет години. Три пъти повече енергия от соларни централи спрямо януари 2023 г. Рекордно ниско общо производство на ток за януари след 15.7% спад на годишна база. Причината е в цената на енергията. Въпреки че CO2 емисиите поевтиняха с близо 30% от спрямо средното за 2023, въглищните ТЕЦ продължават да са неконкурентни и енергията им просто не се търси. За сметка на това централите на природен газ отново са в играта, след кризата от 2022, тъй като суровината поевтиня значително и в последните месеци се търгува на нива от около 30 евро/мВтч. Така съседните държави като Гърция и Румъния,вместо да купуват ток от българските въглища, предпочитат да го произвеждат в газовите си централи, като освен това продават и на българския пазар. Като цяло делът на въглищната енергия за месеца спадна до 33.6%. Соларните централи увеличават производството си над три пъти спрямо януари 2023 г. В сравнение с януари 2022 г., когато дори не бяха въведени в експлоатация толкова много соларни централи, ръстът на производството е само 80%. Но въпреки това соларите все още имат много малък дял в общия енергиен микс - едва 5.13%, макар че и това е рекорд за зимен месец. За сравнение, миналия януари делът на фотоволтаиците е бил 1.35%. В следващите месеци предстои пускането на още големи соларни мощности, като този на ТЕЦ "Бобов дол", така че 2024 г. определено ще е рекордна за сектора. През пролетта и лятото има реален шанс соларите да генерират до 20% от електроенергията в страната, а общо ВЕИ да надминат границата от 40%. Но като цяло ще са нужни още инвестиции, при това в различни технологии като вятърни турбини и ВЕЦ, за да бъде устойчива тази трансформация.
Източник: Капитал (06.02.2024)

НСИ актуализира потребителската кошница, отпадат цифров фотоапарат и предплатен SMS Националният статистически институт (НСИ) вече работи по новата потребителска кошница, по която се отчита инфлацията, като тя е актуализирана на база на потреблението на стоки и услуги от домакинствата през изминалата година. В новата потребителска кошница стоките и услугите са с една по-малко от миналата година – 852, съобщи председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов. Отпаднали са 4 стоки и са добавени 3 нови, каза доц. д-р Атанас Атанасов. Нови са например уред за здравословно готвене и новите видове фотоапарати, а в същото време от потребителската кошница отпада малкият компактен модел цифров фотоапарат, който почти не се ползва вече. Отпадат също и цена за минута разговор и SMS от предплатена програма. Актуализирани са разновидности на билети за влак в различни дестинации, наблюдавани вестници и списания, банкови услуги, пакетни телекомуникационни услуги. През 2024 г. се планират над 40 000 регистрации на цени месечно в областните градове на страната. По този начин всеки месец изчисляваме национална инфлация и хармонизиран индекс, който служи за сравнение с останалите страни от ЕС и е критерий за влизането на България в Еврозоната, посочи още председателят на НСИ.
Източник: economy.bg (06.02.2024)

24 фирми ще премахват незаконните строежи у нас в продължение на 2 години Общо 24 фирми ще премахват незаконните строежи в цялата страна в продължение на две години. Те се избират с открита процедура по Закона за обществените поръчки, като страната е разделена на 6 обособени позиции, съвпадащи с районите за планиране. За всеки район ще се изберат до 4 фирми, с които ще се сключат рамкови договори и те ще премахват незаконните постройки, за които заповедите за премахване са влезли в сила. В бюджета за 2024 година са предвидени един милион лева за принудително премахване на незаконни строежи, информира Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). През 2023 г. доброволно са премахнати 27 строежа. Издадени са 22 нови заповеди за премахване на незаконни строежи. Само за миналата година органите на ДНСК са съставили общо 1376 акта за установени административни нарушения, административни актове по Закона за устройство на територията и административнонаказателни производства.
Източник: 24 часа (07.02.2024)

Индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” Оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" през декември 2023 г. намалява с 0.6% спрямо ноември. Данните са предварителни и сезонно изгладени, посочват от НСИ. Оборотът обаче нараства с 0.7% спрямо декември 2022 г., показват календарно изгладените данни. През декември 2023 г. е регистрирано намаление на оборота при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.7%, и увеличение с 1.1% при хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия. Оборотът при автомобилните горива и смазочните материали запазва нивото от предходния месец. В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, всички групи отбелязват спад, като по-значителен е при търговията с разнообразни стоки - със 17.1%. През декември 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. се наблюдава увеличение с 9.2% на оборота в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. Понижение е регистрирано при автомобилните горива и смазочните материали и нехранителните стоки - съответно с 3.6 и 3.2%. В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, по-съществено намаление е отчетено при търговията с разнообразни стоки - с 10.9%. Нарастване отбелязват търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.7%, и с фармацевтични стоки, козметика и тоалетни принадлежности - с 1.3%.
Източник: News.bg (07.02.2024)

Огромен ръст от 58,5% в продажбите на нови леки коли в България през януари През месец януари 2024 г. в България са регистрирани 3982 нови леки автомобили и 531 лекотоварни или общо 4513 возила, сочи статистиката на Пътната полиция. През януари 2023-а леките коли бяха 2513, а бусовете 415 или общо 2928 бройки. Това означава, че през този януари спрямо миналия у нас са продадени 1585 повече леки и лекотоварни нови автомобили (плюс 54,1%). Ако се вземат само леките коли то разликата в продажбите е 1469 возила, а в процентно отношение още повече - 58,5%. Ако се вземат показателите от продажбите през януари на новите леки коли преди две години то те са скочили сега почти два пъти - 3982 през тази година спрямо 2034 през 2022-а. При продажбите на вановете, а и на някои джипове, в категория N1, разликата не е толкова голяма - 531 нови лекотоварни машини регистрирани през този януари, 415 през миналия и 381 през 2022 г. Трябва да се отбележи, че при употребяваните леки автомобили също има ръст, но той е по-малък. През януари тази година у нас са внесени и реализирани 17 049 стари возила спрямо 14 532 през 2023 г. и 14 236 през 2022 г. Увеличението спрямо януари миналата година на употребяваните нови леки коли е 2877 бройки или 17,3 процента. През цялата миналата година в България бяха продадени 37 722 нови леки автомобили и 194 698 употребявани. Само през декември (традиционно силен за търговия месец) бяха регистрирани 3123 нови леки коли и 15 292 стари возила. Това означава, че през януари са продадени с 859 повече нови леки автомобили спрямо декември 2023 г., както и 1757 отгоре употребявани.
Източник: 24 часа (07.02.2024)

Над 400 хил. българи вземат минималната пенсия от 523,04 лв., още толкова - под тази сума 406 328 души получават минимална пенсия за стаж и възраст у нас - 523,04 лв. А още 407 774 възрастни вземат под тази сума, показва справка в Националния осигурителен институт. При общо 2 040 778 пенсионери това означава, че почти всяка втора пенсия е възможно най-ниската. Хората на минимални пенсии през 2012 г. са 526 777 души, година по-късно те са 461 790, за да стигнат своят връх през 2021 г., когато са 932 005. Държавата е доплатила 104 854 729 лв. месечно, за да могат над 795 742 души да стигнат минималната пенсия, показва последният годишник на НОИ. Основната причина е, че през годините минималната пенсия се вдигаше повече от останалите и така реалните суми на хората изоставаха. През 2012 г. минималната пенсия бе 136,08 лв., а днес е 523,04 лв. и приближава като размер средната. От 1 юли швейцарското правило ще я вдигне до 580,57 лв., но пак ще е най-ниската в ЕС. В повечето останали членки обаче моделът е различен. В Дания, Германия, Нидерландия и Литва изобщо няма минимални пенсии. В Словакия и Португалия минималната пенсия се определя спрямо стажа - колкото по-дълъг е той, толкова по-висока е сумата, която плаща държавата. В Чехия няма фиксирана минимална пенсия, а е равна на поне 10% от средната месечна заплата. В Испания и Австрия при определянето и? пък има значение дали възрастните хора живеят сами.
Източник: econ.bg (08.02.2024)

България притежава почти 50 тона злато за за около 4.8 млрд. лева Търсенето на злато през 2023 г. достигна до нови рекордни нива, съобщи Световният съвет по златото. Трансакциите с ценния метал възлизат на общо 4 899 тона през миналата година, в сравнение с 4 741 тона година по-рано. Турция, Китай и Полша доминираха на пазара през последните три месеца на годината, както и през третото тримесечие. Турция увеличи златните си резерви с 61.21 тона, докато Китай купи 43.86 тона от благородния метал. Полша отново е в топ 3 по покупки, след като добави близо 25 тона към резервите си. В топ 5 на най-големите купувачи за периода са още Чехия и Катар. Сред продавачите се отличават Казахстан и Узбекистан, разделили се с по 15 и 12 тона, а по-малки количества бяха реализирани на пазара от Йордания, Монголия и Сингапур. Седем държави са придобили повече от 10 тона злато през миналата година. Рекордните 224.9 тона са купени от Китай, докато Полша е увеличила златните си резерви със 130 тона. С големите си покупки през първото тримесечие на годината, Сингапур се нареди на третата позиция (76.9 тона), следвана от Либия с 30 тона и Чехия с 18.7 тона. В топ 7 са още Индия и Ирак, добавили респективно 16.2 и 12.3 тона от метала. Казахстан и Узбекистан завършиха годината с продадени 57.4 и 24.6 тона, докато Боливия и Камбоджа успяха да реализират на пазара 18.2 и 10.1 тона. България заема 51-а позиция в класацията на държавите с най-големи златни резерви, като в момента притежава 40.9 тона от метала, оценени на 4.8 млрд. лв. Гърция е със 114.4 тона резерви от ценния метал, Румъния - със 103.6 тона, докато Турция заема 11-а позиция в света с 540.2 тона. Сърбия се нарежда плътно зад България с 39.9 тона, докато Северна Македония има 6.9 тона.
Източник: econ.bg (09.02.2024)

9% спад на българския износ за ЕС В периода януари - ноември 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 9.0% спрямо същия период на 2022 г. и е в размер на 51.278 млрд. лева, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 61.1% от износа за държавите - членки на ЕС. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (13.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (64.6%). През ноември 2023 г. износът за ЕС намалява с 16.5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.52 млрд. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - ноември 2023 г. намалява с 2.5% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 53.34 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Нидерландия. При вноса, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (17.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (64.7%). През ноември 2023 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, намалява с 8.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5.081 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - ноември 2023 г. е отрицателно и е на стойност 2.061 млрд. лева. От НСИ публикуваха и данни за търговията на България с трети страни, които показват, че износът през 2023 г. намалява с 2.9% в сравнение с 2022 г. и е на стойност 31.385 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Китай, Сърбия, Украйна, Република Северна Македония и Египет, които формират 50.0% от износа за трети страни. През декември 2023 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 3.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.603 млрд. лева. Вносът на стоки в България от трети страни през 2023 г. намалява с 19.7% в сравнение с 2022 г. и е на стойност 38.766 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.
Източник: econ.bg (12.02.2024)

Сградното строителство е отбелязало най-големия си годишен спад от януари 2021 г. Строителната продукция в България е отбелязала спад на годишна база през декември м. г. за седми пореден месец. По-голям принос за спада с 3,6% на общата продукция за първи път през миналата година е имало сградното, а не гражданското и инженерно строителство, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). През последния месец на 2023 г. строителството на сгради у нас се е свило с 4,5%. Това е най-голямото му свиване от януари 2021 г., сочи справка в данните на НСИ за предходни години. По-големият годишен спад на сградното строителство през декември е в контраст с тенденцията през останалите месеци от 2023 г., когато то се представяше по-стабилно от инфраструктурното строителство. Спадът на инфраструктурното строителство през декември от 2,4% е значително по-ограничен в сравнение със свиването с почти 7 на сто предходния месец. На месечна база то отбелязва ръст с 0,7% за първи път от август 2023 г. В същото време сградното строителство е записало четвърто поредно месечно понижение от 1,2% след сходен спад и през ноември. Това е тласнало надолу и общата строителна продукция, която се е понижила с 0,4%. За нея декември също е бил четвърти пореден месец на свиване. Общо през 2023 г. строителната продукция у нас е отбелязала месечен спад в седем от месеците, а на годишна база е постигнала минимален ръст само през март и през май.
Източник: Инвестор.БГ (12.02.2024)

Годишен спад в промишлеността в България отчита НСИ през декември 2023 г. Индексът на промишленото производство нараства с 3,3 на сто през декември 2023 г. в сравнение с предходния месец по предварителни и сезонно изгладени данни, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спрямо декември 2022 г. е регистрирано намаление с 6,9 на сто на календарно изгладения индекс на промишленото производство. Промишленото производство през декември 2022 г. намалява с 0,8 на сто на месечна база, а на годишна е регистрирано нарастване с 2,1 на сто. През декември 2023 г. увеличение спрямо предходния месец е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11,1 на сто, в добивната промишленост - с 9,4 на сто, и в преработващата промишленост - с 0,9 на сто. През декември 2022 г. спад на месечна основа е бил отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 26,8 на сто, а увеличение - в добивната промишленост - с 10 на сто, и в преработващата промишленост - с 2,6 на сто. На годишна база през декември 2023 г. понижение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в преработващата промишленост - с 8,9 на сто, и в добивната промишленост - с 8,8 на сто, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение - с 4,6 на сто. На годишна база през декември 2022 г. е било отчетено увеличение в преработващата промишленост - с 10,8 на сто, и в добивната промишленост - с 1,8 на сто, а спад - в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28,6 на сто.
Източник: БТА (12.02.2024)

Финансовите посредници очакват ръст на инфлацията Слабо покачване на инфлацията през първото тримесечие на годината очакват преобладаващата част от финансовите посредници. Това показва анкета на Министерство на финансите сред финансови посредници - банки, инвестиционни посредници, управляващи дружества и пенсионни фондове. Леко увеличение на инфлацията очакват 40 на сто от участниците в анкетата, въпреки коментарите на представители на управляващите, че инфлацията намалява. С равен дял от 27% са тези, които очакват инфлацията да остане без промяна през първото тримесечие на годината или слабо да се забави. Инфлацията в България е значително над прага, за да изпълним критерия за ценова стабилност за влизане в еврозоната. Ако прогнозата на повечето финансови посредници се сбъдне, България няма да изпълни условията за влизане в еврозоната и може да ни приемат само с голям компромис. Лихвените проценти по депозитите ще се повишават, смятат финансовите посредници. Най-категорично е мнението на анкетираните банки и инвестиционни посредници по отношение на лихвите по привлечените средства в левове и евро.
Източник: Труд (14.02.2024)

Рекордните над 2 млрд. лв. приходи за хотелите през 2023 г. Рекордни приходи от нощувки са реализирали хотелите у нас през 2023 г. Данните на НСИ показват, че постъпленията им за първи път надхвърлят 2 милиарда лева. Това е ръст от 25% в сравнение с 2022 г. В сравнение с предпандемичната 2019 г. увеличението е с една трета. Изминалата 2023 г. е първата, в която хотелиерите имаха възможност да работят без ограничения и резултатите показват устойчиво възстановяване на бизнеса, коментира неотадвна изпълнителният директор на ВАНЕ (Bulgarian Association of Hotel Executives) Георги Дучев. Празничният декември е донесъл близо 20% увеличение на приходите на хотелиерите на годишна база, достигайки близо 90 млн. лв. Всички показатели показват ръст в заетостта, нощувките и туристите. Основната причина за високите приходи е повишаването на цените. Другата характерна особеност е, че българите са били повече от чужденците, съответно 62.2 млн. лв. приходи от български туристи срещу 27.5 млн. лв. от чужди. Общият брой на нощувките се е повишил с 2.9% през декември в сравнение с година по-рано. Най-голямо увеличение (7.3%) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. В по-луксозните хотели (4 и 5 звезди) отсядат предимно чужденци. В тях са реализирани 76% от общия брой нощувки от чужди туристи и 46.1% - на български. Българите предпочитат хотелите от по-ниска категория предимно три звезди, като отсядат предимно през почивните дни. Общата заетост на леглата в хотелите е близо 25% през декември и се увеличава с 0.3 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата във хотелите от висока категория - над една трета (33.9%), следват тези с 3 звезди - 24.4%, и с 1 и 2 звезди – 14.8%.
Източник: Медия Пул (14.02.2024)

Икономиката на България се забавя в края на годината Икономиката на България се забавя през последните три месеца на 2023 г. Това показват данните на Националния статистически институт. В периода октомври-декември брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 1.6% спрямо четвъртото тримесечие на предходната година. В сравнение с юли-септември пък ръстът е с едва 0.5% според сезонно изгладените данни по експресни оценки. Бруто образуването на капитал, тоест инвестициите, растат с 4.2%. Крайното потребление регистрира по-малък ръст - от 3.1%. Износът на стоки и услуги намалява с 1.0%, а вносът - с 5.4% в сравнение с година по-рано. Прогнозата на БНБ е, че икономиката на България през тази година ще нарасне с 2.5% при отчетени 1.8% за 2023 г. Европейската комисия е по-скептична и очаква ръст от 1.8%, а МВФ и Министерството на финансите - 3.2%. Очаква се основен двигател и тази година да остане частното потребление, макар и с по-нисък ръст от предишни години. Според експресните оценки на НСИ за четвъртото тримесечие на 2023 г. БВП в номинално изражение достига 51.055 млрд. лв. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление с 81.7%, което в стойностно изражение възлиза на 41.697 млрд. лв. Бруто капиталообразуването е 10.132 млрд. лв. и заема 19.8% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно.
Източник: econ.bg (15.02.2024)

Винарите стават все повече, а виното все по-малко Според последните обработени от Министерството на земеделието данни за 2022 г. площите с лозови насаждения в България са малко над 33 хиляди хектара. 61% от тях са заети от червени сортове, а 39% - от бели. Произведеното количество грозде пък е близо 162 хиляди тона, което е с 9% по-малко в сравнение с година по-рано. Последните обработени данни на Агенцията по лозата и виното показват, че през 2021 г. в България са произведени над 830 хиляди хектолитра вино, като тенденцията за производство на все по-малко вино се запазва. Само за сравнение през 2015 г. например, количеството е било над 1 милион и 300 хиляди. Мускат Отонел и мерло са сортовете-първенци. Първият заема близо 20% от площта засадена с бели сортове, а вторият близо 30% от площта засадена с червени. Въпреки все по-свитото производство, броят на винопроизводителите расте и вече надвишава 350. Появяват се все повече малки изби, които предлагат качествено вино и дори се борят за челната позиция на Балканите, като така създават добра предпоставка за винен туризъм. Това обаче не помага на постоянно свиващите се обеми на производството, дължащи се, според експерти, на все по-малкото площи с лоза у нас, голяма част от които вече и доста стари.
Източник: 24 часа (15.02.2024)

Над 50% от парите за пенсии са покрити от бюджета Трансферът от бюджета, с който се покрива недостигът в бюджета на държавното обществено осигуряване, вече надхвърля приходите от осигуровки. С други думи, издържаме пенсиите повече с данъците си, отколкото с вноските, които трябва да ги покриват, а с това расте и зависимостта на ДОО от републиканския бюджет. На този тревожен фон пенсионерите се увеличават, вместо да намаляват, както беше през последните 7-8 години в резултат на затягането на условията за пенсиониране. Това показват данни на НОИ относно касовото изпълнение за януари на бюджетите на социалноосигурителните фондове, администрирани от института. За месец януари 2024 г. общият размер на отчетените приходи е 952,5 млн. лв., съобщават от НОИ. Това са средствата, постъпили от осигуровки. Общият размер на отчетените трансфери е 964,9 млн. лв. Това е финансовата инжекция от централния бюджет за изплащането на пенсиите. Разходите за първия месец на годината са близо 1,9 млрд. лв., като най-голям дял заемат пенсиите - 1,685 млрд. лв. Приходите нарастват със 116,8 млн. лв. в сравнение с януари 2023 г., а разходите - с 285,1 млн. лв. Броят на пенсионерите към януари 2024 г. е 2 039 218, или с 8083 (0,4%) повече в сравнение спрямо първия месец на м.г. Изглежда незначително увеличение, но всъщност е важно, защото до съвсем скоро пенсионерите намаляваха - именно това беше целта на заложеното плавно увеличение на условията за пенсиониране от 2016 г. насам. Тази тенденция бе прекратена заради повечето инвалидни пенсии миналата година покрай облекченията в медицинската експертиза. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за януари 2024 г. е 825,94 лв. В сравнение със същия месец на 2023 г. средният размер е по-висок с 93,42 лв. (12,8%). Пенсията за осигурителен стаж и възраст е 908,80 лв., със 105,02 лв. повече в сравнение с януари 2023 г. (тук са изключени редица по-ниски пенсии, несвързани с трудова дейност, затова и сумата е по-голяма).
Източник: Сега (16.02.2024)

Увеличава се броят на започналите работа през януари Започналите работа безработни лица през януари със съдействието на Агенцията по заетостта са 11 343, увеличението спрямо предходния месец е с 2436 души. Най-голям е делът на устроените на пазара на труда в преработващата промишленост – 15,8%, следва търговията – с 14,6%, държавното управление – с 9,3%, хуманното здравеопазване – с 6,7% и строителството – с 4,6%. През месеца работа с подкрепата на бюрата по труда са намерили и 326 пенсионери, учащи и заети. В страни от Европейския съюз работа са започнали 914 безработни с посредничеството на бюрата по труда, съобщиха от Агенцията по заетостта. Общо 280 безработни от рисковите групи са намерили своята трудова реализация чрез субсидирани работни места – 74 по програми и мерки за заетост и 206 – по схеми на Програма „Развитие на човешките ресурси" 2020-2027. Общо 232 безработни и заети са включени в различни обучения, а 587 души са завършили започнатото през предходни месеци обучение, като са придобили нова професия или ключова компетентност. Равнището на регистрираната безработица в страната се увеличава незначително с 0,2 процентни пункта на месечна база и достига 5,8% през януари. Броят на регистрираните безработни лица в края на месеца е общо 165 840, като повишението спрямо миналия месец е със 7635 лица. Регистрирани са нови 26 981 безработни лица в бюрата по труда през месец януари. Наблюдава се увеличение в сравнение с предходния месец с 8204 лица, а спрямо януари 2023 г. новорегистрираните са с 2687 повече, информираха още от агенцията. Други 601 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в бюрата по труда през месеца. При тази група също се наблюдава увеличение спрямо предходния месец на търсенето на услугите на агенцията – със 77,3%. В резултат от работата на ромските и младежките медиатори, както и на трудовите посредници в бюрата по труда, през месеца са активирани общо 4250 неактивни на пазара на труда лица. В бюрата по труда през януари представителите на първичния пазар заявиха 10 037 свободни работни места при 4452 през декември 2023 г. В реалната икономика най-много са свободните работни места в сферата на преработващата промишленост –28,2%, държавното управление – 12,4%, търговията – 12%, образованието – 9,6%, хотелиерството и ресторантьорството – 7%, административните и спомагателните дейности – 5,8%.
Източник: 24 часа (19.02.2024)

4.2% е безработицата в края на 2023 г. Коефициентът на безработица е 4.2%, или с 0.5 процентни пункта по-висок в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 година, показват последните данни на Националния статистически институт. Безработните лица през четвъртото тримесечие на 2023 г. са 128.6 хил., от които 68.9 хил. (53.6%) са мъже и 59.7 хил. (46.4%) - жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. броят на безработните се увеличава с 13.0 хил., или с 11.2%. Коефициентът на безработица е 4.2% (при 3.7% през четвъртото тримесечие на 2022 г.) и e един и същ при мъжете и при жените. От всички безработни лица 14.2% са с висше образование, 52.6% - със средно, и 33.3% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.8% за висше образование, 4.0% за средно образование и 13.0% за основно и по-ниско образование. Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 73.7%, като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. намалява с 0.8 процентни пункта. Обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години са 38.8 хил., или 3.7% от икономически неактивните лица в същата възрастова група.
Източник: Труд (19.02.2024)

Увеличават се издадените ТЕЛК-ове през 2023 г. През 2023 г. в България са издадени 263 343 експертни решения на Териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) за степен на увреждане, което е ръст от 21% в в сравнение с предходната година, отчита здравното министерство за 2023 г. Министерството констатира, че от общо 75 ТЕЛК-комисии, 27 работят със забавяне, а 48 се произнасят в срок. През миналата година законът бе променен и ако човек е подал в тримесечен срок преди изтичането на експертното решение ново заявление, то правата му са гарантирани дори ТЕЛК да не успее да се произнесе за три месеца. Големият проблем в работата на тези комисии е липсата на хора - напр. в София 70% от лекарите в ТЕЛК-комисиите са пенсионери.
Източник: econ.bg (20.02.2024)

Рекордните 1,32 млрд. евро са изпратили българите, работещи в чужбина на роднините си у нас за 2023 г., показва статистиката на БНБ. Така всеки месец в потреблението са влизали средно по над 100 млн. евро отвън. Сравнението с 2022 г. показва ръст от 25%, а общата сума е повече от тази преди пандемията, когато работещите навън изпратиха 1,2 млрд. евро. През 2020 г. обаче заради затварянето на икономиките те се сринаха до 400 млн. евро, а през 2021-а до символичните 161,5 млн. евро. Традиционно парите от работещите в чужбина сънародници преди пандемията се движеха около 1 милиард евро на година, което прави под 100 млн. на месец. Тези пари на практика бяха сравними с преките чужди инвестиции у нас. За 2023 г. обаче се очаква тази тенденция да се обърне, защото инвестиците ще надскочат 3,3 млрд. евро. Сумите, дошли отвън, за всяка от годините реално са по-големи, тъй като официалната статистика на централната банка обхваща само преводи над 2500 евро, и то изпратени през банка, финтех компания или чрез такива за парични преводи. Не се отчитат парите в брой и преводите под 2500 евро. Според някои експерти около 25% от влезлите в оборот у нас емигрантски пари не се отчитат, защото се носят на ръка. В географията на преводите от години няма съществени промени. По данни на БНБ най-много пари идват от Германия - около 230 млн. евро. Следват САЩ (209 млн.), Испания (114 млн.), Англия (109 млн.) и Гърция (71 млн.).
Източник: 24 часа (21.02.2024)

Почасовото възнаграждение на мъжете през 2022 г. е с 12,6% по-високо от това на жените През 2022 г. средното почасово възнаграждение на мъжете е с 12,6 на сто по-високо от това на жените, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голяма – 30,2 на сто, е разликата в почасовото заплащане в полза на мъжете в сектор "Финанси и застрахователни дейности". В сектор "Хуманно здравеопазване и социална работа" средното почасово възнаграждение на мъжете е с 24 на сто по-високо от това на жените, в "Култура, спорт и развлечения" - с 20,8 на сто. В секторите "Административни дейности и спомагателни дейности" и "Строителство" почасовото заплащане на дамите е по-високо от това на мъжете – съответно с 20 на сто и с 16,1 на сто. Последните данни за Европа от 2021 г. сочат, че най-осезаема разлика във възнагражденията по полов признак се наблюдава в Естония (20,5 на сто), Австрия (18,8 на сто) и Швейцария (17,7 на сто), докато най-равнопоставени са служителите в Люксембург, Румъния и Словения, респективно с – 0,2 на сто, 3,6 на сто и 3,8 на сто отклонения.България се нарежда в средата на класацията с 12,2 на сто разлика в заплащането. Данните бяха представени от Татяна Добрева, консултант в екипа на "Мърсър" в България във връзка с Директивата на Европейския парламент за укрепване на прилагането на принципа на равно заплащане за еднакъв труд или труд с еднаква стойност между мъжете и жените чрез прозрачност на заплащането и механизми за правоприлагане.
Източник: 24 часа (21.02.2024)

България е сред страните от ЕС, в които делът на енергията от възобновяеми източници е намалял през 2022 г. Потреблението на електроенергия от възобновяеми източници в страните от Европейския съюз през 2022 г. се е увеличило с 5,7 на сто до 41,2 на сто спрямо 2021 г. (37,8 процента). Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. Общото потреблението на електроенергия се е увеличило през 2022 г. на фона на икономическото възстановяване, настъпило след отмяната на повечето ограничения срещу разпространението на КОВИД-19. Над две трети от цялата електроенергия от възобновяеми източници се генерира благодарение на вятърната енергия (37,5 процента) и хидроенергията (29,9 процента). Останалата една трета се произвежда чрез соларна енергия (18,2 процента), биомаса (6,9 процента) и други възобновяеми източници (7,5 процента). Най-бързо се развива производството на електроенергия от слънцето, като на соларната енергия през 2008 г. се е падал само 1 процент от електричеството, потребявано в ЕС. В България 19,09 процента от цялото потребявано електричество през 2022 г. е генерирано от възобновяеми енергийни източници. Това е понижение в сравнение с 2021 г. (19,44 процента) и 2020 г. (23,31 процента). Страните от ЕС с най-нисък дял на енергията от възобновяеми източници през 2022 г. са били Малта (10.1 процента), Унгария (15,3 процента) и Чехия (15,5 процента).
Източник: 3e-news (22.02.2024)

Не се очаква повишение на междуфирмената задлъжнялост през първото тримесечие За първото тримесечие на 2024 г. финансовите посредници по-скоро очакват запазване на междуфирмената задлъжнялост на текущите нива, като дела на очакващите повишение е по-малък, отбелязват в свой анализ от финансовото министерство. През четвъртото тримесечие финансовите посредници очакваха повишение на междуфирмената задлъжнялост в края на годината. Банките и инвестиционните посредници не са категорични, а са по равно разпределени между повишение и без съществено изменение. Тези очаквания са на фона на отчетено в края на 2023 г. забавяне при търсенето на оборотни средства под формата на овърдрафт от нефинансовите предприятия. Същевременно, балансовата оценка на мениджърите относно финансовите проблеми в компаниите им от краткосрочните бизнес наблюдения на НСИ, през януари спрямо декември 2023 г., показва леко намаление, съответно при търговията на дребно и услугите, докато в строителството и промишлеността се повишава.
Източник: Банкеръ (23.02.2024)

Новородените в България са по-малко от 50 хил. Броят на новородените в България през 2023 г. е 49 610 бебета, което е с 2062 деца по-малко в сравнение с предходната 2022 г. За последно бебета са били над 60 хил. на година през 2019 г., но още след 2010 г. тенденцията за намаляване на новородените е стабилна. През 2012 г. има 64 хил. новородени - с около 7000 по-малко от предходната година и със 17 хил. по-малко от годината на бейби бума – 2009 г. Процентът на ражданията с починали деца за 2023 г. се запазва - 0,5%. В 100 болници са се извършвали раждания през миналата година. Сред лечебните заведения, където са се родили най-много бебета - над 2 хил., са “Майчин дом”, “Шейново” и “Надежда” в София, както и “Селена” в Пловдив. А най-малко са проплакали в Балчик, Ихтиман, Мадан, Луковит. През 2023 г. в Балчик са се родили 36 деца, в Ихтиман и Мадан - по 39, а в Луковит 48. Броят на новородените намалява, но делът на абортите в България продължава да бъде много висок в последните години и страната ни е начело по брой аборти на 1000 жени във фертилна възраст (15-49 г.) в Европейския съюз. Понижаването на раждаемостта и повишаването на средната възраст на населението е тенденция не само у нас, а в цяла Европа. Причините за все по-малко бебета са комплексни - условия на живот, социален статус на родителите, голямата миграция и липса на трудова заетост и финансова обезпеченост при младите семейства. Отиват да работят в други страни и обикновено раждат там. Подобряването на условията за живот в България и стимулирането на мерки за асистирана репродукция са сред най-важните фактори, който ще подпомогне хората и ще ги мотивира да създават повече деца.
Източник: 24 часа (23.02.2024)

Световната банка за България: Събираемостта на ДДС е ниска, а обществените поръчки - с малка ефективност Необходимо е подобряване на събираемостта на ДДС, по-голяма ефективност в обществените поръчки, разходите за образование и за подпомагане на уязвимите – това са само част от изводите в доклад на Световната банка (СБ), посветен на публичните финанси в България. СБ оценява неплащането на ДДС на близо 1.2 млрд. лева, което представлява 10.4% от общите отчетени задължения по това перо. Най-висока оценка за рискове при отчитане и плащане на ДДС има в сектора на недвижимите имоти. Ако не се вземат мерки сега, в дългосрочен план потенциалът за икономически растеж ще бъде силно ограничен. Като „навременни“ определи мерките за справяне с последиците от шока заради пандемията и последвалите високи енергийни цени Десислава Николова от Световната банка, но предупреди – че излизането от тях вече се бави. Пример за това са все още диференцираните ДДС ставки, особено при ресторантьорския бранш. До към 2050 година, ако в момента не се предприемат нужните реформи, растежът може да се забави до около 1,25%.
Източник: Труд (23.02.2024)

България остава в международен "сив списък" за наблюдение на пране на пари България остава в „сивия“ списък за пране на пари на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF) и ще подлежи на засилено наблюдение. България попадна в списъка през есента на 2023 г. и подлежи на засилено наблюдение от страна на организацията заради стратегически недостатъци в режима за борба с прането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия. От FATF посочват в съобщение, че България е поела политически ангажимент на високо ниво да работи с органа и други организации, за да засили ефективността на режима за пране на пари. Страната работи по подобряване на техническото съответствие и прилагането на план за действие, на разследванията и съдебните преследвания на различни видове пране на пари, вкл. корупция, гарантиране, че конфискацията се преследва като политическа цел, осигуряване на възможност за провеждане на паралелни финансови разследвания във всички разследвания за тероризъм и отстраняване на други пропуски. Освен България, в списъка попадат държави като Буркина Фасо, Камерун, Демократична република Конго, Хърватия, Хаити, Ямайка, Мали, Мозамбик, Филипините, ЮАР и др. От „сивия списък“ са извадени Обединените арабски емирства (ОАЕ). Решението може да доведе до по-гладки трансакции в чуждестранна валута, по-ниски междубанкови такси и увеличена търговия и инвестиции, според ръководителя на Moody's Analytics Industry Practice Мохамед Дауд,.
Източник: Инвестор.БГ (26.02.2024)

Българският износ се понижи със 7% през 2023 г. Българският износ за цялата 2023 г. е с около 6,4 млрд. лв. по-нисък от предходната рекордна година в икономическата история на България. Общата стойност на износа възлиза на 87 млрд. лв., което е спад с около 6,8 на сто спрямо предходната година. Това сочат оперативните данни на Националния статистически институт (НСИ) за външната търговия през изминалата година. Цените на стоките намаляват през всяко тримесечие на миналата година на годишна база с около 2% през първото тримесечие, 5% през второто тримесечие и около 10% през първото тримесечие. Голяма част от спада на износа се дължи на енергоносителите – петрол и продуктите, изнасяни от България – които са паднали с около 13%. Цените на животинските мазнини и масла, като олиото, също паднаха с повече от 30%. По последни данни на Националния статистически институт две трети от стойността на износа е за ЕС – около 55 милиарда лева. Останалите 32 млрд. лв. се изнасят за трети страни.
Източник: НСИ (26.02.2024)

21 242 лв. е била средната годишна работна заплата през 2022 г. Общо 2 278 832 са наетите хора в България през 2022 г., а средната годишна заплата е 21 242 лв. , обяви НСИ. През 2022 г. най-високо е било възнаграждението в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 52 336 лв., следва сектор "Финансови и застрахователни дейности" - 32 448 лв. Най-висока е била средната годишна заплата в Югозападния регион - 26 811 лв., като в този регион са двете области с най-висока и най-ниска средна заплата за 2022 г. - София столица (29 698 лв.) и Благоевград (13 833 лв.). Към 31 декември 2022 г. на територията на страната са работили 111 632 магазина за продажби на дребно, от тях 41 163 са за хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, 70 469 - за нехранителни стоки.
Източник: БТА (27.02.2024)

Населението в трудоспособна възраст у нас ще се стопи с една трета до 2050 г. Населението в трудоспособна възраст между 20 и 64 години у нас ще се стопи с една трета до 2050 година. По този показател страната ни е с най-лошата прогноза в целия Европейски съюз според последния доклад на глобалният лидер в застраховането на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes). Основните причини за това са демографската криза и миграцията, тъй като България е един от основните „донори“ на работна ръка към други държави в Европейския съюз. Според данните в доклада около 50% от мигрантите към трудовия пазар в EС от началото на 21 век са дошли именно от България, Румъния и Полша. Затова прогнозата за свиване на населението в трудоспособна възраст и в Полша е за 26% до 2050 г., а за Румъния – с 22%. Драстично се очаква да намалее то и в държави като Литва и Латвия. Заради сериозните демографски проблеми на Стария континент експертите на Allianz Trade очакват задълбочаване на недостига на квалифицирана работна ръка в почти всички държави в ЕС, като до 2050 г. средно населението между 20 и 64 години ще намалее с 20%. При такъв сценарий те ще се нуждаят от между 100 000 и 500 000 мигранти на година. Конкретно в Германия биха били необходими по около 482 000 души, в Италия – 414 000, в Испания – 338 000, а във Франция – 115 000. Добрият пример е Швеция, където перспективите за запазване на работната сила и съответно стабилността на икономиката, към момента изглеждат най-оптимистични.
Източник: econ.bg (28.02.2024)

За 5 години в столицата изчезнаха близо 1000 семейни фирми Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика. През 2022 г. 22 422 са активните предприятия в област София (столица), които декларират, че бизнеса им е семеен, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с 2021 г. техния брой намалява със 100, или с 0.4%, а в сравнение с 2017 г. - с 951, или 4.1 на сто. През 2022 г. на територията на столицата функционират 21.4% от активните фамилни предприятия в страната, което я поставя на първо място. През 2022 г. броят на заетите в семейния бизнес в област София - град е 86 118, или 24.4% от заетите в активните фамилни предприятия в страната. В сравнение с 2021 г. техния брой намалява с 4 116, или с 4.6%, а в сравнение с 2017 г. - с 2 424, или с 2.7 на сто. Според броя на заетите в активните фамилни предприятия столицата е на първо място в страната, следвана от област Пловдив с 41 305 заети, или 10.8%, и област Варна с 26 625 заети, или 6.9 на сто.
Източник: Money.bg (28.02.2024)

Сериозен ръст на изплатените суми за щети по застраховка „Гражданска отговорност“ Има сериозен ръст на изплатените суми за щети по застраховка „Гражданска отговорност“, но и на предявените такива, показват данните на Комисията за финансов надзор. Застрахователите са изплатили близо 95 млн. лева по претенции за имуществени вреди и 11,332 млн. лева - за неимуществени, като 75% от тях са за инциденти с леки автомобили и товарни до 5 тона. За сравнение през 2022 г. сумата за имуществени вреди е била с над 4 млн. лева по-малка, а пет години по-рано – с 20 млн. лева по-малка. При неимуществените вреди сумата също е рекордна, като през 2022 г. са изплатени 9,8 млн. лева, а през 2019 г. – 8,869 млн. лв. Застрахованите обаче са предявили претенции за щети на стойност 148,749 млн. лева за имуществени и 87,364 млн. лева за неимуществени. Увеличава се и борят на изплатените претенции по „Гражданска отговорност“ през последните години, отчита още КФН. Общо 75 470 претенции във връзка с имуществени щети са били изплатени през миналата година. За сравнение през 2022 те са 72 627, а през 2019 г. – 67 141. Отново най-много са изплатените претенции за щети при инциденти с леки автомобили и товарни до 5 тона, като през 2023 г. те са 67 777 за имуществени вреди и 845 за неимуществени.
Източник: Дума (29.02.2024)

За година банките са увеличили таксите с 30% Средно с 30% са скочили таксите, които банките начисляват за едни от най-използваните от клиентите услуги през последната година, по данни на БНБ за средния размер на таксите по разплащателните сметки към края на 2023 г. Най-силно през последната година са поскъпнали откриването на разплащателна сметка, внасянето на пари по нея, както и преводите на суми по други сметки. Банките вече събират средно 4.17 лв. за откриване на сметка, което е 31% повече от преди една година. Цената на месечното обслужване на разплащателна сметка вече е 4 лв. при средно 3.73 лв. преди година. От 1.20 лв. на 1.87 лв. е скочила средната такса при внасяне на суми до 3000 лв., но малко банки имат твърда такса. Повечето банки вече начисляват процент върху сумата, която се внася, и през миналата година той е средно 0.24%, но не по-малко от 2.50 лв. През последната година значително е поскъпнала и услугата, при която банката превежда пари от разплащателната сметка на клиентите си всеки месец за покриване на битови сметки. Средно вече се взимат 3.16 лв. за всеки превод, при 2.48 лв. година преди това - 27% ръст. Ако сметката на търговеца е към друга банка, таксата за превод е 5.39 лв. (4.65 лв. преди година). С близо 30% са се вдигнали таксите и за преводи по други банкови сметки, както и за плащане на данъци и осигуровки към бюджета. За тези услуги банките вече прибират 3.90 лв., ако преводът е по сметка в същата банка, и 5.66 лв. - за преводи към други банки. За плащания на задължения към бюджета се начисляват също около 3.90 лв. Услугата за тегления на пари с дебитни карти от банкомати - за една година е поскъпнала с 10 стотинки и вече банките начисляват 0.39 лв. или 1.19 лв., ако тегленето е от чужд банкомат. Всяка година средните нива на таксите на банките у нас растат с по 10 до 30%, а понякога и повече, а това води до непрекъснато поскъпване и на най-евтината банкова услуга, каквато би трябвало да е платежната сметка за основни операции. От 2018 г. до края на 2023 г. месечното обслужване на разплащателна сметка в търговска банка е поскъпнало почти двойно - от 2.14 лв. на 4 лв. средно. Таксата за теглене на пари на гише е скочила повече от четири пъти - от 1 лев на 4.10 лв. Част от банките обаче начисляват процент върху изтеглената сума - ако през 2018 г. този процент е бил 0.2%, но не по-малко от 1.40 лв., то сега клиентите, които теглят пари от сметката си на гише, се таксуват с 0.66%, но не по-малко от 6.80 лв. За тези пет години чувствително поскъпна и тегленето на пари от банкомат - от 20 на 39 стотинки, като и тук много банки наложиха правилото за начисляване на процент върху изтеглената сума, което ощетява клиентите. Най-силно от 2018 г. насам са поскъпнали преводите, показват данните на БНБ за средните цени на банковите услуги. Таксата за превод към друга сметка на същата банка е скочила с 300% - от 0.99 лв. на 3.90 лв. Един път и половина е увеличена таксата за превод на суми към сметка в друга банка - от 2.22 лв. до 5.66 лв. Единствено при онлайн банкирането таксите остават почти без промяна през последните години и много по-ниски от услугите с посещение на банковия офис. Например нареждането на онлайн превод към друга сметка в същата банка струва в момента средно 0.46 лв. - почти толкова е била таксата и преди пет години. Онлайн превод към друга банка е 1.15 лв., а към бюджета - 0.50 лв. Въпреки това обаче и въпреки огромните печалби, които банковата система реализира последните години, банките не се отказват от непрестанното увеличение на цените на услугите си.
Източник: econ.bg (01.03.2024)

С 1,5 милиарда лева повече: Рекорден ръст на инвестициите в България Инвестициите в България през 2023 година отчитат рекорден ръст в размер на 28%. Те са се увеличили с 1,5 милиарда лева, като за цялата изминала година преките чуждестранни инвестиции също са рекордни - близо 7 милиарда лева, съобщи заместник-министърът на икономиката и индустрията Ивайло Шотев. Това е ръст от над 28% спрямо предходната 2022 година. Преките инвестиции в България за периода януари - декември 2023 година са в размер на 3.37 милиарда евро. Отчетен е ръст от 739.4 милиона евро или 28.1% спрямо същия период на предходната година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 13.9 милиона евро (в т.ч. отрицателен поток от 18.1 милиона евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 23.1 милиона евро за януари - декември 2022 година. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в България за периода януари - декември 2023 година са от Швейцария - 821.2 млн. евро, Австрия - 376.8 млн. евро и Белгия - 335.9 млн. евро.
Източник: Money.bg (01.03.2024)

Продажбите на дребно в България са нараснали с 0,3% през януари, колкото и в ЕС Продажбите на дребно в еврозоната през януари 2024 г. са се увеличили с 0,1% спрямо предходния месец, сочат данни на Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат). На годишна база, спрямо януари 2023 г. продажбите са намалели с 1%. Като цяло в 27-те страни от Европейския съюз обемите на продажбите на дребно са се увеличили средно с 0,3% през януаи, след спад от 0,7% в предходния месец декември. На годишна база продажбите са намалели с 0.6%. За България Евростат отчита нарастване продажбите на дребно с 0,3% на месечна база, колкото и средното увеличение за ЕС-27, спрямо минус 0,7% през декември. На годишна база, спрямо януари 2023 година продажбите на дребно у нас са спаднали с 0,1% спрямо ръст с 0,8 на сто през декември. Януари е първият месец, в който продажбите на дребно в България отслабват на годишна база, от април 2023 г. Разгледано по сектори, българските продажби на дребно на месечна основа растат с 6,3 на сто при хранителните продукти, алкохолните напитки и тютюневите изделия. По отношение на растежа на продажбите на дребно в този сектор, страната ни е на първо място в ЕС през януари.
Източник: 3e-news (07.03.2024)

6 млн. лв. дава държавата на НСИ за персонал Увеличава се бюджетът на Националния статистически институт (НСИ) за 2024 г. с 6 083 300 лв. Допълнителните средства ще бъдат използвани за персонала, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет (МС). Средствата са за допълнителни разходи за персонал и са одобрени на днешното правителствено заседание. Целта е да се увеличат разходите за функционална област "Безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието на Република България". Това става възможно след извършено преструктуриране на дейностите в НСИ. Предвижда се увеличаването на разходите за персонал на Националния статистически институт да помогне заплатите на персонала да доближат средното възнаграждение в страната за държавната администрация. Това ще даде възможност да бъдат наети още специалисти. Отпуснатите средства за НСИ са с цел за подобряване на качеството на официалната статистика в страната чрез осигуряването на необходимите финансови и човешки ресурси. Те са част и от поетия ангажимент от правителството за осигуряване на доверие в статистиката. Документът, свързан с доверието в статистиката, е приет в изпълнение на чл. 11 от Регламент 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета за европейската статистика. Такива документи се приемат от всички държави членки на ЕС.
Източник: News.bg (08.03.2024)

Оборотите на търговците на горива, облекла и обувки се свиват Оборотът в търговията на дребно с горива и с облекло и обувки се свива двуцифрено за година, сочат данните на Националния статистически институт от януари. Общият оборот остава на миналогодишното равнище по съпоставими цени с минимален спад от 0.1%. Най-значително спрямо януари 2023 г. спадат оборотите на търговците с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - 17.8%. В бензиностанциите намалението е с 13.2%, а при продажбите на битова техника - с 3.2%. Във всички останали сектори е отчетен годишен ръст на оборотите, като най-значителен е при онлайн търговията - с 9.5%. Търговците на дребно с храни, напитки и цигари отчитат годишен ръст от 6.3%, а аптеките и дрогериите - с 5.6%.
Източник: econ.bg (08.03.2024)

1.6% ръст на БВП на България през четвъртото тримесечие на 2023 г. През четвъртото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт на България (БВП) нараства с 1.6% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. и с 0.5% спрямо третото тримесечие на 2023 г., съобщават от Националния статистически институт. БВП за 2023 г., получен като сума от тримесечни данни, възлиза на 183 743.4 млн. лв. и се увеличава в реално изражение с 1.8% спрямо 2022 г. по предварителни данни. Ръстът на БВП за 2022 г. спрямо 2021 г. е бил 3,4 на сто и за 2022 г. БВП е достигал номинален стойностен обем от 165 384 млн. лева. Преизчислен в щатски долари при средногодишен валутен курс от 1,809307 лв. за 1 щатски долар, БВП за 2023 г. възлиза на 101 555 млн. долара. На човек от населението се падат 28 516 лв. от обема на показателя, или 15 761 долара. Преизчислен в евро, БВП е съответно 93 947 млн. евро, като на човек от населението се падат 14 580 евро. Брутната добавена стойност през 2023 г. възлиза на 161 194,7 млн. лева. Реалният стойностен обем на показателя е с 0,8 на сто по-висок в сравнение с този, достигнат през 2022 година. Брутната добавена стойност през 2022 г. е била 145 614 млн. лева и е белязала ръст от 3,4 на сто спрямо 2021 година, сочи справка в НСИ. През 2023 година относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 3,5 на сто, което е намаление с 0,9 процентни пункта спрямо 2022 година. Индустриалният сектор създава 28,9 на сто от добавената стойност на икономиката, което e увеличение с 0,3 процентни пункта в сравнение с 2022 година. Секторът на услугите нараства до 67,6 на сто при 67 на сто през 2022 година. Според справка в НСИ през 2022 г. индустриалният сектор е създавал 29,5 на сто от добавената стойност на икономиката - с 5,7 процентни пункта повече в сравнение с 2021 година. Секторът на услугите е намалял до 65,5 на сто, при 71,2 на сто през 2021 година, а аграрният сектор е бил без промяна - 5 на сто от добавената стойност.
Източник: 24 часа (11.03.2024)

ЕК одобри държавна помощ от 61 млн. евро Европейската комисия е одобрила държавна помощ от 61,3 милиона евро за подпомагане на българските земеделци заради войната, предприета от Русия срещу Украйна. Предвижда се средствата да бъдат предоставени безвъзмездно и пряко. От тази възможност ще могат да се възползват производители на пшеница, ечемик, рапица, царевица и слънчоглед, защото могат да претърпят финансови загуби от затрудненията на пазара, свързани с войната. Помощта ще бъде до 280 000 евро на получател и ще бъде осигурена до 30 юни.
Източник: Стандарт (11.03.2024)

Производството на части за автомобили през януари нараства с 4 на сто Производството на части за автомобили през януари нараства с 4 на сто спрямо същия месец на миналата година, а при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители има ръст с 12,4%. Преработващата промишленост през януари се срина с над 10 на сто спрямо същия месец на миналата година, показват данни на Националния статистически институт. Вече 11 месеца поред отчитат спад в преработващата промишленост на годишна база. През януари намаление на производството има в повечето сектори от икономиката. Най-голям е спадът в производството на превозни средства (без автомобили) - с 51,3%. При производството на тютюневи изделия има намаление с 50,8%, а при производството на текстил спадът е с над 30 на сто. Намалението при обработката на кожи и производството на кожени изделия е с 27,5% на годишна база, спадът при производството на дрехи е с 12,5%, а на храни - с 4,1%. При производството на машини намалението е с над 21 на сто. Основната причина за намалението на производството в страната е изпадането на редица страни от ЕС в рецесия, което води до свиване на търсенето в чужбина. Но в редица сектори на икономиката има подобрение.
Източник: Труд (11.03.2024)

Граждани на 59 държави извън ЕС са работели у нас през миналата година Граждани на 59 държави извън Европейския съюз са работели в България през 2023 г., като повечето са сезонни работници, заети в хотелиерството и ресторантьорството, както и в строителството. Повечето от чуждестранните работници са от съседни държави като Турция, Северна Македония и Сърбия, както и от бившите съветски републики Узбекистан, Киргизка република, Казахстан и Молдова. По данни на Агенцията по заетостта, през миналата година най-много чужди работници в хотелите, ресторантите и селското стопанство са дошли от Киргизия. Турските граждани пък били 1422. На трето място са молдовците – 1093. 719 души са дошли от Узбекистан, а 369 – от Казахстан. Общият брой чужденци, работещи в хотели, ресторанти и ферми през миналата година, е бил 7088. А през 2019 г., преди Ковид-пандемията, броят им е бил 11 443. Тогава обаче най-много са били украинците – 8796. Работодателите смятат, че кризата за персонал отразява демографската криза, но и признават, че много българи търсят по-високи възнаграждения зад граница и е трудно да ги задържат тук.
Източник: econ.bg (12.03.2024)

С 5% се увеличава броят на хотелите у нас през януари спрямо 2023 г. Местата за настаняване с 10 или повече легла се увеличават с 5.1% през януари тази година спрямо същия месец 2023-а. Броят на леглата в тях също се увеличава - с 5.9%. През януари 2024 г. в България са функционирали 2 171 обекта като хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 62.4 хил. стаи и 128.9 хил. легла в тях. Това сочат данните на НСИ. Общият брой на нощувките е 1 030.9 хил. което е с 0.2% по-малко в сравнение с година по-рано. Българските граждани са реализирали 609.0 хил. нощувки, а чуждите - 421.9 хиляди. В местата за настаняване с 4 и 5 звезди са осъществени 78.4% от общия брой нощувки на чужди и 47.5% - на български граждани. В 3-звездните са осъществени 16.1% от нощувките на чужди и 27.2% - на български граждани, докато в 1 и 2 звезди те са съответно 5.5 и 25.3%. Броят на пренощувалите лица намалява с 1.7% в сравнение със същия месец на 2023 г. и достига 432.2 хил., като е отчетено намаление както при българските граждани - с 2%, така и при чуждите - с 1%. Нощувалите български граждани са 290.8 хил. и са реализирали средно по 2.1 нощувки. Чуждите граждани са 141.3 хил. със средно по 3.0 нощувки, като 78.2% от тях са пребивавали в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата е 26.2%, като намалява с 1.4 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 38.6%, следват тези с 3 звезди - 22.9%, и с 1 и 2 звезди - 13.6%. В същото време обаче се запазва тенденцията приходите от нощувки да се увеличават - със 17.4% спрямо същият месец на предходната година и достигат 91.1 млн. лв., като 50.9 млн. лв. са от български граждани, а 40.2 млн. лв. - от чужди граждани.
Източник: News.bg (12.03.2024)

Износът на стоки от България за страни в ЕС намалява с 9% за година През 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 9.0% спрямо същия период на 2022 г., съобщи Националният статистически институт. Вносът през годината се свива с 2.5%. Стойността на износа е 55.1 млрд. лв., а на вноса - 58.1 млрд. лв. Основни пазари за българските стоки са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 61.0% от износа за държавите - членки на ЕС. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. Спадът на износа към Германия е с 9.5%, към Румъния - с 15.6%, към Италия - с 10.9%, към Гърция - с една пета. Вносът от Германия обаче расте с 3.2%, а от Италия - с 1.2%. От Румъния и Нидерландия са доставени стоки на стойност с близо 11% по-малка, отколкото преди година, спадът на вноса от Гърция е с над 30 на сто.
Източник: Дневник (13.03.2024)

Промишленото производство намалява с 2,1% в ЕС и с 3,2% в еврозоната на месечна база през януари 2024 г. Продукцията на промишлеността в ЕС е намаляла през януари 2024 г. спрямо декември 2023 г. с 2,1 на сто в ЕС и с 3,2 на сто в еврозоната. На годишна база - през януари 2024 г. спрямо същия месец на 2023 г., промишленото производство е намаляло с 5,7 на сто в ЕС и с 6,7 на сто в еврозоната. В България промишлеността е вамаляла със 7,6 на сто от продукцията си на годишна база, като в ЕС по-зле са се представили само Ирландия (-34,1 на сто) и Естония (-8,6 на сто) На годишна база през януари в България е намаляло производството на дълготрайни потребителски стоки (-21,7 на сто), на капиталови стоки (-10 на сто), на недълготрайни потребителски стоки (-7,4 на сто) и на енергия (-1,3 на сто). Промишленото производство в Евросъюза през януари 2024 г. на годишна основа е спаднало при всички основни индустриални групи - междинните стоки (-3,3 на сто), капиталовите стоки (-10,1 на сто), дълготрайните потребителски стоки (-8,1 на сто), недълготрайните потребителски стоки (-1,3 на сто), с изключение на сектор енергетика, където производството расте с 0,6 на сто. Същевременно в еврозоната промишленото производство следва сходно развитие - единствено производството на енергия е нараснало (+0,3 на сто), докато намаление са отчели производството на междинни стоки (-2,5 на сто), капиталовите стоки (12,1 на сто), дълготрайните потребителски стоки (-8,4 на сто) и недълготрайните потребителски стоки (-3,1 на сто). Сред страните от ЕС най-голям спад през януари 2024 г. спрямо януари 2023 г. е отчетен в Ирландия (-34,1 на сто), Естония (-8,6 на сто) и България (-7,6 на сто). С най-голямо увеличение са били Словения (+12,2 на сто), Гърция (+10,5 на сто) и Дания (+5,3 на сто).
Източник: actualno.com (14.03.2024)

60% от българите запазват категоричната си подкрепа за членството в ЕС Европейската принадлежност на България не се поставя под съмнение - около 60% от тях запазват категоричната си подкрепа за членството на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа алтернатива. Това сочат резултатите от проучване на „Алфа Рисърч“ за оценките към ЕС. Поради поредицата от кризи в Европа през последното десетилетие, скептицизмът към начина на управление на Съюза и конкретни негови политики нараства с по-ускорени темпове. Само 12% от пълнолетните българи заявяват, че одобряват изцяло начина, по който се управлява ЕС към днешна дата, 42% – само донякъде, а 39% – са определено неудовлетворени. Европейските политики в три важни направления обаче се сблъскват с противоречиви обществените реакции. Зеленият преход се посреща положително от 34% от анкетираните, докато 42% са с негативно отношение, а за всеки четвърти българин този пакт остава напълно неразбираем. Сред другите спорни политики е европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи срещу 45% неподкрепящи) и политиката за трудова миграция от страни извън ЕС в България (34%:49%). Най-отрицателно настроени са българите към онези европейски политики, които срещат негативен отзвук и в Европа: миграционната политика и по-специално политиката за солидарно разпределение на мигрантите се одобрява от едва 19% при над три пъти повече негативни мнения; земеделската политика (свързана и с неяснотите около т.нар. зелен преход) – 26% одобрение при двойно по-високо неодобрение, и увеличаването на правомощията на ЕК за сметка на националните правителства – 77% неодобрение.
Източник: Инвестор.БГ (14.03.2024)

Броят на работещите падна под 3 млн. души През 2023 г. общият брой на заетите лица e 2.94 млн. души, съобщи Националният статистически институт. За пръв път броят им е под 3 млн. души от 2015 г. насам. Близо две трети от заетите - или 1.9 млн. души, са в сектора на услугите. Индустрията осигурява заетост на 867.1 хил. (29.6%), а в селското, горското и рибното стопанство работят 166.4 хил. (5.7%). Всеки десети работи за себе си - работодатели са 4.1% (119.6 хил.), а самонаетите 6.8% (198.1 хил.). Половин процент - 13 хил. души, са неплатени семейни работници. Останалите 88.7% (2.6 млн.) са хора на наемния труд. От тях малко над 2 млн. (77.0%) работят в частния сектор, а 597.6 хил. (23.0%) - в обществения. Други над 1 млн. души са икономически неактивни като по-голямата част от тях са жени. Броят на обезкуражените във възрастовия диапазон 15 - 64 навършени години е 37.0 хил., или 3.6% от всички неактивни в тази възрастова група. Относителният дял на рано напусналите образование и обучение от населението на възраст 18 - 24 навършени години е 9.3%. Относителният дял на хората с висше образование на възраст 25 - 34 навършени години е 35.8%. Относителният дял на незаетите и неучастващи в образование и обучение на възраст 15 - 29 навършени години е 13.8%.
Източник: Дневник (18.03.2024)

5,8% е безработицата през февруари Равнището на регистрираната безработица в страната през февруари е 5,8% и се запазва на месечна база, съобщават от пресцентъра на Агенцията по заетостта (АЗ). Броят на регистрираните безработни в края на месеца е общо 165 585, като се отчита понижение спрямо миналия месец с 255 души, коментират от ведомството. През февруари 12 484 са безработните, започнали работа със съдействието на АЗ. Те са с 1141 повече спрямо предходния месец. Най-голям е делът на устроените на пазара на труда в преработващата промишленост – 15,8% и в търговията - 14,6%. През февруари се регистрираха нови 19 910 безработни лица в бюрата по труда, като при тях се наблюдава 25% намаление в сравнение с януари. В реалната икономика най-много са свободните работни места в сферата на преработващата промишленост (23,4%), търговията (13,0%), хотелиерството и ресторантьорството (12,6%), държавното управление (11,7%), следват селското, горското и рибното стопанство (7%), административните и спомагателните дейности (6,8%). Най-търсените от бизнеса професии през предходния месец са персонал, зает в сферата на персоналните услуги; персонал, полагащ грижи за хората; продавачи; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; водачи на моторни превозни средства и др.
Източник: Труд (18.03.2024)

Инфлацията в ЕС, еврозоната и България продължава на намалява и през февруари Забавянето на темпа на потребителските цени в ЕС, еврозоната и България продължава и през февруари, сочат последните данни на европейската статистическа агенция Евростат. През февруари инфлация в еврозоната намаляла до 2,6%, спрямо 2,8% през януари. Преди година процентът беше 8,5%. Годишната инфлация в ЕС намалява до 2,8% през февруари 2024 г., спрямо 3,1% през януари. Докато преди година беше 9,9%. В България годишната инфлация през февруари също се понижава до 3,5%, след като през януари беше на ниво от 3,9%. Най-ниски годишни темпове са регистрирани в Латвия, Дания (и двете по 0,6%) и Италия (0,8%). Най-висок годишен темп е отчетен в Румъния (7,1%), Хърватия (4,8%) и Естония (4,4%). Спрямо януари годишната инфлация се понижава в 12 държави членки, запазва стабилна в пет и се повишава в две. През февруари най-високият принос за годишната инфлация в еврозоната идва от услугите (+1,73 п.п.), следвани от храни, алкохол и тютюн (+0,79 п.п.), неенергийни промишлени стоки (+0,42 п.п.) и енергия (-0,36 п.п.).
Източник: actualno.com (19.03.2024)

България е сред страните с най-малко незаети работни места в ЕС През последните четири години в ЕС са били закрити почти един милион работни места в индустрията, показва ново изследване на Европейския синдикален институт, оповестено от Европейската конфедерация на профсъюзите. Броят на заетите в производството е намалял с 853 000 души от третото тримесечие на 2019 г. досега. Най-голям брой работни места са били загубени в Полша (-278 000), Румъния (-144 000) и Германия (-129 000). Загубите в Хърватия и Словения представляват 14% от цялата работна сила в преработващата промишленост, което ги поставя пред България (13%) и Чешката република (11%) по отношение на процента на загубите. Според анализа в България за 4 години са изгубени 79 100 работни места в производството. Съкращенията, причинени главно от липсата на специална подкрепа за промишлеността на ЕС, последваха десетилетие на относителна стабилност на промишлената заетост. Преходът към устойчива икономика е възможност за промяна на ситуацията, но ЕС се нуждае от индустриална политика, която да защитава и създава качествени работни места, посочват от ЕКП.
Източник: Фирмена информация (19.03.2024)

Инфлацията най-ниска от август 2021 Годишната инфлация в България през февруари е била най-ниската от август 2021 г. насам, отчитат от европейската статистическа служба Евростат. През втория месец на годината тя е била 3,5 на сто в сравнение с 3,9 на сто през януари. Българите обаче едва ли усещат подобно забавяне в месечния си бюджет, коментираха експерти. През февруари, отнесено към януари 2024 г., родните потребителски цени се повишават с 0,3 на сто след 0,2 на сто през януари. През февруари спрямо същия месец на миналата година инфлацията в ЕС спада до 2,8 на сто, след като отслабна до 3,1 на сто през януари, показват още данните на Евростат. И за ЕС това е най-ниското ниво на инфлацията в ЕС от август 2021 г.
Източник: Труд (19.03.2024)

Повишаване на средното почасово заплащане в ЕС с 3,8%, а в България с 11,9% Рязко забавяне на растежа на заплатите в ЕС в края на 2023 г. спрямо третото тримесечие на миналата година, отчете Евростат. През последното тримесечие на 2023 г. средното почасово заплащане на труда в цялата икономика на Европейски съюз се повиши с 3,8%, а в рамките на еврозоната - с 3,1% спрямо същото тримесечие на предходната година. През третото тримесечие на миналата година в ЕС средното почасово заплащане на труда се повиши с 5,7%, а в еврозоната - с 5,2 на сто. В България растежът на средното почасово заплащане на труда в края на 2023 г. пък се забави до 11,9% от 15,7% през третото тримесечие на 2023 г. В рамките на Европейския съюз най-голямо е увеличението на почасовото заплащане на труда в Румъния (с 16,9%), следвана от Унгария (с 16,3%), Хърватия (с 16,0%), Полша (с 13,1%), Словения (с 12,5%), България (с 11,9%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%). В рамките на еврозоната почасовите заплати нарастват най-много Хърватия (с 16,0%), Словения (с 12,5%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%), докато в Италия намаляват с 0,1%, а в Германия се повишават с едва 2,2 на сто. В ЕС икономическите дейности, които регистрират най-високите годишни увеличения на почасовото заплащане на труда през последното тримесечие на 2023 г. са: "Минно-добивната промишленост" (повишение с 11,3%), следвана от "Водоснабдяването и канализацията" (с 5,7%), "Транспорт и складиране"(с 5,6%), административните и спомагателни услуги (с 5,6%) и търговията на едро и дребно (повишение с 4,9%) .
Източник: actualno.com (20.03.2024)

Свиване на строителството в ЕС, но при нарастване в България в началото на 2024 г. Продукцията в строителния сектор на ЕС се сви в началото на 2024 г., но нарасна в рамките на еврото, като в същото време се повиши в България за втори пореден месец, показват данни на Евростат. Строителството в ЕС се понижи през януари с 1,0% спрямо декември 2023 г., когато нарасна с 1,3%, докато в еврозоната продукцията в строителството се повиши с 0,5% за втори пореден месец. Най-силен ръст през януари отбеляза строителството в Унгария (скок с 10,2%), следвана от Германия (с 2,7%) и Швеция (с 2,4%), докато най-голям спад на продукцията в строителството беше отчетен в Румъния (срив с цели 34,3%), Полша (с 16,5%) и Нидерландия (с 9,9%). Спрямо година по-рано продукцията в строителния сектор на ЕС се повиши през януари с едва 0,1% след ръст с 3,6% в края на 2023 г., а в рамките на еврозоната строителството нарасна с 0,8% след повишение с 2,8% месец по-рано. Най-силен ръст на годишна база в строителството през декември беше отчетен в Унгария (скок със 17,1%), Испания (с 15,1%) и Полша (с 3,9%), докато най-солиден строителен спад беше отбелязан в Нидерландия (понижение с 15,7%), Румъния (спад с 14,7%) и Словакия (с 12,8%). Според същото проучване на Евростат строителството в България през януари се повишава с 1,0% след по-слабо нарастване с 0,3% през декември 2023 г. Само пет други страни-членки на ЕС отчетоха по-голям растеж в строителството през първия месец на текущата година. Продукцията в българското строителство на годишна база се повиши през януари с 0,7% след стагнация в края на 2023 г. и след като през предходните шест месеца до ноември включително отбеляза спад.
Източник: БНР (21.03.2024)

Средният размер на пенсиите по градове в страната Най-високи средни пенсии в България се изплащат в София (957 лв.) и в Бургас (872 лв.), а най-ниски - в Кърджали (633 лв.) и в Разград (646 лв.). Това е видно от последните актуални данни на Националния осигурителен институт за 2023 година. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2023 г. е 784.48 лв. Номиналното нарастване на средния размер спрямо 2022 г. е с 16.3 на сто. Оказва се, че близо 360 000 българи или около 19% пенсионерите у нас получават над 1000 лв. пенсия. Според статистиката най-голям брой пенсионери - над 440 000 души са получавали през изминалата година пенсии между 444.59 лв. и 523.04 лева. С максимална лична пенсия от 3400 лева са 2080 човека, а само 4-ма взимат и над този праг право на това имат само бивши министър-председатели, президенти и членове на Конституционния съд. От 700 лева до 800 лева е пенсията на 142 639 човека, а от 800 до 900 лева - на 108 366 пенсионери. Около 107 800 души взимат минималната пенсия от 444,58 лева. Тя се отпуска при навършени 67 години и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. От приетия в края на миналата година Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. произтичат някои промени в пенсионното законодателство през настоящата година. Така, например от 1-ви януари 2024 г. се увеличава възрастта за пенсиониране при мъжете и жените, а също и необходимият стаж за придобиване на право на пенсия при условията на най-масовата, III-та категория труд (по чл.68 от КСО). Необходимите условия за пенсиониране са 62 години и 2 месеца навършена възраст и 36 години и 6 месеца осигурителен стаж за жените и 64 години и 7 месеца навършена възраст и 39 години и 6 месеца осигурителен стаж за мъжете. Що се касае до бъдещите пенсионери с непълен стаж трудов стаж - нужната възраст остава 67 години, при наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. Хората, работили при тежки и вредни условия на труд (I-ва и II-ра категория труд) също ще се пенсионират по-късно през 2024 година. Необходимите условия за пенсиониране за I-ва категория са 50 години и 8 месеца, навършена възраст за жените и 54 години и 2 месеца, навършена възраст за мъжете. За пенсиониране по II-ра категория труд на жените са необходими 55 години и 8 месеца навършена възраст, а на мъжете 59 години и 2 месеца. Максимумът недостигащ стаж за пенсия, който може да се закупи от началото на 2024 г. е до пет години. Заради минималния осигурителен доход (МОД), който от 1 януари ще бъде 933 лева, откупуването на една година стаж вече ще струва 2216 лв., докато до миналата година за това бяха необходими 1853 лева. От правото си да закупят осигурителен стаж могат предварително да се възползват и хора които са били редовни студенти за срока на обучението. От Националния осигурителен институт (НОИ) периодично отчитат че всяка година нараства броят на закупилите недостигащите месеци стаж, като това всяка година им струва и повече пари, заради увеличението на МОД.
Източник: Money.bg (22.03.2024)

Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност, продължава да бъде най-нисък в България в рамките на целия ЕС, показват експресни предварителни данни на официалната европейска статистика Евростат. През 2023 г. покупателната способност варира между 64% от средното ниво за ЕС в България (слабо повишение от 62% през 2022 г. и 57% през 2021 г.) и 240% в Люксембург. През 2023 г. между страните от ЕС бяха регистрирани значителни разлики в БВП на глава от населението, изразен в стандартите на покупателната способност. Люксембург и Ирландия имат най-високи нива (съответно 140% и 112% над средното за ЕС), изпреварвайки с доста Нидерландия (с 30% над средното за ЕС), Дания (с 28% на средното ниво) и Австрия (с 23% над средното). За разлика от тях, България продължава да регистрира най-нисък БВП на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност, като той е с 36% под средното ниво за ЕС. Нашата страна е следвана от Гърция (с 33% под средното в ЕС ниво) и Латвия (с 29% под средното европейски ниво).
Източник: БНР (27.03.2024)

Една четвърт от дребните пчеларски стопанства са изчезнали за година Малките стопанства в България, в които има до 9 пчелни кошера, са намалели с почти една-четвърт и броят им вече е под 1000. Стопанствата с от 10 до 49 кошера са намалели с 9,2%, а броят им е 3136. С 8% по-малко са пчелините с до 149 кошера, които са останали 3112. Само при крупните стопанства има ръст и те са с 4,1% повече, сочат данните от годишния анализ за състоянието на пчеларството у нас. По официална статистика през 2023 г. са загинали над 40 хиляди пчелни семейства. Към 1 октомври миналата година броят им е бил 816,6 хиляди, което е с 0,8% по-малко от 2022 г. Общото количество на произведения у нас пчелен мед е 11 189 тона. Това е с 6,3% по-малко спрямо 2022 г., като средният добив от един кошер е 17 кг. Произведени са 3 тона прополис и над 46,8 тона цветен прашец.
Източник: econ.bg (28.03.2024)

Oблacт Moнтaнa e c нaй-гoлям бpoй eднoднeвни тpyдoви дoгoвopи в Бългapия Moнтaнa e cpeд вoдeщитe в България области пo издaдeни eднoднeвни тpyдoви дoгoвopи пpeз 2023 гoдинa. Това най-вероятно ще остане така и тази година, защото както работодатели, така и работници одобряват този начин на заетост, коментира инж. Димитъp ?eтpoв - диpe?тop нa Инcпe?циятa пo тpyдa в Moнтaнa. ?peз пocлeднитe двe гoдини в Moнтaнc?o имa yвeличeниe c 4000 нa издaдeнитe eднoднeвни тpyдoви дoгoвopи. Голям брой paбoтoдaтeли нaeмaт ceзoнни paбoтници в ceлc?oтo cтoпaнcтвo, ?aтo изпoлзвaт точно този тип дoгoвopи и не очакваме това да спре скоро. ?peз 2023 гoдинa в oблacт Moнтaнa ca издaдeни нaд 18 500 еднодневни трудови договори, ?oeтo е около 14% oт вcич?и такива в Бългapия. Един от типичните сектори с такива условия на труд в района е селското стопанство. Например, за обработка на лозовите масиви тpи пъти в гoдинa се нaeмaт пo 150 дyши зa ceзoннa paбoтa. Според представителите на местния бизнес в тези договори няма нищо нередно, защото те ocигypявaт гъв?aвocт нa paбoтoдaтeлите.
Източник: Money.bg (28.03.2024)

България изнася 13 пъти повече машини и части За десет години - от 2013 до 2023 г., износът на България се е удвоил, а за 20 се е увеличил почти 7 пъти. Инвестиционните стоки, където влизат основно машини и части, са най-бързо растящата група - за десетилетие стойността на продадените зад граница продукти се утроява, а за последните 20 години те са нараснали над 13 пъти. Въпреки това обаче все още най-голям дял от българския износ - почти 40%, е на суровини и материали. Това показват обобщените данни на БНБ и НСИ за износа на България. Миналата година беше първата от ковид насам, в която статистиката отчете спад в номиналния износ на стоки - той достигна 86.5 млрд. лв. (или 44.23 млрд. евро), което е с 6.9% по-малко спрямо предходната година. Причините бяха по-ниските цени на повечето стоки, особено олио и зърно, спадналите количества ток и горива и застоят на икономическата активност в Европа. Групата на инвестиционните стоки е единствената, която отчита 10% ръст спрямо предходната година. В категорията на потребителските стоки най-голям дял имат храните (с 16%), но там спадът през миналата година се дължи по-скоро на дефлационни процеси. След като започна войната в Украйна, цените на храните тръгнаха нагоре, като най-голям ръст имаше при слънчогледовото олио, но последва успокояване на пазара и спад. В почти всички останалите групи статистиката показва ръстове спрямо 2022 г. - при продажбите на цигари, напитки, лекарства и козметика. Спадове има при обувки, дрехи, мебели и обзавеждане, но тези производства от години губят битката на глобалните пазари, тъй като по-голямата част бяха ишлеме. А то има смисъл, когато разходите за труд са ниски. При износа на енергийни продукти през 2022 г. статистиката отчете рязък скок - заради войната и първоначалните опасения, че Европа ще страда от недостиг на природен газ. Този шок обаче започва да отминава и това се вижда и от данните за продажби зад граница на енергийни продукти. От 2000 година насам около две трети от износа на България традиционно е насочен към страните от ЕС. А номер едно експортен пазар през последните години е Германия. Традиционно в топ 5 са и Италия и Турция. Миналата година обаче продажбите на българска продукция към топ три пазарите й спадат спрямо рекордната откъм цени 2022 г. Продажбата на български стоки към Русия спада и обемът на износа към Украйна ги изпреварва. Това се дължеше и на продажбите на горива и по-конкретно на дизел на нападнатата държава в началото на атаката на Русия. В момента обаче Украйна внася от много други държави и българските продажби за този пазар спаднаха.
Източник: Капитал (29.03.2024)

Държавните фирми внасят в полза на държавата 100% от печалбата си до 31 май Правителството поиска 100% от печалбата на държавните предприятия за 2023 г. да бъде внесена в полза на държавата. Срокът за внасянето им е 31 май 2024 г. Това задължение нямат лечебните заведения за болнична помощ и центровете за психично здраве, като се отчита тяхната специфика и изключителната им зависимост от ограничен брой източници на финансиране. Изключени са също и дружествата от отрасъл "Водоснабдяване и канализация" и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, представляващи бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси. Запазва се възможността за публичните дружества да разпределят и междинен 6-месечен дивидент.
Източник: News.bg (29.03.2024)

Спад на производствените цени през февруари Производствените цени в България спадат през февруари на годишна база за единадесети пореден месец, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият индекс на цените на производител в нашата страна се понижава през февруари с 9,3% спрямо година по-рано след понижение с 14,2% през януари, като това представлява производствена дефлация за единадесети пореден месец - от април 2023 г. насам, когато беше първото понижение на цените на производител от края на 2022 г. Спрямо година по-рано цените при производството и разпределението на газ, електрическа и топлинна енергия се понижават през февруари 2024г. с цели 32%, а в добивната промишленост - с 3,9%, при увеличение на цените в преработващата промишленост с 0,4 на сто. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава през февруари с 1,5% спрямо януари и с 12,1% спрямо година по-рано, докато индексът на цените на производител на международния пазар нараства с 1,0% на месечна база, но се понижава с 4,4% спрямо същия месец на 2023 г.
Източник: actualno.com (01.04.2024)

Отпадат декларациите за задължения при сделки с имоти и коли Декларациите за липса на непогасени публични задължения, които гражданите са длъжни представят при прехвърляне на недвижими имоти и моторни превозни средства отпадат, обявиха от Нотариалната камара. От 3 май 2024 г. влизат в сила измененията в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които премахват изискването за въпросните декларации. Проверката за такива задължения вече ще се извършва от нотариуса по електронен път или, в ограничен брой случаи, от съдията по вписване. Според тези промени нотариусите и съдиите по вписване вече ще носят солидарна отговорност за задълженията, дължими от гражданите при неспазване на изискванията на закона. Нотариусите ще имат отдалечен достъп до информационните системи на НАП, по който ще получават информация през приложни програмни интерфейси. Той ще се реализира съвместно от дирекция “Информационни системи и електронно управление” и IT специалистите на Нотариалната камара. Изградения електронен обмен на информация е иновативно решение за електронна административна процедура, която повишава ролята и отговорността на нотариуса при сделките с недвижими имоти и моторни превозни средства.
Източник: Дума (02.04.2024)

Продажбите на нови автомобили в България бележат 38% ръст за тримесечието Продажбите на нови леки и лекотоварни автомобили (категория М1 и N1) в България през първите три месеца на годината бележат ръст от малко над 38%, показват данните на "Пътна полиция" за регистрациите за периода. Купените превозни средства са 12 814 срещу 9271 за първото тримесечие на миналата година. При употребяваните леки и лекотоварни автомобили ръстът в регистрациите е малко над 20%. Общият брой купени коли втора ръка е 57 173. Запазва се тенденцията над 70% от тях да са на възраст над 10 години. Към днешна дата на всеки купен нов лек и лекотоварен автомобил в България се падат 4.4 втора ръка. Миналата година този показател е бил едно към 5.1.
Източник: Дневник (03.04.2024)

Безработицата в България по-ниска от средната за ЕС през февруари Безработицата в България е 4.4% през февруари, като е без промяна от януари и по-ниска от средната за Европейския съюз (ЕС), сочат последните данни на Евростат. Година по-рано безработицата в нашата страна е била 4.1 на сто. В същото време равнището на безработица в еврозоната и ЕС-27 е рекордно ниско съответно от 6.5% и 6.0%, което съответства на ревизираната цифра от януари и в сравнение с пазарните прогнози. Година по-рано безработицата в еврозоната е била 6.6 на сто, а в ЕС-27 без промяна (6.0%). Броят на безработните в еврозоната се е увеличил със 17 хиляди спрямо предходния месец до 11.102 милиона. Сред основните икономики в еврозоната Испания продължава да отчита най-висок процент на безработица от 11.5%, следвана от Италия със 7.5% и Франция със 7.4%. Обратно, Германия регистрира най-нисък процент от 3.2%. Година по-рано безработицата е била малко по-висока – 6.6%. В България без работа през февруари са били 134 000 души от трудоспособното население в сравнение с 127 000 през февруари 2023 година. Безработните младежи са били 19 000 през февруари 2024 година спрямо 13 000 година по-рано.
Източник: econ.bg (04.04.2024)

Фирмите за бързи кредити може да връщат пари Съгласно европейското законодателство потребителите на бързи кредити ще дължат само главница, когато годишният процент на разходите (ГПР) и общата дължима сума по кредита не е коректно посочена в договора. През месец март Съдът на Европейския съюз (СЕС) излезе с Решение по дело срещу фирма за бързи кредити, по запитване на Софийски районен съд. В договора за потребителски кредит често се включват допълнителни услуги, които обаче не са отразени коректно в общата сума, дължима от потребителя. СЕС дава отговор кои допълнителни услуги трябва да бъдат включени в общата дължима сума от потребителя и да бъдат включени в ГПР. Съдът също дава разяснение какво се случва, ако посоченият ГПР в договора се разминава с реалния – отново се дължи само главницата! СЕС даде отговор и на въпросите, зададени от Софийски районен съд, дали допълнителни услуги трябва задължително да се включват в общите разходи по кредита и ГПР. В конкретния случай такива са: – приоритет при разглеждане на искане за отпускане на кредит и предоставяне на сумата; – отлагане на изплащането на месечни вноски; – намаляване на размера на месечни вноски. Oбщите разходи по кредита за потребителя обхващат всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Ето защо, СЕС отсъди, че когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително условие за получаването на съответния кредит или представлява така формулирана клауза, която е предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, те трябва да се включат в общите разходи по кредита. Ако това не се направи, съгласно нашето законодателство, потребителят дължи само толкова колкото е получил – т.е. главницата. Според СЕС и българската съдебна практика, ако ГПР не е коректно посочен, то се приравнява на липсващ такъв, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи само чистата стойност – т.е. главницата.
Източник: Стандарт (05.04.2024)

Оборотите на хотели и ресторанти подкрепят индекса на услугите през януари Общият индекс на производството за бизнес услуги у нас нараства с 3,3% на годишна база през януари, което се дължи на ръста на показателя в сектора на заетите в хотели и ресторанти. Увеличението на месечна база е с 0,8% и се движи от административни и професионални дейности, както и от научни изследвания, показват предварителните и календарно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база статистиката регистрира нарастване при „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 8,4%, „Административни и спомагателни дейности“ - с 6,7%, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 5,6%, и „Транспорт, складиране и пощи“ - с 1,8%. Намаление се наблюдава при „Операции с недвижими имоти - с 3,6%, и „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 2,4%. Увеличение спрямо декември 2023 г. НСИ отчита при „Административни и спомагателни дейности“ - с 12,1%, „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 11,1%, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 2,6%, и „Транспорт, складиране и пощи“ - с 0,8%. При „Хотелиерство и ресторантьорство“ индексът остава на същото равнище. Понижение се наблюдава при „Операции с недвижими имоти - с 3,7%.
Източник: Инвестор.БГ (05.04.2024)

Ръст при търговията на дребно в началото на годината Търговията на дребно в България е нарасна през февруари с 0,9% спрямо януари, това показват показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо година по-рано (февруари 2023 г.) търговският оборот се повишава с 3,2%. Спрямо година по-рано, през февруари е регистрирано увеличение на оборота при хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия с 10,3% и при нехранителните стоки с 3,7%, докато продажбите на автомобилни горива и смазочните материали бележат спад с 14 на сто. Сериозен ръст при търговията с нехранителни стоки спрямо февруари 2023 г. е отчетен при търговията с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности (скок с 14,8%), търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 8,9%, при търговията с разнообразни стоки - с 8,3% и при търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 4,9%. Спад с 10,8% е отчетен при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия спрямо февруари 2023 г.
Източник: actualno.com (08.04.2024)

Месото в България поскъпна най-силно в рамките на ЕС През февруари месото в ЕС е поскъпнало с 3,3 на сто на годишна база, съобщава Евростат. Повечето страни членки на ЕС отчитат поскъпване на месото спрямо същия месец на миналата година. Най-голямо е то в България - 8,2 на сто, а в своеобразната класация следват Румъния (+7,7 на сто) и Хърватия (+7,1 на сто). Най-много се е покачила цената на свинското - 5,7 на сто, следвано от агнешкото и козето (+4,5 на сто) и говеждото и телешкото (+3 на сто). За сметка на това пилешкото е поевтиняло с 1,6 на сто спрямо февруари 2023 г. През последните 3 години поскъпването на месото в ЕС на годишна база е било най-силно между април 2022 г. и март 2023 г., с годишни темпове от над 10 на сто, като най-високият темп на ценови растеж е регистриран през февруари 2023 г., когато средната цена на месото в съюза беше със 17,3% по-висока от февруари 2022 г.
Източник: Труд (08.04.2024)

По-кратки срокове за ликвидация Стотици хиляди български фирми ще могат да провеждат в много по-кратки срокове производство по ликвидация, включително и когато дълго време не са осъществявали дейност и нямат нает персонал. Това предвиждат допълнения в Търговския закон, които правителството внесе за приемане в Народното събрание. Ликвидацията на търговското дружество е доброволно производство за разпределяне на имуществото му след неговото прекратяване. Целта е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците. Предлаганите допълнения в Търговския закон предвиждат създаване нов член "Бързо производство по ликвидация". Улесняването на процеса се постига по две основни направления – съкращаване на сроковете на процедурите и въвеждане на "обслужване на едно гише" чрез Агенцията по вписванията, където ще се подават всички заявления. Условията за провеждане на бързо производство по ликвидация само се декларират и представянето на декларация за тях ще е достатъчно за разглеждане на заявленията в производството в по-кратки срокове. За да се възползва от новата възможност, дружеството трябва едновременно да отговаря на пет условия: не е осъществявало дейност или е прекратило осъществяваната дейност преди повече от 12 месеца; не е наемало работници и служители или е прекратило трудовите правоотношения с тях преди повече от 12 месеца; няма регистрация по ЗДДС или е прекратило регистрацията си преди повече от 12 месеца; няма непогасени задължения към държавата и общините; няма неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е НАП. При бързата ликвидация е предвиден по-кратък срок за удовлетворяване на кредиторите – имуществото на дружеството се разпределя, ако са изминали три, а не шест месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в Търговския регистър. Както и в общия случай, ще трябва да бъдат довършени започнатите сделки, имуществото да е осребрено, а всички вземания на кредиторите да са обезпечени или изпълнени. Процедурата предвижда Агенцията по вписванията да уведомява НАП по електронен път за постъпването на заявление за бързо производство по ликвидация. В 30-дневен срок НАП предоставя по електронен път на АВ информацията дали са налице условията за провеждане на бързо производство. При подаване на заявление за прекратяване на дейността и бърза ликвидация дружеството, отново чрез Агенцията по вписванията, ще подава заявление за издаване на удостоверение за предаване на ведомостите. А тя ще информира НОИ незабавно и служебно. Съответното Териториално поделение на института ще издава удостоверение за предаване на ведомостите в срок до 30 дни от вписване на прекратяването на търговската дейност и откриване на бързо производство по ликвидация, при условие че дружеството няма неизпълнени задължения. Удостоверението ще се изпраща по електронен път до него и до Агенцията по вписванията.
Източник: Сега (09.04.2024)

Индекси на промишленото производство през февруари 2024 година България отчита годишен спад в промишленото производство с 8.3% за м. февруари 2024 г. в сравнение с предходната година, съобщи Националния статистически институт (НСИ). През 2024 г. (спрямо 2023 г.) се отчита спад на промишленото производство в добивната промишленост - с 20.8%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 20.7% и при преработващата промишленост - с 3.3%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо февруари 2023 г. се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 37.9%, производството на тютюневи изделия - с 35.3%, обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 19.1%, производството на облекло - с 18.8%, производството, некласифицирано другаде - със 17.2%. Ръст през 2024 г. обаче се отчита при производството на основни метали - с 23.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 9.2%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - със 7.7%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - със 7.6%.
Източник: News.bg (11.04.2024)

Строителната продукция в България отчита ръст през февруари Строителната продукция е нараснала с 1,4% през февруари спрямо предходния месец, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Спрямо същият период през изминалата година строителната продукция се е повишила с 3,3%. През февруари 2024 г. е отчетено повишение спрямо януари при продукцията от специализирани строителни дейности – с 2,6%, при строителството на съоръжения – с 1,2%, и при сградното строителство – с 0,5%. През февруари т.г. строителството на съоръжения се е повишило с 8,1%, специализираните строителни дейности – с 6.3% спрямо същият период за 2023 г., но при сградното строителство се наблюдава намаление с 2%.
Източник: actualno.com (11.04.2024)

Големите вериги имат приходи от 16 млрд. лв., или 1/3 от оборота в търговията на дребно През 2022 г. големите търговски вериги за хранителни и нехранителни стоки (или т.нар. модерна търговия) генерират сумарно 15.8 млрд. лв. приходи и осигуряват работа на 53 300 души. А съвкупният ефект от дейността им, измерен през създаденото пряко и допълнително вътрешно търсене в българската икономика, надхвърля 11.8 млрд. лева и отчита 21% ръст. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за ролята и социално-икономическия принос на сектора, изготвен по поръчка на Сдружението за модерна търговия. Преките ефекти от дейността на компаниите от т.нар. модерна търговия са оценени на 7.1 млрд. лв. Сумата включва над 5.7 млрд. лева разходи за доставени от български компании стоки и изпълнени услуги, 490 млн. лв. направени инвестиции в българската икономика, и над 870 млн. лева платени нетни заплати на наетите във веригите служители. Към преките ефекти изследователите от ИПИ прибавят и 4.2 млрд. лева допълнителен принос от дейността на доставчиците на стоки и партньорите на веригите, както и над 500 млн. лева в резултат на похарчените заплати на наетите в модерната търговия. За 2020-2022 г. големите предприятия в търговията на дребно (с над 250 заети) са направили общо инвестиции за над 1.3 млрд. лв. Сумата включва както откриването на нови обекти и обновяването на вече съществуващи, така и разходи за логистика, дигитализация, въвеждане на нови системи за управление на дейността и др.
Източник: Капитал (11.04.2024)

По предварителни данни, през 2023 г. в кланиците в България добити 78,6 хил. тона свинско месо или с 4,2% по-малко на годишна база. Това показва анализ на Министерството на земеделието и храните относно ситуация на пазара на свинско месо в България. През първите осем месеца на годината се отчита намаление на промишленото производство спрямо година по-рано, отразяващо редуцираното поголовие от свине към края на 2022 г., в резултат на рязко повишените разходи за производство след началото на войната в Украйна. В последните месеци на годината обаче (септември-декември 2023 г.) добивът на свинско месо в кланиците отбелязва ръст на годишна база, благодарение на нарасналото поголовие вследствие на постепенното понижение на цените на фуражните култури през годината. Положителната тенденция продължава и в началото на 2024 г. По предварителни данни, през м. януари промишленият добив на свинско месо надхвърля с 2,3% отчетения по същото време на 2023 г. Предвид данните за увеличение на броя на женските свине за разплод, както и на свинете за угояване към края на 2023 г., може да се очаква през първата половина на 2024 г. добивът на свинско месо да е над нивото отпреди една година.
Източник: econ.bg (12.04.2024)

Българският износ продължава да отчита спадове, като за първите два месеца на годината износът на стоки е с 11.4% по-малко спрямо същия период на миналата година. Спадът през февруари е 7.5% и е двойно по-нисък спрямо януари, показват данните на НСИ. Това е единадесети пореден месец, в който статистиката отчита спад на българския експорт. Причините са по-ниските цени на повечето стоки, спадналите количества ток и горива и застоят на икономическата активност в Европа. Според икономистите на ING Think в сектор промишленост бизнесът в еврозоната все още усвоява излишъка от натрупани запази, докато "дейността в услугите се ускорява на фона на прилично потребителско търсене". А около две трети от експорта на стоки на страната ни е насочен именно към тези държави. За първите два месеца на 2024 г. спада както износът към ЕС (с 12.5%), така и към трети страни - с 9.3%. За периода, на годишна база се свива експортът към най-големия ни търговски партньор от тази група - Турция, с 11.5%. По стокови групи има спад на износа на горива с 29%, на храни и животни с 20.1%, на алкохол и цигари с 47.6%. Над половината от износа на България към трети страни е насочен към Турция, САЩ, Северна Македония, Китай, Сърбия, Великобритания и Гибралтар. Износъг към ЕС показват за януари спад при почти всички стокови групи с изключение на алкохол и цигари. Вносът на стоки в България за първите два месеца на 2024 г. намалява с 5.4% спрямо година по-рано. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Русия и Украйна. Вносът от Русия се свива с над 60% до 447 млн. лв., като вероятната причина е забраната, влязла в сила от началото на тази година, България да изнася горива, произведени от руски нефт. За сметка на това статистиката отчита огромен ръст на вноса от Либия, Египет, Мароко и Тунис
Източник: Капитал (12.04.2024)

5.8% е безработицата през февруари Равнището на регистрираната безработица в България през февруари е 5.8% и се запазва на месечна база, сочат данни на Агенцията по заетостта. Броят на регистрираните безработни лица в края на месеца е общо 165 585, като се отчита понижение спрямо миналия месец с 255 лица. Увеличава се броят на започналите работа безработни лица със съдействието на агенцията – през февруари те са 12 484, което е с 1 141 души повече спрямо предходния месец. Най-голям е делът на устроените на пазара на труда в преработващата промишленост – 15.8%, следват търговията – с 14.6%, държавното управление – с 9.3%, хуманното здравеопазване – с 6.7%, строителството – с 4.6% и др. През месеца се регистрираха нови 19 910 безработни лица в бюрата по труда, като при тях се наблюдава 25% намаление, в сравнение с януари. Други 814 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също се регистрираха в бюрата по труда през месеца. В бюрата по труда през февруари представителите на първичния пазар заявиха 10 494 свободни работни места при 10 037 през януари 2024 г. В реалната икономика най-много са свободните работни места в сферата на преработващата промишленост (23.4%), търговията (13.0%), хотелиерството и ресторантьорството (12.6%), държавното управление (11.7%), следват селското, горското и рибното стопанство (7.0%), административните и спомагателните дейности (6.8%).
Източник: econ.bg (13.04.2024)

Делът на населението с висше образование е по-висок в скандинавските и Прибалтийските страни Средно почти една трета от хората на възраст 25-74 години в Европейския съюз (ЕС) имат висше образование, включително от държавни и частни университети, колежи, институти за техническо обучение и професионални училища. Образователното ниво варира и в зависимост от възрастта и пола. През 2022 г. 31,8% от хората на възраст 25-74 години в ЕС имат висше образование, като този дял варира от 17,4% в Румъния до 49,8% в Ирландия. Делът на завършилите висше образование е по-висок от средното за ЕС в скандинавските и Прибалтийските страни. Швеция и Норвегия се нареждат съответно на трето и четвърто място с над 45 процента хора с висше образование. България е в долната половина на класацията с дял на висшистите от 27,8%, като Унгария отчита същия дял, но се нарежда по-високо в подреждането поради по-големия дял на завършилите професионално образование (46,2%). Делът на хората с професионална ориентация на ниво средно образование е над 45% в девет страни от ЕС, включително Чехия (63,9%), Полша (52,2%) и Германия (47,4%). През 2022 г. 42 процента от населението на ЕС на възраст 25-34 години има висше образование. Този дял варира от 24,7% в Румъния до 62,3% в Ирландия. В това отношение България заема едно от последните места в Европа с дял от 33,8%, изпреварвайки освен Румъния още Италия (29,2%), Унгария (31,9%) и Сърбия (33,4%).
Източник: Инвестор.БГ (15.04.2024)

КАТ е наложила глоби за 223 млн. лв. през 2023 г. Пътната полиция в България е наложила глоби на обща стойност 223 378 755 лв. през 2023 г. Шофьорите са платили малко над половината от тях - 115 243 178 лв. С камери са били заснети 1,7 млн. нарушения на скоростта - с около 600 000 повече от 2022 г. (1,1 млн.). Въпреки това в България миналата година са станали с 384 тежки катастрофи повече и ранените са с над 680 души спрямо предходната година. Само загиналите са с 6 по-малко, но въпреки това България за 2023 г. е на първо място в ЕС с 82 убити по пътищата на 1 млн. души от населението. Общият брой на санкциите от КАТ през 2023 г. е 1 933 324, като само 37 000 са наложени на пешеходците, всички останали - на шофьорите. След 8 август, когато влизат в сила промените в Наказателния кодекс за отнемане на автомобилите на пияни и дрогирани шофьори, броят на тежките катастрофи с такива водачи се увеличава. От 1 януари до 8 август 2023 г. тежките ПТП с пияни и дрогирани са били 280 - по около 39 на месец. От 8 август до 31 декември 2023 г. броят им е 211, което прави по около 44 на месец. Същите са съотношенията при отнетите книжки на пияни и дрогирани - 14 574 до 8 август и 9 938 след тази дата, както и при свалените номера на автомобилите на пияни и дрогирани - 10 416 и 6 201.
Източник: econ.bg (16.04.2024)

Инфлацията продължава да спада Инфлацията в България продължава да спада, но с бавни темпове, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за март. На годишна база инфлацията се укротява до 3%, а спрямо февруари тя е 0.2%. Натрупаната от началото на годината пък е 1%. Месечно спад в цените има в групите на: Храни и напитки - с 0.1%, Облекло и обувки - с 0.6%, Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - с 0.5%. Всички останали групи стоки и услуги продължават да поскъпват, макар и минимално. Сред храните продължават да поскъпват зелето - със 17.8%, чушките - с 12.6%, краставиците - с 5.3%, зрелият чесън - с 3.9%, сладоледът - с 3.2%, рибата - с 1.5%, маслините - с 1.8%, и др. През месеца обаче поевтиняват краставиците - с 11.7%, листните зеленчуци - със 7.8%, пресните лук и чесън - с 5.9%, доматите - с 4.1%, каймата и месото от едър рогат добитък - с по 1%, сиренето - с 0.2%, хлябът - с 0.3%. Все още поскъпват международните полети - с 12.5%, цветята - с 4.7%, шофьорските курсове - с 3.1%, банковите услуги - с 1.9%. В това време 12.8% през месеца поевтинява централното газоснабдяване, метанът - с 8.4%, прахосмукачките - с 1.1%,облеклото - с 0.6%, обувките - с 0.7%.
Източник: Дневник (16.04.2024)

Банкрутите намаляват, но регистрациите на нови компании също Банкрутите в Блгария намаляват през първото тримесечие на тази година в сравнение със същия период на 2023 г., но спад отчитат и регистрациите на нови фирми. Броят на фалиралите компании у нас намалява с 14,1% на годишна база, забавяйки темпа си на спад от предишното тримесечие. Общо 992 фирми са обявили несъстоятелност за периода януари-март тази година. В същото време новорегистрираните правни единици в страната са 12 229, като броят им намалява със 7,4% на годишна база. Положително е обаче, че темпът се увеличава в сравнение с предишното тримесечие, когато е бил 2,4% на годишна база. В сравнение с периода октомври-декември 2023 г. броят на новорегистрираните фирми у нас се е увеличил с 13,1%, а на обявилите несъстоятелност - с 1,5%. От всички новорегистрирани фирми през първите три месеца на годината най-много са в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 88,4% от всички, или общо 10 812 единици. Най-голям дял обявени в несъстоятелност за периода от всички обаче отново се падат на същия сектор - 78,3%. На годишна база обаче секторът отчита ръст от новите компании едва от 2%, колкото е и увеличението в сектор "Образование; хуманно здравеопазване и социални дейности". Най-голямо увеличение на новорегистрираните компании се отчита в "Хотелиерство и ресторантьорство" - 32%. На другия край е строителният сектор, който отчита спад на новорегистрираните фирми от 82% - от 1288 до 233. В същото време броят на фалиралите компании расте в само един сектор за година - "Транспорт и съхранение" с 53%. Най-голям е спадът в "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 46%. Най-сериозно е съотношението между новорегистрираните и оказалите се в несъстоятелност компании в промишлеността - на всеки близо 3 нови фирми една е фалирала през първото тримесечие. На другия край е сектор "Образование; хуманно здравеопазване и социални дейности", където по една компания е изпаднала в несъстоятелност на всеки близо 19 новорегистрирани.
Източник: НСИ (18.04.2024)

Над 2,8 млн. лв. са забавените трудовите възнаграждения за първото тримесечие Общо 55 322 са констатираните нарушения на трудовото законодателство в първите три месеца на годината при извършени почти 11 970 проверки в 11 300 предприятия с 579 280 работници и служители. Това съобщават от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ГИТ). Нарушенията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са 28 772, а по осъществяването на трудовите правоотношения са установени 26 249 нарушения. Установени са и 735 случая на работа без регистриран трудов договор в Националната агенция за приходите. За първото тримесечие на годината са съставени 465 акта за установяване на административни нарушения. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления е над 4,4 млн. лв. Установените забавени трудови възнаграждения на работещите са над 2,8 млн. лв. За първите три месеца на годината са изплатени над 1,7 млн. лв. забавени възнаграждения, включително и суми за предишни периоди. Броят на трудовите злополуки в страната се повишава. През миналата година в регистрите на ГИТ са вписани 440 инцидента, като при 65 от тях работниците са загубили живота си.
Източник: Инвестор.БГ (18.04.2024)

Скок на пенсионерите през март 2024 с 11 300, вече са 2,481 млн. души Броят на пенсионерите в България за март 2024 г. е 2 040 181, или с 11 268 (0,6%) повече в сравнение със същия месец миналата година, съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер е 826,85 лв. В сравнение със същия месец на 2023 г. той е по-висок с 88,10 лв. (11,9%). Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за март 2024 г. е 910,49 лв. В сравнение с м.март на предходната година, той е по-висок с 99,47 лв. (12,3%). Към края на март разходите на общественото осигуряване са 5,7 милиарда лева, а приходи от осигуровки малко над 3 милиарда лева. За плащането на пенсии са изразходвани 5 милиарда лева, което е 586 милиона лева повече спрямо март миналата година.
Източник: Blitz (18.04.2024)

Нарастване на строителството в ЕС и в България през февруари Строителството в България през февруари се повишава с 1,5% след растеж с 1,1% през януари и с 0,3% в края на 2023 г., сочат данните на Евростат. Продукцията в българското строителство на годишна база се повиши през февруари с 3,3% след два поредни месеца на стагнация, като това е първото нарастване спрямо година по-рано от март 2023 г. насам. Продукцията в строителния сектор на еврозоната и в целия ЕС нарасна през февруари с 1,8%, като в същото време се повиши в България за трети пореден месец, показват данни на Евростат. Строителството в ЕС се повиши с 1,8% спрямо януари, когато отбеляза спад с 1,2%, като в рамките на еврозоната продукцията в строителството също нарасна с 1,8% след слабо повишение с 0,2% в началото на годината. Най-силен ръст през февруари отбеляза строителството в Австрия (скок с 9,3%), следвана от Германия (със 7,9%) и Словения (с 6,3%), докато най-голям спад на продукцията в строителството беше отчетен в Унгария (спад с 8,5%), Франция (с 2,1%) и Швеция (с 0,9%). Спрямо година по-рано продукцията в строителния сектор на ЕС се сви с 0,6% след спад с 0,9% през януари, а в рамките на еврозоната строителството отбеляза понижение с 0,4% след понижение с 0,3% месец по-рано. Най-силен спад на годишна база на строителството през февруари беше отчетен в Нидерландия (понижение с 12,9%), Финландия (с 6,9%) и Австрия (с 5,9%), докато най-солидно повишение отбеляза строителството в Испания (с 8,3%), Португалия (с 4,4%) и Чехия (с 3,7%).
Източник: econ.bg (19.04.2024)

Премийният приход на застрахователните брокери расте до над 2 млрд. лева през 2022 г. Премийният приход, реализиран през застрахователните брокери в България през 2023 година спрямо предходната 2022 година, е нараснал с 27.87% до 2 381 200 461 лева спрямо 1 862 262 364 лева. От тях 2.179 млрд. лв. е реализиран в полза на застрахователи в България, а 202.142 млн. лева – в полза на застрахователи със седалище в други държави. Това показват данните от отчетите на регистрираните в Комисията за финансов надзор (КФН) 336 застрахователни брокери. Това означава, че е регистриран нов висок резултат на премийния приход за над 2.3 млрд. лева годишно, реализиран през застрахователни брокери. 1. Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС – 767 601 117 лв. премиен приход и 119 073 558 лв. приход от комисиони; 2. Автокаско – Застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови – 549 670 630 лв. премиен приход и 134 080 713 лв. приход от комисиони; 3. Пожар и природни бедствия – 185 102 451 лв. премиен приход и 29 823 135 лв. приход от комисиони; 4. Гаранции – 46 887 626 лв. премиен приход и 6 526 378 лв. приход от комисиони; 5. Заболяване – 44 460 294 лв. премиен приход и 6 280 389 лв. приход от комисиони; 6. Товари по време на превоз – 27 951 665 лв. премиен приход и 7 487 742 лв. приход от комисиони; 7. Обща Гражданска отговорност – 26 712 312 лв. премиен приход и 5 035 178 лв. приход от комисиони; 8. Злополука – 20 001 649 лв. премиен приход и 4 961 010 лв. приход от комисиони; 9. Други щети на имущество – 11 714 646 лв. премиен приход и 2 654 462 лв. приход от комисиони; 10. Разни финансови загуби - 4 228 527 лв. премиен приход и 918 293 лв. приход от комисиони.
Източник: econ.bg (22.04.2024)

Професионалното образование подготвя предимно готвачи и автотехници Данните за професионалното образование показват, че тази учебна година най-голям е приемът на автотехници и ресторантьори, а шлосерите и заварчиците са сравнително малко. Работодателите заявяват, че в следващите 12 месеца планират да назначат близо 270 хиляди работници. Сред тези с професионално образование най-високи са потребностите от машинни оператори (14,8 хиляди), шивачи (8,7 хиляди), готвачи (8,6 хиляди) и строители (8,3 хиляди). Съпоставката с данните за приема в професионалното образование през 2023/2024 г. показва, че между търсенето и предлагането на труд отново ще има големи структурни разминавания. От 20-те професии с най-голям недостиг за следващата година за три изобщо няма прием в професионалното образование (водач на МПС за обществен превоз, болногледач и касиер). При други 12 професии пък (например шлосер, социален асистент, заварчик) приемът е сравнително нисък –– под 100 души в страната, или под 0,3% от общия прием. Тоест, в 15 от 20-те професии с най-висока очаквана потребност системата на професионалното образование в момента подготвя малко или никакви кадри. Сред 20-те професии превес на дела на учащите над търсените има единствено при подготвяните готвачи и електротехници – те са съответно 3,7% и 2,4% от учащите и 3,2% и 1,1% от потребностите от кадри на пазара на труда.
Източник: Стандарт (23.04.2024)

Търговете за ИТ‘2023 по Закона за Обществени поръчки в България През 2023 г. в България са сключени рекордните 1 914 договора за ИТ хардуер, софтуер и услуги по Закона за Обществените Поръчки (ЗОП), на обща стойност 533.1 млн. лв. [0.3% от БВП], според 24-тото поредно годишно изследване на CBN Pannoff, Stoytcheff & Co. В Топ10 класацията на възложителите за 2023 година по изразходвани суми, лидера е нов и влизат пет нови участници - две министерства, Централната Избирателна Комисия, Прокуратурата на РБ и една частна компания. В Топ10 класацията на изпълнителите за 2023 година по спечелени суми влизат три нови компании, първото място е вече с ново име, а лидера печели близо 50 милиона лева. Като най-големи възложители на ИТ обществени поръчки в България за 2023 остават държавните и общински органи, следвани от бизнеса, образованието и здравеопазването. Разходите на държавните и общински ведомства, ангажирани пряко или косвено с електронно управление са общо за 3.306 милиарда лева [$1.996B] направени в 8, 827 договори за общо 24 години.
Източник: Фирмена информация (24.04.2024)

За периода юли – декември 2023 г. множество закони са изменени и допълнени повече от веднъж Само за периода юли – декември 2023 г. Народното събрание е приело 51 закона за изменение и допълнение, които реално изменят и допълват 43 закона. Това става ясно от представените данни от сп.„Юридически барометър“. В рамките на шестмесечието 79% от съответните закони са променяни повече от веднъж – 34 от 43 закона. Това е най-високият процент на изменения за последните 12 години, показва анализът. Лидери по брой изменения е Законът за акцизите и данъчните складове – със седем изменения и допълнения, посочи ръководителят на екипа на „Юридически барометър“ проф. Даниел Вълчев. По пет пъти са изменени и допълнени Кодексът за застраховането, Законът за съдебната власт, Законът за здравето, Законът за здравното осигуряване, Законът за обществените поръчки, Данъчно-осигурителният процесуален кодекс и Законът за корпоративното подоходно облагане. Още пет закона са изменени и допълнени по четири пъти в рамките на шестмесечието.
Източник: Инвестор.БГ (24.04.2024)

Украински млекопреработватели удвояват износа си за България Украинската асоциация на млекопреработвателите предвижда да увеличи двойно износа си на суровини за българския пазар. Това стана ясно на среща на браншовата организация с Българската асоциация на млекопреработвателите във Велико Търново. По думите на Арсен Дидур от Украинската асоциация на млекопреработвателите в България и сега се внасят на суровини от украински предприятия, които са проверени от Европейската ветеринарна комисия. "През 2023 година ние сме доставили от Украйна в България 2500 тона сухо мляко. Украйна е в състояние да достави 5000 тона сухо мляко в България. Можем да доставим над 2000 тона кондензирано мляко. Ако България има нужда и е готова, можем да доставим и други видове продукция", обясни той. Пламен Ангелов от Управителния съвет на Българската асоциация на млекопреработвателите коментира, че преработвателите в страната ни изкупуват суровото мляко на фермерите у нас, но то не стига. "Поне 30% има недостиг на качествено сурово мляко, на суровина, която не се произвежда вече от българските животновъди", уточни той.
Източник: БНР (25.04.2024)

Жилищните кредити в България нараснаха с рекордните 22,7% Отпуснатите от банките жилищни кредити в България нараснаха с рекордните 22,7% за година и към края на март са в общ размер 20,9 млрд. лв., показват данни на БНБ. В рамките на година заемите за покупка на къщи и апартаменти са нараснали с 3,87 млрд. лв. При потребителските кредити също има голям ръст. За година потребителските заеми на банките са нараснали с 13,2% и достигат 17,4 млрд. лв. Голяма част от тези заеми са за ремонти и обзавеждане на дома. Оказва се, че желанието на хората да живеят в по-хубав дом е основният двигател на кредитирането в страната. Потребителските кредити за година са нараснали с над 2 млрд. лв. Фирмите взимат доста по-малко кредити от домакинствата. Ръстът при отпуснатите бизнес заеми е с 8,2 на сто в рамките на година. Общият размер на фирмените заеми достига 45 млрд. лв., като за година нараства с 3,4 млрд. лв. Депозитите на домакинствата за година нарастват с 8,379 млрд. лв. и достигат 81,56 млрд. лв.
Източник: Труд (25.04.2024)

Туроператори настояват намалената ставка за ДДС да остане до края на 2024 г. Туроператори ще трябва да плащат за своя сметка разликата от 9 до 20% ДДС, когато влезе в сила новата ставка, считат от . Асоциацията на българските туроператори и туристическите агенти. Причината е, че туроператорите вече са продали пакетите за почивки още миналата година при ДДС в размер на 9 на сто. В законодателството обаче е заложено ниският данък да е действащ до 30 юни тази година, а от 1 юли той да е 20%. При приемането на Закона за бюджета за 2024 година парламентът е решил по-ниският ДДС да е действащ до 1 юли, а не до края на 2024 г. През този период обаче вече са продадени пакети и то на чужди туроператори при 9 на сто ДДС. Това на практика означава, че за всички почивки, които са след 1 юли, туроператорите ще трябва да доплащат разликата.
Източник: econ.bg (25.04.2024)

13 зърнари с 52 млн. лв. субсидии за три години Над 52 млн. лв. субсидии са получили 13 големи производители на маслодаен слънчоглед и пшеница само за три години - от началото на 2020 г. до края на 2022 г. Това стана ясно от секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и търговия с олио и брашно в България, разработен от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Един фермер е получил 27,16 млн. лв. в рамките на три години, което е над 50 на сто от общия размер на сумата, взета от 13 големи производители на зърно. На второ място по получени субсидии е производител, който е взел 8,4 млн. лв. за три години. От КЗК са установили, че през пазарната година 2021/22 износът на слънчоглед намалява с 12% спрямо предходния сезон до 679 хил. тона, което с оглед на увеличените средни добиви от хектар и нарасналото производство, води до по-високи наличности от слънчоглед в страната. Според КЗК може да се направи обосновано предположение, че поведението на производителите на маслодаен слънчоглед се дължи на задържане на продукция в складове с цел да бъде продадена на по-късен етап, в очакване на по-високи цени. Прогнозата обаче се оказва грешна, през следващата година цената на слънчогледа беше значително по-ниска и фермерите организираха протести и поискаха забрана на вноса на слънчоглед от Украйна. Задържане на наличности от зърнопроизводители или търговци в складовете би могло да доведе до изкуствено завишаване на цените, пише в заключенията на КЗК. Затова от КЗК правят препоръки за подобряване на пазарната среда в страната като бъде намалена концентрацията при изплащане на субсидиите и получаването на големи суми от малко фермери. Според КЗК трябва да се вземат мерки за подобряване на процеса на кандидатстване на земеделските стопани по различните схеми за подпомагане, с което да се увеличат възможностите за подпомагане на по-широк кръг участници в сектора на зърнопроизводството.
Източник: Труд (26.04.2024)

Населението на България продължава да намалява и да застарява Населението на България продължава да намалява и застарява, като цели области на страната са с много неблагоприятно възрастово съотношение. Областите Видин, Габрово и Смолян са с най-висок дял на застаряващо население, като на възраст над 65 години са близо 1/3 от местните (31,3% за Видин, 30,3% за Габрово и 28,9% за Смолян). Това са и трите области в страната с най-нисък дял на младите на възраст до 15 години – Смолян с 10.6%, Видин с 11.5%, и Габрово - 11.7%. На този фон Ирландия – страната с най-голям дял на младите в ЕС, отчита по този показател стойност от 19,3%. Това показва демографската статистика на НСИ за 2023 г. През 2023 г. населението на страната е намаляло с 2229 души (0.03%) и достига 6 445 481 души. През 2023 делът на населението в трудоспособна възраст е 3.769 млн. души или 58,5%. Над трудоспособна възраст са 26,3% от българите, а под трудоспособна – 15,2%. Към края на годината коефициентът на възрастова зависимост е 61.0%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. Пет са областите в страната, които увеличават населението си – Бургас с 1,5%, Варна (0,8%), Кърджали (2,8%), Пловдив (0,3%) и София град (0,5%). В 22 области има намаление, като то е най-голямо в Монтана – 1,4%, и Видин и Смолян – с по 1,3%. Благоприятно влияние на статистиката тази година има положителният механичен прираст – в България са се завърнали повече българи и чужденци, отколкото са заминали. Занимали са 15 227 души, а са пристигнали 56 807. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (25.0%), Украйна (17.5%) и Руската Федерация (9.7%), а градовете с най-висок механичен прираст са Кърджали, Бургас и Варна. Коефициентът на обща смъртност продължава да е висок – 15,7 умрели лица на 1000 души от средногодишния брой на населението. В ЕС- 27 този показател през 2022 г. е бил 11,5 на 1000. Влошава се и показателят за преждевременна смъртност – от 19,2 на 20,1%. Показателят мери дела на починалите преди 65 г. възраст. При жените преди този праг си отиват 12,5%, при мъжете – 27,1%. При раждаемостта 2023 г. носи леко подобрение – броят на живородените деца е 57 197 – с 601 повече от 2022 г. Коефициентът на обща раждаемост е 8,9 на 1000 души при 8,7 на 1000 среден показател за ЕС. По раждаемост в ЕС води Кипър 11.2 промила, следван от Франция - 10.7‰, Ирландия - 10.5‰, и Швеция - 10.0‰.
Източник: Сега (30.04.2024)

Промишлените продукти, произведени в България, са поевтинели с 1.6% през март Общият индекс на цените на производителите, който измерва средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия, се понижава с 1.6% през март 2024 г. спрямо предходния месец. Намаление с 8.2% се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, докато общият индекс в добивната промишленост се е покачил с 6.3%. Това посочват от Националния статистически институт (НСИ) в доклад за индексите на цените на производител в промишлеността за периода на март месец тази година. Общият индекс на цените на производител през март е с 8.7% под нивото на същия месец на 2023 г. Спад на цените с 31.2% се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. По-високи цени в преработващата промишленост са отчетени при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти с 8.6%; при производството на основни метали - с 3.1%; и производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета с 1.4%. Понижение на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 1.5%. Понижение на цените в преработващата промишленост е регистрирано при производството на химични продукти с 8.1%; производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - със 7.9%; и производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7.7%. Съществено нарастване на цените се наблюдава при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти с 13.7%; производството на изделия от каучук и пластмаси - с 10.4%; и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 9.5%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 3.3% през март спрямо февруари. Понижение е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.1%, и в преработващата промишленост - с 0.5%. Увеличение е регистрирано в добивната промишленост - с 2.9%. По-ниски цени в преработващата промишленост се наблюдават при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели, както и при производството на химични продукти - с по 1.4%; производството на лекарствени вещества и продукти - с 0.7%. Нарастване на цените е регистрирано при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 2.2%, а също и при производството на облекло - с 1.1%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 12.7% в сравнение с март 2023 г. Спад на цените е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 30.6%, Спрямо март 2023 г. спад на цените в преработващата промишленост е регистриран при производството на химични продукти - с 12.7%; производството на основни метали - с 10.6%; производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 9.5%. Увеличение на цените е отчетено при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8.5%; ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 8.1%; и производството на облекло - със 7.9%. Индексът на цените на производител на международния пазар нараства с 1.3% през март 2024 г. спрямо предходния месец, а спрямо март 2023 г. се понижава с 1.6%.
Източник: News.bg (01.05.2024)

Обемът на търговията на дребно през март нараства с 0.8% в еврозоната и с 1.2% в ЕС През март 2024 г. в сравнение с февруари 2024 г. сезонно изгладеният обем на търговията на дребно се е увеличил с 0.8% в Еврозоната и с 1.2% в ЕС, според първите оценки на Евростат. На годишна база през март 2024 г. в сравнение с март 2023 г. календарно коригираният индекс на продажбите на дребно нараства с 0.7% в еврозоната и с 2.0% в ЕС. За България Евростат отчита нарастване на общия обем на търговията на дребно на годишна база с 0.4 на сто в сравнение с повишение от 3.1% през февруари. В Еврозоната през март 2024 г. спрямо март 2023 г. обемът на търговията на дребно отчита: - повишение за храни, напитки, тютюн с 1.1%, - увеличаване за нехранителни продукти (с изключение на автомобилни горива) с 0.8%, - намалява при автомобилните горива в специализираните магазини с 0.6%. В ЕС обемът на търговията на дребно: - повишава се за храни, напитки, тютюн с 1,0%, - увеличава се за нехранителни продукти (с изключение на автомобилни горива) с 3,0%, - намалява при автомобилните горива в специализираните магазини с 0.5%. На годишна база, спрямо март 2023 година, Евростат отчита най-висок обем на търговията на дребно в Полша (+14.8%), Люксембург (+10,.%) и Хърватия (+8.9%). Най-голям спад се наблюдава в Белгия (-4.6%), Естония (-2.3%) и Австрия (-2.0%).
Източник: 3e-news (08.05.2024)

Около 11 хил. българи са се отказали от втора пенсия Около 11 хил. българи са се отказали от втора пенсия през 2023 г. , като са приети 9 500 заявления на хора, които са поискали да си преместят парите за втора пенсия в НОИ и да получават само една държавна пенсия. 1 488 пък са заявленията на хора, осигурени в професионални пенсионни фондове. През миналата година са обработени 344 994 заявления за участие и промяна на участието в универсален пенсионен фонд, където се събират парите за втора пенсия на родените след 1960 г., и 26 778 заявления за участие и промяна на участието в професионален пенсионен фонд, където пък се осигуряват задължително работещите първа и втора категория труд, подадени в НАП от пенсионните дружества.
Източник: econ.bg (09.05.2024)

Към края на 2023 г. в пенсионните фондове са се осигурявали над 5 милиона души Броят на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към края на 2023 г. е 5 000 945 души, като нараства на годишна база с 1,58 на сто. Най-много са осигурените в универсалните пенсионни фондове - 80,40 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,85 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми - 0,20 на сто. Към края на 2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност над 22,9 млрд. лева. За година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 19,34 на сто. Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 20,46 на сто на годишна база. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 14,72 на сто и 9,95 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 9,82 на сто. Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към края на 2023 г. са 20 656, от които 2632 пенсионери и 18 024 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. Към края на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4,751 млн. лв. за пенсии, почти 70 млн. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 245 000 лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към края на 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 416,55 лв. В сравнение с края на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 18,62 лв., или с 8,83 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64,30 лв., или с 18,25 на сто.
Източник: БТА (09.05.2024)

Населението на София вече е почти 2 милиона души Към 31 декември 2023 г , 46 от всички 257 града в България са увеличили населението си, съобщава Националния статистически институт. Областните центрове, които увеличават жителите си, са Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив и София. Най-голямо увеличение на жителите е регистрирано в трите най-големи по население града в страната. Населението на столицата се увеличава с 6550 души и вече достига 1 196 806. Жителите на Пловдив се увеличават с 3661 души и са вече 325 485, а във Варна населението нараства с 3514 души и става 314 607. От всички областни центрове с най-много намалява населението на Добрич - 1536 души. Плевен губи 1179 души от населението си. Жителите на Монтана са по-малко с 1165. Другите два центъра в Северозападна България - Враца и Видин, губят съответно 1163 и 1055 души от населението си. Най-големите необластни населени места са Асеновград е с 45 322 души, Казанлък - с 41 657, а Димитровград - с 30 620. В 20 от българските градове живеят повече мъже отколкото жени: в Алфатар, Батак, Белене, Бобов дол, Бойчиновци, Земен, Златарица, Каолиново, Костандово, Крън, Маджарово, Мелник, Обзор, Ракитово, Сеново, Стралджа, Сърница, Твърдица, Угърчин и Шивачево. Към 31 декември 2023 г. населените места в България без нито един жител са 201. Най-много обезлюдени села има в областите Велико Търново (67), Габрово (67), Кюстендил (10) и Кърджали (9). В 1453 села живеят само между 1 до 49 души. И ако има нещо положително, то е че в сравнение с 2022, обезлюдените населени места у нас са намалели с 4. Най-много обезлюдени села има в областите Велико Търново (67), Габрово (67), Кюстендил (10) и Кърджали (9). В 1453 села живеят само между 1 до 49 души.
Източник: econ.bg (10.05.2024)

Оборотът от търговията на дребно през март расте с 0,3% на годишна база През март 2024 г. оборотът от търговията на дребно в България намалява с 0,6% спрямо предходния месец, сочат предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). В тях не се включва търговията с автомобили и мотоциклети. На годишна база оборотът нараства с 0,3%, сочат календарно изгладените данни. На годишна база през март се отчита увеличение на оборота при хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия – с 8,6%. Регистрирано е намаление при автомобилните горива и смазочните материали – с 15,5%, докато търговията с нехранителни стоки (без търговията с автомобилни горива и смазочни материали) запазва нивото си от предходната година. В търговията на дребно с нехранителни стоки (без автомобилни горива и смазочни материали), значителен ръст е отчетен при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 22,3%. Спад има при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника – с 9,2%, и при търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 5,7%.
Източник: Инвестор.БГ (10.05.2024)

Индекси на промишленото производство през март 2024 година Индексът на промишленото производство в България се понижава с 1.0% през март 2024 г. в сравнение с предходния месец и със 7.6% спрямо март 2023 г., съобщи Националният статистически институт. На годишна база спад се отчита 15-ти месец поред. Сравнението с март 2023 г. сочи спад в добивната промишленост - с 21.8%, в енергетиката - с 9.1% и в преработващата промишленост - с 5.9%. В преработващата промишленост за година най-голям е спадът при: обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 39.4%, производството на превозни средства, без автомобили - с 29.6%, производството, некласифицирано другаде - с 26.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 25.6%, производството на облекло - с 23.4%. Ръст е отчетен при производството на лекарствени вещества и продукти - с 29.3%, производството на основни метали - с 19.8%.
Източник: econ.bg (13.05.2024)

През първото тримесечие на 2024 година изнесените български стоки са за близо 20 млрд. лв. Дефицитът на България в стокообмена през първото тримесечие на тази година се разширява с близо две трети (61,214%) на годишна база и достига 3,824 млрд. лева, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). От януари до март изнесените български стоки са на стойност 19,947 млрд. лв., което е с 11,1% по-малко в сравнение със същия период на 2023 година. През първото тримесечие в страната са внесени стоки на стойност 23,772 млрд. лв. (по цени CIF), или с 4,1% по-малко спрямо същия период на миналата година. При търговията със страни от ЕС през първите три месеца на тази година са изнесени български стоки за 12,909 млрд. лева, а вносът възлиза на 14,156 млрд. лева. Така се отчита дефицит на стойност 1,246 млрд. лева, докато за същия период на миналата година той беше 298,2 млн. лева. През първото тримесечие износът на български стоки за трети страни намалява с 9,9% в сравнение със същия период на 2023 г. и е на стойност 7,037 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Китай, Гибралтар и Обединено кралство, които формират 51,7% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари-март намалява с 2,8% в сравнение със същия период на 2023 г. и е на стойност 9,615 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Руската федерация и Египет. Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода януари-март е отрицателно и е в размер на 2,578 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2024)

2300 лева е средната заплата в България към март Между януари и март 2024 г. средната месечна работна заплата в България e 2198 лв. Увеличението спрямо края на 2023 г. е с 3.5%, а спрямо година по-рано - с 16.8%, съобщи Националният статистически институт. За година с най-голям процент увеличение са работещите в хотелите и ресторантите - 24.4%, но заплатите в сектора не успяват да наваксат и отново са сред най-ниските в страната. Най-високи са заплатите в дейностите: създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения - 5 252 лв.; финансови и застраховане - 3 395 лв.; енергетика - - 3 035 лв. Най-нископлатени са в: хотелиерството и ресторантьорството - 1 366 лв.; земеделието - 1 543 лв.
Източник: Дневник (16.05.2024)

ЕБВР запази оценката си за растежа на икономиката на България за тази и следващата година Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) прогнозира, че българският брутен вътрешен продукт (БВП) ще нарасне с 2,6 на сто през настоящата година и с 3 на сто през 2025 г. При предишния си доклад за икономическите перспективи – от септември 2023 г. банката имаше същите очаквания за икономиката на България. Положителен ефект върху икономическия растеж ще окажат забавянето на инфлацията и високо потребление, както и бавно възстановяващото се външно търсене. В България увеличаването на БВП се забави до 1,8 на сто през 2023 г. на фона на пониженото външно търсене и по-нисък принос на промишлеността и сектора на услугите, докато частното потребление в страната се увеличи с 5,4 процента. Силният ръст на заплатите и намаляващата инфлация, която достигна 3,1 на сто на годишна база през март 2024 г., доведоха до относително висок ръст на реалните възнаграждения през миналата година. Минималната заплата беше увеличена допълнително с почти 20 на сто през 2024 г. Също така растежът на инвестициите се ускори през второто полугодие на 2023 г., отчитат от ЕБВР. По-слабото търсене в ЕС доведе до спад на българския износ с 1,9 на сто миналата година (в реално изражение), компенсиран от по-значителен спад на вноса. В номинално изражение износът на България за европейски икономики извън ЕС, включително Украйна, е намалял с почти една пета през миналата година, отразявайки по-ниските експортни цени на горивата и електроенергията.
Източник: Труд (16.05.2024)

Общо 514 са проектните предложения за разработване на иновации 514 са подадените проектни предложения по процедурата „Разработване на иновации в предприятията“ по програма „Конкурентоспособност“. Проектите на фирмите са за общо над 250 млн. лв. От тях компаниите са поискали 144 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ. Общият бюджет на безвъзмездните средства, които фирмите могат да получат по процедурата за разработване на иновации, е 127 млн. лв. От помощта ще се възползват микро-, малки и средни фирми (МСП), малки дружества със средна пазарна капитализация и големи компании в партньорство с МСП. Минималният размер на финансирането е 50 000 лв., а максималният зависи от големината на фирмите. За микро- предприятията е 250 000 лв., за малките – 400 000 лв., а за останалите – 500 000 лв. Съфинансирането е от 25% до 60% спрямо категорията им. Проектите на фирмите трябваше да са насочени към разработване на иновация, която попада в една от подобластите на петте тематични области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 – „Информатика и ИКТ“, „Мехатроника и микроелектроника“, „Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии“, „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ и „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“. Допустимо беше разработване на продуктови иновации или иновации в бизнес процесите, насочени към производство на стоки и предоставяне на услуги в различни области, например: машиностроене и уредостроене, изкуствен интелект, методи за чисто производство, съхранение, преработка и достигане до крайния потребител на специфични български продукти и др. Подкрепа ще получат иновативни решения на национално и световно ниво, но и такива представляващи новост на ниво предприятие. Със средства ще се финансират дейности по извършване на изследвания, изпитвания, измервания и валидиране; създаване и тестване на прототипи и пилотни линии и др.
Източник: Фирмена информация (17.05.2024)

България е сред страните в ЕС най-голям спад на емисиите парникови газове През четвъртото тримесечие на 2023 година емисиите парникови газове в икономиката на Европейския съюз се оценяват на на 897 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид, което представлява намаление с 4 % в сравнение със същото тримесечие на 2022 година (935 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид). Същевременно брутният вътрешен продукт на ЕС остава стабилен, регистрирайки дори малко увеличение с 0,2% през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо същото тримесечие на 2022-ра. Това показват данните на официалната европейска статистическа служба Евростат. През четвъртото тримесечие на 2023 година икономическите сектори в ЕС, отговорни за най-големите намаления на вредните емисии спрямо последното тримесечие на 2022 година, са доставката на електроенергия и газ (спад със 17,1%) и производството (с 3,1%), докато емисиите при домакинствата остават стабилни (нулева промяна). През четвъртото тримесечие на миналата година емисиите парникови газове са намалели в 22 държави от ЕС в сравнение със същото тримесечие година по-рано. Най-големи намаления на емисиите от парникови газове се оценяват за Естония (-23,0 %), България (-17,0 %) и Финландия (-9,0 %). От 22-те държави, за които се смята, че са намалили емисиите си, 10 регистрират и спад в БВП (Естония, Финландия, Швеция, Германия, Австрия, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия и Люксембург). Унгария поддържа БВП на същото ниво, като същевременно намалява емисиите. Останалите 11 страни (България, Белгия, Чехия, Дания, Италия, Испания, Франция, Полша, Португалия, Румъния и Хърватия) обаче са успели да намалят емисиите, като същевременно са увеличили своя БВП. Увеличения на емисиите се очакват за Малта (+7,7%), Словения (+5,6%), Кипър (+2,3%), Словакия (1,7%) и Гърция (+0,3%). Едновременно с това и петте държави отбелязват увеличение на БВП: Малта (+4,3%), Словения (+2,2%), Кипър (+2,1%), Словакия (+2,2%) и Гърция (+1,1%).
Източник: Банкеръ (17.05.2024)

Средната пенсия през април е 835 лева Броят на пенсионерите у нас за април е 2 039 418 или с 12 269 (0,6%) повече в сравнение със същия месец на предходната година. Средната пенсия на един пенсионер е 835,07 лева, като в сравнение април 2023 година той е по-висок с 93,51 лева, (12,6%). Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за месеца е 920,01 лева. Спрямо същия месец на миналата година, размерът е по-висок със 105,42 лева (12,9%). Към 30 април общият размер на отчетените приходи в Държавното обществено осигуряване е 4 145,4 млн. лева, което представлява 32,2% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 593,4 млн. лева повече в сравнение с първите четири месеца на 2023 година. Общо отчетените разходи за периода възлизат на 8 068,3 млн. лева или 33,2% от заложените в плана за годината. Разходите са с 1 276,6 млн. лева повече в сравнение със същия период на миналата година. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 7 097,0 млн. лева или 32,8% изпълнение на плана за годината. Това е с 300,8 млн. (4,4%) повече спрямо плана към април 2024-та. За април са изплатени и 50,8 млн. лева допълнително за еднократна сума от 100 лева за Великден на пенсионерите, на които пенсията или сборът от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях, е в размер до 526 лева включително. Допълнително, в края на април са преведени 277,6 млн. лева на „Български пощи“ за изплащане на част от пенсиите за май, поради празничните дни в началото на месеца.
Източник: Банкеръ (20.05.2024)

Държавите от ЕС са внесли 163 700 тона натурален мед от трети страни през 2023 г. По данни на Евростат, през 2023 г. страните от Европейския съюз са внесли 163 700 тона натурален мед от държави извън ЕС, на стойност от над 359,26 млн. евро, а са изнесли само 24 900 тона. Спрямо 2013 г. вносът на натурален мед в Евросъюза се е увеличил с 20 на сто (от 136 300 тона на 163 700 тона), а износът от ЕС за трети страни е нараснал с 14 на сто (от 21 700 тона на 24 900 тона). България е внесла натурален мед от страни извън ЕС на стойност от 3,2 млн. евро през 2023 г. Страните, от които през миналата година е внесено най-голямо количество натурален мед в ЕС, са Китай (60 200 тона - 37 на сто от целия внос), Украйна (45 800 тона - 28 на сто от вноса) и Аржентина (20 400 тона - 12 на сто от вноса). Държавите, в които страните от ЕС са изнесли най-голямо количество от този хранителен продукт, са Великобритания (4 300 тона -17 на сто от целия износ на натурален мед от ЕС), Саудитска Арабия (3500 тона - 14 на сто от износа), Швейцария (3400 тона - над 13 на сто от износа), САЩ (3300 тона - 13 на сто от износа) и Япония (2500 тона - 10 на сто от износа). Най-големите вносители от Евросъюза на натурален мед от трети страни през 2023 г. са били Германия (41 000 тона - 25 на сто от вноса от държави извън ЕС), Белгия (31 400 тона - 19 на сто от вноса), Полша (23 300 тона - 14 на сто от вноса), Испания (15 700 тона - 10 на сто от вноса) и Франция (7700 тона - 5 на сто от вноса). Държавите, които са изнесли най-много са натурален мед за трети страни, са Испания (7100 тона - 29 на сто от целия износ), Германия (5500 тона - 22 на сто от износа), Румъния (1700 тона - 7 на сто от износа), Унгария (1600 тона - над 6 на сто от износа) и Гърция (1500 тона - 6 на сто от износа).
Източник: БТА (21.05.2024)

Безработицата в България расте през първото тримесечие на 2024 г. През първото тримесечие на 2024 г. броят на безработните в България е нараснал, а този на заетите е намалял спрямо същия период на 2023 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за работната сила през януари-март 2024 г. НСИ отчита ръст на безработицата сред младежите, както и на продължително безработните. Безработните през първото тримесечие са 152 хил., като на годишна база броят им нараства с над 17 хил., или с 13%. За същия период коефициентът на безработица нараства с 0,6 пр.п. и достига 5%. От всички безработни 9,1% са с висше образование, 53,2% - със средно, и 37,7% - с основно или по-ниско образование. Младежката безработица (сред хората на 15-29 навършени години) е 9,3%, като спрямо година по-рано този коефициент е по-висок с 2,2 пр.п. Oбщият брой на заетите през първото тримесечие на 2024 г. е 2,9 млн., като спрямо първото тримесечие на 2023 г. броят на заетите пада с 0,7%, което се дължи изцяло на намаление при жените. През първото тримесечие в сектора на услугите работят 1,912 млн. души, или 65% от заетите, в индустрията – 850 хил. (30%), а в селското, горското и рибното стопанство – 144 хил. (5%). От всички заети 4,6% са работодатели, 6,6% - самостоятелно заети без наети, 88,4% - наети, и 0,5% - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите 1,97 млн. (77%) работят в частния сектор, а 596 хил. (23%) – в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 69 хил., или 2,7% от наетите. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 29 навършени години е 35,9%, а този на възраст 20 – 64 навършени години е 75,9%. Заетите на възраст 55 – 64 навършени години са 623 хил., или 69% от населението в същата възрастова група, като за година коефициентът на заетост в групата повишава с 0,1 пр.п.
Източник: actualno.com (22.05.2024)

Очакваната средна продължителност на живота у нас е 73.5 години Очакваната средна продължителност на живот за населението в България, изчислена за периода 2021 - 2023 г., е 73.5 години. Спрямо предходния период (2020 - 2022 г.) тя се увеличава с 1.6 години, съобщават от НСИ. Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.9 години, докато при жените е със 7.4 години по-висока - 77.3 години. В сравнение с 2013 през 2023 г. се наблюдава намаление на средната продължителност при мъжете с 1.1 години, а при жените с 0.7 години. Средната продължителност на живота на населението в градовете е с 3.1 години по-висока (74.4 години) отколкото на населението в селата (71.3 години). Спрямо 2013 г. за населението в градовете тя е намаляла с 0.9 години, а за населението в селата - с 1.3 години. Очакваната продължителност на живота варира от 70.3 години в област Видин до 75.4 години в областите София (столица) и Кърджали. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Враца (8.5 години), а най-малка - в област Шумен (6.3 години).
Източник: Дарик радио (23.05.2024)

България води по ръст на автомобилния пазар в ЕС През април 2024 г. пазарът на автомобили в Европейския съюз нараства с 13,7 на сто, като новите регистрации възлизат на общо 913 995 бройки, водени от силното увеличение на всички основни пазари - Испания, Германия , Франция и Италия, съобщиха от Европейската асоциация на автомобилостроителите (ACEA). Регистрациите на нови автомобили в България са нараснали спрямо април 2023 г. с 51,3 на сто до общо 4243 единици. Това отрежда на страната ни второ място по ръст на пазара след Кипър. През февруари и март страната ни бе на първо място по този показател, а през януари заемаше отново втора позиция след Хърватия.
Източник: Стандарт (27.05.2024)

Държавните служители в България намаляват Данните от годишния доклад за състоянието на администрацията показват, че щатната численост (не реалната) на българската администрация през 2023 г. е 143 502 бройки. Заетите щатни бройки в администрацията намаляват до 131 496, или годишен спад с 0.11%, а незаетите намаляват с 0.13% до 12 007. През 2021 и 2022 г. щатната численост беше увеличена общо с около 1200 бройки. През 2023 г. местата, предвидени за държавни чиновници, са с 8% повече, отколкото бяха през 2016 г. Така на всеки 100 хил. души се падат по около 2226 чиновници докато през 2016 г. са били 1868 човека. Напуснали, уволнени или със трансфер от една структура в друга са близо 12 хиляди служители, а 6202 са новоназначени. В конкурсните процедури за пост в държавната администрация са кандидатствали 23 107 души – главно за роли в министерствата и администрацията на Министерски съвет, докатов предходната година броят им е над 26 хиляди. От всички щатни държавни служители близо 64% са с висше образование. Делът на заетите на възраст до 29 години през 2023 г. е 5.6%, или около 7000 души. За сравнение, година по-рано те са близо 8000. Най-многобройни са служителите на възраст между 40 и 49 години – около 44 хиляди, или 34% дял. Служителите на и над 60 години също са сериозно представени – те са над 13 хиляди, или малко над 10% от всички. Според данните над 2000 от тях догодина предстои да се пенсионират.
Източник: economic.bg (29.05.2024)

България остава второ място в Евросъюза с най-нисък дълг В края на 2023 г. дългът на България възлиза на 42.383 млрд. лева спрямо 37.851 млрд. лв. година по-рано, което представлява 23.1 на сто от БВП срещу 21 сто за тримесечие по-рано и 22.6 на сто в края на 2022 г. България остава второ място в Евросъюза по с най-нисък дълг. Най-високите стойности на държавен дълг спрямо БВП в края на 2023 г. сред държавите-членки на Европейския съюз се отчитат в Гърция (161.9%), Италия (137.3%), Франция (110.6%), Испания (107.7%) и Белгия. Под 30% е този показател единствено в Естония (19.6%), България (23.1%), Люксембург (25.7%) и Дания (29.3%). В сравнение с 12 месеца по-рано, при десет от държавите-членки на ЕС се наблюдава ръст на държавния дълг спрямо БВП. Най-голям скок има във Финландия (+2.3 пр. п.), Латвия (+1.8 пр. п.), Румъния (+1.3 пр. п.), Естония (+1.1 пр. п.), Люксембург и Белгия (+0.9 пр. п.), България (+0.5 пр. п.), Полша (+0.4 пр. п.) и Литва (+0.2 пр. п.). Най-голям спад се отчита в Португалия (-13.3 пр. п.), Гърция (-10.8 пр. п.), Кипър (-8.3 пр. п.), Хърватия (-4.8 пр. п.), Испания (-4 пр. п.), Нидерландия (-3.7 пр. п.), Словения (-3.3 пр. п.), Италия (-3.2 пр. п.) и Германия (-2.4 пр. п.). В края на 2023 г. дългът на страната ни възлиза на 42.383 млрд. лева спрямо 37.851 млрд. лв. година по-рано.
Източник: econ.bg (30.05.2024)

Агенцията за държавна финансова инспекция е извършила общо 454 проверки през 2023 г. Инспекторите на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) са успели да приключат 454 финансови инспекции и проверки, свързани с разходването на публични средства през изминалата 2023 г. 303 са инспекциите с обект на проверка възлагането и изпълнението на обществени поръчки, което е 67% от всички извършени финансови инспекции. Проверени са 1 407 обществени поръчки, при които са разходвани средства за близо 4.8 млрд. лева. При 592, или при 42% от всички проверени обществени поръчки, АДФИ е установила нарушения. Установените при финансовите инспекции виновно причинени вреди на проверяваните организации и лица са в общ размер на 418 323 лв., като намалението им спрямо предходната година е с 3 276 305 лв. или 87%. Възстановените вреди са 201 724 лв. или 48% от общо установените през 2023 година. По време на финансовите инспекции са възстановени вреди в размер на 131 703 лв. През 2023 г. в АДФИ са постъпили общо 519 сигнала и искания за извършване на финансови инспекции през отчетния период. От тях 481 са сигнали и искания, които са в компетентността на АДФИ, а 38 са препратени по компетентност на други държавни органи. През 2023 година, с най-голям дял от всички извършени финансови инспекции са тези в общините (57%), следвани от инспекции в държавни предприятия и търговски дружества с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала (24%), разпоредители по държавния бюджет (14%), други разпоредители с бюджет по общинските бюджети (2%) и други обекти (2 процента). Установените нецелево разходвани средства са в общ размер на 3 851 959 лв., от които 2 543 929 лв. са възстановени до приключването на финансовите инспекции, като за останалата част са дадени указания. Установени са 779 нарушения на нормативни актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност и са съставени 737 акта за установяване на административни нарушения срещу отговорните лица. Отделно са съставени 1 404 акта за установяване на административни нарушения, от които 131 са срещу физически лица и 94 срещу юридически лица. Издадени са общо 591 броя наказателни постановления. От тях 391 са издадени като административни нарушения, съставени през 2023 година. От общо издадените наказателни постановления, потвърдени от съда са 41%, отменени са 5% и 54% не са влезли в сила, тъй като са обжалвани или не са връчени на нарушителите.
Източник: Банкеръ (31.05.2024)

Стабилизация на безработицата в ЕС през април Нивото на безработица в еврозоната се понижи изненадващо през април до ново рекордно дъно от 6,4% след стабилизация през предходните месеци на ниво от 6,5%. Това е най-ниската безработица в еврозоната от 1998 г. насам - точно преди да стартира еврото през януари 1999 г., показва данните на европейската официална статистика Евростат. В рамките на ЕС безработицата през април пък стабилизира за втори пореден месец на ниво от 6,0%. Най-високото ниво на безработица през април 2024 г. е отчетено в Испания (11,7%), следвана от Гърция (10,8%), Швеция (8,4%) и Финландия (8,0%), докато най-ниска е безработицата в Чехия (2,7%), следвана от тази в Полша (ниво от 3,0%), Малта (3,1%) и Германия (3,2%). За България данните на Евростат показват, че безработицата през април се понижи до 4,5%, след като предходните три месеца стабилизира на ниво от 4,6%, но остана над нивото от 4,3% точно преди година. Общо 13,149 млн. европейци, от които 10,998 милиона от еврозоната, са били без работа през април, като спрямо март 2024 г. е отчетено понижение на безработните в ЕС със 103 хиляди, а само в рамките на еврозоната - със 100 хиляди. Спрямо година по-рано (април 2023 г.) общият брой на безработните европейци се е повишил с 95 хиляди, докато само в рамките на еврозоната е намалял със 101 хиляди. Според данните на Евростат, през април 2024 г. в България безработни са били 141 хиляди души спрямо 143 хиляди месец по-рано, като в същото време те се повишават с 10 хиляди спрямо април 2023 г., когато безработни бяха 131 хиляди българи. Младежката безработица (на лицата под 25-годишна възраст) в ЕС се понижи през април до 14,4% от 14,7% месец по-рано и в еврозоната - до 14,1% от 14,3% през март. В рамките на България нивото на младежка безработица пък се понижи през април до 14,4% от 14,9% през март, но остана доста над нивото от 10,9% точно преди година (април 2023 г.), показват още данните на Евростат.
Източник: econ.bg (03.06.2024)

Активите на частните пенсионни фондове вече са почти 24 млрд. лв. Активите на частните пенсионни фондове в България вече са почти 24 милиарда лева или 23 964 743 лева, сочат данните на Комисията за финансов надзор за първото тримесечие на годината. В индивидуалните партиди на най-масовите, универсални фондове, в които всеки, роден след 31 декември 1959 г., трябва задължително да се осигурява, има средно по 5140 лева. В сравнение с края на 2023 г. активите на частните пенсионни фондове са се увеличили с 4.5 процента. Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 4.72 на сто спрямо 31.12.2023 година. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 3.66 на сто и 2.50 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 2.11 на сто. Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.03.2024 година са 21 178 души, от които 3 013 пенсионери и 18 165 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2024 година от фондовете за извършване на плащания са изплатени общо 1 916 000 лв. за пенсии, 24 084 000 лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 103 000 лева на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.
Източник: econ.bg (04.06.2024)

България е трета в ЕС по спад при цените на производител Най-значителен годишен спад на цените на производител в промишлеността сред членките на ЕС през април е регистриран в Словакия (22,8 на сто), Ирландия (13,7 на сто) и България (10,6 на сто). Това показват данните на европейската статистика Евростат. Като цяло производствените цени в европейската промишленост са ускорили спада си през април. Цените на промишлен производител в Европейския съюз са се понижили с 0,7 на сто през април спрямо март, докато за същия период в еврозоната ценовият спад е бил 1 на сто. През март, отнесено към февруари 2024 г., цените на промишлен производител бяха надолу с 0,6 на сто в ЕС, както и с 0,5 на сто в еврозоната. На годишна база през април производствените цени също са намалели и в ЕС, и в еврозоната - съответно с 5,5 и 5,7 на сто. В България В България през април в сравнение с март цените на промишлен производител са се понижили с 0,8 на сто, забавяйки значително месечния си спад, отчетен за март, февруари и януари – съответно 3,4, 1,5 и 1,8 на сто. На годишна основа през април цените на производител в промишлеността в страната ни са намалели с 10,6 на сто. През март те бяха надолу с 12,8 на сто, през февруари - с 12,1 на сто, а през януари - със 17,8 на сто.
Източник: actualno.com (06.06.2024)

До 6000 лв. достигат заплатите на някои държавни служители Най-високо платени в държаната администрация са директорите на дирекции в ключови институции като НАП, НОИ и НЗОК, където заплатите на чиновниците често надхвърлят 6000 лв. Това сочи Доклада за състоянието на администрацията за 2023 г. Заплатите на експертите от различните нива започват от 933 лв. и стигат до 3985 лв., като най-високите чиновнически заплати за експерт получават старши експерти в Министерски съвет, регулаторни комисии и други агенции. Заплатите на стажантите варират от 1000 лв. до 1885 лв., а сътрудниците получават между 933 лв. и 2203 лв., като най-високо платени са старшите специалисти, счетоводителите и някои технически позиции.
Източник: actualno.com (06.06.2024)

Средната заплата в агросектора от януари до март е нараснала с над 100 лева За първите три месеца от началото на 2024 г. – от януари до март, средната брутна запла на заетите на трудов договор в селското стопанство в България е нараснала със 103 лева, сочат актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). В първия месец от годината заплащането е било 1 499 лв., през февруари нараства на 1 527 лв., докато през март подадени на НСИ данни показват, че предлаганите заплати вече са 1 602 лв. Наетите лица, които са на трудови договори, в агросектора през януари са били 65 183, през февруари се увеличават до 65 362, а през март вече са 66 005. През първото тримесечие фирмите от селското стопанство са обявили само 948 нови работни места, при положение, че преди летния сезон търсенето е сравнително голямо. В същото време в преработващата промишленост (не само хранителната индестрия) работодателите са обявили 2 643 работнни места, повече дори от туризма, където са търсени 2 399 нови заети на трудови договори.
Източник: econ.bg (07.06.2024)

Размерът на пенсиите в България Пенсиите, в преобладаващата си част, представляват основния източник на доходи за европейците на възраст над 65 години. По-малко от половината потребители в ЕС обаче са уверени, че ще имат достатъчно пари, за да живеят комфортно през този период от живота си. В няколко държави това ниво на доверие пада до 30% или дори по-малко. Това поражда опасения относно адекватността на пенсиите. Според данните на европейската статистика Eurostat пенсиите за старост в Европа варират значително, както в номинално изражение, така и в стандартите на покупателната способност (PPS). Euronews Business преобразува годишните пенсионни доходи в месечни суми, като ги разделя на 12 месеца. През 2021 г. средният брутен месечен разход за пенсия за старост на пенсионер в рамките на ЕС варира - 2575 евро в Люксембург до 226 евро в България, като средната стойност за ЕС е 1224 евро. България е с най-ниската стойност сред държавите в ЕС. От включените в проучването европейски страни само Албания е с по-ниска стойност в това отношение, където това число е 131 евро. Исландия отчита най-високата средна стойност от 2762 евро сред държавите в Европа. Италия отчита най-високата пенсия от 1561 евро, а Франция, Испания и Германия имат почти идентични - около 1450 евро. Като се очаква Балканските страни са с най-ниски пенсии. Последните седем държави в класацията са от Балканите. Разликите в пенсиите намаляват едва когато се сравянт по показателя стандарт на покупателната способност (PPS). Така се коригират разликите в ценовите нива между страните, различията значително намаляват. При показателя PPS средната пенсия за старост в ЕС варира от 437 в България до 1681 в Люксембург. Междувременно едва 42% от потребителите в ЕС се чувстват уверени, че ще имат достатъчно пари, за да живеят комфортно през пенсионния си период. Това показа проучването на Евробарометър от 2023 г. на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Откриват се сериозни различия между страните, като Люксембург (61%), Холандия (59%) и Дания (58%) се хвалят с най-високо доверие. Най-ниски нива на доверие се наблюдават в Латвия (23%), Словения (27%) и Полша (28%). В България този процент е 36%, от които 7% са "много сигурни" и 27% изпитват "известна сигурност".
Източник: Money.bg (07.06.2024)

През първото тримесечие на 2024 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България нараства с 1.8% в сравнение с първото тримесечие на 2023 г., сочат данните на Националния статистически институт. Произведеният БВП е 43.279 млрд. лв., или 6722 лв. на човек. За крайно потребление се изразходват 80.6% от БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 14.2% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително. По отношение на компонентите на крайното използване влияние за ръста има крайното потребление с увеличение от 3.4% и бруто образуване на основен капитал - със 7.9%. Износът на стоки и услуги бележи спад с 2.1%, а вносът на стоки и услуги - с 3.7%. Пролетната прогноза на Министерството на финансите беше за годишен растеж от 3.2% през 2024 г.
Източник: econ.bg (10.06.2024)

Мнението на германските инвеститори у нас за борбата с корупцията Германските компании в България продължават да изразяват най-силно недоволство от начина, по който се води борбата с корупцията и престъпността у нас . Според 75% от анкетираните, те са много недоволни или недоволни от предприетите мерки в тази област и считат, че са необходими много повече усилия. Това показва ежегодното проучване на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). Представителите на 60% от германските компании у нас са недоволни от политическата нестабилност. Оценката на факторите „правна сигурност“ и „прозрачност на обществените поръчки“ показва необходимост от промени и реформи, като съответно 42% и 56% от анкетираните са по-скоро недоволни и много недоволни от тях, се твърди в проучването. 22% от анкетираните германски компании в България оценяват бизнес средата в България като добра, а 52% я определят като задоволителна. Относно очакванията за развитието на българската икономика през настоящата година в сравнение с предходната, 24% смятат, че тя ще се подобри, а 48% не очакват промяна. От участниците в анкетата 30% определят сегашната ситуация в своя бранш като добра, спрямо 37% в сравнение с миналата година, а 45% смятат, че тя ще остане непроменена. Почти двойно е нараснал броят на анкетираните, които посочват, че очакват влошаване на ситуацията в техния бранш - 34%, спрямо 18% през 2023 г. Само 19% от участниците в допитването смятат, че експортът ще се подобри спрямо 38% през 2023 г., а цели 20% от анкетираните посочват, че той ще се влоши, спрямо 9% през миналата година.
Източник: Дума (10.06.2024)

Близо 55% от територията на България са земеделски земи, а 33% са гори Над 110,996 хил. кв. километра е територията на България към 31 декември миналата година, съобщи Националният статистически институт (НСИ), който прави изчисленията на кадастралната карта на страната на базата на цифрови модели. Според начина на трайно ползване (конкретно предназначение) на поземлените имоти, най-голяма площ заемат земеделските територии – 54,5%, и горските територии – 33,3% от общата площ на страната. Урбанизираните територии обхващат близо 5,279 хил. кв. км, или 4,8% от територията на страната. Гъстотата на населението в края на миналата година средно за страната е 58,1 души на кв. километър. В урбанизираните територии тя е 1220 души на квадратен километър, като намалява с 25,4 души на кв. км спрямо 2022 година. Най-голяма гъстота на населението в урбанизираните територии се отчита в областите София (столица), Благоевград и Пловдив, а най-малка - в областите Видин, Добрич и Търговище.
Източник: Инвестор.БГ (10.06.2024)

България гласува на избори "2 в 1" На проведените в България избори за 17 членове на Европейския парламент и за 240 народни представители в 50-ото Народно събрание, по предварителни данни избирателната активност е рекордно ниска - около 30% от избирателите. Централната избирателна комисия отчита следните резултати за националните парламентарните избори, при обработени около 36% от протоколите: ГЕРБ-СДС - 23.4% от гласовете, ДПС - 16.7%, ПП-ДБ - 14.8%, „Възраждане” - 14.3%, БСП - 6.9%, „Има такъв народ” - 6.4 и изненадата на вота „Величие” - 5%. За Европейския парламент ГЕРБ-СДС - 23,3%, ПП-ДБ с 15,4%., "Възраждане" с 14,9%, ДПС с 11,3%., БСП - 7,2% и ИТН - 6,6%. При тези резултати ГЕРБ биха имали 5 евродепутати, ПП-ДБ и "Възраждане" по трима, ДПС и БСП по двама и ИТН - един евродепутат.
Източник: Капиталов пазар (10.06.2024)

Новите депутати ще взимат по-ниски заплати от сегашните След изборите на 9 юни новите депутати в Народното събрание ще взимат по-ниски заплати. Досега основното им месечно трудово възнаграждение беше 7 032 лв., а сега то ще падне на 6 654 лева. Причината затова е, че основната заплата на депутатите е в размер на три средни заплати в обществения сектор за последния месец на всяко тримесечие. Сумата от 6 654 лв. обаче не е финална, тъй като всеки депутат има право да участва в комисия, което увеличава трудовото му месечно възнаграждение с още 15%, което прави 7 652 лева. Тук не са включени добавките за трудов стаж и допълнителните средства, ако си председател на комисия в парламента. В този случай сумата става 8 983 лв. за председателите на парламентарни комисии и за председателите на парламентарни групи. Зам.-председателите на Народното събрание ще получават по 9 648 лева. Заплатите на председателя на парламента и на премиера стават 10 313 лева. Към месечните трудови възнаграждения депутатите имат още редица добавки. Част от тях са: офис в София; 4 436 лв. допълнително за сътрудници; при липсва на семейно жилище в София се осигурява такова от жилищния фонд на Народното събрание: покриват се разходите за ремонт, обзавеждане, охрана, данъци и такси;
Източник: econ.bg (11.06.2024)

Промишленото производство в България расте през април Промишленото производство в България расте за пръв път от началото на годината, докато строителство се свива за втори пореден месец, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Промишленото производство нарасна през април с 3,3% спрямо март, когато се сви с 0,4%, отбелязвайки най-солиден растеж от края на 2023 г. Солидно повишение с 13,8% е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, добивната промишленост нарасна с 4,2%, а преработващата промишленост - с 0,9 на сто. Спрямо годината по-рано (спрямо април 2023 г.) обаче, промишленото производство се свива с 0,3% след спад със 7,8% през март, бележейки понижение за 16-и пореден месец (траен спад от януари 2023 г. насам). Най-солидно понижение със 7,7% отчита добивната промишленост и с 1,9% в преработващата промишленост, докато производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ нараства с 10,6 на сто. Индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" през април 2024 г. пък се свива с 0,7% спрямо март, когато се понижи с 0,4 на сто. Строителството на сгради се увеличи на месечна база с 0,3%, а на специализирани строителни дейности - с 0,78%, докато строителството на съоръжения се свива с 1,3%. На годишна база строителната продукция през април нарасна с 2,8% след повишение с 3,4% през март, излизайки на позитивна територия за трети пореден месец след 10 поредни месеца на стагнация или спада от март 2023 г. до януари 2024 г. Строителството на съоръжения нарасна спрямо март с 2,4% на годишна база, на специализираните строителни дейности - с 6,9%, докато строителството на сгради се е свило с 0,2 на сто.
Източник: actualno.com (11.06.2024)

До 6.3 млн. тона е очакваната реколта пшеница Очакваната реколта от пшеница за 2024 г. е между 6.1 и 6.3 млн. тона, съобщи министърът на земеделието и храните Георги Тахов на старта на жътвената кампания в Пловдивско. Тя ще бъде прибрана от 11 млн. декара. През миналата година бяха събрани 6.6 млн. тона. Прогнозата за ечемика е за 800 хил. тона, засети на 1.6 млн. декара. Очаква се добро качество заради благоприятните климатични условия към момента и добиви над 500 кг/дка. Складовете за съхранение са с 80% свободен обем.
Източник: Дневник (12.06.2024)

Търговският дефицит на България расте с над една трета към края на април Дефицитът на България в стокообмена през първите четири месеца на тази година се разширява с повече от една трета (36,44%) на годишна база и достига 4,051 млрд. лева, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). Само за април общото външнотърговско салдо също е отрицателно и е на стойност 1,286 млрд. лева. От януари до април 2024 г. изнесените български стоки са на стойност 28,071 млрд. лв., което е с 3,8% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. През април експортът възлиза на 7,302 млрд. лв. и нараства с 8% на годишна база. През първите четири месеца в страната са внесени стоки на стойност 32,123 млрд. лв., или с 0,1% по-малко спрямо същия период на 2023 г. Само през април импортът на стоки нараства с 16,8% спрямо година по-рано и възлиза на 8,589 млрд. лева. При търговията със страни от ЕС през първите четири месеца на тази година са изнесени български стоки за 17,681 млрд. лева, а вносът възлиза на 19,020 млрд. лева. Така се отчита дефицит на стойност 1,339 млрд. лева, докато за същия период на миналата година той беше 586,1 млн. лева. НСИ отчита, че през периода от януари до април износът на стоки от България за трети страни нараства с 0,9% на годишна база и е на стойност 10,390 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Гибралтар, САЩ, Сърбия, Китай, Египет и Република Северна Македония, които формират 52,3% от износа за трети страни. През април експортът е нараснал с 2% спрямо година по-рано и е в размер на 2,532 млрд. лева. Най-голям ръст при износа е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (42,3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Храни и живи животни“ (25,7%). Вносът на стоки в България от трети страни за четири месеца нараства с 3,3% на годишна база и е на стойност 13,103 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Египет и Руската федерация. През април импортът нараства с 24,7% на годишна база и достига 3,478 млрд. лева. При вноса най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (44,6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (5,9%). Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода от януари до април е на минус с 2,712 млрд. лева. През април то също е с отрицателна стойност от 946 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (12.06.2024)

Средният осигурителен доход за април е 1639,58 лева Размерът на средния осигурителен доход в България за месец април 2024 г. е 1639,58 лв., съобщиха от Националния осигурителен институт. Той се покачва спрямо март, когато беше 1633,53 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. е 1515,40 лв. Той също нараства спрямо предния месец, когато възлизаше на 1498,44 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец май 2024 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: actualno.com (12.06.2024)

Приходите на хотелиерите през април растат благодарение на местните туристи Благодарение на българските туристи приходите на хотелите през април - месец на границата между зимния и летния сезон, се увеличават. Това става въпреки че през тази година Великден се падаше през май. Приходите от нощувки се увеличават с 11.6% спрямо същия месец на предходната година и достигат 85.6 млн. лв., съобщи Националният статистически институт - 55.9 млн. лв. са от български граждани, а 29.7 млн. лв. - от чужденци. Броят на пренощувалите се увеличава с 2.3% до 481.9 хил. души като българите са с 5.8% повече, докато чужденците - с 6.5% по-малко. Средно българите са оставали на хотел за 2 нощувки, а чужденците - за 2.3 нощувки. Три четвърти от чужденците и близо половината от българите предпочитат висококатегорийните хотели.
Източник: Дневник (12.06.2024)

НСИ отчете първи ръст на българския износ след година на спад След година на спад през април българският износ най-после отново започна да расте. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За първия пролетен месец са изнесени стоки за 7.3 млрд. лв., което е ръст с 8% спрямо април 2023 г. Това е първият месечен ръст на износа от първите месеци на 2023 г. и отчасти се дължи на ниската база от миналата година. Стойността на българския експорт през април все още е под летните рекорди на 2022 г., които удариха 8.5 млрд. лв. с тласъка на инфлацията. Той е и с около 300 млн. лв. под стойностния обем на експорта за март. Ръстът е по-голям към страните от Европейския съюз – с 11.5%, а към трети страни е само 2%. Сумарно от началото на годината за първите четири месеца годишният спад на българския износ се редуцира до 3.8%. Той се дължи основно на слабите първи месеци за експорт към страните от Европейския съюз. Спадът към членките на Блока достига 6.4% за първите четири месеца, а към третите страни експортът расте с 0.9%. Общо изнесените стоки за първите четири месеца от началото на година надхвърлят 28 млрд. лв., като малко под две трети са за страните членки на Европейския съюз, а останалата част – към трети страни. Основно износът расте значително към Гибралтар и Египет.
Източник: economic.bg (12.06.2024)

Износът на българско сирене стига до Сингапур и Кот д`Ивоар В България се продават немски и полски масла, румънски мляко и сметана, гръцки сирена и "йогурт". Значителен внос на млечни стоки има още от Нидерландия, Чехия, Сърбия, показват данните на Министерството на земеделието и храните за последните две години. Оказва се, че най-големият вносител на мляко и млечни изделия у нас е Румъния. От пристигналите от чужбина общо 166.5 хиляди тона през 2022 г. 32,54 хил. тона са доставени именно от северната ни съседка. През миналата година общият внос се е увеличил до 204,46 хил. тона, а специално румънските млечни храни са надхвърлили 44.4 хиляди тона. В първите месеци на 2024 г. обаче има интересна промяна - Унгария е изпреварила Румъния в продажбите у нас. Докато Румъния е лидер във вноса на мляко и сметана, Германия води при доставките на концентрирани и подсладени млека, както и на масла и млечни пасти за мазане. Отново Германия е вносител №1 на сирена и извара - с общо над 37 500 тона през миналата година. Следват Полша и Нидерландия с по 6.5-7 хил. тона. България също изнася млечни изделия, но обемите са скромни и спрямо вноса, и ако ги сравняваме с годините, когато млечното животновъдство процъфтяваше. През 2023 г. наши фирми са продали зад граница общо 41 хиляди тона мляко и млечни изделия. Това все пак е подобрение спрямо 2022 г., когато износът е бил с 6% по-малък. Българско мляко, сирена, кашкавали, масло, извара, суроватка и т.н. се търгуват в десетки държави по целия свят - от Северна Македония и Косово до Дубай, Саудитска Арабия, Сингапур и Кот д`Ивоар. Основните ни пазари обаче са страните от ЕС, а сред тях водещи са две съседни държави - Румъния и Гърция. Основните приходи са от износ на сирене - 121,5 милиона лева за миналата година. За сравнение експортът на кисели млека, айран, заквасени млека е на обща стойност едва 16.5 млн. лева. От общо 21820 тона българско сирене и извара, продадени зад граница, 5554 тона са заминали за Гърция, а 2820 тона - за Румъния. Ценители на наше сирене има и в дестинации като Кувейт, Катар, Йордания. Гърция е основен пазар за българските мляко и сметана. За там е бил и 20% от експорта на наши кисело мляко и мътеница.
Източник: Сега (13.06.2024)

Парите за гарантиране на пенсиите минаха 4 млрд. лева Парите за гарантиране на пенсиите, които се намират в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по известен като Сребърния фонд, се удвоиха за 17 години. Сребърният фонд беше създаден през 2007 г. с около 2 млрд. лв., а по данни на финансовото министерство към края на май в него са се натрупали 4,143 млрд. лева. Почти цялата сума се съхранява в сметка в БНБ. През месец май 2024 г. по сметка на фонда са трансферирани средства в размер на 155,18 млн. лв., от тях: по реда на чл. 11 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система в размер на 145,68 млн. лв., в т. ч.: 0,23 млн. лв. - парични постъпления от приватизация, отчетени по държавния бюджет за 2023 г.; 109,98 млн. лв. - приходи от концесии, отчетени по държавния бюджет за 2023 г.; 35,47 млн. лв. - приходи от други източници - средства от глоби, имуществени санкции и неустойки, свързани с приватизационния процес по реда на чл. 129, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 1, ал. 4 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система – 9,5 млн. лв. Към края на май във фонда са натрупани и лихви върху средствата в размер на 44,26 млн. лв. През миналата година в Сребърния фонд постъпиха 208,51 млн. лева, като приходите от лихви са били близо 100 млн. лева. За сравнение през 2022 сумата, трансферирана във фонда е доста по-малка – 144,56 млн. лева, като приходите от лихви са били едва 11 млн. лева. Предназначението му е да подкрепя пенсионната система, но реално средствата в него не биха стигнали за изплащане на пенсиите.
Източник: Фирмена информация (13.06.2024)

Промишленото производство в ЕС е нараснало с 0,5 % в ЕС през април, в България - с 3,3 на сто Обемът на промишленото производство в Европейския съюз през април 2024 г. намалява с 2 на сто в Евросъюза спрямо същия месец на миналата година и с 3 на сто в еврозоната, отчита Евростат. На месечна основа (спрямо март 2024 г.) промишленото производство през април се увеличава с 0,5 на сто в ЕС и намалява с 0,1 на сто в страните от еврозоната. Промишленото производство в България през април 2024 г. спада с 0,3 на сто спрямо същия месец на 2023 година, сочат данните на Евростат, коригирани спрямо броя на работните дни. Данните за март сочат, че то се е понижило с 7,7 на сто на годишна база (спрямо март 2023 г.). На месечна основа (спрямо март 2024 г.) промишленото производство в България се е увеличило с 3,3 на сто, след месечното му понижение с 0,4 на сто, отчетено през март. Най-сериозен годишен спад при обема на промишленото производство в страните от ЕС през април 2024 г., за които са публикувани данни, е регистриран на годишна основа в Ирландия (-15,7 на сто), Латвия (-7,8 на сто) и Финландия (-6,8 на сто). С най-голямо годишно увеличение на промишленото производство са Дания (+17,4 на сто), Гърция (+10,8 на сто) и Словения (+7,4 на сто). В Европейския съюз през април 2024 г. на годишна основа производството на капиталови стоки е намаляло с 4,9 на сто, на потребителски стоки за дълготрайна употреба - с 2,1 на сто, на междинни стоки - с 1,8 на сто, а при енергийните продукти е намаляло с 0,9 на сто. При потребителски стоки за краткотрайна употреба е отчетено повишение с 2,9 на сто.
Източник: БТА (14.06.2024)

Близо 20% по-малко български плодове за година С 19,2% по-малко български плодове са произведени през 2023 г., показва анализ на земеделското министерство на пазара на плодове и зеленчуци у нас. При продукцията от зеленчуци има намаление с 5,6%. Основна причина за намалението в производството са климатичните условия през м.г., когато бяха регистрирани нетрадиционно ниски температури и измръзвания на площи в някои от районите на страната. Най-съществено бяха засегнати насажденията с праскови, кайсии и череши. Негативен ефект върху развитието на културите оказаха и проливните дъждове. Най-сериозно намаление на продукцията на годишна база се отчита при прасковите и нектарините (с 55,3%), както и при кайсиите и зарзалите (с 43%). Съществено по-малко са и добитите количества череши, орехи, круши, вишни и ябълки - с между 14,3 и 24,7%. Производството на малини е незначително под нивото от предходната 2022 г., а единствено това на сливи бележи известно увеличение - с 1,9%. За сметка на по-слабата реколта, вносът на плодове през 2023 г. е незначително увеличен на годишна база с близо 1% до 397,5 хил. т пресни плодове. Половината от това количество се формира от цитрусите и бананите. Сравнително голям дял заемат и доставките на ябълки (13,5%), които намаляват с 11,6%, до 53,8 хил. тона. Износът на български плодове също намалява - с близо 10% на годишна база, до 69,4 хил. т пресни плодове. Понижението на общия износ на пресни плодове през 2023 г. се дължи основно на значително по-малкото количество дини, реализирано извън страната - с 8,7 хил. т или 38,8%. Чувствително под нивото от предходната година е и износът на кайсии (с 86,1%) и сливи (с 68,8%), докато при ягодите намалението е слабо изразено - с 1,4%.
Източник: Дума (17.06.2024)

Втори пореден месец в България е отчетена дефлация на месечна база За втори пореден месец в България се регистрира дефлация на месечна база, според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ). През май спадът в цените на дребно е 0,2 на сто, след като те се понижиха с 0,3 на сто през април, посочват от НСИ. През май 2024 г. спрямо предходния месец най-голямо е намалението на цените в групите "Съобщения" (-1,5 на сто), "Развлечения и култура" (-1 на сто), "Транспорт" (-0,9 на сто) и "Хранителни продукти и безалкохолни напитки" (-0,5 на сто). Най-голямо увеличение е регистрирано в групите "Алкохолни напитки и тютюневи изделия" (+1 на сто), "Ресторанти и хотели" (+0,6 на сто), "Облекло и обувки" (+0,6 на сто) и "Разнообразни стоки и услуги" (+0,6 на сто). На годишна база инфлацията остава и през май, като се понижава с 0,1 процентен пункт до 2,3 на сто, след 2,4 на сто през април. Инфлацията от началото на годината (май 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0,4 на сто, а средногодишната инфлация за периода юни 2023 - май 2024 г. спрямо периода юни 2022 - май 2023 г. е 5,1 на сто. През май хармонизираният индекс на потребителските цени, който е база за сравнение на показателя в рамките на ЕС, остава без промяна на месечна база, след понижението с 0,1 процента през април. На годишна база се отчита увеличение с 0,2 процентни пункта спрямо нивото на показателя от април, когато бяха отчетени 2,5 на сто. Хармонизираната инфлация се повишава за първи път от юли миналата година. Инфлацията от началото на годината на хармонизирана основа (май 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0,6 на сто, а средногодишната инфлация за периода юни 2023 - май 2024 г. спрямо периода юни 2022 - май 2023 г. е 5,1 на сто.
Източник: actualno.com (17.06.2024)

Под 10% от българите застраховат домовете си България е доста назад по показателя "дял на застраховано домашно имущество" в сравнение с всичките ни съседки от региона. Под 10 процента от домовете на българите са защитени със застраховка, като става въпрос обикновено за ипотекирани жилища, по данни на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). В Унгария застрахованите домове вече са 75 процента, в Полша - 60 на сто, в Чехия - 63 процента, в Словения - 66 на сто, в Хърватия - 25 на сто, в Румъния - 20 процента. В Турция застрахованите жилища са 14%, а в Гърция 15%, по данни на АБЗ. Застраховането е единственият съществуващ механизъм за финансово възстановяване след природно бедствие и все повече хора го осъзнават, посочи Колчакова. Застраховката е единственият начин за земеделските стопани да защитят доходите си при природни стихии.
Източник: Дума (18.06.2024)

Намаляват осигурените, променили пенсионния си фонд в началото на годината В началото на 2024 г. намалява броят на осигурените за втора пенсия лица в България, които са заявили желание за промяна на участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общо 89 774 осигурени във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване са се възползвали от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди, прехвърляйки общо над 425 млн. лева. Това показват данните на Комисията за финансов надзор (КФН) за дейността по допълнителното пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2024 г. През първото тримесечие на 2024 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 115 764 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг при 122 хиляди лица година по-рано. Общо 89 774 осигурени лица от подалите заявления през първите три месеца на тази година са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, като делът на лицата, променили участието си, е 1,79%. За сравнение, през първото тримесечие на 2023 г. общо 97 482 осигурени лица от подалите заявления са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие, подали заявления през първото тримесечие на тази година, е 425,6 млн. лв. Делът на прехвърлените средства е 1,82% от всички. За сравнение, през първото тримесечие на миналата година сумата на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие беше 411 млн. лева. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31 март 2024 г. нараства до 5 024 480 души, или с 0,47% спрямо края на 2023 г. Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,49%. Осигурените в доброволните и професионалните пенсионни фондове заемат съответно дял от 12,77% и 6,54 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто. Над 4 млн. души са били осигурени в универсален пенсионен фонд (УПФ) към края на март 2024 г. Средният размер на натрупаните средства на едно осигурено лице се увеличава до 5142,66 лева. Общо 318 666 лица са били осигурени в професионални пенсионни фондове (ППФ) към края на март 2024 г. В доброволни пенсионни фондове (ДПФ) са били осигурени общо 641 452 лица към края на март тази година. В доброволни пенсионни фондове по професионални схеми (ДПФПС) са били осигурени 9904 лица към края на март.
Източник: Инвестор.БГ (18.06.2024)

България е на 58-о място от 67 страни по конкурентоспособност България заема 58-о място от общо 67 държави според Годишника на световната конкурентоспособност на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария). Страната показва липса на напредък от 2021 г. насам, като отбелязва влошаване с 10 позиции спрямо 2020 г. и с 20 позиции в сравнение с 2009 г., съобщават от Центъра за изследване на демокрацията, официален партньор на IMD. Спрямо предходната година, страната бележи най-висок спад по отношение на състоянието на инфраструктурата (от 54-то на 59-о място) и бизнес средата (от 62-ро на 65-о място). Въпреки това, за трета поредна година България отбелязва растеж в икономическата си ефективност, изкачвайки се с три места до 45-о място, основно благодарение на подобрените си макроикономически показатели като растящия реален БВП на глава от населението. Сред препоръките на Института за предотвратяване на стагнация в конкурентоспособността през 2025 г. е правителството да инвестира в инфраструктурни проекти предназначени за развитието на водоснабдяването, градоустройството и енергоснабдителните мрежи, паралелно с приложението на ефективни механизми за скрининг на инвестициите. Препоръчва се подобряване на фискалната дисциплина с оглед присъединяване към еврозоната най-късно през 2026 г., както и ускоряване на дигитализирането на администрацията, икономиката и образованието. Друг проблем, на който се обръща внимание, са задълбочаващата се демографска криза и намаляващият растеж на заетостта, които изискват ясна стратегия за това как пазарът на труда ще бъде подпомогнат.
Източник: Инвестор.БГ (19.06.2024)

Намаление на безработицата през май отчита Агенция по заетостта Регистрираната безработица в България през месец май е 5.4%, отчитат от Агенция по заетостта. Така се наблюдава намаление на хората без работа с 0.24 процентни пункта спрямо април. Броят на регистрираните безработни лица в края на петия месец е общо 154 271, като се отчита понижение спрямо миналия месец с 6778 човека. Започналите работа безработни през месец май нарастват с 1151 лица спрямо април и достигат численост от 17 387 човека. Работа с подкрепата на бюрата по труда намериха също и 360 пенсионери, учащи и заети. През м. май се регистрираха нови 18 376 безработни лица в бюрата по труда, което е с 17.1% по-малко в сравнение с април. Други 3416 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също се регистрираха в бюрата по труда през месеца. При тази група се наблюдава увеличение спрямо април на търсенето на услугите на Агенцията с 2166 лица. В резултат от работата на ромските и младежките медиатори, както и на трудовите посредници в бюрата по труда, през месец май са активирани над 4000 неактивни на пазара на труда лица. Свива се броят на заявените в бюрата по труда свободни работни места на първичния пазар – през май те са 11 472 при 15 636 през април. В реалната икономика най-много са свободните работни места в сферата на преработващата промишленост (24.9%), търговията (16.7%), хотелиерство и ресторантьорство (11.6%), държавното управление (11.2%), следват строителство (5.5%) и административни и спомагателни дейности (4.8%).
Източник: Банкеръ (19.06.2024)

България е предпоследна в ЕС по стандарт на покупателните способности България е предпоследна в ЕС по стандарт на покупателните способности (PPS) през 2023 г., изразен в реално индивидуално потребление (AIC) на глава от населението, като изпреварва само Унгария, сочат най-новите данни на Евростат. За пръв път от влизането си в ЕС през 2007 г. България не е последна в тази класация, сочат данните на Евростат. При средна стойност за ЕС от 100 процента, стандартите на покупателните способности варират в широки граници - от 70 процента в Унгария до 138 процента в Люксембург. Реалното индивидуално потребление включва всички стоки и услуги, ползвани от домакинствата, без значение дали те се били купени и платени от домакинствата пряко, от правителствата или от неправителствени организации. То се смята като основен индикатор за материалното благополучие на домакинствата. През 2023 г. 10 страни членки регистрират реално индивидуално потребление над средното ниво за ЕС, а другите 17 са под него. Най-високо е то в Люксембург (38 процента над средното за ЕС), Австрия и Нидерландия (по 17 процента за всяка) и Германия (16 процента). На обратния полюс са Унгария, където реалното индивидуално потребление е с 30 процента под средното за ЕС, България (-27 процента) и Словакия и Латвия (по -25 процента за всяка). Големи разлики в рамките на ЕС показва и разпределението на БВП на глава от населението. Над средното равнище за ЕС са 11 страни членки, като най-високо е нивото отново в Люксембург (139 процента), Ирландия (111 процента) и Нидерландия (30 процента). На обратния полюс с най-нисък БВП на глава от населението са България (36 процента под средното за ЕС), Гърция (33 процента) и Латвия (29 процента).
Източник: Blitz (21.06.2024)

Пшеницата в черноморския регион на ЕС е по-евтина от тази на конкурентите поради добрата реколта Пшеницата от страните от Европейския съюз, граничещи с Черно море, се търгува по-евтино от производството на други страни в Европа. Богатата реколта в Черноморския регион спомага за понижаване на цените. Основната пшеница от страни като Румъния и България е по-евтина от тази от основните производители Франция и Русия, според ценообразуването на UkrAgroConsult. Прогнозите са, че реколтата в Русия ще бъде с над 10 % по-ниска от първоначално очакваната заради студовете, докато фермерите във Франция страдат от проливни дъждове. В същото време Румъния очаква рекордна реколта от 10.5 млн. тона за 2024-2025 г. Традиционно в България реколтата е около 6 млн. тона. Цената на житото в Черноморския регион се движи около 220-225 долара за тон. Френската пшеница е с котировки 245 долара за тон, а руската около 248 долара за тон, показват още данните. Държавният купувач на Египет - Главният орган за снабдяване със стоки, закупи румънски и български товари в два търга през юни. "Един от най-конкурентните източници на износ в момента е Румъния, както показват последните покупки на GASC", обобщават анализаторите.
Източник: Медия Пул (21.06.2024)

Българският бизнес смята съдебната система за зависима 59% от българските компании не считат съдебната система за независима. 29% оценяват независимостта на съдилищата като относително лоша, а 30% - като много лоша. Усещането за зависимости в съдебната система през 2023 година е нараснало. Това показва доклад на Евробарометър за усещането за независимост на съдебните системи в страните-членки. По показател усещане за независимост на съда България е почти на дъното на класацията с голямо недоверие към съдебната система, като по-лоша оценка дават само компаниите в Хърватия с 63% негативни оценки. 59% недоверие – еднакво с това, което се регистрира в България, отчита и Полша. В България в проучването са включени общо 503 компании (12 851 е общият брой на интервюираните фирми в целия ЕС). Само 1% от българските компании считат независимостта на съда за добра, 24% я приемат за относително добра. Според компаниите, които дават негативна оценка, основната причина за липса на независимост в работата на съда е натискът от страна на икономически субекти. 62% от далите негативна оценка изтъкват, че този фактор е много силен – при 43% средно за ЕС. Усещането за политическа намеса се споделя от 57% от недоволните – колкото е показателят и в ЕС. 42% считат, че позицията на съдиите не гарантира в достатъчна степен независимостта им. На фона на липсата на увереност за независимостта на съдебната система делът на загрижените за сигурността на инвестициите компании у нас е очаквано по-висок от ЕС. 55% изразяват неувереност, че инвестициите им са защитени от закона и съда. Недоволство от чести законови промени изразяват 41% от компаниите, но тук нивото е по-ниско от средното за ЕС – 62%. 41% се опасяват от възможността да не бъдат компенсирани справедливо или да получат защита на собствеността си при възникване на евентуални проблеми. България е една от страните, в които усещането за зависимост на съдебната система се е влошило спрямо предходния изследван период.
Източник: Сега (24.06.2024)

Разходите на работодателите за труд продължават да нарастват Разходите на работодателите в България за труд продължават да нарастват през първото тримесечие на 2024 г. Спрямо януари-март 2023 г. те са се повишили с 15,8%. Повишението е по-високо от отчетеното през последното тримесечие на 2023 г., когато общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица растат с 11,7% на годишна база. Разходите за възнаграждение за 1 отработен час се увеличават с 15,8%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) – с 15,9%. Графика: НСИ В индустрията увеличението е с 13,9%, в услугите – с 16,3%, а в строителството – с 19,3%. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Други дейности“ – с 20,8%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 20,6%, и „Строителство“ – с,19,3%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 22,1% за „Други дейности“ до 10,9% за „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“.
Източник: НСИ (24.06.2024)

България е търсен износител на риба и рибни продукти По данни на Министерство на земеделието и храните през 2023 г. общият износ на риба и рибни продукти от България възлиза на 14,4 хил. тона. Около 75% от общото изнесеното количество е насочено основно за Румъния и Швеция, следвани от Белгия, Германия, Гърция, Испания и др., Това съобщи заместник-министъра на земеделието и храните доц. Деян Стратев при посешението си в производствените бази на рибно предприятие, което се намира на територията на Пазарджик. Посетеното предприятие е бенефициент по ПМДР (2014-2020 г.) и има одобрени и реализирани 11 проекта за над 3 млн. лв. От тях седем са финансирани чрез Стратегията за водено от общностите местно развитие на Местна инициативна рибарска група - Пазарджик, на стойност над 1,3 млн. лв.
Източник: bTV (24.06.2024)

13 000 турци са дошли на работа у нас от 2023 г. насам От началото на 2023 г. до момента - година и половина, България е дала разрешение на 13 000 работници и специалисти от Турция да работят у нас. През последните пет години е разрешен достъп до българския пазар на труда на повече от 93 000 чужденци от трети страни, съобщи социалният министър Ивайло Иванов. Турските работници и служители пък обикновено идват да работят в турски предприятия. По данни от един българо-турски бизнес форум, проведен миналата година, у нас има регистрирани над 2200 компании с турски капитали, които са създали над 4500 работни места. От 1 май 2024 г. влязоха в сила промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, облекчаващи процедурите за сезонна заетост на гражданите на трети държави. Върви се към електронизиране на процесите по издаване на разрешения за пребиваване и работа на чужденци от трети държави.
Източник: Сега (25.06.2024)

Храните у нас достигнаха 88% от средните цени в Европа, а доходите - 50% България е най-бедната страна в ЕС, но цените на редица стоки с голям дял в потреблението на домакинствата са над средните нива в Евросъюза. За поредна година това се потвърждава от данните на "Евростат" за цените на потребителските стоки за 2023 г. По отношение на храните като цяло домакинствата в Румъния и Полша имат по-ниски разходи, отколкото българските. В България през миналата година цените на храните са били 86,5% от средното ниво за ЕС, докато в Полша са 75,8%, а Румъния - 72,7%. България се оказва с доста скъпи мляко, млечни продукти и яйца. Цените има са с 27% над средното ниво за ЕС, като задминават съществено не само Полша (77% от средното ниво за ЕС), но и страни като Франция (91%), Австрия (94%), Швеция (95%), Нидерландия (96%). Олиото (растителните масла) също се оказва далеч по-евтино в Полша, Румъния, Германия, Австрия, Италия, Хърватска. У нас през 2023 г. цената на олиото е надхвърляла със 17% средното европейско ниво. По отношение на месото у нас е регистрирано ценово ниво 72% от средното. В Полша и Румъния обаче то е по-евтино - съответно 67% и 65%. Полша и Румъния ни изпреварват и с по-евтини зеленчуци и плодове, а Румъния е с по-евтин хляб. У нас ценовото равнище на плодовете и зеленчуците е 78% от средното, а хлябът - 72%. България е с най-евтина риба. При ресторантите и хотелите също се отбелязва огромна разлика в ценовите нива, като най-ниски са регистрирани в България (52% от средното за ЕС), Румъния (65%) и Унгария (72%), а най-високите в Дания (152%), Финландия (129%) и Ирландия (128%).
Източник: Дума (25.06.2024)

Към края на м. май Ръстът на кредитите леко се забавя през май обемът на отпуснатите кредити в България вече надхвърля 21.8 млрд. лв., като ускорението на годишна база е с 24.45% - което е и нов най-бърз темп на увеличение от 2009 г. Само за май скокът е с нови близо 410 млн. лв., като за трети пореден месец номиналният растеж е с по над 400 млн. лв., а отбелязаните 463 млн. лв. през април са абсолютен рекорд, показват данните от от паричната статистика на БНБ. Основен двигател на ипотечния бум остава изобилната ликвидност в сектора, която задържа изключително ниски лихвите и по кредити, и по депозити. Същевременно, макар и Европейската централна банка да започна да затяга паричната си политика преди няколко месеца, ефектите от това на практика не се усещат на българския пазар, като дори в корпоративния сегмент, където по-голяма част от заемите са обвързани с европейския индекс EURIBOR, темповете на растеж на кредитирането остават високи. През май статистиката отчита 8.42% годишен ръст на фирмените заеми до нов номинален рекорд от 45.6 млрд. лв. Макар и само за последния месец повишението да е "едва" 100 млн. лв. спрямо над 460 през април, тенденцията остава възходяща, като от февруари годишното ускорение в обемите трайно е с по над 8%. Друг запазващ се тренд е този на подчертания ръст на овърдрафта, който достига 16.2 млрд. лв. Паралелно със затягането на политиката на ЕЦБ българският регулатор също опита да сложи известна спирачка на пазара, като през 2023 г. повиши задължителните минимални резерви на банките от 10 на 12%. Тази мярка обаче не успя да изтегли достатъчно ликвидност от системата, така че да доведе до осезаем ефект за охлаждането на кредитирането. Така само от началото на настоящата година ипотечните портфейли на банките са нараснали с 1.9 млрд. лв., а за последните 12 месеца увеличението е с близо 4.3 млрд. лв. Обемът на потребителското финансиране през май расте с 215.6 млн. лв. и почти достига 18 млрд. лв., като бележи поредна рекордна стойност. На годишна база ускорението е с 13.93%, или съвсем малко под отбелязаните през април 14.05% - подобни стойности бяха достигнати и преди около година и половина, в края на 2022 г., след което последва леко охлаждане до около 10.5%. Сумарно за банковата система годишният ръст на кредитирането за май е 13.12%, минимално под отчетните месец по-рано 13.13%, а ускорението от началото на 2024 г. говори, че при още няколко силни месеца може да бъдат надскочени нивата около 13.5%, достигнати през лятото на 2022 г. Висока остава и ликвидността в системата - депозитите на домакинствата достигат 82.8 млрд. лв., като нарастват с 11.7% на годишна база през май (11.1% ръст месец по-рано). При вложенията на бизнеса ръстът леко се забавя до 6.7% за последния месец спрямо 7.4% през април, а в номинално изражение обемът достига 43.8 млрд. лв. Общо за неправителствения сектор увеличението на средствата в банките е с 9.3% за май (8.9% месец по-рано) до 129.9 млрд. лв.
Източник: Капитал (27.06.2024)

Данъкът върху превозните средства е най-висок в Бургас По данни на Национален статистически институт в регион София-град през предходната година са платени най-високите локални данъци и такси. Най-високо над междинните за страната са ставките върху търговията на дребно – 20 лв. на квадратен метър комерсиална площ, при приблизително 13 лв. за страната. На второ място се подрежда област Варна. Данъкът върху транспортните средства е най-голям в Бургас. Областите с най-ниски налози са Монтана и Видин, където налога върху търговията на дребно е 3 пъти по-нисък от междинния за страната. Най-високи са локалните налози в туристическата община Созопол. През миналата година от НСИ регистрират и смяна в броя на обитаемоте места у нас. Сумарно те са малко над 5250, като градовете са 257, а селата 4999. В близо една трета от всички тези села живеят под 50 души, а обитаемоте места без нито един гражданин са 201. Най-голяма част от тях се намират в областите Велико Търново и Габрово. В България има 28 области и 265 общини. Най-голямата по територия област е Бургас, а най-малката – София-град. Трите най-големи града у нас са и единствените разграничени на рейони. Столична община се дели на 24, Пловдив – на 6, а Варна – на 5 района. 1/6 от жителите на Столична община живеят в два от районите - „ Люлин ” и „ Младост ”, като всеки един от тях наброява над 100 хиляди души. NovaTV
Източник: Други (27.06.2024)

Едва 4.6% от еврофондовете са усвоени в България Едва 4.6% от парите, които ЕС дава на България чрез еврофондовете за 2021-2027 г., са усвоени, съобщи служебния финансов министър Людмила Петкова в Народното събрание. Към края на март най-добро е изпълнението на програмите "Храни и основно материално подпомагане" - 34%, и "Конкурентоспособност" - 13.8%. Най-слабо - на транспортната програма - 0.8%, и на тази за наука - 1.2%. Разплатени са 616 млн. евро от общо 12.9 млрд. евро на разположение. Усвояването на парите по европрограмите за 2014-2020 г. е 95.9%, като са разплатени 8.9 млрд. евро. Миналата седмица Еврокомисията призова София да ускори усвояването на европейските пари, ако иска да постигне икономическите и социалните си цели.
Източник: Дневник (28.06.2024)

Близо 500 000 предприятия са подали отчети за 2023 г. дни преди края на кампанията От Националния статистически институт съобщиха, че дни преди последния срок, малко под половин милион предприятия (495 582) са представили данни за 2023 г., в т.ч. работещи, и "спящи" фирми. Фирмите от втората група имат нулеви приходи и разходи, като вместо отчети за дейността те подават само декларации, че са били неактивни (или че оборотите им за цялата година са били под 500 лв.). Оказва се, че до момента в НСИ са постъпили над 80 000 такива декларации - тоест всяко шесто предприятие в България е било без дейност през миналата година. Показателно е, че всяка година в България се учредяват по 30 000-50 000 нови предприятия, а само 10% от тях оцеляват до втората година. По данни на Агенцията по вписванията, за първата половина на 2023 г. е имало 16 492 производства по ликвидация, които не са приключени, като от тях близо половината - 8170, продължават повече от 5 г..
Източник: econ.bg (02.07.2024)

Влиза в сила увеличението на пенсиите От първи юли влиза в сила увеличението на пенсиите, което засяга над 2 милиона пенсионери след прилагането на съвкупността от предвидени мерки – осъвременяване на трудовите пенсии с 11 на сто, повишаване на процента на добавката от пенсията на починал съпруг/а, повишаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, определяне на нов по-висок размер на социалната пенсия за старост, повишаване на обвързаните с тях минимални размери на другите видове пенсии и добавки. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. са предвидени 1 110,7 млн. лв. (185,1 млн. лв. месечно) за осъвременяването и увеличаването на пенсиите и добавките от 1 юли с 11 на сто. От 1 юли 2024 г. новият минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст (чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване) става 580,57 лв. Увеличението е с 11 на сто спрямо размера ? до тази дата, който е 523,04 лв. Минималният размер на другите видове пенсии, свързани с трудова дейност (инвалидни, наследствени), се определя като процент от посочения минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Допълнително увеличение от 1 юли 2024 г. ще получат тези пенсионери, които под формата на добавка към личната си пенсия получават част от пенсията на починалия си съпруг/съпруга. Това са 675 000 души, които получават т.нар. „вдовишка добавка“. Пенсията на починалия, на чиято база се определя добавката, се осъвременява с 11 на сто, но също така се повишава от 26,5 на 30 на сто частта от пенсията, която ще получава преживелият съпруг. От 2011 г. насам това е първото увеличение на процента, който се изплаща от пълния размер на пенсията на починалия съпруг. На увеличение от 1 юли 2024 г. подлежи и размерът на социалната пенсия за старост – от 276,64 лв. на 307,07 лв. Това увеличение се отразява на редица други пенсии и добавки, чиито размери се определят като процент от социалната пенсия за старост – военноинвалидните и гражданскоинвалидните пенсии, персоналните пенсии, добавката за чужда помощ и др. След 1 юли 2024 г. броят на пенсионерите с месечен размер от пенсии и добавки под линията на бедност от 526 лв. намалява от 524 700 на 324 800 души.
Източник: Труд (02.07.2024)

Световната банка: България вече е сред страните с висок доход Според класификацията на Световната банка България за първи път попада в групата на страните с висок национален доход. Групата на Световната банка разпределя икономиките в света в четири групи по доход: нисък, нисък-среден, висок-среден и висок. Класификациите се актуализират всяка година на 1 юли въз основа на Брутен национален доход (БНД) на глава от населението за предходната календарна година. Тази година три държави - България, Палау и Русия - преминаха от категорията на държавите с по-висок среден доход в категорията на държавите с висок доход. Страната ни влиза в тази група за първи път, а Русия е била там през периода 2012-2014 г. Според Световната банка брутният национален доход (БНД) на глава от населението в Русия е бил 14 250 долара, толкова е имал Палау, а преди тях е България с 14 460 долара. България постоянно се приближава към прага на високите доходи със скромен растеж през целия период на възстановяване след пандемията, който продължава и през 2023 г., когато реалният БВП нараства с 1,8%, подкрепен от потребителското търсене. Икономическата активност в Русия бе повлияна от голямото увеличение на свързаните с военната дейност дейности през 2023 г., а растежът бе стимулиран и от оживлението в търговията (+6,8%), финансовия сектор (+8,7%) и строителството (+6,6%). Тези фактори доведоха до увеличение както на реалния (3,6%), така и на номиналния (10,9%) БВП, а БНД на глава от населението на Русия нарасна с 11,2%.
Източник: econ.bg (04.07.2024)

Разходите за пенсии са над 10% от БВП През 2023 г. относителният дял на разходите за пенсии от БВП е 10,4%, като тук са включени и изплатените допълнителни суми към пенсиите. В сравнение с 2022 г. стойността на показателя бележи увеличение с 1,1 процентни пункта. Броят на пенсионерите към 31 декември 2023 г. е 2 037 336, като спрямо 31 декември 2022 г. той се e увеличил със 7 018 (0,3%). Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2023 г. е 784,48 лв. При неговото изчисляване са взети предвид всички добавки към пенсиите по Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и изплатената през 2023 г. т.нар. „великденска добавка“ в размер на 70 лв. Номиналното нарастване на средния месечен размер на пенсиите е 16,3%, а реалното - 7,1%. Средногодишният хармонизиран индекс на потребителските цени за 2023 г. е 8,6%. През 2023 г. брутният и нетният коефициент на заместване на дохода са съответно 54,3% и 69,9%. Отчетените общо разходи за пенсии през 2023 г. са в размер на 19 123 241,0 хил. лв. при планирани 19 168 164,5 хил. лв. Отчетените средства са с 44 923,5 хил. лв. или 0,2% по-малко от планираните и с 3 488 526,4 хил. лв.(22,3%) повече в сравнение с изразходваните през 2022 г.
Източник: НСИ (04.07.2024)

Почти половин милиард лева са приходите от работата на тол системата за първите шест месеца на годината. Това става ясно от справка, изготвена от Агенция "Пътна инфраструктура". От тол такси на камиони и автобуси са събрани 290 млн. лева. Постъпленията от винетки са към 155 млн. лв. Отделно има и приходи от санкциии за нарушения - над 14 млн. лева. Сумата включва глоби и компенсаторни такси. Така за полугодието са събрани общо над 459 млн. лева. От началото на годината до 30 юни са продадени 3 088 633 броя е-винетки за 154 856 580 лв. Най-предпочитана от шофьорите е годишната винетка, посочват от пътната агенция. До момента са купени 1 493 008 броя. Те са и най-изгодни за шофьорите, тъй като за ден ползване на цялата републиканска инфраструктура пътната такса е около 24 стотинки. След годишните винетки най-купувани са седмичните – 1 008 534 бр., следвани от уикенд винетки – 278 279 бр., месечните – 260 645 бр. и тримесечни – 48 167 бр. За втора поредна година цените на е-винетките за леки автомобили остават непроменени. Годишната е 87 лв., тримесечната – 48 лв., месечната – 27 лв., седмичната - 13 лв., а уикенд винетката е 9 лв.
Източник: Дума (05.07.2024)

Разрешения за пребиваване на чужди граждани в Република България през 2023 година През 2023 г. издадените първи разрешения за пребиваване в България на граждани на трети страни с валидност най-малко три месеца са 19 375 или с 22,3 на сто повече от 2022 година, съобщи Националният статистически институт на интернет страницата си. С най-голям брой са издадените разрешения по причина "работа" - 6466, следвани от разрешенията по семейни причини - 6160. Разрешенията за пребиваване тип "Синя карта на ЕС" са 924, което е със 195 по-малко в сравнение с предходната година, която е била пикова по брой издадени подобни разрешения, сочи справка в НСИ. Най-малко са били предоставените "сини карти" през 2015 г. - 95. Издадените разрешения за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" са 4299. Разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта" се издава от Министерството на вътрешните работи по Закона за чужденците в Република България и тя се издава на граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа. Това са хора, наети за упражняване на висококвалифицирана заетост по трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда от местен работодател.
Източник: БТА (05.07.2024)

Близо 70 млн. лв. повече са изплатени за болнични през първото тримесечие Над 69,3 млн. лв. повече за обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване са изплатени от държавното обществено осигуряване (ДОО) през първото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на миналата година, съобщи Националния осигурителен институт. За първите три месеца на тази година са изплатени малко над 294 млн. лв., докато 12 месеца по-рано сумата е била 225 млн. лв. Нарастването е с 30,8%. Увеличението на разходите е следствие от нарастването на доходите на лицата, но и на промяната в осигурителното законодателство, влязла в сила от 1 януари 2024 г. Оттогава дните в неработоспособност, които се изплащат от работодателите, бяха намалени на два, а финансовата тежест на третия премина към бюджета на ДОО. Така при почти идентичен брой на лицата, на които е издаден болничен лист през сравняваните периоди, е налице нарастване в броя на хората с изплатени обезщетения за временна неработоспособност от Националния осигурителен институт – от 485 520 през 2023 г. до 561 258 през тази година, което е със 75 738 или 15,6% повече. Увеличението в броя на болничните листове, по които има плащане от ДОО, пък е със 120 743 – от 718 035 през миналата година до 838 778 през тази (+16,8%). Броят на платените работни дни в неработоспособност на тримесечна база се е увеличил с 691 179. През 2023 г. лицата са прекарали 4 724 094 дни в неработоспособност, а година по-късно тези дни са 5 415 273 (+14,6%).
Източник: actualno.com (08.07.2024)

Спад на предложенията за работа през юни Предложенията за работа през юни тази година са намалели с 6 на сто - около 3000 по-малко спрямо предходния месец май. Въпреки това те са с 1% повече спрямо същия период през 2023 година, съобщава кариерната платформа Job Tiger на база ежемесечния си анализ на обявите за свободни работни места. За пръв път от началото на годината в сектор “ИТ” - 50 предложения повече, 2% ръст. Слаб ръст, около 2 на сто или със 100 предложения за работа повече има в сектор “Логистика и транспорт”. Умерен спад се наблюдава при обявите е регистриран в секторите “Маркетинг и реклама” - 20 предложения по-малко или 2% спад, “Счетоводство, одит, финанси” - 70 предложения по-малко или 5 на сто спад, “Административни и обслужващи дейности” - 90 предложения по-малко или 2% спад, 6 на сто спад или 150 обяви по-малко в “Здравеопазване и фармация” и в сектор “Производство” предложенията са 240 по-малко или 3 на сто спад. Във всички водещи областни градове предложенията са намалели през юни, показва справка на Job Tiger. В София спадът е 4%, а в останалите градове спадът е - Пловдив (-6%), Варна (-12%), Бургас (-14%), Русе (-2%) и Стара Загора (-3%). Като дялово разпределение София държи 41 на сто от обявите за работа, а в останалите градове разпределението е - Пловдив (10%), Варна (9%), Бургас (4%), Русе (3%) и Стара Загора (3%). С 4 на сто намалява и заетостта в строителството. Основно спадът на предложенията за работа през месеца се дължи на секторите “Хотелиерство и ресторантьорство” - с 2100 предложения за работа по-малко и на “Търговия и продажби”, където обявите за работа са с 1000 по-малко. При предлагането по сектори на годишна база се наблюдава спад в секторите “ИТ” (-20%), “Строителство” (-4%) и “Производство” (-1%).
Източник: Труд (09.07.2024)

ОББ: Икономиката в България ще нарасне с 2,3% през тази година Анализаторите на банка ОББ посочват, че всички сектори на икономиката в България на практика са мотори за растежа през първото тримесечие на годината. Отчита се ръст на българската икономика за периода януари - март с 1,8 на сто спрямо същия период на 2023 г., според изгладените данни на НСИ. От страна на производството ръстът се движеше главно от сектора на услугите, който макар че не нарасна най-бързо през тримесечието - с 1,6 на сто (реално), сериозно дръпна БВП нагоре, поради огромния си относителен дял от 60 процента в него. Индустрията отчете над два пъти по-бързо увеличение на продукцията си с 3,4 на сто, но нейното влияние беше по-слабо, тъй като тя заема над три пъти по-малък относителен дял от 19,1 на сто. Селското стопанство нарасна с 1,4 на сто (дял 4,5 на сто в икономиката на страната), докато най-малкият бранш, този на строителството, само 2,6 на сто от БВП, също увеличи продукцията си с 0,5 на сто. Икономическите данни от първото тримесечие на годината затвърждават позитивната прогноза на анализаторите на банката за растеж на икономиката от 2,3 на сто за цялата 2024 г. Безработицата отбеляза лек спад от 4,6 на сто (от януари до март) на 4,4 на сто за април. На този фон и при тенденция на забавяща се инфлация, средната месечна заплата отново се устреми нагоре, достигайки ръст от 17,8 на сто през март (спрямо март м.г.), като ускорен ръст се наблюдава както в публичния, така и в частния сектор. В края на първото тримесечие на 2024 г. ръстът на заплатите в публичния сектор с 18,4 на сто водеше спрямо ръста в частния със 17,6 на сто, докато в края на 2023 г. ролите бяха разменени, съответно 10,2 на сто срещу 12,1 на сто. Хармонизираната инфлация нарасна до 2,7 на сто за май при 2,5 на сто през април. Базисната инфлация (без храни и горива) съответно се увеличи до 2,9 на сто, в сравнение с 2,6 на сто за април. Последващ спад отбеляза единствено потребителската инфлация (по националната методология), от 2,4 на сто през април на 2,3 на сто през май. До края на 2024 г. се очаква допълнителен спад на лихвените проценти (най-вероятно в две стъпки) на лихвата за рефинансиране от 4,25 на сто (сега) на 3,40 на сто и на тази по депозитите от 3,75 на сто (сега) на 3,25 на сто. Съответно, очакванията за растежа в еврозоната се покачват от 0,4 на сто на 0,7 на сто за 2024 г., прогнозират анализаторите на ОББ.
Източник: БТА (09.07.2024)

Средния осигурителен доход за страната за май е 1669,53 лв. Средният осигурителен доход в България за м.май е 1669,53 лв., съобщава Националния осигурителен институт (НОИ). Това показва повишение с 29,95 лв. спрямо април и с 36 лв. спрямо март. Средномесечният осигурителен доход за периода от юни 2023 г. до май 2024 г. е 1535,69 лв. и също нараства – с 20,29 лв. спрямо данните за април. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец юни 2024 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, припомнят от НОИ.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2024)

Близо 586 хиляди фирми са подали годишни отчети в НСИ Близо 586 хиляди фирми са подали годишни отчети за 2023 г. в Информационна система "Бизнес статистика" на Националния статистически институт (НСИ). Тази година подадените отчети са с 8711 повече спрямо предходната година, отчитат от националната статистика. В момента тече втори етап от кампанията, като до 30 септември 2024 г. фирмите и организациите могат еднократно да подадат коригиращ отчет. Само за първата седмица на юли вече са подадени 1106 коригиращи отчета, показва справка от ИС "Бизнес статистика" към 8 юли.
Източник: БТА (10.07.2024)

Нивите по-скъпи отколкото във Франция Земеделската земя в България е по-скъпа отколкото във Франция. Средната цена на един хектар (10 декара) обработваема земя в България е 7303 евро, а във Франция е 6130 евро, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Нивите в страната ни са по-скъпи и от обработваемата земя в Естония (5730 евро за хектар), Унгария (5240 евро), Литва (5012 евро), Словакия (4790 евро), Латвия (4420 eвро) и Хърватия (3700 евро). Точно пред нас в класацията е Румъния, където един хектар струва средно 8051 евро. Цените на един хектар обработваема земя варират в много широки граници - от средно 3700 евро в Хърватия до 233 230 евро в Малта, показват данните на Евростат. Данните за Малта отразяват ограничената наличност на земеделска земя и натиска за алтернативни употреби, което води до по-високи цени, отколкото в други държави-членки. Стойността на нивите варира много не само между отделните страни от ЕС, но и между различните региони във всяка една държава. В Холандия цените варират от 66 051 евро във Фризия до 150 644 евро във Флеволанд, като средната стойност за страната е 85 431 евро на хектар. В Гърция цените са от 6290 евро в Дайтики Елада до 84 820 евро в Атики, като средната стойност за страната е 13 571 евро на хектар. В Испания цените варират от 4906 евро в Естремадура до 83 299 евро на Канарските острови, като средната стойност за страната е 10 263 евро на хектар. Данните на Евростат показват, че най-голям ръст на цените на обработваемата земя за период от десет години има в Румъния (+387%) и Чехия (+252%). Други големи покачвания на цените са отчетени в Естония (+207% за период от десет години), Литва (+149%), Полша (+102%) и Унгария (+93%). България също е сред страните с голямо поскъпване на обработваемата земя - със 130% за десет години. За този период цените са нараснали в повечето страни от ЕС.
Източник: Труд (10.07.2024)

Индекси на промишленото производство през май 2024 година През май 2024 г. индексът на промишленото производство намалява с 3.3% спрямо предходния месец и с 6.3% спрямо година по-рано. Това е 17-ти месец на годишен спад поред, съобщи НСИ. За месец добивната промишленост се свива с 10.2%, енергетиката - с 5.3%, преработващата промишленост - с 2.3%. Най-значителен е месечният спад в производството на изделия от неметални минерални суровини - с 11.7%, на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 11.5%,на тютюневи изделия - с 10.4%. Увеличение има в химическата индустрия - с 6.2%, при производството на текстил - с 2.7%, на облекло - с 1.4%. Сравнението с година по-рано сочи спад в добивната промишленост с 15.6%, в преработващата промишленост - с 6.0%, в енергетиката - с 1.1%.
Източник: Дневник (11.07.2024)

Външната търговия продължава да се свива в началото на годината България е изнесла стоки на стойност 34.1 млрд. лв. в периода между януари и май 2024 г., което е с 6.6% по-малко в сравнение със същия период на 2023 г. Това съобщиха от Националния статистически институт. Само през май износът е за 6.7 млрд. лв., като спадът е с 9.3% Търговският дефицит на България се удвои до близо 10 млрд. лева през тази година Спадът на вноса за първите пет месеца на годината е с 1.4%, а стойността му е 39.7 млрд. лв. Само през май общият внос на стоки намалява с 2.8% до 7.9 млрд. лв. Тенденцията на свиване на износа и вноса започва през март 2023 г. и продължава 14 месеца. Изключение е април 2024 г., когато е отчетен ръст.
Източник: actualno.com (11.07.2024)

Спадът в продажбите на селкостопански машини от началото на годината продължава Регистрациите на нови селскостопански трактори, зърнокомбайни и телескопични товарачи в България продължават да вървят надолу и през второто тримесечие на настоящата година, докато при челните товарачи се затвърждава положителната тенденция. Това сочат последните данни от справка на Контрол и техническа инспекция към Министерство на земеделието и храните. 2023 година сложи край на продължилата през предходните две години положителна тенденция на пазара на агротехника в България. За периода от януари до юни тази година новите колесни трактори, регистрирани в България, са 495. Това отговаря на годишен спад с 25,34%, или със 168 броя по-малко, отколкото през същия период на 2023 г. При зърнокомбайните разликата с януари-юни 2023 г. е цели 55 броя по-малко, или 64 нови регистрирани машини от началото на тази година. Това са 46,22% надолу спрямо същия период на миналата година, когато регистрираните зърнокомбайни са били 119. Относно телескопичните товарачи числата тази година също показват спад – 151 нови регистрирани машини, или със 17,93% по-малко спрямо същите месеци на 2023 г., когато са били 184. Единствено при челните товарачи се затвърждава положителна тенденция – 171 новорегистрирани машини от началото на годината, което е ръст с 37,9% на годишна основа. Низходяща тенденция на пазара на агротехника през първото полугодие на 2024 г. се наблюдава не само у нас, но и на други ключови пазари в Европа.
Източник: БТА (12.07.2024)

Министерството на финансите продаде тази година облигации за 1.3 млрд. лева През тази година Министерството на финансите проведе шест аукциона за продажба на лихвоносни държавни ценни книжа (съкровищни облигации), показват данните от Българската народна банка. Един от тях беше през април, два през месец май, два през юни и един през юли. В тях са акумулирани общо 1.3 млрд. лева. Средната годишна доходност на всеки следващ аукцион е била по-висока. Прави впечатление големия интерес към тези аукциони, както и това, че допуснатите до участие поръчки бяха на много по-висока стойност – 2 058 950 000 лева. През април продажбите бяха от емисията с BG 20 300 24 116, чийто падеж е на 17 април 2027 година. В първия акуцион на 15 април бяха продадени книжа за 200 млн. лева при средна годишна доходност от 3.01 процента. На втория – на 27 май, бяха изкупени облигации за 300 млн. лева при по-висока средна годишна доходност от 3.21 процента. През месец май се проведе един аукцион от емисията с BG 20 400 24 213. На 13 май, се продадоха книжа за 200 млн. лева при средна годишна доходност от 3.35 процента. Втория аукцион от същата емисия беше на 10 юни. В него бяха предложени и изкупени ценни книжа за 200 млн. лева при средна годишна доходност от 3.54 процента. На 24 юни се проведе аукцион за продажба на част от емисията BG 20 300 24 116 от 17 юни 2024 година (тригодишни лихвоносни съкровищни облигации) с падеж 17 април 2027 година. Тогава се продадоха книжа за 200 млн. лева при средна годишна доходност от 3.44 на сто. На 8 юли се проведе аукцион от емисията с BG 20 400 24 213. Продадоха се книжа за 200 млн. лева при средна годишна доходност от 3.82 процента. От БНБ посочват, че и по тези емисии предложеното от Министерството на финансите количество облигации ще се увеличава чрез продажба на допълнителен брой от тях.
Източник: Банкеръ (12.07.2024)

Правителството предлага линията на бедност за 2025 г. да бъде 638 лева Министерският съвет предлата проект на постановление за увеличение на линията на бедност в България на 638 лева, който е публикуван за обществено обсъждане до 12 август. Линията на бедност за 2024 година е 526 лева, като новото предложение представлява увеличение от 21,3% или 112 лева. С това увеличение се очаква да се разширят обхватът и размерът на социалните помощи, както и финансовата подкрепа за хората с трайни увреждания. Също така, ще бъдат актуализирани месечните социални помощи и финансовите помощи по Закона за закрила на детето, съобразно възможностите на държавния бюджет. Очаква се и разширяване на обхвата на хората с право на социална пенсия за старост, според Кодекса за социално осигуряване. В допълнение, увеличението на линията на бедност ще доведе до нарастване на социалните помощи по Закона за социално подпомагане, както и финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания. През 2025 година се прогнозира растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) да бъде 3,0%. Очаква се забавяне в растежа на публичните инвестиции, но ускорение при частните инвестиции, свързано с намаление на несигурността и увеличаване на търсенето. Тези икономически прогнози подкрепят необходимостта от увеличаване на линията на бедност и разширяване на социалната подкрепа за уязвимите групи. Срокът за обществено обсъждане на предложението е до 12 август, като се очаква след това правителството да вземе окончателно решение за новата линия на бедност, която ще влезе в сила от 1 януари 2025 година.
Източник: Стандарт (15.07.2024)

Ръст на строителната продукция за първото тримесечие на 2024 г. През първото тримесечие на 2024 г. строителният сектор в България продължава да демонстрира значителен ръст. Това показва анализът на Камара на строителите в България за първото тримесечие на 2024г. Според анализа общата стойност на произведената строителна продукция за първото тримесечие на 2024 г. достигна 3 910 млн. лв., което представлява впечатляващ ръст от 11,9% спрямо същия период на предходната година. Строителството на сгради продължава да бъде основен двигател на сектора с продукция на стойност 1 567 млн. лв. и ръст от 8,1%. С дял от 40,1% от общата строителна продукция. Секторът на строителството на съоръжения показва най-значителен ръст от 14,8%, достигайки стойност от 998 млн. лв. и дял от 25,5% от общата продукция. Специализираните строителни дейности отбелязват значителен ръст от 14,6%, достигайки 1 345 млн. лв. и представляват 34,4% от общата продукция. Издадените разрешителни за строеж на нови сгради достигат 2 944 броя, което представлява ръст от 5,1%. Започнатите нови сгради също отбелязват увеличение от 8,2%, достигайки 1 945 броя. Въпреки тези положителни тенденции, броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради намалява с 23,7%, достигайки 1 026 броя. Обявените обществени поръчки са 1 024 броя на стойност 2 477,0 млн. лв., което представлява ръст от 2,6% на броя, но значителен спад от 59,1% на стойността. Сключените договори по обявени обществени поръчки намаляват както по брой (-39,0%), така и по стойност (-60,0%), достигайки 459 договора на стойност 437,2 млн. лв.
Източник: 3e-news (15.07.2024)

Годишната инфлация се ускорила до 2,5% през юни Годишната инфлация в България се ускорила до 2,5% през юни при 2,3 на сто през май, по данни на Националния статистически институт. На месечна база, за юни обаче, отново е регистрирана дефлация от 0,2 %, толкова беше тя и месец по-рано. През юни 2024 г. най-голямо е намалението на цените в групите: Съобщения“ (-1.5%), „Облекло и обувки“ (-1.2%),„Транспорт“ (-0.9%),„Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-0.5%). Най-голямо увеличение е регистрирано в групите: „Ресторанти и хотели“ (+2.2%),„Разнообразни стоки и услуги“ (+0.4%),„Развлечения и култура“ (+0.3%),„Здравеопазване“ (+0.2%). Без промяна остават цените на стоките и услугите в групите „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома“, „Образование“, „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ и „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“.
Източник: actualno.com (16.07.2024)

Средната брутна почасова заплата през октомври 2022 г. е била 10,14 лева През октомври 2022 г. средната брутна почасова заплата в България е била 10,14 лева. Средната брутна почасова заплата на наетите на пълно работно време е била 10,44 лева, а наетите на непълно работно време са печелели с 27 на сто по-малко - 7,63 лева. Брутната почасова заплата на жените е била 9,49 лева, или 88 на сто от възнаграждението на мъжете, които са печелели по 10,82 лева на час. Резултатите от наблюдението се отнасят за съвкупност от 2 317 407 наети лица по трудово или служебно правоотношение. Мъжете са били 49 на сто от общия брой на наетите лица, a жените - 51 на сто. Приблизително 30 на сто от наетите лица са работили в индустрията, а останалите 70 на сто - в услугите. Наетите в обществения сектор са били 25 на сто, а тези в частния сектор - 75 на сто от наблюдаваната съвкупност. Докато в обществения сектор 90 на сто от лицата са били заети в услугите, то в частния сектор разпределението на наетите лица е било по-равномерно - 37 на сто са в индустрията и 63 на сто са в услугите. По-добре платени са били професиите, които предполагат по-висока квалификация, образователен ценз и отговорности. На първо място са били наетите от клас 1 на НКПД "Ръководители" със средна брутна почасова заплата 21,88 лева, следвани от клас 2 "Специалисти" с 15,65 лева на час и клас 3 "Техници и приложни специалисти" с 10,99 лева на час. С най-ниски часови ставки са били наетите в клас 6 "Квалифицирани работници в селското, горското, ловното и рибното стопанство" и клас 9 "Професии, неизискващи специална квалификация", съответно 5,29 и 5,66 лева на час. Размерът на трудовото възнаграждение е бил в правопропорционална зависимост с нивото на завършеното образование. Най-добре платени са били лицата с образователна степен "доктор", за които часовата заплата е била 19,34 лева, което е почти два пъти повече от общата средна. На следващо място са били наетите със степени "бакалавър" и "магистър" със средна часова заплата 14,89 лева, или 47 на сто над средната. Най-ниска е била средната часова заплата (5,89 лева) на лицата с начално и по-ниско образование - с 42 на сто по-малко от общата средна. Наетите със средно образование, които са представлявали 54 на сто от наблюдаваната съвкупност, са получавали 7,37 лева на час, или с 27 на сто по-малко от средната за всички наети. Възрастта и практическите знания и умения в упражняването на дадена професия са фактори, които също са оказвали влияние върху нивото на заплащане. Наетите в най-младата възрастова група - до 20 години, са получавали средно по 5,85 лева на час, или с 42 на сто по-малко от средната часова заплата. В наблюдаваната съвкупност най-голям дял са имали лицата на възраст между 40 и 49 години (27 на сто) и тези на възраст между 50 и 59 години (25 на сто), които са получавали съответно 10,54 и 9,79 лева на час. Възрастовата група 30-39 години е била с най-висока почасова заплата - 11,51 лева. Прегледът на часовите заплати по икономически дейности показва значителни отклонения спрямо средната стойност на часовата заплата за обхванатите в наблюдението икономически дейности. С най-висока часова заплата са били наетите лица в секторите "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения" (23,73 лева) и "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива" (16,31 лева). Най-ниско е било заплащането на час в секторите "Хотелиерство и ресторантьорство" - 6,36 лева, и "Други дейности" - 7,11 лева.
Източник: БТА (16.07.2024)

Средната брутна почасова заплата през октомври 2022 г. е била 10,14 лева През октомври 2022 г. средната брутна почасова заплата в България е била 10,14 лева. Средната брутна почасова заплата на наетите на пълно работно време е била 10,44 лева, а наетите на непълно работно време са печелели с 27 на сто по-малко - 7,63 лева. Брутната почасова заплата на жените е била 9,49 лева, или 88 на сто от възнаграждението на мъжете, които са печелели по 10,82 лева на час. Резултатите от наблюдението се отнасят за съвкупност от 2 317 407 наети лица по трудово или служебно правоотношение. Мъжете са били 49 на сто от общия брой на наетите лица, a жените - 51 на сто. Приблизително 30 на сто от наетите лица са работили в индустрията, а останалите 70 на сто - в услугите. Наетите в обществения сектор са били 25 на сто, а тези в частния сектор - 75 на сто от наблюдаваната съвкупност. Докато в обществения сектор 90 на сто от лицата са били заети в услугите, то в частния сектор разпределението на наетите лица е било по-равномерно - 37 на сто са в индустрията и 63 на сто са в услугите. По-добре платени са били професиите, които предполагат по-висока квалификация, образователен ценз и отговорности.
Източник: БТА (16.07.2024)

Безработицата се понижи до 5,3 % през юни Свива се броят на заявените в бюрата по труда свободни работни места на първичния пазар - през юни те са 8 142 при 11 472 през предходния месец. Това показват данни на Агенцията по заетостта за юни. В реалната икономика най-много са свободните работни места в сферата на преработващата промишленост (27.3%), държавното управление (13.7%), търговията (12.1%), образование (10.2%), хотелиерство и ресторантьорство (8.6%), следват административни и спомагателни дейности (5.6%). Най-търсените от бизнеса професии през юни са: персонал полагащ грижи за хората; персонал, зает в сферата на персоналните услуги; машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; водачи на МПС и подвижни съоръжения; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; продавачи; преподаватели; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродни; чистачи и помощници и др. Регистрираната безработица в страната се понижи до 5,3% през юни. Равнището ? е с 0,1 процентни пункта по-ниско спрямо май, показва административната статистика на Агенцията по заетостта. В края на юни регистрираните в бюрата по труда безработни са били 150 990. Броят им е намалял с 3281 души спрямо предходния месец. Започналите работа безработни лица през юни са били с 2 423 по-малко спрямо месец по-рано. Броят им се е понижил до 14 964. Работа с подкрепата на бюрата по труда са започнали също и 428 пенсионери, учащи и заети. През месеца се регистрираха нови 19 796 безработни лица в бюрата по труда, което е със 7.7% повече в сравнение с май. Други 2 820 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също се регистрираха в бюрата по труда. При тази група се наблюдава намаление спрямо предходния месец на търсенето на услугите на Агенцията с 596 лица.
Източник: econ.bg (17.07.2024)

Чуждите инвестиции в страната за периода януари–април 2024 г. Преките чужди инвестиции в страната за периода януари–април 2024 г. са в размер на 698,1 млн. евро, което е намаление с 1,145 млрд. евро (-62,1%) спрямо същия период на миналата година, обявиха от БНБ. Само за месец април потокът на чуждите инвестиции е отрицателен в размер на минус 64,3 млн. евро, при отрицателна стойност от 91,7 млн. евро за същия месец на 2023 г. Основно това се дължи на изтегляне от чуждестранни инвеститори на реализирана печалба от български компании, в които те имат дялово участие. Привлеченият дялов капитал (парични и апортни вноски на чуждестранни компании в капитала на български дружества, както и плащания по сделки с недвижими имоти в страната) от януари до април 2024 г. е положителен и възлиза на 162,9 млн. евро. Той е по-малък със 198,2 млн. евро спрямо същия период на миналата година. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни граждани и фирми в недвижими имоти е положителен в размер на 0,9 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 0,6 млн. евро за януари–април 2023 г., когато чужденци са продали повече имоти, отколкото са купили в страната. По предварителни данни, реинвестираната на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 102.2 млн. евро, при положителна стойност от 1,034 млрд. евро за януари–април 2023 г. Промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чужди инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити е положителна и възлиза на 433 млн. евро, при 448,4 млн. евро за периода януари – април миналата година. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – април 2024 г. са от Австрия (215,4 млн. евро), Италия (200,2 млн. евро) и Гърция (98,4 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Русия (173,5 млн. евро) и Германия (133,1 млн. евро).
Източник: Труд (17.07.2024)

Най-големите вложения в страната за януари-април 2024 са от Австрия, Италия и Гърция Преките инвестиции в България за периода януари - април 2024 година е са в размер на 698.1 милиона евро и са с 1.14 милиарда евро по-малко, изчисляват от БНБ. Това е спад с цели 62.1% спрямо месеците от януари до април 2023 година. През април 2024-а потокът е отрицателен в размер на 64.3 милиона евро, при отрицателен поток от 91.7 милиона евро за април 2023-а. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е положителен в размер на 0.9 милиона евро, при отрицателен нетен поток от 0.6 милиона евро за януари - април миналата година. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари - април 2024 година са от Австрия, Италия и Гърция. Най-голям спад се наблюдава към Русия и Германия. Положителни потоци има от Австрия - 215.4 милиона евро; Италия - 200.2 милиона евро и Гърция - 98.4 милиона евро. Отрицателни потоци имаме от Русия - 173.5 милиона евро и Германия - 133.1 милиона евро. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - април 2024 година възлиза на 207.9 милиона евро, при 214 милиона евро за януари - април 2023-а. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната през 2023 година са от Нидерландия, Белгия и Швейцария, а най-големите нетни отрицателни потоци - към Израел и Русия.
Източник: Money.bg (18.07.2024)

Ръстът на новорегистрираните фирми в България се забавя почти двойно през второто тримесечие Обявените в несъстоятелност български фирми през второто тримесечие на 2024 г. са 1005, по данни на Националния статистически институт. В сравнение със същото тримесечие на 2023 г. броят на банкрутиралите фирми нараства с 2,1 на сто. Новорегистрираните фирми за същия период в България са 11328. Техният брой нараства с 2,7%. Спрямо първото тримесечие на тази година новорегистрираните правни единици обаче, намаляват със 7,4%, а тези обявили несъстоятелност се увеличават с 1,3 на сто. От всички новорегистрирани фирми през второто тримесечие на 2024 г., най-много са в сектора "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - цели 88,6%. Най-голям брой при обявените в несъстоятелност е в същия сектор - 77,8%.
Източник: actualno.com (18.07.2024)

Търговският баланс за май е отрицателен - 475.1 млн. евро Търговският баланс на България за месец май е отрицателен и е в размер на 475.1 млн. евро и се увеличава. Дефицитът преди година беше от 253 млн. евро. За януари – май търговският баланс на страната също е отрицателен – от 1.97 млрд. евро (2% от БВП*) при дефицит от 1.10 млрд. евро (1.2% от БВП) за същия период на миналата година. Това отбелязват от Българската народна банка в месечния си анализ. Трудностите в икономиките на страните от Европейския съюз – нашия основен търговски партньор, оказват своето влияние, като намалява износът на български стоки. Свива се и експортът към трети страни. Износът на български стоки е 3.43 млрд. евро за месец май, като намалява с 251.3 млн. евро (6.8%) в сравнение с този за същия месец година по-рано. Между януари и май експортът ни е за 17.54 млрд. евро (17.5% от БВП) и намалява с 816.3 млн. евро спрямо този за същия период на миналата година. Тогава е бил 18.36 млрд. евро и е формирал 19.5% от БВП на страната. Износът за януари – май 2023 г. беше намалял на годишна база с 2.6 процента. Вносът на стоки от чужбина за месец май е в размер на 3.90 млрд. евро и намалява с 29.2 млн. евро (0.7%) спрямо същия месец година по-рано. Между януари и май импортът е за 19.52 млрд. евро (19.5% от БВП), като се увеличава с 53.6 млн. евро на годишна база. Тогава вносът е бил за 19.46 млрд. евро и 20.7% от БВП на страната. Вносът за януари – май 2023 г. също е намалявал на годишна база, но с 3.8 процента. Салдото по услугите е положително в размер на 539.6 млн. евро и се повишава. През същия месец година по-рано салдото също е с положителна стойност, от от 441.8 млн. евро. Между януари и май салдото по този показател е положително в размер на 2.40 млрд. евро (2.4% от БВП) и е доста над това за същия период на миналата година. Тогава салдото е положително, но от 1.99 млрд. евро (2.1% от БВП). Преките инвестиции в чужбина за месец май нарастват с 9.3 млн. евро. За същия месец преди година ръстът при вложенията в чужбина беше с 49.7 млн. евро. Между януари и май преките инвестиции в чужбина се повишават с 217.2 млн. евро (при увеличение с 263.8 млн. евро за януари – май 2023 г.).
Източник: Банкеръ (18.07.2024)

Расте производството на бира в България, отчитат от Съюза на пивоварите Денят на българските пивовари, който се отбелязва на 20 юли, неслучайно е през лятото, когато ежедневно се произвеждат 3.4 милиона бутилки бира от половин литър. През четирите най-топли месеца на годината се генерират и 45% от годишните продажби и постъпления от бира, а средно на ден се продават по 3.6 милиона халби пиво. По данни на Съюза на пивоварите през 2023 г. производството на бира у нас бележи ръст от 4% спрямо 2022 г. Същата тенденция е валидна и за първите шест месеца на тази година в сравнение с предходната. За последните 18 месеца българските пивовари са добавили в асортимента си 15 нови бири, включително и производството на 4 световни премиални марки. Като най-важно продуктово нововъведение в сектора продължава да се развива сегментът на безалкохолните и нискоалкохолни видове (стилове) бира и миксове. Все по-богатото портфолио от безалкохолно пиво е свързано и с политиките на бранша за намаляване на злоупотребата с алкохол. През миналата година в България консумацията на безалкохолно пиво е надминала 6.5 млн. литра. Според специално проучване на Международния репутационен институт 70% от българите пият безалкохолна бира. От тях 60 на сто са редовни почитатели на пивото, които консумират пенливата напитка поне веднъж седмично. През първото шестмесечие на тази година вече са вложени 35 млн. лв. инвестиции в бранша. Иновациите са насочени към изграждане на съоръжения от така наречената зелена трансформация, включващи пречиствателни станции, инсталации за биоанаеробно третиране на производствените води, пълна реновация и разширяване на фабрика за малц, въвеждане на решения за намаляване на енергоемкостта и въглеродните емисии.
Източник: БСК (19.07.2024)

Жилищното кредитиране в България приближава 22 млрд. лв. Нов рекорд за жилищното кредитиране в България отчита статистиката на Българската народна банка за месец май, според която обемът на ипотечните заеми в банковата система достига 21.8 млрд. лв. – резултат от ускорената кредитна активност и все по-скъпите имоти на пазара в България. Годишният растеж на ипотечните заеми в България се ускорява до 24.4% през май, което е най-високият ръст от кредитната експанзия от 2008 – 2009 г., когато бе последният епизод с толкова ускорено ипотечно кредитиране – точно преди финансовата криза да срине пазара на труда и да направи част от кредитополучателите неспособни да покриват заемите си. На месечна база ръстът леко се забавя след два ударни месеца, в които ипотечното кредитиране бумтеше. Така месечният ръст през май достига 1.92% при 2.21% за април и 2% за март. Около 70% от жилищните заеми пък са концентрирани в трите най-големите банки в България. Месец май е бил силен за ипотечното кредитиране с ръст от около 410 млн. лв. Това е малко под рекордните през април 463 млн. лв. месечен ръст. За сравнение, средно за изминалата година месечният ръст по жилищните заеми бе с по 282 млн. лв. при 209 млн. лв. година по-рано. А ръстът на кредитите става успоредно с повишаване качеството им, като включително и през май проблемните ипотечни заеми спадат до 243 млн. лв. Ръстът при потребителското кредитиране минимално се забавя и за година расте с 13.9% до приблизително 18 млрд. лв. За сравнение, месец по-рано ръстът бе 14%. В номинален размер месечният ръст е с около 216 млн. лв. или 1.22%, като това е най-ниският от началото на годината. Кредитирането към бизнеса продължава да следва тенденцията си за по-слаб ръст като обеми в сравнение с това към домакинствата. За година фирменото кредитиране расте с 8.4%, а на месечна база – с 0.22% или около 100 млн. лв. до общо 45.6 млрд. лв. Ускореното жилищно и потребителско кредитиране пък увеличава дела на кредитите за домакинствата в общите отпуснати кредити от банките в България. Така през май фирменото кредитиране достига само 48% от общите кредити в банковата система, докато преди година този дял бе 50.1%.
Източник: economic.bg (22.07.2024)

Парите от емигрантите с нова рекордна стойност Българите, живеещи и работещи в чужбина, са превели у нас рекордни средства през май, става ясно от данни на БНБ. Сумата за май е 181.2 млн. евро спрямо върховите до момента 172.2 млн. евро, отчетени преди година. Преди месец емигрантите преведоха към страната 159.4 млн. евро. Сумата от началото на 2024 г. възлиза на рекордните 687.6 млн. евро - или с повече от 40 млн. евро над преводите за периода януари – май, които бяха за 646.8 млн. евро. Средномесечно живеещите и работещите извън страната българи изпращат у нас по 137.52 млн. евро. За последните 12 месеца, за които има данни (бел. ред. 1 април 2023 – 31 март 2024 г.), преводи за над 100 млн. евро постъпват от четири държави. Най-големи сума са наредени от Германия (294.5 млн. евро), САЩ (268.7 млн. евро), Испания (143.3 млн. евро) и Великобритания (140.2 млн. евро). В челото са още и българите, живеещи в Гърция (91.4 млн. евро), Италия (69.2 млн. евро) и Нидерландия (60.2 млн. евро). В топ 10 са Австрия (46.5 млн. евро), Франция (45.8 млн. евро) и ЮАР (29.2 млн. евро), оставили след себе си Канада (25 млн. евро). Над 10 млн. евро са преведени още от Дания, Швеция, Швейцария, Чехия, Турция и Норвегия.
Източник: Дарик радио (23.07.2024)

Почти е прибрана пшеницата в област Добрич Близо 95 процента от пшеницата в област Добрич вече е прибрана, съобщават от Министерството на земеделието и храните. В четири от общините в областта пшеницата е прибрана напълно. Това са Добрич, Каварна, Крушари и Шабла. Средният добив за областта е 667,6 кг/дка. Миналата година е бил 550 кг/дка. Тзи година най-висок е в община Добричка. Там средният добив възлиза на 750 кг/дка. Най-ниски са добивите в общините Шабла и Крушари, където са прибрани по 600 кг/дка. Засетите площи с пшеница през тази стопанска година са 1 204 880 дка. Жътвената кампания в област Добрич при ечемика приключи преди седмица при среден добив от 676,4 кг/дка. През тази стопанска година засетите площи с ечемик на територията на областта са 136 620 дка, което е с около 50 на сто повече от предходната година, когато са били 68 310 дка. Най-високи средни добиви са получили стопаните в общините Генерал Тошево и Добричка - по 710 кг/дка. Най-малко ечемик са прибрали стопаните в община Крушари - 600 кг/дка. Напълно е прибрана и реколтата от рапица при среден добив от 238 кг/дка. В три от общините не са били засадени площи с тази маслодайна култура, а общо засадените площи са 22 760 дка. През миналата стопанска година площите с рапица са били 45 210 дка. Най-висок среден добив са прибрали стопаните в община Крушари - 250,7 кг/дка. 95 процента е прибрана и цветната маса от лавандуловите насаждения. Площите с лавандула в област Добрич са общо 27 200 дка, като има и нови насаждения в община Генерал Тошево от 2527 дка. Прибирането на цветна лавандулова маса е при среден добив 512,5 кг/дка. Най-висок е той в община Шабла 708,7 кг/дка. Там тя е прибрана на 100 процента. В община Тервел 300 дка с лавандула няма да бъдат прибрани поради икономически или други причини. Засетите площи с царевица за зърно в областта са 840 760 дка, а с маслодаен слънчоглед - 849 040 дка.
Източник: Сега (23.07.2024)

ВАС отмени екостикерите за колите от годишните прегледи Тричленен състав на Върховния административен съд отмени екостикерите за колите, които бяха въведени в България през 2021 г. Лепенките се получават при преминаване на годишен технически преглед. Замисълът на мярката беше да се ограничи движението на силно замърсяващи автомобили в централните градски части. Стикерът струва 6,80 лв. Сред основанията за отмяна на екостикерите са редица нарушения при приемането на наредбата през 2020 г., които често се наблюдават в такива случаи, показва преглед на решението, което е от 15 юли. Липсва анализ, в това число и финансова обосновка относно готовността на общините да осигурят инвестиции в четци и инфраструктура за идентификация на данните в екостикерите, посочват висшите магистрати. В мотивите не са посочени нито необходимите средства, които общините трябва да вложат, нито очакваните резултати от екостикерите. Междувременно стана ясно, че всички пунктове за извършване на годишен технически преглед (ГТП) на моторни превозни средства в страната, които до вчера не бяха свързали системите си с тази на държавната агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), трябва да преустановят дейността си. До момента 964 пункта вече предават данните автоматично, 8 са частично свързани, а 96 все още нямат свързаност. От 22 юли стана задължително осигуряването на свързаност на уредите за измерване (газоанализатор, димомер и спирачен стенд). Причината е, че от 00:00 ч. на 21 юли системата на ИААА приема данните от измерванията единствено автоматично по електронен път. В пунктовете, които нямат свързаност на уредите със системата за държавен контрол, няма да може да се извършват ГТП и да издават документи за техническата изправност на превозните средства. С цел повишаване на качеството на техническите прегледи и контрола, през октомври 2023 г. бе изменена Наредба № Н-32, с която бяха въведени новите изисквания. Съгласно промените трябва да бъде инсталиран софтуер, одобрен от ИААА, чрез който в момента на прегледа резултатите от измерванията от уредите да се изпращат електронно в агенцията.
Източник: Дума (24.07.2024)

Производството на промишлени стоки в ЕС регистрира спад Производството на промишлени стоки в Европейския съюз регистрира спад с 1,2 на сто през 2023 г. в сравнение с 2022 г., показват данни на Евростат. Понижението последва две последователни повишения - с 8,5 на сто през 2021 г. и с 0,4 на сто през 2022 г. След лек спад през 2013 г. и 2014 г., промишленото производство в ЕС се увеличава постепенно до 2018 г. През 2019 г. стойността на продадената продукция на промишлеността регистрира малък спад, след което намалява по-рязко през 2020 г. поради последиците от пандемията. Разпространението на КОВИД-19 и свързаните с него ограничителни мерки, широко въведени от страните от ЕС, оказаха значително въздействие върху промишленото производство на ЕС през 2020 г., но през 2021 г. и 2022 г. се наблюдава увеличение на производството във всички групи промишлени дейности. В номинално изражение стойността на продадената продукция в ЕС се повиши от 5,895 трилиона евро през 2022 г. до 5,992 трилиона евро през 2023 г., което показва годишно увеличение от 1,6 на сто. Разглеждайки първите 7 групи производствени дейности, най-високият скок в стойността на продадената продукция е регистриран в производството на моторни превозни средства и друго транспортно оборудване - с 20 на сто, при увеличение на производствената стойност (по текущи цени) от 776 млрд. евро през 2022 г. до 934 млрд. евро през 2023 г. Следва производството на машини и оборудване (от 556 млрд. евро през 2022 г. до 600 млрд. евро през 2023 г.), увеличило се с 8 на сто по отношение на стойността на продадената продукция, както и от производството на храни, напитки и тютюн (от 1,006 млрд. евро до 1,056 млрд. евро), с ръст от 5 на сто. Най-голям спад в стойността на продадената продукция е отчетен при производството на химикали (от 542 млрд. евро до 461 млрд. евро) - с 15 на сто спад, следван от производството на основни метали и метални изделия (от 888 млрд. евро до 816 млрд. евро) с понижение от 8 на сто и производството на каучук, пластмаса и други неметални минерални продукти (от 495 млрд. евро до 467 млрд. евро) - с 6 на сто.
Източник: БТА (25.07.2024)

Фондът от бюджета за общински проекти се увеличава на 6.2 млрд. лв. Народното събрание прие на първо четене втората за тази година актуализация на списъка с общински проекти, включени в новосъздадения с Бюджет 2024 фонд. С това общата сума на одобрените проекти, които нараснаха до 2 529, се увеличава на 6.2 млрд. лв. за периода 2024 - 2026 г. Своеобразният "фонд" за общините първоначално бе захранен с 1.2 млрд. лв. През април Народното събрание вече веднъж актуализира списъка с проектите. По закон кметовете могат да искат промени в списъка с проектите през всяко тримесечие (без четвъртото). Това означава, че освен сегашната актуализация до края на годината може да се очаква още една. Проектите на общините могат да бъдат за строеж или ремонт на улици, тротоари, общински пътища, ВиК и канализационни съоръжения и системи, сгради за обществени услуги и култура, спортни обекти и благоустройствени строежи – изграждени на площади, велоалеи, паркинги, озеленени площи и др. Според последния отчет на МРРБ от 26 юни 2024 г., сключените до тази дата договори с кметовете вече са за 2.8 млрд. лв., от които 2 млрд. лв. са само за разходи през 2024 г. Не е сигурно обаче дали тези средства реално ще се разходват, тъй като до март все още нямаше постъпили никакви искания за плащане в министерството. В закона за бюджета са записани условията, на които трябва да отговарят общинските проекти, за да бъдат включени в списъка. Основното е те да бъдат в напреднал етап на подготовка – например да имат издадена виза за проектиране, валидно разрешение за строеж и т. н. Всяка община обаче има максимална стойност на разходите за 2024 г. по включените от нея проекти. Най-големите общини с население над 180 000 души, които у нас са четири, например могат да получат до 100 млн. лв. от бюджета. Следващите – до 50 млн. лв., а най-малките – до 6 млн. лв. Ако проектите надхвърлят тези стойности, общините могат да ги финансират със собствени средства. Общата сума на лимита, ако се сметне на база броя на общините със съответното население, излиза близо 4.6 млрд. лв. Финансирането на проектите се извършва на база сключени споразумения между министъра на регионалното развитие и кметовете със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация до 31 декември 2026 г. Отчет за сключените договори до момента е публикуван на сайта на регионалното министерство.
Източник: Медия Пул (25.07.2024)

Служебната власт покрива стари задължения на пътната агенция към фирмите за 200 млн. лв. Служебното правителство е одобрило допълнителни разходи от 200 млн. лв. за изплащане на стари задължения към пътните фирми за изпълнени, но неразплатени през последните години от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) дейности по договори за поддържане на пътищата, заради което се трупали големи лихви. Според служебната власт с това решение се осигурява възможност за "извършване на плащания на безспорно дължими суми". Това щяло да допринесе за избягване на допълнителни финансови тежести върху държавния бюджет заради предявени от изпълнителите претенции за неустойки, лихви и съдебни разноски.
Източник: econ.bg (26.07.2024)

ING: Икономиката на България до голяма степен е на автопилот Изправена пред безкрайни политически сътресения и вероятни нови предсрочни избори, икономиката на България до голяма степен е на автопилот, следвайки тенденциите при търговските си партньори в региона и тези на Запад. Това пише в заключенията от най-новия анализ на аналитичното звено на банка Ай Ен Джи (ING) – "Ай Ен Джи тинк" (ING think), озаглавен "Икономика, движеща се през политическата сага". Експертите на Ай Ен Джи прогнозират, че приемането на България в еврозоната вероятно ще се случи на 1 януари 2026 г. След като годишният растеж на икономиката на България се забави значително през 2023 г. до 1,8 на сто, той се ускори незначително през първото тримесечие на настоящата година – до 1,9 на сто. За цялата 2024 г. Ай Ен Джи очаква растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) да се ускори предпазливо – до 2,6 на сто, на фона на силното частно потребление. Въпреки това негативното салдо във външната търговия ще натежи върху икономическата продукция, а темпът на инвестициите остава несигурен, предупреждават експертите. През март "Ай Ен Джи тинк" предвиждаше по-голям ръст на българската икономика – с 2,9 на сто през 2024 г. За 2025 г. българската икономика ще се разшири с 3,3 на сто на годишна база, като такива бяха оценките на "Ай Ен Джи тинк" и през март. Последните прогнози на Българска народна банка (БНБ), публикувани миналата седмица, банката заложи на икономически растеж от 2,1 на сто за 2024 г. и 3,2 на сто през 2025 г. В средата на май в пролетните икономически прогнози на Европейската комисия бе записано, че БВП на България ще нарасне с 1,9 на сто през настоящата година и с 2,9 на сто догодина. Дефицитът на търговския баланс на България се очаква да се влоши в близко бъдеще, тъй като вътрешното търсене ще изпревари това, което външните пазари могат да поемат. Въпреки това в средносрочен план търговският баланс и притокът на чуждестранни инвестиции в България се прогнозира да се възползват от по-широки регионални проекти като Вертикалния газов коридор, инфраструктурните проекти, свързани с НАТО, и инициативата "Три морета". Очаква се инфлацията в България да се повиши леко в близко бъдеще – до 3 на сто на годишна база, както и да остане около това ниво и през 2025 г., според прогнозите на "Ай Ен Джи тинк". От гледна точка на бюджетните разходи, бюджетният дефицит се очаква да остане в рамките на критериите от Маастрихт – до 3 на сто от БВП. Увеличените капиталови разходи през втората половина на 2024 годината, след доста слабото първо полугодие, биха били ключова положителна промяна. Освен това нивото на безработица спадна до 5,3 на сто през юни, което показва, че пазарът на труда в България продължава да е изправен пред затягане, като демографските ефекти се явяват основен фактор.
Източник: БТА (29.07.2024)

Близо 395 хил. са били активните предприятия в България през 2022 г. През 2022 г. активните предприятия в България са 394 135, което е с 3.2% повече в сравнение с предходната година, сочат данните от проучване на Националния статистически институт. Най-голям е делът на активните предприятия без наети през целия период, като през 2022 г. той е 53%, следва групата с 1 до 4 наети с 33.4%, а най-нисък е делът на тези с наети от 5 до 9 души. Създадени през 2022 г. са общо 39 445 предприятия, което представлява 10% от общия брой предприятия в разглежданите сектори на икономиката. Структурата на създаваните през годините предприятия по икономически сектори остава относително стабилна през последните 5 години, като тя се запазва и през 2022 г. С най-висок относителен дял са новосъздадените от сектора на търговията - 33.5%, а с най-нисък - тези в добивната промишленост - под 0.1%.
Източник: Дневник (30.07.2024)

Жилищата в страната нараснаха с 386 хил. Общият брой на жилищата в Бйлгария за последните 10 години нараства с близо 386 хил., или с 9,9%, и достига 4,3 млн., показват данни на Националния статистически институт към края на миналата година. Жилищата в градовете се увеличават с 13,4% до 2,94 млн., а в селата нарастват само с 2,9% и достигат 1,36 млн. Най-активно е строителството в София, където за 10 години жилищата са нараснали със 158,8 хил., или с 26%, до 768 хил. На второ място е област Бургас, където съществуващите жилища за 10 години са се увеличили с 53,2 хил., или с над 19 на сто, и вече са над 331 хил. Това е повече отколкото са жилищата в област Варна, където увеличението за период от 10 години е с 36,6 хил., или с 14,6% до 286,8 хил. жилища. Варна е на четвърто място по увеличение на жилищата за период от 10 години. На трето място по ръст на строителството на нови къщи и апартаменти е област Пловдив. В областта жилищата са нараснали с над 40 хил., или с 12,5% през последните 10 години и вече надминават 360 хил. Челната петица се допълва от област Благоевград, където къщите и апартаментите се увеличават с 24,8 хил., или със 17,7%, и надминават 164 хил. В градовете на редица други области също има стабилен ръст на жилищата, като например в областите Кърджали (+24%), Стара Загора (+7,6%), Враца (+7,5%), Пазарджик (+7,2%) и Кюстендил (+6,8%). Спад на броя на жилищата за период от 10 години има в селата в редица области, като например в Ямбол (-7,3%), Плевен (-5,1%), Велико Търново (-4,3%), Ловеч (-2,6%), Русе (-4,2%), Търговище (-4,2%), Шумен (-3,8%), Разград (-3,1%) и Габрово (-2,4%).
Източник: Труд (30.07.2024)

Производството на мляко и масло намалява, но износът расте За първото полугодие на 2024 г. в България са преработени 500 000 тона мляко. Най-сериозен ръст в производството на млечни продукти е наблюдаван при кравето сирене. То се е увеличило с 10% в сравнение с предходната година. Производството на козе сирене е намаляло с 15%, отразявайки намаленото производство на козе мляко. Производството на масло е намаляло с 27%, докато бялото саламурено сирене е отбелязало ръст от 5%. Производствотто на киселото мляко останава стабилно с леко увеличение от 2%. В България изкупната цена на кравето мляко е достигнала 0,91 лв./л, което представлява увеличение от 3.4% на годишна база. На едро, прясното мляко в тетрапак се продава за 2,80 лв./л, отбелязвайки ръст от 1.1% спрямо същия период на миналата година. Цената на кравето сирене на едро е 14,20 лв./кг, което също е нараснало с 2.3% на годишна база. Производството на краве мляко в България през първото полугодие на 2024 г. е намаляло с 2.7% в сравнение със същия период на миналата година, достигайки до 479 млн. литра. През 2022 г. производството на козе мляко възлиза на 25 хиляди литра, а през 2023-та достига до едва 19 хиляди литра, което представлява сериозен спад. Овчето мляко показва стабилност, но биволското мляко също отбелязва спад, което се дължи на повишените разходи и климатичните промени. Средната изкупна цена на кравето мляко в Европейския съюз е 0,53 евро/л (около 1,04 лв./л. Това показва, че българските производители получават по-ниска цена за своя продукт в сравнение с колегите си в Европа. Разликата е особено видима в сравнение с водещите производители като Германия и Франция, където цените са съответно 0,55 евро/л и 0,56 евро/л. Износът на млечни продукти от България за периода януари-юни 2024 г. е нараснал с 5%, достигайки 45 хил. тона. Основните пазари за българското мляко и млечни продукти са страните от Европейския съюз, където износът е увеличен с 4%, и трети страни, където ръстът е значителен – 12%. Вносът на млечни продукти също е нараснал, макар и с по-умерен темп – 2% за същия период. Основните доставчици на млечни продукти за България са съседни страни като Гърция и Румъния, както и други членки на Европейския съюз.
Източник: econ.bg (31.07.2024)

С около 20% спада обемът на новооткритите търговски обекти у нас за година Обемът на новооткритите търговски обекти през второто тримесечие на годината в България са с 19% по-малко, спрямо същия период на миналата година. Новите площи са 45 000 кв. м. Това е знак за известно насищане и леко забавяне на динамиката на нови търговски площи, посочват от консултантската компания за бизнес имоти Cushman Wakefield Forton. Около 23% от новооткритите магазини се намират в търговските центрове, а останалите - в ритейл паркове. Изграждането на нови обекти се забавя, заради постепенното насищане на пазара, посочват още от компанията. Общо 30 000 кв. м нови площи бяха добавени към общия обем през второто тримесечие. Така той достига 1,4 млн. кв. м., от които 41% са разположени в търговски паркове. На практика, всички новозавършени площи през второто тримесечие са разположени именно в ритейл парковете, които се очертават като изключително устойчива тенденция на пазара. През периода април-юни на пазара няма навлезли нови търговски марки. Завършените през тримесечието площи включват само един напълно функциониращ търговски парк - този във Велинград с площ 10 550 кв.м. Останалата част от площите са в обекти, частично завършени по-рано или все още в процес на изграждане. Наемите в моловете в София през второто тримесечие на 2024 г. достигат 40 евро/кв. м, което е леко повишение спрямо предходното тримесечие. Доходността от първокласни площи пък пада до 7.75%. От днешна перспектива, допълнителни движения на тези показатели не се очакват до края на годината. Нивата в ритейл парковете в София остават без промяна през второто тримесечие и без потенциал за ръст на този етап - 11.5 евро/кв. м.
Източник: Money.bg (31.07.2024)

Безработицата в България остава по-ниска от средната за Евросъюза и през юни Сезонно коригираното ниво на безработица в еврозоната през юни е 6.5% спрямо 6.4% през май 2024 г. и остава на същото ниво в сравнение с юни 2023 г. Равнище на безработица в ЕС е 6.0% през юни 2024 г., колкото през май 2024 г. и юни 2023 г. Това показват обявените днес данни от статистическата служба на ЕС Евростат. За България показателят по-нисък до 4.5 на сто. 13,258 милиона души в ЕС, от които 11,122 милиона в еврозоната, са били безработни през юни 2024 г. Спрямо май 2024 г. безработните са се увеличили с 52 000 в ЕС и с 41 000 в еврозоната. Спрямо юни 2023 г. безработните са се увеличили със 188 000 в ЕС и с 81 000 в еврозоната. За България Евростат отчита, че безработицата през юни т.г. се задържа на ниво от 4.5%, регистрирано и за месец май, както и за юни 2023 г. По брой на безработните - през юни те са били 141 000, спрямо 139 000 през месец май и 137 000 през юни 2023 г., но 144 000 през март т.г. и 142 000 през април т.г. През юни 2024 г. 2,831 милиона млади хора (под 25 години) са били безработни в ЕС, от които 2,270 милиона в страните от еврозоната. През юни 2024 г. нивото на младежката безработица е 14.4% в ЕС, което е спад от 14.5% през месец май 2024 г., и 14.1% в еврозоната, спад от 14.2% през предходния месец. На годишна база, спрямо юни 2023 г. младите безработни са се увеличили с 18 000 в ЕС и с 8000 в еврозоната. През юни 2024 г. безработицата при жените е била 6.3% в ЕС, като остава на същото ниво в сравнение с месец май 2024 г., а при мъжете – 5.8%, също на стабилно ниво в сравнение с предходния месец. В еврозоната Евростат отчита безработица при жените от 6.8% спрямо 6.7% за месец май, а при мъжете – 6.2%, като остава постоянна в сравнение с май 2024 г.
Източник: econ.bg (06.08.2024)

Агенцията по заетостта отчита рекордна безработица в редица общини Рекордно висока безработица отчита Агенцията по заетостта в редица общини. Най-висока е тя в община Димово, Видин, където през юни тази година безработицата е била над 67%. За сравнение през същия месец на миналата година тя е била 62%, докато предишните три години се е движела около 33-43%. Следващата по висока безработица е община Макреш, отново в област Видин, където без работа са близо 60 на сто от живеещите там. И тук през последните две години коефициентът на безработица е двойно по-висок спрямо този през юни 2021 и 2022 г., когато е бил около 34%. Над 45% е безработицата в община Кайнарджа и Ружинци, а над 42 на сто в Каолиново, показват още данните, изнесени от министъра на труда и социалната политика Ивайло Иванов в отговор на депутатски въпрос. Всеки трети пък е без работа в общините Струмяни, Хайредин, Чупрене, Якимово и Якоруда. В същото време едва 2,8 на сто е безработицата в Ямбол, а в Шумен е 3,88%. Под 3 на сто са безработните в общините Чавдар, Челопеч, Царево, Стара Загора, Сопот. Въпреки очакванията безработицата не е най-ниска в София, където тя е – 1,62% за юни тази година, а в община Поморие - 1,45%. Под 2 на сто са безработните и във Варна, Бургас, Несебър, Божурище и Несебър. Средно за страната процентът на безработица е 5,33, отчита Агенцията по заетостта.
Източник: econ.bg (07.08.2024)

България е втора в ЕС по ръст на обема на търговията на дребно през юни Оборотите в търговията на дребно в България през юни бележат ръст и на месечна, и на годишна база, сочи справка в Националния статистически институт (НСИ). През юни 2024 г. в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" се наблюдава повишение на оборота с 1,4 на сто спрямо предходния месец по съпоставими цени, показват оповестените днес от НСИ предварителни и сезонно изгладени данни. Търговският оборот нараства с 4,3 на сто спрямо юни 2023 г., показват календарно изгладените данни. На месечна база На месечна база през юни 2023 г. оборотът в търговията на дребно е запазил нивото от предходния месец, а на годишна база е нараснал с 2,4 на сто спрямо юни 2022 г. За юни 2024 г. е отчетено увеличение на оборота при всички големи групи: "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 1,9 на сто, "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 1 на сто, и "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 0,9 на сто. През юни 2023 г. оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е бил без изменение спрямо май 2023 г., при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия е било отчетено увеличение - с 0,8 на сто, докато при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е било регистрирано понижение - с 1,2 на сто, сочи справка в НСИ. На годишна база през юни 2024 г. е регистрирано увеличение на оборота при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 9,7 на сто и при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 5,7 на сто. Намаление е отчетено при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 11,1 на сто. През юни 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. е било отчетено нарастване на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 9,7 на сто) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 4,2 на сто), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е било регистрирано намаление (с 0,5 на сто).
Източник: actualno.com (07.08.2024)

Българският износ започва да изпитва сериозни затруднения през последната година. След предходните години ръст на износа до 50.25 влрд.USD през 2022 г. последва сериозен спад от 5% през 2023 г., когато общия износ на страната достигна 47,9 млрд. USD. Тревожната тенденция на спад се задълбочава и през настоящата година, като в края на I -вото тримесечие отчитаме спад от повече от 9% като достигна 11,2 млрд.USD, при 12,3 млрд.USD за същия период на 2023 г. Причини за този спад са и дефлацията при определени експортни стоки, но и намаления обем на поръчките вследствие на забавянето на икономиките на основни търговски партньори на България - в най-голяма степен Германия. България успява да запази и разшири износа си през I-во тримесечие на 2024 г. в едва няколко от най-значимите си експортни стокови групи: - „Мед и изделия от мед“ – с ръст от 22% през I-во тримесечие на 2024 г.в сравнение със същия период на 2023 г. - „Оптични, измервателни, контролни, прецизни, медицински продукти“ – 0,9% . Без изменение е износът на „Минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация“. Най-сериозен спад за I-во тримесечие на 2024 г. отчита износът на България при: - „Зърнени храни“ – 55,8% - „Превозни средства и части и принадлежности за тях“ – 24,2%; - „Желязо и стомана“ – 22,4%; - „Ядрени реактори, котли, машини и механични уреди; техни части“ – 11% - „Пластмаси и изделия от тях“ -3,2% - „Електрически машини и съоръжения и части за тях“ – 1%
Източник: Капиталов пазар (08.08.2024)

Близо 3,5% ръст в добивите от пшеница тази година По оперативни данни, към 1 август 2024 г. жътвата на пшеница, ечемик и маслодайна рапица е приключила в почти цялата страна. Добивите са над миналогодишните. При близо 99% реколтирани площи, продукцията от пшеница възлиза на около 6,4 млн. тона. Тези количества са с 3,4% над нивото отпреди една година, поради повишения среден добив от декар. Съществено по-големият размер на засетите площи с ечемик за реколта 2024 допринася за ръст на производството от около 40% на годишна база. Причината за това обаче не са по-лоши добиви, а свиване на площите. Произведените до момента количества маслодайна рапица и ръж остават под миналогодишните, съответно с 22,3% и с 5,7%. Тази година кампанията по прибиране на реколтата от маслодаен слънчоглед стартира по-рано от обичайното. При царевицата за зърно ситуацията е идентична. След 15 август се очаква стопаните масово да извършват приирането на слънчогледа и царевицата. По данни на МЗХ, при ожънати 7 742 ха, до момента са добити около 9,5 хил. тона от маслодайния слънчоглед. На годишна база се отчита и минимално намаление в площите за реколтиране на маслодайната култура с 0,3%.
Източник: econ.bg (09.08.2024)

Промишленото производство у нас продължава да намалява и през юни Индексът на промишленото производство в България през юни намалява с 5,2% спрямо същия месец на предходната 2023 година, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е 18-и пореден месец на спад. Най-сериозен годишен спад е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – със 17,2%, в добивната промишленост – със 17%, при преработващата промишленост – с 2,4%. Спрямо юни 2023 г. в преработващата промишленост най-съществен е спадът при обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 32,5%, производството на превозни средства, без автомобили – с 28,1%, производството на електрически съоръжения – с 25,3%. Значителен ръст е отчетен при производството на химични продукти – с 33,8%, и при производството на основни метали – с 25,4%.
Източник: Инвестор.БГ (12.08.2024)

Строителната продукция у нас с ръст от 2,9% през юни През юни 2024 г. индексът на продукцията в строителството се понижава с 1.1% спрямо предходния месец, показват предварителните данни на Националния статистически институт. На годишна база строителната продукция бележи ръст от 2.9 на сто. През юни 2024 г. е отчетено намаление спрямо предходния месец при специализираните строителни дейности (с 3.4%) и при сградното строителство (с 0.6%). При строителството на съоръжения се наблюдава увеличение с 1.1%. На годишна база, през юни 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г., е регистрирано повишение на продукцията при строителството на съоръжения (с 6.1%) и при специализираните строителни дейности (с 5.4%). При продукцията от сградно строителство е отчетено намаление с 1.1%.
Източник: econ.bg (12.08.2024)

Просрочията по кредитите на домакинствата намаляват Жилищните кредити в България отчитат ръст до рекордните 24.4 млрд. лв., а потребителските заеми достигат 19.6 млрд. лв. към 30 юни, след като ниските лихви по кредитите ускориха отпускането им в последните месеци. Към 30 юни 2024 г. 98.73% от жилищните и 95.09 на сто от потребителските кредити се обслужват редовно. Година по-рано стойностите бяха съответно 98.08 и 94.33 на сто. При жилищните заеми стойността на просрочените до 90 дни кредити е 176.4 млн. лв., а на забавените с между 90 и 180 дни е 27.9 млн. лв. С просрочие от над 180 дни са заеми за 106 млн. лв. спрямо 140 млн. лв. 12 месеца по-рано. Заемите с просрочия до 90 дни са 256 млн. лв. срещу 282 млн. лева преди година, докато лек ръст се отчита при кредитите със забавяне на плащания между 90 и 180 дни, както и над 180 дни. По последни данни те са за съответно 151 млн. лв. (132 млн. лв. за преди година) и 557 млн. лв. (556 млн. лв. за 12 месеца по-рано).
Източник: econ.bg (13.08.2024)

Търговията с ЕС се свива През първите 5 месеца на годината и износът на България за ЕС, и вносът се свиват, сочат данните на НСИ. Износът намалява с 6.2% спрямо същия период на 2023 г. и е за 22.2 млрд. лв. основно за Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 62.6% от износа за ЕС. Най-голям ръст има в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (45.0%), а най-голям спад се наблюдава в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (27.4%). Вносът за петте месеца намалява с 4.9% спрямо същия период на 2023 г. и е за 23.2 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. Най-голямо увеличение е отчетено в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (64.6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (16.4%).
Източник: Дневник (13.08.2024)

Земеделската земя у нас продължава да поскъпва В България рентата нa зeмeдeлc?a зeмя cтpyвa cpeднo 313 eвpo нa xe?тap гoдишнo. Зa cpaвнeниe пpeз 2021 г. cyмaтa e билa 260 eвpo нa xe?тap гoдишнo, тoecт cъc 17% пo-ниc?a. Cпopeд пocлeднитe дaнни зa cтpaнaтa, oбявeни oт Tepитopиaлнoтo cтaтиcтичec?o бюpo, пpeз 2023 гoдинa в oблacт Дoбpич cpeднaтa цeнa зa нaeм/apeндa нa eдин дe?ap ниви дocтигa 105 лeвa, ?oeтo e c 16.0% пo-мaл?o cпpямo 2022 гoдинa. B cpaвнeниe cъc cpeднaтa цeнa зa cтpaнaтa oбaчe, ?oятo e 62 лв./д?a, пpeз 2023 г. цeнaтa зa нaeм/apeндa нa eдин дe?ap ниви в oблacт Дoбpич e пo-виco?a c pe?opднитe 69,3% нa cтo. Дaннитe зa минaлaтa гoдинa пo?aзвaт, чe cpeднaтa цeнa нa cдeл?итe c ниви в oблacт Дoбpич дocтигa 3 623 лв. зa eдин дe?ap, ?oeтo e c 27.9% пoвeчe в cpaвнeниe c гoдинa пo-paнo. ?peз 2023 г. нaй-виco?a e цeнaтa нa cдeл?итe c ниви в oбщинa Дoбpич-ceлc?a - 4 404 лв. нa дe?ap, ?oeтo e c 30.8% пoвeчe cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa. ?oвишeниe в цeнaтa нa cдeл?итe c ниви пpeз 2023 г. cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa имa в oбщинa Гeнepaл Toшeвo - 19.3%. Cпpямo cpeднaтa cтoйнocт зa cтpaнaтa - 1 607 лв./д?a, пpeз 2023 г. cpeднaтa цeнa нa нивитe в oблacт Дoбpич e пo-виco?a c цeли 125.4%. ?peз 2023 г. ce oтчитa yвeличeниe и нa cpeднaтa цeнa нa зeмeдeлc?aтa зeмя - c 27.8% cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa, ?aтo пpoдължaвa дa бъдe нaй-виco?a в цялaтa cтpaнa. Haй-ниcъ? нaeм ce плaщa зa зeмя в oбщинa oбщинa Tepвeл - 93 лeвa. Cпopeд дaннитe нa Eвpocтaт нaй-eвтинo излизa нaeм нa зeмeдeлc?a зeмя в Югoзaпaднa и Южнa цeнтpaлнa Бългapия. Haй-c?ъп e нaeмът нa oбpaбoтвaeмa зeмя в Ceвepoизтoчнa Бългapия.
Източник: econ.bg (14.08.2024)

Влизат в сила нови правила при изчисляване на паричните обезщетения за безработица От 13 август 2024 г. при изчисляване на паричните обезщетения за безработица (ПОБ) на лица с придобит осигурителен стаж в друга държава членка на ЕС, Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария вече ще се изчисляват по нов начин, съобщиха от Националния осигурителен институт. Вече ще се вземат предвид доходите, получавани от тях по време на последната им работа и всички доходи за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването им, независимо дали са упражнявали дейност в България или в друга държава членка на ЕС, ЕИП и Швейцария. С промените в Кодекса за социално осигуряване парламентът внесе справедливост и възможност да бъдат намалени злоупотребите при отпускането на обезщетенията за безработица, както и да бъдат създадени еднакви условия за изчисляване на този вид обезщетение на всички български граждани. Този нов ред за изчисляване се прилага само когато към 13 август 2024 г. ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на парично обезщетение. Отпуснатите ПОБ на лица с осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, продължават да се изплащат в определените размери и срок.
Източник: actualno.com (14.08.2024)

Българската икономика е нараснала с 2% през второто тримесечие През второто тримесечие на 2024 г. брутният вътрешен продукт на България нараства с 2% спрямо второто тримесечие на предходната година и с 0.5% спрямо първото тримесечие на 2024 г. Това показват експресните данни на Националния статистически институт. Според експресните оценки на НСИ за второто тримесечие на 2024 г., брутният вътрешен продукт в номинално изражение достига 45.15 млрд. лева. Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на 2024 г. е 39.15 млрд. лева. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление с 81%, което в стойностно изражение възлиза на 36.57 млрд. лева. Инвестициите са на стойност 7.82 млрд. лв. и заема 17.3% относителен дял в БВП. През второто тримесечие на 2024 г. БВП се увеличава с 2% спрямо второто тримесечие на предходната година, а брутната добавена стойност нараства с 1.9%. Крайното потребление регистрира ръст от 2.8%, а бруто образуването на основен капитал (инвестициите) се увеличава с 6% през второто тримесечие на 2024 г. спрямо второто тримесечие на предходната година. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през второто тримесечие на 2024 г. причина за регистрирания икономически ръст по сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие е увеличението на крайното потребление с 0.8%.
Източник: Дарик радио (15.08.2024)

Парламентът одобри промените в Закона за счетоводството Парламентът прие на второ четене промени в Закона за счетоводството. Така се въвежда задължение за включване в доклада за дейността на предприятията на отчет за устойчивостта. Корпоративната устойчивост следва да обхване както анализ на имуществено-финансовите показатели на дейността на предприятията, така и анализ на социално-икономическото въздействие като резултат от тази дейност, се посочва в мотивите към законопроекта. Отчетът за устойчивостта ще се изготвя от големите предприятия и от малките и средните предприятия (с изключение на микропредприятията), чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз (предприятия от обществен интерес), както и от предприятията майки на големи групи предприятия. Задължението е и за дъщерните предприятия и клоновете на предприятия, регулирани от законодателството на трета държава, да публикуват отчет за устойчивостта на предприятието от трета държава при определени условия. Задължението за изготвяне на доклад за дейността, съдържащ отчет за устойчивостта, е предвидено да влезе в сила за отчетната 2024 година за големи предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към З1 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой през финансовата година от 500 служители, както и предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към З1 декември надхвърля на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 души. Задължението за изготвяне и публикуване на доклада за останалите предприятия в обхвата на европейската директива възниква поетапно в следващите отчетни години – до 2028 година. Със законопроекта се определят нови, по-високи стойности на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби при категоризиране на предприятията и групите според размера им.
Източник: Банкеръ (15.08.2024)

Изнасяме най-много сирена и извара за Гърция В периода януари-април 2024 г. основният ни износ на сирена и извара е бил към Гърция (882 т, или спад от -48,6% спрямо същия период на 2023 г.), Обединеното кралство (871 т, или ръст от 22,1%) и САЩ (844 т, ръст от 22,1%). Това показва справка на Министерството на земеделието. Относно вноса на сирене и извара в България от ведомството посочват, че през 2023 г. основни вносители у нас са били Германия (10 574 т), Полша (6921 т) и Нидерландия (6475 т). Агростатистиката показва значителен спад на общото производство на мляко - от 924 980 хил. литра през 2021 г. на 791 757 хил. литра през 2023 г. Спад се отбелязва при производството на краве, овче и козе мляко, лек ръст бележи единствено производството на биволско мляко.
Източник: БНР (16.08.2024)

Вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на юни нарастват с 13,1 процента на годишна база Вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на юни са общо 6,481 млрд. лв. (3,3 процента от прогнозния БВП ), съобщава БНБ. Те нарастват с 13,1 процента (751,2 млн. лв.) на годишна база и с 3 процента (187,5 млн. лв.) спрямо края на март тази година. Вземанията по финансов лизинг са 6,133 млрд. лв. в края на второто тримесечие на годината, като нарастват с 14,1 процента (757,3 млн. лв.) на годишна база и с 3,2 процента (190,4 млн. лв.) спрямо първото тримесечие на годината. Сключените през второто тримесечие на годината нови договори за финансов лизинг са в размер на 814,1 млн. лв. Обемът им нараства с 2,3 процента (18,1 млн. лв.) спрямо второто тримесечие на 2023 г. и с 3,2 процента (25,1 млн. лв.) спрямо първото тримесечие на тази година. Вземанията по договори за финансов лизинг на леки автомобили са 2,996 млрд. лв. в края на юни. Те нарастват с 27 процента (637,8 млн. лв.) на годишна база и с 5 процента (143,1 млн. лв.) в сравнение с края на първото тримесечие на 2024 г. Относителният им дял е 48,9 процента в края на юни при 43,9 процента в края на юни 2023 г. В края на второто тримесечие на тази година вземанията по договори за финансов лизинг на товарни и лекотоварни автомобили са 1,458 млрд. лв., като нарастват с 4,7 процента (65,9 млн. лв.) спрямо края на юни 2023 г. и с 1,2 процента (17,6 млн. лв.) в сравнение с края на март тази година. Относителният им дял е 23,8 процента в края на юни при 25,9 процента в края на същия месец на 2023 г.
Източник: БТА (19.08.2024)

Годишната инфлация в България се забавя до 2,4% през юли, месечната пак тръгва нагоре Инфлацията в България на годишна база се е понижила през юли до 2,4%, но месечната отново тръгна нагоре след спада на цените спрямо предходния месец. През юли увеличението им в сравнение с юни е 0,8%. За последен път толкова високо месечно поскъпване имаше точно преди година - през миналия юли. И този път юлското поскъпване е типично лятно и се дължи преди всичко на засиленото търсене на стоки и услуги, които са свързани с ваканцията и със свободното време. Например цените за културни и спортни прояви, стоки и услуги са се увеличили рязко с 8,7%, след като месеци наред падаха. С 3,9% само за един месец са се вдигнали цените за посещение на ресторанти и барове, при положение че хранителните продукти и напитките бележат само 0,1% ръст. Транспортът, който предимно поевтиняваше през последните месеци, отново поскъпва, макар и само с 0,9% в сравнение с юни. Юли е месец, в който традиционно поскъпват самолетните билети, но и горивата поевтиняват едва през последната седмица, иначе през целия юли бензинът и дизелът бяха сравнително скъпи на фона на успокояването на котировките на петрола в последно време. През този юли самолетните билети например са поскъпнали с 26,3%, докато миналата година по същото време техните цени се бяха вдигнали само с 12,6%. Това е и стоката с най-голямо поскъпване през месеца. Друг източник на инфлация през юли 2024 г. са пакетните цени на почивките, чиито цени през останалото време от годината почти не мърдат. Този път те са поскъпнали с 15,8% само за един месец. Хотелското настаняване също дава своя принос за сравнително голямото поскъпване. През юни то увеличи цените си с 10,9%, а през юли - с още 20,4%.
Източник: 24 часа (19.08.2024)

Безработицата падна до 4.3% Безработицата в Бъргария спада до 4.3% през периода април - юни, което е свиване с 0.3 процентни пункта, сочат данните на НСИ. Безработните са 130.3 хил., от които 71.8 хил. (55.1%) са мъже и 58.5 хил. (44.9%) - жени. В сравнение с година по-рано безработните намаляват с 10.7 хил., или със 7.6%. Безработните мъже са 4.4%, а при жените процентът е 4.1. Общият брой на икономически неактивни над 15 години е 2.449 млн. души, от които 990.5 хил. (40.4%) са мъже и 1 459.1 хил. (59.6%) - жени.
Източник: Дневник (19.08.2024)

Над 10 000 кораба годишно преминават през нашата акватория Интензивността на корабоплаването в българските води на Черно море е в рамките над 9-10 хиляди кораба годишно, изчислиха от министерството на транспорта при представянето за одобрение на Националния план за търсене и спасяване в българския морски отговорен район. Прогнозата в Плана е за повишаване на количеството “превозвани товари и кораби по морските пътища, а с разрастването на морския туризъм, особено в летния сезон, и до увеличаване на посещението на пътнически кораби и яхти”. В документа се посочва, че се “очертава развитие на западните черноморски пристанища Иличовск, Констанца, Варна и Бургас като основни терминали на Европейския съюз в търговията му със средна Азия, Китай и Близкия Изток”. Данните от Изпълнителна агенция “Морска администрация” за товарооборота на морските ни пристанища за 2023 година показват, че през тях са преминали общо 30 791 927 тона товари. За 2022 година - общо 31 588 630 тона. За сравнение, през 2014 и 2015 година общият товарооборот е малко над 27 млн. тона, като през годините тенденцията е за увеличаване на товарооборота.
Източник: Труд (21.08.2024)

Cлoвeния oтчeтe нaй-гoлям cpив нa cтpoитeлcтвoтo в EC, Бългapия e cpeд пъpвeнцитe пo pъcт Строителството в България се увеличава с 2,9% през юни 2024 г., в сравнение с същия период на миналата година. За същия период увеличението в еврозоната е с 1,7% и с 1,4% в ЕС, според оценки на статистическата служба на Европейския съюз Евростат. На месечна база в България е отчетен лек спад през юни от 1,2% на месечна база. Сред държавите членки, за които има данни, най-високите месечни увеличения на производството в строителството са регистрирани в Португалия (+3,2%), Румъния (+2,6%) и Франция (+1,7%). Най-голям спад се наблюдава в Словения (-9,1%), Унгария (-6,4%) и Полша (-2,1%). През май 2024 г. производството в строителството е спаднало с 0,9% в еврозоната и с 1,1% в ЕС. През юни 2024 г. в сравнение с юни 2023 г. производството в строителството нараства с 1,0% в еврозоната и намалява с 0,1% в ЕС. Сред държавите членки, за които има налични данни, най-големият годишен спад на производството в строителството е регистриран в Словения (-19%), Чехия (-10,2%) и Швеция (-9,0%). Най-голямо увеличение се наблюдава в Испания (+4,8%) и Португалия (+2,7%).
Източник: Money.bg (22.08.2024)

Инфлацията стопи парите за втора пенсия Инфлацията стопи парите за втора пенсия, показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН) и на Националния статистически институт. На 1 юли 2024 г. се навършиха точно 20 години откакто КФН дава данни за доходността на частните пенсионни фондове. Оказва се, че за този период доходността на различните универсални пенсионни фондове е в границите от 65,2% до 125%. А инфлацията за същия период е 126,5%. Оказва се, че нито един от универсалните пенсионни фондове, в които задължително са осигурени работещите хора, родени след края на 1959 г., няма доходност за 20 години, която да надвишава инфлацията. Така реално покупателната способност на парите, които преди 20 години са внесени за пенсии, е намаляла. При доброволните пенсионни фондове ситуацията е малко по-различна. От опериращите на пазара в страната 10 пенсионни фонда, само седем работят от над 20 години. Тяхната доходност е в по-широки граници от доходността на универсалните пенсионни фондове и е между 22,6% и 147,6%. Но само доходността на два от фондовете надвишава размера на инфлацията за 20-годишния период. Две от пенсионните дружества на пазара в страната нямат 20-годишна история, но може да видим каква е доходността им за период от 10 години - от 1 юли 2014 г. до 1 юли 2024 г. Тези две пенсионни дружества управляват и доброволен и универсален пенсионен фонд. Двата универсални пенсионни фонда имат доходност от съответно 29,7% и 22,4% за 10 години. А двата доброволни пенсионни фонда са реализирали доходност от 42,8% и 29%. А инфлацията за същия 10-годишен период е 45,4%. Сред причините доходността на фондовете да е по-ниска от инфлацията е догонващия характер на икономиката на страната ни и това, че цените растат, за да се доближат до средните за държавите от ЕС. Средната натрупана сума на един осигурен в универсалните пенсионни фондове е 6910 лв., показват последните данни на КФН. Тези пари са достатъчни за изплащането на сегашната минимална държавна пенсия за стаж и възраст от 580,57 лв. в продължение на една година. На фона на тези резултати частните пенсионни фондове искат да управляват повече пари и вноските за втора пенсия да бъдат увеличени.
Източник: Труд (22.08.2024)

Емигрантските пари намаляват през първото полугодие За първите шест месеца на 2024 г., българите, работещи и живеещи в чужбина, са изпратили 728.4 млн. евро към близки и роднини у нас, става ясно от данни на БНБ. Сумата е с 70.3 млн. евро по-ниска спрямо полугодието на 2023 г. Паричните преводи от емигрантите през юни възлизат на 121.8 млн. евро спрямо 138.1 млн. евро месец по-рано и 158.5 млн. евро за сравнимия месец година по-рано. Това е седми пореден месец и общо 15-и от последните 17, в които сънародниците ни подкрепят своите роднини с повече от 100 млн. евро месечно. Германия и САЩ продължават да са държавите, откъдето преводите са най-сериозни, като за периода 1 януари – 30 юни те възлизат на съответно 147.2 и 134.3 млн. евро. Испания запазва третото си място, както и година по-рано, със 71.6 млн. евро, следвана от Великобритания (70.1 млн. евро) и Гърция (45.7 млн. евро). В топ 10 са още Италия (34.6 млн. евро), Нидерландия (32.9 млн. евро), Белгия (31.5 млн. евро), Австрия (23.2 млн. евро) и Франция (22.9 млн. евро). Сериозни суми са постъпили също и от ЮАР и Канада, респективно 14.6 и 12.5 млн. евро. Спад се отчита при преводите от всички държави в топ 10, с изключение на Нидерландия, където пък се наблюдава минимален ръст (+0.7 млн. евро). Именно Нидерландия е единствената държава с преводи за над 1 млн. евро, където сумата е по-висока спрямо първото полугодие на 2023 г. Най-сериозен спад спрямо година по-рано има на трансферите от Германия и САЩ (-14.9 и 13.6 млн. евро), както и на тези от Испания (-7.3 млн. евро).
Източник: Дарик радио (23.08.2024)

В земеделието в България влизат около 8% от инвестициите в икономиката Аграрният отрасъл създава около 4% от общата брутна добавена стойност от икономиката на България и осигурява заетост на около 6% от населението у нас, съобщи Министърът на земеделието д-р Георги Тахов. В сектора се инвестират около 0,8 – 1,2 млрд. евро годишно, или около 8% от инвестициите в икономиката на страната. Те са насочени най-вече към модернизация на стопанствата, постигане на стандарти за безопасност, опазване на околната среда, технологично обновление в земеделската дейност и преработвателната индустрия.
Източник: Инвестор.БГ (26.08.2024)

Спад на товарните превози в България през второто тримесечие на 2024 г. на годишна база Спад в товарните превози в България през второто тримесечие на 2024 г. на годишна база и чувствителен ръст при пътническите, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). През второто тримесечие на 2024 г. в сравнение със съответното тримесечие на 2023 г. превозените товари от сухопътния и водния товарен транспорт намаляват с 2,9 на сто, докато извършената работа нараства с 1,7 на сто, съобщи днес НСИ, оповестявайки предварителни и сезонно изгладени данни. С 12 на сто се увеличават превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт). Извършената работа също бележи ръст от 12,3 на сто. През второто тримесечие на 2023 г. превозените товари от сухопътния и водния товарен транспорт са нараснали с 10,6 на сто в сравнение със съответното тримесечие на 2022 година, докато извършената работа намалява с 12,4 на сто. С 1,5 на сто се увеличават превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт). Извършената работа също е белязала ръст от 6,4 на сто. През второто тримесечие на 2024 г. е отчетено нарастване с 1,2 на сто на превозените товари от товарния транспорт, докато при извършената работа не се наблюдава промяна в сравнение с предходното тримесечие. Превозените пътници, както и извършената работа от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) намаляват, съответно с 1,7 и 5,8 на сто. На тримесечна база през второто тримесечие на 2023 г. е бил отчетен ръст на превозените товари от товарния транспорт с 16,4 на сто в сравнение с предходното тримесечие, докато извършената работа е намаляла с 8,8 на сто, сочи справка в НСИ. Намалението при превозените пътници, както и извършената работа от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт), е било съответно с 10,3 на сто и 1,3 на сто.
Източник: 3e-news (27.08.2024)

Произведената в България пшеница тази година е малко над 6,7 млн. тона - с 3% повече от миналата Малко над 6,7 млн. тона е произведената в България пшеница тази година. По данни на Министерството на земеделието това е с близо 3% повече спрямо миналата година, което се дължи на повишен среден добив от декар. Към средата на август жътвата на основните есенни култури е приключила в почти цялата страна. Завишение, освен при пшеницата, има и при ечемика. Съществено по-големият размер на засетите площи с ечемик за тазгодишната реколта в комбинация с леко увеличение на продуктивността от декар водят до ръст на производството с 40% на годишна база. Под миналогодишните обаче остават прибраните до момента количества маслодайна рапица и ръж - съответно с 26% с 22% по-малко. По предварителни данни на НСИ през периода юли 2023 г. - май 2024 г. от страната са изнесени 5,22 млн. тона пшеница и 455 хил. тона ечемик. Сравнението със същия период на миналия сезон показва повече от двукратен ръст на износа на ечемик. При пшеницата също има увеличение, макар и по-умерено - с 47%. Ръст се отчита и при вноса на зърнени култури. През периода юли 2023 г. - май 2024 г. от чужбина са доставени 99 хил. тона пшеница и 134 хил. тона рапица. Това е съответно с 86% и с повече от три пъти над нивото от предишния период.
Източник: БНР (27.08.2024)

НОИ: Зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства Зависимостта на Държавното обществено осигуряване (ДОО) от държавния бюджет ще продължи да нараства, пише в актюерския доклад на Националният осигурителен институт (НОИ) с дългосрочна оценка на финансовото състояние на фондовете на ДОО до 2070 г. Размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3 на сто от осигурителния доход, а на необходимата - 37,5 на сто. Стойностите на бюджетните показатели в Закона за бюджета на ДОО за 2024 г. предполагат, че делът на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига от средства може да достигне 5,5 на сто от БВП, а през следващите три години да надхвърли 6 на сто. В дългосрочен план до 2070 г. дефицитът в ДОО ще се запази на нива от около 5 на сто от БВП. За 2023 г. средната пенсия за трудова дейност е 55 на сто от средния брутен осигурителен доход. Средният месечен брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност, изплащани от ДОО през 2023 г., е 1 971 400 лица. В дългосрочен план общият брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност ще намалее до около 1 680 000 лица в 2070 г. и ще бъде с близо 300 000 лица по-малък в сравнение с базовата 2023 г. Съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица обаче ще се увеличи от 68 на сто през 2023 г. до 78 на сто през 2070 година. Благоприятното развитие на пазара на труда се очаква да продължи до 2027 г., като броят на заетите ще достигне 2 973 100 лица, а броят на безработните ще намалее до 124 000 лица. Намалението на работната сила след 2027 г., продължаващо до края на прогнозния период, е резултат от негативните демографски процеси в страната. Ниската раждаемост и увеличаващата се продължителност на живота водят до нарастване на дела на населението на възраст над 65 години и свиване на дела на населението в трудоспособна възраст. В резултат на застаряването на населението и свиването на работната сила броят на заетите лица намалява от 2 973 100 лица през 2023 г. до 2 146 700 лица през 2070 г. или с близо 27,8 на сто. Според демографската прогноза на Евростат населението на България ще намалее до 5,3 млн. лица през 2070 г. Въпреки че се очаква общият коефициент на плодовитост да нарасне от 1,57 през 2023 г. на 1,69 през 2070 г., той остава под нивото на естествено заместване от 2,1. В същото време средната продължителност на живота при раждане, която през 2023 г. е била 71,1 години за мъжете и 78,2 години за жените, се очаква да се увеличи до 82,8 години за мъжете и 87,7 години за жените през 2070 г.
Източник: 3e-news (28.08.2024)

България е изнесла услуги за 27.6 млрд. лв. през 2023 г. Водещи са туризмът и IT индустрията Докато българският износ на стоки се сви през 2023 г., компаниите, които предоставят услуги на чуждестранни клиенти, са повишили резултатите си. През миналата година износът на услуги от България достига 27.6 млрд. лв., показват предварителни данни на Евростат, което е около 15% от БВП на България. Спрямо 2022 г. стойността е нараснала с над 15%, а увеличение има при почти всички видове услуги. Най-голям дял от сумата е генерирана от категория "пътувания" - 7.3 млрд. лв. Компютърните, телекомуникационните и информационните услуги заедно са на второ място с най-много приходи от чужбина през 2023 г., а именно 6.7 млрд. лв., или малко над 16% повече в сравнение с предходната. За предходните години конкретно компютърните услуги съставляват поне две трети от стойността на групата (през 2022 г. са били 4.2 млрд. лв.). Третата и четвъртата най-голяма група реализират по около 4.8 млрд. лв. всяка. Това са транспортът (основно превоз на пътници и товари), следван с малка разлика от разнообразни бизнес услуги. Двете категории растат съответно с 8% и 19% на годишна база. От бизнес услугите основната част са професионална и консултантска дейност (правни, счетоводни и др.), реклами, проучвания и т.н. на обща стойност 2.4 млрд. лв., докато още 1.8 млрд. лв. идват от технически услуги като инженерни и архитектурни, както и търговски услуги. С по-малък принос са застрахователни и пенсионни услуги, приходи от интелектуална собственост, поддръжка и ремонти, финансови услуги и др. Най-голям ръст (167%) пък отчита иначе сравнително малката група на фирмите, които извършват преработвателна дейност на база на чужди суровини, без те да сменят собствеността си. Над половината от българския износ на услуги (54%) е насочен към страни от ЕС. Топ 3 пазари са Германия, Великобритания и САЩ. Към Германия българските фирми изнасят най-вече ИКТ и транспортни услуги; САЩ и Великобритания търсят от България най-много ИКТ и бизнес услуги. В топ 5 влиза още Турция, откъдето приходите се реализират почти изцяло по линия на пътувания и транспорт; както и Ирландия, в която са разположени централите на много мултинационални компании. На част от тях българските фирми предоставят най-вече бизнес и ИКТ услуги, става ясно от данните. Засега износът на услуги остава около 3 пъти по-малък от този на стоки, но се развива сравнително бързо - за последните 10 години стойността му се е увеличила с близо 140%. За сравнение, износът на стоки, макар по-голям по обем, е нараснал със 104%. България "купува" отвън почти наполовина по-малко услуги, отколкото изнася - през 2023 г. стойността на вноса е 14.5 млрд. лв. Страната поддържа положителен баланс при търговията с услуги през последните поне 10 години, за когато има данни, а от пандемията насам плюсът непрекъснато нараства. През 2023 г. вносът е на стойност 4.4 млрд. лв. и идва най-вече по линия на транспорт, пътувания на българи в чужбина и бизнес услуги.
Източник: Капитал (29.08.2024)

Общият показател на бизнес климата в България се повишава с 0.5% през август Общият показател на бизнес климата в България се повишава с 0.5% през август в сравнение с юли (от 23% на 23.5%), съобщи Националния статистически институт. Ръст на показателя се наблюдава единствено в промишлеността. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" нараства със 7% (от 16.5% на 23.5%) в резултат на оптимистичните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Според тях настоящата производствена активност се подобрява, като и прогнозите им за следващите три месеца остават благоприятни макар и по-умерени спрямо предходната анкета. Според 53.9% от предприятията несигурната икономическа среда продължава да е основната пречка, затрудняваща развитието на бизнеса. През последния месец е регистрирано и засилване на негативното влияние на фактора "недостатъчно търсене от страната", който измества на трето място затрудненията, свързани с недостига на работна сила. Относно продажните цени в промишлеността прогнозите на мениджърите са за леко повишение, въпреки че преобладаващата част от тях предвиждат те да запазят своето равнище през следващите три месеца. През август съставният показател "бизнес климат в строителството" се понижава с 2.6% (от 25.9% на 23.3%), което се дължи на влошените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Основните проблеми за дейността на предприятията остават свързани с несигурната икономическа среда, недостига на работна сила и цените на материалите. Отчита се и нарастване на отрицателното въздействие на фактора "конкуренция в бранша". Очакванията на строителните предприемачи относно продажните цени през следващите три месеца са в посока на увеличение. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" спада с 6.8% (от 37.3% на 30.5%) в резултат на резервираните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца също са по-умерени. Най-сериозните затруднения за развитието на бизнеса са конкуренцията в бранша, несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене и недостигът на работна сила. По отношение на продажните цени търговците на дребно предвиждат те да запазят своето равнище през следващите три месеца. През настоящия месец съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" намалява с 1.8% (от 18.6% на 16.8%). Основните фактори, ограничаващи дейността, остават несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и конкуренцията в бранша. Относно продажните цени преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Стандарт (30.08.2024)

Преки чуждестранни инвестиции и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи през 2023 година Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор на България към края на 2023 г. са 32 566 млн. евро по текущи цени, съобщиха от Националния статистически институт. През 2023 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността - 13 527 млн. евро. Следва секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) - 7 793 млн. евро. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" са направени с 1.5 процентни пункта повече преки чуждестранни инвестиции в сравнение с предходната година, докато в сектор „Строителство" те намаляват с 0.1 процентни пункта. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката са 33 586 млн. лв. по текущи цени. Най-голям обем инвестиции в ДМА са направени в сектора на индустрията (с изкл. на строителството) - 9 053 млн. лв., следван от сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) със 7 749 млн. лева. В структурата на разходите за ДМА се наблюдава нарастване в сектора на промишлеността, като относителният им дял се увеличава с 1.0 процентни пункта в сравнение с 2022 г., и спад в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) с 2.1 процентни пункта.
Източник: 24 часа (02.09.2024)

Външният дълг нарасна до 44 млрд. евро в края на юни Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на юни възлиза на 44,064 млрд. евро, което е с 316,6 млн. евро (0,7%) повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 44% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, в края на юни миналата година той възлезе на 43,747 млрд. евро, което се равняваше на 46,6% от БВП. В края на юни краткосрочните задължения са 8,309 млрд. евро и се повишават с 1,8% на годишна база. Дългосрочните задължения възлизат на 35,754 млрд. евро и нарастват за една година с 0,5%. Към края на юни 26,106 млрд. евро (59,2%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 79,8% от брутните външни задължения, при 80,6% година по-рано. Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на юни възлиза на 10,306 млрд. евро и за една година расте с 9,1%. Външните задължения на централната банка са 2,010 млрд. евро и на годишна база нарастват с 2,2%.Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 6,939 млрд. евро и се повишават с 2,3% спрямо края на юни 2023 г. Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 12,224 млрд. евро и за една година нарастват с 3,4%. Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,582 млрд. евро в края на юни, което е с 1,144 млрд. евро (8,3%) по-малко на годишна база. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 28,6% към 30 юни 2024 г., при 31,4% преди година.
Източник: Инвестор.БГ (02.09.2024)

Банките печелят предимно от депозити в чужбина Банковият сектор в България за седемте месеца на 2024-а показват стабилна печалба от 2.1 млрд. лева.Тези резултати се дължат на някои аномалии в лихвените равнища у нас спрямо тези в Еврозоната. Една голяма част от кредитите у нас - най-вече жилищните се предлагат при средни лихви и доходност (ГПР) от 2.5% - 2.6%, която е значително по-ниска от доходността, предлагана от ЕЦБ за парите, които банките от Еврозоната държат при нея като свръхрезерви. За седемте месеца на 2024-а: вземанията на банковия ни сектор се увеличават с 1.7 млрд. лв. (16.8%) до 11.7 млрд. лв. В същото време, в брутния кредитен портфейл е отчетен месечен растеж с 1.1 млрд. лв. (1.0%) до 105.2 млрд. лв. Увеличават се кредитите за домакинства (с 843 млн. лв., 1.9%), за други финансови предприятия (с 200 млн. лв., 2.2%) и за нефинансови предприятия (със 76 млн. лв., 0.2%), а тези за сектор държавно управление намаляват с 52 млн. лв. (5.7%). Въпросните вземания от други кредитни институции са най-печелившия бизнес на българските банки. При депозити от 11.7 млрд. лева, от които 8.06 млрд. лева са в евро, общият размер на получените лихви от началото на годината е 496.2 млн. евро, което формира доходност от този актив в размер над 4.22 процента. За сравнение приходите от лихвите от кредити за фирмите са много повече - близо 1.45 млрд. лева. Но при общ обем на отпуснатите фирмени заеми от близо 50.83 млрд. лева този лихвен приход осигурява доходност от средно 2.85 процента. По-ниска доходност при по-висок риск и това е обяснението защо фирмените заеми растат в пъти по-бавно от вземанията на банките от други кредитни институции. одобна е и ситуацията със заемите за домакинствата. Техният общ обем в края на юли 2024-а е над 44.39 млрд. лева а лихвените приходи от тях са близо 1.28 млрд. лева, като близо две трети от тези приходи се дължат на по-малките като общ обем, но много по-скъпи потребителски заеми. Тези лихвени приходи при този обем кредити носят средна доходност от над 2.88%, която отново е по-ниска от тази по вземанията на банките ни от други кредитни институции при това отново при по-висок риск.
Източник: Money.bg (03.09.2024)

Земеделци отчитат най-лошата реколта за царевица и слънчоглед за последните 10 години За последните 10 години зърнопроизводителите отчитат най-лошата реколта на царевица и слънчоглед. След лошата 2023 година, 2024 година ще бъде втората поред с изключително ниски добиви и производство на царевица. Жегата и високите температури през последните месеци са унищожили зърнените култури, като се наблюдават загуби с 30%. Според специалистите в нормален сезон се очаква добив от около 700 кг царевица от декар нива. В Русенско обаче очакваният добив е 450-500. Това не е от най-тежките случаи, но има места, на които реколтата не надхвърля 100 кг. Ниските добиви не означават, че цената на царевицата ще се повиши, защото сме част от световната икономика. Към този момент цената на царевицата в сравнение с миналата година не се е променила драстично.
Източник: Инвестор.БГ (04.09.2024)

България с най-голям растеж на цените на производител в промишлеността на месечна основа през юли През юли спрямо юни 2024 г. цените на производител в промишлеността нарастват с 0,8 на сто в ЕС и в еврозоната, сочат най-новите предварителни данни на Евростат. През юни 2024 г. цените на производител в промишлеността се увеличиха с 0,6 на сто както в ЕС, така и в еврозоната. През юли 2024 г. спрямо същия месец на миналата година цените на производител в промишлеността намаляват с 1,9 на сто в ЕС и с 2,1 на сто в еврозоната. В ЕС цените на производител в промишлеността през юли на месечна база остават без промяна при междинните стоки, капиталовите стоки и нетрайните потребителски стоки, нарастват с 2,5 на сто при енергийните стоки и намаляват с 0,1 на сто при дълготрайните потребителски стоки. В еврозоната цените на производител в промишлеността през юли на месечна основа остават без промяна по отношение на капиталовите стоки, намаляват с 0,1 на сто при междинните стоки, дълготрайните и недълготрайните потребителски стоки и се увеличават с 2,8 на сто при енергията. Цените в целия промишлен сектор с изключение на енергията намаляват с 0,1 на сто и в ЕС, и в еврозоната. Най-голямото повишение на цените на производител в промишлеността на месечна основа е регистрирано в България (+3,6 на сто), Гърция (+2,9 на сто) и Румъния (+2,7 на сто). Най-голям спад е отчетен в Швеция ( -0,9 на сто), Финландия (-0,7 на сто) и Австрия (-0,2 на сто). В ЕС цените на производител в промишлеността през юли 2024 г. спрямо юли 2023 г. намаляват с 1,2 на сто за междинните стоки, с 5,9 на сто за енергията, а нарастват с 1,5 на сто за капиталовите стоки, с 0,2 на за дълготрайните потребителски стоки и с 0,9 на сто за недълготрайните потребителски стоки. В еврозоната цените на производител в промишлеността на годишна основа намаляват с 1,2 на сто за междинните стоки и с 6,9 на сто за енергията, а се увеличават с 1,4 на сто за капиталовите стоки, с 0,3 на сто за трайните потребителски стоки и с 1 на сто за нетрайните потребителски стоки. Цените в целия промишлен сектор с изключение на енергията са нараснали с 0,2 на сто и в ЕС, и в еврозоната. Най-голямото понижение на цените на производител в промишлеността през юли на годишна основа е регистрирано в Словакия (-18,9 на сто), Люксембург ( -6,7 на сто) и Латвия (- 6 на сто). Най-голямо увеличение е отчетено в Ирландия (+6,1 на сто), Румъния (+2,7 на сто) и Португалия (+2 на сто). В България цените на производител в промишлеността през юли 2024 г. на годишна основа нарастват с 0,9 на сто.
Източник: БТА (05.09.2024)

Най-високата заплата в България е 3.2 млн. лв. на месец Най-високоплатеният "наемник" в България е получавал средно по 3.2 млн. лв. на месец през 2022 г. През цялата година той е взел общо 38.6 млн. лв. доход от трудови или приравнени на тях правоотношения (например мениджърски възнаграждения). Това става ясно от справка на Националната агенция за приходите (НАП) за декларираните доходи от труд на физическите лица в България за 2022 г. и 2023 г. През 2023 г. най-високата заплата е била малко по-ниска - 2.3 млн. лв. на месец (общо 27.8 млн. лв.). Оказва се, че това не са единствени милионери от заплати. Според справката на НАП петимата българи с най-високи заплати през 2023 г. са получили съответно 27.8 млн. лв., 27 млн. лв., 21.4 млн. лв., 17.5 млн. лв. и 16.8 млн. лв. през годината. Средно 25 българи са получавали заплата над 800 000 лв. на месец през 2023 г., става ясно от разбивката на НАП за доходите от труд по месеци.
Източник: Медия Пул (09.09.2024)

Растежът на икономиката през второто тримесечие е с 2.1% През второто тримесечие на 2024 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 2.1% в сравнение със същия период на миналата година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Експресната оценка, обявена на 14 август, беше за растеж с 2 на сто. И при двата метода на оценка тримесечният ръст е 0.5%. На човек се падат 7399 лв. от стойностния обем на показателя, или 3783 евро. Икономическият растеж се дължи на увеличеното крайно потребление с 3% и на инвестициите с 3.6%. Износът бележи спад с 0.3%, докато вносът нараства с 4.9% и салдото е положително.
Източник: Дневник (09.09.2024)

С 1,97 млрд. лв. повече са събраните данъци Общият размер на приходите, помощите и даренията по държавния бюджет към юли 2024 г. е 24 344,8 млн. лв., което представлява ръст от 1 970,5 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година. Приходите от косвени данъци към юли 2024 г. са с 14,4 на сто повече в сравнение със същия период на миналата година, което означава, че постъпленията в хазната от налози по време на служебния кабинет се увеличават в сравнение със събираемостта на последното редовно правителство. Приходите от косвените данъци ДДС, акцизи, мита и други са в размер на 13 981,0 млн. лв. или 54,8 % от годишния разчет., а спрямо полугодието на 2023 г. постъпленията нарастват с 1 761,1 млн. лв. Това става ясно от данните на Министерството на финансите за изпълнението на бюджета до края на юли 2024 г. Приходите от ДДС са в размер на 10 005,4 млн. лв., което представлява 53,7% от планираните средства в бюджета за 2024 г. Съпоставени с края на юли 2023 г., приходите от ДДС нарастват с 1 371,4 млн. лв. или с 15,9 на сто. Приходите от акцизи от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са 3 755,2 млн. лв., което е 58,3 на сто от планираните в бюджета и в сравнение с 2023 година нарастват с 404,4 млн. лв.
Източник: Дума (10.09.2024)

Индексът на промишленото производство бележи повишение през юли 2024 г Индексът на промишленото производство се повишава с 0.6% през юли 2024 г. в сравнение с предходния месец, но на годишна база записва 19-и пореден месец на спад. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Намалението спрямо същия месец на миналата година е 2.5%. На годишна база се отчита спад в преработващата промишленост - с 3.6%, в добивната промишленост - с 1.7%, а ръст при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 12.4%, и при производството на тютюневи изделия - с 51.8%. През юли 2024 г. строителството се понижава с 0.1% спрямо предходния месец, но за седми пореден месец се покачва на годишна база. Увеличението на строителната продукция спрямо същия месец през 2023 г. е с 2.5%.
Източник: Дневник (11.09.2024)

Строителството у нас записва годишен ръст от 2,5% през юли Строителната продукция в България се е повишила с 2,5% на годишна база през юли спрямо същия месец на миналата година, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е шести пореден месец, в който произведената строителна продукция у нас се повишава на годишна база. Спрямо юли миналата година е регистрирано повишение с 6,8% на продукцията при специализираните строителни дейности и с 3,6% при строителството на съоръжения. Спад на годишна база през юли регистрира само сградното строителство с 1,8%, което е пети пореден за него. От началото на годината този сегмент е излизал на плюс само през февруари с минималните 0,2%. На месечна база произведената строителна продукция у нас се е понижила с 0,1%, сочат предварителните и сезонно изгладени данни на НСИ. През юли е отчетено намаление спрямо предходния месец с 1,0% при строителството на съоръжения и с 0,1% при продукцията от строителство на сгради. При специализираните строителни дейности се наблюдава увеличение с 0,6 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (11.09.2024)

По консумация на хляб България е втора в света България е втора в света по консумация на хляб, а Турция е на първо място, съобщава турският новинарски сайт "Йенигюн", позовавайки се на статистически данни. Средно един турски гражданин изяжда близо 200 кг хляб годишно, а у нас консумацията е 131,1 кг на човек годишно. Украйна е трета с 88 кг. Четвъртото място държи Гърция - със 70 кг хляб на глава от населението на година, Германия е пета - с 57 кг, а Русия е на шесто място - с 54 кг годишно на човек. Швейцарците изяждат по 48 кг хляб на година всеки, в Саудитска Арабия количеството е 39 кг, в Япония - 28,3 кг, а в Южна Африка - 25,8 кг, показват цитираните статистически данни.
Източник: econ.bg (12.09.2024)

Търговията на България с ЕС се свива През периода януари - юни износът на България за ЕС намалява с 5% спрямо същия период на 2023 г. и е за 26.929 млрд. лева, а основни партньори са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция с 62.9% дял. Най-голям ръст има в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (43.4%), а най-голям спад - в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (20.6%). Вносът от ЕС намалява с 5.5% на годишна база и е за 27.678 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. Външнотърговското салдо е отрицателно и е за 748.7 млн. лева. През седемте месеца на годината износът на стоки от България за трети страни намалява с 1.9% в сравнение със същия период на 2023 г. и е за 17.702 млрд. лева, съобщи НСИ. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Северна Македония, Китай, Обединено кралство и Египет, които формират 51.9% от износа за трети страни. Най-голям спад има в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (35.3%). Вносът от трети страни през периода нараства с 8.3% на годишна база до 24.045 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Египет и Украйна. Външнотърговското салдо за януари - юли е отрицателно и е за 6.343 млрд. лв.
Източник: Дневник (12.09.2024)

Търговският дефицит на България расте с близо една трета към края на юли Дефицитът на България в стокообмена за първите седем месеца на тази година се разширява с близо една трета (32,7%) на годишна база, достигайки 6,724 млрд. лева. Само през юли общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 787,8 млн. лева. Това показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода от януари до юли изнесените български стоки са на стойност 49,684 млрд. лв., което е с 2,9% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Само през юли общият износ на стоки възлиза на 7,861 млрд. лв. и нараства със 7,4% на годишна база. От януари до юли у нас са внесени стоки на стойност 56,408 млрд. лв., което е с 0,3% повече спрямо същия период на миналата година. Само през юли общият внос на стоки нараства с 9,6% спрямо година по-рано и възлиза на повече от 8,649 млрд. лева.
Източник: Дума (13.09.2024)

Депутатите отложиха с поне още една година новата такса смет Депутатите от бюджетната комисия приеха проекта, с който новият механизъм за изчисляване на таксата за битови отпадъци се отлага за пореден път. Комисията подкрепи предложението новият начин за таксуване на гражданите - според количествата на изхвърляния боклук, да бъде въведен не от 1 януари догодина, а от 2026 г. Като изключим някои малки общини с оправни кметове и местни парламенти, останалите не са готови за тази сериозна реформа. Централната власт изобщо не улеснява работата, тъй като светът и Европа прилагат различни системи за таксуване и третиране на битовите отпадъци, а досега не сме чули кой е (или кои са) най-подходящият за България - въпреки десетките конференции и кръгли маси по темата. Тази поредна отсрочка обаче заплашва България с наказателна процедура от ЕК, съд и огромни евроглоби, тъй като ще продължи да нарушава европейското правило "колкото повече замърсяваш, толкова повече плащаш". Работодателските организации остро възразиха срещу поредното отлагане на реформата, свързана с такса смет.
Източник: Дума (16.09.2024)

Минимална инфлация от 0.1% за август През август 2024 г. месечната инфлация в България е 0.1%, а годишната инфлация за август 2024 г. спрямо август 2023 г. е 2.1%, показват данни на НСИ. Инфлацията от началото на годината (август 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.2%, а средногодишната инфлация за периода септември 2023 - август 2024 г. спрямо периода септември 2022 - август 2023 г. е 3.6%.
Източник: econ.bg (17.09.2024)

Формулата за минималната заплата създава сериозни рискове за българската икономика 35 процента е повишението на минималната работна заплата (МРЗ) в България в рамките на само 2 години. Последните данни на Националната агенция по приходите (НАП) показват, че почти 50% от работещото население у нас взима пари, близки до МРЗ. В същото време, резкият скок създава дисбаланси в българската икономика, които могат да доведат до по-висока безработица, напускане на висококвалифицирани служители, отлив на чуждестранни инвеститори и загуба на конкурентоспособност. Новият регламент на ЕК даде на държавите членки няколко варианта за избор. Един от тях беше МРЗ да се определя като 60% от брутната медианна заплата или 50% от средното заплащане. Другият бе държавите членки да базират своите формули според инфлацията. Срокът за въвеждането на механизма е до 14 ноември 2024 г., но България избърза доста и го въведе още през 2023 г. През 2023 г. България приема нов механизъм, спрямо който основната МРЗ се изчислява като 50% от средното брутно възнаграждение за последните две тримесечия на предходната и първите две на текущата година. Връзването на МРЗ към средното заплащане обаче създава редица дългосрочни проблеми. Според Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, дори с 10% да се вдигне минималната заплата, ако приблизително 600 000 души от общо 3 млн. работещи получават такава заплата, отражението на тези 10% върху средната заплата би било голямо. При наличието на валутен борд и продължителен период на прегряване на икономиката, това създава проблеми с конкурентоспособността ?. Заради сегашната формула за 2 години МРЗ ще нарасне с 35% при ръст на производителността за същия период сумарно 2% и ръст на БВП – около 3.5%. Има два дефекта в механизма. Първият е, че при определянето на средна работна заплата (СРЗ) влизат и парите на няколкостотин българи, които получават значителни суми от договори за управление. Другото изкривяване е, че в брутната СРЗ са включени и всички обезщетения и допълнителни заплащания, и ако те се премахнат, показателят ще намалее с 25%. Сумарно, ако основната МРЗ се изчислява спрямо основна, а не брутна СРЗ, тя ще бъде с около 30% по-ниска. Настоящата СРЗ е 2289 лв. и ако се приложат изчисленията, средната основна заплата ще стане около 1600 лв., а МРЗ ще е около 800 лв. Работодателите от години настояват за обективни критерии. Трябва да се търси начин да се отчетат и двата индикатора – социален и икономически, а примерите с 50% от СРЗ или 60% от медианната "не са изискване, а индикативна референтна стойност, с която държавите да измерят дали приетата МРЗ е адекватна". Има опасност срещу България да бъде стартирана наказателна процедура и съответно да има финансови санкции. Работодателските организации са сигнализирали Европейската комисия за неправилното прилагане на директивата, а оттам са се съгласили, че този метод на изчисляване не е правилен, но не могат да предприемат мерки, преди изтичането на срока през този ноември. Това ще бъде поредната наказателна процедура заради нехайството и популизма на политическите партии.
Източник: economic.bg (17.09.2024)

Депутатите предизборно отсрочиха новата такса смет с още година Депутатите от Народното събрание подкрепиха проекта на партия ГЕРБ за отлагане на реформата на такса "смет". Така новият начин на изчисляване - според количеството боклук, който трябваше да се въведе от 1 януари, остава за 2026-а година (ако не последва ново оттлагане). Това отсрочване е седмо поред, въпреки че става въпрос за прилагане на европейска директива, която е приета през 1998 г. и залага принципа "Замърсителят плаща". България е на първо място по разходи за третиране на отпадъциге на човек от населението в ЕС, освен таксата за боклука всички плащат и продуктови такси (за опаковките от скъкло, пластмаса, метал), а отделно пари на данъкоплатците отиват за чистене на нерегаментирани сметища.
Източник: Сега (18.09.2024)

България е на второ място в ЕС по ръст на заплатите България е на второ място след Хърватия (+17,6 на сто) сред страните от Европейския съюз по увеличение на заплатите или почасовите разходи за труд (+15,4 на сто) през периода април-юни 2024 г. в сравнение с второто тримесечие на 2023 г. Това показват най-новите данни на Евростат. На трето място е Румъния (+15 на сто), следвана от Унгария (+13,2 на сто) и Полша (+13 на сто). Почасовите разходи за труд през периода април - юни 2024 г. са се повишили с 5,2 на сто в Европейския съюз, а само в страните от еврозоната - с 4,7 на сто, спрямо същото тримесечие на предходната година. Евростат разделя разходите за труд на две основни компоненти. Едната представлява трудовите възнаграждения, които работниците и служителите получават, а другата - т.нар. "съпътстващи разходи". Към тях са включени здравните, пенсионните и социалните осигуровки. Ако бъдат разгледани всички страни от Евросъюза, през второто тримесечие на 2024 г. трудовите възнаграждения са се повишили с 5,1 на сто спрямо същия период на 2023 г. При "съпътстващите разходи" е отчетено годишно увеличение с 5,4 на сто.
Източник: actualno.com (18.09.2024)

Комисията по труда и социална политика прие отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2023 г. Парламентарната комисия по труда и социална политика единодушно прие Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2023 г. Брутният вътрешен продукт през 2023 г. е 183,7 млрд. лв., като изменението на годишна база е плюс 1,8%. При запазен размер на осигурителните вноски приходите от тях за 2023 г. са 11 204,8 млн.лв., което е със 124,4 млн.лв повече от плана или ръст от 13,9% спрямо 2022 г. Общо разходите, включително трансфери, са 21 625,5 млрд. лв., което е изпълнение от 99,2%. Средната работна заплата за 2023 г. е 2012 лв. Минималната работна заплата през 2023 г. е 780 лв., а минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от януари до 31 юли 2023 г. е 710 лв., а от август до 31 декември – 780 лв. Максималният осигурителен доход е 3400 лв. Коефициентът на безработица е 5,3%, а коефициентът на заетост – 76,3%. В отчета е посочено, че средствата за разходи за пенсии нарастват от 8,2% за 2019 г. до 10,4% през 2023 г. Броят на пенсионерите на сто осигурени лица през 2023 г. е 72,4. От 1 юли 2023 г. пенсиите, които бяха отпуснати до 31 декември 2022 г., бяха увеличени с 12 на сто. Средната пенсия надхвърля 784 лв., а максималният размер на пенсията е запазен в размер на 3400 лв. През 2023 г. се отчита нарастване на разходите за обезщетения и помощи в сравнение с 2022 г.
Източник: 24 часа (19.09.2024)

Строителството в България и Испания расте най-бързо през юли в ЕС България и Испания са с най-значително годишно нарастване на продукцията на сектор "Строителство" сред страните от Евросъюза, за които са предоставени данни, като обемите и в двете страни са нараснали с по 2,5 на сто спрямо юли 2023 година. Следват Чехия (+2 на сто) и Португалия (+1,7 на сто). Най-значителен годишен спад през юли т.г. е отчетен при строителния сектор в Словения (-12 на сто), Нидерландия (-7,8 на сто) и Швеция (-7,5 на сто). На месечна база (спрямо юни 2024 г.) обемът на строителният сектор у нас се е свил с 0,1 на сто. Най-значителен месечен ръст в строителството сред страните от Евросъюза, за които са предоставени данни, е отчетен в Белгия (+7,7 на сто), Чехия (+6,8 на сто) и Словения (+3,2 на сто). Най-съществен месечен спад е регистриран във Франция (-2,2 на сто), Словакия (-1,6 на сто) и в Нидерландия (-1,3 на сто). На годишна база през юли 2024 г. в страните от Евросъюза е регистриран спад от 4,6 на сто при изграждането на сгради, а при гражданското строителство е отчетено понижение от минус 0,4 на сто. И спрямо юни 2024 г. (на месечна база) е регистрирано свиване на обема на строителство в ЕС - с 0,2 на сто при изграждането на сгради и с 0,7 на сто при гражданското строителство.
Източник: БТА (19.09.2024)

Спад в продажбите на нови леки коли през август Регистрациите на нови леки коли в ЕС са се понижили с 18,3% през август, съобщават от Асоциацията на автомобилните производители в Европа (ACEA). Най-зле е било положението през най-горещия месец на годината обяви в Германия (-27,8%), Франция (-24,3%) и Италия (-13,4%), В Испания понижението е 6,5%. За първи път от началото на годината нама ръст и в България. У нас са са били регистрирани 2938 нови коли спрямо 2938 миналия август, което представлява понижение от 14%. Иначо от началото на годината в България са регистрирани 29 883 нови леки коли спрямо 24 400 през същия период на 2023-а или с 22,5 процента отгоре. През август 2024 г. регистрациите на електрически автомобили (BEV) в Европа са спаднали с 43,9% до 92 627 бройки (в сравнение със 165 204 през същия период на миналата година), като общият им пазарен дял е спаднал до 14,4% от 21% година по-рано. Това се дължи на грандиозния спад на двата най-големи пазара за електромобили: Германия (-68,8%) и Франция (-33,1%). От януари до август са регистрирани 902 011 нови коли на ток, което представлява 12,6% от пазара.
Източник: 24 часа (20.09.2024)

За 17 г. Сребърният фонд набра едва 4 млрд. лв. Сребърният фонд, който бе създаден през 2007 г. като буфер за подкрепа на държавната пенсионна система, едва тази година достигна 4 млрд. лв. Предварителните разчети при създаването му бяха за 10-15 години в него да се натрупат 10 млрд. лв., които да се използват за изплащане на пенсии в случай на нужда по време на кризи. Към края на август в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, каквото е цялото наименование на Сребърния фонд, разполага с 4.205 млрд. лв., показват данни на Министерство на финансите. Сумата е пренебрежимо малка на фона на огромния дефицит в държавния фонд "Пенсии", който от година на година, въпреки реформата с увеличаване на годините и стажа за пенсия, се попълва с все по-големи трансфери от държавния бюджет, т.е. от данъците на всички. Тазгодишният актюерски доклад на НОИ показва, че трансферът от бюджета вече покрива 45% от всички разходи на държавното обществено осигуряване, т.е. надхвърля 10 млрд. лв. Така ако в криза трябва да се ползват наличните средства в Сребърния фонд, те ще покрият изплащане на пенсии само за два-три месеца. По закон Сребърният фонд трябва да се пълни с постъпления от приватизация, концесии и бюджетни излишъци, като се инвестират разумно по строго определен ред. Една от причините за скромния ръст е, че от приватизация и бюджетен излишък от години не влизат средства. Всяка година до 31 май се правят всички отчисления в Сребърния фонд за предната година. Данните показват, че тази година в него са влезли 109,98 млн. лв. - приходи от концесии, отчетени по държавния бюджет за 2023 г. Освен това са влезли 35,47 млн. лв. - приходи от глоби, имуществени санкции и неустойки, свързани с приватизационния процес, както и скромните 230 хил. лв. парични постъпления от приватизация. Парите на фонда изцяло се съхраняват на депозитна сметка в БНБ, като за един продължителен период върху тях не не се начисляваха лихви. Имаше дори години, в които БНБ начисляваше наказателна лихва и държавният бюджет осигуряваше трансфери, за да не намаляват средствата във фонда. Едва в края на 2022 г. БНБ възстанови олихвяването - от октомври. От данните на МФ е видно, че тази година към края на август във фонда под форма на лихви са влезли 78 млн. лв., а за цялата 2023 г. - 108 млн. лв. В Сребърния фонд постъпват и пари от частните пенсионни дружества. Това са прехвърлените партиди на онези осигурени лица, които са се отказали от втора пенсия в универсален пенсионен фонд и са пожелали да се пенсионират изцяло с пенсия от държавния фонд "Пенсии" в НОИ. През август по тази линия във фонда са трансферирани 10,43 млн. лв. Месечно тези суми варират между 7-10 млн. лв., които в края на годината се прехвърлят в държавния фонд "Пенсии%. За цялата 2023 г. например са преведени 113.7 млн. лв.
Източник: Сега (20.09.2024)

От началото на 2024 г. досега в оранжериите са произведени с 29,3 на сто по-малко домати на годишна база Въпреки наблюдаваните по-ниски добиви от декар до момента, към 12 септември 2024 г. продукцията от слънчоглед в България надхвърля с 11,4 на сто отчетената по същото време на миналата година, а при царевицата увеличението достига 79,7 на сто. Отразявайки съществено по-големия размер реколтирани площи, на този етап производството на тютюн от типовете "Виржиния" и "Бърлей" бележи ръст от съответно 69,7 и 25,8 процента на годишна база, като при тип "Виржиния" се наблюдава и по-висок среден добив. Събраното количество Ориенталски тютюн е с 15,1 на сто под миналогодишното. Последните оперативни данни сочат увеличение на годишна база на продукцията от дини (с 56,3 на сто), пъпеши (с 15,7 на сто) и домати (с 35,2 на сто), отглеждани на открито. За това допринася по-големият размер засадени площи с трите култури, при дините и доматите в съчетание с нарастване и на добивите от декар. Все още сериозно изостава производството на картофи (с 27,6 на сто) и зеле (с 34,8 на сто), което е свързано донякъде с по-бавния темп на реколтиране на площите през настоящата година. По-слабо намаление се отчита при прибраните количества ягоди (с 1,9 на сто), пипер (с 1,8 на сто) и краставици (с 3,3 на сто) от открити площи. От началото на 2024 г. досега в оранжериите са произведени с 29,3 на сто по-малко домати в сравнение със същия период на 2023 г. и с 10,3 на сто по-малко краставици.
Източник: 24 часа (24.09.2024)

Индекс на разходите на работодателите за труд през второто тримесечие на 2024 година През второто тримесечие на 2024 г. спрямо година по-рано общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях нарастват с 15.4%, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. 11.2% е ръстът в индустрията, 13.6% е ръстът в услугите, а 19.5%. е ръстът в строителството. Най-значително растат разходите за труд в държавното управление - с 27.0%, в образованието - с 26.4% и при брокерите на имоти - с 24.9%. Поравно се увеличава частта от разхода, предназначена за възнаграждение - 15.4%, а за осигуровки - с 15.1%.
Източник: Дневник (24.09.2024)

Преките чужди инвестиции в България от януари дo юли 2024 г. Преките чужди инвестиции в България за месеците от януари дo юли 2024 г. са в размер на 604,3 млн. евро (0,6% от брутния вътрешен продукт на страната), като намаляват с 1,909 млрд. евро, или със 76%, спрямо същия период на миналата година, обявиха от БНБ. За първите седем месеца на миналата година нетните преки чужди инвестиции са били 2,513 млрд. евро. Само за месец юли 2024 г. нетният размер на постъпилите в страната инвестиции от задгранични компании е в размер на 171,6 млн. евро, при 569 млн. евро за същия месец на миналата година. Привлеченият дялов капитал (вноски на чуждестранни компании в капитала на български дружества, както и плащания по сделки с недвижими имоти в страната) за периода от януари до юли тази година възлиза на 236,9 млн. евро. Той е по-малък със 186,3 млн. евро от привлечения капитал за същия период на миналата година. Нетните инвестиции на чуждестранни граждани и фирми в недвижими имоти в страната са отрицателни и възлизат на 1,6 млн. евро, при отрицателни инвестиции от 9,9 млн. евро за периода януари-юли миналата година. Реинвестираната печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството) за месеците от януари до юли е положителна и възлиза на 853,2 млн. евро, при 2,077 млрд. евро за същия период на миналата година. Промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чужди инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити е отрицателна и възлиза на 485,9 млн. евро, при положителна стойност от 13 млн. евро година по-рано. Това означава, че български дружества връщат кредити на компаниите майки зад граница. Най-големите нетни преки инвестиции в страната за периода януари-юли 2024 г. са от Нидерландия (269,5 млн. евро), Австрия (225 млн. евро) и Гърция (160,5 млн. евро), а най-големите нетни изтегляния на средства са към Русия (184,4 млн. евро) и Полша (84,8 млн. евро). Нетните преките инвестиции на български дружества в чужбина за месеците от януари до юли възлизат на 350,3 млн. евро, при 387,7 млн. евро за миналата година по същото време. Общият размерът на преките чужди инвестиции в страната към края на март 2024 г. е 56,148 млрд. евро, при 53,775 млрд. евро година по-рано. Привлеченият дялов капитал и реинвестираната печалба са в размер на 47,747 млрд. евро, а получените от чуждестранни компании заеми са на стойност 8,401 млрд. евро.
Източник: Труд (24.09.2024)

Все повече българи бързат да се пенсионират Все повече българи се пенсионират - въпреки повишаването на изискванията за стаж и възраст всяка година, показва анализ на данните на Националния осигурителен институт (НОИ). 47 603 са новите пенсионери с лични пенсии за първите шест месеца на тази година. Само за второто тримесечие – от април до юни, са отпуснати 25 747 нови пенсии. Почти по равно са новите пенсии за стаж и възраст - близо 23 700, и тези за инвалидност поради общо заболяване – 20 200. Социална пенсия за инвалидност вече получават още 2559 човека, а 640 са новите пенсионери от системата на МВР и отбраната за шестте месеца.
Източник: Дарик радио (25.09.2024)

Индекси на цените на жилищата през второто тримесечие на 2024 година Цените на жилищата в България са се увеличили с 3.4% през второто тримесечие на 2024 спрямо предходното. Това сочат данни на Националния статистически институт. Най-голямо увеличение на месечна база е регистрирано в град Русе (+13.2%), следван от градовете Пловдив (+5.3%), София (+2.9%) и Бургас (+2.9%). Намаление е регистрирано в град Стара Загора (-0.2%). През второто тримесечие на 2024 цените на жилищата в страната са се увеличили с 15.1% в сравнение с второто тримесечие на 2023.
Източник: economy.bg (25.09.2024)

Кредитите за домакинства нарастват с почти 20% за година В края на август 2024 жилищните кредити у нас са 23.203 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 25.5% при 25.1% годишно увеличение през юли, сочат данни на БНБ. Потребителските кредити възлизат на 18.769 млрд. лв. и се увеличават с 14.7% спрямо август 2023. В края на август 2024 кредитите за неправителствения сектор са 98.368 млрд. лв. при 97.507 млрд. лв. към юли 2024. През август 2024 те се увеличават на годишна база с 14.1%. Кредитите за Нефинансови предприятия нарастват с 9.5% на годишна база през август 2024 г. (8.7% годишно повишение през юли 2024 г.) и в края на месеца достигат 46.597 млрд. лв. Кредитите за Домакинства са 43.741 млрд. лв. в края на август 2024 година. Спрямо същия месец на 2023 г. те се увеличават с 19.7% (19.6% годишно повишение през юли 2024 година). В края на август 2024 депозитите6 на неправителствения сектор са 132.890 млрд. лв., като годишното им увеличение е 9.1% (9.9% годишно повишение през юли 2024 година). Депозитите на Нефинансови предприятия са 44.757 млрд. лв. в края на август 2024 година. В сравнение със същия месец на 2023 г. те се увеличават с 6.2% (8.9% годишно повишение през юли 2024 година). Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 16.3% на годишна база през август 2024 година (16.9% годишно понижение през юли 2024 г.) и в края на месеца достигат 3.502 млрд. лв. Депозитите на Домакинства са 84.631 млрд. лв. в края на август 2024 година. Те се увеличават с 12.1% спрямо същия месец на 2023 г. (11.9% годишен ръст през юли 2024 година).
Източник: economy.bg (25.09.2024)

Работодателските организации сигнализират за грешка в изчисляването на минималната работна заплата Работодателските организации сигнализират за грешка в изчисляването на минималната работна заплата в България и настояват Народното събрание на Република България в най-кратък срок да отмени неадекватния член 244 от Кодекса на труда. Средната брутна месечна работна заплата (СРЗ), използвана за изчисляване на минималната, не е основна, а брутна и обхваща множество допълнителни плащания. Съгласно член 244 от Кодекса на труда основната минимална работна заплата трябва да съставлява половината от средната брутна работна заплата. Досега в обсъжданията за размера на МРЗ се използваше един основен параметър - размерът на брутната средна заплата, съгласно данните на Националния статистически институт (НСИ). Изчислената съгласно методологията посочена в чл.244 на КТ брутна средна заплата е в размер на 2 154.58 лв., като тя се формира от слените елементи със съответния принос: - Основна заплата за действително отработено време плюс възнаграждение за платен отпуск и платен престой – 1 677.50 или 77.86 % от брутната СРЗ; - Възнаграждения над основната заплата (например, надбавки за извънреден труд и премии съобразно системите за заплащане) – 239.08 лв. или 11.10 % от брутната СРЗ; - Допълнителни и други възнаграждения (например, за нощен труд, работа на смени, професионален стаж и извънреден труд) според Кодекса на труда (КТ), Закона за държавния служител (ЗДС), други закони, колективни или индивидуални трудови договори – 237, 92 лв. или 11.04 % от брутната СРЗ; - В това число: възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит 125.25 лв. или 5.81 % от брутната СРЗ; Ако неправилната формула на чл. 244 бъде коригирана, така че основната минимална заплата да не бъде определяна от несъпоставимата величина брутна заплата, а от съпоставима величина от същия характер основна средна заплата, която е 1 677,50 лв., то изчисленият размер на основната минимална работна заплата за 2025 г. = 50% от основната средна заплата трябва да бъде 838,75 лв. Следва да се отбележи още едно ключово обстоятелство. За целите на социалното осигуряване договорите за управление и контрол (ДУК) са приравнени на трудови договори, но по своята същност те не са трудови договори, а са договори, сключени съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и страните по тях са възложител и изпълнител, а не работодател и работник. Съгласно данни от НСИ значителна част от лицата, работещи по Договори за управление и контрол (ДУК), отчитат и декларират пред НСИ доходите си като получени от трудово правоотношение. Това води до съществено изкривяване на данните за средната брутна месечна работна заплата. Общо с около 3 милиарда лева е увеличен годишният размер на доходите от трудови възнаграждения заради неправилното отчитане и деклариране на доходи от ДУК в НСИ за фонд „Работна заплата“. Данните са официално публикувани от Националния статистически институт (НСИ) и обхващат обществения и частния сектор, както и общото ниво за страната. От тях и извършените изчисления се установява, че ако се вземе предвид разликата между средната брутна месечна работна заплата (СРЗ) с и без включването на доходи от договори за управление и контрол (ДУК), СРЗ за 2023 г. в частния сектор би се намалила със 122,95 лева или 6,18%. Съответно - за 2023 г. за цялата икономика, СРЗ би се намалила с 92,21 лева или 4,58%. Поради отсъствието на работещи по договор за управление и контрол в обществения сектор тези данни не влияят върху СРЗ в този сектор. Ако при изчисляването на минималната работна заплата (МРЗ) се отчете само основната заплата за действително отработено време плюс възнаграждение за платен отпуск и престой, стойността на СРЗ би намаляла от 2154,58 лева на 1677,5 лева. Съгласно формулата от член 244 от Кодекса на труда - МРЗ = 50% от СРЗ минималната работна заплата би се намалила от предложената от Министерския съвет стойност от 1077 лева на 838,75 лева. При отчитане на изкривяването, причинено от включването на доходите от ДУК в годишния фонд за работна заплата, размерът на МРЗ следва да бъде намален с допълнителни 38,44 лева, а действителният размер на МРЗ би възлизал на 800,31 лева. От гореизложеното следва, че при правилно изчисление (ОСНОВНА МРЗ = 50% от ОСНОВНА СРЗ) още при въвеждането на формулата МРЗ = 50% от СРЗ, размерът на минималната работна заплата е трябвало да бъде намален.
Източник: econ.bg (26.09.2024)

ЕБВР прогнозира икономиката на България да нарасне с 2.2% през 2024 г. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи прогнозата си за растежа на българската икономика през следващите две години. Спрямо очакванията на банката от май, забавяне с 0.4% ще има през тази година до 2.2% ръст, а за догодина анализът показва 2.9% вместо предвидените през пролетта 3%. За целия регион на Югоизточна Европа очакванията са преразгледани надолу, като растежът се забави от 2% през 2023 г. до 1.9% през настоящата (корекция с -0.9%), преди да се ускори до 2.6% догодина (-0,5%). Низходящата тенденция за 2024 г. се дължи на слабото промишлено производство и по-слабото търсене за аутсорсинг услуги според банката.
Източник: БТА (27.09.2024)

Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава през август Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава с 0,13 пр. п. до 9,27 процента през август, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити - с 0,09 пр. п. до 10,04 процента. Това съобщиха от Българската народна банка (БНБ). При жилищните кредити в левове средният лихвен процент спада с 0,01 пр. п. до 2,52 процента, но ГПР по тези кредити нараства с 0,01 пр. п. до 2,84 процента. Средният лихвен процент по другите кредити (включват се и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) в левове намалява с 0,05 пр. п. до 3,90 процента. Средният лихвен процент по другите кредити в левове на работодатели и самонаети лица се понижава с 0,05 пр. п. до 3,92 процента. През август средният лихвен процент по овърдрафта в левове се повишава с 0,08 пр. п. до 14,76 процента, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове - с 0,06 пр. п. до 20,74 процента. При кредитирането за бизнеса данните показват, че през август средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се повишава с 0,06 пр. п. до 4,25 процента, а по тези над 1 млн. евро се понижава с 0,18 пр. п. до 4,60 процента. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, нараства с 0,02 пр. п. до 4,55 процента, а по кредитите над 1 млн. евро - с 1,12 пр. п. до 5,37 процента. Средният лихвен процент по овърдрафта в левове се увеличава с 0,02 пр. п. до 3,58 процента, а по овърдрафта в евро намалява с 0,02 пр. п. до 5,21 процента.
Източник: actualno.com (27.09.2024)

Одобрен е отчетът за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. Правителството одобри годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. и доклада към него и предлага на Народното събрание да го разгледа и приеме.2023 г. приключва с дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа в размер на 5 618,1 млн. лева. Отнесено към БВП, това представлява 3,1% от БВП. Индикативният размер на дефицита по КФП за 2023 г. в разчетите за годината възлиза на 5,8 млрд. лв., което означава, че салдото по КФП за 2023 г. съответства на заложеното в програмата за годината. Фискалният резерв към 31.12.2023 г. е в размер на 13,4 млрд. лв., в т.ч. 10,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП за 2023 г. са в размер на 67 040,8 млн. лв., (36,5% от БВП при 38,6% от БВП за 2022 г.). Разходите, включително вноската в бюджета на ЕС, по КФП за 2023 г., възлизат на 72 658,9 млн. лв., което е 98,1% от годишните разчети. Разходите по КФП, представени като процент от БВП, представляват 39,5% от БВП за 2023 г. при 39,4% от БВП за разходите през 2022 г. Лихвените плащания възлизат на 830,8 млн. лв. (100,9% спрямо планираните за 2023 г.), текущите нелихвени разходи са в размер на 60 712,4 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 9 201,3 млн. лв. и предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 64,5 млн. лева. Вноската на България в общия бюджет на ЕС възлиза на 1 849,9 млн. лв. (1,0% от БВП), което е в съответствие с действащото през годината законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Източник: actualno.com (30.09.2024)

Производствените цени у нас отново се повишават през август Цените на производител в България се увеличават за втори пореден месец през август и на месечна, и на годишна база, макар и по-слабо, след като отчетоха спад през юни, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо юли ръстът е от 0,4%, като той се дължи основно на увеличението именно при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 9%, а спад е отчетен в добивната (с 1,9%) и в преработващата промишленост (с 1,7%). По-ниски цени са отчетени при производството на основни метали – с 5,6%, при производството на химични продукти, както и при производството на изделия от каучук и пластмаси – с по 1%. Ръст има при производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 0,9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 0,6%, производството на мебели – с 0,5%. На годишна база през август е отчетен ръст от 1,5%, като основна роля имат цените в добивната промишленост, които се повишават с 9,1%, и тези в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – със 7,7%. Спад спрямо август 2023 г. има в преработващата промишленост – с 0,7%. Значително понижение на цените има при обработката на кожи, производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 10%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 6,8%, производството на химични продукти – с 6,6%. Повишават се цените на годишна база при производството на мебели – с 11,3%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 10,4%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 9,6%.
Източник: Инвестор.БГ (01.10.2024)

Брутният външен дълг на България достига 43,7 млрд. евро Брутният външен дълг на България по предварителни данни възлиза на 43,692 млрд. евро (43,6 процента от прогнозния БВП), съобщават от БНБ. Това е с 1,2299 млрд. евро (2,9 процента) повече в сравнение с края на юли 2023 г. (42,4622 млрд. евро, 45,2 процента от БВП). В края на юли краткосрочните задължения са 7,8252 млрд. евро (17,9 процента от брутния дълг, 7,8 процента от БВП) и се повишават с 481,3 млн. евро (6,6 процента) на годишна база (7,3439 млрд. евро, 17,3 процента от дълга, 7,8 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 35,8668 млрд. евро (82,1 процента от брутния дълг, 35,8 процента от БВП) в края на юли, като нарастват със 748,6 млн. евро (2,1 процента) спрямо края на юли миналата година (35,1182 млрд. евро, 82,7 процента от дълга, 37,4 процента от БВП). Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на юли е 10,1354 млрд. евро (10,1 процента от БВП). Той нараства с 620,8 млн. евро (6,5 процента) на годишна база (9,5147 млрд. евро, 10,1 процента от БВП). Външните задължения на централната банка са 2,0336 млрд. евро (2 процента от БВП), като намаляват с 4,3 млн. евро (0,2 процента) спрямо края на юли 2023 г. (2,0379 млрд. евро, 2,2 процента от БВП). Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 6,362 млрд. евро (6,4 процента от БВП). Те се повишават с 535,7 млн. евро (9,2 процента) спрямо края на юли 2023 г. (5,8263 млрд. евро, 6,2 процента от БВП). Външните задължения на "Други сектори" са 12,2473 млрд. евро (12,2 процента от БВП). Те нарастват с 328,8 млн. евро (2,8 процента) спрямо същия месец на миналата година (11,9186 млрд. евро, 12,7 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,9137 млрд. евро (12,9 процента от БВП) в края на юли, което е с 251 млн. евро (1,9 процента) по-малко спрямо края на юли 2023 г. (13,1647 млрд. евро, 14 процента от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 29,6 процента към края на юли, при 31 процента към юли миналата година.
Източник: БТА (01.10.2024)

Застрахователният пазар през 2023 г.: Изкачването на кота 4 млрд. лв. Застрахователният пазар в България продължава да расте устойчиво и към края на 2023 г. сумарните премийни приходи в сектора достигат 4.38 млрд. лв., като за първи път надхвърлят границата 4 млрд. лв. Според данните от дейността на 24 дружества с дейност по общо застраховане и 10 животозастрахователни компании, през изминалата година ръстът в начислените премии е с 21.3%. Активите в сектора възлизат на 7.9 млрд. лв. в края на 2023 г., като на годишна база се свиват с 2.8%. През последните десет години застрахователният сектор е пораснал 2.5 пъти - през 2013 г. брутните премийни приходи, записани от проследяваните в надзорната статистика тогава 46 дружества, са били 1.7 млрд. лв.
Източник: Капитал (02.10.2024)

Наказателната лихва за просрочени задължения падна до 13.43% Наказателната лихва за просрочени задължения намалява за пореден месец. От 1 октомври тя е 13.43%, докато предният месец беше 13.54%, а в началото на годината - 13.80%. Причината за спада е намалението на ОЛП - основния лихвен процент. Наказателната лихва за просрочия е сума от ОЛП + 10 на сто (на годишна база). БНБ обяви, че от 1 октомври ОЛП е 3.43%. Така в сравнение с началото на годината простата лихва е паднала с 0.37 процентни пункта. Заради ограниченията на валутния борд БНБ няма право да определя размера на основния лихвени процент, както правят другите централни банки. БНБ просто изчислява всеки месец ОЛП въз основа на индекса „ЛЕОНИА Плюс" за сключените предния месец сделки с депозити овърнайт в български левове на междубанковия пазар. Основната лихва започна постепенно да расте от октомври 2022 г., след като няколко години бе 0%. Повишението й започна след промяната в политиката на ЕЦБ, която от лятото на 2022 г. започна повишение на основните лихви в еврозоната с цел да охлади ускореното кредитиране и ръста на инфлацията.
Източник: Сега (02.10.2024)

Безработицата в ЕС намалява, а в еврозоната и България запазва ниво В България безработицата остава 4 процента от работната сила за четвърти пореден месец през август. Същевременно равнището на безработица в Европейския съюз се понижи за първи път от четири месеца през август – до 6,4 на сто, докато в еврозоната безработицата остава без изменение спрямо юли. Това сочат най-новите сезонно коригирани данни на Евростат. Безработни през август са 13,027 милиона души в ЕС, от които 10,925 милиона жители на еврозоната. Спрямо юли броят на безработните намалява със 108 000 в ЕС и с 94 000 във валутната зона. Спрямо същия месец на 2023 г. безработицата през август т.г. намалява със 142 000 в ЕС и с 233 000 в еврозоната. В България безработицата остава 4 процента от работната сила за четвърти пореден месец през август. За сравнение, през август 2023 г. безработицата в страната бе 4,5 процента, а през първия месец на настоящата година – 4,6 процента. Това означава, че броят на безработните българи е намалял от 136 000 през август миналата година, до 141 000 през януари и 122 000 през август т.г. Безработицата сред мъжете достига 4,3 процента през август, а сред жените – намалява до 3,7 процента. Безработицата сред българите на възраст между 15 и 24 години намалява до 11 процента (13 000 души) от трудоспособното население през август спрямо 11,7 на сто през юли. По отношение на младежката безработица – през август тя обхваща 2,766 милиона младежи в ЕС, от които 2,231 милиона жители на еврозоната. През август нивото на младежката безработица е 14,3 процента в ЕС, докато през юли бе 14,5 процента. В еврозоната младежката безработица намалява от 14,2 до 14,1 процента.
Източник: 24 часа (03.10.2024)

2,8 млрд. лева бюджетен дефицит към края на септември очаква Министерство на финансите Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец септември 2024 г. се очаква да бъде отрицателно в размер на 2,8 млрд. лв. (1,4 на сто от прогнозния БВП), съобщи Министерството на финансите на база на предварителни данни и оценки. Спрямо август дефицитът по КФП расте с 1,1184 млрд. лв. и представлява най-голямото месечно нарастване за тази година. През осмия месец отрицателното бюджетно салдо беше на ниво от 1,6816 млрд. лв. или 0,8 на сто от БВП. През миналата година в края на септември отчетеният дефицит бе 841 млн. лв. Заложен индикативен размер на дефицита по КФП за цялата година е в размер на 6,2 млрд. лв. (3 на сто от прогнозния БВП в макрорамката на бюджета). Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2024 г. се очаква да бъдат в размер на 52,1 млрд. лв., което представлява номинален ръст от 9,3 на сто спрямо същия период на предходната година. И през септември продължи наблюдаваната тенденция от предходните месеци за умерено нарастване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните приходи, като се очаква изпълнението към септември 2024 г. да бъде 73,0 на сто от годишните разчети, при 70,3 на сто за същия период на 2023 година. Съпоставени с деветмесечието на предходната година, постъпленията по КФП нарастват с 4,4 млрд. лв. (9,3 на сто), като принос за това имат данъчно-осигурителните приходи, които нарастват в номинално изражение с 4,9 млрд. лв. (13,2 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС), които нарастват с 0,8 млрд. лева. В сравнение с предходната година неданъчните приходи намаляват с 1,3 млрд. лв. (15,6 на сто), което се дължи главно на приходите от дивидент и приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове. През деветмесечието на 2023 г. приходите от дивидент за държавата от държавни предприятия бяха в размер на 1,56 млрд. лв., докато през настоящата година постъпленията за периода са едва 0,1 млрд. лв., при планирани 0,34 млрд. лв. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2024 г. възлизат на 54,9 млрд. лв., което е 67,3 на сто от годишните разчети. Спрямо предходната година се отчита нарастване основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г., и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2024 г. от централния бюджет, възлиза на 1,1 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС, отбелязват от МФ. Към края на септември 2023 г. разходите заедно с вноската в ЕС са възлизали на 48,478 млрд. лв. или с 6,4 млрд. лв. по-малко спрямо септември т.г.
Източник: Стандарт (03.10.2024)

България е втора в ЕС по ръст при цените на жилищата През второто тримесечие на 2024 г. на годишна база цените на жилищата са се увеличили с 1,3 в еврозоната и с 2,9 на сто в ЕС, сочат най-новите данни на Евростат. През първото тримесечие на 2024 г. цените на жилищата са се понижили с 0,3 на сто в еврозоната и са се повишили с 1,5 на сто в ЕС. В сравнение с първото тримесечие на 2024 г., цените на жилищата през вторите три месеца на годината са се увеличили с 1,8 на сто в еврозоната и с 1,9 на сто в ЕС. Шест държави показват годишен спад на цените на жилищата на годишна основа през второто тримесечие на 2024 г., а двадесет показват увеличение на годишна база. Най-голям спад е регистриран в Люксембург (-8,3 на сто), Финландия (-4,8 на сто) и Франция (-4,6 на сто), докато най-голям ръст е регистриран в Полша (17,7 на сто), България (15,1 на сто), Литва (10,4 на сто) и Хърватия (10 на сто). По този начин България остава на второто място по ръст на показателя, където бе и през първото тримесечие. В сравнение с предходното тримесечие цените намаляват в две държави членки, остават стабилни в една (Унгария) и се повишават в двадесет и три държави членки. Понижения са регистрирани във Франция и Белгия (и двете със спад от 0,2 на сто), докато най-високите повишения са регистрирани в Хърватия (4,3 на сто), Португалия (3,9 на сто) и Испания (3,6 на сто). България е четвърта по ръст на цените на тримесечна основа с 3,4 на сто.
Източник: 24 часа (04.10.2024)

МФ иска спешен разговор с политиците за ескалиращия дефицит в бюджета Министерството на финансите настоява за провеждането на политически дебат за мерките, които да бъдат заложени в Бюджет 2025, както и в средносрочния фискален план за следващите 4 години. По закон МФ трябва да внесе проектобюджета си до края на месец октомври, т.е. дебатът, който ведомството иска да бъде проведен, ще бъде в условията на предизборна кампания. Според направен анализ на приходите и разходите за последните три години, както и предварителни данни за 2025 г. на база настоящото законодателство, догодина приходите ще нараснат със 7.2 млрд. лв., което представлява годишен ръст от 7.7%, докато разходите нарастват с 18.1 млрд. лв., или годишен ръст от 18.2%. Разходите растат със силно изпреварващ темп спрямо приходите и бюджетният дефицит може да надхвърли 16 млрд. лв. За сравнение, тазгодишната „дупка“ се очаква да бъде 6.2 млрд. лв. Служебният финансов министър Людмила Петкова подчерта, че това не представляват параметри по бюджета за 2025 г., а само илюстрация на ситуацията и за да бъдат коригирани тези параметри в Бюджет 2025, трябва да има политически диалог за обсъждане на конкретни мерки, които да свият бюджетния дефицит в границите на 3% или различни комбинации от приходни и разходни мерки.
Източник: economic.bg (06.10.2024)

Консултативният съвет по маслодайна роза отчете ръст на производството и площите през 2024 г. Консултативния съвет по маслодайна роза към Министерството на земеделието отчете, че розопроизводителите в България тази година са обработили обща площ от над 5623 хектара с насаждения, което е с 300 хектара повече спрямо миналата. Увеличение има и при произведените количества розов цвят. За тази година те са 10 335 тона, докато през миналата количествата са били 9455 тона. Освен това за 2024 г. са преработени 9493 тона, което с почти 1000 т повече спрямо миналата. Изкупната цена на розовия цвят се движела между 3,70 и 4,20 лв. за килограм, а на брането - в диапазона 1,5-1,8 лв. за килограм. Преработвателите в България към 2024 г. са 73, основно в София, Стара Загора и Пловдив. Дестилериите са 53 с годишен капацитет за повече от 15 000 тона цвят. Маслодайна роза у нас се отглежда в 17 области от 2989 производители, които са концентрирани основно в три области - Пловдив, Стара Загора и Пазарджик. От началото на 2024 г. са изнесени 936,5 кг розово масло за над 30 държави. Количествата са отишли предимно в САЩ, Китай, Австралия, Япония, Индия и Великобритания. Експортните цени варират в доста широки граници - между 9500 и 16 050 долара за килограм, в зависимост от това дали маслото е от конвенционално, или от биологично производство. От Националната асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика, настояват за няколко изменения в закона за маслодайната роза: по време на кампания да се извършва контрол с реални действия за проследяване на сключените договори между производители и преработватели, проверки за нерегламентирани пунктове и реална информация за обектите за производство.
Източник: 24 часа (07.10.2024)

Двуцифрено увеличение на оборота от продажбата на храни за август, отчете НСИ През август 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистрирано увеличение на оборота при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 10.2%, и при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 4.7%. Това показват данните на Националния статистически институт. Намаление е отчетено при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 6.4%. При нехранителните продукти значителен ръст има при търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия" - с 19.6%, а леко понижение - с 1.3% има при интернет продажбите. Като цяло на годишна база през месеца оборотът в търговията на дребно нараства за година с 4.9%.
Източник: Дневник (08.10.2024)

През 2023 г. консервните фабрики в България са преработили 91,6 хил. тона плодове, което е с 21.4% по-малко от предходната година, по данни на агростатистиката на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). От преработените плодове с най-голям дял са доставените от български производители –45%, В производството на готова продукция от плодове количеството вложени плодови концентрати и други междинни продукти са 6 826 тона. Произведена е 64,7 хил. тона готова продукция от плодове, a готовата продукция от зеленчуци е 84,4 хил. тона (включително плодово-зеленчукова и от гъби). С най-голям дял от преработените плодове са черешите, ябълките, прасковите и сливите. От преработените зеленчуци с най-голям дял са доматите, пиперът и картофите. От преработените плодове с най-голям дял са доставените от български производители –45%, следват внос от трети страни – 23%. Предприятията стопанисват 838 хектара площи, от които са доставени 12% от преработените плодове. Преработени са 106,7 хил. тона пресни зеленчуци, което е с 2.3% по-малко от предходната година. От преработените пресни зеленчуци с най-голям дял са доставените от български производители – 85%, следват доставките от ЕС – 8%, и внос от трети страни – 2%. От площите, стопанисвани от предприятията (162 хектара), са доставени 3% от преработените зеленчуци. На ишлеме са преработени 2% от зеленчуците. В производството на готова продукция от плодове количеството вложени плодови концентрати и други междинни продукти са 6 826 тона, като най-много са количествата от череши, сливи и малини. В производството на готова продукция са използвани 8 358 тона зеленчукови концентрати или други междинни продукти, като 60% от тях са местно производство, 20% са доставки от ЕС и останалите 20% са внос от други страни. Най-големи количества зеленчукови концентрати и полуфабрикати са от домати– 4 710 тона, а от пипер са вложени в производството 1 069 тона и гъби 2 хил. тона. Готовата продукция от преработени плодове, реализирана в страната, е 36,9 хил. тона. Изпращанията за ЕС са 28,9 хил. тона, износът за трети страни е 6,1 хил. тона.
Източник: econ.bg (10.10.2024)

През август 2024 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 1.7% спрямо предходния месец През август 2024 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство" в България се повишава с 1.7% спрямо юли и с 5.5% спрямо август 2023 г., съобщи Националният статистически институт. За месеца специализираните строителни дейности нарастват с 2.6%, изграждането на съоръжения - с 2.4%, а при сградите е най-слабо - с 0.4%. Спрямо година строителството на сгради дори намалява с 1.1%. При специализираните строителни дейности има увеличение с 11.8%, а при съоръженията - със 7.9%.
Източник: econ.bg (11.10.2024)

Приходите на всички компании в България се свиват с 1% до 612 млрд. лв. Финансовите резултати на всички фирми в страната са се свили за първи път за последното десетилетие през 2023 г. През изминалата година приходите на работещите компании в България са се понижили с 0.95% до 607.9 млрд. лв. Резултатът е постигнат от общо 387 хил. подали данъчни декларации дружества. Общата счетоводна печалба за 2023 г. се понижава с 1.72% до 54.6 млрд. лв., като бележи спад за втори път за последното десетилетие, след пандемичната 2020 г., когато намаля с 1.42%. За някои участници в икономическия живот обаче годината е била по-тежка и това се чете в данните за отчетената данъчна загуба, която расте с 14.47% до 6.9 млрд. лв. С най-бърз темп през 2023 г. растат печалбите в сектора на финансите и застраховането - близо 120%. Положителен принос имат и сектори като "култура, спорт и развлечения", образование и строителство, макар и при тях процентният ръст да е доста по-умерен - в диапазона 30-44%. Най-дълбоко в полетата на загубите навлизат дружествата от добивната промишленост, селското стопанство и сектора на професионални и научни дейности. През 2023 г. броят на активните фирми в страната се е увеличил с 10 хиляди. За поредна година водещ остава секторът на търговията, в който през 2023 г. е отчетена съвкупна печалба от 10.5 млрд. лв. - с 258 млн. лв. по-малко спрямо предходната година, или спад от 2.41%. Втората позиция остава за преработващата промишленост с близо 8.4 млрд. лв. печалба за 2023 г. в сравнение с 8.8 млрд. лв. за година по-рано. Топ 3 на най-печелившите сектори допълват финансите и застраховането, където сумарният положителен резултат скача до 6.1 млрд. лв. спрямо 2.8 млрд. лв. през 2022 г. Общо за икономиката отчетената данъчна печалба расте с 3.47% до 48.3 млрд. лв., или номинално увеличение от 1.6 млрд. лв. При декларираната от компаниите в България данъчна загуба номиналното увеличение е наполовина по-малко - с 867 млн. лв., но в процентно изражение нарастването е доста по-високо заради по-ниската база - с 14.47% до общо 6.9 млрд. лв. Най-губещият сектор през 2023 г. е този на професионалните и научни дейности, където отрицателният финансов резултат скача с цели 187%, или 818 млн. лв. за година, до 1.26 млрд. лв. Следва търговията, където загубите растат с 415 млн. лв. до сумарен минус от 1.07 млрд. лв. Тройката на най-губещите допълва преработващата индустрия, но там посоката е обратна - за последната година загубите са се свили с 60 млн. лв. до 697 млн. лв.
Източник: Капитал (11.10.2024)

Външната търговия се свива през 2024 г. Външната търговия на България се свива през първите осем месеца на годината. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари - август 2024 г. от България общо (за трети страни и за ЕС) са изнесени стоки на стойност 56 511,2 млн. лв., което е с 2,8 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2023 година. През август 2024 г. общият износ на стоки възлиза на 6 826,6 млн. лв. и намалява с 1,9 на сто спрямо същия месец на предходната година, а през същия месец на 2023 г. е бил 6 094,7 млн. лв. с намаление от 22 на сто спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - август 2024 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 64 027,7 млн. лв. (по цени CIF), или с 0,1 на сто по-малко спрямо същия период на 2023 година, когато вносът е бил 63 877,1 млн. лв. (по цени CIF) и с 8,8 на сто по-малко спрямо януари - август 2022 година. През август 2024 г. общият внос на стоки намалява с 3 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 7 619,0 млн. лева при 7 856,7 млн. лева през август 2023 г. с намаление спрямо август 2022 г. от 8 на сто. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно за периода януари - август 2024 г. и е на стойност 7 516,5 млн. лева. През август 2024 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 792.4 млн. лева. Справка в НСИ показва, че през периода януари - август 2023 г. салдото отново е било отрицателно на стойност 7 035,5 млн. лева, августовските му стойности за 2023 г. са били отрицателни и на стойност 1 762,0 млн. лева.
Източник: actualno.com (14.10.2024)

?poфилът нa чyждecтpaннитe ІТ ?oмпaнии, ?oитo инвecтиpaт в Бългapия IT индустрията е един от основните двигатели на българската икономика. Близо 5 на сто от хората в ЕС работят в областта на информационните и комуникационните технологии, показват данни на Евростат. В България този дял е 4,3%. Проучването на DEV.bg показва, че в България оперират малко над 610 чуждестранни IT работодатели, които се развиват във всевъзможни подсектори на технологичната индустрия - от разработване на продукти и услуги до консултантска дейност. Около 33 на сто от тях идват от дестинации извън европейския континент, като Северна Америка е лидер в това отношение заради присъствието на повече от 150 компании от САЩ у нас (предимно от Ню Йорк и Сан Франциско), както и на близо 10 такива от Канада. На второ място се нарежда Близкият изток заради компаниите, идващи от Израел, а на трето - Азия - в лицето на Индия, Обединените арабски емирства, Сингапур, Филипините, Хонконг и Япония.В преки охлаждането на пазара, 44 на сто от компаниите в IT сектора у нас продължават да наемат служители и то всеки месец. Около 20% от европейските компании у нас идват от държави извън Европейския съюз. На първо място тук е Великобритания, следвана от Швейцария и Украйна. В класацията място заема и Лихтенщайн. Германия има най-много представители в България - 95. Втора е Франция с 25, а топ 3 затваря Белгия със 17 компании. Най-внушителната група, според броя на IT служителите в България, е тази на микро и малките компании, които съставляват повече от 50% от общия брой на чуждестранните IT организации у нас. На второ място се нареждат големите, с между 30 и 70 IT служители, следвани от средните. Във всички тези компании в глобален мащаб работят общо 488 631 служители. 15,4% (над 75 хил. души) са ситуирани в българските им офиси, а от тях 43,2% (близо 33 хил. души) са част от IT отделите у нас.
Източник: Money.bg (14.10.2024)

В България идват работници от 17 държави: Работната ръка е от няколко континента Работната ръка в България вече буквално идва от няколко континента. За първите седем месеца на годината дирекция "Миграция" на МВР е разрешила пребиваването у нас с цел работа на чужденци от 17 държави извън ЕС. Най-много хора идват от Узбекистан, Киргизстан и Непал, а най-далечните "донори" на работна ръка са Куба и Индонезия. Чужденци от трети страни могат да работят в България с разрешение на Агенцията по заетостта или с разрешение на дирекция "Миграция" на МВР. През агенцията минават процедурите за сезонни работници до 90 дни, лица от български произход и командировани до 90 дни. Сезонната заетост до 90 дни минава по най-облекчен ред и е най-популярната - за половин година са издадени 7647 такива решения. По линия на МВР минават няколко други процедури по Закона за чужденците в Република България. Най-облекчен е редът за единно разрешение за пребиваване и работа, затова и то е най-популярно. До 31 юли са издадени 4153 такива разрешения, в това число 1199 от Узбекистан, 679 от Непал, 486 от Индия, 477 от Турция, 294 от Киргизстан, 252 от Бангладеш, 116 от Република Северна Македония, 89 от Виетнам, 52 от Тунис и 43 от Руската федерация. Това разрешение е със срок от 3 години. За по-дълга сезонна заетост - между 90 дни и 9 месеца, дирекция "Миграция" е издала 2076 разрешения, включително на 563 души от Киргизстан, 477 от Узбекистан, 309 от Турция, 270 от Индонезия, 139 от Непал, 108 от Индия, 65 от Шри Ланка, 28 от Бангладеш, 26 от Таджикистан, 25 от Куба. Със синя карта все още идват твърде малко хора - 567 карти са издадени от началото на годината до 31 юли. Тя е предназначена за заетост на специалисти. Тук водещата група е на руснаците - 291, а има още 51 служители от Турция, 39 от Украйна, 36 от Индия, 31 от Куба, 22 от Беларус, 20 от Египет. Разрешен е и вътрешнокорпоративен трансфер на 242 души, от които повечето - 226 души, са от Турция. За първите седем месеца на годината е предоставено право на продължително пребиваване и работа на 7038 граждани на трети държави, показва статистиката на дирекция "Миграция". Ръстът спрямо същия период на 2023 г. е около 73%. За сравнение, за цялата 2023 г. предоставените разрешения са били 7301.
Източник: Сега (15.10.2024)

ОББ: Услугите и индустрията отново мотори на икономиката Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, анализаторите на банка ОББ отчитат, че през първото полугодие на 2024 г. българската икономика нарасна реално с 2.0% спрямо същия период на 2023 г., според данните на НСИ. „От страна на производството ръстът се движеше главно от услугите и индустрията. Услугите, макар че не нараснаха най-бързо през полугодието - с 1.7% (реално) спрямо първото полугодие на 2023 г., сериозно дръпнаха БВП нагоре, поради огромния си относителен дял от 61.7% в него. На този фон, индустрията отчете по-бързо увеличение на продукцията с 2.2%, но нейното влияние е по-слабо, тъй като тя заемаше над три пъти по-малък относителен дял в БВП от 18.9%. Селското стопанство нарасна с 0.9% при дял от 4.4%, докато най-малкият бранш, този на строителството (2.6% от БВП), увеличи продукцията си с 1.6%. Все пак, трябва да се отбележи, че строителство ангажира известна част от индустрията, която му доставя множество материали и стоки, поради което неговото значение не се ограничава само с прекия му относителен дял в БВП“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев. „Понижаваме леко прогнозата си за тази година от 2.3% на 2.2% реален растеж на БВП, поради рецесията в Германия, най-големия търговски партньор на България, и задълбочаващата се политическа криза у нас.“, каза още Емил Калчев. Хармонизираната безработица остана стабилна на ниво от 4.0% за месеците от май до юли. На този фон, при тенденция на забавяща се инфлация, средната месечна работна заплата отново ускорено се устреми нагоре, достигайки рекордни ръстове от 19.4% през май и 18.1% през юни (спрямо същите месеци на 2023 г.).
Източник: Стандарт (15.10.2024)

Годишната инфлация у нас е 1,2% След отчетения пик на инфлацията в България през септември 2022 г., когато на годишна база тя достигна 18,7 на сто и септемврийски стойности за 2023 г. от 6,3 на сто, днес Националният статистически институт (НСИ) обяви, че годишната инфлация в България за миналия месец е 1,2 на сто. През септември 2024 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е минус 1 на сто спрямо предходния месец, а годишната инфлация за септември 2024 г. спрямо септември 2023 г. е 1,2 на сто, съобщи днес НСИ. Инфлацията от началото на годината (септември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0,1 на сто, а средногодишната инфлация за периода октомври 2023 - септември 2024 г. спрямо периода октомври 2022 - септември 2023 г. е 3,2 на сто. През септември 2024 г. спрямо предходния месец най-голямо е намалението на цените в групите: "Развлечения и култура" (-13,7 на сто), "Ресторанти и хотели" (-2,5 на сто), "Транспорт" (-2 на сто) и "Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дом" (-0,7 на сто). Най-голямо увеличение е регистрирано в групите: "Образование“ (+3,3 на сто), "Облекло и обувки" (+0,8 на сто), "Хранителни продукти и безалкохолни напитки" (+0,6 на сто) и "Алкохолни напитки и тютюневи изделия" (+0,3 на сто).
Източник: 24 часа (16.10.2024)

Жените на ръководни позиции в България се увеличават до 68 хиляди Жените на ръководни позиции в България се увеличават, въпреки че остават по-малко от мъжете. През 2023 година техният брой е достигнал 68 000 – с 3200 повече в сравнение с предходната година. Това показват данните от Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете за 2023 година, който беше одобрен от правителството. През миналата година делът на жените, които са част от управленски бордове, се е увеличил от 14,8% на 18,3%. Разликата в заплащането между двата пола през 2022 година е била 13% в полза на мъжете. Докладът показва, че през миналата година коефициентът на заетостта на жените на възраст 15-64 години е бил 67,4%, а на мъжете – 73,9%. Разлика се отчита и при средният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. За мъжете той е бил 942 лева, а за жените – 765 лева. Дамите обаче са получавали пенсия средно по 27,6 години, което е с над 7 години повече в сравнение с мъжете. През 2023 година средният осигурителен доход е бил 1445,55 лева. За мъжете размерът му е бил 1488,15 лева – с 6,2% повече отколкото за жените.
Източник: Банкеръ (16.10.2024)

Здравната каса ще разпределя 9.2 млрд. лв. през 2025 г. Догодина парите за здраве се увеличават с един милиард, или 13.2%, до 9.2 млрд. лв. Това предвижда проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2025 г., подготвен от Министерството на финансите и касата. Първоначалния проект, вероятно ще претърпи промени, но той показва пълно отстъпление от досегашната политика, наложена от предишните редовни правителства - да се дават повече пари за профилактика и лечение извън болница и да се намалят хоспитализациите, особено за изследвания, които могат да се направят извън клиника. Освен това документът слага край на включването на нови безплатни лекарства за хронично болни, както това се случи през тази година с базовата терапия за сърдечно-съдови заболявания, от които боледуват 1.5 млн. души. Проектът трябва да бъде одобрен от надзорния съвет на НЗОК, правителството и парламента до края на годината. В проектобюджета е заложен ръст от 16% на парите за болници, което прави увеличение с над половин милиард лева по това перо в сравнение с тази година до 4.142 млрд. лв. С подобно увеличение от 16%, но с по-малка сума - 322 млн. лв., нарастват и средствата за лекарства, платени от НЗОК, които ще достигнат 2.351 млрд. лв. За сметка на това средствата за първична извънболнична помощ ще достигнат 572 млн. лв. (колкото е приблизително увеличението за болниците), което е скромен ръст от 2.6% и не предполага нарастване нито на цените на прегледите, нито на броя направления за пациентите. Едноцифрени са и увеличенията за прегледи при специалисти и за медико-диагностична дейност, в която са включени и изследванията със скенер и ядрено-магнитен резонанс извън болница. Увеличението на парите за онколекарства е 21%, но пък перото за лекарства за домашно лечение с рецепта, които НЗОК ще плати, нарастват само с 37 млн. лв. (или 11%), в които влизат новите безплатни лекарства за високо кръвно. Тази година за тях бяха отпуснати 50 млн. лв., а през следващата година те намаляват до 37 млн. лв.
Източник: Капитал (17.10.2024)

Промишленото производство в България е нараснало за трети пореден месец Промишленото производство в България е нараснало за трети пореден месец, по данни на Евростат. Произведената продукция от промишлените предприятия се е повишила с 0,8% през август спрямо юли, като отбеляза минимално покачване от 0,1 на сто през юни и с 0,6 през юли. На годишна база обаче родната промишленост продължава низходящата си тенденция. Последният годишен растеж е отчетен през декември 2022 г. На този фон промишленото производство се е увеличило с 1,8% в еврозоната и с 1,3% в Европейския съюз според данните на Евростат. През юли то спадна с 0,5% във валутния съюз и с 0,3% в ЕС. На годишна база промишленото производство се е увеличило с 0,1% в еврозоната и с 0,2% в ЕС. В еврозоната през август спрямо с юли показателят се е свил с 0,3% при междинните стоки и се е увеличил с 0,4% за енергията, с 3,7% за капиталовите стоки, с 1,7% за дълготрайните потребителски стоки и с 0,2% за недълготрайните потребителски стоки. В ЕС промишленото производство се е понижило с 0,2% при междинните стоки и с 0,4% при недълготрайните потребителски стоки, като е нараснало с 0,2% при енергията и с 3,6% при капиталовите стоки.
Източник: econ.bg (17.10.2024)

Преките чуждестранни инвестиции в България се свиват със 77.5% на годишна база Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 697,8 млн. евро към края на месец август тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Това представлява понижение от 77,5 на сто на годишна база. За сравнение, нетният поток на преките вложения в страната през същия период на миналата година е положителен в размер на 3,103 млрд. евро или с 2,405 млрд. евро повече спрямо настоящия резултат. Сумата на нетния поток на преките инвестиции у нас за периода януари-август тази година се равнява на 0,7 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Конкретно през август размерът на нетния поток на чуждите инвестиции е положителен и възлиза на 100,5 млн. евро. Това е близо шест пъти по-нисък резултат спрямо август 2023 година, когато нетният поток на чуждите вложения е бил положителен в размер на 590,3 млн. евро. Данните на БНБ за нетния поток на чуждестранните вложения в България са предварителни, което означава, че подлежат на ревизия, която може да измени настоящия резултат. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари - август 2024 г. са от Нидерландия (518,1 млн. евро), Австрия (451,7 млн. евро) и Гърция (359,7 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци - към Русия (371,3 млн. евро) и Полша (137,4 млн. евро). За първите осем месеца на тази година нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти в България е отрицателен в размер на 3,1 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 11,2 млн. евро за същия период на миналата година.
Източник: 24 часа (18.10.2024)

Търговският дефицит на България намалява с 30% през август Търговският дефицит на България за август намалява с повече от 30% на годишна база до 287,8 млн. евро от 413,8 млн. евро година по-рано. За първите осем месеца обаче той нараства с малко над 42% до 2,953 млрд. евро от 2,077 млрд. евро за същия период на миналата година, се вижда от предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Износът на български стоки за август е на стойност 3,500 млрд. евро и за година нараства с 54,8 млн. евро (1,6%). От януари до август той достига 28,514 млрд. евро и намалява със 709,6 млн. евро (2,4%) на годишна база до 29,224 млрд. евро. За сравнение, експортът от януари до август 2023 г. се свива за година със 7,5%. Вносът на стоки е 3,788 млрд. евро, като спада със 71,2 млн. евро (1,8%) спрямо август 2023 г. (3,859 млрд. евро). За осем месеца той е 31,467 млрд. евро, като се увеличава със 165,7 млн. евро (0,5%) спрямо същия период на 2023 г. Вносът за януари-август 2023 г. намалява на годишна база със 7,8%. В централната банка отчитат, че текущата и капиталова сметка е на положителна територия и възлиза на 1,193 млрд. евро при излишък от 283,2 млн. евро през август миналата година. За първите осем месеца на тази тя е положителна и възлиза на 2,841 млрд. евро при положително салдо от 1,868 млрд. евро за януари-август 2023 г. За август салдото по текущата сметка е на плюс с 1,070 млрд. евро при положително салдо от 219,2 млн. евро за август 2023 г. За осем месеца текущата сметка е на положителна територия с 1,537 млрд. евро при положително салдо от 904,5 млн. евро за януари-август 2023 г. В БНБ изчисляват, че салдото по услугите е на плюс с 1,014 млрд. евро при положително салдо от 1,076 млрд. евро за август 2023 г. За първите осем месеца на тази година то е положително в размер на 5,213 млрд. евро при 5,344 млрд. евро за януари-август 2023 г. Капиталовата сметка е на плюс и възлиза на 123,3 млн. евро при излишък от 64 млн. евро преди година. За периода от януари до август тя излиза на плюс с 1,303 млрд. евро при излишък от 963,7 млн. евро година по-рано. Финансовата сметка за август е на зелено с 550,1 млн. евро при положителна стойност от 206 млн. евро за август 2023 г. За януари-август тя също е положителна – 727 млн. евро, след като за същия период на 2023 г. излезе на плюс с 1,472 млрд. евро.
Източник: Инвестор.БГ (18.10.2024)

Съветът за икономически анализи: България е изправена пред сериозни демографски предизвикателства Съветът за икономически анализи публикува анализ, посветен на демографските предизвикателства пред българската икономика. От началото на 90-те години на 20-ти век населението е намаляло с около 2,5 милиона души, което се дължи както на глобални тенденции като спад в раждаемостта и застаряване на населението, така и на специфични за страната фактори. Смъртността в България е сред най-високите в Европейския съюз, а продължителността на живота е най-ниската – 74,2 години, при средно 80,6 години за ЕС. Населението намалява поради отрицателните естествен прираст и нетна миграция, особено в периода 2012-2019 година. След 2009 година демографията оказва силно отрицателно влияние върху растежа на БВП, като средният отрицателен ефект е около 0.9 процентни пункта (пр.п.) годишно. Това представлява около 45% от средния годишен темп на растеж на БВП за периода 2010-2021 година. Отрицателният ефект се дължи главно на емиграцията и промените в структурата на населението. Необходим е стратегически и дългосрочен подход за разработване и прилагане на политики, насочени както към непосредствените, така и към дългосрочните последствия от тези тенденции. Директните политики могат да включват както мерки с дългосрочно действие като стимулиране на раждаемостта и подобряване на здравния статус на населението, така и такива с по-краткосрочен ефект, свързани с управление на миграционните процеси. Компенсаторните политики могат да бъдат насочени към увеличаване на заетостта, повишаване на производителността и подобряване на качеството на трудовите ресурси чрез образователни политики и инвестиции в продуктивен капитал.
Източник: Банкеръ (22.10.2024)

Броят на вписаните строителни компании в Централния регистър на Камарата на строителите в България (КСБ) достигна 7462 , като 45 от тях са чуждестранни. През 2024 г. са вписани 785, като 80% са новоучредени дружества. Преобладават дребните предприятия - от всички регистрирани 6527 са с до 49 души персонал. Само в 60 компании работещите са над 250, а 830 фирми са "среден калибър" (с между 50 и 249 души). В регистъра задължително се вписват всички компании, извършващи строителство над 100 кв. м. Без удостоверение от КСБ те не могат законно да упражняват дейност. Според икономическия отчет през първото полугодие на тази година произведената строителна продукция в България е за 10,2 млрд. лв. като спрямо същия период на миналата ръстът е от 28,7%. През първите шест месеца на тази година са били издадени 6068 разрешителни за строеж на нови сгради като спадът е от 2,5% в сравнение със същия период на 2023 г. Започнало е строителството на 4326 нови сгради, което бележи ръст от 9,4%. В експлоатация са били въведени 2065 новопостроени жилищни сгради, където се отчита спад от 21,6% спрямо същия период за 2023 г. През първото полугодие на годината са били обявени 2730 обществени поръчки на обща стойност 5, 7 млрд. лв., което е с ръст от 18,2% на броя и спад от 25,4% на стойността им.
Източник: econ.bg (24.10.2024)

Депозитите на домакинствата в търговските банки в България нарастват с 11,4 на сто на годишна база през месец септември, достигайки 85,140 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка (БНБ). Повишението на депозитите на домакинствата (и НТООД) забавя темпа на растеж, тъй като през предходния месец август ускорението достигаше 12,1 на сто на годишна база. Депозитите на домакинствата се равняват на 43,5 процена от брутния вътрешен продукт (БВП) на България. Депозитите на нефинансовия бизнес у нас нарастват със 7 на сто на годишна база през месец септември до общо 45,270 млрд. лева. През предходния месец август годишният ръст бе 6,2 на сто. Парите на бизнеса в банките на българския пазар възлизат на 23,1 процента от БВП. Депозитите на финансовите предприятия достигат 3,628 млрд. лева към края на месец септември тази година, като нарастват със 7,3 на сто спрямо същия месец на миналата година. Това представлява забавяне на годишния темп на растеж, тъй като през август той възлизаше на 16 на сто. В края на септември общата сума на депозитите на неправителствения сектор достига 134,038 млрд. лева - сума, която се равнява на 68,4 на сто от БВП на страната. Депозитната маса се увеличава с 9,7 на сто на годишна база през септември, спрямо ръст от 9,1 на сто месец по-рано.
Източник: 24 часа (24.10.2024)

Минималната работна заплата става 1077 лв. от 1 януари 2025 г., реши МС Въпреки несъгласието на работадателите и аргументите, че формулата за определянето и? е грешна защото намалява драстично разликата при заплащането между различните квалификации труд, Министерският съвет реши да увеличи минималната работна заплата от 933 лв. на 1077 лв. от януари 2025 г. Това е ръст със 144 лв., или 15,4% и за първи път минималното възнаграждение в България ще е над 1000 лв. Мотивите на правителството са, че е в изпълнение на промените Кодекса на труда, с които беше предвидено минималната заплата да 50% от средната за страната. Същевременно, изследване проведето в периода май - юлина от Агенцията по заетостта показва, че 17 300 български предприятия преценяват, че се налага съкращаване на персонал през следващите 12 месеца при 12 600 през 2023 г., което се явява ръст от 37,3% на работодателите, принудени да свиват дейността си. Според синдикатите обаче, увеличението на минималната работна заплата е трябвало да бъде по-голямо.
Източник: Капиталов пазар (25.10.2024)

Лихвите по новите депозити в левове на домакинствата нарастват през месец септември, докато средната годишна доходност на влоговете в евро записва леко отстъпление, сочат данните на Българската народна банка. Лихвите по новите потребителски заеми намаляват през септември, докато средната годишна цена на жилищните кредити отчита леко повишение от 0,1 процентни пункта, оставайки на познатото ниско равнище от последните години. Средната годишна лихва по новите срочни депозити в левове на домакинствата възлиза на 1,02 процента през месец септември. Това представлява повишение от 0,12 процентни пункта спрямо предходния месец август. Спрямо септември 2023 година повишението на лихвата по тези влогове достига 0,40 процентни пункта. Средната годишна лихва по новите депозити в евро с договорен матуритет достига 1,77 процента през септември. През предходния месец август средното ниво бе 1,78 процента. На годишна база средното ниво на лихвата нараства с 0,73 процентни пункта. Средните лихвени проценти по депозитите, договорени за ползване след предизвестие в левове и в евро, остават на нивата от предходния месец съответно 0,10 процента и 0,14 процента. Обемът на новия бизнес по депозитите с договорен матуритет в левове се повишава с 0,3 процента (0,8 млн. лв.) до 254,4 млн. лв., а по депозитите с договорен матуритет в евро се понижава с 1,3 процента (3,5 млн. лв.) до 264,4 млн. лева. Средната годишна лихва по новите срочни депозити на нефинансовия бизнес намалява с 0,08 процентни пункта на месечна база и с 0,66 процентни пункта на годишна основа до 1,70 процента през септември.
Източник: 24 часа (28.10.2024)

България остава сред страните, поставени под засилено наблюдение от специалната междуправителствена група за финансови действия (FATF) след приключилото в Париж нейно пленарно заседание. Страните, които са включени в т. нар. "сив" списък на FATF са под засилено наблюдение заради недостатъчен капацитет в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. В момента те са общо 24, като България попадна в него преди година - на 27 октомври 2023 г. Освен България в този списък са включени още Хърватия, Монако, Филипините, Хаити, Сирия, Венецуела, Виетнам, Йемен, както и редица африкански държави. В доклад на FATF, озаглавен "Юрисдикции под засилено наблюдение", се посочва, че България е предприела стъпки за подобряване на мерките си за борба с изпирането на пари и срещу финансирането на тероризма и е "демонстрирала първоначално изпълнение на националния си план за действие", в който е очертана нейната стратегия за борба с изпирането на пари и срещу финансирането на тероризма. България е показала "първоначално прилагане на надзор, основан на риска, към операторите на пощенски парични преводи, компаниите за обмен на валута и фирмите за недвижими имоти". Препоръките на междуправителствената организация към България са да отстрани "оставащите технически пропуски в спазването на законодателството и да гарантира, че информацията за действителните собственици която се съхранява в, регистрите, е точна и актуална. България трябва да подобри процедурите по разследване и "наказателното преследване на различните видове изпиране на пари, включително корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност". Препоръчва се също да бъде осигурена "възможност за провеждане на паралелни финансови разследвания" при всички операции срещу тероризма, както и да бъдат "отстранени пропуските при прилагането на целенасочени финансови санкции във връзка с финансирането на разпространението на оръжия". Българските власти трябва "да идентифицират организациите с нестопанска цел, които са най-уязвими към злоупотреби, свързани с финансирането на тероризма". България трябва да организира мониторинг, чрез който да бъдат предотвратени злоупотреби, свързани с финансирането на тероризма".
Източник: Сега (28.10.2024)

Заради липсата на рентабилност все повече розопроизводители изоставят своите полета и това струва на сектора загуби за десетки милиони евро, заяви за председателят на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България - Петър Симеонов. Той коментира, че в момента масово се изоставят розови градини до 30 дка, защото на розопроизводителя не му остава и 20% печалба от това, което получава като крайна цена. Изминалата стопанска година беше особено тежка за розопроизводителите. Кампанията започна необичайно рано на 20 април и продължи до около 15 юни, като през този период земеделците срещнахме редица с трудности. Общото количество произведен розов цвят за кампанията е малко над 10 000 тона, но около 40% от него беше влага. Изкупната цена на конвенционалния розов цвят тази година варира между 3,50 и 4,00 лева за килограм, но разходите за производство продължават да растат. Един средно добър работник при розобера може да набере около 40 килограма цвят на ден, което му осигурява около 80 лева на ден. Тези разходи, заедно с увеличаващата се себестойност на розовото масло, правят българските производители неконкурентоспособни на световния пазар. На този фон страни като Азербайджан, Турция и Мароко успяват да предлагат по-евтини продукти, което поставя българските розопроизводители в неблагоприятна позиция. През 2023 г. България е изнесла 1370 килограма розово масло на средна експортна цена от 9168 евро за килограм - това прави общо над 12,5 милиона евро. Износът е бил основно към САЩ, Китай, Япония, Тайван, Южна Корея и Франция, показват данни на земеделското министерство. Нашата страна е внесла 79 килограма от Турция и Китай. Още в началото на 2024-та данни от проучване на икономистите от "ИнтелиАгро" показа, че основните причини за по-ниските приходи и печалби в този ключов за страната ни сектор от селското стопанство са свръхпроизводство, презапасяване, липса на работна ръка и инфлация в Европа и САЩ. Проблемът с недостига на работна ръка, което се явява основен ограничаващ фактор за производството на цвят в бъдеще. През април 2023 година българското розово масло, което се произвежда в района на Казанлък, беше вписано по Женевския акт в Международния регистър на световната организация по интелектуална собственост. Производството на розово масло в Европа е индустрия с приходи в размер на 75 милиарда евро годишно.
Източник: Money.bg (29.10.2024)

Намаление на необслужваните кредити през второто тримесечие на 2024 година е регистрирано в редовния анализ на БНБ за състоянието на банките в България. При необслужваните активи се наблюдава намаление, в резултат на което общият дял на необслужваните кредити по брутна стойност в кредитния портфейл към 30 юни възлиза на 4,0 на сто при 4,3 процента в края на март. Брутният кредитен портфейл на банковата система е нараснал с по-висок темп (4,0%) спрямо този за предходното тримесечие (2,8%). Отношението на ликвидно покритие на банковата система у нас остава значително над изискваното минимално равнище от 100% и в края на юни 2024 г. възлиза на 246,7%. Брутните необслужвани кредити и аванси на тримесечна база намаляват със 121 млн. лв. (2,8%) и в края на юни 2024 г. са 4,2 млрд. лв. За същия период общият размер на брутните кредити и аванси в широкия обхват отбелязва спад с 1 млрд. лв. или с 0,7 на сто до малко над 140 млрд. лв. Нетните необслужвани кредити намаляват със 114 млн. лв. или с 5 на сто до 2,1 млрд. лв. и остават изцяло покрити от размера на капитала, превишаващ капиталовите изисквания и приложимите буфери.
Източник: Труд (29.10.2024)

Резултати на ЦИК при 100% обработени протоколи При 100% обработени протоколи Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви резултатите от предсрочните парламентарните избори на 27 октомври. Данните показват, че в 51-ото Народно събрание влизат 8 партии и коалиции: ГЕРБ-СДС – 26,38%, „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) – 14,20%, „Възраждане“ – 13,35%, „ДПС – Ново начало“ - 11,55%, „БСП – Обединена левица“ – 7,57%, „Алианс за права и свободи“ (АПС) – 7,48%, „Има такъв народ“ (ИТН) – 6,78%, „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) – 4,59%. Една хиляда от процента не достигна на партия „Величие“ да влезе в парламента - те получават 3,99% в период, или малко над 97 000 гласа. Не им достигнаха около 25-26 гласа, за да прескочат 4-процентната бариера. Най-голямата извънпарламентарна формация е „Синя България“ с резултат малко над 1%. 38,94% или 2 570 639 от имащите право на глас българи (6 601 262) са упражнили правото си на глас. За сравнение, на изборите на 9 юни 2024 г. избирателната активност достигна 34,41%.
Източник: bTV (30.10.2024)

Брутният външен дълг на "Държавно управление" нараства с 805,3 млн. евро Брутният външен дълг на страната по предварителни данни възлиза на 43,73 млрд. евро (43,7 процента от прогнозния БВП ) в края на август, съобщават от БНБ. Това е с 983,2 млн.евро (2,3 процента) повече в сравнение със същия период на 2023 г. (42,7453 млрд. евро, 45,1 процента от БВП). В края на август краткосрочните задължения са 7,7382 млрд. евро (17,7 процента от брутния дълг, 7,7 процента от БВП) и се повишават с 280,3 млн. евро (3,8 процента) на годишна база (7,4579 млрд. евро, 17,4 процента от дълга, 7,9 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 35,9904 млрд. евро (82,3 процента от брутния дълг, 35,9 процента от БВП) в края на август, като нарастват със 703 млн. евро (2 процента) спрямо същия месец на миналата година (35,2874 млрд. евро, 82,6 процента от дълга, 37,3 процента от БВП). Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на август е 10,23 млрд. евро (10,2 процента от БВП). Той нараства с 805,3 млн. евро (8,5 процента) на годишна база (9,4291 млрд. евро, 10 процента от БВП).
Източник: 24 часа (31.10.2024)

Производствените цени в България се понижават през септември Производствените цени в България се понижават през септември с 0,8% на месечна и на годишна база след регистрираните през август повишения, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). Роля за понижението спрямо предходния месец имат по-ниските цени в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 1,8%, както и в преработващата промишленост – с 0,8%. Ръст се наблюдава в добивната промишленост – с 2,8%.В преработващата промишленост спад на цените има при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 4,8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 0,9%. Увеличение на цените се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 2,2%, и при производството на облекло – с 0,9%. На годишна база спадът на цените на производител също е с 0,8%, като намаление има в преработващата промишленост – с 2,3%, докато в добивната се отчита ръст с 13,5%, а при производството и разпределението на електроенергия, топлоенергия и газ – с 1,6%. Намаление на цените в преработващата промишленост е регистрирано при: обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 10,3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 6,6%, производството на химични продукти – с 6,1%. По-високи цени са отчетени при: производството на мебели – с 11,2%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 10%, производството на изделия от каучук и пластмаси – със 7,7%.
Източник: econ.bg (31.10.2024)

Домакинствата са изтеглили над 1.6 млрд. лв. банкови заеми През септември домакинствата в България са изтеглили над 1.6 млрд. лв. заеми от банките, показват публикуваните наскоро данни на БНБ. От тях 811 млн. лв. са жилищни заеми, а 807 млн. лв. - потребителски. Така общата сума на заемите за жилища достига 23,617 млрд. лева, което представлява 25,9% нарастване за една година - един от най-високите темпове на нарастване. Този кредитен бум, който носи рискове от повишена задлъжнялост на населението и проблеми за плащане при неблагоприятно развитие на икономиката, бе причина БНБ да въведе от 1 октомври ограничения пред банковото кредитиране. Банките не може да отпускат повече от 80% от стойността на имота, изплащането на кредита не може да е по-дълго от 30 г., а месечната сума за изплащане не трябва да е по-висока от половината от месечния доход на получателя на кредита. Все още лихвите по ипотечните кредити са на рекордно ниски нива - средният лихвен процент за септември 2024 г. е 2.53%, а ГПР се понижава с 0.02 пр. п. до 2.82%. При заемите за потребление средният лихвен процент намалява през септември с 0.21 пр. п. до 9.05%, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити – с 0.25 пр. п. до 9.79%.
Източник: econ.bg (01.11.2024)

Разходите за научноизследователска дейност нарастват Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България през 2023 година нарастват с 15,9 на сто до общо 1,467 млрд. лева, съобщават от Националния статистически институт. По този начин се запазва тенденцията за отчитане на ежегоден ръст в периода 2019 – 2023 година. Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0,79 процента и е с 0,04 пункта по-висока в сравнение с 2022 година. Сектор "Предприятия" е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 64,3 на сто от общите разходи за НИРД през 2023 година. Следва сектор "Държавно управление", научните институти и организации от който формират 28,7 на сто. Направените разходи за наука от висшите училища и университетските болници възлизат на 6,5 на сто, а от нетърговските организации - на 0,5 на сто.
Източник: 24 часа (01.11.2024)

Токът в България най-скъп в ЕвропаЦената на тока в България е най-висока в сравнение с цяла Европа, показват реалните данни на търговията с електроенергия на енергийните борси в Европейския съюз. Справката за 29 октомври показва, че средната цена у нас е 151,37 евро за мегаватчас, като само в съседна Румъния електроенергията е на такива стойности. За сравнение цените за мегаватчас в Германия са 141,18 евро, в в Франция - 86,73 евро, в Чехия и Словакия около 141 евро за мегаватчас, в Нидерландия - 134,2 евро за мегаватчас. Твърдо под 140 евро за мегаватчас са цените в Италия, Гърция, Белгия, Естония, Португалия и Испания. С решение на Народното събрание в България бизнесът, който е на либерализирания пазар на електроенергия, получава компенсации за високите цени на тока до края на годината, като прагът е 180 лева/MWh и над тази цена разликата се покрива от Фонд “Сигурност на електроенергийната система”. В пиковите часове на потребление цените на Българската енергийна борса варират и преди ден са били на стойности от порядъка на близо 640 лева за мегаватчас без ДДС. Прогнозните стойности за цената на тока у нас през последните три месеца на годината бяха посочени в анализ на КЕВР в стойности от 86,12 евро/MWh до 109,59 евро/MWh и те сериозно се различават от динамиката на пазара през целия октомври. Тежката индустрия в България обаче работи около 80 на сто за износ и така продукцията става неконкурентноспособна и затова от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори призова компенсациите за тока на бизнеса да продължат и през 2025 година. Имаше очаквания цените на електроенергията в първите месеци на 2025 година у нас да варират от 91,42 евро/MWh до 119,38 евро/MWh, но вероятно ще наложи актуализация на прогнозата.
Източник: Труд (01.11.2024)

БНБ: Нивото на основния лихвен процент се понижи до най-ниския си размер от юли 2023 г. насам Основният лихвен процент (проста годишна лихва), считано от 1 ноември тази година, се понижи до 3,22 процента, посочва БНБ. Това представлява понижение от 0,21 процентни пункта, тъй като ОЛП за октомври бе в размер на 3,43 процента. За последно нивото на ОЛП у нас е било по-ниско през месец юли 2023 г., когато размерът е възлизал на 3,12 процента. Пикът в покачването на ОЛП през последните години бе 3,80 процента, достигнат в края на 2023 г. и е повторен през март 2024 г. Основният лихвен процент у нас дълги години бе на нулево ниво, но в края на септември 2022 г. започна поредица от повишения. ОЛП тогава не бе повишаван от 2016 г. ОЛП у нас се използва предимно за изчисляване на законната лихва за забавяне по задължения към държавата.
Източник: Фрогнюз (01.11.2024)

Секторът на етеричните масла е изправен пред големи предизвикателства в глобален план Секторът на етеричните масла е изправен пред значителни предизвикателства в глобален план. За последните две години, между 2021 и 2023 г., международната търговия с етерични масла е намаляла с над 26% в количествено и с 18% в стойностно изражение. На този фон българският износ също отбелязва спад – тенденция, която продължава и през първата половина на 2024 г.Докато производството на маслодайната роза показва стабилност през последните три години с международни цени, които позволяват по-справедливо разпределение на добавената стойност по веригата, пред производителите стоят нови, нарастващи изисквания. В същото време лавандулата – другият символ на българския ароматен сектор – преминава през най-трудния си период за последните две десетилетия. С намаляващите международни цени, които едва покриват производствените разходи, и свиването на площите до 98 хиляди декара спрямо пика през 2021 г., бъдещето на сектора изглежда несигурно. Въпреки това експериментите с нови сортове лавандула разкриват потенциал за по-ефективно задоволяване на нуждите на международния пазар в бъдеще.
Източник: econ.bg (04.11.2024)

Печалбата на банковата система у нас към края на септември нараства с 0,5 на сто до 2,7 млрд. лева Банковата система в България отбелязва ръст на печалбата до 2,7 милиарда лева към края на септември, което представлява увеличение с 0,5% на годишна база.Това означава, че финансовият резултат е с 14 млн. лева по-висок спрямо първите девет месеца на 2023 г. Това сочат данните на Българската народна банка (БНБ). Основен принос за този растеж имат нетният лихвен доход и доходът от такси и комисиони, които се повишават значително спрямо предходната година. В същото време разходите за обезценка на финансови активи нарастват, достигайки 450 милиона лева. Активите на банковата система също се увеличават до 182,4 милиарда лева, като основните дялове заемат кредити и аванси, и дългови ценни книжа. Нарастването на кредитния портфейл е съсредоточено основно върху кредити за домакинства, докато за други финансови предприятия е отчетен лек спад. Необслужваните кредити леко намаляват като дял от общия кредитен портфейл, отразявайки тенденция за подобряване на кредитната структура. Депозитите в банковата система нарастват с 2,8 милиарда лева, формирани основно от депозитите на домакинства и нефинансови предприятия.
Източник: Труд (04.11.2024)

Бюджетният дефицит ще нарасне до 4 млрд. лв. към края на октомври Бюджетният дефицит на България ще нарасне до общо 4 млрд. лева към края на месец октомври очакват от Министерството на финансите на база предварителни данни и оценки. Това представлява увеличение от 1,17 млрд. лева спрямо септември. Очакваният отрицателен резултат в размер на 4 млрд. лева по салдото по консолидираната фискална програма (КФП) представлява 2 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. Размерът на бюджетния дефицит на касова основа към края на септември достигна 2,829 млрд. лева или 1,4 процента от прогнозния БВП, след като нарасна с 1,1 млрд. лева спрямо август, когато достигаше 1,681 млрд. лева. В мотивите към законопроекта за държавния бюджет за настоящата година е заложен индикативен размер на дефицита по КФП за годината в размер на 6,2 млрд. лв. (3 на сто от прогнозния БВП в макрорамката на бюджета), посочват от финансовото министерство.
Източник: 24 часа (04.11.2024)

Общ показател на бизнес климата през октомври Националният статистически институт (НСИ) публикува данни за състоянието на бизнес климата в България през октомври 2024 г. Общият показател на бизнес климата бележи спад от 5,6% спрямо предходния месец – от 22,5% на 16,9%. Понижение на показателя е регистрирано във всички сектори на икономиката – промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. През октомври т. г. се отчита влошаване на бизнес климата в промишлеността от 5% спрямо септември 2024 г. – от 18,3% на 13,3%. Причина за това са по-негативните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. НСИ отчита спад при поръчките през последните три месеца, като прогнозите и за износа, и за производствената активност през следващите три месеца се влошават. През октомври 2024 г. средното натоварване на мощностите е с 1,2% под нивото от юли т. г. и достига 73,2%. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила остават основните проблеми, ограничаващи развитието на бизнеса. Същевременно мениджърите прогнозират увеличение на продажните цени в промишлеността през следващите три месеца.
Източник: industryinfo.bg (05.11.2024)

55% повече камиони и автобуси на пътя Трафикът от камиони и автобуси е нараснал с 55% за една година и за първи път има реална възможност приходите от събрани пътни такси в България да стигне и дори да надмине 1 млрд. лв, сочат данните на Националното толуправление. Докато през първата половина на 2023 г. приходите от толтакси, плащани от всички превозни средства над 3,5 тона, са били 186,834 млн. лв., за същия период на тази година вече са събрани 290,5 млн. лв., което прави ръст от 55%. Той идва единствено от увеличения трафик, тъй като през този период нито са повишавани таксите, нито е разширяван обхватът на пътищата, за които се събират толтакси. Броят на закупените от водачите на леки коли винетки през първото полугодие на 2023 г. е бил 2,987 млн., от които са събрани 152 млн. лв., докато тази година за същия период са купени 3,088 млн. винетки за 154,8 млн. лв.
Източник: 24 часа (06.11.2024)

Просрочените задължения на централната и местна власт към граждани и бизнес намаляват със 17,5 на сто от началото на годината до общо 320,6 млн. лева към края на първото полугодие на тази година, става известно от данните на Министерството на финансите. За сравнение, просрочените задължения на централната и местна власт към края на миналата 2023 година възлизат на 388,7 млн. лева или с 68,1 млн. лева повече спрямо настоящото ниво. Спрямо първото тримесечие на 2024 година, общата сума на просрочията намалява с 27,2 млн. лева или близо 8 на сто, тъй като към края на месец март сумата възлиза на 347,8 млн. лева. На годишна база дълговете също отбелязват спад, тъй като в края на второто тримесечие на миналата 2023 година сумата по тях е била 348,3 млн. лева, сочи справка в данните на финансовото ведомство. Към края на месец юни тази година общата стойност по просрочените задължения се формира от просрочия на централното правителство в размер на 214,5 млн. лева и просрочия на стойност 106,1 млн. лева на местните правителства. Просрочените задължения по сметки за средствата от ЕС на общините допълнително са в размер на 807,4 млн. лева към края на второто тримесечие на тази година, сочи отчетът на финансовото министерство. Социалноосигурителните фондове в т.ч. Националната здравноосигурителна каса не отчитат просрочени задължения към края на месец юни тази година.
Източник: 24 часа (07.11.2024)

Търговията на дребно в България расте с 5% през септември В България обемът на търговията на дребно е нараснал с 0,4 на сто през септември спрямо предходния месец, обръщайки спад (0,8 на сто) през август. На годишна база спрямо септември 2023 г. обемът в търговията на дребно в България се е повишил с 4,8 на сто, сочат първите, сезонно коригирани, оценки на европейската статистическа агенция Евростат. Oборотът в търговията на дребно се е увеличил с 0,5 на сто в еврозоната и с 0,3 в ЕС през септември спрямо предходния месец, показват още данните на Евростат. През август обемът на търговията на дребно е се увеличи 1,1 на сто в еврозоната и с 0,9 на сто в ЕС. Сред държавите членки, за които има налични данни, най-високите месечни увеличения на общия обем на търговията на дребно са регистрирани в Белгия, Дания и Хърватия (2,1 на сто за всяка), Германия (1,2 на сто), Австрия и Словакия (1,1 на сто за всяка). Най-голям спад се наблюдава в Словения (2,6 на сто), Полша (2,0 на сто) и Финландия (1,6 на сто). В еврозоната през септември спрямо август 2024 г. обемът на търговията на дребно с храни, напитки и тютюн е спаднал с 0,4 на сто, сочат данните. При нехранителните продукти (с изключение на автомобилните горива) оборотът е нараснал с 1,1 на сто. При автомобилните горива ръстът е с 0,2 на сто през септември на месечна база.
Източник: 24 часа (08.11.2024)

Индекси на промишленото производство през септември 2024 година Индексът на промишленото производство се повишава с 1.2% през септември 2024 г. в сравнение с предходния месец. Спрямо септември 2023 г. е регистрирано увеличение с 1%, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо предходния месец е отчетен ръст при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 24.5%) и в добивната промишленост (с 9.8%), а преработващата промишленост отчита намаление с 1.3%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили (с 24.4%) и производството на лекарствени вещества и продукти (с 13%). Ръст е регистриран при: производството на текстил и изделия от текстил, без облекло (със 17.3%) и ремонта и инсталирането на машини и оборудване (с 9.6%). На годишна база увеличение на промишленото производство е отчетено в добивната промишленост (с 30.9%) и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 13%), а в преработващата промишленост се наблюдава спад с 1.9%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо септември 2023 г. се наблюдава при обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм (с 29.8%) и производството на превозни средства, без автомобили (с 23%). Ръст е регистриран при производството на метални изделия, без машини и oборудване (27.3%) и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели (с 9.4%).
Източник: econ.bg (09.11.2024)

НСИ отчете увеличение с 5,1% на строителната продукция Индексът на продукцията в сектор "Строителство" се повишава с 0,4 на сто през септември спрямо август, показват предварителните и сезонно изгладени данни на НСИ. Календарно изгладените данни сочат увеличение с 5,1 на сто на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2023 година. През септември 2023 г. индексът на продукцията в сектора се е понижила с 0,4 на сто спрямо предходния месец, сочи справка в НСИ. Намалението на годишна база е било 1,9 на сто. През септември 2024 г. е отчетено увеличение спрямо предходния месец при специализираните строителни дейности и при строителството на сгради - с по 0,5 на сто, и с 0,2 на сто при продукцията от строителството на съоръжения. Справка в НСИ показва, че през септември 2023 г. стойностите са били съответно - намалението при сградното строителство с 0,4 та сто, а при продукцията от гражданското/инженерното строителство - с 0,3 на сто. През септември 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистриран ръст с 10,2 на сто при специализираните строителни дейности, с 6 на сто при строителството на съоръжения и с 0,3 на сто при продукцията от строителство на сгради. През същия месец на минала година НСИ е отчел отрицателен темп както при гражданското/инженерното строителство - с 3,7 на сто, така и при сградното строителство - с 0,4 на сто.
Източник: 24 часа (11.11.2024)

Министерството на вътрешните работи има най-раздутата и скъпоструващата административна структура в България. И през тази година имаше извънредно увеличение на финансирането за МВР, но и то не е обвързано с реформа, няма да увеличи ниското доверие на гражданите към полицията, нито ще подобри чувствително условията на труд в системата, според анализ от Института за пазарна икономика. България продължава да е страната в ЕС, която отделя най-много пари за полицаите. При средна стойност от 1,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) за ЕС, разходите за вътрешен ред и сигурност варират от 0,7% в Ирландия до безпрецедентните 2,5% в България. В областните дирекции на МВР са заети над 25 хиляди души като от тях под 3 хиляди са заетите с охраната, противодействието на престъпността и разследването. За сравнение, с подобна численост на всяка от тези три групи, са заетите с управление на собствеността и социални дейности, както и тези в административно обслужване и човешки ресурси. На регионално ниво разликите са значителни. Под 10% от общата численост на областната дирекция са полицаите „на терен“ в областите Смолян, Силистра, Кърджали и столицата. Най-много – близо 15% – пък е делът им в областите Перник и Ямбол.
Източник: bTV (11.11.2024)

75% от земеделските стопанства у нас са изчезнали за 15 години 401 871 земеделски стопанства са изчезнали от картата на България за петнадесет години, съобщи проф. д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия (ССА) - София. Данните са състоянието на фермите от 2005 г. до 2020 г., когато е било последното преброяване на земеделските стопанства. Микро фермите (с доходи под 2000 евро) са намалели от 299 240 до 104 898, като най-тежкият период е между 2016 г и 2020 г. Малките ферми (с доходи между 2000 и 4000 евро) от 166 598 са намелили до 21 983 броя. Средните ферми (с доходи между 8 хил. и 15 хил. евро) са се увеличили от 8238 до 42 086 през 2007 г.(, когато фермерите започнаха да получават европейски субсидии) и постепенно намаляват до 14 784 през годината на пандемията 2020 г. Въпреки посланията за Обща селскостопанска политика от Брюксел, че стопанствата трябва да бъдат подпомагани, за да не се обезлюдят селските райони, наблюдаваме гигантски скок в нивото на най-едрите (с доходи между 8000 и 50 000 евро), които за 15 години нарастват със 138% за да достигнат 9225 през 2020 г.. С 255% расте броя на стопанствата с доходи между 50 000-100 000 евро, които през 2005 г. са били едва 1553 и достигат през 2020 г. до 8438.
Източник: econ.bg (12.11.2024)

Търговският дефицит на България намалява значително през 2024 г. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - август 2024 г. е отрицателно на стойност 105,7 млн. лева, като през същия период на 2023 г. салдото пак е било отрицателно, но на значително по-голяма стойност 964,2 млн. лева. Това показват данни на Националния статистически институт През периода януари - август 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 3,4 процента спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 36 269 000 000 лева, показват предварителни данни на НСИ. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 62,3 на сто от износа за държавите - членки на ЕС. Справка в НСИ сочи, че през същия период на 2023 г. износът на стоки от България за ЕС е намалял с 6,6 на сто спрямо същия период на 2022 г. и е бил в размер на 37 525 000 000 лева. Основните търговски партньори на България са били същите държави, както и през тази година, които са формирали 61,4 на сто от износа за страните от Общността. През август 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 2,4 на сто спрямо август 2023 г. и е на стойност 4 286 500 000 лева, докато през същия месец на 2023 г. износът за ЕС е намалял с 11,1 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 370 900 000 лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - август 2024 г. намалява с 5,6 на сто спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 36 374 700 000 лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. Справка в НСИ сочи, че вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - август 2023 г. е намалял с 0,6 на сто спрямо същия период на 2022 г. и е бил на стойност 38 489 200 000 лева, а най-голям е бил стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Нидерландия. През август 2024 г. вносът на стоки в България от ЕС намалява с 10,6 на сто и е на стойност 4 011 000 000 лева, докато през август 2023 г. намалението е било с 5,2 на сто спрямо същия месец на предходната година и вносът е бил в размер на 4 480 600 000 лева.
Източник: actualno.com (12.11.2024)

БНБ: Очаква се умерено покачване на инфлацията в началото на 2025 г. След като тази година инфлацията в България осезаемо се забави и през септември достигна до най-ниското си ниво за последните четири години -1.2% на годишна база, в началото на 2025 г. се очертава отново да тръгне нагоре. Причината за това основно ще е ръстът на доходите, който ще увеличи вътрешното потребление. То от своя страна ще окаже натиск на цените нагоре - най-вече на услугите и хранителните продукти, прогнозира Българска народна банка. Намаляването на инфлацията ще продължи до края на 2024 г., като през първото тримесечие на 2025 г. тя ще се ускори "умерено". През последните години политиката на повишение на социалните плащания, на компенсацията на наетите в публичния сектор и на минималната работна заплата са подкрепяли увеличението на разполагаемия доход и потреблението на домакинствата и са създали предпоставка за запазване на висока инфлация при по-чувствителните към търсенето компоненти на инфлацията, каквито са услугите. От 1 януари 2025 г. ще влязат в сила планирани вече поредни повишения на минималната работна заплата и на възнагражденията в редица бюджетни сектори. Минималната заплата ще нарасне с 15% - от 933 лв. на 1077 лв. В системата на МВР и министерство на отбраната са заложени увеличения на възнагражденията с 30 до 50%. До 20% ще бъде и увеличението на учителските заплати, както и на преподавателите и асистентите във висшето образование. БНБ обръща внимание също така, че поддържането на бюджетни дефицити, финансирани с външни емисии на ДЦК, оказва допълнително влияние за висока ликвидност в банките у нас. Това е и причината в нашата банкова система да не бъде пренесена паричната политика на ЕЦБ за повишение на лихвите по депозитите и кредитите за домакинствата в България.
Източник: econ.bg (13.11.2024)

Български фирми са сключили договори за над 48 млн. евро с агенции на НАТО Български компании от различни сектори участват много активно и се представят все по-успешно в международни тръжни процедури на НАТО. През последните години значително се увеличава броят и обемът на сключените и успешно изпълнени договори. Само през 2023 г. български фирми са сключили договори с Агенцията за комуникации и информация на НАТО (NCIA) и Агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване (NSPA) на стойност над 48 млн. евро. Това обяви служебният министър на икономиката и индустрията д-р Петко Николов. Броят на българските фирми, регистрирани в Базата данни на потенциалните кандидати за участие в международни процедури на НАТО, поддържана от Министерството на икономиката и индустрията, е над 170, а в базата данни на Агенцията за поддръжка и придобиване - над 200.
Източник: Труд (13.11.2024)

През третото тримесечие на 2024 г. средната заплата в България расте с близо 14 на сто на годишна база През третото тримесечие на 2024 г., средната месечна работна заплата в България e 2275 лв. и намалява спрямо второто тримесечие на 2024 г. с 0,9%, когато беше 2296 лева, bпоказват данните на Националния статистически институт (НСИ). Икономическите дейности, при които сега е регистрирано най-голямо понижение на заплатите, са: "Държавно управление" - с 3,1%, "Финансови и застрахователни дейности" - с 2,2% и "Строителство" - с 1,9%. Понижение на възнагражденията, макар и с малко, има както при частния сектор, така и при обществения (държавна администрация, общини, държавни агенции и комисии и др.). По-високи са средните заплати в обществения сектор, които за 3-тото тримесечие са 2331 лева, докато през второто са били 2382 лева (понижение с 1%). При частния сектор през 3-тото тримесечие средните заплати са 2256 лева, докато за 2-то тримесечие са били 2267 лева (понижение с 0,5%). Ако и за четвъртото тримесечие на 2024 г. има спад на средните заплати у нас, то това не би било добър знак за икономиката ни като цяло - особено ако продължи и намаляването на броя на заетите. Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2024 г. намалява с 22 800 човека, т.е. с 1%, спрямо края на юни 2024 г., до 2,33 млн., показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо второто тримесечие на 2024 г., най-голямо намаление на броя наети лица се наблюдава при икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" (с 11,5%), "Селско, горско и рибно стопанство" (с 3,2%) и "Култура, спорт и развлечения" (с 2,8%). Най-голямо увеличение на броя наети лица през третото тримесечие по трудово и служебно правоотношение - с 1,2%, е регистрирано при дейност "Хуманно здравеопазване и социална работа".
Източник: Money.bg (14.11.2024)

Дефицитът по консолидирания бюджет за деветмесечието на 2024 г. е 2,8 млрд. лева (1,4% от БВП) Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за деветмесечието на 2024 г.. Салдото по КФП на касова основа към септември 2024 г. е отрицателно в размер на 2 829,9 млн. лв. (1,4 % от прогнозния БВП). Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2024 г. са в размер на 52 031,3 млн. лв. или 69,1 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 4 377,6 млн. лв. (9,2 %) спрямо отчетените към септември 2023 г. Сравнени със същия период на 2023 г. данъчните приходи нарастват номинално с 4 917,9 млн. лв. (13,2 %), неданъчните приходи намаляват с 1 365,7 млн. лв. (15,9 %), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 825,4 млн. лева. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 42 291,9 млн. лв., което представлява 73,0 % от разчетените за годината и формират 81,3 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 8 414,2 млн. лв., което представлява 65,4 % от разчета за 2024 г. и ръст от 1 012,3 млн. лв. (13,7 %) спрямо отчетените към септември 2023 г. Приходите от косвени данъци са в размер на 18 855,3 млн. лв., което представлява 73,9 % от предвидените в ЗДБРБ за 2024 г. и ръст от 2 403,1 млн. лв. (14,6 %) спрямо отчетените към септември 2023 г. Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 810,2 млн. лв. (в т. ч. 412,3 млн. лв. по бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" при 802,8 млн. лв. към септември 2023 г.), което представлява 97,8 % от годишния разчет и спад от 326,1 млн. лв. спрямо отчетените към септември 2023 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 13 212,2 млн. лв. или 74,5 % от разчета за 2024 година и ръст от 1 828,6 млн. лв. (16, 1 % ) спрямо отчетените за същия период на 2023 година. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2024 г. възлизат на 54 861,1 млн. лв., което е 67,3 % от годишните разчети. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2024 г. от централния бюджет, възлиза на 1 120,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. Размерът на фискалния резерв към 30.09.2024 г. е 14 838,2 млн. лв., в т. ч. 13 401,6 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 436,6 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: actualno.com (14.11.2024)

Осигуреността на здравната система с медицински специалисти е критичен индикатор за състоянието на здравеопазването в България. Годишният Здравен барометър за 2024 г. показва тревожни данни относно намаляването и застаряването на медицинските кадри, съчетано с хаос в здравната статистика, които налагат спешни мерки. Броят на практикуващите лекари в България е нараснал незначително през 2023 г., достигайки 29 911 - с едва 312 повече в сравнение с предходната година. Това увеличение обаче е локализирано в само седем области, докато в останалите 21 има спад. Най-драстичен е спадът в Ловеч (26%), Видин (19%) и Габрово (18%), което подчертава неравномерното разпределение на лекарите и необходимостта от стабилизиране на този критичен ресурс. Сходна е ситуацията и при професионалистите по здравни грижи, чиито общ брой за 2023 г. възлиза на 44 523 - увеличение с едва 30 души спрямо 2022 г., но спад от 6,9% (328 души) спрямо 2012 г. Въпреки че в Перник, Бургас и Монтана има ръст на броя на медицинските сестри спрямо 2012 г., в останалите области намалението е средно 16%. Най-засегнати са Кюстендил (31%), Добрич (29%) и Ловеч (27%). Анализът на възрастовата структура на лекарите разкрива сериозни демографски предизвикателства. Около 55% от практикуващите лекари в България са над 55 години, а близо 22% са на възраст над 65 години. В области като Ловеч, Видин и Габрово над 70% от лекарите са над 55-годишна възраст, което създава сериозна опасност за устойчивостта на здравната система в тези региони. В Ловеч и Видин лекарите до 35-годишна възраст съставляват едва 1%, което подчертава нуждата от привличане и задържане на млади специалисти. От данни на Българския лекарски съюз (БЛС), средната възраст на лекарите в България е 53 години, като 27% са над 60 години и 12% са над 70 години. В 13 области повече от половината лекари са на възраст над 61 години, което предполага, че в близките години недостигът на кадри ще се задълбочи още повече. Налице е и сериозен дефицит на специалисти в ключови направления. Педиатрите в страната са едва 2257, като 70% от тях са на възраст над 61 години. Анестезиолозите са 1288, от които половината са над 61 години. Тревожен е и фактът, че 90% от общопрактикуващите лекари са над 50-годишна възраст, което създава несигурност за достъпа до първична медицинска помощ в бъдеще. Прогнозите показват, че след 5 години близо 30% от лекарите ще бъдат над 70-годишна възраст.
Източник: actualno.com (15.11.2024)

Ръстът на БВП на България се ускорява през третото тримесечие до 2,2 на сто на годишна база Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България се ускорява през третото тримесечие на тази година както на годишна, така и на тримесечна база, показва справка в Националния статистически институт (НСИ). През третото тримесечие на 2024 г. БВП нараства с 2,2 на сто спрямо третото тримесечие на предходната година и с 0,5 на сто спрямо второто тримесечие на 2024 г. според експресни оценки, съобщи днес НСИ. Справка в НСИ показва, че по същите оценки през аналогичния период на 2023 г. БВП е нараснал с 1,7 на сто спрямо третото тримесечие на предходната година и с 0,4 на сто спрямо второто тримесечие на 2023 г. През третото тримесечие на 2024 г. брутната добавена стойност нараства с 2 на сто. Крайното потребление регистрира ръст от 4,6 на сто спрямо третото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги нараства с 0,1 на сто, а вносът - с 2,9 на сто. През третото тримесечие на 2024 г. спрямо предходното тримесечие БВП брутната добавена стойност нараства с 0,5 на сто. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване причина за регистрирания икономически ръст по сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие е увеличението на крайното потребление с 1,3 на сто. Според експресните оценки на НСИ за третото тримесечие на 2024 г. БВП в номинално изражение достига 53,292 млрд. лева. Реализираната добавена стойност е 46,338 млрд. лева. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление - със 74,9 на сто, което в стойностно изражение възлиза на 39,895 млрд. лева. Бруто капиталообразуването е 10,483 млрд. лв. и заема 19,7 на сто относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително.
Източник: БТА (15.11.2024)

Безработицата със спад от 0.4% през третото тримесечие Безработицата в България възлиза на 3.6% през третото тримесечие на 2024 г., или с 0.4 процентни пункта по-нисък, в сравнение с третото тримесечие на 2023 г., сочат данни на Националния стастически институт (НСИ). Безработните лица през третото тримесечие на 2024 г. са 110.3 хил., от които 62.0 хил. (56.1%) са мъже и 48.4 хил. (43.9%) - жени. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г., броят на безработните намалява с 14.7 хил., или със 11.8%. От всички безработни лица 19.1% са с висше образование, 52.3% - със средно, и 28.6% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.8% за висше образование, 3.5% за средно образование и 11.4% за основно и по-ниско образование. Продължително безработни (от една година или повече) са 58.5 хил. души, или 53.1% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 1.9%. Общият брой на заетите лица през третото тримесечие на 2024 г. е 2 964.8 хил., от които 1 571.2 хил. мъже и 1 393.5 хил. жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.8%, като при мъжете този дял е 60.0%, а при жените - 48.1%. В сектора на услугите работят 1 998.9 хил. души, или 67.4% от заетите лица, в индустрията - 823.6 хил. (27.8%), а в селското, горското и рибното стопанство - 142.3 хил. (4.8%). По статус в заетостта заетите лица се разпределят по следния начин: 5.1% (151.3 хил.) са работодатели, 6.7% (199.4 хил.) - самостоятелно заети без наети, 87.9% (2 606.0 хил.) - наети, и 0.3% (8.1 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 1 955.3 хил. (75.0%) работят в частния сектор, а 650.7 хил. (25.0%) - в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 87.3 хил., или 3.3% от наетите лица. Общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на възраст 15 и повече навършени години през третото тримесечие на 2024 г. е 2 436.8 хил., от които 983.9 хил. (40.4%) са мъже и 1 452.9 хил. (59.6%) - жени. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 018.0 хил. (443.5 хил. мъже и 574.5 хил. жени) и представляват 25.6% от населението в същата възрастова група (22.1% от мъжете и 29.2% от жените). От тях 42.7% са неактивни поради участие в образование или обучение. Обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години са 19.0 хил., или 1.9% от икономически неактивните лица в същата възрастова група.
Източник: econ.bg (18.11.2024)

Бългapc?ият фapмaцeвтичeн пaзap oтчитa бизнec тлacъ? зa €2,7 милиapдa Българският фармацевтичен пазар отбеляза значителен ръст през 2023 г., като продажбите на компаниите се увеличиха с 14,7% до внушителните €2,7 милиарда евро, съобщава Euroactiv. Онкологичните терапии са водещи в категорията продажби на болнични лекарства. Ръстът на фармацевтичния пазар е значителен, като се има предвид, че през 2018 г. той е около 4,8%. Според анализаторите на IQVIA по-слабите резултати на българския лекарствен пазар преди пандемията се дължат на държавната политика и най-вече на мерките на НЗОК за ограничаване на разходите за иновативни продукти. В момента продажбите на лекарства са достигнали €2,7 милиарда, което е близо 3% от брутния вътрешен продукт на страната. Увеличението на продажбите е 14,7%. Ръстът на аптечния пазар на дребно, който представлява около 75% от общия пазар, също е двуцифрен, с 11,3% в стойности. Според данни на IQVIA онкологичните терапии са водещата категория в продажбите на болнични лекарства с ръст на продажбите от €124,4 милиона. Скъпите терапии с цена над €500 на опаковка се оказват основният фактор за увеличаване на продажбите. Пряко свързано с пандемията е ефективността на лекарствата, които помагат за предотвратяване на кръвни съсиреци в търговията на дребно. Те отбелязват над 16,4 милиона евро ръст в сравнение с 2022 г. Пазарът на добавки, който включва основно пробиотици, имуностимуланти и продукти за грижа за ставите, също отбеляза значителен ръст. Продажбите в аптеките достигнаха почти €419 милиона. Продуктите за отслабване също отбелязаха повишени продажби. Покупките от онлайн аптеки през 2023 г. също бележат значителен ръст, с 28%. В бъдеще пазарът ще се фокусира върху разширяване на достъпа до иновативни лекарства и терапии, както и засилване на програмите за скрининг и превенция.
Източник: Money.bg (18.11.2024)

Инфлацията на България ще спадне с над 6% Европейската комисия оповести есенната си икономическа прогноза, която сочи, че инфлацията в България ще спадне с над 6% през тази година спрямо миналата. Ръстът на БВП пък ще се повиши и ще достигне 2,4 на сто, като през миналата година ръстът е бил 1,9%. БВП ще продължи да расте, като за 2025 г. прогнозата е той да бъде 2,9 на сто и 3 на сто през 2026 г. Растежът му ще бъде подкрепен от вътрешното търсене и износа. Инфлацията ще спадне през тази година на 2,5 на сто в сравнение с 8,6 на сто през 2023 г. Догодина този показател ще отиде още по-надолу – на 2,3%, но през 2026 г. ще се увеличи на 2,9 процента поради постоянната инфлация в сферата на услугите. Фискалният дефицит ще се повиши на 2,6 на сто от БВП през тази година, като през следващите години той ще бъде 2,8% поради разходите за пенсии и заплати в държавния сектор. Същевременно, държавният дълг ще се увеличи на 24,5 процента от БВП през 2026 г. След шока с цените на енергията през 2022 г. и намаленото външно търсене през 2023 г. българската икономика ще отбележи по-висок ръст, подкрепена от вътрешното и външното търсене, както и от експанзионистичната фискална позиция. През първата половина на 2024 г. се наблюдава увеличаване с 4,8 на сто на частното потребление поради голямото увеличение на заплатите на фона на затегнатия пазар на труда и намаляващата инфлация на потребителските цени. Темпото на ръста на частното потребление ще стане по-умерено през втората половина на 2024 г. и през следващите две години поради намалението на увеличаването на заплатите и по-високите спестовни лихви. Инвестициите в основни капитали са били по-слаби през първата половина на тази година след значително увеличение през 2023 г. Износът също бележи ръст и се очаква да бъде съобразен с външното търсене в оставащото време но края на 2024 година.
Източник: БНР (18.11.2024)

Международните валутни резерви на България се повишават до 41.8 млрд. евро Към края на септември пазарната стойност на международните валутни резерви на България (отчитаща валутнокурсови разлики и ценови преоценки) е в размер на 41.8 млрд. евро (81.7 млрд. лв.), като се повишава с 4.5 млрд. евро (8.9 млрд. лв.) на годишна база. Размерът на брутните международни валутни резерви отразява динамиката на финансовите потоци, които са генерирани в процеса на взаимодействие на външни и вътрешни икономически фактори. Съгласно принципите на функциониране на паричния съвет в България този размер съответства на балансовата стойност на пасивите на управление „Емисионно“ на Българската народна банка. За увеличаването на пасивите на управление „Емисионно“ на годишна база към септември в най-голяма степен допринесоха повишението на задълженията към правителството и бюджетните организации и по-високият размер на депозита на управление „Банково“, който отчасти отразява поскъпването на златото. В периода от края на декември миналата година до края на септември международните валутни резерви отбелязаха понижение с 0.2 млрд. евро (0.3 млрд. лв.). Към края на юни тази година валутните резерви на БНБ възлязоха на 38.6% от БВП (44.6% от БВП в края на декември 2023 г.).
Източник: econ.bg (19.11.2024)

Само за година ресторантите у нас са увеличили оборота си с близо 1 милиард лева Ресторантьорството продължава да е сред най-толерираните сектори в данъчната политика на България. При оборот от 5.6 млрд. лв. през 2023 г. секторът е внесъл скромните 43 млн. лв. ДДС, което прави под 1% от въпросния оборот, сочат данните на Националната агенция за приходите (НАП) за платените данъци и осигуровки от сектор "Ресторантьорство". Намалената на 9% ставка на данъка трябва да изтече в края на тази година. Ако се съди по платения корпоративен данък през 2023 г., то печалбите в сектора би трябвало сериозно да са се покачили. От 25.5 млн. лв. полагащ се корпоративен данък през 2019 г., (преди пандемията), сумата е нараснала на 91.4 млн. лв. през 2023 г., което значи, че печалбите на заведенията са повече от три пъти по-високи в сравнение с тези отпреди пет години. Освен печалбите растат и оборотите в ресторантьорството. За пет години оборотът в сектора (данъчната основа за ДДС) се е вдигнал от 3.08 млрд. лв. (през 2019 г.) на 5.65 млрд. лв. (2023 г.), което е почти двойно повече. Само за последната година увеличението е с близо 1 млрд. лв. или над 20%. Внесеният от сектора ДДС за пет години е намалял значително - от 151 млн. лв. през 2019 г. на 43 млн. лв. през 2023 г. Това е спад с около 70%. Така към 2023 г. секторът все още не е могъл да възстанови внесеният ДДС дори от пандемичната 2020 г., когато за дълги периоди от време много от заведенията изобщо не работеха. Въпреки това, при едва 2.4 млрд. лв. оборот и намалена ставка в средата на годината, тогава ресторантьорите внесоха близо 70 млн. лв. ДДС. През 2022 г. внесената сума беше с около 90% по-ниска - до едва 7 млн. лв., докато миналата година има известно възстановяване до 43 милиона. Единствените пера, по които има устойчиво, макар и не драстично увеличение, са осигуровките и данъкът върху личните доходи. За пет години осигуровките, внасяни от сектор "Ресторантьорство", са се повишили от 196 млн. лв. на 275 млн. лв., което е ръст от 40%. При данъка върху личните доходи увеличението е от 53 млн. лв. на 89 млн. лв., което е ръст от 48% за пет години. От данните на приходната агенция се вижда само, че секторът е внесъл в бюджета към 425 млн. лв.данъци и осигуровки (при около 3 млрд. лв. оборот) през 2019 г., докато пет години по-късно сумата е нараснала на около 500 млн. лв. (при 5.7 млрд. лв. оборот).
Източник: Медия Пул (19.11.2024)

Преките чуждестранни инвестиции у нас през септември спадат Преките чуждестранни инвестиции у нас възлизат на 1,241 млрд. евро към края на септември тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Това представлява понижение от 63,3 на сто на годишна база. За сравнение, през първите девет месеца на миналата година нетният поток на преките инвестиции в страната е положителен в размер на 3,381 млрд. евро или с 2,139 млрд. евро повече спрямо настоящия резултат. Преките инвестиции към края на септември тази година се равняват на 1,2 процента от брутния вътрешен продукт на България. През същия период на миналата година делът е бил 3,6 процента от БВП на страната. През септември тази година нетният поток на преките инвестиции у нас е положителен в размер на 314,6 млн. евро. През септември миналата година потокът също е бил положителен, достигайки 277,3 млн. евро. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за периода януари-септември 2024 г. са от Австрия (399,1 млн. евро), Нидерландия (350,9 млн. евро) и Гърция (221,4 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци - към Люксембург (268,3 млн. евро) и САЩ (254,3 млн. евро). Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 5,8 млн. евро при отрицателен нетен поток от 13,2 млн. евро за периода януари-септември 2023 г.
Източник: 24 часа (20.11.2024)

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика Европейската комисия завиши прогнозите си за ръста на българската икономика през тази година, който се очаква да бъде 2,4%, стана ясно от есенните оценки на комисията. За сравнение – пролетните прогнози на ЕК предвиждаха ръст на БВП от 1,9 на сто през 2024 г. Предвижда се растежът на БВП да се ускори от 2,4% през 2024 г. до около 3% през 2025 г. и 2026 г., подкрепен от вътрешното търсене и износа.Според Европейската банка за възстановяване и развитие българският БВП ще нарасне с 2,2%. Според ЕК спомагателен фактор за движението ще бъде и "експанзионистичната фискална позиция" на страната. Именно тя обаче ще доведе до ръст на дефицита в държавния бюджет до 2,6% от БВП през тази година. През следващата година пък дефицитът се очаква да достигне 2,8 на сто от БВП, отново избутван нагоре от разходите за заплати и пенсии. Колкото до дълга, той ще достигне 24,5% от БВП през тази и 23,1% през следващата година. През 2026 г. той отново ще нарасне до 24,5%. Прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя и догодина да падне до 2,3 на сто, основно заради спада в цените на горивата. Вижданията за 2026 г. обаче са отново да има леко възходящо движение, предизвикано от покачването на цените в услугите.
Източник: econ.bg (20.11.2024)

България води по ръст на строителството в ЕС през септември Строителният сектор и в Европейския съюз, и в еврозоната се е свил с по 0,1 на сто през септември 2024 г. на месечна база (спрямо август 2024 г.), съобщава Евростат. През август строителството в ЕС се увеличава с 0,2 на сто спрямо юли, а в еврозоната остава без промяна. Обемът на продукцията на сектор "Строителство" в ЕС се е свил с 2 на сто в ЕС на годишна база (спрямо септември 2023 г.) и с 1,6 на сто в еврозоната. България обаче е с най-значително годишно нарастване на продукцията на сектор "Строителство" сред страните от Евросъюза, за които са предоставени данни, като през септември обемът му нараства с 5,2 на сто спрямо година по-рано. През август също бележи солиден годишен ръст в размер на 5 на сто. На месечна основа (спрямо август 2024 г.) строителството в България се е повишило с 0,4 на сто. Страните от ЕС, които през септември отчитат най-висок годишен ръст на строителството след България, са Италия (3,9 на сто) и Португалия (3,3 на сто). Най-значителен годишен спад през септември т.г. е отчетен при строителния сектор в Словакия (-19,1 на сто), Словения (-17,6 на сто) и Полша (-9 на сто). На годишна база през септември 2024 г. в страните от Евросъюза е регистриран спад от 2,7 на сто при изграждането на сгради, а при гражданското строителство е отчетено понижение от 2,2 на сто,. И спрямо август 2024 г. (на месечна база) е регистрирано свиване на обема на строителство на сгради в ЕС. Обемът му намалява с 0,9 на сто. При гражданското строителство е отчетено месечно повишение от 0,6 на сто.
Източник: БТА (21.11.2024)

Необслужваните бързи кредити у нас растат с 14 процента на годишна база до 404 млн. лева към края на септември Необслужваните кредити, отпуснати от дружествата специализирани в кредитиране, нарастват с 14,1% за година, достигайки до 404,6 млн. лева към края на месец септември, сочат данните на Българската народна банка. Увеличението им възлиза на 50 млн. евро спрямо същия месец на миналата година. На тримесечна база, нарастването на необслужваните т.нар. бързи кредити представлява 0,1% през третото тримесечие или 0,5 млн. лева. Въпреки нарастването в номинално отношение на необслужваните заеми, делът им спрямо общия размер на вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, намалява до 6,4% към края на септември. В същото време ударно се увеличават изтеглените бързи кредити от гражданите, показват данните на БНБ. За година изтеглените суми са с 18,1% повече (662,2 млн. лв.), като домакинствата вече дължат 4,329 млрд. лева на фирмите за бързи кредити. Спрямо края на юни 2024 г. те се увеличават с 5,8% (235,6 млн. лв.). Има и потребители изтеглили бърз заем за жилище, като размерът на такива кредити в края на третото тримесечие на 2024 г. е 31,9 млн. лв. Те нарастват с 88,9% (15 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2023 година и с 26,9% (6,8 млн. лв.) спрямо юни 2024 г.
Източник: Дума (21.11.2024)

Над 17,8 млрд. лева са разходите за пенсии към октомври 2024 г. Повече от 17,8 милиарда лева са разходите за пенсии към октомври 2024 г., което е с 2 милиарда лева повече спрямо миналата година, съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). Към 31 октомври 2024 г. общият размер на отчетените приходи е 10 762,7 млн. лв., което представлява 83,5% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 1 479,6 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Общо отчетените разходи възлизат на 20 189,6 млн. лв. или 83,0% от заложените в плана за годината. Разходите са с 2 448,0 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2023 г. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 17 818,8 млн. лв., което е 82,5% изпълнение на плана за годината. Разходите за пенсии са с 2 068,6 млн. лв. или с 13,1% повече спрямо първите десет месеца на предходната година. Броят на пенсионерите за октомври т.г. е 2 048 856 или с 14 595 (0,7%) повече в сравнение със същия месец на 2023 г. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер е 929,95 лв., като в сравнение с миналата година той е по-висок със 104,97 лв. (12,7%). Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер е 1 026,99 лв. В сравнение със същия месец на миналата година се наблюдава нарастване с 119,87 лв. (13,2%).
Източник: Blitz (21.11.2024)

Селскостопанските цени с 1.9% спад през третото тримесечие Производствените цени в селското стопанство на България падат с 1.9% през третото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на 2023 г. Промяната се дължи на спад в цените на продукцията от растениевъдство - с 1.4% и на цените на продукцията от животновъдство - с 3.9%, сочат данни на Националния статистически институт. На годишна база цените на селскостопанската продукция отбелязват спад със 7.1%, като в растениевъдството те се понижават със 7.6%, а в животновъдството с 5.0%. В сравнение с 2023 г., по-ниски са цените на зърнените култури - с 14.3%, в резултат от спада на цените на меката пшеница с 14.0%. При техническите култури е регистрирано увеличение с 4.3%, в резултат от увеличението на цените на репицата - с 12.9%, на маслодайната роза - с 16.3% и на цената на маслодайния слънчоглед - с 3.7%. Цените на пресните зеленчуци отбелязват ръст от 2.8%, докато цените на пресните плодове се понижават с 1.0%. Цените на живите животни намаляват със 7.9% спрямо същото тримесечие на 2023 г., в резултат на намалението на цените на свинете с 5.7% и на бройлерите с 15.7%. При продуктите от животновъдството е регистрирано увеличение на цените с 0.1%, което е в резултат на увеличението на цените на кравето мляко със 7.7%. В животновъдството през третото тримесечие на 2024 г. спрямо 2023 г. цените на живите животни се понижават с 4.4%, в резултат от намалението на цените на свинете с 1.7% и на птиците с 9.8%. Цените на продуктите от животновъдство отбелязват спад от 5.6%, като най-голямо намаление е отчетено при кокошите яйца за консумация - с 20.8%. При кокошите яйца за разплод се наблюдава нарастване на цената с 5.7%. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за третото тримесечие на 2024 г. е по-нисък с 1.1% спрямо същото тримесечие на предходната година и намалява с 4.3% спрямо 2023 г. Спрямо съответното тримесечие на 2023 г. е отчетено повишение в цените на: посевния и посадъчния материал - с 13.6%, продуктите за растителна защита - с 4.8% и ветеринарномедицинските продукти - с 4.5%. Намаляват цените на: електроенергията и горивата - с 4.4%, минералните торове - с 3.3%, и фуражите - с 3.9%. В сравнение с 2023 г. е отчетено повишение в цените на: посевния и посадъчния материал - с 12.3%, продуктите за растителна защита - с 8.0% и ветеринарномедицинските продукти - с 4.2%. Намаляват цените на: минералните торове - със 17.9% и фуражите - с 6.7%.
Източник: econ.bg (22.11.2024)

Производството на мебели в България бележи спад от 4,19 на сто през 2023 г. Производството на мебели и матраци в България бележи спад от 4,19 на сто през 2023 г. спрямо 2022 г. Общото производство на мебели (без матраци) в страната за 2023 г. е било на стойност от 556 млн. долара, докато през 2022 г. е било за 585 млн. долара. Производството на мебели в света е на стойност около 472 млрд. долара. Китай продължава да е безспорен лидер, но не може да възстанови нивата от 2021 и 2022 г. Европейската мебелна промишленост се състои предимно от малки и средни предприятия, в работят близо 1 млн. служители в 135 хил. предприятия. С над 110 млрд. евро европейският пазар формира една четвърт от световния пазар на мебели. Най-големите пазари са Германия, Обединеното кралство, Франция и Италия, които се нареждат и сред 10-те най-големи пазара на мебели в света. Значителна част от търсенето в Европа се задоволява от производство в Европейския съюз, което съставлява 80 на сто от общото потребление на мебели. Топ 10 държави производители в Европа са Италия, Германия, Полша, Великобритания, Франция, Турция, Испания, Нидерландия, Дания и Литва. Най-големите износители на мебели в света са Китай - 65 млрд. долара, Виетнам - 15,5 млрд. долара, Полша - 14 млрд. долара, Италия – 13 млрд. долара, Германия - 12,8 млрд. долара. Износът на мебели на България е в размер на 534 млн. долара, на Гърция – 220 млн. долара, а на Република Северна Македония – 370 млн. долара. Вносът на мебели в България възлиза на 434 млн. долара, в Гърция - 580 млн. долара, в Република Северна Македония – 110 млн. долара. По производство, износ, внос и потребление на мебели България се нарежда на съответно на 53-то, 39-о, 50-то и 62-ро място в света. По производство в Европа сме на 23-ро място, по износ и внос – на 24-то, а по потребление - на 23-то. Основният внос на мебели у нас е от Китай, Турция, Полша, Германия, Румъния, Италия, Украйна, Сърбия, Австрия и Виетнам. Основният ни износ през 2023 г. е за Румъния, Гърция, Полша, Франция, Чехия, Германия, Италия, Нидерландия, Сърбия, Великобритания.
Източник: Инвестор.БГ (25.11.2024)

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи през третото тримесечие на 2024 година През третото тримесечие на 2024 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката на България са 7 351 млн. лв., което е с 5.1% повече в сравнение с предходното тримесечие. Най-голям е обемът на инвестициите в ДМА в сектор „Индустрия“ (с изкл. на строителството) - 2.148 млн. лв., следван от сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) - с 1 644 млн. лева. Данните са предварителни.
Източник: НСИ (25.11.2024)

Депозитите на домакинствата са нараснали Депозитите на домакинствата в търговските банки у нас нараснаха с 6,1 млрд. лева от началото на годината и вече надхвърлят 86 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка (БНБ). Депозитите на домакинствата нарастват с 7,6 на сто спрямо края на 2023 година до 86,092 млрд. лева към края на месец октомври тази година. За сравнение, в края на миналата година сумата по влоговете на домакинствата е възлизала на 79,9 млрд. лева. На месечна база депозитите на домакинствата (и НТООД) нарастват с приблизително 951 млн. лева или 1,1 на сто спрямо предходния месец септември. За последните 12 месеца сумата по депозитите на домакинствата записва увеличение от 11,9 на сто. Годишният темп на растеж се засилва, тъй като през септември увеличение бе 11,4 на сто. За сравнение, към края на месец октомври 2023 година депозитите на домакинствата достигаха 76,9 млрд. лева. Настоящата сума по депозитите на домакинствата се равнява на 43,9 процента от брутния вътрешен продукт на България. Депозитите на нефинансовия бизнес нарастват със 7 на сто на годишна база до 45,4 млрд. лева към края на месец октомври, сочат данните на БНБ. Депозитите на финансовите предприятия отчитат годишно увеличение от 11,2 на сто до 3,5 млрд. лева към края на десетия месец на тази година. Общият размер на депозитите на неправителствения сектор у нас достига 135,1 млрд. лева към края на октомври, което се равнява на 69 процента от БВП на страната. Годишният темп на растеж се засилва до 10,2 на сто, спрямо темп на растеж от 9,7 на сто, отчетен през предходния месец.
Източник: Дарик радио (26.11.2024)

Жилищните кредити растат с 26,5 на сто до 24,1 млрд. лева към края на октомври Жилищните кредити в България нарастват с 26,5 на сто на годишна база до 24,124 млрд. лева към края на месец октомври тази година, сочат данните на Българската народна банка (БНБ). Това представлява увеличение в годишния темп на растеж, тъй като през предходния месец септември ръстът бе 25,9 на сто. Така за последните 12 месеца сумата по отпуснатите заеми за жилище от търговските банки на българския пазар нараства с малко над 5 млрд. лева. За сравнение, към края на октомври миналата година жилищните заеми достигаха 19,07 млрд. лева. През октомври тази година спрямо предходния месец септември кредитите за жилище нарастват с 507 млн. лева или 2,1 на сто. През месец октомври тази година влязоха в сила мерки на БНБ, насочени към кредитите, обезпечени с недвижими имоти, наложени от централната банка поради силния растеж на отпуснатите заеми за жилище през последните години. Потребителските кредити нарастват с 15 на сто на годишна база до 19,156 млрд. лева към края на месец октомври, сочат данните на БНБ. Общата сума по кредитите на домакинствата у нас достига 45,1 млрд. лева към края на десетия месец на тази година, като се равнява на 23 процента от брутния вътрешен продукт на България. Заемите на домакинствата нарастват с 20,6 на сто на годишна база през октомври. Кредитите на нефинансовия бизнес отчитат повишение от 8,6 на сто на годишна база до 47,3 млрд. лева към края на октомври. Темпът на растеж се засилва спрямо записания годишен ръст от 8,2 на сто през предходния месец септември. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8,1 млрд. лева в края на октомври 2024 година. В сравнение с октомври 2023 г. те се увеличават с 9,7 на сто (12 на сто годишно повишение през септември 2024 година). Общата сума по кредитите на неправителствения сектор у нас достига 100,5 млрд. лева или 51,3 процента от БВП на страната. През октомври 2024 г. те се увеличават на годишна база с 13,8 на сто (13,6 на сто годишно повишение през септември 2024 година).
Източник: 24 часа (26.11.2024)

Пазарът на хранителни продукти нарасна до 15 млрд. лв. Пазарът за бързооборотни стоки в България вече достига 15 милиарда лева и неговото нарастване през последните години се дължи не толкова на инфлацията, колкото на увеличаване на обема и стойността на търговията. За сравнение за 2023 г. бе отчетен оборот от 12.9 млрд. лв. За първи път от десетина години през 2024 г. се забелязва, че оборотите като цяло на малките магазини за хранителни продукти растат по-бързо от тези на супермаркетите на големите търговски вериги. Над 10 000 магазина за хранителни стоки в България са били затворени през последните 10 години, но въпреки това в нашата страна традиционната търговия - пазаруване в малки квартални магазини, заема 40-45% пазарен дял. В Европа той е не повече от 10-15%. Проучване на "Метро" показва, че българите ходят до традиционен магазин на всеки три дни, но купуват доста малко продукти и харчат средно по 10-12 лева при всяко пазаруване. Докато в магазините за т.нар. "модерна търговия", които се посещават средно по един път на седмица, се харчат три пъти повече средства.
Източник: Сега (27.11.2024)

Положителна фискална позиция през 2023 г. имат 7 от 21 общини в страната Според изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) положителна фискална позиция през 2023 г. имат 7 от 21 общини, а със значителен дефицит спрямо населението е община Несебър (684 лв.), както и до известна степен община Видин (304 лв.). Относно задлъжнялостта на общините, което се оценява чрез данни за техния дълг - както на номиналния му размер, така и претеглен през населението, общини като Търговище (12,5 процента), Раднево (17,5 процента) и Несебър (9,2 процента) демонстрират стабилно финансово управление, поддържайки дълговете си на много ниски нива, при среден дълг за страната 39,8 процента. Общини с високи нива на дълг като Благоевград (83,4 процента), Варна (79,4 процента) и Враца (80,8 процента) се намират в по-трудно положение. Средният размер на общинския дълг на човек от населението е 229 лв., но различията между отделните общини в страната са значителни. Общини като Враца (422 лв.) и Варна (519 лв.) се открояват с високи стойности на дълга на глава от населението, свързан с големи инфраструктурни проекти, които изискват значителни инвестиции, но също така увеличават финансовата тежест върху бъдещите бюджети и потенциално върху нуждата от разширяване на данъчните постъпления. Общини с по-ниски стойности на дълга на човек от населението като Търговище (55 лв.) и Казанлък (71 лв.) управляват по-ефективно задълженията и минимизират финансовата тежест върху населението. Просрочия нямат 11 от разглежданите 21 общини, което показва добро текущо управление на разходите. С много ниско ниво на просрочените задължения спрямо приходите са и Сливен (0,01 процента), Кюстендил (0,03 процента) и Плевен (0,04 процента). Общини като Пазарджик (57,87 процента) и Благоевград (15,24 процента) показват значителен дял на просрочени задължения, което е тревожен сигнал. Много общини постигат задоволителни резултати по отношение събираемостта на данъците. Общини като Козлодуй (96,4 процента) и Раковски (92,68 процента) демонстрират ефективно управление на данъчната си система, като събират почти целия размер на налога, при среден процент на събираемост за страната 79,1 процента.
Източник: БТА (28.11.2024)

Спад на лихвите по жилищните кредити през октомври Лихвите по жилищните кредити намаляват през октомври на фона на рекордните ръстове в този сегмент, сочат данните на Българската народна банка. Лихвите по потребителските заеми отчитат слабо повишение, докато годишната доходност по новите депозити, разкривани през октомври, записва понижение както при влоговете в левове, така и при тези в евро. Средната годишна лихва по новите жилищни кредити, договорени в левове, намалява през октомври до 2,51 процента спрямо 2,53 процента през предходния месец септември. На годишна база понижението достига 0,08 процентни пункта, тъй като през десетия месец на миналата 2023 година средната годишна лихва е възлизала на 2,59 процента. В същото време обаче годишният процент на разходите (ГПР), който включва всички лихвени плащания, както и всички такси, комисиони и други разходи за сметка на клиента, извършването на които е условие за отпускане на заема, нараства на месечна база през октомври до 2,84 процента (2,82 процента през септември). Преди година ГПР по новите заеми за жилище е бил 2,86 процента. Средната годишна лихва по новите потребителски кредити в левове нараства през октомври до 9,8 процента, спрямо 9,05 процента през предходния септември. Преди 12 месеца средната лихва по нов бизнес е била 8,59 процента. Депозитите с договорен матуритет в левове са били разкривани при средна годишна лихва от 0,93 процента през октомври, спрямо средно 1,02 процента през предходния септември и средно 0,70 процента преди 12 месеца. Средната годишна доходност по новите депозити в евро през октомври е била 1,68 процента, спрямо 1,77 процента през септември и 1,12 процента през октомври 2023 година.
Източник: БТА (28.11.2024)

Търговският излишък в селското стопанство у нас достига 1,7 млрд. евро Излишъкът на България в аграрната търговия за през 2023 г. нараства с 8,7% на годишна база и достига до 1,7 млрд. евро. През 2023 г. е отчетено 7% свиване на вноса на селскостопански стоки, а износът е с 4% под нивото от 2022 г. Брутната добавена стойност (БДС), създадена в отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство” през 2023 г., възлиза на 4,7 млрд. лева. Предварителните данни за първото тримесечие на 2024 г. показват спад на БДС от аграрния отрасъл с 5,8% на годишна база в реално изражение, а през второто тримесечие – увеличение с 2,6%. За календарната 2023 г. са оторизирани близо 1,5 млрд. лева европейски и национални средства по линия на директните плащания, а подкрепата под формата на държавни помощи е в размер на 744,5 млн. лева. В рамките на 2023 г. по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. са изплатени 704,5 млн. лева, а по Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г. – общо 22,5 млн. лева.
Източник: econ.bg (29.11.2024)

11% ръст на генерираните приходи за бюджета отчете игралната индустрия Приходите, генерирани от игралната индустрия в държавния бюджет за 2023 г., са 362 млн. лв., което е с 11% повече, спрямо предходната 2022 година, когато са възлизали на 327 млн. лв., съобщи Ангел Ирибозов, председател на УС на Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ). Нарастващото ниво на данъчните приходи се дължи основно на увеличаването на инсталираните съоръжения, на ръста на издадените лицензи и на стабилното развитие на онлайн сектора. От асоциацията отчитат, че игралните зали са се увеличили със сто и към края на 2023 г. те вече са 1117. В края на септември 2024 г. броят на игралните зали и на казината възлиза съответно на 1098 и 20.
Източник: Дума (29.11.2024)

Външният дълг на България се увеличава до 48 млрд. евро Брутният външен дълг на България в края на септември възлиза на малко над 48 млрд. евро, което е с 4,785 млрд. евро, или с 11,1% повече в сравнение с края на септември миналата година, обявиха от БНБ. Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на септември е 13,584 млрд. евро. В рамките на година той нараства с 4,415 млрд. евро (+48,2%). Външните задължения на Централната банка са 1,992 млрд. евро. Те намаляват със 106,4 млн. евро спрямо края на септември миналата година. Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции са 7,499 млрд. евро. За година те нарастват с 856 млн. евро. Външните задължения на Други сектори са 11,82 млрд. евро. Те намаляват с 15,6 млн. евро спрямо същия месец на миналата година. Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,187 млрд. евро в края на септември, което е с 363,6 млн. евро по-малко спрямо края на септември миналата година. То е с най-голям дял в структурата на брутния външен дълг – 27,4% към края на септември, при 31,3% година по-рано.
Източник: Труд (02.12.2024)

ЕК замрази второто плащане от 1.2 млрд. лв. по Плана за възстановяване България няма да получи пари по второто плащане в размер на 1.2 млрд. лева (653 млн. евро) по Плана за възстановяване и устойчивост до края на годината. Това става ясно от одобрената предварителна оценка на искането ни от Европейската комисия. Средствата бяха заложени в бюджета за тази година, което означава че ще се отвори голяма дупка, която може да ни попречи да изпълним критерия за дефицит от 3%. Той ни е необходим за влизането на страната ни в Еврозоната. Причината за временно спиране на плащането е неизпълнението на 9 цели и реформи заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, е посочено в съобщението на Европейската комисия. Оценката на Брюксел се разминава с тази на българските власти, които отчитат неизпълнение само на 3 мерки. От общо 62 мерки и цели по второто плащане Европейската комисия смята, че не сме изпълнили задоволително девет. Те са в сферата на енергетиката, противодействието на корупцията и обществените поръчки. България има срок от един месец за отговор на Европейската комисия по дадената предварителна оценка на искането ни за второто плащане. След това страната ни ще разполага 6 месеца срок, в който да направи необходимите реформи. След този срок, в зависимост от изпълнението на мерките, Еврокомисията ще реши дали да ни изплати цялата сума или само част от нея. България има право на 5.69 млрд. евро безвъзмездни европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост. От тях досега страната ни е получила 1.37 млрд. евро - първото плащане. Ако планът се изпълняваше вече трябваше да сме на шестото плащане.
Източник: Медия Пул (02.12.2024)

Печалбата на банките и тази година ще надхвърли 3 млрд. лева От последните данни на БНБ за банковата система е видно, че към края на октомври търговските банки в България вече отчитат общо 3.0 млрд. лв. печалба. За разлика от последните три години този път ръстът на банковата печалба е почти символичен - към октомври е 0.6% или 17 млн. лв. повече от същия период на 2023 г. През 2021 г. увеличението бе 74% до 1.4 млрд. лв., през 2022 г. последва ръст от 47% до 2.1 млрд. лв., а през 2023 г. - 61% увеличение до рекордните 3.4 млрд. лв. През тези години финансовите институции натрупаха стабилни приходи от значително увеличение на таксите за банкови услуги, но печалбата идва най-вече от бурното кредитиране при плавно вдигане на лихвите, докато лихвите по спестяванията на клиентите им останаха замразени на нулеви позиции или близко до нулата. За десетте месеца на годината търговските банки у нас са отчели нетна доходност от лихви в размер на 4.615 млрд. лв., което е с 15% повече от същия период на миналата година. От такси и комисионни нетните приходи са 1.328 млрд. лв., което е с близо 8% повече от миналата година. Банките са заделили много по-големи провизии за покриване на евентуални лоши кредити тази година. Към края на октомври сумата е 515 млн. лв., с 212 млн. лв. или 70% повече от отчетените към 31 октомври 2023 г.
Източник: econ.bg (03.12.2024)

ВЕИ секторът в България: 2 млрд. лв. приход и 8 хил. работни места До края на 2023 г. България разполага с инсталиран капацитет за вятърна енергия от 705 MW, който представлява 3.9% от годишното брутно производство на електроенергия в страната. Според официалните стратегически документи България си е поставила за цел да увеличи капацитета за вятърна енергия с 249 MW до 2030 г. Българските вятърни електроцентрали са произвели 1,584 GWh през 2023 г., което е увеличение от 5.9% спрямо предходната година. Секторът на възобновяемата енергия е генерирал приходи в размер на близо 1.9 млрд. евро през 2023 г., което представлява спад с над 20% спрямо 2022 г. Маржът на печалба на компаниите в сектора е намалял през 2023 г. до 12%. Секторът е осигурил работа за малко над 8,000 души през 2023 г.
Източник: economy.bg (03.12.2024)

Рекорден внос на електроенергия през ноември През изминалия ноември България преживя най-високите борсови цени на електроенергията от 2022 г. насам - 327 лв./МВтч. Цените са следствие от плановия ремонт в блок на АЕЦ "Козлодуй", а ТЕЦ-вете увеличиха производството си (делът им в общото производство стигна 41%) и именно техните оферти на борсата повишиха стойностите на сделките. България регистрира и рекорд на вноса, като 23% от консумираната електроенергия през месеца е била внесена, или това са 800 хил. мегаватчаса. България е консумирала с 25% повече електроенергия спрямо октомври и с 11% повече на годишна база - спрямо ноември 2023 г. Консумираните 3.5 тераватчаса електроенергия са рекордни за месец ноември поне през последните 5 години. През миналия месец България е произвела с 12% по-малко ток на годишна база въпреки явната нужда от електроенергия. При соларните централи произведените количества електроенергия очаквано спадат на месечна база заради по-късия ден. Техният дял от цялото производство пада до 10.9%, което е със 7% пункта по-малко от през октомври. Спада и делът в производството на всички ВЕИ, като за месеца то е малко под ? от цялото. С 50% се свива дейността на ВЕЦ-овете, което е критично важно за цялата система в тези периоди на балансиране на системата. Производството от въглищните централи през месец ноември на годишна база също пада - с почти 90 хил. МВтч. На месечна база обаче ТЕЦ-овете са произвели с 60% повече. И реално като дял от общото производство стигат най-високото си ниво от февруари 2023 г. Но очевидно това е само временно явление. През 2024 г. сумарно те са осигурили под ? от енергийния микс.
Източник: Капитал (04.12.2024)

Валутните резерви на БНБ се понижават в края на юни до 37.70 млрд. евро Българска народна банка (БНБ) отчете балансовата стойност на брутните международни валутни резерви към края на юни в размер на 37.70 млрд. евро, което спрямо края на 2023 г. е намаление с 4.22 млрд. евро, или спад с 10.07% като относителен дял от активите на БНБ във валута. В края на първото шестмесечие на 2024 г. бюджетното салдо по КФП беше отрицателно с дефицит в размер на 596 млн. лева. Средствата на фискалния резерв по депозити се понижиха с 1.74 млрд. лв. спрямо края на 2023 г. и възлязоха на 9.14 млрд. лв. (4.8% от БВП), от които 8.37 млрд. лв. представляваха средствата по депозити в БНБ.
Източник: econ.bg (05.12.2024)

Преместването на Българската агенция за инвестиции (БАИ) в нова сграда е струвало 1 милион лева на данъкоплатците. С решение на Министерски съвет са одобрени допълнителни разходи в размер на 1 млн. лв. по бюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2024 г. Те са необходими за осигуряване на подходящи работни помещения за изпълнение на дейността на БАИ. Новият адрес на агенцията е на ул. "6-ти септември" №21. Причината - БАИ получи срок от 48 часа да напусне досегашния си адрес в сградата на ул. "Врабча 23" в средата на ноември експресно, за да освободи офисите си за формацията на санкционирания за мащабна корупция лидер на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски. Имотът е 554 кв. м. и се дава с "безвъзмездно право на ползване за срок 10 години". Агенцията е ключова структура към Министерството на иновациите и растежа с основна роля за привличане на чуждестранни инвеститори и за подкрепа на съществуващи компании в страната по Закона за насърчаване на инвестициите.
Източник: actualno.com (05.12.2024)

Чуждестранните компании в България В последните години България се затруднява да привлича чуждестранни инвестиции, особено от страна на големи мултинационални компании, които често заобикалят страната и се насочват към съседни дестинации. Чуждестранните компании създават почти една трета от добавената стойност на бизнес сектора в България и над 18% от работните места, показват данни на Евростат към 2022 г. Тези стойности са по-високи от средното за ЕС. За сравнение - общо за съюза чуждестранните компании носят около 24% от добавената стойност и малко над 15% от работните места в бизнес сектора. По дял на чуждестранните предприятия България стои по-скоро около средата. В развити, големи икономики като Германия, Италия и Франция чуждестранният бизнес има относително по-малка тежест. Сред източноевропейските страни обаче, които все още се опитват да догонят стандарта на живот на Запада, включително Румъния, Полша, Унгария, Хърватия и балтийските страни, тежестта на чуждестранния бизнес е сравнително по-голяма. А България изостава от тях. Към 2022 г. в България оперират 13 192 фирми, контролирани от чуждестранни собственици, което е доста малък дял от общия брой на компаниите - едва 3.4%. Средната добавена стойност на едно чуждо предприятие в България е 1.2 млн. евро, докато при местните е под 100 хил. евро. По-голямата част от фирмите (64%) са с произход от други страни от ЕС. Като брой най-много са компаниите от Гърция, Италия и Германия. Като добавена стойност в икономиката обаче на предна позиция изплуват бизнесите от САЩ с около 2 млрд. евро добавена стойност, следвани от тези от Германия и Италия. Към 2022 г. чуждестранните компании в България осигуряват над 400 хил. работни места в страната, като тези с произход от Германия, САЩ и Великобритания осигуряват най-много заетост. Голяма част от добавената стойност, която създават чуждестранните компании в България, е концентрирана в индустрията, следват фирмите в IT сектора и тези в търговията. При чуждестранните компании производителността на труда средно е по-висока. Ако тази на местните компании в България е 19.4 хил. евро, то на чуждестранните е 38.6 хил. евро. На ниво ЕС най-голяма тежест като брой компании и добавена стойност чуждестранните бизнеси имат в Ирландия, която е дом на централите на много международни компании и те създават над 70% от добавената стойност на бизнес сектора в страната. Също подобен хъб на международни компании е Люксембург. От Централна и Източна Европа прави впечатление и Словакия, където делът е над 50%. Като общ брой на чуждите предприятия пък след Германия най-много такива има в Румъния и Чехия.
Източник: Капитал (06.12.2024)

Оборотът в търговията на дребно през октомври расте с 5% на годишна база През октомври при оборота в търговията на дребно се наблюдава ръст от 5,1% на годишна база, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база увеличението спрямо септември е от 0,8%. В данните не се включва търговията с автомобили и мотоциклети. Спрямо предходния месец се отчита нарастване на оборота във всички големи групи – търговия с автомобилни горива и смазочни материали (с 3%), търговия с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1,1%) и търговия с нехранителни стоки – с 0,6%. В последната категория най-значителен е ръстът на търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 4,5%. На годишна база ръст има при търговията и с хранителни, и с нехранителни стоки, съответно с 10,9% и с 6,7%. Спад има при търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 11,4%. Ръст при нехранителните стоки се отчита във всички подгрупи, но най-значителен е той в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 16%.
Източник: Инвестор.БГ (06.12.2024)

Растежът на българската икономика се ускорява до 2,4% през третото тримесечие БВП на България нараства с 2,4 на сто през третото тримесечие в сравнение с третото тримесечие на 2023 г. и с 0,6 на сто спрямо второто тримесечие на 2024 г. , показват предварителни сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). През второто тримесечие на годината БВП е нараснал с 2,1 на сто спрямо второто тримесечие на 2023 г. и с 0,5 на сто спрямо първото тримесечие на 2024 г., отново по предварителни сезонно изгладени данни. През третото тримесечие на 2024 г. произведеният БВП възлиза на 53,769 млрд. лева по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат по 8331 лв. от стойностния обем на показателя. Преизчислен в евро, БВП е 27,492 млрд. евро, като на човек от населението се падат по 4260 евро. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през третото тримесечие на 2024 г. възлиза на 46,802 млрд. лева по текущи цени. През второто тримесечие на 2024 г. произведеният БВП е възлизал на 47,675 млрд. лева по текущи цени, на човек от населението са се падали по 7399 лв. от стойностния обем на показателя, а преизчислен в евро, БВП е бил 24,376 млрд. евро, като на човек от населението се падат по 3783 евро. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност е възлизала на 41,428 млрд. лева по текущи цени. През третото тримесечие на 2024 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 3,7 на сто, което е намаление с 0,9 процентни пункта спрямо третото тримесечие на 2023 година. Индустриалният сектор запазва относителния си дял в добавената стойност на икономиката - 25,7 на сто. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сектора на услугите, се увеличава през третото тримесечие на 2024 г. с 0,9 на сто спрямо третото тримесечие на 2023 година. През третото тримесечие на 2024 г. за крайно потребление се изразходват 74 на сто от БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 17,4 на сто от БВП.
Източник: Труд (09.12.2024)

Пътни фирми получават 100 млн. лв. по старите договори Пътни фирми ще получат 100 млн. лв. за изпълнени и неразплатени дейности по стари договори за поддържка на републиканските пътища още от времето на третото правителство на Бойко Борисов, които бяха оспорени от служебното правителство на Стефан Янев. Това съобщи Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Заради бездействие през последните три години срещу агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) има дела, които агенцията губи. Неразплатените задължения на АПИ към пътните компании са в размер на близо 200 млн. лв. Отделно още толкова трябва да бъдат платени за лихви и забава. За разплащане с фирмите Министерският съвет е приел постановление, с което е одобрил допълнителни разходи по бюджета на МРРБ за тази година в размер на 100 милиона лева. Те ще се използват за изплащане на задълженията за изпълнени, но неразплатени от пътната агенция дейности по стари договори за поддържане на републиканската пътна мрежа, по които се водят съдебни дела.
Източник: Медия Пул (09.12.2024)

Близо 280 млн. лева компенсации заради скъпия ток са изплатени на бизнеса тази година Близо 280 милиона лева са изплатени като компенсации от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за покриване на високите разходи за електрическа енергия през тази година, по данни от Министерството на енергетиката. От ведомството уточняват, че по данни на Фонда "Сигурност на електроенергийната система" разходите по програми за компенсиране на бизнеса във връзка с високите цени на електроенергията от 1 юли до 3 декември 2024 г. са в размер на малко над 278 млн. лв. Бюджетът на тази програма е 549 млн. лева. Компенсациите са свързани с цените на електрическата енергия за небитовите крайни клиенти и са за периода от 1 юли 2024 г. до 31 декември 2024 г. при спазване на правилата за държавните помощи. Те са в размер на 100 процента от разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента "Ден напред" на "Българска независима енергийна борса" за съответния месец и базовата цена в размер на 180 лева за мегаватчас за небитовите крайни клиенти, независимо в коя мрежа са присъединени. Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпрати писмо, адресирано до министър-председателя, министъра на финансите и министъра на енергетиката, в което настоява за удължаване на компенсаторния механизъм заради високите цени на електрическата енергия и през 2025 г. Той трябва да бъде включен в закона за бюджета за следващата година.
Източник: Труд (10.12.2024)

Над 11,2 млрд. лева управляват застрахователите в България в края на септември Средствата, управлявани от застрахователните дружествата, извършващи дейност в България, възлизат на 11.296 млрд. лв. към края на септември 2024 година. Техният размер нараства с 917.6 млн. лв. (8.8%) в сравнение с края на септември 2023 г. (10.378 млрд. лв.) и с 479.2 млн. лв. (4.4%) спрямо края на второто тримесечие на 2024 г. (10.816 млрд. лева). Това показват данните за застрахователния пазар от БНБ. 44-те застрахователни дружества в България управляват активи за над 10.2 млрд. лева Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 18,8 на сто на годишна база до 3,304 млрд. лева към края на третото тримесечие на тази година. На тримесечна база увеличението е 3,6 на сто или 114 млн. лева. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват с 5,2 на сто на годишна база до 7,991 млрд. лева към края на септември, а на тримесечна база се отчита увеличение от 4,8 на сто или ръст от 365,2 млн. лева.
Източник: 3e-news (10.12.2024)

Промишленото производство продължава да се свива Заради кризата в най-големия търговски партньор на българските производители - Германия, промишленото производство в България продължава да се свива, като през октомври е с 1.6% на годишна база, а спрямо септември е с 0.7%. Според календарно изгладените данни в добивната промишленост спадът е с 10%, в преработващата промишленост - с 0.1%, а увеличение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7.9%. В преработващата промишленост съществен спад има при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 29%, и при производството на основни метали - с 14.1%. Ръст е регистриран при производството на тютюневи изделия - с 23.8%, производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 22.2%
Източник: Дневник (11.12.2024)

България бавно усвоява парите от ЕС На фона на сериозни проблеми в изпълнението на националния бюджет, надеждите, че страната ни може да компенсира с еврофондовете се разминават с реалността. България приключва четвърта година от началото на програмния период 2021-2027, а реално изплатеното по оперативните програми възлиза на скромните 817 млн. евро, включително национално съфинансиране. По данни на МФ към края на октомври разплатеното по всички оперативни програми съставлява едва 6,3% от общия бюджет. С националното съфинансиране той възлиза на 12.9 млрд. евро. Сравнението спрямо края на 2023 г. показва, че за изминалите 10 месеца скоростта на изпълнение е много е ниска. Разплатените средства по оперативните програми са нараснали с едва 383.5 млн. евро - ниско темпо на фона на напредването на програмния период. Изпълнението е слабо при всички програми, но с най-висок размер на разплатеното са програма “Конкурентоспособност” - 210 млн. евро при общ бюджет от 1,5 млрд. евро, “Човешки ресурси” -със 169 млн. евро при бюджет при 1.9 млрд. евро, 99 млн. евро при бюджет от 3.3 млрд. евро. Работата по тези оперативни програми страда допълнително заради забатачването на националния план за възстановяване и устойчивост и липсата на административен капацитет по министерствата, коментират експерти. Плачевното изпълнение по линия на парите от ЕС се вижда и от мотивите към публикувания проектобюджет за 2025-а година. При очаквани постъпления от ЕС в рамките на 2024 г. от 7 млрд. лв. реално в държавния бъджет са постъпили 3,6 млрд. лв. - и заради ПВУ, и заради слабото изпълнение на оперативните програми. С прогнозата за 2024-а година се разминават и разходите по линия на ЕС - планирани за 8.5 млрд. лв. и очаквана реализация за 4.1 млрд. лв. Така надеждите за големи приходи от ЕС се изместват за 2025 -а година. Прогнозата на МФ е по линия на парите от ЕС в хазната да постъпят 7.4 млрд. лв. приходи, като срещу тях бъдат извършени 11 млрд. лв. разходи с включено съфинансиране от държавния бюджет. Много е вероятно тези сметки да се не случат, като това ще влияе и на дефицита по бюджета. От мотивите към проекта става ясно, че МФ обяснява заложеното високо ниво на дефицит за 2026-а година - в размер на 3.6% от БВП, именно на изпълнението на ПВУ.
Източник: Сега (11.12.2024)

През 2023 г. България е заделила за научноизследователска дейност почти 3 пъти по-малко средства като дял от БВП от средното в ЕС През 2023 г. ЕС е инвестирал 381,4 милиарда евро в научноизследователска и развойна дейност (НИРД), което е с 6,7 на сто повече от предходната година (357,4 милиарда евро). Спрямо съответната сума през 2013 г. ръстът възлиза на 57,9 на сто. Средната интензивност на НИРД в ЕС, измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт (БВП), е била на ниво от 2,22 на сто през 2023 г. спрямо 2,21 на сто през 2022 г. За периода между 2013 г. и 2023 г. интензивността на НИРД в ЕС се е увеличила с 0,14 процентен пункт (п.п.), показват още данните. За същия 10-годишен период интензивността на научноизследователската и развойна дейност се е повишила в 19 страни от ЕС, като най-голямото увеличение е регистрирано в Белгия (1 п.п.), Полша (0,7 п.п.) и Гърция (0,7 п.п.). През 2023 г. 5 страни от ЕС са регистрирали над 3 на сто от БВП, вложени в научноизследователската и развойна дейност. Най-голяма интензивност на научноизследователска и развойна дейност в ЕС е отбелязала Швеция (3,57 на сто), следвана от Белгия (3,32 на сто), Австрия (3,29 на сто ), Германия (3,11 на сто) и Финландия (3,09 на сто). За разлика от тях, 5 страни от ЕС отчитат интензивност на НИРД под 1 на сто, а именно Румъния (0,52 на сто), Малта (0,61 на сто), Кипър (0,68 на сто), България (0,79 на сто) и Латвия (0,83 на сто). В България интензивността на НИРД леко се е повишила през миналата година (0,79 на сто) спрямо 2022 г. (0,75 на сто). Преди пандемията от коронавирус, през 2019 г. интензивността на НИРД е достигнала 0,84 на сто, като през 2020 г. се е покачила леко - до 0,85 на сто. Връхна точка родните разходи за НИРД като процент от БВП достигат през 2015 г. (0,95 на сто), сочи справка на БТА в база данните на Евростат. През 2013 г. България е регистрирала интензивност на НИРД от 0,63 на сто, като за период от 10 години показателят расте с 0,16 процентни пункта. За сравнение през 2006 г., преди да влезе в ЕС, България е имала интензивност на НИРД от 0,44 на сто. Разходите на България за научноизследователска и развойна дейност през миналата година достигат общо 1,467 млрд. лева, или с 15,9 на сто повече, отколкото година по-рано, показаха данни на НСИ, публикувани в края на октомври. За сравнение, през 2013 г. тези средства са възлизали на 521,682 милиона лева, а през 2006 г. - 237,036 милиона лева. От инвестираните през 2023 г. 1,467 млрд. лева, 943,747 млн. лева са били вложени от частния сектор, 421,817 млн. лева от държавния сектор, 95,31 млн. лева от висшето образование и 6,617 млн. лева от неправителствени организации, по данни на Евростат. Частният сектор е продължил да бъде най-голям източник на средства за НИРД. През 2023 г. той е представлявал 66 на сто от разходите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност, възлизащи на общо 253,1 милиарда евро. На второ място по дял заделени средства за НИРД е висшето образование (81,7 милиарда евро или 21 на сто), следвано от правителствения сектор (41,0 милиарда евро или 11 на сто) и организациите с нестопанска цел (5,5 милиарда евро или 1 на сто).
Източник: БТА (12.12.2024)

98% от територията на България влезе в кадастрална карта Новата информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) се очаква да заработи на 16 декември, съобщи изпълнителният директор на Агенцията инж. Милен Димиев. С днешна дата 98% от територията на страната е обхваната от кадастрална карта. В нея са включени над 20 милиона недвижими имота - 13 782 157 поземлени имота, 3 210 522 сгради и 3 071 439 самостоятелни обекта. Заявленията за електронни услуги към кадастралната карта също отчитат завишен брой - например през 2015 г. те са били 400 000, а за миналата година са нараснали на 800 000. Справките по кадастрална карта съответно са скочили от близо 200 000 до 3,5 млн. към 2023 година, а при услугите увеличението е двойно. С новата система ще се подобри както бързината, така и достъпността до административните услуги. Предвижда се разпределението на заявленията да става на случаен принцип във всички териториални звена на Агенцията. Тя е разработена с изцяло нови потребителски интерфейси и е интегрирана с всички системи на електронното управление: е-автентикация, е-връчване, е-плащане, RegiX. Има и връзка с имотния, търговския регистър, ГРАО, БНБ, Български пощи, както и фирми за комунални плащания на услуги. Входът в системата ще става с квалифициран електронен подпис с ПИК на НАП или ПИК на НОИ. Подаването на заявление вече става без избиране на конкретна служба, защото автоматично информационната система ще го разпредели на служителите. Достъпът до системата е безплатен и не изисква вход, когато става дума за преглед, но когато трябва да се подаде заявление, да се провери собственост, в зависимост от правата, тогава се изисква автентикация посредством квалифициран електронен подпис. Сред новостите са добавените исторически данни за имота - поземлен, сграда или самостоятелен обект, така че да може да се види кадастралната карта към минал момент. Скиците имат код за достъп и код за проверка и номер, по който може да се провери дали са издадени от Агенцията и дали са още актуални.
Източник: Марица (12.12.2024)

Спад в промишленото производство в България на месечна и на годишна база отчита НСИ през октомвриИндексът на промишленото производство се понижава с 0,7% през октомври 2024 г. в сравнение с предходния месец според предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база е регистрирано намаление с 1,6%. На годишна база намаление на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в добивната промишленост - с 10%, в преработващата промишленост - с 0,1%. Увеличение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7,9%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо година по-рано се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 29%, и при производството на основни метали - с 14,1%. Ръст е регистриран при производството на тютюневи изделия - с 23,8%, производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 22,2%.
Източник: econ.bg (13.12.2024)

Стойността на продукцията в земеделието пада с над 18% След две години на силен ръст след пандемията, през 2023 г. резултатите на българските производители в селското стопанство тръгват рязко надолу. Общата продукция на сектора през 2023 г. възлиза на 10.6 млрд. лв., или с 18.2% под нивото от рекордната 2022 г. Стойността изостава с малко дори от тази през 2021 г. Както и досега пшеница, слънчоглед и царевица остават водещите култури за българското земеделие, макар да генерират значително по-малка стойност. През предходните две години продукцията в селското стопанство растеше съответно с 37.6% и 19.2%. Общото ниво на цените на производител в селското стопанство се понижава с 15.8% през 2023 г. Спадът при водещите за отрасъла производства е по-голям, с около 30-32%. Средната цена на меката пшеница пада от 608 на 415 лв. за тон, а на слънчогледовите семена - от 1151 лв., на 805 лв., по данни на националната статистика. Тенденцията при голяма част от останалите продукти обаче все още е към поскъпване - цените на плодове и зеленчуци са се увеличили с 9.5%, а тези в сектор животновъдство - средно с 15.2%. Общо по-ниските цени на продукцията идват на фона на сравнително по-ограничено поевтиняване на използваните производствени ресурси, които тази година са с около 6% надолу по данни на Евростат. Цените на земеделската земя обаче продължават да се катерят нагоре - с близо 11% до 1447 лв. за декар средно за страната през 2023 г. Ръстът е движен от най-плодородните и съответно най-скъпи региони, като в Североизточна България те достигат 2425 лв./дка, докато в Южен Централен и Югозападен регион се понижават до около 660 - 680 лв./дка по данни на НСИ. Средната цена на арендата остава на нивото от предходната година - 61 лв./дка. Въпреки по-ниските цени на продукцията износът на основните селскостопански продукти от България нараства благодарение на по-големи обеми. Експортът на зърнени култури достига рекордните поне от началото на века 8.6 млн. тона на обща стойност над 5 млрд. лв., показват данни на Евростат. Износът от животновъдство расте (включително на месо, яйца, млечни продукти), както и този на плодове и зеленчуци. Заради по-ниските цени продажбите на маслодайни семена (предимно слънчоглед) обаче падат с около 7%, въпреки че изнесеното количество в тонове е по-голямо. Водещи дестинации за българския износ на селскостопански стоки през 2023 г. са Гърция и Румъния, заедно формирайки близо една пета от общия аграрен износ за годината, следвани от Испания, Турция, Китай, Германия, Алжир и др., по данни на Министерството на земеделието и храните.
Източник: Капитал (13.12.2024)

България е изцяло в Шенген от 1 януари 2025 Съветът на министрите на вътрешните работи на ЕС гласува пълноправното приемане на България и Румъния в Шенген и по суша. Това означава, че проверките по сухопътните шенгенски граници на двете страни ще отпаднат от 1 януари 2025 година. България и Румъния обаче ще продължат да осъществяват проверки на случаен принцип по шенгенските си граници още 6 месеца. Австрия оттегля ветото си върху пълното членство на България и Румъния в Шенген. На 31 март България и Румъния се присъединиха към Шенгенското пространство по въздух и море. Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници е една от най-ценните придобивки за гражданите на ЕС. Започнало през 1985 г. като междуправителствен проект между пет държави - Белгия, Германия, Люксембург, Нидерландия и Франция - то постепенно се разширява, за да се превърне в най-голямото пространство на свободно движение на хора и стоки в света.
Източник: Дарик радио (13.12.2024)

Спада износът и вносът за Европа и за страните извън ЕС Нетният износ на България за трети страни и за държавите от ЕС намалява за последната година и е отрицателно число, което влияе пряко и върху БВП на страната. По данни на НСИ през периода януари - октомври 2024 г. от България общо са изнесени стоки на стойност близо 71 млрд. лева, което е с 3,1% по-малко в сравнение със същия период на 2023 година. Пак за същото време общо в страната са внесени стоки на стойност около 81 млрд. лева или с 0,2 на сто повече в сравнение с 2023 година, като разликата е близо 10 млрд. лева износ - внос. При износа за ЕС най-голям ръст е отбелязан в сектор “Минерални горива, масла и подобни продукти” (30,5%), а най-голям спад се наблюдава в сектор “Храни и живи животни” - близо 17 на сто. При вноса от ЕС най-голямо увеличение е отчетено също в сектор “Минерални горива, масла и подобни продукти” -70,9%. При търговията с трети страни най-голям ръст при износа е отбелязан в сектор “Химични вещества и продукти” (11,4%), а най-голям спад при “Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (38,9%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено при сурови материали, негодни за консумация, без горива - почти 27 на сто. Най-голям спад при вноса се наблюдава при “Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” от почти 3 на сто.
Източник: Труд (16.12.2024)

Вдигат възрастта и стажът за пенсия От следващата година стажът и възрастта за пенсия по общия ред се повишава в България, предвижда проектът на бюджет на Държавното обществено осигуряване, внесен в Народното събрание. Пенсиониращите се с трета категория труд трябва да имат 62 години и 4 месеца навършена възраст и 36 години и 8 месеца осигурителен стаж за жените и 64 години и 8 месеца навършена възраст и 39 години и 8 месеца осигурителен стаж за мъжете. Тези, които няма нужния стаж могат да се пенсионират през 2025 г. на 67 години, при наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. Работилите в сектор „Отбрана и сигурност“ могат да се пенсионират при 54 години и 4 месеца навършена възраст и 27 години осигурителен стаж и за двата пола. През 2025 г. минималната възраст за пенсиониране на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд е съответно 51 години за жените и 54 години и 4 месеца за мъжете от първа категория и 56 години за жените и 59 години и 4 месеца за мъжете от втора категория труд. Сборът от навършената възраст и стажа се запазва на 100 за мъжете и 94 за жените и за двете категории труд. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лв. Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица - 18,00 лв., както и максималният дневен размер – 107,14 лв. Без промяна е и периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв.
Източник: econ.bg (17.12.2024)

Инфлация от 0,6% на месечна и от 2,1% на годишна база през ноември Инфлацията през ноември в България спрямо октомври е 0.6%, а годишната инфлация за ноември в сравнение с предходния ноември е 2.1%, обяви Националният статистически институт. През октомври годишната инфлация беше 1.8 процента. През ноември в сравнение с октомври най-голямо е увеличението на цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки (1.4%), с 1.3% са нараснали цените за развлечения и култура, алкохолът и цигарите и транспортът са поскъпнали с 0.7%. Най-голямо намаление на цените е регистрирано при облеклото и обувките (-1.3%) и жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за поддържането на дома (-0.4%). Инфлацията от началото на годината (ноември спрямо декември 2023 г.) е 1.8%, а средногодишната инфлация между декември 2023 и ноември спрямо декември 2022 - ноември 2023 г. е 2.6%.
Източник: Дневник (17.12.2024)

Безработицата у нас през ноември запазва равнище от 5,2% Равнището на регистрираната безработица в България през ноември е 5.16%, което представлява минимално намаление спрямо октомври, съобщиха от Агенцията по заетостта. Към края на месеца броят на регистрираните безработни е 146 414 души. Общо 15 545 безработни са започнали работа през ноември, отбелязвайки ръст от 4.7% (или 693 души) спрямо предходния месец. 320 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са намерили реализация с подкрепата на трудовите посредници. Сред най-търсените професии през месеца са: персонал, полагащ грижи за хората, машинни оператори на стационарни машини и съоръжения, продавачи, персонал, зает в сферата на персоналните услуги, преподаватели, водачи на МПС и подвижни съоръжения, квалифицирани работници в различни сектори на индустрията.
Източник: Труд (18.12.2024)

Българите живеят с една трета под стандарта на средния европеец И през 2023 г. българите бяха с една от най-слабите възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС, като т.нар. "фактическо индивидуално потребление" (AIC) е било с 30% под средното за Съюза (или 70% от средноевропейското ниво), докато в Люксембург беше с 36% над средноевропейското (или 136% от осредненото ниво), показват последните данни на официалната европейска статистика Евростат. По този показал България заема последното място заедно с Унгария, където фактическото индивидуално потребление през 2023 г. беше също едва 70% от средноевропейското ниво. AIC включва всички стоки и услуги, които домакинствата използват, независимо дали са закупени и платени от домакинствата директно, от правителството или от нестопански организации. Индикаторът AIC е измерител на материалното благосъстояние на домакинствата, като данните на Евростат се основават на преразгледания паритет на покупателната способност (PPS), както и на последните данни за БВП за глава от населението на всяка страна члена на ЕС. През миналата година 9 страни членки са имали равнище на "фактическото индивидуално потребление", което е било над средното за Съюза, а при останалите 18 то е било в и под средноевропейското ниво. Най-високи равнища на AIC на глава от населението са регистрирани в Люксембург (с 36% над средното за ЕС), следван от Нидерландия и Германия (с по 19% над средноевропейското ниво). В 18 страни членки действителното потребление на глава от населението през 2023 г. е било по-ниско от средноевропейското, като по този показател България и Унгария заемат предпоследната позиция по отношение на възможностите за потребление, които са били 70% от осредните за ЕС, следвани от Латвия (с потребление, което е с 26% под средното в ЕС). В същото време България заема незавидната последна позиция в класацията на Евростат за БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта на покупателната способност (PPS). Индикаторът PPS е изкуствена парична единица, която елиминира разликите в ценовите равнища между отделните държави. По този начин с една единица PPS се купува еднакво количество стоки и услуги във всички страни членки на ЕС. По този Люксембург оглавява класацията за 2023 г. със 137% над средното за ЕС ниво, следван от Ирландия (с 113% над средното ниво) и Нидерландия (с 33% над средното ниво). С най-нисък БВП на глава от населението, освен България, са Гърция (с 31% под средното за съюза ниво) и Латвия (с 30% под средното ниво).
Източник: БНР (18.12.2024)

БНБ: За октомври салдото по текущата сметка възлиза на 308,9 млн. евро За октомври 2024 г. салдото по текущата сметка е отрицателно и възлиза на 308,9 млн. евро при отрицателно салдо от 51 млн. евро за октомври 2023 г., съобщи Българската народна банка (БНБ). За януари - октомври 2024 г. текущата сметка е положителна и възлиза на 1,265 млрд. евро (1,2 на сто от БВП) при положително салдо от 7,229 млрд. евро (0,8 на сто от БВП) за януари - октомври 2023 г. Търговският баланс за октомври 2024 г. е отрицателен в размер на 7,897 млрд. евро при дефицит от 457 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. търговският баланс е отрицателен в размер на 3,9274 млрд. евро (3,9 на сто от БВП) при дефицит от 2,7631 млрд. евро (2,9 на сто от БВП) за същия период на 2023 г. Износът на стоки е 3,8196 млрд. евро за октомври 2024 г., като нараства с 26,5 млн. евро (0,7 на сто) в сравнение с този за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. износът е 35,8431 млрд. евро (35,1 на сто от БВП), като намалява с 830,6 млн. евро (2,3 на сто) в сравнение с този за същия период на 2023 г. Износът за януари - октомври 2023 г. намалява на годишна база със 7,3 на сто. Вносът на стоки за октомври 2024 г. е 4,6093 млрд. евро, като нараства с 359,2 млн. евро (8,5 на сто) спрямо октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. вносът е 39,7704 млрд. евро (39 на сто от БВП), като се увеличава с 333,7 млн. евро (0,8 на сто) спрямо същия период на 2023 г. Вносът за януари - октомври 2023 г. намалява на годишна база с 9,4 на сто. Салдото по услугите е положително в размер на 529,9 млн. евро при положително салдо от 601,5 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. салдото е положително в размер на 6,5953 млрд. евро (6,5 на сто от БВП) при положително салдо от 6,6453 млн. евро (7 на сто от БВП) за януари - октомври 2023 г. Салдото по "Първичен доход" (което включва доход, свързан с факторите на производството - работна сила, капитал или земя, данъци върху производството и вноса, и субсидии) е отрицателно в размер на 112,1 млн. евро при дефицит от 344,4 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. салдото е отрицателно в размер на 2,1653 млрд. евро (2,1 на сто от БВП) при отрицателно салдо от 3,9798 млн. евро (4,2 на сто от БВП) за януари - октомври 2023 г. Салдото по "Вторичен доход" (което отразява преразпределението на доход) е положително в размер на 63 млн. евро при положително салдо от 148,9 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. салдото е положително в размер на 762,3 млн. евро (0,7 на сто от БВП) при положително салдо от 820,4 млн. евро (0,9 на сто от БВП) за същия период на 2023 г. Капиталовата сметка е положителна и възлиза на 97,9 млн. евро при излишък от 89,6 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. капиталовата сметка е положителна в размер на 1,3779 млрд. евро (1,4 на сто от БВП), при излишък от 1,139 млрд. евро (1,2 на сто от БВП) за януари - октомври 2023 г. Финансовата сметка за октомври 2024 г. е отрицателна в размер на 897,4 млн. евро при отрицателна стойност от 193,5 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. финансовата сметка е положителна - 75,5 млн. евро (0,1 на сто от БВП), при положителна стойност от 903 млн. евро (1 на сто от БВП) за същия период на 2023 г.
Източник: 24 часа (19.12.2024)

Малко над 4600 души получават пенсии от 3400 лева Малко над 4600 пенсионери получават пенсия, ограничена до "тавана" от 3400 лева – това сочат данните на Националния осигурителен институт към ноември 2024 година. През 2024 г. „таванът“ на пенсиите е определен на 3 400 лв. Неговият размер се запазва без промяна от 1 октомври 2022 г. насам, като към ноември 2024 г. общо 4 616 пенсионери получават пенсия, ограничена на 3400 лв. Само 48 пенсионери получават наследствена пенсия на максимален размер. Останалите са лични. в групата на получателите на пенсия на „тавана“ преобладават хората между 70 и 79 г. От 70 до 74 г. са 1 146 пенсионери (24,8% от общия брой), а между 75 и 79 г. са 966 (20,9%). Над 98,5% от българите, получаващи пенсия на „тавана“, са пенсионери за осигурителен стаж и възраст. Около 26,7% я получават от Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, т.е. са военнослужещи, държавни служители по Закона за МВР, Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и други служители от ведомства от сектора на вътрешната сигурност. 23-ма са с пенсия за инвалидност от Фонд „Трудова злополука и професионална болест“. Получателите на пенсии на „тавана“ са хора с доста продължителна осигурителна кариера. Пенсионерите с пенсия за осигурителен стаж и възраст на „тавана“, изплащана от Фонд „Пенсии“, са работили средно над 43 календарни години, а тези с пенсия от Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – средно над 41 г., посочват още от НОИ. Те имат и висок индивидуален коефициент. Средно той е 4,18. Данните сочат, че хората, получаващи пенсия от 50 до 74-годишна възраст, са 905 500 души. Малко над 79% са спрели да работят след пенсиониране. Едва 16.7% са продължили да се трудят, а 4.2% не са работили в момента на пенсионирането си.
Източник: Труд (19.12.2024)

Чуждите инвестиции у нас намаляват с повече от 65% към края на октомври Сривът на чуждите инвестиции в българската икономика през 2024 г. достигна 65%, показват най-новите данни на БНБ към края на октомври. Влошената обстановка на традиционните за България пазари в Европа и света, както и политическата несигурност в страната карат чуждите инвеститори да заобикалят страната ни, както и тези, които вече са тук - да се въздържат да разгръщат дейност у нас. Силно намалява потокът от дялов капитал, който представлява вноски на чуждестранни компании в капитала на български дружества и е показател за дългосрочен инвеститорски интерес. Ако миналата година за периода януари-октомври под формата на дялов капитал в страната са влезли 786 млн. евро, то тази година те са едва 47 млн. евро. През третото тримесечие от България са изтеглени 165 млн. евро инвестирани преди това от чужди компании. Наполовина по-малко е и реинвестираната печалба в българските дружества, собственост на чуждестранни кампании и лица. Данните на БНБ отчитат, че за десетте месеца на годината вложената отново в производство и в икономическа дейност печалба е 1.3 млрд. евро, докато за същия период на миналата година тя е била 2.8 млрд. евро. Данните за кредитите на предприятията с чуждестранно участие са с отрицателен знак, което означава, че към края на октомври те са възстановили на компаниите-майки получено от тях по-рано финансиране. Става дума за 103 млн. евро, което е с 81 млн. евро повече от върнатите по същото време на миналата година заеми. Нетният поток на преките чуждестранни инвестиции в България за януари – октомври е 1.241 млрд. евро, което е едва 1.2% от БВП. Спрямо миналата година ПЧИ са по-малко с 2.325 млрд. евро (65.2%), когато са били привлечени чужди капитали в страната за 3.566 млрд. евро или 3.8% от БВП. С отрицателен знак е и нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти у нас - за десетте месеца на годината този вид инвестиции са се свили с 9.7 млн. евро, като основно това се дължи на изтеглени 18.6 млн. евро от руски граждани, закупили преди години имоти у нас. Български компании също пренасочват инвестиции в чужбина. За периода януари – октомври 2024 г. техният обем е 510.9 млн. евро. Предната година за същия период са били инвестирани навън български капитали за 577.4 млн. евро. на 15 млн. евро, при положителна стойност от 66.9 млн. евро за октомври 2023 г.
Източник: econ.bg (20.12.2024)

ЕИБ осигурява националното финансиранe до 2027 Европейската инвестиционна банка ще осигурява националното финансиране по оперативните програми до 2027 г. Това става ясно от решение на правителството, с което се предлага парламентът да ратифицира договор между България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България - съфинансиране по Фондовете на ЕС 2021 - 2027 ". С него се осигурява необходимият финансов ресурс за покриването на националния принос по проектите, изпълнявани по програмите „Транспортна свързаност", „Околна среда", „Развитие на регионите", „Конкурентоспособност и иновации в предприятията" и "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" през програмния период 2021 - 2027 г. Сключването на финансовото споразумение е предвидено в Закона за държавния бюджет за 2024 г., като договорът е одобрен с решение на правителството и подписан от двете страни. Успешното изпълнение на проектите и оперативните програми ще допринесе за развитието на жп и пътната инфраструктура, вкл. стратегически важни пътнотранспортни коридори, интегрирането на националната транспортна мрежа в тази на ЕС, за подобряването на системите за управление на водите и отпадъците, за повишаването на енергийната и ресурсна ефективност на сградите и производствата. Финансирането по европроектите ще доведе до разработка на иновативни продукти и услуги, подобряване на конкурентните предимства на страната, за постигането на устойчиво и интегрирано развитие на регионите у нас и на устойчив и балансиран икономически растеж в средносрочен и дългосрочен план. ЕИБ подпомага усвояването на средствата от фондовете на ЕС чрез предоставяне на структурни програмни заеми, средствата от които постъпват в централния бюджет и са предназначени за осигуряването на националния принос по проектите, изпълнявани по оперативните програми. През предходните два програмни периода с финансовата подкрепа на ЕИБ успешно са финансирани и изпълнени 11 377 проекта, изпълнявани по оперативните програми със средства от фондовете на ЕС, се казва в правителственото прессъобщение.
Източник: 24 часа (20.12.2024)